НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
158
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 1
Рибарската
мрежа на Черната ложа 39.
Съдба от Небето 34. Заръката на Учителя за песните и изпълнението на Неговата Воля 35. Не коригирай Божественото в песните на Учителя 36. Как се защитаваха оригиналите на песните на Учителя 37. Най-голяма беля от най-големия враг – човека, когото обичам от 50 години 38.
Рибарската
мрежа на Черната ложа 39.
Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова 40. На “Изгрева” няма примадони – има ученици 41. Паневримтия в Невидимия свят. Паневритмия в Небето над връх Мусала 42. Паневритмията на “Изгрева” 43.
към текста >>
2.
2_07 Опит за отвличане от Школата
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и
рибарят
те чака да захапеш стръвта.
" "Тогава отивай и действувай! И друг път да не ме безпокоиш по този въпрос... Време ти е окончателно да се определиш. Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина? Надяват и натъкмяват на въдицата си една стръв - една стипендия. Хвърлят въдицата към тебе, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се озовава във Виена.
Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и
рибарят
те чака да захапеш стръвта.
Аз не мога да изгоня рибаря, защото ще дойде друг рибар с по-хубава стръв и с по-хубаво предложение за теб. А ти ще се определиш - ще захапеш ли стръвта или ще се откажеш окончателно от това лакомство за твоите очи и твоите уши! " "Отказвам се, Учителю и оставам в Школата! " "Хубаво" - беше отговорът Му. И аз останах в Школата.
към текста >>
Аз не мога да изгоня
рибаря
, защото ще дойде друг
рибар
с по-хубава стръв и с по-хубаво предложение за теб.
И друг път да не ме безпокоиш по този въпрос... Време ти е окончателно да се определиш. Ти не се ли усещаш, че духовете искат да те отвлекат и отстранят от Школата с такава примамка за следване в чужбина? Надяват и натъкмяват на въдицата си една стръв - една стипендия. Хвърлят въдицата към тебе, ти я захапваш, хващаш се, онези оттам дърпат въдицата и нашата рибка от Школата преминава във въздуха и се озовава във Виена. Като отидеш там и като те видят, ще кажат: "А, каква хубава рибка ни дойде, дай да си я сложим в аквариум, за да си я гледаме и да си я слушаме как ни свири хубаво на цигулка." Въдицата е спусната и рибарят те чака да захапеш стръвта.
Аз не мога да изгоня
рибаря
, защото ще дойде друг
рибар
с по-хубава стръв и с по-хубаво предложение за теб.
А ти ще се определиш - ще захапеш ли стръвта или ще се откажеш окончателно от това лакомство за твоите очи и твоите уши! " "Отказвам се, Учителю и оставам в Школата! " "Хубаво" - беше отговорът Му. И аз останах в Школата. От живота си направих съдба за Школата!
към текста >>
3.
3_26 Музикална дреха и хармонизации
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Това бе причината, А че след това се
прибавиха
амбиции, това бе второстепенен въпрос.
Тогава ние смятахме, че имаме много време, че времето е пред нас, ние бяхме млади, а ето как се изминаха годините и пропуснахме много неща. За това ще си платим, непременно ще си платим - дори и с лихвите. В една окултна школа за такива своеволия има и съответни мерки и те ще се стоварят върху нас. Този случай с мен е много показателен за големите разправии и грозни истории около издаването на песните на Учителя, започнали от самото начало. То се дължеше изключително на непослушанието на учениците и на неизпълнението на Волята на Учителя и на Бога.
Това бе причината, А че след това се
прибавиха
амбиции, това бе второстепенен въпрос.
Първото бе, че не си разрешиха задачата като ученици - да изпълнят Волята на Учителя и на Бога. А другото, което се появи, бе последствие на първопричината. Рязправяше ми Мария Златева - музикантка, завършила консерватория - че била на разговор при Учителя. Дошъл Кирил Икономов, който беше също музикант и Учителят го запитал сам ли е написал нотите на песните, които трябва да се издадат. Той отговорил, че сам ги е написал.
към текста >>
4.
3_27 Музикални изяви и цената на непослушанието
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
В тази папка се
прибавяха
и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод.
Стъпалата за горницата на Учителя отделяха от салона - там Той имаше обикновено срещи с приятели или гости от града. Той долавяше песента освен звуково и по друг начин, защото нашите уши долавяха само извлечения тон на хармониума. Та по единия или по другия начин, Той долавяше и чуваше песента, идваше при мен и коригираше, ако имаше някоя погрешка и поправяше погрешното място от нотирания текст. Така че онова, което свирех на хармониума пред приятелите в салона в присъствието на Учителя, беше вярно, беше съгласувано с Него или ако не бе съгласувано, при положение, че нотният запис бе верен, Учителят одобрително с поглед показваше, че нотния запис е верен и аз уверено засвирвах. Всички тези листове се прибираха в папка и се предаваха да се съхраняват от Боян Боев.
В тази папка се
прибавяха
и нотирани песни, когато Учителят даваше някоя песен в присъствие на някой приятел, при частен разговор, екскурзия или друг повод.
В такива случаи аз не присъствувах на записването на песента, но Боян Боев ми подаваше новата песен, аз отивах при Учителя и Му я показвах, за да я провери. Разбира се, има и случаи, когато Боян Боев не ми даваше някоя лесен поради разсеяността си и аз не съм ги проверявала при Учителя. Но те може би са една, две, три. Така че тези листове напълниха две папки, които аз след време прибрах и работих с тях при издаването на моята песнарка. Освен това Учителят беше наредил всички тези листове, за които става въпрос, да се преписват в две тетрадки, за да могат да се съхранят.
към текста >>
5.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А като се
прибави
и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия.
Това е един много дълъг процес. Има композитори, които само чуват музиката като мелодия и я записват - те работят с едно по-долно поле. Други я виждат като светлини с физическото си зрение, трети я съзират като светлина в съзнанието си. Четвърти виждат космическата хармония от светлини. И в зависимост от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения.
А като се
прибави
и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия.
По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя. Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента. Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика. Това е пътят.
към текста >>
6.
3_35 Не коригирай Божественото в песните на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
А той бе изострена до крайност личност и като
прибавим
македонския му инат - беше абсолютно невъзможно да се работи с него.
А защо беше допуснато това? Учителят беше ми казал по този въпрос: "Може Бог да съизволи да бъдеш най-гонената, най-хулената, най- отхвърлената, но с радост всичко да понесеш". Попитах го: "Защо, Учителю? " Той ми отговори само с една дума: "Бог така съизволява". Така че атаките и реакцията срещу мен се осъществиха много бърже и без много-много усилия от Кирил Икономов.
А той бе изострена до крайност личност и като
прибавим
македонския му инат - беше абсолютно невъзможно да се работи с него.
Дойде се до сблъсък на живот и смърт. Аз съм длъжна да опиша тези неща. Беше създадена комисия от десет човека - изтъкнати братя и сестри - приятели, музиканти, едни от първите на "Изгрева", преминали през времето на цялата Школа. Те познаваха много добре обстановката, но някои от тях се правеха, че сега за пръв път научават нещата. Пред комисията всяка песен се представяше отделно и тя приемаше песен след песен с протокол.
към текста >>
7.
3_37 Най-голямата беля от най-големия враг - човека, когото обичам от петдесет години
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Накрая аз продадох едно много хубаво немско радио "Блаупункт", а Борис Николов продаде една много хубава своя флейта,
прибавихме
и други пари, за да финансираме издаването на песнарката.
Но същата комисия, чрез Антов, не гласува да се отпуснат пари и да се финансира песнарката. Е, какво ще кажете за това? Дайте си вашите обяснения. Това нещо няма да го намерите и при най-големите врагове в света. Там има правила, има закони, има институции за уреждане на тия неща.
Накрая аз продадох едно много хубаво немско радио "Блаупункт", а Борис Николов продаде една много хубава своя флейта,
прибавихме
и други пари, за да финансираме издаването на песнарката.
Главна заслуга за това имаше Неделчо Попов. Неделчо Попов беше технически оценител в държавна печатница. Ние работехме с него - с негова помощ бе излязла книгата "Учителят", както и "Учителят. Разговори при Седемте рилски езера". Песнарката с песните на Учителя се отпечата през 1949 година.Луксозната хартия, която бе откупена с наши собствени пари, тайно посред нощ бе закарана в печатницата, защото няколко пъти с милиция тази хартия бе търсена на "Изгрева", за да бъде конфискувана и иззета, за да ни се попречи за издаването на песнарката.
към текста >>
8.
3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
"
Рибарската
мрежа на Черната ложа" Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през лятото на 1922 година беше знаменателен в много отношения.
"
Рибарската
мрежа на Черната ложа" Съборът на Всемирното Бяло Братство в Търново през лятото на 1922 година беше знаменателен в много отношения.
Тогава Учителят обяви, че се отваря Школата на Бялото Братство за пръв път на земята и че неин ръководител е Великият Учител на Вселената. Споменах за обществената реакция, предвождана от владици, свещеници и църквата, както и подведени граждани срещу Учителя. На 19 август, в десет часа сутринта, в местното читалище, Учителят изнесе беседата "Новият Живот" за търновското гражданство и за приятелите. Тя трябва да се проучи добре от всички. Учителят даде отпор срещу нападките.
към текста >>
Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като
риба
, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън.
Така че, двамата хубавци много скоро станаха на "хубостници", а човек е "хубостник" тогава, когато си покаже магарията по всички линии. В началото на 1922 година Кръстю Христов се беше насочил към мене, беше ме харесал и започна да се приближава към мене. Чувствувах как ме оплитат разни въжета и как ме завързват. Тогава не знаех, че той се занимава с магия, с методи, които са присъщи на Черната ложа. Но за Бялото Братство тези методи са забранени и жестоко се наказва човек, когато си служи с тях.
Започнах да разбирам, че съм хваната в мрежа и почнах да се мятам като
риба
, извадена на брега - не ми достигаше въздух, задушавах се и цялото ми същество трепереше отвътре и отвън.
Аз бях на събора в Търново, във вилата на лозето - помагах за нейното разтребване и почистване. Ежедневно през нея минаваха много хора и трябваше да се поддържа чистота и порядък. Учителят дойде при мене и започна да ми помага. Аз разбрах, че Той току-така няма да дойде при мене, а има някаква друга причина. Но че започна да ми помага - това беше един Негов метод, така по-бързо и незабелязано влизаше в контакт с лицето и което е най- важното, включваше се с него в едно общо действие и посока на движение.
към текста >>
Сега е вече време да преминем на следващия разказ, след като се запознахте с
рибарската
мрежа на Кръстю Христов.
Е, какво смятате вие? Този приятел издържа ли си изпита с мен, със Савка и с още много други? А за другите изпити можете да се разходите по "Изгрева" и да разпитате този-онзи. Има още живи хора, които много добре знаят и помнят как той се подвизаваше. Тези уводни думи, които аз изложих, са необходими, за да може да разберете, как се развиха събитията по издаването песните на Учителя, защото Кръстю Христов също се намеси, не пряко, а косвено - чрез певицата Лиляна Табакова.
Сега е вече време да преминем на следващия разказ, след като се запознахте с
рибарската
мрежа на Кръстю Христов.
Ще опитате, как са възможни в Школата на Великия Учител такива неща? Щом ги има, те са допуснати - от една страна за обучение, а от друга страна Черната ложа имаше свои представители на "Изгрева" и като посланици на тази ложа те имаха дипломатически имунитет. Затова те съществуваха. Не Учителят ги бе допуснал, а ние с нашето несъвършенство и с нашите човешки слабости допуснахме тези сили първо да влезнат в нас, а те много лесно се проектираха чрез нас към останалите. И Учителят търпеше всйчко това и помагаше на всеки, който търсеше помощта Му - освобождаваше душите ни, за да бъдат свободни за Словото, което Той даваше.
към текста >>
9.
3_39 Талисманът на оперната певица Лиляна Табакова
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Рибарската
мрежа на Черната ложа действуваше изключително точно и ефективно.
Ами ако Лиляна не може да докаже, тогава какво става? Ако някога, след време те излязат, да знаете, че това са песни от Учителя! Но дали това ще стане по нейно време или след това - не зная. Този, който наследи архива й, трябва да знае това, което казвам. Лошото е, че тя не може да се освободи от Кръстю, който отдавна си е заминал, но още я владее.
Рибарската
мрежа на Черната ложа действуваше изключително точно и ефективно.
А ние можехме само да наблюдаваме отстрани. И толкоз.
към текста >>
10.
3_44 Задачата на Ярмила от Учителя и разрешението й от трите сестри
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Беше съставен нов текст и обясненията, които ние дадохме, бяха напълно достатъчни, а снимките, които трябваше да се
прибавят
към текста ни даваха основание да мислим, че този проблем е разрешен.
На всяко упражнение ние позирахме и заставахме в характерна за това упражнение поза и така той направи всичко може би към 80 пози. После той направи снимки, които бяха номерирани и прибрани. Така ние, трите сестри, свършихме една голяма работа. И Ярмила успя да изпълни задачата, която й бе дадена от Учителя. Вече знаехме - каквото и да се случи в бъдеще, въпросът за Паневритмията е уреден и няма да има никакви спорове.
Беше съставен нов текст и обясненията, които ние дадохме, бяха напълно достатъчни, а снимките, които трябваше да се
прибавят
към текста ни даваха основание да мислим, че този проблем е разрешен.
Успокоихме се, че свършихме и трите една задача, оставена от Учителя - така, както трябва. Какво стана по-нататък? Елена Андреева прибра едно копие и после, след години, го размножи. Което е най-важното, тези умножени копия отидоха на много места, но понеже не бяха написани имената на съставителите на този текст, никой не знаеше историята на този труд. Нямаше коментар и описание на цялата история по нашата съвместна работа.
към текста >>
11.
3_67 Котката, която мижеше
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Онези, които попаднаха в тяхната
рибарска
мрежа, всички без изключение се провалиха по всички линии.
Аз ще ви приложа и онзи прословут частен разговор за тези двама хубавци. А вие сте свободни да ги проучите и да се определите кому да вярвате и кому да служите. За мен е важното онова, което Учителят казва за тях: "Слушайте, вас аз ви познавам преди 8 000 години, от тогава датира тази история, в-еди коя си култура държахте изпит и пропаднахте, в еди-коя си - описвам историята им, - сега идвате в света и аз искам да си издържите изпита. Изпити толкоз пъти! " По време на Школата бяха им дадени много изпити и ние бяхме свидетели как ги разрешаваха.
Онези, които попаднаха в тяхната
рибарска
мрежа, всички без изключение се провалиха по всички линии.
А дали издържаха изпитите си? Понеже говорим за котката, която мижеше през онези години, то тази котка продължи да мижи през цялото време на Школата. Ако видите Михаил на някои снимки по време на Школата редом с другите братя и сестри, ще го видите без изключение как навсякъде позира и мижи. И накрая, когато отиде във Франция и основа там общество, продължи да мижи. Как ли?
към текста >>
12.
3_68 Самозванецът
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Да не смятате, че ние тука при Учителя пасяхме трева по поляната или лапахме въздуха на "Изгрева" като шарани, изкарани на брега от
рибарската
мрежа.
Веднъж идват и ми носят фотографирано писмо на Учителя до Михаил, за да ми покажат, че Учителят е имал кореспонденция с него и че се обръща към него с "обични Михаил". Аз ги гледам и се чудя на тяхното невежество. Та първите приятели - онези, които живееха в провинцията имаха стотици писма от Учителя. А ние, които бяхме в Школата и бяхме всеки ден с Учителя, на нас не ни трябваха писма, защото общувахме всеки ден с Него. А сега ще отговоря и на един друг въпрос.
Да не смятате, че ние тука при Учителя пасяхме трева по поляната или лапахме въздуха на "Изгрева" като шарани, изкарани на брега от
рибарската
мрежа.
Ние тука отстоявахме името си на ученици. И правото да бъдем такива. Учителят Беинса Дуно е Учителят на Бялото Братство. Школата на това Бяло Братство бе тук на, "Изгрева", и ние бяхме ученици в тази Школа. Учителят Беинса Дуно е Миров Учител на Великото Бяло Братство, което управлява Битието и Небитието, както и Бялата и Черната ложа.
към текста >>
13.
3_74 Политически събития
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Към текущите въпроси на Школата, които Сам движеше,
прибавяха
се и политическите събития за развоя на войната.
"Политически събития" През времето на Втората световна война на "Изгрева" бяхме смутени и напрегнати. Бяхме се сгушили около Учителя като пилци около квачка, за да ни закриля под крилете Си. Учителят имаше много работа през този период.
Към текущите въпроси на Школата, които Сам движеше,
прибавяха
се и политическите събития за развоя на войната.
Приятелите Го разпитваха, но Той мълчеше. Веднъж Го запитаха: "Учителю, как ще свърши войната? " "Аз зная как ще свърши войната и тя ще свърши така, както Бог е решил. Но ако кажа това сега, около вас има духове-шпиони, които чакат да чуят какво ще кажа, веднага ще отхвърчат за броени секунди и не само ще разкажат на сражаващите се страни, но ще раздухат още повече войната и ще се ожесточат и ще избият още повече хора. Защото едните ще се бият, понеже са обречени, а другите още повече ще се бият, понеже ще са бъдещи победители." Ето това беше едно мнение на Учителя, което не търпи възражение.
към текста >>
14.
4_02 Моят Висок Идеал
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той
прибави
и движенията й.
Беше 21 август 1922 година. Бяхме насядали на тревата под сянката на голямо дърво. Учителят беше ни подредил в редици. Близо до нас беше бялата къщичка, а зад отворения прозорец седеше Учителят. Обикновено Учителят изпяваше един мотив и ние го повтаряхме.
Така Той ни даде песента на части, а после, след като я научихме, Той
прибави
и движенията й.
При "фир-фюр-фен" ръката се разгръща встрани, а при "Тао Би Аумен" се прибира на гърдите. При 'Благославяй" ръцете се разтварят встрани и се Движат като криле на птица, която лети. По онова време Учителят изнесе беседа и в търновското читалище. Естествено, всички ние присъствувахме. То беше претъпкано с народ.
към текста >>
15.
4_10 Музикалните опитности на учениците
,
МАРИЯ ЗЛАТЕВА
,
ТОМ 1
Към тази песен има една
прибавка
, която е от Кирил Икономов: "Аз мога да те любя, слуга да стана".
Спомням си как Кирил Икономов направи разработка на песента "Вехади". Аз съм присъствувала, когато Учителят му говореше и го напътствуваше как да я разработи. Той я разработи за два гласа и ние я пяхме двамата с Митко Сотиров. Обаче имаше някакви вариации - солово изпълнение на цигулка, което не се одобри от всички ни. През 1942 година Учителят беше дал един мотив и текста на песента "Мога да те любя".
Към тази песен има една
прибавка
, която е от Кирил Икономов: "Аз мога да те любя, слуга да стана".
Тук има един си бемол, за който Учителят беше казал на Пеню Ганев, че заради него Кирил ще има да плаща. След време, когато Кирил се разболя и легна на легло, ние се питахме, това ли беше причината, която го повали и прикова с години на легло, та измъчи и себе си, и семейството си. Аз самата съм виждала как Кирил се разхождаше по поляната на "Изгрева" и търсеше музикално вдъхновение, молеше се и съзерцаваше нагоре към небесата. Но човек не винаги може да се добере до онова вдъхновение, което ще го възвиси и до онзи миг, когато Небето ще се отвори и небесната хармония ще се излее върху него като благодат от музика и хармония. Един от любимците на Учителя между музикантите беше Асен Арнаудов.
към текста >>
16.
5_01 Песнопойката на Мария Тодорова с песните на Учителя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Да се
прибавят
и някои други песни на Учителя, които не бяха
прибавени
в онези бурни за нас времена, когато се издаваше песнарката.
Чрез работата си в затвора, чрез моя занаят - мозайкаджийство - аз успях да намаля тази присъда и излежахме с Жечо четири години. Освободиха ни от затвора на 1 януари 1963 година. Както бе казано по-горе, издаването на песнопойката на сестра Мария Тодорова бе свързано с големи трудности и перипетии. Но тя излезе и вие я имате. След години, когато има условия за нов печат, необходимо е да се вземе песнарката, с която работеше сестра Мария, в която тя лично е отбелязала и коригирала пропуските от първото издание, както и оригиналите от двете папки и оригиналната тетрадка.
Да се
прибавят
и някои други песни на Учителя, които не бяха
прибавени
в онези бурни за нас времена, когато се издаваше песнарката.
Така ще се приключи една работа, която нашето поколение, поради различни причини, не можа да довърши. Това е работа за Бога. Това е работа за Школата на Учителя. Това е работа за Делото на Учителя. Ние дойдохме като съработници на това Дело и трябваше да станем служители на това Учение.
към текста >>
17.
5_04 Как се записваха песните на Учителя
,
,
ТОМ 1
После към тази папка се
прибави
още една.
"Как се записваха песните на Учителя" Учителят даваше някои песни на беседа. Други песни Той ги изсвирваше пред нас, като слизаше от стаята Си с цигулка в ръка. Обикновено те се научаваха от нашите музиканти и след това се записваха на нотен лист, който се предаваше на Учителя за проверка. А Той от своя страна Го предаваше на Боян Боев, който го слагаше в една папка.
После към тази папка се
прибави
още една.
Така папките станаха две. После този нотен лист се предаваше на една от сестрите-музикантки, която го преписваше в една тетрадка, която трябваше да остане като неприкосновен оригинал. Почти всички сестри-музиканти са писали в нея: и Мария, и Катя Грива и други сестри. Целта бе да се препишат песните на чисто и да бъдат точни и верни, за да могат да се съхранят. А за да се съхранят, Учителят нареди да се препишат в два тефтера, в две тетрадки, така че да бъдат на две места запазени, за по-сигурно.
към текста >>
Трябва да се
прибавят
всички песни на Учителя, дадени чрез певицата Лиляна Табакова.
Този тефтер трябва да се преснима на негатив, да се прехвърли на фотохартия, да се направят няколко албума и да се раздадат на верни хора, за да се съхраняват на няколко места. Може да се постъпи и по друг начин - със съвременните технически средства за копиране на оригинали. Целта е една - да се направят няколко екземпляра, за да се съхраняват от следващите поколения. А когато има условия за печат, да се вземе песнарката на сестра Мария, която лично е коригирала пропуските, да се вземат оригиналите както от двете папки, така и от тефтера и да се подготви ново издание на "Песни на Учителя". Освен това, трябва да бъдат добавени и други песни на Учителя, които не бяха включени по различни причини.
Трябва да се
прибавят
всички песни на Учителя, дадени чрез певицата Лиляна Табакова.
Това ще го направят приятели от едно друго поколение след нас, които, освен че трябва да бъдат добри музиканти, трябва да познават и Словото на Учителя, Духът на песните Му и, разбира, се да знаят много добре всички събития, през които мина Школата на Учителя и нашето поколение от времето на Школата. Това е пътят. Друг път няма.
към текста >>
18.
5_32 Имотите на богатите братя
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
А като вземете онзи урок и нашата поука, и като
прибавите
знанието от Словото на Учителя, ще имате един метод за разрешаване на проблемите от този порядък, с които ще се сблъска вашето поколение.
Това няма значение. Има значение само това - да се намери онзи служител, който да изпълни Волята на Учителя. И се намери. Това бе урок за възрастните братя. Това бе поука за нас младите, които преминахме през цялата Школа на Учителя.
А като вземете онзи урок и нашата поука, и като
прибавите
знанието от Словото на Учителя, ще имате един метод за разрешаване на проблемите от този порядък, с които ще се сблъска вашето поколение.
Знайте, че има само един порядък в света - това е Божественият порядък. Него ще намерите в Словото на Учителя. Ученик е само онзи, който чете, изучава и прилага Словото на Учителя в своя живот на земята. Това е Пътят на ученика в Школата.
към текста >>
19.
5_50 Отклонението
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Те са записани и не смятам да
прибавям
нещо към това.
"Отклонението" Той се казваше Михаил Иванов, а с него имаше един негов приятел - Кръстю Христов. Ние ги познавахме още от 1922 година от Търново. Отначало те създаваха много неприятности на Учителя и на Братството. За тях Учителят бе казал много неща.
Те са записани и не смятам да
прибавям
нещо към това.
С една дума, бяха големи пакостници. Но трябва да се отбележи, че те вършеха много добре работата на мястото, където бяха поставени от онези сили, който противодействуваха на Учителя. След време ще четете мнението на Учителя, ще се запознаете с писмата Му и нещата ще ви бъдат ясни. Но сега ще ви разкажа нещо от времето на Учителя. Михаил Иванов бе заминал за Парижкото изложение през 1937 година и остана там.
към текста >>
20.
8_02 Как се записаха и издадоха песните на Учителя
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
След това трите сверявахме дешифрирания текст и ако имаше изпуснати места -
прибавяхме
и допълвахме.
Оставяше ги да се проявят такива, каквито са. И чак когато се виждаха различията и ако те имаха доброто желание да попитат Учителя, тогава Той даваше Своя съвет, който удовлетворяваше различните становища и обединяваше всички. Но те не направиха това, а се хванаха за гушите! Когато ние стенографирахме, между трите стенографки нямаше спор, макар че имаше поводи. Ние стенографирахме и дешифрирахме беседите.
След това трите сверявахме дешифрирания текст и ако имаше изпуснати места -
прибавяхме
и допълвахме.
След това Паша редактираше така, както тя умееше и както беше я посъветвал Учителят. А дали тя спазваше Неговите съвети, това бе друг въпрос! Но когато започнах да работя с нея, аз й казах своето мнение, че вече и аз отговарям с нея. Паша възприе това разумно и ние работехме сполучливо. Песента "При всичките условия на живота", когато Учителят я даде, Той я даде в едно по-бавно темпо.
към текста >>
21.
8_09 Молитвеният връх при Седемте рилски езера
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 1
Защото всеки може да
прибави
още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина.
Там имаше едно място, което при самото изкачване бе много стръмно, заради което братята направиха стъпала. През тази 1936 година Учителят не отиде на Молитвения връх, но през следващите години Учителят отиваше там. Имаше приготвено от камъни подобие на стол, на което Учителят седеше. Това беше Неговото място, което бе запазено десетки години след заминаването на Учителя. Един брат засне това място и стола на Учителя, направен от камъни и по този начин остави фотографски документ за поколенията.
Защото всеки може да
прибави
още нещо от добро желание - я някой камък, я някоя плоскост, с цел да направи по-величествено мястото, където е сядал Учителят, да го направи като трон и по този начин да промени историческата истина.
А мястото на Учителя бе скромно, стъкмено от два-три плоски камъка. Братството излизаше много рано, при здрач, на Молитвения връх за изгрева на слънцето. Събуждаха ни с песента "Събуди се, братко мили", като отначало я свиреха на цигулка, а понякога един брат Цеко я свиреше на една обикновена свирка. По-късно, когато имахме школувани певици, някои от тях изпяваха песента и тя ни събуждаше. Всички отивахме преди изгрева на слънцето.
към текста >>
22.
10_01 ПОСЛЕСЛОВ
,
,
ТОМ 1
В хода на нашата работа Марийка Марашлиева задаваше непрекъснато въпроси, понеже беше съвременничка на тези събития и по този начин се уточняваха, допълваха и
прибавяха
различни нови епизоди от спомените на учениците.
И понеже те не са запознати с този материал, те не могат да направят нищо с него, но си загубиха благоприятните условия за работа за делото на Учителя! За Великия Учител се работи с Любов и пълна саможертва! Така че Марийка Марашлиева бе поставена от Школата на Учителя за работа, въпреки нейната възраст. Тя завърши своя изпит успешно за този том. В следващия том ще бъдат поместени и материали и спомени от ученици, които тя лично записа по онзи план, който следвахме без да се отклоняваме.
В хода на нашата работа Марийка Марашлиева задаваше непрекъснато въпроси, понеже беше съвременничка на тези събития и по този начин се уточняваха, допълваха и
прибавяха
различни нови епизоди от спомените на учениците.
Така че, това бе една съвместна творческа работа. След многократното огорчение, което имах при опита си да работя с други лица се разбра, че с друго лице не можеше да се свърши тази работа. На този етап, единствено на нея имах доверие, защото материалът се изнасяше за пръв път и до този момент тя бе единствената представителка на Братството, която слушаше този оригинален материал. По начина, по който "тя възприемаше този материал, разбирах по какъв начин ще се възприеме и от останалите. Зная, че ще се чете на един дъх.
към текста >>
23.
10_02 ПРОТОКОЛ
,
,
ТОМ 1
не е от Учителя, а е
прибавен
от ученик и не е успяло да придобие популярност и оценка от музикантите специалисти.) 5.
За това ще бъде направен видеофилм на професионално ниво, който ще бъде като демонстрация за обучаване на желаещите да се възползуват от това съвременно техническо достижение. 4. При подготовката на музикалния съпровод, предназначен за изпълнение на живо или на запис, музикантите са длъжни да изпълняват точно музикалния текст от двете официални издания на Паневритмията - издание от 1941 год., предназначено за пеене и издание от 1938 год. - за изпълнение на цигулка. (Забележка: II. глас за цигулка в изданието от 1938 год.
не е от Учителя, а е
прибавен
от ученик и не е успяло да придобие популярност и оценка от музикантите специалисти.) 5.
Определят се като музиканти специалисти Ина Дойнова, Йоанна Стратева, след уеднаквяване да ръководят всички въпроси относно изпълнението, състава, аранжиментите и подходящите темпа. В тази група ще се привлекат и Петър Ганев и Весела Несторова за консултация относно темпата. Също и Милка Кралева, Благовест Жеков, Станка Сталева и др. професионални музиканти, които са в течение на музиката на Учителя. 6. Въпросът за темпата ще бъде уточнен допълнително, когато се съберат всички необходими информации, които ще бъдат представени от групата музиканти.
към текста >>
24.
5. МОМЧЕШКИ ЛУДОРИИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Имаше хубава река, къпехме се и ловехме
риба
.
Там намерихме копия, ръждясали мечове, шлемове, ризници и какво ли още не. Когато оряха нивата ралата ги изравяха. Понякога взимахме копачи и така ровехме и изваждахме стари оръжия. Тогава никой не го интересуваше за тези неща, но ако ги бяхме събрали щеше да се направи цял музей за старинни оръжия. Ние се въоръжавахме със тези старинни оръжия и водехме момчешки сражения между махалите години наред.
Имаше хубава река, къпехме се и ловехме
риба
.
Що риба сме ловили и я печахме направо на огъня, а беше чиста река. Какви чудни места имаше в Балкана. Какви воденици, какви тепавици имаше тогава. Лятно време бе райски живот в Балкана. Бях запомнил и едно предание, което ми разказваше дядо.
към текста >>
Що
риба
сме ловили и я печахме направо на огъня, а беше чиста река.
Когато оряха нивата ралата ги изравяха. Понякога взимахме копачи и така ровехме и изваждахме стари оръжия. Тогава никой не го интересуваше за тези неща, но ако ги бяхме събрали щеше да се направи цял музей за старинни оръжия. Ние се въоръжавахме със тези старинни оръжия и водехме момчешки сражения между махалите години наред. Имаше хубава река, къпехме се и ловехме риба.
Що
риба
сме ловили и я печахме направо на огъня, а беше чиста река.
Какви чудни места имаше в Балкана. Какви воденици, какви тепавици имаше тогава. Лятно време бе райски живот в Балкана. Бях запомнил и едно предание, което ми разказваше дядо. След като турците превземат Търново през 1393 г., много от болярите, които са се спасили са дошли в Габрово и са се заселили тук.
към текста >>
25.
20. ДОМЪТ ГУМНЕРОВИ НА „ОПЪЛЧЕНСКА 66
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Към албумите аз съм направил коментар на снимките, един брат ги надписа и след това ще бъдат съответно
прибавени
като текст към самите албуми.
Цялата обстановка бе от скромна по-скромна. След заминаването на Учителя аз помолих фотографа Васко Искренов и ние с една група приятели отидохме в стария дом на ул. „Опълченска" 66 и там бяха направени художествени снимки и едновременно исторически снимки и по този начин оставихме на следващите поколения заснет домът, в който живееше Учителят. Заснехме всички стаи, двора и цялата обстановка. Направихме албуми и ги оставихме на следващите поколения.
Към албумите аз съм направил коментар на снимките, един брат ги надписа и след това ще бъдат съответно
прибавени
като текст към самите албуми.
От брат Борис толкова. А от вас останалото, което имате да довършите.
към текста >>
26.
35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Деца от село с кошове и кошници отиват за
риба
.
Ако помниш единия край се залива и когато я косихме запушихме дупката и водата се оправи в коритото и след като изсъхна го покосихме. При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому? Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично. За да мога да го покося пак запуших дупката без мъка с няколко пеши пясък и водата се оправи в коритото си. На другия ден що да гледам!
Деца от село с кошове и кошници отиват за
риба
.
Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба. Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по-дълбоките места, гдето се е задържала водата за по-дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измряли. Бързо разчиствам покосеното сено на страни и отворих път на водата да върви от дето не й местото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки.
към текста >>
Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много
риба
.
При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому? Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично. За да мога да го покося пак запуших дупката без мъка с няколко пеши пясък и водата се оправи в коритото си. На другия ден що да гледам! Деца от село с кошове и кошници отиват за риба.
Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много
риба
.
Заинтересовах се и нещо ми нашепна, че пак я зага-зих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по-дълбоките места, гдето се е задържала водата за по-дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измряли. Бързо разчиствам покосеното сено на страни и отворих път на водата да върви от дето не й местото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо не бих имал толкова грях колкото ми от тия постъпки. Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря.
към текста >>
27.
64. КРЪЧМАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
От там бълваше пушек от скарата на кебапчийницата, а на скарата се печеше
риба
и черен дроб.
Като узнаха всички, че Изгрева •стана център на братството, духовенството все търсеше начин да направят спънки и да пречат на Учителя. Така те научиха,че то се продава, купиха го и после го дадоха на един кръчмар да си направи там бирария и кръчма като го финансираха. По всякакъв начин те се стараеха да пречат на Учителя. Кръчмата заработи и по цял ден там гърмяха грамофони, скандали ставаха често, а побоищата не бяха рядкост. Стана пивница и половина.
От там бълваше пушек от скарата на кебапчийницата, а на скарата се печеше
риба
и черен дроб.
От тях се издигаше пушек, прехвърляше салона и слизаше пред двора и каква миризма и какъв тормоз изпитвахме само. А ние бяхме вегетарианци. Учителят често негодуваше и веднъж каза: „Те поповете отвориха тази кръчма, но тази кръчма ще отиде у тях и жестоко ще съжаляват за това." Минаха много години, дойдоха комунистите на власт и точно в тяхната сграда на площад „Баба Неделя" изхвърлиха тяхната книжарница и там направиха гостилница, а отзад имаше ресторант и кръчма. Така че ние проверихме как им се връщаше след 35 години това. Направиха свинарник, за да.
към текста >>
28.
70. КЪЩИЧКАТА НА СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Тогава аз разбрах, че втората половина на бараката, която
прибавих
към първата беше за Стоянка Илиева, която беше учителка в провинцията и искаше да има жилище, за което беше дала пари на Учителя.
Така направихме една барака двойно по-голяма от тази на Стоименов, която имаше две отделни помещения като пред тях имаше по едно килерче. За два месеца я направихме. Тогава като свърши строежа Учителят дойде да я огледа. А по време на строежа беше много взискателен, искаше да се изпълни хубаво, точно, с хубави и здрави материали. Бараката беше готова, с хубав вид.
Тогава аз разбрах, че втората половина на бараката, която
прибавих
към първата беше за Стоянка Илиева, която беше учителка в провинцията и искаше да има жилище, за което беше дала пари на Учителя.
При туй ние получихме едно писмо от този, който ни беше дал мястото под наем, в което ни съобщи: „Или купете мястото или ще го продам на други." Тогава влязохме в пазарлък, обединихме се няколко души, защото нямахме пари и разпределихме закупеното място по толкова метра, колкото всеки бе платил. Той ни даде нотариален акт, а и Стоян Илиева бе в тази група. Ето така една голяма нива от два декара и шестотин квадрата се разцепи на седем човека. Направената двойна барака с две помещения бе половината на Стоянка Илиева, а другата част бе определена за братска барака и за посрещане на гости. В тази част, която бе определена за посрещане на гости много по-късно след заминаването на Учителя поради квартирна криза се засели сестра Янакиева, а след нея Илия Узунов.
към текста >>
29.
72. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Вода се пие свободно; може да й се
прибави
и лимонов сок.
Медът - на кръвта. 100 грама жито се сварява от вечерта. Захлупва се, завива се, за да набъбне през нощта. На сутринта се разделя на три равни части: за сутринта, за обяд и за вечеря. Една трета от житото се яде с мед, 2 ябълки и 3 ореха.
Вода се пие свободно; може да й се
прибави
и лимонов сок.
Отпостването става с картофена супа.
към текста >>
30.
73. БИТ НА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
От картофите се приготовляваха кюфтета, като се
прибавяше
лук опържен.
Картофите бяха нашата главна храна. Около Учителя имаше братя, които се грижеха за доставяне на най-хубавите картофи. Те не взимаха от пазара, а отиваха към селата, към Плана планина и от там купуваха. Картофите купени от там и сварени бяха с копринена ко-жичка, с червена вътрешност , а понякога и бели картофи. Ще закупят няколко чувала и ще ги докарат на Изгрева.
От картофите се приготовляваха кюфтета, като се
прибавяше
лук опържен.
Бяха много вкусни, но това не е лесно за приготвяне. Учителят обичаше червен кромид лук повечето суровичък. Ще отреже от главичката, ще извади от люспите и ядеше обикновено вечер, но ядеше и на обед. Обичаше и суров праз зимно време, премръзнал когато ставаше крехък. Обикновения боб Той сам си го приготовляваше, а понякога сестрите го правеха на чорба, друг път на плакия, боб пюре и пр.
към текста >>
31.
124. ПЕСЕНТА „СЪРДЕЧНИЯТ ЗОВ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Генерал
Рибаров
, началник на III балканска дивизия се завръща от домашен отпуск на 7 септември и обявява, че е болен и иска да бъде освободен.
Това поле представлява коридор, който на юг отвежда в Солунската равнина, но едновременно е и врата, през която на север минава пътя за излизане в долината на река Вардар. През това време главнокомандващият българската войска генерал Жеков е болен от испанска треска и на 8 септември заминава на лечение във Виена. Генерал Тодоров, който на 15 юли 1918 г. е назначен, не поема длъжността си поради това, че не е бил уведомен. Началникът на оперативния отдел при щаба на армията полковник Стефан Нойков е бил в домашен отпуск.
Генерал
Рибаров
, началник на III балканска дивизия се завръща от домашен отпуск на 7 септември и обявява, че е болен и иска да бъде освободен.
Бившето командване само се е отстранило от фронта. На 14 септември 1918 г. от 8 часа противйиковата артилерия открива огън по целия български фронт от Охридското до Дойранското езеро. На 15 септември френските полкове атакуват Добро поле, а на 15 и 16 септември българските позиции са разкъсани и е осъществен пробива на фронта от войските на Антантата. От тук започва началото на разгрома във войната.
към текста >>
32.
128. ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Към тях ще
прибавите
и снимките на отделните упражнения.
Не са загубени, но не зная къде са в момента. И да искам да ви ги покажа не мога. След време онези, които ги съхраняват ще ги извадят когато се убедят, че е дошло време и има условия да се издаде ново издание на Паневритмията. Музикалния текст го имате както и думите. Описание на упражненията ги имате от тази работна група на Мария, Елена и Ярмила.
Към тях ще
прибавите
и снимките на отделните упражнения.
По този начин Паневритмията ще бъде издадена и запазена. А къде са тези снимки, не зная. Толкова материал мина през мен и моята задача бе да го укрия и спася от обиските и от унищожението им. А дали ще излезне този архив след време е въпрос. Трябва да излез-не иначе:всичко ще се стовари върху гърба на брат Борис, че е затрил материалите и са пропаднали в дън земя.
към текста >>
33.
190. СЕЛО МЪРЧАЕВО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Каквото е казал Учителят брат Боян е записал без да
прибави
нито да отнеме от реченото.
В ръцете му е тетрадката и писалката. Той записва, стенографира всички въпроси, които задават на Учителя, както и отговорите. Стенографира всичко каквото говори Учителят изобщо. Записките на Боян Боев са ценни в туй отношение. Те са оригинали.
Каквото е казал Учителят брат Боян е записал без да
прибави
нито да отнеме от реченото.
Това са разговори, които Учителят е водил с приятелите през това време докато е бил в с. Мърчаево. А идваха хора от София, от провинцията. Всеки с грижите и с тревогите си, страданията си и искаха упътвания от Учителя. Тези разговори са много важни. Тези разговори ставаха в стаята на Учителя когато бяха лични, но понякога ставаха вън, на масите, на двора, където се издигаше един голям орех.
към текста >>
34.
195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядеха
риба
.
195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ Отначало в първите години до 1918 г. Учителят преведе приятелите във вегетарианството.
Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядеха
риба
.
Идва един момент когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някои например на Тодор Стоименов бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб и с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. В първите години Учителят бе казал: „Добре е да не се ядат яйца и близо 20 години не се ядяха яйца. По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден.
към текста >>
Идва един момент когато Учителят препоръчва да не се яде
риба
.
195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ Отначало в първите години до 1918 г. Учителят преведе приятелите във вегетарианството. Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядеха риба.
Идва един момент когато Учителят препоръчва да не се яде
риба
.
На някои например на Тодор Стоименов бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб и с нежна конструкция. Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. В първите години Учителят бе казал: „Добре е да не се ядат яйца и близо 20 години не се ядяха яйца. По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден. Но той отказа, защото не искаше да се върне към птичия свят и с това да се върне в своята еволюция на човек.
към текста >>
На някои например на Тодор Стоименов бе му казал да яде
риба
, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб и с нежна конструкция.
195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ Отначало в първите години до 1918 г. Учителят преведе приятелите във вегетарианството. Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядеха риба. Идва един момент когато Учителят препоръчва да не се яде риба.
На някои например на Тодор Стоименов бе му казал да яде
риба
, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб и с нежна конструкция.
Та рибата за него не бе само храна, но и лекарство. В първите години Учителят бе казал: „Добре е да не се ядат яйца и близо 20 години не се ядяха яйца. По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден. Но той отказа, защото не искаше да се върне към птичия свят и с това да се върне в своята еволюция на човек. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше се губи много белтък от организма.
към текста >>
Та
рибата
за него не бе само храна, но и лекарство.
195. ЯЙЦА ЗА УЧИТЕЛЯ Отначало в първите години до 1918 г. Учителят преведе приятелите във вегетарианството. Те постепенно престанаха да ядат месо, но ядеха риба. Идва един момент когато Учителят препоръчва да не се яде риба. На някои например на Тодор Стоименов бе му казал да яде риба, защото тя съдържа фосфор, а той беше висок и слаб и с нежна конструкция.
Та
рибата
за него не бе само храна, но и лекарство.
В първите години Учителят бе казал: „Добре е да не се ядат яйца и близо 20 години не се ядяха яйца. По едно време, когато Георги Радев заболя от туберкулоза, Учителят му препоръча да яде по едно яйце на ден. Но той отказа, защото не искаше да се върне към птичия свят и с това да се върне в своята еволюция на човек. При белодробната туберкулоза, с две-три открити каверни, които той имаше се губи много белтък от организма. Този белтък трябва да се възстанови.
към текста >>
35.
198. ПОСЛЕДНИ ЕКСКУРЗИИ ОТ МЪРЧАЕВО КЪМ ВИТОША ,ХИЖА ОСТРЕЦ И ХИЖА ЕДЕЛВАЙС
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Когато Учителят ми каза: „То добре е да останем още някой ден на планината", то Той замълча малко и
прибави
: „Защото няма да дойдем вече".
А така ли стана? Това ще го проверите вие. Ние го проверихме и изпитахме на гърбът си цели тридесет години след заминаването на Учителя. Ще го проверите, че едните от едната страна и другите от другата страна - все един чешит са. Служат на един и същи господар - Князът на този свят.
Когато Учителят ми каза: „То добре е да останем още някой ден на планината", то Той замълча малко и
прибави
: „Защото няма да дойдем вече".
Мен ме жегна нещо щом каза „Няма да дойдем вече". Обаче аз си го после изтълкувах по моему, че няма да дойдем вече тази година. Но другата година можем да дойдем. Това беше мое тълкуване. Но Учителят каза: „Няма да дойдем вече!
към текста >>
36.
60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН В първите години някои от старите братя и сестри, които бяха вегетарианци,
риба
още си похапваха.
60. ПОСЛЕДНИЯТ ШАРАН В първите години някои от старите братя и сестри, които бяха вегетарианци,
риба
още си похапваха.
На един от търновските събори братята от Русе донесоха голям, тлъст дунавски шаран, 6-7 кила. Към тях се присъединиха още няколко братя, образува се компания, със силното желание да си похапнат шаран. Брат Епитропов дава нареждане на сестра Иларионова как да се приготви шарана. Как да го изчисти, изкорми, да го напълни и как да го увие в пита от тесто и да го прати на фурната. Със строго поръчение на фурнаджията, кога и колко да го пече и на каква фурна.
към текста >>
В този дом
риба
повече няма да се готви!
Учителят казва: „И на котарака му се яде шаран" и си отива в стаята. Брат Епитропов пак хваща ножа. Тъкмо да пристъпи към шарана, скръцва вратата на стаята на Учителя, влиза пак с каната да си налее вода. Поглежда братята и казва строго на сестрата: „От този шаран никой няма да яде! Ще го раздадеш на бедните!
В този дом
риба
повече няма да се готви!
" Това беше краят. Това беше последният шаран. Човешките желания има нужда да се възпитават. И да се насочват във възходяща посока.
към текста >>
37.
111. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ
,
,
ТОМ 2
" На един разговор Учителят, казва на приятелите: „Проповядвайте, учете, ловете души както
рибарите
, ала не ловете големи сомове, защото може да скъсат мрежата ви или да ви завлекат с мрежата във водата и да ви удавят." При друг случай Учителя казва: „Простите хора по-добре разбират Учението от учените.
111. БЛАЖЕНИ НИЩИТЕ ДУХОМ Една сестра среща Учителя на Изгрева при чешмичката и Го пита: „Учителю, как да придобием вяра? И каква да бъде вярата ни? " Върви сестрата подир Учителя и все Му говори: „Кажи ни за вярата, каква да бъде вярата? " Учителят се поспирва, махва с ръка и казва само една дума: „Детинска!
" На един разговор Учителят, казва на приятелите: „Проповядвайте, учете, ловете души както
рибарите
, ала не ловете големи сомове, защото може да скъсат мрежата ви или да ви завлекат с мрежата във водата и да ви удавят." При друг случай Учителя казва: „Простите хора по-добре разбират Учението от учените.
Казано е: „Блажени нищите духом, защото е тяхно Царството небесно." (Еван. Матея гл. 5, ст.З) При посещението на една болна сестра, Учителят казва на приятелите събрани там: „Не мислете, че сте прости, вие сте по-учени от учените. Това, което вие знаете, те не го знаят. Те знаят много, но непотребни неща.
към текста >>
38.
СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III
,
,
ТОМ 3
Онеправданият
рибар
-146 15.
Изгледи от връх Мусала -142 10. Седемте езера и Мусала -143 11. Да полееш един камък -145 12. Мъгли и молитва -145 13. Братската екскурзия и сестрата -146 14.
Онеправданият
рибар
-146 15.
Главните места за пребиваване с Учителя на Мусала -147 16. Екскурзии до Витоша и откриване на Бивака Ел Шадай -149 17. Екскурзия до Черни връх -151 18. Силата на общата мисъл -153 19. Заканата -153 20.
към текста >>
39.
08. ТОДОР СТОИМЕНОВ (17.05.1872, гр. Пазарджик - 22.Х. 1952,София)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
И затова беше такъв - пресметлив, а като се
прибави
към него и неговият характер, че е бил стиснат, то се идва до онова, което са знаели приятелите, че през неговите пръсти и комар не пускаше да мине, камо ли пари.
Даваше му ги с голяма неохота. Дори веднъж Учителят се оплака от него: „За пръв път срещам такъв скръжав и стиснат човек". Това беше вярно. Но Тодорчо беше живата история на Братството и помнеше онези гладни години, когато Учителят е ходел с онези старовремски обуща, как са спали на един креват, когато са нямали пари за парче хляб. Помнеше и пазеше спомена си, защото беше жив у него.
И затова беше такъв - пресметлив, а като се
прибави
към него и неговият характер, че е бил стиснат, то се идва до онова, което са знаели приятелите, че през неговите пръсти и комар не пускаше да мине, камо ли пари.
Беше пестелив. Но още през времето на Учителя, като Негов съвременник и преминал през всички етапи, знаеше становището на Учителя по много въпроси и затова много държеше да се спазват законите на държавата. А аз бях скаран с обществените порядки и бях противоположен на него. Не ги зачитах тези закони и ръката ми беше много широка и пръстите ми бяха отворени за парите, които преминаваха много лесно. Аз бях негова противоположност за хубаво и лошо.
към текста >>
Единствено на него Той бе позволил да яде
риба
, за да може чрез нея да внася фосфор в тялото си, за да съхрани нервната си система и да може мозъка му да работи.
Той беше малък, но аз го укрих и запазих. След като си замина аз бях поставен и взех неговото място като председател на Братския Съвет. Тодорчо имаше деликатна фигура, беше слабоват. В младини често е боледувал. Учителят му бе дал съвети за здравето му.
Единствено на него Той бе позволил да яде
риба
, за да може чрез нея да внася фосфор в тялото си, за да съхрани нервната си система и да може мозъка му да работи.
Това бе изкушение за мнозина на Изгрева. Нали всички бяхме вегетарианци? Рибата бе за него лекарство, заместителна храна, с която той си доставяше необходимите елементи за организма. Това бе негов път. А когато излезна книгата „Учителят", дойде да се кара с мен: „Защо за нас първите тримата ученици на Учителя си написал само едно изречение?
към текста >>
Рибата
бе за него лекарство, заместителна храна, с която той си доставяше необходимите елементи за организма.
В младини често е боледувал. Учителят му бе дал съвети за здравето му. Единствено на него Той бе позволил да яде риба, за да може чрез нея да внася фосфор в тялото си, за да съхрани нервната си система и да може мозъка му да работи. Това бе изкушение за мнозина на Изгрева. Нали всички бяхме вегетарианци?
Рибата
бе за него лекарство, заместителна храна, с която той си доставяше необходимите елементи за организма.
Това бе негов път. А когато излезна книгата „Учителят", дойде да се кара с мен: „Защо за нас първите тримата ученици на Учителя си написал само едно изречение? А за мен споменаваш само името ми. Та аз съм живата история на Братството! " Да, той беше живата история на Братството, но не записа нищо за тази история.
към текста >>
40.
14. ОНЕПРАВДАНИЯТ РИБАР
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
14. ОНЕПРАВДАНИЯТ
РИБАР
При една от екскурзиите току-що сме пристигнали до хижата.
14. ОНЕПРАВДАНИЯТ
РИБАР
При една от екскурзиите току-що сме пристигнали до хижата.
Хижарът познаваше Учителя, познаваше Братството, приемаше ни и понякога с дни приспивахме там. Хижарят бай Коста, който бе разположен към нас идва при Учителя и Му казва: „Имам пъстърва, риба." Учителят го пита: „Я да я видим? " И той донася една тенекия, в която плуваха 5-6 пъстърви големи, хубави, неповредени. Как е вадил въдичката от устата им да не се повредят, това не зная. Но са живи и читави.
към текста >>
Хижарят бай Коста, който бе разположен към нас идва при Учителя и Му казва: „Имам пъстърва,
риба
." Учителят го пита: „Я да я видим?
14. ОНЕПРАВДАНИЯТ РИБАР При една от екскурзиите току-що сме пристигнали до хижата. Хижарът познаваше Учителя, познаваше Братството, приемаше ни и понякога с дни приспивахме там.
Хижарят бай Коста, който бе разположен към нас идва при Учителя и Му казва: „Имам пъстърва,
риба
." Учителят го пита: „Я да я видим?
" И той донася една тенекия, в която плуваха 5-6 пъстърви големи, хубави, неповредени. Как е вадил въдичката от устата им да не се повредят, това не зная. Но са живи и читави. „Колко пари искаш заради тях? " Той пресмята на глас и казва една доста голяма сума.
към текста >>
Учителят казва на един брат: „Плати му
рибата
!
" И той донася една тенекия, в която плуваха 5-6 пъстърви големи, хубави, неповредени. Как е вадил въдичката от устата им да не се повредят, това не зная. Но са живи и читави. „Колко пари искаш заради тях? " Той пресмята на глас и казва една доста голяма сума.
Учителят казва на един брат: „Плати му
рибата
!
" Братът вади пари, плаща на хижаря. Този път Учителят каза на брата строго: „Вземи тенекията сега, та пусни пъстървите в езерото! " А хижарят слуша и гледа. „Как така ще ги пусне, та нали аз ги улових? " Учителят се усмихва: „Ти ги улови, но нали ни ги продаде.
към текста >>
41.
32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Всяка година
прибавяхме
нещо ново в нашия опит.
32. УСТРОЙВАНЕ И БИТ НА ЛАГЕРА Да се устрои един лагер в онези години беше много трудно. Ние нямахме още опит за устройване на лагер високо в планината.
Всяка година
прибавяхме
нещо ново в нашия опит.
- Десет-петнадесет дни преди започване на лагера се изпращаше една работна група от 10-15 човека, за да подготви лагера. Първо тя почистваше лагера и изхвърляше боклука оставен в заслона от пролежалите там животни. Обикновено овце или говеда. След това се подреждаше и се стъкмяваше огнището, като казаните се изнасяха от скривалищата от предната година. Първото нещо е да се подготви кухнята.
към текста >>
42.
35. ПАЛАТКАТА НА ФРАНЦУЗИТЕ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
По-късно към тях
прибавихме
и двоен покрив, като спускахме едно платно да минава от едната и от другата страна, че и отзад.
Купуваме твърд парафин, разтопяваме го в една тенджера, после добавяме бензин, но настрани от огъня в следното съотношение: две части бензин, една част парафин и в тая течност потапяме палатката. След това изнасяме палатката на слънце, бензина изсъхне, а парафина е импрегнирал американа и не може да пропусне вече дъжд. Такава бе и палатката на Учителя. Сами, с нашите български ръце сестрите я бяха ушили, а братята подготвили колчетата и въжетата за опъване. От тези палатки ние бяхме много доволни.
По-късно към тях
прибавихме
и двоен покрив, като спускахме едно платно да минава от едната и от другата страна, че и отзад.
Това беше приспособление срещу бурята, дъждовете и вятъра. Палатките станаха по-стабилни и бяхме вече доволни от тях. Французите курдисаха тази модерна палатка за Учителя. Някои сестри, които бяха удивени от тази палатка наредиха да се опъне до самата палатка на Учителя. Сега тя се настани много авторитетно до скромната българска палатка на Учителя.
към текста >>
43.
31. ЛОДКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Тази лодка се укриваше няколко години в храсталаците под Молитвения връх и
рибарите
се изтрепваха да я търсят.
Тази година дойдоха около 500 човека и за тях трябваше много вода и дежурните не можеха да отърват лодката от тези, които искаха да се разхождат с нея. Учителят определи за отговорник на лодката Гради Минчев, който трябваше да я пази от екскурзиантите. Станаха големи караници и накрая по предложение на Гради, което Учителят одобри лодката се заключваше с един голям катинар. Значи имахме лодка, кухня, лагер и накрая дойде и се залепи катинара и превърза синджира на лодката за нейния пристан. Е, и такива работи имаше.
Тази лодка се укриваше няколко години в храсталаците под Молитвения връх и
рибарите
се изтрепваха да я търсят.
Накрая някой им беше казал къде се намира, те я пренесоха в езерото и започнаха да ловят риба с нея. Като видяха това, нашите я потопиха и така няколко години тя се пазеше потопена в езерото. Когато идваше време за лагера ние я изваждахме и тя отново ни служеше. Учителят обичаше да се разхожда с лодката. Беше чест за приятелите да Го поканят на разходка.
към текста >>
Накрая някой им беше казал къде се намира, те я пренесоха в езерото и започнаха да ловят
риба
с нея.
Учителят определи за отговорник на лодката Гради Минчев, който трябваше да я пази от екскурзиантите. Станаха големи караници и накрая по предложение на Гради, което Учителят одобри лодката се заключваше с един голям катинар. Значи имахме лодка, кухня, лагер и накрая дойде и се залепи катинара и превърза синджира на лодката за нейния пристан. Е, и такива работи имаше. Тази лодка се укриваше няколко години в храсталаците под Молитвения връх и рибарите се изтрепваха да я търсят.
Накрая някой им беше казал къде се намира, те я пренесоха в езерото и започнаха да ловят
риба
с нея.
Като видяха това, нашите я потопиха и така няколко години тя се пазеше потопена в езерото. Когато идваше време за лагера ние я изваждахме и тя отново ни служеше. Учителят обичаше да се разхожда с лодката. Беше чест за приятелите да Го поканят на разходка. Учителят седи на единия край с шапка и манто, а от другата страна приятелите гребат.
към текста >>
44.
12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
35 от Наказателния закон бях осъден на 2 години лишаване от свобода, която бе
прибавена
към другата присъда.
ние сключихме договор с издателство „Омния Литетер" - Париж, за издаване книгата „Учителят" срещу 5%авторско право от чистата печалба. С тази си постъпка сме нарушили чл. 22 от Закона за вероизповеданията. Въз основа на чл. 117 във връзка с чл.
35 от Наказателния закон бях осъден на 2 години лишаване от свобода, която бе
прибавена
към другата присъда.
Събраха се няколко присъди с общо 20 години затвор. И на края на финала Лучия - съпругата на Бертоли в съда се обяви срещу Братството и мен и свидетелствуваше за властите. След време някой от вас трябва да се зарови в този архив и да извади не само имената на всички, които свидетелстваха срещу Братството, но и да се изнесат думите им пред съда. Защото техните думи бяха думи на предателство към Делото на Учителя. Следващите поколения трябва да знаят как са били нещата, защото тези Сили съществуват и те отново ще чакат своето време и онези хора, чрез които да се проявят.
към текста >>
45.
14. КАК СЕ ДОЙДЕ ДО ПРОЦЕСА СРЕЩУ БРАТСТВОТО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Изпращаха ме в самотни килии, в карцер, носеха ми месо и
риба
, като знаеха, че аз съм вегетарианец.
Да се знае и помни. Непременно ще ви потрябва по ваше време. Силите на Опустошението още съществуват. И в бъдеще ще ги има! По време на следствието Се държаха много грубо с мене, но физически насилия, побои и други неща не са правили срещу мен.
Изпращаха ме в самотни килии, в карцер, носеха ми месо и
риба
, като знаеха, че аз съм вегетарианец.
Опитаха се с други изтънчени методи да ме сломят. Но не са ме били. Като ме осъдиха и изпратиха в затвора много хубаво се държаха с мене началниците. Не съм чул груба дума да ми кажат, нито да направят нещо, което да ме огорчи. С уважение и почитание се отнасяхме един към други.
към текста >>
46.
17. КАСЕТКАТА НА УЧИТЕЛЯ СЪС ОСЕМСТОТИН ХИЛЯДИ ЛЕВА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Освен това аз
прибавих
към тези пари още 200 000 лв.
От касетката на Учителя с 800 000 лв. изчезнаха по невидим начин 300 000 лв. Тогава преброихме парите, направихме протокол и трябваше да им връча сумата от 800 000 лв. Всички решиха, че щом Учителят ги е предал на мене, означава да седят у мене. И те седяха известно време у мене.
Освен това аз
прибавих
към тези пари още 200 000 лв.
братски пари и в касетката станаха 1 милион лева. Парите впоследствие бяха предадени на Антов и използвани за братски нужди. По-късно се разбра, че Никола Антов при осчетоводяване на сумите вместо 800 000 лв. бе вписал сумата 500 000 лв. и така присвои за себе си 300 000 лв. Кражба.
към текста >>
47.
19. ПЕЧАТАРСКАТА МАШИНА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
от мен, които
прибавих
в касетката от Учителя.
Всеки може да провери нещата подробно след като се запознае с архива по делото. Накрая да обобщим равносметката: Така аз лично предадох на Тодор Стоименов, който беше председател на Братския съвет 800 000 лв. в присъствието на Петър Камбуров. После той си замина и нямаше кой да свидетелства за това. Така че аз предадох онези 800 000 лв., които бяха при мен и още 1 534 000 лв., които Жечо ми беше донесъл на съхранение, плюс 200 000 лв.
от мен, които
прибавих
в касетката от Учителя.
Та сумата, която връчих беше 2 534 000 лв., защото финансовия съвет, който беше много ревнив още в първия месец изтеглиха всички суми. Така изтеглиха пари за печатарската машина 1 200 000 лв. изтеглиха за наследствени права за получаване авторско право 400 000 лв. Значи всичко 1 600 000 лв. Плюс дадох 900 000 лв.
към текста >>
В касетката аз бях
прибавил
още 200 000 лв., които също изчезнаха от документация.
А аз бях отчел 1. За облигации „Заем на свободата" 900 000 2. За купуване на печатарска машина 1 212 600 3. За изплащане I група наследници 434 000 Всичко 2 546 720 Разликата между предадените и отчетените суми се дължи на това, че аз съм дал от касетката 800 000 лв., а те признаха 500 000 лв. Така изчезнаха 300 000 лв.
В касетката аз бях
прибавил
още 200 000 лв., които също изчезнаха от документация.
Или общо 500 000 лв. не ми признаха. Така че аз бях отчел всичко. И от 1948 г. до 1957 г.
към текста >>
48.
2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-
рибарско
дружество в гр. Русе.
комисията за трудовата поземлена собственост решава да бъдат отнети голяма част от имотите на Бялото Братство, възлизащи на 192 декара и да бъдат записани 162 декара в полза на Държавния поземлен фонд. Тук трябва да отбележим, че първо членовете на Русенското Братство вземат и разделят общата земя още през 1925 г., че се идва до 1936 г. и после до 1946 г., че накрая идва ред и на държавата да вземе своето си. С протокол N 45 от 23 декември 1957 г. на Общото събрание на членовете на Културно-просветно общество Бяло Братство в гр.
Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-
рибарско
дружество в гр. Русе.
Техните доводи са, че са вече възрастни, че няма кой да обработва земята и да се грижи за стопанството и че са затруднени с нарядите, които им налага държавата по онова време. Тогава, според държавните разпореждания на определено число декари трябва да се предаде наряд на държавата в натура: месо, мляко, зърнени продукти и плодовете от стопанството. Това е доводът. А причината е друга. Вие я знаете.
към текста >>
и преминава към Народно Ловно-
рибарско
дружество като всички членове на общество Бяло Братство със съдебно решение получават редовни риболовни билети за лов на
риба
.
А къде отива уставът на Русенското Братство? Нали той трябва да им помогне? И наистина той им помага по следният начин: На 31 декември 1957 г. пред Русенския Градски съд се прекратява дейността на Общество Бяло Братство в гр. Русе с партиден N 3 от 20 ноември 1933 г.
и преминава към Народно Ловно-
рибарско
дружество като всички членове на общество Бяло Братство със съдебно решение получават редовни риболовни билети за лов на
риба
.
С тези риболовни билети учениците от Русенското Бяло Братство, които са вегетарианци могат да ловят риба в зарибени-те блата на Русе, както и да ловят сомове от река Дунав. Ето, по такъв начин членовете на Русенското Братство се отказват от предишните членски карти с печата на Русенското Братство и получават риболовни билети. Дори на Председателя им Георги Димитров му се дава ловна пушка. За какво може да му послужи? Нали са вегетарианци и не убиват жива твар и не ядат месо?
към текста >>
С тези риболовни билети учениците от Русенското Бяло Братство, които са вегетарианци могат да ловят
риба
в зарибени-те блата на Русе, както и да ловят сомове от река Дунав.
Нали той трябва да им помогне? И наистина той им помага по следният начин: На 31 декември 1957 г. пред Русенския Градски съд се прекратява дейността на Общество Бяло Братство в гр. Русе с партиден N 3 от 20 ноември 1933 г. и преминава към Народно Ловно-рибарско дружество като всички членове на общество Бяло Братство със съдебно решение получават редовни риболовни билети за лов на риба.
С тези риболовни билети учениците от Русенското Бяло Братство, които са вегетарианци могат да ловят
риба
в зарибени-те блата на Русе, както и да ловят сомове от река Дунав.
Ето, по такъв начин членовете на Русенското Братство се отказват от предишните членски карти с печата на Русенското Братство и получават риболовни билети. Дори на Председателя им Георги Димитров му се дава ловна пушка. За какво може да му послужи? Нали са вегетарианци и не убиват жива твар и не ядат месо? Георги Димитров влиза в Братството през 1934 г.
към текста >>
49.
13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
Към спомените на Борис Николов трябваше да се
прибавят
много документи и снимков материал.
Аз съм се погрижил да притежавам такъв код, лично от Борис. Аз съм се подготвил, да му се разчетат стенограмите, но се явиха други, които ги откраднаха от мен. Тяхната цел е ясна, да се попречи на една работа за Делото на Учителя. За сега успяха. А после какво следва?
Към спомените на Борис Николов трябваше да се
прибавят
много документи и снимков материал.
Всички лица и събития описани в този том са документирани и има снимков материал. Всички лица необозначени с имена са разчетени и обозначени на съответните снимки, групови или индивидуални с Учителя. Този материал не бе поместен, защото на този етап е най-важното да се отпечатат тези два тома. Поради финансови затруднения те се отпечатват на обикновена хартия, която е по-евтина, но от своя страна тя не позволява отпечатването на качествени снимки. При едно ново издание на луксозна хартия бихме включили и такъв документален материал.
към текста >>
50.
14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 3
А като
прибавим
, че от Варна излезнаха Михаил Иванов и Кръстю Христов и като
прибавим
и Манол Иванов, който направи сума поразии в София, то идваме до обяснението, защо на варненци е трудно да направят такъв концерт.
Във Варна има също талантливи музиканти и певци. Ние с удоволствие каним Огнян Николов на Софийския подиум. Въпрос: Варненци изнесоха ли концерт по музика на Учителя? И ако не са направили, то вината е другаде. Там на времето също имаше една голяма спиритическа група, която обърка умовете на много възрастни приятели по времето на Школата.
А като
прибавим
, че от Варна излезнаха Михаил Иванов и Кръстю Христов и като
прибавим
и Манол Иванов, който направи сума поразии в София, то идваме до обяснението, защо на варненци е трудно да направят такъв концерт.
Има кой да им пречи и да не им позволява. Най-големите противодействия още от самото начало на Делото на Учителя започват от гр. Варна и гр. Бургас. Явяват се крамоли, разпри между членовете на кръжоците кой да бъде ръководител. Разделят се на групи, водени от ръководители.
към текста >>
51.
10.РОЖДЕНАТА ДАТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
,
,
ТОМ 4
до 1900 г., за да се превърне рождената му дата от стария Юлиянски стил в новия, Григориянски стил, се осъществява, като се
прибави
към рождената му дата числото 12.
до 29 февруари 2000 г., поправка с плюс 13 дни. От 1 март 2000 г. до 29 февруари 2100 г., поправка с плюс 13 дни, защото се изпуска един ден, 2000 се дели на 400 и става високосна с 29 дни, според правилото на Луиджи Лилий. КАК СЕ ИЗЧИСЛЯВАТ ДАТИТЕ НА ЛИЦАТА, РОДЕНИ ПО СТАР ЮЛИЯНСКИ СТИЛ, В НОВИЯ, ГРИГОРИЯНСКИ стил? Лицето, родено през годините от 1800 г.
до 1900 г., за да се превърне рождената му дата от стария Юлиянски стил в новия, Григориянски стил, се осъществява, като се
прибави
към рождената му дата числото 12.
Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар - стар стил, а да се преведе рождената Му дата в Григориянския календар - или нов стил, се прибавят 12 дни, което се равнява на 11 юли, понеже юни е съставен от 30 дни. Или 29 плюс 12 е равно на 41 минус 30 дни от месец юни е равно на 11 дни от месец юли. Но тази дата, 11 юли, се отнася само до 1900 г. Ако на Петър Константинов Дънов е трябвало да се изчислява рождената дата по Григориянския календар до 1900 г., то рождената Му дата е трябвало да бъде 11 юли.
към текста >>
по Юлиянския календар - стар стил, а да се преведе рождената Му дата в Григориянския календар - или нов стил, се
прибавят
12 дни, което се равнява на 11 юли, понеже юни е съставен от 30 дни.
до 29 февруари 2100 г., поправка с плюс 13 дни, защото се изпуска един ден, 2000 се дели на 400 и става високосна с 29 дни, според правилото на Луиджи Лилий. КАК СЕ ИЗЧИСЛЯВАТ ДАТИТЕ НА ЛИЦАТА, РОДЕНИ ПО СТАР ЮЛИЯНСКИ СТИЛ, В НОВИЯ, ГРИГОРИЯНСКИ стил? Лицето, родено през годините от 1800 г. до 1900 г., за да се превърне рождената му дата от стария Юлиянски стил в новия, Григориянски стил, се осъществява, като се прибави към рождената му дата числото 12. Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 г.
по Юлиянския календар - стар стил, а да се преведе рождената Му дата в Григориянския календар - или нов стил, се
прибавят
12 дни, което се равнява на 11 юли, понеже юни е съставен от 30 дни.
Или 29 плюс 12 е равно на 41 минус 30 дни от месец юни е равно на 11 дни от месец юли. Но тази дата, 11 юли, се отнася само до 1900 г. Ако на Петър Константинов Дънов е трябвало да се изчислява рождената дата по Григориянския календар до 1900 г., то рождената Му дата е трябвало да бъде 11 юли. Да, но до 1900 г. в България е на употреба Юлиянският календар и така поправка не може да се направи.
към текста >>
Оттогава започва да се изчислява по новия стил, като към датите от стария стил -Юлиянският календар - се
прибавят
вече 13 дни.
Но тази дата, 11 юли, се отнася само до 1900 г. Ако на Петър Константинов Дънов е трябвало да се изчислява рождената дата по Григориянския календар до 1900 г., то рождената Му дата е трябвало да бъде 11 юли. Да, но до 1900 г. в България е на употреба Юлиянският календар и така поправка не може да се направи. Тази поправка е влезнала в сила чак през 1916 г., когато влиза в употреба в България Григорианският календар.
Оттогава започва да се изчислява по новия стил, като към датите от стария стил -Юлиянският календар - се
прибавят
вече 13 дни.
А защо 13 дни? Защото, съгласно горната схема от 1 март 1900 г. до 29 февруари 2000 г., поправката към Юлиянския календар се извършва, като се прибавят 13 дни. Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар и да се преведе в новия стил след 1916 г.
към текста >>
до 29 февруари 2000 г., поправката към Юлиянския календар се извършва, като се
прибавят
13 дни.
в България е на употреба Юлиянският календар и така поправка не може да се направи. Тази поправка е влезнала в сила чак през 1916 г., когато влиза в употреба в България Григорианският календар. Оттогава започва да се изчислява по новия стил, като към датите от стария стил -Юлиянският календар - се прибавят вече 13 дни. А защо 13 дни? Защото, съгласно горната схема от 1 март 1900 г.
до 29 февруари 2000 г., поправката към Юлиянския календар се извършва, като се
прибавят
13 дни.
Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар и да се преведе в новия стил след 1916 г. трябва да се прибавят 13 дни. А това прави 42 дни и като се извадят 30 дни за месец юни, то за месец юли остават 12 дни. Така рождената дата се премества на 12 юли.
към текста >>
трябва да се
прибавят
13 дни.
А защо 13 дни? Защото, съгласно горната схема от 1 март 1900 г. до 29 февруари 2000 г., поправката към Юлиянския календар се извършва, като се прибавят 13 дни. Петър Константинов Дънов е роден на 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар и да се преведе в новия стил след 1916 г.
трябва да се
прибавят
13 дни.
А това прави 42 дни и като се извадят 30 дни за месец юни, то за месец юли остават 12 дни. Така рождената дата се премества на 12 юли. По времето на цялата Школа Учителят Дънов празнува своят рожден ден на 12 юли, което е било и денят Петровден. А преди 1916 г. Той чества рождения Си ден на 29 юни по Юлиянския календар.
към текста >>
и след направената поправка към Юлиянския календар се
прибавят
13 дни, и рождената дата се премества от 29 юни на 12 юли.
Бяхме поставили въпроса - коя от тези дати е вярна като рождена дата на Петър Дънов: 29 юни, 11 юли, или 12 юли? Рождената дата на Петър Константинов Дънов е 29 юни 1864 г. по Юлиянския календар, ден Петровден. Тази дата е вярна, ако се изчислява по Юлиянския календар. Понеже в България се въвежда Григорианският календар през 1916 г.
и след направената поправка към Юлиянския календар се
прибавят
13 дни, и рождената дата се премества от 29 юни на 12 юли.
По времето на цялата Школа Учителят празнува рождения си ден на 12 юли, който е също Петровден. Това е било Денят на Учителя. На този ден има тържествен обяд и вечерта са празнували с изнасяне концерт в салона на Изгрева. Учениците на Школата сутринта са отивали и са целували ръка на Учителя. Ако този ден, Петровден е в неделя, или в дните на Школата, сряда за Общия Окултен Клас, или петък за Младежкия Окултен Клас, тогава Учителят държи Своята редовна беседа.
към текста >>
Освен това, при преизчислението на датите от 2000 до 2100 г., също трябва да се
прибавят
13 дни към Юлиянския календар, така че следващият век също няма да се промени тази дата.
Ако този ден, Петровден е в неделя, или в дните на Школата, сряда за Общия Окултен Клас, или петък за Младежкия Окултен Клас, тогава Учителят държи Своята редовна беседа. Било е празник не само на Учителя, а и на Школата. Затова рождената дата на Учителя по стария стил - Юлиянският, е 29 юни 1864 г., а по новият стил - Григориянският, е 12 юли 1864 г. Така че рождената дата на Учителя е 12 юли за това столетие - от 1900 до 2000 г. Тази дата - 12 юли - трябва да остане като рождена дата на Учителя, защото на нея се е празнувал рождения ден на Учителя по време на Школата на Бялото Братство от 1922-1944 г.
Освен това, при преизчислението на датите от 2000 до 2100 г., също трябва да се
прибавят
13 дни към Юлиянския календар, така че следващият век също няма да се промени тази дата.
Датата 12 юли няма да се промени от 2000 до 2100 г. Така че, в разстояние на 200 години, датата 12 юли за рождена дата на Учителя ще остане, която се е празнувала по времето на Школата на Учителя. Датата 12 юли, като рождена дата на Учителя през 1864 г., трябва да остане като такава не само до 2100 г., но и за следващите векове и хилядолетия. А защо ли? По този начин ще се определи трайно и постоянно рождената дата на Учителя, която е била рождена дата на Учителя по време на Школата 1922-1944 г., и е била Денят на Учителя.
към текста >>
52.
ПОД НЕБЕСНАТА ДЪГА НА СЛОВОТО -ПРЕДГОВОР
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Нещо повече, ако към всичко това се
прибави
и задълбочения поглед на онзи, виждащ зад завесата на живота, перото ще може да извае Образа на УЧИТЕЛЯ, извисен в непознатите светове, които „око не е видяло".
ПРЕДГОВОР Ние, които бяхме съвременници, последователи, приятели и ученици на УЧИТЕЛЯ, имаме основанието да отбележим Неговото присъствие така, както сме Го възприели. Съзнаваме трудността да се предаде образа Му. Съзнаваме и нашата непохватност. Не сме белетристи. Разбираме, че за да се снеме на лист хартия изминатия път по Неговите стъпки, трябва да се владее не само голямото изкуство на белетриста, но е необходимо поетичното перо на поета и мистика - одарени майстори на словото.
Нещо повече, ако към всичко това се
прибави
и задълбочения поглед на онзи, виждащ зад завесата на живота, перото ще може да извае Образа на УЧИТЕЛЯ, извисен в непознатите светове, които „око не е видяло".
За Неговото Величие ние имаме само усещане, ограничено в скромната духовна култура. Нямаме избор и затова правим, което можем. Правим това, което прави малката росна капка, пожелала да разкаже за слънчевите багри, носени от утринните лъчи. Тя успява ли да разкаже за слънцето дори онова, което ние, обикновените люде, знаем? Безспорно не!
към текста >>
От нас ще получите представа за някои моменти от съвместния ни живот, а Вие ще
прибавите
личните си впечатления от контакта с Неговото слово.
Въпреки ограниченото разби-ране, нито росната капка, нито ние не преставаме да мислим и разказваме за слънцето. Разказваме това, което сме възприели, което усещаме. Нашият опит да разкажем за УЧИТЕЛЯ е твърде скромен. Нещо повече, убедени сме, че Неговият Образ ще изградим заедно с Вас. Защо мислим така?
От нас ще получите представа за някои моменти от съвместния ни живот, а Вие ще
прибавите
личните си впечатления от контакта с Неговото слово.
Това е първата предпоставка, за да станете „съавтори" в трудната и непосилна задача. Ние се подвизавахме с Него, видно от написаните редове, а Вие, ако успеете да направите контакт с хилядите беседи, ще се потопите в Аурата Му. Така, чрез взаимни творчески усилия, през един по-дълъг период ще изградим Образа на Учителя, с Когото дълго бродихме по тази земя. Годините на общуване с Него са отлетели във вечността. Ако нейде има изписани страници за това добро и щастливо време, те може би мъчно ще издържат на познатите промени - хартията може да се превърне на прах, но усета за допира с Него ще помнят нашите души, способни да пренесат във вечността неоценимите спомени.
към текста >>
53.
І.11. ВИЕ УЧИТЕЛИТЕ...
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Към заученото в учебните заведения те трябваше да
прибавят
знанието и мъдростта на УЧИТЕЛЯ, а за приложение на Неговите методи те бяха готови.
Не случайно професията им бе люлка на идейни привърженици. Завършили висше, полувисше образование, те имаха солидна теоретична и практична подготовка по сложните психологични процеси, през които преминава детската душа, да придобие знание и израсте като характер. Методите на възпитанието и самовъзпитанието бе път, през който ден след ден, децата добиват добродетели, етични отношения, оформен мироглед, познания за живота, за да бъдат полезни на себе си и на обществото. Идеите не са нещо материално, а душевните процеси не са измерими с обикновени мерки, а пробуждане на съзнанието е много труден и стръмен път. Когато за първи път учителите бяха чули УЧИТЕЛЯ да разглежда проблема за пътя и развитието на душата и човешкия дух, те се убедиха, че подобни теми им са разбрани и близки.
Към заученото в учебните заведения те трябваше да
прибавят
знанието и мъдростта на УЧИТЕЛЯ, а за приложение на Неговите методи те бяха готови.
Професията на педагога е сигурно стъпало за усвояване на новото учение. Будни и умни, те без усилие следваха мисълта на УЧИТЕЛЯ. Добри и чисти по душа, от основните идеи и принципи на учението те изградиха мироглед, станал съдба в живота им. Верни и предани, те бяха видимото и постоянно присъствие там, където бе УЧИТЕЛЯ. В професията на педагога има обич към знанието и любов към душата.
към текста >>
54.
ІІ.В НЕГОВАТА АУРА 22. СПИТЕ ЛИ... СЪНУВАТЕ ЛИ?
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Така, към опита на човечеството, описан в народните умотворения, сказания и легенди, към постиженията на древната и съвременна наука, медицина и психиатрия, към констатациите на малки и големи окултисти, УЧИТЕЛЯТ
прибави
резултата от личните си наблюдения и опити, изнесе закономерности, непознати досега на човечеството.
Такъв бе духът на взаимната ни връзка. Такива бяха основните координати на нашето ученичество. Вълнуваше ме въпросът - спи ли УЧИТЕЛЯТ... сънува ли? Той никога не е споделял сънища, така както ние често ги разказвахме. А в много лекции въпроса за съня, за сънуването, за хигиената на спящия Той внимателно разглеждаше от всички познати и непознати аспекти.
Така, към опита на човечеството, описан в народните умотворения, сказания и легенди, към постиженията на древната и съвременна наука, медицина и психиатрия, към констатациите на малки и големи окултисти, УЧИТЕЛЯТ
прибави
резултата от личните си наблюдения и опити, изнесе закономерности, непознати досега на човечеството.
За нас сънят е твърде важно явление. Към него трябва да се отнасяме с вещина и дълбоко съзнание. Сънят е безусловно необходим процес. Важен феномен на живота, обуславящ крепко здраве, хармонично развита психика, годна да расте и да се развива. Онези, които са прокудили съня и не могат да притворят клепки за сладка дрямка и здрав сън, знаят какво значи да загубиш този неоценим дар на живота.
към текста >>
55.
ІІ.32. ПРИЛОЖНИТЕ ИЗКУСТВА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Ако към тези центрове
прибавим
и чувствителна ръка, готова да претворява звука чрез музикалните инструменти, можем да очакваме изявата на добрият музикант.
Художникът има много добра представа за светлосенките, които отбягват от окото на обикновения човек. Пълни френологични данни, плюс хиромантичните за добра и сръчна ръка, са основата на творческата изява на човека като скулптор и живописец. По-очебийна е необходимата връзка между отделните качества, които трябва да има един музикант. Всеки изпълнител, било той певец, или инструменталист, трябва да има изработено ухо, чувствително към музикалните тонове. Наред с подобен център за тона, трябва да е изработен и центъра за метриката и ритмиката.
Ако към тези центрове
прибавим
и чувствителна ръка, готова да претворява звука чрез музикалните инструменти, можем да очакваме изявата на добрият музикант.
Нали има певци, които детонират. Фалшивото пеене се дължи на недостатъчно развитие - центъра за тона и певеца не може да прави разлика между тях. А има и други - които са без достатъчно развито ритмично чувство, те пък не могат да спазват времетраенето на тоновете и те мъчно запаметяват мелодичната линия. А има и такива - които не могат да контролират гласните струни, а още по-малко, ръцете си. Явно е, музикантът трябва да има стабилно към тоновете ухо, сигурно ритмично чувство и ръка, готова да даде музикален израз на звука.
към текста >>
56.
ІІІ.53. ДЛЪЖНОСТ - КУРИЕР
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
За всички, без изключение, младият Петър Дънов е само един учен човек и нищо повече, като се
прибави
, че е запознат с окултизма и спиритизма.
53. ДЛЪЖНОСТ - КУРИЕР В първите години приятелите били неколцина: Д-р Миркович, Пеню Киров и Тодор Стоименов. По-късно се приобщават и други.
За всички, без изключение, младият Петър Дънов е само един учен човек и нищо повече, като се
прибави
, че е запознат с окултизма и спиритизма.
По това време Учителят е 36-годишен. По-възрастните приятели настоявали да се образува едно дружество за духовни и психически изследвания, което да организира работата им. Но с какво по-точно трябва да се занимава това дружество, за тях е било неясно. Трябвало е да следват опита на онези, създадени дружества в чужбина: „За окултизъм, спиритизъм, масмеризъм и т.н." Д-р Миркович е издавал списание „Светлина", а след това „Виделина" и е превеждал много статии на български от френски списания. Затова всички са смятали, че трябва да се основе такова подобно дружество и в България.
към текста >>
57.
ІІІ.68. УЧИТЕЛЯТ КАТО ЛЕЧИТЕЛ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
„Рекох, кажете й да яде
риба
!
А защо го няма? Защото се движихме по буквата на нещата. Когато се доберем до Истината, ще разберем живота на земята в неговата цялост и пълнота. Следващият пример е също за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото. Отиват и съобщават това на Учителя за сестрата.
„Рекох, кажете й да яде
риба
!
" Но сестрата се удивлява: „Учителю, в София няма риба. Рибата е в морето. И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: „Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви. От там ще яде." „Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго? " „Ето човек, който за пръв път задава въпрос.
към текста >>
" Но сестрата се удивлява: „Учителю, в София няма
риба
.
Защото се движихме по буквата на нещата. Когато се доберем до Истината, ще разберем живота на земята в неговата цялост и пълнота. Следващият пример е също за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото. Отиват и съобщават това на Учителя за сестрата. „Рекох, кажете й да яде риба!
" Но сестрата се удивлява: „Учителю, в София няма
риба
.
Рибата е в морето. И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: „Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви. От там ще яде." „Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго? " „Ето човек, който за пръв път задава въпрос. Много просто.
към текста >>
Рибата
е в морето.
Когато се доберем до Истината, ще разберем живота на земята в неговата цялост и пълнота. Следващият пример е също за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото. Отиват и съобщават това на Учителя за сестрата. „Рекох, кажете й да яде риба! " Но сестрата се удивлява: „Учителю, в София няма риба.
Рибата
е в морето.
И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: „Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви. От там ще яде." „Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго? " „Ето човек, който за пръв път задава въпрос. Много просто. На сестрата й липсва фосфор в кръвта.
към текста >>
И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: „Като няма
риба
в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви.
Следващият пример е също за една сестра, която започва да линее от ден на ден и болестта я стоварва на леглото. Отиват и съобщават това на Учителя за сестрата. „Рекох, кажете й да яде риба! " Но сестрата се удивлява: „Учителю, в София няма риба. Рибата е в морето.
И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: „Като няма
риба
в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви.
От там ще яде." „Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго? " „Ето човек, който за пръв път задава въпрос. Много просто. На сестрата й липсва фосфор в кръвта. А мозъкът й има нужда от него като елемент.
към текста >>
От там ще яде." „Но, Учителю, защо именно
риба
, а не нещо друго?
Отиват и съобщават това на Учителя за сестрата. „Рекох, кажете й да яде риба! " Но сестрата се удивлява: „Учителю, в София няма риба. Рибата е в морето. И освен това тя е вегетарианка." Учителят я изглежда и казва: „Като няма риба в София, то други са я хванали и са я сложили в консерви.
От там ще яде." „Но, Учителю, защо именно
риба
, а не нещо друго?
" „Ето човек, който за пръв път задава въпрос. Много просто. На сестрата й липсва фосфор в кръвта. А мозъкът й има нужда от него като елемент. Единствено в рибата има фосфор.
към текста >>
Единствено в
рибата
има фосфор.
От там ще яде." „Но, Учителю, защо именно риба, а не нещо друго? " „Ето човек, който за пръв път задава въпрос. Много просто. На сестрата й липсва фосфор в кръвта. А мозъкът й има нужда от него като елемент.
Единствено в
рибата
има фосфор.
И тя може да си попълни недостига на фосфор в кръвта като яде риба. Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата занесе и предаде точно думите на Учителя. Болната сестра имаше сили толкова, колкото да поклати с клепачите на очите, че е съгласна. Купиха консерва от риба, отвориха я и започнаха да й дават от рибата на малки хапки. Малко по малко, за една седмица, състоянието на сестрата се подобри.
към текста >>
И тя може да си попълни недостига на фосфор в кръвта като яде
риба
.
" „Ето човек, който за пръв път задава въпрос. Много просто. На сестрата й липсва фосфор в кръвта. А мозъкът й има нужда от него като елемент. Единствено в рибата има фосфор.
И тя може да си попълни недостига на фосфор в кръвта като яде
риба
.
Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата занесе и предаде точно думите на Учителя. Болната сестра имаше сили толкова, колкото да поклати с клепачите на очите, че е съгласна. Купиха консерва от риба, отвориха я и започнаха да й дават от рибата на малки хапки. Малко по малко, за една седмица, състоянието на сестрата се подобри. На втората седмица тя вече играеше Паневритмия.
към текста >>
Купиха консерва от
риба
, отвориха я и започнаха да й дават от
рибата
на малки хапки.
А мозъкът й има нужда от него като елемент. Единствено в рибата има фосфор. И тя може да си попълни недостига на фосфор в кръвта като яде риба. Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата занесе и предаде точно думите на Учителя. Болната сестра имаше сили толкова, колкото да поклати с клепачите на очите, че е съгласна.
Купиха консерва от
риба
, отвориха я и започнаха да й дават от
рибата
на малки хапки.
Малко по малко, за една седмица, състоянието на сестрата се подобри. На втората седмица тя вече играеше Паневритмия. Приближавам се до нея и казвам: „Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играехте днес Панеритмията." Тя се обръща засмяна: „Днес аз не играех, а плувах в Небесния простор като риба, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана. За мен това е Небесен океан от слънце, въздух и вода. А аз пред теб не съм сестра, а една златна рибка от приказките." Аз занемявам.
към текста >>
Приближавам се до нея и казвам: „Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играехте днес Панеритмията." Тя се обръща засмяна: „Днес аз не играех, а плувах в Небесния простор като
риба
, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана.
Като си попълни недоимъка, после пак ще бъде вегетарианка." Сестрата занесе и предаде точно думите на Учителя. Болната сестра имаше сили толкова, колкото да поклати с клепачите на очите, че е съгласна. Купиха консерва от риба, отвориха я и започнаха да й дават от рибата на малки хапки. Малко по малко, за една седмица, състоянието на сестрата се подобри. На втората седмица тя вече играеше Паневритмия.
Приближавам се до нея и казвам: „Сестра, вие много хубаво и с вдъхновение играехте днес Панеритмията." Тя се обръща засмяна: „Днес аз не играех, а плувах в Небесния простор като
риба
, защото в кръвта ми тече рибешка сила и флуида на рибите от океана.
За мен това е Небесен океан от слънце, въздух и вода. А аз пред теб не съм сестра, а една златна рибка от приказките." Аз занемявам. Не очаквах такъв отговор и такова обяснение. Приказката за златната рибка от морето се бе пренесла на Изгрева и се бе реализирала в своята пълнота. Имаше много случаи, когато хора от града идваха и търсеха помощ от Учителя.
към текста >>
58.
5. 23. Братски песни за Учителя
,
ДРАГА МИХАЙЛОВА
,
ТОМ 4
В някои песнопойки на старите приятели можете да видите, как някоя човешка ръка с мастило е задраскала и
прибавила
горния текст, а в други е добавено „и за Тебе ще работя".
Песента „На Учителя покорен", по текст и мелодия на един брат от провинцията. Казва се Борис Хаджиандреев от гр. Ямбол. Текст и музика 1915 г. „И във дни на изпитания, Ти бъди ми канара; Тъй за Тебе ще живея и за Тебе ще умра." На някои не им хареса защо е дадено така „и за Тебе ще умра" понеже се премахвало духовния смисъл, че Учението е безсмъртно. Затова взеха, че го промениха и написаха така: „и след Тебе ще вървя".
В някои песнопойки на старите приятели можете да видите, как някоя човешка ръка с мастило е задраскала и
прибавила
горния текст, а в други е добавено „и за Тебе ще работя".
Накрая се допитаха до Учителя и Той каза следното: „Да стане, така както го е дал авторът: „и за Тебе ще умра". Чухме това и започнахме така да го пеем отново. Някои не бяха съгласни, защото Учителят пред Гради Минчев бе казал, във връзка с този стих, следното: „Ако аз съм на вашето място, то ще го пея така: „и за Тебе ще пея". Това накара Учителят да разгледа този въпрос в една беседа. Ще си я намерите и ще си я прочетете.
към текста >>
59.
6.23. Бялата раса и трансформациите на съзнанието
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Ако към него се
прибави
чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава.
Гордостта, според Учителя, привлича енергиите към центъра, а тщеславието ги изпраща към периферията. Само по себе си, самоуважението е едно силно качество в човешкия характер. Неговият отрицателен полюс се явява гордостта, върху която се развива самосъзнанието, а самосъзнанието е един от главните източници на злопаметността. Изобщо, чрезмерното развитие на личните чувства, които преминават границите на самоуважението, се израждат именно в гордостта, която понижава моралния устой в човека. Учителят дава следните отрицателни психически процеси при силно развито самосъзнание.
Ако към него се
прибави
чувството на страх, тогава центърът е локализиран зад ушите на човешката глава.
Същевременно слабо е развита надеждата, която се развива в задната коронна част от страна на главата, тя дава резултати - песимизмът. При самосъзнанието е развит не само интелектът, но и разсъдъчните способности, които се намират в горната част на челото, а между тях е силно развит центъра на сравнението. При слабо развито милосърдие се явява в резултат силно развит песимизъм - човек изразява най-силно качеството на СПРАВЕДЛИВОСТТА. Сега ще направим анализ на съзнанието и самосъзнанието, а също така ще направим път за свързване на съзнанието с Космичното подсъзнание и от друга страна - самосъзнанието с Космичното свръхсъзнание. При сегашното развитие, казва Учителят, човек трябва да се стреми към идеите на целокупното човечество, които растат и се развиват при Космичното подсъзнание и свръхсъзнание.
към текста >>
60.
6.30. Пътят на истината - великото посвещение
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Този близък контакт беше крайно необходим, тъй като в новата идейна реторта, освен него и мен, се
прибавяше
и съзнанието на сестра Гина Гумнерова, която трябваше да играе ролята на волевата страна в малкия кармичен триъгълник, който беше свързан със съдбата на българския народ.
Според Учителя търпението най-трудно се добива, потребни са много прераждания, докато човек изгради тази могъща сила в себе си, която се явява като утроба, в която се раждат и отглеждат идеите. Наистина без търпение не могат да се изразят на физическия свят благородните чувства, идеи и идеали, които разкриват един дълбок потенциал за едно всестранно творчество. Кузман беше студент по философия и след като завърши университета, стана учител за известно време в родния си град - Казанлък, докато беше призован от Учителя да дойде в София. Външен повод да дойде в София беше разклатеното му здраве, а всъщност дълбоките причини се криеха в това, че трябваше да играе ролята, която му предстоеше в големия кармичен триъгълник, свързан с цялото човечество. Така беше наредено, че Кузман трябваше да живее с мен в една стая.
Този близък контакт беше крайно необходим, тъй като в новата идейна реторта, освен него и мен, се
прибавяше
и съзнанието на сестра Гина Гумнерова, която трябваше да играе ролята на волевата страна в малкия кармичен триъгълник, който беше свързан със съдбата на българския народ.
Тази жена, която беше завършила образованието си в един френски пансион, представляваше един интересен екземпляр, разглеждан от социална и психологична страна. Тя беше една от най-популярните сестри в България, тъй като Учителят живя дълги години у тях и първите идейни насоки на учението се родиха в нейния дом, където Учителят всяка неделя изнасяше своите беседи. Тя представляваше един крайно практичен тип, със слабо религиозно чувство и с един белег в едното си око, който даваше указание, че е в разрез с великия принцип на Истината. Тя изживя трагично решението на Учителя да напусне нейния дом и да се пренесе на Изгрева. Това й наложи да идва горе на Изгрева, за да бъде действително в стил със своята роля.
към текста >>
61.
6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Затова решихме, че тия са от Черната ложа и можем да направим следното: на десет черни камъчета от мозайката
прибавяхме
едно бяло камъче.
И какво става по-нататък? Ние правим черна мозайка. Решили сме да приложим един окултен закон за школата на комунистите. Понеже знаем от Учителя, че на десет представители на Черната ложа има един представител на Бялата ложа. Знаем също, че на десет бели братя има един черен.
Затова решихме, че тия са от Черната ложа и можем да направим следното: на десет черни камъчета от мозайката
прибавяхме
едно бяло камъче.
Или, на десет черни представители от Черната ложа да има по един бял брат. Наслагахме тези камъчета, но като изтъркахме с машината мозайката, те се виждаха. На черната мозайка имаше тук - там бели камъчета. Грозно от по-грозно. Идва тя, оглежда работата ни и побеснява.
към текста >>
62.
7.10. ДИМИТЪР ГРИВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Останалите пари се
прибавиха
от други приятели.
Накрая той склони и помоли много приятели от Братството да съдействат на тази идея и да дадат своите приноси в пари. Най-бързо се отзова Павлина Даскалова от Търново. Тя внесе 2000 лв., а това тогава правеха около 17 лекарски заплати. Павлина работеше като учителка в турски села, за да взема по-голяма заплата, която да жертва в името на същата идея. Тя внесе половината от цялата сума, необходима за реализацията на тази идея.
Останалите пари се
прибавиха
от други приятели.
Беше необходимо около четири хиляди лева. Грива уговори с диригента на Софийската филхармония и представи случая, че това е една негова разработка, която трябва да се изпълни от оркестъра с диригент, като се запише на магнетофонен запис и ще се заплати на всички оркестранти, както се полага в случая. При една от репетициите на симфоничния оркестър биват уведомени, че ще запишат една музикална разработка от 45 минути и всички ще получат своето възнаграждение. Грива раздал на всички оркестранти партитурите. Музикантите почват да просвирват материала, който за пръв път виждат.
към текста >>
63.
7.21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Към него трябваше да се
прибавят
оригиналните снимки на Васко Искренов за Паневритмията, където Мария Тодорова и Ярмила Менцлова показват упражненията и да се отпечати всичко това в една нова, пълна с всички пропуснати неща книга „Паневритмията".
По този начин получих и други практични съвети от небето и нямах изненади при летуването на Рила". Няколко години тя ръководеше един лагер в местността „Вада", където възрастни братя и сестри, които не можеха да се качат на 7-те езера, опъваха тука палатките си за общ братски живот. Елена Андреева бе ми връчила оригинала на текста на работната група, съставена от Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева, отнасяща се за Паневритмията. Аз го предадох на музикантите през 1990 г. да обучават следващите поколения.
Към него трябваше да се
прибавят
оригиналните снимки на Васко Искренов за Паневритмията, където Мария Тодорова и Ярмила Менцлова показват упражненията и да се отпечати всичко това в една нова, пълна с всички пропуснати неща книга „Паневритмията".
Но снимките ги укриха и не ги предават, с цел някои хора да си издадат отделни техни Панев-ритмии. Така те атакуват оригинала, за да изтъкнат себе си като автори и издатели. А те не са запознати с нея. И няма откъде да знаят това. Елена Андреева в разстояние на десет години бе дешифрирала стенограмите на непечатаните беседи и лично ги бе направила в четири екземпляра на пишеща машина.
към текста >>
64.
21. ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
,
ТОМ 4
Към него трябваше да се
прибавят
оригиналните снимки на Васко Искренов за Паневритмията, където Мария Тодорова и Ярмила Менцлова показват упражненията и да се отпечати всичко това в една нова, пълна с всички пропуснати неща книга „Паневритмията".
По този начин получих и други практични съвети от небето и нямах изненади при летуването на Рила". Няколко години тя ръководеше един лагер в местността „Вада", където възрастни братя и сестри, които не можеха да се качат на 7-те езера, опъваха тука палатките си за общ братски живот. Елена Андреева бе ми връчила оригинала на текста на работната група, съставена от Ярмила Менцлова, Мария Тодорова и Елена Андреева, отнасяща се за Паневритмията. Аз го предадох на музикантите през 1990 г. да обучават следващите поколения.
Към него трябваше да се
прибавят
оригиналните снимки на Васко Искренов за Паневритмията, където Мария Тодорова и Ярмила Менцлова показват упражненията и да се отпечати всичко това в една нова, пълна с всички пропуснати неща книга „Паневритмията".
Но снимките ги укриха и не ги предават, с цел някои хора да си издадат отделни техни Панев-ритмии. Така те атакуват оригинала, за да изтъкнат себе си като автори и издатели. А те не са запознати с нея. И няма откъде да знаят това. Елена Андреева в разстояние на десет години бе дешифрирала стенограмите на непечатаните беседи и лично ги бе направила в четири екземпляра на пишеща машина.
към текста >>
65.
30. НЕВОЛНИ ВЪПРОСЧЕТА (12, 8.ІV.1924 г.)
,
,
ТОМ 4
И наистина, някога неучени
рибари
: занаятчии, майстори и бедни хора създадоха нашето християнство, като проповядваха с делата си и работеха за своето препитание.
Те са обезсолели и ще,..” - гласът се сниши. Полека се озърнах. Среден човек с интелигентно лице говореше на стоящата до него жена. Скоро го изгубих в тълпата, която се блъскаше да бъде по-близко до владиката. Но думите му още звучат в душата ми.
И наистина, някога неучени
рибари
: занаятчии, майстори и бедни хора създадоха нашето християнство, като проповядваха с делата си и работеха за своето препитание.
Те теглеха заедно с народа си, мъчеха ги, гладуваха заедно с него, работеха заедно с него и така положиха основата на това трайно здание - нашата църква. А сега всичко е наопаки. Владиците ни са накичени, поповете ни са охранени - но народът бедства. Той е в толкова лошо положение, като хич да нямаме църква. Нашите попове обвиняват други за това, И това може да е право.
към текста >>
66.
7. И ВРАГ НА ЧОВЕКУ СА НЕГОВИТЕ ДОМАШНИ
,
,
ТОМ 5
Ето накрая и аз съм дошла и съм
прибавила
към немотията им още едно гладно гърло.
Когато го отворих вътре имаше 1100 лева, а това не беше малка сума тогава. Човек можеше да мине с тези пари няколко месеца. Когато показах плика на сестрите те се ококориха, а когато извадих парите те се съблазниха така, че ме изгледаха завистливо. Но това трая секунди, защото аз бързо казах: „Това е за комуната от тримата човека и който иска да си вземе от там". Те се успокоиха, зарадваха се, защото бяха се свършили последните им средства и се чудели какво да правят.
Ето накрая и аз съм дошла и съм
прибавила
към немотията им още едно гладно гърло.
Бяха решили да се помолят на Бога, молили се за помощ и ето аз накрая пристигам и предоставям този плик с тази голяма сума. Така те имаха една опитност с мен, както и аз с тях. Тези пари останаха за тях, аз похарчих само 25 лева от тази голяма сума. На следващия ден ме покани Балтова да ям у тях. Отивам при нея и се оказва, че у нея няма нищо за ядене.
към текста >>
67.
56. ИЗПИТАНИЕ НА УЧИТЕЛЯ И ИЗПИТАНИЕ НА УЧЕНИКА
,
МАРИЯ ТОДОРОВА
,
ТОМ 5
Дори купуваха и
прибавяха
нови към тях.
„Учителю, ама защо тази книга стои тука, а не се изхвърли от библиотеката? " Той се усмихва: „И Великият Учител минава през изпитание, както и ученикът минава през изпитание". Тръгнах си. Разказах на всички. Слушаха ме, слушаха ме, но книгите не ги изхвърлиха - останаха там.
Дори купуваха и
прибавяха
нови към тях.
Дойде време, че комунистите изхвърлиха тази литература и цялата библиотека да я няма на Изгрева. А това трябваше да направят братята. Но го направиха другите от света. Но с тази литература те изхвърлиха от бараките на Изгрева, и изхвърлиха беседите на Учителя и изметоха целия Изгрев. И затова днес Изгрева го няма.
към текста >>
68.
58. ОПУЩЕНИЯ И ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
,
,
ТОМ 5
" „Готви ми, Учителю, удържа си на думата и ми готви." Учителят продължава: „Е,
рибарят
като отиде да лови
риба
сложи стръв на въдицата, па я хвърли в реката,
рибата
я захапе, той извади
рибата
, сложи я в торбата и после на тиганя да я пържи.
Обикновено в неделя прихождаше горе на Изгрева да чуе някоя беседа от Учителя и след време като видяхме, че той вече започна да се загубва, отидохме при Учителя и го помолихме да го приеме. Учителят го прие. Пита го: „Е, братът има ли нещо да каже или да попита? " Братът мълчи. „Е, рекох жена ти готви ли ти вегетариански гозби без месо?
" „Готви ми, Учителю, удържа си на думата и ми готви." Учителят продължава: „Е,
рибарят
като отиде да лови
риба
сложи стръв на въдицата, па я хвърли в реката,
рибата
я захапе, той извади
рибата
, сложи я в торбата и после на тиганя да я пържи.
Е, някой път и някои хора стават на риби, та ги пържат и от вътре и от вън. Брат, и ти си сега една такава риба дето я пържат с мазнина всеки ден." Братът излиза целият зашеметен и не може да разбере за какво става дума. А вътре са няколко човека с него и след това се опитват да тълкуват какво е искал да каже Учителят. Накрая една сестра се приближава при него, вторачва се и му казва: „Абе ти не разбра ли, че тебе те пържат отвътре и отвън. Че те пържат отвън е ясно.
към текста >>
Брат, и ти си сега една такава
риба
дето я пържат с мазнина всеки ден." Братът излиза целият зашеметен и не може да разбере за какво става дума.
Пита го: „Е, братът има ли нещо да каже или да попита? " Братът мълчи. „Е, рекох жена ти готви ли ти вегетариански гозби без месо? " „Готви ми, Учителю, удържа си на думата и ми готви." Учителят продължава: „Е, рибарят като отиде да лови риба сложи стръв на въдицата, па я хвърли в реката, рибата я захапе, той извади рибата, сложи я в торбата и после на тиганя да я пържи. Е, някой път и някои хора стават на риби, та ги пържат и от вътре и от вън.
Брат, и ти си сега една такава
риба
дето я пържат с мазнина всеки ден." Братът излиза целият зашеметен и не може да разбере за какво става дума.
А вътре са няколко човека с него и след това се опитват да тълкуват какво е искал да каже Учителят. Накрая една сестра се приближава при него, вторачва се и му казва: „Абе ти не разбра ли, че тебе те пържат отвътре и отвън. Че те пържат отвън е ясно. Като те види човек - заприличал си на живи мощи. Ами с какво те пържат отвътре.
към текста >>
69.
74. БУДНОСТ НА СЪЗНАНИЕТО -НА СЪН И НА ЯВЕ
,
,
ТОМ 5
Кое е за предпочитание пред растението,
рибата
, птицата, животното, млекопитаещото и човека?
Мисли за всичките хора по лицето на земята, които работят. Мисли за музикантите, учените, добрите хора, за всички, които работят идейно. Човек трябва да живее идейно. Трябва да имаш една основна идея, към която да насочиш всичките си сили. Да не оставяш мозъка си пасивен.
Кое е за предпочитание пред растението,
рибата
, птицата, животното, млекопитаещото и човека?
Разбира се човека. Но всички хора не са на еднакви стадии на развитие. Има хора у които мисълта отговаря на растение. Такъв човек като не разбира - какво ще му говориш. Има хора, които обичат да им се разясни всичко точно, тогава се успокояват и работят.
към текста >>
70.
75. ВЪТРЕШНИЯТ ИЗПИТ НА УЧЕНИКА И НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
Той имаше един такъв израз, когато искаше да каже нещо, първо казваше думата „рекох" и това бе първата дума, която произнасяше и после към нея
прибавяше
онова, което казваше.
Но Учителят изведнъж измени този порядък и ми нареди да идвам всеки ден. Така идвах десет дни подред. Аз идвам, Учителят ме приема, поставя ме на стол в стаята му, после ми дава да разбера, че мога и да се разхождам в стаята му, движа се около него, а той си работи на масата. Аз само стоя, седя, движа се насам-натам около него, но нищо не работя. Дойде време за обяд, той ме покани да обядваме и ми каза: „Рекох, елате утре".
Той имаше един такъв израз, когато искаше да каже нещо, първо казваше думата „рекох" и това бе първата дума, която произнасяше и после към нея
прибавяше
онова, което казваше.
След време слушателят разбираше и усещаше, че в Учителят работят две начала - едно човешко и едно Божествено. Човешкото начало казваше „Рекох" и подготвяше слушателя както и Словото, което трябваше да се изрече от него. След думата „рекох" излизаше Словото на Учителя. На следващия ден аз отново минавам и пак същото ми се случва - седя, стоя, разхождам се в стаята му без да работя нищо. Така се повтаряше цели десет дни.
към текста >>
71.
93. МАЛКИТЕ ВЕЛИЧИНИ
,
,
ТОМ 5
Но
рибата
, която се е научила вече да плава из водата, трябва да излезе навънка на въздух, да стане птица.
" „Сега захвана да философствуваш. Ти си на параход в морето, който се клатушка силно и се страхуваш, че може да потъне затова искаш да се хвърлиш в морето. Като не знаеш да плаваш няма да се хвърляш в морето. Ще седиш в парахода, ще се молиш и ще вярваш, че няма да потъне. Човек може да го е страх, но да надделява на страха, да не оставя той да го завлече." „Учителю, аз не казах, че не искам да се боря със страха, аз само констатирах факта, че ме е страх." „Да констатираш факта, то е хубаво.
Но
рибата
, която се е научила вече да плава из водата, трябва да излезе навънка на въздух, да стане птица.
Няма защо да повтаряте това, което сте вече научили. Ти като не искаш да си държиш изпита, аз няма вече да ти говоря за него. Ти трябваше като една задача, която ти е дадена от Бога да го издържиш. Без наука не може. Един окултен ученик трябва да има знание." „Учителю, какво да правя когато настроенията ми са силни и не мога да се справям всякога с тях?
към текста >>
72.
102. УНИЖЕНИЕ И ДОСТОЙНСТВО
,
,
ТОМ 5
И веднъж се учудих, че в университета имаше преизобилно интелект и ако към него се беше
прибавила
амбицията от Изгрева то големи неща биха се сътворили там, където се събере амбиция и интелект.
Е, на всеки ще му бъде приятно едно такова изявление и такава оценка. Тук споменавам случая за съвсем друго, че в обобщенията аз за пръв път включих мисли от Словото на Учителя. Ето така ме приемаха онези интелектуални среди в лицето на преподаватели, студенти, професори. И ако се бях впуснала в света и бях тръгнала в това интелектуално поприще щях да имам интересна кариера, а освен това аз бях и образована и школувана музикантка и което е най-важното моята работа щеше да се оцени както трябва и то на високо ниво от компетентни личности и институции. Но аз отидох при Учителя, където се бяха събрали не толкова културни, дори простовати понякога, но невероятно амбициозни хора, с изключително развити индивидуални качества.
И веднъж се учудих, че в университета имаше преизобилно интелект и ако към него се беше
прибавила
амбицията от Изгрева то големи неща биха се сътворили там, където се събере амбиция и интелект.
Но се случи обратното - интелекта в университета остана без амбиция, а пък амбицията и българския инат дойде и се прикачи към тъпотията и накрая дойде тук на Изгрева. Много по-късно разбрах, че Учителят е писал писма и е канел лично някои от тези интелектуални личности да дойдат при него, защото те като души бяха се родили и бяха слезнали в този народ само и само, за да бъдат аудиторията на Учителя. Но те не дойдоха, защото ги посрещна на нож общественото мнение, което бе настроено срещу Учителя. Спря ги срамът и те не посмяха да дойдат, а на тяхно място дойдоха онези, които бяха недоучени и прости и те взеха техните места на Изгрева. А онези, които бяха изпратени от Небето да бъдат ученици на Учителя останаха в света, напълниха факултетите и тръгнаха всеки да създава кариера и всеки да твори нова съдба, защото техните съдби бяха предопределени да бъдат при Учителя.
към текста >>
73.
111. СЪН, СЪНИЩА И БУДНО СЪЗНАНИЕ
,
,
ТОМ 5
Те ни разглеждаха като видра, едно хищно животно, което живее във вировете и се храни само с
риба
, унищожава много
риба
и се приема като хищник.
За мен беше ясно от къде идва, защото аз бях присъствувала на сън на този театър, бях седнала до Учителя в ложата. А след като взеха литературата, конфискуваха я и я претопиха на хартиена каша в хартиената фабрика на гара Искър разбрах, че също съня ми се сбъдна и че гардеробът на зрителите на театъра е разграбен. Така стана, че всичко се разграби. Нищо не можа да се спаси, взеха всичко. Когато отидох отново при моят прокурор-братовчед, но този път за литературата, която ни я взеха чрез обиск, той каза: „Има нареждане от горе главата на видрата да бъде унищожена".
Те ни разглеждаха като видра, едно хищно животно, което живее във вировете и се храни само с
риба
, унищожава много
риба
и се приема като хищник.
Та ни бяха вместили з графата „хищници". Разбрах окончателно, че наистина гардеробът от съня бе разграбен и ошушкан до шушка. Втори сън. Сънувам, че се разиграва български театър, който започна по български сценарий, на български език и който започна и не се свършва. А аз бях около сцената.
към текста >>
74.
112. БИТ И ОБХОДА НА УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 5
А като
прибавя
, че роклите ми бяха шити при една от най-големите модни шивачки в София и майка ми се грижеше аз да бъда облечена като състоятелна млада госпожица, на което тогава се държеше много.
Аз когато го срещнах той беше изискано облечен. Спомням си, че аз влизам веднъж при него и по някаква си случайност аз съм имала петно на роклята си. Той ме погледна, изведнъж трепна, скочи, посочи с пръст към роклята ми и каза: „Марийке, тук има едно леке" и с такава изненада, че аз се стреснах и погледнах надолу и какво да видя - видях едно малко, мъничко петно върху роклята ми, но от къде бе дошло, не зная. Вероятно по пътя си съм се залепила за нещо, но другото е важно: какво той бе видял чрез това петно аз не зная. Преди да се облека аз винаги си приготвях роклите, винаги бях изгладена, издокарана и имах тоалети на млада, градска госпожица и тогава върху роклите на такива градски госпожици не можеше да има дори и прашинка.
А като
прибавя
, че роклите ми бяха шити при една от най-големите модни шивачки в София и майка ми се грижеше аз да бъда облечена като състоятелна млада госпожица, на което тогава се държеше много.
Държеше се не само на външността, но и на достойнството. А от къде беше дошло това петно не можах да разбера. Именно това, че то се бе полепнало по мен, беше ме оцапало от вън като външна намеса Учителят вероятно видя нещо в него, може би той видя онези сили, които ми го бяха залепили като белязан символ на едно бъдеще и на едно пророчество и затова той така трепна, така скочи като че ли видя нещо ужасяващо. Разбира се, че петното тук беше образен символ но зад него той прозря моят бъдещ живот. Не случайно по-късно той ми каза „Рекох, Бог може да съизволи да бъдеш петнена, чернена, хулена, гонена, но всичко с радост да издържиш".
към текста >>
75.
159. С ПАРНИЯ ЛОКОМОТИВ-САМОВАР НА ПЛАНИНА
,
,
ТОМ 5
А като
прибавим
, че братята бяха измайсторили саморъчно самовари, които се носеха като раници на гърбовете.
Нашата група бе пъстра поради разнородния си състав. Млади, стари вървяха по колоната по един човек. Тогава масовия туризъм не беше познат и за курортистите в Чам Курия това бе зрелище и половина за тях в планината. Минавахме покрай вилите им, а те излизаха с пенюари и питат: „Кои ли са тези просяци и диваци". Те не само, че ни се подсмиваха, но те ни се подиграваха явно - за тях това беше непознато явление, нещо чудно и още по-чудновато.
А като
прибавим
, че братята бяха измайсторили саморъчно самовари, които се носеха като раници на гърбовете.
А самоварът ври, дига се пара и отгоре се чува едно „пиу-у-у". Свирката се получава от парата, която излиза от тясното отверстие на самовара и прилича на движещ се локомотив на два крака. Като се чуе писукането, братът който носи самовара спре и викне: „Някой да иска топла вода? ". Приближава се някой, подаде си канчето, а брата се обърне гърбом към него и онзи отвърти кранчето и от отвора му потече вряла вода. А те се зареждаха с дървени въглища, които се запалваха.
към текста >>
76.
165. ЯНКО - КОНЯРЯТ И ВОДАЧА НА КЕРВАНА В ПУСТИНЯТА
,
,
ТОМ 5
Имаше магазин и храната се продаваше като се
прибавяха
разноските за транспорта.
През 1939 г. лагеруващите бяха над 500 човека. Керванът на Янко изкачи стотици вързопи и палатки. След това дойде ред да се изкачват хранителните продукти: хляб, картофи, чушки, домати, сирене, кашкавал и плодове. Горе имахме всичко.
Имаше магазин и храната се продаваше като се
прибавяха
разноските за транспорта.
След няколко дни едни групи слизаха, други се качваха и върволицата с конете непрекъснато сновеше. Янко тръгваше в 3 часа през нощта от лагера, за да бъде сутринта рано в Самоков, за да посрещне поредната група,която пристигаше от София с камион. Керванът тръгваше отдолу и се изкачваше по серпентините. На всеки кон бяха окачени по две-три звънчета. Представете си 30 коня се движат на разстояние 10 м един от друг и всички звънчета звънят.
към текста >>
77.
172. РАЗГОВОР НА УЧИТЕЛЯ С ЛАТВИЙЦИТЕ
,
,
ТОМ 5
Емма
Риба
- и нейният другар Янис и родителите й.
13. с. Шарлота Григор - и нейните дъщери. 14. с. Анна Скуискубре - майка й и брат й. 15. с.
Емма
Риба
- и нейният другар Янис и родителите й.
16. с. Едита Старк - майка й и сестрите й. 18. с. Аугуста Берзинс - и малкият й син Юрий. 19. с.
към текста >>
78.
173. ЛАТВИЙСКА ПРИНЦЕСА НА МУЛЕ
,
,
ТОМ 5
А дякон-Симеон след като се облажи с латвийката както прави това котарак с
риба
и след като излапа парите й, то той се отдръпна от нея.
След като се бяха разположили в палатките, аз отидох при нея, говорих й, че в Братството не е позволена кражбата и изнудването с пари и не е позволено и заплахи за съдилища. Защото по този начин ще компрометира Учителя заради слабостите на учениците му. Предадох парите, тя ми даде разписка, която занесох на Учителя и разказах всичко. „Добре си направила", кимна с глава Учителят. Той нямаше доверие на този провокаторски дух, който можеше да направи голяма беля на Братството и затова му поиска разписка.
А дякон-Симеон след като се облажи с латвийката както прави това котарак с
риба
и след като излапа парите й, то той се отдръпна от нея.
Латвийката се насочи на друго място, за да търси там утеха. Имахме няколко такива случаи, защото латвийките бяха дошли да се омъжват. Говорим за онези, които използваха Братството за свои лични облаги. Но те всички приключиха по един и същ начин. Техния живот тръгна по една друга линия и те се отклониха от Братството.
към текста >>
79.
177. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ
,
,
ТОМ 5
Те ще бъдат написани, за да се
прибавят
към отдела за латвийското Братство. 12.
Беше уговорено с него, че той ще ни предостави всички снимки на латвийците заснети групово с Учителя в България, за да можем да направим един албум с латвийската група. Искахме да сложим началото за написване историята на латвийското Братство като си използва онзи архив, който се съхранява в Латвия. А това са снимки, писма, спомени и някои и други документи. За това е необходимо този въпрос да се придвижи от онези, които са приемници на старите братя и сестри от Латвия, които са вече в невидимия свят. 11. Тук ние притежаваме някои спомени на братята и сестрите от София във връзка с летуването на латвийците в България.
Те ще бъдат написани, за да се
прибавят
към отдела за латвийското Братство. 12.
Има няколко разговора на Учителя с латвийската група, които са стенографирани и които са дешифрирани. Те ще бъдат прикачени към същият отдел, когато латвийците подготвят своя материал, който ние искаме. Идеята да се напише историята на латвийското Братство и да се съберат в едно принадлежи на д-р Вергилий Кръстев, София 1505, ул. „Васил Друмев" N 1. Ако латвийците възприемат тази идея, то могат да съдействуват, за да можем в един от следващите томове да включим и историята на латвийското Братство.
към текста >>
80.
200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ
,
,
ТОМ 5
Като се
прибави
при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, до колкото можем да я приложим.
От тези три недостатъка развити до постоянна наслада в живота, плюс безверието в Бога, са загивали цели народи и ще загиват цели народи. Даже ако вземете само тютюна и алкохола, здравия разум пак не може да се утешава с това, че между много души, които употребяват тютюн и алкохол, има пак добри и умни хора, както и не може да се отчайва, че между въздържателите ще има, които вършат, може би, по-лоши неща от невъздържателите. Въпросът тук е принципен! Ние едно трябва да знаем, че един народ, който има вяра в Господа, труди се и живее по моралните закони, който е и трезвен, той винаги е щастлив и провидението винаги бди над него, А неговите управници щом са също добри никога лошо не ще сторят за този народ. За това ние положително знаем, че обновата, за която се толкова говори, и братството в света, за което също се говори, ще настъпят само когато тръгнем по този стръмен път - всеки да дяла първо своите недъзи, та после да образуваме и цялото, но вече със здрави основи, а не с палиативни средства и гнила основа, както е сега.
Като се
прибави
при това, че нашето желание е да притежаваме всеки и светската наука до възможното, да слушаме и съзнателно да изучаваме Словото Божие, ние не можем да бъдем никакви конспиратори, никакви сектанти, както ни обрисуват някои, защото никому зло ние не желаем и никому зло не вършим, тъй като нашето оръжие е Христовата любов, до колкото можем да я приложим.
За това за нас врагове не съществуват, макар да ни хулят и клеветят, защото знаем, че всеки ще отговаря пред Върховния съдия, който е един за всички ни. Той е, който съди и най-правилно. И ние бихме се считали за най-щастливи, ако можехме да изпълним напълно Неговата воля, макар и целия свят да ни хули. Ето защо, ние не се занимаваме с клеветите и хулите от когото и да идат те. Нека те си вършат своето, ние ще си вършим своето, тоест, ще се молим частно и колективно за нас и за целия български народ и да просвети Бог умовете на всички ни да Го познаем, което е много важно в настоящия момент; ще се молим да прости нам, на целия български народ, а и на цялото човечество, защото сме се самозабравили вече.
към текста >>
81.
209. БОЯН БОЕВ
,
,
ТОМ 5
Същата котва се образува и на Небето към 12 часа на обяд, към изток 6 1/2 часа вечерта се образува
риба
на Небето.
Сега ще приложа едно откровение от разчетените стенограми на Боян Боев. „с. Мърчаево, 29 май 1944 г. В имението на брат Темелко Стефанов, при Извора на „Доброто" Учителят каза: „Извора на Доброто" се почна в с. Мърчаево през март 1944 г. и завърши с котвата на 29 май с.г.
Същата котва се образува и на Небето към 12 часа на обяд, към изток 6 1/2 часа вечерта се образува
риба
на Небето.
Риба значи Исус Христос, Син Божи, Победител. Рибата стана на ръка и после на рак. Ракът е знак на м. юни. През м. юни ще стане нещо.
към текста >>
Риба
значи Исус Христос, Син Божи, Победител.
Мърчаево, 29 май 1944 г. В имението на брат Темелко Стефанов, при Извора на „Доброто" Учителят каза: „Извора на Доброто" се почна в с. Мърчаево през март 1944 г. и завърши с котвата на 29 май с.г. Същата котва се образува и на Небето към 12 часа на обяд, към изток 6 1/2 часа вечерта се образува риба на Небето.
Риба
значи Исус Христос, Син Божи, Победител.
Рибата стана на ръка и после на рак. Ракът е знак на м. юни. През м. юни ще стане нещо. Ние искаме мирът на Божията милост и на Божията правда.
към текста >>
Рибата
стана на ръка и после на рак.
В имението на брат Темелко Стефанов, при Извора на „Доброто" Учителят каза: „Извора на Доброто" се почна в с. Мърчаево през март 1944 г. и завърши с котвата на 29 май с.г. Същата котва се образува и на Небето към 12 часа на обяд, към изток 6 1/2 часа вечерта се образува риба на Небето. Риба значи Исус Христос, Син Божи, Победител.
Рибата
стана на ръка и после на рак.
Ракът е знак на м. юни. През м. юни ще стане нещо. Ние искаме мирът на Божията милост и на Божията правда. Ръката Божия показва пътя, по който хората трябва да вървят.
към текста >>
82.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Единствените хора, които не могат да прокопсат са дървосекачите, въглищарите и
рибарите
.
Какво сме свободни! Ти отсичаш едно дърво и мислиш, че си свободен. Не сме свободни да го отсечем. Ние си позволяваме да правим това, което не е позволено. Сухи дърва имаме право да ги изгорим, но не и сурови.
Единствените хора, които не могат да прокопсат са дървосекачите, въглищарите и
рибарите
.
Кой рибар, който е ходил на риба е прокопсал. После кой воденичар, който е млял жито е прокопсал. Трябва да се пазим от воденичарството, после от отсичането на дървета, от производство, от продажба на дървени въглища, после от кръчриарство - от продаване на вино. Аз наричам свободен човек следния: като те калят, да не могат да те окалят, да не губиш равновесие. Като те горят да не могат да те изгорят.
към текста >>
Кой
рибар
, който е ходил на
риба
е прокопсал.
Ти отсичаш едно дърво и мислиш, че си свободен. Не сме свободни да го отсечем. Ние си позволяваме да правим това, което не е позволено. Сухи дърва имаме право да ги изгорим, но не и сурови. Единствените хора, които не могат да прокопсат са дървосекачите, въглищарите и рибарите.
Кой
рибар
, който е ходил на
риба
е прокопсал.
После кой воденичар, който е млял жито е прокопсал. Трябва да се пазим от воденичарството, после от отсичането на дървета, от производство, от продажба на дървени въглища, после от кръчриарство - от продаване на вино. Аз наричам свободен човек следния: като те калят, да не могат да те окалят, да не губиш равновесие. Като те горят да не могат да те изгорят. Някой път достатъчно е да се намериш между стотина души болни хора, за да помислиш, че си болен.
към текста >>
83.
239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША
,
,
ТОМ 5
И като се
прибави
, че те се занимаваха непрекъснато с дешифриране, с пишещи машини беше учудващо, че те издържаха.
Но отначало ред години съжителствуваха заедно. Как издържаха тези три сестри заедно те си знаят. И те имаха задачи за разрешаваше всяка една поотделно. Но да живеят толкова години заедно беше цяло изпитание, Всеки си имаше масичка, креват, някаква лавица и най-елементарна посуда. Условията бяха дори мизерни.
И като се
прибави
, че те се занимаваха непрекъснато с дешифриране, с пишещи машини беше учудващо, че те издържаха.
А в стаята им се намираха всички непечатани беседи струпани на купища. Освен това при тях непрекъснато се стичаха хора кой "от където дойде на Изгрева първо при тях преминава, за да чуят последните новини така че те бяха едно информационно бюро за всичко. Нямаше нещо, което да не минаваше през тях. А това не беше също малка длъжност. По времето на Учителя Братството не бе признато за юридическа личност и имотите се записваха на имена на братя и сестри като те даваха от своя страна т.нар.
към текста >>
84.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ
,
,
ТОМ 5
А сега преди да си замине Учителят сложи и
прибави
само една дума към формулата и тя придоби този вид „Божията Любов носи изобилният пълен живот".
Дори чух в ушите си отново думите му: „Тук ще стоиш. Тук ти е по-добре". Ето какво значи послушание на ученика към Учителя и какво значи Небето, когато те закриля. В онова време, когато Учителят започваше да идва често в дома ни дойде веднъж радостен и весел и още с влизането си каза: „От днес имаме нова формула". Преди това Учителят беше дал формулата, която изпълнявахме десетилетия наред „Божията Любов носи пълният живот".
А сега преди да си замине Учителят сложи и
прибави
само една дума към формулата и тя придоби този вид „Божията Любов носи изобилният пълен живот".
Думата, която прибави бе „изобилният". Но когато се работеше за Бога виждах как Учителят беше изпълнен с живот и със светлина. И животът, който течеше у него, който излизаше от него чрез Слово бе в своето изобилие и пълен с живот. Този живот преизобилно преминаваше от Словото му в нас и ние го виждахме и разбирахме. Така че новата формула, която се даде бе един заключителен акорд на неговата мисия на земята.
към текста >>
Думата, която
прибави
бе „изобилният".
Тук ти е по-добре". Ето какво значи послушание на ученика към Учителя и какво значи Небето, когато те закриля. В онова време, когато Учителят започваше да идва често в дома ни дойде веднъж радостен и весел и още с влизането си каза: „От днес имаме нова формула". Преди това Учителят беше дал формулата, която изпълнявахме десетилетия наред „Божията Любов носи пълният живот". А сега преди да си замине Учителят сложи и прибави само една дума към формулата и тя придоби този вид „Божията Любов носи изобилният пълен живот".
Думата, която
прибави
бе „изобилният".
Но когато се работеше за Бога виждах как Учителят беше изпълнен с живот и със светлина. И животът, който течеше у него, който излизаше от него чрез Слово бе в своето изобилие и пълен с живот. Този живот преизобилно преминаваше от Словото му в нас и ние го виждахме и разбирахме. Така че новата формула, която се даде бе един заключителен акорд на неговата мисия на земята. Словото, което излизаше чрез него,бе излязло по закона на изобилието и то бе пълно с живот, защото бе глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух.
към текста >>
85.
278. АМЕРИКАНСКИЯТ КОЛЕЖ
,
,
ТОМ 5
А сега преди да си замине Учителят сложи и
прибави
само една дума към формулата и тя придоби този вид „Божията Любов носи изобилният пълен живот".
Дори чух в ушите си отново думите му: „Тук ще стоиш. Тук ти е по-добре". Ето какво значи послушание на ученика към Учителя и какво значи Небето, когато те закриля. В онова време, когато Учителят започваше да идва често в дома ни дойде веднъж радостен и весел и още с влизането си каза: „От днес имаме нова формула". Преди това Учителят беше дал формулата, която изпълнявахме десетилетия наред „Божията Любов носи пълният живот".
А сега преди да си замине Учителят сложи и
прибави
само една дума към формулата и тя придоби този вид „Божията Любов носи изобилният пълен живот".
Думата, която прибави бе „изобилният". Но когато се работеше за Бога виждах как Учителят беше изпълнен с живот и със светлина. И животът, който течеше у него, който излизаше от него чрез Слово бе в своето изобилие и пълен с живот. Този живот преизобилно преминаваше от Словото му в нас и ние го виждахме и разбирахме. Така че новата формула, която се даде бе един заключителен акорд на неговата мисия на земята.
към текста >>
Думата, която
прибави
бе „изобилният".
Тук ти е по-добре". Ето какво значи послушание на ученика към Учителя и какво значи Небето, когато те закриля. В онова време, когато Учителят започваше да идва често в дома ни дойде веднъж радостен и весел и още с влизането си каза: „От днес имаме нова формула". Преди това Учителят беше дал формулата, която изпълнявахме десетилетия наред „Божията Любов носи пълният живот". А сега преди да си замине Учителят сложи и прибави само една дума към формулата и тя придоби този вид „Божията Любов носи изобилният пълен живот".
Думата, която
прибави
бе „изобилният".
Но когато се работеше за Бога виждах как Учителят беше изпълнен с живот и със светлина. И животът, който течеше у него, който излизаше от него чрез Слово бе в своето изобилие и пълен с живот. Този живот преизобилно преминаваше от Словото му в нас и ние го виждахме и разбирахме. Така че новата формула, която се даде бе един заключителен акорд на неговата мисия на земята. Словото, което излизаше чрез него,бе излязло по закона на изобилието и то бе пълно с живот, защото бе глава на Истината, а пък Истината е глава на Божествения Дух.
към текста >>
86.
280. ПОСТ
,
,
ТОМ 5
Впоследствие към житото някои
прибавяха
ябълки и орехи като Учителят бе казал за тях следното: „Ябълките влияят на тонира-нето на нервната система, орехите влияят с фосфора на мозъка добре като храна, а пък житото влияе добре на сърцето".
По-късно Учителят даде различни модификации на поста и го нарече „житен пост". Един от най-приемливите за всички бе поста през месец февруари в началото при разсип на луната. Яде се само жито с мед десет дни като всеки е свободен колко жито да изяде - дали да бъде варено или накиснато. Всеки според разположението. В Учителят имаше свобода -или по сто грама на ден или повече, дали варено или накиснато всеки един от нас можеше сам да реши.
Впоследствие към житото някои
прибавяха
ябълки и орехи като Учителят бе казал за тях следното: „Ябълките влияят на тонира-нето на нервната система, орехите влияят с фосфора на мозъка добре като храна, а пък житото влияе добре на сърцето".
Така че при поста през месец февруари човек има избор, но има и твърди правила, за които аз говорих. Чрез поста се постига възпитание на вътрешното естество на човека и това е един метод човек да се научи вътрешно да превъзмогва всички трудности и да пресъздава качества, с които трябва в бъдеще да борави. Постът не е самоцел, а постът е метод с правила, подчиняващи се на духовни окултни закони.
към текста >>
87.
27. ПРИ ТОПОЛИТЕ
,
,
ТОМ 6
Но Той пожела да
прибави
още един мил и незабравим спомен за тази ваканция.
27. ПРИ ТОПОЛИТЕ Ето още един мил спомен възниква през здрача на миналото в съзнанието ми и осветява бащински любезния образ на Учителя. Краят на една лятна ваканция е. След няколко дена ние, учителките-приятелки - Буча Бехар, Петра и аз ще отпътуваме в дълбоката провинция, гдето ще живеем само със спомена за лятната ваканция прекарана близо до Него. Ще си спомняме салона, където е изричал мъдри неповторими слова и където е давал хубави мелодични песни, ще си спомним полянката с Паневритмичните упражнения, салона с приятно прекараните обеди, екскурзиите и т.н., и т.н. ... където Неговия лик се откроява всеки ден все по-нов и по-чудноват, и по-лъчезарен.
Но Той пожела да
прибави
още един мил и незабравим спомен за тази ваканция.
Ние ще пътуваме за село, а Той трябва да отива на Мусала три дни преди ние да си тръгнем. Така са наредели няколко братя от провинцията. Да заведат Учителя на Мусала, но тайно, никой да не знае, особено сестри, за да не тръгнат след тях и да не ги безпокоят. Искат да си бъдат в тесен кръг, може би, за да Го питат по въпроси лични и по-интимни или по-големи, по-важни, които сестрите не са способни да разберат. Такова беше мнението на някои от старите братя за сестрите.
към текста >>
88.
42. ЯСТИЯ ОТ РИБА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
42. ЯСТИЯ ОТ
РИБА
Беше в ранните години когато ходехме за вода на чешмичката при Ловния парк.
42. ЯСТИЯ ОТ
РИБА
Беше в ранните години когато ходехме за вода на чешмичката при Ловния парк.
Един ден отидох за вода и заварих там една от възрастните тогава сестри - сестра Енчева. Тя беше от Бургас, но скоро си беше построила барачка на Изгрева и живееше вече там. Разговорихме се двете за това и онова, наляхме си вода и си тръгнахме заедно. Нашите разговори тогава на всички ни бяха все около Учителя и Учението. Между другото тя каза: „Знаеш ли, как Учителят майсторски ни отучи нас, бургазлиите, да ядем риба?
към текста >>
Между другото тя каза: „Знаеш ли, как Учителят майсторски ни отучи нас, бургазлиите, да ядем
риба
?
42. ЯСТИЯ ОТ РИБА Беше в ранните години когато ходехме за вода на чешмичката при Ловния парк. Един ден отидох за вода и заварих там една от възрастните тогава сестри - сестра Енчева. Тя беше от Бургас, но скоро си беше построила барачка на Изгрева и живееше вече там. Разговорихме се двете за това и онова, наляхме си вода и си тръгнахме заедно. Нашите разговори тогава на всички ни бяха все около Учителя и Учението.
Между другото тя каза: „Знаеш ли, как Учителят майсторски ни отучи нас, бургазлиите, да ядем
риба
?
" И ми разказа следното: „Току-що бях влязла в Братството. Научих се, че Учителят ще идва в Бургас да ни посети. Всички бяхме извън себе си от радост. Сестрите се суетяха, как да Го посрещнат, какво да приготвят, да Го гощават. Всички искат да вземат участие в приготовленията.
към текста >>
Тогава всички и аз ядяхме
риба
и казваха, че и Учителят ядял
риба
.
Разбира се, те ме приеха с готовност. Ще гостува Учителя у брата - ръководител на Бургаското братство - Минчо Сотиров. И ние михме, чистихме, редихме къщата, стаята където ще бъде Той. И всичко беше в идеален ред и чистота, и красота приготвено. Дойде време и за готвене ястията за първия ден.
Тогава всички и аз ядяхме
риба
и казваха, че и Учителят ядял
риба
.
Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от риба: разни рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени. Наредихме една дълга трапеза в дома на ръководителя, Учителят дойде, поканиха Го на челното място, от дясната страна домакина, от лявата друг възрастен брат и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята специфична и приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: „Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: „Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят, сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва.
към текста >>
Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от
риба
: разни рибници от шаран, супа от
риба
, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени.
Ще гостува Учителя у брата - ръководител на Бургаското братство - Минчо Сотиров. И ние михме, чистихме, редихме къщата, стаята където ще бъде Той. И всичко беше в идеален ред и чистота, и красота приготвено. Дойде време и за готвене ястията за първия ден. Тогава всички и аз ядяхме риба и казваха, че и Учителят ядял риба.
Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от
риба
: разни рибници от шаран, супа от
риба
, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени.
Наредихме една дълга трапеза в дома на ръководителя, Учителят дойде, поканиха Го на челното място, от дясната страна домакина, от лявата друг възрастен брат и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята специфична и приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: „Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: „Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят, сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва. Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: „Имате ли в градината си посадена бакла?
към текста >>
Рибата
ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: „Имате ли в градината си посадена бакла?
Видели ли са Го или само така си предполагаха, но целият обед приготвихме само от риба: разни рибници от шаран, супа от риба, пържена, майонези, хайвери и какво ли не от вкусни, по-вкусни, от майсторски, по-майсторски приготвени и естетично наредени. Наредихме една дълга трапеза в дома на ръководителя, Учителят дойде, поканиха Го на челното място, от дясната страна домакина, от лявата друг възрастен брат и цялата маса се изпълни с братя и сестри. Учителят разговаря - говори интересни работи, всички сме обърнати в слух. Ястията издават своята специфична и приятна за нас тогава миризма и дразни апетита ни. По едно време братът-домакин подканя Учителя: „Заповядайте, Учителю, че яденето ще изстине." Учителят продължава да говори... От трапезата се издига дразнеща апетита миризма, времето е напреднало, изгладнели сме, братът пак подканя: „Учителю, заповядайте, яденето ще изстине." Учителят, сякаш не чува, продължава да говори интересни работи и леко се усмихва.
Рибата
ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: „Имате ли в градината си посадена бакла?
" „Да, Учителю, имаме. „Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: „Молитва! " и почваме. Всички се нахвърлихме настървено, изгладнели, върху рибата, а Той топи бакличка по бакличка в солница и яде и не близна нищо от едно от хубавите и съблазнително приготвени рибни ястия.
към текста >>
Всички се нахвърлихме настървено, изгладнели, върху
рибата
, а Той топи бакличка по бакличка в солница и яде и не близна нищо от едно от хубавите и съблазнително приготвени рибни ястия.
Рибата ухае... Стомасите се бунтуват... Учителят говори... Най-после Той попита домакинята: „Имате ли в градината си посадена бакла? " „Да, Учителю, имаме. „Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: „Молитва! " и почваме.
Всички се нахвърлихме настървено, изгладнели, върху
рибата
, а Той топи бакличка по бакличка в солница и яде и не близна нищо от едно от хубавите и съблазнително приготвени рибни ястия.
Разбрахме тогава, че Той не яде риба и мнозина се отказахме от рибата. Не зная дали някои останаха да ядат. Примерът Му беше по-силен от морализирането. Не беше ли говорил досега за милост към животните? Рибите не са ли животни.
към текста >>
Разбрахме тогава, че Той не яде
риба
и мнозина се отказахме от
рибата
.
" „Да, Учителю, имаме. „Рекох, наберете ми малко." Сестрата изтичва в градината, набира, измива я и я поднася на Учителя. Тогава Той казва: „Молитва! " и почваме. Всички се нахвърлихме настървено, изгладнели, върху рибата, а Той топи бакличка по бакличка в солница и яде и не близна нищо от едно от хубавите и съблазнително приготвени рибни ястия.
Разбрахме тогава, че Той не яде
риба
и мнозина се отказахме от
рибата
.
Не зная дали някои останаха да ядат. Примерът Му беше по-силен от морализирането. Не беше ли говорил досега за милост към животните? Рибите не са ли животни. Не беше ли говорил, че животинската храна съдържа токсини?
към текста >>
А
рибата
не съдържа ли най-много?
Не зная дали някои останаха да ядат. Примерът Му беше по-силен от морализирането. Не беше ли говорил досега за милост към животните? Рибите не са ли животни. Не беше ли говорил, че животинската храна съдържа токсини?
А
рибата
не съдържа ли най-много?
Аз благодарих на сестра Енчева за тъй хубаво и живо разказания интересен случай, който се е запечатал тъй дълбоко в мене, че вече 30-35 години от тогава аз сякаш чувам още гласа й и си представям живо целия обяд с ухаещата риба, празните стомаси и тънката усмивка на Учителя.
към текста >>
Аз благодарих на сестра Енчева за тъй хубаво и живо разказания интересен случай, който се е запечатал тъй дълбоко в мене, че вече 30-35 години от тогава аз сякаш чувам още гласа й и си представям живо целия обяд с ухаещата
риба
, празните стомаси и тънката усмивка на Учителя.
Примерът Му беше по-силен от морализирането. Не беше ли говорил досега за милост към животните? Рибите не са ли животни. Не беше ли говорил, че животинската храна съдържа токсини? А рибата не съдържа ли най-много?
Аз благодарих на сестра Енчева за тъй хубаво и живо разказания интересен случай, който се е запечатал тъй дълбоко в мене, че вече 30-35 години от тогава аз сякаш чувам още гласа й и си представям живо целия обяд с ухаещата
риба
, празните стомаси и тънката усмивка на Учителя.
към текста >>
89.
76. СУРОВИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ БУРЯТА
,
,
ТОМ 6
Рибари
отсядат край него на палатки и отправят походите си за риболов по другите езера.
Първото назова Махарзи. „То, казва Той, - отговаря на стомаха на човешкия организъм." Той е най-малкото, най-плиткото и най-топлото. На неговата височина край него растат още клекове и буйни треви. Около него е меко и магнетично. Край него пасат стада - овце и говеда.
Рибари
отсядат край него на палатки и отправят походите си за риболов по другите езера.
Риболовът, както и ловът въобще и всяко насилие над живи същества и убийство, за Учителят беше ужасно неприятен и Той се опитваше да превъзпитава някои от рибарите, които виждаше, че се поддават на новото възпитание. Така Той откупваше понякога уловените риби и.ги пущаше обратно в езерото. През деня първото езеро имаше по-обикновен вид. Неговата мистичност се чувствуваше надвечер, в синкавия здрач, когато денят полупритваря очи. Особено, най-силно се чувствува когато пристигаме от София.
към текста >>
Риболовът, както и ловът въобще и всяко насилие над живи същества и убийство, за Учителят беше ужасно неприятен и Той се опитваше да превъзпитава някои от
рибарите
, които виждаше, че се поддават на новото възпитание.
„То, казва Той, - отговаря на стомаха на човешкия организъм." Той е най-малкото, най-плиткото и най-топлото. На неговата височина край него растат още клекове и буйни треви. Около него е меко и магнетично. Край него пасат стада - овце и говеда. Рибари отсядат край него на палатки и отправят походите си за риболов по другите езера.
Риболовът, както и ловът въобще и всяко насилие над живи същества и убийство, за Учителят беше ужасно неприятен и Той се опитваше да превъзпитава някои от
рибарите
, които виждаше, че се поддават на новото възпитание.
Така Той откупваше понякога уловените риби и.ги пущаше обратно в езерото. През деня първото езеро имаше по-обикновен вид. Неговата мистичност се чувствуваше надвечер, в синкавия здрач, когато денят полупритваря очи. Особено, най-силно се чувствува когато пристигаме от София. Второто езеро, край което се разполагахме ние с по 100 до 300 палатки е по-горе, с по-скалиста и по-разнообразна околност и по-красива.
към текста >>
Оттогава сме забелязали, че винаги когато минават туристи или
рибари
, които стрелят, след няколко часа се явява буря.
Ние всички сме така свързани, като скачени съдове и злото, и доброто ни е общо, отразява се на всички. А Учителят казва: „Планината - нейната природа или нейните духове се сърдят, когато ние престъпваме нейните закони. Тук човек трябва да бъде много внимателен. Да пази чистота и физическа, и духовна, за да не я разгневи". Веднъж Той ни обясни, че една буря тогава била предизвикана от туристи, които минаваха през деня и стреляха за удоволствие към скалистите върхове.
Оттогава сме забелязали, че винаги когато минават туристи или
рибари
, които стрелят, след няколко часа се явява буря.
И те веднага напускат планината. Но тежко им където ги застигне. По такъв начин тя очиства планината от хора, които не познават законите й и не ги зачитат. И ние, които стоим там по 30-40-50 дни, се стараем да сме внимателни, но въпреки това, почти не минава лято да не се яви поне по една такава буря. И ти се бориш с бурята, молиш се, питаш се, търсиш грешките си, обещаваш, че ще ги изправиш ако си открил някъде в себе си нещо за изправяне и т.н.... Но тя не се подкупва с нищо.
към текста >>
Външният близнак е по-широк и открит, разлял водите си между поляната на третото езеро и рида, който се възкачва към петото, то е слънчево и се посещава от любителите на баните и
рибарите
.
Близо е и чешмичката ни. Близо до нея е и четвъртото езеро - Близнаците. Не зная защо Учителят не даде за него санскритско име. Може би, то е, както се казва за децата „дошло е с името си". То само си носи, определя името, то представлява две отделни езера съединени помежду си с тесен и плитък провлак.
Външният близнак е по-широк и открит, разлял водите си между поляната на третото езеро и рида, който се възкачва към петото, то е слънчево и се посещава от любителите на баните и
рибарите
.
Но вътрешният Близнак е нещо съвсем друго. Дълбоко, тъмно и тихо и сякаш страшно, тайнствено. Заобиколено от високи върхове, които са много наблизо и които хвърлят сянка почти през целия ден. От едната страна стърчи Харамията със своите харамии плъзнали по него със сивите си ямурлуци, калпаци и пушки, от другата страна - Езерният връх и между тях двата, високо било, което ги съединява. И по склоновете на тези върхове винаги има преспи сняг.
към текста >>
Тука няма
рибари
, няма къпещи се.
Колкото отиваш по-навътре, то става по-недостъпно, по-страшно и тайнствено, мистично. И чистота! И тишина! Като във храм! И ти неволно сключваш ръце за молитва и чакаш някое неземно същество да ти се изяви, защото тъй осезателно чувствуваш нечие неземно присъствие.
Тука няма
рибари
, няма къпещи се.
И мислиш, и разсъждаваш, и съзерцаваш. Поглеждаш и в себе си, в дълбочината на своята душа, където е също тъй тайнствено и чисто. Тук Учителят държа веднъж беседа, когато бяха французите. Насядали по блоковете ние слушахме нечувани слова за чистотата и дълбочината на човешката душа. Имаме и снимка от там за спомен с французите.
към текста >>
Тук вече няма риби и
рибарите
не идват до тук.
Тук Учителят държа веднъж беседа, когато бяха французите. Насядали по блоковете ние слушахме нечувани слова за чистотата и дълбочината на човешката душа. Имаме и снимка от там за спомен с французите. Махабур е петото езеро или Бъбрекът, което има форма на бъбрек. То е дълбоко, много дълбоко, тъмносиньо и с още по-чиста, бистра и прозрачна и по-студена вода.
Тук вече няма риби и
рибарите
не идват до тук.
Тука идват само любителите на красотата и овчарите. Пред него има една огромна поляна с мека като кадифе трева - килим. Много често тука Учителят ни е извеждал за Паневритмия. Гледките от тука са прекрасни. След Паневритмията оставаме на слънце и държи беседа.
към текста >>
Обикнаха ни и рибките, които свободно и волни си плуваха из езерата, когато бивахме ние и нямаше
рибари
.
Прекрасни са пейзажите от това време на нашия брат-художник Михаил Влаевски с пастел и на художничката Цветана Симеонова - акварел. И те - езерата ни обикнаха. Обикнаха ни, защото винаги ни се усмихваха и награждаваха с вдъхновение. Обикнаха ни и поточетата и изворчетата, които срещахме нагоре облечени в незабравими незабравки и омайни омайничета. И преспите, под които цъфтяха бели като сълзи камбанки.
Обикнаха ни и рибките, които свободно и волни си плуваха из езерата, когато бивахме ние и нямаше
рибари
.
Те знаеха, че ние не ги ловим. Те подскачаха в игрите си на 10, 20, 30, 50 см височина над езерото и пак се гмуркаха във водата и описваха концентрични кръгове, които той ни забавляваха. Понякога Учителят откупваше уловената риба от някой рибар и я връщаше във водата на езерото. С това ни даваше пример. По-късно, когато Него Го нямаше вече между нас, някои от нас правеха това.
към текста >>
Понякога Учителят откупваше уловената
риба
от някой
рибар
и я връщаше във водата на езерото.
Обикнаха ни и поточетата и изворчетата, които срещахме нагоре облечени в незабравими незабравки и омайни омайничета. И преспите, под които цъфтяха бели като сълзи камбанки. Обикнаха ни и рибките, които свободно и волни си плуваха из езерата, когато бивахме ние и нямаше рибари. Те знаеха, че ние не ги ловим. Те подскачаха в игрите си на 10, 20, 30, 50 см височина над езерото и пак се гмуркаха във водата и описваха концентрични кръгове, които той ни забавляваха.
Понякога Учителят откупваше уловената
риба
от някой
рибар
и я връщаше във водата на езерото.
С това ни даваше пример. По-късно, когато Него Го нямаше вече между нас, някои от нас правеха това. Каква ли благодарност са изпитвали тези риби, когато са се връщали пак в сладката, студена, бистра вода на езерото? Ако биха имали език, сигурно бихме чули излиянията им като на брат Звездински: „Милият Учител! Милият Баща!
към текста >>
90.
83. ИСКАМ ОТ ТЕБЕ ДА НАПИШЕШ РАЗКАЗ ЗА СКРЪБТА
,
,
ТОМ 6
Но към тяхното искам да
прибавя
и моя скромен дял.
Учителят ПОСЛЕСЛОВ Написах тези мои спомени от признателност към Учителя. Той не се нуждае, разбира се, от това. Неговото дело е толкова огромно, че то само ще говори за себе си - за Него. Но аз, най-малката от всичките Негови последователи, искам да изкажа по такъв начин своята благодарност към Него. За Учителя, за Учението Му, за Неговото дело огромно и необхватно, за общия братски живот има хора, които ще кажат много повече и ще го кажат много по-хубаво от мене.
Но към тяхното искам да
прибавя
и моя скромен дял.
Разбира се, това не е нито една стомилионна част от онова, което съм преживяла край Него и далеч от Него. Много неща не съм писала, за да не се почувствува някакво еднообразие. Защото и най-хубавата приказка, ако е много дълга, става отегчителна. А моят, а нашият живот край Него беше действително една приказка, която беше вълшебна за тези, които я живеят, но за тези, които ще я четат, не зная, как би прозвучало. 135 Освен това много хубави и свещени преживявания по вътрешно указание не съм написала.
към текста >>
91.
35. СНИМКАТА НА ЕСПЕРАНТИСТИ ОТ РИГА - ЛАТВИЯ
,
Петър Камбуров
,
ТОМ 6
Всяка седмица изпращах по едно дебело писмо и получавах от нея също такова писмо, тъй като тя всякога
прибавяше
по един от копираните от нея екземпляри.
Започнахме с нея оживена кореспонденция. Това обстоятелство ми помогна и аз да се шлифовам в езика, особено писмения. Тя место ми посочваше някои мои грешки в писмата. Но за да бъде кореспонденцията ни осмислена, аз започнах да правя на есперанто резюмета от беседите III серия и да ги изпращам. Тя пък от своя страна започнала да ги преписва с индиго и ги изпращала в 17 държави.
Всяка седмица изпращах по едно дебело писмо и получавах от нея също такова писмо, тъй като тя всякога
прибавяше
по един от копираните от нея екземпляри.
По този начин се създаде една непринудена и системна работа. Тя можеше да продължи дълго време, ако не бе се случило нещо, което долу ще разкажа. Така нашата кореспонденция продължи около две години. Един ден получих от Париж подарък една книга на френски език с писмо от някоя Емил Борел - водачка на френското движение за мир във Франция. Тя изказваше благодарност за тези хубави резюмета, които получаваше от Рига.
към текста >>
92.
ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА
,
Цанка Екимова
,
ТОМ 6
Ще го моля да
прибави
и Хасково.
И така: Пожелавам ви сега всички Божии благости да ви посетят през тази година и да внесат мир и радост в душата ви. София, 12.I.1928 г. Любезна сестро, Заедно с другите лекции и беседа прибързах да ви изпратя и беседата на Бъдни вечер, понеже е много важна и съдържа важна формула. От Сливен брат Димитър Добрев ще организира изпращане на беседите в следните градове: Бургас, Карнобат, Айтос, Ямбол, Стара Загора, Казанлък, Пловдив. Пловдив ще прати в Панагюрище, а Стара Загора в Нова Загора.
Ще го моля да
прибави
и Хасково.
Вие може да изпращате в Севлиево, Свищов, Пловдив, Трявна, Търново. Когато изпратите в някой околен град беседи, наблегнете непременно да изпращат в Плевен. Много би помогнало, ако при всяко ваше писмо прибавите маршрутен лист, който ще бъде отделен и ще се препраща заедно с беседите. Маршрутният лист да съдържа редът на градовете и адресите. Тогаз Свищов като получи ще знае, че ще препрати да кажем в Плевен.
към текста >>
Много би помогнало, ако при всяко ваше писмо
прибавите
маршрутен лист, който ще бъде отделен и ще се препраща заедно с беседите.
От Сливен брат Димитър Добрев ще организира изпращане на беседите в следните градове: Бургас, Карнобат, Айтос, Ямбол, Стара Загора, Казанлък, Пловдив. Пловдив ще прати в Панагюрище, а Стара Загора в Нова Загора. Ще го моля да прибави и Хасково. Вие може да изпращате в Севлиево, Свищов, Пловдив, Трявна, Търново. Когато изпратите в някой околен град беседи, наблегнете непременно да изпращат в Плевен.
Много би помогнало, ако при всяко ваше писмо
прибавите
маршрутен лист, който ще бъде отделен и ще се препраща заедно с беседите.
Маршрутният лист да съдържа редът на градовете и адресите. Тогаз Свищов като получи ще знае, че ще препрати да кажем в Плевен. Колкото до изпращането на беседите в Сливен на бр. Добрев има две възможности, от които разбира се, изберете тази, която ви е по-удобна и възможна: 1. Като получите моите беседи, след прочитането им да се пращат в Сливен до Добрев и той веднага ще ги препише на пишеща машина и ще ви повърне оригиналът, за да ги пратите в околните градове. 2.
към текста >>
Лобезна сестро, Във вашия маршрутен лист
прибавете
моля и Лом (с.
От Търново беседите да се препратят в Севлиево до Стефан Тошев, следовател. 3. От Севлиево беседите да се препратят в Свищов до Димитър Халачев, зъболекар. 4. От Свищов беседите да се препратят в Плевен до Анго Анев, телеграфист. 5. От Плевен беседите да се препратят в Габрово, до Никола Дойнов. София, 13.I.1928 г.
Лобезна сестро, Във вашия маршрутен лист
прибавете
моля и Лом (с.
Еленка Казанлъклиева). Можете да помолите лицата, до които изпращате беседите в разните градове да не ги държат много време. За напред един екземпляр от беседите и лекциите, които ти изпращам изпращайте в Сливен - в Бургас, на адрес: Минчо Сотиров, улица „Цар Симеон" № 27 - Бургас Бр. М. Сотиров ще ги изпраща в околните градове. В Бургас недейте изпраща неделна беседа от 1 април, понеже я изпращам оттук.
към текста >>
93.
3. ЛОДКАТА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
След като свършваше лагера лодката я скривахме между скалите и я заравяхме, защото туристи и
рибари
можеха да я повредят.
Аз се чувствувах, че съм капитан на лодката. Идеята за лодката беше моя, а Боянчо я реализира. Аз имам няколко снимки как греба с лодката, а Учителят е седнал в лодката и аз го карам с лодката на разходка по езерото. Тези снимки и до сега висят на стената над моето легло. Приятно ми е да ги гледам и да се връщам към онези млади години.
След като свършваше лагера лодката я скривахме между скалите и я заравяхме, защото туристи и
рибари
можеха да я повредят.
Когато започваше лагера на Рила, ние я изваждахме от затрупалите камъни и на ръце отново я поставяхме в езерото. Тази лодка ни изкара доста години. Освен, че ни свърши полезна работа, то с нея задоволихме една своя мечта за романтика, където човек сам гребе с греблата своята лодка и я направлява във водите на своя днешен и утрешен живот. Колко въздишки, колко блянове прекарахме с тази лодка. Имаше много несбъднати мечти и блянове в нашият младежки живот.
към текста >>
94.
6. ЯРМИЛА МЕНЦЛОВА И ПАНЕВРИТМИЯТА
,
Крум Въжаров
,
ТОМ 6
По време на моето изучаване на Паневритмията, аз разговарях с много приятели, наблюдавах много стари братя как я играеха и от всеки съм взел по нещичко и
прибавих
към това, което аз знаех и помнех.
Тя е готова за печат. Аз смятам, че в последния етап Мария Митовска ще може да довърши тази работа така както трябва. Тази книга трябва да излезе на български. Трябва да се зачете трудът на Ярмила. Трябва да се покаже, че тя е положила старание, време и сили, за да изпълни задачата, която й бе дал лично Учителят.
По време на моето изучаване на Паневритмията, аз разговарях с много приятели, наблюдавах много стари братя как я играеха и от всеки съм взел по нещичко и
прибавих
към това, което аз знаех и помнех.
Затова аз смятам, че съм достатъчно подготвен, за да я предавам правилно. И младежи, с които 20 години работех я знаят много добре и правилно и могат да бъдат образец и да я предават и на онези, които желаят да я научат.
към текста >>
95.
34. НА РАЗГОВОР ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Към това няма какво да
прибавям
.
Като разбра какви сме и че сме от Изгрева, каза: „Тази Мъдрост, която е дадена чрез Петър Дънов, тя не е дадена така за едно малко общество. Но ще дойде време тя е за едно друго поколение. Тя е за една друга епоха с други човеци". Спомням си Мария Младенова, при която често прихождах за съвети, защото много патила ме сполетяваха и тя често казваше: „Този живот да си платим кармата и да си заминем от този свят със съзнанието, че сме били при Учителя. Най-голямото постижение за нас е да се новородим и да дойдем с едно ново съзнание".
Към това няма какво да
прибавям
.
към текста >>
96.
4. СЪНИЩА
,
Жеко Вълканов
,
ТОМ 6
Изглежда, че на това място са седели работници или
рибари
и са изтървали монетата.
Поради тая причина той тръгва пеш до следващата спирка, за да може да съкрати разхода по пътя та да могат парите да му стигнат. Като вървял, за да се предпази от слънцето бил сложил носната си кърпа на главата, но задухал ветрец, който отнесъл кърпата му към близката рекичка. Кърпата се била задържала на някакви храсти и той тръгнал по една пътечка, за да си я вземе. В това време блеснало нещо срещу слънцето. Като погледнал, това била една монета от 100 лева.
Изглежда, че на това място са седели работници или
рибари
и са изтървали монетата.
Той я взел и си помислил, че за малкото добро, което бил направил е бил възнаграден. Взел монетата и с нея се прибрал спокойно в София, за където пътувал. Друг случай ни разказа Марийка Костадинова от Русе за Жеко. „Жеко Вълканов продаваше книги на автогарата в Русе. Една година преди да си замине, една вечер той подреждал книгите си, четял си и т. н.
към текста >>
97.
З. ЖЕЛЮ БАЙРАМОВ
,
Олга Байрамова
,
ТОМ 6
Поднасяли, сервирали и
риба
се ядяло.
Съжалявам много за този портрет. А той Михаил го взе, за да си прави актив с портрета на Учителя, че уж му го е подарил. На Лазурния бряг бил много устроен. Къщички, а между къщичките хубави алеи с цветя. Една къщичка боядисана в розово, другата в синьо, третата в жълто - много разкошно.
Поднасяли, сервирали и
риба
се ядяло.
Ядели риба, трапезарията разкошно направена, по всички правила на аристокрацията и той му задал въпроса: „Ами на Изгрева братята живеят много скромно? " Отговорът бил: „А, французите имат друг начин на живот" и той отделно съвършено се хранел. В салона той седял на високо там на една катедра, влизал от отделна врата и т. н. Това ми е разказвал. Те са били съученици и приятели.
към текста >>
Ядели
риба
, трапезарията разкошно направена, по всички правила на аристокрацията и той му задал въпроса: „Ами на Изгрева братята живеят много скромно?
А той Михаил го взе, за да си прави актив с портрета на Учителя, че уж му го е подарил. На Лазурния бряг бил много устроен. Къщички, а между къщичките хубави алеи с цветя. Една къщичка боядисана в розово, другата в синьо, третата в жълто - много разкошно. Поднасяли, сервирали и риба се ядяло.
Ядели
риба
, трапезарията разкошно направена, по всички правила на аристокрацията и той му задал въпроса: „Ами на Изгрева братята живеят много скромно?
" Отговорът бил: „А, французите имат друг начин на живот" и той отделно съвършено се хранел. В салона той седял на високо там на една катедра, влизал от отделна врата и т. н. Това ми е разказвал. Те са били съученици и приятели. Желю е бил търговец.
към текста >>
98.
7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК
,
Нарушение на окултните закони
,
ТОМ 6
Зимно време към тия неща се
прибавяше
и отоплението.
В кината имат хора, които ги поддържат, също в театрите. Стопаните на тия заведения си имат грижата да ги поддържат, но стопаните на салона нямаха грижата да поддържат салона. Те само го ползваха. Майка ми беше работлива жена, здрава и беше доброволно поела тази служба и се грижеше за салона. Чистеше, метеше, замазваше, боядисваше с вар един път в годината, прозорци врати, всичко това се миеше, чистеше, за да може той да бъде хигиеничен, та тия, които го посещават да им е приятно при посещението в салона.
Зимно време към тия неща се
прибавяше
и отоплението.
За отоплението, първо то може да се раздели на две части: едното е осигуряване материали за отопление, второто е използването на тия материали. Знам, че баща ми изключително се грижеше за доставката на горивните материали и понеже беше дърводелец, от отпадъците на обработката на дървесината една голяма част отиваше през зимата да се поддържа отоплението в салона. В интерес на истината трябва да кажа, че може би братята и сестрите са събирали пари или какво още не знам, но брат Новаков по някой път купуваше дърва. Но те пристигаха, разтоварваха ги транспортните средства на улицата пред къщата и с това свършваше грижата на нашите приятели за отоплението. Вкарването на дървата вътре в мазата, привеждането им във вид, че те да могат да влизат в печката, изваждането от мазата и по-нататьк употребата на дървата в печката, за тая работа никой не се занимаваше с изключение на майка ми.
към текста >>
99.
2. СПОМЕН ОТ СИНА МУ ПЕТЪР ВАТЕВ
,
Никола Петков Ватев
,
ТОМ 6
Завладял я бе Ловно-
рибарския
съюз и я бе превърнал в стопанство за развъждане на фазани.
Баща ми беше започнал да се занимава с отпечатването на беседите в Русе. Аз се занимавах с коректурите им и разпространението им в цялата страна, където имахме кръжоци. Една млада сестра пък обикаляше селата да ги продава. За съжаление дойде 1944 г. Комунистите отчуждиха земята.
Завладял я бе Ловно-
рибарския
съюз и я бе превърнал в стопанство за развъждане на фазани.
От идеята за братски комунален живот и за идване Царството Божие на земята остана само стопанство за развъждане на фазани. А на членовете му бяха раздадени ловно-рибарски билети - едни да бъдат рибари, а други -ловци. Опорочението трябваше да има окончателна развръзка.
към текста >>
А на членовете му бяха раздадени ловно-
рибарски
билети - едни да бъдат
рибари
, а други -ловци.
Една млада сестра пък обикаляше селата да ги продава. За съжаление дойде 1944 г. Комунистите отчуждиха земята. Завладял я бе Ловно-рибарския съюз и я бе превърнал в стопанство за развъждане на фазани. От идеята за братски комунален живот и за идване Царството Божие на земята остана само стопанство за развъждане на фазани.
А на членовете му бяха раздадени ловно-
рибарски
билети - едни да бъдат
рибари
, а други -ловци.
Опорочението трябваше да има окончателна развръзка.
към текста >>
100.
19. БЕЛЕЖКИ НА ГЛАВНИЯ СЪТРУДНИК
,
Люба Стойкова
,
ТОМ 6
Прибавени
бяха други от писмата на Люба до Марийка.
Най-малкия реванш бил този, че Люба бива назначена учителка в София. Записала: Марийка Марашлиева Бележки на редактора. Люба Стойкова поддържа дълга кореспонденция с Марийка Марашлиева. Чрез нея успяхме да получим един свитък от записани опитности на Люба Стойкова. При прочета на тези материали бяха извадени онези, които са в обсега на Школата на Учителя.
Прибавени
бяха други от писмата на Люба до Марийка.
Бяхме взели разрешение за публикация. Понеже ние пишем за Школата на Учителя и за опитностите на неговите ученици то взехме за публикация една част от тях. Публикувания материал показва, че у Люба Стойкова е прекарана връзката между реалния и Невидимия свят. А чрез тази връзка тя получава тези опитности. Отначало тя не възприемаше факта, че е започнала да излиза поредицата от Изгрева.
към текста >>
НАГОРЕ