Търсене в текстове за 'Речник'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 30 резултата в 23 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 69) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Атавистично (от атавизъм – лат.) – което се връща към нещо отживяло; когато у човека, в животинските и растителните видове се проявяват белези, свойствени само на техни далечни предци, предимно като уродства. Букаи (ост.) – окови. Гутаперча (мал.) – твърдо кожоподобно вещество с възтъмен или тъмночервен цвят, прилично на каучук, което се получава от сгъстения сок на някои тропически дървета, предимно от сока на гутаперчовото дърво; лош проводник на топлината и електричеството. Използва се в медицината и в техниката. Медлен (рус.) – бавен.
към текста >>

2. 84) Речник на остарели и чужди думи - Боян Боев (1883 – 1963)

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ Ангстрьом (Å) – единица мярка за дължина, равна на една стомилионна част от сантиметъра (10-10 м), която се използва за измерване на разстоянията в атомите и молекулите, наречена по името на известния шведски физик Андерс Ангстрьом, 19 в. Апорти – от фр. „донасям“ – явление в медиумството, при което различни предмети се пренасят по свръхестествен начин в стаята на сеанса Биотомия (биол.) – рязане на жив организъм с научна цел Бокал (фр.) – вид чаша за вино
към текста >>

3. 15. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Отворете един старогръцки речник и ще видите, че думите „красота", „природа" или „вселена" са синоними.
Затова, ако искаме да събудим у нас Божественото, трябва да бъдем поставени в една естетична обстановка. Стаята ни, макар и малка, в нея трябва да има красота. Всеки ден трябва да влизаме в контакт със света на красотата - било с музика, гледане на изгрева, звездите, цветята и пр. Красотата в цялата природа е за възпитанието на човечеството. Природата е красота. Отворете един старогръцки речник и ще видите, че думите „красота", „природа" или „вселена" са синоними. Думата „космос" означава и цвете. Ние казваме козметични средства, пак от същия корен на думата „красота"". Така, когато всеки ден влизаме в контакт с красотата, ние можем да дойдем до любовта, до съвършенството.
към текста >>

4. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Отворете един старогръцки речник и ще видите, че думите „красота”, „природа” или „вселена” са синоними.
Затова, ако искаме да събудим у нас Божественото, трябва да бъдем поставени в една естетична обстановка. Стаята ни, макар и малка, в нея трябва да има красота. Всеки ден трябва да влизаме в контакт със света на красотата - било с музика, гледане на изгрева, звездите, цветята и пр. Красотата в цялата природа е за възпитанието на човечеството. Природата е красота. Отворете един старогръцки речник и ще видите, че думите „красота”, „природа” или „вселена” са синоними. Думата „космос” означава и цвете. Ние казваме козметични средства, пак от същия корен на думата „красота"”. Така, когато всеки ден влизаме в контакт с красотата, ние можем да дойдем до любовта, до съвършенството.
към текста >>

5. Силата на Безграничния - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако отворим един старогръцки речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р.
И тук се намирахме при един от многото циркуси, останали от ледената епоха. Величествени стени заобикалят Маричините езера. Това наподобява храм, светилище. Ето „Манчу“ със своя остър връх, който съперничи с Мусала. Едуард Шуре във „Великите посветени“, в главата за Орфей, ни казва, че школата на Орфей била при изворите на Евра, Ебро, при подножието на планината Каукайон. Ако отворим един старогръцки речник, ще видим, че Евра, или Ебро, е р. Марица, а Каукайон е Мусала. Значи според Едуард Шуре школата на Орфей е била при Маричините езера. Ненапразно местността при Маричините езера Учителя нарича Олтар. Тук, при Маричините езера, тишината е пълна. Много рядко тук идват туристи, също и овчари.
към текста >>

6. 25 ТОВА, КОЕТО Е ТРУДНО ЗА ХОРАТА, ЗА БОГОВЕТЕ Е ЛЕСНО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Не знам кой беше измислил думата "турло" - връзка банкноти свити на мамул, но тя беше придобила популярност всред стопанските среди по онова време и влезе в ежедневния ни речник.
Щом се запътих към него, останах приятно изненадан, когато той любезно си предложи услугите и чевръсто отвори вратите на колата, за да влезем в нея и да се настаним. Седнах при шофьора, а Учителя и още един брат на задната седалка. Из пътя чувствам как Учителя с мисълта си ме пита дали имам пари да платя, отговорих Му по същия начин, че имам и с радост ще сторя това. Но този тревожен диалог продължи и престана чак, когато извадих от джоба си турлото с банкноти. Разбрах, че Учителя знаеше, че имам пари, но искаше да провери моята готовност да заплатя две хиляди и петстотин лева, които шофьорът поиска за услугата. Не знам кой беше измислил думата "турло" - връзка банкноти свити на мамул, но тя беше придобила популярност всред стопанските среди по онова време и влезе в ежедневния ни речник. Стигнахме на Изгрева през сгромолясаните сгради. Бях предоволен от благополучното разрешение на въпроса, който тъй много ме беше измъчвал. С каква лекота Боговете разрешават трудностите, които нас хората ни измъчват.
към текста >>

7. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Речникът на Светото Писание определя пророците по следния начин: „Пророците са Божии мъже, които по вдъхновение предсказват бъдещето и тайни събития.
ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ Речникът на Светото Писание определя пророците по следния начин: „Пророците са Божии мъже, които по вдъхновение предсказват бъдещето и тайни събития. Откриват волята Божия относно текущите събития и длъжности. Те бяха Божии посланици при човеците. Пророците приемаха от Бога послания във вид на видения, изстъпления и съновидения. Чрез тези откровения Бог се изявяваше. А друг път те просто бяха надъхани в ума от Божия Дух."
към текста >>

8. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Приказката трябва да разшири познанията и обогати речника на децата.
Думите трябва да са познати, изреченията къси и пълни, по възможност с по-кратки описания и повече действие. Споменахме по-горе и за съдържанието във връзка с успеха на приказката. Не е достатъчно приказката да се слуша с интерес, за да изпълни своята образователна задача. Тя .трябва да раздвижи мисълта, да я насочи към добро, правда, трудолюбие и красота в живота. Тя трябва да сплоти групата и да я насочи към нова дейност и творчество. Приказката трябва да разшири познанията и обогати речника на децата. Тя трябва да бъде изискана и в художествено отношение, с правилен литературен говор. Видове приказки. Според вида приказките биват: полезни, вредни, реалистични или фантастични, дълги, къси, драматични, повеству-вателни, тъжни, весели, народни, лични, несъдържателни и др. Полезните приказки са изпълнети с положителна мисъл, правилно поставени психологически, съобразени с детската възраст, с творчески замах, изпъстрени със свежа простота и със социален дух, възпитаващ в другарство и любов. Трябва да се избягват приказките с груба и вредна тенденция, със страшни образи, безцелни е'фекти и непрогресивни "идеи.
към текста >>

9. Речник на остарели и чужди думи - Георги Радев (1900–1940)

Речник на остарели и чужди думи
Речник на остарели и чужди думи Всуе (ост.) – напразно. Конечен, конечни (рус.) – краен, крайни. Краска (рус.) – цвят, боя. Манас (санскр.) – ум, всички ментални прояви на психичната функция в човека. Мир, миров (рус.) – свят, световен.
към текста >>

10. 5.3 Заселване на Изгрева - Светозар Няголов ( -2013)

Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви!
„Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово! " (27, с. 86) „Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви, като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател? " (19, с. 25) „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите — не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти." (5, с. 26) Учителя отлично се справя с тази мъчна задача — да преведе Божествените Закони на подготвения, но още недоразвит български език.
към текста >>

11. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

Дънов и основаното от него духовно общество "Бяло братство" като "специфично българско теософско движение, получило названието "дъновизъм" (Философски речник, София, 1985, с. 164).
Човек, който е разбрал Мъдростта, става съвършен. Човек, който е разбрал Истината, става свободен" ("Заветът на Любовта", Мърчаево, Витоша, 1944). Нека ни бъде позволено да мислим, че човек, който изповядва такива идеи като изложените по-горе, не може да създаде "противо-църковно" общество. 3. Църковно-богословски и философски отзиви и анализи на учението на Петър Дънов Съвременната българска философска мисъл дефинира учението на Учителя П. Дънов и основаното от него духовно общество "Бяло братство" като "специфично българско теософско движение, получило названието "дъновизъм" (Философски речник, София, 1985, с. 164). Тук е мястото да отбележим, че понятието "дъновизъм" бива използвано само от източници, външни спрямо ББ - недостатъчно добре информирани такива или откровени негови противници. За доброжелателно настроените към Учителя на ББ и създадената от него духовна общност има редица други понятия и изрази, които - според нас - по-добре изразяват същността на явлението: "последователи на Учителя Петър Дънов", "ученици/членове на ББ", "бели братя и сестри" и други. Самият Петър Дънов заявява многократно и достатъчно категорично, че предлаганото от него учение не може да носи името му, тъй като то не е плод на собствените му прозрения, а е актуализация на чистото, езотеричното християнство. Вероятно най-добрият познавач на тематиката измежду днешните български философи д.ф.н. Йордан Ватев предлага собствена интерпретация на това учение: "Това е една практическа философия, която тръгва от убеждението, че учението на Христос в неговата първична истинност и простота трябва да стане основа за идването на един нов човек - човека на новата раса, човека, който ще живее с повелята на Божия закон" ("Теософската концепция на Петър Дънов" - публична лекция, изнесена на 14.11.1989 г.
към текста >>

12. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

13. Философски речник, С., 1985.
9. Учителя Петър Дънов, Добри навици (Младежки окултен клас, год. II - 1922-1923), том II (4), С.,1994. 10. Учителят Петър Дънов, Изново (неделни беседи, XV серия, I том, 1931-1932), ИК "Сила и Живот", Бургас, 1992. 11. Учителя Беинса Дуно, Ще управлява всички народи (неделни беседи, 1920-1922), Шумен, 2005. 12. Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), Той иде (начално Слово, 1896-1904), С., 2004. 13. Философски речник, С., 1985. 14. Философский енциклопедический словарь, Москва, 1983. 15. Томов, А., Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов, сп. "Философски преглед", 1930, кн.1. 16. Георгиева, А., Дъновизмът и българската култура (дипломна работа - СУ "Св. Климент Охридски", Център по културология, София, 1989).
към текста >>

39. Дънов, П., Енциклопедичен речник: кн.
"Житно зърно", кн. 1 и кн. 4/1924; кн. 5-6/1925. 37. Пътят на ученика, С., 1992. 38. Заветът на Любовта, С., 1944. 39. Дънов, П., Енциклопедичен речник: кн. I (А-Е), С., 1997; кн. II (Ж-Н), С., 1997; кн. III (О-С), С., 1998; кн. IV, част 1 (Т-Ф), С., 1998; кн. IV, част 2 (Х-Я), С., 1998; изд. "Астрала".
към текста >>

46. Библейски речник, С., 1994, изд.
43. Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново (документална хроника): т. I, Варна 1995; т. II, Варна, 1996; изд. "Алфиола". 44. Андреев, Д., Роза мира, Москва, 1993. 45. Асенов, Б., Религиите и сектите в България, С., 1998. 46. Библейски речник, С., 1994, изд. "Нов човек". 47. Брахма-сутра, С., 1992. 48. Камбуров, И., Д. Попмаринов, К. Златев, Й.
към текста >>

Пеев, Религиите (Кратък речник), С., 1994.
"Нов човек". 47. Брахма-сутра, С., 1992. 48. Камбуров, И., Д. Попмаринов, К. Златев, Й. Пеев, Религиите (Кратък речник), С., 1994. 49. Кернс, Ъ., Хр. Стоянов, К. Златев, Християнството през вековете, С., 1998. 50. Мачканов, Т., Библията, Израел и краят на света, С., 1993. 51. Мекелбург, Е., Всички сме безсмъртни, С., 1999.
към текста >>

13. БИБЛИОГРАФИЯ - Константин Златев

24. Философски речник, С., 1985.
„Хелиопол“), С., 1998. 22. Салман, Х., Българската мисия (Значението на българите за Европа), изд. „Хелиопол“, С., 2003. 23. Парамаханса Йогананда, Автобиография на един йогин, изд. „ЛИК“, С., 1998. 24. Философски речник, С., 1985. 25. Философский энциклопедический словарь, Москва, 1983. 26. Томов, А., Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов, сп. „Философски преглед“, 1930, кн.1. 27. Георгиева, А., Дъновизмът и българската култура (дипломна работа – СУ „Св. Климент Охридски“, Център по културология, София, 1989).
към текста >>

52. Дънов, П., Енциклопедичен речник: кн.
„Житно зърно“, кн. 1 и кн. 4/1924; кн. 5-6/1925. 50. Пътят на ученика, С., 1992. 51. Заветът на Любовта, С., 1944. 52. Дънов, П., Енциклопедичен речник: кн. І (А-Е), С., 1997; кн. ІІ (Ж-Н), С., 1997; кн. ІІІ (О-С), С., 1998; кн. ІV, част 1 (Т-Ф), С., 1998; кн. ІV, част 2 (Х-Я), С., 1998; изд. „Астрала“.
към текста >>

60. Библейски речник, С., 1994, изд.
ІІ, Варна, 1996; изд. „Алфиола“. 57. Духовните учения и българите, Троян, 1999. 58. Бейли, А. А., Смъртта – великото приключение, С., 2003. 59. Асенов, Б., Религиите и сектите в България, С., 1998. 60. Библейски речник, С., 1994, изд. „Нов човек“. 61. Камбуров, И., Д. Попмаринов, К. Златев, Ў. Пеев, Религиите (Кратък реч-ник), С., 1994.
към текста >>

14. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

С речник в ръка, аз залегнах здраво и след 2-3 месеца можех доста свободно да разговарям и да участвам в дискусиите.
Лекциите бяха само на английски, като методът беше разговорен. Професорът задаваше темата, по която следния път ще разискваме, даваше ни учебници и ни посочваше допълнителна литература. В библиотеката, в която се занимавахме, имаше предостатъчно книги за всеки. За да се явиш на лекция, трябваше най-малко два часа да четеш, за да можеш да участваш в дискусията. Това налагаше упорита работа над езика. С речник в ръка, аз залегнах здраво и след 2-3 месеца можех доста свободно да разговарям и да участвам в дискусиите. В Атина имаше теософско общество с богата библиотека.. Вземах да чета книги оттам. Това изключително много обогати кръгозора ми. Заедно с това четях беседите на Учителя и лека-полека дойдох до съдбоносния извод, че няма защо да търся гуруто в далечна Индия и Тибет, а че моят гуру, който аз така настойчиво търсех, е тук, в България, и това е Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно). Бях безкрайно щастлив, че още на 19-годишна възраст след много търсения бях намерил своя гуру. Прекрасният морски бряг и лазурното море ми предоставиха отлични условия за размишление и преценка.
към текста >>

15. Произведения на Николай Райнов - Николай Райнов

– „Малък художествен речник (Живопис, архитектура, скулптура, графика)“, изд.
Песни за човека и земята“, изд. „Ст. Атанасов“1928 г. – „Книга на загадките. Притчи и сказания“, библиотека за самообразование1928 г. – „Човекът и образът му“1928 г. – „Малък художествен речник (Живопис, архитектура, скулптура, графика)“, изд. „Отец Паисий“, Пловдив1929 г. – „Една вечер у Перикла (Страници от художествено-културния живот на Древна Елада)“, изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №21929 г. – „Великият цар Симеон Велики и неговото дело“, изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №41930 г.
към текста >>

– „Малък художествен речник (Живопис, архитектура, скулптура, графика) “, изд.
Песни за човека и земята“, изд. „Ст. Атанасов“1928 г. – „Книга на загадките. Притчи и сказания“, библиотека за самообразование1928 г. – „Човекът и образът му“1928 г. – „Малък художествен речник (Живопис, архитектура, скулптура, графика) “, изд. „Отец Паисий“, Пловдив1929 г. – „Една вечер у Перикла (Страници от художествено-културния живот на Древна Елада) “, изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №21929 г. – „Великият цар Симеон Велики и неговото дело“, изд. „Акация“ (София), четиво „Родна книга“, №41930 г.
към текста >>

16. Предговор - Сава Калименов (1901 - 1990)

на миналия век създава книгоиздателство „Братство“, слага началото на вестниците „Братство“ и есперантисткия „Фратецо“, написва книгите „Човек и Бог“, „Що е окултизъм“, „Живот за всички“, две пиеси, многобройни статии, практичен френско-български речник, превежда класическа и окултна литература от руски, френски и английски.
ПРЕДГОВОР Колко е значимо, че Крум Табаков е записвал и съхранил за поколенията тези свои разговори със Сава Калименов - една богата, сложна и извисена човешка личност, за която днес едва ли някой си спомня, въпреки че беше наш съвременник. Тези разговори са пръв опит да се проникне в енигматичния свят на този севлиевски интелектуалец, чието творческо дело и гражданско поведение остават светли дири в националната памет и са достоен пример за подражание как да се живее пълноценно, въпреки превратностите на течащото човешко време. Всъщност кой е Сава Калименов? Сава Калименов (1901 - 1990) Роден в Севлиево на 29.10.1901 г., син на опълченец, наследил възрожденските идеали и малка печатница от баща си, която разширява и в края на 20-те год. на миналия век създава книгоиздателство „Братство“, слага началото на вестниците „Братство“ и есперантисткия „Фратецо“, написва книгите „Човек и Бог“, „Що е окултизъм“, „Живот за всички“, две пиеси, многобройни статии, практичен френско-български речник, превежда класическа и окултна литература от руски, френски и английски. В книгоиздателство „Братство“ се печата цялата учебно-помощна литература, която се изучаваше в средните училища, а много съвременни писатели и научни работници (проф. Кую Куев, проф. Николай Ковачев) за първи път дебютират при Сава Калименов. Той самият е писател, преводач, печатар, книгоиздател от национален мащаб до 1947 година, когато се национализира издателството му, въпреки че е помагал на много антифашисти от цялата страна. И започва неговото повече от четири десетилетия мълчание, през което тоталитарно време той намира опора и смисъл в идеите на Бялото братство на своя Учител и най-добър приятел Петър Дънов, като успява да състави и да разпространи в неограничен брой машинописни копия различни обемиcти сборници c ценни материали, които се предаваха от ръка на ръка из целия български свят.
към текста >>

17. Когато говорим за Петър Дънов... - Атанас Славов

Ако една култура съществува сама за себе си и сама себе си възвеличава, тя се самозадушава, не може дълго да просъществува.“ За да възвърне органичността си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри, да включи в речника си и да мисли чрез своя духовен учител Дънов, чрез художниците Кристо и Паскен, писателите Канети, индустриалци като Добри Желазков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимински, общественици като д-р Миркович - нашата тежка артилерия! Второ.
Ако актьорът е в празна зала, той не може да играе. Той трябва да твори за другите. Ако човек се смее сам той е луд, или чудак. Той трябва да се смее в обществото на други. Забележете това! Само тогава възниква смях, само тогава възниква радост. Ако една култура съществува сама за себе си и сама себе си възвеличава, тя се самозадушава, не може дълго да просъществува.“ За да възвърне органичността си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри, да включи в речника си и да мисли чрез своя духовен учител Дънов, чрез художниците Кристо и Паскен, писателите Канети, индустриалци като Добри Желазков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимински, общественици като д-р Миркович - нашата тежка артилерия! Второ. Начинът, по който виждам Дънов - безспорно най-големият проповедник, роден между българите, - е, че той е повече от проповедника в него. Син на виден православен свещеник от времето на българското възраждане през no-миналия век, възпитаник на американското методистко училище от отоманско време, завършил две теоложки и едно медицинско образование в Медисън и Бостън (САЩ), методистки пастор, лектор, учител, ясновидец, музикант, антрополог, лекар и астроном, той е повече от син на поп, повече от подготвен американски методист с три висши образования, повече от пастор, повече от учител, повече от учен. Не е ли така с всяка голяма световна личност? Така е. И все пак, когато мислим за физикът Айнщайн, знаем за неговите допуснати математически грешки и гафовете му като политик, но ги пренебрегваме.
към текста >>

18. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Това и нищо повече! Но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе.
Когато се завръща в България на трийсет и една годишна възраст, Петър Дънов определено е човек, на който още не му е дошло времето. То идва едва на трети март 1897 година, когато е при поп Константин в Нови пазар и е вече на трийсет и три години. Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите. Това и нищо повече! Но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе. С две думи става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина. С това първите трийсет и три години на подготовка в живота му завършват, и започват следващите трийсет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България от 1897 до 1930 г. Тогава бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София. Но - да не избързвам напред! За да намери Учителят Божия път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа. За да няма шум, да няма смущения по комуникационната линия, за да ги няма аберациите на ефемерното и ежедневното, които да го залисват, за да не се стовари отгоре му мъртвата вълна на космическата ентропия и да го затрупа.
към текста >>

19. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

1822 (14 август) във Флъшинг, Лонг Айланд, се ражда Джеймс Стронг, автор на монументалния многотомен енциклопедически кон- кордантен библейски речник и професор в семинарията Дрю на Петър Дънов, Стефан Томов, Йордан Икономов в пр.
1817 (2 юли) в Конкорд, Масачузетс, се ражда авторът на „Уолдън“ Хенри Торо. 1818 се ражда Чарлз Майо Елис, първият теоретик на американския трансцендентализъм. 1821 край Месемврия шестнайсетгодишният чорбаджи Атанас гледа как аскерът на тукашния паша удавя учителя му отец Михаил, в очакване да го последва собственият му вързан за екзекуция баща. 1821-1922 във Варна в гагаузкото семейство на Рейс Папафотиуглу се ражда бъдещият варненски архимандрит Филарет. 1822 в района на Черните планини се ражда Ред Клауд, тождът на индианците от племето Огала-Су. 1822 (14 август) във Флъшинг, Лонг Айланд, се ражда Джеймс Стронг, автор на монументалния многотомен енциклопедически кон- кордантен библейски речник и професор в семинарията Дрю на Петър Дънов, Стефан Томов, Йордан Икономов в пр. 1822 Атлантическият океан е прекосен за пръв път с кораб с парен двигател - британския „Райзинг Стар“. 1824 завършва превода на Библията на говорим хавайски език от конгрегашката мисия; четиридесет и седем години преди първия й редактиран от Петко Славейков и Сечанов превод на съвременен говорим български.* 1826 излиза статията на Холбрук за Американския лицеум в „Америкън Джърнъл ъв Еджукейшън“, която полага началото на „Общество за взаимно образование... за разпространяване на полезни знания и информация сред обществото“ - лекторска традиция извън рамките на формалното образование. 1828 руската армия срива Варненската крепост със земята и на 11 октомври император Николай лично слиза от крайцера си в града. 1828-1929 чорбаджи Атанас обикаля с руски дипломати и военни лица по Черноморието чак до Одрин като преводач от гръцки, турски и български. 1829 Колридж публикува едно от най-авторитетните есета в теорията на трансцендентализма „Оръдия на размишлението“.
към текста >>

Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в библиотеката на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог.
Една книга в 2000 екземпляра само, издадена от най-добрия бостънски издател, придружена с някоя и друга добра рецензия и обречена на пет дълги години, докато тиражът се разпродаде. „Уолдън“. И ако мислите, че трийсет и две годишният Джеймс Стронг е странен, и ако мислите, че двайсет и четири годишният Константин е особен, тридесет и седем годишният Торо ще ви се види като гост от друга планета. Както изглежда на съгражданите си в Конкорд, откак го помнят. Когато Константин започва училище в Устово, Торо слуша сказката на Емерсън при завършването си на Харвард за „себепознанието“ и „изучаването на природата“, и по-късно се оказва единственият тран- сценденталист, който изживява всеки свой час на останалия си живот по тези принципи, защото го „казва“, но не го баш прави дори самият Емерсън, разбира се. В 1847, когато Константин заживява в къщата на чорбаджи Атанас, Торо става храненик в дома на Емерсън в Конкорд. Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в библиотеката на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог. Прави моливи в работилницата на баща си, наемат го за дърводелски услуги, цепи дърва - всичко, което може да му осигури бързо спечелена прехрана, за да има повече време за съзерцание и писане. И какви поразителни книги и опитности стават плод на това: „По реката Мари- мак“, „Екскурзиите“ му, „Горите на щата Мейн“, „Кейп Код“, „Един янки в Канада“. А когато божественият глас на християнина в него му казва, че да се води империалистическа война и да се убива за това е грях, и когато християнската му любов му казва, че робството е грях, той публично отказва да плати данъците си за 1843 година на държава, която нарушава най-светите принципи на християнството, и разстроеният шериф на Конкорд е принуден да го заключи зад решетките на градския затвор. В килията черноокият, строен младеж със странното френско име и мъжествения гърбав нос написва безсмъртното си есе „Съпротивата срещу Гражданските власти“ (в по-късни издания известно като „Гражданско неподчинение“ и „За дългът към гражданско неподчинение”). Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост.
към текста >>

20. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Към тях трябва да се прибави големият Конкордантен библейски речник.
Тази бравурност на Стронг, разбира се, е и негова слабост и с време учениците се възползват от нея. Мнозина от тях си спомнят с дяволита усмивка дълго след като се разделят с Дрю, колко лесно е било човек да отклони Стронг: подхвърлиш му засукан въпрос и неудържимият поток на знанията му потича, а урокът за деня бива забравен. Може би затова, съзнавайки еруптивната си енергия, доктор Стронг в свободното си време и през ваканциите се заема с водене на експедиция до Светите земи, с което полага основите на дълго запазилата се традиция на семинарията да провежда проучвания и изследвания в Близкия изток. Що се отнася до научната му дейност, няма в Дрю човек, който да не се гордее с постиженията му. Стронг лично публикува дванадесет тома от Голямата библейска енциклопедия, започната от Клинтък. Към тях трябва да се прибави големият Конкордантен библейски речник. Едно върху друго тридесетгодишен труд! Рошав патриарх с огромна брада, с очи винаги живи, играещи със сиянието на неизличима младост, весел, мил, с детински дух, той сам обича да признава, че като всички от Голямата петорка е консервативен. Но добавя, че като светски методист той е „консервативен в принципите си и прогресивен в действията си, и това е напълно вярно за оня методизъм, който е способен да се приспособи по форма към различните житейски трансформации във времето и пространството“. Колко хубаво казано! И как наистина би трябвало да е така. И колко - уви! - невярно е за практиката на методистките мисии на Балканите - ще си каже след две десетилетия Петър. Но сега - той е само дълбоко и отчаяно респектирай от този гигант и го адмирира, и... стои настрани от него.
към текста >>

21. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Описанието по-нататък изрежда за любопитния книгите по полиците в дома му: на латински, на немски, на гръцки, приказките на братя Грим, речник на римите, латински, португалски, френски речник, митология на северните народи.
Хафиз от Шираз. След това идва индийската класика: Веданта, Сакя Буда, Риг Веда Санхита, Сарма, Сборника с ориенталска поезия на Алгери, Синкхая Карикад, Бхашая, един том Коментарии върху „Бхагават Гита“, Индийско законодателство, Калисада и пр. Следват три тома турски максими. Класиката е представена от Есхил, Омир и Епиктет. След това идват Русо, Торквато Тасо, Гьоте, Сведеборг, поезията на Хоторн, Лонгфелоу и Уитман, майсторите на английския литературен барок Бамон и Флечер и, разбира се природата, затворена в книга: огромен том за птиците във Великобритания. Описанието по-нататък изрежда за любопитния книгите по полиците в дома му: на латински, на немски, на гръцки, приказките на братя Грим, речник на римите, латински, португалски, френски речник, митология на северните народи. Арнолдс, Маколи, пътешествия в Китай, Сирийски пътешествия, астрономии и какво ли не. Книгите на Торо обаче не са книги на търсещ ум. Докато Емерсън съветва слушателите си по време на сказките си да забравят за ретрос- пекцията, да загърбят книгите и да се обърнат към природата - на думи, - Торо живее така. На дело. Търсещият му ум наистина търси, но в природата.
към текста >>

22. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

Това и нищо повече; но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе.
И наистина, когато се завръща на тридесет и една годишна възраст, Петър Дънов определено е човек, на когото още не му е дошло времето. То идва едва на трети март 1897 година, когато е при поп Константин в Нови пазар и е вече на тридесет и три години. Едва оттогава нататък Петър Дънов тръгва по напълно нов път. Настрани от българското православие и настрани от българското протестантство, той започва да отваря нова просека за българския духовен живот. Тази просека ще бъде в посоката на основния патос на протестантското съживяване, на протестантското реанимиране на приспаната духовна и религиозна жар на вярващите. Това и нищо повече; но съживяване и реанимиране, освободено от догматично прилаганите форми на евангелската църква, които механично биват пренесени в живота на българина, без той да разполага с такъв духовен речник в своята верска култура, на който да може да ги преведе. С две думи - става дума за пречистващ протестантски патос и устрем, преведен на културния тезаурус на българина. С това първите тридесет и три години на подготовка в живота му завършват и започват следващите тридесет и три години, в които изгражда „Веригата“ на своите ученици в България - от 1897 до 1930, когато бива изградена школата на Бялото братство на „Изгрева“ в София. Но - пак бързам напред! За да намери Учителят Божия път (с малка или главна буква - все то!), трябва да се уедини, за да може ясно да чуе Гласа. За да няма шум, да няма смущения по комуникационната линия, за да ги няма аберациите на ефимерното и ежедневното, които да го залисват, за да не се стовари отгоре му мъртвата вълна на космическата ентропия и да го затрупа. По-рано е било лесно.
към текста >>

23. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

цели, посочени в речника на социалистическата фразеология.
Следователно и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най- прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия. Но ако демокрацията не издържа критика на теория, а, в приложението си, не държи сметка за разпредялбата на народа на съсловия и класи, които показват, че имат противоположни икономически интереси и искания, то социалната демокрация, която се явява на сцената като по-висша форма на обществен строй, със съответната форма на държавна уредба, се предназначава от привържениците и като панацея, способна да изцери всички социални и държавни недъзи. Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи. Оттук и така наречената „класова борба“, за успеха на която, в полза на пролетарията, се издига лозунга на неговото обединение, за освобождение от „веригите“ на капитала, за завземане на политическата власт, за „диктатура на пролетарията“ и за мн. др. цели, посочени в речника на социалистическата фразеология. В основата, следователно, на социалната демокрация лежи един икономически принцип: равномерната разпредялба на материалните блага между всички съсловия и класи, от които се състои даден народ. Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология. Теорията на немския евреин Карл Маркс отдавна претърпя фиаско и сега вече никой не вярва на нея. Икономическо равенство е невъзможно в света. Докато хората се различават по своите природни качества и способности и по степента на своето развитие - а това ще бъде вечно - дотогава и резултатите от човешката дейност в разните области на производството ще бъдат различни.
към текста >>

0.33094382286072