Търсене в текстове за 'Речник'

Не знам кой беше измислил тази дума „турло", връзка банкноти свити на мамул, но тя беше добила популярност, всред стопанските среди по онова време и влязла в ежедневния ни речник.
Останах много приятно изненадан, когато той много любезно си предложи услугите да ни закара и чевръсто отвори вратата на колата за да влезнем в нея и се настаним. Седнах при шофьора, а Учителят и още един наш брат на задната седалка. Из пътя чувствувам как Учителят с мисълта си ме пита, дали имам пари за да платя, отговорих му по същият начин, че имам и с радост ще сторя това. Но този тревожен диалог престана, чак когато извадих от джоба си, турлото с банкноти, които имах. Разбрах, че Учителят знаеше, че имам пари, но искаше да провери моята готовност да заплатя с радост, две хиляди и петстотин лева, които шофьора ми поиска за услугата, които с радост му ги дадох после. Не знам кой беше измислил тази дума „турло", връзка банкноти свити на мамул, но тя беше добила популярност, всред стопанските среди по онова време и влязла в ежедневния ни речник. Стигнахме на Изгрева, през разрушена София, предоволен, от благополучното разрешение на този въпрос, който тъй много ме беше измъчил. С каква лекота боговете разрешават трудностите, които нас хората ни измъчват. Фактически от село Мърчаево до с. Владая ходихме пеша. Аз и Учителят вървяхме напред, а след нас следваха братя и сестри.
към текста >>

16. 7. УПАДЪК И ГИБЕЛ НА НАРОДИТЕ

Иван Толев

Думата „братство" не съществува в съвременния български речник.
И сега, във време на последните излишни и пакостни войни, се натрупаха безброй престъпления и отговорности. Ако се направи една точна криминална статистика на убийствата, кражбите, подкупите, изнудванията и развратните деяния, извършени от представители на всички съсловия и във всички части, освободени и неосвободени, на България, всеки човек с висока морална и духовна култура ще се почувствува потресен от ужасното разрушително дело, на което е бил способен българинът, макар и не толкова, колкото гъркът, сърбинът и ромънинът. А прекомерната скъпотия, от която по настоящем пищи целият народ, показва несъмнено, че сребролюбието, алчността и егоизмът са развити у нас в максимални размери. Ние взаимно се ограбваме и безжалостно изпояждаме. Няма ни най-малък проблясък от съзнание на обществено благо и от чувство на любов и милосърдие към ближния. Думата „братство" не съществува в съвременния български речник. Терминът „социална солидарност и правда" е непонятен. Целият интелект на българина е напрегнат сега да измисли все по-нови и по-нови начини за лично, незаконно и безчестно забогатяване за сметка на ближния, без свян, без състрадание, без чувство на отговорност и без страх за бъдещето на България. А това бъдеще, ако не се предприемат бързи и решителни мерки, е пред очите ни. То е сигурна пропаст за държава и народ, ако не настъпи свестяване и опомнюване. Нито историческите факти, нито понесените страдания, нито строгите наказания са в състояние да вразумят алчните българи.
към текста >>

Речник на българския език : т.2.
Същевременно църквата трябва да се отдели от държавата за да се даде възможност на духовенството да се реформира вътрешно, та свободно и безкористно да служи на Бога и на народа, а не само на кесията си както прави сега по професия, с което е отчуждило от себе си целия народ. Тогава резултатът от новото възпитание, добито от младежите чрез окултната школа и от възрастните чрез дейността на истинските Христови служители, ще бъде едно ново общество, едно ново държавно управление. С тия коренни реформи, които трябва да се разширят хармонично във всички области на живота, българите трябва да бързат, докато не е ударил дванадесетия час. Удари ли тоя час, при сегашните условия, които постоянно се влошават, тогава всичко ще бъде изгубено: пълното обществено разложение ще погълне безвъзвратно, като една ненаситна хидра, всичко, което носи българско име!... -------------------------------- [1] в смисъл „вечни", „неизхабими". Вж. Речник на българския език : т.2. Е-К /Найден Геров. - София : Бълг. писател, 1976. - с. 152-153 - .„зибил" - изхабявам_ [2]Вж подробности в съчиненията на Д.
към текста >>

17. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

цели, посочени в речника на социалистическата фразеология.
Следователно и теоретически, и на практика, демокрацията не е един естествен или идеален начин на управление. Затова именно всичките стари демокрации, и най-прочутите, са загинали, а новите са донесли и донасят на народите само вътрешни кризи и сътресения: войни, разрушения и бедствия. Но ако демокрацията не издържа критика на теория, а, в приложението си, не държи сметка за разпредялбата на народа на съсловия и класи, които показват, че имат противоположни икономически интереси и искания, то социалната демокрация, която се явява на сцената като по-висша форма на обществен строй, със съответната форма на държавна уредба, се предназначава от привържениците й като панацея, способна да изцери всички социални и държавни недъзи. Тя изхожда, както се знае, от предпоставката, че съществува непримирим антагонизъм между капитала и труда, че първият, който е оръдие на буржоазните класи, потиска втория, като средство за живот на работните класи. Оттук и така наречената „класова борба", за успеха на която, в полза на пролетарията, се издига лозунга на неговото обединение, за освобождение от „веригите" на капитала, за завземане на политическата власт, за „диктатура на пролетарията" и за мн. др. цели, посочени в речника на социалистическата фразеология. В основата, следователно, на социалната демокрация лежи един икономически принцип: равномерната разпредялба на материалните блага между всички съсловия и класи, от които се състои даден народ. Обаче, няма нищо по-лесно от това, да се събори пясъчната пирамида на тая социалистическа идеология. Теорията на немския евреин Карл Маркс отдавна претърпя фиаско и сега вече никой не вярва на нея. Икономическо равенство е невъзможно в света. Докато хората се различават по своите природни качества и способности и по степента на своето развитие - а това ще бъде вечно - дотогава и резултатите от човешката дейност в разните области на производството ще бъдат различни.
към текста >>

18. 28. ИСТИНСКАТА РЕЛИГИЯ

Иван Толев

Всеки, който се интересува от тия тълкувания, може да ги намери в кой и да е енциклопедически речник или в съчиненията по религиозната философия.
5 (XI. 1925 -III. 1926), с. 97-99 „Няма религия по-горе от Любовта". Филолозите и философите са изтълкували буквалния и вътрешния смисъл на думата „религия". Всеки, който се интересува от тия тълкувания, може да ги намери в кой и да е енциклопедически речник или в съчиненията по религиозната философия. Тук ние ще се спрем върху същинския скрит смисъл на тая дума. А той е съществувал още преди изобретението на латинската дума „religio", която значи „връзка" и даже „превръзка" или „втора връзка", съществувал е още в съзнанието на най-старите народи и се състои в единението на индивидуалната душа с нейния Първоизточник с Бога. Това постоянно и неразривно единение е връзката. Следователно, да изповядваш една религия или да се наричаш „религиозен" човек, това значи не да принадлежиш към едно общество на установени, неприкосновени и безжизнени догми, форми и обреди, често пъти дори съвършено безсмислени в своя външен механизъм и които си задължен принудително да следваш, а да възприемеш Бога в себе си, за да направи Той свое жилище втебе, който си „храм Божи", както е казано в Писанието. Явно е, че истинската религия е жива връзка с Бога.
към текста >>

19. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали.
Вечерта ме кани Еленка на разговор, но отказах й, понеже бях много уморен, но си легнах в 12 ч. 12.I.1934 год., петък Дойде Еленка и ме събуди. В школата Учителят не дойде. По нареждане от Учителя братът Боев продиктува от Беинса Дуно изречения. След школата дойде Еленка у брата Иванови и видя де съм й скътал багажа - сандъка с хубаво подвързаните й книги. Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали. Завърнах се към 2 ч и отложих, вместо в 5 ч, да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя. Приготвих се добре. Вечерта се явих при Учителя. При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на студа. След като се сбогувах с Учителя, който ми каза: „Господ да бъде с тебе" и отидох при Еленка.
към текста >>

20. 1934 година

Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали.
Вечерта ме кани Еленка на разговор, но отказах й, понеже бях много уморен, но си легнах в 12 ч. 12.I.1934 год., петък Дойде Еленка и ме събуди. В школата Учителят не дойде. По нареждане от Учителя братът Боев продиктува от Беинса Дуно изречения. След школата дойде Еленка у брата Иванови и видя де съм й скътал багажа - сандъка с хубаво подвързаните й книги. Та си извади по-важните й книги от сандъка и аз след това отидох в града, за да си взема турско-българска граматика и речник чл фотографически материали. Завърнах се към 2 ч и отложих, вместо в 5 ч, да потегля в 11 1/2 вечерта, за да се приготвя. Приготвих се добре. Вечерта се явих при Учителя. При Него бе Милка Периклиева, та трябваше да чакам цял час вънка на студа. След като се сбогувах с Учителя, който ми каза: „Господ да бъде с тебе" и отидох при Еленка.
към текста >>

21. XX. БЕЛЕЖКИ На ръководителя на Програмата за издаването на оригиналното, неиздавано досега Слово на Учителя Петър Дънов -Вергилий Кръсте

Някои от екипите предложиха да се постави речник за остарелите, диалектични и чужди думи, което аз одобрих и това го има в много от томчетата.
Това бе озаглавено: „I. По реда на издаването". Беше сложена забележка от мен, защо са прескачани цели години, а са издали само 1943 - 1944 г. В поредица II се отбелязваха последователно издадените под мое ръководство оригинали от 1996 - 2000 г. А на новоизлезлите книги заглавията им се надебеляваха, за да личат. 8. Някои от екипите предложиха да се постави речник за остарелите, диалектични и чужди думи, което аз одобрих и това го има в много от томчетата. 9. Съдържанието. Бях наредил на всяка лекция или беседа след заглавието да се поставя датата на произнесеното Слово, за да може всеки да си направи нужната справка. Някои ми се противопоставиха с довода, че до 1950 г. в старите редактирани издания не са поставени такива дати. Но аз взех решението.
към текста >>

22. II. ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС

В Общ окултен клас, в издаваните томчета бе запазено оформянето на началните страници, както и на последните, на речника за остарели, диалекти и чужди думи, както това бе обяснено в бележките за „Неделни беседи". 3.
То е здавано през 1922 г., а през 1942 г. е изадено редактирано и променено от Паша Теодорова. След проверка от Ефросина Ангелова-Пенкова в Държавен архив, се убедихме, че няма разлика в това, което се съхранява там, и отпечааното томче през 1922 г. Ето защо на стр. 4 бе сложено едно пояснение от мен. 2. В Общ окултен клас, в издаваните томчета бе запазено оформянето на началните страници, както и на последните, на речника за остарели, диалекти и чужди думи, както това бе обяснено в бележките за „Неделни беседи". 3. Корицата на Общ окултен клас е лимонено-жълта със сини букви за заглавието. По-подробно виж в съответната глава XVII, на стр. 887 (от оригиналния тект, стр. 924 тук - ГСК). 4. ПАЛЕНА СВЕЩ", XVI г.
към текста >>

23. Съдържание

Речник на редки и остарели думи в произведенията на Михалаки Георгиев IV.
Съчиненията на Михалаки Георгиев V. Михалаки Георгиев. „Бае Митар пророкът" VI. Михалаки Георгиев. „Нещо чудновато" VII. Речник на редки и остарели думи в произведенията на Михалаки Георгиев IV. МАРА БЕЛЧЕВА. I. Един живот - една епоха (Биографични бележки за Мара Белчева) II. Стихове от Мара Белчева в сп, „Всемирна летопис" III. Стихове от Мара Белчева в сп. „Житно зърно" IV Мара Белчева.
към текста >>

24. III. Михалаки Георгиев и Учителят Дънов

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Речник на редки и остарели думи в произведенията на Михалаки Георгиев
Съчиненията на Михалаки Георгиев V. Михалаки Георгиев. „Бае Митар пророкът" VI. Михалаки Георгиев. „Нещо чудновато" VII. Речник на редки и остарели думи в произведенията на Михалаки Георгиев
към текста >>

25. II. Биографични бележки. Михалаки Георгиев (24/11.VIII.1852-14.II.1916 г.)

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Велева Речник по нова българска литература 1878-1992 г.
Михалаки Георгиев. Лит.-крит. очерк. 1965; Василев, М. Михалаки Георгиев. Лит.-крит. очерк. 1976. А. Велева Речник по нова българска литература 1878-1992 г. Съставителство и редакция: Магдалена Шишкова, Сабина Беляева, Мирослав Дачев София: Хемус, 1994 г. ------------------ * Доскоро се смяташе, че М. Георгиев е роден на 24 август (11 авг. стар стил) 1854 г. Но някои нови данни и главно два собственоръчно написани документа (особено важна е автобиографията му от 1881 г.) сочат друга дата - 24 август 1852 г.
към текста >>

26. VII . Речник на редки и остарели думи в произведенията на Михалаки Георгиев

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Речник на редки и остарели думи в произведенията на Михалаки Георгиев
VII . Речник на редки и остарели думи в произведенията на Михалаки Георгиев
към текста >>

27. 1. Когато Рила проговори

То не е било нещо конкретно, оформено, ясно, което би могло да се назове с едно находяще се във всеки речник име. Не.
1. Когато Рила проговори През годините, когато съм ходил на Рила, съм чувствувал после, през останалите "дни на годината, една особена пълнота - някаква необяснима, непонятна, при това дълготрайна радост. То не е било нещо конкретно, оформено, ясно, което би могло да се назове с едно находяще се във всеки речник име. Не. Някакво непредаваемо вдъхновение, някаква тиха, необикновена радост като че се събира на дъното на душата и образува нейната дълбока основа. Сякаш самите езерни води се просмукват в нея и й доставляват живителна влага за през цялата година. И не че следващите дни, като по някаква магия, ставаха по-безоблачни, нито че ръцете на Съдбата биваха по-меки. Напротив: животът си е текъл по своя отмерен ритъм и ми е носил на свой ред и препятствия, и разочарования, и болки. Струвало ми се е само, като че самата платформа, върху която са се развивали техните драми, е била по-висока, по-възвишена, по-одухотворена и затова - по-леко поносима.
към текста >>

28. 3. Бележки по повод статията Астрология и Медицина

Знайни им са и гробовете дори: в едикоя „енциклопедия”, едикой „речник”, и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото, в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели” според тях.
І, бр. 7 (X. 1924), с. 17 ÷ 18 Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на тялото, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало... Така е, когато те убиват една идея, едно учение, една наука. Днес за днес има много древни науки погребани - астрологията е една от тях. Знайни им са и гробовете дори: в едикоя „енциклопедия”, едикой „речник”, и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото, в живота ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели” според тях. Те дори могат да ви посочат и имената на ония „официални учени”, свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и достройван до ден днешен, които са извършили погребението на тия „суеверици” и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи”. Наистина във времето на Ренесанса от астрологията бяха останали само дрипи - тази божествена Девица се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели, и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа. Та когато дойдоха по-послешните учени, те всъщност погребаха не астрологията, а няколко „астрологически дрипи”. Па и тъй е: когато хората погребват, те погребват само дрипите - живото си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията.
към текста >>

29. 6. Научна астрология – I

Отворете, която щете енциклопедия или речник, и вие ще прочетете категорично решение на официалните учени - процедура и бърза и лесна, освобождава човека от лишни главоболия, спестява и време и труд.
Чудно, наистина. Да беше само той - как да е, но до него се нижат цяла низа видни учени, които са изучавали и практикували астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречен Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг и когото немците тачат като баща на немската астрономия; прочутият математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен де Вилфранш, живял във времето на Ришельо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по астрономия — Astrologia Gallica; Newton, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други. Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки - нали официалната наука в лицето на някои свои представители е произнесла своята смъртна присъда над астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете, която щете енциклопедия или речник, и вие ще прочетете категорично решение на официалните учени - процедура и бърза и лесна, освобождава човека от лишни главоболия, спестява и време и труд. И тия, които пишат биографиите на поменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един французки учен, който е дал впрочем най-систематическо изложение на прочутия Птоломеев Алмагест - книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по астрономия. Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Stntaxis matematica, а само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест - прочутият в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон. В тия си бегли бележки той казва: „Но вие вече се досещате, че аз нямам смисъл да третирам сериозно този въпрос”. Тези думи изразяват напълно отношението на официалната наука към астрологията - и вие виждате доколко то е научно!
към текста >>

30. 12. Астрология Предислов*

Знайни им са и гробовете дори: в еди-коя „енциклопедия”, еди-кой „речник”, и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото в живота, ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели” според тях.
София, Библ. Водолей, 1929, с. 3 ÷ 20 Когато хората убиват, те дълбоко се заблуждават, защото мислят, че с унищожаване на тялото, унищожават и онова съзнание, което го е обитавало. Така е и когато те убиват една идея, едно учение, една наука. Днес има много древни науки, които са погребани — Астрологията е една от тях. Знайни им са и гробовете дори: в еди-коя „енциклопедия”, еди-кой „речник”, и ония, които посещават гробищата на човешките предубеждения и догми, ала нямат око за живото в живота, ще ви се присмеят, ако им заговорите за неща „отдавна умрели” според тях. Те дори могат ви посочи и имената на ония „официални учени”, свещенослужители в храма на науката, застроен от Ренесанса насам и достройван до наши дни, които са извършили погребението на тия „суеверици” и да ви цитират нещо от техните „надгробни речи”. Наистина във времето на Ренесанса от Астрологията бяха останали само дрипи - тази божествена Девица се изплъзна из ръцете на оная сган от шарлатани-гадатели, и те успяха да откъснат от нейните одежди само по някоя и друга дрипа. Та когато дойдоха по-послешните учени, те всъщност погребаха не Астрологията, а няколко „астрологически дрипи”. Па и тъй е; когато хората погребват, те погребват само дрипите - живота си заминава, за да влезе в нова форма и нова фаза на развой. Така беше и с Астрологията.
към текста >>

31. СЕФАРИАЛЪ - АСТРОЛОГИЯ

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

Отворете, която щете енциклопедия или речник, и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза, и лесна, освобождава човека от лишни главоболия, спестява и време, и труд.
Кеплер, който години наред прави по възможност най - точни и най-прецизни за времето си наблюдения над Марс, за да определи неговата орбита, и следователно, знае що е трезва научна работа, да не може да схване своята заблуда по отношение на Астрологията! Чудно, наистина. Да беше само той - как да е, но до него се нижат цяла низа видни учени, които са изучавали и практикували Астрологията: Тихо Брахе, Йохан Мюлер, наречем Региомонтанус, който издигна първата обсерватория в Нюрнберг и когото немците тачат като баща на немската Астрономия; прочутия математик Кардано, докторът по медицина и професор по математика Морен дьо Вильфранш, живял във времето на Ришелйо и Мазарини, който ни е оставил един от най-бележитите трудове по Астрология - Astrologia Gallica, Нютон, Лютер, Св. Томас Аквински и редица още други... Интересна психологическа загадка. Но кой ще се спира да ти разрешава загадки - нали официалната наука в лицето на някои свои предста - вители е произнесла своята смъртна присъда над Астрологията, въпросът е изчерпан, по-нататъшни занимания с този въпрос стават излишни. Отворете, която щете енциклопедия или речник, и вие ще прочетете категоричното решение на официалните учени – процедура и бърза, и лесна, освобождава човека от лишни главоболия, спестява и време, и труд. И тия, които пишат биографиите на поменатите учени, или мълком отминават факта, че те са били астролози, или пък с няколко евтини фрази, повечето пъти насмешливи, си умиват ръцете. Спомням си тук думите на един французки учен, който е дал впрочем най - система - тичното изложение на прочутия Птоломеев Алмагест — книга, която представя истински синтез на тогавашните знания по Астрономия. Той разглежда надълго и широко оня дял от книгата, който носи названието Syntaxis mathematics, а само пътем, в няколко сиромашки страници, резюмира астрологичната част на Алмагест - прочутия в средновековието астрологичен трактат Тетрабиблон. В тия си бегли бележки той каза: „Но вие вече се досещате, че аз нямам умисъл да третирам сериозно този въпрос”. Тези думи изразяват напълно отношението на официалната наука към Астрологията - и вие виждате доколко то е научно!
към текста >>

32. ЧАСТ II УЧИТЕЛЯТ И АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА

СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 19

КРАТЪК АСТРОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК..................................................................... 510
ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ (25.06.1913-25.04.1984).................................................... 457 7. ИВАН АНТОНОВ ИЗВОРСКИ (13.09.1899-29.10.1964) .................................................... 476 8. ГЕОРГИ ХРИСТОВ ТОМАЛЕВСКИ (17.09.1897-28.04.1988)........................................... 483 9. ПЕТЪР МАНЕВ (28.03.1898-1962) ........................................................................................ 487 B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ (29.06./12.07.1864 ÷ 27.12.1944) ...................................................................................... 495 C. КРАТЪК АСТРОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК..................................................................... 510
към текста >>

33. C. КРАТЪК АСТРОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК

ТОМ 19

C. КРАТЪК АСТРОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК Планети Слънце Луна Меркурий Венера Земя Марс Юпитер Сатурн Уран Нептун Плутон () Точка на щастието Селена Лилит Прозерпина Хирон Глава на дракона Опашка на дракона *В зависимост от нашето виждане планетите са: Прави; R Ретроградни (Не проявяват своите качества и забавят всичко в живота); D Пелегринни (Планетите преминават от ретроградно към право движение).
C. КРАТЪК АСТРОЛОГИЧЕСКИ РЕЧНИК Планети Слънце Луна Меркурий Венера Земя Марс Юпитер Сатурн Уран Нептун Плутон () Точка на щастието Селена Лилит Прозерпина Хирон Глава на дракона Опашка на дракона *В зависимост от нашето виждане планетите са: Прави; R Ретроградни (Не проявяват своите качества и забавят всичко в живота); D Пелегринни (Планетите преминават от ретроградно към право движение). *В зависимост от денонощното движение планетите са: П в перихелий (Когато се движат по-бързо от средното си движение); А в афелий (Когато се движат по-бавно от средното движение). * Средно движение за планетите: Слънце 59'08", Луна 12°, Меркурий 1°20', Венера 1°15', Марс 38', Юпитер 4'59", Сатурн 3'49", Уран 3', Нептун 1'40", Плутон 1'30". Например, когато Слънцето се движи по-бързо от 59'08" в денонощието, (това става през зимата), то е в перихелий. Слънце в перихелий показва, че индивидът е много активен в усилията му да се издигне в живота. Има случаи, когато почти всички планети са в перихелий и тези личности неустрашимо си пробиват път към високи постове.
към текста >>

34. Б. ЛЕТОПИС ЗА АСТРОЛОЗИТЕ НА ИЗГРЕВА Продължение 1

ТОМ 19

В неговия речников фонд съществува само думата „началник”.
- По своя си начин. Изпраща един полицай да отиде, да види, и ако клюките са верни, да изпъди школниците от планината. Полицаят пристига, Търси ръководителя. Попада на Иван Антонов и пита: „Къде е началникът? ” Думата „Учител” за него е непозната. В неговия речников фонд съществува само думата „началник”. Бай Иван, защото това е той (познавате го от спомените ми, разказани в седмия том от поредицата „Изгревът”), чувайки въпроса и виждайки стражаря, разбира за какво става дума. Съобразителен е. Намира подходящия отговор. Случаят му го поднася. Той само находчиво го вписва в създалата се ситуация.
към текста >>

35. 2. Лъчи от «Изгрева»

(В. «Братство», бр. 179, 7.II.1937 г., стр. 3-4)

ТОМ 20

ПРЕДВАРИТЕЛЕН РЕЧНИК Стигайки до тая дума, нам се налага да направим едно малко отклонение и да изтъкнем нещо съществено - че человек обикновено е свикнал да схваща живота ограничен и обезателно свързан със строго определени форми.
Тия условности обаче имат за последици отношения спрямо всичко друго. По такъв начин се раждат ония условия «вселени» - «мирове», които ние наричаме физически, механически, психически, «духовни» и пр., разбира се, със своите отношения и закони. Всъщност ние имаме един свят, който не е нито физически, нито химически, нито психически, нито духовен (правя съществена разлика между дух и душа), но който е един и същ във всички положения, но нашите отношения и знания към него не са еднакви, както не биха били впечатленията еднакви, да речем, на една мравя, която лази по краката и по главата на един и същи човек. Или, ако си послужим с друга аналогия - ако някой учен почне да изучава, както и сега изучават във физиологията постепенните разрези на един зародиш под микроскопа - там може да се видят известни органи, но онова, което дава значение на тия форми - животът, по никой начин не може да бъде видяно или констатирано. А именно то е същественото - функцията, ирационалният остатък - неизвестното, което обобщаваме с думата «живот». ПРЕДВАРИТЕЛЕН РЕЧНИК Стигайки до тая дума, нам се налага да направим едно малко отклонение и да изтъкнем нещо съществено - че человек обикновено е свикнал да схваща живота ограничен и обезателно свързан със строго определени форми. Така се мисли, че человек е жив само докато е в тялото си - щом тялото престане да живее - и человек престава да съществува. Това е една чисто детинска представа, която характеризира начина, по който човек е достигнал своето знание. Ние няма да обясняваме, само ще я констатираме. Няма да доказваме и обратното - понеже всяко доказано нещо изключва истината. Истината не се доказва, а се живее - и следователно - знае.
към текста >>

36. 12. Преображение

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, стр. 184-185)

ТОМ 20

За мнозина дори тая царкиня беше мъртва -отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник - тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там, погребана отдавна.
6-7, 1стр. 184-185) [Любомир Лулчев] В съвременната наука има достатъчно данни за научна обосновка на ония науки, които все не са още «официално» признати. Думата ни е за Астрологията, Френологията, Физиогномията, Хиромантията, Графологията (последната, впрочем, е призната редом с другите официални науки). Астрономията и Астрофизиката обаче, щат - не щат, ще трябва да признаят възкръсването на своята майка, колкото и «мистичен» и не в реда на нещата да им се види тоя акт. И наистина, Астрологията прилича на оная зачарована царкиня в приказките, която отдавна спи непробуден сън, но която, кой знае как, се пробужда вече по нечие магично мановение. За мнозина дори тая царкиня беше мъртва -отворете която щете история на астрономията или някой енциклопедичен речник - тия студени склепове и гробници на живите знания - и ще се уверите, че тя лежи там, погребана отдавна. Но все по-ясно и по-ясно става, че тя всъщност само е била приспана довреме и че мнозина смели царски синове, дори и в наши дни са прониквали във вълшебния замък, дето тя лежи, изричали са магичната дума, и тя се е пробуждала, та им е дарявала и своята обич, и своята тайна. И днес ние присъствуваме на нейното пробуждане и на вълшебното й преображение. Тя става от своя ковчег, изправя се, отхвърля средневековни-те си одежди - колко много и различни премени е носила тя от памтивека до наши дни! - стапя се в светла мъгла и след миг се явява облечена в модерен костюм, като заговорва на най-изискан съвременен език, заговорва «научно», а не на древния език на «суеверията» и «мистичните блянове». Нали сте чували вече за раждането на «Научната Астрология»?
към текста >>

37. (66) Срещи

ТОМ 20

Каза ми, че ме викал, «защото Кьосето се кани - според моя речник - каза той, - да пръдне в ръцете ми».
Но видях, че почти му призля и на излизане си поиска една чаша вода. Домъчня ми за него. Среща с царя на 19.XII от 7 до 9 и ½ часа вечерта във Враня Идва преди това Статев; и нему казах, че ако Кьосето сега се кани да играе пак на разпускане камара, няма да успее и изборите няма да ги отложат, а както се постави тапа на Стойчо, така ще се постави и на Кьосето. Той отиде да се среща с него, за да види как седи работата, тъй като те са били в Пловдив и не знае как стоят тук нещата. Царят беше по-добре от по-рано. Каза ми, че ме викал, «защото Кьосето се кани - според моя речник - каза той, - да пръдне в ръцете ми». - Пращах - казва - Груев, при него, върна се смазан. Казал му, че той не иска да служи за трамплин на Багрянов да се качи на неговото място и че ако искал, да го турел направо и пр. - Пратих след това Генчев и неговото впечатление е, че Кьосето е изтърбушен и иска да прави трюкове, макар че едва държи... Този трюк е отпреди две години стар вече. Тогава му казах какво съм казал на Недев и той намери, че това е добре. Затова, горкият, той стоеше като че бе ударен, като че бе глътнал шомпол, нито се кръстеше - каза царят.
към текста >>

38. 1.1. ПЪРВА РЕЧ

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

ТОМ 21

Ние вярвахме и още сляпо вярваме на избраниците народни, които в своя речник нямат думата „престъпник” и „контрабандист”, но само по една случайност забъркват вратата на Народното събрание и Министерството, отиват в Централния затвор на поклонение.
Но какво правеше през това време онова общество, което ние бранихме и което кичеше нас и конете ни с цветя и росеше ни с Юдини целувки, когато ни пращаха на касапницата? То нарече публично инвалидите престъпници и контрабандисти. Вярно е, господа, вярно е, мили бойни другари и близки на падналите наши бойни другари! Вярно е, че ние сме престъпници, контрабандисти. Вярное, че сме престъпници, защото когато нашите близки ни говореха, молеха и плачеха да не се излагаме на явна смърт, ние не им вярвахме. Ние вярвахме и още сляпо вярваме на избраниците народни, които в своя речник нямат думата „престъпник” и „контрабандист”, но само по една случайност забъркват вратата на Народното събрание и Министерството, отиват в Централния затвор на поклонение. Ние повярвахме на тях, ний им повярвахме, ето защо ние сме престъпници, престъпници сме и към своите близки, престъпници сме ний, инвалидите и нашите паднали другари, престъпници сме към майките си, защото вярвахме към тези народни представители, че ще изпълнят обещанието си, а сега те се подиграват, псуват ни и се гаврят. Ето защо аз приемам и моля всички мои бойни другари да приемат, че епитетът, който ни дава българското общество, е заслужен. Ние сме престъпници към себе си и близките си. Българи и българки, ние сме и контрабандисти, повярвайте ми, ние сме най-страшните контрабандисти. Контрабандисти сме, защото по контрабанден начин изнесохме телата на нашите бойни другари и ги оставиха при границата, без да платим пет стотинки мито ни на турци, ни на сърби, ни на гърци, ни на романци, ни на руси, ни на французи, ни на англичани.
към текста >>

39. X Величка Няголова Спомени за брат ми Светозар Няголов и за приятелите

ТОМ 21

Това го сънувах и после търсих в речника.
Може да говори с часове и отгоре тече знанието. С идеите на Аристотел, той се ражда в Новата епоха, да се подготви като проповедник на Новия живот и епохата на Водолея. Това е казал и Учителят за всички Свои ученици. Бялото Братство неведнъж му е възлагало важни задачи. И е бил и известен цар в Русия. Това го сънувах и после търсих в речника. Кой ли цар е бил? Предположих един, който е бил много духовен. Не зная точно. Владеел е закона и е бил много строг и неумолим за истината. Тази му Луна в Риби е добре, в 3-ти дом на Близнаци и в съвпад с Главата на Дракона - целта на прераждането му.
към текста >>

40. 3. ЗАСЕЛВАНЕ НА ИЗГРЕВА

ТОМ 22

Представете си, какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви!
„Словото подразбира Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното Слово! " (27, с. 86) „Много са буквите на Божествената азбука! Те са повече от 35 милиона. Представете си, какъв ще бъде речникът на Божествения език, който има 35 милиона букви! Какво могат да постигнат съвременните хора, които от гледището на една азбука от 32 букви, като българската, или от 22 букви като еврейската, искат да приведат нещата към общ знаменател? " (19, с. 25) „Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпадат ударенията и римите - не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всичките мъчнотии от душата ти." (5, с. 26 Учителят отлично се справя с тази мъчна задача - да преведе Божествените закони на подготвения, но ощ е недоразвит български език.
към текста >>

41. 3. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЛШЕВИКИТЕ - ДЕЦА НА МОНАРХИСТИТЕ

ТОМ 22

Аз изхвърлям думата „равен, равенство" от Божествения речник.
Българите помислиха, че спасението им е в лигата на народите. Лигата може най-много да излекува хората от някаква болест, но тя не може да донесе братство и равенство между народите . Христос казва: „Нито тържик". Когато хората възприемат Божията Любов, тогава ще разберат, че човечеството е техен баща, а те - деца на тоя баща. Тогава ще дойде единение, братство и равенство между народите. Аз изхвърлям думата „равен, равенство" от Божествения речник. Туриш ли тая дума между хората, дяволът веднага ще ги посети. Братството е на място, но равенството е изопачена дума. Братството почива на любовта . За каква любов говорите: човешка или Божествена? Помнете: Любовта е една и неделима .
към текста >>

42. 20. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Всеки, който е запознат със Словото на Учителя Петър Дънов, след като прегледа една страница, ще види, че това не е речникът, не са думите, това не е Словото на Учителя.
В «Изгревът», том IV, стр. 639-640, в точка 20 описвам за голямата лъжа. Прегледах трите подвързани папки от различни пишущи машини, писани по различно време, от спиритическите сеанси на Милка Периклиева, обозначени със заглавието «Заветът». Искат да кажат, че това е Заветът на Учителя Петър Дънов. Но това е лъжа. Всеки, който е запознат със Словото на Учителя Петър Дънов, след като прегледа една страница, ще види, че това не е речникът, не са думите, това не е Словото на Учителя. Не е. А на кого са? На някой заминал от Земята земен дух, който се е върнал на Изгрева. В написаните страници няма знанието на Словото на Учителя. Има само проповеднически думи, изречения и напътствия.
към текста >>

43. 1. Преводи на Библията на български език

Автор е на: "Речник на Свещеното Писание", "Тълкувание на Новия завет" в три тома.
"Любословие" (1844-1846); написал е "Гръцка граматика" (1838), "Болгарский разговорник" (1845); направил е много преводи от гръцки език. За цялостния превод на Библията на български език, К. Фотинов е бил потърсил помощта и сътрудничеството на д-р Елиас Ригс. Д-р Елиас Ригс (1810-1901) е бил един от първите мисионери в Близкия Изток. Владеел е 12 езика. Автор е на: "Речник на Свещеното Писание", "Тълкувание на Новия завет" в три тома. Бил е превел 478 църковни химна. Д-р Ригс е живеел и работил от 1838 до 1853 г. в гр. Смирна, като междувременно е учил български език при К. Фотинов. Това е било времето, когато се е поставило и началото на превода на Библията на български език от К.
към текста >>

44. 6. Библията на Учителя

На четвърто място е даден "Кратък речник на остарели и чужди думи, употребени в Библията".
Брат Петър Вангелов написа отлична монография: "История, значение и сила на Цариградската българска Библия от 1871 година". Брат Асен Чилингиров даде извадки от Словото на Учителя, написани под заглавието: "Учителят за библейското слово". Библията се сканира чисто без написаните и нарисуваните картини от Учителя, като последните са поместени на трето място в Приложението към Библията: "Бележки и означения от личната Библия на Учителя". Аз разчетох написаните текстове от Учителя на български език, написах ги и ги дадох да се впишат в Приложението. Текстовете на английски и староеврейски бяха преведени от професор Петър Велинов и вписани в Приложението. На четвърто място е даден "Кратък речник на остарели и чужди думи, употребени в Библията". Тази Библия е станала в резултат на усилената и безкористна работа на преводачите: д-р Елиас Ригс, д-р Алберт Лонг, Христодул Костович и Петко Рачов Славейков, работили върху превода от 1859 г. до 1871 г. Да бъде благословено великото им дело! В напечатването на Библията участвуваха и много други приятели с идеи, практическо участие и даване на материали. Така се отпечата фототипно тази уникална Библия, с която Учителят изнесе почти всичките си 7777 беседи при своето пребиваване на земята във физическо тяло между нас.
към текста >>

45. 7. Паметник на една епоха. В. Зорница на 50 години

Касъров, който ни дава в 3 тома един "Енциклопедически речник".
С оглед към епохата, в която тази Библия се е появила и при наличността на тогавашните духовни, социални и политически условия на нашето съществувание, като народ, делото на д-р Елиас Ригс и д-р Алберт Лонг достойно съперничи с подвига на Лютера, чийто библейски превод на немски се счита и до днес още за гордостта на германската култура и цивилизация. Седмична "Зорница" - нейната дейност Големият успех на месечна "Зорница"дава кураж на нейните основатели д- р Ригс и д-р Лонг да пристъпят към издаването на седмична "Зорница";чийто пръв брой излиза на 2 януари 1876 г. под редакторството на Теодор Байнгтон, професор от Роберт Колеж и при сътрудничеството на многозаслужилия журналист и писател А. С. Цанов и на Петър Димитров, Роберт-колежански възпитаник, по-после дипломатически представител на България в Цариград. От редакцията на "Зорница" излиза и първият български енциклопедист Л. Касъров, който ни дава в 3 тома един "Енциклопедически речник". Бавно, но здраво, "Зорница" прониква във всеки български кът и внася просвета и евангелски морал. В Дунавския и Одринския вилаети, в Поморавия и главно в Македония "Зорница" навред се чете с наслада от поробения българин. В редакцията на "Зорница" се развива, покрай вестникарската работа, и усилена книжовна дейност. Проф. Байнгтон приготовлява на английски своя капитален труд "Доказателства за Християнството", преведен на български от Петър Димитров. Баташките кланета Настъпва страхотната 1876 година.
към текста >>

46. 1.1. Българската евангелска църква. Полувековна България 1878-1928.

Друга литература същевременно се издаваше от преводи и оригинални съчинения, които оказаха голям подтик в научна насока и морална сила за новопробудения за свобода и култура народ, например: Доказателства на християнството, Нравствена философия, Аритметика, Алгебра, Умствена философия, "Физиология"от Хекеле, "Астрономия"от Иънг, Пътешественик, Писма за майки, Речник на Св.
Тия хора представляват авторитет и за мъртвите езици, на които Библията е била писана, и за най-точната и гладка форма, в която ще изразят своя превод. За тоя превод Пенчо Славейков писа: "Преводът на Библията туря край на езиковата безредица, на боричкането на разни наречия за първенство, и установява литературен език. . . източно-българският говор става общ език на всички ратници на мисълта и националното съзнание" и пр. А Стоян Михайловски казва: "Българският превод на Библията е най- грамотната книга, що имаме на езика си". Друга литература същевременно се издаваше от преводи и оригинални съчинения, които оказаха голям подтик в научна насока и морална сила за новопробудения за свобода и култура народ, например: Доказателства на християнството, Нравствена философия, Аритметика, Алгебра, Умствена философия, "Физиология"от Хекеле, "Астрономия"от Иънг, Пътешественик, Писма за майки, Речник на Св. писания, Животът на Исуса Христа, Животът на Ап. Павла, Пет стрели против безверието, Цел в Естеството, Религията в ежедневния живот, Мненията на някои велики мъже върху християнството и Св. писания и много други книги, книжки и брошури. Самите тия заглавия говорят за съдържанието на книгите, и при липса на литература за народа, тия издания на евангелското движение съставят четиво от най-практичен и възвишен характер. В крайната оскъдност на българската книжнина, издателство с материалистична цел можеше да прокара най-рушителни и отровни книги и да натрупа богатство.
към текста >>

47. 2.4. Какво е допринесло Евангелското движение за България

Книги, следователно, като: "Просвещен поп", 'Истинни поклонници", "Алгебра", "Аритметика за смятане на ум", "Анатомия и философия", "Нравствена философия", "Доказателства за християнството", "Умствена философия (Психология)", "Физиология отХъксле", "Астрономия от Юнг", "Размишления върху християнството и суеверията", "Пътешественик", I и II том, "Речник на Св.
Освен тая журналистическа и периодична книжнина, евангелското течение в страната е дало на народа голямо число книги със солиден материал. Имайки предвид, че ония бяха действително съдбоносни времена за народа - те бяха времена на църковна борба с Фенер, епоха на пробуда и възраждане от дълговековен сън - народът проявяваше извънредна охота за четиво и просвета. Но що да чете? Що да учи? Кой ще му набави нужните книги? Книги, следователно, като: "Просвещен поп", 'Истинни поклонници", "Алгебра", "Аритметика за смятане на ум", "Анатомия и философия", "Нравствена философия", "Доказателства за християнството", "Умствена философия (Психология)", "Физиология отХъксле", "Астрономия от Юнг", "Размишления върху християнството и суеверията", "Пътешественик", I и II том, "Речник на Св. Писание", "Тълкуване на Новия Завет", 'Животът на Ап. Павла", 'Животът на Исуса Христа", "Пет стрели против безверието", "Цел в естеството" и др. се явиха да задоволят една паляща жажда и да отговорят на една крещяща всенародна нужда. Разнасянето по градове и села Словото Божие и религиозната книжнина и ясното проповядване Христовото Евангелие на говоримия език на народа, не можеха да останат безплодни. Жетвата на благодатното семе не се мери с крини.
към текста >>

48. 23. Марко Атанасов Иванов - Милчо

Съставя двутомен азбучник-речник на беседите на Учителя/ Поддържа оживена кореспонденция с Боян Боев, Виктор Йорданов - Елвелюри, Жечо Панайотов и други.
Ценов" - Свищов, специалността "Счетоводство". По време на военната служба пострадва със здравето. Работи по разпределение в Силистра, след това в Свищов в справочния отдел на градската библиотека в града. Възприема вегетарианството, чете словото от беседите и прилага неговите истини в живота си. Прави опит да подреди тематично изнесените от Учителя 7777 беседи според Универсалната десетична класификация. Съставя двутомен азбучник-речник на беседите на Учителя/ Поддържа оживена кореспонденция с Боян Боев, Виктор Йорданов - Елвелюри, Жечо Панайотов и други. Получава подкрепа и съвети за преодоляване на страданията със здравето си от техните писма след премеждието прекарано в казармата. От тези писма черпи надежда да продължи да работи. Намира опора в мисълта на Учителя: "Колкото повече страдаш, толкова си по-близо до Бога! " Отива си млад от този свят. Сестра Невена Неделчева е получила ясновидско видение за Марко, което споделя приживе с него: "Знаеш брат, вземал си на кредит, дойде момент трябва да се плаща".
към текста >>

49. 27. Асистентка на учителката и директорката мис Пери

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров,

Намерих изход от сложното положение като изваждах всяка дума от речника, който носех непрестанно със себе си и научавах стиховете наизуст.
Да спомена само първите, които смаяния ни поглед съгледа, без да можем да проумеем почти нищо от поемата. Мис Пери започна да чете оживено, като на някоя зряла аудитория и да преживява чудесата на героя Хайауата. А ние още не можехме да произнесем името му! Нещастната поема! Как можехме да следим текста й като мис Пери ни даваше по цяла страница наведнъж? Намерих изход от сложното положение като изваждах всяка дума от речника, който носех непрестанно със себе си и научавах стиховете наизуст. Когато ме извикваше да чета, което тя правеше винаги в началото на часа, аз внимателно впивах поглед в отворената книга и декламирах стиховете с патос. Накрая тя винаги извикваше "Дете райт! " / Браво! - от англ./ Но излизанията й зачестиха и учителството ми стана почти редовно занятие. Така съученичките ми почти не учеха английски на занимания, а в час.
към текста >>

50. II. КОМЕНТАР И БЕЛЕЖКИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ ЗА ИЗГРЕВЪТ... Т. I

ТОМ 25

Д: Защото аз й познавам речника.
Тука е много огладено. Много са огладени нейните изказвания. Има думи, които, толкова аз дружах с нея и женени към 16 години. В: Ами аз съм го огладил, то е минало през мене. Аз това съм го написал, че е минало през мене. Д: Защото аз й познавам речника. В: Аз съм го огладил, но нейните изказвания са точни, на тях тя държеше. Д: Аз дойдох октомври месец 1929 г. на Изгрева, но 1930 г. аз вече отидох на езерата. Писах на тати, той беше в Бургас, че отиват и много, бях студент тогава, И казвам, много ми се иска и аз да отида и аз на езерата.
към текста >>

51. Съдържание

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Речник / състав.
Съдържание “Изгревът..." том XXVI ОЛГА СЛАВЧЕВА в думи и образи (24.02. / 8.03.1895, Трън - 2.01.1967, София) 1. СЪКРОВЕНИ МИСЛИ ОТ МОЯ ПЪТ В ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО: 1.1. Дневниците на Олга Славчева (1916-5.09.1928) 1.2. Речник / състав. Николай Бояджиев; ред. Е. Ангелова-Пенкова 1.3. Хороскоп на Олга Славчева 1.4. Моят баща: извадки от дневниците 1.5. Трите Олги на Изгрева: Олга Славчева, Олга Блажева, Олга Славкова: бележка на съставителя /Вергилий Кръстев/ 1.6. Документи.
към текста >>

Речник/ състав.
Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.51. 17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.52. На Еди гьол, 10 август 1932 г., [Рила] 2.1.53. Летуване на Рила, 20 юли - [...] август 1936 г., [Еди гьол - Елбур] 2.1.54. Летуване на Рила, 14 юли - 25 август 1939 г., [Еди гьол - Елбур] 2.1.55. Речник/ състав. Николай Бояджиев; ред. Е. Ангелова-Пенкова 2.1.56. Песни с нотен текст. Сканирани документи. 2.1.56.1. Мога да любя, 12.08.1942 г. 2.1.56.2.
към текста >>

52. ЯНУАРИ 1918 г. - 15 ДЕКЕМВРИ 1918 г.

Мисля си, че съм кукла за него, но после проверявам в речника - не, зеница съм за него, дете, цвете, обична, geliebte schwester.
Донесе ми ябълки от своята градина. Заловени за ръка, излизаме от града като две братски души. Сякаш той ми е ангел пазител. - Du bists meine Pupile. [(нем.) Ти си моята зеница.] - казва той. Мисля си, че съм кукла за него, но после проверявам в речника - не, зеница съм за него, дете, цвете, обична, geliebte schwester. [(нем.) обична сестра] Говори ми за Щайнер, но моят немски речник не може да обхване философията на немския духовен водач. Но той ми пее, моят прекрасен Richard. Носи ме на ръце из ливадите и ми разправя шеги. Колко се смяхме тия дни. Пита ме какво съм яла днес.
към текста >>

[(нем.) обична сестра] Говори ми за Щайнер, но моят немски речник не може да обхване философията на немския духовен водач.
Заловени за ръка, излизаме от града като две братски души. Сякаш той ми е ангел пазител. - Du bists meine Pupile. [(нем.) Ти си моята зеница.] - казва той. Мисля си, че съм кукла за него, но после проверявам в речника - не, зеница съм за него, дете, цвете, обична, geliebte schwester. [(нем.) обична сестра] Говори ми за Щайнер, но моят немски речник не може да обхване философията на немския духовен водач. Но той ми пее, моят прекрасен Richard. Носи ме на ръце из ливадите и ми разправя шеги. Колко се смяхме тия дни. Пита ме какво съм яла днес. - Brot und Gurtel [(нем.) хляб и колан] - отговарям.
към текста >>

53. 1.2. РЕЧНИК

Олга Славчева

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

1.2. РЕЧНИК Ангро (остар.) - в търговията: продажба на едро; ангросист -търговец на едро Дал капо ал фине, Da capo al fine (итал.) - повторение от началото до края Дал капо ал сигне, Da capo al segno (итал.) - повторение от началото до знака Злъчкин, Сава (1882-1930) - български фейлетонист, драматург и карикатурист Йончев, Иван (1884-1918) - български поет Касторена (или плъстена) - вид плътна материя от сбити къси косми Кринчев, Страшимир (1884-1913)-български писател, литературен и театрален критик Маркизет - вид тънък и прозрачен памучен плат Масур - цев за навиване на прежда Оджак-огнище очув - пастрок Парастас - служба за покойник, приношение Разбой - тъкачен стан Свиленици - везани ръкави на женска риза Тен, Иполит (1828-1893) - френски философ, историк, изкуствовед и психолог Христов, Кирил (1875-1944) - български поет Чекрък - ръчен уред за усукване на прежда и за предене Also, meine Oli .hat Brot und Gurke gegessen (нем.) - Значи, моята Оли е яла хляб и краставица Auf baldiges Wiedersehen (нем.) - До скоро виждане Berlitz - езикова система, в която се дава предимство на разговорните и практически знания Blume, Kind!
1.2. РЕЧНИК Ангро (остар.) - в търговията: продажба на едро; ангросист -търговец на едро Дал капо ал фине, Da capo al fine (итал.) - повторение от началото до края Дал капо ал сигне, Da capo al segno (итал.) - повторение от началото до знака Злъчкин, Сава (1882-1930) - български фейлетонист, драматург и карикатурист Йончев, Иван (1884-1918) - български поет Касторена (или плъстена) - вид плътна материя от сбити къси косми Кринчев, Страшимир (1884-1913)-български писател, литературен и театрален критик Маркизет - вид тънък и прозрачен памучен плат Масур - цев за навиване на прежда Оджак-огнище очув - пастрок Парастас - служба за покойник, приношение Разбой - тъкачен стан Свиленици - везани ръкави на женска риза Тен, Иполит (1828-1893) - френски философ, историк, изкуствовед и психолог Христов, Кирил (1875-1944) - български поет Чекрък - ръчен уред за усукване на прежда и за предене Also, meine Oli .hat Brot und Gurke gegessen (нем.) - Значи, моята Оли е яла хляб и краставица Auf baldiges Wiedersehen (нем.) - До скоро виждане Berlitz - езикова система, в която се дава предимство на разговорните и практически знания Blume, Kind! (нем.) - Цвете, дете! Brot und GOrtel (нем.) - хляб и колан Brot und GOrtel und Salz (нем.) - хляб и колан и сол Соа - soie (фр.) - коприна Das ist Gurke (нем.) - Това е краставица Das ist Gurtel (нем.) - Това е колан Donnerwetter (нем.) - израз, показващ гняв или учудване Dormi (итал.) - сън, спя Dreiftig - nicht mehr (нем.) - тридесет - не повече Du bists meine Pupile (нем.) - Ти си моята зеница Eifersuchtigkeit (нем.) - ревност Ein Zettel (нем.) - бележка Einzahl (нем.) - единствено число Freund (нем.) - приятел Geliebte schwester. (нем.) - обична сестра Die geliebte Freundin des Ohrtels (нем.) - любимата приятелка на Йортел Genitiv Wessenfall (нем.) - родителен падеж Grune Gemuse wasserig, von manchmal ist bitter, (нем.) - зелен зеленчук, воднист, понякога е горчив. Grtine Gemuse wasserig - hart, (нем.) - зелен зеленчук, воднист -трудно Die Hande des Herr Basala sind schon und weiss. (нем.) - ръцете на г-н Базала са хубави и бели.
към текста >>

54. 2. ЖИВОТЪТ НА ИЗГРЕВА ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА ОЛГА СЛАВЧЕВА ЕКСКУРЗИИТЕ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Речник/ състав.
Благовещение, 7 април 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.51. 17 септември 1932 г., [Витоша, бивака Ел Шедар] 2.1.52. На Еди гьол, 10 август 1932 г., [Рила] 2.1.53. Летуване на Рила, 20 юли - [...] август 1936 г., [Еди гьол - Елбур] 2.1.54. Летуване на Рила, 14 юли - 25 август 1939 г., [Еди гьол - Елбур] 2.1.55. Речник/ състав. Николай Бояджиев; ред. Е. Ангелова-Пенкова 2.1.56. Песни с нотен текст. Сканирани документи. 2.1.56.1. Мога да любя, 12.08.1942 г. 2.1.56.2.
към текста >>

55. 2.1.55. РЕЧНИК

2.1.55. РЕЧНИК Акран(ин) (тур.) - връстник Бал-дер-дару - прев.: Мед на пътя - вж Трилистника беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба Близнака - четвъртото от седемте езера на Рила Бортнянски, Дмитрий (1751-1825) - руски композитор Бризги - пръски (рус.: брнзги) бурия - тръба, комин Бъбрека - петото от седемте езера на Рила - вж и Махабур Галун-ширит гнайс - метаморфна скала гранати - минерали (бледозелени, зелени, яркочервени, тъмночервени) Григ, Едвард (1843-1907) - норвежки композитор Демир Капия - долината на р.
2.1.55. РЕЧНИК Акран(ин) (тур.) - връстник Бал-дер-дару - прев.: Мед на пътя - вж Трилистника беневреци - тесни и дълги шопски гащи от бяла аба Близнака - четвъртото от седемте езера на Рила Бортнянски, Дмитрий (1751-1825) - руски композитор Бризги - пръски (рус.: брнзги) бурия - тръба, комин Бъбрека - петото от седемте езера на Рила - вж и Махабур Галун-ширит гнайс - метаморфна скала гранати - минерали (бледозелени, зелени, яркочервени, тъмночервени) Григ, Едвард (1843-1907) - норвежки композитор Демир Капия - долината на р. Бели Искър джувап (джевап) (тур.) — отговор. Давам джевап: 1) отговарям; 2) излизам насреща, не падам по-долу. дируга (деруга) - бразда, линия дорамче - горна дреха без ръкави Еди гьол (тур.) - седем езера Елбур - прев.: Благородният приятел - вж Рибно езеро Ел-Шедар (Ели Шедар, Ел-Ше-дар, Ел Ше-дар) - прев: Благородният свидетел Имен ден на царя е... - рожден ден. Цар Борис е роден на 30 януари 1894 г. Кайфет (каяфет) (тур.) - изглед кварц - скалообразуващ минерал (воднобистър - планински кристал, бял - млечен, жълт - цитрин, опушен и др.) колаче - традиционно хлебче, в което има и сирене колендро - кориандър; озонът по време на гръмотевична буря има подобна миризма костер (рус.) - огън, клада кумунта - комуната Лазурно езеро - Рибното езеро, лиски - шисти (тънко наслоени скали) литак - женска шопска носия Лукул - Римски консул, известен с банкетите си Матарка (матара) - манерка Махабур - вж Бъбрека мерцание (рус.) - трепкане мириади - десетки хиляди Нега - доволство, блаженство негли - сякаш, като че ли ноктюрно - лирична музикална миниатюра Ората копата - обред, характерен за Западна България, който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни.
към текста >>

56. 5. Виделината

Глава 4. Мъдростта

Глава 6. Разкриване на реалността

5. ВИДЕЛИНАТА Думата я няма, няма я никъде, нито в етимологическия речник, нито в синонимния.
5. ВИДЕЛИНАТА Думата я няма, няма я никъде, нито в етимологическия речник, нито в синонимния. Би трябвало поне там да съществува. Един от авторите е проявил малка грижа за нея, не я е захвърлил в стъгдата, както другите, например тези от БАН. Спряхме се на думата, защото нейното детрониране има далечна история. Когато попаднахме на евангелския текст, където думата би трябвало да блести, видяхме, че тя от новите преводачи просто бе изхвърлена – нямаше я никъде. Вероятно тя е била сметната като ненужен дубликат и след като имаш друг по угледен израз, от нея нямаше нужда.
към текста >>

Съставителите могат да се усмихнат снизходително, речниковите автори да махнат с ръка и да кажат: Не е беда.
Въпросът с думата виделина стои другояче. Тук вече не става дума за промени и за стилизация, за да се получи модернизиран превод на български литературен език. Работата е по-дребна, просто една дума е изпусната, като нещо ненужно, което няма никакво съдържание. В първата глава от евангелието на Йоана думата виделина я няма. Тя е заменена със светлина. Съставителите могат да се усмихнат снизходително, речниковите автори да махнат с ръка и да кажат: Не е беда. Всички изобщо ще погледнат на въпроса от високо и няма да се замислят дори, нито да се посвенят да кажат: Очистихме езика от една излишна дума, която има по звучна сестра. Защо да не заменим виделина със светлина. Не им идва на ум дори, че тези две думи далеч не са синоними. Те може да имат нещо общо, но това не значи, че тяхното вътрешно етимологическо и духовно съдържание се покрива. Любен Ненов прави стъпка към това съдържание, като слага преносния смисъл след думата, наричайки я просвета, просветление, култура, когато новият превод на Библията с един замах я изхвърля, за да унищожат онзи евангелски дъх, който владее в страниците на писанието, дъх, който идва отдалеч и ни разкрива нещо, което е премного красиво и живо.
към текста >>

57. 4. Двете имена

Великата истина се приближи до нас и не са нужни диоптри или речник, не е нужно тълкование, нито коментар.
Няма кътче, което да не е осветлено. Новото блести, свети и направлява нашата мисъл. Достатъчно питахме къде лежи този път. Отговорът ни чакаше като верен и стар приятел, който от незапомнено време жадува да ни поднесе своя дар. Отговорът е величествен по своята простота и когато го открихме, преживяхме дълбока радост, може би тъкмо тя ни накара да вземем думата и да се изкажем. Великата истина се приближи до нас и не са нужни диоптри или речник, не е нужно тълкование, нито коментар. Всичко е толкова ясно, просто и изящно. Великото в Неговите уста винаги е звучало така: “Господи Боже Наш, това са двете имена на Бога. Това е правият път на живота към Бога, правият път към Царството Божие. Господ, това е необятната любов - едната граница на твоя живот, Бог, това е другата граница, граница на безпределната Мъдрост. Ще вървиш след Любовта и след Мъдростта.
към текста >>

58. 6. Учителят и Живата природа

Глава 2. Образи и идеи

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

По същия начин Той изразява и отношенията си спрямо природата, която Той нарича с друго име - понятието Живата природа влиза в речника на учениците.
Всичко у Него е неизмеримо, преливащо, съвършено; всичко това те приближава до един закотвен свят за който дълго време си копнял всред хаоса на една земя, чийто пустинен дъх ти действува убийствено. Дошъл е навреме и те води по пътища, които разкриват красотата на истината. Неговите отношения спрямо хората са точно определени - любовни. Той обича човека, заради истината вложена в него. Той познава до дъно човека и знае, какво му трябва, знае кога и как да му го даде, как да го предпази от опасностите, как да му създаде най-благоприятни условия за растене. По същия начин Той изразява и отношенията си спрямо природата, която Той нарича с друго име - понятието Живата природа влиза в речника на учениците. Той признава само такава природа - живата. Той познава анатомията на човека, която се разкрива пред погледа като величествена сграда, частичка от Живата природа. Излиза именно от тази база, за да покаже на смаяния поглед безконечността на световете и скритите възможности в тая тленна и нетленна черупка. Природата представлява свят, където четливо са записани тайните на Битието, но към нея трябва да имаш ключ - отношение. Представите на обикновения човек не може да догони ония образи, които Той се опитва да показва на хората.
към текста >>

59. 6. Горницата

IV. КОЙ ДВИЖИ СВЕТОВНИТЕ СЪБИТИЯ И КОЙ УПРАВЛЯВА СВЕТА В СТРАНИТЕ, ОБЩЕСТВОТО, ДОМА?

Само в речника на Найден Геров е отбелязана с четири синоними: Стая, килия, чардак, одая.
Ние сме още на прага и продължаваме да се питаме: Да спрем ли дотук, или да вървим напред. Тогава решаваме да събуем обущата и да влезем, както сме влизали много пъти преди това. Стаята, в която живееше Учителя, нека повторим, се наричаше “Горница”. Думата е българска, но в официалните ни речници я няма. По кои причини, не знаем. Само в речника на Найден Геров е отбелязана с четири синоними: Стая, килия, чардак, одая. Нито едно от тях, обаче, не дава точното етимологично значение за случая. Никъде другаде тя не съществува; дори и речниково съставителите на думите от Свещеното Писание са я пропуснали, което може да се смята за пропуск - ние бихме желали да имаме нещо насреща. И понеже нямаме, ще си позволим да кажем нещо за нея, не за да обогатим езика, ние не сме речниково съставители, а за да я включим като съществена част в цялостното архитектурно и духовно съдържание на Изгрева. Невъзможно е да я подминем, тя е неделима част. При това за нас тя е нещо свещено, такава ще си остане за всички, които разбират и живеят понятието духовен живот.
към текста >>

Никъде другаде тя не съществува; дори и речниково съставителите на думите от Свещеното Писание са я пропуснали, което може да се смята за пропуск - ние бихме желали да имаме нещо насреща.
Стаята, в която живееше Учителя, нека повторим, се наричаше “Горница”. Думата е българска, но в официалните ни речници я няма. По кои причини, не знаем. Само в речника на Найден Геров е отбелязана с четири синоними: Стая, килия, чардак, одая. Нито едно от тях, обаче, не дава точното етимологично значение за случая. Никъде другаде тя не съществува; дори и речниково съставителите на думите от Свещеното Писание са я пропуснали, което може да се смята за пропуск - ние бихме желали да имаме нещо насреща. И понеже нямаме, ще си позволим да кажем нещо за нея, не за да обогатим езика, ние не сме речниково съставители, а за да я включим като съществена част в цялостното архитектурно и духовно съдържание на Изгрева. Невъзможно е да я подминем, тя е неделима част. При това за нас тя е нещо свещено, такава ще си остане за всички, които разбират и живеят понятието духовен живот. Нещо повече, ще кажем - целия свят трябва да има една “Горница” - то е като “Светая Светих” - оная “скрита стаичка" за която говори Христос: “Влез в скритата си стаичка, помоли се на тайно, за да ти се даде явно”... Нищо по-интимно и по-мистично да влизаш в себе си, дълбоко вътре, да застанеш пред Великото, да направиш контакт с Него и да излееш въжделенията на душата си, копненията, мъката, страданията си, за да намериш покоя на сърцето си. Горницата е място отвън - светло и чисто отвън и отвътре, където човекът щеше да влезе, както влязохме ние с изути нозе.
към текста >>

И понеже нямаме, ще си позволим да кажем нещо за нея, не за да обогатим езика, ние не сме речниково съставители, а за да я включим като съществена част в цялостното архитектурно и духовно съдържание на Изгрева.
Думата е българска, но в официалните ни речници я няма. По кои причини, не знаем. Само в речника на Найден Геров е отбелязана с четири синоними: Стая, килия, чардак, одая. Нито едно от тях, обаче, не дава точното етимологично значение за случая. Никъде другаде тя не съществува; дори и речниково съставителите на думите от Свещеното Писание са я пропуснали, което може да се смята за пропуск - ние бихме желали да имаме нещо насреща. И понеже нямаме, ще си позволим да кажем нещо за нея, не за да обогатим езика, ние не сме речниково съставители, а за да я включим като съществена част в цялостното архитектурно и духовно съдържание на Изгрева. Невъзможно е да я подминем, тя е неделима част. При това за нас тя е нещо свещено, такава ще си остане за всички, които разбират и живеят понятието духовен живот. Нещо повече, ще кажем - целия свят трябва да има една “Горница” - то е като “Светая Светих” - оная “скрита стаичка" за която говори Христос: “Влез в скритата си стаичка, помоли се на тайно, за да ти се даде явно”... Нищо по-интимно и по-мистично да влизаш в себе си, дълбоко вътре, да застанеш пред Великото, да направиш контакт с Него и да излееш въжделенията на душата си, копненията, мъката, страданията си, за да намериш покоя на сърцето си. Горницата е място отвън - светло и чисто отвън и отвътре, където човекът щеше да влезе, както влязохме ние с изути нозе. За “Горница” се говори в оная глава, когато Христос с учениците се събират през оная последна Пасхална нощ - Тайната вечеря, става именно в приготвената за случая “Горница”.
към текста >>

60. 137. Кой как се ражда за учението.

ТОМ 30

Сега може би е трудно да му се прати идейна книга, но завчера му изпратих преди една седмица, през лятото беше пожелал на една своя братовчедка там да му изпрати речник, какъвто тя няма, толкоз дебел така френско-български речник, голям.
С.К.: Запознат си. И пожела той да му ги пратя и аз му ги изпратих. Туй беше първата стъпка и после и други неща. И после в Америка беше, и там му изпращах, доста неща съм му пратил. По-късно, по едно време ми писа да не му пращам, не знам за какво, защо, не специално, но общо така и от тогаз не съм му пращал. Сега може би е трудно да му се прати идейна книга, но завчера му изпратих преди една седмица, през лятото беше пожелал на една своя братовчедка там да му изпрати речник, какъвто тя няма, толкоз дебел така френско-български речник, голям. Щото той има моя речник, той пише изрично, че не ще малкия речник. Има речник френско-български, който аз съм съставил. Той излезе в три издания и то в големи тиражи. Разпространи се много бързо, по онова време, когато имаше липса на книги на пазара. Но той е кратък моя речник, аз съм го съставил, но му пратих един грамаден речник, издание на Академията на науките.
към текста >>

Щото той има моя речник, той пише изрично, че не ще малкия речник.
И пожела той да му ги пратя и аз му ги изпратих. Туй беше първата стъпка и после и други неща. И после в Америка беше, и там му изпращах, доста неща съм му пратил. По-късно, по едно време ми писа да не му пращам, не знам за какво, защо, не специално, но общо така и от тогаз не съм му пращал. Сега може би е трудно да му се прати идейна книга, но завчера му изпратих преди една седмица, през лятото беше пожелал на една своя братовчедка там да му изпрати речник, какъвто тя няма, толкоз дебел така френско-български речник, голям. Щото той има моя речник, той пише изрично, че не ще малкия речник. Има речник френско-български, който аз съм съставил. Той излезе в три издания и то в големи тиражи. Разпространи се много бързо, по онова време, когато имаше липса на книги на пазара. Но той е кратък моя речник, аз съм го съставил, но му пратих един грамаден речник, издание на Академията на науките. В.К.: Въз основа на френско-руски речник ли си го създал или как?
към текста >>

Има речник френско-български, който аз съм съставил.
Туй беше първата стъпка и после и други неща. И после в Америка беше, и там му изпращах, доста неща съм му пратил. По-късно, по едно време ми писа да не му пращам, не знам за какво, защо, не специално, но общо така и от тогаз не съм му пращал. Сега може би е трудно да му се прати идейна книга, но завчера му изпратих преди една седмица, през лятото беше пожелал на една своя братовчедка там да му изпрати речник, какъвто тя няма, толкоз дебел така френско-български речник, голям. Щото той има моя речник, той пише изрично, че не ще малкия речник. Има речник френско-български, който аз съм съставил. Той излезе в три издания и то в големи тиражи. Разпространи се много бързо, по онова време, когато имаше липса на книги на пазара. Но той е кратък моя речник, аз съм го съставил, но му пратих един грамаден речник, издание на Академията на науките. В.К.: Въз основа на френско-руски речник ли си го създал или как? С.К.: А, въз основа на френско-български речници нали така, щото то този е начина, човек не може в ума си да държи подред как вървят всяка една дума.
към текста >>

Но той е кратък моя речник, аз съм го съставил, но му пратих един грамаден речник, издание на Академията на науките.
Сега може би е трудно да му се прати идейна книга, но завчера му изпратих преди една седмица, през лятото беше пожелал на една своя братовчедка там да му изпрати речник, какъвто тя няма, толкоз дебел така френско-български речник, голям. Щото той има моя речник, той пише изрично, че не ще малкия речник. Има речник френско-български, който аз съм съставил. Той излезе в три издания и то в големи тиражи. Разпространи се много бързо, по онова време, когато имаше липса на книги на пазара. Но той е кратък моя речник, аз съм го съставил, но му пратих един грамаден речник, издание на Академията на науките. В.К.: Въз основа на френско-руски речник ли си го създал или как? С.К.: А, въз основа на френско-български речници нали така, щото то този е начина, човек не може в ума си да държи подред как вървят всяка една дума. Те вървят нали по азбучен ред. Въпроса е, че ти да познаваш езика, ще подбереш и важното няма да правиш грешки. В.К.: Интересно, прави ми впечатление, че и синът, и дъщерята са музиканти.
към текста >>

В.К.: Въз основа на френско-руски речник ли си го създал или как?
Щото той има моя речник, той пише изрично, че не ще малкия речник. Има речник френско-български, който аз съм съставил. Той излезе в три издания и то в големи тиражи. Разпространи се много бързо, по онова време, когато имаше липса на книги на пазара. Но той е кратък моя речник, аз съм го съставил, но му пратих един грамаден речник, издание на Академията на науките. В.К.: Въз основа на френско-руски речник ли си го създал или как? С.К.: А, въз основа на френско-български речници нали така, щото то този е начина, човек не може в ума си да държи подред как вървят всяка една дума. Те вървят нали по азбучен ред. Въпроса е, че ти да познаваш езика, ще подбереш и важното няма да правиш грешки. В.К.: Интересно, прави ми впечатление, че и синът, и дъщерята са музиканти. С.К.: Е, музиканти.
към текста >>

61. 91. Мислите и чувствата на човека се отправят за изграждане на съзнанието му

III. В Кабинета на Учителя

Евреинът изваждаше от богатия си цветист речник най-хвалебствените думи, и ги отправяше към Учителя.
Но какъв смисъл има евреинът да си крие мотивите и постъпките пред Учителя, за Когото знае, че при никакъв случай няма да ги използва против него?! Затова трябва ученикът да застане като дете пред Учителя, и всичко да говори както е! Доброволно и свободно да разкрива душата си, без да се извинява или оправдава! Още повече като знае, че Учителят вижда всичко, каквото става в него. Но евреинът не се спря до тук, той използваше всеки случай, дори сам създаваше такива да подкрепи и да обоснове пред Учителя правотата на своите неправи мисли, чувства и постъпки. Евреинът изваждаше от богатия си цветист речник най-хвалебствените думи, и ги отправяше към Учителя. Христов пък постъпваше тъкмо обратно - избираше най-грубите думи и епитети, за да ги отправи като отровни стрели към Учителя, искаше по най-брутален начин да Го уязви. Евреинът отвън се държеше с Учителя точно така, както трябваше да се държи един ученик. Христов отвън и отвътре се държеше лошо, беше само отрицателен, съзнанието му беше чисто - единно отвън и отвътре, но отрицателно.
към текста >>

62. 248. Звездни разстояния делят хората един от друг

III. Нощ на борба

IV. През очите на Христов. Посвещение

Андрей нямаше богат речник от думи и мислови форми, с които да изразява това, което мислеше и виждаше, затова си служеше с ограничен брой предварително приготвени форми като калъпи.
248. ЗВЕЗДНИ РАЗСТОЯНИЯ ДЕЛЯТ ХОРАТА ЕДИН ОТ ДРУГ Андрей наричаше Христов широканец, още и защото председателя на кооперация „Напред” в София носеше неговото презиме, когото пък не беше нито виждал, нито чувал да говори, само бяха му разказвали. Кооперация „Напред” беше идеологическо социалистическо предприятие за осъществяване идеите на социализма-освобождаване на работниците и консуматорите без революция от експлоатацията на капитала * Работниците и консуматорите тръбяха на всички страни, че широканците използват възвишените идеи на социализма като параван, за да ги експлоатират, затова ги мразеха. [*Виж „Изгревът”, т. 22, с. 674-675.] Христов, макар да носеше презимето на председателя на кооперация „Напред” и той да му беше чичо, нямаше нищо общо както с кооперация „Напред”, така и със Социалдемократическата партия в България. Андрей нямаше богат речник от думи и мислови форми, с които да изразява това, което мислеше и виждаше, затова си служеше с ограничен брой предварително приготвени форми като калъпи. И всяко нещо, което срещаше в живота, преценяваше и го намъкваше в най-подходящия калъп. Че нещо от него стърчеше извън калъпа, че хълташе или се деформираше, това за него не беше от особено значение. Разбира се, с такива знания и изрази той не можеше да оперира в реалния живот! Така каквито бяха широките социалисти за работниците от кооперация „Напред” и консуматорите, същите бяха евреите за хитлеристите; комунистите за капиталистите; дъновистите за източноправославната църква... А каква голяма разлика имаше между всеки широк социалист, евреин, комунист, дъновист!... Звездни разстояния делят хората един от друг!
към текста >>

63. 274. Срещи с приятели – дъновисти

V. Продължение: разказа от първия ден

Те ми дадоха много оригинално обяснение - дадоха ми речника „Ларус”, и си продължиха работата.
- Христов разбираше повече отколкото предполагаше Благовест, но нямаше смисъл сега на това да реагира. Той си постигаше целта, а личното оставяше настрана. -Тогава в редакцията тъкмо сглобяваха книжката, четоха ми извадки, беседвахме върху някой статии. Там, за първи път чух думата „посвещение”! Помолих ги да ми я обяснят. Те ми дадоха много оригинално обяснение - дадоха ми речника „Ларус”, и си продължиха работата. От обяснението в речника, аз не останах доволен. Тогава ми дадоха адреса на книгоиздателството Ст. Атанасов, от което си набавих всичките окултни книги, прочетох ги и отидох при господин Дънов. Пак на дълго Му говорих, накрая Той ме прати при брат Боян Боев*, който за мене е ангел в човешка форма, човек с големи духовни постижения - добър, чист, постигнал простотата на дете, а в артистичните науки и педагогиката - специалист от рядка класа, завършил в Германия естествени науки! [*Боян Боев - „Изгревът”, т.
към текста >>

От обяснението в речника, аз не останах доволен.
Той си постигаше целта, а личното оставяше настрана. -Тогава в редакцията тъкмо сглобяваха книжката, четоха ми извадки, беседвахме върху някой статии. Там, за първи път чух думата „посвещение”! Помолих ги да ми я обяснят. Те ми дадоха много оригинално обяснение - дадоха ми речника „Ларус”, и си продължиха работата. От обяснението в речника, аз не останах доволен. Тогава ми дадоха адреса на книгоиздателството Ст. Атанасов, от което си набавих всичките окултни книги, прочетох ги и отидох при господин Дънов. Пак на дълго Му говорих, накрая Той ме прати при брат Боян Боев*, който за мене е ангел в човешка форма, човек с големи духовни постижения - добър, чист, постигнал простотата на дете, а в артистичните науки и педагогиката - специалист от рядка класа, завършил в Германия естествени науки! [*Боян Боев - „Изгревът”, т. 3, с.
към текста >>

64. 319. Членовете на Партията и сблъсъци с полицията

Отговор на Вергилий Кръстев

Андрей имаше беден речник, не винаги думите му изразяваха това, което искаше да каже, и често се чувствуваше дори несъответствие.
През изборите, когато Демократическия сговор загуби изборите от Народния блок, Полицията беснееше по Солни пазар, където на улица „Позитано” беше клуба на Партията, от където съобщаваха резултатите от изборите. Аз бях се спрял пред една отворена шахта на улицата. Един полицай дойде и застана пред мене, и аз го бутнах в шахтата. Тогава блокираха целия квартал и насмалко щяха да ме хванат! Спаси ме един боклукджийски сандък, в който се пъхнах. Андрей имаше беден речник, не винаги думите му изразяваха това, което искаше да каже, и често се чувствуваше дори несъответствие. Особено това силно пролича, когато Христов му каза, че ще стане писател - почна да се стреми да говори с особени и културни думи, на които не винаги знаеше точния смисъл. Христов и тогава го слушаше и не даваше с нищо да се разбере това, защото имаше друга идея - Андрей трябваше да се освободи от напластените изживявания, трябваше да се задоволи и тщеславието му, а формата после послушна на съдържанието сама щеше да дойде.
към текста >>

65. 11.1. Лица и събития, доказани чрез „Изгревът”.

Отговор на Вергилий Кръстев

462-470, сме публикували речник на остарелите и чужди думи в произведението на Михалаки Георгиев.
Учителят Дънов дава един хубав пример с писателя Михалаки Георгиев, който присъства на първите събори. Според Учителят, най-хубавия разказ в българската литература е този на Михалаки Георгиев, под надслов: „Бае Митар Пророкът”. Виж „Изгревът”, т. 17, с. 437-455. А на с. 462-470, сме публикували речник на остарелите и чужди думи в произведението на Михалаки Георгиев. Вие можете ли да го прочетете? Няма да можете! Обвиняват го, че пише на диалект, така както българите говорят към Видин и Лом! Той пише на говорим български език. Това е причината, да не го признават за писател!
към текста >>

66. 18.1. Осветление за „сляпата неделя”.

Отговор на Вергилий Кръстев

Ще я търсите в литературният речник.
Да дойде! Аз нямам нищо против! Да дойде, за да се освободя от тези навлеци! Знаете ли какво означава думата „навлеци”? А това е много важна дума, която е подходяща в този разказ за навлеците! Ще я търсите в литературният речник.
към текста >>

67. 31.1. Кога трябва да ти е точен кантара?

Отворих речника за чуждите думи, и намерих какво тя означава.
31.1. КОГА ТРЯБВА ДА ТИ Е ТОЧЕН КАНТАРА? Отговор на Вергилий Кръстев - съставител на „Изгрева” 31.1.1. Аз тази дума, не я познавам! Отворих речника за чуждите думи, и намерих какво тя означава. О-хо, та Вие нямате ценз да употребявате такива думи, без да им знаете значението! Нямате - съвсем сериозно говоря! 31.1.2. Това, което съм казал на баща ти, е точно така! Смятах, че ще ми станеш сътрудник! Но не се случи!
към текста >>

68. 215. Махат Чухан и Михаил Иванов

ТОМ 34

Л.Т: Нямам хубав френско-български речник.
Сега аз искам да извадите онази книга за Сидет. Л. Т: А, да я дам. В.К.: За да може да я разгледаме. Л.Т: Ще Ви я дам. В.К.: Искам да я видя. Л.Т: Нямам хубав френско-български речник. Трябва да имам и речник, за да преведа. В.К.: Ти имаш друга работа сега. Л.Т.: Ето Го Учителя. В.К.: Какво представлява тази книга? Л.Т: Вижте сега, Махат Чухан... В.К.: Първо, тази книга се казва „Вехат”.
към текста >>

Трябва да имам и речник, за да преведа.
Т: А, да я дам. В.К.: За да може да я разгледаме. Л.Т: Ще Ви я дам. В.К.: Искам да я видя. Л.Т: Нямам хубав френско-български речник. Трябва да имам и речник, за да преведа. В.К.: Ти имаш друга работа сега. Л.Т.: Ето Го Учителя. В.К.: Какво представлява тази книга? Л.Т: Вижте сега, Махат Чухан... В.К.: Първо, тази книга се казва „Вехат”. Л.Т: „Висак”.
към текста >>

69. Съдържание

Списък на спомоществователите за Френско- българския речник на Георги Миркович и Христо Ваклидов.
- В: Дунавский лебед (Белград). Г. 2, бр. 62, 24 декември 1861, с. 247. 6.4. Публикации: 1862 година. 6.4.1. Списък на спомоществователите за Френско- българския речник на Георги Миркович и Христо Ваклидов. - В: България (Цариград). Г. 4, бр. 33, 28 ноември 1862, с. 264. (Сякакви неща и новини). 6.5. Публикации: 1863година. 6.5.1.
към текста >>

Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е.
ВЯРА И СЪМНЕНИЕ. 30 лекция на Общия окултен клас (II година), 17.VI.1923 г. Русе: печ. Малджиев, [1923]. 43 с. Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова Речник на някои имена на селища / Е. Ангелова-Пенкова Съдържание
към текста >>

Ангелова- Пенкова Речник на някои имена на селища / Е.
30 лекция на Общия окултен клас (II година), 17.VI.1923 г. Русе: печ. Малджиев, [1923]. 43 с. Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова Речник на някои имена на селища / Е. Ангелова-Пенкова Съдържание
към текста >>

70. Георги Вълков Миркович (1825-1905) - животоописание в дати / Ефросина Ангелова-Пенкова

1863 година Събира дарения за издаване на Френско-български речник в Болград.
Сътрудничи на вестник България на Драган Цанков (1860-1861) 1861 година Заминава за Рим, с делегация до папа Пий IX за ръкополагане на архимандрит Йосиф за архиерей на съединените Българи. На 14 април Йосиф Соколски е ръкоположен тържествено, като церемонията се извършва и на църковнославянски език. Членове на делегацията са Драган Цанков, Георги Миркович, дякон Рафаил Добрев Попов от Стрелча, лазариста Евгений Боре, директор на френското католическо училище в Бебек. След завръщането си заема поста околийски лекар в Болград, град в Украйна, Одеска област (1961-1964). Награди: Грамота и орден от Папа Пий IX, подпечатана с пръстена на папа Пий IX - отличие за рицар на ордена Пий, трета степен (16.04.). 1863 година Събира дарения за издаване на Френско-български речник в Болград. 1864 година Заминава за Браила и работи като частно практикуващ лекар (1864-1866) Заема поста на директор на Болградската българска гимназия (30 януари - 12 август 1864 г.) Приема поканата за директор след смъртта на известния просветен деец Димитър Стефанов Мутев. Освободен от директорския пост от Просветното молдавско министерство поради открито толериране на революционните настроения сред учениците. Автор: Слово въз нуждата на учението и на възпитанието, изложено от д-ра Мирковича, директор на Болградското централно училище и изречено от ученикът Д. Грекова във време на наградите 1864 г., юния 30. Бол град: в училищната печ., 1864.
към текста >>

Енциклопедичен речник. Ч.
Миркович за откриване на българска книгопечатница в Протокол от заседание на Сливенско общинско управление № 240/23.11.1878. Сливен: Държавен архив Сливен, ф. № 46К, инв. оп. 1, а.е. 1. [прегледан 21.02.2020] 11) Вж Касъров, Лука Иванов. Енциклопедичен речник. Ч. 2: Л-П. Пловдив: изд. и печ. на Д. В. Манчов, 1905, с. 1380.
към текста >>

Енциклопедичен речник. Ч.
II-В 3070. 16) Завещание (Довереност) на д-р Миркович. София: НБКМ, БИА, ф. 95. инв. оп. II-B 3164 17) Касъров, Лука Иванов. Енциклопедичен речник. Ч. 2: Л-П. Пловдив: изд. и печ. на Д. В. Манчов, 1905, с. 1380.
към текста >>

71. 2.9.2. Католическата пропаганда и Йосиф Соколски. - В: Раковски, Георги Стойков.

С цитати от Платоновия Кратил, Ксенофона и речника на Скарлат Византийски от 1852 г.
Русе, гдето пашата накарал българския свещеник да се подчини на гръцкия владика, но народът не позволил това и направил шумна манифестация. После той минува на въпросите: какво трябва да се прави по-нататък и от кого трябва да се очаква помощ в борбата против Фенер? На тях той отговори „с онова исто българско чистосърдечие, с онии исти народен глас, кой всякоги е между вам тръбил истинния народни ползи, истинний път кого трябва да следвате, да би дошли до едно сходно днешному веку развитие, а чрез него до ваше старо величие и слава.” Раковски съветва: да не се допуска отново въдворяването на гръко-фенерското духовенство в България, защото ще почне старото гонение и предателство, старият раздор и разврат. „За вас няма веки народност, няма веки нравствен живот, ако допустите такава една вагабонтска гръцка зган и такова едно ново наводнение панелинизма над вас си! ” И Раковски излага историята на умразата между българи и гърци още от най-стари времена, характеризувайки древните гърци като разбойници, развратници и шовинисти, които искали да елинизуват всички варвари. С цитати от Платоновия Кратил, Ксенофона и речника на Скарлат Византийски от 1852 г. доказва, че елинската народност и елинският език били примесени с много чужди елементи, поради което нямало тук нито основание за гордост, нито сила за независимост. Изложил завладяването на Гърция от римляните и увеждането на християнството, той цитува места от Amedee Thierry, Histoire des fils d’Attila, за да покаже, че Константин Вилики бил славянин от Ниш, и очертава борбата за надмощие между византийския патриарх и римския папа. Отслабен Рим, гърците обърнали поглед към българите, за да водят с тях разорителни войни, догде ги завладеят и догде унищожат народността им. Но надеждата им за покорение и еленизация могла да се смята, въпреки всички усилия, осуетена - както признавал това и гръцкият историк К. Папаригопуло.
към текста >>

72. 3.6.8. Изселванията след Одринския мир (1829 година).

Дал, съставителя на знаменития руски тълковен речник, по образование лекар, който по това време се е намирал там с руските войски, че Сливен бил запален и само купчините прах и пепел показвали мястото, където недавна се е намирал градът.
Едни, които според Селимински били по-опитни и по-далновидни, искали да бъде изгорен градът по две причини: 1) да не се ползуват от оставените неща онези, които цели 5 века са им причинявали нещастие върху нещастие, и 2) да изчезне надеждата у изселниците за обратно връщане. Други са били на обратною мнение. Тяхната интимна мисъл е била, както вярно се е досещал Селимински, че може да се създадат в близко време благоприятни условия за връщане. Такава надежда им е била внушена и от одринския митрополит Герасим. Твърде е възможно при заминаването на изселници някои от привържениците на първото становище да са осъществили плана си, но в никой случай не може да се сметне за правдоподобно сведението на руския етнограф и писател Вл. Дал, съставителя на знаменития руски тълковен речник, по образование лекар, който по това време се е намирал там с руските войски, че Сливен бил запален и само купчините прах и пепел показвали мястото, където недавна се е намирал градът. Трудно е да си представим и такава всеобща безразсъдна постъпка, с която изселниците се отплащали на враговете си турци, за каквато пише съшият Дал в повестта си „Сливенка”. На 13 април 1830 г. рано сутринта огромен керван от бежанци напуснал Сливен. Пътят на кервана бил определен. Айтос бил средоточище, където трябвало да пристигнат и бежанците от другите градове и села на Югоизточна България, та оттам да тръгнат заедно.
към текста >>

73. 3.8. Българската интелигенция в Румъния и турските държавници и общественици в периода 1800-1878 г. 3.8.1. Български емигранти в Румъния

издава френско-български речник в Болград.
Цанков участвува в делегация, която отива в Рим при папата. През същата година отива в Болград като лекар на града и на окръга и тук с д-р Селимински и с Д. Войников издава през 1864 г. „Сборник български фолклор”. През 1863 г. издава френско-български речник в Болград. През 1864 г., след смъртта на Д. Мутев, става директор на Централното училище в Болград (януари-август), после отива в Браила като лекар. Автор е и на учебници, занимава се с публицистика. През 1868 г. заминава за България - лекар в Русе.
към текста >>

74. 6. МОЗАЙКА ОТ ПЪТЯ НА Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ ПО СТРАНИЦИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЕРИОДИЧЕН ПЕЧАТ. СЪОБЩЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ (1859-1875)

Списък на спомоществователите за Френско- българския речник на Георги Миркович и Христо Ваклидов.
- В: Дунавский лебед (Белград). Г. 2, бр. 62, 24 декември 1861, с. 247. 6.4. Публикации: 1862 година. 6.4.1. Списък на спомоществователите за Френско- българския речник на Георги Миркович и Христо Ваклидов. - В: България (Цариград). Г. 4, бр. 33, 28 ноември 1862, с. 264. (Сякакви неща и новини). 6.5. Публикации: 1863година. 6.5.1.
към текста >>

75. 6.4. Публикации: 1862 година. 6.4.1. Списък на спомоществователите за Френско- българския речник на Георги Миркович и Христо Ваклидов.

СПИСЪК НА СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛИТЕ ЗА ФРЕНСКО-БЪЛГАРСКИЯ РЕЧНИК НА ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ХРИСТО ВАКЛИДОВ В: България (Цариград). Г.
6.4. ПУБЛИКАЦИИ: 1862 година 6.4.1. СПИСЪК НА СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛИТЕ ЗА ФРЕНСКО-БЪЛГАРСКИЯ РЕЧНИК НА ГЕОРГИ МИРКОВИЧ И ХРИСТО ВАКЛИДОВ В: България (Цариград). Г. 4, бр. 33, 28 ноември 1862, с. 264. рубрика: Сякакви неща и новини Спомоществователи за Словаря Френско-Български на Мирковича и Ваклидова468: _________________________________________ 468) Бележка на Е. Ангелов-Пенкова: Христо Дочев Ваклидов (1841- 1891)-учител, журналист, редактор, преводач от френски език, общественик. Автор на първият учебник по алгебра на български език.
към текста >>

76. Речник на остарели, редки и диалектни думи / Е. Ангелова- Пенкова

РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ А Арзухал (остар.) - писмена молба; просба, прошение.
РЕЧНИК НА ОСТАРЕЛИ, РЕДКИ И ДИАЛЕКТНИ ДУМИ А Арзухал (остар.) - писмена молба; просба, прошение. Арнише, арнисвам (от гр.: αρνουμια) - спирам, преставам Ахчийница - гостилница. Ахчия (ар.-тур.: ahçr) - готвач Б Бахча - градина. Бедел-и аскерие - военен данък, заменил (1856 г.) паричния данък джизие или харач (харадж) събиран от не мюсюлманското население Берат, берхат - акт на султана на Османската империя, издаван под формата на указ или грамота за назначаване на служба, с който се предоставят или потвърждават права и привилегии.Бератът носи султанския знак „тугра“ и се подновява (подменя) с възкачването на всеки нов султан. Бережливост (рус.: бережливость) - пестеливост, благоразумие, икономичност Берхат - вж Берат Босорман, бусурман - невеж, бедняк Бусурман - вж Босорман В Вапор - параход Вверявам,введа - поверявам Ветва - клонче на дърво; вейка Д Даваджйя (ар.-тур.: davaci)-тъжител, който повдига давия (процес) срещу някого. Даждия (остар.) - данък, данъци Дармоед (рус.) - готован, търтей Дембел(ин) (от пер.-тур.: tembel) - мързеливец, ленивец Диплография - счетоводна отчетност, двойно записване или двойно счетоводство.
към текста >>

77. Речник на някои имена на селища / Е. Ангелова-Пенкова