Търсене в текстове за 'Религия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 197 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес има кризи във всички области на живота – финансова криза, криза в психичния свят, в религията и пр.
БЪДЕЩИЯТ СТРОЙ – СТРОЙ НА ЛЮБОВТА Няколко души общественици посетиха Учителя. Един от тях попита: „Какво ще кажете по социалния въпрос, който днес вълнува човечеството.“ Учителя каза: Днес има кризи във всички области на живота – финансова криза, криза в психичния свят, в религията и пр. Всички тези кризи имат общ корен. Като видите измъчени, страдующи хора, хора в лишение и пр., това показва степента на развитието на човечеството и се разбира, че то не е дошло още до една висша култура. В света има място и условия за всички, обаче животът се поставя на неразумни основи, а в него трябва да се приложат Справедливостта и Равенството. Какво се разбира под думата Равенство? Това значи, че на всеки ще се даде според нуждите му.
към текста >>

2. 5_26 ) Християнството носи принципите на бъдещата култура - Боян Боев (1883 – 1963)

Трябва да знаете, че в бъдеще мистичното християнство ще стане всесветска религия на човечеството.
Човек трябва да се пази от крайната доверчивост и от крайното подозрение, те са две крайности. Братът попита: „Как да се влезе във връзка с Напредналите Същества? “ Като имате постижения при изучаване на Евангелието, така вие ще имате връзка с Напредналите същества. Дръжте християнската вълна. Трябва да знаете, че в бъдеще мистичното християнство ще стане всесветска религия на човечеството. Христос понесе общочовешката карма. Единствено Учението на Христос носи общочовешка идея и принципите на бъдещата култура, затова от Невидимия свят е предназначено да стане в бъдеще общочовешка култура. Никой не може да се посвети, да влезе в общение със светиите, ако не е подготвил ум и сърце. Като ги пречисти, умът и сърцето ще станат готови за Божественото. Светът не е меродавен, дали нашите идеи са добри или не.
към текста >>

3. 6_05 ) Седем групи по трима - Боян Боев (1883 – 1963)

Мистикът разбира вътрешния смисъл на религията.
Това е едно животинско състояние. Мистицизмът е вътрешен стремеж. Мистицизмът ще дойде отпосле. Отначало човек ще има обикновен религиозен стремеж, а после ще дойде до мистицизма. Не можеш да бъдеш истински религиозен, без да бъдеш мистик. Мистикът разбира вътрешния смисъл на религията. Братът каза на Учителя: „Вие напоследък бяхте ми дали една задача да изпращам три пъти на ден добра мисъл към някого и да пожелая да се пробуди в него Любовта, да изпълнява Волята на Бога и да Му служи. Вие ми дадохте тази задача за десет дни и те се изминаха.“ Ще ви дам нова задача за десет дни: сега изпращайте всеки ден по една мисъл на всички добри хора – да се усили тяхната Любов към Бога. Трябва да се прави три пъти на ден. А може да се прави три пъти нощем.
към текста >>

4. 70) Ръководен от Любовта и Мъдростта - Боян Боев (1883 – 1963)

Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе.
Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях. Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение. Религията събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе. За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние. Духовно състояние е човек да бъде тих и спокоен, когато е болен, да не изгубва присъствие на духа и пак да бъде радостен.
към текста >>

5. 33) Какво е право - Боян Боев (1883 – 1963)

В днешната църква това не е християнство – в основата на религията трябва да се тури Любовта, а тя носи живот, светлина, свобода и сила.
КАКВО Е ПРАВО Кореспондентът на един чуждестранен вестник бе приет от Учителя и най-напред попита: „Големи ли са различията между вас и това, което днес наричат църква? “ Различията са големи. В днешната църква това не е християнство – в основата на религията трябва да се тури Любовта, а тя носи живот, светлина, свобода и сила. Въпрос: Какво е вашето отношение по въпроса за храма, зданието? Цялото Небе за нас е храм със запалени свещи и кандила. Също така и всеки човек е сам църква за себе си. Християнството отхвърли жертвоприношенията на евреите. Но днес това, което християнската църква поддържа, трябва да се изхвърли, и нека да останат Любовта и самоотричането.
към текста >>

6. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

Има свидетелства, че още в атлантско време – хиляди години преди Христа – в окултните школи учениците са били подготвяни за великото събитие в земната история – идването на Христа, Който не е обикновен основател на религия, а е Спасител на човечеството, Който донася съвършения закон на вяра и Любов, а от това зависи бъдещата посока на човешката еволюция.
МЪДРЕЦИТЕ ОТ ИЗТОК38 За идването на Исуса Христа – въплътителя на Син Божи, се е знаело от древни времена, и за да се подготви съзнанието на човечеството, са били дадени различни духовни учения: браманизъм39, маздеизъм40, херметизъм41, орфизъм42, мозаизъм43, будизъм44 и др. Чрез окултните школи човечеството извървява подготвителните стъпала към идеите на Христа. Не е правилно да се смята, че само в мозаизма – в книгите на Стария Завет – се загатва за идването на Христа. Има свидетелства, че още в атлантско време – хиляди години преди Христа – в окултните школи учениците са били подготвяни за великото събитие в земната история – идването на Христа, Който не е обикновен основател на религия, а е Спасител на човечеството, Който донася съвършения закон на вяра и Любов, а от това зависи бъдещата посока на човешката еволюция. След Христовата жертва се дават възможности, условия и сили за възлизане на човешките души. В Атлантида посветените са говорили с благоговение и безгранична любов за Великия, Който ще дойде и ще донесе сили за възход. Наричали са Го с магичната дума Метатрон. А тези, които приеха Христа при идването Му и изиграха голяма роля за разпространението на християнството – апостолите, първите мъченици и светиите, са били подготвяни духовно в течение на много поколения напред и по този начин са имали вътрешна връзка с Христа още преди Неговото идване. Освен това е било необходимо да се подготвят и реални условия за проявата на физическото тяло на Исус от Назарет.
към текста >>

7. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

39. Браманизъм – индийска религия по името на Бог Брама, възникнала през Х–ІХ в.
1., стр. 3. 37. Тивериадското море – Генисаретското езеро 38. Статията е публикувана в сп. „Житно зърно“, 1937 г, кн. 2-3, стр. 41. 39. Браманизъм – индийска религия по името на Бог Брама, възникнала през Х–ІХ в. пр. Хр. Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове. 40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц.
към текста >>

40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в.
„Житно зърно“, 1937 г, кн. 2-3, стр. 41. 39. Браманизъм – индийска религия по името на Бог Брама, възникнала през Х–ІХ в. пр. Хр. Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове. 40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц. 41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др.
към текста >>

41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот.
пр. Хр. Свързана е с кастата на жреците (браман – жрец) и се основава на жертвоприношението и на свещените устни текстове. 40. Маздеизъм (и Зороастризъм) – древноиранска религия, възникнала около 6 в. пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц. 41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса.
към текста >>

42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в.
пр. Хр., основаваща се на идеите на Заратустра – пророк и реформатор в религиозните идеи. Маздеизмът проповядва идеята за постоянна борба между добрия бог Ахура-Мазда и злия бог Ангро-Майниц. 41. Херметизъм – древноегипетска религия, свързана с идеите на Хермес Трисмегист – жрец и посветен, който синтезира същността на гръцкия бог Хермес и на египетския бог Тот. Херметизмът се основава на идеите за силата на познанието, на борбата за усъвършенстване, изповядва култа към Всемогъщия ум. С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз. 43. Мозаизъм – религия на древните юдеи, свързана с Мойсей, основана на Мойсеевото законодателство, изложено в първите пет книги на Библията. 44. Будизъм – учението на Буда, възникнало през 5 в.
към текста >>

43. Мозаизъм – религия на древните юдеи, свързана с Мойсей, основана на Мойсеевото законодателство, изложено в първите пет книги на Библията.
С Хермес се свързва възникването на много от окултните науки като алхимия, астрология и др. 42. Орфизъм – религия на древните траки и гърци, възникнала около 6 в. пр. Хр. Свързана е с учението на Орфей, което се основава на вярата в безсмъртието и в прераждането, изповядва култ към Слънцето и идеята за цикличното възпроизвеждане на Космоса. Орфизмът е свързан с много мистериални обреди, които целят въвеждане на Бога в себе си чрез екстаз. 43. Мозаизъм – религия на древните юдеи, свързана с Мойсей, основана на Мойсеевото законодателство, изложено в първите пет книги на Библията. 44. Будизъм – учението на Буда, възникнало през 5 в. пр. Хр., насочено към освобождаване от страданието чрез постигане на пробуждане, наречено просветление или нирвана. В основата му е разбирането за прераждането и за кармата и учението за Средния път, за Четирите благородни истини и за Благородния осмократен път. Създава много практики за йога, медитация и етика. 45. Виж статията „Инволюция и Еволюция“, сп.
към текста >>

8. 100) Хигиена в три направления - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, ако се спираме само върху човешкия характер или само върху изкуството или религията, то става еднообразно.
Например на Юпитер трябва да бъдем с по-голям ум. Научете се да работите изправно. Защо ще заявявате: „той е грешен“ или „ти си грешен“. Говорете безлично. Може да се каже: „Ние, хората, не живеем добре.“ Когато човек говори, трябва да търси разнообразие в речта си. Например, ако се спираме само върху човешкия характер или само върху изкуството или религията, то става еднообразно. Но ако преминем през трите теми и ги обединим, разнообразието ще спомогне повече за търсената яснота. Има неща, които не бива да се споменават извън нашия кръг. Разбира се, че трябва да се говори принципно, но не и да се изнася Истината напълно. Щом един човек е болен, ще му дам лекарство, но защо да му разправям как съм го приготвил. Или казвам на някого: „Ще дойде пороят, излез от този дол!
към текста >>

9. Навременност - Боян Боев (1883 – 1963)

Всяка епоха носи известни културни придобивки в науката, философията, религията, изкуството, техниката и пр.
Същият печален резултат се получава, ако не даваме материал на паметта през втория период. Пропуснатото през този период мъчно може да се навакса. Тогава човек също така ще има слаба памет. По-долу, при разглеждане на трите периода, ще се изтъкне в подробности кои детски сили и заложби в кой период са в подем и разцвет, за да се обърне специално внимание върху тях през съответния период. Връзка на образованието с нуждите и задачите на епохата. Всяка епоха носи известни културни придобивки в науката, философията, религията, изкуството, техниката и пр. И човек, за да бъде деен член на епохата, трябва да ги усвои. Всяка епоха поставя на човека известни задачи, известни проблеми, които той трябва да разреши. Всяка епоха се вълнува от известни въпроси, спрямо които човек трябва да вземе едно правилно становище. Всяка епоха развива нови страни на човешкия дух. Всичко това трябва да се вземе предвид при образованието.
към текста >>

10. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Това са религията и любовта.
” Чрез любовта влизаме във връзка с една велика реалност. Дето е любовта, там е великото разумно начало в света. Всички велики поети с прозрение са долавяли мистичната мощ на любовта. Например, Новалис казва в своите „Фрагменти”: „В света има само някои цветя от неземен произход, които ни загатват за другия свят. Това са религията и любовта. Любовта е най-висшата реалност, основата на всичко. Тя е крайната цел на мировата история, амин на вселената”. Шилер казва: „Ако всеки човек би любил, то всеки би притежавал целия свят. Искрено признавам, че вярвам в справедливостта на безкористната любов. Бих загинал, ако тя не съществува, ако бих престанал да вярвам в любовта.
към текста >>

11. УЧИТЕЛЯТ ЗА ОБРАЗОВАНИЕТО - Боян Боев (1883 – 1963)

И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.”
И тоя, на когото е дадено да сътрудничи в изграждането на екзактната наука, ще намери заедно с великия германски поет Гьоте своето доволство и своето вътрешно щастие в съзнанието, че е изследвал изследваемото и че е отдал тиха почит на неизследваемото.” България, която е пред прага на своя златен век, след дългите страдания, преживяни през вековното й съществувание и която има за в бъдеще да изпълни важна духовна мисия не само по отношение към себе си, но и в международната общност, трябва да стане пионерка на новото, на новата ера, която идва победоносно в своя път. Българският народ е достатъчно узрял, за да може да стане ценен проводник на новата творческа вълна, която се разлива по цялата земя, вълна, която ще освежи, ще реформира коренно политическия, обществения, стопанския и духовно-културния живот. Този чисто български реформаторски дух е подчертан още през времето на богомилите, както казва известният български писател Стилиян Чилингиров в своята книга „Какво е дал българинът на другите народи”: „С това учение България е първият християнски реформатор в света, който много време преди Цвингли, Лютер и Калвин проповядва на християните да се освободят от Рим и Цариград и да дирят спасение само в евангелските истини, в духовното и нравствено съвършенство на човека и на гражданина.” И много правилен е упрекът на Чилингиров, отправен към нашата интелигенция, че „когато цял свят го смяташе за българско, единствено ние дирехме корените му в манихейството, месалиянството и павликянството.” И по-нататък авторът на книгата „Какво е дал българинът на другите народи”, в своите разсъждения основателно се гордее, че както „Христос освети със смъртта си кръста, така нашият българин освети кладата и показа на света, как се служи самоотвержено на една идея, на едно учение, на една религия 415 години преди Ян Хус и цели 500 години преди италианеца Джордано Бруно.” Исторически е безспорно, че първите искри на ренесанса в Европа се излъчват от българското богомилско движение. Това учение се разля в Италия - патарени, катари, във Франция - албигойци, в Германия и Англия - катари, и чрез своята героична борба за социална справедливост, със своя чист мистицизъм наложи своите отражения в живота им. „И няма да бъде преувеличено, ако се каже, че лозунгът „Равенство, братство, свобода” с който французите обявиха и водиха своята революция и чрез нея се опитаха да преобразуват отношенията между личности, класи и народи, е наш лозунг. Той ще остане вечен блян за човечеството, ще бъде като указател на истинския Христов път на земята, благодарение на българския гений - негов създател, разпространител и осветител. Осветил я с кръвта на хиляди и хиляди мъченици българи, тръгнали по света да въдворяват нов ред между хората и нова правда на земята.”
към текста >>

12. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда - основател на будизма, Хермес - на херметизма, Зороастър - на персийската религия, Мойсей - на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях.
Учителят за Христа Ще изложа схващането на Христа и значението на Христа според Учителя и накрая ще прочета избрани места от беседите по въпроса. Наистина, няма лекция, където Учителят да не говори за Христа. Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда - основател на будизма, Хермес - на херметизма, Зороастър - на персийската религия, Мойсей - на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях. От окултните изследвания се вижда, че Христос не е от човешката еволюция. Основателите на религиите са хора като нас, само че много са работили върху себе си и са достигнали едно по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. "Той е едно Божествено космично същество, Божествено същество, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христос.
към текста >>

Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме.
Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в България и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г.
към текста >>

Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един пастир." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо.
И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в България и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един пастир." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия." Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта.
към текста >>

Тази религия ще бъде езотерическото Християнство.
Идвал е и в България и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един пастир." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия." Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример.
към текста >>

То ще бъде мировата религия."
На него Христос му се е явил и му е казал така: "Иди и работи за мен." От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: "Едно стадо и един пастир." Лично на мен веднъж Учителят ми каза: "В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия." Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример. Пеню Киров е първият ученик на Учителя.
към текста >>

13. 06. ЕДНА СРЕЩА В ТОПОЛИЦА - Боян Боев (1883 – 1963)

Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност!
Новото ще влезе в света чрез музиката. Тя е вратата, казва Учителят, през която ще мине човек, за да се отворят всички възможности за него! Повечето от песните в тая среща са от Учителя. Ето, гостите са вече прибрани в определените им домове. На другия ден срещи на групи в разни къщи и красиви разговори върху идейни въпроси. Още в началото на разговора изпъква в очи мъдростта, сериозността и знанието, с което тия приятели от селата разглеждат сложни въпроси от областта на наука, философия, религия, изкуство и пр.. Какъв тънък усет за Истината, каква светлина, каква остра мисъл, логичност, наблюдателност и начетеност! Те постоянно четат, учат. Използуват и най-малкото свободно време за учене. Някои от тях, макар и възрастни, почват да учат цигулка! Какъв вътрешен подтик за висш живот! Казаха ми, че братството в селото имало обща земя, която всички работили.
към текста >>

14. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда - основател на будизма, Хермес - на херметизма, Зороастър - на персийската религия, Мойсей - на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях.
Учителят за Христа Ще изложа схващането на Христа и значението на Христа според Учителя и накрая ще прочета избрани места от беседите по въпроса. Наистина, няма лекция, където Учителят да не говори за Христа. Тези хора, които не са запознати с окултната наука, мислят, че Христос е подобен на другите основатели на религии, като Буда - основател на будизма, Хермес - на херметизма, Зороастър - на персийската религия, Мойсей - на еврейската религия и т.н., но Христос не е като тях. От окултните изследвания се вижда, че Христос не е от човешката еволюция. Основателите на религиите са хора като нас, само че много са работили върху себе си и са достигнали едно по-голямо съвършенство и с религиите са искали да издигнат човечеството. Но Христос не е човек. “Той е едно Божествено космично същество, Божествено същество, което иде от централното слънце на вселената, около което нашето слънце се върти и за 20 милиона години извършва един кръг. От това вселенско слънце иде Христoс.
към текста >>

Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме.
Чрез своите мисли, чувства, желания и постъпки ще изявиш Христа. Второто, което иде, е следното: Готовите души през тази епоха ще станат способни да виждат Христа, ще влизат в общение с Него. Не в материалния свят, но чрез етерното и астралното ясновидство, тези хора ще влязат в общение с Христа. Виждането на Христа е велик момент. И сега това е възможно, но в бъдеще ще става в по-голям мащаб. Индусът Саду Сундар Синг като младеж се е колебал коя религия да приеме. В момент на най-голямо отчаяние и обезсмисляне на живота, той е видял Христа и оттогава тръгнал в света да проповядва. И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в Бълга¬рия и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г.
към текста >>

Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един пастир.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо.
И сега той е жив, като държи сказки из целия свят. Идвал е и в Бълга¬рия и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един пастир.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия.” Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта.
към текста >>

Тази религия ще бъде езотерическото Християнство.
Идвал е и в Бълга¬рия и е държал сказки в евангелската църква. На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един пастир.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия.” Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример.
към текста >>

То ще бъде мировата религия.”
На него Христос му се е явил и му е казал така: “Иди и работи за мен.” От този момент той станал съвсем друг човек, изпълнен с мир, радост и блаженство. В тази епоха и от 1950 г. нататък много хора ще могат да видят Христа и да говорят с Него. Ще се сбъднат думите, които Христос е казал: “Едно стадо и един пастир.” Лично на мен веднъж Учителят ми каза: “В бъдеще ще има една единна религия за цялото човечество, по цялото земно кълбо. Тази религия ще бъде езотерическото Християнство. То ще бъде мировата религия.” Окултизмът иде да докаже значението и мисията на Христа. Всички народи ще признаят Христа, ще Го оценят и приемат. За основа на живота ще се тури Любовта. Един пример. Пеню Киров е първият ученик на Учителя.
към текста >>

15. 057 СПРАВЕДЛИВОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако ще има религия, тя да бъде религия на Любовта.
Един Разумен Свят вземаше участие сега в нашата работа. Бяха най-тежките и съдбоносни дни за българския народ и човечеството.'' ''Като привършихме работата, Учителят прегледа още веднъж всичко и видя, че беше направено добре. После, като се събрахме около него, почна да говори за закона на Справедливостта:'' – Справедливостта трябва да се приложи в човешкия Живот - Справедливостта по отношение на благата, които се дават. Ако ще има религия, тя да бъде религия на Любовта. Ако ще има обществен строй, той да бъде строй на Справедливостта. Сега има ново разпореждане във Вселената до всички - да сменят старите мерки с нови. Нови мерки се изискват! Една от новите мерки гласи: обичай другите така, както искаш тебе да обичат. Всеки трябва да знае, че благото, което иска за себе си, трябва да бъде благо и за другите.
към текста >>

16. 089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуствата, за преустройство на обществата, за подобряване на строя и управлението.
И представителите на Белите Братя на земята се събират на събор. Къде? На един висок връх на Хималаите. Къде е този връх? Зная го, но не мога да ви го кажа, не е позволено. Тогава Великите Братя изявяват към тях Любовта си във всичката своя пълнота, с всичката си енергия, която се отправя към целия свят. Тази енергия е причина за повдигане на религията, науката, изкуствата, за преустройство на обществата, за подобряване на строя и управлението. Светлите и красиви дни на нашия живот се дължат на събора на Белите Братя на Слънцето. Когато някой от Белите Братя на земята минава през посвещение, той трябва да внимава, това да стане в деня на тържествения събор на Слънцето. Тогава именно лъчите на Слънцето изпращат нещо ново на земята. ''Една сестра попита:'' ''– Може ли да посетим Белите Братя там, дето живеят?
към текста >>

17. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Полковник Олкът произнася реч, в която очертава съвременното духовно състояние на света, конфликта между материализма и спиритизма от една страна, между религията и науката от друга.
Друга част от хората, поддали се на това велико космично течение, приемаха, че едно ново и щастливо общество може да се изгради само тогава, когато членовете му бъдат възпитани, облагородени, интелектуално издигнати, с естествен подтик към наука и изкуство. Отварянето на Школата, поднасянето на живото Слово и присъствието на Учителя дават новите методи и новите духовни сетива, за да се развива човечеството през настъпилия период на Водолея. В България преди Школата на Учителя, Теософското общество привлича онези хора с духовен интерес към отвъдното. Теософското общество е основано от рускинята Елена Петровна Блаватска и от американския полковник Хенри Олкът. На 7 септември 1875 година в скромната квартира на Блаватска се събират 17 души - няколко редактори и писатели, един учен, един еврейски равин, председателят на нюйоркското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица. Полковник Олкът произнася реч, в която очертава съвременното духовно състояние на света, конфликта между материализма и спиритизма от една страна, между религията и науката от друга. На тези безизходни препирни той противопоставя философията на древните мъдреци, които са познавали скритите природни закони. Той предлага да се образува общество на окултистите и да се създаде библиотека от духовни книги, забравени и пръснати по света. След сказката го избират за председател на образуваното Теософско общество. В 1878 година основателите на Теософското общество преместват своята централа в Индия на едно живописно място в околностите на Мадрас, близо до морския бряг. Главната квартира на Теософското общество е известна под името АДИАР.
към текста >>

Изявяват се още всевъзможни клонки от утвърдената православна религия като съботяни, евангелисти, баптисти, Ангелска тръба и пр.
С особено силно духовно влияние се ползва и големият руски писател граф Лев Николаевич Толстой. В България Обществото на толстоистите издава списание и книги, откриват и вегетариански ресторанти. Толстоистите са за прост, близък до природата живот, за вегетарианство, за въздържание от алкохол, тютюн, упойващи вещества. Всичко това беше една добра агитация за техните идеи. Идеите на Земенхоф за общ международен език - есперантото - също събират хора. Изявяват се още всевъзможни клонки от утвърдената православна религия като съботяни, евангелисти, баптисти, Ангелска тръба и пр. Но те са само някакъв вял повей от екрана на епохата. Спрях се малко по-обстойно върху Теософското общество и това на Толстой, защото те изиграха една значителна роля в нашите духовни среди, и в добро, и в неблагоприятно отношение. Теософите пробудиха интереса към окултното, ала изнесените от тях възможности за ускорена еволюция и реализиране на свръхчовешки способности и сетива, тласнаха някои в неестествени режими и неправилни илюзорни пътища. Толстой пък със своето въздържание, вегетарианство и естествен, близък до природата живот, стана нещо като предтеча на Учителя. Защото това беше като едно необходимо условие за онези, които искат да следват Учителя.
към текста >>

18. 52b ПРОТОКОЛ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Религията представлява вътрешните възможности на един народ, които има с Божествения свят.
Отговорите са написани собственоръчно от Учителя: В природата съществуват три порядъка: Идеален, Реален и Материален. Към първия спадат Бог, Природата и човека. Към втория спадат народ, държава и личност. Към третия - мозъчната, дихателната и храносмилателната системи. Религията представлява вътрешните възможности на един народ, които има с Божествения свят. Следователно, религията е един институт, който има за задача да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да държи човека във връзка с Божественото и тоя народ да обича Бога, ближния си и народа си. Да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази Българска религия и църква, която служи на своя народ, за неговото повдигане и облагородяване, моята Любов към тях. Държавата, е външната страна на Българския народ, тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и народи.
към текста >>

Следователно, религията е един институт, който има за задача да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да държи човека във връзка с Божественото и тоя народ да обича Бога, ближния си и народа си.
В природата съществуват три порядъка: Идеален, Реален и Материален. Към първия спадат Бог, Природата и човека. Към втория спадат народ, държава и личност. Към третия - мозъчната, дихателната и храносмилателната системи. Религията представлява вътрешните възможности на един народ, които има с Божествения свят. Следователно, религията е един институт, който има за задача да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да държи човека във връзка с Божественото и тоя народ да обича Бога, ближния си и народа си. Да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази Българска религия и църква, която служи на своя народ, за неговото повдигане и облагородяване, моята Любов към тях. Държавата, е външната страна на Българския народ, тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
към текста >>

Към тази Българска религия и църква, която служи на своя народ, за неговото повдигане и облагородяване, моята Любов към тях.
Към втория спадат народ, държава и личност. Към третия - мозъчната, дихателната и храносмилателната системи. Религията представлява вътрешните възможности на един народ, които има с Божествения свят. Следователно, религията е един институт, който има за задача да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да държи човека във връзка с Божественото и тоя народ да обича Бога, ближния си и народа си. Да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази Българска религия и църква, която служи на своя народ, за неговото повдигане и облагородяване, моята Любов към тях. Държавата, е външната страна на Българския народ, тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на външните и вътрешни условия на българския народ, да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, да поставят ред и порядък, да извоюват свободата на своя народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революцията, ние поддържаме еволюцията, онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството.
към текста >>

Семейството е образец каква трябва да бъде държавата, религията и народа.
За военните сме включвали много добри примери. Относно брака: той е най-старият институт в Природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълната семейна чистота. В началото Бог създаде мъжки и женски пол. Поддържаме също, че всяко семейство трябва да има две деца, брат и сестра. Семейството е образец каква трябва да бъде държавата, религията и народа. В семейството бащата представлява онзи, който царува, майката - онази, която охранява и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. За това сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали някого към вражда и омраза към когото и да е. Всякога сме говорили за Любовта и взаимните уважения и почитания.
към текста >>

19. 60 МУЗИКАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Същата дума е употребявана и от създателите на китайската религия Лао Дзъ и Конфуций, които й са давали същото съдържание.
„Тао“ значи абсолютното, непроявеното, безграничното. „Би“ значи туй, което се проявява, а „Аумен“ - всички качества, които се съдържат в Божественото, съдържа всичко за Живота, че да може да израстне, да се прояви в своята пълнота. Великият египетски жрец Хермес, живял 6000 години преди Христа, с Тао е означавал Началото, което е създало всичко. Тази дума срещаме и в свещените изречения на таоистите, живяли някога на Индокитайския полуостров, преди народите, които сега го населяват. Под тази дума те са разбирали Най-зърховния разпоредител на всичко. Същата дума е употребявана и от създателите на китайската религия Лао Дзъ и Конфуций, които й са давали същото съдържание. „Аум“ е мелодия упражнение. Текстът е само от тази думичка. Мелодията е взета от стара свещена песен. Мелодия нежна, възвишена и затрогваща. Какво точно е Аум?
към текста >>

20. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Мохамед, когато много по-късно е обхождал като керванджия земите около Персийския залив и в южния Арабски полуостров, при формирането на своята религия е взаимствал много от учението на Саабей, включително и думата "Аллах" за наименование на Бога.
Златото символизирало тези добри условия на живот. Казва се също така, че имало "бдолах" и камък "оникс". В Библията името "Бдолах" е отбелязано непълно. Тази дума е сложна и е съставена от "бдол", което ще рече грижа, и от "аллах", с която дума Саабей, неговите ученици и целият халдейски народ са назовавали Бога. Съединението на тези две думи означава "земя под грижите на Бога". Мохамед, когато много по-късно е обхождал като керванджия земите около Персийския залив и в южния Арабски полуостров, при формирането на своята религия е взаимствал много от учението на Саабей, включително и думата "Аллах" за наименование на Бога. Днес е известно, че най-големите петролни залежи са около и в самия Персийски залив. Ониксът пък днес се счита за полускъпоценен камък, но тогава е бил на голяма почит и уважение, ценял се е много и е бил символ не само на голямо богатство, но и на голяма мъдрост. Защото Саабей е учел, че този минерал се намира под влиянието на планетата Сатурн, силовите течения на който носят мъдростта. А това ще рече, че в тази страна освен богатства, е имало и голяма мъдрост. Известно е, че до потъването на Атлантида, Европа и по-голямата част от северното полукълбо са се намирали в ледниковия период.
към текста >>

Някои гръцки философи, като Питагор и Демокрит, също са прекарвали там дълги години и след това са пренесли в Гърция много от знанията и легендите на Школата, преработвайки ги според своята религия.
В образа на Авел е показана съдбата на малката група хора от Великата първа раса в Атлантида, тъй като събитията, станали на този континент, са били в тясна връзка със съдбата на земята Едем. Саабей предвиждал заливането й от водите на океана и дал указание на своя народ да се пресели в земите между Тигър, Ефрат и Арабския полуостров. Там е пренесено и неговото Учение, заедно с Науката за Звездния мир, станала известна под името Саабеизъм. Отивайки там, преселниците основавали град Вавилон и построили Вавилонската кула, където основали школа за изучаване на Саабеизма (науките астрономия и астрология). Младежи с висок научен стремеж от целия околен свят отивали във Вавилон, за да се учат в университета на Кулата. Някои гръцки философи, като Питагор и Демокрит, също са прекарвали там дълги години и след това са пренесли в Гърция много от знанията и легендите на Школата, преработвайки ги според своята религия. Те пренесли също и някои знания от науката за Звездния мир, а за имена на планетите поставили имената на своите гръцки богове, които са се съхранили и до днес. Като религиозно течение, учението на Саабей е известно с името Саабеизъм. Той е съществувал още от най-стари времена и е характерен с боготворене на звездите и на всички Небесни образувания. Саабеизмът бил разпространен в Месопотамия, Арабия, Сирия и Мала Азия. С това понятие са отбелязвани още три други явления: Саабеисти - хора, които са приели и изповядвали саабеизма; Саабейско писмо - писмеността, с която са си служили учениците и последователите на Саабей; Саабейско царство - държава в югозападния край на Арабския полуостров със столица град Мираб, на територията на днешния Йемен, създадена от саабеистите много по-късно, след излизането им от Вавилон, и впоследствие - обект на ред завоевания.
към текста >>

За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище.
В съзнанието на народите от Арабския полуостров, където саабеизмът бил най-много разпространен, залегнала вярата, че когато в прохладните звездни нощи се вижда падаща звезда, при тях идва Божество, а когато намирали черен камък в пустинята, те са го боготворели. Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите. Още от незапомнени времена около него била построена сграда. Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище. Всички поклонници, последователи на Мохамедовата вяра, извършват там поклонение пред тъмния камък и принасят дарове. Полумесец със звезда, като емблема на Исляма, Мохамед е взаимствал също от Саабеизма. Този символ не е нищо друго, освен знак за съвпад на Луната с Венера. Родените при такава констелация са много красиви, мили и приятни хора, а при транзит този аспект носи много щастливи събития, особено за жените. Древните звездобройци, които са боготворели звездите, са ги наричали "Очите на ангелите".
към текста >>

21. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

Там е съществувала и една дълбока религия.
Учителят казва, че в Индия Братството създаде повече философия, във философска форма изложи учението, докато в Египет са работили повече в полето на науката и в създаването на една велика наука, която е имала широко приложение и в практичния живот на древния Египет. Затова Учителят казва, че в древния Египет е съществувала една истинска правова държава, която може да послужи като образец на истинската правова държава. А това, което се говори официално за робството на Египет, това е от епохата на хиксусите, които от Индия нахлуват в древна Азия, и завземат и Египет. Но преди тях е съществувала една истинска демократична държава с равни права за всички граждани, с правилно разпределение на благата. Там е съществувала също така една велика наука, хиляди пъти опитана и проверена, която е служила за основа на целия обществен, културен и стопански живот на страната. Там е съществувала и една дълбока религия. Затова древният Египет е бил образец и източник на наука и знание в течение на целия древен свят. Оттам са почерпили знанието си всички Посветени и философи от древния свят. Там са учили и Мойсей, и Орфей, и Питагор, и Платон и още гениални умове. Оттам са почерпили знанията си и късните александрийци. Там, казва Учителят, отиде даже и Исус, да влезе във връзка с Източника на това велико знание.
към текста >>

В Палестина учението се изрази в християнството, което се разпространи по целия свят и стана религия па новообразуваните държави, на мястото на Римската империя.
От това величествено знание са останали откъслеци, които са достояние на съвременното човечество, а е запазено в своята цялост във вътрешната окултна школа. И, както казва Учителят, в Шестата раса всичкото това знание ще бъде изнесено от вътрешните хранилища на школата и ще бъде достояние на цялото човечество, което ще се е издигнало с една степен по-високо в своето развитие и ще се е освободило от своя егоизъм. В Гърция учението се предава повече под формата на философия, в която е скрита дълбоката окултна Мъдрост. Орфей го предаде в поетична и митологична форма, а Питагор го предаде па езика на математиката. Платон и другите философи го облякоха във философска форма. В Палестина учението се изрази в християнството, което се разпространи по целия свят и стана религия па новообразуваните държави, на мястото на Римската империя. Като премина в Западна Европа под формата на християнство, учението на Братството развива широка и разностранна дейност във всички области на живота. В България то се изнесе и разпространи от богомилите и след това, под формата на розенкройцерството, премина в Западна Европа, където стимулира изкуството и науката и въобще целокупния прогрес на Западния свят. Редом с външната дейност в полето на науката и изкуството, чрез различни окултни школи, то стимулира духовния живот на западния човек. Преминавайки в славянството, учението намира най-пълен израз в учението на Учителя, който се явява в зората на Шестата културна епоха и има за задача да даде принципите, законите и методите, върху които трябва да бъде изграден животът на Шестата културна епоха и оттам - на Шестата културна раса. В Русия то се изяви в делото на Толстой, на Достоевски, Гогол и други руски мистици, поети и философи, между които видно място заема Владимир Соловьов.
към текста >>

22. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Под тяхно ръководство се изградиха пирамидите и Сфинкса в Египет, под тяхно ръководство там процъфтя една хилядолетна култура, за която Учителят казва, че е образец на истинска култура, на образцова правова държава, на дълбока религия и наука.
Глава на това Братство е Христос." В развитието на Бялата раса, Бялото Братство чрез своите представители е давало импулси и методи за развитие на културите и на човешките души. Защото онези, които ръководят човечеството и дават културните импулси, излизат от центъра на Бялото Братство, от което са дошли и Мъдреците при раждането на Христа. Те са били в непрекъсната връзка с Христа преди да дойде той на Земята, защото Христос е глава на Бялото Братство, а те са клон от това Братство, те са една ложа в Бялото Братство на Земята, която ръководи човечеството. Те бяха, които организираха развитието на египетската, персийската и индуската културни епохи. Под тяхно ръководство се изградиха пирамидите и Сфинкса в Египет, под тяхно ръководство там процъфтя една хилядолетна култура, за която Учителят казва, че е образец на истинска култура, на образцова правова държава, на дълбока религия и наука. Учителят казва също, че в Египет са изнесени принципите на Божественото учение, за които ще кажа няколко думи по-късно. Интересен е фактът, за който се говори в Евангелието, че Исус като малко дете избягва с майка си и баща си в Египет. Учителят пита: Защо Исус не избяга в Сирия или Вавилон, или другаде, а избяга в Египет? Това не е случайно явление. И Учителят продължава: Каквото и да се говори за Христа, Той трябваше да отиде в Египет, за да влезе в контакт с окултната школа на Бялото Братство в Египет.
към текста >>

23. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви.
В последствие Ани Безант и Ледбитер се опитаха да коригират това схващане, понеже трябваше да работят в християнския свят, който почита Христа като Бог, какъвто е и всъщност. За целта Ани Безант написа книга под заглавие Езотеричното християнство, а Ледбитер написа книга, озаглавена Християнско верую. Но те се помъчиха в тези книги да сведат християнството като издънка на древната Мъдрост, без да разберат Христовия импулс и новата християнска Мъдрост. Но, както и да е. Учителят казва, че стремежът на Христа е да обедини двете традиции, както и всички школи и религии, които произхождат от тях. Тук трябва да кажа, че Християнската езотерична традиция, както и въобще езотеричната традиция не е враг и не се бори срещу екзотеричната традиция, която се представя от религията, представена от различните църкви. Езотеричната традиция е душата, а екзотеричната традиция е тялото, а душата е, която дава живот на тялото, тя е, която постоянно обновява тялото и коригира неговите грешки. Така езотеричната традиция винаги е готова да помогне на екзотеричната традиция, да внесе нови импулси в нея, да я обнови, да й даде по-голяма Светлина и по-изобилен живот, защото тя е в съзнателна връзка с живия извор на живота и Светлината - Христос. Но екзотеричната традиция непрекъснато воюва с езотеричната традиция, като мисли, че тя иска да я измести и да й вземе местото. Това е погрешно схващане на екзотеричната традиция. Езотеричната, както и екзотеричната традиция си имат свое място и роля в развитието и възпитанието на човечеството.
към текста >>

Затова Учителят казва: Религията, т.е.
Докато екзотеричната традиция, представена от различните църкви е за малките деца, тя е забавачница и основно училище, то езотеричната традиция, представена от различните окултни школи, представя гимназията и университета с различните им класове, където се изучава Великата Божествена наука, върху която е изграден животът в космоса. Ръководителите на екзотеричната традиция, понеже нямат пряка и съзнателна връзка с духовния свят, са слепи водачи на слепи и ако да не беше езотеричната традиция да хвърля Светлина и да подкрепя живота, екзотеричната традиция би завела живота в пропастта. Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие. Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс. Но главният проводник на Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи. Така, че съществуването на езотеричната и екзотеричната традиция са обусловени от две причини: Първата причина е нееднаквата степен на развитие на хората. Защото има хора на по-ниска степен на развитие и не са пригодени за учението на езотеричната традиция, която е твърда храна и хората трябва да имат здрави зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е.
към текста >>

Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс.
Идеята за отношението между екзотеричната и езотеричната традиция е разгледано и изяснено много добре в драмата на Морис Метерлинг Слепите. Така че езотеричната традиция не отрича ролята на екзотеричната при възпитанието на човечеството, защото знае, че всички хора не са готови за ученици на окултната школа. Погрешката на екзотеричната традиция е, че се придържа фанатично към дадени установени форми, без да взима в съображение факта, че човечеството расте и заедно с това и тя трябва да измени формите си, за да може да задоволи нуждите на хората. Затова Учителят казва: Религията, т.е. екзотеричната традиция, е забавачница и основно училище, в която хората изучават първите елементарни правила на живота и когато свършат забавачницата, влизат в първия отдел, първо отделение на окултната школа, където им се преподава по-висшето знание, според степента на тяхното развитие. Затова Учителят ни учи да не критикуваме и осъждаме никоя религия, а още по-малко християнските църкви, а колкото може да им помагаме, защото те работят за провеждане на великия Христов импулс. Но главният проводник на Христовия импулс е езотеричната традиция, проявена в ред школи в различни епохи. Така, че съществуването на езотеричната и екзотеричната традиция са обусловени от две причини: Първата причина е нееднаквата степен на развитие на хората. Защото има хора на по-ниска степен на развитие и не са пригодени за учението на езотеричната традиция, която е твърда храна и хората трябва да имат здрави зъби, за да могат да дъвчат тази храна, т.е. трябва да имат пробудена мисъл, за да могат да схванат, разберат и приложат това, което учат. Втората причина е, че хората като деца в духовно отношение се поддават на влиянието на тъмните сили, които извратяват езотеричната традиция, като придават по-голямо значение на буквата и отхвърлят Духа, от което именно се ражда екзотеричната традиция, която държи на формата на нещата, на буквата.
към текста >>

И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква.
Той по естество е скрит и вътрешен, затова започва да работи вътрешно, като влияе по вътрешни пътища върху по-пробудените души и ги привлича към себе си. По такъв начин се оформя известен езотеричен център, който има във външния си израз една окултна школа, в която се изнасят по-дълбоките Истини, които този импулс има да внесе в света. Когато Христос дойде на Земята, случи се това, което описах по-горе. Той донесе едно Ново учение и докато то беше в един ограничен кръг, беше строго езотерично, като същевременно имаше контакт с широките народни маси, на които учението се предаваше, както и сам Христос казва, в притчи. Но понеже това учение имаше тенденция да проникне и обхване цялото човечество, да проникне широките народни слоеве, то неизбежна беше една външна форма, която да бъде достъпна за широките народни маси. И понеже, както казах, всички хора не са еднакво готови да приемат и разберат Истината в нейната първична чистота, то учението постепенно се примеси с изостанали и извратени древни традиции и първоначалната Истина се изопачи в нейната популярна проява и Новото учение, което Христос донесе, се превърна в религия, в една църква. Но това не изключи съществуването на школата редом с църквата. Така вървяха работите до четвърти век, до което време последователите на Христа се наричаха ученици на новото учение и чакпрез 354 година на един вселенски събор приеха името християни. Дотогава редом с външната църква съществуваше и вътрешната школа за по-напреднали. Школата подкрепяше и ръководеше църквата. Но от средата на църквата се явиха хора, които под влияние на тъмните сили отрекоха езотеризма и трябваше да се скъса връзката между църквата и школата, т.е.
към текста >>

Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища.
Един ден в Елиополис той вижда слънцето да се покрива с тъмнина. Тогава един негов приятел му разкрива, че това е промяна в Божествените неща и че непознатият Бог страда в плътта си. Поразен от тези думи, след известно време той става християнин и се запознава с апостол Павел. Той е написал 12 съчинения, от които само пет са останали. Те са: Десет писма, За небесните йерархии, За църковната йерархия, Божествените имена, Мистично богословие. Така църквата и школата вървяха ръка за ръка и работиха заедно до средата на четвърти век, когато християнството се провъзгласи за официална религия и школата трябваше да се прибере в своите вътрешни убежища. Това стана по причина на това, че в учението влязоха хора, които нямаха пробудено съзнание и чрез обективния си ум разбираха само външната страна на учението. От езотеричния център се развиха ред школи и Братства, които провеждаха Христовия импулс все по-нашироко и надълбоко в живота. Още във втори век се явиха неоплатониците и гностиците, които обновиха древните мистерии с Христовия импулс и вляха нов живот в тях. Те разбраха, че древните мистерии имаха за задача само да подготвят почвата, да подготвят хората да приемат Христовия импулс, който е най-голямото събитие в човешкото развитие и най-големият фактор за развитието на човека и човечеството. По-късно се явиха така наречените манихеи, които вече се родиха и развиха в началото на третия импулс на Бялото Братство, който идваше да подсили втория импулс, който, вследствие на разливането си нашироко, беше загубил от своята мощност.
към текста >>

Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството.
За него е важно не да моделира ученика по своя образ, но да разкрие в него загадката. Той не иска да изфабрикува едно изкуствено цвете, но да направи да се развие една жива пъпка. Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип за еволюцията. Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл." „Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно. Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството. Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници." Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството. В една от книгите на това учение, които носят подписа на Мория, самият Мория казва като говори, че той се разхождал с Христа под ръка по Хималаите.
към текста >>

24. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия.
Учителят обяснява това по следния начин: Адът - това е пътят, през който всички човешки души трябва да минат. Това е пътят на слизането в гъстата материя и Христос е, Който ръководи този процес. А раят - това е пътят на възлизането на човешките души, който възход се ръководи от Посветените от човешката раса под ръководството на Христа, като символ за който е взет апостол Петър." Учителят дава и ред други тълкувания за ада и рая, което показва, че известни екзотерични текстове имат няколко езотерични значения. Учителят казва: „Днес на хората се проповядва Божественото учение. Това учение не е секта, както някои го считат, нито някаква религия. То е христовото учение. То е за онези, които имат дълбоко разбиране за живота. То е за всички хора, за цялото човечество, за всички положения, за всички времена и епохи. Който се домогне до вътрешния смисъл на това учение, той ще намери в него сила да продължи своя живот и да разреши задачите си правилно. Затова в Евангелието са дадени ред методи, които човек може да използува."
към текста >>

25. ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Едуард Шуре казва: „Свещената книга на персийците Зенд-Авеста говори за един древен законодател под името Ийма, и Зороастър, основавайки една нова религия, се позовава на този предшественик като на първия човек, с когото е говорил Ормузд, живият Бог.
Гърците, както и целият древен свят, са знаели за Зороастър и за неговото учение, което е било синоним на Светлина и знание. Славата му се носила по целия древен свят. Философите от александрийската школа също са ценели и изучавали учението на Зороастър. Те направили един сборник от мисли от различни негови съчинения. Епохата на Възраждането възприела с ентусиазъм този сборник и бил издаден през 1591 година под заглавие Зороастър и предсказанията му. Едуард Шуре казва: „Свещената книга на персийците Зенд-Авеста говори за един древен законодател под името Ийма, и Зороастър, основавайки една нова религия, се позовава на този предшественик като на първия човек, с когото е говорил Ормузд, живият Бог. В индуската епопея на Рамаяна той се явява под името Рама, като Цар и Посветен; в египетските предания епохата на Рама е означена с царуването на Озирис, Богът на Светлината; в Гърция той носи името Дионисиус и пр. Това е онзи тайнствен Водач на Бялата раса, който я изведе от Атлантида, за когото споменах, че в Библията е известен като Мелхиседек, цар салимски. В Зенд-Авеста Зороастър пита Ормузд, Великия творец: Кой е първият човек, с когото си говорил? Ормузд му отговорил: Той е хубавият Ийм, онзи, който беше начело на смелите.
към текста >>

26. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат.
Вдъхновен от него аз говорих, пях и победих. Благодарение на него аз усвоих Словото на Хермес и Словото на Заратустра. В Негово Име аз произнесох онова на Юпитер и Аполон." Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция.
към текста >>

С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката.
Най-старото светилище на Юпитер се намира на високата планина, която господствуваше над Тракия и Гърция. Първоначално това светилище се ползувало с влияние по цяла Тракия и Гърция. Но под влияние на проповедниците на религията на Хеката, това влияние постепенно отслабнало и храмът на върха на високата планина бил почти напуснат. При връщането си Орфей отишъл в това светилище. Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини.
към текста >>

Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл.
Жреците посрещнали египетския Посветен в тайните като Спасител. С науката и ентусиазма си Орфей повлякъл след себе си по-голямата част от тракийците, преобразил напълно религията на Бакхус и обуздал вакханките, служителките на богинята Хеката. Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства. По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух. На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др.
към текста >>

27. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия.
Тя събудила у Сократ духовната сила на Любовта, която трябва да го води към небесната Мъдрост. С други думи тя го посветила. Тя е събудила спящите духовни сили в духа на Сократ. Душевната сила, която събужда стремежа на човека към Божествената Мъдрост и която предшествува разцъфтяването на Мъдростта, е представена от Сократ като Мъдрата жена. Това е материнското начало, което ражда Сина Божи, Мъдростта, Логоса. Затова Платон схваща познаването на света като познаване на Истината, като религия. Той поставя познанието във връзка с това, което човек може да постигне като най- висше чрез чувствата си. За Платон познанието има стойност само когато обхване цялата душа. Тогава то е нещо повече от наука и то става същина на живота. То е вече раждане на Висшето, Божественото в човешката душа. В човека се ражда едно същество, което е много по-висше от неговата личност - това е Първоначалният, Висшият, Духовният човек.
към текста >>

28. АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ШКОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Те си поставиха за задача да открият Истината във всяка религия и философия, и да ги обединят в едно стройно цяло, защото всъщност те са части на цялата Истина, разпръсната в различните философии и религии.
АЛЕКСАНДРИЙСКАТА ШКОЛА Както Слънцето напролет събужда живота в цялата природа, така и Божествената Светлина, носена от Братството, което пътува по света, създава културата в различните области в света. Когато това Братство се установи в Палестина и Египет, за да подготви условията за Словото, което слизаше към Земята, тази Светлина предизвика към живот и стимулира носителите на древната Мъдрост, която имаше за задача да подготви човечеството за идването на Христа. Затова в началото на християнството, което беше плод на един мощен импулс, който нямаше равен на себе си в историята на земното развитие, се появиха ред мислители и философи, със седалище град Александрия, които възкресиха древната херметична Мъдрост. Те си поставиха за задача да открият Истината във всяка религия и философия, и да ги обединят в едно стройно цяло, защото всъщност те са части на цялата Истина, разпръсната в различните философии и религии. По такъв начин възникна така наречената александрийска школа. Тук възниква също така и християнската александрийска школа, която също разглежда християнството във връзка с древната Мъдрост. Като най-главни представители на тази християнска александрийска школа се явяват Климент Александрийски и Ориген. За нейните идеи и дейност ще спомена по-късно, когато ще разгледаме християнството. Сега ще се спрем накратко на другата александрийска школа, която иска да обедини и открие хубавото, доброто и Истината във всички философии и религии.
към текста >>

29. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

И те искали да открият Божественото във всяка религия, да го очистят от праха на вековете.
Цялата неоплатоническа философия се основава предимно на коментарии на Платон и всички нейни апостоли се стремят да влязат във връзка с Духа и да получат откровение за същността на битието, на Духа и на живота. Те са се издигнали над сетивния свят и са търсили света на Духа. Изхождайки от Платон, те изхождат от древните мистерии, защото видяхме, че Платон изнесе учението на мистериите във философска форма. Те продължиха неговата работа, като си служеха и с по-конкретни окултни изкуства като теургията, магията, астрологията и пр. Неоплатониците като мистици и езотерици, като хора, които са познавали мистериите, са искали да посочат, че всички религии са имали Божествен произход, но впоследствие, с течение на времето, са изопачени. И те искали да открият Божественото във всяка религия, да го очистят от праха на вековете. Защото според тях Бог е говорил и се е проявявал през всички времена и епохи по различни начини и никога не е оставял човечеството без Своето Върховно Ръководство. Той винаги е пращал Учители на човечеството, които да му посочват правия път. И те възразявали на по-късните християни, които изгубили пътя на мистериите, изгубили вътрешния смисъл на християнството, че не е справедливо Бог да остави човечеството без Светлина и без Учител в течение на неговото развитие чак до Христа, както мислели по- късните християни. Зад алегориите и митовете в различните религии те виждали нещо по-дълбоко, което именно искали да разкрият във всяка религия. Затова с право можем да ги наречем гностиците и мистиците на древните религии.
към текста >>

Зад алегориите и митовете в различните религии те виждали нещо по-дълбоко, което именно искали да разкрият във всяка религия.
Неоплатониците като мистици и езотерици, като хора, които са познавали мистериите, са искали да посочат, че всички религии са имали Божествен произход, но впоследствие, с течение на времето, са изопачени. И те искали да открият Божественото във всяка религия, да го очистят от праха на вековете. Защото според тях Бог е говорил и се е проявявал през всички времена и епохи по различни начини и никога не е оставял човечеството без Своето Върховно Ръководство. Той винаги е пращал Учители на човечеството, които да му посочват правия път. И те възразявали на по-късните християни, които изгубили пътя на мистериите, изгубили вътрешния смисъл на християнството, че не е справедливо Бог да остави човечеството без Светлина и без Учител в течение на неговото развитие чак до Христа, както мислели по- късните християни. Зад алегориите и митовете в различните религии те виждали нещо по-дълбоко, което именно искали да разкрият във всяка религия. Затова с право можем да ги наречем гностиците и мистиците на древните религии. Както те, така и всички Посветени на миналото, са били по някакъв начин във връзка с Бога, с Логоса, със Словото и са го проповядвали по различни начини. Това схващане се потвърждава от следната мисъл на Учителя, където той казва: „Христос е вдъхновител на всички откровения във всички времена и епохи." А Христос, това е Словото, това е Логосът, проявеният Бог, който ръководи човечеството и организира битието.
към текста >>

30. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята.
Там, в храма на Йетро, той намира етиопски и хал- дейски ръкописи, които попълнили познанията му по тайната наука и специално по магията. Там той намерил две важни космогонични книги: „Воините на Йехова" и „Поколенията на Адама", които след като проучил, дали му идеята за написването на неговото Битие, за които идеи той бил учил и в Египет и сам имал откровение. Учителят казва, че Мойсей е написал своето Битие въз основа на това, което е научил в Египет, като е имал и собствени откровения върху тайните на битието. Тези две книги му дали, така да се каже, само идеята за формата, в която да изложи идеите си върху тайните на битието, съобразявайки се с манталитета и мисията на народа, на който ги дал. В своите две книги той представя Бога не като някакво далечно, метафизично Същество, но като Същество, близко до човека, реално, обективно, което е в общение с хората и ги ръководи в техния път. На Мойсей била възложена задачата от Слънчевия Дух да създаде един народ, който да бъде носител на Вечната Религия, която Самият Слънчев Дух щял да основе, когато слезе на Земята. Затова е било нужно една здрава основа, едно вещо ръководство на този народ, който се намирал още в началото на своето формиране. Затова Мойсей написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на принципите, в която в много сбита форма изложил тайната наука, науката за развитието на света и човечеството с течение на времето. Затова и Щайнер казва по този въпрос следното: „Мойсей е бил приел от Заратустра онези тайни, които се отнасят до хода на времето и заедно с тях трябвало да приеме и това. което стои в еволюцията като едно препречване на старото и новото, действуващи като два противоположни полюси. С тази Мъдрост за тайната на времето е бил надарен Мойсей и той можал да я прояви, като изложил тази Мъдрост на времето в образи, подходящи за неговия народ, образи, редуващи се един след друг.
към текста >>

31. Учението на Кабала за Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е безусловна научна формула и като основен принцип на религията се намира във всички религии.
Но Той е достъпен за проучване в Своите проявления Първото Божествено проявление се заключава в това. че Бог. създавайки принципа на действителността, с това създава своето вечно безсмъртие - това е Троицата. Троицата представя прототип на всички естествени закони. Това е безусловна научна формула и като основен принцип на религията се намира във всички религии. Кабала свързва Троицата с първите три сефирота: Кетер, или Корона, Хокма или Мъдрост и Бина - Разум. Това са трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, за които говори Учителят. Както видяхме, вселената и човекът се състоят от тяло, душа и дух, а източник на тези три начала е Бог. Следователно Троицата - състояща се от Кетер, Хокма и Бина - представят Бога в Неговото проявление. Резюмирайки гореказаното, можем да кажем: Бога не можем да Го постигнем и познаем в Неговото същество, но е познаваем в своите проявления.
към текста >>

32. Божествените имена и седемдесет и двамата гении - Влад Пашов (1902- 1974)

Употребява се против врагове на религията, за обръщане на народите в християнството с произнасяне на Божествените Имена и пса- лом 120, втори стих: „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език."
Деветнадесетият гений е наречен Леувиах, което съответства на Божественото Име Божи, което значи Бог помилващ грешните. Управлява от 91 -ви до 95-ти градус на зодиака. Употребява се за изпросване на милостта Божия, като се произнасят Божествените Имена и псалом 40, първи стих: „С надежда очаквах Господа; и Той се преклони към мене и послуша вика ми." Двадесетият гений е наречен Пахалиах, което съответства на Божественото Име Тиос, което значи Бог изкупител. Управлява от 96-ти до 100-ят градус на зодиака. Употребява се против врагове на религията, за обръщане на народите в християнството с произнасяне на Божествените Имена и пса- лом 120, втори стих: „Господи, избави душата ми от лъжливи устни и от измамлив език." Двадесет и първият гений е наречен Нелкаел, което съответства на Божественото Име Буек, което значи Бог един и неразделен. Управлява от 101-ви до 105-ти градус на зодиака. Употребява се против клеветниците и за отстранение на злите духове с произнасяне на Божествените Имена и на пса- лом 30, 18 стих: „Аз на Тебе възлагам надеждата си, о Господи, и казах аз:Ти си Бог мой, в твоите ръце е съдбата ми." Двадесет и вторият гений е наречен Йеиаиел, което съответства на Божественото Име Гоод, което значи дясната страна на Бога. Управлява от 106-ти до 110-ти градус на зодиака.
към текста >>

Употребява се против нечестие и врагове на религията, за избавление на себе си от врагове видими и невидими, като се произнасят Божествените Имена и псалом 54, 4 стих: „Ето, Бог ми помага, Господ е от ония, които подкрепят душата ми."
Употребява се против немощ и гръм, запазва от пожари, като се произнесат Божествените Имена и псалом 71, 12 стих: „Боже, не се отдалечавай от мене. Боже мой, побързай да ми помогнеш." Двадесет и деветият гений е наречен Рейиел. съответстващ на Божественото Име Зими, което значи Бог бърз помощник. Управлява от 141-ви до 145-ти градус на зодиака. Употребява се против нечестие и врагове на религията, за избавление на себе си от врагове видими и невидими, като се произнасят Божествените Имена и псалом 54, 4 стих: „Ето, Бог ми помага, Господ е от ония, които подкрепят душата ми." Тридесетият гений е наречен Ормаел, което съответства на Божественото Име Тура, което значи Бог търпелив. Управлява от 146-ти до 150-ти градус на зодиака. Употребява се против печал, безнадеждност и за усилване на търпението, като се произнасят Божествените Имена и псалом 71, стих 5: „Защо Ти, Господи, Иеове, си моя надежда, на тебе съм уповавал в младостта си." Тридесет и първият гений е наречен Лекабел и съответства на Божественото Име Телци, което значи Бог вдъхновяващ. Управлява от 151-ви до 155-ти градус на зодиака.
към текста >>

33. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

И понеже тайното знание е загубено за официалната религия, те са вън от официалната религия, като образуват своя тайна школа, която не е нищо друго, освен есейската школа, която е носител на втория импулс на Бялото Братство.
Те не са едно случайно явление, както обикновено се мисли, а са проводници на окултната школа на есеите, която работи в Израел още от времето на Мойсей. Затова те имат своя тайна наука, която ще се опитам да дешифрирам. Основата на окултната наука е съзнателната връзка на човека с Бога и с Възвишените Същества на Космоса. Чрез тази връзка човек получава откровения за тайните на Битието и живота, получава Божествената Мъдрост, която предава на хората под различни форми. Еврейските пророци представят ученици на втория клон на Бялото Братство, което идва сред еврейския народ, за да подготви идването на Христа. И понеже тайното знание е загубено за официалната религия, те са вън от официалната религия, като образуват своя тайна школа, която не е нищо друго, освен есейската школа, която е носител на втория импулс на Бялото Братство. В тази светлина ще разгледам накратко тяхната дейност и учения. Преди да пристъпя към по-нататъшно изучаване на пророците, ще цитирам една мисъл от Учителя, която е като основа на това, което ще разгледам. Учителят казва: „Има четири главни пророци и четири евангелисти, дванадесет малки пророци и дванадесет апостоли. Исайя, например, казва ценни работи.
към текста >>

34. Пророк Иоил - Влад Пашов (1902- 1974)

В този ден държавата, религията и науката ще изгубят силата и значението си и ще се заместят от Божественото учение, което ще създаде нови отношения между хората и народите, и между хората и Бога.
И казва, че Господ иде с голяма войска, от която земята ще се потресе и небесата ще потреперят, Слънцето и Луната ще помръкнат, и звездите ще оттеглят светенето си. Защото денят Господен е голям и твърде страшен. След като мине денят Господен, когато Бог ще съди народите, се казва: „И след това иде излея Духа си на всяка плът и ще пророчествуват синовете ви и дъщерите ви; старците ви ще виждат сънища, юношите ви ще виждат видения, а още на рабите и рабините си в онзи ден ще изливам Духа си." След това пак говори за деня Господен и казва: „И ще покажа чудеса на небесата и на земята, кръв и огън, и стълпове от дим. Слънцето ще се обърне в тъмнина и Луната в кръв, преди да дойде денят Господен, Великият и Страшният и всеки, който призове Името Господне, ще се спаси." Денят Господен подразбира епохата на ликвидацията на кармата на човечеството, преди раждането на новата епоха. В този ден държавата, религията и науката ще изгубят силата и значението си и ще се заместят от Божественото учение, което ще създаде нови отношения между хората и народите, и между хората и Бога.
към текста >>

35. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света.
Христос от две хиляди години е все между хората и ако Християнството се крепи, това се дължи на факта, че Христос и сега живее между хората и ще продължава вечно да живее, докато проникне във всички души и ги направи безсмъртни, и обедини човечеството в едно велико Братство. И тъй, Христос е онзи мощен Дух, Който е ръководил човечеството в течение на милиони години, Който продължава и днес да го ръководи и за бъдеще ще го ръководи. И когато говорим за Христа като Ръководител на човечеството, не разбираме под това име само една титла, но едно реално Същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-рано, Той е, Който е вдъхновявал всички Учители и пророци в миналата история на човечеството. Той е, Който е стимулирал всички религии и култури, той е, Който вдъхновява и ръководи и днес човечеството и неговия възходящ път. В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за Великото Учение на Любовта, което сам Великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл Християнството като Религия на Любовта е в началото на своя възход и е бъдещата Мирова Религия. В това отношение безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си Мирова Религия, непонятна за самите тях. Учителят казва: "Дейността на Бялото Братство в Египет, Халдея, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото Учение. Клонът на Бялото Братство, който работеше в Палестина създаде Есейската Школа, от която излязоха всички пророци на Израиля и имаше за задача да подготви хората, които да разпространят Християнството по лицето на цялата земя.
към текста >>

Разбрано в този смисъл Християнството като Религия на Любовта е в началото на своя възход и е бъдещата Мирова Религия.
И когато говорим за Христа като Ръководител на човечеството, не разбираме под това име само една титла, но едно реално Същество, което има зад себе си целия Божествен свят. И както казах и по-рано, Той е, Който е вдъхновявал всички Учители и пророци в миналата история на човечеството. Той е, Който е стимулирал всички религии и култури, той е, Който вдъхновява и ръководи и днес човечеството и неговия възходящ път. В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за Великото Учение на Любовта, което сам Великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл Християнството като Религия на Любовта е в началото на своя възход и е бъдещата Мирова Религия. В това отношение безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си Мирова Религия, непонятна за самите тях. Учителят казва: "Дейността на Бялото Братство в Египет, Халдея, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото Учение. Клонът на Бялото Братство, който работеше в Палестина създаде Есейската Школа, от която излязоха всички пророци на Израиля и имаше за задача да подготви хората, които да разпространят Християнството по лицето на цялата земя. Клоновете, които създадоха богомилството и розенкройцерското движение имаха за задача да дадат методи и приложение на Християнството. Всички тези клонове са ръководени от Велики Посветени, които са били във връзка с Христа.
към текста >>

В това отношение безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си Мирова Религия, непонятна за самите тях.
И както казах и по-рано, Той е, Който е вдъхновявал всички Учители и пророци в миналата история на човечеството. Той е, Който е стимулирал всички религии и култури, той е, Който вдъхновява и ръководи и днес човечеството и неговия възходящ път. В този смисъл всички религии на миналото в тяхната първична чистота са само стъпала, стадии от Всемирната Религия на Любовта, която сам Христос донесе в света. Всички минали религии са били методи да се подготви човечеството за Великото Учение на Любовта, което сам Великият Учител възвести. Разбрано в този смисъл Християнството като Религия на Любовта е в началото на своя възход и е бъдещата Мирова Религия. В това отношение безплодни са опитите на някои да омаловажат ролята на Христа в развитието на човечеството и да отричат мисията на Християнството, като лансират мъгляви идеи за някаква си Мирова Религия, непонятна за самите тях. Учителят казва: "Дейността на Бялото Братство в Египет, Халдея, Асирия и Вавилон имаше за мисия да подготви човечеството за Християнството, за Божественото Учение. Клонът на Бялото Братство, който работеше в Палестина създаде Есейската Школа, от която излязоха всички пророци на Израиля и имаше за задача да подготви хората, които да разпространят Християнството по лицето на цялата земя. Клоновете, които създадоха богомилството и розенкройцерското движение имаха за задача да дадат методи и приложение на Християнството. Всички тези клонове са ръководени от Велики Посветени, които са били във връзка с Христа. Центърът на дейността на Бялото Братство днес е в България и има за задача да разпространи Християнството в славянството и да даде методи за приложение на Учението и да подготви човечеството за Новата раса, за Новата епоха, която иде вече в света и в която ще се приложи Учението на Любовта в неговата пълнота и съвършенство.
към текста >>

36. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Хр.), за което е споменато в книгата на Тертулиян Апология - защита на християнската религия", представена в Римския сенат към 200-та година, гл. 21.
ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ (Исторически документ) В числото на историческите документи (извън църковните книжовни паметници), запазени от времето, когато на земята е живял Господ Исус Христос, които свидетелстват за Него, влиза и тъй нареченият "Акта Пилати". Уместно е да се изтъкне, че този документ е бил подложен на щателно критично изследване от учените, които установяват следното: Още в края на втория век след Христа, бележитият за времето си адвокат езичник, знаменитият Тертулиян (род. 155 г.) от Картаген, впоследствие приел християнската вяра, донесъл на императора и римския сенат, че в имперските архиви в Рим се пази документ по съдебния процес срещу Исус Христос, докладван от Пилат на императора Тиберий (37 г. сл. Хр.), за което е споменато в книгата на Тертулиян Апология - защита на християнската религия", представена в Римския сенат към 200-та година, гл. 21. В том пети на тази "Апология" Тертулиян посочва, че още Св. апостол Петър настоявал пред император Тиберий да тури рапорта на Пилат в имперския архив, което Тиберий изпълнил. За този доклад на Пилат споменава и прочутият древен историк, императорски проконсул в Мала Азия Тацин (ок. 120 г.), автор на "Аналите" (виж кн. 15, гл. 44).
към текста >>

37. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В едно такова разглеждане на Евангелията са съчетани науката, изкуството и религията.
Евангелията. Обаче, този ключ не работи, когато с него борави един интелект, който днес се нарича "научен". Едно действително художествено разглеждане на едно произведение на изкуството се различава от едно механично "научно" изследване на неговите подробности. В художественото разглеждане има благоговение. Обаче, да се насочи погледът върху композицията на Евангелията, това е работа, която далеч надминава едно художествено разглеждане. При това разглеждане науката и изкуството трябва да се издигнат до религиозното виждане. В едно такова разглеждане на Евангелията са съчетани науката, изкуството и религията. Това е едно окултно разглеждане. Защото в Окултната Наука имаме съчетанието на науката, изкуството и религията в техния първоначален вид. Досега отделното изследване на Евангелията било насочено към отделни части, защото изследователите се стремели повече към едно морално-религиозно или пък едно историческо разбиране на Евангелията. Това е естествено като се има предвид настоящото съзнание и фазата, в която то се намира сега. Но с разширението на човешкото съзнание, което води човека по-близо до Духовния свят, хората започват да виждат, че Евангелията съдържат много голяма дълбочина в себе си и даже във всяка една дума.
към текста >>

Защото в Окултната Наука имаме съчетанието на науката, изкуството и религията в техния първоначален вид.
В художественото разглеждане има благоговение. Обаче, да се насочи погледът върху композицията на Евангелията, това е работа, която далеч надминава едно художествено разглеждане. При това разглеждане науката и изкуството трябва да се издигнат до религиозното виждане. В едно такова разглеждане на Евангелията са съчетани науката, изкуството и религията. Това е едно окултно разглеждане. Защото в Окултната Наука имаме съчетанието на науката, изкуството и религията в техния първоначален вид. Досега отделното изследване на Евангелията било насочено към отделни части, защото изследователите се стремели повече към едно морално-религиозно или пък едно историческо разбиране на Евангелията. Това е естествено като се има предвид настоящото съзнание и фазата, в която то се намира сега. Но с разширението на човешкото съзнание, което води човека по-близо до Духовния свят, хората започват да виждат, че Евангелията съдържат много голяма дълбочина в себе си и даже във всяка една дума. Защото те не могат да бъдат изчерпани с едно обикновено научно изследване. Тесногръдието на досегашните изследвания на Библията се показва в това, че религиозно-моралното разбиране винаги клони към догматизъм.
към текста >>

38. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

При такова положение на нещата се ражда Християнството като религия на бъдещото човечество, на човечеството на бялата раса, което постепенно се настанява на мястото на Римската империя.
Когато не е чист по сърце, той не може да влезе във връзка със светлите Същества, не може да види Бога, но ще влезе във връзка с демоничните същества, които обсебват неговото тяло и се проявяват чрез него. Такъв е случаят с римските цезари, които без да притежават нужната чистота са насилили йерофантите на Мистериите и са минали през процеса на Посвещението, който ги е свързал с демоничните същества. И не само те, но голяма част от човечеството е изпаднало под влияние на тъмните сили. И ако не беше слязъл Христос на земята в тази епоха, човечеството, което е станало жертва на тъмните сили, би било безвъзвратно загубено. При такова положение на нещата, при такава обстановка слезе Христос на земята, за да обърне колелото на човешкия живот в обратна посока, да даде импулса на възход към Бога. При такова положение на нещата се ражда Християнството като религия на бъдещото човечество, на човечеството на бялата раса, което постепенно се настанява на мястото на Римската империя. Със слизането си на земята Христос вля нови сили в земното развитие, с които сили именно, обърна колелото на човешкия живот в обратна посока. Новите сили се вляха както в земята, така и в човешката душа и в човешкото тяло. Слизането на Христос на земята отбелязва повратната точка в човешкото развитие и затова е най-важният момент в развитието на човечеството. До това време човечеството слизаше надолу и затъваше във все по-голяма тъмнина. Сега то поема обратния път, пътя на възхода към Бога, който път е осветен от Христос, който казва: "Аз съм Виделината на този свят".
към текста >>

С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога.
В беседата "Сродните души" Учителят като говори за четирите съзнания, казва: "Животът не седи в съзнанието и самосъзнанието, а в подсъзнанието и в свръхсъзнанието, които са достояние на Душата и Духа". По-нататък в отделна глава ще се спра на Християнството като философия на Живота, направена по мисли от Учителя. С призоваването на учениците Христос образува най- вътрешния кръг, с което открива своята Окултна Школа, която образуваше най-интимната среда, в която Той изнасяше Своите беседи. В тях излагаше Принципите, законите и методите, върху които е обоснован Живота и по които като се работи, всеки може да развие своите вътрешни сили и да влезе във връзка с Духа. След това кръгът се разширява, образува се втория кръг на 70-те и още по- широкият кръг на всички, които слушат публичните беседи и проповеди на Христос. С откриването на Школата и с публичните проповеди, които Христос провежда навсякъде между народа, можем да кажем, че се е поставило началото на Християнството като Окултна Школа и като Учение за духовно ръководство на народа, като религия на Любовта, която навлиза в света, за да отвори Пътя на човека към Бога. Защото само Любовта е Пътят, който води към Бога. И Христос казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". А Христос е изявената Любов, която работи по законите на Божествената Мъдрост и има за обект Истината и Живота. Затова и Учителят в мотото на младежкия клас казва: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът".
към текста >>

Дотогава той е бил ревностен юдеин и е считал, че които от езичниците искат да приемат Христос, трябва преди всичко да приемат юдейската религия.
Докато още мислил в Йопия, Духът му казал: "Ето трима човеци те търсят. Стани, слез та иди с тях и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги пратил". Петър се явява пред тримата пратеници и те му казват, че са изпратени от Корнелий, стотника, праведен човек, който се бои от Бога и на когото Ангел се явил в отговор на неговата молитва. Той го отпратил при Петър, за да му покаже какво да прави. Тук с Петър става един вътрешен обрат. Дотогава той е бил ревностен юдеин и е считал, че които от езичниците искат да приемат Христос, трябва преди всичко да приемат юдейската религия. Но преди да го повика Корнелий, той има видение - спусната плащеница и в нея различни животни и Глас му казва да стане и да яде. И затова казва на римлянина: "Вие знаете, колко незаконно е за един юдеин да има отношение или да дружи с иноплеменници. Бог обаче ми показа, че не трябва да наричам никого мърсен или нечист. Затова щом ме повикахте, дойдох. По коя причина сте ме повикали?
към текста >>

39. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Римската религия била общодържавна религия и тя била тясно свързана с държавата.
Широките народни маси ненавиждали християните, понеже ги считали за безбожници и хора предадени на разврат. Тези гонения били повече инцидентни и стихийни. От друга страна езическата интелигенция считала християните за прости и суеверни хора и затова ги ненавиждала. По-сложни са мотивите на гоненията от страна на римската власт. В римската империя влизали много народи и техните религии били признати за законни и се отнасяли само за техните народи. Римската религия била общодържавна религия и тя била тясно свързана с държавата. Така че, политиката на държавата и религията били тясно свързани. В центъра на римската религия съществувал така нареченият култ на цезаря, според който Бог се проявява на земята в цезар, или казано по-просто, самият цезар е Бог. И всеки, който не се покланял на този цезар като на Бог, се явявал не само враг на религията, но и на държавата, защото цезарят е бил въплъщение на държавната власт. Всички народни религии се прекланяли пред цезаря като Бог, но християните не признавали цезаря за Бог и не му отдавали нужната почит като на Бог, затова и самата власт предприела гонения против християните като врагове на държавата. Тези държавни гонения започнали от средата на трети век и продължили до средата на четвърти век, когато Християнството било признато за официална религия.
към текста >>

Така че, политиката на държавата и религията били тясно свързани.
Тези гонения били повече инцидентни и стихийни. От друга страна езическата интелигенция считала християните за прости и суеверни хора и затова ги ненавиждала. По-сложни са мотивите на гоненията от страна на римската власт. В римската империя влизали много народи и техните религии били признати за законни и се отнасяли само за техните народи. Римската религия била общодържавна религия и тя била тясно свързана с държавата. Така че, политиката на държавата и религията били тясно свързани. В центъра на римската религия съществувал така нареченият култ на цезаря, според който Бог се проявява на земята в цезар, или казано по-просто, самият цезар е Бог. И всеки, който не се покланял на този цезар като на Бог, се явявал не само враг на религията, но и на държавата, защото цезарят е бил въплъщение на държавната власт. Всички народни религии се прекланяли пред цезаря като Бог, но християните не признавали цезаря за Бог и не му отдавали нужната почит като на Бог, затова и самата власт предприела гонения против християните като врагове на държавата. Тези държавни гонения започнали от средата на трети век и продължили до средата на четвърти век, когато Християнството било признато за официална религия. Но гоненията от страна на езичниците започнали още към края на първи век.
към текста >>

В центъра на римската религия съществувал така нареченият култ на цезаря, според който Бог се проявява на земята в цезар, или казано по-просто, самият цезар е Бог.
От друга страна езическата интелигенция считала християните за прости и суеверни хора и затова ги ненавиждала. По-сложни са мотивите на гоненията от страна на римската власт. В римската империя влизали много народи и техните религии били признати за законни и се отнасяли само за техните народи. Римската религия била общодържавна религия и тя била тясно свързана с държавата. Така че, политиката на държавата и религията били тясно свързани. В центъра на римската религия съществувал така нареченият култ на цезаря, според който Бог се проявява на земята в цезар, или казано по-просто, самият цезар е Бог. И всеки, който не се покланял на този цезар като на Бог, се явявал не само враг на религията, но и на държавата, защото цезарят е бил въплъщение на държавната власт. Всички народни религии се прекланяли пред цезаря като Бог, но християните не признавали цезаря за Бог и не му отдавали нужната почит като на Бог, затова и самата власт предприела гонения против християните като врагове на държавата. Тези държавни гонения започнали от средата на трети век и продължили до средата на четвърти век, когато Християнството било признато за официална религия. Но гоненията от страна на езичниците започнали още към края на първи век. В тази обстановка е трябвало да работят християните и да преодоляват всички препятствия в своя път.
към текста >>

И всеки, който не се покланял на този цезар като на Бог, се явявал не само враг на религията, но и на държавата, защото цезарят е бил въплъщение на държавната власт.
По-сложни са мотивите на гоненията от страна на римската власт. В римската империя влизали много народи и техните религии били признати за законни и се отнасяли само за техните народи. Римската религия била общодържавна религия и тя била тясно свързана с държавата. Така че, политиката на държавата и религията били тясно свързани. В центъра на римската религия съществувал така нареченият култ на цезаря, според който Бог се проявява на земята в цезар, или казано по-просто, самият цезар е Бог. И всеки, който не се покланял на този цезар като на Бог, се явявал не само враг на религията, но и на държавата, защото цезарят е бил въплъщение на държавната власт. Всички народни религии се прекланяли пред цезаря като Бог, но християните не признавали цезаря за Бог и не му отдавали нужната почит като на Бог, затова и самата власт предприела гонения против християните като врагове на държавата. Тези държавни гонения започнали от средата на трети век и продължили до средата на четвърти век, когато Християнството било признато за официална религия. Но гоненията от страна на езичниците започнали още към края на първи век. В тази обстановка е трябвало да работят християните и да преодоляват всички препятствия в своя път. Жертва на тези гонения в тяхното начало при император Нерон станали първо апостолите Петър и Павел в Рим, като Павел бил посечен с меч като римски гражданин, а Петър бил разпънат на кръст с главата надолу.
към текста >>

Тези държавни гонения започнали от средата на трети век и продължили до средата на четвърти век, когато Християнството било признато за официална религия.
Римската религия била общодържавна религия и тя била тясно свързана с държавата. Така че, политиката на държавата и религията били тясно свързани. В центъра на римската религия съществувал така нареченият култ на цезаря, според който Бог се проявява на земята в цезар, или казано по-просто, самият цезар е Бог. И всеки, който не се покланял на този цезар като на Бог, се явявал не само враг на религията, но и на държавата, защото цезарят е бил въплъщение на държавната власт. Всички народни религии се прекланяли пред цезаря като Бог, но християните не признавали цезаря за Бог и не му отдавали нужната почит като на Бог, затова и самата власт предприела гонения против християните като врагове на държавата. Тези държавни гонения започнали от средата на трети век и продължили до средата на четвърти век, когато Християнството било признато за официална религия. Но гоненията от страна на езичниците започнали още към края на първи век. В тази обстановка е трябвало да работят християните и да преодоляват всички препятствия в своя път. Жертва на тези гонения в тяхното начало при император Нерон станали първо апостолите Петър и Павел в Рим, като Павел бил посечен с меч като римски гражданин, а Петър бил разпънат на кръст с главата надолу. Нерон запалил Рим за свое удоволствие и обвинил в това християните, които били жестоко преследвани. Били хвърляни на зверове, запалвани живи като ги намазвали с катран, хвърляни в река Тибър, разпъвани на кръст, набивани на кол и всичко, каквото човешката жестокост може да измисли.
към текста >>

Той бил много мнителен и навсякъде виждал врагове както лични, така и на държавата и на римската религия.
Били хвърляни на зверове, запалвани живи като ги намазвали с катран, хвърляни в река Тибър, разпъвани на кръст, набивани на кол и всичко, каквото човешката жестокост може да измисли. Нерон е управлявал от 54-та до 68-ма година. Рим е бил запален в 64-та-65-та година, а Петър и Павел били убити в 67-ма година. Вследствие на гоненията християните се събирали в скрити и пусти места - в пещери, подземия, запустели сгради и т.н. Второто гонение на християните било от император Домициан, който управлявал от 81-ва до 96-та година. Той бил много мнителен и навсякъде виждал врагове както лични, така и на държавата и на римската религия. По негово време още не признавали християните като отделна общност, а ги считали като юдейска секта. Във времето на император Траян, от 98-ма до 117-та година, римското правителство започнало да гони християните за техните религиозни убеждения. Той вече не ги считал за юдейска секта, а за отделна религия. За начало на гоненията против християните послужил указът на Траян против тайните общества, който бил издаден не специално против християните, но последните се оказали неволни негови нарушители, понеже били принудени да се събират тайно за извършване на своето богослужение. Този указ бил издаден в 99-та година.
към текста >>

Той вече не ги считал за юдейска секта, а за отделна религия.
Вследствие на гоненията християните се събирали в скрити и пусти места - в пещери, подземия, запустели сгради и т.н. Второто гонение на християните било от император Домициан, който управлявал от 81-ва до 96-та година. Той бил много мнителен и навсякъде виждал врагове както лични, така и на държавата и на римската религия. По негово време още не признавали християните като отделна общност, а ги считали като юдейска секта. Във времето на император Траян, от 98-ма до 117-та година, римското правителство започнало да гони християните за техните религиозни убеждения. Той вече не ги считал за юдейска секта, а за отделна религия. За начало на гоненията против християните послужил указът на Траян против тайните общества, който бил издаден не специално против християните, но последните се оказали неволни негови нарушители, понеже били принудени да се събират тайно за извършване на своето богослужение. Този указ бил издаден в 99-та година. От указа на Траян се възползвали фанатиците езичници и жреците, и довеждали на групи християните на съд. В царуването на Траян умрели от мъченическа смърт 120 годишният ерусалимски епископ Симеон, разпънат на кръст, Играни Богоносец, епископ антиохийски и Климент, епископ Римски, който бил зато-чен в Херсон (Крим), където Св. Кирил, откривателят на славянската азбука открил по-късно костите му и ги пренесъл в Рим.
към текста >>

Те били под влияние на неоплатониците, които считали, че във всяка религия има нещо хубаво и истинно - поради това те се отнасяли с уважение към всички религии, а някои от тях поставяли Християнството по-високо от всички други религии.
Онези пък, които били християни от по-рано, не били застрашени от ударите на този закон. Но местните управители приложили закона против всички. Във време на това гонение умрял от мъченическа смърт в Александрия Ритор Леонид, баща на знаменития Ориген и девицата Патоемиена, в Лион епископ Ирений, в Картаген - Флавий Перпетуа и робинята Фелиция. След Сптимий Север християните в продължение на 30 години се радвали на мир. През това време римският престол заемали така наречените императори-еклектици. Те били под влияние на неоплатониците, които считали, че във всяка религия има нещо хубаво и истинно - поради това те се отнасяли с уважение към всички религии, а някои от тях поставяли Християнството по-високо от всички други религии. Така Александър Север, който царувал от 222-ра до 235-та година се отнасял с уважение към личността на Исус Христос. Бюста на Христос стоял в неговата молитвена стая редом с бюстовете на езическите богове. Изречението на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за девиз на много обществени сгради. На езичниците той препоръчвал да се ръководят от примера на християните при избирането на кандидати за обществени длъжности. При приемника на Александър Север, Максимин Тракиецът, от 235-та до 238-ма година, станали малко гонения на християните, но те засегнали главно епископите, свещениците и дяконите.
към текста >>

Правителството било убедено, че християните сами по себе си не са били лоши хора, обаче тяхната религия то считало като опасна за държавния строй.
Всички християни, независимо от пол, възраст и обществено положение, били преследвани. Такъв един рязък прелом на държавната власт към християните настъпил при Десций Траяна, от 249-та до 251 -ва година. Той издал едикт за поголовно гонение на християните. Всички местни управители били длъжни да гонят християните. От християните се искало да принасят жертва на езическите богове като признак, че са се отказали от Християнството. Правителството било убедено, че християните сами по себе си не са били лоши хора, обаче тяхната религия то считало като опасна за държавния строй. През време на тези гонения загинали много видни християнски епископи и свещеници. В течение на това гонение от страна на властта, простият народ изменил отношенията си към християните и започнал да им съчувства и да ги подкрепя, както можел. Особено очебийно и в голяма степен такова съдействие простите езичници оказали на Дионисий Александрийски. Той, заедно с други четирима презвитери, бил задържан под стража. Селяни езичници, които се били събрали на сватба, като научили за това, отишли там, където били задържаните и ги освободили.
към текста >>

Отменил несправедливите наредби на своя баща против християните - за ходене на гробищата и за конфискуване на църковните имущества, но при все това християнската религия си оставала още непозволена.
Жертва на тези гонения станали много епископи, дякони и презвитери. Езическият народ симпатизирал на мъчениците и ги подкрепял, както можел. При приемника на Валериан, Галиена, от 260-та до 268-ма година, настъпила промяна в отношението към християните. Този император бил еклектик в религиозно отношение, подобно на Александър Север и във всяка вяра намирал нещо добро, достойно за уважение. Поради това той се отнасял благосклонно към християните. Отменил несправедливите наредби на своя баща против християните - за ходене на гробищата и за конфискуване на църковните имущества, но при все това християнската религия си оставала още непозволена. Издадените по-рано закони против християните не били отменени. Затова и при този император имало случаи на мъченичества. При все това християните се ползвали мълчаливо с известна свобода. След Галиена християните при официална непозволеност на своето положение повсеместно се ползували с мир в течение на 40 години, до встъпването на престола на Деоклетиян, който царувал от 284-та до 305-та година. Почти в течение на 20 години той не гонел християните, но той питаел към тях враждебни чувства по религиозни и държавни съображения.
към текста >>

Но след преставането на гоненията и след признаването на Християнството за официална религия в 353"та година Християнството изгубило своята вътрешна сила и се превърнало в в една външна религия.
Затова окултните идеи трябва не само да се приемат, но и да се прилагат, за да не става експлозия, която ще се изрази по различни начини. Гоненията на Христос се дължат пак на същия закон, само че тук причината не е в Христос, а в юдеите. Те от своя страна бяха приели известни идеи от техните Мистерии и като не ги прилагаха, избиха в гонение на Христос. За враждебността на юдеите против Христос има много други дълбоки причини, за които сега няма да говоря. Приложението, за което става въпрос, бива индивидуално и колективно. Но след преставането на гоненията и след признаването на Християнството за официална религия в 353"та година Християнството изгубило своята вътрешна сила и се превърнало в в една външна религия. Вътрешната връзка постепенно се изгубила и този Дух, който въодушевявал всички християни до последните мъченици в началото на четвърти век, се оттеглил, защото и самите християни възприели само буквата на Учението и изгубили вътрешното разбиране на Учението и постепенно от гонени и преследвани, станали гонители на онези, които държали за вътрешното разбиране на Учението, на истинските Христови последователи, което продължава и до днешни времена. Така в Християнството се оформила от една страна християнската църква, а от друга страна тайно и скрито продължавали да работят и до наши дни езотеричните групи, ръководени и вдъхновявани от Духа на Учителя Исус и неговият помощник апостол Йоан.
към текста >>

40. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова виждаме, че първите апостоли гледат на Учението като на едно продължение и разширение на юдейската религия и затова отначало искали всеки от езичниците, който приеме Християнството, преди това да приеме юдейската религия с всички нейни разбирания, и най-вече закона на обрязването.
В тази сложна обстановка на разбиране на живота се ражда и развива Християнството. Неговите първи апостоли излизат от средата на еврейския народ, повечето от Галилея, а по-малко от Юдея, но все пак от еврейски произход. Също така някои от тях, особено след Възнесението, били възпитаници на гръцката култура. Така че, Християнството се роди и разви всред водовъртежа на три култури, на три народности. В тази разнородна почва то трябвало да посее семената на Новото течение на Любовта, което по дух бе универсално като римския дух, израснало на основата на еврейското еднобожие и притежаващо широчината и дълбочината на гръцката философска мисъл. И затова виждаме, че първите апостоли гледат на Учението като на едно продължение и разширение на юдейската религия и затова отначало искали всеки от езичниците, който приеме Християнството, преди това да приеме юдейската религия с всички нейни разбирания, и най-вече закона на обрязването. Това становище поддържал отначало даже и апостол Петър. Но когато Павел и другите с елинска култура навлезли в Християнството, когато много хора с елинска култура станали християни, те приели Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия. Това породило спор и раздвоение между последователите. Юдеите държали на своето, езичниците държали също на своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса до събора на апостолите, който станал в 51-ва година в Ерусалим по предложение на Павел и Варнава.
към текста >>

Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия.
Така че, Християнството се роди и разви всред водовъртежа на три култури, на три народности. В тази разнородна почва то трябвало да посее семената на Новото течение на Любовта, което по дух бе универсално като римския дух, израснало на основата на еврейското еднобожие и притежаващо широчината и дълбочината на гръцката философска мисъл. И затова виждаме, че първите апостоли гледат на Учението като на едно продължение и разширение на юдейската религия и затова отначало искали всеки от езичниците, който приеме Християнството, преди това да приеме юдейската религия с всички нейни разбирания, и най-вече закона на обрязването. Това становище поддържал отначало даже и апостол Петър. Но когато Павел и другите с елинска култура навлезли в Християнството, когато много хора с елинска култура станали християни, те приели Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия. Това породило спор и раздвоение между последователите. Юдеите държали на своето, езичниците държали също на своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса до събора на апостолите, който станал в 51-ва година в Ерусалим по предложение на Павел и Варнава. Те донесли възражението на учениците от Антиохия против искането на някои юдеи, езичниците, които са приели Християнството да приемат преди това юдейската религия. Апостолският събор решил въпроса в полза на езичниците, т.е. всеки езичник, който приеме Новото учение, не е длъжен да приема юдейската религия.
към текста >>

Те донесли възражението на учениците от Антиохия против искането на някои юдеи, езичниците, които са приели Християнството да приемат преди това юдейската религия.
Това становище поддържал отначало даже и апостол Петър. Но когато Павел и другите с елинска култура навлезли в Християнството, когато много хора с елинска култура станали християни, те приели Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия. Това породило спор и раздвоение между последователите. Юдеите държали на своето, езичниците държали също на своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса до събора на апостолите, който станал в 51-ва година в Ерусалим по предложение на Павел и Варнава. Те донесли възражението на учениците от Антиохия против искането на някои юдеи, езичниците, които са приели Християнството да приемат преди това юдейската религия. Апостолският събор решил въпроса в полза на езичниците, т.е. всеки езичник, който приеме Новото учение, не е длъжен да приема юдейската религия. Видяхме че Петър, който бил голям фанатик и консерватор, кръстил римския стотник Корнелий. Така още в началото на Християнството се очертали три центъра на християнска дейност, които постепенно се развиват. Първо като главен център на християнската дейност е бил Ерусалим.
към текста >>

всеки езичник, който приеме Новото учение, не е длъжен да приема юдейската религия.
Новото учение, но не искали да приемат юдейската религия. Това породило спор и раздвоение между последователите. Юдеите държали на своето, езичниците държали също на своето и се стигнало, както видяхме, да се отнесе въпроса до събора на апостолите, който станал в 51-ва година в Ерусалим по предложение на Павел и Варнава. Те донесли възражението на учениците от Антиохия против искането на някои юдеи, езичниците, които са приели Християнството да приемат преди това юдейската религия. Апостолският събор решил въпроса в полза на езичниците, т.е. всеки езичник, който приеме Новото учение, не е длъжен да приема юдейската религия. Видяхме че Петър, който бил голям фанатик и консерватор, кръстил римския стотник Корнелий. Така още в началото на Християнството се очертали три центъра на християнска дейност, които постепенно се развиват. Първо като главен център на християнската дейност е бил Ерусалим. Вторият голям център на християнската мисъл и дейност се развива в Антиохия и след това в Ефес, където са работили Павел и Йоан. Ерусалимската общност се е състояла предимно от юдеи.
към текста >>

Церемониалната страна на юдейската религия идвала също от Египет.
Юдейските християни са оцветени от еврейския национален дух и юдейското религиозно разбиране. Докато тези, които са минали през елинската култура, носят печата на тази култура - широк демократичен дух и философско разбиране на Учението. А течението, което се развива в Рим носи отпечатъка на сложния култов живот, който се развива в Рим. Там Християнството се среща с течението, което беше проникнало в Рим от Египет, с неговите магически церемонии. Животът в катакомбите бил един вид възраждане на живота, който се бе разиграл в пирамидите на Египет, разбира се в Светлината на Новото учение и в голяма степен профанизиран, в смисъл, че се взимало само външната страна, буквата, без да се разбира вътрешното съдържание на това, което се извършва. Церемониалната страна на юдейската религия идвала също от Египет. Но, както вече казах, в различните народи под влияние на местните култури, Християнството добива различни оттенъци. Така в Гърция и Мала Азия, която била един вид гръцка колония, първо християнският живот се явява, в повечето случаи, в неговото външно изражение като едно продължение на това, което е живяло в гръцките центрове на Мистериите. Но това не показва, че Християнството е нямало собствен характер, който да наложи на дотогава съществуващите разбирания за живота. Напротив, то промени из основи живота на тогавашния свят. То разруши всички граници и форми, в които се изливаше живота на тогавашното човечество.
към текста >>

Такъв е историческият път на Християнството от неговото основаване до неговото признаване за официална религия.
Павел е основател на гръцкото мирово християнство, а Петър, който взема средно място между двамата, е основател на римското християнство. В по-нататъшния ход на развитието на историята се запазва само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египтизирания цезарски Рим. Павловото течение, както и дейността на Йоан намират своето място в езотеричните християнски кръгове. Павловите послания и днес се четат в различните църкви, но се разбират само по буква, а Духът е отлетял от тях. А те са дълбоко езотерични, за което ще се спрем отделно по-нататък. Такъв е историческият път на Християнството от неговото основаване до неговото признаване за официална религия.
към текста >>

41. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Християнството е първата общочовешка религия.
Христос донесе известни идеи, които са идеите, които като зародиш са вложени във всяка човешка душа. Идеите, които Христос донесе, представят лъчи на Духовното слънце, което е самият Той. Те са проява на Любовта и Мъдростта, които живеят в Него и са негова Същина. Със Светлината на Мъдростта и с топлината на Любовта, които носи, Христос събуди Божествените идеи в душата на определен кръг от хора, които бяха подготвени и те образуваха първоначалната ядка на християнската общност. Това са дванадесетте ученици и след тях кръгът на седемдесетте, които възприеха благодатните лъчи на Духовното слънце и се пробудиха от дълбокия сън, възкръснаха за нов живот. Християнството е първата общочовешка религия. До времето на Христос всички религии бяха народни и национални. Оттук произлиза мисията на Християнството - да обедини цялото човечество в едно семейство, в една общност. Това е основната идея и мисия на Християнството. Християнството има за задача да научи всички хора, че са братя и деца на един Баща. Те имат един Учител - Христос.
към текста >>

42. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тъй както съвременните хора разбират религията, те се забавляват Това не е религия, но забавление.
И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик няма да умре. Исус, обаче, не рече, че няма да умре, но "ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е? " Тук Петър е представен като водител на външното офциално християнство, а Йоан като ръководител на вътрешното, мистично-езотеричното християнство, което ще продължи своето съществуване до второто идване на Христа. И Учителят казва: "Днес от хората се изисква вътрешно, мистично разбиране на Живота. Тъй както съвременните хора разбират религията, те се забавляват Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбира и проучва. В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята. Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството". С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път.
към текста >>

Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбира и проучва.
Исус, обаче, не рече, че няма да умре, но "ако искам да остане той, докле дойда, тебе що ти е? " Тук Петър е представен като водител на външното офциално християнство, а Йоан като ръководител на вътрешното, мистично-езотеричното християнство, което ще продължи своето съществуване до второто идване на Христа. И Учителят казва: "Днес от хората се изисква вътрешно, мистично разбиране на Живота. Тъй както съвременните хора разбират религията, те се забавляват Това не е религия, но забавление. Религията има своя вътрешна, мистична страна, която трябва да се разбира и проучва. В бъдеще мистичното християнство ще бъде прието от всички хора на Земята. Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството". С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път. Както казах, всеки образ, всяка сцена, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката душа, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е.
към текста >>

43. 3. СЪБИТИЕТО В ПАЛЕСТИНА - ЦЕНТРАЛНО СЪБИТИЕ В ЗЕМНОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Буда даде на света религията на състраданието и Любовта, което учение той разви в така наречения осмо- членен път.
От друга страна Буда, Който е завършил своето човешко развитие и е станал едно равноангелско същество, присъединява своето усилие чрез вливане на своето преобразено астрално тяло в тялото на Исус от Назарет. По такъв начин Той подготвя астралното тяло, в което Христос ще се всели. Също така Заратустра, заедно с физическото тяло подготвя и етерното тяло. По такъв начин става сливане на течението на Заратустра с течението на Буда, които се вливат в импулса, който Христос носи. Така всички духовни течения в миналото се сливат като в един център в Палестина с идването на Христа. Буда даде на света религията на състраданието и Любовта, което учение той разви в така наречения осмо- членен път. Това учение, предадено във форма, за да бъде разбрано и от най-простите човешки души, ни е предадено от Евангелието на Лука. Защото това учение е предадено на Буда от Христа, когато го е пратил на Земята като Учител и сега то се влива във великото Христово течение. Тук ще се отклоня малко, за да кажа няколко думи за развитието на човечеството във връзка с мисията на Великите Учители. Човечеството, така, както го познаваме днес, не е било такова в миналото. Съвременният човек притежава способности, които човекът на миналото не е притежавал.
към текста >>

44. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Според Марко същността на религията не е поддържането на Преданието, а правилното приемане и възрастване на един нов Импулс, на едно вечно възобновяващо се Начало.
Идеята на тази притча е, че един път посято, това семе не изисква повече грижа от човека. То се развива от са-мосебе си. С това Марко насочва погледа ни към сферата, където царува космическият растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той се захранва от Висшите извори. Семето, което е посято и расте от самосебе си и далеч над главите на хората, е Христовият импулс. Чрез Тайната на Голгота в Земята е посято семето на едно космическо преобразование и развитие и Евангелието на Марко ни говори за това развитие, което е напълно независимо от това, дали и доколко човек го подпомага чрез своята воля. Според Марко същността на религията не е поддържането на Преданието, а правилното приемане и възрастване на един нов Импулс, на едно вечно възобновяващо се Начало. Особеното богатство на Евангелието на Марко се състои главно в три малки места: притчата за растящото от самосебе си семе е първото от тези три места. Второто място е краткият разказ за изцелението на един сляп от Витсаида, който е разказан накрая на двете нахранвания. При това изцеление не става дума за едно чудно изцеление, а за един процес на ставане, на развитие, който минава през степени и етапи. Това е свойствено на Марка. Другото, което е скрито в този разказ е, че изцеленият най-първо проглежда в етерният свят и след това във физическия.
към текста >>

45. 7. ПРЕДСКАЗАНИЯТА НА ХРИСТА ЗА КРАЙНАТА ЕПОХА И ЗА ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А мисълта, че слънцето и луната ще потъмнеят и че звездите ще паднат от небето показва, че държавната власт, емблема на която е слънцето, ще загуби своята сила, а също и религията в сегашната си форма ще изгуби своето влияние над човечеството, което е символизирано с изгубването светлината на луната.
В края на тази културна епоха Христос ще слезе до етерния свят, откъдето ще въздейства на умовете на хората. И по-издигнатите - тези, които са с по-пробудено съзнание, ще влязат в директна връзка с Него и ще станат носители на Неговия импулс, на Неговата Светлина между хората. И като казва, че ще прати ангелите да съберат избраниците, това подразбира, че към края на нашата културна епоха ще стане разделение на човечеството. Една част от човечеството, които са възприели новия импулс на Христа, ще образуват ядката на новото човечество, на новата културна епоха, която ще се развие между славянството. А другите ще продължат да живеят със старите духовни ценности, ще продължават стария път на живота. А мисълта, че слънцето и луната ще потъмнеят и че звездите ще паднат от небето показва, че държавната власт, емблема на която е слънцето, ще загуби своята сила, а също и религията в сегашната си форма ще изгуби своето влияние над човечеството, което е символизирано с изгубването светлината на луната. А че звездите ще паднат показва, че учените хора, авторитетните хора на времето си ще изгубят своето значение и влияние. И когато всичко това стане, тогава ще дойде Човешкият Син във всичката Си сила и слава. Христос като Светлина ще проникне умовете на хората и ще произведе цял обрат, цяла революция в разбиранията на хората. И Учителят казва, че и още много пъти да дойде Христос физически, ако Той не проникне като Светлина в човешките умове и ако не се роди в човешките души, малка полза ще имат хората. В случая Христос е онази духовна Светлина, която като проникне човешките умове, ще разшири човешкото съзнание, ще организира силите на човешката душа и ще събуди Божественото, което дреме в глъбините на всяка душа.
към текста >>

46. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

През времето на Хиеронимус християнството е било станало вече една държавна религия.
от езотеричното юдейство от времето, което е предхождало явяването на Христа. И няма да сгрешим, ако предположим, че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеричен оттенък, отколкото може да се види днес. Трябва да държим сметка, че текстът е бил силно изопачен. Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото Евангелие, целта на което е било да заличи езотеричния характер на оригиналния текст. През времето на Хиеронимус християнството е било станало вече една държавна религия. В този период се породила тенденцията, която между всички отци в църквата особено силно застъпва Хиеронимус: да се смекчат и заличат всички езо-терични елементи от Евангелията и особено от Евангелието на Матей, защото те били криво разбрани от тогавашните верующи. Хиеронимус е бил този, който се е стремил да замени езотеричния характер на Евангелията чрез един ек-зотеричен характер, доколкото това е било възможно. Евангелието на Матей се свързва особено силно със Стария Завет и то стои особено близо да този Стар Завет чрез своя първоначален език, еврейския, на което е било написано, както и самия Стар Завет. Чрез него дървото на Новия Завет простира своите корени в почвата на Стария Завет. Това проличава и от факта, че навсякъде то е прошарено от цитати от Стария Завет, с пророчески думи, които намират своето изпълнение в събитията на Новия Завет.
към текста >>

47. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред Дамаск Павел изпитал великото изцеление на сляпородения.
Изживяването на Павел пред Дамаск е пробуждане на неговото духовно съзнание, пробуждане на свръхсъзнанието в него, с помощта на което той влиза във връзка с Христа, Който му се изявява от етерния свят. Още преди тази среща той с пълна отдаденост е търсил връзка с Христа, защото от езотеричното юдейство той е знаел, че Христос трябва да дойде, но той не вярвал, че Христос вече е слязъл на Земята, а считал, че Той се намира още в духовния свят. Търсил Го е там, където го е учила школата, към която е принадлежал, и затова не вярвал, че Той е вече слязъл на Земята. Затова можем да кажем, че в известно отношение той е бил сля- породен, който не можеше да види Христа там, където Той действително се намираше. Павел е бил един от най-образованите хора на времето си. В родния си град Tape той получил както гръцка култура, така и обучение по неговата бащина религия, а пред Дамаск Павел изпитал великото изцеление на сляпородения. Очите му бяха отворени за духовната сфера на Земята, в която Христос действаше. Фактът, че на Павел бяха отворени очите за сферата, в която действаше Христос, това е било в зависимост от неговата работа в миналото прераждане и на неговите всеотдайни усилия, които той беше положил в школата на фарисеите, където търсел Христа в духовния свят. Щайнер казва, че изживяването на Павел пред Дамаск е като обръщане на това, което Мойсей изживяваше пред горящата къпина. От Мойсея изхожда едно течение, което трябваше все повече да откъсне хората от сферата на старото свръхсетивно изживяване. Със Закона, записан на каменните плочи, пред душата на човечеството все повече се спускаше Завесата на прозрачния етерен свят.
към текста >>

48. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Този въпрос впоследствие се повдига и от Павел и Варнава, и от християните в Антиохия и се разрешава в Първия събор на апостолите в смисъл, че езичниците няма нужда да приемат юдейската религия, за да станат християни.
"И докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха Словото. И обрязаните вярващи, дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух се изле и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога." /10;44-46/. След това Петър кръщава цялото семейство на Корнилий и всички негови хора. След това, както вече казах, самият Петър разрешава за себе си един важен въпрос, а именно, че Християнството трябва да се освободи от оковите на юдейството и да добие своята широта. Дотогава апостолите считаха, че който иска да приеме кръщението на Христа, трябва да мине през юда- изма. Този въпрос впоследствие се повдига и от Павел и Варнава, и от християните в Антиохия и се разрешава в Първия събор на апостолите в смисъл, че езичниците няма нужда да приемат юдейската религия, за да станат християни. 12. В 12-та глава се говори за убиването на Якова, брата на Йоана, и затварянето на Петра в тъмница, откъдето ангелът го извежда. Това е описано по следния начин: "И като го хвана [Ирод], хвърли го в тъмница и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата. И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше усърдни молитви пред Бога за него. И през същата нощ, когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата. И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже.
към текста >>

49. XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В заключение на всичко гореказано за Апокалипсиса можем да кажем, че както Древният свят имаше своите народни ралигии и редом е тях своите Мистерии и Школи, така и Християнството, редом със своята народна религия, в която истините са изнесени покрити с було, има и своята Мистерия, изнесена в Апокалипсиса.
XX. ХРИСТИЯНСКАТА МИСТЕРИЯ В заключение на всичко гореказано за Апокалипсиса можем да кажем, че както Древният свят имаше своите народни ралигии и редом е тях своите Мистерии и Школи, така и Християнството, редом със своята народна религия, в която истините са изнесени покрити с було, има и своята Мистерия, изнесена в Апокалипсиса. Че в него са разкрити Мистериите на Битието, се вижда от начина, по който е даден. Още в началото е казано: „Откровение на Исуса Христа, което Той получи от Бога, за да покаже на служителите си онова, което скоро ще бъде, което Той постави в знаци. И го прати чрез Ангела Си на Йоана, своя служител. Подчертаните думи в нашия превод на Апокалипсиса ги няма, но във френския превод са дадени, а също и в гръцкия оригинал. Значи, откритото чук е под формата на знаци.
към текста >>

Лъвът символизира войната, Телеца - мирната работа, съществото в Човешки образ - Справедливостта, а Орелът - Религията, полета към Божественото.
Той е втората сила във Вселената, която стимулира към дейност, към борба, да не би човечеството от леност да изостави своето усъвършенстване. При отварянето на третия Печат се открива Всемирната сила на Справедливостта, символизирана с конника, който носи в ръката си везни. С четвъртия Печат се явява религиозната сила, получила нов импулс чрез Християнството. Значението на 4-те животни се изяснява от гореказаното. Те представят четирите Всемирни Сили, които трябва да получат от Християнството ново направление. Лъвът символизира войната, Телеца - мирната работа, съществото в Човешки образ - Справедливостта, а Орелът - Религията, полета към Божественото. При снемането на четвъртия Печат се вижда този, чието име е Смърт и адът го следва. Този конник е религиозната справедливост. При снемането на Петия печат се явяват душите, които вече са действали в Християнски смисъл. Великата мисъл на Творението, въплътена в Християнството, се явява тук изцяло. Но Християнството, за което се говори тук, означава още само първата Християнска община, тленна, както всички форми на Творението.
към текста >>

Християнството трябва да бъде една простонародна религия и истините й да бъдат нагодени така, че да бъдат чути от всички, които имат уши да слушат.
Възвестяването на тези Духове е придружено с необходимите белези на Посвещението: „Първият Ангел като затръби, имаше град и огън, смесени с кръв, които падаха върху Земята. И третата част от дърветата изгоря, както и всичката зелена трева." Също такива бичове се струпват, когато и другите Ангели затръбявят. Тук се забелязва, че не се касае за Посвещение в древен смисъл, но до ново Посвещение, което трябва да вземе мястото на първото. Християнството не трябвало, както при Древните Мистерии, да бъде запазено за едно малко число избранници. То трябва да принадлежи на цялото човечество и да упражнява влияние в неговото по-далечно бъдеще. Християнството трябва да бъде една простонародна религия и истините й да бъдат нагодени така, че да бъдат чути от всички, които имат уши да слушат. Тръбите на Християнството тръбят за всички, които искат да ги слушат. Древните Ученици биваха избирани между много число кандидати. Сега всички, които искат да слушат Тръбите, могат да се приближат. Затова ужасите, които придружават Посвещението на бъдещото човечество, се увеличават в огромни размери. След ужасите на Посвещението, за да се достигне до Християнството, след като се умъртви всичко, което зависи от тленното, явява се могъщ Ангел, който слиза от Небето, чието лице е като Слънцето.
към текста >>

50. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Римлянинът може да разбере само приравняването на политиката и религията, което приравняване намира своя най-висш израз в римския култ на цезарите.
Със своя въпрос Пилат иска да се увери дали е прав да счита Исуса като най-висшия от юдейските Посветени. Обратният въпрос, зададен му от Исуса: "Това от себе си ли говориш, или други са ти казвали за Мене? " показва несигурността на Пилатовото разсъждение. Смисълът на този обратен въпрос е подобен на отговора, даден на Кайяфа: "Ти трябва да кажеш това." За римляните най-висшият Посветен на един народ е същевременно и външен владетел на този народ. Римлянинът може да разбере само приравняването на политиката и религията, което приравняване намира своя най-висш израз в римския култ на цезарите. Ето защо Христос отхвърля това разбиране като казва: „Моето Царство не е от този свят." Пилат запитва: „Все пак Ти си Цар? " Развълнуван от впечатлението, което му прави Христос, той е готов да приеме факта, че съществува един висш Посветен, без да разполага с външна власт. И той иска да опази Христа от Неговия народ, затова той, представителят на Цезаря, казва на юдеите: „Искате ли за празника на Пасхата да ви освободя Царя на юдеите? " Като назовава Исуса публично с това име, той прокламира царския Му сан. Народът отхвърля това нечувано дело на управителя на страната.
към текста >>

51. 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

По този път се осъществява развитието на живота, на религията, на науката и изкуствата.
Основната мисъл, от която се отклоних беше, че импулсите на Бялото Братство са главен фактор за развитието на човечеството, че всички велики идеи във всички области на живота са вдъхновени от Бялото Братство. Това действие на Бялото Братство се извършва, както казах, чрез негови представители, които са два вида - въплътени човешки същества и невъплътени пак човешки същества от по-напреднала еволюция. Невъплътените приемат идеите, импулсите, енергиите от Централното духовно Слънце, което е Христос и ги предават на въплътените, които в такъв случай стават като фарове в бурното житейско море. Те осветяват пътя на човешките души и ги насочват към спасителния бряг. Чрез светлината, която те носят, те предават идеите и силите на човешките души, които ги възприемат в зависимост от степента на тяхното развитие и ги прилагат в различните области на живота. По този път се осъществява развитието на живота, на религията, на науката и изкуствата. Онези исторически личности, които са били фактор на прогреса по един или друг начин, са били свързани с окултно-мистичните Братства, за които споменах. Някои от тях са били в пряка съзнателна връзка с тези Братства, били са техни членове, а други са били, така да се каже, несъзнателни проводници на идеите на тези Братства. Те, като чувствителни, са възприемали идеите, без да знаят откъде идват и са им давали израз. В други случаи представителите на Братството насочват специално мисълта си към определен човек, когото виждат, че може да стане добър проводник на идеите и силите на Братството, и той, без да съзнава, възприема тези идеи, на които става изразител. Също така някой от Братята ще посети някой човек, когото вижда, че може да бъде фактор в живота, и му изяснява идеите на Братството, които той приема и разпространява.
към текста >>

52. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ученията на Хермес се срещат във всички страни, между всички религии и във всички философии, но никога не са се отъждествявали само с някоя страна или пък с някоя религия.
Наричали го също най-великият Велик. Във всички древни страни името Хермес Тримогъщи е било почитано като синоним и извор на Мъдростта. Даже и в наши дни се употребява името херметичен в смисъл на нещо секретно, тайно, запазено, затворено, тъй че нищо да не може да излезе вън от Школата. Учениците на Хермес строго са спазвали принципа на секретността в техните учения, пазене на абсолютна тайна. Този способ на внимателно сеене на семената на Истината всякога е отличавал учениците на Хермес, даже и в наши дни. Ученията на Хермес се срещат във всички страни, между всички религии и във всички философии, но никога не са се отъждествявали само с някоя страна или пък с някоя религия. Това е само поради предпазните мерки и изричните поръчения на древните Учители да не се позволи Тайното учение да се превърне в някаква религия. Религиите са като метод на Тайната школа за възпитание на сърцето на човечеството, но не трябва да се отъждествява религията с Школата. Древният окултизъм на Индия и Персия се изродил и в по-голямата част е бил изгубен поради факта, че Учителите ставали свещеници. По този начин са смесили науката с богословието. Същото станало и в древна Гърция и Рим.
към текста >>

Това е само поради предпазните мерки и изричните поръчения на древните Учители да не се позволи Тайното учение да се превърне в някаква религия.
Във всички древни страни името Хермес Тримогъщи е било почитано като синоним и извор на Мъдростта. Даже и в наши дни се употребява името херметичен в смисъл на нещо секретно, тайно, запазено, затворено, тъй че нищо да не може да излезе вън от Школата. Учениците на Хермес строго са спазвали принципа на секретността в техните учения, пазене на абсолютна тайна. Този способ на внимателно сеене на семената на Истината всякога е отличавал учениците на Хермес, даже и в наши дни. Ученията на Хермес се срещат във всички страни, между всички религии и във всички философии, но никога не са се отъждествявали само с някоя страна или пък с някоя религия. Това е само поради предпазните мерки и изричните поръчения на древните Учители да не се позволи Тайното учение да се превърне в някаква религия. Религиите са като метод на Тайната школа за възпитание на сърцето на човечеството, но не трябва да се отъждествява религията с Школата. Древният окултизъм на Индия и Персия се изродил и в по-голямата част е бил изгубен поради факта, че Учителите ставали свещеници. По този начин са смесили науката с богословието. Същото станало и в древна Гърция и Рим. Същото станало и с учението на гностиците и езотеричното учение на ранното Християнство.
към текста >>

Религиите са като метод на Тайната школа за възпитание на сърцето на човечеството, но не трябва да се отъждествява религията с Школата.
Даже и в наши дни се употребява името херметичен в смисъл на нещо секретно, тайно, запазено, затворено, тъй че нищо да не може да излезе вън от Школата. Учениците на Хермес строго са спазвали принципа на секретността в техните учения, пазене на абсолютна тайна. Този способ на внимателно сеене на семената на Истината всякога е отличавал учениците на Хермес, даже и в наши дни. Ученията на Хермес се срещат във всички страни, между всички религии и във всички философии, но никога не са се отъждествявали само с някоя страна или пък с някоя религия. Това е само поради предпазните мерки и изричните поръчения на древните Учители да не се позволи Тайното учение да се превърне в някаква религия. Религиите са като метод на Тайната школа за възпитание на сърцето на човечеството, но не трябва да се отъждествява религията с Школата. Древният окултизъм на Индия и Персия се изродил и в по-голямата част е бил изгубен поради факта, че Учителите ставали свещеници. По този начин са смесили науката с богословието. Същото станало и в древна Гърция и Рим. Същото станало и с учението на гностиците и езотеричното учение на ранното Християнство. През всички векове Истината не е могла да бъде предадена напълно на книга, а само отчасти.
към текста >>

53. 16. Шестнадесети Аркан: СВЕТИЛИЩЕ или още РАЗРУШЕНАТА КУЛА, или ГРЪМНАТАТА КУЛА от огън от небето - Влад Пашов (1902- 1974)

Каквото и да създадат хората заради себе си, дори и да е в името на идеали, религия или държавна мъдрост, няма да устои.
отделянето на душата от тялото или разрушаването на тялото, също както и разрушението на земните връзки и отношения. Обратната страна на тази картина е седма картина, представяща осъществяване на Божествения план. Осъществяването и разрушаването са явно противоположни. Разрушението на кулата от Небесната светкавица показва, че Божествения закон на наказанието ще разруши всичко, което човешките ръце ще построят за свои собствени почести. Това е Закон, който важи за всички времена. Каквото и да създадат хората заради себе си, дори и да е в името на идеали, религия или държавна мъдрост, няма да устои. Вечните Божествени закони ще го разрушат, а носещият световната духовна корона ще падне от построената от неговото самолюбие и гордост кула. Човешката корона, това е заместител на липсващото достойнство и способност на управляващите, които искат да внушат на управляваните от тях хора, че кралете и папите имат Божествено право да управляват. Божественият закон учи човека да работи не за своята чест и слава, а за полза на своите ближни, за световното развитие и така ще сътвори трайното и ще пожъне онова, което е посял. След като ученикът се срещне с първия Пазач на Прага и го преобрази, той постепенно прониква в по-висшите светове, където му се разкриват нови мирови Тайни, запознава се с нови закони и същества и се подготвя за срещата с втория Пазач на Прага. В тази нова фаза, в която навлиза ученикът, символизирана от седемнадесети Аркан, ученикът ще се запознае със силите на Свещения Огън, който е показан от светкавицата, която разрушава кулата.
към текста >>

54. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА 1. СЪЩНОСТ НА ДУАЛИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той води началото си от религията на Заратустра, но в ума на Заратустра е имало съвсем друга идея, когато изнесъл учението на дуализма.
МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА 1. СЪЩНОСТ НА ДУАЛИЗМА Понеже обикновено манихейството се свързва с идеята за дуализма и се таксува като дуалистично учение, без да се разбира конкретно каква е същността на дуализма, затова тук накратко ще изясня тази идея. Дуализмът може да бъде разбран и изяснен само в светлината на окултната наука. Той води началото си от религията на Заратустра, но в ума на Заратустра е имало съвсем друга идея, когато изнесъл учението на дуализма. Според окултната наука и по-специално според херметичната наука в Битието действа така нареченият принцип на полярността, според който всички сили и енергии в проявеното Битие са поляризирани, т.е. имат два полюса - положителен и отрицателен. Това най-ясно е изразено в електричеството. Електричеството бива положително и отрицателно и когато се срещнат, се образува светлината на електричеството. Този принцип лежи в основата на цялото проявено Битие.
към текста >>

55. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

През VIII век то станало даже господстваща религия в голямата империя на Уигурите".
Що се отнася до обикновените последователи на учението, то те водели живот като всички други хора като се стремели обаче постепенно да се усъвършенстват и да се приближат до положението на електите. Манес оставил 12 ученици и учението му започнало бързо да се разпространява. То проникнало в Персия, Централна Азия и Индия. Особено широко разпространение получило в източните области на Източната Римска империя и в последствие във Византия (V - VI век). Манихейството се разпространило в Централна и Източна Азия, където се задържало по-дълго време. През VIII век то станало даже господстваща религия в голямата империя на Уигурите". Проф. Йордан Йорданов казва за персийския и манихейския дуализъм: "В маздаизма Аура Мазда създава света с думата си, т.е. със словото. Ариман гледа всичко да разруши и поквари. Според манихеите Живият дух, Който е еманация на Бога създава видимия свят от телата на убитите демони". В заключение на манихейството ще прибавя една мисъл от Щайнер.
към текста >>

56. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според официалната версия той бил изгонен от църквата заради лъжливото му учение и той се върнал към зороастровата религия, на която принадлежал отначало.
За личността му са запазени различни противоречиви данни. Не се знае точно какъв произход е - според едни е от гръцки произход, според други - от индуски, според трети - от персийски, а според четвърти - от вавилонски. Той се отличавал с голяма начетеност. Бил запознат с математика, астрология, музика и живопис. Известно време той бил презвитер на християнската църква в град Евгац главен граф на персийската провинция Гутицис. Според официалната версия той бил изгонен от църквата заради лъжливото му учение и той се върнал към зороастровата религия, на която принадлежал отначало. Според официалното твърдение той препоръчвал себе си за Божи пратеник, какъвто е бил в действителност. Упълномощен бил да съобщи на хората истината. Той искал да реформира персийската религия на Заратустра, която също била извратена. Той искал да я очисти от заблуди и извратености и да я пред-на ухо. Това, което е дошло до нас като гностическо учение, е само външната страна, това, което е било достояние на по-широк кръг хора и което макар и в изопачена форма е стигнало до нас.
към текста >>

Той искал да реформира персийската религия на Заратустра, която също била извратена.
Бил запознат с математика, астрология, музика и живопис. Известно време той бил презвитер на християнската църква в град Евгац главен граф на персийската провинция Гутицис. Според официалната версия той бил изгонен от църквата заради лъжливото му учение и той се върнал към зороастровата религия, на която принадлежал отначало. Според официалното твърдение той препоръчвал себе си за Божи пратеник, какъвто е бил в действителност. Упълномощен бил да съобщи на хората истината. Той искал да реформира персийската религия на Заратустра, която също била извратена. Той искал да я очисти от заблуди и извратености и да я пред-на ухо. Това, което е дошло до нас като гностическо учение, е само външната страна, това, което е било достояние на по-широк кръг хора и което макар и в изопачена форма е стигнало до нас. Гностиците, които се явяват във втори век, се стремят също като неоплатониците да съединят християнството с древните мистерии. Искат да разберат християнството в неговата вътрешна страна, но в светлината на древните мистерии. Но понеже древните мистреии са били изгубили своята първоначална чистота още във времето на Христа и преди него, те не са могли да се доберат до истинското знание и мистериите в следствие на което във външните, популярни изложения на гностицизма, поне от някои са допуснати много груби грешки, особено в разбирането на Христа.
към текста >>

Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници.
и заминал за Индия и Китай. През време на пътуването си по Индия и Китай, той се запознал с учението на будизма и браманизма и с учение на Лао-Дзъ от Китай. Според преданието в една туркестанска пещера той обработил своето учение като го илюстрирал с картини. Тази книга, пълна с поезия и величествени образи, получава значението на евангелие за манихеите. В нея той съчетава учението на Зороастър с учението на Исуса Христа. Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници. Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството. То било съвършено нова религия. При своето разпространи-ение срещайки се с християнството, гностицизма, то взема от тях някои техни възгледи. Манихейството има по-голямо сходство с гностиците, според които дуализмът съществува предимно в нравствената област, като добро и зло в човека и обществото, а в манихейството дуализмът е прокаран и в кос-мичната област, тъй като Манес считал различните стихии еманация на световния живот, за еманация или на царството на доброто или на царството на злото. Това схващане на Манес ще ни стане ясно и разбрано от следващото изложение.
към текста >>

То било съвършено нова религия.
Според преданието в една туркестанска пещера той обработил своето учение като го илюстрирал с картини. Тази книга, пълна с поезия и величествени образи, получава значението на евангелие за манихеите. В нея той съчетава учението на Зороастър с учението на Исуса Христа. Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници. Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството. То било съвършено нова религия. При своето разпространи-ение срещайки се с християнството, гностицизма, то взема от тях някои техни възгледи. Манихейството има по-голямо сходство с гностиците, според които дуализмът съществува предимно в нравствената област, като добро и зло в човека и обществото, а в манихейството дуализмът е прокаран и в кос-мичната област, тъй като Манес считал различните стихии еманация на световния живот, за еманация или на царството на доброто или на царството на злото. Това схващане на Манес ще ни стане ясно и разбрано от следващото изложение. Учението на Манес е следното: В света съществува едно предвечно начало, великата Божествена мъдрост, която в своето проявление се проявява чрез два принципа, чрез две сили, които на обикновен език се наричат добро и зло, светлина и тъмнина. Дух и материя.
към текста >>

Сирийските гностици са били свързани със сирохалдей-ската или персийска религия, докато александрийските гностици били повлияни от гръцката философия, предимно от Платон.
Разпнат бил само Исус, когото тогава Христос напуснал и се върнал на Небето. Той учил, че материята е вечна и от нея един нисш еон образувал света. Той се явява като родоначалник на третия вид юдейско християнство, еовинотски гностииизъм, който се развил във втория век в няколко вида. По тези области в Сирия, Мала Азия и Месопотамия са се развили ред гностически братства и учения като реакция на официалното братство, което се било отклонило от учението на евангелието. По това време работил и Арий. Сирийските гностици са били свързани със сирохалдей-ската или персийска религия, докато александрийските гностици били повлияни от гръцката философия, предимно от Платон. Сирийските гностици смятали материята за жива, самодейна сила, а александрийските гностици - за недейно начало, почти небитие. АЛЕКСАНДРИЙСКИТЕ ГНОСТИЦИ Най-видните александрийски гностици били Василит и Валентин. Василит е действал в Александрия около 120 и 140 години. Той написал особено евангелие и тълкувание на това евангелие 24 книги, където изложил своето учение.
към текста >>

Дори езически философи отивали да слушат неговите уроци, в които той се стараел да изясни учението на християнската религия, като единствен гносис (знание за света и човека).
След като Пантен напуснал Александрия станал управител на александрийската школа. Около 190 - 202-та година на Александрия бил ръкоположен за презвитер. Поради гоненията на Септимий Север, Климент напуснал Александрия и прекарал известно време в Кападокия при своя приятел епископа Александър като и там проповядвал христовото учение. Той умрял около 215 година. Климент Александрийски привличал за слушатели не само християни, но и езичници. Дори езически философи отивали да слушат неговите уроци, в които той се стараел да изясни учението на християнската религия, като единствен гносис (знание за света и човека). Той постепенно приближавал слушателите си към Христа и ги запознавал с неговата мъдрост. Целта му била да просвети и научи христяните така. че тяхната вяра да бъде здрав философски мироглед, та да не бъдат само вярващи, но и гностици, т.е. обладатели за истинското знание за Бога. Ако се съди от неговата трилогия той ще да е поддържал тристепенна дидактическа система:
към текста >>

57. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Веднъж борбата започнала, бий се с тях, докато не остане никакво съпротивление в полза на идолопоклонството, докато религията ни остане само тази, на единни Бог.
Затова в неговото учение няма почти никакъв езотеризъм, както в другите религии. Учението му е чисто екзотерично. Ще цитирам някои мисли от Корана, за да се види характера на неговото учение: 1. "Ако враговете престанат да те гонят, това. що е минало, прости им, но ако те идат право да нападат, наказанието на старите гонители на пророците трябва да им бъде наложено. Веднъж борбата започнала, бий се с тях, докато не остане никакво съпротивление в полза на идолопоклонството, докато религията ни остане само тази, на единни Бог. Ако се отдръпнат наистина, Бог вижда, какво те правят. Но ако се върнат срещу ти, знай че Бог е твой пазител, а той е най-добрият твой помощник". (Корана, глава 8:39 -41 стих) 2. "Покани хората с мъдрост и благи убеждения да последват пътя господен. В споровете си с тях бъди колкото се може, мек, защото Господ познава добре кой блуждае далеч от неговите пътища и познава тези, които са направлявани, както трябва.
към текста >>

Мохамед е употребил за своята религия думата ислям.
Целият Коран е изпълнен с мисли и идеи от Стария и Новия Завет като оригинални мисли и идеи в Корана са много малко и те са перефразирани, приспособени за арабската действителност. В Корана Мохамед казва още: "Тези, които не вярват в Бога, и в Неговите пророци и които биха искали да установят едно различие между Него и тях, ще кажете: Ние вярваме в някои от пророците и отхвърляме другите, опитвайки се по този начин да минат по един среден път. — Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране. На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4) Мохамед е употребил за своята религия думата ислям. Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен смисъл да се подчиниш на волята Божия. Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора. Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците. Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него. Бог е покровител на верните.
към текста >>

Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора.
— Тези са наистина неверующи и ние сме приготвили за неверую-щите едно позорно бламиране. На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4) Мохамед е употребил за своята религия думата ислям. Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен смисъл да се подчиниш на волята Божия. Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора. Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците. Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него. Бог е покровител на верните. Кой е този, който по религиозни работи е сторил повече от човека, койго е бил покорен Богу, пазил е Правдата и е следвал закона на Авраам, правоверущият? - Защото Бог направи Авраам свой приятел." (Кop. гл.4)
към текста >>

Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците.
На тези, които вярват в Бога и в Неговите апостоли и които не правят никакво различие за когото и да било измежду тях, на тези сигурно ние ще дадем прилично възнаграждение. И Бог е пълен с милост и състрадание." (Кор.гл.4) Мохамед е употребил за своята религия думата ислям. Тази дума ислям значи да се поклониш, да се подчиниш и в религиозен смисъл да се подчиниш на волята Божия. Мохамед казва в Корана глЗ: "Наистина истинска религия в очите на Бога е исляма, и тези които приеха Писанието и отстъпиха от него, след като им беше проповядвано учението за единството Божие и когато завист се появи помежду им, те не са истински религиозни хора. Авраам не беше нито евреин, нито християнин, но принадлежеше на истинската религия, защото беше покорен Богу и не беше в числото на идолопоклонниците. Наистина най-ближните роднини на Авраам са тези, които следват неговия път, следват него и тези, които вярват в него. Бог е покровител на верните. Кой е този, който по религиозни работи е сторил повече от човека, койго е бил покорен Богу, пазил е Правдата и е следвал закона на Авраам, правоверущият? - Защото Бог направи Авраам свой приятел." (Кop. гл.4) Бог казва: "На всекиго от вас ние сме дали по един закон и открили един път.
към текста >>

Силно влияние върху исляма оказва християнството и еврейската религия, а също и някои социално-религиозни учения от Иран като манихеите и маздаистите, а също се забелязват черти и от будизма.
отражението, тогаз когато Той (Бог) е светлината на окото. С помощта на това око, Божието око съзерцава само себе си. Светът е дин човек и човекът е един свят. Никакво по-ясно обяснение от това не е възможно. Ако добре гледаш корена на нещата, той е в едно и също време и виждащият и окото на виждането." Силно влияние върху исляма оказва християнството и еврейската религия, а също и някои социално-религиозни учения от Иран като манихеите и маздаистите, а също се забелязват черти и от будизма. Той е една много сполучлива компилация от всички тези неща с един специално арабски облик. Учението на суфизма е изложено най-пълно в книгата Ав-ри Фут-Ma Арив", написана в 13 век от шейха Шахап - Д - Дин, другар по суфизма на Диван - И - Кважа Хафис. Тази книга показва, как трябва да се върви в Пътя. Книгата е разделена на три части: Шарият - Законът, Тарикат - Пъ-тят, Хакикат - Истината. Те са харектеризирани по следния начин: Един човек попитал един шейх - духовен учител, какво нещо са трите етапа.
към текста >>

Главният им представител, или фактически основоположник на теоритическата част на мохамеданската религия е Абу-Л-Хасан ал Ашари (873-935).
Някои от тях притежават колкото и религиозно толкова и философско съдържание. Официалната религиозна теория, която се оформила към края на VII и началото на VIII век, е наречена Кламат. Калам значи Слово, Логос. Представителите на Калама се наричали мутакалами. Те развиват активна дейност в защита на мохамеданството. Главният им представител, или фактически основоположник на теоритическата част на мохамеданската религия е Абу-Л-Хасан ал Ашари (873-935). За отбелязване е също така така нареченото движение на Исмаилитите, което възниква в VIII век и се развива един век след това. То придобива разпространение и в Персия. Системата на исмаилитите възниква в резултата от въздействието на исляма на индуските и индийските учения. По-специално представителите на исмаилизма възприемат от индусите учението за прераждането. Религиозно-философската система на исмаилитите е изградена върху основата на неоплатонизма, будизма и персийската религия.
към текста >>

Религиозно-философската система на исмаилитите е изградена върху основата на неоплатонизма, будизма и персийската религия.
Главният им представител, или фактически основоположник на теоритическата част на мохамеданската религия е Абу-Л-Хасан ал Ашари (873-935). За отбелязване е също така така нареченото движение на Исмаилитите, което възниква в VIII век и се развива един век след това. То придобива разпространение и в Персия. Системата на исмаилитите възниква в резултата от въздействието на исляма на индуските и индийските учения. По-специално представителите на исмаилизма възприемат от индусите учението за прераждането. Религиозно-философската система на исмаилитите е изградена върху основата на неоплатонизма, будизма и персийската религия. Според тях съществуват две начала в света: Духът и материята. Духът е Първата Причина, а материята се поражда от Духа. Гази Първопричина те разбират Духа на неоплатонизма като безлична идея, т.е. тя е Бог. Те не приписват на Бога никакви атрибути, тъй като Той сам е Творец на всичко съществуващо, в това число и на самите атрибути.
към текста >>

Суфизмът е израз на духовния живот на арабите под влиянието на християнството и арабската религия.
тя е Бог. Те не приписват на Бога никакви атрибути, тъй като Той сам е Творец на всичко съществуващо, в това число и на самите атрибути. Те учат също за въплъщението на Бога у хората, което се извършва периодически. По този начин връзката между Бога и хората не се прекъсва. Едно от най-разпространените учения в мохамеданството, тясно свързано с философията е арабския мистицизъм, така наречения суфизъм. Суфизмът е израз на духовния живот на арабите под влиянието на християнството и арабската религия. Той се обособява ясно в началото на IX век. В първия период в съществуването на суфизма известена роля играят персийските мислители Джунаит и неговия ученик Халладж в X век. Суфизмът както казах, има връзка с персийската религия, с неоплатонизма и с християнството. По-преди се спрях накратко върху учението и практиката на суфизма. Главен и най-изтъкнат представител на суфизма е Мо-хамед-Ал-Газали (1059 - 1111).
към текста >>

Суфизмът както казах, има връзка с персийската религия, с неоплатонизма и с християнството.
По този начин връзката между Бога и хората не се прекъсва. Едно от най-разпространените учения в мохамеданството, тясно свързано с философията е арабския мистицизъм, така наречения суфизъм. Суфизмът е израз на духовния живот на арабите под влиянието на християнството и арабската религия. Той се обособява ясно в началото на IX век. В първия период в съществуването на суфизма известена роля играят персийските мислители Джунаит и неговия ученик Халладж в X век. Суфизмът както казах, има връзка с персийската религия, с неоплатонизма и с християнството. По-преди се спрях накратко върху учението и практиката на суфизма. Главен и най-изтъкнат представител на суфизма е Мо-хамед-Ал-Газали (1059 - 1111). Поддръжници на суфизма са редица браства на мюсюлманските аскети, факири и дервиши. Суфизмът е, както казах, мистично учение, което претърпява известно развитие. Във философско отношение неговата отличителна черта е един особен род пантеизъм, според който Бог е последната степен и цел на развитието и всичко в своето развитие се стреми към сливане с Бога.
към текста >>

58. ОРДЕНЪТ НА 'ЧИСТИТЕ БРАТЯ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Съдържащите се в нея положения в редица отношения влизат в противоречие с официалната религия , затова те развиват своята дейност тайно.
Школата на Чистите братя е енциклопедично учение, чието съдържание обхваща многообразните форми и видове на целокупното човешко знание. В този именно смисъл те преодоляват едностранчивостта на другите религиозно-философ-ски учения и показват сродни черти с енциклопедическата същност на античните философски системи. Чистите братя дават теоритична обосновка на идеите на исмаилството, което, както видяхме, по характер е неоплатонично. Орденът на Чистите братя възниква предимно през втората половина на X век в град Басора в Ирак. Те са написали една енциклопедия, която обхваща 52 трактата из областта на философията, теологията, етиката, астрономията, математиката и другите клонове на знанието. Съдържащите се в нея положения в редица отношения влизат в противоречие с официалната религия , затова те развиват своята дейност тайно. Независимо от различните възгледи и идеи, застъпени от Чистите братя, тяхното учение може да се характеризира като обективен идеализъм. В този идеализъм си дават среща крайно идеалистически. теологически и мистични възгледи с подчертан рационализъм и своеобразен натурализъм. С една дума това е еклектическо учение с обективна идеалистическа основа. В него са съчетани мистицизма с рационализма.
към текста >>

Друг автор пише: "Платонизацията и аристотилизмът и връзката между философията и религията представят двете насоки, които са били изследвани от арабската философия."
От това именно гледище имената на Ал-Кинди, Ал-Фа-раби и Ибн-Сина фигурират заедно с това на Ал-Газали. Така до времето на Авероес арабската философия следва неоплатониците. Тя се стреми да съгласува в хармонична система платоновата мисъл и аристотелевата мисъл с догмите, които ислямът беше възприел от юдейството и християнството. Четири имена ни представят този арабски неоплатонизъм: Ал-Кинди, Ал-Фараби, Авицена и Ал-Газали." (П. Дюжем "Системата на света" - Париж, 1954 година) Друг автор пише: "Платонизацията и аристотилизмът и връзката между философията и религията представят двете насоки, които са били изследвани от арабската философия." Хегел казва: "В основата на арабската, както и nа схоластическата философия и на всичко, което е създадено в християнската епоха, лежи като същност Александрийската или неоплатоническа идея. Върху тази идея се извършват и движат определенията на понятията." А. Риво смята за мистици всички арабски философи с изключение на Авероес, който пък спорд мен е криворазбран. В източно-европейската философия се обособяват две основни течения: рационализмът и мистизмът на суфизма. Първият е представен главно от Ал-Кинди и Ал-Фараби, а вторият от Ал-Газали.
към текста >>

59. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Към 1195 година той изпада в немилост и е обвинен,че се отклонява от моха-меданската религия и неговите съчинения са обявени за ере-тически.
Произхожда от богато аристократично семейство. Дядо му и баща му са изпълнявали висши съдийски служби. Самият Авероес получава много добро образование. Той изучава теология, право, философия, литература, поезия и медицина. Живее всред обществото на просветени хора и се ползва от покровителството на управляващите среди. Към 1195 година той изпада в немилост и е обвинен,че се отклонява от моха-меданската религия и неговите съчинения са обявени за ере-тически. Той се оттегля да живее в едно село близо до Кордова изолиран от културния свят. Със специално издаден указ се забравявало разпространението на неговите философски възгледи и съчиненията му са изгорени. Малко преди своята смърт е реабилитиран. Умрял е в 1196 година. Той е истински енциклопедист.
към текста >>

Друго негово произведение е "За единството на отделния разум с човека", "Размишление за разума", "Проблемът за времето", "Размишление за вечното и временното съществуване", "За съгласуването на религията с философията", "За движението на небесните сфери" и др.
Той е истински енциклопедист. Написал е много съчинения в различните области на знанието. Написал е около 66 съчинения: философски - 30, по медицина - 17, по право - 9, по теология - 3, но астрономия — 3, по математика - 2. Ето някои от имената им: "Опровержение на опровержението", написана против Ал-Газали. Това е най-крупното му произведение по философия. Друго негово произведение е "За единството на отделния разум с човека", "Размишление за разума", "Проблемът за времето", "Размишление за вечното и временното съществуване", "За съгласуването на религията с философията", "За движението на небесните сфери" и др. Той прави обширни коментари на Аристотеловите съчинения, на съчиненията на Гален, на произведенията на Платон, Птоломей и др. Чрез неговите коментари Западна Европа се запознава с произведенията на Аристотел и посредством него и с другите гръцки философи. С него започва един нов етап в развитието на арабската философия и възраждането на Европа. Той прави първите крачки към аналитичното и експериментално изследване, което се подема францисканския монах Рожер Бекон, с което се отваря пътя на човешката мисъл. Учението на Авероес е опит да се изясни отношението между теологията и философията.
към текста >>

60. АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той смята, че религията и вярата в Бога са напълно необходими рязко застава срещу сляпата изостаналост и дог-матизма на ислямските първенци.
Разглеждайки въпроса за времето и движението, той казва: "Времето се познава само с движение. Там, където няма движение, няма време. Природните явления са взаимно свързани, между тях има една вътрешна връзка. В света цари една велика разумна закономерност. Светът на идеите е нещо отделно от света на формите. Той смята, че религията и вярата в Бога са напълно необходими рязко застава срещу сляпата изостаналост и дог-матизма на ислямските първенци. Дълбоките си философски идеи за Вселената, човека и Бога Авицена също е писал на езика на дарините (таджикистански). Авицена е известен също като поет. В своите стихове и поеми, които също е писал на езика на дарините съвсем ясно е изказал дълбоките си разбирания за света и живота. Тези произведения също са били предназначени за неговите ученици. По това време са били написани и приказките "Хиляда и една нощ".
към текста >>

61. Предговор - Влад Пашов (1902- 1974)

Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията.
Досега има натрупана огромна литература върху Богомилството както от български, така и от чужди автори. Но различните автори разглеждат Богомилството всеки от свое лично гледище, според своето разбиране, като изхожда от това, което враговете на Богомилството са казали за него. Едни го разглеждат като социално учение, други го разглеждат като някаква религиозна секта, произхождаща от Изток, рядко някои го разглеждат като етично-религиозно учение, но почти никой досега не го е разглеждал като окултно учение, каквото то е било в действителност. Различните автори дават различни причини за пораждането и развитието на Богомилството. Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната несправедливост и икономическото робство. Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията. Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение. „Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина", казва руският историк професор Василевски. „Страстният и увличащ се Теофан", казва Василевски, „обезобразява безмилостно лицата и събитията, за които говори. И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на Богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение.
към текста >>

Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение.
Но различните автори разглеждат Богомилството всеки от свое лично гледище, според своето разбиране, като изхожда от това, което враговете на Богомилството са казали за него. Едни го разглеждат като социално учение, други го разглеждат като някаква религиозна секта, произхождаща от Изток, рядко някои го разглеждат като етично-религиозно учение, но почти никой досега не го е разглеждал като окултно учение, каквото то е било в действителност. Различните автори дават различни причини за пораждането и развитието на Богомилството. Автори със социална тенденция казват, че то, като социално учение, е израз на протеста на широките народни маси срещу социалната несправедливост и икономическото робство. Други изказват мнение, че то е религиозна секта, недоволна от съществуващата църква и иска реформа на църквата и религията. Едни от авторите намират, че Богомилството е раздвижило умовете на средновековния свят и е внесло нови идеи, които са послужили за основа на Възраждането и Реформацията, а други го изкарват като учение, което е разлагало както религията, така и обществения живот на народа, като е подбуждало масите към бунт и недоволство от положението в църквата и от социално-икономическото положение. „Теофан и патриарх Никифор са оставили за Богомилството документи, които осакатяват историческата истина", казва руският историк професор Василевски. „Страстният и увличащ се Теофан", казва Василевски, „обезобразява безмилостно лицата и събитията, за които говори. И Никифор, който съблюдава по-,,меки" тонове в своите описания и съждения, и той често извращава фактите, без да съчинява басни, с каквито „добродетели" се отличава Теофан." Иван Клинчаров казва: „Освен едни легенди, предавани от уста на уста между народа, в които богомилският елемент е избледнял под влиянието на времето и събитията, за богомилското движение в България историческите документи са малко и съвсем ненадеждни. Почти цялата литература на Богомилството е унищожена заедно с изтреблението на богомилското движение. И ние трябва да ползваме това, което са оставили, техните заклети врагове.
към текста >>

Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството, са твърдели с голяма авторитетност, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска, или католическа ерес, каквито християнската религия даде много, но те са се лъгали."
Той констатира голямата неправда, която била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той казва: „Скромни хора, които живели през 13 век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своите ближни, били убивани до последния, и тържествуващата кле- вета заличила имената им и даже спомена за тях. И тази клевета била толкова активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи. И когато искат да я изучат, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." И Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал. Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството, са твърдели с голяма авторитетност, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска, или католическа ерес, каквито християнската религия даде много, но те са се лъгали." Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за същността и значението на Богомилството и Албигойството. От тях ясно се вижда, че богомилите са притежавали висшето знание на Божествената наука, че те са били едно окултно Брат- ство. Богомилското движение е било основано и ръководено от посветени. Богомилите са знаели както всички окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво пише Морис Магр в гореспоменатия си труд по този въпрос: „Според албигойците възвръщането на човечеството към Божественото се извършва чрез последователни прераждания, при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на развитието ни.
към текста >>

Професор Димитър Ангелов наскоро написа книгата си Богомилството в България, където обстойно разглежда Богомилството, но той също гледа на него като плод на социално-икономическите условия и като протест против извратяването на християнската религия.
Но във всички тези писания Богомилството е било разгледано било като религиозна секта, било като социално движение, било даже като политическо движение. Като причини за неговото появяване са посочени или социално-икономическите условия, или отпадането на религиозното съзнание и разочарованието на народа от обективната действителност и оттам отдаването му на религиозно-мистични идеи. Всичко това показва, че се говори за нещо, което не се познава и не се разбира. Професор Иордан Иванов е написал още в 1925 г. книга под заглавие Богомилски книги и легенди, в които разглежда Богомилството като прогресивно движение, допринесло много за събуждането на мисълта и духа на българския и европейския човек, но все пак не е можал да разбере неговите дълбоки идеи. Професор Димитър Ангелов наскоро написа книгата си Богомилството в България, където обстойно разглежда Богомилството, но той също гледа на него като плод на социално-икономическите условия и като протест против извратяването на християнската религия. Нашият приятел Георги Драганов е написал наскоро кни- гата Стари и нови богомили, която е още в ръкопис, където съпоставя богомилското учение с учението на Учителя Петър Дънов. Но и той не се е задълбочил в окултните идеи нито на Богомилството, нито на учението на Учителя, а ги разглежда повече като духовно-нравствено учение и тяхното отношение към живота. Също така в последните години излезе в ръкопис книгата под заглавие Богомилство и богомили от епископ Симеон, псевдоним на професор Николай Райнов. Тази книга също е в ръкопис, но е пусната в обръщение. В нея авторът разглежда Богомилството от съвсем ново гледище, мога да го нарека окултно, но с особен оттенък.
към текста >>

62. БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това Велико Бяло Братство, както споменава Учителя, се грижи за ръководството и развитието на човечеството, като праща периодически свои представители между хората, които им дават подтик, импулс към възвишеното и благородното, събужда тяхната мисъл към творчество и създава по такъв начин тяхната наука, изкуство и религия.
И един ден, когато вие се развиете, ще четете това, каква е историята за създаването на света от начало до сега. Ще разберете всички стадии, през които сте минали, ще почнете да виждате тези факти. Те ще се явят пред вас като живи картини. Учителите на това Братство държат всички архиви на Космоса. Те пазят Книгата на Живота и всички вие трябва да изучавате тази Книга." Това Велико Бяло Братство, както споменава Учителя, се грижи за ръководството и развитието на човечеството, като праща периодически свои представители между хората, които им дават подтик, импулс към възвишеното и благородното, събужда тяхната мисъл към творчество и създава по такъв начин тяхната наука, изкуство и религия. Както вече много пъти подчертах, Учителя казва, че досега Бялото Братство е изпратило в развитието на Бялата раса три клона. Третият клон е Богомилският, за пътя на който споменах по-преди. * в оригинала не се чете
към текста >>

63. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това било към 1143-1146 година и се установило, че те проповядвали неща, противни на официалната религия, като се опитвали при това да приложат своите възгледи на практика.
Хризомола добавял още, че броят на тези съвършени е твърде малък и затова е нужно те да бъдат търсени усърдно, за да могат да бъдат използвани като необходими посредници между Бога и хората. Книгите на Хризомола били изгорени и било забранено на който и да е да ги притежава или чете. Две години след този процес последвало ново разследване пред Духовния съд в Цариград във връзка с разпространението на богомилското учение. Този път обвиняеми били двама византийски висши духовници — епископите Климент и Леонтий от градовете и Съзимон и Балбиса в провинциите Кападокия и Мала Азия. По донесение на един местен свещеник, придружено с подписите на граждани и чиновници от тези провинции, двамата епископи били изправени да отговарят за своите възгледи пред цариградското духовно съдилище. Това било към 1143-1146 година и се установило, че те проповядвали неща, противни на официалната религия, като се опитвали при това да приложат своите възгледи на практика. Те учели например, че човек трябва да живее три години като аскет, като страни от жена си и не вкусва месо, риба, вино и мляко. След изтичането на този срок му било позволено да се върне към нормалния си живот, тъй като вече си бил осигурил с тригодишното си въздържание очистване от греховете си. Учили също така, че най-важното условие за небесното спасение е да стане човек монах и поради това били накарали много хора — мъже и жени, да постъпят в манастири. От разпита се установило, че възгледите на двамата епископи били явно богомилски. След това пред духовното съдилище в същата 1143 година бил изправен монахът Нифон, който също се обвинявал в разпространение на възгледи, подобни на богомилските.
към текста >>

На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници.
И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение. Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий.
към текста >>

Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството.
Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение. Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий. Въпреки силните преследвания, предприети през втората половина на 12 век, Богомилството не могло да бъде изкоренено.
към текста >>

64. Допълнителни сведения за окултния характер на Богомилството - Влад Пашов (1902- 1974)

В своята книга Кефалония той сам казва, че намира едно предимство на своята собствена религия спрямо старите религии в това, че е изобразил своето учение в леко усвоими изображения.
12. Знае се също, че живописта е била неделима част на апостолската дейност на манихеите. Мани сам е илюстрирал книгите си. Според неговите собствени изказвания, картините, с които били украсени неговите книги, допълвали думите на проповедта за образованите хора. За необразованите подкрепяли откровението. Всички ориенталски извори за манихейството твърдят, че сам Мани е бил голям художник. В своята книга Кефалония той сам казва, че намира едно предимство на своята собствена религия спрямо старите религии в това, че е изобразил своето учение в леко усвоими изображения. * в оригинала не се чете
към текста >>

65. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

През осми век то станало даже господстваща религия в голямата империя Уйгури."
Що се отнася до обикновените последователи на учението, то те водили живот, както всички други хора, като се стремели, обаче, постепенно да се усъвършенстват и да се приближават до положението на електите. Манес оставил 12 ученици и учението му започнало бързо да се разпространява. От Персия то проникнало в Централна Азия и в Индия. Особено широко разпространение получило то в източните области на Римската империя и впоследствие — във Византия /през 6 век/. Манихейството се разпространило в Централна и Източна Азия, където се задържало по-дълго време. През осми век то станало даже господстваща религия в голямата империя Уйгури." "Богомилското гледище е, че творчеството на Дявола е ограничено, че той доставя само материалите за създаването на Земята, и че дори когато Дяволът създава нещо, то става със съгласието и съдействието на Бога. Тази идея е прокарана и в Тайната книга, където Дяволът е наречен Подражател на Бога. Той създава Земята и човека, само след като се е помолил на Бога да му позволи това. Бог се смилява над Дявола и му позволява да направи видимия свят в седем дни," Така че, в оригиналната първоначална идея на Маздаизма, на Манихейството и на Богомилството и дума не става за двама създатели, а само за Един Създател, Който е Бог и един паднал дух, който се опитва да съперничи на Бога, но без Него не може нищо да направи.
към текста >>

66. НРАВСТВЕНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов.
С признаването на човешкото достойнство у жената, богомилите издигнали семейния и обществения морал на голяма висота и застанали начело на хуманитарното движение в Европа. Те първи предизвикали в Европа най-голямата социално-етическа революция. Богомилството е било протест против извратеното и фалшифицирано учение на Христа и имало стремеж да живее според Евангелието. Богомилите турили морала за основа на своя личен и обществен живот. Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека.
към текста >>

Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений.
Подражавайки във всичко на първите християни, те отрекли целия езически култ в християнството — тайнства, обреди, свещи, кандила, икони, мощи и т.н. Те знаели, че тези неща са свързани с така наречената церемониална магия и нямат място в религията, която има за задача да облагороди човешкото сърце и да му даде морални и нравствени норми и подтици към доброто и общочовешката и братска любов. По такъв начин богомилите освободили човешкия ум от чудото, тайнствата и авторитета. Със снемането на наложените догматични печати върху мисълта и съвестта, богомилите тласнали европейския свят с векове напред в пътя на моралния и интелектуалния прогрес. Религиозното чувство, освободено от опекунството на механическите обреди, предизвикало появата на творчеството — теургизма, богообщението, вдъхновението, радостния възторг, с който се възстановява вътрешния мир и хармония в човешкото сърце и душа. Богомилите извършили едно велико дело, като съединили науката с религията и като признали за боговдъхновено всяко откритие на човешкия гений. Те поставили свободата за единствено условие на интелектуалната и морална култура и с това отрекли правото на опекунство както на държавата, така и на църквата върху мисълта и съвестта на човека. За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено. С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии.
към текста >>

Със свободното тълкуване на Евангелието богомилите премахнали опасния догмат, който донесъл толкова пакости на християнската религия и на науката.
За тези си убеждения те отивали с радост на кладата. Богомилите първи в Европа провъзгласили идеята за всеобщо свещеничество — правото на всички мъже и жени да бъдат свещеници на Живия Бог. С това дело те разрушили пакостния и вреден догмат на църквата, че само клерикалите са служители на Бога, че само те са Врата за отиване при Него — догмат, който подкопавал от основа естествения морал и убивал у човека всичко идейно и Божествено. С признаването на всяко Писание, което назидава, за боговдъхновено, богомилите признали за ценни творенията на мъдреците от всички векове, народи и религии. С тази си умствена толерантност те се издигнали твърде високо над всяко сектантство, фанатизъм и буквоядство. Със свободното тълкуване на Евангелието богомилите премахнали опасния догмат, който донесъл толкова пакости на християнската религия и на науката. С отричането на убийството на хора и животни, защото те са били против смъртното наказание, те се издигат високо над съвременното културно човечество, което и до днес си устройва „пиршества" не само с животинска, но и с човешка кръв и месо. Храната, около която става толкова много спорове, богомилите са разрешили много просто — хранели се с растителна храна и за питие им е служела чистата вода. Защото храната оказва влияние върху темперамента и характера на човека, затова и противниците им не могли да не кажат, че това са добри хора, но лицемери. С протеста против убийството и крепостничеството те следвали Христа и първите християни и стоят в реда на първите борци против робството и тиранията и провъзгласили истинската демокрация, която признава правото на всеки човек да разполага със себе си, както разбира, да има свободата да мисли, както го учи неговият ум и да действа според мисълта и убеждението си. Те са били за свободата на убежденията.
към текста >>

67. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

дуалистическа секта или някаква католическа ерес, каквито християнската религия даде много.
Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците, която и до днес не е поправена, и тя пълни сърцето му с мъка. Той пише: „Скромни хора, които живели в 13-ти век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал — любовта към своите ближни, били убивани до последния и тържествуващата клевета заличила даже спомена за тях. И тази клевета е била толкова активна и остра, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучават, предлагат им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало." А Морис Магр пише тази книга, за да може с нея да хвърли един лъч светлина върху живота на тези, които са умирали за един висок идеал. Той, опирайки се на най-новите изследвания върху Богомилството, го представя в съвсем нова светлина. Ето какво пише по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали Албигойството /Богомилството/, са твърдели с голям авторитет, което говори за тяхното невежество, че албигойците са били една манихейска, т.е. дуалистическа секта или някаква католическа ерес, каквито християнската религия даде много. Но те са се лъгали." Тогава коя е тази светла и възвишена идея, този висок идеал, който е давал сила на богомилите да жертват живота си? — Тази възвишена идея, която хората са прегръщали с радост, е била идеята за общочовешкото братство, за това, че всички хора са братя и равни като деца на един Баща. Това е учението за любовта към Бога, към ближния и за разпределяне на благата като между братя. И богомилите са живели с тази идея и са отричали частната собственост като са живели в братски задруги.
към текста >>

68. Изказвания на византийските критици за богомилската школа - Влад Пашов (1902- 1974)

Въз основа на Евангелските писания те обяснявали пред слушателите своите философско-религиозни, социални и етически схващания, като изтъквали, че те са най-чистите последователни тълкуватели и изпълнители на християнската религия."
Същият Зигавин обяснява по-нататък защо богомилите постъпвали така, като казва: „В своята практика да не разкриват всичко, а да започват само с някои възгледи, богомилските проповедници се ръководели от евангелското Слово: „Не давайте светите неща на кучетата и не хвърляйте бисерите на свинете." Свято нещо — пише той — те наричали своята непокварена вяра, а бисери — тайнствените и скъпоценни правила на своето учение. Кучета и свине наричали нас — правоверните." Тук Зигавин много добре е разбрал, че на неподготвени хора не се дават свещени работи. При това е практика, която се практикува във всички школи — докато ученикът не укрепне духовно, докато не добие морална чистота, не му се разкриват дълбоките истини на учението. Същото твърди и Евтимий от Акмония. Според него разпространението на евангелското християнство е била първата фаза на проповедническата дейност на богомилите и първата точка от цялостната програма за привличане на последователи. Въз основа на Евангелските писания те обяснявали пред слушателите своите философско-религиозни, социални и етически схващания, като изтъквали, че те са най-чистите последователни тълкуватели и изпълнители на християнската религия." По-нататък продължава: „За да може слушателят да стане вярващ, било необходимо той да започне една предварителна подготовка, която била определена и ръководена от съвършените. Тази подготовка се свеждала главно в по-пълно усвояване на богомилските възгледи, без обаче кандидатът да бъде посветен във всички тайни на учението. Същевременно той бил задължен да води един по-въздържан и скромен живот, изпълнен с пост и молитва. /Това се практикува във всички окултни школи в първата фаза на обучението и се нарича придобиване на морална чистота или катарзис. Това също показва, че богомилите са окултна школа./ След като тази подготовка завърши, било определяно на кандидата време за изповед и очищение и след това се пристъпвало към обреда за приемането му в кръга на вярващите.
към текста >>

69. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога.
Четете внимателно беседите и лекциите и ще се убедите в това. Защото под думата ум, според Учителя, разбираме съвкупността на всички добродетели и сили, които са като възможности на човешката душа. Умът, това е свещеното, разум, това е пътят, който води към вечния живот, към разумния безсмъртен живот, а човешкият мозък е само една антена, чрез която се проявяват силите на човешкия ум. И колкото по-организиран е човешкият мозък, толкова по-добре се проявява умът. Човек е затворен в своята глава и трябва да намери вратата, за да излезе оттам и да направи връзка с обкръжаващия свят. Религията дава молитвата като метод за влизане във връзка с разумния свят, с възвишените същества, с Бога. Това е един правилен път, но той е профанизиран, защото днес молитвата е превърната в механически акт, а молитвата има сила, когато не е един механически акт, а съзнателно отношение към разумния, възвишен свят. Само ученикът знае в истинския смисъл на думата какво представя молитвата и знае как да се моли, и знае нейната сила и нейния ефект. Но той знае, когато се моли да влиза в тайната си стаичка, знае да издигне съзнанието си към възвишения свят и така с подвигнато съзнание той влиза във връзка и общение с разумните, възвишени същества и с Бога, и се ползва от техните енергии, сили и знание. За ученика молитвата не е просия, но акт на благодарност, в който човек се съсредоточава в себе си и чрез себе си влиза в необятния свят, където живеят разумните същества. Молитвата е един от най-безопасните методи.
към текста >>

70. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

В природата съществува една естествена религия, тя ще ни повдигне.
Какво лошо има в това? Къде е тук престъплението? Но някой богослов бил казал, че това не е вярно. Та този богослов да не е съветник на Бога? Освободете се от всички стари възгледи, които имате за природата, за Бога. В природата съществува една естествена религия, тя ще ни повдигне. Има една религия, но тя не е такава, каквато проповедниците я проповядват. Има една поезия, една истина, която не зависи от никого. Върнете се при това, което произтича от Бога! Майка ви ви е повивала с пелени, хранила ви е с биберон, всичко това можете да запазите, но не можете да го употребявате сега. Новите дрехи няма да бъдат пелени.
към текста >>

Има една религия, но тя не е такава, каквато проповедниците я проповядват.
Къде е тук престъплението? Но някой богослов бил казал, че това не е вярно. Та този богослов да не е съветник на Бога? Освободете се от всички стари възгледи, които имате за природата, за Бога. В природата съществува една естествена религия, тя ще ни повдигне. Има една религия, но тя не е такава, каквато проповедниците я проповядват. Има една поезия, една истина, която не зависи от никого. Върнете се при това, което произтича от Бога! Майка ви ви е повивала с пелени, хранила ви е с биберон, всичко това можете да запазите, но не можете да го употребявате сега. Новите дрехи няма да бъдат пелени. Питате ме дали ще се повдигнете.
към текста >>

Религията на шестата раса ще бъде религия на любовта, в която хората ще се чувстват свободни и ще имат само един закон, а не много закони както е сега.
Значи жените носят културата сега. Мъжът е алфа, а жената омега на нещата, натам е насочена всичката енергия. Да принесем сега това в дейността на човека: сърцето на човека е мястото, през което всичко трябва да изтича навън. Ако човек разбира законите на своето сърце, а не само законите на своята мисъл, той може да привлече тези енергии. Ако сърцето му не работи както трябва, той не може да го употреби с полза. Религията на шестата раса ще бъде религия на любовта, в която хората ще се чувстват свободни и ще имат само един закон, а не много закони както е сега. Има нещо велико и красиво, което може да стане достояние на всеки човек. Казва Данаил: „ В последно време“ т.е. в това време, когато тая истина ще озари сърцата на хората и ще дойде любовта - в тая светлина ще разберем живота, ще разберем, че в него има нещо съществено, не привидно, към което всички трябва да се стремим и да го намерим. Всички трябва да участваме в това благо и да бъдем доволни. По беседа, държана от Учителя на 6 март 1932 г.
към текста >>

71. 3. От смърт в живот, 1 юни 1932 г - Влад Пашов (1902- 1974)

Религията е наука за сърцето.
Човекът, който ви обича, може да ви разлюби само по ваша вина. Ако вие се съмнявате в неговата любов, това дава път на негативните сили в него и той, без да иска ще ви измени. По този начин ние скъсваме връзките си с Бога, като се съмняваме в Него. Причината и в двата случая е в нас. И смисълът на знанието е да ни даде методи да се справим с негативните енергии, които пораждат негативните състояния. Религията е наука за сърцето. Тя трябва да ни даде законите и методите, как да оперираме с тези динамични енергии, които наричаме „сърце“. А науката е наука за ума. Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва да ни даде методите да придобием безсмъртния живот.
към текста >>

Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят.
Причината и в двата случая е в нас. И смисълът на знанието е да ни даде методи да се справим с негативните енергии, които пораждат негативните състояния. Религията е наука за сърцето. Тя трябва да ни даде законите и методите, как да оперираме с тези динамични енергии, които наричаме „сърце“. А науката е наука за ума. Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва да ни даде методите да придобием безсмъртния живот. А сега ни проповядват, че като умрем, Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот.
към текста >>

Религията трябва да ни даде методите да придобием безсмъртния живот.
Религията е наука за сърцето. Тя трябва да ни даде законите и методите, как да оперираме с тези динамични енергии, които наричаме „сърце“. А науката е наука за ума. Разбрани в този смисъл, науката и религията няма какво да се обединяват механически, няма какво и да се делят. Тяхното отношение в живота е като отношението между ума и сърцето в човека. Религията трябва да ни даде методите да придобием безсмъртния живот. А сега ни проповядват, че като умрем, Христос ще ни даде живот. Не, ние искаме сега да добием живота, а не в бъдеще. Сега ви трябва знание за действителния живот. Трябва да знаете какво е отношението между душата и тялото, между мозъка и симпатичната нервна система, между мислите и чувствата. Вие имате една лоша мисъл и чакате Господ да я отмахне.
към текста >>

72. 7. Пътят на живота, 20 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И религията 6 света е дошла като една наука, като един метод да се изправят органически човешките чувства.
И човек трябва да се справи с тях, за да използва благата на живота. За да може човек да се справи с атавистичното наследство на своите прадеди, той трябва да реформира своя организъм, като почне от подбора на храната. Сам да си приготви храната, за да вложи най- хубавите мисли и пожелания в нея; защото сега чрез храната, не само че не ликвидираме със своето минало, но го поддържаме. Чрез храната ние разваляме нашите мисли и желания. Като се развали стомахът, разваля се черния дроб, жлъчката, белия дроб, хващате мигрена в мозъка, развалят се твоите чувства и ти виждаш само зло у хората. И религията 6 света е дошла като една наука, като един метод да се изправят органически човешките чувства. Това е нейната пряка задача, а не да учи хората да вярват в Бога. Тя трябва да даде формите и начините за облагородяване на чувствата, а въпросът за вярата в Бога е въпрос на опит и знание. Животът и любовта, знанието, истината, свободата и всички добродетели, ще ни убедят в съществуването на Бога. Бог сам по себе си ние не можем да го проучваме, но ние Го познаваме дотолкова, доколкото познаваме Неговите дела. Бога извън Живота, Любовта, Мъдростта, Истината и всички добродетели не можем да Го познаем.
към текста >>

73. 8. Умът и сърцето, 27 ноември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това не е религия.
Под думата звяр разбирам един човек, който не разбира защо му е даден живота. Всеки човек, който мисли, че само той е роден за да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той е човек. Това е идеалът, по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото досега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските и живеят като тях. Това не е религия. Под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления; това са най-силните хора в света, хора, които се видоизменят само но не умират и за тях е бъдещият живот. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество; животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият дух. Смъртта е необходима за човека- животно и за човека-звяр. Смъртта - това е най- тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане.
към текста >>

Под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления; това са най-силните хора в света, хора, които се видоизменят само но не умират и за тях е бъдещият живот.
Всеки човек, който мисли, че само той е роден за да живее и да се ползва от благата на живота, а другите да се мъчат, той е един звяр. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както той живее, той е човек. Това е идеалът, по който трябва да живеем. Сега делят хората на религиозни и светски; тази класификация не е права, защото досега религиозните хора са извършили не по-малко престъпления от светските и живеят като тях. Това не е религия. Под религия разбираме общество хора, които мислят право, живеят добре и не вършат престъпления; това са най-силните хора в света, хора, които се видоизменят само но не умират и за тях е бъдещият живот. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество; животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият дух. Смъртта е необходима за човека- животно и за човека-звяр. Смъртта - това е най- тясната цев, която съществува в природата. Това е прецеждане. И когато природата иска да се избави от тези типове, тя ги прекарва през най-тънката цев - смъртта, дето и злото, като дойде не може да мине от другата страна, защото от другата страна на смъртта е животът на безсмъртието.
към текста >>

74. 9. Творческият процес на живота, 11 декември 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа.
Това е животът на контрастите - на скърби и радости, мъчнотии и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест и пр. Това е законът на самосъзнанието. И никога в самосъзнанието не може да се разчита на щастлив живот. Щом живееш в самосъзнанието и днес си щастлив, следващият момент очаквай нещастие. Това е неизбежен закон. Това състояние на самосъзнанието е родено под влиянието на същества, които в религията се наричат дявол, сатана, а в окултизма - адепти на черната ложа. И Първичната Причина не спря това отклонение, а с присъщата й премъдрост използва това състояние на съзнанието, в което сега се мъчим и по пътя на мъченията и страданията ние ще излезем от това състояние и ще влезем отново в естествения ход на творческия процес. И Христос дойде на земята, за да ни освободи от самосъзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, че си лош, сиромах, беден и пр. Това е самосъзнанието и от него човек страда. Затова най-първо трябва да се освободим от този стар баща - самосъзнанието, което ни свързва с една йерархия от същества, които спъват нашето развитие.
към текста >>

75. 11. Общочовешкото братство, 15 януари 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство.
И тогава ще дойде Любовта, която ще свърже всичко в едно и всеки ще гледа на другите като братя - ще си влизат в положението. И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса. Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството. Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат. Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Новата религия трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието се е пробудило. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпросът е, че братство трябва между хората. По беседа, държана от Учителя на 15 януари 1933 г.
към текста >>

Новата религия трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието се е пробудило.
И аз мисля, че ако във всички християни имаше тези светли мисли и желания, то светът би бил на друго положение. А ако чакаме Христос да дойде да ни уреди въпроса за храната и въобще нашия живот и отношения, ще се намерим пред една страшна война, която ще унищожи културата на бялата раса. Крайно време е всички разумни хора да заработят за общото повдигане на човечеството. Това е идеалът - като се повдигне цялото човечество, като се пробуди свещеният трепет на братството, тогава народите, семействата и индивидите ще се повдигнат. Това е новата религия в света - религията на общочовешкото братство. Новата религия трябва да внесе братството между всички народи, на които съзнанието се е пробудило. Не е въпрос за вяра в Бога - това е личен въпрос - а въпросът е, че братство трябва между хората. По беседа, държана от Учителя на 15 януари 1933 г.
към текста >>

76. 14. Трите свята, 5 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота.
И ако се жени човек трябва да има знание, за да намери този, с когото ще може да живее. А това знание се разкрива с окултната наука, или науката за живота. Така че животът на хората е строго определен, а не произволен. Животът сам по себе си е разумен, и тази вътрешна разумност на живота определя съдбата на формата, в която се проявява този живот. Човек е дошъл на земята като един пътешественик, като един ученик, който има да се учи. И в туй отношение религията е само една наука, която дава методите за възпитание на чувствата, така че тя има отношение към света на чувствата - една трета от живота. Във физическия свят човек се учи как да работи и култивира своята воля и създава своя организъм. А истинското познание и чистата наука имат отношение към Божествения, умствения свят. Божественият свят е свят на мисълта. И за да се добере до великото познание, което да осмисли живота му, човек трябва да почне да мисли, та по такъв начин да влезе във връзка с тези, които знаят, за да му предадат великото знание, защото без знание човек нищо не може да направи. Той трябва да изучи законите, по които се проявява животът като един творчески процес в три направления едновременно.
към текста >>

77. 15. Творческият план на живота, 12 март 1933 г - Влад Пашов (1902- 1974)

Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света.
ТВОРЧЕСКИЯТ ПЛАН HA ЖИВОТА Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока. Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието. Материалистите разглеждат въпросите от едно гледище, религиозните от друго. Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света. Религията, това е известна система на възпитание на човечеството. Но тя в своята първична чистота е резултат на една обективна философия на самия живот, която разкрива вътрешния творчески план на живота и процесите и силите, които са свързани с него и разумните същества, които са свързани с тях. Също и науката представлява един метод и система за развитие и възпитание на човека. И тя има зад себе си тази велика философия на живота. Съвременните хора, които не познават тази дълбока философия, все разрешават въпросите на живота, но не изпускат из предвид, че за разрешението на въпросите на живота има три фактора.
към текста >>

Религията, това е известна система на възпитание на човечеството.
Цялата съвременна философска мисъл се намира в една крива посока. Преди всичко въпросите не се разглеждат обективно, както би трябвало, а винаги се внася нещо лично - всеки разглежда въпросите от свое гледище, и мисли, че е прав, но изпускат изпредвид, че те са част от целокупността на Битието, че имат само частично схващане за космичния план и творческия процес на Битието. Материалистите разглеждат въпросите от едно гледище, религиозните от друго. Но това са частични и лични схващания, които не обясняват живота. Религията не е философия и религията не може да разреши нищо в света. Религията, това е известна система на възпитание на човечеството. Но тя в своята първична чистота е резултат на една обективна философия на самия живот, която разкрива вътрешния творчески план на живота и процесите и силите, които са свързани с него и разумните същества, които са свързани с тях. Също и науката представлява един метод и система за развитие и възпитание на човека. И тя има зад себе си тази велика философия на живота. Съвременните хора, които не познават тази дълбока философия, все разрешават въпросите на живота, но не изпускат из предвид, че за разрешението на въпросите на живота има три фактора. Един от факторите принадлежи на физическия свят - светът на човешкото тяло.
към текста >>

Религията казва - Духът Божи.
И съвременните хора, по сплаша на този естествен план са кандидати да постигна това високо положение на тези съвременни човеци, тъй както малкото дете в утробата на майката е кандидат да стане човек, но трябват 9 месеца. И човек преди да стане човек е бил в утробата на природата с милиони години, докато се създаде неговата форма. Минало е много време, докато се създаде човешката форма, в която да може да се прояви човешкият дух. В природата съществува един план, който регулира нещата. През милионите години, когато човекът го нямаше, кой уреждаше земята? Религията казва - Духът Божи. - Но като се говори за Духа Божи - разбират се всички съвършени същества, които създадоха и устроиха земята и цялата вселена. Религиозните ще попитат - ами Господ какво създаде? Той се проявява чрез всичките тези съвършени същества - а не като отделна личност. Проявявайки се чрез тях, Той е създал цялата вселена и чрез тях сега я управлява, чрез тях ръководи сега и развитието на човечеството. Някои ги наричат ангели, които слизат от небето; но под небе се разбира светът на разумните, съвършени същества.
към текста >>

78. 17. Пред прага на новата епоха, 26 март 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И когато в религията и окултизма се говори за духовен човек, разбира се разумният човек.
Но тъй както го решават, не може да се разреши, защото им липсват съответни методи. Над тези проблеми съвременните хора са се спирали частично, те са проблеми, които утрешният ден, новата епоха ще осветлят и разрешат. За да се доберем до това познание, трябва да проучваме живота и разумността като същина на този живот. Само така можем да използваме благата на живота и да добием щастието, което търсим в света. Щастието е достояние само на разумния човек, който познава законите на живота. И когато в религията и окултизма се говори за духовен човек, разбира се разумният човек. Защото духовно е това, което е разумно. Духовен човек е онзи, който не познава болести и смърт; той не се страхува от знанието и светлината. Духовният човек е творец в живота; той е извор на живота, който носи всички блага със себе си; той е реалист в пълния смисъл на думата, защото изявява живота по възможност най-пълно. За него няма този и онзи свят, а има един велик свят, в който функционира разумният живот, проявен в хиляди форми и степени, а невежите, които нямат великото знание, разделят света на видим и невидим, на този и онзи и пр. Границите и видимостта на света зависят от нашето съзнание, което обуславя функцията на сетивата.
към текста >>

79. 22. Новите схващания за живота и света, 15 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Някои ми казват: Вие трябва да дадете по-конкретни положения за обществения живот, за семейството, за мъжете и жените, за религията и пр.
Моето говорене ще ви ползва дотолкова, доколкото може да ви подтикне да разсъждавате и да мислите логически. Моята цел е да се научите сами да мислите, а не само да възприемате мисълта на другите, без да я разбирате. Защото умът се храни само тогаз, когато човек мисли правилно. И когато се научите да мислите правилно, там, където нещата не са свързани, вие ще ги свържете. Друго положение. Някои ми казват: Вие трябва да дадете по-конкретни положения за обществения живот, за семейството, за мъжете и жените, за религията и пр. как ще се оправят. Казвам: Това не е моя работа. Домът и общественият живот' - това са завършени процеси, това са вече свършени неща и не могат да се поправят. Нещо ново трябва да дойде. Старото не искам и да го бутам, понеже може да падне и да ме осакати.
към текста >>

80. 23. Тайната на дългия живот, 29 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И религията е една наука, която ни учи как да опресним силата си, а оттам да обновим организма си, като чрез тази опреснена сила пречистим и обновим нашата кръвоносна и нервна системи.
Човек остарява понеже нечистотиите не могат да се изхвърлят и задръстват кръвоносните съдове. Но ако се усили движението на кръвта, тя ще има сила да изхвърли тези нечистотии. Затова е необходимо да повишим вибрациите на организма. А за да стане повишение на вибрациите на организма, необходимо е да се възприеме хармонично действаща енергия от природата, което може да стане чрез хармонична и възвишена мисъл и чувство, чрез системата на ритмичното дишане или пък ако опрем гърба си до някое здраво вековно дърво в гората. Има много методи за това във великата наука на живота. И религията е една наука, която ни учи как да опресним силата си, а оттам да обновим организма си, като чрез тази опреснена сила пречистим и обновим нашата кръвоносна и нервна системи. Ако нашите вярвания и нашата наука нямат тази обновителна сила, защо ни са? Всяко едно верую, което може да внесе обновление във вашите мисли, чувства и тела има смисъл, а ако не може да произведе горните резултати, това учение е пакостно и безполезно. Трябва да се върнем към великия първичен порядък на нещата и да извършим това, за което сме дошли, или онова, което Любовта и Божествената Мъдрости Истина искат. Това е смисълът на човешкия живот. И затова казвам, че радостта е там, където има нещо да ни радва.
към текста >>

81. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И отгоре на това съвременната религия заблуждава хората, че такава била волята Божия.
Религиозните проповедници сега проповядват, че трябва да бъдем бедни на земята, за да бъдем угодни на Бога, а богати да сме на небето. Не, това е една крива философия, която само профанира идеите на великите учители и служи за заробване на хората. Съвсем друго е разбирал Христос, когато е говорил за бедността. Нито аз ви проповядвам, нито Христос е препоръчал сиромашията в този буквален, физически смисъл. Да бъдем сиромаси от болести, от престъпления, разбирам, но да няма човек пари да си купи дрехи и хляб и да няма какво да яде - това не разбирам. И отгоре на това съвременната религия заблуждава хората, че такава била волята Божия. Според мене, това е едно петно върху Божието Име, една хула против Бога. Каква нужда има Бог от нашата сиромашия? Христос гладува 40 дни и като огладня, почна да мисли, откъде да вземе храна. И тогаз при Него се явява един от черните адепти, който Му напомня, че от камъните може да направи хляб и да нахрани себе си и другите. Но Христос отхвърли това предложение.
към текста >>

82. 4. Целта и смисъла на човешкия живот, 31 декември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Яденето, дишането, знанието, религията и всичко, което съществува като проява на човешкия живот, това са само средства, начини, за да се постигне свободата.
Човек най-първо трябва да се научи разумно да се справя с това, което има, а не да търси това, което няма. Или казано с други думи: Трябва да дадем ход на онова, което е вложено в нас и се проявява като копнеж, а не да си губим времето и силите в преследване на неща, за които нямаме необходимите способности в даден момент. Животът ни идва от безграничното, проявява се в ограниченото и се стреми към свободата. Ако човек не мине от Безграничното в граничното, той не може да влезе в закона на свободата и да реализира копнежите си. Сега стремежът и идеалът на цялото човечество е свободата. Яденето, дишането, знанието, религията и всичко, което съществува като проява на човешкия живот, това са само средства, начини, за да се постигне свободата. И когато човек придобие свободата, тогава той ще бъде щастлив. Свободата е туй, което ще ви донесе щастие. Щом добиете свободата, тогаз няма да бъдете подложени на всички тези органически промени, които сега стават в живота ви. Сега, като стават, те си имат своите причини. Не сте вие отговорни за всичко онова, което става.
към текста >>

83. 5. Пред зазоряване в живота, 1 май 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Религията и науката са системи и методи за развиване на човешката душа и за развиване на човешкия мозък, който е обективен израз на душата.
А сега някои от хората искат да отидат на онзи свят, за да се учат там. Но в онзи свят имат крайно отвращение към невежеството. В онзи свят, при Бога, може да отидете само ако имате знание и обичате Бога. Може ли да влезете в дома на една мома, която не обичате и не ви обича? Не. Същият закон е и за небето. Религията и науката са системи и методи за развиване на човешката душа и за развиване на човешкия мозък, който е обективен израз на душата. Религията е метод за облагородяване на човешките чувства; не се ли постига чрез нея тази цел, тогава това не е никаква религия. Науката е метод за развиване на човешкия ум, но не се ли развива умът и чрез нея не може ли да ни даде методи за един сносен и разумен живот, това не е наука. Ученият човек има знание за законите и методите на природата и разбира как да живее. Той може да определи силите, които действат зад формите. Той знае, например, какво е органическото значение на носа, знае какви функции изпълнява той в чувствено и умствено отношение.
към текста >>

Религията е метод за облагородяване на човешките чувства; не се ли постига чрез нея тази цел, тогава това не е никаква религия.
Но в онзи свят имат крайно отвращение към невежеството. В онзи свят, при Бога, може да отидете само ако имате знание и обичате Бога. Може ли да влезете в дома на една мома, която не обичате и не ви обича? Не. Същият закон е и за небето. Религията и науката са системи и методи за развиване на човешката душа и за развиване на човешкия мозък, който е обективен израз на душата. Религията е метод за облагородяване на човешките чувства; не се ли постига чрез нея тази цел, тогава това не е никаква религия. Науката е метод за развиване на човешкия ум, но не се ли развива умът и чрез нея не може ли да ни даде методи за един сносен и разумен живот, това не е наука. Ученият човек има знание за законите и методите на природата и разбира как да живее. Той може да определи силите, които действат зад формите. Той знае, например, какво е органическото значение на носа, знае какви функции изпълнява той в чувствено и умствено отношение. В органическо отношение, носът служи за дишане и развиване на дихателната система.
към текста >>

84. 9. Раждането на новия свят, 4 февруари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Онзи закон, който ни е извикал да се родим в света, е онова Начало, Което в религията наричат Бог.
И за да се оправи светът, трябва да се съберат всички поколения от миналото и настоящето заедно; а само сегашното поколение не може да оправи света, защото то не може да изправи погрешките на миналите поколения. Който иска да оправи света само с усилията на едно поколение, разрешава един въпрос, който не може да се разреши по този начин. Когато ще разрешавате този въпрос, вие трябва да знаете онзи закон, който е работил за създаването на вашия организъм и който е създал баща ви и майка ви. Вие също така не вземате под съображение външните условия, които са работили за вас, а казвате „ние сме господари на условията“. Но животът показва, колко хората са господари. Онзи закон, който ни е извикал да се родим в света, е онова Начало, Което в религията наричат Бог. Това е онзи вечно творящ Принцип в Битието, Който всичко създава, всички форми на Битието. А сега хората схващат Бога, като едно същество извън тях и подобно на тях. Това не е никакъв Бог. Онзи, Живият Бог, за Когото ние говорим, живее в нас и ние живеем в Него; Той е, Който непреривно работи в света. Той е, Който изгражда и поправя света.
към текста >>

85. 14. Влиянието на Слънцето и земята върху живота на човека, 15 април 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот.
Слънцето ни интересува дотолкова, доколкото може да ни даде светлина и топлина. Засега много малко хора има, които се интересуват от небето и от звездите. Да се занимава със звездите, човек трябва да има един възвишен ум. Най-първо човек трябва да се учи и завърши учението си на Земята; след това да се учи и завърши науката на Слънцето, а най-после да пристъпи към третия университет да проучва звездите. Но засега това твърдение е още недостъпно и непонятно на съвременните хора, които се намират в заблуждение относно живота на човека и неговото развитие. Има голямо отклонение в живота на хората, от законите на природата и затова нито религията им е на място, нито вярването в Бога им е правилно вярване, нито науката им е наука, нито общественият им живот е живот. Цялата култура на Земята е пълна само с гробища; Земята е култура на всички умрели същества. И сегашното поколение ще остави такава култура на гробища. Какъв е тогава смисълът на всички тези борби, които стават на Земята - социални, държавни и пр.? Какъв смисъл има всичко това, ако един ден всичко ще изчезне и нашата Земя заедно с другите планети от слънчевата система ще се превърне в една космична мъглявина, от която ще се роди нова слънчева система, където наново ще се повтарят пак същите борби? - С това разсъждение не искам да ви обезсърчавам, но искам да ви накарам да мислите, за да добиете ясна представа за света и живота, което ще осмисли съществуването ви.
към текста >>

Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира.
Но със сегашните си разбирания те ще развалят и онзи свят. Христос разви преди 2000 години учението за живота на хората в онзи свят, обаче хората от този свят, не само че не го приложиха, но го и изопачиха. И от онова, което Христос е учил, сега вече нито помен не е останало. Ще кажете: Християнството не е ли подтикнало света напред? Не е ли прогресирало човечеството с внасянето на християнството в него? Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира. Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение. Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса. Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират? Като говоря така ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр.
към текста >>

Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение.
Христос разви преди 2000 години учението за живота на хората в онзи свят, обаче хората от този свят, не само че не го приложиха, но го и изопачиха. И от онова, което Христос е учил, сега вече нито помен не е останало. Ще кажете: Християнството не е ли подтикнало света напред? Не е ли прогресирало човечеството с внасянето на християнството в него? Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира. Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение. Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса. Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират? Като говоря така ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр. Аз съм човек, който не вярва и в смъртта, а вярвам в живота и във великото знание, което е вложено в него.
към текста >>

Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса.
И от онова, което Христос е учил, сега вече нито помен не е останало. Ще кажете: Християнството не е ли подтикнало света напред? Не е ли прогресирало човечеството с внасянето на християнството в него? Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира. Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение. Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса. Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират? Като говоря така ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр. Аз съм човек, който не вярва и в смъртта, а вярвам в живота и във великото знание, което е вложено в него. Но хората отдавна са опетнили свещените думи на живота, та сега вече са станали неразбираеми.
към текста >>

Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират?
Ще кажете: Християнството не е ли подтикнало света напред? Не е ли прогресирало човечеството с внасянето на християнството в него? Не, християнството не е накарало човечеството да прогресира, нито пък някоя друга религия или наука, или философия са могли да накарат човечеството да прогресира. Да се мисли, че известна религия или наука са накарали човечеството да прогресира, е едно заблуждение. Защото самата религия и науката, която има човечеството, са плод на прогреса. Ако не беше така, ще запитам: Коя религия и коя наука кара растенията и животните да прогресират? Като говоря така ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници, защото не вярвам в никаква лъжа; аз съм човек, който не вярва в никаква несправедливост, в никаква злоба, омраза и пр. Аз съм човек, който не вярва и в смъртта, а вярвам в живота и във великото знание, което е вложено в него. Но хората отдавна са опетнили свещените думи на живота, та сега вече са станали неразбираеми. Мойсей, който е бил посветен и който дълбоко познавал природните закони, които устройват човешкия организъм и поддържат живота му, писа за човека в книгата „Битие“: „В който ден пристъпиш великия закон на живота, ти ще умреш.“ Мойсей разбираше, че смъртта се явяваше в човешкия живот като неизбежно последствие на престъпването законите на живота.
към текста >>

86. 8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато се проповядва на хората религия, ние искаме да развием техните религиозни и морални чувства.
И когато човек има развито това чувство, той има най-голямо благородство и състрадание във всяко отношение. Когато това чувство е слабо развито, такъв човек може да те пече на ръжен. От европейските народи това чувство е силно развито у славяните, у американците е средно развито; силно развито е също у евреите. Когато разглеждам народите, виждам, че всеки един народ и всеки един човек си има свои добри и лоши страни, и знам какви са последствията в единия и другия случай. Запример, когато човек има слаба съвест, слабо религиозно чувство, вяра и пр., той се обезсърчава, обезверява и животът му се вижда безсмислен. Когато се проповядва на хората религия, ние искаме да развием техните религиозни и морални чувства. Един човек, който иска да стане набожен, той трябва да намери набожни хора, да влезе във връзка с тях, за да може да храни това си чувство. От набожния човек излиза една особено хубава светлина от центъра на набожността. На това място, индусите казват, че се намира тъй нареченият хилядолистник, с който е свързано едно от най- възвишените чувства - любов към Бога. И върху него е поставен целият закон за любовта към Бога. А когато това чувство е развито, човек е религиозен.
към текста >>

Съвременните хора нямат религия и не разбират какво нещо е религия.
От набожния човек излиза една особено хубава светлина от центъра на набожността. На това място, индусите казват, че се намира тъй нареченият хилядолистник, с който е свързано едно от най- възвишените чувства - любов към Бога. И върху него е поставен целият закон за любовта към Бога. А когато това чувство е развито, човек е религиозен. Съвременните хора са крайно нерелигиозни. Съвременните хора нямат религия и не разбират какво нещо е религия. Религия може да има само един човек, който има любов към Бога. А Бог е едно Същество, Което е образец на всички хора. Всички добродетели и способности, всичко възвишено и благородно произтича от Него. Той е, Който контролира нещата. На всеки Той казва това, което трябва да прави.
към текста >>

Религия може да има само един човек, който има любов към Бога.
На това място, индусите казват, че се намира тъй нареченият хилядолистник, с който е свързано едно от най- възвишените чувства - любов към Бога. И върху него е поставен целият закон за любовта към Бога. А когато това чувство е развито, човек е религиозен. Съвременните хора са крайно нерелигиозни. Съвременните хора нямат религия и не разбират какво нещо е религия. Религия може да има само един човек, който има любов към Бога. А Бог е едно Същество, Което е образец на всички хора. Всички добродетели и способности, всичко възвишено и благородно произтича от Него. Той е, Който контролира нещата. На всеки Той казва това, което трябва да прави. Не Той, но има ред същества, които са завършили своето развитие и ръководят човешкото развитие.
към текста >>

87. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства.
Когато човек не мисли за себе си, за своето благо, а мисли за благото на другите, той всякога постъпва по божественому. А когато мисли само за себе си, той върши престъпление и се спъва в пътя си. Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога. А само да знаеш пътя, а да не вървиш в него, нищо не те ползва. За да се ползваш трябва да тръгнеш в него.
към текста >>

Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога.
Когато човек мисли само за себе си, се раждат всички престъпления и се явяват невъзможностите в живота - мъчнотиите и противоречията. А само за себе си мисли онзи човек, в когото преобладава животинското естество и чувствата, свързани с него. И затова, още от дълбока древност, Учителите на човечеството са дали ред методи за възпитание и облагородяване на чувствата и превъзмогване на животинското естество. И религията е един от тези методи за облагородяване на човешките чувства. Във всички религии, под различни форми, се съдържа следният принцип: съществува една вечна Любов, която обгръща всичко; съществува една вечна Мъдрост, едно вечно Знание, което ръководи и направлява всичко и съществува една вечна Истина, която включва свободата на всички същества, според степента на тяхното развитие. Но сегашните религиозни хора, които са изгубили това дълбоко разбиране за религията, считат, че е достатъчно само да вярват в Бога. Но вярата е само път към Бога. А само да знаеш пътя, а да не вървиш в него, нищо не те ползва. За да се ползваш трябва да тръгнеш в него. И като тръгнеш в него, трябва да вложиш Божествената Любов, Божественото Знание и Божествената Истина, резултатите от които ще бъдат следните: резултатът от Любовта ще бъде великият живот на безсмъртието; резултатът от Мъдростта ще бъде великото знание, което ще ти разкрие тайните на Битието, а от Истината ще добиете свободата си. И като приемете тези неща, тогава всичко ще бъде възможно за вас.
към текста >>

Ще кажете - да се възпитава в бащината религия.
И в следствие на тази немарливост по отношение на своите постъпки, хората са останали назад в своето съзнание. Те искат да подобрят живота си, но по този начин, по който сега вървят, не могат да го подобрят. Аз не говоря за съвременния строй, който сам по себе си вече се разрушава; не, аз говоря, че когато ще се строи една къща, трябва да се строи по всичките правила на строенето - да се строи тъй, че да не се разваля. Когато се организира една държава или един народ, трябва да се започне от младото поколение. Трябва да се намерят всички онези методи, по които да се възпитава това поколение. Ще кажете - да се възпитава в бащината религия. Че в какво вярваха бащите ви? Тяхната религия е религия на убийството. Човек, който може да убие едно животно, по същия начин той ще убие и човека. Който е научен да убива, той навсякъде убива. А Любовта изключва всяко убийство.
към текста >>

Тяхната религия е религия на убийството.
Аз не говоря за съвременния строй, който сам по себе си вече се разрушава; не, аз говоря, че когато ще се строи една къща, трябва да се строи по всичките правила на строенето - да се строи тъй, че да не се разваля. Когато се организира една държава или един народ, трябва да се започне от младото поколение. Трябва да се намерят всички онези методи, по които да се възпитава това поколение. Ще кажете - да се възпитава в бащината религия. Че в какво вярваха бащите ви? Тяхната религия е религия на убийството. Човек, който може да убие едно животно, по същия начин той ще убие и човека. Който е научен да убива, той навсякъде убива. А Любовта изключва всяко убийство. Никой няма право да отнема живота на едно същество, което Бог е поставил да живее в света. Не говоря за нещата направени от хората, но за онова, което Бог е направил.
към текста >>

Това са бъдещите основи за съграждането на държавата, обществото, семейството, религията, културата и каквото и да било.
Никой няма право да изменя постановленията на свободата, понеже ако ги измени, ще има лоши последствия и ще влезе в закона на невъзможното. А всичко е възможно, когато човек живее по закона на Любовта. Всичко е възможно, когато човек работи по великия закон на Знанието и Мъдростта. Всичко е възможно, когато човек работи по закона на Истината и Свободата. Тази свобода трябва да включи всички разумни същества, в които пулсира единният пулс на Битието. Това са бъдещите основи за съграждането на държавата, обществото, семейството, религията, културата и каквото и да било. И ако се поставят тези основи, всякога ще има един отличен резултат. А ако едно общество или семейство, не се постави върху тази основа, няма да имаме очаквания резултат. Всякога, когато едно общество изгуби онези живи принципи и закони, които го организират и се прекъснат теченията на строителните сили, то се изражда и умира. И тогава повърхностните мислители и изследователи ще търсят причините за нещастието там, където не са. Така например българското духовенство и до днес още счита, че богомилите са причина за падането на България под турско робство, когато безпристрастното научно-историческо изследване доказва не само че не са те причината за това, но напротив, че те са били най-здравата опора на народа и най-искрените и самоотвержени работници за културното, стопанското и духовното закрепване на българина.
към текста >>

88. 3. В Царството на Христа, 11 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Сега религиозните хора искат да убедят всички хора да влязат в една религия.
И ако вземаш повече, а даваш по-малко, ти си вече на крив път. И ако вземаш по-малко, а даваш повече, ти пак си на крив път. Едновременно трябва да вземаш и да даваш, за да става правилно функциониране на енергиите и да не става подпушване на процесите, което поражда всичките ни нещастия. Така че, Любовта трябва да се изучава като една наука за правилните отношения и хармоничното трансформиране на енергиите. И религиите са създадени като методи, които да научат хората практически как да трансформират енергиите, които функционират в тях. Сега религиозните хора искат да убедят всички хора да влязат в една религия. Това е невъзможно. Религиите, в тези форми, в които сега съществуват, са човешко творение. Формите, на които се покланяш религиозните хора са създадени от хората, а не от Бога. Онова, което Бог е създал е вътре в нас. А всяко нещо, което е вън от нас не е божествено, а човешко творение.
към текста >>

89. 4. Смисълът на историята, 18 ноември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако един народ например е земеделски, ще се развият известни черти в неговото лице, които няма да ги има в други; ако един народ е индустриален - други черти ще се развият; ако един народ се занимава повече с изкуство или с технически науки, или с религията, те все ще оставят известен специфичен отпечатък върху лицето.
И всичко онова, което се проявява в нашето съзнание, си има своите дълбоки вътрешни причини. Вярата не е нещо, което сега можем да придобием. Тя е вродена в човека, тъй както са вродени способностите да мислим и да чувстваме. Нашите мисли, чувства и постъпки, това са факторите, които градят целия наш живот и живота на народите и на цялото човечество. Всички мисли, желания и постъпки, с които живее един народ, се отразяват върху неговия бит. И ако един народ например е земеделски, ще се развият известни черти в неговото лице, които няма да ги има в други; ако един народ е индустриален - други черти ще се развият; ако един народ се занимава повече с изкуство или с технически науки, или с религията, те все ще оставят известен специфичен отпечатък върху лицето. В религиозните хора известни мускули се усилват, други отслабват. У религиозните хора корема спада, а у светските се развива. У религиозните хора силно се развиват личните чувства. Религиозните хора са крайно честолюбиви. Светският човек като има да яде и да пие, не е толкова взискателен.
към текста >>

90. 5. Каквото човек посее, това и ще пожъне, (Липсва дата) - Влад Пашов (1902- 1974)

Човешките мисли, чувства, постъпки, религия, верую, наука и пр., всичко еволюира.
Само когато човек обича, той има най-добри условия да прогресира; тогава неговият живот е най-динамичен. Но съвременните хора, които са загубили Любовта си, са дошли до едно статическо положение. Основен закон в света е развитието, еволюцията и със своето статическо положение хората дохождат в разрез със своите висши човешки интереси. Всичко в света еволюира. Няма нищо, което да не еволюира. Човешките мисли, чувства, постъпки, религия, верую, наука и пр., всичко еволюира. Единственият, който не еволюира е само Бог. Той е Абсолютен и Безграничен, включва всичко в Себе си, нищо няма извън него. Всички процеси, които стават в Битието, стават вътре в него. Религиозните хора, които не приемат еволюционния закон, казват, че религията не еволюира. Това е заблуждение, защото схващанията и разбиранията на човека са в зависимост от степента на неговото развитие.
към текста >>

Религиозните хора, които не приемат еволюционния закон, казват, че религията не еволюира.
Няма нищо, което да не еволюира. Човешките мисли, чувства, постъпки, религия, верую, наука и пр., всичко еволюира. Единственият, който не еволюира е само Бог. Той е Абсолютен и Безграничен, включва всичко в Себе си, нищо няма извън него. Всички процеси, които стават в Битието, стават вътре в него. Религиозните хора, които не приемат еволюционния закон, казват, че религията не еволюира. Това е заблуждение, защото схващанията и разбиранията на човека са в зависимост от степента на неговото развитие. Детето и възрастния нямат еднаква представа и разбиране за живота. Там където няма прогрес, това показва че живота го няма там, а е останала само една мъртва форма. И за да живеете, трябва да прогресирате. Всеки ден трябва да става една промяна във вас.
към текста >>

Хората в статическото положение, в което са изпаднали, са дошли до механичното разбиране и това разбиране е проникнало в целия им живот - и във възпитанието, и в религията, и в обществения живот, и навсякъде.
Всеки ден трябва да става една промяна във вас. Всеки ден трябва да възприемате по една нова идея в ума си, за да става обнова на енергиите ви, което вече ще ви носи жизнерадост и правилни разбирания за живота. Само по този път на прогреса, като разбирате отношението между причините и последствията, можете да дойдете един ден до вратата на щастието. Сега хората чакат щастието им да дойде отвън, механически. Отвън до известна степен ще дойде нещо, но същественото трябва да излезе отвътре. Хората в статическото положение, в което са изпаднали, са дошли до механичното разбиране и това разбиране е проникнало в целия им живот - и във възпитанието, и в религията, и в обществения живот, и навсякъде. Но в механистичното разбиране вие не можете да имате ясна представа за отношението между причина и следствие, следователно - не можете да имате и правилен живот. Религиозните хора сега искат по механичен начин да убедят света, че има Бог. Бог е същина, която не се доказва. Най-напред Бог не е отвън. Може да се доказва онова, което Бог е създал - това е наука.
към текста >>

91. 8. Първите стъпки в пътя на човешкия възход, 21 април 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е новата религия, новото учение, което ние възвестяваме - възхода на човешкото развитие, връщането на човека към неговото първоначално състояние.
Ако един болен може да въведе равновесие в мислите и чувствата си, веднага ще оздравее. Христос казва „ако не ядете плътта ми“, което значи, ако не възприемете моята Любов и живот, няма да имате живот в себе си. Когато хората имат криви възгледи за живота, той ще бъде нещастен и пълен с противоречия. Досега цялото човечество е слизало, инволюирало е, както се казва на научен език. Но пътят на слизането е завършен и човечеството поема вече възходящия път на своето развитие, започва да еволюира. Това е новата религия, новото учение, което ние възвестяваме - възхода на човешкото развитие, връщането на човека към неговото първоначално състояние. Това е новия живот. Досега е било лошото в живота. И ако някой път ви се случи нещо лошо в живота, считайте, че е от миналото. А в бъдеще ви очаква само хубаво. Очаква ви едно велико бъдеще, затова не се обезсърчавайте.
към текста >>

92. 10. Основите на Новото Учение. Трите пътя, 23 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Според нас религията е потребна, но тя не разрешава всички въпроси.
Истината е път за свободата. Но за да добие човек свободата си, преди всичко трябва да бъде силен. А силен може да бъде само онзи, който има живота, знанието и Истината. Той може да бъде свободен човек. Като влезем в обществения живот, ще намерим ред рецепти за добиване на свободата, които се препоръчват от обществениците, учените, религиозните и пр. Според нас религията е потребна, но тя не разрешава всички въпроси. Социалните науки също са потребни, но и те не разрешават всички въпроси. Туй, което разрешава въпросите на живота, това е Любовта. Но Любовта не може да разреши въпросите без пътя на знанието и човек не може да има постижения без пътя на Истината. Живот, знание и свобода - това е резултатът на първичните причини Любов, Мъдрост и Истина. Животът е един резултат на Любовта, знанието е резултат на Мъдростта и свободата е резултат на Истината.
към текста >>

93. 11. Качествата на реалността, 28 юни 1935 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Така както науката и религията искат да ги разрешат е хубаво, но по този начин живота не може да се оправи.
Бог го обича чрез мен и аз го обичам. Божията любов се отличава по това, че при нея човек е готов на всички жертви. Когато обичате човека по божественому, вие виждате само хубавото у него, виждате само добрата страна. Зад видимите противоречия и дефекти виждате доброто. И всички социални недоразумения и противоречия, така както хората днес искат да ги разрешат, няма да могат да ги разрешат. Така както науката и религията искат да ги разрешат е хубаво, но по този начин живота не може да се оправи. В света трябва да влезе любовта, за да се оправи живота. Но не личната любов към едно лице само, тя не може да внесе щастието в света. Но тъй наречената Космична Любов, или свръхлюбовта, или както я наричат Любовта на душата трябва да влезе в света, за да се изправи той. Първият белег на Космичната Любов е, че за нас Бог не е нещо отвлечено, но ще ни бъде като приятел, ще ни бъде най-близък от всички. Тогава ще настане една коренна промяна в личния, семейния и обществения живот, във възпитанието, навсякъде.
към текста >>

94. ПРЕДГОВОР - Влад Пашов (1902- 1974)

учение е наука и религия." Фактите сочат, че той не беше „книжен" философ,
ако ме намерите там, аз не съм никакъв Учител. Ако аз пък ви положа в гроба и след време ви намеря там - и вие не сте никакви ученици." Той беше господар и на живота, и на смъртта. Учителят повтаряше: „Моето учение е без форма и без догма. Моето учение е наука и религия." Фактите сочат, че той не беше „книжен" философ, а личност на реалния живот, който функционира в целия Космос, твори и вечно обновява. За Учителя може да се каже: „Да знаеш, значи да можеш." Сведенията, които ви предлагам в тази книга, ясно говорят, че той не само знаеше, което доказа чрез словото си, но и можеше.
към текста >>

95. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

носеше заглавието „Наука и религия".
От убеден материалист станал усърден спиритуалист. Консулов написа книга, в която въз основа на научни факти доказва съществуването на невидимия свят. Доколкото си спомням, тя носеше заглавието „Наука и религия".
към текста >>

96. ИЗТОЧНИКЪТ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакво изкуство и занаят – нищо не съществува.
Ако дишането представлява необходимост за човека, то мисълта му за Бога е хиляди пъти по-голяма необходимост. Колкото повече човек си спомня за Бога и Го държи в ума си, толкова е по-благороден. Благородството на човешката душа зависи от мисълта му за Бога. Значи, искаме ли да бъдем благодарни, ние трябва да си спомняме за Бога като Същина, която протича през нас. Във всички положения на живота си – и в радости, и в скърби – ние трябва да си спомняме за Бога. Вън от Бога никакво възпитание, никакво благородство, никаква наука, никаква религия, никакво изкуство и занаят – нищо не съществува.
към текста >>

97. Тържественият момент - Влад Пашов (1902- 1974)

Наука без молитва отегчава човека; религия без молитва отегчава човека; любов без молитва отегчава човека; ядене без молитва отегчава човека.
Ако аз ви науча да се молите, вие ще чуете само едно ехо, което най-после ще ви дотегне и ще се откажете от молитвата. Молитвата има смисъл само тогава, когато излиза от дълбочината на душата. Няма по-тържествен момент от този да отправим ума и сърцето си нагоре към Този, който ни е дал всички блага. Ако работите по този начин непрекъснато в продължение на цяла година, вие ще бъдете през всичкото време радостни и весели и ще чувствате присъствието на Бога. Във всички случаи на живота молитвата ще бъде в сила да ви помага. Наука без молитва отегчава човека; религия без молитва отегчава човека; любов без молитва отегчава човека; ядене без молитва отегчава човека. Всичко, което се върши без молитва, отегчава човека.
към текста >>

98. Фази на пълнене и празнене на ума и сърцето - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава ще се стремите и към наука, и към изкуство, и към религия, без да се спъвате в тези неща.
Като знаете това, не се стремете да реализирате всички свои желания изведнъж. В даден момент може да реализирате само едно свое желание. Невъзможно е да реализирате всички свои желания в един ден. Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си. Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на Живота без никакви противоречия. Тогава ще се стремите и към наука, и към изкуство, и към религия, без да се спъвате в тези неща. Науката, изкуството и религията не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред. Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум.
към текста >>

Науката, изкуството и религията не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред.
В даден момент може да реализирате само едно свое желание. Невъзможно е да реализирате всички свои желания в един ден. Всяко желание и всяка мисъл трябва да се реализират точно на времето си. Като постъпвате така, вие постепенно ще разрешавате въпросите на Живота без никакви противоречия. Тогава ще се стремите и към наука, и към изкуство, и към религия, без да се спъвате в тези неща. Науката, изкуството и религията не трябва да бъдат за вас спънка, но подтик, импулс да вървите напред. Като работите по този начин, вие ще развивате творческия си ум.
към текста >>

99. ДАВАНЕ ПЪТ НА БОЖЕСТВЕНОТО, НА ВИСШЕТО АЗ - Влад Пашов (1902- 1974)

– Те се обръщат към религията, по вътрешен път да се свържат с
• 544 • Даване път на Божественото, на Висшето Аз. Съвременните хора още не са дошли до това развитие направо да се съобщават със Съществата от другите светове и да получават от тях необходимите елементи за живота си. Какво правят тогава? – Те се обръщат към религията, по вътрешен път да се свържат с Бога, т. е. с възможностите на Живия космос. Да се обърне човек към Бога, това значи да придобие онази Светлина, чрез която да изучава условията за развитие на своя ум, на своето сърце и на
към текста >>

100. ДИНАМИНЧАТА СИЛА НА ДУМИТЕ И МИСЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

при това положение науката, изкуството, религията имат смисъл.
можете да бъдете нови хора, т. е. хора на Новата култура, ако не изпълните обещанията си, които сте дали пред своето Висше съзнание. Като дойде до обещание, човек трябва да мисли какво обещава. Но обещае ли веднъж нещо, трябва да го изпълни навреме. Само при това положение науката, изкуството, религията имат смисъл. Всяка наука е полезна за човека дотолкова, доколкото той е точен и изпълнителен пред себе си.
към текста >>

НАГОРЕ

0.5482029914856