НАЧАЛО
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ХРОНОЛОГИЯ НА БРАТСТВОТО
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
125
резултата в
58
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Раждане на Петър Константинов Дънов - Учителя. Ранно детство
, 11.07.1864 г.
От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална
религия
в България.
Непосредствено след неговата смърт отец Константин напуска службата си във варненската гръцка митрополия и по този начин си развързва окончателно ръцете от всяка чужда опека. Оттук нататък отец Константин се възправя с целия си духовен ръст срещу гръцкото духовенство. Годината 1864 е забележителна за отец Константин и поради това, че на 11 юли му се ражда син, когото кръщава с името Петър.(IX) Впоследствие този негов син става глава на Всемирното Бяло Братство в България, известен между последователите като Учителя Беинса Дуно. Тук искаме да отбележим, че Учителя Беинса Дуно се ражда десет години след описаната по-горе среща в солунската църква “Св. Димитрий Солунски”.
От друга страна, раждането на Учителя Беинса Дуно става хиляда години след въвеждането на християнството от цар Борис І като официална
религия
в България.
Въпреки многото трудности и спънки в борбата срещу елинизма и османските поробители, отец Константин все по-ясно вижда своето място и все по-пълно заема своя пост на възрожденец за верска и национална свобода. Отец Константин се нагърбва с все по-големи и отговорни дела, които го ангажират цялостно и го поставят в центъра на всички народностни дела. В първите дни на месец януари 1865 г. варненските първенци поканват отец Константин за свой пръв български варненски свещеник.21 С готовност и ентусиазъм той се отзовава на поканата, като започва свещенослужене във Варна, в което съзира своята мисия. Източник: 027.
към текста >>
2.
(стар стил) Учителя свиква първият годишен събор, 1900 - Варна
, 6.04.1900 г.
В бъдещата
религия
всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставляват едно голямо семейство.
Една велика идея, един свещен огън, един зов, прозвучал в глъбините на душата, споява всички в едно голямо семейство. Ние се наричаме братя и сестри. Учителя казва: Братството е израз на Любовта към Бога. Всяко учение, което поставя Братството за основа на човешкия живот, е безсмъртно. Братството е условие за идване на Любовта между хората.
В бъдещата
религия
всички хора ще бъдат родени от Бога, ще съставляват едно голямо семейство.
Всеки ще бъде готов да се жертва за другите. Тогава няма да срещнете човек, който да се нуждае от нещо.Наред със старите ученици прииждат и голям брой млади. Това внася в цялата среда нова струя – сила, свежест, устрем. Красиво е, когато младите имат усет за изгряващото и сана предна линия – работници за новото. Учителя се радваше на младите и с голяма Любов се разговаряше с тях.
към текста >>
3.
Писмо на Учителя до д-р Георги Миркович в Сливен (снимка на писмото)
, 4.05.1900 г.
Тя е неговата цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме Бога и да сме обичани от него, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и
Религията
.
Имайте в очите си светлината на зората. Погледът Ви да бъде всекога устремен към правдата, доброто, силната воля, съвестта, която е великия съветник. Точност в умът, правота в сърцето, ето две неща, които всекога са потребни.” “Аз съм светлината на светът, онзи който ме следва, не отива никак в тъмнината” казва Исус Христос. Той ни задлажава с тези думи да следваме всекога неговия пример, ако искаме да бъдеме действително осветлени. “Бог осветлява онези, които мислят за него и които поглеждат с очите си към него.” “Бог иска от человеците само тяхната любов.
Тя е неговата цел за всичко, което им налага.” “Да обичаме Бога и да сме обичани от него, да обичаме ближните си и да сме обичани от тех ето моралът и
Религията
.
В едното или в другото любовта е всичко: край, начало и среда.” Приймете моето сърдечно поздравление. Оставам Ваш искрен приятел в Господа: П. К. Дънов Източник: Писма на Учителя до д-р Георги Миркович (1898-1902)
към текста >>
4.
Учителя присъства на събора, 1906 - Варна (Годишна среща на Веригата). Протоколи - първи ден
, 11.08.1906 г.
Религията
има за цел да ни научи как да живеем.
11 август 1906 г. Господин Дънов прочете 7 гл. от Ев. на Матея, начиная от 7-й стих: „Просете и ще ви се даде; търсете и ще намерите; хлопайте и ще ви се отвори." След прочитането г-н Дънов се вдъхнови от Духа Господен и ни попита разбираме ли думите на прочетеното. За да получим нещо - продължи той, - трябва да турим в действие ума, сърцето и волята си...
Религията
има за цел да ни научи как да живеем.
Знанието и мъдростта се добиват последователно чрез усилени умствени занятия. Съзнателният живот произлиза от бялата светлина. Тя е Божествена. Това е първата сфера. Бялата краска съответства на седемте краски.
към текста >>
5.
Писмо на Учителя до Елена и Константин Иларионови, София
, 22.04.1908 г.
„
Религия
", това е вътрешната связ на живота с Негова източник.
От всички да се извлича Мъдрост и знание. Е можа ли да запълни празнотата на своята реч? Надявам се, мисълта й да се е уяснила. Мислите в духовния свят поникват и цъфтят, тъй както цветята пролет тук. Когато се спазват всичките условия, образуването на мислите върви правилно.
„
Религия
", това е вътрешната связ на живота с Негова източник.
Божията Любов, която заражда человешките души и ги свързва със своя Дух да се радват на свободата на озаряющата Истина. Ваш П. К. Дънов Източник: Писма до първите ученици (1889-1906г.)
към текста >>
6.
Учителя организира събора, 1909 - Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол за 15 август
, 15.08.1909 г.
Тия училища са учения за изясняване на вътрешното съдържание на
религията
.
Някой например мисли за другите, а това не е нужно за вас. Когато гледате в някого определено качество, което не е по ваша воля, то знайте, че изучавате един елемент, който вие не познавате. Когато сте в добро настроение, знайте, че сте под влияние на Небето, а когато сте в лошо състояние, сте под влияние на Черната ложа и тогава ще ви идват най-черните и мрачни мисли и желания, които човешкият ум може да възпроизведе. В света, в който ходите, има много влияния и духове, които влизат в контакт с вас и ви се изменя настроението. Но тогава именно вие трябва да бъдете внимателни.
Тия училища са учения за изясняване на вътрешното съдържание на
религията
.
На пръв поглед всичко се вижда разхвърляно, но тая разхвърляност е по подражание на Природата, където всичко е разхвърляно, но там именно е хармонията. Всичко, каквото човешката ръка пипне, няма тази грандиозност, която има в Природата. Когато човек се въодушеви от някаква идея, веднага ще му дойде наум някаква форма. Вземете например един скулптор, който работи – той може да тури всичките краски, но не може да тури в статуята всичко, каквото вие имате и чувствате в душата си. В нея той ще вложи само вибрациите, а не и онова, което у вас е дълбоко вложено.
към текста >>
В света, в който ходите, има много влияния и има духове, които влизат в контакт с вас и тогава ви се изменя настроението, но вие трябва да бъдете тогава много внимателни.Тия училища са изяснени от вътрешното съдържание на
религията
.
Тя е необходима, когато човек слиза надолу, а когато няма кротост, той слиза с главата надолу, понеже много бърза. Всеки знае, че ако върви един кон из една урва, какво би станало с коня и колата, ако върви бързо. Затова Бог казва: Бъдете кротки.Вие трябва да съсредоточите вашето магнетично течение нагоре, за да може да схванете, защото гледаме, че магнетическото течение от Небето нееднакво действува върху всички. Някои от вас, например, мислите към другите, а това не е нужно за вас. Когато гледате някакво качество в някои, което не е по вашата воля, то да знаете, че изучавате един елемент, който вие не знаете.Когато сте в добро настроение, да знаете, че вие сте под влиянието на Небето, а когато сте в лошо състояние, то вие сте под влиянието на черната ложа и тогава ще ви идат най-черни и мрачни мисли и желания, които човешкият ум може да възпроизведе.
В света, в който ходите, има много влияния и има духове, които влизат в контакт с вас и тогава ви се изменя настроението, но вие трябва да бъдете тогава много внимателни.Тия училища са изяснени от вътрешното съдържание на
религията
.
На пръв поглед всичко се вижда разхвърляно, но тая разхвърляност е по подражание в природата, където всичко е разхвърляно и там именно е хармонията. Всичко, каквото човешката ръка пипне, няма тая грандиозност, която има в природата.Когато човек се въодушевява от някаква идея, веднага ще му дойде на ум някаква форма. Вземете например един скулптор, който работи. Той може да тури всичките краски, но не може да вложи в статуята всичко, каквото вие имате и чувствувате в душата си. В нея той ще вложи само вибрациите, а не онова, което у вас се дълбоко слага.
към текста >>
7.
Писмо на Учителя до Пеню Киров [затворена карта], Търново
, 9.03.1909 г.
След признаване на християнството като официална
религия
те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда.
244. Антиминс – при първите християни изпълнява ролята на подвижен олтар при извършване на Евхаристията. Тайнството Евхаристия е благодарствена служба, при която чрез молитва се призовава слизането на Светия Дух, за да освети и претвори даровете на евхаристийната трапеза в едно цяло. Това представлява тайнствено общение на човешката душа със Светия Дух, където Словото, носено от Светия Дух, се претворява в човека в плът и кръв – и от земен човекът става небесен, изповядващ себе си чрез дела в Дух и Истина. Евхаристията представлява безкръвно жертвоприношение, което става чрез принасяне на хляб и вино върху евхаристийната трапеза. Именно тези подвижни жертвеници, изработени от дърво, са наричани „антиминси“ при първите християни.
След признаване на християнството като официална
религия
те се поставяли в храмовете върху престола за извършване на обреда.
По-късно вместо от дърво антиминсите се изработват от ленен плат, като се поставят на малки маси. Още от самото начало има надписи върху плочите, като например – кръстен знак, символите на четиримата евангелисти в четирите края, изображение на риба като символ на християнството и др. Постепенно иконографската композиция се развива, докато се дойде до класическия вид на Антиминса от 1747 г. – полагането на Христос в гроба с надгробен плач.Константин Дъновски получава този свят символ по мистериозен начин на 11 април 1854 г. в солунската църква „Св. Димитър“.
към текста >>
8.
Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново
, 1.01.1911 г.
Религията
е плод на любовта, която човек има към Бога.
Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило. Първо: за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново:
Религията
е плод на любовта, която човек има към Бога.
Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли. ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ1911 ГОДИНА
към текста >>
9.
Учителя провежда събрание в дома на г-н А. Бойнов. Търново
, 7.01.1911 г.
Търново:
Религията
е плод на любовта, която човек има към Бога.Ние трябва да научим закона на самоотричането.Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата.Постът трябва да се разбира трояко:пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
През тази година Учителя е чест гост в Търново. Посреща Новата година сред приятелите в града, а на 1 и 7 януари се провеждат две събрания в дома на Анастас Бойнов. Източник за това събрание са записките на Д.Голов, публикувани в книгата Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново - том 1 (1900-1913г.) ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В.
Търново:
Религията
е плод на любовта, която човек има към Бога.Ние трябва да научим закона на самоотричането.Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата.Постът трябва да се разбира трояко:пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли.
ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ През тази година Учителя е чест гост в Търново. Посреща Новата година сред приятелите в града, а на 1 и 7 януари се провеждат две събрания в дома на Анастас Бойнов. След това почти целия месец август остава в Търново. На 27 октомври идва отново и в Негово присъствие са закупени в с.
към текста >>
Религията
е плод на любовта, която човек има към Бога.
Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило. Първо: за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново:
Религията
е плод на любовта, която човек има към Бога.
Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли. ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ
към текста >>
10.
Писмо на Учителя до Стефан Тошев, Търново
, 21.06.1911 г.
Да укрепне вашата вяра и
религията
за вас да стане един вътрешен опит и Бог една вътрешна необходимост за вашата душа, тъй както светлината на физическия свят е необходима потреба за окото.
Аз ще се побавя в Търново, ако ви се удаде случай, може да дойдете към края на този месец или пък в началото на август. Тогава можем да поговорим по-надълго върху някои въпроси, които засягат бъдещето на человешката душа. Тази мисъл ще я туря в следующата форма: Сърце без чувства, ум без мисли, дух без вяра, са като воденица без вода, кандило без масло и птица без крила. Подвизавайте се в добрия път. Бъдещето е на добрите хора.
Да укрепне вашата вяра и
религията
за вас да стане един вътрешен опит и Бог една вътрешна необходимост за вашата душа, тъй както светлината на физическия свят е необходима потреба за окото.
Ваш верен П. К. Дънов Адресът: К. Иларионов (запасен капитан) Източник: ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ, Том 13
към текста >>
11.
(стар стил) Учителя и касиерът на Бялото Братство Константин Иларионов закупуват къща и дворно място в село Арбанаси...
, 27.10.1911 г.
Религията
е плод на любовта, която човек има към Бога.
Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило. Първо: за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново:
Религията
е плод на любовта, която човек има към Бога.
Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли. ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ
към текста >>
12.
Учителя изнася слово „Думите на Господа“ - Търново
, 17.11.1911 г.
Религията
е плод на любовта, която човек има към Бога.
Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило. Първо: за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите.Из бележките, направени на 7.01.1911 г., В. Търново:
Религията
е плод на любовта, която човек има към Бога.
Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода; пост от лоши желания; пост от лоши мисли. ЗАПИСКИ НА ДИМИТЪР ГОЛОВ
към текста >>
13.
Учителят през лятото на 1914 г. прави екскурзия до Черни връх с десет свои съмишленици
, 06.1914 г.
Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната
религия
, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане.
Научих се, че държал публични беседи на религиозни теми и отидох да го слушам. Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че Петър Дънов е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза.
Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната
религия
, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане.
Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замис- ляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго няма какво да кажа,"
към текста >>
В тая статия „подпредседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против
религията
".
Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,1ез ех1гетИез зе ЮисНепГ, т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи... Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че и тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомня известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги... под Вас" (цитираме пак от в. „Мир", 1909 г.).
В тая статия „подпредседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията има задача да не събаря, а да изгражда и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против
религията
".
Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г.
към текста >>
един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме
религията
из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети?
„ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една От обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е
един дълг... " И по-нататък: „ние събаряме вярата и изгонихме
религията
из училищата си (фрази, преписани от „Църковен вестник", орган на Синода -Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети?
"... и т.н. Тия кратки цитати из статия и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософска-та) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона; и едната и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи... По-нататък, и при извършването на религиозните „тръби", както напр, незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело занаята си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, те-ософските попове (бивши православни дякони) се защитават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...)!
към текста >>
14.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 5 август
, 5.08.1915 г.
Ав9 часа и половина се събраха само мъжете в преподавателната стая, където пред Всички Учителят каза:- Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на
религията
.
5 август, сряда Времето днес при разсъмване е облачно, но тихо. Така беше до обед. От обед Слънцето почна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен вятър. Към 5 часа времето беше облачно, но Слънцето грееше през облаците добре, а в 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на Слънцето тъй се изясни, щото настъпи след това тиха лунна нощ.В 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание на групи от по 9 души.
Ав9 часа и половина се събраха само мъжете в преподавателната стая, където пред Всички Учителят каза:- Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на
религията
.
Религията е наука за формата. Като говорим за физическото поле, това е наука за формата на това поле. Всеки човешки прогрес и цялата природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване на външната страна на истината да я въплъти, толкова тя е по-силна.
към текста >>
Религията
е наука за формата.
Времето днес при разсъмване е облачно, но тихо. Така беше до обед. От обед Слънцето почна да грее през бели облаци и излезе малко прохладен вятър. Към 5 часа времето беше облачно, но Слънцето грееше през облаците добре, а в 5 часа започна да се изяснява, така че при захождането на Слънцето тъй се изясни, щото настъпи след това тиха лунна нощ.В 5 часа сутринта продължи снощното съзерцание на групи от по 9 души. Ав9 часа и половина се събраха само мъжете в преподавателната стая, където пред Всички Учителят каза:- Ще ви говоря върху вътрешния смисъл на религията.
Религията
е наука за формата.
Като говорим за физическото поле, това е наука за формата на това поле. Всеки човешки прогрес и цялата природа е прогрес наполовина, едно видоизменение на тия форми. Следователно, когато истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване на външната страна на истината да я въплъти, толкова тя е по-силна. Доброто и злото или развратът, на който сме изложени, се дължат на формите.
към текста >>
И всички религии, като ги изучавате, може да съдите по техния култ, по формата, която имат, какво съчетание има между тия форми.Опасната страна на
религията
е, понеже е наука за формата и човек може да се хипнотизира от известни форми.
Колкото и да я отдалечите, тя има някъде своя форма. Намерете тази форма в себе си, видоизменете я и на нейно място създайте най-хубава форма. Методът, който трябва да се употреби, е, че при създаването на формите да се спазват известни закони на ума. Що се изгуби формата, предметът ще се обезцени, 99% от неговата стойност ще се обезцени, ще остане само 1 % от вътрешното влияние на вибрациите. И понеже хората не са издигнати високо, необходимо е да спазват тия форми.
И всички религии, като ги изучавате, може да съдите по техния култ, по формата, която имат, какво съчетание има между тия форми.Опасната страна на
религията
е, понеже е наука за формата и човек може да се хипнотизира от известни форми.
Не можете да се избавите от туй тежко влияние сега, то е най-благотворно, което може да ви подействува. С тези форми искам да изчезнат вашите рабски мисли. Като започнете да мислите постоянно за тая валчеста топка (посочва една стъклена топка в ръцете си), течението върви постоянно в тази страна (посочва).Кубът е четвъртото измерение. Тук пък имате един.конус, перспективата турена на физическото поле. Разбира се, върху човешкия ум влияят едновременно и цветовете, и външните форми.И тъй, когато се казва, че „Главата на Твоето Слово е истината", под думата „глава" разбираме известна форма.
към текста >>
Следователно мерки за формите и едното, и другото братство имат много.И тъй,
религията
е една от старите науки, която облагородява човечеството.
В черното братство най-първо си служат, като ви представят красиви образи и постепенно от ден на ден изменят формите. И един ден, например, една красива мома я превръщат на едно куче или котка. Това е лоша форма, в която е скрит един лош дух. И когато ви потрябва истината, която е глава на Словото Божие, тази форма ще се разкрие и ще видите, че вътрешната страна на формата не е добър източник.И Бялото братство си служи с примамки на човека, но туря добри форми, защото лошите форми отблъскват хората. В Африка жената колкото е по-черна, толкова е по-красива, а у нас е обратното: колкото е по-бяла, толкова е по-красива.
Следователно мерки за формите и едното, и другото братство имат много.И тъй,
религията
е една от старите науки, която облагородява човечеството.
Ние не можем да повлияем на съвременното общество, ако не знаем как да изменим формите. Социалистите без да знаят са дошли до някои външни форми. Най-първо да се даде еднакъв хляб. И беднякът работи за тази форма.Той поддържа социализма под формата на евтин хляб. После обещава му се, че няма да работи 12 часа, а само 8.
към текста >>
Вие сте сърдечно неразположени, а законът на
религията
обяснява, че във висшия свят има безформени форми, които ни причиняват неприятност.
Четете някой автор и доколкото неговата форма благоприятствува за вас, възприемате я. Но ще каже някой: „Господ ще ме избави." Това, от което вие може да се избавите, не чакайте Той да ви избави. Не чакайте да влезете в кладенеца и Той да ви избави.Сега за създаването на формите. Те съществуват в природата, само че трябва да ги търсим. Да допуснем следното изяснение.
Вие сте сърдечно неразположени, а законът на
религията
обяснява, че във висшия свят има безформени форми, които ни причиняват неприятност.
Понеже душата по естеството си обича красивото и хубавото, когато в света има нещо непорядъчно, то причинява известно болезнено състояние и човек получава едно неразположение. Например хора, в които чувствата и любовта на физическото поле са развити и обилни, тези хора са откровени, но много философствуват. Даже духовно да не са развити, може да не разбират нищо от четвъртото измерение и астралния свят, но в своето подсъзнание имат красиви форми и ги използуват. Такъв човек нито е болен, нито е учен, но е запюбен от някоя мома за тия форми, които са в него. И съвременните хора се оженват за вътрешните форми.
към текста >>
И
религията
е именно наука да разцъфти тия гънки на мозъка.
Какво ще ми отговорите? Как се проявява Той. каква форма има? Търсили ли сте Неговата форма? И когато я намерите, тя е скрита в главата потайно, вие веднага ще се повдигнете.
И
религията
е именно наука да разцъфти тия гънки на мозъка.
Това, което тя прави, е разкопки. Божествените форми са във вас. От тези форми ще почнете да работите. Всеки от вас може да влияе по този закон.Сега да дойдем до думата „добродетел". Каква форма има тя, какъв цвят?
към текста >>
Тогава ще направим отчет, как трябва да работим за бъдеще.И тъй, новата
религия
е учение за Христа на физическото поле и то е
религия
на красивите форми, на музиката, съзвучието, на поезията.
Трябва да работим за славата Божия, за добрите наши ближни и за нашата душа. Ако нашите ближни не желаят да възприемат, то ще бъде полезно за мене.Значи законът е, когато се хвърли една добра мисъл, една добра форма в света, тя непременно след ден, година, две, след век ще произведе своя ефект. То е дело на Бога. И ние от невидимия свят ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в духовния свят.
Тогава ще направим отчет, как трябва да работим за бъдеще.И тъй, новата
религия
е учение за Христа на физическото поле и то е
религия
на красивите форми, на музиката, съзвучието, на поезията.
Поезията, това е ритъм, в музиката има съзвучие, а в чисто физическия свят това е външната красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени. И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяване на красивите форми, израждане на религиозните идеи. Трябва да се върнем към истинското Христово учение.Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. Това подразбира известен начин, известен метод, който дава на света.
към текста >>
Това е външната страна на
религията
, на която всички хора сега са подчинени.
То е дело на Бога. И ние от невидимия свят ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в духовния свят. Тогава ще направим отчет, как трябва да работим за бъдеще.И тъй, новата религия е учение за Христа на физическото поле и то е религия на красивите форми, на музиката, съзвучието, на поезията. Поезията, това е ритъм, в музиката има съзвучие, а в чисто физическия свят това е външната красота.
Това е външната страна на
религията
, на която всички хора сега са подчинени.
И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на религията, а е станало в тях обезформяване на красивите форми, израждане на религиозните идеи. Трябва да се върнем към истинското Христово учение.Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. Това подразбира известен начин, известен метод, който дава на света. Понеже хората в Неговото време не бяха готови, даде на света тоя образ, за да се запази за нашето време. Ако сега дойде Христос, няма да се занимава с тях и с това.
към текста >>
И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на
религията
, а е станало в тях обезформяване на красивите форми, израждане на религиозните идеи.
И ние от невидимия свят ще гледаме резултатите на тези форми, ще гледаме плодовете на нашите дела. Нещата няма да бъдат минали, настоящи и бъдещи, всичко ще се вижда едновременно в духовния свят. Тогава ще направим отчет, как трябва да работим за бъдеще.И тъй, новата религия е учение за Христа на физическото поле и то е религия на красивите форми, на музиката, съзвучието, на поезията. Поезията, това е ритъм, в музиката има съзвучие, а в чисто физическия свят това е външната красота. Това е външната страна на религията, на която всички хора сега са подчинени.
И ако някои са отпаднали в религиозно отношение, това не се дължи на
религията
, а е станало в тях обезформяване на красивите форми, израждане на религиозните идеи.
Трябва да се върнем към истинското Христово учение.Ако бих имал време, бих ви изтълкувал защо Христос е говорил с притчи. Това подразбира известен начин, известен метод, който дава на света. Понеже хората в Неговото време не бяха готови, даде на света тоя образ, за да се запази за нашето време. Ако сега дойде Христос, няма да се занимава с тях и с това. Той ще ви говори други работи.
към текста >>
Дали го на професора си и го попитали: „Молим, кажете ни от кой вид спада това насекомо." Той им отговорил: „Това е хъмбък, ваше произведение." , И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и казваме, че това е
религия
.
Затворете човека в тъмна стая и той ще заспи. Турете ярка светлина, красиви форми, красиви работи, ще си отвори очите. Вижте как се смеете сега, като ви представих, като ви приведох една Божествена форма. Всички казвате: „Разбираме на какъв език говорите: пиленце опечено, чашка винце, да има и потрепване. Това - ще кажете вие - са Божествени неща."Учениците от една колегия искали да се пошегуват с професора си и взели от разни буболечици крилца, крачка и от тях направили едно особено насекомо.
Дали го на професора си и го попитали: „Молим, кажете ни от кой вид спада това насекомо." Той им отговорил: „Това е хъмбък, ваше произведение." , И ние сглобяваме нещо оттук-оттам и казваме, че това е
религия
.
Господ ни казва: „Това е хъмбък." И учители, и проповедници, и книжници носят този хъмбък и с него не могат нищо да направят. Намерете не крилца и крачка от насекоми, а живи пеперуди и насекоми. Тази е мисълта, която трябва да ни накара да мислим за формите.Красивите форми са сила, с която може да се действува. Противодействувайте на лошите форми с красиви или ги турете под заслон, да не ги виждате. Всяка красива форма има по-голяма сила да привлича.
към текста >>
Само тогава ще имате
религия
, която може да ви занесе при красиви хора.Бих желал да ми зададе някой въпрос.Тодор Бъчваров: - Накита на жените.- Това е завист.
да не бъде много претрупана, а да има известна красота, да подига ума и душата. Тая стая е много семпло мобилирана, но като влезете вътре, чувствувате известно разположение, прави известен ефект, който действува на ума. Например, този портрет там горе има красива форма, долната картина също. То е закон за симетрия, за хармония. Не искам да станете роби на формата, но на закона, трябва да имате много красиви форми, които да ви въздействуват.
Само тогава ще имате
религия
, която може да ви занесе при красиви хора.Бих желал да ми зададе някой въпрос.Тодор Бъчваров: - Накита на жените.- Това е завист.
Всички духовни хора, като срещнат такава жена, няма да я осъдят, може да е много по-добра от религиозните.В. Гоаблашев. - Вие казвате да си направи човек един магически кръг около известна цел и че не може да излезе от него, без да пострада. Също и добрият човек да бъде пълен с добри мисли. Въпросът е може ли да се допусне, че човек може да бъде съвършен да направи този кръг, когато Господ го е свързал.- В какъв смисъл разбирате да е добър? Разбирам в относителен смисъл.В.
към текста >>
15.
Учителя присъства на събора, 1915 - Велико Търново (Годишна среща на Веригата). Протокол - 7 август
, 7.08.1915 г.
В съвременната наука,
религия
и разбиране има голяма игра на думи.
И Писанието казва: ще извади скрити съкровища, с което подразбира тези богатства.В днешната беседа искам от вас да имате стремеж към виделината. Имате известно желание, реализирайте го. Някой ще каже: „Направи го лицемерно." От сърце или не от сърце, направете доброто, то ще ни спаси. Днес едно, утре друго, други ден трето, като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни.
В съвременната наука,
религия
и разбиране има голяма игра на думи.
Лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни върнат. Навън вече тия лъжи! Религията е наука за любовта, наука за доброто. Да бъдем религиозни това значи да правим добро във всеки момент, колкото и да е малко това добро, и да не мислим за плътта. Туй добро ще ви изведе към виделината.
към текста >>
Религията
е наука за любовта, наука за доброто.
Днес едно, утре друго, други ден трето, като направите сто, старите мехове ще се пукнат и ще ви измъкнат навън. И вие ще бъдете свободни. В съвременната наука, религия и разбиране има голяма игра на думи. Лъжи, лъжи, лъжи, с които искат да ни върнат. Навън вече тия лъжи!
Религията
е наука за любовта, наука за доброто.
Да бъдем религиозни това значи да правим добро във всеки момент, колкото и да е малко това добро, и да не мислим за плътта. Туй добро ще ви изведе към виделината. То ще бъде като котва, която ще се вглъби в нас; чрез нея ние ще бъдем изтеглени навън. Това проповядва Христос на Своите слушатели. Тогавашните ключари казваха: „Турете ги в затвора." Обаче сегашните условия са такива, че затворите ще бъдат пукнати.Сега Христос не може да бъде разпнат.
към текста >>
16.
Писмо на Учителя до д-р Дуков, София
, 27.09.1916 г.
И
религията
от това становище има две страни: едната - външна, другата - вътрешна, едната -обща, другата - лична, индивидуална.
Люб. д-р Дуков, Получих вашето писмо. Пътят на живота седи от ред променения. Тия промени стоят в ред възлизания и слизания. В разбирането на тоя Божествен план стои благото на живота.
И
религията
от това становище има две страни: едната - външна, другата - вътрешна, едната -обща, другата - лична, индивидуална.
Човек да преживява своето вътрешно общение с Господа, това е дълбокият смисъл на религията. И затова казва Христос: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас". Румъния ще приеме заслуженото. В Бога лицеприятие няма. Всеки народ приема заслуженото.
към текста >>
Човек да преживява своето вътрешно общение с Господа, това е дълбокият смисъл на
религията
.
Получих вашето писмо. Пътят на живота седи от ред променения. Тия промени стоят в ред възлизания и слизания. В разбирането на тоя Божествен план стои благото на живота. И религията от това становище има две страни: едната - външна, другата - вътрешна, едната -обща, другата - лична, индивидуална.
Човек да преживява своето вътрешно общение с Господа, това е дълбокият смисъл на
религията
.
И затова казва Христос: „Ако пребъдете в Мене и думите Ми пребъдат във вас". Румъния ще приеме заслуженото. В Бога лицеприятие няма. Всеки народ приема заслуженото. Правдата, това е основата на Божието Царство.
към текста >>
17.
Градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо до министъра на вътрешните работи Радославов срещу Петър Дънов
, 25.06.1917 г.
Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една
религия
, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра.
„Рапорт на столичния градоначалник до министъра на Вътрешните работи и Народното здраве N 7050 от 25 юни, 1917 г. Господин Министре, по повод циркулиращите из столицата слухове за някаква си нова религиозна секта, представител и разпространител на която се явява някой си Петър Дънов, заинтересувах се и наредих да се произведе дознание, от което се констатира следното: Петър Дънов, българин, 50-годишен, от гр. Варна, следвал по богословие и медицина в Америка, идва преди 10-12 години в България и се установява в София.
Както тук, така и в провинцията той организира някакви религиозни дружини, пред които държи проповеди върху една
религия
, основана на теософията, и нямаща нищо общо с установената в нас - източно-православ-на вяра.
Без да иска позволение от дето и да било, той прави събрания на открити и закрити места, тълкува по своему Евангелието, препоръчва на последователите си да ходят сутрин преди изгрев слънце извън града да се молят, извършва някакви обреди и пр. във време на проповедите му, стоящите в първите редове (най-ревностни негови последователки) наметат върху си бели воали, за да символизират „божествената си чистота". В тези си проповеди Дънов проповядва, че Исус Христос не е Син Божи, а човек като него и че сам той може да бъде Христос. Логическо последствие от това са пръснатите от самите му последователи слухове, че той (Дънов) е „Божествен човек", втори „прероден Христос". И действително, неговата външност - облечен в дълга черна дреха, коса дълга, подстригана близо до раменете му и не много дългата му брада наподобяват фигурата на Христа, изобразена по иконите.
към текста >>
18.
На Учителя са забранени публичните беседи и е интерниран във Варна
, 16.08.1917 г.
Иде Новата
Религия
, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно неприривно братство.
Поздравете всички приятели. Животът тук и горе е свързан с една непреривна връзка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря в пътя. Ний сме сега по-силни. Господ е с нас.
Иде Новата
Религия
, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно неприривно братство.
Иде вече голяма светлина отгоре. Всички приятели ще дойдат пак, те ще възкръснат. Те се събличат, за да се облекат наново в Новия живот на Любовта на безсмъртието. Аз Ви преподавам първите уроци на самопожертвуване. Човек не трябва да търси на земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши Волята Божия. Дерзайте.
към текста >>
19.
Писмо на Учителя до група приятели, Варна
, 1.02.1918 г.
Иде Новата
Религия
, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство.
Поздравете всички приятели. Животът тук и горе е свързан в една непреривна връзка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ний сме сега по-силни. Господ е с нас.
Иде Новата
Религия
, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство.
Иде вече голяма светлина от горе. Всички приятели ще дойдат пак, те ще възкръснат. Те се събличат, за да се облекат наново с Новия живот на Любовта, на безсмъртието. Аз ви преподавам първите уроци на самопожертвуване. Человек не трябва да търси на земята спокойствие и наслада, но да му бъде радостно да върши Волята Божия. Дерзайте.
към текста >>
20.
Писмо до приятели (преписано от Паша Теодорова), Варна
, 19.02.1918 г.
Иде новата
религия
, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство.
Поздравете всички приятели. Животът тук и горе е свързан в една непреривна вързка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ние сме сега по-силни. Господ е с нас.
Иде новата
религия
, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство.
Иде вече голяма светлина от горе. Всички приятели ще дойдат пак. Те ще възкръснат. Те се събличат, за да се облекат наново с новия живот на любовта, на безсмъртието. Аз ви преподавам първите уроци на самопожертвуването.
към текста >>
21.
Писмо на Учителя до Величка и Костадин (Кънчо) Стойчеви, Варна
, 19.02.1918 г.
Иде новата
религия
, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство.
(препис) Поздравете всички приятели. Животьт тук и горе е свързан в една непреривна връзка. Любовта обединява хората, вярата ги свързва, а надеждата ги туря на пътя. Ний сме сега по-силни. Господ е с нас.
Иде новата
религия
, която сам Господ ще възстанови и ще съедини всичките народи и племена в едно непреривно братство.
Иде вече голяма светлина от горе. Всички приятели ще дойдат пак. Те ще възкръснат. Те се събличат, за да се облекат наново с новия живот на Любовта на безсмъртието. Аз Ви преподавам първите уроци на самопожертвувание.
към текста >>
22.
Иван Толев започва да издава в София списание 'Всемирна летопис'
, 1919 г.
Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на
религията
, пише:
Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината". „Трябва да създадем царството Божие на земята по предначертания от Спасителя път". В. „Демокр.
Сговор" (4.XII.1923) разглежда въпроса за „държава и църква" и като изтъква, че и църквата, и държавата се явяват изразители на идеята за висша справедливост и абсолютно добро - че истинската демокрация не може да е, нито е противница на
религията
, пише:
„Две сили водят борба днес в света - тъмната и разрушителна сила на всеунищожението и светлата творческа сила на живота, на духа. Обществото, в което надделее първата сила - там настъпва моралното, духовното разложение и смърт; дето надделее втората сила - там се откриват широки и светли хоризонти за развитие и творчество. Най- съкрушителното оръдие за борба срещу болшевизма е самосъзнанието на човешкия дух, като безсмъртна и вечна сила. Това самосъзнание може да се създаде чрез религиозно и морално възпитание на младежта. 7. „Един отговор"
към текста >>
2 под надслов „Наука,
религия
и теософски мистицизъм".
V, бр. 1174 (7.V. 1926), стр. 2, както и в бр. 1180 (14.V.1926), стр.
2 под надслов „Наука,
религия
и теософски мистицизъм".
Ето защо публикуваме от стр. 166-167 отговорът на Иван Толев и след това двете статии на бр. 1174 и бр. 1180 от вестник „Слово". КРАЯТ НА ЕДНА ЛЪЖА
към текста >>
Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука,
религия
и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора?
„Научните" глупости на професора д-р Ст. Консулов, изказани чрез подлистници във в. „Слово" и сказки в университета, предизвикаха върху него един ураганен огън от всички страни, под който той напълно и безславно капитулира. Неговата колосална „научна" лъжа, че душата не съществувала в човека, а последният бил само едно тяло, със смъртта на което всичко се свършвало, биде опровергната от всички, които се занимават с духовни въпроси, и посрещната изобщо със състрадателна насмешка от цялото здравомислещо общество. Издигнаха се даже гласове в печата да се уволни този професор, който не знае какво говори или умишлено проповядва атеизъм от самата университетска катедра.
Уплашен от тая възможност, резулта от неговите дръзки кощунства с научните и духовни истини, г-н професорът бие вече отбой и моли да се тури крайна тия разисквания: в един подлистник на поменатия вестник, под заглавие: „Наука,
религия
и теософски мистицизъм" (колко ли вида мистицизъм има, според г. професора?
- Р)., той съобщава, че „тези дни" щял да тури под печат една своя книга, в която щял да разгледа „обстойно" повдигнатите въпроси. Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..."
към текста >>
Науката свършва там, дето почва
религията
и
религията
започва там, дето свършва науката.
Какво ще бъде това „обстойно разглеждане" може да се заключи и от досегашните семковщини в написаните от него подлистници по същите въпроси. Ние не се съмняваме, че той ще се омотае още по-жалко в новата си книга и не само няма да постигне целта си - да тури точка на предизвиканата от него разправия - но ще привлече нови съкрушителни удари върху себе си. „Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... "
Науката свършва там, дето почва
религията
и
религията
започва там, дето свършва науката.
Неразбирането на тази проста истина..." „Най-съвършената форма на религията - християнството почива върху религиозното чувство на човека..." „Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф.
към текста >>
„Най-съвършената форма на
религията
- християнството почива върху религиозното чувство на човека..."
„Дала баба петаче, за да се хване на хорото, но и десет пари да даде, не може да се отпусне"... Ивелеученият професор, след като се заяде най-напред с нашето списание, ще трябва да плати и последния си кодрант... А че действително тоя български „учен" пише семковски глупости, може всеки да се увери от следните цитати: „Всяка една проява на енергия, например, движението на тялото или работата на нервната система, означава разходване на енергия, която се е взела от нейде (!?), тя не може да дойде от една нематериална същност, която не съдържа (?) в себе си енергия..." „В най ново време хората изучават чисто научно процентите на живота... " Науката свършва там, дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина..."
„Най-съвършената форма на
религията
- християнството почива върху религиозното чувство на човека..."
„Ако преди две хиляди години (т.е. във времето на Христа - Б.Р.) днешната наука (т.е. „науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../
към текста >>
Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е
религия
, нито що е християнско учение.
„науката" на проф. д-р Ст. Консулов - Б.Р.) беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга../ „Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си.
Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е
религия
, нито що е християнско учение.
Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!... 13. „Наука, религия и теософски мистицизъм" статия на д-р Ст. Консулов „Слово", Г.
към текста >>
13. „Наука,
религия
и теософски мистицизъм"
„Със своето природно средство за познание - разума - човекът може да прозре само отчасти в битието, този кръг (?) на познанието се разширява с еволюцията (?) на човешкия разум.. (Извадки от в-к „Слово", бр. 1174 и 1190 от т.г.) Можем да направим още много подобни цитати, ако не скъпяхме мястото в списанието си. Но горните са достатъчни, за да се види, че въпросният професор не само съвсем се е объркал в своите твърдения, основани на една лъжа, но и е дал доказателства, че той не знае нито що е наука, нито що е религия, нито що е християнско учение. Най-сетне, той се осмелява да заяви на всеуслишание, че ако би бил жив във времето на Христа и би писал сегашните си подлистници и би държал сегашните си сказки, Христос щял да се види в чудо и без друго щял да измени „формата" на своето учение! Нещастен университет с такива професори!...
13. „Наука,
религия
и теософски мистицизъм"
статия на д-р Ст. Консулов „Слово", Г. V, бр. 1174 (7. V. 1926), с.
към текста >>
*В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука,
религия
и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство.
Когато майката-природа е издигнала достатъчно човешкия ум, у него за първи път блясва мисълта за същността на битието, за смъртта, за задгробното. В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се
*В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука,
религия
и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство.
Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане. Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог.
към текста >>
Оттук почва
религията
, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане.
В зависимост оттова, до каква степен на съвършенство ни е довела природата в дадена епоха, ние виждаме да се разширява нашия кръг на познанието, но кръгът си винаги остава. Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство.
Оттук почва
религията
, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане.
Науката свършва там дето почва религията и религията започва там, дето свършва науката. Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма.
към текста >>
Науката свършва там дето почва
религията
и
религията
започва там, дето свършва науката.
Какво има зад този кръг - безкрайност. Тук спира науката. Оттук нататък човек се *В идната „Научна седмица" пак тъй накратко ще разгледаме отношението на държавата към положителната наука, религия и теософския мистицизъм стреми да проникне с едно внедрено в него чувство - религиозното чувство. Оттук почва религията, като истинската, добре разбраната, а не окарикатурена биология довежда и учения, „материалиста" до това схващане.
Науката свършва там дето почва
религията
и
религията
започва там, дето свършва науката.
Неразбирането на тази проста истина от едната или другата страна довежда до безсмислени и само вредни спорове. До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато.
към текста >>
И най-съвършената форма на
религията
- християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него.
До религиозното чувство стига простия човек от самосебе си, биолога - по пътя на истинското научно изследване. Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми.
И най-съвършената форма на
религията
- християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него.
Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга. Концесии на времето са се правили и ще се правят. И в религията ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото, границата на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем. „Слово", Г.
към текста >>
Второстепенни работи в
религията
, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник.
Всекиму бих препоръчал да прочете от Гьоте „Die Natur" - едно религиозно съзерцание на природата, до което стигна великият поет, философ и голям биолог. Само полуученият е маскирал своето естествено религиозно чувство, без да е могъл по пътя на положителната наука да го развие до степен на съзерцание на природата, което е същото чувство, но вече в една по- съвършена форма. Религиозното чувство в човека, в свръзка с понятието за смъртта, се проявява в него още през тъй наречената млада каменна епоха; по-рано той е бил още твърде близо до животинството, туй чувство за него е било нещо непознато. Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него.
Второстепенни работи в
религията
, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник.
Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга. Концесии на времето са се правили и ще се правят. И в религията ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото, границата на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем. „Слово", Г. V, бр.
към текста >>
И в
религията
ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото, границата на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем.
Заедно с развитието на човечеството, в разните народи, през разните времена това внедрено у нас чувство се облича в разни форми. И най-съвършената форма на религията - християнството, със своите високи морални принципи - почива пак върху него. Второстепенни работи в религията, като едно средство за възпитание или за по-лесно възприемане от лростия народ, естествено не могат да удовлетворят по-високите изисквания на учения; но тези работи могат да не удовлетворяват и един просветен християнин, даже християнски проповедник. Ако преди две хиляди години днешната наука беше проникнала във всички слоеве на обществото, сигурно и формата на християнското учение би била по-друга. Концесии на времето са се правили и ще се правят.
И в
религията
ще има какво да се усъвършенствува, за да остане неизменна нейната същност, върху която почива: природното религиозно чувство за непознатото, границата на кръга на положителното научно изследване, мисълта за битието, което няма ни начало ни край - нещо, което ние с нашия ум не сме в състояние да схванем.
„Слово", Г. V, бр. 1180 (14.V. 1926), с. 2 - рубрика Научна седмица
към текста >>
Тук спира областта на науката, започва тази на
религията
.
Отношението им към държавата В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието.
Тук спира областта на науката, започва тази на
религията
.
Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и религията не само не се изключват, но се допълнят. Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват.
към текста >>
Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и
религията
не само не се изключват, но се допълнят.
В миналата „Научна седмица" предадох накратко съдържанието на държаните от мене популярни лекции върху Същината на човека и душата. Изтъкнах, че от научно гледище не може да се поддържа двойствеността на човешкото същество. Изтъкнах още, че човек със своето развитие и прояви не прави изключение от природните закони. Със своето природно средство за познание - разума - той може да прозре само отчасти в битието, този кръг на познанието се разширява с еволюцията на човешкия разум, но винаги зад него си остава непознатата за нас безкрайност - битието. Тук спира областта на науката, започва тази на религията.
Ограничавайки се всяка в своята област, положителната наука и
религията
не само не се изключват, но се допълнят.
Онези обаче, които не гледат тъй на въпроса, които от убежденията на другите правят професия за себе си, отидоха твърде далеч в прилагането на нетеософския принцип: целта оправдава средствата. Биологията представиха в една фалшива светлина, изказаните пред петстотин слушатели мисли предадоха фалшиво. Сега вършат нещо още по-некрасиво: неосведомените искат да убедят, че положителната наука подкопавала устоите на държавата, искат вече нейната помощ, за да удушат свободната научна мисъл и разчистят своя път. В една полемична статия по въпроса, например, се предевява много скромното искане: държавата да уволни тези професори, които имат смелостта да говорят за научни схващания, които не им се харесват. Както и да е, но по този начин се повдигна един твърде важен, твърде интересен въпрос: какво влияние могат да указват върху обществото от една страна познанията, които пръска положителната наука, от друга - теософския мистицизъм.
към текста >>
Никога не е имало и днес няма народ без никаква
религия
.
Но може би най-голямата пакост, която този човек върши, е старанието му да обезвери нашия народ, и да убие вярата му в Бога. Най- голямото зло, което може да се причини на един човек, на един дом, на един народ, това е да се убие вярата му. По-безнадежден човек във всяко време от безверника няма. Казвам това и от лична опитност, защото и аз едно време съм загазвал в отчаятелното блато на безверието. И може би за това гледам тъй грозно на обезверяването и затова се старая да се противопоставям на такава дейност.
Никога не е имало и днес няма народ без никаква
религия
.
През всичките си горчиви опитности, нашия народ всякога е прибягвал при Бога, в църквата за подкрепа и утеха. Маркъм няма никакво понятие, какво тази вяра и тази църква са направили за този народ. Тази е крайната надежда на народа ни и днес. Когато от всякъде имаме неприятели, които се силят да ни удушат по разни начини, Маркам се старае да убие и тази надежда, и да го остави надвесен над тъмна и студена пропаст. И забележете, че като убива тази вяра и надежда, той не само че не дава нещо по-добро, но поне и толкоз добро колкото е сегашната вяра на този народ.
към текста >>
В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има за задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против
религията
".
Както казахме по-горе, близкият до Синода и ултра-реакционен вестник у нас „Мир" даде неотдавна гостоприемство на една километрическа статия от „подпредседателя" на Теософското общество в България, държавният учител, г. Ив. Грозев. Тоя факт на трогателен унисон или „единен фронт" между расоносци, политически реакционери и български теософи не трябва да учудва никого: французите казват, че ,,les extremites se touchent", т.е. крайностите се допират, а българите имат една живописна поговорка за подобни случаи...Пък и от съдържанието на въпросната статия не остава никакво съмнение, че тя е една от многото маневри на черните братя, които се мобилизират за съюзнишка - сигурно, безплодна - борба против дейците на Бялото Братство. Тя ни напомнюва известната формула на един български „държавник": „с Вас, след Вас, за Вас, винаги...под Вас" (цитираме пак от в."Мир", 1909 г.).
В тая статия „подпреседателят" на българските теософи уверява и се кълне, че „теософията" има за задача не да събаря, а да изгражда (к.н.) и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против
религията
".
Събарят - иска да каже той - другите, т.е. „ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г.
към текста >>
И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме
религията
из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети?
„ония, с които неоснователно ни смесват", дръжте тях. „Ние не отричаме националните идеали и държавни нужди - се провиква г. Грозев, като че ли има някой да ги отрича! - нашият председател, г. Софрони Ников, безстрашно се есражавал на най-предните позиции (к.н.), той не е против една законна отбрана на отечеството: това е една от обикновените работи, които трябва да вършим по-добре от другите, това е един дълг".
И по нататък: „Ние събаряме вярата и изгонихме
религията
из училищата си (фрази преписани от „Църковен вестник", орган на Синода - Б.Н.), но къде са блюстителите на народните завети?
"... и т.н. Тия кратки цитати из статията и много факти, които ние знаем, но които е излишно да изтъкваме сега, трябва да накарат всекиго да признае, че освен едно привидно различие само във фразеологията, православната и либералната (теософската) църкви - последната на българска почва - са лика-прилика помежду си: и едната, и другата си имат „епископи" и „свещеници", които носят епитрахили и кадят тамян, защото това е присъщо на природата им; и едната, и другата се занимават с търговски сделки, като ръкополагат, кръщават, венчават и опяват и то, разбира се, срещу прилично възнаграждение, т.е. усърдно служат на своя бог Мамона: и едната, и другата благославят и насърчават войните, за да се изтребват взаимно народите, било като предвождат войските с кръст в ръка, било като командуват с гола шашка и револвер „на най-предните позиции" да се стреля и убива, разбира се, само „при законна отбрана на отечеството", защото тогава масовите убийства и кръвопролитията се „оправдават" от Божествената Мъдрост (теософията)... А коя война е обявена за „законна отбрана" и коя е нападателна и завоевателна, този въпрос надали е бил решаван някога след предварително допитване до българските теософи...По-нататък, и при извършването на религиозните „треби", както например незаконните венчавания, и теософските свещеници, както православните, практикуват умело знанията си, но щом ги подгонят в някоя православна епархия, те бързат да се препоръчат на благословията и закрилата на местния православен архиерей („Църковен вестник" публикува едно челобитно послание на теософския свещеник до един православен владика). Дръпне ли ги пък някой прокурор, задето упражняват незаконно занятие, теософските попове (бивши православни дякони) се защищават по своеобразен начин. Сега, атакувани неочаквано, те излизат публично в печата да декларират, че никога не са били против властта, против „националните идеали и държавни нужди" (израз, който може всичко да побере...).
към текста >>
Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и
религия
не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи.
Подпредседател на теософското общество в България Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон
Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и
религия
не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи.
Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично. Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите.
към текста >>
Теософията е синтез на наука, философия и
религия
, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично.
Помолени сме от страна на Теософското общество в България да дадем място на следните редове, с които Обществото желае да се защити срещу някои криви схващания за неговото учение: Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи.
Теософията е синтез на наука, философия и
религия
, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично.
Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна религия. Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот.
към текста >>
Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна
религия
.
Мото: „Малко наука и човек става безбожник; повече наука, и човек става изново религиозен." Франциск Бекон Напоследък се пръскат някои превратни слухове за теософията от хора непосветени; налага ни се дълг да кажем няколко думи, за да бъдем на ясно, защото - както по кое да е изкуство и предмет не можем да говорим без усет и разбиране, така и по мистика и религия не можем да говорим без усет и разбиране; те са тънки работи. Теософията е синтез на наука, философия и религия, които могат да добият конкретна форма и живот чрез изкуството - по същина мистично.
Така теософията обгръща всички научни дисциплини - науката за формите и за материята, както и всички науки за духа и (метафизиката); тя в своята дълбока същина - е учение за абсолюта, до което се стига чрез вътрешно прозрение (интуиция, откровение); тя е науката на боговете (мъдреци, пророци, ясновидци)[4]; неподвижната мъдрост на вековете, която лежи в основата на всяка философска система и на всяка световна
религия
.
Има едно учение за едната истина, и ние го намираме изразено в Будизма и Брахманизма на древна Индия, в Херметизма на Египет, в Орфеизма на Елада, в Питагорейството, в Платонизма и Неоплатонизма, в предхристиянски Гностицизъм - живец на Християнството, в Розенкройцерството и в доктрината на средновековните алхимици Яков Бьоме, Парацелз, от която Гете черпи с пълни шепи); най-после в Кабалата и Талмуда без които не можем разбра скрития смисъл на нашата Библия. Различните хора се намират на различни становища в своето развитие и техните схващания за Истината са различни; всеки си живее със своята относителна истина и отрича правото на другия да мисли и вярва свободно, с което се спира всяко духовно развитие и се упражнява морален гнет върху душите. Това е породило сляп фанатизъм, безполезни спорове и кървави изстъпления в името на оногова, който е проповядвал само мир, братство и любов между людите. Само мъдреците стигат до общата истина, която обединява и любовно свързва, която освобождава от всякакви предразсъдъци и превратни мисли и те никога не спорят върху нея, нито говорят; защото истината е неизповедима, тя не може да се изкаже с думи, а се изразява с подвиг и живот. И теософията разкрива единния издревен евангелски път за постигане истината - пътя на екстаза и на пророческото откровение, пътя на интуицията, където пада всяко съмнение пред непосредното проживяване.
към текста >>
И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната
религия
- и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос.
- в един само кратък живот? Но тоова е невъзможно. За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански.
И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната
религия
- и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос.
От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо. Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата.
към текста >>
Ето защо теософията не е против никоя
религия
, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел.
За постигането на тоя божествен идеал са нужни много животи, през които безсмъртната човешка душа се усъвършенствува и проявява своята божествена същина. Всички вероучители говорят за прераждане, и самите те са стигнали по тоя път до свръхчовечество.[5] Свръхчовекът не е само блян на поет, и богочеловеци е имало в историята - те не са нито легенда, нито мит; те са цветът и плодът на обещанието - първенците на човешкия род, завършили своята земна еволюция и стигнали върха - свръхбитие, Нирвана. И наистина, самите те са върхове, които съединяват небето и земята, откъдето се вижда вечното незалязващо слънце на истината: Кришна, Буда, Зороастър, Хермес, Орфей, Исус, АполонийТиански. И в днешната критическа епоха - според завета на Христа и според Теософията - се очаква такъв свръхчовек, който да обедини всички религии - клонове на едната религия - и да побратими народите, като положи начало на нова цивилизация и изведе человечеството из днешния хаос. От всичко казано става ясно, че теософията се явява в света не да разединява и да опълчва едно срещу друго различните течения, не да сгъстява спластения фанатичен мрак от векове в душите, а да разведри хоризонти и да хвърля светлина по всички пътища на тъмното човешко битие, и да води към мир и братство, тъй че в света да има един Пастир и едно стадо.
Ето защо теософията не е против никоя
религия
, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел.
Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство. Един синтез на наука, философия и религия се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и религията.
към текста >>
Един синтез на наука, философия и
религия
се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и
религията
.
Ето защо теософията не е против никоя религия, защото всички религии имат еднакъв божествен произход; те всички са основани от Мировия Учител, направо или чрез Негови ученици, те са дело на великата Бяла Ложа, от името на която великият учител Христос действува и чертае различните пътища, които водят към една цел. Една от задачите на теософията е да съживи отделните религии върху една обща основа, и който се опълчва против теософията, той се опълчва против делото на Христа, който е един за всички - дихание на цялото человечество, което е плът от неговата плът. Теософията не се обявява и срещу опитната наука на днешния век, нито се чужди от нейните методи, когато прави своите изследвания; тя твърди, обаче, какво днешната наука е една малка част от истинското знание (Гносиса), което обгръща проявеното и непроявеното, света на феномените и невидимия мир от скрити причини - физика и метафизика. И теософията не е склонна да тури някакъв предел между обективна наука и религиозно изследване, което води към богопознание - към вечната същина на нещата. То би значило да се отрече еволюцията на човешкия дух и заедно с това и всеки прогрес на наука и изкуство.
Един синтез на наука, философия и
религия
се налага от самосебе; защото науката за материята е в същото време и наука за енергията, науката за енергията засяга и науката за душата, а тази последната е свързана с изучаване причините на нещата, с които се занимава философията и
религията
.
Така положителният учен, в своите научни обяснения, стига до метафизични спекулации, до фантастични хипотези и странни теории, допиращи до сънното царство на бляна. Ето как трезвеният учен става, без да ще, метафизик и мистик, и ето как Теософията завладява неусетно катедрата на Университета! Положенията на Теософията и крайните изводи на емпиричната наука нима не съвпадат? Хиляди години преди нашата ера се е говорило за относително знание, що се касае до феномените, и абсолютно знание, що се касае до духа. Не е нова нито теорията на Айнщайна, нито разкритието на Бергсона -за интуицията; за да се убедим в това, стига да се обърнем към древните мъдреци на Индия, или да изучим философията на Емпедокла, на Питагора и Платона.
към текста >>
И ние изгонихме
религията
из училищата си, свещената
религия
, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен...
Явно е, че такова обвинение срещу Теософията не издържа никаква критика, както и твърдението, че теософите отричали националните идеали и държавни нужди; българските теософи опровергават тази незаслужена клевета с делата си. Така, самият председател на Теософското Общество в България, г. Софрони Ников, безстрашно се е сражавал на най-предните позиции, а днес някои тилови герои излизат без свян да говорят за него, че той бил против една законна отбрана на отечеството..."Ти трябва да вършиш обикновените си работи по-добре от другите, а не по-зле" се казва в книжката „При нозете на Учителя" - евангелие за теософите. „Патриотите", които надават вик срещу „теософската напаст", могат само от едно да се плашат - че теософите са се простили с всеки вехтозаветен морал, и като общественици те са беззаветни идеалисти, които съвестно биха изпълнили всеки свой дълг, без оглед на личната си изгода. Нека се изповядаме открито освобождението до днес, ние събаряме родната вяра, на която дължим всичко - режем клона, на който се крепим, защото вярата за „просветения" българин е недостоен предразсъдък.
И ние изгонихме
религията
из училищата си, свещената
религия
, която осветява живота на човека и го издига до Бога, и отворихме широко врати за най-страшни чудовищни напасти - и за ума на днешното поколение един атентат в самия Божи храм бе напълно възможен и естествен...
Един атентат срещу Човека и Бога, пъклен замисъл на черно человеконенавистничество, тъпо отрицание на самия закон на любовта, дръзко посегателство върху самия живот. Къде са блюстителите на народните завети? Или те заплитат тъмна интрига? У нас, поради закъснелост на умовете и поради лошо възпитание, Теософията може да се преследва, с простени и непростени средства; в една Англия, обаче, Теософията е на почит и се проповядва от църковните амвони; там, сега засега, има 35 депутати теософи в камарата и няколко министри, между които и ивестният Балфур. Изобщо, в другите страни от Теософията са заинтересувани много учени и професори, както и именити художници и писатели, а Стриндберг е бил и член на теософското общество, както и Морис Метерлинк.
към текста >>
„Духовна култура" списание за
религия
, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн.
Виж „Изгревът" том VIII, стр. 471-472. 4. Ето защо публикуваме тези статии, за да се видят етапите и пътя през който преминават съвременниците на Учителя Дънов - едни са зли противници, а други са последователи, които с живота си трябва да защитят Учението му. Едни успяват, а други се провалят. 27. Иван Толев и Учителят Дънов В сп.
„Духовна култура" списание за
религия
, изкуство и наука, явяващо се като безплатна притурка на „Църковен вестник" в кн.
11 и 12 от 1922 г. - София, от стр. 31 започва статията „Дънов и неговото учение" от Димитър Ласков, за да докаже какво представлява Петър Дънов и неговите последователи, той публикува документи при разпитите на свидетелите, на полицията и столичния градоначалник. По този начин днес са запазени много важни факти. Ето един от тях.
към текста >>
Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната
религия
, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане.
Слушах го най-внимателно, следих всичките му думи, алюзии и жестове, изучих отношенията му с ония, които в мое присъствие го доближаваха и получаваха неговите съвети и наставления в живота. Най-сетне купих си и прочетох всичките му беседи, публикувани в отделни брошури, и продавани в книжарницата на Голов, и от всичко дойдох до дълбокото и неразрушимо убеждение, че П.Д. е един велик моралист и учител, който заслужава всеобща адмирация на цялото българско общество. Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто, с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза.
Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната
религия
, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане.
Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да проповедват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Д. учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго нема какво да кажа.
към текста >>
Те промениха песните Му, Паневритмията, създадоха устави, Братски съвети, че Върховен Братски съвет, правеха опити и правят и днес да се регистрират като организация, та да направят от учението му църква и накрая да го превърнат в
религия
.
Примери и доказателства. Ето ги. Представителите на Черната ложа и техния Учител промениха Словото на Всемировия Учител на Вселената - Беинса Дуно. Те го отпечатаха променено по негово време и от 1945 до 1950 г. Доказателствата са налице в отпечатаните книжки и запазените оригинали.
Те промениха песните Му, Паневритмията, създадоха устави, Братски съвети, че Върховен Братски съвет, правеха опити и правят и днес да се регистрират като организация, та да направят от учението му църква и накрая да го превърнат в
религия
.
Ето това са истинските врагове на Учителя Дънов. Затова той се обръща към тях с думите: „Мои мили злосторници на света", които думи сме публикували в „Изгревът" на подходящо място. И ето защо това трябва да се напише, за да се знаят как са протекли Силите на Злото в събития, задвижили лица, земни власти и меча на Кесаря. Защото Силите на разрушението се ръководят от Духът на Заблуждението т.е. от Духът на Антихриста.
към текста >>
Теософията има за задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против
религията
; това би било contradictio ia aajeclo.
[3] Европейските учени отдавна и експериментално са доказали възможността де се превръщат елементите съгласно основното начало за единството на материята. Председател на алхимическото дружество във Франция, г. Жоливие-Кастело, в много свои научни трудове; както и Жан Беерел в книгата си „La Radioactivite et transformations des elements" дават ценни сведения по тоя предмет. Разбира се всичко това е terra rncognita за „българските учени", които дращат в долните етажи на вестниците, вместо да се занимават сериозно с науката. [4] Нека отбележим тука, че теософията съвсем не е дъновизъм - доморасъл, възникнал върху почва та на медиумизма и спиритизма и това, което се пише във „Всемирна летопис", орган на дъновистите, не засяга и теософите.
Теософията има за задача не да събаря, а да изгражда, и тя не може да бъде против науката, философията, а най-малко - против
религията
; това би било contradictio ia aajeclo.
Лошо са осведомени противниците на теософията. Но така е когато пишеш за математика, без да си математик, или за музика без да си музикант, или бидейки биолог пишеш за...мистика. [5] 3а теософията плътта не е презряна, защото иначе прераждането не би имало смисъл. Може да има някои секти, които да изтезават плътта си в името на духа, но това е едно недоразумение. Наопаки, тялото е най- съвършеният инструмент на духа, то е храмът, в който се извършват тайнството душата, и в който ние получаваме просветление.
към текста >>
23.
Учителя изнася първата лекция от ООК - 'Трите живота'
, 24.02.1922 г.
“ И в
религията
, и в духовния живот има свещен егоизъм.
Обаче след 20 год., като е слугувал на всички, казва: „Много са големи тия грижи, уморих се, трябва да изменя малко живота си“. И почва да продава по малко от тях, защото иска да поживее за себе си. Това е втората фаза на свещения егоизъм. Децата, жената, които не знаят подбудителните причини на бащата, който постъпва по този начин, казват: „Нашият баща какво мисли да прави? След като продаде всичко, какво ще стане с нас?
“ И в
религията
, и в духовния живот има свещен егоизъм.
Там казват: „Да се съсредоточим в себе си“. С припечеленото можем да си поживеем малко, тъй както ний разбираме охолния живот. Третият живот, същинският живот, аз го наричам Божественият. Той е напущане на свещения егоизъм, и живот на пълната съвършена Божия Любов, в която сърцето и човешкият ум може да се развият напълно. А ние като се срещнем с някого, нашите интереси не съвпадат, той едно мисли, а аз друго мисля.
към текста >>
24.
Архиерейски събор от Синода, на който обявяват Учителя за самоотлъчил се от Църквата
, 7.07.1922 г.
За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна
религия
(според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
Синод не остава длъжен на хвърлената ръкавица и реагира с поредица от четири статии върху страниците своя официоз „Църковен вестник" („Църковен вестник", бр. 22,23, 1922). Симптоматично е, че писанията са анонимни и прокарват тезата, че БПЦ не може да отлъчи, тъй като уважава свободата на съвестта, но по този начин го „белязва", за да предпази хората от „заблудата" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон
За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна
религия
(според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
към текста >>
Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната
религия
, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ.
На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната
религия
, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ.
Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ.
към текста >>
25.
„Отворено писмо' до архимандрит Евтимий, от Групата на ББ в Казанлък
, 27.08.1922 г.
За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна
религия
(според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията." (пос. съч., с. 13). 2. ИЗ „ОТВОРЕНО ПИСМО ДО АРХИМАНДРИТ ЕВТИМИЙ, РЕКТОР НА ПЛОВДИВСКАТА СЕМИНАРИЯ, ОТ КАЗЪНЛЪШКАТА ГРУПА НА БЯЛОТО БРАТСТВО" УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА - ВЗАИМООТНОШЕНИЯ ВЪРХУ СЦЕНАТА НА ОБЩЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ Историко-философски обзор от Елеотон
За да вникнем в същността на взаимоотношенията между Българска православна църква (БПЦ) и Бялото Братство (ББ) през разглеждания исторически период от време, следва да проследим хронологически и фактологически позицията на Църквата – представител и стожер на официалната държавна
религия
(според действащата тогава Търновска конституция – източно-православното християнско вероизповедание), спрямо личността на Учителя Петър Дънов и неговото учение.
Обликът на тази позиция се определя в най-висока степен от различията между класическото християнско богословие и църковното учение, от една страна, и цялостната идейна система, излагана не последователно, а събирателно в беседите на Учителя – система, която разбира се, се е оформяла, обогатявала и доизграждала до самото му заминаване на 27.12.1944г. Преди всичко правят впечатление теоретическите различия между двете учения. Те са концентрирани в проповядваните от Учителя основни закони на Космоса – за кармата и прераждането, във възгледите му относно върховната духовна институция, която ръководи еволюцията на Вселената – Великото Всемирно Братство и двата му клона: Бялото Братство (ложа) и Черната ложа, във формулираните от него най-важни принципи и задачи на Новата епоха, която изгрява за цялото човечество – епохата на шестата коренна (окултна) раса, и др. Не е за пренебрегване в този ред на мисли и становището на Учителя, по повод моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация, от гледна точка на първоначално заложените в нея от Спасителя Иисус Христос цели. Учителя е на мнение, че в настоящата си форма християнската Църква не е адекватна на изискванията на историческия момент и не е способна да изпълнява предназначението си на Божествен обединител, пастир и водител на всички вярващи в Христа.
към текста >>
Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната
религия
, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ.
На всяка крачка върху редовете на тези издания се появяват спекулации и измислици, целящи да злепоставят основателя на Бялото Братство, да предоставят изкривен, гротесков образ на моралната му същност. В някои случаи авторите стигат до самозабравяне и клевети, нямащи никакви допирни точки с реалността. Учителя, от своя страна, приема със съвършено спокойствие и хладнокръвие мръсната вълна от злоба и неприкрито охулване, която се отразява в него като в непоклатима скала и се завръща с утроена сила срещу собствените си създатели. Друга форма на борба, използвана от БПЦ, е издаването на синодални разпореждания и послания, които си поставят за цел да инструктират православните духовници по места за конкретни мерки за понижаване влиянието на Бялото Братство, както и за предпазване на редовите богомолци от „заблудите" на нововъзникналата така опасна „ерес". Давайки си ясна сметка за собствената си идейна слабост и пропуски в пастирската си изява, Църквата упорито търси подкрепата и на държавната власт.
Въз основа на Търновската конституция и произтичащите от нея специални права и привилегии на официалната
религия
, БПЦ нееднократно призовава висшите държавни органи да забранят по законов път ББ.
Цялата гама от изброени мерки, предприети от Църквата за изненадващо кратко време, не дават особени резултати. Все пак те създават известна негативна настройка спрямо ББ в някои обществени кръгове, особено в тези среди, които не са достатъчно добре информирани за идеите на Учителя, или пък са пряко засегнати от неговата дейност. Във всеки случай, до правителствена забрана на ББ не се стига, понеже, дори и в онези смутни времена, понятието „демокрация" е означавало нещо в България. Нещо, което съвсем не може да се каже за тоталитарното комунистическо управление, с цялото му атеистично безсрамие, но това е тема за друго изследване. Паралелно с гореизброените начинания, БПЦ възлага и лична отговорност на някои свои служители, с оглед придаване на научно-богословски и теоретичен облик на кампанията срещу ББ.
към текста >>
26.
Учителят изпраща Писмото, което става текст на песента 'Писмото'
, 14.01.1923 г.
Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите
религия
, Аз ще я разруша".
Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от учението църква. Ако някой се опита да направи църква, Аз ще я разруша". Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело.
Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите
религия
, Аз ще я разруша".
Даже и това го каза. Аз съм го чула лично от Него. А какво значи религия? Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога. Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му.
към текста >>
А какво значи
религия
?
Ако някой се опита да направи църква, Аз ще я разруша". Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело. Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша". Даже и това го каза. Аз съм го чула лично от Него.
А какво значи
религия
?
Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога. Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му. Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя.
към текста >>
Тогава на него не му е необходима
религия
, нито религиозни форми, за да се кланя на този или на онзи.
Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма.
Тогава на него не му е необходима
религия
, нито религиозни форми, за да се кланя на този или на онзи.
Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер. Беше ни дал метод за работа.
към текста >>
След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за
религията
като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго.
Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер. Беше ни дал метод за работа.
След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за
религията
като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго.
Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
към текста >>
После дори и ръководството на мохамеданската
религия
в България се разцепи на две мюфтийства с двама мюфтии.
Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията. Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства. Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали. Първо се разцепи Българската православна църква и се създадоха два синода. Старият синод бе обявен като нелегитимен, а новият бе зарегистриран и обявен за законен.
После дори и ръководството на мохамеданската
религия
в България се разцепи на две мюфтийства с двама мюфтии.
Верижната реакция се прехвърли върху всички духовни общества, религиозни секти и църкви. Това разцепление не подмина никого. Започнаха да се разделят и разцепват обществени групи, политически партии, правителство, парламент и всички структури в държавата. А защо стана така? Отговорът е много прост и очевиден!
към текста >>
27.
( - есента на 1924) Под ръководството на Учителя се образува духовна група от 16 човека за проучване на бес...
, 10.1924 г.
Религията
събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе.
Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях. Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Религията
събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе.
За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние. Духовно състояние е човек да бъде тих и спокоен, когато е болен, да не изгубва присъствие на духа и пак да бъде радостен.
към текста >>
28.
Снимка на Стоян Ватралски, 1926 г.
, 1926 г.
"
Религия
", гр.
Снимка на Стоян Ватралски, 1926 г. Снимка № 50. Стоян Ватралски, 1926 г. Снимка на г-н Стоян Ватралски с надпис под нея в сп.
"
Религия
", гр.
Бургас, Г. Ill, май 1932, бр. 23, с. 5.
към текста >>
29.
Учителя дава музиката на песента 'Писмото'
, 1926 г.
Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите
религия
, Аз ще я разруша".
Онова, което Той ни говореше за ученика, не бе в съгласие с човешките разбирания. Това знание бе от друг порядък, от по-висока идейна инстанция. Веднъж Той каза: "Ние няма да правим от учението църква. Ако някой се опита да направи църква, Аз ще я разруша". Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело.
Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите
религия
, Аз ще я разруша".
Даже и това го каза. Аз съм го чула лично от Него. А какво значи религия? Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога. Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му.
към текста >>
А какво значи
религия
?
Ако някой се опита да направи църква, Аз ще я разруша". Това бе категоричното Му становище за организацията и всички онези организационни форми, с които искат да облекат Учението Му и Неговото Дело. Друг път Той заяви: " Ако от моето учение направите религия, Аз ще я разруша". Даже и това го каза. Аз съм го чула лично от Него.
А какво значи
религия
?
Учителят не беше за формата, Той беше за това всеки един от нас да обърне сърцето си, ума си, волята си в служба на Бога. Това означава просветено съзнание, Светлина в съзнанието му. Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя.
към текста >>
Тогава на него не му е необходима
религия
, нито религиозни форми, за да се кланя на този или на онзи.
Това означава да направиш вътрешна и външна връзка с Бога. Това означава работа на ученика със Словото на Учителя. Така ученикът се добира до вътрешната Светлина, която се нарича Виделина и се намира в Словото на Учителя. Тогава тази Виделина, като я вземеш от Словото на Учителя, ще я прекараш като Светлина в ума си, после - в чувствата си и, накрая, чрез нея ще изпълниш Волята Божия. Тогава ученикът работи по Дух, а не по буква и по форма.
Тогава на него не му е необходима
религия
, нито религиозни форми, за да се кланя на този или на онзи.
Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер. Беше ни дал метод за работа.
към текста >>
След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за
религията
като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго.
Учителят непрекъснато говореше за Любовта. Тя е онази връзка на съвършенство, която всеки един от нас трябва да сътвори у себе си и чрез нея да направи връзка с Бога. Връзката ни с Бога е нещо, което абсолютно ще ни обнови. В първите години в класовете, Учителят ни даваше задача да мислим за Бога пет минути сутрин, обед и вечер. Беше ни дал метод за работа.
След като ви разказах за категоричното мнение на Учителя за организацията, тоест, за църквата и за
религията
като религиозни форми в човешкото съзнание, сега ще ви разкажа и нещо друго.
Какво означава първото изречение в "Писмото"? "Когато Любовта царува, смут не става." Кога царува Любовта? Учителят казва, че Любовта като сила и закон действува само в свръхсъзнанието на ученика. А какво означава свръхсъзнание? Това е състоянието на съзнанието, което е направило връзка с Първопричината, по която е протекла Светлина и Виделина, разширила е човешкото съзнание и го е направила с периметър от минус безкрайност до плюс безкрайност.
към текста >>
После дори и ръководството на мохамеданската
религия
в България се разцепи на две мюфтийства с двама мюфтии.
Това предизвика ответна верижна реакция и по Братствата в провинцията. Започнаха да се разделят и да отхвърлят предишните си ръководители и ръководства. Следващият етап на тази верижна реакция премина направо върху самия комитет, където се бяха зарегистрирали. Първо се разцепи Българската православна църква и се създадоха два синода. Старият синод бе обявен като нелегитимен, а новият бе зарегистриран и обявен за законен.
После дори и ръководството на мохамеданската
религия
в България се разцепи на две мюфтийства с двама мюфтии.
Верижната реакция се прехвърли върху всички духовни общества, религиозни секти и църкви. Това разцепление не подмина никого. Започнаха да се разделят и разцепват обществени групи, политически партии, правителство, парламент и всички структури в държавата. А защо стана така? Отговорът е много прост и очевиден!
към текста >>
30.
Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 19 февруари
, 19.02.1926 г.
Религията
събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе.
Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях. Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Религията
събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе.
За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние. Духовно състояние е човек да бъде тих и спокоен, когато е болен, да не изгубва присъствие на духа и пак да бъде радостен.
към текста >>
31.
Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 20 февруари
, 20.02.1926 г.
Религията
събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе.
Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях. Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Религията
събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе.
За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние. Духовно състояние е човек да бъде тих и спокоен, когато е болен, да не изгубва присъствие на духа и пак да бъде радостен.
към текста >>
32.
Група ученици от духовната група организират двудневна екскурзия до Рила без Учителя. 21 февруари
, 21.02.1926 г.
Религията
събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе.
Разумността всякога се определя от противодействията. Щом почнем да работим в материалния свят, ще срещнете съпротивление, понеже материята е инертна и част от вашата енергия се губи; ще се натъкнете на това вътрешно противоречие. Онези от вас, които влизат в Духовния свят, ще се натъкнат на друга една опасна страна, понеже вие ускорявате вашето развитие и във вас преждевременно ще изпъкнат някои противоречия. Щом изпъкнат, вие трябва да бъдете в състояние да се справите с тях. Някой път хората се оплакват от изгубване на онова разположение, което са имали, и тогава в тяхната душа се заражда или антипатия, или вътрешно ожесточение.
Религията
събужда висшите духовни сили и с тях човек не може да си играе.
За да могат да се използват тези сили, човек трябва да бъде внимателен. Човек трябва да бъде една среда, през която Божествените сили да минават без никакво съпротивление. Има ли съпротивление, тогава се образува вътрешна реакция в ума и чувствата и човек влиза в противоречие със себе си. Не е работата само за един ден да имате отлично настроение, това не е още духовно състояние. Духовно състояние е човек да бъде тих и спокоен, когато е болен, да не изгубва присъствие на духа и пак да бъде радостен.
към текста >>
33.
Разговор на Учителя с ръководителите - 26 април. София
, 26.04.1927 г.
Учителят: Каквото поведение и мерки да вземат,
религия
с насилие не се държи.
Има елексир гдето в един момент като дадете една глътка на болния, ще оздравее. Где е тоя елексир? Има неща, които може да се кажат, но има и други, които трябва да се проверят. И Христос е казал за тия времена - на свършвание: „ народ връх народ", ето сега вече имаме това предсказание. А после и слънцето ще пътъмнее и луната....По мерките, които духовенството ще вземе, какво поведение трябва да държиме?
Учителят: Каквото поведение и мерки да вземат,
религия
с насилие не се държи.
Нищо не ще могат да направят. В съборните дни и на 22/9 март времето беше хубаво - значи каквото и да правят все за наше добро ще бъде. Ще се обърне за наше добро. Дръжте се надалеч от духовенството. От умрялата заровена мърша бъди надалеч - да не ти мирише - къща, колиба надалеч си направи.
към текста >>
34.
Излиза статията 'Религиозно-философският мироглед на Петър Дънов' от Ангел Томов
, 1930 г.
Но когато християнството стана държавна
религия
–
религия
, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а от друга, на робовладелците, феодалите, властодръжците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата, тогава то беше подложено на изопачаване, тесният път беше изоставен, тайното учение – забравено.
Най-важно е: какво Бог сега иска да каже и казва на хората. Най-важни са "последните писма” на вашия небесен Баща! Учението на Иисус бе едно окултно учение; неговите дълбоки и основни истини са съставлявали тайно учение на първото християнство, което се е предавало от уста на уста, чрез посвещения в тъй наречените Христови, малки и големи, мистерии. Тия висши истини са се възприемали чрез една дълга подготовка: морално издигане; те са ставали предмет на лично преживяване и лична опитност, а не само на вяра, и са се възприемали като несъмнена жива действителност. Ето защо истинските християни на първите времена имаха моралната сила да следват препоръчвания от Иисус „тесен път”; ето защо те основаваха братски общежития, които просъществуваха около три столетия; ето защо те умираха с песни и молитви по аренариите, разкъсвани от диви зверове.
Но когато християнството стана държавна
религия
–
религия
, от една страна, на цялата невежествена народна маса, а от друга, на робовладелците, феодалите, властодръжците, на всички, които живееха в упражняване на експлоатацията, насилието, неправдата, тогава то беше подложено на изопачаване, тесният път беше изоставен, тайното учение – забравено.
Тогава се създаде едно удобно християнство; започна да се проповядва и вярва в постигане царството Божие не на земята, а на небето, не чрез изпълнение волята Божия и прилагането на любовта, изключваща всяка омраза и всяко насилие, и не чрез постигане истинското съвършенство, а чрез Христовата жертва, чрез простата вяра в Христа, чрез изпълнението на чисто външни формалности и обреди. Стигна се по тоя път до индулгенциите и инквизицията. Тъй се замени „тесният път” с широкия и удобен път на насилието, неправдата и греха. Но по тоя път официалното християнство изгуби своя истински живот и престана да бъде оня мощен фактор за всестранното повдигане на човека, каквото беше християнството на първите времена. Петър Дънов проповядва прилагането на Христовото учение: отказване от робството на греха и нисшия живот и възприемане „тесния път” на усъвършенстването, на новото раждане, на единението с Бога чрез пълно изпълнение на Неговата воля, той проповядва и онова ново и велико, което Христос носи днес в живота.
към текста >>
35.
Беседа на Учителя пред ръководителите. Протокол от 30 август
, 30.08.1930 г.
Та сегашните начини на управление, на
религия
и прочие са детински работи, играчки.
Те са Божиите работи. Не трябва да се грижим как ще станат Божиите работи. Другите работи добре ще станат, но ние нашата работа да свършим.И в политическо, и в културно, и в много отношения светът ще се промени. Това е неизбежно. Сега детските гащи на човечеството стават тесни.
Та сегашните начини на управление, на
религия
и прочие са детински работи, играчки.
Никакви стари истини. Те са неразбрани детински работи. Та всичките тези работи ще се изоставят от самосебе си. Ще ги съблече човек. Не че хората не са по-морални, но старите вярвания не могат вече да се държат.
към текста >>
36.
Учителя е на екскурзия на Витоша с група ученици - Възнесение
, 21.05.1931 г.
„Иде ново изкуство, нова наука,
религия
и философия.
Пристигат закъснелите. Пак разговор, смехове. Учителят отговаря на зададени въпроси. Всички се ползваме от разговора и си позаписваме нещо. Учителят казва, че истинската музика още не дошла в света.
„Иде ново изкуство, нова наука,
религия
и философия.
Всичко старо, казва Той - ще си отиде и помен няма да остане от него.”Обедната ни зала е огромна. Осветлявана е от най-големия светлинен глобус. Светлината му е ярка и достига поравно навсякъде. Колко сме изгладнели след тази буря! След обяда всичко се почисти и трапезата ни пак доби предишния си порядък.
към текста >>
37.
Разговор с Учителя, записан от Димитър Звездински
, 9.09.1933 г.
В
религията
всякога има едно положение: това, което държиш, ти не вярвай в него.
Лошото е в неразбирането. Хората взаимно трябва да си помагат, да бъдат носители на Божественото. Само така ще дойде новото. В едно дърво всички части функционират, всички листа трябва да дишат. Само един лист да диша - с това нищо не се постига.
В
религията
всякога има едно положение: това, което държиш, ти не вярвай в него.
Кое е силното: това, което ти държиш, или това, което държи? Ти не можеш да разчиташ на това, което държиш. То е отчасти вярно. Ако учите, ще станете добри ученици. А сега малко се потривате.
към текста >>
38.
Отношението на Учителя към политическата ситуация в страната в неделна беседа на 20 май 1934 г., София
, 20.05.1934 г.
Ние говорим за една култура, за една
религия
, ние говорим за Бога, но всичко това са неща далеч от нас, които тепърва трябва да постигнем.
Знаете ли колко хиляди години е употребил волът, докато създаде рогата си? Знаете ли колко хиляди години е употребило кучето, докато създаде зъбите си, с които хапе? Знаете ли колко хиляди години е употребила змията, за да направи тялото си тъй гъвкаво, да се увива около жертвата си? Това са изкуства, това са постижения. Ние живеем в неща, които са изостанали от минали култури.
Ние говорим за една култура, за една
религия
, ние говорим за Бога, но всичко това са неща далеч от нас, които тепърва трябва да постигнем.
Учените и религиозните хора още живеят в миналото. Те имат добри стремежи, но преплетен е животът им. Питам сега: Какво трябва да правим? Ще правим същото, каквото растенията правят. Щом посееш едно растение, то започва да изважда из земята ценното, с което да се развива, да дава своите плодове и да ги предлага на хората.
към текста >>
39.
Гонения срещу Учителя. Протокол за разпит на - София, 4 октомври 1937 г.
, 2.11.1937 г.
Религията
представлява вътрешните възможности на един народ, който има с Божествения свят.
Отговорите са написани собственоръчно от Учителя: В природата съществуват три порядъка: Идеален, реален и материален. Към първият - спада Бог, Природата и Човека. Към вторият - спада народ, държава и личност. Към третият - мозъчната симпатична система, дихателната и храносмилателната системи.
Религията
представлява вътрешните възможности на един народ, който има с Божествения свят.
Следователно, религията е един институт, който има за задача, да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото и тоя народ да обича Бога, ближният си и народа си. Да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов към тях. Държавата е външната страна на българския народ, тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си с всички други държави и народи.
към текста >>
Следователно,
религията
е един институт, който има за задача, да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото и тоя народ да обича Бога, ближният си и народа си.
В природата съществуват три порядъка: Идеален, реален и материален. Към първият - спада Бог, Природата и Човека. Към вторият - спада народ, държава и личност. Към третият - мозъчната симпатична система, дихателната и храносмилателната системи. Религията представлява вътрешните възможности на един народ, който има с Божествения свят.
Следователно,
религията
е един институт, който има за задача, да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото и тоя народ да обича Бога, ближният си и народа си.
Да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов към тях. Държавата е външната страна на българския народ, тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
към текста >>
Към тази българска
религия
и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов към тях.
Към вторият - спада народ, държава и личност. Към третият - мозъчната симпатична система, дихателната и храносмилателната системи. Религията представлява вътрешните възможности на един народ, който има с Божествения свят. Следователно, религията е един институт, който има за задача, да възпитава човешката личност, нейните чувства, постъпки, да го държи във връзка с Божественото и тоя народ да обича Бога, ближният си и народа си. Да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
Към тази българска
религия
и църква, която служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване, моята любов към тях.
Държавата е външната страна на българския народ, тя съдържа всички възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага на външните и вътрешните условия на българския народ да подобри отношенията си с всички други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, да поставят ред и порядък, да извоюва свободата на своя народ, вършат една благородна работа. Ние не поддържаме революцията, ние поддържаме еволюцията, онзи Божествен процес, който постоянно повдига и подобрява живота на човечеството.
към текста >>
Семейството е образец каква трябва да бъде държавата,
религията
и народа.
За военните сме включвали много добри примери. Относно брака: той е най-старият институт в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълната семейна чистота. В начало Бог създаде мъжки и женски пол. Поддържаме също, че всяко семейство трябва да има две деца, брат и сестра.
Семейството е образец каква трябва да бъде държавата,
религията
и народа.
В семейството, бащата представлява онзи, който царува, майката - онази, която охранява и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които стават основа и строители на бъдещето. Никога не сме подбуждали някого към вражда и умраза към когото и да е. Всякога сме говорили за Любовта и взаимните уважения и почитания.
към текста >>
Религията
представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят.
Отговорите дадени от Учителя и подписани собственоръчно: „В Природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: Народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система.
Религията
представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят.
Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал. Към тази българска религия и църква, който служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи.
към текста >>
Следователно
религията
е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
„В Природата съществуват три порядъка: идеален, реален и материален. Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: Народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система. Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят.
Следователно
религията
е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
Към тази българска религия и църква, който служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях. Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа.
към текста >>
Към тази българска
религия
и църква, който служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях.
Към първия спада: Бог, Природата и Човекът. Към втория спада: Народ, държава и личност. Към третия спада: мозъчната, симпатичната нервна система, дихателната и храносмилателната система. Религията представя вътрешните възможности на един народ, които имат връзка с Божествения свят. Следователно религията е един отличен институт, който има за задача и цел да възпитава човешката личност - нейните чувства и постъпки, да го държи във връзка с Божественото в тоя свят, да обича Бога, ближните си и народа, да почита и уважава всичко онова, което Бог е създал.
Към тази българска
религия
и църква, който служи на своя народ за неговото повдигане и облагородяване - моята Любов към тях.
Българската държава е външната страна на българския народ. Тя съдържа всичките възможности, в които той може да се прояви. Държавата е един отличен институт, който спомага за външните и вътрешните условия на българския народ, да подобрят отношенията с всичките други държави и народи. Българската държава е едно благо за народа. И всички ония, които служат на нея, за да поставят ред и порядък, за да извоюват свободата на този народ, вършат една благородна работа.
към текста >>
Семейството е образ, каква трябва да бъде държавата,
религията
, народът.
За военните сме привеждали много добри примери. Относно брака. - Този институт е най-стария в природата. Ние поддържаме еднобрачието и пълна семейна чистота: „В началото Бог създаде мъжки и женски пол". Поддържаме също, че във всяко семейство трябва да има две деца - брат и сестра.
Семейството е образ, каква трябва да бъде държавата,
религията
, народът.
В семейството бащата представлява онзи, който царува, а майката, която отхранва и възпитава. Бащата и майката са образ на ония, които за в бъдеще ще управляват. Затова сме обръщали внимание на добрите бащи и майки, които представляват основа и строителите на бъдещето. Никога не сме подбуждали никого към вражда и омраза към когото и да било. Всякога съм говорил за Любовта и за взаимните уважение и почитания."
към текста >>
40.
Лулчев се качва на Рила - езерата. Нареждане от Учителя Лулчев да говори с Цар Борис за въвеждане на Паневритмията (...
, 7.07.1938 г.
А цар Борис III според Учителя Дънов е онзи прероден цар Борис, който покръсти България в християнската
религия
през 866 г., на 28 април. Вж.
за Пророчествата в том III, стр. 309-318 и за онова, което свършихме до 1999-2000 г. - в «Изгревът», том XVI, стр. 818-905. 91. Звездата на България ще свети, защото е дошел Всемировият Учител Беинса Дуно в нея и присъствува на земята от 1864 г. до 1944 г.
А цар Борис III според Учителя Дънов е онзи прероден цар Борис, който покръсти България в християнската
религия
през 866 г., на 28 април. Вж.
«Изгревът», том IV, стр. 20-21, под №9. Но тогава според Учителя Дънов той е слушал Бога, а сега не иска да Го слуша. А защо? Защото в него тече кръвта на кралете, които работеха срещу Ренесанса на Европа.
към текста >>
41.
Разговор на Учителя с Весела Несторова - 29 юни
, 29.06.1939 г.
Учителят ми каза тези думи по повод едно писмо от моята професорка по философия в Щатите - доктор Харкнес, която е издала 34 книги досега върху
религията
и философията.
На 29 юни 1939 г. ми каза в разговор: "Има езическо, еврейско и ново схващане на Христа. За едни Христос е като икона, евреите са правоверните, а кой е Христос? Той каза: "Аз идвам да изпълня волята на Отца ми", и "Отец ми даде тези овци и аз Нему ще ги дам". Христос е този, който е дошъл да изпълни волята на Бога, но хората живеят в заблуждения, а се страхуват отвън да не ги заблудят Христос по вътрешен път ще Го познаеш."
Учителят ми каза тези думи по повод едно писмо от моята професорка по философия в Щатите - доктор Харкнес, която е издала 34 книги досега върху
религията
и философията.
Учителят ми каза да преведа главата "Христос" от книгата "Учителят говори" и да я изпратя. После продължи: "Човек и земята са едно - човек е живата земя. Аз мога да спра земята, или да накарам да се движи, или слънцето да грее, но всичко туй е наредено вече. Силата сама доказва нещата, не думите. Който те лъже, той има раздвоен поглед.
към текста >>
42.
Учителя и Братството организират летуване на Рила - езерата, 1939 г.
, 10.07.1939 г.
И
религията
!
Никога не съм се интересувала и занимавала с политика. Докато има толкова красиви неща в живота: музика, поезия, изкуство, наука, защо да се докосвам до нея? За мене тя е била винаги нещо нечисто. Малките повърхностни, случайни познания, които сами са ми се натрапвали ми говорят за това, че тя не е допринесла нищо добро на света - само раздори, крамоли, войни, революции, безлюбие, насилие, егоизъм, лъжи, жестокост и т.н., и т.н... Животът, светът нямат нужда от нея. Без нея те биха си съществували по-добре.
И
религията
!
А всичкият упадък и разгром - на политиката. Да ме извинят големите политици. Това е само мое мнение. Може да има добри политици и добра политика, но аз не съм видяла още техните добри плодове. Досега само религията, изкуството и науката са придвижвали света напред.
към текста >>
Досега само
религията
, изкуството и науката са придвижвали света напред.
И религията! А всичкият упадък и разгром - на политиката. Да ме извинят големите политици. Това е само мое мнение. Може да има добри политици и добра политика, но аз не съм видяла още техните добри плодове.
Досега само
религията
, изкуството и науката са придвижвали света напред.
И то чистите: Религия, изкуство и наука! Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях. За мене и изкуството е религия, и науката е религия. Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов?
към текста >>
И то чистите:
Религия
, изкуство и наука!
А всичкият упадък и разгром - на политиката. Да ме извинят големите политици. Това е само мое мнение. Може да има добри политици и добра политика, но аз не съм видяла още техните добри плодове. Досега само религията, изкуството и науката са придвижвали света напред.
И то чистите:
Религия
, изкуство и наука!
Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях. За мене и изкуството е религия, и науката е религия. Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов? Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света.
към текста >>
За мене и изкуството е
религия
, и науката е
религия
.
Това е само мое мнение. Може да има добри политици и добра политика, но аз не съм видяла още техните добри плодове. Досега само религията, изкуството и науката са придвижвали света напред. И то чистите: Религия, изкуство и наука! Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях.
За мене и изкуството е
религия
, и науката е
религия
.
Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов? Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света. Религията е техният синтез. Какво са псалмите на Давида?
към текста >>
Религията
е техният синтез.
Защото понякога в тях се вмъква и политиката и тогава ги опорочава и тях. За мене и изкуството е религия, и науката е религия. Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов? Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света.
Религията
е техният синтез.
Какво са псалмите на Давида? - Висша не надмината поезия! Какво са притчите на Соломона? - Висша Мъдрост! Какво е Евангелието?
към текста >>
Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема
религията
чрез науката - този най-голям учен на века.
Учителят казва: „Учените по пътя на своите научни изследвания ще стигнат до Бога! " Нима не четем в биографиите на великите, учени мъже на изкуството, как благоговеят пред онова, което откриват и творят? Те всички са били дълбоко религиозни и озарени свише. Те са били истински служители на Бога.
Незаменими, велики откровения са няколкото страници в биографията на Айнщайн, как той чувствува и възприема
религията
чрез науката - този най-голям учен на века.
Целият му живот не беше ли Богослужение - служение и на истината, на светлината, на доброто, на жертвата? Неповторими са страниците от романа „Трима в любовта" от Кронин, за пробуждане душата на неговата героиня и връзката й с Христа. Поема - цяла поема за пробуждане въобще на човешката душа. А какво да кажем за Виктор Юго, Гьоте, Леонардо да Винчи, които са били окултисти, Бетовен, Микеланджело, Толстой, Ганди, Рабиндранат Тагор - тези великани на човешкия род!? И за плеяда още по-големи или по-малки мъже на науката и изкуството озарявани, вдъхновявани единствено, именно от идеята за Бога, от любов към Него и Неговите тънещи в мрак и невежество чада?!
към текста >>
43.
Писмо от Пеню Киров до Учителя, №25
, 12.11.1899 г.
И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска
религия
, без това да съзират.
Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? Оттук и отпадането на Църквата Христова от първите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана. Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези езически обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си.
И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска
религия
, без това да съзират.
Попиташ някого: „Защо си християнин? ". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др. т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социализъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т. Наистина че има родители, има человеци, които са набожни, но защо да се експлоатира тяхната набожност без полза.
към текста >>
44.
(Петровден) Въвежда се думата 'събор' в поканите за ежегодните срещи на Веригата
, 29.06.1911 г.
Религията
е плод на Любовта, която човек има към Бога.
В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и други [действия] Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило: първо, за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите. 7 януари 1911 г., Велико Търново
Религията
е плод на Любовта, която човек има към Бога.
Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода, пост от лоши желания, пост от лоши мисли. Велико Търново, преди срещата. Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден.
към текста >>
45.
Родена Олга Блажева, поетеса, последователка на Учителя
, 31.12.1901 г.
Истинската
религия
на жената е да внесе Любовта в живота.
Да намери човек Любовта – това значи да се движи по линията на своето най-правилно изявление. А това е най-сложна и трудна задача. Ето защо мнозина я търсят – малцина я намират! Мнозина се увличат – малцина обичат! На Любовта ходът – туй е то възходът!
Истинската
религия
на жената е да внесе Любовта в живота.
Тя е, за да проповядва Любовта! Обичта трябва да се превърне в сила, особено когато трябва да се разрешават въпроси. Тя е чувство, което трябва да подтикне към правилно, благородно действие. Отсъствието на милост е най-страшният порок! Милосърдието се изразява в най-красиво отношение.
към текста >>
46.
Последна дума на Любомир Лулчев пред Народния съд
, 30.12.1944 г.
Това не е нито патологично, нито реакционно учение, то не е
религия
, а още по-малко - секта.
Възможно е да се срещат и измамници, които работят от името на тези дисциплини, но такива се срещат и във всичките други области на знанието. А трябваше и да напомним, г-да народни съдии, че ако съществува и се продава фалшиво вино, то е само защото съществува и истинското. Природата забавлява глупавите, а на мъдрите разкрива тайните си.Господа народни съдии! Помена се тук и за “дъновизма” - така обикновено наричат у нас Великото Бяло Братство, Учителят на което е. известен в целия свят с истинското си име - Беинса Дуно.
Това не е нито патологично, нито реакционно учение, то не е
религия
, а още по-малко - секта.
То е учение за целокупния живот, към което принадлежат десетки хиляди хора в България и стотици хиляди вън от България. Техният живот е пред вас, те живеят между вас и вие сами ще ги прецените. (Виж “Изгревът”, том XX, стр. 866 ÷ 867)Господа народни съдии! Вие чухте фактите и ще присъдите отговорностите.
към текста >>
47.
Роден Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 06.02.1894 г.
Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова
религия
, ново възпитание, нов порядък.
Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва - туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят.
Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова
религия
, ново възпитание, нов порядък.
Тъкмо по заповедта на Христа. Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира.
към текста >>
48.
Заминава си Петър Пампоров (1894 -1983), последовател на Учителя и разпространител на словото
, 04.01.1983 г.
Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова
религия
, ново възпитание, нов порядък.
Никой народ не иска да убива, да воюва, да мрази. От векове взаимно народите са мъчени, разделяни и отравяни от едно лъжливо възпитание. Новото, което идва - туря край на тази лъжа. Цялото човечество е едно велико семейство, един организъм, всички народи, малки и големи - са еднакво важни и ценни, а най-важното е единството и хармонията на цялото, защото в него е здравето, щастието, напредъка. В Лагард видях едно скромно, но велика начало на новия живот, на новия свят.
Нови отношения между народите, не въоръжения и война - а взаимна помощ и братска любов, нова
религия
, ново възпитание, нов порядък.
Тъкмо по заповедта на Христа. Н там аз почувствах, че няма нищо по-велико от примера на дейната, чистата, безкористната Любов. Че само тази безкористна братска Любов, която обхваща всички души, без разлика на положение, народност, раса, може да бъде основа на нов живот, на нов обществен строй. Няма защо да разрушаваме старото. То само ще рухне, то умира.
към текста >>
49.
Заминава си Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя, 12 февруари 1972 г.
, 12.02.1972 г.
Този дух е същият, който отклони Христовото учение и направи от него църква и
религия
.
Целта е да се изопачи и да се отклони Школата. Кой движи целия този процес. Движи го Духът на Заблужданието, Духът на Антихриста. Учителят нееднократно е споменавал, че неговия най-голям враг е т.н. Александрийски дух, който е на Изгрева и той краде Словото Му и го променя.
Този дух е същият, който отклони Христовото учение и направи от него църква и
религия
.
ж) Тънките листове на стария ръкопис са от 34 см, а новият ръкопис е от 29 см. Не издаваните беседи са с дълъг голям формат. Има и препис на беседите от Елена Андреева след 1945 год., които са били преписвани в 4 екземпляра, т.е. онези, които е дешифрирала и преписала за да се съхранят. Така, че това което е отпечатано в томчетата не е оригинално Слово на Учителя Дънов.
към текста >>
50.
Родена е Паша Теодорова, ученичка и стенографка на Учителя
, 0.0.1888 г.
Този дух е същият, който отклони Христовото учение и направи от него църква и
религия
.
Целта е да се изопачи и да се отклони Школата. Кой движи целия този процес. Движи го Духът на Заблужданието, Духът на Антихриста. Учителят нееднократно е споменавал, че неговия най-голям враг е т.н. Александрийски дух, който е на Изгрева и той краде Словото Му и го променя.
Този дух е същият, който отклони Христовото учение и направи от него църква и
религия
.
ж) Тънките листове на стария ръкопис са от 34 см, а новият ръкопис е от 29 см. Не издаваните беседи са с дълъг голям формат. Има и препис на беседите от Елена Андреева след 1945 год., които са били преписвани в 4 екземпляра, т.е. онези, които е дешифрирала и преписала за да се съхранят. Така, че това което е отпечатано в томчетата не е оригинално Слово на Учителя Дънов.
към текста >>
51.
Родена Елена Андреева, ученичка и стенографка на Учителя, 21 август 1899 год
, 21.08.1899 г.
При такова състояние се запознах с теософията, с индуската философия и
религия
.
Какъв е тогава смисълът на живота? Как може човек да има разум, а вън от него Природата да няма? Гледището на материалистичното схващане ме водеше до абсурд. То беше убило вярата ми в Бога, но не можеше да ме изпълни с нещо по-разумно и по-добро. В душата ми остана пустота.
При такова състояние се запознах с теософията, с индуската философия и
религия
.
Интересуваше ме и Христовото учение, но както е дадено в Евангелието. То събуди някакъв трепет в душата ми за нещо далечно, красиво, добро и истинно в живота. Като че някаква далечна топлина ме докосваше, сгряваше ме и у мен наставаше тишина и спокойствие.” Среща с Учителя. В началото на 1920 г.
към текста >>
52.
Родена Мария Тодорова, последователка и ученичка на Учителя
, 08.02.1898 г.
А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука,
религия
, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха.
И така остава за следващите векове това общо понятие по време на моето пребиваване на земята, докато реша всички задачи като ученик. Част от тези година -1916 както и още три години след това аз работих с Учителя като негова частна ученичка. Бях 18-годишна, завършила гимназиалното си образование, когато по онези години то се равняваше на висше образование, дори няколко десетилетия след това. Гимназиалното образование беше максималния ценз, което отваряше вратите за работа навсякъде, където човек пожелаеше. Семейството ми тогава беше заможно и можеше да си позволи единствената им дъщеря да бъде подготвена добре, изучена, за да премине във висшето общество, при което бе задължително познание по музика.
А аз свирех добре на пиано, с добро възпитание, а аз го имах и добра подготовка по всички въпроси, за което би могло да се говори в тези среди като наука,
религия
, философия, а задължително бе умението да се бродира, защото младите дами се събираха при подходяща обстановка в дадени семейства сутрин на чаша чай и за разтуха бродираха.
А бродериите не бяха обикновени бродерии, а бяха изписвани от Австрия и Германия. Как така се случи, но аз пожелах да посещавам Учителя и да го запитвам по дадени въпроси, на които Той трябваше да ми отговаря. Постепенно на получените отговори аз трябваше да работя като ги осмислям с особено подробно тълкувание. Така че от обикновено любопитно младо момиче, задаващо въпроси, аз се превърнах в ученичка, която трябваше да работи върху отговорите на Учителя дълго и продължително. После усетих, че бях влезнала в друго училище, програмата ми беше съвсем различна, а темите, които ми се даваха за домашна работа бяха необичайни, и толкова необичайни, че нямаше от къде да прочета и да получа познания за тях, за да се подготвя за следващия урок.
към текста >>
53.
Роден Димитър Грива, композитор и последовател на Учителя
, 30.11.1914 г.
Това са две различни неща, но при французите, разбрах че
религията
в тях е оставила една много положителна следа.
Аз помня как се радвах на французите, аз ходех всяка неделя в Нотър Дам, защото при католишката литургия народът си пее, там няма хорове. Има орган и хората пеят. И как тези, гражданите на Париж си пееха песните! Имаше нещо много трогателно, тези, техните духовни песни. И те си създали своята атмосфера и създават нещо, щото те са религиозни, така че отделен е религиозния човек от духовния човек.
Това са две различни неща, но при французите, разбрах че
религията
в тях е оставила една много положителна следа.
В морала, и във взаимоотношенията и отношението към Христовото Учение. Французите са преди всичко много добри, французина е по дух, по душа добър човек, да.В: Сега аз пак се връщам на същия въпрос: например аз откупувам за три часа дадена концертна зала. И се съставя този репертоар. Имаме 4-5 изпълнители добри, професионалисти на цигулка, на пиано, на хармониум и т.н.Те изпълняват даден репертоар. Сега според вас как трябва да се подреди този репертоар и трябва ли при всяка една песен да се извади и да се прочете самата песен, която пише в песнопойката или да се извадят някои мисли на Учителя за песните на Учителя?
към текста >>
54.
Роден Борис Георгиев, художник и последовател на Учителя
, 01.11.1888 г.
Въпреки че е попивал различни култури и релгии, винаги е приемал християнството за своя
религия
.
По покана на Рабиндранат Тагор художникът пътува до Индия през 1931– 1935 г. Българинът сам конструира и изработва каравана върху шаси на камион “Форд”, с която пътешества 5 години из цяла Индия, до Хималаите и Тибет. Картините от индийския си цикъл нарича “В страната на Мировата скръб". Създал е над 500 произведения, които все още не са издирени и документирани изцяло. Носител е на “Командорския знак на Ордена на Италианската корона” за портрет на кардинал Мери дел Вал, 1937 г.
Въпреки че е попивал различни култури и релгии, винаги е приемал християнството за своя
религия
.
Акцент в изкуството му са човекът и природата, духовният растеж, далеч от всяка агресия и деформация. Приятелството му с Николай Рьорих, скулптора Андрей Николов, кардинал Мери дел Вал, Алберт Айнщайн, Борис Христов, Петър Дънов, Владимир Димитров-Майстора, Стефан Митов, семейство Владигерови, Ромен Ролан, Махатма Ганди и други представители на духовната култура е увековечено в поредица от портрети, подписани с „Борис Георгиев от Варна" (Boris Georgiev di Varna). “Портретите на Борис Георгиев се доближават до естетиката на италианския ренесанс и неслучайно се намира сходство между неговите съвършени рисунки и изкуството на Леонардо да Винчи," смята изкуствоведът Пламена Димитрова-Рачева.
към текста >>
55.
Напуска физическия свят Георги Радев, един от най-активните ученици на Учителя
, 22.07.1940 г.
Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окулист – синтезата между наука и философия,
религия
и изкуство.Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си.
А Жорж бе, въпреки всичката си приказливост, твърде непроницаем дори и за най-близките.По необходимост, човек трябва да се задоволи в случая с впечатленията, получени при едно по-дълго сътрудничество, и редките случаи на по-интимно настроение у нашия другар.Още при първата ми среща с Георги Радев – то бе в самото начало на 1931 г. – получих впечатлението, че имам работа с един първокласен интелектуалец, но едва с течение на времето аз можах да се запозная с неговата многостранност.Моят нов приятел се оказа човек с извънредна памет, която бе го направила полиглот, владеещ много добре модерните и класически езици.Оригиналността и подвижността на ума му изпъкваха още в неговите разговори, в които енциклопедични познания и житейска мъдрост се преплитаха във виртуозни импровизации, феерично осветлявани от искрите на един тънък хумор и едно рядко остроумие.Изключителната острота на мисълта бе го напътила да избере за своя специалност една от най-трудните области на официалната наука – математиката. Но той бе работил доста и върху философските дисциплини, особено психологията.Едновременно с това, нашият приятел задълбава в окултните науки и успява да овладее между друго френологията и физиогномиката, хирологията и графологията, кабалата и астрологията по начин, който му бе дал възможност да изработи свои мнения по ред въпроси.Друга особеност на Жоржовия умствен апарат беше неговият естетичен характер. Като малцина, нашият другар умееше да даде и на най-отвлечената проблема пластична, художествена форма. От там и големият му интерес към изящната литература, музиката и изкуствата изобщо, дето той се чувстваше също у дома си.Разбира се, аз нямам претенцията с тия няколко щрихи да изчерпя неговата духовна физиономия.
Аз исках само да набележа контурите на един щедро надарен човек, който бе успял да се справи с редица области както на официалната наука, така и на тайното познание, който умееше със сръчността на артист да ги доведе в хармонично отношение и бе поел пътя към идеала на всеки истински окулист – синтезата между наука и философия,
религия
и изкуство.Жорж не се ограничи, обаче, само да работи върху себе си.
Той направи не малко и за другите. От него имаме преди всичко цяла дузина преводи, между които „Астрология" от Сефариал, „Хирология" от Вреде, „Четене на характера" от Дюрвил, „Занони" от Б. Литон, една трилогия от Бо-Ин-Ра, биографиите на Русо и Ганди от Р. Ролан и др.Същевременно той преминава и към оригинално творчество.Още в първата му самостойна публикация, именно малката брошура върху „Живите сили на Слънцето" (1926 г.), проличава както научната подготовка, така и блестящите полемични качества на младия автор. В по-нататъшната си литературна дейност той си служи на широко със своята богата начетеност, но, струва ми се, не прибягна вече до унищожителната критика, дето той се чувстваше в своята стихия.
към текста >>
56.
Родена Буча Бехар, писателка, учителка и последователка на Учителя
, 06.01.1901 г.
Еврейската
религия
е едно поле, което има своя охрана и свой егрегор.
Имаше една сестра Буча Бехар, учителка по професия и писателка. Тя официално се покръсти и прие името Божанка.Друга сестра беше Лилия Аладжем. Тя също изпълни нареждането на Учителя, покръсти се официално и прие християнството. Същото стори и нейната рождена сестра.Тези сестри бяха запознати с Учението и за някои ще бъде чудно, че те трябваше да преминат през този ритуал. Тук няма нищо чудно.
Еврейската
религия
е едно поле, което има своя охрана и свой егрегор.
Християнството е друго поле, което също има свои пазачи и егрегор. Както човек не може да премине от една държава в друга без паспорт и без виза, така също един поданик от едно религиозно поле не може да премине в друго без съответно разрешение и без тайнството на покръстването. Учението на Учителя е друго поле, създадено от Словото на Всемировия Учител. Това е нов свят за Синовете Божии! Амин!
към текста >>
57.
Роден Крум Въжаров, ученик на Учителя
, 03.04.1908 г.
- получава стипендия да учи в School of Religion (Висше училище по
религия
) в Атина.
1927 г. - завършва Трета мъжка гимназия в София. По-късно се явява допълнително на изпити по латински език и история във Втора мъжка гимназия и по гръцки език в Първа мъжка гимназия, като получава съответните дипломи. 1927 г., септември - Крум среща Учителя Петър Дънов, познава го за свой Учител и определя пътя на живота си. 1927 г.
- получава стипендия да учи в School of Religion (Висше училище по
религия
) в Атина.
Това е американска институция, в която се обучават и подготвят лидери за Близкия изток. Студентите са от различни националности и при постъпването им се изисква да са завършили колеж и да имат духовна ориентация. Преподаването е било изцяло на английски език. В School of Religion има три катедри: „Теология“, „Религиозно обучение“ и „В служба на обществото“. Крум избира катедрата „В служба на обществото“.
към текста >>
58.
Разговор на Учителя с брат Даниел Цион и брат Азриел
, 09.08.1940 г.
Заключението на книгата завършва с думите: „Един Бог, една
религия
, един народ!
По-късно като видя, че не съм достатъчно добре облечен за зимата, равинът ме облече с нов, хубав балтон.Може да се зададе въпроса: Прие ли равин Даниел Цион Христа, към което го напътваше Учителят? - Да! Ще отговорим, ако се гледа по същество на нещата. Равин Даниел Цион прие Христа по дух, и Го прие напълно и безрезервно, а това именно е същественото, което не е изпълнено от мнозина, които са приели Христа само по форма и се наричат с неговото име. Че това е така, достатъчно ще бъде да разгърнем една от книгите на равин Даниел Цион, например „Трайният път на новия човек" - беседи за народа.
Заключението на книгата завършва с думите: „Един Бог, една
религия
, един народ!
" Какво по-голямо и по-пълно християнство от това? По-нататък, в приложението към книгата под заглавие „Към траен мир" равин Даниел Цион казва следните трезви истини:„Разумът през време на война престава да служи на истинското си предназначение".„Победителите сеят семето на една нова война, отнемайки правата и свободата на народите".„В кръвопролитните борби за власт и отмъщение или в защита на интересите на отделни нации, класи и съсловия, мир се не ражда".„Преди всичко участниците на мирната конференция трябва да решат унищожението на всички видове арсенали, произвеждащи за целите на войната. На мястото им трябва да изникнат фабрики за мирновременно производство".„Във връзка с това, необходимо е да се прекрати всякакво военно обучение. Военното обучение е една трагедия за съвременното човечество, което трябва да насочи всичките си сили към плодотворен мирен труд. Младежите жертвуват най-хубавата си възраст, за да се учат как да убиват хората, как да разрушават построеното с непосилен труд.
към текста >>
Носителите на религиозния егоизъм винаги са пораждали жестоки борби уж в защита на
религията
.
Децата трябва да отхвърлят изцяло възможността за проливане на кръв. Героизмът трябва да се постави на съвсем друга основа. Герой е само мирновременният труженик, този, който строи, а не този, който убива, при какъвто и да е случай и по каквато й да е причина".„Това възпитание трябва да започне още докато детето е в утробата на майка си. Само едно ново поколение може да даде едно осъществяване на горните условия за един действително продължителен и траен мир".Изобщо, в цялата книга равин Даниел Цион се старае да приобщи читателите си - своите сънародници - към новото, към идеите за новия живот. Той им препоръчва вегетарианството, като за целта цитира мисли от Питагор, Сенека, Плутарх, Волтер, Ламартин, Шопенхауер и Толстой.За религиозния егоизъм равин Даниел Цион казва: „Този вид егоизъм е не по-малко вреден от другите.
Носителите на религиозния егоизъм винаги са пораждали жестоки борби уж в защита на
религията
.
И вместо любов, както трябва да се предполага, сеели са омраза между хората".На много места, в подкрепа на окултните истини, той цитира Макс Хайндел, основателя на Розенкройцерското общество в Калифорния, Америка.Така идеите на Учителя, възприети от главния равин в България Даниел Цион, сочат на цялото световно еврейство нов път - единствения спасителен път - пътя към Христа! Днес световното еврейство и специално това в еврейската държава Израел, е поставено пред една важна, съдбоносна историческа задача - да разреши правилно, разумно въпроса, спора с арабския свят. Това е сериозна задача, която с полумерки, с малки компромиси и отстъпки, с хитрувания, а също така и със силата на оръжието, не ще се разрешат. И нека евреите не си правят никакви илюзии, нека на нищо друго не се надяват - никакви свръхоръжия не ще им помогнат. Изобщо, не трябва да се разчита на оръжието.
към текста >>
НАГОРЕ