Търсене в текстове за 'Режим'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 65 резултата в 53 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_06 ) Бъдещият строй – строй на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Жертвите във Втората световна война ще действат чрез хората, въплътени на Земята, за да се измени режимът, строят.
Рибите станаха модел за параходите, а птиците – за аеропланите. А моделът за новия строй трябва да се вземе от Висшите същества, защото днешният ред на нещата е детински и трябва да се измени. Даже вече формите трябва да се изменят, тъй като днешните са неподходящи. Възвишените същества, за които е писано в Писанието, че ще дойдат, именно сега ще дойдат. Ние казваме Отче наш с идеята, че всички хора имат Един баща и че всички сме братя; светът ще се уреди, ако хората приемат тази идея. Жертвите във Втората световна война ще действат чрез хората, въплътени на Земята, за да се измени режимът, строят. Сега се повдигат масите и е една необходимост те да се повдигнат. Сегашният строй не дава условия за задоволяване на културните нужди – човек работи цял ден за придобиване на материални блага, вечерта се връща уморен, не може да чете и ляга да спи. Трудът трябва да бъде колективен, като се работи общо. Във всички държави трябва да се въведе кооперативен труд и трябва да се даде работа на всички. Да няма човек, за когото да няма работа.
към текста >>

2. 5_27 ) Дарбите идат след плача - Боян Боев (1883 – 1963)

Убитите в политически и военни събития работят от Невидимия свят за смекчаване на режима, а големите престъпници, които умират, те пречат, понеже са слезли в една по-низка среда и са опасни.
Някои хора могат да проявят Любовта, но други – след хиляди години. Мъжете и жените са преходни състояния; на Небето няма мъже и жени. Днес ще стане вътрешна промяна в някои хора, които са работили и които са готови. Наближило е време да се роди нещо във вас и всеки от вас трепери дали ще издържи. Когато човек се роди, всеки ден ще му бъде събота – ден на Господа. Убитите в политически и военни събития работят от Невидимия свят за смекчаване на режима, а големите престъпници, които умират, те пречат, понеже са слезли в една по-низка среда и са опасни. Когато дойде Царството Божие на Земята, всеки ще бъде щастлив и ще има какво да работи. Ще има простор и в изкуството, и в музиката и във всяко друго направление, ще има условия да се достигнат най-възвишени идеи. Всеки момент носи своите възможности, а ти си недоволен. Бог приготвя все нови работи, за да те направи доволен и после като зърне, че си недоволен, пак приготвя нови и нови работи, докато почнеш да се чудиш. Хората нямат понятие за Мъдростта на Бога.
към текста >>

3. 3) Болести на кръвоносната система - Боян Боев (1883 – 1963)

Хляб няма да яде, докато трае този режим.
Изобщо, болният трябва да приема по-малко течности и по-малко течни храни. 13.3. Вегетарианство. 13.4. Да се избягват кисели, лютиви и солени храни. Храната да бъде слабо солена. 13.5. Да употребява следната храна: сурови настъргани моркови с малко лимон и дървено масло; варено цвекло с дървено масло и лимон; прясна коприва, само попарена с вода, пак с дървено масло и лимон; варено жито вместо хляб. Хляб няма да яде, докато трае този режим. Този режим помага много при високо кръвно налягане. 13.6. За известно време да се приложи суровоядство. 14. Ниско кръвно налягане 14.1. Засилване на храната. Да се употребяват масло, яйца.
към текста >>

Този режим помага много при високо кръвно налягане.
13.3. Вегетарианство. 13.4. Да се избягват кисели, лютиви и солени храни. Храната да бъде слабо солена. 13.5. Да употребява следната храна: сурови настъргани моркови с малко лимон и дървено масло; варено цвекло с дървено масло и лимон; прясна коприва, само попарена с вода, пак с дървено масло и лимон; варено жито вместо хляб. Хляб няма да яде, докато трае този режим. Този режим помага много при високо кръвно налягане. 13.6. За известно време да се приложи суровоядство. 14. Ниско кръвно налягане 14.1. Засилване на храната. Да се употребяват масло, яйца. Повече течни храни: гореща вода, супи, разбира се, силни.
към текста >>

4. 23) Духовна и материална храна - Боян Боев (1883 – 1963)

Някой страда от очи, от дробове, от стомах; да употреби сурова храна – един режим на естествена, природна храна, за да види какво влияние оказва.
Но един и същ метод не може да се приложи за мнозина, трябва разнообразие. Хлябът, както го правят сега, няма голяма хранителност, защото праната си е отишла; и като го турят във фурната, пак губи. По-добре е сварено жито, вместо хляб. За известно време, например за една седмица, може да се употребява сурово жито, накиснато във вода, но ще го дъвчите бавно. Плодовете, като се откъснат и като престоят, бързо изгубват от своята сила; значи, яжте ги пресни, най-добре току-що откъснати. Някой страда от очи, от дробове, от стомах; да употреби сурова храна – един режим на естествена, природна храна, за да види какво влияние оказва. Например за десет дни, сутрин, обед и вечер, по една круша и по една паничка жито. Следващите десет дни, сутрин, обед и вечер, по една възкиселичка ябълка и пак по една паничка жито. През следващите десет дни отново по някой плод, боровинки и тънкокоро грозде с паничка жито. Разнообразна е храната, която Природата е приготвила за човека. Знаете ли колко болести лекува зелето?
към текста >>

5. 66) Психични причини за болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Възможно е болестите да имат външни причини: простуда, неправилен режим на хранене, влажно жилище, заразяване с микроби и пр., но най-важни са психичните причини.
ПСИХИЧНИ ПРИЧИНИ ЗА БОЛЕСТИТЕ Днес група лекари посетиха Учителя. Отвори се въпрос за причините, които донасят болести. Учителя каза: Възможно е болестите да имат външни причини: простуда, неправилен режим на хранене, влажно жилище, заразяване с микроби и пр., но най-важни са психичните причини. Основните причини са психични, понеже правят човека предразположен към тази или онази болест и тогава малка външна причина докарва болестта. Когато болният се повдигне вътрешно, той непременно ще оздравее, макар и наглед да изглежда неизлечимо болен. Тогава могат да се възобновят и белият дроб, и мозъкът. Направи ли човек реална връзка с Бога и намери ли отвътре силата, ще оздравее. Болестите си имат причина в човешките мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

6. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

В бъдеще всеки ще има по две стаи и кухня, готвенето ще бъде улеснено – плодоядството ще бъде основен хранителен режим и ще има достатъчно време за духовна работа.
Природата казва: „Човече, не ти трябва много работа, само два часа физически труд са достатъчни.“ За добиване на храна са необходими два часа на ден. Когато всички хора станат добри и умни, тогава благата ще бъдат общи. А сега всички работят поотделно. При развитие на колективността няма да има недоимък и животът ще бъде по-сносен. Сега народите се въоръжават и толкова милиарди отиват нахалост, но когато хората заживеят братски, тези средства ще ги изразходват за свои удобства. В бъдеще всеки ще има по две стаи и кухня, готвенето ще бъде улеснено – плодоядството ще бъде основен хранителен режим и ще има достатъчно време за духовна работа. В бъдеще ще има и нов начин за въплътяване на хората на Земята. Начинът на въплътяване ще мине през няколко фази и в по-далечно бъдеще човек ще се самовъплъщава. Когато хората станат праведни и не съгрешават, ще има умерен климат. Не ще има никакви месоядни животни. Няма да ги има и тези противоречия, които са сега, тогава и паразитите ще изчезнат.
към текста >>

7. 31) Излизане от тринадесетата сфера - Боян Боев (1883 – 1963)

Хитлер ще падне и в Германия ще се измени режимът.
Евреите пострадаха, понеже не приеха Христа, а християните страдат, понеже не приложиха Учението на Христа. Но тези страдания ще помогнат на хората да намерят Бога. Добрите хора очакват Господ да дойде отвън – там е всичкото им заблуждение. Сега трябва да приемем вътрешното освобождение. Братът запита какво ще стане с Германия. Хитлер ще падне и в Германия ще се измени режимът. Пророкът е казал: „Още веднъж ще се съберат всички народи на бой и ще им се даде един урок, който никога няма да забравят и ще се научат тогава да служат на Бога.“ Народите, като минат през огън, ще се изчистят и ще служат на Бога. Когато хората воюват, те вършат престъпление, а това не става по Воля Божия. В бъдеще във време на война ще приспиват воюващите и ще им отнемат оръжието. Това ще го правят Светлите духове и няма по-силно оръжие от това средство. Днес силата на Черната ложа се взема и минава в ръцете на Бялата ложа.
към текста >>

8. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

След като практикувала известно време вегетарианския режим в къщи, тя се похвалила, че децата се променили: станали кротки, милостиви, добри, с нежни обноски.
Учителят казва: „Като се храни с месо, човек възприема нещо от психичните качества на животното, чието месо е ял. Ако един човек иска да живее чист, добър живот, непременно трябва да напусне месоядството. Докато човек яде месо, докато пие вино и други питиета, никакъв дух не може да се пробуди у него.” Лозински говори за една майка, която се оплаквала, че децата й били груби, постоянно се карали и биели. Тогава тя била посъветвана да измени храната им. След като практикувала известно време вегетарианския режим в къщи, тя се похвалила, че децата се променили: станали кротки, милостиви, добри, с нежни обноски. Русо, един от най-бележитите педагози в историята, ясно е прозирал връзката между храната и характера. И затова препоръчва растителната храна за децата. Ето какво казва той по този въпрос: „Като едно от доказателствата, че месната храна не е свойствена на човека, може да се посочи на равнодушието, което имат децата към нея и на предпочитанието, което те винаги правят на зеленчуците, млечните ястия, плодовете и т.н. Извънредно важно е да не се извратява този природен вкус и да не се правят децата месоядни, ако не заради тяхното здраве, то поне заради техния характер, защото - обяснявайте, както искате това - несъмнено е, че тези, които обичат много месото, биват хора жестоки, жестоко-сърдечни. Това наблюдение се е потвърждавало във всички страни и във всички времена.
към текста >>

9. 08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Теософите пробудиха интереса към окултното, ала изнесените от тях възможности за ускорена еволюция и реализиране на свръхчовешки способности и сетива, тласнаха някои в неестествени режими и неправилни илюзорни пътища.
Всичко това беше една добра агитация за техните идеи. Идеите на Земенхоф за общ международен език - есперантото - също събират хора. Изявяват се още всевъзможни клонки от утвърдената православна религия като съботяни, евангелисти, баптисти, Ангелска тръба и пр. Но те са само някакъв вял повей от екрана на епохата. Спрях се малко по-обстойно върху Теософското общество и това на Толстой, защото те изиграха една значителна роля в нашите духовни среди, и в добро, и в неблагоприятно отношение. Теософите пробудиха интереса към окултното, ала изнесените от тях възможности за ускорена еволюция и реализиране на свръхчовешки способности и сетива, тласнаха някои в неестествени режими и неправилни илюзорни пътища. Толстой пък със своето въздържание, вегетарианство и естествен, близък до природата живот, стана нещо като предтеча на Учителя. Защото това беше като едно необходимо условие за онези, които искат да следват Учителя. Но и тук се явиха крайности, които спъваха. Ще приведа само по един случай от спънките, които теософските и толстоиските идеи, приети в тяхната неправилна форма, донесоха на Братството.
към текста >>

10. 40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Те пък от своя страна имаха задължението, като новак да ме запознаят с режима и порядките на този специален институт на човешкото общество.
Един приветлив човек, когото не бях виждал никога, но той ме познавал, даде разпореждане да ми се стори място. И аз се намерих на един от наровете, между хората със съдба, подобна на моята. В монотонния им и еднообразен живот и най-малкото събитие будеше голям интерес. Неписан закон при тези случаи беше, всеки новодошъл да разкаже не само причините за своето идване тук, но и цялото си житие и битие. Не направих и аз изключение. Те пък от своя страна имаха задължението, като новак да ме запознаят с режима и порядките на този специален институт на човешкото общество. Между затворниците в залата имаше и такива, лежали години наред, които така вещо познаваха наказателните закони, че всеки адвокат би им завидял. Те именно, като съдии разгледаха моя случай и определиха тежкото ми наказание, което би трябвало да ми се даде. И така, заредиха се дългите и монотонни дни и нощи. За голяма моя радост мястото на нара беше до тесен прозорец, откъдето можех да гледам някаква гора, възвишения и небето със своите промени. Всичко това внасяше в мен бодрост, но и осъзната мъка, че ние разбираме великите творби на Бога, едва тогава, когато изгубим възможността да се ползваме от тях.
към текста >>

Режимът ни там предвиждаше да ни извеждат на разходка или както се казва "на каре", предиобед и следобед по около едни час.
Когато видях председателя на съда, който ме гледаше със суров и безмилостен поглед, аз изтръпнах, разбирайки тежката съдба, която ми се готвеше. Но при започването на процеса се оказа, че някакъв много важен и необходим свидетел не е налице и моят адвокат предложи, на съвършено законно основание, делото да се отложи. Съдиите нямаше как - приеха. Още тогава се реши, че то ще се гледа в Габрово, където състав от съдии периодически разглеждаше по-тежки дела. Отново бях върнат в затвора. Режимът ни там предвиждаше да ни извеждат на разходка или както се казва "на каре", предиобед и следобед по около едни час. Един ден, както се разхождах преди обед, гледам встрани от мен, малко над главите на другите затворници - Учителя! Видях Го напълно реално, но как, аз не мога да кажа. Гледа ме със светнало и приветливо лице. Това напълно ме успокои, разбрах, че ще бъда освободен и никаква присъда няма да ми наложат. След около двадесетина дни или може би месец, бях известен, че ще бъда закаран на делото в Габрово.
към текста >>

11. 86 ТОМЧЕТО 'ЗАВЕТЪТ НА ЛЮБОВТА' - Николай Дойнов (1904 - 1997)

създадоха се обвинения за съдене на виновниците от миналия режим.
Всички спокойно се нагласяваха към настъпилите по други условия на живот. Само Учителя е знаел какво предстои. Едва когато си замина, онези, пред които беше казал по нещо в Мърчаево, започнаха да си спомнят и обясняват казаното.“ Политическият живот в страната следваше своето развитие на един мъчителен и преднамерен план, към ликвидиране на миналото и всичко друго, което е извън партията на комунистите и нейните партийни директиви. През октомври и ноември се състоя тъй нареченият Народен съд. създадоха се обвинения за съдене на виновниците от миналия режим. Арестуван беше и Любомир Лулчев, обвинен като съветник на цар Борис. През това време Учителя говори беседите, отпечатани в третия том „Заветът на Любовта“. Но явно се забелязваше Неговото телесно отслабване. Въпреки това състояние, Той направи няколко екскурзии до онези любими места, свързани с Делото Му. През тези екскурзии, както отбелязва Борис Николов, който всякога Го е придружавал, Учителя често се е спирал, стоял по няколко минути и с усилие на волята продължавал пътя Си.
към текста >>

12. 88 ТЕЛЕГРАМАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Още повече, че Учителя го е спасил не от едно преследване на полицията през бурните времена на отминалия режим.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] ТЕЛЕГРАМАТА Разрешението за погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото беше желанието на всички ни, беше една сериозна задача за старейшините от Братството. Въпросът сериозно се обсъди и се стигна до заключението, че е добре да се поиска разрешението на Георги Димитров, който по това време беше още в Москва. Разчиташе се на неговото близко познанство с Учителя, още от времето, когато са били непосредствени съседи на улица „Опълченска“66. Още повече, че Учителя го е спасил не от едно преследване на полицията през бурните времена на отминалия режим. Братята решават да подадат телеграма от името на доктор Иван Жеков, наш брат, което нещо той веднага направи. Отговорът на Георги Димитров за съгласието му Учителя да бъде погребан на Изгрева, идва навреме и министерството на Вътрешните работи дава писмено разрешение. В получаването на това разрешение точно на време има един интересен, едва ли не мистичен елемент. Имало е съдействие от Невидимия свят, нещо като малко чудо. Дежурният телеграфист, който предал телеграмата за Москва, разказва: „Телеграфските връзки по това време до Москва не бяха много уредени.
към текста >>

13. 3. ТРИУМФЪТ НА ДУШАТА - АДЕПТЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Едновременно с изучаването трябва да подложим тялото на дисциплината на хранителен режим и въздържание от полови отношения.
Външният му живот е твърде кратък и враждебните сили, които трабва да преодолее, са твърде могъщи в течение на настоящия цикъл, затова адептът не може да бъде създаден от тези сили и зародишни психични качества, които са достатъчини за обикновения смъртен. Някой, който претендира за такъв, често се е изказвал така: "Адептът - това е извънредно рядко цвете на епохата.'" Обаче, всякога се случват по няколо от тези цветове във всяка раса в течение на едно поколение. Всяко семейство на човечеството произвежда из себе си този рядък цвят, след което се изтощава в този цикъл, понеже е достигнало зрелостта си. Не всички редки цветове на царствена лилия достигат състоянието на адепт, като изтощават силите си в други насоки за благото на човечеството, но само някои души имат възможности и първите необходими условия. И затова, когато тези първи цветове съществуват, то необходимо е да се посвети толкова време, колкото е възможно, за изучаване духовните предмети и да се придобият знания по всичките отрасли на окултизма, доколкото това е възможно на външния план. Едновременно с изучаването трябва да подложим тялото на дисциплината на хранителен режим и въздържание от полови отношения. Човешката душа трябва да бъде съвършено освободена от душата на животните, т.е. трябва да е в сила да се развие в сферата на доброто, като даде път на възвишените човешки стремежи. Животинските качества и апетити, вместо да бъдат свързани и укротени като диви зверове, както учат някои източни окултисти, трябва постепенно да бъдат развивани и преобразявани в човешки качества. Проблемът за доброто и злото трябва да бъде разрешен в човека. И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен.
към текста >>

Що се отнася до режима, необходимо е преди всичко постепенно, но възможно по-скоро да се освободи от всяко желание за месна храна.
Животинските качества и апетити, вместо да бъдат свързани и укротени като диви зверове, както учат някои източни окултисти, трябва постепенно да бъдат развивани и преобразявани в човешки качества. Проблемът за доброто и злото трябва да бъде разрешен в човека. И в това разрешение се намира жизнената точка на падане или тържество, да победиш или да бъдеш победен. Повтарям, че човек е сложно същество и че неговото съвършенство се състои в хармоничната еволюция на всички съставни части, а е очевидно за всеки мислещ ум, че ужасната мислеща практика на аскетизъм, безбрачие и пр. осакатяват и свързват животинската душа, вместо да я преобразяват по пътя на развитието в полезен, послушен и твърде важен фактор в седморната природа на човека. Що се отнася до режима, необходимо е преди всичко постепенно, но възможно по-скоро да се освободи от всяко желание за месна храна. В месото на животните частиците на растителната материя съвършено са поляризирани към душата на животното и затова, когато те влязат във човешката система, стремят се да поддържат и укрепват животинската душа, която искаме да развием и пресъздадем. Рибата е доста отдалечена от човека и затова може да бъде позволено на на-чинающите, но по пътя. по който те прогресират, растенията и плодовете трябва да съставят тяхната храна. На друго място (в главата "Тайната на пола") ние говорим за половите отношения, за брака и неговите Тайнства, но тук е необходимо да кажем няколко думи, предвид на тази ужасна опасност, която може да произлезе от лъжливите учения, разпространявани от Братството на Черните маги. Чисто Божествената Любов е велик ток, в хармония с който съзвучат всички тонове на безкрайния свят.
към текста >>

14. 4. МЕДИУМИЧНОСТ -НЕЙНАТА ПРИРОДА И ТАЙНИТЕ Й - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета.
Сферата, която се оживява от духа е пропорционална на степента на очистената субстанция. Най-голяма материална оживотвореност се намира в мозъка и нервната система на човека. Тук субстанцията е така чиста и Духът се смесва с материята в мярка и пропорция, каквито са нужни за образуването на астромагнетическото звено, свързващо субективния и обективния светове. Това същото е вярно и но отношение на интелектуалните и душевни качества - умът всякога получава храната си от великия източник на Божествената Мъдрост. Симпатията и любовта заемат своето начало от Океана на Божествената Любов, която е Душата на Вселената. Когато учениците на окултната наука желаят да развият своите духовни качества, за да могат да влязат съзнателно във връзка с духовния свят трябва да следват режим на чисто вегетарянство и в същото време да живеят сред природата, сред цветущите ливади и полета и по планините, покрити с борове и хвойнови дървета. Такъв начин на живот е именно този, който може да подготви ума и разположи душата към висшите духовни състояния. Градовете не са подходящи за такава духовна работа, защото там хората са духовни и егоиста и се намират под властта на най-нисшите духовни същества, които често образуват огнища на духовни или умствени заболявания, което препятства на духовното развитие. В такива неблагоприятни условия духовният прогрес е абсолютно невъзможен. И тези, които работят при такива условия, са длъжни да избягват практически занимания с магията и с духовни явления, като развиване на сензитивност и медиумичност, за да не попаднат под влиянието на нисшите духовни същества. Сега ще се опитаме да обясним законите и тайните на медиумичността.
към текста >>

15. Земният тип - меланхоличен темперамент - Влад Пашов (1902- 1974)

Режимът на хранене трябва да бъде такъв, че да придаде мекота, която липсва в този тип и да внасят в организма достатъчно течности.
Не обичат да говорят много. Между тях често се намират самоубийци. При този тип се срещат дълбоки философи и мислители, големи изобретатели, велики гении. Между тях има и най-екзалтираните и опасни заговорници. Когато виждат насън вулкани и земетръси, това е признак за разстройство на тяхното здраве. Режимът на хранене трябва да бъде такъв, че да придаде мекота, която липсва в този тип и да внасят в организма достатъчно течности. Трябва да употребяват повече вода. За тях се препоръчва да дружат с весели и млади хора, за да разсейват тъгата си. Добре е да разнообразяват занятията си. За тези от тях, които се занимават с умствена работа, е потребно от време на време да се занимават и с физически труд. Топлата и влажна температура е благоприятна.
към текста >>

16. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Някой се подлага, например, на картофен режим.
Когато човек приема повече храна, отколкото трябва, с това измъчва стомаха си, но когато приема по-малко храна, отколкото трябва, това е друга крайност. 135. Храненето на Ученика. Когато Окултният Ученик яде, той трябва да бъде доволен от храната, да забрави всичко наоколо си и да благодари на Бога. Да знаеш, как да ядеш, това е цяла музика. Второто условие при храненето: Окултният Ученик трябва да избягва еднообразна храна. Някой се подлага, например, на картофен режим. Цял месец се храни само с картофи, друг се храни цял месец само с череши, само с грозде и пр. Това не е правилен начин на хранене. Ще опитвате всички видове храни, всички видове плодове. Винаги трябва да разнообразявате храната си, защото всеки вид храна съдържа специфични енергии, необходими за организма ви. У човека има едно специално чувство, което на всяко време му подсказва какво трябва да яде.
към текста >>

17. ИКОНОМИЧЕСКИ ФАЗИ В СВЕТОВНАТА ИСТОРИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

При тази фаза главен фактор е родовата аристокрация и режимът на тираните; действал е безпрепятствено марсовият бич и в обществения живот е господствало безправието.
За изясняване на казаното по-горе, бихме желали да хвърлим още светлина върху големите фази в общата история на света, защото считаме, че въпреки наглед убедителната аргументация на апологетите на гореспоменатите две антагонистични идеологии, за разумния и непредубеден съвременник е все още трудно да разбере причинния комплекс на този антагонизъм. Първата фаза в икономическата структура е фазата на робството, което е тясно свързано с насилието, мъчението и безправието. Насилието, т.е. утвърждаване правото на силния, е господстващ закон в животинското царство. Хилядолетия, особено в античния свят, е господствал законът на насилието в икономическия и социалния живот на народите. При тази фаза главен фактор е родовата аристокрация и режимът на тираните; действал е безпрепятствено марсовият бич и в обществения живот е господствало безправието. Робството е било главната социологична основа на античния свят. Копието, стрелата и мечът на бога Марс са били считани за нещо свещено, за дело на боговете и те са решавали всичките спорове между човеците. При отделни бойни стълкновения, единоборството между вождовете често е било считано за воля на боговете и неговият резултат се е вземал като акт за разрешаване на стълкновението. В такъв свят на култ към силата, законът за справедливостта е бил напълно изключен. Икономическият апарат, в лицето главно на земеделието, се е опирал през тази фаза главно върху робството.
към текста >>

18. ХАРАКТЕРИСТИКА И ПРИЧИНИ ЗА СЪВРЕМЕННАТА КРИЗА - Методи Константинов (1902-1979)

Идеята бе за създаване на междудържавни кооперативни режими за експлоатиране на неизползвани световни икономически обекти (блатисти, пустинни и недостъпни райони), като богатите държави внесат източници и капитали, а бедните - своя труд и опит.
Имаше трезви икономисти и социолози, които документално установяваха, че технико-производствената апаратура е в състояние да осигури няколко пъти по-високо жизнено равнище на всички, и то при работен ден от 4-5 часа. Но за това бе необходимо (необходимо е и днес) да се усъвършенства социалното устройство на обществото, за да се увеличи консумативната мощ на народонаселенията. Но възможността да се скъсява работния ден, за да се ликвидира безработицата и да се засили консумацията, се сблъскваше е един неорганизиран световен пазар: народи с ограничени природни ресурси (Япония, Италия и др.) водеха борба върху него, базирайки се единствено върху по-продължителния и по-ниско заплащан работнически труд. И пазарите в технико-производствената и финансова организация бяха станали световни по мащаб и характер, а междудържавните отношения си бяха останали такива, каквито са били още в края на миналия век. В епохата около 1929-1930 г., когато се разискваха причините на кризата и възможностите за нейното премахване, имаше напредничави умове, които препоръчваха солидаризиране между държавите с обилни природни източници и държавите, бедни откъм такива, но разполагащи с опитна работна ръка. Идеята бе за създаване на междудържавни кооперативни режими за експлоатиране на неизползвани световни икономически обекти (блатисти, пустинни и недостъпни райони), като богатите държави внесат източници и капитали, а бедните - своя труд и опит. Само така би могла да бъде премахната безработицата, недостатъчния трудов доход, слабата консумация, а от там и кризата в пласирането. Защото, при наличната неорганизираност на световния пазар, при безскрупулната конкуренция между националните стопански предприятия и техните обединения, борбата се изостря и води до сътресения и до прибягване към саморазправа. И социолозите посочваха, че ако това положение на неправда, безизходица и конфликтност в отношенията остане, някои от по-бедните и лишени от възможности народи ще потърсят пътя на агресията, за да променят това несправедливо състояние на нещата. И всичко това ставаше на фона на една обърканост и безперспективност: докато милиони недояждаха и се бунтуваха, едрите производствени единици ограничаваха земеделското и индустриалното производство и ликвидираха непродадените стоки, за да запазят съществуващите цени и печалби. Така милиони хора оставаха извън производството и без средства за консумация.
към текста >>

19. ЕРОЗИЯ НА БРАКА - Методи Константинов (1902-1979)

В миналите патриархални режими жената е оставала зад кулисите на обществената дейност.
ЕРОЗИЯ НА БРАКА Отраженията на този идеологичен отлив са силно изразени в междуполовите отношения. Като социологична и правна институция, бракът отговаря твърде малко по форма и съдържание на новите изисквания. Това се подчертава особено ярко от мощната вълна за еманципиране на жената. В миналите патриархални режими жената е оставала зад кулисите на обществената дейност. Днес, особено при смяната на социалния строй и на стопанските системи, бракът е поставен на основна преоценка. Премахнат е неговият религиозен израз и се преминава изключително в съответните разпоредби на държавната власт. Разбира се, че тази промяна в известно отношение е чисто формална. Но съвременната жена навлиза в обществените отношения и се проявява като творческа страна. Материалните съображения, които в миналото са били важен стимул и съществен елемент в основата на брака, са изгубили вече своята някогашна стойност.
към текста >>

20. ПРЕОДОЛЯВАНЕ НА КРИЗАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Явяват се признаци за облагородяване на политическите отношения, за издигане на международното мнение, за смекчаване на политическите режими.
От средата на века се кръстосват интересите на великите сили, което винаги носи дълбоки сблъсъци в сферата на политиката и валутни кризи на международна почва. Това е време на напрегнати социални борби между двата икономически фактора - труда и капитала. Собствеността като правно понятие се преразглежда в световни размери. Религията, с нейните догми, йерархии и ритуали, също е подложена на безпощадна критика. Това време донесе в политиката падане на култа към личността [2] Настъпва опомняне в съзнанието на политиците. Явяват се признаци за облагородяване на политическите отношения, за издигане на международното мнение, за смекчаване на политическите режими. Тези тенденции са намерили израз в устава на най-голямата международна организация - Обществото на Обединените Нации. От края на 60-те години започва среща на стария свят, който си отива, с новия свят, който величествено се появява. Тази среща носи от една страна големи обществени смущения и революции, а от друга - небивал разцвет в научните дисциплини, открития във физиката, химията, астрофизиката, разкриване на тайните на ядрените енергии и на загадките на безкрайните галактики. Философско-идеологичната борба между двете системи се засили, особено в областта на международното право. Колониализмът изчезна напълно.
към текста >>

21. ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ (ООН) И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО (ОНЧ) - Методи Константинов (1902-1979)

- отхвърлянето на колониалните режими,
Нямаме възможност да се спираме върху формално-правната страна на Устава на ООН, но бихме желали да насочим погледа си върху съдържанието на тази международна институция. Както е известно, двете противоположни системи я издигнаха с главната цел да осигурят световния мир и да установят мирно съвместно съществуване и сътрудничество. Така, за пръв път, на международна почва се създава многостранен, открит и безсрочен международен договор. Безспорно, никой не би могъл да отрича голямото значение на дейността на ООН в този сериозен исторически момент. Важни задачи на ООН бяха: - отхвърлянето на колониалните режими, - подпомагането на национално-освободителните движения, - а също и опитите за обуздаване на международната агресия. От не по-малко значение е поставянето на проблемите за разоръжаване, както и редица други инициативи от хуманен, културен, здравен и научно- технически характер. Бихме желали да засегнем издигнатите две формули: „от позиция на силата" и „борба за мир", като предпоставки за мирното съвместно съществуване между двете противоположни социално-идеологически системи. Формулата „Мир от позиция на силата" се изгражда върху схващането на т.н.
към текста >>

22. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Имат си ритуали, имат си режими, всичко, през целия ден е извършва по определени ритуали и няма никаква свобода.
Но моя въпрос е какви са тези две братства? Искам да кажа, ако тези хора на Михаил са готови да признаят действително Истината и Великия Учител Беинса Дуно, аз съм съгласна. Но трябва да знаете, че те са фанатизирани и че за тях Великият Учител е Михаил Иванов. Точно обратното, те гледат да привлекат българите в тяхното общество. А в тяхното общество там са, там е нещо като църква, всъщност като секта. Имат си ритуали, имат си режими, всичко, през целия ден е извършва по определени ритуали и няма никаква свобода. Пълно е с хора от различни страни с техните разкошни коли, защото какво вече казах това, са богати хора. И когато ние отидохме там, ние нямахме право дори да припарим, да влезем в имението. Българската група беше вътре. Ние отивахме само до приемната, т.е. отварят се грамадните врати, през които идват колите и се влиза до приемната където има голям, широк двор и паркинг където си оставят колите.
към текста >>

23. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

След завръщането си в София, създава много по-строг режим за евреите.
Според ЗЗД, при прилагане на специалния данък върху имуществото на евреите масово се стига до пълното му конфискуване. Хитлер, готвачите на когото бяха мъж и жена от еврейски произход, решава да унищожи и всички евреи от завзетите от Русия области. През август 1942 г. се създава омразната КЕВ - комисия по еврейските въпроси, начело с Александър Белев, ратник антисемит и протеже на Габровски. Той лично отива в Берлин, за да получи нареждания в борбата срещу евреите. След завръщането си в София, създава много по-строг режим за евреите. Освен звездите и знаците по домовете и магазините, много евреи са изселени от София, радио-апаратите и телефоните им конфискувани, много магазини затворени, а мъжете от 25-45 годишна възраст мобилизирани в трудови бригади да работят по пътищата на България. Митрополит Стефан успява да издейства от правителството тези драконови мерки да не важат за покръстените евреи. Даже Филов освобождава женените за неевреи от носенето на жълти звезди. Евреите научават, че има депортирани, но не вярват, че това може да стане и в България. В началото на 1942 г., виждайки голямата опасност за еврейската общност в България, председателят на Софийската еврейска община - равин Давид Цион, отива при Учителя Петър Дънов да иска неговото съдействие.
към текста >>

24. 5.1 Трудности в школата - Светозар Няголов ( -2013)

Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат." Това ние го видяхме и опитахме след образуването на ТКЗС от комунистическия режим.
Почти всички комуни пропадат. Постепенно всички комунари започват да се връщат в школата при Учителя и редовно да посещават беседите. Един брат, който взема участие в организирането на почти всички комуни, след тяхното пропадане отива при Учителя и го пита: „Учителю, защо не успяха комуните, които ние създадохме с такава голяма любов, вдъхновение и безкористен труд? Отначало всичко вървеше добре, докато имаше храна и средства. Но щом се явеше някоя трудност като буря, градушка, наводнение, всеки грабваше каквото може от комуната, и тя преставаше да съществува." Учителя отговаря: „Дотам е стигнало съзнанието на българския народ. Той не е готов още за общ комунален живот и в бъдеще, ако се правят такива комуни, пак същият резултат ще имат." Това ние го видяхме и опитахме след образуването на ТКЗС от комунистическия режим. Явява се и втора трудност в школата. Младите, които идват при Учителя, не искат да учат, а само да слушат лекциите му, да напълнят по една раница с отпечатани беседи и да тръгнат да проповядват новото учение в България. Учителя спира това залитане, като им казва, че те трябва да знаят светските науки отлично, за да могат да разберат добре и Словото, което се проповядва в школата. Светската наука е основа на знанието. „Ако светската наука не знаете и не разбирате, как ще разберете Божествената?
към текста >>

25. 7.18 Йорданка Жекова - Светозар Няголов ( -2013)

Особено тържествено се отпразнува отпостването от житния режим, който тя ръководи.
Заварва я да готви усилено и приготовлява необходимото за вечерята: боб, тиква, сарми със зеле, баници и други. Тя й съобщава желанието на Учителя, а Йорданка отговаря: „Кой ще се занимава със Симо да го вика, когато имам толкова още работа да свърша? " Станка Тотева си отива вкъщи и на другата сутрин научава, че в къщата на Йорданка дошла милицията и им забранила да се събират. Така вечерята не се провежда. До края на живота си Йорданка събира приятелите на общи вечери по различни поводи в старата и после в новата си къща. Особено тържествено се отпразнува отпостването от житния режим, който тя ръководи. Заминава си нейна съгражданка от Варна — Софито, и Йорданка казва, че е дошъл и нейният ред. Почива скоро след Софито — на Нова година, 1 януари 1978 г.
към текста >>

26. 7.21 Пано Славов - Светозар Няголов ( -2013)

Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дена.
Така той разбира на дело как работи Законът на изобилието. При разговор на Учителя с група приятели Пано пита колко дни през годината човек трябва да пости. Учителя отговаря: „На човека е определено да живее 120 години на Земята, от които 40 години трябва да прекара в пост." Всички се споглеждат и казват, че това е невъзможно да се изпълни. Пано се замисля дълбоко върху думите на Учителя и си казва: „Аз постя по два дена в седмицата, това са 8-9 дена на месец. За една година правят около 100 дена. Двадесет дена правя житен режим и стават 120 дена. Значи, една трета от годината аз прекарвам в пост. Тъй като 40 години са една трета от живота на човека на Земята, значи напълно реално може да се изпълни тази задача, дадена от Учителя за разумен живот на Земята." Пано дълго време работи в ямболското братство и често прави пост до 40 и повече дни. Храни се малко, физически е слаб, но с много бодър дух. Към края на един дълъг пост при него отива група братя и сестри и започват да го критикуват, че пости твърде много.
към текста >>

27. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Валентина правела житен режим и още ядеше жито, започнат при новолуние.
Изкачихме се с Валентина на Мусала, където имаше десетина наши приятели. Дойде и Емилия и заедно с нея и приятелите посрещнахме есенното равноденствие. Преспахме на станцията и на другия ден (24.09.) посетихме Малка Мусала и на 25, събота се прибрахме в София. Емилия напълно се възстанови от психическото си разстройство. На 18 март 2000 година отидохме в Боровец, качихме се с лифта до Ястребец и минахме по зимния път до хижата, където пихме чай, преоблякохме се и тръгнахме нагоре. Валентина правела житен режим и още ядеше жито, започнат при новолуние. Не беше пила достатъчно вода и при Палеца й прилоша и припадна. Разтрих й малкия мозък и постепенно се върна - отвори си очите, въздъхна и стана. Хванах я за ръка, за да й предавам енергия и я водих до заслона „Хималай". Поръчах чай и тя изпи 16 чая един след друг и дойде на себе си напълно. Преспахме в заслона и сутринта се качихме с раниците на Мусала, където посрещнахме изгрева на слънцето.
към текста >>

На Валентина й направих строга бележка - когато е В пост или режим, да не посещава Мусала.
Хванах я за ръка, за да й предавам енергия и я водих до заслона „Хималай". Поръчах чай и тя изпи 16 чая един след друг и дойде на себе си напълно. Преспахме в заслона и сутринта се качихме с раниците на Мусала, където посрещнахме изгрева на слънцето. Преспахме в станцията и на 20 март посрещнахме началото на пролетта - влизането на слънцето в нулевия градус на зодиакалния знак Овен в 10 часа и 35 минути. Нямаше лифт и слязохме пеш до Боровец и се прибрахме успешно в София. На Валентина й направих строга бележка - когато е В пост или режим, да не посещава Мусала. На 15, 16, 17 декември 2000 година посетихме Мусала: Истиян Хлебаров, Елена, Валентина, Емилия и аз. До Боровец отидохме с пикап, а с лифта се отзовахме при хижа Ястребец. Тръгнахме по зимния път и стигнахме до хижата следобед, където се преоблякохме и пихме чай. Продължихме нагоре и след Палеца излезе силен северозападен вятър, падна мъгла и бързо затъмня. След 17 часа беше тъмно, имаше преспи и дълбок сняг и бавно, мъчно стигнахме до заслона „Хималай".
към текста >>

28. Средното евангелско училище в Свищов - Георги Томалевски (1897-1988)

Вярно е, че и в православната църква има строго дори сурово монашеско подвизаване, но за него се изисква и специална обстановка и специален режим.
Това, което можем да кажем тук и което имаме основание да считаме за сигурно, то е, че Учителят се приобщи за известно време към методистките евангелски среди не да прави кариера като духовник от някоя деноминация, но да изучи техния живот и да види кое е по-добро и по-приемливо за едно по-малко помпозно богослужение в сравнение с други църкви и обряди. Освен това известно е, че при методистите от евангелските църкви съществува един строг порядък, повече въздържание, по-сурова дисциплина. Много от наставленията на методистката църква насочват човека към природосъобразен живот. Учат го на понасяне несгодите на живота и строго изпълнение поетите обещания и обязаности. Разбира се, и при всяка друга църковна организация се поставя като основна задача изпълнението на тези неща, но това тук остава някак незабелязано в течение на самия граждански живот. Вярно е, че и в православната църква има строго дори сурово монашеско подвизаване, но за него се изисква и специална обстановка и специален режим. В православието и католицизма има манастири, където хората, отдалечени от шумния живот, вършат подвига на самоотричането, но пък там са възможни поради еднообразието и скуката известни непрепоръчителни и неприятни отклонения. Учителят по всяка вероятност, а това е много близо до ума, като се има предвид начина, по който той провеждаше по-късно беседите си, е харесал и приел опростената форма за формиране на едно духовно общество, като, разбира се, духът, вътрешното съдържание е съвсем ново, негово и специфично. По-нататъшното развитие на нещата, както ще видим в настоящата книга, потвърждават напълно такова допущане. Завършилите Богословското училище в гр. Свищов през месец юни 1886 г.
към текста >>

29. Годините от 1909 до 1915 - Георги Томалевски (1897-1988)

При каквито и условия да се намира, каквито и режими да тежат над главата му, той не променя домашния си бит и навиците си.
Годините от 1909 до 1915 Изминали са само 37 години от освобождението на България от отоманско иго. Животът, битът, уредбата и нравите на народа са горе-долу същите, каквито той е имал през робските години. Българинът има една черта, която съставлява и една от добродетелите му. При каквито и условия да се намира, каквито и режими да тежат над главата му, той не променя домашния си бит и навиците си. Може да му говорят всякакви оратори и съмнителни книжовници за неговото добро, но той пропуща думите им през много едро сито и задържа само някои от тях. Той запомня това, което е предварително преценил за себе си и тук-там това, което е оценил по сърце. Това е причината, поради която някои мислят, че българският човек приема всичко, търпи всичко и вярва на всичко, което му се казва. Че търпи, това е истина, но че вярва е голям въпрос. За българина казват, че няма религиозно чувство.
към текста >>

30. Един разговор с Т. П. и приказка за ледения дворец - Георги Томалевски (1897-1988)

Колкото строги, категорични и застрашаващи да са законите и санкциите на фанатичните поддръжници на режимите, неусетно, кротко, но с вътрешна мощ новото завладява умовете и волята на хората.
Аз - най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, да осветя Неговото име и да Му се отплатя с пълна признателност.“ За тези от вас - казваше той, - които са запознати с истината на тайната наука, ще кажа следното: В нашата епоха е характерно това, че навлизаме във влиянието на Водолей. Специфичните енергии на този знак се отправят към нашата планета, за да създадат нова култура. Колкото и консервативни да са хората от онази значителна част от жителите на земята, която се опитва да спре идването на вълни на обновление, усилията им ще останат безплодни. Космическият план е над всички човешки планове и смешни ще изглеждат усилията да се задържи старият порядък. Колкото строги, категорични и застрашаващи да са законите и санкциите на фанатичните поддръжници на режимите, неусетно, кротко, но с вътрешна мощ новото завладява умовете и волята на хората. Във философската мисъл, в науката, в литературата, както във всички останали изкуства се долавят елементи на ново светоразбиране, а това ново идва от вътре като подсещане, че старите схващания са негодни и абсурдни при тия гигантски крачки на науката и при тая нова чувствителност на някои индивиди от младите поколения. Такива истини, които досега се считаха за лековерни и абсурдни, вече приемат облик на реалност, а самото понятие реалност неусетно бързо разширява своите граници. Човечеството изглежда преситено от несъстоятелните, изкуствено нагласени обяснения на живота, родени преди повече от едно столетие, когато човешката, напредваща за това време, мисъл трябваше да се бори срещу средновековните суеверия и фанатизъм. Тъкмо за това време бе създадено материалистическото учение, което изживя вече своето време и което е вече съвсем негодно за новото време. Упоритите крепители на старото - религиозни догматици или атеистически величия, се боят да отстъпят от позициите си, защото знаят, че новото не само ще проветри техните бърлоги, но ще отнесе и тяхната философия.
към текста >>

31. Без лъжа - Георги Томалевски (1897-1988)

Колите по това време били под режим, нямало достатъчно бензин, правили се икономии и много трудно - само за най-належащи случаи, се отпущала кола.
веднага се заел да уреди всичко около изпълнението на тази задача. Той отишъл бързо при брат Б. Н. и му съобщил, че Учителят изказал желание да отидат на Мусала. Двамата братя седнали да обмислят тази екскурзия. Най-трудното от всичко било да се вземе разрешение за кола до Чам Кория. Колите по това време били под режим, нямало достатъчно бензин, правили се икономии и много трудно - само за най-належащи случаи, се отпущала кола. Брат Б. Н. казал на Боян: - Ще ида в агенцията да извадя разрешително. Тръгнал братът, намерил службата. Пред гишето - дълга опашка, а на самото гише един чиновник - студен, невзрачен като идол.
към текста >>

32. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Небето ще допусне да се изредят на сцената всички теории, учения, доктрини, режими и философски течения.
Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля играеш върху арената на живота. Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник. Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли любовта като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено. Носиш ли любовта в себе си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без любов. Безлюбисто е ад. Небето ще допусне да се изредят на сцената всички теории, учения, доктрини, режими и философски течения. Идват ли те без любов, ще се провалят. Времето ще ги отнесе и човечеството ще ги забрави. Ще останат пораженията им, които други трябва да поправят. Ако управляват богатите, силните и първенците без любов, светът ще стане свят на мъченик. Управляват ли бедните, нисшите и гладните без любов, с нищо не ще подобрят света.
към текста >>

33. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

комунистическият режим ги забранява.
Дънов се заселва в София, която се превръща в център на дейността му. Съборите на ББ са провеждани от 1900 до 1944 г. по веднъж в годината - обикновено през август. По причини от вътрешно- и външнополитически характер в пет от посочените години не е имало такива масови срещи. След 09.09.1944 г. комунистическият режим ги забранява. Възстановени са непосредствено преди 10.11.1989 г. в условията на разпадане на тоталитарните структури в Източна Европа. Дните на събора са по правило между 19 и 25 август всяка година. Но и преди началната дата, и след крайната можете да откриете верни последователи на П. Дънов в техния палатков лагер в района на Седемте Рилски езера.
към текста >>

Забранено от комунистическия тоталитарен режим след 09.09.1944 г., то е възстановено скоро след началото на демократичните преобразувания у нас - през 1991 г.
за училищните библиотеки при всички пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени на окръжните училищни инспекции. Също така с предписание № 946 от 21.02.1920 г. Щабът на БНА го препоръчва за всички части, учреждения и армейски управления. Обаче органът, който единодушно е признат за представителен на ББ, е сп. "Житно зърно", излизало в продължение на 20 години (от 1924 до 1943 г.). Забранено от комунистическия тоталитарен режим след 09.09.1944 г., то е възстановено скоро след началото на демократичните преобразувания у нас - през 1991 г. Кръстник на това издание е д-р Г. Томалевски. Името "Житно зърно" отразява идеята на П. Дънов, че съзнанието на хората е нива, която новото учение ще подготви и засее с Божественото семе на знанието, т. е. то е израз на схващането за просветителската и мисионерската задача, която П. Дънов и неговите последователи поставят пред себе си.
към текста >>

34. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

Изключително тежко екологическо наследство получиха източноевропейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях.
По своята същност и съдържание тя представлява ново, разумно, неексплоататорско отношение на човека към природата. Особено бурно развитие екологията отбеляза в последните десетилетия на отминалото двадесето столетие и остава все така актуална (дори бихме казали - отличава се с постоянно нарастваща актуалност!) и днес, в началото на ХХ1 век и на третото хилядолетие. Философията на това коренно променено отношение на човешкия род към неговата естествена среда се заключава в следното: не овладяване и господство над природата, а мъдро, хармонично съвместно съжителство с нея. Развитите западни държави редовно провеждат представителни международни форуми за обсъждане на екологиче ската ситуация на планетарно и регионално ниво. Макар и нелишени от противоречия, продиктувани най-вече от конюнктурни интереси, тези дискусии като правило довеждат до вземането на отговорни решения. Изключително тежко екологическо наследство получиха източноевропейските страни (между които и България) след рухването на тоталитарните режими в тях. Равнището на обществената култура в тези държави все още не предполага максимално точна и обективна оценка на реалното екологическо положение. След като изминаха вече повече от петнадесет години от началото на прехода от тоталитаризъм към демокрация, се оказа, че наличието на политически плурализъм и свобода на словото сами по себе си не са достатъчно условие за повишаване социалните критерии при общуването на човека с природната среда. Затова и в тази насока от особено значение е ролята на духовните общности, учения и школи, които следва да утвърждават качествено нов подход към оценката на екологическата ситуация, както и към средствата за нейното решително подобряване. 8. Свободата характеристика на Новата Култура на VI раса "Свободата е право на човека.
към текста >>

35. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

- за прабългарския град, открит в Източен Сибир, след като десетилетия наред са били засекретени от комунистическия режим на бившия СССР).
К. З.). Днешната й сила и слава тя вам дължи (курсивът мой - К. З.). Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо." Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята - наречена от Херодот "учителка на народите" - свидетелства, че Русия е възприела от България християнството, славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи - и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса (сведения за последното бяха поместени в българския и международния печат през 1998 г. - за прабългарския град, открит в Източен Сибир, след като десетилетия наред са били засекретени от комунистическия режим на бившия СССР). Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света. Едно от най-важните внушения от текста на Призванието е свързано със световната мисия на българския народ - да приеме Словото на Учителя П. Дънов, Новото учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета. Призванието по своята същност и съдържание представлява извънредно важен документ, разкриващ отношението на Учителя П. Дънов към световната мисия на славянството в съвременната епоха.
към текста >>

Когато дойдат в железния (си) век, другите ще им помагат." Някой справедливо би запитал: "Защо да определяме ХХ век като златен за България, след като в неговите рамки тя преживя четири опустошителни войни (две от които световни), завършили с национални катастрофи за страната, загуби територии с изконно българско население, 45 години се мяташе отчаяно в огнената пещ на човеконенавистния комунистически тоталитарен режим, а и преходът й към демокрация в края на ХХ-то и началото на ХХ1-то столетие се е проточил като агония?!?
Значи в западните народи това става външно, механически, а у славянските народи - вътрешно." Цялостната оценка на ролята на славянството в нашето съвремие би била непълна, ако не бъде уточнена фазата, в която се намира неговото развитие като етнос и културна идентичност: "Славяните сега, с изключение на българите, преживяват железния си век. Затова са сегашните изпитания на различните славянски народи. Към края на ХХ-ия век славянството ще излезе из железния си век и ще навлезе в златния век на своята история. Единственият народ, който сега се намира в златния век, това са българите. Затова те помагат на другите народи. Когато дойдат в железния (си) век, другите ще им помагат." Някой справедливо би запитал: "Защо да определяме ХХ век като златен за България, след като в неговите рамки тя преживя четири опустошителни войни (две от които световни), завършили с национални катастрофи за страната, загуби територии с изконно българско население, 45 години се мяташе отчаяно в огнената пещ на човеконенавистния комунистически тоталитарен режим, а и преходът й към демокрация в края на ХХ-то и началото на ХХ1-то столетие се е проточил като агония?!? " Въпросът е напълно основателен. Но и твърдението за златния век на българите, принадлежащо на Учителя П. Дънов, не е погрешно. Правилният отговор е, че всяка страна преживява златен век, когато по нейната земя отекват стъпките на велик духовен Пратеник на Небето. В случая с България това е Мировият Учител Петър Дънов (Беинса Дуно).
към текста >>

36. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Дънов се зае да възвърне изгубените през периода на тоталитарния режим позиции на движението.
На обществеността бе последователно внушавано, че триото "реформатори" - Андрей Луканов, Петър Младенов и Добри Джуров (понастоящем и тримата покойници), е в основата на радикално обновление на БКП, в частност, и на обществото, като цяло. В същност случилото се на горепосочената дата бе охарактеризирано твърде сполучливо от по-трезво мислещите и с подчертана демократична настройка на съзнанието наблюдатели като дворцов преврат на върха, който твърде несполучливо имитира цялостна демократична промяна в България. Независимо от доста умело разиграния от властимащите сценарий ходът на неизбежните в исторически план преобразувания не можеше да бъде спрян. Наред с установения в страната политически плурализъм рязко нахлу и струята на промяната в областта на религията и духовните общности - резултат от естествено наложилия се религиозен плурализъм. В тази благоприятна за възстановяване на статуквото ситуация активна група от последователи на Учителя П. Дънов се зае да възвърне изгубените през периода на тоталитарния режим позиции на движението. И на 13.11.1990 г. с писмо № Ц-03-00-19 на тогавашния Комитет по въпросите на Българската православна църква и на религиозните култове към Министерството на външните работи бе извършена пререгистрация на Духовното общество "Всемирно Бяло братство", но вече със статут на юридическо лице и всички произтичащи от това права: конституционни, законови и подзаконови. Този акт бе осъществен върху основата на писмо № 04.02-172/07.11.1990 г. на Министерския съвет до Министерството на външните работи, с което последното бе уведомено официално, че на основание член 6 от Закона за вероизповеданията Министерският съвет утвърждава Устава на Духовно общество "Всемирно Бяло братство". И ето че вече петнадесет години ББ у нас води нормален вътрешен и външен живот на територията на България и отвъд границите на страната.
към текста >>

Дънов и създаденото от него Духовно общество "Бяло братство", но връзката с България е прекъсната поради цензурата на тоталитарния режим, наложила възбрана върху издания с духовно-иде- алистическо съдържание, чуждо на атеистичния мироглед.
След 1940 г. в Швеция, Румъния и Югославия постепенно биват образувани групи от хора, които организирано изучават беседите на Учителя П. Дънов и практикуват Паневритмия. След 1944 г. в чужбина продължават публикациите за Учителя П. Дънов и създаденото от него Духовно общество "Бяло братство", но връзката с България е прекъсната поради цензурата на тоталитарния режим, наложила възбрана върху издания с духовно-иде- алистическо съдържание, чуждо на атеистичния мироглед. Независимо от това редица българи в емиграция, които изповядват идеите на Новото учение, продължават да работят за популяризирането и разпространението им. Такива личности са, например, Виола Бауман и Ернестина Сталева в САЩ, Георги Куртев в Аржентина, д-р М. Христов във Франция. През същия период от време бележи чувствителен ръст и дейността на Михаил Иванов във Франция, който създава над 30 клона на ББ в различни градове на страната, както и подобни структури в над 30 страни по света: Австрия, Белгия, Боливия, Канада, Колумбия, Конго, Испания, Австралия, Швейцария, Германия, Великобритания, Гърция, САЩ, Русия, Норвегия. През 70-те години на ХХ век за първи път в комунистическа България пристигат група англичани, които проявяват интерес към личността на Учителя П.
към текста >>

37. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Тази констатация е в сила както за преките или писмени дискусии с Православната църква, така и за множество други случаи на подобно противостоене, включително за периода на тоталитарния комунистически режим на безбожие и мракобесие, та до наши дни - в епохата на демократично преобразуващата се България.
Така че от стадия на развитието зависи схващането на ученика за личността на Дънов (курсивът мой - К. З.). Обаче всички чувстват едно дълбоко уважение, една особена почит, любов и всеки се стреми да прояви според силите си своята почит и уважение към Учителя." Изразената в този цитат обективност на автора заслужава искрени адмирации. Освен несъмнената си стойност в това направление разсъжденията на В. Граблашев притежават и достойнството да отразяват адекватно цялото разнообразие от настроения и отношения в Братството относно същността и личността на Учителя П. Дънов. И като разбираме, че водещото чувство към него винаги е било почитта, уважението и най-вече - любовта, по-лесно бихме схванали ревността и всеотдайността, с която белите братя и сестри като правило са защитавали своя светъл Учител и Божественото му Слово. Тази констатация е в сила както за преките или писмени дискусии с Православната църква, така и за множество други случаи на подобно противостоене, включително за периода на тоталитарния комунистически режим на безбожие и мракобесие, та до наши дни - в епохата на демократично преобразуващата се България. Учителят П. Дънов е достатъчно откровен към своите ученици и последователи, за да им заяви право в очите: "Аз обичам хората, както обичам Божественото в себе си. Не е въпросът да ги направя щастливи. Земята е училище, а не място за щастие (курсивът мой - К. З.). Искам да оставя у вас мисълта да бъдете свободни по ум, сърце и душа.
към текста >>

38. ВЪЗПРИМЧИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ЧУЖДИ ВЛИЯНИЯ - Павел Желязков

Ако дихателните упражнения се правят сред природата, особено рано сутрин и при съблюдаване на правилен денонощен режим на работа и почивка, те могат значително да подобрят здравето и да възродят сетивата на онзи, който постоянства в овладяването на това изкуство.
За целта дихателната система и дишането трябва да функционират добре. Когато чувствителността е болезнено изострена, дишането е ускорено, плитко и неритмично. За да се овладее тази чувствителност, трябва системно да се практикуват физически, дихателни и мисловни упражнения в един правилен денонощен ритъм на редуване. Ако владеем дишането си, можем да упражняваме контрол върху чувствата си и да постигнем спонтанност и асоциативност на мисълта. Наблягаме на това, защото здравата и спокойна мисъл зависи от способността ни да дишаме плавно И ритмично. Ако дихателните упражнения се правят сред природата, особено рано сутрин и при съблюдаване на правилен денонощен режим на работа и почивка, те могат значително да подобрят здравето и да възродят сетивата на онзи, който постоянства в овладяването на това изкуство. Никога не трябва да забравяме, че сетивата са екрани на съзнанието. Тяхната служба е да отразяват явленията, които протичат в окръжаващия ни свят. Но те са също и врати, през които в съзнанието ни могат да навлезат всякакви влияния. За идейния човек те са служители на разума. В такъв случай те трябва да се подчиняват на неговите разпоредби.
към текста >>

39. Как намерих Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

В института обаче реших да мина на вегетариански режим.
Новопристигналите по традиция трябваше да кажат за какво са дошли и какво очакват от института. Почти всички бяха завършили английски колеж и знаеха английски, а аз - нито дума. Написах го на български. Моят колега Виктор го преведе, научих го наизуст и го издекламирах, докато всички останали четяха, и веднага се скрих, защото не можех да кажа нито дума повече... Това ми посочи пътя, по който най-бързо да науча английски. Още в България под влиянието на Толстой желаех да стана вегетарианец, но при родителите си нямах условия. В института обаче реших да мина на вегетариански режим. Станахме трима вегетарианци - Виктор, един симпатичен елин и аз. На третия ден дойде майката на елина и започна да го жали и той - ще-неще - остави вегетарианството. Когато станахме вегетарианци, ние принципно обявихме: „Как може един християнин, който не бива да отнема живот, да убива животни и да ги яде? “ Това засегна другите колеги от института. Столът беше студентски и те решиха да не ни готвят нищо вегетарианско.
към текста >>

40. Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тя обича професията си, но не може да танцува на сцената поради политическия режим в страната.
Ярмила има способността да събуди у децата чувството да направят максималното, каквото могат да дадат от себе си. В детското съзнание тя изглежда като фея, като същество от друг свят. Ярмила умее да слуша, така да отправи внимание към човека, че той да прояви най-доброто от себе си. Ярмила продължава да обучава деца и по-късно във Франция и те с радост са играли Паневритмията. Артист и танцьор по душа, за Ярмила е много трудно да живее в сковани рамки през петдесетте години в България. Тя обича професията си, но не може да танцува на сцената поради политическия режим в страната. Тогава Ярмила отново се връща в Париж и остава там. В списание, „Житно зърно“ (на френски език) е публикувана статия за Ярмила Ментцлова и за нейната дейност в Париж. С разрешение на Associatioп „Le Grain de В1е“ представяме част от статията „Път към съвършенството.“ „Един ден на Изгрева една млада девойка влезе в живия паневритмичен кръг, като че ли беше пристигнала със сутрешните лъчи на слънцето. Тя имаше стройна и изящна фигура и привлече вниманието на всички с пластиката и естествената изразителност на своите движения.
към текста >>

Ярмила многократно се опитва да кани Крум Въжаров да отиде във Франция, да работят заедно за делото на Учителя, но него не го пускат поради политическия режим в страната.
По време на своето пребиваване във Франция тя изяви таланта си и ръководи група от танцьори за класически танц, която благодарение на нейната новаторска педагогика изнесе чудесни представления. Посвещавайки се изцяло на танца, душата и духът на Ярмила оставаха верни на учението на Учителя и тя усъвършенства Паневритмията. Във Франция Ярмила основава Асоциация „Приятели на Паневритмията“ с цел изучаване и разпространение на Паневритмията. След заминаването на Ярмила Ментцлова тази асоциация издаде нейната книга „La Paпeurythmie“, 1984 г., плод на постоянство и дълъг опит. Една от нейните най-добри приятелки, музикантката мадам Пиколи, майката на известния френски артист Мишел Пиколи, казваше за Ярмила: „Тя никога не направи един нехармоничен жест.“ В своя живот Ярмила следваше един път, една посока: пътя на съвършенството.“[132] Ярмила многократно се опитва да кани Крум Въжаров да отиде във Франция, да работят заедно за делото на Учителя, но него не го пускат поради политическия режим в страната. Тя пише писма, търси пътища да му помогне да замине. Някои от писмата са поместени тук. 19 декември 1980 г. Здравей Круме, Честита да ти е Новата 1981 година - и светли празници.
към текста >>

Една от тях е Емилия Дякова, която често пътуваше до Франция по време на социалистическия режим, защото майка й беше женена за французин и живееше в Париж.
Усещаш как музиката на Паневритмията се лее в изящни движения. Ярмила притежаваше умението да може да превърне всеки звук, всеки тон в непринуцено, красиво движение. Тя изцяло владееше тялото си, имаше пълна координация на движенията и още много други предварително изработени качества, за да може да постигне това съвършено изпълнение на Паневритмията. За да подготвим тялото и, да можем да усвоим добре Паневритмията, Ярмила препоръчваше подготвителни упражнения, така както певците се разпяват, преди да излязат на сцената. Тя ги е показвала на малка група приятели, с които е работила, още като е била в България. Една от тях е Емилия Дякова, която често пътуваше до Франция по време на социалистическия режим, защото майка й беше женена за французин и живееше в Париж. Главно чрез нея се осъществяваше връзката с Ярмила по това време. Емилия беше добре подготвена от нея и тя се стараеше да играе Паневритмията, така както Ярмила я е учила. Учителят също е дал предварителни упражнения преди Паневритмията - двадесет и едно упражнения и шестте упражнения. В двадесет и едно упражнения се наблюдават някои елементи, които са включени в Паневритмията. Най-общите препоръки на Ярмила за правилното изпълнение на Паневритмията са следните:
към текста >>

41. Лалка Кръстева - Крум Въжаров (1908- 1991)

Незабравими ще останат за нас събиранията у Йорданка Жекова, която винаги ни канеше след житния режим заедно да отпостим с ангелската супа.
Милеехме един за друг, обичахме се, помагахме си. При събиранията на по-младите присъстваха и по-възрастните ученици, от които ние учехме Живото Слово. Особено вълнуващи бяха срещите ни с писателя Георги Томалевски, ученик на Учителя от 1922 г. С голямо вдъхновение, живо и образно той ни въвеждаше в един свят на хармония и мир - свят, в който душите общуват; свят, в който добродетелите царуват. Крум Въжаров, Георги Томалевски и Георги Йорданов на Витоша Незабравими ще останат за нас събиранията у Йорданка Жекова, която винаги ни канеше след житния режим заедно да отпостим с ангелската супа. Идваха много приятели, молехме се, пеехме и сестра Йорданка ни поднасяше супата, направена с много любов. Тя е готвела на Учителя и ни разказваше спомени за това. Тук ще споделя една моя опитност с Йорданка Жекова. Веднъж, когато си тръгвах от тях след житния режим, сестра Йорданка на вратата ми каза:, Дръж си изпита.“ Аз отговорих, че вече съм завършила университета и нямам повече изпити. Но тя настойчиво повтори: „Дръж си изпита и да казваш всеки ден Добрата молитва, 91 псалм и молитвата на Данаил.“ Когато на другия ден отидох на работа, ми казаха, че е обявен конкурс по моята специалност и срокът изтича след 10 дни.
към текста >>

Веднъж, когато си тръгвах от тях след житния режим, сестра Йорданка на вратата ми каза:, Дръж си изпита.“ Аз отговорих, че вече съм завършила университета и нямам повече изпити.
Крум Въжаров, Георги Томалевски и Георги Йорданов на Витоша Незабравими ще останат за нас събиранията у Йорданка Жекова, която винаги ни канеше след житния режим заедно да отпостим с ангелската супа. Идваха много приятели, молехме се, пеехме и сестра Йорданка ни поднасяше супата, направена с много любов. Тя е готвела на Учителя и ни разказваше спомени за това. Тук ще споделя една моя опитност с Йорданка Жекова. Веднъж, когато си тръгвах от тях след житния режим, сестра Йорданка на вратата ми каза:, Дръж си изпита.“ Аз отговорих, че вече съм завършила университета и нямам повече изпити. Но тя настойчиво повтори: „Дръж си изпита и да казваш всеки ден Добрата молитва, 91 псалм и молитвата на Данаил.“ Когато на другия ден отидох на работа, ми казаха, че е обявен конкурс по моята специалност и срокът изтича след 10 дни. Аз веднага подадох документи и започнах усилено да се готвя, защото материята беше огромна. По няколко пъти на ден казвах молитвите, които Йорданка Жекова ми препоръча, благодарях непрестанно на Бога и на Учителя. Спечелих конкурса и това ми даде голяма възможност да имам добра работа с повече свободно време и два месеца отпуск през лятото, за да мога по-пълноценно да участвам в братския живот на Рила. Всички тези мои скромни опитности с учениците на Учителя ми говореха за живата връзка, която те бяха изградили с Учителя.
към текста >>

42. Окултното невежество на политиците може да има ужасни последствия - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Самият аз съм страдал много от комунистическия режим, зная, че 500-годишното турско робство е било изкупление за гоненията на богомилите, а сегашните ни страдания за отплата за това, че наред с престъпниците по време на Народния съд загинаха и хиляди невинни - само защото са били богати или интелигентни... Но този порочен кръг на престъпления и изкупление най-сетне трябва да се затвори.
стана голямото земетресение в Чирпан. Тогава Учителя каза: „Ако в Чирпан имаше поне 10 ученици на Бялото братство, нямаше да стане земетресение.“ Тоест добрите мисли на хората, които са голяма сила, са в състояние да не позволят на антивеществото да се обедини в по-голяма маса. И обратното - озлоблението, лошите мисли и чувства са най- добрата среда за развихряне на разрушителните сили. За примери не е необходимо да се връщаме далеч в историята - спомнете си какво се случи и в Грузия, и в Армения, когато там започнаха военните конфликти... Така че ако ние, хората, искаме да няма вулкани и земетресения, да живеем в спокойна и мирна обстановка, не бива да допускаме никакви лоши мисли, чувства и постъпки. Това особено важи за онези, които управляват държавата - крайно време е те да се разбират помежду си и да решават всички въпроси чрез разумно и търпеливо, добронамерено обсъждане - без да се карат и оскърбяват, без да разделят и противопоставят хората от народа. Самият аз съм страдал много от комунистическия режим, зная, че 500-годишното турско робство е било изкупление за гоненията на богомилите, а сегашните ни страдания за отплата за това, че наред с престъпниците по време на Народния съд загинаха и хиляди невинни - само защото са били богати или интелигентни... Но този порочен кръг на престъпления и изкупление най-сетне трябва да се затвори. Въпреки страданията ми аз никога не бих допуснал в душата си озлоблението или желанието за мъст, защото знам, че всички плуваме в една малка лодка, като черупка в огромния Вселенски океан. За съжаление политиците, които сега са се събрали в Парламента, излъчват много лоша енергия и влияят несъзидателно на целия народ. Това е много опасно. Защо все още не могат да разберат, че само по пътя на Доброто може да дойде спасението на България? Нима тези уж учени хора не знаят, че красивата Витоша, надвиснала над столицата, е угаснал вулкан, който всеки момент може да се събуди от кресливите им викове! Кого ще виним тогава-Бог, съдбата, Нострадамус, Сатаната?
към текста >>

43. Четиритѣ учения - Георги Радев (1900–1940)

Ние нѣма да разглеждаме оня сложенъ процесъ на трансформиране религиозната и политическа енергия въ разнитѣ епохи и при разнитѣ режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, въ които тя се излива въ разнитѣ сфери на живота.
Ето защо, дори и когато искатъ да се освободятъ отъ влиянието и властъта на едно отъ тия четири течения, тѣ се мъчатъ да трансформиратъ енергията му и да я пуснатъ въ обществения животъ подъ друга форма. Нима антирелигиозниятъ социализъмъ можа да се освободи отъ догматиката, обредностъта, церемониалностъта и идолопоклонството на клерикализъма? Той разруши едни догми, но изгради други, събори едни идоли, но възправи други, защото масата винаги се нуждае отъ идоли, на които да се кланя, масата е винаги „религиозна“ въ този смисълъ на думата. Религиозниятъ или поскоро клерикаленъ фашизъмъ съзнателно засили обредния, церемониаленъ и догматиченъ елементъ. Знайно е съ какво религиозно обаяние се обгражда — чрезъ непрекъснати внушения — личностъта на „водача“ въ странитѣ, дето е установена диктатура. Ние нѣма да разглеждаме оня сложенъ процесъ на трансформиране религиозната и политическа енергия въ разнитѣ епохи и при разнитѣ режими, нито ще обрисуваме психологичните форми, въ които тя се излива въ разнитѣ сфери на живота. Ние имаме за целъ само да отбележимъ четиритѣ кардинални точки отъ този кръгъ на превръщенията и ги нарекохме, за да бъдемъ по-конкретни и по-разбрани, съ имена взети отъ социалната сфера, клерикализъмъ, милитаризъмъ, капитализъмъ, социализъмъ. Тѣ, обаче, не съ само четири социални явления, тѣ не съ само четири идеологии, четири религии, четири школи, презъ коиго е минало чоаѣчеството. Тѣ съ и четири общи психологични форми, които действуватъ въ съзнанието на отдѣлния човѣкъ. Човѣкъ дори въ течение на 24 часа, е ту „клерикалъ“, ту „милитаристъ“, ту „капиталистъ“ и „буржуа“, ту „социалистъ“. И защото тѣзи четири течения иматъ дълбоки психологичня корени въ душата на човѣка, чийто животъ се развива за сега въ този кръгъ, затова така упорито господствуватъ тѣ — непрестанно трансформирайки се — и въ обществения животъ.
към текста >>

44. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от Стамболовия русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи.
И това е, че България е залята от вълна на духовна и социална неудовлетвореност. Расте неустоимият глад за рязка промяна! Кой е готов да вложи силите си в изграждането на нещо, победния завършек на което няма да види в рамките на живота си? Все по-силен става напорът за повсеместна промяна тук и сега! Вече споменахме вълната на комуните в следвоенните години: толстоистки, анархистически, комунистически ... Дъновистки, разбира се! Веднага! Сега! Без колебание! Настрана от порочността и гнилостта на обществото! (Подобно на духовно-обществената вълна, която се бе лиснала в Америка от разочаровани протестанти като Емерсон и Торо, за да се уталожи напълно по времето, когато Дънов е там). Без да се чака провлачилият се зад тях прилив на масовото съзряване на нуждата от промяна. Около Балканската и Първата световна война все по-силно расте желанието на живот и смърт да се ликвидира стопанската абсурдност на тоталното господство на едрите собственици натрупали чудовищни състояние като агенти на политическите сили, напиращи към стратегическите Балкани. Първо необуздаността на русофилите, угаждащи на руската империя, които след погванията им от Стамболовия русофобски режим, започват да се изместват от клиентите на Виенските жълти павета и железариите на австрийския индустриален колос „Майер Айзенверке, Вийн“ за железни лъвове, орли, парапети и всякакви късно-барокови джунджурии на българските новобогаташки строежи. Катастрофалното положение на селските стопани и дребните собственици довежда до революционно настроените организации на дребните собственици, селските кооперации, евтиното финансиране на усилията на берящите душа селяни и занаятчии от цяла Централна и Източна Европа. Дали са руски, или проавстрийски, антируски угодници като Стамболов все то. Когато му разцепват главата със сабя в центъра на София, той е абсолютен владетел на цели две села! Апелите на Т. Г. Влайков за даване на малко чист въздух на задушаваните дребни собственици, звучат на фона на марша на поелата властта „Оранжева гвардия“ на Стамболийски: „Ред по ред, двя по двя, къртете буци бийте гражданя!“ В речите си той нарича с ярост София „Содом и Гоморът“ на България. Това е само фонът на политическите събития.
към текста >>

45. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Това по-късно даде основание на комунистическия режим да постави Братството извън закона, и да конфискува земята, върху която то беше стъпило.
Много от членовете на Братството живееха в съседните квартали: Диянабад (през железопътната линия), квартал Витоша (по протежение на Симеоновското шосе, където живееше един от най-уважаваните членове на братството Борис Николов), както и големия район на север, известен като „Четвърти километър“ - днес „Изток.“ Тук сестрата на царя „Евдокия,“ която дружеше с Лулчев, си беше построила огромна вила. След конфискуването й от комунистите стана резиденция на техния лидер Васил Коларов. Нищо в лагера не беше регулирано по какъвто и да било начин. Лагерът не беше комуна. Всеки беше собственик на къщите си, или на самостоятелно построени бараки върху терени отстъпени от симпатизанти на братството без документи за собственост, или каквито и да било задължения. Това по-късно даде основание на комунистическия режим да постави Братството извън закона, и да конфискува земята, върху която то беше стъпило. Единствено Салонът със стаята над него, в която живееше Дънов, както и кухнята, бяха колективна собственост, доколкото бяха построени от братята и сестрите на закупен от братството терен. Никъде не се съхраняваха каквито и да било документи за всичко това, с изключение на нотариалните актове на дарителите на земята. Накратко Бялото братство нямаше собственост на каквото и да било в юридическия смисъл на думата. Дори фондовете му се съхраняваха от негови доверени симпатизанти. Въпреки че братята и сестрите бяха свободни да построят за себе си каквато и да било сграда, бяха издигнати само няколко стабилни къщи.
към текста >>

46. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

1881 в България под руски натиск бива суспендирана конституцията и се въвежда режимът на пълномощията на княз Александър Батенберг.
Макклинтък става методистки епископ. 1880 в Лонгууд, Бостън, се пренася да живее проф. Боун, който става редовен преподавател в Теологическия факултет на Бостънския университет. 1881 между Манхатън и Бруклин бива построен висящият Бруклински мост. 1881 в Самоков възпитаникът на Робърт колеж и преводач на Новия завет на български Сечанов бива смлян от бой по време на изборите за Свищовското народно събрание, а във Враца бива заточен Драган Цанков. 1881 в България под руски натиск бива суспендирана конституцията и се въвежда режимът на пълномощията на княз Александър Батенберг. 1882 (януари) в Кемдън, Ню Джърси, Оскар Уайлд посещава Уолт Уитман, като му казва: „Дойдох като поет да видя един поет“, на което Унтман отговаря „Давай!“ и го почерпва с домашното бъзаково вино на сестра си. „И оцет да беше, щях да го изпия - казва Уайлд по-късно, - такава адмирация имам към него.“ Уайлд е с дълго до глезените палто от зелено кадифе с кожена яка и букли, а Уитман с бяла разгърдена риза със запретнати ръкави и домашен панталон с торби на колената. 1882 в Конкорд, Масачузетс, умира най-яркият американски тран- сценденталист Ралф Уалдо Емерсън. 1882 в Бостън излиза шедьовърът на персоналиста Бордън Паркър Боун „Метафизика“. 1883 в България по време на суспендирането на българската конституция методистките мисии биват затворени.
към текста >>

Правителствените произволни действия срещу училището, макар и предизвикани от български реакционери, които бяха отчаяни врагове не само на протестантските мисионери, но и - както видяхме от цитираните вестници - на всичко етнически небългарско, стават възможни само поради неконституционния политически режим, който временно е на власт.
Полицията нахлува в учителската стая. Звездите на Полиглотското дружество на университета на Дрю, които попълват бележките за приключения семестър - Томов и Икономов - биват изведени с извити на гърба ръце. Американците не могат да си намерят място от обидата! Вратата на училищната сграда е затворена, заключена и запечатана с червен восък, подпечатан с общински печат. Молбата им да отворят училището четири месеца остава без отговор, след което идва писмо, в което се казва, че училището сега-засега ще остане затворено. Междувременно ловешкото женско училище също бива затворено. Правителствените произволни действия срещу училището, макар и предизвикани от български реакционери, които бяха отчаяни врагове не само на протестантските мисионери, но и - както видяхме от цитираните вестници - на всичко етнически небългарско, стават възможни само поради неконституционния политически режим, който временно е на власт. Когато противоконституционните министри биват изгонени и законността е възстановена, либералните водачи се връщат на местата си и официалната съпротива срещу мисионерските училища се прекратява. През октомври 1883 отново биват отворени и мъжкото, и женското училище. Печатницата заработва усилено и до края на годината биват отпечатани 135 000 страници с мисионерски материали. През 1884 се открива ново основно училище в Русе, а в Ловеч идва нова директорка за женското училище - Лина Шенк. През 1885 година вече се чувства истинско разведряване.
към текста >>

47. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

от тогавашния режим.
Авторски блик В публикуваните спомени на някои ученици на Петър Дънов се разказва за запазените му бележници и дневника, който е водил по време на пребиваването си в Америка и веднага след завръщането си в България. Тези материали биха ни обяснили точно какво е било състоянието му, как и защо е Взимал решенията си да премине в ново учебно заведение и защо е прекъснал следването си в Медицинския факултет на Бостънския университет. За съжаление по време на Втората световна война, когато бил евакуиран при членове на братството в село Мърчаево, Учителят изгорил дневника. Брат Галилей Величков обаче твърди, че дневникът след смъртта на Дънов е останал в братски ръце и че го е виждал. Що се отнася до тефтерчетата, те били запазени от неговите спътници с огромни жертви по време на гоненето на дъновистите след 1950 г. от тогавашния режим. Били скрити в специални хранилища в морените на Витоша, но с годините идва ново поколение дъновисти. Тласкани от смесени чувства на неориентираност и жажда за самочувствие и контрол над словесното наследство на Петър Дънов, наследниците на учениците му опразват витошките скривалища. Много от пазените в тях материали окончателно изчезват, а някои вероятно биват унищожени с мотива, че днешните жители на планетата са недостойни за тайното учение на Учителя и ще го схванат грешно така, както той го е оставил. Накратко - наследниците на наследниците правят недостъпна част от тези по чудо запазени бележки, за да не се създадяло негативно отношение към Бялото братство. Част от това което е останало, се крие по начин, който продължава постепенното му затриване, а това, което се издава, понякога се преиначава, за да се дадяло „смляно“ на „невежите“.
към текста >>

48. 4. Идеално и осъществимо управление - Георги Христов

Като оставим настрана неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление?
Социална демокрация, в също такава форма [като горната]; 3. Комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим настрана неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и от далеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър?
към текста >>

Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим“?
При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим настрана неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим“? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и от далеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори“? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация“73 . Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage universel74) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло“ и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е.
към текста >>

49. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Не е без значение да припомним, че тия клети животни бяха поставяни от Жечо на сериозен режим, който се състоеше главно в две неща: максимум работа, минимум храна.
Така стигнахме до една чешма. Кръстю успя да слезе и да напълни стомната и бъкела. Качи се на коня и помоли един случайно минаващ оттам селянин да му ги подаде на коня. Ожаднелите коне се спряха, пиха вода, колкото си искаха, и пак неохотно тръгнаха към нивите. За да ги подкарваме да побързат, ние ги пришпорваме с босите си крака, но техните дебели кожи не усещат твърде чувствително това подканяне. Не е без значение да припомним, че тия клети животни бяха поставяни от Жечо на сериозен режим, който се състоеше главно в две неща: максимум работа, минимум храна. Напоследък той ги бе хранил само със слама и нищо повече. По едно време нашият малък керван спря. Конете усетиха от двете страни на пътеката примамливия дъх на зрелия ечемик и, като се изравниха почти един до друг, задръстиха пътя между нивите и започнаха охотно щастливо и продължително да пасат. Те така хрупаха пресния ечемик от чуждите ниви, така малко обръщаха внимание на нашите подканвания с ритници да потеглят, че имаше опасност да останем така едва ли не с часове. Аз силно сритах кобилата с босите си крака, но тя не мръдна.
към текста >>

50. Трудностите, съпътстващи комунарския живот - Георги Христов

Ще имаме добри заплати, ще пооправим малко материалните работи и отчасти ще се тури край на качамачения режим - ще имаме хляб.
Ще ти дам голямо възнаграждение. На нас ни трябват честни хора, какъвто си ти. В това се уверих от твоето изказване. Пак, ако е възможно, доведи ми и други честни хора като тебе - 10-15 души и повече - само през време на кампанията по приемане на цвеклото за 2-3 месеца. Ще ви дам добро възнаграждение и мисля, че ще бъдете доволни.“ Аз веднага съобразих, че това предложение е изгодно за нас. Ще имаме добри заплати, ще пооправим малко материалните работи и отчасти ще се тури край на качамачения режим - ще имаме хляб. „Аз за себе си приемам вашето предложение и се надявам, че моите приятели от Арбанаси ще се съгласят. Утре сутринта ще дойдем 5-6 души.“ „Добре, утре ще ви чакам“, каза шефът. „Ами за изплащането на цвеклото, за което ви помолих, може ли да се надявам нещо? “ „Господин Вешин, обърна се шефът към помощника си - идете в канцеларията и кажете, че нареждам да се проконтролира партидата му и да му се изплати още сега.“ След проверката оказа се, че всичко е редовно и веднага ми изплатиха сумата 3500 лева. Отидох си радостен и обнадежден.
към текста >>

51. На работа в София като каруцар - Георги Христов

Но към лятото пак се наложи да започнем качамачения режим.
На работа в София като каруцар В края на кампанията (1924 г.) шефът ме покани да остана да поработя още 2-3 месеца през зимата по проверка на книжата в канцеларията. Аз останах, а другите братя бяха освободени и се върнаха в Арбанаси. Аз вечер се връщах там, а сутрин отивах в Захарната фабрика, която е на около 5 километра от с. Арбанаси. Сега вече имахме пари да изкараме зимата и пролетта на 1925 година. Но към лятото пак се наложи да започнем качамачения режим. Тази година произведохме доста лук и ядохме качамак с лук. Имахме също и картофи собствено производство, но и те не достигнаха. Когато идваха гости, варяхме и предлагахме повече картофи, които бяха много вкусни. 1925 година. През тази година се състоя последният събор в Търново.
към текста >>

52. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо.
в гр. София се изнасят стотици неделни беседи, посветени на езотеричното разбиране на Христовата мисия, отразена в Евангелията, и се оформя поредица от издадени книги, която носи заглавието Сила и Живот75. От 1922 г. до 1944 г. работи първата християнска Езотерична школа в Европа, имаща два класа (Младежки и Общ) с двадесет и три годишни цикъла. Прилага се уникална методология, основана на духовните традиции на езотеричното християнство: мистична работа със Словото; посрещане на изгрева на Слънцето; практикуване на физически упражнения, пронизани с духовен смисъл; съзерцаване на мистична картина-имагинация във форма на Пентаграм, онагледяваща стъпките в Пътя на ученика; пеене на духовни песни и систематична работа с мистична музика; интензивна работа чрез метода на молитвата; размишление и медитация върху специално цветово-подбрани текстове от Библията - метод на Завета на цветните лъчи на Светлината; приложение на хранителните режими на вегетарианството и плодоядството; проникнат с идеен стремеж пост; приложение на мистерията на общите братски обеди и вечери; ежедневно възпитание на братска взаимопомощ и любов към всичко живо. Едни от най-живописните методи, прилагани от Учителя Петър Дънов, са братските събори, идейни екскурзии и излети по високите над 2000 метра български планини, чрез което се възпитава свята любов към Живата разумна природа, израз на творческата дейност на Ангелските йерархии. Кулминацията на чистия братски живот на хилядите последователи на Учението е преживяването на Христовото присъствие чрез жива космогония във формата на етерен синтез от музика, поетичен текст, мистичен танц, образна медитация и молитва - синтез, наречен Паневритмия. Учителя Петър Дънов се проявява като изключителен терапевт - през десетилетията активна духовна дейност са излекувани хиляди българи чрез духовни, природни и нетрадиционни методи. В свещен завет към човечеството Учителя завещава около четири хиляди беседи, публикувани в над триста тома, и няколко десетки музикални произведения. До този момент той е най-издаваният в България автор, а през 2006 г.
към текста >>

53. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

Четири години след установяване на тоталитарния комунистически режим в България Правителството признава Всемирното Бяло Братство за „верска общност" (23 януари 1948), но през октомври 1956 г.
По-късно нападателят моли Учителя Беинса Дуно за прошка. На 2 октомври 1937 г. официално е призован да отговори писмено и подробно на въпроси относно отношението на неговото учение към църквата, държавните институции, армията, обществения строй, брака, семейството и морала. Отговорите му са документирани и запазени за поколенията. По време на Втората световна война Учителя Беинса Дуно съветва своите ученици Любомир Лулчев (придворен съветник) и Методи Константинов (висш чиновник в Министерството на външните работи) да убедят цар Борис III да отмени решението за депортиране на българските евреи и с това спомага за тяхното спасяване. Четири години след установяване на тоталитарния комунистически режим в България Правителството признава Всемирното Бяло Братство за „верска общност" (23 януари 1948), но през октомври 1956 г. отменя решението си. През юни 1948 г. е одържавен парцелът на Изгрева, върху който е разположени салонът за молитвени събрания, и е предоставен в собственост на посолството на СССР. На 6 декември 1957 г. с прокурорска заповед за обиск от Изгрева е иззета цялата литература със Словото на Учителя Беинса Дуно, а през август 1958 г.
към текста >>

НАГОРЕ

0.29940414428711