Търсене в текстове за 'Режим'

ТОМ 1

По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално.
Така че Катя идва на "Изгрева" по обратен път, като прочита първо клеветите на Ласков, а след това се добира до Словото на Учителя. Това е пример, че и злото може да служи, защото Мировият Учител управлява и двете ложи - и бялата, и черната. По-късно, Катя довежда и своя брат Димитър Грива, който става музикант, както и сестра си Стефанка, която бе математичка. Катя видяла и чула, че на "Изгрева" се провеждат задачи с пост. Решила и тя да гладува. По това време Учителят даваше различни режими на пост на приятелите, за всеки - строго индивидуално. Тя искала също да пости. Запитва Учителя и получава отговор: "Добре, ще постиш, но ще ядеш по една ябълка на ден". Десет дни подред Катя ходела при Учителя и Той всеки ден й е давал по една ябълка. Но на десетия ден едвам отишла, защото била отслабнала и краката едвам я държали. Това е един опит на Катя с почти пълен глад под ръководството на Учителя.
към текста >>

4. 109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Борис Николов

ТОМ 2

109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим.
109. ДЯДО ПОП КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ Като интерниран във Варна, Учителят имаше свободен режим. Живееше в хотел Лондон, ходеше си свободно из града. Винаги когато излезне ще отиде да посети дядо поп Константин Дъновски, а това е Неговият роден баща. Баща Му беше свещеник, отначало в с. Николаевка, а след това във Варна, а след освобождението на България от турско робство е бил и в Пазарджик. Той е роден на 20.VII.1830 г., а си заминава на 18.XI.
към текста >>

5. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Въпросът за хляба се разреши благоприятно понеже имаше комисарски режим и се раздаваше с купон.
Животът си течеше спокойно, общите обеди продължаваха, дори идваха външни хора да се хранят тук. Беше им приятно това хранене на открито. Понякога Учителят идваше на обедите и вечерите в трапезарията. Кухнята работеше отлично. От продуктите, които изпращаха на Учителя, Той ги даваше за кухнята, а онова което беше нужно се закупуваше. Въпросът за хляба се разреши благоприятно понеже имаше комисарски режим и се раздаваше с купон. Така животът протичаше нормално. Когато се върна от Мърчаево Учителят започна редовно да изнася беседите си. Излизаше редовно на Витоша през село Симеоново. Но понеже беше много заслабнал, Той не отиваше до Бивака. Излезнем над Симеоново, над боровата гора, имаше просторни поляни и там край гората прекарвахме целия ден до огньовете и чайниците.
към текста >>

6. 69. ГЕОРГИ РАДЕВ

Седмици наред прекарвах при този режим.
А всяка събота с пълна раница с хранителни продукти тръгвах с влака за Белово и от там 18 км до Юндола с тежка раница на гърба. А от Юндола до Куртово още два часа. Отивам при Жорж, оставям продукти и се връщам. От Куртово се спускам до Юндола, до света Петка с теснолинейката като се прибирам до Пловдив и оттам с влака до София. А в понеделник съм на работа. Седмици наред прекарвах при този режим. Споделям състоянието му с Мария Тодорова. Отива тя при Учителя и споделя болката си с Него: „Учителю, брат Жорж не е добре от зле става по-зле". Учителят я поглежда: „Е, и тук на земята се работи и там горе в Невидимия свят се работи". Така приключва разговора. Мария ми го разказва и аз следващата седмица съм отново при Жорж.
към текста >>

7. 31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА

Това беше затвора с най-тежък режим.
31. ОГНИЩЕТО НА ПЕЧКАТА И ТОПЛАТА ПИТА Аз бях вече истински затворник. Имах си вече истинска присъда и трябваше да я излежавам. Дойде време и ме извадиха от болницата на затвора. Изпратиха ме в затвора на гр. Пазарджик. Това беше затвора с най-тежък режим. Но преди да отида там се беше нещо случило. Затворниците се бяха оплакали на своите близки, а те бяха написали молба до правителството за беззаконията, които са се вършили там. Накрая да се провери дали това е вярно, то властта предрешава като затворник един инспектор по затворите, съставят му подходящо досие и присъда и го пращат в този затвор. След 60 дни го изтеглят от там. Той прави доклад и всички, които са злоупотребявали с властта си като надзиратели ги изгонват от там.
към текста >>

Затова когато аз пристигнах там режимът на затвора бе облекчен.
Затворниците се бяха оплакали на своите близки, а те бяха написали молба до правителството за беззаконията, които са се вършили там. Накрая да се провери дали това е вярно, то властта предрешава като затворник един инспектор по затворите, съставят му подходящо досие и присъда и го пращат в този затвор. След 60 дни го изтеглят от там. Той прави доклад и всички, които са злоупотребявали с властта си като надзиратели ги изгонват от там. Бяха оставили само един милиционер, който единствен е постъпвал човешки с тях. Затова когато аз пристигнах там режимът на затвора бе облекчен. Това ме спаси, защото при предишния режим аз нямаше да мога да издържа физически. Като вървях се люлеех и не можех да пазя равновесие от слабост. Не бях още заякнал от оперираната язва, а и не можех да се храня. Стомахът ми беше изрязан и аз поемах храна на отделни хапки. Управата на затвора като ме видя в какво състояние съм ме постави в кухнята да беля картофи.
към текста >>

Това ме спаси, защото при предишния режим аз нямаше да мога да издържа физически.
Накрая да се провери дали това е вярно, то властта предрешава като затворник един инспектор по затворите, съставят му подходящо досие и присъда и го пращат в този затвор. След 60 дни го изтеглят от там. Той прави доклад и всички, които са злоупотребявали с властта си като надзиратели ги изгонват от там. Бяха оставили само един милиционер, който единствен е постъпвал човешки с тях. Затова когато аз пристигнах там режимът на затвора бе облекчен. Това ме спаси, защото при предишния режим аз нямаше да мога да издържа физически. Като вървях се люлеех и не можех да пазя равновесие от слабост. Не бях още заякнал от оперираната язва, а и не можех да се храня. Стомахът ми беше изрязан и аз поемах храна на отделни хапки. Управата на затвора като ме видя в какво състояние съм ме постави в кухнята да беля картофи. Това ме спаси отново, защото всички затворници работеха тежка физическа работа.
към текста >>

8. 32. НА ГОСТИ ПРИ ЦИГАНИТЕ

Началниците на затвора видяха това и постепенно смекчаваха режима на затвора.
Той непрекъснато се радвал пред нея не само че бил вече свободен, но че имал професия, с която можел да изкарва прехраната си. А по ония години това беше цяло богатство. А с тази професия, тогава правенето на мозайка се ценеше много и се плащаше много добре, защото се строеше много, а във всеки строеж трябва да се правят мозайки. А това са стъпала, площадки, бани, балкони, приземни етажи за Магазини и т.н. След като бяха освободени толкова много хора заради труда положен в моята бригада останалите започнаха да се стараят още повече. Началниците на затвора видяха това и постепенно смекчаваха режима на затвора. А това не се даваше даром. Ние го бяхме изработили, но някой дойде в тях и разбуди и задвижи онази струна на човешкото у тях. А тази струна бе Божествената струна, която бе изпратена от Невидимия свят и това бе помощта на Учителя.
към текста >>

9. 33. НЕБЕТО НАД НАС ВИНАГИ Е СВОБОДНО

Да не ми направите беля, че тогава никога няма да можете да излизате в неделя и ще ви се затегне затворническия режим." „Бъди спокоен.
Обикновено казвах на дежурнйя милиционер, че трябва да бъда в неделя на обекта, за да подготвя работата за понеделник. Отначало затворниците ми се сърдеха, защото се страхуваха, че по този начин ще ги накарат да работят и в неделя. Но аз веднъж взех онзи, който протестираше и с милиционера отидохме на строежа. Той ни остави и отиде да си види някаква негова работа. Но погледна мен и другия и каза: „Борисе, аз на теб имам доверие и ви оставям сами. Да не ми направите беля, че тогава никога няма да можете да излизате в неделя и ще ви се затегне затворническия режим." „Бъди спокоен. Аз съм насреща." Бяхме прудепредени, че никой от двамата не трябваше да бяга. За мен беше сигурен, а тези думи бяха за другия затворник. Аз поставих в една тенджера да врат няколко картофа и лук на огъня, който запалих. Поработихме спокойно като подреждахме материалите за следващият ден. На обед се нахранихме от моята гозба, извадих от курабиите на Мария и се почерпихме.
към текста >>

10. 34. КОСТНИЦАТА

А сега те имаха власт, а ние бяхме техни затворници Ето така Небето смекчи управата на затвора и те се промениха и станаха по-либерални и омекотиха режима на затворниците.
Голямо тържество с тържествена заря. След този случай изведнъж се промени политическото настроение срещу мене. Причината за тази промяна бяха онези души, които бяха положили костите си за една идея, които бяха загинали и на които костите им бяха положени в саркофага по моя идея. Те оцениха по достойнство това, получиха мир в себе си след тържествената заря. Така те предадоха своето настроение и на онези долу, които бяха живи и които бяха техни съратници в борбата. А сега те имаха власт, а ние бяхме техни затворници Ето така Небето смекчи управата на затвора и те се промениха и станаха по-либерални и омекотиха режима на затворниците.
към текста >>

11. 36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА

Бяхме доволни, че работим в града, че виждаме около себе си хора, които за нас бяха свободни граждани и накрая спехме в църковен храм на спокойствие без никой да ни безпокои и да търси затворнически режим, който да изпълняваме.
Оставяха ни да работим. Тогава имаше милиционерска охрана. Около нас на пет-десет метра се движеха свободни граждани по тротоара, деляха ни само една-две крачки. Предупредиха ни, че ако някой реши да бяга, тези пазачи около нас всяка неделя стрелят по мишени за упражнение. Ние спазвахме угоровката да не създаваме неприятности на себе си. Бяхме доволни, че работим в града, че виждаме около себе си хора, които за нас бяха свободни граждани и накрая спехме в църковен храм на спокойствие без никой да ни безпокои и да търси затворнически режим, който да изпълняваме. Имаше един католически свещеник осъден по онези католически процеси, които хвърлиха много от тях в затвора. Когато дойде време да го освободят, той ме викна насаме, бръкна в пазвата си, извади една илюстрована Библия и ми я подаде. „Това е за теб! Досега я ползвах аз, а сега я чети ти! " Как му я бяха донесли, не зная.
към текста >>

12. 38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ?

Чрез занаята, който"аз му дадох като мозайкаджия той успя да смекчи своят затворнически режим и успя да излезне по-рано от затвора като намали половината от присъдата си чрез положения труд като затворник.
Човек трудно можеше да се добере до Истината. След заминаването на Учителя комунистите заеха онази служба, която трябваше да бълва срещу Учението на Учителя стари и нови хули и клевети. Е, добре, проверете след време дали комунистите ще напишат нещо добро и праведно за Учителя. Този г-н Попов трябваше да влезне в затвора, за да разбере от мен какво представлява Учението на Учителя. Аз му бях бригадир в бригадата, а той бе работник. Чрез занаята, който"аз му дадох като мозайкаджия той успя да смекчи своят затворнически режим и успя да излезне по-рано от затвора като намали половината от присъдата си чрез положения труд като затворник. А като излезна от затвора с професията, която аз му дадох той си изкарваше хляба. Нагледно му бе предадено какво представлява Учението на Учителя. Учението на Учителя не иска проповедници, а иска хора, които да го проповядват чрез живота си. Ясно и просто. Друго няма.
към текста >>

13. І.16. ДВЕТЕ РЪЦЕ

Галилей Величков

Какъв бе режимът на възстановяването?
Разговорът в приемната премина почти на теми из нашия войнишки живот. УЧИТЕЛЯТ проявяваше интерес към най-обикновени случаи из бита на войника. Докторът имаше привилегията да споделя случаи на лекувани не само на военните чинове, но и с населението. УЧИТЕЛЯТ слушаше с внимание и с особено сърдечно нетърпение очакваше развръзката на лечебния процес -оздравяване на болните - и тогава запита: - А как лекуваше бронхопневмониите? Как се справяше с високите температури? Какъв бе режимът на възстановяването? Докторът споделяше своя опит като специалист, а знаеше, че УЧИТЕЛЯ бе школуван медик, независимо от богатите възможности на едно познание, което бе непостижимо и за най-добрия лечител. Приятно ми бе да присъствам на подобен разговор. Ето че УЧИТЕЛЯТ пожела да включи доктора в два тежки случая - единият за заболяла гостенка на Изгрева от бронхопневмония, а другият - на заболяла изгревянка от скоротечна туберкулоза на белите дробове. Разменени бяха уговорки за проведените досега лечебни процедури, доктора се вслуша в съветите на УЧИТЕЛЯ и пое ангажимента за евентуална медицинска помощ. Така делово приключи нашата неочаквана среща с УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

14. 6.38. Следването ми в чужбина

Диктатурите, в лицето на оторитарните режими, не само че узурпираха много демократични свободи, извоювани с кръвта на народите през вековете, но и не даваха никакви условия да се посеят семената на едно обществено обновление и международно стопанско и политическо сътрудничество.
И от тук Учителят дава своето заключение. Тази кратка, но съдържателна фраза ми отвори очите, да видя с погледа на Мъдреца едно положение, което нищо не обещаваше. Убедих се, че всички обществени деятели, в лицето и на короната, не притежаваха нито едно от качествата, които Учителят смяташе като най-голяма необходимост за един държавен мъж - честност, справедливост, крайна интелигентност и благородство. Тези качества не се отнасяха само към българските общественици, но и към обществениците на всички държави. И действително, всичките народи, в лицето на цялото човечество, минаваха през едни неестествени пътища в своето развитие. Диктатурите, в лицето на оторитарните режими, не само че узурпираха много демократични свободи, извоювани с кръвта на народите през вековете, но и не даваха никакви условия да се посеят семената на едно обществено обновление и международно стопанско и политическо сътрудничество. При тази обстановка аз отново се завърнах в Полша, след като престоях тук 6 месеца, за да си взема университетските изпити и закръгля висшите си образования с докторска титла. Тезата ми беше отпечатана и аз отново се завърнах в България в края на 1937 г. Отначало се отдадох на публицистична дейност, подготвях някои малки книжки с не особено значение. Вземах участие в разните кръжоци по международни проучвания, без да имам някакви конкретни обществени насоки. Годината 1938 беше много решителна за мен.
към текста >>

15. 6.51. ЦАР БОРИС И УЧИТЕЛЯТ

Сам Учителят веднъж ми каза: „Монарсите и монархическите режими ще изчезнат".
Поглеждам встрани и гледам, че от ложата цар Борис фиксира с поглед Учителя. А Учителят е седнал в партера, но се познава отдалече, защото осанката Му е представителна и всеки един от залата знае, че това е Петър Дънов. Като излязохме от залата Го питам: „Учителю, защо цар Борис Ви фиксираше с поглед? " „Питаше Ме дали царчето ще царува? Пък Аз му казвам, че няма да царува." Изобщо Учителят към тази царска институция имаше отрицателно становище. Сам Учителят веднъж ми каза: „Монарсите и монархическите режими ще изчезнат". Може някои да са играли някаква роля, но когато просветата на народите се увеличи, когато съзнанието им се разшири и дойде светлина в съзнанието им, ще разберат, че колективната форма на управление е по-добра. А тази форма е републиката - парламентарната република. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка на Изгрева и като такава тя често контактуваше с Учителя, понеже Му беше ушила един-два костюма. Освен това, тя поднасяше на Учителя понякога модни журнали и Го разпитваше за различните модели в списанието и Той си казваше мнението за тях. Тя изпълняваше това, което Той бе й казал и ушиваше някои от тези модели на сестрите от Изгрева.
към текста >>

16. 6.55. ТАЙНАТА НА 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАНА

Той беше много смел човек и е бил осъден на смърт от фашисткия режим.
Обявява неутралитет и с това дава възможност да се изтеглят германските войски от България. Точно по негово време започват преговорите със САЩ и Англия за прекратяване състоянието на война с тях в Кайро. На преговорите трябваше да замине главният съветник на Багрянов, който беше приятел и с мен. Това беше Стоил Стефанов. За него единствен авторитет в България беше Учителят. Той беше много смел човек и е бил осъден на смърт от фашисткия режим. Бил е секретар на земеделците при Стамболийски. Бил е толкова буен човек, че е препоръчал на Стамболийски и предлагал да се избият сто хиляди българи, за да се оправи България. Бил е един човек, смел като тигър. Той играеше голяма роля около Багрянов и беше един от главните му съветници. Той е бил затворен във връзка атентат, който беше в хотел Орион.
към текста >>

17. 6.60. БАЛТОНЪТ НА УЧИТЕЛЯ

Заведоха ни долу, на Лъвовия мост, където беше сградата на бившата Обществена безопасност на бившия предишен режим.
Ако беше казал „този е наш съсед", нямаше да ми обърнат внимание. Те много хитро ме накараха да утешавам неговата дулцинея Невена Неделчева, която плачеше и която излезна вън от бараката. Аз вървя и я утешавам. По едно време онези с пистолетите дойдоха при мен и ми казаха: „Горе ръцете! " и ме арестуваха заедно с Лулчев. Заведоха ни долу, на Лъвовия мост, където беше сградата на бившата Обществена безопасност на бившия предишен режим. Бившият режим падна от власт, но сградата е останала и сега новата власт - комунистическа, я използва за същото, както предишната власт. Аз нямам заповед за арестуване, докато Лулчев имаше такава. Но интересното и странно бе, че когато отидохме там, видяхме, че там са арестувани всички министри, личности, общественици и различни фактори, които играеха голяма роля в българската предишна действителност. За нас нямаше място в никаква килия. Легнахме на едни дъски.
към текста >>

Бившият режим падна от власт, но сградата е останала и сега новата власт - комунистическа, я използва за същото, както предишната власт.
Те много хитро ме накараха да утешавам неговата дулцинея Невена Неделчева, която плачеше и която излезна вън от бараката. Аз вървя и я утешавам. По едно време онези с пистолетите дойдоха при мен и ми казаха: „Горе ръцете! " и ме арестуваха заедно с Лулчев. Заведоха ни долу, на Лъвовия мост, където беше сградата на бившата Обществена безопасност на бившия предишен режим. Бившият режим падна от власт, но сградата е останала и сега новата власт - комунистическа, я използва за същото, както предишната власт. Аз нямам заповед за арестуване, докато Лулчев имаше такава. Но интересното и странно бе, че когато отидохме там, видяхме, че там са арестувани всички министри, личности, общественици и различни фактори, които играеха голяма роля в българската предишна действителност. За нас нямаше място в никаква килия. Легнахме на едни дъски. Разговаряхме си помежду си.
към текста >>

18. 6.74. СЪНОВИДЕНИЕ ПРЕДИ РАЗКОЛА НА ИЗГРЕВА

Тя внесе оживление и надежда в мене, че Учението, въпреки че е опозорено от миналите правителствени режими и чрез духовенството, не е разбрано досега и преследвано от комунистите.
И си казвам: те ще пропаднат в тази пропаст. Те не могат да дойдат при нас. В този момент, за моя голяма изненада, змеят с опашката си направи един мост между тях и бездната и всички те по гърба на змея дойдоха до трите образа -т.е. до трите принципа. Това беше картината. Тя внесе оживление и надежда в мене, че Учението, въпреки че е опозорено от миналите правителствени режими и чрез духовенството, не е разбрано досега и преследвано от комунистите. Ще дойде едно време, когато ще му съдействат и то ще бъде оценено. Върнах се в София освежен. Но в София властта бе минала през всички квартири на нашите приятели и бяха обрали беседите на Учителя, след което ги унищожиха. Значи змеят се беше проснал по цялото софийско поле и сега бе неговото време. Трябваше да се чака да се сбъднат всички неща от онази картина, която ми се даде.
към текста >>

И тази кал, която е хвърлена от другите режими срещу Учението, ще изтече.
Заповядва на своя син да се качи горе до гнездото и да си вземе шалчето. Синът намира в гнездото две орлета. Взима шалчето, слага го на врата си и казва: „Сега ще го пазя, а тези две малки орлета ще ги взема да ги опитомя, та да не вършат престъпления, както това са направили орелът и орлицата". Сънят свършва и моят приятел се събужда. Мъката му отпада, защото научава, че в недалечно бъдеще други ще се радват на белия шал, а крадливите орли ще бъдат опитомени. И тази кал, която е хвърлена от другите режими срещу Учението, ще изтече. Впоследствие всичко ще се превърне в добро и Учението ще се оцени. Това е разрешението на този пророчески сън. Разказах ви тези три съня, защото те пророчески се реализираха и те оформиха разкола в Братството.
към текста >>

19. 7.06. МОРИЯ И АГНИ ЙОГА В БЪЛГАРИЯ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Тези книги на Мория не можаха да пробият в Русия поради болшевишкия режим, но навлязоха в България и бяха отпечатани на български от последователите на Мория, дори навлязоха и в средите на Братството и на последователите на Учителя Дънов.
И тук, в тази статия, както и в предишните, Учителят Дънов се поставя на една и съща плоскост с Мория. Ето така започна опорочението на мнозина идейни хора. Един от тези идейни хора беше и Сава Калименов. И това му попречи да не издаде нито една книга в неговото издателство от беседи на Учителя. А това е доста показателно като последица на едно идейно отклонение от Школата на Учителя. Тези книги на Мория не можаха да пробият в Русия поради болшевишкия режим, но навлязоха в България и бяха отпечатани на български от последователите на Мория, дори навлязоха и в средите на Братството и на последователите на Учителя Дънов. Днес тази литература залива книжния пазар в България. И кой носи вина за всичко това? Отговорете си сами. При срещите си при моята работа със Сава Калименов го запитах многократно, защо е издал книгата „Агни Йога" и защо е писал тези статии. „Навремето смятахме, че всичко, което се пише по духовни въпроси, може да се публикува." „Не знаеше ли, че това е работа на Черната Ложа?
към текста >>

20. 9. РОКЛИТЕ НА ГРАДСКАТА ГОСПОЖИЦА

Направих си строг план и режим и го спазвах.
Аз седя, мълча, тя идва донася по някоя и друга рокля и ги запраща срещу мен. Та така изведнъж от Пепеляшка аз бях натрупана с дрехи една връз друга. Накрая донесе някакъв плат и ми го хвърли в очите: „И да си ушиеш рокля от този плат, че не мога да те гледам такава дрипла". Аз станах, прибрах си дрехите, огледах се и нищо повече не разговарях с тях. Каквото ми наредяха - вършех. Направих си строг план и режим и го спазвах. Затворих се в себе си, отговарях само на зададени въпроси. Ставах рано, четях, после учех уроците си, ходех на факултета и се заминавах с музика. Целият ми ден бе изпълнен от сутрин до вечерта. Нашите се чудеха каква ли е тази промяна у мен. Когато излизах от вкъщи им казвах къде отивам и че ще се върна еди кога си.
към текста >>

21. 39. ОГРАДАТА ПРЕД ЧЕШМИЧКАТА

Това беше преди 9.1Х.1944 г., това беше при другия строй и режим, когато всички -хвърляха огън и жупел върху Учителя и ние бяхме гонени и прокуждани от всякъде.
Ами тази чешмичка не можеше ли да не бъде разрушена и оградата да мине да кажем десет метра навън от нея или пък навътре от нея и тя да бъде запазена за нас. Не, тя явно трябваше да бъде унищожена и оградата трябваше да мине точно върху нея и да бъде разрушена. Така се извърши едно злодеяние. И не само това. Показа се едно друго нещо. Това беше преди 9.1Х.1944 г., това беше при другия строй и режим, когато всички -хвърляха огън и жупел върху Учителя и ние бяхме гонени и прокуждани от всякъде. Като че ли това общо настроение срещу нас се материализира и се стигна до разрушението на тази чешма. Разрушиха я, за да няма помен. Разруши се да не напомня на никой. Разруши се да не бъде средище за упражнения и за Знания. Разруши се.
към текста >>

22. 106. КОКОШКАТА НА УЧИТЕЛЯ

Наистина така стана, че всички, които бяха заможни, богати доживяха да се смени политическият режим, който от своя страна им взе богатствата, те станаха бедни както всички останали и така си научиха един урок, който не бяха научили.
Така по този начин разглеждаха Учителя и затова не изпълниха нареждането му. Аз лично имах възможност да видя, да чуя много неща и направо съм се хващала за главата от недоумение. Веднъж казвам: „Ами, Учителю, защо братята правят така? " Учителят заплашително ми посочи пръст и каза: „Мълчи и стой настрана. Те ще си научат урока, ненаучени няма да си отидат от тук". Наистина така стана, че всички, които бяха заможни, богати доживяха да се смени политическият режим, който от своя страна им взе богатствата, те станаха бедни както всички останали и така си научиха един урок, който не бяха научили. А този урок бе предаден от Учителя още навремето. Спомням си бяха се събрали възрастните приятели да питат Учителя какво да правят с имотите си, кому да ги дадат като смятаха, че той ще препоръча да ги оставят на някой приятел или на Братството. Той каза: „Имотите ще си ги оставите на държавата". За всички възрастни приятели това изказване беше фантастично и за тях то не беше от този свят, а се отнасяше за някакъв друг свят. Как да ги оставят така на държавата, та това бяха имоти, а те имаха наследници и т.н.
към текста >>

23. 227. САВОВ - ОБРАЗ НА ИМИТАТОРЪТ

Тази пиеса се игра и по време на онзи режим през 1921 и по-късно, тази пиеса се игра и по телевизията след 1970 г.
Та нали хората, виждайки недъзите му ще могат да направят и погрешка преценка за Учението, което той уж проповядва. Ами тази имитация кому ползваше? Ползваше само враговете на Братството. Казах, че той бе първият случай и ако не беше той може би щяха да се явят други. Ето след време българските драматурзи направиха един пасквил и решиха да предадат образа на Учителя чрез един актьор и на неговият образ да препишат всички пороци, които се намираха в българското духовенство и които тогава бяха явни за всички. Тази пиеса се игра и по време на онзи режим през 1921 и по-късно, тази пиеса се игра и по телевизията след 1970 г. Отново се посегна върху образа на Учителя, за да се изопачи идейният му образ и да се опорочи Учението му. И след като направиха това от тази година България тръгна в онази насока на псевдообраза, т.е. на лъжата, измамата и изопачението. А следващото поколение ще провери за последващите събития, които трябва да се разиграят, защото Невидимият свят няма да позволи да се опорочава образът на Учителя, този образ е свещен. Небето има възможности и сили, и власт да предприеме мерки за защита на образа на Учителя и неговото дело.
към текста >>

24. 22. ИЗПИТ ПО ЧЕСТНОСТ

Петър Камбуров

Ще имаме добри заплати, ще пооправим малко материалните работи и отчасти ще се тури край на качамачения режим - ще имаме хляб.
Ще ти дам голямо възнаграждение. На нас ни трябват честни хора, какъвто си ти. В това се уверих от твоето изказване. Пак, ако е възможно, доведи ми и други честни хора като тебе -10-15 души и повече - само през време на кампанията по приемане на цвеклото за 2-3 месеца. Ще ви дам добро възнаграждение и мисля, че ще бъдете доволни." Аз веднага съобразих, че това предложение е изгодно за нас. Ще имаме добри заплати, ще пооправим малко материалните работи и отчасти ще се тури край на качамачения режим - ще имаме хляб. „Аз за себе си приемам вашето предложение и се, надявам, че моите приятели от Арбанаси ще се съгласят. Утре сутринта Ще дойдем 5-6 души." „Добре, утре ще ви чакам", каза шефът. „Ами за изплащането на цвеклото, за което ви помолих, може ли да се надявам нещо? " „Господин Вешин, обърна се шефът към помощника си - идете в канцеларията и кажете, че нареждам да се проконтролира партидата му и да му се изплати още сега." След проверката оказа се, че всичко е редовно и веднага ми изплатиха сумата 3500 лева. Отидох си радостен и обнадежден.
към текста >>

25. 24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ

Петър Камбуров

Но към лятото пак се наложи да започнем качамачения режим.
24. КАРУЦАР ВСОФИЯ ЗА МНОГО ПАРИ На края на кампанията (1924 г.) шефът ме покани да остана да поработя още 2-3 месеца през зимата по проверка на книжата в канцеларията. Аз останах, а другите братя бяха освободени и се върнаха в Арбанаси. Аз вечер се връщах там, а сутрин отивах в Захарната фабрика, която е на около 5 километра от с. Арбанаси. Сега вече имахме пари да изкараме зимата и пролетта на 1925 година. Но към лятото пак се наложи да започнем качамачения режим. Тази година произведохме доста лук и ядохме качамак с лук. Имахме също и картофи собствено производство, но и те не достигнаха. Когато идваха гости варяхме и предлагахме повече картофи, които бяха много вкусни. 1925 година. През тази година се състоя последният събор в Търново.
към текста >>

26. 18. НИТО УХО Е ЧУВАЛО, НИТО ОКО Е ВИЖДАЛО

Цанка Екимова

и се смени режима, властта и епохата.
Но нали бях омъжена и издържах мъж и дом. А той бе фабрикант, работеше с милиони, но не ми даваше никакъв лев, нито за дома, нито за мене. Жестока работа. Така премина целият ми живот. Но преминаха доста години и дойде 1944 г. и се смени режима, властта и епохата. Тогава на всички фабриканти им взеха имота, парите и ги изхвърлиха на улицата. Повечето от тях заминаха по затворите и концлагерите. Но моят мъж остана поради съвсем друга причина. Тогава вече аз не изтърпях и след един скандал му казах една истина: „Чуй какво. За мене ти си мъж за когото аз си плащам.
към текста >>

27. 8. УНИКАЛЕН СЛУЧАЙ

Крум Въжаров

И в това вярваха много хора след като бе установен комунистическия режим и строй в България.
А нашите хора посрещнаха руснаците с радост. Те бяха ни обявили война според международните правила и чак тогава влезнаха в България. Но нашите ги посрещнаха официално като освободители. По-късно разказваха, че руснаците са дошли, за да ни окупират, за да ни направят 16-та република на тяхната империя. Това политически може би е така. И в това вярваха много хора след като бе установен комунистическия режим и строй в България. След време историците ще се произнесат другояче. Но едно е вярно, че Учителят одобри пред мене влизането на руснаците. А много преди това, пред другите приятели Той бе заявил, излизайки на балкона на дома Темелков в Мърчаево: „Ние решихме да пуснем руснаците в България! " Тук Учителят говореше в множествено число от името на Бялото Братство. Но ръководител и върховен Повелител на Бялото Братство бе Учителят.
към текста >>

28. 3. В БРАТСТВОТО

Емилия Михайловска

Марийка Великова Марашлиева

През цялото време на комунистическия режим аз събирах една група у дома астролози и окултисти, а може би повече от 50 години.
Даже имах няколко книги от библиотеката на Учителя, които преведох на български, но не мога да си спомня заглавията. Едната беше физиогномика, Крум Въжаров ми я даде, но това беше след заминаването на Учителя. В тази книга имаше и френология, и хиромантия. Чрез тях аз се запознах с тези науки и ги превеждах. Превеждах и друга окултна литература, както и други беседи от Щайнер, също и от Макс Хайндел, от Розенкройцерите в Америка. През цялото време на комунистическия режим аз събирах една група у дома астролози и окултисти, а може би повече от 50 години. Винаги бях предупреждавана от Драга Михайлова, че на моя отговорност ги събирам, че е забранено събирането ни и че мога да пострадам. На тези събрания идваха Методи Константинов, Крум Въжаров, Влад Пашов, Петър Манев и Петър Филипов е идвал, той в началото идваше, после към края - не, един Бояджиев от града, Начо Петров, Петър Димков. Той даже приемаше някои хора у дома да преглежда болни, да не е у тях. Като се съберат десетина души той искаше да не е у тях, канеше ги у дома. Цанка Екимова е идвала и Маргарита Вонидова, Невена Неделчева, Радка Левордашка, Норка Тулешкова.
към текста >>

29. 4. ТЪРГОВИЯ И КОМУНАЛЕН ЖИВОТ

Марийка Великова Марашлиева

Имаше много малко стока и тогава дойде комисарския режим.
баща ми купи с вуйчо в съседство с братското лозе едно място от 20 декара, на което засадиха най-напред четири декара овощни дървета и около 12 декара лозя. В мястото имаше и два декара салкъмова гора. Построиха и една колиба от две стаи с навес и една щерна за дъждовна вода. Така постепенно вуйчо премина към лозарството. Дюкяна почти се изпразни. Имаше много малко стока и тогава дойде комисарския режим. Купуваше се с купони, режеха се купончета с точки. На баща ми се видя трудна отчетността. Малко стоки се продаваха свободно. Тогава той приключи работата с дюкяна и започна наново като взе за съдружник един съсед, който можеше да води счетоводство и да прилага отчетността, която се изискваше. Премести се също в нашия дюкян на ул.
към текста >>

30. 12. ПЕТЪР ФИЛИПОВ

Полк. Илия Младенов (от Мария Младенова)

н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести.
И още нещо. Работниците били недоволни, че в петък им готвели картофена супа. Те са обядвали в работилницата, Петър се е стремял откъдето мине да зарази всички, да имат висок идеал, какъвто имаше и той. До известна степен той успяваше да се наложи, но понякога срещаше и противодействие от страна на братята си. Брат Петър разказваше на приятелите от братството от какви болести е лично боледувал - ревматизъм, очи и уши-бол, туберкулоза, дори че имал каверна, че имал течащи рани на краката, от които му бяха останали белези, че имал изкривяване на гръбнака и т. н., че се е лекувал по методите на Луи Куне, които били природосъобразни и че с бани коремообтривни, седящи, парни и слънчеви, пиене на чайове и пет години суровояден режим се е излекувал от всички тия болести. Баща му го изгонил от къщи, защото бил много упорит и не му се подчинявал и поради това той е живял доста време на една колиба на един приятел в лозята на Горна Оряховица. От времето на лекуването си той ни показваше снимки, правени в различни години, от които снимки можеше да се види как се е променял видът му с течение на годините когато се е лекувал и работил над себе си. Жалко, че той лично не е описал своите спомени от това време, защото той умееше много добре да разказва, той беше убедителен, имаше дар слово. С неговите снимки един наш приятел зъболекар Михаил Стоицев обиколи България като изнасяше сказки като показваше снимките на брат Петър Филипов. Последният беше много силна личност, която заразява със своя силен дух и чист живот.
към текста >>

31. 9. Разговори на Илия Младенов с Учителя в с. Мърчаево

ТОМ 7

После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го уредя този въпрос с комисаря като дода в Сливен.
Колкото до материалната страна, ти никога не си ми съчувствувала и съдействувала. Не искаше и да знаеш, че сега съм без пари и че даже за Сливен да искам да тръгна трябва да търся пари. Защо поне ме ядосваш, ако не можеш да ми бъдеш полезна. Паркет има, ама паркет не се яде. Кажи на Кольо да не продава без мен, защото не знае какво качество и какъв метраж имам свободно. После, паркетът е под режима на комисариатството, та аз трябва да го уредя този въпрос с комисаря като дода в Сливен. Ако има купувач да ме запита с телеграма, какво качество иска, колко метра и аз ще му отговаря какво има свободно и по каква цена. То не е току-тъй само да се продава и да вземем пари, а после да нямам какво да дам. Кажи му, че този паркет, който е в Сливен 1/2 е продаден още по-рано и платен, но артиса в Бургас и не можахме да го пренесем в София, та го пренесох в Сливен. Прочети му тези редове от писмото ми непременно. Лиляна е без работа, така както ти желаеше.
към текста >>

32. 3.Коварната болест и вегетарианството

Стоянка Цанева Драгнева

ТОМ 7

В семейството всички ядат месо, обаче майка му вика: „Кога има време ще му сготвя, кога не“, но той си започва този режим и туй става причина той да се свърже с приятелите в Елхово и от там полека-лека започва да се стабилизира.
Чули нашите приятели от братството, че е болен, в тази къща има болно момче и му подхвърлят една брошурка от беседите и той прочита, че причината за заболяване на човешкия организъм, това са токсините в кръвта. А токсините, това е месоядството, разбира ли, месоядството. И той като го прочел, ама такива страдания преживял той, за да се откаже. А той е бил такъв месоядец, че дори с нож е рязал сурово месо и го е ял. И веднага казва: „Аз от днес престават да ям месо“. В семейството всички ядат месо, обаче майка му вика: „Кога има време ще му сготвя, кога не“, но той си започва този режим и туй става причина той да се свърже с приятелите в Елхово и от там полека-лека започва да се стабилизира. А тогава, на времето Учителят давал задача, пращал е листчета, които като се изтеглят да се види кой колко дена да пости. Може да постиш един ден, нали написано на листчето, другия за два... Изтегляш листчето и каквото е написано. А листчетата ги изпращат в братството, в провинцията, по кръжоците. И дават и на него да си изтегли едно листче и му се паднало три дена да гладува. Той казваше: „Ама ние работим цял ден на нивата, горещина.
към текста >>

33. 2. ВЕГЕТАРИАНСТВО

СТОЯНКА ИЛИЕВА

Аз имах също някои смущения, имала съм ръководство да взема своевременно мерки, почвата у мен бе готова, не бе нужно повече да ме убеждава някой и без да се допитвам, без да споделям с когото и да било, прецених, че вегетарианството ще е един здравословен, правилен хранителен режим, който действително би спестил на човека много болести.
Имах склонност към медицина и защото от една страна външните условия далеч не бяха благоприятни, и от друга - липсваше ми майчината подкрепа, бях принудена да се подготвя за прогимназиална учителка като същевременно работех в редакцията на един местен вестник. Живеехме оскъдно, нерадостно, в дома нямаше топлинка, баща ми вече замисляше втори брак. И защото бях потопена за дълго в скръбта по майка ми, и мислех за причините,които доведоха до преждевременната й смърт и защото ми бе отказано да следвам медицина, която обичах, задоволявах се между всичко, което четях, да чета и медицински списания. В тях аз намирах статии за вегетарианството. Майка ми бе починала от стомашно-чревни страдания след операция. Аз имах също някои смущения, имала съм ръководство да взема своевременно мерки, почвата у мен бе готова, не бе нужно повече да ме убеждава някой и без да се допитвам, без да споделям с когото и да било, прецених, че вегетарианството ще е един здравословен, правилен хранителен режим, който действително би спестил на човека много болести. И веднага реших, втурнах се с присъщото на младостта въодушевление от нещо ново в живота ми - вегетарианството. Може би съм действувала и подсъзнателно, за да избегна участта на майка ми. Баща ми помисли, че правя само някакъв опит и не ми препятствуваше, обаче скоро разбра, че опита ми е преминал в един нов, постоянен режим. В Учителският институт, в който следвах, още първата година срещнах в лицето на един преподавател по френски език, човек много интелигентен, начетен, идеалист, възторжен човек със западна култура, с вътрешен и външен финес. Скоро той спря вниманието си на младата сериозна и винаги замислена курсистка, каквато бях тогава.
към текста >>

Баща ми помисли, че правя само някакъв опит и не ми препятствуваше, обаче скоро разбра, че опита ми е преминал в един нов, постоянен режим.
В тях аз намирах статии за вегетарианството. Майка ми бе починала от стомашно-чревни страдания след операция. Аз имах също някои смущения, имала съм ръководство да взема своевременно мерки, почвата у мен бе готова, не бе нужно повече да ме убеждава някой и без да се допитвам, без да споделям с когото и да било, прецених, че вегетарианството ще е един здравословен, правилен хранителен режим, който действително би спестил на човека много болести. И веднага реших, втурнах се с присъщото на младостта въодушевление от нещо ново в живота ми - вегетарианството. Може би съм действувала и подсъзнателно, за да избегна участта на майка ми. Баща ми помисли, че правя само някакъв опит и не ми препятствуваше, обаче скоро разбра, че опита ми е преминал в един нов, постоянен режим. В Учителският институт, в който следвах, още първата година срещнах в лицето на един преподавател по френски език, човек много интелигентен, начетен, идеалист, възторжен човек със западна култура, с вътрешен и външен финес. Скоро той спря вниманието си на младата сериозна и винаги замислена курсистка, каквато бях тогава. Той също бе вегетарианец и не само това, току-що бе отпечатал книга за вегетарианството, а преди нея друга - "Етични проблеми". В тази последната в един пасажа той бе писал нещо за Учителя, за верността на Неговите предсказания. Аз бях я прочела и спряла мисълта си върху личността на Учителя и Неговата особена способност да предсказва.
към текста >>

34. 59. РИТЪМА НА ПРИРОДАТА

"За да придобият качествата на любовта, хората са поставени на специален режим - масажиране.
Те не падат на земята. Веднъж В. Несторова, като влиза при Учителя, плаче, запитва: "Ама защо плача, Учителю? " "Това, което сте го посели, да го полеете." Учителят днес (19.1Х.) каза: "И на физическия свят задълженията си трябва да ги изпълнявате". И погледна. 20.1Х. "За да придобият качествата на любовта, хората са поставени на специален режим - масажиране. Никой не може да избегне разтривките." Псалм 13 "До кога, Господи, ще ме забравяш съвсем? " 31 .VII. "И докато светът гори в пламъци, в София, на Изгрева с една игра се слага начало на красивия живот. Дават се слънчевите лъчи от Паневритмията." В салона на черната дъска е заличено всичко. На поляната съм.
към текста >>

35. 13. БОЛНОТО ГЪРЛО

Зачитаха моят вегетариански режим и когато ме канеха на трапеза във вилите си се стараеха да ми сервират изящно приготвени вегетариански блюда.
И наистина, когато отидох там да живея установих това явление и бях осторожна в грижите си да опазя здравето си. Беше за мене също приятно изненадващо, когато една сутрин преди започване на учебните занятия на моята врата се почука и влезе съпругата на директора, г-жа Бляк. Тя приветливо ме приветствува за идването в колежа и с особено задоволство ми каза: "Разбирам, че вие сте от обществото на г-н Дънов". Аз потвърдих нейните думи. Отношението на директора Бляк, флейд Бляк и на другите ми колеги американци беше много добро. Зачитаха моят вегетариански режим и когато ме канеха на трапеза във вилите си се стараеха да ми сервират изящно приготвени вегетариански блюда. Но това беше в частните жилища. А не в трапезарията където се хранехме. Там готвачът ми даваше само пържен лук. А беше 1942 г. Вече втора година бушуваше Втората световна война и това военно напрежение влияеше много на настроението в средата на преподавателите.
към текста >>

36. 31. СТЕФАН КОНСУЛОВ

Вероятно това са някакви партизани, нали противници на режима в България, понеже той пък водеше спор с проф.
" И професора казва: "Реших безпрекословно да се покоря на този глас. Не знам защо. И действително казах на моя ординарец: "Вие тръгнете тази вечер, аз утре сутринта ще тръгна за София". На другия ден вече се срещам с моите войници и те ми казват: "Професоре, добре че не дойдохте вечерта. Имаше някакви въоръжени лица, които обикаляха много зорко около нашата група". Вероятно това са някакви партизани, нали противници на режима в България, понеже той пък водеше спор с проф. Методи Попов на тема расизъм. Професорът беше защитник на тезата расизъм. Той казваше, че в момента има една раса, която води цялото човечество, това е бялата раса, специално германската. Онзи държеше противната теза. В: Кой?
към текста >>

37. 2. КАК СЕ ПОСЯВА ЖИТНОТО ЗЪРНО?

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Аз продължих моя необикновен режим, но след три месеца започнах да взимам и друга храна, но никакво месо.
Един ден, както свиря, чувам ясно един вътрешен глас: „Причести, причести организма си." Започнах да правя топли бани, да налагам на стомаха си компреси от сварени билки и да се храня само с хляб, пресен лук със зехтин и лимон. Горката ми майка! Наблюдаваше ме с растяща тревога - дали не съм се побъркала. Тя ме заведе при три различни лекари. След техните обстойни изследвания - физически и психически, те успокоиха майка ми, че съм здрава и нормална. Аз продължих моя необикновен режим, но след три месеца започнах да взимам и друга храна, но никакво месо. Аз бях вече вегетарианка. Мама се примири. След като се измина пролетта и лятото, една сутрин през зимата се събуждам в особено настроение - не ми се отива в Академията. Мама ми позволи да остана в къщи. Но какво да правя сега?
към текста >>

38. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Имат си ритуали, имат си режими, всичко, през целия ден е извършва по определени ритуали и няма никаква свобода.
Но моя въпрос е какви са тези две братства? Искам да кажа, ако тези хора на Михаил са готови да признаят действително Истината и Великия Учител Беинса Дуно, аз съм съгласна. Но трябва да знаете, че те са фанатизирани и че за тях Великият Учител е Михаил Иванов. Точно обратното, те гледат да привлекат българите в тяхното общество. А в тяхното общество там са, там е нещо като църква, всъщност като секта. Имат си ритуали, имат си режими, всичко, през целия ден е извършва по определени ритуали и няма никаква свобода. Пълно е с хора от различни страни с техните разкошни коли, защото какво вече казах това, са богати хора. И когато ние отидохме там, ние нямахме право дори да припарим, да влезем в имението. Българската група беше вътре. Ние отивахме само до приемната, т.е. отварят се грамадните врати, през които идват колите и се влиза до приемната където има голям, широк двор и паркинг където си оставят колите.
към текста >>

39. 2. ЮРДАН ХАРАЛАМПИЕВ СИМЕОНОВ - ДАНКО

той е изчезнал безследно както много други хора, които били неудобни на новия режим.
Братът на Цветка и Роза - Асен бил много способен техник. Цветка казва за него, че още като малък джобовете му тежали от гвоздейчета и чукчета. Той успял да създаде фабрика за копчета и други принадлежности за военните, в която много хора, дори и без образование могли да намерят препитанието си. След 9.! Х.1944 г. той е изчезнал безследно както много други хора, които били неудобни на новия режим. Брат й е живял в кв. "Лозенец", където е била и фабриката му. Докато Данко и Надка са живели на Изгрева, Цветка е отивала при тях, отивала на беседи, на Паневритмия и т.н., изобщо се е включвала в братския живот. Съпругата на Данко - Надка е работила до 1965 г., така че за много работи не е могла да има сведения. Симеон, братът на Данко се е запознал с Учението на Учителя още когато следвал в София.
към текста >>

40. 3. САН СТЕФАНСКА БЪЛГАРИЯ И БЕРЛИНСКИЯТ КОНГРЕС

Цялата Източна Германия бе окупирана от руски войски и се управляваше от Комунистическия режим подвластен на Съветска Русия.
Вместо да работи с целокупния български народ, да работи в Сан Стефанска България, за да свали Словото на Бога, то Той беше ограничен както отвън, така и отвътре и Му се противопоставяха както управляващите, така и църквата в България. Веднъж Учителят бе заявил: "Както Англия и Австро-Унгария с помощта на Бисмарк разделиха България на две в Берлин и отхвърли плана на небето, така и Германия ще бъде разделена на две, за да си научи урока, кога е противодействала на решението на Бога". Ние доживяхме да се изпълни точно това. След Втората световна война от 1945 г. Германия бе разделена на две, на западна и източна, като в Източна Германия и Берлин бяха настанени руските войски. Цялата Източна Германия бе окупирана от руски войски и се управляваше от Комунистическия режим подвластен на Съветска Русия. Сбъдна се това, което бе казал Учителят. На времето чрез Бисмарк и в Германия чрез Берлинския конгрес изтръгнаха от Русия победата срещу Турция от войната 1877-78 г. и то по дипломатически път. Но сега те дойдоха в Берлин и побиха червеното знаме над Райхстага, който бе Германския парламент. Сега е 1977 г., в момента е изградена Берлинска стена, висока към десет метра и тя разделя източен от западен Берлин и пиле не може да прехвръкне през нея.
към текста >>

41. 25. ЗАДАЧИТЕ В КЛАСОВЕТЕ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА ( 1899-1990)

Да Ви кажа, аз тогава изпълних тази задача, но такова хубаво нещо съм почувствувала накрая на режима, накрая на изпълнението на задачата.
Защото Той пък в 1924 год. на Младежкия клас ни даде една задача за потни бани, за лечение и за почистване на организма. Най-напред каза да правите по една потна баня 40 дена наред. После каза, много е всеки ден. Той разбра, че ние няма да можем да го направим и ни го даде два пъти в седмицата 40 дена. Да Ви кажа, аз тогава изпълних тази задача, но такова хубаво нещо съм почувствувала накрая на режима, накрая на изпълнението на задачата. Едно, че много лесно се изпотявах. Изпивала съм много вода. Вижте как прилагахме тази задача: възвирахме един чайник вода, наливаш в една чаша и пиеш лъжичка по лъжичка. Една чашка, две, три, четири, пет, докато се изпотиш. Един път изпих даже осем чаши едно след друго.
към текста >>

Впоследствие, когато съм карала вече житен режим, съм го мокрила нали.
Така, аз не чух някой да го направи, така както го каза Учителят. Много мъчно беше. Ний не знаехме. Аз например почти го дъвках така твърдо. Добре че съм имала здрави зъби, че съм могла да го дъвча, да. Впоследствие, когато съм карала вече житен режим, съм го мокрила нали. Като стои 48 часа във вода, като се смени водата на 24 часа, то така хубаво смеква, че може да го ядеш. Хубаво е и приятно, а после съм карала един режим само със сурова храна три седмици. За краката си го правих, когато ме заболяха, три седмици никаква друга храна. То беше след Учителя, нищо топло не съм яла. Но аз сега такъв режим не мога да направя, щото като не ям топло, виждате ли как гърлото ми, как много ми е чувствително и мога даже да добия болест, ако ям само студено.
към текста >>

Хубаво е и приятно, а после съм карала един режим само със сурова храна три седмици.
Ний не знаехме. Аз например почти го дъвках така твърдо. Добре че съм имала здрави зъби, че съм могла да го дъвча, да. Впоследствие, когато съм карала вече житен режим, съм го мокрила нали. Като стои 48 часа във вода, като се смени водата на 24 часа, то така хубаво смеква, че може да го ядеш. Хубаво е и приятно, а после съм карала един режим само със сурова храна три седмици. За краката си го правих, когато ме заболяха, три седмици никаква друга храна. То беше след Учителя, нищо топло не съм яла. Но аз сега такъв режим не мога да направя, щото като не ям топло, виждате ли как гърлото ми, как много ми е чувствително и мога даже да добия болест, ако ям само студено. А пък сега го правим другояче, ние го сведохме към наше удобство. Десет дена го правим.
към текста >>

Но аз сега такъв режим не мога да направя, щото като не ям топло, виждате ли как гърлото ми, как много ми е чувствително и мога даже да добия болест, ако ям само студено.
Впоследствие, когато съм карала вече житен режим, съм го мокрила нали. Като стои 48 часа във вода, като се смени водата на 24 часа, то така хубаво смеква, че може да го ядеш. Хубаво е и приятно, а после съм карала един режим само със сурова храна три седмици. За краката си го правих, когато ме заболяха, три седмици никаква друга храна. То беше след Учителя, нищо топло не съм яла. Но аз сега такъв режим не мога да направя, щото като не ям топло, виждате ли как гърлото ми, как много ми е чувствително и мога даже да добия болест, ако ям само студено. А пък сега го правим другояче, ние го сведохме към наше удобство. Десет дена го правим. Той го е дал и в такава форма на други и които нямат зъби, казва да варят, малко повечко, двойно могат да вземат, които го варят. И като изядат на ден и една ябълка, портокал или пък бадеми, или малко орехи. Десетина ореха на ден могат да изядат и въобще и плод, така, за ... Той го е направил така за наше облекчение.
към текста >>

42. 52. „ШКОЛАТА НА ЧИЧО ДОНЧО

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

През зимата режимът който ни дадоха беше, да ядем само варено жито без нищо, само два дена през седмицата ще ядем хляб и тиква.
И някои така ме дърпаха за нея, нали. Защото аз я гладя, гладя, но не мога да я огладя. И когато ми порасна вече косата така че да мога, донякъде така, свалих я и веднага я изгорих, не исках и спомен да имам за това. Но разбира се в това време аз бях изминала и един вътрешен път. През лятото ходехме с галоши, за да изолираме лошите влияния от земята. През зимата режимът който ни дадоха беше, да ядем само варено жито без нищо, само два дена през седмицата ще ядем хляб и тиква. И хляб не ядяхме даже. Сега от този режим, моята приятелка Мария Сапунджиева заболя от скоротечна туберкулоза и се помина през лятото на 1925 год. Аз 1921 год. през есента съм отишла в този кръжок. Аз отидох по-късно през зимата на 1921 год.
към текста >>

Сега от този режим, моята приятелка Мария Сапунджиева заболя от скоротечна туберкулоза и се помина през лятото на 1925 год.
И когато ми порасна вече косата така че да мога, донякъде така, свалих я и веднага я изгорих, не исках и спомен да имам за това. Но разбира се в това време аз бях изминала и един вътрешен път. През лятото ходехме с галоши, за да изолираме лошите влияния от земята. През зимата режимът който ни дадоха беше, да ядем само варено жито без нищо, само два дена през седмицата ще ядем хляб и тиква. И хляб не ядяхме даже. Сега от този режим, моята приятелка Мария Сапунджиева заболя от скоротечна туберкулоза и се помина през лятото на 1925 год. Аз 1921 год. през есента съм отишла в този кръжок. Аз отидох по-късно през зимата на 1921 год. е било. По-късно бях отишла.
към текста >>

43. 53. ПОСТЪТ В ШКОЛАТА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

Сега когато правят режими пият рициново.
Половин килограм спанак като се измие, сварява се без сол и се изпиват две чаши спаначена вода. То е за разслабване на червата, щото в това време нали като няма храна, може да има нещо вкоравено, твърдо. Те после употребяваха рициново пиеха преди туй. Ние не сме пили рициново. Поне в този период, впоследствие пиеха. Сега когато правят режими пият рициново. Ние не сме пили защото Учителят казваше, като се нахраниш, след като запостиш ще изпиеш много води. Три, четири, пет чаши. А те също тъй действат разхлабващо, почистващо действат. Сега това го знаех аз и го направих и когато дойде да постя осем дни, аз изкарах това с месеците всеки ден да увеличавам поста. В.К.: А пиехте ли вода?
към текста >>

Е.А.: Тези бяха упражнения за режими, които ги даваше в класа.
Сега е 22 март вече, сега има прилив на енергия от слънцето. Няма да постиш. Ако искаш да постиш, след 22 септември пости". И тогава аз разбрах, че постът трябва да става само през есента и зимата. В.К.: Други схеми за пост Учителя дали е давал? Е.А.: Тези бяха упражнения за режими, които ги даваше в класа. Например казвал е така на някой: „Ако искате, като излязат черешите, яжте една седмица само хляб и череши. Като излязат други плодове, яжте само хляб и плодове. За лечение, аз ви казах за тази сестра, която я прати на Витоша само боровинки да яде, нали, защото нещо имала в червата. Някаква нередност и наистина тя оздравя и до края на живота си беше здрава. Та това бяха методи или за пречистване, или за лечение.
към текста >>

Той когато даде упражнението за житния режим, го даде на Младежкия клас и каза: „Една седмица ще ядете жито, като го натопите във вода, без нещо и вода пийте колкото искате".
Например казвал е така на някой: „Ако искате, като излязат черешите, яжте една седмица само хляб и череши. Като излязат други плодове, яжте само хляб и плодове. За лечение, аз ви казах за тази сестра, която я прати на Витоша само боровинки да яде, нали, защото нещо имала в червата. Някаква нередност и наистина тя оздравя и до края на живота си беше здрава. Та това бяха методи или за пречистване, или за лечение. Той когато даде упражнението за житния режим, го даде на Младежкия клас и каза: „Една седмица ще ядете жито, като го натопите във вода, без нещо и вода пийте колкото искате". Нищо друго. Само жито. Значи седем дена само жито да се яде и да се пие вода. Втората седмица ще ядете обикновена храна, третата седмица пак жито ще карате, четвъртата седмица пак обикновена храна, петата седмица пак жито. Значи през една седмица три пъти жито, три седмици с жито да се храним.
към текста >>

И колкото пъти съм опитвала да правя режима, това нещо на мен все ставаше така.
Значи седем дена само жито да се яде и да се пие вода. Втората седмица ще ядете обикновена храна, третата седмица пак жито ще карате, четвъртата седмица пак обикновена храна, петата седмица пак жито. Значи през една седмица три пъти жито, три седмици с жито да се храним. Това не зная кой го е направил така. Аз още като запостих, не зная какво стана, едва тука от няколко години съм се освободила от това, като хапна житото ми замириса на сурово и получих някакъв комплекс, просто ми се повръщаше. И колкото пъти съм опитвала да правя режима, това нещо на мен все ставаше така. И аз викам: „Абе искам да се сприятеля с житото". И сега си го ям житото без да имам това нещо и се радвам, само че поради състоянието на зъбите ми аз не мога да го ям сурово, ям го варено. Така го правя.
към текста >>

44. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

Учителят й казва, Той даваше разни режими на различните приятели.
Иначе, ако не влезе, може много да страда. Та и тя е имала нещо, някакво страдание, кое е било не знам, но тя само това ми е казвала. И когато, мисля че Тошко Симеонов там е бил на някаква среща той е споменал за Учителя и я довеждат на Изгрева. Повече тя не напусна Изгрева. Тя ми е разказвала една опитност с гладуване. Учителят й казва, Той даваше разни режими на различните приятели. На нея й казва, тя искала да пости. Той й рекъл: „Добре, ще постиш с по една ябълка на ден". Сега не мога да ви кажа една ли бяха или три. Но за една вече знам. И тя казва десет дена е ходила при Учителя, Той й давал ябълката.
към текста >>

Та тя е изкарала такъв режим под ръководството на Учителя.
И тя казва десет дена е ходила при Учителя, Той й давал ябълката. Трябва една да е била. Давал й ябълката и казва, я изядох, но на десетия ден вече към края така ми се клатеха краката. Щото, то е почти пълен глад. Само с една ябълка на ден. Та тя е изкарала такъв режим под ръководството на Учителя. Интересна е опитността на Катя, Учителят преди да си замине, десетина години ли беше, казва й: „Ти не си завършила гимназия". Тя след като завършила шести клас гимназиален както беше отива в Италия музика да следва. Значи 7 и 8 клас трябваше да ги вземе, за да има право да стане учителка. Като беше при Учителя, баща й пращаше, лесно беше нали така, но все пак един ден ще остане сама нали? И Учителят просто й каза и я накара, дето се казва почти на сила, да вземе диплома от гимназията, да си завърши гимназията.
към текста >>

45. 100. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ

100. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ Учителят за да развие качества у нас даваше най-различни упражнения, задачи и режими.
100. ЗАДАЧИ И УПРАЖНЕНИЯ Учителят за да развие качества у нас даваше най-различни упражнения, задачи и режими. Например много хигиенични правила ни е дал Учителят, здравословни правила. Пост, пълен глад, пост с хляб и плодове, картофи само, както онзи случай, когато на сестрата дал само една ябълка. Сега лични постове може да е имало и други, които аз не зная, но тези които са достигнали до мене, и като опитности на разни братя и сестри. Аз знам че един брат пости 20 дена, пълен пост. Така че най-различни постове са карали приятелите.
към текста >>

46. 180. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Савка е живяла един строг режим при Учителя.
А ти знаеш ли какво, какви думи й е казвал? Казвал й е думи строги и със силно съдържание. Не я е щадял. Хората мислят, че така на Савка й е минало. Не е вярно. Савка е живяла един строг режим при Учителя. Учителят не е бил с нея мек, мекушав. Сега даже ще ти кажа един случай. Бяхме двете. Савка много обичаше гъби и имаше една кутия с консерви и тя каза, че в тази кутия с консерви има гъби, а то беше защото искаше да хапне това. Добре, ама Учителят, после мисля, че ги отвори пък и не излязоха гъби.
към текста >>

47. 03.Когато се помина майка ми

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Режимът на хранене, който те ни даваха е полезен за по-кратко време, защото не всеки организъм може да издържа дълго такъв режим.
С това изказване за Учителя, те ни заблуждаваха. Излиза, че Учителят може да се заблуди, понеже е въплътен, а духовете понеже не са въплътени няма да се заблудят. Духовете ни учеха, че като си острижем косата ще имаме по-добро влияние, а в същото време Учителят в беседите си ни казваше, че косата пази магнетизма в човека. Учителят казваше, че трябва да носим дълги коси именно, за да запазим магнетизма. Природата, която е дала косата на главата на човека знае по-добре защо трябва да я носим. Режимът на хранене, който те ни даваха е полезен за по-кратко време, защото не всеки организъм може да издържа дълго такъв режим. Така стана с моята приятелка, която благодарение на режима заболя от скоротечна туберкулоза и си замина. Нейният брат се зарази от нея и той след три години си отиде. Скоро след това и брат Дончо, който беше като ръководител си замина, а той не беше възрастен човек. Въпросът с дрехите и носенето на галошите през цялата година също е заблуждение. Как може човек да носи дрехите си без да ги пере?
към текста >>

Така стана с моята приятелка, която благодарение на режима заболя от скоротечна туберкулоза и си замина.
Излиза, че Учителят може да се заблуди, понеже е въплътен, а духовете понеже не са въплътени няма да се заблудят. Духовете ни учеха, че като си острижем косата ще имаме по-добро влияние, а в същото време Учителят в беседите си ни казваше, че косата пази магнетизма в човека. Учителят казваше, че трябва да носим дълги коси именно, за да запазим магнетизма. Природата, която е дала косата на главата на човека знае по-добре защо трябва да я носим. Режимът на хранене, който те ни даваха е полезен за по-кратко време, защото не всеки организъм може да издържа дълго такъв режим. Така стана с моята приятелка, която благодарение на режима заболя от скоротечна туберкулоза и си замина. Нейният брат се зарази от нея и той след три години си отиде. Скоро след това и брат Дончо, който беше като ръководител си замина, а той не беше възрастен човек. Въпросът с дрехите и носенето на галошите през цялата година също е заблуждение. Как може човек да носи дрехите си без да ги пере? Това е елементарна хигиена.
към текста >>

48. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-1

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ (Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

В.К.: Значи: „Така стана с моята приятелка, която благодарение на режима заболя от скоротечна туберкулоза и си замина".
В.К.: Мария Сапунджиева си замина? Е.А.: Да. тя си замина още първата година, когато влязох аз в тая школа, поради гладуването там. В.К.: Значи школата на Дончо. Е.А.: На Дончо, да. В.К.: Значи: „Така стана с моята приятелка, която благодарение на режима заболя от скоротечна туберкулоза и си замина". Това е Мария Сапунджиева. Е.А.: Сапунджиева, да. В.К.: Която благодарение на нея се запознаваш с Учителя. Така и нейния брат. Е.А.: Да.
към текста >>

49. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН-5

В.К.: Предишния режим.
В.К.: Да, добре. Не, става въпрос, че уточняваме се. Това е едната част, която имаш, другата част, която ние сме работили с тебе ще се добави и да се допълни, щото да бъде по-пълно. Е.А. Добре. В.К.: Прави ми впечатление следното, че Лулчев по време на Учителя той непрекъснато със своето си поведение създава проблеми, неприятности на Учителя в онази власт. Е.А.: Да. В.К.: Предишния режим. Преди 9 септември 1944 год. В различни положения, по отношение на морал, по отношение на властта, става съветник на Царя, така и така нататък. Със своето непослушание и със своето своеволие. Той си заминава и благодарение на неговия дневник и затова, че е бил съветник впоследствие след заминаването на Учителя, нали започнаха доста неща да излизат в печата, че книжки нали, съобразно неговите дела, обвиняват Учителя и всичко за неговите дела. Е.А.: Учителят е виновен.
към текста >>

50. XV. ДОКАЗАТЕЛСТВА И ФАКТИ ЗА ПРОМЯНАТА, ПОДПРАВЯНЕТО И ПОДМЕНЯНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

ПРИМЕР VІІІ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Въведен е безпартиен режим, предварителна цензура, установени са дипломатически връзки със СССР.
ПРИМЕР VІІІ „ДО 29 ЮНИ! " Една от строгите, предупредителни лекции на Учителя към учениците, произнесена на 19 май 1935 год. Това е една година от навършване на преврата от 19 май 1934 год. от „Звено", като се образува правителство от Кимеон Георгиев. Въведен е безпартиен режим, предварителна цензура, установени са дипломатически връзки със СССР. На преврата осъществен на 9.IX.1944 год. Кимеон Георгиев отново оглавява правителството на Отечествения фронт. На 29 юни 1931 год. Андрей Ляпчев подава оставка като министър председател, защото Народния блок печели изборите и начело застава Александър Малинов. Така, че между произнасянето на беседата и срока до 29 юни има символичен смисъл.
към текста >>

51. 01 - 62. КОЛИКИ В СТОМАХА И ХРАНА ОТ ЛЮБОВ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

Той вече втора година, откак бе преминал на по-краен режим на хранене, който режим изключваше яйца, мляко, сирене, кашкавал и масло.
62. КОЛИКИ В СТОМАХА И ХРАНА ОТ ЛЮБОВ (Разказва съпругата ми Донка, дъщеря на Георги Куртев) „Беше есен, тъжна есен. Пожълтелите листа се стелеха по земята. Всичко бе тъжно. Тъжно бе и в нашия дом, защото баща ни беше тежко болен и ние се безпокояхме за неговия живот. Страдаше от колики в стомаха. Той вече втора година, откак бе преминал на по-краен режим на хранене, който режим изключваше яйца, мляко, сирене, кашкавал и масло. За мазнина употребяваше само шарлан (нерафинирано олио - слънчоглед). Един неделен ден преди обяд дойдоха приятелите му от Бургас: Зурков, Пренеров, Щерев, Сотиров и Паскалев, които научили за болестта, както и за режима му на хранене и решили да го посетят групово. Още като дойдоха, внесоха една струя на бодрост, която като пролетен лъч стопли сърцата ни. Самото им групово идване бе един акт на внимание към баща ни. Те му казаха тъй: „Брат Георги, ние сме изпратени от Божията любов и ти носим нещо за хапване, каквото Любовта ни научи и те молим от любов да го приемеш и да си хапнеш.
към текста >>

Един неделен ден преди обяд дойдоха приятелите му от Бургас: Зурков, Пренеров, Щерев, Сотиров и Паскалев, които научили за болестта, както и за режима му на хранене и решили да го посетят групово.
Всичко бе тъжно. Тъжно бе и в нашия дом, защото баща ни беше тежко болен и ние се безпокояхме за неговия живот. Страдаше от колики в стомаха. Той вече втора година, откак бе преминал на по-краен режим на хранене, който режим изключваше яйца, мляко, сирене, кашкавал и масло. За мазнина употребяваше само шарлан (нерафинирано олио - слънчоглед). Един неделен ден преди обяд дойдоха приятелите му от Бургас: Зурков, Пренеров, Щерев, Сотиров и Паскалев, които научили за болестта, както и за режима му на хранене и решили да го посетят групово. Още като дойдоха, внесоха една струя на бодрост, която като пролетен лъч стопли сърцата ни. Самото им групово идване бе един акт на внимание към баща ни. Те му казаха тъй: „Брат Георги, ние сме изпратени от Божията любов и ти носим нещо за хапване, каквото Любовта ни научи и те молим от любов да го приемеш и да си хапнеш. Това е нужно за твоето здраве, което ние искаме да се възстанови по-скоро. " Тогава баща ми им отговори: „Братя, щом вие от любов ми предлагате, то и аз от любов ще почна да го употребявам, за да засвидетелствам любовта си към вас.
към текста >>

За едно скоро време здравето му се възвърна и той стана от леглото като вече никога не премина към такъв краен режим на хранене.
Самото им групово идване бе един акт на внимание към баща ни. Те му казаха тъй: „Брат Георги, ние сме изпратени от Божията любов и ти носим нещо за хапване, каквото Любовта ни научи и те молим от любов да го приемеш и да си хапнеш. Това е нужно за твоето здраве, което ние искаме да се възстанови по-скоро. " Тогава баща ми им отговори: „Братя, щом вие от любов ми предлагате, то и аз от любов ще почна да го употребявам, за да засвидетелствам любовта си към вас. " Приятелите му бяха донесли сирене, кашкавал и др., които той отдавна не употребяваше. За едно скоро време здравето му се възвърна и той стана от леглото като вече никога не премина към такъв краен режим на хранене. Случката бе станала през една от предишните години, след което баща ни живя още много години и се помина на деветдесет и една година -14 февруари 1961 г. " Брат Георги, за когото става дума по-горе, бе възприел от Учителя между многото други правила за живот още и това: Да не се смесват храните. Ако човек иска разнообразие, то може да се постигне, като на всяко ядене се яде различна храна, но да не се смесват. Веднъж, при една негова среща с Учителя, последният му казал: „Искаш ли да имаш бистра мисъл, пий само чиста вода. " По отношение на питиетата брат Куртев бе преминал на краен режим, като бе изключил от употреба не само алкохолните питиета, но даже боза и газирани напитки.
към текста >>

" По отношение на питиетата брат Куртев бе преминал на краен режим, като бе изключил от употреба не само алкохолните питиета, но даже боза и газирани напитки.
За едно скоро време здравето му се възвърна и той стана от леглото като вече никога не премина към такъв краен режим на хранене. Случката бе станала през една от предишните години, след което баща ни живя още много години и се помина на деветдесет и една година -14 февруари 1961 г. " Брат Георги, за когото става дума по-горе, бе възприел от Учителя между многото други правила за живот още и това: Да не се смесват храните. Ако човек иска разнообразие, то може да се постигне, като на всяко ядене се яде различна храна, но да не се смесват. Веднъж, при една негова среща с Учителя, последният му казал: „Искаш ли да имаш бистра мисъл, пий само чиста вода. " По отношение на питиетата брат Куртев бе преминал на краен режим, като бе изключил от употреба не само алкохолните питиета, но даже боза и газирани напитки. Само чиста бистра вода. „Ето най-хубавото питие", казваше той. Здравият стомах изисква: подбор на храните, добро дъвкане и умерено ядене. Добре е да се дава почивка на стомаха поне веднъж седмично. Крайностите вредят.
към текста >>

52. 08 - 21. СВЯТОТО ИМЕ НА УЧИТЕЛЯ

В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев

21. СВЯТОТО ИМЕ НА УЧИТЕЛЯ Учителят работел със сестра Савка Керемидчиева, подлагал я на житен режим много пъти и други задачи и давал и т.н.
21. СВЯТОТО ИМЕ НА УЧИТЕЛЯ Учителят работел със сестра Савка Керемидчиева, подлагал я на житен режим много пъти и други задачи и давал и т.н. Имало е и особени задачи за нея, да се подготви, за да стане един по-добър приемник. Защо я е подготвял, не зная, обаче по-късно разбрахме. След като се върнаха латвийците в 1939 година, 20-30 души дойдоха, от други държави дойдоха, бяха се събрали доста чужденци на езерата. След като се свърши съборът, те се върнаха. На следващата година ли беше, не помня, Учителят праща Савка в Латвия, Естония и др., праща я.
към текста >>

А то е чрез житения режим, на който той я подлагал, да се пречисти нейният етерен двойник и да стане добър проводник.
След като се свърши съборът, те се върнаха. На следващата година ли беше, не помня, Учителят праща Савка в Латвия, Естония и др., праща я. Изпраща я със задача да говори за учението и я предупредил: „Там ще говориш от мое име." Тя говорила от негово име, обаче така говорела, всички чувствали, че Учителят е в нея. След като свършила беседата, целували й ръка, както целуват ръка на Учителя. Те поздравяват не нея, те поздравяват Учителя. А то е чрез житения режим, на който той я подлагал, да се пречисти нейният етерен двойник и да стане добър проводник. Той от тука предава, а тя там говори. Тя там говори по невидимия телеграф и е държала беседи от Учителя чрез Светия Дух, изпратен от него. Просто съзнанието на хората, душите им се били издигали в друг, небесен свят. Това го има в „Ученикът Аверуни", писано е от Буча Бехар. От Буча Бехар е писано.
към текста >>

53. 08 - 33. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Това продължило около една година и когато на девети юни режимът на Стамболийски, брат Генчо бил освободен от работа, Той вече не постъпил на държавна работа.
Роден е през 1896 година. Генчо е следвал гимназия до шести клас. Не е могъл да продължи, поради високите училищни такси. Останал с незавършено средно образование, въпреки желанието му да продължи образованието си. През 1922 година, когато Александър Стамболийски бил министър-председател, а управляваща тогава е земеделската партия, е бил назначен като служител в афишното бюро при общината, поради липса на по-висок образователен ценз. Това продължило около една година и когато на девети юни режимът на Стамболийски, брат Генчо бил освободен от работа, Той вече не постъпил на държавна работа. Около 1927 година брат Генчо отива в София. През летните месеци той прекарва на Изгрева на обща палатка, която събирала петнадесетина души. Наричали я Пансиона. През 1930 година брат Генчо вече имал собствено жилище - малка дъсчена стая с минимален размер, в която едва се побирали легло и маса. Това жилище е било единствената собственост на нашия приятел - художник.
към текста >>

54. 09 - 117.ГЪБИЧКИ В ГЪРЛОТО

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Почнах този режим и на седмия ден оздравях.
Лекарите установиха, че съм имала гъбички в гърлото. Ходих при един, при втори, при трети лекар, но помощ никаква. Чудех се какво да правя. Най-после се сетих да се допитам до брат Влайчо. Писах му и той ми отговори, като ми препоръча да ям сурови моркови и да пия гореща вода. Почнах този режим и на седмия ден оздравях. Разказала: Койка Митева. Село Горица.
към текста >>

55. 09 - 262. ДА ЧАКАМЕ ВЛАКА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

Понеже не бяхме свикнали на такъв режим, не можехме да се помирим и решихме да си отидем.
262. ДА ЧАКАМЕ ВЛАКА Бях 14-15-годишна, когато, заедно с братовчедка ми Банда, бяхме изпратени в гр. Ямбол да учим занаят - плетачество. Едва бяха изминали две седмици и желанието ни да учим занаят се изпари поради това, че майсторката искаше много да печели от нашия труд: Работехме вечер до късно, а сутрин почвахме рано. Понеже не бяхме свикнали на такъв режим, не можехме да се помирим и решихме да си отидем. Един ден, вместо на работа, озовахме се на гарата, без да знаем защо. Искахме да посрещнем влака, но защо, не знаехме. По пътя и там през цялото време пяхме песента „фир-фюр-фен". Защо пяхме тази песен, а не друга, не знаехме, но пяхме тъй, както никога друг път. Пяхме с цялата си душа.
към текста >>

56. 12 - 16. НА РИЛА ПРЕЗ 1929 ГОДИНА

Нейните задачи, принципи и методи. Влад Пашов

Мен ще слушаш само." И аз продължавах този режим.
Даде ми нареждане как да работя, как да медитирам, така ми даде задача и наставления. В.К.: Какви точки бяха, можели да ни ги кажете? Надка: Това: да медитирам на уединение, в такъв дух, да се моля и там да сядам на един камък, близо до езерото имаше, там да медитирам, еди-къде си ще отиваш да се измиваш на рекичката. Каза ми: „Много от сестрите в София знаят много и много приказват, няма да ги слушаш. Може би ще те обиждат, че не идваш с нас. Мен ще слушаш само." И аз продължавах този режим. „Шапка на главата си няма да сложиш, нито забрадка." И брат Боев, и той не слагаше. На цигани се обърнахме, за 12 дни изгоряхме на планината, на циганка станах, напука ми се лицето просто. Отивам да изпера там, където ми каза Учителят. Дойдат сестрите: „Къде переш, тука не му е мястото, ти това, ти онова", но аз си препирам прането, защото всеки ден си сменях бельото. Просто отивам да ги преплакна, отивах там на един големи плочи, вдигам си рокличката и лягам на плочите, на слъчевите енергии и така 12 дни минаха.
към текста >>

Даде ми режим - задачата със стомничките, чистият зехтин, интересуваше се винаги чрез кака Василка, викаше ме всеки ден при себе си и за градината в Айтос ме пита, за лозето, че като падат слани какво правят за дръвчетата на градината там.
И ме подминава, те започнаха: „Учителю, ами сестричката? " Защото свърши. Учителят се усмихва, мина една пауза такава, извади една хубава кутия локум, извади и вика: „Надежда, заповядай." Аз благодарих, вземах. „Вземи сега кутийката, пък ти почерпи мен." По този начин Учителят лекуваше. Никога не ми каза, че си болна, че си това - никога. Даде ми режим - задачата със стомничките, чистият зехтин, интересуваше се винаги чрез кака Василка, викаше ме всеки ден при себе си и за градината в Айтос ме пита, за лозето, че като падат слани какво правят за дръвчетата на градината там. Рекох: „Вземат изпражненията, от добитъци имаше, че ги слагат в лозето, че ги запалват." Да, от пушека бягат, не знам какво, ми обяснява Учителят и така.
към текста >>

57. І.03.20. БЪЛГАРИТЕ В ПОЛИТИКАТА НА РУСКИТЕ ИМПЕРАТОРИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

е Виенския конгрес и създаването на Свещен съюз, който има за главна задача да се бори срещу революцията, народните въстания, запазване на феодалните, абсолютни монархически режими.
Наполеон е заточен на остров Елба. През март 1815 г. Наполеон избягва от Елба и започват 100 дни, които завършват с разгрома при Ватерлоо. Наполеон е заточен за втори път на остров Елба. През юни 1815 г. е Виенския конгрес и създаването на Свещен съюз, който има за главна задача да се бори срещу революцията, народните въстания, запазване на феодалните, абсолютни монархически режими. През 1821 г. е времето на филики Етерия и гръцкото въстание, което Александър I не подкрепя в началния му етап. Николай I (1825-1855) - брат на Александър I. През 1828-1829 г. е Руско-турската война, последвал я Одринския мир.
към текста >>

58. VII.6. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА АРХИВА НА БРАТСТВОТО, ПАЗЕН ОТ ФАМИЛИЯТА ГОБО ВЪВ ФРАНЦИЯ - АЛПИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

бяха изнесени от Анина Бертоли във франция за съхранение, по време на комунистическия режим у нас.
6. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА АРХИВА НА БРАТСТВОТО, ПАЗЕН ОТ ФАМИЛИЯТА ГОБО ВЪВ ФРАНЦИЯ - АЛПИТЕ 23.08.99 Ще ви разкажа как се пазят братските материали във франция и какво е отношението на французите към българите и българския материал. Както знаете, едно копие от неиздадените беседи плюс 1 филм с 10-те сестри, които играят Паневритмията коректно, плюс други материали на пишеща машина, снимки на Учителя с групи, касети с музика и др. бяха изнесени от Анина Бертоли във франция за съхранение, по време на комунистическия режим у нас. След смъртта й те бяха предадени на съхранение на фамилията Гобо в Алпите. Познавам ги от 18 години и бяха мои приятели, верни на Учителя и не с Михаил Иванов. Но нали Учителят все е запитвал за разни нови хора, влезли в Братството чрез приятели: „Е, рекох, а те изпитани ли са? " И ето къде е грешката. Ценният братски материал отиде в ръцете на „неизпитани братя и сестри".
към текста >>

59. 35. ЕДНА ЗАДАЧА

ТОМ 12

Той ще мине през едно самовъзпитание, през един режим неприятен.
В живота си ние трябва да извеждаме известни изводи. Човек е поставен на Земята. Какво е неговото предназначение на Земята? Да се саморазвива и да се самовъзпитава. И това самовъзпитание няма капан отнякъде. Той ще мине през едно самовъзпитание, през един режим неприятен. Всеки един си представя на Земята един живот, какъвто на Земята не може да се постигне. Някой път вървите до едно място добре, после става обратното. Единственото нещо е: каквито са вашите отношения към духовното, такива ще бъдат отношенията на всички сили, които действуват в природата, към вас. Но законът на Любовта е разумен. Ако вие имате закона на Любовта, тогава пак ще минете през известни мъчнотии, но лесно ще минете, ще се спогаждате.
към текста >>

60. 8. ШКОЛАТА НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 12

Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината.
Истината е принцип на Божествената хармония и равновесие. Истината, като принцип има отношение към физическия свят, към човешката воля, към човешкото тяло и човешкото съзнание. Затова методите на истината имат преди всичко отношение към човешкото тяло и към възпитанието на човешката воля и човешкото съзнание. Към тези методи се прилага максимата: Здрав дух в здраво тяло. Затова методите на Истината целят преди всичко да тренират физическото тяло в човека, да укрепят неговата воля, да разширят неговото съзнание. Затова тук се практикува преди всичко специален режим на хранене, дишане и окултни гимнастики - Паневритмия и други упражнения, които са методи за трансформиране на енергиите в човешкото тяло и за свързване със силите на истината. След това се практикуват методите на дишането - дълбоко дишане, ритмично дишане и пр. По такъв начин, чрез дишане и гимнастика, човек развива волята си и прави тялото си способно да отговаря на висшите духовни енергии, пречистя кръвта чрез дишането и облагородява човешките мисли и чувства. Ето какво казва Учителят по този въпрос: „Щом е дошъл на земята, човек трябва да учи. Той трябва да има преди всичко здраво тяло, добри чувства и светли мисли. Ако тялото е здраво и душата ще се прояви правилно.
към текста >>

61. 14. БОРБА С ТЪРНОВСКИЯ МИТРОПОЛИТ

Стефан Тошев

Казах, че сега не се намираме под режима на инквизицията през средните векове, а живеем в 20-тия просветен век, през който се зачита свободата на съвестта и на религиозната вяра.
И аз имах възможност да научавам за всички изпратени писма против мене: от свищовския Архиерейски наместник, от видинския митрополит Неофит и др. - че разпространявам „дъновизма.") Явих се на подсъдимата скамейка пред Дисциплинарния съвет при Върховния Касационен съд, състоящ се от седем члена: 6 касационни съдии и един главен инспектор от министерство на правосъдието. Прокурорът при касационния съд формулира обвинение против мене, съгласно предложението на мнистъра. След това, се даде думата на мене. Аз говорих много сериозно, с висок глас и с възмущение отхвърлих обвинението. Казах, че сега не се намираме под режима на инквизицията през средните векове, а живеем в 20-тия просветен век, през който се зачита свободата на съвестта и на религиозната вяра. Че аз съм бивш атеист, но съм скъсал с атеизма като заблуда и вярвам в Бога и Исуса Христа и светлината, която хвърля върху Христовото учение достойният българин - мъдрец - Петър Дънов. Че неговото Общество не е църква. Че аз принадлежа към най-прогресивната църква в света, която брои много повече последовователи от православната църква. Че Америка и Англия с милионите свои граждани, че германците, швейцарците и други културни народи са протестанти. Че аз не допускам да се намерят бългаски съдии да свържат името си с една реакционна присъда, че са осъдили един български съдия за провинение, че има такава или онакава вяра.
към текста >>

62. 35. ЖАЛБА

Стефан Тошев

Аз съм много отдавна член на Обществото „Бяло Братство" в България, признато от Правителството за „Верска общност", което при всички режими у нас се е ползувало с всички свободи в кръга на личната и колективна вероизповед и свободата на съвестта.
35. ЖАЛБА До Министъра на Вътрешните работи - ст. София ЖАЛБА От Стефан Лазаров Тошев От гр. Севлиево, ул. „Тройца"5 Уважаеми другарю Министър, Дължа още в началото да Ви уведомя, че аз съм свършил по правните и държавни науки, изпълнявал съм различни съдийски служби и прокурор при окръжен съд. Аз съм много отдавна член на Обществото „Бяло Братство" в България, признато от Правителството за „Верска общност", което при всички режими у нас се е ползувало с всички свободи в кръга на личната и колективна вероизповед и свободата на съвестта. След 9.09.1944 г. нашето Общество напечата десетки различни томове книги - беседи й лекции от Учителя на Братството ни, г. Дънов, с необходимото за това разрешение от респективните органи на властта, в печатницата на Обществото ни. Тази печатна литература беше предназначена почти изключително за хилядите редовни членове и съмишленици на обществото „Бяло Братство". Но понеже грамадното болшинство от тях са земеделци и работници - преимуществено бедни хора, голямото количество от тази книжнина не бе изкупена от тези хора.
към текста >>

Вие, комунистите, сте се борили много години за тържеството на вашите идеи против много реакционни режими в България и сте дали скъпи жертви в тази борба - за извоюване на редица свободи и права, порицавайки тези, които ги погазваха.
Нали намирате тази ми молба за справедлива и хуманна? И последната ми молба е: Да наредите да ми се повърне по един екземпляр от всеки том беседи и лекции на Учителя Дънов, за да има какво да четем в последните години на живота си с другарката ми. Защото за нас няма по- любимо четиво от Словото на нашия многуважаван и любим Учител г. Дънов. Или поне да ми се повърнат 20 тома от печатното слово на Учителя Дънов, безразлично кои ще бъдат те, но с не по-малко от по 250 стр. и то главно подвързаните томове. Вие, комунистите, сте се борили много години за тържеството на вашите идеи против много реакционни режими в България и сте дали скъпи жертви в тази борба - за извоюване на редица свободи и права, порицавайки тези, които ги погазваха. Вие не можете да забравите това. Затова аз и сестрите и братята от Обществото ни разчитаме, че Вий и членовете на правителството, като си спомните за горчивините и страданията, които сте преживяли в тези ваши борби, ще проявите съчувствие към нас и не ще отхвърлите и пренебрегнете нашите справедливи молби. Ний сме добри граждани на България и заслужаваме добро отнасяне с нас от властта. И сега, когато ний, членовете от Обществото „Бяло Братство" изпитваме голяма мъка, апелираме към Вас: да не допуснете да се потъпче правдата, която ний отстояваме пред Вас, Правителството и Главната прокуратура с жалби като тази и лични ходатайства. Ний искаме да видим във Вашето лице един комунист, на когото е мила и скъпа всяка правда и правдата, за която ний сега се борим, базирайки се на конституцията ни и молим Вашето благосклонно изслушване на молбите ни и ходатайството Ви пред Министерския съвет, за основно проучване на въпроса.
към текста >>

63. 10. ПИСМА ОТ ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ

Стефан Тошев

Аз имам също като Вас намерение да опитам вегетарианския и млечния режим, но семейните връзки много ми пречат.
Тъй схваща и теософията, тъй схваща християнската църква (без протест.). Църквата със своите пости и петъци представлява една школа за обучение към вегетарианството. Това аз съм намекнал и в Съновника, за което тукашните протестанти бяха ми се разсърдили. Ний. които не можем изведнъж да станем вегетарианци, сме длъжни да поддържаме постите, наредени от светите отци. И при едно бъдеще прераждане ще бъдем напълно вегетарианци. Аз имам също като Вас намерение да опитам вегетарианския и млечния режим, но семейните връзки много ми пречат. Ний тука всички съзнаваме, че месната храна трябва да се изостави. Бог е казал на Адама и Ева да ядат всичко, което расте от земята, а само след потопа бил позволил да се яде и всичко, що се движи. Но доколко последното е казано от Бога. друг път ще приказваме. Трябва още много да изучаваме Библията, за да видим, че на евреите много пъти сатаната се е представял като Бог и е искал жертви (Молох).
към текста >>

Убедих се, че моят стомах отговаря на вегетарианския режим.
Г-н Дънов е още в Търново и все му се надяваме че ще ни дойде на гости, но известие още нямаме. Поздравете всички братя от кръжока, а най-вече познатите вече нам в портрета г.г. Т. Илиев и Събчо Мичев. Аз започвам втора година без да съм ял месо. Риба ям понякога. Убедих се, че моят стомах отговаря на вегетарианския режим. Но едно нещо сме разбрали вече, че първата крачка към духовните дарби е да отстраним от себе си егоизма, угасването на страстите и желанията са на второ място и едва на трето място иде режимът в храната. Както виждаш, ние започваме всинца от третата линия, като оставяме егоизма за наи-подир! Смятай колко сме слаби още и колко много ни остава да работим, за да отстраним от себе си мнимия център на вселената. Но при все това като сравним миналото си с настоящето, ще видим, че разликата е грамадна - до неузнаваемост. Ето защо трябва да благодарим на Бога загдето ни е поставил в тоя път на небесната светлина.
към текста >>

Но едно нещо сме разбрали вече, че първата крачка към духовните дарби е да отстраним от себе си егоизма, угасването на страстите и желанията са на второ място и едва на трето място иде режимът в храната.
Поздравете всички братя от кръжока, а най-вече познатите вече нам в портрета г.г. Т. Илиев и Събчо Мичев. Аз започвам втора година без да съм ял месо. Риба ям понякога. Убедих се, че моят стомах отговаря на вегетарианския режим. Но едно нещо сме разбрали вече, че първата крачка към духовните дарби е да отстраним от себе си егоизма, угасването на страстите и желанията са на второ място и едва на трето място иде режимът в храната. Както виждаш, ние започваме всинца от третата линия, като оставяме егоизма за наи-подир! Смятай колко сме слаби още и колко много ни остава да работим, за да отстраним от себе си мнимия център на вселената. Но при все това като сравним миналото си с настоящето, ще видим, че разликата е грамадна - до неузнаваемост. Ето защо трябва да благодарим на Бога загдето ни е поставил в тоя път на небесната светлина. Няма по-голямо богатство на света от това да има човек спокойна съвест, като се примири с Бога и ближните си; и вярвам, че това спокойствие ние сме го достигнали в доста голям размер.
към текста >>

Дънова, той препоръчва вегетарианството и млечния режим не от оная точка, от която изхождат теософите и др.
А трябва да си признаем, че сме много далеч до там. Главно, трябва да бързаме да се пречистим, без да бързаме да ставаме ясновидци. Спас Димитров (чиновник в сметната палата) ми казваше това лято, че след пет години вегетариански живот е станал ясновидец от 5-6 месеца, както и слухов медиум. Голямо блаженство е да виждаш постоянно напреде си своя ангел хранител ида слушаш упътвания! Доколкото можах да схвана от г. Дънова, той препоръчва вегетарианството и млечния режим не от оная точка, от която изхождат теософите и др. вегетарианци (не убий), а главно за да не вкарваме в тялото си елементалите и флуидите на животните, за да не се оскотяваме като тях. Той сам ми каза да напусна свинското месо! Аз мисля хич да не отговявам на Коледа. Ще ям само риба, масло, яйца, сирене, мляко и др. млечни продукти.
към текста >>

64. 13. ДРУГ НАЧИН НА ЛЕКУВАНЕ

Паша Теодорова

Ти не си ли по- силен от всички сиропи и режими?
Ами тогава? Замислих се сериозно и реших: Обръщам се към Господа и към Учителя и започнах да се моля усилено, не толкова с молитви, колкото с разговор с тях. Разговорът не беше кратък, но проникнат от дълбока вяра и упование на Господа и Учителя, чиято помощ съм опитала нееднократно. Молих се и се разговарях: Господи, Учителю, ти не си ли по-силен от инжекциите на лекарите? Ти не си ли по-силен от всичките лекарства - сулфамиди, антибиотици и т.н. Ти не си ли по- силен от всички сиропи и режими? Отговорих си: По-силен си, Господи, по-силен си, Учителю, от всички инжекции на лекарите, по-силен от всички лекарства, от всички сиропи и режими, по-силен си от всичката съвременна медицина. Отговорила си положително на всички въпроси, зададени от мен самата, но с вяра, убеждение и опитност, аз се предадох на Господа и Учителя, но реших да се пазя, да не се излагам на простуда и продължавах разговора си често пак с Господа и приложих голямо внимание и бдителност към себе си. Не исках, не настоявах за бърз резултат, бях доволна от микроскопически резултати. Ден след ден резултатите се получаваха и аз укрепвах и външно, и вътрешно, без никаква лекарска помощ. Нали през предишното ми заболяване положението ми беше крайно критично, затова се прибегна към лекарска помощ, но дойде помощта и отгоре, която аз видях главно и опитах на себе си.
към текста >>

Отговорих си: По-силен си, Господи, по-силен си, Учителю, от всички инжекции на лекарите, по-силен от всички лекарства, от всички сиропи и режими, по-силен си от всичката съвременна медицина.
Замислих се сериозно и реших: Обръщам се към Господа и към Учителя и започнах да се моля усилено, не толкова с молитви, колкото с разговор с тях. Разговорът не беше кратък, но проникнат от дълбока вяра и упование на Господа и Учителя, чиято помощ съм опитала нееднократно. Молих се и се разговарях: Господи, Учителю, ти не си ли по-силен от инжекциите на лекарите? Ти не си ли по-силен от всичките лекарства - сулфамиди, антибиотици и т.н. Ти не си ли по- силен от всички сиропи и режими? Отговорих си: По-силен си, Господи, по-силен си, Учителю, от всички инжекции на лекарите, по-силен от всички лекарства, от всички сиропи и режими, по-силен си от всичката съвременна медицина. Отговорила си положително на всички въпроси, зададени от мен самата, но с вяра, убеждение и опитност, аз се предадох на Господа и Учителя, но реших да се пазя, да не се излагам на простуда и продължавах разговора си често пак с Господа и приложих голямо внимание и бдителност към себе си. Не исках, не настоявах за бърз резултат, бях доволна от микроскопически резултати. Ден след ден резултатите се получаваха и аз укрепвах и външно, и вътрешно, без никаква лекарска помощ. Нали през предишното ми заболяване положението ми беше крайно критично, затова се прибегна към лекарска помощ, но дойде помощта и отгоре, която аз видях главно и опитах на себе си. Често се спирам върху разговора си с Бога и продължавам да се разговарям и да благодаря, че този род молитва се чу и ми се отговори.
към текста >>

65. 15. НОВ ЖИВОТ

Паша Теодорова

Заредиха се дни на слабо, постепенно подобрение с топлите грижи на близките ми, на лекаря и действията на лекарствата и соковете и режима на хранене, в които дни нямаше нищо особено, следователно няма защо да ги отбелязвам по дни и дати.
Както съм заспала, така се и събудих, с изненада, че съм спала и здраво съм се изпотила. Едва изговорих: Значи аз съм спала! Виждам образа на Учителя, пак като млад, но вече астралния образ, със същата усмивка, която познавам. И на думите ми „значи съм спала", Учителят леко наклони главата си с мисълта, която ясно прочетох: „Видя ли? " И пак образът се изгуби. Заредиха се дни на слабо, постепенно подобрение с топлите грижи на близките ми, на лекаря и действията на лекарствата и соковете и режима на хранене, в които дни нямаше нищо особено, следователно няма защо да ги отбелязвам по дни и дати. Кризите бяха все по-слаби, докато дойде денят 23 март, който ден си отидох у дома. Всичко това ме доведе до заглавието, което дадох на написаните от мене страници - „Нов живот", защото наистина ми се даде кредит за нов живот, за който постоянно мисля и в резултат на това мислене се питам: Даде ми се кредит за нов живот, за да си живувам ли? Да си поживея още? Не, не, банките отпущат кредит на човека, да има време да си изплати дълговете, като работи, разбира се. За кого, за какво, той си знае и постъпва, както разбира.
към текста >>

66. 4. КОГА, КАК И ЗАЩО СТАНАХ ВЕГЕТАРИАНКА

Паша Теодорова

Друго нещо по-важно забелязах: на лявата ръка, дето се напипва пулса, ми беше излязло нещо като мъртва кост или хрущялче, голямо като царевично зърно, което само в продължение на един месец от промяната на режима изчезна.
Решението е категорично - без никакви залъгалки! Какво следва по-нататък? - Наблюдение. Взех да следя как ми се отразява тази храна. Първите няколко месеца отслабвах по малко, но това не ме безпокоеше, защото се чувствувах добре: издържах и на физическа, и на умствена работа. Друго нещо по-важно забелязах: на лявата ръка, дето се напипва пулса, ми беше излязло нещо като мъртва кост или хрущялче, голямо като царевично зърно, което само в продължение на един месец от промяната на режима изчезна. Много се зарадвах, окуражих се още повече и с по-голяма вяра продължих режима си и до днес. От всичките си наблюдения се убедих, че този режим ми понася - и наистина не се излъгах. Защо станах вегетарианка? - Ако бях си задала този въпрос 1915 година и аз сама не бих могла да си отговоря. Защо? Защото това решение взех самостоятелно, без никакво външно влияние.
към текста >>

Много се зарадвах, окуражих се още повече и с по-голяма вяра продължих режима си и до днес.
Какво следва по-нататък? - Наблюдение. Взех да следя как ми се отразява тази храна. Първите няколко месеца отслабвах по малко, но това не ме безпокоеше, защото се чувствувах добре: издържах и на физическа, и на умствена работа. Друго нещо по-важно забелязах: на лявата ръка, дето се напипва пулса, ми беше излязло нещо като мъртва кост или хрущялче, голямо като царевично зърно, което само в продължение на един месец от промяната на режима изчезна. Много се зарадвах, окуражих се още повече и с по-голяма вяра продължих режима си и до днес. От всичките си наблюдения се убедих, че този режим ми понася - и наистина не се излъгах. Защо станах вегетарианка? - Ако бях си задала този въпрос 1915 година и аз сама не бих могла да си отговоря. Защо? Защото това решение взех самостоятелно, без никакво външно влияние. Не бях чела никакви книги по вегетарианство, не бях се срещала с вегетарианци, които да ме убеждават в идеята, нито сама бях мислила по този въпрос.
към текста >>

От всичките си наблюдения се убедих, че този режим ми понася - и наистина не се излъгах.
- Наблюдение. Взех да следя как ми се отразява тази храна. Първите няколко месеца отслабвах по малко, но това не ме безпокоеше, защото се чувствувах добре: издържах и на физическа, и на умствена работа. Друго нещо по-важно забелязах: на лявата ръка, дето се напипва пулса, ми беше излязло нещо като мъртва кост или хрущялче, голямо като царевично зърно, което само в продължение на един месец от промяната на режима изчезна. Много се зарадвах, окуражих се още повече и с по-голяма вяра продължих режима си и до днес. От всичките си наблюдения се убедих, че този режим ми понася - и наистина не се излъгах. Защо станах вегетарианка? - Ако бях си задала този въпрос 1915 година и аз сама не бих могла да си отговоря. Защо? Защото това решение взех самостоятелно, без никакво външно влияние. Не бях чела никакви книги по вегетарианство, не бях се срещала с вегетарианци, които да ме убеждават в идеята, нито сама бях мислила по този въпрос. Обаче впоследствие идеята мина през мене като храна, като чувство, като мисъл и като действие, сега вече мога да говоря много по зададения въпрос.
към текста >>

67. 12. ГОЛЕМИЯТ ИЗПИТ

Гена Папазова

Да загубя една година за нашия дом, гдето всичкото е стегнат режим.
Г.П.: Хората няма да повтарят матурата зарад мен, кой... Каква матура бе, нали трябва да се записвам после? Нали трябва да следвам? Ами и срама, ами пред мама! Мама, която казва пред цялото село - „И аз съм с нея! " Как аз пред мама ще застана, да загубя правото си на следване! Да загубя една година за нашия дом, гдето всичкото е стегнат режим. „Иди си, вече може да си ходиш! " Отивам си в Търново, направо в Търново и там, близко до гимназията срещам моя съученичка. „Какво правиш, бе, от къде идваш? Знаеш ли, че матурата се отложи? " В.К.: Ха-ха-ха.
към текста >>

68. II. АГРОНОМЪТ И РАЗВРЪЗКАТА НА КАРМАТА МУ 13. АГРОНОМЪТ

Гена Папазова

Добре, но тогава беше земеделски режим.
Там на друга беда. Пак моята дейност беше причина. Най-напред направих парк върху чист пясъчник, като избрах подходящи растения. Организирах работниците. Всеки на място да се явява, всеки това да прави, отчет на всичко и т.н. Добре, но тогава беше земеделски режим. А там имаше народен представител - Йотов. А те отиват, работниците, и му се оплакват, че дошла една Папазова, която ги кара да работят. И тоя ахмак: „Как така ще малтретираш нашите партизани? " Земеделци. И ме назначават на по-високо място.
към текста >>

69. 2. КРАТКА АВТОБИОГРАФИЯ

Милка Говедева

Възпитана в духа на комунизма още от ранна възраст, осъзнах неправдите на жестокия капиталистически режим и сблъскала се по- късно, след убийството на баща ми, с действителността, прегърнах с цялата си душа идеите на баща си.
Благоев, Г. Димитров, Коларов, Б. Хаджисотиров, негова дясна ръка и приятел на горните другари и Дашин. Един от създателите на Самоковската Комуна. Закърмена с идеите на баща си, още от ранно детство и преди училищна възраст участвувах в детските комунистически групи при тогавашната Партия на тесни социалисти. Възпитана в духа на комунизма още от ранна възраст, осъзнах неправдите на жестокия капиталистически режим и сблъскала се по- късно, след убийството на баща ми, с действителността, прегърнах с цялата си душа идеите на баща си. На 6 години останах сирак от майка, тя почина поради липса на достатъчно лекарства и грижи от лекарска помощ. На 9 години убиха баща ми, като комунист. Бивайки вече кръгъл сирак, на тази невръстна възраст бях принудена да изпитам всички суровости на живота на беззащитните и гонена от капиталистическия фашистки режим на Цанковото правителство. Може би и затова, защото другарите, които бяха свободни не арестувани, ме използуваха да нося храна на арестуваните и да предавам скритом разни бележки на разни чичковци, че впоследствие ме биха още като дете, но по недоказаност и малолетие не ме задържаха като баща ми. На първо време след убийството на баща ми станах слугинче, след това работих в текстилната фабрика, сега „Б. Хаджисотиров".
към текста >>

Бивайки вече кръгъл сирак, на тази невръстна възраст бях принудена да изпитам всички суровости на живота на беззащитните и гонена от капиталистическия фашистки режим на Цанковото правителство.
Един от създателите на Самоковската Комуна. Закърмена с идеите на баща си, още от ранно детство и преди училищна възраст участвувах в детските комунистически групи при тогавашната Партия на тесни социалисти. Възпитана в духа на комунизма още от ранна възраст, осъзнах неправдите на жестокия капиталистически режим и сблъскала се по- късно, след убийството на баща ми, с действителността, прегърнах с цялата си душа идеите на баща си. На 6 години останах сирак от майка, тя почина поради липса на достатъчно лекарства и грижи от лекарска помощ. На 9 години убиха баща ми, като комунист. Бивайки вече кръгъл сирак, на тази невръстна възраст бях принудена да изпитам всички суровости на живота на беззащитните и гонена от капиталистическия фашистки режим на Цанковото правителство. Може би и затова, защото другарите, които бяха свободни не арестувани, ме използуваха да нося храна на арестуваните и да предавам скритом разни бележки на разни чичковци, че впоследствие ме биха още като дете, но по недоказаност и малолетие не ме задържаха като баща ми. На първо време след убийството на баща ми станах слугинче, след това работих в текстилната фабрика, сега „Б. Хаджисотиров". На 12 години заминах нелегално за Румъния при сестра на майка ми, там женена. Там живях с четири фалшиви имена. И така се и завърнах нелегално след 6 години.
към текста >>

70. II. ГЕНЧО АЛЕКСИЕВ, ХУДОЖНИК - ПЕЙЗАЖИСТ

Лидия Соломонова Аладжем

По времето, когато Земеделският съюз управляваше страната и имаше министър-председател Александър Стамболийски, Генчо работел в общината, но след преврата на девети юни 1923 година, при падането на режима бил освободен от длъжност, като вече не потърсил нито общинска, нито държавна работа.
Той пътуваше за град Варна, а аз за град Попово. Дълго стояхме мълчаливи един срещу друг, докато се яви причина да заговорим и да се опознаем дотолкова, доколкото можеше това да стане във влака. Той бил художник самодеец, а аз ученик в гимназията. Художникът произхождал от голямо семейство на беден обущар. Имал три сестри, от които едната по-малка от него. По времето, когато Земеделският съюз управляваше страната и имаше министър-председател Александър Стамболийски, Генчо работел в общината, но след преврата на девети юни 1923 година, при падането на режима бил освободен от длъжност, като вече не потърсил нито общинска, нито държавна работа. И той се връщаше от събора на Бялото Братство заедно с мене. Запознал се с идеите на Бялото братство чрез семейство Терзистоеви, а след това и с Велко Петрушев. Идеите за братство между всички хора му харесали и той става горещ привърженик на тези идеи, на които останал верен през целия си живот. Запознаването му с Бялото братство сякаш му отворило пътя за София. Не минало много време и големият град го привлякъл.
към текста >>

71. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

В храненето си се придържа о вегетарианския режим.
след кратко престояване в София заминава за Италия и то в Доломитните Алпи, за да работи там. Оттам ще замине за Лондон, дето е поканен да уреди изложба от картините си. Преди да говоря как той схваща изкуството, нека да кажа още няколко думи за неговата личност. Благодарение на дългите си пътувания по Европа, той владее много чужди езици - френски, италиански, испански, немски, английски, турски и руски. Умее от най-различни видове физически труд, разбира от обущарство, шивачество, зидарство, електротехника, дърводелство, земеделие, настройване на пиана. В храненето си се придържа о вегетарианския режим. Той е убеден вегетарианец. Убеден е, че човек може да задоволява нуждите на своето тяло само с растителна храна. „Човек може да съществува и без да убива животните, казва той. Месната храна огрубява човека. Всеки човек трябва да е изпълнен с любов към животните - тези наши по-малки братя.
към текста >>

72. 1. ХУДОЖНИКЪТ БОРИС ШАРОВ

Борис Петров Шаров

I. Бележки от разговори 19. IV. 1927-25. IV. 1927

Какво да кажа, беше един човек, който спазваше много хубав режим и много работеше върху себе си.
Докато имаше Паневритмия, нали, отиваше на Паневритмия. След това, след 9 часа той се разхождаше, правеше си първите упражнения, даже Паневритмия така си играеше някъде си там в градината, връщаше се, приготвяше закуската и след това се затваряше и има много ценни извадки, имаше седем тетрадки с много ценни извадки от беседите. И то ще вземе например една беседа от първата до последната. Ще извади тематично, за Бога, за Истината, за Любовта. Нали така много ценни работи. Какво да кажа, беше един човек, който спазваше много хубав режим и много работеше върху себе си. Въпрос: С майка ви бяха една хубава двойка, нали? Н.Ш1.: Изключителна двойка, изключителна двойка. Много е интересно така тяхното запознаване. Той е живял у тях като идва тук да учи и е бил на квартира у тях. Мама е била много красив човек и много чист човек.
към текста >>

73. РАЗГОВОРИ И ПРОТОКОЛИ пред ръководителите 1927 година

ТОМ 14

Иска се режим спартански.
Трябва да ни преведете през моста, наводнение има. Учителят: Ще чакате да премине наводнението, но ще ви пренесеме, това ще стане. Примери имаме много от наши приятели оздравели от сериозно боледувание. Гърдоболните хора най-лесно се лекуват като работят в горите, в лозята. Тя е психична болест, която мъчно се лекува - трябва урегулирвание на чувствата. Иска се режим спартански. То е инертно състояние, търсят сянка, лениви са, мнителни са. Метод за лекувание: Всяка сутрин да ходи с две стомни вода на един километър разстояние. Това усилие, опнати ръце е гимнастика и дава сила на дробовете. Водата е добър проводник на електричеството и слънчевата енергия, и дава сила на организма. Ще се омият на извора, чешмата и ще си носи самичък вода.
към текста >>

74. 3. ЖИВОТЪТ НА СЕМЕЙСТВОТО НИ В ГР. КАРНОБАТ

Доколко баща ни беше оригинален, се вижда от един такъв домашен режим, необичаен за гражданите на гр. Карнобат.
Хлябът се занасяше за изпичане в махленската фурна- така ние имахме винаги хубав хляб. Баща ни и доведе за помощница едно момиче от Ачларе - Карнобатска околия; така майка ни насмогваше в шетането. Оставаше и време и да чете ония книги, които тогава се отпечатваха, а това бе нейното любимо занимание през свободното време. Помня, че тогава излизаше на брошури романа „Гарибалди", пълен с приключения; в този роман се описваше живота на италианските революционери и техният водител Гарибалди. Впоследствие и аз открих тези брошури и прочетох увлекателният роман. Доколко баща ни беше оригинален, се вижда от един такъв домашен режим, необичаен за гражданите на гр. Карнобат. Не обръщаше внимание какво ще кажат хората, а го провеждаше през лятото, с целокупното наше семейство. Вечер, като се връщаше от работа, ние малките и майка ни го очаквахме и всички тръгвахме да излезем на разходка вън от града. Майка ни завързваше в някаква голяма кърпа вечерната храна /обикновено остатъка от обедният гювеч с месо, или друго ядене/, даваше я на нас с брат ми, тя повеждаше двете ни сестричета, и през центъра на града, се запътвахме към близката височина наречена „Дядо Димчовият баир". Спирахме там на някоя хубава полянка, разполагахме яденета и се нахранвахме на чист въздух, сред природата. Градът се стелеше долу под нас, ние децата играехме нагоре-надолу, а родителите ни се разговаряха.
към текста >>

75. 7. ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Като приложих този режим за около един месец възпалението на очите ми премина.
Като седнах на стола той малко ми попипа главата и каза на майка ми само това: „Той е привързан и обича семейството си". Може да има и друг разговор, който не си спомням. През това време страдах от възпаление на очите, но някакво лекуване не предприемах. Трябва да се е знаело, че Учителят и лекувал, затова майка ми го попита как да се излекувам. Учителят ми даде прости напътвания - да правя на ден 2-3 пъти коремообтривни бани с топла вода и с двете ръце да се обтрива корема. Като приложих този режим за около един месец възпалението на очите ми премина. Тези са моите спомени от първата ми среща с Учителя. В деня, когато отивах при Учителя обръщах се към майка си с думите: „Тъй като отиваме при един велик човек, трябва да се обличаме в светлина, че да ме хареса". Майка ми отговори, че ще отидем такива, каквито сме. Не си обясняваше откъде ще дойде това разбиране за светлината. Години след това четох ведно томче от Учителя, където казва, че по тези години правел френологически изследвания в Сливен и като измервал главата на едного, гледал на главата му една бяла светлина.
към текста >>

76. 50. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Октомври и ноември бяха използувани за създаване подходяща атмосфера, сред която да се разгледат дела в Народния съд, да се осъдят виновниците от миналия режим.
50. ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ Политическият живот в страната ни следваше своето развитие. Октомври и ноември бяха използувани за създаване подходяща атмосфера, сред която да се разгледат дела в Народния съд, да се осъдят виновниците от миналия режим. Арестуван беше и Любомир Лулчев, обвиняван като съветник на цар Борис. Учителят през това време говори беседите и лекциите, отпечатани в третия том „Завета на Любовта". Забелязваше се, че някак телесно поотслабва, взе да се говори, че няма апетит, не се храни добре. През м. декември, двама с другарката ми Го посетихме на кратък разговор.
към текста >>

77. 64. СЛЕДСТВИЕТО В ЗАТВОРА

Животът ни там беше под строг режим.
" Добави, че може би ще остана тук по-дълго време, че нямам право да се виждам с домашните си, но от каквото имам нужда, ще трябва да се отнасям към него - следователят ми. Парите, които съм донесъл, ще мога да си купувам с тях каквото имам нужда, но чрез служител в ареста. Когато трябва, ще ме повиква за да води следствието. Върнаха ме пак в килията по същия тържествен начин, но разбира се ръцете отзад. Там си беше и човека, когото заварих в началото. Животът ни там беше под строг режим. Носеха сутрин, обед и вечер храна, ставахме сутрин в определено време, щом милиционера от коридора извикваше „Ставай! " Отваряха се една по една вратите, отвеждаха ни така строго до тоалетната, измивахме се набързо и пак в килиите. Нямах право на никакво четене, писане, освен да се разговарям с човека, който е при мен. Нямаме право да лежим през деня, а само да седим върху сламениците, постлани на пода, на съвсем малка височинка. Най-мъчителни бяха неделните дни, изобщо празниците, които се заредиха.
към текста >>

С никого от своите, обаче не се виждах при този режим.
Щом донасяха на обед храната, запитвах дали боба или картофите не са готвени с мас. Когато не бях уверен за чистотата на яденето, предпочитах да си ям хляб с масло или други някои работи, които съм си купил. Имаше ли месо в яденето, давах го на човека, който беше при мен, а той с охота изяждаше всичко. Безпокойството у дома е било немалко. Още първият ден, Веска е разбрала где съм и ми изпрати една фланела, вълнени чорапи и други; всичко донесено ми предадоха в ред. С никого от своите, обаче не се виждах при този режим. Започна и следователят да ме извиква при себе си, започна разпита по въпросите на работите ни. От мен се искаше да разкажа подробно всичко, което вече бях казал на ревизорите. Най-вече се интересуваше за сумата оставена от Учителя. Също, как е изразходвана, за бележника, който бях изгорил и т.н. Аз помнех добре главните изплатени суми, тази за хартията по отпечатване беседите и лекциите.
към текста >>

78. 69. РАЗПИТ НА СВИДЕТЕЛИТЕ

Значи, нямаше какво да правя и аз също дадох съгласие за отлагане; не ми се искаше повече да прекарвам в тия килии на затвора и режима на Държавна сигурност.
Понеже между мен и Борис нямахме спорни въпроси, всеки от адвокатите застъпваше в защитата си, както Борис, така и мен. Така съденето ни продължи три дена, но в последният момент, идва при мен адвоката ни Кирил Георгиев, който беше последен в изказванията си и ми каза, че трябва да поискаме отлагане на делото, тъй като ще трябва да представим още доказателства в наша полза. Аз разбира се възразих, че не съм съгласен, а напротив трябва да искаме от съда да ни оправдае - да бъдем освободени! /Колко съм бил наивен и тогава! / Адвокатът обаче настояваше, че отлагането е необходимо, че ще имаме полза и че Борис е съгласен. Значи, нямаше какво да правя и аз също дадох съгласие за отлагане; не ми се искаше повече да прекарвам в тия килии на затвора и режима на Държавна сигурност. Позволиха ни за малко да се видим с домашните си и аз размених няколко думи с Веска и Благи, а те се опитаха да ме насърчат. Но, баницата, която Веска бе приготвила и донесла, не ми позволиха да я взема. Отведоха ни пак в килиите на Държавна сигурност, да очакваме ново насрочване на делото. На мен оставаше да обмисля и изложа с разбиране, каква сума следва да ми се одобри за фирата от вестникарска хартия, употребена за печатане беседите в нашата печатница. Във връзка с това, имах две-три срещи с адвоката Цонев.
към текста >>

79. 72. БЕЛЕНЕ

Може би се целеше, тия които скоро ще излязат на свобода, да поживеят малко и в по-тежък режим.
72. БЕЛЕНЕ Към краят на 1961 година, започна се едно раздвижване, разместване на затворниците от Старозагорския затвор. Разбира се, че там ще останат само по-младите, а възрастните ще бъдат преместени другаде. Наистина, започнаха на групи от по десетина души да заминават: едни за Пазарджик, други - за Белене или Плевен. Това ставаше независимо от остатъка време по присъдите. Може би се целеше, тия които скоро ще излязат на свобода, да поживеят малко и в по-тежък режим. Всякъде другаде беше не тъй леко, както в Стара Загора. Аз продължавах да работя из двора, пак като помощник на Въсенски. Дойде и пролетта, но ето, че една заран ми съобщиха да прибера багажа си, понеже заедно с други затворници ще заминаваме. В начало не се знаеше къде се местим; групата ни беше 12 души, все симпатични хора. Симпатизирахме си едни на други, понеже участта ни е еднаква.
към текста >>

80. 75. ВЕГЕТАРИАНЕЦ В ЗАТВОРА

В режима на затвора, през пролетта на 1962 г.
75. ВЕГЕТАРИАНЕЦ В ЗАТВОРА Така минавах дните на 1962 година. Познатите ми: Русков, Димитър Илиев и много други, един по един бяха освободени, поради привършване присъденото време. Аз продължавах да бъда помощник на едного, завеждащ прехраната. Само изготвях всички книжа и отчета в края на месеца. Работата вървеше добре. В режима на затвора, през пролетта на 1962 г. измениха начина за хранене. В сутерена на затвора, който беше неизползван, приспособиха столова, място за хранене. Наредиха маси, пейки и там на смени, затворниците отиваха да се хранят сутрин, обед и вечер. Престана онова разнасяне храна с баки из килиите, стана някак по-уютно. Като се дадеше сигнал за хранене, всеки вземаше канчето, лъжицата и хляба, и отиваше в столовата.
към текста >>

81. 12. ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ

А в лошото, за това, че изнесените от тях възможности за бърза и ускорена еволюция и постигане на свърхчовешки способности и сетива, погълнаха вниманието особено на младите, като тласнаха някои от тях в неестествени режими и неправилни илюзорни пътища.
Всичко това беше една добра агитация за техните идеи.[3] Дойде и есперантото, идеите на Заменхов, за общ международен език. И те имаха своето общество и тук в България. Изявиха се още всевъзможни клонки от по-специалното разбиране на християнството или по точно от утвърдената православна религия, като съботяни, евангелисти, баптисти, ангелска тръба и пр., но те бяха само някакъв вял повей в екрана на епохата. Спрях се малко по-обстойно върху Теософското общество и това на Толстой, защото те изиграха една значителна роля в нашето общество и в добро, и в неблагоприятно отношение. В добро - Теософското общество за това, че разкриваше нещо от древната мъдрост и отвъдния свят, и с това подтикнаха и подсилиха интереса към тях. А в лошото, за това, че изнесените от тях възможности за бърза и ускорена еволюция и постигане на свърхчовешки способности и сетива, погълнаха вниманието особено на младите, като тласнаха някои от тях в неестествени режими и неправилни илюзорни пътища. Толстой пък със своето въздържание, вегетарианство и по естествения, близко до природата живот, беше нещо като предтеча в делото на Учителя. Защото това беше, като нещо необходимо условие за онези, които искаха да следват Учителя, но и тук се явиха крайности, които спънаха. Тук ще приведа само по един случай от спънките, които донесоха на Братството, теософските и толстоевите идеи приети в тяхната неправилна форма, със своите примамливи възможности. Ето какво отбелязвам в една моя статия за такова отклонение. --------------------------------------------------------------------- [1] Започва т.н.
към текста >>

82. 13. ЛОГОСИ НА ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ

Първите нареждания, които са били дадени от духовете е бил режима на храненето.
Разбирайки добре привързаността на членовете към Словото на Учителя. „Вярно е", казвали те, че Учителят Петър Дънов е представител на Бялото Братство, но хитро отбелязвалите: „Всеки, които е в плът може да се заблуди". С други думи, абсолютна вяра може да се има само на тях. Те са само източника на Истината. Само те трябва да се слушат. Първите нареждания, които са били дадени от духовете е бил режима на храненето. Сутрин, обед и вечер да се яде само варено жито, без сол и каквито и да било подправки. Само два дена през седмицата, вторник и четвъртък се разрешава да се яде тиква с хляб. След това идват и други нареждания. Жените е трябвало да си остригат ниско косите, за да можела те да приемат и по-добре влиянията им. Бельото, което ще се носи от членовете на групата е трябвало да се донесе в събранието, за да бъде благословено от тях - Висшите Духове и това бельо трябвало да се носи без да се сменя.
към текста >>

83. 20. МИГОВЕ ОТ ВЕЛИКАТА ЕРА

След няколко дена на такъв режим на хранене, апетита ни се беше подострил в значителна степен в младите и здрави стомаси.
Озърнах се, Учителят не беше вече при мене, но обстановката същата - влага, рядка мъгла, димящи огньове, заобиколени от братя и сестри, които с разположение говореха помежду си. Учителят беше направил с мене чудо, умората, нуждата за сън бяха отлетели. Това бе едното чудо, за съня. През същата тази екскурзия, ние няколко братя, които по-усърдно се грижехме за бивака не можехме нито да мислим, нито пък имаше условия за някакво по-сериозно хранене. Всичко беше на крак с по някой и друг залък в уста. След няколко дена на такъв режим на хранене, апетита ни се беше подострил в значителна степен в младите и здрави стомаси. Бяхме закопняли за топло ядене, нещо приготвено в тенджера или гювеч. Вечер късно, обикновено след като си изпълним задълженията, откъм дърва, вода и лагера поутихне, се унасях вече в някаква само дрямка, защото за сериозно спане не можеше и да се мисли. Ние, приклекнали към някои от по-страничните огньове, обгърнати от дима им, тихо се разговаряхме. В една от последните вечери, когато разбрахме, че след някой ден ще си отиваме, групичката ни пак се беше събрала около димящия огън. Тиха вечер, не валеше, около нас, нямаше никой друг, всички дремеха.
към текста >>

84. 21. НА ЛОВ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЯ

21. НА ЛОВ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЯ Вече бях отбелязал за режима, в който бях поставен, като ученик в Габровската гимназия и причините, които налагаха, да не мога да бъде в обществото на младите хора, през време на извънучилищните занимания и да преживявам всички техни забавления през това време, като другите.
21. НА ЛОВ ЗА ПРИКЛЮЧЕНИЯ Вече бях отбелязал за режима, в който бях поставен, като ученик в Габровската гимназия и причините, които налагаха, да не мога да бъде в обществото на младите хора, през време на извънучилищните занимания и да преживявам всички техни забавления през това време, като другите. В междучасието те оживено коментираха преживяното и всички сплетни, които се създаваха при тези случаи. Всичко това за мене беше съвсем чуждо, още повече, че моите родители бяха много строги към този дял на младежкия живот. По-късно, като студент в София и като заживях на Изгрева в една кокетно направена къщичка от борови дъски, която си бяхме изградили с още четирима братя - беше същото. Намирайки се в оскъдни условия, погълнат от грижите за набавяне на средства за преживяване, нямах време за младежки забавления. И тук също както и в гимназията, в междучасието слушах приятните звънки гласове на младите хора в университета, да разправят весело и с оживление за прекараното свободно от занимание време всред приятно общество.
към текста >>

85. 45. СВЕТИ НИКОЛА В РУСИЯ

Един ден по време на сталиновския режим, ме среща Учителя унил, тъжен и ми каза: „Николай, Николай, твоят патрон е на голямо изпитание в Русия".
45. СВЕТИ НИКОЛА В РУСИЯ От всички светии в Русия преди революцията, както разбирах, на най-голяма почит всред религиозните беше свети Никола. Един ден по време на сталиновския режим, ме среща Учителя унил, тъжен и ми каза: „Николай, Николай, твоят патрон е на голямо изпитание в Русия". Разбрах, тогава, че православието там и въобще религиозните бяха на голям тормоз. Така Свети Никола беше детрониран в Съветска Русия.
към текста >>

86. 50. ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО

Те пък от своя страна, като на новак имаха задължението, да ме запознаят с режима и порядките на този специален институт на човешкото общество.
Това беше голямо облекчение в тежкото ми потиснато състояние. От един много мил и приветлив човек, който без да го познавам, но той ме познавал, се даде разпореждане да ми се стори място на един от наровете и аз се намерих между хората със съдба подобна на моята. В монотонният им и еднообразен живот, и най-малкото събитие будеше голям интерес. Неписан закон при тези случаи беше - всеки новодошъл да разкаже не само причините за своето идване тук, но и цялото си битие и житие. Не направих и аз изключение. Те пък от своя страна, като на новак имаха задължението, да ме запознаят с режима и порядките на този специален институт на човешкото общество. Между затворниците в залата имаше и такива, лежали години подред, които така вещо познаваха наказателните закони, че всеки адвокат би им завидял. Те именно, като съдии разгледаха моя случай и определиха тежкото ми наказание, което би трябвало да ме последва -10-15 години затвор. Заредиха се дълги, тежки и еднообразни, монотонни дни и нощи. Моето място на нара беше за голяма моя радост, до един тесен малък прозорец, откъдето можех да гледам някаква гора, възвишения и небето със своите промени. Всичко това внасяше в мене бодрост, радост, но и мъка и тъга, затова че ние разбираме великите творби на Бога, едва тогава, когато изгубим възможността да се ползуваме от тях.
към текста >>

Режимът ни там предвиждаше, да ни изкарват на разходка или както се казва на каре, преди обед и следобед по около един час.
Когато видях председателя на съда, който ме погледна със суров и безмилостен поглед, аз изтръпнах разбирайки тежката съдба, която ми се готвеше. Но при започването на процеса се оказа, че някакъв много важен и необходим свидетел не е налице и адвокатът ми предложи, на съвършено законно основание, делото да се отложи. Съдиите нямаше как - приеха. Още тогава се реши, че то ще се гледа в Габрово, където периодически състав от съдии разглеждаха там по-тежки дела. Отново бях върнат в затвора. Режимът ни там предвиждаше, да ни изкарват на разходка или както се казва на каре, преди обед и следобед по около един час. Един ден, както се разхождах преди обеда, гледам встрани от мене, малко над главите на другите затворници - Учителя, видях го напълно реално, но как аз не мога да кажа. Гледа ме със светло приветливо лице. Това ме напълно успокои и аз разбрах, че ще бъда освободен, присъда няма да ми се наложи. След около двадесетина дни или може би месец, бях известен, че ще бъда закаран на дело в Габрово. Облечен по тогавашната затворническа мода - рае на широки ленти, аз бях закаран на гара Трапезица, оттам за Габрово.
към текста >>

87. 96. ПОСЛЕДНИТЕ ЗЕМНИ ДНИ С УЧИТЕЛЯ

Да се осъдят виновниците от миналия режим.
Всички спокойно се нагласяваха към настъпилите по-други условия на живота. Само Учителят е знаел какво предстои. Защото едва, когато си замина, онези пред които беше казал по нещо още в Мърчаево, започнаха да си спомнят казаното. Политическият живот в страната ни следваше своето развитие, на един мълчалив и преднамерен план - към ликвидиране на миналото и всичко друго, което е извън партията и партийните директиви на комунистите. Октомври и ноември бяха използувани за създаване на подходяща атмосфера, в която да се разгледат, създадените дела в тъй нареченият „Народен съд". Да се осъдят виновниците от миналия режим. Арестуван беше и Любомир Лулчев, обвинен като съветник на цар Борис. Учителят през това време, говори беседите и лекциите отпечатани в третия том: „Завета на Любовта". Но явно се забелязваше неговото телесно отслабване, нямаше апетит, не се хранеше добре. Явни признаци на бързо идваща отпадналост бяха на лице. Въпреки това състояние, Той направи няколко екскурзии до онези любими места свързани с делото Му.
към текста >>

Още повече, че Учителят го беше спасил, от едно преследване на полицията през бурните времена на миналия режим.
Ковчегът бе сложен и като пристигнаха всички братя и сестри, се пристъпи към изпълнението на определената програма: песни, молитви, съзерцание. Без други церемонии и прощавания, ковчега бе похлупен с капака и внимателно спуснат - погребението бе извършено. Разрешението погребението на Учителя, да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото бе желанието на всички ни, беше една сериозна задача на старейшините от Братството. Въпросът сериозно се обсъди и се стигна до заключението, че е добре да се поиска съдействието на Георги Димитров, който по това време беше още в Москва. Разчиташе се на неговото близко познанство с Учителя още от времето, когато са били непосредствени съседи на улица „Опълченска" N 66. Още повече, че Учителят го беше спасил, от едно преследване на полицията през бурните времена на миналия режим. Братята решават да се подаде телеграма от името на д-р Иван Жеков, наш брат, което нещо той веднага е направил. Отговорът на Георги Димитров за съгласието му, Учителя да бъде погребан на Изгрева, дойде навреме и министерството на вътрешните работи изпрати писмено разрешение. Оригиналът на това разрешение е останал у Никола Антов, който по това време беше председател на Отечествено-фронтовският комитет в квартала. За получаването на това разрешение навреме има един интересен, едва ли не мистичен, елемент: Съдействие от Невидимия Свят, нещо като малко чудо. Телеграфистът, който бил дежурен и предал телеграмата за Москва разказва: „Телеграфните връзки по това време за там не бяха много удобни.
към текста >>

88. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

Това беше по Сталинския режим. В.К.
Какво ще ни кажеш по този случай. Н.Д. Този случай мога да кажа тъй. Един път се движа по пътеката от нашата къщичка до салона на Изгрева. И Учителят ме среща, и ми каза това: „Николай, Николай, твоя патрон е на голямо изпитание". Грешка е от моя страна, че не го разпитах така, но остана само с тези думи, които ми каза. Това беше по Сталинския режим. В.К. Сега, друго едно изказване, което съм записал твое е, Учителят е казал: „В Русия има небивала анархия". Н.Д. Да. Малко мъчно мога да си спомня подробности. В.К. Друго, което съм записал: „В онези години се занимавах с търговия на едро. Идвам на Изгрева и някои приятели ми казаха: Николай, на Изгрева ще има кооперация.
към текста >>

89. 7. ЗВУК

Той рипна така, а после разбрах, че бил комунист и то суров комунист и срещу всички богати хора и срещу режима реагираше бурно. В.К.
Но не знам по какъв случай аз пък почнах да говоря за двама богати, за една случка, която имах и той така жестоко рипна, сурово, бих казал невъзпитано. Отиде си и после не се мярна. В.К. Учителят беше недоволен от това, че ти така говори. Н.Д. Учителят нищо не каза ни на мен, ни нищо, обаче разбрах, че Учителят го беше поканил, но наредил той да дойде да го пита дали може наистина да работи в тази област. Защото, ако беше показал мекота, снизхождение и да го заговори за музиката, а то - не. Той рипна така, а после разбрах, че бил комунист и то суров комунист и срещу всички богати хора и срещу режима реагираше бурно. В.К. Учителят разбра, че той няма да може да работи. Н.Д. И наистина, мойто впечатление, не искам да кажа, че съм прав, ние нямахме в Братството един много издигнат човек, който да разбира музиката в пълния смисъл на думата. Там има закони, теории. Само този брат, който даде пак даде нещо - Асен Арнаудов. Учителят беше много доволен от това, което той даде. В.К.
към текста >>

90. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Като оставим на страна неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление?
Те рухват в прах за късо време, защото са основани на пясък. Три са системите на държавна уредба със съответните форми, които, понастоящем, най-много се препоръчват и практикуват в Европа: демокрация, във форма на конституционна монархия или република с парламент, социална демокрация, в също такава форма, и комунизъм, във форма на съветска република. При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим"? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори"? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър?
към текста >>

Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим"?
При досегашната обществена структура и трите тия системи, като резултат от философски разсъждения, страдат от един и същи органически недъг: те са неестествени, защото противоречат на законите на живата природа. Някои искат да кажат, че демокрацията, както самата тая гръцка дума означава, била самоуправление на народа, защото чрез изборите, извършвани по правилата на всеобщото гласоподаване, народът упълномощавал свои представители да издават закони, т.е. задължителни правни норми, по силата на които правителствата, излезли из средата на същите представители, са длъжни да уреждат общите работи на държавата. Като оставим на страна неоспоримият факт, че на практика, демократическият режим отдавна и навред е станал една отвратителна пародия на народно самоуправление (съставя се правителство, то произвежда избори с всички средства на властта, спечелва мнозинство в парламента и чрез господството на това мнозинство, само зарегистрирва всички свои мероприятия), може ли да се твърди сериозно, без риск да се даде доказателство за умствена неуравновесеност, че демокрацията е естественият и съвършен начин на управление? Де са образците на демокрацията в природата? Нима необятният организъм на вселената (макрокосмоса), във функционирането и живота, на който има чуден, никога ненарушим ред и порядък, има нещо подобно на човешкото изобретение наречено „демократически режим"? Нима в социалния живот на животните или в растителното царство има нещо, което да наумява, макар и отдалеч, тоя плод на човешката политическа мъдрост, който се казва „демократическо управление чрез всеобщи избори"? Нима човешкият организъм (микрокосмоса), тъй великолепно устроен, има нужда от представително управление чрез всеобщо гласоподаване на отделните си органи или клетки, за да функционира правилно, т.е. човек да бъде здрав, продуктивен, умен и добър? Нищо подобно: в природата не се среща нито един пример, който да е послужил за прототип на човешкото политическо произведение, известно под името „демокрация". Пък и изборната процедура на всеобщото гласоподаване (suffrage uliversel) е чиста политическа мистификация, една пъстра тълпа, наречена „избирателно тяло" и съставена от най-разнообразни елементи, първо, по ум, сърце и воля, т.е.
към текста >>

91. 23. ВЕЛИКА СЛАВИЯ

Те, обаче, можеха да избегнат тая своя участ, ако, вместо да поддържат и насърчават режимите на мракобесието, кнута, каторгата, заточението, цензурата и всевъзможните други начини на мъчение и гонение, биха взели страната на народа и биха се застъпили за неговото право да се развива свободно в пътя на истината, любовта и братството.
Руският народ дълго време бе потискан от една безкрупулна власт, крепена от невежественото и егоистично духовенство, но сега всички сме свидетели, как законът за възмездието се приложи върху потисниците му, били те светски или духовни. Тоя пример би трябвало да послужи за ценна поука на управниците и в другите славянски страни. Монархизмът в Русия свърши най-плачевно. Но и духовниците, които преследваха свободната мисъл, като отлъчваха от църквата най-великите представители на тая мисъл, какъвто бе Лев. Н. Толстой, получиха отплатата си. Те, обаче, можеха да избегнат тая своя участ, ако, вместо да поддържат и насърчават режимите на мракобесието, кнута, каторгата, заточението, цензурата и всевъзможните други начини на мъчение и гонение, биха взели страната на народа и биха се застъпили за неговото право да се развива свободно в пътя на истината, любовта и братството. Но руското духовенство, за да запази властта си и своето привилегировано положение в държавата, се солидаризира с гонителите на истинското Христово учение и изпита болшевишката чрезвичайка. Това бе наказание от Бога. Не би било чудно, ако такова наказание се приложи и другаде, дето заслепеното духовенство използува държавната власт, за да черпи от нея сила и бюджетни средства, и да държи народа в мрак и робство. Това не са служители на Бога. Истинските служители на Бога са безкористни работници на Неговата нива, те се отказват от власт, заплати и палати, и тръгват между народа да проповядват Словото Божие и да го поучават на всички добродетели.
към текста >>

92. 24. ПОЛИТИЧЕСКО ПРЕУСТРОЙСТВО

Това не е оня „личен режим", за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание за общата полза от всяка мисъл, желание и действие и за своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове.
Не напразно на запад са измислили политическата максима: „gouverner c'est prevoar". Истинският държавник е длъжен да знае законите, по които се организират обществата и се управляват народите. Той трябва да бъде социолог в окултен смисъл на думата. Само един истински окултист може да е образцов партиен водач и държавник. Неговият духовен и морален авторитет е същественото условие за една крепка дисциплина в партийната организация. Това не е оня „личен режим", за който у нас обичат да се изразяват при други случаи, защото такъв водач не си служи със своеволия за лични цели, а е едно разумно ръководство, в пълно съзнание за общата полза от всяка мисъл, желание и действие и за своята отговорност, при пълна свобода на отделните партийни членове. В една политическа групировка, основана на идейни начала, шефът не е тиранин, който си служи с принудителни средства, във вид на заплашвания или други ограничения на своите последователи, и дисциплината между съмишлениците не е рабско подчинение на водача. Такива широки разбирания може да има само един окултист. Но той се отличава и с едно друго още по-ценно или най-ценно качество: любовта към другите, били те негови приятели или врагове. Тя е ключа на тайната за преуспяването на всяко политическо преустройство. Един политически деец, който има благородната амбиция да отстрани социалния и политически хаос в страната чрез нейното преустройство и оздравяване, еднакво обича и приятелите си, и неприятелите си.
към текста >>

93. 27. ИСТИНСКИЯТ МИР

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е.
Едни и същи принципи, отживели вече времето си, служат за градежа както на личния, така и на обществения живот. Държавният строй, на практика, всякъде почива на измамата, насилието и грабежа, международната организация - също. И наистина, какво е всъщност съвременната държава? Тя не е едно общежитие на братя, съединени с Христовата любов, мъдрост и истина, а едно построение на фалш, потисничество, експлоатация, безумие и робство. Властниците си написват задължителни норми, наречени „закони", и под страх на наказание принуждават всяка отделна личност да им се подчинява, без оглед на ползата и вредата от тях. Даже така нареченият „парламентарен режим", т.е. управлението „чрез народа за народа", е една явна фалшификация и измама: дадено правителство произвежда някакви избори за общински или народни представители, но си служи с всичките измамливи и насилнически средства, едни от други по-усъвършенствувани, за да си докара такива поддръжници, които безпрекословно да изпълняват неговата воля, да гласуват неговите закони и да служат на неговите цели. Така, парламентът, изражението на „народната воля", се обръща на една проста регистратура, която само вписва в своите регистри, наречени дневници, всичките „законодателни" актове на управниците и ги предава на същите за изпълнение. Това механическо действие на представителното управление се признава от всички, но при все туй всички го вършат и не се стесняват да го прогласяват за последната дума на „демократизма", и да говорят за „демокрация", т.е. за народно самоуправление. А в него не се съдържа никакво управление на народа, никаква колективна мисъл и желание за общо благо: съвременният парламент е един инструмент на потисничество и експлоатация от страна на една шепа властници над грамадното мнозинство от народа.
към текста >>

94. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

ТОМ 16

Като се оженили, тя започнала да става недоволна от своята пълнота и в нея се явява желание да стане тънка, за което се подложила на строг режим, вследствие на което изтъняла доста.
Това не значи, че тя трябва да тлъстее. Сега ще приведа един пример, който ми падна на ръка за беседата. На един американец, учен човек, дохожда идеята да се ожени, но искал да намери жена, която да бъде пълничка, с лице като Месечината. След 10 години търсене, най-после намерил такава мома и предложил да се ожени за нея. Тя се съгласила. Като се оженили, тя започнала да става недоволна от своята пълнота и в нея се явява желание да стане тънка, за което се подложила на строг режим, вследствие на което изтъняла доста. При това положение мъжът й останал недоволен и завел дело, да се разведе с жена си, като писал причините. Съдът, като разгледал делото, уважил исканията на мъжа, който при едно условие се оженил за жена си, и им дал развод. Друг пример. Един французин искал да се ожени, но той търсил мома, която непременно да бъде суха, тънка, но красива. След десетгодишно търсене, най-после намерил такава мома, предложил й да се оженят и тя се съгласила.
към текста >>

Като се оженили, в нея се появило желание да понадебелее малко, за което се подложила на специален режим в продължение за четири години, за да затлъстее.
При това положение мъжът й останал недоволен и завел дело, да се разведе с жена си, като писал причините. Съдът, като разгледал делото, уважил исканията на мъжа, който при едно условие се оженил за жена си, и им дал развод. Друг пример. Един французин искал да се ожени, но той търсил мома, която непременно да бъде суха, тънка, но красива. След десетгодишно търсене, най-после намерил такава мома, предложил й да се оженят и тя се съгласила. Като се оженили, в нея се появило желание да понадебелее малко, за което се подложила на специален режим в продължение за четири години, за да затлъстее. И наистина, тя постигнала това. Обаче мъжът й започнал да става недоволен от нейното затлъстяване и подал заявление за развод. Съдът уважил и неговата молба и им дал развод. Какво трябва да се направи? Сухата трябва да отиде при французина, а тлъстата - при американеца.
към текста >>

95. 1934 година

ТОМ 16

Като се оженили, тя започнала да става недоволна от своята пълнота и в нея се явява желание да стане тънка, за което се подложила на строг режим, вследствие на което изтъняла доста.
Това не значи, че тя трябва да тлъстее. Сега ще приведа един пример, който ми падна на ръка за беседата. На един американец, учен човек, дохожда идеята да се ожени, но искал да намери жена, която да бъде пълничка, с лице като Месечината. След 10 години търсене, най-после намерил такава мома и предложил да се ожени за нея. Тя се съгласила. Като се оженили, тя започнала да става недоволна от своята пълнота и в нея се явява желание да стане тънка, за което се подложила на строг режим, вследствие на което изтъняла доста. При това положение мъжът й останал недоволен и завел дело, да се разведе с жена си, като писал причините. Съдът, като разгледал делото, уважил исканията на мъжа, който при едно условие се оженил за жена си, и им дал развод. Друг пример. Един французин искал да се ожени, но той търсил мома, която непременно да бъде суха, тънка, но красива. След десетгодишно търсене, най-после намерил такава мома, предложил й да се оженят и тя се съгласила.
към текста >>

Като се оженили, в нея се появило желание да понадебелее малко, за което се подложила на специален режим в продължение за четири години, за да затлъстее.
При това положение мъжът й останал недоволен и завел дело, да се разведе с жена си, като писал причините. Съдът, като разгледал делото, уважил исканията на мъжа, който при едно условие се оженил за жена си, и им дал развод. Друг пример. Един французин искал да се ожени, но той търсил мома, която непременно да бъде суха, тънка, но красива. След десетгодишно търсене, най-после намерил такава мома, предложил й да се оженят и тя се съгласила. Като се оженили, в нея се появило желание да понадебелее малко, за което се подложила на специален режим в продължение за четири години, за да затлъстее. И наистина, тя постигнала това. Обаче мъжът й започнал да става недоволен от нейното затлъстяване и подал заявление за развод. Съдът уважил и неговата молба и им дал развод. Какво трябва да се направи? Сухата трябва да отиде при французина, а тлъстата - при американеца.
към текста >>

96. I. Михалаки Георгиев и Учителят Дънов. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

III. Михалаки Георгиев и Учителя Дънов

Неговите идеи са въплътени в неговия живот, а това е видно от биографичните бележки и борбите му срещу едноличния режим на княз Фердинанд. 14.
Михалаки Георгиев и жена му Магдалина Георгиева присъстват на събора, видно на стр. 509 в „Изгревът", том XI. 11. Михалаки Георгиев е имал кореспонденция с Учителя, но тя до нас не е достигнала, не е запазена. Изчезнала е. 12. Понеже е бил член на Синархическата верига, всичко онова, което е публикувано в протоколите в „Изгревът", том XI, той го е приемал и го е изповядвал. 13. Неговите идеи са въплътени в неговия живот, а това е видно от биографичните бележки и борбите му срещу едноличния режим на княз Фердинанд. 14. А неговото идейно творчество го представяме с два негови разказа. И те ще говорят за него. А ние можем само да се удивляваме и възхищаваме.
към текста >>

97. III. Вестник „Балканска трибуна, Черната джамия и освиркването на княз Фердинанд

VII. Мара Белчева и истинският Учител

Вестник „Балканска трибуна", просъществувал от края на 1906 година до началото на 1908 година под ръководството на Михалаки Георгиев, има твърде ясно определена демократическа, антидинастична и антимонархическа идейно-политическа програма, насочена против демагогската и експлоататорска политика на буржоазно-капиталистическите правителства, представляващи едрия търговско-лихварски и промишлен капитал, и главно против личния режим на цар Фердинанд.
Спомени за Михалаки Гзоргиев, в: Избрани разкази от М. Георгиев, т. Ill, изд. „Хемус", 1942 г., стр. 191-192. 2. Вестник „Балканска трибуна", просъществувал от края на 1906 година до началото на 1908 година под ръководството на Михалаки Георгиев, има твърде ясно определена демократическа, антидинастична и антимонархическа идейно-политическа програма, насочена против демагогската и експлоататорска политика на буржоазно-капиталистическите правителства, представляващи едрия търговско-лихварски и промишлен капитал, и главно против личния режим на цар Фердинанд. Вестникът е запълван с материали, разобличаващи моше- ничествата и грабежите на управляващите среди и на техните оръдия, остро критикуващи диктаторството и маниащините на Фердинанд, неговата омраза и презрение към българския народ. Всичко това, естествено, не остава без отговор от страна на властвуващите шайки и на фердинандовите агенти. Сътрудниците на вестника, включително и Михалаки Георгиев, са подложени на нападки, оскърбления, преследвания, заплахи и пр. Сътрудниците получават непрекъснато анонимни, заплашителни писма, художникът на вестника, карикатуристът Иван Славов, който в карикатурите си напада и подиграва Фердинанд, е пребит на улицата, печатницата на вестника е подпалена, отделни броеве на вестника са конфискувани и пр. Като стопанин и ръководител на вестника Михалаки Георгиев често пъти е подвеждан под съдебна отговорност и арестуван.
към текста >>

Георгиев: „Освиркването на Фердинанд биде счетено от самата тогавашна власт и от голяма част от печата за естествена последица от героичната кампания, която водеше срещу личния режим основаният и редактиран от Михалаки Георгиев ежедневен вестник „Балканска трибуна"... Веднъж на съвета, даден от него за умереност и повече човещина в управлението, Фердинанд отвърнал сърдито: „Да се възбунтува ли?...
80 от 22.11.1907 година на „Балканска трибуна" четем следното съобщение: „[...] Вчера, повикан за разпит в качеството си на свидетел (за сто и първи път), биде грабнат из коридорите на окръжния съд и хвърлен в Черната джамия нашият редактор г-н Михалаки Георгиев, познат писател и бивш дипломатически агент. Той е в затвора, но се чувства много по-добре, отколкото вън; животът в Черната джамия е по-сносен, отколкото животът по домовете и по площадите под постоянното дебнене на шапките под униформа и без униформа." Ако по времето, когато се извършва убийството на министър-председателя Димитър Петков, Михалаки Георгиев не е бил в затвора, навярно е щял да бъде арестуван, както са арестувани други двама редактори на вестника, а именно Иван Икономов и М. Геров. Във връзка с това убийство Иван Икономов е осъден на 15 години строг тъмничен затвор, а М. Геров е освободен. 3. За този период от живота и обществената дейност на писателя говори неговият син Константин М. Георгиев: „Освиркването на Фердинанд биде счетено от самата тогавашна власт и от голяма част от печата за естествена последица от героичната кампания, която водеше срещу личния режим основаният и редактиран от Михалаки Георгиев ежедневен вестник „Балканска трибуна"... Веднъж на съвета, даден от него за умереност и повече човещина в управлението, Фердинанд отвърнал сърдито: „Да се възбунтува ли?... Аз ще направя от този народ пюре от кръв и кости! " Един тънък златен ланец свързваше двата джоба на жилетката на Михалаки Георгиев. На единия край беше прикачен един твърде точен часовник, а на другия - една много силна свирка и един изстрелян куршум... Свирката беше един спомен за онзи, който пръв е дал сигнала за освиркването на монарха Фердинанд. А куршумът беше също така един спомен, но за някоя невидена ръка, която след освиркването стреля напразно в тъмнината срещу Михалаки Георгиев, когато той, придружен от най- младия ми брат, сега лекар, д-р Борис М, Георгиев, се прибираше у дома си." Константин М. Георгиев. Писателят Михалаки Георгиев - смел борец срещу личния режим и горещ привърженик на идеята за народна република, в.
към текста >>

Писателят Михалаки Георгиев - смел борец срещу личния режим и горещ привърженик на идеята за народна република, в.
Георгиев: „Освиркването на Фердинанд биде счетено от самата тогавашна власт и от голяма част от печата за естествена последица от героичната кампания, която водеше срещу личния режим основаният и редактиран от Михалаки Георгиев ежедневен вестник „Балканска трибуна"... Веднъж на съвета, даден от него за умереност и повече човещина в управлението, Фердинанд отвърнал сърдито: „Да се възбунтува ли?... Аз ще направя от този народ пюре от кръв и кости! " Един тънък златен ланец свързваше двата джоба на жилетката на Михалаки Георгиев. На единия край беше прикачен един твърде точен часовник, а на другия - една много силна свирка и един изстрелян куршум... Свирката беше един спомен за онзи, който пръв е дал сигнала за освиркването на монарха Фердинанд. А куршумът беше също така един спомен, но за някоя невидена ръка, която след освиркването стреля напразно в тъмнината срещу Михалаки Георгиев, когато той, придружен от най- младия ми брат, сега лекар, д-р Борис М, Георгиев, се прибираше у дома си." Константин М. Георгиев. Писателят Михалаки Георгиев - смел борец срещу личния режим и горещ привърженик на идеята за народна република, в. „Отечествен фронт", бр. 601, 1946 г. 4. Разказът „Тахир беговица" от Михалаки Георгиев и либретото за едноименната опера Този разказ, „Тахир беговица", е написан в прочутия затвор Черната джамия (Веселин Ханчев. Един час при жената на Михалаки Георгиев, в. „Литературен глас", г.
към текста >>

98. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Спомням си, моят дядо разправяше, че при Стамболов режимът е бил много диктаторски и е надминал 10 пъти турците.
Всички са смятали, че куршумът е бил насочен за Стамболов, но по погрешка е бил убит министър Белчев. Но това не е вярно. Стамболов е ходил при една ясновидка, която му предсказала кога ще бъде насечен и точно къде. И Стамболов е знаел това и на уречения ден е знаел, че ще бъде посечен, но е посрещнал открито покушението си. И заради това убийство, на министър Белчев, Стамболов въвежда военна диктатура и започва разправа с противниците си. Спомням си, моят дядо разправяше, че при Стамболов режимът е бил много диктаторски и е надминал 10 пъти турците. А Стамболов има едно стихотворение, отпечатано заедно с Ботевите стихотворения: Не щеме ний богатство, не щеме ний пари, а искаме свобода и народни добрини! И накрая този идеал изчезва, защото той изкупува на безценица от бягащите турци земята около Витоша и е станал най-големият земевладелец тогава. Представяте ли си пред какъв изпит е била поставена неговата поезия, която почти е била съпроводена с подходящи мелодии и цялата хъшовска емиграция до 1878 г. я е пяла, дори и след Освобождението. Колкото е по-висок идеалът, толкова е по-голям изпитът и толкова от по-високо се пада и падението надолу е по-голямо. 5.
към текста >>

99. 3. Вегетарианството у Дънов

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Той препоръчва да се прекарат десет-петнадесет дни на изключително житен режим.
Дънов наистина търси средство за консервиране на гроздето, като го слага в стърготини от корк върху тавана си. Той е пчелар - неговите десетина кошера и досега се намират на поляната на Изгрева. Той препоръчва да се ядат в изобилие картофи. Едно от най-любимите яденета на Дънов и дъновистите е картофената супа: добре разварени няколко картофа, добре подсолени, подправени с лимонов сок и с листа от магданоз. Твърде често се яде варено жито, на което Дънов отдава особено значение. Той препоръчва да се прекарат десет-петнадесет дни на изключително житен режим. Самото житно зърно е символ на живота: как човек преживява състояние, когато е поставен при неблагоприятните условия на живота, започва да развива своята „духовна природа", как пуска корени чрез своето съзнание в света на осъзнаване законите, които движат живота, които са именно любов, мъдрост и истина, как дълбоко разбира, че целта и смисълът на живота е да се жертвуваш съзнателно за доброто на колектива, на човечеството. Дънов счита, че яденето десетина дни само на жито е добро „упражнение". В менюто на Дъновите последователи са включени, наред с картофите, всички видове зеленчуци: чушки, кромид, домати, боб, грах, моркови, зеле, алабаш, гулия, чесън, цвекло, керевиз. Включени са особено много плодовете: ябълки, круши, сливи, дюли, череши, вишни, дини, пъпеши, тикви, особено грозде, мед, сладка. Съвсем съзнателно мястото на Изгрева е превърнато в овощна градина.
към текста >>

Една част от последователите на Дънов прекарват на суровоядски режим, без да държат на него като на някаква догма.
Включени са особено много плодовете: ябълки, круши, сливи, дюли, череши, вишни, дини, пъпеши, тикви, особено грозде, мед, сладка. Съвсем съзнателно мястото на Изгрева е превърнато в овощна градина. При големи празници плодовете се раздават на всички присъствуващи безплатно, като символ на даровете, които природата дава на човека. От мазнините се употребяват повече растителни масла, наред с маслото, млякото и яйцата. При общите обеди и вечери обаче се дават изключително картофи, печени или варени, варен ориз, варено жито и повече плодове. Една част от последователите на Дънов прекарват на суровоядски режим, без да държат на него като на някаква догма. Считат го като подходящо „упражнение" за „пречистване на организма". В реда на мисълта, че „човек е преди всичко дух", че тялото е „облеклото на духа", че „за да може духът да развие своето висше съзнание", повечето от последователите прекарват периодически дни на пълно въздържание от храна. През тия дни не се яде никаква храна и не се пият никакви течности. Счита се като редовно препоръчана „почивка" по един ден седмично - 24 часа - никаква храна. Това е денят петък - „денят на Венера".
към текста >>

Така постепенната нагласа на организма по силата на убеждението под влиянието на беседите на Дънов и цялостния режим на живот придава на самото Дъново вегетарианство не характер на дефицитност относно важни белтъчни елементи на храната, но характер на преминаване на цялостната писихо-физиология върху релсите на млечно-плодов режим на хранене, с всичките обосновки на Павловата пренагласа.
Очевидно вегетарианството на Дънов не е някаква самоцел, нито догма. То е метод на хранене, отговарящ на другата духовна еволюция на „ученика". „Тялото на духовния човек трябва да бъде изградено от чисти материали" - това се подразбира от само себе си. При положението, че подвижничеството е въпрос индивидуален, че при всички условия последователят на Дънов не дава пред никого никакво обещание, че той запазва правото си на избор на храната си при всички условия, той има съвсем свободно отношение и към въпроса за безмесната храна. Той е преминал към нея без да се пресилва, без да чувства липсата й, след като е изживял „радости от друг характер". Така постепенната нагласа на организма по силата на убеждението под влиянието на беседите на Дънов и цялостния режим на живот придава на самото Дъново вегетарианство не характер на дефицитност относно важни белтъчни елементи на храната, но характер на преминаване на цялостната писихо-физиология върху релсите на млечно-плодов режим на хранене, с всичките обосновки на Павловата пренагласа. При преценка на влиянието на тоя режим на хранене следва да се отчетат крайностите, от които не са се предпазвали някои негови последователи: намаляване храната до истинско хроническо гладуване и то не поради недостиг на хранителни елементи в храната, но поради недостиг изобщо на храна. Не следва да се считат като грешка на режима и случаите на хроническо недояждане поради материален недоимък, липса на средства за закупуване на необходимите за храненето продукти, макар и вегетариански. Последните случаи биха се считали неправилно като дефект на вегетарианския режим изобщо, което не отговаря на истината. [Д-р Стефан Кадиев]
към текста >>

При преценка на влиянието на тоя режим на хранене следва да се отчетат крайностите, от които не са се предпазвали някои негови последователи: намаляване храната до истинско хроническо гладуване и то не поради недостиг на хранителни елементи в храната, но поради недостиг изобщо на храна.
То е метод на хранене, отговарящ на другата духовна еволюция на „ученика". „Тялото на духовния човек трябва да бъде изградено от чисти материали" - това се подразбира от само себе си. При положението, че подвижничеството е въпрос индивидуален, че при всички условия последователят на Дънов не дава пред никого никакво обещание, че той запазва правото си на избор на храната си при всички условия, той има съвсем свободно отношение и към въпроса за безмесната храна. Той е преминал към нея без да се пресилва, без да чувства липсата й, след като е изживял „радости от друг характер". Така постепенната нагласа на организма по силата на убеждението под влиянието на беседите на Дънов и цялостния режим на живот придава на самото Дъново вегетарианство не характер на дефицитност относно важни белтъчни елементи на храната, но характер на преминаване на цялостната писихо-физиология върху релсите на млечно-плодов режим на хранене, с всичките обосновки на Павловата пренагласа. При преценка на влиянието на тоя режим на хранене следва да се отчетат крайностите, от които не са се предпазвали някои негови последователи: намаляване храната до истинско хроническо гладуване и то не поради недостиг на хранителни елементи в храната, но поради недостиг изобщо на храна. Не следва да се считат като грешка на режима и случаите на хроническо недояждане поради материален недоимък, липса на средства за закупуване на необходимите за храненето продукти, макар и вегетариански. Последните случаи биха се считали неправилно като дефект на вегетарианския режим изобщо, което не отговаря на истината. [Д-р Стефан Кадиев]
към текста >>

Не следва да се считат като грешка на режима и случаите на хроническо недояждане поради материален недоимък, липса на средства за закупуване на необходимите за храненето продукти, макар и вегетариански.
„Тялото на духовния човек трябва да бъде изградено от чисти материали" - това се подразбира от само себе си. При положението, че подвижничеството е въпрос индивидуален, че при всички условия последователят на Дънов не дава пред никого никакво обещание, че той запазва правото си на избор на храната си при всички условия, той има съвсем свободно отношение и към въпроса за безмесната храна. Той е преминал към нея без да се пресилва, без да чувства липсата й, след като е изживял „радости от друг характер". Така постепенната нагласа на организма по силата на убеждението под влиянието на беседите на Дънов и цялостния режим на живот придава на самото Дъново вегетарианство не характер на дефицитност относно важни белтъчни елементи на храната, но характер на преминаване на цялостната писихо-физиология върху релсите на млечно-плодов режим на хранене, с всичките обосновки на Павловата пренагласа. При преценка на влиянието на тоя режим на хранене следва да се отчетат крайностите, от които не са се предпазвали някои негови последователи: намаляване храната до истинско хроническо гладуване и то не поради недостиг на хранителни елементи в храната, но поради недостиг изобщо на храна. Не следва да се считат като грешка на режима и случаите на хроническо недояждане поради материален недоимък, липса на средства за закупуване на необходимите за храненето продукти, макар и вегетариански. Последните случаи биха се считали неправилно като дефект на вегетарианския режим изобщо, което не отговаря на истината. [Д-р Стефан Кадиев]
към текста >>

Последните случаи биха се считали неправилно като дефект на вегетарианския режим изобщо, което не отговаря на истината.
При положението, че подвижничеството е въпрос индивидуален, че при всички условия последователят на Дънов не дава пред никого никакво обещание, че той запазва правото си на избор на храната си при всички условия, той има съвсем свободно отношение и към въпроса за безмесната храна. Той е преминал към нея без да се пресилва, без да чувства липсата й, след като е изживял „радости от друг характер". Така постепенната нагласа на организма по силата на убеждението под влиянието на беседите на Дънов и цялостния режим на живот придава на самото Дъново вегетарианство не характер на дефицитност относно важни белтъчни елементи на храната, но характер на преминаване на цялостната писихо-физиология върху релсите на млечно-плодов режим на хранене, с всичките обосновки на Павловата пренагласа. При преценка на влиянието на тоя режим на хранене следва да се отчетат крайностите, от които не са се предпазвали някои негови последователи: намаляване храната до истинско хроническо гладуване и то не поради недостиг на хранителни елементи в храната, но поради недостиг изобщо на храна. Не следва да се считат като грешка на режима и случаите на хроническо недояждане поради материален недоимък, липса на средства за закупуване на необходимите за храненето продукти, макар и вегетариански. Последните случаи биха се считали неправилно като дефект на вегетарианския режим изобщо, което не отговаря на истината. [Д-р Стефан Кадиев]
към текста >>

100. 4. Пролетната очистителна диета според „Бялото Братство