Търсене в текстове за 'Реализъм'

Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм.

Трябва да се пазим, да не би идеализмът да се превърне в донкихотство. За да се развива младежът правилно, силите на сърцето му трябва хармонично да са съчетани с пътя, начертан и посочен от разума. Училището не трябва да има за цел да вади празни мечтатели, фантазьори. Горещият идеализъм трябва да се съединява с трезвен хладен разсъдък. Идеалистът трябва да бъде еднoвременно и най-големият реалист, с дълбоко и всестранно разбиране на действителния живот. Карлейл говори за съединението на горещия идеализъм с практическия реализъм. За да стане това, трудовият принцип и в средното училище трябва да бъде основа на цялото обучение и възпитание. При обучението трябва да се приложи творчеството, самодейността. За тая цел много въпроси по физика, химия, естествознание и пр. младежът ще проучи в лабораторията, ще прави там наблюдения и опити. Важно е да се спазва основният принцип: Ученикът да бъде поставен в досег със самите факти и даже нещо повече: той сам да ги търси и открива.
към текста >>

Началото на Евангелието показва вече неумолимия, но също и величествен, сигурен реализъм на християнството.

Емил Бок, ученик на Щайнер, който се е занимавал с разглеждане на Писанието, казва: "Думата блажени ни отнася до Небесните висини, до които може да се издигне човешката душа. Образът на съграждането на къщата върху скалата ни довежда до земната основа, в глъбините на която трябва да слезе това, което трябва да бъде добре основано в човешкото съществуване. От блажените Небесни висини до скалистата земна основа - този е душевният път на планинската проповед. В началото на Своята земна дейност Христос събира учениците Си на върха на планината, за да ги доведе от близките до Небето висини близо до човеците в земните глъбини. Учениците могат да бъдат ръководители на човечеството само в дълбочината, върху скалата на земното съществуване. Началото на Евангелието показва вече неумолимия, но също и величествен, сигурен реализъм на християнството. Началото на всеки Път е превъзмогване на отчуждаването от Земята, от света. Който не търси първо Земята, скалистата Основа на Живота, той не може да се стреми към Небето. Той трябва да застане на Земята като на основа и да отправи погледа си към Висините. Такова е и значението на гръцката дума антропос, която се превежда с нашата дума човек. В този смисъл човек е същество, което е стъпило с краката си на Земята и е отправило погледа си към Висините".
към текста >>

От голямо значение са родителските срещи особено днес, когато изживяваме решителен преход към реализъм и труд.

Още една възможност за връзка между родители и учителка се явяват и екскурзиите. На последните можем да каним и майките, с които общо да наблюдаваме и беседваме върху волните игри на децата. С голямо удоволствие и радост малките .ученици обичат да правят специални покани за родителите си и да готвят специални номера за тях. Родителите, от своя страна, се чувствуват щастливи да видят своето дете да се проявява и неусетно се заинтересуват от духа на общата възпитателна работа. По този начин ще се създаде естествена връзка между дома и училището, „с общи усилия за възпитанието на детето. От голямо значение са родителските срещи особено днес, когато изживяваме решителен преход към реализъм и труд. Новият дух на времето трябва да бъде пренесен и в дома. Родителите трябва да бъдат пропити с новото, за да са в услуга на учителите. За да няма раздвоение в крехките подрастващи характери, необходима е връзка и единство между родители и учители.
към текста >>

„политически реализъм", което има за начало немската школа.* При това се визира едно недоверие към формулата: „борба за мир", чиято цел е „мирното съвместно съществуване".

- подпомагането на национално-освободителните движения, - а също и опитите за обуздаване на международната агресия. От не по-малко значение е поставянето на проблемите за разоръжаване, както и редица други инициативи от хуманен, културен, здравен и научно- технически характер. Бихме желали да засегнем издигнатите две формули: „от позиция на силата" и „борба за мир", като предпоставки за мирното съвместно съществуване между двете противоположни социално-идеологически системи. Формулата „Мир от позиция на силата" се изгражда върху схващането на т.н. „политически реализъм", което има за начало немската школа.* При това се визира едно недоверие към формулата: „борба за мир", чиято цел е „мирното съвместно съществуване". Западните ръководители считат тази формула за политически параван на скритите планове на Източния блок. Според „политическия реализъм" и според Моргентау: международните отношения - това са процеси на силата". Формулата „от позиция на силата" означава на практика „борба за власт над...". А формулата „мирно съвместно съществуване" подразбира едно съжителство при пълно равенство на сътрудниците. Бихме желали да припомним в това отношение казаното от Мъдреца:
към текста >>

Според „политическия реализъм" и според Моргентау: международните отношения - това са процеси на силата".

От не по-малко значение е поставянето на проблемите за разоръжаване, както и редица други инициативи от хуманен, културен, здравен и научно- технически характер. Бихме желали да засегнем издигнатите две формули: „от позиция на силата" и „борба за мир", като предпоставки за мирното съвместно съществуване между двете противоположни социално-идеологически системи. Формулата „Мир от позиция на силата" се изгражда върху схващането на т.н. „политически реализъм", което има за начало немската школа.* При това се визира едно недоверие към формулата: „борба за мир", чиято цел е „мирното съвместно съществуване". Западните ръководители считат тази формула за политически параван на скритите планове на Източния блок. Според „политическия реализъм" и според Моргентау: международните отношения - това са процеси на силата". Формулата „от позиция на силата" означава на практика „борба за власт над...". А формулата „мирно съвместно съществуване" подразбира едно съжителство при пълно равенство на сътрудниците. Бихме желали да припомним в това отношение казаното от Мъдреца: „Докато личната саморазправа е значително намаляла, в отношенията между народите тя все още царува
към текста >>

Ето защо, погрешна е предпоставката на политическия реализъм, че в основата на международните отношения е заложена борбата за господство, за власт над другите.

същото става и с енергиите на нервната система и като последствие настъпват сърдечни удари." Когато премине тази вълна, тогава ще е вече трансформирана расовата карма и „Всички народи ще живеят в мир и съгласие помежду си." Ето защо, погрешна е предпоставката на политическия реализъм, че в основата на международните отношения е заложена борбата за господство, за власт над другите. Формулата „Bellum omnium contra omnes" (Война на всички против всички) беше една основна аксиома на старата школа. При новите изисквания на времето изпъква нова формула: „Силните държави ще съдействат за повдигане на слабите". Първата формула има отношение към животинското царство, а втората налага нови схващания за хуманност, доверие и сътрудничество между големи и малки народи. Обществото на Новото човечество ще се базира на трите принципа: Любовта, чийто израз е Мирът; Мъдростта, която е източник на Сила; Истината, която е символ на Свободата. В съвременната ООН са представени двата принципа: Мъдростта, в нейния отрицателен аспект - „от позиция на силата" и Любовта, също в нейния отрицателен полюс - „мир без наличие на обща световна съгласуваност".
към текста >>

Този реализъм най-често е сляп за Божественото, за доброто, което всъщност присъства навсякъде в живота.

Автори с поограничен кръгозор на духовни интереси се отличават със слабо мистично чувство и не се вслушват в разума на природата. Те са склонни да описват външната светска страна на живота, т. е. резултатите от взаимните отношения между хората, без да вникват в причините, които са ги породили. Те са слаби проводници на творческите сили в природата. Като пишат, те отразяват действителни или въображаеми драматични събития. Този реализъм най-често е сляп за Божественото, за доброто, което всъщност присъства навсякъде в живота. Такива творения причиняват астрални мъгли, в които, като се озовем, губим яснота за смисъла и целта на нашите мисли, преживявания и действия. Благоразумието съветва да стоим по-далече от техните влияния. За да научиш изкуството да пишеш добре, отправяй мисълта си към гениалните писатели, свързвай се с тях чрез мисълта си. За да станеш музикант или поет, мисли за великите музиканти и вдъхновените поети. Творчеството е колективен процес, при който ние ставаме проводници на идеи и мисли, които идват от високо издигнатите представители на човешкия род.
към текста >>

Той проявява по-голям реализъм в живота.

Меките пръсти говорят за импулсивна, променлива настроенията натура, с голяма чувствителност. Когато първите (нокътни) фаланги от вътрешната си страна са издути, меки и топчести, се наричат очите на слепците, защото слепците с тях „виждат" и усещат. показват голяма чувствителност и възможност чрез тях да се разпознават много неща, т.е. чуткост във всяко направление. Тъпите пръсти по принцип показват човек, който не се ръководи от чувствата. Той проявява по-голям реализъм в живота. Пръсти, които са много дебели в основата си, а са къси и заострени накрая, показват бруталност и липса на мисъл. Ако пръстите, събрани и опънати, прилепват толкова плътно, че капка вода не може да мине през тях, то имаме човек скържав, себичен, с жаждата да трупа богатства, а също и с добре развита храносмилателна система. Ако обаче между пръстите има пролуки, това говори за човек с характер, готов за саможертва и услуги към другите. Показва също, че храносмилателната му система не е много активна. Ако опънатите пръсти частично се закривяват и се препокриват един друг, това е лош белег, показващ, че лицето няма установеност в решенията и мненията си.
към текста >>

Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране.

Такава една млада мома скоро ще се почувствува в присъствието им като пред съдии. А ако тя е имала нещастието да преживее някои тежки разочарования в любовта, и наболялата ù душа търси лек за сърдечните си рани, вместо да намери в лицето на някоя от тия стари жени майка, любяща, разбираща, която да я обгърне със своята топлина, със своята обич и участие, тя с прискърбие открива съдия! Естествено е тогава, ако тя затвори сърцето си за такива съдници, ако се отвърне от тях. Защото не думи, па ако ще би и да са цитати от свещени книги, търси болният, а лек. Нему не му трябва гола проповед и морализиране, а обич, топлота, съчувствие и мъдро разбиране на душата, произтичащо от опит. Може човешката любов – говоря ненаучно – така както днес се проявява, да не е онази божествена Любов, за която говорят и към която великите Учители с такова велико търпение и мъдрост напътват готовите души. Но при всяко човешко преживяване, каквото и да е то, ние сме изправени пред един факт и трябва да се отнесем към него не с предубеждение, а конкретно, с един трезв реализъм, с едно дълбоко разбиране. няма какво да съдим един процес, който се извършва така или иначе в душата на един човек. Друг е въпросът, ако ние имаме нужният опит и знание, да дадем възходящ ход на този процес, да спомогнем за неговата "сублимация" – нещо което всъщност се явява цел на всяка съзнателна работа над себе си и над другите при "трансформиране съзнанието" на човека. Но това е работа и задача на истинския окултен ученик. Тук се изискват дълбоки психологични познания, изисква се опит, изкуство. То не се прави с морализиране, с нескончаемо цитиране на стихове и превърнати във външни правила наставления на мъдреците.
към текста >>