Търсене в текстове за 'Реализъм'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 12 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 6.24. Пред прага на мъдростта

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Както винаги, моята критичност и моят реализъм и в този случай не ме напуснаха.
На пръв поглед човек в нейното лице виждаше една разумност, сдържаност и възпитаност. Тя, в присъствието на двама ни, ни говори цял час да се примирим, като ни внушаваше, че някога, в далечното минало в Египет -ние двамата сме били нейни синове. Също така ни увещаваше, че някакъв вътрешен глас й нашепва за нашата голяма мисия, която ни предстои, че ние двамата, след заминаването на Учителя от физическия свят, ще разнесем Неговото учение по целия свят. Буквално тя ни каза, че Учителят ще ни остави материални блага и духовните Си ценности, като по този начин ни отвори пътя по целия свят, да разнесем Неговите идеи. Даже те двамата ми предложиха, като знак на примирение, едни галоши. Както винаги, моята критичност и моят реализъм и в този случай не ме напуснаха. Аз ги слушах внимателно, без да взема подаръка, като ги помолих да дам отговор на предложението им на следния ден. Спиридонова предложи Михаил и аз да отидем и да живеем заедно с тях. Още същият ден аз отидох при Учителя и Му разказах всичко. След като ме изслуша, Той със свити вежди ми даде следния лаконичен отговор: „На теб не ти трябва подарък, нека той отиде да живее при нея, а ти ела при Мен да живееш". От този ден действително започна новата линия в моя живот.
към текста >>

2. I.03.31.НЕРЪКОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА ИСУС ХРИСТОС

Летопис Вергилий Кръстев

московският патриарх Никон се заел с поправянето на иконите, които се отличават с някакъв реализъм.
Днес тя се съхранява. А за Неръкотворният образ продължава да се говори, че е взет от кръстоносците и занесен в Европа. Други говорят, че е унищожен заедно с мозайките на църквата „Св. София" по време на иконоборския период (726-843 г.), когато много икони и изображения са били унищожени, защото са смятали, че това е ново идолопоклонство. През 1654 г. московският патриарх Никон се заел с поправянето на иконите, които се отличават с някакъв реализъм. Той наредил за някои икони да се прерисуват отново, на други икони да се продупчат очите. Непосредствено след тези деяния се появила чума в Москва. А на 2 август 1654 г. станало пълно слънчево затъмнение. На 25 август 1654 г.
към текста >>

3. 1. Езикът на природата

ГЕОРГИ РАДЕВ

Така е, наивният реализъм на нашите сетива, така ни казва.
Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и безосновни, то е, защото ние виждаме така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива живота на природата. За пример на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, изпървом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива, така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по- дълбоко от нас ни казват, че туй което изглежда разкъсано и далечно, в същност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка, и мозъка на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един едничък жив организъм, че отделните, растения са свързани помежду си с органични връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки намират своето фактично оправдание.
към текста >>

4. 9. МЕРКУРИЙ

Иван Антонов

Артисти с дисхармония между Меркурий и Нептун често създават всевъзможни изопачени възгледи в изкуството (кубизъм, сюрреализъм и др.).
Създателите на всички окултни учения са имали голяма хармония между Меркурий и Уран. При дисхармония между Меркурий и Уран човек притежава много отрицателни Уранови качества. Люде с такива умове съзнателно или несъзнателно изопачават окултните идеи и учения, изразители са на Ницшеански и подобни лъжефилософски идеи и стремежи, свързани със свръхчовешко високомерие, със страст за господство и с презрение към обикновените или слабите. Хармонията между Меркурий и Нептун придава на човешкия ум най-хубавите Нептунови качества: любов към всички мистични учения и идеи, дарби и способности за пророчески съновидения, телепатични и психометрични способности, гениални заложби изобщо. Дисхармонията между Меркурий и Нептун прави човешкия ум ексцентричен, хаотичен и неопределен, неориентиран, непрактичен, разсеян, занесен. Артисти с дисхармония между Меркурий и Нептун често създават всевъзможни изопачени възгледи в изкуството (кубизъм, сюрреализъм и др.). Хармонията между Меркурий и Плутон придава на човешкия ум положителните Плутонови качества: дарби и способности за съпротива срещу всякакви изкушения и съблазни, за използване на подземните богатства. Дисхармонията между Меркурий и Плутон показва податливост на ума към всякакви изкушения и съблазни, към всякакви заблуди и прегрешения. Чрез Меркуриевия ум става зачеването, раждането, осъществяването и приложението на всички идеи и замисли на земята, идещо от висшите и низшите светове. Чрез Меркуриевия ум човек може да изучава и разбира силите, законите и явленията в природата и да се ползва от тях. Чрез Меркуриевия ум човек пуска корените на своя умствен живот в природата.
към текста >>

5. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва.
Те всички имат своята дълбока, вътрешна страна, която едничка може да ни разкрие невидимите връзки, които свързват организма на човека с целокупния организъм на живата природа. И ако някои от твърденията на тези науки ни се струват на пръв поглед странни и безосновни, то е, защото ние виждаме, така да се рече, само мънички отсечки от цялостните процеси, в които се развива животът на природата. За пример, на всеки, който не може да се откъсне от ограничените представи на сетивата, изпървом ще се стори нелепица учението на Астрологията за планетните влияния. Та мигар онези светли точки, които виждаме в пространството, на милиони километри далеч от нас, могат да упражнят какво годе влияние върху нас! Пък и нали Астрономията ни учи, че в повечето от тях надали има органически живот? Така е, наивният реализъм на нашите сетива така ни казва. Ала онези, които виждат по-широко и по- дълбоко от нас, ни казват, че туй, което изглежда разкъсано и далечно, всъщност е един целокупен жив организъм, в който тече един единен живот. Планетите си влияят една на друга така, както органите на нашето тяло си влияят един на друг, както сърцето влияе на мозъка и мозъкът - на сърцето. Нашите сетива ни представят и растенията пръснати отделно, без видимо влияние едно над друго. Но виждащите и ведящите казват, че растителното царство е един-едничък жив организъм, че отделните растения са свързани помежду си с органически връзки, че те са само отделни форми, които възникват в едно огромно море от жива, разумна енергия, което непрестанно се мени под ритъма на живота. Но нашите сетива виждат само разкъсани едно от друго мънички сечения от единното... Странни или не, твърденията на поменатите окултни науки намират своето фактично оправдание.
към текста >>

6. 3.3 ОБЩЕСТВОТО НА ОБЕДИНЕНИТЕ НАЦИИ И ОБЩЕСТВОТО НА НОВОТО ЧОВЕЧЕСТВО

Тази формула се изгражда върху така нареченото схващане за „политически реализъм”*, което има за начало немската школа.
Както е известно, тези две противоположни системи издигнаха като главна цел на тази международна институция осигуряването на световния мир и установяването на мирно съвместно съществуване и сътрудничество между двете различни системи. Така за първи път в подобен широк размер, на международна почва се създава подобен многостранен, открит, безсрочен международен договор. Безспорно, никой не може да отрича голямото значение на дейността на ООН в този сериозен исторически момент. Една от важните задачи на ООН беше отхвърлянето на режима на колониалните отношения, подпомагането на национално-освободителните движения, а сьщо и опитите за обуздаване на агресията на международна почва; от не по-малко значение е поставянето на проблемата за разоръжаването, както и редица още други инициативи от хуманитарен, културен, здравен w научнотехнически характер. Ние бихме желали да засегнем специално издигнатите две формули: „от позиция на силата” и „борба за мир” - като предпоставки на мирното съвместно съществуване между двете противоположни социално-идеологически системи, и то в следното: Първо: на каква философска база е изградена формулата – „мир от позиция на силата”. Тази формула се изгражда върху така нареченото схващане за „политически реализъм”*, което има за начало немската школа. Тази формула визира едно недоверие към формулата „борба за мир”, чийто израз е тази за „мирното съвместно съществуване”. Ръководителите на Запада се страхуват от тази формула на източните демокрации, смятайки я като политически параван на техните скрити планове. Според политическия реализъм, изграден върху една идеалистическа почва, международната политика си поставя в краен извод политиката на силата и, както се изразява поменатия по-горе автор, проф. Моргентау: „международните отношения - това са процеси на силата”. Формулата „от позиция на силата” означава на практика конкретно: „борба за власт над”, както, прочее твърди политическият реализъм.
към текста >>

Според политическия реализъм, изграден върху една идеалистическа почва, международната политика си поставя в краен извод политиката на силата и, както се изразява поменатия по-горе автор, проф.
Една от важните задачи на ООН беше отхвърлянето на режима на колониалните отношения, подпомагането на национално-освободителните движения, а сьщо и опитите за обуздаване на агресията на международна почва; от не по-малко значение е поставянето на проблемата за разоръжаването, както и редица още други инициативи от хуманитарен, културен, здравен w научнотехнически характер. Ние бихме желали да засегнем специално издигнатите две формули: „от позиция на силата” и „борба за мир” - като предпоставки на мирното съвместно съществуване между двете противоположни социално-идеологически системи, и то в следното: Първо: на каква философска база е изградена формулата – „мир от позиция на силата”. Тази формула се изгражда върху така нареченото схващане за „политически реализъм”*, което има за начало немската школа. Тази формула визира едно недоверие към формулата „борба за мир”, чийто израз е тази за „мирното съвместно съществуване”. Ръководителите на Запада се страхуват от тази формула на източните демокрации, смятайки я като политически параван на техните скрити планове. Според политическия реализъм, изграден върху една идеалистическа почва, международната политика си поставя в краен извод политиката на силата и, както се изразява поменатия по-горе автор, проф. Моргентау: „международните отношения - това са процеси на силата”. Формулата „от позиция на силата” означава на практика конкретно: „борба за власт над”, както, прочее твърди политическият реализъм. А формулата: „мирно съвместно съществуване” подразбира едно сътрудничество при пълно равенство на сътрудничащите. Ние бихме желали да изтъкнем какво казва в това отношение великият Мъдрец: „В наши дни, отношенията на отделните личности са достигнали известна нравствена висота, ала отношенията между отделните народи се намират все още във фазата на животинския морал. Докато в отношенията на отделните личности, личната саморазправа е значително намаляла и хората доброволно се подчиняват на известни правни норми, в отношенията на отделните народи все още царува саморазправата.
към текста >>

Формулата „от позиция на силата” означава на практика конкретно: „борба за власт над”, както, прочее твърди политическият реализъм.
Тази формула се изгражда върху така нареченото схващане за „политически реализъм”*, което има за начало немската школа. Тази формула визира едно недоверие към формулата „борба за мир”, чийто израз е тази за „мирното съвместно съществуване”. Ръководителите на Запада се страхуват от тази формула на източните демокрации, смятайки я като политически параван на техните скрити планове. Според политическия реализъм, изграден върху една идеалистическа почва, международната политика си поставя в краен извод политиката на силата и, както се изразява поменатия по-горе автор, проф. Моргентау: „международните отношения - това са процеси на силата”. Формулата „от позиция на силата” означава на практика конкретно: „борба за власт над”, както, прочее твърди политическият реализъм. А формулата: „мирно съвместно съществуване” подразбира едно сътрудничество при пълно равенство на сътрудничащите. Ние бихме желали да изтъкнем какво казва в това отношение великият Мъдрец: „В наши дни, отношенията на отделните личности са достигнали известна нравствена висота, ала отношенията между отделните народи се намират все още във фазата на животинския морал. Докато в отношенията на отделните личности, личната саморазправа е значително намаляла и хората доброволно се подчиняват на известни правни норми, в отношенията на отделните народи все още царува саморазправата. Щом един no- ___________________________________ * Проф Ханс Моргентау. Ню-Йорк, през 1948 г.
към текста >>

Ето защо, погрешна е предпоставката на политическия реализъм, че в закономерността на международните отношения в основата е заложена борбата за господството, за власт над другите.
Тези вълни идват периодически и когато попаднат в хората, в някои отношения те разреждат кръвта, а в друго отношение те я събират; същото става и с енергиите на нервната система и като последствие настъпват сърдечните удари”. Когато премине тази вълна, или по-точно казано, когато тя ще да е вече трансформирала расовата карма, тогава: "Всички народи ще живеят един за други, подобно членовете на едно голямо семейство. Големите народи ще бъдат големите братя, а малките народи ~ малките братя. И едните и другите ще живеят в мир и съгласие помежду си. Това е волята на космичното начало, на Създателят на света". Ето защо, погрешна е предпоставката на политическия реализъм, че в закономерността на международните отношения в основата е заложена борбата за господството, за власт над другите. Формулата: bellum omnum contra omnes беше една основна съставка на старата школа. При новите изисквания на времето изпъква нова формула: силните държави ще съдействат за повдигане на слабите държави. Първата формула има отношение към животинското царство, а втората формула налага на хората нови схващания за хуманност, за взаимно доверие и сътрудничество между големите и малките народи. Бъдещото Общество на Новото Човечество ще се базира на трите принципа в битието: Любовта, чийто израз е мирът; Мъдростта, която е източник на сила; и Истината, която е емблема и символ на свободата. В сегашното ООН са представени двата принципа: Мъдростта, в нейния отрицателен аспект– „от позиция на силата”, и любовта, също в нейния отрицателен полюс – „мир, без обаче да е налице една обща световна съгласуваност”.
към текста >>

7. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Страх ме е и от писмата Ви, от този реализъм, който лъха от тях и не дава живот на никоя илюзия.
По тоя начин аз завинаги го изгубвам. 26 август. Той пак дойде. Посрещнах го омърлушена, но когато на раздяла ме целуна, плаках от радост. Ох, Учителят разби у мене всички мечти! Страх ме е и от писмата Ви, от този реализъм, който лъха от тях и не дава живот на никоя илюзия. Името което сте ми дали е чудесно! Как го измислихте? Благодаря Ви. Дано това прекръщаване ми донесе нещо ново. P.S. 3 септемврий 1926 г., петък Мислех да приключа писмото си до Вас и Ви го изпратя, но снощи стана нещо извънредно, затова Ви го съобщавам.
към текста >>

8. 26 ОКТОМВРИ 1926 г. - 27 НОЕМВРИЙ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Вие говорите за това красиво съновидение като да е атавизъм... Вашият операционен реализъм ме плаши.
А до тогава има още време. Защо ми е неприятен Ж.? - Не зная. Защо обичам Colombo? - Също не зная. Вие говорите за това красиво съновидение като да е атавизъм... Вашият операционен реализъм ме плаши. Не смея да дочета писмото Ви, нито искам да мисля. По този начин Вие разбивате моите златни мечти, които са едничкото красиво нещо в живота ми сега. Искате да ме направите философка - не мога. С какво спокойствие умозаключавате, че „опасната връзка е вече разкъсана” и че аз съм свободна. Не, до края на живота си ние ще бъдем свързани, макар и разделени.
към текста >>

9. 182. За доброто и злото се плаща по веднъж – или се заплаща на Земята, или на Небето

II. В колибата на Христов

Сантиментализъм, натурализъм, реализъм..., това са само различни форми на една и съща реалност - живота - вода налята в стомна, гърне, чаша, кана... Обаче същината навсякъде е все водата, респективно живота.
- Какво в „Клетниците” имаш предвид? - Дето свещеникът казал на полицаите, че е дарил сребърните свещници на Жан Валжан, които той бил откраднал, което ми звучеше нереално, но сега го виждам в реалния живот. Вие постъпвате дори по-велико от свещеника! Вие навярно сте привърженик на сантименталното течение? - Христов му се усмихна благо и отговори: - Тепърва има да чуеш и видиш още по-интересни неща. Сантиментализъм, натурализъм, реализъм..., това са само различни форми на една и съща реалност - живота - вода налята в стомна, гърне, чаша, кана... Обаче същината навсякъде е все водата, респективно живота. Водата е, която утолява жаждата на всички жадни. - Да но аз мисля, че Вие всичко това правите, за да покажете колко сте добър и великодушен. - Българинът преведе, немецът изгледа учудено Андрей. - Добре, добре, мисли както искаш, това е твоя работа, но помни, че после ще се срамуваш. - Но Андрей, като че не чу това и продължи: - Мисля, че Христос беше казал: „Когато лявата ръка дава, дясната да не знае.” А при Вас освен, че дясната Ви ръка знае, зная и аз, знае Детката и двамата господа!
към текста >>

1.1772570610046