Търсене в текстове за 'Разум'

93. IX. ОТНОШЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА И БЪЛГАРСКАТА НАУЧНО-БОГОСЛОВСКА И ФИЛОСОФСКА МИСЪЛ КЪМ ПЕТЪР ДЪНОВ И НЕГОВОТО ДУХОВН - Константин Златев

4. Смисълът на земния живот на човека, преминаващ през "множество превъплътявания", е постигането на "все по-висша разумност" и "все по-пълно съвършенство", освобождаване от животинското у себе си и подчиняване на нисшия му живот на висшия.

94. III. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БИБЛИЯТА - Константин Златев

Той се обръща и към сърцата на своите последователи, а не само към техния разум:“Някои от вас знаят повече от мен написаната Библия, пък и чак толкова не я уча, защото е резюме от една голяма Библия.

95. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Способността му да се проявява във висшите си тела му открива пътя към най-светлите и извисени простори на невидимия свят, както и към мащабно съработничество с Космическия Разум.

96. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Ако търпението не е съчетано с мир, радост, разум и Любов, то не е търпение, а имитация – отровен плод на лицемерието.

Че не си вложил разум в отстояване на търпението, за който процес Учителят на Бялото братство (ББ) в нашата страна изтъква: „Търпението е едно от великите качества на разумния живот.

97. IX. УЧИТЕЛЯТ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА СВЕТЛИНАТА - Константин Златев

Сама по себе си виделината не е носител на разум, ала тя е благословеният посланик на Висшия Космически Разум, Чиято основна цел е всички същества да постигнат свободата в Духа.

В този случай тя изпъква пред съзнанието му като жива същност, надарена с разум и Божествена Мъдрост: „Когато ученикът мисли за Доброто, в неговия ум се явява една мека бяла светлина – живо Същество, с което той може да се разговаря и да научи много нещо.“

98. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Това е самата истина.“ Той обвързва наличието на вяра с това на здрав разум.

Остават суровите поуки от изкуственото разграничаване между вяра и разум и отдаването на предимство на крайности при тълкуването на това, как да отстояваме своите религиозни убеждения.

(Под „минала вековна опитност“ Учителят на ББ има пред вид култивираното в духа – плод от множеството въплъщения на душата, живото същество, в материалната вселена.) Именно тогава се ражда истинската жива вяра, подхранваща корените на здравия разум, високия интелект и любещото, всеотдайно сърце: „Жива вяра – знаеш каква вяра, която създава основа за един добър ум, който да съгради основа за едно сърце, изпълнено с Любов към Бога“ (Учителят П. Дънов).

99. XIV. СМИРЕНИЕТО - Константин Златев

Един от методите, чрез които непостижимият Разум на Вселената ни помага да култивираме смирение, е наличието на някакво заболяване или недъг, от които е много трудно да се освободим или дори ги носим със себе си през целия си живот.

100. XVIII. СЛУЖЕНИЕТО - Константин Златев

“ Духът, проявен като разум, осъзнава своето единство с Висшата Сила във Вселената и насочва целия свой потенциал към подпомагането на Неговия Промисъл за съществуващото.

101. ПОДАТЛИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛИЯНИЯ И ВНУШЕНИЯ - Павел Желязков

Често чувствителността на човешкото общество бива така притъпена, че слиза далече под тази на животните, които според съвременната наука, са лишени от разум.

102. АСТРАЛНИ МЪГЛИ И ЕКРАНИ НА ВНУШЕНИЕТО - Павел Желязков

Защо тогава се оставяме във властта на един феномен, лишен от всякакъв разум, докато в живота избягваме срещите и отношенията с,неуравновесените и неразумни хора, които не ни зачитат или нямат необходимите критерии, за да ни разберат и оценят.

103. ПРИРОДА И АНТИПРИРОДА - Павел Желязков

Онова, което се извършва пред очите ни днес, е до такава степен противоречащо на здравия разум и дотолкова абсурдно, че дори е трудно да се повярва.

Добрите проводници служат на универсалния разум, на Бога, докато лошите проводници са средство на антиприродата, на изолираните механични процеси, зад които стоят груби елементарни сили в процес на разпадане.

104. КОНЦЕНТРАЦИЯ И ПОЗНАВАНЕ НА ИСТИНАТА - Павел Желязков

Когато в едно общество царува вредното на здравия разум влияние, неясноти от смесване и размиване на понятия и идеи, е трудно да се направи различие на доброто от злото.

105. МОДЕРНИ ВЛИЯНИЯ - Павел Желязков

В пълно противоречие със здравия разум той показваше слабост и предпочитание към съвременната модерна музика.

106. Защитните сили на човека - Павел Желязков

Чрез системна работа, като прилага методите на Новото Учение на Любовта, човек може да доразвие природните си дарби и да намери своето място като служител на Висшия разум в природата.

107. Общуване с природата - Павел Желязков

Като същество, надарено с разум, човекът страда най-вече поради неразумното си отношение към съществата, с които е свързан неговият живот като се започне от неговите близки и се стигне до обитателите на най-отдалечените кътчета на земята.

Това е гласът на универсалния разум, от който се ръководят онези, които помагат на по-слабите същества.

108. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Логиката се ръководи от гласа на личността, а интуицията от универсалния разум." каза Вено.

109. Формула за здраве - Влад Пашов (1902- 1974)

Отварям сърцето си пред Духа на моя Отец, моето тяло ще стане врата, през този път ще мине Духът Божи, ще се слее с моя разум и ще образува Мъдростта, ще се слее с моето сърце и ще образува Троицата.

110. Два ключа към една необикновена книга - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всичко е ум и разум; всичко съществуващо е разумно и всичко разумно е съществуващо.

111. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Неевклидова геометрия, която за нас е напълно неразбрана и не се поддава на изяснение от нашия разум.

Следователно, когато се говори за видим и невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както приема Астрологията, то ще трябва да се съгласим, че Необятният Миров Силов Океан, който е създал всичко и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които животът ще може да се прояви.

112. Планетите - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В подкрепа на това становище е и мисълта, ясно изразена от великия гений на Ренесанса - Джордано Бруно, който на кладата през 1600 година със сетни сили извикал: „Навсякъде живот, навсякъде разум!“

113. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Такова едно неподкрепено с разум благоговение става причина да не могат да се приемат и прокарат някои нови истини и реформи.

114. Косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако косъмът е неравен, грапав, това показва, че имаме нещо необработено в характера на този човек, проявите му вървят на импулси, без каквато и да било последователност, оправдана от здравия разум и моралните принципи.

115. Мозъчните центрове, които са извън покривката на косата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

По този начин ние се домогваме до дълбоките тайни на Природата,което е същността на философския разум.

116. През 2000-та година нова Вселенска катастрофа няма да има - Николай Дойнов (1904 - 1997)

На нашето Слънце има живот, има разум, много по-висш от нашия, който този път много по-добре е организирал отбраната на цялата система.

117. В отвъдното парите не ви вършат никаква работа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Нямат право да се намесват, да дават съвети и ултиматуми, защото нашата планета, както и всички други, е една идея на Висшия разум и никой няма право да се меси в нея, да променя заложения План.

118. Окултните знания ще останат скрити за нравствено несъвършените - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако в миналия си живот си вършил тежки престъпления, никой няма да ти позволи през този да се ползваш и облагодетелстваш от тези знания, нито да черпиш информация и решения от сферата на Висшия Разум.

119. Вавилонска кула - Николай Райнов

В папирусите четях мъдрост и в свитъците — разум.

120. Иисус на Планината - Николай Райнов

Горчиви думи казаха устата ми…И ако нямам право, просвети тъмния ми разум! Защото е трудно за човека задълго да остане при себе си…

121. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

Човек има сила, ако има разум; ако има способности трябва да отдаде всички свои сили, всички свои възможности да работи за просвещение на хората да влязат в този път.

122. Безсмъртие - Сава Калименов (1901 - 1990)

Остава сега да видим какъв е именно този свят, да проучим поне това, което до сега ни се е удало да докажем с помощта на науката, туряйки в действие човешкия разум и изследвайки човешката опитност.

„Човешкият разум не бива да счита за сигурно нищо друго, освен това, което е доказано.

123. Карма - Сава Калименов (1901 - 1990)

Така, всички природни закони не са слепи сили, действуващи несъзнателно, механично, не са „станали от само себе си“, а са плод на един висш Разум, на едно върховно Съзнание, което ръководи тяхната дейност.

И колко смешни и детско-наивни са твърденията на хората, които мислят че всичко това е станало и продължава да съществува само по себе си, без намесата на някакъв разум и съзнание; че цялата огромна, сложна и безкрайно мъдро устроена вселена се развива без никакво разумно и съзнателно ръководство! Колко глупаво и смешно е да се мисли, че „сляпата случайност“ и механичност могат да създадат всичкото това величие, всичката тази разумност и целесъобразност! Колко ограничени са схващанията на материалистите, които вярват, че в устроената с непостижима мъдрост вселена няма ни следа от разум и съзнание! Да мислиш, че от неразумното може да произлезе разумно, от несъзнателното — съзнателно, и от мъртвото — живо, е върха на глупостта, слепотата и ограничението, а тъкмо такова е схващането на учените и неучени материалисти.

124. Живот за всички - Сава Калименов (1901 - 1990)

Само липсата на достатъчно разум и достатъчно усилия от наша страна е истинската причина, за да останем настрана от мощния поток на успешния, пълния, разумния и изпълнен с хиляди неоценими богатства живот.

125. Бог - Сава Калименов (1901 - 1990)

Кой е този Разум, който с такава проницателност и мъдрост е устроил всичко, — като се почне от атома и клетката, минавайки през сложното устройство на човешкия организъм и свършвайки със съвършените, математически точни движения на слънца, планети и системи?

Там е вложен Неговия разум, Неговия живот, Неговата любов.

— Бог е онази Безгранична Любов, която дава живот на всичко; Бог е онова Космично Съзнание, което обгръща и пребивава във всичко; Бог е онзи непостижим Творчески Разум, който е сътворил и управлява всичко; Той е тази абсолютна Истина, към която ние всички можем само да се стремим, без да се надяваме, че никога ще я достигнем в нейната пълнота.

126. Пеперуди - Георги Радев (1900–1940)

Ясно е, че в случая имаме цяло разсъждение, присъщо на един мислещ разум.

Дали тук хората ще видят само сляпа работа на материята или участие и на разум, дух — безразлично е.

127. Едно сравнение - Георги Радев (1900–1940)

Макар че, според днешната наука, човек е плод на една дълга органическа еволюция, но тази еволюция се схваща като един чисто механичен процес, като резултат на външни сили, които действуват сляпо и произволно, неподчинени на един разум, на един предначертан план.

128. Челото на човека - Георги Радев (1900–1940)

Тук е областта на чистия разум.

129. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

От друга страна, липсата на философски разум не му позволява да прецени, трябва ли да помогне на даден човек и как да му помогне, за да има помощта му добри последици, да даде разумни резултати.

130. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Това, което беше отдавна знайно на древните мъдреци, за западните народи стана очевидно особено след Кантовата „Критика на чистия разум“.

Висшият разум и интуицията у човека иначе говорят, езикът им е съвсем различен от езика на интелекта, пленен в мрежите на Мауа.

131. Действие четвърто. - Велко Петрушев

Моята любов ти прощава, моят разум те спасява.

132. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

На 5 януари великият Джеймс Ситуел отговори на Стронг, че нещата са си добре и че „болшинството от хората искат топлина, а не просветление, и силният духовен здрав разум е повече от цялата литературна изтънченост в света“.

133. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Религиозното чувство е основното - но не може и без човешкия разум, тъй като моралното съзнание не е достатъчно, за да се достигне до теологичната истина.

134. 1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г. - Георги Христов

Така и всяка беда в живота на човека го учи на ум и разум.

НАГОРЕ

2.3326230049133