Търсене в текстове за 'Равнина'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 18 резултата в 17 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения.
Най-нисшите същества живеят в едно измерение, съзнават едно измерение; по-висшите съзнават две измерения, а човек в сегашната фаза на своето съзнание живее и съзнава три измерения. Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата. Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока.
към текста >>

2. ЗАГАДКИ НА СЪВРЕМЕННАТА НАУКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така например очевидна и понятна е за нас аксиомата, че ако в една равнина съществуват права и точка, лежаща вън от нея, то през тази точка можем да прекараме само една единствена права, успоредна на дадената.
Така например, ако вземем един квадрат и в него прекараме диагонали между два противоположни върха, ще се образуват правоъгълни равнобедрени триъгълници. С теоремата на Питагор, която е безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите, т. е. ако означим дължините на страните от квадрата с някаква мерна единица, то със същата мярка няма да можем да измерим дължините на диагоналите и обратно. Същото е положението и с диаметъра на дадена окръжност и нейната обиколка. Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарецът Янош Бояй, немците Гаус и особено Риман дадоха на света Нова геометрия, наречена Неевклидова, която не се поддава на разбиране от обикновения ни разум. Така например очевидна и понятна е за нас аксиомата, че ако в една равнина съществуват права и точка, лежаща вън от нея, то през тази точка можем да прекараме само една единствена права, успоредна на дадената. Но според Неевклидовата геометрия, през тази точка можем да прекараме безброй прави, успоредни на дадената. Следователно, когато се говори за видим и Невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както твърди Астрологията, то ще трябва да приемем, че необятният Миров Силов океан, който е породил и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които Животът да може да се прояви. Този Силов океан е създал и непрекъснато създава все нови и нови светове, защото той преди всичко е едно непрекъснато творчество и едно непрекъснато Ново. За пример да вземем милиардите снежинки, които падат през зимата; установено е, че няма две еднакви снежинки. Непрекъснато се раждат хора, но има ли двама, които да са съвсем еднакви?
към текста >>

3. ВРЕМЕ И ДОМОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Проектиран върху равнина, този кристал се трансформира в окръжност с дванадесет сектора, които наричаме домове.
Изтъкнахме, че разположението на Слънцето, Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия върху Небесната сфера за дадено време и място е същото, каквото е в Двойника (Звездното тяло) на човека в момента на неговото раждане. Според това разположение може да бъде разбран и самия човек - неговите качества, способности, устрем за изява и условия, при които ще бъде поставен през настоящия си живот. Всичко това се определя от силовите течения на членовете на слънчевото семейство, на Зодиакалните съзвездия и от взаимоотношенията между тях. Разположението на Слънцето, Луната, Планетите и Зодиакалните съзвездия се определят по астрологични таблици, наречени "ефемериди". Саабей и древните звездобройци приемали, че Земята е додекаедричен кристал с дванадесет петоъгълни стени. Проектиран върху равнина, този кристал се трансформира в окръжност с дванадесет сектора, които наричаме домове. Прието е окръжността да се разделя на дванадесет сектора по следния начин: първо през центъра се прекарва една хоризонтална линия, която пресича самата окръжност; лявата пресечна точка е изгревът на Небесните светила и се нарича "асцендент"; дясната пресечна точка е залезът и се нарича "десцендент". След това през центъра се прекарва една вертикална линия, която пресича окръжността в две точки: горна или обедна точка, наречена "зенит" или "медиум цели", и долна или полунощна точка, наречена "надир" или "имум цели". Всеки от така образуваните четири сектора се разделя на три равни части посредством линии, минаващи през центъра на окръжността; така се получават дванадесет сектора, наречени Домове, върху които се нанасят Зодиакалните съзвездия заедно със Слънцето, Луната и Планетите. Данните за тяхното точно месторазположение върху Небесната сфера вземаме от споменатите по-горе ефемериди. По този начин се построява хороскоп.
към текста >>

4. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят.
се говори за мъже и жени, за моми и момци, и отношенията между тях, то пренесено в Божествения свят разбираме, че се говори за отношението между мъжкия и женския принцип, между Духа и душата, а в духовния свят за характера и отношението на положителните и отрицателните сили. Защото всеки принцип се изявява чрез специфични сили, а всеки род сили създава строго определени форми с определени качества. И понеже съществува съответствие между трите свята, то като се говори за известни явления и събития във физическия свят, те трябва да се преведат какво означават в духовния и в Божествения свят. Всичко преходно, всичко физическо е символ на духовните и Божествените реалности. За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен.
към текста >>

5. 19. Деветнадесети Аркан: СИЯЕЩАТА СВЕТЛИНА, цялостен живот, СЛЪНЦЕТО НА ОЗИРИС - Влад Пашов (1902- 1974)

Картината на този Аркан представлява една цъфтяща равнина, огряна от слънцето и през нея препуска един ездач на светъл кон.
При тринадесета картина имаме: 1+2+3+4+ 5+6+7+8+9+10+11 + 12+13=91, равно на 10, равно на 1. При шестнадесета картина имаме: сборът на числата от 1 до 16 е 136. равно на 10, равно на 1. При деветнадесета картина имаме: сборът на числата от 1 до 19 е равен на 190, равно на 10, равно на 1. Значи, всички числа от Пътя на Озирис дават Божествения сбор на числото 1. Картината на този Аркан представлява една цъфтяща равнина, огряна от слънцето и през нея препуска един ездач на светъл кон. Ние го виждаме още в първата, четвъртата, седмата и т.н. картини от Пътя на Озирис. Това е Творецът, Законодателят, Победителят. След това иде движението на Кулата на живота, което води през тринадесети Аркан към шестнадесети - Смъртта и разрушението; навсякъде се явява все същата фигура на конника и фараона, падащ от разрушената Кула. Сега в деветнадесета картина той се явява със знамето на наградата - завладяващ цялостния живот.
към текста >>

6. УЧИТЕЛЯ ЗА БЪЛГАРИЯ И БЪЛГАРИТЕ - Теофана Савова

Той е текъл едно време зад Букурещ и цялата тази равнина е все негова.
Разните реки упражняват различно влияние върху нас; при това тия от тях, които текат към изток, имат едно влияние. Тия пък, които текат към запад, или към север, или към юг, имат съвсем друго влияние върху нас. Всички тия неща трябва да се съпоставят и като погледнете на бреговете на тия реки, ще знаете какви са хората. Ако погледнете на бреговете и видите, че те са ронливи и отвесни, това не препоръчва много хората покрай тия реки. Вземете Дунава например. Той е текъл едно време зад Букурещ и цялата тази равнина е все негова. Кои са причините, че той е изменил своето движение и постоянно подронва бреговете? Всички реки в България са с ронливи брегове. Защо е това? Това не казвам аз. Дуна-вът го казва.
към текста >>

7. От Устово до Варна. Четиримата младежи - Георги Томалевски (1897-1988)

С малкия конски керван през дебрите и криволичините на планината, понякога придружавани от въглищари, които носеха въглища за филибе, те излязоха на равнината, а още по-късно нагазиха и в проходите и ущелията на Балкана.
Четиримата младежи Макар да бе доста изморителен пътят от Устово до Варна, пътниците го преодоляха с търпение и издръжливост. Спретнат, с бозовите родопски потури, с калпак от овча кожа и облечен в шаечна салтамарка, както и с козешките дисаги, Константин Дъновски тръгна на път. И домашните му, и селяните, които го знаеха и го обичаха, много се нажалиха, че ги оставя, но нямаше какво да се прави. Те знаеха при това, че тука вече става трудно за него, защото клеветите бяха се доста умножили и вече наближаваше да стигнат до заптиите. С малкия конски керван през дебрите и криволичините на планината, понякога придружавани от въглищари, които носеха въглища за филибе, те излязоха на равнината, а още по-късно нагазиха и в проходите и ущелията на Балкана. Спираха по ханчетата, преспиваха в приемници, където срещаха търговци, селяни и всякакви други непознати люде и после пак тръгваха на път. Из пътя вуйко Йоргаки повтаряше на Константин, че теглото на народа навсякъде е едно и също и че там в крайморския край има голяма потреба за даскали и свещеници. Говореше той за тези неща и когато бяха на открито, но когато стигаха в ханчетата, той даваше строга заръка да се не отваря дума пред чужди хора и ако някой ги запита какви са и къде отиват, да казва, че са бакърджии и са носили стока из селищата по тракийското поле. Минаха дни в път. Макар някои учени люде да казваха, че е малка българската земя, все пак къде са Родопите, къде е Варна на Черно море.
към текста >>

8. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

На петата аксиома, която гласи: „Цялото е по-голямо от своите части“, Учителят направи следното допълнение: „Частта не може да бъде по-голяма от цялото, но частта може да бъде като цялото.“ И друго: Знае се, че две числа (две координати) определят положението на една точка в равнината - координатна система.
В своите беседи, а много често и в частни разговори с любознателни и запознати с математиката лица, Учителят изнасяше много истини на Божествената наука с примери и постулати от математиката. В много беседи, особено в младежкия клас, той говореше за математиката като за символична наука, която в своите аксиоми крие основните истини за живота и разкрива както по аналитичен, така и по геометричен път много тайни. Тук ние нямаме възможност да кажем всичко, което той е казал в беседите. Ще предадем само една част от един разговор с математик, в който разговор Учителят дава изяснения във връзка с някои установени закони. Знае се, че за основа на „Началата на Евклида“ служат системи от тридесет и пет определения, пет постулата и шест аксиоми. На петата аксиома, която гласи: „Цялото е по-голямо от своите части“, Учителят направи следното допълнение: „Частта не може да бъде по-голяма от цялото, но частта може да бъде като цялото.“ И друго: Знае се, че две числа (две координати) определят положението на една точка в равнината - координатна система. Обратно - на една точка от равнината (повърхнината) съответствуват две координати (измерения). Аналогично - три числа определят положението на една точка в пространството и на една точка от пространството съответствуват три координати (измерения). Но може да се говори за пространство и точки от четири, пет шест и т. н. измерения, откъдето (граничен преход) съществува и точка с безкрайно много измерения. Учителят върху това даде следното обяснение: „В безконечното пространство (такова с безкрайно много измерения) можем да поставим конечна точка.
към текста >>

Обратно - на една точка от равнината (повърхнината) съответствуват две координати (измерения).
В много беседи, особено в младежкия клас, той говореше за математиката като за символична наука, която в своите аксиоми крие основните истини за живота и разкрива както по аналитичен, така и по геометричен път много тайни. Тук ние нямаме възможност да кажем всичко, което той е казал в беседите. Ще предадем само една част от един разговор с математик, в който разговор Учителят дава изяснения във връзка с някои установени закони. Знае се, че за основа на „Началата на Евклида“ служат системи от тридесет и пет определения, пет постулата и шест аксиоми. На петата аксиома, която гласи: „Цялото е по-голямо от своите части“, Учителят направи следното допълнение: „Частта не може да бъде по-голяма от цялото, но частта може да бъде като цялото.“ И друго: Знае се, че две числа (две координати) определят положението на една точка в равнината - координатна система. Обратно - на една точка от равнината (повърхнината) съответствуват две координати (измерения). Аналогично - три числа определят положението на една точка в пространството и на една точка от пространството съответствуват три координати (измерения). Но може да се говори за пространство и точки от четири, пет шест и т. н. измерения, откъдето (граничен преход) съществува и точка с безкрайно много измерения. Учителят върху това даде следното обяснение: „В безконечното пространство (такова с безкрайно много измерения) можем да поставим конечна точка. Но в конечното пространство не можем да поставим безконечна точка.“ Ние тълкуваме тази мисъл по следния начин: Конечното (ограниченото) може да съществува в безконечното (Божественото), но Божественото с безброй много измерения не можем изцяло да вместим в конечното (ограниченото).
към текста >>

9. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Нека не забравяме, обаче, че Развитието на Вселената се реализира не по една линия или в една плоскост (равнина), а приема формата на спирала.
Прилагането се осъществява чрез действието на космическите принципи и закони. Всяка област (зона, сфера, свят) на Битието се характеризира със собствена система от принципи и закони. Има и такива, чието действие е универсално, т. е. обхваща Космоса в неговата цялост. Колкото повече се издигаме отдолу нагоре в мировата Реалност (от по-грубите към по-фините полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите. Нека не забравяме, обаче, че Развитието на Вселената се реализира не по една линия или в една плоскост (равнина), а приема формата на спирала. От това следва един генерален извод: Постигането на Истината в един отделен свят (зона, сфера, област) на космическата необятност е предпоставка за начало на процеса на постигането й в следващия, по-извисен свят. Например, като илюстрация: постигането на Истината на физическото поле (в материалния свят) освобождава разумното същество от действието на принципите и законите, характерни за тази област на Битието, и поставя началото на процеса на постигане на Истината от страна на това същество в астралното поле. И така - през менталния, каузалния (причинния), будичния и атмич- ния свят, до Монадното (Анупадака) и Божественото (Ади) поле (в съответствие с теософската класификация и названия) - до самото Сърце на Бога, Неговата извечно непознаваема Същност. Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единствено на Бога. Тук, в нашия свят на гъстата материя, можем да станем свидетели само на отделни нейни проблясъци и нюанси.
към текста >>

10. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Така например очевидно и разбрано е за нас, че ако имаме в една равнина права и точка, лежаща вън от правата, то през тази точка можем да прекараме само една-единствена права, успоредна на дадената.
С теоремата на Питагор, която е безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите; няма числа, с които да можем да измерим дължините им. Ако измерим дължините на страните от квадрата с някаква мярка, то със същата мярка няма да можем да измерим дължините на диагоналите и обратното. Същото имаме и при диаметъра на дадена окръжност и нейната дължина. Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарският - Янош Бояй, германският - Гаус и особено Риман дадоха на света нова геометрия - т. нар. Неевклидова геометрия, която за нас е напълно неразбрана и не се поддава на изяснение от нашия разум. Така например очевидно и разбрано е за нас, че ако имаме в една равнина права и точка, лежаща вън от правата, то през тази точка можем да прекараме само една-единствена права, успоредна на дадената. Това е според нашата позната геометрия, а според Неевклидовата през тази точка можем да прекараме безброй прави, успоредни на дадената. Следователно, когато се говори за видим и невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както приема Астрологията, то ще трябва да се съгласим, че Необятният Миров Силов Океан, който е създал всичко и движи всичко, е способен да създаде светове с всевъзможни и непонятни за нас закони и условия, в които животът ще може да се прояви. Този Силов Океан е създал и непрекъснато създава все нови и нови светове, защото той преди всичко е едно непрекъснато творчество, едно непрекъснато обновление. Като пример да вземем милиардите снежинки, които падат върху нас през зимните дни: установено е, че две еднакви снежинки няма. Непрекъснато се раждат хора; има ли двама, които да са съвсем еднакви?
към текста >>

11. Плутон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Равнината на неговата орбита сключва с плоскостта на Еклиптиката ъгъл от 17 градуса и десет минути, който е не само голям, но е и с рязък отскок спрямо тези на другите Планети.
С други думи, през тези периоди Нептун остава като най-периферна Планета. Такъв период започна от април 1979 година и ще трае до март 1999 година, т.е, с продължителност 20 години. Неговото влияние през този период ще бъде особено силно, със своите благоприятни влияния при добрите аспекти, бурни, контрастни и неблагоприятни при лошите аспекти и парализиращи. ограничаващи влиянието на Слънцето, Луната и останалите Планети при съвпад с тях. Средната му скорост на движение по орбитата е 4,74 километра в секунда, което говори, че последиците от неговото влияние бавно ще преминават. Равнината на неговата орбита сключва с плоскостта на Еклиптиката ъгъл от 17 градуса и десет минути, който е не само голям, но е и с рязък отскок спрямо тези на другите Планети. Това е израз на учудваща дисхармония с порядъка, на който са подчинени другите Планети. Това така остро отклонение, заедно с много разтеглената орбита на Плутон, говори, че от всички останали Планети, той най-много е пострадал (след Фаетон) при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана, както вече сме отбелязали, от проникването на Черното слънце в нея. При това проникване Плутон е имал по-тесен контакт с него и е приел някои от неговите демонични качества, които се отразяват в неговото влияние като рязко изразена бруталност, сила, създаваща нещастия, демоничен подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие върху влиянието на Слънцето, Луната и Планетите, когато е в съвпад с тях. За създаването и оформянето на планетата Плутон са взели участие и Небесните образувания в съзвездието СКОРПИОН. Това съзвездие е разположено на юг от Небесния екватор.
към текста >>

12. Ухото - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Равнината пък в живата Природа определя характера и естеството на силовото поле, на което тя е израз.
Като проследим живите форми в Природата и преди всичко животинското царство и стигнем до човека, то ще се домогнем до едно ново разбиране на геометрията. При това ново разбиране на геометричните форми и елементи се дава съвършено различно определение от това, което досега обикновената геометрия дава. В геометрията на живата Природа точката се разглежда като място на най-голямо напрежение на силите. Линията се разглежда като пресечка, допир на две силови полета. Художникът например схваща линията като граница между два цвята. Равнината пък в живата Природа определя характера и естеството на силовото поле, на което тя е израз. В този смисъл човешкото ухо представлява една сложна, нагъната повърхност, която е израз на изключително богато разнообразие и взаимоотношения на сили, които действуват в човека. В каквото направление да пресечем тази повърхност, сечението никъде няма да бъде права линия. Моделировката, която съществува при ухото на животните, не е така сложна както в човешкото ухо. В животинското ухо много по-лесно може да се констатира присъствието на права линия, както и на плоска повърхност. Това именно ни дава да разберем, че силите, които са действували при формирането на животинското ухо, са били далеч по-елементарни от тези, които са действували върху човешкото.
към текста >>

13. Самолет. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Долу в равнината рошави деца ще крещят в житата с пламнали лица.
САМОЛЕТ Гледам — по небето самолет лети. Залудя сърцето в моите гърди. В самолета искам да се настаня, над полята ниско аз да полетя. Ще запей мотора песен от сърце, ще ми махат хора с кърпи във ръце. Долу в равнината рошави деца ще крещят в житата с пламнали лица. Аз ще хвъркам леко, плавно и напред — ще летя далеко с моя самолет. Волно из простора с него ще летя, ще разнасям хора, стоки и писма. Ат. Душков
към текста >>

14. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Знайно е, че равнините, в които лежат орбитите на планетите, се секат с равнината на еклиптиката, сир.
За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова наследственост. Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване. Те са фокуси на цял низ поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба. Разбира се, между индивидуалния строеж и съдбата на диктатора и тия на расовия колектив има едно съвпадение, което за астрологичната философия е напълно ясно, като се има пред вид законът за съответствията. Споменатите по-горе два полюса на Урана се изразяват астрономически във възходящия и низходящ възел на неговата орбита. Знайно е, че равнините, в които лежат орбитите на планетите, се секат с равнината на еклиптиката, сир. плоскостта, в която лежи земната орбита, в така наречените възлови линии. Възловата линия на Уран минава през знаковете Близнаци и Стрелец. Възходящият му възел е на около 13°40' от Близнаци, а низходящият - на около 13°40' от Стрелеца. Според астрологията, възходящият възел представя полюса, през който се вливат известни космични сили и се асимилират, за да се изразят навън. Низходящият възел е полюс на деасимилацията, където става освобождаване на онова, което подлежи на разпадане.
към текста >>

15. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Или отиваш в изоставения манастир в равнината.
Отиваш в пустинята - ако ще за година. Ако ще за две години. Като Исус. Или отиваш в планината. Като Мохамед. Или отиваш в изоставения манастир в равнината. Като свети Франциск. Но ако нямаш място за уединение, ако не можеш да се отскубнеш, да избягаш, да се скриеш? Известно е какво казва поетът: в такъв случай единственото, което ти остава, е - точно така! - уединяваш се в тълпата. О, не! Няма да рисувам грандиозна картина тук на подобно уединение; и то в човъркаща, питаща, чоплеща, одумваща, гледаща през ключалки България! Няма такава картина; ако я нарисуваш, няма да е вярна, защото точно това е номерът. Отвън не се вижда, че си уединен.
към текста >>

16. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

По равнината се люлеят вече изкласилите, готови за жътва ниви.
Може би по този път дойде и радостта на днешния ден. Върху широкото Ачларско поле от небето слиза една ласка, която докосва и мен. Сякаш това е топлата длан на моята майка. Кой изпраща тази обич на света? Настъпило е зрялото лято. По равнината се люлеят вече изкласилите, готови за жътва ниви. По далечния склон зеленеят в разни нюанси неокосени- те ливади. Като че някой е постлал килими от зелено кадифе. Може би в природата ще има празник. Прежуря слънцето. В маранята присвирва щурче.
към текста >>

17. Георги Томалевски - Георги Христов

Над широката равнина, над невисоките ридове, върху жълтеникавата ивица на пътя летният ден се чувства като топла милувка.
Движим се като бродяги по дългите прашни друмища. Сега обаче нямаме бради. Преди да тръгнем, ги обръснахме. Над земята трепти мараня. Дочуват се познатите провиквания на щурците. Над широката равнина, над невисоките ридове, върху жълтеникавата ивица на пътя летният ден се чувства като топла милувка. Ние крачим с мисълта, че сме оставили зад гърба си тежък, но хубав труд. Малката горчивина от постъпката на Жечо изчезва. Ние знаем колко трудно се преустройва една закостеняла в собствеността човешка душа. Разбрахме колко е трудно за един селянин по време на работа, макар и не най- важната, да даде конете си за пренасянето на болен човек. Обути сме в сандалите, които ни направи Борис, защото единствените сандали, които ни купи Жечо от карнобатския панаир, са във вързопите ни.
към текста >>

0.22852492332458