Търсене в текстове за 'Равнина'

Той говори и на високата планина, и на широката равнина.
Не е старо това учение, защото обновява, оживява и възкресява. Ново е това учение, защото чертае път нов- прав, чист, възходящ. Ново е това учение, защото носи елексира на живота. Учителят говори много на хората - Велик Учител беше, но той нямаше аудитория. Дето стъпваше кракът му, там говореше. Той говори и на високата планина, и на широката равнина. Той говори и край водите на бистрите планински езера, и покрай Черноморския бряг. Той говори и в обикновени стаи, както и в малки и големи салони. Словото, обаче, никъде не се се спря. То проникна и през най-тесни, микроскопически отверстия и отлетява навън, в широкия простор, на неизмерими висини и слязло то на земята. Там, в тия висини, е истинският оригинал на Словото, не минало през стенографско перо, нито през перото на писателя, нито през оловните букви на печатаря.
към текста >>

8. 7. ВИДЯХМЕ ГО НИЕ Стихотворение

Паша Теодорова

Но да ги затулиш, човече, не успя - че буйната вода по-мощно се разля нататък в равнината и плодните градини, ниви и поля, дари ги с благослов - Божествена Любов.
Видяхме Го - Той извор чист, обилен и богат, с живителни струи Той къпеше душите ни лъч светъл в непрогледен мрак. Но ето че ръка злосторна намери се и хвърли камък да спре свещените струи. Човече, водата що извира от земните недра, с човешката си сила ти можеш ли я спря? А вятърът, що вее и слънцето, що грее, ти можеш ли ги спря? Тогава как посмя с злосторната ръка ти камък да запратиш към бистрите води? Но да ги затулиш, човече, не успя - че буйната вода по-мощно се разля нататък в равнината и плодните градини, ниви и поля, дари ги с благослов - Божествена Любов. А изяви се Той и в най-великия от всички светове - света на мисълта и като сеятел светъл семена безброй разсея по земята - в душите ни и в сърцата великото и мощно Слово на правда, истина, любов, на мъдрост и на живота нов. И с грижа нежна всяко семе отблизо Той следеше и благослови ги, възрасти ги с обилен сладък плод. Видяхме го и благодарим, че изяви се Той - един и същ, и чужд, и свой, и вливаше ни подтик смел за подвиг вдъхновен да ходим в пътя Му свещен. Видяхме Го в Светлина Неземна озарен. Видяхме Го Сам светещ, чист в блясък от лъчи - видяхме Го и Той за нас тогаз и в Вечността е Път и Истина, и Живот.
към текста >>

9. АНРИЕТА МАРКОВА ЖЕРБЕРТ - ЕДИН ВЕЛИКДЕН

Анриета Маркова Жербет

Тя беше щастлива, виждайки ни да напускаме за малко равнината, за да идем и се разведрим по височините, защото тя знаеше от собствен опит, че планината дава на долината това, което съставлява нейното богатство, нейното благосъстояние.
Колкото за мене, която почти не бях правила екскурзии, аз следвах отначало криво ляво; но когато почна стръмнината, стана ми невъзможно да вървя наравно с другите в тези малки пътеки, ужасно стръмни, каменливи и неудобни. Аз се бях спряла за един момент и се питах в недоумение кога и как бих стигнала целта, когато се видях настигната от една сестра, която намирайки, че сме приблизително с еднакви сили, много любезно ми предложи да вървим заедно. Това беше помощ, която небето ми изпращаше. Приех с готовност и добре стана: тя познаваше планината и скоро ние се намерихме в един път, по-дълъг наистина, но колко по-удобен и приятен! Надясно реката ни държеше под обаянието на своя шепот, който изглеждаше да ни казва, че тя е научила много неща през своето пътуване. Тя беше щастлива, виждайки ни да напускаме за малко равнината, за да идем и се разведрим по височините, защото тя знаеше от собствен опит, че планината дава на долината това, което съставлява нейното богатство, нейното благосъстояние. Тя изпълняваше верно мисията, която великодушната и горда Витоша й беше възложила, като на един повереник, който не би се обезсърчил от никаква мъчнотия, от никаква пречка. И благославяха я тези, на които тя носеше плодородие, както и високият връх, дето бе родена. Благодарение на тези размишления и на много други още, които бистрата течаща вода ни внушаваше, ние бяхме извървели доста път - на всички направления - и бяхме стигнали да се удивляваме на хубавия пример, които тази вода ни даваше и който ние трябваше да се стараем да приложим в живот, когато моята приятелка ме накара да забележа, че беше дошло време да се разделим от нея. Да се разделим с нея, ние съжалявахме тъй, както човек съжалява, когато в подобен случай се разделя и стиска ръката на един добър спътник. Седнахме за малко на нейния бряг: само като я гледахме, ние се възхищавахме.
към текста >>

10. 3. МИРОГЛЕД И ТВОРЧЕСТВО НА ХУДОЖНИКА БОРИС ГЕОРГИЕВ

БОРИС ГЕОРГИЕВ

Една река тихо тече в равнината.
Змията също се стреми към човека. Малко по-далеч мечка и костенурка. Едни сърни кротко пасат на известно разстояние. В тревата цветя. Надалеч планини. Една река тихо тече в равнината. Над човека дъга. В тая картина има сливане на всички в едно единство. Това е бъдещата култура на земята, когато човек ще бъде в хармония с цялата природа. Човекът, нарисуван на картината, е бъдещият човек, който ще въдвори тази хармония на земята и ще бъде проявител на Божественото. Но впечатлението от картината не може да се предаде с думи.
към текста >>

11. 1. ПЪТ В ЖИВОТА

Преслав Кършовски

III. Разговори с Учителя на Рила при извора Махабур и на Молитвения хълм. 1932 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Изгревите и залезите в Мазовецката равнина - всичко това не е отминала чувствителността на отзивчивия българин.
Запознал се с творчеството на Артур Гротгер, Ян Хелмонски, Пьотр Михаловски, Станислав Виспянски, на братята Геримски, Ян Матейко, Тадеуш Прушковски, Владислав Скочилас и други бележити художници в родината на Шопен и Мицкевич, българският ентусиаст и романтично настроен младеж остава в Полша, явява се на конкурс и се записва редовен студент във Варшавската художествена академия. В началото се самоиздържа като рисува портрети на свои колеги и познати. За проявени успехи академичният съвет още първата година му отпуща стипендия, която Преслав Кършовски получава в продължение на две години. Във Варшава той не е равнодушен нито към типичната национална полска култура, нито към славянската гостоприемност. Атмосферата в академията, изкуството на славянската столица с историческата река Висла, която се носи през полските поля и лесове от далечния юг - на север до неспокойния Балтик; онова дълбоко полско небе, което особено през трите топли сезона привлича с лазурните си изгледи. Изгревите и залезите в Мазовецката равнина - всичко това не е отминала чувствителността на отзивчивия българин. Признателният Преслав Кършовски с време ще преживее дълбоко тази духовна атмосфера, за да се върне в родината си след повече от шест години непрекъснато следване там, проникнат от духа на полския народ и неговия творчески гений в изкуството. Във Варшава цели шест години той специализира живопис при професор Тадеуш Прушковски, изящна графика при професор Владислав Скочилас, а приложна - при професор Едмунт Бартоломейчик, театрална декорация при професорите Винценти Драбик и Владислав Дашевски, и излиза дипломиран художник на тамошната академия. Като участник в нейните конкурси Преслав Кършовски е получавал награди и поощрения. В дружбата си с полски студенти, принадлежи към комунистическата партия, във Варшава той е изпълнявал възлаганата му отговорна конспиративна работа. През ваканцията на 1931 г.
към текста >>

12. 1929 година - продължение

ТОМ 16

Над Паламарския кантон по равнината за Гогово ни валя силен дъжд.
Слънцето вече бе изгряло и сетне таглан **** се подаваше през мъглата. Къде Опака - Гонево вече се разясни. В Попово ходих да взема разметателни списъци и др. неща и да питам за някои работи по счетоводството. Къде 3 ч потеглихме пак обратно. Над Паламарския кантон по равнината за Гогово ни валя силен дъжд. Но от Опака вече към Крепча нямало ни капка. Като си дойдох тук, разпечатах една кутия пържени пиперки и след като се нахраних, след време 1/2 час, ме заболя глава. Налягане не четох нищо от това, което трябваше да прочета за днес, освен връз „Малкия закон" и „о" легнах. 22.VI.1929 год., събота, Крепча Станах, измих се и след молитва, тъкмо отварям прозореца към пътя, и ето, слънцето след няколко секунди се подаде зад източния хоризонт. Небето е ясно по целия свод.
към текста >>

13. Дневник III. 12.V.1932 - 12.XII.1932 год.

Пеню Ганев

ТОМ 16

Под Харамията на равнината свирихме аз, Филип Стоицев и Кирил.
Прекарахме все в палатките, а аз помагах где що можах. 26.VII.1932 год., вторник Сутринта имаше малко проясняване. 27.VII.1932 год., сряда Имаше хубав изгрев. Учителят ни говори беседа, понеже е школен ден. След закуска отидохме при Езерото на Чистотата. Под Харамията на равнината свирихме аз, Филип Стоицев и Кирил. Там във време на почивката направих една снимка, както почиваха братята (както бяха насядали). После, когато се миеха направих една-две снимки на братството. А след това направих на Тинка с братовчедката й снимка, а после Елиезер, Кирил, Тонка, майка му доктор Давидова и др. След това братята си потеглиха за бивака, а аз и Еленка отидохме за гъби. Седяхме до вечерта по височините.
към текста >>

14. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

ТОМ 16

Разположен в обширна равнина, отвред далечко с планини.
спахме в гр. Кралево, в казармите. 15.IV.1943 г., четвъртък Сутринта войската замина с теснолинеен влак за гр, Чачак, а каруците заедно с конете отпътуваха с празни каруци за Чачак. На 15 април 1943 год. бяхме по обед в град Чачак. Разположен в обширна равнина, отвред далечко с планини. Богат край с интелигентни граждани. Казармите извън града са великолепни. От 15 април до 9 май прекарахме в Чачак. Аз работих с фотографията усилено и взех 10 500 динара и 2000 лв. български левове.
към текста >>

15. 19. Из беседата от Учителя на 6.VIII.1932 г., 5 ч сутринта

ТОМ 17

Който на планината не може да ходи, пада, и на равнината ще падне.
Аз ще изчисля след колко часа ще се подобри времето и вие ще се подобрите. Тази мъгла не е по целия свят. Радвайте се, че сте дошли на земята да се учите и че ще се върнете, и че ще придобиете нещо. * * * Който търси силата си отвън, ще го вържат с юлар. Силата е вътре у вас, която ще ви освободи. Който на планината не може да ходи, пада, и на равнината ще падне. По-умният може да обича, а по-глупавият ще му даде нещо.
към текста >>

16. 15. Писмо от Сливен

VI. Статии на д-р Стефан Кадиев във в. „Хасковска поща'

ТОМ 17

Градът е разположен във вид на подкова, на равнина.
„Утринна Хасковска поща", г. II, бр. 360, 18.IX.1928 г., с. 2) От идването в Сливен не съм се обадил на нашите съграждани, което с удоволствие правя. Сливен е разположен в самите поли на Балкана, под тъй наречените „Сини камъни". Градът е разположен във вид на подкова, на равнина. Има около 30 000 жители, гара - клон от гара Зимница на линията Пловдив-Бургас. Има и доста фабрики с около 4-5 хиляди работници - както ми казаха. Докато Хасково се намираше, а и още се намира в период на економическо издигане - процес, който става с Ямбол и Бургас, - Сливен запада. Населението му емигрира. Големите постройки, складове и прочее, каквито има в Хасково, в Сливен ги няма.
към текста >>

17. 28. Сфера на Урана

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Знайно е, че равнините, в които лежат орбитите на планетите, се секат с равнината на еклиптиката, сиреч плоскостта, в която лежи земната орбита, в така наречените възлови линии.
За погледа на някои астролози, диктаторите са само фокуси на една дълга расова наследственост. Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване. Те са фокуси на цяла низа поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба. Разбира се, между индивидуалния строеж и съдбата на диктатора и тия на расовия колектив има едно съвпадение, което за астрологичната философия е напълно ясно, като се има предвид законът за съответствията. Споменатите по-горе два полюса на Урана се изразяват астрономически във възходящия и низходящ възел на неговата орбита. Знайно е, че равнините, в които лежат орбитите на планетите, се секат с равнината на еклиптиката, сиреч плоскостта, в която лежи земната орбита, в така наречените възлови линии. Възловата линия на Урана минава през знаковете Близнаци и Стрелец. Възходящият му възел е на около 13°40' от Близнаци, а низходящият - на около 13°40' от Стрелеца. Според астрологията, възходящият възел представя полюса, през който се вливат известни космични сили и се асимилират, за да се изразят навън. Низходящият възел е полюс на дезасимилацията, където става освобождаване на онова, което подлежи на разпадане. Първият е свързан с „настоящето”, вторият с „миналото”.
към текста >>

18. I. Георги Радев (12.IX.1900 г. ÷ 22.VII.1940 г.)

Дух на воин и душа на девойка

ТОМ 18

Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия.
Ние спяхме в ръжена слама, в прости сайванти, но сънищата ни бяха приказни царства, където ние гонехме бялата птица на един висок идеал, еднакво влюбени в него, както, не сме били влюбени никога в своя живот. И в свободните часове, след като изпявахме нашите песни, след като напълвахме душите си със слънце, той - къдрокосият, мургав жътвар - вземаше в ръка молива и потъваше отново в царството на любимите си звездни светове, чийто символи тълкуваше с желание да възкреси, както той казваше, една забравена наука. Ето и една надвиснала зима. Навън лежат дебели снегове. Мълчание обвива света. Младежите, оставили ниви, градини и широките хоризонти на равнината, са събрани отново за университетските занятия. Спомням си тая зима, в стаите на бащината ми къща. На печката ври чайникът, през завесите на облаците наднича залутано зимното слънце, а ние в някаква родилна тревога сме напрегнали мисъл. Най-после един извика: „Да го наречем „Житно зърно”! То е хубаво, малко, но расте, крепне и се умножава.” И стана любимото списание център, фокус, който събира вече четиринадесет години усилията на мнозина, докато най-после то остана почти на ръцете на Жорж и до сетния ден, когато по неговата любима заглавка премина една скръбна сянка, а може би е капнала някъде и някоя сълза... Трудно е да се говори за първите от тия, които поеха нагорнището, поеха служението, поеха светия път. Думите са малки, бледи знаци, немощни символи на нашата обич, тъга или възторг!
към текста >>

19. 1. ПЪРВИ ДУМИ КЪМ ЕДИН СТРАНЕН СВЯТ

ТОМ 19

Така например, очевидно и разбрано е за нас, че ако имаме в една равнина права и точка, лежаща вън от правата, то през тази точка можем да прекараме само една-единствена права, успоредна на дадената.
С теоремата на Питагора, която е безсъмнена и безспорна, се оказва, че е невъзможно с една и съща мярка да се измерят страните на квадрата и диагоналите. Нямаме числа, с които да можем да измерим дължините им. Ако измерим дължините на страните от квадрата с някаква мярка, то със същата мярка няма да можем да измерим дължината на диагоналите и обратното. Същото имаме и с диаметъра на дадена окръжност и нейната дължина. Големият руски математик Николай Лобачевски, унгарският - Янош Боияи, германският - Гаус и особено Риман, дадоха на света някаква нова геометрия, тъй наречената „Неевклидова геометрия”, която за нас е напълно неразбрана, не се поддава на изяснение от нашия разум. Така например, очевидно и разбрано е за нас, че ако имаме в една равнина права и точка, лежаща вън от правата, то през тази точка можем да прекараме само една-единствена права, успоредна на дадената. Това е според нашата позната геометрия, а според неевклидовата, през тази точка можем да прекараме безброй прави успоредни на дадената. Следователно, когато се говори за видим и невидим свят, когато се казва, че навсякъде има разум и живот, както приема Астрологията, то ще трябва да се съгласим, че необятният миров силов океан, който е създал всичко и движи всичко, е способен да създаде светове с възможни и непонятни за нас закони и условия, в които животът ще може да се прояви. Този силов океан е създал, непрекъснато създава все нови и нови светове, защото той преди всичко е едно непрекъснато творчество, и едно непрекъснато нещо ново. Като пример да вземем милиардните снежинки, които падат върху нас през зимните дни. Установено е, че две еднакви снежинки няма.
към текста >>

20. I. Въведение

ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

ТОМ 19

Равнината, в която лежи орбитата, се нарича еклиптика.
ЧАСТ I АСТРОЛОГИЯТА В ШКОЛАТА ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА I. Въведение Имената на планетите: Слънце - , Луна - , Меркурий - , Венера - , Марс - , Юпитер - , Сатурн - , Уран - , Нептун - . Орбита е пътят, по който Земята обикаля около Слънцето. Равнината, в която лежи орбитата, се нарича еклиптика. Еклиптиката се разделя на 12 зодиакални знакове, които са: Овен - , Телец - , Близнаци - , Рак - , Лъв - , Дева - , Везни - , Скорпион - , Стрелец - , Козирог- ,Водолей - , Риби - . Фиг. 1 Всяка зодия обхваща 30° (фиг. 1). Слънцето изминава всеки ден приблизително по 1°. Тригони Има четири тригона (фиг.2): 1. Тригон на огъня - Овен, Лъв, Стрелец; 2.
към текста >>

21. (14) II СРЕЩИ

ТОМ 20

Дунавът е направил Румънската равнина.
(14) II СРЕЩИ След беседа, среща с Учителя. 21.XII. 1938 г. «Реките, като текат, дават утайки, които преместват (отклоняват) теченията. Дунавът е направил Румънската равнина. Действие и въздействие - това е политическият живот. Ориентирането... тънка политика. Искат сега да докарат в разрез интересите на германци и италианци: «разделяй и владей» - това са похвати на Черната ложа. Но има и нещо стабилно в природата: правото е на правия, а не на кривия! Прозорливост трябва - досетливост и съобразителност.
към текста >>

22. 58. ПО СТАРИ ПЪТИЩА. ПАК КЪРВИ! (бр. 21, 24.VI.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

ТОМ 21

На юг, на север, на запад - места кървави стърчат; с кости граници чертаем; с кръвта пишем своите дни в книгата на живота... Кътче не остана вече... ни хълм, ни остра чука, ни равнина и брегове на река, необлети със скъпа кръв; неотбелязани със сълзи на сираци и вдовици!
„Ратник на свободата”, бр. 21, 24.VI.1924 г., София, стр. 1) ПО СТАРИ ПЪТИЩА По стари пътища кървави сенки се метат. Заклета сякаш, родна страна от години гази кръвта на своите синове. Жестока участ! На юг, на север, на запад - места кървави стърчат; с кости граници чертаем; с кръвта пишем своите дни в книгата на живота... Кътче не остана вече... ни хълм, ни остра чука, ни равнина и брегове на река, необлети със скъпа кръв; неотбелязани със сълзи на сираци и вдовици! Хиляди, стотици хиляди верни синове на тази земя падаха, водени от хора, които едно само говореха - едно само лъжеха: „За скъпата родина е нужна вашата смърт...” Но не стигна това. От години и вътре в нашата земя люде падат. Падат по селските пътища, падат посред столицата, пред собствените си врати, пред очите на очакващото ги семейство. Падат, пробити с братски куршум, намушени от братска ръка, умират сечени... умират. Днес - един, утре - други... Верни синове на своята земя, ценни чада нейни... И тези, които повдигат ръка на брат срещу брата, които пращат куршума, камата или бомбата, които насочват оръдието срещу родните стрехи, едно само говорят - едно само лъжат: „За скъпата земя наша е нужна тяхната смърт!
към текста >>

23. 5. Учителят за разрушителната сила на българина

ТОМ 22

Вземете Дунава, например, той е текъл едно време зад Букурещ и цялата тази равнина е все негова.
19 беседа от Учителя, държана на 21 март 1926 г. в София. Русе, 1927, с. 28-30 (Беседи, сер. VIII) Тия изводи са мои, но аз ви питам: как можете да обясните научно, защо бреговете на едни реки са един вид, а на други друг вид. Вземете Дунава, например, той е текъл едно време зад Букурещ и цялата тази равнина е все негова. Кои са причините, че той е изменил своето движение и постоянно подронва бреговете? Защо е това? Това не казвам аз, Дунавът го казва. Дунавът пита: какво може да ми даде за в бъдеще България? В България е силно развито качеството да руши .
към текста >>

24. Б. ПИСМА ОТ ПРИЯТЕЛИ ДО ЮРДАНКА ЖЕКОВА

Д-р Иван Жеков

Равнината беше покрита с гъста бяла мъгла, а хоризонтът - чист, син и слънцето великолепно изгрява.
Наистина, поизмръзнахме малко, защото имаше силен вятър, после спеше ни се, но това беше докато изгря слънцето. Ах, пък какъв изгрев имахме! Чуден, ненагледен. Учителят стъпил на една канара и ние - на канари около Него. Но той как мило беше застанал и вятърът му развява сребристите коси! Равнината беше покрита с гъста бяла мъгла, а хоризонтът - чист, син и слънцето великолепно изгрява. Никога няма да забравя тоя момент. И ние пеем - «Изгрява Слънцето, праща светлина» и «Бог е Любов». След това закусихме и имаше две беседи. Към 12 часа слезнахме на бивака и вечерта някои се върнахме, а някои с Учителя останаха и в понеделник се завърнаха. О, славно беше.
към текста >>

25. IX. ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО

Невена Неделчева

Зовът на равнината Наоколо му се извисяваха все мощни върхове.
IX. ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО Невена Неделчева. Всичко е за добро. Разкази. Зовът на равнината Наоколо му се извисяваха все мощни върхове. Нощта бавно мяташе тъмното си було над тях, а звездите една по една потрепваха като елмази на небето. Той стоеше всред скалите и се взираше някъде в далечината към обширната равнина, която не виждаше, но ясно чувствуваше зова й. Каква неизразима тъга, какъв непреодолим копнеж към тая необятна равнина, която протягаше сякаш към него невидими ръце! Часовете минаваха. Луната се показа иззад скалите и обля със сребриста светлина всички околни върхове.
към текста >>

Той стоеше всред скалите и се взираше някъде в далечината към обширната равнина, която не виждаше, но ясно чувствуваше зова й.
IX. ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО Невена Неделчева. Всичко е за добро. Разкази. Зовът на равнината Наоколо му се извисяваха все мощни върхове. Нощта бавно мяташе тъмното си було над тях, а звездите една по една потрепваха като елмази на небето. Той стоеше всред скалите и се взираше някъде в далечината към обширната равнина, която не виждаше, но ясно чувствуваше зова й. Каква неизразима тъга, какъв непреодолим копнеж към тая необятна равнина, която протягаше сякаш към него невидими ръце! Часовете минаваха. Луната се показа иззад скалите и обля със сребриста светлина всички околни върхове. А той продължаваше да стои там, между канарите, неподвижен, с поглед, впит в далечината. Защо планината му е чужда и далечна, а равнината - родна, близка?...
към текста >>

Каква неизразима тъга, какъв непреодолим копнеж към тая необятна равнина, която протягаше сякаш към него невидими ръце!
IX. ВСИЧКО Е ЗА ДОБРО Невена Неделчева. Всичко е за добро. Разкази. Зовът на равнината Наоколо му се извисяваха все мощни върхове. Нощта бавно мяташе тъмното си було над тях, а звездите една по една потрепваха като елмази на небето. Той стоеше всред скалите и се взираше някъде в далечината към обширната равнина, която не виждаше, но ясно чувствуваше зова й. Каква неизразима тъга, какъв непреодолим копнеж към тая необятна равнина, която протягаше сякаш към него невидими ръце! Часовете минаваха. Луната се показа иззад скалите и обля със сребриста светлина всички околни върхове. А той продължаваше да стои там, между канарите, неподвижен, с поглед, впит в далечината. Защо планината му е чужда и далечна, а равнината - родна, близка?... Колко пъти, като дете, лягаше на земята всред росната ливада, и притаил дъх, чуваше сякаш огромното сърце на земята.
към текста >>

Защо планината му е чужда и далечна, а равнината - родна, близка?...
Той стоеше всред скалите и се взираше някъде в далечината към обширната равнина, която не виждаше, но ясно чувствуваше зова й. Каква неизразима тъга, какъв непреодолим копнеж към тая необятна равнина, която протягаше сякаш към него невидими ръце! Часовете минаваха. Луната се показа иззад скалите и обля със сребриста светлина всички околни върхове. А той продължаваше да стои там, между канарите, неподвижен, с поглед, впит в далечината. Защо планината му е чужда и далечна, а равнината - родна, близка?... Колко пъти, като дете, лягаше на земята всред росната ливада, и притаил дъх, чуваше сякаш огромното сърце на земята. Това сърце туптеше с обич към него и към всичко живо. Не тя ли откърмяше на своята гръд всички земни твари? Той се чувствуваше неин син и неведнъж, в дни на горчива болка, бе плакал, притискайки се о нея и й бе изказвал всичката си мъка. Той знаеше, че тя го чува, и тъгата му се топеше и изчезваше.
към текста >>

Как обичаше да ходи той из тая просторна равнина в ранна пролет, когато снагата й е покрита с безброй цветя.
Колко пъти, като дете, лягаше на земята всред росната ливада, и притаил дъх, чуваше сякаш огромното сърце на земята. Това сърце туптеше с обич към него и към всичко живо. Не тя ли откърмяше на своята гръд всички земни твари? Той се чувствуваше неин син и неведнъж, в дни на горчива болка, бе плакал, притискайки се о нея и й бе изказвал всичката си мъка. Той знаеше, че тя го чува, и тъгата му се топеше и изчезваше. Как обичаше да ходи той из тая просторна равнина в ранна пролет, когато снагата й е покрита с безброй цветя. В нея отвсякъде бликаше живот, изобилие и радост... По-после, когато житата залюлеят златни класове, той с радост виждаше как тая майка земя стократно връща вложеното в нея. Колко пъти бе ходил той из натрупаните снопи и бе вдъхвал изпълнения с аромата на зряло жито въздух! Този въздух хранеше душата, сърцето му... В тихата нощ той ясно дочу зова на равнината: - Ела, върни се при мен... Някаква безименна тъга се разля в сърцето му и безумният копнеж по равнината ставаше все по-силен и по-силен. Когато избяга от бащиния си край, той се бе зарекъл никога да не се върне... никога да не помисли за мястото и хората, които му бяха причинили толкова страдания и скръб... За хората той наистина не пожали и сърцето му не проплака по тая, заради която забягна. Но равнината, светлата и обширна равнина го зовеше ден и нощ.
към текста >>

Този въздух хранеше душата, сърцето му... В тихата нощ той ясно дочу зова на равнината: - Ела, върни се при мен... Някаква безименна тъга се разля в сърцето му и безумният копнеж по равнината ставаше все по-силен и по-силен.
Той се чувствуваше неин син и неведнъж, в дни на горчива болка, бе плакал, притискайки се о нея и й бе изказвал всичката си мъка. Той знаеше, че тя го чува, и тъгата му се топеше и изчезваше. Как обичаше да ходи той из тая просторна равнина в ранна пролет, когато снагата й е покрита с безброй цветя. В нея отвсякъде бликаше живот, изобилие и радост... По-после, когато житата залюлеят златни класове, той с радост виждаше как тая майка земя стократно връща вложеното в нея. Колко пъти бе ходил той из натрупаните снопи и бе вдъхвал изпълнения с аромата на зряло жито въздух! Този въздух хранеше душата, сърцето му... В тихата нощ той ясно дочу зова на равнината: - Ела, върни се при мен... Някаква безименна тъга се разля в сърцето му и безумният копнеж по равнината ставаше все по-силен и по-силен. Когато избяга от бащиния си край, той се бе зарекъл никога да не се върне... никога да не помисли за мястото и хората, които му бяха причинили толкова страдания и скръб... За хората той наистина не пожали и сърцето му не проплака по тая, заради която забягна. Но равнината, светлата и обширна равнина го зовеше ден и нощ. Тя се промъкваше в сърцето му и го викаше: - Върни се! Върни се! Върни се!
към текста >>

Но равнината, светлата и обширна равнина го зовеше ден и нощ.
Как обичаше да ходи той из тая просторна равнина в ранна пролет, когато снагата й е покрита с безброй цветя. В нея отвсякъде бликаше живот, изобилие и радост... По-после, когато житата залюлеят златни класове, той с радост виждаше как тая майка земя стократно връща вложеното в нея. Колко пъти бе ходил той из натрупаните снопи и бе вдъхвал изпълнения с аромата на зряло жито въздух! Този въздух хранеше душата, сърцето му... В тихата нощ той ясно дочу зова на равнината: - Ела, върни се при мен... Някаква безименна тъга се разля в сърцето му и безумният копнеж по равнината ставаше все по-силен и по-силен. Когато избяга от бащиния си край, той се бе зарекъл никога да не се върне... никога да не помисли за мястото и хората, които му бяха причинили толкова страдания и скръб... За хората той наистина не пожали и сърцето му не проплака по тая, заради която забягна. Но равнината, светлата и обширна равнина го зовеше ден и нощ. Тя се промъкваше в сърцето му и го викаше: - Върни се! Върни се! Върни се! Там земята беше наистина жива, нейното сърце наистина туптеше и го призоваваше... А тук скалите бяха голи, канарите - пусти и горите го приемаха като чужденец. Той не помнеше майка си, земята бе негова едничка майка.
към текста >>

Времето минаваше, копнежът по равнината ставаше все по-мощен, по- непреодолим... Една нощ, когато нейният зов бе изпълнил цялото му сърце, той тръгна.
Върни се! Върни се! Там земята беше наистина жива, нейното сърце наистина туптеше и го призоваваше... А тук скалите бяха голи, канарите - пусти и горите го приемаха като чужденец. Той не помнеше майка си, земята бе негова едничка майка. Тя го викаше сега, зовеше го всяка нощ. Времето минаваше, копнежът по равнината ставаше все по-мощен, по- непреодолим... Една нощ, когато нейният зов бе изпълнил цялото му сърце, той тръгна. Стъпките му сами го отведоха към равнината. Цялото му същество се изпълни с тиха радост, душата му запя песента на необятната шир: - Бъди благословен, роден простор! Цял ден прекара той на върха, отгдето се виждаше равнината, а привечер стъпките му отново поеха нагоре... Но в душата си той отнесе светлия образ на родната шир. Ограничи материалните си желания, и ти ще вкусиш от Радостта на Бога. Учителят
към текста >>

Стъпките му сами го отведоха към равнината.
Върни се! Там земята беше наистина жива, нейното сърце наистина туптеше и го призоваваше... А тук скалите бяха голи, канарите - пусти и горите го приемаха като чужденец. Той не помнеше майка си, земята бе негова едничка майка. Тя го викаше сега, зовеше го всяка нощ. Времето минаваше, копнежът по равнината ставаше все по-мощен, по- непреодолим... Една нощ, когато нейният зов бе изпълнил цялото му сърце, той тръгна. Стъпките му сами го отведоха към равнината. Цялото му същество се изпълни с тиха радост, душата му запя песента на необятната шир: - Бъди благословен, роден простор! Цял ден прекара той на върха, отгдето се виждаше равнината, а привечер стъпките му отново поеха нагоре... Но в душата си той отнесе светлия образ на родната шир. Ограничи материалните си желания, и ти ще вкусиш от Радостта на Бога. Учителят
към текста >>

Цял ден прекара той на върха, отгдето се виждаше равнината, а привечер стъпките му отново поеха нагоре... Но в душата си той отнесе светлия образ на родната шир.
Той не помнеше майка си, земята бе негова едничка майка. Тя го викаше сега, зовеше го всяка нощ. Времето минаваше, копнежът по равнината ставаше все по-мощен, по- непреодолим... Една нощ, когато нейният зов бе изпълнил цялото му сърце, той тръгна. Стъпките му сами го отведоха към равнината. Цялото му същество се изпълни с тиха радост, душата му запя песента на необятната шир: - Бъди благословен, роден простор! Цял ден прекара той на върха, отгдето се виждаше равнината, а привечер стъпките му отново поеха нагоре... Но в душата си той отнесе светлия образ на родната шир. Ограничи материалните си желания, и ти ще вкусиш от Радостта на Бога. Учителят
към текста >>

26. V. ДОПЪЛНЕНИЕ КЪМ «АСТРОНОМИЧЕСКИ ОСНОВИ НА ПЪРВОБЪЛГАРСКОТО ЛЕТОБРОЕНЕ»

Борис Рогев

Действително, достатъчно е да видим, че то е вярно за числата 7 и 60 от (72), която формула преписваме във вида където а"0 и A0 са средната първобългарска година (82) и средната аритметична-слънчева година (80) на един лунен цикъл (37), с тази разлика, че докато формулите от (314) до (321) се отнасят до равнината на хоризонта на юртата, формулите (323) се отнасят до равнината на еклиптиката и отчитат преместването на Слънцето за една и осем първобългарски години.
При начална посока Os Изток, домовете са били подреждани по дължината на хороскопната окръжност последователно по разликата на азимутите на края и началото на всяко отделно видимо зодиакално съзвездие, означени със съответния знак и продължени по симетрия за съзвездията, които оставали невидими (под хоризонта). Към домовете бивали прибавяни съобразно с измерения азимут и зодиакалната им принадлежност Слънцето, Луната и планетите, означени с припадающите им знаци. Изнесеното прави възможно да разглеждаме юртата като неподвижен засечник, или като система от «елементарни пасажни инструменти», които позволяват едновременни наблюдения от няколко души. Връщайки се към формулите от (322) до (329), извличаме следните календарни числа коефициенти: 4, 7, 8, 12, 14, 15, 30, 56, 60 (322), които заедно с техните производни (например: 2. 7 = 14) срещаме в много други формули от изнесените дотук в «Астрономически основи». Действително, достатъчно е да видим, че то е вярно за числата 7 и 60 от (72), която формула преписваме във вида където а"0 и A0 са средната първобългарска година (82) и средната аритметична-слънчева година (80) на един лунен цикъл (37), с тази разлика, че докато формулите от (314) до (321) се отнасят до равнината на хоризонта на юртата, формулите (323) се отнасят до равнината на еклиптиката и отчитат преместването на Слънцето за една и осем първобългарски години. Същите числа 7 и 60 фигурират и в таблица VII и таблица VIII във връзка с тъй наречените пълни и непълни колони от първобългарски години (стр. 81). С това става възможно да заключим, че астрономията на скромната първобългарска юрта е еднаква с астрономията на първобългарското летоброение.
към текста >>

27. VI. НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА БОРИС РОГЕВ

Борис Рогев

Конформно изображение на земния елипсоид в картната равнина посредством интерполационни полиноми.
София, 1963 г. 10. Получаване на картни проекции с успоредни образци на паралелите. София, 1964 г. 11. Конформни преобразования от Математичната геодезия и картография и изследване сходимостта на техните редове. София, 1965 г. 12. Конформно изображение на земния елипсоид в картната равнина посредством интерполационни полиноми. София, 1966 г. 13. Преобразования на координатни системи по формулата на Пагранж. София, 1964-1965 г. 14. Едно конформно кръгово преобразуване с приложение формулата на Лагранж. София, 1967 г. 15.
към текста >>

28. XII. ОСНОВОПОЛОЖНИК НА ХИДРОГРАФСКОТО ДЕЛО У НАС

Борис Рогев

6,1965; Конформно изображение на земния елипсоид в картната равнина посредством интерполационни полиноми.
11,1964-1965; едно конформно кръгово преобразувание с приложение формулата на Лагранж (в съавторство с Л. Димов). В: «Годишник на Висшия минно-геоложки институт». С., т. 12,1965-1966; Конформни преобразувания от математичната геодезия и картография и изследване сходимостта на техните редове. В: «Известия на Централната лаборатория по геодезия», т. 6,1965; Конформно изображение на земния елипсоид в картната равнина посредством интерполационни полиноми. В: «Известия на Централната лаборатория по геодезия», т. 7, 1966; Образуване на конформни картни проекции по метода на интегриращия множител (в съавторство с Л. Димов), В: «Годишник на Висшия минно-геоложки институт», С., т. 13, 1966-1967; Representation conforme et la methode du facteur integrant. B: «Scnweizerische Zeitschrift fur Vermessung, Photogrammetrie und Kulturtechnik; Nr 4, 1968.
към текста >>

29. 2. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА (1915-1919 г.)

Минчо Сотиров

Тоя издаден ъгъл от разположението на полка даваше едно малко макар командване над противниковото разположение - той бе ниско, ако и в равнината, и позволяваше на полковите наблюдатели да следят по-отблизо неговите движение в близост на Битоля... Паметни ще останат във французката военна история дните 1, 2 и 3 септемврий 1917 година - дни, в които противника се опита да завземе "издадения ъгъл", но скъпо плати за своята могъща, но безразсъдна атака, пред много по-слабите части на Бдинци - 58 французки полк, подкрепен от десеторно по-силна артилерия от нашата, се бори с една дружина Бдинска и нямаха никакъв успех в тая борба... Но даде импулс на Бдинци да работят по-усилено върху своите землени закрития и ги усъвършенстват, за да не търпят загуби пред могъщата артилерия на противника.
Братиндол - западно от Битоля, перпендикулярно на шосето Битоля - Ресен и простиращ се до северния склон на Червената стена, или така наречения "Равнинен участък". По двата му фланга противника имаше командующе положение: отляво, разположението му по южните склонове на масив 1248 и отдясно му по североизточните склонове на Червената стена, южно от с.с. Търнава и Магарево..., курортните места на Битолчани..., Така, че полка бе разположен в една низина, гдето движението денем бе невъзможно - всяко движение на единичен човек се забелязваше и веднага обстрелваше от противника... Това бе трудно поносим тормоз, но трябваше да се понася и това изпитание на издръжливост и търпение от безропотния Бдинец... Моралният стабилитет на полка и тук бе на големи изпитания. Дадоха се обаче доказателства, че Бдинци са закалени, несъкрушими защитници на своята Родина... Средната част на заеманата от полка позиция бе издадена - наричала се "издадения ъгъл". Това бе един клин, врязан в разположението на противника на една дълбочина около 1/2 километра, а това много дразнеше врага и той имаше един непрестанен стремеж, да заеме на всяка цена и влезе във владение на тая издадена част - врязана в неговото бойно разположение. Тоя издаден ъгъл от разположението на полка даваше едно малко макар командване над противниковото разположение - той бе ниско, ако и в равнината, и позволяваше на полковите наблюдатели да следят по-отблизо неговите движение в близост на Битоля... Паметни ще останат във французката военна история дните 1, 2 и 3 септемврий 1917 година - дни, в които противника се опита да завземе "издадения ъгъл", но скъпо плати за своята могъща, но безразсъдна атака, пред много по-слабите части на Бдинци - 58 французки полк, подкрепен от десеторно по-силна артилерия от нашата, се бори с една дружина Бдинска и нямаха никакъв успех в тая борба... Но даде импулс на Бдинци да работят по-усилено върху своите землени закрития и ги усъвършенстват, за да не търпят загуби пред могъщата артилерия на противника. Противникът не се отказа от своите намерения да завземе, когато и да било тоя клин в неговото разположение и да се освободи от него! Още по-паметни ще останат във военната история на противника дните 19, 20 и 21 октомврий 1917 година. Пак същия 58 французки полк, по заповед, "отгоре" трябваше на всяка цена да завладее в тия дни тоя "издаден ъгъл" от полковата равнинна позиция, под заплашване, че ще бъде разформирован полка /по казването на пленници/ ако не успее да завземе това "късче земя" от българите... Три дни и три нощи непрекъснат артилерийски разнокалибрен огън и минен, подготвяше французската атака и унищожаваше нощния труд в Бдинци, по укрепяването на позицията им. В тоя участък само нощем можеше да се работи и се извършва движение из самите окопи и ходовете за съобщение или вън от тях... Но в тия дни, непрестанната артилерийска стрелба и нощем, много пречеше за поправка направените през деня разрушения - все таки, поправките ставаха и с помощни роти, и то идваха из отзад, на разстояние от повече от 15 километра, от дивизионната поддръжка... Въпреки тия усилия, противника успяваше и все повече и повече разрушенията ставаха по-големи и невъзможно вече да се поправят през една нощ, освен по главните поне землени закрития. Не останаха ни окопи, ни ходове за съобщения... До третия ден всичко бе "изорано" - ни следа от фортификационните постройки - мястото им не се познаваше... Французите действаха с принципа, че артилерията, не пехотата завладява неприятелските окопи, затова не пожалиха снаряди, сипеха ги изобилно и с ожесточение по бойния участък на Бдинския полк и отчасти, за маскировка и по Ломския полк, на Червената стена.
към текста >>

30. 1.6. В БЕЛАСИЦА

Минчо Сотиров

Вдълбоченият и не повърхностен наблюдател не можеше да не се въодушевява, когато виждаше тези дребни по ръст, но високи по дух и носещи в съзнанието си наследието на едно славно минало, хора на равнината и на производителния труд да се приспособяват и съперничат и на най-изпечените планинци.
1.6. В БЕЛАСИЦА Честните и както винаги, съвестни и предани усилия на Бдинци бяха добре оценени и от командващия армията и за да бъдеше близо до бойното разположение на македонските полкове, заемащи стратегическите масиви на Беласица планина, полкът биде привлечен в подножието на същата и тук той извърши една колосална работа, която съперничи по своите свръхчовешки усилия с историческите постройки на Древния Изток. Някогашните кози или най-много конски пъти днес са солидни 8-метрови шосета, които дават възможност и на тежката артилерия да се движи свободно по непрестъпните нявга масивни гърди на величествената Беласица, обрасли с буйни кестенови и букови гори. Дълги години туристите или природоизпитателите, както и историкът, които ще посетят тези места, ще се удивляват пред свръхчовешките усилия на строителите на тези монументални добивки, без дори и да подозират, че те са дело на калените и докрай издръжливи в трудностите на войната Бдинци. Вдълбоченият и не повърхностен наблюдател не можеше да не се въодушевява, когато виждаше тези дребни по ръст, но високи по дух и носещи в съзнанието си наследието на едно славно минало, хора на равнината и на производителния труд да се приспособяват и съперничат и на най-изпечените планинци. От друга страна, този труд - не бива да се отрече - подейства благотворно върху душите на бъдещите, получили вече своето бойно кръщение, труженици. Тук витаеше духът на Самуила: от белоснежните върхове на китната Беласица се откриваха далечните хоризонти за окото, които опираха при глъбините на Бялото море. Тази дивна природна красота и тези величествени гледки говореха за едно велико минало на българския род и име - за свещените завети на нашите деди и бащи. И всеки взор, отправен към неизмеримите Беломорски простори, говореше за историческите завети на нашите предци и племе. Тази необятна картина на минало народно величие вдъхновяваше всички и колко тук въздишки, слова, възторзи и копнежи се изляха по онова, що е родно и мило - само един Бог можеше да бъде свидетел!
към текста >>

31. 1.12. ГАЛИЧИЦА

Минчо Сотиров

Томорос и дълбоко-снежните обятия на Галичица планина, да се спусне в Ресенската равнина и след като превземе града, да удари в гръб цялото разположение на нашата дивизия и по този начин, развивайки своите успехи, да компрометира цялото ни общо бойно разположение.
1.12. ГАЛИЧИЦА Съдбата пожела да увеличи славата на полка и заради туй 4-та дружина биде снета от позицията и отправена към гр. Ресен, в който стигна на 2-и март. Мощният по численост противник в същото време готвеше да нанесе решителен удар и между Преспанското и Охридско езера, та като прегази масивните гърди на величествения в. Томорос и дълбоко-снежните обятия на Галичица планина, да се спусне в Ресенската равнина и след като превземе града, да удари в гръб цялото разположение на нашата дивизия и по този начин, развивайки своите успехи, да компрометира цялото ни общо бойно разположение. Дружината е увенчала с двете си роти ледния Томорос. Студеният вятър клати бавно позлатените от първите утринни лъчи на слънцето негови вкоченясали върхове. За опора на юнаците-бдинци служат ледените брустверчета на набързо импровизираните с нечовешки усилия малки стрелкови окопчета, а за упования и морална сила - техният борчески дух, никога досега не сломяван, макар че не веднъж е бивал подлаган на тежките изпитания на борбата. Малкото картечници, от друга страна, с които се разполагаше, не можеха да действат поради големия студ; глицерин тоже липсваше, па и всички охладители, бяха замръзнали, а срещу могъщата - повече голямокалибрена - неприятелска артилерия ние имахме само няколко планински топчета, но и те не бяха успели още да заемат изгодни позиции и следователно, да действат. Студеният мрак, с който нощта застели целия връх, правеше картината на боя още по-страшна, особено предвид на пълната неизвестност както за местността, така и за силата и разположението на противника.
към текста >>

32. 2.4. В НОЩЕН МАРШ КЪМ ВРЪШКА-ЧУКА

С така гарнирано чело, изтласкана от източните вериги на Стара планина, "Връшка-чука" самотно стърчеше, надвесена над хълмистата равнина, през която минаваше шосето Зайчар - Кула - Видин.
Цялата дължина на фронта на тази линия не бе по- голяма от 250-300 крачки и се зае така: дясната половина от 5-а рота едва взвода верига и 2 взвода ротна поддръжка; лявата половина - от 6 рота, с 3 взвода верига и 1 поддръжка, а картечниците се поставиха в слабите каменни гнезда помежду двете роти. Ротите се командваха от титулярните си капитан Тотев и поручик Милчев, картечниците - от фелдфебела Никола Нинков, а цялата отбрана - от командира на дружината майор Кръстев. Местността слабо се понижаваше напред, пречупваше се и образуваше плитка долчинка, от която почваше да се повишава към сръбската позиция, отстояща от нас на 400-500 крачки. Последната имаше няколко линии блиндирани окопи с ходове за съобщения, скривалища, 4 картечни гнезда, а всичко това бе обградено с висока каменна стена, в двора на която се затваряха и оръдията. Пред лявата половина имаше един пояс от няколко реда телена мрежа. С така гарнирано чело, изтласкана от източните вериги на Стара планина, "Връшка-чука" самотно стърчеше, надвесена над хълмистата равнина, през която минаваше шосето Зайчар - Кула - Видин. Северният й склон е извънредно стръмен, на много места почти отвесен, обкичен с грамадни, високо изправени, тежки скали и покрит с гъста непроходима гора. От тази страна "Чуката" бе непристъпна. Южният й склон по-полегато се спущаше на юг към "Затворнишка поляна", на запад височината се разтягаше и вземаше формата на яйце - 5 до 6 км. дълго, с острия си край на северозапад. Почвата бе навсякъде скалиста, а повърхността осеяна с едри камъни.
към текста >>

33. 2.6. АТАКАТА ПРИ БОЛЕВАЦ (20 и 21.Х.1915 г.)

Петър Кръстев, о.з. полковник

Само след 1/2 час, когато колоната навлезе в тясното дефиленце, образувано от дълбоко врязаното шосе в гребена на местността, на около 1 км източно от града и тъкмо, когато главата на колоната се показа, спускайки се към равнината, внезапен артилерийски ураган, идещ от височините западно от града, изсипа с голям трясък десетки гранати пред колоната, последвани от високо пръскащи се шрапнели, а след това.
назад с частите си. Към 3У часа след пладне, когато колоната приближи на 2-3 км до града, гледката се откри към него и наистина полето бе почерняло от населението, събрано там с високо издигнати големи бели байраци. В този момент големите щабове се носеха на галоп и отминаха колоната, предшествувани от музикантския хор на Бдинския полк, когото гонеха почти бегом, за да излезе с тях пред колоната и влязат най-тържествено в града, който така покорно им устройва най-мила и трогателна среща със своите граждани - жени, мъже, деца и дезертьори сърби. На веселите закачки на началника на дивизията, началникът на колоната обърна вниманието му, че сърбите са вероломни, че донесенията на "веселия" разезд не трябва да се вярват и че няма защо щабовете да излизат напред и пречат на колоната, която има за задача да заеме града и очисти пътя от евентуално догонения противник. Но много радостният началник с насмешка и весела гримаса отлетя напред, а след него и другите щабове излязоха на шосето и образуваха пред колоната едно внушително конно ядро. Само след 1/2 час, когато колоната навлезе в тясното дефиленце, образувано от дълбоко врязаното шосе в гребена на местността, на около 1 км източно от града и тъкмо, когато главата на колоната се показа, спускайки се към равнината, внезапен артилерийски ураган, идещ от височините западно от града, изсипа с голям трясък десетки гранати пред колоната, последвани от високо пръскащи се шрапнели, а след това. и от бърза, но безвредна пушечна и картечна стрелба. Изненадата не бе голяма, защото това не бе първи път. Ефектът бе слаб: никакви загуби в колоната, само големите щабове изпаднаха в комично положение, защото в пълен кариер трябваше да се пръснат из полето, за да открият фронта на колоната, като се отказваха от предлаганото им сръбско гостоприемство, проектирани да бъде едно от най-тържествените, с кърваво жертвоприношение на чадата на ограбена България. Авангардът бързо се разгърна в боен ред, прегази р. Арнаут и потъна в града, като стремително го премина и излезе на западната му окрайнина по височините, където и спря в престрелка.
към текста >>

34. 3.4. ФУРАЖИРОВКА 1916 г.

Глава 5. Учителят и истината

В окопите на 7-а рота става раздвижване, а не след много време тъмни сенки изпълзяват из тях и се насочват на юг из тревата на равнината, върху която недалече стърчеше и се открояваше в небосклона като от мукава изрязана черната постройка на чифлика "Али бей".
До чифлика има-няма 200300 крачки. Хайде почивайте сега, па довечера - Бог е добър и ще ни помогне! " - с това се свърши предаването на задачата. * * * Все така тиха и красива бе и тази септемврийска нощ, както отлетелите до сега. Потайна доба отдавна бе минала. В окопите на 7-а рота става раздвижване, а не след много време тъмни сенки изпълзяват из тях и се насочват на юг из тревата на равнината, върху която недалече стърчеше и се открояваше в небосклона като от мукава изрязана черната постройка на чифлика "Али бей". Гробно мълчание е. Прегърбените силуети на единични хора с безшумни скокове излитаха все в тая посока и бързо се топяха в чернилото на нощта. Това бяха "дяволите" на дядо Младен, които бързо се носеха след него, ориентирайки се по валчестия му силует, а за свръзка, издаваха условни звукове - "питъ-пидък", "пит-пидикъ", имитирайки песента на пъдпъдъка. Английският часовой пред вратата на чифлика е вече близо. Той е в смъртна уплаха, защото чувствуваше все по-близо тия невидими "пъдпъдъци" и нададе отчаян вик, по който се вдигна в тревога заставата им, но внезапно бърз и силен огън открит от "дяволите" по прозореца на кулата, където слаба светлина издаваше присъствието на хора, забърка още повече противника и той заедно с картечницата си, се спуща стремително към изхода, излиза в безредие и се хвърля в паническо бягство на юг, където потъва в камънаците.
към текста >>

35. 6. “Говоря ли Истината?

Глава 1. Разговор с великото

Законът повелява благата да се разпределят общо между всички живи същества от човек на човек, като пълноводната река, която напоява еднакво и нивата и градина и цялата равнина през която минава.
Малко са запасите, които растенията пазят за себе си, малко е количеството на млякото, което животните изразходват за своите малки, останалото се дава на човека. Само човекът не разбира този велик порядък, израз на любовта като принцип в живота, който повелява на всичко живо да споделя благата с другите. И никъде другаде сякаш този закон не е толкова строг при изпълнението, както в една окултна школа. Което даром си получил, даром трябва да го дадеш. Учителят влиза в контакт с една определена среда от хора, най-благоприятната в случая и чрез тази среда Той влиза в контакт с цялото човечество. Законът повелява благата да се разпределят общо между всички живи същества от човек на човек, като пълноводната река, която напоява еднакво и нивата и градина и цялата равнина през която минава. Учениците не са само такива, защото слушат Учителя и Го следват, не и за това, че възприемат или разбират учението, но и за това, че след като го приложат го правят достояние на всички, жадуващи за истината души. Пробният камък на ученика е именно там - да бъде като нива, която ражда жито, като лоза отрупана с плод. Като всичко живо и той трябва да участвува в този велик порядък, чийто основен белег е даване; как другояче ще докаже, че е разбрал и приложил учението? Голямото съкровище трябва да стане достояние на всички - опитано като сита пшеница, като прясна вода, като сладки плодове, като въздух и светлина. Учението трябва да бъде поднесено на всички копнеещи души, за да опитат сладостта на новото, което опреснява човешкия ум, подхранва човешкото сърце и извисява човешката душа, укрепва духа и подарява здраве на тялото.
към текста >>

36. 6. Песните на Учителя, 6.1. “Излязъл е сеяч да сее”.

Глава 1. Разговор с великото

Запокитваш всичко настрана, не мислиш за ония, които следят всяка стъпка, на осемнадесет години си и ние сме полуориенталска страна и тръгваш след този едър селянин от равнината.
Времето не може да го заличи, близо половин век, а то е ненакърнено, преживяването стои близко до тебе и сега те гледа ласкаво. Помниш, че това се случи през пролетта, помниш деня - неделя, помниш, че в града има сбор, обикновен градски сбор. Улиците са пълни с хора дошли от всичките краища на околията. Помниш часа към десет часа сутринта и улицата, където срещаш приятели селяни и един от тях те гледа дружелюбно и те кани на събрание неделно събрание в един салон, който не познаваш, но за който вече знаеш. И ето изведнъж прескачаш всичко, което до тогава те е спирало да отидеш и решаваш изведнъж, че е време да идеш и да видиш тези хора, да се приобщиш към тях, да почувствуваш отблизо средата, да преживееш радостта. Запокитваш всичко настрана, не мислиш за ония, които следят всяка стъпка, на осемнадесет години си и ние сме полуориенталска страна и тръгваш след този едър селянин от равнината. След толкова години се връщам на този ден, не за да пиша спомени, не ми са нужни те, нужно ми е само проблясъка на този ден, проблясъка на музиката приемът, който музиката ми устрои - лично на мене. Какъв разкошен ден. Спираш се на вратата и слушаш. Салонът бе изпълнен с музика. Сядаш и слушаш.
към текста >>

37. 7.3. Молитвата на ученика

Реката, която тече прясна и свежа надолу, за да пои равнината, не би била такава, ако към нея непрестанно не текат планински потоци ако към нея не се втичат обилните води след дъждовете.
Ти си съвършено сам и онова, което наричаме всеотдайност получава значимост и дълбочина. Мисълта ти е съсредоточена и чувството блести. За този момент си жадувал през всичките отрудени часове и дни, когато твоята сила капка по капка се е изцеждала и умората бавно те е лишавала от волята за живот. Светът приличаше на арена и работния ти ден - на непримирима борба. Преодолял си студа и тревогата на времето, което всеки ден и час неотменно пред тебе е слагал своите проблеми, противоречия, изпитания. Реката, която тече прясна и свежа надолу, за да пои равнината, не би била такава, ако към нея непрестанно не текат планински потоци ако към нея не се втичат обилните води след дъждовете. Въздухът също не би се обновявал, ако ветровете не вършеха своята работа и не повличаха тежките въздушни маси нагоре надолу; като огромни ветрила те обновяват въздуха и атмосферата се поддържа чиста. Цялата земя и животът в нея, как ли би изглеждал, ако над нея нямаше небе, открито небе, като огромен прозорец, откъдето прелива светлина, топлина, влага, които поддържат, освежават, осмислят целия живот на нашата планета, като дават тон и на духовния ни живот. Ще кажат, колко далечно е това - не, не е далечно, а напротив много близко и твърде познат лежи този жив пейзаж, който нежно пее позната песен с топла мелодия и човекът участвува в този чист церемониал и всяка сутрин и вечер, както земята очаква своя любим, той очаква свещения час, когато нашата интимност се разтваря като крин в тишината на ранния или вечерния час, в пълна самота и тишина, скрито от всички очи, за да срещне Голямата Любов и поведе разговор с нея, Която е благоволила към човека. Ученикът не пропуща никога този свещен час и с всичкото внимание и нежност, със светлите мисли и чистите чувства пристъпва свещения праг, за да се отзове на това закотвено пристанище, скрития храм, където сам и свободен от всичко странично, разтоварен от всички товари, той ще се изправи със сърдечната топлота и смирение, за да каже: Любов, дай ми! Жаден съм за вода, гладен съм за хляб не се живее в тая тревожна и объркана земя без живителните потоци на светлината и топлината, които Ти Любов единствена щедро ги даряваш!
към текста >>

38. 3. Човекът с една пушка

Глава 2. Образи и идеи

Неговата здрава логика на селянин, неизвестно защо ни хрумва идеята, че той е от равнината от ония тракийски селища, където се ражда едро жито, хранен е бил с чист хляб и бил здрав, това личи по-късно от неговата издръжливост.
Късно другите народи установяват духовните и моралните ценности, които българският народ притежава, за да му дадат определеното място в нашата объркана планета. Този българин за който Учителя разказва е един от тези, които накратко се опитваме да опишем. Съжаляваме, че не го познаваме, знаем само, кога е живял, защото ето какво се разказва за него. По време на войната, която траяла три години, вече знаем, кога е било това, човекът непознатият, ученик на Учителя, трябва да е слушал внимателно Словото на Учителя. За него всичко е живо и премного важно, той не може да прави разлика между думите и живота - теория и практика са едно - следователно чутото трябва да се живее. Неговата здрава логика на селянин, неизвестно защо ни хрумва идеята, че той е от равнината от ония тракийски селища, където се ражда едро жито, хранен е бил с чист хляб и бил здрав, това личи по-късно от неговата издръжливост. Този човек се оказа, че имал здрав гръбнак. През годините, когато Учителя открива школата в една от неделните беседи, този същият човек трябва да е чул или чел, запомнил е добре забележителното в тази беседа в която Учителят казва: “Вие сте мобилизирани. До всички ви има изпратени мобилизационни, затова побързайте да влезете, защото по-късно вратата ще бъде затворена. Един вид вие сте войници в една Божествена армия, която ще воюва, дадена ви е пушка и ще се биете за онова, което в Евангелието се казва: "Царството Божие”, което аз наричам “Правда, Истина, Святост.” Всичко е казано възхитително просто - думите светят и горят. Те се вливат като животворящи струи и събуждат заспалите.
към текста >>

39. 25. Да знаеш и да можеш

Глава 2. Образи и идеи

Глава 3. Разговор с ученика

Речта на Учителя е била винаги ясна и определена с тенденция да направи истината достъпна не само за учения мъж, но и за простия човек от равнината, който сутрин подкарва ралото и вечер се връща уморен от дългия работен ден.
И за това си има разбира се причина. Една категория учени са по-умерени, по-скромни и вероятно по-умни и по-трудолюбиви, защото те не се скъпят да посветят целия си живот за изучаването и изследването на една микроба например, или крилете на някой вид пеперуди, или нервните влакна на мозъка. Ние нямаме желание да даваме съвети на едните и на другите, нито да показваме пътища - учените за това са учени сами да си ги намират, но нямаме желание нищо да не казваме на тези, които се изправят пред Учителя и чакат да им се обясни учението с две думи. На такива Учителят отговаря и отговорът е толкова ясен и прост, колкото лаконичен и правдив. Ние, които сме любители на острата и правдива мисъл, не можем да не се вслушаме с вълнение в разговора на учения мъж и Учителя. Речта на Учителя е била винаги ясна и определена с тенденция да направи истината достъпна не само за учения мъж, но и за простия човек от равнината, който сутрин подкарва ралото и вечер се връща уморен от дългия работен ден. Да, истината трябва да докосне всички. Големите учени, които “всичко” знаят и всичко искат да научат от “две думи” Учителят наричаше големи сомове и много нехаеше за тях. По-близко до Него стояха обикновените хора, с чисти сърца и с жадни умове, които търсеха искрено истината. Ето отговора на Учителя, когато Го питат, "Не може ли с две думи да ни обясните Вашата философия? ” - “Ако можете да съберете всичката вода на земята в една чаша.
към текста >>

40. 3. Достоен за срещата с него

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Но тя се храни и от много малки реки и притоци, които среща в равнината.
Ученикът трябва да бъде като детето - готов всеки момент да претърпи корекцията, всеки момент да възприема новото, всеки ден да приключи с печалба. Там е красотата, силата, смисъла на живота. Това състояние на сърцето, на ума, на волята, на душата го определя като ученик. 4. Приличаш на река. Реката има своя глава. Но тя се храни и от много малки реки и притоци, които среща в равнината. Реката пои равнината. Тя е пълноводна, тече буйно, ако идва отдалеч и от високо, но там долу тя не може да бъде бистра и чиста. Какво не среща тя по своя път и какво ли не се случва в тоя свят голям и разнообразен, който наричаме природа. Когато тя приеме многото притоци, естествено става мътна. В природата се срещат малки изворчета.
към текста >>

Реката пои равнината.
Там е красотата, силата, смисъла на живота. Това състояние на сърцето, на ума, на волята, на душата го определя като ученик. 4. Приличаш на река. Реката има своя глава. Но тя се храни и от много малки реки и притоци, които среща в равнината. Реката пои равнината. Тя е пълноводна, тече буйно, ако идва отдалеч и от високо, но там долу тя не може да бъде бистра и чиста. Какво не среща тя по своя път и какво ли не се случва в тоя свят голям и разнообразен, който наричаме природа. Когато тя приеме многото притоци, естествено става мътна. В природата се срещат малки изворчета. Които обичат природата се спират при тях.
към текста >>

41. 16. Бате Ради

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

Бате Ради беше типична изградена индивидуалност на български селянин от равнината, наследил всичките качества на древните българи: обич към труда и земята, почтеност, искреност, честност.
Бате Ради си остана все така изправен като бор, едър и винаги готов за работа и за услуга. Последните години си пусна брада и видът му изглеждаше по-внушителен, ала характерната му мекота и любезност никога не го напущаха. Никой от тия, които го познаваха не помнят той някога да е повишил тон, да е бил груб и да не се отзовавал на всяка услуга, която се искаше от него. Само когато някои нощем се промъкваха на поляната, или шетаха из градините, той ставаше истински войн и гонеше хулиганите с тояга. Беше прям и простодушен в отношенията си и си остана като едно голямо и мъдро дете, винаги готов да ти каже добра дума и да подложи рамото си за всякакъв товар. Бате Ради беше типична изградена индивидуалност на български селянин от равнината, наследил всичките качества на древните българи: обич към труда и земята, почтеност, искреност, честност. Беше радост да общуваш с него и странно винаги имаше какво да ти каже с което да те зарадва или укрепи. На Рила единствен той не идваше през лятото, когато всички бивахме там. Понякога се мяркаше за ден два, но толкова рядко и вероятно служебно. Като войник на пост той стоеше при градините, при изгревския имот на Братството, при земята, при дърветата, за да бъде всичко наред. А когато се спущаше нощта, той си грабвал някакви одеяла и си постилаше на дървената площадка горе пред прага на Учителювата стая, или долу пред приемната.
към текста >>

42. 2. Суша: разказ на Буча Бехар от Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939, с. 6-84.

Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР

Обичаха я през зимата, когато окото не се насищаше да гледа побелялата безкрайна равнина, покрита с дебела и мека, снежна покривка, приласкала едрото семе.
Онези, които пътуваха денем с железница, която достигаше до по-оживени селища, вземаха твърдо решение никога да не пътуват през юлий или август, без да имат време да се запитат, какво правеха и как живееха хората по тия села и колиби с един централен извор, или кладенец, който често пресъхваше, който често липсваше. Никой от тоя, които живееха отсам, пък и самата управа, нямаха време да се запитат, как се живееше там, където водата се мереше с литър. Но при все това, такава каквато беше, тяхната земя за тях беше благодатна. Познаваха я и си я обичаха. Обичаха я, когато наесен ралата мудно браздеха тъмни бразди и обръщаха черната пръст, която неотдъхнала още, смесена с пресни стърнища, изпущаше сладостен дъх. Обичаха я през зимата, когато окото не се насищаше да гледа побелялата безкрайна равнина, покрита с дебела и мека, снежна покривка, приласкала едрото семе. Обичаха я напролет, когато те знаеха само да работят, неуморно, нестихващо, от ранни зори, до късна вечер, без да имат време да се радват на зелените губери, които се простираха докъдето погледа стига, на пролетните цветя, които се гушеха по синорите, на чучулигите, които с вик и песен прелитаха низко над техните глави. Обичаха я най-много през лятото, когато не сещаха летния пек, който пареше босите крака и изгаряше кожата им. Бяха свикнали с това могъщо дневно светило, което изпращаше потоци сили и топлина, без които техният хляб никога не ставаше. И когато годишните времена, тия вечни и верни спътници на майката земя, които нежно я приспиваха и будеха, се нижеха спокойно, изливайки с пълни шепи благодат и изобилие, населението спокойно и с радост чакаше жетвата. Но не винаги биваше така.
към текста >>

43. 4.4. На тръгване: 2.VIII.1954 г.

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

Горе ли всред лазура на чистото рилско небе, или долу, хей там в златистата равнина, дъхаща на зряла пшеница, топла и лъскава като майчина длан?...
4.4. НА ТРЪГВАНЕ 2 август 1954 г. Къде съм аз?... В планината ли, или в долината? Горе ли всред лазура на чистото рилско небе, или долу, хей там в златистата равнина, дъхаща на зряла пшеница, топла и лъскава като майчина длан?... Гледам ли напред, виждам широкия път, който ме води към долината и към моя дом. Обръщам ли се назад виждам планината, която ме гледа дълбоко и учудено. Спирам се отдъхваща край планинската пътека, а далеч, далеч вече от мен планинският гигант ми праща последния привет през тази година. Горите се простират гъсти и безкрайни, дъхащи на пресна смола, тъмните смрики ме гледат с черните като мъниста очи, а свежите преснозелени мури ми нашепват прощални слова. Зная... Всичко това е на тръгване.
към текста >>

44. 4. Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939. 94 с. Отзиви: 15.VII.1939 г., 18.VII.1939 г.

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

Разкази като “Нойчо Пройчо”, “Личовата воденица”, “Пред Великден”, “Синът на равнината”, “Причастието” са истински перли в низа на българската художествена словесност.
Възможно ли е художник да се появи така убедително още с първите си картини. Та това са разкази в класическа установена по съвършенство форма. Дванадесет разказа, дванадесет прекрасни битови повести с изваяни образи от високо надарен дух и с художествен усет автор - ариец или неариец, българин или чужденец - чуждо име, а с чисто вдъхновено българско сърце. С такава нежна любов към българския бит едва ли се е проявил наш писател от след голямата война. Бистри мисли в кристално чистия фон на българското златно поле, автор, който се е вдъхновявал от истински доброто заслужава не само предпочитание, а и възхвала. Разкази като “Нойчо Пройчо”, “Личовата воденица”, “Пред Великден”, “Синът на равнината”, “Причастието” са истински перли в низа на българската художествена словесност. Книгата “Песен над равнините” на Буча Бехар заслужава да получи одобрение и препоръка от Министерството на народното просвещение. София, 15.VII.1939 г. * * * Сюжетите на тия разкази, на брой дванадесет са черпани из живота на село. В тях се разкрива картината на този живот в по-важните прояви: борбата за съществувание с нейния главен двигател - интересът, всекидневните грижи, любовта, копнежът, дългът към ближния и пр. По естеството си те са реалистични и това, което им дава романтичен оттенък е рамката в която се развива случката или действието.
към текста >>

45. 8. Писмо на читател за “Песен над равнините” 30.Х.1939 г., София