Търсене в текстове за 'Работник'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 104 резултата в 83 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_15 ) В полка на Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Прочетете 112-та страница от тома „Доброто оръжие.“ Нали е казано за страшния съд: „Идете си, не ви познавам.“ Да те познава Бог значи ти да вършиш Волята Му, да Му служиш, да станеш съработник на Бога!
Значи не издържа вярата ни. Ако ние слугуваме на Бога, какво има да се плашим? Бог е неизменяем. Когато дойдат изкушенията, кажи: „Ще служа на Бога! “, нищо повече. Прочетете 112-та страница от тома „Доброто оръжие.“ Нали е казано за страшния съд: „Идете си, не ви познавам.“ Да те познава Бог значи ти да вършиш Волята Му, да Му служиш, да станеш съработник на Бога! Божият път е най-лесният, там има методи. Най-мъчно е да грешиш, защото ще плащаш. Писанието казва: „Делата им ходят след тях.“ Като работиш за Бога, то като тръгнеш за другия свят, делата ти ще тръгнат след теб. Новата идея е слугуване на Разумното начало, слугуване на Цялото. Ти няма да носиш на хората свои блага, а както пощенският раздавач носи чужди блага, така ти ще носиш благата на Бога.
към текста >>

2. 3_22 ) Всичко се превръща в добро - Боян Боев (1883 – 1963)

Един беден работник в Америка всякога казвал: „Бог ще промисли!
Че ако той след удрянето на плесниците, като се наведе, намери книгата, която отдавна е търсил, и скъпоценностите, за които отдавна се е ровил, тогава тези две плесници не си ли струват? Онзи, който му удря плесниците, може да действа съзнателно или несъзнателно. Той му удря две плесници, за да го накара да мисли. При най-големите противоречия кажи: „Всичко е за Добро! “ Един беден работник в Америка всякога казвал: „Бог ще промисли! “ Жена му, която била крайна материалистка, му казвала недоволна: „Ти като си с такъв ум, колко още ще страдаме! Виж, скъпи, така нищо не става.“ Настъпила икономическа криза и уволнили работника от фабриката. Жена му сложила ръце на кръста и казала: „Хайде да видим сега как твоят Бог ще промисли! “ Прозорецът бил отворен и едно дете, което носело умряла гарга, я хвърлило през него. Работникът я уловил и видял, че в гърлото ѝ има нещо дебело.
към текста >>

Виж, скъпи, така нищо не става.“ Настъпила икономическа криза и уволнили работника от фабриката.
Той му удря две плесници, за да го накара да мисли. При най-големите противоречия кажи: „Всичко е за Добро! “ Един беден работник в Америка всякога казвал: „Бог ще промисли! “ Жена му, която била крайна материалистка, му казвала недоволна: „Ти като си с такъв ум, колко още ще страдаме! Виж, скъпи, така нищо не става.“ Настъпила икономическа криза и уволнили работника от фабриката. Жена му сложила ръце на кръста и казала: „Хайде да видим сега как твоят Бог ще промисли! “ Прозорецът бил отворен и едно дете, което носело умряла гарга, я хвърлило през него. Работникът я уловил и видял, че в гърлото ѝ има нещо дебело. Той издърпал една огърлица, която гаргата била задигнала, и познал, че тя е на едно високопоставено лице и я занесъл. Собственикът на огърлицата казал: „Понеже ти донесе огърлицата, то Бог ще промисли и аз ще ти намеря работа.“
към текста >>

Работникът я уловил и видял, че в гърлото ѝ има нещо дебело.
Един беден работник в Америка всякога казвал: „Бог ще промисли! “ Жена му, която била крайна материалистка, му казвала недоволна: „Ти като си с такъв ум, колко още ще страдаме! Виж, скъпи, така нищо не става.“ Настъпила икономическа криза и уволнили работника от фабриката. Жена му сложила ръце на кръста и казала: „Хайде да видим сега как твоят Бог ще промисли! “ Прозорецът бил отворен и едно дете, което носело умряла гарга, я хвърлило през него. Работникът я уловил и видял, че в гърлото ѝ има нещо дебело. Той издърпал една огърлица, която гаргата била задигнала, и познал, че тя е на едно високопоставено лице и я занесъл. Собственикът на огърлицата казал: „Понеже ти донесе огърлицата, то Бог ще промисли и аз ще ти намеря работа.“ И до днес вие съжалявате, че сте излезли от Рая. Нещастие е, че сте излезли оттам, но благата, които имате сега – благото на Божията Любов, която се проявява към вас, се дължи на онова нещастие, което ви сполетя в Рая. Но вие все още питате защо Господ допусна тези работи; да, Господ не ги причини, но ги допусна, за да придобиете нещо.
към текста >>

3. 4_05 ) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Земеделецът, който оре, да смята, че за Бога работи; също и учителят, и чиновникът, и работникът, и лекарят да смятат, че всичко, което изкарват, е за Бога, а не тяхно.
Да раздаваме заради Бога. Ако хората биха вярвали, биха имали чудни опитности! Всичко, каквото има човек – дейност, дарби и сили, да употреби за Слава Божия. Но това да бъде непреривен процес. Всеки да смята, че е касиер на Бога. Земеделецът, който оре, да смята, че за Бога работи; също и учителят, и чиновникът, и работникът, и лекарят да смятат, че всичко, което изкарват, е за Бога, а не тяхно. Ако един инженер работи със съзнание за Бога, че строи за Него, няма ли да работи присърце? И онзи, комуто работи, и нему сърцето се отваря и той дава повече. Един човек като работи за Бога, все едно, че каквото е на Бога, е и негово и той ще бъде по-богат. Ако работиш, работи с Любов. Ако служиш, служи с Любов.
към текста >>

4. 5_22 ) Имай мир, за да имаш полезна работа - Боян Боев (1883 – 1963)

С Бога ще градя, аз съм работник, пратен съм на тази работа и ще я свърша.
Смели трябва да бъдат Божиите работници. Да могат да дадат отговор всекиму. Низшите духове могат да кажат отвътре, че не си ти, който можеш да оправиш света. Ще ти кажат: „На тебе ли остана? “ Ще им отвърнеш: „Както вие можете да разваляте, така и аз мога да оправям. С Бога ще градя, аз съм работник, пратен съм на тази работа и ще я свърша. Планът ми е даден.“ Божественият кораб никога не потъва, макар и някой път да има авария.
към текста >>

5. 7_05 ) Чистота - Боян Боев (1883 – 1963)

Работникът къде има време за баня?
Някой път неразположението може да се дължи на краката; умий ги. Или някой път неразположението се дължи на ушите, може да има кал в тях; тогава ги умий и ще ти просветне. Та затова във всички окултни школи учениците се чистят. Светията се чисти сам, отвътре. Всеки ден трябва да правиш по една баня. Работникът къде има време за баня? Но поне веднъж на седмицата да прави това. Част от водата се приема чрез порите на кожата. Затова човек трябва да си мие лицето често и тогава водата прониква в порите и част от магнетизма ѝ се усвоява. Водата трябва да бъде топла, за да стане това. Някои са се окаляли отвън, а отвътре са чисти.
към текста >>

6. 38) Когато пътищата на човека са благоугодни на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

И от друга страна, той не трябва да поеме всичкия товар върху себе си, не трябва да усеща, че е единственият работник: нека да знае, че между милионите същества и той си има свое място и че ще може да направи нещо.
Всичката мъчнотия в сегашното развитие на източните школи е, че са употребявали известни методи и правила, които много мъчно се запомнят и прилагат, а това съставлява само механичната страна на въпроса. Например те искат да събудят Кундалини28 вътре в човека, но после, вече събудена, тази енергия на Кундалини трябва да се употреби разумно. Или по-ясно казано, човек трябва да се научи да живее, т.е. трябва да се пробуди неговото съзнание за живот. За правилното свое развитие човек не бива да се изолира от Битието. И от друга страна, той не трябва да поеме всичкия товар върху себе си, не трябва да усеща, че е единственият работник: нека да знае, че между милионите същества и той си има свое място и че ще може да направи нещо. Да се радва на това, за което е призван. Вие не се стеснявайте от това, че нямате познания, че нямате известни методи. Има хиляди неща, които могат да отегчат мозъка на човека. Важното е да имате вяра и вътрешен мир, всичко друго само по себе си ще дойде на своето време. Вярата успокоява човека.
към текста >>

7. 41) Космичната пролет - Боян Боев (1883 – 1963)

С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо.
Всред трясъка на днешните събития нека с радост гледаме на светлото бъдеще, което иде на Земята и което ще донесе културата на Космичната пролет, културата на пробудените човешки души. Тогава човечеството ще придобие прозрение за вечните закони, които царуват във Великата мирова държава. Ще се приеме основният закон на Великата мирова държава – законът на Любовта, служенето, който е написан с незаличими букви в глъбините на всяка човешка душа. Човек ще изучи Разумната Природа и нейните методи за дейност, които са предметно учение за него, и така той ще се учи постепенно да постъпва така, както постъпват разумните сили, които крепят живота в целия Всемир. Човекът трябва да приеме нейните методи, средства, мотиви и цели и да ги направи свои. С разпукването на Космичната пролет човек става съзнателен гражданин на Мировата държава, съзнателен съработник на разумните сили, които работят безкористно със самоотричане, вдъхновени от Любов и милосърдие за общото благо. Пробуденият човек живо съзнава и възприема основния принцип, който крепи Мировата държава – по-горният служи на по-долния. Тогава ще се реализира свещеният копнеж на човешката душа. И близко е това време, понеже сме пред прага на един велик момент – разцъфтяването на човешката душа.
към текста >>

8. 79) Работа в света - Боян Боев (1883 – 1963)

На градинаря му трябват земя и плодни дървета, на каменаря – скални отломки, също така и работникът на Божията нива трябва да намери готовите души.
Обръщането на една душа към Бога е много нещо. Една от сестрите попита Учителя защо много хора не възприемат Учението на Бялото Братство. Ще го възприемат тези, които са готови от векове, другите ще чакат нова вълна. Ако сега се мъчим да ги обръщаме, то е трудна работа и губене на време. Трябва да се намерят пробудените души. На градинаря му трябват земя и плодни дървета, на каменаря – скални отломки, също така и работникът на Божията нива трябва да намери готовите души. Много трябва да се работи, за да се разпръснат заблужденията на хората и когато се пробудят душите им, трябва навреме да им се даде необходимата храна. Като се събудят, трапезата да бъде приготвена, за да ядат. Има много готови души. И специално за тези, които сега се пробуждат, трябва да се направи нещо като буквар, ръководство с подходящи школни беседи, които постепенно да ги въведат в окултното познание, а това ще им даде вътрешно разширение и свобода. В Новото учение няма време за спор.
към текста >>

9. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Д-р А Кингсфорд казва: „Един американски работник против алкохолизма, който 40 години е чел лекции върху този въпрос, старателно е изучил причините за алкохолизма в разните класи и местности и твърди, че месото възбужда нервната система и с това открива път към спиртните питиета.
Наблюдавано е, че многото пикочина в организма пречи на тялото да се съвземе след сериозна операция или повреда. Белите кръвни телца са пазители на тялото. Те изяждат микробите, влезли в него. А отровите на месната храна парализират белите кръвни телца и ги правят неспособни да изпълняват най-важната си функция - унищожението на микробите. Хора, които се задоволяват с растителна храна и живеят при еднакви условия с хора, които се хранят с месо, имат необикновена сила и издръжливост и са бележити по своето дълголетие.” Месото води към алкохолизъм. Д-р А Кингсфорд казва: „Един американски работник против алкохолизма, който 40 години е чел лекции върху този въпрос, старателно е изучил причините за алкохолизма в разните класи и местности и твърди, че месото възбужда нервната система и с това открива път към спиртните питиета. Колкото повече човек яде месо, толкова повече у него се събужда стремеж към алкохола. И много опитни лекари се съобразяват с това, когато лекуват алкохолизма.” Д-р Келог казва: „Храните от растителен произход са чисти. Те не са примесени с отровни вещества и почти никога не могат да бъдат опасни за здравето.” Ето защо, интересите на човешкото здраве изискват човек да се храни с чистата растителна храна, в която количеството на непотребните вещества е съвършено малко в сравнение с животинските тъкани, толкоз повече, че растенията съдържат и всички хранителни вещества, нужни за човешкия организъм. Д-р А.
към текста >>

10. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Искаш ли да помогнеш за по-скорошното му изграждане, искаш ли да имаш радостта да бъдеш един работник за неговото изграждане?
То се издига. Зданието е грамадно и по красота не може да се опише. Хиляди хора сноват около него. Едни носят пясъка, други на гърба си - тухли, трети зидат стените, четвърти коват прозорци, врати, пода, пети бъркат вар и пясък, и пр. Това е зданието на общочовешкото щастие. Искаш ли да помогнеш за по-скорошното му изграждане, искаш ли да имаш радостта да бъдеш един работник за неговото изграждане? Искаш ли да помогнеш, с каквото можеш, поне с една шепа пясък, с няколко тухли! Колко е радостно настроението на онзи, който работи за това здание! Не се отхвърля ничия помощ! Но който иска да помага на това здание, той преди всичко трябва да е способен, трябва да има як гръб, да носи камъни и тухли! Не стига само желанието.”[7]
към текста >>

Той трябва да се възпита като работник за една нова култура.
Що е това инстинкт? Цел на битието изобщо и на човека особено. До 14-а година чрез специални методи се подхранва стремежът на детето към доброто, възвишеното и красивото. А след 14-а година, поради развитието на логичното мислене, възпитателят трябва да подпомогне юношата научно и съзнателно да си изработи идеали и път на дейност. Душата на ученика през този период трябва да бъде насочена към високи планински върхове. Той трябва да се възпита като работник за една нова култура. У него трябва да се развие ясно съзнание за старото и новото. Но пита се как у младежа през този период трябва да се подхранва този идеализъм? Самият характер на третия период определя начина за това. Понеже той е период на логичното мислене, то младежът трябва да обоснове своя идеал върху научно разработен материал. Неговият морал трябва да бъде обоснован върху научен мироглед.
към текста >>

11. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Там детето се научава на разни занаяти, за да бъде по-годен работник след свършването на училището.
Тия които искат детето от ранна възраст да почне с машинен труд, и то от малко да стане „малък индустриалец”, между другото разсъждават така: „Детето трябва да се свърже с днешния живот, а понеже той е епоха на силен индустриализъм, то непременно детето трябва да разбира този последния.” Но подхожда ли това на детската природа? До 14-та година благотворно действа върху детето и събужда спящите му сили само това, в което има живот, например, цветята, дърветата и пр. Занимания с механизми, машини и пр. може да има след 14-та година. Герасков казва: „При приложението на трудовия принцип трябва да бъдем внимателни, защото, увлечени от неговото значение, можем да изпаднем в прекаленост, и училището може да се превърне в работилница, която стеснява духа на ученика и преждевременно го превръща в живо производително оръжие.”* Например, Мюнхенските училища на Кершенщайнер са по-скоро професионални, отколкото общообразователни, макар и той да се стреми да запази донякъде общообразователния им характер. Там детето се научава на разни занаяти, за да бъде по-годен работник след свършването на училището. А Великов казва: „Аз не бих могъл да се съглася с ония едностранчиви схващания, щото съвременното училище да се превърне в една страшна и грозна работилница с всичкия ужас на изхабяване детските сили още от ранна възраст. Детето трябва да се води към природата, да проникне в нея съобразно силите и схващанията сиКрасотите, които природата щедро е пропиляла по всеки земен кът, детето да ги почувства живо със своите неземни възторзи и радости. Те са заложби, които трябва да се отхранят и доразвият. Два са пътищата, вървейки по които ще изградим твореца – човек: 1/ като го запознаем с най-висшата творба - природата.
към текста >>

12. 02. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

След шест месеца изял и изпил всичките си милиони и отишъл пак при чифликчията си да копае като прост работник земята.
Един човек на мекота до дълбока старост ще запази младенческото и детското у себе си. Хората с мекота имат дълъг живот и това се обяснява научно. Един човек получил голямо наследство. Напуснал работата в чифлика и понеже не бил културен, не знаел как да употреби богатството си. Събрал голяма компания и започнали да гуляят. След шест месеца изял и изпил всичките си милиони и отишъл пак при чифликчията си да копае като прост работник земята. Същото е раждането на човека на земята. То е голямо богатство. И ако той не да го пази и не живее правилно, ще го изгуби. При ядосване, тревожене, отчайване, при всички отрицателни състояния, аурата на човека се пропуква и той се демагнетизирва. А жизнената сила е богатството на човека.
към текста >>

13. 05. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога.
Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя.
към текста >>

Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога.
По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика.
към текста >>

Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си.
Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие." - Как ще се молим? - Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние.
към текста >>

14. 21. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа." Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник.
В черната и жълтата раса Бог е по- слабо проявен, затова те са по-малко красиви. В бъдещата шеста раса човек ще бъде още по-красив. Картините в салона от Рафаел и Леонардо да Винчи, изобразяващи Архангел Михаил, са сложени в салона по препоръка на Учителя. Лицата на ангелите наподобяват лицата на бъдещата шеста раса. Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие. Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа." Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник. Всеки човек напредва по пътя към съвършенството. Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето възлизане. Той учи и прилага всеки ден. У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост. Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят." Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат." В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско.
към текста >>

15. Екскурзия на Витоша на 16 юни 1941 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Един богат човек искал да помогне на един работник.
Аз ще се отдалеча, за да не чувам думите му. * Има неща красиви в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви неща! Някой път ние спим и не виждаме красотата на живота. Един богат човек искал да помогне на един работник. Работникът минавал винаги по един мост. Богатият турил на моста една торба с пари преди да мине работникът. Работникът обаче си казал: „Толкова пъти минавам по този мост с отворени очи. Чакай да мина тоя път със затворени очи". Така направил и не видял торбата, не я взел.
към текста >>

Работникът минавал винаги по един мост.
* Има неща красиви в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви неща! Някой път ние спим и не виждаме красотата на живота. Един богат човек искал да помогне на един работник. Работникът минавал винаги по един мост. Богатият турил на моста една торба с пари преди да мине работникът. Работникът обаче си казал: „Толкова пъти минавам по този мост с отворени очи. Чакай да мина тоя път със затворени очи". Така направил и не видял торбата, не я взел. Ако хората вървят по духовния път, никой не може да ги обере.
към текста >>

Богатият турил на моста една торба с пари преди да мине работникът.
Има неща красиви в живота. Всяка минута, всеки час има толкова красиви неща! Някой път ние спим и не виждаме красотата на живота. Един богат човек искал да помогне на един работник. Работникът минавал винаги по един мост. Богатият турил на моста една торба с пари преди да мине работникът. Работникът обаче си казал: „Толкова пъти минавам по този мост с отворени очи. Чакай да мина тоя път със затворени очи". Така направил и не видял торбата, не я взел. Ако хората вървят по духовния път, никой не може да ги обере. Защото, като те обере някой, торбата ще излезе от мястото, дето той я е турил и ще дойде пак при теб.
към текста >>

Работникът обаче си казал: „Толкова пъти минавам по този мост с отворени очи.
Всяка минута, всеки час има толкова красиви неща! Някой път ние спим и не виждаме красотата на живота. Един богат човек искал да помогне на един работник. Работникът минавал винаги по един мост. Богатият турил на моста една торба с пари преди да мине работникът. Работникът обаче си казал: „Толкова пъти минавам по този мост с отворени очи. Чакай да мина тоя път със затворени очи". Така направил и не видял торбата, не я взел. Ако хората вървят по духовния път, никой не може да ги обере. Защото, като те обере някой, торбата ще излезе от мястото, дето той я е турил и ще дойде пак при теб. Ние не сме използвали нито една стотна част от възможностите, които са ни дадени.
към текста >>

16. Ученик - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа.” Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник.
В черната и жълтата раса Бог е по-слабо проявен, затова те са по-малко красиви. В бъдещата шеста раса човек ще бъде още по-красив. Картините в салона от Рафаел и Леонардо да Винчи, изобразяващи Архангел Михаил, са сложени в салона по препоръка на Учителя. Лицата на ангелите наподобяват лицата на бъдещата шеста раса. Понеже ученикът се свързва с висшите членове на Бялото Братство, той има тяхното съдействие. Когато минава през беди и страдания, той изговаря следната формула: „Всички тези страдания са нищо в сравнение с тази привилегия, която имам, да съм ученик на тази Божествена школа.” Специално внимание се обръща на ученика от тези светли духове, защото той се приготовлява да стане работник. Всеки човек напредва по пътя към съвършенството. Понеже ученикът работи съзнателно върху себе си, той ускорява своето възлизане. Той учи и прилага всеки ден. У един съзнателен ученик преди всичко се проявява великата жажда към възвишеното, любовта, знанието, жажда за истина, той гладува за любовта и за висшата мъдрост. Казано е от Христа: „Блажени, които гладуват и жадуват за истината, защото ще се наситят.” Учителят допълня и казва така: „Блажени, които гладуват и жадуват за любовта, защото ще се наситят; блажени, които гладуват и жадуват за мъдростта и висшето знание, защото ще ги имат.” В един истински ученик има незлобие, невинност, искреност, в него има нещо детско.
към текста >>

17. Пет първоначални качества на ученика - Боян Боев (1883 – 1963)

Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога.
Бащата на Учителя бил свещеник. По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя.
към текста >>

Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога.
По този въпрос Учителят казва така: Това е била една реална среща с Белите Братя. Значи в бъдеще ученикът ще влиза в съзнателно общение с ангелите. Велики неща очакват човека, когато напредне като ученик. Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика.
към текста >>

Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си.
Когато човек възлюби Бога и има връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на ученика е да стане съработник на Бога. Какво значи това? - От Бога ние получаваме всички блага, всичко в света иде от Бога - светлина, въздух, храна, красиви мисли и всички условия, в които сме поставени. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертва за другите и тогава всяка една работа, която почне, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на ученика. Тогава ученикът е ученик, когато се намира в едно такова състояние. Учителят каза веднъж така: „Човек трябва да се моли поне 24 пъти в денонощие.” – Как ще се молим? – Ако ти цял ден се молиш, когато заспиш, пак ще бъдеш в едно молитвено, будно състояние.
към текста >>

18. Мекота - Боян Боев (1883 – 1963)

След шест месеца изял и изпил всичките си милиони и отишъл пак при чифликчията си да копае като прост работник земята.
Един човек на мекота до дълбока старост ще запази младенческото и детското у себе си. Хората с мекота имат дълъг живот и това се обяснява научно. Един човек получил голямо наследство. Напуснал работата в чифлика и понеже не бил културен, не знаел как да употреби богатството си. Събрал голяма компания и започнали да гуляят. След шест месеца изял и изпил всичките си милиони и отишъл пак при чифликчията си да копае като прост работник земята. Същото е раждането на човека на земята. То е голямо богатство. И ако той не да го пази и не живее правилно, ще го изгуби. При ядосване, тревожене, отчайване, при всички отрицателни състояния, аурата на човека се пропуква и той се демагнетизирва. А жизнената сила е богатството на човека.
към текста >>

19. 114 МЪЧЕНИЕ, ТРУД И РАБОТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Единият работник поискал 500 лева надница, вторият - 400 лева, третият - 300 лева, предпоследният поискал 10 лева надница, а последният казал: „Не искам пари, каквото искаш можеш да дадеш.” Вечерта, на всекиго господарят дал това, което поискал, а на последния дал два пъти повече, отколкото на онзи, който поискал 500 лева.
Днес, каквото и да работят хората, все очакват да получат нещо. Не е лошо човек да получи нещо за труда си, това е в реда на нещата. Обаче като казвам, че човек трябва да работи даром, имам предвид следната идея: всяка работа трябва да става съобразно закона на Любовта, без оглед на това, ще се плати ли, или не. Всяка работа, която се върши с Любов, не може да се заплати. Един човек наел работници. Единият работник поискал 500 лева надница, вторият - 400 лева, третият - 300 лева, предпоследният поискал 10 лева надница, а последният казал: „Не искам пари, каквото искаш можеш да дадеш.” Вечерта, на всекиго господарят дал това, което поискал, а на последния дал два пъти повече, отколкото на онзи, който поискал 500 лева. Тази пролет вие работихте при няколко извора в този двор. В света биха се учудили, че вие работите без пари и то така усърдно и с радост. Обаче светът не знае, че тези, които работят от Любов, получават най-голямата заплата, най-голямото възнаграждение. Но получават го тайно - не се знае, какво ще получат. Когато услужиш на един бръмбар - на Бога услужваш.
към текста >>

20. За чистотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Работникът къде има време да направи една баня?
Може да има кал в тях. Тогава умий ги и като че ти просветне нещо. Та затова във всички окултни школи учениците се чистят. Светията сам се чисти отвътре. Всеки ден трябва да направиш по една баня. Работникът къде има време да направи една баня? Все-таки веднъж в седмицата да направи това. Част от водата се възприема и чрез кожата, чрез порите на кожата. Затова човек трябва да си мие лицето често и тогава водата прониква в порите и част от магнетизма на водата прониква с водата в кожата. Водата трябва да бъде топ/10, за да стане това. Има връзка между физическата и духовната чистота.
към текста >>

21. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз ще кажа: За мене той е Учител, за мене той е големият работник в света.
Този, който донесе вечно горящата свещ, той повдигна нивото на твоя духовен живот. Казвам: Радвай се, че от твоята среда излезе онзи, когото не познаваш, но който работи за тебе. С тази светлина той издири всички кътчета на твоята земя и дето намери целина, разора я, обработи я, натори я, превърна я в чернозем и пося в нея семето на новия живот, семето на вечния живот. Българският народ ще ме пита:“Голям ли беше този човек? “ Не го знам колко бе голям, но ръстът му мъчно се определя. Аз ще кажа: За мене той е Учител, за мене той е големият работник в света. За мене той е строител на новата духовна мисъл. Сега се обръщам към България и казвам: Малка и велика Българио! Ти имаш голям дял от това богато наследство. Казвам малка, защото ти сама измерваш своите граници. Казвам: велика, но ти не знаеш защо си велика.
към текста >>

22. Който служи на Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек трябва да стане съработник на Бога.
Човек, като свърши работата на Бога, минава в по-високо положение. Божият път е най-лесният. Там има методи. В Божия път работите не са така тежки. Най-лесното нещо е да служиш, а най-мъчното е да грешиш, защото ще плащаш. Човек трябва да стане съработник на Бога. Безлюбието е причина за всички болести и страдания в света. Има закон: Ти не можеш да възлюбиш Бога, докато не работиш за Него. При работата за Бога човек ще приеме любовта. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

23. Писма до Ярмила Менцлова - Боян Боев (1883 – 1963)

Работникът, който работи за Бога, който работи за Любовта, който работи за своя брат, изпитва най-великата радост.
И много души, които малко познават Учителя, имат свещени копнежи за нещо идеално, възвишено и честно. Те са готови души, които ние трябва да намерим, и те трябва да ни намерят. Невидимият свят ще упъти нас, ще упъти и тях, за да ги намерим. Броят на тези гладни души от ден на ден ще се увеличава, защото отиваме към една духовна епоха и работата на Божията нива от ден на ден ще се увеличава. Все повече ще се разширява полето за работа. Работникът, който работи за Бога, който работи за Любовта, който работи за своя брат, изпитва най-великата радост. Работата за Бога е висшият източник на радост и щастие и няма по-голямо осмисляне на живота от това човек да показва на хората пътя към Бога. Това е висшето осмисляне на живота. Поздрав сърдечен от брат Крум, Борис, Кисьови и всички други. Вашето отиване там е ценно, защото вие ще им покажете най-вярно паневритмичните упражнения. Пожелавам ви всичко хубаво и светло.
към текста >>

24. Писмо до редакцията на „Cahiers du novel enseignement“ - Франция - Боян Боев (1883 – 1963)

В нашата епоха нуждата от работници на Божията нива е голяма и всеки работник трябва да бъде сигурен, че ще има помощта на Небето.
Скъпи братя и сестри, Ние получаваме редовно изданията на Работния екип. Това ни радва много, защото чрез тези издания вие извършвате една добра работа за Божието дело, за идването на новата култура. Словото на Учителя трябва да бъде разпространено във всички нации, защото идеите на Учителя са идеи на Шестата раса. Съвременното човечество се намира в началото на Новата култура и страданията и противоречията, през които то минава, са болки на раждането на новия човек. В нашата епоха нуждата от работници на Божията нива е голяма и всеки работник трябва да бъде сигурен, че ще има помощта на Небето. Напредналите същества ще работят чрез него и ще му предадат тяхната радост, техния мир и тяхната светлина. Голяма привилегия за човека е да работи за Бога. Това е най-възвишената задача на Небето й на Земята. Ние ви пожелаваме Бог да ви дава сила и условия за вашата работа и ви изпращаме нашите най-добри мисли, за да може вашата работа да допринася за успеха на Божието дело. Приемете нашите сърдечни братски поздрави:
към текста >>

25. 14 РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Стана нужда да отида на работа в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] РАЗТОПЕН МЕТАЛ ВЪРХУ МЕН Три години след 9 Септември 1944 година, когато дойдоха на власт комунистите, национализираха индустрията. Малко по-късно, като че ли последен, бях ликвидиран и аз. Стана нужда да отида на работа в една леярна за алуминиеви изделия, като работник леяр. Бързо усвоих начина на работа и един ден отговорникът ми нареди да стопя разни алуминиеви отпадъци в една голяма пота (съд за топене на метали) и да го излея във формите за блокчета. Запалих огъня с кокс и започнах да пълня потата, която събираше не по-малко от сто килограма разтопен метал. Дойде пак отговорникът и ми каза да хвърля в разтопения метал един черпак с някакъв химикал, за да се пречисти материала. Без да подозираме, че в оставения химикал на открито е попаднала и вода. От грамадната температура, водата произведе своя ефект на бързо изпарение и целият разтопен метал като фонтан изригна отгоре и нажежените едри капки от кипящ метал, като пороен дъжд паднаха върху мен.
към текста >>

26. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите.
Есеите не позволявали на своите ученици да наричат когото и да е с името Учител, защото един е Учителят в света - Божественият Дух. Същото е учил и Христос, като казва на учениците си: Не се наричайте учители, защото един е вашият Учител - Христос. Есеите, подобно на Исус, отдавали голямо значение на кротостта и смирението. Те учили своите ученици да си правят услуги един на друг, възхвалявали нищите духом, милостивите, чистите по сърце, миротворците. Същото нещо е учил и Христос своите ученици. Както Христос е пращал своите ученици да проповядват, като им е казвал да не носят нищо за път, защото работникът е достоен за своята заплата, също правили и есеите. Те никога не носили по два чифта дрехи и обуща. Никога не носели със себе си пари, защото знаели, че всички членове на Братството, разпръснати по цяла Палестина, ще ги снабдят с всичко, което е необходимо. Есеите скривали своето тайно учение под покривалото на притчи. Есеите повече от всичко почитали Върховния Законодател, т.е. Духа Святаго.
към текста >>

27. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата.
Сега вече той няма да изплаща своя карма, но изучавайки Закона на Жертвата, той се учи да жертвува всичко, даже и живота си, за да повдигне останалите братя човеци. През тази фаза той носи кармата на човечеството и затова минава през Голгота, след което иде седмата степен - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО Седмата степен е ВЪЗКРЕСЕНИЕТО. Това е последната степен в развитието на човека, когато човек завършва своята човешка еволюция и става равноангелен. Възкресението е от Бога. Това е пълно пробуждане на Божественото космично съзнание, при което човек става един съработник на Природата и служител на Бога в истинския смисъл на думата. При Възкресението долните тела - физическо, етерно, астрално, умствено и причинно, се свързват с Божественото тяло. Това е влизане в Нирвана, във висшия Божествен свят и всички тела почват да действуват в унисон. Понеже сега физическото тяло тегли на една страна, астралното на друга, умственото на трета, на това се дължи дисхармонията в човешкия живот. Затова трябва да се постигне хармония между тях. Сегашната дисхармония между нашите мисли, чувства и постъпки е резултат на нехармоничната връзка между нашите тела.
към текста >>

Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е.
Степен на воюващ не значи който воюва, но такъв, който трябва да се застъпи за окултното учение, да се застъпи за това, което окултният живот може да даде. Четвъртата степен на лъва означава човек, който осъществява окултния живот в себе си. Така че той трябва да се застъпи за окултното не само с думи, но и с дела, т. е. с един вид магически действия. Шестата степен е наречена слънчев герой, защото той влиза във връзка със Слънчевия Дух и както слънцето излъчва светлина и осветява всичко наоколо и дава живот на всички, така и той раздава живот и Светлина на всички същества. Седмата степен е наречена Отец, защото там човек е достигнал това, което в Християнството се нарича възнесение, при което посветеният се слива с Духа на Космоса и става съработник на Великото дело на Отца: осъществяването на един космос, т. е. организиран и устроен свят. Така че, същността на езотеризма е, че зад този видим свят, който наричаме феноменален, се намира един реален свят, който е причина на всички явления, които стават във феноменалния свят. Това е първото основно положение. Второто положение е, че човек като мине известен път на обучение, може да влезе в съзнателна връзка с този реален свят и със Съществата, които живеят в този свят. Специално християнският езотеризъм се състои в това, че когато ученикът проникне в този свят и при по-висши Посвещения проникне в така наречения Идеен свят, той ще намери този свят изпълнен с Христа.
към текста >>

28. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото работникът заслужава своята заплата.
"Не носете нито кесия, нито торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте. И в която къща влезете, първо казвайте, Мир на този дом. И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него. Но ако няма, ще се върне на вас. И в същата къща седнете и яжте, и пийте каквото ви сложат. Защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща." (10;4-7) "И като влезете в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат, и изцелявайте болни в него, и казвайте: Божието царство е наближило до вас. А като влезете в някой град и те не ви приемат, излезте на улицата и речете: И праха, който се е полепил по нозете ни, от вашия град го отръсваме. Но това да знаете, че Божието Царство е наближило." (10;8-11) "Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в онзи ден, отколкото на този град." (10; 12)
към текста >>

29. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа.
Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа. Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там. На 13 април двамата непознати се явяват в подземната зала на манастира и там намират Боян, Богомил, патриарх Стефан, Симеон Антипа, Василий Византиец, Гавраил Лесновски, Никита Странник, Хамерон Дубровнишки /Камерун Добровницки/, Михаил Унгарец, Петър Осоговец, Теодор Преславски и Светомир Македонец — всичко са дванадесет. Двамата непознати приемат клетвата-обещание на дванадесетте и дават на Бояна онези двадесет и две таблици, които езотерично се наричат Богомилско Таро, легендата за Стефанит и Ихнилат и първообраза на Йоановото Евангелие. Те слагат върху Олтаря едно старо изваяние на петолъчна звезда, около която се виждат наредени зодиакалните знаци и дванадесет чаши, което изваяние обладава голяма магическа сила. После сирийците благославят присъстващите и си отиват.
към текста >>

Друг работник в полето на Богомилството е Камерун Дубровнишки, родом от Александрия, учен, дълбоко просветен човек.
Книгата има 22 глави, в които дава страшните картини на онова, което в Средновековието се е наричало Великото Дело. Иисус слиза в ада, който се пази от голям змей, за да посети местата на митарствата. На всяка врата стои съответен надпис, изясняващ стадията, през която душата минава. Всички врати са 21. Толкова загадки трябва да разреши душата, толкова подвизи трябва да извърши човешкия дух. Друг работник в полето на Богомилството е Камерун Дубровнишки, родом от Александрия, учен, дълбоко просветен човек. Той е бил ръководител в Дубровник и е написал няколко ценни книги. Характерна за неговото книжно дело е онази черта, която го доближава до диалектиката на Платона и първите неоплатоници. Първата от книгите му е наречена За Тайната вечеря и в нея говори за две неща — за Тайната вечеря на човека и за Тайната вечеря на Вселената. Другата му книга е озаглавена Енигми за Чашата. В нея разглежда Тайните на първия момент от Великото Дело и разглежда Тайната на Светия Граал.
към текста >>

30. СЕДЕМТЕ ХРИСТИЯНСКИ СТЕПЕНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се подготвя с това да стане съработник на Бога — и на Земята, и отвъд — и то в най-висшия смисъл на думата.
Задачата на тези дарби е да организират един по-вътрешен и духовен космос, а самите те работят в по-вътрешни светове и измерения, в невидимите полета на живота и на Духа. 7. Възкресение Това е последната степен на Земята, тук се завършва човешката еволюция. Възкресението е от Бога, то не зависи от усилията на човека, защото той трябва да е направил вече всичко, каквото е зависело от него. В тази степен Бог въвежда човека в Космичното Съзнание, това е подготовка за осмата степен /Възнесението/. Той се подготвя с това да стане съработник на Бога — и на Земята, и отвъд — и то в най-висшия смисъл на думата. При възкресението долните тела — физическото, етерното, астралното, менталното и причинното — се свързват с Божественото тяло в много силен синтез. Това са седемте степени, които показват колко е силен Пътят на ученика, той дойде до числото седем. Това е високият връх, в който ученикът ще извоюва своята свобода, в която той ще бъде зависим само от Бога. Това означава, че възкресението е връщане към Божествения свят.
към текста >>

31. 3. От смърт в живот, 1 юни 1932 г - Влад Пашов (1902- 1974)

С това ставам за работник на този великия свят, който работи за освобождението на човечеството.
Науката трябва да ни помогне да уравновесим своите мисли и чувства и да стане приятел на доброто и господар на злото. Това е философията на живота. Сега трябва да се въздадат нови тела и нови способности, нови дарби и лови отношения трябва да се образуват. Всички тези въпроси трябва да ги решим и всеки трябва да вземе участие. Аз като решавам тези въпроси за себе си, допринасям за разрешението им в света. С това ставам за работник на този великия свят, който работи за освобождението на човечеството. Човек няколко пъти трябва да го освобождават. Най-напред трябва да се освободи тялото, после сърцето, умът, душата му и лай-после трябва да се освободи неговият дух. За да добие тази свобода, човек трябва да има знание. Така човек ще бъде господар на себе си и приятел на всички около него; ще бъде господар на всичко лошо вън и вътре в него. Затова ще се стремите да бъдете господари на вашите лоши мисли и желания и приятели на вашите добри мисли и желания.
към текста >>

32. 28. Работа и почивка, 12 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството.
Не, човек е господар на своята съдба, и той може да използва условията; той може да използва и средата, в която живее. А затова той трябва да бъде умен и силен. Силен е този човек, който като направи една погрешка, изправя я; а умен е онзи, който предвижда погрешките и взима мерки да ги избегне. Когато човек развие в себе си Божественото съзнание, той ще бъде силен и умен; и тогава той ще стане център, около когото ще се проектират известни сили и всеки трябва да знае как да се справя с тях и как да ги използва, защото, който не знае, ще си причини нещастие: Всеки трябва да се приготви да може да използва условията, които природата ще му даде; само така той може да бъде господар на съдбата си. Не трябва да заставяме природата да ни чака, а ние да сме готови и да чакаме. Всеки трябва да бъде готов за съработник във великото дело за освобождението на човечеството. Членовете на новото общество трябва сега да се пресъздадат, за да може да се пресъздаде и цялото общество. Защото, ако ние със сегашните си умове, сърца и характери влезем в едно ново общество, пак ще го направим като сегашното. Обществото е резултат на идеите и копнежите на индивидите, които го съставляват. Възпитанието на човека започва още от утробата на майката. Младите майки раждат глупави деца, а от младите бащи се раждат сприхави деца.
към текста >>

33. 7. Новите разбирания на човека, 29 юли 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек трябва да бъде готов да стане съработник на природата, да стане неин служител и ще има на разположение всичките й блага.
После, съвременните учени внушават една идея в ума на хората, че природата трябва да се победи. Започнала се е една борба между природата и човека и човек иска да излезе победител в тази борба. Това е също така едно заблуждение. Човек не може да победи природата и няма защо да се бори с нея. Човек е дете на природата и ако разбира езика й, всичките й богатства и сили ще му бъдат на разположение. Човек трябва да бъде готов да стане съработник на природата, да стане неин служител и ще има на разположение всичките й блага. А борбата му с природата ще бъде само в негова вреда. Друго едно заблуждение, което се поддържа от древни времена, е положението, че човек трябва да победи себе си. Човек няма какво да побеждава нито природата, нито себе си. Но човек трябва да влезе в хармония с природата и със себе си и да обикне природата в себе си. Ще кажете, не обичаме ли себе си?
към текста >>

34. ТРИ МЕТОДА ЗА РАБОТА НА УЧЕНИКА - РАБОТА, ПЕЕНЕ, СЪЗЕРЦАНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

положение на работник в широк смисъл на думата.
• 574 • Три метода за работа на ученика – работа, пеене, съзерцание. Човек е дошъл на Земята за три неща: да работи, да пее и да съзерцава. Докато е на физическия свят, той ще работи, ще заеме положение на работник в широк смисъл на думата. От физическия свят той се качва в Духовния, дето ще стане мистик, ще съзерцава. Да бъдеш мистик, това значи да се занимаваш с възвишени мисли. Мнозина гледат на мистика като на мързелив човек. Не, мистикът прилага възвишените мисли в Живота. Той се учи от всичко и превежда нещата с езика на възвишената мисъл.
към текста >>

35. 38–мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога.
Такъв човек ще има благоволението на Бога, на ангелите, на Белите Братя и на всички добри хора в света. Той ще влезе във връзка с тях. В бъдеще Учениците ще влизат в съзнателна връзка с Ангелите, с Белите Братя. Велики неща очакват човека, когато напредне като Ученик. Когато човек възлюби Бога и е във връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на Ученика е да стане съработник на Бога. Тогава той ще получава от Бога всички блага. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертвува за другите, и тогава всяка една работа, която почва, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на Ученика.
към текста >>

Следователно, в края на краищата, задачата на Ученика е да стане съработник на Бога.
Той ще влезе във връзка с тях. В бъдеще Учениците ще влизат в съзнателна връзка с Ангелите, с Белите Братя. Велики неща очакват човека, когато напредне като Ученик. Когато човек възлюби Бога и е във връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на Ученика е да стане съработник на Бога. Тогава той ще получава от Бога всички блага. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертвува за другите, и тогава всяка една работа, която почва, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на Ученика. Тогава човек е истински Ученик.
към текста >>

Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си.
Велики неща очакват човека, когато напредне като Ученик. Когато човек възлюби Бога и е във връзка с Него, тогава ще може да побеждава всички мъчнотии в живота си. Тогава Бог ще го покани на работа и той ще стане съработник на Бога. Следователно, в края на краищата, задачата на Ученика е да стане съработник на Бога. Тогава той ще получава от Бога всички блага. Когато човек стане съработник на Бога, той има желание да даде нещо от себе си. Той се жертвува за другите, и тогава всяка една работа, която почва, се благославя. Ученикът трябва всякога да бъде в едно мистично, Божествено състояние и това става цел на Ученика. Тогава човек е истински Ученик. Ученикът започва с Божествената Любов. Като работи с Любов, той добива светлина на ума и разбира Мъдростта.
към текста >>

36. 49-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Ще му кажете: Ти си един отличен работник, тъй разбираш, тъй вършиш.
И ще се научите: в Окултната Школа не се позволява да обиждате никого, даже и дявола. Няма да му кажеш: Ти си такъв, ти си онакъв. И когато Архангел Михаил бил проводен да вземе тялото на Мойсея, той не казал никаква обидна дума на дявола, а казал: Господ да ти забрани. А сега вие имате слабостта, някой път се наежите против дявола и по негов адрес казвате много работи. Не, не, благородство се иска от Ученика. Ще му кажете: Ти си един отличен работник, тъй разбираш, тъй вършиш. Той е убеден, вярва в своето и иска да убеди и вас по различни начини. Всеки един лош дух, като дойде казва: Не бъди толкова глупав, всички не могат да се подобрят. Ти се убеждаваш и му повярваш.
към текста >>

37. Възпитателят - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Той има мнение относно всяка актуална проблема и това активно и бдящо отношение на учителя към живота изработва неговия обществен мироглед — необходим за всеки работник в просветното поле.
Той не жали труд и време за общия успех и редовно следи всичко ново. Той е нов днес, защото е бил нов и вчера. Не се приспособява, а израства с времето. Истинският учител-възпитател следи полезните обществени прояви и става техен изразител и апостол. Той всякога застава на страната на правия; подкрепя слабите; не е фанатик, нито тесногръд; отърсен е от предразсъдъци и с търпение изслушва всекиго. Той има мнение относно всяка актуална проблема и това активно и бдящо отношение на учителя към живота изработва неговия обществен мироглед — необходим за всеки работник в просветното поле. Особено днес повече от всякога се очаква от българския учител да бъде народен просветител. Направил преоценка на ценностите, с ясно определен мироглед по всички въпроси, той трябва да бъде личен пример и образец на новото време. Нито един учител не бива да остане далеч от усилията на днешната общественост. Политическият живот поставя конкретните рамки, при които през дадено време и място протича животът на хората от дадено общество. Политическата ориентировка оформява и уточнява социалния възглед на учителя, за да може той правилно да възпитава младите хора.
към текста >>

38. Музиката, като метод за работа с малките - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ще пеем песнички за сладкото, за панталонките, за добрите деца, за майка и татко, за дърводелеца, миньора, за работника и селянина, за баба Зима и дядо Коледа.
През тази възраст децата обичат да повтарят песните и игрите, които им харесват. Между 5 и 7 години те разнообразяват действията си с повече подвижни и подражателни игри. Хвърчат и пеят като птички, скачат като кончета и вървят като мечки. В тази възраст малките обичат най-вече да подражават на животните. Едновременно с възрастта навлизаме в по-сложна наука и ритмична игра, свързана с повече пластика, музикалност и живот. Ще пеем песнички за сладкото, за панталонките, за добрите деца, за майка и татко, за дърводелеца, миньора, за работника и селянина, за баба Зима и дядо Коледа. Много от приказките и песните децата биха могли да изразят с пластика и ритъм. Точно през тази възраст, когато са в детската градина, децата придобиват навици за естествени, добри маниери и пластичност. Движения, изпълнени с пластика, действуват като музика без думи, като образи на душата, като живопис. Колко е приятно да привикнем децата от малки на грациозно изискани маниери и свободни движения! Анжело Патри казва: „При танца има най-мъдро употребяване на времето.
към текста >>

39. ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО - Методи Константинов (1902-1979)

Тя ще стане съзнателен съработник при осъществяване на творческите възможности на Великото Космично Начало.
Човешкото сърце няма повече да се бои. По този начин, освободено от своите вековни кошмари, то ще установи интимен контакт е дълбоките и вечни извори на Мировата Любов, която е единственият източник на живота. Хората на логиката, по пътя на ума, ще излязат от мъглите на съмнението, за да бъдат озарени от светлината на Космичната Мъдрост. Новият човек на Космичното единение ще въдвори в своята душа висша хармония между своето топло сърце и светъл ум. Това магично равновесие ще събуди скритите сили на Божествената Воля в човешката душа. Тя ще стане съзнателен съработник при осъществяване на творческите възможности на Великото Космично Начало. Науката и религията се освобождават от магичния кръг на геоцентричните концепции и навлизат в света на хелиоцентричните концепции. Човечеството навлиза в един нов свят, в който няма да търси причините за фактите и явленията в земен план, а в този на Слънчевата система. Но, дори и в тези нови рамки е невъзможно да се разрешат научните проблеми, чиято причинна връзка се крие в Космичния свят. Телескопът ни позволи да открием, че съществуват стотици милиони галактики като нашата. Радиотелескопът и астрофизиката отиват още по-далече в своите открития: броят на галактиките надвишава милиард.
към текста >>

40. КОСМИЧНИЯТ МИРОГЛЕД - Методи Константинов (1902-1979)

Докато човек не изучи Висшите максими на Свободата, не може да схване тази велика идея - „Живот за Цялото"; докато не ги приложи, не може да влезе във връзка е Космичния ритъм на живота и да бъде съработник на Учителя.
Шестата раса ще хармонизира душата, в която ще зазвучи висшият акорд между топлото пречистено човешко сърце, светлия човешки ум и диамантената воля. Ще се открият широки перспективи за творчество. За изпълнение на тези големи задачи природата създава за изграждането на всяка раса нов континент, в който струпва необходимите души и конструктивни материали. Новият континент ще бъде между Сибир и Аляска. Той ще съедини мистичният дух на „Славянството" с практичния дух на Америка. Докато човек не изучи Висшите максими на Свободата, не може да схване тази велика идея - „Живот за Цялото"; докато не ги приложи, не може да влезе във връзка е Космичния ритъм на живота и да бъде съработник на Учителя. Днешните движения за Свобода в расите и народите се движат от този духовно-културен потенциал, който Учителят донесе за Новата епоха. Това се вижда недвусмислено от развоя на идейните течения по определените от Него схеми. Тези максими на Свободата ще се реализират в Епохата на Водолея, която е подготвителна школа за душите на Шестата раса. Тези Космични сили са механизмът, който ще извади от миналите култури и раси необходимите творчески есенции за Шестата раса. Основната идея на Космичния мироглед, изразен чрез Висшите Максими на Свободата, е човек да се свърже с Ритъма на общия Живот - „Живот за Цялото".
към текста >>

41. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ' НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А тези пари бяха надниците на един работник за един месец.
Тряваше да се направят мозайки в казармата на I артилерийски полк на една площ от 13 000 кв. м. Тук бяха привлечени около 100 човека работници и работихме две години. През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език. Защо ли? Защото се бяхме споразумели и аз всяка събота предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв. А тези пари бяха надниците на един работник за един месец. Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка събота на Лучия. И така й бяха предадени 450 000 лв. за издръжка на семейството им тук в София. Това беше нашата помощ за нея докато Бертоли издаде книгата на френски с парите, които ние му бяхме осигурили. Но ето след като му изпратиха много писма от тук да не издава книгата, то той се отказа.
към текста >>

42. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Усилия за такава една връзка е правил и Борис Николов отделно от Просветния съвет, като е разчитал на това, че Михаил преди да замине за Франция е работил при него, като работник в мозаичните работи по постройките и оттам по-голямата им близост.
Но в Михаил беше сложена инжекцията на амбициозната мадам Стела, да измести центъра на движението създадено от делото на Учителя от София в Париж. Тъй като тя смяташе, че българският народ не е дорасъл да стане разпространител на Учението. Тази сектанска идея тя искаше да прокара, като издигне авторитета на Михаил до положението да играе ролята на Учител. Просветният съвет, въпреки всичко, в желанието си да направи една по-тясна връзка с Михаил, му изпраща в този смисъл писма, в които изтъкват желанието си да се създаде една редовна и по-тясна връзка за обмяна на идеи с него, което нещо би създало и по-силна изява на живота между София и Париж. Но без резултат. Усилия за такава една връзка е правил и Борис Николов отделно от Просветния съвет, като е разчитал на това, че Михаил преди да замине за Франция е работил при него, като работник в мозаичните работи по постройките и оттам по-голямата им близост. Това дава основание на Борис да пише на Михаил за една по-тясна връзка между София и Париж. Михаил надменно му отговорил, че Борис да си гледа мозаичните работи и че от мозаична глава акъл не иска.* Скромен опит направих и аз. С Михаил някак само от далеч се знаехме. Бях разбрал, че приятелите в Париж имат желанието да изучават българския език, за да могат да четат беседите на Учителя в оригинал.
към текста >>

43. Писмо от Михаил Иванов до д-р Стефан Кадиев 23.XI.1977 г - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Моите приятели са се допитвали до 45 ясновидци във Франция, в Швейцария (разбира се, те нямат същите способности като Ванга), които са казали на практика същите неща като нея... Но аз, като се има пред вид, че съм работник на Небето, не разчитам много на предсказанията на другите.
Този Борис, когото споменавате във Вашето писмо, сигурно е Борис Николов? Много съм трогнат от всичко това. Току-що научих, че няколко братя и сестри са се допитали до Ванга в Петрич: тя им е казала много хубави неща за мен. Колкото до мнението на Ванга, вече бях в течение, защото някои от моите тукашни приятели ходиха при нея, за да я поздравят от мое име; тя им предала изключителни, немислими, невероятни по блясъка си неща за мен! Впрочем, тя не е единствената, която е казвала тези неща. Моите приятели са се допитвали до 45 ясновидци във Франция, в Швейцария (разбира се, те нямат същите способности като Ванга), които са казали на практика същите неща като нея... Но аз, като се има пред вид, че съм работник на Небето, не разчитам много на предсказанията на другите. Дори Учителят Петър Дънов ми предсказа изключителни неща! Не се спирам на добрите предсказания и пророчества на Нострадамус, на Катрин Емерих, на Щайнер... Да, вместо да се спирам върху предсказанията и да заспивам върху лаврите си, аз работя безспир, ден и нощ, и разчитам само на своята работа. Това, което има стойност, е това, което човек прави в живота си, а останалото може да бъде вярно, може да бъде и невярно. Ако е вярно, толкова по-добре. Сега, що се отнася до идването ми в България, това може да стане скоро.
към текста >>

44. 78. Годишният отчет - Радка Левордашка (1920-2014)

Отговори ми, че може и ще ми даде телефона на един работник в „Паркове и градини", чиято съпруга има щанд за цветя на пазара.
Невена Неделчева започна да идва по-рядко, защото не се чувстваше добре, след като почина сестра й Росинка. В онези години нямаше борси за цветя, както днес. Големи количества разсад за цветя се доставяха само за държавните паркове и градини. Аз исках да намеря голямо количество различни по цвят рози, но се оказа трудна задача. Един ден срещнах моята братовчедка Мария, заговорихме се и тя каза, че откакто се е пенсионирала, си е намерила работа в „Паркове и градини" (тя беше архитект), попитах я дали оттам може да се закупят по- голямо количество рози. Отговори ми, че може и ще ми даде телефона на един работник в „Паркове и градини", чиято съпруга има щанд за цветя на пазара. Обадих се веднага на този човек, казах му по колко бройки рози ми са необходими от три цвята (жълти, бели и розови) и се уговорихме на следващия ден да ги докара на пазара при щанда на съпругата си. Поканих Данчо, Юлия и Тошко (Пловдивски) да ми помогнат, натоварихме в едно такси розите и ги закарахме в дома ми. Пренесохме ги на балкона в апартамента. На сутринта Данчо и Юлия дойдоха пак, взехме такси и закарахме розите на мястото. Дойде да ни помогне и Пешо от Мърчаево, мястото бе подготвено и до вечерта розите бяха посадени.
към текста >>

45. И ДНЕС - Теофана Савова

Нека Ти бъде най-добър ученик, доверено лице и съработник във Великото Твое дело на земята и на небето.
Господи! Велики Господи! Учителю благи! Приеми го в най-красивия от Твоите светове и му бъди пазител и покровител, единствен Учител и Баща, сега и всякога и през всичките векове. И нека Твоята бащинска грижа превърне скръбта му в радост и страданието му в благодарност. Нека Ти бъде най-добър ученик, доверено лице и съработник във Великото Твое дело на земята и на небето. Дай сила и на нас, на всички в нашия прекрасен и обичан дом и превърни голямото ни страдание в успех за нас и за Великото Ти дело. Амин. * Защо на този велик празник, защо на тази велика сватба трябваше да нося в сърцето и душата си толкова скръб! Но Вие казахте, Учителю, „когато кокошката се пече на скарата по-хубава става беседата".
към текста >>

46. 1. ПРЕДГОВОР - Светозар Няголов ( -2013)

Нека всяка душа приеме от тази светлина, това, което й е определено, и се подготви да влезе като добър работник в новата шеста раса на Любовта, която идва вече в света.
В някои случаи, за да няма повторение, съм ползвал като справочник томовете на Вергилий Кръстев „Изгревът на Бялото братство пее и свири, учи и живее" и му изказвам своята благодарност за голямата работа, която върши в братството. Дълго време след заминаването на Учителя от този свят учените на човечеството ще пишат и говорят за този Светъл Дух, посетил Земята, докато проучат идеите му и започнат да ги прилагат.Тогава те ще го намерят в Словото му и ще го познаят. В изложените в книгата случки будният ум на читателя може да намери много отговори на изникнали в съзнанието въпроси и да намери онова, за което душата му копнее и приеме най-подходящото за своето развитие. Бог е отворил широко вратите за новия живот и очаква будните човешки души да дойдат, приемат, проучат и приложат Неговото Велико Слово. То е живот, сила, знание и светлина, която ще изведе човечеството от тъмната нощ на егоизма, безлюбието и последните борби за надмощие към света на хармонията, Братството, Любовта и единомислието — залог на една велика духовна култура. Нека всяка душа приеме от тази светлина, това, което й е определено, и се подготви да влезе като добър работник в новата шеста раса на Любовта, която идва вече в света. Авторът
към текста >>

47. 5.12 Свещените думи на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера.
Учителя хваща и поставя на място дявола, който обсебва Ангел Вълков. През 1937 година брат Гради Минчев посещава Рила за няколко дена. Скоро свършва продуктите си: хляб, сирене, зеленчуци. Остават му пари, колкото да се върне с влака до София. Отива при Учителя и му казва, че ще си тръгва, защото е свършил храната си и няма повече средства. Учителя му отговаря: „Работникът е достоен за прехраната си." След това нарежда на Николай Дойнов да му дава каквито продукти иска от лавката, за да остане да работи в лагера. Налага се да поправят кухнята, но приятелите, събрани за работа, не слушат Гради и този, който най-много спори с него — Манол Иванов, прави един външен зид, който пада. Всички се отдръпват настрана и сядат около кухнята. Идва Учителя и пита Гради: „Ти какво мислиш? " „Решил съм да хвана по това близко дере и да си отида в София." Тогава Учителя пита другите приятели какво мислят те. Всички мълчат.
към текста >>

48. 7.40 Гавраил Величков - Светозар Няголов ( -2013)

Отличен работник на музикалната нива е Гавраил Велев Величков (Галилей).
Гавраил Величков Отличен работник на музикалната нива е Гавраил Велев Величков (Галилей). Роден в Пловдив на 21 ноември 1909 г. Още преди раждането му Учителя посещава техния дом, запознава се с майка му, баба му, дядо му и подготвя неговото идване. Той завършва пловдивската гимназия, като паралелно с това учи усилено цигулка. Оформя се като много добър музикант. През 1929 г.
към текста >>

49. 7.60 Цочо Диков - Светозар Няголов ( -2013)

След 9 септември комунистическата власт го уволнява и той става строителен работник.
Работи като лаборант при професор Стефан Консулов, който написва една малка книжка срещу Учителя, след което му се схваща дясната ръка. При разговор с него Цочо му казва, че това е Божията правда, която му въздава, според това, което заслужава. Консулов си взима бележка, събира всички непродадени книги и престава да ги подарява на приятелите си. Подготвената втора книга срещу Учителя се отказва да я издава. Ръката му постепенно се раздвижва и той започва да си служи с нея. След 9 септември комунистическата власт го уволнява и той става строителен работник. Тогава Консулов се обръща към Словото на Учителя и до заминаването си се занимава с него. Цочо се интересува от астрономия, от Луната и нейното движение и при всяко отиване при Учителя му задава въпроси, отговорите на които записва на една тедрадка. Той написва една научна теза за Луната и я изпраща в Англия, но английските астрономи не я възприемат, понеже не е издържана математически. Активно участва във вътрешния живот на братството. Веднъж четат пред Учителя 133- и псалом и всички присъстващи започват да се смеят на Аароновата брада, която два пъти се споменава в псалома.
към текста >>

50. Вуйко Йоргаки Зебилев - Георги Томалевски (1897-1988)

Въпреки че вуйчо Зебилев е чертаел пред Константин Дъновски съблазнителни перспективи за тихо и спокойно съществувание като занаятчийски работник във Варна, младият Константин разчитал да намери отклик на своите културни интереси и по-широки изяви в далечна Варна.
Юрна се пролетният вятър над родната планина и по тучните поляни и в просеките на вековните смърчове и ели се усмихваха модро сините очи на минзухарите. - Ще вървим, вуйко Йоргаки - каза една вечер Константин и вече стягаше своята премяна в козените си дисаги. - Е, щом реши, ще вървим - отвърна Йоргаки - нека е за твой късмет и за добро на народа. Годината е 1847. Тогава Константин беше на 17 години. Въпреки че вуйчо Зебилев е чертаел пред Константин Дъновски съблазнителни перспективи за тихо и спокойно съществувание като занаятчийски работник във Варна, младият Константин разчитал да намери отклик на своите културни интереси и по-широки изяви в далечна Варна. Напускането на родното селце, отправянето му към нови хоризонти отгръща нова страница от живота на Константин Дъновски. Това е вторият период от неговото житие, изпълнено с надежди и разочарования, с опити за отдаването на монашество и остър завой към непоколебим устрем за борба срещу неправдите и националната робия. 1 Ат. Примовски. Бит и култура на родопските българи, Изд. БАН, 1973 г.
към текста >>

51. Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели - Георги Томалевски (1897-1988)

Пастор Фурнаджиев беше и най-дългогодишният работник на амвона на най-голямата евангелистка църква в България „Първа евангелска църква“ в София на улица Солунска.
Направи ми силно впечатление това, че Ваталски като християнин писател, при това сурово обективен и критичен, даваше в своето съчинение израз на хубавото, непосредственото и не търсеше съзнателно и преднамерено отрицателни страни в учението, което охотно правеха мнозина съвременници на Учителя. Все около същото време имах и няколко интересни разговори за Учителя и с други негови състуденти - пастора Димитър Николов Фурнаджиев. Пастор Фурнаджиев беше също така изтъкнат евангелистки деятел - един буден българин от Пиринска Македония. Той бе дългогодишен представител на българския евангелизъм в световния съвет на християнските църкви в Швейцария и дълго време представител на „Българското евангелско благотворително дружество“. Това дружество издаваше известния на голяма част от българския народ вестник „Зорница“ - един от най-старите български седмичници, започнал своето просветителско дело още от турско време. Пастор Фурнаджиев беше и най-дългогодишният работник на амвона на най-голямата евангелистка църква в България „Първа евангелска църква“ в София на улица Солунска. Пастор Фурнаджиев познаваше Учителя още от студентските години в Америка. Той добре си спомняше, че още тогава Учителят е имал изработено ясно и определено духовно становище. Това е било един задълбочен християнски мистицизъм. При това Учителят още тогава осъзнавал духовната си мисия. От пастор Фурнаджиев узнах, че Учителят още в младите си години е проявил изключително задълбочаване във философските и общодуховните проблеми.
към текста >>

52. Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа? - Георги Томалевски (1897-1988)

Такива слушатели бързо, но мълчаливо се уверявали в неговото абсолютно и точно разбиране на цялата езотерическа концепция и неведнъж са изказвали мнение, че той е „готов“ за работник в теософското общество и „ценен сътрудник за разпространяване на теософските идеи“.
С особена увлекателност и със своите забележителни сравнения, той е успявал да направи духовния свят разбираем и приемлив. Често в тия разговори е говорил за кармическата връзка между членовете на дадено семейство и е разяснявал причините за дадени взаимоотношения. По такъв начин той е запалвал мъжделеещия светилник в душите на хората, които с увлечение слушали неговото слово. Тази многостранна негова дейност е била внимателно проследена и от духовни хора на възраждащото се по това време теософско учение. Като познавали по-добре от обикновените черковници структурата на световете, по начало взискателни към всичко, което се говори, те чули неща от Учителя, които в някои отношения напълно покривали теософската доктрина. Такива слушатели бързо, но мълчаливо се уверявали в неговото абсолютно и точно разбиране на цялата езотерическа концепция и неведнъж са изказвали мнение, че той е „готов“ за работник в теософското общество и „ценен сътрудник за разпространяване на теософските идеи“. Поради това свое уверение те уведомили ръководителите на някои от европейските теософски ложи, от които получили разрешение да привлекат Учителя в редицата на своите „добри работници“. Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят мисли и наново се чува доброто мнение и високата оценка за публичната дейност на Учителя в духа и стила на теософските идеи. С голямо внимание Учителят изслушал поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелал на ложата успех, но се отказал да стане сътрудник. Дълги години след тази среща в редица разговори с Учителя, както и от самите негови беседи стават ясни принципите на започнатото от него дело и онези съществени неща, които отделят учението му както от църквата, така и от теософията и източния йогизъм.
към текста >>

53. Необикновени прояви - Георги Томалевски (1897-1988)

Преди години една от сестрите, която по-късно стана квалифициран работник във висш научен институт, пристигна от Търново и се яви при Учителя да му съобщи със задоволство, че е завършила курса на гимназията и е освободена от цялата матура поради висок успех.
Необикновени прояви На няколко места в настоящата книга споменахме за голямата и мъдра въздържаност на Учителя да покаже нещо повече от това, което можеше да изкаже и направи, тъй като той изяви само толкова от своята богата същност, колкото ние учениците можехме да проумеем и приложим. Но въпреки тази сдържаност, имаше случаи, когато някои неща не можеха да останат незабелязани от очите на много от учениците му. Да споменем тук най-напред за един любопитен на вид простичък случай. Преди години една от сестрите, която по-късно стана квалифициран работник във висш научен институт, пристигна от Търново и се яви при Учителя да му съобщи със задоволство, че е завършила курса на гимназията и е освободена от цялата матура поради висок успех. По това време и най-големите отличници трябваше да се явят на зрелостен изпит по български език и литература. Този ден, в който сестрата се яви при Учителя, беше събота. Тя трябваше да замине за Търново на другия ден - в неделя, тъй като изпитът щял да се състои в понеделник. Учителят я изслушал най-спокойно и доволен от нейния успех, казал, че не е необходимо тя да заминава в неделята, а може да остане още един ден при своите близки. - Но, Учителю, как мога да остана в неделя, когато в понеделник рано в осем часа започва изпитът?
към текста >>

54. Любовта, която трябва да познаем - Георги Томалевски (1897-1988)

Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли любовта като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено.
В нея всичко е ясно и категорично. Ако има спорове между верующите дори от една и съща религия, това показва, че те сами още не са в светлината на любовта, която изключва противоречията. Не казвам, че спорът е нещо лошо, но в Христовата, сиреч в Божията любов той става излишен. Няма никакво значение каква служба заемаш и каква роля играеш върху арената на живота. Може да си свещеник, военен, писател, учител, философ или държавник. Може да си обикновен работник или занаятчия, поставиш ли любовта като основа на твоя живот, това, което ще направиш, ще бъде благословено. Носиш ли любовта в себе си и лук да режеш, ще бъдеш по-ценен, отколкото да си възпитаник на най-големия университет, но да вършиш работата си без любов. Безлюбисто е ад. Небето ще допусне да се изредят на сцената всички теории, учения, доктрини, режими и философски течения. Идват ли те без любов, ще се провалят. Времето ще ги отнесе и човечеството ще ги забрави.
към текста >>

55. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Човекът ще осъзнае своята божественост и ще стане съработник на Бога.
Но след този кипеж ще дойде Мирът, качество на Божия Дух — Той ще бъде победителят в края на всичко човешко. Хиляди съзнания днес се молят да дойде Царството Божие на земята, да бъде мир и братство на света. От дисонанса днес ще се роди новата хармония, която сам Духът ще наложи на света. Квартите и секундите ще се превърнат в терци и квинти. Слънчевият строеж на музиката ще замени лунния строеж на отраженията и нереалността в живота. Човекът ще осъзнае своята божественост и ще стане съработник на Бога. Строители и творци ще изпълнят опустошената земя и върху развалините ще цъфнат райски градини. Мечтата на будните хора през вековете предстои да се сбъдне. Сила и живот, радост и щастие ще бликнат от уморените сърца. Но идват новите хора на шестата раса — расата на светците, които ще населят земята. Тя ще заеме достойно мястото си в звездната симфония и нейният вопъл и дисонанс ще се превърнат в ангелска песен.
към текста >>

56. 59. ОТДЕЛНОТО И ОБЩОТО - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Такъв е явният случай с упорития работник на Новото Учение в Лондон Дейвид Лоримър, който навреме разбра заблудата на самозвания учител Михаил Иванов.
Започват да търсят изход ог това положение и мнозина днес се запознават за пръв път с Великото Учение за Любовта, Мъдростта и Истината, предадени в хиляди беседи и лекции от Мировия Учител Беинса Дуно. Много чужди страни вече го познават и търсят литература за него. Един ученик на Учителя, Михаил Иванов, замина за Париж в 1937 г. да предаде това учение на Франция, но за жалост обяви себе си за Мировия Учител и измами света. Но няма сила, която може днес да се противопостави на Великата Истина, дадена от Учителя, и хората, които се заблудиха от многобройните памфлети на тъй наречения Майкъл Айванхоу, търсят истинския Извор. Такъв е явният случай с упорития работник на Новото Учение в Лондон Дейвид Лоримър, който навреме разбра заблудата на самозвания учител Михаил Иванов. Българите трябва да знаят какво става тук и в чужбина с Новото Учение, защото Учителят каза: "Великата задача е да предаде това учение на българите, а тяхната задача е да го предаде на света." Едно велико задължение носи този народ и ако не го изпълни, го очаква тежка разплата. Едва сега виждаме началото на това възмездие за безотговорността, проявена от власт и църква. Младежта тръгна по чужди, опасни секти, вместо да се даде насъщният духовен хляб за развитието на силите и дарбите й. От целия квартал на братството остана само гробът на Учителя, а днес има претендент и за това последно парче земя, останало да напомня на хората, че тук е живял и работил Великият Миров Учител. Но Той каза, че не иска паметници и още не се знае ( делото е през май ) какво ще стане с гроба.
към текста >>

57. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

...Разумният, съвършеният е съработник на Бога (курсивът мой - К.З.), т. е.
Христос е изразил тази идея по следния начин: "Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Това подразбира: Придобиеш ли Разумното, това е живот вечен, понеже Бог е Велика Мъдрост, Велика Разумност." Разумното, мъдро използване на Божествения потенциал у човека предполага и правилно отношение към благата на живота: "Доколкото човек се намира в правилни отношения към великите закони на Бога, дотолкова може да се ползва от благата, които Той изпраща. ...Ако сте разумни, ако живеете съобразно със законите на Разумната Природа, може да измените вашата съдба. ...Разумният, съвършеният е съработник на Бога (курсивът мой - К.З.), т. е. работи в съгласие с великите закони на природата, на битието." б) Мъдростта като източник на светлина и знание "Трябва да се отвори път за едно висше знание, което ще ни донесе непосредствена връзка с принципите на живата природа. То ще даде нови методи и възможности на науката, ще отвори нови пътища за изследване." "И когато говорим за Божествената Мъдрост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното пространство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъдростта.
към текста >>

58. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца.
Дори и да е загубил нещо ценно и скъпо по пътя към Истината, то ще му бъде възвърнато с лихвите, ако е успял да отстои убежденията си: "Ако възлюбиш Истината, ограниченията ще се премахнат: всички ваши изгубени вещи ще се върнат, всички ваши разрушени чувства ще се върнат, всичко, каквото сте изгубили, ще се върне. Ще се върнат при вас всички онези, които ви обичат, и ще видите всички, които ви любят. Като намери мъртви, Истината ги оживява. На страдащия отмахва страданието" (Учителят П. Дънов). Познанието на Истината е и залог за свободно и пълно творческо сътрудничество на човека в помощ на Бога, Който твори непрекъснато. Такава духовно издигната личност определяме като съработник на Твореца. Човекът, който е познал Истината и я е направил неизменна, неотделима част от живота си, се превръща в сътворец на Божеството, в съучастник - в най-извисения смисъл на понятието - във вечното космическо пресътворяване и обновление. Той вече разполага със свободата да твори до края на Вечността. Ето и поантата на тези размисли в учението на ББ, поднесено ни като небесен дар от Учителя П. Дънов: "Чрез Истината ние можем да излезем из рамките на временния живот, на смъртта и да влезем във вечната свобода." Достоен финал на апологията за Истината като Божествен принцип във Вселената!
към текста >>

59. Учението на Учителя Петър Дънов за СВОБОДАТА - Константин Златев

То го е превърнало неусетно в свободен човек - съработник на Бога, участник на най-високо равнище в осъществяването на непостижимия План за Творението.
Той - поелият по стръмната пътека на окултното ученичество - познава великолепно вечните и неизменни закони на Всемира и винаги се съобразява с тях. На първо място в своята ценностна система пилигримът по духовния Път поставя предоставянето на своето "аз" на Божественото, така че във всеки миг от живота му Бог да се проявява чрез него. Както казва и ап. Павел: "Не аз, а Христос в мен." Единичното се разтваря в Цялото и без остатък подчинява своята воля на Волята на Всевишния. Смирението му е помогнало да се отърси завинаги от всички излишни слабости и недостатъци на стария човек. То го е превърнало неусетно в свободен човек - съработник на Бога, участник на най-високо равнище в осъществяването на непостижимия План за Творението. е) с висшата природа у човека Християнската философия в своя онтологически ракурс разкрива същността на телеологията - концепцията, утвърждаваща, че всичко сътворено е целесъобразно, плод на една велика Разумност. От същата тази Разумност като от непресъхващ вселенски Извор бликат всички постижения на Духа, стаени в нея като потенциал на вездесъщото Проявление. Свободната воля на безчетните същества в Космоса пък е тази, която би могла да отприщи Извора на Сбъдването и да вдъхне живот на цялата красота и величие, скрити в него и очакващи мига на своето възхождане в душите на поелите вечния Път на Духа. Пробудената висша природа у човека създава най-благоприятните условия за постигане на пълна духовна свобода.
към текста >>

60. VIII. Гносеологията на Петър Дънов - Константин Златев

В този смисъл учението на ББ има за цел да събуди в личността такава насоченост на мирогледа, че той - хомо сапиенс - да гледа на себе си като проявление на Великото Начало в живота, да се научи да се чувства като клетка или орган на Божия вселенски организъм и като съработник на Живата Разумна Природа, заедно с всички останали разумни и извисени духом същества.
Следователно всеки от нас е призван да изследва законите на тази всеобхватна космическа мисъл и да й даде ход в себе си. Заключението от изнесеното дотук е, че Новото учение има за задача, като проучи законите на трите свята, да ги приложи за благоденствието на човечеството в настоящето, за да може то да живее разумно и щастливо тук и сега. Решаващ компонент от тази задача е да бъдат внесени светлината на Божествения и силите на духовния свят във всекидневния живот. В храненето, ходенето, движенията, спането, говоренето, дишането и отношенията с всички живи същества; в мислите, чувствата и постъпките - във всички тези процеси и действия да изгрее светлината на Божествената наука, на това прастаро и вечно актуално Учение, за да започне човек да живее като действително разумно същество в хармония с целия Космос. Тъй като никой не живее за себе си. В този смисъл учението на ББ има за цел да събуди в личността такава насоченост на мирогледа, че той - хомо сапиенс - да гледа на себе си като проявление на Великото Начало в живота, да се научи да се чувства като клетка или орган на Божия вселенски организъм и като съработник на Живата Разумна Природа, заедно с всички останали разумни и извисени духом същества. От позициите на тези разсъждения Новото учение не бива да бъде оценявано като теоретична база за онези духовни движения и течения, които изучават космическите истини откъснати от настоящето, от физическия живот във владенията на материята. То ни показва как да внесем духовните импулси във всекидневния ни живот и да го обновим по пътя на Доброто. И затова имаме всички основания да заявим, че Новото учение - учението на ББ в съвременната епоха - е за конкретното духовно познание и няма нищо общо с абстрактните философски системи, били те материалисти- чески или идеалистически. То има за главна задача да обнови живота, да внесе в него повече разбиране, разумност и светлина, за да предпазва хората от повтарянето на старите грешки.
към текста >>

61. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

По думите на Учителя на ББ в нашата страна човек се превръща в "съработник на Природата и служител на Бога в най-висшия смисъл на думата".
Възкресението е дар от Бога. За него Учителят П. Дънов казва: "Възкресението - това е последната степен в развитието на човека. Тук се завършва човешката еволюция. Тук човек става рав- ноангелен." При тази степен от издигането на съзнанието то придобива космическа всеобхватност. По думите на Учителя на ББ в нашата страна човек се превръща в "съработник на Природата и служител на Бога в най-висшия смисъл на думата". Едно от най- съществените следствия от Възкресението е свързването на долните тела на личността - физическо, етерно, астрално, ментално и причинно, с Духа. Човек навлиза като цялост в най-извисените селения на Божествения свят и всички негови тела (принципи или носители на съзнанието) започват да функционират в пълна хармония, т. е. в единство. По своята същност Възкресението представлява напускане веднъж завинаги владенията на смъртта и овладяване на закона на будността. Премеждията, през които преминава устременият към Възкресението окултен ученик, надминават по своята интензивност и дълбочина всичко, преживяно от него до момента.
към текста >>

62. V. ДУХОВНИЯТ УЧИТЕЛ - Константин Златев

Неподвластен на времето и пространството, надмогнал всички условности на материалното битие, Учителят на Мъдростта е истински съработник на Бога.
Напротив, Учителят знае, че е изпратен между тях да им служи, така както служи и на Небесния Отец – беззаветно, безусловно, до край. Единствената воля, която следва, е тази на Създателя. Единственият глас, който слуша, е този на безмълвието. В тишината на вътрешния си мир той открива всички велики истини на Вселената. В мълчанието си се огражда с непробиваема броня спрямо козните на врага и празната суета на невежеството. Неподвластен на времето и пространството, надмогнал всички условности на материалното битие, Учителят на Мъдростта е истински съработник на Бога. Няма сила, която може да го отклони от пътя му. Природните закони не са в състояние да го подчинят, вятърът на промяната е безпомощен дори да разклати пламъка на преданото служение, извиращ безспирно от горящото му в самоотвержена обич към всичко живо сърце. Истинският духовен Учител не поражда кармични последствия с действията си. Нещо повече, като правило той поема кармичния товар от плещите на мнозина. Колкото е по-издигнат по стълбицата на духовната еволюция, толкова повече същества е способен да облекчи за сметка на собственото си натоварване.
към текста >>

63. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Такъв, какъвто Бог те е родил и те е изпратил на това прелюбопитно и твърде, твърде дълго пътешествие във владенията на материята, за да натрупаш безценен опит и да се завърнеш при Него като достоен съработник в общото Дело.
Подчертаваме отново – духовното пречистване. Тялото може да бъде мръсно, гладно, изнурено, дори безнадеждно болно или осакатено, но в същото време в него да живее мощен и пречистен дух. Нещо повече, понеже именно житейските изпитания каляват, пречистват и извисяват безсмъртното духовно начало, то тяхното наличие – съчетано задължително с дълбоко смирение, осмисляне и благодарност към Всевишния – за мъдрия, зрелия духом ученик на Божественото учение се явява сигурен трамплин към еволюционен скок. Скок, който съдържа в себе си заложена и кристалната чистота на неговата най-фина душевна тъкан. Никак не е лесно да си в света и да се опазиш чист. Такъв, какъвто Бог те е родил и те е изпратил на това прелюбопитно и твърде, твърде дълго пътешествие във владенията на материята, за да натрупаш безценен опит и да се завърнеш при Него като достоен съработник в общото Дело. Проблемът не се решава чрез бягство от светското, сиреч от безбройните съблазни и изкушения на т. нар. цивилизация. Истинската задача на кандидата за ученик, а и на онзи, който е поел по пътеката на посвещенията, е да понесе на гърба си кръста, отреден му по заслуги и възможности от Господарите на кармата, и да достигне финала на земното си приключение, без да го захвърли или дори да го изпусне за миг. Колкото и пъти да се спъне и да залитне, колкото и пъти да се сгромолясва обезсилен от тежестта на товара си, винаги да намира сили да се надигне и да продължи. Абсолютната чистота има своята цена.
към текста >>

64. XII. ВЪТРЕШНИЯТ МИР - Константин Златев

Придобилият такова равнище на духовна еволюция се превръща в съработник на Твореца на видимия и невидимия свят.
“ (Учителят П. Дънов). А това е, както е известно, живот вечен, защото в него и чрез него си познал Всевишния и си се изпълнил навеки с Неговата благодат (ср. Йоан 17:3). И нещо повече – разкрил си извечното Му присъствие в самия себе си и си му предоставил възможността да се прояви посредством теб самия в пълнота. Така оживява Бог в човека и го прави равнобожествен. Придобилият такова равнище на духовна еволюция се превръща в съработник на Твореца на видимия и невидимия свят. На него биват възлагани задачи от космическа значимост. Разкриват му се тайните на Сътворението, смисълът на Битието, насоката на великото вселенско Развитие. Той и Създателят са Едно. Обратното също е вярно: „Нямаш ли вътрешен мир, ти не можеш да растеш духовно“ (Учителят П. Дънов). Изгубил си здравата основа – за момента или като тенденция.
към текста >>

65. XVII. ЖЕРТВАТА НА УЧИТЕЛЯ И НА УЧЕНИКА - Константин Златев

Крайният резултат е този, че се превръщаш в равнобожествен и съработник на Бога в цялото Битие.
Колкото повече се жертва, по-умен става, по-силен става, по-добър става. Добрите хора са се жертвали, затова са силни.“ В контекста на тези думи на великия Посветен прозира духовният закон, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш. А върхът на жертвоготовността бива разпознат по величината на придобитата и раздадена от окултния ученик Божествена Любов: „Ти сега трябва да учиш жертвата какво е, защото Любовта по това се познава“ (Учителят П. Дънов). Поредицата от благородни, целенасочени и конструктивни жертви, очертаващи пътя на окултния ученик и осветяващи неговия духовен хоризонт с меката светлина на съвършенството, довеждат до пълноценна, цялостна и триумфална проява на Божествената искра, заложена в душата му. Ако пожертваш всичко, получаваш Всичко. Крайният резултат е този, че се превръщаш в равнобожествен и съработник на Бога в цялото Битие. б) външна: Външната страна от жертвата на окултния ученик е съсредоточена в необходимостта той да надмогне решително предизвикателствата и изкушенията на социалната среда, да преодолее достойно изпитанията на земния живот и да даде в крайна сметка своя личен принос за изпълнението на Божия план както за самия себе си, така и за човечеството като цяло. Този аспект от неговата жертва е породен от сблъсъка на индивидуалността му с условията на действителността, в която живее. Неговата пробудена душа му нашепва тихо, ала достатъчно ясно, че всичко, което му се случва по време на съществуването му в материята, е урок – по-малък или по-голям, но винаги важен за неговата духовна еволюция. Разглеждайки жизнения път на ученика като реализация на един по-висок по степен на съзнателност сценарий (изработен преди земното въплъщение на личността от нейния духовен водач и Господарите на Кармата, със съгласието на самия въплъщаващ се), Учителят П.
към текста >>

66. XX. ВИСОКИЯТ ИДЕАЛ - Константин Златев

Ти се превръщаш в съработник на Бога, т.е.
От Него започва всичко и в Него в крайна сметка се завръща. Той е Началото и Краят, алфата и омегата на всичко съществуващо (ср. Откр. 1:8). Затова и не би могло да има висок идеал без Бога, без отчитането на Неговото присъствие във Всемира. Високият идеал, когато се превърне в начин на живот, фокусира всичките ти мисли, чувства и дела в един непобедим, всепроникващ лъч на просветленото и неустоимо мощно съзнание. Ти се превръщаш в съработник на Бога, т.е. в Сътворец наред с Него навред във Вселената. Целият ни земен живот е предметно обучение. С каквото и да се заемем, каквото и да вършим, ако образец ни бъде Божественото съвършенство, рано или късно ще постигнем поставената цел. Това именно има пред вид Учителят Петър Дънов (Беинса Дуно) с думите си: „Целият свят около нас – това са все задачи, които Господ е предоставил на нас да разрешим. В каквото и положение да се намираме, трябва да имаме за идеал Господа.“ Житейските задачи биват по-лесни и по-трудни, ала всички те водят към научаването на безценни уроци за душата.
към текста >>

67. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Музикално надареният пък може да бъде преобразен и да стане ентусиазиран строителен работник.
Тогава някой от върховете на властта си спомня за онзи дързък младеж, който приема риска да бъде преводач на американката Ада Рай при една неофициална среща в Борисовата градина. Новите управници виждат в негово лице подходящия човек, способен да оглави Централната комисия по трудови норми към профсъюзите. Крум приема тази длъжност и много скоро, благодарение на неговите умения и настойчивост, в страната ни се изграждат професионалните училища. Не е лесно да убедиш материалисти, че всеки млад човек има своеобразни качества и дарби, с които трябва да бъде съобразена неговата професионална ориентация. В онези години властва теорията, че от един младеж с математически наклонности чрез обучение при подходящи условия е възможно да се създаде прекрасен поет или журналист. Музикално надареният пък може да бъде преобразен и да стане ентусиазиран строителен работник. Тази теория впоследствие се наложи и даде удивителни, но и парадоксални резултати всестранно надарени личности, които дадоха облика на нашето общество под званието „специалист по всичко." Кой от нас не се е възхищавал от образоваността и високата култура на бояджиите например? Крум обаче не е адепт на Лисенковата теория. Като психолог, добър астролог и френолог той има други схващания. Той знае, че ако един орган, респективно дадени качества в човека, са по-силно развити, те изискват съответно и по-голяма активност. От Учителя знаем, че дългите ръце обичат да се протягат и да пипат, понякога и в чуждите джобове.
към текста >>

Величествена Рила ми каза, че съм платил един свой дълг." Пред възможността да получи министерски пост или да стане обикновен строителен работник, той ще избере свободата на човека между обикновените хора.
" Вено отговаря по следния начин: „Белият цвят отразява пълния спектър на слънчевите лъчи, без да ги задържа в себе си. Белите братя са като белия цвят не задържат материалните блага за себе си, а ги отразяват в света за обща полза." „След това обяснение, не ми зададоха повече въпроси относно принадлежността ми към Братството." завърши разказа си Вено. Когато профсъюзите загубват независимостта си от държавата, той разбира, че неговата дейност, колкото и да е висок постът, който заема, няма да бъде вече ефикасна и полезна за обществото. Затова отказва да приеме направеното му предложение, напуска работата си в профсъюзите и заминава за Рила. При Седемте езера си наранява крака: „Кръвта, която изтече, сне от мен една тежест каза той. Величествена Рила ми каза, че съм платил един свой дълг." Пред възможността да получи министерски пост или да стане обикновен строителен работник, той ще избере свободата на човека между обикновените хора. В строителната бригада започва работа като подчинен на шестнадесетгодишно момче и смирено изпълнява нарежданията му. Оръжията, с които ще пази свободата си сега, са чукът, лопатата и мистрията. И той внимателно ги избира и подготвя. „Мистрията трябва да е от добра стомана и абсолютно гладка. Иначе лепи и завлича цимента." Той я купува на старо и внимателно я почиства, та да блести.
към текста >>

68. Къде е щастието? - Крум Въжаров (1908- 1991)

Нека погледнем на светналото от радост лице на работника, току-що свършил работата си, току-що изработил, сътворил нещо, без почти да очаква нищо от него; нека погледнем, вникнем в душата му, и ще почувстваме, че е щастлив.
Как, нали определихме щастието като задоволяване на висшата природа; и нали и ученият, и художникът, и писателят, и скулпторът, и музикантът я задоволяват привидно? Защо тогава не са щастливи? Навярно са задоволили само част от висшата природа. Задоволили са я непълно, и затова страдат. Щастието, както по-горе определихме, се постига само при пълното задоволяване на висшата природа. Нека погледнем на светналото от радост лице на работника, току-що свършил работата си, току-що изработил, сътворил нещо, без почти да очаква нищо от него; нека погледнем, вникнем в душата му, и ще почувстваме, че е щастлив. Нека хвърлим поглед на кърмещата майка - и сияещото й лице ще ни заговори за мира, доволството, блаженството, щастието, що царува в душата й. Нека се помъчим и си представим лицата на християнските мъченици, горени на клада; нека си представим всички тези, които са страдали, които страдат, които биват подлагани на най-жестоки измъчвания, задето стоят за идеите си, задето без страх засвидетелстват истината и искат по-голяма справедливост. Ще видим, че те ще възкръснат в нашето въображение леко усмихнати, сияещи. Звездата на щастието и при най-големите лишения и страдания грее на тяхното лице тогава, когато би трябвало лицата им да изразяват най- голямо страдание. И ние се питаме защо.
към текста >>

Работникът, изработвайки предмет старателно, с любов, не за пари, дава от себе си, жертва, дава от силата, енергията си.
И ние се питаме защо. Ученият, музикантът, художникът, творящи за себе си, жертват ли? Дават ли нещо на другите? Не. Не, защото алтруизмът (даването) и егоизмът се изключват помежду си. Те са егоисти, защото не творят безкористно, защото творят за награда. Работникът, изработвайки предмет старателно, с любов, не за пари, дава от себе си, жертва, дава от силата, енергията си. Дава от търпението си, без да очаква възнаграждение. Майката, кърмеща детето си, дава от жизнената си сила, без в момента да очаква нищо от детето си. Тя го кърми, жертва се за него, защото го люби. Умиращият на кладата за идеала си жертва най-скъпото, което човек има, жертва живота си, без да чака възнаграждение. При всички тях виждаме, че има даване, жертване, без оглед на възвръщане.
към текста >>

69. Искам само свободното ви време - Крум Въжаров (1908- 1991)

В беседата „Работникът и неговата прехрана“ Учителят казва: „Всеки човек трябва да работи!
Искам само свободното ви време В беседата „Работникът и неговата прехрана“ Учителят казва: „Всеки човек трябва да работи! “[79] Във връзка с това Крум Въжаров разказва: „Учителят ни стимулираше да работим, да учим, да израстваме. Той ни казваше: „За школата искам само свободното ви време, всеки трябва да работи — да има занаят, професия.“ Ставахме сутрин много рано за започване на школните лекции. Играехме гимнастиките и всеки отиваше да работи. Вечер, като се върнехме, се събирахме на малки групички - пеехме, свирехме, общувахме по братски. На Изгрева с музика
към текста >>

Работникът и неговата прехрана, Сила и живот, XI серия, неделни беседи, 13 май 1928.
Той научил братята на този занаят. Крум Въжаров ми е казвал, че министри са чакали ред за „дъновистката строителна бригада“, защото те са работели най-добре, най-съвестно и всичко са изпълнявали по най-високия идеал. Крум Въжаров ни е казвал, че ние трябва да се научим тук, на Земята, да работим с най-твърдата материя, защото това, което изградим и положим като основа тук, не можем да го направим в другите светове. И така, с мозайките и основите, които братята изградиха на много от възловите сгради и министерства в София, те с много любов и с ясно, високо съзнание положиха една твърда основа за бъдещо израстване. [79] Учителят. Работникът и неговата прехрана, Сила и живот, XI серия, неделни беседи, 13 май 1928. 15 с. [80] Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 55 с.
към текста >>

70. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

Той беше предан, всеотдаен работник на Божията нива.
Приятелите от Норвегия също поканиха наши музиканти. По-късно те бяха канени от Ардела Натаниел в Сан Франциско и от Филис Торп в Сент Луис. Сега може да се каже, че музиканти от Братството пътуват навсякъде и музиката на Учителя звучи по цял свят. В мое присъствие един англичанин попита Крум: „Вие какво сте написали? “, а той му отговори: „Аз не обичам да пиша за нещата, аз просто ги правя.“ Крум имаше изключителната способност да планира и да реализира проектите. Той беше предан, всеотдаен работник на Божията нива. Често казваше, че лазерният лъч има голяма пробивна сила. Следвайки съветите и напътствията на Учителя, той беше успял да постигне силата на лазерния лъч в мисли и действия. Крум мълчеше и работеше интензивно, учеше ни как да имаме силна мисъл, да бъдем целенасочени, без отклонения, за да успяваме в начинанията си. Крум на дело показа как един мълчалив и скромен ученик изпълни задачата да разпространи учението на Учителя. Според Миша Левин от Москва: „Бате Крум си беше поставил задачата да предаде учението в други страни и на първо място в Русия.
към текста >>

71. Литература - Крум Въжаров (1908- 1991)

Работникът и неговата прехрана, Сила и живот, XI серия, неделни беседи, 13 май 1928.
78 Учителят. Точността, общ окултен клас, 8 април, 1923. Русе: Печатница Малджиев. 15 с. 79 Учителят. Работникът и неговата прехрана, Сила и живот, XI серия, неделни беседи, 13 май 1928. 15 с. 80 Учителят. Трите живота, общ окултен клас, 1922. София: Литопечат, 1942. 55 с.
към текста >>

72. Господи, в мене две мисли няма да има ... - Влад Пашов (1902- 1974)

Господи, в мене две мисли няма да има – само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух – да извършва Твоята велика Воля и през всичките векове да бъде съработник с Тебе и да служа с Тебе заедно.
• 1125 • Господи, в мене две мисли няма да има – само един свещен ум, само едно сърце, чисто и свещено, само една свещена душа, един дух – да извършва Твоята велика Воля и през всичките векове да бъде съработник с Тебе и да служа с Тебе заедно.
към текста >>

73. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Може да бъде научен и търпелив работник, дълбоко и с постоянство да изучава и да изследва всеки въпрос, поставен пред него.
При добри аспекти имаме човек, който обича и държи за реда и порядъка. Има задълбочена мисъл и обикновено е добър математик, способен е да приема големи и отговорни задачи, които с успех завършва. В обещанията си се проявява с точност и изпълнителност във всичко. Той няма отношение към вкусовите възприятия и към всичко, което може да се приеме като храна, поради което има по-слабо тяло, мускулите му са в ограничен размер - мускули за работа, но не и за красота. В отношенията си с хората е коректен и изпълнителен. Може да бъде научен и търпелив работник, дълбоко и с постоянство да изучава и да изследва всеки въпрос, поставен пред него. Разбира добре, че светът пред него е една съвкупност от загадки, които трябва да разрешава. При липса на аспекти имаме човек, който няма отношение към реда, изпълнението на задачите, а светът за него е блед и безинтересен. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С УРАН Влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека, а това на Вулкан - към сърцето. Затова при съвпад нервната система е много напрегната, което се отразява на сърцето и човек често чувствува известна тежест около сърдечната област, която не е опасна. При други добри аспекти имаме човек със здрава нервна система, които спокойно и с търпение понася, каквито и да било случки изненади.
към текста >>

74. От 15 октомври до 30 ноември: Храна — видове храни. Рисуване. Изрязване и картонаж. Есен. Зимни приготовления - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Ако до сега не сме взели за дърваря и миньора, за работника и земеделеца, нека имаме пред вид тези тъй интересни теми със социален характер.
Храненето в училище е важен момент от възпитателната ни работа. И тъй, неусетно детската игра преминава към творчески ентусиазиран живот. Наред с всичко ще вземаме нужния образователен материал, оцветен с песни, приказки и стихотворения, които тъй много родителите очакват да чуят от устата на своите деца. « Към средата на ноември, запознати с всичко по-характерно около есента, проникнали по възможност в социалния живот, наред с игрите и песните, ще спрем вниманието си върху отделните детски характери. От голямо значение за възпитателната ни работа е да имаме индивидуален дневник за всяко дете, отбелязващ по-специалните прояви и интереси. Ако до сега не сме взели за дърваря и миньора, за работника и земеделеца, нека имаме пред вид тези тъй интересни теми със социален характер. С примери и приказки ще запознаем децата с живота. Студените дни ни напомнят за топлите дрехи и шушони (кой ги произвежда и как). Зимни приготовления — зимнина, печки, въглища, дърва и дрехи. Според условията и мястото, където работим, ще се справяме с работата.
към текста >>

75. От 1 март до 30 април: Пролет и Великден. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Запяваме за пристигащата пролет, за връщащите се птички, за поточето, за трудещия се работник и неуморния земеделец.
От 1 март до 30 април Пролет и Великден На първи март всички деца получават мартенки за здраве и радост, семена за градината, арпаджик, чесън, салати и пролетни цветя. Запяваме за пристигащата пролет, за връщащите се птички, за поточето, за трудещия се работник и неуморния земеделец. Започваме работа в градината. Ако случайно училището не разполага с двор, то ще бъдем принудени да се обърнем към някои от съседните другарчета, с молба да ни оставят временно на разположение една две лехи от тяхната градина. Ако групата ни е голяма, а мястото малко, то опита ни учи да се работи на части от по няколко деца. Освен това, в саксии, чаши или чинии, можем да си посадим в стаята: кокиченца, минзухари, леща, фасул, дръжки от моркови и др. Децата обичат да наблюдават растящите растения, проучвайки ги.
към текста >>

76. 21.09.1990 г. - разговор със Сава Калименов - Сава Калименов (1901 - 1990)

в София като печатарски работник и като работещ в започнатата от нас с Влад печатница, в която имахме само буквите и нареждахме сп.
Моята идея беше да правим комуна. Обаче комуна не на основи на революционната тактика, а върху основа на едно християнско съзнание, въз основа на Христовото учение, въз основа на учението на Учителя Дънов. Замислихме там с Влад Пашов да направим подобна комуна, обаче се явиха малко по-късно някои пречки, които не ми позволиха да действам свободно, останах с вързани ръце. След неуспеха реших да се върна в Севлиево. Престоях 4 год. в София като печатарски работник и като работещ в започнатата от нас с Влад печатница, в която имахме само буквите и нареждахме сп. „Житно зърно“ и „Беседи“ на Учителя. Там научих есперанто. Севлиево се е изявило като един център, макар и малко градче, но с много будна интелигенция, която е сложила основите на книгопечатното дело, макар и в един много малък мащаб. Доколкото ми са сведенията, дядото на Мара Белчева издал православно църковно пеене. Тук го е работил, но печатането е ставало на Запад.
към текста >>

Работникът на Запад прави това.
Определях дяловете в зависимост от това кой колко е работил и според заслугата. Най-много съм дал на един, който беше на машината - 120 000 лв. На други по 20, 30, 50 хиляди. Аз им ги дадох да станат съдружници. Де факто това е мини социализъм. Работникът на Запад прави това. То е по-разумно и дава ефект. Една работничка се зажени, дадох й 35 000 лв. Последните години нашето предприятие се разрасна много и като книгоиздателство, и като книжарница. А печатахме литература за учащи, класическа литература и съвременна, които се изучаваха в училищата. И особено като започна войната доставяхме книги на книжарите в Македония, в Беломорска Тракия.
към текста >>

Първият ми работник се привърза много към мене, но му въздействаха от партията.
Последните години нашето предприятие се разрасна много и като книгоиздателство, и като книжарница. А печатахме литература за учащи, класическа литература и съвременна, които се изучаваха в училищата. И особено като започна войната доставяхме книги на книжарите в Македония, в Беломорска Тракия. Работата вървеше добре. Имахме добри материални условия. Първият ми работник се привърза много към мене, но му въздействаха от партията. По едно време го накараха да напусне и мислеха, че ще остана с вързани ръце. Качих се аз на машината. Когато той напусна, не ми е искал парите, но аз му ги наброих. Към него единствено имах най-голяма привързаност и признателност. Казва се Стефан Касамаков.
към текста >>

77. Търпението — първо стѫпало на Любовьта - Георги Радев (1900–1940)

Ала за да се подготви човѣкъ да стане съработникъ на тия велики Братя, трѣбва безъ друго да притежава това основно качество — търпението.
И никога, може би, не е било тъй необходимо добритѣ и съзнателни хора въ свѣта да си подадатъ взаимно рѫка и да отправятъ едни къмъ други мисълъ за вѫтрешно обединяване. Възвишенитѣ сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, търсятъ съработници за новата култура — хора съ чисти сърдца и свѣтли умове. Мислите ли, че тия същества ще слѣзатъ на земята въ плътъ и кръвъ, да уреждатъ човѣшкитѣ работи? Сами тѣ нѣма да слѣзатъ, но ще се изявятъ чрезъ готовитѣ за работа хора, които живѣятъ на земята. Тѣ и сега се изявяватъ по много начини въ свѣта, и сега работятъ за повдигане на човѣчеството — всички велики учени, поети, музиканти, художници съ проводници на тѣхната творческа мисълъ. Ала за да се подготви човѣкъ да стане съработникъ на тия велики Братя, трѣбва безъ друго да притежава това основно качество — търпението. Защото той ще срещне въ живота си много противоречия, ще се сблъска съ много мъчнотии, съ много трудни задачи, съ които ще трѣбва да се справи. Това съ все ребуси, които ще трѣбва да реши главно чрезъ търпението. Нима сиромашията, отъ която толкова хора се оплакватъ днесъ, не е единъ ребусъ? Защото има една сиромашия, която е смислена и желателна за всички. Само при този видъ сиромашия човѣкъ изработва своето търпение.
към текста >>

78. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

И аз бих искал да съм работник по траверсите някъде по орбитата на планетата... Като срещна локомотива с влака му от вагони, понесен в този планетарен устрем... като чуя железния кон да кара хълмовете да ечат с това свое пръхтене като гръмотевица, да тресе земята с копита и да хвърля огън и пушек от ноздрите си, започва да ми се струва, че земята си е намерила човешка раса, достойна да я обитава.“ - Следващата спирка Конкорд джънкшън!“- казва кондукторът и престава да се обляга.
Току се покажеш за минута-две на открито, където лъщи някакво светло езеро или езерце, нормално за всяко място по света, но толкова незначително тука, че няма име; току ти се мерне набързо някакъв далечен градец с чистите си бели къщи и студени площади, със стегнатата си новоанглийска църква и училището си; след това фър-р-р-р-р! кажи-речи, преди да си ги видял, идва същата тъмна картина: осакатените дървета, дънерите, стволовете, застоялите води - толкова прилични на предишните, че ти се струва, че са те пренесли назад по магически начин.“ И ето едно изскачане от гората, и вместо поле - пред очите ти на юг застинало мъртво езеро с кашкав сняг по бреговете, овално, сетне кръгло, сетне елипсовидно и тупа-тупа-тупа-туп! - пак стволове. - Какво беше? - Уолденското езеро. Отминава за миг, но очарователното описание на Торо тупа в главата ти: „Финчбъргската линия докосва езерото на сто метра южно от колибата ми и аз отивам до селото по трасето й, и това трасе ме свързва със света. Мъжете от то варните влакове, които минават целия маршрут, ми кимат като на стар познат; толкова често минават край мен, че мислят, че съм жепе служител, и е вярно. И аз бих искал да съм работник по траверсите някъде по орбитата на планетата... Като срещна локомотива с влака му от вагони, понесен в този планетарен устрем... като чуя железния кон да кара хълмовете да ечат с това свое пръхтене като гръмотевица, да тресе земята с копита и да хвърля огън и пушек от ноздрите си, започва да ми се струва, че земята си е намерила човешка раса, достойна да я обитава.“ - Следващата спирка Конкорд джънкшън!“- казва кондукторът и престава да се обляга. - Вашата спирка, сър. Изглежда, че ще е като една от тези спирки сред гората, където никой не слиза и не можеш да повярваш, че някой ще се качи. Влакът подвиква и прекосява шосето, без никакви рампи, без полицай, без знак; само една груба извита дъска, на която е написано с боя: „Като удари камбаната, внимавай за локомотива!“ Фучи нататък, гмурка се през горите, показва се на светлото, трополи над крехки арки, тътне върху тежката земя, стрелка се под дървен мост, който лови светлината му за миг, внезапно събужда всички задрямали гласове на главната улица, спуска се безотговорно през средата; занаятчии работят, хора се навеждат през врати и прозорци, момчета пускат фърчила и играят на топчета, мъже пушат, жени шушнат, бебета лазят, свини грухкат и уплашени коне се мятат напред и се изправят на задни крака до самите релси, ей тук! и давай, давай, давай! откъсва се лудата хала на локомотива с вагоните и пръска във всички посоки горящи искри от огъня на цепениците в пещта; скърца, съска, крещи, пъхти; докато накрая жадното чудовище спира под навеса да пие, раздвижват се хора по перона и ти имаш време да си поемеш дъх, преди да слезеш. Домът на Емерсън не е музей, но вещите му са запазени с определеното намерение рано или късно да бъдат съхранени за поколенията. През 1892 година - десет години след смъртта му - за тях се грижи дъщеря му Елен и когато и тя умира, семейната им къща става собственост на Паметната асоциация на Ралф Уалдо Емерсън.
към текста >>

79. Борис Николов - Георги Христов

И така, в очите на Жечо, Борис вече е достигнал съвършения модел на селски работник.
Човек усеща приятно краката си върху гладката кожа, вместо върху острите камъчета по двора. При появата на всеки нов чифт сандали, Жечо поглежда с нажалени очи и с отпуснати бърни към краката на новообутия щастливец и почва да нарежда жалбите за тая чудесна работлива кобила, която така бързо напуснала този свят. Кой знае защо, но и у мене се пренесе тази жалба. Аз си представих как Жечо, който знае да използва всичко най- рационално, е карал бедното животно да работи толкова много, че то най-после е решило да намери спасение само като напусне този мъченически свят. Гледа Жечо простряната кожа, поглежда сандалите и леко въздъхва. И така, в очите на Жечо, Борис вече е достигнал съвършения модел на селски работник. Още повече сега, когато със своето майсторство по сандалите той го освобождава от тежката мисъл, че трябва да купи осем чифта сандали от карнобатския пазар. Жечо често го сочи като пример за подражание и възхвалява идеите на Бялото Братство, само ако са изявени по този начин. Смешна, но мила и самодоволна е неговата физиономия в тия часове.“ Днес, когато описвам Борис, иска ми се той и ние всякога да сме както тогава в Ачларе. Иска ми се всякога да гледам широкия жест на ръцете му, равния му спокоен вървеж, детската му усмивка и оня трепет в неговия израз, който винаги ми е напомнял неговата готовност да служи на великото и безкрайно начало, което ни събра тук, в това село. Искам да запомня Борис с тоя чист устрем в любовта към нашия идеал, със замаха, който придружава всяка негова работа, а после неговия предан и кротък вид в тишината на молитвения час, когато тия яки ръце са прибрани смирено под мълчаливото тържество на звездния купол.
към текста >>

80. Жорж (Георги) Радев - Георги Христов

Богат е животът на човек, който едновременно е горд духовен аристократ, невероятно много начетен, проникновен окултист и астролог, математик и естет, а тука одърпаничък селски работник, затруднен как да се справи с една упорита крава, която често ни създава неприятности.
Жорж (Георги) Радев „Ачларе. Летен работен ден. На това място ще кажа нещо за Жорж Радев. Жорж може да бъде разглеждан в много аспекти, но нека да го видим като член на Ачларската комуна. Богат е животът на човек, който едновременно е горд духовен аристократ, невероятно много начетен, проникновен окултист и астролог, математик и естет, а тука одърпаничък селски работник, затруднен как да се справи с една упорита крава, която често ни създава неприятности. Жорж - този фин французин, веднъж трябваше да вършее на хармана. Вършитбата става с диканя96 , която тук се тегли от чифт крави, които, кой знае защо, ужасно се ненавиждаха. Жорж държи в ръка тъничка пръчица и с предпазливи стъпки, за да не нарани крака си, вежливо подканя животните да вървят напред и да не се мушкат, но рогатите недружелюбни животни така упорито се дърпат и си нанасят удари, че Жорж е принуден да употреби и малко по-груби изрази. От време на време го чувам да казва: - Ех, неразбрани, вие такива! Че защо е това? Има ли смисъл да се бодете така?
към текста >>

81. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Отидохме там, но се оказа, че със средствата, които изкарва работникът, едва може да преживее ден за ден.
Ние замисляхме да си създадем стопанство, там да работим, там да учим. Но нямахме наши средства, нито земя, нито инвентар. Само с едни голи ръце, но с огън в сърцата. Отидохме в мините в гр. Перник, дано изкараме пари да си купим земя и да си обзаведем стопанство. Отидохме там, но се оказа, че със средствата, които изкарва работникът, едва може да преживее ден за ден. А камо ли да отделя средства за друго. Около това отиване там имаме много преживелици. Идеята за комуните ни беше тъй силно обхванала, че ние решихме да напуснем университета и да се върнем към природата, към простия живот.Това беше под влиянието на учението на Толстоя. С Учителя споделяхме всичко. Той не ни възпираше да направим нашия опит, защото навсякъде идеята за общ комунален братски живот бе обладала и други млади хора, главно толстоисти.
към текста >>

Ще ви опиша, братя, за да видите в какви обстоятелства е поставен селският земледелчески работник.
А да идвам от време на време да помагам в стопанството, и тогава може би ще бъда полезен на селяните си - като дойда като гост от далеко. Направило ми е сензация, че ония поети, които най-много възпяват: поле, волове, говеда и въобще селския живот, то те живеят далек, далек от него, всред шумните и многолюдни градове. А какво би казал за дванадесетте апостола, които оставиха всичко и последваха Спасителя на мира? Тия две точки са в отговор на писмата ти. Оттук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя, така и пред братята комунари. Ще ви опиша, братя, за да видите в какви обстоятелства е поставен селският земледелчески работник. Обиколен със сети (мрежи) от вси страни, та ако се запази от един, ще пропадне в друг. Щастлив съм, че не отминавам ни един, а опитвам всички. Преди година, един ден преди Коледа, когато правоверните християни колят свине, а аз съм против това, то в същия тоя ден и аз убих прасето на комшията си (и аз убиец). Ето как стана това: Денят пред Коледа, станах рано, закарах да поя конете, та да ги назобя, нахраня добре и ще отида да сея жито. Качен на Азията, а другите свободно вървят, а пък кал до колените нагоре.
към текста >>

Викам, но не ме чува, да пусна торбата ще убия работника, да тегля ще се мине време, но, както и да е, успях да издърпам торбата и бягам към котето да отърва птиченцата.
Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а и орджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата. То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата. Викам, но не ме чува, да пусна торбата ще убия работника, да тегля ще се мине време, но, както и да е, успях да издърпам торбата и бягам към котето да отърва птиченцата. Понеже е нависоко, случи се кобилицата на отпреде ми и хоп по главата му и то се строполя на земята. Благодарение, че не му стана нищо. Пак на бой и убийство ми върви както някога, брат. Урс из романа на X. Сенкевич „Камо градеши“130.
към текста >>

82. Братска комуна в Арбанаси - Георги Христов

Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа.
Тук бяха рода Камбуров: баща - Стефан, майка - Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин. Семейство честно и хора работливи. Всъщност те държаха комуната. Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря и, и синът и Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната, след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури. Остана само споменът за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите. След това Петър Камбуров, Марин Камбуров и Колю Каишев поеха грижата за братските лозя в Търново, където ставаха съборите. Почнаха да обработват земята и може да се каже, че и там се създаде едно братско стопанство, което съществува ред години.
към текста >>

83. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

В същите мемоари е описано как теософски представители в България виждат в Петър Дънов, известен на цялото общество със своята широка езотерична дейност, че е „готов" да стане теософски работник и член.
Както вече споменахме, Учителя Беинса Дуно работи конкретно за справянето със заблуждението на Теософското общество относно проявата на Мировия Учител през Кришнамурти. Учителя Петър Дънов изпраща специален посредник, който непосредствено преди момента на организираното обявление на Кришнамурти за Миров Учител му предава неговото писмо. Показателен е случаят, описан в мемоарите на Атанас Димитров, последовател на Учителя Петър Дънов, участник в Младежкия клас на Езотеричната школа и редови член на Българското теософско общество, който присъствал на ежегодния теософски събор в замъка Ерде, Холандия през 1929 г. Преди конгреса той се сприятелил с Кришнамурти и често му разказвал за Учителя Петър Дънов, за неговото слово и дейност в Школата в София. На самия конгрес Кришнамурти отрекъл, че е Мировият Учител и Христос с думите: „Не съм аз Мировият Учител, не съм аз Христос." А според спомените на присъстващия на конгреса Софроний Ников, ръководител на Теософското общество в България, Кришнамурти изрекъл и думите: „Мировият Учител е в България."89 Естествено е да се зададе въпросът какво е отношението на Учителя Петър Дънов към Теософското общество. В същите мемоари е описано как теософски представители в България виждат в Петър Дънов, известен на цялото общество със своята широка езотерична дейност, че е „готов" да стане теософски работник и член. Те лично го поканват да се включи в Теософското общество, като му обещават още по-широка известност в България и в целия свят. Учителя Петър Дънов ги изслушва внимателно и им отказва категорично, което още веднъж показва сериозните идейни различия между Учението на Всемирното Бяло Братство и теософията, ръководена тогава от Ани Безант и Ледбитер. Описаните събития, независимо от мемоарния си произход, могат да се разглеждат като още едно косвено доказателство на нашата теза. На практика срещу масовото заблуждение в теософските среди, проявено в обявяването наКришнамурти за прероден Христос и Майтрея, работят конкретно само двама физически проявени духовни лидери - Рудолф Щайнер и Беинса Дуно. Учителя Петър Дънов е съвсем ясен и категоричен по въпроса за очакваното от тези среди физическо проявление на Христос.
към текста >>

НАГОРЕ

0.54617309570312