Търсене в текстове за 'Работник'

Отидохме там, но се оказа, че средствата, които изкарва работника едва може да преживее ден за ден.
Ние замисляхме да си създадем стопанство, там да работим, там да учим. Но нямахме наши средства, нито земя, нито инвентар. Само с едни голи ръце, но с огън в сърцата. Отидохме в мините в гр. Перник, дано изкараме пари да си купим земя и да си обзаведем стопанство. Отидохме там, но се оказа, че средствата, които изкарва работника едва може да преживее ден за ден. А камо ли да отделя средства за друго. Около това отиване там имаме много преживелици. Идеята за комуните ни беше тъй силно обхванала, че ние решихме да напуснем университета и да се върнем към природата, към простия живот. Това беше под влиянието на учението на Толстоя. С Учителя споделяхме всичко.
към текста >>

4. 36. ОПИТИ ЗА НОВИ КОМУНИ

Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа.
Тук бяха рода Камбуров - баща Стефан, майка Екатерина и трима братя - Петър, Марин и Костадин. Семейство честно и хора работливи. Всъщност те държаха комуната. Към тях се присъедини семейство Каишеви с майка Мария и дъщеря й и синът й Колю Каишев. Към тях се присъедини Руси, един гърбавичък и слаб брат. Имаше един военен подофицер Христов, слаб работник, не свикнал с работа. Имаше и други. Но връзката между тях не беше здрава, не ги свързваха и хубави чувства и комуната след като изживя ред противоречия и лични дрязги, тя се разтури. Остана само спомена за комуната, както и спомените на Марин и Петър Камбурови за нея и накрая останаха задължения и борчове, които трябваше да плащат ред години, макар че продадоха къщата и имотите. След това Петър Камбуров, Марин Камбуров и Колю Каишев поеха грижата за братските лозя в Търново където ставаха съборите. Почнаха да обработват земята и може да се каже, че и там се създаде едно братско стопанство, което съществува ред години.
към текста >>

5. 35. ПИСМО ОТ ЖЕЧО ВЪЛКОВ, С.АЧЛАРЕ ДО БОРИС НИКОЛОВ - СОФИЯ

Ще ви опиша братя, за да видите в какви обстоятелства е поставен селския земледелчески работник.
А да идвам от време на време да помагам в стопанството, и тогава може би ще бъда полезен на селяните си - като дойда като гост от далеко. Направило ми е сензация, че ония поети, които най-много възпяват: поле, волове, говеда и въобще селския живот, то те живеят далек, далек от него, всред шумните и многолюдни градове. А какво би казал за дванадесетте апостола, които оставиха всичко и последваха Спасителя на мира? Тия две точки са в отговор на писмата ти. От тук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя така и пред братята комунари. Ще ви опиша братя, за да видите в какви обстоятелства е поставен селския земледелчески работник. Обиколен със сети (мрежи) от вси страни, та ако се запази от един, ще пропадне в друг. Щастлив съм, че не отминавам ни един, а опитвам всички. Преди година един ден преди Коледа, когато правоверните християни колят свине, а аз съм против това, то в същия тоя ден и аз убих прасето на комшията си (и аз убиец). Ето как стана това: Денят пред Коледа, станах рано закарах да поя конете та да ги назобя, нахраня добре и ще отида да сея жито. Качен на Азията, а другите свободно вървят, а пък кал до колените нагоре.
към текста >>

Викам, но не ме чува, да пусна торбата ще убия работника, да тегля ще се мине време, но както и да е успях да издърпам торбата и бягам към котето да отърва птиченцата.
Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата. Най-вече вечер при залязване на слънцето тогава лови нещастните птиченца. Преди няколко вечера като теглех чакъл от кладенеца, а Йорджо е вътре копае, котето подплашва няколко птиченца от покрива на къщата и кацат на сливата. То с опулени очи и уши след тях и така се хвърли на сливата. Викам, но не ме чува, да пусна торбата ще убия работника, да тегля ще се мине време, но както и да е успях да издърпам торбата и бягам към котето да отърва птиченцата. Понеже е на високо случи се кобилицата на отпреде ми и хоп по главата му и то се строполя на земята. Благодарение, че не му стана нищо. Пак на бой и убийство ми върви както някога брат. Урс из романа на X. Сенкевич „Камо градеши".
към текста >>

6. 83. КАК СЕ ОТПЕЧАТВАХА БЕСЕДИТЕ?

Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър,Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението.
Но случи се така както винаги, че когато се съберат много хора от умни по умни, работа не вършат. Тук стана същото. Много разговори, много приказки, разисквания, а резултатите малки. По това време Стефан Камбуров от Казанлък, който беше печатар и имаше печатница поиска да издава беседи. Учителят изпращаше обикновено Паша при него, която беше подготвяла беседи. Като отличен работник в тази печатница се открои синът му Петър,Камбуров, който беше безкористен и ревностен, отличен брат и запознат с печатарското дело и той организира материалната част и изпълнението. От тука излезнаха няколко томчета беседи. Петър Камбуров завърши естествени науки в София и после стана учител в Казанлък. През всичкото си време, през целия си живот той е съдействал за издаването на беседи. Много добър брат, идеен човек, полезен за общото дело на Бялото братство. Тук се издадоха „Сила и живот" 10, 11, 12 и 13 серия.
към текста >>

7. 07. ПОСВЕЩЕНИЕ

За брат Боян ви припомням сега, защото и днес той е с нашият Обичан Учител, негов добър и предан работник.
Той имаше чисто сърце, светъл ум, силна воля, крепък дух и характер устойчив като диамант - неизменен и при най-големи страдания и изпитания. Такива хора се срещат рядко, но те са благословение и за близки, и за далечни. На тях може да разчитате при всички условия. Щастие е да срещнете такъв човек. Щастие е да работите с него. За брат Боян ви припомням сега, защото и днес той е с нашият Обичан Учител, негов добър и предан работник. Какво ни показа Господ чрез него? Как ни се изяви? Брат Боян имаше вяра непоколебима. Благодарността бликаше от него като извор. Които от вас го познават и са опитали радостта на душата му знаят Неговото чисто сърце и абсолютно безкористие.
към текста >>

8. 11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)

Той е работник на Новото Учение, което Учителят даде.
Но ще дойде друго време и друго човечество и в това време ще има място и за „Митар-пророкът", защото той е написан за бъдното човечество. Или както казва в началото писателят: „Не е важно какво е казано, а какво е било". И аз казвам: „И какво ще бъде". А какво ще стане, ще го проверите вие. Митар-пророкът е жив и той броди по земята българска. Той е работник на Новото Учение, което Учителят даде. Митар-пророкът, това е идейният образ на българина. Всичко, което е там, това е най-хубавото, което има у българина. Михалаки Георгиев е роден в гр. Видин през 1854 г., а си заминава през 1916 г. в гр. София.
към текста >>

9. 23. КОЙ КАК ПРОПОВЯДВА

Беше най-добър работник на Учителя, изцяло предан на делото.
Дойде в София на Изгрева, но остана без пенсия. Трябваше да плати с нещо за своите проповеди. Той привлече много ученици от Панагюрище, които след време дойдоха в Братството. Беше безкористен. Съдействаше на всички. Беше най-добър работник на Учителя, изцяло предан на делото. Към него се присъедини проф. Консулов, с когото бяха съученици. Той бе професор по геология и привърженик на атеизма и материализма. Но под влияние на Боян Боев той се промени и мина към духовния мироглед и след това те споделяха като родни братя. Идваха често у нас на гости и беше мило да се гледат как двамата разговарят.
към текста >>

10. 61. СЛОВО ЗА ПЕТЪР КАМБУРОВ

Той беше опитен работник, съзнателен, пожертвователен, винаги готов да се притече на помощ в нужда.
Ние, които преминахме цял живот с брат Петър, които вървяхме с него рамо до рамо, учехме се, работехме и се борехме, знаем, че той беше един от Божиите служители. Божиите служители имат Вечния живот. Те идват на земята, свършват своята работа, и се връщат пак в дома Господен - дома на своя Баща. Бог изпраща своите служители, за да мине през душите им неговия живот - новите идеи, мисли и чувства, за дадена епоха - тъй се ражда една нова култура. Вие всички, които познавате брат Петър, знаете колко обичлив беше той - приветлив, жизнерадостен, духовит, той внасяше радост и веселие където се появяваше. Той беше опитен работник, съзнателен, пожертвователен, винаги готов да се притече на помощ в нужда. Неговата цигулка дълго време ще звучи в душите ни, неговата усмивка ще ни съпътства и насърчава. Той беше вдъхновен изпълнител на песните, истински творец в певческото изкуство. Сега ние се прощаваме с него. Но ние знаем, че онзи велик РАЗУМЕН СВЯТ, който устрои тази наша среща, този живот, ще устрои и бъдещата ни среща и ще подготви условията за това. Сега ние ще бъдем търпеливи до нашата бъдеща среда.
към текста >>

11. 102. РЪКАТА, КОЯТО ПИШЕШЕ ЛЪЖИ И ХУЛИ

Консулов бе уволнен и работеше в една фабрика като обикновен работник.
Този професор бе Стефан Консулов, биолог от Софийския университет. През 1926 г. издава една книжка: „Човекът за теософията и за науката", 89 стр., която се нарежда редом с противниците на Учителя. Цочо Диков е бил негов лаборант, завеждал е аквариума, в който се отглеждали онези животни, с които биолозите правили своите опити - бели мишка, зайци и т.н. След 9.1Х.1944 г. проф. Консулов бе уволнен и работеше в една фабрика като обикновен работник. Божията правда действуваше като закон Божий.
към текста >>

12. ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ ПОВЕСТВОВАНИЕ - ПЕТО-ЛЕТОПИС - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ НА ИЗГРЕВА Част първа

Имаше стопанство, овощна градина, зеленчукова градина, където главен работник беше брат Ради, Ангел Вълов и други сестри.
беше отменено онова удостоверение, с което се признавахме за верска общност от Министерството на външните работи, отдел на вероизповеданията. Никой не ни искаше. Държавата не искаше да ни узакони! Животът на Братството продължаваше по същия начин както бе по времето на Учителя. Отново се събирахме четири пъти в седмицата, но вече се четяха беседи на Учителя от печатаните томчета. Имаше стопанство, овощна градина, зеленчукова градина, където главен работник беше брат Ради, Ангел Вълов и други сестри. След заминаването на Учителя аз бях наскърбен, измъчен и няколко месеца живеех по скръбта към Учителя. Избраха ме в Братския съвет, но аз никога не съм се стремял да бъде в ръководството. Чак когато възникна въпросът за печатането на беседите, тогава аз се опомних и стъпих на крака. Преди това ходеха да се узаконяват, да си правят устави, за да ни признаят като юридическа личност. Аз бях против уставите.
към текста >>

13. 2. РАБОТАТА НА СТЕНОГРАФИТЕ СЛЕД ЗАМИНАВАНЕТО НА УЧИТЕЛЯ

Тя е добър работник.
Не беше нито мрачна, нито песимистична. Изобщо беше весел човек, общителен човек и всеки имаше желание да говори с нея. В последните години, когато ги изгониха от Изгрева тя се затрудни за жилище. Тогава аз й отстъпих една стая в нашия дом като я ремонтирахме и подготвихме за нейните изисквания и престоя тук шест месеца и после отиде в апартамент, където завърши живота си. Елена Андреева и досега е жива и здрава. Тя е добър работник. Тя дешифрира беседите, които не бяха дешифрирани, които бяха на стенограми и положи много труд и ги дешифрира. Така до 1957 г. всички беседи бяха дешифрирани. Тази голяма работа извърши Елена, която работа трая към десет години. Но тя работи с постоянство, воля и търпение.
към текста >>

Беше отличен работник на Учителя.
Беше изпълнен с идеи, огън и възторг. Той имаше грижата за експедицията на беседите. Когато се отпечатваше едно томче брат Боян го изпращаше до всичкй ученици, понеже в него бяха адресите на всички приятели от цялата страна, както и на тези в чужбина. Той знаеше адресите на всички хора по памет и бе извънредно акуратен. Когато обещае нещо ще го изпълни точно. Беше отличен работник на Учителя. Той стенографи-раше всички беседи на Учителя, а също и всички частни разговори, които при разни случаи Учителят водеше с приятелите, било на екскурзии, било на вечери, било при частни посещения при Учителя. И накрая всички тези материали по мое настояване той ги извади от стенограмите, събра ги наедно и се получи материала „Разговорите на Учителя". Това бе един огромен материал, от който ние извадихме и подредихме в четири книги. Когато ние разбрахме, че беседите на Учителя са инкримирани и че те ще посегнат на тях, тогава ние с брат Боян предприехме широка акция. Всеки разговор с Учителя, който той бе записал, той го извади отделно и под формата на писма до приятелите, те бяха изпратени до всички ръководители на Братствата.
към текста >>

14. 8. ПЕЧАТНИЦА НА ИЗГРЕВА

Тук дойде една работничка Райна Томова, която беше комунистка, но се беше разочаровала от тях и стана отличен печатарски работник - ревностна, скромна, безкористна.
Около него се създаде една група от Влад Пашов, Димит-ри Стоянов и Кирил Михайлов (Кирчо-лъвчето). Стефан Камбуров сложи в ред печатарската машина и той я пусна в действие. Грижеше се за нейното подържане и за нейния ремонт. Той обучи Димитри Стоянов и след известно време той замина за Казанлък, а Димитри се грижеше за машината до 1951 г. Около печатарите имаше и няколко сестри, които работеха при тях. Тук дойде една работничка Райна Томова, която беше комунистка, но се беше разочаровала от тях и стана отличен печатарски работник - ревностна, скромна, безкористна. Към нея и други се присъединиха и се оформи печатарския състав. Аз направих един дипломатически ход. Турих като ръководител на печатницата Никола Антов. Той беше опасен човек. Можеше да издаде цялата ни печатарска дейност.
към текста >>

15. 12. КАК СЕ ИЗДАДЕ КНИГАТА „УЧИТЕЛЯТ НА ФРЕНСКИ ЕЗИК В ПАРИЖ

А тези пари бяха надниците на един работник за един месец.
Тряваше да се направят мозайки в казармата на I артилерийски полк на една площ от 13 000 кв. м. Тук бяха привлечени около 100 човека работници и работихме две години. През това време Бертоли е в Париж и трябва да напечати книгата на френски език. Защо ли? Защото се бяхме споразумели и аз всяка събота предавах на Лучия - съпругата на Бертоли сумата от 15 000 лв. А тези пари бяха надниците на един работник за един месец. Всеки един от тези сто човека доброволно отделяха по една сума за братска работа; Именно тези пари бяха предавани всяка събота на Лучия. И така й бяха предадени 450 000 лв. за издръжка на семейството им тук в София. Това беше нашата помощ за нея докато Бертоли издаде книгата на френски с парите, които ние му бяхме осигурили. Но ето след като му изпратиха много писма от тук да не издава книгата, то той се отказа.
към текста >>

16. 38. КОЙ ПИШЕ И ПЕЧАТИ СТАТИИ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ?

Аз му бях бригадир в бригадата, а той бе работник.
Така в затвора г-н Попов ми каза веднъж: „Ако знаехме какво представлява вашето Учение щяхме да поместим и други статии в списанието за Петър Дънов." Тогава се сипаха хули и лъжи срещу Учителя. Човек трудно можеше да се добере до Истината. След заминаването на Учителя комунистите заеха онази служба, която трябваше да бълва срещу Учението на Учителя стари и нови хули и клевети. Е, добре, проверете след време дали комунистите ще напишат нещо добро и праведно за Учителя. Този г-н Попов трябваше да влезне в затвора, за да разбере от мен какво представлява Учението на Учителя. Аз му бях бригадир в бригадата, а той бе работник. Чрез занаята, който"аз му дадох като мозайкаджия той успя да смекчи своят затворнически режим и успя да излезне по-рано от затвора като намали половината от присъдата си чрез положения труд като затворник. А като излезна от затвора с професията, която аз му дадох той си изкарваше хляба. Нагледно му бе предадено какво представлява Учението на Учителя. Учението на Учителя не иска проповедници, а иска хора, които да го проповядват чрез живота си. Ясно и просто.
към текста >>

17. 45. ЗАНАЯТЪТ ПОЛУЧЕН ОТ ЗАТВОРА

И моето наказание е 100 пъти по-тежко от охраната на затвора." След една седмица втория се извини и стана много добър работник при мене.
Какво ще ми се перчиш. Аз и в присъдата те превъзхождам." Оня е втрещен и не очакваше такива думи. На другия му казах същото, но го предупредих. „Да знаеш, че аз мога да те накажа. Няма да кажа на началството, но аз знам как да те накажа. И моето наказание е 100 пъти по-тежко от охраната на затвора." След една седмица втория се извини и стана много добър работник при мене. Онзи, първия само се коригира, но стоеше настрана от мен. Не можеше да се примири, че аз го превъзхождам в присъдата. Но когато излезе от затвора не му давали никъде работа, макар че е бил с висше образование - имаше диплома за инженер. По едно време се сеща, че има документ за мозайкаджия 1\/-\/ разряд, той отива на един строителен обект, а тогава се строеше много и се търсеха мозайкаджии. Наемат го веднага, без да го питат кой е и от къде е.
към текста >>

18. 59. ПОСРЕЩАЧЪТ НА ОСВОБОДЕНИЯ ЗАТВОРНИК

Аз мога да поправя всичко, но ще ми изпратите по мой списък 30 работника от затвора, които аз ще определя сам.
Тя беше в окаяно състояние, макар че я предаваха с протокол като готова. Питат ме какво ще кажа. „Ние като затворници правим сгради 100 пъти по-хубави от тази. А онези, които са свободни строят така, както виждате. Строят така, защото не им се търси отговорност и не знаят за какво работят. Аз мога да поправя всичко, но ще ми изпратите по мой списък 30 работника от затвора, които аз ще определя сам. И никой няма да ми се бърка. За обекта аз отговарям пред директора на затвора. Ако е доволен, то той ще награди тези, които са заслужили." Директорът на затвора се усмихва, потупва ме по рамото и казва: „Така те искам аз, майстор Борис." А рускинята-инженер псува и ругае и ни нарича предатели на социализма и комунизма и че само каторга в Сибир ще ни докара и вкара в истинския път. Тя е озлобена, защото аз посочих с ръка нейните грешки като строителен инженер и казах, че нищо не разбира от строежи. Накрая делегацията от офицери изпратена за случая също се убеди в безобразията при изграждането на строежа.
към текста >>

19. 64. ИСТИНСКАТА РАБОТА

Царството Божие е всемирно, затова ние се молим: „Да дойде Твоето Царство на земята." Школата на Учителя подготвя ученика да бъде работник на Царството Божие.
64. ИСТИНСКАТА РАБОТА „Изпроводи ни благия си Дух, да ни ръководи и крепи в Пътя на живота". Съборните дни са дни на Братството. Те са дни посветени на връзката ни с Бога, с Учителя, с всички наши братя, работници за Царството Божие. В този смисъл те продължават през цялата година. Всички, чрез които Божият Дух работи, образуват Бялото Братство, независимо кога са живяли, всред кои народи или раси, независимо от това към кои религии са принадлежали, Те са работници за Царството Божие. Царството Божие е всемирно, затова ние се молим: „Да дойде Твоето Царство на земята." Школата на Учителя подготвя ученика да бъде работник на Царството Божие. Тук се работи върху характера - да се създаде онзи устойчив характер, основан върху Божествените добродетели. Тук се изгражда онзи мироглед, освободен от всякакви ограничения, предразсъдъци и суеверия - мироглед основан на Истината. Всякога, когато Учителят дойде, Той носи ново знание, нова светлина, нов живот. Това е още едно стъпало в пътя на човешките души. Това е начало на една Нова епоха.
към текста >>

За да бъде работник на Царството Божие, човек трябва да учи непрестанно.
Те са първите пионери във всички области на живота: във вярата, в науката, в изкуството, в морала, в обществения и личен живот. Тяхните образи светят и днес, и вековете не помрачават тяхното сияние. Днешните времена са времена на учение и работа. Това е за учениците на Божествената школа. А светът се забавлява - това е за децата. За да бъде работник на Царството Божие, човек трябва да учи непрестанно. Знанието, което Учителят даде в Школата, е път. То се разбира и озарява от вътрешна светлина постепенно. Като се прилага, то се превръща в сила. Това е живо знание. То расте заедно с ученика и принася плод, „като житното зърно - 30, 60, 100".
към текста >>

20. І.12. ДОБРАТА ОЦЕНКА

До един, всеки жител на тази планета е съработник в огромния процес на духовно възраждане - неизбежен работен процес.
Още по-голяма работа е поносимостта на свои и чужди страдания. Разплитането на кармичните възли е тежък работен процес. Няма човек, който да се похвали, че е изолиран от работния процес на живота. Няма и не може да има на земята същества, освободени от потока на големите и малки страдания. На земята никой не е със скръстени ръце, няма само зрители и безучастни наблюдатели. До един, всеки жител на тази планета е съработник в огромния процес на духовно възраждане - неизбежен работен процес. Това бяха паметни слова на УЧИТЕЛЯ за китния Изгрев, най-доброто място за учение и работа.
към текста >>

21. І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Тяхното решение бе - именно сега, в началото на дейността е необходим работник от Изгрева.
Нямам никакво основание да реша сам тази задача. Школата в България е оглавявана от УЧИТЕЛЯ и само Той може да се произнася за разместване на кадрите! Разговора с УЧИТЕЛЯ се състоя. Запознах Го с възникналата история. Наблегнах на загрижеността, с която добрите приятели следят работата на Михаил Иванов. Тяхното решение бе - именно сега, в началото на дейността е необходим работник от Изгрева. Говоря на УЧИТЕЛЯ и следя държанието Му. Лицеизразът бе сериозен и замислен. Твърде озадачен от замисъла на добрите приятели, попита: - Така ли мислят приятелите?... - Ето - продължи УЧИТЕЛЯТ - ти ще следващ в Париж и ще станеш един добър концерт-майстор, а дали ще бъдеш полезен на обществото, което организира Михаил Иванов е въпрос, чието решение не зависи нито от тебе, нито от добрите приятели. Тогава какво ще последва - ти ще постъпиш в Парижката консерватория, а ще оставиш Консерваторията на Изгрева, където имаш определено място и определена работа!
към текста >>

22. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий.
Децата може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време. Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание. Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога. УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий. В деня, когато погребваха тялото на Дядо Благо, УЧИТЕЛЯТ изнесе две бележити беседи, които Сам Той нарече - "Двете запалени свещи в светлия път на Дядо Благо." В редиците на учениците на УЧИТЕЛЯ, намери своето място и Патриарх Евтимий - другото голямо светило на Българското православие, най-големият църковен идеалист, примерен исихаст, любимец на цариградската патриаршия и византийските православни водители, това е градинарят на Изгрева -Ради Танчев, наричан от всички Бати Ради. Той бе заел скромно работно място. Умореният от умствени напрежения, дълги преводи на църковни книги, динамичен борец за църковни и граждански свободи - Патриарх Евтимий, е в „почивка". Бати Ради е необразован. Едва изписва буквите, за да отбележи някоя запаметена мисъл от Словото на УЧИТЕЛЯ.
към текста >>

23. ІІ.38. ЕДНО ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ТЕОСОФИТЕ

Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им.
Достатъчно е било, в такава интимна среда, УЧИТЕЛЯТ да обърне внимание за някоя кармична завръзка или развръзка между членовете на едно семейство, да насочи развитието на децата към тяхното действително поприще, или да отвали бремето на противоречиви изживявания, за да стане Той желан и очакван гост на този дом. Така методично е действал УЧИТЕЛЯТ. Така Той е припалвал светлинка след светлинка в съзнанието на онези, които са Го слушали. Тази многостранна изява на УЧИТЕЛЯ е наблюдавана много внимателно от духовници и възраждащите се приятели на езотеричното познание - теософите. Познавайки по-добре от обикновените християни структурата на световете, теософите са били много взискателни към светогледа на УЧИТЕЛЯ. Те непрекъснато са се уверявали в Неговото абсолютно точно и правилно разбиране и неведнъж са изказвали мнението, че Той е „готов" за работник в теософското общество и „ценен сътрудник" за разпространяване на идеите им. За това те своевременно уведомяват ръководителите на Европейските теософски ложи и са получили разрешение да привлекат УЧИТЕЛЯ в редиците на своите „добри работници". Председателят на теософската ложа в България Софрони Ников не закъснява да поиска среща с УЧИТЕЛЯ, за да Го извести за добрите възможности, които Му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които Го очакват както в нашата страна, така и в чужбина. На устроената среща се разменят наново доброто мнение и висока оценка за публичната дейност, в духа и стила на теософските идеи, правят се комплименти за усърдната духовна работа и председателят на теософската ложа открива богатите перспективи за една съвместна дейност. УЧИТЕЛЯТ с внимание изслушва поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелава успех на теософската ложа и отказва да стане сътрудник. Дълги години след тази кардинална среща, в поредица от изказвания и разговори, УЧИТЕЛЯТ разкри основните принципи на започнатото от Него дело, в което по неповторим начин се изявява новата и светла мисъл за възхода на човешкия дух, за неговия светъл и слънчев път, който е крайно различен от известните философски, религиозни и теософски концепции.
към текста >>

24. 3.12. На бодлива крава Господ рога не дава

НЕСТОР ИЛИЕВ

Ставаш добър работник на стопанина си, в дом Господен.
При един случай от многото такива, Учителят дава нещо за хапване на сестра Савка, а тези, трите стенографки, си живееха заедно в една барачка, наречена „парахода". И като дава това ястие, какво е било аз не зная, но след някой ден пита Учителят Савка: „Савке, ти даде ли от това, което ти дадох и на другите там - на Паша и на Елена." „Разбира се, Учителю. Ако бях го изяла сама, нямаше рогове да ми пораснат." А Учителят й отговаря: „И да имаше рогове, като дадеш и на другите, роговете ще ти паднат." А рогове навремето имаше рогатият добитък и с тях те си служеха, като намушкваха понякога я крава, я кон, я човек. Та рогат ли си - значи си опасен, можеш да изкормиш някого. Паднат ли ти рогата, значи си безопасен, ставаш добър за впрягане, за оране и за каране на каруца. Ставаш добър работник на стопанина си, в дом Господен.
към текста >>

25. 3.34. Нестор от село Тресонче идва в България

НЕСТОР ИЛИЕВ

имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест деца, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа.
Аз роден съм в 1915 г. и завърших своето първоначално училище в моето село, IV отделение 1927 г. И така, на 12-годишна възраст баща ми ме заведе в Скопие и там, от 1927 до 1930 г. прекарах като чирак в гостилница. От 1930 г. имах горещо желание да се уча, но поради това, че ние бяхме шест деца, баща ми бе строителен работник, нямаше възможност да ме издържа. Но в Скопие прочетох едно обявление на един Белградски сръбски вестник, че в Белград се открива едно гостилничарско-хотелиерско училище, в което училище собствениците от ресторантите и хотелите се задължават да изпращат своите момчета да се учат задължително в тези училища, като се подготвят кадри за персонал за крайбрежието на Адриатическо море в хотелите. И аз напуснах Скопие, отидох в Белград и така завърших там това училище - три години, занаятчийско-търговско. През 1939 г. пристигнах в България. Имаше юнашки събор, гимнастически упражнения, и така останах в България.
към текста >>

26. 6.35. Mладежките събори

Смяташе го като добър работник, докато за другите беше крайно критичен.
Но за него това е един свят, в който живее. Винаги съм бил критичен, защото съм търсил да видя Истината в нейната пълнота и дълбочина. Но не да бъде оцветена от някакво съзнание. За него може да бъде реалност, но за обективната реалност да не е. Учителят към Щайнер имаше едно положително отношение. Смяташе го като добър работник, докато за другите беше крайно критичен. Особено за Бо-Ин-Ра - и го отхвърли. За Щайнер Учителят говори, че в него тече славянска кръв, че той не е чист германец. Носи нещо от славянската психика и чувствителност. Смяташе го като един авторитет, в този смисъл, че имаше ръстът на един учен. Учителят го смяташе като едно въведение, като една подготовка на европейския ум, за да може да се добере до Учението на Учителя.
към текста >>

Беше предан и истински работник.
Човек трябва да бъде резервиран към човешката фантазия, неосведоменост и фалшификация. Томов. Това бяха двама братя. Единият беше комунист и бе много критичен. Другият пишеше статии за учението на Учителя. На стари години завърши медицина и написа книга за Учението. Беше предан и истински работник. Д-р Стефан Кадиев. Като студент, аз го запознах с Учителя. Той искаше да играе голяма роля. Беше есперантист, ходеше по конгреси. Нямаше някаква ясна концепция за Учението.
към текста >>

27. 6.53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА

Винаги ми изпращаше един работник, да ми съобщи кога ще има бомбардировка, защото техните предни постове, разположени в България, съобщаваха по телефона накъде се насочват самолетите.
53. ГОЛЯМАТА БОМБАРДИРОВКА По това време аз бях началник на административния персонал на Държавната печатница, бях поискал да бъда преместен там. Моят братовчед Славчев беше полковник и той отговаряше и завеждаше противовъздушната отбрана на цяла България. Да бъдеш полковник, тогава беше голям офицерски чин. Неговият кабинет беше близо до двореца. Винаги ми изпращаше един работник, да ми съобщи кога ще има бомбардировка, защото техните предни постове, разположени в България, съобщаваха по телефона накъде се насочват самолетите. Един ден, на 30 март 1944 г. идва един работник и ми казва уплашено: „Твоят братовчед казва, че нещо страшно идва насам". И аз, движейки се под интуицията, взех началника на противовъздушната охрана на печатницата и наредих всички работници да бъдат изпъдени вън от печатницата. Още нямаше сигнал за тревога. Казах им: „Всеки от вас ще бъде уволнен, ако не напуснете печатницата." Там имаше петстотин човека и те щяха да станат поредната жертва.
към текста >>

идва един работник и ми казва уплашено: „Твоят братовчед казва, че нещо страшно идва насам".
Моят братовчед Славчев беше полковник и той отговаряше и завеждаше противовъздушната отбрана на цяла България. Да бъдеш полковник, тогава беше голям офицерски чин. Неговият кабинет беше близо до двореца. Винаги ми изпращаше един работник, да ми съобщи кога ще има бомбардировка, защото техните предни постове, разположени в България, съобщаваха по телефона накъде се насочват самолетите. Един ден, на 30 март 1944 г. идва един работник и ми казва уплашено: „Твоят братовчед казва, че нещо страшно идва насам". И аз, движейки се под интуицията, взех началника на противовъздушната охрана на печатницата и наредих всички работници да бъдат изпъдени вън от печатницата. Още нямаше сигнал за тревога. Казах им: „Всеки от вас ще бъде уволнен, ако не напуснете печатницата." Там имаше петстотин човека и те щяха да станат поредната жертва. Имаше някакво подземие и при тревога там се криеха. Но то не можеше да ги спаси от бомбите.
към текста >>

28. 6.62. ВЕЛИКАТА ФОРМУЛА

Ако държиш за Цялото, ти ще бъдеш съработник за делото на Учителя.
Няма да има тази органическа сила, както при инволюционния период на човечеството. Затова „Доброто по пътя на Любовта ще ограничи Злото." Това е втората мисъл на Учителя. Аз бях написал една книга: „Висшите максими на свободата." Сега ще ви ги загатна. Те са записани в надслов: "Човек освободен чрез космическото съзнание". Първата максима: Ако се движиш в орбитата на една личност, на едно общество, на един народ, ти ще носиш тяхната карма. Ако държиш за Цялото, ти ще бъдеш съработник за делото на Учителя. Втора максима: Ако търпиш Злото, ти си съучастник с Него. Ако действаш на Злото със зло, то ще те направи слуга и роб. Ако действаш на Злото чрез Любовта, то Злото ще стане слуга на Доброто. Тук именно се съдържа тази формула, която Учителят ми прошепна на ухото. Трета максима: Злото е една Космическа сила.
към текста >>

29. 6.66. ЛИТЕРАТУРНО ТВОРЧЕСТВО НА ИЗГРЕВА

Неделчо Попов, който работеше в Държавната печатница, от дълги години познавах и го привлякох към себе си с мисълта, че той ще бъде действително един добър работник за делото, което впоследствие се оправда.
Днес Словото се излива преизобилно, както слънцето дава светлината си. То не може да се скрие, защото то действа върху душите на човека". На първо време аз не вземах участие в този съвет, защото исках да бъда свободен и осъществя онези инициативи, които лично съм споделял с Учителя и Той ги е одобрил. В този съвет влизаха много наши приятели - висшисти. Един от практическите двигатели в този съвет беше Неделчо Попов, който впоследствие стана технически уредник на книгата „Учителят". Неделчо Попов, който работеше в Държавната печатница, от дълги години познавах и го привлякох към себе си с мисълта, че той ще бъде действително един добър работник за делото, което впоследствие се оправда. Този млад енергичен момък, пълен с практически инициативи, създаде на Изгрева една скромна печатница, която навремето изигра много важна роля при отпечатване беседите на Учителя - отпечатаха се повече от 50 тома от неиздадените беседи. Просветният съвет организира изнасянето на сказки, които трябваше да третират Учението на Учителя и неговото приложение. Аз също съм изнасял сказки по астрология. Неделчо Попов го познавам много отдавна като студент през 1924 г., когато като студент по философия ходех в една вегетарианска гостилница да се храня. Виждах го там.
към текста >>

30. 6.76. НЕДОРАЗУМЕНИЯ

От редактора и съставителя Вергилий Кръстев

Приближава един работник - бай Илия, и обяснява: „Абе, другарко, то камъчета са изцапани и са в прахоляк, някой път не можем да видим, че между черните камъчета е попаднало някое бяло." Тя беше страшно ядосана.
Наслагахме тези камъчета, но като изтъркахме с машината мозайката, те се виждаха. На черната мозайка имаше тук - там бели камъчета. Грозно от по-грозно. Идва тя, оглежда работата ни и побеснява. Тя искаше само черна мозайка, а се получи шарена - грозна. Приближава един работник - бай Илия, и обяснява: „Абе, другарко, то камъчета са изцапани и са в прахоляк, някой път не можем да видим, че между черните камъчета е попаднало някое бяло." Тя беше страшно ядосана. „Ако сте го направили нарочно, аз зная къде да ги изпратя. Направо на концлагер в Белене." И щеше да ме изпрати мене на лагер, защото аз ги поставях. Едвам се спасих. Затова аз реших да не ходя при нея и да не й припомням онзи случай, когато я спасихме от полицията, защото щеше да разбере кой съм и ще се досети, че нарочно сме го направили. Едвам, едвам се отървах.
към текста >>

31. 6.81. ВЪЗПОМИНАНИЕ

Методи Константинов е работник, мозайкаджия в бригадата на Борис Николов.
Заобикалят новопостъпилия ученик, започват да му се подиграват, хвърлят му обиди, прекарват го през унижения, за да се види дали той може да се справи с тези нови положения. Ако се справи - добре. Ако не се справи - отстраняват го от школата. В Школата на Учителя всички изпити за ученика идват съвсем естествено и те са в неговото ежедневие. Ще ви разкажа два случая, които ми е разказвал Методи. Методи Константинов е работник, мозайкаджия в бригадата на Борис Николов. Те са получили поръчка да направят мозайките на същото онова Министерство, в което Методи е бил навремето голям началник. Бил е директор на персонала на цялото Министерство. Един ден, като привършили работата, той решил да се качи по стълбите на Министерството до третия етаж и тайно е пожелал да види своя бивш кабинет, в който е работил някога като началник. Но понеже там има портиер и не би го допуснал с работническите дрехи да се разхожда по Министерството, той решил да си сложи един панталон и една бяла риза. Сложил едни сандали, захвърлил работническите дрехи настрани, но си завил гумените цървули в един вестник и ги взел под мишница, за да не му ги вземе някой.
към текста >>

32. 148. КОМАНДИРЪТ И СЛУГАТА

ТОМ 5

Не, те бяха богати и заможни, а Борис работеше като мозайкаджия и беше черноработник.
Ами сега това е ново положение. Какво означава всичко това? Значи корйстолю-бие на рода и то с каква цел? И те се държат за него и с каква цел? Заради материална цел. Не, те бяха богати и заможни, а Борис работеше като мозайкаджия и беше черноработник. С каква друга цел? Защо се държаха за него и какво получаваха от него? Какво търсят от него и какво целят с това, че са го вързали с въже и се държат за него? Той върви по своят път, а те се държат за въжето, за което са го завързали. Тук трябваше да има причина и съответен отговор.
към текста >>

33. 164. ТАКСА ЗА КОНЕ И НАЕМ ЗА ПЛАНИНАТА

ТОМ 5

Братята отидоха до Самоков, намериха коне и там откриха Янко, който се оказа съвестен работник и служител на Божието дело.
Николай плаща една сума много голяма за онова време. Багажът се изкачва, идва време същият багажа да се върне, като, превоза се заплаща прескъпо. На следващата година Учителят нарежда на приятелите да потърсят друг път, като се казва, че предишният е много дълъг и заобикалящ. Това е било обяснението. Но причината беше тази, че Учителят нареди повече да не се минава през Сапарева баня. Братята отидоха до Самоков, намериха коне и там откриха Янко, който се оказа съвестен работник и служител на Божието дело. Не беше българин, какъв беше, само той си знаеше, но надмина онези българи стократно както от Сапарева баня, че от Самоков, че и от Говедарци по своята честност. А знаете ли колко много години минавахме през Самоков и Говедарци? От там купувахме хранителни продукти, селяните припечелваха някой лев от нас, но нито един от тях не дойде при нас и не влезна в Братството. Не вярвам да има друга местност и друго население, през което да сме минавали толкова много пъти, което е било облагодетелствувано от нашите лагери, защото те продаваха продуктите на своя труд. Но нито един от тях не дойде при нас.
към текста >>

34. 12. ШКОЛИТЕ - ОБЩИЯТ ОКУЛТЕН КЛАС И СПЕЦИАЛНИЯТ (МЛАДЕЖКИ) ОКУЛТЕН КЛАС

Нищо. И аз се чувствувах все тъй малка и неопитна, и бедна в сравнение с това, което трябваше да бъда, за да бъда истински работник и служител на Бога и на човечеството.
Трябваше учене, учене, знания, опити, светлина, голяма светлина и сила - Божествена сила и светлина, за да се помага на нещастното тънещо в мрак и нищета човечество. Защото какво беше и какво е съвременната наука? Направи ли тя хората щастливи, доволни, здрави, разумни, смислени? Не. Тя е пеленаче, немощно пеленаче още в сравнение с Божествените знания и наука на Учителя и на възвишените Разумни Същества, за които ни говореше Той и които са Негови съработници и служители на Бога. Какво знаех аз, какво знаем ние обикновените хора? Нищо. И аз се чувствувах все тъй малка и неопитна, и бедна в сравнение с това, което трябваше да бъда, за да бъда истински работник и служител на Бога и на човечеството. Но все пак, в кръга на своите възможности и аз, както и моите братя и сестри се стремях да бъда добър работник и се усилваше у мене стремежът към учене. Но колкото повече учех, колкото повече години минаваха, толкова повече виждах, колко малко може да придобие човек в един живот. И че това, което е човек днес, е резултат на хилядолетен опит и че ни са нужни хилядолетия, за да станем това, което трябва и което ще станем в бъдеще. Ето защо е необходимо прераждането, ето защо е приемлив този закон - законът на прераждането. Какво може да направи човек в един живот?
към текста >>

Но все пак, в кръга на своите възможности и аз, както и моите братя и сестри се стремях да бъда добър работник и се усилваше у мене стремежът към учене.
Защото какво беше и какво е съвременната наука? Направи ли тя хората щастливи, доволни, здрави, разумни, смислени? Не. Тя е пеленаче, немощно пеленаче още в сравнение с Божествените знания и наука на Учителя и на възвишените Разумни Същества, за които ни говореше Той и които са Негови съработници и служители на Бога. Какво знаех аз, какво знаем ние обикновените хора? Нищо. И аз се чувствувах все тъй малка и неопитна, и бедна в сравнение с това, което трябваше да бъда, за да бъда истински работник и служител на Бога и на човечеството. Но все пак, в кръга на своите възможности и аз, както и моите братя и сестри се стремях да бъда добър работник и се усилваше у мене стремежът към учене. Но колкото повече учех, колкото повече години минаваха, толкова повече виждах, колко малко може да придобие човек в един живот. И че това, което е човек днес, е резултат на хилядолетен опит и че ни са нужни хилядолетия, за да станем това, което трябва и което ще станем в бъдеще. Ето защо е необходимо прераждането, ето защо е приемлив този закон - законът на прераждането. Какво може да направи човек в един живот? Кратък, кратък ми се вижда един човешки живот за огромната задача, която има човекът!
към текста >>

35. 29. НА ИЗВОРЧЕТО

РОДОВЕТЕ СЛИЗАТ И ВЪЗЛИЗАТ ЧРЕЗ ВНУЦИТЕ СИ.

Работникът е достоен за заплата си.
Трябваше, обаче, да остане някой да мокри от време на време новоположения цимент. Пожелах да остана аз. Учителят ме погледна с любов: „Имате ли нещо за обед? " „Не, аз не знаех, че ще остана до обед." Тогава без никакъв знак пред мене някой сложи някакъв вестник и върху него заваляха круши, ябълки, хляб, сирене, кашкавал... Всеки, кой каквото си е донесъл да си закуси и му е останало хвърляше там и се натрупа не за един, но за няколко души да се нахранят. Той се усмихна доволно, подаде ми ръката си, без да каже нещо, но аз прочетох в погледа Му: „Видиш ли? Работникът е достоен за заплата си. Всеки, к който работи на Божията нива с Любов, ще му се отговори с Любов! " Те отминаха. Дълго гледах след тях докато се закриха. Слънцето трепкаше сякаш от удоволствие. Нивите се поклащаха самодоволно.
към текста >>

36. 1. ЦАНКА ЕКИМОВА

Баща ми Никола, когато станал на десетина години, неговият комшия, предприемач го взима за работник в Румъния.
Когато татко ми Никола е бил на пет години, майка му Цанка го е качвала на кончето, слагала дисагите с храна за баща ми в няколко гаванки, потупвала с ръка врата на кончето и казвала на малкия си син: „Дръж се здраво за кончето, то ще те заведе при татко ти до рекичката, където е работата му със струга". Благославяла го е с молитва и го е пускала. Кончето стъпка по стъпка го завежда точно при струга в долината на Козята' река. Сега когато разказвам това през 1975 г. всичко това го няма - унищожено, занемарено и погубено от злосторните ръце на рушителите. Баща ми Никола, когато станал на десетина години, неговият комшия, предприемач го взима за работник в Румъния. Тогава са били годините тогава - в глад и немотия. Единствената сигурна работа за препитание е бил някакъв занаят или да си селянин със земя, с рало и мотика. Да станеш търговец се изисквало много неща. Първо много пари и голям усет за търговия. Там във Влашко той се отличил като работлив и скромен, така че господаря му пожелал да го осинови понеже нямал деца, но баща ми отказал.
към текста >>

37. 15. МОЯТА ПЪРВА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

Цанка Екимова

Той ме погледна издълбоко и каза: „Един работник!
Успях да се измъкна от роднините на етърва ми и тръгнах да търся адреса в непознатия град, но с молитва на уста. Тука се яви един светъл лъч, който ме водеше и ми показваше пътя и ме заведе в домът на Иларионова. Тях ги нямаше, но в къщата беше Надка, дъщеря им. Тя скочи и веднага поехме за колибата на лозето, там където бе събора. Там намерихме сестра Иларионова, която ме представи на Учителя. Той ме погледна издълбоко и каза: „Един работник! " Аз стоях учудена и изумена от думите Му, които не разбрах. Мислех си, какъв ли е този работник? Учителят долови това и добави: „Изпратиха отгоре и дойде един от работниците". Аз вече разбрах, че съм един от работниците дошли от горе и се успокоих, че и за мен има място в това Братство, защото се усещах, че досега съм захвърлена от Бога и заточена в онзи дом в Габрово. Учителят се приближи до малката масичка, взе една книжка и ми я подаде.
към текста >>

Мислех си, какъв ли е този работник?
Тях ги нямаше, но в къщата беше Надка, дъщеря им. Тя скочи и веднага поехме за колибата на лозето, там където бе събора. Там намерихме сестра Иларионова, която ме представи на Учителя. Той ме погледна издълбоко и каза: „Един работник! " Аз стоях учудена и изумена от думите Му, които не разбрах. Мислех си, какъв ли е този работник? Учителят долови това и добави: „Изпратиха отгоре и дойде един от работниците". Аз вече разбрах, че съм един от работниците дошли от горе и се успокоих, че и за мен има място в това Братство, защото се усещах, че досега съм захвърлена от Бога и заточена в онзи дом в Габрово. Учителят се приближи до малката масичка, взе една книжка и ми я подаде. Беше беседата „Да се не смущава сърцето ви, вярвайте в Мене". Аз я взех с треперещи ръце.
към текста >>

38. 29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА

Цанка Екимова

29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА През целият си живот останах сама, макар че,минах през брака, но нямахме деца, но имах чудесни родители.
29. РАБОТНИК НА ШКОЛАТА През целият си живот останах сама, макар че,минах през брака, но нямахме деца, но имах чудесни родители. Около мен имаше много хора от братството,които в онази епоха бяха възторжени, с широки усмивки и обятия, можеха да подслонят всеки и да утешат обезсърчените. Външно бях устроена така, че трудно бях контактна. Чудех се защо. По-късно, когато Учителят ми каза, че като душа съм дошла от Тибет и че сродните ми души са там и че тялото ми е пригодено да живея на над две хиляди метра височина, разбрах какво значи да живееш сам между чужди хора. Съпругът ми Юрдан беше физически и френологически така устроен, че имаше много монголоидни черти по черепа, имаше в него много прабългарска кръв, която не бе примесена с това население и бе останал като фокус на онези сили от далечния изток - духът на Чингиз хан и духовете на всички хуни от неговата орда се изявяваха чрез него и връхлитаха върху мен.
към текста >>

Бях работник на Школата.
Чудех се защо. По-късно, когато Учителят ми каза, че като душа съм дошла от Тибет и че сродните ми души са там и че тялото ми е пригодено да живея на над две хиляди метра височина, разбрах какво значи да живееш сам между чужди хора. Съпругът ми Юрдан беше физически и френологически така устроен, че имаше много монголоидни черти по черепа, имаше в него много прабългарска кръв, която не бе примесена с това население и бе останал като фокус на онези сили от далечния изток - духът на Чингиз хан и духовете на всички хуни от неговата орда се изявяваха чрез него и връхлитаха върху мен. Така в мене се преплетоха въжета и сили, с които трудно се справях дори в домът си. Аз бях дошла в България заради Школата на Учителя. Бях работник на Школата. Веднъж Учителят се обърна към мен: „Ти си била един проповедник от миналото на Божието Слово". И наистина аз имах онази склонност да преписвам и да разпространявам Божието Слово на Учителя. Когато бях в Габрово, минавах от къща в къща и в пощенските им кутии пущах по една тъничка беседа. Имаше такива напечатани. Те знаеха ,че това мога да направя само аз.
към текста >>

Бях работник на Школата и на Учителя.
Беше нужно за готовите души, а за другите не беше необходимо. По-късно преписвах различни теми на пишеща машина, извадки от Словото на Учителя по различни теми и ги разпространявах. Особено от 1944 г. до 1980 г. Имах стотици изписани тетрадки по теми от Словото на Учителя. Бях работник на Школата и на Учителя. Дори в най-критичните мигове, когато преминах през операция на гръбначния стълб през 1975 г. и щях за малко да си замина, работех неуморно. Дори моите кратки бележки записах на болничното легло в болницата, като изпълних едно обещание пред един млад брат, който искаше да си напиша опитностите. През 1980/81 г. бях също в критично състояние.
към текста >>

Това го направих, защото аз бях работник на Школата на и на Учителя.
Оставих й пианото, един хубав инструмент. Накрая бях искрено разочарована от поведението на големия ми брат Борис и извиках другият ми брат Никола и в присъствието на други приятели заявих, че не е вече разумно да му се дават пари и да движи нещата по братските проблеми, защото е вече стар и прави груби грешки, които виждаме всички. Всички се учудиха на това мое категорично решение. Подкрепи ме и рождения ми брат Николай. Исках да бъда чиста и честна пред Школата на Учителя. Това го направих, защото аз бях работник на Школата на и на Учителя.
към текста >>

39. 1. КАРУЦАТА С ДИНИ

Станка Иванова Тотева

Надежда Георгиева Кьосева

У него останали книжните пари, които имал, но те били в рубли и при смяна на рублата той изгубил и бил принуден да работи като обущар и да изкарва прехраната си като обущарски работник с чукчето в ръка.
Баща ми прекарал седем години в Русия и се завърнал в България през 1919 г., две години след Октомврийската революция от 1917 г. Тогава прекарал там много тежко време. В Русия имало голям глад, а когато пристигат в България с кораба трябвало да се прехвърлят на лодки, за да слязат на брега. Лодката, в която си хвърлил сандъка се била претоварила и съществувала опасност да се преобърне, затова той останал на кораба си. После обаче, като слязъл на пристанището не намерил сандъка си между разтоварения багаж и така той изгубил припечелените златни пари, които имал в сандъка си. У него останали книжните пари, които имал, но те били в рубли и при смяна на рублата той изгубил и бил принуден да работи като обущар и да изкарва прехраната си като обущарски работник с чукчето в ръка. Така работел през зимата, а през лятото вземал да обработва чужди ниви на половина като след жътва връщал на собствениците или пари или зърно според уговорката. Но тогава всяка година подред биела градушка и баща ми бил принуден да ходи да работи на хората другаде, за да изкара и заплати наема или дължимото на стопаните. Най-напред бил станал връзвач на снопи през жътвата. Неговите другари пък събирали ръкойките или жънели. През пролетта ходил с други работници да бере череши в гр. Русе.
към текста >>

Брат Никола Ватев бил тогава председател на стопанството на Бялото Братство и баща ми постъпил там на работа в градината като общ работник.
Неговите другари пък събирали ръкойките или жънели. През пролетта ходил с други работници да бере череши в гр. Русе. Стопанинът обаче ги карал да пеят когато берат, за да не ядат череши. Един негов другар напсувал дори стопанина и след това те се пръснали всички. Тогава станало така, че баща ми отишъл на работа при брат Ватев. Брат Никола Ватев бил тогава председател на стопанството на Бялото Братство и баща ми постъпил там на работа в градината като общ работник. Това е било при основаването на комуната в гр. Русе. Там работели и се хранели общо. Имало организация. На обед постилали на земята един мендил (дълга покривка), край която насядвали всички на колена или си кръстосвали краката. Имало жена, която готвела и насипвала на всички ядене.
към текста >>

40. 14. ИЗГРЕВЪТ

Тя беше много работлива, научен работник по земеделието.
Срещу Славчовата къща на запад пред гората имаше голяма къща на Пеню Ганев. Там той живееше с другарката си, която си спомням смътно, после тя почина. От ляво на него беше къщичката на Стоянка Илиева, която пишеше стихове. Беше хубава жена и при нея отиде да живее брат Илия Узунов, млад и даровит, с разни патенти за разни неща. На ляво от нея, малко по на юг бе къщичката на Гена Папазова, почти под Борисовата къщичка. Тя беше много работлива, научен работник по земеделието. Надолу още по на юг беше къщичката на Ана Каназирева и Димитрий, който имаше отделна стая. Той свиреше на цитра и аз толкова бях очарована от цитрата, понеже не можах да осъществя мечтата си за арфа, като нещо непостижимо, нали, и започнах да се уча при Димитрий на цитра. Той имаше две цитри и ми даде едната за мене. Репетирахме и даже веднъж излязохме на концерт в салона на две цитри. По-късно когато се омъжих за Жоро, той ми поръча по Митко Кочев една цитра от палисандрово дърво, с която си свирех от време на време, но която си седи сега неподвижно в гардероба.
към текста >>

41. 4. ДОШЪЛ ПРАВО НА ИЗВОРА

Георги Сотиров

Като младеж работих обущарство и тютюноработник.
4. ДОШЪЛ ПРАВО НА ИЗВОРА Родом съм от град Пловдив, но през 1921 г. семейството ни се премести да живее в град Ксанти - Гърция. Като младеж работих обущарство и тютюноработник. Служих и войник в гръцката армия. Още от 1915 - 1916 г. в гр. Солун се запознах с евангелисти и започнах да посещавам събранията им. Като се завърнах в Ксанти, сближих се с тамошните евангелисти и ги поканих да правят събранията си в нашата къща, гдето отделихме една стая.
към текста >>

42. 2. МЕКИЦИ НА РИЛА

Русава Стойчева

Той е бил работник първоначално, както и майка ми - работничка.
Често пъти като млад отивал до Ямбол и се е връщал. След като се задомил с майка ми му се раждат две деца, които обаче умират още малки. Аз - Русава Нейчева Стойчева съм третото им дете. Родена съм през 1922 г. Баща ми се изселва изцяло в Ямбол през 1928 г. Той е бил работник първоначално, както и майка ми - работничка. Имало сме много тежък живот. Баща ми е работил в различни фабрики. Това беше борба за живот. По-късно той стана градинар. Вземаше земи под наем и работеше.
към текста >>

43. ПЕНКА КРАЕВА

Марийка Великова Марашлиева

Аз спях тогаз, не те дочаках, но после в полудрямка чух, че, в който час и да начене, работникът си взема своя дял.
От едното ученичество преминах в другото, истинското ученичество - изучаване Словото на Учителя Дънов. Записала Марийка Марашлиева УЧИТЕЛЮ! Учителю, от звездний мир, Ти слезе между нас, с препълнено с Любов сърце, С мъдрост и небесна власт. Дойде да светнеш на човека, в сърцето му любов да разгориш, да му покажеш пътя към Небето, от грях и зло да го спасиш. Но малко бяха будните, със свещи, да срещнат светлия жених, дара небесен да приемат: „Любов и Мъдрост и Добро". Аз спях тогаз, не те дочаках, но после в полудрямка чух, че, в който час и да начене, работникът си взема своя дял. Не Те видях. Апостол някой там на Изгрева в този светъл храм пред Тебе името ми споменал, във отговор: „Да учи, рекох! " За мене си казал. И тъй Учителю Велик, лика Ти светъл не видях, във Твойта светла, бяла Школа задочна ученичка бях. Премина своя земен път, залезе кат звезда, но Словото Ти, Слово на Любов, обилна жетва ще даде.
към текста >>

44. 6. ЛЮБИМИ ХОРА

Марийка Великова Марашлиева

Аз твърде често споменавам, както и русенци споменават името на брат Петър Филипов, който в оня период от време беше един „готов работник на Божията нива".
Още от ранното ми детство така се случваше, че той споделяше много неща с мен като с приятел и това бяха ония неща, които бяха проблеми на всяко семейство. Дори понякога споделяше въпроси и чакаше да види как аз ще реагирам и какво ще бъде моето мнение по даден въпрос. Още от малко дете аз чух най-хубавите думи от родителите си за Учителя. Ето защо, израза на сестра Олга за баща ми: „Той е велик брат от миналото", е верен и достоверен. Това е едно рядко съчетание и не е случайно, защото случайности в природата няма, а още по-малко случайности има в живота на хората. Аз твърде често споменавам, както и русенци споменават името на брат Петър Филипов, който в оня период от време беше един „готов работник на Божията нива". Ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс". Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше да прилага всичко, което Учителят дава в беседите си, да го изпълни и спази.
към текста >>

45. 10. КЪЩА НА ИЗГРЕВА ЗА ГАРСОНИЕРА

Марийка Великова Марашлиева

Бяхме на обед седнали с майка ми когато дойде един работник от „Градини и паркове" - София, където той работеше, предаде ми ключа от домът му и каза, че с Петър Филипов е станало нещастие, кракът му е бил счупен от някаква ваза от мозайка, която паднала върху кракът му и че той е постъпил в „Пирогов".
Аз й затворих очите, аз я приготвих за тоя последен час. На втория ден дойдоха майка ми и лелята на снаха ми за погребението и на следващия ден я погребахме. Майка ми остана известно време при мене. Същия месец на 26.11.1976 г. стана счупването на крака на брат Петър. Бяхме на обед седнали с майка ми когато дойде един работник от „Градини и паркове" - София, където той работеше, предаде ми ключа от домът му и каза, че с Петър Филипов е станало нещастие, кракът му е бил счупен от някаква ваза от мозайка, която паднала върху кракът му и че той е постъпил в „Пирогов". Изобщо пребиваването ми в София беше низ от напрежения и трудности. Впоследствие брат Петър казваше, че Учителят му казвал да напусне работа, обаче той имал задължение и затова работел. Често го повтаряше като пример, че не е бил послушен и е наказан за това. На брат Петър му направиха операция на крака, който беше освен счупен, но и строшен. Бяха му сложили кюнчер и отделно планка.
към текста >>

46. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

" Често споменавам името на брат Петър Филипов, който в онези години наистина беше „готов работник на Божията нива".
Чрез неговия дух аз се свързах като душа с Учителя. Още като малко дете съм чувала най-хубави думи от родителите си за Учителя. Ето защо, израза на сестра Олга: „Ти си велик брат от миналото" е верен и достоверен. Това е едно рядко съчетание, но не е случайно, защото случайности в природата няма, а още по-малко случайности има в живота на хората. Често баща ми казваше: „Деца, вие нямате баща, а имате приятел вкъщи! " Често споменавам името на брат Петър Филипов, който в онези години наистина беше „готов работник на Божията нива". А ето и мнението на сестра Олга Славчева: „За него бих отишла не само в Русе, но чак на северния полюс". Това е погледът на сестра Олга от едно друго поле. Това е погледът на една душа към друга душа. Брат Петър в онези години беше наистина образцов брат във всичко. Той се стараеше да бъде истински ученик на Учителя, като се стремеше, всичко онова, което Учителят дава в беседите си да го изпълни и спази.
към текста >>

Наистина, ако беше останал в Русе, в братството той беше образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива и там щеше да свърши много голяма работа и щеше да изпълни предназначението си, за което беше дошъл в Братството.
Божията нива беше една и работниците бяха едни и същи, но тази Божия нива беше парцелирана, раздробена и той намери Изгрева раздробен на отделни личности, индивидуалности и групи и това беше неговото най-голямо разочарование, огорчение и изпитание. Петър беше уволнен дисциплинарно в Русе, където работеше и не можеше да се примири с това положение. Спомням си, че същата година бяхме на Рила с една група от Русе и като се върнах след време разбрах, че той е решил да остане в София. Имаше доста трудности отначало, пътят му никак не беше лек, а много труден. Ръцете му бяха сравнително нежни при сладкарската професия, а трябваше да се бори с пръстта, с камъка, което беше много уморително за него. Наистина, ако беше останал в Русе, в братството той беше образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива и там щеше да свърши много голяма работа и щеше да изпълни предназначението си, за което беше дошъл в Братството. Ето защо Олга Славчева би отишла за такива като него чак на северния полюс. Дейността на Петър на Изгрева беше безкористна, но какво успя да реализира чрез своето пребиваване там това е друга тема, на която ще се спрем по-подробно по-нататьк. В отворената картичка от 15.VII.1943 г. сестра Олга пише: „Питах, отговор ето", това е изпълнение на моята молба да пита лично Учителя за моето състояние и как да изляза от него. В типичен неин стил в три думи описва разговора с Учителя.
към текста >>

Петър е образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива.
Друга монета засега нямам. Бог да ви благослови! Целувам те, Марийке, и топло, сърдечно те притискам на сърцето си, което е пълно с обич за тия, които обичат Бога! Бъди здрава, крепка и от нищо се не бой. Не се дели от групата. Работете. Петър е образцов брат, отличен ученик и готов работник на Божията нива. Не в Русе, но за такива като него бих отишла чак на северния полюс. Бог да го благослови и запази. За Гого и Илия да не говорим. Изненадана съм от тях - приятно трогната съм от чистосърдечието на Гого, красивата и топла разумност в него. Бог да го благослови и укрепи.
към текста >>

47. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА БЯЛОТО БРАТСТВО В РУСЕ

Нарушение на окултните закони

Дончо сменял различни професии - шофьор, градинар, работник и по-късно станал притежател на закусвалня.
Той бил обущар, но и организатор и земеделски водач и по- късно демократ към Стойчо Мушанов и като такъв бил и народен представител. Брат Йордан са били седем деца. Той е завършил пети клас на Мъжката гимназия в Русе, а Дончо, брат му търговската гимназия в Свищов. Йордан и Тодор, другия му брат са ходили в Америка, но после се върнали. Брат му Дончо и сестра му Мара отишли по-късно в Америка и Мара се омъжила там за българин. Дончо сменял различни професии - шофьор, градинар, работник и по-късно станал притежател на закусвалня. Почти всяка година Дончо идваше в България при близките си и донасяше интересни списания и книги във връзка с лекуване по природен начин както и с глад и т. н. Дончо не е споделял убежденията на брат си Йордан, но е бил вегетарианец. Йордан Новаков е бил женен за Стефанка от Стара Загора. Имаха две деца: Георги и Жана, която ни съдействуваше при издаването на поредицата „Изгревът". Още, когато се сьбирахме в салона на ул.
към текста >>

Празнували са след това сребърна и златна сватба на (12."УП.1947г.) Борис е бил печатарски работник и така сам се е издигнал постепенно.
Борис е запознал Васил Коларов със социализма. В тая връзка имаше някаква статия в един софийски вестник и когато аз Марийка Марашлиева отидох веднъж в дома им, той ми показа тоя вестник, на който бе подчертал няколко реда с червен молив. В него пишеше за връзката му с Васил Коларов. Борис Малджиев и Екатерина са се оженили през 1897 г. на 12.VII. Празнували са след това сребърна и златна сватба на (12."УП.1947г.) Борис е бил печатарски работник и така сам се е издигнал постепенно. Бил е много предприемчив и амбициозен и много строг. Издигнал се на своите плещи той открива печатница. После си построява къща в Русе и премества печатницата си в сутерена на къщата си. Синовете му Влади и Богомил са следвали като сами са се издържали, работели са и са учили. Богомил следвал задочно право и живял при сестра си Зорница в София.
към текста >>

Рано останал сирак, без баща, после и без майка - обикновен работник- електротехник.
След като са се оженили им се ражда дъщеря Магдалена. Последната понастоящем живее във Варна и е омъжена за Стоян Димитров от братските среди. Помолих Магдалена да ми каже нещо за родителите си и тя в писмо от 5.XII.1989 г. ми пише следното: „В Русе имаше две групи приятели - богати и бедни. Баща ми Иван Петров, спадаше към вторите, второстепенните. Рано останал сирак, без баща, после и без майка - обикновен работник- електротехник. Завършил е във Варна в Морското училище. На службата си честен, изключително съвестен, неподкупен и за тези си качества ценен и уважаван от началниците си, но не проявен в обществената стълба - вътрешно вглъбен, непрактичен, неспособен да търси и да намира лична изгода в отношенията си с околните. Веднъж, когато мама - Веска Петрова се срещнала с Учителя и споделила за грижите си към татко, Учителят казал: „Не знаеш на какъв дух служиш! " А след заминаването на татко, мама сънува, че я водят някъде далече и високо, високо, където последователно й предлагат като награда за грижите и вниманието проявени от нея към татко три одежди: розова, небесно синя и бяла. Мама ми разказа съня си през 1946 или 1947 г.
към текста >>

48. 6. КЪМ СПОМЕНИТЕ И КОНТАКТИТЕ НА ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ С ПРИЯТЕЛИТЕ И БРАТСТВОТО В РУСЕ. МАРИЙКА МАРАШЛИЕВА

Нарушение на окултните закони

Тази барака й беше предоставена като агроном и научен работник.
Братството в Русе изгуби, мога да кажа, най-ценния брат, който беше като стожер при русенци. В София той не можеше да работи друго освен тежък физически труд. Такива бяха законите. Софийско жителство даваха само на комунисти, а на другите, особено на хората от братството, жителство не се даваше. Известно време той живя в бараката на Гена Папазова. Тази барака й беше предоставена като агроном и научен работник. Понеже бараката беше до къщата на брат Антов, последният искаше да го изгони от там и брат Петър води дълго време дела с помощта на брат Богомил Малджиев. След като получи жителство софийско Петър си купи място от Васил Славов, който беше осъден след 9.IX.1944 г. и лежа в затвора във връзка с Трайчо Костов. Славов след като беше осъден, имаше да дължи на държавата и съпругата му продаде част от дворното място, за да посрещне задължението към държавата. Нека не се забравя, че Петър отиде в София да живее след заминаването на Учителя около 1949/50 г.
към текста >>

49. 7. САЛОНЪТ В РУСЕ. ТОДОР КОВАЧЕВ - ВНУК

Той имаше работник, който работеше в салона и някой беше издебнал момент когато баща ми е някъде из града за материали и нещо друго и беше влязъл и беше ударил по главата работника.
Те бяха обаче много опърничави хора и с думи не ставаше. Баща ми беше принуден да заведе няколко дела и тия дела до нищо не доведоха и тогава някой го беше научил, та три дела изведнъж заведе, за да ги извади и наистина с тоя фронтален натиск от три дела успя да ги извади. Сега вече помещенията бяха празни и салона можеше да се ползва по предназначението си. Никой обаче от нашите приятели не се интересуваше от това и наистина баща ми продължаваше да го ползва за работилница. Трябва да кажа даже, че когато го ползваше за работилница, продължаваше тоя натиск, който указваше властта. Той имаше работник, който работеше в салона и някой беше издебнал момент когато баща ми е някъде из града за материали и нещо друго и беше влязъл и беше ударил по главата работника. Така че имаше нужда и от медицинска намеса, за да се оправи човека. Беше го травмирал здравата по главата. С някаква тояга му беше разбил черепа. Тъй че аз мисля, че малко приятели, пък може би изобщо никой да не знае тия събития около натиска, интервенцията, която указваше властта върху нас, за да може да обсебят салона за техни нужди. Както и да е салонът имаше възможност вече да се ползва по предназначение, но никой не идваше да го ползва.
към текста >>

50. 22. ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ. КАК БЯХА ЗАКУПЕНИ БРАТСКИТЕ МЕСТА ВЪВ ВАРНА?

Люба Стойкова