Търсене в текстове за 'Пшеница'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 14 резултата в 12 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ще се брои, колко зърна има в класа на пшеницата, ечемика, овеса, в кочана на царевицата.
У него да се яви подтик да преброи, колко семена има в тях, какви са семките и пр. Да се яви у него интерес да види, колко семена има във всеки плод, да изучи тяхната форма, цвят и пр. Това има значение. Така ще научат децата известни закони.” „Паралелно с природознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но във връзка с живата природа. Ще се брои, колко клона има дръвчето първия месец, втория месец, третия месец и пр., в края на първата година; после във втората година ще се броят пак по месеци. Ще се брои, колко зърна има в класа на пшеницата, ечемика, овеса, в кочана на царевицата. Четенето и писането малко по-късно. Когато детето чертае лехите, то вече взема първите уроци по чертане. При посаждане на дръвчетата вече се запознава с геометрия. Рисуването ще дойде като следствие от наблюдение на природата.” Детският труд ще наложи добиването на първите познания по смятане и геометрия, защото ще трябва да се броят дръвчетата и цветята.
към текста >>

2. Работата на детето в цветната, зеленчукова и овощна градини и в околната природа. - Боян Боев (1883 – 1963)

Отглеждане на пшеница
Чрез пчеларството децата ще се запознаят с живота на пчелите. Могат да извадят нравствени правила от тях за човешкия живот. Тяхната разумност, търпение, трудолюбие, чистота, предвидливост и пр. ще упражнят голямо образователно влияние върху детето. Във връзка с пчеларството ще научат, кои цветя и дървета са медоносни, и ще ги садят в градината. Отглеждане на пшеница „Хубаво е децата да засеят едно малко място и с пшеница! ” Учителят С подготвителен разговор децата да се научат, че трябва да сеят и жънат пшеницата с песни, без да кажат нито една лоша дума. Трябва да се избират по-добри сортове, с по-едри и повече зърна в клас.
към текста >>

„Хубаво е децата да засеят едно малко място и с пшеница!
Могат да извадят нравствени правила от тях за човешкия живот. Тяхната разумност, търпение, трудолюбие, чистота, предвидливост и пр. ще упражнят голямо образователно влияние върху детето. Във връзка с пчеларството ще научат, кои цветя и дървета са медоносни, и ще ги садят в градината. Отглеждане на пшеница „Хубаво е децата да засеят едно малко място и с пшеница! ” Учителят С подготвителен разговор децата да се научат, че трябва да сеят и жънат пшеницата с песни, без да кажат нито една лоша дума. Трябва да се избират по-добри сортове, с по-едри и повече зърна в клас. Консервиране зеленчуци и плодове
към текста >>

С подготвителен разговор децата да се научат, че трябва да сеят и жънат пшеницата с песни, без да кажат нито една лоша дума.
Във връзка с пчеларството ще научат, кои цветя и дървета са медоносни, и ще ги садят в градината. Отглеждане на пшеница „Хубаво е децата да засеят едно малко място и с пшеница! ” Учителят С подготвителен разговор децата да се научат, че трябва да сеят и жънат пшеницата с песни, без да кажат нито една лоша дума. Трябва да се избират по-добри сортове, с по-едри и повече зърна в клас. Консервиране зеленчуци и плодове На есен след брането на зеленчуците и плодовете, част от тях може да се консервира, за да се запази през зимата. Някои плодове се сушат, други се обвиват с хартия и слама, а трети се консервират в кутии. При есента може да се практикува и приготовление на туршии и мармалади от събраните зеленчуци и плодове.
към текста >>

3. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

2. Притчата за плевелите и пшеницата.
И когато познаем тази група от притчи, лесно ще можем да четем образната писменост на притчите. В Евангелието се различават главно три групи притчи. В 13-та глава стоят една до друга седем притчи. Ще се спрем първо върху тази група, те са следните: 1. Притчата за сеятеля. 2. Притчата за плевелите и пшеницата. 3. Притчата за синаповото зърно. 4. Притчата за кваса. 5. Притчата за съкровището в нивата. 6. Притчата за скъпоценния бисер. 7. Притчата за рибарската мрежа.
към текста >>

4. VII. ОТВАРЯНЕТО НА СЕДЕМТЕ ПЕЧАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

И чух нещо като глас отсред четирите живи Същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай." Мярката и монетата тук означават това, което човек е научил през Третата културна епоха - да борави с мярката и числото.
Този Печат разкрива това, което човек е придобил във Втората културна епоха на Петата раса - Персийската, когато човек воюва, за да победи материята. Червеният кон е символ на тази борба, която човек води, за да победи материята. А изразът да се избиват един друг означава, че трябва да загине всичко онова, което не може да прогресира до края на еволюцията. За третия Печат е казано: "И когато Агнето отвори третия Печат, чух третото живо Същество да казва: Дойди и виж! И видях, и ето черен кон, и яздещият на него имаше везни в ръката си. И чух нещо като глас отсред четирите живи Същества, който казваше: Един хиникс пшеница за динар, и три хиникса ечемик за динар; а дървеното масло и виното не повреждай." Мярката и монетата тук означават това, което човек е научил през Третата културна епоха - да борави с мярката и числото. А черният кон е човешкият интелект, свързан с гъстата материя. Четвъртият Печат. През Четвъртата културна епоха се явява Христос, за да победи Смъртта. Разкриването на четвъртия Печат е дадено по следния начин: "И когато се отвори четвъртия Печат, чух гласа на четвъртото живо Същество, което казваше: Дойди и виж! И видях, и ето блед кон и името на яздещия на него беше Смърт, и адът вървеше подире му; и даде му се власт над четвъртата част от Земята да умъртвява с меч, с глад, с мор и със земните зверове." /6;7-8/.
към текста >>

5. 8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако посееш нивата си с бодили, Бог няма да ти даде пшеница.
Дружи с такива хора, какъвто искаш да станеш. Който иска да има един честен син, ще избере най-добрата мома, която да има разбита съвест, религиозно чувство, твърдост, вяра, надежда, вдъхновение, памет и пр., навсякъде да има отличен, и като се ожени за нея, ще има един честен син. Но той също трябва да има тия качества. И тогаз ще имат синове и дъщери честни, справедливи и с всички добродетели. Но вие ще кажете: Каквото Господ даде. Ако посееш нивата си с бодили, Бог няма да ти даде пшеница. Ако развиете в себе си противоположни качества на добродетелите, вие не може да имате един гениален ум. Казват за някого, че е гениален. За да бъде гениален, човек трябва да има гениален ум, трябва да има гениални чувства и гениална воля. Да са развити всички мозъчни центрове и да е организиран целият му мозък. И всеки човек може да стане гениален, като организира мозъка си.
към текста >>

6. 47. Жито за посев - Радка Левордашка (1920-2014)

Една година разораха мястото от сградите до шосето и трябваше да го засеят с пшеница.
ЖИТО ЗА ПОСЕВ Една година разораха мястото от сградите до шосето и трябваше да го засеят с пшеница. Тая нива бе засята от един брат, който по професия беше земеделец и по онова време бе дошъл да се види с Учителя. Той го видя, че разговаря с другите братя пред столовата. Учителя се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има? ". - „Ами аз съм земеделец, Учителю." - „Можете ли да сеете? ". - „Мога, това ми е професията." - „Тогава, брат, елате да посеете това място!
към текста >>

7. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— звънец Златна, златна пшеница, в синя, синя паница, паницата не купена, над земята захлупена.
— маша Тенжерата й в корема, яденето всеки взема. — пчела Да е лед, не е лед, да е мед, не е мед, а се топи като лед и е сладко като мед. — захар Оттук бряг, оттам бряг, в средата — сняг. — нощва Четирима братя, един без друг не ходят, на чифтове се водят, все тичат, врява дигат, и все не се достигат. — колела на кола Железен му е езика, железна му устата, започне ли да вика, събират се децата заемат си местата, нареждат си нещата. — звънец Златна, златна пшеница, в синя, синя паница, паницата не купена, над земята захлупена. — небето Воденичка на стената, денем нощем не спира, работа си намира. Чука, трака, отпява, дига глъчка и врява. Сто години вървяла, нито зрънце не смляла. —- часовник Костен зъблю гора броди, път оправя, в път не ходи. — гребен Бодлива крава през плет минава, опашката й отвън остава.
към текста >>

8. Три Небеса - Николай Райнов

И cееше пшеница през новолуние, та сто на едно раждаше зърното.
Лудуваха по него моми и жени. Но той си не губеше силите по тях. Иобел се казваше другият Каинов син. Той бе земеделец. И просвети Каин ума му, та Иобел научи тайните на Земята и Въздуха. И cееше пшеница през новолуние, та сто на едно раждаше зърното. А грозде береше в знака Лъв — и виното бe хубаво. Позна Иобел пътя на Дъжда. И следите на Светлината научи. И богат стана Иобел, а потомството му — здраво. И синовете му имаха страх от Бога.
към текста >>

9. Даниил - Николай Райнов

И прати втори път царицата на Данииля хляб от египетска пшеница със зърна от кинамон и капка от своята кръв — хляб на магия: дано я обикне.
— Недей, недей! Студена е душата ми, царице — любов не ще обвърже моя път!“ И стана, та излезе. И гневна мъст замъгли ума на царицата — и каза тя на царя, че Даниил я е похитил нощем насила. И заповяда царят да хвърлят мага в тъмница и да го бият до кръв с бичове от тел. А на деветия ден прати царицата на Данииля свитък от папирус и писа му, че ще го пусне на волност, ако и каже тайната на вечна хубост — и ако я обикне. Но магът разкъса свитъка — и не отговори. И прати втори път царицата на Данииля хляб от египетска пшеница със зърна от кинамон и капка от своята кръв — хляб на магия: дано я обикне. И пак го питаше за тайната на хубост и младина. Но Даниил върна хляба: върна и свитъка неразтворен. Защото не можеше да я обикне. …А на втората луна прати Бог знамение на царя. И ето — те пируваха в двореца, зад бели мраморни стълпове, на трапези от абанос, изпъстрени с кост и злато.
към текста >>

10. Иисус на Планината - Николай Райнов

Пшеницата и плевелът растат едно до друго.
Пророците идваха и също говореха на силните. Йоан Кръстител не загина ли за това, че проповядваше пред силни? И не паднаха ли толкова пророци — все за това? При здравите не отидох, казваш ти. Но вечният живот не слага предел между здрави и болници. Пшеницата и плевелът растат едно до друго. Елей — за кожата — разказват старите, — елей за кожата, която ражда слинове. Но за сърцето, в слинове обвито, няма елей. Стрелата пронизва кора на тамариск, но от кожа на крокодил се чупи. Пази се от себе си, Иехуда! В деня, когато Син Човешки бъде предаден на съд, ще се отрекат от Него мнозина… — Но горко на облака, който носи мълния!“ И слезе Иисус при подножието, та отиде с учениците в града, за да празнуват Пасха. А Иехуда стоеше навъсен.
към текста >>

11. Бай Жечо Вълков - Георги Христов

За да не останем съвсем без запас от пшеница, той изпрати на воденицата да смелят два чувала ечемик.
Разбирам аз душата ти, брате селянино. Какво имаш ти повече от тази земя! Гледам, Жечо се подсмива. Милият! Той се радва, че има жътвари, на които няма да плати, а довечера ще им поднесе киселото мляко, добре разредено, готово да се сърба с големите супени лъжици.“ Ачларе. Летен работен ден. Сега, преди прибирането на новата реколта, когато брашното е на свършване, Жечо прави едно оригинално нововъведение. За да не останем съвсем без запас от пшеница, той изпрати на воденицата да смелят два чувала ечемик. Към това ечемичено брашно прибавяме и малко от пшениченото и месим хляб. В месенето се редуваме, макар че това би могло да извърши 12-13-годишото момиче на Жечо. Хлябът от това брашно става много твърд и по особен начин клисав. Когато потопиш залъка в чорбата, той не поема нищо от нея, само се намокря и нищо повече. Веднъж в нашата комуна бяха дошли трима приятели - гости от Бургас.
към текста >>

12. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се пшеницата.
Гледа две прасета си пъхнали зурлите в менчето и здравата грухтят и лапат чорбата. Скача той от дървото, прогонва ги, но чорбата останала по-малко от половината. Ами сега, какво ще ни каже? Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в нивата и яде от житото. Ако го видят селяните ще го пребият. Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се пшеницата. Чуди се какво да прави. След дълга борба успява да хване поводите на коня и да го извлече от нивата. Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад комунари. Върви пеша, коня не дава да му се качи, хвърля чифтета. Кон води, пеша ходи.
към текста >>

0.22636198997498