НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
66
резултата в
61
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА
,
,
ТОМ 2
Повикай своите работници и им кажи да съберат
пшеницата
в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина.
Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога. Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва. Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва.
Повикай своите работници и им кажи да съберат
пшеницата
в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина.
Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо. И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се пречисти и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога. 20 септември 1898 г., Варна 16 ИЗБРАНИКЪТ БОЖИИ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Бележки към дадени изречения: 1. „Ето този вестител Ангел на Завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със Своя пръст", (стр. 96 от ръкописа.) Този Вестител, който е Ангел на Завета Господен, се нарича Ангел Елохил.
към текста >>
2.
30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се
пшеницата
.
Гледа две прасета си пъхнали зурлите в менчето и здравата грухтят и лапат чорбата. Скача той от дървото, прогонва ги, но чорбата останала по-малко от половината. Ами сега, какво ще ни каже? Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в нивата и яде от житото. Ако го видят селяните ще го пребият.
Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се
пшеницата
.
Чуди се какво да прави. След дълга борба успява да хване поводите на коня и да го извлече от нивата. Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад комунари. Върви пеша, коня не дава да му се качи, хвърля чифтета. Кон води, пеша ходи.
към текста >>
3.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ
,
,
ТОМ 5
А на неговата воденица можеше да се мели и жито от
пшеницата
на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ Георги Радев беше човекът, който правеше впечатление с високата и слабовата фигура, с построената по особен начин глава, с походката си, с говора си, с почерка си и накрая със заниманията си. Занимаваше се с всичко и всичко му вървеше отръки, което се отнасяше до умствените му способности. Разпиля се като пълноводна река и не можа да се прибере в коритото си и затова не свърши онази работа, която му бе определена.
А на неговата воденица можеше да се мели и жито от
пшеницата
на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни.
А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока. Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг. Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до Богопознанието. Отделиха се и така си отрязаха корените и дървото изсъхна и клоните им не вързаха онези плодове, които по тези дървета трябваше да зреят. Така завършиха мнозина от това поколение с това погрешно разбиране.
към текста >>
4.
236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА
,
,
ТОМ 5
Ето това бе отношението на Бога към човека и към онези плевели, които бяха избуяли в него, защото там имаше кълнове и стръкове от жито и
пшеница
, които трябваше да го хранят.
Когато някой говореше пред Учителя за друг човек, за да го осъди Учителят не приемаше това осъждане нито в едната, нито в другата посока. Защото този приятел осъждаше някого в една посока и като види, че Учителят мълчи и не одобрява, тогава се обърне и започва да осъжда в друга посока и прави точно обратното. Учителят отново мълчи и не одобрява. Защо ли? Защото външният човек не трябва да даде повод да съдиш вътрешният човек, който е творение на Бога и е неопетняем.
Ето това бе отношението на Бога към човека и към онези плевели, които бяха избуяли в него, защото там имаше кълнове и стръкове от жито и
пшеница
, които трябваше да го хранят.
Да, това беше по-висок етап и по-високо разрешение на въпроса от времето на Христа, когато трябваше да се чака краят на века, за да се отделят плевелите отделно от житото и да се изгорят, а пък житото трябва да се отдели, за да нахрани човешката душа. В такива случаи онзи, който осъждаше пред Учителя получаваше такъв отговор и по такъв начин поднесен, облечен в такава символика и истина, че този приятел получаваше такъв урок и такава задача за разрешение, че не можеше да се справи месеци наред, за да разреши в себе си новото положение съобразно изказването и мнението на Учителя. Тогава веднъж с Паша влезнахме в спор и тя ми каза: „Да не мислиш, че си по-напред от мен и по-напреднала от мен? ", но с такъв тон и така пренебрежително, че това ме смути и хвърли в противоречие. Същият ден, че дори и на другия ден плаках, бях разочарована от себе си.
към текста >>
5.
23. Жито за посев
,
Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)
,
ТОМ 7
23. ЖИТО ЗА ПОСЕВ Една година разораха мястото от сградите до шосето и трябваше да го насадят с
пшеница
.
23. ЖИТО ЗА ПОСЕВ Една година разораха мястото от сградите до шосето и трябваше да го насадят с
пшеница
.
Тоя нива бе насадена от един брат, който по професия беше земеделец и беше дошъл по него време да се види с Учителя. Той го видя като разговаряше с братята пред столовата. Учителят се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има? “ „Ами аз съм земеделец.“ „Можеш ли да сееш? “ „Мога, това ми е професията.“ „Тогава, брат, елате да посеете това място!
към текста >>
6.
5. ГОДИНИ НА НЕДОИМЪК
,
,
ТОМ 8
Съветският съюз внася сега редовно
пшеница
от Америка.
Изнасяше розово масло в цял свят, чушки, домати, дини, пъпеши. Българските цигари се търсеха във всички държави на света. Но тъй като в индустрията са необходими да се сменят често машините, когато остареят и да се заменят с нови, а ние нямахме достатъчно средства, за да поддържаме конкуренцията и сме бедна страна, не можехме разбира се да конкурираме европейската индустрия. А пък колективизацията на земята, насила вкарването на земеделски стопани в ТКЗС-тата, беше най-голямата и непростима грешка на комунистите. Съветските колхози и софхози се провалиха.
Съветският съюз внася сега редовно
пшеница
от Америка.
Великият Съветски съюз излезе победител в последната война, а сега търси да получи заем от победената Западна Германия. Аномалия.
към текста >>
7.
І.02.24. ОТНОШЕНИЕТО НА РУСИЯ КЪМ „ОТКРОВЕНИЕТО И УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
И ако Господ е започнал да пресява
пшеницата
, на това какво има да се каже?
Те имат търпение и то е една Божествена черта, но що струва тя без послушанието на Волята Божия. Мен ми е известно, какъв ще бъде краят. Но да бъде Господ благословен. Моята сила е в него. Той после ще тури юзда на всички и ще ги научи да ходят благообразно и тогава аз ще се върна от където съм дошел.
И ако Господ е започнал да пресява
пшеницата
, на това какво има да се каже?
Това е най-доброто, че жетвата е започнала. Краят на всичко иде и всякой ще види добро или зло. Но в това седи спасението на света и неговото избавление. И кога затръби седмият ангел, тогава ще се разкрие тайната. Същий" След няколко дни, на 20.IX.1904 г.
към текста >>
8.
НАРЯД за 1904 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Сега укрепете се във вярата и постоянно не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и
пшеницата
, заради лъжата не отхвърляйте Истината.
Но сега много от тях са отстранени. Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта на чадата и родителите, помежду братя, сестри и приятели, Той е вашият небесен Отец. И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и неблагодарност, ще изгубите и това, което имате. Аз съм се молил за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпити. И ако имате пълна вяра и упование към Мене, всичко ще се уреди за ваше добро.
Сега укрепете се във вярата и постоянно не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и
пшеницата
, заради лъжата не отхвърляйте Истината.
Ако сами сте лъгали, не мислете, не и аз ще ви излъжа. В един миг вие сте готови пред една слугиня да се отречете от мене. Като старите фарисеи вие сте готови да извикате в душата си; „На Мойсея ние знаем, че Бог е говорил, а на този не знаем." Вие вярвате, че съм говорил на другите, а че на вас съм говорил, това не го вярвате. На другите вярвате, а на Мене не вярвате. Ето коя е причината, дето сте изгубили вашия мир, ето причината на скърбите ви.
към текста >>
9.
НАРЯД за събора 1907 година
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 11
Сега, укрепете се във вярата и не се постоянно съмнявайте - заради плевелите не изтъргвайте и
пшеницата
; заради лъжата не отхвърляйте истината.
Но сега много от тях са отстранени. Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта на чадата и радостите между братята и сестрите, и приятелите, Той е вашият Небесен Отец. И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и неблагодарност, ще изгубите и това, което имате. Аз съм се молил за вас, както за Петра - да не искудее вашата вяра във време на изпит. И ако имате пълна вяра и упование в мене, всичко ще се уреди за ваше добро.
Сега, укрепете се във вярата и не се постоянно съмнявайте - заради плевелите не изтъргвайте и
пшеницата
; заради лъжата не отхвърляйте истината.
Ако сами сте лъгали, не мислете, че и аз ще ви излъжа. В един миг сте готови пред една слугиня да се отречете от мене. Като старите фарисеи, вие сте готови да извикате в душата си: „На Мойсей ние знаем, че Бог е говорил, а натози не знаем." Вие вярвате, че съм говорил на другите, а че съм говорил на вас, това не го вярвате. На другите вярвате, а на мене не вярвате. Ето коя е причината за скърбите ви.
към текста >>
10.
Наряди за 1930 г.
,
,
ТОМ 12
Краев/..., Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зреят
пшеницата
и лозата - хлябът и плодът на живота.
Ние се нуждаем сега да дойдат те повече, че да внесат щастие в домовете. Да бутнат със своите тояги и всички затвори да паднат; не само във физическите затвори, но и в духовните всички вериги да паднат от умовете ни и от сърцата ни. И тогаз те ще кажат: „Излезте сега, свободни сте." СИНОВЕТЕ НА ВИДЕЛИНАТА ВИ ПОКАНВАТ НА РАБОТА. В ТОЗИ БОЖЕСТВЕН ДЕН, КОГАТО СЕ РОДИ ХРИСТОС, те дойдоха отгоре и пеяха, и видяха, че светът не е още готов, и казаха: „Втори път като дойдем, ще турим ред и порядък." И като дойдат, ще запеят и тогава ще кажете като онези овчари: „Да отидем да видим." ДА СТЕ СИНОВЕ НА ВИДЕЛИНАТА. 4) СЪОБЩЕНИЕ ЗА БРАТСКА СРЕЩА НА МЛАДЕЖИТЕ До ръководителите на учениците на Всемирното Бяло Братство Любезни брат .../М.
Краев/..., Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зреят
пшеницата
и лозата - хлябът и плодът на живота.
Но трябва и едно възлизане по върховете на Планините, дето са главите на всички извори, що поят долините и полята и дето светлината говори най-дълбоко и най-чисто. Тази година братската среща на младите ученици ще започне на 12 юлий - Петровден. Ще трае три дни и след това - на 7-те Рилски езера! Темите, върху които ще работим, са:Основните идеи, които Учителят е изложил в лекциите и беседите през тази година.Новото, което иде! Понеже главната цел на срещата ще бъде екскурзията, желателно е, които дойдат, да бъдат добре екипирани - с дебели дрехи, завивки и по възможност с палатки или платнища.
към текста >>
11.
7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ
,
Стефан Тошев
,
ТОМ 13
Тошев, Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зрееят
пшеницата
и лозата - хлябът и плодът на живота.
7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ Изгрев, 14.06.1930 Г. До Ръководителите на учениците на Всемирното Бяло Братство Любезни брат Ст.
Тошев, Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зрееят
пшеницата
и лозата - хлябът и плодът на живота.
Но трябва и едно възлизане по върховете на планините, дето са главите на всички извори, що поят долините и полята, и дето светлината говори най- дълбоко и най-чисто. Тази година братската среща на младите ученици ще започне на 12 юлий - Петровден. Ще трае три дни, и след това - на 7-те Рилски езера. Темите, върху които ще работим, са: 1. Основните идеи, които Учителят е изложил в лекциите и беседите през тази година. 2.
към текста >>
12.
11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ
,
Гена Папазова
,
ТОМ 13
Пшеницата
НОЯ, за нея помня, защото тя беше безкласна
пшеница
, френски сорт.
Гледай, със зайча сянка и с магарешки трън си напълнил градината! " В.К.: Магарешки трън. Г.П.: Магарешки трън, защото друг сорт прилича на афишок, арфишок. Приличаше на истински магарешки трън, големите бодливите листа и горе този виолетов, съцветен, компузите и т.н. Там се внасяха първите пшеници.
Пшеницата
НОЯ, за нея помня, защото тя беше безкласна
пшеница
, френски сорт.
И баба пък правеше опитните питки. Тя много обичаше баща ми. Тя... Кой смей да каже нещо лошо за него? Пък му вика: „Недей бе, недей, виж, че не струва. Гледай хляба как се троши.
към текста >>
Не таз
пшеница
, не е.
И баба пък правеше опитните питки. Тя много обичаше баща ми. Тя... Кой смей да каже нещо лошо за него? Пък му вика: „Недей бе, недей, виж, че не струва. Гледай хляба как се троши.
Не таз
пшеница
, не е.
Я си дай ти нашата пшеница да слагаме." Баща ми започна да става семепроизводител на зеленчукови семена. Понеже имахме места в различни райони, той можеше да изолира отделните сортове и да произвежда чисто сортов семенен материал. И когато тръгваха градинари откъдето и да е на България, те бяха главно Лясковец, Търновско изобщо, за Русия или за другаде, те идваха у нас да купуват семена. Под влияние на Катедрата и предполагам, че и с помощ, ние направихме модел, обор на животните. Този обор на животните имаше, централно място заемаше торището.
към текста >>
Я си дай ти нашата
пшеница
да слагаме." Баща ми започна да става семепроизводител на зеленчукови семена.
Тя много обичаше баща ми. Тя... Кой смей да каже нещо лошо за него? Пък му вика: „Недей бе, недей, виж, че не струва. Гледай хляба как се троши. Не таз пшеница, не е.
Я си дай ти нашата
пшеница
да слагаме." Баща ми започна да става семепроизводител на зеленчукови семена.
Понеже имахме места в различни райони, той можеше да изолира отделните сортове и да произвежда чисто сортов семенен материал. И когато тръгваха градинари откъдето и да е на България, те бяха главно Лясковец, Търновско изобщо, за Русия или за другаде, те идваха у нас да купуват семена. Под влияние на Катедрата и предполагам, че и с помощ, ние направихме модел, обор на животните. Този обор на животните имаше, централно място заемаше торището. То беше с два наклона, един срещу друг и в центъра на наклона беше резервоарът за урината.
към текста >>
13.
САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част
,
,
ТОМ 14
„Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста
пшеница
, руски чай, българско сирене.
Тя дойде в стаичката си, разплакана, с което разбра, че тя не трябва да оставя Учителя въпреки всичко. Има неща, които не се отнасят до нея. Често Учителят пристигаше в стаичката и с една радостна усмивка почваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, слагаше ги на масата и казваше: „ Това е от нашата градина.", които той сам е откъснал. Веднъж донесе една тенджера с ядене, погледна усмихнато и каза: „Аз го сготвих." Това беше супа с нарязан зарзават на едри парчета и всичко беще от градината на Изгрева. „Турете си и зехтин и черен пипер." Учителят много държеше за простите яденета и много обичаше чорбиците: от коприва, домати, гъби печурки, картофи с масло и черен пипер.
„Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста
пшеница
, руски чай, българско сирене.
Той избягваше сложните яденета, обичаше много червения лук да го чукне с юмрук и така да го яде, както го ядяха всички българи. Той имаше навиците на истински българин. Когато се обръщаше към някои от сестрите, той ги наричаше не с техните лични имена, а с имената на техните другари. „Повикайте ми, рекох, Лазарица, Иваница и пр." Учителят беше изключително скромен и оригинален. Кой от учениците му не си спомня неговите посещения.
към текста >>
14.
XX. БЪЛГАРИЯ ГОРИ, ЗАПАЛЕНА ОТ БЪЛГАРИ ПО ПЛЪТ, НО ЧУЖДЕНЦИ И ВРАГОВЕ ПО ДУХ. БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗРУШАВА.
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 15
Навремето българите като ожънат нивите, прибират снопите с ожънатата
пшеница
, есента изорават стърнищата и я правят на угар.
Така че всичко е умишлено. Няма пожари по небрежност от млади и стари. Има палеж за да изгаря. Тук се дават 126 пожара от палене на стърнищата. Кога се въведе това нещо?
Навремето българите като ожънат нивите, прибират снопите с ожънатата
пшеница
, есента изорават стърнищата и я правят на угар.
Така престоява през зимата и през пролетта садеха на нейно място царевица, слънчоглед. Редуваха - една година се садеше с жито, а друга година след угара с царевица. Така се повтаряше 9 години, а на 10 година нивите се изораваха на угар и се оставяха да почиват. Една година не се садеше нищо. Така работеха българите със земята си.
към текста >>
15.
Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.
,
,
ТОМ 16
пшеница
и ще я смеля.
Сурдулица, а после свърши. Търсим да купуваме, хората не дават, който има. Купих 10 кгр. жито. И от София Еленка изпрати. Сега съм купил 60 кгр.
пшеница
и ще я смеля.
Комисарството ни даде по 15 кгр. брашно и ще ни дадат още по 13 кгр. На квартира съм у Косара Чедомирова Моцаспева Тисова. Мъжът й е военнопленник в Германия. Има 5 момичета, от които най-малкото е на 5 години, а най-голямата - на 17 години.
към текста >>
16.
Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата
,
,
ТОМ 18
Този закон е изразен от Христа с думите: „Оставете плевелите да растат заедно с
пшеницата
”.
И ученик от черното братство, който се занимава с добродетелите на другите, постепенно преминава в школата на Бялото братство. Това са два пътя. Който иска да върви в правия път на развитие, трябва да се занимава с доброто, както в себе си, така и в другите, и го култивира и развива, като знае, че погрешките и отрицателната страна са само обвивка на нещата. Не са вечни, а са преходни, когато добродетелите са вечни. Така че, за да не нарушава мира си, ученикът трябва да спазва строго тези основни правила на школата и никога да не се занимава със злото, както в другите, така и в себе си.
Този закон е изразен от Христа с думите: „Оставете плевелите да растат заедно с
пшеницата
”.
Това не значи, човек да не вижда погрешките и злото, но да не ги чопли, защото те са като рана в духовния организъм на човека, и колкото повече ги чопли и се занимава с тях, толкова повече се увеличават. Ученикът трябва да знае да поляризира отрицателните енергии, защото върху тази основа като върху тор ще се развият всички добродетели и способности на ученика. Така че злото, отрицателните сили и прояви ще ги приемем като факти, като необходимост в живота, но няма да се критикуваме за тях и да ги чоплим, защото в това ги усилваме, а ще работим за тяхното изправяне, като им противопоставяме доброто. Ученикът трябва да знае тези два основни принципа, които лежат в основата на школата, без които той не може да направи крачка напред в областта на висшето познание. Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, да ги изхвърли из ума си.
към текста >>
17.
1925 г. Из беседи, лекции и други
,
Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ
,
ТОМ 19
Когато садите боб, царевица,
пшеница
, любеници, или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната.
Човек представя един малък свят - микрокосмос. Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата вселена, големия свят - макрокосмосът. Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения. За пример, когато се празни. Луната оказва един род влияния върху явленията в природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в природата.
Когато садите боб, царевица,
пшеница
, любеници, или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната.
Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче, самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи, светлината ма Луната, при пълненето и, се отразява отрицателно върху растенето, т. е. спира растежа на растенията.
към текста >>
18.
Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения
,
ЗАЗОРЯВАНЕ КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ ТОЙ И А3
,
ТОМ 20
Над изкласила
пшеница
вървяхме.
* И ето, дойдох да се видя пак такъв, какъвто бях. И видях и Него, и себе си. Той ме повика тихо и ми каза: «Ела с мен.» Аз бях млад момък и се затирих подире Му. И странно бе, че ние не вървяхме по земята, а близо до нея и се носехме, като да бяхме облаци - бързо и безшумно. Минавахме над води, като по суша - от стъпките ни над нея повърхността ѝ не се нито набръчка.
Над изкласила
пшеница
вървяхме.
И тя нито се поклати, нито се сведоха по-ниско тежките ѝ класове. И където минавахме, Той все благославяше. И от пръстите Му излизаха розови капки и струи, и отиваха към дървета, земята, към хората. И гдето минехме, хората не ни виждаха, но все пак вдигаха глави и лицата им светваха. Те се провикваха весело, често запяваха след нас и започваха работата си доволни.
към текста >>
19.
58. ПО СТАРИ ПЪТИЩА. ПАК КЪРВИ! (бр. 21, 24.VI.1924 г.)
,
Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”
,
ТОМ 21
За родната земя са нужни техните мишци, които ще хванат в здрава шепа ралото и набраздят девствената й гръд, за да изкарат тежка
пшеница
- нужен залък за всинца.
От години и вътре в нашата земя люде падат. Падат по селските пътища, падат посред столицата, пред собствените си врати, пред очите на очакващото ги семейство. Падат, пробити с братски куршум, намушени от братска ръка, умират сечени... умират. Днес - един, утре - други... Верни синове на своята земя, ценни чада нейни... И тези, които повдигат ръка на брат срещу брата, които пращат куршума, камата или бомбата, които насочват оръдието срещу родните стрехи, едно само говорят - едно само лъжат: „За скъпата земя наша е нужна тяхната смърт! ” Лъжа - лъжа - лъжа!
За родната земя са нужни техните мишци, които ще хванат в здрава шепа ралото и набраздят девствената й гръд, за да изкарат тежка
пшеница
- нужен залък за всинца.
За родната земя са потребни техните умове, техните мишци и песни, техните мечти и живот! За родната земя са нужни техните дни, техните радости, техните надежди и труд - а не тяхната смърт! Това е лъжа, лъжа - лъжа - лъжа!... ........................ Кървави сенки се мятат над стари пътища. Отново Родината през кърви гази.
към текста >>
20.
13. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Пшеницата
- своите братя... Нима има нужда
пшеницата
оттова?
Лозата - това сте вий самите, вашата вяра в Тоя, Който ни е сътворил и Който постоянно се грижи за нас. Това е вяра в нещо, какво ще да е, но стига да вярваш и се надяваш - ти все ще работиш и вървиш напред. Тя е крепила нашите деди, когато те не са имали ни школи, ни църкви, ни попове - те твърдо са вярвали в своите ръце, че могат да орат и да изкарат хляба за своите деца; те са вярвали в своите волове, че като ги нахранят, те ще орат с леснина коравата земя и оттам ще се вдигне златен клас, който ще нахрани гладните - и свои, и аги различни; те са вярвали в своята челяд, която като малки пилци не е бягала далеч от родното гнездо, а се е прилепяла при бащин дом и е работила с истинска любов и предано те са вярвали на своята стопанка, неуморна работница отсутринни зари до късна вечер, която е била и майка, и предачка, и тъкачка, и шивачка за своите рожби и стопан; те са вярвали в своите комшии, обичали са ги и винаги са казвали: „Като е на съседа ми добре, и на мен ще е добре.” Най-после те са вдигнали своя взор и към звездното небе, тогавашната Българска църква - и гледайки как трептят звездиците като живи, те често са въздъхвали и с вяра са казвали: „Добър е Господ! ” И Той е бил добър за тях - въпреки чужденците, въпреки насилията, родът им доживя... до днес... да види всичко това разрушено, да види брат брата да мрази, да преследва, да убива; син баща да коли; баща - син да убива; селянин - свой съселянин да смазва с бой; да се гонят и ненавиждат, да се присмиват на тия, които говорят за идеали, или да не смеят да вдигнат и най-малкия глас да защитят истината - днес, когато е божем българско и някои българи са по-наплашени и по- безправни, отколкото бяха някога... Колко скръбно е това! И кого подрязват?
Пшеницата
- своите братя... Нима има нужда
пшеницата
оттова?
Драги братя, може да ви говорят каквото искат - не едно е само, което може да ви отърве от днешното ви трудно положение - то е първо да повярвате, че това е възможно! Не повярвате ли, ще си викате: „това е бошлаф”, няма да мръднете от мястото си - и то наистина ще стане „бошлаф”... Оставете омразата, партизанлъка – това са бурени, донесени отвън; и оставете ги и обикнете се тъй, както някога. Нека престане лакомството. Които сте по-умни и по- силни - бъдете умни и силни за вашите по-слаби братя. А вий, които сте слаби и бедни - вярвайте, че колелото на живота се върти - и не завиждайте; ще стигне и до вас!
към текста >>
21.
16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)
,
,
ТОМ 21
Ще видите много семейства да лягат без светило, ядат хляб без сол, захар децата да не знаят що е, дават 2 ÷ 3 яйца за един кибрит; 2 кила* жито (
пшеница
), за чифт цървули.
Надзърнете из провинцията - и там - същата картина. Магазини се затварят вечер без 5 лева оборот. Деца, старци да просят, за да си купят хляб... Момци се убиват, защото тежките дни са по-силни от тяхната воля, а за силните им мишци работа няма; да краде, убива не може, а да се самоубие - това може... Тежки дни изживява голяма част от народа ни. Обиколете селата, не само преди избори, а и сега. Обиколете ги, навестете ги и тях, да видите как ги душат тежките дни.
Ще видите много семейства да лягат без светило, ядат хляб без сол, захар децата да не знаят що е, дават 2 ÷ 3 яйца за един кибрит; 2 кила* жито (
пшеница
), за чифт цървули.
Бирници черги да продават; бели менци на момите от раменете да вземат, за да ги наддават за данъци. Учители бледи, слаби ще видите да ядат на обяд и вечеря сух хляб с орешки и водица наместо чай, защото заплати често не получават редовно, а за чай и захар пари трябват. Много, много има да се види по села и градове... Всички честни синове и дъщери на българи изживяват днес тежки дни. Навестете ги тях - някогашните герои – „прусаци на Балканския полуостров”, както ги всички наричаха, за да се уверите, че от тях и помен не е останало. Много души се покриха с мрак.
към текста >>
22.
I. В. НА ТИЯ, КОИТО УБИВАТ ПТИЦИТЕ НЕБЕСНИ, НИЕ КАЗВАМЕ БЪДЕТЕ МИЛОСТИВИ КЪМ ТВОРЕНИЯТА БОЖИИ!
,
Д-р Михаил Стоицев
,
ТОМ 23
Драги читателю, Забележете пожъната нива с
пшеница
(жито), падналият клас от жетва стои в нивата, докато сняг падне, ако добитък не ходи в нивата, няма птица да го събере - туй удостоверява, че на птиците не е храната само зърно, но те се хранят с червеи и гъсеници.
Такъв подвижен кокошарник беше построен от Петър Груев от с. Острец. Тая работа с кокошките е невъзможна и трудна. Пролетно време, като почнем да орем по низините и да сеем царевицата, ще видя, че дошли много врани и в прясната оран събират един бял червей, който червей прояжда боба (фасула) и любениците, и после пак ходим да си под- сяваме нивите. Тъй че враните са пазачите на нашия труд. Тяхната работа на полето е в наша полза.
Драги читателю, Забележете пожъната нива с
пшеница
(жито), падналият клас от жетва стои в нивата, докато сняг падне, ако добитък не ходи в нивата, няма птица да го събере - туй удостоверява, че на птиците не е храната само зърно, но те се хранят с червеи и гъсеници.
Като пречистят дърветата от гъсеници, ако тия гъсеници нямаше кой да ги пречисти, кой знае каква пакост щяха да направят, да унищожат цели посеви със зеленина. Тъй, аз моля ония, от които се унищожават птиците, да знаят, че те имат голяма полза за земеделския стопанин. (Битие, гл. 1., ст. 20.) И Бог каза: «Да произведе водата изобилно множество одушевени гадини, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.» Тъй че птиците са Божи творения; който ги убива, той прави личен грях.
към текста >>
23.
9. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов, министър на народното здраве, от 11.III.1951 г.
,
Д-р Иван Жеков
,
ТОМ 23
за една много похвалена ярмомелка (фураж-мельница для ечмень,
пшеница
, чечевица и так дальше) и писах до Техноекспорт, Москва, ул.
В това ще се уверите, като опитате питателносгга на «Nabu», както и особено приятния й вкус и сладост. Днес, когато зърнените храни са в разположение на държавата, мисля, че тя може да фабрикува «Nabu» в голям мащаб и да задоволи нуждите на народа, а най-вече - войската и работничеството, като силно питателна храна, като, разбира се, вземе компетентното мнение на върховния медицински съвет. В такъв случай една модерна инсталация на мелнични машини би подобрила качествено «Nabu» и, безсъмнено, би задоволила всички взискателни вкусове на консуматорите. Аз, разбира се, ще бъда щастлив, че можах да дам на народа такава храна и да бъда в редовете на, ако мога така да кажа, ирационализаторите и не бих отказал едно възнаграждение на труда ми по изучванието на тая храна. В началото по производството на «Nabu» си служих с една ярмомелка, неподходяща за целта, и случайно четох в един руски вестник обявление през 1942 г.
за една много похвалена ярмомелка (фураж-мельница для ечмень,
пшеница
, чечевица и так дальше) и писах до Техноекспорт, Москва, ул.
«Куйбьше- ва» Д21, за да ми се изпрати една такава, но, обаче, в скоро време ми се отговори, че поради тогавашни политически условия и събития, не е възможно, а в бъдеще, при подобрени отношения, може. Аз с голям риск писах тогава такова писмо, защото, наистина, можех да бъда малтретиран от фашистката тайна полиция, а още повече, че тя знаеше моето минало като социалдемократ. Но, обаче, ми се налагаше тогава да имам една такава нова ярмомелка за подобрение качеството на моя продукт «Nabu». Но, съдружникът, и той ме изигра - насила, с помощта на полицията, изнесе от склада готовия продукт «Nabu», както и всичкия материал за «Nabu» и аз оттогава не мога да се съвзема, а преживявам с една мизерна пенсия, 14 700 лв. на тримесечие.
към текста >>
24.
47. СТОЖЕРЪТ
,
Сава Симеонов
,
ТОМ 23
А стожер е едно дърво, което е поставено на гумното, където се вършеят снопите на
пшеницата
, за да се сдобият с житото.
47. СТОЖЕРЪТ А в едно от писмата Си Учителят му пише, че той е като стожер.
А стожер е едно дърво, което е поставено на гумното, където се вършеят снопите на
пшеницата
, за да се сдобият с житото.
Около стожера се завива и отвива въжето, с което са завързани конете или воловете, които вършеят житото. Сега никой не знае какво е гумно и що е вършитба. Та, той е бил стожер на гумното на Изгрева, около който се е завивало въжето. Та, това въже го беше така завило, че го бе вързало два месеца на легло. Ето това означава стожер на Изгрева.
към текста >>
25.
79. ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИДЕЯТА ЗА БРАТСТВОТО
,
Сава Симеонов
,
ТОМ 23
Пример: горе, на втория балкон, съм сложил и обградил с мрежа в сандък няколко чувала с
пшеница
.
И като види, че това има, онова има, а той почва сега отначало да работи, и всичко изведнъж иска всичко това да го има и да отиде при него. Ами не работи, за да го има. А гледа да го вземе. И като го вземе - пак не работи с него. А само го разграбва.
Пример: горе, на втория балкон, съм сложил и обградил с мрежа в сандък няколко чувала с
пшеница
.
А сега, дошел някой, без да ме пита взел от нея и след това изсипал извън заграденото. Има към 2 килограма. Ще те заведа да го видиш. Добре, взел си, без да питаш. А защо разхищаваш и си я разсипал отвън?
към текста >>
26.
III. БЕСЕДАТА «ЗА ДВЕТЕ РИБИ И ПЕТТЕ ХЛЯБА» ДАЛИ Е ИСТИНСКА И ДАЛИ Е ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 23
Това се нарича «безхлебна
пшеница
и безхлебно жито».
И не само внимателно, но успях да влезна чрез неговия разказ в онази епоха, за която той бе правил проучвания и за която ми разказваше. А защо точно на мен го разказваше? Ето това е най-важното. Защо лично на мен? 14. Тогава той ми казваше: «Аз сега представлявам като жито посято, изникнало, изкласило с класове, но в класовете няма зърна.
Това се нарича «безхлебна
пшеница
и безхлебно жито».
Това беше вярно. И тогава го накарах да ми разказва последователно всичко онова, което беше в главата му. И така десет дни се разхождахме часове по билото на планината. Аз слушах и му казвах как да го свърже всичко онова, което ми разказваше. Така аз му свързах материала.
към текста >>
27.
1. МОЛИТВАТА
,
записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)
,
ТОМ 25
Бог изпраща милиарди, милиарди тонове
пшеница
в света и ако хората биха я използували разумно, щяха да живеят един добър живот, но с тази стара култура, на която служат, те злоупотребяват с нея.
Исак казва: "Елате да си купите от мене без пари и без злато." Следователно, парите, златото, това са емблем на истинското Божествено знание. Да дадеш пари на някой беден човек, то е да го научиш да работи, да се труди. Ако съвременното общество иска да се реформира, да се освободи от просяци, първо трябва да ги прати на училище дето се мъчат, после в училище дето се трудят, и най-после ще минат в училище, дето ще работят. В новата култура не се позволява да има бедни хора, не се позволява да има просяци. Бедни хора - нищи духом - това е отлично нещо, но беднотия, като сегашната е престъпление да съществува.
Бог изпраща милиарди, милиарди тонове
пшеница
в света и ако хората биха я използували разумно, щяха да живеят един добър живот, но с тази стара култура, на която служат, те злоупотребяват с нея.
Преди 100 години в Америка при едно голямо изобилие на пшеница, някой богати намислили да употребят излишъка от пшеницата вместо гориво, за да им излезе по- евтино от въглищата. Когато реализираха този план, веднага в Америка настана криза на жито. Практичност! Сега, ако излезе някой да каже на хората, че те не живеят по един Божествен закон, ще кажат: "Ето тук се явил един анархист." А онзи, който обира хората, той върви по закона, той не е анархист. Една вещ някога е струвала 1 лев, а днес я продават 1 000 лв. и всички казват: "Времето изисква това." Един килограм масло е струвал 2 лева, днес струва 80 лева.
към текста >>
Преди 100 години в Америка при едно голямо изобилие на
пшеница
, някой богати намислили да употребят излишъка от
пшеницата
вместо гориво, за да им излезе по- евтино от въглищата.
Да дадеш пари на някой беден човек, то е да го научиш да работи, да се труди. Ако съвременното общество иска да се реформира, да се освободи от просяци, първо трябва да ги прати на училище дето се мъчат, после в училище дето се трудят, и най-после ще минат в училище, дето ще работят. В новата култура не се позволява да има бедни хора, не се позволява да има просяци. Бедни хора - нищи духом - това е отлично нещо, но беднотия, като сегашната е престъпление да съществува. Бог изпраща милиарди, милиарди тонове пшеница в света и ако хората биха я използували разумно, щяха да живеят един добър живот, но с тази стара култура, на която служат, те злоупотребяват с нея.
Преди 100 години в Америка при едно голямо изобилие на
пшеница
, някой богати намислили да употребят излишъка от
пшеницата
вместо гориво, за да им излезе по- евтино от въглищата.
Когато реализираха този план, веднага в Америка настана криза на жито. Практичност! Сега, ако излезе някой да каже на хората, че те не живеят по един Божествен закон, ще кажат: "Ето тук се явил един анархист." А онзи, който обира хората, той върви по закона, той не е анархист. Една вещ някога е струвала 1 лев, а днес я продават 1 000 лв. и всички казват: "Времето изисква това." Един килограм масло е струвал 2 лева, днес струва 80 лева. Времето изисква това!
към текста >>
28.
2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]
,
2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)
,
ТОМ 26
Това е ечемикът и
пшеницата
, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец.
Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб. Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят.
Това е ечемикът и
пшеницата
, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец.
Развиделява се. Чува се чуруликане на разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото. Небето побелява. Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят. Изток се облива в мека червенина и на хоризонта се очертава златиста линия.
към текста >>
29.
3.2.2.2. Тука си
,
3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”
,
ТОМ 26
Косите Ти са позлатени облаци, преплетени със зрели класове на
пшеница
и злато-розови благоуханни карамфили от южни страни.
Ти си по-хубав от земните цветя и по-сладък от избрани плодове. Твоите устни са чисти и от тях лъха нежният аромат на великата Природа. Твоите ланити са тъй розови и светли, както небето сутрин, преди да е изгряло слънцето. Твоите очи са както райски езера, излъчващи само радост и веселие. Челото Ти прилича на тихо небе под седмоцветна дъга.
Косите Ти са позлатени облаци, преплетени със зрели класове на
пшеница
и злато-розови благоуханни карамфили от южни страни.
Ноздрите Ти, приятен хълм на сладкодъхащи гърди, излъчващи живот и радост: тъй Рилските езера въздигат сутрин прозрачна пара - диханието на земята. Гърдите Ти - почивна поляна при Махабур. Мишцата Ти е здрава и крепка, както скалите, по които се катеря с молитва и доверие. Походката Ти - като на благ и непобедим владетел. Планините Ти се усмихват, слънцето Те целува, и езерата изливат струи от радостни сълзи за Теб.
към текста >>
30.
1. Едно столетие
,
Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА
,
ТОМ 28
Плодовете - чистата и добрата
пшеница
щеше да стане хляб и живот за народите.
Учителят живя учението. Той показа и доказа, че то е жизнеспособно и приложимо. Неговата сила беше там, че думи и дела се покриваха напълно. Той обогати столетието като го насити с много светлина и топлина и го нарече “Златно”. Той пося голямата нива със сити, живи и доброкачествени семена.
Плодовете - чистата и добрата
пшеница
щеше да стане хляб и живот за народите.
За себе си Той преживя величествения момент на богата жътва - последната Му разходка беше през класилата житна нива. Неговата работа - “малката работа” беше извършена изискано, до съвършенство.
към текста >>
31.
6. “Говоря ли Истината?
,
Глава 5. Учителят и истината
,
ТОМ 28
Голямото съкровище трябва да стане достояние на всички - опитано като сита
пшеница
, като прясна вода, като сладки плодове, като въздух и светлина.
Учителят влиза в контакт с една определена среда от хора, най-благоприятната в случая и чрез тази среда Той влиза в контакт с цялото човечество. Законът повелява благата да се разпределят общо между всички живи същества от човек на човек, като пълноводната река, която напоява еднакво и нивата и градина и цялата равнина през която минава. Учениците не са само такива, защото слушат Учителя и Го следват, не и за това, че възприемат или разбират учението, но и за това, че след като го приложат го правят достояние на всички, жадуващи за истината души. Пробният камък на ученика е именно там - да бъде като нива, която ражда жито, като лоза отрупана с плод. Като всичко живо и той трябва да участвува в този велик порядък, чийто основен белег е даване; как другояче ще докаже, че е разбрал и приложил учението?
Голямото съкровище трябва да стане достояние на всички - опитано като сита
пшеница
, като прясна вода, като сладки плодове, като въздух и светлина.
Учението трябва да бъде поднесено на всички копнеещи души, за да опитат сладостта на новото, което опреснява човешкия ум, подхранва човешкото сърце и извисява човешката душа, укрепва духа и подарява здраве на тялото. Ако си музикант, ще разбереш хубавата музика. Как ще разбереш учението, как ще разбереш “Говоря ли истината? ” Опитай го. Ако си нива, посей семето и от плода ще разбереш.
към текста >>
32.
5. Първата заповед
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
Всичко беше чисто и сито като
пшеница
, свежо като планинска вода.
Наука ли бе то, или изкуство, или нещо друго, за което още нямаше понятие, което караше мисълта да се извисява до шеметна височина и да слиза след това в неизмерими глъбини. Всичко, което слушаше, те караше да мислиш, да откриваш, да твориш. Приличаше на огромно богатство, което някога нашите предци са получавали на малки незначителни хапки. Завесите бяха вдигнати и пътищата освободени. Една наука, едно учение се разкриваше, летеше към човека като нова зора, като ден, като реки, които вечно ще текат, като извори, които никога нямаше да престанат да бликат.
Всичко беше чисто и сито като
пшеница
, свежо като планинска вода.
Реалността се разкриваше бавно, и тържествено, и един светилник светеше и огънят на огнището гореше и всичко там беше красиво и светло като в топъл и закътан дом, като роден край. Любовта насищаше атмосферата, хората бяха събрани в нейно име и затова от тези хора можеше да се образува семейство, братство най-прекрасната обществена единица. Езикът звучеше познат, мелодиите старинни и топли, а тайната съкровена и близка сияеше в чистота и красота. Родените в началото на века бяха облъхнати от повеите на новата пролет, науката отстъпи и жадната младост се впусна с жар към нови и незнайни пътешествия, за да се върне един ден триумфираща от своите открития. Той показа път и подари новото, което искреше от светлина.
към текста >>
33.
8. Невидимото слънце
,
Глава 6. Разкриване на реалността
,
ТОМ 28
В нея човекът се чувствува като господар, той може да опита вкусната
пшеница
, сладостта на гроздето, свежестта на водата и всичките останали блага.
И нека спрем до тук. Човекът е роден със способността да мисли, да чувствува и да действува. Човекът е роден с ум, със сърце и със воля. Човекът е облагодетелствуван, подарили са му фар да си свети, подарили са му огнище, за да му е топло и най-после са му връчили воля, за да може да работи и най-накрая са му вдъхнали и копнежа по неща, които по нищо не приличат на всичко онова, което го заобикаля, всичко, което може да се обхване с петте сетива. Земята е дала прием на човека.
В нея човекът се чувствува като господар, той може да опита вкусната
пшеница
, сладостта на гроздето, свежестта на водата и всичките останали блага.
Но ето, че всичко това не го задоволява. Животът на човека отива по-далеч, извисява се по-високо от материалния живот, слиза в големите глъбини и намира, че животът е премного сложен и интересен и не стига за него разливащите се богатства, които идват от недрата на земята. Животът е не само сложен, но и премного задълбочен, защото човекът не е само физическо тяло. Като дълбоките води на океана и като звездните простори пред него се разкриват други светове, огласени от други мелодии и човекът казва: Искам да ям нещо друго, искам да опитам вкуса на друга храна, да дишам друг въздух и да пия друга вода. Рожба на тази непобедима нужда е раждането на многообразния свят на изкуствата, съзерцанието и общението с Великото.
към текста >>
34.
5. Като вик на съдба - любовта: Рила, последния събор,1939 г
,
Глава 4. Съборите - духовните празници на братството
,
ТОМ 28
Тогава ще си спомняме за 1939 година и ще седнем на скромната българска трапеза и преди да преломим българската пита, ухаеща на прясна
пшеница
, ще изпеем химна - “Братство Единство, ние искаме.” вярваме, убедени сме, че слънцето ще грее лъчезарно и спокойно, ще ни заговори на общ език и жадуваната радост ще изпълни сърцата ни, както става след дълга раздяла между приятели.
Народите от севера и юга, от запада и изтока мразеха ли се?... Колко неща се случиха и колко неща ще се случат. На свой ред и ние имаме право да мечтаем - да свикаме някога събор, да преживеем радостта от тези великолепни празници и на този събор да се срещнем с приятели не само от споменатите държави, но и от неспоменатите, които този път уверени сме ще чуят поканата на Великата Реалност, за да дойдат от петте континента и преживеем радостта, че на земята голямата идея на нашето време - братството може да се реализира, трябва да се реализира. Ние няма да уговаряме с тях политически и икономически въпроси - има кой да върши тази работа и нека си я вършат, ние на никого не пречим, но нека и те не ни пречат, когато сложим на разискване въпросите за Любовта, въпросите за Светлината, въпросите за Свободата. Нашият език е интернационален и няма да има човек на земята, който да не ни разбере.
Тогава ще си спомняме за 1939 година и ще седнем на скромната българска трапеза и преди да преломим българската пита, ухаеща на прясна
пшеница
, ще изпеем химна - “Братство Единство, ние искаме.” вярваме, убедени сме, че слънцето ще грее лъчезарно и спокойно, ще ни заговори на общ език и жадуваната радост ще изпълни сърцата ни, както става след дълга раздяла между приятели.
Небето над нас ще бъде кристал но чисто и ще бележи “светлото бъдеще на човечеството”, опряло след дълги борби и изпитания до свещените думи - Любовта, Мъдростта, Истината; и до основните качества на новият човек: умен, добър и силен. Още за същата 1939 година - не питаме и не проверяваме и да бихме желали да направим това, не би могло да бъде възможно, най-уредената картотека не би могла да ни помогне тук, решително не би ни помогнала и летописната бележка. Единствено само Той би могъл да ни даде точни сведения. Голямата премия за която става дума в последната беседа от същия том “Близо и далеч” спечелена ли е била? Това се случи през втората половина на 1939 година на 22 септември 5 ч. сутринта.
към текста >>
35.
1. Планината
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Оглеждаме нашите ниви, посети с едра
пшеница
и в шума на летящите коли, които днес возят стотици любители на планината, виждаме разрасналото се движение - потокът от хора, който пълни днес някогашните тихи и безлюдни планински пътища ни радва и ни уверява за сетен път в силата и жизнеспособността на правата човешка мисъл, на живата и права идея, на правилното и благородно чувство - неща, които засягат целия свят.
За заслона също, но групата беше внушителна и камъните се пренасяха на ръце. Нищо не ни тежеше - всичко се вършеше с чувство на обич - беше приятно да се включиш в общата дейност на едно семейство, на един колектив, на едно братство. Всичко това се преживя и то остави дълбоки следи в нас, нищо нямаше да може да изтрие или унищожи тези следи - имаше вече нещо изработено за вековете - идеята за братство дълбоко легнала в самите нас. Имахме достатъчно време да се връщаме на тези години, да ги обхванем от край до край, да ги преценяваме, да ги наблюдаваме, за да извлечем ценното, което остана за винаги дълбоко в нас. Всеки завой и всяка долчинка на този път ни напомня за онова внушително дело, което бе изведено на добър край.
Оглеждаме нашите ниви, посети с едра
пшеница
и в шума на летящите коли, които днес возят стотици любители на планината, виждаме разрасналото се движение - потокът от хора, който пълни днес някогашните тихи и безлюдни планински пътища ни радва и ни уверява за сетен път в силата и жизнеспособността на правата човешка мисъл, на живата и права идея, на правилното и благородно чувство - неща, които засягат целия свят.
Неговото желание бе да извлече целия български народ от тъмните и задушени стаи и ги повлече към планината, както в началото на столетието той изведе малката група свои хора, мъже и жени, млади и стари, за което пресата тогава се опълчи срещу Него. Беше се случило нещо, което прилича на кълненето на семето, растенето, цъфтенето и даване на плод. Една година на брега на второто езеро отседна група от мъж и жена и две деца. Те пътуваха с големи раници и бяха седнали да си починат. Поздравихме ги и ги попитахме накъде отиват.
към текста >>
36.
4. “В дома на блаженството”
,
Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето
,
ТОМ 28
Намерихме, че всичко в тях е отлято в най-сгъстен вид като онова ухаещо скъпоценно масло, гордост на нашата родина, всичко в тях беше здраво, чисто, устойчиво като планините на нашата Родина и най-после всичко носеше диханието на живота като нашата чиста планинска вода и като едрата
пшеница
, също гордост на нашата страна.
“Където е Бог, животът и смъртта са едно.” - Учителят. Скоро загубихме двама просветени люде. От това, че те са напуснали земята, обикновените и тъпите хора нищо не са научили, и нищо не са спечелили, само жилищното настаняване си потрива ръцете, че се освобождават две места за многобройните бездомни през века на голямата техника. Но нещо друго се е случило за другите - но това е друга тема. Задълбочихме се в казаното и решаваме да извлечем основните идеи на тези дванадесет бисера на мисълта.
Намерихме, че всичко в тях е отлято в най-сгъстен вид като онова ухаещо скъпоценно масло, гордост на нашата родина, всичко в тях беше здраво, чисто, устойчиво като планините на нашата Родина и най-после всичко носеше диханието на живота като нашата чиста планинска вода и като едрата
пшеница
, също гордост на нашата страна.
Тогава решаваме да ги поднесем изцяло, както са говорени през онези юлски дни на 1942 година, не дванадесетте са на разположение, а последните две. Нека тези две беседи ни разкрият безпределната хубост на един свят откъдето Той черпи, за да ни поднесе заедно със топлината и светлината на Словото и пожеланието да влезем и ние - обикновените хора “В дома на блаженството" -свят на Любов, на хармония, на красота, на светлина, на свобода. Няма какво Да прибавим. Планината го чу и отзвуча. Думите Му нямаше да изчезнат.
към текста >>
Като в голяма шепа събрал скъпоценния елей - любовен дар на целия свят, като живи цветя, събрали уханието на новото, като сита
пшеница
и узряло грозде с безпределна обич Той предложи богата трапеза -прощална вечеря на Рила и покани всички, жадни за новото души.
Да пеят, да играят, да скачат и да кажат, че това е новият живот в Благодарим Ти, Господи, за любовта, която си изпратил на света. Благодарим Ти, Господи за мъдростта, която си изпратил на света. Благодарим Ти, Господи за истината, която си изпратил на света. Те ще ни въведат в дома на блаженството. Последният акорд прозвучал на Рила, блестящото огърлие на новата мисъл и дълбоката мъдрост, разкриваща новото и последното пожелание отправено към всички!
Като в голяма шепа събрал скъпоценния елей - любовен дар на целия свят, като живи цветя, събрали уханието на новото, като сита
пшеница
и узряло грозде с безпределна обич Той предложи богата трапеза -прощална вечеря на Рила и покани всички, жадни за новото души.
На хапливите мухи бе прочетена присъдата. Пролетта на епохата щеше да се справи с тях. Нека спрем до тук и се радваме, че равноденствения час е настъпил. Като дъх на пролет новото прониква, разлива се в неизмерим диапазон, за да лети към пределите на цялата земя. “Старото трябва да си замине, да дойдат новите хора - хората на побратимяването.
към текста >>
37.
1. Необикновеното
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Светът жадуваше за идеи, нови и нечути, здрави и сити като нашата
пшеница
- жадуваше за нещо нечуто, непознато, което да уталожи жаждата на хората и му открие простата истина - как да живее, как да се справи с противоречията и конфликтите на безкрайно комплицирания и усложнен живот отвътре и отвън.
Цялото идейно съдържание на Учението се разкриваше богато и пълно, за да обхване всичките отрасли на живота: наука, религия, изкуство, възпитание, музика, хореография. Животът беше отразен във всичките аспекти. Стоеше до човека всичко това и беше поразително познато, близко, нужно, имаше практическа стойност, изложението беше достъпно за всички, лежеше разбрано, акустично по съдържание. Нямаше да има човек на земята да не го разбере. Светът търсеше.
Светът жадуваше за идеи, нови и нечути, здрави и сити като нашата
пшеница
- жадуваше за нещо нечуто, непознато, което да уталожи жаждата на хората и му открие простата истина - как да живее, как да се справи с противоречията и конфликтите на безкрайно комплицирания и усложнен живот отвътре и отвън.
Всичко друго вече нямаше никаква цена. Много учения, много теории, много философии бяха опитани. Светът ожидаше нови съкровища, нови духовни извори, кристално чисти, чийто води идваха от дълбоко. Животът чакаше да бъде обновен отвътре - нещо трябваше да се случи. Обеднялият свят откъм идеи, преживяваше криза - първият сигнал, когато разбираш, че си болен, болестта едва тогава става явна.
към текста >>
38.
6. Сериозни години
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Тогава беше чудно време богато и топло - беше слънчева пролет и нескончаем празник - думите ги съхранихме наново и ги разбрахме, че не бяха обикновени думи, човешки от говоримата реч, а бяха живи и сити като едрата
пшеница
от която се ражда нашия хубав хляб.
Имаше ли магическа стойност и можеше ли да ни помогне по време на тежките изпитания и неволи. Не искаме да приемем нещата на вяра, не искаме да слагаме километрически срокове. По време на пролетния сезон нямаше какво да се опитва, ала сега през зимата беше нужно, защото неизбежно бяха дошли бурите и виелиците и острия зимен студ. Дойдоха, извиха се над нашите спокойни небеса, развихриха се и свистението на бурята стигна до нас, докоснаха ни, ала корените бяха забити дълбоко в земята, сезонът ни тогава бе богат на слънце и влага, Той се бе погрижил за всичко, и сега стояхме там и посрещахме всичко с нужното самообладание и мъжество. Сега, да, най-вече сега, когато края на годината наближава, когато невидима ръка пише пред нас римската цифра дванадесет, ние пак слушаме свистенето на бурята, декември беше сигнал за тревога, ние се връщаме тогава пак назад, за да пристъпим не само прага на нашата младост и пролет, но за да пристъпим прага на школата и застанем пред катедрата: “Когато дойдат мъчнотиите, това, което ви говоря ще ви помогне” - предупредителни думи на Баща, Който иска още и още да даде на своите любими деца, синове и дъщери, за да посрещнат и изпращат мъчнотиите и страданията в които Великият е скрил скъпите бисери.
Тогава беше чудно време богато и топло - беше слънчева пролет и нескончаем празник - думите ги съхранихме наново и ги разбрахме, че не бяха обикновени думи, човешки от говоримата реч, а бяха живи и сити като едрата
пшеница
от която се ражда нашия хубав хляб.
Един ден тези семена щяха да ни помогнат, да ни окрилят, да ни обогатят. В света настъпи зима. И тя бе дълга и мразовита. Тя не скова само реките, земята, тя скова и човешките сърца, тя стигна и до нашите прагове и докосна и нашите сърца, преминали слънчевата пролет на една необикновена година. Мъчнотиите дойдоха и за нас и не се отвърнахме от тях, не свихме вежди и не се уплашихме.
към текста >>
39.
7. На този ден...
,
Глава 1. Когато трапезата се вдигна
,
ТОМ 28
Този ден и този последен месец от годината който отива и се връща, отбелязва онзи миг от нашия живот и ни връща на един богат сезон, когато градините бяха отрупани с плод, изворите и реките преливаха, небето благосклонно напролет и наесен изливаше благодатните дъждове, нивите раждаха сита и едра
пшеница
, лозята едро грозде.
Заповядай влез. Днес е 27. Едно обикновено календарно число, което ни връща назад. Броим ли годините? Времето има ли власт при несъизмеримите величини, неизмеримите неща, които са достояние на Безконечността и на нашия дух, който е частичка от нея?
Този ден и този последен месец от годината който отива и се връща, отбелязва онзи миг от нашия живот и ни връща на един богат сезон, когато градините бяха отрупани с плод, изворите и реките преливаха, небето благосклонно напролет и наесен изливаше благодатните дъждове, нивите раждаха сита и едра
пшеница
, лозята едро грозде.
Защо да броим дните, месеците, годините, те ни дадоха всичко, както по-късно ни отнеха всичко, без да докоснат само едно нещо. Везните се изравняват. Две будни очи отгоре и две силни ръце отмерват нещата и изпитателно ни гледат. Един велик закон прониква живота. Везните стоят строго уравновесени и Великата справедливост ни поверява една тайна, една истина се открива в душата ни.
към текста >>
40.
3. Човекът с една пушка
,
Глава 2. Образи и идеи
,
ТОМ 28
Вече не помагаше тлъстата
пшеница
и здравия гръб, нито здравото майчино мляко.
Не беше сам с една дума, имаше си добър Приятел. Не го убиха, но на другия ден, когато повторно се опитаха да му връчат смъртоносната вещ и той пак отказа, стовариха на гърба му пак същия брой пръчки. Тази жестока процедура продължила, според разказа, три години. Дали е била така жестока като първата извършена през първите дни, има указание да се мисли, че тези които го биели са били по-милостиви, колкото времето минавало. Но човекът накрая се уморил и си казал, ако войната продължи, и продължават да ме бият, няма да мога да издържа.
Вече не помагаше тлъстата
пшеница
и здравия гръб, нито здравото майчино мляко.
Човекът бил уморен и отегчен. Но тъкмо сега войната се свършила и ония които го биели му стискали ръце и вече не го питали защо и как. А той си мълчал. Имаше какво да им каже, но не владеел ораторското изкуство, пък и да проповядва също не можел и не искал, отдавна беше разбрал, че светът с проповеди никога нямаше да се оправи, знаел още, че българите имат здрава глава и обичаха да гледат повече от всичко делата, а не да си губят времето да слушат приказките. Трудно се лъжеха тия мъже, затова и той си мълчал - казал им само това: Невъзможно му било да носи две пушки.
към текста >>
41.
13. Прашката на Давида
,
Глава 2. Ученикът - път и живот
,
ТОМ 28
Старото познание за живота и за света нямаше да задоволява и никаква пищна опаковка не можеше да залъже очите на будните и жадните за чиста
пшеница
.
Ден след ден, година след година, тя ни разкривя своя лик. Пристъпваме отначало бавно и осторожно, после уверено, завесите една след друга се вдигат, за да открият тайните, които ни обогатяват духовно. Светът на формите ни привлича, той лежи близо до нашата сетивност, смятаме го дори за реалност, живеем с тази идея, за да разберем един ден грубата грешка, че реалността бе фиктивна - разменили сме местата и понятията - причините и последствията, сянката и самия предмет. Темите по тези въпроси щяха да станат актюелни до като човек стигне до истината, колко философия и колко спорове, колко теория от “осведомените” щяха да се раждат и да тласкат човека от една посока към друга, от едно течение към друго, за да разкъсат неговия копнеж и притъпят чистия усет към истината. Темите станаха специални и ония, които имаха навика да мислят, нямаше да се задоволят с обикновената философия, предъвкана от полуосведомените, облечена с нови одежди, етикирана с нов етикет и поднесена в модерен стил.
Старото познание за живота и за света нямаше да задоволява и никаква пищна опаковка не можеше да залъже очите на будните и жадните за чиста
пшеница
.
Земята с всичката си хубост и разнообразие не можеше да упражнява с блясъка на формите онова влияние, което правеше човека роб и идолопоклонник на един ритуал, на един светоглед, който стесняваше хоризонтите до минимум, за да изпъкне на преден план - кумирите, култовете. Над земята сияеше небето, неизмеримо и непознато, окъпано с дъха на галактиките, които вихрено се носеха в Безкрайността и вещаеха на човека идеята за Великата Реалност и Великата Разумност. На изток и на запад в дебрите на вековните лесове, или в скута на шеметни планини, или в модерните градове изникваха школи, раждаха се Учители - една философия за живота и човека, една наука за Вселената бавно разгръщаше своите глъбини, тайните си знания и учеше човека на ново познание и нова философия - как да живее. Човекът не се задоволяваше с обикновеното познание. Не беше достатъчно дълбока, достатъчно светла и достатъчно чиста тази наука и това познание, което разкриваше само обикновения земен хоризонт и не отиваше по-далеч от храносмилателната система, по-далеч от обикновените форми на живот, по-далеч от обикновените физически нужди, всичко това отлято в сурови и ръбати форми.
към текста >>
42.
3. Достоен за срещата с него
,
Глава 3. Разговор с ученика
,
ТОМ 28
Когато си гладен и някой приятел ти поднесе пресен хляб, ще питаш ли, от коя нива е
пшеницата
, кой омеси хляба и в коя пещ е бил опечен?
3. ДОСТОЕН ЗА СРЕЩАТА С НЕГО 1.
Когато си гладен и някой приятел ти поднесе пресен хляб, ще питаш ли, от коя нива е
пшеницата
, кой омеси хляба и в коя пещ е бил опечен?
Когато си жаден и приятел ти поднесе чаша вода, дали ще питаш откъде е тази вода и какви са нейните качества? Не питаш, когато през някоя зимна нощ след дълго пътуване, измръзнал и уморен се спреш на прага на някоя хижа и там те посрещне топлото огнище, откъде са дървата и кой накладе огъня. Нищо не искаш да знаеш, когато слънцето изгрее и прогони нощните сенки и заедно с това тежките мисли. Не питай приятеля си - защо си внимателен към мене, обичаш ли ме? Редки моменти са те, когато към тебе пристъпват нозете на онова светло същество, чийто име не смеем да назовем, онова същество, което с любвеобилните си ръце задоволява нашия глад, жаждата и ни насища с топлина и светлина.
към текста >>
Не се меси и в работата на пчелите, когато пълнят питите с мед, не се меси в работата на всичко живо, което в тъмно през дългите или къси нощи работи неуморно, за да стане тлъста
пшеницата
, царевицата и всичките плодове, които под корава или горчива черупка приготовляват сладка ядка.
Добре, че никой не дръзна да порови земята и да провери живи ли бяхме и какво правим. Когато посадиш нещо, не бутай земята. Не рови нивата, не проверявай тече ли живота в посятото семе, не проверявай богатството, което нивата трупа капка по капка. Не се меси в работата на природата. Покривай го грижливо, след като си го посадил, напоявай го, ала не се докосвай до него.
Не се меси и в работата на пчелите, когато пълнят питите с мед, не се меси в работата на всичко живо, което в тъмно през дългите или къси нощи работи неуморно, за да стане тлъста
пшеницата
, царевицата и всичките плодове, които под корава или горчива черупка приготовляват сладка ядка.
Не искай да проникнеш в тая интимна тайна. Не мери ръста на детето, нека си расте незнайно и неизвестно, не му създавай грижи да следи колко е пораснало за едно денонощие. Не искай най-после да знаеш и ти от кои си - на първо или на последно място си застанал, от лявата или от дясната страна на Отца си, от избраните ли си, от напредналите, или от слушателите, имаш ли много знания или малко. Не бутай нощвите на добрата домакиня, която знае, кога хляба ще втаса. Не питай и отминавай тези въпроси, които не само са неуместни, но и вредни, все едно, че ровиш нивата, буташ яйцето, хляба, детето.
към текста >>
43.
2. Твоето име
,
Глава 4. Идеалът на ученика
,
ТОМ 28
Ти приличаш на благоухаещ цвят, на узрял плод, на чиста
пшеница
, на изворна вода.
2. ТВОЕТО ИМЕ Да можеше с меки и топли тонове да се нарисува твоя образ - блян и идеал за човешката душа, шеметен връх за ония, които копнеят за любовта. Кой поет не те е възпявал и кой човек не е мечтал за тебе?...
Ти приличаш на благоухаещ цвят, на узрял плод, на чиста
пшеница
, на изворна вода.
Накъдето и да се обърнем срещаме твоите очи - слънца и звезди, които нощем светят, денем топлят. Ти трептиш като искра в очите на майката, в усмивката на влюбената девойка, устрема на учения мъж, в словото на мъдреца. Навсякъде си ти. Няма кътче от нашата земя, кътче от нашата душа, където ти мощна, светеща и добра да не си проникнала. Ти озаряваш живота ни отвътре и го обвиваш в меки пелени отвън.
към текста >>
44.
9. Под сянката на лешниците
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Наистина всичко беше много хубаво, макар и много просто с дъх на рози и бор, с дъх на-зряла
пшеница
- българска и с този забележителен лещак... Големият Българин щеше да добави: Можеше да стане другояче, можеше да се случи великото... ако ме слушаха!
Ние само ще свидетелствуваме за хубостта и радостта, за живота, които посетиха земята, за голямото духовно съкровища свалено на земята, за всичката благодат и милост Божия които благоволиха да изберат не друга страна, а България за Негов пристан. Този най-съществе факт никой не ще успее да омаловажи, да унищожи, да стъпче или изкриви. Всичко свидетелствува за Него - всичко, дори и тия парчета земя по които Той е стъпвал. Ще кажат някога: Под тези монументи, под тези многоетажни жилища лежеше Изгрева. Там живя Той и мястото приличаше на рай.
Наистина всичко беше много хубаво, макар и много просто с дъх на рози и бор, с дъх на-зряла
пшеница
- българска и с този забележителен лещак... Големият Българин щеше да добави: Можеше да стане другояче, можеше да се случи великото... ако ме слушаха!
Аз им бях най-големият приятел, приятел на целия народ - българския, който ме отрече днес, но който ще ме приеме утре. Не се рита срещу остен, не се стреля срещу небето, нито срещу океан, нито срещу Любовта, а Той бе и трите заедно по призвание, по възможности и по сила. Това предстоеше не само да се провери, но и да се опита. Неговото дело беше с бъдеще, нямаше да престане да се разкрива, да се опита, да се използува. Времето щеше да покаже.
към текста >>
45.
18. След празничната трапеза
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Тогава на земята бликват извори със сладка вода; дърветата раждат сочни и едри плодове;
пшеницата
узрява сита и сладка; цветята ухаят приятно; пчелите събират много мед; слънцето обилно излива светлината и топлината на потоци и реките текат пълноводни.
В нея ще намерите всичко и ще има за всекиго. Кой, каквото си харесва, да си вземе. Щедър е Нашия Баща, яжте, пийте и се веселете! Каква красота, каква необозримост!... Векове, хилядолетия е бил очакван този ден и час, когато на земята се оповестява идването на новото в лицето на Жениха, в лицето на Учител.
Тогава на земята бликват извори със сладка вода; дърветата раждат сочни и едри плодове;
пшеницата
узрява сита и сладка; цветята ухаят приятно; пчелите събират много мед; слънцето обилно излива светлината и топлината на потоци и реките текат пълноводни.
Настъпило е празничното време. От всички най-много разбират и знаят всичко това учениците и затова чуят ли призива, оставят всичко настрана, не мислят за нищо, което може да отвлече вниманието от главното и бързат да не пропуснат нито миг от онова, което ги зове и чака. Гледат никога да не отсъствуват от трапезата и да не участвуват в радостта и веселието, което придружава това най-рядко събитие на земята, наречено с право епохално. Но ето, че края на тържеството идва. Сватбата е преминала, сватбарите са разпуснати, разотиват си, свирнята и песните пресекват и Женихът събира учениците, за да им каже последните си думи... Колко много е казал!...
към текста >>
46.
19. Школата
,
Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)
,
ТОМ 28
Рядък плод чист и сит като българската
пшеница
, всеки може да я опита.
Не е учил в никоя земна школа от този ранг и не проповядва чуждо учение, заимствувано, приспособено за случая. Той е роден българин, родното му място, казано по човешки е едно село във Варненско - служи си с всичкото езиково богатство, което българската реч му предлага. Учението му е обвеяно от светлината на българския гений. Никой не може да го упреква, че лансира чужди идеологии. Всичко е чисто, самородно, оригинално, първо по рода си, със скритата сила и способност да бъде общочовешко достъпно, ясно, разбрано, приложимо от всички народи, раси.
Рядък плод чист и сит като българската
пшеница
, всеки може да я опита.
Школата се отваря официално и неофициално, наглед спонтанно, а нейде далеч - замислено с всичките детайли. Защото тя е монументална сграда и всичко в нея от градивния материал, до здравите подпори и до последния болт трябва да бъде здраво, устойчиво, солидно. Тя ще има да преживее големи депресии и изпитания, ще бъде подложена на трусове, затова трябва да бъде изградена по план и всичко до най-големите подробности е добре замислено. Взето е предвид всичко и никой, никой в нея не може самоволно да пристъпва или да се разпорежда. Школата на Учителя през този бурен двадесети век става символ на величествена сграда - централа и фокус, който да разпръсва и събира светлината - лъчите на онова, което на земята щеше да се отрече със закон и без закон и щяха да се опитат за сетен път да сразят нея - триумфалната арка на школата - Истината.
към текста >>
47.
8. След празничната трапеза (6.III.1971 г.)
,
Част 2. ЗАПАЛЕНИТЕ
,
ТОМ 28
Тогава на земята бликват извори от сладка вода, дърветата раждат сладки и сочни плодове,
пшеницата
узрява сита и едра.
Претоварен от съкровища небесни. Той призовава учениците си -показва богатствата, слага богата трапеза и им казва: "Каня ви на угощение Сложих ви трапеза и на нея турих всичко - ще има за всекиго, кой каквото си хареса. Щедър е нашия Баща, яжте, пийте и се веселете." Каква красота, каква необозримост!... Векове, хилядолетия е бил очакван този ден и час. когато на земята се оповестява тази вест.
Тогава на земята бликват извори от сладка вода, дърветата раждат сладки и сочни плодове,
пшеницата
узрява сита и едра.
Слънцето се излива на потоци и реките текат пълноводни. Настъпило е празнично време. Учениците най-вече знаят какво и затова оставят всичко на страна, но мислят за нищо друго, освен само за едно - да не пропуснат нито миг от случилото се, да не отсъстват нито ден от трапезата и не участвуват в радостта и веселието което е най-рядкото събитие на земята с право наречено епохално. Но ето. че краят на тържеството идва.
към текста >>
48.
2. Суша: разказ на Буча Бехар от Песен над равнините Казанлък: печ. и книговезница Гутенберг, 1939, с. 6-84.
,
Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР
,
ТОМ 28
Пшеницата
, царевица, фасул, който се сееше навред, всичко, което трябваше да излезе на бял свят, чакаше в мъчителна жажда.
Вред такова. Всичко беше посято. Летните посеви много отдавна се гушеха под земята и се мъчеха да разберат, какво става и накъде да вървят. Едва закрепени в сухата пръст те правеха сетни усилия да видят простора и слънцето. Зимните се бяха дигнали само на педя, и жадно чакаха да бликне свежа струя от небето.
Пшеницата
, царевица, фасул, който се сееше навред, всичко, което трябваше да излезе на бял свят, чакаше в мъчителна жажда.
Сушата идеше, или беше дошла. Всички в село я виждаха. Виждаше я и Стойко, синът на дядо Първана. Беше я видял много по-рано от всичките през очите на баща си, който никога не се лъжеше, усещаше я и сега по мъката, която го чоплеше. Лошо за всички и за тях.
към текста >>
49.
4.4. На тръгване: 2.VIII.1954 г.
,
Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР
,
ТОМ 28
Горе ли всред лазура на чистото рилско небе, или долу, хей там в златистата равнина, дъхаща на зряла
пшеница
, топла и лъскава като майчина длан?...
4.4. НА ТРЪГВАНЕ 2 август 1954 г. Къде съм аз?... В планината ли, или в долината?
Горе ли всред лазура на чистото рилско небе, или долу, хей там в златистата равнина, дъхаща на зряла
пшеница
, топла и лъскава като майчина длан?...
Гледам ли напред, виждам широкия път, който ме води към долината и към моя дом. Обръщам ли се назад виждам планината, която ме гледа дълбоко и учудено. Спирам се отдъхваща край планинската пътека, а далеч, далеч вече от мен планинският гигант ми праща последния привет през тази година. Горите се простират гъсти и безкрайни, дъхащи на пресна смола, тъмните смрики ме гледат с черните като мъниста очи, а свежите преснозелени мури ми нашепват прощални слова. Зная... Всичко това е на тръгване.
към текста >>
50.
5. Малки песни за безначалният, неизвестния мъдрец, когато бе Учител и Господ мой
,
Г. ПИСАТЕЛКАТА БУЧА БЕХАР
,
ТОМ 28
Кой можеше да ми повярва, че изпратих на света сочен и хубав плод по-вкусен от чистата
пшеница
и по-сладък от узрялото грозде?
Влез, няма да се свърши работния ми ден, докато ти не отлитнеш лъчезарна и добра. Работих до късно. Когато на изток слънцето изчезваше зад огнен облак моя ден се свърши. Ах, кой можеше да ми повярва, че аз бях на полето и разорах неплодородна целина? Кой можеше да ми повярва, че посях едро семе?
Кой можеше да ми повярва, че изпратих на света сочен и хубав плод по-вкусен от чистата
пшеница
и по-сладък от узрялото грозде?
5.8. МОЯТА ПЕСЕН Аз летях към Теб. По пътя аз се спрях за миг. Замислих се и се попитах: Имам ли дар, с който да Те даря? Погледнах ръцете си. Те бяха празни.
към текста >>
51.
2.4. Бъди творец.
,
VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ
,
ТОМ 30
Хвърляйте чиста
пшеница
!
Излезте! На Божията нива вий идете! И - сейте, сейте, сейте! Великият Орач, Великият Сеяч зове ви: на Бога помощници, на Бога сътрудници, на Бога съпричастници да станете във Великото дело. Хвърляйте златното семе!
Хвърляйте чиста
пшеница
!
В нежните пазви на човешката душа, в скритите гънки на човешкото сърце, в потайните глъбини на човешкато съзнание, хвърляйте златното семе на Любовта, хвърляйте златното семе на Мъдростта, хвърляйте златното семе на Истината, на Божията Любов, на Божията Мъдрост, на Божията Истина! Сейте! Сейте! Сейте! Всичко дребнаво, лично, ограничено човешко, отхвърляйте, отвейте!
към текста >>
52.
4. Пашитни и оратни коне. 4.1. Пашитни и оратни коне
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
И бяха сложени в чували - всеки музикант си имаше чувал с овършаната
пшеница
.
След това в I том вършея снопите на Галилей Величков. След това вършея снопите на Борис Николов. След това на Мария Златева и на другите музиканти или пък на онези, които също разказваха различни истории за песните на Учителя. Така че аз трябваше да ожъна, да ги докарам и да овършея. И след това като ги овършах, аз ги прибрах в хамбара.
И бяха сложени в чували - всеки музикант си имаше чувал с овършаната
пшеница
.
И дойде време аз да ги дам на печат. Занесох житото на воденица. Беше много трудно да се смели житото, след това брашното беше омесено. И така излязоха всички томове до № 28. Опекох ги сам.
към текста >>
53.
4.4. Как изчезнаха двата Черни тефтера с песните на Учителя
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Напълних го с
пшеница
и на всеки чувал бях написал: „Жито от хармана на Мария Тодорова", „на Галилей Величков" и т.н.
А онова, което е останало, то е публикувано в „Изгревът" и благодарение на моя милост. Защо казвам на моя милост? Ами защото аз бях вързан с въже отвънка и отвътре. Аз овършах тяхната нива. Първо ожънах, докарах снопите, овършах тяхното гумно и моето гумно, техния харман и го сложих в чували.
Напълних го с
пшеница
и на всеки чувал бях написал: „Жито от хармана на Мария Тодорова", „на Галилей Величков" и т.н.
Но това се дължи на това, че аз се явих и като жътвар и човек, който вършееше, човек, който беше събрал житото, съхраняваше го, закарах го на воденица. Там то бе смляно на воденицата. След това се опече хляб и този хляб го предадох. Като във всеки един том от „Изгревът", аз съм издавал в първите - „Изгревът" том I са 3 000 тома. Това са 3 000 хляба.
към текста >>
54.
4.7. Кой е най-добрият певец на Изгрева
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Или сутляш от ориз, или нещо сварена
пшеница
със захар или пък някакъв компот - най-различни, при най-различни положения и през различни времена, и при различни възможности десерта е бил различен.
Така че, когато се наредят на братския обед, никой не знае, че водата е донесена три пъти от него, и че благодарение на него има братски обед. Да не говориме за оня труд на онези, които са дежурни по кухня и които подготвят целия обяд. А на обяда винаги има и първо, и второ. Първото е основното ястие, някаква чорба, а второто е десерт. Какъв десерт?
Или сутляш от ориз, или нещо сварена
пшеница
със захар или пък някакъв компот - най-различни, при най-различни положения и през различни времена, и при различни възможности десерта е бил различен.
И в момента всяка неделя те се събират, правят братски обед. През това време музикантите, които се подготвят по график, репетират два месеца и идва момента, когато е вече 12 юли - рождения ден на Учителя. Тука искам да спомена, че аз в том I, том IV е отбелязано за рождената дата на Учителя. Учителят-тука има едно неразбиране и едно непознаване на нещата, аз съм го описал. Учителят е роден 1864 г.
към текста >>
55.
8.7. Святият Дух
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
Той е празник за завършването на жътвата на
пшеницата
.
Те нямат връзката за явлението на Святия Дух от Небето и Неговото въздействие върху главата на човека. А ние имаме думите на Учителя Дънов, Който ни обяснява случая. Невероятно, но много просто обяснение за нас. 8.7.2. Святият Дух Се явява на Петдесетница, т.е. на 50 ден от праздника Пасха.
Той е празник за завършването на жътвата на
пшеницата
.
Но най-важното, което се пропуска, че на този ден е дадено Синайското законодателство на планината Синай. Законът им е даден на 15 ден от излизането им от Египет. И те го празнуват и не го забравят. 8.7.3. Слизането на Святият Дух е описано от евангелист Лука. Учениците на Христа били събрани и цяла нощ са произнасяли молитви, и пеели песнопения.
към текста >>
56.
2. Сказание за человекът земен
,
Вергилий Кръстев
,
ТОМ 31
8. На гумното полагаха снопите с ожънатата
пшеница
и конете завързани, трябваше да обикалят стожера, и с краката си да мачкат житото, и така да се овършее и стане на плява и на зърна.
И казваше баща ми: „За пашитен кон зоб няма. Само за оратни коне има зоб." А това бяха конете, които орат нивите през есента и пролетта, за да се сее жито или царевица. 7. Така че преминах през етапа на „пашитния" кон. И така дойде време за вършитба, и селяните отиваха на полето, гонеха и хващаха своите „пашитни" коне, после ги довеждаха в двора, и ги подготвяха да вършеят снопите на хармана. А конете бягаха, защото усещаха, че нещо много лошо ги очаква след като бъдат хванати и вързани!
8. На гумното полагаха снопите с ожънатата
пшеница
и конете завързани, трябваше да обикалят стожера, и с краката си да мачкат житото, и така да се овършее и стане на плява и на зърна.
Но тези „пашитни" коне отказваха да вървят завързани с въже за стожера. И тогава върху гърбовете им се стоварваха камшици, после тояги. Те скачаха, цвилеха, пръхтяха, но боя продължаваше! Аз съм виждал как от кожата им излизаше бяла пяна и кръв. След няколко дни вършитба и побоища непрекъснато, то те се смиряваха и се научаваха, че трябва да вършеят.
към текста >>
57.
3. Конската торба
,
,
ТОМ 31
По онези години селянина трябва да има нива да посади
пшеница
, нива за царевица, нива за ечемик, нива за овес за зоб на конете, ливади да коси за конете.
Той е ръководител на тамошното Бяло Братство, състоящо се от десетина човека. Те се събират в една стара къща в една стаичка, която е наполовина в земята, с малко прозорче и е винаги тъмно, макар и денем. Съберат се тези 10 човека и след час стане така задушно, че не могат нито да четат, нито да слушат. Тогава решават да си построят салон. Един друг брат, на име бай Иван, подарява една ливада близо до гората.
По онези години селянина трябва да има нива да посади
пшеница
, нива за царевица, нива за ечемик, нива за овес за зоб на конете, ливади да коси за конете.
Нямаш ли тези ниви, ти не си селянин и умираш от глад. Умували как да започнат да строят. Намерили майстори за строежа, уговорили за материалите за строеж - но това трябва да се заплаща! Брат Чернев взима една конска торба, слага я пред всички и казва: „Който може и когато си иска да сложи в конската торба, за да почнем строежа." А знаете ли какво е конска торба? Тя се слагаше на главата на коня, слагаше се по две шепи овес и се завързваше по особен начин да не се изхлузи от главата му.
към текста >>
58.
23. Новогодишна беседа: 31 дек. 1941 г. срещу 1 ян. 1942 г., 12 часа полунощ
,
Боян Боев
,
ТОМ 32
Ако са потопили 10-12 милиона тона
пшеница
, ако са я хвърлили в морето, всички са отишли на дъното, какво се ползваме?
Пустинята какво ще ви даде? На пустинята плодове не растат. Най-много е светлината, която имаме от Слънцето. Марс я поглъща, но вие на Земята ще бъдете много користолюбиви. Спекулантите на книга затварят ни, какво ще се ползвате?
Ако са потопили 10-12 милиона тона
пшеница
, ако са я хвърлили в морето, всички са отишли на дъното, какво се ползваме?
Нека се радваме на благата, които Бог е дал. Какво ще се радваме, че са потопили в морето? Казват: „Кой ще победи? ” Ние не се нуждаем от такива победи. Ние се нуждаем от победа, която да дойде Любовта и да освободи хората и да освободи ума, сърцето и телото.
към текста >>
59.
313. Какво имаше в стаята на Христов
,
V. Продължение: разказа от първия ден
,
ТОМ 33
Отпред на бюрото имаше и няколко снимки на господин Дънов, имаше още разни моливи, пера, мастила, лупа за очи, друга естествоизпитална лупа, в една кутийка имаше едра
пшеница
и няколко бучки захар.
И Андрей си помисли: „В тази стаица значи могат да се съберат седем души - на петях столчета и двама, а може и трима на леглото.” Христов стоеше на стол-кресло върху възглавничка. Бюрото му беше направено от варен бук. В същия стил имаше и две големи етажерки, имаше и една въртяща се етажерка, препълнена с книги. Отпред на бюрото отпосле беше направена специална етажерка, на която бяха наредени беседите на господин Дънов, подвързани със синьо платно. Андрей надникна в книгата, която четеше Христов отдалече, крадешком - редовете бяха подчертани с разноцветни моливи, полетата изписани със забележки и разни фигури, дори можа да прочете „ключ”.
Отпред на бюрото имаше и няколко снимки на господин Дънов, имаше още разни моливи, пера, мастила, лупа за очи, друга естествоизпитална лупа, в една кутийка имаше едра
пшеница
и няколко бучки захар.
Андрей разгледа цялата стая подробно и остана с впечатление, че беше разхвърляна, неподредена добре и не много чиста, в едно кюше дори стори му се, че има забутани неща и по етажерките имаше прах. Спонтанно се пресегна и пипна една книга и си погледна пръста, имаше прах. Христов хвърли поглед нататък и затвори беседата, когато Андрей не беше си прибрал ръката. Усмихна му се, за да го избави от неловкото положение! Андрей му заговори: - Господин Христов, един ден ще дойда да Ви подредя и изчистя стаята!
към текста >>
60.
363. Хлябът е тялото Христово
,
VI. Разни срещи
,
ТОМ 33
Аз съм изчислил - и погледна към дебелата тетрадка - колко декара земя е необходима да се засее с
пшеница
, за да се изхрани цялото население на България.
Но кажете, без да работи ли човек трябва да получава храната си? - Да, той и сега като работи си получава храната. По какво ще се отличава новото от старото? Храната се дава от Бога безплатно. В природата понятието пари не съществува, то е човешко изобретение, по-право - дяволско изобретение.
Аз съм изчислил - и погледна към дебелата тетрадка - колко декара земя е необходима да се засее с
пшеница
, за да се изхрани цялото население на България.
Достатъчно е всеки човек от 16 до 50 години, да работи на годината 15-20 дни, за да осигури хляба на целия български народ за през цялата година.
към текста >>
61.
75. Борислав Георгиев от Париж. Бележки от Вергилий Кръстев
,
Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.
,
ТОМ 33
НО ГИ НЯМА ТЕЗИ ХОРА, КОИТО ДА ОРАТ, ДА СЕЯТ, ДА ЖЪНАТ, ДА ОВЪРШЕЯТ ХАРМАНА, ДА ОТИДАТ НА ВОДЕНИЦА И ДА СМЕЛЯТ
ПШЕНИЦАТА
НА БРАШНО!
Служител на това Слово между българите - също не можеш да станеш! А защо? Виж на с. 331 и ще разбереш, че нашата задача не е да разоряваме и кореним - други ще вършат това. НАШАТА ЗАДАЧА Е ДА СЕЕМ СЕМЕНАТА НА ТОВА УЧЕНИЕ!
НО ГИ НЯМА ТЕЗИ ХОРА, КОИТО ДА ОРАТ, ДА СЕЯТ, ДА ЖЪНАТ, ДА ОВЪРШЕЯТ ХАРМАНА, ДА ОТИДАТ НА ВОДЕНИЦА И ДА СМЕЛЯТ
ПШЕНИЦАТА
НА БРАШНО!
НЯМА ГИ! А ДО КОГА? 75.14. ЗАЩО БЪЛГАРИТЕ НЕ ИСКАТ ДА ЧУЯТ ЗА ТОВА УЧЕНИЕ? - ЗАЩО ТО НЯМА ОБРАЗЦИ НА ТОВА УЧЕНИЕ МЕЖДУ ПОСЛЕДОВАТЕЛИТЕ НА УЧИТЕЛЯ! И ЗАТОВА НЕ ГО ПРИЕМАТ!
към текста >>
НАГОРЕ