Търсене в текстове за 'Пшеница'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 66 резултата в 61 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

ТОМ 2

Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина.
Веселете се, Небеса, и радвай се, Земя, че изгря вече твоята Правда в света на световете и че твоето Име е записано във вечните книги на Бога. Станете всинца, възпейте с глас велик и с радост неизказана: „Дойде времето Бог Господ да се яви в Своята слава, в Своето величие.“ Пейте Му песен нова, в която всичкият върховен Мир участва. Дерзай, верни са думите – сам Бог на Силите ще слезе и ще възвести Своето благоволение към Избраника си. Ето Ангелът на завета ще те поздрави и с него – всичкото Войнство заедно, което ще слезе от сферите на Небесните светове, да те посрещне и придружи в славното шествие, което ще пристигне точно на определеното време на Сионовата гора. Стани и погледни, ето светът е узрял за жътва. Повикай своите работници и им кажи да съберат пшеницата в житницата, а плевелите да се изгорят и изхвърлят вън във външната тъмнина. Призови своите братя и им кажи да са бодри и готови за този ден, който вече иде и е близо. И скоро славата му ще пристигне и ще се даде знамението за неговото пристигане, в който ще се тури ред и Правда на Земята, и ще се пречисти и очисти тя от всяко разтление, и ще се благослови с вечно благословение, което ще пребъде за всякога. 20 септември 1898 г., Варна 16 ИЗБРАНИКЪТ БОЖИИ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА Бележки към дадени изречения: 1. „Ето този вестител Ангел на Завета, ти ще видиш с твоите очи идущата година, която Бог ще отбележи със Своя пръст", (стр. 96 от ръкописа.) Този Вестител, който е Ангел на Завета Господен, се нарича Ангел Елохил.
към текста >>

2. 30. КРЪСТЮ ТЮЛЕШКОВ ЯДЕ ДЖАНКИ

Борис Николов

ТОМ 2

Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се пшеницата.
Гледа две прасета си пъхнали зурлите в менчето и здравата грухтят и лапат чорбата. Скача той от дървото, прогонва ги, но чорбата останала по-малко от половината. Ами сега, какво ще ни каже? Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в нивата и яде от житото. Ако го видят селяните ще го пребият. Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се пшеницата. Чуди се какво да прави. След дълга борба успява да хване поводите на коня и да го извлече от нивата. Накрая намира менчето и тръгва към примрелите от глад комунари. Върви пеша, коня не дава да му се качи, хвърля чифтета. Кон води, пеша ходи.
към текста >>

3. 218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ

ТОМ 5

А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни.
218. ГЕОРГИ РАДЕВ И НОВИТЕ ДРЕШКИ Георги Радев беше човекът, който правеше впечатление с високата и слабовата фигура, с построената по особен начин глава, с походката си, с говора си, с почерка си и накрая със заниманията си. Занимаваше се с всичко и всичко му вървеше отръки, което се отнасяше до умствените му способности. Разпиля се като пълноводна река и не можа да се прибере в коритото си и затова не свърши онази работа, която му бе определена. А на неговата воденица можеше да се мели и жито от пшеницата на Учителя, но той се разпиля и после нямаше вода, за да му се задвижат воденичните камъни. А това бе едно неблагоразумие в онези години, да си отклониш водата и силата в друга посока. Но в онези години това неблагоразумие се смяташе едва ли не за подвиг. Въстанаха срещу света, отхвърлиха света и живееха за себе си, за да се издигнат по-близко до Богопознанието. Отделиха се и така си отрязаха корените и дървото изсъхна и клоните им не вързаха онези плодове, които по тези дървета трябваше да зреят. Така завършиха мнозина от това поколение с това погрешно разбиране.
към текста >>

4. 236. МЪЧЕНИЕТО - ОСНОВА НА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА

ТОМ 5

Ето това бе отношението на Бога към човека и към онези плевели, които бяха избуяли в него, защото там имаше кълнове и стръкове от жито и пшеница, които трябваше да го хранят.
Когато някой говореше пред Учителя за друг човек, за да го осъди Учителят не приемаше това осъждане нито в едната, нито в другата посока. Защото този приятел осъждаше някого в една посока и като види, че Учителят мълчи и не одобрява, тогава се обърне и започва да осъжда в друга посока и прави точно обратното. Учителят отново мълчи и не одобрява. Защо ли? Защото външният човек не трябва да даде повод да съдиш вътрешният човек, който е творение на Бога и е неопетняем. Ето това бе отношението на Бога към човека и към онези плевели, които бяха избуяли в него, защото там имаше кълнове и стръкове от жито и пшеница, които трябваше да го хранят. Да, това беше по-висок етап и по-високо разрешение на въпроса от времето на Христа, когато трябваше да се чака краят на века, за да се отделят плевелите отделно от житото и да се изгорят, а пък житото трябва да се отдели, за да нахрани човешката душа. В такива случаи онзи, който осъждаше пред Учителя получаваше такъв отговор и по такъв начин поднесен, облечен в такава символика и истина, че този приятел получаваше такъв урок и такава задача за разрешение, че не можеше да се справи месеци наред, за да разреши в себе си новото положение съобразно изказването и мнението на Учителя. Тогава веднъж с Паша влезнахме в спор и тя ми каза: „Да не мислиш, че си по-напред от мен и по-напреднала от мен? ", но с такъв тон и така пренебрежително, че това ме смути и хвърли в противоречие. Същият ден, че дори и на другия ден плаках, бях разочарована от себе си.
към текста >>

5. 23. Жито за посев

Юрданка Жекова (от Радка Левордашка)

ТОМ 7

23. ЖИТО ЗА ПОСЕВ Една година разораха мястото от сградите до шосето и трябваше да го насадят с пшеница.
23. ЖИТО ЗА ПОСЕВ Една година разораха мястото от сградите до шосето и трябваше да го насадят с пшеница. Тоя нива бе насадена от един брат, който по професия беше земеделец и беше дошъл по него време да се види с Учителя. Той го видя като разговаряше с братята пред столовата. Учителят се приближи до тях, ръкува се с брата и го запита: „Рекох, братът каква професия има? “ „Ами аз съм земеделец.“ „Можеш ли да сееш? “ „Мога, това ми е професията.“ „Тогава, брат, елате да посеете това място!
към текста >>

6. 5. ГОДИНИ НА НЕДОИМЪК

ТОМ 8

Съветският съюз внася сега редовно пшеница от Америка.
Изнасяше розово масло в цял свят, чушки, домати, дини, пъпеши. Българските цигари се търсеха във всички държави на света. Но тъй като в индустрията са необходими да се сменят често машините, когато остареят и да се заменят с нови, а ние нямахме достатъчно средства, за да поддържаме конкуренцията и сме бедна страна, не можехме разбира се да конкурираме европейската индустрия. А пък колективизацията на земята, насила вкарването на земеделски стопани в ТКЗС-тата, беше най-голямата и непростима грешка на комунистите. Съветските колхози и софхози се провалиха. Съветският съюз внася сега редовно пшеница от Америка. Великият Съветски съюз излезе победител в последната война, а сега търси да получи заем от победената Западна Германия. Аномалия.
към текста >>

7. І.02.24. ОТНОШЕНИЕТО НА РУСИЯ КЪМ „ОТКРОВЕНИЕТО И УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

И ако Господ е започнал да пресява пшеницата, на това какво има да се каже?
Те имат търпение и то е една Божествена черта, но що струва тя без послушанието на Волята Божия. Мен ми е известно, какъв ще бъде краят. Но да бъде Господ благословен. Моята сила е в него. Той после ще тури юзда на всички и ще ги научи да ходят благообразно и тогава аз ще се върна от където съм дошел. И ако Господ е започнал да пресява пшеницата, на това какво има да се каже? Това е най-доброто, че жетвата е започнала. Краят на всичко иде и всякой ще види добро или зло. Но в това седи спасението на света и неговото избавление. И кога затръби седмият ангел, тогава ще се разкрие тайната. Същий" След няколко дни, на 20.IX.1904 г.
към текста >>

8. НАРЯД за 1904 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Сега укрепете се във вярата и постоянно не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и пшеницата, заради лъжата не отхвърляйте Истината.
Но сега много от тях са отстранени. Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта на чадата и родителите, помежду братя, сестри и приятели, Той е вашият небесен Отец. И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и неблагодарност, ще изгубите и това, което имате. Аз съм се молил за вас, както за Петра, да не оскудее вашата вяра във време на изпити. И ако имате пълна вяра и упование към Мене, всичко ще се уреди за ваше добро. Сега укрепете се във вярата и постоянно не се съмнявайте, заради плевелите не изтръгвайте и пшеницата, заради лъжата не отхвърляйте Истината. Ако сами сте лъгали, не мислете, не и аз ще ви излъжа. В един миг вие сте готови пред една слугиня да се отречете от мене. Като старите фарисеи вие сте готови да извикате в душата си; „На Мойсея ние знаем, че Бог е говорил, а на този не знаем." Вие вярвате, че съм говорил на другите, а че на вас съм говорил, това не го вярвате. На другите вярвате, а на Мене не вярвате. Ето коя е причината, дето сте изгубили вашия мир, ето причината на скърбите ви.
към текста >>

9. НАРЯД за събора 1907 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Сега, укрепете се във вярата и не се постоянно съмнявайте - заради плевелите не изтъргвайте и пшеницата; заради лъжата не отхвърляйте истината.
Но сега много от тях са отстранени. Онзи, Който създава дома, Който образува семейните връзки, Който повдига любовта на чадата и радостите между братята и сестрите, и приятелите, Той е вашият Небесен Отец. И ако вие не слушате Неговия глас, ако постоянно се съмнявате в Него и изказвате недоверие и неблагодарност, ще изгубите и това, което имате. Аз съм се молил за вас, както за Петра - да не искудее вашата вяра във време на изпит. И ако имате пълна вяра и упование в мене, всичко ще се уреди за ваше добро. Сега, укрепете се във вярата и не се постоянно съмнявайте - заради плевелите не изтъргвайте и пшеницата; заради лъжата не отхвърляйте истината. Ако сами сте лъгали, не мислете, че и аз ще ви излъжа. В един миг сте готови пред една слугиня да се отречете от мене. Като старите фарисеи, вие сте готови да извикате в душата си: „На Мойсей ние знаем, че Бог е говорил, а натози не знаем." Вие вярвате, че съм говорил на другите, а че съм говорил на вас, това не го вярвате. На другите вярвате, а на мене не вярвате. Ето коя е причината за скърбите ви.
към текста >>

10. Наряди за 1930 г.

ТОМ 12

Краев/..., Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зреят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота.
Ние се нуждаем сега да дойдат те повече, че да внесат щастие в домовете. Да бутнат със своите тояги и всички затвори да паднат; не само във физическите затвори, но и в духовните всички вериги да паднат от умовете ни и от сърцата ни. И тогаз те ще кажат: „Излезте сега, свободни сте." СИНОВЕТЕ НА ВИДЕЛИНАТА ВИ ПОКАНВАТ НА РАБОТА. В ТОЗИ БОЖЕСТВЕН ДЕН, КОГАТО СЕ РОДИ ХРИСТОС, те дойдоха отгоре и пеяха, и видяха, че светът не е още готов, и казаха: „Втори път като дойдем, ще турим ред и порядък." И като дойдат, ще запеят и тогава ще кажете като онези овчари: „Да отидем да видим." ДА СТЕ СИНОВЕ НА ВИДЕЛИНАТА. 4) СЪОБЩЕНИЕ ЗА БРАТСКА СРЕЩА НА МЛАДЕЖИТЕ До ръководителите на учениците на Всемирното Бяло Братство Любезни брат .../М. Краев/..., Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зреят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота. Но трябва и едно възлизане по върховете на Планините, дето са главите на всички извори, що поят долините и полята и дето светлината говори най-дълбоко и най-чисто. Тази година братската среща на младите ученици ще започне на 12 юлий - Петровден. Ще трае три дни и след това - на 7-те Рилски езера! Темите, върху които ще работим, са:Основните идеи, които Учителят е изложил в лекциите и беседите през тази година.Новото, което иде! Понеже главната цел на срещата ще бъде екскурзията, желателно е, които дойдат, да бъдат добре екипирани - с дебели дрехи, завивки и по възможност с палатки или платнища.
към текста >>

11. 7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Тошев, Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зрееят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота.
7. ПИСМА ОТ ГЕОРГИ РАДЕВ Изгрев, 14.06.1930 Г. До Ръководителите на учениците на Всемирното Бяло Братство Любезни брат Ст. Тошев, Цяла година ние работим в полята и долините на живота, защото там растат и зрееят пшеницата и лозата - хлябът и плодът на живота. Но трябва и едно възлизане по върховете на планините, дето са главите на всички извори, що поят долините и полята, и дето светлината говори най- дълбоко и най-чисто. Тази година братската среща на младите ученици ще започне на 12 юлий - Петровден. Ще трае три дни, и след това - на 7-те Рилски езера. Темите, върху които ще работим, са: 1. Основните идеи, които Учителят е изложил в лекциите и беседите през тази година. 2.
към текста >>

12. 11. ГЕНА ПАПАЗОВА ИДВА С РОДА СИ

Гена Папазова

ТОМ 13

Пшеницата НОЯ, за нея помня, защото тя беше безкласна пшеница, френски сорт.
Гледай, със зайча сянка и с магарешки трън си напълнил градината! " В.К.: Магарешки трън. Г.П.: Магарешки трън, защото друг сорт прилича на афишок, арфишок. Приличаше на истински магарешки трън, големите бодливите листа и горе този виолетов, съцветен, компузите и т.н. Там се внасяха първите пшеници. Пшеницата НОЯ, за нея помня, защото тя беше безкласна пшеница, френски сорт. И баба пък правеше опитните питки. Тя много обичаше баща ми. Тя... Кой смей да каже нещо лошо за него? Пък му вика: „Недей бе, недей, виж, че не струва. Гледай хляба как се троши.
към текста >>

Не таз пшеница, не е.
И баба пък правеше опитните питки. Тя много обичаше баща ми. Тя... Кой смей да каже нещо лошо за него? Пък му вика: „Недей бе, недей, виж, че не струва. Гледай хляба как се троши. Не таз пшеница, не е. Я си дай ти нашата пшеница да слагаме." Баща ми започна да става семепроизводител на зеленчукови семена. Понеже имахме места в различни райони, той можеше да изолира отделните сортове и да произвежда чисто сортов семенен материал. И когато тръгваха градинари откъдето и да е на България, те бяха главно Лясковец, Търновско изобщо, за Русия или за другаде, те идваха у нас да купуват семена. Под влияние на Катедрата и предполагам, че и с помощ, ние направихме модел, обор на животните. Този обор на животните имаше, централно място заемаше торището.
към текста >>

Я си дай ти нашата пшеница да слагаме." Баща ми започна да става семепроизводител на зеленчукови семена.
Тя много обичаше баща ми. Тя... Кой смей да каже нещо лошо за него? Пък му вика: „Недей бе, недей, виж, че не струва. Гледай хляба как се троши. Не таз пшеница, не е. Я си дай ти нашата пшеница да слагаме." Баща ми започна да става семепроизводител на зеленчукови семена. Понеже имахме места в различни райони, той можеше да изолира отделните сортове и да произвежда чисто сортов семенен материал. И когато тръгваха градинари откъдето и да е на България, те бяха главно Лясковец, Търновско изобщо, за Русия или за другаде, те идваха у нас да купуват семена. Под влияние на Катедрата и предполагам, че и с помощ, ние направихме модел, обор на животните. Този обор на животните имаше, централно място заемаше торището. То беше с два наклона, един срещу друг и в центъра на наклона беше резервоарът за урината.
към текста >>

13. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

ТОМ 14

„Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста пшеница, руски чай, българско сирене.
Тя дойде в стаичката си, разплакана, с което разбра, че тя не трябва да оставя Учителя въпреки всичко. Има неща, които не се отнасят до нея. Често Учителят пристигаше в стаичката и с една радостна усмивка почваше да вади от джобовете си чушки, домати от нашата градина, слагаше ги на масата и казваше: „ Това е от нашата градина.", които той сам е откъснал. Веднъж донесе една тенджера с ядене, погледна усмихнато и каза: „Аз го сготвих." Това беше супа с нарязан зарзават на едри парчета и всичко беще от градината на Изгрева. „Турете си и зехтин и черен пипер." Учителят много държеше за простите яденета и много обичаше чорбиците: от коприва, домати, гъби печурки, картофи с масло и черен пипер. „Един два картофа, каза той, са достатъчни да се нахрани човек." Предпочиташе винаги черния хляб от чиста пшеница, руски чай, българско сирене. Той избягваше сложните яденета, обичаше много червения лук да го чукне с юмрук и така да го яде, както го ядяха всички българи. Той имаше навиците на истински българин. Когато се обръщаше към някои от сестрите, той ги наричаше не с техните лични имена, а с имената на техните другари. „Повикайте ми, рекох, Лазарица, Иваница и пр." Учителят беше изключително скромен и оригинален. Кой от учениците му не си спомня неговите посещения.
към текста >>

14. XX. БЪЛГАРИЯ ГОРИ, ЗАПАЛЕНА ОТ БЪЛГАРИ ПО ПЛЪТ, НО ЧУЖДЕНЦИ И ВРАГОВЕ ПО ДУХ. БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗРУШАВА.

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Навремето българите като ожънат нивите, прибират снопите с ожънатата пшеница, есента изорават стърнищата и я правят на угар.
Така че всичко е умишлено. Няма пожари по небрежност от млади и стари. Има палеж за да изгаря. Тук се дават 126 пожара от палене на стърнищата. Кога се въведе това нещо? Навремето българите като ожънат нивите, прибират снопите с ожънатата пшеница, есента изорават стърнищата и я правят на угар. Така престоява през зимата и през пролетта садеха на нейно място царевица, слънчоглед. Редуваха - една година се садеше с жито, а друга година след угара с царевица. Така се повтаряше 9 години, а на 10 година нивите се изораваха на угар и се оставяха да почиват. Една година не се садеше нищо. Така работеха българите със земята си.
към текста >>

15. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год.

ТОМ 16

пшеница и ще я смеля.
Сурдулица, а после свърши. Търсим да купуваме, хората не дават, който има. Купих 10 кгр. жито. И от София Еленка изпрати. Сега съм купил 60 кгр. пшеница и ще я смеля. Комисарството ни даде по 15 кгр. брашно и ще ни дадат още по 13 кгр. На квартира съм у Косара Чедомирова Моцаспева Тисова. Мъжът й е военнопленник в Германия. Има 5 момичета, от които най-малкото е на 5 години, а най-голямата - на 17 години.
към текста >>

16. Влад Пашов 6. Учителят, братството и школата

ТОМ 18

Този закон е изразен от Христа с думите: „Оставете плевелите да растат заедно с пшеницата”.
И ученик от черното братство, който се занимава с добродетелите на другите, постепенно преминава в школата на Бялото братство. Това са два пътя. Който иска да върви в правия път на развитие, трябва да се занимава с доброто, както в себе си, така и в другите, и го култивира и развива, като знае, че погрешките и отрицателната страна са само обвивка на нещата. Не са вечни, а са преходни, когато добродетелите са вечни. Така че, за да не нарушава мира си, ученикът трябва да спазва строго тези основни правила на школата и никога да не се занимава със злото, както в другите, така и в себе си. Този закон е изразен от Христа с думите: „Оставете плевелите да растат заедно с пшеницата”. Това не значи, човек да не вижда погрешките и злото, но да не ги чопли, защото те са като рана в духовния организъм на човека, и колкото повече ги чопли и се занимава с тях, толкова повече се увеличават. Ученикът трябва да знае да поляризира отрицателните енергии, защото върху тази основа като върху тор ще се развият всички добродетели и способности на ученика. Така че злото, отрицателните сили и прояви ще ги приемем като факти, като необходимост в живота, но няма да се критикуваме за тях и да ги чоплим, защото в това ги усилваме, а ще работим за тяхното изправяне, като им противопоставяме доброто. Ученикът трябва да знае тези два основни принципа, които лежат в основата на школата, без които той не може да направи крачка напред в областта на висшето познание. Никога да не се занимава със злото, с отрицателната страна на живота, да ги изхвърли из ума си.
към текста >>

17. 1925 г. Из беседи, лекции и други

Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

ТОМ 19

Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници, или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната.
Човек представя един малък свят - микрокосмос. Да познаваш човека, това значи да познаваш цялата вселена, големия свят - макрокосмосът. Когато наблюдавате промените на Луната, вие се спирате върху фазите на нейното пълнене и празнене и вадите ред научни заключения. За пример, когато се празни. Луната оказва един род влияния върху явленията в природата; когато се пълни, тя оказва съвършено противоположни влияния върху явленията в природата. Когато садите боб, царевица, пшеница, любеници, или друго нещо, добре е това да става в периода на пълнене на Луната. Пълненето на Луната внася подтик, импулс за растене на растенията Но в това време те не могат да растат. Те имат само вътрешен подтик за растене, обаче, самото растене спира. Щом Луната започне да се празни, и растенето на растенията започва. Значи, светлината ма Луната, при пълненето и, се отразява отрицателно върху растенето, т. е. спира растежа на растенията.
към текста >>

18. Любомир Лулчев I. Творчество: Мистични съчинения

ЗАЗОРЯВАНЕ КОГАТО НИЙ, ЖИВИТЕ, СТАНЕМ ТОЙ И А3

ТОМ 20

Над изкласила пшеница вървяхме.
* И ето, дойдох да се видя пак такъв, какъвто бях. И видях и Него, и себе си. Той ме повика тихо и ми каза: «Ела с мен.» Аз бях млад момък и се затирих подире Му. И странно бе, че ние не вървяхме по земята, а близо до нея и се носехме, като да бяхме облаци - бързо и безшумно. Минавахме над води, като по суша - от стъпките ни над нея повърхността ѝ не се нито набръчка. Над изкласила пшеница вървяхме. И тя нито се поклати, нито се сведоха по-ниско тежките ѝ класове. И където минавахме, Той все благославяше. И от пръстите Му излизаха розови капки и струи, и отиваха към дървета, земята, към хората. И гдето минехме, хората не ни виждаха, но все пак вдигаха глави и лицата им светваха. Те се провикваха весело, често запяваха след нас и започваха работата си доволни.
към текста >>

19. 58. ПО СТАРИ ПЪТИЩА. ПАК КЪРВИ! (бр. 21, 24.VI.1924 г.)

Любомир Лулчев III. Вестник „Ратник на свободата”

ТОМ 21

За родната земя са нужни техните мишци, които ще хванат в здрава шепа ралото и набраздят девствената й гръд, за да изкарат тежка пшеница - нужен залък за всинца.
От години и вътре в нашата земя люде падат. Падат по селските пътища, падат посред столицата, пред собствените си врати, пред очите на очакващото ги семейство. Падат, пробити с братски куршум, намушени от братска ръка, умират сечени... умират. Днес - един, утре - други... Верни синове на своята земя, ценни чада нейни... И тези, които повдигат ръка на брат срещу брата, които пращат куршума, камата или бомбата, които насочват оръдието срещу родните стрехи, едно само говорят - едно само лъжат: „За скъпата земя наша е нужна тяхната смърт! ” Лъжа - лъжа - лъжа! За родната земя са нужни техните мишци, които ще хванат в здрава шепа ралото и набраздят девствената й гръд, за да изкарат тежка пшеница - нужен залък за всинца. За родната земя са потребни техните умове, техните мишци и песни, техните мечти и живот! За родната земя са нужни техните дни, техните радости, техните надежди и труд - а не тяхната смърт! Това е лъжа, лъжа - лъжа - лъжа!... ........................ Кървави сенки се мятат над стари пътища. Отново Родината през кърви гази.
към текста >>

20. 13. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (г. III, бр. 3, 9.ІІ.1931 г.)

ТОМ 21

Пшеницата- своите братя... Нима има нужда пшеницата оттова?
Лозата - това сте вий самите, вашата вяра в Тоя, Който ни е сътворил и Който постоянно се грижи за нас. Това е вяра в нещо, какво ще да е, но стига да вярваш и се надяваш - ти все ще работиш и вървиш напред. Тя е крепила нашите деди, когато те не са имали ни школи, ни църкви, ни попове - те твърдо са вярвали в своите ръце, че могат да орат и да изкарат хляба за своите деца; те са вярвали в своите волове, че като ги нахранят, те ще орат с леснина коравата земя и оттам ще се вдигне златен клас, който ще нахрани гладните - и свои, и аги различни; те са вярвали в своята челяд, която като малки пилци не е бягала далеч от родното гнездо, а се е прилепяла при бащин дом и е работила с истинска любов и предано те са вярвали на своята стопанка, неуморна работница отсутринни зари до късна вечер, която е била и майка, и предачка, и тъкачка, и шивачка за своите рожби и стопан; те са вярвали в своите комшии, обичали са ги и винаги са казвали: „Като е на съседа ми добре, и на мен ще е добре.” Най-после те са вдигнали своя взор и към звездното небе, тогавашната Българска църква - и гледайки как трептят звездиците като живи, те често са въздъхвали и с вяра са казвали: „Добър е Господ! ” И Той е бил добър за тях - въпреки чужденците, въпреки насилията, родът им доживя... до днес... да види всичко това разрушено, да види брат брата да мрази, да преследва, да убива; син баща да коли; баща - син да убива; селянин - свой съселянин да смазва с бой; да се гонят и ненавиждат, да се присмиват на тия, които говорят за идеали, или да не смеят да вдигнат и най-малкия глас да защитят истината - днес, когато е божем българско и някои българи са по-наплашени и по- безправни, отколкото бяха някога... Колко скръбно е това! И кого подрязват? Пшеницата- своите братя... Нима има нужда пшеницата оттова? Драги братя, може да ви говорят каквото искат - не едно е само, което може да ви отърве от днешното ви трудно положение - то е първо да повярвате, че това е възможно! Не повярвате ли, ще си викате: „това е бошлаф”, няма да мръднете от мястото си - и то наистина ще стане „бошлаф”... Оставете омразата, партизанлъка – това са бурени, донесени отвън; и оставете ги и обикнете се тъй, както някога. Нека престане лакомството. Които сте по-умни и по- силни - бъдете умни и силни за вашите по-слаби братя. А вий, които сте слаби и бедни - вярвайте, че колелото на живота се върти - и не завиждайте; ще стигне и до вас!
към текста >>

21. 16. ТЕЖКИ ДНИ (г. III, бр. 4, 9.ІІІ.1931 г.)

ТОМ 21

Ще видите много семейства да лягат без светило, ядат хляб без сол, захар децата да не знаят що е, дават 2 ÷ 3 яйца за един кибрит; 2 кила* жито (пшеница), за чифт цървули.
Надзърнете из провинцията - и там - същата картина. Магазини се затварят вечер без 5 лева оборот. Деца, старци да просят, за да си купят хляб... Момци се убиват, защото тежките дни са по-силни от тяхната воля, а за силните им мишци работа няма; да краде, убива не може, а да се самоубие - това може... Тежки дни изживява голяма част от народа ни. Обиколете селата, не само преди избори, а и сега. Обиколете ги, навестете ги и тях, да видите как ги душат тежките дни. Ще видите много семейства да лягат без светило, ядат хляб без сол, захар децата да не знаят що е, дават 2 ÷ 3 яйца за един кибрит; 2 кила* жито (пшеница), за чифт цървули. Бирници черги да продават; бели менци на момите от раменете да вземат, за да ги наддават за данъци. Учители бледи, слаби ще видите да ядат на обяд и вечеря сух хляб с орешки и водица наместо чай, защото заплати често не получават редовно, а за чай и захар пари трябват. Много, много има да се види по села и градове... Всички честни синове и дъщери на българи изживяват днес тежки дни. Навестете ги тях - някогашните герои – „прусаци на Балканския полуостров”, както ги всички наричаха, за да се уверите, че от тях и помен не е останало. Много души се покриха с мрак.
към текста >>

22. I. В. НА ТИЯ, КОИТО УБИВАТ ПТИЦИТЕ НЕБЕСНИ, НИЕ КАЗВАМЕ БЪДЕТЕ МИЛОСТИВИ КЪМ ТВОРЕНИЯТА БОЖИИ!

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Драги читателю, Забележете пожъната нива с пшеница (жито), падналият клас от жетва стои в нивата, докато сняг падне, ако добитък не ходи в нивата, няма птица да го събере - туй удостоверява, че на птиците не е храната само зърно, но те се хранят с червеи и гъсеници.
Такъв подвижен кокошарник беше построен от Петър Груев от с. Острец. Тая работа с кокошките е невъзможна и трудна. Пролетно време, като почнем да орем по низините и да сеем царевицата, ще видя, че дошли много врани и в прясната оран събират един бял червей, който червей прояжда боба (фасула) и любениците, и после пак ходим да си под- сяваме нивите. Тъй че враните са пазачите на нашия труд. Тяхната работа на полето е в наша полза. Драги читателю, Забележете пожъната нива с пшеница (жито), падналият клас от жетва стои в нивата, докато сняг падне, ако добитък не ходи в нивата, няма птица да го събере - туй удостоверява, че на птиците не е храната само зърно, но те се хранят с червеи и гъсеници. Като пречистят дърветата от гъсеници, ако тия гъсеници нямаше кой да ги пречисти, кой знае каква пакост щяха да направят, да унищожат цели посеви със зеленина. Тъй, аз моля ония, от които се унищожават птиците, да знаят, че те имат голяма полза за земеделския стопанин. (Битие, гл. 1., ст. 20.) И Бог каза: «Да произведе водата изобилно множество одушевени гадини, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.» Тъй че птиците са Божи творения; който ги убива, той прави личен грях.
към текста >>

23. 9. Писмо от д-р Иван Жеков до Петър Коларов, министър на народното здраве, от 11.III.1951 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

за една много похвалена ярмомелка (фураж-мельница для ечмень, пшеница, чечевица и так дальше) и писах до Техноекспорт, Москва, ул.
В това ще се уверите, като опитате питателносгга на «Nabu», както и особено приятния й вкус и сладост. Днес, когато зърнените храни са в разположение на държавата, мисля, че тя може да фабрикува «Nabu» в голям мащаб и да задоволи нуждите на народа, а най-вече - войската и работничеството, като силно питателна храна, като, разбира се, вземе компетентното мнение на върховния медицински съвет. В такъв случай една модерна инсталация на мелнични машини би подобрила качествено «Nabu» и, безсъмнено, би задоволила всички взискателни вкусове на консуматорите. Аз, разбира се, ще бъда щастлив, че можах да дам на народа такава храна и да бъда в редовете на, ако мога така да кажа, ирационализаторите и не бих отказал едно възнаграждение на труда ми по изучванието на тая храна. В началото по производството на «Nabu» си служих с една ярмомелка, неподходяща за целта, и случайно четох в един руски вестник обявление през 1942 г. за една много похвалена ярмомелка (фураж-мельница для ечмень, пшеница, чечевица и так дальше) и писах до Техноекспорт, Москва, ул. «Куйбьше- ва» Д21, за да ми се изпрати една такава, но, обаче, в скоро време ми се отговори, че поради тогавашни политически условия и събития, не е възможно, а в бъдеще, при подобрени отношения, може. Аз с голям риск писах тогава такова писмо, защото, наистина, можех да бъда малтретиран от фашистката тайна полиция, а още повече, че тя знаеше моето минало като социалдемократ. Но, обаче, ми се налагаше тогава да имам една такава нова ярмомелка за подобрение качеството на моя продукт «Nabu». Но, съдружникът, и той ме изигра - насила, с помощта на полицията, изнесе от склада готовия продукт «Nabu», както и всичкия материал за «Nabu» и аз оттогава не мога да се съвзема, а преживявам с една мизерна пенсия, 14 700 лв. на тримесечие.
към текста >>

24. 47. СТОЖЕРЪТ

Сава Симеонов

ТОМ 23

А стожер е едно дърво, което е поставено на гумното, където се вършеят снопите на пшеницата, за да се сдобият с житото.
47. СТОЖЕРЪТ А в едно от писмата Си Учителят му пише, че той е като стожер. А стожер е едно дърво, което е поставено на гумното, където се вършеят снопите на пшеницата, за да се сдобият с житото. Около стожера се завива и отвива въжето, с което са завързани конете или воловете, които вършеят житото. Сега никой не знае какво е гумно и що е вършитба. Та, той е бил стожер на гумното на Изгрева, около който се е завивало въжето. Та, това въже го беше така завило, че го бе вързало два месеца на легло. Ето това означава стожер на Изгрева.
към текста >>

25. 79. ЧОВЕШКИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИДЕЯТА ЗА БРАТСТВОТО

Сава Симеонов

ТОМ 23

Пример: горе, на втория балкон, съм сложил и обградил с мрежа в сандък няколко чувала с пшеница.
И като види, че това има, онова има, а той почва сега отначало да работи, и всичко изведнъж иска всичко това да го има и да отиде при него. Ами не работи, за да го има. А гледа да го вземе. И като го вземе - пак не работи с него. А само го разграбва. Пример: горе, на втория балкон, съм сложил и обградил с мрежа в сандък няколко чувала с пшеница. А сега, дошел някой, без да ме пита взел от нея и след това изсипал извън заграденото. Има към 2 килограма. Ще те заведа да го видиш. Добре, взел си, без да питаш. А защо разхищаваш и си я разсипал отвън?
към текста >>

26. III. БЕСЕДАТА «ЗА ДВЕТЕ РИБИ И ПЕТТЕ ХЛЯБА» ДАЛИ Е ИСТИНСКА И ДАЛИ Е ОТ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ?

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 23

Това се нарича «безхлебна пшеница и безхлебно жито».
И не само внимателно, но успях да влезна чрез неговия разказ в онази епоха, за която той бе правил проучвания и за която ми разказваше. А защо точно на мен го разказваше? Ето това е най-важното. Защо лично на мен? 14. Тогава той ми казваше: «Аз сега представлявам като жито посято, изникнало, изкласило с класове, но в класовете няма зърна. Това се нарича «безхлебна пшеница и безхлебно жито». Това беше вярно. И тогава го накарах да ми разказва последователно всичко онова, което беше в главата му. И така десет дни се разхождахме часове по билото на планината. Аз слушах и му казвах как да го свърже всичко онова, което ми разказваше. Така аз му свързах материала.
към текста >>

27. 1. МОЛИТВАТА

записки на беседа, държана от Учителя на 8 февр. 1920 г., София (ръкописен текст)

ТОМ 25

Бог изпраща милиарди, милиарди тонове пшеница в света и ако хората биха я използували разумно, щяха да живеят един добър живот, но с тази стара култура, на която служат, те злоупотребяват с нея.
Исак казва: "Елате да си купите от мене без пари и без злато." Следователно, парите, златото, това са емблем на истинското Божествено знание. Да дадеш пари на някой беден човек, то е да го научиш да работи, да се труди. Ако съвременното общество иска да се реформира, да се освободи от просяци, първо трябва да ги прати на училище дето се мъчат, после в училище дето се трудят, и най-после ще минат в училище, дето ще работят. В новата култура не се позволява да има бедни хора, не се позволява да има просяци. Бедни хора - нищи духом - това е отлично нещо, но беднотия, като сегашната е престъпление да съществува. Бог изпраща милиарди, милиарди тонове пшеница в света и ако хората биха я използували разумно, щяха да живеят един добър живот, но с тази стара култура, на която служат, те злоупотребяват с нея. Преди 100 години в Америка при едно голямо изобилие на пшеница, някой богати намислили да употребят излишъка от пшеницата вместо гориво, за да им излезе по- евтино от въглищата. Когато реализираха този план, веднага в Америка настана криза на жито. Практичност! Сега, ако излезе някой да каже на хората, че те не живеят по един Божествен закон, ще кажат: "Ето тук се явил един анархист." А онзи, който обира хората, той върви по закона, той не е анархист. Една вещ някога е струвала 1 лев, а днес я продават 1 000 лв. и всички казват: "Времето изисква това." Един килограм масло е струвал 2 лева, днес струва 80 лева.
към текста >>

Преди 100 години в Америка при едно голямо изобилие на пшеница, някой богати намислили да употребят излишъка от пшеницата вместо гориво, за да им излезе по- евтино от въглищата.
Да дадеш пари на някой беден човек, то е да го научиш да работи, да се труди. Ако съвременното общество иска да се реформира, да се освободи от просяци, първо трябва да ги прати на училище дето се мъчат, после в училище дето се трудят, и най-после ще минат в училище, дето ще работят. В новата култура не се позволява да има бедни хора, не се позволява да има просяци. Бедни хора - нищи духом - това е отлично нещо, но беднотия, като сегашната е престъпление да съществува. Бог изпраща милиарди, милиарди тонове пшеница в света и ако хората биха я използували разумно, щяха да живеят един добър живот, но с тази стара култура, на която служат, те злоупотребяват с нея. Преди 100 години в Америка при едно голямо изобилие на пшеница, някой богати намислили да употребят излишъка от пшеницата вместо гориво, за да им излезе по- евтино от въглищата. Когато реализираха този план, веднага в Америка настана криза на жито. Практичност! Сега, ако излезе някой да каже на хората, че те не живеят по един Божествен закон, ще кажат: "Ето тук се явил един анархист." А онзи, който обира хората, той върви по закона, той не е анархист. Една вещ някога е струвала 1 лев, а днес я продават 1 000 лв. и всички казват: "Времето изисква това." Един килограм масло е струвал 2 лева, днес струва 80 лева. Времето изисква това!
към текста >>

28. 2.1.31. Петровден, 10,11 юли 1928 г., сряда, четвъртък, [Витоша, бивака Ел Шедар]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

ТОМ 26

Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец.
Южната страна на Витоша е вече залесена, поради което трябва да правим големи заобиколки, а това доста много и без това удължава пътя ни. Сега вървим по теснолинейката за водопровода към Симеоново. Поникналите сеитби, като разкошно зелено море се люшнало отстрани, по което се носи нашия пътнически кораб. Тази година класовете са високи, пълни, тежки. Превили морно глави, те гледат вече към земята, ха, ха да се изронят от своите златни кошнички и отново да се посеят. Това е ечемикът и пшеницата, а зелената ръж като копринен воал се люшка по обширното поле, лъхан от сутринния ветрец. Развиделява се. Чува се чуруликане на разни птички, що вече бързо прелетяват из въздуха, сякаш дошли и те да посрещнат утрото. Небето побелява. Звездичките една по една спущат завески по своите прозорчета, сякаш тепърва отиват да спят. Изток се облива в мека червенина и на хоризонта се очертава златиста линия.
към текста >>

29. 3.2.2.2. Тука си

3.2.2. Разкази и съобщения в списание „ЖИТНО ЗЪРНО”

ТОМ 26

Косите Ти са позлатени облаци, преплетени със зрели класове на пшеница и злато-розови благоуханни карамфили от южни страни.
Ти си по-хубав от земните цветя и по-сладък от избрани плодове. Твоите устни са чисти и от тях лъха нежният аромат на великата Природа. Твоите ланити са тъй розови и светли, както небето сутрин, преди да е изгряло слънцето. Твоите очи са както райски езера, излъчващи само радост и веселие. Челото Ти прилича на тихо небе под седмоцветна дъга. Косите Ти са позлатени облаци, преплетени със зрели класове на пшеница и злато-розови благоуханни карамфили от южни страни. Ноздрите Ти, приятен хълм на сладкодъхащи гърди, излъчващи живот и радост: тъй Рилските езера въздигат сутрин прозрачна пара - диханието на земята. Гърдите Ти - почивна поляна при Махабур. Мишцата Ти е здрава и крепка, както скалите, по които се катеря с молитва и доверие. Походката Ти - като на благ и непобедим владетел. Планините Ти се усмихват, слънцето Те целува, и езерата изливат струи от радостни сълзи за Теб.
към текста >>

30. 1. Едно столетие

Глава 1. РАЗКРИВАНЕ НА РЕАЛНОСТТА