Търсене в текстове за 'Пружина'

Един ден спря часовника ми; навих пружината му, тръгна за малко, но вървеше лениво и пак спря.

Каквато и да е мисълта, тя ще излезе на пазар. По някой път в човека има едно същество, което мъчно се огъва – човек усеща, че не може да се огъне, не може да смени състоянието си. Човек трябва винаги да работи, защо да се излежава! Каквото и да е, трябва да работи; ако се спре, ще дойде това, което не желае. Глупавият, щом поправя своите погрешки, става умен, а умният, щом не ги поправя, става глупав. Един ден спря часовника ми; навих пружината му, тръгна за малко, но вървеше лениво и пак спря. Отново го бутнах, вървя петнадесет минути и спря. На сутринта гледам, че един малък косъм се показва; щом го извадих и навих часовника, той почна да върви добре. Казвам: в нашите пружини се оплита някакъв косъм и тогава механизмът не върви – някой път работата е за един косъм. Косъмът, означава една малка погрешка. Един брат запита: „Кой е най-добрият начин за поправяне на погрешките?
към текста >>

Тъмните сили са турили по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и навиват пружината, за да ви плашат, но вас да не ви е страх. Работете!

Тъмните сили са турили по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и навиват пружината, за да ви плашат, но вас да не ви е страх. Работете!
Молете се така: „Научи ме, Господи, как да приложа Божественото учение“. Човек трябва да си изработи план за приложение. Всеки трябва да избере един начин за приложение. Нека цялото поколение да се възпитава в този дух – да има съзнание, че служи на Бога. И хубаво е, че сега ще приложите, каквото можете, а другото тепърва иде. Тъмните сили са турили по пътя, по който сте тръгнали, автомати с опулени очи, изкуствени мечки, тигри, змии и навиват пружината, за да ви плашат, но вас да не ви е страх. Работете! Като отидете в една къща, спретнете се да шетате. Така ще направите цял преврат в дома. После направете същото и другаде. А сега ние искаме да се отделим някъде, но по този начин не може, той е механически начин. Често едно Същество от Невидимия свят, след като поседи в Небето, решава да посети някой дом и излива в душите на обитателите му Светлина, благославя ги, та всички да станат весели и радостни; цял ден То е между тях.
към текста >>

Навих му пружината и тръгна за малко време, но вървеше лениво и пак спря.

Свят човек е онзи, който не прави погрешки. И на най- малката погрешка обръща внимание и иска да я поправи. Много навици има, от които трябва да се освободим. Човек, който греши и не се поправя, не 'може да има Божието благословение. Един ден часовникът ми спря. Навих му пружината и тръгна за малко време, но вървеше лениво и пак спря. Щом го бутнах, повървя 15 минути и спря. Сутринта, гледам, че един малък косъм се показва. Като го извадих и навих, почна да върви добре. Казвам: в нашите пружини се оплита някой косъм и тогава не върви. Работата е някой път за един косъм.
към текста >>

Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ.

Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един Соколски вожд, един параден генерал би завидел. Редът беше тъй правилен, щото откъдето и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично, отстоящи равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно, а жените, в забрадките си, побелявяха лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, мълчаливи и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мен гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах – тихо, на английски, брат С.: "Къде е Дънов? " – "Той още не е тук, отговори С., но е вече време да пристигне". Той идва точно навреме, излизайки измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас, с потайна тържественост, се издигаха, замъглени в утринната дрезгавина, стройни борики.
към текста >>

Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога.

Като оратор Той е оригинален, добре начетен в индийски и християнски писания, притежава голям склад от мисли и легенди из религиозната книжнина и философия. И както видяхме, владее общолюдието с голяма сила, с почит, с неотразим авторитет. Никой папа, никой Демостен, в това отношение, не го е надминал. За последователите Му буквално: "Никой човек не е говорил, както този човек говори, с власт и сила, а не като книжниците и фарисеите, не като кардиналите, владиците, пастирите със зазубрени по угода на времето легалности." Някои от мислите, доколкото ги схванах, са следните: "Големите и много пророци в България са признак, че тук има извънредно богатство на живот, голяма жизнеспособност... Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота... Идолослужителят не е омразен на Бога. Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога. Новото Учение почва с Бога и твори по закона на Любовта. Ако Бог нямаме, ще имаме друго. Репарации например имаме, защото Господ нямаме. Сиромашия има, защото Господ нямаме... Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес... Открие ли се нейде извор, той ще се посещава от всички... Вие трябва да получавате писма от невидимия свят... Основата е Любов към Бога, със всички сили, с ум, сърце, воля и душа. Всички и всеки, който върши добро, той сътрудничи с нас и ние с него.
към текста >>

Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсих с око оня, който е пружина и душа на тоя народ.

Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред някое живо божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чуден ред, на които един соколски вожд, един народен генерал, би завидял. Редът беше тъй правилен, щото отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете гологлави стоят отдясно, а жените с пребрадки си поделяха лявата половина на поляната. Всички с лице към изток стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсих с око оня, който е пружина и душа на тоя народ. Затова попитах тихо, на английски брат С.: - Къде е господин Дънов? - Той още не е тук, отговори господин С., но е вече време да пристигне. Той идва точно навреме, излизащ измежду боровете пред нас. Натам именно бяха обърнати в сериозен взор всички лица.
към текста >>

Отведнъж като отхвърлена от пружина аз скочих, приближик се до групата, бутнах напред детето и казах развълнувано:

Отведнъж като отхвърлена от пружина аз скочих, приближик се до групата, бутнах напред детето и казах развълнувано:
Не можех да откъсна очи от него. Тогава сестрата, която донесе на Христо чаша вода, ми каза: - Заведи детето при Учителя. Той се върна с група ученици от градината, където е помогнал на една млада фиданка да не изсъхне. Той ще помогне и на момчето. Отведнъж като отхвърлена от пружина аз скочих, приближик се до групата, бутнах напред детето и казах развълнувано: - Учителю, болно е! Учителят Беинса спря, погледна ме кротко и аз видях спокойната тишина в очите му и косите, които падаха от двете страни на лицето му. После той протегна ръка, помилва главата на Христо и отмина мълчаливо. След половин час ние се връщахме. Детето беше много бодро и съвсем здраво.
към текста >>

Тоз будилник, брате, ще го хвърля вънка! Сипне ли зората — звънка, звънка, звънка! Пустата пружина хич не си почива.

Тоз будилник, брате, ще го хвърля вънка! Сипне ли зората — звънка, звънка, звънка! Пустата пружина хич не си почива.
БУДИЛНИК Сутрин се успивам вече много, много. Мамка ме отвива и ме гълчи строго. Аз се излежавам сладко във леглото, ала закъснявам често за школото. Затуй татко рече: — Тъй не може, Златко! И будилник вече ми донесе татко. Тоз будилник, брате, ще го хвърля вънка! Сипне ли зората — звънка, звънка, звънка! Пустата пружина хич не си почива. Как на таз машина не й се доспива? Трака, чука — също като воденица. Ще ми стане вкъщи скоро май. . . солница! Ат. Душков
към текста >>

Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ.

Сякаш че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое Божество в тайнствен храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на който един Соколски вожд, един параден генерал, би завидил. Редът беше тъй правилен, щото от където и да го погледне човек, виждаха се прави редици от човеци поединично отстояващи равномерно два метра един от друг. Мъжете гологлави стояха от дясно, а жените в забрадките си побеляваха лявата половина на полянката. Всички с лице на изток стояха прави, и неподвижни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружината и душата на този народ. Затова попитах тихо на английски брат „С“ къде е Дънов! - Той още не е тук отговори „С“, но е вече време да пристигне. Той идва точно на време, излизащ измежду боровете пред нас. Натам бяха обърнати в сериозен възторг всички лица. Пред нас с потайна тържественост се издигаха замъглени в утринна дрезгавина стройни борики. Над тях търпеливо блестеше Зорницата готова да избяга от ослепителния рефлектор на Аврора, когато един висок, спокоен глас наруши отпред тишината: „Благославяй, душе моя, Господа!“ Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел.
към текста >>

Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по- малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината.

Това е движение, в което нашата бедна Земя изчезва почти съвършено като фактор и, в което Слънцето играе, на свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свят, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучаването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1. Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образът на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2. Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по- малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образът на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3. Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образът на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция, те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи“.
към текста >>