Търсене в текстове за 'Пружина'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 22 резултата в 19 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 207. СТЕФАН БЕЛЕВ

И изведнъж ни в клин, ни в ръкав, като че ли някой натисна някакъв невидим бутон от някъде и един брат скочи като пружина, изправи се пред всички и пред Белев, вдигна дясната си ръка и изрече силно: „Аз имам против".
По едно време Белев спря и преди вероятно да завърши искаше да обобщи и да каже някои поучителни слова и напътствия затова приложи един трик, който се прилага от ораторите. Обърна се към всички нас и запита: „Има ли някой против това, което казах? " Той очакваше да кажем, че няма никой и да започне обобщенията си и да приключи с подходящ финал. Всички кимнахме с глава одобрително като си казахме в себе си: „Хайде свършвай, защото времето ти изтече". Разбира се всичко това се наблюдаваше от Учителя, той слушаше Белев, наблюдаваше нас и виждаше кой какво и как мисли за Белев и за целия този въпрос, който стана един голям въпрос пред нас: как да се справим с проповедниците? И изведнъж ни в клин, ни в ръкав, като че ли някой натисна някакъв невидим бутон от някъде и един брат скочи като пружина, изправи се пред всички и пред Белев, вдигна дясната си ръка и изрече силно: „Аз имам против". Целият ораторски план на Белев изчезна пред нас в разстояние на секунди и той изведнъж се сепна, неговият ораторски жар секна и полека-по-лека се свлече надолу и седна на един празен стол. Това стана не за секунди, а за миг. Белев се сконфузи, наведе глава и не каза нищо. Ние също се оказахме сконфузени от неочакваният ефект от думите на Иван Антонов, казани в такъв момент с такъв поразителен и унищожителен ефект. Белев мина от сконфузеното си състояние до пълно засрамване и вероятно видя цялата си несъстоятелна реч пред Учителя и пред учениците му.
към текста >>

2. 26. ДЪЖДОВЕ И НАВОДНЕНИЯ

Петър Камбуров

Сутрин, като се събуждахме, виждахме водата стигнала до пружината на леглото.
Наложи се както и миналата година пак да се отнесем до Бертоли за заем: за фураж на конете, за наем на помещението, за храна на нас и др. Бертоли отпущаше исканите заеми, но този път благосклонно, като виждаше, че вината не е в нас и с готовност ни помагаше да излезем от безизходното положение. Поради проливния дъжд квартал „Подуяне" бе наводнен. Захарчук (началникът на пожарната охрана) със своята бригада денонощно се бореше с водната стихия, която от ден на ден вземаше застрашителни размери. Бяха наводнени много изби, сутерени и ниски къщи в това число и нашия сутерен. Сутрин, като се събуждахме, виждахме водата стигнала до пружината на леглото. Всяка сутрин изхвърляхме по 150 кофи вода. На следващия ден пак същото се повтаряше. Влагата така ни успиваше, че имаше опасност да се разболеем. На всичко отгоре карахме славни вечери! Брат Борис Николов, Иван Гърмидола и др.
към текста >>

3. 7. Студ и спартански живот

Ангел Вълков

Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски върху гредите и върху тези дъски тя сложи една пружина и там нощуваше през цялата зима.
На четвъртата година дойде и брат Ради да живее при мен в братската градина и тогава турихме печка в бараката. Тия години и Учителят горе където спеше в малката стаичка над салона и Той нямаше печка. Имаше една малка електрическа грейка предполагам от 800 вата, поставена на стената, колкото да си стопли ръцете на нея. А пък сестра Магдалина, и тя нямаше квартира. И тя спеше под навеса на гредите. Качваше се със стълбичка горе, беше поставила дъски върху гредите и върху тези дъски тя сложи една пружина и там нощуваше през цялата зима. Брат Цеко продължаваше да пренощува в царевичната шума. Накрая Учителят в една беседа завърши с думите: „Ученикът живее спартански живот! Здрав дух в здраво тяло! “ И това го проверихме. Оживяхме в студените зими.
към текста >>

4. 4. НА ГОСТИ ПРИ ЛЕЛЯ В БУКУРЕЩ

Милка Говедева

Но навивах тоя грамофон, толкоз много го навивах, че му счупих пружината и свако ми, понеже това беше единствен грамофон, който той успя да го вземе между многото, тя вика: „Аз не знам как ще отговарям пред свако ти сега.
И когато научих това нещо, научих го, но не го работех. Но горе във вилата имам един патефон, както казват румънците, грамофон, който се навиваше така, на ръка и беше последна дума на техниката, защото автоматически спираше. Аз не знам, навярно в кръвта ми е, щото още в Русе когато бях и когато вуйчо ми почина, и дойдоха и съобщиха за телеграмите на баба ми, аз бях събрала децата да им правя джумбуши разни и да се кълча, да туй, да онуй, да се качвам на масата да играя, да се преобличам и в Самоков също съм го правила като дете. Значи една артистичност вродена в мене беше. И по тоя начин, като отиваше леля ми, като излизаше и пращаше слугинчето, защото тя имаше слугинче навънка, аз оставах сама, обличах й дрехите, големи огледала, кълчех се пред тях, пеех, плачех, така че си въобразявах, че съм някаква артистка. Но навивах тоя грамофон, толкоз много го навивах, че му счупих пружината и свако ми, понеже това беше единствен грамофон, който той успя да го вземе между многото, тя вика: „Аз не знам как ще отговарям пред свако ти сега. Ще идеш да купиш пружина." Това ме накара да отида в някакъв магазин, да се хвана на работа, за да купя пружина. И тъй почнах аз да работя по малко, малко този занаят и купих пружината, те купиха нова къща, т.е. стара къща, която разрушиха и направиха нова и сега аз поисках да направя подарък, едно бюро голямо, с ролетка до долу, тая нощна лампа, която си я взех и с тоя портрет на леля ми, която сложих там на масата, на танте. Който сложих там на масата на бюрото на свако ми. Добре, но бомбите по-късно разрушиха всичко това.
към текста >>

Ще идеш да купиш пружина." Това ме накара да отида в някакъв магазин, да се хвана на работа, за да купя пружина.
Но горе във вилата имам един патефон, както казват румънците, грамофон, който се навиваше така, на ръка и беше последна дума на техниката, защото автоматически спираше. Аз не знам, навярно в кръвта ми е, щото още в Русе когато бях и когато вуйчо ми почина, и дойдоха и съобщиха за телеграмите на баба ми, аз бях събрала децата да им правя джумбуши разни и да се кълча, да туй, да онуй, да се качвам на масата да играя, да се преобличам и в Самоков също съм го правила като дете. Значи една артистичност вродена в мене беше. И по тоя начин, като отиваше леля ми, като излизаше и пращаше слугинчето, защото тя имаше слугинче навънка, аз оставах сама, обличах й дрехите, големи огледала, кълчех се пред тях, пеех, плачех, така че си въобразявах, че съм някаква артистка. Но навивах тоя грамофон, толкоз много го навивах, че му счупих пружината и свако ми, понеже това беше единствен грамофон, който той успя да го вземе между многото, тя вика: „Аз не знам как ще отговарям пред свако ти сега. Ще идеш да купиш пружина." Това ме накара да отида в някакъв магазин, да се хвана на работа, за да купя пружина. И тъй почнах аз да работя по малко, малко този занаят и купих пружината, те купиха нова къща, т.е. стара къща, която разрушиха и направиха нова и сега аз поисках да направя подарък, едно бюро голямо, с ролетка до долу, тая нощна лампа, която си я взех и с тоя портрет на леля ми, която сложих там на масата, на танте. Който сложих там на масата на бюрото на свако ми. Добре, но бомбите по-късно разрушиха всичко това. В.К.: Пак в Букурещ?
към текста >>

И тъй почнах аз да работя по малко, малко този занаят и купих пружината, те купиха нова къща, т.е.
Аз не знам, навярно в кръвта ми е, щото още в Русе когато бях и когато вуйчо ми почина, и дойдоха и съобщиха за телеграмите на баба ми, аз бях събрала децата да им правя джумбуши разни и да се кълча, да туй, да онуй, да се качвам на масата да играя, да се преобличам и в Самоков също съм го правила като дете. Значи една артистичност вродена в мене беше. И по тоя начин, като отиваше леля ми, като излизаше и пращаше слугинчето, защото тя имаше слугинче навънка, аз оставах сама, обличах й дрехите, големи огледала, кълчех се пред тях, пеех, плачех, така че си въобразявах, че съм някаква артистка. Но навивах тоя грамофон, толкоз много го навивах, че му счупих пружината и свако ми, понеже това беше единствен грамофон, който той успя да го вземе между многото, тя вика: „Аз не знам как ще отговарям пред свако ти сега. Ще идеш да купиш пружина." Това ме накара да отида в някакъв магазин, да се хвана на работа, за да купя пружина. И тъй почнах аз да работя по малко, малко този занаят и купих пружината, те купиха нова къща, т.е. стара къща, която разрушиха и направиха нова и сега аз поисках да направя подарък, едно бюро голямо, с ролетка до долу, тая нощна лампа, която си я взех и с тоя портрет на леля ми, която сложих там на масата, на танте. Който сложих там на масата на бюрото на свако ми. Добре, но бомбите по-късно разрушиха всичко това. В.К.: Пак в Букурещ? М.Г.: Пак в Букурещ, през Втората световна война, това ще кажа малко по-късно, но тъй стана, че аз научих тоя занаят, но тогава започнах да работя.
към текста >>

5. 23. ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

Тая пружина оттатък в кухнята е от нея, от майка й е останала.
" Пък тя много обичаше майка си. Казва: „Аз не съм ти майка, аз съм ти сестра тук." - „Да, казва, там не са вече майка и дъщеря, там сте сестри всичките", казва Учителят. Тя пееше също в нашия хор. И това. Тя така винаги любезна, винаги усмихната. Тая пружина оттатък в кухнята е от нея, от майка й е останала. В.К.: Катя Грива. М.Г.: Катя Грива беше може би така любимка на Учителя ли, аз не знам, как да кажа. В смисъл такъв, че Катя е завършила в Италия пеене. Тя е правила опити там да се излъчва. Не знам дали знаете за този случай.
към текста >>

6. 16. ИДЕАЛНО И ОСЪЩЕСТВИМО УПРАВЛЕНИЕ

Иван Толев

Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината.
Това е движение, в което нашата бедна земя изчезва почти съвършено като фактор и в което слънцето играе, на свой ред, роля на проста халка. Всичките тия закони на Големия Свят, Макрокосмоса или вселената, са открити за нас при изучаването на микрокосмоса или човешкото същество. И наистина ние намираме в човека: 1. Лично движение, в което индивидът живее според своята воля и упражнява свободата си: това е образа на въртенето на земята около себе си. Туй движение е резултат от едно противопоставяне на човешката воля на общия ход на нещата около него и изисква голямо доброволно напрягане, подкрепено с много изпити; 2. Общо движение, в което човекът се губи като индивидуален фактор: той става просто един социален фактор, чиято работа е повече или по-малко полезна на общността, според това, което е той: цяла машина или само една пружина в машината. Това е образа на годишното движение на земята, което се характеризира за човека чрез съществуването му в едно материално въплътяване; 3. Най-сетне, съществува движение на цялото човечество във всичките полета на въплътяването, дето всяко човешко същество е само един фактор в хода на еволюцията на вселената. Това е образа на вървежа на слънчевата система към съзвездието Херкулес и се характеризира за човешките същества чрез циклите на много съществувания с превъплътяване. От тия три съществувания, много малко човешки същества реализират първото: те не се тревожат за личната си еволюция, те претърпяват пасивно всички външни натиски; това са машини, облечени в човешки форми, но не и освободени същества. Те могат да се нарекат „много мъртви между малцина живи".
към текста >>

7. (Продължение)

Влад Пашов

В него същевременно се намира пружината на целокупната проява на този човек.
Значи, всяка една система е израз на един велик принцип, на една велика идея. Също така и в човека зад всеки орган стои една добродетел, един принцип, една идея. Следователно, всяка система, всяко Слънце, всяка звезда в космичното пространство е израз наедно качество, на един принцип на Космичния човек. И когато търсим съответствието между Космичния човек и обикновения човек, ние няма да ги търсим по форма, но по принцип. Например, когато говорим за главата на Космичния Човек, разбираме онзи принцип, който мисли и в чиято организация се намира основата на всички останали части на този човек. В него същевременно се намира пружината на целокупната проява на този човек. И казано е в Писанието: „Глава на твоето Слово е Истината” - Истината е главата на Космичния Човек, който е изявеното Слово. След главата следва вратът, шията, гърлото - това е пак един принцип в Небесния човек - това е онзи принцип, който дава плът, външен израз на мисълта - гласа, словото, речта. Тъй че, когато говорим за Космичния Човек, ние имаме предвид не известна форма, но съотношение, комплекс от принципи, които действуват и се проявяват като една система, като един организъм. Тези принципи са обединени с една вътрешна връзка и действуват хармонично. Същото се отнася и до съвременния човек.
към текста >>

8. 3. ЗНАЧЕНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ В АСТРОСОЦИОЛОГИЯТА

Той направлява спорта, лова, злополуките, пожарите и е динамичната пружина при революционните социални движения.
В метеорологията Венера обуславя топлото и влажно време. Марс представлява всичките военни форми, военната йерархия, полицията, въоръженията, воините, конфликтите от всякакъв вид и изобщо силата и изпълнителната върховна власт в страната. Освен рицарската броня и сабя, той управлява и хирургическия нож, както и мъжката, младежката сила. Под негово влияние са мускулите в човешкия организъм. Той движи тежката индустрия, желязото и огъня. Той направлява спорта, лова, злополуките, пожарите и е динамичната пружина при революционните социални движения. Той е рицарят на честта и достойнството на страната и бранител на справедливостта. Юпитер е израз на маститата религиозност, на църковните церемонии, на религиозната и светска висша административна йерархия, на всичките институции в страната, които имат за задача да прилагат законите в страната (особено за страните от капиталистическата система). Под негова егида се намира търговията на едро, висшите финансови сделки, икономическият просперитет, както и постиженията в света на големите учени. В страната той представлява висшата администрация, чиято екзекутивност се извършва под влиянието на Марс. Съдопроизводството, дипломацията, банките, големите финансови борсови операции, благотворителните дружества, филантропичните институти - всичко това е под негово влияние.
към текста >>

9. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

Пружината, отдето се отваряла кутийката, била така майсторски скрита, че само напредналите ученици са я намирали.
Според зодиите на слънцето, ние сме в последната. Откак е влязла земята в тази зодия, са изминали 145,000 години, остават още 2008 години, за да излезе от тази зодия. Тогава земята ще влезе в зодията на планетите, и хората ще престанат да се бият. След 2008 години ще проверите истинността на думите ми. В древните окултни или мистични школи са давали на учениците по една тайнствена кутийка. Пружината, отдето се отваряла кутийката, била така майсторски скрита, че само напредналите ученици са я намирали. Които намери пружината, отваря кутийката и вижда вътре златно яйце, на което били написани имената на 12-те богове, които работят в природата. Те представят 12 природни сили, които управляват и ръководят всички живи същества. Христос каза на болния; „Стани, вдигни одьра си и ходи! ” това значи: Вземи тази кутийка, намери пружинката й и тръгни по света да прилагаш наученото. Смисълът на живота се крие в числото 38 - в Сина и в Духа.
към текста >>

Които намери пружината, отваря кутийката и вижда вътре златно яйце, на което били написани имената на 12-те богове, които работят в природата.
Откак е влязла земята в тази зодия, са изминали 145,000 години, остават още 2008 години, за да излезе от тази зодия. Тогава земята ще влезе в зодията на планетите, и хората ще престанат да се бият. След 2008 години ще проверите истинността на думите ми. В древните окултни или мистични школи са давали на учениците по една тайнствена кутийка. Пружината, отдето се отваряла кутийката, била така майсторски скрита, че само напредналите ученици са я намирали. Които намери пружината, отваря кутийката и вижда вътре златно яйце, на което били написани имената на 12-те богове, които работят в природата. Те представят 12 природни сили, които управляват и ръководят всички живи същества. Христос каза на болния; „Стани, вдигни одьра си и ходи! ” това значи: Вземи тази кутийка, намери пружинката й и тръгни по света да прилагаш наученото. Смисълът на живота се крие в числото 38 - в Сина и в Духа. Това е проповядвал Христос на евреите, с цел да се превърнат в израилтяни, те.
към текста >>

10. Статия II-ра. Молитвено тържество пред изгрев Слънце

Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружина и душа на тоя народ.
Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото, отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно; а жените, в пребрадките си побелява лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружина и душа на тоя народ. Затова попитах тихо на английски брат С. - Къде е г-н Дънов? - Той още не е тук, отговори г. С.; но е вече време да пристигне. Той идва точно навреме, излизащ измежду боровете пред нас.
към текста >>

11. Статия III-та Дънов

Главна пружина в живота трябва да е любовта; любов към Бога.
Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота. Идолослужителят не е омразен Богу. Той му е даже по-мил: като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си - Бога. Трябва всички да сме пророци. Всички да сме поети. Главна пружина в живота трябва да е любовта; любов към Бога. Новото учение почва с Бога и твори по закона на любовта. Ако Бога нямаме, ще имаме друго. Репарации, например, имаме, защото Господа нямаме. Сиромашия имаме, защото Господа нямаме. Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес.
към текста >>

12. 4.3.17. Житейската философия на Ватралски

Освен това, и може би, най-главно: в) Защото милостта, тая практична любов, е пружина на християнския, правдивия или идеалния живот.
а) Защото тя има облагородително въздействие. Както казва Шекспир: "Тя бива двояко благословение: и за тоя, който дава, и за който получава". б) Защото тя е назначена да смекчава правосъдието, присъдата върху човешкото поведение изобщо. Това е необходимо, поради слабостта на човека и строгостта на правдата. Правдата по своето естество е строга, и трябва да бъде; ала без милост, тя често се обръща на жестокост. Освен това, и може би, най-главно: в) Защото милостта, тая практична любов, е пружина на християнския, правдивия или идеалния живот. Тя е едновременно и динамика за най-хероични, благородни подвизи, и предпазва от грях. Както казва апостола: Любете се взаимно; "защото, който люби другиго, изпълнява закона". "Следователно, любовта е изпълнение на закона". (Римл.13:10) * * * 3. Авторитетни думи за основната важност на милостта.
към текста >>

13. 2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета.
Нозете отдавна гмичкат из водата, гърба уж защитен с някаква пелерина, отдавна пропуска по гърба поточета и вадички. Затова пък въздухът е тъй хубав, тъй свеж, тъй жадно го поемат гърдите, като първостепенно и несравнимо благо. Като че гърдите, поемайки го, пееха. Всяка клетка ликуваше. Колкото се изкачваме нагоре, горите почват да оредяват. Идваме вече в царството на клека; в царството на високата жилава трева, огъваща се под нозете ни като пружина, обиколени от бликащи води на извори и поточета. Провиждат се вече преддверията на Мусалла, който ни изглежда тъй близко, тъй досегаем, като че още 10 минути и ще бъдем горе. Но, впоследствие се оказа, че е още тъй далеч и, че много път ни чака докато го стигнем. Дъждът на пресекулки ни проследи по целия път. Пътниците без прекъсване, подобно жива огърлица, се нижат по цветистата пътека. Над нас в дъжд потопила крилете си, се носи мъгла и плътно ни обвива.
към текста >>

14. 2.1.53. Летуване на Рила 20 юли - август 1936 г., [Еди гьол - Елбур]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Увиваме се топло и грижливо, и лягаме върху клековата и папратовата пружина на леглата си и - сладко заспиваме.
Тези музикални творби, Той ги е почвал винаги при нас. Каже се нещо за скръбта, една думица само, после цяло изречение; Той взима цигулката - изречението се изпее; след него друго се нанизва, трето -запишат му нотите, и ето ти песен. Така са се родили нашите песни -постепенно, не изведнъж. Някой път се чете при огъня - откъслеци от разкази на добри писатели, или пък, някой брат му хрумнала отличната идея за някоя своя духовна опитност. Към 10 часа правим обща вечерна молитва, понагреем гърбовете си на широката разтлана жарава и, право в палатките си. Увиваме се топло и грижливо, и лягаме върху клековата и папратовата пружина на леглата си и - сладко заспиваме. При нас идват и чужди гости. Който е гладен, ще го нахраним; ако замръкне помръзнал, завчас го затрупваме с вълнени одеала и го приютяваме в някоя от брезентовите палатки - специално за гости донесени. От Елбура ходим и по излети - Мальовица, Калинините извори, Кара гьол, Дамка, Урдините, Градинските езера. Всеки ден кръстосваме божествената Рила. Качи се на Харамията и от там погледни надоле.
към текста >>

15. 17. Тресчицата

Глава 2. Образи и идеи

Този момент е набелязан, винаги трябва да имаме предвид, че сме изправени пред човек, един сложен свят с много зали, които трябва да умеем да отключваме; той е като фин апарат, който, за да го приведеш в движение, трябва да знаеш точно коя пружина да докоснеш.
Разбирателството между хората зависи от много причини от които една от важните е разумността и доброто желание да живее човек в хармония с другите. Всеки срещнат човек по нашия път представлява една обособена индивидуалност, малка вселена. Тя е на пътя ни, нито можеш да я заобиколиш равнодушно, нито да я пренебрегнеш, нито да я прескочиш. Необходимо е да се спазят установените от природата отношения. Всичките конфликти се дължат на неправилното отношение, което трябва да спазваме. Този момент е набелязан, винаги трябва да имаме предвид, че сме изправени пред човек, един сложен свят с много зали, които трябва да умеем да отключваме; той е като фин апарат, който, за да го приведеш в движение, трябва да знаеш точно коя пружина да докоснеш. Човекът е инструмент, направен по всичките правила на най-висшата техника; устроен е така, че да живее в пълна хармония със себеподобните си, да разбира какво му се говори, да отзвучава и да се радва, че на тоя свят не е сам и забравен. Велика е науката за обходата. Като опитния часовникар човекът трябва да владее изкуството, не само да раздвижва човешкото, благородното, но и как сам да го проявява. За правилна обхода Учителят ни е дал много правила и методи: “Направете най-малкото добро, погледнете човека с най-мекия поглед, кажете на човека най-сладката дума.” - представляват първите азбучни знаци в тази наука, която за основа има любовта, разумността, доброто. Когато през едно лято, много преди да започнем организираното летуване на Рила, Учителят с група приятели братя и сестри прекарват лятото в Родопите.
към текста >>

16. 1.2. Микрокосмос и Макрокосмос. Космично съзнание

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Така той върви напред и съзнателно се движи към съвършенство, а не като автомат, не като навит с пружина механизъм.
Защото в света владее закона на красотата и хармонията. Защото дори формата на снежинките е идеално красива. И когато в живота ние срещаме неразумни и некрасиви неща и постъпки, трябва да знаем, че това са дела на човека. Защо? - Защото Космическото Съзнание, Космическият Разум го е надарил с тази върховна ценност -свободата, без която човек би бил само един автомат, един робот. Именно благодарение на тази свобода човек върши и добро и зло, създава красиви и грозни неща, и от всичко това, от последиците на своите дела се учи. Така той върви напред и съзнателно се движи към съвършенство, а не като автомат, не като навит с пружина механизъм. Без тази свобода на действие, човек би бил непълноценно творение на природата.
към текста >>

17. 1.2. Звънарницата и изповедта на Борис Николов

Борис Николов

На самия часовник няма пружина, няма механизъм, ами два големи, тежки камъка, които са завързани с халка и с въже чак до горе.
На кулата горе построяват часовник. Но няма никакъв механизъм. А пък местния часовникар там в Габрово, който е бил, той построява часовника. Той е майстор, и тогава от старите майстори, хе-е-е с достойнство на чорбаджия. Той построява часовника, самия механизъм на часовника и за двигател на стрелките. На самия часовник няма пружина, няма механизъм, ами два големи, тежки камъка, които са завързани с халка и с въже чак до горе. Тогава горе има чарк с който вдигат камъка до горе с въжета. И като го пуснат, камъка с тежестта си движи часовника, движи стрелките, движи всичко - и камбаните, които бият колко е часа. Часовникът звъни и неговия звън се чува не само в цяло Габрово, но и в околните села, които са по баирите. Тъй че този часовник вършеше една голяма обществена работа, каквато 100-200 часовника не могат да направят. И много го обичаха всички, защото звънът му беше приятен, и при туй винаги точен.
към текста >>

18. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 2-ра

Стоян Ватралски

Събори 1926 -1927г.

Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружина и душа на тоя народ.
Сякаш, че това множество стоеше със страхопочитание пред живо някое божество в тайнствен някакъв си храм. Тук личаха набожно благоговение, безупречна дисциплина и чудесен ред, на които един соколски вожд, един параден генерал би завидял. Редът беше тъй правилен, щото, отдето и да погледне човек, виждаха се прави редици от човеци, поединично отстоящи, равномерно на два метра един от друг. Мъжете, гологлави, стояха отдясно; а жените, в пребрадките си побелява лявата половина на полянката. Всички с лице към изток, стояха прави, неподвижни и безмълвни като статуи. Изненадан и трогнат от грандиозната пред мене гледка, аз напразно търсех с око оня, който е пружина и душа на тоя народ. Затова попитах тихо на английски брат С. , - Къде е г-н Дънов? - Той още не е тук, отговори г. С.; но е вече време да пристигне. Той идва точно навреме, излизащ измежду боровете пред нас.
към текста >>

19. Съборът през 1926 г. Стоян Ватралски: Кои и какви са Белите братя (дъновистите) Статия 3-та

д-р Вергилий Кръсте

Събори 1926 -1927г.

Главна пружина в живота трябва да е любовта; любов към Бога.
Що е зло? Злото не е нищо друго, освен неразумно използване на живота. Идолослужителят не е омразен Богу. Той му е даже по-мил: като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си - Бога Трябва всички да сме пророци. Всички да сме поети. Главна пружина в живота трябва да е любовта; любов към Бога. Новото учение почва с Бога и твори по закона на любовта. Ако Бога нямаме, ще имаме друго. Репарации, например, имаме, защото Господа нямаме. Сиромашия имаме, защото Господа нямаме. Всичко, каквото е било вършено от древни светии и пророци, можем да извършим и ние днес.
към текста >>

0.66075205802917