Търсене в текстове за 'Проявление'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 185 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

И човек трябва да вижда в живите същества проявлението на Бога.
Да считаме, че в цялата Природа присъства Неговата мисъл. Да, Бог пребъдва в делата си. Всяко Слово, което излиза от устата на Бога, е жив хляб. Ако в изгрева на Слънцето, в разцъфтяването на цветята, в течението на реката, в отношенията между хората виждаме присъствието на Бога, това е правилното виждане. Ние сме в зависимост от една точка, от Разумното начало, от което идват всички блага. И човек трябва да вижда в живите същества проявлението на Бога. Насреща ти иде една мечка; ако ти познаеш Бога в нея, тя няма да те плюе, няма да ти направи нищо лошо. А ако не познаеш Бога в нея, тя може да те нападне. Веднъж в Пловдив влязох в къщата на един полковник, за да правя своите измервания. Едно куче ми захапа ръката и аз казах: „Няма нищо, ти си от добрите кучета.“ И то пусна ръката ми и си седна кротко. Трябва да почиташ всичко живо, понеже е създадено от Бога.
към текста >>

Като приемеш идеята да бъдеш проявление на Бога, тогава всичко ще бъде възможно, веднага Знание и всичко друго ще дойде и лесно ще се решават въпросите.
Трябва да се намери един начин да се предаде това кой е Бог. А Той е Онзи, който може да си спомни за теб, да те извади от затруднение, да ти помогне, Този, който може да те извади от небитието. И Този, който люби в нас, е Великото разумно начало! Този, който носи Знание и Свобода в нас, е Великото разумно начало. Ние само по пътя на Любовта можем да дойдем в съприкосновение с Бога. Като приемеш идеята да бъдеш проявление на Бога, тогава всичко ще бъде възможно, веднага Знание и всичко друго ще дойде и лесно ще се решават въпросите. Понеже не сме готови, когато Господ минава, Той остава скрит. За Бога имам едно мнение: никога да не се меся в работите Му. Дойде ли дотам, спирам. Божественото, като излезе от теб, прави оборот и пак ще се върне при теб. Щом нещо в мен е Божествено, то е мое, а пък което не е, то не е мое и всеки път могат да ми го вземат.
към текста >>

2. 2_01 ) Любов към Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Първото проявление на тази връзка е Любовта.
Затова ще пиеш най-хубавата вода, за да влезеш във връзка с тях. Ти като погледнеш една картина, свързваш се с художника. Също така като четеш това, което е казал Христос, влизаш във връзка с Христа. Така трябва да схващате нещата. Първото нещо, което се изисква за Вътрешната школа, е всеки да се стреми да образува връзка с Първия Принцип в света. Първото проявление на тази връзка е Любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх! Човек да се научи да обикне първом Бога; тогава ще може да обикне всичко. Човек трябва да е най-първо носител на Любовта на Бога, Като обича Бога, той ще познае, че Бог го обича и ще прояви Любов към всички същества. Ако той уповава на хората да го обичат, тогава се отстранява от Бога.
към текста >>

3. 2_17 ) Някои черти на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Проявлението на Любовта е само един момент.
Щом обичаш по Божественому, винаги има отзвук на Любовта, а дето хората не се обичат, то е привидно. Някой те изпитва. Още като обичаш някого, твоята любов има отклик в него. Не трябва да чакаме отговор. Любовта се проявява в един момент. Проявлението на Любовта е само един момент. Ние казваме „дълго време“, а пък „дългото време“ е вече резултат на Любовта. След време ще имаш втори момент. Това са неща, които не могат да се измерват. Всъщност Любовта е постоянна, непрекъсната, но ние я долавяме от момент на момент. Засега е така.
към текста >>

4. 17) Да станат огън - Боян Боев (1883 – 1963)

В славянството има проявление на Бога.
Или пък самият пророк да те посети и да ти обясни защо е писал така и така. Пророците идат сега, стига да ги повикаш. Христос беше наречен Агне, значи Той бе Огън. И всички добри хора трябва да станат Огън. И когато дойдеш при лошите хора, ще ги запалиш. В славянството има проявление на Бога. Бог извика славяните на работа, за да съдействат за Царството Божие на Земята. У славяните трябва да се развие Любов към Бога.
към текста >>

5. 57) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек е най-висшето проявление на Природата във физическия свят, а камъните, растенията и животните са по-низше нейно проявление.
Човек трябва да пази правилно положение между Господаря-Бог и центъра на Земята. По възможност гръбнакът трябва да има една много малка кривина. Когато човек почне да мисли право, той ще има и хубави движения. Всеки има специфична красота в своите движения, които зависят от характера му. Човек има един комендант – главата, която разпорежда, нозете изпълняват, а ръцете са помощници. Човек е най-висшето проявление на Природата във физическия свят, а камъните, растенията и животните са по-низше нейно проявление. В Природата Бог работи чрез човека. Хубавото в човека е Божественото. Словото на човека, когато той говори, когато мисли и когато върши добро, е проявление на Божественото в него. Концентрирайте се по време на паневритмичните упражнения, мислете върху движенията и върху заложените възвишени идеи и тогава мислите ще преминат в ръцете, нозете и пр. С тези упражнения българинът се отпушва.
към текста >>

Словото на човека, когато той говори, когато мисли и когато върши добро, е проявление на Божественото в него.
Всеки има специфична красота в своите движения, които зависят от характера му. Човек има един комендант – главата, която разпорежда, нозете изпълняват, а ръцете са помощници. Човек е най-висшето проявление на Природата във физическия свят, а камъните, растенията и животните са по-низше нейно проявление. В Природата Бог работи чрез човека. Хубавото в човека е Божественото. Словото на човека, когато той говори, когато мисли и когато върши добро, е проявление на Божественото в него. Концентрирайте се по време на паневритмичните упражнения, мислете върху движенията и върху заложените възвишени идеи и тогава мислите ще преминат в ръцете, нозете и пр. С тези упражнения българинът се отпушва. Но ако не си съсредоточен при всяко движение, няма смисъл; всяко едно движение определя следващото, те са свързани. Силата на човека стои в концентриране при гимнастическите упражнения и когато ги правим с Любов, със сърце, а не механично, Живата природа взема участие в движенията ни. Тя гледа има ли ритъм и ако няма, не взема участие и тогава всичката ни работа отива напразно.
към текста >>

6. 64) Поразрови малко около него - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всичко живо виждайте проявлението на Бог.
Стана дума за работа в света. Учителя каза: Когато отидеш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от Деянията на апостолите, че всичко бе общо и никой не бе в лишение. На всекиго ще говориш така, че да могат да разберат най-директно думите ти. Във всичко живо виждайте проявлението на Бог. Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала, но срещаш едно момиче на възраст колкото твоята дъщеря, то се усмихне и те утеши; твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете, настъпваме Ангелите, настъпваме и Бога. Понеже Божественото съзнание е във всички, ще обръщаме внимание на всички – на хора, на животни, на растения. Небето ми казва: „Услужи на това цвете, поразрови малко около него“.
към текста >>

7. 22) Дишането и познанията, които Учителя дава за него - Боян Боев (1883 – 1963)

Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека.
Дишането и Божествената Любов При правилно дишане се дава възможност Любовта и Божественото да проговорят в човека. При дишане участието на мисълта е необходимо, за да разцъфти душата във всичката си красота и пълнота, за да стане приемница на Божествената Любов. Когато човек възприема едно благо съзнателно и с благодарност, то Любовта почва да действа в него. А тази Любов е възходяща и разширява човека. Да се възприема въздуха с благодарност и със съзнание, че всичко в Природата е потопено в Любовта на Безграничния, създава благоприятни условия за проявлението на Божествената Любов у човека. XXIII. Дишане и молитва Човек трябва да започва деня си с дихателни упражнения, които ще му донесат обнова, пречистване и издигане на съзнанието. Ако ги прави съзнателно, те ще представляват разговор, обмяна, интимна връзка с Великата разумност в света. Ето обясненията на Учителя по този въпрос: „Дишането трябва да е съзнателно. Ако не е будно съзнанието на човека, благата, които са скрити в Природата, не остават в дробовете му.
към текста >>

8. 49) На разсъмване - Боян Боев (1883 – 1963)

Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него, но на мистичен език това означава, че този ученик има в себе си голям дял от Христа и у него има силно проявление на Любовта и Светлината, които Спасителя донесе на света.
И когато човечеството последва Христовия импулс, тогава не ще може да се извлече мрежата поради многото риби, тогава ще дойде резултатът. „Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е“ (Йоан 21:7). Любовта прави човека способен да познава всяко същество. Защо Йоан пръв позна Христа? Какво значи изразът „оня ученик, когото обичаше Исус“? Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него, но на мистичен език това означава, че този ученик има в себе си голям дял от Христа и у него има силно проявление на Любовта и Светлината, които Спасителя донесе на света. Любовта е атмосферата, в която душите се познават. Христос е Любовта. Днес много методи са опитани за решаването на социални и други въпроси, но безуспешно. Защо? Защото са ловили риба през нощта, защото Христос не е бил там или защото Любовта не е била там. Затова трябва да се хвърлят мрежите на разсъмване, т.е.
към текста >>

9. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

С неговото проявление пустинята се превръща в цветущ оазис.
Когато човек работи за другите безкористно, без да очаква лична полза, тогава той работи за Бога. В такъв случай всички условия му съдействат и той привлича положителните сили на Природата, които го тласкат напред. При такова стечение на силите се проектират идеи за творчество и с вътрешна подкрепа се осъществяват нови художествени постижения. Но ако поетът или проповедникът работят за пари, те губят от таланта си и не могат да достигнат върховете на творческата пълнота. Разумното начало, което лежи в основата на Битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. С неговото проявление пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки човек – и у най-посредствения наглед, се крият таланти, които сам той не подозира. Възвишеното живее и работи у всеки, затова човек има безгранични възможности. Но за да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда и това е средата на Любовта. И когато културата на мъчението и тази на труда се превърнат в култура на работата, ще има условия да се реализират дълбоките възможности, скрити в човешката душа.
към текста >>

10. 54) Новото съзнание. Закон на цялото и закон на частите - Боян Боев (1883 – 1963)

От друга страна, човек, като мисли за Божествената същност на своя приятел, го подтиква към проявление на красивите му заложби, а когато мисли, че той е само личност, то насърчава качествата му на личността.
Сами ще открием, че в нас е заложена доброта, която трябва да проявим – това е Божественото. В това отношение Учителя ни насочва: „Няма да казвате ще стана добър, а ще казвате ще проявя своята доброта.“ Има смисъл човек да повярва на това, което работи вътре, в глъбините на неговата природа. Като се увери в духовния свят, с който е изпълнен отвътре, и като се облегне на Господа, който носи в себе си, той ще измени съвършено отношението си към всички други. И като мисли за ближните си, той ще достига до Божественото, което ги изпьлва; чак тогава ще се появят истинските връзки и хората ще се опознаят. От друга страна, човек, като мисли за Божествената същност на своя приятел, го подтиква към проявление на красивите му заложби, а когато мисли, че той е само личност, то насърчава качествата му на личността. Когато Любовта е само любов към личността, тогава тя непременно ще се опетни: веднага, щом се забележи някой недостатък, това ще се отрази и на отношенията. Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич. Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си.
към текста >>

Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич.
Има смисъл човек да повярва на това, което работи вътре, в глъбините на неговата природа. Като се увери в духовния свят, с който е изпълнен отвътре, и като се облегне на Господа, който носи в себе си, той ще измени съвършено отношението си към всички други. И като мисли за ближните си, той ще достига до Божественото, което ги изпьлва; чак тогава ще се появят истинските връзки и хората ще се опознаят. От друга страна, човек, като мисли за Божествената същност на своя приятел, го подтиква към проявление на красивите му заложби, а когато мисли, че той е само личност, то насърчава качествата му на личността. Когато Любовта е само любов към личността, тогава тя непременно ще се опетни: веднага, щом се забележи някой недостатък, това ще се отрази и на отношенията. Но когато обичаме Първичната Причина във всички същества, тогава Любовта не подлежи на промени, защото тя не зависи от временното проявление на личността, а от Божественото, което е винаги красиво и достойно за обич. Новите отношения развиват онези вътрешни връзки, които ще се проявят навън и ще ни вдъхновяват към добродетелност. 6. Еволюция на съзнанието За да се издигне човек до висш живот, трябва да познае себе си. А да познае себе си, значи да познае Божественото, което работи в него. Човек е влязъл в дисхармония с Целокупния живот, когато поради потъване на съзнанието в материята, той изгубва своя вътрешен ориентир за единството.
към текста >>

11. 63) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа.
това, което имаме, трябва да го отдадем. При следващите движения прибираме отново ръцете и докосваме с пръсти рамената, което означава възприемателен процес, приемаме от Природата даровете, които ни дава – това е женският принцип, възприемащото начало. Тези две състояния се сменят. Пръстите са антени, през които се отпращат енергии, а междините между тях са възприемателните антени. Това упражнение се нарича „Пробуждане“, понеже когато у човека се роди идеята за даване на това, що е възприел, то това е вече ярък признак за пробуждане на съзнанието му. Човек надраства рамките на ограничения си личен живот и влиза в широката област на Целокупния живот – това е начало на проявлението на човешката душа. Човешката душа трябва да се пробуди и да прояви своята неземна красота. 2. Примирение: Тези плавни криви линии, които се извършват с ръцете пред слънчевия възел и настрани, и пак обратно, са магнетични линии, линии на мекота и на примирение. Тези движения възпитават в дух на смиреност и се укрепва съзнанието, че всичко, каквото се случва, ще се превърне на добро. Чрез това упражнение човек примирява своите противоречия и тези отвън. 3. Даване: Движенията на ръцете напред и прибирането им към гърдите означават правилната обмяна между вътрешния и външния свят, между човек и Природа.
към текста >>

12. 66) План за повдигане на човечеството - Боян Боев (1883 – 1963)

Дух на самопожертвование има у славянина; в славянството има проявление на Бога.
Има една статия „Бъдещето е на славяните“, прочетете я. Работа, работа трябва. Мъчно се пробужда човечеството, но ограничението ще се премахне, както зимните ограничения през пролетта и лятото чезнат. В Русия ще има широко поле за работа, скоро ще се отвори Русия. Старите гърци са преродени в сегашните французи, германците са древните римляни, а двете колена от евреите са сегашните славяни. Дух на самопожертвование има у славянина; в славянството има проявление на Бога. Бог извиква славяните, за да съдействат за Царството Божие на Земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Мисълта създава известни форми. Ако погледнем носа на славянина, той е все още къс – това показва, че трябва да учи. Все още славянската душа не е намерила вратата, през която да влезе Божественото учение с повече пълнота.
към текста >>

13. Съвременната младеж и задачите на епохата. - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всяко живо същество да видите проявлението на Безграничния.
Това, което иде днес в света, е духът на братството. Човекът с новото съзнание ще чувства единството на живота. И когато види, че обичат някого, ще съзнава, че и самия него обичат. И когато поливат едно цвете, той ще се радва, понеже и цветето се радва. Кое е новото, което иде: като видите едно живо същество, сърцето ви да трепне. Във всяко живо същество да видите проявлението на Безграничния. Щастието на другите хора да е ваше щастие. Когато някой човек напредва, да ви е приятно, понеже той и вие сте едно. Ако можете да живеете във всички и всички да живеят във вас, вие сте от новите хора. Човек да вижда в баща си, майка си, брат си, във всички хора, в растенията, навсякъде изявлението на Великото Разумно Начало в света. Когато в света влезе братството, когато всеки вижда в лицето на всеки мъж свой брат и в лицето на всяка жена своя сестра, тогава новото е дошло в света.
към текста >>

14. Предназначението на музиката и Паневритмията в образованието - Боян Боев (1883 – 1963)

Като се говори за музиката, подразбира се проявлението на човешката душа.
Ако човек почне да пее всеки ден, ще се подмлади. Всичко красиво в света е свързано с музиката. Разумната природа е вечна хармония. Външният израз на тая хармония е музиката. Музиката представя хармонията на разумната природа и възвишения свят, който образува същината на човешката душа. Като се говори за музиката, подразбира се проявлението на човешката душа. Музиката е един от великите методи за тониране, трансформиране на човешките състояния. Човек трябва да пее, за да се тонира, т.е. да измени своите отрицателни състояния в положителни. Престане ли да пее, той отслабва. По този начин музиката може да служи като средство за превръщане на енергиите в човека.
към текста >>

15. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление.
Характерното за третия образователен период е, че младежът тогава търси отговор на своите идейни търсения. Той си задава въпроса, по кой начин може да се реализира в живота онзи възвишен свят на идеали, който той чувства, че живее в душата му. На всички подобни въпроси и копнежи той трябва да намери отговор през този период. Любен П. Абаджиев казва: „Щастие е за обществото, че категориите младежи несамостоятелни и без инициатива съставляват малък процент. Мнозинството, въпреки всички изпитания и колебания, на които е подложен техният дух, чувстват своята пробуждаща се личност и съзнателно се мъчат да й предадат едно реално външно проявление. Тия младежи постоянно и упорито се стремят към създаване на един строен и завършен цялостен мироглед.”[2] Младежът през гимназиалния период освен с интереса към разни идеи, към научно - философски проблеми, се отличава и с друго: той желае да живее за нещо по-високо, по-идеално. Затова този период се нарича още идеалистичен период. За да мине този период по-правилно, трябва непременно енергията на младежа да бъде насочена към идеалното, възвишеното. Само чрез живеене за общочовешки интереси младежът може да се спаси от нравствено израждане.
към текста >>

16. Основни образователни принципи - Боян Боев (1883 – 1963)

Проявлението е в това, да изявим любовта.
Не можете да направите по-красиво и по-умно нещо от това да любите! ” Когато човек люби, проявява истинската си природа. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта. Величието на човешкия живот е в любовта.” „Велико, красиво нещо е човешката душа! Да се прояви тя, това значи да се вдигне надгробната плоча, която я е затискала от хиляди години и да се събуди от дълбокия сън. Това значи да даде път на любовта! ” Чрез любовта влизаме във връзка с една велика реалност.
към текста >>

Най-висшето проявление на любовта е милосърдието - служене на другите, на Цялото.
Ние сме справедливи към този, когото обичаме. А спрямо този, когото не обичаме, прилагаме неправдата. „Справедливостта е спомагателно средство на любовта. Без любовта нещата не могат да се проявят, а без справедливостта не могат да се приложат.” Любовта се проявява в служене. Най-висшето проявление на любовта е милосърдието - служене на другите, на Цялото. Учителят казва: Любовта е най-подвижната, най-умната слугиня в света. Като станете слуги на любовта, ще влезете в царството на радостта! Всяко нещо трябва да се прави от любов! Всяко нещо, извършено от любов, е свещено. Този дух трябва да се приложи във възпитанието.
към текста >>

17. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес тя приготвя условията за своето проявление.
Последното има за цел проявата на Божественото, на спящите сили, които се крият в човешката душа и в цялата природа. Това е смисълът на човешката история. Той е в постепенното проявяване на възвишеното начало, което е заложено в човешката душа. Учителят казва: „Ние сме още в началото на нашето развитие. У човека се крие нещо по-възвишено и по-благородно.” „Велика е човешката душа, но тя още не се е проявила. Днес тя приготвя условията за своето проявление. Сегашният човек, не е готов още да прояви душата си. Докато човек не даде път на Божественото Начало в себе си, тя не може да се прояви.” В днешната епоха след развитието на ума започват да се развиват по-дълбоките сили на душата. Всички, които имат по-дълбоко прозрение казват, че днес душата се пробужда. Това може да се долови и по много факти в днешния живот.
към текста >>

18. 04. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема.
Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

19. 18. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата.
Първи стъпки на ученика - III Основната идея на ученика е следната: Бог е вложил идеи, богатства в душата в самото начало. Значи преди милиарди години всички богатства са вложени в душата. Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата. Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора? У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно. Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното.
към текста >>

20. Екскурзия на 2 април 1931 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всичко живо да виждате проявлението на Бога!
Учителя каза: - Преди да влезеш в селото, ще се помолиш за себе си и за селото, и като влезеш непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно. Като отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще отиваш с Любов. На комунистите ще споменеш думите от „Деянията на апостолите": че имаха всичко общо и никой не беше в лишение. На всекиго ще говориш според това как може да разбере. Във всичко живо да виждате проявлението на Бога! Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала. Но срещнеш едно момиче на възраст колкото дъщеря ти, то ти се усмихне и те утеши. Твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете - настъпваме ангелите, настъпваме и Бога.
към текста >>

21. Екскурзия на Витоша на 25 май 1938 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

В славянството има проявление на Бога.
Значи Христос беше огън. И всички добри хора трябва да станат огън. И като дойдеш при лошите хора ще ги запалиш. Равенство не значи, че на малкото дете ще дадеш толкова, колкото на възрастния. На малкото дете ще дадеш колкото му е нужно, и на възрастния колкото му е нужно. В славянството има проявление на Бога. Бог извиква славяните на работа, за да съдействуват за Царството Божие на Земята. У славяните трябва да се развие любов към Бога.
към текста >>

22. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

В славянството има проявление на Бога.
Растителното царство е под тяхно ведомство. Тук на земята, милиарди същества са измрели и са оставили своите нечистотии. И сега се приготвя едно пречистване, което идва за цялата земя. С огън ще се пречисти земята, но добрите хора няма да изгорят, а ще се изчистят. А лошите хора няма да ги има вече и земята ще мине в една по-висока еволюция. В славянството има проявление на Бога. Бог извика славяните на работа и в тях трябва да се развие Любов към Бога. Единственото нещо, за което човек трябва да се безпокои, то е за греха (че греши). * * * Бог не позволява да се излежаваме. В една екскурзия до Витоша — Ел-Шадай — 16.VI.
към текста >>

23. 01.ПРИ ЕЗЕРОТО 'МАХАБУР' - Боян Боев (1883 – 1963)

Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов.
Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта. Щом тя дойде в човека, всички безпокойства в душата му изчезват. Да не затваря човек прозорците си! Това, което той търси, е любовта! Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов. Човек, който има любовта, не се бои нито от смърт, нито от тъмница, нито от болести, нито от сиромашия - от нищо! Ако човек вложи най-ценното от себе си у някого, последният ще го обича. Най-важното е любовта към Безграничния. Човек, който обича Безграничния, може да обича всички хора и не само всички хора, но и всички други същества. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, това е законът на любовта.
към текста >>

24. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

ти да трепне, във всяко живо същество, да видиш проявление на Безграничния - в най малката мушичка, в каквото и да е.
Сегашните времена са важни. Нам ни се струва, че се разрушава физическият живот. Това е едно преходно състояние. Красивото е в бъдещето. Кое е сега новото, което иде: ти, като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне, във всяко живо същество, да видиш проявление на Безграничния - в най малката мушичка, в каквото и да е. В какво седи любовта към Безграничния: щастието на другите хора е твое щастие. Когато някой човек напредва, теб ти е приятно, понеже той и ти сте едно. Ако можеш да живееш във всички и всички живеят в теб, ти си от новите хора, от хората на новата раса". На слизане се спираме при „Окото" - най-горното от езерата. Накацваме по грамадните блокове, що го заобикалят.
към текста >>

25. 22. РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Като говоря за музикатааз подразбирам проявлението на човешката душа.
Някои считат музиката за забавление. Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание. Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката. Като говоря за музикатааз подразбирам проявлението на човешката душа. Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът. Духът е изявление на Незнайното. То е първото нещо. То е началото.
към текста >>

26. 37. ВИТОШКИ РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Това е само външното му проявление.
Но тя имала любов. Една мома — царска дъщеря — когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени. И след като минала през него, пак станала красива. Трябва да бъдеш толкоз проницателен, че зад грозното лице да виждаш красивото лице, което искаш! Ние познаваме външно хората, гледаме очите им, носа им и пр., но това не е човекът. Това е само външното му проявление. Ако ние познаваме душата, любовта ни ще бъде постоянна. Може ли да се изгуби любовта? Любовта, която се губи, не е съществена. И знание, което се губи, не е съществено. Истинската любов не се губи.
към текста >>

27. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми.
– Върху всички системи тя действа благотворно — върху нервната и други системи. Нервните хора трябва да ги карат на екскурзии по планините, да правят гимнастически упражнения и да се лекуват чрез музика. Знаете ли, колко е красив животът? Той е пълен с велики блага. Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр. Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци — това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота.
към текста >>

28. 39. НОВОГОДИШЕН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

За мене любовта е най-великото проявление на Битието, най-високото изявление на Божественото.
Тя е първата причина на всичко. Да обичаш един човек, това значи да му даваш нещо от своята светлина, от своята топлина и от своята сила. Хората могат да се обичат, само когато има правилна обмяна между техните умове, техните сърца, техните души и духове. При любовта имаме абсолютно доверие един към друг. Хората, през чиито сърца са протекли животворните струи на любовта, са строителите на новия свят, който иде. За мене любовта е най-великото проявление на Битието, най-високото изявление на Божественото. Светът ще мине през изпитания, които не е сънувал и всред мъчнотиите ще проблесне съзнание у хората за новия път на любовта, който води към освобождение. Новият човек е човек на любовта. Когато се приближаваш до него, усещаш се добре. Той внася нещо хубаво в тебе, както когато те грее слънцето. Добрите хора са като изгряващото слънце.
към текста >>

29. 43. НОВО ПОСЕЩЕНИЕ ОТ ЛЕКАРИ ПРИ УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото любовта, за която ви говоря, е имала до сега само известно проявление в физическия и духовния свят, но същината ù е в божествения свят.
Те са млади, търсещи души, пълни със сили, идеализъм, желание за работа. Един от първите въпроси, които задават на Учителя, е: – Кои са основните идеи на това учение? – Това учение е основано на един принцип. Хората не са живели до сега по закона на любовта. Защото любовта, за която ви говоря, е имала до сега само известно проявление в физическия и духовния свят, но същината ù е в божествения свят. Характерното за любовта е, че в нея няма поляризиране. Омраза в любовта не съществува. Не можеш да обичаш никого и да мразиш другиго. Това е невъзможно, както не е възможно през един чучур да тече и сладка, и горчива вода. Ние говорим за любовта, която дава най-добри условия на човешката душа да се развива.
към текста >>

30. 61. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато хората се обичат, това е проявление на Бога.
Като обичаш едно същество, то може да обича другиго, а пък ти си обичан от друг някой. Според степента на Любовта ни се дава знание и свобода. Като те обича силното същество, ще ти дава. А като те обича слабото същество, ще взема от тебе. В първия случай ще има втичане в теб, а във втория случай — изтичане. Когато хората се обичат, това е проявление на Бога. Всичко е колективно и всичко е единно! Любовта е единна и неделима. Каква Любов са имали светиите, които са пострадали за хората! Нищо не са искали за себе си и всичко са дали. Щом се опиташ да ограничаваш Божествената любов, която тече през тебе, ти грешиш.
към текста >>

При проявлението на Любовта няма противоречия.
Той да дава; няма какво да му мисли. Когато дойде любовта, ще дойде съвършенството в обхода, в движение, във всичко. Някой пита: „Какво ще прави човек, като стане съвършен? " Той като стане съвършен, именно тогава ще почне истинската работа. Любовта е път от съвършенство към съвършенство. При проявлението на Любовта няма противоречия. Когато някой каже: „Той не ме обича", това е процес в неговия ум. В душата му няма такъв въпрос, няма такова смущение. Хората са говорили за Любовта досега това, което не е любов. Любовта е неразбрана. Тя не е своенравие — да прави кой каквото иска.
към текста >>

31. Първи стъпки на ученика - III - Боян Боев (1883 – 1963)

Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата.
Първи стъпки на ученика - III Основната идея на ученика е следната: Бог е вложил идеи, богатства в душата в самото начало. Значи преди милиарди години всички богатства са вложени в душата. Ученичеството се състои в съзнателното проявление на душата. Тогава каква е разликата между ученичеството и развитието на другите хора? У другите хора развитието става несъзнателно, а у ученика - съзнателно. Два стремежа трябва да има ученикът. Първият - непоколебима любов към Бога. Това значи любов към цялото, надрастване на личното.
към текста >>

32. Живата наука и болестите - Боян Боев (1883 – 1963)

Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема.
Тя нещо външно или вътрешно е? Същото нещо като калта е и грехът, егоизмът и пороците, които човек носи в себе си, но които са нещо външно, като неговата дреха. Във всеки човек има душа, която се грее от свещения огън на Любовта, но която още не е проявена. Доброто и любовта са вложени във всеки човек, защото Бог живее във всеки човек, но още не е проявен. Следователно и който живее в безлюбие, и той може да прояви любовта, защото в него живее висша Божествена душа. Има хиляди начини за проявлението на Любовта, за която аз говорих в моята сказка на същата тема. Като първи лечебни методи Учителят препоръчва: вярата, молитвата, любовта и вътрешната връзка с Бога. Болният трябва да се разкае, поправи, да реши вътре в себе си да върви по правия, светлия път, да започне един нов живот. Всичко това да обещае пред Бога. Тогава какво ще стане? Болестта нали е страдание, тя иде като резултат от неправилни мисли, чувства и постъпки.
към текста >>

33. 041 БЪДЕЩАТА КУЛТУРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Днес няма още условия за проявление на възвишената музика.
Иде нова музика. Музиката тепърва има да се развива. Досегашната музика е само предисловие. Бъдещата култура трябва да се създаде по музикален начин. Онези, които са се проявили чрез Бетховен, Бах, Моцарт и др., пак ще се проявят един ден и ще дадат на света нещо много по-хубаво от това, което са дали. Днес няма още условия за проявление на възвишената музика. Не е лесно да се създаде истински гений. За да се роди такъв човек, преди всичко той трябва да има идеално, организирано тяло, да издържа на голямото напрежение на силите, които ще се проявят чрез него. Музиката има смисъл само тогава, когато служи за облагородяване на човека. От външната музика човек трябва да премине в музиката на Космичното съзнание. Който не може да развие музикалното чувство на Космическото съзнание, не може да влезе в Божествения Свят.
към текста >>

34. 061 ПЪРВИЯТ ПОДТИК - Боян Боев (1883 – 1963)

Проявлението седи в това, да изявим Божията Любов.
Само докато е житно зърно в хамбара, той не може да прояви Любовта си, но като го посеят на нивата, като поникне, ще обича. Не е важна службата, която заема човекът. Службата е нещо временно. Някой е поет, художник, мъж или жена. Ние трябва да се проявим. Проявлението седи в това, да изявим Божията Любов. Трябва да познаваме човека, вън от неговата професия или форма като майка, баща, лекар и пр. Трябва да познаваме човека като душа.
към текста >>

35. 079 ОТНОСИТЕЛНА И АБСОЛЮТНА РЕАЛНОСТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако се говори за създаването на физическия свят, това не е създаване, а проявление.
Този един свят е един малък сектор, една малка проекция на онзи свят. Ангелският свят е по-реален от нашия. Как е създадена Вселената? Самият този въпрос е неуместен, понеже Вселената съществува. Но като говоря това, разбирам Реалния Свят, а физическият свят е сянка. Ако се говори за създаването на физическия свят, това не е създаване, а проявление. Защото реалната Светлина, която съществува вечно, е над физическия свят. Сянката може да се яви, да изчезне, пак да се яви и т.н. Ние живеем сега в един преходен свят. Някой спи седем часа, сънува, че свършва университет, взема диплом, назначават го за учител и се събужда. Как може за седем часа да свърши и да стане учител?
към текста >>

36. 099 ПРЕД НОВАТА ЕПОХА - Боян Боев (1883 – 1963)

Това, което иде, може да се нарече проявление на Божественото Начало в човека.
Идеята за братството ще се реализира. Тази Божествена пролет ще дойде постепенно, а не изведнъж. Хората ще се изменят незабелязано. Просто няма да усетят как ще се изменят. Един ден те ще се събудят и ще се намерят в ново положение, както гъсеницата, която е завита в пашкул и вътре се превръща в пеперуда, която вече не може да се храни с листа. Това, което иде, може да се нарече проявление на Божественото Начало в човека. Новото поколение, което се ражда, ще обнови света. Значи ние сме в епохата, когато гъсениците ще се превърнат в пеперуди. Някои гъсеници, които не са станали още пеперуди, питат как ще се живее във въздуха. Като станат пеперуди, тогава ще се научат. Като гъсеници не могат да се научат.
към текста >>

37. 119 МАЛКИТЕ БРАТЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

– Противоречието произтича от следното: някои гледат само външното проявление на Природата, а други – само вътрешното.
– Какво може да се каже за факторите на еволюцията? – Някои приемат главно външните фактори: естествен подбор, борба за съществуване и пр. ''Друг брат каза:'' – Според спиритуалистите, има и вътрешни еволюционни фактори. ''Учителят каза:'' – Противоречието произтича от следното: някои гледат само външното проявление на Природата, а други – само вътрешното. Ако гледаме вътрешното и външното проявление, ще дойдем до правилно разбиране. Самият подбор, който съществува в Природата, се ръководи от Разумните Сили. Разумните Сили ръководят посоката на еволюцията. Биомеханицизмът иска да обясни явленията по механичен начин, като казва, че само външните условия, външните фактори са действали при еволюционния процес. А Божествената Наука твърди, че този процес се ръководи от Разумните Сили в Природата.
към текста >>

Ако гледаме вътрешното и външното проявление, ще дойдем до правилно разбиране.
– Някои приемат главно външните фактори: естествен подбор, борба за съществуване и пр. ''Друг брат каза:'' – Според спиритуалистите, има и вътрешни еволюционни фактори. ''Учителят каза:'' – Противоречието произтича от следното: някои гледат само външното проявление на Природата, а други – само вътрешното. Ако гледаме вътрешното и външното проявление, ще дойдем до правилно разбиране. Самият подбор, който съществува в Природата, се ръководи от Разумните Сили. Разумните Сили ръководят посоката на еволюцията. Биомеханицизмът иска да обясни явленията по механичен начин, като казва, че само външните условия, външните фактори са действали при еволюционния процес. А Божествената Наука твърди, че този процес се ръководи от Разумните Сили в Природата. Значи има и вътрешни фактори.
към текста >>

38. Пролетна екскурзия - Боян Боев (1883 – 1963)

Гледаме очи, уши и пр., но това не е човекът, това е проявление на човека.
Ние се задушаваме с нашите погрешни мисли. Като обичате, никой да не знае, че обичате. Твоята любов ще възбуди любов в онзи, когото обичаш, но не тебе да обича, а другиго. И отпосле ще те обича. Ние познаваме хората в тялото. Гледаме очи, уши и пр., но това не е човекът, това е проявление на човека. Ако ние познаваме душата, любовта ще бъде постоянна. Любовта има магическа сила. Като дойде при една баба, тя става на 19-годишна мома. Един брат каза:“Един автор пише, че познава жена, която е на 75 години, а прилича на 25-годишна, но тя е имала любов.“ Има едно ново съзнание.
към текста >>

39. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всичко да виждате проявлението на Бога.
Но за ваше добро е по-хубаво да сте тук, на земята. Стана дума за работа в света. Учителя каза: Преди да влезеш в селото, ще се помолиш за себе си и за селото и като влезеш в селото, непременно ще намериш поне едного, който да те посрещне сърдечно. Когато отиваш да работиш за Бога, навсякъде ще работиш с любов. Във всичко да виждате проявлението на Бога. Постъпката ти спрямо хората е постъпка спрямо Бога. Ако настъпим едно цвете, настъпваме ангелите, настъпваме Бога. Понеже Божественото съзнание е във всичко, ще обръщаме внимание на всичко: на хора, на животни, на растения. Нещо ти казва: “Услужи на това цвете, поразрови малко около него.“ Да поразровя около цветето и да го полея, струва много повече, отколкото да бъда при ангелите. Защото ти, като отидеш при ангелите, те нищо не искат от тебе, а на цветето ще дадеш.
към текста >>

40. Най-високият връх - Боян Боев (1883 – 1963)

Първото проявление на този принцип е любовта.
Тогава ще пиеш най-хубавата вода, за да влезеш във връзка с тях. Ти, като погледнеш една картина, свързваш се с този, който я е рисувал. Също така, като четеш това, което е казал Христос, влизаш във връзка с Христа. Така трябва да схващате нещата. Първото нещо, което се изисква за вътрешната школа, е: всеки трябва да се стреми да образува връзка с първия принцип в света. Първото проявление на този принцип е любовта. Ученикът трябва да има връзка и да не се смущава от нищо, което става наоколо. Да изчезне всеки страх. Човек да се научи да обича Бога! И после ще обича всички, защото, като обикне първом Бога, тогава ще може да обикне всички. Човек трябва да е най-първо носител на любовта на Бога.
към текста >>

41. Братска вечеря - Боян Боев (1883 – 1963)

Навсякъде в безкрайните форми виждам проявлението на Божията Любов.
Човешката любов си отива при сланата и следната пролет пак идва, а Божествената любов е като иглолистните растения, те са винаги зелени. Щом тези, които се обичат, дойдат един до друг по-близо, отколкото трябва, тогава се раждат всички дисонанси. Природата има една орбита и тя забранява да излизаш вън от тази орбита. Аз, като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водата и пр. Всичко ме интересува. Навсякъде в безкрайните форми виждам проявлението на Божията Любов. Стана дума за един стих от Писанието: „Слънцето ще потъмнее, месечината няма да дава светлината си и звездите ще потъмнеят“. Учителя каза: Това се отнася за сегашните времена. Слънцето са държавите, месечината са кривите религиозни схващания и звездите авторитетите. Те ще изгубят своето влияние.
към текста >>

42. Плодовете на Божията Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Растенията и всичко друго е проявление на любовта.
Всички чувствуваме Божествената хармония, която изпълва света. Мирът в душите ни предразполага към размисъл и ние разбираме, че разумното и доброто проникват цялото битие и ни водят към велика цел. След паневритмията споделихме е Учителя тези мисли. Той каза: Като те духа вятърът, да слушаш, че ти говори някой, който те обича. Растенията и всичко друго е проявление на любовта. Това са писма. Цялата природа е пълна с любовни писма, писма от Бога. Всеки плод е любовно писмо на Бога. А който не знае, е сляп, не може да чете. Той знае, че писмото е грандиозно, но не знае да чете.
към текста >>

43. Връзка с Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всеки човек виждам проявлението на Бога.
А доколкото подчиняваш Божественото на човешкото, дотолкова се приближаваш към животните. Аз съм видял Господа. Всеки ден Го виждам. Като изгрява слънцето, виждам Господа. Във всеки добър човек виждам Господа. Във всеки човек виждам проявлението на Бога. Някой казва: „Бог никой никога не е видял. “ Това се отнася за душевно слепите. Но за тези, които имат очи, няма по-добър образ от Божия. Ти, като видиш този образ, ще те държи с векове. Като го видиш, той ще бъде нещо повече от талисман.
към текста >>

Това е проявление на Бога.
Да кажем, аз минавам и мисля за Бога. Има разбойници, аз си заминавам. И си казвам: Когато Господ минава, всички разбойници кротуват. Това са хубави начини за размишление. Когато се случват тези, малките работи, значи минал е Господ. Това е проявление на Бога. Трябва да поддържате връзката с невидимия свят, за да усилвате живота във вас. Ако нямате връзка с невидимия свят, ще приличате на щерна, няма да бъдете извор. А при образуване на връзка с невидимия свят, вие ще приличате на извор. Ако във вашия ум вие не можете да държите мисълта, че Бог е любов, всемъдър, всесилен, всеблаг, вие прекъсвате връзката между Бога и вас. Ако Божественото във вас не може да се изрази, тогава ще дойдат страдания, мрак, недоволство, накъдето ходите, животът ще бъде безсмислен за вас.
към текста >>

44. Новото учение - Боян Боев (1883 – 1963)

Във всяко живо същество да виждаш проявлението на Бога: в една ябълка, в една малка мушица, в каквото и да е.
Това е всичко онова, което дава подтик. Нека тази идея бъде във вас. Новото учение изисква хора с гениални умове и светийски сърца и воля. Какво е новото учение? - Новото учение е това, като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне. Във всяко живо същество да виждаш проявлението на Бога: в една ябълка, в една малка мушица, в каквото и да е. Новото учение е това, което е съществувало, преди да бяхте вие. То е Божественото учение. То е винаги ново. То е съществувало преди всичко друго. Тази наука на новото учение е потребна за истинския живот.
към текста >>

45. Разумната реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

Животът е проявление на същина, по-висока от живота.
Та с онова, което имате, ако се пренесете в един свят на съвършени същества, вие ще се измените. Ще се занимавате със самообладанието на вашите мисли, чувства, желания, това е най-трудното нещо, но за ученика то е първата необходимост. Не мислете, че каквото ви е хрумнало в ума, че духът ви говори. Когато духът е с тебе, и в пещта да си, ти си в безопасност. Духът е едно същество, което никога няма да ти измени. Животът е проявление на същина, по-висока от живота. Лихвата на природата е 5 стотинки за 100 години. Да се образува най-напред мисловна централа и да се даде посока на мисълта. Единствената творческа сила, това е мисълта. Мозъкът на човека е една електрическа батерия, свързана с космическия свят. На Слънцето жителите издържат на една топлина от 35 милиона градуса.
към текста >>

46. АСТРОЛОГИЯТА КАТО СЪВРЕМЕННА НАУКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Първото негово проявление е движението.
Затова обстановката, в която дълго сме живяли и сме свикнали, ни е най-приятна. Що се отнася до небесните тела, радиоастрономията ни поднася съвършено убедителни доказателства, че от тях има изтичане на сили. В Природата нищо не е без цел и смисъл, следователно и тези изтичания на сили от Небесните образувания имат свои смисъл и цел. Къде е връзката между силовите течения на Слънцето, на членовете на неговото семейство и на човека? Древните са приемали, че човек е идея на Бога, като под Бог те разбирали Необятния миров силов океан, в който всичко е потопено. Първото негово проявление е движението. В подкрепа на това, науката познава т. нар. "Брауново движение". След движението, като проявление, следва вечното и непрекъснато Творчество. За да реализира Бог своята идея, Той създал Слънчевата система. Тъй като всяка слънчева система има за цел да реализира една Негова идея, затова Силите, които създадоха нашата слънчева система, създадоха и човека, т. е.
към текста >>

След движението, като проявление, следва вечното и непрекъснато Творчество.
Къде е връзката между силовите течения на Слънцето, на членовете на неговото семейство и на човека? Древните са приемали, че човек е идея на Бога, като под Бог те разбирали Необятния миров силов океан, в който всичко е потопено. Първото негово проявление е движението. В подкрепа на това, науката познава т. нар. "Брауново движение". След движението, като проявление, следва вечното и непрекъснато Творчество. За да реализира Бог своята идея, Той създал Слънчевата система. Тъй като всяка слънчева система има за цел да реализира една Негова идея, затова Силите, които създадоха нашата слънчева система, създадоха и човека, т. е. човек на Земята е само част от великата идея "Човек". Земният човек не е само триизмерното физическо тяло пред нас, но включва и друг образ, недостигаем за нашите пет сетива. Този именно образ е същественото, което създава и поддържа тялото, качествата, способностите и условията, при които човек ще бъде поставен през даден негов живот.
към текста >>

47. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят.
За пример: Когато се говори за златото в някои екзотерични текстове, пренесено в духовния свят подразбираме жизнената сила, а в Божествения свят се подразбира Духа, същината на нещата, от когото произтича животът. Планината е символ на духовния свят, на възвишеното, на Божественото, а равнината, долината е символ на физическия свят. Морето е символ на живота, а също и на астралния свят; въздухът и птиците са символ на умствения свят и живота на мисълта. Старият човек е символ на Мъдростта, на Божественото знание. Така че под езотерична страна на Словото разбираме Словото, предадено в такава форма, в каквато се представя пред погледа на Посветения. В този смисъл, когато говорим за езотеризъм, разбираме учението, което разкрива вътрешните закони на проявлението на живота и света, което ни разкрива вътрешната страна на живота и дълбоките разумни причини, които стоят зад явленията в нашия феноменален свят. С една дума, езотеризмът ни предава Реалността такава, каквато е съзерцавана от един Посветен. Но понеже Посветените са на различна степен на развитие, затова те различно схващат творческите прояви на космичното Слово. Едни от тях схващат тези творчески прояви в образи, в картини и ни предават своите видения в картини и образи. Други слушат творческата музика на Словото и я предават или чрез думи от човешките езици, или в ноти, а трети преживяват вътре в себе си творческите прояви на Словото и им дават един или друг словесен израз. Затова езотеричните Писания от различните епохи се различават по форма, но онзи, който може да чете символите, зад всички ще открие Единната Реалност - проявяващото се Слово.
към текста >>

Това са така наречените седем херметични принципа, които са пътищата за проявлението на Словото.
Тя се роди в онзи момент, когато човек обърна погледа си към външната природа и видя в нея отпечатано, проявено, въплотено космичното Слово. Това стана в епохата на древния Египет, във времето на Хермес. Затова западната окултна школа води началото си от Египет. И Учителят казва: Принципите на Божествената наука бяха изнесени в Египет. Кои са тези принципи на Божествената наука? Това са така наречените седем херметични принципа, които са пътищата за проявлението на Словото. Учителят ги нарича принципи на природата. Той казва, че тези принципи стоят в основата на всички процеси и явления - от създаването на целия космос, до създаването на най- малката форма на Земята. Много пъти съм споменавал за тях и пак ще кажа няколко думи, защото те са същината на западната окултна наука. Те са основата, върху която се гради всичко. Учителят много говори за тях в беседите и лекциите, и върху тях гради и паневритмията като проява на космичния ритъм, в който са проявени тези седем принципа.
към текста >>

Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса.
Словото, това е проявената Реалност, проявеният Бог, Духът Божий, Който ръководи целия световен развой и Който създава всички форми, в които се изявява Реалността. Той е Великият Учител и под Неговото ръководство всички Посветени минават своите посвещения. Той е онзи Бог, Който е свързан с човека и човечеството, и Който има стремеж да проникне, да се роди и възкръсне в човешките души, за да ги направи безсмъртни. Така че западната езотерична наука проучава Духа, въплотен във формата, проучва Духа, който одухо- творява и моделира формата и от степента на одухотвореността и организираността на формата съдим за степента на проявата на Духа в нея. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на еволюцията, на възхода, затова започва от видимото и отива към невидимото, започва от малкото и отива към голямото, към великото, изхожда от фактите и отива към законите и принципите. Западната езотерична наука изучава света и живота от гледището на Любовта, която е принцип, който действува от периферията към центъра и обединява Битието като един жив организъм, душа на който е Словото, а то в своето проявление се изразява чрез разумните и възвишени същества на Космоса. Най-после западната езотерична наука проучава Мъдростта от гледището на Любовта, т.е. от гледището на възхода, от гледището на цялото. Затова Учителят казва: Сега духовната наука ще се изучава от гледището на Любовта. Така че основата на западната езотерична традиция е учението за Словото, проявено в природата и в живота, проявено във всички форми на природата и живота. А това е същината и на християнския езотеризъм.
към текста >>

И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие.
Вярното е това, че Словото е една велика Реалност, която се проявява в света и че както Хермес, така и Йоан са били във връзка с Него, и двамата са били апостоли на това Слово на Земята. Християнството беше една окултна школа, казва Учителят, начело на която стоеше най-великият между Посветените - Христос, който е глава на Бялото Братство. И тази школа не е престанала да съществува и работи оттогава до днешни времена. Защото, като говорим за един езотеричен символ, ние не разбираме само видимата, външната, физическата проява, но разбираме онзи колектив от Посветени и възвишени същества, които стоят зад един Посветен, явил се в плът на Земята. И когато Христос слезе на земята, зад Него стоеше цялото небе, всички възвишени същества, посветени на различна степен. И те, заедно с Духа на Христа, образуват онзи истински езотеричен център, който непрекъснато излъчва и организира външното проявление в различни моменти па историческото развитие. Учителят казва: В миналото школата се явяваше пред света за кратко време, хвърляше известна Светлина в живота на човечеството, даваше известни импулси и се прибираше в своето вътрешно прибежище. Но сега школата е решила, продължава Учителят, да проведе всичките си идеи и принципи в целокупния живот и да одухотвори живота. Та, от този жив, езотеричен център периодически излизаха пред света представители, които даваха видим израз на езотеричния център. Така след Голготската мистерия се продължи непрекъснатото съществуване на езотеричния център, което е показано в Евангелието с факти, където Христос след възкресението се явява многократно на учениците и ги ръководи. Йоан завършва своето Евангелие с думите: Още много други дела извърши Исус, но ако се напишат едно по едно, струва ми се, че целият свят не щеше да събере написаните книги.
към текста >>

48. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление.
Така постепенно ще дойде ден, когато Земята ще се превърне в етерно състояние, след това в астрално и в още по- далечно бъдеще в състояние, каквото съществува в Божествения свят. Тогава постепенно етерният свят най-първо, а след това астралният и умственият светове ще слязат на Земята, т.е. ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс. Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел.
към текста >>

Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление.
ще добият по-конкретен и материален израз. Тогава ще имаме една етерна материална Земя с много по-фина материя, след това астрална Земя от още по-фина материя и т.н. Това ще отбележи ред последователни епохи в развитието на човека, човечеството и Земята. Така че Христовият импулс е в началото на своето проявление. Той в бъдеще ще се развие и ще мине през ред фази и етапи, както и в миналото е минал през ред фази и етапи. Когато на течението на импулса се сложи известна преграда, той избива в друго направление, явява се нова фаза в неговото проявление. Така се родиха ред школи и братства в началото на Христовия импулс, едни от които са, така да се каже, само отбиване на известни вадички от голямото течение, а други се явяват като ново направление на течението на главния импулс. Екзотеричната традиция се оформи и създаде църквата с всичките поделения и тя прониква в широките народни маси. Тази задача до голяма степен извърши апостол Павел. Но тогава още езотеричното и екзо- теричното течение не бяха разделени и вървяха и работеха заедно. Апостол Павел, редом със създаването на църквите, където имаше условия, създаваше и школа за по-напреднали.
към текста >>

Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление.
Тъмните Елфи нападат светлите Елфи, но са победени и трябва да бъдат наказани. Но тъй като светлите Елфи са напълно добри, докато тъмните са напълно зли, светлите Елфи не могат да наложат зло на неприятеля си, затова те трябва да бъдат наказани с добро. Затова една част от светлите Елфи се съединява с тъмните Елфи и след време злото бива победено. Омразата не се побеждава с омраза, но тя отстъпва пред Любовта. Тук му е мястото да кажа, че апостолите бяха Посветени от древните мистерии и посвещения, които впоследствие се преродиха като пророци на древния Израил и те владееха древната Мъдрост, която е вложена в Евангелията и в посланията, но вече осветена от Светлината на Христа и проникната от Неговата Любов. Учителят казва, че апостолите са имали пробудено свръхсъзнание в първата степен на неговото проявление. След възкресението, на Петдесятница, когато слязоха огнените езици над апостолите, според описанието на самите апостоли, тези огнени езици, казва Учителят, бяха външната страна, външната форма на Белите Братя, които се вселиха в апостолите и тяхното свръхсъзнание се пробуди, и се изпълниха с голям ентусиазъм и с голяма сила, и почнаха да работят и проповядват Новото учение. Духът Божий беше с тях и в тях. Те преминаха през големи борби, но устояваха и всеки според силата и възможностите си проповядваше Новото учение. За Йоан се казва, че е бил любимият ученик на Христа. Това показва, че той е имал най-високо Посвещение и най-дълбоко е проникнал както в древните мистерии, така и в импулса на учението, което Христос носеше.
към текста >>

Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение.
От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман. Но то не прониква в популярните учения на древна Индия, а още по-малко в настоящето проявление на източното течение. Там това знание бе включено в понятието за Брама, който е проявеният Бог. А ние знаем, че проявеният Бог е космичното Слово, което се въплоти в Исуса от Назарет преди две хиляди години. Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството. Така че източното течение в неговата популярна форма няма конкретно познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята. Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси.
към текста >>

Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога.
Колкото до догмата, тя има стойност само като принцип за еволюцията. Всяка Истина, която не е същевременно една жива сила, е една безплодна истина и всяка мисъл, която не достига до душата, защото не е пропита с чувството, е мъртва мисъл." „Към тези две различия между източното и западното Посвещение, които имат голямо значение за възпитанието и дейността в живота, се прибавя едно трето, не по-малко сериозно. Защото то засяга бъдещето на религията на Запада - християнството. Отнася се до капиталната роля, отдавана от западната езотерична доктрина на историческата личност на Исус и до ролята на Христа в цялата човешка еволюция, роля напълно пренебрегната от основателите на теософското общество и недостатъчно осветена от техните приемници." Като най-ново проявление на източната традиция е учението на Агни-йога. С цялото си съдържание това учение потвърждава това, което казах по-рано за източната традиция. За него Учителят казва, че това е старо учение, което е имало своето място в миналото, но засега то не може да помогне на човека и човечеството. В една от книгите на това учение, които носят подписа на Мория, самият Мория казва като говори, че той се разхождал с Христа под ръка по Хималаите. А от друго място в същата книга се разбира, че този Христос, за когото говори той, е някакъв Посветен от нашата човешка раса, който е минал през ред превъплощения и сега се явява като Майтрея Буда, за когото Мория казва, че е Христос. Това са неговите думи.
към текста >>

Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление.
Единият принцип е този, от който произлиза злото, а другият принцип е този, от който произлиза доброто. Чрез първия принцип Бог създава нещата, а чрез втория принцип ги организира и възраства. Бог работи и с двата принципа, но пребъдва във втория принцип. В края на краищата вторият принцип поглъща първия в себе си. Вторият принцип се изявява чрез Христа, а първият се изразява чрез това, което в първоначалния Християнски езотеризъм е наречено Сатанаил. Зад тези два принципа стои Великата Божествена Мъдрост, която ги направлява в тяхното проявление. Затова творческата линия на Битието е вълнообразна и се символизира със змията в движение. Така че, според Християнския езотеризъм, злото и доброто са две еднакво необходими сили за прогреса и развитието на космоса и живота, само че злото не е вечно, докато доброто е вечно. Злото, това са корените па живота, които извличат соковете от гъстата материя и ги пращат на клоните, които представят доброто. В този смисъл злото работи за доброто и колкото по-силно е едно зло, толкова по-силно ще се прояви след това и доброто. Затова апостол Павел казва че, с увеличаването на греха, се увеличава и благодатта.
към текста >>

49. ЗОРОАСТЪР И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Доброто начало той свързва със Светлината и вижда неговото проявление в Слънцето, а лошото начало свързва с тъмнината.
И Ийм тръгна по пътя на Слънцето и събра смели хора в прочутата Аирияна-Вайл." Според окултната наука Зороастър е живял и работил в Персия преди повече от 8 хиляди години: Според Зороастър в проявения свят работят две начала - доброто и злото. Това са двата принципа, чрез които се изявява Абсолютното Битие, което той нарекъл Цървана Ахарана. Доброто начало той нарекъл Ахура-Мазда или Ормузд, доброто, пресветло същество, а злото нарекъл Ариман. Доброто начало той свързва със Светлината и вижда неговото проявление в Слънцето, а лошото начало свързва с тъмнината. Според него слънчевата Светлина е дреха на Духа на Слънцето, която дреха той нарекъл Великата Аура, зад която стои Великият Дух на Слънцето, Космичното Творческо Слово. Иранците, древните перси, бяха дошли от север под водителството на техния вожд Посветен, когото легендите наричат Джемжит. Той говори на своя народ за Ахура-Мазда, Духа на Слънцето. Легендата казва, че той получил от Ахура Мазда златен меч. Златният меч представя Мъдростта, която отново развива и издига дошлите до упадък душевни сили и ги прониква с това, което човек може да добие като духовна сила, като духовна способност на физическото поле.
към текста >>

50. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според този принцип всички енергии, които излизат от космичния ум в своето проявление, се поляризират на положителни и отрицателни.
Според него това, което е долу е подобно на това, което е горе; и това, което е горе е подобно на това, което е долу, за осъществяване на единството на света. 3) Третият принцип е наречен принцип на вибрациите. Според този принцип всичко в света трепти, вибрира, всичко е в движение, нищо няма в покой. По закона на вибрациите се предават всички енергии в природата. 4) Четвъртият принцип е наречен принцип на полярността. Според този принцип всички енергии, които излизат от космичния ум в своето проявление, се поляризират на положителни и отрицателни. 5) Петият принцип е наречен принцип на ритъма, според който навсякъде в природата и живота има прилив и отлив, които се редуват в точно определени интервали. 6) Шестият принцип е наречен принцип на при- чинността. Според него всяка причина поражда следствие и всяко следствие е резултат на една причина. Над всички причини стои Първата Причина - Великото Цяло. 7) Седмият принцип е наречен принцип на рода или на пола.
към текста >>

51. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази реформация уподобява Всемирния Отец с двойното Му проявление: свръхфизическата Светлина и видимото Слънце.
Това име на финикийски език означава Всемирното Същество. Името Аполон има същия корен. Ап-олен, Ап-вхолен, което означава Всемирния Баща. И първоначално в Делфи са се покланяли на Всемирното Същество от името Олен. Обожаването на Аполон било въведено от един Жрец, любител на нововъведенията, под влияние на учението за слънчевото Слово, което идваше от Египет. Тази реформация уподобява Всемирния Отец с двойното Му проявление: свръхфизическата Светлина и видимото Слънце. Но тази реформа не излязла извън светилището. Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа. Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа.
към текста >>

52. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога.
Защото цялото му същество отразява Неизразимата Светлина, с която Бог пълни Безкрайността. За него да знае, значи да може. Да обича, значи да създава; да съществува, значи да отразява Истината, красотата и доброто. Така Посветеният достига до четвъртата степен на своето развитие, където пред погледа му се разкрива цялата вселена. Това разкриване на вселената Посветените го наричат още самосъзерцание, защото съзерцавайки вселената, душата вижда себе си проявена, обективирана. Защото вселената не е нищо друго, освен външно проявление на Бога. А Бог сега живее в душата, която е пробудена и цялата вселена е само едно отражение на вътрешния свят на душата, която е самият Бог. Така Посветените влизаха в контакт с възвишените същества в духовните светове, в които те познаваха проявите на Единния Бог. Така Посветените ученици бяха влезли във връзка със самата Реалност, която откриваха както в света, така и в самите себе си. Така Посветеният, минал през всички метаморфози, намира Бога в себе си и съзерцава Истината лице в лице, трябва сега да приспособи тази Истина на дело в практическия живот. За постигането на тази идея, според Питагор, се изисквало съединението на трите съвършенства: осъществяване на Истината в интелигентността, на добродетелите в душата и на чистотата в тялото.
към текста >>

53. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Човешката личност е само една преходна форма, едно частично проявление на духа, което я засенчва и осветява.
Тази сила на растеж и на увеличаваща се сила е неговият духовен елемент. „Даймонът (духът) на човека е неговата съдба. Според него жизнената сила на човека далеч надхвърля неговата личност. Човек е носител на своя даймон и този даймон не е затворен в границите на неговата личност. За него раждането и смъртта на личността са само моменти от живота на духа. Човешката личност е само една преходна форма, едно частично проявление на духа, което я засенчва и осветява. Този, който е познал своя даймон, почва да гледа отвъд себе си, напред и назад. Опитността на духовните неща, която преживява, му доказват неговата собствена Вечност. На този даймон, на тази Божествена душа, той не може повече да възлага едничката служба да изпълня земната му личност. Защото тази личност е само една от формите, чрез които този дух се показва на света. Духът не може да се затвори само в една личност.
към текста >>

54. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

2) Логосът е проявлението на Абсолютната Същност.
Плотин свежда всичко до тази Абсолютна Същност. Единствено Тя е истинното. Единствено Тя остава съвършено еднаква със себе си във всичко. Но от това Първоначално произлиза всичко, Едното се разгръща във връзка със създаването и във връзка с пораждането. Това Абсолютно Добро е извор, който няма друго начало, но е Начало на всички реки, така че То не се изчерпва от тях, а като извор остава спокоен в самия себе си и е в отношение към тях, и по такъв начин съдържа в себе си тези реки като такива, така че те, които излизат на повърхността и текат в разни посоки, още не са изтекли, но вече знаят накъде да изтекат и накъде да текат. 2) Логосът е проявлението на Абсолютната Същност. Той е Синът, второто Божествено Същество, Божественият разум. Тъй като по такъв начин разумът излиза от Абсолютната Същност без изменение, то е непосредствен отблясък на тази Същност, а не е резултат от волята или разширението. Бог като единица, като Абсолютно Добро е неподвижното и пораждането е Светлина, излъчвана от Него, като Той остава неизменен. Едното свети около себе си, а разумът, Логосът произтича от него, както Светлината на Слънцето. Всички субстанциални неща, които имат трайност, излъчват около себе си от своята субстанция една същност, която е зависима от тях.
към текста >>

55. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

За него само Едното е реална същност, само то е Истина, а всички други са само моменти на неговото проявление.
Главните идеи на неговата философия са изложени в съчинението му Теология на Платон. Той се отличавал с едно по-дълбоко проучаване и разбиране на Платон от предишните неоплатоници. В теологията на Платон той най-вече се занимава с въпроса за Едното, за Абсолютното Същество. Той се стреми да покаже множеството като Едно и Едното като множество, да изложи формата, която приема Едното. В платоновия Парменид той намира познанието за природата на Абсолютната Същност. За него само Едното е реална същност, само то е Истина, а всички други са само моменти на неговото проявление. Тяхното битие е непосредствено само като една мисъл. Той казва: „Едното е само по себе си неизразимо, но то се схваща като се изхожда от неговото излизане и връщане обратно в себе си." Едното като поражда света, това не е излизане вън от себе си, защото едно излизане би било изменение и по този начин Едното не би било вече равно на себе си. Ето защо произведенията на Едното не му причиняват намаление или съкращаване. Едното създава множеството и множеството се възвръща към Едното. Като метод на мислене Прокъл си служи с диалектиката на Платон и затова мисълта му е доста трудна за разбиране.
към текста >>

Както казах, Прокъл е живял със своята философия, тя за него не е била една празна метафизика, а една конкретна наука, едно конкретно познание за Божественото естество и Божественото проявление.
Първото е Неговото Неизмеримо Единство. Второто, животът, е преливането, изобилието на всички сили и тяхното излъчване, а третото е пълното пораждане на битието, на същността изобщо. Тези три момента, това са трите проявления на Абсолютното, които Прокъл нарича три Бога или трите лица на Бога. Бог е Цялото в Себе Си. Тези три Бога са чисто трите проявления, трите лица на Абсолютния Бог. Както казах, Прокъл е живял със своята философия, тя за него не е била една празна метафизика, а една конкретна наука, едно конкретно познание за Божественото естество и Божественото проявление. Той е познавал много добре магията и теургията и си е служил с тях. По този въпрос той казва: „Трябва да приемем, че първите и най-превъзходни имена на боговете се основават в самите богове. Божественото мислене прави от своите мисли имена и показва образите на боговете. Всяко име сякаш носи образа на един Бог. Както теургията призовава чрез известни символи безкористната доброта на Бога да осветли творбите на художниците, така мисловната наука чрез съчетания и разделяне на тоновете кара да се прояви скритата същност на Бога."
към текста >>

56. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Първото ни разкрива във формата на легенда развитието на човечеството и света: второто ни разкрива пораждането и развитието на космоса от лоното на Бога, като космичното строителство се извършва с помощта на боговете, които са като проявление или органи на Бога и най-после мистичното или окултното ни разкрива дълбоката мистерия на битието и човека, които се разкриват само при Посвещение.
Такъв е гръцкият превод на седемдесетте или латинският превод на свети Жерона. Френският окултист от 18-ти век Фабр д'Оливие, след като проучил всички древни езици: санскритски, халдейски, финикийски, еврейски, египетски и др., е направил един превод на първите десет глави на Битието, в който се съдържа космогонията на Мойсей. Той е повдигнал малко булото, но само малко. Той е направил, така да се каже, вторият, космогоничният превод. Защото всеки един текст има най-малко три значения: историческо, космогонич- но и мистично или окултно. Първото ни разкрива във формата на легенда развитието на човечеството и света: второто ни разкрива пораждането и развитието на космоса от лоното на Бога, като космичното строителство се извършва с помощта на боговете, които са като проявление или органи на Бога и най-после мистичното или окултното ни разкрива дълбоката мистерия на битието и човека, които се разкриват само при Посвещение. Само в тази Светлина трябва да се разглежда Петокнижието на Мойсей, за да бъде правилно разбрано. Ако се вземе само буквалният превод, то действително е една детска приказка с много противоречия. Но разгледана по-дълбоко ще се види, че това е една много дълбока книга, която ни разкрива както еволюцията на човека и човечеството, така и образуването на Космоса и развитието на човешката душа. И всички малко или много Посветени в окултната наука са схващали въпроса по този начин. Маймонид, еврейски кабалист казва по този въпрос следното: „Онзи, който разкрие истинския смисъл на книгата Битие, трябва много да внимава да не го прави достояние на широката публика.
към текста >>

57. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

И стана залез, стана изгрев, вечер и утро, цел и средство, край и начало на второто феноме- нистическо проявление и състояние на нещата.
7.И То, Съществото на съществата, сътвори тази ефирна сила на разширение. То възбуди движението на разделение между нисшите качества на водите и техните висши качества. И стана така. 8.И нарече Елохим това ефирно пространство, гдето става това разделящо движение Небеса (шамаим), т.е. висшите води. И стана залез, стана изгрев, вечер и утро, цел и средство, край и начало на второто феноме- нистическо проявление и състояние на нещата. 9.И рече Той, Съществото на съществата, да се устремят непреодолимо водите под небесата и да се съберат в едно определено място и да се появи сушата (ишабах) и стана така. 10.И нарече Бог сушата Земя (аретц), елемент ограничаващ, последен, краен, а мястото, към което се устремили водите нарече море (имаим), водна безбрежност. И като разгледа тези неща, той ги намери за добри. 11.И рече Елохим да произведе Земята активно движение, образуващо зародишите на тревите, прорастващи и сеещи семена, плодоносна субстанция, принасяща свои собствени плодове и притежаваща в себе си собствена плодоносна сила. И стана така. 12.
към текста >>

14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъде в етерната разреденост на небесата, центровете на виде- лината и те да управляват движението на разделението на деня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деление на времената, и за феноменичното всемирно проявление и за метафизичното изменение на съществата. 15.
И Земята произведе из своята утроба трева, растяща и образуваща вродения в себе си зародиш по рода си, плодоносна субстанция, притежаваща в себе си своя собствена сила на плодоносие по рода си. И Той. Съществото на съществата, като разглеждаше създаденото видя. че всичко е добро. 13.И такова беше захождането и такова беше изгряването, цел и средство, край и начало, трето феноменистическо, проявено състояние. 14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъде в етерната разреденост на небесата, центровете на виде- лината и те да управляват движението на разделението на деня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деление на времената, и за феноменичното всемирно проявление и за метафизичното изменение на съществата. 15. И да бъдат тези центрове на виделината като чувствителни фокуси, имащи за цел да възбуждат и излъчват интелектуална виделина на Земята. И стана така. 16.И определи Той, Съществото на съществата, потенциалното съществувание на тази диада на светоносни огнища, като ги е предназначил щото голямото светило да представя символически Ден (всемирно феномени- ческо проявление), а малкото светило символически да представя Нощта (движение на колебаещото се състояние на нещата), и направи звездите, действуващи като сили във Вселената. И постави битие в етерното състояние на небесата, с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална светлина на Земята. 18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между виделината и тъмнината.
към текста >>

16.И определи Той, Съществото на съществата, потенциалното съществувание на тази диада на светоносни огнища, като ги е предназначил щото голямото светило да представя символически Ден (всемирно феномени- ческо проявление), а малкото светило символически да представя Нощта (движение на колебаещото се състояние на нещата), и направи звездите, действуващи като сили във Вселената.
че всичко е добро. 13.И такова беше захождането и такова беше изгряването, цел и средство, край и начало, трето феноменистическо, проявено състояние. 14.3а да изрази след това своята воля, Елохим рече: Да бъде в етерната разреденост на небесата, центровете на виде- лината и те да управляват движението на разделението на деня и нощта, и да служат за знамения на бъдещето и за деление на времената, и за феноменичното всемирно проявление и за метафизичното изменение на съществата. 15. И да бъдат тези центрове на виделината като чувствителни фокуси, имащи за цел да възбуждат и излъчват интелектуална виделина на Земята. И стана така. 16.И определи Той, Съществото на съществата, потенциалното съществувание на тази диада на светоносни огнища, като ги е предназначил щото голямото светило да представя символически Ден (всемирно феномени- ческо проявление), а малкото светило символически да представя Нощта (движение на колебаещото се състояние на нещата), и направи звездите, действуващи като сили във Вселената. И постави битие в етерното състояние на небесата, с тези сетивни фокуси, щото от тях да изтече интелектуална светлина на Земята. 18.3а да бъдат те символически представени в дните и нощите, и да извършват движението на разделенията между виделината и тъмнината. И видя Елохим, че това е добро. 19.И стана залез, и стана изгрев, цел и средство, край и начало, на четвъртото феноменическо проявено състояние. 20.И рече Елохим: Да произведат водите изобилен принцип на движение;червообразни живи души (нефеш) и птице- образни движения, движещи се на земята, и летящи в етерната разреденост на небесата.
към текста >>

2.И Той, Съществото на съществата, като завърши в седмото феноменическо проявление върховният творчески акт.
В Божествения свят е създаден и човекът по образ и подобие на Бога, така наречения космичен човек или Адам Кадмон, от когото впоследствие чрез диференциране се пораждат индивидуалните човеци. Втората глава на Битието носи заглавието „Разделение". Тук принципите преминават от потенциално състояние в деятелно състояние. Ще дам няколко стиха от тази глава. 1 .По такъв начин състоянието, което трябваше да се прояви като действително обективно съществуване, се извършило в потенциалното могъщество и са се явили небесата и земята, и управляващите ги закони, които регулират тяхното развитие. 2.И Той, Съществото на съществата, като завърши в седмото феноменическо проявление върховният творчески акт. който Той е замислил, се завърна в първоначалното си състояние в този седми период. След пълното завършване на своето Божествено дело, което Той извърши. З.И затова Той, Елохим, благослови това седмо феноме- ническо проявление и освети завсякога символическото състояние като епоха на своето възвръщане в първоначалното си битие, след пълното завършване на Върховния акт, предна- чертанието на който Той свърши по своето творческо всемогъщество. 4.Такъв е процесът на раждането на небесата и земята, според типа на тяхното творение в деня, когато Йехова-Елохим е проявил своето творческо могъщество и е сътворил принципите на небето и земята. Тук за пръв път от казаното досега се употребява думата Йехова-Елохим, вместо само Елохим, което има дълбоко значение, но няма сега да го разгледаме.
към текста >>

З.И затова Той, Елохим, благослови това седмо феноме- ническо проявление и освети завсякога символическото състояние като епоха на своето възвръщане в първоначалното си битие, след пълното завършване на Върховния акт, предна- чертанието на който Той свърши по своето творческо всемогъщество.
Ще дам няколко стиха от тази глава. 1 .По такъв начин състоянието, което трябваше да се прояви като действително обективно съществуване, се извършило в потенциалното могъщество и са се явили небесата и земята, и управляващите ги закони, които регулират тяхното развитие. 2.И Той, Съществото на съществата, като завърши в седмото феноменическо проявление върховният творчески акт. който Той е замислил, се завърна в първоначалното си състояние в този седми период. След пълното завършване на своето Божествено дело, което Той извърши. З.И затова Той, Елохим, благослови това седмо феноме- ническо проявление и освети завсякога символическото състояние като епоха на своето възвръщане в първоначалното си битие, след пълното завършване на Върховния акт, предна- чертанието на който Той свърши по своето творческо всемогъщество. 4.Такъв е процесът на раждането на небесата и земята, според типа на тяхното творение в деня, когато Йехова-Елохим е проявил своето творческо могъщество и е сътворил принципите на небето и земята. Тук за пръв път от казаното досега се употребява думата Йехова-Елохим, вместо само Елохим, което има дълбоко значение, но няма сега да го разгледаме. Третата глава е озаглавена: „Извлечение" с подзаглавие „Проявява се великата противоположност". Ще дам няколко стиха от нея. 1.Инахаш-жар на алчните вътрешни желания, първоначалното привличане, беше влечуща страст на елементалния живот, вътрешният принцип на природата, творение на Йехова.
към текста >>

58. Щайнер за „Битието' - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн.
Те се явяват едва в момента, посочен от думите: „Да бъде светлина." Следователно, Светлината и тъмнината съществуват като две реалности, като израз на два вида същества. В пространството, където изглежда, че съществува материя, не съществува нищо друго освен една степен на тъмнина. Това, именно, тъмно съдържание на пространството е изпълнено с духовни същности, които са сродни с тези, които Битието описва, когато казва, че тъмнината беше върху бездната, което значи, че цялата маса от духове, която имаше характера на мрак, плаваше над живота на елементите. Тези факти са много по-дълбоки, отколкото съвременния човек може да си представи. Така че, когато Битието говори за тъмнината, подразбира едно проявление на закъснелите същества от древния Сатурн. А когато говори за Светлината, това са съществата, които са най-напреднали в еволюцията си. Тези два вида духовни същества си взаимодействуват. Видяхме, че елохимите дават главната линия на творението и техните помощници са духовете на личността, които са означени с еврейската дума иом, която обикновено се превежда с думата ден, но не е правилно. От друга страна, на страната на тъмнината имаме изостанали същества от ранга на духовете на личността, които се проявяват в тъмнината. Защото в действителност тъмнината е нещо, което елохимите намират за дадено, докато Светлината е била извикана на живот от тяхната медитация.
към текста >>

са външно проявление на тези духовни същества.
За разбирането на тайните, скрити в книгата Битие, Щайнер казва: „Когато Битието се разглежда без Светлината на окултната наука, то остава тъмно и неразбрано, но ако се разгледа в Светлината на окултната наука, от която то е вдъхновено, то неговият текст става ясен. Всичко изпъква под нова светлина. Този документ, който поради невъзможността, в която се намират съвременните езици да преведат живите слова, би останал завинаги неразбран без помощта на окултното знание." За да разберем Битието, трябва да имаме предвид основния принцип на окултната наука, че зад всички видове явления и форми съществува една духовна реалност, съществуват духовни същества. Земята, водата, въздухът, огънят, светлината и пр. са външно проявление на тези духовни същества. И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието. Те са резултат на една кондензация, която се е извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична субстанция. И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества. По такъв начин те стоят и зад твърдата материя, която е последната стъпка на кондензацията. Затова можем да кажем, че цялата земна природа, която ни заобикаля, е проявление на твърде високи духовни същества.
към текста >>

Затова можем да кажем, че цялата земна природа, която ни заобикаля, е проявление на твърде високи духовни същества.
са външно проявление на тези духовни същества. И второто положение е, че всички тези елементи - огън, въздух, вода, земя са се развили последователно от чисто духовното състояние на битието. Те са резултат на една кондензация, която се е извършвала под влиянието на престолите или духовете на волята, които чрез жертвата, която са направили в началото, са дали началото на тази първична субстанция. И затова зад тези елементи ние намираме силите и живота на тези възвишени същества. По такъв начин те стоят и зад твърдата материя, която е последната стъпка на кондензацията. Затова можем да кажем, че цялата земна природа, която ни заобикаля, е проявление на твърде високи духовни същества. И затова ние трябва да бъдем изпълнени с благодарност към тези същества, а не да мислим, че материята е някаква илюзия и ниска степен на еволюция. За кондензацията на водата са работили духовете на Мъдростта, които са едно стъпало по-долу от духовете на волята. В кондензацията на въздуха са взели участие духовете на движението, наречени още сили или добродетели. В топлинния елемент са работили духовете на формата, наречени власти или елохими. Тези елементи с техните духовни сили се взаимно проникват.
към текста >>

Това са вътрешните сили на човешките очи, които се проектират като две светещи кълба и човек би изпаднал в заблуда, ако ги вземе за проявление на външни духовни същества.
Така, че това, което се манифестира през този първи период на ясновидството, не е изражение на реални духовни същества, а първо се явява един вид съзнание на възприема- телните органи, една образна представа, едно проектиране в пространството на това, което става в самите нас. А когато ясновидецът започне да развива вътрешните си сили, той започва например да чувствува и вижда очите си като две светещи кълба, проектирани в пространството с известен цвят. Той може би ще помисли, че това са две реалности извън него, но това е една грешка. В този първи стадий на ясновидството силите, които работят в човека, се проектират в пространството и той ги възприема във вид на различни образи. Тези две светещи кълба, които се проектират в пространството, това е зрителната сила, която се проектира в тези два образа в пространството. Това са вътрешните сили на човешките очи, които се проектират като две светещи кълба и човек би изпаднал в заблуда, ако ги вземе за проявление на външни духовни същества. Една още по-голяма грешка е тази, когато в началото на ясновидството чрез някои методи се достигне до това състояние да се чуват гласове. Да се вземат тези гласове за външни духовни реалности би било една голяма грешка, в която всеки начинаещ може да изпадне. И тук се касае за едно ехо от дейността на неговите вътрешни сили. И докато виждането на цветовете, на форми представя изобщо доста точно вътрешната дейност на силите, които действуват в човешкия организъм, то гласовете изразяват най-често празнотите, които се пораждат в душата. Най-добре е за тези, които започват да ги чуват, е да не им се доверяват.
към текста >>

В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер.
Така ние намираме сетивната душа в земната атмосфера и я поставяме на мястото, което обикновено е наречено първия ден на творението. Там. където действуват елохимите и йерархиите, които ги подпомагат, ние виждаме да се формира така, както днес се образуват облаците в атмосферата, човешката духовна природа, а именно най-напред се формира това, което се нарича сетивна душа. Еволюцията продължава след това и ние ще срещнем да се появява това, което наричаме разумна душа. Сетивната душа прогресира към разумната душа чрез един вид психическа кондензация, извършваща се в атмосферата на Земята през втория ден на творението. Следователно, когато звуковият етер се появява в еволюцията и когато горните водни маси се отделят от долните, човешкото същество принадлежи още към горната сфера и то е съставено от зародишите на сетивната душа и на разумната душа. В третия ден на творението човешкото развитие достига до раждането или проявлението на съзнателната душа и в целия процес, изложен в Битието в третия ден на творението на Земята, се появява растителното царство - всяко растение според своя вид, чрез действието на жизнения етер. Така че от Земята излиза растителният живот, а отгоре в етера плува това, което нарекохме съзнателна душа, съединена със сетивната и разумната душа. Човек като душа и дух живее в атмосферата на Земята, в недрата на намиращите се там различни духовни същества. Той още няма независимо съществуване. Ние можем да си го представим като един орган вътре в елохимите, архангелите и т.н. - духовните същества, в недрата на които той живее като една част от техния организъм.
към текста >>

59. БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

След това вече процесът на това проявление е така загрубял, че се явява пред астралния поглед като нещо физическо, непроницаемо.
Тази дума означава нещо духовно, което се изразява навън. Думата Нецах изразява този стремеж за изявяване навън вече по- огрубял и се оказва като нещо непроницаемо. Това е изявяване в пространството, така щото се получава едно изключване на друго нещо, тъй както едно физическо тяло, поставено на определено място В пространството, на това място не може да се постави друго физическо тяло. А това, което стои между двете, е изразено с думата Йезод. Така ние имаме три различни нюанси на проява: първо, проявата на определен астрален факт, който се изразява навън - това е означено с думата Ход. След това вече процесът на това проявление е така загрубял, че се явява пред астралния поглед като нещо физическо, непроницаемо. Това е изразено с думата Нецах. А междин- мото състояние на процеса между двете крайни положения е означено с думата Йезод. Това са три момента на един и същ проявяващ се процес. Това са три различни свойства, с които са надарени съществата, които работят в астралния свят. Когато човек проникне в етерната сфера, той има чувството, че като е преминал през първите 14 степени и е издържал на нападките на астралното тяло, е преодолял най- трудното и сега навлиза в светлата сфера на етерното тяло, чиито сили не е могъл да поквари така много.
към текста >>

60. Учението на Кабала за Бога - Влад Пашов (1902- 1974)

Първото Божествено проявление се заключава в това.
Учението на Кабала за Бога Според Кабала Бог е непостижим и непознаваем в своето непроявено състояние, което наричат Ен-Соф. Но Той е достъпен за проучване в Своите проявления Първото Божествено проявление се заключава в това. че Бог. създавайки принципа на действителността, с това създава своето вечно безсмъртие - това е Троицата. Троицата представя прототип на всички естествени закони. Това е безусловна научна формула и като основен принцип на религията се намира във всички религии. Кабала свързва Троицата с първите три сефирота: Кетер, или Корона, Хокма или Мъдрост и Бина - Разум.
към текста >>

Следователно Троицата - състояща се от Кетер, Хокма и Бина - представят Бога в Неговото проявление.
Троицата представя прототип на всички естествени закони. Това е безусловна научна формула и като основен принцип на религията се намира във всички религии. Кабала свързва Троицата с първите три сефирота: Кетер, или Корона, Хокма или Мъдрост и Бина - Разум. Това са трите принципа - Любов, Мъдрост и Истина, за които говори Учителят. Както видяхме, вселената и човекът се състоят от тяло, душа и дух, а източник на тези три начала е Бог. Следователно Троицата - състояща се от Кетер, Хокма и Бина - представят Бога в Неговото проявление. Резюмирайки гореказаното, можем да кажем: Бога не можем да Го постигнем и познаем в Неговото същество, но е познаваем в своите проявления. Вселената представя Неговото тяло, Адам-Ева представя Неговата душа, а сам Бог в двойна поляризация представя своя Дух. Духът на Бога се проявява чрез трите първи сефироти - Кетер, Хокма и Бина (Любов, Мъдрост и Истина). Душата на Бога се изразява в Адам-Ева, в цялото човечество, във всички разумни същества. А тялото на Бога представя живата природа.
към текста >>

61. Учението за душата според Кабала - Влад Пашов (1902- 1974)

Третата част на човешкото същество, духът, в своето тройно проявление се нарича в Кабала Нешама.
както конкретното, частното и главното, така че едното се явява отражение на другото и всяко от тях съдържа в себе си това троично деление. Първата основна част. тялото, включва в себе си три подразделения: тяло. форма (етерен двойник) и принцип на живота, който носи в Кабала названието Нефеш. Втората част, душата, седалището на волята, представяща човешката личност, също така включва в себе си три подразделения и се нарича Руах. Третата част на човешкото същество, духът, в своето тройно проявление се нарича в Кабала Нешама. Тези три основни части на човека не са напълно отделени една от друга. Напротив, те постепенно преминават една в друга, както цветовете на спектъра, които се явяват като включени един в друг. Започвайки от тялото (Нефеш) и минавайки през Руах (душата) и стигнем до най-висшия елемент Нешама (Духът) преминаваме през всички градации, както когато преминаваме от Светлина към тъмнина или от тъмнина към Светлина. Свръх това, благодарение на вътрешното съединение, при сливането на една част с друга, числото 9 се губи в единицата, за да образува човека - телесният дух, съединяващ в себе си двата свята. Да разгледаме сега по-подробно тези три части в човешкото същество.
към текста >>

62. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

„Главен обект в Библията е животът на Проявения Бог в света или проявлението на Христа.
ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука „Главен обект в Библията е животът на Проявения Бог в света или проявлението на Христа. Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения живот в тях. Централно лице в Библията, обаче, е Христос. Да се разбере животът на Христа в най-широк смисъл, затова се изисква един възвишен ум. Защото според степента на нашето съзнание е и схващането ни за Бога." „Апостолите са имали видимо съприкосновение с Христа на земята, а пророците са имали духовно съприкосновение с него.
към текста >>

63. СЪЩНОСТ И ЕСТЕСТВО НА МИСТИЦИЗМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на Бога.
Това значи, че Бог е, така да се каже, разпръснат и прониква във всички същества. Той е Същината на всичко съществуващо, включително и на материята, която някои противопоставят на Бога. Окултната наука казва, че материята - това са спящи духове, т.е. духовна реалност в потенциално състояние. Божественото стои в основата на цялото битие и в света не съществува нищо друго, освен Бог. Всичко, което познаваме като свят, живот и същества на различна степен на развитие, е само проявление на Бога. В този смисъл Бог не е вън от света и нещата, но Той прониква света и всички същества, Той е отвън и отвътре на света и съществата. Затова апостол Павел, който е един мистик, казва: „Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Това е същината на мистицизма, че ние живеем, движим се и съществуваме в Бога и ние можем да влезем във връзка с Него и да Го преживеем, за да Го познаем. Бог е в нас и ние сме в Бога. И Христос казва: „Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас." Направата на това жилище е духовното тяло на човека, в което живее Бог и Христос, и когато то се съгради, човек може съзнателно да влезе във връзка с Бога и с Христа, които са вътре в човека. Онзи, който съзнава, че Бог живее в него и той живее в Бога, и в живота си изявява Бога, той е мистик.
към текста >>

64. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго."
Послуша Господ молени- ето ми, Господ ще приеме молитвата ми." Тук не се отнася само за външни врагове, но и тези, които нахлуват в съзнанието на човека, за тях говори Давид. В 7-ми псалом, както и в повечето от псалмите си, Давид подчертава резултата на двата пътя на живота - пътя на доброто и правдата, и пътя на злото и неправдата. Пътят на доброто е живот и спасение, а пътят на злото е смърт и разрушение. Псаломът започва с думите: „Господи Боже, на Тебе се надея, спаси ме от всичките ми гонители и избави ме, да не би врагът да грабне като лъв душата ми и да я разкъса, без да се намери избавител." Тук ясно се говори не за физически врагове, но за духовните неприятели на човека, които искат да погубят душата му. И по-нататък казва: „Бог ще съди народите, съди ме. Господи, според правдата ми и според моето незлобие, което е в мене." В този стих, както и в цялата глава говори за проявлението на закона на кармата, на Божествената справедливост и завършва с думите: „Аз ще хваля Господа за Неговата правда и ще възпявам Името на Господа Вишнаго." Осмият псалом е славословие за величието на Божието Име и за Неговите дела. Също говори за мястото на човека във вселената. Псаломът започва тържествено: „Иеова, Господи наш, колко е величествено Твоето Име по всичката земя. Като гледам Твоите небеса, делото на пръстите Ти, Луната и звездите, които Ти си поставил, що е человекът, та да го помниш? Или Син человечески.
към текста >>

65. 1. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

В проявлението на дейността на Бялото Братство съществува един Закон, че всяко следващо проявление във физическия свят се явява самостоятелно, независимо от това, което е дадено в миналото.
Така че, когато говорим, че Християнството е една Окултна Школа, с това ние подразбираме, че то повтаря миналото, но само че то изнася Вечните Принципи на Живота и Битието, които са изнасяни много пъти в миналото. Но ги изнася в нова форма, която е носител на нови сили и енергии. Те идват от по-възвишените области на космичното пространство, които идват от по-възвишени Същества на космоса, идват от Божествения Дух. Изследването на християнските Писания показват, че в тях са отразени Ученията на древните Окултни Школи. Но това не показва, че те са взети от тях. В проявлението на дейността на Бялото Братство съществува един Закон, че всяко следващо проявление във физическия свят се явява самостоятелно, независимо от това, което е дадено в миналото. Миналото е дало своя резултат в развитието на човешката психика и върху това развитие, като върху основа новият импулс действа, независимо от предшестващия импулс, който е една стара форма, която е изиграла своята роля. И второто нещо, ученията на всички окултни движения идват от Божествения Дух, от Христа и затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи." Следователно, всички импулси, които идват от Центъра на Бялото Братство, от Христа, няма защо да наследяват по физически начин ученията на миналите импулси, когато новият импулс е във връзка със самия Източник на това Знание. Всяко ново окултно движение получава началото си от Единия Източник - Христовият Дух, който е Глава на Бялото Братство и от Него приема задачата, която има да изпълни в света. От него приема кредита и енергията, с които трябва да работи. За всяко едно окултно движение Божественият Дух туря в действие специфични сили и енергии, защото Божественият Дух, който е проявление на Абсолютния Дух, разполага с безкрайни възможности и разнообразие на проявленията и енергиите.
към текста >>

За всяко едно окултно движение Божественият Дух туря в действие специфични сили и енергии, защото Божественият Дух, който е проявление на Абсолютния Дух, разполага с безкрайни възможности и разнообразие на проявленията и енергиите.
В проявлението на дейността на Бялото Братство съществува един Закон, че всяко следващо проявление във физическия свят се явява самостоятелно, независимо от това, което е дадено в миналото. Миналото е дало своя резултат в развитието на човешката психика и върху това развитие, като върху основа новият импулс действа, независимо от предшестващия импулс, който е една стара форма, която е изиграла своята роля. И второто нещо, ученията на всички окултни движения идват от Божествения Дух, от Христа и затова Учителят казва: "Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи." Следователно, всички импулси, които идват от Центъра на Бялото Братство, от Христа, няма защо да наследяват по физически начин ученията на миналите импулси, когато новият импулс е във връзка със самия Източник на това Знание. Всяко ново окултно движение получава началото си от Единия Източник - Христовият Дух, който е Глава на Бялото Братство и от Него приема задачата, която има да изпълни в света. От него приема кредита и енергията, с които трябва да работи. За всяко едно окултно движение Божественият Дух туря в действие специфични сили и енергии, защото Божественият Дух, който е проявление на Абсолютния Дух, разполага с безкрайни възможности и разнообразие на проявленията и енергиите. Всеки следващ импулс е с по-големи възможности и работи с по-мощни енергии, които идват от по-възвишените сфери на Битието. За да можем да разберем характера на Христовия импулс, трябва да поставим пред съзнанието си въпроса за инволюцията и еволюцията, за слизането и възлизането на човешките души. Защото, когато човешките души са излезли от Божественото Съзнание и са поели пътя на странстването в безграничната вселена и са се озовали в гъстата материя, която ги привлича със своите сили, това е пътят на слизането от Божествените висини в най-гъстата материя. Учителят задава въпроса: "Защо е трябвало човешките души да слизат в гъстата материя? " И отговаря: За да се облекат във все по-плътни обвивки, които да послужат като основа, като база за доставяне на материал за изграждане на трите безсмъртни тела, в които трябва да се облече човешкият дух.
към текста >>

66. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така в началото на проявлението стои Логосът, той е проявеният Бог, чрез него се изявява Великата Първопричина на света и се казва, че всичко чрез Него стана.
То в началото бе у Бога, всичко чрез Него стана и което е станало, нищо без Него не стана". И по-нататък: "И Словото стана плът и всели се между нас". Какво по-езотерично, по-дълбоко от това, че в началото на Битието стои Словото, Логосът, чрез когото всичко е станало и което Слово се въплъти в човешко тяло, стана човек и живя между човеците. Това са все велики тайни, за които само се загатва и за онзи, който има уши да слуша, те са Велики Тайни, а за онези, които нямат уши, те са обикновени думи. В тази първа глава на Йоана се разкрива цялата окултна космогония за онзи, който знае да чете, защото всяка една дума тук има смисъл и значение и означава нещо точно определено. Така в началото на проявлението стои Логосът, той е проявеният Бог, чрез него се изявява Великата Първопричина на света и се казва, че всичко чрез Него стана. Но в осъществяването на Вселената Логосът си служи с Ангелските йерархии, които са един вид Негови органи. И Учителят казва: "Всички хора в тяхната целокупност образуват физическото тяло на Христа. Всички Ангели образуват сърцето или духовното тяло на Христа, а всички богове заедно образуват умственото или Божественото тяло на Христа". Значи, в този смисъл проявеният Бог е един колектив, в центъра на който стои Словото, което се проявява чрез всички творчески йерархии. Учителят казва още: "Бог е едно Велико Единство, което се проявява като множество.
към текста >>

Значи, всичко това, което познаваме като Тайна на проявлението на Словото, на Логоса, през всички времена, е дадено от Христа.
Писанието казва: "Бог е Любов", а Учителят допълва и казва: "Любовта работи по Законите на Божествената Мъдрост и осъществява хармонията и единството в цялото Битие. Някой ще каже, че това не е специално християнско разбиране, че то съществува във всички езотерични древни учения. Това е така. Всички езотерични учения са говорили за Словото като начало на света, като Творец на света. Но Учителят казва още: "Всички Откровения, във всички времена и епохи са дадени от Христа". Значи, всичко това, което познаваме като Тайна на проявлението на Словото, на Логоса, през всички времена, е дадено от Христа. Защото Христос е, който се проявява в течение на всички древни Мистерии. Той е онзи Велик Посветител, през когото са минавали за посвещение всички истински посветени. Но тогава той се е изявявал като един Велик Дух, който е имал седалището си на Слънцето и оттам се е изявявал в Мистериите при посвещаването на посветените. На тях Той се е откривал като Азът на човечеството, като Висшето Аз на всеки човек, който се пробужда, когато човек минава през окултното развитие и стигне до Посвещението. И Окултната Наука твърди, че за осъществяването на ръководството на човечеството, около Христа има 12 Велики Същества, които Той праща периодически на Земята като велики Учители, да внесат известен импулс в човешкото развитие, да внесат известна енергия, която да събуди известни способности и чувства и да развие определена страна на човешкото естество.
към текста >>

Но както растението израства от почвата, така и Христос израства от дванадесетте и казва: На вас дължа Аз Моето съществуване или по-право Моето проявление.
И ако растението би могло да превърне това в чувство, то би трябвало да се преклони пред почвата и да каже: Пред тебе се покланям аз, която си по-нисше същество от мене, защото на тебе дължа аз моето съществуване. И когато се издигнем до животното, по същият начин и животното трябва да се отнесе към растението и да каже: Наистина, аз стоя по-високо от тебе, но аз дължа моето съществуване на тебе. И когато се издигнем по такъв начин и стигнем до човека, всеки, който стои по-високо на социалната стълба би трябвало да преклони глава пред по-ниската степен и да каже: На по-ниската степен аз дължа моето съществуване. И това върви така нагоре до Исуса Христа. 12-те, които Го заобикаляха, са с една степен по-ниски от Него. Но както растението израства от почвата, така и Христос израства от дванадесетте и казва: На вас дължа Аз Моето съществуване или по-право Моето проявление. След като Учителят изяснил това на ученика, той му казва: Седмици наред ти трябва да се отдаваш на това космическо чувство, как висшето трябва да се преклони пред нисшето. И когато си изработил основно това чувство, ти ще изпиташ един вътрешен и един външен симптом. Обаче тези симптоми не са съществени. Те само показват че ученикът се упражнявал достатъчно. Когато душата е упражнявала по този начин своето влияние върху физическото тяло, това се изразява в един външен симптом: ученикът е чувствувал, като че вода омива краката му.
към текста >>

67. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества".
До Неговото идване човечеството се е движило със съзнанието си към центъра на земята, отдалечавало се е от Бога, било е с гръб към Бога. С Неговото идване хората постепенно се обръщат с лице към Бога, поемат пътя на възхода. Затова той казва: "Аз съм Пътят, Истината и Животът". "Пътят, разбран в широк смисъл на думата, това е движение на Духа, разумно прилагане на Законите на Природата. Животът, това е хармонично организиране на елементите и развитие на силите в Божествената душа. Истината - това е проявление на Единния Бог, който създава условия за развитие на всички живи същества". "Излязъл от Божествения свят на Истината и слязъл в материалния свят, Христос свързва човешките души със света на Истината, в която се крият великите цели на Битието". "Със Своето слизане на земята и със Своето възкресение, т. е. връщане в Божествения свят, Той посочи на хората Пътя към Вечния Живот. И Той казва: "Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и изпратения от Тебе Исуса Христа". "Да познаем Бога, това означава да познаем зародишите на Духа, условията, силите и Законите, по които се гради този величествен ред на нещата.
към текста >>

Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек.
Човеците не можеха да повдигнат главите си над този тъмен облак, в който беше събрано цялото минало и никакъв слънчев лъч от ефирните простори не можеше да проникне през него до човешките души. Той беше като една задушлива и отровна атмосфера, която убиваше човешкия живот и човечеството рискуваше да се заличи от космоса. Тази карма се беше изпречила на пътя на човечеството като една непроходима планина, която прегражда пътя към Възвишените светове. Хората със своя лош живот, със своите ниски страсти, желания и инстинкти, със своите престъпни дела бяха изпълнили пространството с отровни мисъл-форми, на които бяха дали живот. И те, натрупани в течение на милиони години образуваха този страхотен облак, тази непроходима планина, която преграждаше пътя на човешките души към Възвишените светове. Казано по-конкретно, кармата в своето проявление оставя следи както в Природата, така и в самия човек. Резултатите на кармата, изявена в Природата под формата на мисъл-форми, образува този тъмен облак, който образува една задушлива атмосфера, която убива всеки благороден подтик. Но кармата оставя своя резултат и в самия човек, защото всичкия този живот на миналото, който създава тази лоша карма, предизвиква в човека известни енергии, които са предимно от разрушителен характер и човек трябва да ги трансформира, за да им даде път да се прояват, иначе те ще го разрушат. Със слизането си на земята и с Голготската Мистерия, с изпиването на горчивата чаша с отровите, Христос абсорбира този облак в себе си и по такъв начин очисти космичното пространство от всички онези мисъл-форми, които образуваха този тъмен облак и откри Пътя на човешките души към Възвишените светове, към Бога. По такъв начин Христос погълна в себе си, в своята аура цялото минало на човечеството. Затова Учителят казва: "С изпиването на чашата на страданията, в която беше съб-рана цялата минала карма на човечеството, на Христа се разкриха всички Тайни на миналото".
към текста >>

"Христос е най-пълното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина".
В този случай Съществото от Небето беше Колективният Божи Дух". "Много Велики Души са слизали на земята преди Христа, но те не са могли да се справят с мъчната задача за повдигането на човечеството. Трябваше да слезе Христос, за да разреши тази съществена и важна задача, и да покаже на хората един опитен път, по който и те да я разрешат. Преди Христа Бог е пращал на своята нива слугите си - пророците и светиите, но те не можаха да свършат работата като трябва. Когато Христос, Синът Божи слезе на земята, работниците от цялото Небе се съединиха с Него в Негово Име, за да довършат започнатото дело". "Христос е най-пълното проявление на Божията Любов, на Божията Мъдрост и на Божията Истина". "Христос е бил съединен с Бога, познавал е Бога и чрез това познаване на Бога Той победи смъртта, възкръсна и дойде при нашите души. Сега Той е при нас. По-напред 33 години Той беше затворен заедно с нас и Той ни научи как да излизаме от този затвор и как да победим смъртта и злото. Христос сега е отвън, в Онзи свят при Отца на Светлината. Той идва да посети нашите умове, нашите сърца.
към текста >>

Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух".
А кое е Учението на Живота? То са всички онези елементи, които дават щастие, благо, доброта, просвещение, които въздигат човешкия дух и човешкото сърце и внасят в него обич и Любов към всичко - това е живият Христос. И затова Той казва: "За да имате тези основни елементи, които да внесат във вас Вечния Живот, непременно трябва да познавате Бога". "Отец, Син и Свети Дух, това са трите Велики Принципа, върху които почива както цялото Битие, така и животът. Средата за всички същества и за нашите души е Бог. Елементът, който носи Живот в себе си, е Христос, а условията, които спомагат за проявлението на Живота, седят в Светия Дух". "Христос дойде на земята именно затова, да извади хората от това течение, което е представено от Дървото за познаване на доброто и злото, което течение излиза от центъра на Битието и отива към периферията, към центъра на земята и да ги постави в обратното течение, в прилива на живота, което наричаме възкресение или Дърво на Живота. Дървото на Живота, това е Христос". "Защо днес хората почитат Христа? Защото Той изплати всичките им дългове, понесе всичките техни грехове. Ако Христос не беше пострадал, ако не беше дал нищо от себе си за хората, Той щеше да бъде един обикновен човек".
към текста >>

68. 4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това второ Същество вече съзнава, че то е само проводник, проявление на тази Реалност на Битието и отдава себе си напълно в служба на тази Реалност.
Но за негово голямо нещастие и изненада, от този миг неговата Светлина започнала да се намалява, почнало постепенно да губи силата си и да се чувствува все по-ограничено. Това същество е известно в Окултната Наука под името Луцифер. Пак по същото време из недрата на Битието се появява едно друго едно велико и мощно Същество. То също се отличавало с голяма Светлина, Знание и мощ. Но то нямало гордостта и самозабравата на първото Същество, а е било проникнато от велико Смирение. Това второ Същество вече съзнава, че то е само проводник, проявление на тази Реалност на Битието и отдава себе си напълно в служба на тази Реалност. У него няма стремеж да прояви себе си, но то напълно се себеотдава да прояви Великото в света. И с него се случва обратното явление. Това Същество почнало да се чувства все по-силно и по-мощно и Светлината му се увеличавала, докато обгърнала цялата вселена. Това Същество е известно в окултната наука под името Христос. Тази легенда, която отговаря на един космичен факт, ни показва основните черти и методите на двете Школи, на двете Братства, Бялото и Черното.
към текста >>

Учителят казва още: "Главен обект на Библията е животът на Проявения Бог в света, или проявлението на Христа.
Той е главният фактор в процеса на човешкото развитие. Той е, Който стимулира човека към всичко възвишено и благородно. Той е, който даде на човека възможност да възвърне изгубеното си богатство. Той е Вдъхновител и Ръководител на всички Велики Учители на човечеството, всички те са говорили от Негово Име. Затова Учителят казва"Христос е Вдъхновител на всички Откровения във всички времена и епохи". Учителят казва още: "Главен обект на Библията е животът на Проявения Бог в света, или проявлението на Христа. Животът на всички пророци и апостоли е все изявление на Божествения Живот в тях. Централно лице в Библията обаче е Христос. За да се разбере живота на Христа в широк смисъл на думата се изисква един гениален ум". Христос е онзи Бог, който под различни Имена е ръководил всички мирови религии и култури в миналото. Той е Онзи, който е говорил чрез устата на всички пророци и Учители.
към текста >>

Защото, както споменах и в началото на това изложение, в проявлението на Битието вземат участие два Принципа, Първи и Втори.
Когато човечеството е слизало от Невидимия свят към гъстата материя и изпаднало под влияние на тъмните сили, Той непрекъснато е водил борба с тъмните сили, за да не бъде заличено човечеството на земята. Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет под председателството на Господа Исуса Христа, за да създадат човека". Значи, Христос е взел инициативата за създаването на човека. Той е станал гарант пред Бога за раждането на човека в света. И затова Той винаги се грижил за правилния ход на неговото развитие. Защото, както споменах и в началото на това изложение, в проявлението на Битието вземат участие два Принципа, Първи и Втори. Христос е изявление на Втория Принцип. Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия живот. Първата голяма намеса в подкрепа на правилното развитие на човечеството е станало през Лемурийската епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е била намесата на Христа да противодейства на тъмните сили, органите в човешкото тяло щели да се развият деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния смисъл на думата, а само изрод на човек. Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката душа. Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа.
към текста >>

Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия живот.
Значи, Христос е взел инициативата за създаването на човека. Той е станал гарант пред Бога за раждането на човека в света. И затова Той винаги се грижил за правилния ход на неговото развитие. Защото, както споменах и в началото на това изложение, в проявлението на Битието вземат участие два Принципа, Първи и Втори. Христос е изявление на Втория Принцип. Но понеже в процеса на проявлението вземат участие и съществата от Първия Принцип, затова служителите на Втория Принцип, начело с Христа, винаги е трябвало да противодействат на намесата на служителите на Първия Принцип в процеса на развитието и организирането на човешкия живот. Първата голяма намеса в подкрепа на правилното развитие на човечеството е станало през Лемурийската епоха, когато се е формирало човешкото тяло и ако не е била намесата на Христа да противодейства на тъмните сили, органите в човешкото тяло щели да се развият деформирано и човек щял да бъде не човек в днешния смисъл на думата, а само изрод на човек. Втората голяма атака, предприета от тъмните сили е станала в Атлантския период, за да разкъсат връзката, която съществува между мисълта, чувствата и волята и по такъв начин да осакатят психиката на човека и да спънат развитието на човешката душа. Тук пак се намесва Христос и спасява единството на човешката психика и осигурява нормалното развитие на човешката душа. Третият удар от страна на тъмните сили е бил по времето, когато Христос слезе на земята, с което се предотвратява разлагането на човешкия Аз, чрез когото се проявява Духът. Това е само един бегъл поглед на една борба от милиони години, която е водил Христос за повдигането и развитието на човечеството.
към текста >>

69. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Трите и четирите също така ни разкриват полярността на проявяващия се живот - вътрешното и външното проявление на живота.
В древността, в езотеричните среди, при писането на числата не се е гледало на тях само като количествени величини, но и като качество. Същото се отнася и за геометрическите фигури, с които изразяваме числата. Така четирите се изразява като квадрат или правоъгълник, което е символ на основата, върху която се гради къщата. Затова квадратът е близо до земята. Числото три се изразява в триъгълник, който със своя връх сочи Небето и той самият е знак на Небето, когато четирите е знак на земята. Трите и четирите също така ни разкриват полярността на проявяващия се живот - вътрешното и външното проявление на живота. Имаме четири посоки на света в макрокосмоса, които определят външния свят - пространството. Ако се обърнем към вътрешната страна на човешкото естество виждаме, че там царува числото 3 - мисъл, чувство и воля, която троичност се изразява и във физическото тяло - глава, гърди и стомах или крайници. В средата на тримата Христос действа по един начин, а в средата на четиримата той действа по друг начин. Пред тримата той се разкрива като вътрешна Същност на човешкото същество, а пред четиримата се разкрива като космична Същност, която действа на човека отвън, от космоса. Това са двете страни на едно и също явление, на един и същ процес.
към текста >>

70. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Описва ни как в Христос в този момент изживява най-високото проявление на милост, на Любов.
За Марко казахме, че той описва, как слънчевите сили със слизането на Христа на земята се вливат в земята и в тялото на Исус. А при смъртта тези сили се оттеглят с напускането на физическото тяло на Логоса, който е носител на тези сили. Затова същите думи, които бяха казани при Матей, са казани и в това Евангелие. Защото душата, която е още в тялото след напущането на Логоса, с което се изтеглят неговите животворни сили, чувства, че тези сили сега я напускат. Лука и при смъртта насочва своя поглед върху астралното тяло и ни описва това, което Христовото Същество изживява в този момент. Описва ни как в Христос в този момент изживява най-високото проявление на милост, на Любов. Ето защо той отбелязва думите: "Отче, прости им, защото не знаят, що вършат". Това са слова на Любов, които могат да излязат само от едно високо организирано астрално тяло. Той също предава последните думи на Исус на кръста: "Отче, в Твоите Ръце предавам духа Си". Това ни показва също голямата преданост, отдаденост и смирение, които също са израз на едно високо организирано астрално тяло. Йоан ни описва как самият той, майката Исусова и нейната сестра стоят под кръста и цитира думите, които Исус отправя към майка Си и към него: "При кръста стояха майка Му и сестрата на майка Му, Мария Клеопова, и Мария Магдалина.
към текста >>

Понеже Христос е Слънцето и то в своето проявление трябва да се прояви чрез дванадесетте знаци, затова имаме дванадесет апостола, които са дванадесетте знака на зодиака, чрез които се поляризира Христовата сила.
То е една и съща сила, но поляризирана по 12 различни начина. Тъй както светлината е една, но като премине през призмата, се разлага на седем или дванадесет цвята. Сега познаваме седем, но те всъщност са дванадесет, което отговаря на дванадесетте знака на зодиака. Също и апостолите отговарят на дванадесетте зодиакални знака. Затова можем смело да кажем, че апостолите не са случайно дванадесет. Понеже Христос е Слънцето и то в своето проявление трябва да се прояви чрез дванадесетте знаци, затова имаме дванадесет апостола, които са дванадесетте знака на зодиака, чрез които се поляризира Христовата сила. Можем конкретно да определим кой апостол на кой зодиакален знак отговаря. Това показва, че има съответствие между космичната мисъл, отразена в зодиака и човешката мисъл, проявена чрез дванадесетте различни типове хора, които представят знаците на земния зодиак или зодиака на Християнството, ако можем така да се изразим. Имената на апостолите са следните и отговарят на следните знаци: 1. Петър - Телец ..........................................7. Тома - Близнаци
към текста >>

С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление".
Тя е толкова велика, толкова всеобхватна, толкова мощна, че едно разглеждане на тази Същност не може да изходи от едно едностранчиво положение и да каже, Кой беше Христос и какво е значението на Неговото Същество за всеки отделен човешки дух и за всяка отделна душа. Би било липса на почит и благоговение по отношение на най-великия миров проблем, който съществува, да се мисли, че може да бъде обгърнат и разбран изцяло. Благоговение и почит, които биха могли да бъдат изразени в настроението: не се опитвай да поставиш твърде високо това, което е човешко разбиране, когато застанеш пред този най-велик проблем. Не се опитвай да поставиш твърде високо всичко това, даже ако то ти е дадено от най-възвишената духовна наука и те въвежда в най-възвишените области, щом се касае да застанеш пред най-великия проблем на живота. И не мисли, че човешките думи ще бъдат достатъчни да кажат първоначално нещо друго, освен това, което характеризира този велик и мощен проблем само от една страна. С такова настроение човек трябва да пристъпи към проучването на Евангелията, в които от различни страни е разгледано Христовото Същество в Неговото проявление". Така централната Мисъл, от която можем да изходим при разглеждането на Евангелието на Йоан е Мисълта, където Христос казва: "Аз съм Светлината на света". А Светлината е израз на Мъдростта. С това Христос казва, че Той е самата Мъдрост, Която организира света. Ако вземем след това Евангелието на Лука, централният мотив е изразен с думите: "Отче, прости им, защото не знаят що вършат", или "Отче, в Твоите ръце предавам духа Си". Тук вече Христос разкрива друга страна на Своето естество.
към текста >>

От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция.
Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет. Ние виждаме, например, как авторът на Евангелието на Лука се стреми да покаже, че е станало нещо съвсем особено, когато Духът се е съединил с тялото на Исус от Назарет в момента на кръщението в река Йордан. Той излага факта, че Исус от Назарет е потомък на дълга поредица от прадеди, които стигат до Давид и от Давид до Авраам, от Авраам до Адам и от Адам до Бога. В Евангелието на Матей се прави опит да се отнесе произхода на Исус от Назарет до Авраам, комуто Бог Се открил. От това и от много други изрази в Евангелието индивидуалността, която е носител на Христос, се счита като най-великото духовно проявление в течение на човешката еволюция. Евангелистите са си поставили задача да посочат преди всичко, че произходът на Исус Христос се слива със самото начало на вселената, със самия Бог. Бог, Който обитава невидимо в цялото човечество, се пробужда специално в Исус Христос. За Този, именно, Бог се казва в Евангелието на Йоан, че е съществувал още отначало, още преди зараждането на Битието. Интересът на евангелистите е бил да докажат, че това именно е самият Бог. Ако Евангелията се четат повърхностно, в тях ще се намерят много противоречия.
към текста >>

71. 12. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Те ни разкриват Науката за Живота, която е проявление на космичния ритъм.
Те са построени по определени окултни закони, понеже те ни описват манифестацията на Логоса в нашия земен свят. И понеже Логосът иде от недрата на космоса към земята, те ни разкриват Тайните на космоса, отразени в нашия земен свят. Един съвременен автор, Херман Бек, който се е занимавал с изучаването на въпроса за отражението на Тайните на космоса в Писанията на Евангелията, открива например, че Евангелието на Марко ни разкрива космичния слънчев ритъм, отразен в Евангелието под формата на ред символи, събития и действия на Христос. Под формата на разкази, което е външната дреха на Реалността, Евангелията ни разкриват един нов езотеризъм, една нова форма на окултизъм, изнесена от Онзи, Който е дал всички Откровения на миналото в тайните Храмове на Мистериите. Затова Евангелията, под формата на разкази и описания, ни предават една от най-дълбоките науки, която някога е сваляна на земята. Те ни разкриват Науката за Живота, която е проявление на космичния ритъм. Имен-но Евангелията ни разкриват законите и методите на проявлението на този космичен ритъм, отразен в живота както на отделния човек, така и в живота на цялото човечество и на цялата земя. Затова Писанието казва, че Бог беше в Христос и примиряваше света със Себе Си, т.е. приобщаваше земния свят и живот към Хармонията на космоса. А това приобщаване се извършва чрез вливането на космичната слънчева сила в земното развитие посредством великата Наука за Живота. Принципите, законите и методите на тази Наука ни разкриват Евангелията с един образен език, които образи са азбуката на езика на космоса, откъдето са взети тези образи.
към текста >>

Имен-но Евангелията ни разкриват законите и методите на проявлението на този космичен ритъм, отразен в живота както на отделния човек, така и в живота на цялото човечество и на цялата земя.
И понеже Логосът иде от недрата на космоса към земята, те ни разкриват Тайните на космоса, отразени в нашия земен свят. Един съвременен автор, Херман Бек, който се е занимавал с изучаването на въпроса за отражението на Тайните на космоса в Писанията на Евангелията, открива например, че Евангелието на Марко ни разкрива космичния слънчев ритъм, отразен в Евангелието под формата на ред символи, събития и действия на Христос. Под формата на разкази, което е външната дреха на Реалността, Евангелията ни разкриват един нов езотеризъм, една нова форма на окултизъм, изнесена от Онзи, Който е дал всички Откровения на миналото в тайните Храмове на Мистериите. Затова Евангелията, под формата на разкази и описания, ни предават една от най-дълбоките науки, която някога е сваляна на земята. Те ни разкриват Науката за Живота, която е проявление на космичния ритъм. Имен-но Евангелията ни разкриват законите и методите на проявлението на този космичен ритъм, отразен в живота както на отделния човек, така и в живота на цялото човечество и на цялата земя. Затова Писанието казва, че Бог беше в Христос и примиряваше света със Себе Си, т.е. приобщаваше земния свят и живот към Хармонията на космоса. А това приобщаване се извършва чрез вливането на космичната слънчева сила в земното развитие посредством великата Наука за Живота. Принципите, законите и методите на тази Наука ни разкриват Евангелията с един образен език, които образи са азбуката на езика на космоса, откъдето са взети тези образи. И онзи, който разбира този език, може да преведе разказите на Евангелието на един строго математичен език и тогава ще се види каква дълбока Наука, какви Принципи, закони и методи са дадени в Евангелията, които като се приложат, могат да издигнат човека до света на Логоса, до висшия Божествен свят, откъдето Логосът е слязъл.
към текста >>

72. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Така Евангелието се развива между миналото, където говори Бог и бъдещото проявление на Бога.
И знаем, че неговото свидетелство е истинно". Така че, в началото говори Бог с човешки език, а накрая говорят човеците с Божествени думи. По средата стои същинското Евангелие на Йоан. В пролога се говори за предсъществуването на Христос. Напротив, заключителната глава завършва с тайнствените думи, отправени към Петър върху новото идване на Христос. Така Евангелието се развива между миналото, където говори Бог и бъдещото проявление на Бога. С това добива радиуса на кръговете на Вечността, които Орелът на Духа очертава в него. В цялото Евангелие се втъкава след това темата на Вечността на Христос отпреди съществуването на света, а също и тонът на бъдещото действие на Христос. Например, за предсъществуването на Христос в Евангелието се говори с думите: "Преди Авраам да бъде, Аз съм". И още: "Прослави Ме, Отче, у Тебе е Славата, която имах при Тебе, преди създанието на света". За бъдещото действие се говори особено в прощалните слова, където Христос говори, че ще изпрати Утешителя, който ще напомни на учениците всичко, каквото Той им е казал.
към текста >>

73. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, Петдесетница е рожденият час на Светия Дух, за чието проявление се разказва в течение на Деянията на апостолите.
Тези три живота са свързани помежду си с една вътрешна връзка на Духа. В началото на всеки от тях стои образът на избиването на децата - избиването на децата по заповед на фараона в Египет, избиването на децата по заповед на Ирод и в третия кръг - гонението на първите християни, първата жертва на което става най-старият апостол Яков. Един ключ за разбиране на Деянията на апостолите намираме, когато разглеждаме Деянията като описание на живота на една общност, която не е свързана с кръвна връзка, както народът от Стария Завет. Това е една общност, свързана чрез Духа, която в своето развитие обхваща цялото човечество. В началото на Евангелията ни се разказва за Рождество Христово, в началото на Деянията на апостолите ни се разказва за Възнесението на Христос и слизането на Светия Дух. Така че, Петдесетница е рожденият час на Светия Дух, за чието проявление се разказва в течение на Деянията на апостолите. Деянията на апостолите ни описват развитието и характера на първичното Християнство, което в своето развитие постепенно прониква и обединява всички хора и народи в едно велико и идейно Братство. Деянията на апостолите ни дават всичко, което е необходимо, за да дойдем до един възглед за световната широта на първичното Християнство. Това Писание ни показва най-различните изворни места, откъдето са бликвали реките, които после се разпределят по народи и континенти. Трябва да отбележим, че състава на лицата, които са свързани с описаните събития в началото на Деянията на апостолите са напълно различни от тези накрая. Тези, които в началото стоят на преден план, напускат един след друг сцената.
към текста >>

74. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното.
Така че, когато се казва, че Християнството е Учение за Живота, трябва да се разбира Живота в широк смисъл, проявен в трите свята. То дава методи и правила как човек да развие своите духовни очи и уши, за да влезе в контакт с Възвишения свят. Когато Учителят казва, че Християнството не е някаква спекулативна философия, а е Учение за Живота, някои разбират това много материалистично и казват, че в Християнството няма нищо мистично, нищо окултно, а е едно просто учение за живота. Това е много повърхностно разбиране на мисълта на Учителя. Защото физическият живот е само сянка на Живота, той е реален колкото е реална сянката, но той няма самостоятелна реалност. Защото аксиома е в Окултната Наука, че физическото е проявление на духовното. И Гьоте, който е разбирал този закон, казва: "Всичко преходно е символ на вечно Божественото, което се проявява". И когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира Великия Живот, за който е казано в Евангелието на Йоан: "... И в Него бе Животът, т.е. в Словото бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, когато Учителят говори, че Християнството е Учение за Живота, Той разбира онзи Живот, който изтича от Словото, от висшето разумно Начало, а не само от физическия живот, който е сянка на истинския Живот.
към текста >>

75. 14. СЪЩНОСТ И МИСИЯ НА ХРИСТИЯНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

А Животът е многолик в своето проявление.
Той е онази вътрешна сила, която стимулира развитието на човечеството във всички посоки. Той е като пролетното слънце по отношение на духовното, културното и обществено развитие на човечеството. Както без слънцето не е възможно никакво растене и развитие в органичния свят, така и без Христос не е възможно никакво духовно, културно и обществено развитие. Енергията, която Той внесе в земното развитие, стана причина за всички преобразования във всички области на човешкия живот. Затова Учителят казва, че Християнството е Наука за Живота. А Животът е многолик в своето проявление. Индивидуалното развитие на отделния човек в неговите мисли, чувства и воля, в развитието на неговите душа и дух, е резултат на Христовия импулс. Общественото и културно развитие на човечеството като цяло, както и на отделните народи, се дължи пак на Христовия импулс. На този импулс се дължи развитието на науката, изкуството и на практичното осъществяване на известни идеи в живота. Социалното и икономическото развитие на съвременното човечество се дължи пак на този импулс. Постепенното извоюване на свободата на човека - мъж или жена - се дължи пак на този импулс.
към текста >>

И той проучва Неговото проявление както в цялата Природа, така и в човешката душа".
Но тук става въпрос за Вяра, а не за вярване. Защото Вярата е едно качество на човешкия ум. Само умният човек има Вяра, а глупавият човек има вярване. Той вярва във всевъзможни неща. А умният вярва, че Словото стана плът и проникна цялата Природа. И той проучва Неговото проявление както в цялата Природа, така и в човешката душа". Всички явления във външната Природа не са механически, а са резултат на въплътеното Слово, което се проявява в цялата Природа. Така че, под Вяра в християнския смисъл на думата се разбира способността на човешкия ум да разкрива проявите на Словото, на Логоса, проявен в цялата Природа и в човешката душа. Началото на тяхното разбиране на Словото е било положено още в древен Египет от Хермес. Той е бил във връзка със Словото преди То да стане плът в тялото на Исус. Той виждал Словото да прониква цялата Природа и разчитал неговите проявления както в движението на звездите, така и в шумоленето на листата, в движението на облаците, в промените на времената и във всички външни феномени на Природата.
към текста >>

Това трябва да се разбере в този смисъл, че понеже бялата раса е била в началото на своето проявление и понеже тя застава начело на човешкото развитие, на нея трябва да се даде подтик, за да може да изпълни своята мисия.
А това значи човек да не живее само като едно животно за ядене и спане, но да има по-високи интереси. Християнството дойде да одухотвори живота, да внесе духовния импулс в живота на съвременното човечество. И фактът е, че народите, между които се разпространи Християнството, създадоха новата култура, културата на петата раса, съвременната култура на човечеството, в която живеем. И ако днес имаме култура у нас и в другите страни на света, тя е само отражение на културата, родена от христовия импулс в бялата раса. Затова Учителят казва някъде, че Христос е дошъл за бялата раса. Това трябва да се разбере в този смисъл, че понеже бялата раса е била в началото на своето проявление и понеже тя застава начело на човешкото развитие, на нея трябва да се даде подтик, за да може да изпълни своята мисия. И когато тя се повдигне една стъпка по-високо по пътя на своето развитие, ще се повдигне и цялото човечество. Бялата раса има за задача да развие човешкия ум, за да може да проучи видимата Природа, в която е проявено Словото като велики закони на Битието и като живот, проявен във всички форми. Човешкият ум трябва да открие това Слово и да стане Негов служител. Този бил първоначалният подтик, който се е дал за развитието на съвременната наука и който бил даден от онзи клон на Бялото Братство, известен на историята като розенкройцерство. Но под влиянието на други сили, човешкият ум се отклонил от поставените му задачи, вследствие на което не можа да познае Словото, станало плът.
към текста >>

Но Християнството е в началото на своето проявление и развитие.
Християнството е Учение на Любовта и братството, а Любовта е Принцип, който обединява Битието като един жив организъм, обединява и човечеството като едно Велико Братство от души, Глава на което е самият Христос. И затова според това Учение човек трябва да обича другите, както обича себе си и да има предвид техните интереси като свои, да зачита идеите и разбиранията на всеки човек като свещени. Защото Християнството е Учение за Свободата. Христос иска да направи хората самостоятелни и свободни, за да могат да станат носители на Великото в света, което е обект на следващата културна епоха. Християнството даде подтик за развитие на човешкия ум, който роди и разви съвременната западноевропейска култура. Но Християнството е в началото на своето проявление и развитие. В днешната епоха Християнството, разбрано в неговата вътрешна дълбочина, като Учение за вътрешния духовен Път на човешките души, е призвано да положи основите на едно ново човечество, на новата човешка култура, която се заражда в недрата на съвременната култура. Ние се намираме пред един такъв момент в развитието на човечеството, какъвто сме имали в началото на развитието на арийската раса, когато човечеството минавало от четвъртата коренна раса, в петата коренна раса. Сега се дава импулс за преминаване на човечеството към шестата коренна раса. Но преди това развитието ще навлезе в шестата културна епоха, когато ще се създаде едно ядро от човешки души, които ще приложат Християнството в своя живот и от които ще се образува новата раса, която ще бъде раса за приложение на Християнството в неговата пълнота. Когато в Окултната Наука се говори за развитие, подразбира се преди всичко развитието на съзнанието, като последствие на което се явява развитието на формата.
към текста >>

76. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

Тези три години и няколко месеца от живота на Христа на земята не са случайно явление, а отговарят на един космичен факт, а именно на три и половина периода, през които минава земното развитие и в течение на които в космичен мащаб се манифестира проявлението на Логоса.
Една година след това, в началото на пролетта става нахранването на петте хиляди, което е описано в шеста глава. През есента на същата година, на празника на шатрите в Ерусалим, става това, което се описва в 7, 8 и 9 глава, до изцелението на сляпородения. През зимата на 32-та година, на празника на освещаването на храма, става това, за което се разказва в края на десета глава. Преди празника на пасхата, на 33-та година, става възкресението на Лазар и разпъването на Христос на Голгота. Така че, Йоан ни описва в своето Евангелие дейността на Христа в течение на три години и няколко месеца. Тези три години и няколко месеца от живота на Христа на земята не са случайно явление, а отговарят на един космичен факт, а именно на три и половина периода, през които минава земното развитие и в течение на които в космичен мащаб се манифестира проявлението на Логоса. За тези периоди ще спомена по-нататък. Накрая Евангелието на Йоана ни казва, че са станали още безкрайно много неща, които не са записани в Евангелието. В Евангелието на Йоана отсъства разказът за Преображението, а също и сцената в Гетсимания. Но когато четем задълбочено, в 12-та глава намираме точно описание на влизането в Ерусалим и виждаме, че тук са вмъкнати както изживяването на Преображението, така и станалото в Гетсимания. Исус казва: "Сега душата Ми е смутена, що да кажа?
към текста >>

77. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

В тези няколко израза се съдържа цялото Учение за първоначалното проявление на Словото.
И Логосът действа в него и до днес. Когато човек заспива и неговата душа напуска тялото, това тяло не остава без обитател. Тогава Логосът, Бог работи върху напуснатото от душата физическо и етерно тяло. И тогава в началото на Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". В тези няколко израза се съдържа цялото Учение за първоначалното проявление на Словото. Първоначално То е у Бога, Абсолютния Дух, но като се казва, че в начало бе Словото, подразбира се в началото на проявлението, в началото на създаването на света. А редом със създаването на света става и създаването на човека. Това са два процеса, които вървят паралелно. Това начало, за което става дума в Евангелието, е Сатурновият период, когато човек е създаден по образ Божий и почва своето слизане в гъстата материя. По-нататък се казва: "Всичко това чрез Него стана и без Него не е станало нищо от онова, което е станало".
към текста >>

Първоначално То е у Бога, Абсолютния Дух, но като се казва, че в начало бе Словото, подразбира се в началото на проявлението, в началото на създаването на света.
Когато човек заспива и неговата душа напуска тялото, това тяло не остава без обитател. Тогава Логосът, Бог работи върху напуснатото от душата физическо и етерно тяло. И тогава в началото на Евангелието на Йоана се казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога и Словото бе Бог. То в начало бе у Бога". В тези няколко израза се съдържа цялото Учение за първоначалното проявление на Словото. Първоначално То е у Бога, Абсолютния Дух, но като се казва, че в начало бе Словото, подразбира се в началото на проявлението, в началото на създаването на света. А редом със създаването на света става и създаването на човека. Това са два процеса, които вървят паралелно. Това начало, за което става дума в Евангелието, е Сатурновият период, когато човек е създаден по образ Божий и почва своето слизане в гъстата материя. По-нататък се казва: "Всичко това чрез Него стана и без Него не е станало нищо от онова, което е станало". А какво е станало?
към текста >>

Това е първата фаза от проявлението на Логоса.
В Евангелието не се казва, но се подразбира, че е създаден един свят, който е именно светът на Сатурновия период. Това е началото на земното битие. То е един период на голямо творчество, в центъра на което стои Логосът, защото е казано: "Всичко чрез Него стана". "Всичко това" подразбира целия създаден тогава свят. "И нищо без Него не стана" - значи Той, Словото, Логосът е участвал във всичко, което е станало. Това е първата фаза от проявлението на Логоса. Тогава се създават, преди всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на Земята и което в бъдеще ще се изяви. После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло.
към текста >>

Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината.
"Всичко това" подразбира целия създаден тогава свят. "И нищо без Него не стана" - значи Той, Словото, Логосът е участвал във всичко, което е станало. Това е първата фаза от проявлението на Логоса. Тогава се създават, преди всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на Земята и което в бъдеще ще се изяви. После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците".
към текста >>

Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина.
"И нищо без Него не стана" - значи Той, Словото, Логосът е участвал във всичко, което е станало. Това е първата фаза от проявлението на Логоса. Тогава се създават, преди всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на Земята и което в бъдеще ще се изяви. После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина.
към текста >>

В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло.
Това е първата фаза от проявлението на Логоса. Тогава се създават, преди всичко, първообразите на всичко, което съществува днес на Земята и което в бъдеще ще се изяви. После в Евангелието се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Това е втората фаза в проявлението на Логоса, което става във втория период, Слънчевия, когато се явяват Животът и Виделината. Според схващането на Окултната Наука, в Сатурновия период, в неговото външно проявление, не е съществувала физическа светлина. В своето външно проявление Сатурновият период е бил едно топлинно, тъмно тяло. В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло.
към текста >>

Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва.
В Слънчевия период се явяват Животът и Светлината. Тогава към първообразите на физическото тяло и на всички неща се прибавя и първообраза на етерното тяло, което е носител на Живота и Светлината. Затова се казва: "В Него бе Животът и Животът бе Виделина на человеците". Следователно, в Слънчевия период Логосът се проявява като Дух на Живота, проявява се като Живот и Светлина. Затова и Слънчевият период е бил едно светещо тяло. Проявлението на Логоса продължава по-нататък и развитието напредва. След Слънчевия период следва Лунния период, където към първообразите на физическото и етерното тяло се присъединява и първообразът на астралното тяло. А астралното тяло също е носител на Светлина, но на Духовна Светлина и можем да я наречем Виделина. Затова Йоан казва по-нататък: "Виделината свети в тъмнината и тъмнината я не обзе". В Сатурновия период Логосът се изявява, като създава първообраза на физическото тяло, което произлиза от умственото тяло. На Слънцето към него се прибавя първообраза на етерното тяло, като израз на Духа на Живота, Логосът се проявява като Живот.
към текста >>

Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина.
В началото на четвъртия период първообразите на физическото, етерното и астралното тела се обличат в съответната материя и стават реални тела за съответните светове, в които, като в обвивки, се поселява човешката душа, в която е посаден зародишът на аза. Чрез създаването на аз, човек става способен не само да живее в Светлината, в Живота, но и да гледа всичко това вън от себе си. По такъв начин той се срещупоставя на Логоса, на Живота и на Светлината. По този начин всичко това става за него материално, добива материално съществуване. Така че, преди днешния човек, надарен с аз, е съществувал създаденият от Бога Божествен Прачовек. Човекът, като става аз, започва да вижда нещата вън от себе си и той трябва да се научи да познава Логоса в Неговото проявление като творческа Сила, Която е създала всичко, което той вижда вън от себе си и после Неговото проявление като Живот и като Светлина, Виделина. И тази Виделина свети вътре, във физическото тяло, което само по себе си е тъмнина. И в процеса на своето развитие човек трябва да победи тъмнината в себе си, за да може да познае Светлината на Логоса. Към четвъртия период се отнася стиха от Евангелието: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". Това е човекът на аза, човекът на самосъзнанието. Въплъ- щаването на аза, най-вътрешната същина на човека, става за пръв път в древно-лемурийската епоха.
към текста >>

Тогава Великата космична Любов ще проникне всички неща, докато сега е в началото на своето проявление.
Но човекът ще трябва постепенно да развие тази вътрешна Мъдрост. И така, както в течение на Лунния период Мъдростта е проникнала цялата природа, така в течение на Земния период Любовта трябва да проникне целия живот. Първо тя се е проявила в своята най-низша форма в Лемурийската епоха. Но в течение на земното съществуване тя все повече ще се одухотворява, докато най-после, когато Земята стигне до края на своето развитие, цялото съществувание ще бъде проникнато от Любовта така, както днес цялата планета е проникната от Мъдростта. В едно бъдещо планетно въплъщение на Земята хората ще развият Любовта от вътрешността на своето същество така, както днес те постепенно развиват Мъдростта. Тогава Великата космична Любов ще проникне всички неща, докато сега е в началото на своето проявление. Любовта е проява на Божественото Начало в човека. Но Божественото Начало в човека е вложено в неговия аз. Затова, за да може едно същество да прояви Любовта към друго същество, необходимо е това същество да има развито себесъзнание или самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно. В този смисъл Любовта е един свободен Дар. И никое същество не може да люби друго същество в истинския смисъл на тази дума, ако Любовта не е един свободен Дар спрямо другото същество.
към текста >>

След като изтъкнах накратко за периодите в проявлението на Логоса, където споменах, че в първия период, Сатурновия, Логосът е действал чрез Принципа на Любовта, проявена като топлина.
То е онази енергия, онзи импулс, който дава стимул на всяка индивидуална душа да роди висшето Аз, Божественото в себе си. Така именно, с идването на Христа на Земята в тялото на Исус от Назарет, се създават условия за Пробуждането и Възраждането на висшето човешко Аз. С това се започва Пътя на възхода, Пътя на еволюцията на човечеството. Затова казваме, че Христовото събитие означава край на инволюцията и начало на еволюцията, т.е. на възхода на човечеството. След като изтъкнах накратко за периодите в проявлението на Логоса, където споменах, че в първия период, Сатурновия, Логосът е действал чрез Принципа на Любовта, проявена като топлина. Във втория период, Слънчевия, Той е действал с Принципа на Истината. В третия период, Лунния, е действал с Принципа на Мъдростта и в четвъртия период, Земния, Логосът действа вече пак с Принципа на Любовта, но като синтез на всички Божествени Принципи, за да формира аза в човека, когото влага като зародиш в трите обвивки. Това е квасът, поставен в трите мери брашно, за което споменава Христос. Христос казва: Царството Божие е подобно на квас, който го взема жена и го постави в три мери брашно. Това Царство Божие, поставено в трите мери брашно, е именно азът, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода.
към текста >>

Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана.
Христос казва: Царството Божие е подобно на квас, който го взема жена и го постави в три мери брашно. Това Царство Божие, поставено в трите мери брашно, е именно азът, който е поставен в трите обвивки, които са оформени от Логоса в течение на трите предшестващи периода. Задачата на Земния период е развитието на аза, в когото постепенно трябва да се пробуди висшето Божествено Аз, висшето Божествено съзнание, в което все по-пълно се проявяват Божествените възможности. Това развитие, пробуждането на висшето Аз, става постепенно в течение на цялото земно развитие. Това пробуждане на висшето Аз става на степени. Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана. В шестия стих се казва: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". По-горе казах, че това е човекът, в когото имаме най-пълно проявление на аза, в когото имаме пробуждане на висшето Аз. В следващия стих се казва: "Той дойде да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него". Това е посветеният човек, с пробудено Божествено съзнание, който свидетелства за Светлината, т.е. говори на хората, че Божествената Светлина живее във всеки човек, за да се вгледат хората в себе си и да открият тази Светлина в себе си.
към текста >>

По-горе казах, че това е човекът, в когото имаме най-пълно проявление на аза, в когото имаме пробуждане на висшето Аз.
Задачата на Земния период е развитието на аза, в когото постепенно трябва да се пробуди висшето Божествено Аз, висшето Божествено съзнание, в което все по-пълно се проявяват Божествените възможности. Това развитие, пробуждането на висшето Аз, става постепенно в течение на цялото земно развитие. Това пробуждане на висшето Аз става на степени. Това именно проявление, пробуждане на висшето Божествено съзнание, на висшето Аз, е описано в следващите стихове на Евангелието на Йоана. В шестия стих се казва: "Яви се человек, изпратен от Бога, на име Йоан". По-горе казах, че това е човекът, в когото имаме най-пълно проявление на аза, в когото имаме пробуждане на висшето Аз. В следващия стих се казва: "Той дойде да свидетелства за Светлината, за да повярват всички чрез него". Това е посветеният човек, с пробудено Божествено съзнание, който свидетелства за Светлината, т.е. говори на хората, че Божествената Светлина живее във всеки човек, за да се вгледат хората в себе си и да открият тази Светлина в себе си. В осмия стих се казва: "Не беше той Светлината, но дойде да свидетелства за Светлината". Светлината, за която свидетелства, беше Словото, Което се проявява в него.
към текста >>

В следващите стихове: 10, 11 и 12, се говори за проявлението на Логоса в течение на Земния период, като се казва: "Той бе в света и светът чрез Него стана, но светът не Го позна".
Светлината, за която свидетелства, беше Словото, Което се проявява в него. Затова той може да свидетелства за тази Светлина. В 9-™ стих се казва: "Истинската Светлина, която осветява всеки човек, идеше на света". Тук се намеква, че Логосът постепенно слиза към Земята като една истинска духовна Светлина, която се проявява чрез всички, в които душата се е пробудила и Божественото е проявено в тях. Тук става въпрос за проявата на Логоса чрез всички Водачи и Учители на човечеството, които в миналото са го водили в Пътя на Светлината, в Божествения Път. В следващите стихове: 10, 11 и 12, се говори за проявлението на Логоса в течение на Земния период, като се казва: "Той бе в света и светът чрез Него стана, но светът не Го позна". Той е проявен в целия свят и прониква всичко съществуващо, което образува света, който чрез Него е станал. Но този свят, създаден от Него, Го не познал. В 11 стих се казва: "У Своите Си дойде, но и Своите не Го приеха". "У своите си", т.е. у тези, които Той е създал, дойде Той, но те не Го приеха.
към текста >>

78. 3. СЕДЕМТЕ ЗНАМЕНИЯ - СТЪПКИ В ПЪТЯ НА УЧЕНИКА 3.1. СВАТБАТА В КАНА ГАЛИЛЕЙСКА - Влад Пашов (1902- 1974)

След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление.
не можете да ги разберете, как ще повярвате, ако ви говоря за небесните работи". И по-нататък Исус казва: "И никой не е възлизал на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, който е на Небето". В тези няколко стиха е казано много, което се отнася до строежа на човека. Човекът в своя строеж е троичен. Физическият човек, това са трите обвивки - физическото, етерното и астралното тяло. След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление. Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух.
към текста >>

И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление.
В тези няколко стиха е казано много, което се отнася до строежа на човека. Човекът в своя строеж е троичен. Физическият човек, това са трите обвивки - физическото, етерното и астралното тяло. След това идва духовният или по-правилно - душевният човек, душата, която също е троична в своето проявление. Тя се проявява в ума, сърцето и волята. И най-после Божественият човек е висшето Аз, което е Духът в човека, който също е троичен в своето проявление. В индуската окултна философия тези три страни на висшата човешка природа се наричат Атма, Буда и Манас. Според западната Окултна Наука те се наричат Висшето себе, Духът на Живота и човешкият Дух. В християнския езотеризъм те отговарят на Сина Божий, Сина Человечески и Святия Дух. И когато Христос казва, че никой не е възлязъл на Небето, освен Този, Който е слязъл от Небето, сиреч Човешкият Син, Той подразбира, че само човешкият Дух може да се издигне до Божествения свят. И по-нататък казва: "Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкия Син, та всеки, който вярва в Него, да има Вечен Живот".
към текста >>

79. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото Животът е първичното проявление на Битието, а материята е продукт на творческия процес на Живота.
Защото човешкото тяло е построено по образец на космоса, на космичния човек, където 12-те зодиакални знаци представят 12-те части на това велико тяло. Тези 12 части, намиращи се под влиянието на 12-те зодиакални знаци, образуват човешкото тяло. Те са 12-те коша, които са изпълнени с укрухите. В случая укрухите, това е материята, която е станала носител на Живота, който излиза от Христа и преминава в хората на петия ден. И като продукт на творческия процес на Живота са укрухите, от които е съградено човешкото тяло и неговите 12 части. Защото Животът е първичното проявление на Битието, а материята е продукт на творческия процес на Живота. Животът не е резултат на обмяната на веществата, но обмяната на веществата е резултат на творческия процес на Живота. Това е проблем, който бъдещата наука ще докаже научно. В разказа за нахранването са загатнати още много тайни, свързани с развитието на човечеството. Посочено е, че нахранването на петте хиляди става при настъпването на нощта. Интересна е и обстановката, при която става нахранването.
към текста >>

80. 3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото всяка една духовна реалност има свое външно проявление, свое материално проявление.
А в случая Христос, това е висшето Божествено Начало, Което трябва да се пробуди в нас. Но за да се пробуди това Божествено Начало в нас, то трябва да се нахрани с Живия Хляб, слязъл от Небето, Който е Логосът, въплътеното Слово. Понеже става въпрос за Вечния Живот, той се добива, когато приемем Божествената Мъдрост в себе си, която не е само една празна теория, но една жива есенция, която изтича от Божествения Дух и която прониква цялото Битие. Тя е истинска храна за онези, които са тръгнали по Пътя на съвършенството. Това е Еликсирът на средновековните алхимици. Защото всяка една духовна реалност има свое външно проявление, свое материално проявление. Външното материално проявление на тази Божествена есенция, която носи Вечния Живот, е Еликсирът на Живота, който не е една празна приказка, но една реалност, която всеки, който тръгне в Пътя на окултното развитие, може да я опита. В следващата седма глава е описан един много забележителен факт, който може да бъде разбран само в светлината на Окултната Наука. Във втори стих е казано: "А наближаваше юдейския празник на шатроразпъването". Братята на Исус били решили да отидат в Ерусалим на празника и канят Исус да отиде с тях. В пети стих се казва: "Защото нито братята Му вярваха в Него".
към текста >>

Външното материално проявление на тази Божествена есенция, която носи Вечния Живот, е Еликсирът на Живота, който не е една празна приказка, но една реалност, която всеки, който тръгне в Пътя на окултното развитие, може да я опита.
Но за да се пробуди това Божествено Начало в нас, то трябва да се нахрани с Живия Хляб, слязъл от Небето, Който е Логосът, въплътеното Слово. Понеже става въпрос за Вечния Живот, той се добива, когато приемем Божествената Мъдрост в себе си, която не е само една празна теория, но една жива есенция, която изтича от Божествения Дух и която прониква цялото Битие. Тя е истинска храна за онези, които са тръгнали по Пътя на съвършенството. Това е Еликсирът на средновековните алхимици. Защото всяка една духовна реалност има свое външно проявление, свое материално проявление. Външното материално проявление на тази Божествена есенция, която носи Вечния Живот, е Еликсирът на Живота, който не е една празна приказка, но една реалност, която всеки, който тръгне в Пътя на окултното развитие, може да я опита. В следващата седма глава е описан един много забележителен факт, който може да бъде разбран само в светлината на Окултната Наука. Във втори стих е казано: "А наближаваше юдейския празник на шатроразпъването". Братята на Исус били решили да отидат в Ерусалим на празника и канят Исус да отиде с тях. В пети стих се казва: "Защото нито братята Му вярваха в Него". "Исус им отговори: Моето време още не е дошло, а вашето винаги е готово.
към текста >>

81. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката душа, които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до тези велики Тайни.
Сега Аз говоря за вътрешното християнство, което може да ни свързва с всички области на невидимия свят. Когато вътрешният духовен свят се проучи, тогава ще се разберат законите на християнството". С този кратък обзор на Евангелието на Йоан, както вече казах няколко пъти, нямах намерение да тълкувам Евангелието, което е Книга, съдържаща всичката Мъдрост на света и не може да бъде тълкувана по аналитичен път. Както казах, всеки образ, всяка сцена, всяка дума в него има смисъл и ни свързва с необятната ширина на Космоса, откъдето е дошъл Логосът и с необятните дълбини на човешката душа, където Логосът прониква, което е и Негова задача: да проникне във всички човешки души, за да ги направи безсмъртни, т.е. да укрепи в тях самосъзнанието, че са отделни Божествени центрове на проявление. Целта ми не е да повдигна булото, което скрива Тайните на Космоса, Тайните на човешката душа, които са изложени в Евангелието на Йоана, но само да посоча насоката, в която като се върви, ще се стигне до тези велики Тайни. Ако това се постигне, то изложението е изпълнило своята цел. Ще завърша със следната мисъл на Учителя: "Христос е говорил на един окултен език на учениците Си как да разпределят работата си на Земята. Той внесе ново гледище и засегна този въпрос от окултно гледище. Та, като дойдем да проучаваме Евангелието, ще го проучаваме по един окултен начин". Специално за Евангелието на Йоан Учителят казва следното: "Казва се, че Йоан е любимият ученик на Христа.
към текста >>

82. 2. ЕТЕРНИЯТ ХРИСТОС В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят.
в етерния свят и ще проникне в човешката мисъл като Светлина. Тогава можем да наречем Евангелието на Лука Евангелие на Дева Мария и на етерния Христос, което ни показва вътрешната духовна връзка между Дева Мария и Христос. Както видяхме, Дева Мария беше последното изявление на Светия Дух, както Той беше се проявил в предишни времена като Майчина мирова Душа, проявена в Природата. На Павел Христос се открил в етерния свят, където в древни времена се е разкривала Мировата Майка, Душата на Природата, която е това, което в християнството наричаме Светия Дух, проявена Дева Мария. В този смисъл Христос и Дева Мария са за християнството това, което за гръцките мистерии бяха Аполон и Артемида и за сирийско- финикийските мистерии Адонис и Астарта. Христос, както е описан в Евангелието на Лука, още от раждането на Исус до Възнесението, се изявява като Светлина, която е проявление на етерния свят. Затова можем да кажем, че Лука ни говори за етерния Христос, Който ще дойде в бъдеще при Второто пришествие на облаците, т.е. в етерния свят. В Евангелието намекът за етерния Христос ни е даден във видението на пастирите и Христос пред Ирод. Във втора глава, 9 и 10 стих се казва: "И ангел Господен застана пред тях и Господната Слава ги осия. И те се много уплашиха.
към текста >>

83. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят.
Затова е казано: Всичко преходно е само символ на Божественото, което се проявява в света. Зад нашите мисли, зад нашите чувства, зад нашите постъпки, зад нашия живот, зад цялото наше тяло, както и конкретно зад всеки орган от нашето тяло, стои една Духовна реалност. Но всичко това ние не го осъзнаваме, защото областта на съзнанието и самосъзнанието е само една ограничена област от целокупния живот на човека, който сам по себе си е необятен като Вселената. И Учителят казва някъде: "Човешката душа е една велика, ненаписана книга, на която разумните същества с милиони години са писали и има още милиони години да пишат". Но когато говорим за благовестието, ние разбираме съзнателно разкриване на Духовния свят пред човека. Човек със своето самосъзнание приема Откровението, благовестието, проявлението на Духовния свят. Това може да стане по различен начин. Може човешкото самосъзнание да се издигне до границата на свръхсъзнанието и да му бъде дадено откровение и благовестие от специални същества на Духовния свят. А може и тези същества на Духовния свят да се материализират с помощта на определено етерно тяло във физически образи, да се явят пред човека и да му кажат това, което има да му кажат като благовестие и откровение от Духовния свят, да му възложат известна задача и мисия или да му съобщят неща, които има да станат и в които той сам ще вземе участие или не. 1. Евангелието на Лука в своето начало е пълно, така да се каже, с откровения, с благовестия на Духовния свят, на духовните същества. Първо ни се съобщава за явяването на ангела, пратен от Господа при свещеник Захари, да му съобщи за раждането на Йоан Кръстител.
към текста >>

В тях са изнесени факти, закони и пътища, които ни разкриват Духовните светове и законите, които действат в тях, и същевременно ни показват връзката и проявлението на Духовния свят на земята и в живота на хората.
А вие стойте в Ерусалим, докато се облечете със сила отгоре". "И ги заведе на едно високо място срещу Витания и вдигна ръцете Си да ги благослови. И като ги благослови, отдели се от тях и се възнесе на небето". Всички тези факти, които посочих от Евангелието на Лука, не могат да бъдат обяснени без светлината на Окултната Наука, защото както видяхме, те сами по себе си са окултни факти. Това ни показва, че Евангелията не са прости описания и разкази, а дълбоки окултни съчинения. В тях са изнесени факти, закони и пътища, които ни разкриват Духовните светове и законите, които действат в тях, и същевременно ни показват връзката и проявлението на Духовния свят на земята и в живота на хората. По-голяма част от фактите, които изнесох, са от такова естество, че показват намесата на Духовния свят и на Духовните същества в живота на земното човечество. А връзката на Духовните същества с хората на земята, това е основата на всяко окултно познание.
към текста >>

84. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

проявление на етерния свят във физическия
11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ Сърцето като орган на виждане на етерния Христос или проявление на етерния свят във физическия Към особеностите на Евангелието на Лука можем да отнесем и описанието на страданията и Възкресението на Христос, сцената с Христа в бяла дреха пред Ирод, разговорът с разбойника на кръста, явяването на Възкръсналия в Емаус и яденето на Възкръсналия в кръга на учениците. Според Окултната Наука, в човешкото етерно и астрално тяло се намират възприемателни центрове, наречени лото- сови цветя или чакри. Най-централният от лотосовите цветове се развива в областта на човешкото сърце. Човек има не само физическо, но и етерно сърце. В древността етерното сърце е преобладавало.
към текста >>

Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят.
"Отче наш" - сега душата се научава да се моли. Това са степените на пречистването на душата. В началото на тази глава споменах за развитието на лотосовия цвят на сърцето, чрез който човешкото сърце от каменно се превръща в плътско и човек придобива това, което се нарича вяра. Постепенно, под влияние на Христовата сила, тя се превръща във виждане. Тогава човек възприема етерния свят като светлина. Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила. И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия. Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79). Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е.
към текста >>

И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия.
Постепенно, под влияние на Христовата сила, тя се превръща във виждане. Тогава човек възприема етерния свят като светлина. Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила. И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия. Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79). Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е. хората от физическия свят, който е тъмнина по отношение на етерния свят. Симеон, като вижда Исус в храма, говори за Светлината, която озари всички народи. От същият характер е и славословието на ангелите, през нощта на Рождество.
към текста >>

Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е.
Слънчевата светлина, която ние възприемаме, е пак едно проявление на етерния свят. Защото според Учителя и според Окултната Наука въобще, Слънцето не е едно материално тяло, а е една етерна сфера, която излъчва светлина или по-право енергия, която се превръща в светлина в сферата на земята, когато премине през така наречения светлинен етер. Етерният свят се проявява във физическия свят като светлина и като животворна сила. И на много места в Евангелието на Лука се срещат думи, които ни посочват проявлението на етерния свят във физическия. Това е показано в псалома на свещеника Захария, бащата на Йоан Кръстител, където се казва: "Поради милосърдието на нашия Бог, с което ще ни посети Зора отгоре, за да осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка" (1;78-79). Тези думи ни говорят за проявлението на етерния свят като вътрешна Светлина, която ще осияе седящите в тъмнина и мрачна сянка, т.е. хората от физическия свят, който е тъмнина по отношение на етерния свят. Симеон, като вижда Исус в храма, говори за Светлината, която озари всички народи. От същият характер е и славословието на ангелите, през нощта на Рождество. Също такова е славословието на учениците при тържественото влизане в Ерусалим. Към тази поредица от думи са и думите на Христос, където казва: "Огън дойдох да хвърля на земята и какво повече искам, ако е вече запален".
към текста >>

"И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло." (24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на етерния свят във физическия.
Така например, Христос говори, че видял Сатана да пада като светкавица от небето (10; 18). За Своето второ пришествие Христос казва, че ще бъде като светкавица, която ще озари изведнъж целия хоризонт. "Защото, както светкавица, когато блесне от единия край на хоризонта до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден." (17;24) Когато вътрешната Светлина на човека проблесне отвътре, тя осветява като светкавица цялото етерно тяло. Бялата дреха, в която учениците виждат Христа на планината на преображението, също свети като светкавица. "И облеклото Му стана бяло и бляскаво." (9;29) И дрехите на двамата ангели, които се явяват на двете жени при гроба. "И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло." (24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на етерния свят във физическия. Явяването на Христос на Павел пред Дамаск е също проявление на Христос от етерния свят. За това говорих в предишна глава. В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на Сина Человечески. Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие. Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения.
към текста >>

Явяването на Христос на Павел пред Дамаск е също проявление на Христос от етерния свят.
За Своето второ пришествие Христос казва, че ще бъде като светкавица, която ще озари изведнъж целия хоризонт. "Защото, както светкавица, когато блесне от единия край на хоризонта до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден." (17;24) Когато вътрешната Светлина на човека проблесне отвътре, тя осветява като светкавица цялото етерно тяло. Бялата дреха, в която учениците виждат Христа на планината на преображението, също свети като светкавица. "И облеклото Му стана бяло и бляскаво." (9;29) И дрехите на двамата ангели, които се явяват на двете жени при гроба. "И когато бяха в недоумение за това, ето застанаха пред тях двама мъже с ослепително облекло." (24;4) Всички тези думи загатват за проявлението на етерния свят във физическия. Явяването на Христос на Павел пред Дамаск е също проявление на Христос от етерния свят. За това говорих в предишна глава. В Евангелието Христос говори за своето второ идване като за идването на Сина Человечески. Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие. Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос.
към текста >>

Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време.
Обаче, от самото начало едно правилно разбиране на думите "Син Человечески" би могло да ни предпази от едно външно материалистическо схващане на второто пришествие. Така, както тази дума е употребена в Евангелието, тя има няколко значения. Веднъж тя се отнася за човека въобще, а на друго място тя означава самия Христос. Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време. Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие.
към текста >>

Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие.
Син Человечески е роденият в земният човек по-висш човек, духовният човек. А Христос е Син Человечески за това, защото Той е ясно осъществяване на духовния човек. Съобразно с това идването на Сина Человечески не е един чудотворен процес, идващ отвън към човека, но едно обективно изявление и едно проявление на човешкото същество в същото време. Когато етерното тяло на човека просиява в нас в светлината на духовното съзнание чрез укрепналия слънчев Христов Аз, тогава, едновременно с образа на духовния човек пред нас стои образът на изявяващия се в етерна форма отново идващ Христос. В 17 глава от Евангелието на Лука много ярко е посочено победоносната Слава на изявяващия се Христос и това изявление означава Новораждане на Космоса във вътрешността на човека. Ще посоча още две места от Евангелието на Лука, в които е показано проявлението на етерния свят, което преминава през цялото Евангелие. В девета глава се казва: "Тук има някои, които не ще вкусят смърт, преди да видят Царството Божие". А в 24 глава Христос казва, че Той вече не ще яде пасхалното агне и не ще пие от сока на лозата, преди да се изпълни Царството Божие. Между тези две мисли има вътрешна връзка. Първите думи са последвани от Преображението Христово. Тогава учениците виждат Царството Божие.
към текста >>

85. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така, който приеме аз в името на Христа, той приема Христа в себе си, а който приеме Христа, приема Бога, Който го е изпратил и на Когото то е проявление.
Този Син человечески сега се предава, дава се като достояние на човеците. Дотогава, така да се каже, хората са били без аз. Техният аз е бил още в Духовния свят. Сега слиза и се въплъщава в трите човешки обвивки - астралната, етерната и физическата. Също така и когато говори за малкото дете, Христос пак разбира аза на човека, който е още едно малко дете. Така, който приеме аз в името на Христа, той приема Христа в себе си, а който приеме Христа, приема Бога, Който го е изпратил и на Когото то е проявление. С това исках само да посоча, как в едно изречение е изказана едновременно една екзотерична и една езотерична мисъл. Така е и с цялото Евангелие, така е и с мислите, които ще цитирам сега и в които е изложено учението. В пътя за Ерусалим, който е описан в 10 глава, Христос пътува и говори било на народа, било на учениците и излага учението си. Аз доста говорих за това, но сега буквално ще цитирам някои стихове, в които се излага учението. "А като вървях в пътя, един човек му рече: Ще те следвам, дето и да идеш.
към текста >>

86. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

Също така на морето има добри условия за окултна работа, защото контактът с морето благоприятства проявлението на окултното виждане и приложението на окултните сили.
А вкъщи Своите Му Го обвиняват за човек не на Себе Си. А за морето се казва, че Христос ходи по морето. Това са все окултни факти с голямо значение. Тук между другото, за изяснение на горното, ще кажа, че според окултната наука, и Учителят го потвърждава, на планината има най-благоприятни условия за окултна работа, да работи човек над себе си. Защото първо, на планината атмосферата е по-чиста, така да се каже Небето е по-близо до Земята, защото планините са обиталище на светли същества и тъмните същества не се качват там, за да смущават човека. Също така на морето има добри условия за окултна работа, защото контактът с морето благоприятства проявлението на окултното виждане и приложението на окултните сили. Най-трудно се проявяват окултните способности, когато човек е у дома си, вкъщи. Когато човек е в къщи и се занимава окултно, окръжаващите обикновено имат впечатление, че той не е на себе си. Затова за окултно обучение са най-подходящи усамотени планински места, на второ място морето. А най-неудобен за окултна работа е градът. По-нататък следват забележителни неща.
към текста >>

Тук под израза " Тайните на Царството Божие" се разбират Тайните на вътрешните Божествени сили, които се намират в човешката душа и чакат времето за своето проявление.
И като останал насаме с учениците Си, те Го попитали за притчата и Той им казал: "На вас е дадено да познаете Тайната на Царството Божие, а на ония, външните, всичко бива в притчи; тъй щото, гледащи да гледат и да не виждат, и слушащи да слушат, а да не разбират, да не би да се обърнат и да им се простят греховете" (4,11-12). Тук ясно е показано, че учението на Христа има две страни - външна за народа и вътрешна за учениците. Така че, имаме на една страна екзотеричното учение за широките народни маси, които слушат и не разбират какво слушат; и езотеричното, вътрешно учение за учениците. Затова Той казва: "На вас е дадено да познаете Тайната на Божието Царство. На външните всичко бива в притчи". Тук под израза " Тайните на Царството Божие" се разбират Тайните на вътрешните Божествени сили, които се намират в човешката душа и чакат времето за своето проявление. Затова е казано, че Царството Божие е вътре в нас. След като изяснява притчата за сеятеля на учениците, пак започва с притчата да обяснява идеята за Царството Божие, като дава на народа различни идеи във формата на образи. И обръщайки се към всички, казва: "Внимавайте в това, което слушате. С каквато мярка мерите, с такава и ще ви се отмери и ще ви се прибави". Тук ясно е показано как действа законът на кармата.
към текста >>

87. 2. ХРИСТИЯНСТВОТО КАТО ФИЛОСОФИЯ НА ЖИВОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Под думата Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобщо проявление на Божия Дух, от Който изтича Любовта.
Но както казах и при другите Евангелия, аз няма да тълкувам Евангелието на Матей, но само ще насоча към окултната страна, към окултния характер на Евангелието, като укажа с това посоката, в която трябва да се тълкува и разбира то. Докато в Евангелието на Йоан Христос ни се разкрива като Светлина на света и ни разкрива мировите Тайни, в Евангелието на Лука ни се разкрива като жертвоприношение на Любовта; в Евангелието на Марко ни са показани всичките духовни и космически сили, които се вливат на Земята чрез Исус Христос, то Евангелието на Матей ни показва Христа като хармоничен и съвършен образ на Човека, и Тайната на историята на човечеството. Матей ни разкрива Христа като Живот, който се проявява в човечеството и в човешката душа. Затова Учителят казва: "Христос не е една отвлечена личност в света. Под думата личност в случая ние не подразбираме един обикновен човек, едно обикновено съзнание. Под думата Исус Христос ние разбираме едно велико, всеобщо проявление на Божия Дух, от Който изтича Любовта. От тази Любов се ражда Животът, който ние търсим. Затова ние казваме, че Христос не е едно верую - Христос е Живот. Христос не е една философска система, затова не може да се разбере с ума. Преди всичко сърцето трябва да разбере Христа, а после умът. Вие може да направите едно малко възражение: Защо първо сърцето трябва да разбере Христа, а после умът?
към текста >>

В човека Животът има трояко проявление: физически живот, сърдечен живот и умствен живот.
През сърцето минава Животът, който иде от Любовта. В сърцето са корените на Живота, а в ума са клонищата и плодовете". Като казваме, че Христос, християнството не е едно верую, а Живот, ние не разбираме обикновения живот, както днес се проявява. Това е сянка на истинския Живот. Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Любовта и прониква цялата Природа, и чрез сърцето се влива в човека, като дава своите плодове в неговия ум. В човека Животът има трояко проявление: физически живот, сърдечен живот и умствен живот. Това са три процеса, които вървят паралелно и последователно. Физическият живот има отношение към нашата воля, към нашата дейност; сърдечният живот има отношение към нашите чувства и желания, а умственият живот има отношение към нашата мисъл. Да изучим законите на нашата воля, на нашите действия; да изучим законите на нашите чувства и да изучим законите на нашата мисъл - това значи да разберем християнството като Наука за Живота. Волята е свързана със силите на Природата, с Истината, която прониква цялата Природа. Чувствата са свързани с топлината и с Любовта в света, а мисълта е свързана със Светлината, с Мъдростта.
към текста >>

Животът, като едно космическо течение, е проявление на тези три велики Принципа.
Физическият живот има отношение към нашата воля, към нашата дейност; сърдечният живот има отношение към нашите чувства и желания, а умственият живот има отношение към нашата мисъл. Да изучим законите на нашата воля, на нашите действия; да изучим законите на нашите чувства и да изучим законите на нашата мисъл - това значи да разберем християнството като Наука за Живота. Волята е свързана със силите на Природата, с Истината, която прониква цялата Природа. Чувствата са свързани с топлината и с Любовта в света, а мисълта е свързана със Светлината, с Мъдростта. Следователно, за да разберем християнството, трябва да го разгледаме като Наука за Истината, Любовта и Мъдростта - това са трите аспекта на Божествената Троица, това са трите аспекта на висшата Божествена природа на човека. Животът, като едно космическо течение, е проявление на тези три велики Принципа. Той е един синтез на тези три велики Принципа, които се изявяват обективно чрез него. Учителят, говорейки за Живота, развива следните мисли и идеи. Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни свята - физически, духовен и Божествен, или умствен. Минавайки през умствения свят, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния свят. Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия свят, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло".
към текста >>

"Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ.
Той е един синтез на тези три велики Принципа, които се изявяват обективно чрез него. Учителят, говорейки за Живота, развива следните мисли и идеи. Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни свята - физически, духовен и Божествен, или умствен. Минавайки през умствения свят, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния свят. Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия свят, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло". "Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ. Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество". Учителят, говорейки за Живота, казва: "Това е най-великото благо, което човек познава. Всички други блага се познават само чрез Живота. Когато ние говорим за Живота, разбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено и реално са синоними.
към текста >>

Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество".
Учителят, говорейки за Живота, развива следните мисли и идеи. Той казва: "Животът е едно велико космическо течение, което излиза от Бога и прониква и оживява цялата Вселена с трите нейни свята - физически, духовен и Божествен, или умствен. Минавайки през умствения свят, Животът събужда или поражда човешката мисъл; минавайки през духовния свят. Животът събужда човешките чувства и минавайки през физическия свят, животът се проявява във волята, която прониква цялото тяло". "Проявлението на Живота в човечеството образува това, което наричаме история на човечеството или история на един отделен народ. Животът в своето троично проявление обуславя целокупната дейност, както на отделната личност, така и колективната дейност на даден народ, или на цялото човечество". Учителят, говорейки за Живота, казва: "Това е най-великото благо, което човек познава. Всички други блага се познават само чрез Живота. Когато ние говорим за Живота, разбираме онова същественото, реалното, което не се губи. Думите съществено и реално са синоними. Реалното е отвън, а същественото е отвътре.
към текста >>

Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта.
Божественото е именно Същественото в Живота, то е безсмъртният Живот. А безсмъртният Живот подразбира онова Висше Съзнание, което обхваща всички закони. Следователно никаква външна сила не е в състояние да видоизмени Живота и да внесе някаква дисхармония в него". "Животът трябва да се разбира. Ние не можем да разберем Любовта, докато не разберем Живота. Животът е най-малката величина, най-малкото проявление, с което започва Любовта. Значи Животът е най-малката величина в Космоса. Понеже хората не разбират същината на Живота казват, че Животът се е изменил. Не, Животът не се изменя, но изменя се само материята, която се организира от Живота. Изменят се мислите, които се проявяват чрез Живота; изменят се чувствата, които се изразяват чрез Живота. Защото в дадения случай всяка мисъл, всяко чувство, това са елементи на един по-висш живот.
към текста >>

"Следователно, първото проявление на Живота е, че в него се забелязва един съразмерен ритъм, едно разумно движение.
Тази вода, със своите утайки, по-скоро ще внесе разлагане, смърт, отколкото живот. Съвременният органически живот, с който хората се хвалят, е живот, пълен само с тиня, с утайки и затова хората умират, разлагат се. Материалният живот на хората аз наричам тинестия живот, с който хората, като се поливат, разлагат се и умират на общо основание. Разлагане има в материята, но в самия Живот няма разлагане. Животът разлага нещата, но той сам не се разлага". "Следователно, първото проявление на Живота е, че в него се забелязва един съразмерен ритъм, едно разумно движение. Ето защо първият ритъм в Живота е разумното движение. Туй движение се нарича волево, разумно движение, което е отмерено. Затова всеки човек, който иска да изрази Живота, трябва да има този ритъм на движение в себе си. Когато човек дойде да борави с ритъма на Живота, той не трябва да си представя дали е млад или стар; той не трябва да мисли кога е роден и кога ще умре. Когато старият човек мисли, че е стар, животът му не може да има ритъм; когато младият човек мисли, че е млад, животът му също не може да има ритъм.
към текста >>

Животът, който иде отвътре, е проявление на животворния етер.
И когато казваме, че трябва да любим другите хора, ние подразбираме този топлинен етер, който иде отвън. Това, че хората искат да обичат, това е резултат на тази енергия на топлинния етер в Природата, който иска да се прояви. Това е като един извор, който иска да се прояви. Така и когато човек обича, от него извира тази енергия на топлинния етер. Трябва да знаете, че Животът съответства на топлинния етер и ако ти не можеш да приемеш този стимул отвън, тогава Животът не може да се прояви в тебе. Животът, който иде отвътре, е проявление на животворния етер. Прояви ли се топлинният етер отвънка, той стимулира животворния етер, който се намира в центъра на Земята, който се намира и вътре в човека. Животворният етер е туй, което създава. Но за да се прояви този Живот отвътре, първо трябва да дойде тази вълна на топлинния етер отвън. Така че, първо трябва да дойде във вас този топлинен етер като стимул отвън, за да подтикне сърцето ви, вашата Земя, където е седалището на животворният етер, към деятелност". "Вие искате да обичате.
към текста >>

88. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум.
В лицето на Авраам бил избран един човек, чийто мозък е бил така изграден, щото той е могъл да стане родоначалник на цял един народ, наследяващ от него по-нататък тези качества. Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи. Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята. Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум. Чрез размесването на кръвта е било изгубено това, което в древни времена е имало голямо значение, но в замяна на това е настъпило пълно проявление на човешкия аз. Така наред с другите природни царства се ражда същинското човешко царство, или Царството Небесно на Земята. За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън.
към текста >>

Чрез размесването на кръвта е било изгубено това, което в древни времена е имало голямо значение, но в замяна на това е настъпило пълно проявление на човешкия аз.
Този народ приел всичко това, което произхождало от Авраама първо не отвътре, но той получил всичко това като едно откровение първо отвън. С това ни е дадено нещо извънредно важно за различаването на цялата заложба на този народ от другите народи на древността. Еврейският народ се различава коренно от другите народи. Тази подготовка на еврейския народ е била необходима, за да се даде възможност да се подготвят хората за великия момент, който настъпил, когато Христос се намирал на Земята. Това е бил моментът, когато старото ясновидство и кръвното родство са били изгубили своето значение и за човечеството настъпило нещо ново, а именно, пълното проявление на аза и свързаният с него човешки ум. Чрез размесването на кръвта е било изгубено това, което в древни времена е имало голямо значение, но в замяна на това е настъпило пълно проявление на човешкия аз. Така наред с другите природни царства се ражда същинското човешко царство, или Царството Небесно на Земята. За да разберат хората идването на Христа, те е трябвало предварително да бъдат подготвени. Това именно трябва да се знае за правилното разбиране на Евангелието на Матей, за да могат поне отделни хора, макар и малко на брой, да разберат Христовото събитие. Това е трябвало да се знае, защото Христос е бил Онзи, Който е донесъл на хората възможността не само да получават физически впечатления от външния свят, а да приемат и Духа отвън. Затова е трябвало да бъдат подготвени отделни хора.
към текста >>

89. 5. ТАЙНАТА НА ИЗКУШЕНИЕТО НА ХРИСТА ОТ ДЯВОЛА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така ние имаме три различни нюанси: първо - проявление на един астрален факт, който се изявява навън, това е изразено с думата Ход; след като този процес е, така да се каже, загрубял, това е изразено с думата Нетцах, а междинният нюанс между двата момента на проява е изразен с думата Йезод.
Както нашият поглед във външния свят обгръща всичко, което съществува в този свят, така и за онзи, който се потопява в своето астрално тяло, неговият поглед пада върху всичко, което той може да възприеме в астралното тяло и в астралния свят. Но сега човек вижда това не чрез своя аз направо, а си служи с органите на астралното тяло. И това, което човек възприема по такъв начин чрез астралното тяло, в древноеврейския езотеризъм е определено от следните три думи: Нетцах, Йезод и Ход. Ако преведем тези думи на съвременен език, то думата Ход може да се преведе с израза духовно естество, което може да се изяви навън. А думата Нетцах изразява в значително по-груба степен този стремеж за изявяване навън, а това, което е между двете, е изразено с думата Йезод. Така ние имаме три различни нюанси: първо - проявление на един астрален факт, който се изявява навън, това е изразено с думата Ход; след като този процес е, така да се каже, загрубял, това е изразено с думата Нетцах, а междинният нюанс между двата момента на проява е изразен с думата Йезод. Това са, така да се каже, три различни свойства и качества, с които са надарени съществата на астралния свят. Като слезе човек до своето етерно тяло, той възприема нещо по-висше от това, което е обозначено с горепосочените думи. Тук трябва да отбележа, че според схващането на окултната наука, в най-нисшия свят - физическия - работят най-висшите Божествени сили; в етерния - по-малко възвишени, а в астралния - още по-нисши Божествени сили. При преживяването на астралното тяло човек изживява живота на първите четиринадесет поколения, за които говори Евангелието; при преживяването на етерното тяло той изживява живота на вторите четиринадесет поколения; при изживяването на физическото тяло, той изживява последните четиринадесет поколения. Астралното тяло е най-покварено и най-неорганизирано от човешките обвивки и то действа разрушително със своите страсти, инстинкти и желания върху физическото тяло.
към текста >>

90. 6. ПРОПОВЕДТА НА ПЛАНИНАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това е външно проявление на този закон.
Влезте през тясната врата; Пазете се от лъжливите пророци, различавайте духовете. Ако се спрем по-конкретно на третия раздел за изпълнението на Закона, то ще видим, че убийството има отношение към тялото, прелюбодейството има отношение към душата, а лъжливата клетва има отношение към духа. Следващата част от този раздел има отношение към закона на Съдбата, изложен в първото изречение: "Око за око" - към индивидуалната съдба на човека, за която се грижат ангелите. А второто изречение: "Обичай ближния си, мрази врага си" - се отнася до народната съдба, която се управлява от архангелите. Това е външно проявление на този закон. Но той има и вътрешно мистично проявление. Отнесен към вътрешния живот на човека, законът за убийството се изразява в задушаване на духовното чрез телесното. Когато човек дава превес на телесното, с това той убива духовното в себе си. Планинската проповед определя три степени на убиване. Тези степени на убиване са изразени с думите: Който се гневи на брата си, който казва на брата си рака, и който казва на брата си безумни.
към текста >>

Но той има и вътрешно мистично проявление.
Пазете се от лъжливите пророци, различавайте духовете. Ако се спрем по-конкретно на третия раздел за изпълнението на Закона, то ще видим, че убийството има отношение към тялото, прелюбодейството има отношение към душата, а лъжливата клетва има отношение към духа. Следващата част от този раздел има отношение към закона на Съдбата, изложен в първото изречение: "Око за око" - към индивидуалната съдба на човека, за която се грижат ангелите. А второто изречение: "Обичай ближния си, мрази врага си" - се отнася до народната съдба, която се управлява от архангелите. Това е външно проявление на този закон. Но той има и вътрешно мистично проявление. Отнесен към вътрешния живот на човека, законът за убийството се изразява в задушаване на духовното чрез телесното. Когато човек дава превес на телесното, с това той убива духовното в себе си. Планинската проповед определя три степени на убиване. Тези степени на убиване са изразени с думите: Който се гневи на брата си, който казва на брата си рака, и който казва на брата си безумни. Така гневът убива личното в човека и достига до една криза в развитието, при която човек излиза вън от своя път.
към текста >>

91. 7. ТАЙНАТА НА ДЕВЕТТЕ БЛАЖЕНСТВА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тялото в своето проявление е тройно - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло.
Блаженствата не са случайно девет. Това показва, че те образуват заедно един духовен организъм. Те са като девет члена на едно тяло. Заедно, те образуват образа на духовния човек. Човекът в своя строеж е съставен от девет члена. Тялото в своето проявление е тройно - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Душата в своето проявление също е троична. Трите проявления на душата са сърцето, умът и волята, или съзнанието. Тези три проявление на душата са обединени от това, което наричаме човешки аз. Също и Духът е троичен в своето проявление. Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас, Будхи и Атма.
към текста >>

Душата в своето проявление също е троична.
Това показва, че те образуват заедно един духовен организъм. Те са като девет члена на едно тяло. Заедно, те образуват образа на духовния човек. Човекът в своя строеж е съставен от девет члена. Тялото в своето проявление е тройно - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Душата в своето проявление също е троична. Трите проявления на душата са сърцето, умът и волята, или съзнанието. Тези три проявление на душата са обединени от това, което наричаме човешки аз. Също и Духът е троичен в своето проявление. Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас, Будхи и Атма. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух-Живот и Човеко-Дух.
към текста >>

Тези три проявление на душата са обединени от това, което наричаме човешки аз.
Заедно, те образуват образа на духовния човек. Човекът в своя строеж е съставен от девет члена. Тялото в своето проявление е тройно - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Душата в своето проявление също е троична. Трите проявления на душата са сърцето, умът и волята, или съзнанието. Тези три проявление на душата са обединени от това, което наричаме човешки аз. Също и Духът е троичен в своето проявление. Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас, Будхи и Атма. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух-Живот и Човеко-Дух. Учителят казва, че това са трите безсмъртни тела, с които човешкият Дух се облича и ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Той казва, че този въпрос принадлежи към една от най-дълбоките Тайни на окултната наука.
към текста >>

Също и Духът е троичен в своето проявление.
Човекът в своя строеж е съставен от девет члена. Тялото в своето проявление е тройно - физическо тяло, етерно тяло и астрално тяло. Душата в своето проявление също е троична. Трите проявления на душата са сърцето, умът и волята, или съзнанието. Тези три проявление на душата са обединени от това, което наричаме човешки аз. Също и Духът е троичен в своето проявление. Индуската философия нарича трите члена на Духа Манас, Будхи и Атма. Западната окултна наука ги нарича Духовно Себе, Дух-Живот и Човеко-Дух. Учителят казва, че това са трите безсмъртни тела, с които човешкият Дух се облича и ги нарича тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Той казва, че този въпрос принадлежи към една от най-дълбоките Тайни на окултната наука. Така че, деветте блаженства имат отношение към деветте члена на човешкото същество.
към текста >>

Правдата е външното проявление на Любовта и Мъдростта.
Така вие свидетелствате за себе си, че сте чада на тези, които убиваха пророците. Хайде, допълнете и вие мярката на вашите бащи." Това блаженство има отношение към онзи принцип на човешкия дух, който наричаме Божествена Мъдрост или Дух на Живота - Будхи. Това са онези хора, в които Духът е напълно проявен, които са малцина в света. Понеже те са отделни избраници и другите хора не могат да ги разберат, вследствие на което ги преследват. Правдата е външното проявление на Любовта и Мъдростта. Това е Божествената Справедливост, която разпределя благата между всички същества. Когато човек достигне до това състояние, да прилага Божествената Правда в света, той намира Царството Небесно в себе си. Той е възстановил Правдата в себе си и работи за нейното възстановяване в света, като работи върху тези, които са готови да служат на Любовта, изявена като Правда в света. Това са тези, които са изработили тялото на Мъдростта в себе си, което е преобразеното етерно тяло. Докато духовното Себе е преобразеното астрално тяло, а тялото на Истината, което е най-висшето проявление на човека, е преобразеното физическо тяло.
към текста >>

Докато духовното Себе е преобразеното астрално тяло, а тялото на Истината, което е най-висшето проявление на човека, е преобразеното физическо тяло.
Правдата е външното проявление на Любовта и Мъдростта. Това е Божествената Справедливост, която разпределя благата между всички същества. Когато човек достигне до това състояние, да прилага Божествената Правда в света, той намира Царството Небесно в себе си. Той е възстановил Правдата в себе си и работи за нейното възстановяване в света, като работи върху тези, които са готови да служат на Любовта, изявена като Правда в света. Това са тези, които са изработили тялото на Мъдростта в себе си, което е преобразеното етерно тяло. Докато духовното Себе е преобразеното астрално тяло, а тялото на Истината, което е най-висшето проявление на човека, е преобразеното физическо тяло. Учителят, говорейки по този въпрос, казва: "Аз давам нов превод на трите съществени тела и ги наричам тяло на Любовта, тяло на Мъдростта и тяло на Истината. Тялото на Любовта е истинското тяло на човека, което никога не умира. То сега се гради. Сложени са само неговите основи. Що се отнася до другите две безсмъртни тела - тялото на Мъдростта и тялото на Истината, те съществуват още само като зародиши.
към текста >>

92. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

В изпълнението на Волята Божия преди всичко влиза проявлението на Любовта, защото като я проявяваме, ние проявяваме Бога в нас.
Правдата иска равно разпределение на благата между всички същества. Само така ще дойде Царство Божие. Следващите думи: "да бъде Твоята Воля" имат отношение към Истината. Волята Божия се състои в това, да дадем възможност на Бога да се проявява все повече в нас. Това е целта и същността на развитието - да се изявява и проявява Бог. В изпълнението на Волята Божия преди всичко влиза проявлението на Любовта, защото като я проявяваме, ние проявяваме Бога в нас. Изпълнение на Волята Божия подразбира да работим за развиването на всички дарби и заложби, на всички добродетели, които Бог е вложил в нас. Да служим на Бога, това значи още да станем съработници на Бога. И когато станем съработници на Бога, тогава нашите желания сами по себе си ще се реализират. Затова Учителят казва: "Какво значение има изпълнението на Волята Божия? - Когато Божията Мисъл е насочена към вас, всичко каквото желаете, ще се реализира.
към текста >>

93. 6. ГНОСИСЪТ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление на Бога.
И Павел казва още: "Докато сме в тяло, с вярване ходим, а не с виждане. Вярата е даване твърда увереност за онези неща, за които се надяваме - убеждение за неща, които не се виждат, но които знаем, че ще станат. А виждането е знание за това, за което вярата ни е говорила. Това, което Павел е говорил пред съвършените, в Школата, за него само се загатва тук-там в Посланията, и ние по това, което се загатва, трябва да възстановим поне отчасти езотеричното учение на Павел, гносиса, за който той само загатва. Основната идея, фундаментът на всеки истински езоте- ризъм и гностицизъм е идеята за Бога като Основа на света и Живота. И Павел, като езотерик и истински гностик, казва: "Ние живеем, движим се и съществуваме в Бога." Значи според него целият свят с всичко съществуващо в него е проявление на Бога. На друго място, в беседата си пред атиняните, той казва: "Аз ви говоря за Незнайния Бог, за Който видях един надпис на един от вашите храмове." А в Посланието към римляните /1;20/ казва: "Понеже това, което е възможно да се знае за Бога на тях е известно, защото Бог им го изяви. Понеже от създаването това, което е невидимо у Него, т.е. Вечната Му сила и Божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията. Така щото хората остават без извинение, защото като познаха Бога, не Го последваха като Бог, нито Му благодариха, но извратиха се чрез своите мъдрувания и несмисленото им сърце се помрачи." А в Посланието към Тимотея, 6-та гл.
към текста >>

94. 9. ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОРИНТЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

А на всеки се дава проявлението на Духа за обща полза.
"При това, братя, желая да разбирате и за духовните дарби... Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! И никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух. Дарбите са различни, но Духът е истият. Службите са различни; но Господ е същият. Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци. А на всеки се дава проявлението на Духа за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с Мъдрост, а на друг - да говори със знание чрез същия Дух; на друг вяра чрез същия Дух, а на друг из- целителни дарби чрез Единия Дух; на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно." /12;1-11/. "А вие сте Христово тяло и поотделно части от Него. И ако страда една част, всичките части страдат с нея." /12;27,26/. "Копнейте за по-големите дарби, а при все това аз ви показвам един превъзходен път."/12;13/.
към текста >>

95. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло.
В далечното минало човек не е притежавал това, което се нарича индивидуална душа. В онова отдалечено време човек е принадлежал на една групова душа, в която е съществувало и цялото животинско царство и цялата животинска природа, която човек е оставил назад. От груповата душа постепенно се развива индивидуалната душа на човека. Човешките групови души в астралния свят се свеждат към четири основни типа: Лъв, Телец, Орел и онази форма, която като групова душа се доближава до индивидуалната душа на съвременния човек, която се нарича Човек. Тук пак трябва да припомня, че всеки образ или картина, които ни представят Апокалипсисът или Евангелието, или който и да е езотеричен документ, има няколко значения. Има едно мистично значение, което се отнася до индивидуалното развитие на душата; има историческо значение, което се отнася до историческото развитие на човечеството, и най-после, има едно космическо значение, което се отнася до проявлението на Космоса като цяло. А също така трябва да отбележа, че понеже развитието върви циклически, то известни символи, които се отнасят до известно събитие, което е станало или има да стане, тези символи могат да се отнасят към различни моменти на историческото, мистичното или космичното развитие. Защото развитието върви по една спирала и има, така да се каже, едно повторение, но не в буквален смисъл на нещата. Това ще видим в следващото изложение. Апокалипсисът започва с думите: "Откровение на Исуса Христа, което Му даде Бог, за да покаже на слугите Си онова, което има да стане скоро; а Христос прати та го яви чрез ангела Си на Своя слуга Йоан, който възвести Божието Слово и свидетелството Исус Христово - и всичко, що е видял." /1;1-2/. Пред духовния поглед на Йоана се разкриват Тайните на Битието, в центъра на които стои Христос или Божественият Дух.
към текста >>

96. VIII. ТАЙНАТА НА СЕДЕМТЕ ТРЪБИ И НА СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ - Влад Пашов (1902- 1974)

А седемте културни епохи, които ще се развият в Седмата раса, са представени в седемте Тръби, които символизират проявлението на висшият духовен свят, ангелският свят, който е светът на Музиката, на Хармонията на сферите.
В 8-ма и 9-та глава на Апокалипсиса се описва това, което се явява след отварянето на Седмия Печат. След отварянето на този Печат се явяват седем Ангела, които стоят пред Престола на Бога, на които се дават 7-те Тръби, с които Ангелите последователно затръбяват. По-нататък се описват злините, които връхлетяват Земята и човечеството при затръбяването на всяка Тръба. Седмият Печат ни разкрива това, което е посято в Седмата културна епоха на Петата раса, за която е казано, че е нито топла, нито студена, която се разкрива в Седмата културна епоха на Шестата раса, с която фактически започва Седмата раса, която е символизирана със седемте Тръби. Така че, седемте културни епохи на Шестата раса са представени в Апокалипсиса чрез разкриването на седемте Печата. А седемте културни епохи, които ще се развият в Седмата раса, са представени в седемте Тръби, които символизират проявлението на висшият духовен свят, ангелският свят, който е светът на Музиката, на Хармонията на сферите. Защото Шестата раса е образ на астралния свят, отразен върху физическото поле, който е свят на образи. Този период ще бъде физическо проявление на астралния свят. А Седмата раса, Седмият период, ще бъде отражение на ангелския свят, който ще се изяви на физическото поле. Можем да кажем, че хората на Шестия голям период ще носят върху лицето си Знака на Доброто или на Злото, които още по-силно ще се отразяват върху лицата на хората от Седмия голям период. Цялата материя тогава ще носи Печата на Духа.
към текста >>

Този период ще бъде физическо проявление на астралния свят.
По-нататък се описват злините, които връхлетяват Земята и човечеството при затръбяването на всяка Тръба. Седмият Печат ни разкрива това, което е посято в Седмата културна епоха на Петата раса, за която е казано, че е нито топла, нито студена, която се разкрива в Седмата културна епоха на Шестата раса, с която фактически започва Седмата раса, която е символизирана със седемте Тръби. Така че, седемте културни епохи на Шестата раса са представени в Апокалипсиса чрез разкриването на седемте Печата. А седемте културни епохи, които ще се развият в Седмата раса, са представени в седемте Тръби, които символизират проявлението на висшият духовен свят, ангелският свят, който е светът на Музиката, на Хармонията на сферите. Защото Шестата раса е образ на астралния свят, отразен върху физическото поле, който е свят на образи. Този период ще бъде физическо проявление на астралния свят. А Седмата раса, Седмият период, ще бъде отражение на ангелския свят, който ще се изяви на физическото поле. Можем да кажем, че хората на Шестия голям период ще носят върху лицето си Знака на Доброто или на Злото, които още по-силно ще се отразяват върху лицата на хората от Седмия голям период. Цялата материя тогава ще носи Печата на Духа. Нищо скрито няма да има в този период. В този далечен период, когато човек мисли, тази негова мисъл ще бъде изразена на лицето му.
към текста >>

97. XI. ИЗГРАЖДАНЕТО НА БОЖИЯ ХРАМ - ТЯЛОТО НА ЛЮБОВТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Физическото и етерното тела, в своето външно проявление, съставят външния двор на Храма, които трябва да бъдат оставени извън.
Него трябва да измери Йоан. Мерките ще покажат, как е работил човек, дали ще може да влезе в новата планета, в новото въплъщение на Земята или ще отпадне. Учителя казва, че сега се приготовлява материала за изграждането на тялото на Любовта. И това, дето Той говори за Любовта непрекъснато, с това има предвид да ни помогне за изграждането на тялото на Любовта. А външният двор, който се оставя вън от измерването, означава, че всичко, което е служило само като подготовка, трябва да бъде отхвърлено от Храма. Физическото и етерното тела, в своето външно проявление, съставят външния двор на Храма, които трябва да бъдат оставени извън. Те са послужили като скеля и доставчици на материал за изграждането на Божия Храм. Те трябва да отпаднат, когато се съгради Храма. Това, което човек е изработил със собствени сили, ще се запази, това е Светилището, в което ще обитава Божественото в човека в течение на живота на новата планета.
към текста >>

98. XIII. ТРИТЕ ЗВЯРА -АГНЕТО И НЕГОВИТЕ ИЗБРАНИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Така че, по времето, когато идва Потопът, потъването на Атлантида, човек е имал 7 глави на груповите души, които са видими в етерното тяло, но три от тях, а именно тези, които са се появили последни, имат двойно физическо проявление, по причина на разделянето на половете на мъжки и женски.
За да бъде разбрана тази Тайна е нужна Мъдрост. Затова авторът на Апокалипсиса казва: За да бъде разбулена тази Тайна на Звяра със 7-те глави и 10-терога, е нужна Мъдрост. След завършването на Четвъртата културна епоха става разделянето на половете и през следващите три Атлантски културни епохи, когато се пробужда индивидуалната душа, индивидуалното съзнание в човешкото същество, се извършва едно двойно развиване във физическото тяло. През всяка епоха, когато се образува една нова глава на груповата душа, се образува един двоен физически елемент: мъжки и женски. Четирите глави на груповите души, както и новообразуваните в последните три атлантски епохи, са невидими, защото развиващата се човешка форма ги абсорбира, поглъща, но те съществуват в етерния свят. Така че, по времето, когато идва Потопът, потъването на Атлантида, човек е имал 7 глави на груповите души, които са видими в етерното тяло, но три от тях, а именно тези, които са се появили последни, имат двойно физическо проявление, по причина на разделянето на половете на мъжки и женски. По този начин груповата душа в своята цялост има 7 глави и 10 рога, които отсега нататък са включени във физическото човешко устройство. Силите, които образуват 7-те глави и 10-те рога, се намират в човешкото подсъзнание и днес. И когато човек умира, един ясновидец може да види в неговото астрално тяло природата на 7-те глави и 10-те рога. Те са останали в него като една сгъстена зародишна сила. И човек, под влияние на Христовия импулс на Любовта, трябва да трансформира тези сили, трябва да трансформира своето устройство, за да изчезнат тези глави и тези рога.
към текста >>

99. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

За да разберем Тайната на числото 666, трябва с помощта на Окултната наука да подигнем булото на една от най-великите Тайни на Битието и на човешкото развитие, която е свързана с проявлението на Закона за полярността в хода на човешкото развитие.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 За да разберем Тайната на числото 666, трябва с помощта на Окултната наука да подигнем булото на една от най-великите Тайни на Битието и на човешкото развитие, която е свързана с проявлението на Закона за полярността в хода на човешкото развитие. Учителя казва, че в основата на Битието стои Великата Космична Разумност и Мъдрост, която се изявява чрез два велики Принципа, които Той нарича Първи и Втори. Първият Принцип е силен, мощен и страхотен в своето проявление. Той е подобен на силна киселина, която разяжда и разрушава всичко. Той е Принципът, който е създал материалните светове и човешкото тяло. Този Принцип сам по себе си не е лош, но от неговата дейност, от неговото проявление произлиза това, което наричаме зло.
към текста >>

Първият Принцип е силен, мощен и страхотен в своето проявление.
XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 За да разберем Тайната на числото 666, трябва с помощта на Окултната наука да подигнем булото на една от най-великите Тайни на Битието и на човешкото развитие, която е свързана с проявлението на Закона за полярността в хода на човешкото развитие. Учителя казва, че в основата на Битието стои Великата Космична Разумност и Мъдрост, която се изявява чрез два велики Принципа, които Той нарича Първи и Втори. Първият Принцип е силен, мощен и страхотен в своето проявление. Той е подобен на силна киселина, която разяжда и разрушава всичко. Той е Принципът, който е създал материалните светове и човешкото тяло. Този Принцип сам по себе си не е лош, но от неговата дейност, от неговото проявление произлиза това, което наричаме зло. Вторият Принцип е така нареченият мек Принцип, който организира света, който внася живот в света и в когото сам Бог пребъдва. Първият Принцип се страхува от Втория, понеже Вторият има тенденция и възможност да го погълне.
към текста >>

Този Принцип сам по себе си не е лош, но от неговата дейност, от неговото проявление произлиза това, което наричаме зло.
За да разберем Тайната на числото 666, трябва с помощта на Окултната наука да подигнем булото на една от най-великите Тайни на Битието и на човешкото развитие, която е свързана с проявлението на Закона за полярността в хода на човешкото развитие. Учителя казва, че в основата на Битието стои Великата Космична Разумност и Мъдрост, която се изявява чрез два велики Принципа, които Той нарича Първи и Втори. Първият Принцип е силен, мощен и страхотен в своето проявление. Той е подобен на силна киселина, която разяжда и разрушава всичко. Той е Принципът, който е създал материалните светове и човешкото тяло. Този Принцип сам по себе си не е лош, но от неговата дейност, от неговото проявление произлиза това, което наричаме зло. Вторият Принцип е така нареченият мек Принцип, който организира света, който внася живот в света и в когото сам Бог пребъдва. Първият Принцип се страхува от Втория, понеже Вторият има тенденция и възможност да го погълне. На страната на Втория Принцип се явява Доброто, а на страната на Първия Принцип се явява Злото. Това са двете дървета на Рая - Дървото за познаване Доброто и Злото и Дървото на Живота. В Апокалипсиса Първият Принцип е представен от Змея със 7-те глави и 10-те рога и от Звяра с двата рога.
към текста >>

Също така всяко същество има един символичен знак, с който се изразява, който знак изразява неговото естество, по силата на закона, че всяка енергия, всяка сила, във външното си проявление се изразява чрез известна форма.
На Христа, Който е Проявеният Бог, отговаря едно същество от Бездната. И всяко от тези същества си има име, според характера си, мисията си и мястото, което заема във Великия Космичен организъм. Учителя казва, че и Христос има свещено име, с което е известен на Небето. Също така и това същество, което е антипод на Христа и му противодейства в развоя на Всемирната еволюция, има свое име. И както едното, така и другото са известни на Посветените в Тайните на Окултната наука. Също така всяко същество има един символичен знак, с който се изразява, който знак изразява неговото естество, по силата на закона, че всяка енергия, всяка сила, във външното си проявление се изразява чрез известна форма. В Окултната наука, в езотеричните съчинения, когато искат да представят някое същество от Небето или от Бездната, за да не бъде разбираемо за непосветените, служат си с неговия символ и с числения израз на името му. Защото в древните азбуки всяка буква отговаря на едно число. И когато искаме да изразим едно име с число, за да ме бъде разбрано, то на мястото на всяка буква се туря съответното число. По такъв начин имаме числения израз на характера на съществото, което представя. Така в еврейските букви, които са произлезли от египетските йероглифи, а тези, последните, както и еврейските, са копирани от небесните знаци, които са азбуката на Небето, всяка буква отговаря на определено число, а всяко число, както и всяка буква, е израз на един Принцип, на една Сила, на един Закон, които действат в Космоса.
към текста >>

100. 1. ИСТОРИЧЕСКИ ПЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според това схващане световните космически процеси се ръководят от една висша Разумност, която в своето проявление си служи с два Принципа, които имат своя израз в Светлината и Тъмнината.
Животът на Земята е отражение на живота на Космоса, на живота на Живата Природа. Това е схващането на Окултната наука. Според това схващане развитието на човечеството е развитие на човешкото съзнание, а всичко друго е отражение на развитието на съзнанието. А това развитие на съзнанието е обусловено от процесите, които се извършват в Космоса. Според това схващане цялото Битие е един жив организъм и всички процеси, които стават в различните части на този организъм, са обусловени от живота, който функционира в целия организъм на Битието. Според това схващане световните космически процеси се ръководят от една висша Разумност, която в своето проявление си служи с два Принципа, които имат своя израз в Светлината и Тъмнината. И затова развитието не върви по права линия, а по вълнообразна линия, която спираловидно се издига все по-нагоре. От това гледище, когато разглеждаме дадено историческо явление, го разглеждаме като проява на Космоса в процеса на историческото развитие. Това е много естествено, като приемем Битието за един жив организъм. А че това е така ни потвърждава и древната Херметическа мъдрост, която гласи: " Туй, което е долу е подобно на това, което е горе; туй, което е горе е подобно на това. което е долу".
към текста >>

Това Слънце, което ние виждаме и което влияе на Земята, е проявление и израз на духовното Слънце.
Физическото Слънце е само едно отражение на това велико духовно Слънце. И както физическата светлина има своите седем лъча, седем цвята, така и духовната светлина има своите седем лъча. И тези седем лъча както на физическата, така и на духовната светлина са резултат на седем категории духовни Същества, които образуват съвкупността на духовното Слънце. Всички творчески йерархии, които действат в Космоса са дванадесет, но пет от тях са, така да се каже тил. неактивни в обективния свят и затова техните лъчи са един вид като скрити, непроявени, а седем други са активни в обективния свят и затова техните енергии се проявяват и чрез седемте лъча на видимата бяла светлина. Това Слънце, което ние виждаме и което влияе на Земята, е проявление и израз на духовното Слънце. То е, така да се каже, проекция на духовното Слънце и носител на енергиите и светлината на това духовно Слънце. Духовното Слънце със своите седем лъча се проявява в това Велико Братство, което пътува по света и носи кулутра-та. Всеки лъч създава специфични условия за определена психична дейност. Както физическите цветни лъчи на Слънцето произвеждат различно действие, макар че това не е още напълно познато на съвременната наука, седемте лъча, обединени в бялата светлина създават условия, каквито създава Слънцето напролет, когато изпраща своята топлина и светлина към Земята. В така създадените условия всеки лъч проектира своите енергии и произвежда, според своето естество, специфичен психичен живот, изразен в определени идеи и изживявания.
към текста >>

По-нататък ще разгледам последователно, конкретно и подробно тези движения, за които споменах, които се явяват като етапи в проявлението на Третия клон на Бялото Братство.
Оттам вълната преминава в България, където през десети век се поставят основите на Богомилството. От България вълната заминава на запад и създава това движение, което познаваме под името Розенкройцерство. Вълната като минава последователно от Изток към Запад, стимулира и дава живот и на Древния херметизъм, за който също ще кажа нещо и ще започна изложението си с него. Всички тези общества, които се образуват под влиянието на този импулс, не са плод на една личност, а са колективно дело за Братството, което се изявява, както изтъкнах, чрез един Велик Посветен, който предава идеите и мислите на хората от дадена епоха. Някой път има историческа връзка между различните представители и движения, но някой път всяко едно движение възниква самостоятелно под влияние на духовно Братство, което праща един от своите членове да се въплъти в дадена епоха и страна. По-нататък ще разгледам последователно, конкретно и подробно тези движения, за които споменах, които се явяват като етапи в проявлението на Третия клон на Бялото Братство. Ще започна с възраждащия се Херметизъм, след това ще разгледам Манихейството, Гностичните движения, Неоплатонизма, Мохамеданството, Богомилството и ще завърша с Розенкройцерството.
към текста >>

НАГОРЕ

0.17454695701599