Търсене в текстове за 'Проявление'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 131 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. За братското сдружаване - К. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове.
Ритмус и мелодия Това са основните елементи на музиката. Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон. Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията. Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот.
към текста >>

И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията.
Ритмус и мелодия Това са основните елементи на музиката. Всъщност само един е първичният елемент, който е създал цялото разнообразие в музиката – музикалния тон. Когато той се диференцира във времето създава ритмуса, а когато пък върху основата на така явилият се ритмус, той се диференцира по височина, създава мелодията. Ритмусът е проявление на музикалния тон във времето, а мелодията – в пространството; нали казваме „по-високи" или „по-ниски" тонове. Мелодичната линия – пътят, който очертава музикалният тон в това си движение – мнозина си представят като лъкатушна линия, извиваща се в познатите нам измерения на пространството. И тъй музикалният тон в своето проявление създава преди всичко ритмуса и върху него построява мелодията. Ритмус без мелодия може да съществува, но мелодия без ритмус е немислима. Затова някои казват: „В начало бе ритмуса", когато говорят за появата и развоя на музиката. Ще разгледаме сега ритмуса и мелодията, като основи, които създава музикалният тон, за да изрази чрез тях силите и потенциалностите на онова, което пък него е извикало на живот. Ритмусът в музиката е отражение на един всеобщ миров закон, чиято управа може да се констатира във всяка област на проявения живот. Той е закона на промените.
към текста >>

На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката.
През определени времена на годината в природата работят известен род енергии, проявяващи се чрез съществуващите едни и същи през всяко време материални форми. Следете прииждането на пролетта и нейното постепенно изявление. Вие ще схванете оня живия ритмус, чрез който тя завладява гори, полета, балкани: ще усетите и вътре в себе си свежест, бодрост, ведрина, нещо ново – вашия дял от пролетта – и то напира отвътре и сякаш ще му се да се разтвори, да цъфне – така, както напират отвътре натрупаните енергии в назряла пролетна пъпка И този ритмус отвътре побеждава и донася своето: нов живот, експанзивност, здраве, творчество. Та не е ли този същият ритмус, който кара човека да стои захласнат с часове пред зазоряващия се изток и с трепет на душата си да изживява всички ония дивни композиции на бои, сменящи се всеки миг, за да създават все нови и нови комбинации. Ритмусът, движението на цветовете е който ни завладява. На това всеобщо проявление на този закон в природата вън от нас и в нашата собствена природа се дължи обстоятелството, че музиката ни кара да реагираме отвътре на нейните импулси отвън и понеже нам не са чужди нейните трептения, скоро и ние се подчиняваме на нейния ритмус, ритмусът вътре в нас се изравнява или най-малко иде в едно хармонично отношение с тоя, който ни въздейства отвън и ние разбираме тогава музиката. Сега започваме да асоциираме възприеманите от нас в ритмичен порядък тонове с цветове, форми, състояния, чувства и идеи, ритмусът на който е сроден са тоя, на когото в момента сме подчинени. ______________________ Дойдем ли да разглеждаме ритмуса по-конкретно в музиката, тук го дефинират обикновено така: Смяната на тоновите трайности, или с други думи казано движението на музикалните тонове и тяхното редуване по време. Освен това някои от редицата тонове се акцентуват периодически правилно или неправилно и определят това, което в музиката се нарича такт. Запример в двувременните тактове акцентуват се времената през едно, като акцентуването е в началото на такта В тривременните – акцентуват се времената през две, като в началото на такта стои пак акцентуваното време, и т.н. докато стигнем до сложните тактове, дето акцентите се редуват при една по-сложна периодичност.
към текста >>

2. ВЛИЯНИЕТО НА МУЗИКАТА - Добран Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено.
f\ установи ли се това положение, от само себе си пада твърдението, че всичко извън областта на действие на тия сетива е предмет на метафизиката. Тогава границите на науката се разширяват и включват в себе си и области от метафизиката. На пръв поглед е абсурдно положителното, реалното да включи в себе си абстрактното, нереалното, но този абсурд ще изчезна, когато се схване, че науката не включва в себе си области, в които не могат да намерят приложение нейните методи, а просто разширява средствата си за търсене истината и по такъв начин установява реалността, истинността на неща и явления, които по-рано са били нереални, метафизични, не по своята същина, а поради недостатъчната светлина, в която са разглеждани. И наистина, откакто съществува науката, тя е превзела много области от метафизиката; много ненаучни твърдения са станали научни факти; много „илюзии" са станали действителност. Този начин на схващане и определяне науката се дължи на крайно ограничените разбирания, които в днешния материалистичен век са отишли дотам, че смесват чистата наука с материалистичното учение, от което смешение на понятията се създава погрешно в самата си основа твърдение, че извън физичните неща и явления, които са предмет на нашите пет физични способности на възприятие, нищо друго не съществува и не може да съществува. Преди всичко, трябва се има пред вид, че нашит физически сетива са толкова ограничени и несъвършени и областта на тяхното действие е толкова тяхна, че нищо не дава право на един учен да твърди, че не може да съществува истина извън тази, която той е установил, защото той не трябва да забравя, че всичко в природата, следователно и човешките сетива и способности на възприятие, еволюира и тази възможност за развитие, различна за всеки индивид (поради различието в условията за нейното проявление), е неограничено. Ето защо, възможно е степента на възприятие (в сила и ширина) на един „непризнат" учен да се отнася към тази на признатия учен, както последната към тази на неграмотния. Ако човекът не е останал с едното, двете или трите сетива на по-низшите си животни форми и със степента на тяхното развитие, то нищо не сочи, че и за в бъдеще ще остане само с днешните си пет сетива в днешната им форма на развитие. А че ученият не може да допуска и предполага, че съществуват хора, които притежават по-многобройни и по-ефикасни средства за търсене истината и затова владеят много по-дълбоки знания от тях – това е лесно обяснимо, както е обяснимо, че един неграмотен човек, незапознат с микроскопа, ултрамикроскопа, телескопа и изчисленията на висшата математика, на може да допуща съществуването на учени, които изучават електроните и йоните, измерват скоростта на звука и светлината, определят разстоянието от земята до слънцето, планетите и звездите, тяхната големина, тегло, насока на движение и пр. Днес не само простите хора, но и така наречените интелигентни, не се поддават на новите „необикновени" истини, понеже са свикнали да живеят в един много ограничен вътрешен и външен мир, първият от които се заключава в границите на „егото", което е неразделно с грубата материя, а вторият – това са предметите, материалните условия и отношения между хората, които не преминават рамките на непосредственото триизмерно схващане и не позволяват на духа да литне към безпределното непознато. Днес не малко интелигенти биха се смаяли и учудили на своето невежество и ограниченост, ако се отделиха временно от всекидневния живот, от тесните му рамки, в които го поставя нашата планета – прашинка и се пренесяха в безкрайния всемир и проникнеха в неговите безбройни сили, енергии, движения, закони и форми.
към текста >>

3. Бележки по повод статията „Астрология и медицина” Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека.
„В нас има музика". „Вътрешният израз за нас се изразява чрез музика". Моят Учител. Ние проследихме музикалните прояви на природата и се натъкваме вече на най-важната част от въпроса — човекът. Естествено, след всичко казано, трябва да очакваме проявата на музикалността у него да се явява в много по-съвършена форма. Но аз не зная дали може да се каже, че човешките гении на музиката от калибъра на Паганини, Бетховен, Моцарт, Сарасати, Бах и Хайдн са границите на музикалното проявление на човека. От окултна гледна точка, това са слаби прояви на истинската музика, която тепърва се заражда, музиката на чудесата. Разказват легенди само за Паганини и неговата цигулка. Паганини може би е вършил чудеса. Но само Паганини. Характерно е да се отбележи, че в музикално отношение светът върви crescendo напред.
към текста >>

Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство.
Ако се хвърли един общ поглед върху първоначалната проява на музикалната естетика ще се констатира, че такава естетика е съществувала у всички човешки раси, племена в всички времена. Дори някои считат, че първоначалния говор е бил или вик или пеене. Даже ако наблюдаваме малките деца, те пеят много по-рано от времето, когато почват да говорят. Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото.
към текста >>

Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление.
Изобщо, в човека ние намираме една музикална основа, втъкана в неговата природа. Къде се намират първите музикални зачатъци, ние не знаем. Знаем само, че почти у всички същества има пряко или косвено проявление на музикалното чувство. От окултна гледна точка, тая музикална проява на всички същества е просто израз на оная музикална основа, върху която е изградена цялата природа, музикалните закони, на която важат за всички същества. И колкото едно същество е по-интелигентно, толкова тая музикална проява се изявява в една по възвишена форма. Ето защо, ние считаме, че у всички същества има музикално чувство, само че у едни в потенциално състояние, а у други вече в проявление. Разбира се, че в първия случай предстои една успешна и систематична работа и то може би съвсем недостатъчна за един период от 50-60 годишна дейност, за да се постигне един голям резултат. Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год.
към текста >>

По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария.
Музикалните прояви на някои твърде малки деца ясно показва, че те просто са родени музиканти, чието школуване е станало в миналото. За да изтъкна по-ясно музикалната проява на съвременния свят, аз ще си послужа с статистиката на Нюман Дорленд върху четиристотин „знаменитости" от разни отрасли на мисълта. Тия „знаменитости" са били разделени на две категории: работници и мислители Към работещите са били отнесени химици, физици, изследователи, изобретатели, медици, артисти и военни, а към мислителите: богословите, философите, астрономите, математиците, политиците и пр. Оказало се, че работниците почват своята деятелност по-рано от мислителите, а именно към 22 год., докато мислителите чак към 26 год. От тия работници най-рано проявяват своя гений композиторите – средно към 17 годишна възраст, артистите към 18 год., а философите – в 27 годишна възраст Най-късно се проявяват сатирици и хумористи (към 32 год. ). По отношение ранното музикално проявление на някои композитори имаме просто невероятни данни: Моцарт, например, още когато е бил на три години е взимал уроци по пиано, заедно с своята сестра Мария. На четири години е свирил вече минуети и съчинявал малки песни, на пет излизал пред публиката и почнал да композира, на осем – свирил пред английското кралско семейство, правил опит да напише симфония и издал своето трето събрание от сонати и написал „Бог е нашето прибежище" – хорал за четири гласа, на десет години правил опит за оратория, на единадесет – съчинил операта La finta Semplice, на четиринайсета – музиката за операта „Miridate Re di Ponto" и пр. Бетховен на четири години насила е бил накаран да учи пиано, на единадесет години е свирил вече в театралния оркестър и чак на двадесетата си година той написва свое съчинение. Вагнер на 17 години е издал своето първо съчинение и увертюра, а на двадесетата се изпълнява неговата първа симфония. Брамс на двадесетата си година написва струнен квартет, първа соната за пиано, скерцо в E-bemol minor и сборник от песни. Шуберт още когато бил на пет години, много обичал да трака по клавишите на пианото.
към текста >>

Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление?
Петгодишен почнал да учи музика и на седем години бил вече виртуоз. Шопен от пет години почнал да свири, а на седем – бил се вече прославил като виртуоз. Драгомижки на петгодишна възраст свирил добре на цигулка и пиано, а на шест години почнал да композира. В тая редица могат се поставят още имената на Вебер, Рубенщайн, Брамс, Паганини, Верди и много други. Тия примери много ясно изразяват подготовката в музикално направление, която великите композитори са получили в миналото си и с която те се раждат, Музикалните прояви в техния живот представляват почти легенди. Това са същества, дошли като че от друг мир, изтъкан от музика... На какво се дължи това ранно музикално проявление? На наследствеността ли? Действително играе и тя роля, но да се твърди и поставя изключително всички случаи на нея, е още твърде рано и доста рисковано, защото още самата тая наука за наследствеността е млада и не изготвена в окончателните си форми. От друга страна ние можем посочи други случаи, гдето родителите музиканти са създали деца, далеч от всека музикална проява или много посредствени в това направление. От окултна гледна точка, без да отричаме някои основания на биологическия закон за наследствеността, можем да уясним фактите с простите положения, че великите музиканти идат на света и се формират не в утробата на тяхната майка, а много преди това. Познавам неколцина цигани с висока виртуозност на цигулка.
към текста >>

4. ВТОРИ ПСАЛОМ - Рафаил Соловьов Съдържание на бр. 7 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец.
– Дълбините му никога не са засягани от човешки поглед, защото се глъбят в ширините на абсолютния безпредел. И когато лекият ветрец, раздухан от копнежа по Великото, на немощното същество – човек, разлюлее частица от повърхността на безкрайното море на живота, всяка сребриста къдрица нашепва по една дума на неизразим език – дума, носеща в себе си трепета на живот, изнесена от импулсите на Великото Мирово Сърце. Тя намира едничък прием само в душата. И тогаз човек проглежда в дълбочината и смисъла на израза „Аз съм", – чувствува широтата на своята душа, величието на своя дух, своята същност. Добира се до онзи миг – вечния миг на щастието И това, може би, е най-реалното щастие – отломка от вечността, което земният жител някога изпитва, което няма позната мярка и няма израз. Велик е животът в неговата пълнота, многостранност и разнообразие... Животът – това е най-реалното проявление на Великия Творец. Той има своите струни, – звуците на които, съчетани в разнообразни съзвучия, съставят великата симфония, която изпълва и оживотворява природата, облича я във величествена премяна, вдъхновява нейните обитатели да пеят възторжени оди при проблясъка на първия лъч на сутринното слънце. Велика е тайната на живота... Слънцето — душа на всичко видимо, е изпълнило небе, въздух и земя. С безмерна любов щедро сипе животворни лъчи над всичко дишащо. А малките тревички освежени от зората с капките на росата и цветчетата – чашките на които е препълнила с аромат, разливат благоухания, които ефирно се носят към висините и ведно с химните на пеещите птици. – Природата начева тайнствен обред на сутринно моление.
към текста >>

5. ХРАНАТА КАТО ФАКТОР ЗА ЖИВОТА - Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога.
За да стане това, отдръпвай се често от всичко външно и се вдълбочи в размишление или съзерцание на висшите божествени истини, потопи се в техния мир и из него почерпи импулс; така ще дойдеш до извора на свободата, истината, красотата. Ако практикуваме това, ще забележим голяма промяна да става с нас. Преди всичко ще се събуди у теб нов импулс за работа. Изворът на творчеството се събужда чрез свързване с Бога. Когато влезеш в контакт с Бога, ще се образува, тъй да се каже, път, по който божествените сили ще озарят душата ти. Милосърдието, любовта и пр., които ще се родят в тебе, ще бъдат проявление на Бога. Някой ще каже, че има хора, които не практикуват молитвата и при все това са даровити: тези хора имат вече известен духовен капитал, с който са дошли от миналите прераждания, обаче колко повече те биха направили, ако практикуваха общение с божествения свет. На много места се говори, че Христос се молил. А има и други места, дето се говори, как се произнася Той за молитвата. Някои от първия вид места: Матей 14, 23: „И като разпусна народа, възлезе на гората насаме да се помоли". Цялата 17 глава от Ев.
към текста >>

6. ФИЛОСОФИЯ НА ИНТУИЦИЯТА НА АНРИ БЕРГСОН Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката.
В Германия хората, които работят с пръчката, се събират тихичко на конгреси, обменят знанията помежду си, разотиват си, без да ги е грижа как мисли официалната наука за тях. Във Франция не е тъй – там официалното признание е от голямо обществено значение и няколко благородници работят през новите времена за това признаване. Граф де Тристан след 20-годишни изучвания и изследвания върху пръчката излиза в 1826 год. с книга, характерно озаглавена със знаменитите думи на Галилей „И все пак тя се върти". В това капитално съчинение е проучено влиянието на природните сили върху движението на пръчката, измененията на тези движения, причинени от времето, температурата, от сезона, магнетичното напрежение, човешкото тяло като проводник на тия „изтичания", влиянието на металите, слънцето, коприната, дневните часове, атмосферното електричество и пр. Неговият замък е бил превърнат в едно широко опитно поле, в което стъпка по стъпка търпеливо са били проучвани условията за проявлението на тази странна сила, която движи пръчката. Неговият племенник и помощник барон Маргю, наследил уменията му, продължава изучаванията и наблюденията за изравняване на тези силови потенциали, условията, при които те могат да се улавят, поляризацията на симетрично ориентирани тела и пр. Неговите наблюдения са правени повече в лаборатория и носят всичката прецизност, която е могъл да допише един търпелив учен, работил няколко десетки години. Френската академия на науките е била заставена отново да си каже мнението. Голяма комисия е „проучвала" съчинението и най-после го оставили на председателя учения Бабине, той – на секретаря си Шефроил, а последният не е признавал друга сила на движение, освен човешкото желание, понеже лично той нямал тия качества: да се движи пръчката в ръцете му! Много още лица пишат и работят по този въпрос и след тази категорическа присъда на френската академия на науките.
към текста >>

7. ЗВЕЗДНИ СКАЗАНИЯ - Cis moll Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта.
При интуицията духът трябва да насили себе си, да обърне направлението на обикновения ход на мисълта, да превръща или по-право, постоянно да пресъздава своите категории. Но за това той трябва да се добере до текущи понятия, способни да следват реалността във всички нейни безкрайни извивки и да възприемат движението на вътрешния живот на нещата. Трябва да се остави отворен кръгът на тия понятия, които дори не могат да се нарекат понятия, тъй като съвпадат с конкретната идентичност на нещата, за нещо ново, творческо, което ще ги измени в развитието, разшири, а не ограничи. Ограничавайки понятието, слагаме един изкуствен крак, който не съществува в природата, защото всичко подлежи на развитие и затова във всяко понятие има нещо недоизказано от природата. Да философствуваш, значи да обърнеш обикновеното направление на мисълта. Трябва да потърсиш реалното в първобитното му проявление, в приписваната му есенция, незасегната от наслоенията на символическата тъкан на интелекта. И наистина, всички велики метафизици и математици са имали отначало интуитивно видение за реалността – тъкмо това е останало и ценно в техните системи, но видението отпосле е било запълнено от диалектиката на разума. Интуицията е оная способност, чрез която философът спуща своя водолаз в океана на действителността и при всяко спускане той загребва нещо ново и ценно от дъното. Работата на разума се свежда отпосле до анализ на съдържанието. Щом като интуицията съвпада с непосредствения опит, явява се тогава въпрос, няма ли да са обърне философията в едно съзерцание над основата, както дремещият овчар над течащия поток? Няма ли да бъде най-последователна интуитивната философия, ако се превърне в едно мълчание, мистицизъм?
към текста >>

8. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби.
Обикновено и окултно ученичество (Скица) „Бъдете като децата. . ." Думата ученик в обикновения говор означава млад човек, дете или юноша, който следва някакво учебно заведение. Според общо разпространените днес схващания, детинството и ученичеството са признаци на несъвършенство и слабост. И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край. Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност.
към текста >>

Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува.
Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека? На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува. Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете. Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение. Но това са нища външни и случайни. Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния. И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките.
към текста >>

Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния.
Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува. Възрастният човек е самостоятелен, съвършен по отношение на външния и практичен живот, но по отношение на по-общите въпроси на живота и на възможното съвършенство, той си остава едно голямо дете. Днес за мерило на силата и съвършенството се вземат възрастта и общественото положение. Но това са нища външни и случайни. Реалната психологична и етична стойност на един човек, мислим че седи в непосредственото проявление на неговите естествени качества и заложби — нещо свойствено за децата и чуждо за възрастния. И ако от окултно гледище всички хора, без разлика на пол и възраст, са само деца, защо ние хората да не бъдем искрени поне като малките. Та и нали всички обществени реформатори, от най-консервативните до най-либералните, теоретически поне признават, че далечния идеал, към който се движи човечеството и за който всички работят по раз¬лични пътища — това е царството на хората, съвършени като децата. И въпреки това, хората все отлагат, все чакат, все продължават да се обвиняват един друг и да се оправдават пред себе си с това, че не са намерили още достатъчно разумно основание за един по друг живот при днешните условия. Но независимо от това, от друга страна дълбоко в душата на днешния човек, па и в целия живот изобщо, едва доловима засега като подземен кънтеж, настъпва някаква промяна. И в отзвук на нея, вече по цялото лице на земята, у всички племена и народи захващат да се явяват маса работници за духовна обнова на човечеството.
към текста >>

9. Противоречията в света – П. Пампоров Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога.
Трябва да се развие тялото, за да се развие и главата (мозъкът) И има едно съответствие между силите на тялото и силите на ума. Колкото силите на тялото са по-богати, толкова по-богати са и силите на ума. Колкото соковете на тялото са по изобилни, толкова по-изобилни са и соковете на ума. И ние имаме в тялото кръвта, която отива отдолу нагоре по целия организъм, а в главата имаме живата мозъчна енергия (електричество и магнетизъм), която слиза по нервната система, обхваща целия организъм и разпределя съразмерно кръвта, за може да работи човек свободно. Търпението е базата върху която изниква самоувереността и върху самоувереността се гради вярата. А вярата е разумната основа за правилното проявление на живота и към себе си, и към ближните, и към Бога.
към текста >>

10. ДНЕШНАТА ЕПОХА И Д-Р ЩАЙНЕР - Б. Б. Р. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година II –1925 г.

За да се изясни донякъде това състояние на съзнанието и това странно проявление на тялото им по отношение на огъня, трябва да се изтъкнат няколко основни положения при нестинарството.
Например някой си учител, който считал играчите за шарлатани и него го „прихванало" и станал нестинар. От друга страна, самите нестинари заявяват, че това не е „от тях". При това мнозина от тях не помнят това, което са приказвали и вършили. Всичко това ясно показва, че тука обикновения, съзнателния живот на индивида престава и се проявява едно друго съзнание по-различно от обикновеното. Предвид слабата интелектуална подготовка на нестинарите и тем подобни, може да се заключи, че тук има проява на подсъзнателен живот. За да се изясни донякъде това състояние на съзнанието и това странно проявление на тялото им по отношение на огъня, трябва да се изтъкнат няколко основни положения при нестинарството. Едно съществено положение, което тук намираме, това е повишеното настроение на тълпата при чествуването на тия празници. Дългото подготвяне малко преди празника, създава условия на възприемчивите души за едно повишено настроение, което се поддържа у всички: и нестинари и зрители. Това се усилва още повече от очакването на нестинарските игри. Околната атмосфера също допринася за създаване условия. Представете си селски мегдан, близко до черквата сред селото, на който наклали буен огън. Нощ.
към текста >>

11. РУСАЛЦИ Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Това са условия, това са средства за проявление на човещината.
Безспорно – нещо по-долно, по-страшно, по-отвратително от кой да е звяр, от коя да е гадина. И обратно. Когато качествата на ума, сърцето и волята стоят в отлична степен, човек е достоен за званието си. Само тогава той може да прояви интелигентност, благородност, деятелност; само тогава може да бъде полезен за себе си и за ближните си. Умът, сърцето и волята са природни дарби. Това са условия, това са средства за проявление на човещината. Но тe никога не се дават в съвършена форма. Човек сам трябва да ги подобри, да ги усъвършенствува, защото му са нужни като инструменти. А кой е тогава човекът? – Човекът е живата душа. Тя, човешката душа, има нужда от добри условия – ум, сърце и воля.
към текста >>

12. Има ли смърт - д-р Кадиев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Животът е проявлението на формите чрез силата на диханието.
Не важат тук старост, изглед, среда и условия; има помощ за всички в правилното употребление на дишането". "Диханието е живот" е заключението, до което достигаме след няколко размишления върху един предмет от такова жизнено значение за нашето благосъстояние. Това трябва да бъде добито чрез опит, така че да бъде за аналитика ясен и твърдо стоящ факт. Простото изложение от друго лице не е доказателство. Животът е зависим от дишането. Животът е проявлението на формите чрез силата на диханието. Когато говорим за живота, ние всъщност се занимаваме с проявите на диханието. Ако проучваме живота с помощта на микроскопа с очакване да намерим „ядката", която образува това, което обикновено се нарича живот, ние търсим тогава нещо, което не ще намерим. Микроскопът не открива нищо повече от окото. Той открива само форми. Може да се открият повече форми на живот, можем да се опознаем по-добре с неговата външна страна, но това нищо не ще ни каже за основния принцип на живота.
към текста >>

Където има проявление, там има живот, там има дишане, защото без дишане не би могъл да съществува никакъв живот.
Може да се открият повече форми на живот, можем да се опознаем по-добре с неговата външна страна, но това нищо не ще ни каже за основния принцип на живота. Ние не бихме могли да кажем, че животът е дишане. Ще бъде също погрешно понятие, а също и нелогично, ако се каже, че любовта е Бог. Истинският философ би казал: "Бог е любов". Ние смятаме Бога като основен принцип, както диханието основният принцип на живота. Където има проявление, там има живот, там има дишане, защото без дишане не би могъл да съществува никакъв живот. Дишането е, следователно, основният принцип върху който животът и неговите разнообразни форми на проявление, почиват. Дишането е независимо от проявлението". "Бръмбарът не е птица, птицата не е маймуна, маймуната не е човек, обаче в тях всичките има живот и те всичките дишат. Основният принцип на диханието се развива в разнообразни сили на живота и тези сили се изявяват чрез разнообразните форми на битието. Великите учители на древността, адептите на древните народи, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот.
към текста >>

Дишането е, следователно, основният принцип върху който животът и неговите разнообразни форми на проявление, почиват.
Ние не бихме могли да кажем, че животът е дишане. Ще бъде също погрешно понятие, а също и нелогично, ако се каже, че любовта е Бог. Истинският философ би казал: "Бог е любов". Ние смятаме Бога като основен принцип, както диханието основният принцип на живота. Където има проявление, там има живот, там има дишане, защото без дишане не би могъл да съществува никакъв живот. Дишането е, следователно, основният принцип върху който животът и неговите разнообразни форми на проявление, почиват. Дишането е независимо от проявлението". "Бръмбарът не е птица, птицата не е маймуна, маймуната не е човек, обаче в тях всичките има живот и те всичките дишат. Основният принцип на диханието се развива в разнообразни сили на живота и тези сили се изявяват чрез разнообразните форми на битието. Великите учители на древността, адептите на древните народи, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот. Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието.
към текста >>

Дишането е независимо от проявлението".
Ще бъде също погрешно понятие, а също и нелогично, ако се каже, че любовта е Бог. Истинският философ би казал: "Бог е любов". Ние смятаме Бога като основен принцип, както диханието основният принцип на живота. Където има проявление, там има живот, там има дишане, защото без дишане не би могъл да съществува никакъв живот. Дишането е, следователно, основният принцип върху който животът и неговите разнообразни форми на проявление, почиват. Дишането е независимо от проявлението". "Бръмбарът не е птица, птицата не е маймуна, маймуната не е човек, обаче в тях всичките има живот и те всичките дишат. Основният принцип на диханието се развива в разнообразни сили на живота и тези сили се изявяват чрез разнообразните форми на битието. Великите учители на древността, адептите на древните народи, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот. Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието. Диханието е едно, но неговите изявления са различни, според даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението.
към текста >>

Диханието е едно, но неговите изявления са различни, според даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението.
Дишането е независимо от проявлението". "Бръмбарът не е птица, птицата не е маймуна, маймуната не е човек, обаче в тях всичките има живот и те всичките дишат. Основният принцип на диханието се развива в разнообразни сили на живота и тези сили се изявяват чрез разнообразните форми на битието. Великите учители на древността, адептите на древните народи, философите на всички времена, природоизпитателите от днес – те всичките са достигнали до едно заключение, те всичките се срещат в една самоговореща истина: диханието е живот. Има само едно дихание, един център, един Бог, обаче проявите са много, понеже всичко, което се развива в Зарван Акарвана (време, пространство и първопричинност) проявява чувство на ограничение и представлява вариация, а вариацията е същността на битието. Диханието е едно, но неговите изявления са различни, според даденото направление, заетото пространство и времето на проявлението. Видът и формата на съществуващия предмет показват степента на вибрацията на съставения принцип на диханието. Колкото по-високи и разновидни са трептенията на принципа на диханието, толкова по-високо стои проявената форма в царството на явленията и толкова по-голям е разума, знанието, мъдростта на самия принцип и способността за разрешение на проблема на живота. Възможностите на индивида в живота ще бъдат също по-големи и животът ще бъде ценен да се изживее. Накратко казано, ние ще бъдем по-добре опознати със своето истинско себе. Човекът е най-висшето изявление на диханието в материята.
към текста >>

Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група.
Мозъчната деятелност е в зависимост от начина на дишането. Различаваме главно три вида дишане у човека: физическо или коремно дишане, душевно, флангово или диафрагмено дишане и индивидуално, или духовно дишане, което се нарича другояче мозъчно дишане, вследствие влиянието му върху епифизата." "Тези три вида дишане стават с долната, средната и предната част на гърдите. Всяка една от тия части на гърдите отговаря на една от трите главни мозъчни групи: коремното дишане на материалистичната група, средното на етичната и горното на интелектуалната, разсъдъчната група. Но най-важното в случая е това, че всяко от тия три главни вида дишане способствува за развитието на съответната мозъчна група. По такъв начин са създадени трите основни темперамента у хората: материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния. Трите мирогледа у хората, материалистичния, спиритуалистичния и интелектуалния са проявление на трите вида дишане, чрез засиленото развитие на съответната мозъчна група. За добиване на правилен мироглед в живота необходимо е, следователно, хармонично развитие на мозъчните групи, за достигането на което привържениците на Маздазнан се стараят да засилят онова дишане, чиято мозъчна група е по-слабо развита. Дробовете представляват един инструмент, който маздазнистът се старае да обладава до виртуозност с цел хармонично развитие на всички функции в тялото. Дишането и разумният избор на млечно-растителна храна е тяхното главно средство за борба със злото, изявено като болест, мизерия, грях и др. Има различни начини на дишане у маздазнистите и при различно положение на тялото. Всяко дишане оказва своето влияние, ако се практикува продължително време и съзнателно, чрез концентрация върху дишането.
към текста >>

13. ВЪПРОСЪТ ЗА ФАКТОРИТЕ НА ЕВОЛЮЦИЯТА В ДНЕШНОТО СИ СЪСТОЯНИЕ В ОФИЦИАЛНАТА НАУКА - Б. Боев Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

И как тази постепенност се съвпада с все по-богатото проявление на душевния живот!
Но от друга страна виждаме, че там и душевният живот слабо се проявява. По-висшите гръбначни, напр. членестоногите показват по-висш душевен живот, но затова и по-добре развита нервна система: Напр., може ли да се сравни нервната система на една медуза с нервната система на една пчела или мравка! И затова колко по-горе стои и в душевния си живот пчелата или мравката в сравнение с медузата! Като отидем по-нагоре, виждаме у гръбначните постепенен развой на нервната система, като почнем от безчерепните и вървим през рибите, земноводните, влечугите, птиците и бозайниците до човека. И как тази постепенност се съвпада с все по-богатото проявление на душевния живот! Нима не е тук явна, очевидна зависимостта между нервната система и душевния живот! Защо душевният живот да не се вземе тогаз като последствие просто от функцията на нервната система, а не като нещо особено, самостоятелно? Ето – казваха, – как естествознанието става крепост, най-силната позиция на материализма! При ланцетника почти нямаме главен мозък. Нервната тръба само малко се издува в предната си част и нищо повече.
към текста >>

14. Загиналите светове – Добран Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Но за правилното им проявление явява се нужда от връзка, която да ги споява здраво.
Ние го занимаваме с дреболиите на живота, а върху въпросите на духа ни и върху колективното – Природата, ние отбягваме да го спрем. Мислим, че това не е нужно. Когато всъщност природата и духът ни могат да ни научат на много неща. Тук са нужни наблюдения и опити в психичния ни живот и в Природата. Така ние имаме две неща с вътрешна стойност: морал и ум. Но за правилното им проявление явява се нужда от връзка, която да ги споява здраво. Такава връзка е волята. Като връзка между морала и ума – тя е силна, когато бъде като диамант твърда. Тъй пише един окултен учител. Защото: ако ума разбира благородното, чистото и иска да го прояви, ако има и морален стабилитет, но му липсва волята да го приложи, тогава ще имаме скосяване на хубавото желание, което се е пробудило в даден индивид. Слабата воля подвежда ума към ограничение.
към текста >>

15. Едната религия Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Нищо не се среща така рядко у човека, както проявлението на собствената му воля.
С трепет в гласа той отговорил: – Всички загинаха. Проправяха път към небето през пропасти и бездни. И погинаха със смъртта на храбреци. Превел от руски: П. Г. П. Нищо не се среща така рядко у човека, както проявлението на собствената му воля. Емерсон „Прощавайте на враговете си”. С любовта си към тях допринасяме повече добро за нас, защото любовта е по-красива от ненавистта и злобата. Сам Христос е казал тия слова не за доброто на враговете, но за собствено добро на този който има врагове. Оскард Уайлд
към текста >>

16. Проблеми на новото време – Вел. Вл. Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Любовта е първото проявление на Безграничното и носи.
Ние искаме, дето живеем, там да бъдем спасени. А тия Учители от памтивека са учили на ония велики закони, върху които почива животът на индивидуалните души и законите, които лежат в основите на Мировото Единство. Те са вещаели в различни форми и от различни становища закона на Цялото и закона на частите, закона за Безграничното и закона за граничното. Благото на света се определя от първия закон - закона за Цялото. Или казано на окултен език, от закона на Бога, закона на Любовта. Любовта е първото проявление на Безграничното и носи. в себе си пълнотата на Благото. А това Благо е вечната Хармония, която включва всички души. Следователно под закон на Любовта ние подразбираме пълнотата и единството на духовния живот, в който е изключено абсолютно всякакво зло. Вторият закон е законът на частите, законът на индивидите в света. От този закон, от закона на граничното се ражда злото.
към текста >>

17. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки в биологията - Б. Боев Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Животът върху нашата земя, включително и тоя на човечеството, е сигурно само едно малко проявление от универсалния живот.
Независимо от това, дали светът е произлязъл тъй, както ни описва Кант-Лапласовата теория или някое религиозно предание — единството и различността във вселената са факти. А по отношение на човечеството във връзка с тази различност, това което знаем е, че безкрайният низ на вековете в миналото, върху лицето на нашата земя, то - човечеството - живее, напътвано от своите обществени и духовни водители. Знаем и това, че човечеството в своето закономерно развитие минава редица култури, някои от които са вече упаднали, а някои и изчезнали. Точният ред на миналите култури ние обаче засега не знаем. Защото захващат да се оказват и неподозирани досега изчезнали култури. Животът върху нашата земя, включително и тоя на човечеството, е сигурно само едно малко проявление от универсалния живот. Всичко, което става на земята, е във връзка с цялата вселена и нейната целесъобразност. И човечеството, което в своето колективно развитие ни се струва понякога като цел само за себе си, е може би всъщност средство за реализиране на някаква по-възвишена цел. В тази цел ние можем да се съмняваме или отричаме, но от това тя не престава да съществува. Нито отделният човек, нито цялото човечество, по силата на закономерността в явленията, могат да правят това, което искат... Хвърлете поглед върху лицето на земята в миналото, вижте редицата култури и вие ще се уверите... Вселената представлява, изглежда, реализирането на един велик план. Ние не сме нито пръв, нито последен продукт на това световно развитие.
към текста >>

18. ОТ ПЛАНИНАТА Съдържание на 1 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човек ходи надлъж и нашир по земята; той среща безброй множество форми, числа и цветове, без да подозира, че във всяка форма, във всяко число и във всеки цвят е скрита истина, мисъл на Божеството, проявлението на които е видимо за човека, защото всяка форма има значение: тя е изражение на известна идея.
Те никак не са прави: Бог е говорил много и много е писал. Но хората са глухи и слепи; те не чуват и не виждат и, което е най-лошо, те не искат нито да чуват, нито да виждат. Природата - ето книгата, в която Бог е записал своите мисли; тази книга, ако би могъл човек да я чете, би могла да му даде чудни познания. Но уви! Кой мисли за това? Човек ходи надлъж и нашир по земята; той среща безброй множество форми, числа и цветове, без да подозира, че във всяка форма, във всяко число и във всеки цвят е скрита истина, мисъл на Божеството, проявлението на които е видимо за човека, защото всяка форма има значение: тя е изражение на известна идея. Ние виждаме външната страна, образите на нещата - форми, числа и цветове, а идеите на тези образи изчезват от нас. Природата говори постоянно. Тя е няма само за лекомислените и повърхностни умове. Всичките органи, даже най-скритите и най-дълбоките, проявяват навън своите усещания. Съществува постоянна обмяна между духа и тялото; удивително съответствие, постоянна беседа, която става от външното към вътрешното, тайната на която, за нещастие, е неизвестна и неясна за хората.
към текста >>

19. НАЧАЛО НА НОВОТО - Г. Драганов Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис.
Когато човек работи за другите безкористно, без да чака лична полза, когато той работи за Бога, тогаз всичките условия му съдействуват; той привлича положителните сили на природата, които го движат напред, събуждат у него дарби, които той по-рано не е подозирал. Пред него се отварят безкрайни хоризонти на растеж, творчество, идеи, художествени постижения и пр. Поетът, музикантът, проповедникът и пр., ако работят за пари, губят от таланта си. Те не могат да достигнат до висшите върхове на творчеството. Първото Начало, Разумното, което лежи в основата на битието, се проявява чрез всеки акт, в който е вложена Любовта. Неговото проявление носи с себе си подем и разцъфтяване на заложбите; пустинята се превръща в цветущ оазис. Това се отнася и за всички други сфери на човешката дейност. У всеки един човек - и у наглед най-посредствения - се крият таланти, които той не подозира. Защото Разумното, Възвишеното живее и работи във всеки човек. Затова човек има безгранични възможности. За да се пробудят спящите сили в човека, трябва благоприятна среда.
към текста >>

20. ЗА УЧЕНИЧЕСТВОТО Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И в тях трябва да има само любов - да бъдат подчинени на великия закон на Любовта, движени с най-благоговейни чувства; така ние ще изменим коренно отношенията си един км друг и всеки ще се чувствува свободен и волен в своето проявление пълно с любов и чистота.
Новото няма да дойде от небето. То се ражда на земята и тук, именно, трябва да израсте - в нашите души и сърца. Новата култура ще се изгради от онези отношения, които съществуват помежду ни, от онази свобода и любов, които имаме км близките си. Началото на новото ще почне от нашия дом. В него трябва да цъфне свободата, да обгърне нашите отношения - да бъдат прями, искрени и чисти. И в тях трябва да има само любов - да бъдат подчинени на великия закон на Любовта, движени с най-благоговейни чувства; така ние ще изменим коренно отношенията си един км друг и всеки ще се чувствува свободен и волен в своето проявление пълно с любов и чистота. Изменим ли нашия живот в семейството си, той ще измени и отношенията в съседния дом, а по-нататък ще измени и целия народ. Така са работили и всички водители на народни и духовни движения и то за създаването на нови отношения в духа на техните идеи, най-първо върху своите хора. Те са настоявали, бдели, работили усърдно, докато получат известен резултат, а след това и разпространението на своето учение. Началото на новото трябва да почне от нашите отношения, ако искаме да се изгради една нова култура. А искаме, или не, новото си идва, въпреки нашите желания и разбирания.
към текста >>

21. ПРИНЦИПИТЕ НА ПЕДАГОГИКАТА - П. Г. Пампоров Съдържание на 3 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Затуй, да се помага на ближния не е само проявление на милосърдието, но е и разумен, и практичен акт, понеже по този начин ние образуваме връзка с вътрешния живот, който е колективен и благото на който е благо на всички.
Има други два живота, също тясно свързани: нашият, като на индивид, и целокупният, животът на цялото човечество. И тук царува същият закон. Ние, като частици на цялото, изпитваме и последствията на неговите блага и страдания. Ние живеем един живот в себе си и друг - в колективното съзнание на цялото човечество. Всички ние сме свързани от могъщия вътрешен живот, който не може да бъде ограничаван от индивидуалния и от временните форми. Затуй, да се помага на ближния не е само проявление на милосърдието, но е и разумен, и практичен акт, понеже по този начин ние образуваме връзка с вътрешния живот, който е колективен и благото на който е благо на всички. Ще правим опити, за да се уверим в тия велики Истини. Когато ни липсва нещо и не можем да го имаме, ще помагаме на други да го имат; и тогава, много скоро и за нас ще се даде благоприятен случай да постигнем същото. Законът работи сигурно и бързо. Това може да опитваме всеки ден. Когато никой не се грижи за нас, никой не ни помага, правилото е да почнем ние да помагаме на другите, макар за малки неща, да се интересуваме за техните грижи и скоро ще видим, че друг някой ще почне да прави същото за нас.
към текста >>

22. ПЪТ НА ПОЗНАНИЕТО - Рудолф Щайнер Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух.
Докато съществува тази непреривност и чистота в съзнанието. навред между хората ще съществува една истинска, положителна наука. Докато вашите очи са затворени за външния свят, как ще можете да го изучавате? Докато вашите уши са затворени, как ще можете да изучавате музиката? Докато вашият разсъдък е ограничен, как ще можете да правите връзка между причини и последствия на нещата? Като се говори за връзка с Първичната Причина, с Бога, мнозина запитват -- де се проявява Бог в човека7 - Първото проявление на Бога е в личността на човека, най-долното проявление; второто проявление - в неговия индивидуален живот; третото проявление - в неговата душа и четвъртото проявление - в неговия дух. Ако Бог се проявява едновременно във всички тия животи на човека, тогава той напълно ще разбира нещата и ще бъде разумен човек в пълния смисъл на думата. За разумността на човека се съди от неговия живот. Ако една къща се гради и събаря, по нея съдим, какъв е бил човекът, който я правил; ако тази къща не издържа и на най-малките бури, ние казваме, че човекът, който я е правил не е разумен, понеже не е предвидил всички условия в живота. Ако една къща е удобна, хигиенична, икономична и издържа на всички мъчнотии и бури в живота, казваме, че човекът, който я правил, е разумен. Някой казва: необходима е икономията в живота!
към текста >>

23. БОГ И ЧОВЕК - Свами Вивекананда Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

И в духовния свят тя си остава личност и се получава не преобладаване на личността, а нейното най-високо проявление.
Лъжливият образ, под който той си е представлявал Духа, е суеверие. Посветеният е над всяко суеверие, защото той познава образа на Духа. Освободен от предразсъдъците на личността, от съмненията и от суеверията - ето качествата на този, който по пътя на познанието е дошъл до ученичество. Това единение на личността с всеобемащия живот не трябва да се смесва с изчезването на личността в „Всеобщия Дух". Такова изчезване няма место при истинското развитие на личността. И в духовния свят тя си остава личност и се получава не преобладаване на личността, а нейното най-високо проявление. Ако искаме да дадем сравнение за това сливане на единичния дух с Всеобщия Дух, не трябва да се взимат различни кръгове, които се съединяват в един кръг и в него изчезват, а да се вземат много кръгове, от които всеки си има свой определен цвят. Тези разноцветни кръгове съвпадат един с друг, но всеки отделен цвят си запазва напълно своята същност; никой не губи пълнотата на своите собствени сили. От това, което се каза тук за духовния път на познанието, може при погрешно разбиране да се схване, че се препоръчват такива душевни настроения, които имат за последствие отклонение от непосредствения радостен и деятелен живот. Това може да се оправдае, като се подчертае, че онова настроение на душата, което я прави способна да преживява непосредствено същността на Духа, не може да се изисква за целия живот. Изследвачът на духовния живот може да придобие такава власт, щото да постави душата при това изследване да се откаже така от чувствената действителност, че това отказване да не отчужди човека от света.
към текста >>

24. Ново направление на труда - Б. Боев Съдържание на 4 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята.
Нещо не може да бъде произведено от нищо. Ако човекът, съвършеният човек, Буда, Христос, е развиваща се молюска, то молюската, това е Буда във възможност, то в молюската е вече заключен Буда. Тази сила, която бавно проявява себе си в различни степени, докато не стане съвършен човек, не може да се появи от нищо. Тя е съществувала някъде и ако молюската или протоплазмата е като последен пункт, до който вие може да я проследите, то значи, тъй или иначе, тази сила е била скрита в протоплазмата. В настояще време има голям спор за това, явява ли се нашето тяло, това сцепление на материалните частици, източник на сила, която ние наричаме душа, мисъл и т.н. или, обратно, това тяло се явява въплъщение, проявление на мисълта, а не обратно; но съвременната наука говори, че това, което ние наричаме мисъл е само резултат на известно съотношение на частиците на материята. Но - да се спрем на това второ гледище - кое тогава прави тялото такова, или друго? Каква сила съединява тези материални частици в телесна форма? Каква е тази сила, що избира из целия материален свет нужното ù количество материя, за да направи едно тяло такова, друго онакова? Коя е причината за тези безкрайни различия във формите? Да се твърди, че силата, която наричаме душа, е резултат на известно съединение на материалните частици, значи да се поставя каруцата преди коня.
към текста >>

25. Физиогномия – Общо описание на петте геометрични типа Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества.
Окото остана и надви векът на разрушението! „Приидоха реките, дойдоха бурите, разрушиха всичко наоколо, биха о окото, удряха го, но то остана, оцеля на всичко - понеже е съградено на канара", тъй каза Учителят на новото, запитан за силата на окото. В единство с това е казано в Евангелието: „- Всеки, който слуша тези мои думи и ги прави ще го уподобя на человек разумен, който е съзидал къщата си на камък; и валя дъждът, и приидоха реките, и повеяха ветровете, и нападнаха на тази къща, и не падна, защото бе основана на камък." =================== Всяка пертурбация, всяко препятствие, всяко изменение в живота на когото и да е, това е една малка придобивка на жива енергия. * * * Тъй, както съвременният свет се развива, той представлява едно училище с всичките свои стъпала, като започнете от забавачницата и свършите до висшата наука. Всяка майка или всеки баща, всяка сестра или всеки брат, всеки поет, художник или музикант, всяко животно, всяка птичка, всяка пеперуда и всяко растение - всичко се намира под Божествения Импулс. Всички тия същества, малки или големи, работят за проявление на разумното, за познаване на общия Божествен план, който се прокарва чрез всички същества. Тъй трябва да гледа разумният човек на нещата. * * * Гениалността в света не зависи само от нас. Тя представлява съвкупност от дейността на хиляди души, които работят в едно направление. Всички тия души искат да проявят своята придобивка чрез едного, и създават от него гений. Те проявяват своята Божествена идея чрез него и понеже той е на физическия свят, турят му какво и да е име, и тогава всички хора казват: еди кой си човек е гений!
към текста >>

26. Съзерцание – Oriono Съдържание на 5 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух.
Едва ли е нужно да кажем, че гореизложените факти не са предназначени да обезсърчават изучаването на явленията, тъй като ония, които не могат да стигнат по-високо, не биха спечелили нищо, ако останат неосведомени относно външните изгледи; тяхната цел е да посочат Истината, че една наука отнасяща се само до явленията на земния живот и крайните им резултати, не е върхът на всичкото възможно знание, тъй като отвъд областта на видимите явления има една още по-обширна област, която се разтваря за всички, които могат да влязат в нея: областта на Истината, чиито обърнати образи се виждат в царството на външните явления. Естествената наука на древните мистици, по причина на по-дълбокото им проникване в тъй наречената свръхчувствена област, не бе ограничена само в света, който виждаме с телесните си очи, понеже те признаваха съществуването на четири мира или области на живот вътре във всяка една от тях, като всека една от тях има собствените си форми на живот и населения, а именно: а) Физическият видим мир, бидейки само отражение на три висши мира. б) Астралният мир, или психическата област. в) Умственият мир, или духовната област. г) Божественото състояние, царството на Бога, или небесният мир. Както ние виждаме съществуването на едно минерално, растително и животинско царство, така и те, чрез дарбата на развитото вътрешно зрение, познават четири царства, или четири духовни и за нас невидими, състояния на съществувания, които в тяхното външно проявление се наричат: земя, вода, огън, въздух. „Ние ще ви покажем, че не сме единствените разумни същества в света, но че нашето владение се простира само върху една четвърт от него. Има още три четвърти части от него и техните обитатели не стоят по-ниско от нас по отношение на умствено развитие и интелигентност; единственото нещо, с което ние ще можем да се гордеем е, че Христос (светлината на Божествената Мъдрост) бе станал обитател в нас и се бе облякъл в нашата форма, тъй като Той би могъл да избере друг един народ (друг един клас от елементали) за тази цел. (Парацелз „Върху създаването на съзнателни творения във всемирния ум", 1, Предговор.) Всичко това, обаче, не е тясно свързано с целта на това съчинение и само се споменава, за да отвори път за понятието, че природата е по велика, отколкото пределите, дадени ù от материалната наука и както един философ казва: „Онова, което се знае е като зрънце от пясък на брега на океана на неизвестното”.' Истината ще ви даде свобода, светлината ще ви даде Божествено знание, а чистотата ще ви даде сила. И чрез тази сила всичко ще изправите в този свят. Когато една мисъл е напълно чиста, тя е силна.
към текста >>

27. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност.
То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини. Една от тях, най-важната е, че самите доказателства искат огромно фактическо изложение, което да подчертае изводите - което иска време, страници, труд и желаещи да се запознаят по специално с въпроса - а такива са малцина, и те могат да получат това не по тоя път - следователно, няма и условията, които да оправдаят днес публикуването на подобен труд. А за тия, които истински търсят, вратите на знанието са винаги отворени, и те винаги ще намерят радушен прием. Като приемем напълно остроумните общоприети обяснения върху землетресенията, мислим, че трябва да прибавим още някои, за които сега се придържат само някои единични учени, но които ни изглеждат по-достоверни, дават по-широк простор на мисълта, а същевременно ни свързват с ред предпоставки - и оттам възможността да бъде предсказано и самото землетресение. Както вече наблегнахме, в света изолирани явления няма, още повече едно такова стихийно по своето проявление и грамадно по своето разрушение явление, като землетресението, не се явява нито ненадейно, нито пък е дело на един момент, в който става проявлението му - остава, значи, само да има по-будно наблюдение, да се знае, какво именно требва да се наблюдава и тогава да имаме след повече или по малко време, в зависимост от широтата на наблюдаваните факти - резултати, възможности с по-голяма или по-малка доза на вероятност или сигурност. Животът е един процес в цялата природа, независимо от неговото привидно разнообразие. Като едно уравнение с безконечно число членове, той винаги ще крие в себе си неизвестни и решението му ще става само с известно приближение. Но макар и така, все пак ще се постигнат достатъчно ориентировъчни пунктове, които ще определят поне вярното направление. Изучаване на явленията, квалифицирани като геометрически, химически, физически, биологически и пр., са само думи, опити да се откъсне едно явление от непрекъснатия поток, от който то е частица. В природата няма химически и физически явления, а има вечно преливащи се един в други процеси всред едно море от електричество и магнетизъм, които постоянно сменят своя интензивитет.
към текста >>

Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6].
Връзката между слънчевите петна и електрическите бури са вече достатъчно установени - а оттам до свързването им със землетресението е една крачка само, което едно грижливо наблюдение на опитни хора ще налучка много скоро[4]. Ние ще оставим една илюстрация на слънчевите петна преди 14. IV - нека те говорят сами по себе си (по независещи от нас причини, клишето ще бъде поставено в следващата книжка). Бурите и ветрищата са във връзка с тия силови токове, които изтичат от разните земни пунктове и с това предизвикват топли течения (магнетически) или студени (електрически). Ние не можем да излагаме подробно това и да доказваме, защото това би ни отвело далеч зад границите на нашата малка статия - но това са наблюдения, направени от известни учени и любопитните биха намерили достатъчно материал да задоволят своята любознателност, в съответната литература[5]. Слънчевите петна се набелязват от години доста сериозно и в тях се внася вече известна системност; в бързината им, посоката и формата на ерупцията се търси връзката и силата в проявление на магнитните бури, а същевременно и в ония нарушения на равновесие във въздушния океан, водните маси и земните пластове, които съставляват епохални по своите последици явления за човешкия живот[6]. Има ли човешкият живот отношения и връзка със землетресенията Нека ми простят читателите, ако така сложеният въпрос ги малко шокира и звучи странно за много уши. Човешкият живот и землетресенията в съзнанието на някои учени мъже са тъй отделни факти, че те без много церемонии биха пратили всички, които твърдят нещо подобно, веднага на подобаващото им място, в някое отделение на болницата. Но ние не се плашим от подобни присъди. Историята ни е добре позната - някога Исуса нарекоха луд, гледай Евангелието на Йоан гл.10; ст.20, Галилея също. На Колумб се смяха 12 години, че бил смахнат - и то все умни учени... Тъй че има истини, за които са необходими години, за да станат понятни - а има и такива хора, които никога нима да разберат известни истини - за тях се не пише.
към текста >>

Ако петлите млъкват преди землетресенията, жабите, славеите също, ако кучетата бягат от къщи, конете скачат и се дърпат в своите обори, котките мяучат и искат да бягат на открито - всички тия белези сочат на едно несъмнено отношение между настъпващото явление и тия животни Обикновено това наричат проявление на инстинкт.
Схващане съотношенията между явленията е свързано с известна широта на възгледите. която, за съжаление, не е качество често срещано в обикновените учени, но затова в малцината избрани, които водят човешката мисъл - то е винаги техен верен спътник. Някога великият сърцеведец Исус (наистина още една ненаучна традиция да се споменува името Му в статия с претенции за научност!) казваше: „Който има уши да слуша, нека слуша". Не вярвам да се намери читател, който да помисли, че някой е оставил ушите си в къщи, но Исус е искал да каже, че говори само на тия, които имат органи и знаят да ги употребяват не механически, а разумно. И тъй, на поставения въпрос, има ли връзка човек със землетресенията, трябва да се отговори категорически и решително., Макар и в малко думи и неизчерпателно, все пак трябва да се очертае набързо (повече е дадено в ред лекции на г-н Дънов) една схема, по която разумните хора лесно ще намерят неутъпканите пътеки, по които биха могли да се изкачат и открият нови простори за мисълта си. Ако петлите млъкват преди землетресенията, жабите, славеите също, ако кучетата бягат от къщи, конете скачат и се дърпат в своите обори, котките мяучат и искат да бягат на открито - всички тия белези сочат на едно несъмнено отношение между настъпващото явление и тия животни Обикновено това наричат проявление на инстинкт. Всъщност то е едно природно естествено явление: нервно - приток на енергия, увеличение на интензивитета, който докарва едно особено неспокойно състояние, което е добре известно и достатъчно констатирано и от много тъй наречени нервни хора. На що се дължи то? Кой е елементът посредник между животното и човека от една страна - и землетресението от друга страна? Океани от електричество, в който са потопени и едните, и другите и които образуват средата, в която ще се развиват събитията. И наистина, какво ни говори съвременната наука за материята?
към текста >>

* * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън.
Така, акумулираната енергия е в непрекъснат контакт, макар и не непосредствен (индиректен) с този океан от електрически полета и течения, които кръстосват и пълнят всичкото пространство около нас, Всичките явления в нас, квалифицирани като физиологически, нервни, психични, физически, химически и пр., стават върху тоя основен, постоянно сменящ се тон, който преодоляващ един или други капацитет на отделния индивид, повече или по-малко, се проявява в тъй наречения личен живот. Нормалните съотношения и правилните течения на тия токове и енергии обуславят и хармоничното състояние или естествен живот на индивида. Всяка една болест сочи преди всичко едно съществено отклонение от разумните закони, отклонение на тия именно енергии, както оголването на две електрически жици, близо една до друга, може да даде едно късо съединение със значителни разрушения и повреди и лоши последици. * * * Сегашният свят, в Своята целокупност, е създаден върху едно Велико Начало, което показва, че между всички области на живота, или между всички негови проявления, далечни или близки нам, има ясна връзка. Когато се говори за връзка, трябва да се знае, че връзка се прави между разумни явления Всяко явление има своя причина и последствие. * * * Ние можем да разделим явленията на три категории - материални явления, в проявлението на които съзнанието не взима участие, но има малко съприкосновение с тях; духовни явления, в проявлението на които съзнанието действува отвън. Например, стрелката на часовника, която определя точно движението на земята, не съзнава това нещо. Тук съзнанието действува отвън. Часовникът върши работата си правилно без да съзнава какво върши, но неговата работа се оценява от други същества извън него, с високо съзнание. Третата категория явления са Божествени, при които съзнанието участвува отвън и отвътре. Те представляват същинските явления.
към текста >>

28. Земетресенията и тяхното предсказване - Л. Лулчев Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

От друга страна новите отношения ще помогнат за по-голямото проявление на красивите заложби в тях.
Тогаз, като мислиш за другите хора, ще мислиш за божественото, което е в тях и с него ще се свързваш. Тогаз ще се появят истинските връзки, които ще заменят механическите - връзките между личностите. А тези връзки са временни, външни. Човек във всички същества ще обича Бога. Хората ще почнат да се познават, когато започнат тези нови отношения между тях. От друга страна новите отношения ще помогнат за по-голямото проявление на красивите заложби в тях. Като мислиш, че той е божественото, то ти подтикваш то да се прояви все повече и повече в него, а когато мислиш, че той е личността, то ти насърчаваш в него качествата на личността. Когато любовта е любов към личността, към отделното, тогаз непременно тя ще се измени или промени, щом забележим в човека някой недостатък, някоя слабост, която по-рано не сме знаяли или когато неговите отношения към нас се изменят, но когато обичаш Първичната Причина във всички същества, тогаз любовта няма да се промени, защото не зависи от временното проявление на личността, а от божественото в човека, което е винаги красиво, достойно за обич и у никой човек не може да се опетни. Тези нови отношения означават онези вътрешни връзки, които после ще се проявят и вън. Начало на вътрешния живот „Когато човек съзнава Единния живот, живота на Цялото, тогаз ще обича във всички същества този, Единния живот. И само тогаз той ще може да разрешава правилно всички противоречия, в които изпада".
към текста >>

Когато любовта е любов към личността, към отделното, тогаз непременно тя ще се измени или промени, щом забележим в човека някой недостатък, някоя слабост, която по-рано не сме знаяли или когато неговите отношения към нас се изменят, но когато обичаш Първичната Причина във всички същества, тогаз любовта няма да се промени, защото не зависи от временното проявление на личността, а от божественото в човека, което е винаги красиво, достойно за обич и у никой човек не може да се опетни.
А тези връзки са временни, външни. Човек във всички същества ще обича Бога. Хората ще почнат да се познават, когато започнат тези нови отношения между тях. От друга страна новите отношения ще помогнат за по-голямото проявление на красивите заложби в тях. Като мислиш, че той е божественото, то ти подтикваш то да се прояви все повече и повече в него, а когато мислиш, че той е личността, то ти насърчаваш в него качествата на личността. Когато любовта е любов към личността, към отделното, тогаз непременно тя ще се измени или промени, щом забележим в човека някой недостатък, някоя слабост, която по-рано не сме знаяли или когато неговите отношения към нас се изменят, но когато обичаш Първичната Причина във всички същества, тогаз любовта няма да се промени, защото не зависи от временното проявление на личността, а от божественото в човека, което е винаги красиво, достойно за обич и у никой човек не може да се опетни. Тези нови отношения означават онези вътрешни връзки, които после ще се проявят и вън. Начало на вътрешния живот „Когато човек съзнава Единния живот, живота на Цялото, тогаз ще обича във всички същества този, Единния живот. И само тогаз той ще може да разрешава правилно всички противоречия, в които изпада". „Правилните отношения към Цялото ще направят правилни отношенията ни към всички същества". Учителят За да влезем във вътрешния живот, хубаво е да почнем да размишляваме за единството.
към текста >>

29. Духът на неродените Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети.
Человек сам се наказва и сам е и в състояние да си създаде удобен живот - достатъчно е, ако той се тури в хармонични съотношения с природните закони, които са достатъчно добре или могат да бъдат проучени. Чистите извори допринасят за здравето на човека, а мътните внасят чужди елементи и паразитни същества - един живот от по-нисша степен, който разрушавайки индивидуалния живот, крепи своя. „Лошите" навици, сиреч нецелесъобразния, неприродосъобразния живот, руши обществения живот на колективитета, за да придобие своя, - но тогава той става паразит, когото природата по един или друг начин поставя на своето място; човек като частица от вселената има отношение сам спрямо своето тяло, спрямо околния живот и неговите прояви; най-после като частица от самата земя - част от нейната материя, той е подложен на ония изменения, присъщи на енергиите и силовите ù полета, които преминават земята и ù придават движения, сили, състояния. Човек и да иска, не може да бъде изолиран нито в своя частен живот, нито пък в своя колективен. Той е и ще си остане частица от живата, вечна променяща се природа, ще взима волно и неволно участие в вихъра на нейните частици, ще добива импулс и сили, ще харчи, разходва, разрушава и твори и в тази трансформация на енергиите ще прояви съвкупността от процеси, които наричаме живот. Целият наш индивидуален и обществен живот от дълбоката древност до нашите дни е само малка частица законосъобразно проявление, малко поточе от онова голямо битие, което обхваща земята и нейните съседки по съдба - слънце и планети. Смело може да се твърди, че изолирани сбития в нашата земя няма. Откриване закономерни връзки обаче е въпрос на съзнание и възможност да се проникне по-дълбоко зад видимите символични форми към неизвестната тайна на истински реалното, същественото и неговият незнаен Творец. Забележка. Останалата част от статията, която съдържа по-тясно научната и специална страна на въпроса, ще издадем вероятно в отделна брошура. -------------------------------------------------------------------------------- [1] Гледай „Атмосфера" от Кам. Фламарион; „Светкавицата и нейните капризи".
към текста >>

30. Окултизмът като най-важен фактор в живота на личността и обществото – Е. К. Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Човек ходи надлъж и нашир по цялото лице на земята; той среща безброй много форми, числа и цветове, съвсем не подозирайки, че във всяка форма, в всяко число и всеки цвят, е скрита истина, мисъл на Божеството, чието проявление човек вижда; защото всека форма си има своето смислено значение: тя се явява израз на една идея.
Те съвсем не са прави: Бог много е говорил и много е писал. Но хората са и глухи и слепи; те не чуват и не виждат и, което е още по-лошо, те не искат нито да чуват, нито да виждат. Творението, природата - ето книгата, в която Бог е записал своите мисли; тази книга, ако човек би могъл да я чете, би могла да му даде чудна наука. Но, уви! Кой мисли върху това? Човек ходи надлъж и нашир по цялото лице на земята; той среща безброй много форми, числа и цветове, съвсем не подозирайки, че във всяка форма, в всяко число и всеки цвят, е скрита истина, мисъл на Божеството, чието проявление човек вижда; защото всека форма си има своето смислено значение: тя се явява израз на една идея. Когато детето попадне в библиотеката на своя баща, то преравя и прелиства много книги, но не чете никоя от тях; то само се спира затуй, за да погледне картинките, които му се препоръчват пътьом; но тези картинки за него са само празни форми, то съвсем не разбира тяхното значение. Ако тази картинка изобразява сандъка на Пандора, то вижда там само жената, която отваря сандъка; то не подразбира, че се решава световната съдба, не подозира ужасното падение на човечеството, злото, което се въдворило на земята и тази останала още надежда, която позволява да предвидим идващото примирение между Бога и хората. Така постъпвам обикновено по отношение на великата книга на природата: ние не виждаме нищо, освен образи, т.е. освен форми, числа и цветове, при които идеите на тези образи изчезват от нас. Моето съчинение - Трактат за човешката физиогномия - плод на изучаване и практика в продължение на четиридесет години, резултат на търпеливи наблюдения и продължителни размишления - има за своя едничка цел да научи на пет букви от азбуката на великата книга на Творението.
към текста >>

31. ПРАКТИЧЕСКИ ОКУЛТИЗЪМ-А.БЕРТОЛИ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Значи, първият подтик на духа да излезе на периферията и да започне своята работа, това е най-елементарното проявление на живота.
Светията и горе да се качи и долу да слезе, пак светия си остава. Разбойникът, престъпникът и горе да се качи, и долу да слезе, пак разбойник и престъпник си остава. Животът сам по себе си не се изменя. Той е първото условие на духа да се прояви във външния свят. Подтикът на духа да се прояви към периферията се нарича живот. Значи, първият подтик на духа да излезе на периферията и да започне своята работа, това е най-елементарното проявление на живота. В това отношение, както и да пишем думата живот, животът не може да се измени. Както и да схващаме понятието живот, той сам по себе си не се изменя: нито се покваря, нито се подобрява. Защо? - Защото излиза от Бога и се връща км Него в своята чистота. Животът има само примеси, но сам по себе си нито се разваля, нито се подобрява. Това, което може да развали живота, седи извън него.
към текста >>

32. ДУХЪТ НА НЕРОДЕНИТЕ - ПРОДЪЛЖЕНИЕ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Значи, животът има трояко проявление.
ЛАЗАРЕ, ИЗЛЕЗ ВЪН! Преди 2000 години Христос отишъл при гроба на Лазара и чакал: „Лазаре, излез вън! " Ако се каже това изречение на някой съвременен човек, той ще се обиди. Обаче, всеки човек, който се обижда, той разбира само буквата на материалния живот. Щом се говори за материален живот, това показва, че освен материален, има още духовен и Божествен живот. Значи, животът има трояко проявление. Материалният живот подразбира външната страна на живота, т.е. това, което всички виждат и разбират. Няма същество в света, което да не разбира материалната страна на живота. Духовният живот подразбира вътрешната страна на живота, т.е. неговото съдържание.
към текста >>

33. КНИГОПИС, Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало.
През тези пет години то даде извънредно ценен материал за новите течения и опити в областта на възпитанието и образованието в Европа и Америка. Поради големия интерес, които будят педагогическите въпроси всред учители и родители и поради туй, че образованието и възпитанието си остават най-мощните фактори за всяка реформа в живота, Международната Лига за ново възпитание все повече и повече засилва своята дейност. На 9 април в София съчувственици на Лигата за ново възпитание основаха Българска секция от тая лига, която да работи по-енергично за разпространяване идеите на Лигата за ново възпитание. Характерно беше единодушието по въпроса, дали да се основе секция в България или не. Орган на Лигата остава пак сп "Свободно възпитание", който възможно е да се преименува. Съгласно изказаните пожелания, секцията ще стане изразител на всички нови веяния в областта на възпитанието и образованието, разбира се в съгласие с принципите на лигата, които се свеждат към основното положение: да се осигури надмощието на духа, да се пробуди Божественото начало в детето и да се създадат условия за всестранното проявление на това божествено начало. В това отношение от съдбоносно значение за развоя и работата на Българската секция при Международната Лига за ново възпитание ще бъде духът и насоката на секцията. Ние вярваме, че изказаното мнение от г. Г. Пиров за широта в схващанията и за проучването на всички нови веяния ще се вземе под внимание. Така се изказаха и други учители, в това число и Проф. Цонев. Проучването напр на окултната педагогика с практическо приложение в Свободното Валдорфско училище би допринесло твърде много за по-дълбокото опознаване детската природа и съобразяване със законите на детското развитие.
към текста >>

34. ВЕСТИ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Да носи тя в своите глъбини небето и земята, и нейният корен да бъде животрептяща плът, а цветовете ù - най-висше проявление на духа и красотата.
Неизброими са цветовете, що разтварят коронки на тайнственото дърво на Духа, изпълнящо времена и пространства; Но най-непостижим от всички е цветецът на душата. Когато в шестия ден Създателят привърши творението си, измери го с всепроникващ поглед и видя, че всичко бе прекрасно. И възрадва се Той и каза: – Да създадем душата, за да населява световете и да се радва на моето творение. Да бъде тя малка вселена - образ на мирозданието, да скрива в себе неговите истини и тайни. Да бъде тя – в разцвета си на съвършенство – образ Наш и подобие Наше. Да носи тя в своите глъбини небето и земята, и нейният корен да бъде животрептяща плът, а цветовете ù - най-висше проявление на духа и красотата. Да бъде тя искра от свещения огън на Моя Дух, разгаряща се без край и без граници. Да бъде тя разпалящо се слънце на разума и висшето прозрение, неутолимо жадуващо истината и вечно стремящо се да озари с своите сияния чудесата и тайните на мирозданието. Да бъде тя тайнствен извор на Моята Любов, из който вечно да бликат свещените струи на живота. Да бъде тя тайнствена арфа, отекваща най-дивните трепети и звучаща с най-светлите възторзи, с най-чистите радости. Да бъде тя творческа десница, проправяща път през материци, пустини, океани; творяща величие и красота!
към текста >>

35. КНИГОПИС Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление.
Това е окултно движение в България, което обема хора от почти всички класи на обществото. То е основано на принципите на истинското християнство. Основателят му е Учителят Петър Дънов. Според него, в основата на еволюцията на човешките души лежат пет принципа: мъдрост, любов, истина, справедливост и добродетел. Мъдростта внася в човешкия ум светлина, Любовта - топлина и Истината - свобода. Но главната основа, на която почива неговото учение, е Любовта в нейното най-висше проявление. Числото на неговите последователи само в България е повече от 40,000. Има доста в Америка и другаде. Ето някои от неговите максими: "Изучи първом човешката наука и тогава влез в Божествената школа. Хвърли старата дреха на егоизма. Страда оглашеният, изпитван бива верующият, а ученикът се учи (навсякъде и от всичко) Когато възлюбиш Бога, ще намериш себе си.
към текста >>

36. ЗА СВОБОДНИТЕ ДУХОВНИ ДВИЖЕНИЯ В ИТАЛИЯ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това което виждаме е само едно проявление на един принцип, наречен „земя".
Не е чудно, следователно, ако горните термини са непроумявани за мнозина или пък криво се тълкуват от тях, тъй като те всички представляват известни състояния на съзнателност, които човекът никога не е изпитал. В това именно се съдържа мистерията. Философите на средните вкове символизираха тия седем принципа със знаковете на седемте планети, от които седем космични тела, видими в небесата, получиха своите имена; и ако това се проумее, то ще стане тутакси ясно, че ония които отричат седморното подразделение на планетите, излагат само собственото си невежество и криви понятия. Никой в същност не може да критикува онова, което не разбира; но в самомнението си въобразява, че стои по-горе от всичко, и се мисли по-мъдър отколкото всичките мъдреци, забравяйки думите на Шекспир: „Глупецът си мисли че той е умен, ала умният знае, че той е глупав". Когато древните учени говореха „за седемте планети", те разбираха седем духовни, творчески принципи, на които популярната наука знае само външната им проява в областта на явленията. Право е казано, че никой не е виждал даже и земята; това което виждаме е само едно проявление на един принцип, наречен „земя". Същинската есенция на „материята" е отвъд понятията на земния ум. Погледнати от това становище, седемте планети в устройството на човека, както и в устройството на природата изцяло, представляват следните елементи, сили, есенции или форми на съществувание: 1. Сатурн (Пракрити) - Материя - веществото, материалният елемент във всички неща в трите царства на природата (физическото, астралното и менталното полета). Тя е това, което дава стабилност и солидност. 2. Луна (Линга) - Етерното или звездното тяло на човека; царството на сънищата, мечтите, в което съществува само отражение на истинския живот и светлина на слънцето; тя представлява също интелектуална спекулация без мъдрост; и формите принадлежащи на това царство са тъй променливи, както са и човешките мнения. 3.
към текста >>

37. КНИГОПИС Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно'- година V - 1929/1930 г.

Ето и самото мнение на Учителя: „Понеже любовта е основа на божествения свят, а цялото човечество представлява органи за божественото проявление на земята, следователно органите му нямат право да воюват помежду си.
Тагор, Проф. Айнщайн и пр. Е. Релжис усилено работи сега, за да подреди получените материали и скоро ще издаде резултатите от своята анкета в специална книга. Между поканените да дадат своето мнение е и Учителя на Бялото Братство в България. Е. Релжис писа няколко пъти, като подчерта, че особено цени неговото мнение, което ще бъде напечатано дословно. Ето и самото мнение на Учителя: „Понеже любовта е основа на божествения свят, а цялото човечество представлява органи за божественото проявление на земята, следователно органите му нямат право да воюват помежду си. Всеки народ, който воюва против други, се изключва: от организма. Всички народи, които са воювали, са загивали поради своята алчност, понеже не са спазвали основния божествен закон. Историята ни потвърждава това. Войната се дължи на животинско състояние. Войната е един анахронизъм, едно анормално състояние.
към текста >>

38. ОТ МИНАЛОТО НА БЪЛГАРИТЕ - ЛУЛЧЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, за това тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука „окултна" или наука, която изучава скритите сили на природата – скрити за известна степен на съзнание, а явни за други – и така до безкрайните глъбини на Абсолюта.
И от тук окултизмът го разглеждат като наука за тайнственото и скритото. Тези, които не разбират окултизма по същина, а се държат само за думите, казват: окултизмът е наука за тайнственото, мъглявото, фантастичното – това, което няма нищо общо с реалността. Но това е погрешно схващане. Окултизмът не се занимава с мъгляви и тайнствени работи, защото сам по себе си той е, както го е определил и немският поет-философ Гьоте, „светлина, която не хвърля сянка". Окултизмът, разгледан по същина, проучва живота и битието в тяхната целокупност. Но понеже ние не познаваме тази целокупност, а познаваме само малка част от нея, за това тези, които са изучавали и изучават тази целокупност, която е комплекс от сили в своето проявление творящи непрестанно формите, са нарекли тази наука „окултна" или наука, която изучава скритите сили на природата – скрити за известна степен на съзнание, а явни за други – и така до безкрайните глъбини на Абсолюта. За нас тези сили сега са скрити, защото нямаме органи да ги възприемем. Но ние ги познаваме по ефекта, който произвеждат. Ами че и живота, в който всички живеем, е една такава окултна сила. Не е ли загадка живота за всички учени и философи? И основният обект на окултната наука е животът във всичките му проявления и разнообразия.
към текста >>

39. ТОЛСТОЙ - МАРА БЕЛЧЕВА Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми.
Тя доминира над всички други идеи, отразява се в тях. На място установени за вечни времена замръзнали форми на битието, ние имаме развиващ се, единен в своите мистични дълбини, живот, който създава всички форми, довежда ги до пълно разцъфтяване и развиване, за да ги надживее след това и отрече, като създаде по-нови и по-съвършени. Сътворението не е кратковременен акт, а творчески процес без начало и без край. Бог се идентифицира с всемирния живот като вечно творяща и изявяваща се любов, която в силата на своето естество се проявява най-пълно във висша разумност, висша правда, висша хармония и красота. Грехопадението е също един процес на отдалечаване от Бога, отклоняване от неговата воля и неговия всемирен живот като висша любов, правда и красота, както и спасението, възхождането и съвършенството е също тъй един процес – обратен на първия. Основното проявление на божествената воля според модерния мистицизъм и учението на Бялото братство, това е закона за всеобщото развитие и усъвършенстване, на който са подчинени всички същества и всички жизнени форми. Тоя закон господства над всичко. Законът за развитието важи и за социалните форми. И тук историята ни посочва сменящи се системи на обществена организация – на трудови и обществено-политически отношения: първобитен комунизъм, патриархално общество, робовладелско, феодално, дребно-буржоазно, капиталистическо, колективно (зараждащо се сега в Съветските държави). В процеса на историческия живот човек се издига постепенно от едно нисше животинско състояние. Социалният проблем изпъква пред него още с появяването на обществото.
към текста >>

40. НАУКА И ЖИВОТ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И от живота ние можем да съдим, какъв е духът на човека в неговото проявление.
Но Христос нямаше за цел да създава религия, а искаше да научи хората как да градят, като дадат ход на божественото в себе си. Светът и животът са в едно прогресивно състояние и ден след ден човек се мени, а с това се менят и формите и отношенията; а сегашните хора мислят, че известни порядки установени веднъж, трябва да бъдат вечни, известни вярвания да бъдат постоянни – такива неща не съществуват в природата. Закон е, че всичко в Космоса подлежи на развитие. Единственото нещо, което остава неизменно, това е Първичната Причина, тъй както центърът в един кръг не се изменя, а окръжността е в движение. Животът е един вътрешен резултат на човешкия дух. И от живота ние можем да съдим, какъв е духът на човека в неговото проявление. Колкото животът е по-нормален, толкова духът е по-силен. Щом животът е болезнен, това показва, че човешкият дух е слаб. В такъв случай човек трябва да знае, че има една вътрешна дисхармония между него и Природата. И днешните хора страдат именно по тази причина. Животът, който сега хората живеят, е резултат на миналото, на мислите и стремежите на миналото.
към текста >>

41. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ - ВЛ. ПАШОВ Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Нашето бъдеще зависи напълно от нашето настояще; затова и ние искаме да уредим живота в неговото настояще проявление.
Също и астрологията, когато говори за влиянието на небесните тела върху човека и неговия живот и съдба, има пред вид пак този закон за енергиите. Всяка планета и всяко небесно тяло е израз на известна сила, която действа в природата; а човек представя синтез на целия космос. т.е. всички сили, които действат в космоса, действат и в човека. И астрологията е практична наука, която ни дава възможност по чисто научен път да определим качеството и количеството на енергиите, които действат в човека и техните съотношения и зависимости и с това и условията и възможностите на човека. И когато Христос дойде на земята, неговата цел е била да даде едно ново направление на човечеството, да обърне енергиите на човечеството в друга посока, към слънцето и по такъв начин да научи хората как да живеят и да реализират щастието. Нашето бъдеще зависи напълно от нашето настояще; затова и ние искаме да уредим живота в неговото настояще проявление. А противоречията, които имаме в настоящето са резултат на миналото и показват, че съотношението на енергиите не е правилно. А хармоничното проявление на енергиите е в зависимост от идеите и стремежите на съзнанието в даден момент. И с изнасянето на известна идея целим да дадем едно ново направление на известни енергии в хората. И когато говорим за Бога, разбираме една велика идея, но същевременно и велика творческа сила в света, която щом дойде да действа в съзнанието ни, дава възходящо направление на нашите енергии. За да могат съвременните хора да подобрят живота си, преди всичко трябва да пречистят и изменят цвета на своята кръв.
към текста >>

А хармоничното проявление на енергиите е в зависимост от идеите и стремежите на съзнанието в даден момент.
всички сили, които действат в космоса, действат и в човека. И астрологията е практична наука, която ни дава възможност по чисто научен път да определим качеството и количеството на енергиите, които действат в човека и техните съотношения и зависимости и с това и условията и възможностите на човека. И когато Христос дойде на земята, неговата цел е била да даде едно ново направление на човечеството, да обърне енергиите на човечеството в друга посока, към слънцето и по такъв начин да научи хората как да живеят и да реализират щастието. Нашето бъдеще зависи напълно от нашето настояще; затова и ние искаме да уредим живота в неговото настояще проявление. А противоречията, които имаме в настоящето са резултат на миналото и показват, че съотношението на енергиите не е правилно. А хармоничното проявление на енергиите е в зависимост от идеите и стремежите на съзнанието в даден момент. И с изнасянето на известна идея целим да дадем едно ново направление на известни енергии в хората. И когато говорим за Бога, разбираме една велика идея, но същевременно и велика творческа сила в света, която щом дойде да действа в съзнанието ни, дава възходящо направление на нашите енергии. За да могат съвременните хора да подобрят живота си, преди всичко трябва да пречистят и изменят цвета на своята кръв. Щом подобрят цвета на кръвта си, ще могат да изменят и живота и състоянията си; не могат ли да направят това, те са осъдени на смърт. А изменението на кръвта е свързано с промяна посоката на движение на енергиите, което е в зависимост от идеите в съзнанието.
към текста >>

42. ВЕСТИ Съдържание на 5-6 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Законът на условията[1] Идеите са основа на всяко действие, на всяко чувство, на всяко нещо; това признават всички мислители; това е законът на проявлението.
Ана В. Милс Идеите. Законът на условията[1] Идеите са основа на всяко действие, на всяко чувство, на всяко нещо; това признават всички мислители; това е законът на проявлението. Ако някое действие, чувство или някоя постъпка не са съвършени, тяхното начало също не е съвършено; това значи, че несъвършенството се започва в идеята. Постъпки и действия само отразяват и изразяват идеите. Идеите са живи и вече образувани в ума, те постоянно растат със стремеж да бъдат изтикани напред, докато намерят място върху полето на чувствата. Идеите, за които ние се държим, определят всичките ни стъпки и условия. В известен смисъл, всеки индивид е свой собствен творец, рожба на своите собствени идеи; и ако той не е доволен от своята околна среда или ограничени положения, в които той се намира, най-късият път да изправи неблагоприятните условия и да ги преобърне в благоприятни е да промени основата на идеите.
към текста >>

43. СЪОТНОШЕНИЕ НА ДЕЙНИТЕ БОЖЕСТВЕНИ СИЛИ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА В СЪОТВЕТСТВИЕ С ЧОВЕШКИЯ ОРГАНИЗЪМ - АЛБЕРТ КАЛЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Така че то не е случаен протест срещу византийския разврат в България, но е проявление на стремежите на славянството".
Ето що казва и Венгеров по този въпрос: „Остава да се обърнем към вътрешната природа на славянството и в нея да търсим причините за възникването на богомилството. За нас ще станат ясни главните черти на богомилското учение, само когато се запознаем с по-дълбоките първични причини. Богомилството е плът от плътта и кост от костта на славянството. Извънредно голямата любов към независимост е свойствена на славяните; също така и остро чувство за нравственост. Богомилството се корени в основните черти на славянския характер. Така че то не е случаен протест срещу византийския разврат в България, но е проявление на стремежите на славянството". Богомилството не е секта, но е едно мощно движение за внасяне на нова струя в човешката култура. И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по-голяма светлина върху него и ни го разкриват в съвсем нов вид. Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures manicheennes" (два тома) и „L'evolution intellectuelle de St. flugustin" от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines" от Морис Магр (Париж, 1930. год.). В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тази книга.
към текста >>

44. СИЛАТА НА ДЪЛБОКИТЕ УБЕЖДЕНИЯ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Животът е най-разумното проявление.
Животът ражда едновременно живеенето и смъртта. Един ден, когато животът намери, че човешката форма не съответствува на неговото изявление, ще я извика във фабриката си да я ремонтира. Това хората наричат смърт. След като стане отново годна за живот, ражда се човек. Животът се стреми към велика радост, към велика любов, към велика истина, към велика свобода. Животът е най-разумното проявление. Ето защо животът е красота. Ние сме направили живота нещастен, а пък той е най-хубавото забавление. Най-новата идея сега у нас трябва да бъде: „Светът е хубав". И ако ти го презираш в неговите прояви, ти се опълчваш против божествения закон. Ето защо да ценим живота, да бъдем благодарни.
към текста >>

Ако ти, в лицето на всеки човек, на всяко животно, на всяко растение, на всеки камък не виждаш проявлението на Великата Разумност, която прониква всичко, ти не си разбрал нищо!
Без топлина растенията не могат да виреят. Знанието, което имаме, животът, който проявяваме, се дължи на любовта на разумните сили, които са над нас. И нашето правилно отношение към цялото, към разумното, което прониква битието, ще направи правилни нашите отношения и към всички същества. Това е основната идея на новата култура. Ето защо трябва да разрешим капиталния въпрос: за нашите отношения към Първата причина, към любовта! Ако ти, в лицето на всеки човек, на всяко животно, на всяко растение, на всеки камък не виждаш проявлението на Великата Разумност, която прониква всичко, ти не си разбрал нищо! В този смисъл именно Христос казва: „Не презирайте тези малките, понеже ангелите им гледат лицето на Бога", значи зачитай божественото, което работи в тях. Те живеят тук на земята, но в тях обитава Разумното, Божественото, Красивото. Ако този малкия ти го игнорираш, можеш да пострадаш, понеже зад себе си той има един велик принцип. Че ако ние в една човешка душа не можем да открием Възвишеното, което е скрито, тогаз какви отношения можем да имаме към нея? И когато човек разреши горния капитален въпрос, той ще живее, смъртта ще изчезне от него.
към текста >>

45. ВЪРХУ ТВОРЧЕСТВОТО НА В.И. КРИЖАНОВСКА - Д-Р Е. РАФАЙЛОВА Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Ето какво говори той между другото по този въпрос: „Също така би трябвало да се спрем и върху друго забележително културно-историческо проявление, което свързва българския народ и чешкия в тясно идейно родство.
в Европа ! После, явяването на квакерите в Англия се дължи на онзи дух, който занесе богомилството в западна Европа пряко или чрез розенкройцерството. Богомилски дух прониква и идеите на Хелчицки в Чехия. Когато богомилите проникнаха в Чехия, тогаз почва дейността на Хелчицки, който представлява едно от най-красивите цветя на чешкия народен гений! Чешкият писател Владимир Сис изтъква връзката между богомилството и „чешките братя*)[12]. Ето какво говори той между другото по този въпрос: „Също така би трябвало да се спрем и върху друго забележително културно-историческо проявление, което свързва българския народ и чешкия в тясно идейно родство. Мисля за реформаторското движение – богомилското и движението на чешките братя. Кои други народи от онова време могат да се похвалят на света със свободомислие и социална зрялост, които характеризират учението на богомилите и чешките братя? Всичко онова, към което се стреми френската революция едва към края на 18 век, което Толстой търси към края на 19 век, българските богомили проповядват още в 10 век, а чешките братя 500 години по-късно. Ако досега няма неоспорими доказателства за установяване на преки сношения между богомилите и чешките братя – поради голямата разлика във времето и географската отдалеченост, то имаме доказателства, че богомилското учение е пренесено в Чехия по непряк път, чрез заобикалки, отчасти чрез Италия (катарите), отчасти чрез Франция (валдейци и албигойци). Обаче не е изключено, че богомилското учение е пренесено в Чехия от самите български и босненски търговци от 14 и 15 векове, които по Дунав посещавали Братислава, а оттам отивали и навътре в Моравия и Чехия.
към текста >>

46. ЖИВОТЪТ КАТО ИЗКУСТВО - Г. Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление.
Мнозина например казват, че радостите в живота принасят полза, а страданията не принасят. Косвено страданията може да принасят полза, но направо те не принасят никаква полза. В радостта има придобивки, а в скръбта човек се намира като пред кредитор, на когото трябва да изплати известна полица. Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много. Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране. Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление. Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено. Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване. Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно. Скъпоценният камък струва скъпо, защото зад него има нещо разумно. Той представя кондензирана мисъл и кондензирани чувства.
към текста >>

Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено.
Косвено страданията може да принасят полза, но направо те не принасят никаква полза. В радостта има придобивки, а в скръбта човек се намира като пред кредитор, на когото трябва да изплати известна полица. Някои може да възразят, че радостният човек, като печели много и харчи много. Това зависи от неговия умствен строй, от неговото разбиране. Колкото и да се търси ползата от живота, колкото и да се говори за неговия смисъл, той няма да се разбере, докато се разглежда едностранчиво, само като физическо, материално проявление. Всъщност, животът има трояко проявление: физическо, духовно и Божествено. Физическият живот представя съвкупност от незавършени форми, които всеки ден вървят към усъвършенствуване. Физическият живот е ценен дотолкова, доколкото зад него седи нещо разумно. Скъпоценният камък струва скъпо, защото зад него има нещо разумно. Той представя кондензирана мисъл и кондензирани чувства. Природата разполага с излишък от мисли, които често кондензира, като по този начин ги прави видими, осезаеми, реални.
към текста >>

47. СПЕКТРИ - Г. Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това е най-високото проявление на волята.
В „Дневникът на писателя" Достоевски казва: „Славянската идея дава възможност за разрешението на съдбата на човечеството и на Европа. Аз и вие вярваме в общочовечността, т.е. в това, че когато и да е пред светлината на разумността и на съзнанието ще паднат неестествените прегради и предразсъдъци, които разделят хората досега и пречат на свободното общение на народите чрез егоизма на националните искания. Русия, съвкупно със славянството и начело на него, ще каже на целия свят най-великото слово, което някога се е говорило и това слово ще бъде именно заветът на общочовешкото единение и то не в духа на личния егоизъм, чрез който хората и народите се съединяват изкуствено и неестествено в днешната цивилизация." Този закон за жертвата е ясно изразен и в романа му „Престъпление и наказание”; ето извадка из записките на Зосим: „Висшата свобода не е да трупаш и да се обезпечаваш с пари, но да раздадеш всичко, каквото имаш и да отидеш да служиш на всички. Ако един човек е способен да направи това, той не е ли свободен? Това е най-високото проявление на волята. При истинския живот, когато видиш един човек с талант, по-умен, ще кажеш: „Аз се радвам, че ти си по-умен. по-красив, по-талантлив от мен, защото те обичам! ” Зосим си спомня думите на брат си Маркел към слугите си: „Мили мои, драги, защо ми служите, защо ме обичате, дали заслужавам аз да ми служите? ” Зосим, веднъж на младини като офицер, трябвало да се дуелира с едного. В навечерието той се върнал в къщи и набил ординареца си Атанас.
към текста >>

48. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ - ПРАВДАТА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това обстоятелство ще престане да ни се струва само като проявление на наивна романтика, ако не изпускаме предвид това, че изтънченият музикален слух на един Бах, Бетовен или Шуман долавя нещо много по-вече от обикновения шум, когато слухово съзерцава звуковите проявления на природата.
Това ново, което неминуемо ще завладее живота във всичките му прояви, между другото идва да освободи човека от измамата, в която го въведе мирогледът на миналия век, че той е център на всяко познание и всяка мощ, за да му покаже, че е само една част от всеобщия, сложен и жив организъм на космоса и чувството му като част от цялото е именно онова, което трябва да го ръководи във всяко негово стремление и творчество. И сега ето, човечеството навлиза в новата епоха на осмисляне и оживяваме на природата, в най-широк смисъл на думата – природата вън от нас. и, нека се забележи добре, тая вътре в нас. Защото природата вътре в нас е, която свързва човешкия дух с природата около нас и ни поставя в живи отношения с нея. Почти всички музиканти от първа величина са обичали да се вслушват в гласа на природата. Това обстоятелство ще престане да ни се струва само като проявление на наивна романтика, ако не изпускаме предвид това, че изтънченият музикален слух на един Бах, Бетовен или Шуман долавя нещо много по-вече от обикновения шум, когато слухово съзерцава звуковите проявления на природата. Неведнъж вдъхновените музиканти са долавяли основните мотиви на своите гениални произведения при подобни звукосъзерцания на природата. Богатството в постижения и оригиналност на тия постижения е десетократно по-голямо, когато надареният музикант се съсредоточи и вглъби в своята собствена природа, в своето истинско „аз”, живият огън, който гори дълбоко в най-съкровените кътчета на неговата душа, този Божествен огън, който със своя основен атрибут – творчеството – прави от човека образ и подобие на Бога. Като резултат на подобни себевглъбявания не са ли всички ония постижения на голямата съсредоточеност, преливаща се на места в най-дълбок мистицизъм, на великия Бах? Най-после творчеството на гениалния Бетовен в последните му 10-15 години, когато той е бил съвършено глух, не ни ли подсказва едно ново становище при творческия акт, не ни ли насочва към нови (и истински) източници на вдъхновение и творчество? Има неща, които човек може да чуе единствено само в себе си, а как ще ги намери, ако той все още е далеч от себе си!
към текста >>

Разбира се, чудото е чудо само за невежия, който не може да проумее онази закономерност и скрита причинност, която обуславя дадено проявление, наистина „чудно”, когато човек не знае откъде и как да го погледне.
Така отново се осмислят думите на великия Сократ: „Познай себе си” и тия на Божествения Христос: „Царството Божие е вътре във вас”. Когато човек навлезе в тая нова област (до която Бетовен пръв, но едвам се докосна), ще се натъкне на едно чудно обстоятелство което сега може само да му се каже и той да го проумее с ума си като идея, но тогава ще стане за него жив опит. Именно: Ритмусът в музиката има отношение към волята на човека и е неин стимул, мелодията е във връзка с чувствата у човека, а хармонията засяга областта на човешката мисъл. И ще се явят тогава алхимици-музиканти, които, боравейки умело с трите основни елемента на музиката, ще възпитават и облагородяват човешкия нрав и природа, ще постигат и изграждат духовни ценности. Не желая да казвам само празни думи, като твърдя, че тогава музиката ще прави чудеса. Разбира се, чудото е чудо само за невежия, който не може да проумее онази закономерност и скрита причинност, която обуславя дадено проявление, наистина „чудно”, когато човек не знае откъде и как да го погледне. Това приютяване на музикантите – компонисти към природата, като несъзнателен стремеж може да се проследи и в най-отдавнашни времена, ако и да не е било това така ясно тогава, както по-после. Този спонтанен стремеж към природата винаги е бил подсъзнателният лост, който е подтиквал музикалното творчество. Постепенно все по-ясно и по-ясно се очертават хоризонтите на най-новото в музиката: Стремление чрез ритмуса, мелодията и хармонията, съответно (в обратен ред) чрез мисли, чувства и обхода да се стигне до хармониране и тониране с живата и разумна природа – вън от нас и вътре в нас – и вземане разумно и съзнателно участие в нейния живот, който представлява най-великата и най-съвършената симфония, която човек може да слуша.
към текста >>

49. Из „Живото слово - Бисери Съдържание на 3 и 4 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят.
УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ ДУХЪТ Бог, в своето битие, е Дух. Духът е изявление на живия Бог. Той вечно е съществувал и вечно ще съществува. Духът е начало на всички неща. Казано е: „В начало бе Словото, чрез което всичко е станало". Словото - това е първото проявление на Любовта в материалния свят. А Любовта - това е първият плод на Духа. Любовта е изгрев на Духа, тъй както Мъдростта е зенит на Духа. „В начало бе Словото". Сърце на Словото е Любовта. Глава на Словото е Истината.
към текста >>

Първото проявление на човека е проявлението му като дух.
И когато завърши своето развитие, тя ще се слее с Духа и тогава няма да има отделно душа и дух. Тогава вечният живот ще се прояви. Духът може да живее само с душата. С нашия ум той не може да живее, защото мислите ни се менят. Едно помнете: същественото в човека - това е неговият дух. Първото проявление на човека е проявлението му като дух. Духът е онази абсолютна точка, в която човек се явява. Душата - това са възможностите на Духа. Духът на човека е вечен. Той непрекъснато слиза, проявява се и отново възлиза. Той съществува като малък център, като зародиш в космоса.
към текста >>

50. ЕДИННИЯТ ПУЛС Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов.
Онзи човек, който изгуби любовта, е недоволен. Щом някой иска да не се безпокои, непременно трябва да бъде при водата на любовта. Щом тя дойде в човека, всички безпокойства в душата му изчезват. Да не затваря човек прозорците си! Това, което той търси, е любовта! Той трябва да има ясно понятие за истинското проявление на божествената любов. Човек, който има любовта, не се бои нито от смърт, нито от тъмница, нито от болести, нито от сиромашия - от нищо! Ако човек вложи най-ценното от себе си у някого, последният ще го обича. Най-важното е любовта към Безграничния. Човек, който обича Безграничния, може да обича всички хора и не само всички хора, но и всички други същества. Единственият начин, по който хората могат да се разберат, това е законът на любовта.
към текста >>

51. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ,СИМФОНИЯТА НА ПЛАНИНАТА-БОЯН БОЕВ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Живейте с желанието да давате, да бъдете проявление на Безграничния!
Като дадеш, Безграничният ще се прояви чрез тебе! Той винаги дава! Давай и ще се назовеш син на Безграничния. Когато вземаш от някого, вземай с желанието да се прояви Безграничния чрез него. Макар наглед да си най последният бедняк, - давай! Живейте с желанието да давате, да бъдете проявление на Безграничния! * * * Най-малкото Добро, което можете да проявите, проявете го! Най-малката Истина, която можете да проявите, проявете я! Най-малката Светлина, която можете да проявите, проявете я! Не е важно количеството, което си дал! Важен е онзи вътрешен стремеж, да дадеш ход на божественото в теб да се прояви!
към текста >>

52. РЪЦЕТЕ НА АДМИРАЛ БЪРТ И НА АБАТ ЕЛ КРИМ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Силата за проявлението на нещата, която е допълнителна на силата за провеждане на нещата, е тясно свързана с широтата на долната част на лицето и развитието на задната част на главата.
От тука следва, че широтата на главата и на средната част на лицето са едни от най-характерните признаци за онзи човек, който може да проведе дадено нещо до края. Форменият закон на Бургер Петерс попълва и пресъздава по-сполучливо и по-обосновано. Според него мозъчната област съответства на дадени области на лицето. Предният мозък кореспондира с челото, средният мозък със средата на лицето и задният мозък с долната част на лицето. Така дефиниран, форменият закон разяснява много по-дълбоко вътрешните съотношения и възможности на човека. Силата за проявлението на нещата, която е допълнителна на силата за провеждане на нещата, е тясно свързана с широтата на долната част на лицето и развитието на задната част на главата. Няма деловитост, няма дело без развита задна част на главата. Животът е един низ от изживявания и опитности. Те се добиват само когато човек идва в допир с всичко извън него. Тогава той изучава и пътеките към Истината. Практичността в положителен смисъл, както е засегната тук, е една вродена, всестранна опитност добита през вековете.
към текста >>

Така са се развили и органите за нейното проявление.
Няма деловитост, няма дело без развита задна част на главата. Животът е един низ от изживявания и опитности. Те се добиват само когато човек идва в допир с всичко извън него. Тогава той изучава и пътеките към Истината. Практичността в положителен смисъл, както е засегната тук, е една вродена, всестранна опитност добита през вековете. Така са се развили и органите за нейното проявление. Хармоничността на развитието и съчетанието на тези органи - на глава, лице, тяло и крайници - е най-голямата характерологична черта на ръководната практичност в живота, която твори. Днес повече от всякога на земята има нужда от хора на истинската практичност, защото те са призвани да сложат начало на една нова истинска култура на живота.
към текста >>

53. РАЗЦЪФТЯВАНЕ НА ДУШАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година Х – 1936 г.

Тяхното спонтанно проявление може да създаде само красиви дела и естествени отношения.
При този творчески живот всичките страдания, спънки, неуспехи придобиват съвсем друго осветление - те губят своето ръководно значение. Най-важното е, че трябва да се живее разумно, в пълно единство с цялото - със самия живот. Тази максима сама по себе си отрича живота на съвременната личност и общество с всичките му форми, които правят човека нещастен и роб на условностите. За да разберем пътя на единение с цялото, за да дадем място в нас на волята за живот, трябва да съумеем да схванем дълбоко в нас чистия поток от сили и да им дадем място на свободна, непринудена проява. Понеже тези вътрешни сили са разумни, те са вътрешно организирани. Тяхното спонтанно проявление може да създаде само красиви дела и естествени отношения. Ако човек от това гледище погледне на съвременния живот на хората, ще види в каква нищета тънат те, каква неестественост, лъжа, неискреност и зложелателство градят техните отношения. Волята за живот у нас ще ни освободи от този свят на измамни отношения към себе си и към другите. И явно е каква култура на радост и истинско творчество би зацарила в света, когато нашата спонтанност, която е разумна би съградила отношения искрени и естествени. Тогава човек би имал пълен контрол над своите егоистични чувства, защото в единението с цялото, със самия живот, който се проявява в всичко, егоизмът не може да съществува. И тогава редицата спънки и страдания, рожби на егоизма в живота, ще паднат сами по себе си.
към текста >>

54. ОБРАЗЪТ НА ЖЕНАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО. ЕЛИСАВЕТА-МАЙКА НА ПРЕДТЕЧАТА Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

На мистически език това значи, че този ученик имаше в себе си най-голям дял от Христа; у него имаше най-силно проявление на Любовта и Светлината, които Христос носи на света.
И казва се там по-нататък, че онзи ученик, когото обичаше Исус, го познал. Значи любовта прави човека способен да познава нещата, да познава всяко същество. Защо Йоан пръв Го позна? Какво значи изразът: „Ученикът, когото обичаше Исус"? Не че Исус имаше някакво лицеприятие към него. На мистически език това значи, че този ученик имаше в себе си най-голям дял от Христа; у него имаше най-силно проявление на Любовта и Светлината, които Христос носи на света. Защото любовта е атмосферата, в която се познават душите. В една епоха на безлюбие, животът е механичен, има големи прегради, дебели ледени стени между душите. Последните са чужди една на друга, не се познават. Когато Христос застава на брега, учениците имат голям лов. Христос - това е любовта!
към текста >>

55. ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

във всяко живо същество, да видиш проявление на Безграничния - в най малката мушичка, в каквото и да е.
Сегашните времена са важни. Нам ни се струва, че се разрушава физическият живот. Това е едно преходно състояние. Красивото е в бъдещето. Кое е сега новото, което иде: ти, като видиш едно живо същество, сърцето ти да трепне. във всяко живо същество, да видиш проявление на Безграничния - в най малката мушичка, в каквото и да е. В какво седи любовта към Безграничния: щастието на другите хора е твое щастие. Когато някой човек напредва, теб ти е приятно, понеже той и ти сте едно. Ако можеш да живееш във всички и всички живеят в теб, ти си от новите хора, от хората на новата раса". На слизане се спираме при „Окото" - най-горното от езерата. Накацваме по грамадните блокове, що го заобикалят.
към текста >>

56. Някои физиологични въпроси в окултно осветление Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот.
Животът трябва да бъде свободно, доброволно служение Богу в Дух и Истина, горение на Духа, дейност чиста и безкористна, живот свят и одухотворен. За Товянски Христос не е измъченият на кръст страдалец, чийто образ всред католичеството е тъй разпространен - чрез разпятието владее сърцата и дава мрачен тон на живота. Христос не е само кроткият, покорният, търпеливият агнец Божий, но и „Лъвът от коленото на Иуда, най-висшият герой и победител на злото и смъртта, застъпникът, ходатаят пред Бога, управителят и съдията на света - Богочовекът." Символът на новата епоха е белият кръст - озарен от светлината и славата на победата. Светостта почива на изпълнение Божията мисъл, - на вътрешната чистота в живота. Пълна непрестанна жертва е необходима, непрестанна вътрешна работа, защото престане ли човек да бди, да се жертвува, да се посвещава - той пада - „както пада птицата, щом престане да размахва крилата." Минало е времето на едностранната жертва на духа, то е било времето на детинството, времето на аскетизъм, манастири, подвижничество. Нужно е да се съедини „небето със земята, да се сведе небето на земята - а за това е потребна пълна и всестранна жертва - т.е., проявление, приложение на Любовта чрез ума, сърцето и волята в частния, обществения и международния живот. Товянски не споделя настроението и идеите на Тома Кемпийски, потънал в съзерцание страданията на Христа. Той чувствува и съзнава всеединството на световете, той е близък до Франциск Асизки, който едновременно е и поет и светия, люби земята, птиците, зверовете, звездите, луната и слънцето и благодари за всичко - той е постигнал радостта и мира на необятната Божия Любов. Св. Франциск Асизки благославя „братша слънце" и „братша - месец"; „сестрите - звезди" „братша наш вятър", „сестрата - вода" „братша - огън", и нашата „Майка земя, която ражда плодове и разноцветни цветя." Тялото за него е също брат - и следователно не трябва да се измъчва и угнетява. То трябва да се одухотвори. Такъв светъл, слънчев, синтетичен поглед на живота имаме и у Товянски.
към текста >>

57. ПАНЕВРИТМИЯТА Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо.
Тъй като Великото се отразява в малкото, ние не можем да не търсим връзката на всяка проява на малкото с Великото и да не си дадем сметка за връзката на всяка физиологическа и психологическа функция с окръжаващата среда. Следователно, за да имаме правилна връзка с цялото, ние трябва да знаем, кое е естественото за човека дишане, хранене, мислене, чувствуване и постъпване, за да бъдем в хармония с Цялото. Идеята за цялото в нейното по-голямо вдълбочаване сведено до практически отношения на човека, налага му да познава естеството на човека изобщо, да познава всички хора, за да знае, как да се обхожда с тях, да разбира всяка душа, причините на нейните радости и скърби, за да знае, кога и как да й помогне. Да се живее в съгласие с изискванията на идеята за Цялото, за това са нужни големи познания, голям опит, а те не се придобиват без Учител, без ръководството на онези, които са минали по нашия път. Ако е нужно ръководител за изучаване на един чужд език, за изучаване математика или коя да е друга наука, колко повече е нужно Учител за изучаване закона на любовта, закона на правилното мислене (мъдростта) и закона на правилното постъпване (истината), които са трите основни принципа, проникващи цялото битие. Нямаме ли познание за тези три основни мирови принципи — как се проявяват в минералното, животинското и човешкото царство; как се проявяват и в небесните тела, в силата и строежа на материята, ние винаги ще бъдем изложени на погрешки в мисленето, на погрешки в проявлението на любовта и на погрешки в практическите отношения с всичко живо. Без това всестранно знание, без да искаме и без да съзнаваме, ще нарушаваме закона на единството и ще се чудим, защо не ни вървят работите в живота, защо остаряваме, защо се разболяваме, защо обедняваме и изгубваме своите приятели, оставаме самотни в света и съхнем като окапал лист. Причината обаче на всички неуспехи на човека иде от непознаване и неспазване закона на Цялото. Идеята за единството трябва да бъде най-големият стимул за учене, за работа, за помагане и изобщо за всяка най-малка проява на разумния човек. Само личният опит може да ни покаже голямото значение на приложението на идеята за Цялото. Човек, който живее в закона на Цялото, е по пътя на велики постижения, на велико освобождение и сила.
към текста >>

58. ГЕОМЕТРИЯ В МИСЪЛТА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Това е начало на проявлението на човешката душа.
А междините между пръстите са възприемателни антени. Когато туй упражнение са прави с будно съзнание, то подтиква човека към тая идея за възприемане и даване на полученото. Чрез тия движения тая плодотворна идея се праща и в света. Това упражнение се нарича "пробуждане", понеже когато у човека се роди идеята за даване навън това, що е възприето, това е вече признак за пробуждане на съзнанието му. Това е вече надрастване рамките на ограничения личен живот и влизане в по-широката област на целокупния живот. Това е начало на проявлението на човешката душа. Тя трябва да се пробуди и да се прояви в своята красота! 2. Примирение. Тия плавни, нежни криви линии с ръцете отпред настрани и обратно, туй са магнетични линии. Те са линии на мекота, на примирение. Тия движения възпитават човека в тоя именно дух.
към текста >>

59. ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ РИЛА - Н КАПЛЕРТС Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Като говоря за музиката, аз подразбирам проявлението на човешката душа.
Някои считат музиката за забавление. Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание. Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова хубавото, красивото в света, е свързано с музиката. Като говоря за музиката, аз подразбирам проявлението на човешката душа. Великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът. Духът е изявление на Незнайното. То е първото нещо. То е началото.
към текста >>

60. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 2 и 3 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Делото, което вършим ние през деня, колкото и незначително да е то, е Негово дело, Негово проявление.
Не е достатъчно, обаче, само ранното лягане и ранното ставане, макар че то е едно от първите условия. Как ще изпратиш деня и как ще посрещнеш утрото, е също от грамадно значение. И то е един от първите фактори, които определят качеството на съня. Всички ние, съзнателно или не, служим на великия живот, който върши своето безсмъртно дело, служейки си с нас и чрез нас, независимо от това, дали ние желаем или не. Денът с всичкото си грамадно богатство, с цялата си разливаща се благодат, принадлежи на Онзи Неизречения, който е създал и напътва живота. Делото, което вършим ние през деня, колкото и незначително да е то, е Негово дело, Негово проявление. И благодатната нощ и сънят, които Той ни дава, са пак Негова награда за стореното през деня. Тогава не е ли от голямо значение, какво е отношението на човека към деня и нощта, и към Първата Причина, която е зад тях. Онзи, който се е пробудил и разбира живота с неговата вътрешна сила и смисъл, трябва да знае да го цени и да носи дълбоко в себе си безкрайното чувство на почит и признателност за, жребия, що му е отреден от Великото Разумно Начало – жребият да живее и да почива след разумно изживения ден. Окултният ученик се отличава именно по това свое съзнателно отнасяне към живота, по своята искрена и дълбока признателност за тоя ценен дар. Тогава на въпроса, как да изпращаме деня и как да посрещаме утрото, можем да отговорим така: Изпрати деня с пълно чувство на признателност, че Великият ти е дал възможност да прибавиш и ти частица към голямото дело на живота, който е протекъл през деня; и благодарност, задето Той те дарява с почивка.
към текста >>

61. МЕТЪРЪТ - ПЪРВООБРАЗ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Работата е най-благородното проявление, с което човекът е повикан да бъде съработник в неизследими за човека планове на божествено творчество със своята работа човек прилича на плодно дърво, което връща на земеделеца умножена стойността на семето, поставена в земята.
Но някои работят от нужда, други работят по длъжност, а трети – от лобов към работата – водени от техния стремеж да дават, от вътрешна нужда да творят. Тези три категории работа се различават. В първата категория – работата е мъка, във втората – труд, а в третата – работата става свята и любима. В нея се проявява самият живот, защото животът е движение – вечно творчество, а инертността е самоунищожение – смърт. Със съзнателната работа ние се чувствуваме като живи клетки, които се проявяват в безспирно творчество във вселената. Работата е най-благородното проявление, с което човекът е повикан да бъде съработник в неизследими за човека планове на божествено творчество със своята работа човек прилича на плодно дърво, което връща на земеделеца умножена стойността на семето, поставена в земята. Плодното дърво свършва много добре своята работа. Така съзнателният човек гледа на своята работа с радост, като на една длъжност към живота, като на една възможност да връща на Бога умножени талантите които му са дадени в живота. със своята работа той благодари за Божествения дар на живота, с който Бог го е надарил. Мнозина мислят, че под идеална работа се разбира само прояви на виеш интелектуален труд. – Това е една грешка.
към текста >>

62. РИТЪМЪТ - МУЗИКАТА НА ВСЕМИРА - GEORG NORDMANN Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ето защо всеки народ трябва да зачита свободата на всички други народи и да им подпомогне в тяхното проявление.
Понеже, както казахме, всеки народ има свои хубави черти, то на никой народ не трябва да се гледа извисоко, с пренебрежение и презрение. Всеки народ не трябва да счита другите народи за нещо чуждо или за свои врагове. От друга страна не трябва да искаме, щото другите народи да бъдат като нашия народ или да вървят по нашите стъпки. Защото именно в това разнообразие има висш смисъл. Трябва да се остави всеки народ свободен да прави това, което природата е вложила в него. Ето защо всеки народ трябва да зачита свободата на всички други народи и да им подпомогне в тяхното проявление. Всеки народ трябва да бъде подпомогнат от всички други народи. Като части от едно цяло, всяко взаимно съперничество между народите трябва да се замени с принципа на взаимно сътрудничество. Отношенията между им трябва да бъдат както между органите на един организъм. Учителят казва: "Силен е оня народ, който се реши да изпълнява волята на Бога". Преведено с други думи, това значи: Силен е онзи народ, която има правилно отношение към цялото!
към текста >>

63. ЗАДАЧА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - П. Г. ПАМПОРОВ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Освен грубо чувствените ерупции, които имат не особено висш произход, всяко друго проявление на сърцето, той счита за такъв отживял романтизъм.
БЕЛЕЗИ НА НАШЕТО ВРЕМЕ (Из „Сигнали") Георг Нордман Една епоха със сподавено сърце! Стигнал до крайната граница на анализа и диференциацията, съвременният човек се стеснява от проявите на едно спонтанно, често подтискано усещане на своята емоционална природа, която той счита за отживял романтизъм. Освен грубо чувствените ерупции, които имат не особено висш произход, всяко друго проявление на сърцето, той счита за такъв отживял романтизъм. Нещо повече. Много сурови и егоистични прояви днес се оправдават с така нареченото съзнателно бягане от сантиментализма и изработване качествата на „положителни" и „делови" човеци. Едно голямо множество хора в нашата съвременност живеят в небостъргачи. Какъв страшен лабиринт от бетонени кутийки, пръснати като клетки на огромен колос, представляват от себе си тия модерни сгради! И колко са чужди един на друг тия хора под „общ покрив".
към текста >>

64. ЗЛАТНОТО СЕЧЕНИЕ - Р. В. ХАЙНИШ Съдържание на 2-3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Напротив, понякога те бележат някакво качество, което, обаче, се натъква на вътрешни или външни спънки при своето проявление.
При това те могат да си помагат или да си пречат една на друга. Естествено, в резултат се получават най-различни ефекти – от най-добри до най-неблагоприятни. Трябва да предупредим, че сега засягаме една от най-трудните области на астрологията, мненията върху която още не са напълно установени. Наблюденията са показали, напр., че хармоничните аспекти не всякога създават способностите, които обикновено се очакват от тях. И обратно, дисхармоничните аспекти не винаги съответстват на недъзи в характера на индивида. Напротив, понякога те бележат някакво качество, което, обаче, се натъква на вътрешни или външни спънки при своето проявление. Също така и постиженията при добрите аспекти не винаги са блестящи. От друга страна, успехът при лошите аспекти съвсем не е безусловно изключен, а само идва по-късно и след по-малки или по-големи затруднения. Във всеки случай, много модерни автори, между които и председателят на дружеството на английските астролози – Картер – признават, че характеристиките, които традицията дава за разните аспекти между две дадени планети с така наречените астрологични афоризми, имат само относителна, а в много случаи – съмнителна стойност. Ние ще се опитаме да дадем онова, което според мнението на меродавни автори може да се смята като по-сигурно или поне по-вероятно върху тая материя. При преценката на един аспект трябва да се определят три момента: силата, качеството и посоката на влиянието му. I.
към текста >>

65. ОТЗИВИ, ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия дух.
Делото е най-висша пълнота и абсолютно богатство на живота, товключва мисленето и битието и няма в него отрицание. Чувството, мисълта и волята са различни начини на отношението на човешкото „аз" към своето собствено жизнено съдържание. Чувството и мисълта го схващат едностранчиво, докато именно волята го обгръща и изразява пълно и всестранно и примирява двете противоположни отношения. Без да желае да отрича другите моменти, делото е пълният, всестранният, същинският живот на Духа. Делото е цел и средство – от тази гледна точка изисква пълното напрежение и живото съдействие на всички енергии на човешкото естество. Природата на волята е да съсредоточава всички сили, затова дейността на волята – приложението, делото, е най-висшето, пълното и същинското проявление на живота на човешкия дух. Следователно, то не е само средство, но и цел. Волята е изобщо насока на човешкия дух към една цел. Очевидно е, че делото е и необходимо средство за достижение на тази цел. Божието име трябва да се освети абсолютно във всички условия, в целия живот на човечеството. Божията воля трябва да се изпълни, всичко е призвано да прослави Бога.
към текста >>

66. ГЕОРГИ РАДЕВ - GEORG NORDMAN Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Тя е проявление на съзнателния живот.
Когато се говори за преместване на планини, се разбира планини на мъчнотии. Няма мъчнотия, която човек да не може да премести. Една мъчнотия може да е голяма колкото планина, но с мисълта и тя може да се премести. Една мисъл, която е проникната от любов, е силна. Когато говорим за любовта, разбираме, че е начало на живота. Тя е проявление на съзнателния живот. Любовта е основа навсякъде в живота. Ако любовта съществува във всичките мисли на човека, ако любовта съществува във всичките негови чувства и постъпки, той всичко може да постигне. Ако човек не постига всичко, показва, че не е умен. Той не трябва да се спъва от пречките и мъчнотиите в живота, защото мъчнотиите сам ги създава. Мъчнотиите са както капките.
към текста >>

67. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. ДЕВА. - G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Това е само външното му проявление.
Но тя имала любов. — Една мома – царска дъщеря – когато трябвало да мине през едно царство, начернили я, за да стане грозна, додето мине през това царство, дето хората не били съвършени. И след като минала през него, пак станала красива. Трябва да бъдеш толкоз проницателен, че зад грозното лице да виждаш красивото лице, което искаш! Ние познаваме външно хората, гледаме очите им, носа им и пр., но това не е човекът. Това е само външното му проявление. Ако ние познаваме душата, любовта ни ще бъде постоянна. – Може ли да се изгуби любовта? – Любовта, която се губи, не е съществена. И знание, което се губи, не е съществено. Истинската любов не се губи.
към текста >>

68. СТИХОВЕ - ОЛГА СЛАВЧЕВА, Д. А.,И S. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми.
– Върху всички системи тя действа благотворно – върху нервната и други системи. Нервните хора трябва да ги карат на екскурзии по планините, да правят гимнастически упражнения и да се лекуват чрез музика. Знаете ли, колко е красив животът? Той е пълен с велики блага. Аз като пътувам, виждам смисъла на камъните, тревичките, цветята, водите и пр. Навсякъде виждам проявлението на Божията Любов в безбройни, неизследими форми. Природата има една вътрешна, по-дълбока страна, която хората не виждат, понеже са си турили кепенци – това са многото грижи и тревоги, които ги занимават. И туй ограничава човешкото зрение. Тогава той вижда само в по-гъстата материя. Трябва да се очисти съзнанието от психичния прах, за да може да вижда човек. Животът е пълен със страдания, понеже хората не оценяват и не използуват правилно благата на живота.
към текста >>

69. ПРИРОДА И МАШИНА - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Животът като проявление на любовта се изявява по два начина: една любов той проявява в омраза, друга любов той проявява в обич.
Животът е най-голямото благо, но и най-голямото нещастие е пак той. Животът е създал рая, но той е създал и ада. Красивият живот е създал рая, лошият живот е създал ада. Добрият живот е създал добрите хора, лошият живот е създал лошите хора. Животът произвежда всичките противоречия в света. Животът като проявление на любовта се изявява по два начина: една любов той проявява в омраза, друга любов той проявява в обич. Не че любовта е причина за това, но животът има изкуството да обърне любовта в омраза. Човек може да запита, как става това. То е изкуство на живота, което само той знае. Не е нужно човек да знае, как животът обръща злото в добро и доброто в зло. Живот, който обвързва човека, е лош живот който освобождава човека, е добър живот който внася светлина в ума, е добър; живот който внася тъмнина в ума, е лош.
към текста >>

Плътта е един свят за проявление на духа.
Човек наполовина е лош и наполовина е добър. Апостол Павел казва, че духът и плътта се борят в човека; добрият и лошият живот се борят. Когато казваме, че духът и плътта се борят разбираме, че духът се стреми някак си да подигне плътта. Той ръководи тази плът. Ако плътта би се превърнала в дух, духът как би се проявил? Плътта е един свят за проявление на духа. Ако грънчарят няма кал от какво ще направи грънци? Ако градинарят няма семена, с какво ще посее градината си? Там, дето хората се карат, може и да се радват. Там, дето хората грешат, може и добри да бъдат. Погрешката подразбира едно добро и доброто подразбира една погрешка.
към текста >>

70. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА. КОЗИРОГ.- СТРЕЛЕЦ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

За мене любовта е най-великото проявление на Битието, най-високото изявление на Божественото.
Тя е първата причина на всичко. Да обичаш един човек, това значи да му даваш нещо от своята светлина, от своята топлина и от своята сила. Хората могат да се обичат, само когато има правилна обмяна между техните умове, техните сърца, техните души и духове. При любовта имаме абсолютно доверие един към друг. Хората, през чиито сърца са протекли животворните струи на любовта, са строителите на новия свят, който иде. За мене любовта е най-великото проявление на Битието, най-високото изявление на Божественото. Светът ще мине през изпитания, които не е сънувал и всред мъчнотиите ще проблесне съзнание у хората за новия път на любовта, който води към освобождение. Новият човек е човек на любовта. Когато се приближаваш до него, усещаш се добре. Той внася нещо хубаво в тебе, както когато те грее слънцето. Добрите хора са като изгряващото слънце.
към текста >>

71. ОТДЕЛНОТО В ЦЯЛОТО-СТРЕЛЕЦ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

ЖИВОТЪТ НА МИНАЛОТО, НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО Животът в своето проявление на земята е минал през растенията, през животните и сега се изявява в една повиша форма — човекът.
ЖИВОТЪТ НА МИНАЛОТО, НАСТОЯЩЕТО И БЪДЕЩЕТО Животът в своето проявление на земята е минал през растенията, през животните и сега се изявява в една повиша форма — човекът. Ние хората се отличаваме от растенията и животните по нашитe стремежи. Животните се учат, как да живеят; живеенето е наука за тях. Ние сме родени, за да мислим. Като минал нашият живот през растенията и животните, ние носим техния живот в себе си. Често казваме: Животното, което живее в мене.
към текста >>

72. ОТ ЕЛЕКТРОНА ДО КЛЕТКАТА - Д-Р ИЛ. СТР. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

„Бог е Любов" в своето първично проявление.
Любовта е творчески процес" (1). Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13).
към текста >>

И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2).
Явно е, че под думите Мирова Любов и Космична Обич, Учителят разбира един кръговратен творчески процес, който се проявява в битието — отвътре навън и обратно (Обич, връщане към центъра, към Бога, към Любовта). Следва, че отношението на Бога км вселената, към света, към частите е Любов, а отношението на частите към Цялото, към Бога е Обич. По отношение естеството, Учителят разглежда Любовта двояко — като космична същност и Любовта като същина в живота на човека. Ние срещаме, освен горните, още и следните мисли по тия въпроси: „Бог е Любов* — тези думи са основа на великата Божествена наука. „Бог е Любов" в своето първично проявление. И няма друго проявление на Бога, освен Любов (2). Бог е Любов, Мъдрост и Истина — три велики свята във вечността (3). Бог е Любов, ще рече Същество, от което произтича всичкият живот във вселената (3). „Бог е Дух", а Любовта е първият плод на Духа (3). Духът, това е Любовта (8, 13). Думите „Бог е Дух" съдържат реалността на живота (13).
към текста >>

73. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо".
Ако съвършенството седи в Божествената Любов, тя като се проявява извън времето и пространството, ние можем, следователно, в всеки най-малък миг, който може да си представим, да проявим Любовта и следователно да бъдем съвършени. Така схваната тази велика мисъл, тази проява на Любовта, ни разкрива великия път и възможности на нашия живот, на нашето развитие. Разчитайки тия мисли на Учителя за проявата на Любовта, ние разбираме, че Любовта като принцип, която едва сега влиза в свята, се проявява в Мъдростта. Последната представя формите на тази космическа проява на Любовта. Пред нашето съзнание изпъква красивата картина, че Истината е най-чистият образ, а Правдата е физическата страна на Любовта, — сиреч в нейната проява. И понеже Божествената Любов в своето върховно проявление е събитие, което става извън времето и пространството, за устройството на нашето съзнание, което схваща нещата в триизмерността, нам ни става понятна още и мисълта на Учителя, че Любовта е „най-голямото изключение", което може да се срещне в живота, че „тя е случайно нещо". Само като имаме предвид ограничените възможности на нашето земно съзнание, можем да разберем тази мисъл на Учителя за Любовта като „изключение", като „случайност". Инак ние ще влезем в противоречие със себе си, понеже знаем, че Любовта живее, обитава и се проявява навсякъде в живота, еднакво „чрез малките и големите същества". Нека слезем сега една октава по-долу, да видим, какво е схващането на Учителя за проявата на Любовта в живота на човека. Ето съществените мисли по този въпрос: „Четири са проявите на Любовта в човека: Тя действува като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума, като принцип в духа. Това е целият цикъл на човешкото развитие отначало до край.
към текста >>

Братството е основано на Любовта като чувство, чието проявление е в душата (2).
В нея няма зло, всичко е добро, възвишено. До Любовта като сила има противоречия. Всеки човек, за да разбере смисъла на живота, трябва да мине през всичките степени на Любовта — през корените й — през Любовта като стремеж; през клоните й — през Любовта като чувство; през цветовете й — през Любовта като сила и да дойде до Любовта като принцип, да опита божествения плод на Любовта (2,3). Любовта се проявява и царува там, дето има братство и сестринство. Светът е създаден за добрите хора, дошли на земята да проявят Любовта си към Бога (13). Братството е основано на Любовта като чувство, чието проявление е в душата (2). Любовта се проявява само в разумните същества. Любовта — Христос се проявява като вътрешна светлина в ума и сърцето на хората. Любовта се проявява в човека само при едно интензивно, силно желание да бъде мъдър (6). Когато Любовта се проявява в човека, той вижда само красивите, великите и възвишените неща. Без Любовта човек е слепец (14).
към текста >>

74. ПО КОЛЕЛОТО НА ЗОДИАКА . БЛИЗНАЦИ - СТРЕЛЕЦ Съдържание на 5 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Защото любовта, за която ви говоря, е имала до сега само известно проявление в физическия и духовния свят, но същината й е в божествения свят.
Те са чували много за Учителя, за идеите Му, за живота на Изгрева и ето, сега искат да се запознаят по отблизо с Него. Те са млади, търсещи души, пълни със сили, идеализъм, желание за работа. Един от първите въпроси, които задават на Учителя, е: – Кои са основните идеи на това учение? – Това учение е основано на един принцип. Хората не са живели до сега по закона на любовта. Защото любовта, за която ви говоря, е имала до сега само известно проявление в физическия и духовния свят, но същината й е в божествения свят. Характерното за любовта е, че в нея няма поляризиране. Омраза в любовта не съществува. Не можеш да обичаш никого и да мразиш другиго. Това е невъзможно, както не е възможно през един чучур да тече и сладка, и горчива вода. Ние говорим за любовта, която дава най-добри условия на човешката душа да се развива.
към текста >>

75. ІІІ Качества на Любовта (ИЗ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ЛЮБОВТА) - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Всичко в света: камъни, вода, въздух, растения, животни, човеци са проявление на цялото.
Щом живеем според този закон, ще имаме на разположение толкоз, колкото ни е необходимо. Ние искаме новото в света. Новото ще дойде по тоя път. Като живеем в съгласие с цялото, ние ще бъдем млади, ще добием знание, сила. Най-красивите и благородни импулси в живота ни ще дойдат от него. Всичко в света: камъни, вода, въздух, растения, животни, човеци са проявление на цялото. Когато някой човек ни погледне и се усмихне, това е свещена усмивка на разумното. В една светла мисъл, в едно благородно чувство, ние виждаме Божественото. Прояви ли се човешкото, в него има несъобразности. Когато Божественото се прояви в човека, има самоотричане, сила, знание, има любов. Дойде ли човешкото, иде колебание.
към текста >>

76. ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЛЮБОВТА - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Ние ще разгледаме глада от едно друго становище, тъй както природата го е поставила в органическия свят, в неговото елементарно проявление.
ГЛАДЪТ Когато стане дума за глад, обикновено хората мислят, че това е едно голямо нещастие, което сполетява човека, или много хора заедно. В това се крие едно неразбиране на въпроса. Ние ще разгледаме глада от едно друго становище, тъй както природата го е поставила в органическия свят, в неговото елементарно проявление. Задаваме си въпроса: що е глад, защо иде и какво е предназначението му? Предназначението на глада е храненето, яденето. Гладът е първата подбуда, която тика всяко живо същество на работа. Ако не би имало глад в света, никой не би работил и всички същества биха почивали. Чувствува ли глад едно същество, то започва да се движи, да дири храната си, да работи.
към текста >>

77. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 8 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Като проява, Любовта има две поляризации: като стремеж и чувство, тя е проявление на физическия свят, а като сила и принцип Любовта принадлежи на Божествения свят.
Любовта като принцип е всичко и над всичко. Като познаем физическия свят, в който се проявява Любовта, ще познаем и Бога. Любовта в света е реално нещо. Тя има форма, съдържание и смисъл (2). В истинската Любов има хармония във формата, съдържанието и смисъла (13). Като проява, Любовта има две поляризации: като стремеж и чувство, тя е проявление на физическия свят, а като сила и принцип Любовта принадлежи на Божествения свят. Любовта като стремеж прави човека активен. Любовта като чувство премахва тъгата, прави човека благ, радостен и пожертвувателен (2). По отношение на съдържанието, Любовта съдържа в себе си всички условия, всички методи за развитието на човешката душа в пълнота (3). Вън от Любовта няма щастие (7). В Любовта има живот.
към текста >>

78. ВАМ Е ДАДЕНО ДА ПОЗНАЕТЕ ТАЙНИТЕ - Д-Р ЕЛ. К. Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към „живата природа." Там, в нейното разнообразие, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля.
И сега борбата, която изживяваме, е предвестник на една бърза ликвидация със старото, за да се подготви идването на новото човечество — хората на любовта, които ще преобразят съвременния живот и ще покажат, че може да се живее и по друг начин, т.е. чрез споразумение и взаимна поддръжка между народите. По-големите народи да покровителствуват по-малките и между тях да се въдвори взаимно разбиране и любов. Замъкът на бялата раса с всички народи и общества е изходен от човека надлъж и нашир. Той става вече отегчителен със старинната си обстановка. Трябва да намерим вратата, която ще ни покаже пътя към „живата природа." Там, в нейното разнообразие, ние ще почерпим всички елементи, необходими за повдигането на ума и сърцето ни и за проявлението на нашата воля. В бъдеще ще живеем със законите на новата земя, на новото човечество. Никой народ не трябва да изнасилва друг народ; никое общество не трябва да насилва друго общество и никой човек не трябва да насилва друг човек, а всички трябва да живеят във великия Закон на Любовта. Христос пак иде сега и пак кани цялата бяла раса да подеме това ново учение. Какво завещание остави Христос на човечеството? — „Любете един другиго," „Любете враговете си," а над всичко: „Любете Бога" — Бъдете винаги готови да пожертвувате всичко за Него.
към текста >>

79. ИСТИНАТА - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Величието на Бога се състои в това, че Той е дал всекиму – както на отделните човеци, така и на общностите, – свободната воля за проявление и чака с най-велико дълготърпение да узреят плодовете на преминалия опит.
ТИХИЯТ ГЛАС С N. В погледа на един непосветен наблюдател често израства едно голямо недоумение относно смисъла на това, което става през наше време. Обикновено, хората смятат, че Бог не би трябвало да допусне никакво насилие, никаква жестокост, никое противоречие. Това всъщност, е така. Бог не присъствува при никоя жестокост, при ничие насилие, при никоя лъжа. Величието на Бога се състои в това, че Той е дал всекиму – както на отделните човеци, така и на общностите, – свободната воля за проявление и чака с най-велико дълготърпение да узреят плодовете на преминалия опит. Божественият порядък е такъв, че там никой не нарушава свободата и свободния избор на другия. Всеки е свободен в своите действия, последствията на които съставят поучителната част на човешкия живот. Ако в даден момент един човек или група от хора поемат даден път, резултатите, които ще се получат, ще определят качеството на тоя път и възможностите, които може да се очакват от него. Никога Бог не участвува без наше желание в избора на нещата, както не участвува и в печалните им последици. Неговото присъствие се усеща само, когато Го позовем пред някое дело на светлината, и в момента, когато от огъня на страданията в душата ни се ражда мъдростта.
към текста >>

80. РАЗСТЕЖ И УСЪВЪРШЕНСТВУВАНЕ НА ЧОВЕШКОТО СЪЗНАНИЕ -СЛ. КАМБУРОВ Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Казаното до тук за схващанията върху музиката в древността ни убеждава, че тогавашните народи са я разглеждали като едно целокупно проявление в битието, независимо от формата на живот, чрез която то се проявява и съгласно максимата, че "всичко, което е горе, е и долу", "тона, което е в природата (макрокосмоса), е и в човека (микрокосмоса)" – законите, които управляват музиката, като изявление на човешкия дух, са само отражение на тия, които управляват музиката в целокупното битие.
И тук, както при китайците, имаме определени гами и напеви за различните месеци и годишни времена и инструменти, на които се е свирело само в определени гами и през съответни месеци. В някои свещени книги на санскритски език се разглежда нашироко музиката и се разкриват нейните възможности. Тук се срещат образци от мелодии, които довеждат дъжд или разпръскват облаците, разрастват буря или спират ветровете. Знае се още, че между школите на йогите има една, която се нарича "Йога чрез звука". И сега може да се наблюдава, как посредством музика факир приспива змии и укротява животни, а просветен йога – от една семка само за няколко часа да разраства цяло дърво, което се разлиства, цъфти и дава плод. Казаното до тук за схващанията върху музиката в древността ни убеждава, че тогавашните народи са я разглеждали като едно целокупно проявление в битието, независимо от формата на живот, чрез която то се проявява и съгласно максимата, че "всичко, което е горе, е и долу", "тона, което е в природата (макрокосмоса), е и в човека (микрокосмоса)" – законите, които управляват музиката, като изявление на човешкия дух, са само отражение на тия, които управляват музиката в целокупното битие. Нека не ни учудва, че цитираните схващания си приличат, взаимно допълват и изглеждат, сякаш, части от едно цяло. Това е така, защото в древността всяко познание е идвало от окултните школи при храмовете и светилищата, а истината е една и съща, ако и понякога да взима различни форми на израз. Тогава силата на музиката се е разкривала и поверявала само на изпитани хора, които предварително са постигали в себе си чистота на душата, самоконтрол и дисциплина на ума и сила на духа. Широките народни маси са изпитвали влиянието на музиката върху себе си, но не са знаели нищо за тайните в нея – за законите, които я управляват, и за силите, които тя събужда. Всъщност, това, което знаем за музиката на древните, е само едно загатване за начина, по който те са я разглеждали и възприемали и не трябва да се мисли, че това е всичко, което може да се каже по този въпрос.
към текста >>

81. ВЪЗМОЖНОСТИ И ГРАНИЦИ НА МУЗИКАТА - К. ИК. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Проявлението е в това, да изявим любовта".
Кога двама души са в най-голяма хармония, в най-голямо единение? Когато са свързани с връзките на любовта. В естеството на човешката душа е да люби. Ето защо, когато човек люби, проявява себе си, проявява най-съкровеното свое естество. Ето защо Учителят казва: „Ние, които сме дошли на земята, всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изявим любовта". Когато човешката дейност е подбудена от любовта, тя иде от глъбините на неговото естество. Тогава тя е свободен творчески акт. А всяка дейност, която не е подбудена от любовта, не иде от тия глъбини; чрез нея човек не твори. Не механическият акт, а само творческият е извор на радост. Учителят сравнява любовта с вадата, която полива градината.
към текста >>

82. УЧИТЕЛЯТ ВЪРХУ ПРОБЛЕМИТЕ НА ОБРАЗОВАНИЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Първичната космична енергия в проявлението си на земята се диференцира в четири рода енергии, които окултистите наричат със следните имена — топлинен етер.
Достатъчно е да се проследи статистически живота на човека и човечеството във връзка с развитието на живота на Природата, за да се убедим в истинността на горните твърдения. Какво представя животът сам по себе си не знаем, но знаем, че той се изявява в проявения свят посредством различни родове енергии, които обуславят всички жизнени процеси. Тъй като човекът и човечеството са части от космичния организъм на Природата, то енергиите, които функционират в нея, функционират и в човека и в човечеството. И когато човекът и човечеството не живеят по законите на разумния живот, те нарушават правилното движение и правилния ритмус на космичните енергии не само в себе си, но и в Природата, защото енергията е свързана и една и сеща; и тогава става подпушване и експлозия на енергията, които се изразяват като земетресения, бури, наводнения, градушки, войни, болести и пр. в зависимост от това, кои енергии са подпушени. Първичната космична енергия в проявлението си на земята се диференцира в четири рода енергии, които окултистите наричат със следните имена — топлинен етер. светлинен етер, химически етер и жизнен етер. Значи, от това гледище етерът е състояние на първичната енергия, и основа на всички енергии, които действуват в сферата на земята. Като най-груба проява и израз на тези четири рода енергии се явяват четирите агрегатни състояния на материята — лъчисто, което е свързано с топлинния етер, газообразно — свързано със светлинния етер, течно — свързано с химическия етер и твърдо — свързано с жизнения етер. Древните алхимици и астролози са наричали тези енергии — огън , въздух, вода и земя. Когато хората злоупотребят с онези енергии в своя организъм, които са свързани с топлинния етер в Природата, по такъв начин ги възпламеняват и тогава се явяват гневът и войните в живота на човека и човечеството и пожари, земетресения, вулкани, суша, и пр.
към текста >>

83. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П. М. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

От всичко гореказано можем да заключим, че, ако искаме да сме здрави, да сме бодри, да ни прииждат творческите сили на природата, ние трябва да насочваме живота си в хармония със законите на природата и да живеем така, както тя ни подсказва в своето проявление, което, както казахме, е любовта като творчески принцип на живот.
Неговото съзнание е тъмно, потиснато, душата му е неспокойна. За него всеки нов ден е лош ден, защото той трябва да се пази от преследванията на властта. У него няма спокойствие и мир. Явява му се сърцебиене. Заболява от задуха, явяват му се болки в стомаха, нервната му система е разклатена и пр. От всичко гореказано можем да заключим, че, ако искаме да сме здрави, да сме бодри, да ни прииждат творческите сили на природата, ние трябва да насочваме живота си в хармония със законите на природата и да живеем така, както тя ни подсказва в своето проявление, което, както казахме, е любовта като творчески принцип на живот. Да живеем така, че винаги да проявяваме любов в целия свой живот. Да не се подпушваме от нищо, което би накърнило нашето здраве. Ако изпаднем в едно състояние на подпушване на нашите мисли, чувства и желания, непременно ще имаме заболяване на тялото. Типичен пример на подпушени мисли и чувства ни дава професор Фройд за госпожицата, която е получила телеграма, че сестра й починала. Тя отива в града, гдето сестра й е умряла и като я вижда, си казва: „Ето случай да взема за мъж своя зет".
към текста >>

84. БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

С други думи, не съставът на биологичната основа на народите, създават тяхната участ и проявление, а съставът на психологичната им същност.
Изтъкването на тази мисъл в настоящето има за цел да ни сроди с идеята, че съдбата на народите не всякога е някаква абсолютна предопределеност. Освен ония неща, които те носят на плещите си по неумолимия закон на кармата, те са същевременно създатели на себе си и на своята бъдеща съдба с начините, по които възприемат, реагират и прилагат вечните и божествени закони на развитието. Ако една погрешна стъпка в живота на отделния индивид е от решително значение за неговото съществувание, една погрешна стъпка на един народ не е по-малко фатална. Стъпките на отделната личност, както и тия на колектива, се подбират с оглед и като резултат на създадената психология. Следователно, един народ има съдба, напълно съответствуваща на неговото разбиране. С други думи, не съставът на биологичната основа на народите, създават тяхната участ и проявление, а съставът на психологичната им същност. Както не е възможно да се избегнат последиците от поставянето на едно химическо вещество в дадено съединение, така не е възможно да се избегнат последиците от вмъкването в недрата на един народ на един нов елемент, мисъл, увереност или желание. В непрестанното сродяване с една мисъл или воля един народ получава специфична окраска на своя психологизъм и създава нещо ново в архипелага на нациите — свой характер. Ето пътя, по който идваме до заключението, че нацията е преди всичко една психология, един чисто духовен стил, и то повече от всичко друго, което социолозите смятат като неин определител. Тая психологичност се налага на будното съзнание на човека изобщо и затова ние можем да кажем за някого, че прилича на французин, на германец или на американец. Ето, от това гледище и народите могат да коригират и да направляват съдбата си.
към текста >>

85. ИЗ ДУХА НА НАШЕТО ВРЕМЕ - Е. Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Първото проявление на Любовта, това е светлината в света.
Това е користолюбие. Никога не се опитвай да хванеш светлината, а със свещено почитание стой, тя да те гали. Ако те погали хубаво, ти човек ще станеш. Всеки човек, когото светлината гали, гений става, светия става, ангел става. А всеки, когото светлината не гали, нищо не става. Първото проявление на Любовта, това е светлината в света. Светлината, това е виделината в нас, знанието. Тя ще ни даде свободата. Ние сме потопени в светлината. Трябва да я оставим да гали всека клетка, за да остави благословението, което тя носи в себе си. Не се опитвай да складираш светлината някъде.
към текста >>

86. ИЗ ПОЕЗИЯТА НА ИНДИЯ - ПРЕВОД НИКОЛА ДЖЕРОВ Съдържание на брой 1 и 2 - 'Житно зърно' - година XVIII - 1944 г.

Когато хората се обичат, това е проявление на Бога.
Като обичаш едно същество, то може да обича другиго, а пък ти си обичан от друг някой. Според степента на Любовта ни се дава знание и свобода. Като те обича силното същество, ще ти дава. А като те обича слабото същество, ще взема от тебе. В първия случай ще има втичане в теб, а във втория случай — изтичане. Когато хората се обичат, това е проявление на Бога. Всичко е колективно и всичко е единно! Любовта е единна и неделима. Каква Любов са имали светиите, които са пострадали за хората! Нищо не са искали за себе си и всичко са дали. Щом се опиташ да ограничаваш Божествената любов, която тече през тебе, ти грешиш.
към текста >>

При проявлението на Любовта няма противоречия.
Той да дава; няма какво да му мисли. Когато дойде любовта, ще дойде съвършенството в обхода, в движение, във всичко. Някой пита: „Какво ще прави човек, като стане съвършен? " Той като стане съвършен, именно тогава ще почне истинската работа. Любовта е път от съвършенство към съвършенство. При проявлението на Любовта няма противоречия. Когато някой каже: „Той не ме обича", това е процес в неговия ум. В душата му няма такъв въпрос, няма такова смущение. Хората са говорили за Любовта досега това, което не е любов. Любовта е неразбрана. Тя не е своенравие — да прави кой каквото иска.
към текста >>

87. ПЪРВАТА СТЪПКА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия.
T0зи нов Пратеник бе Духът на Истината. Идването му се очакваше най-вече от ония, които на времето бяха край Христос, когато Той им каза: "Много още имам да ви река, но сега не можете да носите. А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината. И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи. Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж.
към текста >>

Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее.
А кога дойде 0нзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина, защото няма да говори от себе си, но каквото чуе ще говори, и ще ви извести това що има да бъде."1 Две хиляди години го чакаха те и се подготвяха за тази среша, а заедно с тях и всички, които търсеха Светлината. И по закона на Всемирната Любов , един Лъч от Великото, отново, както преди 2000 години се ограничи дотолкова, че слезе в нашия груб материален свят и се изяви чрез един, който бе приготвил обиталище за Него, в името на една Божествена цел: раждане изново на духовното в човека! T0зи един, тук на земята между нас се наричаше Петър Константинов Дънов, но онези, които познаха Духа на Истината в него го нарекоха свой Велик Учител. Проявлението на Учителя в наше време е една дълбока мистерия. Тя е, и ще остане скрита за онези, които не са прекрачили още прага на Школата му. Но резултатът от неговото проявление е Живото Слово, което той остави, и до което всеки българин, всеки човек, би трябвало поне веднъж в живота си да се докосне, за да се роди изново и да оживее. Пътят на това Живо Слово бихме искали накратко да осветлим тук с няколко обяснителни щрихи. Словото на Учителя се е проектирало в нашия материален свят съобразно Висшия природен ритъм, в който участвуват живите съграждащи сили на Космоса. Погледнат цялостно в наши дни, пътят му ни се разкрива като един процес с ярък музикално-архитектоничен строеж. Музиката е един творчески закон във Всемирния живот, и Словото, следвайки този закон постепенно е изявявало отделни страни от съдържащите се в него духовни ценности. Както основната природна гама се състои от последователни тонове с определени качества, така и Словото па Учителя можем днес да представим като една верига от духовни прояви, степенувани по дълбочината на тяхното съдържание.
към текста >>

Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя.
Годишните среши на Веригата символизират онзикълн, който малкото семе, намерило благоприятна почва, пуска към светлината. То взема една посока и се движи, и вече не е семе, а растение. През първите десет години на нашия век, когато духовната работа на Учителя с учениците не е изсквала постоянна духовна близост, той е имал възможност да пътува много из страната с конкретна цел - да прави своите френологични наблюдения върху българина. През тези години той е проучвал неговия духовен потенциал и е търсил да разбере има ли българина изработени центрове в главата си за възприемане на едно Висше знание, чиито вибрации са много по-силни от тези на досегашните му разбирания. Или, за Учителя е било важно да провери какво напрежение може да издържи духовната инсталация на българина преди да се пусне по-силната електрическа енергия на новото. Изводите от тези проучвания са довели до началото на едно ново, много по-разширено и задълбочено проявление на Словото, а именно, до неделните беседи на Учителя. През 1914 г. земята астрологически навлиза под влиянието на съзвездието Водолей, факт, който бележи началото на една нова епоха в духовното развитие на човечеството. Характерното за тази епоха е, че вибрациите й стимулират умствената дейност и духовните стремежи на хората, повдигат мисълта им и дават възможност за развитие на нови висши качества у тях. Не е случайно, че именно сега, през тази 1914г. Учителят започва редовно да изнася пред обществеността в София публични неделни беседи.
към текста >>

До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия.
Същевременно, в това общуване се обменят енергии, създават се пови духовни връзки, постига се една атмосфера на братска взаимопомощ Но смисълът на съборите е Словото на Учителя, което през тези дни е звучало с тона ФА, тонът па българина. То е съдържало обяснения, упътвания и методи 3а онази работа, която всеки българин, сам 3а себе си трябва да извърши, 3а да промени естеството на духовното си тяло. За Учителя съборите са били среши с българския народ, а 3а българите, това са дни прекарани в света на Светлината. Отивайки си след събора по домовете, те дълго са излъчвали приетата там духовна светлина. Така съборните беседи на Учителя спомагат от нежните две листенца на прорастналото семе да се развие едно дърво със здрави клони и дълбоки корени, способно да устои на всички външни неблагоприятни природни условия. До тук, във все повече разширяващото се проявление на Словото, методите на науката и възпитанието присъству-ват като една постоянна линия. Науката в неделните беседи, това е знанието, дадено в готови дефиниции, а на възпитанието са посветени всички съвети, правила и упътвания за чист живот. Като цяло moвa достига go умовете и сърцата на слушателите по един пряк еднопосочен път. На дали това е задоволило Учителя? За един обикновен проповедник този резултат би бил добър, но за един Пратеник на Светлината, призван да свърже отново душите с Великия Първоизточник на Живота, това е недостатъчно. Неговата свята цел е да пробуди душите 3а нов живот, да предизвика в тях един духовен растеж.
към текста >>

88. ПСИХИЧЕСКО НАБЛЮДЕНИЕ Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Виолетовата краска над вратата показва, че трябва да бъдете силни, Зелената иска от вас да се развиете в Божията добродетел, розовата - сърцето ви да е изпълнено с любов, синята - умът ви с вяра, портокаловата означава проявление на физическия живот.
Словото на Учителя през тези дни е подклаждало у тях един жив огън, който те са пренасяли в своите родни места. Така светлината на Новото е прониквала в душите на мнозина сред народа. ОБЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОБСТАНОВКАТА В ЗАЛАТА ЗА СЪБРАНИЯ Задръжте в паметта си обстановката па стаята, тъй както си е. Това са неща, наредени по известен Закон. Всяко нещо тук има свой смисъл, нищо не е излишно. Виолетовата краска над вратата показва, че трябва да бъдете силни, Зелената иска от вас да се развиете в Божията добродетел, розовата - сърцето ви да е изпълнено с любов, синята - умът ви с вяра, портокаловата означава проявление на физическия живот. Тази картина с концентрични кръгове показва пътя на развитие на човешката душа, първоначалния произход на човека - как той е започнал живота си. Другата картина - пен-тограмата - показва човека в сегашното му състояние - пътя, по който е минал. Образът на Христа, който виждате тук, представя сегашното стремление на човека да се приближи към Христа- Човек е тръгнал от добродетелите нагоре, влязъл е в рая: дървото, което виждате, е райското дърво; после съгрешил минал през мъдростта, която се добива чрез изпитание; а най-после минал през любовта и влязъл в спасението. След това ще се възкачи през пътя на правдата, после ще слезе в пътя на истината, и тогава вече ще се съедини с Бога. Добротата, мъдростта, любовта, правдата и истината - това е пътят, през който човек се възкачва.
към текста >>

89. Възприемане на словото - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Тази невидима, но осезаема за душите светлина е внасяла сила и живот в тях, давала им е насоки за духовен растеж Методите на Учителя са проявление на Светлината.
Тази картина не е само една отвлечена представа. Тя има свой реален израз в окултната школа на Учителя. Дошли по различен път до нея, родените изново са срещали в лицето на Учителя онова духовно Слънце, чиито лъчи, т.е. методи са ги направлявали в избрания от тях път към съвършенство. Подобно на един светлинен лъч, който минавайки през призмата се проектира като многоцветна дъга, така и Висшето Познание се е излъчвало от Учителя в потоци светлина със специфични качества. Тази невидима, но осезаема за душите светлина е внасяла сила и живот в тях, давала им е насоки за духовен растеж Методите на Учителя са проявление на Светлината. Чрез тях се е изявявал онзи Възвишен свят, от който той е слязъл. Давайки на учениците си конкретни методи за работа в Школата, той е имал и свои най-естествени, но същевременно мощни методи, с които неусетно ги е водил към Възвишеното, към Бога. С тези методи той е демонстрирал ежедневно своята любов и загриженост към всички с такова постоянство, каквото светлината има. Но не всички, дошли около Учителя в онова време са се ползували от методите му. Само онези, които съзнателно са работели за духовното си повдигане, които са търсели светлината като източник на сила и живот, само те са били истинските ученици в Школата.
към текста >>

90. Възпитание на човешката воля - Учителят Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като говоря за природата, аз взимам природата, в смисъл на нейното проявление.
То е лъжа! Така ще образувате известни отклонения, които ще донесат катастрофални последствия. А природата не търпи никакви отклонения. Не мислете, че ако тя някой път затвори очите си, че тя не вижда, и вие сте я излъгали. Като ви хване, и ви тури в лабораторията си, от другия й край ще излезете чисти, но докато минете през 10-те реторти...Това е общ закон, неизменяем, за всички без разлика, за когото и да е. Като говоря за природата, аз взимам природата, в смисъл на нейното проявление. Дадена е нова песен Сега, онези, които са създали музиката са били много умни хора. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тези хора са разбирали Божествените Закони, и са изразили това велико творчество в музика. Тези закони не може да се изменят. Ако се намалят вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме един вид музика, ако се повишат вибрациите на тоновете в музиката, ще имаме друг вид музика.
към текста >>

91. За ученикът Аверуни - Теофана Савова. Из Свещени думи на Учителя Брой 2 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Интересни са тия работи, които ми съобщавате просто като проявление на българския бит.
Само Отец знае пътищата на всичко и когато Той благославя, Той знае как да предаде знанието. Да ви не заблуждава никой, Отец е Виделина и в Него няма тъмнина Очистете сърцата си, святи бъдете, защото Отец е свят. Ваш: П. К Дънов Търново, 18.XI.1913 г. Л.П., Получих твоето писмо. Интересни са тия работи, които ми съобщавате просто като проявление на българския бит. Това според моите сведения, не е за първи път. В миналото на тоя народ са ставали още по-интересни неща. Сегашното е един отклик на миналото и то трябва да се преповтори в съкратена форма. Сега му е времето, нека всички покажат насъбраното с векове. В края на жетвата аз ще имам думата, казва Господ.
към текста >>

92. ИЗДАДЕНОТО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Спасението й е в следването на онзи вътрешен Глас, чието проявление в нашия човешки свят ние наричаме Живо Слово.
По пътя на светлината всяка душа може да излезе от света на противоречията и да започне своето истинско съществувание като част от Цялото. "Да бъде виделина! " -това е чула всяка една душа в зарите на своя живот и тези думи тя пази дълбоко в себе си. Защото те, именно, й дават посоката на движение. Тя знае - спасението й е в светлината! Спасението й е в следването на онзи вътрешен Глас, чието проявление в нашия човешки свят ние наричаме Живо Слово. Живото Слово е всичко онова, което помага на една душа да се развива, да расте, да се разширява. То има в себе си сила и мощ да повдига вибрациите па ума и да създава условия за духовен напредък. Словото, това е енергията на Мирозданието. То изпълва Всемира и прониква всеки атом, давайки тласък на живота, стремящ се да се изяви. При първата си среща с душата тя чува неговото тихо нашепване: "Времето за твоето пробуждане дойде, навън се появи зората и слънцето скоро ще изгрее.
към текста >>

93. Младежки окултен клас Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Разумният живот съставлява база за проявление на доброто.
За пример, мнозина искат да се повдигнат, да станат велики хора. Защо искат да станат велики? Задачата на човека не е да стане велик, но да се справи със сърцето и с ума си.*** 7. УСЛОВИЯ ЗА РАЗУМНИЯ ЧОВЕК V година / III том (София, 1926) Едно от важните правила за живота е да не се стремите да бъдете добри, но да се стремите към разумен живот. Добродетелта е Божествено качество, тя ще дойде сама по себе си. Разумният живот съставлява база за проявление на доброто. У човека се крият сили, които са в заспало състояние и той трябва да работи за тяхното пробуждане и правилно използуване. Когато човек се обърне към Бога, у него се събуждат всички спящи сили и способности.*** 8. ОТНОШЕНИЕ НА ПРОСТИТЕ ИСТИНИ КЪМ ЧОВЕКА VI година / I том (София, 1926) Една от задачите на човека е да разбира отношението на простите истини в живота. Не е въпросът за великите истини, но за простите истини и тяхното взаимоотношение Бог, който е всемъдър, така е създал света, че условията на живота постоянно да се променят, да не остане съзнанието на човека заето само с една идея, но постоянно да се обновява. Не 10.
към текста >>

94. Младежки събори Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света.
Добрият навик е помощник на волята. Ученикът трябва да работи върху себе си, да си създаде добри навици да понася всички изпитания и мъчнотии.*** 5. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ III година / I том (София, 1923-1924) Съвременната наука определя живота по различни начини. Тя го определя в неговата проста форма, като потик отвътре навън, т.е. от центъра към периферията. Окултната наука определя живота като едно условие за проявление на разумното в света. Затова разумният живот започва с проявяване на две преходни състояния -състояния на радост и скръб.*** 6. ЛЕКЦИИ НА МЛАДЕЖКИЯ ОКУЛТЕН КЛАС IV година / I том (София, 1924-1925) Всичко, което съществува в природата, съществува и във вашето тяло. Вие наблюдавате нещата отвън, а не се Занимавате с тях вътрешно. Но трябва да изучавате всичко това! То е една ценна наука.
към текста >>

95. ТЕМАТИЧНИ СБОРНИЦИ Брой 3-4 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Те са финалът на неговото светло проявление в наши дни.
ПОСЛЕДНИ БЕСЕДИ Последните беседи на Учителя са издадени в три тома с едно заглавие: ’’Заветът на Любовта’’. Те са заключителният акорд в симфонията на Живото Слово. Те са финалът на неговото светло проявление в наши дни. Но този акорд, продължава да звучи и сега, защото за Словото няма време и пространство. Веднъж проявено то започва вече своя нов градеж - градеж на Новото в душите. И докато не се пробуди и последната човешка душа то ще продължава да звучи и ще зове към Светлина! В БЕСЕДИТЕ И ЛЕКЦИИТЕ СА СКРИТИ МНОГО ИСТИНИ СКРИВАМ ГИ ЗА БЪДЕЩАТА КУЛТУРА. УЧИТЕЛЯ 1.
към текста >>

96. НОВАТА МУЗИКА Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Музиката организира чувствата, тя задвижва висшите емоции, разбива сензитивност към разумното проявление на един по-висш свят.
Импулсите на музиката от пространството съдържат определена информация и достигайки нашия мозък те се трансформират в мисли. Ако клетките на мозъка са по-високо организирани, той е способен да възприеме онези музикални вълни, които носят по-светли и възвишени мисли. Или, според своето естество, мозъкът ни приема по-висши или пo-елементарни мисли. По същия начин импулсите на музиката от пространството действуват и на нашите чувства. Ако ние владеем емоциите си и проявяваме по-висшите си чувства, то е защото нашето емоционално естество се подчинява, именно на тези високоорганизирани музикални импулси, идващи от един Разумен Център. Музиката организира чувствата, тя задвижва висшите емоции, разбива сензитивност към разумното проявление на един по-висш свят. Но онова, което прави музиката жизнено важна за нас, това е нейната изключителна способност да регулира функциите на органите в нашето тяло и да поддържа неговото добро здравословно състояние. Ако съзнателно употребим музиката, оставяйки я свободно да проникне в съзнанието ни, а от там в клетките на физическото ни тяло, ние бихме могли да се ползуваме от нейната сила по всяко време. Музиката е необходимост за хората, тя е едно от най-икономичните средства за регулиране и изграждане на нашето умствено, емоционално и физическо тяло Не е ли истина, че силата, която ни поддържа, уравновесява и повдига, това е все тази космична музика? Нейното сложно естество за нас е почти неразгадаемо, но за духовните хора, за хората с духовно зрение тя е най-красива гледка. Защото всеки тон от тази музика, имайки свои специфични качества, външно придобива и свой oпределен цвят.
към текста >>

97. Музикални упражнения Брой 1 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

НЕЙНАТА ФОРМА МЕЛОДИИ Музиката е съпътствала всякога проявлението на Словото.
НЕЙНАТА ФОРМА МЕЛОДИИ Музиката е съпътствала всякога проявлението на Словото. Често по време на беседа Учителят е изпълнявал на своята цигулка мелодии, които са предизвиквали в съзнанието на присъстващите особени състояния. С тези мелодии Учителят е внасял импулси за работа; чрез тях той е разплитал сложни психологически възли, помагал е на учениците да възприемат по-ясно и по-пълно истините, сваляни чрез Словото. 15 октомври 1922 Понеже ние навлизаме в една област чрезмерно активна, там ще срещнем известни невидими същества, които се укротяват само с музика, затова тя там е необходима. Нападнат те лоши мисли, те са такива невидими същества. Ще почнеш да им пеещ.
към текста >>

98. Брой 2 -1993г. Брой 2 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Като говоря за музиката, аз подразбирам проявлението на човешката душа.
Някои считат музиката за забавление. Тя има връзка с човешкото съзнание, но не с обикновеното съзнание. Тя принадлежи на човешкото свръхсъзнание, на човешката душа и на човешкия дух. Музиката представлява красотата и хармонията на човешката душа. Всичко онова, хубавото, красивото в света е свързано с музиката. Като говоря за музиката, аз подразбирам проявлението на човешката душа. великото в света, то е това, което не може да се изрази. Това, което не може да се изрази, то е Духът. Духът е изявление на Незнайното. То е първото нещо. То е началото.
към текста >>

99. Да мисли! - Учителят Брой 3-4 -1993г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

И следователно, всяко добро дело е проявление на Бога в нас.
Животът ни, според това разумно сърце, е уреден. Всичките условия, при които трябва да живеем, всичките хора, с които трябва да се срещаме и които трябва да имат влияние върху нас -всичко това е определено. И както е определено, така ще бъде. Цялото небе работи върху нас в тази насока. В света ние не живеем, но Бог живее. И следователно, всяко добро дело е проявление на Бога в нас. И когато ние противодействуваме на една добра Божествена мисъл, ние създаваме своето нещастие в света. С тия добри навици, които имате, не се изисква вие да вземете целия товар на света. Аз съм ви говорил и друг път, че всяка една добра мисъл е свързана с хиляди други добри мисли. Сега вие не мислете, че ако не изпълните добрата мисъл, Бог не е предвидил това. Той е предвидил всичко, но вие губите условията.
към текста >>

Ние всеки ден и умираме, и възкръсваме.Ако още тази вечер вие решите да бъдете верни на този велик закон на Божественото проявление, знаете ли каква промяна ще стане с вас?
Не е ли хубаво да имаме Божествената Любов? Онова,което може да даде сила на ума ни,онова, което може да даде сила на сърцето ни, онова, което може да даде сила на волята ни, Той е Бог,Който се е ограничил, за да живее в нас. Има Един Бог в света, Който се е ограничил заради нас. Това е най-голямото величие на Бога. Ако ти пренебрегнеш тази жертва, която Господ е направил - да влезе в човешкото сърце, създаваш условия за смъртта. Ние всеки ден и умираме, и възкръсваме.Ако още тази вечер вие решите да бъдете верни на този велик закон на Божественото проявление, знаете ли каква промяна ще стане с вас? Ако вие се подчините на този Божествен закон, то, който човек и да срещнете на пътя, и най-лошият да е, щом се спрете и го погледнете, Бог ще ви се усмихне чрез него.Ще кажете: “Познах Го! ” У лошите хора Бог е скрит надълбоко. Тия хора са лоши, защото не живеят добре.Когато се развалят пътищата в една държава, кой е виновен – пътищата или хората? Хората не поправят пътищата. И тъй, при сегашните условия на живот, ние, със своето непослушание на този вътрешен велик закон, сме дошли до такова положение,че целият съвременен християнски свят страда.
към текста >>

100. Димитър Голов (1863-1917) Брой 1-2 -1995г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Има различни степени на неговото проявление.
Бъдете уверени, приятно ми е като зная, че вие се интересувате в един предмет, който е тъй важен в себе си. Нам принадлежи да се осветлим по- отблизо с бъдещето, което ни очаква. Духовният свят е целта на нашето съществувание и ний не трябва да губим от пред очи тая цел. Този духовен мир е говорил непрестанно през всички времена. Той е го ворил някога по-ясно, някога по-тъмно, някога по-силно, някога по-слабо; всичко е зависело от нашето духовно състояние. Има различни степени на неговото проявление. В най- ранната възраст той е говорил със звук. В съзнанието на Адама, Бог е говорил с глас както баща към сина си. “Чух гласа Ти” казва Адам, “но се побоях”. Знам, прочее, какви бяха причините и последствията на това вътрешно отчуждение и мрака, който настана за Адамовото потомство; тъй щото бе необходимо Бог да премахне онова поколение, онзи развратен род, от който избра Авраама, за да го направи баща на верните, и на когото благоволи да се открие в образ человечески, за да укрепи неговата вяра. Знаем историята по кой начин Бог възпита Авраама до като развие 6 него онова благородно семе на духовния живот и да развие в него непоклатима вяра, която му отбори пътя да види бъдещето, което го очакваше заедно с всичкото негово потомство.
към текста >>

НАГОРЕ

0.13355684280396