Търсене в текстове за 'Прошка'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 26 резултата в 21 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_16 ) Любов към врага – това е една школа - Боян Боев (1883 – 1963)

Този брат ми каза, че сега е простил вече на онзи човек и че е склонен да отиде и устно да иска прошка.
Ти казваш: „Няма да го мразя.“ Така не се казва; кажи: „Ще го обичам.“ През август 1926 г. един брат дойде и ми каза: „Един човек ме нагруби в градската градина и ми каза много груби думи. Аз кипнах и му отговорих със също такива обидни думи и даже още по-обидни.“ Казах на този брат: „Това беше за теб изпит и ти не го издържа. Ти трябваше да запазиш спокойствие и кротост. И понеже не издържа изпита, очакват те страдания.“ И наистина после братът ми каза, че очите му почнали да отслабват. Този брат ми каза, че сега е простил вече на онзи човек и че е склонен да отиде и устно да иска прошка. Когато простиш някому и ти е неприятно да го срещаш, то не е прощаване. За Бога ще го обичаш. Ще постъпиш така, както Бог постъпва. Дали заслужава или не, това ще го оставиш настрана. Господ, когато ти правеше добро, дали го правеше за твоята добрина?
към текста >>

2. 4) Бурята иде, но Бог не е в бурята - Боян Боев (1883 – 1963)

Прошка с всекиго!
Душата на човека не е все още в тялото. Тя е извън тялото и сегиз-тогиз изпраща някоя възвишена, светла идея в обикновеното човешко съзнание. А когато човек стане готов, душата ще се прояви чрез тялото, ще се изяви във физическия свят – именно това време наближава. Братята и сестрите, за да могат да се подготвят за тези събития, за да устоят, за да издържат изпитанията, трябва да имат следното предвид: главното е връзката с Бога! Ликвидирайте с всички отрицателни отношения към хората, простете на всички. Прошка с всекиго! Всеки да прощава на брата си и да има пълно разкаяние за своите сторени дела. Бог чака това! И тогава човек ще бъде ограден и запазен. Сега е епохата, когато Господ почва да се проявява в нас и ни чака работа за Него. Да не се допуща страх.
към текста >>

3. ИЗЛАГАНЕ ВИСШИ ДУХОВНИ И МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗИ, ЛЕГЕНДИ И ПР. - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук ще дадем само няколко идеи за приказките, чрез които да станат достъпни на децата известни духовни и морални закони: насилието ражда насилие; любовта ражда любов; прошката спечелва сърцата; като обикнеш врага, той капитулира; има промисъл и провидение в света; любовта укротява звяра и най-жестокия човек; доброто се възнаграждава, а злото носи лоши последствия; смиреният се въздига; разумност у животните; музиката укротява звяра и смекчава сърцето на жестокия човек, гледката на звездите поправя хората; в изпитания и скърби проблясват в човека идеи; изпитанията правят човека милостив; когато човек храни с постоянство добри желания, те се постигат; милосърдието внася топлина в сърцата; любовта лекува; музиката лекува; планината преобразява човека и пр.
Приказките дават изобилна храна на въображението. В тях всичко физично е одухотворено, цялата природа е оживена: дъбът, букът, цветята, дърветата, пчелата, мушичките, вятърът, изворът, реката, планината, звездите, облаците, слънцето и пр. говорят. Висшите духовни и морални закони, които в научна форма детето не може да схване, под форма на приказки стават достъпни и разбираеми за него. Материал за приказки учителят може да почерпи из богатата българска и всемирна литература. Но може да твори и сам той. Тук ще дадем само няколко идеи за приказките, чрез които да станат достъпни на децата известни духовни и морални закони: насилието ражда насилие; любовта ражда любов; прошката спечелва сърцата; като обикнеш врага, той капитулира; има промисъл и провидение в света; любовта укротява звяра и най-жестокия човек; доброто се възнаграждава, а злото носи лоши последствия; смиреният се въздига; разумност у животните; музиката укротява звяра и смекчава сърцето на жестокия човек, гледката на звездите поправя хората; в изпитания и скърби проблясват в човека идеи; изпитанията правят човека милостив; когато човек храни с постоянство добри желания, те се постигат; милосърдието внася топлина в сърцата; любовта лекува; музиката лекува; планината преобразява човека и пр. В прогимназията фантастичните приказки постепенно се заменят с разкази, легенди, митове, сказания, исторически разкази, биографии на велики хора и пр., чрез което също така се идва до разбиране на великите духовни и морални принципи и закони.
към текста >>

4. 3.6. Призоваването на учениците - Влад Пашов (1902- 1974)

И понеже Го обвиняват, че има бяс, Той казва: "Истина, истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали, но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях.
Тогава Той им казва, че ако Той с помощта на Велзевул и Сатаната изгонва бесовете, то Сатаната се е разделил против себе си, дошъл е неговият край. И след това казва забележителните думи: "Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогаз ще ограби къщата му". С това Той им казва, че като изгонва бесовете, Той връзва Сатаната и тогава изгонва неговите духове. Тук навсякъде е показано ясно, че Христос воюва със силите на злото, които са заробили човечеството и Той сега постепенно, като въздейства на отделни хора, помага на цялото човечество, като укрепва неговите вътрешни Божествени сили, за да могат хората да се справят със силите на злото, които действат в тях. Без помощта на Христа човечеството не би могло да се справи с пристъпите на злото в живота. И понеже Го обвиняват, че има бяс, Той казва: "Истина, истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени и всички хули, с които биха богохулствали, но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, но е виновен за вечен грях. Това рече Той, защото казваха, че има нечист дух". По-нататък се казва, че някой Му казал, че майка Му и братята Му Го викали, но Той, като изгледал учениците Си, казал: "Ето майка Ми и братята Ми. Защото, който върши Волята Божия, той Ми е брат, сестра и майка". За посветения, както и за окултния ученик, кръвните връзки са без особено значение. За тях истински братя и сестри са тези, които вършат Волята Божия и мислят като тях.
към текста >>

5. XVI. НОВОТО ЗНАМЕНИЕ -НОВО ВИНО В НОВИ МЕХОВЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

За прошка се моли Този, Който на кръста на Голгота извърши безграничното дело, от Своята безгранична Любов към онези, които Го разпнаха.
Чрез излишната кръв, проникната от егоизма, хората биха загинали в своя егоизъм, ако на Земята не беше слязла Безграничната Любов и не беше направила да изтече тази кръв. В кръвта, която изтече на Голгота, бе примесена Безграничната Любов. Любовта, която дойде в света чрез Христа, имаше за задача да изхвърли егоизма от човечеството, което стана чрез изтичането на кръвта на Христа. С това бе даден импулс за изхвърлянето на егоизма от човечеството, с това бе внесена онази Сила, която противодейства на егоизма. От кръста на Голгота прозвучават думите, които са израз на тази Любов-прошение и тогава, когато срещу Него е извършена най-голямата жестокост: Отче, прости им, защото не знаят що вършат. За прошка се моли Този, Който на кръста на Голгота извърши безграничното дело, от Своята безгранична Любов към онези, които Го разпнаха. От двамата разбойници, които са разпнати с Христа, единият се подиграва с Христа, а другият има вярата като една слаба светлина, която проблясва в духовния свят. Ето защо той не губи връзката с духовното. Затова за него Христос казва: Още днес ти ще бъдеш с Мене в Рая. Така прозвучават от кръста Истините за Вярата и Надеждата наред с Истината за Любовта. Който се проникне от Жертвата на Любовта на Голгота, той ще придобие Вяра в светлото бъдеше на човека и човечеството, защото ще знае, че с тази Жертва се вливат нови сили в човечеството, които ще дадат нова насока на неговия живот.
към текста >>

6. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той отговорил: „Аз му прощавам." Побойникът се извинил и искал прошка. Тогава
стъкло, дрехите на Учителя се напръскали с кръв. След доста удари нападателят избягал. На другия ден видяхме лицето на Учителя в синини. След време един полицай довел побойника при Учителя, за да пита какво наказание да му наложи. Той отговорил: „Аз му прощавам." Побойникът се извинил и искал прошка. Тогава Учителят добавил: „Аз ти прощавам, но моли се Господ да ти прости." Това се случило през месец май. През юни се проявили последиците от побоя. Отначало Учителят се затруднявал при движение на дясната си ръка, после и на десния крак. По-късно се затруднил и говорът му.
към текста >>

7. СКЕПТИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

прошка!
Човекът, който е на сцената, не е черен магьосник, а е светия. Не мога повече да остана в салона, защото Христос ме пъди оттук! Дълбоко съжалявам за думите си и искам прошка! " Човекът слезе от стола и излезе. В салона настана смут, чуваха се думи за и против Учителя. Редакторът на вестник ,,Юг"също се качи на стол и извика: „Господин Дънов, тези теории ги проповядвайте в Патагония, а не между нас!
към текста >>

8. МЕТОДИ ЗА РАБОТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Велико нещо е да искаш прошка от онзи, когото си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и са ти причинявали пакости.
В даването е животът. Давайте най-хубавото. * Когато човек се свърже с Първата причина на нещата, преди да е поискал нещо, нуждите му ще бъдат задоволени. Когато обичате някого, вие задоволявате нуждите му, преди той да се е обърнал към вас. Не го ли обичате, нищо не давате. * Велико нещо е да искаш прошка от онзи, когото си обиждал, но по-велико е да простиш на онези, които са те обиждали и са ти причинявали пакости. Това качество на великия човек не се постига лесно и изведнъж. Много трябва да работите върху себе си, за да го придобиете. Направете опит поне една година да работите върху това качество. * Един от начините за обновление на ума и сърцето е заниманието със Словото Божие. * Понякога човек се разкайва и за доброто, и за злото, което е направил.
към текста >>

9. Отклонението - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Внимавай, защото прошка и връщане няма да има." Тя си спомня това, вижда
съмишленици тук. Тогава Спиридонова си спомни едно изказване на Учителя за нея: "Ти три пъти си била в Школата на Христа и трите пъти си се отстранявала и си работила срещу Него. Сега е последния ти, трети път. Внимавай, защото прошка и връщане няма да има." Тя си спомня това, вижда му фотографията, с която той имитира образа на Учителя и казва: "Край на измамата! " И се отхвърли от него. Всички се чудеха на този неин обрат, като знаеха активната й поддръжка за каузата на Михаил.
към текста >>

прозрение, необходимо е разкаяние, необходима е сила да искаш прошка и
всички си взеха поука. Трудно е за човек да се измъкне и да изтръгне от себе си Духа на заблуждението. За това са необходими много неща. Необходимо е прозрение, необходимо е разкаяние, необходима е сила да искаш прошка и да прекрачиш от този път, да излезеш извън неговия обхват. Трудно е, защото това са вътрешни връзки и външни връзки, които като с въжета държат и обхващат онзи, който върви по пътя на заблуждението. И те си
към текста >>

10. ЗА СВЕТЦИТЕ НЯМА ХРАНА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

На следващият ден те пак дойдоха с канчетата за храна, но аз застанах категорично и казах: „Докато не поискате прошка от Учителя и не дойдете на общата трапеза, няма храна за вас тук".
Деляха се от групата, хранеха се настрана, не се хранеха на общата трапеза, но идваха редовно и вземаха храна от общата кухня. Един ден Учителят ме извика и каза: „Докато Михаил и Кръстю не дойдат да се хранят с нас няма да им давате храна от общия казан". Аз застанах да управлявам казана и да раздавам с черпак храната и когато те идват с канчетата за храна аз им отказах. „За вас няма храна". Сестрите протестираха, но аз устоях това и казах, че това е нареждане на Учителя. На следващият ден те пак дойдоха с канчетата за храна, но аз застанах категорично и казах: „Докато не поискате прошка от Учителя и не дойдете на общата трапеза, няма храна за вас тук". Някоя от сестрите, които се бяха увлекли по тях, понеже те им се представяха като ясновидци, започнаха да протестират защо вземам такава фронтова позиция. Но аз мълчах, нали Учителя е зад мен. Учителят ме извика и ми каза: „Те служат на Черната ложа". След някой и друг ден на пълна изолация, те отидоха при Учителя горе в стаята да Му се извинят. Тогава аз им казах: „По случай вашето смирение и извинение днес ще наготвя специално ядене".
към текста >>

11. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя.
Какво мога да му помогна аз? " Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона. Лулчев — връзката на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван. Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителя му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог да ти прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни плануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плати с лихвите. Учителя предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото.
към текста >>

Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка.
" Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона. Лулчев — връзката на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван. Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителя му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог да ти прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни плануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плати с лихвите. Учителя предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото. От побоя Учителя получава синини около очите, на дясната ръка и крак — частична пареза, и трудно се движи.
към текста >>

12. 7.4 Тодор Стоименов - Светозар Няголов ( -2013)

Съзнанието му просветва, той се извинява на Учителя и иска прошка.
" Докторът отговаря: „Докато свършиш работата си, а можеш да я свършиш в 10 или в 25 години. Аз ще те посещавам сегиз-тогиз и ще те упътвам как да работиш." Той живя още 42 години, които Учителя му даде. При разговор с Учителя, Тодор не е съгласен с него по някои въпроси започва да спори: „Ти кой си, че не се съгласяваш с моето мнение? " Учителя му отговаря: „Тодорчо, ти няма още да си заминеш. Първо ще вземем кралицата, после и ти ще оставиш това хилаво тяло." Стоименов се стресва, учудва се откъде знае Учителя, че сестра му е била кралица. Съзнанието му просветва, той се извинява на Учителя и иска прошка. Сестра му Мария си заминава няколко години преди него. При отварянето на школата през 1922 година Тодор Стоименов е избран за председател на младежкия клас. Той отлично знае, че в Учителя се е вселил Господният Дух и работи чрез него, но отношенията им са доста официални. Мъчнотията е в това, че той много трудно отпуска от братските пари, които съхранява. Учителя му написва само цифрите на парите и той дава сумата на носещия бележката.
към текста >>

13. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Тогава разбира, че се бори срещу Учителя, и отива в Мърчаево да му иска прошка.
Учителя е много недоволен от създадената от него група „упанишади", защото често пречи на работа му. Лулчев умее да се излъчва със своя астрален двойник и посещава различни места. Веднъж, когато Учителя пребивава в Мърчаево, той се излъчва, отива да го търси там, за да му се покаже, но никъде не може да го намери. Той е германофил, обича германците и като се излъчва нощем, отива да им помага във войната. Една нощ вижда срещу себе си Духа на Учителя, който помага на руснаците. Тогава разбира, че се бори срещу Учителя, и отива в Мърчаево да му иска прошка. Дълго време Учителя не го приема и няколко пъти той стои пред вратата на стаята му и плаче. По-късно Учителя го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма." Той излиза от стаята му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя. Само в този случай Учителя го осъжда и окончателно определя съдбата му. Погледнато обективно, ако в неговия живот на 10 добрини, които прави, допусне някаква грешка, нашите приятели веднага забелязват. За връзката на братството със света той е дясната ръка на Учителя, спасява много комунисти на Изгрева при постоянните блокади, осъдени на смърт и помилвани от царя, осъдения на разстрел от ВМРО архимандрит Стефан, българските евреи и много други.
към текста >>

14. 7.35 Теофана Савова и Марето - Светозар Няголов ( -2013)

Учителя им отваря и Темелко иска от него прошка за направената погрешка.
Пред стаята на Учителя в дома на Темелко Стефанов седят прави Теофана и сестра й Марето. Понеже коридорът е тесен и пречи на движението, веднъж Темелко им казва: „Защо стоите постоянно тук и пречите на Учителя? Идете си във вашата стая." Тогава Теофана влиза при Учителя и се оплаква, че Темелко ги гони. Учителя заключва стаята си и три дена не приема никого. Темелко се сеща за причината, събира семейството си и почуква на вратата на стаята на Учителя. Учителя им отваря и Темелко иска от него прошка за направената погрешка. Учителя им подава дясната си ръка и всички я целуват. След това ги поканва в стаята, където говорят известно време. Темелко си взима строга бележка и повече не се интересува кой идва, кой влиза и излиза при Учителя. Тези сестри изпълняват някаква задача. Един ден Теофана има да разплита някакви чорапи и не отива при вратата на Учителя.
към текста >>

15. VI. Екологическата концепция на Петър Дънов - ЖИВАТА РАЗУМНА ПРИРОДА - Константин Златев

И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело.
Астрологическата епоха на Водолея таи в недрата си издигане степента на съзнанието на човечеството, а заедно с това - и отпадане необходимостта от консумация на месо. Дано новите енергии на планетарната трансформация заработят още по-усърдно, за да ускорят промяната в начина на мислене на съвременния човек. А това означава - и във всички аспекти на поведението му. За духовния поглед на ясновидеца Земята е обгърната от плътен слой мрак със сиви, кафяви, черни и мръсно зелени оттенъци. Това е аурата на планетата, възникнала вследствие преобладаващата мисловна и емоционална дейност на днешните хора. И само тук-там проблясват и се стопяват в бездната на узаконената тъмнина малки искрици на човеколюбие, прошка, искрена обич, смирение, гореща молитва, дълбока медитация, всеотдайно служение на ближния или дори едно нищожно добро дело. Тази нерадостна картина е нарисувана така от духовния Учител: "Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, вследствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето. " Ученикът на Духа има за първостепенен дълг да пречиства непрестанно и неуморно земната аура и да я насища ежедневно с красиви и чисти мисли, чувства и пориви - към Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел. Методи и средства за това той може да намери в изобилие в учението на ББ. Ученикът по вечния Път на самоусъвършенстването знае, че така би бил полезен на своите по- малки братя и сестри не само косвено, но и съвсем пряко. Понеже неконтролираните умствени и емоционални изблици на невежата маса от хора се отразяват негативно даже и върху климатичните условия около Земята: "Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си." С подобни прояви на неразумност ние навреждаме не само на природната среда, но и на самите себе си: "Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури и земетресения" (Учителят П. Дънов).
към текста >>

16. V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Учението на ББ ни препоръчва два основни метода за ликвидиране на кармичните задължения: Любовта (в нейното надчовешко, Божествено измерение) и прошката (опрощението).
Например, слуги и господари, ученици и учители, братя и сестри, майки и бащи, това са все кармически отношения. Майката и бащата са едно от смекчаващите положения на кармата. Според този закон всички хора се намират в близки или в далечни отношения с цел да се разплатят. Съвременните хора трябва да знаят този закон, за да ликвидират правилно със своята карма. Иначе, ако не знаят какъв е този закон и какво той изисква, те ще създадат помежду си нови кармични отношения, които в бъдеще трябва да се изправят." Учението на ББ ни препоръчва два основни метода за ликвидиране на кармичните задължения: Любовта (в нейното надчовешко, Божествено измерение) и прошката (опрощението). Ето как ни представя въздействието на тези методи Учителят на ББ в нашата страна: "Кармата може да се ликвидира със закона на Любовта. Докато живееш в безлюбие, ще се раждаш и прераждаш. Щом дойде Любовта, прераждането престава. Тогава ще влезеш в закона на вселяването." И още: "Като прощавате, кармичната връзка се скъсва. Като не прощавате и се противите, кармата продължава." "Чрез прощаване човек се освобождава от веригите на кармата и всички ограничения, които го спъват.
към текста >>

17. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

Прошката е родна сестра на търпението, макар че роднинската им връзка не е очевидна за всички.
Обаче после твоя плод ще го вземат и ти ще останеш с чувството, че не си постигнал нищо. След това ще дойде сланата и ще те попари. Примерът с тиквата – освен че блести с ярко чувство за хумор и несравнима изобретателност в областта на словесната илюстрация – ни навява на мисълта да се вгледаме откровено и обективно: първо в самите себе си, а после – и около нас, за да открием кой именно се радва на големите си листа, под които се мъдри ... тиква. Вкусен плод и във варено, и в печено състояние, ала не е образец за висока интелектуалност, а още по-малко – за духовни постижения. Първата слана на земните изпитания го попарва и цялото му самочувствие се изпарява, понеже не може да пие повече от чашата на самомнението. Прошката е родна сестра на търпението, макар че роднинската им връзка не е очевидна за всички. Който не умее, не се е научил да прощава, той не е способен и на търпение. Както и обратното: ако не си търпелив, трудно би достигнал до опрощение на своя ближен. Само силният може да прости. Само най-силният може да поиска прошка. И за едното, и за другото е необходима духовна сила, съпоставима с тази на търпението.
към текста >>

Само най-силният може да поиска прошка.
Първата слана на земните изпитания го попарва и цялото му самочувствие се изпарява, понеже не може да пие повече от чашата на самомнението. Прошката е родна сестра на търпението, макар че роднинската им връзка не е очевидна за всички. Който не умее, не се е научил да прощава, той не е способен и на търпение. Както и обратното: ако не си търпелив, трудно би достигнал до опрощение на своя ближен. Само силният може да прости. Само най-силният може да поиска прошка. И за едното, и за другото е необходима духовна сила, съпоставима с тази на търпението. Прошката разтваря необятно поле за изява на Божественото у нас. В заключителната част от своята беседа, посветена на търпението, Учителят на ББ произнася проникновени слова за извънредно съществената роля на прощението по пътя на окултния ученик: - Дойдем ли до там, че сме разположени да простим на този, който ни е обидил, Бог вече работи в нас. Като прощаваме, Божието благословение ще остави в нас нещо ценно, понеже през нас ще мине, за да отиде в другия.
към текста >>

Прошката разтваря необятно поле за изява на Божественото у нас.
Който не умее, не се е научил да прощава, той не е способен и на търпение. Както и обратното: ако не си търпелив, трудно би достигнал до опрощение на своя ближен. Само силният може да прости. Само най-силният може да поиска прошка. И за едното, и за другото е необходима духовна сила, съпоставима с тази на търпението. Прошката разтваря необятно поле за изява на Божественото у нас. В заключителната част от своята беседа, посветена на търпението, Учителят на ББ произнася проникновени слова за извънредно съществената роля на прощението по пътя на окултния ученик: - Дойдем ли до там, че сме разположени да простим на този, който ни е обидил, Бог вече работи в нас. Като прощаваме, Божието благословение ще остави в нас нещо ценно, понеже през нас ще мине, за да отиде в другия. Прости на този човек е той един ден ще ти направи добро. Така ще създадеш едно благо за себе си.
към текста >>

“ Отговорът е, че само искрената прошка може да възстанови вътрешния мир в душата ни.
Нека този човек стане посредник между вас. Тези думи на Учителя П. Дънов ни връщат две хиляди години назад към един горестен риторичен въпрос на Спасителя Иисус Христос: „Защото каква полза за човека, ако придобие целия свят, а погуби душата си? “ (Марк 8:36). В конкретния случай перифразата би могла да звучи по следния начин: „Каква е ползата, ако не простим на врага си и останем верни на ината си и нараненото си честолюбие? “ Отговорът е, че само искрената прошка може да възстанови вътрешния мир в душата ни. А той струва несравнимо повече от усилието да надмогнем себе си и да простим. Последните думи от тази Рилска беседа на Великия Посветен звучат като финален акорд на симфония, рисуваща с най-фини духовно-музикални щрихи пътя на човешката душа към Бога. Посланието му е: „Пречисти и извиси вътрешното, за да изваеш в лъчезарна красота и външното! “ - Когато човек не проявява Любовта и другите добродетели, известни места на лицето погрозняват.
към текста >>

18. Трите мечки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Чакай да взема бастуна! — викнал баща мечок, че като почнал да удря, едвам се отървало момиченцето, не видяло през къде е излязло, с плач и тичане едвам си отишло вкъщи, разправило всичко на майка си, поискало й прошка и никога не излизало от къщи без позволение.
— викнало и се разплакало малкото меченце. — Чакайте сега ще намерим крадеца — викнал баща мечок и пой- нал да обикаля къщата. Влязъл в спалнята и викнал: — Кой е лягал на моето легло? Подир него влязла майка мечка и извикала: — Кой е лягал на моето легло ? Влязло и детето мече — викнало и заплакало: — Мамо, кой се е скрил в леглото ми? — Чакай да взема бастуна! — викнал баща мечок, че като почнал да удря, едвам се отървало момиченцето, не видяло през къде е излязло, с плач и тичане едвам си отишло вкъщи, разправило всичко на майка си, поискало й прошка и никога не излизало от къщи без позволение. Когато пък мечото семейство излизало други път на разходка, майка мечка затваряла добре прозореца и никога никой не ги безпокоял.
към текста >>

19. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито.
Ако центровете около ушите са силно развити - нещо което е обикновено явление у тоя род типове - тяхната енергия тутакси ще избухне. А тук са арсеналите на човека, в които са складирани всички видове оръжия, бомби, избухливи вещества, тук са събрани всички хищници с техните зъби, рога, копита, нокти. И ако обидата е силна, та възбуди силен и неудържим гняв, челото ще се смръщи, веждите и без това надвиснали над очите, ще се навъсят, очите ще почнат да пръскат искри, ноздрите ще затрептят и запръхтят, зъбите ще заскърцат, устните и брадата ще затреперят, ръката ще се свие в юмрук и току виж, че се стовари върху оня, който е дръзнал да нанесе обидата. Бъдете уверени, че той добре ще отмери удара - не напразно долната част на челото му, дето са локализирани способностите на предметния ум, е силно издадена. При това, за последиците много-много няма да му мисли - задържащите импулси, които биха произтекли от трезвия разсъдък, липсват, защото горната част на челото му е изобщо слабо развита. За милост и прошка и дума не може да става, защото милосърдието също така не е развито. Едничкото.което може да въздействува на този човек е или грубата сила, която му се противопоставя, или облечения с власт представител на външния закон, или оня авторитет на сила и власт, комуто той е длъжен безпрекословно да се подчинява. Да допуснем, обаче, че поменатата ос дойде в напрежение не от накърнено честолюбие, а от амбицията да се постигне нещо както е запример у състезателите, всред които този тип често се среща. Тогава твърдостта им дава издръжливост, упоритост устойчивост в напрежения и тренировки, личните чувства поддържат честолюбието в напрегнато състояние, наблюдателният ум работи зорко, развитите челюсти, които говорят за една изпълнителна, яка воля, която действува с инстинктивен автоматизъм, издават коравина и упорно усилие. Цялата фигура говори за съсредоточеност в една определена посока, към една определена цел за един поривист устрем напред, за твърдото решение да с преодолее съпротивата, да се проправи път, да се достигне целта. Наблюдавайте състезателите при спортни състезания и вие ще видите характерните външни прояви на онова силово напрежение което настъпва у тия люде по посока на тази, основна за тях, структурна ос.
към текста >>

20. Глава седма: Изгрева 1936-1943 - Атанас Славов

Крачех търпеливо край него по пътя на връщане, докато най-сетне реши да ми прости, без да разбере, че аз бях този, който искаше да му покаже, че съм му простил с тази цевлувка, а не че исках прошка.
И той ми каза: „Просто си го представи!Много е просто. Просто си представи, че е обратното!“ „Искаш да кажеш - отговорих, - че дирекът е фелдфебел, а ти си дирек, така ли? “ Смях се, и се смях, и той се смя, и отново бях весел до немай къде. Скок-подскок! - какво ме интересуваше еди-кой си, или Лулчев, или каквото и да било! Имах си нов приятел, който не поздравява диреци, като го карат да ги поздрави! И пак подскок! Иван ме заведе до Лулчевата барачка, където беше тате, и аз му грабнах ръката с две ръце да я целуна, но той я издърпа. Още ми се сърдеше. Крачех търпеливо край него по пътя на връщане, докато най-сетне реши да ми прости, без да разбере, че аз бях този, който искаше да му покаже, че съм му простил с тази цевлувка, а не че исках прошка. Но, голяма работа - всяко чудо за два дни! * * * Така че това бяха братята... Всякакви ги имаше. И дето не отдаваха чест на диреци, и дето се бореха с мечки, и дето носеха на гърба си „вилите“ на царските съветници... Като погледнеш от страни ще си кажеш, че са били просто послушковци. Не пият студена вода, не се черпят с алкохол, не се кичат, не се надвикват, не се ръгат с лакти, обличат се просто, винаги са усмихнати... Само че някой като не се кичи, това значи ли, че е доволен и щастлив с това, което Бог му е дал? Доволен ли е напълно от това, което е в него, което не се вижда, но е вътре в сърцето му готово да поникне и да се разцъфти всеки път, когато му дойде времето? Без някой да му казва: „Строй-сееее-Е! Разцъъъъъф-тИ!“ Като това дето щяхме да бъдем японците на Балканите, спасителите на бялата раса, австрийците на жълтите павета, или бранителите на световния пролетарият, и непреклонен страж на мира! Помислете си какво значи Бог да е вътре в теб, и ти да го търсиш там вътре, и да искаш да се издигне бавно-бавно и да се покаже.
към текста >>

21. Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944) - Филип Филипов

По-късно нападателят моли Учителя Беинса Дуно за прошка.
между множеството мои слушатели има един-два случая на душевно разколебаване и морална поквара, това се дължи на самите тях, от родителите им. Техният минал живот и сегашното им положение ясно свидетелстват за това, но те не са мои ученици, макар и да са се явявали при мен. Друго няма какво да кажа. 21.Юни. 1925" През 1936 г. е нападнат и бит от активист на партията Демократически сговор, инцидентът довежда до мозъчен кръвоизлив и парализа, от които той се възстановява напълно. По-късно нападателят моли Учителя Беинса Дуно за прошка. На 2 октомври 1937 г. официално е призован да отговори писмено и подробно на въпроси относно отношението на неговото учение към църквата, държавните институции, армията, обществения строй, брака, семейството и морала. Отговорите му са документирани и запазени за поколенията. По време на Втората световна война Учителя Беинса Дуно съветва своите ученици Любомир Лулчев (придворен съветник) и Методи Константинов (висш чиновник в Министерството на външните работи) да убедят цар Борис III да отмени решението за депортиране на българските евреи и с това спомага за тяхното спасяване. Четири години след установяване на тоталитарния комунистически режим в България Правителството признава Всемирното Бяло Братство за „верска общност" (23 януари 1948), но през октомври 1956 г.
към текста >>

0.35807108879089