Търсене в текстове за 'Прошка'

НАЧАЛО

ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 129 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_05 Музиканти и съдби человечески

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката.
Къде изчезна, къде се дяна? Изгуби се по своя път и заглъхна в пустинята на собствения си личен живот. Жестоко, нали? Беше пристъпил и нарушил окултните закони на Школата на Учителя, изразяващи се в музиката Му. За един музикант е много по-лесно да влезе в нарушение и неспазване на тези закони, изразяващи се чрез музиката, отколкото за другите, които не са музиканти и на които понякога може да им се размине някоя погрешна стъпка поради невежество, особено ако схванат това и искрено се разкаят и поправят. Такива случаи имаше често в Школата и Учителят много се радваше, когато прегрешилият идваше овреме да иска прошка и възможност да си поправи грешката. Но получаваше предупреждение друг път да не я повтаря, защото окултният закон ще го хване и ще си плати с лихвата и за предишното, простено от Учителя прегрешение. И такива случаи имахме - развръзката бе и драматична, и поучителна за другите. Такива случаи ще ги намерите в много от опитностите на приятелите с Учителя. Опитности и закони вървяха заедно- ръка за ръка. Вторият случай е с певицата, която бе нашумяла с певческото си изкуство и слава в Европа и България.
към текста >>

2. 3_31 Истинската работа

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало.
Тогава едва се дотътрих в стаята и се свлякох на стола пред масата. А на масата е отворена Библията и то на същия пасаж, който аз не рачих да изпълня. А преди това се бях молила да ми се падне и даде задача. И бях отворила Библията също за това - да изпълня задачата, дадена ми от Учителя. Накрая бях принудена да я изпълня, както разбрахте, на три пъти от онези сили, които бях измолила отначало. Това ме накара да коленича на пода, пред Библията и да искам прошка, за да мога да изпълня онова, което ми се беше паднало. Бях принудена и го изпълних. Винаги, когато си спомня за този случай, ми става смешно, но след това ме дострашава. Разбрах какво значи вътрешна работа и какво значи истинска работа с Библията. А според едно изказване на Учителя, Библията е творение на Господния Дух. Наистина, когато Небето работи с един човек, не му е позволено да върши волности и да си служи с непослушанието като средство да се измъкне от предварително поетото обещание и дадения обет.
към текста >>

3. 3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество.
Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо. Всичко е отлетяло. Останала е в нея само сръднята и разправията с нейната комшийка. Олга веднага разбира, че е изиграна от духовете на онази, другата ложа, почва да плаче и да иска прошка от това същество. Но няма отклик, няма ответ. Цяла нощ Олга не мига, не може да заспи. На следващата сутрин отива при Учителя и Му разказва всичко плачешком. Учителят я гледа строго: "Защо не взе мерки срещу пакостливите и тъмни сили? Те видяха светлината, която слезе от Небето върху тебе и над тебе и веднага изпратиха своите служители да ти попречат." "Учителю, не предполагах, че такова нещо може да ми се случи и тук на "Изгрева", тук пред Вас.
към текста >>

4. 3_60 Магдалена и Кришнамурти

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Представете си, Учителят стои, а тя е коленичила пред Него и иска благословия, а не прошка.
Веднъж Магдалена беше коленичила пред Учителя и пред всички искаше Учителят да я благослови. Беше направила поредната глупост и беля, която предизвика голям инцидент, а след това - нападки и гонение срещу Братството. Всички бяха наострени срещу нея и никой не искаше повече да я търпи. Дори един брат беше казал, че той ще поеме нейният кръст да бъде канал, през който да минава злото, само и само тя да се махне веднъж и завинаги от "Изгрева". Защото смятаха, че по-голямо зло от нея не е раждала земята и не може да има по света. Представете си, Учителят стои, а тя е коленичила пред Него и иска благословия, а не прошка. Всички са настръхнали срещу нея. Картината бе драматична и стигнала до своят финал. Аз гледах и я съжалих. Съжалих това същество, което бе жертва на други сили и за мен беше една жалка човешка черупка. Мислено помолих Учителя да я съжали.
към текста >>

5. 3_61 Каналът, през който изтичаше Злото

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя." Тя му извадила писмото на Учителя и му го подала.
Той вижда, че тук нещата не са обикновени и я поканва да седне на една пейка и да разговарят. Там разговарят два часа. Тя говорила за Учителя и за Школата Му на "Изгрева" направо, категорично, безапелационно и без много да се церемони. Накрая му заявява: "Ти не си никакъв Исус Христос. Христос е в България. И ако искаш да бъдеш ученик на Христа, трябва да се смириш, да слезеш от този пиедестал, на който са те сложили другите, да се разкаеш и да искаш прошка от Учителя." Тя му извадила писмото на Учителя и му го подала. Той поискал портрета на Учителя, който тя носела в себе си и тя му го подарила. Накрая се разделили. Какво е мислил Кришнамурти след това, как е влязъл във връзка със своя духовен ръководител, това никой не знае. Но е бил пред голямо изпитание. Изпитание - да бъде ученик или да бъде лъжец, да си послужи с лъжата.
към текста >>

6. 3_63 Новата Голгота

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Онзи побойник беше дошъл да иска прошка от Учителя, а Той му казва: "Аз ще ти простя, но окултният закон няма да ти прости." Онзи Го гледа обезумял, защото вижда пред себе си Учителя, който вече носи белезите на побоя, вижда, че е бил инструмент и оръдие на други сили, насочени към Учителя.
После тръгнахме и отидохме на обяд, до мястото, където обядвахме всички. Имаше весело настроение и оживление, изразяващо се в непрекъснати песни и хвала към Бога. Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота." Та онези, които бяха забравили как навремето, преди 2 000 години, са присъствували на онази Голгота в Йерусалим, сега си припомниха, като присъствуваха на тази съвременна Голгота срещу Учителя. След няколко дни се върнахме на "Изгрева" в София. Тук научихме, че след побоя върху Учителя онзи, който Му го беше нанесъл, по вътрешна подбуда или под чужд съвет и намеса се бе върнал при Учителя и бе поискал отново Учителят да Го приеме. Онзи побойник беше дошъл да иска прошка от Учителя, а Той му казва: "Аз ще ти простя, но окултният закон няма да ти прости." Онзи Го гледа обезумял, защото вижда пред себе си Учителя, който вече носи белезите на побоя, вижда, че е бил инструмент и оръдие на други сили, насочени към Учителя. Вижда, че е направил нещо непростимо. Неговото същество усеща, че има тук неминуема развръзка и отново моли за прошка. Учителят му отвръща: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости! " Онзи нищо не разбира, а малцина от нас проумяха това, което искаше да каже Учителят. За кой закон говореше Учителят?
към текста >>

Неговото същество усеща, че има тук неминуема развръзка и отново моли за прошка.
Учителят сподели: "Тук имаше повече от Голгота." Та онези, които бяха забравили как навремето, преди 2 000 години, са присъствували на онази Голгота в Йерусалим, сега си припомниха, като присъствуваха на тази съвременна Голгота срещу Учителя. След няколко дни се върнахме на "Изгрева" в София. Тук научихме, че след побоя върху Учителя онзи, който Му го беше нанесъл, по вътрешна подбуда или под чужд съвет и намеса се бе върнал при Учителя и бе поискал отново Учителят да Го приеме. Онзи побойник беше дошъл да иска прошка от Учителя, а Той му казва: "Аз ще ти простя, но окултният закон няма да ти прости." Онзи Го гледа обезумял, защото вижда пред себе си Учителя, който вече носи белезите на побоя, вижда, че е бил инструмент и оръдие на други сили, насочени към Учителя. Вижда, че е направил нещо непростимо. Неговото същество усеща, че има тук неминуема развръзка и отново моли за прошка. Учителят му отвръща: "Аз ще ти простя, но моли се Бог да ти прости! " Онзи нищо не разбира, а малцина от нас проумяха това, което искаше да каже Учителят. За кой закон говореше Учителят? Това беше законът за изявлението и закона за проявлението на Божествения Дух на земята. Божественият Дух се излива непреривно и който посегне върху Него, посяга и върху оная струя, върху онзи лъч, определен от самия Дух и прекъсва връзката си с Него.
към текста >>

7. 3_77 Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света

МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )

ТОМ 1

Темелко го въвежда в стаята и вижда как Лулчев пада на колене пред Учителя, за да Му иска прошка за нещо и той, Темелко, излиза навънка, за да не гледа.
Веднъж Лулчев отива в Мърчаево при Учителя. Отива при вратата на Учителя и иска да се срещне с Него. Но Учителят не го пуска. Идва няколко дни подред, стои с часове пред вратата. Накрая Учителят извиква брат Темелко Темелков и му нарежда да доведе при Него Лулчев, който чака вън. Темелко го въвежда в стаята и вижда как Лулчев пада на колене пред Учителя, за да Му иска прошка за нещо и той, Темелко, излиза навънка, за да не гледа. След известно време Лулчев излиза от стаята на Учителя изпотен, уморен, разбит и разкаян. Темелко го пита: "Брат Лулчев, защо Учителят не ви пуска толкова време, а седите на вратата Му с дни и часове, а сега, като излизате, толкова сте измъчен и измокрен от пот до кости? " Лулчев му отговаря, че в момента не може да му каже, защото няма сили да стори това, но друг път ще му каже всичко. Така, един ден Лулчев сяда на масата при Темелко и му казва: "Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си, отивам на източния фронт и повеждам германците да се бият срещу руснаците. Аз ги водя и германците вървят след мене.
към текста >>

Ето, всеки ден идвам да се моля, падам на колене, ама Учителят прошка не ми дава.
Но като ги гледам, отсреща виждам че идват руснаците. А във въздуха над тях стои Учителят и води руснаците срещу германците. А аз водя германците и те се бият срещу руснаците и срещу Учителя." Темелко го оглежда и казва: "Ти знаеш, че Учителят е Велик Дух. Защо отиваш против Него и защо воюваш срещу Него и руснаците? " А Лулчев продължава: "Защото обичам германците и ще видиш моята присъда, защото Учителят ми не прощава. Ето, всеки ден идвам да се моля, падам на колене, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш каква съдба ще имам. Ти ще си ми свидетеля, та да го разказваш след това на другите, та да знаят какво нещо е Учителят." И така стана. Като дойдоха комунистите в България, арестуваха го, съдиха го, осъдиха го на смърт и най-после го хвърлиха под един руски танк, та да го сгази. Това му беше присъдата от Учителя, защото руската Сила дойде чрез танковете, а Учителят ги водеше в Небесата направо към Берлин, за да забият червеното знаме над Райхстага. В Божиите решения няма обратни действия.
към текста >>

8. 5_50 Отклонението

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

ТОМ 1

Внимавай, защото прошка и връщане няма да има." Тя си спомня това, вижда му фотографията, с която той имитира образа на Учителя и казва: "Край на измамата!
Тяхната цел бе да разединят Братството и те сполучиха. Още навремето Учителят бе казал: "Сатанаил работи тук срещу Мен с някои сестри: Милева, Иванова, Спиридонова." Наистина тези сестри бяха много активни и направиха много поразии. Накрая Спиридонова се осъзна в онзи миг, когато видя как Михаил Иванов се е дегизирал като Учителя - фотографирал се на цветна снимка и изпратил портретите си на своите съмишленици тук. Тогава Спиридонова си спомни едно изказване на Учителя за нея: "Ти три пъти си била в Школата на Христа и трите пъти си се отстранявала и си работила срещу Него. Сега е последния ти, трети път. Внимавай, защото прошка и връщане няма да има." Тя си спомня това, вижда му фотографията, с която той имитира образа на Учителя и казва: "Край на измамата! " И се отхвърли от него. Всички се чудеха на този неин обрат, като знаеха активната й поддръжка за каузата на Михаил. Но тя бе направила своето отклонение. Замина си от този свят отхвърлена, забравена и накрая едва се намериха сестри, които да намерят роднините й, за да се погрижат за нейното заминаване. Беше трагично за нея и поука за останалите.
към текста >>

Необходимо е прозрение, необходимо е разкаяние, необходима е сила да искаш прошка и да прекрачиш от този път, да излезеш извън неговия обхват.
Замина си от този свят отхвърлена, забравена и накрая едва се намериха сестри, които да намерят роднините й, за да се погрижат за нейното заминаване. Беше трагично за нея и поука за останалите. Но не всички си взеха поука. Трудно е за човек да се измъкне и да изтръгне от себе си Духа на заблуждението. За това са необходими много неща. Необходимо е прозрение, необходимо е разкаяние, необходима е сила да искаш прошка и да прекрачиш от този път, да излезеш извън неговия обхват. Трудно е, защото това са вътрешни връзки и външни връзки, които като с въжета държат и обхващат онзи, който върви по пътя на заблуждението. И те си имат свой път. Ние нямаме нищо общо с тях, защото ние сме Школа и Духът на Истината е Учител в тази Школа. А Словото Му е Слово на Бога!
към текста >>

9. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 1

Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка.
Разбра се, че той е цанковист. Лулчев имаше един приятел в полицията, който беше шеф в Държавна сигурност в София и по негово настояване побойникът бе намерен и арестуван. След разпит той си признал всичко - че е извършил побоя върху Учителя. И вместо да предприемат официални разследвания за побоя, както законът повелява и вместо да го стегнат този човек и да го питат кой го е изпратил и защо го е изпратил и да разнищят цялата тази история, те направиха най-голямата глупост, която може да се измисли. Лулчев и- шефът на полицията изпратиха побойника да отиде сам на "Изгрева" и да иска извинение от Учителя, за да разрешат въпроса по християнски. Така че вместо да разберат и да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Според мен, трябваше да се знае кой го е изпратил. Този човек не знаеше кой е Учителят. Той бе един дързък човек, нахален човек, който бе готов да извърши и насилие и да нападне с юмруци Учителя. Та той можеше да Го убие и Учителят да си замине. Та Учителят не беше млад с Неговите човешки години и в това човешко тяло.
към текста >>

10. 114. КНЯГИНЯТА

Борис Николов

ТОМ 2

Тя протегна ръка и каза: „А сега, плебеи, на колене пред графинята на кралица Виктория, целувайте ръка и искайте прошка." Нямаше как коленичихме пред княгинята, целувахме ръка и след това станахме.
Следващата седмица трябваше да отидем пак на екскурзия. Събрахме се на уреченото място. Тя извади от чантата си един свитък и ни го подаде да го прочетем. Беше на английски език от кралица Виктория, с което се оповестяваше, че Искрю Мачев получава титлата граф, както и неговото потомство. Вече ние не се смеехме. Тя протегна ръка и каза: „А сега, плебеи, на колене пред графинята на кралица Виктория, целувайте ръка и искайте прошка." Нямаше как коленичихме пред княгинята, целувахме ръка и след това станахме. Ние с Жорж бяхме високи и двамата стърчахме две глави над нея. Обърна се към нас и изрече: „От днес ви назначавам за мои поданици и телохранители! И нито дума по този въпрос." И наистина, тя никога повече не спомена през живота си, че е потомствена графиня. Майката на Мария, баба Недялка беше голяма политикантка, беше в стихията си да се занимава с политика и се движеше в тогавашното висше общество. Искрю Мачев имаше синове и дъщери и бе изпратил децата си да следват на държавни разноски.
към текста >>

11. 134. КАРНАВАЛЪТ И МЕЧЪТ ГОСПОДЕН

Борис Николов

ТОМ 2

Той се разкайваше после за туй, което е направил и молеше за прошка.
На гърба на магарето написали имената на Учителя и на брата. През същата нощ рождената сестра на този човек вижда ангел с огнен меч насочен към нея. От страх тя едва не подлудява. На другия ден брат й, който устройва шествието се парализира. Петнайсет години той беше парализиран. Той се разкайваше после за туй, което е направил и молеше за прошка. Почна да чете и беседи, но 15 години остана парализиран. Някой трябваше да заплати за опорочението.
към текста >>

12. 51. ЗАХАРИ ЖЕЛЕВ ДАВА МОЛИТВА НА ВЛАДИКАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

" Пада на колене и иска прошка.
Захари очаква от Него да изрече една дума и с тази дума да го излекува моментално. Но Учителят не казва тази дума, а го запитва строго: „Ти с тази ли ръка написа молитвата на владиката? " Захари се вцепенява от ужас. Учителят му повтаря въпроса. Той отвръща: „С тази Учителю! " Пада на колене и иска прошка. „Ти даде „Добрата молитва" на владиката, която молитва е за идното човечество, а той я даде на враговете ни." Захари е коленичил и свел глава надолу и плаче с глас. Не му е до болката, а за това, че е предал молитвата на враговете на Братството, които я изкористяват за хули и подигравки срещу него. Учителят го повдига: „Е, сега можеш да станеш. А болката, и тя ще замине". Захари целува ръка, благодари и си тръгва.
към текста >>

13. 50. НА ЕКСКУРЗИЯ ДО „ЕЛЕНИН ВРЪХ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение.
В подножието на Еле-нин връх има една кратка долина, която се нарича „Долина на щастието". Там има такова едно хармонично съчетание на долините, на склоновете, на клековете и потоците. От тази долина се излъчва такава хармония, че човек може да я почувства и отдалече без да я посети, но по-хубаво е да я посетите. Еленин връх е свързан с една легенда. В далечното минало на Еленин връх се изкачил цар Петър, а пък на връх Мальовица Иван Рилски и се разговаряли на висок глас от двата върха. Иван Рилски не искал да приеме цар Петър, който му е дошъл на гости и е донесъл царски дарове и просел прошка и помирение. Всъщност цар Петър е бил рожден брат на Иван Рилски, но той не е бил доволен от неговата политика, от неговото подчинение на Византия и затова не го е приел. Цар Петър се оженил за внучката на василевска от Цариград, сключили 30-годишен мир с Византия и царската принцеса, която му дали за жена я нарекли Ирина, тя носела това име, което преведено значи „мир". Но разговор между двамата братя е имало и той се е осъществил между двата върха. След това цар Петър си е отишъл. Някои искат да изкарат, че Иван Рилски произхожда от селски род.
към текста >>

14. 16. КУФАРЪТ СЪС СКЪПОЦЕННОСТИТЕ

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Искаше прошка от мен.
Ние я приехме радушно, защото знаехме кой е в нея от Учителя. Но дойде един момент, когато тя престана да идва у нас, вероятно Георги Радев бе напуснал тялото й. Та имахме добър контакт с нея по онези години. И ето Милка Периклиева под въздействието на Петър Димков, природолечителя, който се движеше в нашите среди, подписва протокол пред следователя, че са ме видяли, че аз съм взел куфара със скъпоценности. Но когато Милка Периклиева вижда как се развиват нещата, че аз ще бъда осъден за това, то тя се сепва, противопоставя се срещу Петър Димков, идва у дома и разказа всичко с подробности, как са я сплашили пред следователя и Димков психически я е изнасилил, за да подпише този протокол. Искаше прошка от мен. Разкайваше се и плачеше. Но нейния подпис стоеше на онзи протокол с Димковия при следователя. Е, как ви се струва това? Къде са окултните ученици на Учителя? А защо Димков бе заставен да лъжесвидетелствува за мен пред следователя?
към текста >>

15. 36. ОЛТАРЯТ НА ЦЪРКВАТА

БОРИС НИКОЛОВ

ТОМ 3

Ако някой имаше провинение изправяха го пред някоя икона или изографисан образ, да иска прошка и след това да я целуне.
Сутрин ставам, поглеждам олтаря, вдигам поглед и на купола виждам разни изографисани светии, които отгоре ме гледат. Тези светии бяха поставени от ръцете на художника. Но сега като че ли бяха живи и ни гледаха. Добивах едно разположение за целият си ден. А затворниците така се смееха и шегуваха и правеха различни смешки, разпяваха се като попове, ръсеха се с трева, вместо босилек, изповядваха си греховете идни на други, целуваха си ръце за опрощаване и какви ли не още неща. Ако някой имаше провинение изправяха го пред някоя икона или изографисан образ, да иска прошка и след това да я целуне. През това време всички се заливаха от смях. По-голямо представление не можеше да се очаква. Незабравими преживявания. А аз като бригадир на бригадата бях в олтара, на най-личното място. Сутрин ставахме, натоварваха ни на камиони и ни завеждаха в града.
към текста >>

16. СЪДЪРЖАНИЕ

ТОМ 4

Брат Темелко иска прошка 23.
Д-р Стефан Кадиев 18. Събота – денят на Господа 19. Брат Ради и патриарх Ефтимий 20. Дядо Благо и Климент Охридски 21. Пеню Киров 22. Брат Темелко иска прошка 23. Болшевиките и България 24. Пистолетът 25. Костилката на вишнята 26. Писателят и наградата 27. Пътницата 28.
към текста >>

17. ІІІ.96. ВРЕМЕТО НА ЗЛОТО И ВРЕМЕТО НА ДОБРОТО

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 4

Със сподавен глас младият човек моли за прошка.
Това е вчерашният младеж от побоя срещу Мене." Йорданка замръзнала от уплаха. Помислила, че този побойник отново идва да бие Учителя. Учителят повторно й казал: „Поканете го! " Йорданка отваря вратата и го поканва. Той бързо влиза в приемната и с бинтованата си дясна ръка поема десницата на Учителя, коленичи и разплакан я целува. Със сподавен глас младият човек моли за прошка. Последвал кратък и спокоен разговор, след което Учителят поднесъл ранна, хубава ябълка и му казал: „Велика е Любовта! Тя дълго търпи и прощава. Прощавам ти и Аз. Моли се Бог да ти прости, защото окултният закон е много строг в Дома Господен." Развълнуваният младеж, целувайки ръката на Учителя, напуснал стаята, а Йорданка Жекова чула думите на Учителя: „Само Бог може да превърне злото в добро! "
към текста >>

18. 3.22. Брат Темелко иска прошка

НЕСТОР ИЛИЕВ

ТОМ 4

22. Брат Темелко иска прошка Сега ще ви разкажа за брат Темелко от село Мърчаево, Софийско.
22. Брат Темелко иска прошка Сега ще ви разкажа за брат Темелко от село Мърчаево, Софийско. По време на II-та Световна война от 1939-1944 г. имаше бомбардировки над София и над България над някои и други градове и места. Обаче като наш съмишленик, той се загрижил и идва при Учителя и Му предлага: „Учителю, ще се радвам и ще се радва цялото мое семейство, заповядайте в нашето село сега, по това време, докато е войната, защото има бомбардировки над София." И понеже искрено и много мило било това предложение, Учителят се съгласява и отива в Мърчаево, в неговия дом в една малка стаичка. Но имахме и други наши сестри, които както в София, така и в Мърчаево стояха пред вратата на Учителя. Често пъти те посрещаха и казваха на посетителя, който иска да се срещне с Учителя.
към текста >>

19. 5.43. Кръстницата

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

Прошка ли искаше от мен?
А навремето, когато бяхме учителки, тя беше омъжена и когато беше бременна аз й казах, че ще роди момиче. И то се сбъднало. Аз й казах, че ще роди момиче и то се сбъдна, а тя каза на милицията, че съм дъновистка и тя ме изпрати в затвора. Та и нейното казване се сбъдна. Та сега учителката от Михайловград изпълняваше предсмъртната воля на Барухчийска и ми доведе да видя дъщеря й. Прошка ли искаше от мен? Не можах да разбера. Но учителката ми разказа по-нататък какво е станало с Барухчийска. Родила детето, но не живяла добре с мъжа си. Развежда се с мъжа си, излиза от съдебната палата, качва се на трамвая, обляга се на вратата, но по пътя вратата се отваря, тя пада от трамвая и той я прегазва. Живяла още няколко дни и умряла, през което време е успяла да предаде последното си желание.
към текста >>

20. 6.56. ВАЖНИ МОМЕНТИ В СЕЛО МЪРЧАЕВО

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Тогава той с цялото си семейство отива при Него в малката стаичка и иска прошка, че това го е направил от незнание.
Те протестират, че същото са правили на Изгрева, че са стояли пред Неговата стая, че си изпълняват задачата, и че те са поставени на това място от Учителя. Темелко ги изгонва грубо. Те се разплакват и напускат. А Учителят е в стаята си и няколко дни той не излиза на обяд. Тогава Темелко разбира, че Учителят не излиза поради неговия скандал. Тогава той с цялото си семейство отива при Него в малката стаичка и иска прошка, че това го е направил от незнание. И от този момент той не направи вече никаква бележка на никого. Беше отворил дома си за всички. Идваха много приятели и всеки носеше по някакви продукти. Затова нищо не липсваше. Благодарение на тази взаимопомощ имаше там всичко за прехрана на толкова много хора.
към текста >>

21. 6.64. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

ТОМ 4

Но на другия ден Учителят ме извика: „Лулчев дойде при Мене, падна на колене и се моли за прошка.
И като казах това нещо, аз изтръпнах. За мен беше един трагичен момент. Отидох веднага и казах на Учителя: „Учителю, аз казах еди - какво си на Лулчев. Ако това е един кармичен възел и аз съм го прочел от акашевите записи - добре. Но ако са засегнати моите лични чувства и съм го казал, то, моля Ви, неутрализирайте тази мисъл, защото аз не искам да проектирам тази мисъл на един човек, който имаше толкова хубаво отношение към мене и който винаги беше готов да ми помогне." Учителят нищо не каза. Но на другия ден Учителят ме извика: „Лулчев дойде при Мене, падна на колене и се моли за прошка. Каза ми, че умрелият цар Борис го е обсебил и затова така постъпил към теб. И аз му казах, че ще уредя въпроса. Затуй ти към него недей да имаш друго отношение." И не се мина известно време, Лулчев изпращаше от Мърчаево към София една своя братовчедка. Видя ме, дойде, здрависа се и ме разцелува. „Недей се сърди, Учителят ми каза всичко".
към текста >>

22. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ IV

ТОМ 4

Брат Темелко иска прошка - 256 23.
Д-р Стефан Кадиев - 253 18. Събота - денят на Господа - 254 19. Брат Ради и патриарх Ефтимий - 254 20. Дядо Благо и Климент Охридски - 255 21. Пеню Киров -256 22. Брат Темелко иска прошка - 256 23. Болшевиките и България - 256 24. Пистолетът - 257 25. Костилката и вишната - 258 26. Писателят и наградата - 258 27. Пътницата - 259 28.
към текста >>

23. 52. ДА СЕ ОЗАПТИ С ЮЗДА И КАМШИК

ТОМ 5

Мен ме е срам да дойда при вас и не знам как да се извиня и да искам прошка".
А аз понякога се смятах, че малко съм повече от тях, може би с един. сантиметър да ги надвишавам. А какво излезе? Пълен провал. След няколко дни отивам при Учителя и го питам: „Учителю, как ли ме търпите? Мен ме е срам да дойда при вас и не знам как да се извиня и да искам прошка". „О-о-о", каза той, но това го изказа и го провлече доста дълго. После продължи: „В сравнение с другите ти си ми цвете". Аз се учудих. Аз да съм цвете? Невъзможно е.
към текста >>

24. 82. ИЗВЕРЖЕНИЯ

ТОМ 5

След онази случка с извержението и след като ме освободи от нея, аз отидох да му се извиня и да го моля да прошка.
Тези дребни човешки сплетни по някой път бяха много хубаво обрисувани от Учителя в беседите. Като видя, че аз наистина се срамувам и не смея да се доближа до него, той ме спря и каза: „Марийке, тук на Изгрева е много груба средата около тебе". Аз се изненадах, че той се доближи до мен, не очаквах, че ще ми каже такова нещо и освен това ме освободи от срама, който носех, който беше чужд, а не мой, но го бях поела, за да го нося. Това ме накара да се замисля как да избегна тази груба среда около мен и накрая така се подреди, че купихме една къщичка в гората, влезнах там и се родих за втори път. Там живях до края на годините си. След онази случка с извержението и след като ме освободи от нея, аз отидох да му се извиня и да го моля да прошка. Изслуша ме и каза: „Ученикът няма право да мрази, няма право да осъжда, да съди, няма право да критикува. Ученикът трябва да вижда всичко и да знае причината и последствията им. Но трябва да бъде снизходителен към всичко. А това ще постигне като вижда всичко и ще мълчи. Ученикът има право само да учи себе си и другите на послушание към Бога".
към текста >>

25. 85. ПРЕСЯВАНЕ ПРЕЗ СИТО

ТОМ 5

Исках да видя как тя ще реши този въпрос - щеше ли да ми върне парите, да се извини, да иска прошка и след това да се поправи и да тръгне в истинския път?
Тази сестра, която ме окраде продължаваше да идва и изведнъж престана и повече не се мерна на Изгрева. Беше я отвял вятъра на живота в нейната си истинска посока. Ето така виждате как понякога човек изпуска някой съкровени неща, които никога повече няма да му се случат. Не ме беше яд за парите. Яд ме беше най-вече, че тя закъсня на онази беседа и не чу думите на Учителя. Исках да видя как тя ще реши този въпрос - щеше ли да ми върне парите, да се извини, да иска прошка и след това да се поправи и да тръгне в истинския път? А имаше и друг изход. Тя можеше да бъде на беседа, можеше да бъде разсеяна, можеше да не чуе Учителя или пък ако бе го чула щеше да си направи оглушки и да прескочи думите на Учителя. Ето с това не можех да се примиря много време. Но след като ми се върнаха парите по друг начин, след като от тази кражба имахме задача да разрешаваме толкова много хора, а това бяха тя, после аз, че онази гостенка, че нейните родители от село. Колко хора бяха замесени в тази задача и колко неща научихме.
към текста >>

26. 181. БЛАГОСЛОВЕНИЯ ЗА МАРА ГРАБЛАШЕВА

ТОМ 5

Гледахме издигнатата ръка на Учителя за прошка и опрощение и виждахме жеста, с който благославяше една човешка душа, която се разкайваше и търсеше помощ и търсеше своят път към Бога.
Независимо от това, че ние слушахме от Учителя за Любовта като принцип в природата и затова, че тя трябва да се въдвори между хората, ние бяхме готови да изхвърлим Граблашева от Изгрева само и само да не петни Учителя и Учението му. В този момент тя разбра, че положението е вече нетърпимо и че последният й час е ударил. Тогава отиде при Учителя, коленичи пред него, помоли го да й прости, да й помогне, за да се справи със всичко, което се е стоварило срещу нея, върху нея и което я е обзело като сили на разрушение. Учителят я изслуша внимателно, после вдигна ръка и я благослови. Всички стояхме изненадани, изтръпнали от тази гледка. Гледахме издигнатата ръка на Учителя за прошка и опрощение и виждахме жеста, с който благославяше една човешка душа, която се разкайваше и търсеше помощ и търсеше своят път към Бога. По-късно тя лека-полека се опитваше и осъзнаваше, че ставаше проводник на сили насочени срещу Братството и Учителя. Имаше моменти когато тя бе много усърдна за делото на Учителя, но идваха и други моменти когато всичко, което бе направила за Учителя тя го рушеше за минути. Ние свикнахме с нея, търпяхме я, защото бяхме видели онзи вдигнат жест на Учителя за прошка и жест за благослове-ние на една човешка душа, търсеща своят път към Бога.
към текста >>

Ние свикнахме с нея, търпяхме я, защото бяхме видели онзи вдигнат жест на Учителя за прошка и жест за благослове-ние на една човешка душа, търсеща своят път към Бога.
Учителят я изслуша внимателно, после вдигна ръка и я благослови. Всички стояхме изненадани, изтръпнали от тази гледка. Гледахме издигнатата ръка на Учителя за прошка и опрощение и виждахме жеста, с който благославяше една човешка душа, която се разкайваше и търсеше помощ и търсеше своят път към Бога. По-късно тя лека-полека се опитваше и осъзнаваше, че ставаше проводник на сили насочени срещу Братството и Учителя. Имаше моменти когато тя бе много усърдна за делото на Учителя, но идваха и други моменти когато всичко, което бе направила за Учителя тя го рушеше за минути. Ние свикнахме с нея, търпяхме я, защото бяхме видели онзи вдигнат жест на Учителя за прошка и жест за благослове-ние на една човешка душа, търсеща своят път към Бога.
към текста >>

27. 192. СЛУГАТА НА КЕСАРЯ

ТОМ 5

След като излиза от затвора нещо в него се превключва, той се променя и в един обикновен ден той отива при Учителя, иска прошка от него поради това, че благодарение на неговият рапорт и на неговата идея е изпратен на заточение във Варна и след като получава прошка от Учителя става един от редовните слушатели в салона.
от съдебния инспектор при столичното градоначалство г. П. Нечелтов. Ето как Злото понякога работи за Доброто. Благодарение на този рапорт днес ние знаем тази история. И друго, което е най-важното в случая е, че този господин Свинаров, градоначалник на столицата заради корупция, мошеничество и злоупотреба с държавния си пост обсебва държавни средства, бива хванат, съден и изпратен в затвора. След като излиза от затвора нещо в него се превключва, той се променя и в един обикновен ден той отива при Учителя, иска прошка от него поради това, че благодарение на неговият рапорт и на неговата идея е изпратен на заточение във Варна и след като получава прошка от Учителя става един от редовните слушатели в салона. Тази развръзка на този исторически случай лично Учителят го споменава в една от беседите си, която е публикувана. Когато я прочетете ще може да сравните и да се запознаете с истината за слугата на Кесаря.
към текста >>

28. 253. БОЖИЯТА ТЪРПИМОСТ

ТОМ 5

Та те стояха пред Бога и вместо да коленичат и искат прошка, че са сгрешили, те се обясняваха и се разправяха С него по махленски.
Неразрешима загадка. Те искаха да наложат на Учителя с кого да се среща и с кого да говори. Те, обикновените деца по съзнание се опитваха в своята детска упоритост и чрез детска симпатия да определят на Учителя с кого да се среща, с кого да говори и какво да прави. Та тези големи жени в зряла човешка възраст, с мозък и ум в главата се опитваха в своята женска упоритост да правят своеволие в присъствието на Учителя, на Всемировия Учител дошъл за пръв път на земята между българите. Това беше за мен кощунство. Та те стояха пред Бога и вместо да коленичат и искат прошка, че са сгрешили, те се обясняваха и се разправяха С него по махленски. А Учителят беше ядосан. Като свърши разправията, тогава той се обърна към мен и ме помоли да сложа чинията на масата. Чак тогава те видяха, че и аз присъствувам на тяхната разправия. Стана им неловко, огледаха се посрамени и си тръгнаха. Гледам ту Учителя, ту чинията.
към текста >>

29. ПИСМА ОТ БОЯН БОЕВ ДО ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

ТОМ 6

Ти ще се молиш за прошка.
Така трябва да разбирате. И Бог ще ни опита, дали ние ще искаме или ще се молим. Щом ние се молим, ние сме като грешниците. Като съгрешиш, ще се молиш. Тогаз ти не можеш да искаш вече. Ти ще се молиш за прошка. В първата фаза като грешници хората се молят, а когато станат праведни, тогаз ще искат. И Бог казва: „Преди да поискате, аз ще отговаря на вашите желания". Та желая да завършите първата фаза: да се молите и да започнете втората фаза да искате. Не че молитвата не е потребна. До когато човек греши, молитвата е потребна за лекуване.
към текста >>

30. 4. СЛУГИНЯТА

Донка Илиева

ТОМ 6

Тя имаше едно евангелче от генерала и това евангелче, когато тя си замина аз го прибрах като си казах, че ще искам прошка от нея за това.
Той имал четири дъщери, но въпреки това осиновява Кинчето, отглежда я, дава я в стопанското училище и след като завършила започнала да работи. Същевременно тя е слугувала през това време при генерала. Тя ми е разправяла всичко. Генералът бил руски възпитаник. Генералът много обичал Кинчето. Тя имаше едно евангелче от генерала и това евангелче, когато тя си замина аз го прибрах като си казах, че ще искам прошка от нея за това. Тя имаше голямо доверие в мене и съжалявах много, че Антов ме застави да турна „Заветът иа цветните лъчи" в ковчега й. А сетне не се сетих да го извадя. Но както и да е. Зетьовете на генерала я изпъждат от тях и тя къде да иде, нали все пак познавала някои от Братството, идва на палатка на Изгрева. Спомням си много добре, когато отидохме на Мусала, всички се събрали на групички, които са по-близки.
към текста >>

31. ИЗКУСИТЕЛЯТ НА ЗЛОТО И НАЙ-МАЛКОТО ДОБРО

Иван Сечанов

ТОМ 6

Кой ги беше изпратил, за да Му искат прошка, не зная.
Той беше 1010. След това дойде брат Любомир Лулчев, на когото разказах всичко и му предадох номера на колата. Той слезе веднага в града и съобщи в полицията. Побойниците по номера на колата бяха открити някъде към Пловдив. На другия ден двамата нападатели-побойници дойдоха да се извинят на господин Дънов. Кой ги беше изпратил, за да Му искат прошка, не зная. Но аз бях там, когато чух думите на Учителя: „Аз ви прощавам, но какво ще ви правя полицията, това е нейна работа". Ние сме около Учителя няколко братя, и сестри. И една сестра възкликна: „Ама как така, Учителю? " Учителят я изгледа, после се обърна към побойниците Си и каза: „Аз ви прощавам, но молете се Бог да ви прости, защото окултният закон не прощава, защото когато е нарушен, идва редът на Божията Правда, която възстановява нарушения Божи закон". Ние въздъхнахме, но тези думи на Учителя останаха като неразгадани ребуси за нас.
към текста >>

За тези сили нямаше прошка.
" Учителят я изгледа, после се обърна към побойниците Си и каза: „Аз ви прощавам, но молете се Бог да ви прости, защото окултният закон не прощава, защото когато е нарушен, идва редът на Божията Правда, която възстановява нарушения Божи закон". Ние въздъхнахме, но тези думи на Учителя останаха като неразгадани ребуси за нас. Учителят им прощаваше, защото знаеше, че са човеци от човешка плът и че други сили бяха влезнали в тях и ги ръководеха. Той опрощаваше на човеците. А тези сили, които ги доведоха на Изгрева и чрез които се извърши побоя върху Учителя, това бяха сили, които бяха нарушили Божия закон. За тези сили нямаше прошка. Те бяха нарушили Божия закон. И само Божията Правда можеше да възстанови това равновесие. Минаха години и ние видяхме как тази Божия Правда действуваше чрез бичът Божий, който бе даден в ръцете на комунистите, които дойдоха след 9 септември 1944 г. и възстановиха новата власт, която просъществува 45 години. Двамата побойника отначало видели Йордан-шофьора и го попитали за Учителя.
към текста >>

32. 35. Последните дни и думи на Учителя

Георги Йорданов Добрев

ТОМ 7

От сутринта в салона взимане прошка с Учителя до 11.30 ч.
В.К.: Но те бяха в салона, така ли? Г.Д.: Чакаха Учителя да дойде да говори, обаче Тодор Стоименов ги спря и почнаха да излизат приятелите един по един вече разочаровани. В.К.: А Учителят седи горе на балкона. Г.Д.: И ги гледа, тъжно ги гледаше. Погребението беше на 31.12.1944 г. От сутринта в салона взимане прошка с Учителя до 11.30 ч. От 11.30 до 12.30 ч. беше процесията. Учителят беше носен от старейшите братя, направиха един кръг на Паневритмията, там където играехме на поляната и като процесия и от там след тази обиколка направо Го занесоха на мястото, където ще се погребва. Беше един хубав ден, валеше пухкав сняг. Цялата земя, всичко беше бяло от сняг през деня когато Го погребваха.
към текста >>

33. 13. Грозната мома

Стоянка Цанева Драгнева

ТОМ 7

Да иска прошка, обаче впоследствие ние видяхме как той си понесе последствията за тия неверни неща, които той не е предавал точно тъй както трябва.
И се срещат на бойното поле и той воюва срещу Учителя, Лулчев. Това е на сън вече, Лулчев вижда тази картина, той имаше способността да се излъчва Лулчев, макар че е от Черната Ложа. И като вижда това, в него става един вътрешен духовен смут. Как може той да отиде против Учителя? И отива да иска извинение от Учителя. Да иска прошка, обаче впоследствие ние видяхме как той си понесе последствията за тия неверни неща, които той не е предавал точно тъй както трябва. Например, Учителят му е казал, че царя не бива да излиза от България. Царицата не бива да напуща кошера си. Те не са го послушали. Отива в Германия където там го отравят. Той се върна и след няколко дни умря.
към текста >>

34. 31. За гушата

Иван Антонов (от Тодор Ковачев - внук)

ТОМ 7

А те двамата успяват да се доберат до Учителя и да Му искат прошка и Той да отмени това постановление казано на дипломатичен език, да ги изпрати по родните им места.
Веднъж са направили някаква пакост от гледна точка на Учителя, но аз не я зная точно каква е, но в тоя момент наблизо е бил бай Иван. Учителят му казва: „Да вземеш веднага да ги закараш на гарата и да ги изпратиш откъдето са“. А той, брат Ради е бил от Старозагорския край, брат Ангел от Бургаския край. Бай Иван щом Учителят казва той не се двоуми, веднага и започва да ги гони, иска да ги хване, но и единия, и другия бягат. Единият на тъй, другия на тъй, бай Иван бяга след тях и след едночасова гонитба не може да ги хване. А те двамата успяват да се доберат до Учителя и да Му искат прошка и Той да отмени това постановление казано на дипломатичен език, да ги изпрати по родните им места. Тогава Учителят усмихнат така обръща се към бай Иван и му казва: „Е, рекох, остави ги, нека да си продължат работата тука“. Това облекчило и бай Иван, защото той така никога не е имал намерение, не е искал никога да влиза в конфликт и остри разпри с никого. А когато му се е налагало да го прави му е било винаги неприятно. Винаги е изхождал от принципите и го е правил въпреки, че не иска, нали няма такива вътрешни качества, които да го влекат да направи това, което има форма на насилие. Но пазейки принципите той е преодолявал това си негативно състояние и е правил каквото му се нареди.
към текста >>

35. Първи разговое с Темелко на 27.1.1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

И я идем тук при Него и Го молим да ми прости, но казва Той: „Не, няма прошка, скъпо ще платиш“.
“ Казвам: „Учителя ги отведе на Витоша.“ „Ела, ще ти кажем моята история, ама тука не смеем, тук в стаята. Че слезем долу на масата, вън, там ще ти разправям“. „И добре, казвам, къде и да е, щом си решил да ми разправиш нещо.“ Слезнахме доле на масата и почна. „Слушай, брат, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт, та помагам на германците да бият руснаците. А като гледам отсреща Учителя води руснаците. И я идем тук при Него и Го молим да ми прости, но казва Той: „Не, няма прошка, скъпо ще платиш“. Та затова Му се молим да ми прости, ама досега не ми обещава да ми прости“. И така стана, след 9.IX.1944 г. го ликвидираха. Да. В.: Той често идваше тука Лулчев? Т.: Идваше често.
към текста >>

36. 12. Любомир Лулчев

Темелко Стефанов Гьорев

ТОМ 7

Ето всеки ден се моля, ама Учителят прошка не ми дава.
Слезнахме на масата и почна: „Слушай, брат Темелко, аз се излъчвам от тялото си и отивам на източния фронт да бия руснаците. Но като гледам отсреща Учителят води руснаците и аз ида против Него“. Казва му: „Ти знаеш, че Учителят е велик Дух, защо идеш против Него, защо идеш насреща? “ Той каза: „Обичам германците. И ще ми видиш моята присъда, защо Учителят ми не прощава. Ето всеки ден се моля, ама Учителят прошка не ми дава. И ще ме видиш каква съдба ще имам“. И така като дойдоха комунистите в България, арестуваха го и най- после го хвърлиха под един руски танк, та го сгази. Това му беше присъдата. Това зная за него. Някои казват, че Лулчев е обесен.
към текста >>

37. 19. Истинският Учител и лъжепророците

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

Че тогава да видиш, разказваше Невенка как брат ми как знае да пада на коленца, как знае да плаче, как знае да се моли, как знае да иска прошка.
“ Той не може нищо да Му каже. Нищо не може. Невенка ми го казва. Нищо не може да Му каже и тогава Учителят му казва, за да го свали на земята, му казва: „През цялото време аз действувах през тебе, не действуваше ти. Аз те водих, аз действувах“. Че тогава да видиш, разказваше Невенка как брат ми как знае да пада на коленца, как знае да плаче, как знае да се моли, как знае да иска прошка. Ето, това е. Дал му е възможност. А той е бил наистина много голям ясновидец. Бил е и голям учен. Той е първият английски възпитаник от българските авиатори по време на Европейската война.
към текста >>

38. 7. Ръката, която искаше да стреля

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

ТОМ 7

Тогава ръката му, която стоеше във въздуха, като че ли беше прикована с пирони на неподвижна дъска, изведнъж тя се отпусна и той поиска прошка и накрая си отиде в дълбок размисъл от случилото се.
Един ден пред Учителя застана нейния съпруг разярен и почна с остри думи да напада Учителя и да Му се заканва, загдето увлича жена му. Учителят бе застанал сериозен, концентриран и спокоен, а посетителят кипи от ревност, изважда пистолета си и го насочва срещу Учителя, който в спокойна поза е застанал пред него. В момента, в който насочи ръката с пистолета си готов да гърми и застреля Учителя, то ръката му остана неподвижна и се скова в това положение с насочения пистолет към Учителя. Изведнъж той започна да гледа с уплаха Учителя и доста време стоя в това неподвижно положение, смутен и изненадан. След известно време започна да моли със смирение Учителя да го освободи от това положение. Тогава ръката му, която стоеше във въздуха, като че ли беше прикована с пирони на неподвижна дъска, изведнъж тя се отпусна и той поиска прошка и накрая си отиде в дълбок размисъл от случилото се. От този момент нататък жена му свободно идваше на беседи, необезпокоявана от никого.
към текста >>

39. 8. За светците няма храна

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

ТОМ 7

На следващият ден те пак дойдоха с канчетата за храна, но аз застанах категорично и казах: „Докато не поискате прошка от Учителя и не дойдете на общата трапеза, няма храна за вас тук“.
Деляха се от групата, хранеха се настрана, не се хранеха на общата трапеза, но идваха редовно и вземаха храна от общата кухня. Един ден Учителят ме извика и каза: „Докато Михаил и Кръстю не дойдат да се хранят с нас няма да им давате храна от общия казан“. Аз застанах да управлявам казана и да раздавам с черпак храната и когато те идват с канчетата за храна аз им отказах. „За вас няма храна“. Сестрите протестираха, но аз устоях това и казах, че това е нареждане на Учителя. На следващият ден те пак дойдоха с канчетата за храна, но аз застанах категорично и казах: „Докато не поискате прошка от Учителя и не дойдете на общата трапеза, няма храна за вас тук“. Някоя от сестрите, които се бяха увлекли по тях, понеже те им се представяха като ясновидци, започнаха да протестират защо вземам такава фронтова позиция. Но аз мълчах, нали Учителя е зад мен. Учителят ме извика и ми каза: „Те служат на Черната ложа“. След някой и друг ден на пълна изолация, те отидоха при Учителя горе в стаята да Му се извинят. Тогава аз им казах: „По случай вашето смирение и извинение днес ще наготвя специално ядене“.
към текста >>

40. 17. Пистолетът

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

ТОМ 7

Човекът се много изплашил и започнал да се моли на Учителя и да иска прошка с просълзени очи, като казал, че имал деца.
„Искам да се срещна с Него.“ Отива Юрданка в стаичката при Учителя и Му казва, че Го търсят. Той се обръща към нея: „И ти ще дойдеш с мене“. Когато излезнали навън непознатият започнал да оскърбява Учителят, че привличал жените при себе си и Му наговорил много обидни и жлъчни думи. Извадил револвер и го насочил срещу Учителя. Но в този момент ръката с револвера останала неподвижна във въздуха. Човекът се много изплашил и започнал да се моли на Учителя и да иска прошка с просълзени очи, като казал, че имал деца. След малко ръката му се отпуща и револвера пада на земята. Учителят се обръща към Юрданка: „Рекох, вземи револвера и отиди та го пусни в клозета, та там да стреля червеите“. След известно време този човек започна редовно да посещава беседите на Учителя.
към текста >>

41. 7. Любомир Лулчев

Крум Божинов

ТОМ 7

Голяма битка стана и сега дойдох да търся от Учителя прошка.
“ Отговорил му: „Друг път ще ти кажа. Сега нямам сила.“ На следващият път, когато дошъл у Мърчаево Лулчев рекъл: „Ще ти кажа сега как стоят нещата. Аз съм ръководител на тъмните духове и бях завел немската армия да срази Съветския съюз и руснаците. Хубаво, аз водя немските армии, а от другата страна среща ме руската армия,, която я води сам Учителят. И аз назад, назад, та капитулирах. Голяма битка стана и сега дойдох да търся от Учителя прошка. Ама Той прошка не ми дава и ми каза, че в дън земя ще ме затири.“ Брат Темелко доживя дълги години, та видя как капитулира Германия, как руснаците победиха и завладяха почти цяла Европа. Ама това стана, защото Учителят ги водеше. А пък Лулчев комунистите го осъдиха и го убиха по нареждане на руснаците. Най-довереното лице на Лулчев бе Йордан Андреев. Беше му нещо като адютант.
към текста >>

Ама Той прошка не ми дава и ми каза, че в дън земя ще ме затири.“ Брат Темелко доживя дълги години, та видя как капитулира Германия, как руснаците победиха и завладяха почти цяла Европа.
Сега нямам сила.“ На следващият път, когато дошъл у Мърчаево Лулчев рекъл: „Ще ти кажа сега как стоят нещата. Аз съм ръководител на тъмните духове и бях завел немската армия да срази Съветския съюз и руснаците. Хубаво, аз водя немските армии, а от другата страна среща ме руската армия,, която я води сам Учителят. И аз назад, назад, та капитулирах. Голяма битка стана и сега дойдох да търся от Учителя прошка. Ама Той прошка не ми дава и ми каза, че в дън земя ще ме затири.“ Брат Темелко доживя дълги години, та видя как капитулира Германия, как руснаците победиха и завладяха почти цяла Европа. Ама това стана, защото Учителят ги водеше. А пък Лулчев комунистите го осъдиха и го убиха по нареждане на руснаците. Най-довереното лице на Лулчев бе Йордан Андреев. Беше му нещо като адютант. Викаха му Аню.
към текста >>

42. Писмо на Учителя

ТОМ 7

Който казва, че седем пъти на ден по седемдесет трябва да се прощава, на брата, на приятелите, на ученика, който се обръща и иска прошка.
Съвършени в какво? В Любов, в доброта, в правдивост, в Мъдрост, в Истина. А Истината това е проявената Любов в живота. Може ли вие да проявите тази Истина на дело? А знаете ли вие размерите на тая всеобемляюща Любов на Бога на боговете, на Господа, на господарите, на Учителят на учителите? Който казва, че седем пъти на ден по седемдесет трябва да се прощава, на брата, на приятелите, на ученика, който се обръща и иска прошка. Тази Любов в миналото е била ваш спътник, тя и днес е с вас. Мислите, че тя може да се измени и стане друга с ограничени предградия? Не. Горко на богатия, който не е богат. Горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието царство на великата Окултна Школа.
към текста >>

43. 39. ПОБОЯТ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ 1936 Г.

ТОМ 8

Да си търси прошка?
Запяхме "Светъл лъч отгоре слиза! " След това се започна пак работата. След това знам, че минава известно време, не знам колко време, когато се прибираме вече от Рила, пристига младежа и Учителят с него разговарял ми се струва цял час, знам че дълго време разговарял с него. Това ни каза Савка. В: И какво е искал младежа? Да си търси прошка? Веска: Вероятно.
към текста >>

44. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В.К.: Да иска прошка.
Да, цанковист беше. На Гради е бил началник, такъв поручик. В.К.: И какво става? Идват и го докарват при Учителя. Е.А.: Докарват го и после го пускат. В.К.: Да иска прошка. Е.А.: Да, да иска прошка от Учителя. Учителят мисля, че му казал: „Аз ти прощавам, но Бог да ти прости! " Нещо, което ми направи впечатление. В.К.: „Аз ти прощавам, но Бог да ти прости" Е.А.: Бог, не демек да се моли Бог да му прости, защото не се бие такъв човек. Не се бие и Той носи синьо тука по главата.
към текста >>

Е.А.: Да, да иска прошка от Учителя.
На Гради е бил началник, такъв поручик. В.К.: И какво става? Идват и го докарват при Учителя. Е.А.: Докарват го и после го пускат. В.К.: Да иска прошка. Е.А.: Да, да иска прошка от Учителя. Учителят мисля, че му казал: „Аз ти прощавам, но Бог да ти прости! " Нещо, което ми направи впечатление. В.К.: „Аз ти прощавам, но Бог да ти прости" Е.А.: Бог, не демек да се моли Бог да му прости, защото не се бие такъв човек. Не се бие и Той носи синьо тука по главата. В.К.: Как се развиха нещата по-нататък?
към текста >>

45. 154. УСЛОВИЯТА НА УЧИТЕЛЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Директорът на полицията беше приятел на Лулчев и беше решил да го прати при Учителя да Му иска прошка по същите методи на Учителя.
Но Лулчев беше разговарял това нещо с други и Цанков беше научил и изпратил побойници на Изгрева. Предполагам. В.К.: Вие предполагате. Е.А.: Да, аз предполагам. В.К.: Беше изпратил лице. Това лице е бил на Гради ротен командир. Директорът на полицията беше приятел на Лулчев и беше решил да го прати при Учителя да Му иска прошка по същите методи на Учителя. Аз пък бих го попитал: Кой го е пратил? Е.А.: Да. В.К.: Това са записки, които аз съм записал. Нещо да добавите към тях? Е.А.:Той Лулчев пропусна момента, защото началника на полицията в България беше негов личен приятел.
към текста >>

Ще го пращат да иска прошка.
Нещо да добавите към тях? Е.А.:Той Лулчев пропусна момента, защото началника на полицията в България беше негов личен приятел. И той можеше този човек да го поозорят малко, да си каже, кой го е пратил. А той и това даже не направи. И аз от Лулчев съм много недоволна, че не се постара да разбере това. Ще го пращат да иска прошка. Това са формални работи. В.К.: Той отиде да Го бие, после го праща да иска прошка. Е.А.: Прошка ще иска. Виж им акъла? Разнищи нещата, разбери нещата, пък тогава ще се разбере, ще трябва ли прошка.
към текста >>

В.К.: Той отиде да Го бие, после го праща да иска прошка.
И той можеше този човек да го поозорят малко, да си каже, кой го е пратил. А той и това даже не направи. И аз от Лулчев съм много недоволна, че не се постара да разбере това. Ще го пращат да иска прошка. Това са формални работи. В.К.: Той отиде да Го бие, после го праща да иска прошка. Е.А.: Прошка ще иска. Виж им акъла? Разнищи нещата, разбери нещата, пък тогава ще се разбере, ще трябва ли прошка. В.К.: Друго, което съм записал, това че в „Турнферайн", Учителят чете лекции. Изведнъж Магдалена се хвърля в краката Му.
към текста >>

Е.А.: Прошка ще иска.
А той и това даже не направи. И аз от Лулчев съм много недоволна, че не се постара да разбере това. Ще го пращат да иска прошка. Това са формални работи. В.К.: Той отиде да Го бие, после го праща да иска прошка. Е.А.: Прошка ще иска. Виж им акъла? Разнищи нещата, разбери нещата, пък тогава ще се разбере, ще трябва ли прошка. В.К.: Друго, което съм записал, това че в „Турнферайн", Учителят чете лекции. Изведнъж Магдалена се хвърля в краката Му. Е.А.: Не, така се хвърли на колене, така пред Него.
към текста >>

Разнищи нещата, разбери нещата, пък тогава ще се разбере, ще трябва ли прошка.
Ще го пращат да иска прошка. Това са формални работи. В.К.: Той отиде да Го бие, после го праща да иска прошка. Е.А.: Прошка ще иска. Виж им акъла? Разнищи нещата, разбери нещата, пък тогава ще се разбере, ще трябва ли прошка. В.К.: Друго, което съм записал, това че в „Турнферайн", Учителят чете лекции. Изведнъж Магдалена се хвърля в краката Му. Е.А.: Не, така се хвърли на колене, така пред Него. Учителят каза: „Станете и идете на мястото си", благо, меко. Друг път така благо и меко не съм чувала да казва.
към текста >>

46. 160. ЛУЛЧЕВ СЕ ВПРЯГА В ЧУЖДА КОЛА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

Той помолил да поиска прошка, извинение.
Не, казвам го, защото е така. В.К.: Записал съм това нещо, това изказване, че Учителят бил казал на Любомир: „Който иска Царя да постави за министър председател, но не и Цанков" и понеже той говорил това нещо и пред други. Е.А.: Пред групата си. B.К.: То тогава цанковистите изпращат командира на Гради и нанася побой, през 1936 год. През това време директора на полицията беше приятел на Лулчев. Той помолил да поиска прошка, извинение. Учителят му каза: „Можеш, помоли се Бог да ти прости", му казал. Е.А.: „Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости". В.К.: Чета. Когато дойде Невена Неделчева му казах на Лулчев, да я изпрати да следва, да й даде професия, да не я подмята и да не я държи за слугиня. Е.А.: Да.
към текста >>

47. 182. ЦЕНАТА НА ЕДНА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

То беше нещо като прошка ли?
В.К.: Какво ти каза? Е.А.: „Елена, никой не ме е обичал повече от тебе". Не, изповед беше. След това го убиха бе! Ама то беше преди да го арестуват. То беше нещо като прошка ли? Да, изповед. В.К.: И след това, след колко време го убиха? След 1-2 месеца ли? Е.А.: Ами то беше през есента и него го арестуваха на 1 ноември и ги убиха на 2 февруари 1945 год. Нали, когато беше големият процес.
към текста >>

48. 12.Като слушах Словото на Учителя

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

В тия състояния на мъка се учех да прощавам, учех се на милост защото съм чувствала нужда от милост и прошка.
Има постъпки в живота ми, за които когато и да си спомня през мен минава една огнена вълна на срам от моите лоши прояви. Когато Учителят при един разговор ми каза: „Ти даде лош пример", като че ли Учителят постави огледало пред мене и аз се видях оцапана и дори заслужаваща упреци. Когато се е случвало да чуя някои от приятелите да ме критикуват, съм си казвала: Заслужено ми е, аз съм дала лош пример, имат право да ме критикуват. Когато човек е изправен пред своите лоши постъпки, изпитва чувство на вина, готов е да носи упреци и удари, и хули, сърцето е свито от мъка. Благословение е, ако човек има възможност да изправи погрешките си, но ако няма възможност дълго време ще носи мъката в сърцето си. В тия състояния на мъка се учех да прощавам, учех се на милост защото съм чувствала нужда от милост и прошка. Много мъка съм изпитала за своите погрешки. Понякога като каменна плоча лежеше на сърцето ми. Ще разкажа една хубава опитност, която имах, едно хубаво преживяване. От града бях отишла на Изгрева. Любомир там имаше палатка и аз отидох да го посетя.
към текста >>

49. 01 - 10. ОТ ВРАГ - ПРИЯТЕЛ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Трябва да си простим, ето защо аз първо трябва да поискам прошка от нашия добър съсед Георги, на когото досега съм мислил само зло и съм му бил враг.
Когато всичко било готово, свекърът произнесъл следното слово: „Мили деца и добри снахи, ние сме се събрали на тази вечеря за помирение, ето защо трябва да забравим всичко лошо, което сме си казали. От днес ние трябва да си простим и помирим. Ние сме ваши родители, а вие сте наши деца. Всичко, което имаме, е и ваше. Няма какво да делим. Трябва да си простим, ето защо аз първо трябва да поискам прошка от нашия добър съсед Георги, на когото досега съм мислил само зло и съм му бил враг. " - „Не говори така, бай Христо. Ти не си лош човек, как ще ми бъдеш враг? Това не мога да допусна! " - „Вярно е, Георги. Досега аз ти бях смъртен враг.
към текста >>

Запрегръщали се всички, като взаимно си искали прошка с просълзени очи.
Ако беше дошъл, щеше да бъдеш убит и сега ти щеше да лежиш в гробищата, а ние тук щяхме да се избием и изколим, без да има кой да ни помирява. Прости ми, Георги, за злото, което съм ти мислил. Аз до днес не съм те познавал, защото само ти от всички съседи единствен остави своето спокойствие и дойде да ни помиряваш. Прости ми за злото, което съм ти сторил. " Двамата се прегърнали и разцелували. Запрегръщали се всички, като взаимно си искали прошка с просълзени очи. „Георги, от днес аз ти ставам приятел." - отсякъл Христо Върбицалията. Това е станало в с. Люляково през 1907 г. Неразделната спътница на Георги - Библията, е била най-добрият му съветник. А там е написано: „Люби Бога, обичай ближния си и любете враговете си. "
към текста >>

50. 20 - 4. ПАНИ СЛАВОВ-ЯМБОЛ/1895-1988/ КАК СЕ ИЗПЪЛНЯВАТ СЪВЕТИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Бялото Братство в град Ямбол. Спомени на Йорданка Тодорова Попова.

ТОМ 10

Една вечер дядо Пано сънува, че подполковникът идва и му иска прошка, а той му казал: „Аз ще ти простя, но ти се моли Този, на Когото стъпка портрета, Той да ти прости." Почина над деветдесет години, не боледува и беше известно време на легло.
Няколко години живя у дома. Тук му се случи нещо, колкото и неприятно, толкова и забележително. При него идваше от време на време Влайчо от Конево, посещаваха ги и други хора, а нали всички ние бяхме под наблюдение, идва един ден един от големите началници на МВР, откача от стената портрета на Учителя и го стъпква, обира беседите, напълва един чувал, слага го на гърба на този стар човек и го повежда към милицията. Развежда го из килиите в мазето и му казва, че ако го затвори тук, никой няма да го чуе и види. След шест месеца въпросният подполковник едва успява да се добере до жилището си, пада и умира още млад. Една вечер дядо Пано сънува, че подполковникът идва и му иска прошка, а той му казал: „Аз ще ти простя, но ти се моли Този, на Когото стъпка портрета, Той да ти прости." Почина над деветдесет години, не боледува и беше известно време на легло. Забележка: Сведенията дадени от Йорданка Попова - Ямбол.
към текста >>

51. І.01.02. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Вяра в изкупителната сила на кръвта на жертвеното животно, защото насилническата пролята кръв само с кръв се измива и че без проливане на кръв прошка не бива (Послание към евреите, гл.
2. СКИНИЯТА, ЗЕМНОТО СВЕТИЛИЩЕ И НЕГОВОТО ОЧИСТВАНЕ ВЪВ ВЪНШНОТО СВЕТИЛИЩЕ Жертвата при жертвоприношението, която се обрича, посвещава и принася се Богу било като дар за благодарност, било за спечелване на благоволението му или като изкупление и възмездие за сторен грях. Жертвата е израз на съзнание за грях и вина пред Бога. Тя е изкупление за сторен грях. Вяра в изкупителната сила на кръвта на жертвеното животно, защото насилническата пролята кръв само с кръв се измива и че без проливане на кръв прошка не бива (Послание към евреите, гл. 9, ст. 22). Отначало всеки сам си е бил свещеник и служител на жертвата си и принадлежеше тази длъжност на главата на семейството, изключително право на първородния син. Но след като се установи Мойсеевият закон, жертвоприношението се извършваше само от Аароновите синове. Законът определяше и място за жертвоприношението, те се събираха около олтаря в Скинията. И говори Бог Моисею, и рече: „И да Ми направят светилище, за да обитавам между тях." По всичко, което Ти показвам, Аз, образа на скинията и образа на всичките й съдове така да направите (Изход, гл.
към текста >>

52. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

След това чрез евхаристията, посредством Антиминса да искат прошка, после помощ и сила от Святия Дух.
И като се съберат 153 риби 4- 1746 = 1899, когато Православният Вожд, Учителят Петър Дънов, в Когото е слезнал Божественият Дух на 7.ІІІ.1897 г. е вече създал първата синархическа верига на Бялото Братство. 10*. Духът Святий чрез девойката с дрехи, блестящи като слънце, съобщава волята на Бога, християните да се обърнат с молитви и покаяние към него. И да се направят 153 безкръвни жертвеници (антиминси), с които да може на всяко място да се принася безкръвна жертва, да се прави Евхаристия е името на Исуса Христа, синът Божий. С тези жертвеници, Антиминси ще се осъществява безкръвно жертвоприношение за прощение греховете на християните, за мирът между тях и за съединението на християните в една вяра. След това чрез евхаристията, посредством Антиминса да искат прошка, после помощ и сила от Святия Дух. Да искат, да просят, за да дойде Святия Дух върху тях, за да може да се извърши чрез Святият Дух единението и обединението между тях. И тогава ще се изпълни писанието: едно стадо и един пастир. Един пастир със Словото на Исуса Христа и едно стадо в името на Христовия Дух. И трябвало да се почне от Ерусалим и да се тръгне оттам, където се споменава името на Исус Христос, защото само Духът Святий може да изповяда, че Исус Христос е Син Божий. Това е Духът на пророчеството.
към текста >>

53. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Дъновски, да искат прошка от Макариополски в Цариград.
в Цариград се събрал народен събор за изработване на органическия устав на екзархията. Обаче султанският ферман със своя член 10-тий представлявал едно голямо и горчиво разочарование за варненци, защото изключвал от екзархийската област град Варна с двадесетина села на крайбрежието и ги оставял под управлението на гръцката патриаршия. Силно огорчени и възбудени, варненските българи почнали усилено да действуват, дано някак изменят това положение. Те не се спрели пред никакви средства, ни пред молби, ни пред заплашвания. В своята кореспонденция те изпускали даже обидни думи и изрази, за които после е трябвало, начело със своя представител Конст. Дъновски, да искат прошка от Макариополски в Цариград. Накрая те трябвало да се съгласят с екзархията върху комбинацията за съединение на Варненската епархия с Преславската и образуване на Варно-Преславската епархия. За митрополит на същата бил избран и ръкоположен протосингелът на екзархията, архимандрит Симеон, който на 2 декември 1872 г. пристигнал във Варна, а на 4 декември отслужил първата тържествена служба в църквата „Св. Арх. Михаил" при съслужение на Конст. Дъновски. С пристигането на български владика във Варна бил поставен венец над усилията и успехите на българските родолюбци от Варненско, над усилията, ще прибавим, на родолюбеца Константина А. Дъновски.
към текста >>

54. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ IV. ИЗБИРАНЕТО НА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ ВАРНЕНСКИ МИТРОПОЛИТ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Изглежда, че при това екзархията се изказала доста строго за държането на варненци, защото те се принудили скоро да искат прошка и извинение от нея.
Висо-копреподобие Отца Симеона за мъж, снабден със сичките изисквани качества за този висок сан, както и ний бяхме честити да го видим във времето на заминаването му с Ваше Блаженство през града ни, уверени сме, че ще удовлетвори желанията и требованията на народа; затова смирено молим Ваше Блаженство и Св. Синод, както вече сте го ръкоположили и назначили за Преславский митрополит, благоволете да го наименовате и за наш Варненско-Преславский, като го снабдите с Високославний Импер. Берат и за двете епархии". С това варненци приемали съветите на екзархията и синода, но с условията, които поставяли, те обиждали екзархията и изказвали явно недоверие към нея. Тяхното писмо било сложено на разглеждане в синодалното заседание на 30 август и решено да им се отговори, че „техните условия не могат да бъдат приети, че под такива условия съединението не може да стане". Изглежда, че при това екзархията се изказала доста строго за държането на варненци, защото те се принудили скоро да искат прошка и извинение от нея. Между това, след като получила от Варна отказ за участие в избора за Преславски владика, Шуменската община пристъпила през втората половина на юний към произвеждане на избора. За Преславски митрополит бил избран екзархийският протосингел архимандрит Симеон, който приел избора, след като му било казано, че Варненската епархия не се съединила с Преславската. С надежда, че варненци ще приемат най-подир съединението, екзархията отлагала ръкополагането му цял месец, но когато работата се проточила, той бил ръкоположен за Преславски владика на 20 август, а на 25 участвувал вече в заседанията на Св. Синод. В свръзка с това в смесения съвет при екзархията станали някои разисквания по въпроса за съединението на Варненската епархия с Преславската, които са интересни, защото показват, че по този въпрос не е имало единодушие и между представителите ни в Цариград. Ще приведем тук тези разисквания.
към текста >>

Два дена след това, на 11 септемврий, последвало и следното писмо на разкаяние от страна на варненци, в което те искали прошка от екзарха и синода: „Преосвещеннейши отци, В последнито си от 27 прошлаго Ви разправихме, колкото ся отнася до присъединението на Нашата Епархия с Преславската.
Към това време намиращите се в Цариград български владици заминавали за епархиите си и към началото на септемврий във Варна пристигнал, на път за Търново, Иларион Макариополски. Той обяснил на варненци положението и ги посъветвал да послушат съветите на екзархията. Думите на стария и заслужил народен труженик турили край на лутанията и колебанията на варненци и ги накарали да съзнаят колко несправедливо и обидно са постъпили към екзархията с това, дето й поставили условия. В последствие на това Варненската община решила веднага да поправи грешката си и още същия ден телеграфирала на екзарха, че приема съединението на Варненската епархия с Преславската и я моли да подействува щото бератът на В. Пр. Симеон да се издаде и за двете епархии. Два дена след това, на 11 септемврий, последвало и следното писмо на разкаяние от страна на варненци, в което те искали прошка от екзарха и синода: „Преосвещеннейши отци, В последнито си от 27 прошлаго Ви разправихме, колкото ся отнася до присъединението на Нашата Епархия с Преславската. Но понеже някои наши изречения (като например речта „условие") са ся зле изтолкували; то за да поправим тая невинна от наша страна погрешка, и по убедителните изяснения на Негово Високопреосвещенство Св. Търновский г-н Иларион, прибързахме и на 9-тий того Ви телеграфирахме, за да ся постараете В. Блаж. и Св. Синод, щото Бератът на Her. Преосв. Г.
към текста >>

55. 2. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХАДЪРДЖАЛИЯТА)

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Поп Димитър се върнал във Варна, отишел при гръцкия владика, искал прошка и бил упростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на гръцката патриаршия, по което си и поминал.
Дядо Атанас Чорбаджи подир сичко туй заминал в Цариград и по неговото настояване и със съдействието на варненския мютеса-рифин Ашир-Бей и мюфтията Кълъчлълъ-Мемиш Ефенди, наскоро са биле получили ферманите за училището и църквата. На другата година от заминаванието на Ат. Чорбаджи, Варненските общи нари проводили в Цариград Чррбаджи Койва - зет Димитър от гр. Балчик, да го ръкоположи Негово Високо Преосвещенство Макариополский Иларион за свещеник, защото тогава щели да повярват хората, че имаме българский владика, който ръкополага свещеници, и така речений Димитър отишъл и се върнал свещеник, който Варненский гръцкий владика наклеветил пред Правителствсто по внушение на Цариградския Патриарх и решило се да се изпроводи поп Димитър под стража в Цариград, но той при заминаването си за Цариград, телеграфирал на С. Бенедето, че се присъединява към българската Униатска църква и така, като пристигнал в Цариград, посрещнали го двама гавази на скелета и го отвели направо в българската Униатска община, дето останал свещеник до следующата година. Поп Димитър се върнал във Варна, отишел при гръцкия владика, искал прошка и бил упростен и проводен в Балчик като енорийски свещеник под ведомството на гръцката патриаршия, по което си и поминал. Дядо Атанас Чорбаджи, след толкова трудове за българската църковна независимост, оставил своите кости в Цариград в гробищата на Егри Капу, като предал Богу дух на юлий 20-й 1865 година. Вечная му Памят! г. Варна, 18 март 1896 год. Иконом Ив. К. Радов „Памятник", год.
към текста >>

56. Наряди за 1920 г.

ТОМ 12

А знаете ли Вие размерите на тази всеобемляюща Любов на Бога на Боговете, на Господа на Господарите, на Учителя на Учителите, Който казва: „Седем пъти на ден по 70 трябва да се прощава на брата, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка." Тази Любов в миналото е била ваш съпътник, тя е и днес с Вас, мислите ли, че тя може да се измени и стане друга, с ограничени предградия?
3) ДО ВСИЧКИ УЧЕНИЦИ В СОФИЯ 6 юли 1920 г., София До обичните ученици „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец Ваш Небесни", е казал Единният Учител, Който е отделил Стария завет от Новия. Съвършени - в какво? - В Любовта, в Доброто, в Справедливостта, в Мъдрост, в Истина. А Истината, това е проявената Любов в живота. Можете ли вие да проявите тази Истина на дело? А знаете ли Вие размерите на тази всеобемляюща Любов на Бога на Боговете, на Господа на Господарите, на Учителя на Учителите, Който казва: „Седем пъти на ден по 70 трябва да се прощава на брата, на приятеля, на ученика, който се обръща и иска прошка." Тази Любов в миналото е била ваш съпътник, тя е и днес с Вас, мислите ли, че тя може да се измени и стане друга, с ограничени предградия? - Не, горко на богатия, който не е богат, горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието Царство, на Великата окултна школа. Богат - богат в Божественото и сиромах в човешкото. Моят мир да бъде с Вас! (Свещеният подпис) 4) РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ В ДОМА НА ЛАЗАР КОТЕВ 8 август 1920 г.
към текста >>

57. ДУМИ НА СВЕЩЕНОТО НАЧАЛО НА ЖИВОТА II 701-720

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Когато човек се стреми да живей по Бога, той става пластичен. Прошка.
Учителят има за всеки ученик специален език. Вий сте още деца. Пластичност. 708 Ученикът трябва да бъде пластичен. Някой, като седи, е красив, пък като се засмей, лицето му става грозно. Пластичността зависи от духа. Когато човек се стреми да живей по Бога, той става пластичен. Прошка. 709 Ще си мислиш за Бога, колко е снизходителен. Той прощава. А ние хората казваме: „Не искам повече да прощавам" - пластичност на душата. Прощаването не произтича от човека. Ще дойде Господ и Духът ще каже: „Ти, заради Мен, това можеш ли да направиш?
към текста >>

58. I. БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ И ОТ БЕСЕДИ, ДЪРЖАНИ 1921 г. ЗАПИСАНИ ОТ ЕДНА ДУХОВНА СЕСТРА*

ТЕРЕЗА КЕРЕМИДЧИЕВА СРЕЩИИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ

ТОМ 14

За убийство няма прошка.
Ако издържите изпитите лицата ви ще осветлеят. Ако вие не издържите изпитите си не можете да влезнете в другия свят, където са си издържали изпитите си. Трябва да решите да издържите изпитите си. Сега иде в света една нова Любов - тя е огън. Ако вие играете с Бога, Той ще ви вземе за гърба, като оня гъсок, ще те потопи във водата, за да не хващаш патето. За убийство няма прошка. А Божествения човек трябва да се възвишава. Моето слово е живо. То е Божието Слово. Господ е Който се възмущава, (1-во правило.) Убийство, това е грях против Духа святаго. Да войнствуваш - значи да спазваш ред и порядък Сериозни бъдете.
към текста >>

59. БЕСЕДИ на Учителят Дънов пред ръководителите на братските кръжоци в страната 1923 година

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

ТОМ 14

Ще искаш прошка от жена си.
Какво трябва да прави? Казах му: Ще се изповядаш, ще се простиш с жена си, ти си паднал пред нейните очи. С изповядването ще се повдигнеш в нейните очи. После като направи това, светна, почна да пее, впрегна, отиде на нивата и почна да работи. Закон е това. Ще искаш прошка от жена си. Не казвайте: „Да мине така, да ми прости така". Не, не, ученикът трябва непременно да се изповяда. Само така може да виреете, да бъдете благословени от Бога. Всичко да бъде изправно. Това няма да вършите насила.
към текста >>

60. 22. СЪВРЕМЕННАТА КУЛТУРА НА МРАКА

Иван Толев

ТОМ 15

Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички - bellum omnium contra omnes.
И затова Христос - проявлението на висшата, Божествената Любов - дойде на тоя свят, за да даде на човечеството разумен, вечен, преизобилен живот, живот на истинско знание и на взаимна, безкористна, идеална любов и братство между всички хора. И тъй, злото сега още се проявява на Земята. Всичките първоначални пороци продължават да съществуват. Народите воюват помежду си за обсебване и егоистично използуване все по-големи и по- големи материални блага. Насилието, във всичките му форми и видове, се прилага навред, за да удовлетвори алчността, егоизма и животинските инстинкти у хората. Никаква милост и прошка, никаква отстъпчивост и миролюбиво разбиране за общо благо, а безпощадна война на всички против всички - bellum omnium contra omnes. Лъжата, кражбата, развратът и убийствата са в пълния си ход. Навред, по цялото земно кълбо, падналият Люцифер е разперил черните си крила, разкъсва с ноктите си човешките души и пролива кръвта на народите. Червеното зло е обсебило тоя свят и го терзае адски... Но това зло не върлува само между народите: то вилнее и в средата на самите тях. Лъжат отделни лица, лъжат и цели съсловия; крадат отделни престъпници, крадат и цели, и то „най-интелигентни", съсловия и класи; развратничат отделни личности, развратничат публично и най- благообразни кръгове, които носят златни одежди; убиват отделни дегенерирани типове, но убиват и цели „интелигентни" организации под претекст за „общо добро". И никой не помислюва нито минута за ужасните и неизбежни последици от своите престъпни деяния!
към текста >>

61. 32. ТЪРСЕТЕ ЦАРСТВОТО!

Иван Толев

ТОМ 15

Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина!
Всеки народ и всеки човек цени свободата си, мечтае и работи за запазването й, и не се съгласява да я продаде другиму в замяна на каквито и да било права и привилегии. С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тяжести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи.
към текста >>

„Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр.
С горния факт за господството на една от най-големите империи на земята ние дадохме само един типичен пример на завладяване на слабите от по-силните. Но има още много подобни примери в историята на народите. Никаква Божия правда и никакво съзнание за духовна отговорност не съществува и до днес в международните отношения. Договорите, сключени след последната голяма война и с които бидоха наложени непоносими парични тяжести от държавите победителки върху победените, са излишни доказателства за материалистична алчност и жестокост на първите, и за крайното изтощаване на вторите. Каква велика гавра съставляват тия „мирни" договори със светлото учение на Спасителя Христа, който положи себе си изкупителна жертва, за да въдвори закона за любовта към ближните и към враговете, както и закона за многократната прошка до съзнаване на Божествената истина! „Християнските" народи на великите сили-победителки, обаче, не проявиха досега нито „любов", нито „прошка" към победените, а съвършено спокойно, без никакво гризене на съвестта си, продължават да прибират плодовете от труда им под вид на разни „реституции", „репарации" и пр. и пр. Заслепени от своя материализъм, победителите „събират съкровища" от кървавата пот на победените, а последните се гърчат от скъпотия и мизерия, за да молят пак своите господари за шейлокови заеми за възстановяване. Тъй, в тоя порочен кръг, се движат отношенията между народите, в очакване на нови катастрофи. Това грозно положение се констатира и във вътрешния живот на отделните народи. Материално по-силните съсловия и класи потискат, и експлоатират по-слабите.
към текста >>

62. V. АРХИВЪТ СЪБИРАН 30 ГОДИНИ ЗА ИСТОРИЯТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО ОТ ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ, СЕ РАЗПРОДАВА ЧРЕЗ КРАЛЮ КРАЛЕВ И МИЛКА КРАЛЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

За това предателство спрямо мен, спрямо Школата на Учителя и спрямо „Изгревът" прошка няма да има.
февруари направих това. Това нещо съм го описал подробно и когато му дойде времето ще бъде публикувано. 12. Ето така откраднаха, измамиха и разпродадоха всичко. Вината носи Кралю Кралев, дъщеря му Милка и внучката му Богдана. Изиграха ме по всички правила. За това предателство спрямо мен, спрямо Школата на Учителя и спрямо „Изгревът" прошка няма да има. А ще има възмездия и мнозина ще го проверят. Ще видят как действуват окултните закони на Бялото Братство. 13. И понеже не можеха да издържат в Бургас, то Кралю Кралев си продаде тристайния апартамент в Бургас и дойде в София и си купи апартамент, за да се укрие от бургазлии. Той смяташе, че тук ще го посрещнах с цветя. Но тук го отхвърлиха всички.
към текста >>

63. 2. „МАХАР БЕНУ АБА - МОЛИТВАТА НА УЧЕНИКА (ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ОТ НЕБЕТО)

ТОМ 16

Реших да кажа цялата истина и да искам прошка от Него.
На другата сутрин излизам от село Алдомировци и отивам в София, нали вече съм по-близо, и отивам на Изгрева. Влизам в двора пред салона и ето, като по поръчка, Учителят излиза и - право към мене. Има наоколо и други братя и сестри, но Той се насочва направо към мене като че ли ме очаква. „Пеню, какво ще кажеш, какво става по селата и как работиш с училището? " Аз се зарадвах, че Учителят специално ме спира и ме пита, но в мене нещо бе гузно, че имаше в мене една употребена от мене лъжа и сега тя излизаше между мене и Учителя. Реших да кажа цялата истина и да искам прошка от Него. „Учителю, преместих се ведно голямо село - Алдомировци. Снощи ме посрещнаха колегите, но ме е срам пред Вас, че употребих една лъжа, без да искам." И разказах всичко подробно на Учителя, от игла до конец. Той ме слушаше внимателно. „Добре си сторил, че не си казал, че песента е от мен и от Братството, защото поповете мразят Братството и мен. Колкото и да е хубаво, те все не го харесват.
към текста >>

64. IV. Разговори с Учителя ОТ ТЕТРАДКИ НА ПЕНЮ ГАНЕВ И ЕЛЕНА ХАДЖИ ГРИГОРОВА

Първа част

ТОМ 16

„Опълченска" 66 Анна Динова: - Защо Каин, като съзнал грешката си, че е убил брата си е казал: „Господ няма да ми прости, защото грехът ми надминава прошката Му?
Божествената Истина дава свобода. Божествената Любов дава живот. Божественият живот дава радост. Знанието дава сила, а свободата дава простор. 2. Разговор на Учителя с Анна Динова и Сийка Динова на 3.1.1924 год., ден четвъртък, в 10 ч вечерта, на ул. „Опълченска" 66 Анна Динова: - Защо Каин, като съзнал грешката си, че е убил брата си е казал: „Господ няма да ми прости, защото грехът ми надминава прошката Му? " Учителят: - Той не може да бъде простен, защото Бог го предупредил казал му: „Грехът стои пред вратата ти, пази се да не попаднеш в изкушение." Сийка Динова: - Щом Господ създаде всичко, защо бе създадена възможността Каин да съгреши? У.: - Представете си следующето сравнение: условията са създадени, а на човека е предоставен свободен избор, Представете си, че на някого е дадено ябълки, жито и кокошка. Той може да яде ябълки, но може и да заколи кокошката. Ако я заколи, той вече е направил греха. За да разбере човек някои от тези въпроси, трябва да мине към не екзотерическо обяснение на фактите, но към езотерическата страна.
към текста >>

65. 3. Иван Антонов

ТОМ 18

Прошка няма да има.
„Но не съм го чел.” - Да си го чел! „Ами, не знаех, че съществува тази книга.” Как да не знаеш, като по цяла България вървят изпратени проповедници и подставени лица, че дори и заплатени, и говорят срещу нея?! Така че, всички знаят, че я има. И никому не ще му се прости, че е невежа и незнаещ. И всеки ще си заплати за своето отклонение. Прошка няма да има. В никакъв случай. 47. Благодаря на Онзи, Който ми помогна от Небето да завърша този том за астролозите и да го издам. Името Му го знам. Духът Му го познавам. Изявил ми се е в Сила и Дух, в Слово и Живот.
към текста >>

66. Част III АСТРОЛОГИЯТА В МАТЕРИАЛНИЯ И ДУХОВНИЯ СВЯТ

Из беседи, лекции и други 1916 г. - 1923 г.

ТОМ 19

Когато пасял свинете, често си спомнял, че съботата е ден за почивка, затова се омъчнявал и решил да се върне при баща си, да иска прошка от него.
- Защото тогава планетата Сатурн се намира във възход, постепенно се издига на хоризонта. Планетите влияят благоприятно или неблагоприятно, не само когато се ражда човек, но и когато се зачева. Разумните хора знаят тези моменти и ги спазват при зачеване на детето, при започване на всяка важна работа. Младият момък, за когото говори Христос, напуснал бащината си къща във вторник, затова работите му не вървели добре. Веселбите и угощенията правел в петък, а в събота отишъл да пасе свине. Когато пасял свинете, често си спомнял, че съботата е ден за почивка, затова се омъчнявал и решил да се върне при баща си, да иска прошка от него. Младият алн, наречен блудният син, представя една от фазите на човешкия живот. Всеки човек минава през такъв период на живота си, когато пожелава да напусне бащиния си дом, да отиде в далечна страна, да намери този гражданин, който ще го изпрати на полето да пасе свине. Изкуство ли е свинарството? Не само че не е изкуство, но не е нито наука, нито занаят. То не разрешава смисъла на живота.
към текста >>

67. А. Хороскопът на Учителят Беинса Дуно и човекът Петър Дънов

АСТРОЛОГИЯТА В „ИЗГРЕВЪТ”

ТОМ 19

Прошка за отклонените няма да има. 3).
И никой не може да се оплаква и да казва, че не е знаел. Отпечатано е. Да е чел. Оправдание няма за невежеството. И ако някой бъде отклонен, вината е негова. Прошка за отклонените няма да има. 3). Отклонението на последователите на Учителя Дънов и техния провал 1945 ÷ 1957 г. (Виж „Изгревът”, т. IІІ, с. 192-237.) 4). Съдебен процес срещу последователи наУчителя Дънов 1958 ÷ 1959 г.
към текста >>

68. ПРИ ХРАМА

ТОМ 20

- Прошка искат престъпниците - а ти само забрави - каза Учителят и го погледна с такава любов, като да бе загубена овца, която е търсил отдавна.
- Четиридесет и шест години е граден - обади се ученикът. Погледна го Учителят. - Когато беше за твоята грешка - Бог всичко можеше - а обезсиля ли Той за Храма? Ученикът със сълзи на очи Му целуна нозете. - Прости, Учителю ! - Прошка искат престъпниците - а ти само забрави - каза Учителят и го погледна с такава любов, като да бе загубена овца, която е търсил отдавна. И трепнаха всички сърца на околните, защото сетиха сянката на Неземното до себе си.
към текста >>

69. ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА

ТОМ 20

Колко години само чакаха наследник, колко молитви на жреци, на благочестиви хора и мъдреци бяха казани; призовавани хора да раздават царски богатства, да умилостивят съдбата, да променят тъгата с радост, да измолят прошка за незнайни грехове, на които безплодието бе дял... Но най-после молитвите бяха чути, желанието - изпълнено - детето се роди здраво, хубаво голямоочесто дете.
ЗА ЦАРСКИЯ СИН И МЪДРЕЦА (стр. 25-40) Когато се родил синът на царя, всичкото царство безумствувало от радост. Нощи нямало, непрекъснато се веселили всички, от най-богатия до бедния колибар, чиито огньове пламтели по върховете на планините, заградени от гори и градове. Колко години само чакаха наследник, колко молитви на жреци, на благочестиви хора и мъдреци бяха казани; призовавани хора да раздават царски богатства, да умилостивят съдбата, да променят тъгата с радост, да измолят прошка за незнайни грехове, на които безплодието бе дял... Но най-после молитвите бяха чути, желанието - изпълнено - детето се роди здраво, хубаво голямоочесто дете. И расте то под грижите на всички. Трепереха над него и радваха му се. И когато то стана на седем години, заболя. И никой не разбра каква беше болестта му. Ту огън, ту студ го обхващаше едно след друго - и то се мяташе като безумно и ден, и нощ в някакъв унес, страшен сън, от който се топеше като свещ.
към текста >>

70. VII. СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

НА СЛЕДНИЯ ДЕН

ТОМ 20

Като си спомня - аз тичах като изтърван кон... Туктой сам се прекъсна и почти извика: - Учителю, много Ви моля за прошка!
- Виждах се. Но, Учителю, аз отидох, без да съм подготвен и може би казах работи, които можеше да се кажат малко по-смислено и систематически. - Няма нищо - каза Учителят. - Нему са му говорили мнозина красноречиво отмерени и красноречиви речи. - Може, Учителю, но аз самият бях мислил много и върху реални въпроси, но не всички ги засегнах и не тъкмо най-важните турих на мястото им. Като си спомня - аз тичах като изтърван кон... Туктой сам се прекъсна и почти извика: - Учителю, много Ви моля за прошка! - и продължи: - Аз се усъмних във Вас!... Малко Ви познавах. И когато Вие ми казахте, че ще се видя с царя, когото познавам и съм говорил, аз мислех, не, убеден бях, че Вие сте в грешка. И ако си спомняте, аз Ви казах още тогава, а Вие замълчахте. После със сестра Алексиева говорих, че това не е вярно и... всичко излезе както бяхте казали, Учителю.
към текста >>

71. НОВИТЕ ВРЕМЕНА

ТОМ 20

Папизмът не се забави да образува, както видяхме вече, секретни ордени, специално за борба с франкма-соните, като при това и явно влезе в борба с тях и ги отлъчи тържествено от черковата и обяви масонството за смъртен грях, за който няма прошка!
Той предрича френската Революция много преди да стане, опитва се доста осезателно да помогне на френския двор, ала напразно - падащият по стръмния наклон не е имал вече сила да се задържи! френските енциклопедисти и хората на духа бяха направили вече в умовете оня голям преврат, който по-късно в революцията доби само физически израз, като се реализира. Срещу постоянно усилващия се натиск на натрапения църковен авторитет, лишен от истинския дух на любовта, който е неразделим от свободата; човешкият ум, след като прокламира своето право на съществуване, сам по себе си, без никакви други странични санкции, били те земни или идващи от висенето и незнайното, смело пое борбата и зарегистрира победата. Тая негова дързост срещу рутината идеше от същите тия духовни тайни извори, които вече споменахме, и които, макар и често приту-ляни, никога не пресекваха, никога не преставаха да стоплят великите сърца на человечеството, докато най-после, макар и временно, светлината не надви на тъмнината на невежеството! Ученикът на Граф Сен Жермен - Калиостро - беше покрил почти цяла Европа с франкмасонски ложи, в които най-деятелно участие взимаха и жените.169 Тези ложи бяха, може да се рече, главните двигатели на духовната революция, която предшестваше политическата, и изнесоха на плещите си решителната борба с обскурантизма на черквата, която никак не избираше средствата, с които си служеше срещу тях. Папизмът не се забави да образува, както видяхме вече, секретни ордени, специално за борба с франкма-соните, като при това и явно влезе в борба с тях и ги отлъчи тържествено от черковата и обяви масонството за смъртен грях, за който няма прошка! Книжниците на евреите, които осъдиха Христа, и черковниците на XIX век си подадоха ръка, като да не бяха минали толкова столетия животи борба -те нищо ново не бяха научили и нищо старо не бяха забравили - да се изразим с думите на историка. Но масонството смело прие тая борба и папството в края на краищата трябваше видимо да отстъпи.170 Инквизицията нищо не може да му помогне. Църковните отлъчвания пък само дразнеха хората, но не разрешаваха въпросите. При това и ръководителите на масонството показаха такива духовни сили, че зачудиха всички свои съвременници. Заедно с положителната работа - градежа на духовните братя - разрухата на старите форми вървеше от само себе си.
към текста >>

72. (95) Молби. (96) Среща с Царя на 18.Х.1940 г. в генерал Стоянови от 8 и 15 до 9 и 45 ч сутринта

ТОМ 20

Той ми каза за Свилен, че бил много лошо, и тогава, на 5-и, той мислел, че ще умре, и отишел да го види и той му казал: «Много се издигна с тази прошка, която направи за Дамяна.
в това направление. Значи да му направи подсещание да си представи условията за мир, защото са доста на зор. Ако може да помогне за мира, ще спаси живота на мнозина и с това ще допринесе на човечеството. В това направление минахме на помилванията. Отвсякъде има само добри отзиви. Той ми каза за Свилен, че бил много лошо, и тогава, на 5-и, той мислел, че ще умре, и отишел да го види и той му казал: «Много се издигна с тази прошка, която направи за Дамяна. Той сега, като го срещнеш, ще [се] разбереш по-добре, отколкото с Кьосето. Но на тебе старият ти бърка много (Фердинанд).» Царят каза: - Много се молих на Бога да го поживи. Казах: «Господи, аз пуснах най-големия си враг, а Ти ми вземаш най-добри[я] приятел...» Четохме после телеграми от Берлин, в които Драганов казваше, че впечатлението му е, че с Русия работите не отиват добре и че за да ни притиснат германците, вината е в наши хора, които са правили политика, и даваше наставления, тоя сукин син, да отидел Попов оттук при Рибентроп, вместо той сам да се запретне и разсее тия интриги. Казах на царя, [че] тоя човек се е побъркал нещо, защото, вместо да си върши работата на пълномощен министър там, в Берлин, тоя даваше по-рано инструкции на царя как да посрещне един професор, а сега пък - на министъра си, да отиде от 2000 км да види Рибентроп, когато той е само на два километра от него и може да свърши същата работа, пък и затова е там... Царят бързаше, защото имаше министерски съвет в 10 с Филов и Попов. Остана да говорим друг път по другите въпроси: формиране щаб за работа и пр.
към текста >>

73. Светозар Няголов

I. А. Любомир Лулчев: Биографичен очерк Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа

ТОМ 21

Побойникът Райков иска прошка от Учителя и той му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се Бог да ти прости.” Този побой, тази Голгота за Учителя отмени взрива, замислен от „Народна защита”.* * Вж, "Изгревът”, том I, стр.
Неговият брат Андро при политически коментар в едно кафене казал: „Бати няма да позволи да се даде властта на Цанков.” След това Цанков не взима властта и двама негови пияни съподвижници с кола отиват да търсят Лулчев и да му отмъстят, а намират Учителя и извършват побой над Него. Юрдан Бобев, който дига един стол, се схваща и нищо не може да направи да защити Учителя. Запомня номера на колата и го занася на Лулчев. Лулчев се свързва с генерал Кирчев, началник на полицията, който на другия ден довежда побойниците при Учителя и казва: „Да ги сложа ли в един чувал и ги смачкам? ” Учителят му казва да ги пусне и той ги освобождава. Побойникът Райков иска прошка от Учителя и той му казва: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се Бог да ти прости.” Този побой, тази Голгота за Учителя отмени взрива, замислен от „Народна защита”.* * Вж, "Изгревът”, том I, стр. 561 ÷ 565; том VІ, стр. 532 ÷ 533. † Вж. „Изгревът”, том I, стр. 567÷ 568.
към текста >>

Мърчаево да му иска прошка.
Елена Андреева. Когато Учителят е в село Мърчаево, той се излъчва и отива да му се покаже, но никъде не може да Го намери. Той обича германците и нощем се излъчва и отива да им помага. Вижда духът на Учителя над руснаците да им помага. Разбира, че се бори срещу Учителя и отива в с. Мърчаево да му иска прошка. Учителят не го приема и няколко пъти той стои пред вратата Му и плаче, По-късно Учителят го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма.” Лулчев излиза от стаята Му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя, Който определя съдбата му.** На 1.11.1944 г. сутринта Лулчев е арестуван в бараката си на Изгрева. Затворен е в мазето на съдебната палата, заедно с министрите, принц Кирил и други неучаствали във властта. Учителят казва на разтревожената сестра Невена Неделчева да му занесе едно одеало. Лулчев казва на затворените с него търговци Пиперкови, Паневи, Киндерови и други, че в скоро времете ще излязат на свобода, а той, Кирил, филови министрите са вече в духовния свят.
към текста >>

74. 10. ВЪВ ВИДЕЛИНАТА ТИ ЩЕ ВИДИМ ВИДЕЛИНА (бр. 3, 1.ІІ.1924 г.)

ТОМ 21

Прошка трябва днеска, от все сърце прошка за всички!
- запита някога Петър. И днес братята, децата на един и същи народ, кръвно обидени един от други, са изправени пред същия въпрос. Разумните от тях разбират, че идеалите и на едните, и на другите са еднакво важни за тия, които искрено ги изповядват, и че превратите са страшни и кървави пътища - затова и излезе възбраната да се върви по тях: миналите по тоя път ясно съзнаха сами това. Ако си тръгнал някак с кола и тя се счупи из пътя - ще питаш ли до колко пъти ще я поправяш? Ако на улицата те ритне кон - трябва ли да му счупиш крака заради това? Прошка трябва днеска, от все сърце прошка за всички! Но ако някой каже, че ви е простил и след туй прати подире ви да ви следят или ви пише в черни списъци, туй не е прошка - това е илюзия, самоизмама. Ако един молец е проял дрехите ни и ний го убием - ще станат ли от това дрехите ни цели? Само силните хора могат да прощават. За това се иска воля - да се преодолееш сам себе си - най-мъчното нещо. Но зад прошката винаги трябва да седи любовта.
към текста >>

Но ако някой каже, че ви е простил и след туй прати подире ви да ви следят или ви пише в черни списъци, туй не е прошка - това е илюзия, самоизмама.
И днес братята, децата на един и същи народ, кръвно обидени един от други, са изправени пред същия въпрос. Разумните от тях разбират, че идеалите и на едните, и на другите са еднакво важни за тия, които искрено ги изповядват, и че превратите са страшни и кървави пътища - затова и излезе възбраната да се върви по тях: миналите по тоя път ясно съзнаха сами това. Ако си тръгнал някак с кола и тя се счупи из пътя - ще питаш ли до колко пъти ще я поправяш? Ако на улицата те ритне кон - трябва ли да му счупиш крака заради това? Прошка трябва днеска, от все сърце прошка за всички! Но ако някой каже, че ви е простил и след туй прати подире ви да ви следят или ви пише в черни списъци, туй не е прошка - това е илюзия, самоизмама. Ако един молец е проял дрехите ни и ний го убием - ще станат ли от това дрехите ни цели? Само силните хора могат да прощават. За това се иска воля - да се преодолееш сам себе си - най-мъчното нещо. Но зад прошката винаги трябва да седи любовта. И тоя, който от сърце прощава, той добива светлината в ума, чувството на широта и мощ в душата.
към текста >>

Но зад прошката винаги трябва да седи любовта.
Прошка трябва днеска, от все сърце прошка за всички! Но ако някой каже, че ви е простил и след туй прати подире ви да ви следят или ви пише в черни списъци, туй не е прошка - това е илюзия, самоизмама. Ако един молец е проял дрехите ни и ний го убием - ще станат ли от това дрехите ни цели? Само силните хора могат да прощават. За това се иска воля - да се преодолееш сам себе си - най-мъчното нещо. Но зад прошката винаги трябва да седи любовта. И тоя, който от сърце прощава, той добива светлината в ума, чувството на широта и мощ в душата. Някои мислят, че времето ще оправи всичко, други слагат надеждите си върху Бога; трети - че ний ще сторим това. Но всичко туй е заблуждение. Всеки трябва сам да изправи живота си, като покаже своята любов към брата си. Прошка не ще каже да забравиш, но разумно да се надмогнеш в душата си - и тогава той ще ти стане приятел.
към текста >>

Прошка не ще каже да забравиш, но разумно да се надмогнеш в душата си - и тогава той ще ти стане приятел.
Но зад прошката винаги трябва да седи любовта. И тоя, който от сърце прощава, той добива светлината в ума, чувството на широта и мощ в душата. Някои мислят, че времето ще оправи всичко, други слагат надеждите си върху Бога; трети - че ний ще сторим това. Но всичко туй е заблуждение. Всеки трябва сам да изправи живота си, като покаже своята любов към брата си. Прошка не ще каже да забравиш, но разумно да се надмогнеш в душата си - и тогава той ще ти стане приятел. Някои дават 100 000 лева - и после те причакат край село, и теб убиват, и парите си взимат; други подаряват само десет ябълчени семки, които след години стават градина. Да бъдем разумни - разумна прошка ще донесе мир на всички. Прошка на всички и любов към всички! - „Казва му Иисус: - Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем
към текста >>

Да бъдем разумни - разумна прошка ще донесе мир на всички.
Някои мислят, че времето ще оправи всичко, други слагат надеждите си върху Бога; трети - че ний ще сторим това. Но всичко туй е заблуждение. Всеки трябва сам да изправи живота си, като покаже своята любов към брата си. Прошка не ще каже да забравиш, но разумно да се надмогнеш в душата си - и тогава той ще ти стане приятел. Някои дават 100 000 лева - и после те причакат край село, и теб убиват, и парите си взимат; други подаряват само десет ябълчени семки, които след години стават градина. Да бъдем разумни - разумна прошка ще донесе мир на всички. Прошка на всички и любов към всички! - „Казва му Иисус: - Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем
към текста >>

Прошка на всички и любов към всички!
Но всичко туй е заблуждение. Всеки трябва сам да изправи живота си, като покаже своята любов към брата си. Прошка не ще каже да забравиш, но разумно да се надмогнеш в душата си - и тогава той ще ти стане приятел. Някои дават 100 000 лева - и после те причакат край село, и теб убиват, и парите си взимат; други подаряват само десет ябълчени семки, които след години стават градина. Да бъдем разумни - разумна прошка ще донесе мир на всички. Прошка на всички и любов към всички! - „Казва му Иисус: - Не ти казвам до седем пъти, но до седемдесет пъти по седем
към текста >>

75. 6. ЕДНА ПРИСЪДА (бр. 2, 11.І.1930 г.)

Любомир Лулчев ІІІ Вестник „Ратник на свободата” Б. Година ІІ - 1930 г.

ТОМ 21

Тогава да затворим университетите и училищата... Милост, обич и взаимна прошка на тия по-малки братя, които по една или друга причина не са изпълнили човешките закони.
Неправдата е, която озлобява културния човек, както и простия - дори първият е по-лош в своето отмъщение, защото умът му го прави по-изобретателен в търсене начините на своето отмъщение... Ние мислим, че справедливостта налага друго гледище. Неволята днес е сложила тежката си ръка върху целия български народ - и ако той помежду си се преследва, как бихме търсили милост от чужди? Работникът от труд няма достатъчно време да се просвещава. Много от неговите понятия може да са превратни или неверни - но за това е ли виновен той? Може ли невежеството да се превърне с наказания в знания? Тогава да затворим университетите и училищата... Милост, обич и взаимна прошка на тия по-малки братя, които по една или друга причина не са изпълнили човешките закони. Ако ний не изпълняваме Божествените закони - всички ний, в това число и съдиите, - то пък с какво право ще съдим или искаме другите да изпълняват обикновените, човешките? Но ще кажат, че това би развалило реда. Та нима само това е, което го разваля? За доброто на българския народ, милостта и правдата трябва да бъдат основа на всеки съд, защото идеите се не съдят - а хората, ако бъдат затворени и преследвани, все по-малко културните и първобитните (но по-хитрите и прикритите) ще хващат тая работнически движения в ръцете си и един ден ще стигнем до страшна катастрофа на незапомнени отмъщения, картини на каквито, за жалост, вече сме имали. Дано бъдем чути и разбрани правилно.
към текста >>

76. 50. НОВИ ФРОНТОВЕ (8.ІV.1930 г.)

ТОМ 21

Въоръжете се с великата любов на Тоя, Който и в последните си земни моменти се моли за прошка на Своите врагове!
Не са виновни толкова хората, когато са недоволни, колкото причините, които ги тикат към това недоволство - и те, непросветените, лишени от по-високи идеали - се нахвърлят във взаимоизтребление... Но и тия, които искат нови фронтове в страната, искат не доброто, а размирието, фронтове се отварят срещу врагове, а в България всички са българи - всички заедно бяха по фронтовете - но срещу чужденците. Не стигнаха ли ни външните фронтове по всичките граници на страната ни, та трябват сега и вътрешни фронтове да се отворят? Идеите, ако са глупави - умират от само себе си; движенията, ако да изкуствено родени - загиват с времето, но ако ги е извикал животът, ако те са една необходимост - напразни ще са всички борби и насилия - те само ще предизвикат излишни страдания и саморазправа. Стр. 174/1036 Нека си спомним някогашното християнство, което, носено от десетина дрипави рибари, запали Европа, въпреки усилията на мощната Римска империя, която владееше тогава света и гореше живи факели от християни, да осветляват оргиите й... Никой няма право да отнема мечтите на сиромаха за по-добър живот. Нека всички спазваме законите на страната, ний поне, които сме съгласни по принцип с тоя ред и строй! Въоръжете се с великата любов на Тоя, Който и в последните си земни моменти се моли за прошка на Своите врагове! Ето какво трябва нам, господа родозащитници, кубратиста, юнаци и прочие организации - обич, а не борба; обич, а не преследвания, обич и обич! Божествената любов е само, която може да изведе България на добър път. Това ви го каза и Н. В. Царят, това ви го говори разумността и предвидливостта на тия, които виждат малко повече и по- далеч от днешния ден! Любовта, взаимна помощ и уважение, толериране мненията е една необходимост днес повече от всякога!
към текста >>

77. 38. АМНИСТИЯ (бр. 9, 1.ХІ.1931 г.)

ТОМ 21

Кой от нас не е поисквал прошка от родната си майка, след като е съзнавал грешката си?
От войните насам в земята ни се леят обилно сълзи и кърви, а от 8 години из чужбина се скитат немили-недраги български синове. Горди наши юнаци. Подлагат ръце за кора хляб, а златните им ниви и китни ливади са затрънясали, дребни дечица, стари родители ги чакат от години. Затворите са също пълни с буйни български чада - те всички страдаха и страдат затуй, че не мислеха и не мислят като ситите, управници, а някои от тях, по-буйни, вдигаха ръка нявга срещу родната ни майка-България. Но кой от нас не е грешил спрямо рождената си майка? Кой от нас не е поисквал прошка от родната си майка, след като е съзнавал грешката си? А истинската майка, като по-разумна, по-силна, по-възрастна, великодушно е подавала ръката си за прошка. Кой от нас е безгрешен? Днес повече от всеки друг път трябва да протегнем ръката си за нашите братя емигранти - пръснати из Европа и на политическите затворници, и с обичта на истински братя и майки да ги възвърнем на дечицата им и родни огнища, златни ниви... Амнистия е големият политически въпрос, който в близките дни ще бъде повдигнат в нашия парламент. Амнистия дайте - ще кажем и ние. Пълна амнистия за всички онези, които сбъркаха през последните години спрямо Родината ни и братята си, освен на убийците и предателите спрямо Отечеството ни.
към текста >>

А истинската майка, като по-разумна, по-силна, по-възрастна, великодушно е подавала ръката си за прошка.
Горди наши юнаци. Подлагат ръце за кора хляб, а златните им ниви и китни ливади са затрънясали, дребни дечица, стари родители ги чакат от години. Затворите са също пълни с буйни български чада - те всички страдаха и страдат затуй, че не мислеха и не мислят като ситите, управници, а някои от тях, по-буйни, вдигаха ръка нявга срещу родната ни майка-България. Но кой от нас не е грешил спрямо рождената си майка? Кой от нас не е поисквал прошка от родната си майка, след като е съзнавал грешката си? А истинската майка, като по-разумна, по-силна, по-възрастна, великодушно е подавала ръката си за прошка. Кой от нас е безгрешен? Днес повече от всеки друг път трябва да протегнем ръката си за нашите братя емигранти - пръснати из Европа и на политическите затворници, и с обичта на истински братя и майки да ги възвърнем на дечицата им и родни огнища, златни ниви... Амнистия е големият политически въпрос, който в близките дни ще бъде повдигнат в нашия парламент. Амнистия дайте - ще кажем и ние. Пълна амнистия за всички онези, които сбъркаха през последните години спрямо Родината ни и братята си, освен на убийците и предателите спрямо Отечеството ни. За политическите убийци и предатели амнистия не бива да се дава.
към текста >>

Нека знаят всички и помнят по-младите, че за предатели и убийци прошка няма, иначе ще възвием из стар друм и докараме нови кърви и сълзи в родината ни.
Кой от нас е безгрешен? Днес повече от всеки друг път трябва да протегнем ръката си за нашите братя емигранти - пръснати из Европа и на политическите затворници, и с обичта на истински братя и майки да ги възвърнем на дечицата им и родни огнища, златни ниви... Амнистия е големият политически въпрос, който в близките дни ще бъде повдигнат в нашия парламент. Амнистия дайте - ще кажем и ние. Пълна амнистия за всички онези, които сбъркаха през последните години спрямо Родината ни и братята си, освен на убийците и предателите спрямо Отечеството ни. За политическите убийци и предатели амнистия не бива да се дава. Нека знаят всички и помнят по-младите, че за предатели и убийци прошка няма, иначе ще възвием из стар друм и докараме нови кърви и сълзи в родината ни. За всички други провинени на 9 и след 9 юнип 1923 година - пълна амнистия, и с нея ще се прекратят страданията на хиляди - българки и българи. Тръгнем ли из нов друм и разберем, че всички сме деца на една голяма майка - България, а срещу нея не бива да се вдига ръка, един е нашият баща - Бог, а Неговият син Исус Христос от кръста ни завеща: Да прощаваме на враговете си! Дошло е време да простим на братята си.
към текста >>

78. XXV. Писма от Величка Няголова до Вергилий Кръстев

ТОМ 21

Минават 6 месеца след обиска и внедреният агент, бивш познат, отива при Аню да му иска прошка.
**** Виж „Изгревът”, том VIII стр 615, 619; том XX, снимки 50 ÷ 51, 636,64а, б; том XX, стр. 233 ÷ 235. (бележки на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев) Забележка на съставителя Вергилий Кръстев: Според разказа на Тодор Маринчевски е имало един агент на милицията, художник, изпратен при Йордан Андреев и се е внедрил при него, като негов близък. Той е знаел, че Аню подготвя материали да пише биография на Лулчев, Накрая го предава, прави му се обиск и му се взимат всички материали от милицията. Аню знае кой е предателят, защото предварително го е предупредил, че тук се заплаща с живот и смърт. Минават 6 месеца след обиска и внедреният агент, бивш познат, отива при Аню да му иска прошка. „Аню, аз те предадох. Аз съм агент на полицията. В момента съм болен от рак и ми дават 6 месеца живот. Съжалявам за това, което сторих.” Аню е мълчал. Онзи си отишъл и след 6 месеца умира.
към текста >>

Прошка за него няма.
В момента съм болен от рак и ми дават 6 месеца живот. Съжалявам за това, което сторих.” Аню е мълчал. Онзи си отишъл и след 6 месеца умира. Аню продължава да живее, разказва случая на Маринчевски и аз го предавам, за да се знае колко струва предателството, както на Изгрева, така и в живота на хората. Според Учителя най-строго се наказва шпионинът, както на земята, така и в невидимия свят. Прошка за него няма. А аз шпионите ги заварих, и сега са около мен и в мен! Как така? Ето така. Виждам, че присъствуват. 2. Две песни от Величка Няголова В планината Когат' съм в планината, навред, де поглед лети, пред мене се разкрива неземна, дивна красота!
към текста >>

79. XXVI. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

ТОМ 21

Прошка няма да има за тази лъжа, нито сега, нито утре!
А защо? Защото, ако кажат истината - че Учителят Дънов ги е спасил, трябва да Го признаят за Учител. А това те не желаят. Никой това не желае тук. Затова ще си понесат последствията. Прошка няма да има за тази лъжа, нито сега, нито утре! Виж „Изгревът”, том XX, стр.1028, № 64. 11. Народният съд срещу Любомир Лулчев. Дознанието съм го взел от архив МВР преди години, когато бях допуснат да работя там. А за да обясня как са събитията, направих Бележки към дознанието на стр. 435 ÷ 436 (от оригинала, а тук стр.
към текста >>

80. 11. ПОБОЯТ НАНЕСЕН НА УЧИТЕЛЯ

ТОМ 22

Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя.
Стоянчо казва: „Е па, нали той е Учител. Какво мога да му помогна аз? " Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона.*** Лулчев - връзка на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван. Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителят му казал: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог дат и прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни заплануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плаща с лихвите. Учителят предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото.**** От побоя Учителят получава синини около очите, на дясната ръка и крак - частична пареза, и трудно се движи.
към текста >>

Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка.
Какво мога да му помогна аз? " Побойникът Райков, необезпокояван от никого, напуска салона.*** Лулчев - връзка на Учителя с външния свят, се познава с директора на полицията и веднага му съобщава. На другия ден Райков е арестуван. Той си признава всичко, което е извършил. Вместо да потърси главния виновник за побоя, началникът на полицията го кара да отиде да иска прошка от Учителя. Райков отива при Учителя на Изгрева и му иска прошка. Учителят му казал: „Аз отдавна съм ти простил, но моли се и Бог дат и прости." Този удар срещу Учителя отменя адската машина, която запасните военни заплануват да сложат под салона. Братята и сестрите на гърба на Учителя не плащат нищо за лошото си поведение и непослушание. Разбира се, в бъдеще всеки ще плаща с лихвите. Учителят предпочете малкото зло пред по-голямото, поправимото пред непоправимото.**** От побоя Учителят получава синини около очите, на дясната ръка и крак - частична пареза, и трудно се движи. Беседите продължават, но тъй като и езикът е засегнат, Учителят говори завалено.
към текста >>

81. 4. Тодор Стоименов

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Съзнанието му просветва, той се извинява на Учителя и иска прошка.
" Докторът отговаря: „Докато свършиш работата си, а можеш да я свършиш в 10 или в 25 години. Аз ще те посещавам сегиз-тогиз и ще те упътвам как да работиш." Той живя още 42 години, които Учителят му даде. При разговор с Учителя, Тодор не е съгласен с него по някои въпроси започва да спори: „Ти кой си, че не се съгласяваш с моето мнение? " Учителят му отговаря: „Тодорчо, ти няма още да си заминеш. Първо ще вземем кралицата, после и ти ще оставиш това хилаво тяло." Стоименов се стресва, учудва се откъде знае Учителя, че сестра му е била кралица. Съзнанието му просветва, той се извинява на Учителя и иска прошка. Сестра му Мария си заминава няколко години преди него. При отварянето на Школата през 1922 година Тодор Стоименов е избран за председател на Младежкия клас. Той отлично знае, че в Учителя се е вселил Господният Дух и работи чрез него, но отношенията им са доста официални. Мъчнотията е в това, че той много трудно отпуска от братските пари, които съхранява. Учителят му написва само цифрите на парите и той дава сумата на носещия бележката.
към текста >>

82. 14. Любомир Лулчев

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Тогава разбира, че се бори срещу Учителя, и отива в Мърчаево да му иска прошка.
Учителят е много недоволен от създадената от него група „упанишади", защото често пречи на работата му. Лулчев умее да се излъчва със своя астрален двойник и посещава различни места. Веднъж, когато Учителят пребивава в Мърчаево, той се излъчва, отива да го търси там, за да му се покаже, но никъде не може да го намери. Той е германофил, обича германците и като се излъчва нощем, отива да им помага във войната. Една нощ вижда срещу себе си Духа на Учителя, който помага на руснаците. Тогава разбира, че се бори срещу Учителя, и отива в Мърчаево да му иска прошка. Дълго време Учителят не го приема и няколко пъти той стои пред вратата на стаята му и плаче. По-късно Учителят го приема и му казва: „Понеже ти се свързваш с германците, ще имаш тяхната участ и ще понесеш част от тяхната карма." Той излиза от стаята му изпотен и изживява тежко казаното от Учителя. Само в този случай Учителят го осъжда и окончателно определя съдбата му. Погледнато обективно, ако в неговия живот на 10 добрини, които прави, допусне някаква грешка, нашите приятели веднага забелязват. За връзката на Братството със света той е дясната ръка на Учителя, спасява много комунисти на Изгрева при постоянните блокади, осъдени на смърт и помилвани от царя, осъдения на разстрел от ВМРО архимандрит Стефан, българските евреи и много други.
към текста >>

83. 36. Теофана Савова

VI. Ученици,участвали в школата на Учителя и техните прояви в живота

ТОМ 22

Учителят им отваря и Темелко иска от него прошка за направената погрешка.
36. Теофана Савова.* Пред стаята на Учителя в дома на Темелко Стефанов седят прави Теофана и сестра и Марето. Понеже коридорът е тесен и пречи на движението, веднъж Темелко им казва: „Защо стоите постоянно тук и пречите на Учителя? Идете си във вашата стая." Тогава Теофана влиза при Учителя и се оплаква, че Темелко ги гони. Учителят заключва стаята си и три дена не приема никого. Темелко се сеща за причината, събира семейството си и почуква на вратата на стаята на Учителя. Учителят им отваря и Темелко иска от него прошка за направената погрешка. Учителят им подава дясната си ръка и всички я целуват. След това ги поканва в стаята, където говорят известно време. Темелко си взима строга бележка и повече не се интересува кой идва, кой влиза и излиза при Учителя. Тези сестри изпълняват някаква задача. Един ден Теофана има да разплита някакви чорапи и не отива при вратата на Учителя.
към текста >>

84. IX.A. ДЕСЕТ ЗРЪНЦА

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Нека ние, които вярваме в това, да се радваме и благодарим, а и всички добри, честни и трудолюбиви хора, които работят и за цялото, да прилагаме и следното: а) Да се стремим да не грешим, а ако случайно съгрешим, да се разкаем и искаме прошка.
Придобитото никой не може да ни го вземе от ума, сърцето и твърдата воля. То е вечно, ако ние сме стабилни и го запазим. Нека всички изпитания, които преживяхме, кой - по-малко, кой - повече, за което и не сме виновни, да благодарим на Учителя, на Бога. Нека постоянно благославяме, у всички да проникне светлина в умовете и топлина в сърцата, за да проучат безкористно Словото, и всичко ще се обърне на добро! Моля, прочетете си 8-а глава от първото послание на апостол Павел към Коринтяните, в Свещеното Писание, гдето е казано: «Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние - чрез Него.» Но това знание не всеки го знае - казва Апостолът. Нека ние, които вярваме в това, да се радваме и благодарим, а и всички добри, честни и трудолюбиви хора, които работят и за цялото, да прилагаме и следното: а) Да се стремим да не грешим, а ако случайно съгрешим, да се разкаем и искаме прошка. Ако някой ни съгреши или ни обиди, да прощаваме. б) Да живеем само с положителното - доброто в живота си. в) Да виждаме и съзнаваме, че в най-малкото живо същество е и най-Големият, и да не му правим насилие. (Но не и паразитите - плод на лошите човешки мисли.) И най-Големият живее и в най-малкото живо същество. г) Всичко, което вършим, да бъде безкористно и за благото на цялото, а не само за себе си - егоистично.
към текста >>

85. XII. БИОГРАФИЧНИ БЕЛЕЖКИ ЗА Д-Р МИХАИЛ СТОИЦЕВ

д-р Стефан Кадиев

ТОМ 23

Когато прочел последните мисли на Учителя - «Законът за всеопрощението», с които иска от нас да не правим погрешки или да се коригираме, ако случайно направим, и да направим едно добро срещу тази пргрешка, да искаме прошка, ако ни е обидил някой да прощаваме, разбрал, че само при милосърдие може да се придобие кротостта и смирението.
Това го насърчило с радост да напечата 11 беседи на Учителя, с големия том «Духът и плътта», също - брошурката на Стоян Ватралски «Кои и какви са белите братя». Печатал с радост и лични книги: «Новото духовно учение в България е чисто окултно Христово учение»; «Проблемата на храненето» в 7 отдела, с психическите причини на болестите и страданията; «За брака»; «Защо и как да познаваме Бога»; «Отворено писмо до всички разумни човеци»; «Таблица за храните, с изяснение съдържанието и количеството на белтъците, въглехидратите, мазнини, соли, витамини»; «Религия, християнство, творчески и духовен живот и еволюция на човешката душа»; «Новият път»; както и беседи, държани в Югославия, които са поместени в книжката «Ново послание на Слънцето», първа част и втора част; «Най-разумният и най-високоморалният живот за човека». Чрез Учението той коренно се изменил. По-рано боледувал от «маясъл» (хемороиди), ишиас, ревматизъм, гастрит, бронхит, намалено зрение, аритмия на сърцето. От тези болести, заедно с буца на дясната страна - атером, при помощта на мисъл и вяра, по методите на Учителя, които е усвоил, той се е освободил от всички тях. Когато прочел последните мисли на Учителя - «Законът за всеопрощението», с които иска от нас да не правим погрешки или да се коригираме, ако случайно направим, и да направим едно добро срещу тази пргрешка, да искаме прошка, ако ни е обидил някой да прощаваме, разбрал, че само при милосърдие може да се придобие кротостта и смирението. Когато чул от Учителя за тези добродетели, как Той е могъл да изтърпи някого, който му е дотягал, разбрал, че ако искаме търпение, трябва да следим къде е - на добра или лоша страна, и да вземаме поука от това. Стремял се да бъде в благородна обхода с всекиго. Животът му е бил за благото на цялото. Средствата били не цел в живота, а възможност да преживява скромно, както и до днес. Воден от хубави идеи и учението и идеите на Учителя, през 1937 г.
към текста >>

86. VII. СКРОМЕН, НО ЦЕНЕН ДАР, ЗА 1961 г

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Ако неволно съгрешим, да искаме прошка от Бога и от човека, ако е за човека.
И понеже е казано: «Силен е Бог, на Когото ние служим. В Него вярваме, че любовта, мъдростта и истината ще залее умовете и сърцата на всички челове- ци, и главно - на всички добри управници, за да се успокои светът и да заживее разумно! Понеже сега сме в ликвидация на века, милият Учител ни откри и последните бисери: «За всеобщото опрощение». В какво се състои то? 1. Контрол върху думите, делата и мислите, за да не грешим и не страдаме. Ако неволно съгрешим, да искаме прошка от Бога и от човека, ако е за човека. Ако сме обидили някого, да искаме прошка от него. Ако някой ни обиди, ние да прощаваме! Никаква злоба. Това е закон за всички, защото, ако не се развържем разумно, особено с близките си, мъките са големи. При болест и заминаване, ако не си простим едни на други, особено с близките си, загубата е голяма. 2.
към текста >>

Ако сме обидили някого, да искаме прошка от него.
В Него вярваме, че любовта, мъдростта и истината ще залее умовете и сърцата на всички челове- ци, и главно - на всички добри управници, за да се успокои светът и да заживее разумно! Понеже сега сме в ликвидация на века, милият Учител ни откри и последните бисери: «За всеобщото опрощение». В какво се състои то? 1. Контрол върху думите, делата и мислите, за да не грешим и не страдаме. Ако неволно съгрешим, да искаме прошка от Бога и от човека, ако е за човека. Ако сме обидили някого, да искаме прошка от него. Ако някой ни обиди, ние да прощаваме! Никаква злоба. Това е закон за всички, защото, ако не се развържем разумно, особено с близките си, мъките са големи. При болест и заминаване, ако не си простим едни на други, особено с близките си, загубата е голяма. 2. Ако вие живеете в закона на злото - отрицанието на егоизма, вас ви чака смърт и прераждане.
към текста >>

87. 14. ЗАЩО УЧИТЕЛЯТ ЩЕШЕ ДА СИ ТРЪГНЕ ОТ С. МЪРЧАЕВО

Сава Симеонов

ТОМ 23

Ще Му искаш прошка.
Съберете се всички и приберете багажа! Отиваме си. Идва Юрданка Жекова и разбира какво е станало, отива при Темелко и го пита: - Какво си направил? - Ама, така ми казаха. - Скоро при Учителя, ще целуваш ръка на Учителя, а ние ще правим молитва. Ще Му искаш прошка. Темелко отива с цялото си семейство и Му иска прошка. - Учителю, аз не знаех как са работите. Така Учителят остана в село Мърчаево. И оттогава Темелко беше си обещал на никого да не прави забележка. Беше си предоставил къщата и имота си на Братството и Учителя.[1] --------------------- [1] Вж «Изгревът», том XXII, снимки № 95,96,97,98,99. (бел.
към текста >>

Темелко отива с цялото си семейство и Му иска прошка.
Отиваме си. Идва Юрданка Жекова и разбира какво е станало, отива при Темелко и го пита: - Какво си направил? - Ама, така ми казаха. - Скоро при Учителя, ще целуваш ръка на Учителя, а ние ще правим молитва. Ще Му искаш прошка. Темелко отива с цялото си семейство и Му иска прошка. - Учителю, аз не знаех как са работите. Така Учителят остана в село Мърчаево. И оттогава Темелко беше си обещал на никого да не прави забележка. Беше си предоставил къщата и имота си на Братството и Учителя.[1] --------------------- [1] Вж «Изгревът», том XXII, снимки № 95,96,97,98,99. (бел. на съставителя Вергилий Кръстев) Учителят приел цялото му семейство в малката стаичка.
към текста >>

88. 8. Карнавалът и мечът Господен

ТОМ 24

Той се разкайваше после за туй, което е направил и молеше за прошка.
На гърба на магарето написали имената на Учителя и на брата. През същата нощ рождената сестра на този човек вижда ангел с огнен меч насочен към нея. От страх тя едва не подлудява. На другия ден брат и, който устройва шествието се парализира. Петнадесет години той беше парализиран. Той се разкайваше после за туй, което е направил и молеше за прошка. Почна да чете и беседи, но 15 години остана парализиран. Някой трябваше да заплати за опорочението."
към текста >>

89. 9. Случай да постоя малко при Учителя

ТОМ 24

Мили брат, ако Ви отегчих, искрено моля за прошка.
За да го погребат поповете предложили на бащата и майката да напишат че се отказват от учението на господин Дънова. Мъжът на Славка изглежда се поизплаши и се подписа, обаче Славка категорично отказа да подписва. Телеграфически поискала разрешението от владиката да извършат ли погребението. Владиката разреши въз основа на подписа на бащата, а майката като изобщо всички дъновисти изкара я неуравновесена и смахната. Това нещо попа заяви при опелото. Мили брат, ако Ви отегчих, искрено моля за прошка. Обадете се какво правите, как живеете в Търново, как е сестричката Марийка и Любчо. Надявам се на събора и мисля за всичко да поговорим. Но кой знае ще ли има събор тази година. Научихме, че Учителят бил известно време в Чам Кория, и една неделя прекарал на Мусала сигурно при Олтара. От всички ни искрени поздрави, целувам сестра Марийка и Любча. С.П.Б.Л.Е.Л.
към текста >>

90. 263. Измолване на прошка

Весела Несторова

ТОМ 24

263. Измолване на прошка Наближаваше Петровден.
263. Измолване на прошка Наближаваше Петровден. Дните летяха с огромна бързина, защото винаги бяхме заети и унесени в работа, творчество или слушане Словото на Учителя, Който често ни говореше. Понякога се разразяваха гръмотевични бури, изливаше се пороен дъжд и ние сядахме на покритата тераса, откъдето наблюдавахме природните картини. Под покрива на терасата лястовички бяха свили гнезда и четири малки лястовичета цвърчаха и поглъщаха постоянно храната, която им носеха двете лястовици, с широко отворени човчици. Картината беше мила и то най-вече защото птичките не се страхуваха от нас и бяха тъй близо до нас. Кравата на Темелкови даваше много мляко и няма да забравим вкуса му на ароматни полски цветя.
към текста >>

Брат Темелко разбрал неявяването на Учителя и решил да събере цялото си семейство и да отидат при Учителя да измолят прошка за стореното.
Пред вратата на Учителя стояха често две сестри, към които един ден брат Темелко се обърнал с думите: "Не мислите ли, че смущавате Учителя, като постоянно стоите пред вратата Му? "( Забележка: Мара и Теофана Савови. Виж "Изгревът" т. VII, с. 436, № 9) Те се оплакали на Учителя и Той три дни останал в стаята си, натъжен от тая обида на сестрите. Брат Темелко разбрал неявяването на Учителя и решил да събере цялото си семейство и да отидат при Учителя да измолят прошка за стореното. Целунали Му ръка и се извинили. Учителят след това дойде отново при нас. Той винаги изкупуваше грешките ни с глад и усамотение. Винаги ни казваше да не се оскърбяваме и обиждаме, а да се съобразяваме с характера на хората и да сме много внимателни в обноските си. "Една обидна дума е една форма, която невидимия свят не приема и мъчно се поправя тая форма.
към текста >>

91. 285 е. Лулчев водеше война

Весела Несторова

ТОМ 24

Той на колене е искал прошка.
Много. В.К.: В какъв смисъл? Имате ли някои опитности? Весела: Ами Лулчев отишъл, нали Темелко разправя. Аз не знам. Темелко казва, че брат Лулчев отишъл няколко часа, Учителят много, много му се е карал. Много. Той на колене е искал прошка. Не знам за какво, но са ставали страхотии. И Лулчев като излязъл, брат Темелко го попитал: Абе, брат, какво стана с теб, защо си така развълнуван? И той тогава му казал какво е станало, че Учителят действително му е одрал кожата, тъй да се каже. За всичко което неправилно е направил. И той воюваше срещу Учителя.
към текста >>

92. IV. ВИНОВЕН ЛИ Е ЦАРЯТ ЗА ПОГРОМА?

Софроний Ников

ТОМ 25

Да мре тази нация, чиито първенци до един са убедени и проповядват, че „по корем ще се влачим, но пак ще изпросим прошка от ограбилата и унижила ни Русия".
Ако тя сега, малка, има нужда от море, тогава ще има още по-голяма и нищо на света няма да я задържи да не ни унищожи. Па и ще заслужаваме това унищожение, защото една нация, която няма честолюбие, не пази своето достойнство, е осъдена да мре. Да мре това куче, което като види над себе си вдигната тояга не бяга да се спасява! Да мре този, човек,който като види натегнат срещу му револвер, не бяга от него, или не се хвърля да се защити! Да мре тази нация, която е унижавана и оплювана няма честолюбие да стане и да умие своя позор, а се оставя да бъде тъпкана! Да мре тази нация, чиито първенци до един са убедени и проповядват, че „по корем ще се влачим, но пак ще изпросим прошка от ограбилата и унижила ни Русия". Най-после, можеше благоразумието да ни накара, сдържайки сърцето си от блъскане от негодувание, да претърпим унижението да бъдем ограбени от контрагенти и гаранти, ако виждахме вече положението безизходно, макар великото чувство на съзнание истинско човешко достойнство да изисква предпочитане смърт пред унижение; обаче, беше ли положението безизходно? Румъния не можеше да тръгне по-рано от 2 юли и на 1 юли изтичайки срока на нейния съюз с Австрия, а до това време всичко щеше да бъде свършено със Сърбия и Гърция, ако искахме да воюваме редовно. Правителството не е искало нищо повече от това, което се казва в заповедта за атака - да се ускори разрешението за кризата като накара Русия да побърза с арбитража и Сърбия да се подчини. Но там е всичкото зло на 18 юни. Това нашето правителство направи само от чувство на преданост към Русия, даже и тогава, когато се беше вече окончателно убедило, че всичко става по нареждане на тази сила.
към текста >>

93. 9. УЧИТЕЛЯТ ЗА УБИЙСТВОТО, НАСИЛИЕТО И ВОЙНИТЕ; 9.1. ОПИТ ЗА УБИЙСТВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ И ВОЙНАТА 1914-1918 г.

В РОВА НА ЛЪВОВЕТЕ: Неделна беседа; 24 април 1921 г.

ТОМ 25

За убийството няма прошка.
Знаете ли защо страда еврейският народ? - За убийствата на Давида, за този псалмопевец. Още хиляди години ще минат и не ще се простят. А сега поповете казват: "Да му прочетем една молитва, да пости 40 дни". Не се лъжете, не е шега това! За убийството няма прошка. Тъй пише в Божествената книга. За убийството има само наказания в света. Сега говорим и на двете култури, и на религиозни, и на безверници. И едните и другите убиват. Едните твърдят, какво Господ казва, че враговете трябва се убиват.
към текста >>

Вие ме слушате тук и си казвате: "Аз се занимавам." Не, онези от вас, които са убивали, вън от тук, прошка за тях няма!
И мъжът се разгневи и жената се разгневи и казват: "Няма да се махнеш от тук, да пукнеш! " Ах, жено, никога не казвай мъжът ти са пукне. Нито мъжът да казва на жена си, на децата си да пукнат. Изхвърлете това, а мъдрост и знание трябват. Това е морал. Вие ме слушате тук и си казвате: "Аз се занимавам." Не, онези от вас, които са убивали, вън от тук, прошка за тях няма! А онези, които сега се готв>ят да убиват, да му мислят! Не е шега това. Някои казват: "Това е революция! " Ако това е една коренна революция има друг начин. Аз говоря за същественото, да не убиваме. Кого?
към текста >>

94. Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева

ТОМ 25

И аз знаех, че много не са, но на неговото заминаване, дъщеря му дойде най-малката, която много така плачеше и се разкайваше пред него и му искаше прошка, че не го слушала.
В: Аз съм чел едно от писмата на Учителя. Той... Митко Сотиров 5-6 години, и в едно от писмата на Минчо Сотиров моли Учителя да дари живот, не да оздравее, а да подари живот на детето му, и направи ми впечатление, че още в онези години те са познавали кой е Учителят. К: Естествено. В: И си спомням този случай, че някой път, че човешкия Дух... , защото бях чувал, че имали много търкания така между баща и син и са се били разделяли, и затова питах дали нещо е останало повече от Минчо Сотиров. К: За тях нищо не съм чул. И аз знаех, че много не са, но на неговото заминаване, дъщеря му дойде най-малката, която много така плачеше и се разкайваше пред него и му искаше прошка, че не го слушала. Митко също беше там, но той беше така примирен, той имаше по-друго съзнание, тя не беше от Братството. Голямата му дъщеря, тя също не прояви никаква претенция за нещо. Аз съм с добро впечатление за тях, те си изпълниха така, но какви са били техните отношения като баща и син. В: Други опитности не си спомняте от Минчо Сотиров? К: Ами почти нямаше, разправяше, че богомилите, когато са се изселили от Велико Търново и са се движили вече.
към текста >>

95. I. СПОМЕНИ НА ДИМИТЪР СОТИРОВ В ПЪТЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Димитър Сотиров и сестра му Мария

ТОМ 25

Така завърши туй нещо - след 6 месечно отсъствие Лулчев се върна и поиска прошка.
Д: Пред цялата група, за съжаление само аз и Теофана сме живи, всички други починаха. Това беше не знам през коя година, но не по-късно от 1937-ма, 1938-ма година. И Учителят така поседя и каза само това: "Аз не мога да обвинявам и да прощавам." Само това. "Всеки човек сам си кове съдбата." Така завърши и след това Лулчев започна наново да идва на беседи. И направи впечатление така, тогава аз го знаех, че той така негодува, защото опитах и аз неговото отношение да отида в неговата група. Така завърши туй нещо - след 6 месечно отсъствие Лулчев се върна и поиска прошка. В: Вие ми разказахте, че сте чули, че той е искал Учителя да го спаси. Д: Когато беше арестуван Лулчев като човек на двореца, да, даже той се е помъчил, каза ми там един, мисля, че и той е починал вече, познат, тоя, с когото работехме в Държавната печатница, че Лулчев е казал, че той е бил проводник на туй, което му е говорел Учителя. Обаче, праща там молба до Учителя да му помогне да го оправдаят. Учителят казал, че за всеки човек ще има причина и последица. За всяка грешка, ще трябва да се носи и отговорността, за да се ликвидира грешката.
към текста >>

96. Стихове на Димитър Сотиров

Димитър Сотиров

ТОМ 25

Сърдечно изречете за прошка слова, нетленното да ми стане бъдна храна.
Това е: ЗА УЧИТЕЛИТЕ Ний учители сме скромни, ний работим ден и нощ, наште сили са огромни, ний не губим вяра, мощ. Ний разнасяме наука и градим човешки ум, наште дела и сполука, ний чертаем светъл друм. че характери творим и със всеотдайна сила светло бъдеще градим. "Стараех се в живота да бъда човечен и да бъда полезен на всички при нужда, но в обикновена, земна плът облечен, погрешките житейски не бяха ми чужди. На раздяла последна склонете глава и с обич пожелайте мир и светлина! Сърдечно изречете за прошка слова, нетленното да ми стане бъдна храна. Изпейте ми най-любвеобилната песен, с телото ми земно преди да се простите, нека Духът възсияй от нея понесен и да се слее с вечното в бъднините." написано: София, 1988 г. СЛЪНЧЕВИ ПРОСТОРИ Неудачен в живота си аз бях, а жадувах слънчеви простори. Сред близките самотно все живях, че за мен сърце не проговори. Майчина ласка рано загубих, а тъй ми беше необходима, моето слънце с нея прокудих, вместо пролет, възцари се зима. Не обвинявам никого в света, че живота ми протече така.
към текста >>

97. 34. ПРОЩАВАНЕ

Тодор Божков

ТОМ 25

Нека Бог да се всели в нас чрез любовта, прошката и доброто.
Трябва да победим съмнението, разединението, омразата и завистта, злобата и жестокостта. Не съди, не критикувай. Простиш ли, ти спираш потока на злото. Пази съзнанието си от злото. Не се раздвоявай и не се разколебавай. Нека Бог да се всели в нас чрез любовта, прошката и доброто. Не се бори със злото, защото то ще те победи. Имай любов към врага, за което се иска голямо геройство. Направи му добро и го обезоръжи. Не морализирай. Прощаването е много трудно и добро средство и добър метод за работа, за истинския ученик.
към текста >>

98. Съдържание

ТОМ 26

Прошка 3.1.5.23.
Дордето слънце грей 3.1.5.18. Оръжие 3.1.5.19. Ураган 3.1.5.20. Стълбище 3.1.5.21. Орел 3.1.5.22. Прошка 3.1.5.23. На Божията нива 1937 г. 3.1.5.24. Учителят 3.1.5.25. Учителю! 3.1.5.26. Беседи 3.1.5.27. И в бурята 3.1.5.28. Бран 1938 г. 3.1.5.29.
към текста >>

99. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Но когато на другия ден го прочетох, видя ми се тъй глупаво, празни приказки, пред този нов океан от хубави чувства и прошка към него.
Той ме гледаше с искрено учудване. Седнах да му напиша писмо, никога, никога веч да не идва, да не ме среща. Как хубаво го съчиних. Даже плаках от умиление над моята нова „духовна сила”. Отдавам това на Вашето влияние. Но когато на другия ден го прочетох, видя ми се тъй глупаво, празни приказки, пред този нов океан от хубави чувства и прошка към него. Пък и защо ми е да ме гощава? Ако ме приучи веднъж, всякога ще го желая, но всякога няма да го получа и ще страдам още повече. Не, нека му е сладко! Така моята обич към него ще бъде още по-силна, още по-чиста! Късно вечерта, той изпълни обещанието си и тясно хванати под ръка ме изпрати до дома.
към текста >>

100. 4 ЯНУАРИЙ 1928 г. - 28 ФЕВРУАРИ 1928 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

Ще добавя, че като Ви искам прошка, поставям свободата като върховен закон между нас и същото време Ви благодаря за всяко улеснение, което ми давате.
” Но, колко е прав Учителя, когато ни учи да даваме най-добър прием на скърбите, така както бихме приели най-добрия си приятел! Защото - „Тъги, скърби са богатство в душа скрити за бъдни добрини и светли дни! ” Простете, ако моето последно писмо е причина за скръбта Ви, респективно ония четири буквички, изразяващи едно име... Простете, но това е красив опит да се замести омразата с приятелство. Бих Ви писала много на тая тема, но ще видим по-нататък, когато пристъпя към другите наши въпроси. Сама съм поставена на изпитание, защото неполучаването на Вашите писма за сега, ме заставя да прониквам към истината по известни по-сложни пътища. Ще добавя, че като Ви искам прошка, поставям свободата като върховен закон между нас и същото време Ви благодаря за всяко улеснение, което ми давате. Нужно е да Ви обясня нещо за нашия четвъртък, което добре ще е да съблюдавате. За сега, по стечение на известни обстоятелства, между часовете 8 и 10 е в действие силата на доброто. Особено от 8.30 до 9; ето защо Ви посочих да започваме от 8.30, та когато Ви е удобно можете да продължите и повече от 15 минути. Изобщо минавайте в духовна работа цялото време от тия два часа. Вярвам, че записвате по нещо за мен, а ето и аз ще почна да Ви отговарям на последното писмо.
към текста >>

Добре е, че най-възвишеното, най-прекрасното си остава неделима част от нашата душа." Чувате ли как Ви моля за прошка!
Разговори от възвишен характер не липсват в учебните ни часове -брат Боев сам ги предизвиква и поддържа. Хубаво е по-дълго да оставаме върху тях, но времето лети и трябва да се обясняват уроците. Знаете ли, че книгата, която заедно с Вас пишем сега има много ненаписани страници. Има неща пречудни в човешката душа, за които и да иска да говори човек не може. „Ние бихме били жалки нищожества -казва Метерлинк - ако знаехме само това, което пишем или изказваме. Добре е, че най-възвишеното, най-прекрасното си остава неделима част от нашата душа." Чувате ли как Ви моля за прошка! Асавита, аз незаслужено Ви оскърбих. Учителят снощи свири песента на Възкресението. Сълзи ме душеха, но аз ги възпрях. Сърце, окаменяло от мъка сърце, ти не трябва да плачеш. Той караше младите да пеят.
към текста >>

НАГОРЕ

0.58647608757019