Търсене в текстове за 'Противоположност'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 80 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 4_01 ) Истината - Боян Боев (1883 – 1963)

В Истината няма противоположност и щом си в нея, болест, беднотия, смърт, страдание – всичко изчезва, няма да остане нищо от тях и ти ще бъдеш свободен.
ИСТИНАТА На един обеден разговор стана въпрос за Истината. Учителя каза: Великата реалност, която лежи в основата на цялото Битие, това е Истината. Не трябва да се бъркат фактите с Истината. В Истината няма противоположност и щом си в нея, болест, беднотия, смърт, страдание – всичко изчезва, няма да остане нищо от тях и ти ще бъдеш свободен. Щом живееш в Истината, никой не може да те ограничи, ти си в Божествения свят, ти си гражданин на Небето. Истината като дойде да царува на Земята, ще дойде Царството Божие. Трябва да се пазите от две неща, които Господ не прощава: лъжата – бяла и черна. Пазете се от лъжата. Можеш да излъжеш само онзи, когото не обичаш, защото щом излъжеш някого, Любовта изчезва.
към текста >>

2. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Но същевременно съществуват и други фактори, които носят тъмнина, разединение, безредие и смърт, поглъщайки всичко като израз на Принципа на вземането; с други думи, трябва да приемем, че напълно реално съществуват изразени фактори, които създават тези противоположности.
Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнени парчета от колесницата. Полетял към земята Фаетон и паднал в реката Ередан, далеч от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос заради трагичната гибел на Фаетон и цял ден не се показал по Небесните простори..." Още преди цитираната легенда изтъкнахме, че слънцата са високо организирани светове, източници на светлина, живот и условия за тяхната изява. Но същевременно съществуват и други фактори, които носят тъмнина, разединение, безредие и смърт, поглъщайки всичко като израз на Принципа на вземането; с други думи, трябва да приемем, че напълно реално съществуват изразени фактори, които създават тези противоположности. За съществуването на такива негативни светове са говорили Саабей и неговите ученици и е отбелязвано (макар бегло и непълно) в Свещените книги на всички народи, включително и в Библията. Там в глава първа на Битие се казва: "В началото създаде Бог Небето и Земята (т. е. два свята). А земята беше неустроена и пуста (т.е. без живот); и тъмнина бе върху бездната." В този текст ясно е показано съществуването на два противоположни свята в Природата, но се прави описание само на единия, наречен с името Земя, и нищо не се казва за другия, висшия, наричан Небе.
към текста >>

3. КРИШНА И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Издигни се над тези три качества, над двойките противоположности, винаги укрепен в чистота, равнодушен към притежание, изпълнен със Себето.
Нероден, Безкраен, Вечен, Издревен, той не може да бъде убит. Гледайки еднакво на удоволствие, и мъка, на печалба и загуба, на победа и поражение стегни се за битка. Така ти няма да сториш грях." (В тази мисъл се учи, че човек от всичко събира опитност, която е необходима за неговото развитие и въздигане). „Ведите говорят за трите качества или форми на енергия. Те са: сатва - ритъм, хармония, чистота; раджас - движение, дейност, страст; тамас - инерция, тъмнина, невежество. Издигни се над тези три качества, над двойките противоположности, винаги укрепен в чистота, равнодушен към притежание, изпълнен със Себето. Ведите са толкова полезни за просветения, колкото щерна с вода, посред място, цяло заляно с вода. Имай предвид само делото, но не и неговия плод. Затова плодът от делото нека не ти служи за подтик - но не се привързвай към бездействие. Върши всичко, като си оставаш слят с Божественото и се отказваш от всяка привързаност, винаги еднакъв в успехи и злополука." „Мъдреците, сляти с Чистия Разум, се отказват от плодовете на делата си и освободени от връзките на раждането отиват в блажено обиталище.
към текста >>

Доволен от всичко, който придобива без усилие, свободен от двойките противоположности, без завист, уравновесен в успех и загуба, макар и да действува, той не е свързан.
Така че, Вечният, що всичко прониква, Вечно пребивава в жертва." Четвърти разговор: Йога чрез Мъдрост. Чиито дела са свободни от желания, чиито дела изгарят в огъня на Мъдростта, този Мъдрите наричат Мъдрец. Отхвърли всяка привързаност към плода от дейността, винаги доволен, не търсещ никъде опора, той не върши нищо, макар и да действува. Който не се надява на нищо, с ум и себе обуздани, захвърлил всякакви надежди, като действува само с тялото, такъв не прави грях. Доволен от всичко, който придобива без усилие, свободен от двойките противоположности, без завист, уравновесен в успех и загуба, макар и да действува, той не е свързан. Чиято привързаност е умряла, хармонизирана с мисли утвърдени в Мъдростта, и чиито дела са жертви, на такива делата се разтапят изведнъж. Вечният жертвува. Във Вечния наистина ще отиде този, който в своите дела медитира върху Вечния. В следващите стихове след като изброява различните видове жертви, Кришна казва: Много и разнообразни са жертвите, така принесени пред Вечния. Знай, че всички те са породени от дейност и това като знаеш, ти ще бъдеш свободен.
към текста >>

Поради измамата от двойките противоположности, що се пораждат от привличането и отблъскването, всички същества бродят из вселената в пълна заблуда.
Целият този свят, забулен от природата на трите качества, не Ме познава. Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се прониква над тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, и тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая. Нито могат всички да Ме открият, обвит в Моето творение-измама. Този заблуден свят не Ме познава. Поради измамата от двойките противоположности, що се пораждат от привличането и отблъскването, всички същества бродят из вселената в пълна заблуда. Но човеците на чистите дела, у които няма вече грях, свободни от заблудителните двойки противоположности, те Ме познават и Ме почитат, верни на своите обекти. Тези, които са прибегнали в Мен и се стремят към освобождаване от раждане и смърт, те познават Вечния, цялото себезнание и всяка дейност. Осмият разговор е озаглавен Йога чрез Неразрушимия, Върховен, Вечен. Неразрушимото, Висшето - това е Вечният. Неговата съществена природа се нарича себепознание.
към текста >>

Но човеците на чистите дела, у които няма вече грях, свободни от заблудителните двойки противоположности, те Ме познават и Ме почитат, верни на своите обекти.
Аз съм над тях Нетленен. Мъчно се прониква над тази Моя Божествена илюзия, причинена от качествата, и тези, които идват при Мен, преминават през тройния покров на мая. Нито могат всички да Ме открият, обвит в Моето творение-измама. Този заблуден свят не Ме познава. Поради измамата от двойките противоположности, що се пораждат от привличането и отблъскването, всички същества бродят из вселената в пълна заблуда. Но човеците на чистите дела, у които няма вече грях, свободни от заблудителните двойки противоположности, те Ме познават и Ме почитат, верни на своите обекти. Тези, които са прибегнали в Мен и се стремят към освобождаване от раждане и смърт, те познават Вечния, цялото себезнание и всяка дейност. Осмият разговор е озаглавен Йога чрез Неразрушимия, Върховен, Вечен. Неразрушимото, Висшето - това е Вечният. Неговата съществена природа се нарича себепознание. Еманацията, която е причина за пораждането на съществата, се нарича дейност.
към текста >>

Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка.
Понеже Аз Съм обиталището на Вечния и на нетленния нектар на безсмъртието, на Вечната правда, на безконечното блаженство. Петнадесетият разговор е озаглавен Йога чрез достигане Върховния Дух. Този път на Върховния Дух може да се търси отвъд. И в него като тръгнеш, връщане няма. Който тръгне по него, отива наистина при този Първичен Човек, от когото избликва древната сила. Без гордост и заблуда, победител на порока, живей винаги в Себето, с укротено желание, освободен от двойките противоположности, познати като удоволствие и мъка. Пътника следва незаблуден този неразрушим Път. Две са енергиите на този свят - разрушима и неразрушима. Всички същества са разрушимата енергия. Непроменимата се нарича неразрушима. Най-висшата енергия е наистина тази, която се нарича Върховно Себе, която прониква всичко и поддържа трите свята.
към текста >>

4. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите.
Бог Отец - Безкрайният Дух - е недостъпен в неизмеримата си дълбочина, обаче Синът, отблясък от Бога, който живее в душата и който е подобен на Бащата, ето Бога, когото човек може да роди. Платоновата философия може да се раздели на три дяла: Първо, спекулативна или логична философия, или диалектика. Второ, философия на природата, изложена най-вече в Тимей. Трето, философията на Духа. Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други. Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите. Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното. Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното. Той нарича общото идеал, мисълта - това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо друго, а не от самото себе си, защото реалното е това, което се определя от само себе си.
към текста >>

Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното.
Философията на Платон е разпръсната във всичките му диалози, но най-цялостно е разгледана в книгата За държавата, където излага своята философия за Духа, след това в Тимей, Критин, Парменид, Федон и други. Диалектиката се стреми да намери единството на противоположностите. Платон прилага диалектиката към Абсолютната Същност, която е общото, основната Реалност. Той е прозрял, че идеалното е единствената реалност. А общото, Абсолютната Същност е идеалното. Истината е общото, мисълта, определена в противоположност на сетивното. Той нарича общото идеал, мисълта - това е реалното и неизменното, а сетивното не е нещо истинно, тъй като то се променя, определя се от нещо друго, а не от самото себе си, защото реалното е това, което се определя от само себе си. Хегел казва: „Истинското велико на Платон е онова, с което той направи епоха в историята на философията, а с това и в световната история изобщо, е точното определение на идеята като основна реалност. Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие.
към текста >>

По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство.
Изследването на Платон протича изцяло в чистата мисъл. Разглеждането на чистата мисъл сама по себе си и за себе си се нарича диалектика." Платон схваща Абсолютното като Вечно съществуващо само по себе си битие. В своите идеи той отразява числата на питагорейците. Той схваща Абсолютното като единство на битие и небитие, на едното в многото. По такъв начин според него Абсолютното обединява противоположностите в едно единство. И затова той казва: Истината, която е Абсолютното, е единството на едното и многото, на битието и небитието. Хегел казва още: „Това съчетаване на различните неща, на битие и небитие, на едното и многото и т.н., при което се преминава от едното към другото - това е най-вътрешното, истинското във философията на Платон. Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка.
към текста >>

От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности.
Смята се, че това е езотеричното в неговата философия, а другото е екзотеричното." Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното. От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности. Онова, което се ражда от единството на противоположностите образува трето нещо, което произвежда четвъртото - причина на всички неща. Причината сама по себе си е единството на различните неща, тя е могъществото и насилието над противоположностите. То е онова, което има силата да понася противоположностите в себе си. Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася противоречията в себе си. Духът може да понася най- високата степен на противоречие, а слабото, телесното същество не може, то загива веднага, щом в него влезе нещо друго.
към текста >>

Онова, което се ражда от единството на противоположностите образува трето нещо, което произвежда четвъртото - причина на всички неща.
Според Платон Безкрайното е неопределимо, без форма, абсолютно, съществуващо само по себе си. А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното. От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности. Онова, което се ражда от единството на противоположностите образува трето нещо, което произвежда четвъртото - причина на всички неща. Причината сама по себе си е единството на различните неща, тя е могъществото и насилието над противоположностите. То е онова, което има силата да понася противоположностите в себе си. Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася противоречията в себе си. Духът може да понася най- високата степен на противоречие, а слабото, телесното същество не може, то загива веднага, щом в него влезе нещо друго. И тази причина, този Дух, който пренася всички противоречия е Логосът, който възглавява света.
към текста >>

Причината сама по себе си е единството на различните неща, тя е могъществото и насилието над противоположностите.
А крайното, напротив, е гранично, определено, в него има пропорция и мярка. Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното. От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности. Онова, което се ражда от единството на противоположностите образува трето нещо, което произвежда четвъртото - причина на всички неща. Причината сама по себе си е единството на различните неща, тя е могъществото и насилието над противоположностите. То е онова, което има силата да понася противоположностите в себе си. Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася противоречията в себе си. Духът може да понася най- високата степен на противоречие, а слабото, телесното същество не може, то загива веднага, щом в него влезе нещо друго. И тази причина, този Дух, който пренася всички противоречия е Логосът, който възглавява света. Красотата на света, която виждаме в цялата природа и е във всички живи същества, съществува благодарение на Него.
към текста >>

То е онова, което има силата да понася противоположностите в себе си.
Мъдростта е истинската причина, от която възниква превъзходното - тя е това, което поставя мярката и целта, и е целта в себе си и за себе си, то е целеопределящото. Това е общото, идеалното, Абсолютното. От единството на безкрайното и крайното възникват всички неща: топлината и студът, сухотата и влагата, също така и музикалната хармония на високите и ниските тонове, на по-бързото и по-бавното движение, изобщо всичко красиво и съвършено възниква чрез единството на такива противоположности. Онова, което се ражда от единството на противоположностите образува трето нещо, което произвежда четвъртото - причина на всички неща. Причината сама по себе си е единството на различните неща, тя е могъществото и насилието над противоположностите. То е онова, което има силата да понася противоположностите в себе си. Могъщото, силното е Духът, онова, което може да понася противоречията в себе си. Духът може да понася най- високата степен на противоречие, а слабото, телесното същество не може, то загива веднага, щом в него влезе нещо друго. И тази причина, този Дух, който пренася всички противоречия е Логосът, който възглавява света. Красотата на света, която виждаме в цялата природа и е във всички живи същества, съществува благодарение на Него. Неоплатоникът Прокъл и други неоплатоници смятат изложението в Парменид за истинска теология, за истинско разкриване на всички мистерии на Божествената Същност.
към текста >>

5. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е поставил принципа на огъня на една страна, а другите три елемента - въздух, вода и земя на другата страна, като противоположност на огъня.
Той е въвел като принцип не само четирите елемента, но и „дружбата и враждата", т.е. доброто и злото. Под добро той разбира онова, което е цел в себе си и за себе си, което е непоколебимо в себе си, т.е. Вечното, което е целта. По такъв начин тя е истинното, което съществува единствено за себе си и чрез което съществува всичко. Той е поставил принципа на огъня на една страна, а другите три елемента - въздух, вода и земя на другата страна, като противоположност на огъня. Огънят, това е принципът на Духа, на Вечната Същина, а трите други елемента образуват сетивния свят, чрез който Вечното се проявява. Пиндар, друг гръцки философ казва: „Блажен, който е видял мистериите и после слиза в гроба. Той познава края на живота, той познава и началото му." Ксенофон казва: Има един Бог по-велик от всички хора, тялото му не е подобно на тялото на смъртните, нито мисълта му е като мисълта на смъртните. А Плутарх казва, че мистериите са давали най- великите откровения върху природата на даймоните.
към текста >>

6. ПЛОТИН - Влад Пашов (1902- 1974)

Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност.
Принципът, истинното, не е в проявяващото множество на съществуванието, обикновената субстанциалност на нещата, съгласно която всяко от тях е отделна единица от другите, а по-скоро чисто и просто тяхната същност е тяхното единство. Абсолютно чистото битие е абсолютното добро. Доброто е онова, към което е привързано всичко, за което жадуват всички неща и същества и го имат за принцип, от който всички се нуждаят, докато самото то не изпитва нужда, самозадоволява се и е мярка и граница на всичко, то дава от самото себе си Логоса и същността, душата, живота и дейността на Логоса. Но самото То не е нищо от онова, чиито принцип е То. Абсолютното битие е познаваемо и остава в себе си. Абсолютното единство не позволява на нещата да се разпаднат, То е здрава връзка на единството на всичко, която прониква, събира и обединява всичко, което се намира в опасност да се разпадне, да се раздвои във вид на противоположност. Ние го наричаме Едното и Доброто. То нито е, нито е нещо, някаква единица, а е над всичко, То е центърът на универсума, Вечният ред на добродетелта и източник на Божествената Любов, около него се движи всичко и към него се насочва всичко. От него Логосът и самосъзнанието винаги вземат началото си и изходната си точка. Плотин свежда всичко до тази Абсолютна Същност. Единствено Тя е истинното.
към текста >>

- Понеже материята трябва да бъде в цялото, понеже цялото по необходимост се състои от противоположности.
- Доколкото мисленето се отвръща от себе си, възниква материята. Материята съществува само чрез абстракцията на другото. Онова, което остава, когато отнемем идеите, това е, казваме ние, материята, злото." Ето защо мисълта става нещо друго, става немисъл, тъй като тя се осмелява да се насочи към нещо друго, което не е нейно. Това, което не е нейно, това е материята, това е злото. Плотин казва: „Но като съществува доброто, защо е необходимо и злото? - Понеже материята трябва да бъде в цялото, понеже цялото по необходимост се състои от противоположности. Цялото не би съществувало, ако не би била материята. Природата на света е смес от Логоса и необходимостта. Необходимостта на злото можем да схванем така. Щом доброто не е единственото, материята е необходима за реализиране на доброто, тя е негова противоположност. И наистина, излизането е дейност и връщането обратно в себе си също е дейност, следователно в него се съдържа различаване и противопоставяне.
към текста >>

Щом доброто не е единственото, материята е необходима за реализиране на доброто, тя е негова противоположност.
Плотин казва: „Но като съществува доброто, защо е необходимо и злото? - Понеже материята трябва да бъде в цялото, понеже цялото по необходимост се състои от противоположности. Цялото не би съществувало, ако не би била материята. Природата на света е смес от Логоса и необходимостта. Необходимостта на злото можем да схванем така. Щом доброто не е единственото, материята е необходима за реализиране на доброто, тя е негова противоположност. И наистина, излизането е дейност и връщането обратно в себе си също е дейност, следователно в него се съдържа различаване и противопоставяне. Материята е необходима при излизането на доброто отвън, тя съставя последната противоположност за излизането. Или би могло да се каже също, че злото е крайното, което се получава от постепенното слизане и от падането, и отвъд него не може да стане нищо. Но след първото е необходимо нещо друго, а по такъв начин и най-крайното. А това е материята, която няма нищо вече от доброто, това е небходимостта на злото."
към текста >>

Материята е необходима при излизането на доброто отвън, тя съставя последната противоположност за излизането.
Цялото не би съществувало, ако не би била материята. Природата на света е смес от Логоса и необходимостта. Необходимостта на злото можем да схванем така. Щом доброто не е единственото, материята е необходима за реализиране на доброто, тя е негова противоположност. И наистина, излизането е дейност и връщането обратно в себе си също е дейност, следователно в него се съдържа различаване и противопоставяне. Материята е необходима при излизането на доброто отвън, тя съставя последната противоположност за излизането. Или би могло да се каже също, че злото е крайното, което се получава от постепенното слизане и от падането, и отвъд него не може да стане нищо. Но след първото е необходимо нещо друго, а по такъв начин и най-крайното. А това е материята, която няма нищо вече от доброто, това е небходимостта на злото." Плотин казва: „Бог е присъщ на всичко и е в този свят, по който и начин да става това, така че светът участвува в Него. Ако Той е отделен от света, Той е отделен и от нас и ние не бихме могли да кажем нищо за Него и за Неговите създания.
към текста >>

7. ПРОКЪЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

В цялата противоположност на божествените поколения, по-превъзходното принадлежи на границата, а по-лошото - към безкрайното.
Това е второто положение, безкрайното множество. Третото е границата, която сцеплява тези хенади и съставя тяхното единство с Абсолютната хенада. Границата прави множеството и самото Едно като Едно. Това е изразено в следната негова мисъл: „Ето защо, когато говорим за произлизането на което и да е божествено същество, ние мислим, че то остава твърдо в индивидуалното едно и се придвижва само съгласно безкрайността, и едновременно има в себе си и Едното, и множествеността. Едното - от принципа на границата, а множествеността - от принципа на Безкрайността. В цялата противоположност на божествените поколения, по-превъзходното принадлежи на границата, а по-лошото - към безкрайното. От тези два принципа всичко получава своето движение напред, докато излезе в битието. Така Вечното, доколкото то е мярката, като интелектуална мярка, участвува в границата, а доколкото е причина на непрестанната сила, тласкаща към битието - Безкрайността. Така разумът, Логосът, доколкото той има в себе си мерките-образци, е продукт на границата, а доколкото вечно поражда всички, той има ненамаляваща сила на Безкрайността." В допълнение и изяснение на горната мисъл той казва още следното: „Първото битие е смесеното, единството на идеята със самата себе си. То е битието както на живота, така и на разума, на Логоса.
към текста >>

8. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази Мъдрост на времето и тайните, свързани с нея, се характеризират с това, че през всички времена нещо, което е съществувало по-рано се сблъсква с нещо, което възниква по-късно и чрез това се ражда една противоположност.
Затова Мойсей написал своята книга „Сефер Берешит" или Книга на принципите, в която в много сбита форма изложил тайната наука, науката за развитието на света и човечеството с течение на времето. Затова и Щайнер казва по този въпрос следното: „Мойсей е бил приел от Заратустра онези тайни, които се отнасят до хода на времето и заедно с тях трябвало да приеме и това. което стои в еволюцията като едно препречване на старото и новото, действуващи като два противоположни полюси. С тази Мъдрост за тайната на времето е бил надарен Мойсей и той можал да я прояви, като изложил тази Мъдрост на времето в образи, подходящи за неговия народ, образи, редуващи се един след друг. Ето защо у Мойсей ние срещаме великите картини па сътворението като образ на Мъдростта на времето. Тази Мъдрост на времето и тайните, свързани с нея, се характеризират с това, че през всички времена нещо, което е съществувало по-рано се сблъсква с нещо, което възниква по-късно и чрез това се ражда една противоположност. Мойсей, като организатор на един народ, трябвало да се срещне и с Мъдростта на Хермес, която е така да се каже, Слънчевата Мъдрост, т.е. знанието за това, което живее тайнствено като Същност във външните физически обвивки на Светлината и на слънчевото тяло, онова, следователно, което върви по един пряк път. Мойсей е бил приел онази Мъдрост, която не поглежда само към Слънцето, която не иде направо от Слънцето, но която разбира също и това, което се противопоставя на слънчевата светлина, на слънчевото благо. Тайните на земното развитие, за начина, по който човек се развива на Земята и прави да се развива и земната вещественост, след като Земята се била отделила от Слънцето, тази Мъдрост е бил приел Мойсей. Когато оставим да действува върху нас херметичната Мъдрост, ние намираме всичко, което ни прави света изпълнен със Светлина, което ни показва каква е първата причина на света и как Светлината действува в него.
към текста >>

9. Преводът на Фабр д'Оливие - Влад Пашов (1902- 1974)

Третата глава е озаглавена: „Извлечение" с подзаглавие „Проявява се великата противоположност".
който Той е замислил, се завърна в първоначалното си състояние в този седми период. След пълното завършване на своето Божествено дело, което Той извърши. З.И затова Той, Елохим, благослови това седмо феноме- ническо проявление и освети завсякога символическото състояние като епоха на своето възвръщане в първоначалното си битие, след пълното завършване на Върховния акт, предна- чертанието на който Той свърши по своето творческо всемогъщество. 4.Такъв е процесът на раждането на небесата и земята, според типа на тяхното творение в деня, когато Йехова-Елохим е проявил своето творческо могъщество и е сътворил принципите на небето и земята. Тук за пръв път от казаното досега се употребява думата Йехова-Елохим, вместо само Елохим, което има дълбоко значение, но няма сега да го разгледаме. Третата глава е озаглавена: „Извлечение" с подзаглавие „Проявява се великата противоположност". Ще дам няколко стиха от нея. 1.Инахаш-жар на алчните вътрешни желания, първоначалното привличане, беше влечуща страст на елементалния живот, вътрешният принцип на природата, творение на Йехова. Тази лукава страст рече на Айша, волевото свойство на Адама: Защо Йехова ви заповяда да не се храните от всяка субстанция на органическата сфера? 2.И волевото свойство Айша отговори на това огнено, алчно желание Нахаш: Ние можем без опасност да се храним от субстанциалните плодове на органическата област. Но що се отнася до плода на тази субстанция, която е в центъра на тази органическа окръжност, то Йехова ни рече: Никак не се хранете от нея, да не преситите с нея душата ви, не правете това, иначе вие неизбежно ще умрете.
към текста >>

10. ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Фактът, че Лука е един от евангелистите и играе почтена роля между тях, че е също автор на Деянията на апостолите, е действително доказателство за това, че Християнството съвсем не е продължение на юдейството и че то не стои в полярна противоположност на езичеството, както е случая с юдейството.
Той е бил, така да се каже, център на Павловото християнство, което е основа за езотеричното разбиране на Християнството. В лицето на евангелист Лука имаме една личност, която не произлиза от света на Стария Завет. Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет. Обаче Лука, който е бил гръцки лекар, в своята младост е намирал своя Идеал не в книгите на Мойсей, а в съчиненията на гръцката древност. В лицето на Лука, ученик на Павел, ние имаме един представител на езическото човечество пред себе си, което Павел поставяше наред с юдейството, а не под него. Фактът, че Лука е един от евангелистите и играе почтена роля между тях, че е също автор на Деянията на апостолите, е действително доказателство за това, че Християнството съвсем не е продължение на юдейството и че то не стои в полярна противоположност на езичеството, както е случая с юдейството. Специално чрез Евангелието на Лука е подготвена почвата, щото такива гръцки духове като Климент Александрийски и Ориген, и мнозина други да могат да станат духовни ръководители на първоначалното Християнство. И гръцкият език, на който е написано Евангелието на Лука, се приближава до образования литературен гръцки език от епохата на Атина. В това Евангелие ни говори един, чийто матерен език е гръцкия и който е получил гръцко възпитание и образование.
към текста >>

11. КОМПОЗИЦИЯТА НА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В известно отношение Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където над съзнанието на учениците и особено това на Петър беше спуснато един вид було, и това, което последва след това, беше изживяно като насън или в съновидение.
Двете важни събития, които се описват в Деянията на апостолите и които са като изходна точка на две велики и важни течения в първичното християнство, са Петдесетница и събитието в Дамаск. Петдесетница е рожденият час на Петровото християнство, а Дамаск - този на Павловото християнство. Двете събития се отличават по това, че при Петдесетница слизането на Светия Дух става над един колектив и то рано сутринта в една стая. А при Павел това става по обяд, на открито поле. Празникът на Петдесетница е донесъл за учениците и особено за Петър едно пълно преобразяване на съзнанието. В известно отношение Петдесетница е противоположност на Гетсимания, където над съзнанието на учениците и особено това на Петър беше спуснато един вид було, и това, което последва след това, беше изживяно като насън или в съновидение. А Петдесетница означава премахването на това було и пробуждането на висшето съзнание на апостолите и особено на Петър, което ги свързва със Светия Дух, с Белите Братя, които слизат над тях, както е описано във формата на Огнени езици. Това пробуждане на висшето съзнание на Петър и съединението със Светия Дух придава на думите на Петър една голяма сила. Това вече не е човешки говор, това е говор на едно по-висше Същество, което се проявява чрез него, като си служи с неговата уста. Така че, слизането на Светия Дух е нещо вътрешно, което се отнася до съзнанието на апостолите. То се разширява и се свързва с възвишените Същества, с Белите Братя.
към текста >>

12. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Така се образувало юдейството като противоположност на езичеството.
Те били готови да приемат новото, което Христос донесе. И затова той започна своята проповед от Галилея. Галилея и Самария, които се намират в северната част на Палестина, се населявали от десетте израилеви племена, а Юдея на юг се населявала от двете племена - Юдиновото и Вениаминовото. Царството на десетте племена се е състояло от хора, които са имали много по-голямо родство с езическите природни култове на предно-азиатските народи. Напълно последователното и строго отделяне на всяко езическо естество било извършено само от двете южни колена. Така се образувало юдейството като противоположност на езичеството. И ако има нещо вярно в сравнението, което се прави между дванадесетте апостоли, това ни показва, че и всред самия кръг на апостолите специфично юдейският елемент отстъпва назад пред галиео-израилския елемент. Както само две от племената били юдейски, така и само двама от 12-те апостоли били юдеи. С положителност се знае за Юда Искариотски, че е от юдейски произход и за евангелист Матей, но неговото юдейство е, така да се каже, притъпено от принадлежността му към есейството. Също и по-младият Яков, за когото се говори в Деянията на апостолите, че е бил епископ на Ерусалимската църква. Обикновено се мисли, че в юдейството е съществувало единно схващане за идването на Месия.
към текста >>

13. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това у него, което възпрепятства на еволюцията на Вселената и забавя прогреса на света, той го възприема като противоположност, която трябва да се премахне, като лоша духовна сила, като последно було, което трябва да падне.
С това му се разкрива една по-горна степен на духовния свят, която се изразява чрез музика и слово. При една още по-напреднала степен, Ученикът вижда и самите същества, от които идват тези образи, тази музика и това слово. Той влиза във връзка със самите същества на духовния свят. Така че, при проникването си в духовния свят, посветеният възприема най-първо образи, после тонове и най-после вижда и се среща с духовните същества. Ако човек действа според Божията Воля, това му дава възможност да прогресира и тогава неговото същество се преобразява и става подобно на това на Божествените същества и той ги възприема при третата степен. Това у него, което възпрепятства на еволюцията на Вселената и забавя прогреса на света, той го възприема като противоположност, която трябва да се премахне, като лоша духовна сила, като последно було, което трябва да падне. Това са трите степени, през които преминава Посвещението: Първата - виждане на образи, символичните образи на духовния свят. След това във втората степен се чува музиката на сферите, далечен отзвук на един далечен свят. След това в третата степен Ученикът възприема Духовните същества и влиза в контакт с тях, които можем да си представим само като ги сравним с Божествените сили, които се намират в нас и работят за нашето добро, било като противоположни сили, които работят против нашия прогрес - силите на злото. Тези степени на Посвещение са описани точно в Апокалипсиса. Посветеният си служи със земни образи, за да изрази видяното и чутото.
към текста >>

14. IX. СЕДЕМТЕ ЧАШИ НА БОЖИЯ ГНЯВ. ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЗЕМЯТА В АСТРАЛНА ПЛАНЕТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но понеже светът се развива по закона на противоположностите, то и силата, която втвърдява материята, т.е.
Но както Любовта на добрите хора разтваря материята, подобно на водата, която разтваря солта, противоположната на Любовта сила - злото, омразата, егоизмът втвърдява материята и ще направят да сe оттекат на дъното всички същества, които не са приели духовния импулс на Любовта и не са изпълнили своята земна мисия. И този процес, както и трансформирането и одухотворяването на материята, ще се извърши в течение на седем последователни етапа, които са седемте културни епохи на Седмата раса. Тази противоположна сила на Божията Любов в Апокалипсиса е наречена Божият Гняв. Любовта, в лицето на Христа, е влязла да действа в еволюцията на човечеството в Четвъртата културна епоха на нашата раса, когато Христос слезе на Земята. И тази Любов все повече се усилва и постепенно ще разрежда материята. Но понеже светът се развива по закона на противоположностите, то и силата, която втвърдява материята, т.е. Божият Гняв, също ще се усилва. Това действие на Божия Гняв, това постепенно отпадане на грубата втвърдена материя, е изразено в Апокалипсиса в седемте Чаши на Божия Гняв. Така под влиянието на тези две сили, в течение на Седмата раса, която е последна върху физическата Земя, едни хора ще се изтънчават все повече и повече, както физически, така и духовно, а други, напротив, все повече ще огрубяват и втвърдяват. Това е външната страна на процеса. Но вътрешно тези два типа хора ще се различават още повече.
към текста >>

15. XV. ВЕЛИКИЯТ ВАВИЛОН - ЧЕРНАТА МАГИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Лошата употреба на духовните сили е наречено Черна Магия, в противоположност, добрата употреба на тези сили е наречена Бяла Магия.
Обаче, истинският враг на Христа е Демонът на Бездната, който е въплъщение на Първия Принцип. Той ще се появи в същото време, когато се появи Звярът със 7-те глави и 10-те рога, когато из водата се покаже човекът-животно със 7 глави и 10 рога, за да го изкуси. Онези хора, които са се отдали на животинската си природа и не са могли да използват възможностите, които Земната еволюция им е предлагала, ще паднат под ударите на силите на Злото, на Звяра с двата рога, който ще ги привлече в Бездната. Силите на този Звяр ще се проявяват тогава, когато духовните сили, които служат за духовното издигане на човека, бъдат поставени в служене на низшето Аз. Лошата употреба на духовните сили е в пряко отношение със съблазнителните сили на Звяра с двата рога. Лошата употреба на духовните сили е наречено Черна Магия, в противоположност, добрата употреба на тези сили е наречена Бяла Магия. По този начин човечеството ще се раздели на две раси. Тези, които са употребявали духовните сили за своето издигане и за издигането на човечеството, които са прилагали Бялата Магия, все повече ще се одухотворя ват, докато тези, които прилагат духовните сили за зло, за егоистични цели, ще изпитат злотворното влияние на Звяра с двата рога. Те са тези, които ще се отдадат на Черната Магия. Така Мистерията на числото 666 или Сорадт съдържа Тайната на Черната Магия, най-ужасния от греховете в течение на Земната еволюция, с който не би могло да се сравни никое друго престъпление. Цялата тази Черна Магия, всичко това, което ще бъде резултат на страшното обвързване със закоравялата материя, това изпъква пред ясновидския поглед на Св.
към текста >>

16. III. ТРИТЕ КРЪСТА НА ГОЛГОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Това ни показва полярната противоположност на тези събития, което ни дава ключа за правилното им разбиране.
Казвам ви: Не, но и ако вие не станете по-добри, всички ще загинете така. Или мислите ли, че 18-те, върху които падна кулата от Силоах и ги уби, бяха най-виновните от всички хора, които живееха в Ерусалим? Казвам ви: Не, но ако не станете по-добри, така всички ще загинете." /13;1-5/. Христос използва две събития, за да изясни двата принципа на Злото. Христос не прави разлика между едното и другото събитие, като и в двата случая казва: Ако не станете по-добри, и вие ще пострадате по същия начин. Това ни показва полярната противоположност на тези събития, което ни дава ключа за правилното им разбиране. Възможност за заблуждения в ариманическо или луциферическо направление съществува не само в моралния живот на отделния човек, но и във взаимодействието на религиозните и култовите течения, представяни от хора. Има течения назадничави, консервативни, които се държат за миналото, на което времето е отминало. А има и такива, които са прекалено модерни, стигащи до луциферическо разложение. Практикуваните в Галилея жертвени култове, които Пилат беше наказал, са действия, които някога в миналото на човечеството, са били правилни, но сега не са на място, защото човечеството е напреднало в своето развитие. Това, което някога е било добро, сега може да приеме характер на Черна Магия.
към текста >>

17. ПРИНЦИП НА ПОЛЯРНОСТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Противоположностите са еднакви по природа, но различни по степени.
ПРИНЦИП НА ПОЛЯРНОСТТА Този Принцип е изразен в Кибалион по следния начин:Всяко нещо е двойно, всяко нещо има два полюса, всяко нещо има своя обратна, противоположна страна. Противоположностите са еднакви по природа, но различни по степени. Крайностите се срещат. Всички истини са само полуистини, всички противоречия могат да се съгласуват. Всички неща в проявения свят са поляризирани, т.е. имат два полюса. Абсолютният Дух, когато се проявява, се проявява чрез два велики Принципа, които в Окултната наука се наричат Първи и Втори, а в съвременната наука са известни като положителен и отрицателен полюс на енергията.
към текста >>

18. ПРИНЦИП НА ПОЛА.ПРИНЦИП НА ДВОЙНСТВЕНОСТТА, НА АКТИВНОТО И ПАСИВНОТО НАЧАЛО ИЛИ ПРИНЦИП НА ЕДИНСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Според Херметичната философия едно умствено състояние, както и неговата противоположност са само двата полюса на едно и също нещо и чрез умствено превръщане на полярността може да се отстрани нежеланото умствено сътояние.
Волята отправя вниманието, а вниманието пък променя вибрациите. Обработвай, практикувай изкуството за приковаване вниманието последством волята и тогава ти ще си разрешил и усвоил Тайната да господстваш както над настроението си, така и над умствените си състояния. 3. За да премахнеш или да разрушиш една нежелана умствена вибрация, постави в действие Принципа на полярността и се съсредоточи върху противоположния полюс на това, което желаеш да премахнеш, да отстраниш. Убивай нежеланото, като промениш неговата полярност. Това е една от най-важните херметически формули. Според Херметичната философия едно умствено състояние, както и неговата противоположност са само двата полюса на едно и също нещо и чрез умствено превръщане на полярността може да се отстрани нежеланото умствено сътояние. Този Принцип е вече известен на съвременните психолози, които нашироко го прилагат за отстраняване на нежелани навици, като препоръчват на учениците си да се съсредоточат върху противоположното качество. В Християнството този Принцип е формулиран по следния начин: Побеждавай злото чрез добро. Ако някой е страхлив, то няма защо да си губи времето и силите да се бори със страха, защото това ще го усили още повече, но вместо него да развива чувството на смелост и страхът сам ще изчезне. Както тъмнината не може да се изхвърли от стаята с лопата или измете с метла, а като се отворят капаците на прозорците, светлината ще влезе в стаята и тъмнината сама по себе си ще изчезне. Едно отрицателно качество не може да се отстрани по друг начин, освен да се съсредоточи човек върху положителния полюс на същото това качество и получените вибрации сами постепенно ще променят отрицателното в положително, докато най-после вие се поляризирате на положителния, вместо на отрицателния полюс, където сте били преди това.
към текста >>

19. 15. Петнадесети Аркан: ФАТАЛНОСТ, ТИФОН или още КОЗЕЛЪТ МЕНДЕС - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова можем да наречем петнадесета картина противоположност на истината и справедливостта, т.е.
То има рога, между които се намира една пентаграма с върха надолу. То има крила на прилеп, а краката му имат нокти на хищна птица. Пред това същество са коленичили две фигури, вързани за черния куб. Това са неговите ученици. Тази картина по съдържание е противоположна на осма картина, която се нарича Истината и Справедливостта. Затова можем да наречем петнадесета картина противоположност на истината и справедливостта, т.е. лъжа и несправедливост. Тази картина е пета от Пътя на Хорус. Тя означава, че онези, които искат да достигнат до най-големите висини, трябва да минат през най-големите дълбочини. След направения от ученика избор в шести Аркан, той става самотник и пътува през Пустинята на живота в девети Аркан, попада в много тежко положение, посочено от дванадесети Аркан и трябва да се бори с лъжата и несправедливостта, представени в петнадесети Аркан или със свъхестествените сили на Злото, с неверни учения, с лъжа и с различни пречки. Следователно Пътят на Хорус, т.е.
към текста >>

20. 2. МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНО УЧЕНИЕ -НЕГОВИТЕ ЦЕЛИ И ЗАДАЧИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Казано на езика на Хегел и диалектиката манихеите са първите след Хермес, които са изтъкнали, че светът и животът е във вечно дзвижение и се движи и развива под знака на противоположностите, на борбата и противоречието.
Злото влиза в света на Творението, за да се превърне един ден в по-голямо добро. Манес е една велика индивидуалност, която се преражда многократно на Земята, за да бъде дух-водач на тези, които имат мисията да превърнат злото на добро. И когато не мислим за великите учители на човечеството, не трябва да забравяме Манес и неговата Мисия. Макар че принципът на Манес е трябвало да отстъпи на втори план в течение на нашата епоха, понеже духовността е тъй малко разбрана понастоящем, но този превъзходен принцип на манихеите ще печели все повече привърженици паралелно с напредването ни към една епоха, в която духовният живот ще намерим все повече и повече привърженици и все повече и певече разбиране". Така че, когато говорим за манихейството, не трябва да разбираме едно грубо дуалистично учение, което говори за два равностойни Бога, които са в борба, а разбираме едно светло учение, което има за задача да работи за крайната победа над злото. Казано на езика на Хегел и диалектиката манихеите са първите след Хермес, които са изтъкнали, че светът и животът е във вечно дзвижение и се движи и развива под знака на противоположностите, на борбата и противоречието. Борбата и противоречието според тях са стимул и причина за развиване на вътрешните латентни сили както на човешката душа, така и на всяко същество в Космоса. Затова злото съществува като една необходимост, за да се прояви и изяви доброто, което е основа на Битието и живота. Ето това са учили манихеите, като са изхождали от великия закон на Хермес за полярността, според който в света съществуват два принципа, два полюса - положителен и отрицателен. който е принцип на творчество и прогрес. Ще завърша това кратко изложение на манихейството с две мисли, едната от проф.
към текста >>

21. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Другият род човеци били създадени от Сатаната от материята в противоположност на духовните люде.
Това учение е развито от антиохиеца Сатурнин. Според него от Бога наречен Непознатият Отец, произтекъл духовният свят, а видимият свят бил образуван от материята от седемте нисши еони (духове), управители на планетите, възглавявани от еврейския Бог Яве. Човеците по своя произход се делят на два рода: духовни и веществени или добри и зли. Едните били създадени от нисши духове и отначало те били духовно и телесно слаби, та не могли да ходят прави и пълзели по земята като червеи. Обаче Бог се съжалил над тях и им дал Божествена искра и те се изправили на краката си. Другият род човеци били създадени от Сатаната от материята в противоположност на духовните люде. Веществените човеци под началството на Сатаната водели борба срещу духовните и ги угнетявали. Еврейският Бог главен светообразувател (Димиург) се мъчил да унищожи властта на Сатаната, но не сполучил. Тогава Бог изпратил на духовните люде спасител, и именно своя най-близък еон Разум Логос, който се явил в привидно човешко тяло. Той научил духовните люде, че обладаването на висшето знание и чист живот са средства за това спасение. Сатурнин забранявал яденето на месо и пиенето на вино.
към текста >>

22. ФИЛОСОФИЯТА НА АЛ-ФАРАБИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В Него не съществува противоположност.
То е неделимо. На Него не може да се приписва нито качество, нито количество, нито време, нито място. То не е тяло То единно. И в този смисъл, че Неговата Същност не се състои от нещо, което за Него е външно, от което би зависило Неговото съществуване. Неговата същност не може да бъде обозначено от такива понятия като материя, форма, род, видово различие. В Него не съществува противоположност. То е чиста благост. То е чист разум. То е мъдро, живо, всемогъщо, притежаващо воля. То притежава във висша степен красота, съвършенство и величие. В самото себе си То изпитва безкрайна радост.
към текста >>

23. 8. В какво седи свободата на човека, 28 януари 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

И мъже и жени, и общество, и държава - всички сме поставени между тези две противоположности.
Законът е абсолютно справедлив, и онова добро или зло, което човек направи, ще се върне върху самия него. От хиляди години насам хората искат да изменят този закон така, че направеното добро да се връща пак при тях, а направеното зло да не ги засяга, а да засяга само този, към когото е отправено. Но това е невъзможно, по единствената причина, че първото начало на доброто възприема в себе си само доброто, и второто начало на злото - възприема в себе си само злото. Тези две начала действат едновременно в човека, като злото приема своите последствия и доброто приема своите последствия. Човек е създаден между тези две граници. И мъже и жени, и общество, и държава - всички сме поставени между тези две противоположности. Ако надделее злото, то носи разрушение в света; ако надделее доброто - то носи растене и съграждане в света. Който не вярва на това, може да направи един малък опит и да го провери. Човек е в избора, който ще направи между тези два процеса. Той не е нито добър, нито лош, но може да застане или на страната на доброто, или на страната на злото. В този избор седи неговата свобода.
към текста >>

24. Вътрешното знание - Влад Пашов (1902- 1974)

Животът се изявява в противоположностите, това е закон на Битието.
Задачата на ученика е да се домогне до вътрешното знание, с което се разрешават всички въпроси. Аз не говоря само за знанието на официалната наука, която има отношение главно към физическия свят. Аз имам предвид онова знание, което търси крайните резултати на нещата, което има отношение към малкия и големия свят. Каквито са отношенията на малкия свят към големия, такива са и отношенията на големия към малкия. Любов без страдание не е Любов, знание без противоречие в ума не е знание. Животът се изявява в противоположностите, това е закон на Битието. Щом имаш противоречия, ти си в правия път. Сам ще разрешиш противоречията си, сам ще се домогнеш до вътрешното знание. Това, което сам си придобил, то ще те полза. Без външна помощ нищо не се постига, но ако и вие сами не работите, външната помощ нищо няма да ви ползва. Реалността е съчетание между една възможност и една невъзможност.
към текста >>

25. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тригонът на водата - казва същият философ, означава постоянно усилие на природата да хармонизира противоположностите и да произведе обмяна и химическо сродство.
Във втория знак на въздуха - Везните, имаме равновесие на вътрешните и външните сили на духа и материята, тук е дадено повече място на интуицията, отколкото при Близнаците. В третия знак на въздуха - Водолея, имаме едно по-вътрешно, по-задълбочено знание - мистичното. Тригонът на водата символизира Юга и е противоположен на студения Север. Той е, който разтопява ледовете - това е силата, която от твърдото прави течно. „Това е обновлението на кристала под друга форма и възкресения от смърт в живот” - както казва един от херметичните философи. Тригонът на водата - казва същият философ, означава постоянно усилие на природата да хармонизира противоположностите и да произведе обмяна и химическо сродство. Водата постоянно се стреми към равновесие. Водата е влажна и студена и в човека създава флегматичния темперамент. Тя е негативна, пасивна и възприемаща. Първият знак на водния тригон е Рак и символизира привързаността към живота, а оттам и желание за безсмъртие, „което, комбинирано със знанието, тайната на пола - раждането и възраждането - извежда безсмъртната душа към края на нейните земни странствания и материални въплъщения чрез съединението със своята половина” - казва същият херметичен философ. Вторият знак на водата - Скорпион, може да се уподоби на парен котел, който се нагрява от силен огън и водата постепенно се превръща в пара.
към текста >>

26. Значение на 12-е дома на хороскопа - Влад Пашов (1902- 1974)

Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който показва личността.
Въобще това е домът, който указва състоянието на нашето тяло и грижите, които трябва да полагаме за него. Дава указания и за отношенията ни със слуги и подчинени, за всички живи неща, имащи отношение към родения; показва също и отношението на човека към клетките му, които са неговите слуги и подчинени и оттам влияе и върху състоянието на здравето. Свързан е със знака Дева и в тялото владее коремните органи и слънчевия възел. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указание за здравето и болестите; господарят на втория знак от тригона ни дава указание за подчинение, господарят на 3- ия знак - приходите и ползата, която ще има от живите същества, а също така и тяхното количество. Седмият дом ни дава указания за брака, съдружниците - договори, обмен, приятелство, обществени дела и борби, явните неприятели, съдебните процеси. Представя до известна степен индивидуалността на човека, като противоположност на първия, който показва личността. Свързан е със знака Везни и в тялото има отношение към бъбреците и кръста. Господарят на знака, който заема върха на дома, ни дава указания за брака - за характера и типа на съпруга или съпругата; господарят на втория знак ни дава указание за съдебните процеси и споровете; господарят на третия знак носи сведения за търговските операции и отношенията със съдружниците. Осмият дом е наречен окултен дом. Има отношение към проблема с тайната на живота и смъртта. Затова на първо място ни показва всички фази и степени, през които преминава съзнанието; носи указания за смъртта и всичко свързано с нея - наследства, завещания, свидетелства.
към текста >>

27. 54-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

В Окултната Наука, с която се занимавате, има две противоположности.
Те са подтик за твоето усъвършенстване. Следователно образите на Любовта са велик подтик за растенето, за умственото развитие. Така че ние ще се спрем върху закона: Искам своето добро, своето растене, благородството на моята душа, затова ще любя. Това е Волята Божия. 295. Ученикът и Окултната Наука. В Окултната Наука, с която се занимавате, има две противоположности. В нея има толкова възможности да станете добри, колкото има възможност да станете и лоши. Това не е само за вас, но и за всички религии има тази възможност, понеже всички религии си служат с Окултната Наука, с Окултните сили. И вие трябва да знаете, че всички висши същества, всички разумни същества не са от тези, които може да окаляте или да оставите върху тях своите нечистотии. Те са много взискателни. И ако вие влезете в една Окултна Школа и не се учите на чистота и право мислене, ще ви изключат.
към текста >>

28. ВРАТА ЗА ФИЛОСОФИ - Методи Константинов (1902-1979)

Така триъгълникът, база на Учението, е решение на проблема за противоположностите.
в този труд е ясно показано (а писахме и преди[1]), че става въпрос за синтез. Още Хермес е казал, че двата полюса са различна степен на вибрация на една същност. Космичната стълба на реалността, която Учителят издига между материята и Духа, е детайлизиране и разбиване на тази идея. Антагонизмът между идеологиите се преодолява само чрез по-висше измерение, което ги съдържа в себе си. Бялото и Черното братства се управляват от всемирното. Така триъгълникът, база на Учението, е решение на проблема за противоположностите. Мненията на хората гравитират около една от страните на този триъгълник според преобладаващата у тях психическа настройка (емоционална, интелектуална, волева), а тя е обусловена от доминиращия център (сърце, ум, воля). в книгата е показано, че поотделно тези пътища водят към сокаци и само хармоничното им съчетание дава възможност за освобождение и за познаване на Истината. Последната е недостъпна за живеещите без свободна воля, по чужда програма или в ограниченията на циклите. Свободната воля е един връх, непринадлежащ към плоската равнинност на нашия детерминиран свят. Човешкото мислене, реакции, оценки и поведение са по шаблонни схеми, изготвени по предварителна програма.
към текста >>

29. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

За да бъдем свободни същества, трябва да осъзнаем Единството, което предполага възможност за виждане отвъд борбата на противоположностите, отвъд частното.
Там те ще намерят, поднесено на близък и проникновен стил, едно вдъхновено, дълбоко и всеобхватно учение. В започващата епоха, сред преобладаващата аморфна маса, ще се увеличават все повече и повече истински възприемчивите хора, които съзнателно ще търсят причинността. Добирането до истинската вътрешна светлина става, след като сме способни да избягваме условността, да се разкрепостим, да не бъдем повече роби на прогреса и да съществуваме истински. Да станем способни да виждаме изгрева на Слънцето. От първостепенно значение за човека е да се извиси над областта на обсебванията и противопоставянията от всякакъв вид. За да бъдем свободни същества, трябва да осъзнаем Единството, което предполага възможност за виждане отвъд борбата на противоположностите, отвъд частното. След като сме развили това освобождаващо съзнание за Единството, светът ще престане да ни изглежда като един чудовищен, абсурден и опияняващ сън: елементите на пъзела ще се подредят и Божественият План ще възвърне в нашите очи своята цялост и значимост. Човекът (непрекъснато примамван от клопки и условности) ще преодолее ограниченията на своя егоцентризъм и ще достигне до надличностно съзнание и съществуване. Както всички велики духовни водачи, Учителят ни обучава като ни води от обособената, измамна личност към Живот за Цялото (така се нарича и една от творбите с неговото Слово). Д-р Константинов подчертава тази голяма истина, поставена в действие от неговия Учител. Така той ни предпазва „да не се губим" в множеството идеи, да не попаднем в измамното, в излишното, а напротив — да намерим съвършената Божествена Цялост.
към текста >>

30. ПОЛЮСИТЕ НА ЖИВОТА - Методи Константинов (1902-1979)

В противоположност на материализма, идеалистичните школи приемат, че в природата съществува не само закономерност, но и целесъобразност.
Идеалистичното разбиране за живота се основава върху идеята, че духът е първичен, че той е източникът, от който се изгражда материята. Според тази концепция материята, бидейки вторична даденост, е подчинена на духа и според Закона за Причинността се проявява във времето и пространството. Духът с напълно свободен и независим от материята и е извън зависимостта на времето и пространството. Материалистичните философски доктрини се основават на схващането, че всичко в природата е закономерно и изключват случайността. Те приемат, че съзнанието е продукт от еволюцията на материята. В противоположност на материализма, идеалистичните школи приемат, че в природата съществува не само закономерност, но и целесъобразност. Това разбиране поддържа фундаменталната идея, че съзианието твори обективния свят - светът на материята и явленията. Целта на настоящото изложение не е да полемизира с тези две философски школи, а да покаже, че нито материализмът, нито идеализмът са в състояние да дадат едно достоверно обяснение на съвременните духовни и материални проблеми. Идеализмът оперира в орбитата на метафизичния свят, под знака на геоцентричното съзнание. Той не излиза от триизмерните координати. Материализмът, в широк смисъл на думата, изучава света единствено през призмата на сетивните усещания, които имат за обект света на формите и явленията.
към текста >>

31. ЕДИНСТВО НА ПОЗНАНИЕТО - Методи Константинов (1902-1979)

Тяхната противоположност дава импулс на творческите процеси на Живота.
Има само трансформация. Защо тогава съзнанието да изчезва? Щом като материята не изчезва, абсурд е това да стане със съзнанието, душата да се унищожи." Школите на Идеализма и Материализма, от най-дълбока древност, подготвиха човешкото съзнание за разбиране на Еволюцията и за контактите му с Космичното Начало. Космичната Стълба на Реалността хвърля мост между Материализма и Идеализма. Тяхната противоположност дава импулс на творческите процеси на Живота.
към текста >>

32. ФИЛОСОФСКА ДИСКУСИЯ - Методи Константинов (1902-1979)

В противоположност, Субективният Идеализъм отрича причинната връзка между обектите и явленията.
Според него материята не съществува. Абсолютният Дух създава всичко; той е негова основа. Хегел поставя фундамента на диалектичния метод върху базата на идеализма. Той разглежда материалния процес като логично развитие на Абсолютния Дух. Обективният Идеализъм в своите философски изводи използва законите на логиката по пътя на знанието. В противоположност, Субективният Идеализъм отрича причинната връзка между обектите и явленията. Тази философска система се базира на индетерминизма (неопределеността). Главните й представители са Беркли и Хюм. Според Хюм причинността не може да се мотивира чрез чисто логичното съдържание на понятията. Той счита, че опитът не е в състояние да обясни причинността. Тя може да бъде изведена единствено от самия субект, от същността на неговата психика.
към текста >>

Тяхната противоположност може да се изясни само чрез Първата Космична Причина.
Но се налага да повторим, че опитът на Кант да примири материализма, признаващ обективния свят, е идеализма, отричащ обективната причинност и закономерност, излиза несполучлив. Грешката на Кант е, че тук не става въпрос да бъдат помирени материализмът и идеализмът, понеже, както отбелязахме, това са полюсите на една и съща реалност. Става дума преди всичко за тяхното истинско самоопределяне, да се намери мястото им в света на Живата Разумна Природа. Тези две концепции, също както емпиризма и рационализма, използват различни методи, имат различни гносеологични основи. Емпиризмът, който има за обект света на формите и явленията, на всичко онова, което е крайно и осезаемо; и рационализмът, опериращ с психичното, което е абстрактно и нематериално, разглеждат Реалността в тези нейни два аспекта. Тяхната противоположност може да се изясни само чрез Първата Космична Причина. Тя се изявява чрез Самодвижението на тези две противоположности - Материята и Духа, свързани в Космичното Единство. Материализмът дава форма па нещата и явленията, рационализмът - съдържанието им, а Космичното Начало - техния смисъл. Във философията на идеализма Хегел се явява като идеолог в своя апогей. Той разглежда света като органично и психично цяло, което се развива по пътя на промените чрез единство на противоположностите и чрез преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения. Хегел извърши една революция във философията, като постави философски основи на диалектичния метод.
към текста >>

Тя се изявява чрез Самодвижението на тези две противоположности - Материята и Духа, свързани в Космичното Единство.
Грешката на Кант е, че тук не става въпрос да бъдат помирени материализмът и идеализмът, понеже, както отбелязахме, това са полюсите на една и съща реалност. Става дума преди всичко за тяхното истинско самоопределяне, да се намери мястото им в света на Живата Разумна Природа. Тези две концепции, също както емпиризма и рационализма, използват различни методи, имат различни гносеологични основи. Емпиризмът, който има за обект света на формите и явленията, на всичко онова, което е крайно и осезаемо; и рационализмът, опериращ с психичното, което е абстрактно и нематериално, разглеждат Реалността в тези нейни два аспекта. Тяхната противоположност може да се изясни само чрез Първата Космична Причина. Тя се изявява чрез Самодвижението на тези две противоположности - Материята и Духа, свързани в Космичното Единство. Материализмът дава форма па нещата и явленията, рационализмът - съдържанието им, а Космичното Начало - техния смисъл. Във философията на идеализма Хегел се явява като идеолог в своя апогей. Той разглежда света като органично и психично цяло, което се развива по пътя на промените чрез единство на противоположностите и чрез преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения. Хегел извърши една революция във философията, като постави философски основи на диалектичния метод. Преди него идеалистичните доктрини говореха, че в природата „скокове" не съществуват и че всичко се движи и развива, следвайки една бавна еволюционна линия, съгласно природните закони.
към текста >>

Той разглежда света като органично и психично цяло, което се развива по пътя на промените чрез единство на противоположностите и чрез преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения.
Емпиризмът, който има за обект света на формите и явленията, на всичко онова, което е крайно и осезаемо; и рационализмът, опериращ с психичното, което е абстрактно и нематериално, разглеждат Реалността в тези нейни два аспекта. Тяхната противоположност може да се изясни само чрез Първата Космична Причина. Тя се изявява чрез Самодвижението на тези две противоположности - Материята и Духа, свързани в Космичното Единство. Материализмът дава форма па нещата и явленията, рационализмът - съдържанието им, а Космичното Начало - техния смисъл. Във философията на идеализма Хегел се явява като идеолог в своя апогей. Той разглежда света като органично и психично цяло, което се развива по пътя на промените чрез единство на противоположностите и чрез преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения. Хегел извърши една революция във философията, като постави философски основи на диалектичния метод. Преди него идеалистичните доктрини говореха, че в природата „скокове" не съществуват и че всичко се движи и развива, следвайки една бавна еволюционна линия, съгласно природните закони. В противовес на това Хегел смята, че без „скокове" развитието в природата и живота е немислимо. Това преобразование той смята като логическо развитие на Абсолютния Дух, който се проявява чрез борбата на противоположностите. Според Хегел, животът носи в себе си елементите на своята собствена смърт.
към текста >>

Нещата изчезват в своята противоположност, следователно те имат някакъв край.
Хегел извърши една революция във философията, като постави философски основи на диалектичния метод. Преди него идеалистичните доктрини говореха, че в природата „скокове" не съществуват и че всичко се движи и развива, следвайки една бавна еволюционна линия, съгласно природните закони. В противовес на това Хегел смята, че без „скокове" развитието в природата и живота е немислимо. Това преобразование той смята като логическо развитие на Абсолютния Дух, който се проявява чрез борбата на противоположностите. Според Хегел, животът носи в себе си елементите на своята собствена смърт. Нещата изчезват в своята противоположност, следователно те имат някакъв край. Ние се спираме по-подробно върху постановките на този философ, защото той стои на границата между идеализма и материализма. Неговите разсъждения са основателни единствено по отношение на материалния свят - светът на формите и явленията. Що се отнася до съзнанието, то не изчезва, а се трансформира подобно на звуковите вълни, които преминават в електромагнитни, когато се фиксират на магнетофонната лента. Както знаем, тези електромагнитни вълни могат отново да се декодират в звукови. В последните няколко десетилетия науката отбеляза колосални открития, не само в света на емпиризма - посредством ядрената физика, модерната химия, радиоастрономията..., но също и в областта на метапсихичните изследвания.
към текста >>

Според диалектическия материализъм всички явления и събития се раждат от единството на противоположностите.
Хегел разглежда природата не само като състояние на покой и неподвижност, на застой и неизменност, а като състояние на движение и на непрекъсната трансформация. Причината за това движение и трансформация се намира не вън, а вътре в самата природа. В природата и в обществото развитието се извършва по силата на вътрешните, присъщи на обектите и явления, противоречия по силата на „самодвижението". Маркс, от своя страна, подхвана тази идея на Хегел, но вече под знака на Материализма. Според него нещата и явленията не са абсолютно дадени и безусловни, а се намират в развитие в течението на вечната промяна. Според диалектическия материализъм всички явления и събития се раждат от единството на противоположностите. Тази противоположност е източникът на тяхната вътрешна движеща сила, т.е. „самодвижението". Ние нямаме задача да разглеждаме диалектическия материализъм от гледище на неговите интерпретаторски школи, като тези на механистите или идеалистите меншевики и т. н. За нас е важна философската същност на историческия материализъм. Диалектиката, по отношение на нейната философска същност, е метод за разглеждане на света, като история на борбата между противоположностите.
към текста >>

Тази противоположност е източникът на тяхната вътрешна движеща сила, т.е. „самодвижението".
Причината за това движение и трансформация се намира не вън, а вътре в самата природа. В природата и в обществото развитието се извършва по силата на вътрешните, присъщи на обектите и явления, противоречия по силата на „самодвижението". Маркс, от своя страна, подхвана тази идея на Хегел, но вече под знака на Материализма. Според него нещата и явленията не са абсолютно дадени и безусловни, а се намират в развитие в течението на вечната промяна. Според диалектическия материализъм всички явления и събития се раждат от единството на противоположностите. Тази противоположност е източникът на тяхната вътрешна движеща сила, т.е. „самодвижението". Ние нямаме задача да разглеждаме диалектическия материализъм от гледище на неговите интерпретаторски школи, като тези на механистите или идеалистите меншевики и т. н. За нас е важна философската същност на историческия материализъм. Диалектиката, по отношение на нейната философска същност, е метод за разглеждане на света, като история на борбата между противоположностите.
към текста >>

Диалектиката, по отношение на нейната философска същност, е метод за разглеждане на света, като история на борбата между противоположностите.
Според него нещата и явленията не са абсолютно дадени и безусловни, а се намират в развитие в течението на вечната промяна. Според диалектическия материализъм всички явления и събития се раждат от единството на противоположностите. Тази противоположност е източникът на тяхната вътрешна движеща сила, т.е. „самодвижението". Ние нямаме задача да разглеждаме диалектическия материализъм от гледище на неговите интерпретаторски школи, като тези на механистите или идеалистите меншевики и т. н. За нас е важна философската същност на историческия материализъм. Диалектиката, по отношение на нейната философска същност, е метод за разглеждане на света, като история на борбата между противоположностите.
към текста >>

33. САМОДВИЖЕНИЕ - Методи Константинов (1902-1979)

Противоположностите не могат да съществуват самостоятелно поотделно.
САМОДВИЖЕНИЕ Вярно е, че животът като движение е резултат от разделянето на единството. Противоположностите не могат да съществуват самостоятелно поотделно. Те действат под знака на единството, което създава самодвижението, и чийто център, според Учителя, е Великото Космично Начало. Подчертахме, че Космичното Начало е същността на Космичната Стълба на Реалността, която ще бъде гръбнак на модерната философия. Чрез противоположностите - двата полюса на живота: Духът и Материята - Космичното Начало създава механични, енергетични, светлинни, мисловни, емоционални, биологични, социални и др. явления върху планетата ни. Идентичността на противоположностите в явленията и събитията трябва да бъде търсена без съмнение в абсолютната същност на Космичния Принцип.
към текста >>

Чрез противоположностите - двата полюса на живота: Духът и Материята - Космичното Начало създава механични, енергетични, светлинни, мисловни, емоционални, биологични, социални и др.
САМОДВИЖЕНИЕ Вярно е, че животът като движение е резултат от разделянето на единството. Противоположностите не могат да съществуват самостоятелно поотделно. Те действат под знака на единството, което създава самодвижението, и чийто център, според Учителя, е Великото Космично Начало. Подчертахме, че Космичното Начало е същността на Космичната Стълба на Реалността, която ще бъде гръбнак на модерната философия. Чрез противоположностите - двата полюса на живота: Духът и Материята - Космичното Начало създава механични, енергетични, светлинни, мисловни, емоционални, биологични, социални и др. явления върху планетата ни. Идентичността на противоположностите в явленията и събитията трябва да бъде търсена без съмнение в абсолютната същност на Космичния Принцип. По естество Космичното Начало е нематериално в света на идеите и материално във физичния свят на формите. То е непознатото, чийто израз представя борбата на противоположностите под знака на Самодвижението. Нашата съвременност е начало на една велика ера, в която идеализмът и материализмът, по силата на необходимостта, се срещат в света на Великото Космично Начало.
към текста >>

Идентичността на противоположностите в явленията и събитията трябва да бъде търсена без съмнение в абсолютната същност на Космичния Принцип.
Противоположностите не могат да съществуват самостоятелно поотделно. Те действат под знака на единството, което създава самодвижението, и чийто център, според Учителя, е Великото Космично Начало. Подчертахме, че Космичното Начало е същността на Космичната Стълба на Реалността, която ще бъде гръбнак на модерната философия. Чрез противоположностите - двата полюса на живота: Духът и Материята - Космичното Начало създава механични, енергетични, светлинни, мисловни, емоционални, биологични, социални и др. явления върху планетата ни. Идентичността на противоположностите в явленията и събитията трябва да бъде търсена без съмнение в абсолютната същност на Космичния Принцип. По естество Космичното Начало е нематериално в света на идеите и материално във физичния свят на формите. То е непознатото, чийто израз представя борбата на противоположностите под знака на Самодвижението. Нашата съвременност е начало на една велика ера, в която идеализмът и материализмът, по силата на необходимостта, се срещат в света на Великото Космично Начало. Малко значение има името, което даваме на Космичния Принцип: Начална Причина, Абсолютен Дух, Незнайно, Самодвижение и т.н. Субективните идеалисти го наричат Абсолютен Дух, Бог.
към текста >>

То е непознатото, чийто израз представя борбата на противоположностите под знака на Самодвижението.
Подчертахме, че Космичното Начало е същността на Космичната Стълба на Реалността, която ще бъде гръбнак на модерната философия. Чрез противоположностите - двата полюса на живота: Духът и Материята - Космичното Начало създава механични, енергетични, светлинни, мисловни, емоционални, биологични, социални и др. явления върху планетата ни. Идентичността на противоположностите в явленията и събитията трябва да бъде търсена без съмнение в абсолютната същност на Космичния Принцип. По естество Космичното Начало е нематериално в света на идеите и материално във физичния свят на формите. То е непознатото, чийто израз представя борбата на противоположностите под знака на Самодвижението. Нашата съвременност е начало на една велика ера, в която идеализмът и материализмът, по силата на необходимостта, се срещат в света на Великото Космично Начало. Малко значение има името, което даваме на Космичния Принцип: Начална Причина, Абсолютен Дух, Незнайно, Самодвижение и т.н. Субективните идеалисти го наричат Абсолютен Дух, Бог. Обективните идеалисти, хора на логиката, го определят като Рационалност, Разумност. Диалектическият материализъм го нарича естествен исторически процес на необходимостта.
към текста >>

Във вечната възходяща борба на противоположностите лежи ключът за разбиране на целесъобразността в Единството на Битието.
Малко значение има името, което даваме на Космичния Принцип: Начална Причина, Абсолютен Дух, Незнайно, Самодвижение и т.н. Субективните идеалисти го наричат Абсолютен Дух, Бог. Обективните идеалисти, хора на логиката, го определят като Рационалност, Разумност. Диалектическият материализъм го нарича естествен исторически процес на необходимостта. Последната детерминистична концепция е по-близо до реалността, тъй като е освободена от метафизичните мъгли на различни религиозни догми и заблуждения. Във вечната възходяща борба на противоположностите лежи ключът за разбиране на целесъобразността в Единството на Битието. Под целесъобразност ние разбираме Пътя към съвършенството по безкрайната Космична Спирала.В Самодвижението се крие Единството на Космичното Начало и тайната на борбата на противоположностите. Днес е големият конфликт между старата форма на материализма и новия идеологичен импулс, чийто извор е Космичният Принцип. Този идеологичен импулс създава „скоковете" и възпроизвежда материята във винаги нови форми. Тази космична форма, висша и абсолютна по природа, действаща спонтанно като Цяло (Единица), дава критерий за разграничение между старото и новото в историческите процеси. Космичното Начало е главният двигател в човешката психика, за претворяване на историческата даденост в нещо по-прогресивно чрез борбата на противоположностите.
към текста >>

Под целесъобразност ние разбираме Пътя към съвършенството по безкрайната Космична Спирала.В Самодвижението се крие Единството на Космичното Начало и тайната на борбата на противоположностите.
Субективните идеалисти го наричат Абсолютен Дух, Бог. Обективните идеалисти, хора на логиката, го определят като Рационалност, Разумност. Диалектическият материализъм го нарича естествен исторически процес на необходимостта. Последната детерминистична концепция е по-близо до реалността, тъй като е освободена от метафизичните мъгли на различни религиозни догми и заблуждения. Във вечната възходяща борба на противоположностите лежи ключът за разбиране на целесъобразността в Единството на Битието. Под целесъобразност ние разбираме Пътя към съвършенството по безкрайната Космична Спирала.В Самодвижението се крие Единството на Космичното Начало и тайната на борбата на противоположностите. Днес е големият конфликт между старата форма на материализма и новия идеологичен импулс, чийто извор е Космичният Принцип. Този идеологичен импулс създава „скоковете" и възпроизвежда материята във винаги нови форми. Тази космична форма, висша и абсолютна по природа, действаща спонтанно като Цяло (Единица), дава критерий за разграничение между старото и новото в историческите процеси. Космичното Начало е главният двигател в човешката психика, за претворяване на историческата даденост в нещо по-прогресивно чрез борбата на противоположностите. Формите на нещата са под знака на относителността, но Самодвижението, чийто извор е Космичното Начало, е вечно и абсолютно.
към текста >>

Космичното Начало е главният двигател в човешката психика, за претворяване на историческата даденост в нещо по-прогресивно чрез борбата на противоположностите.
Във вечната възходяща борба на противоположностите лежи ключът за разбиране на целесъобразността в Единството на Битието. Под целесъобразност ние разбираме Пътя към съвършенството по безкрайната Космична Спирала.В Самодвижението се крие Единството на Космичното Начало и тайната на борбата на противоположностите. Днес е големият конфликт между старата форма на материализма и новия идеологичен импулс, чийто извор е Космичният Принцип. Този идеологичен импулс създава „скоковете" и възпроизвежда материята във винаги нови форми. Тази космична форма, висша и абсолютна по природа, действаща спонтанно като Цяло (Единица), дава критерий за разграничение между старото и новото в историческите процеси. Космичното Начало е главният двигател в човешката психика, за претворяване на историческата даденост в нещо по-прогресивно чрез борбата на противоположностите. Формите на нещата са под знака на относителността, но Самодвижението, чийто извор е Космичното Начало, е вечно и абсолютно.
към текста >>

34. ЖИВОТЪТ - ЗАГАДКА - Методи Константинов (1902-1979)

Учителят казва, че Животът се ражда между двата полюса - Духа и Материята - двете противоположности в Космичната Стълба на Реалността.
ЖИВОТЪТ - ЗАГАДКА Животът е най-голямата загадка на вековете. За хората на Изкуството, той е източник на вдъхновение и красота; за тези на науката и философията - едно уравнение с безброй неизвестни. Науката разглежда живота като биофизиологичен процес. Философията го схваща като разумност, като метафизичен процес. Учителят казва, че Животът се ражда между двата полюса - Духа и Материята - двете противоположности в Космичната Стълба на Реалността. Ние знаем малко за тайната, която крие в себе си Животът. Дори Великите Посветени пазят пълно мълчание относно тази тайна. По този въпрос Учителят казва: „Съществува един Абсолютен Живот, една Абсолютна Реалност - Истината. През хилядите векове на вечността Тя ще остане една велика загадка. По проявите на тази Реалност ние добиваме понятие за нея.
към текста >>

35. ТРЕТАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА (Зло и Грях) - Методи Константинов (1902-1979)

Силата на Злото, по своята природа, търси единствено своята противоположност - слабостта.
В Царството на Злото слабият трябва да служи на силния. В Царството на Доброто силният служи на слабия. Това е един закон, който никой не може да отмени." Доброто и Злото са две сили, които се преплитат и намагнетизират взаимно, тъй като носят диаметрално противоположни енергии, които се уравновесяват. Злото носи в себе си такава омраза, че иска да смаже, да унищожи всичко, което среща по своя път. Силата на Злото, по своята природа, търси единствено своята противоположност - слабостта. Злото желае да среща само слаби хора. Ако срещне някой силен, то прави всичко възможно да му вземе силата. Ако разлистим страниците на историята, особено на политическата, ще констатираме резултатите от мощта на разрушителните сили. Във всички драми и трагедии на човешките цивилизации ще срещнем голям брой герои, които са се намирали на върха на славата, но после са завършвали трагично своето съществувание. Злото не обича да среща хора, които се държат здраво изправени на своите два крака.
към текста >>

36. БЕЗСМЪРТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Личност и Индивидуалност - Методи Константинов (1902-1979)

Това е Вечният дух, непобедимият устрем на младостта към творчество и динамизъм, противоположност на остарялата религиозна догма, спираща чрез суеверието и фанатизма хода на историята.
Христос, един от Великите посветени на нашата планета, даде ярък пример на смирение пред висшите проблеми на живота. Сам Той не е казвал, че е последната дума на историята, както в последствие теолозите изопачиха Неговата първична идеология. Напротив, Той подчерта, че след Него ще дойдат други, които ще правят по-големи чудеса. Не е ли това пророчество едно висшо смирение пред Незнайното, Абсолютното Космично Начало? Тази смиреност ще стане мощен импулс за човешкия гений, да се стреми напред към Мъдростта на Твореца, за да открие разрешението на великите тайни на живота. Това е Вечният дух, непобедимият устрем на младостта към творчество и динамизъм, противоположност на остарялата религиозна догма, спираща чрез суеверието и фанатизма хода на историята. Тази инквизиция на душата е отречена от Космичното съзнание и няма бъдеще в Новата епоха. Съвременната ултрамодерна психология, парапсихологията и психотрониката са навлезли в една интересна област на проучвания - в света на метапсихичните процеси. Психотрониката може да изследва радиациите, излъчвани от минералите, растенията, хората, планетите, слънцата и галактиките. Внушението, телепатията, левитацията и други явления показват, че съзнанието излиза от тесния кръг на геоцентричната концепция и търси по-просторни измерения. В нашата съвременност на всички явления, които досега бяха сюжети на приказки и легенди, ще се даде едно по-реално тълкуване, по-достъпно за схващане от човешкото съзнание.
към текста >>

37. МЪЖЪТ И ЖЕНАТА В ШЕСТАТА КУЛТУРА - Методи Константинов (1902-1979)

Тези противоположности имат своите корени още в растителното и в животинското царства.
В това се заключава философско-мистичното схващане на Космичния синтез. Само чрез него е възможно антропологията да се домогне до генезиса на човешкия мозък, който се е развил в епохите на различните човешки раси. Но, нека оставим антрополозите да развиват своите теории за „ортогенезата"[1], за наследствените мутации и пермутации (предхождащите ги възможности). Цялата еволюция на човека по пътя на органичните форми е резултат на двата принципа - Мъжкия и Женския. Тези противоположности имат своите корени още в растителното и в животинското царства. Това развитие има безкрайни скрити възможности по неизбродимите пътища на усъвършенстването. Налага се да подчертаем, че понятието „пол" е твърде широко. То е от света на противоположностите, чиито проявления са универсални. Без тези противоположности не би имало творчество, не биха съществували двете фази на формите на живота - раждане и смърт. Думата „пол" етимологически произлиза от латинския термин „джендър" - раждане; но в тесен смисъл, в човешкия свят, тя има специфично значение.
към текста >>

То е от света на противоположностите, чиито проявления са универсални.
Но, нека оставим антрополозите да развиват своите теории за „ортогенезата"[1], за наследствените мутации и пермутации (предхождащите ги възможности). Цялата еволюция на човека по пътя на органичните форми е резултат на двата принципа - Мъжкия и Женския. Тези противоположности имат своите корени още в растителното и в животинското царства. Това развитие има безкрайни скрити възможности по неизбродимите пътища на усъвършенстването. Налага се да подчертаем, че понятието „пол" е твърде широко. То е от света на противоположностите, чиито проявления са универсални. Без тези противоположности не би имало творчество, не биха съществували двете фази на формите на живота - раждане и смърт. Думата „пол" етимологически произлиза от латинския термин „джендър" - раждане; но в тесен смисъл, в човешкия свят, тя има специфично значение. Ние разглеждаме понятието „пол" в неговия Космичен смисъл. Там, където съществува Творческа изява, винаги е налице една поляризация - присъстват полюсите на плюса и на минуса. И в безкрайно малкото - ядрените частици - има знаците плюс и минус.
към текста >>

Без тези противоположности не би имало творчество, не биха съществували двете фази на формите на живота - раждане и смърт.
Цялата еволюция на човека по пътя на органичните форми е резултат на двата принципа - Мъжкия и Женския. Тези противоположности имат своите корени още в растителното и в животинското царства. Това развитие има безкрайни скрити възможности по неизбродимите пътища на усъвършенстването. Налага се да подчертаем, че понятието „пол" е твърде широко. То е от света на противоположностите, чиито проявления са универсални. Без тези противоположности не би имало творчество, не биха съществували двете фази на формите на живота - раждане и смърт. Думата „пол" етимологически произлиза от латинския термин „джендър" - раждане; но в тесен смисъл, в човешкия свят, тя има специфично значение. Ние разглеждаме понятието „пол" в неговия Космичен смисъл. Там, където съществува Творческа изява, винаги е налице една поляризация - присъстват полюсите на плюса и на минуса. И в безкрайно малкото - ядрените частици - има знаците плюс и минус. Самата проявена материя е свързана със собствената си минусова стойност - „антиматерията".
към текста >>

Тези противоположности тласкат слънчевите системи в техните безкрайни траектории; те определят двата полюса на електрическата енергия: мъжкия - анода и женския - катода.
Ние разглеждаме понятието „пол" в неговия Космичен смисъл. Там, където съществува Творческа изява, винаги е налице една поляризация - присъстват полюсите на плюса и на минуса. И в безкрайно малкото - ядрените частици - има знаците плюс и минус. Самата проявена материя е свързана със собствената си минусова стойност - „антиматерията". В Макрокосмоса е също налице една полярност. Тези противоположности тласкат слънчевите системи в техните безкрайни траектории; те определят двата полюса на електрическата енергия: мъжкия - анода и женския - катода. Всички процеси в Живата Разумна Природа се извършват под знака на тези изначални, велики противоположности. Без електронната противоположност нямаше да съществува движение, не би имало творчество, както при химическите процеси, така и при процесите, които се извършват в сложните психически комплекси. Съвременната научна мисъл е стъпила на здрава основа. И това е само едно начало, което постепенно ще разкрие великите тайни, които се крият в безкрайно малкото - микрокосмосът и безкрайно голямото - макрокосмосът. ------------
към текста >>

Всички процеси в Живата Разумна Природа се извършват под знака на тези изначални, велики противоположности.
Там, където съществува Творческа изява, винаги е налице една поляризация - присъстват полюсите на плюса и на минуса. И в безкрайно малкото - ядрените частици - има знаците плюс и минус. Самата проявена материя е свързана със собствената си минусова стойност - „антиматерията". В Макрокосмоса е също налице една полярност. Тези противоположности тласкат слънчевите системи в техните безкрайни траектории; те определят двата полюса на електрическата енергия: мъжкия - анода и женския - катода. Всички процеси в Живата Разумна Природа се извършват под знака на тези изначални, велики противоположности. Без електронната противоположност нямаше да съществува движение, не би имало творчество, както при химическите процеси, така и при процесите, които се извършват в сложните психически комплекси. Съвременната научна мисъл е стъпила на здрава основа. И това е само едно начало, което постепенно ще разкрие великите тайни, които се крият в безкрайно малкото - микрокосмосът и безкрайно голямото - макрокосмосът. ------------ [1] „ Ортогенеза " - хипотеза, че човешкият мозък се развива моногенетично по линията на известен род маймуни.
към текста >>

Без електронната противоположност нямаше да съществува движение, не би имало творчество, както при химическите процеси, така и при процесите, които се извършват в сложните психически комплекси.
И в безкрайно малкото - ядрените частици - има знаците плюс и минус. Самата проявена материя е свързана със собствената си минусова стойност - „антиматерията". В Макрокосмоса е също налице една полярност. Тези противоположности тласкат слънчевите системи в техните безкрайни траектории; те определят двата полюса на електрическата енергия: мъжкия - анода и женския - катода. Всички процеси в Живата Разумна Природа се извършват под знака на тези изначални, велики противоположности. Без електронната противоположност нямаше да съществува движение, не би имало творчество, както при химическите процеси, така и при процесите, които се извършват в сложните психически комплекси. Съвременната научна мисъл е стъпила на здрава основа. И това е само едно начало, което постепенно ще разкрие великите тайни, които се крият в безкрайно малкото - микрокосмосът и безкрайно голямото - макрокосмосът. ------------ [1] „ Ортогенеза " - хипотеза, че човешкият мозък се развива моногенетично по линията на известен род маймуни.
към текста >>

38. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

В този родопски кът природата е подсказала как чрез преливането на двете начала в една всеобемаща същност може да се получи единството на противоположностите.
Родопското село Устово Ако запитате старите жители на Устово за произхода на именованието на тяхното селце, те ще ви го обяснят с образуваното устие при вливането на двете реки. Отговаря ли това на истината, трудно е да се каже. Приемливо е обаче да допуснем, че именно тук, в недрата на горда Родопа, чрез тези две реки се дава символичен израз на онази тържествуваща борбеност на родопското население и превъзмогването на тъмните сили от светлото начало, вместо противопоставяне и взаимоунищожение на две поляризирани същности - черното начало - злото и бялото начало - доброто. В този родопски кът природата е подсказала как чрез преливането на двете начала в една всеобемаща същност може да се получи единството на противоположностите. Двете реки, взаимно обединили се, образуват устие, което може да бъде схванато като символ на ново начало от по-висока степен. В турските официални книги и между мохамеданското население в Родопите Устово се е наричало Четак или Читак и затова някои1 считат, че етимологически името Устово е произлязло от турската дума четал (раздвоение, устие) още повече, че мястото, където се събират Бяла и Черна река е известно всред народа като „Четала". Ето още една етимологическа версия, която по своя символизъм не би била далече от първото тълкувание. Пролетта трябваше да настъпи, но далечните върхове на планината, както и горният край на хълма, по който са накацали проглушените къщички на село Устово, още бяха заметнати с бялата покривка на зимата. В здрача на едва пробуждащите се дни се виждаше как тук-там светкат малките квадратни очички на ония къщурки, в които стопаните са вече будни.
към текста >>

39. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

Нашата свободна воля е тази, която е в състояние да се намесва решително в този баланс на противоположностите (които са относителни, както вече видяхме по-горе - ала относителни от гледна точка на върховната духовност; за нас те си остават противоположности с всички произтичащо от това последствия).
И това не е въпрос на каприз (опазил ни Господ да подозираме Висшата Разумност в подобни емоционални отклонения!), а на желязна закономерност. Понеже не вършим ли добро, на негово място се появява злото. Известно е, че в природата празно място няма и не може да има. Така е и в нестихващата битка между двата полюса на проявената Реалност - Доброто и злото. В момента, в който едното от двете се оттегля, другото моментално настъпва. Нашата свободна воля е тази, която е в състояние да се намесва решително в този баланс на противоположностите (които са относителни, както вече видяхме по-горе - ала относителни от гледна точка на върховната духовност; за нас те си остават противоположности с всички произтичащо от това последствия). Картината на тези взаимоотношения, плод на словесната четка на един Мъдрец, Пратеник на ББ от най-висок ранг, изглежда по следния начин: "Не върши ли човек добро, злото се ражда. Злото, което сега съществува в света, е неизползваното добро в миналото. Злото произтича от един неустановен ред. То е един свят на произвол" (Учителят П. Дънов). г) "Не се бори със злото!
към текста >>

40. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г.
Ако не можете да разберете Божията Любов, вие не можете да разберете и Любовта на хората" (Учителят П. Дънов). За да бъде напълно автентична космичната драма на Живота, тук, в нашия материален свят, съществуват два противоположни принципа - добро и зло. Доброто е израз на закона за единството, за Цялото и е плод на Любовта. Злото е израз на обратния закон - за частите, за крайното, обособеното. Човек е произлязъл от Доброто, а от човека е произлязло Злото. Тези два принципа - като същност и взаимодействие, като единство и борба на противоположности (съгласно I закон на диалектиката, формулиран от Г. В. Ф. Хегел) - са проява на Великата Разумност в света. Те съответстват, макар и условно, на етапите в закона за цикличното развитие - инволюция и еволюция. Но творчески по съдържание е принципът на Доброто, тъй като то е породено от съзидателната отнологическа сила - Любовта. Вървейки по пътя на Доброто, човек достига до "живот, светлина и свобода", плодове на всемирното триединство на Бога - Любов, Мъдрост и Истина.
към текста >>

41. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Хегел - единство и борба на противоположностите.
Електричеството и магнетизмът, например, биват положителни и отрицателни. Двата велики градивни полюса в Битието - Мъжкият (творчески) и Женският (съхранителен) принцип, са особено ярка илюстрация на разглежданата закономерност. Не на последно място: полюсите на планетата Земя и на всички останали небесни тела, структурата на човешкия организъм, на растенията, на кристалите и т. н. Същността на принципа на полярността е в пряка връзка с първия закон на диалектиката, изведен от Г. В. Ф. Хегел - единство и борба на противоположностите. Природата на обективните реалности, дефинирани като полюси - т. е. като противоположности, - е една и съща; разликата помежду им е само в честотата на вибрациите, с които трептят. Това се отнася за светлината и мрака, доброто и злото, деня и нощта и пр. Следователно полюсите като такива са елемент от мировата илюзия - Майя. Те съществуват само като декор върху сцената на мировата драма.
към текста >>

като противоположности, - е една и съща; разликата помежду им е само в честотата на вибрациите, с които трептят.
Не на последно място: полюсите на планетата Земя и на всички останали небесни тела, структурата на човешкия организъм, на растенията, на кристалите и т. н. Същността на принципа на полярността е в пряка връзка с първия закон на диалектиката, изведен от Г. В. Ф. Хегел - единство и борба на противоположностите. Природата на обективните реалности, дефинирани като полюси - т. е. като противоположности, - е една и съща; разликата помежду им е само в честотата на вибрациите, с които трептят. Това се отнася за светлината и мрака, доброто и злото, деня и нощта и пр. Следователно полюсите като такива са елемент от мировата илюзия - Майя. Те съществуват само като декор върху сцената на мировата драма. Наличието и действието им са необходими за проявлението на живота в неговата цялост и пълнота. В частност, в упражненията на Паневритмията почти всички музикални колена (фрази) са повтаряеми.
към текста >>

42. Раздвояването, разцеплението - Крум Въжаров (1908- 1991)

Учителят казва: „Яви ли се неустояване, ражда се злото, омразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго освен празнини.
да засеем нивата, и да оставим останалото в ръцете на Бога. Крум ни учеше, че раздвояването е опасно и когато се появи, трябва много да се молим за единство на съзнанието и действията. Крум разказваше, че когато Учителят е говорел, е влагал точен и еднозначен смисъл във всяка дума: „Дойдете ли в школата, не позволявайте на ума си никакви двузначещи думи.“[117] Трябва да бъдем много внимателни да не се отклоняваме от основните принципи на учението. Защото тези, които се отклоняват, се отцепват от тези, които устояват, и това води до разединение. Учителят казва: „Яви ли се неустояване, ражда се злото, омразата, противоположностите, а всичко това не е нищо друго освен празнини. Първото впечатление от празнините е неловкостта. Ако настъпим в някоя мочурлива почва, където няма основа, потъваме. И тъй, разделението причинява празнини в живота, а те са място на злото.“[118] [116] Учителят. Ето човекът; Сила и живот, I серия, неделни беседи, 1914.
към текста >>

43. И тръгна Словото по света... - Крум Въжаров (1908- 1991)

В противоположност на материализма и егоизма на нашия век шестата раса ще стигне до братство, всемирна човешка любов - чрез духовност и всемирна, вечна истина.
Помислете си за потенциалността на малкия жълъд да създаде мощен дъб! Но семето трябва да бъде посадено - и дълго след това се появява и израства дървото. Нови цивилизации също така могат да произлязат само от факта, че от едно-единствено семе израства нещо ново и с течение на вековете израства и дава плод. Един-единствен велик Учител трябва най-напред да създаде ново равнище на съзнание, след това новото качество трябва да се проведе в един тесен кръг и с течение на времето става част от нормалното човешко съзнание. Какво е новото съзнание, което ще стане нормално за шестата раса? В противоположност на материализма и егоизма на нашия век шестата раса ще стигне до братство, всемирна човешка любов - чрез духовност и всемирна, вечна истина. За да се осигури правилният растеж на едно семе, не само семето трябва да бъде добро, но трябва да бъде посадено в подходящо време на добра почва. Също така при подготовката на шестата цивилизация не само трябва да се яви Учител, Който чрез своя живот, Слово и работа да покаже какъв трябва да бъде човекът на новата цивилизация, да синтезира и символизира културата, но трябва да се избере подходящото място за започването на тази работа. Шестата култура, вече казахме, се въздига между славяните. Но защо България да е избрана за изходната точка? Когато една култура бива посадена в дадена географска област, то е с цел да се накарат известни сили, качества и способности на душата да намерят израз, да могат нови идеи да навлязат в живота и да накарат човеците да направят още една крачка напред по пътя на съвършенството.
към текста >>

44. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ще трябва да приемем, че също така съществуват напълно реално изразени фактори, които създават тези противоположности.
Разбягали се на всички страни крилатите коне на Хелиос. По цялото небе се разлетели огнените парчета от колесницата. Обхванат от огнени пламъци, полетял към Земята Фаетон и паднал в реката Ередан, далеч от родината си. Дълбока скръб помрачила сияещия Хелиос от трагичната гибел на сина му и цял ден не се показал по Небесните простори...“ Изтъкнахме, че слънцата са високо организирани светове, източници на светлина и на условия за изява на живота, изобщо на още много сили, които изтичат от тях, без да можем да ги констатираме и да ги разбираме. Същевременно изтъкнахме и други фактори , които носят тъмнина, разединение, разрушение, безредие,смърт; изобщо склонни да поглъщат всичко. Ще трябва да приемем, че също така съществуват напълно реално изразени фактори, които създават тези противоположности. Че наистина съществуват такива светове, е било изнесено още от Саабей и неговите ученици и отбелязано в свещените книги на всички народи, включително и в Библията, макар и бегло и непълно. Там, в първата глава на книгата „Битие“, се казва, че в началото Бог създаде Небето и Земята - два свята. А Земята беше неустроена, безводна и пуста - без живот. Тъмнина се разстилаше над Бездната. В този текст ясно е изразено съществуването на два противоположни свята в Природата.
към текста >>

Но в този текст е казано само за едната противоположност, отбелязана с думата „Земя“, а нищо не се казва за другата, по-висша изява - „Небе“.
Че наистина съществуват такива светове, е било изнесено още от Саабей и неговите ученици и отбелязано в свещените книги на всички народи, включително и в Библията, макар и бегло и непълно. Там, в първата глава на книгата „Битие“, се казва, че в началото Бог създаде Небето и Земята - два свята. А Земята беше неустроена, безводна и пуста - без живот. Тъмнина се разстилаше над Бездната. В този текст ясно е изразено съществуването на два противоположни свята в Природата. Но в този текст е казано само за едната противоположност, отбелязана с думата „Земя“, а нищо не се казва за другата, по-висша изява - „Небе“. Еврейските първенци, които в 586, година преди нашата ера са отишли във Вавилон по покана на тогавашния цар Навуходоносор Втори, са преписали тези текстове от Вавилонската кула - висшата Школа на Халдейските мъдреци, но не са могли всичко да препишат, вероятно поради невъзможност да разчетат текста и по-специално - написаното за Небето. В Свещените книги на другите народи обаче е отбелязано за Небето като за свят Съществуването на реални светове с качества и прояви, напълно противоположни на светлите слънца, е нещо, което е било известно на Вавилонските звездобройци, които са ги наричали Черни слънца. Ученият свят в наше време, натъквайки се на някои особени лъчения, стигна до извода за съществуването на обекти от Небесната сфера, които са невидими и гравитацията на които е толкова голяма, че поглъща и светлината, паднала върху тях, поради което те са тъмни. Тези светове учените сега наричат Черни дупки или Колапсари. За изследването им в 1962 година беше изпратен спътник, снабден с рентгенов телескоп - уред, отбелязващ ренгеновите лъчи.
към текста >>

45. Двете изключения - Георги Радев (1900–1940)

Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно, каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите, и закона за вечното настояще, който — твърдят — съществува в абсолютния свят — твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения.
пак да тръгне в 8 часа, вероятността е 31/32 = 0,968. Но ако искаме това да стане още 10 пъти, вероятността ще бъде 31/42 = 0,738..., значи много по-малка. Спомняме си тогава и формулата на Христа, която сумира мъдростта на цялата житейска опитност: „Не се грижи за утрешния ден. Доста е на деня собственото му зло“. Оня, който е изрекъл тая формула, която има характер на статистичен закон, е имал очевидно зад гърба си грамаден опит. Който може да се вдълбочи в нея, ще схване интуитивно, каква интимна връзка съществува между тоя закон, който цари в света на вечните промени, в света на противоположностите, и закона за вечното настояще, който — твърдят — съществува в абсолютния свят — твърдение, което е впрочем ясно от математично-теоретични съображения. В тоя ред на мисли, естествено се слага въпросът за „случайностите“, за щастливите или злощастни „съвпадения“ и т. н. Думата „случайност“, от гледище на статистичната наука, не значи нещо незакономерно, а нещо такова, което поради своята рядкост, не може да се подведе под някой познат закон. Тази дума означава намеса на фактори, които лежат вън от причинния комплекс, що обуславя дадено събитие. Така например един човек, който от сума време се лута да се настани на работа по „законния ред“, среща случайно на улицата някой стар познат, с когото не са се виждали от години. Спират се, здрависват се, заприказват.
към текста >>

46. Глава втора: Веригата - Атанас Славов

Пеню Киров е диаметрална противоположност на доктор Миркович.
Когато по-късно го питат „Защо? “ - той споделя, че местните - българските заточеници са побойници и пройдохи, и всичко просто ще се пропилее, докато диарбекирските арменци са вярващи, семейни хора. В Сливен Миркович издава сп. „Виделина“ и „Светлина“. През 1983 пак отива в Париж, но се връща на стари години към младежката си страст, и до края на живота си, се посвещава на безплатното си лечителство. Пеню Киров е диаметрална противоположност на доктор Миркович. При него няма и следа от огромното разгръщане на доктора във всички сфери на обществения живот, било то в научната, обществената, политическата, или благотворителна сфера. Пеню е чадо на четири поколения преданни религиозни дейци от българския възрожденски бисер, село Раково в Сливенския балкан. Роден е през 1868 г. в Карнобат. Според близките му животът му е просто стопроцентов низ от духовни изживявания.
към текста >>

47. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Тя иде и от диаметралната противоположност на тогавашната българска културна среда! Шегаджийството, бонвиванщината, многопосочното наслаждаване на поразителния духовен цъфтеж на тогавашна България.
„Аз не искам да руша вашето верую“. Той не е дори против безбожието. То като религията е само една форма, форма на мисълта. „Всеки човек, който има идеал, който се бори за доброто в света, който живее за него и му служи безкористно Бог се проявява чрез него, макар и той да не съзнава това, макар да счита себе си за безбожник.“ Подкрепата идва отвсякъде. Не само от сферата на съкровените духовни търсения на тогавашната интелигенция, както случаят с Мара Белчева. Тя иде и от диаметралната противоположност на тогавашната българска културна среда! Шегаджийството, бонвиванщината, многопосочното наслаждаване на поразителния духовен цъфтеж на тогавашна България. Ще се спра на историята с един фейлетон от онова време, писан от журналист, който тогава направо е лицето на България. Заглавието е „Хубаво е да се пише, но трябва и малко дела.“ Впрочем не само „по онова време“, защото е на върха на българската култура от нивото на смехориите на Елин Пелиновите Пижо и Пендо, до член кореспондентството си на Българската Академия на Науките точно тогава (1929), а после и званието си на академик. Става дума за духа на България от средата на 19-ти до средата на 20-ти век. Става дума за Александър Божинов. Той пише за попските заяжданици с дъновистите, докато те самите нарушават всяко от собствените си изискванията към противната страна в този вечен спор.
към текста >>

НАГОРЕ

0.49370980262756