Търсене в текстове за 'Просвета'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 61 резултата в 43 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_29 ) Вечното благо - Боян Боев (1883 – 1963)

В бъдеще Любовта ще бъде основа на целия Живот и на просветата, и на социалния живот и пр.
ВЕЧНОТО БЛАГО В частен разговор с един брат Учителя каза: Любовта е вечното благо. Тя постоянно приижда в човека. Когато обичаш някого, ти помагаш на неговите мисли, чувства и постъпки, внасяш подем в тях. В бъдеще Любовта ще бъде основа на целия Живот и на просветата, и на социалния живот и пр. Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш в името на Любовта и тя да бъде стимул. Вашата задача е да пробуждате, като еманирате Любов. Излъчвате ли Любов, хората ще почнат да ви търсят и да идват при вас. Ако можем да носим Любовта и да я раздаваме, ние работим за Бога. Нека човек да обича така, както Бог обича.
към текста >>

2. 43) Методът на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Той дойде в света да донесе нова Светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат всевъзможната просвета и култура.
Така трябва ние да разбираме Христовото учение: Христос духа и това духане се е преобърнало на Светлина, а пък Светлината – на Живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да посаждаме нещо и тогава ще получаваме. Всеки ден трябва да използваме случаите, защото много често Божествените качества могат да се реализират. И Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение на цветните лъчи за наше улеснение. Той дойде в света да донесе нова Светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат всевъзможната просвета и култура. Числото седем е навсякъде преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга, видимо като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга подобна, защото в нея имаме всичките цветове, за които ще стане дума в книжката, която ще се отпечата. Тя даже ще съдържа и три допълнителни кольора. Някой човек казва: „Не мога да обичам“, но като му дадем червената краска, виждаме, че неговото състояние веднага се изменя. С това се обяснява обстоятелството, че като четем тази книга, по един чуден начин се задоволяват копнежите, които имаме.
към текста >>

3. Утрешният ден - Боян Боев (1883 – 1963)

Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., 9 кн., 1095 стр.
Хората, които се самораздават, са родени за учители! Те трябва да пълнят предимно учителските институти. Такива натури са най-способни да гледат всичко през очите на любовта и да видят божественото, вечните ценности, които крие детето в себе си, въпреки привидните му недостатъци, склонности и пр., които то може би проявява външно. Такива учители, казва Кершенщайнер, имат вяра в божествеността на най-вътрешната същина на човешкия дух. Тая вяра изхожда от любовта, но е полезно тя да се подхранва и от мирогледа, който да помогне на учителя да дойде до познание на истинското човешко естество. Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., 9 кн., 1095 стр.
към текста >>

4. Природосъобразен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

„Просвета” 1940 год., VI год., 4 кн., 465 стр.
В някои училища е приложено вегетарианството, например в Batile Grееk College, South Lancaster Academy, Walla College, Union College. Директорите на тези училища, казва д-р Келог в своите годишни отчети една година, след като въвели вегетарианското хранене, съобщават, че здравето на учениците никога не е било в такова отлично състояние; докато по-рано често боледували и имали постоянно нужда от милосърдни сестри и лекари, сега почти нямали нужда от техните услуги. Разбира се, теоретичната страна на въпроса ще бъде засегната по-подробно в средното училище, отколкото това ще се направи в основното училище, понеже познанията на средношколника по анатомия, физиология, и пр. са по-големи. [1]* Сп. „Просвета” 1940 год., VI год., 4 кн., 465 стр.
към текста >>

5. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

„Просвета”, 1940 год., V год., 6 кн., 715 стр.
Той трябва да се отстрани от училището. Какво ще се постигне, ако в училището има творчески идеен живот през третия период - гимназиалния? Чрез това ще се създаде истинска интелигенция, която ще може да се справи с много важни задачи, които днешната култура поставя за разрешение. [1] Мойман – „Лекции по експериментална педагогика”, 165 стр. [2] Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., 6 кн., 715 стр. [3] Сп. „Учителска мисъл”, 1921 год., III год., 1 кн. [4] Седов - сп. „Ново училище”, 1911 год., II год., 4 кн. [5] „Педагогия” - университетска лекция на проф.
към текста >>

„Просвета” – 1940 год.
[4] Седов - сп. „Ново училище”, 1911 год., II год., 4 кн. [5] „Педагогия” - университетска лекция на проф. Кацаров, 1926-27 год. [6] Сп. „Просвета” – 1940 год. [7] Из сп. „Ребус” [8] Сп. „Факел”, 1919 год., I год., 2 кн. [9] Проф. Кацаров - сп.
към текста >>

„Просвета”,1940 год., VI год., 5 кн., 581 стр.
[7] Из сп. „Ребус” [8] Сп. „Факел”, 1919 год., I год., 2 кн. [9] Проф. Кацаров - сп. „Просвета”,1940 год., VI год., 5 кн., 581 стр. [10] Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., в кн., 714 стр. [11] Русо - „Емил или за Възпитанието”, 102 стр. [12] Щ. Петков - „Психология на творческия образователен процес”
към текста >>

„Просвета”, 1940 год., V год., в кн., 714 стр.
„Факел”, 1919 год., I год., 2 кн. [9] Проф. Кацаров - сп. „Просвета”,1940 год., VI год., 5 кн., 581 стр. [10] Сп. „Просвета”, 1940 год., V год., в кн., 714 стр. [11] Русо - „Емил или за Възпитанието”, 102 стр. [12] Щ. Петков - „Психология на творческия образователен процес”
към текста >>

6. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Министерството на народната просвета и Врачанската областна училищна инспекция знаят горното и го оцениха чрез удостояване с похвали и награди.
Това наше дело се оцени и отвън. За да се види непосредствено постигнатото в училището, през пролетта на 1935 г. стана околийска учителска конференция на Мездренската учебна околия в Ребърково. Последва и районна читалищна конференция и кооперативна такава в Ребърково за същата цел. Училищните инспектори от областта след инспекторската конференция също посетиха Ребърково, за да видят постигнатото в училището. Министерството на народната просвета и Врачанската областна училищна инспекция знаят горното и го оцениха чрез удостояване с похвали и награди. Извършеното в миниатюра при горните условия може да се пресъздаде в широк мащаб. От нашия опит в с. Ребърково и в с. Оплетня се убедихме в следното: Чрез работата на децата сред природата, нейната красота по естествен начин въздейства на детето и облагородява душата му. Това облекчава до голяма степен задачата на възпитателя.
към текста >>

7. 097 ПОЗНАВАНЕ НА БОГА - Боян Боев (1883 – 1963)

Онзи, който познава Бога, ще започне с една нова наука, с нова просвета и култура, каквито светът не е сънувал.
Даже и боговете, като се приближават към Бога, се чувствуват като деца, като че нищо не знаят. Красотата на Живота се заключава в неразбраните неща. Кои са неразбраните неща? Великите. За да познаем Бога, трябва да пожертваме всичко за Него. Онзи, който познава Бога, ще започне с една нова наука, с нова просвета и култура, каквито светът не е сънувал. За да познае Бога, на човека са нужни не една, а няколко вечности. Да не се интересуваш от Бога, това значи да не се интересуваш от уроците, които ти преподават. Това значи да бягаш от училището. Всеки, който не се приближава до Великото в света, губи. А който губи, се излага на големи страдания.
към текста >>

8. Братска вечеря - Боян Боев (1883 – 1963)

просветата, и на социалния живот и пр.
Това е старото учение. А новото учение е: Господ на първо място, човекът на последно. Любовта на първо място, а човекът на последно. Като гледаме само погрешките на хората, не можем да проявим любовта. Любовта в бъдеще ще бъде основа на целия живот: и на. просветата, и на социалния живот и пр. Всяко нещо, което правиш, трябва да го правиш като израз на любовта. Тя да бъде стимул. Вашата задача е да пробуждате, като еманирате любовта. Като почнеш да еманираш любовта, хората ще почнат да те търсят, да идват при тебе. Един извор не търси хората, а хората го търсят.
към текста >>

9. 62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Един ден тя получава бележка да се яви при секретаря в Министерството на просветата - Борис Йоцов.
Там много често го срещах и водехме разговори. Той всякога е подчертавал, че Учителя много държи на Паневритмията. Учителя е искал цар Борис да знае, че за спасението на България и на българския народ, трябва да се приеме Паневритмията. Аз не мога да приема, че Лулчев не е казал това на царя.“ По това време Милка е учителка в детските градини на София. Един ден тя получава бележка да се яви при секретаря в Министерството на просветата - Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога, като предполага, че ще й искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година Милка е получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-председател на България, съставя новия си и последен министерски кабинет, в който министър на Просветата става професор Богдан филов, а секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да приемем, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 година или в началото на 1940. На 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан филов става министьр-председател, а секретарят на Просветата Борис Йоцов - министър на Просветата. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъ-ществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание и отлагане от страна на Милка, за да не се реализира то.
към текста >>

Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-председател на България, съставя новия си и последен министерски кабинет, в който министър на Просветата става професор Богдан филов, а секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да приемем, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 година или в началото на 1940.
Аз не мога да приема, че Лулчев не е казал това на царя.“ По това време Милка е учителка в детските градини на София. Един ден тя получава бележка да се яви при секретаря в Министерството на просветата - Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога, като предполага, че ще й искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година Милка е получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-председател на България, съставя новия си и последен министерски кабинет, в който министър на Просветата става професор Богдан филов, а секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да приемем, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 година или в началото на 1940. На 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан филов става министьр-председател, а секретарят на Просветата Борис Йоцов - министър на Просветата. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъ-ществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание и отлагане от страна на Милка, за да не се реализира то. И така, тя отива в Министерството, изчаква реда си и се явява при Йоцов. „За голяма моя изненада Йоцов ме посрещна многo добре - казва Милка. - Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и пр.
към текста >>

На 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан филов става министьр-председател, а секретарят на Просветата Борис Йоцов - министър на Просветата.
По това време Милка е учителка в детските градини на София. Един ден тя получава бележка да се яви при секретаря в Министерството на просветата - Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога, като предполага, че ще й искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година Милка е получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-председател на България, съставя новия си и последен министерски кабинет, в който министър на Просветата става професор Богдан филов, а секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да приемем, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 година или в началото на 1940. На 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан филов става министьр-председател, а секретарят на Просветата Борис Йоцов - министър на Просветата. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъ-ществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание и отлагане от страна на Милка, за да не се реализира то. И така, тя отива в Министерството, изчаква реда си и се явява при Йоцов. „За голяма моя изненада Йоцов ме посрещна многo добре - казва Милка. - Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и пр. Отговарях предпазливо и внимателно.
към текста >>

Тези учители бяха насочвани от Министерството на просветата.
„За голяма моя изненада Йоцов ме посрещна многo добре - казва Милка. - Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и пр. Отговарях предпазливо и внимателно. Казах му, че съм учителка в училище „Стефан Караджа“, намиращо се на улица „Пиротска“ и допълних, че през летните месеци съм учителка и в детската градина при Близкоизточната фондация. Там имаше игрище, идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на летните детски игрища. Тези учители бяха насочвани от Министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Йоцов, той ме запита: „Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? “ Изредих програмата си, която прилагам на игрището, като изтъкнах авторите, от които съм се ползвала, споменах и мои лични методи придобити от опита и творческите ми усилия в тази област. Най-после като ме видя, че заобикалям въпроса, който го интересува, той ме запита: „Нещо друго прилагате ли? “ Аз не отговорих. След минутка мълчание той ми каза: „С Паневритмията не се ли занимавате, знаете ли за нея?
към текста >>

И тъй като за министър на Просветата вече е Борис Йоцов, това още повече улеснява осъществяването на това красиво дело, тъй като той беше запознат и сам му беше дал ход.
„Тогава Учителю, да занеса на началника цялата Паневритмия“ - сконфузено казах аз виждайки вината“в себе си и си тръгнах разплакана. Бай Ради, обаче, ме настигна из пътя и ми каза, че Учителя му казал да предам в министерството само тези, които съм приготвила. Така и направих. Йоцов и началникът по физкултура ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване.“ По това време стават министерските промени, за които споменахме. И тъй като за министър на Просветата вече е Борис Йоцов, това още повече улеснява осъществяването на това красиво дело, тъй като той беше запознат и сам му беше дал ход. „А на мен - поясни ми Милка в разговора, който имах с нея, - задачата ми се видя доста сложна в практическото й осъществяване.“ И както разбирам, от нейна страна започва един период на плаха нерешителност и протакане за осъществяването на това красиво дело. Едно ново събитие, според нея, е също донесло усложнения. В първата половина на месец март 1942 година Видин и някои села са потопени катастрофално от водите на Дунава, разрушени са много сгради, налага се евакуация на населението. По-голяма част от тях идват като бежанци в София. Някои са настанени в училището, в което е работила Милка, а учениците са разпръснати по училищата.
към текста >>

“ Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на Просветата, е сметнал, че ще се изложи, ако присъства на една такава детска демонстрация.
След около месец упражнения учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканим министър Йоцов и началника по физкултура, за да видят упражненията. За този случай увеличих състава на музикантите с кларнетист, цигулар и китарист. В уречения ден дойде само началника. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл, той каза: „Страхливец! “ Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на Просветата, е сметнал, че ще се изложи, ако присъства на една такава детска демонстрация. Децата бяха облечени празнично, момиченцата с бели роклички, а момчетата с бели блузки и сини панталонки. Те играха великолепно и с настроение изпълниха 18-те упражнения пред началника. След като свършихме, той ме покани да отида в Министерството на конференция. Помолих го да отложим това за след два Дни, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по уреждането на погребението й. Той се съгласи.
към текста >>

От края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на Министерството на просветата до началото на бомбардировките.
Първите бомбардировки, първото нападение от Американски бомбардировачи над София стана на 14 ноември, 1943 година. По сведения те са били 170 броя и са хвърлили около 200 бомби, при което са били убити 58 граждани и разрушени около 187 сгради. Следващите бомбардировки през тази година са станали на 24 ноември и 20 декември. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, от 4 януари до 30 юни, като най-тежкото нападение стада на 10 януари през деня и през нощта. Направената проста сметка показва, че Милка в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество е загубила за осъществяването на това красиво дело около четири години. От края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на Министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история, която Милка Периклиева ми предаде, във връзка с внедряването на Паневритмията в българските училища е от особено значение за делото на Учителя и Неговата дейност в България. Внимателното преглеждане на тази история, не може да не повдигне въпрос у всеки един, който я проследи, не може да не се запита какво би станало, ако Милка е действала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си, без тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да отдели и да даде само 18 от 28-те упражнения. Тя е виждала и вярвам, че е разбирала добре, че Учителя е бързал. Тук времето е било от особено значение и въпреки това, тя не се е активизирала. Тогава това начинание би успяло и всеки сам ще си извади заключението от отражението, което би дало то върху България и българския народ.
към текста >>

10. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Киселков в работата си върху исихазма "Григорий Синаит - представител на мистицизма във Византия през XI V век", издадена през 1928 година, а също и в списанието "Просвета" година 3, страница 267 казва следното за практиката на исихастите: "Приковаването на погледа е било необходимо условие, за да не се дава възможност на вниманието да се разсейва насам-натам и да не се пораждат в съзнанието на молещия се разни мисли, които нямат нищо общо с настроението на молитвата и очакването му да види Бога.
След като се упражни в практически добродетели иси-хастът може да бъде признат от своя духовен ръководител за съвършен монах и да заживее свободно в отделна килия. Там той трябвало непрекъснато да се моли и с трепет да очаква момента, когато ще може да почувства присъствието на Бога да съзерцава с очите си Неговия лъчезарен образ. Този върховен момент, този блажен екстаз е най-висшия идеал на исихаста. До него се стига по пътя на умната молитва, след придобиване на опит и житейска мъдрост, видения и разумна работа. Д-р Васил Сл. Киселков в работата си върху исихазма "Григорий Синаит - представител на мистицизма във Византия през XI V век", издадена през 1928 година, а също и в списанието "Просвета" година 3, страница 267 казва следното за практиката на исихастите: "Приковаването на погледа е било необходимо условие, за да не се дава възможност на вниманието да се разсейва насам-натам и да не се пораждат в съзнанието на молещия се разни мисли, които нямат нищо общо с настроението на молитвата и очакването му да види Бога. Най-малкото движение и най-малкият шум са били в състояние да отклонят мисълта от желаната цел и да я насочат по пътя на изкушението и но волята на дявола да разстро-ат хармонията в онзи възвишен момент, когато молещият се при силно вътрешно напрежение, с притаен дъх и с втренчен поглед, жадно очаква да види пред себе си Бога, озарен и потънал в сияние. Този момент от психологическо гледище представя едно от най-съществените и най-характерните изживявания на исихастите. За да не го отбегне, ако би имал възможност, молещият се напълно би спрял своето дихание и биенето на сърцето си и би се превърнал в мъртва статуя. Най-обикновените природни явления - като гръм, светкавица, вятър, шумолене на дърветата и листата, са били схващани от исихастите като средства на злите духове или на дявола за да отклони вниманието на молещия се от пряката му цел и да се наруши покоя на неговата молитва". Думата исихасти произлиза от гръцката дума исихи, която значи мир, спокойствие, тишина.
към текста >>

11. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

„... Но Боян, великият предшественик на руския Бард, не е могъл да принадлежи на друг славянски народ, освен на този, който много преди русите вкусил от плодовете на образованието и просветата, т.е. българите.
пише следното: „Боян пък, най-малкият от тях /синовете на Симеона/, предпочел живота на частен човек. Получавайки падащите му се доходи, той се предал на своята склонност към музиката и словесността, предимно към поезията и музиката." „И така, никак не е чудно, че българите са имали в лицето на Бояна отечествен поет, чиято слава тъй се разнесла, че той се прославил вред суеверния прост народ като магьосник, който превръща вълците в хора и обратно. Неизвестно е защо му се приписва такава сила — дали поради удивителното съдържание на неговите песни или по друга причина — в крайна сметка може да се мисли, че той е бил наричан вълшебник само в метафоричен смисъл." „Той е бил вещ, което значи предсказвач, магьосник, вълшебник, което именно се приписва на Бояна, което показва, че той е владеел мощното изкуство на Цирцея." „... Но Боян, великият предшественик на руския Бард, не е могъл да принадлежи на друг славянски народ, освен на този, който много преди русите вкусил от плодовете на образованието и просветата, т.е. българите. Изглежда, че нашият певец е чел песните на Бояна, тъй като той с кратки думи е изобразил характера на неговите съчинения. Говори се, че той, със своето въображение се е разливал по върховете или е пълзял като сив вълк на земята и се е реел като орел в небесата, т.е. че въображението на. Боян било изключително горещо и живо, увличащо и омагьосващо неговите слушатели и читатели." „И така, Боян, когото византийците наричат още Вениамин, малко се стараел за политическите събития, задоволявал се с лирата и тишината, в която той е прославял века на своя баща, докато братята му не били поети, а военни."
към текста >>

12. СОЦИАЛНИТЕ ВЪЗГЛЕДИ НА БОГОМИЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, но са гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие.
Признавайки всички хора за равни, за братя, за членове на една голяма фамилия, богомилите отричали собствеността. Те учили, че човек не трябва да се стреми към богатство, понеже то го развращава и го отвлича от вниманието му към себе си, към своята душа. Те са знаели, като християни, че богатството и собствеността отвличат вниманието на човека от работата над себе си, от развитието на душата, която е същината на човека. Те не препоръчвали бедността и сиромашията, но са се стремели да имат толкова, колкото им е необходимо за тяхното съществуване. А когато са имали в излишък, те са го раздавали на бедните и угнетените. Те са били трудолюбиви, но не са злоупотребявали с труда, но са гледали да имат свободно време да се занимават с работа над себе си, с просвета и духовно развитие. Според тях всичко трябва да бъде общо и всеки да работи за общото. Те са устройвали грамадни общежития, където всеки е внасял придобитото в общото и преставал да бъде собственик. В това отношение са подражавали на първите християни, за които се знае, че са живели братски и всичко им било общо. В тях липсвала всякаква власт и всички били братя и сестри. Влизането в общината не е било задължително, но свободно, и всеки богомил, макар и да не принадлежал на задругата, внасял в общото всичко, което му оставало излишно.
към текста >>

Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят.
Богомилите, подобно на първите християни, живеели комунален братски живот — произвеждали стопански блага и ги употребявали общо. Те не били само потребителен комунизъм, но и производителен. По такъв начин те разрешили социално-икономическите проблеми — премахнали материалните противоречия не по външен принудителен начин, а по разум и съвест, по убеждение. Богомилите не се стремели към властта, с политика не се занимавали, и не мислели, че братството, а оттук и равенството, ще дойдат от политическата власт. Те изхождали от евангелската истина: Търсете първом Царството Божие и Правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Без издигане на нравственото съзнание, без вътрешна просвета и без прераждане на цялата душа на човека социално-икономическите противоречия няма да се отстранят. Богомилите съединили съвестите и умовете си, насочили волите си към създаването на общо щастие и по такъв начин препятствията били премахнати и Волята на Бога станала двигателна сила на новите християнски общини у нас и в чужбина. Там, където има духовно родство, дето всички са братя и сестри, може ли да има неравенство, преяждане и глад, разкошно облечени и парцаливи, израждане от разкош и мизерия? Богомилите заявявали: Махнете просията, дайте земята на трудещите се, които я обработват и социалните противоречия ще изчезнат. Те не са били никакви екзалтирани мечтатели, както калугерите, а са работили за осъществяване на Царството Божие на Земята. Богомилите били първите пионери в Европа за социално равенство и първи реализирали комунизма, следвайки първите християни.
към текста >>

13. Работа върху лицето и носа - Влад Пашов (1902- 1974)

Носът е станция на човешкия ум, а умът е министър на просветата.
Този процес не е завършен още, затова и вие трябва да вземете участие в него. Не пипайте грубо носа си, не го теглете. Всяка сутрин го милвайте леко, нежно, защото от него зависи вашето щастие и благо. Той прави лицето красиво. Мисълта ти зависи от твоя нос. Носът е станция на човешкия ум, а умът е министър на просветата. Като ученици от вас се иска добра обхода с носа. Щом станеш от сън, погали нежно носа си и му благодари за работата, която върши. Ще гледаш никой да не те види какво правиш, няма да те разберат. Станеш сутрин от сън мрачен, неразположен, като че светът се е обърнал наопаки. Не се сърди, но погали леко носа си и кажи: “Тежко ми е нещо, помогни ми”.
към текста >>

14. 17-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Забелязано е, че когато някои народи остават назад в умственото си развитие, невидимият свят изпраща между тях учени, духовно просветени хора, които да внесат в умовете им тласък към науката, просветата и културата, духовна и умствена.
Щом имате тази връзка, вие ще бъдете в състояние да мислите, да чувствувате и да действувате. Щом имате тази връзка, никога няма да бъдете забравени. Докато е свързан с Божественото Съзнание, човек има сила всичко да направи. Щом се усъмни в тази връзка, той отслабва, обезсърчава се, изгубва смисъла на живота. 10. Духовното ръководство на човечеството. Забелязано е, че когато някои народи остават назад в умственото си развитие, невидимият свят изпраща между тях учени, духовно просветени хора, които да внесат в умовете им тласък към науката, просветата и културата, духовна и умствена. Всеки век създава свои хора творци на нова мисъл, на нов живот, които тласкат културата напред и нагоре. 11. Метод за връзка с Възвишените Същества. Като мислите за сърцето ще се свържете мислено с Херувимите и Серафимите, а като мислите за ума, ще се свържете с Висшите Същества на мъдростта. Това е необходимо за вашето развитие, защото в тези Същества има голяма хармония. Всички стремежи и идеали в тях са еднакви, само че в икономията на божествения свят те вземат различни длъжности.
към текста >>

15. 25-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Както в обикновения живот не всеки, който е завършил средно или висше образование, е учител, а само онзи, който е назначен от министерството на просветата и неговите поделения.
25 - то писмо VII. УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО (продължение) 39. За да бъде някой Учител, трябва да бъде назначен от някого. Както в обикновения живот не всеки, който е завършил средно или висше образование, е учител, а само онзи, който е назначен от министерството на просветата и неговите поделения. Същото се отнася и за духовните, окултните Учители. Не всеки посветен, не всеки, който е завършил Висшата Окултна Школа, е Учител, а само онзи, който е назначен за това от Върховното Духовно Ръководство на човечеството, от Бога, от Христа, Който е глава на Бялото Братство и Ръководител на всички Окултни Школи във всички времена и епохи. В Посланието към българския народ Учителя казва: "Аз ида от горе, по Висше разпореждане на Бога, на нашия небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия, да ви предупредя от лошия път и да ви благовествувам Истината на Живота, която слиза от небесните жилища на Вечната Виделина, да просвети всеки ум, да възроди всяко сърце, да въздигне и обнови всички духове, отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото човечество, на което славянското семейство, коляно Юдино, ще стане огнище". 40. Учител в света може да бъде само Бог. И когато Христос казва на учениците си: "Един е нашият Отец", Той подразбира Великия, Единния Учител.
към текста >>

16. 58-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

От вас се иска една вътрешна просвета, която да ви служи като основа в живота.
Вие имате невидими неприятели. Ако не внимавате, те могат да изсмучат всички сокове на живота ви и да останете мъртви кости. Ако внимавате, ще бъдете насадени на лозата. Вечното Начало е невидимо, безгранично, не може да му турите никакъв образ. От Бога няма да се докачате. От вас се иска една вътрешна просвета, която да ви служи като основа в живота. За да може Божествения Дух да работи във вас, не трябва да се съмнявате, нито да се подозирате, нито да се докачате. При това положение, духовния свят ще ви говори на един разбран език. 425. Ученикът и Истината. Вие мислите, че Истината може да я намерите на земята. Не, Истината е жителка на небето.
към текста >>

17. ЧОВЕКЪТ - Лалка Кръстева (1927-1998)

Просветата идва, но не както мислите, само от четене на книги.
* Силният човек не се оплаква и не се оправдава. Той носи раните си и върви напред. * Когато душата се храни, човек е силен. Когато сърцето се храни, човек е благороден. Когато умът се храни, човек е просветен. Просветата идва, но не както мислите, само от четене на книги. Човек се ражда с тези възможности. * Растенията отделят от себе си частици, които говорят за тях чрез приятна или неприятна миризма. Всеки човек отделя от организма си особен род частици, които също се разпространяват във въздуха, при това от главата - един род, от ръцете - друг, и т.н. Отдалече можеш да разбереш един човек здрав ли е или не. От здравия лъха приятна миризма.
към текста >>

18. Родителски срещи - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

При родителските събрания може да се даде много просвета на майките и бащите.
Едно подобно внимание от страна на учителката Много трогва родителите и последните са готови на много жертви и услуги за общото благо на всички деца. На свой ред ще имаме пред вид и разните видове чайове, концерти и забави. Последните не е нужно да бъдат много официални, по-приятно е да бъдат по-чести и по-интимни. При подобни случаи може да се създаде приятелска атмосфера между родителите и децата, тук може да се използуват и по-свободните родители при общата организаторска работа и ще ни бъдат помощници за общия успех на тържеството. При приятна обстановка се създава задушевна атмосфера между родители и учители, което е от голямо значение за общата възпитателна и просветна работа, както за децата, така и за родителите. При родителските събрания може да се даде много просвета на майките и бащите. Още една възможност за връзка между родители и учителка се явяват и екскурзиите. На последните можем да каним и майките, с които общо да наблюдаваме и беседваме върху волните игри на децата. С голямо удоволствие и радост малките .ученици обичат да правят специални покани за родителите си и да готвят специални номера за тях. Родителите, от своя страна, се чувствуват щастливи да видят своето дете да се проявява и неусетно се заинтересуват от духа на общата възпитателна работа. По този начин ще се създаде естествена връзка между дома и училището, „с общи усилия за възпитанието на детето.
към текста >>

19. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Имат огромни терени и насреща, всичко е оградено, и огромно издателство "Просвета".
" Тя ми отговори: "От Петър Дънов". Та те наричат Михаил "учител" и смятат, че той е шефа на Голямото Бяло Всемирно Братство. А истинският Учител, те наричат Петър Дънов. Знаят за Него, но не знам какво. Те уважават техния си учител. Имат огромни терени и насреща, всичко е оградено, и огромно издателство "Просвета". Викат си брат и сестра и вдигат си дясната ръка за поздрав. Изглеждат мили и добри, но екзалтирани и фанатизирани. Всеки следобед отиваме към 3-4 часа и взимаме двете музикантки Надежда и Елена, за да ги заведем на плажа. Това сменя техния тежък ритъм в Бон Фен. Чакаме на приемната и те идват.
към текста >>

20. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил.
Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си оставили и давали имотите, преписвали имотите и средствата на него. Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да и върне имота, но той никога не и върнал имота. Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава. Всъщност очите никога не лъжат и когато въпреки, че на пръв поглед портрета на Михаил да прилича малко така отдалеко на Учителя,когато се вгледате в очите, вие ще видите в тези очи, че няма тази топлота и тази мекота и тази любов, която имаха очите на Учителя. С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото творчество и в България.
към текста >>

Насреща има още други имения и градини и по-надолу имат едно огромно издателство, което се нарича "Просвета".
Има и разкошна книжарница, където се продават всичките тези книги и томове на Михаил, но там няма да намерите нищо за Учителя Петър Дънов. Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано. Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодове дървета. Отвън всичко е оградено с огромни, високи стени, вратата, за да се влезе до приемната, всичко е автоматично и просто на мене ми заприлича на някакъв затвор или концлагер, защото видях, че има и устройство за наблюдаване, за следене и дори и птица не може да припари в този огромен център. Насреща има още други имения и градини и по-надолу имат едно огромно издателство, което се нарича "Просвета". Темпото на песните от Учителя е променено и е много по-бързо. И няма дух, за който Учителят говори в своето музикално творчество. Разбира се хората знаеха за Петър Дънов. Но за Михаил казваха Учителят, а за Него казваха "Господин Петър Дънов". А пък българите, които бяха там казваха Учителят за нашият Учител Беинса Дуно и казваха "Михаил Иванов" за другия.
към текста >>

21. Писмо на д-р Стефан Кадиев до Михаил Иванов 27.IV.1966 г. - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Заработих в областта на здравната просвета, следвайки завета на Майстора: По-добре е да се работи в областта на предпазната медицина, ако наистина обичаме народа си и ако искаме наистина да му бъдем полезни.
А това е прекрасно! Смешно е, ако поискаме да създадем още една „черква" плюс съществуващите няколко хиляди такива по земята. А това, че се поразтурила нашата блестяща, потънала в светлина, бяла и хубава - нека бъдем достойни, да ни оцени и обикне народът, той ще ни направи всичко, каквото ни е нужно, за да ни чува по-добре! 6. Две думи за моя път. Нужно е да го кажа, защото той наподобява на твоя, разбира се, друг вариант! Заработих в областта на здравната просвета, следвайки завета на Майстора: По-добре е да се работи в областта на предпазната медицина, ако наистина обичаме народа си и ако искаме наистина да му бъдем полезни. Толкова много статии съм изписал и печатал, толкова беседи изнесох през тия 42 години, че пред седемдесетте си години мога да кажа: добра работа се свърши. Идва и оценката. Моят вариант, наречен „Хасарей" -сутринна гимнастика на височината в Хасково, става постепенно елемент за ползуване от целия ни народ, при добрата оценка на нашето Министерство на народното здраве. За идната петилетка, след като се направиха много болници и санаториуми, вече се настъпва към масовата профилактика, която включва на първо място „сутринна ведрина" - гимнастика на открито, при изгрев слънце. 7. Вярвам да разбираш, че „материалистите" не дават и дума да се изкаже за някакво „учение", за някакъв „окултизъм".
към текста >>

Води се здравна просвета, много болести, като маларията, петнистият тиф, коремният тиф, детският паралич, дифтеритът, туберкулозата, са вече само исторически понятия.
10. Народът ни богатее! Неудобно е да се говори по тия въпроси, но има пълно основание де го кажа! Не слушай някои озлобени интересчии, засегнати от промените! Народът си има и работа, и пенсия, и нова хубава къща - нещо по-рано невероятно за нас! Народът ни сега е много чист - въшката вече е непозната, дървениците и бълхите дори изчезнаха. Води се здравна просвета, много болести, като маларията, петнистият тиф, коремният тиф, детският паралич, дифтеритът, туберкулозата, са вече само исторически понятия. Сега народът се бори за решаване на въпроса за дълголетието - старческите проблеми са сложени на дневен ред и то с много добър резултат. Тук хората грижливо търсят вегетарианството, постите на Учителя,„разтоварващата диета" (един ден седмично гладуване). Но това търсене засега става насаме, скрито, но все по-настойчиво. А нима това не са елементи от „учението", което официално не се признава? Ако така върви, след десетина години „учението" ще бъде разнесено по целия ни народ, без да се говори за него, то ще бъде плът от неговата плът.
към текста >>

22. МЪДРОСТТА И СИЛАТА НА СЛОВОТО - Теофана Савова

мирът на Духа, светлина и просвета,
Всеки ден, като се намираш в затруднение, извади според случая съответното правило и го произнеси по няколко пъти на ден. Няма по-хубаво, по-красиво нещо от това, да живее човек с Бога." * Солта на живота „Хлябът свещен, солта на живота, мирът на Духа, светлина и просвета, слово на мъдрост и истина свята носи Учителя благ за душата." „Христос, в своята реч на гората1 започна с деветте блаженства. Блаженствата, за които той говори, имат отношение към друг свят; те не се отнасят към земния живот. За земните хора Христос казва: „Вие сте солта".
към текста >>

23. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се считали за ведущи, младият юноша търси корените2 на българската просвета и скоро след това се отзовава в Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време просветител Никифор х.
Този монах е имал според тогавашните мащаби значителна библиотека. Добитите от него напътствия и внушения, по всичко изглежда са били от решително значение за по-нататъшното развитие на Константин Дъновски. Паралелно с мистичния дух този монах е повдигал и патриотичното чувство на младия Константин, заложено в страниците на „История славянобългарская", написана от другия светогорски монах, който става факел на нашето възраждане. Не е ли правдоподобно да допуснем, че учителят монах на младия Константин Дъновски е бил непосредствен следовник на делото на Отец Паисий? След като завършва първоначалното си образование в родното си село, Константин Дъновски се отправя за Пловдив, където учи в тамошното гръцко училище. Въпреки че тогава гръцката култура и наука са се считали за ведущи, младият юноша търси корените2 на българската просвета и скоро след това се отзовава в Пазарджик, за да продължи учението си при известния по това време просветител Никифор х. Константинов Мудрон от гр. Елена, който преподавал „висши" знания на питомците си. В атмосферата на такъв културен подем 16-годишният Константин Дъновски става учител в село Горно Райково, в непосредствена близост до родното му село, където учителствува една година. На следващата година той се премества и учителствува в родното си село Устово - едно от първите килийни училища в Ахъчелебийско, което заедно с църквата „Свети Никола" води началото си от 1830 година. По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски.
към текста >>

24. Учител в село Хотанца - Георги Томалевски (1897-1988)

Намери се един добър българин, който обичаше просветата и отстъпи една доста голяма стая от своята къща за училище.
Ето защо Хотанца навремето бе известно като едно от много бедните села. Тук говорим за едно време, когато жителите на това село се радваха на очакваната с векове свобода и бързаха да дадат колкото се може по-очебиен израз на тази радост. Новият топъл повей към живот пробуди у тях както навсякъде из българската земя, копнеж към духовна светлина. Селяните желаеха децата им да не останат неграмотни, макар че нямаха сграда за училище. Но това бе най-малката пречка. Намери се един добър българин, който обичаше просветата и отстъпи една доста голяма стая от своята къща за училище. Селяните нямаха и достатъчно пари да възнаградят тоя, който ще дойде като учител в селото, но затова пък бяха готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, ще отдели нещо от това, което има, за да го поднесе на бъдещия учител като скромен дар. Нямаше гориво за отопление, но всеки бе готов да изпраща всеки ден с детето си по няколко дръвца за огъня. Беда бе, че къщата нямаше голям двор, но пък наблизо започваше полето и гъстата дъбова гора. Това бяха условията на бедните хотанчани, които обявиха между близки и далечни, та чак и в Русе, че чакат да дойде учител. Един ден в селото пристигна млад, спретнато облечен човек с граждански дрехи и малко куфарче.
към текста >>

25. Отново в България - Георги Томалевски (1897-1988)

Голов близък приятел и същевременно ученик на Учителя, се появи в превод от английски книгата „Принципи на френологията", преведена от Иван Пенев - бивш министър на просветата.
Годините са 1901 и 1902. В тези пет статии Учителят даде най-същественото от това, което са дали френолозите на онова време. Той обаче не прие всичко от официалната френология, а продължаваше своите измервания, като търсеше научно-статистическо потвърждение на основните френологически принципи. Едва в 1908 г. в книжарницата на Д. Голов близък приятел и същевременно ученик на Учителя, се появи в превод от английски книгата „Принципи на френологията", преведена от Иван Пенев - бивш министър на просветата. Това е първата книга в България, чрез която се получиха по-широки сведения за френологическата наука и за онова, което Учителят споменаваше в своите пет статии. Поради това, че материалът в тези статии е крайно сгъстен статии, в които той искаше да даде най-необходимите за начинающите френолози принципи както на френологическата, така и на физиогномическата наука, тук даваме само някои от главните им точки. Първа статия: В нея се разглежда човешкото лице като огледало, в което се отразяват душевните вълнения. Освен това в статията се говори, че формата на главата съответствува на вътрешното развитие на мозъка. Тази квалификация става по схемата на д-р Гал.
към текста >>

26. Закони - Георги Томалевски (1897-1988)

Пояснение: Липсата на духовна просвета е причина за многото злини и нещастията, които съпътствуват живота на човека.
Благодарният най-добре се учи и най-бързо расте. 22. Закон: За всяко добро дело се изисква една малка жертва. Пояснение: Ние нямаме друга мярка, с която бихме могли да измерим добрината на хората, освен големината на жертвата, която те правят, когато искат да ни сторят някакво добро. Ако мислиш, че можеш да направиш някому нещо добро, без да жертвуваш нещо от себе си, ти не си на прав път. 23. Закон: Ако унищожим враговете си тук, на физическото поле, те влизат в нас. Пояснение: Липсата на духовна просвета е причина за многото злини и нещастията, които съпътствуват живота на човека. Ако знаехме колко фатални са последиците на някои наши постъпки, ние бихме съблюдавали на всяка крачка горния закон. Онзи, който е успял да унищожи враговете си на този свят с насилие, те стават невидими и още по-жестоко си отмъщават, защото са вече в самия него. Вгледайте се по-внимателно в живота и ще се уверите в това. 24. Закон: На ученика е забранено да приема робството. Пояснение: Ученикът, тръгнал в духовния път, може да живее
към текста >>

27. 25. БЛАГОДАРНОСТТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Цялата ни просвета е сбор от огромните човешки усилия през вековете на онези хора, които са работили и работят за доброто на човечеството.
Благодарността е музикален отзвук на доброто, любящо сърце. Тя е сияние на ума ни, ухание на сърцето ни и песен на устните ни. Няма по-красива проява в човешката обхода от благодарността! Да съзнаеш доброто, което ти се прави, да намери то отзвук в теб е да си благодарен. Цялата природа непрестанно работи за нашето добро — светлината, която приемаме с очите си, въздухът, който дишаме, хлябът и водата, които поддържат живота ни, са неоценими блага за нас, но ние ги приемаме почти несъзнателно, механично и забравяме, че дължим поне една благодарност на природата за тях. Цялата ни просвета е сбор от огромните човешки усилия през вековете на онези хора, които са работили и работят за доброто на човечеството. Най-после животът, който ни е даден, като благодат от Бога, е това, за което трябва най-много да благодарим. Бог не се нуждае от нашите хвалебствия. Неговото величие не се увеличава от тях, но ние се приближаваме до него чрез тях. Ние с нищо не можем да Му се отплатим за всичко, с което ни дарява, освен с благодарността си. И нашата благодарност отлита като ухание към Бога.
към текста >>

28. 53. ЕТО КАКВО НИ ПРЕДАДЕ БОЖИЯТ ДУХ ЧРЕЗ МИРОВИЯ УЧИТЕЛ БЕИНСАДУНО ПРЕЗ ДВАДЕСЕТИЯ ВЕК - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Духовна просвета е нужна на хората.
Та той още не е господар на себе си, а иска да управлява природата! Светлината във вселената е проява на Мъдростта. В тъмнина не може да се чете. Слънцата ни дават светлина, както Всемирният Дух озарява съзнанията на хората и им вдъхва разум. Подобряването на качеството на живота става чрез усилване на вътрешната виделина. Духовна просвета е нужна на хората. Човекът с изобилна духовна светлина подобрява чуствата си. От сурови и груби той ги претворява във фини и благородни. Човешкото сърце става разсадник на добродетели вместо тъмно подземие, където се развъждат гризачи и отровни гадини. Повече топлина в сърцето и светлина в ума е повикът днес към духовното ни повдигане. Наистина още сме на много ниско духовно ниво и хората имат нужда от духовна светлина, от просвета за живота.
към текста >>

Наистина още сме на много ниско духовно ниво и хората имат нужда от духовна светлина, от просвета за живота.
Духовна просвета е нужна на хората. Човекът с изобилна духовна светлина подобрява чуствата си. От сурови и груби той ги претворява във фини и благородни. Човешкото сърце става разсадник на добродетели вместо тъмно подземие, където се развъждат гризачи и отровни гадини. Повече топлина в сърцето и светлина в ума е повикът днес към духовното ни повдигане. Наистина още сме на много ниско духовно ниво и хората имат нужда от духовна светлина, от просвета за живота. Но формата не е създадена само за съдържанието й. Тя е създадена с някаква цел. Когато един велик художник рисува гениална картина, той иска да каже нещо дълбоко съкровено в душата си на света. Той иска да просвети хората, да смекчи сърцата им и да внесе мисъл в ума им. Смисълът е главната цел на битието.
към текста >>

29. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

— Учителю, Тито Скипа се разхождал из централните улици в София, със секретаря на министъра на просветата, Йоцов.
— Той има добре оформена брада и е твърде общителен. Има също социално чувство с широта. Подписът му показва, че той се движи в много определена посока, между две релси. Отдолу двете черти, означават "диез", което означава възкачване, повишаване. Брат Христо разказа: — Учителю, Тито Скипа се разхождал из централните улици в София, със секретаря на министъра на просветата, Йоцов. Те се разхождали по улица "Цар Освободител". Тито Скипа, току що бил пристигнал от Италия. На улицата видели афиши за премиерата на операта „Отвличане от сарая". Тито Скипа пожелал да чуе българска премиера. Същата вечер, двамата заели ложа в операта.
към текста >>

30. 'Моето слънце днес ще изгрее' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Две певици от операта получиха стипендии от министър-председателя и от министъра на просветата.
30.Х. 1943 г. Изгрева, София Брат Христо всеки ден ми носи поздрави от Учителя, придружени с една ябълка, круша или праскова. Аз събирам семките и костилките им в едно шишенце. Във въздуха се чувства едно напрежение, създадено от войните, които води Хитлер. Две певици от операта получиха стипендии от министър-председателя и от министъра на просветата. И на мен ми предлагаха такава стипендия за Берлин, но Учителят не ми позволи да я приема. "Ти, каза ми той – ще пееш тук, на българите! " Вчера брат Христо дойде при мен, след беседата в петък и ми донесе едно малко листче, върху което бяха написани 4-5 такта от българска мелодия, която Учителят изпял същата сутрин. Днес, въпреки заетостта ми с репетиции, отидохме с брата на Изгрева.
към текста >>

31. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Министърът на просветата веднага нареди да се донесат пиана в стаите на тукашния театър.
Хорът и балетът да заминат за Берковица, в студентския дом, а оркестърът в град Фердинанд*. С брат Христо заминахме за Вършец. Не след дълго време дойде и мама. С нея живеех в една стая. Татко беше на работа във фабрика "Искър" и вечер спеше в София. Министърът на просветата веднага нареди да се донесат пиана в стаите на тукашния театър. Започнаха и репетициите. Аз най-често отивах там да свиря и пея. Независимо от това, взех под наем хармониума на г-н Горянски, за 700 лева месечно и работех и в стаята си. Артистите отвориха стол във Вършец. В този стол храната беше смесена – вегетарианска и месна, но повечето готвеха месо, употребяваха свинска мас.
към текста >>

32. II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ - Константин Златев

По решение на Просветителния комитет при Министерство на народната просвета списанието е препоръчано с окръжно № 30006 от 13.12.1919 г.
През двайсетте години на миналото столетие укрепването на движението поставя на дневен ред въпроса за периодични издания, които да го представят пред лицето на обществото и да съдействат за разпространение на идеите му. Първо подобно издание е сп. "Всемирна летопис", което излиза в четири годишнини от 1919 до 1926 г. Девиз на списанието е мисълта на П. Дънов: "Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план." Отпечатването се извършва в Придворната печатница. По решение на Просветителния комитет при Министерство на народната просвета списанието е препоръчано с окръжно № 30006 от 13.12.1919 г. за училищните библиотеки при всички пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени на окръжните училищни инспекции. Също така с предписание № 946 от 21.02.1920 г. Щабът на БНА го препоръчва за всички части, учреждения и армейски управления. Обаче органът, който единодушно е признат за представителен на ББ, е сп. "Житно зърно", излизало в продължение на 20 години (от 1924 до 1943 г.).
към текста >>

33. Исторически предпоставки за идването на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Тия манастири са огнища на просвета и национално самосъзнание.
Започват жестоки преследвания и много от богомилите са принудени да напуснат България и да търсят на Запад по-свободни земи. Преминават на вълни в Южна Италия и особено широко отсядат в Южна Франция, където са познати под името бугри, патарени, катари и албигойци. Някои смятат, че основателят на розенкройцерството Християн Розенкройц е получил богомилско посвещение. Още в началото Инквизицията жестоко ги подгонва и те са принудени да отидат в Северна Европа, където значително спомагат за делото на Реформацията. България е под турско робство цели 500 години, но българският народ въпреки големите насилия и притеснения устоява в своята вяра и език благодарение на многобройните манастири и на всичките земи, където се говори българска реч. Тия манастири са огнища на просвета и национално самосъзнание. Благодарение на тях България и българският народ запазват своя език и национално съзнание. През цялото 5-вековно робство българският народ прави опити за освобождение, но те с голяма жестокост са потушавани. През средата на XIX век народоосвободителното движение добива особена сила и размери и намира израз в Априлското въстание през 1876 г., което е зверски потушено. В църквата в Батак, където се укриват, майки, деца и старци поголовно са изклани. И ако Априлското въстание не дава особено добри резултати, то става причина да възникне широка вълна от протести в Западна Европа, в Англия, и особено в Русия, където са забегнали много патриоти, които помагат царска Русия да подеме освободителната Руско-турска война през 1877 г.
към текста >>

34. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

И тъй, ще си образувате три съвета от по сто съветници - Съвет на физическия труд, Съвет на духовния живот и Съвет на просветата.
Ще си кажете: „Господи, ние можем да изпълним Твоята Воля.“ Божият Дух ще ни даде известни внушения. Много ще се радвам, ако от вас могат да излязат някои хубави работи. Наблюдавал съм, че когато аз ви задам някоя работа, както съм правил досега, вие се спогледате и си кажете: „Близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни? Хайде да оставим това за друг път.“ А щом детето излезе от вас, като се роди, майката повече му се радва и по-лесно го отглежда - чуждото дете си е чуждо, а когато е твое, ще се ангажираш с него. Сега искам всеки от вас да се ангажира с нещо, да роди по нещо. И тъй, ще си образувате три съвета от по сто съветници - Съвет на физическия труд, Съвет на духовния живот и Съвет на просветата. Така ще можете да разграничите кои работи влизат в Съвета на просветата, кои в Съвета на духовния живот и кои в кръга на физическия труд. Последният е най-важният. Не се замозаблуждавайте, а започнете да работите. Законът на сегашното ви развитие изисква да се започне от физическия съвет - да се започне с материялното, а не с духовното. Това се налага.
към текста >>

Така ще можете да разграничите кои работи влизат в Съвета на просветата, кои в Съвета на духовния живот и кои в кръга на физическия труд.
Много ще се радвам, ако от вас могат да излязат някои хубави работи. Наблюдавал съм, че когато аз ви задам някоя работа, както съм правил досега, вие се спогледате и си кажете: „Близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни? Хайде да оставим това за друг път.“ А щом детето излезе от вас, като се роди, майката повече му се радва и по-лесно го отглежда - чуждото дете си е чуждо, а когато е твое, ще се ангажираш с него. Сега искам всеки от вас да се ангажира с нещо, да роди по нещо. И тъй, ще си образувате три съвета от по сто съветници - Съвет на физическия труд, Съвет на духовния живот и Съвет на просветата. Така ще можете да разграничите кои работи влизат в Съвета на просветата, кои в Съвета на духовния живот и кои в кръга на физическия труд. Последният е най-важният. Не се замозаблуждавайте, а започнете да работите. Законът на сегашното ви развитие изисква да се започне от физическия съвет - да се започне с материялното, а не с духовното. Това се налага. Апостол Павел казва: Първо с видимото, а после с невидимото.
към текста >>

Съвет за просветата.
Освен тези три съвета, ще изберете още сто души за тъй наречения “Съвет на помирителите”, който да разглежда всички недоразумения, които възникват между вас. И когато се вдигне някой малък скандал за първи и последен път, тези сто души ще се съберат на съвет и ще уредят въпроса. Тогава всички ще вдигнат ръката си и ще кажат: В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост и със силата на Неговото Слово да изчезнат всички дяволски работи (духа се) - и всичко ще се оправи. И тъй, ще имате четири съвета: Съвет на физическия труд. Съвет за духовния живот. Съвет за просветата. Съвет на примирителите. Всеки съвет ще се състои от по сто души, мъже и жени. Всеки град може също да си направи отделно подобно нещо в миниатюр, но тези съвети ще бъдат свързани. И тъй от вас ще има четиристотин чиновници, но без заплата, без портфейл. Още днес след обяд, към три часа, ще се съберете и ще си изберете тези четири съвета, за да започнат веднага работа.
към текста >>

35. Младият египтянин - Георги Радев (1900–1940)

Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определят мярката на неговите знания и просвета.
И тогава, където и да са те, в здание или под открито небе, в планината ли или в полето - там веднага се въздига жив храм. „Олтара ли осветява жертвата, или жертвата олтара" питаше преди две хиляди години Христос еврейските свещеници Хората са, които осветяват храмовете Има ли свети хора, има и светилища, храмове. И където са те - там е и Храмът. В този смисъл, добрите, праведните хора на един народ, където и да са пръснати сред него, образуват неговия жив Храм. Все едно какви са: прости селяни ли, занаятчии ли, свещеници ли или държавни служители. Учените на един народ, неговите поети, художници, музиканти образуват живите му просветни институти и определят мярката на неговите знания и просвета. Добрите държавници на един народ образуват неговите държавни институти. И не е ли това ясно за всеки едного, който е следил политическия живот на една страна? Пишат се закони, конституции, издават се наредби, а в края на краищата политическият живот се строи според ония живи сили на съзнанието, с което държавниците на един народ живеят, излива се в оная форма, която се определя по вътрешни закони от техните същински политически убеждения. Ако не беше така, нямаше да има този постоянен повик за нарушение на законите. Докато хората не схванат тия елементарни истини, особено сега когато животът всячески отваря очите им за тях - те ще градят на пясък и всичко съградено ще се разрушава.
към текста >>

36. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Става дума за Голямото, към което винаги е бил устремен, към това да види отпечатъка на собствената си ръка в благоприятното решаване на съдбата на българите, те свободно, по свой си начин, от сърце, сами за себе си да намерят пътя си към просветата, вярата и Бога.
Причината, изглежда, не е една, а цяла съвкупност от фактори, които може би и самият той не осъзнава. Представете си го. По времето на смъртта на тъста си Константин е само 35-годишен, як мъж в разцвета на силите си. И ако единадесет години преди това изпада в криза при мисълта, че трябва да се жени, да се закотви със семейство и да се откаже от благородния си порив към големи дела - какво да се каже сега, когато вече има две деца и семейство, което не е лесно да се откъсне от село, при това за пръв път със съзнанието, че навлиза във възраст и животът не е вечен. Не става дума за хойкане, разбира се. Става дума за Голямото, към което винаги е бил устремен, към това да види отпечатъка на собствената си ръка в благоприятното решаване на съдбата на българите, те свободно, по свой си начин, от сърце, сами за себе си да намерят пътя си към просветата, вярата и Бога. Независими от когото и да било. Защото само когато си свободен и независим, поривът ти може да бъде пълен и всеотдаен. Изглежда затуй Константин сякаш се прави, че не е разбрал, че вече има деца и жена, която го чака далеч дома, и бърза да свърши започнатото, и се товари с работа и с нови начинания - като обсебен. На второ място вероятно идва и голямата скръб - не само негова, но и на цялата българска общност от раздялата с чорбаджи Атанас. Кой ще го замести сега?
към текста >>

37. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия.
Ний очевидно гледаме тия нови ученици българчета и българки да ходят да учат протестантско учение на своя матерния български език, проводени от измамените им родители за по-икономическо учение, заблуждени, защото гледайте, двама чуждестранни протестанти измамиха и привлякоха на късо време току-речи половина Свищова, тъй щото на 2-ий того месеца бутнаха скандал дори и в народните ни уж училища, се възбунтуваха учениците противу учителите и си доказаха сериозно, че ще отидат в протестантското училище да учат.“ И друга дописка за „варварството“ на протестантското възпитание в същия брой: „Свищовското протестантско училище учениците му приеха набързо добро благонравие; те, на 17 того, след като излязоха от училището, захванаха да викат и да хвърлят камъни кого де видят; застигнаха едно момиче, което носеше тава от фурната, задърпаха, заудряха го и му разсипаха тавата с рибата. Писъка на горкото момиче помогна та пуснаха някой та го избавиха, а то замалко да го бутнат в хендека.“ И уводната статия на броя: „... целта на това училище не може да бъде освен гибелна за нашата младеж... Защо прочее се допущат действията на тия пропагандисти, които нахално и лукаво гледат да се втурват между простодушието население, и да го тласкат по един гибелен за народната ни бъдащност път? “ След това на първа страница има един поучителен диалог между Православен и Протестантин, в който протестантинът говори против кандилата, свещите и иконите, които били забранени от втората божа заповед да не се правят кумири, а православният съкрушително отговаря, че това е, за да може да разбере богомолецът по-ясно за какво става дума в църквата. И пак на първа страница започва статия срещу алчността и аморалността на евреите (След Освобождението свищовската търговия усеща присъствието на зимничките еврейски кантори на отсрещния бряг). С доста ясна насока: „... В Русия ги има близо три милиона,... а и у нас, ако се размножат, доде да ги притопим в себе си, и червата ни ще изядат...“ Сградата на Методисткото богословско училище, Свищов, сега банка Диагнозата е ясна - „ксенофобия гравис“ - от това страда Свищов по онова време. Иначе - град на едно от първите места в българските земи по образование, култура, просвета, търговия, индустрия. Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти. Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана. Свищовското училище при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“. Влятата прясна кръв обаче стимулира съживяването за кратко време.
към текста >>

Апелите на местната преса да се бомбардира Министерството на просветата с оплаквания и клевети дават резултат.
Обстановката в навечерието на Петровото идване е толкова тежка, че сред мисионерските среди се чуват гласове мисията тук да бъде изоставена. Много вече е вложено обаче и вместо вест за капитулация се получава телеграма от епископ Фостър, че се пращат десет хиляди долара за подпомагането на мисионерите и другите сътрудници, и още четири хиляди долара за закупуването на недвижими имоти. Това довежда до откриването на нова църква в Ловеч, при което паството от десет редовни члена нараства на четиридесет и поне двадесет още странични слушатели, а в Ловеч девическото училище се сдобива с нова тухлена сграда на два етажа освен общежитието в мансардното помещение на тавана. Свищовското училище при откриването си публично показва по-големите си амбиции, като скоро бива прекръстено на „Американски институт за наука и теология“. Влятата прясна кръв обаче стимулира съживяването за кратко време. Апелите на местната преса да се бомбардира Министерството на просветата с оплаквания и клевети дават резултат. През януари 1883 министерството издава заповед за закриването на мъжкото училище в Свищов по обвинение, че е незаконно. Претекстът е намерен в това, че откриването на училища трябва да бъде предшествано от писмено уведомяване на министерството. Това е направено, но от мисията не съобразяват да поискат разписка за получаване на уведомителното писмо, чиновникът от министерството и той не се погрижва да я изпрати, и когато това е установено, пропускът се използва, за да бъде заявено, че министерството изобщо не е уведомено. Мисията протестира, но околийският управител нарежда училището да се затвори насила. Полицията нахлува в учителската стая.
към текста >>

А с училището какво станало! Затворили го, защото кой ли не се заяждал с Шишманов, но преди две- три години свищовският депутат в Народното събрание Димитър Анев дал рамо на министъра на просветата, да се отвори търговско училище в Свищов - че Свищов нали е търговското кръстовище на Балканите! Представяш ли си ти, Петре! Като се отвори канала Майнц - какво беше там - и връзката с река Рейн, по Дунава в Свищов ще идат кораби и стоки от Франкфурт, от Хамбург чак; ще има тук кантори от Амстердам! И очите им светят, светят на бъдещите търговци, и младите сърца около последната виличка кадаиф ликуват! Училището им и то е ново като на Петровите съученици.
Страшен търговец бил с цяла Европа! Представлявал австрийски търговски фирми в Свищов. И точно той, така или иначе, още през 1873 г. отворил в града така нареченото „Приватно търговско училище в Свищов“. Младите бъдещи търговци с готовност описват какво се учело тогава в училището - повече отколкото сега учат те самите. Учело се практическа търговска аритметика, търговска география, търговска история, наука за познаване естествените и приготвените артикули, химия, търговска терминология и стилистика, френски и немски език. А с училището какво станало! Затворили го, защото кой ли не се заяждал с Шишманов, но преди две- три години свищовският депутат в Народното събрание Димитър Анев дал рамо на министъра на просветата, да се отвори търговско училище в Свищов - че Свищов нали е търговското кръстовище на Балканите! Представяш ли си ти, Петре! Като се отвори канала Майнц - какво беше там - и връзката с река Рейн, по Дунава в Свищов ще идат кораби и стоки от Франкфурт, от Хамбург чак; ще има тук кантори от Амстердам! И очите им светят, светят на бъдещите търговци, и младите сърца около последната виличка кадаиф ликуват! Училището им и то е ново като на Петровите съученици. Когато започва училище Петър, търговското училище е едва във втората си учебна година, откриват го една година след дебатите в парламента през 1884-1885. Наистина, какъв град! Вземе, че го помете злото, и отново като Феникс се ражда от пепелта си, по-светъл и по-пълен с дух от преди, и жълтите му очи се взират по дунавските залези нататък към завоя на реката на север. Към Франкфурт. Или Ротердам там. И - смешно или не - като си помислиш за историята на града - представете си само! - че той през последните две хиляди години, от римско време като започнеш, целият се движи на запад.
към текста >>

38. Съдържание - Георги Христов

Съвет за просвета 1.4.
Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части II. Четирите съвета като органически метод за самоорганизиране на Братството 1. Идеята за четирите съвета 1.1. Съвет на физическия труд 1.2. Съвет за духовния живот 1.3. Съвет за просвета 1.4. Съвет на примирителите 1.5. Съвет на хармонията 1.6. Най-малката задача на всеки един от съветите за една година 1.7. Общи правила и препоръки за четирите съвета 1.8. Обликът на истинския ръководител 1.9.
към текста >>

39. II. Четирите съвета като органически метод за самоорганизиране на Братството - Георги Христов

Съвет за просвета 1.4.
II. Четирите съвета като органически метод за самоорганизиране на Братството 1. Идеята за четирите съвета 1.1. Съвет на физическия труд 1.2. Съвет за духовния живот 1.3. Съвет за просвета 1.4. Съвет на примирителите 1.5. Съвет на хармонията 1.6. Най-малката задача на всеки един от съветите за една година 1.7. Общи правила и препоръки за четирите съвета 1.8. Обликът на истинския ръководител 1.9.
към текста >>

40. 1. Идеята за четирите съвета - Георги Христов

И тъй, ще си образувате три съвета от по сто съветници - съвет на физическия труд, съвет на духовния живот и съвет на просветата.
Много ще се радвам, ако от вас могат да излязат някои хубави работи. Ако аз ви дам някои работи, както съм ви давал досега, наблюдавал съм ви, погледнете ги, пък си кажете: „Близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни? Хайде да оставим това за друг път.“ А детето като излезе от вас, като се роди, майката повече му се радва и по-лесно го отглежда. Чуждото дете си е чуждо, а когато е твое, ще се ангажираш с него. Сега искам всеки от вас да се ангажира с нещо, да роди по нещо. И тъй, ще си образувате три съвета от по сто съветници - съвет на физическия труд, съвет на духовния живот и съвет на просветата. Така ще разграничите кои работи влизат в съвета на просветата, кои в съвета на духовния живот и кои в кръга на физическия труд. Последният е най-важният. Най-първо в плана на работата, заемете се да си направите на физическото поле братски градини. Всеки град да си има братска градина: плодна градина, зеленчукова градина от 5-20-30 декара - колкото имате. Онези от вас, които нямат какво да правят, нека отидат там да работят, да вложат труда си, а от това, което излиза, да се ползват онези братя, които имат по-малко.
към текста >>

Така ще разграничите кои работи влизат в съвета на просветата, кои в съвета на духовния живот и кои в кръга на физическия труд.
Ако аз ви дам някои работи, както съм ви давал досега, наблюдавал съм ви, погледнете ги, пък си кажете: „Близо до ума е, хубава идея е, но дали може да се изпълни? Хайде да оставим това за друг път.“ А детето като излезе от вас, като се роди, майката повече му се радва и по-лесно го отглежда. Чуждото дете си е чуждо, а когато е твое, ще се ангажираш с него. Сега искам всеки от вас да се ангажира с нещо, да роди по нещо. И тъй, ще си образувате три съвета от по сто съветници - съвет на физическия труд, съвет на духовния живот и съвет на просветата. Така ще разграничите кои работи влизат в съвета на просветата, кои в съвета на духовния живот и кои в кръга на физическия труд. Последният е най-важният. Най-първо в плана на работата, заемете се да си направите на физическото поле братски градини. Всеки град да си има братска градина: плодна градина, зеленчукова градина от 5-20-30 декара - колкото имате. Онези от вас, които нямат какво да правят, нека отидат там да работят, да вложат труда си, а от това, което излиза, да се ползват онези братя, които имат по-малко. Нали е практично празното време да се използва.
към текста >>

41. 1.3. Съвет за просвета - Георги Христов

1.3. Съвет за просвета Ония от вас, които са в Просветителния отдел, нека разменят мисли по това: • Какви книги да издадете; • Какви книги да се препоръчват за четене.
1.3. Съвет за просвета Ония от вас, които са в Просветителния отдел, нека разменят мисли по това: • Какви книги да издадете; • Какви книги да се препоръчват за четене. И някои от вас, които могат, нека прочетат тези книги. Ще се постараем да разпределим този труд, за да станем по-интелигентни, защото тъй, както сега вървим, не сме интелигентни. Хората от външния свят са по-интелигентни от нас. • Сега за през тази година ще задам 10 теми от различни отрасли на всички онези наши приятели, които могат да пишат. Тези теми са следните: 1.
към текста >>

42. Кой е Иван Толев - Георги Христов

просвета; „Списание на Юридическо дружество“ и мн. др.
Величков; „Български преглед“ на проф. д-р Ив. Шишманов; „Задружен труд“ на Ив. Н. Позелев; „Учител“ на Хр. Д. Максимов; „Училищен преглед“ на Министерство на нар. просвета; „Списание на Юридическо дружество“ и мн. др. Главен редактор е на сп. „Гражданин“ - обществено-административно списание по конституционно-парламентарните въпроси (с проф. д-р С. Киров), „Всемирна летопис“ - орган на висша духовна култура и много други). Той е дългогодишен главен редактор на вестник „България“, вестник „Час“ - ежедневници.
към текста >>

43. 1. Статия първа - Окултна социология - Георги Христов

Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.), юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото.
А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най- известният окултист с мистично направление, Барле (F. Ch. Barlet 1838-1921), се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава“ и „управление“. В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най- съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най- вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.), юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селскостопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата - юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли. Тая организация не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликург36, Питагор37, Солон38, Нума39 и други.
към текста >>

НАГОРЕ

0.28763699531555