Търсене в текстове за 'Просвета'

Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на министерството на просветата Борис Йоцов.
Той обичаше да казва нещата направо, без заобикалки и не се съобразяваше с това кой стои срещу него, какъв пост заема, дали той е пъдар или цар. Нещата ги изстрелваше направо в упор. Така че, ние приемаме, че царят е бил уведомен от Лулчев за настояването на Учителя за приемането на Паневритмията. А какво е било мнението на царя по този въпрос, ще видим по-късно от развитието на събитията в тази история. Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога и опасение, че ще й се искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година, Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но аз направих справка,като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет. В този кабинет министър на просветата става Богдан Филов, а за секретар на това министерство е назначен Борис Йоцов. Оттук следва да се приеме, че Милка Периклиева е получила тази бележка някъде към края на 1939 или в началото на 1940 година.
към текста >>

В този кабинет министър на просветата става Богдан Филов, а за секретар на това министерство е назначен Борис Йоцов.
Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога и опасение, че ще й се искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година, Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но аз направих справка,като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет. В този кабинет министър на просветата става Богдан Филов, а за секретар на това министерство е назначен Борис Йоцов. Оттук следва да се приеме, че Милка Периклиева е получила тази бележка някъде към края на 1939 или в началото на 1940 година. Защото на 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан Филов става министър-председател, а секретарят на просветата Борис Йоцов става министър на просветата. А всеки един кабинет се назначава от цар Борис III. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност, отлагане и умуване от страна на Милка, за да се дойде до това, че да не се реализира това велико дело. Тези паралели са много важни.
към текста >>

Защото на 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан Филов става министър-председател, а секретарят на просветата Борис Йоцов става министър на просветата.
Тази бележка събужда в нея тревога и опасение, че ще й се искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година, Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но аз направих справка,като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет. В този кабинет министър на просветата става Богдан Филов, а за секретар на това министерство е назначен Борис Йоцов. Оттук следва да се приеме, че Милка Периклиева е получила тази бележка някъде към края на 1939 или в началото на 1940 година. Защото на 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан Филов става министър-председател, а секретарят на просветата Борис Йоцов става министър на просветата. А всеки един кабинет се назначава от цар Борис III. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност, отлагане и умуване от страна на Милка, за да се дойде до това, че да не се реализира това велико дело. Тези паралели са много важни. В обозначения в бележката ден и час тя отива в министерството, изчаква реда си и се явява при Борис Йоцов, който по това време е секретар на министерството. "За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка.
към текста >>

Тези учители бяха насочени за там от министерството на просветата.
- Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и прочее. Аз отговарях предпазливо и внимателно, защото не знаех защо съм извикана и бях много уплашена. Казах му, че съм учителка в училището "Стефан Караджа", намиращо се на улица "Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детската градина при "Близкоизточната фондация". Там има и игрище. На това игрище идваха учители от цяла България, където изкарваха курсове за ръководители на детските градини, а аз бях определена за ръководител на тези курсове. Тези учители бяха насочени за там от министерството на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Борис Йоцов, той ме запита: "Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Аз изредих програмата, която прилагам на игрището си, като изтъквах авторите,от които съм ползувала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове - мои лични методи, придобити от опита и творческия порив в тази област. Най-после, като ме видя, че не съм подготвена и заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: "Нещо друго прилагате ли? " Аз не отговорих. Мълчах. След минутка мълчание, той ми каза: "С Паневритмията не се ли занимавате?
към текста >>

До този момент министър на просветата е професор Богдан Филов.
След малко бай Ради от "Изгрева" ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в министерството само тези, които съм приготвила. Тези подготвените и подбрани от мене осемнадесет упражнения занесох в министерството на началника Петров. Той ги прегледа и одобри. Тогава ме заведе при Йоцов, така че двамата ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване. Така че, главният секретар на министерството и началникът по физкултура разрешиха да се въведе Паневритмията в училищата, дадоха бяла улица за това." По това време стават неочаквани министерски промени. До този момент министър на просветата е професор Богдан Филов. При новия кабинет той става министър-председател, а секретарят на министерството Борис Йоцов става министър на просветата. Тази промяна, както вече отбелязах, става на 15 февруари 1940 година. Това още повече улесняваше осъществяването на това красиво дело, тъй като Йоцов вече беше запознат и бе дал ход на тази работа. А сега беше станал вече и министър. При един разговор Лулчев бе ни казал: "Ние му обещахме да го направим министър, ако той даде ход на приложение на Паневритмията.
към текста >>

При новия кабинет той става министър-председател, а секретарят на министерството Борис Йоцов става министър на просветата.
Тези подготвените и подбрани от мене осемнадесет упражнения занесох в министерството на началника Петров. Той ги прегледа и одобри. Тогава ме заведе при Йоцов, така че двамата ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване. Така че, главният секретар на министерството и началникът по физкултура разрешиха да се въведе Паневритмията в училищата, дадоха бяла улица за това." По това време стават неочаквани министерски промени. До този момент министър на просветата е професор Богдан Филов. При новия кабинет той става министър-председател, а секретарят на министерството Борис Йоцов става министър на просветата. Тази промяна, както вече отбелязах, става на 15 февруари 1940 година. Това още повече улесняваше осъществяването на това красиво дело, тъй като Йоцов вече беше запознат и бе дал ход на тази работа. А сега беше станал вече и министър. При един разговор Лулчев бе ни казал: "Ние му обещахме да го направим министър, ако той даде ход на приложение на Паневритмията. Той си удържа на думата и ние си удържахме на думата.
към текста >>

" Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, беше сметнал, че ще се изложи, ако присъствува на такава детска демонстрация и покаже публично, че има връзка с дъновисти.
Сега оставаше да поканя министър Борис Йоцов и началника по физкултура Петров, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалния състав с кларинет, цигулка и китара. Привлякох кларинетиста Данко Симеонов, цигуларя Симеон Симеонов и китаристката Верка Куртева. В уречения ден дойде обаче само началникът по физкултура към министерството. Когато след това казах на Лулчев, че само началникът е дошъл там, той каза: "Страхливец! " Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, беше сметнал, че ще се изложи, ако присъствува на такава детска демонстрация и покаже публично, че има връзка с дъновисти. И Лулчев добави, че Йоцов е станал министър само заради това, че е дал ход на Паневритмията, когато е бил главен секретар. Така че събитията се развиваха по начин, който никой не предполагаше. Децата бяха облечени празнично - момиченцата в бели роклички, а момченцата с бели блузки и сини панталонки. Играеха великолепно и с настроение изпълниха пред началника тези осемнадесет упражнения. След като упражненията свършиха, той ме покани да отида с него в министерството на конференция.
към текста >>

Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките.
Причината за това разбрах в Мърчаево - че за всяко нещо има строго определено време! " Като се има предвид, че първите нападения на американските бомбардировачи над София станаха на 14 ноември 1943 година, а по сведения, самолетите са били около 170 и са хвърлили около 200 бомби, то бомбите изравят онзи ров, който отдели от нас времето на Школата, онова време, което бе изтекло и никога не би могло да се върне назад. При това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази годна са били на 24 ноември и на 20 декември 1943 година. Бомбардировките продължиха и през 1944 година, през деня и нощта. Направената проста сметка показва, че в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество Милка Периклиева е загубила за осъществяването на това дело около четири години - от края на 1939 година, когато е била повикана от секретаря на министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история с внедряването на Паневритмията в българските училища, която Милка ми разказа е от особено значение за Делото на Учителя и Неговата Дейност в България. Внимателно преглеждане на тази история не може да не повдигне у всекиго, който я проследи, въпроса какво би станало, ако Милка е действувала по-активно, по-смело, по-самоуверено, с по-голям устрем, без страх и с упование в себе си. Ако не беше проявила още в самото начало тази критичност към самата Паневритмия, която я навежда на мисълта да даде само 18 от двадесетте и осем упражнения. Това е грубо нарушение на онези окултни закони, по които е построена Паневритмията, затова Учителят остро е възразил, че българският народ трябва да приеме цялата Паневритмия. Това е урок и за всички останали, които ще се занимават с Паневритмията и ще решат някога да предават Паневритмията на българския народ осакатена или преиначена.
към текста >>

2. 7_01 С арфа под бомбите в града Мюнхен

НЕСТОР ИЛИЕВ

Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдействува пред министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен.
Да, но Германия бе денонощно бомбардирана от американските бомбардировачи и, специално Мюнхен, който беше център и седалище на национал-социалистическата партия и на нацизма изобщо. Това, което ще ви разкажа, ни го разказа нашият брат, един от най-добрите, най-способните музиканти, които имахме в нашето Братство в София. Той ми разказа своя случай подробно. Като цигулар, той свиреше в Симфоничния оркестър и се казваше Асен Арнаудов. Асен, като научава, че германците дават стипендии, без да изразходва той средства, решава да отиде в Германия и да се научи да свири на арфа. Тогава той помолва диригента на Царския симфоничен оркестър Сашо Попов да му съдействува пред министерството на просветата, за да може да отиде за две години да учи арфа в Мюнхен. И всичко се разрешава благополучно. Министерството му дава разрешение и командировъчно и той трябва да замине. Но преди да замине за Мюнхен, той разказва всичко на нашия приятел доктор Методи Константинов: "Методи, аз вече заминавам за две години да уча арфа". Методи му казва: "Ти луд ли си? Денонощно бомбардират Мюнхен и цяла Германия.
към текста >>

3. 8_10 Побоят върху Учителя през 1936 година

По едно време той бе министър на просветата и не даде възможност на Паша Теодорова да работи като учителка.
Но Учителят успял да отклони този техен замисъл по неведомите Негови пътища и приел да се извърши побоят върху Него. Затова в този ден и час целият "Изгрев" бе замрял, целият "Изгрев" като че ли бе пометен и нямаше жива душа и човек, който да Го защити. А онези, които бяха около Него, трябваше да бъдат само неми и живи свидетели на побоя. Само свидетели и нищо повече. Александър Цанков много мразеше Учителя. По едно време той бе министър на просветата и не даде възможност на Паша Теодорова да работи като учителка. Тогава я бяха уволнили, понеже била дъновистка и тя лично беше ходила при него, за да бъде върната на работа. Той знаеше, че тя е дъновистка и затова потвърди нейното уволнение. Мене също ме уволниха като дъновистка от Народното събрание и то по времето, когато Цанков беше председател на Народното събрание. През 1927 година аз положих стенографски изпит в Народното събрание, взеха ме на работа там, но ме уволниха през 1928 година, понеже имало поверително донесение срещу мен, че съм дъновистка. Аз се отнесох към него като председател на Народното събрание, но понеже имаше отрицателно отношение към Учителя и Неговото дело, той лично подписа уволнението ми.
към текста >>

4. 10_15 Школат а на Всемирното Велико Бяло Братство

Когато в едно поколение се родят души, които по професия са учители - то възражда се просветното дело и просветата чрез Словото на Учителя.
На колене пред тях! Всяко едно поколение има свои възможности и свои условия. Условията на едно поколение не са условия на следващото. Това трябва да се знае много добре. Затова Школата премина през различни етапи, които ще споменем. Когато в едно поколение се родят души, които по професия са учители - то възражда се просветното дело и просветата чрез Словото на Учителя. Такива бяха първите ученици на Учителя. Когато в едно поколение се родят души и по професия са лекари - засилва се здравната просвета чрез идеите на Учителя. Тези ученици работеха през времето на цялата Школа, както и след това. Когато в едно поколение се родят като души писатели, поети, те създават среда, чрез която се проявява творческата им изява чрез идеите на Учителя. Създаденото литературно творчество през време на Школата говори за това.
към текста >>

Когато в едно поколение се родят души и по професия са лекари - засилва се здравната просвета чрез идеите на Учителя.
Условията на едно поколение не са условия на следващото. Това трябва да се знае много добре. Затова Школата премина през различни етапи, които ще споменем. Когато в едно поколение се родят души, които по професия са учители - то възражда се просветното дело и просветата чрез Словото на Учителя. Такива бяха първите ученици на Учителя. Когато в едно поколение се родят души и по професия са лекари - засилва се здравната просвета чрез идеите на Учителя. Тези ученици работеха през времето на цялата Школа, както и след това. Когато в едно поколение се родят като души писатели, поети, те създават среда, чрез която се проявява творческата им изява чрез идеите на Учителя. Създаденото литературно творчество през време на Школата говори за това. Част от това творчество е напечатано. Останалото чака своето време, да се отпечата.
към текста >>

5. 128. ПАНЕВРИТМИЯТА

Беше направен опит да се обучат учители по физкултура от цялата страна като бяха събрани на курс от Министерството на просветата в Диана Бад.
Накрая ще се види кой какво е затрил и кой какво е спасил. Следващите поколения ще проверят това и ще дадат всекиму заслуженото. Ние взехме мерки да съхраним Паневритмията в своя първообраз. По времето на Учителя бе направен опит за включване на Паневритмията към училищата, да се играе от учениците. Милка Периклиева на времето направи опит да даде по-лесни и достъпни упражнения за деца от детските градини. Беше направен опит да се обучат учители по физкултура от цялата страна като бяха събрани на курс от Министерството на просветата в Диана Бад. Но поради различни причини и противодействия бяха изпуснати благоприятни условия. Разбра се че е необходимо първо една вътрешна духовна подготовка, едно отношение към Словото на Учителя и вътрешна работа и оформянето един вътрешен живот у човека. Необходимо е да се съчетае Словото на Учителя и музиката на Учителя и да стане плът във вътрешния му живот. Тогава той човека с пълноценният вътрешен живот ще да изиграе онази Паневрим-тия, която ще се съчетае в него: Слово, музика и движение. Това ще бъде задача на една следваща епоха.
към текста >>

6. 156. ИНДУС ПОСЕЩАВА ИЗГРЕВА

После той си замина и след това беше писал писмо на някого от братята и ние разбрахме, че е станал министър на просветата в Индия през 1958 г.
Той беше закъсал, нямаше пари и ние го хранихме и се грижехме за него. Той е идвал много често у дома. Радвахме се, че му услужваме в бедата. А той бе наистина щастлив, че можа да се срещне с Учителя и с Братството. Ще го видите на много снимки с Учителя както на Изгрева така и в Мърчаево. После той си замина и след това беше писал писмо на някого от братята и ние разбрахме, че е станал министър на просветата в Индия през 1958 г. Той се казваше Рай Бехари Матур. Много приятели си направиха снимки с него за спомен. Не щеш ли една такава снимка попада в една доносничка на властта. Имаше такива в нашите среди. Извикват сестрата заснетата снимката с индус в милицията и започват разпит.
към текста >>

7. 145. ЧЕШМАТА

Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: „Иди веднага в Министерството на просветата!
Милка търси работа из София, не я назначават никъде, местата са вече заети, закъсняла е. Отива на Изгрева и се залавя да чисти голямата чешма. Измита наоколо, изчиства я, измива я, в това време идва Учителя: „Какво правиш? " „Учителю, чистя чешмата." „Е, какво, намери ли си работа? " „Не, закъсняла съм. Местата са заети, ще трябва да се върна във Варна." Учителят й казва: „Иди веднага в Министерството на просветата! " Милка казва: „Но, Учителю, днес е късно, часът е вече пет, а докато отида там, всички ще са вече излезли." „Иди още сега! " Милка отива. Влиза в зданието, ходи из коридорите, в това време от една стая излиза човек, неин познат, журналист. „Какво правиш тук? " „Тъй и тъй, търся работа, но всички места са вече раздадени." Тъй ли!
към текста >>

8. 146. ДЪРЖАВНИЯТ ПРЕВРАТ НА 19 МАЙ 1934 г.

Министър на просветата - Янаки Моллов. 5.
Назначават се седем министри: 1. Кимон Георгиев - министър председател. 2. Министър на вътрешните работи - О.з. генерал Петър Мидилев. 3. Военен Министър - генерал Пенчо Златев. 4. Министър на просветата - Янаки Моллов. 5. Министър на търговията - Коста Бояджиев. 6. Министър на финансите -Петър Тодоров. 7. Министър на съобщенията - Никола Захариев. Какво предприема това правителство? 1. Отменя Търновската конституция. 2.
към текста >>

9. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

ТОМ 3

По това време Георги Томалевски, който е писател-есеист, завършил факултет, учител по физика в една от софийските гимназии, е назначен за инспектор по училищното образование в Министерството на просветата.
До това време в София има Свободен университет и Софийски университет със своя структура, организация, със асистенти, доценти и професори към всяка катедра. Ето тази идея се прок радва и някои сили искат да я наложат. А защо? Нали на Изгрева има Школа, която е основана от Учителя от 1922-1944 г.? Защо се загърбва Школата и се дава път на Академията? По това време Георги Томалевски, който е писател-есеист, завършил факултет, учител по физика в една от софийските гимназии, е назначен за инспектор по училищното образование в Министерството на просветата. Той се занимава с организацията и преструктурирането на гимназиите в София. Като е запознат с организацията в Министерството на просветата, споделя с други приятели и решават да се приложи тази форма и на Изгрева. Да се създаде Академия, в която да се представят лектори по предварително разработен план за изнасяне на лекции по различни теми. А за да има лектори трябва да има ученици, на които да се четат лекции. Учениците на Учителя по време на Школата от 1922-1944 г.
към текста >>

Като е запознат с организацията в Министерството на просветата, споделя с други приятели и решават да се приложи тази форма и на Изгрева.
А защо? Нали на Изгрева има Школа, която е основана от Учителя от 1922-1944 г.? Защо се загърбва Школата и се дава път на Академията? По това време Георги Томалевски, който е писател-есеист, завършил факултет, учител по физика в една от софийските гимназии, е назначен за инспектор по училищното образование в Министерството на просветата. Той се занимава с организацията и преструктурирането на гимназиите в София. Като е запознат с организацията в Министерството на просветата, споделя с други приятели и решават да се приложи тази форма и на Изгрева. Да се създаде Академия, в която да се представят лектори по предварително разработен план за изнасяне на лекции по различни теми. А за да има лектори трябва да има ученици, на които да се четат лекции. Учениците на Учителя по време на Школата от 1922-1944 г. сега са израснали по години, по знания и опит и са на възраст от 50-70 години. Точно сега е времето им да станат преподаватели, обучаващи в знания една младежка аудитория.
към текста >>

10. 11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?

ТОМ 3

който е заместник Министър-председател и Министър на просветата и културата и се иска да се запази същото положение.
Прави се ново изложени до Министър-председателя Вълко Червенков, който отново дава резолюция за сваляне от регулация мястото на Учителя. От 9.II.1956 г. отдел „Архитектура" при СГНС освобождава от парцелиране мястото гдето е положено тялото на Учителя. 5. При следващата регулация се предвижда местата на Изгрева да се дадат за построяване на Лесотехническия институт, в който да влиза Салона и поляната. Пише се писмо отново до Вълко Червенков от 22.VI.1958 г. който е заместник Министър-председател и Министър на просветата и културата и се иска да се запази същото положение. Пише се второ писмо до него, с което се иска да се запазят имотите от ново посегателство от Министерството на транспорта и съобщенията. Въпросът се разрешава благоприятно и мястото на Учителя отново е освободено от регулацията. 6. След решението на Министерския съвет от 11.VII.1958 г. се взимат мерки срещу общество „Бяло Братство" за изземване на всички имоти на Изгрева, които се водят на подставени пълномощници. Това решение се изпълнява.
към текста >>

11. 05.НЕБЕСНИЯТ ЗНАК - ЗНАК БОЖИЙ

Вергилий Кръстев

През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език.
Пример: мляко-млечен. В новобългарския език "е"-двойно се запазва. Изговаря се двояко като "я" или като „е" в зависимост от фонетичните условия. Пример: мляко в източния говор и „млеко" в западния говор. След освобождението от турско робство 1878 година се правят много опити за изхвърляне на тази буква от българската азбука. През 1892 година министър на просветата Георги Живков от кабинета на Стефан Стамболов (1887-1894) назначава комисия, която изработва проект за правопис на българския книжовен език. В комисията влизат Милетич и Балан, които стесняват употребата на двойно „е". Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен. След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м. юли 1895 г.
към текста >>

През 1895 година Константин Величков като министър на просветата в правителството на Константин Стоилов (1894-1899) назначава комисия, която изработва проект, където се предлага двойното „е" да се изхвърли от азбуката и според изговора да се пише с буква „я" или с буква „е".
Министър Георги Живков през 1894 г. е отстранен. След известно време напуска политиката след убийството на Стефан Стамболов през м. юли 1895 г. Небесният знак действа. През 1895 година Константин Величков като министър на просветата в правителството на Константин Стоилов (1894-1899) назначава комисия, която изработва проект, където се предлага двойното „е" да се изхвърли от азбуката и според изговора да се пише с буква „я" или с буква „е". През 1898 г. си подава оставката вследствие на разногласия със Стоилов. По-късно Константин Величков емигрира от България, подгонен от противниците си и умира в Гренобъл. А Константин Стоилов почива 1901 г., наскоро след падането на правителството му. Небесният знак действа.
към текста >>

През 1899 година Иван Вазов като министър на просветата назначава комисия за правопис.
През 1898 г. си подава оставката вследствие на разногласия със Стоилов. По-късно Константин Величков емигрира от България, подгонен от противниците си и умира в Гренобъл. А Константин Стоилов почива 1901 г., наскоро след падането на правителството му. Небесният знак действа. През 1899 година Иван Вазов като министър на просветата назначава комисия за правопис. Но след месец той е освободен от длъжност и тази комисия не започва работа въобще. И така той остава незасегнат от Небесния знак. Оттегля се от политиката и се отдава на литературна дейност. На 5 февруари 1899 година се прави ново упътване за правописа от новият министър Тодор Иванчев, като се запазва двойното „е" (ят) до 1921 година. Това е Дриновския-Иванчевски правопис.
към текста >>

През 1921 година министър на просветата е Ст.
Това е Дриновския-Иванчевски правопис. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „я", когато на нея пада ударение и след нея не следва мека сричка. Пример: грях, живял, вяра. Буквата „е" двойно (ят) се произнася като „е", когато върху нея не пада ударение и когато след нея дойде мека сричка. Пример: грехове, грешен, живели, вери. През 1921 година министър на просветата е Ст. Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски. Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „е" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите. Например: бял-бели, голям-големи. На 9 юни 1923 година става преврат и Стамболийски е убит. Десет дни след преврата за нов министър на просветата е назначен Ал.
към текста >>

Десет дни след преврата за нов министър на просветата е назначен Ал.
През 1921 година министър на просветата е Ст. Омарчевски от правителството на Ал. Стамболийски. Те решават да реформират правописа за неговото опростяване и демократизиране, като влиза в сила от 22 юли 1921 година със закон през 1922 година, като между другото изхвърлят двойното „е" (ят) и на нейно място се пише „я" или буква „е" според книжовният изговор на думите. Например: бял-бели, голям-големи. На 9 юни 1923 година става преврат и Стамболийски е убит. Десет дни след преврата за нов министър на просветата е назначен Ал. Цанков, който е организатор на преврата. А Цанков назначава комисия и през август 1923 година Цанков публикува ново упътствие за правопис на българският език, утвърден през 1928 година със специален закон. Връща се стария правопис, като се връща и двойното „е". Този правопис се запазва до 1944 година. Ал. Цанков доживява дълбока възраст и умира в чужбина, без да може да го достигне възмездието на комунистите заради избиването на хиляди комунисти през време на септемврийското въстание от 1923 година, вдигнато от комунисти и земеделци.
към текста >>

12. ІІ.27. БЕЛЕЖИТИ ПРЕРАЖДАНИЯ

Галилей Величков

Децата може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време.
И Дядо Благо има перо. Вдъхновен е. Умее да разказва. Обича децата. На тях предава своята мъдрост и знание, умело вплетени в разбираема реч. Децата може би му напомнят подсъзнателно онези души, жадни за просвета, от Кирило-Методиевото време. Ето че детският писател Дядо Благо се среща с УЧИТЕЛЯ. Проблясва пред съзнанието му една мъдрост необхватна, несъизмерима, но изказана ясно и разбрано. Обиква Словото на УЧИТЕЛЯ, претворява го през перото си и детските разкази, приказки, поговорки добиват ново и по-богато съдържание. Дядо Благо съзира успеха на творчеството си и разбира, че този път трябва да посвети живота си на ученичество и да служи на децата тогава, когато душата му ще бъде обширна като вселената и духът му - мощен като Бога и едно с Бога. УЧИТЕЛЯТ позна в Дядо Благо верният работник от времето на Кирил и Методий.
към текста >>

13. ІІ.40. УЧИТЕЛЯТ КАТО ПРЕПОДАВАТЕЛ В СЕЛО ХОТАНЦА, РУСЕНСКО

Галилей Величков

Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая.
Безводието не създава поминък. Водата е, която привлича и прави живота привлекателен и красив. Тя е, която може да задържи хората и да направи селището многолюдно и богато. Ето защо Хотанца е бедно селце. От няколко години жителите му се радват на ожиданата с векове свобода и бързат да създадат деен израз на своите подтиснати копнежи. Топлият повей към нов живот пробужда и у хотанчани стремежа към духовна светлина, която започва с обикновеното знание - четмото, писмото, смятането, природознанието, рисунката, звездите и пр...Те нямат нарочна сграда за училище, но намира се добър, обичащ просветата българин и отстъпва една по-голяма стая. Нямат много пари, за да възнаградят своя учител, но затова пък са готови да го нахранят, като всеки дом, откъдето е излязло дете за школото, е готов да отдели от залъка си, за да го поднесе, заедно със скромното домашно ядене. Нямат гориво за отопление, но всеки е готов по рожбата си да изпрати и дръвце за огрев. Няма училищен двор, но пък има голямо поле, с китна дъбова гора. Ето условията на хотанчани, на които са дали гласност между близки и далечни чак в Русе. Реални условия, но неприемливи.
към текста >>

Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца, примесени и с такива, които са оставили зад себе си детството.
При такава обстановка не могат да задържат учител, а децата растат, стремежа към знание напира като пролетен импулс. По-заможните търсят науката в другите села и големия град. Останалите деца...чакат своя учител. Един ден в селото пристига млад, спретнато облечен човек, с граждански дрехи и куфарче. Под едната ръка той притискал странна цилиндрична кожена кутия - неговата цигулка. Той идва да даде първа просвета и първо знание на внушителна група от деца, примесени и с такива, които са оставили зад себе си детството. За тази пъстра по възраст детска група, най-добра педагогическа оценка могат да дадат онези, които са възпитавали сборни класове. Без вълнение, но с дълбока увереност пред децата застава очакваният преподавател и с необичайна вещина той ги повежда по началните стъпки към малкото и голямото знание. За него не е било трудно да ги приучи на четмо и писмо. Известна е методиката за усвояването на подобно знание. Но на всички е правило впечатление неговата способност да предаде голямото знание, втъкано в природните процеси, на детски език, да го опрости и да го направи разбираемо.
към текста >>

14. 5.10. Ябълка от Учителя

ДРАГА МИХАЙЛОВА

От Министерството на Просветата ни дадоха ваканция до месец февруари.
За Коледа си дойдох в София. Тогава Коледа беше на 7 януари, а Бъдни вечер беше на 6 януари. После, десетилетия по-късно, измениха календара и сега Бъдни вечер е на 24 срещу 25 декември. Дойдох си в София, посрещнахме Коледа и на третия ден на Коледа стана най-голямата бомбардировка над София. Беше 10 януари 1944 г. От Министерството на Просветата ни дадоха ваканция до месец февруари. А през февруари трябваше да заминавам за Скопие. Тогава сръбските шумкари, така наричахме партизаните тогава, нападаха и обстрелваха влаковете за Скопие. Положението бе опасно. Отиваме с брат ми в Мърчаево, при Учителя. Брат ми Го запита: „Учителю, Драга трябва да замине за Скопие като учителка.
към текста >>

15. 5.48. ИСТОРИЯТА НА ЕДНА СНИМКА И ЕДНА ШПИОНКА

ДРАГА МИХАЙЛОВА

Не мърдам от България." Като отиде в Индия, след време стана министър на просветата.
От тези направени снимки той бе изпратил на майка си. Беше ме харесал и майка му позволи да се ожени за мене. Предложи ми да се оженим. Вероятно имах връзка от миналото с тези хора. Казах му: „Дума да не става. Не мърдам от България." Като отиде в Индия, след време стана министър на просветата. Беше се обадил с писмо до наши приятели. Бях изпратила снимка с Бехари на сестра ми Надя в Русе. Тогава се подвизаваше на Изгрева една сестра Надя Тихолова. Тя отива в Русе при сестра ми, вижда снимката с Бехари и я задига скришом. Пристига в София и предава снимката в милицията.
към текста >>

16. 6.51. ЦАР БОРИС И УЧИТЕЛЯТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Може някои да са играли някаква роля, но когато просветата на народите се увеличи, когато съзнанието им се разшири и дойде светлина в съзнанието им, ще разберат, че колективната форма на управление е по-добра.
А Учителят е седнал в партера, но се познава отдалече, защото осанката Му е представителна и всеки един от залата знае, че това е Петър Дънов. Като излязохме от залата Го питам: „Учителю, защо цар Борис Ви фиксираше с поглед? " „Питаше Ме дали царчето ще царува? Пък Аз му казвам, че няма да царува." Изобщо Учителят към тази царска институция имаше отрицателно становище. Сам Учителят веднъж ми каза: „Монарсите и монархическите режими ще изчезнат". Може някои да са играли някаква роля, но когато просветата на народите се увеличи, когато съзнанието им се разшири и дойде светлина в съзнанието им, ще разберат, че колективната форма на управление е по-добра. А тази форма е републиката - парламентарната република. Имаше една сестра Ганка Парлапанова, която беше шивачка на Изгрева и като такава тя често контактуваше с Учителя, понеже Му беше ушила един-два костюма. Освен това, тя поднасяше на Учителя понякога модни журнали и Го разпитваше за различните модели в списанието и Той си казваше мнението за тях. Тя изпълняваше това, което Той бе й казал и ушиваше някои от тези модели на сестрите от Изгрева. Един ден с моделите поднася на Учителя снимка на престолонаследника на цар Борис III - т.е.
към текста >>

17. 6.75. РАЗРИВЪТ

Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Когато Вълко Червенков беше министър на просветата е била образувана една комисия, която да се произнесе за беседите.
Изведнъж изскочиха другите слуги на Тъмната ложа: Коста Стефанов, Никола Антов, част от военните пенсионери, които искаха да наложат своето мнение. Искаха от Франция да вземат издаването на беседите в свои ръце, като им се предаде авторското право. Те нямаше да издадат нито една беседа, или пък щяха да променят Словото. Но ние дадохме отпор, а представителите на Другата ложа се активизираха. Срещу Братството беше създадено едно лошо настроение при новата комунистическа власт. Когато Вълко Червенков беше министър на просветата е била образувана една комисия, която да се произнесе за беседите. Каква стойност представляват и дали са в разрез с комунистическата идеология. Тази комисия се събирала доста време и направила своя доклад. А министърът на културата Димо Казасов се подписал. След това следва правителствено постановление, с което се инкриминират беседите на Учителя. Станаха забранени книги.
към текста >>

18. 191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА

ТОМ 5

след като Учителят бе интерниран във Варна то министърът на просветата Стоян Омарчевски, който бе земеделец проведе гонение срещу последователите на Учителя.
191. ЛАЗАР КОТЕВ И НЕВЕНА КОТЕВА Лазар Котев бе един от първите приятели и сподвижници на Учителя преди войните. По-късно той беше голям книгоиздател, богат човек, с големи складове за отпечатана литература и ръководеше военното книгоиздателство. По онова време през 1917 г. след като Учителят бе интерниран във Варна то министърът на просветата Стоян Омарчевски, който бе земеделец проведе гонение срещу последователите на Учителя. Някои учители от Софийската гимназия бяха изпратени да преподават в провинцията, което бе живо наказание за тях, а пък един учител те дори уволниха дисциплинарно. Така че атаките срещу Учителя не бяха беззъби и невинни атаки. Първите приятели също поеха част от товара и част от нападките. По онова време възрастните приятели и Лазар Котев решили, че трябва да се закупи за нуждите на приятелите една голяма къща, намираща се на ъгъла на „Граф Игнатиев" и „Раковски". Започнали пазарлъците и успели да я пазарят за 800 000 лева, една голяма сума и за да се види, че пазарлъка е вече станал то Лазар Котев дава една голяма сума за капаро.
към текста >>

19. 208. ДЯДО БЛАГО

ТОМ 5

Той в едно от предишните си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий.
Показа се на последната крачка и на последната секунда преди да стане сблъсъка между мен и дядо Благо и преди да съм го хванала за гушата. Излиза Учителя и казва: „Марийке, можеш ли да направиш една салата от домати? " „Може, Учителю, но нямам зехтин." Тръгвам с Учителя да ми даде зехтин, прескачам прага, Учителят минава покрай дядо Благо и изобщо не го поглежда и не му обръща внимание все едно, че не е дядо Благо, а че е някакъв стълб или камък. А дядо Благо беше свикнал да бъде зачитан от Учителя както и от нас по-младите. Той имаше качества, беше чиста душа и в него лъхаше нещо от вековете на голямо знание и ерудиция. Той в едно от предишните си прераждания в България беше играл голяма роля за просветата на българския народ и за въдворяване на славянския език както и азбуката на Кирил и Методий. Той по прераждане тогава е бил Климент Охридски и това го бяхме чули лично от устата на Учителя. Дядо Благо не парадираше с това свое прераждане, беше честен, скромен и верен на Учителя и на Учението му до края на живота си. Преминава Учителя покрай дядо Благо все едно, че дядо Благо го няма и че е неодушевен стълб. А дядо Благо гледа Учителя как преминава покрай него и пропуска и него и мен. Аз тършувам и се озъртам къде ли е зехтина.
към текста >>

20. 39. ПОДУТИЯТ КРАК И АРЕСТА

Петър Камбуров

цели две години пътувах и откривах курсове по есперанто, за което се бях снабдил със специално разрешително от Министерството на просветата.
Откарват ги в околийското управление, дето прекарали до сутринта в смут и страх. Разбира се, след разпита всички били освободени. Било донесено, че на „Тюмбето" ставали нелегални комунистически събрания. Господ ме освободи с крака, с галоша, който още същата вечер оздравя. Както казах по-горе през 1940-1941 г. цели две години пътувах и откривах курсове по есперанто, за което се бях снабдил със специално разрешително от Министерството на просветата. Това разрешително ми даваше възможност да се легитимирам и да получавам разрешение.от местните полицейски власти, които тогава бяха нащрек поради засилващата се дейност на Комунистическата партия.
към текста >>

21. ПОСЛЕДНИ СЛОВА НА УЧИТЕЛЯ ЗАПИСАНИ В ТЕФТЕРЧЕТО НА ЦАНКА ЕКИМОВА

Цанка Екимова

Главоболието е закон на просвета.
Понеже всички четете, ето вие сте звенари. Понеже живеете в България имате тогава Отечествения фронт. Речи: аз ги нося всички в себе си: и комунист съм, и земеделец съм, и широк социалист и звенар съм. Отечественият фронт и той е вътре. С всички съм в братство и равенство. Главоболието е закон на просвета. Светлината, която не прониква в мозъка, образува главоболие. Всичките караници, които имате тук в събранието, те образуват бомбардирането на София. Виждам много бомби във вас са окачени, натуряли сте ги като икони. Ако бяхте светии бомбите ще дойдат, ще се поклонят, ще останат цели. Последните мисли на Учителя, 24.12.1944 г., през нощта Въпросите имат инволюционни и еволюционно разрешение.
към текста >>

22. КРУМ ВЪЖАРОВ (3.IV.1908 - 2.III.1991 г.) 1. КЪДЕ И КАК НАМЕРИХ УЧИТЕЛЯ НА БЯЛОТО БРАТСТВО И НЕГОВАТА ШКОЛА

Крум Въжаров

Започнахме здравна просвета и обявихме, че един културен човек не може да убива животни, за да ги яде.
Моят руски приятел Виктор го преведе на английски, научих го наизуст и когато се явих аз го издекламирах. Повечето от студентите това нещо го четяха, но аз след като го издекламирах, аз се скрих, защото не исках да разберат, че знам само това, което бях научил на изуст. А сега идва и следващото направление в моят ранен живот. Благодарение на Толстой бях склонен към вегетарианство обаче вкъщи нямаше условия и като отидох в института реших да стана вегетарианец. Под мое въздействие станахме трима души вегетарианци: аз, един грък и моят приятел по стая Виктор Николенко. Започнахме здравна просвета и обявихме, че един културен човек не може да убива животни, за да ги яде. Значи се застъпихме, че от гледище на културния и цивилизован човек не трябва да се убиват животни, за да се ядат. Имахме студентски стол и готвачите се почувствуваха засегнати и решиха да не ни готвят нищо специално. Решиха да я караме на хляб и маслини. Веднага дойде майката на елина и се завайка: „Майка, ти ще загинеш с този хляб и маслини! " Тя го принуди да се откаже.
към текста >>

23. 3. 17 СЕПТЕМВРИ 1922 Г. - ВИДОВДЕН

Симеон Арнаудов

е поискало в ултимативна форма от Министъра на просветата Омарчевски да бъдат възстановени уволнените доценти в Юридическия факултет, да не се закриват професорски катедри и да не се намесват в автономията на Университета.
Блокът издава позив към българския народ „Долу диктатурата". Поводът за този позии е даден от решенията на 17 конгрес на БЗНС през май 1922 г. където е приета резолюция за обявяване на селска диктатура от земеделското правителство. По повод въвеждането на новата правописна реформа и премахването на „е двойно" академичното представителство протестира. Освен това академичният съвет през май 1922 г. е поискало в ултимативна форма от Министъра на просветата Омарчевски да бъдат възстановени уволнените доценти в Юридическия факултет, да не се закриват професорски катедри и да не се намесват в автономията на Университета. На 3 март 1922 г. на деня на Освобождението на България се прекъсват лекциите в университета и студентите се разпускат до есента на 1922 г. Разгорещяват се политическите страсти водещи до ожесточение. Правителството накърнява и засяга интересите на богатите, на офицерството и идва в конфликт с академичната интелигенция. След завършване на събора на Бялото Братство на 25.VIII.1922 г.
към текста >>

24. 7. ВСЕКИ КАМЪК ТЕЖИ НА МЯСТОТО СИ

Люба Стойкова

Тя имаше една приятелка, съпруга, на която работеше в личен състав в Министерството на просветата.
7. ВСЕКИ КАМЪК ТЕЖИ НА МЯСТОТО СИ Мина известно време, когато бях влязла в Братството и бях решила вече наново да се върна в София, да си намеря квартира на Изгрева, та и аз да бъда една от щастливките, които бяха около Учителя. Писах за решението си на голямата ми сестра. Тя имаше една приятелка, съпруга, на която работеше в личен състав в Министерството на просветата. Сестра ми отишла у тях, говорила със съпруга на приятелката си за моето желание. Той й казал, че през май ще има конкурс, посочил й каква литература трябва да чета и че ще имам неговото съдействие. Беше някъде в началото на календарната година. Имах достатъчно време да се подготвя. Другата ми сестра ми беше на гости.
към текста >>

25. 18. ЖЕЛЕЗНИЧАРСКАТА СТАЧКА

Люба Стойкова

Юрданка Жекова (от Цанка Екимова)

Сега се казва отдел „Просвета", Това беше точно по времето, когато се назначаваха и уволняваха учителите.
От 5 - 7 си приготвях уроците за следния ден. Бях станала на вейка, слаба едвам вървях. И не щеш ли комунистите спечелиха изборите. На бърза ръка стачниците заеха големи служби в градската софийска община. Един от 12-те души, за които писах, станал председател на училищното настоятелство. Сега се казва отдел „Просвета", Това беше точно по времето, когато се назначаваха и уволняваха учителите. Голямата ми сестра написа от мое име заявление, зер аз се готвех да отивам в Родопите. Тя взе всичките документи и отиде при председателя. Разказала му, представи му документ за баща ни и той отговорил: „Има много заявление за едно място, но тя ще бъде назначена. Това ще бъде най-малкия реванш за гдето пожертва живота си, за да спаси 12 души от бесилото". И веднага ме назначиха.
към текста >>

26. 6. Трите рождени сестри

Йотка Василева Младенова

ТОМ 7

И минава се много малко време, дали месец, дали два и после тя прочита във вестника: „Министърът на просветата уволнен“.
И като я уволняват тя идва на Изгрева и като идва на Изгрева, Учителят си я оставя и тя така остана стенографка на Учителя. Но Учителят знаеш какво им даваше? По 30 лв., колкото за хлеб и за млекце. Но в тех, така изобилие течеше. То това е Любовта. И минава се много малко време, дали месец, дали два и после тя прочита във вестника: „Министърът на просветата уволнен“. И тя с вестника при Учителя: „Учителю, министърът на просветата е уволнен! “ „Паша, знаеш ли защо е уволнен? Рекох, уволниха го заради твоето уволнение! “ Ето, това е. Какво ли не знаеше Учителя!
към текста >>

И тя с вестника при Учителя: „Учителю, министърът на просветата е уволнен!
Но Учителят знаеш какво им даваше? По 30 лв., колкото за хлеб и за млекце. Но в тех, така изобилие течеше. То това е Любовта. И минава се много малко време, дали месец, дали два и после тя прочита във вестника: „Министърът на просветата уволнен“. И тя с вестника при Учителя: „Учителю, министърът на просветата е уволнен! “ „Паша, знаеш ли защо е уволнен? Рекох, уволниха го заради твоето уволнение! “ Ето, това е. Какво ли не знаеше Учителя! Къде ли не събития ставаха първо тук на Изгрева, че после се проектираха долу в света.
към текста >>

27. 20. Д-р Иван Жеков

ТОМ 7

Във връзка с това по-късно пише жалба до Министъра на просветата, че моралните убийци на Алеко Константинов се намират в Министерството на правосъдието.
Като е помагал в службата на черквата, при различни помени на умрели, когато е трябвало да се споменават имената на умрели, той е споменавал имена на арменски, на турски и така си е правил шеги, за което е търпял наказание. А баща му и майка му са се венчали в черквата на дядо поп Константин Дъновски в село Николаевка, Варненско. Бил е с леви убеждения и е създал първия социалистически кръжок във Варна. Васил Коларов е бил две години по-малък от него. Заради тези социалистически идеи го изключват от гимназията. Във връзка с това по-късно пише жалба до Министъра на просветата, че моралните убийци на Алеко Константинов се намират в Министерството на правосъдието. Присъства на първия Бузлуджански конгрес, когато се организира социалдемократическото движение начело с Димитър Благоев. При направената обща снимка на участниците в тоя конгрес, там се вижда лицето на един млад човек. Това е Иван Жеков. Отишъл да учи ветеринарна медицина в Букурещ. Баща му е бил състоятелен и търговията му с вина вървяла добре.
към текста >>

28. 7. Машинописка, учителка и поетеса

Любка Хаджиева

ТОМ 7

Отишла в Министерството на просветата и докладвала за мене: „Как я допускате тая жена във Варна?
Аз бях много трудолюбива, пък и сега съм. И от тогава с огън и пламък работех при сестра Елена Андреева. Така с работа изкарах университета. Когато ни разпределиха на работа аз бях назначена за учителка в педагогическо училище, да бъда преподавателка за подготовка на прогимназиални учители. Една моя колежка научила, че съм дъновистка, тогава така ни наричаха. Отишла в Министерството на просветата и докладвала за мене: „Как я допускате тая жена във Варна? Тя е дъновистка.“ На другия ден ме извика заместник-началника другаря Величков и ми рече: „Ние ще ви назначим във Варна, в родния ви град само ако се откажете в Държавен вестник от вашите убеждения“ Може ли да си представиш? „Това ли е, другарю Величков? “, и без да му кажа дума за поздрав, довиждане, отворих вратата, излязох и я затворих след себе си. Аз бях много категорична. Колко работи, какви пари са минавали през мен, какво нещо.
към текста >>

Той отива в Министерството, взима досието ми и пред началника на просветата го скъсва и казва: „Ще я пуснете за учителка, тя е от трудово семейство“.
И затова Бог ми помага и досега. На другия ден гледам в списъка поставен до вратата на ректората пише, че съм назначена в Търновските села. Отказах, не приех. И така седем години като Левски работех най- различно. Гледах деца, болни, клосни и най-после нарекох моя живот на моя съгражданин Андрей Андреев, попски син, старши сътрудник в Българската академия на науките. Той отива в Министерството, взима досието ми и пред началника на просветата го скъсва и казва: „Ще я пуснете за учителка, тя е от трудово семейство“. Получих назначение в Родопите по френски език. Тогава бяха много строги и искаха учители, които не са верующи. Аз на два пъти съм уволнена като учителка като верующа. Как съм прекарвала? Лесно ли ми е било, но пак ме назначаваха.
към текста >>

29. 2. ИНСПЕКТОРЪТ

1. ЧОВЕК СЛИЗА НА ЗЕМЯТА ЧРЕЗ РОДА

Изведнъж тя вижда, че идва един от нейните началници - инспекторът по просветата (а тя беше учителка).
2. ИНСПЕКТОРЪТ Сестра Стоянка имаше една снимка с Учителя на чешмичката "Ръцете, които дават" на 7-те рилски езера. Там те са снимани прави в разговор. Сестра Стоянка ми разказа историята на тази снимка, а именно: през това лято, когато е била направена снимката, всички братя и сестри са били насядали в голям кръг заедно с Учителя на една поляна, някъде в района на 7-те рилски езера. Сестра Стоянка била седнала до Учителя. Изведнъж тя вижда, че идва един от нейните началници - инспекторът по просветата (а тя беше учителка). Сестра Стоянка се смутила и казала на Учителя кого вижда. Тя се изплашила и помислила, че като я види инспекторът й всред Бялото Братство, ще бъде уволнена. Тя инстинктивно потърсила закрилата на Учителя и както ми каза, искала да се скрие при Учителя, приискало й се да се мушне под дрехата Му, както децата правят с майките си. Разбира се, тя това не е направила. Учителят бил спокоен, леко се усмихвал, а сестра Стоянка като разбрала, че няма къде да се скрие, изведнъж решила и казала на Учителя, че ако се наложи, ще престане да работи като учителка, като сама си подаде оставката.
към текста >>

30. ВЕСКА ВЕЛИЧКОВА

И тя започва вече да се интересува от евангелския начин на богослужение, понеже евангелската църква дава една голяма култура, просвета, с която да се разбира Христовото учение.
Тъй че той беше така един от най-скромните в материално отношение хора. И той умира млад, може би две години откакто се завръщат, не мога да ви кажа точно. Та той умра млад след като се завръща в България. Тогава в Пловдив вече е имало американски девически пансион, в който постъпва баба ми. На нея там й харесва изучаването на Библията, задълбочаването в духовните истини, самото богослужение. И тя започва вече да се интересува от евангелския начин на богослужение, понеже евангелската църква дава една голяма култура, просвета, с която да се разбира Христовото учение. Самите мисионери, от които аз една голяма част познавам, бяха хора с много висок морал и много предани на християнското дело. Те в България не бяха дошли за пропаганда, но просто да помогнат на изстрадалия български народ, да се просвети и да приеме Христовото Учение като балсам за изстрадалата си душа и те бяха много смирени, много задълбочени в своята работа хора, кротки и много добродетелни, милостиви, състрадателни. Всички тези качества като на деца много ни влияеха и оказваха благотворно влияние. Баба ми разказваше един случай, защо Православната църква вече така не я интересува. Първо, когато баща й изографисвал черквите, често пъти са идвали богомолци с някакво желание да им се помогне, било при болест или други така страдания и в една кабинка, те запалват пред една икона на Света Богородица свещи там в едно изрязано изрезче пускат пари вътре, нали така.
към текста >>

31. 6. УЧИТЕЛКА В АМЕРИКАНСКИЯ КОЛЕЖ СОФИЯ

Като завърши учебната година, а аз предавах немски на племенницата на професор Йоцов, който беше тогава министър на просветата, и тя ми каза: "Научавам от чичо ми, че колежа ще се закрие и американците ще трябва да напуснат България.
Самия колеж имаше огромно землище, имаха зеленчукови градини, овощни градини, имаха си свое производство, всичко свое. Кухнята се ползваше от продукцията на тяхното землище. Имаше много красива борова гора, понеже тя беше нависоко, от нея направо през полето се виждаше къщичката на Учителя. Тя се белеше така хе-е-е далеч така, понеже не беше застроено тогава Софийското поле. И даже една сутрин, когато бях постъпила вече там на работа, идва съпругата на директора мисис Хлойд Бляк и ми казва: "Г-це Величкова, ние се научихме, че вие сте от обществото на г-н Дънов и това ни е много приятно". Като завърши учебната година, а аз предавах немски на племенницата на професор Йоцов, който беше тогава министър на просветата, и тя ми каза: "Научавам от чичо ми, че колежа ще се закрие и американците ще трябва да напуснат България. Време е ти да се изтеглиш в София". Тогава аз подадох веднага заявление, а директора на колежа г-н Бляк не знаеше това. Той ми каза: "За вас по-хубава среда от нашата не бихте могли да намерите". И вярно, той беше прав за себе си. А аз получих назначение за 11.мъжка гимназия.
към текста >>

32. 8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ

Веска: Директорката на Ловеч беше госпожица Търнър, която е напуснала Америка 20-годишна, за да дойде да работи в България, за просветата на българската девойка и тя си остана в Ловеч и там учредява американския девически пансион, който ръководи с много голяма грижа, с много голяма нежност.
8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ В: Искахте да кажете още нещо за г-ца Търнър. Веска: Директорката на Ловеч беше госпожица Търнър, която е напуснала Америка 20-годишна, за да дойде да работи в България, за просветата на българската девойка и тя си остана в Ловеч и там учредява американския девически пансион, който ръководи с много голяма грижа, с много голяма нежност. Тя обичаше много България. И когато вече колежа трябваше да мине в ръцете на Българската народна просвета, тя трябваше да напусне България и замина за Америка и в 1949 г. на Архангелов ден на 9.ноември тя приключва трагично своя идеен живот. Ще ви кажа защо. Тя е един от големите приятели на България и отивайки в Америка, тя заварва едно отношение към България внушено от нашите съседи, сърби и гърци, едно отрицателно отношение към България, една пропаганда, с която тя не е съгласна и решава с редица сказки да опровергае това отрицателно отношение към България и тази лоша пропаганда за нашия народ.
към текста >>

И когато вече колежа трябваше да мине в ръцете на Българската народна просвета, тя трябваше да напусне България и замина за Америка и в 1949 г.
8. АМЕРИКАНСКИТЕ МИСИОНЕРИ В: Искахте да кажете още нещо за г-ца Търнър. Веска: Директорката на Ловеч беше госпожица Търнър, която е напуснала Америка 20-годишна, за да дойде да работи в България, за просветата на българската девойка и тя си остана в Ловеч и там учредява американския девически пансион, който ръководи с много голяма грижа, с много голяма нежност. Тя обичаше много България. И когато вече колежа трябваше да мине в ръцете на Българската народна просвета, тя трябваше да напусне България и замина за Америка и в 1949 г. на Архангелов ден на 9.ноември тя приключва трагично своя идеен живот. Ще ви кажа защо. Тя е един от големите приятели на България и отивайки в Америка, тя заварва едно отношение към България внушено от нашите съседи, сърби и гърци, едно отрицателно отношение към България, една пропаганда, с която тя не е съгласна и решава с редица сказки да опровергае това отрицателно отношение към България и тази лоша пропаганда за нашия народ. Нейният баща е бил пастор в една от черквите и тя един неделен ден, именно на 9.Х1.1949 г. се облича в един разкошен български костюм, с българска шевица украсен с намерението след проповедта на баща си да изнесе сказка за България и връщайки се от черква с кола тя претърпява катастрофа, става някакво сблъскване с друга кола и на място почиват тя и баща й.
към текста >>

33. 9. ПРОТЕСТАНСКИТЕ СЕМЕЙСТВА

Проучаването ми в Народното училище от една страна и в неделното училище към църквата от друга страна, бяха за мене двата главни извора, от които с радост и обич черпех знания, светлина и просвета.
Молитвата съпътстваше ежедневието ни и духовните песни, които с възторг пеех при музиката на органа в евангелската църква в гр. Пловдив ме вдъхновяваха за добрия живот възвестяван чрез Светото Писание. Вкъщи, моята незабравима, обична майка Иванка, предана, работлива, привързана към делото Христово обогатяваше живота ми и събуждаше творческото ми въображение с разяснение на текстовете от Светото Писание с чудно хубавите библейски истории, които тя умееше да разказва. И така тя приобщаваше моето детско съзнание към образите на Самуила, Йосифа, цар Давида, Рус, Естир и други светли образи. А духовните песни, които вдъхновено се лееха в чистият и звучен неин сопран, извикваха у мене живот, Любов към възвишената, красива, славеща Бога и Неговата безгранична Мъдрост музика. Проучаването ми в Народното училище от една страна и в неделното училище към църквата от друга страна, бяха за мене двата главни извора, от които с радост и обич черпех знания, светлина и просвета. Особено любими ми бяха тези дни и часове, когато с моите мили родители Иванка и Велю Величкови и двамата ми по-големи братя - Гавраил и Апостол отивахме да славим Бога и да Му благодарим за всички добрини в живота, на църква. Още от най-крехките си години видях и разбрах колко велико е Словото Божие и каква мощна сила се крие в Него, защото в живота на моята майка и на моят баща и на други съзнателни християни тази сила сияеше с благодатна светлина в делата им. Към текстовете на Библията и Евангелието бях приобщена чрез четенето им вкъщи и с обучението ми в Неделното училище към църквата, където ми се повествуваха и в картини художествено изобразени ми се представяха образите на човеци филми с непоколебимата си вяра в Бога, с Любовта си към Христа и Неговото Дело. Всяка година на Рождество Христово подготвяхме Коледна забава, чиято програма се включваше за успяване на съответни текстове от Светото Писание, така че вече знаех на изуст много стихове от Словото Божие, а имах и великолепната възможност да слушам от моята баба Ефтимия Доспевска Гидикова, която беше внучка на художника Захари Зограф разкази, за гр. Ерусалим, Ерихон, Витлеем, реката Йордан, Гетсиманската градина и други интересни неща, тъй като тя с майка си и баща си Захари Доспевски-иконописец, беше живяла по тези места където баща й изографисвал православните църкви.
към текста >>

34. 14. АСПЕКТ МЕЖДУ ЮПИТЕР И ВЕНЕРА

В края на октомври получих заповед от Министерството на просветата да отпътувам за град Ловеч, където ми се възложи задачата в Американския девически пансион да поставя началото на немска паралелка.
14. АСПЕКТ МЕЖДУ ЮПИТЕР И ВЕНЕРА И така, през есента на 1942 г. постъпих като преподавателка по немски език във II.мъжка софийска гимназия. Това обаче продължи само два месеца. В края на октомври получих заповед от Министерството на просветата да отпътувам за град Ловеч, където ми се възложи задачата в Американския девически пансион да поставя началото на немска паралелка. Това беше за мене голяма изненада и в първите моменти изпитах мъка за това, че се разделям с приятелите си в София, с които си бях уговорила вече и програма за съвместните ми занимания. По същото време моя приятелка, която пребиваваше в Мюнхен, ми беше съобщила в едно писмо една вест за моя сърдечен приятел Асен Арнаудов, който също там беше на специализация по музика, трябваше да се подготви за артист от Царския симфоничен оркестър. Имал несериозно отношение към мен, а именно писмата, които получавал от мене обикновено ги прочитал пред своите колеги и състуденти, при което често избухвали във весел смях. На моите добри приятели това се сторило непристойно, защото според тях човек трябва да има едно свещено отношение към своите сърдечни връзки. Прочитайки писмото им аз не се омъчних, но реших в себе си да не му пиша повече.
към текста >>

35. 19. САВКА - АСТРОНОМИЧЕСКИЯТ ХОРОСКОП

Това лято реших да подема, да подам заявление в Министерството на просветата, за да бъда назначена в III.
Брат ми си беше легнал, но аз го събудих и му предадох поръчението на Учителя. Брат ми незабавно стана и отиде да помоли един наш близък лекар-хирург д-р Иво Градинаров. Лекарят проявил готовност и заедно с брат ми отишли веднага при сестра Савка на Изгрева. След един-два дни д-р Иво Градинаров посетил пациентката си и останал учуден, че раната на челото й много бързо зараснала, а когато при първото си отиване при нея я почиствал и поставял дренаж в раната на бедрото, пронизано от спицата на велосипеда, бил също така възхитен от търпението и сдържаността на сестра Савка при тази болезнена манипулация. Посещавах често сестра Савка и с нея имах винаги полезни, мили и духовни разговори. Това лято реших да подема, да подам заявление в Министерството на просветата, за да бъда назначена в III. Софийска девическа гимназия, където директор беше брат Георги Томалевски. Това стана безпрепятствено и сестра Савка се радваше, че вече се прибирам в София. Но през есента на 1943 г. самолети, бомбардировачи започнаха да смущават с присъствието си и преминаването си над територията на България и вече се носеха слухове за попадение на бомби в някои околни села и предградия. А понякога бомбите улучваха и жилищни сгради в града.
към текста >>

36. 36. РУДОЛФ ЩАЙНЕР

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Много честен, безкрайно честен човек, честен, доблестен, благороден, с огромна любов към знанието, към просветата, към мъдростта.
И още като дете той имал видения, но мълчал. А, той е роден, неговото слънце е в знака на рибите, мълчание, мистичен знак. А в Асцендента има скорпион. Така е хубав човек, такива очи, асцениращи очи, дълбок. Аз имам неговия портрет, ще ви го покажа някога, но вече по-възрастен. Много честен, безкрайно честен човек, честен, доблестен, благороден, с огромна любов към знанието, към просветата, към мъдростта. И като дете той е трябвало да живее в една стая голяма, която е била и кухня, и спалня, и приемна, и всичко. Това е било на някаква гара, в която са слизали много пътници и са се събирали винаги при баща му и така той има много приятели: учители, аптекари, така хора от най-различни слоеве и малкия Рудолф обичал да се вслушва в техните разговори. Но най-интересен ми беше неговия приятел, който му разказал за страните, в които е бил, който му разказва за далечните страни. "А когато започнах да уча геометрия, аз изпитах особено вълнение, особено вдъхновение." Той завършва реална гимназия, обаче научава латински, гръцки, староеврейски сам. Всичко това нали изниква от неговото подсъзнание, от големия склад на неговото подсъзнание.
към текста >>

37. 40. ДОМ ЗА ПОСЕЩЕНИЕ

Веска: Той вероятно ни напътва къде да дойдем, защото действително, мога да кажа лично за себе си, че аз съм благодарна на живота, който Бог ми е дал в този век: първо, че срещнах Учителя и второ, че действително това семейство, в което се родих, които ме отгледаха и възпитаха, аз действително срещнах един максимум от Любов, която може да даде човешкото сърце, човешката душа, една просвета, която човешкия ум може да даде.
В: А след като се връща, майка ви се оженва. Веска: Той посещава много често Пловдив, понеже там има Бяло Братство, но ми се струва, че тогава не са имали срещи. В: Значи преди това. Веска: Преди това. В: Значи фактически вие сте още горе в невидимия свят. Веска: Той вероятно ни напътва къде да дойдем, защото действително, мога да кажа лично за себе си, че аз съм благодарна на живота, който Бог ми е дал в този век: първо, че срещнах Учителя и второ, че действително това семейство, в което се родих, които ме отгледаха и възпитаха, аз действително срещнах един максимум от Любов, която може да даде човешкото сърце, човешката душа, една просвета, която човешкия ум може да даде. Защото от страна на майка ми и на баба ми и на дядо ми, от страна на майка ми на баща ми, на брат ми Гавраил и на брат ми Апостол и на лелите ми, аз съм срещнала Любов, обич и много, много нежна грижа. Това се дължи именно, вероятно на тази грижа на небето, да ми даде условия чрез това възпитание да мога да срещна и да видя в лицето на Учителя Христа. Защото аз още като малко дете в нашия дом, Библията беше настолна книга. И ние започвахме деня и свършвахме деня с Библията или със стихчета от Библията. А в черквата имахме неделно училище, при което след служба поотделно възрастните, младите и малките деца изучаваха Евангелието и Библията вече според тяхната възраст.
към текста >>

38. 11. ХОРИСТКА В ХОРА НА РАДИО СОфИЯ

ВИОЛА ЙОРДАНОВА

Написах една молба до Министерството на просветата, да бъда назначена учителка по пеене в гимназията.
11. ХОРИСТКА В ХОРА НА РАДИО СОфИЯ Бавно животът почна да се нормализира. Аз самата почнах да мисля, че е време да търся работа. Написах една молба до Министерството на просветата, да бъда назначена учителка по пеене в гимназията. Нали бях завършила Музикалната академия: Общия отдел по пиано. Артистичният отдел по пеене и драма и Учителския по пеене, включително бях завършила двегодишния стаж за гимназиални учителки и също бях взела държавните си изпити - първа специалност - музика, втора специалност български език. Така въоръжена заставам с молбата си пред Министерството, но в колебание - новата власт не търпи учители, които говорят за Божията Любов. В това време минава Големинов, професор от Академията. „Виола, какво правиш тук?
към текста >>

39. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил.
Това са обикновено богати хора, защото той също е станал много, много богат, спечелил е пари и имоти, тъй като голяма част от тези хора са си оставили и давали имотите, преписвали имотите и средствата на него. Такъв един случай ми разказваше Ана Бертоли, когато една от тези негови последователки, която му преписала целия си имот и къща, по-късно закъсала материално и го помолила да й върне имота, но той никога не й върнал имота. Извънредно много родители, майки специално са се оплаквали от това, че той е посегнал на честта на техните дъщери в тези духовни танци, един вид в това духовно посвещение. Чувала съм от сестра Ана Бертоли, че там те работят с Черната магия и че са атакували много често и нея и други, които са работили във Франция от името на Учителя. Трябва да се знае, че името на Учителя Петър Дънов - Беинса Дуно във Франция не е много известно и това всичко, което е постигнал е благодарение на Михаил Иванов и неговата усилена дейност във Франция. Те имат едно огромно издателство "Просвета", много богато и годишно издават извънредно много книги на Михаил. Почти във всяка една от окултните книжарници в Париж можете да намерите неговите книги. И дори в Националната библиотека в Абобул, център по Помпиду има неговите книги, но от Учителя Петър Дънов е много голяма рядкост да се срещне някаква книга. Но въпреки всичко има и хора във Франция, които познаваха и познават Учителя и които работят за Неговата Слава. Всъщност очите никога не лъжат и когато въпреки, че на пръв поглед портрета на Михаил да прилича малко така отдалеко на Учителя, когато се вгледате в очите, вие ще видите в тези очи, че няма тази топлота и тази мекота и тази любов, която имаха очите на Учителя. С голямо огорчение сега разбирам, че тези книги на Михаил са стигнали дори до България и какъв резил за България, че са започнали да издават неговите книги, неговото творчество и в България.
към текста >>

Насреща има още други имения и градини и по-надолу имат едно огромно издателство, което се нарича "Просвета".
Има и разкошна книжарница, където се продават всичките тези книги и томове на Михаил, но там няма да намерите нищо за Учителя Петър Дънов. Има един огромен салон, където се извършват церемониите, където се слушат беседите говорени от Михаил чрез касета и разбира се е украсена с много красиви картини, има триъгълници, има дъга, има Пентаграма, има и едно разкошно бяло пиано. Всичко, освен това има къмпинг, има също и за каравани и обширен парк с много красиви екзотични и други дървета. Има и много плодове дървета. Отвън всичко е оградено с огромни, високи стени, вратата, за да се влезе до приемната, всичко е автоматично и просто на мене ми заприлича на някакъв затвор или концлагер, защото видях, че има и устройство за наблюдаване, за следене и дори и птица не може да припари в този огромен център. Насреща има още други имения и градини и по-надолу имат едно огромно издателство, което се нарича "Просвета". Темпото на песните от Учителя е променено и е много по-бързо. И няма дух, за който Учителят говори в своето музикално творчество. Разбира се хората знаеха за Петър Дънов. Но за Михаил казваха Учителят, а за Него казваха "Господин Петър Дънов". А пък българите, които бяха там казваха Учителят за нашият Учител Беинса Дуно и казваха "Михаил Иванов" за другия.
към текста >>

40. 11. ЕДНО ПИСМО ЗА ИСТИНАТА И ЛЪЖАТА

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

Имат огромни терени и насреща, всичко е оградено, и огромно издателство "Просвета".
" Тя ми отговори: "От Петър Дънов". Та те наричат Михаил "учител" и смятат, че той е шефа на Голямото Бяло Всемирно Братство. А истинският Учител, те наричат Петър Дънов. Знаят за Него, но не знам какво. Те уважават техния си учител. Имат огромни терени и насреща, всичко е оградено, и огромно издателство "Просвета". Викат си брат и сестра и вдигат си дясната ръка за поздрав. Изглеждат мили и добри, но екзалтирани и фанатизирани. Всеки следобед отиваме към 3-4 часа и взимаме двете музикантки Надежда и Елена, за да ги заведем на плажа. Това сменя техния тежък ритъм в Бон Фен. Чакаме на приемната и те идват.
към текста >>

41. 9. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ЛИ Е ВИНОВЕН ЗА ВСИЧКО?

Министър на просветата става професор Йоцов, който няколко пъти, като главен секретар на просветата е ходил при Лулчев за съвет и обещава да съдейства за изучаване и практически да се въведе Паневритмията в училищата.
За Паневритмията, пак Лулчев виновен, че не е въведена в училищата. Брат Николай Дойнов цитира и разбира се подкрепя изказването на Веса Несторова, че Лулчев е виновен. (Виж "Изгревът", том I, стр. 434-507). Истината е проста и ясна: Учителят нарежда на брат Лулчев да се уреди въвеждането на Паневритмията в училищата. Лулчев естествено от най-високо място захваща реализацията. Министър на просветата става професор Йоцов, който няколко пъти, като главен секретар на просветата е ходил при Лулчев за съвет и обещава да съдейства за изучаване и практически да се въведе Паневритмията в училищата. Лулчев свързва Милка Периклиева с министър Йоцов и нещата тръгват. Милка осведомява периодически Учителя, който все й напомня да бърза. Милка бърза, но бавно, започват бомбардировки и накрая Учителят казва: "Времето определено за Паневритмията изтече! " Милка в спомените си сама си признава грешката за незавършената работа по Паневритмията. 3. Лулчев бил виновен за преследването на Братството от комунистическите власти и за разрушаването на Изгрева.
към текста >>

42. 13. ПОДУХ МУЗИКАНТ

А когато нашия добър музикант Кирил Икономов, по времето на министър Борис Йоцов, министър на просветата, беше назначен за главен инспектор по музика в Министерството на просветата, беше пратен на едногодишна специализация в Париж по музика.
Обикновено работех с малко грешки. Някъде той ми предлагаше по-голямо разнообразие на акордите, които аз приемах или не. По-късно заработих самостоятелно. Много дълга на него. Учителят е канил при себе си Добри Христов, най-добрия български хоров композитор, за да хармонизира песни на Учителя. А когато нашия добър музикант Кирил Икономов, по времето на министър Борис Йоцов, министър на просветата, беше назначен за главен инспектор по музика в Министерството на просветата, беше пратен на едногодишна специализация в Париж по музика. Учителят е писал следното писмо на брат Кирил: "Очаквам, брат, след като завършите специализацията си в Париж, да се върнете в София и да започнете да аранжирате моите песни". Учителят е виждал и съзнавал ясно, че Неговите песни не могат да бъдат представени на концерт в изпълнение само на един глас или на една цигулка, а трябва да се хармонизират, аранжират или разработят. Учителят е казал: "Един ден от Моите песни ще станат симфонии". До симфониите още никой от нас не е стигнал. Ние правим аранжировки за хор, за камерен оркестър, употребяваме само класическа хармония за Неговите песни, защото смятаме, че модерната хармония не отива за тях.
към текста >>

43. БЕИНСА ДУНО УЧИТЕЛЯТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО

основава спиритическо общество и го регистрира с устав утвърден от Министерството на народната просвета - "Устав на психическото дружество", гр.
Един ден Той срещнал намиращия се също в Америка Величко Гръблашев, който бе известен на времето като ревностен член на спиритическото общество..." Никола Нанков: Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за такъв случай, че Учителят се е срещал в Америка с Гръблашев и за отвеждането Му в някаква непозната местност, за някакви видени и чути странни неща и че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил. Ако той беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде неговият първи ученик, след завръщането си в България. Гръблашев работи отделно от Учителя като спиритист. Издава свое спирити-ческо списание "Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав утвърден от Министерството на народната просвета - "Устав на психическото дружество", гр. София, 1906 година - председател на обществото Величко Гръблашев, секретар Васил Узунов. В официалните списъци по реда на поканването на учениците на събори намираме, че Величко Гръблашев присъства за първи път на събор през 1910 г. и на последен през 1922 г., след което отива в Америка от където вече не се завърна в България. Там се помина. Авторът, стр.
към текста >>

44. 02. ДЪЛГИЯТ ПЪТ ДО УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

Това беше една просвета за мен, разширяваше ми се погледа върху живота и всичко.
И пак ходих там една година. Четяхме книги, разисквахме върху тях. Аз много участие не взимах, защото не ми бяха ясни тези неща. Другите говореха, а аз слушах и ми беше хубаво и затова ходех. Все пак нещо научавах. Това беше една просвета за мен, разширяваше ми се погледа върху живота и всичко. А след като майка ми почина, то аз започнах да търся. Майка си аз търсих, защо да живея? Ако живота е един на земята и да живея 50, дори 100 години, какъв е смисълът след като умреш и нищо няма да остане от тебе? Виждаше ми се, че е безпредметен живота, ако е еднократен. Аз като дете бях религиозна, майка ми ме беше възпитала.
към текста >>

45. 30. ПОБОЯТ ПРЕЗ 1936 ГОДИНА

Министър на просветата когато беше.
Е.А.: Да, Александър Цанков. В.К.: Това е професора. Е.А.: Професорът, да. Лулчев имаше слабост да казва тези неща на много хора и аз мисля, че той беше пратен от хората на Цанков, защото Цанков много мразеше Учителя. Той и на Паша не й даде работа като учителка. Министър на просветата когато беше. И мене ме уволниха от Народното събрание, когато той беше председател на Народното събрание и председател и на стенографите през 1928 год., той ме уволни. Е той беше шеф, нали? В.К.: Той до коя година беше там? Е.А.: Е, 1927 год., аз подадох документите си и държах конкурс. Приеха ме и влязох в Народното събрание.
към текста >>

46. 43. УЧИТЕЛКА В СЕЛО МАКОЦЕВО

И той го попитал: „Абе г-н Василев, моето момиче завърши университет, ти като работиш в Министерството на просветата можеш ли да й услужиш нещо?
Все едно да речеш, че се отказваш от убежденията, е как? Ако човек не може да поддържа убежденията си, какъв човек е той? И затова така направих и Учителя не ме попита. Те сигурно са Му казали какво съм казала. Или Савка, или Паша, те сигурно са Му казали и Той не ме попита повече, защото за това се готвих за учителска професия и баща ми имаше в това време някакъв познат, който работеше в Министерството, негов клиент. И той го попитал: „Абе г-н Василев, моето момиче завърши университет, ти като работиш в Министерството на просветата можеш ли да й услужиш нещо? И той рекъл: „Прати я при мене, каквото мога ще й услужа". А той беше някакъв началник на образование, ама на кое беше, не знам. На средно ли е бил, не знам на кое е бил. Ама аз преди да отида при него отивам при Учителя и казвам: „Учителю, завърших, сега трябва да работя. Вие какво ще ми кажите?
към текста >>

47. 88. ИЗБОР НА БРАТСКИЯ СЪВЕТ

Значи Братският съвет ще се грижи за всички общи работи на Братството, Просветния съвет ще се занимава с книжнината на Братството и просветата, нали, а пък Домакинският съвет с домакинството на Братството.
Не че братския живот изключва черно на бяло, не че без това може да минеме щом живеем в едно общество, но не е това най-важното. Това е резултат, нашия братски живот може да бъде отразен нали в счетоводство, общият ни живот, но това да се постави като цел и като липса на доверие, аз го почувствах като обратно течение. И даже още същия ден го почувствах, като свърши събранието в което се избра Братския съвет. Тогава се избраха съветите. Братският съвет, горе-долу Просветния съвет и Домакинския съвет се избраха. Значи Братският съвет ще се грижи за всички общи работи на Братството, Просветния съвет ще се занимава с книжнината на Братството и просветата, нали, а пък Домакинският съвет с домакинството на Братството. Аз не бях избрана в Братския съвет, но в другите два съвета участвах. Иначе съм следяла всичко, което ставаше в Братския съвет, защото Паша участваше, тя споделяше и с други сме споделяли. Та така съм била в течение с всичко, което е ставало в нашия Братски живот след Учителя. В Братския съвет се избраха, как да ви кажа. То избора стана с посочване.
към текста >>

48. 17.Учителят отвори школата на Общия клас

Предполагам, че Учителят не е получил сведения от Министерството на просветата, че матурата се отлага.
Като тръгва от гарата за вкъщи, среща я нейна съученичка и й казва: „Знаеш ли, матурата е отложена". Тя се успокоява и отива у дома си спокойна, радостна, че не е пропуснала изпита. Откъде е знаел Учителя, че матурата ще бъде отложена и я задържал няколко дни? Той е искал да й даде един урок. Учителят вижда, че матурата е отложена за всички гимназии в България. Предполагам, че Учителят не е получил сведения от Министерството на просветата, че матурата се отлага. Пътищата за неговото осведомяване са от друг род. Още една случка ще разкажа за възможностите на виждане на Учителя. Аз прекарах известни трудности в живота си и изпаднах във вътрешна немощ да ги разреша. В това потиснато състояние аз често горчиво плачех. Това състояние продължи доста време.
към текста >>

49. 19.Още от малка нямах отношение и интерес към царските особи

Попът тогава направил едно изложение до Министерството на просветата, в резултат на което последва моето уволнение.
Казал, че като човек и като учителка е много добра, но пита как да постъпи с нея. Владиката му казал да не я гони, но щом е добра да гледа да я приобщи към църквата. След това попът започна да ми предлага причастие. Няколко пъти ми предлагаше, аз все намирах различни начини да отложа. Понеже не вярвах в тези обряди, недостойно ми се виждаше да се причестя от страх. Попът тогава направил едно изложение до Министерството на просветата, в резултат на което последва моето уволнение. В началото на пролетта на 1935 год. дойде инспектор на ревизия за учебната ми работа, а също е взел и сведения за моята дейност като учителка извън учебната ми работа. При ревизията инспекторът ме попита ходя ли на Изгрева, когато отивам в София. Казах, че ходя. Впоследствие разбрах, че при ревизията се е установило, че аз имам тези идеи, но не ги пропагандирам.
към текста >>

Най-после отидох при министъра на просветата, който тогава беше Спиридон Казанджиев - професор по философска пропедевтика.
Ходехме през лятото на Рила, аз ших палатки и така имах средства. Върнахме се от Рила, но положението ми не беше изяснено -ще остана ли на Изгрева да работя беседите, както беше преди да отида учителка или ще трябва да си търся друга работа. Като ми се свършиха средствата, аз отидох да работя при един брат - преписвах нещо на пишеща машина. Той забрави да ми плати. След уволнението ми, Учителят ме праща в инспекцията, в Министерството, да искам да бъда върната на работа. Най-после отидох при министъра на просветата, който тогава беше Спиридон Казанджиев - професор по философска пропедевтика. Той ме прие и каза, че учител с религиозно съзнание е полезен, но така е заведена преписката, че той не може да ме върне на работа. За да ме върне на работа, трябва да подам една декларация, че се отказвам от идеите си. Въпреки, че това ще бъде само формално. Аз казах, че ще си помисля, но бях категорична, че такава декларация не съм съгласна да подам. Когато се върнах при другите стенографки, казах им какво ми е казал професорът.
към текста >>

50. ПИСМА НА САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА ДО ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

Да се поучи от него и да възблагодари на Разумното Начало за всичко." Сигурно вече имаш много страници написани на вътрешна опитност, Светлина и просвета духовна.
Слуша Еленке, едно малко Словце, което Учителят казва: „Всичко е за добро! Да търси човек доброто, то значи да види де Бог се е скрил. Защото няма нещо дето Бог да не е вътре. А човек е човек само затова, защото той може да открие и намери потайното и скритото намерение на Бога. Защо това стана тъй? Да се поучи от него и да възблагодари на Разумното Начало за всичко." Сигурно вече имаш много страници написани на вътрешна опитност, Светлина и просвета духовна. Дълбок е животът и много работа има човек над себе си. Еленке, няма да ти се види ни чудно, ни чуждо, ако ти кажа, че ще прекъсна писмото си, защото трябва да сляза в града, но на връщане ще го довърша, това сама ще прочетеш и узнаеш в писмото. За малко: Довиждане! Току и Марето се завъртя в „Парахода" и си излезе бързо и двете с Паша, заети, пишем, работим. Сега нещо от Словото: /от сряда/: „ Това, което отличава животните, то е тяхната сила, когато пък това, което отличава човека от всички, това е Търпението!
към текста >>

51. 02-ЯСНОВИДСТВОТО И ЯСНОВИДСКИТЕ ПРЕДСКАЗАНИЯ НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

ГАДНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ МИНИСТРИ И ЦАР

Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е съпроводен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: „Съвършени бъдете, както е съвършен вашия Отец на небесата".
Ясновидството в неговите по-висши форми - както видяхме - означава пробуждане на висшия духовен човек. То обикновено бива в най-висока степен благоприятствано от известна, духовно издигната среда, то става едно много често наблюдавано явление и успешно се култивира и развива сред религиозно-обществени движения, които са носители на истинския мистицизъм и висок религиозен идеализъм - каквото бе християнството в първите времена. Л. Лулчев принадлежи именно към едно подобно движение в България. Това движение е носител на мощни импулси, благоприятстващи пробуждането на скритите познавателни и творчески сили в човека, благоприятстващи изобщо пробуждането на духовния човек. Основните тежнения и основните стремежи на това движение могат да се изразят с думите: Живот според духът на истинското Христово учение; върховен стремеж към пълно прилагане на това учение на активната любов и на беззаветно служене на Бога, чрез служене на ближния, на страдащия брат. Това е едно движение, в което стремежът към чист морален живот е съпроводен със също тъй силен стремеж към знания и просвета, и което издига като свой върховен лозунг заповедта на Христа: „Съвършени бъдете, както е съвършен вашия Отец на небесата". Елементарна истина сред хората на тази духовна среда - както и сред всички истински окултисти, теософи и истински мистици, стремящи се към развиване на висши дарби и към високо духовни постижения, е че първото условие за това е пълното себеотдаване на безкористна служба на висшата истина, висшата правда, висшата красота - служенето на живия Бог на любовта. Такова схващане има и тоя път следва от много години и Л. Лулчев; на това именно той дължи преди всичко и постигнатите от него резултати. Не ще съмнение, г. Л. Лулчев не е сред поменатата среда, нито единствения, нито най-големия ясновидец, има там още мнозина и между тях един, който безспорно стои във всяко отношение много високо над всички -техния Учител.
към текста >>

52. РАЗВРЪЗКАТА ВЪВ ВСЕКИ РОМАН -3

Недев за м-р на железниците, а Михалчев на просветата.
Някои му се налагаха, а някои пък така сервилничеха, че и той се гнусеше. Обикновено казваше: „Докато съм вън са честни и добри, а като ги направим министри оглупяват". - Препоръчвали ли сте му вие министри? - пресича председателят. Да, препоръчвал съм, аз му посочих ген. Недев за м-р на железниците, а Михалчев на просветата. Той назначи Heдeв за министър на Вътрешните работи, а МихалчеВ не Взе. Освен това препоръчвал съм и Савов. Препоръчвал съм му за директор на полицията Кирчев, когото той наричаше Винаги „кайзера". Аз ги препоръчвах като честни и добри хора. Царят не беше доволен понякога от тях и ме упрекваше.
към текста >>

53. XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Преди векове, когато книгата е била редка -имало е само ръкописи пазени ревниво - жадните за просвета са тръгвали сами да дирят учители и просвета.
Така както се чертаят перспективите на близкото бъдеще, изглежда, че нашата книжнина има да изиграе известна роля. Негли за това беше подсещането на Учителя да се организира тази година книжнината. Обществото желае осветление. Има сума млади хора, които са в безпътица и чакат да им се посочи път и цел в живота. При днешните условия най-годно средство се явява книжнината. Преди векове, когато книгата е била редка -имало е само ръкописи пазени ревниво - жадните за просвета са тръгвали сами да дирят учители и просвета. Днес жадните за светлина дирят книги. Такъв е духа на времето и ние трябва да го схванем. Та, новият редакционен комитет, който се избра в София, в състав пет сестри и пет братя, се обръща към всички братя и сестри, особено към досегашните настоятели, да развият - не казваме трескава дейност - а дейност подхранена от любов към общото дело. Желателно е списанието да се разпространи във външния свят. Следователно, натам трябва да се насочат най-вече усилията.
към текста >>

54. 09 - 231. A3 СЪМ УЧИТЕЛЯТ

ТОМ 10

231. A3 СЪМ УЧИТЕЛЯТ По времето, когато Вълко Червенков бе министър-председател и министър на просветата, една девойка от град Ямбол от руски произход кандидатствала в университета три години под ред, но все не я приемали.
231. A3 СЪМ УЧИТЕЛЯТ По времето, когато Вълко Червенков бе министър-председател и министър на просветата, една девойка от град Ямбол от руски произход кандидатствала в университета три години под ред, но все не я приемали. Семейството било в отчаяние. Чудели се какво да правят, за да бъде приета дъщеря им. Една нощ майката сънува, че при нея идва старец с бяла брада и дълга, подрязана до раменете коса, който казал: „Дъщеря ви не е приета, нали? Подайте молба до канцеларията на Вълко Червенков и чакайте. Аз съм Учителят Дънов." (Бил облечен в халат и ботуши до над коленете.) „А тук, горе, на гардероба, има от моите беседи, защо не ги четете?
към текста >>

55. І.02.15. ДУХЪТ НА ОБЕЩАНИЕТО - ДУХ СВЯТИЙ В ОТКРОВЕНИЕТО ОТ СВЯТОГО ДУХА

Подпомагал е просветата и където може е черкувал на български език.
Така че по това време Йосиф е към 80 години и ако пресметнем, че това е към 1840 г., то през 1820 г. е бил на 60 години, възраст, достойна за архиерей. Така че, когато освещава Антиминса през 1820 г. е към 60 годишен. Като Варненски митрополит той е съдейстувал за откриването на няколко църкви в областта. Подпомагал е просветата и където може е черкувал на български език. Особено е съдействувал в Балчик за откриване на българско училище и църква, която по-късно е закрита. Но той бил сменен и изпратен в Света гора и оттам е странствувал. На негово място във Варна идва гръцкият владика Порфирий, който заема този пост от 1847-1863 г., като преди това е бил владика в гр. Шумен от 1840-1847 г. По внушение на Цариградската Патриаршия се започват гонения срещу българите, изповядващи български език.
към текста >>

56. І.03.19. БЪЛГАРСКИТЕ И ДРЕВНОРУСКИ ВРЪЗКИ

Тя отваря очите на българите Васил Априлов и Палаузов, и те започват новобългарската просвета.
А по времето на Петър Велики монаси от Петропавловския манастир край Търново лично се явяват при него за помощ на отечеството им, то той им подарява само издание на Евангелието. Изпращат се „подвижни олтари", „антиминси, с които да се извършват богослужби извън храмовете, започвайки от митрополит Могила 1647 г. Епохата на Възраждането в България започва с Паисиевата история. А през 1829 г. в Москва излиза от печат книгата на руснака Юрий Венелин, озаглавена „Древните и сегашни българи". Тя отваря очите на българите Васил Априлов и Палаузов, и те започват новобългарската просвета. Възстановяването на българската държава и учредяването на българската екзархия става по времето на император Александър II -Освободител. На 19 февруари (3 март) 1855 г. е възшествието му като император Александър II. На 19 февруари (3 март) 1864 г. издава манифест за премахването на крепостното право в Русия - става цар Освободител.
към текста >>

57. II.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ СВЕЩЕНИК на ВСЕВИШНОГО БОГА и ВЪЗРАЖДАНЕТО на БЪЛГАРСКИЯ НАРОД Д-Р ПЕТЪР НИКОВ I.КОНСТАНТИН ДЪНОВСКИ

На него той дължи в голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета.
Майка му е способ-ствувала да се развие у него онази склонност към мистицизма, която тъй често срещаме по-късно в неговия живот и която имала значение за идеалната насока на неговия характер. С особна благодарност и въодушевление си спомняше Дъновски за своя някогашен учител-монах. Той бил светогорски таксидиотин и се бил установил тогава в Устово, дето открил килийно училище. У него имало значителна библиотека, величината на която, разбира се, не трябва да се оценява според днешните понятия. Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж. На него той дължи в голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета. Обаче не по-малко влияние трябва да са оказали в това направление на Дъновски стремежите на времето и на окръжаващата го среда. Тъкмо в това време в недрата на българския народ се извършвал бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот, започнали да сияят проблясъците на родна съвест и съзнание и стремеж към едно по-високо интелектуално развитие; беше се отпочнапа една трескава и безспирна работа за туряне основа на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа. Надарен с интелигентна и отзивчива душа, Конст. Дъновски не е могъл да се откъсне от общото идейно течение на своето време. След като завършил първото си образование в родното си село, той се отправил за Пловдив, дето постъпил в тамошното гръцко училище.
към текста >>

Тъкмо в това време в недрата на българския народ се извършвал бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот, започнали да сияят проблясъците на родна съвест и съзнание и стремеж към едно по-високо интелектуално развитие; беше се отпочнапа една трескава и безспирна работа за туряне основа на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа.
Той бил светогорски таксидиотин и се бил установил тогава в Устово, дето открил килийно училище. У него имало значителна библиотека, величината на която, разбира се, не трябва да се оценява според днешните понятия. Изглежда, че внушенията, добити от този монах, са имали решително влияние за по-нататъшното развитие на талантливия младеж. На него той дължи в голяма степен стремежа си към по-високо образование и просвета. Обаче не по-малко влияние трябва да са оказали в това направление на Дъновски стремежите на времето и на окръжаващата го среда. Тъкмо в това време в недрата на българския народ се извършвал бавно, но сигурно процесът на пробуждане към един нов живот, започнали да сияят проблясъците на родна съвест и съзнание и стремеж към едно по-високо интелектуално развитие; беше се отпочнапа една трескава и безспирна работа за туряне основа на една българска национална просвета и бързото й разширение и разпространение всред народа. Надарен с интелигентна и отзивчива душа, Конст. Дъновски не е могъл да се откъсне от общото идейно течение на своето време. След като завършил първото си образование в родното си село, той се отправил за Пловдив, дето постъпил в тамошното гръцко училище. Накрай той продължил и завършил образованието си в Татар Пазарджик, при известния български учител Никифор х. Константинов Мудрон.
към текста >>

И наистина, техните дела показват пълна хармония в техните душевни нужди и стремежи, Младият Константин възприел идеалите на своя тъст за национална просвета и свестяване на еднородците си във Варненско и се отдал на тяхното служене.
Дъновски от докосването си с Атанаса Чорбаджи. Интелигентният и буден селски чорбаджия, със своя висок национален дух, не е могъл да не окаже силно влияние върху младия момък с интелигентна и възтор-жено-отзивчива душа, чиито тенденции и насоки в обществото тепърва трябвало да се определят и кристализират. Може да се каже със сигурност, че тук добил Конст. Дъновски насоката за своята сетнешна родолюбива дейност. Влиянието станало още по-силно, връзките между тях по-яки, когато Константин се оженил за дъщерята на дяда Атанаса. И наистина, техните дела показват пълна хармония в техните душевни нужди и стремежи, Младият Константин възприел идеалите на своя тъст за национална просвета и свестяване на еднородците си във Варненско и се отдал на тяхното служене. През 1854 г. Дъновски предприел едно пътуване до Св. Гора през Солун. На връщане той намерил село.Николаевка препъл нено с турци и татари бежанци, които бягали поради Кримската война. Затова той се принудил да отиде в Балчик, дето се условил за учител и в продължение на две години учителствувал като пръв български учител.
към текста >>

58. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

То изображаваше победния ход на българската просвета сред вековно невежество и заблуда - как забле-щука отначало със слаби пробляски искрата на българското съзнание, на българската просвета и реч в този величествен приморски кът, за да се възпламени и загори отначало в робска, а след туй в свободна България в пламъка на една плодовита просветна и културна дейност, от която тъй много се възхищаваме и радваме днес.
1-41) П ЕТД ЕС ЕТГО Д И Ш Н И Н АТА НА ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ" В ГРАД ВАРНА Преди четири години градът Варна бе честит да отпразнува тържествено 50-годишнината от откриването първото свое българско училище. Това бе едно рядко, достопамятно тържество, което изпълваше с радост и гордост всички български сърца в града. Това бе тържество не само за българската школа и култура, но и за българския елемент, българската народност тук. То символизираше възраждането на българщината във Варна и околията из една тъмна и непрогледна епоха на чуждо потисничество и мрак. То изображаваше победния ход на българската просвета сред вековно невежество и заблуда - как забле-щука отначало със слаби пробляски искрата на българското съзнание, на българската просвета и реч в този величествен приморски кът, за да се възпламени и загори отначало в робска, а след туй в свободна България в пламъка на една плодовита просветна и културна дейност, от която тъй много се възхищаваме и радваме днес. Спомниха се тогава имената на първите виновници, радетели на българското училищно дело в нашия град, отдаде се заслужена почит на тия идейни, безкористни и самоотвержени труженици на това дело. В това честву-ване общината и учителството изпълниха достойно своя дълг. Днес ние се намираме пред също едно такова тържество, с което е свързано най-близко духовното възраждане на българщината В град Варна. На днешния ден - 14 февруарий 1865 година - тъкмо преди 50 години, се откри първата българска църква в нашия град. Това събитие иде да ни припомни за величавите епически борби на недалечното минало за народно пробуждане и черковна независимост, които съставляват най-бурната и светла страница в нашата история въобще.
към текста >>

Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще.
Историческият момент, от който датира началото на възраждането на българщината във Варна, се отнася към 1860 година. Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности.
към текста >>

Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета.
Три важни и знаменателни събития са станали през тази година: 1) на 12 март се отслужва първа служба на църковно-славянски език в църквата „Св. Георги"; 2) на 11 май се съставя първата българска община; и 3) на 19 август се отваря първото българско училище* В тези три събития се корени зародишът на черковно-националното и културно дело на българщината във Варна; в тях се застъпят най-съществените насоки на българския идеал, в който въобще се е проявила силата на българския дух и полет в онова време. Службата на родния църковно-славянски език е изразявала стремежа, идеала на българите да си имат своя, родна, независима църква, която единствено можеше да ги обособи като отделна нация и да им даде правото на самостоятелна, юридическа единица пред турската правителствена власт. Образуването на българска община е станало израз на онази стабилна организация на народна сила и дух, посредством която единствено можеше да се направляват народните тежнения за извоюване права и свободи. Откриването на българското училище - това е изразът на народното съзнание и свяст, в който бе заложен в народната душа мощният стремеж към просвета и култура въобще. Църква и училище, два могъщи фактори, с които заживя във възродителната си епоха българският народ, сплотиха своите сили в една черковно-училищна община, чрез която се организираха и заработиха народните труженици под общото знаме на национално-духовното ни възраждане и просвета. Събитията, станали във Варна през 1860 година, бяха главно отзвук на тази народна вълна по черковния въпрос, която по онова време бурно се разливаше по всички кътища на българската земя, будеше съзнанието на погрузените в мрак български синове, и сплотяваше техните редове за смела борба срещу народните врагове. Най-силен израз народният подем и пробуждане намериха в случилото се нея година на Великден в Цариград, когато чрез Илариона Макариополски тамошните българи, а в тяхно лице и целият български народ, твърдо и демонстративно се отказаха от гръцката патриаршия и поискаха черковна свобода и независимост. Общото народно движение, което дотогава бе почти чуждо на малцинството българи във Варна, започна да буди и съгрява в тях патриотически чувства и самосъзнание и да ги импулсира в подетата борба за признаване правата на българското име и реч, узурпирани от духовните негови поробители - гърците. Успехът на българското дело във Варна, където гърцизмът бе създал най-силна своя крепост и разполагаше с всички средства на противодействие срещу подавляющето ме[н]шинство (35-40 семейства) на българския елемент тук, не е дело само на отделни личности. То е дело преимуществено на колективния български ум, усилия и жертви.
към текста >>

Архангел Михаил" да не престава и днес да бъде туй, което е била в миналото - духовно огнище, из което да се пръскат лъчите на истинско-религиозната просвета, на спасителната за народа ни православна вяра-тихо пристанище, в което, посред житейските бури и несгоди, да намира, чрез вярата, утеха и надежда в Господа измъчената душа.
Днес тези църкви се огласяват не само с Божествена служба на черковно-славянски език, но и с живо проповедническо слово от техните свещенослужители - всички млади, интелигентни, способни да отговорят на тъй назрелите и широко разкрити духовни нужди на своите пасоми. Във Варна днес развива полезна благотворителна и просветна дейност и православното братство „Св. Архангел Михаил", основано преди две години и половина нарочно на името на старата бъггарска черква, за да му служи тя в неговата дейност като жив символ на туй религиозно пробуждане и духовно възраждане, в миналото е възсияло из нейната свещена ограда. По случай на чествуваното събитие това братство побърза да пренесе своите еженеделни духовни беседи именно в тази историческа ограда. Със своите беседи там братството заляга щото църквата „Св. Архангел Михаил" да не престава и днес да бъде туй, което е била в миналото - духовно огнище, из което да се пръскат лъчите на истинско-религиозната просвета, на спасителната за народа ни православна вяра-тихо пристанище, в което, посред житейските бури и несгоди, да намира, чрез вярата, утеха и надежда в Господа измъчената душа. Да отдадем накрай заслужена почит и да споменем тук имената на всички деятели-родолюбци, които под списък са поискали да се открие църквата „Св. Архангел" - имена, които можа да си припомни старият свещ. Константин. Те са: Бр. Сава и Никола Георгиевич, Хаджи Стамат Сидеров, X. Рали Мавродиев.
към текста >>

59. II. БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО МИТРОПОЛИТ ИОАКИМ и НЕГОВАТА КОРЕСПОНДЕНЦИЯ

Особено значителни били неговите грижи за просветата.
Тя свидетелствува не само за дълбочината и много-странността на автора й, но и за това как е гледал той на събитията около българо-гръцката разпра, които са в неговите очи една катастрофа за патриаршията и гърците. Съответно с тия свои схващания Йоаким III се е постарал да премахне хладината между патриаршията и Русия, настъпила след схизмата. Верен на своите думи и схващания, Йоаким се отдал с необикновена енергия, такт и мъдрост на реформиране на църквата и развил така широка и плодотворна дейност, както Цариградската църква отдавна не бе преживявала, и която го издигнала в реда на най-знаменитите патриарси. Няма почти страна от живота на църквата, незасегната от дейността му. Той способствувал за подобрение и уреждане материалното положение на цариградската църква, за изплащане на дълга й; предизвикал големи дарения на видни гръцки богаташи за обществени цели; въвел ред и дисциплина в енорийското духовенство и подобрил положението му. Особено значителни били неговите грижи за просветата. В 1879 г. той създал патриаршеска библиотека. На следната година открил патриаршеска печатница и поставил начало на официалния патриаршески орган, чието редакторство поверил на учения мъж Мануил Гедеон. Същия той натоварил с издаване на сбирки от важни църковно-исторически документи и с написване историята на цариградските патриарси, която в последствие наистина излязла, посветена от автора на Иоакима III. Йоаким създал в Цариград централно свещеническо училище, като при това духовната школа в Халки била издигната в академия; способствувал за построяване на великата гръцка народна школа в Цариград, на девическото училище „Запион", както и на училища в провинцията, и основал приют за старци в близкия до Цариград остров Проти.
към текста >>

60. II.02.БЪЛГАРСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ВЪВ ВАРНА И ВАРНЕНСКО 01. Село Хадърджа

Също както в Балчик, и тук българщината, българският език и просвета твърде рано се възродили, благодарение дейността именно на селския чорбаджия Атанас Георгиев.
то е брояло 94 венчила, през 1871 г. намираме 130 венчила, в 1874 г. - 153 венчила, а при освобождението в началото на 1879 г. то имало 120 къщи, 162 венчила, или всичко 884 души. Особеното значение и положение на това село се дължи преди всичко, за да не кажем напълно, на един беззаветно родолюбив и забележителен български балкански селянин, първенец на това село. Също както в Балчик, и тук българщината, българският език и просвета твърде рано се възродили, благодарение дейността именно на селския чорбаджия Атанас Георгиев. Роден вс. Гулица (Месемврийско) и получил, според тогавашните понятия, едно доста добро местно образование на български, гръцки и турски, Атанас Георгиев постъпил през време на Руско-турската война в 1828/29 година преводчик при русите, с които ходил до Одрин. След войната, след като баща му с много свои съселяни напуснал Гулица и се преселил и установил в Хадърджа, тук дошъл и Атанас. Благодарение на своите знания и интелигентност, на своите връзки с турските и гръцки първенци във Варна и на покровителството, което оказвал на своите съселяни, той се издигнал след смъртта на баща си пред тях като най-влиятелният човек в селото, и те го избрали за селски мухтар (кмет), чорбаджия. Атанас Георгиев е бил един рядък, издигнат българин, който въпреки невежеството и неотзивчи-востта на своите съселяни, сам и на свои разноски отворил в 1847 г.
към текста >>

61. II.02.03. Първата славянска служба

Успоредно с усилията си за славянско богослужение и църква Рачински е работил и за поставяне основа на българска просвета във Варна.
им обещал да действува да се открие във Варна руска славянска църква и ги поканил да размислят за отваряне на българското училище, за което била открита подписка и събрана една сума. Рачински отнесъл сега въпроса за откриването на българско училище и славянска църква за българите във Варна със специална записка, както казахме и по-горе, до руското правителство, което й дало ход. Сам Рачински се явил за тази цел в Петербург в края на 1860 г. Съгласно с мнението, изказано от митрополита Филарета, Рачински се отнесъл до Патриаршията и на 11 март 1861 г. се получило надлежното разрешение за откриване във Варна на руски консулски параклис, какъвто бил наистина открит и осветен на 12 април същата година от архимандрит филарета, който по искане на Рачински бил ръкоположен от митрополита Порфирия за архимандрит и назначен за свещеник при параклиса. Успоредно с усилията си за славянско богослужение и църква Рачински е работил и за поставяне основа на българска просвета във Варна. Този въпрос той повдигнал, както се посочи вече по-горе, и пред руското правителство. В своите спомени Йосиф Стоенчев разказва, че варненецът архимандрит Филарет, който като младеж бил отведен в 1828 година в Русия и останал и се образовал там около 20 години, след което се завърнал и, след допълване на образованието си в духовното училище в остров Халки, постъпил като възпитател във варненските гръцки училища, се сближил с Рачински, на чийто син станал и домашен учител, а след това в 1861 г. и свещеник на консулския параклис и подпаднал под негово влияние. „Като разговарял с него, Рачински му казвал, че българите в другите места с борба се сдобили със своя българска църковна служба и училища; че не е право да не им се дава техният език; и че ще бъде разумно да им се позволи в една от многото варненски църкви, които не винаги са отворени, да си служат на славянски. В едно събрание на първенците гърци филарет предложил внушената от Рачински идея да се въведе в гръцките училища преподаването на българския език; че ще е добре, сега още, преди българите във Варна да са наченали да се борят, да им се дадат някои права, та така да се предземе опасността.
към текста >>

От всичко това се вижда, че Рачински от самото начало е търсил пътища за туряне основа на българска просвета във Варна.
във Варна в полза на българското дело. Това се съвпада впрочем и с онова, което казва в спомените си първият варненски български учител, че варненските българи молили гръцката община да въведе обучение на български език, но тя с одумки не ги удовлетворявала. Картината за дейността на Рачински във Варна става пълна, като вземем пред вид и съобщението на съвременника К. Дъновски, който свидетелствува, че в срещите в монастира „Св. Димитър" „Консулът искал от по-видните българи да обмислят въпроса за откриване на българско училище", което било веднага решено от същите. От всичко това се вижда, че Рачински от самото начало е търсил пътища за туряне основа на българска просвета във Варна. Ясно е,че Рачински е способствувал силно за раздвижването и националното сплотяване и проявление на варненските българи. Наистина, Великденските събития в Цариград, когато тамошните българи обявили на 3 април 1860 г. отделянето си от цариградската патриаршия в отделна църква, начело с Илариона Макариополски, също така влияели; но ако не беше Рачински, те не биха раздвижили тъй скоро варненските българи, които са се намирали при много по-трудни условия, отколкото другаде. И значението на този руски консул изпъква още по-релефно, като се има пред вид, че другаде в България, дето условията са били по-благоприятни, но дето е нямало един Рачински, събитията от 1860 г. са повлияли много по-слабо и бавно.
към текста >>

62. II.02.04. Българска община във Варна

Това се изразява още по-силно и в един друг факт: осъществяването внушенията на Рачински за българска просвета във Варна.
за истинна наша духовна майка. Това и Вам, В. Пр. Владико, известявами и Ви потвърдявами с нашите подписи и печати, че ний с драго сърце от сега нататък имами да припозна-вами за църковно начялетво начялетвото при Българската наша народна църква и от която са обявлявами зависими, според както искат и законите на нашата вяра и да него ще ся обръщами за всичките си религиозни нужди и дела. Това наше общо религиозно писмо Ви дава право да действувате като пълномощен от наша страна за утвърждение от Високото Правителство на нашата зависимост от Църковното Начялетво на речената църква в Цариград и за да ся припознай от Високата Порта Подновената наша иерархия. Надеюще ся че ще на приемити и не щете ни откажите и оставите без Отеческий Ваш отговор на това наше писмо, оставами смирени Ваши Во Христе чада Жит.........съ казаата." Това писмо свидетелствува вече ясно за процеса на национално сплотяване, който се извършвал между варненските българи. Това се изразява още по-силно и в един друг факт: осъществяването внушенията на Рачински за българска просвета във Варна. Организирани в община, Варненските българи пристъпили веднага към откриване на българско училище. Трябва да се признае, че при малочислеността на Варненската българска община, която тогава, в края на 1860 г. броила всичко 136 къщи, това е било цял подвиг, защото издръжката на подобно училище се явявало една трудна задача. И поколенията с признателност трябва да помнят, как малцината тогава варненски български търговци, окрилени от своя чист патриотизъм и родолюбив, доблестно и със себеотрицание са изнесли на своите плещи сравнително големите разходи за основаването и издръжката на първия храм на българска мисъл и реч във Варна. Приходо-разходните книги на Варненската българска община, които се пазят във Варненската митрополия и във Варненското археологическо дружество, свиде-телствуват за делото на тия народни труженици.
към текста >>

63. II.02.05. Откриване на българско училище

Така било турено начало на българската просвета във Варна.
На 12 август 1860 г. било тържествено осветено и открито първото варненско българско училище с водосвет, извършен от архимандрит филарет, който е бил свещеник при руското консулство във Варна.26 Веднага след това се започнали занятията, а на 28 август станало в училището събрание, на което учителят произнесъл слово за ползата от учението и поканил всички присъствуващи да се явят след една седмица и всеки да внесе спомуществуванието си за поддържане на училището, което действи--елно се извършило на 4 септември. Търговецът Хр. Г. Груев станал училищен настоятел. През първата година в училището се записали около 60 деца, от които само 15 знаели да говорят български език, останалите, от бащи или майки гагаузки, говорили турски. Така било турено начало на българската просвета във Варна.
към текста >>

64. Д-Р ПЕТЪР НИКОВ VII. ИЗ БЛИЗКОТО МИНАЛО на ВАРНА

По пътя към възраждането на българщината във Варна изпъкват два важни етапа: първо, поставяне основата на българската просвета в града чрез откриване на българско училище в 1860 г., и второ, сдобиване с българска отделна и независима църква в 1865 г.
Нека се надяваме, че Варна ще прояви и тук своята висока култура и напредничавост и, като постави на здрави основи написването на своята история, даде в това отношение пример и на останалите наши градове! *** След горните общи и кратки бележки по въпроса за нуждата и начина на подготовката за изучване миналото на гр. Варна и написване историята на града, както и за длъжността на варненци в свръзка с това, аз искам да се спра с няколко думи на епохата на българското възраждане във Варна, на която може да се пръсне малко нова светлина благодарение именно на онези два документа, за които споменах по-горе, и на които на Великден тази година имах случай да открия в Трявна. Тези документи са притежание на г-н Богомил Даскалов, учител в Трявна, у когото и се съхраняват. Благодарение любезността и отзивчивостта на г-н Даскалова към културни потреби и начинания, аз добих възможността да прегледам цялата негова архива, в която има важни исторически материали, и да снема препис от въпросните документи, засягащи Варна, за което тук му изказвам дълбока благодарност. По пътя към възраждането на българщината във Варна изпъкват два важни етапа: първо, поставяне основата на българската просвета в града чрез откриване на българско училище в 1860 г., и второ, сдобиване с българска отделна и независима църква в 1865 г. Българско училище и българска църква са били двете страшни оръжия, които българският народ е трябвало да изтръгне из ръцете на своите противници, за да извоюва постепенно у тях своето бъдаще. Колко страшни са били тези две оръжия в борбата за национална пробуда и надмощие, колко силно - тяхното действие, показват бързите резултати, а не по-малко ожесточението, с което гърците се бореха да не допуснат да се въоръжи българският народ с тях. Докато до 1860 г, българският елемент се губил национално всред другите народности във Варна и дори не изпъквал като отделна националност, след основаване на българска църква и училище и групирането му с това в отделно национално ядро, в по-малко от 10 години, през 1870 г., той се явява вече в едно внушително и съзнателно множество, което непрекъснато расте. Горните две дати са важни за историята на гр. Варна, защото съставят два важни етапа от неговото развитие, по пътя на което той е достигнал до днешното си положение.
към текста >>

65. 9. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРЩИНАТА ВЪВ ВАРНЕНСКАТА ОКОЛИЯ

Българският народ се сдобил със своя независима Църква, която му дала просвета и култура и в последствие подготви и неговото политическо освобождение.
Като се има пред вид това голямо число на села във Варненската епархия с чисто българско население, през епохата на нашето възраждане, лесно се обяснява защо Цариградската патриаршия, при назначаването на Иоакима за варненски митрополит, в началото на 1865 год. е отправила своето послание до християните на епархията на два езика: гръцки и български. Но народният дух за стремеж към матерния език и обособяването в отделна българска народност на населението в горните села тъкмо през това време се е намирал в стихията си да се бори с чуждото духовно иго. И тази му борба се увенчала на 28 февруарий 1870 год. с пълен успех. Българският народ се сдобил със своя независима Църква, която му дала просвета и култура и в последствие подготви и неговото политическо освобождение. Архимандрит Инокентий сп. „Духовна култура", год. XXXI, книжка 44, XI11930 год. (стр. 270-275) *** ИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИ Едно историческо прошение до турските власти от населението на Варненския окръг през епохата на възраждането ни Началото на възраждането на българското население в нашия окръг започва от 1860 година. Постепенно добивало своите независими културно-про-светни институти, училище и църква, налагало му се още като мнозинство от населението в окръга, да има свои представители в разните обществени учреждения в тогавашната турска империя, които представители да защитават неговите интереси пред надлежните власти.
към текста >>

66. 12. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНА НА БЪЛГАРСКОТО УЧИЛИЩЕ В ГРАД ВАРНА 1860/61-1910/11 год.

Разходът за издръжката на българското училище във Варна през 1860/61 учебна година, според една запазена и до днес счетоводна книга във Варненската митрополия67 Сърцето на човека се пълни с радост, като вижда как шепата българи във Варна се надварват да принасят леп-гата си за народна просвета, как идеята за дарение на училището - идея възвишена - е завладяла и малобройните Варненски българи.
и до 160 през 1870. година. Числото на учениците било приблизително 25 момчета и 15 момичета. Според сведенията на някои от тогавашните ученици, обучението ставало по буквара на Неофита Бозвели - първата част на енциклопедията „Славянское детоводство", издадено в Крагуевац през 1835. година. Честитият Костадин Арабаджиев произвел къде Петровден и изпит на учениците си. Заплата той получавал годишно 2200 гроша (440 лева). Разходът за издръжката на българското училище във Варна през 1860/61 учебна година, според една запазена и до днес счетоводна книга във Варненската митрополия67 Сърцето на човека се пълни с радост, като вижда как шепата българи във Варна се надварват да принасят леп-гата си за народна просвета, как идеята за дарение на училището - идея възвишена - е завладяла и малобройните Варненски българи. През 1861 /62 година учител останал пак Костадин Арабаджиев и училището се помещава все в къщата на Балтаджи Пейка, наемът на която, както и през изтеклата година, бил 1200 гроша (240 лева) годишно. Купува се още едно място за 15 772 гр. до купеното по-напред и върху тия две места се започва построяването на двоетажно училищно здание (днешната българска черква), та разходът на българската община от началото на юлий 1861. до юлий 1862. г. възлиза на 93 447 гр.
към текста >>

67. IV. Протоколи от годишните срещи на Синархическата Верига на Учителя Петър Дънов (1906-1915 година) 15 август, сряда, 7.30 часа вечерта

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Молехме се на Светия Дух-Адонай да даде просвета и изпълни с всяка мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта, който е избрал Мъдростта, ще каже - Мъдростта, а който Добродетелта - Добродетелта.
Протоколи от годишните срещи на Синархическата Верига на Учителя Петър Дънов (1906-1915 година) ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1907 година ВАРНА Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ 15 август, сряда, 7.30 часа вечерта В 7 и половина часа Вечерта имахме Господнята вечеря, която се състоя в следния ред: във високо построената стая, в зданието, в което държахме нашите събрания, над салона, в който се събирахме, се постави маса във формата, показана на рисунката, на която маса бяха поставени пасхалните съсъди, а до нея - три стола за И. Е. и А. Отец Благодарност Богу-Отцу Господ Исус Христос Адонай-Св. Дух Иехова-Елохим От салона по стълбите се изкачвахме в стаята и пред Господа един по един изпълнявахме следното: благодаряхме Богу-Отцу; молехме се на Господа Исуса Христа-Иехова-Елохим, за да даде подкрепа за себе, близки, домочадие, народ, славянството и цялото човечество. Молехме се на Светия Дух-Адонай да даде просвета и изпълни с всяка мъдрост, като при изпълнението на този пункт изказахме и стъпката, която сме избрали: който от нас е избрал Любовта, ще каже, че е избрал Любовта, който е избрал Мъдростта, ще каже - Мъдростта, а който Добродетелта - Добродетелта. Правихме no 3 поклона и най-после прочитахме лентата в Библията, поставена на масата, оставяхме и пликовете с волните пожертвувания и се връщахме. Обръщенията ни при изпълнението на горните 6 стъпки ставаше по приложения образец. Редът, по който отивахме, бе следният: 1. Тодор Бъчваров. 2. Дим. Голов. 3.
към текста >>

68. IV.ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО

Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ

Той дойде в света да донесе нова светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура.
По всичките ваши мисли и желания тази вечер се привършват сметките и в Небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение, че Христос духа и това духане се превърнало на светлина, а пък светлината - на живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да саждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всеки ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе нова светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото 7 навсякъде е преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга повидимому като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея има всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечати. Даже съдържа още три други цвята. Някой човек казва, например, че „не мога да обичам". Но като му дадем червената краска, виждаме, че неговото състояние се изменя.
към текста >>

69. Наряди за 1919 г.

За благословение на нашите души и душите на всички наши близки и да ни даде Бог повече просвета и светлина.
През другите дни от седмицата, до 11 октомврий включително, ще се изпълнява съответното за всеки ден, според както е указано в пункт 6, седмица I. Неделя, 12 октомврий (29 септемврий) 1919 г., седмица IV (ден четвърти от годишната среща) 1. Ставане от сън (както в седмица I, пункт 1). 2. Почване - размишление, молитва и четиво: а) „За вселяване на Божествения Дух" (както седмица I, пункт 2а). б) „За идване Царството Божие на земята". За благословение на нашите души и душите на всички наши близки и да ни даде Бог повече просвета и светлина. в) Четиво от Библията (според изясненията в седмица I, пункт 2в, със забележката). 3. Завършване на сутринната молитва: а) Господнята молитва. б) Обливане (както в седмица I, пункт 36). 4. Ако постиш през този ден, изпълни от седмица I пункт 4 а, б, в. 5. Вечерта преди лягане - индивидуален отчет, както е отбелязано в пункт5, седмица I. 6.
към текста >>

70. Наряди за 1923 г.

Да дойде просвета в техните умове и да се яви Божията виделина в техните очи, за да извършат Благата Му Воля на земята. 4.
Преди обед Молитвено общо събрание по установения ред досега, със следната добавка: 1. Да се прослави Името Божие на земята; да се изпълни Волята Божия и да се въдвори Царството Божие на земята в неговата пълнота. 2. Да премахне и разсипе Бог всички ония врагове и разпръсне всички лоши мисли, желания и действия, които пречат и спъват Божието дело. 3. Да привлече Бог своите избрани синове като работници на святата Си нива. Да излее благодатната Си струя от Любов, Мир и Хармония в техните души и сърца. Да дойде просвета в техните умове и да се яви Божията виделина в техните очи, за да извършат Благата Му Воля на земята. 4. Да благослови Бог през тази година всички засети храни, всички зеленчуци и плодни дървета в изобилие. Забележка: Това се отнася само до свободните от работа братя и сестри. Б. Следобед 1. При повторение на предобедната молитва с горната добавка - пункт от I - IV. Начало - между 6-7 часа вечерта. 2.
към текста >>

71. Наряди за 1945 г.

Налага се вече Братството да се обзаведе със своя печатница, дето и в бъдеще да се отпечатват беседите и друга полезна книжнина за духовна просвета на народа ни.
Нашите даровити братя и сестри - художници, музиканти, общественици, бяха призовани да дадат своя принос за съграждането основите на Нова България, за внасяне повече ред и справедливост в живота. В много прояви около нас виждаме подчертаната почит към Братството, за реализираните между нас идеи на новото време. Застанали в нужната спокойна атмосфера, Братският съвет се отдаде на творчество, направлявайки братските работи с нужната опитност, запазвайки интересите на Братството както в София, така и в провинцията. Изпратените ви шест тома беседи и лекции са също така един задружен подвиг на всички ни, в това число и братята от Просветния съвет и сестрите стенографки. С тия беседи и лекции имаме възможност да изпълняваме ежедневната ни задача, завещана ни от Учителя, която всякога ни е донасяла духовна радост. Налага се вече Братството да се обзаведе със своя печатница, дето и в бъдеще да се отпечатват беседите и друга полезна книжнина за духовна просвета на народа ни. Подобна книжнина представя изпратената ви брошурка „Към новата култура", която съдържа идеи на Учителя тъкмо за настоящия момент. Нека всеки брат и всяка сестра да я поднесе на своите познати. Словото, което разнасяме между народа, е истинска работа, според думите на Любезния ни Учител. Имуществото на Братството е в добър ред - недвижимите имоти около Изгрева се използуват за зеленчукови и овощни градини. Салонът използуваме за беседи, концерти, събрания и др.; полянката - за паневритмия и отдих, а една голяма част от мястото на Учителя е отредено за парк, построен по план, който с течение на времето ще стане най-красивото място на Изгрева.
към текста >>

72. 1. ХИГИЕНА НА ЧОВЕШКАТА ДУША

Употребете я за подигане на човечеството, за просвета на ума, сърцето, но за лошо - не.
Да владате тялото си и да настане една хармония между вас. За една година ако можете да се нагласите, ще е добре. Да бъдете свободни както птиците, търпеливи като млекопитаещите, мъжествени като лъва и разумни като човека. Думата „мога“ започнете да я прилагате. За добро е като ключ, но за лошо ако я употребявате, няма да ви послужи. Употребете я за подигане на човечеството, за просвета на ума, сърцето, но за лошо - не. За една година научете да разбирате думата „мога“. „Не“-то, първата сричка от думата „не мога“, да го турите на опашката. Разтревожени ли сте и кажете „мога“, да се измени вашето състояние, настроение. Думата „не“ нека ви стои, оставете я на почивка. Като изучите псалома, някои от вас ще имат резултат едно, други две, три, до десет различно.
към текста >>

73. 2. МОЕТО ВЕРУЮ

Пръв разговор с Учителя

От тефтерчето на Стефан Тошев от гр. Севлиево, Октомври 1914 г. София

А добро и зло, това са методи, чрез които хората се възпитават вътрешно, да могат тази просвета, която те имат в ума си, в сърцето си, във волята си, да я проверят.
Сега във вас може да се прояви тази любов, но тя не иде сега, тя се проявява сега, но тя е била вътре във вашата душа. Вие казвате: „Обикнах този приятел.“ Вие в миналото сте го обичали ред съществувания и в Невидимия свят си мислил за него, а тук като дойдеш, казваш: „Все е хубаво човек да има един приятел.“ Значи, ти го знаеш и го чакаш. Вие мислите, че може да скъсате връзките на Любовта. Не, ти ще се отвържеш на едно място, а ще се [вържеш] (*явиш) на друго място. Господ възпитава хората. А добро и зло, това са методи, чрез които хората се възпитават вътрешно, да могат тази просвета, която те имат в ума си, в сърцето си, във волята си, да я проверят. Казвате за някого: „Господ какви добри приятели му даде! “ Но ти, всички богатства, които Бог ти даде, опази ли ги тъй чисти? Ти дойде на Земята с Бога, а понеже хората на Земята вярват, че няма Господ, и ти прие това и казваш: „Няма Господ.“ И затова Господ те учи вътре: „Не е хубаво това, не го прави.“ И ти почнеш да се терзаеш. Ето философията. И човек, като допре ножът до неговия кокал, той се замисли.
към текста >>

74. 10. ЗА ПЕНТОГРАМАТА И ПЪРВИТЕ НАРЯДИ ЗА НЕЯ

Когато почне да различава по-добре Правдата от Истината, когато почне да гледа по-идеално на живота, той дохожда до просветата (свещта).
Тогаз човек ще пие горчивините на живота. Той ще пие, додето поумнее. И тогаз дохожда мястото на книгата. Той вече разбира кое е право, кое е криво (от гледна точка на света, а не от Божествена). Той се счита вече човек със знание. Когато почне да различава по-добре Правдата от Истината, когато почне да гледа по-идеално на живота, той дохожда до просветата (свещта). Тая просвета е от света, тя е знание на света, световна мъдрост. Тогаз човек почва да мъдрува със световната мъдрост и почва да нарежда живота си: да си постели добре, да си направи къща, да има. Значи дава тон на вървежа на живота. Поставя всяко нещо в живота на мястото му. Това е жезъла.
към текста >>

Тая просвета е от света, тя е знание на света, световна мъдрост.
Той ще пие, додето поумнее. И тогаз дохожда мястото на книгата. Той вече разбира кое е право, кое е криво (от гледна точка на света, а не от Божествена). Той се счита вече човек със знание. Когато почне да различава по-добре Правдата от Истината, когато почне да гледа по-идеално на живота, той дохожда до просветата (свещта). Тая просвета е от света, тя е знание на света, световна мъдрост. Тогаз човек почва да мъдрува със световната мъдрост и почва да нарежда живота си: да си постели добре, да си направи къща, да има. Значи дава тон на вървежа на живота. Поставя всяко нещо в живота на мястото му. Това е жезъла. Но след като обиколи първия кръг във вълните на живота, в тласъците на света, човек един ден си казва: „Трябва да има нещо по-велико в света".
към текста >>

75. 2. ЗАПОЗНАВАНЕТО МИ С УЧИТЕЛЯ

министерството на просветата откри курс за даровити учители в Образцовия чифлик при Русе по различните отрасли на земеделската наука, за да подготвят в две летни ваканции помощници на агрономите, които да изнасят сказки из околията.
се срещнахме на два пъти с него в Търново и водихме обширни разговори. Убедих се, че той много дълбоко разбира духовните и теософски въпроси и разбрах от него, че след два-три дена се открива събора на обществото Бяло Братство в една голяма вила в търновските лозя. Там се запознах и с няколко от учениците на Учителя от Търново. След това разменихме с Учителя няколко писма. През лятната ваканция на 1912 г. министерството на просветата откри курс за даровити учители в Образцовия чифлик при Русе по различните отрасли на земеделската наука, за да подготвят в две летни ваканции помощници на агрономите, които да изнасят сказки из околията. Всяка седмица отивах в Русе. Там се запознах с ръководителя на Бялото Братство, Никола Ватев и първия негов помощник - Илия Стойчев, който имаше много книги по окултизма на френски. Той минаваше за най-големия хиромант в България. Брат Ватев ми съобщи, че получил писмо от Учителя, че е предстоящо неговото посещение в Русе. Уговорихме се: щом Учителят пристигне в Русе, той да ме уведоми по телефона.
към текста >>

76. 22. ПЛОДОВЕТЕ НА ДУХА

Стефан Тошев

Завръща се в България и по негово желание министрът на просветата го назначил за учител в Търновската мъжка гимназия да преподава френски език.
- имал прояви на Духа в себе си. В края на първата учебна година в Париж, Духът му казал да напусне следването по медицина (като обяснил и защо) и да завърши по правните и държавни науки. И той завършил така на свои разноски, като продал бащиното си наследство на един свой брат - който ежемесечно да му изпраща суми за поддъжката му. Като завъшил унивеситета, Ковачев останал за няколко години във франция, гдето водил интересен живот, като идеалист. За краткост изоставам тази интересна част от живота му. Завръща се в България и по негово желание министрът на просветата го назначил за учител в Търновската мъжка гимназия да преподава френски език. По внушение от Духа Ковачев не станал нито съдия, нито адвокат. През месец август 1915 г. аз заведох брат Боев в дома на Ковачев да ги запозная. Между мене и Христо Ковачев постепенно се установиха връзки на интимно приятелство. През част от 1916 и 1917 г.
към текста >>

77. 5. ПИСМА ОТ ПЕТКО ЕПИТРОПОВ

Стефан Тошев

Да дойде просвета в техните умове и да се яви Божията виделина в техните очи, за да извършат Благата Му Воля на земята.
март) ще се извърши в следующия ред. А. Преди обяд Молитвено общо събрание, по уставения ред досега със следната добавка: 1/Да се прослави името Божие на земята; да се изпълни Волята Божия и да се въдвори Царството Божие на земята в неговата пълнота. 2/ Да премахне и разсипе Бог всички ония врагове и разпръсне всички лоши мисли, желания и действия, които пречат и спъват Божието дело. З/Да привлече Бог своите избрани синове като работници на святата си нива. Да излее благодатната си струя от Любов, Мир и Хармония в техните души и сърца. Да дойде просвета в техните умове и да се яви Божията виделина в техните очи, за да извършат Благата Му Воля на земята. 4/ Да благослови Бог през тази година всички засети храни, всички зеленчуци и плодни дървета с изобилие. Забележка: Това се отнася само до свободните от работа братя и сестри. Б. След обяд. 1. При повторение на предобедната молитва с горната добавка пункт от 1 - 4. Начало - между 6 - 7 часа вечерта. 2.
към текста >>

78. Упражнение за транформиране на отрицателните състояние - Писма на Боян Боев

Стефан Тошев

Когато почне да различава по-добре Правдата от Истината, когато почне да гледа по-идеално на живота, той дохожда до просветата (свещта).
Тогаз човек ще пие горчивините на живота. Той ще пие, додето поумнее. И тогаз дохожда мястото на книгата. Той вече разбира кое е право, кое е криво (от гледна точка на света, а не от Божествена). Той се счита вече човек със знание. Когато почне да различава по-добре Правдата от Истината, когато почне да гледа по-идеално на живота, той дохожда до просветата (свещта). Тая просвета е от света, тя е знание на света, световна мъдрост. Тогаз човек вече почва да мъдрува със световната мъдрост и почва да нарежда живота си: да си постели добре, да си направи къща, да има. Значи дава тон на вървежа на живота. Поставя всяко нещо в живота на мястото му. Това е жезълът.
към текста >>

Тая просвета е от света, тя е знание на света, световна мъдрост.
Той ще пие, додето поумнее. И тогаз дохожда мястото на книгата. Той вече разбира кое е право, кое е криво (от гледна точка на света, а не от Божествена). Той се счита вече човек със знание. Когато почне да различава по-добре Правдата от Истината, когато почне да гледа по-идеално на живота, той дохожда до просветата (свещта). Тая просвета е от света, тя е знание на света, световна мъдрост. Тогаз човек вече почва да мъдрува със световната мъдрост и почва да нарежда живота си: да си постели добре, да си направи къща, да има. Значи дава тон на вървежа на живота. Поставя всяко нещо в живота на мястото му. Това е жезълът. Но след като обиколи първия кръг във вълните на живота, в тласканиците на света, човек един ден си казва: „ Трябва да има нещо по-велико в света." Тогаз той почва да разбира, че да дава човек е по-велико нещо, отколкото да взема; ще получи наследство, което няма с какво да се замени.
към текста >>

79. 16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕ

Паша Теодорова

Желаещите да се явят на този изпит, да си подадат документите до Министерството на просветата, дето ще се произведе изпитът.
На края на гимназиалния курс, заедно с матурата, свърших и курса по стенография успешно. Следващата година бях студентка по химия и се упражнявах в стенографирането. Имах желание обаче да мина по някакъв начин през преценката на някой опитен стенограф, но как и по какъв начин, не знаех. И това желание ми се задоволи. Още като студентка третата година, чета в един от вестниците, че през лятото същата година се определя държавен изпит по стенография. Желаещите да се явят на този изпит, да си подадат документите до Министерството на просветата, дето ще се произведе изпитът. Това ме крайно зарадва. Приготвих документите си, написах заявлението си, научих какво се изисква за изпита и започнах да търся материала, нужен за изпита. Като се снабдих с всичко нужно за изпита, подадох документите си и започнах да уча. Дойде определения ден за изпита, който издържах много добре. Доволна бях, защото бях проверена в бързопис, в превод от стенография на обикновено писмо и от обикновено на стенография.
към текста >>

80. 17. КАК МИ СЕ ДАДЕ РАБОТАТА С БЕСЕДИТЕ И ВЪРХУ БЕСЕДИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

Паша Теодорова

По едно време, като студентка още, четох в един от вестиците, че се определя комисия в Министерството на просветата за провеждане държавен изпит за стенографи.
Тогава бях в шести клас, сегашният десети. Следната година останах сама в класа, другите две ученички напуснаха. Свърших курса по стенография заедно с матурата, тогава имаше седми клас, точно сегашният 11 клас. Като постъпих студентка, можех вече да си служа със стенографията, свободно си държах бележки по всички предмети в университета. Това ми помогна да се упражня доста много и в бързопис. По едно време, като студентка още, четох в един от вестиците, че се определя комисия в Министерството на просветата за провеждане държавен изпит за стенографи. Понеже отговарях на всички условия, подадох и аз заявление и документите си, и започнах да се занимавам. Изпитът беше определен през един от летните месеци, когато бях във ваканция. Явих се на изпит, защото исках да завърша една започната работа, а главно да се проверя от опитни, добри стенографи, какъвто беше Тодор Гълъбов, тогава председател на стенографското бюро в Народното събрание. Явих се на изпит, който издържах много добре, понеже имах доста практика. Нямах намерение да ставам учителка по стенография, защото бях студентка по химия.
към текста >>

81. 2. АВРАМОВ ДОМ

Гена Папазова

И най-после отива при министъра на просветата и казва - така и така и по изключение му дават право да следва.
Казват му, дай документ, че работиш някъде и тогава като такъв работник може да се явяваш като... В.К.: Задочник. Г.П.: Да, задочно. Ама той не може да отиде на работа. Защото не може да ходи. Той и сега не ходи, сега ходи с кола. И най-после отива при министъра на просветата и казва - така и така и по изключение му дават право да следва. Сега е инженер по радио и телевизия. Направи си къща, работи много добре, но по-добре е вие от него да вземете сведения. Олга Славчева, пак е самотно същество, пак така блуждающо, няма квартира, няма работа. Колю Каишев, пак такъв от Смолян, ама не от Райково, не от Смолян, но от коя беше съставна част на града. Това е Колю Каишев.
към текста >>

82. 19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА

Гена Папазова

Точно какво е името на Савов, не го знам, но така е известен, като Савов и е инспектор, казах ви по-рано, че е бил учител и директор на гимназии, но той е бил и инспектор в Министерството на просветата.
19. ДУХОВНАТА СЕСТРА И ЛЪЖЕБРАТЯТА Г.П.: Продължавам да разказвам спомените си. Колю Владимиров е зет. Той е зет на брат Савов. Точно какво е името на Савов, не го знам, но така е известен, като Савов и е инспектор, казах ви по-рано, че е бил учител и директор на гимназии, но той е бил и инспектор в Министерството на просветата. Той ревизира прогимназията в „Хаджи Димитър", когато Аня е там учителка и която беше обвинена от свещеник, че разнася и внедрява дъновизма между децата. Колю Владимиров, който аз иначе като човек не харесвам, обаче тогава е постъпил добре, като е защитил Аня. Оттам идва и доверието на Паша към него, за да може да го помоли за продажбата на къщата на д-р Дуков. А иначе експедитивен, пък хитър и т.н. Като се пенсионирва, иначе е борец, имаше някога е бил и идеен човек.
към текста >>

83. 11. КОМУНИСТКАТА В ЗАТВОРА

Милка Говедева

Учителят Петър Дънов Беседи протоколи и разговори пред ръководителите на братските кръжоци в България 1923 год. - 1930 год.

Марин Гешков, на министъра на просветата бе с нашия процес, Жак Натан, академикът, бе с нашия процес.
Сега бях в Комсомола. И там беше Цола Драгойчева, Рада Тодорова, Йордан Ноев, и тая гадина, Вълка Горанова и т.н. и всички, между които беше и тоя Кутуза, който стана предател на Партията. Убиха Христо Ников с него. Христо Ников е от нашия процес. Марин Гешков, на министъра на просветата бе с нашия процес, Жак Натан, академикът, бе с нашия процес. Много хора от големите хора бяха все това. Нецо Гарвански от Котролната комисия бе с нашия процес. Само една девойка бях аз и още една Ася, която оправдаха, а мен осъдиха на пет години затвор. В.К.: Да. М.Г.: Но Учителят, когато ме арестуваха, това е важното.
към текста >>

84. ПРОТОКОЛИ И РАЗГОВОРИ от братската среща на ръководителите 1924 година

ТОМ 14

- Молете се не просвета да му даде Бог, а кажете; „Дай му Господи една живеница в стомаха, да не яде".
Трудовият час е една забава - леки занятия, специалности да се учат. - Изтъква се от братята, че сме бедни и средства няма за започване на работа, а братята специалисти работят на чужди капиталисти и ги изсмукват, та не остава време и за духовна работа. Учителят казва: Направете си приятели от богатството на неправдата! Обърнете капиталиста в добър човек и той ще дойде при нас. Обърнете богатия към Господа. Как? - Молете се не просвета да му даде Бог, а кажете; „Дай му Господи една живеница в стомаха, да не яде". Заболее, ще му кажеш: „Ще те излекувам, но готов ли си да служиш на Бога? " - Излъже те като фараона, болестта пак ще дойде. Но да нямаш целта да му вземеш богатството. Користолюбие да няма, а служба Богу! Отче наш.
към текста >>

85. 84.ПАНЕВРИТМИЯТА НА УЧИТЕЛЯ И БЪЛГАРСКИЯ НАРОД

Николай Дойнов

Той помогна за връзката на Милка Переклиева и Министерството на просветата за прокарване на Паневритмията в училищата.
Това, което ми е разказвала Милка Переклиева, аз съм го записал по-нататък. Между Милка Переклиева и Любомир Лулчев имаше някаква връзка. Милка често е ходила при Невена Неделчева, която бе близка на Лулчев. Ставало е въпрос за прокарването на Паневритмията в училището. Лулчев по това време беше с голямо политическо влияние, включително и при цар Борис III. Той помогна за връзката на Милка Переклиева и Министерството на просветата за прокарване на Паневритмията в училищата. Лулчев направи много нещо в туй направление, като съветник на Царя и имаше силно влияние върху министрите. Милка Переклиева е била една от най-изтъкнатите учителки на детските градини в София. В педагогическите среди тя се ползувала със значителна известност, тъй като е издала и свои трудове в тази област, като „Възпитанието и заниманието на децата от предучилищна възраст". Тази й популярност дава възможност през летните месеци да бъде назначена и за учителка на детска градина при „Близко-източната фондация". Към Паневритмията Милка е проявила особен интерес, тъй като упражнения от такъв род са в най-голяма близост с нейната професия, особено с тъй интересното съчетание на движения и музика.
към текста >>

Един ден тя получава бележка, да се яви при секретаря на Министерството на просветата Борис Йоцов.
През време на тези разговор, той всякога е подчертавал, че Учителят много държи на Паневритмията, като е допълвал, че всякога, когато е отивал при Учителя, преди срещите си с царя, Учителят между другото е искал да са каже на Бориса, че за спасението на България, на българския народ, трябва да се приеме Паневритмията. Трябва да се вземат най-бързи и сериозни мерки за българския народ. Само Паневритмията ще свърши тази работа". Ние ще трябва да приемем, че Лулчев е казал това на царя. По това време, Милка е учителка на детска градина в София. Един ден тя получава бележка, да се яви при секретаря на Министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога, предполагайки, че ще и се искат обяснения във връзка с .нейните убеждения, като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година Милка е получила тази бележка тя не можа да си спомни. Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 г. Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател на България, съставя новият си и последен министерски кабинет, в който като министър на просветата става ^професор Богдан Филов и за секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да се приеме, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 г. или в началото на 1940 г.
към текста >>

Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател на България, съставя новият си и последен министерски кабинет, в който като министър на просветата става ^професор Богдан Филов и за секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да се приеме, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 г.
По това време, Милка е учителка на детска градина в София. Един ден тя получава бележка, да се яви при секретаря на Министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога, предполагайки, че ще и се искат обяснения във връзка с .нейните убеждения, като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година Милка е получила тази бележка тя не можа да си спомни. Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 г. Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател на България, съставя новият си и последен министерски кабинет, в който като министър на просветата става ^професор Богдан Филов и за секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да се приеме, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 г. или в началото на 1940 г. тъй като на 15 февруари 1940 г. имаме нова министерска промяна, при която Богдан филов става министър-председател, а секретаря на просветата Борис Йоцов става министър на просветата. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало началото за осъществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност, отлагане и умуване от страна на Милка, за да не се реализира това велико дело. Много години са пропиляни.
към текста >>

имаме нова министерска промяна, при която Богдан филов става министър-председател, а секретаря на просветата Борис Йоцов става министър на просветата.
Кога точно, в коя година Милка е получила тази бележка тя не можа да си спомни. Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 г. Георги Кьосеиванов, който преди това, в продължение на пет години е министър-председател на България, съставя новият си и последен министерски кабинет, в който като министър на просветата става ^професор Богдан Филов и за секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да се приеме, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 г. или в началото на 1940 г. тъй като на 15 февруари 1940 г. имаме нова министерска промяна, при която Богдан филов става министър-председател, а секретаря на просветата Борис Йоцов става министър на просветата. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало началото за осъществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност, отлагане и умуване от страна на Милка, за да не се реализира това велико дело. Много години са пропиляни. В обозначеният ден и час в бележката, тя отива в Министерството, изчаква реда си и се явява при Йоцов. „За голяма моя изненада той ме посрещна много добре", казва Милка. „Любезно ме покани да седна и ме запита, къде съм учителка, как работя и пр.
към текста >>

Тези учители бяха насочени за там от Министерство на просветата.
„Любезно ме покани да седна и ме запита, къде съм учителка, как работя и пр. Отговарях предпазливо и внимателно. Казах му, че съм учителка в училището „Стефан Караджа", намиращо се на улица „Пиротска" и допълних, че през летните месеци, когато сме във ваканция, съм учителка и в детската градина при Близкоизточната фондация. Там имаше и игрище. В това игрище, идваха учители от цяла България, където прекарваха курсове за ръководители на детските градини. Тези учители бяха насочени за там от Министерство на просветата. След обясненията, които дадох на секретаря Йоцов, той ме запита: „Какви гимнастически упражнения знаете, с какви игри занимавате децата? " Изредих програмата си, която прилагам на игрището, като изтъквах авторите, от които съм се ползувала, а също и онова, което аз съм изнесла в своите трудове, мои лични методи придобити от опита и творческият напън в тази област. Най-после, като ме видя, че не съм подготвена и заобикалям въпроса, който го интересуваше, ме запита: „Нещо друго прилагате ли? " Аз не отговорих. След минутка мълчание той ми каза: „С Паневритмията, не се ли занимавате, знаете ли за нея?
към текста >>

До този момент министър на просветата е професор Богдан Филов, при тази промяна той става министър-председател, а секретаря на просветата Борис Йоцов, става министър на просветата.
Бай Ради обаче ме настигна из пътя и ми каза, че Учителят му казал да предам в министерството само тези, които съм приготвила. Така приготвени и подбрани от мене осемнадесет на брой упражнения занесох в министерството на началника Петров. Той ги прегледа и ги одобри. Йоцов и началника по физкултура ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване. По това време стават министерски промени. До този момент министър на просветата е професор Богдан Филов, при тази промяна той става министър-председател, а секретаря на просветата Борис Йоцов, става министър на просветата. Тази промяна, както вече отбелязах става на 15 февруари 1940 г. Това още повече улесняваше осъществяването на това красиво дело, тъй като Йоцов беше вече запознат и дал ход на тази работа. На мене, поясни ми Милка в разговор, който имахме с нея, задачата ми се видя доста сложна за практическото й осъществяване. И както разбирам, започва от нейна страна период на колеблива, плаха нерешителност, протакане за осъществяването на това велико и красиво дело. Едно ново събитие според нея също донесло усложнения.
към текста >>

Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, сметнал, че ще се изложи, ако присъствува на една такава детска демонстрация.
След около месец упражнения по този начин, учениците усвоиха Паневритмията отлично. Сега оставаше да поканя министър Йоцов и началника по физкултура, за да видят упражненията. За този случай увеличих музикалният състав с кларнет, цигулка и китара. В уреченият ден дойде обаче, само началника. Когато след това казах на Лулчев, че само началника е дошъл там, той каза: „Страхливец". Явно беше, че Йоцов, станал вече министър на просветата, сметнал, че ще се изложи, ако присъствува на една такава детска демонстрация. Децата облечени празнично, момиченцата в бели роклички, а момчетата с бели блузки и сини панталонки, играеха великолепно и с настроение изпълниха, осемнадесетях упражнения пред началника. След като упражненията свършиха, той ме покани да отида в Министерството на конференция. Помолих го това да стане след два дена, тъй като баба ми беше починала и аз трябваше да тичам по уреждане на погребението й. Той се съгласи. От разговора си с него в Министерството разбрах, че той вече знаеше, че това са упражнения от Бялото Братство - одобри ги.
към текста >>

От края на 1939 г., когато е била повикана от секретаря на Министерството на просветата до началото на бомбардировките.
по сведения те са били 170 броя и са хвърлили около 200 бомби, при това нападение са били убити 58 граждани и около 187 сгради са били разрушени. Следващите бомбардировки през тази година са били на 24 ноември и 20 декември. Бомбардировките продължиха и през 1944 г. от 4 януари до 30 юни, като най-тежкото нападение стана на 10 януари през деня и нощта. Направена проста сметка показва, че Милка в протакане, колебливост, плахост, нерешителност и ред други спънки от психологическо естество е загубила за осъществуването на това дело около четири години. От края на 1939 г., когато е била повикана от секретаря на Министерството на просветата до началото на бомбардировките. Тази история, която Милка Переклиева ми предаде във връзка с внедряването на Паневритмията в българските училища е от особено значение, за делото на Учителя и неговата дейност в България. Защо се провали този план с Паневритмията? Заради Милка Переклиева. Честолюбивите подтици избуяли в нея са подтикнали да се създадат известни дисхармонични състояния между нея и Весела Несторова. Недоразуменията между двете е прераснало в конфликт.
към текста >>

86. БЕЛЕЖКИ

С решение на Просветителния комитет при Министерството на народната просвета е било препоръчано за училищата, гимназиите, училищните библиотеки, както в армията и в няколко министерства: на земеделието, финансите, народното здраве, вътрешните работи.
Списание „Всемирна Летопис" излиза под редакцията на Иван Толев от 22 март 1919 г. до март 1927 г., списвано с много старание и умение, издавано на хубава хартия с добър печат и добри отпечатани снимки и илюстрации. За времето си е било едно много хубаво списание. И днес се приема като такова. За онези, които го притежават и изучават. 2. С решение на Просветителния комитет при Министерството на народната просвета е било препоръчано за училищата, гимназиите, училищните библиотеки, както в армията и в няколко министерства: на земеделието, финансите, народното здраве, вътрешните работи. От 1945-1990 г. комунистическата власт го беше забранила и беше голяма рядкост да се намери. Единствено някой от възрастните последователи на Учителя Дънов го пазеха, защото им бе любимо списание по тяхните млади години. Благодарение на тях притежаваме всички годишнини и броеве. Най-интересно е, че в Народната библиотека това списание е непълно - липсват броеве и страници.
към текста >>

Отпечатани са с мека и твърда корица, но никъде не е отбелязано, че са статии от /Х.Х.Х./ или че са от Петър Дънов, поради съображения да не би Министерството на народната просвета да отнеме разрешението на Иван Толев за печат, обвинявайки го," че е дъновистко списание.
9 статии. На лицевата страница е отбелязано, че това е „Отпечатък от списание „Всемирна летопис", год. I, II и III, със заглавие „Силите на живата природа". Книжката е отпечатана в печатница „Гутенберг" гр. Казанлък при рода Камбурови, които всички са били печатари с печатница. Отпечатани са с мека и твърда корица, но никъде не е отбелязано, че са статии от /Х.Х.Х./ или че са от Петър Дънов, поради съображения да не би Министерството на народната просвета да отнеме разрешението на Иван Толев за печат, обвинявайки го," че е дъновистко списание. В разгорещените спорове, съдебни преписки за спирането на списанието, виждаме именно това. 7. Някои от приятелите в София отпечатват в отделна книжка „Повече Светлина" отпечатано във „Всемирна летопис" (год. II, кн. 6-7, 22.III.1922 г., стр. 133-135), като отбелязват, че тази статия е взета от списанието и е печатана в печатница „Балкан" през 1922 г.
към текста >>

87. 4. БОЛШЕВИЗМЪТ КАТО ИДЕЙНО ДВИЖЕНИЕ

Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г.
За да се разберем добре, трябва веднага да подчертаем, че тук не става дума за лична диктатура, защото личностите - бил той Николай II или Ленин - са само олицетворение на класите, а за класова: буржоазната се сменява с пролетарската. И това се признава от Маркса: „Насилието, казва той, се явява като акушерка при раждането на новия строй". Обаче, тая акушерка не помага на новороденото да се появи свободно на бял свят за нов живот, а го задушава и то излиза или изродено, или мъртво. Ленин на практика доказва това, като повтаря: „Нито един въпрос на класовата борба не се е решавал в историята иначе, освен чрез насилие", „преходът от капитализма към социализма изисква дълги родови мъки, безпощадно потисничество на експлоататорите, кървава революция". И това, както се знае, се приложи в Русия. Няма, прочее, свобода на съвестта и на убежденията, а има тирания от друга страна и в друга форма; няма мирна еволюция на идеите и кристализация на социалните и държавни институти, а има насилствена промяна на обществения и държавен строй; няма естествено развитие и проявление на личните способности и дарби, и следователно, нормален умствен и духовен напредък, а има просвета и възпитание по даден и наложен шаблон; няма държава и управление, съобразни с природните закони, а има съветска република и власт, учредена чрез депутати, избирани от 18 годишни деца от двата пола и която организира свободата на мисълта, чувствата и действията, или, изобщо, личния и обществен живот, чрез декрети, чрез изкуствено равенство.. .Така, великият лозунг на някогашното дружество: „Съюз на справедливите" (1836 г.) - всичките хора са братя, който ни е завещан от Христа, биде заменен, още в 1847 г. на лондонския комунистически конгрес, с вика: „Пролетарии от всички страни, съединявайте се". Никой добросъвестен и разумен човек не може да отрече доброто във всяко обществено движение. Но никой не бива да не констатира лошите му страни. Това се налага от дълга на всекиго към собствената си съвест и към ближния. Ако в някои принципи на комунизма има нещо добро и полезно за всички, не може, по справедливост, да не се признае, че методите за реализирането на това добро са неприемливи.
към текста >>

88. 10. БОРБИ И НАСИЛИЯ

За тая цел Министерството на народната просвета, което е един от изпълнителните органи на държавната власт в това отношение и то най-главният - защото чрез него се възпитава, строи и укрепва душата на народа - трябва да престане да бъде партизанско Министерство, а да се повери на лице, което да предприеме бързи реформи в духа на окултните закони, като преустрои коренно цялата организация на училищното дело.
След това те излизат от училището в пълен смисъл на думата като умствен и нравствен пролетариат, и по примера на старите, се впущат в живота неподготвени за ползотворна работа - нещо повече: потънали в същите и даже по-големи пороци, отколкото старите. Слабоумие, леност и разврат - това са отличителните черти на съвременната българска младеж, в нейното мнозинство. С това ние не искаме да я обвиняваме или осъждаме, а констатираме само един факт, който е продукт на досегашните условия. Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ? На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение. За тая цел Министерството на народната просвета, което е един от изпълнителните органи на държавната власт в това отношение и то най-главният - защото чрез него се възпитава, строи и укрепва душата на народа - трябва да престане да бъде партизанско Министерство, а да се повери на лице, което да предприеме бързи реформи в духа на окултните закони, като преустрои коренно цялата организация на училищното дело. Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество. Мястото не ни позволява да изброим конкретно законодателните реформи, които трябва да се прокарат, но те произтичат ясно от основните принципи, които се излагат и разясняват в списанието. Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на управлението ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползуват. Ще настъпи тогава и времето на синархическото управление.[4] А при такова управление, което е основано на добре разбрания физиологически закон в природата, ще станат не само невъзможни, но и безсмислени всякакви обществени течения и вълнения, като сегашните, стачките, протестите, борбите и кръвопролитията ще се считат вече един смешен анахронизъм, който ще остане достояние на печалното минало. Неизбежно ще настъпи един траен и благодатен вътрешен мир между членовете на обществото, между отделните единици, които съставляват българския народ, и от сегашната социална неврастения няма да остане нито помен.
към текста >>

Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на управлението ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползуват.
Трябва ли да се върви по същия път и ако се върви по него, не ще ли се стигне неминуемо до пълна дегенерация на целия народ? На този въпрос не може съвестно да се отговори другояче освен, че без да се губи време, необходимо е час по-скоро да се поставят основите на новото възпитание и обучение. За тая цел Министерството на народната просвета, което е един от изпълнителните органи на държавната власт в това отношение и то най-главният - защото чрез него се възпитава, строи и укрепва душата на народа - трябва да престане да бъде партизанско Министерство, а да се повери на лице, което да предприеме бързи реформи в духа на окултните закони, като преустрои коренно цялата организация на училищното дело. Тръгнало в тоя нов път, това Министерство ще създаде едновременно и условия за новите влияния, и в другите второстепенни Министерства, то ще влияе ефикасно върху целия държавен и обществен живот, и така ще се тури началото на превъзпитанието на цялото общество. Мястото не ни позволява да изброим конкретно законодателните реформи, които трябва да се прокарат, но те произтичат ясно от основните принципи, които се излагат и разясняват в списанието. Няма съмнение, че при изгряването на тая нова зора в народната просвета, останалите клонове на управлението ще се турят в хармония, защото ще се дадат новите насоки на обществената еволюция, от които те ще се ползуват. Ще настъпи тогава и времето на синархическото управление.[4] А при такова управление, което е основано на добре разбрания физиологически закон в природата, ще станат не само невъзможни, но и безсмислени всякакви обществени течения и вълнения, като сегашните, стачките, протестите, борбите и кръвопролитията ще се считат вече един смешен анахронизъм, който ще остане достояние на печалното минало. Неизбежно ще настъпи един траен и благодатен вътрешен мир между членовете на обществото, между отделните единици, които съставляват българския народ, и от сегашната социална неврастения няма да остане нито помен. Ще съзнаят ли това всички наши обществени и политически дейци, за да напуснат отъпкания път и да тръгнат по пътя на примирението между разните съсловия от народа, на искреното побратимяване и сплотяване между всички българи, по пътя на истината, правдата и взаимната любов? Ако това съзнание се роди у тях и те станат нови хора, бъдещето на българския народ скоро ще се очертае в пълно благоденствие и напредък. В противен случай, той ще се лута из тъмните усои на невежеството и моралната поквара, ще страда и се мъчи години и векове, докато някоя несравнено по-голяма катастрофа не го вразуми.
към текста >>

89. 15. СЪБИТИЯТА В БЪЛГАРИЯ

ума на последния, се представлява от служителите на просветата и на разумната религия гърдите, resp.
Оттук лесно е да се заключи, че за да живее и се развива нормално държавният и обществен организъм, необходимо е ръководните лица да притежават знания за законите, които обуславят това развитие. Съвременните социолози и политици са изработили разни правила за управлението на държавите, но всичките тия правила страдат от един основен порок: непознаване на природните закони, които трябва да се прилагат в живота на даден народ. Те смятат, че народът е едно механическо съединение или конгломерат от разни съсловия, които са установили само известни икономически отношения помежду си. Те не вникват в дълбокия процес, който става в народния организъм и не го съобразяват със законите на природата. Трябва да се забележи, за да се разбере еднаж завинаги, че народът притежава същите органи, каквито притежава и отделният човек: главата resp. ума на последния, се представлява от служителите на просветата и на разумната религия гърдите, resp. дихателните му органи, съответствуват на правосъдните и военно-полицейските служители, а цялата пищеварителна система у човека отговаря на производителните или стопански съсловия всред народа. И по отношение на своите функции, всичките тия органи напълно си съответствуват - факт, който може всеки да наблюдава и провери. Народът, прочее, по своята организация е един колективен човек. Щом е така, от само себе си се налага, че социалното устройство и управлението на един народ трябва да се организира и осъществява точно според тоя природен физиологически закон. И следователно, необходими са хора, които да знаят в съвършенство манифестациите на тоя закон в живота и методите, по които той може да се прилага, за да бъдат натоварени с ръководна роля в държавата.
към текста >>

90. 17. СИНАРХИЯ

Кратки сведения за за съдебната, книжовната и политическата му дейност

Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.) юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото.
А ония от тях, които не са го знаели или не са се ръководили от него при уредбата и управлението на своите обществени работи, ставали са жертва на постоянни вътрешни смутове и бързо са загивали. Един от съвременните писатели, най-известният окултист с мистично направлени, F. Ch. Barlet, се е посветил да изучи основно този въпрос и в редица свои трудове е изложил съвършено ясно понятието за обществото, като един жив организъм, органите на който се създават от човека, изтъкнал е законите за уредбата на обществата, малки и големи, очертал е последователно еволюцията и инволюцията на обществените органи и е дал най-ясна представа за това, което трябва да разбираме под думата „държава" и „управление". В своите дълбоко научни изследвания той е дошъл до най-точна дефиниция на закона, като е доказал, че обществото е едно живо същество, което има възможност да създава и видоизменява най-съществените органи. Следователно, за окултиста, съвършено нормално общество е онова, което най-вече се приближава до тройното слагане на всеки висш организъм, като се състои от обществени: глава, гърди и корем. Според Барле, народното стопанство представлява от себе си общественият корем с всичките вътрешни органи на пищеварителната система (стомахът, червата и пр.) юридическите и военните сили - това са двете функции на гърдите, а просветата и религията - интелектуалните функции на обществото. Барле смята, че ако съвременната държава се уреди според тия принципи, трябва да се управлява от три камари: едната, съставена от избраници на синдикатите (селско-стопанските, промишлените и търговските сдружавания), другата -юридическата и третата - образователната и религиозната. Гласуването трябва да става по професии, при което всеки гласоподавател вотира според общественото си положение по трите тия отрасли. Тая организаця не е плод на фантазията, а е функционирала много векове и е просъществувала много по-дълго време, отколкото всички последващи форми, взети заедно. Ако проследим историческото развитие на старите общества и републики до най-ново време, ние ще видим, че във всичките държавни формации се е проявявал стремежа да се основе организацията на всяко общество на естествените закони, а не на философските построения на разните школи. Социологията, в най-чистата си форма, се е преподавала в храмовете на известните старогръцки и староримски законодатели: Ликурт, Питагор, Солон, Нума и други.
към текста >>

91. II. ИВАН ТОЛЕВ - АДВОКАТ В СОФИЯ

просвета; „Списание на Юридическо дружество" и мн.
Сътрудник на много литературни, педагогически и юридически списания („Летописи" на К. Величков; „Български преглед" на проф.д-р Ив. Шишманов; „Задружен труд" на Ив. Н. Позелев; „Учител" на Хр. Д. Максимов; „Училищен преглед" на М-во на нар. просвета; „Списание на Юридическо дружество" и мн. др. 3. Главен редактор на сп. „Гражданин" - обществено- административно списание по конституционно-парламентарните въпроси (с проф.д-р С. Киров), „Всемирна летопис"- орган на висша духовна култура и много други. 4. Дългогодишен главен редактор на вестник „България", вестник „Час" - ежедневници. 5.
към текста >>

92. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

на първата страница е отбелязано „По решение на Просветителния комитет при Министерството на Народната просвета е препоръчано с окръжно N 30006 от 13 декември 1919 г.
(За него виж „Изгревът", том III, стр. 24-25, N 16 - „Не коригирай Божественото".) Списанието е отпечатано на луксозна хартия, на 32 страници равняващо се на 96 колони дребен гармонд, на дребен шрифт, равняващо се на 12 печатни коли. Това е най-евтиното за времето си издание с хубава хартия, хубави корици, изящен печат, много и качествени снимки. Още от кн. VIII, 1 януари 1920 г. на първата страница е отбелязано „По решение на Просветителния комитет при Министерството на Народната просвета е препоръчано с окръжно N 30006 от 13 декември 1919 г. за училищните библиотеки при всички пълни и непълни средни училища и за учебните заведения, подведомствени на окръжните училищни инспекции". А от кн. X от 22 март 1920 г. е отбелязано: „С предписание под N 946 от 21 февруари тази година (1920), Щабът на армията е препоръчал списанието на всички части, учреждения и управления от армията". На заглавната страница на всяка книжка е отбелязано, че на „Всемирна летопис" главен редактор и издател е Иван Толев, адвокат в София, бивш народен представител.
към текста >>

На първата страница е отбелязано, че е препоръчано освен от Народната просвета и армията още и от: - С окръжно предписание N 3923 от 19 август 1920 г.
и завършва с кн. 10 на 31 декември 1922 г. На корицата тук е даден профила на Исус Христос от пръстена с изсечения смарагд на римския император Тиберий (Виж „Изгревът", том XI, стр. 155 под N 33 както и илюстрации на този портрет поместен преди 97 страница). Отдолу е поместен цитат от Евангелието: „Аз съм Пътя, Истината и живота" - Христос. На първата страница е отбелязано, че е препоръчано освен от Народната просвета и армията още и от: - С окръжно предписание N 3923 от 19 август 1920 г. публикувано в бр. 115 от 23 август 1920 г. на „Държавен вестник" препоръчано е от Министерството на финансите до всички учреждения и чиновници на финансовото ведомство. - С окръжно предписание N 8374 от 14 септември 1920 г. Министерство на земеделието и държавните имоти е препоръчало списанието и е поканило шефовете на подведомствените си учреждения да абонират повереното си учреждение в него.
към текста >>

Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В.
министъра на Нар. Просвещение, което дойде да подкрепи хубавата инициатива, дадоха повод да се изнесат в печата ценни мисли по въпроса за духовното състояние на народа и за наложителната нужда, час по-скоро и с всеобщо участие на всички културни фактори в страната, да се започне в широк замах системна християнизаторска работа сред народа, а особено сред учащата се младеж. В обсъждането на тези въпроси взе участие не само духовният, но и светският печат. „Народен страж" (1 .XII. 1923) изнася издаденото по този повод окръжно послание на св. Софийския митрополит, в което се казва: „От все сърце благодарим Богу, че ни снабди с такъв министър на Народното Просвещение, който със своето прозорливо държавничество не само съзна нуждата от религиозно-нравствена просвета на младежта, но искрено заработи за нея и даде на дело своята подкрепа". В. „Съзнание" (9.XI. т.г.), орган на учителския съюз, прави ценна диагноза на моралното съзнание на нашето време и изказва още по-ценни мисли за обрата, който трябва да настъпи. Като подчертава, че само чувственият живот не може да ощастливи човека, че днес всеки се увлича да иска безогледна преценка на всички ценности, казва: „Лозунгът на новото време „знанието е сила" има една празнота, а това е нравственият елемент. Днес хората са виртуози на лъжата и кражбата, на интригите, злобата, на измамата и убийствата, а са чужди на ония добродетели, които правят ценен човешкия живот". „Прочее, на нас учителите се пада жребието да пазим подрастващото поколение от заблудите и греха, и да го изведем към нов живот. За тази цел, от самосебе си се разбира, че преди всичко ние трябва да бъдем далеч от заблудите и утопиите, като заглушаваме онова младежко чувство у нас, което ни кара да мислим, че няма Бог, няма по- горна сила от нас; а с Бога е онзи, който се води по законите на Истината".
към текста >>

Той дава препоръка до Министерството на просветата да се спре това списание.
IV на сп. „Всемирна летопис" е отпечатана една преводна статия на Ралф Ширле, редактор на английското списание „The Occult Review", в раздела „Окултна биология" под надслов: „Новооткритата органическа сила". Тя е поместена в 4 страници със седем илюстрации- снимки. Тази преводна статия дава повод на професор д-р Ст. Консулов по биология да напише своя статия и да отхвърли написаното и превода. Той дава препоръка до Министерството на просветата да се спре това списание. Ето защо ние поместваме „Един отговор" на „Всемирна летопис" от год. IV, кн. 4 (юни-септември 1925). ЕДИН ОТГОВОР „Всемирна летопис", Г. IV, кн.
към текста >>

Думата има началникът на културното отделение при Министерството на просветата.
Нищо чудно в това, народът право казва „Не е луд, който изяде две пити, луд е който му ги дава". Странното е обаче друго. На кориците на окултното списание, което поднася на българския читател приведената по-горе научна лекция по биология, стои напечатани „Препоръчано от Министерствата на всички лица и учреждения". Аз не зная друго списание или книга да са били тъй общо препоръчани: „За всички лица и учреждения". „Всемирна летопис" значи представлява нещо уникум по своята полезност за българския читател. Думата има началникът на културното отделение при Министерството на просветата. Ето тук имаме злоупотребление и с името на министерствата, ще трябва да се види какво предвиждат в случая нашите закони. Ако пък наистина „Всемирна летопис" е препоръчана, нека има добрината г-н началникът да каже на българското общество, кое е критерият за да бъде едно четиво препоръчано от държавата за всички лица и учреждения! д-р Ст. Консулов 9. Забрана за разпространението на сп.
към текста >>

„Всемирна летопис" в училищата Главният секретар на Министерство на народната просвета Радославов взима под внимание статията на проф.
Ето тук имаме злоупотребление и с името на министерствата, ще трябва да се види какво предвиждат в случая нашите закони. Ако пък наистина „Всемирна летопис" е препоръчана, нека има добрината г-н началникът да каже на българското общество, кое е критерият за да бъде едно четиво препоръчано от държавата за всички лица и учреждения! д-р Ст. Консулов 9. Забрана за разпространението на сп. „Всемирна летопис" в училищата Главният секретар на Министерство на народната просвета Радославов взима под внимание статията на проф. Консулов и забранява със заповед разпространението в училищата. ДОКУМЕНТИ Всемирна летопис, Г. IV, кн. 5 (XI. 1925 - III.
към текста >>

- рубрика „ Вести " Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи.
ОТЗИВИ Всемирна летопис, Г. IV, кн. 5 (5.XI. 1925 - III. 1926), с. 118. - рубрика „ Вести " Въпреки незаконните преследвания и дивата злоба на безсъвестните противници против нас, редакцията продължава да получава най-съчувствени и трогателни отзиви за делото на народна просвета и духовна култура, на което служи. Бихме обнародвали много такива писма, ако мястото ни позволяваше. Обаче, особено чувствителни към изявленията от подобен род, идещи от нашата младеж, даваме място, засега, на следните две писма: Association Academique Liege, des Etudiants bulgares le 11 Novembre 1925 „Rodina" Liege Уважаеми r. Толев, Позволете ни да Ви предадем най-горещите благодарности на българските лиежки студенти за любезността, която имахте да уредите изпращането на сп. „Всемирна Летопис" до дружеството ни. Българската младеж не е никога преставала да се интересува от големите мирови въпроси и ето защо получаването на сп.
към текста >>

Едно време няколко министерства, министерството на просветата, министерството на войната и пр., препоръчаха за школските библиотеки едно списание озаглавено „Естествознание"; в самите страници на това списание намираме наставления, давани на провинциални учители в Айтос или Карнобат - как да подкопават и оборват религиозните влечения и идеи у народните маси.
1926), с. 1-2 Стоян Михайловски I. В една сказка държана завчера (6 април 1926 г.) пред няколкостотин млади студенти, един български професор се е опитвал да доказва, че духът е еманация на тялото, че душата е функция на грубата материя. Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Едно време няколко министерства, министерството на просветата, министерството на войната и пр., препоръчаха за школските библиотеки едно списание озаглавено „Естествознание"; в самите страници на това списание намираме наставления, давани на провинциални учители в Айтос или Карнобат - как да подкопават и оборват религиозните влечения и идеи у народните маси. Сега преди няколко месеца излезе брой единадесети от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво". Тая книжка се опълчва против всичките твърдения на пневматологията и проповядва груб монизм. Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката на министерството на просветата. Да продължаваме ли? Нека напомниме само още един факт - едно колосално подиграване с вярата от страна на един бивш министър, сега професор.
към текста >>

Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката на министерството на просветата.
Тоя опит на българския професор добива грамадно значение, като се има предвид, че сказката е държана в помещението на българския университет. Тоя опит иде да потвърди сто пъти доказания факт, че българската държава е атеистична държава. Едно време няколко министерства, министерството на просветата, министерството на войната и пр., препоръчаха за школските библиотеки едно списание озаглавено „Естествознание"; в самите страници на това списание намираме наставления, давани на провинциални учители в Айтос или Карнобат - как да подкопават и оборват религиозните влечения и идеи у народните маси. Сега преди няколко месеца излезе брой единадесети от една книжовна колекция озаглавена „Натур-философско четиво". Тая книжка се опълчва против всичките твърдения на пневматологията и проповядва груб монизм. Разбира се, тая колекция от вероотстъпнически книжки е тоже смогнала да се сдобие с одобрението и препоръката на министерството на просветата. Да продължаваме ли? Нека напомниме само още един факт - едно колосално подиграване с вярата от страна на един бивш министър, сега професор. Този господин преди две-три години писа във вестник „Политика", че ако дяволът беше разгромил божествените сили, ний в сегашни времена щяхме да чествуваме дявола като светец. Да, българската държава е атеистична - и съзнателно атеистична. Ако стане нужда ний ще докажем това си твърдение със стотини доказателства - подчертаваме думата стотини.
към текста >>

Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък.
В това българина не може да помогне толкоз. Тук г-н Маркъм може да е от най-голяма полза за нашия онеправдан, обвързан и задушен народ. Той добре знае английски и отлично умее да пише и да говори. Нека иде в Англия и Америка, и нека там разкаже, как България е ограбена и натоварена с непоносими товари; как Добруджа, Тракия и Македония са отрязани от нея; как българското население в тези области са жестоко онеправдава; как на България са затворени естествените врата за излаз на Бяло море и как по този начин се спъва напредъка й във всяко отношение. Ако намери за добре и обича, нека каже, че при всичките ограничения и причини за обезсърчение българския, народ не се е отчаял, а прави всички усилия да надмогне мъчнотиите и да напредва във всяко направление, макар и с големи мъчнотии. Нека каже, че по всички градове и села има училища, където много младежи и от двата пола се учат, и че съзнателните българи полагат всякакви усилия и употребяват всички средства за просвета и общ напредък. И нека помоли онези велики и силни народи да употребят влиянието си за възвръщането и запазването правата на този онеправдан и измъчен наш народ. Тогава нека той бъде уверен, че целия този народ ще му благодари най-сърдечно и ще му ръкопляска най-искрено. Ще го брои за велик благодетел. 19. Вестник „Зорница" и Стоян Ватралски Иван Толев цитира също и една статия на Стоян Ватралски от вестник „Зорница" бр. 17 от 28.IV.1926 г., който предлага да се отстрани този бездушен професор от университета.
към текста >>

А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги.
Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори, както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка сролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден вживотинство закоравял, бездушник може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното.за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи, който отнема човеку вярата и надеждата, без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни колеги. Да бъде човек, по каквато и да било причина, атеист е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор, използува обществената катедра, за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител". (В. „Зорница", бр.
към текста >>

А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги.
Защото само човек учено-бездушен или бездушно-учен можеше да говори както той говореше пред това жадно и доверчиво множество от млади хора. По-цинична подигравка с ролята на просветител и сам Мефисто не би могъл да измисли. Само един изроден, в животинство закорявал бездушник, може без болка да слуша, още по-малко, да сее отровния бацил на атеизма в душите - защото те още имат души - на жадното за знание младо поколение. От всички крадци най-голям е онзи който отнема човеку вярата и надеждата без да ги замести с други. От всички убийци най-сатанински е онзи, който с атеизъм (другото име на сатанизъм) заразява и прогресивно убива човешкия характер, човешката способност за моралност и за добродеен подвиг. А таквоз именно престъпление в името на просветата върши професор Консулов и неговите, ако има подобни, колеги. Да бъде човек по каква и да било причина атеист, е едно лично нещастие. Да бъде бездушен атеист, е двойно нещастие. Да бъде човек писател или сказчик и атеист, е обществена напаст. Но когато той, като държавен професор използва обществената катедра за да разпространява своята психична проказа, туй е вече престъпление непростимо. Безразлично дали той е по естество морално тъп или съзнателен деморализатор, такъв бездушен професор трябва ден по-скоро да се отстрани от званието обществен учител.
към текста >>

Б.Р.) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат.
Л." не се занимава само с окултизъм, но използува своите четци и за чисто политически цели: след 9 юни и 23 септември България е станала една варварска страна и само съветската система на управление ще може да я оправи. Заключение. Използувайки настроението на обществото след душевната негова криза през главната война, „Вс. Л." си позволява да пише като „научни факти" и всевъзможни нелепости, които подкопават доверието на хората към науката, правят ги лековерни, безкритични. Същото списание се е турило в услуга (навярно тук презрения жълт метал не е играл никаква роля...) на съветската агитация, която се прокарва под една хитра, скрита форма. (Каква гнусна клевета! Б.Р.) Министерството на Просветата, струва ми се, трябва не само да оттегли препоръката на това списание, но да обърне вниманието и на другите Министерства, които, изглежда, са били също тъй подведени да го препоръчат. Необходимо е да се привлече върху туй списание вниманието и на онези държавни органи, които са натоварени да бдят върху противодържавните агитации. С почит: (п) Проф. Ст. Консулов, София, 1 март 1926 г. Ето това е авторитетното „мнение" и рецензия на проф. Консулова с високопарното му заключение, с което иска не само отмяната на препоръката и одобрението на списанието „Всемирна Летопис", но и предаването на редактора на съд по Закона за защита на държавата!
към текста >>

93. XX. БЪЛГАРИЯ ГОРИ, ЗАПАЛЕНА ОТ БЪЛГАРИ ПО ПЛЪТ, НО ЧУЖДЕНЦИ И ВРАГОВЕ ПО ДУХ. БЪЛГАРИЯ СЕ РАЗРУШАВА.

разрушиха промишлеността й, заводите, разрушиха селското стопанство, разрушиха училищата и просветата, културата - театри и музикално класически изкуства, здравеопазване.
пожарите отново се възпроизвеждат от същите Сили на Разрушението. И то чрез ръцете на българите. Духът на Заблуждението ги ръководи. България се разрушава. От 1990-2002 г. разрушиха промишлеността й, заводите, разрушиха селското стопанство, разрушиха училищата и просветата, културата - театри и музикално класически изкуства, здравеопазване. Руши се всичко. А докога? Докато се разруши цялата държава. Това е целта - разрушение поголовно. Управляват ги отгоре, чрез Духа на Заблуждението, както от чужбина, така и оттук.
към текста >>

94. 22. КОРТЕЗА ОТКРИВА АЯЗМО

22. КОРТЕЗА ОТКРИВА АЯЗМО Дойде празникът на просветата.
22. КОРТЕЗА ОТКРИВА АЯЗМО Дойде празникът на просветата. Аз реших да отида в село Арнауткьой, Разградско, за да проверя дали е вярно, че момичето Кортеза от гр. Сливен е открила аязмо в това село. ВК: Какво е това аязмо? ПГ: Вода, която извира от земята и има лечебни свойства. Хората я гребат и си мият очите, раните, къпят болни и те оздравяват.
към текста >>

95. 27. ГОТОВ ЗА САМОЖЕРТВА

86, буква „в" по Закона на народната просвета, като учител в село Водица, Поповско. 2.
Да се жертвува човек за ближните си, това е смисълът на живота. Какво стана по-нататьк? 1. През 1924 г. писах анкета от шуменския училищен инспектор и със заповед № 36 от 14.11.1924 г. бях наказан с мъмрене по чл. 86, буква „в" по Закона на народната просвета, като учител в село Водица, Поповско. 2. През 1925 г. бях уволнен от родното си село като учител, защото не гласувах с белязана бюлетина, за да докажа, че не съм против Сговора, който управляваше страната.
към текста >>

96. 38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ

Министерството на просветата се оглавяваше от либералите.
38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ През 1933 г. получихме уволнение, като неудобни за границата учители. Министерството на просветата се оглавяваше от либералите. Граничните учители се назначаваха от Министерството на просветата. Отидохме си в София с Еленка. В Министерството ми казаха да отида при адвоката Хаджи Колев. Той ще ми каже защо съм уволнен. Адвокатът ми каза, че сме уволнени, понеже сме дъновисти.
към текста >>

Граничните учители се назначаваха от Министерството на просветата.
38. РУШВЕТИ И ВЛАСТВУВАЩИ През 1933 г. получихме уволнение, като неудобни за границата учители. Министерството на просветата се оглавяваше от либералите. Граничните учители се назначаваха от Министерството на просветата. Отидохме си в София с Еленка. В Министерството ми казаха да отида при адвоката Хаджи Колев. Той ще ми каже защо съм уволнен. Адвокатът ми каза, че сме уволнени, понеже сме дъновисти. И ми предложи да му дам 2000 лв.
към текста >>

Те се явили при министър Бояджиев, на просветата, и му казали: Какво правиш?
Те са разбойници. Сега са на власт като културни хора." Аз рекох: „Учителю, аз нямам тази сила, да дам." Носех заявление, подписано от всичките селяни, че молят Министерството да върне техния учител и учителката. Обаче той каза: „Мен заявление не ми трябва. Ако дадеш пари, ще те върна. Като не дадеш пари, няма да учителствуваш." Тогава председател на Учителския съюз беше Досю Негенцов, висококултурен човек, широк социалист, и секретарят на Учителския съюз беше Иван Пастухов. Те се явили при министър Бояджиев, на просветата, и му казали: Какво правиш? Я виж, цяло село протестира против това! " А пък министърът казал: „Абе, орезилиха ме тези мои началници и партийни членове, ама ще го назначим в Кърджалийско." И ме назначиха в село Казалджик-Кафтан, Кърджалийска община, в турското училище. На другия ден - 13.I.1933 г., като се явих там, ме попитаха ме: „Защо Вие, колега, сега, по Нова година се явявате тук новоназначен учител? " Аз им казах, че съм уволнен неправилно от сръбската граница от добрите, рекох, „либерали". Понеже малко саркастично се отнесох с тази дума, това подразнило учителката, която ме запита.
към текста >>

Тя казала на мъжа си: „Новоназначеният учител в Казалджик-Кафтан изказа неодобрителни думи за Министерството на просветата, за либералите." На другия ден си направих акта за встъпване в длъжност и тръгнах да го занеса на пунктовия учител.
" А пък министърът казал: „Абе, орезилиха ме тези мои началници и партийни членове, ама ще го назначим в Кърджалийско." И ме назначиха в село Казалджик-Кафтан, Кърджалийска община, в турското училище. На другия ден - 13.I.1933 г., като се явих там, ме попитаха ме: „Защо Вие, колега, сега, по Нова година се явявате тук новоназначен учител? " Аз им казах, че съм уволнен неправилно от сръбската граница от добрите, рекох, „либерали". Понеже малко саркастично се отнесох с тази дума, това подразнило учителката, която ме запита. Тя била жена на някой си Кирков, който преди един месец бил освободен от затвора, защото вземал рушвет на разни чиновници и ги уволнявал, а после ги назначавали пак с рушвет. Тя казала на мъжа си: „Новоназначеният учител в Казалджик-Кафтан изказа неодобрителни думи за Министерството на просветата, за либералите." На другия ден си направих акта за встъпване в длъжност и тръгнах да го занеса на пунктовия учител. На горния край на Кърджали ме срещна един човек с чанта, добре облечен, спря ме и ми каза: „Вие да не сте учителят от Казалджик-Кафтан? " Рекох: „Аз съм." А той бил инспекторът на Кърджалийска околия. „Слушай-каза, - да ти кажа. Тук кърджалийските здания и улиците, и дуварите имат особено свойство: каквото се говори на горния край, при погребите на Кърджали, се чува чак долу, на река Арда. Да внимаваш!
към текста >>

97. 64. ЖИЗНЕНИЯТ КРЕДИТ НА ЧОВЕКА

Тогава бяха либерали в Министерството на просветата.
64. ЖИЗНЕНИЯТ КРЕДИТ НА ЧОВЕКА ВК: Село Равна, Годечко. Там ти беше учител 8 години, не е малко. ПГ: Стана така. През 1933 година ни уволниха с Елена заради това, че сме посрещали изгрева, че сме дъновисти и т. н. Тогава бяха либерали в Министерството на просветата. Те управляваха и уволняваха учители и учителки и вземаха рушвет по 2000 лева и пак ги връщаха обратно. И ний получихме уволнение с Елена и дойдоха две учителки. Значи нас уволнили, а пък назначили две други и те дойдоха и те казаха, че са дали по 2000 лева, за да ги назначат. А Министерството на просветата беше на ул. „Витошка" и във входа на Министерството, в един апартамент на IV етаж беше Просветата.
към текста >>

А Министерството на просветата беше на ул.
През 1933 година ни уволниха с Елена заради това, че сме посрещали изгрева, че сме дъновисти и т. н. Тогава бяха либерали в Министерството на просветата. Те управляваха и уволняваха учители и учителки и вземаха рушвет по 2000 лева и пак ги връщаха обратно. И ний получихме уволнение с Елена и дойдоха две учителки. Значи нас уволнили, а пък назначили две други и те дойдоха и те казаха, че са дали по 2000 лева, за да ги назначат. А Министерството на просветата беше на ул. „Витошка" и във входа на Министерството, в един апартамент на IV етаж беше Просветата. А в основата долу седеше адвокатът Хаджи Колев, който беше либерал. И аз отидох при инспектора и го запитах: „Защо сте ни уволнили? " А той каза: „Иди при Хаджи Колев долу, при входа." А пък то е, за да ми се каже колко пари трябва да дам. Щото либералите гледаха да крадат от учителите.
към текста >>

„Витошка" и във входа на Министерството, в един апартамент на IV етаж беше Просветата.
Тогава бяха либерали в Министерството на просветата. Те управляваха и уволняваха учители и учителки и вземаха рушвет по 2000 лева и пак ги връщаха обратно. И ний получихме уволнение с Елена и дойдоха две учителки. Значи нас уволнили, а пък назначили две други и те дойдоха и те казаха, че са дали по 2000 лева, за да ги назначат. А Министерството на просветата беше на ул. „Витошка" и във входа на Министерството, в един апартамент на IV етаж беше Просветата. А в основата долу седеше адвокатът Хаджи Колев, който беше либерал. И аз отидох при инспектора и го запитах: „Защо сте ни уволнили? " А той каза: „Иди при Хаджи Колев долу, при входа." А пък то е, за да ми се каже колко пари трябва да дам. Щото либералите гледаха да крадат от учителите. Уволняват ги, вземат им парите.
към текста >>

Те отиват при министър Бояджиев, той беше тогава министър на просветата, и казват: „Защо сте уволнили Пеню Ганев?
Рушвет да дадем. И те очакваха от мене и от Елена рушвет. А Елена беше 8 години по-голяма от мене. Значи, излезе заповед за уволнение най-после. Опита да ми помогне също и този македонец, големият Янков, когото уважават всички и беше главен учител тука, в София. Те отиват при министър Бояджиев, той беше тогава министър на просветата, и казват: „Защо сте уволнили Пеню Ганев? " Самият министър казал: „Уволнили го тука чиновниците. Аз не съм давал заповед." Той се оправдава, самият министър. Учителят каза на Елена така: „Ти вървиш по бащина линия. Ти скоро ще си заминеш от този свят, затуй сега чети беседи и се приготви, защото скоро ще си заминеш." Учителят й го каза лично. И тя си остана у дома да живее, пък мене ме назначиха в село Казалджик-Кафтан, Кърджалийско.
към текста >>

98. 65. ПСУВНИ И ЗВЕРСТВА

Министерството на просветата командирова български учители в Македония, да обучават децата от Македония, Моравско, Вранско, Скопско, Битолско, Охридско и пр.
- Ще дойде време да съзнаят." Че те не трябва да псуват що е свято, те са много жестоки в езика. А иначе са гостоприемни и веселяци. Така Невидимият свят ги наказваше за псувните към Бога. През 1941 г. германските войски през България навлязоха в Югославия и я окупираха. Министерството на просветата командирова български учители в Македония, да обучават децата от Македония, Моравско, Вранско, Скопско, Битолско, Охридско и пр. Мен ме назначиха в село Сувойница, Вранска околия, близо до град Сурдулица. От 360 подлежащи за учение ученици, едва 60 деца идеха, а останалите си пасяха свинете из гората. Тъй наречените моравски българи, за които България претендира, че са българи, нямаха капка любов към българите и към българщината. Титовите партизани и тези на Славчо Трънски действуваха в Църна Трева и не позволиха на назначените там български учители да водят занятие с техните деца. Така назначените учители цяла година бяха под гнета на страха, че някоя нощ ще дойдат партизаните да ги избият.
към текста >>

99. 1923 година

Да дойде просвета в техните умове и да се яви Божията виделина в техните очи, за да извършат Благата Му Воля на Земята.
Сутринта към молитвата прибавихме и новото за деня, което бе от Учителя, то е следното: Наряд за празника Равноденствие Тази година посрещането и отпразнуването на астрономичната година - 9й стар стил и 22 март нов стил - ще се извърши в следния ред. А) Пред обед Молитвено общо събрание, по установения ред досега, със следната добавка: 1) Да се прослави Името Божие на земята, да се изпълни Волята Божия и да се въдвори Царството Божие на земята в неговата пълнота. 2) Да премахне и разсипе Бог всички ония врагове и разпръсне всички лоши мисли, желания и действия, които пречат и спъват Божието дело. 3) Да привлече Бог Своите избрани синове, които работят, на Своята Си нива. Да излее благодатната Си струя от любов, мир и хармония в техните души и сърца. Да дойде просвета в техните умове и да се яви Божията виделина в техните очи, за да извършат Благата Му Воля на Земята. 4) Да благослови Бог през тази година всички засети храни, всички зеленчуци и плодни дървета с изобилие. Забележка: Това се отнася само до свободните от работа братя и сестри. Б) Следобед 1) Преповторение на предобедната молитва с горната добавка - пункт от 1 до 4. Начало - между 6 ^ 7 ч вечерта. 2) Обща братска вечеря от варено жито и плодове.
към текста >>

100. 1930 година