Търсене в текстове за 'Провидението'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 83 резултата в 58 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_03 ) Организиране на духовното тяло - Боян Боев (1883 – 1963)

Можеше да се направи ние да възприемаме някои други видове лъчи, чрез които през нощта да ни е светло, обаче Провидението нареди да има ден и нощ и през нощта да е тъмно, за да виждаме звездите, защото това действа възпитателно.
Един брат запита: „Вие бяхте дали задача в Младежкия клас да си изберем някои звезди и да ги наблюдаваме всяка ясна нощ. Какво духовно значение има гледането на звездите? “ В Природата има Същества, които могат да осветляват света навред. Има много видове лъчи. Можеше да се направи ние да възприемаме някои други видове лъчи, чрез които през нощта да ни е светло, обаче Провидението нареди да има ден и нощ и през нощта да е тъмно, за да виждаме звездите, защото това действа възпитателно. Чрез гледане на звездите ние се свързваме с Вечното, с един свят на велика хармония и красота, с мислите на Светлите същества, които ги населяват. И това ни повдига и облагородява. Това ни дава подтик да живеем за нещо възвишено. Стана въпрос за земетресенията. Европа се движи към екватора и вследствие на това стават размествания, земетресения.
към текста >>

2. 3_21 ) Промисъл - Боян Боев (1883 – 1963)

Отвори се въпрос за Промисъла, Провидението.
Беше в първите години. Един брат посети Учителя на ул. „Опълченска „ № 66. Тогава Учителя приемаше горе, в своята стая, която му служеше и за кабинет. По-късно Той приемаше в средната малка стаичка, съседна на първата. Отвори се въпрос за Промисъла, Провидението. Във време на разговора Учителя каза следните мисли: Промисълът произтича от обстоятелството, че Природата е разумна, че Разумни сили стоят зад всички нейни явления. Тя не е мъртва машина, механизъм. Детективи преследвали един млад момък, една мома спуснала от горния етаж въже, по което младежът се изкатерил, и така се спасил. Ние всякога имаме тил; това са Разумните същества горе, които ни помагат.
към текста >>

3. 11) Всички образи един след друг - Боян Боев (1883 – 1963)

Та и Провидението някой път ще храсне с някоя стомна главата на човека, за да мисли правилно.
Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: сънувала, че седи в стаята си и покойната ѝ майка вдигнала стомната, храснала я върху главата ѝ и си отишла. Счупила се стомната, но когато жената станала сутринта, видяла, че има нова светлина в ума си. Майка ѝ, недоволна от нея, извършила цял преврат в съзнанието ѝ. Майка ѝ искала да каже: „Като ти пукнем главата, та да ти дойде умът! “ Това значело, че сегашните мисли на дъщеря ѝ не трябвало да седят в главата ѝ. Та и Провидението някой път ще храсне с някоя стомна главата на човека, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват. Страданието, това е Любовта, която разцъфтява в сърцето на човека. Някои хора идват на Земята да плащат дълговете си, други идват да се усъвършенстват, а трети – да помагат на другите. Този, който идва да помага, той е свободният. Сега сте при най-добрите условия.
към текста >>

4. 12) Всичко е за Бога - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато Провидението повика един човек да работи, то знае какво може да свърши той.
Някой път човек е в голяма опасност и тогава се развиват дарбите му. Случват се такива неща: например, намираш се някъде в една засада, у теб се събуди разумното и изведнъж, за една десета от секундата, ти дойде един план как да се измъкнеш оттам. Иначе с години не би намерил този план. И когато го изпълниш с най-изкусна стратегия, в дадения случай си разрешил една гениална задача и се чудиш как си се избавил. Тъй че в човека има скрити заложби. Когато Провидението повика един човек да работи, то знае какво може да свърши той. Провидението избира тези, които имат добра воля. А онези, които още служат на себе си, то ги оставя. Прекарахме няколко часа на тази полянка, заобиколени от борови гори.
към текста >>

Провидението избира тези, които имат добра воля.
Случват се такива неща: например, намираш се някъде в една засада, у теб се събуди разумното и изведнъж, за една десета от секундата, ти дойде един план как да се измъкнеш оттам. Иначе с години не би намерил този план. И когато го изпълниш с най-изкусна стратегия, в дадения случай си разрешил една гениална задача и се чудиш как си се избавил. Тъй че в човека има скрити заложби. Когато Провидението повика един човек да работи, то знае какво може да свърши той. Провидението избира тези, които имат добра воля. А онези, които още служат на себе си, то ги оставя. Прекарахме няколко часа на тази полянка, заобиколени от борови гори.
към текста >>

5. 46) Ние градим - Боян Боев (1883 – 1963)

За изпитите, които ни дава Провидението, човек трябва да бъде благодарен.
Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, но незабелязано, и му остави един ценен дар. Той, като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл, но остави такъв дар, от който да има нужда. Ако се намира в материална мъчнотия, остави при него незабелязано една златна монета. А ти го разпитваш защо плаче. Не, остави му златната монета. За изпитите, които ни дава Провидението, човек трябва да бъде благодарен. И трябва да ги издържи. Ние си създаваме ненужни страдания. Има страдания, които са нужни, а има страдания, които ние ги създаваме. Един брат попита: „Когато пътят се раздвоява, как да познаем кой път да вземем? “.
към текста >>

6. 79) Четвъртинките тонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Провидението ни е облякло със скръбта, за да кажат те: „Оставете ги тези“.
Що е скръб? Това е подтик към един възвишен живот. Мирова скръб в света няма. Скръбта е подтик за влизане в света на мировата Радост.Следователно, за да бъде на Земята разбрана Радостта, трябва да се започне със скръбта. Низшите същества, които ни пречат, са все изостанали души. Провидението ни е облякло със скръбта, за да кажат те: „Оставете ги тези“. Както някои богати хора се обличат със скъсани, оцапани дрехи, за да не ги оберат, обаче в себе си съзнават, че са богати. Скръбта, която имате, сте я увеличили с микроскоп три-четири хиляди пъти, а тя е един много малък бръмбар. Някой път видиш едно цвете стъпкано или увехнало и един глас ти казва да го полееш, но ти не го поливаш и после чувстваш скръб. Или минаваш и виждаш един камък; вътрешният ти глас казва: „Вдигни камъка“, но не го вдигаш и после чувстваш скръб. Всички противоречия, които сега имате, са най-добри условия за бъдещето.
към текста >>

7. 5) Българският народ и твърдостта - Боян Боев (1883 – 1963)

Понеже България е в златния си век, ще бъде пазена и закриляна от Провидението.
Вярно, че в материалното не им върви, но у тях трябва да се развие вярата, да бъдат носители на Божественото. В България има много ясновидци, това е добър признак – Духът действа. Сега България е в златния век на своята история, още е в началото и не е достигнала кулминационната си точка. Днес тя кредитира всички други европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат. А Русия, която днес е в железния си век, в следващото столетие ще влезе в златния. Понеже България е в златния си век, ще бъде пазена и закриляна от Провидението. Никой няма да стори зло на тази страна, която кредитира цяла Европа, тя само малко може да бъде засегната, но и това може да бъде избегнато. Някои питат какво ще стане с България. Щом тя приеме Божественото учение, добре ще й бъде, но ако не го приеме, зле ще бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите ще преуспеят, ако попречат на Бялото Братство. Знаят българите, че съдба има, дадоха на света една малка светлина – богомилството, угасиха я и попаднаха под робство.
към текста >>

8. 26) Една реалност - Боян Боев (1883 – 1963)

“ Когато Провидението те постави на изпит, става тежко, но трябва да издържиш.
Някой си искал да изпита своя приятел колко е издръжлив. Дегизирал се, въоръжил се с револвер и го причакал. Като вързал приятеля си, му викнал: „Ти си нехранимайко, знаеш ли какво престъпление си направил? “ Хокал го, хокал и най-сетне му се открил кой е. „Откъде измисли всичко това – отдъхнал си подложеният на изпит приятел, – щеше да ми се пукне жлъчката? “ Когато Провидението те постави на изпит, става тежко, но трябва да издържиш. Например страх те е от сиромашията, ала Господ ще ти даде сиромашия по всички правила: ти я изпъждаш от една страна, тя дохожда от друга. Има достатъчно примери. Някои от членовете на руското царско семейство, князе по произход, станаха ваксаджии. Човекът по естество е мързелив, че като го впрегне сиромашията, ще го накара да работи. Като се изпита сиромашията, идва богатството при нас.
към текста >>

9. 104) Ще се вдигнем малко по-високо - Боян Боев (1883 – 1963)

Където е необходимо, там действа Провидението и не действа там, където не е необходимо.
България ще играе роля за разпространението на новите идеи. Разумната Природа прави неща, които изглеждат невъзможни за човека. Например тя може да излее дъжд на разстояние 50-60 км, а човек за колко време може да полее такова пространство. Там, дето наглед няма Провидение, там е то. В Природата съществува Провидение. Където е необходимо, там действа Провидението и не действа там, където не е необходимо. Например трябват ти пет лева и Провидението ще ти ги даде, но поискаш ли хиляда, то няма да ти ги даде. В Природата има изобилие, но в нея не се позволява разточителност. Бог рече: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско сърце и ще Ме познаят от малък до голям.“ Става преустройство в материята на цялата Земя, внасят се нови елементи в човека и на планетата; от Слънцето иде нещо ново. Всеки народ, който не работи за идването на Царството Божие, ще страда. Светът е създаден за бъдещите хора, които идат.
към текста >>

Например трябват ти пет лева и Провидението ще ти ги даде, но поискаш ли хиляда, то няма да ти ги даде.
Разумната Природа прави неща, които изглеждат невъзможни за човека. Например тя може да излее дъжд на разстояние 50-60 км, а човек за колко време може да полее такова пространство. Там, дето наглед няма Провидение, там е то. В Природата съществува Провидение. Където е необходимо, там действа Провидението и не действа там, където не е необходимо. Например трябват ти пет лева и Провидението ще ти ги даде, но поискаш ли хиляда, то няма да ти ги даде. В Природата има изобилие, но в нея не се позволява разточителност. Бог рече: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско сърце и ще Ме познаят от малък до голям.“ Става преустройство в материята на цялата Земя, внасят се нови елементи в човека и на планетата; от Слънцето иде нещо ново. Всеки народ, който не работи за идването на Царството Божие, ще страда. Светът е създаден за бъдещите хора, които идат. Когато светлите същества се проявят, светът ще се уреди и в техните години ще има изобилие, ще има умерен климат и ще се забравят земетресенията, градушките.
към текста >>

10. 01. Доброто разположение - Боян Боев (1883 – 1963)

Идущия път ми напомнете да ви донеса две картини, които илюстрират Провидението.
Разумната природа работи върху него. Затова няма нужда човек да се обезсърчава, понеже живее в една разумна природа, която му помага на всяка крачка и всичко, което става с него, ще бъде превърнато в добро. Всичко, което става с теб, е за твоето добро. Това ти ще съзнаеш след време. Природата е разумна, има Провидение. Идущия път ми напомнете да ви донеса две картини, които илюстрират Провидението. Когато човек минава през неприятности, страдания, той пак трябва да има добро разположение. Учителят дава следния пример. Един човек минавал през големи страдания, чувствувал се много зле и мислел, че Бог го е изоставил в живота. Но веднъж имал едно видение като отговор на някаква мисъл. Ето какво видял.
към текста >>

11. Екскурзия на 1 ноември 1927 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато Провидението повика един човек да работи, то знае какво той може да работи.
Иначе с години не би намерил този план. И по най-изкусната стратегия го изпълниш. В дадения случай ти си разрешил една гениална задача (т. е. ти си намерил едно гениално разрешение на тази трудна задача) и се чудиш как си се избавил. Тъй че у човека има скрити заложби. Когато Провидението повика един човек да работи, то знае какво той може да работи. Провидението избира тия, които имат добрата воля. А онези, които още служат на себе си, то ги оставя. Прекарахме няколко часа на тази полянка, заобиколени от мълчаливото присъствие на боровите гори.
към текста >>

Провидението избира тия, които имат добрата воля.
И по най-изкусната стратегия го изпълниш. В дадения случай ти си разрешил една гениална задача (т. е. ти си намерил едно гениално разрешение на тази трудна задача) и се чудиш как си се избавил. Тъй че у човека има скрити заложби. Когато Провидението повика един човек да работи, то знае какво той може да работи. Провидението избира тия, които имат добрата воля. А онези, които още служат на себе си, то ги оставя. Прекарахме няколко часа на тази полянка, заобиколени от мълчаливото присъствие на боровите гори.
към текста >>

12. Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

За онези изпити, които му дава Провидението, човек да бъде благодарен!
Изпрати му една мисъл на подкрепа, изпрати му една добра мисъл и същевременно иди близо до него, незабелязано и остави един ценен дар. Той като види този дар, ще се чуди откъде е дошъл. Но остави такъв дар, от който той има нужда. Ако е в материални мъчнотии, остави при него незабелязано една златна монета. Ти го питаш защо плаче - не, остави му златната монета. За онези изпити, които му дава Провидението, човек да бъде благодарен! И трябва да ги издържи. Ние си създаваме ненужни страдания. Има страдания, които са нужни, а има страдания, които ние ги създаваме. Един брат попита: - Когато пътят се раздвоява, как да познаем кой път да вземем?
към текста >>

13. Екскурзия на Витоша на 17 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

Та Провидението някой път ще храсне някоя стомна върху главата на човека, за да мисли правилно.
Една госпожа в Търново ми разправи една своя опитност: „Сънувам, казва, че една вечер седя в стаята и покойната ми майка дойде, вдигна стомната, храсна я върху главата ми и си отиде. Счупи се стомната. Като станах сутринта, видях, че имам нова светлина в ума си." Майка й, недоволна от нея, направила това и цял преврат станал с нея. Майка й искала да каже: „Като ти пукнем главата, това значи, че сегашните ти мисли не трябва да седят в главата ти." Та Провидението някой път ще храсне някоя стомна върху главата на човека, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват. Страданието, това е Любовта, която разцъфтява в сърцето на човека. Някои хора идват на Земята да плащат дълговете си, други идват да се усъвьршенствуват, а трети идват да помагат на другите. Този, който идва да помага, той е свободният. Сега сте при най-добрите условия.
към текста >>

14. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Провидението избира тези, които имат добра воля да му служат, а тези, които искат да служат още на себе си, То ги оставя.
И сега, ако си заминете, пак ще дойдете, няма да стоите дълго в пространството, защото ще има важна работа (неотложна). Всички ваши заминали са все тука между вас. Ние като обичаме Бога, ние служим на народа. Значи, във вас има добрата воля да служите на Бога, усилете това желание и методите след това ще дойдат. Затова човек няма от какво да се плаши, а да посвети живота си на учене, най-напред, защото у него има дарби, които той не съзнава, скрити заложби. Провидението избира тези, които имат добра воля да му служат, а тези, които искат да служат още на себе си, То ги оставя. * * * Когато в едно общество влезе един човек, които има Любов в себе си, той влияе на присъстващите и всички го търсят, понеже чувствуват трептенията на неговата душа и започват да проявяват любовта си. Този човек, които обича е като огън и колко е хубаво и приятно да се грееш на него или тогава той ще бъде във вас и вие в него. Няма тогава да виждате никакви грешки и всички ще пожънете плода на своята любов. При закона на любовта само, човек може да бъде щастлив.
към текста >>

15. БОЯН БОЕВ - Боян Боев (1883 – 1963)

Идущия път ми напомнете да ви донеса две картини, които илюстрират Провидението.
Разумната природа работи върху него. Затова няма нужда човек да се обезсърчава, понеже живее в една разумна природа, която му помага на всяка крачка и всичко, което става с него, ще бъде превърнато в добро. Всичко, което става с теб, е за твоето добро. Това ти ще съзнаеш след време. Природата е разумна, има Провидение. Идущия път ми напомнете да ви донеса две картини, които илюстрират Провидението. Когато човек минава през неприятности, страдания, той пак трябва да има добро разположение. Учителят дава следния пример. Един човек минавал през големи страдания, чувствувал се много зле и мислел, че Бог го е изоставил в живота. Но веднъж имал едно видение като отговор на някаква мисъл. Ето какво видял.
към текста >>

16. 020 КОГО ИЗПИТВАТ В ЖИВОТА? - УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато дойде едно страдание, Провидението го изпраща, като има предвид голямото зло, което иде( за да не дойде това зло, Провидението изпраща по-малкото страдание.)
- УЧЕНИКА - На някои хора е дадено да се учат от собствените си погрешки. Ако им се говори, няма да разберат. Такива се учат по пътя на страданието. Когато имате едно страдание, ще знаете, че Бог ви предпазва, за да не правите едно отклонение. Когато дойде едно страдание, Провидението го изпраща, като има предвид голямото зло, което иде( за да не дойде това зло, Провидението изпраща по-малкото страдание.) Всяка несполука е бъдеща сполука. Така че, има за какво да се работи. Страданията представляват велика Божествена наука. Без тях човек не може да се учи. Те носят знание.
към текста >>

17. 029 БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРОМИСЪЛ - Боян Боев (1883 – 1963)

Често Провидението праща на човека голямо страдание, за да го избави от друго, по-голямо нещастие.
Всяка добродетел се развива при специфични за нея условия: една при по-неблагоприятни, друга - при по-благоприятни. Който иска да развие Любовта, трябва да вземе последното място в света. Считайте, че всичко в света е създадено добре. Считайте, че всичко, което ви се случва, съдейства за вашето добро. Това трябва да залегне дълбоко във вашите умове, сърца, души и воля. Често Провидението праща на човека голямо страдание, за да го избави от друго, по-голямо нещастие. Някои хора проявяват добри дарби в науката, изкуството или в друго направление, а в моралния и духовния живот са изостанали. Това показва, че те изобщо са назад в развитието си. Тогава техните приятели от Невидимия Свят ги стимулират с по-висши дарби, за да ги измъкнат от това низше състояние, в което се намират. Господ всичко промисли. Мнозина мислят, че са изоставени, че никой не се интересува от тях.
към текста >>

18. Последните времена - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато Провидението повика човека да работи, То знае какво може той да работи.
Например случват се такива неща: Намираш се някъде в една засада, у тебе се събуди разумното и изведнъж, в една десета от секундата, дойде ти един план как да се измъкнеш от засадата. Иначе с години не би намерил този план. И по най-изкусната стратегия го изпълниш. В дадения случай ти си решил една гениална задача и се чудиш как си се избавил. Тъй че в човека има скрити заложби. Когато Провидението повика човека да работи, То знае какво може той да работи. Провидението избира тези, които имат добра воля, а онези, които още служат на себе си, То ги оставя. Прекарахме няколко часа на тази полянка, заобиколена от борови гори. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

Провидението избира тези, които имат добра воля, а онези, които още служат на себе си, То ги оставя.
Иначе с години не би намерил този план. И по най-изкусната стратегия го изпълниш. В дадения случай ти си решил една гениална задача и се чудиш как си се избавил. Тъй че в човека има скрити заложби. Когато Провидението повика човека да работи, То знае какво може той да работи. Провидението избира тези, които имат добра воля, а онези, които още служат на себе си, То ги оставя. Прекарахме няколко часа на тази полянка, заобиколена от борови гори. Със сърдечен братски поздрав: Ваш верен Б. Боев
към текста >>

19. В райската градина - Боян Боев (1883 – 1963)

Та провидението някой път ще прасне някого в главата с някоя стомна, за да мисли правилно.
Тя каза: „Сънувам, че една вечер седя в стаята си и покойната ми майка вдигна стомната, прасна я върху главата ми и си отиде. Стомната се счупи. Като станах сутринта, видях, че имам нова светлина в ума си. “ Майка й, недоволна от нея, направила това и цял преврат станал в нея. Майка й искала да каже: „Като ти пукна главата, това значи, че сегашните ти мисли не трябва да седят в главата ти. “ Та провидението някой път ще прасне някого в главата с някоя стомна, за да мисли правилно. Това са страданията, които идват. Страданието това е любовта, която разцъфтява сърцето на човека. Хората идват на Земята по три причини: някои идват да плащат дълговете си, други идват да се усъвършенствуват, трети идват да помагат на другите. Този, който идва да помага, той е свободен. Сега сте при най-добрите условия.
към текста >>

20. Врата на великото знание - Боян Боев (1883 – 1963)

Можеше да се направи ние да възприемаме някои други видове лъчи, чрез които през нощта да ни е светло, обаче провидението нареди да има ден и нощ и през нощта да е тъмно, за да виждаме звездите, защото те действуват възпитателно.
Един брат запита: „Вие бяхте дали задача в младежкия клас да си изберем някои звезди и да ги наблюдаваме през всяка ясна нощ. Какво духовно значение има гледането на звездите? “ В природата има същества, които могат да осветяват света навсякъде. Има много видове лъчи. Можеше да се направи ние да възприемаме някои други видове лъчи, чрез които през нощта да ни е светло, обаче провидението нареди да има ден и нощ и през нощта да е тъмно, за да виждаме звездите, защото те действуват възпитателно. Чрез гледането на звездите ние се свързваме с вечно-. то, с един свят на велика хармония и красота, с мислите на светлите същества, които ги населяват. И това ни повдига, облагородява и възпитава. Това ни дава подтик да живеем за нещо възвишено. Един брат запита как се обяснява нестинарството?
към текста >>

21. Красотата на живота - Боян Боев (1883 – 1963)

Отвори се въпрос за Промисъла, за Провидението.
Тук ще ви изложа един разговор с Учителя. Един брат го посети на ул.“Опълченска“ 66. Това беше в първите години преди обзавеждането на Изгрева. Учителя го прие горе в своята стая, която му служеше и за кабинет. По-късно той приемаше в предната малка стаичка, съседна на първата. Отвори се въпрос за Промисъла, за Провидението. По време на разговора Учителя каза: Промисълът произтича, от обстоятелството, че природата е разумна, че природни сили стоят зад всички явления в природата. Тя не е мъртва машина, механизъм. Злонамерени лица преследвали един млад момък. Една мома спуща от горния етаж въже.
към текста >>

22. ХРИСТИЯНСКИ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво.
Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Елате в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво. Казва се в Писанието, че раят, където бяха посадени тези дървета, е ограден от четири реки. Съвременните хора търсят рая някъде към четирите реки. Тигър и Ефрат представят артериалната и венозна система в човека, а останалите две реки са симпатичната и главномозъчната система. Така, че четирите реки са богатството на човека. Те ограждат неговия рай, в който са насадени различни дървета, между които и дървото на живота и дървото за познаване на доброто и злото.
към текста >>

23. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото там горе се намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител.
Средните души се намират в средната област. Така сине мой, Хорусе, душите, назначени да заповядват, дохождат от най-високите зони. Душите, които се освободят или изкачат на по-висока степен, пак там се връщат, ако обаче не са направили нещо противно на достойнството на естеството си и на Божествения закон. В противен случай Върховното Провидение ги сваля в по-долните области, според важността на погрешките и съгласно с отпадането на могъществото и на достойнството им. Това Провидение също така отвежда други души, по-малки по могъщество и достойнство, към по-висшите обиталища в зависимост от техните заслуги. Защото там горе се намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител. Последният е разпоредител за тяхното обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник.
към текста >>

24. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението.
След това имали едно специално измиване и се отправяли към храма в пълно мълчание - съсредоточени, за да се подготвят за сутрешния урок, който Питагор предавал на учениците под сянката на дърветата в градината. На обед правили молитва, призовавайки героите и благосклонните гении. Езотеричната традиция учи, че добрите духове предпочитат да се приближават до Земята при Светлината на слънчевите лъчи, докато злите духове предпочитат тъмнината и се разпръсват из атмосферата при настъпването на нощта. Скромният обяд се състоял от хляб, мед и маслини, защото питагорейците били вегетарианци. Следобедното време било посветено на гимнастически упражнения, после на учене, на размишляване и на умствена работа върху сутрешния урок. След залязването на Слънцето се правело обща молитва, изпявали се химни в чест на боговете, на Провидението. Денят се завършвал с вечерното ядене, след което най-младият ученик четял нещо, което се коментирало от най-възрастния. Втората степен на ученичество е наречена пречистване. След като ученикът премине подготвителните стадии и издържи ред изпитания, и се пречисти в душевно и физическо отношение, Питагор го приемал в жилището си между своите приближени ученици. Там той прекарвал в продължителен разговор и общение с Питагор. По такъв начин той прониквал във вътрешния двор, в жилището на Питагор, предназначен за избраните и верни ученици.
към текста >>

25. Мисли от Учителя за езотеричната страна на Стария Завет - Влад Пашов (1902- 1974)

Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво."
Пазете това място. Не казвам, че не трябва да влизате в живота. Влезте в живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво." Туй дърво, от което беше забранено на Адам и Ева да ядат, беше за боговете, за тези, които са достигнали до онази безпределна Мъдрост. Те имаха право да ядат от това Дърво за познаване на доброто и злото. Като станеше възрастен човекът и на него щяха да дадат да яде от това дърво. Но той яде преждевременно от него и затова го изгониха от рая. Когато Господ каза на първите човеци да не ядат от Дървото за познаване на доброто и злото, това подразбира следното: От всички дървета на рая ще ядете, но от дървото, където се изисква отличен ум, където се изисква учител, да не ядете от това дърво.
към текста >>

Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава.
своите нечисти желания. Затова от време на време човек трябва да се затваря в ковчега със своите нечисти желания и да ги възпитава. Натъкне ли се на някакво страдание, човек влиза в ковчега на Ноя. Колкото да е тежко положението му, той трябва да благодари, че е поне вън от условията на смъртта. Влизането на Ноя в ковчега представя ограничителните условия на живота. Когато иска да предпази човека от някакво зло, Провидението го ограничава. В този смисъл ограниченията, затворът са благо за човека." „Синовете на Ной, за които се говори в Битието са: Сим, Хам и Яфет. От тях са произлезли всички народи в света. От Сим са произлезли евреите, от Хам - монголците, а от Яфет - бялата раса. Яфетистите са хора, които разбират нещата добре и ги държат в ръката си.
към текста >>

26. ЕВРЕИСКИТЕ ПРОРОЦИ и тяхната окултно-мистична наука - Влад Пашов (1902- 1974)

Във всеки народ те се изявяват по специфичен начин в зависимост от мисията и задачите, които провидението възлага на даден народ.
Със своето присъствие в даден народ и епоха, те носят една невидима светлина и топлина, които са израз на тяхната Любов и Мъдрост и са необходими за развиване на дарбите, способностите и добродетелите. Същите са основа на всяка култура и прогрес. В Гърция те се изявиха чрез ред философски школи, а в Палестина се изявиха чрез пророците. Когато преминаха в Западна Европа, те стимулираха изкуството и науката. Така че, пророците на Израиля не са едно случайно явление, нито пък са някакво достойнство на еврейския народ, но това са учениците на Бялото Братство, които пътуват по света и носят културата и прогреса. Във всеки народ те се изявяват по специфичен начин в зависимост от мисията и задачите, които провидението възлага на даден народ. Еврейските пророци са изнесли духовната наука в популярна форма пред народа, а в школата на пророците, на своите ученици те са изнасяли по-открито окултните истини. Учителят казва някъде: „Науката на Бялото Братство е разпръсната във всичките религии и във всички окултни школи." Пророците изнасят известни положения от окултната наука и известни закони, които имат отношение към ежедневния живот и ги свързват с историята и съдбата на еврейския народ. Характерното в цялата еврейска история е това. че от самото начало на своето съществуване, от Авраам и чрез Мойсей, Бог говорил на този народ като едно Същество отвън.
към текста >>

27. 2. ХАРАКТЕР НА ХРИСТИЯНСКИЯ ЕЗОТЕРИЗЪМ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението.
Долу са подобията (копията), горе са първообразите. "Бог е отпечатал Своята невидима и свръхсетивна природа във видимата и възприемаема със сетивата природа, за да могат онези, които още принадлежат на тази сфера, да бъдат възпитани и формирани към съзерцанието на свръхсетивната природа". И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение".
към текста >>

Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите.
И по-нататък казва: "Който е създал видимите неща, той е създал и невидимите. Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7).
към текста >>

Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието.
Между двете царува такова родство, че невидимият Божествен свят може да бъде доловен от създаването на всемира насам в самите творения като духовни първообрази. Такова едно единство царува и между видимото на Закона и на пророците, и между невидимото, духовните първообрази на Закона и пророците". "Ако на непосветения не на всяко място в Писанието се хвърля в очи свръхчовешкото на мислите, това не трябва да ни учудва, защото и в произведенията на обгръщащото целия свят произведение, един от тях изпъква очевидно като произведение на Провидението. Но други са така очевидно скрити, че те създават място за безверие към Бога, Който е подредил всичко с неизразимо изкуство и сила. Защото не е така очебиещ пълният с изкуство план на провидението в земното тяло, както в Слънцето, Луната и звездите. Но както у тези, които веднъж сериозно са се убедили в съществуването на Провидението, то не се изгубва поради онова, което те не разбират, така става и с Божественото в Писанието. То не се събаря поради това, че поради нашата слабост не можем да схванем при всеки израз скритото величие на Учението, което е скрито зад един незначителен и обикновен начин на говорене". В допълнение на горното, Ориген цитира апостол Павел, който казва: "Ние имаме съкровището в земни съдове, за да може да проблесне преизобилието на Божествената сила и да не бъде взета за човешко изобретение". (Второ Коринтяном 4:7). (За Началата, 4,1,7). Апостол Павел в посланието към евреите, 10 глава, 1 стих казва: "Законът е сянка на бъдещите блага, а не самата същина на тези блага".
към текста >>

28. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа".
Бягството в Египет и поклонението на Мъдреците са два факта, които ни показват, че тук е въплътен Заратустра, който има връзка с Мъдреците и с Херметичната наука. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия, който има връзка с Йоан Кръстител. Според Учителя и според Окултната Наука въобще, в този Исус по Натанова линия се въплъщава душата на Адам, която била задържана в Невидимия свят и не е минала през прераждания, както други човешки души. Тази душа била девствена и не е била засегната от изкушението на дявола. В своето учение Ориген описва душата на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята. Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа". Според неговото учение чрез грехопадането свободната воля е влязла в човешката душа и земното се е примесило с Небесното. Само една душа, Душата Христова, остава непримесена. Понеже по силата на свободната воля всяка душа била свързана с различно голяма любов със своя Създател, една по-сърдечна, друга по-слаба, но никоя душа, която е дошла някога в човешко тяло не била запазила чист и съвършен своя Първообраз освен онази, която Исус наричал Своя. Понеже още от началото на Сътворението тя била свързана непрестанно и неразделно с Логоса, с Мъдростта Божия, с Истината, със Светлината, била Го попила в себе си и сама била изцяло преминала в Неговата Светлина, тя е станала един дух с Него. Тази Душа ставайки сега посредник между Бога и плътта, защото е невъзможно Бог да се съедини с плътта, ражда се Богочовекът.
към текста >>

Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението.
Друг един мистик от 18 век Йохан Албрехт Бенгел казва следното по този въпрос: Задава се въпросът върху светлинната природа на тялото на Адам в неговото състояние на невинност. Бенгел отговаря: Сигурно е, че интегралността, непорочността, просветлението на Адам, в състояние на невинност е било отлично, както например при един радостен, весел човек оживеността свети чрез лицето му както от лицето на Стефана е излизало едно сияние, както за същото четем и у много светии. И така, не може да бъде другояче, освен че от голямата Слава на неговата душа се предава и на неговото тяло същото състояние. Бог е Светлина и понеже Адам носил в себе си Образа на Бога и Той трябвало да носи в Себе Си Светлината и от Неговото тяло трябва да се излъчва такава Светлина, особено от Неговото лице. Всъщност и самият живот се състои от определена Светлина, както това може да се види у бодрите хора, у такива, които с благост умират, как сиянието постепенно се губи". Един съвременен духовен човек, Франк Рителмайер, спирайки се на този въпрос, казва: "Божественото Христово Същество може да се облече само в едно тяло, приготвено за целта от Провидението. Ето защо тялото, в което Христос се въплъти при Кръщението в Йордан било подготвено и обработено от една съвършено детски чиста Душа и същевременно проникната от най-висока Мъдрост. Така че, носителят на Христовото Същество може да бъде само едно такова човешко същество, което едновременно изцяло дете и Съвършен Мъдрец". А Щайнер казва: "В Исус от Назарет беше въплътена Душата на Небесния Човек. Тя е онази човешка Душа, която е била съхранявана в Духовния свят в Царството на Слънцето, която не е стъпвала в никакво земно въплъщение, за да запази чистия първообраз на падналото човечество. В нея останал чистия Божествен блясък, който човекът притежавал преди грехопадането.
към текста >>

29. 3. ТАЙНАТА НА ИСТОРИЯТА ВЪВ ВРЪЗКА С ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл.
- западноевропейската. За тази цел било необходимо да се създаде един народ, който да е така устроен, че да прекъсне връзката си с духовния свят, каквато е имал до тогава и да бъде способен да обърне погледа си към окръжаващия свят - да го проучва обективно с ума си. С това се е целяло да се обособи човек като едно самостоятелно същество, което в течение на развитието да разкрие своите вътрешни възможности, които са чисто Божествени и да открие Бога в себе си. Значи задачата така е поставена, че човек да се осъзнае в своето физическо тяло като храм на Бога. В лицето на Авраам Провидението избра един такъв човек, чието тяло е било така устроено, че е било подходящ инструмент за развиване на логичната мисъл. Той трябвало да дойде до познаване Тайните на света по пътя на ума. За изграждането на своето познание той не се е осланял вече на древното ясновидство, а върху наблюденията на явленията във външния свят. С това се слага началото на онази култура, плодовете на която намираме днес в цялата западноевропейска цивилизация. Авраам бил така устроен, че той откривал Бога и Йехова, проявен в цялата Природа. И когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, определено чрез число, мярка и тегло, той се приближава към Бога, Който е изявен в тези числови отношения.
към текста >>

30. XVI. ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА БИТИЕТО - СВОБОДАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

При такава една перспектива за една част от човечеството, естествено възниква въпросът: Не е ли безсърдечно и несправедливо Провидението, което тласка хората към една такава ужасна съдба, да ги осъжда на потъване в Бездната на Злото?
XVI. ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА БИТИЕТО - СВОБОДАТА Така че, тези хора, които приемат Христа в душите си, ще прогресират все по-нагоре в Божествените висини. А онези, които не могат да приемат Христа в себе си, ще останат в плен на материята и на Звяра с двата рога. Те ще се устремят към една ужасна съдба, ще се отправят към Бездната. При такава една перспектива за една част от човечеството, естествено възниква въпросът: Не е ли безсърдечно и несправедливо Провидението, което тласка хората към една такава ужасна съдба, да ги осъжда на потъване в Бездната на Злото? Не би ли било по-добре Провидението още от самото начало да ги отклони от подобна съдба? Този въпрос би бил правилен и уместен, ако не се има предвид, че в Битието царува Законът на Свободата. Провидението е проявило една Велика Мъдрост, като е оставило да съществува възможността за една такава съдба, защото ако бе невъзможно човек да бъде завлечен в Бездната на Злото от една страна, то и Любовта и Свободата биха останали също така непостижими от друга. Защото според Окултната наука, Любовта е неделима от Свободата. Човек, който не би имал свобода да избира по свое собствено свободно решение било добро, било зло, такъв човек би бил едно безотговорно същество.
към текста >>

Не би ли било по-добре Провидението още от самото начало да ги отклони от подобна съдба?
XVI. ОСНОВНИЯТ ЗАКОН НА БИТИЕТО - СВОБОДАТА Така че, тези хора, които приемат Христа в душите си, ще прогресират все по-нагоре в Божествените висини. А онези, които не могат да приемат Христа в себе си, ще останат в плен на материята и на Звяра с двата рога. Те ще се устремят към една ужасна съдба, ще се отправят към Бездната. При такава една перспектива за една част от човечеството, естествено възниква въпросът: Не е ли безсърдечно и несправедливо Провидението, което тласка хората към една такава ужасна съдба, да ги осъжда на потъване в Бездната на Злото? Не би ли било по-добре Провидението още от самото начало да ги отклони от подобна съдба? Този въпрос би бил правилен и уместен, ако не се има предвид, че в Битието царува Законът на Свободата. Провидението е проявило една Велика Мъдрост, като е оставило да съществува възможността за една такава съдба, защото ако бе невъзможно човек да бъде завлечен в Бездната на Злото от една страна, то и Любовта и Свободата биха останали също така непостижими от друга. Защото според Окултната наука, Любовта е неделима от Свободата. Човек, който не би имал свобода да избира по свое собствено свободно решение било добро, било зло, такъв човек би бил едно безотговорно същество. Според плана на Великата Божествена Мъдрост, човек би трябвало да бъде властен да избира доброто по свобода, по любов, което не може да бъде определено от нищо друго, освен от самия него.
към текста >>

Провидението е проявило една Велика Мъдрост, като е оставило да съществува възможността за една такава съдба, защото ако бе невъзможно човек да бъде завлечен в Бездната на Злото от една страна, то и Любовта и Свободата биха останали също така непостижими от друга.
А онези, които не могат да приемат Христа в себе си, ще останат в плен на материята и на Звяра с двата рога. Те ще се устремят към една ужасна съдба, ще се отправят към Бездната. При такава една перспектива за една част от човечеството, естествено възниква въпросът: Не е ли безсърдечно и несправедливо Провидението, което тласка хората към една такава ужасна съдба, да ги осъжда на потъване в Бездната на Злото? Не би ли било по-добре Провидението още от самото начало да ги отклони от подобна съдба? Този въпрос би бил правилен и уместен, ако не се има предвид, че в Битието царува Законът на Свободата. Провидението е проявило една Велика Мъдрост, като е оставило да съществува възможността за една такава съдба, защото ако бе невъзможно човек да бъде завлечен в Бездната на Злото от една страна, то и Любовта и Свободата биха останали също така непостижими от друга. Защото според Окултната наука, Любовта е неделима от Свободата. Човек, който не би имал свобода да избира по свое собствено свободно решение било добро, било зло, такъв човек би бил едно безотговорно същество. Според плана на Великата Божествена Мъдрост, човек би трябвало да бъде властен да избира доброто по свобода, по любов, което не може да бъде определено от нищо друго, освен от самия него. Ако човек не бъде оставен свободен да следва изпитанията, на които го поставя Чудовището с двата рога, той също така няма да бъде свободен да следва и Божественото чрез свободен избор по любов. Такова е било желанието на Провидението, изпълнено с Мъдрост: да даде на човеците свобода в тяхната еволюция.
към текста >>

Такова е било желанието на Провидението, изпълнено с Мъдрост: да даде на човеците свобода в тяхната еволюция.
Провидението е проявило една Велика Мъдрост, като е оставило да съществува възможността за една такава съдба, защото ако бе невъзможно човек да бъде завлечен в Бездната на Злото от една страна, то и Любовта и Свободата биха останали също така непостижими от друга. Защото според Окултната наука, Любовта е неделима от Свободата. Човек, който не би имал свобода да избира по свое собствено свободно решение било добро, било зло, такъв човек би бил едно безотговорно същество. Според плана на Великата Божествена Мъдрост, човек би трябвало да бъде властен да избира доброто по свобода, по любов, което не може да бъде определено от нищо друго, освен от самия него. Ако човек не бъде оставен свободен да следва изпитанията, на които го поставя Чудовището с двата рога, той също така няма да бъде свободен да следва и Божественото чрез свободен избор по любов. Такова е било желанието на Провидението, изпълнено с Мъдрост: да даде на човеците свобода в тяхната еволюция. И не е имало друг начин да им я даде, освен като ги постави при условия, при които те биха могли да упражняват свободен избор между Доброто и Злото. Провидението е оставило хората свободни да избират между Доброто и Злото, за да могат свободно да избират и Пътя на Любовта, като един свободен вътрешен подтик. Същевременно Провидението е надарило хората с разум, за да разбират кое е полезно и кое е вредно за тях. И само онези хора, които са крайно затъпени от съблазните на Звяра с двата рога, ще попаднат в пътя към Бездната. По-голяма част от човечеството не познава тези съблазни на Черната Магия.
към текста >>

Провидението е оставило хората свободни да избират между Доброто и Злото, за да могат свободно да избират и Пътя на Любовта, като един свободен вътрешен подтик.
Човек, който не би имал свобода да избира по свое собствено свободно решение било добро, било зло, такъв човек би бил едно безотговорно същество. Според плана на Великата Божествена Мъдрост, човек би трябвало да бъде властен да избира доброто по свобода, по любов, което не може да бъде определено от нищо друго, освен от самия него. Ако човек не бъде оставен свободен да следва изпитанията, на които го поставя Чудовището с двата рога, той също така няма да бъде свободен да следва и Божественото чрез свободен избор по любов. Такова е било желанието на Провидението, изпълнено с Мъдрост: да даде на човеците свобода в тяхната еволюция. И не е имало друг начин да им я даде, освен като ги постави при условия, при които те биха могли да упражняват свободен избор между Доброто и Злото. Провидението е оставило хората свободни да избират между Доброто и Злото, за да могат свободно да избират и Пътя на Любовта, като един свободен вътрешен подтик. Същевременно Провидението е надарило хората с разум, за да разбират кое е полезно и кое е вредно за тях. И само онези хора, които са крайно затъпени от съблазните на Звяра с двата рога, ще попаднат в пътя към Бездната. По-голяма част от човечеството не познава тези съблазни на Черната Магия. Само вследствие на Войната на всички против всички ще се явят известни предразположения за крайно падане в Злото. В замяна на това, случаите за съвземане и повдигане или възвръщане към Доброто ще бъдат много по-големи в бъдеще, отколкото принуждението да следват на всяка цена злото.
към текста >>

Същевременно Провидението е надарило хората с разум, за да разбират кое е полезно и кое е вредно за тях.
Според плана на Великата Божествена Мъдрост, човек би трябвало да бъде властен да избира доброто по свобода, по любов, което не може да бъде определено от нищо друго, освен от самия него. Ако човек не бъде оставен свободен да следва изпитанията, на които го поставя Чудовището с двата рога, той също така няма да бъде свободен да следва и Божественото чрез свободен избор по любов. Такова е било желанието на Провидението, изпълнено с Мъдрост: да даде на човеците свобода в тяхната еволюция. И не е имало друг начин да им я даде, освен като ги постави при условия, при които те биха могли да упражняват свободен избор между Доброто и Злото. Провидението е оставило хората свободни да избират между Доброто и Злото, за да могат свободно да избират и Пътя на Любовта, като един свободен вътрешен подтик. Същевременно Провидението е надарило хората с разум, за да разбират кое е полезно и кое е вредно за тях. И само онези хора, които са крайно затъпени от съблазните на Звяра с двата рога, ще попаднат в пътя към Бездната. По-голяма част от човечеството не познава тези съблазни на Черната Магия. Само вследствие на Войната на всички против всички ще се явят известни предразположения за крайно падане в Злото. В замяна на това, случаите за съвземане и повдигане или възвръщане към Доброто ще бъдат много по-големи в бъдеще, отколкото принуждението да следват на всяка цена злото. В течение на развитието все повече хора ще приемат духовните идеи на Христовия импулс и все по-малко ще остават под влиянието на Злото, което ще продължава прогресивно до Шестото въплъщение на Земята - в едно много далечно бъдеще, когато много малко хора ще останат под властта на Злото.
към текста >>

31. 8. Осми Аркан: ВЕЗНИТЕ И МЕЧЪТ, правосъдие, Справедливост и Истина - Влад Пашов (1902- 1974)

В Божествения свят този Аркан символизира абсолютната Правда и наказанието от Провидението или Божественото покровителство.
Той не се ядосва за страданието и несправедливостите, защото ще вижда не само последния си живот, който той сега живее, но и миналите си животи, причините и последствията на нещата, които той сега преживява. И той ще знае не само миналото, но и бъдещето. Той ще може да проследи и да види невидимите нишки на съдбата на човека в няколко последователни живота. В края на тази фаза на своето развитие, когато ученикът вижда миналото и бъдещето, той ще се срещне със своя ръководител, който ще му каже: Аз съм онзи. който те е ръководил от прераждане в прераждане и който познава всичките ти минали животи. В Божествения свят този Аркан символизира абсолютната Правда и наказанието от Провидението или Божественото покровителство. В умствения свят - привличането и отблъскването, нещата, които се уравновесяват, да дава и да взема, активното и пасивното. Във физическия свят - правдата на хората. В хороскопа този Аркан показва: да се прояви Правдата и да се преодолеят пречките, това е само една част от човешката дейност. За да се изпълни тази работа, трябва да се установи равновесие между силите, които се поставят в действие. Всяко действие произвежда реакция и тогава волята трябва да предвиди удара на противоположните сили, за да го омекоти или унищожи.
към текста >>

32. 20. Двадесети Аркан: СЪБУЖДАНЕ ОТ МЪРТВИТЕ или БЕЗСМЪРТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Провидението ще ти я разкрие.
В Божествения свят този Аркан означава съденето на съвестите във Великия ден на духовно пробуждане. В умствения свят - разкриването на Духа. Във физическия свят - неочаквано издигане. В хороскопа този Аркан казва: Не заспивай, не задрямвай нито в мързел, нито в забрава. Ти имаш да изпълняваш мисия. Провидението ще ти я разкрие. Бъди готов, когато те повикат,да изпълниш мисията си. Това е предсказание за пълна промяна на положението, било за добро, било за зло. То е дошло от събитие, случка, развръзка, което разсича, разпръсва нерешителността в бъдеще.
към текста >>

33. ПЪТИЩА И МЕТОДИ ЗА ВЛИЗАНЕ ВЪВ ВРЪЗКА С НЕВИДИМИЯ СВЯТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Защото Белите Братя са окото на Провидението и бдят над всяка човешка душа.
Такива случаи има много в окултната история, но излишно е да ги цитирам. При тези случаи човек трябва да е подготвен - да има организиран мозък и чисто и благородно сърце, чисто тяло, за да може да послужи като проводник. Този е един от най-желателните пътища за връзка, но за да дойде човек до него, се изисква усилена работа. Частични прояви на Белите Братя чрез учениците има и те ще се увеличават все повече, но затова се изисква работа от учениците. Най-после, когато на човека предстои ня-какво голямо изпитание, или се намира в големи противоречия, които не може да разреши, някои от Белите Братя, или сам Учителя ще му се яви и ще му помогне. Защото Белите Братя са окото на Провидението и бдят над всяка човешка душа. Затова е казано: "Потърсете ме в ден скръбен, защото съм близо до вас." Белите Братя ръководят и направляват нашия живот, и много добре знаят кога имаме нужда от тях, за да ни помогнат. Те ни помагат впрочем и без да ни се явяват, но когато има нужда, те се явяват и в човешка форма. Но нашето съзнание трябва да бъде будно, за да можем да схванем ръководството и помощта, която Невидимият свят ни дава, за да съзнаем непрекъснатата връзка с него. Така постепенно ще развием нашата интуиция, която е най-добрата връзка с този разумен свят. Интуицията в този смисъл, в който Учителя я разбира, това е първият лъч на пробуждащото се свръхсъзнание, което е истинс-ката база и основа за връзка с духовния свят.
към текста >>

34. 11. Пътят на Новия Живот, 7 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Във всички ви трябва да се роди едно желание да не бъдете страхливи, но при всички положения, в които се намерите, благодарете на Провидението, че ви е удостоило с това състояние.
Като каже човек, че няма нужда от другите хора - в това е грехът. Когато богатият каже, че не го интересуват другите хора - това е вече грехът. Бедният като се страхува и казва - кой ще се грижи за мен - и той влиза в пътя на греха. Който му е дал душата, тялото, ума и сърцето, той ще се грижи за него. Мислите ли, че Бог няма да се грижи за бедните? Във всички ви трябва да се роди едно желание да не бъдете страхливи, но при всички положения, в които се намерите, благодарете на Провидението, че ви е удостоило с това състояние. Защото всяко едно състояние и положение, в което човек се намира, са едно предметно занимание за него в училището на живота. Човек непрестанно трябва да се учи - това е неговото предназначение. И след като човек обиколи всички планети в слънчевата система, ще отиде да учи на Слънцето. А след като завърши учението си на Слънцето, ще замине за Сириус; след това ще отиде на друга система, докато обиколи всички системи във видимата вселена. Но това са далечни перспективи.
към текста >>

35. СПРАВЕДЛИВОСТТА КАТО МЕТОД ЗА РАБОТА - Влад Пашов (1902- 1974)

се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващата среда или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него.
• 700 • Справедливостта като метод за работа. Както гладният се нуждае от хляб, така сегашните хора се нуждаят от Справедливост. Човек трябва да бъде справедлив. Щом се натъкне на известно страдание или на някаква мъчнотия, той не трябва да търси вината в Провидението, в окръжаващата среда или в условията, но трябва да се вгледа в себе си, да признае, че вината за всички неуспехи се крие в самия него. Това изисква законът на Справедливостта. Като ученици вие трябва да дадете възможност на Справедливостта да се прояви във вас. За да бъдете справедливи, спазвайте следното правило: никога не обвинявайте хората за това, което вие сами сте си причинили; никога не изисквайте от хората това, което сами не можете да направите. Преди всичко човек е несправедлив към себе си, към своите удове.
към текста >>

36. СВЕЩЕНОТО МЯСТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво.
Не казвам, че не трябва да влизате в Живота. Влизайте в Живота, но не бутайте Свещеното дърво на своя живот. То е Дървото за познаване на доброто и злото. То е Свещеното дърво на Рая, което не трябва да се бута. Провидението иска да научи хората да не бутат това дърво.
към текста >>

37. 16-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз задавам въпроса: Ако тези грешници, така наречените Черни Братя, съществуват, то как им е позволило Провидението за толкова хиляди години да бъдат господари на Земята, и как им е дадена власт?
Хиляди години трябва да минат, за да се освободят, да се очистят от тази краска. Следователно и в Бялото Братство, и в Черното Братство оцветяват платовете, само че платът, оцветен с призмата на Бялото Братство, моментално може да стане бял, когато при Черното Братство това е невъзможно. 15. Като кажем, че един човек е от Черната Ложа, това е наше схващане. В невидимия свят няма такива идеи, каквито ние тук имаме. Черната Ложа, това е едно философско течение в невидимия свят, понеже Божественият план на нещата може да се разглежда от двояко гледище. Аз задавам въпроса: Ако тези грешници, така наречените Черни Братя, съществуват, то как им е позволило Провидението за толкова хиляди години да бъдат господари на Земята, и как им е дадена власт? И Христос казва: Иде князът на този свят. Иде като княз. Кой му даде тази власт? Тези от Черната Ложа си имат свои закони. И вие се намирате под тяхно управление и контрибуция им плащате.
към текста >>

38. 20-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

46. Човек и Провидението.
Защо не му даде цяла пита? Цялата пита не се дава изведнъж. Който не е благодарен на малкото, той ще изгуби и него. Малкото се благославя. В него е скрит животът. 46. Човек и Провидението. Когато изпраща страдания на хората, Провидението има предвид злото, което ги очаква. И за да не налетят на голямо зло и страдания, то им изпраща по-малки страдания. За да познае къде е намесен пръстът на Провидението, човек трябва да мисли. Ако само чувствува без да мисли, тогава интелектът отстъпва назад. За да могат едновременно и умът и сърцето да работят, човек трябва постоянно да държи в ума си идеята за Бога.
към текста >>

Когато изпраща страдания на хората, Провидението има предвид злото, което ги очаква.
Цялата пита не се дава изведнъж. Който не е благодарен на малкото, той ще изгуби и него. Малкото се благославя. В него е скрит животът. 46. Човек и Провидението. Когато изпраща страдания на хората, Провидението има предвид злото, което ги очаква. И за да не налетят на голямо зло и страдания, то им изпраща по-малки страдания. За да познае къде е намесен пръстът на Провидението, човек трябва да мисли. Ако само чувствува без да мисли, тогава интелектът отстъпва назад. За да могат едновременно и умът и сърцето да работят, човек трябва постоянно да държи в ума си идеята за Бога. Държи ли тази идея в ума си, човек всякога ще има топлина в сърцето си и светлина в ума си.
към текста >>

За да познае къде е намесен пръстът на Провидението, човек трябва да мисли.
Малкото се благославя. В него е скрит животът. 46. Човек и Провидението. Когато изпраща страдания на хората, Провидението има предвид злото, което ги очаква. И за да не налетят на голямо зло и страдания, то им изпраща по-малки страдания. За да познае къде е намесен пръстът на Провидението, човек трябва да мисли. Ако само чувствува без да мисли, тогава интелектът отстъпва назад. За да могат едновременно и умът и сърцето да работят, човек трябва постоянно да държи в ума си идеята за Бога. Държи ли тази идея в ума си, човек всякога ще има топлина в сърцето си и светлина в ума си. Иска ли човек да се развива правилно, в каквото положение и да се намери, каквато служба и да заема, той трябва да държи тази идея в ума си като основна и свещена идея, с която да работи и върху която да гради. 47. Тъмната планета - причина за приливите и отливите.
към текста >>

39. СТРАДАНИЯ, ИЗПИТАНИЯ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Често Провидението изпраща на човека голямо страдание, за да го избави от друго по-голямо нещастие.
Това е посвещение. * Страданието е процес на чистене на човешкото сърце. Сърцето на човека е духовното тяло, което наричат астрално тяло. Когато астралното тяло не е добре организирано, не се храни добре, тогава човек боледува. Всички тела взаимно си помагат. * Често Провидението изпраща на човека голямо страдание, за да го избави от друго по-голямо нещастие. * Страданията са Божественият огън, който ви чисти от нечистотиите.
към текста >>

40. Новият ден - текст - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Провидението е допуснало това, което стана с тебе.
Не мислете за счупените шишета, но ги претопявайте. Не мислете за направените погрешки, но ги изправяйте. Една благородна мома разправяла, че изгубила благородните условия и възможности в живота си, вследствие на което не се оженила и останала стара мома според разбиранията на сегашните хора. Тя имала 10 души кандидати, но всички изпуснала и днес остава сама в живота. Тя попитала един умен човек за своето положение и той й казал: ако беше се оженила за едного от тях, щеше да го направиш нещастен, но и ти щеше да бъдеш нещастна. Провидението е допуснало това, което стана с тебе. Сега тези момци стоят като идеал в твоя ум и ти се ползваш от техните добродетели. Физически ти не си се свързала с никого от тях, но духовно те са в тебе. А ти съжаляваш, че не си ги задържала. Не можеш да ги задържиш. Десетте момци са 10 ангела, които са дошли от невидимия свят да те посетят и се върнали горе.
към текста >>

41. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

„Днес провидението поставя цялото човечество, цялата съвременна култура на изпити.
11) Учителя казва, че числото 10 е Божествено, а 1000 — човешко, и затова Той замества човешкото число 1000 с Божественото 10, което внася хармония в живота. Когато Учителя говори в беседите си, че дадено събитие ще стане след 10 години, ние трябва да разбираме, че то ще се реализира след 1000 години. „Съвременните хора се намират в края на една епоха и трябва да държат изпит за завършено образование. Дните на този изпит са изброени. Още малко време остава, докато дойде изпитната комисия." (41, с. 317) „Днес провидението поставя цялото човечество, цялата съвременна култура на изпити. Ние сме в последната фаза на тази култура. Всички народи, всички хора, у които съзнанието е пробудено, са поставени на един вътрешен духовен изпит. И всеки, който има любов в душата си, ще има мир в себе си, няма да се смущава от условията, но ще се намира под великия Божий Промисъл." (15, с. 20 — б. 1) „Това, което добрите хора вършат в света, то е за благото на цялото човечество.
към текста >>

42. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Обаче провидението действа така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло - в добро." („По Бога направени", стр. 38)
Те са безводни, сухи." („Тихият глас", стр. 17). При екскурзиите в планините има известни правила, които, ако се спазват, човек преминава през всички изпитания, на които го подлага природата, и всички изчиствания, които прави на неговия ум, сърце и тяло. Екскурзията в планината е една от най-хубавите традиции на Бялото братство. Тя спомага за усилване на волята на човека и вярата му във Великия, който винаги помага. „Често при екскурзии много екскурзианти загубват пътя и се забъркват по тази причина, че не се допитват до Божественото в себе си... Това става, когато човек не се вслушва в своя вътрешен глас. Обаче провидението действа така, че всяка неприятност превръща в приятност, всяко зло - в добро." („По Бога направени", стр. 38) Докато не изучите силите, които действат в природата, вие винаги ще се намирате в противоречие - от вятъра, движението на мъглите, дъжда... Всеки човек може да развие в себе си това чувство (интуиция), посредством което да влиза във връзка със силите на природата и да ги разбира. Имате ли това чувство, то няма нужда от никакви външни инструменти. Една от задачите на всички хора е да образуват връзка с разумността на природата." („Благословена между жените", стр. 10) При общите екскурзии става правилна вътрешна обмяна между душите, хората взаимно си помагат и помиряват. Разликата между половете се загубва, отношенията се олекотяват и ние се побратимяваме - ставаме братя и сестри.
към текста >>

43. Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев - Георги Томалевски (1897-1988)

Не е ли това - рече си той - ръката и разума на провидението?
- Казвам ти го, да го знаеш. Видиш ли тази торба? Увита в мукавена кутия в нея носех просба до Високата порта, с която жителите на Варненския вилает молят да бъде призната българската църква и да бъде позволено на нашето духовно началство да урежда всичките си работи по епархията. На Константин направиха особено впечатление тези думи. Мина му веднага през ума, че има някакво съвпадение между работата на този човек, дошъл в Цариград не по търговия, и неговата предстояща работа, за която му бе изяснено в Солун. Не е ли това - рече си той - ръката и разума на провидението? - Е, с какво мога аз да ти помогна, байчо? - Ще ти кажа, но най-напред ще те науча как да ми казваш. Името ми е Атанас Георгиев. Всички ми казват чорбаджи Атанас, но аз на чорбаджилъка си не държа. То си е само дума.
към текста >>

44. Някои основни истини - Георги Томалевски (1897-1988)

Съществуването на тази любов ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота.
По този проблем той изяснява: „Когато детето идва на земята, разумната природа е приготвила едно сърце, което да го обича с беззаветна любов. Това е майката. Детето се ражда безпомощно, слабо, с много нужди, които само не може да задоволи. Ето защо природата го заобикаля с нежността и самоотричането на една жена, в която се въздига майчината любов. Съществуването на тази любов ни показва, че провидението в този свят съществува и че за всички същества има една грижа, която полага Великото Разумно Начало на живота. Чрез майката говори природата, чрез нея говори сърцето на света. Майката е израз на тази разумна природа, която е Великата Световна Майка. Огънят в сърцето на земната майка се поддържа от тази Велика Майка. Майчината любов е единствената неоспорима любов между хората и е гаранция за бъдещето на човечеството. Докато в сърцето на майката гори свещеният огън, запален и поддържан от майката на цялата вселена, възходът на човечеството е осигурен.“
към текста >>

45. IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П.
Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "синове на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? - Учителят П. Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род". Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума. Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П. Дънов с тези свои думи отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той утвърждава тезата, че VI културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството. Както вече бе посочено по-горе, основната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите главни световни етноси - сърцето.
към текста >>

46. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

„Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П.
далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“ Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна – победа на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище. „Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно призвание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П. Дънов отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той подчертава, че VI културна епоха (съответстваща на VI подраса) на V епоха (съответно – на V коренна раса) е епоха на славянството. Главната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите водещи световни етноси – сърцето.
към текста >>

47. XI. УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ЧИСТОТАТА - Константин Златев

Провидението, обаче, му изпраща изпитание за проверка именно на това негово ново завоевание.
Ако мисли за земята, пада.“ 2. Окултният ученик и чистотата: Човекът, стъпил върху пътеката на окултното ученичество, би трябвало постепенно да постигне съвършена чистота на физическо, емоционално, умствено и душевно равнище. Този процес е дълъг, труден, изпълнен с обрати, на моменти мъчителен. Случва се ученикът да реши, че вече е изработил определено качество или добродетел. Провидението, обаче, му изпраща изпитание за проверка именно на това негово ново завоевание. И той с трясък се проваля. След това е длъжен да започне отначало. Подобен сценарий може да се повтори многократно. Най-важно от всичко е да се научим да не повтаряме грешките си. Изкуство е да се учиш от грешките на другите.
към текста >>

48. ПРОБЛЕМИ И ОПАСНОСТИ В ДУХОВНИЯ ПЪТ - Павел Желязков

Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот.
Има изпитни, които не може да се избегнат. Няма да ви разправям за тия вътрешни закони, а ще кажа, че има неща, абсолютно определени от Бога. Ако речем да избегнем от малките, ще дойдат големите. За да можем да неутрализираме страданията, трябва да вземем урок от поведението на Йосифа. Ни най-малко не бива да се самозаблуждаваме, че ако днес сме добре, утрешният ден няма да измени нашия живот и да ни донесе нещастия, които никак не сме очаквали. Съдбата или Провидението е определило през какви изпитни да мине човешкият живот. Тия изпитни са необходими. Защо са необходими? Ще ви дам само едно сравнение. За да минете една дълбока река, вам е необходима лодка; за да прехвърлите океана, вам е необходим параход; тъй и за да се преведете от един свят в друг, ви е необходим този параход, който се нарича вяра. И тия изпитни и нещастия са също необходими те са горивото, това е вашият пътен билет.
към текста >>

49. СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК - Павел Желязков

Провидението обаче бе решило младият човек да учи няколко години в чужбина.
Заедно със Славчо Славянски в края на пролетта и началото на лятото те обикалят маковите полета в Софийско и предлагат услугите си да събират маковото млечице. За да успеят в това нелеко начинание, те усърдно изучават къде и как се правят разрезите върху стъблото и как се събира скъпоценната течност. Предприятието приключва успешно и те разполагат с достатъчно средства. Сега могат да отидат на Рила, да се установят край първото езеро и заедно с приятелите там да подготвят лагера, който ще започне след около месец. Така се оформя една група от интусиазирани млади хора, готови да откликнат на всяка нужда в Братството и да следват Учителя. Провидението обаче бе решило младият човек да учи няколко години в чужбина. Навярно желанието му да отиде в Америка е било много безкористно и искрено, за да остане без последствия. Вместо да отиде далече зад океана обаче, Америка сама идва при него в лицето на един англосаксонец. Кой е подготвил срещата му с този човек и защо тя се е състояла по толкова мистериозен начин, никой от нас не успя да разбере. „Срещнахме се на улицата каза Крум и разговаряхме десетина минути. В резултат на това той ми предложи да уча в американски институт по теология в Гърция.
към текста >>

50. Глава първа: Призванието - Атанас Славов

Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на провидението.
Тази връзка е Любовта на Вечния, Невидим Бог - извор на живота. Тая неопределима Любов, на Този който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават, за последен път в тоя свят! Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е сето и посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят, дошел да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки, потребните самопожертвувания, да възтържествува Истината, сега е случая благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ на който Господ на Силата е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние Небесно. Ето денят на Истината, която ви е родила за нова слава. Слушайте гласа Му, той иде отгоре, подигнете си очите и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладки песни, приятни химни, величествени антеми, песни от ангелски ликове, които се приготвят за този славен ден. Чуйте, верността е първата стъпка при влизането в новия живот; тя е първо условие при тесните врата на приемане, тя е първия плод на любовта, който има да поднесете пред огнището на Отеческия олтар.
към текста >>

51. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

И вие от опит ще познаете, че бъдещето, Провидението е винаги по-добро отколкото вашето бъдеще.
Истината, тя е положителната наука. Видите, аз не съм изменил своите чувства спрямо вас: аз ви обичам така добре както когато бях на земята. Вие да се не боите, за вас ще се отвори широко поле, много плодовита деятелност. Общата Промисъл, която има всичките неща предвид, е предвидила и вашето бъдеще. Имайте търпение и добра воля и всичко добре ще се свърши. И вие от опит ще познаете, че бъдещето, Провидението е винаги по-добро отколкото вашето бъдеще. Знаете ли, че вчера аз присъствах във вашия дом? Вчера аз бях материализиран. Онзи ваш първия гост с госпожата си, как го наричате: Доктор ли? Благодаря ви за цветето, което ми дадохте. В този случай д-р Фарашев беше каруцата, която ме доведе до вас, а аз не дойдох сам.
към текста >>

52. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Сам чорбаджията благодареше на провидението, че му изпрати Константин точно по времето, когато търсеше учител, и точно такъв, какъвто си мечтаеше да намери: хубав, да привлича хората и децата, прям, майстор да предаде знанията си и хубавите си идеи на всекиго, а знания и идеи у него колкото искаш.
А селяните току се примъкваха и надничаха през вратата да видят какво е това чудо в селото им да има училище; и което е най-странното - слушаха как собствените им деца сричат и пишат ли пишат на черните плочи с изплезени езици - и сърцата им още малко и ще изхвръкнат от радост и гордост. Църквата „Св. Атанасий“ в село Хадърча (сега Николаевка) Излезе, че от надничането все пак имаше полза. Чорбаджи Атанас взе да усеща, че едновремешните мърморанковци, дето си гледаха върха на цървулите, като им приказва за училище, започват да се усукват около него. Харесваше им новият учител. Сам чорбаджията благодареше на провидението, че му изпрати Константин точно по времето, когато търсеше учител, и точно такъв, какъвто си мечтаеше да намери: хубав, да привлича хората и децата, прям, майстор да предаде знанията си и хубавите си идеи на всекиго, а знания и идеи у него колкото искаш. Но за селяните - вечно скептични и недоверчиви - всички тези качества бяха още по-важни, защото ставаше дума за бъдещето на децата им. В една област, в която те самите винаги бяха мечтали да навлязат, без да могат, сега отроците им проникваха напред като нажежен нож в прясно масло. Идваха намусени уж да видят как върви, показваха глави във вратата, слушаха как звънтят гласчетата на сополанковците им - измити, в чисти дрешки нагласени - пеят, четат, смятат. И колкото и да се стискаха да останат сдържани и намусени, додето стигнат до мегданчето долу до извора, дето се събираха, като не са на полето, вече се хилеха до уши и клатеха глави. - Абе тъй тя, чорбаджи Атанас май прав излезе.
към текста >>

Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята.
Но наум си каза: „Сега тук, после и във Върна ще дигнем. Гърците имат, гагаузите, арменците, всички християни ще имаме училища и църкви.“ И повтори на глас - Училище и църква да е! Това всичкото става в едно село с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър. Баири и жита. Качиш се горе на баира да видиш божия свят и пак то - хоризонтът ти пак на един километър: жита, черни пътища, по някой болван бигор от морето тук, дето се е оттеглило на изток преди пет милиона години, и толкоз. Изкукурига петел, затока мисирка, грухне прасе! Но - не знам тук ли му е мястото да ви кажа, но щом ми дойде точно сега наум - ще ви кажа. Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята. Така че и на мен ми иде да клекна като борец по сумо и да сведа глава, като си мисля за Хадърча от 1847, и да разсека вляво с длан, вдясно с длан и сетне по средата, защото така е - вляво: небето, хоризонтът ти ограничен на хиляда, две хиляди крачки, вдясно: земята, камънак, тор и пърхане на нелетящи кокоши крила. Но в средата е човекът, който трансформира тази тясна черупка, оградена със заключен хоризонт и кал - висок, рус, синеок, правокос, с тесни рамена и дълбок гръден кош на балканджия, - и в тази тясна черупка зида каменен зид да отгради едно сакрално пространство от нейната кал и теснотия, и като влезеш зад тази каменна ограда на хълма, вътре ще има църква, ще има икони, ще влезе словото на Голямата книга, ще влезе Бог, ще има училище, ще се просветлят млади умове и сърца, ще растат светли деца, ще се дигне насред полегатия двор камбанарийна кула и като се качиш горе, ще виждаш далеч над заключените хоризонти на околните баири - още небе! - ще удариш камбана и гласът й ще звънне над грухкането, над гюбретата и кудкудякането и ще зове: „Светлина има тук, зад каменната ограда на светия храм!“ И духът ви ще бъде свободен. О, те не знаят, но той ще дигне такива огради и ще насади вътре такива църкви и училища във Варна, и къде ли не, и той не знае къде - но нищо! Сега няма да им казва, да не се изплашат от пътя, по който е тръгнал, но във всеки от тези дворове ще има камбанария - да заглушава грухтенето на ежедневието и да надвишава кривите керемидени покриви на дребните залисии и баирите там, за да се носи погледът, да лети. А този тук храм, няма какво да се преструваме - ще се казва „Св. Атанас“. Е, селяните искат да е на неговия светия.
към текста >>

Само че както е с повечето събития, свързани с неговата благородна дейност, пък и с Константиновата по-късно, има пръст и провидението.
И не може да се каже дори, че е баш църква, защото има комин. Значи е сграда за живеене. Селска объркана работа! Като питала комисията кой ще живее тука, казали им, че попът ще спи там. А законът казва, че щом има комин, значи е жилищно помещение, и така и вписали в протокола хората на варненския кмет. „...Установихме, че в Хадърча се строи „папаз-еви“ (попска къща).” Ще кажете - тоя чорбаджи Атанас голям дипломат бил, и аз натам водя разказа си. Само че както е с повечето събития, свързани с неговата благородна дейност, пък и с Константиновата по-късно, има пръст и провидението. Чистият случай. И докато хадърчанци чакат решението на правителството по замразения им строеж, аз ще направя още една крачка нататък, за да видим настъпилите събития и променените условия, които тласкат напред българската национална кауза. И тези събития, и тези променени условия идват с Кримската война и обстановката преди нея. * Автоматична фотокамера 1848 (1 януари) в Щип, Македония, се ражда Трайко Константинов, възпитаникът на семинарията Дрю, ръководител на варненската, русенската и свищовската методистка мисия и двадесет години пастор в Минесота, САЩ, до смъртта си през 1919 г. 1848 в Троян се ражда Илия С.
към текста >>

Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия.
И като разглежда огромното здание, изведнъж го обхваща дълбока тъга, непоносима мъка изпитва, че всички така са се отдалечили сега от Бог, че сам той не го усеща в себе си, колкото и душата му да копнее за него, и се пита - защо Бог така ги е изоставил? И ето че идва чудният старец и след като се здрависват, по негова молба Константин му разказва къде е тръгнал и как е решил да се покалугери в Света гора, защото е загубил чувството си за Божието присъствие. И старецът помълчава, помълчава, и Константин има истинско видение, защото се появява, както разказва след петдесет години той: „...пламен огнений на главата му и неволно ме обзеха студени тръпки по всичкото ми тяло и ме обля студена пот!...“ Старецът го похвалва за решението му да търси Бог, но му обяснява, че тази връзка не зависи от мястото, където се намира човек, а от начина на вярата в Исуса Христа. Връзката е само вътрешна, само в човека - всеки за себе си и никой и нищо не може да помогне, ако връзката не дойде отвътре. Старецът настоява да „не мисли, че всички ония, които са в Света гора, са все праведни, защото и там човек може да е най-голям грешник, както и във външния свят...“. Нататък старецът му казва, че той сам трябва да реши какво ще прави, но подчертава, че Господ, Провидението, Всемирното съзнание е, което решава кой къде да бъде изпратен, защото там, където човек е изпратен от Бог, там е мястото му и там трябва да осъзнае какво има да прави и да го направи, и само от това ще дойде спасението на душата му, като под това - ако се разбере правилно - старецът всъщност казва, че само оттам ще дойде възстановяване на връзката му с Бога, възстановяване на хармоничното единство с Бог - от вътрешното състояние на духа му, а не от промяната на външните условия. И с това става ясно, че (след много, много години ще го формулира неговият син) „при всичките условия на живота човек не трябва да губи своя мир“, своя свят, своята същност и назначението, с което е изпратен тук, на земята. Разговорът продължава и вдъхновен, и убеден в мъдростта на стареца, Константин се съгласява да остане на мястото, дето Бог му е отредил в своята Божия промисъл, и след като се помолват - според разказа на нашия корабокрушенец, - старецът му дава една бяла кърпа. Това е така нареченият в православното богослужение антиминс - кърпа с изображения, която се поставя на жертвеника в олтара на новопостроена църква при освещаването й, за да се положат върху нея светите дарове. С този антиминс, между другото, бъдещият поп Константин години наред ще осветява десетки нови църкви във варненския край. Разказът за откровението на Константин в солунската църква не завършва, преди той да получи отговор на това защо Бог е изоставил християните на неговия край под турско владичество.
към текста >>

Докато Стронг пуска статията си да се чете на Бъдни вечер, докато Константин Дъновски получава провидението си на Великата събота преди Великден, Хенри Дейвид чака „деня“ на Америка, на бащите на нацията, на Джеферсън, който вписа в основния й документ вярата си, че е очевидно от само себе си, че човек е сътворен добър и носи в себе си иманентното чувство за истина и справедливост.
Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост. Есето, което става програма на гражданските стълкновения за човешки права в САЩ срещу Маккарти и по-късно, по времето на Мартин Лутер Кинг. Дотук добре, но още дори не сме започнали да разправяме за него, защото този вулкан от духовна сила, който винаги остава външно кротък и тих, още не се е заизлъчвал с пълния си капацитет. На другия ден след излизането от затвора Торо купува торба пирони и брадва, връзка тетрадки, взима запас от моливи, произведени в собствената му работилница, и е готов да проведе опита си дали човек може „да живее природо- съобразно“. Космическите проекции на този зов за влизане във вътрешна хармония с Всемирното съзнание и при него са така очевидни, както при Стронг и при Дъновски. Докато Стронг пуска статията си да се чете на Бъдни вечер, докато Константин Дъновски получава провидението си на Великата събота преди Великден, Хенри Дейвид чака „деня“ на Америка, на бащите на нацията, на Джеферсън, който вписа в основния й документ вярата си, че е очевидно от само себе си, че човек е сътворен добър и носи в себе си иманентното чувство за истина и справедливост. На 4 юли той е под вековните дървета на брега на езерото Уолдън. Стоварва си багажа на тревата, вдъхва дълбоко, докато се вслушва в гласовете на птиците и стъпките на животните по съчките под ланшната дъбова шума, и започва да сече материал за колибата, в която ще живее. Непосредствената цел е да види дали може да поддържа живота си на минимално ниво с лек ръчен труд и по този начин да му остане максимум време за писане. Идеята е чрез природата и природосъобразното да открие параметрите на живота на духа. Строен, тънък, само двадесет и осем годишен него лято, той е поразително як - свикнал е да се изхранва с ръчен труд.
към текста >>

53. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти.
като студент в колежа Дикинсън пропътува цял ден път, за да може да чуе любимия си английски автор да изнася лекция след пътуването си по жепе линията Бостън-Лоуел в Масачузетс. Дикенс мисли като методистите от старата гвардия и този интерес е естествен: доброто е в човека и не може да не победи, богатите трябва да се превъзпитат, за да оправят положението на бедните, робството е грях и робовладелците трябва да събудят християнина в себе си и да направят нещо по това! И този негов тих, кротък, пълен с любов и дискретна дистанция човешки хумор! - Крукс обичаше Дикенс и караше и студентите си да го обикнат, като им го разкриваше. В добро настроение цитираше цялата първа страница на „Коледна песен“ наизуст: „Марлей беше мъртъв, с това да започнем!... Мъртъв като пирон на врата...“ * Казахме, че едно от нещата, което твърде вероятно формира психиката на младия Петър, са странните съвпадения по пътя, по който се движи напред. Всеки път, когато направи нова крачка към ново място, към ново нещо, в което се включва - било то преместването му във Варна, постъпването му в българското училище там, влизането във варненската реалка, сетне в Свищовското американско училище, учителства- нето в Хотанца - всяка негова стъпка напред се свързва с някаква забележителна промяна към по-добро в това ново място. Не можеш да се освободиш от впечатлението за нещо мистично в този път. Той пристъпва напред и провидението сякаш прави мястото, върху което стъпва, да разцъфти. Когато постъпва в Дрю през 1888 г., този низ от съвпадения става толкова очевиден, че наистина е смущаващ за рационалното съзнание. Нея година Дрю е на двадесет и една години. Ще му предстоят още сто години от вълни и вълни чужди студенти, които да постъпват там, да специализират, да учат... Сто и тридесет години история! И тази история има една преломна година, която превръща Дрю от домашна семинария на една от множеството протестантски деноминации в един от престижните в академично отношение богословски центрове на Съединените щати. През 1888 г. се открива библиотеката и научният архив на Дрю, за което парите са събрани главно чрез дарение от семейството на господин Корнел, и оттогава се строи и се събират помощи, и се изкупуват ценни научни материали, и най-сетне идва време - както се казва - да се среже лентата.
към текста >>

После - пак Уитман! Какво бе това, толкова много да имаш дадено, толкова много да имаш като съгражданина на Георги, и нищо да не сториш, само да гледаш как геният ти изтича от тебе и да го оставиш да тече, докато нищо не остане... Сила и мъжественост! Но и арогантно пренебрежение към това, което ти е дадено... Като че ли е дадено на тебе само и с тебе трябва да умре - това послание на върха на стрелата, пратена от ръката на Провидението в бялото небе над Америка.
И къде тогава ще е неговият свят? Ако не Америка? Ако не България? Къде щеше да бъде, когато дойде време да каже: „Довиждане - и ура! Душице моя!“? С тази мисъл напусна Филаделфия. После - пак Уитман! Какво бе това, толкова много да имаш дадено, толкова много да имаш като съгражданина на Георги, и нищо да не сториш, само да гледаш как геният ти изтича от тебе и да го оставиш да тече, докато нищо не остане... Сила и мъжественост! Но и арогантно пренебрежение към това, което ти е дадено... Като че ли е дадено на тебе само и с тебе трябва да умре - това послание на върха на стрелата, пратена от ръката на Провидението в бялото небе над Америка. Още, още, още е трябвало да направи той освен да вика срещу небостъргачите на Америка, толкова много му е било дадено! И сърцето му се свиваше. Нямаше да може да овладее този свят. * Освен - си каза той, когато се прибираше на другия ден в Дрю, - освен вместо да диша душата на дъбовете, да се хване с две ръце, да изтръгне всяка дарба, спусната отгоре и спяща в душата му, и да се хвърли, да се гмурне в първоизточника, в науката на Америка, в духовните водачи и словото им. В Бостън. С всички сили, с всичко, което има! При гърмящите имена на Теологическия факултет на Бостънския университет! И колкото повече мислеше, толкова повече му се струваше, че май така трябваше да бъде: ако отидеше в България, трябваше да отиде с всичко, на което е способен.
към текста >>

54. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Той се запалва от идеите на Боун за анализ на понятието „вяра“ и правомерността на съчетаването на религия и съвременна наука за издигане нивото на правдоподобността на чудото и провидението - идеята на скъпия „чичо“ Джон Милей от Дрю, но изнесена още една крачка напред.
Колко по-точен, по-истински „учителски“ е този чист и прям отговор на Боун на кокетника от примиренческия отговор на любимия му Шишков от варненската реалка на ироничните кривеници на Васил Коларов; измъкването му встрани с контраирония, с пресилено капитулиране, което само някак зад пердето намеква, че той може би не се предава и не се признава за по-прост от Вазов, но е тъжен и неуверен в тази объркана следосвобожденска обстановка. При това някои студенти са започнали официални оплаквания и обвинения в отклонение от установените доктрини на методизма срещу Боун и други преподаватели. Боун обаче е учител и е непоклатим: Ако не ти харесва, отивай си! Ако ти се струва сложно да се вглъбиш във философията на етиката и теизма, то ти е от главата, а не от сложността на материята, както я преподавам аз! На Дънов му харесва, че учителят трябва, обича или не обича ученика, да е строг и да го води напред, да не се огъва от умиление, да не предлага емоционални патерици, когато трябва да го научи бодро и уверено да крачи напред. А че материята е сложна, сложна е, в това няма съмнение. Петър ще се опита да вникне в нея истински, когато избухне спорът по това дали учителите им Боун, Шедцън и Мичел са еретици наистина. Той се запалва от идеите на Боун за анализ на понятието „вяра“ и правомерността на съчетаването на религия и съвременна наука за издигане нивото на правдоподобността на чудото и провидението - идеята на скъпия „чичо“ Джон Милей от Дрю, но изнесена още една крачка напред. * Различен, на пръв поглед студен, после все по-увлекателен, все по- стимулиращ, факултетът по тукашната бостънска традиция също е не само „машина за живеене“, но и „машина за учене“. Домашната организация на Дрю тук е заменена с гладко работеща, прецизна и ясна образователна операция. Преподавателският метод, който се предпочита, е - както се нарича навремето - сократичният метод. Това ще рече устно преподаване с оптималното непосредствено включване на студентите. Книгите и учебниците са подръка; препоръчват се и се предоставят и частно написани лекции от преподавателите, но зубренето не е на мода.
към текста >>

Таунсенд с внимание и симпатия се отнесе към - кажи го – последния си студент, при това пратен от провидението от толкова далеч.
Петър Дънов всъщност се оказа един от последните му дипломанти и в разговорите си с него се случваше Таунсенд да се отпусне и да му разправя най-различни неща от живота си. Измежду тези неща силно впечатление на Петър направи историята как получил просветлението си да стане учител, което сподели и на прощалния банкет на следващата година, след като вече бе приел тезата на Петър. Бил се уединил в един дърварски лагер в лесовете на щата Мейн, за да се възстанови след изтощително боледуване, и както обядвали най-проста храна на скованите дървени пейки в лагера, изведнъж бил озарен от мисълта, че трябва да стане учител, да просвещава хора като тези около него. Получил призванието си от небето. С една дума, той беше плодовит, духовен и вдъхновен мъж, но краката му бяха на земята, по която бе крачил с железничари и дървари. Таунсенд с внимание и симпатия се отнесе към - кажи го – последния си студент, при това пратен от провидението от толкова далеч. Те подробно разговаряха по това, което Петър искаше да направи. Таунсенд смяташе, че студентът му се нагърбва с ненужно тежка задача. За да се напише подобна историческа теза, трябваше да се прочете огромна литература, при това нея я имаше подръка в бостънските библиотеки и не можеше да се прескочи. Просто трябваше да се чете много! Съветваше Дънов да се захване с нещо по-ограничено по обхват, което все пак щеше да му позволи да покаже възможностите си и да получи научното си звание. Така нравеха всички.
към текста >>

Провидението го подсещаше, че не трябва да отлага.
Каза, че му се струва, че нещо бъркат. Нещо му се въртеше в главата, че университетът е бил в друг Конкорд, не Конкорда на Емерсън. Петър също му се стори, че наистина има някаква грешка, и веднага се мушнаха в читалнята на факултета над една карта на Нова Англия. Между Конкорд на Емерсън и Торо в Масачузетс, и Конкорд на Алберт Лонг в Ню Хемпшър имаше осемдесет километра разстояние. Нищо! Толкова по-зле, че още не беше отишъл до Уолдън. Провидението го подсещаше, че не трябва да отлага. file:///C:/Users/SAVOVA/AppData/Local/Temp/msohtmlclip1/01/clip_image006.jpg Езерото Уолдън, видяно от мястото, където е била колибата на Хенри Торо Сърцето на Петър вече беше на път, но Величко се отказа. Щеше да е толкова пари и толкова време, и щеше да трябва да отлага два урока... Не, нямаше да дойде; и не се съгласи да дойде дори когато Петър каза, че ще му купи билета. Величко не сподели това, но работата беше, че от тези романтични пътувания на Петър и тези гостувания на странни места той тъй и тъй не получаваше толкова много, колкото получава приятелят му. * От „Саут стейшън“ до „Конкорд джънкшън“ по железопътната линия „Финчбърг рейлроуд“ по въздушна линия беше 28 километра. С влака никой не знаеше колко е.
към текста >>

55. Глава шеста: Пасторът - Атанас Славов

След някоя и друга година ще го окуражи да напише спомена си за провидението си в солунската църква „Св.
Баща му прави кафето - обича да готви и да черпи. Човек още в силите си - едва петдесет и пет годишен - в мащабната перспектива на нещата, в които Петър го вижда след завръщането си, той е сякаш петстотин и петдесет годишен. Не стар, а историческо изкопаемо. Той не може да го гледа така - човекът, който заедно с дядо му превръща турско-гагаузка Варна в българска Варна. Не може да приеме всичко, с което той е свързан, да е затрито от сънародниците му! Говори за миналото, подтиква го да бъде отново активен. След някоя и друга година ще го окуражи да напише спомена си за провидението си в солунската църква „Св. Димитър“ и да го издаде. Още по-късно ще го подтикне заедно с нови познати да напише писмо на руския император като стар варненски русофил, по тукашни работи. Но миналото не се връща! България ще трябва да извърви огромен път напред в кривата си линия, преди да се издигне наново на прилично духовно ниво, и дотогава баща му и дядо му ще бъдат забравени. Едно от стимулиращите му усилия успява обаче. В шуменското списание „Памятник“ негови издатели, също забравени титани на Българското възраждане, получават писмо запитване за съдбата на Атанас чорбаджи - съратника на Иларион Макариополски.
към текста >>

56. 5:30 ч., 26 март [понеделник], 1923 г. - София - Георги Христов

Вярвайте, че Провидението е с нас, мисълта се препраща навсякъде.
В класа всички трябва да бъдат тихи, внимателни. Ще бъдете много внимателни спрямо другите и себе си. Никаква гнила мисъл, дума и пр., когато сме пред избрано общество - както учители пред учениците си в час. Най-идеалното общество е, когато дойде естествено нужната обхода между членовете му. Всичкият стремеж е дълбокото желание да се реализира Царството Божие на земята и тогава да се образува вътрешната връзка на земята. Вярвайте, че Провидението е с нас, мисълта се препраща навсякъде. В нашия народ има хора, които проектират как трябва да стане доброто. Това значи, че те са приели мислите, за да реализират Божията идея. От комунизирания труд, от прихода, след като се задоволят нуждите, излишното по доброволен начин да се даде за Господа, туй се изисква. Законът е такъв - ще направиш и ще забравиш. Не трябва да се пробужда съзнанието, а свръх- съзнанието.
към текста >>

57. 1. Статия първа - Окултна социология - Георги Христов

Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения35, както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение.
I, кн. 1 (22.III. 1919 г.), с. 19-20: Човекът е социално същество. Неговите индивидуални, телесни и духовни нужди му налагат да живее, от деня на раждането си до последния си час, в постоянно общение с подобните на себе си. Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения35, както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответстват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото.
към текста >>

58. Учението за Ложата на Бодхисатвите и въпросът за Бодхисатвата в XX век - Филип Филипов

Тези изключително напреднали човеци обитават Света на Провидението и пряко съзерцават Христовото същество11.
Според изнесените от Рудолф Щайнер данни8 ясно се разбира, че има Ложа от дванадесет Учители9, отдавна изминали пътя, по който човечеството тепърва ще минава. За тези Учители на човечеството се знае, че динамично седем от тях постоянно са въплътени във физическия план, а останалите пет са в Духовния свят. Те често се движат в света като обикновени хора, но са носители на възвишени добродетели и работят за една заветна цел -човечеството да може практически да реализира Мъдростта, струяща от Светия Дух в Името Христово. В тези писмени отговори на Рудолф Щайнер се споменават имената на Учителя Исус, Кутхуми, Мория, Иларион, Сен-Жармен (Християн Розенкройц). От друга страна, Рудолф Щайнер говори и за една още по-възвишена Ложа, съставена от дванадесет човешки същества със степен на развитие Бодхисатва10. Тези изключително напреднали човеци обитават Света на Провидението и пряко съзерцават Христовото същество11. За тях се знае, че са интензивно свързани с Духовния свят и едва частично - с физическия12. Те имат конкретна мисия към човечеството, свързана с все по-дълбокото познаване на Христовото същество13. В момента един от тях има специална мисия на Земята и трябва да стане първия Просветлен, първия Буда след Христос. Пет хиляди години, след като е поел тиарата на Мъдростта, тиарата на Светия Дух от Гаутама Буда, той ще направи решителната крачка от степента Бодхисатва към степента Буда, като прониже живота и културата на човечество с една могъща морална сила, произлизаща от Христовите Сила и Живот.14 Рудолф Щайнер говори конкретно за няколко Бодхисатви (или Бодхисатваси). Скитианус, Заратустра, Гаутама15 са работили върху човечеството с последователни мисии и са преминали от степен Бодхисатва в степен Буда.
към текста >>

Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество.
Според Езотеричната наука дванадесетте Велики Учители изпращат един свой представител, който става изявител на импулсите на Светия Дух. Може да се каже, че той ръководи развитието на човечеството за период от приблизително 5000 години.29 През този период той се инкарнира по твърде особен начин приблизително на всеки 100 години.30 Процесът на въплъщение на Бодхисатвите може да се обясни по следния начин: тези човешки същества, поради своята възвишена и специална еволюция, имат необходимостта да бъдат в постоянна връзка с висшите духовни светове; поради тази причина те не могат да навлизат дълбоко във физическия свят и да се раждат както обикновените хора. За целта те използуват друга човешки същества и се вселяват (инкорпорират) в техните духовни структури. Хората, които се явяват един вид носители на Бодхисатвите, са високо посветени човешки индивидуалности. Особена закономерност в живота на Бодхисатвите е, че те остават неизвестни за света до 30-годишната си възраст.31 Част от Аз-а на Бодхисатвата прониква в предварително подготвените телесни структури на даден човек-носител, когато той е на приблизително 33 години. Настъпва коренна промяна (Рудолф Щайнер дава три важни знака, чрез които може да се различи съществото Бодхисатва): Бодхисатвата, проявил се чрез човека-носител, стои сякаш сам в света, несвързан с никаква верига учител-ученик, и словото му има изключителна морална сила, защото, благодарение на особената инкорпорация в човека-носител, успява да поддържа постоянна връзка както с духовното поле на Висшия Девакхан, така и с още по-висшия Свят на Провидението, откъдето извират великите принципи и добродетели на Христовото същество. Този процес на обмен с човешките същества на физическо поле протича периодично до момента, когато Бодхисатвата отработи способността сам да изгражда човешко тяло и по този начин да се роди като човек. Това е и последният път, когато Бодхисатвата се въплъщава във физическо тяло.32 Процесът на завършване на необходимостта от физическо въплъщение е съпроводен и от фаза на завършване на конкретната му мисия към човечеството. Тогава се казва, че съответният Бодхисатва се е издигнал до степента на развитие Буда. Най-общо, мисията на един Бодхисатва е насочена да подпомогне изработването на специални качества, добродетели и сили в човечеството, които съответстват на самото естество на дадения Велик Учител-Бодхисатва. Само част от въплъщенията на Учителите-Бодхисатви имат историческа известност.
към текста >>

От антропософията е известно, че освен физическият, има и астрален план, който Рудолф Щайнер нарича още Свят на душите; освен това има Свят на духовете и още по-висш Свят на Провидението, който е известен още с името План Будхи.
Ако се използват окултните описания, които Рудолф Щайнер дава за процесите на образуване на гръбначния и главния мозък, може да се достигне и до реалността, че Първата част на Паневритмията с нейните двадесет и осем упражнения е пряко свързана с описаните от него двадесет и осем (плюс три) двойки нервни пътища, излизащи от гръбначния мозък.119 В дванадесетте лъча на втората част на Паневритмията може да се съзерцават дванадесетте двойки нервни пътища на черепно-мозъчната нервна система. И както цялостният организъм на човешкото тяло се използва от Аз-а на човека, за да се прояви съвкупността от добродетели на неговата душа, така след първите две, така да се каже, физиологични части на Паневритмията следва третата част Пентаграм, която демонстрира сумарното действие на петте етерни силови потоци, разгръщащи се като пет принципа: Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел. Ето защо може да се каже, че чрез Паневритмията духовният изследовател може да навлезе в свещените мистерии на своя физиологически микрокосмос. Нещо повече, чрез Паневритмията може да се постигне едно интимно преживяване на космофизиологичната структура на Великия космичен човек - Христос. (iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието. От антропософията е известно, че освен физическият, има и астрален план, който Рудолф Щайнер нарича още Свят на душите; освен това има Свят на духовете и още по-висш Свят на Провидението, който е известен още с името План Будхи. Физическият свят има седморна структура (земна, водна и въздушна стихии, топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер). Сферата на душите или Астралният свят има също седем поднива, а Светът на духовете се разделя на два плана - Низш и Висш Девакхан, но като цяло също има седем поднива. Същото се отнася и за Света на Провидението: той също има свои седем поднива и освен че може да се нарече План на Провидението, може да се съзерцава и като Царство на Бодхисатвите, където тези дванадесет Велики Учители на Мъдростта в своята неповторима индивидуалност стават смирени ученици на Христовия Дух, слизащ от необятните висини на Макрокосмоса120. Точно тази грандиозна картина на Битието, описана от Рудолф Щайнер, можем да преживеем чрез изиграването и прочитането на Свещената книга, наречена Паневритмия. Всичките двадесет и осем стъпки до Царството на Бодхисатвите, същите двадесет и осем стъпки (4 х 7); които всеки Бодхисатва изминава, слизайки на Земния план, за да служи на Аз-а на Макрокосмоса Христос, могат да се съзерцават чрез една активна, динамична медитация върху двадесет и осемте упражнения в първата част на Паневритмията.
към текста >>

Същото се отнася и за Света на Провидението: той също има свои седем поднива и освен че може да се нарече План на Провидението, може да се съзерцава и като Царство на Бодхисатвите, където тези дванадесет Велики Учители на Мъдростта в своята неповторима индивидуалност стават смирени ученици на Христовия Дух, слизащ от необятните висини на Макрокосмоса120.
Нещо повече, чрез Паневритмията може да се постигне едно интимно преживяване на космофизиологичната структура на Великия космичен човек - Христос. (iv) Ако човек се запознае задълбочено и систематично с описанията, които в редица свои лекции Рудолф Щайнер дава за духовните светове (по-специално в книгата Теософия), ще може да оформи един друг смислов ключ в своето съзнание - ключ, разкриващ структурата на Битието. От антропософията е известно, че освен физическият, има и астрален план, който Рудолф Щайнер нарича още Свят на душите; освен това има Свят на духовете и още по-висш Свят на Провидението, който е известен още с името План Будхи. Физическият свят има седморна структура (земна, водна и въздушна стихии, топлинен, светлинен, химичен и жизнен етер). Сферата на душите или Астралният свят има също седем поднива, а Светът на духовете се разделя на два плана - Низш и Висш Девакхан, но като цяло също има седем поднива. Същото се отнася и за Света на Провидението: той също има свои седем поднива и освен че може да се нарече План на Провидението, може да се съзерцава и като Царство на Бодхисатвите, където тези дванадесет Велики Учители на Мъдростта в своята неповторима индивидуалност стават смирени ученици на Христовия Дух, слизащ от необятните висини на Макрокосмоса120. Точно тази грандиозна картина на Битието, описана от Рудолф Щайнер, можем да преживеем чрез изиграването и прочитането на Свещената книга, наречена Паневритмия. Всичките двадесет и осем стъпки до Царството на Бодхисатвите, същите двадесет и осем стъпки (4 х 7); които всеки Бодхисатва изминава, слизайки на Земния план, за да служи на Аз-а на Макрокосмоса Христос, могат да се съзерцават чрез една активна, динамична медитация върху двадесет и осемте упражнения в първата част на Паневритмията. Святото царство на дванадесетте Бодхисатви, този зодиак на Мъдростта, може, от една страна, съвсем конкретно-будно, а от друга страна, свръхсъзнателно-космично да се преживее чрез дванадесетте лъча във втората част на Паневритмията, наречена Слънчеви лъчи. А до самия център, от който извират Христовите Истина, Правда, Любов, Мъдрост и Добродетел, духовно-научният изследовател може да се докосне, ако изиграе третата част на Паневритмията - Пентаграм. Още много неща могат да бъдат казани за Паневритмията, но най-същественото - самото ii преживяване като реалност може да се постигне само чрез пряк и директен контакт с нея.
към текста >>

НАГОРЕ

0.26679706573486