Търсене в текстове за 'Провидението'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 115 резултата в 77 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЗА ПРАВИЛНИЯ МЕТОД В ПЕДАГОГИЧЕСКАТА ПРАКТИКА - Х. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния.
От тия изследвания с научна очевидност произтича онова, което Астрологията твърди: че човек не се ражда кога да е, произволно). 3-то. Статистики на хора, чийто характер носи известни ясно определени, отличителни черти. 4-то. Планетни преходи (транзити), които показват важността от преминаване на планетите през различни точки на рождения хороскоп (едни от най-важните преходи са тия, които указват смъртта). 5-то. Различни тълкувания и предсказания и т.н." „Светилата управляват в известни граници съдбата на човека. Бъдещето е донейде отнапред дадено, ако не поформа, то поне в потенциал. Свободната воля, обаче, играе роля, която никой сериозен астролог не е отричал." „Астрологията е едничката наука, способна да даде що-годе представа за смесицата от фаталност и лична свобода, която съставя нашата земна орис, независимо от непосредната намеса на Провидението." „Последният фактор изисква компетентност от друго естество, а това ние почтително предоставяме и на други." „Една бележита фаза от човешкото съществуване не идва никога без рязко изразена намеса на планетните влияния. Това условие, ако не е винаги достатъчно, е поне необходимо." „Като познаваме обществената среда, лесно е да предвидим формата, в която ще се развие дадено планетно течение, в което попадат по необходимост хората и което те не могат да избегнат, защото е по-силно от тях. А оттук и предсказването на събитията, което е почти винаги възможно, като се подпомогне астрологичното издирване с психологичната интуиция." „Явно е следователно, че астрологията може да предскаже бъдещето, сир. една фаза от човешкото развитие, без да е потребно за това никакво вълшебство, както не е потребно то и на астронома, когато той предсказва едно слънчево затъмнение запример." „И така астрологията, астралната психология, в своя математически език, притежава един напълно научен критерий, който произтича от законите на астралните съответствия". Лесно може да се провиди тогава ползата от прилагане на астрологията в медицината, психологията, педагогиката, социологията и всички отрасли на живота. Науката за „времената" – астрологията е ключ на всички окултни науки.
към текста >>

2. Когато бях - Мара Белчева Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Намери ми хора с добри чувства, силна воля и които са вече реализирали практичния идеал на религията, хора, целият живот на които е непрекъснато призоваване на Провидението и желаят да посветят всичките си физически и умствени сили на Първичната Причина и те скоро биха се разбрали един с други.
Той мълча дълго време и най-сетне се обърна към мен със следните думи: – Не мислите ли, докторе, че ако членовете на този конгрес не са приблизително светии, той ще бъде осъден на безплодност? Ако участвуващите в него се надяват да блеснат с личните си качества, ако те са суетни относно своите трудове, ако се чернят един друг, ако събират изрезки от вестниците, в които са похвалени.... Важно е, никой да не се стреми да бъде пръв. При друга една такава среща пак говориха за обединението на разните спиритуалистични школи в този конгрес. Андреас каза: – Трябва да имаме усет за реалностите. В деня, в който двама спиритуалисти станат неспособни да си кажат лоша дума един на друг, те ще направят много повече за съединението на школите, отколкото 20 конгреса. Намери ми хора с добри чувства, силна воля и които са вече реализирали практичния идеал на религията, хора, целият живот на които е непрекъснато призоваване на Провидението и желаят да посветят всичките си физически и умствени сили на Първичната Причина и те скоро биха се разбрали един с други. Единният живот слиза и се въплотява в тях. Чрез Вечния Дух нашият безсмъртен дух се усъвършенствува. Само когато няколко души от разни течения се издигнат до Бога, там те стават едно, обединяват се. Вечният е един жив Бог. Ето това трябва да се опитва.
към текста >>

Ако съвършенството и идеалите не съществуваха, Провидението би ли посадило чувство за тях в глъбините ни?
В това изкачване има моменти, дето никой - слушате ли, никой - не би имал достатъчно сила да си отвори очите, ако един ангел не е изпратен... Докторе, това ви говори за молитвата! Заровеният в земята камък не се ли стреми към светлината? Растението не пробива ли почвата, за да намери светлината? И зверовете се спират пред слънцето поне веднъж на ден. Океанът се повдига редовно при срещата на небесните течения, които го оживяват. Ако съвършенството и идеалите не съществуваха, Провидението би ли посадило чувство за тях в глъбините ни? Аз останах дълго време на тъмния път, за да си повторя тези думи. Те ми се струваха тъй скъпоценни и окончателни! Никога не бях чувал подобни. Чувството ми бъркаше да разсъждавам; всичко, което можех да направя, беше да ги запечатам в паметта си. ТЕОФАН Анареас ми каза: – Човекът, за когото искахте да ми говорите, докторе, е същият, когото сте видели някога при погребението на Дезидериус.
към текста >>

3. Стихове – Мара Белчева Съдържание на 10 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колко се усилва силата на душата, когато вникнеш в условията и прозреш техния смисъл, който е вложен от Провидението за твое добро.
Доста е да живеем с радостта на човек, който е простил. Да простиш някому, значи да скъсаш веригата, що те свързва; и радостта е радост на птичка, освободена от своята клетка. Който прости, вижда Бога. Който види Бога, само той може да прости. Голяма е радостта, когато видиш нещо красиво в своя брат в момента, когато той мисли, че служи Богу, а теб онеправдава. Колко се усилва силата на душата, когато вникнеш в условията и прозреш техния смисъл, който е вложен от Провидението за твое добро. Каква светлина озарява ума, когато разбереш причините на радостта и скръбта. Особена е радостта, що се изпитва, когато намериш смисъл в страданията и разбереш, че те са велико благо.
към текста >>

4. ЖЕНАТА ДНЕС И УТРЕ-Д. АТ-ВА Съдържание на 9–10 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Това се постига, ако той не се противопоставя на онова, което Провидението му носи.
Природата никъде не е произвела такъв хубав аромат, какъвто се усеща от човешката кожа. А това се добива, когато човек живее добре. Който разбира законите на природата, той не може да умре. Ако човек е добър проводник, чрез него живата природа може да направи много нещо; ако той е лош проводник, тя очаква малко от него. Та, първо човек трябва да стане добър проводник! Това се постига, ако той не се противопоставя на онова, което Провидението му носи. Има една невидима и незнайна още за нас ръка, която справедливо и заслужено раздава всекиму, каквото е необходимо и потребно. Това е новото разбиране и познание, което иде в света. И ние сме длъжни да го посрещнем по един или друг начин. И туй, което иде в света, носи за всички възможност да се подобри тяхното положение: болните да станат здрави, а здравите да станат съвършени. Здравето е среда за съвършенство.
към текста >>

5. За организиране на идеите - Из беседите на Учителя Съдържание на 5 и 6 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Всички добри, разумни хора в България трябва да се молят на Провидението да изпълнят сегашните управници Божията Воля така, както Той е казал.
"Те са крайно подозрителни и недоброжелателни. И в индивидуалния и в обществения живот, те пущат в ход отрицателната, разрушителна мисъл. Вместо да дадат моралната си подкрепа, доверието си на своите управници, те ги спъват със своите подозрения, със своята невяра, все едно дали това се съзнава или не. Българите трябва да дадат ход на Слънцето - на светлата, положителна мисъл. Днес, при настъпилата смяна на властта - която не е случайна, защото зад нея седят разумни фактори, движещи съдбините на българския народ - те трябва да дадат всичката си подкрепа на управниците. Всички добри, разумни хора в България трябва да се молят на Провидението да изпълнят сегашните управници Божията Воля така, както Той е казал. Защото, в края на краищата, причините за известни народни нещастия и несполуки не се дължат само на управниците. Не са криви само управниците. Дълбоко погледнато, какъвто е народът, такива са и управниците му. Ето защо, и сам народът трябва да измени поведението си. Той трябва да вярва в своите управници.
към текста >>

6. КОГАТО БЯХ МЛАДЕНЕЦ - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението.
По-нататък се казва, че Господ поразил с язви дома на фараона, който узнал истината, върнал Сара на Аврам и го отпратил от Египет: „него, жена му, и всичко що имаше". Така Аврам, след като заложи жена си в Египет, отново си я възвръща. Той забогатя, но трябваше да заложи жена си: човек трябва да заложи в материалния свят, светът на фараона, сърцето си, за да придобие материални богатства. Умът и сърцето в този свят живеят разделени. И все някой трябва да робува в „Египет" – или сърцето, или умът – за да се избегне смъртта. Аврам започна зле в Египет, но свърши добре, благодарение закрилата на провидението. Яков слиза с домочадието си в Египет при съвсем друга обстановка. Там е Йосиф, продаденият от своите братя любим син на Яков, който след многобройни изпити, достига накрай най-високото обществено положение в земята на фараоните. С пребиваването си в Египет Йосиф е приготвил благоприятни условия за тяхното заселване в тази високо цивилизована и плодородна страна, но заедно с това и бъдещето тежко робство на еврейското племе. Последното започва добре в Египет, но свършва зле. Отбелязахме по-горе, че Лот, братовият Син на Аврам, живее заедно с него и го следва във всичките му пътища.
към текста >>

7. ГЕОРГИ РАДЕВ - ЛИЧНОСТ И ДЕЛО - П. МАНЕВ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Такъв бе твоят земен път, такава бе волята на Провидението!
То е най-красноречивото слово, най-хубавата паметна плоча за теб. Ние знаем, ти не обичаше славолюбията. Ти направи много нещо, без да знаят другите. И твоето място е в списъка на мнозината, които всички почитат, но които остават неизвестни за света, за многолюдието. Ти си от „незнайните войни", чиято слава е слава за всички. Такъв бе твоят земен път, такава бе волята на Провидението! Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът. Ти живееш с духа си при нас и с нас. Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело.
към текста >>

8. DU MAITRE: LE BIEN ET LE MAL DANS LA VIE Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Провидението е предназначило България за велика мисия в света.
Част от него предаваме по-долу: „Културата е сбор от ценности, които са независими от големината на страната. И най-малката страна може културно да стои по-високо от други по-големи страни. Малка България е твърде плодородна и щастлива по отношение на климата и други природни условия. Но това да оставим настрана. Тя сега е щастлива в друг смисъл и това има извънредно голямо значение. Провидението е предназначило България за велика мисия в света. Бъдещата светла култура ще дойде от славянството. Природата приготовлява много хубаво бъдеще за своите деца. Бъдещата култура на новото, за която е призовано славянството, ще се роди в България. В България е дошъл един Велик Учител, известен далеч в широкия свят. Той е известен във Франция, в Италия, в Америка, в Латвия, известен е също така и на руснаците.
към текста >>

9. НАБЛИЖИЛО Е ЦАРСТВОТО БОЖИЕ - Д-Р ЕЛ. Р. К. Съдържание на брой 2 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Провидението с своята разумна ръка ни освобождава от излишните неща, за да се изяви нашето Аз в своето истинско великолепие.
Падат късове, но тия късове не са нужни. Тоя скулптор е едно разумно същество. Той е намислил да направи нещо от тоя камък. Той ще му даде една красива форма, на която всички ще се възхищават с радост. Каквото са ударите на тоя скулптор за камъка, това са страданията за човека. Провидението с своята разумна ръка ни освобождава от излишните неща, за да се изяви нашето Аз в своето истинско великолепие. "Но най-голяма от тях е любовта". Който има любов, е всемогъщ. Той може да премахне всички мъчнотии и страдания. Имате ли любов, вие ще се справите с всичко. Не можете ли да се справите с всички стихии на живота, нямате любов.
към текста >>

10. НОВОЛУНИЕ - ПЛАНИНСКИ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Има дни, когато в своето отчаяние или недоволство, човек се гневи на съдбата и Провидението Той обвинява за всичко разумните сили в природата и обявява „бойкот" на Бога.
Като частица от общия огромен организъм на цялото, ние мъчно съзнаваме неговите общи задачи и планове и се чудим, когато застанали срещу течението, би¬ваме отвличани в противна посока. Кой е мъдър? Само този, който живее в хармония с целокупния живот. Няма отделна воля, освен волята на безумеца, която да се противопостави на потока на разумния живот в природата. Ако сляпото подражание на човешкия порядък е безличност и унижение, противопоставянето на мировия порядък е невежество. Има дни, когато в своето отчаяние или недоволство, човек се гневи на съдбата и Провидението Той обвинява за всичко разумните сили в природата и обявява „бойкот" на Бога. — Напускам аз тоя живот, в който съм се заблуждавал и ставам атеист, ставам „свободен" човек и мога да правя, каквото си искам. Така казал и така сторил веднъж един заек, който се разсърдил на гората. — Не ми трябваш вече — креснал той на гората. — Наскърбен съм от тебе, не те обичам повече и ще те напусна. И тръгнал заекът напред назад из полето, скитал се тук, скитал се там, погнали го ловджийските хрътки и положението му станало непоносимо.
към текста >>

11. ОЩЕ НЯКОЛКО ОСОБЕНОСТИ НА НОСТРАДАМУСОВАТА СИСТЕМА - П.М. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Провидението вижда благородните усилия на работещия ученик, улеснява го, а понякога чрез съответни страдания той получава благата.
Стремежът на човека да реализира онова, което е вложено в неговия ум и сърце, е вярата. Тя си има свой център на главата, малко или много развит, с който човек идва на земята. Центърът на вярата – на темето на главата, – е съседен с този на надеждата, упованието. За придобиването ù се иска не малко работа и постоянство с помощта на мисълта и волята. Последните са най-добрите средства за придобиване на всички добродетели. Провидението вижда благородните усилия на работещия ученик, улеснява го, а понякога чрез съответни страдания той получава благата. Когато иска нещо от природата, ученикът чака спокойно момента, когато тя му дава това, което е желал. Тя прави много опити с човека, докато му даде необходимото. Търпението не е само качество на любовта, но и на вярата. Да вярваме в разумната природа и спокойно ще очакваме благата си. Всяко едно благо се придобива с вяра и упование към Бога Без вяра не е възможно да угоди някой Богу.
към текста >>

12. ЗАГАДЪЧНИ ЯВЛЕНИЯ Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Но Провидението не искало да позволи тая гавра.
Изключение никому не се е правило. Останалото население, другите, обикновените граждани на Атина, са имали право само да дохождат до коридорите на храма, да се изправят под мраморните колони, да гледат към далечината и към морето. Статуята на Атина Палада е била запазена в продължение на 1000 години. Един ден пришълци нападнали храма и заграбили чудната статуя. Натоварили я на кораб и поискали да я пренесат през морето. Но Провидението не искало да позволи тая гавра. Излязла буря и потопила кораба. Тя самата потънала на дъното на морето, гдето лежи и досега. Аз стоях захласнат на същото място, гдето някога, толкова векове, е стояла прекрасната статуя, най-значителната фигура на цялата древност. И сякаш падна пред очите ми завесата на някаква мистерия. Името Атина Палада не беше ли дадено от същия тоя необхватен, непознат, винаги при нас и все така далечен, незнаен Бог, за който в подножието на Акропола е говорил Апостол Павел?
към текста >>

13. ДУХОВНИЯТ ЖИВОТ - Е Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Не мислете, че Провидението е по-жестоко към вас, отколкото към другите.
Днес човечеството страда повече, отколкото в миналото, защото е по-развито в умствено отношение. Колкото повече се развива човечеството, толкова повече се увеличават страданията му. Пътят на страданията е неизбежен; всеки сам трябва да го извърви и то пеш, без никакви превозни средства. Затова благодарете за страданията, които ви са дадени, понеже те носят блага за душата ви. По този начин няма да преувеличавате страданията си и да мислите, че съдбата ви е непоносима. Не мислете, че Провидението е по-жестоко към вас, отколкото към другите. Колкото по-големи са страданията на човека, толкова и радостите му са по-големи. Работете върху себе си и помнете, че човек не може да се развива без страдания. Обработвайте дарбите и способностите, които са вложени във вас. Тогава във вашия живот ще участвува Божията благодат и Неговата светлина и топлина. Само по пътя на страданието ще стигнете до Любовта, която ще развие вашите дарби и способности.
към текста >>

14. СТИХОВЕ - S. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Провидението беше определило да се създаде, по-точно казано, да се изяви, едно велико музикално цяло — същност, която да послужи като основа на музикалното развитие през идните столетия, та чак до днес.
Той е повече каноник, отколкото хармоник. Питагор му допада повече. И като че ли Боеций е прав. Питагор и Аристоксен, вслъщност, не са си пречили един на друг. Аристоксен, който познавал добре Питагоровото учение за тона, отричайки доста твърдения на Питагор, създаде един друг музикален светоглед, който не само, че не унищожи Питагоровите музикални разбирания, но ги допълни. Провидението беше определило да се създаде, по-точно казано, да се изяви, едно велико музикално цяло — същност, която да послужи като основа на музикалното развитие през идните столетия, та чак до днес. Питагор вдъхна духа в това цяло, а Аристоксен създаде материята му. Така, те и двамата се допълниха. Това е великата мисия на двамата великани на музикалната теория — да посочат пътя на най-изразното и най-великото изкуство музиката в нейния ход на вковете, за да стигнем до божественото тоново богатство на великите Моцарт и Бетовен.
към текста >>

15. ВЕЛИКАТА КОСМИЧНА ГОДИНА - G. Съдържание на брой 10 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Те търсят от Бога, от Провидението само закрила за собствените интереси, за собственото си съществуване.
Съзнанието, че животът е свещен, е едно истинско религиозно съзнание. във всички прояви на живота човек вижда и зачита Бога, Който е единен във всичко. Съвременната религиозност не пробужда съзнанието у хората. Днешните религиозни хора нямат едно свещено отношение към живота. За тях братството е една фикция. Те търсят от Бога, от Провидението само закрила за собствените интереси, за собственото си съществуване. Всичко друго може да изчезне! Единственото нещо, което може да преобрази живота, е това ново съзнание, в което малцина са се стремели да живеят. Съзнанието, че животът е свещен, не е едно теоретично отношение към живота. То трябва да се живее. Този нов живот започва от малкото, от дребното, от това, което ние пренебрегваме, от нашит отношения към растителния и животински свят.
към текста >>

16. Година 1 (15 ноември 1928 – 25 декември 1929), брой 10 Година 1 (1928 - 1929) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

“ Народите са все още като малки деца; та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях!
Не тръпнат ли сърцата ви от ужас при спомена за жестокостите, които сте извършили и няма ли в душите ви поне капка разкаяние за миналото? Или вие напълно сте го забравили, та трябва някой друг да ви го припомни, когато почнете да викате за „безчовечното отношение на сърбитe към вас“ ? Та не можете ли да разберете, че над вас, като индивиди и народи, стои една висша, абсолютно безпристрастна Божествена Справедливост, която отмерва всекиму според заслугите и че вие днес плащате данъците на своето безразсъдство ? Не можете ли да разберете че така Бог, природата, животът, историята, както щете го кажете, учи тези „които не вземат от малко“? И няма ли да научите и запомните хубаво този урок, за да не става нужда да ви се дава пак? “ Народите са все още като малки деца; та провидението с пръчка трябва да учи всеки един от тях! А всеки народ представлява от себе си едно духовно цяло, един духовен организъм, който с всичките си части е солидарно отговорен за своите дела. Като така, целият български народ е виновен за жестокостите, извършени в Сърбия през общата война, защото той ги е позволил и е взел участие в тях. И той има да отговаря пред безпристрастните везни на Божието правосъдие. Това е една национална карма, която или трябва да се изплати „до последния кодрант", или — да се стопи в огъня на разкаянието, смирението, на духовното възкресение и преобразяване и тръгването по новия път на Любовта. И други път няма: или разкаяние, смирение и духовно възкресение, или — изплащане, пълно и неминуемо, „до последния кодрант“.
към текста >>

17. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 23 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да се повърнем прочее, върху една по справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които го съединяват с другите създания във вселената!
Окото — синтез на тялото и душата Единственото нещо, което човек не познава, то е самия себе си! А между това, какво по интересно и по ценно от една наука, която ни позволява да проникнем в себе си, да се самоизследваме, и ни дава възможност да познаем подобните нам? Какво по високо изучване от това, което ни посвещава във всичките потайности, що ни окръжават, което ни дава ключа на нашата природа и ми отбулва тесните връзки, които ни съединяват с великото семейство на всички същества? От познанието на тия отношения произтичат нашите длъжности и нашата солидарност! Изучаването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, защото като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. Да се повърнем прочее, върху една по справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим най сетне, да се познаваме, за да зиаем да се ръководим! … Един от първите предмети на изучаването на човека, е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и тялото му. Съществуват редица науки, като: хиромантия, хирология, физиогномия, френология и др., които имат за цел, да отбулят тайната на човешкото същество. Една нова синтетична наука, която по своето величие и грандиозност хвърля нова светлина, не само върху съществото — човек, но разгатва мирови закони — разкрива истината — това е науката за окото. Окото е символ на истина.
към текста >>

18. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 28 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всяка дисхармонична проява със законите на живота отклонява характера, душата от пътя на духовния прогрес и за всяко отклонение има предвидени в грандиозния план на Провидението специални средства за възвръщане отклонилата се душа в нейния прав път за растене, за развитие.
Нему ще бъде зле. Защото въздаянието му ще бъдат делата на ръцете му“ (Исайя 3:9-11).. „Горко ти, който разоряваш, а не си бил ограбен. Когато престанеш да разораваш, ще се разориш; когато престанеш да грабиш, ще бъдеш ограбен“ (Исая 33:1) При светлината, която хвърлят тези цитати за оногова, който има очи и вижда с тях и — уши и чува с тях („Умному мало доблест") ще бъде ясно, че никоя болест у когото и да било не е случайно явление, не е току тъй дошла, а че той я заслужава: бил той малко дете, или възрастен. Защото той я е родил чрез своята проява, било в този живот, или в някой минал живот. Бог забавя, но не забравя. Всяка дисхармонична проява със законите на живота отклонява характера, душата от пътя на духовния прогрес и за всяко отклонение има предвидени в грандиозния план на Провидението специални средства за възвръщане отклонилата се душа в нейния прав път за растене, за развитие. Знае се от окултната наука, че туберкулозата лекува материализма в душата. И който иска по-скоро да се отърве от своята туберкулоза, трябва да стане духовен, чист. Във всички епохи на груб материализъм и морална поквара, туберкулозата е вземала широки размери ... Погрешно се мисли, че само лошите материални условия създават туберкулозата. А щом болестите са резултат на греховни прояви и имат за назначение да лекуват известни недъзи в човешката душа, този който знае това може да се досети, че е възможно да се съкрати траенето на болестта. Как? Как се прогонва: студа, тъмнината, сушата?
към текста >>

Провидението ще му прати средство за изцеление.
— Като се внесе: топлина, светлина, влага. Ако една болест е резултата на груб егоизъм; ако този, когото е сполетяла, той в миналото е гледал на хора та като средство за да забогатее и ги е онеправдавал, сега трябва да научи и приложи Кантовия категоричен императив: „Не си служи с човека само като средство, но всякога и като цел! “ Той, който със своя егоизъм се е свързал у едно въже и се е въртял, като конете в хармана около един кол и въжето се е навило о кола и той сега с болестта си стои при кола, трябва сега да промени посоката — да почне да се, върти по обратен път и въжето ще се развие и той ще се почувства свободен. Трябва да почне сега да прави милостини, да раздава. И болестта ще си отиде. Провидението ще му прати средство за изцеление. Ако малария е хванала децата ти, защото си хвърлял помия всеки ден пред къщата си, дето се е образувала локва с гъмжило от комари, не мисли, че хинин е достатъчен за да прогониш маларията из къщата си. Трябва да премахнеш първом болествотворните условия — да премахнеш локвата и да престанеш да хвърляш помия там. Така по аналогия се лекуват болестите по духовен път. Молитвата, истинската молитва играе именно такава очистителна роля. Тя е едно от средствата.
към текста >>

Щом веднъж личността създаде условия в душата си, при които болестта се явява безпредметна, излишен остен, Провидението ще промисли способа за прекратяване на болестта — спокойно може вече да се чака проявата на Божият промисъл.
Молитвата, истинската молитва играе именно такава очистителна роля. Тя е едно от средствата. Тя лекува недъзите на човешката душа, защото при истинска молитва човек се повдига в един по-висш мир, дето диша „лекия въздух“ на Висшите Върхове, дето душата му се грее от лъчите на особено „Слънце“, което убива миязмите в нея. А щом се излекува душата, тялото по необходимост ще стане здраво. Искаме да подчертаем, че милостинята (като израз на Любов), дадена от сърце на вдовици, на сирачета, на болни, много улеснява излекуване от болести този, който я прави, или в чието име се прави. Щом веднъж личността създаде условия в душата си, при които болестта се явява безпредметна, излишен остен, Провидението ще промисли способа за прекратяване на болестта — спокойно може вече да се чака проявата на Божият промисъл. Ангелската йерархия се състои от безчет същества с висши познания по всички отрасли на науката, които са придобили и придобиват в университетите на Небето. Там се придобиват такива знания, пред които знанията, които се получават в университетите на земята са като тия от основното училище. И ако ти си болен и ти пратят такъв един ангел, свършил висша медицина в Небето, за да ти помогне да оздравееш, той може да стори това или направо, или като вложи светлина в ума на лекаря, когото си повикал да те лекува, или като те постави в контакт с един бял маг, който с прочитане на мантри и магични операции, или магични треви, смоли и елексири може да привежда в активност над тебе могъщи природни закони — и здравето ти в най-къс срок ще се възстанови. Ето защо Великите Учители, воглаве с Христа, и в миналото и днес учат, че истинското лекуване на болестите е лекуването им по духовен път. Защото, ако болестите се лекуват само с лекарства, ако лекарството излекува една твоя болест, щом не е пресушен извора, който я родил, очаквай не след много време да се яви болестта в нова форма и може би по-страшна и по-упорита за лекуване Т-в Книжнина Как да живеем — (азбука на здравето) от Д-р Георги Ефремов, със следното съдържание: Повече светлина (вместо предговор) Отдел I.
към текста >>

19. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 36 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

... Ако българите знаеха, че съдбата им е в ръцете им, и че Провидението всеки момент е готово, при първото тяхно пожелание, да предаде в ръцете им славната мисия на духовен водач на народите, те биха могли да намерят в себе си сили да я поискат!
Защо да не поведем ний света? Нима не можем? ... Нима в съкровищницата на българския дух няма сили и средства за това? Нима ако, както казват, българина е бил храбър на бойното поле, нима той не може да покаже същата храброст и в бойното поле на Духа, в мирната творческа борба за реализиране на Правдата, Свободата, Мира и Любовта в живота? Нима българина не може още веднъж да покаже „чудеса на храброст“ не чрез проливане на кръв, а като се обедини вътрешно, като подаде ръка на другите народи и ги поведе към всеобщо Обединение? ... Ако българите знаеха, че съдбата им е в ръцете им, и че Провидението всеки момент е готово, при първото тяхно пожелание, да предаде в ръцете им славната мисия на духовен водач на народите, те биха могли да намерят в себе си сили да я поискат! Ако българите искаха, те биха могли по мирен, напълно мирен път да се обединят в едно икономическо и духовно цяло, превръщайки страната си в едно неразделно стопанство, в което всички работят за общо добро, без привилегии и неправди; те биха подали братски ръка на своите съседи и биха достигнали така свободата на своите сънародници вън от днешните предели на държавата, чрез осъществяването на една Балканска Федерация, състояща се от свободни и равноправни членове; те биха могли да реализират свободата, щастието и правдата, те биха могли да заживеят новия живот на земята. Ако българите можеха да постигнат това за себе си, - да се издигнат и възвеличат не чрез страдания, а чрез вътрешно обединение, те ще заемат първото място между своите братя народи в духовно отношение, ще озарят със светлината на новия живот цялата земя и ще поведат цялото човечество към Новата Ера, към новия Златен Век на човечеството, към Царството Божие на земята. Ирвинг С. Купър ПРЕРАЖДАНЕТО Прераждането разяснява проблемата за злото. Да се схваща Бог като същество добро, любящо, справедливо и всемогъщо, и същевременно да се обясни защо света е пълен с мизерия, страдания и несправедливост, това е една тъй трудна задача, че философите и теолозите са били неспособни до сега да я разрешат.
към текста >>

20. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Заспим ли, камшика на Провидението ще ни събуди.
Това е постоянния напредък към безкрайното съвършенство — Бога. Пред нас стоят велики постижения. Щем не щем, вълната на космичната еволюция ни тласка напред. Ако вървим с нея, ние ще бъдем свободни. Ако се съпротивляваме, ние ще бъдем насилствено вързани и теглени от нея, но ще изгубим свободата си. Заспим ли, камшика на Провидението ще ни събуди. Вървим ли разумно напред, ние ще бъдем винаги доволни и щастливи. Еволюцията, усъвършенстването на човека става чрез прераждането. След тъй наречената „смърт", която не е нищо друго освен врата към нов живот, човек се връща наново на земята, ражда се като малко дете, за да може до продължи своето развитие и усъвършенстване. Така той има възможност да поправи старите си грешки, направени в миналите животи, и да расте непрестанно в сила, мъдрост и любов. Всяко ново прераждане представлява за човека нов клас във великото училище на живота.
към текста >>

21. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 60 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко същество не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена.
Факт е, обаче, че това е една истина, която се схваща вече от всички по будни и прозорливи души, безразлично какво е тяхното обществено положение и партийна принадлежност. Ето думите на стария английски държавник Лойд Джордж, дългогодишен министър председател на Великобритания, казани по случай 70 годишнината от неговото рождение: „Каквото и да се случи, ще има да настъпят основни промени, никой да не се съмнява, тия промени в тоя момент са в пълен ход. Навсякъде старият ред си отива, или по-скоро той си е отишъл вече. Какво ще дойде на негова смяна? Държавниците мислят ли върху тая проблема? Съществуващият ред — индустриален, финансов или икономически — със своята сляпа и жестока лакомия, със своята чудовищност и своята нищете, със своя лукс и своята мизерия, със своето разточителство и своя хаос, със своите десетки милиони честни работници, принудени да ядат хляба на милостта, когато богатствата на провидението гният из полята; със своите бордеи, каквито никое човешко същество не би пожелало и за животното; със своите народи, които организират изгладняването и чрез войните — взаимни изтребления — тоя съществуващ ред, тая система бе поставена на изпитание и осъдена. Свидетелствата против тоя ред растат катадневно и доказателствата са вече толкова много, че стигат до небето ... Те са видими за всички очи, и затова старият ред не може да избегне своето всеосъждане. Погледайте — съдникът е пред вратата". За въздържанието От ред години Българското Въздържателно движение зове за опомняне и търсене нови и по-доходни начини за безалкохолното използване на плодовете и гроздето, като сочи конкретни пътища за това. Всичко това се взимаше на смях. Днес фактите го потвърждават: 1.
към текста >>

22. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 67 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони?
Списанието заслужава и трябва вече да излезе вън от средите, в които до сега се е разпространявало. Трябва да се потърсят пътища, по които това би могло да стане. Струва ни се, че ако абонамента му, който е доста голям, би могъл да се намали, то загубата от това намаляване би се покрила от едно евентуално увеличаване числото на абонатите. Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се помисли и върху него. Еволюцията и мисълта за Бога, от Стефан Гидиков. Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони? “ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка частица, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“. Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати.
към текста >>

Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество.
Струва ни се, че ако абонамента му, който е доста голям, би могъл да се намали, то загубата от това намаляване би се покрила от едно евентуално увеличаване числото на абонатите. Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се помисли и върху него. Еволюцията и мисълта за Бога, от Стефан Гидиков. Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони? “ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка частица, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“. Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати. Ето защо „Неизменните природни закони“ са само наши умствени изобретения за изясняване на действителността: и за догонване нейната неуловима и вечно променлива същност, принудени сме постоянно да ги разширяваме, допълваме и видоизменяме, да търсим все нови и нови формули и определения“. „Върху вълните на безграничното в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен източник, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“.
към текста >>

Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“.
Това е само едно мнение, което не претендира за безпогрешност, или — че веднага би могло да се приложи, но, във всеки случай, не ще бъде зле да се помисли и върху него. Еволюцията и мисълта за Бога, от Стефан Гидиков. Когато се говори за Бога и за провидението, като ръководни фактори в безкрайно сложния процес на еволюцията, в съзнанието на материалиста отведнъж възниква въпроса: „Как е възможна намесата на някакви външни, трансцендентни сили в живота, когато последния си движи от неизменни природни закони? “ Авторът на тази статия отговаря на този въпрос като изяснява, първо, че Бог не е вън от нещата, че Той не е някаква външна сила, а вътрешната същност на нещата, и, следователно: „Щом всичко е в същината си духовно, щом Бог е навред: във всяка частица, в човека и в животното, в растението и в минерала, в живите същества и в „мъртвата“ материя, то всички сетивни явления са само пространствено нагледен израз на духовни прояви и въздействия“. Второ, че провидението също така не е нещо, което стои вън от процесите на живота и механически, насилствено ги ръководи, а е дълбоката основа, самата същност на тия процеси: „Намесата на провидението ни се струва като насилие над един естествено установен ред, когато в същност то съставя задкулисните пружини на тоя ред, както сборът и съотношението на съзнателните усилия на индивидите в дадено общество произвеждат „закономерните“ и „причинно“ обусловени социални явления в това общество. Провидението не е една власт, която стои нейде вън от пространството и иде с външна сила и санкции да се втурне в царството на нещата, за да ги видоизмени, а е вътрешното нагаждане на нещата към едно планомерно развитие, вътрешна ориентировка към всемирно единство и хармония“. Най сетне, трето, природните закони не са слепи, механически действащи сили, зъмръзнали е една вечно неизменна форма, и, следователно, предизвикващи вечно едни и същи резултати. Напротив, както нещата и процесите, те минават един в друг, трансформират се, съответно съзнанието, което борави с тях, и с което те са във взаимодействие По ясно казано: при дадена степен на живота в стълбата на еволюцията, действува един закон, а при друга, по-висша степен на този живот, действува вече друг закон, или, казано другояче, същия закон, само че в друга форма и проява, и, следователно, с други резултати. Ето защо „Неизменните природни закони“ са само наши умствени изобретения за изясняване на действителността: и за догонване нейната неуловима и вечно променлива същност, принудени сме постоянно да ги разширяваме, допълваме и видоизменяме, да търсим все нови и нови формули и определения“. „Върху вълните на безграничното в своите възможности „ставане“ (devenir), колкото и да се повтарят явленията в кръгов ред и да изглежда като да са вечно старите и неизменно същите, ние сме винаги изложени на новото и изненадващото, на непредвиденото и непредвидимото, защото то произтича от духовен източник, който е неизчерпаем по разнообразие и мощ“. Този малък труд е ценен принос към тъй бедната ни и повърхностна философска литература, защото представлява едно задълбочаване на изследванията, проникване по-дълбоко, зад външната, материалната страна на нещата.
към текста >>

23. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 79 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Извикани от Провидението към изпълнение на своята мисия, трудолюбивите и самоотвержени борци за Есперанто от всички части на земята засилват своята дейност и неуморно работят за да дадат на човечеството един общ спомагателен език, с помощта на които хората от разните народи най-лесно да се разбират.
Има една опасност шовинизма и алчността да вземат надмощие като се изразят в една нова война, но тези народи, които искрено желаят, могат да избегнат тази опасност, която ще увеличи и продължи разногласията и несправедливостите в света, защото чрез война никога до сега неправдите не са премахнати. Така или иначе, човешкото съзнание се пробужда по всички части на земята и правдата по-рано или по-късно, ще се наложи. Народите вече почват да съзнават безсмислеността и безрезултатността на войните и изострените национални противоречия и борби, а това е най-ярко доказателство, че ние се движим към обединено човечество. Паралелно с това зрее и се чувства ясно нуждата от един общ език, с който едновременно да се разбират всички хора от всички части на земята. Един език, който да обединява всички народи без да ги подчинява под влиянието на един от тях, както би било ако се възприемеше за международен някой от днес съществуващите национални езици По тая причина главно и после поради извънредно голямата му леснота и достъпност за широките маси, поради вътрешната идея още, която съдържа братството на хората и народите, езикът Есперанто е предназначен да играе ролята на международен език на бъдещето обединено човечество. Извикани от Провидението към изпълнение на своята мисия, трудолюбивите и самоотвержени борци за Есперанто от всички части на земята засилват своята дейност и неуморно работят за да дадат на човечеството един общ спомагателен език, с помощта на които хората от разните народи най-лесно да се разбират. И всеки напредничав човек, всеки човек, който желае братството и единството да възтържествуват на нашата земя, трябва да подкрепи движението за международен език, като се нареди всред борците за Есперанто. D-ro L. L. Zamenhof Autoro de Esperanto Лудовик Лазар Заменхоф, твореца на международния език Есперанто, се е родил на 19 декември 1859 г в полския град Бялисток. Целият му живот представлява верига от благородни стремежи и дела Израснал върху ужасната реалност на диви, кървави борби между различните националисти в родния му град, бил свидетел на сляпата омраза, предразсъдъци, заблуждения, които овладяват хората и ги хвърлят едни срещу други във взаимоунищожителна борба, в неговото крайно чувствително сърце още от малък се заражда постоянно следващата го цял живот, до последното му издихание, мисъл — да примири тия братя-хора, да ги обедини, да им даде възможност да се разберат и обикнат. Всичко друго в живота му, с всичките му преживявания и събития, е второстепенно и третостепенно за него.
към текста >>

24. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 81 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ние, българите, като цяло, като народ и като отделни индивиди, също така сме изправени пред задачата, дадена ни от Провидението: към доброто или към злото, към мира или към войната, към братското разбирателство и помирение или към насилието.
Предстоят световни конфликти, нечувани и неимоверни по ужаса и разрушенията, които те ще донесат за човечеството. И затова днес става едно деление, едно „отлъчване на овците от козите“, става едно предварително самоопределяне на народите, една ориентировка: — към доброто, или към злото, към мира или към войната, към насилието или към братското разбирателство, към егоизма, национален, класов и личен, или към даване права и условия на всички хора и народи да живеят. Две сили се борят днес в света, като си оспорват неговото владение. И всеки народ и всеки човек. по необходимост, ще трябва да се определят. Ние, българите, като цяло, като народ и като отделни индивиди, също така сме изправени пред задачата, дадена ни от Провидението: към доброто или към злото, към мира или към войната, към братското разбирателство и помирение или към насилието. Решителната стъпка, направена в края на току що миналата година, към сближение с братския югославянски народ, с когото досега сме били в постоянна вражда, е благоприятен при-знак, свидетелстваш за временно надмощие на доброто, на разума, на светлината Но, от друга страна, както в целия свят, така по отражение и у нас, се буйно разгарят пламъците на един сляп национализъм, на един умело замаскиран и кичен с привлекателни епитети, шовинизъм, фашизъм, който носи страшни опасности за личността, за народа, за света. Националистическото движение в различните му форми, обхваща целия свет. То подготвя будещата нечувана човешка касапница. То събира, дисциплинира, обединява силите на народите поотделно, за да ги хвърли утре в огъня на разрушението. От това, дали днес ще се подадем на хипнозата на национализма, дали ще се подадем да ни овладее той, зависи — дали утре, когато пламне света, ще бъдем и ние заведени ма човешката касапница или не.
към текста >>

25. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 91 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днес е времето, уречено от Провидението, за българо-югославянското сближение.
„Има време за всяко нещо". Но и всяко нещо трябва да бъде направено на времето си. Да не би да се сетим за това, когато вече бъде късно. Защото един извънреден благоприятен случай, ако бъде пропуснат, никога не се връща. Може да дойде друг случай, но то ще бъде след дълго време, може би след много години, а до тогава ние ще платим скъпо и прескъпо, с цената на много страдания и изпитания за невниманието си. Днес е времето, уречено от Провидението, за българо-югославянското сближение. Днес е удобният, благоприятният момент да ликвидираме, с добра воля и с братско чувство, старите си спорове и вражди. Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме световните, космичните, бих казал, влияния, които ни подтикват, които ни налагат дори да сторим това. Сега е времето, когато ние трябва да закрепим свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело. Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий.
към текста >>

Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого.
Днес ние имаме почти пълното стечение на обстоятелствата, външни и вътрешни, имаме създадена нужната духовна атмосфера, имаме световните, космичните, бих казал, влияния, които ни подтикват, които ни налагат дори да сторим това. Сега е времето, когато ние трябва да закрепим свещения акт на българо-югославянското сближение, когато ние трябва да затвърдим Божественото дело на всеопрощението и примирението на двата родни братя с печата на жертвата, на взаимните отстъпки, на живото дело. Да се откажем от дипломатическите хитрости! Ний, българи, и вий. сърби, да престанем да се надяваме, че ще се надхитрим, че ще излъжем един другиго. Провидението бди над нас и над нашите отношения и постъпки, и ние не можем да излъжем никого. Ще излъжем само себе си, за общо, и на двата народа, зло. Нека, с пълна искреност и чистота, като пред свещен олтар, като пред лицето на Бога, пристъпим ние един към други, да си подадем ръка, да си кажем всичко, което ни е на сърцето, да се изповядаме, да си признаем чистосърдечно грешките и престъпленията на миналото си ида си простим взаимно всичко! Да си простим и да направим дела-жертви, израз на братска любов и на пълно доверие, които ще направят невъзможно връщането на страшното минало и ще запечатат навеки нашето единение. Да забравим миналото! Да скъсаме завинаги с него!
към текста >>

Защото, не дойдете ли и не направите ли това, което Провидението изисква от вас - то горко нам, но горко също така и на вас.
Вие, като по-силни, трябва първи да ни подадете ръка. Не чакайте да идваме при вас и да ви молим! Не чакайте, защото времето е скъпо и защото само с действия вие ще спечелите нашите сърца. Не чакайте, най-после, защото българският народ още не е свободен, той е още скован, още се намира под хипнозата, под властта на сили, които въпреки волята му, не му позволяват да даде простор на своите братски чувства, да дойде и да ви прегърне. Елате вие и ни помогнете да се изправим, да се освободим, да се спасим от тъмните сили, които работят за разединение, които мечтаят за нови кръвнини, които подготвят нови братоубийства. Защото, не дойдете ли и не направите ли това, което Провидението изисква от вас - то горко нам, но горко също така и на вас. Новите грешки ще трябва да бъдат изкупвани с нови страдания. Братя сърби! Чуйте гласа на българския народ, на самия български народ, трудолюбив и мирен, който никога не ви е мразил, никога не е желал злото. Чуйте гласа на българския селянин, занаятчия и работник, на ония 99 процента от българския народ, които имат всичкия интерес да живеем завинаги в мир, братство и взаимопомощ: Братя сърби, направете неотложно това, което ще циментира нашето единение, което ще неутрализира враждебните сили на разединението, което ще сложи основата на нашата бъдеща общност. Направете, съзнателно и свободно, ръководени от гласа на разума и от дълбокото чувство на справедливост, оная жертва, която ще послужи като изкупление на всичките ни минали, и на двата народа, грешки, ще стане залог за едно светло бъдеще, като начало на нова ера в нашите отношения: Направете на България тези отстъпки, които единствени ще запушат устата на всички тайни и явни, външни и вътрешни противници на българо - югославянското сближение и единство; дайте възможност на българите, живущи във вашата страна, да се чувствуват като у дома си; дайте свобода на всички, привлечете ги с доброто, като отхвърлите всяко насилие, защото - чуйте нашия братски съвет - само така вие ще добиете пълна сигурност и безопасност, както отвън, така и вътре в страната ви.
към текста >>

26. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 92 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни помисли и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото.
Да помогнем на народа си, да помогнем на България да стане огнище на мир, фар на напредък и на нова култура. Да се издигнем като духовна сила, която върви на пред, знае правия път и може да води и другите по него. Да направим България велика, истински велика — не със своите завоевания и с груба сила, — а със своето духовно величие и съвършенство, със своя непобедим стремеж към истина и правда, със своето знание и мъдрост, със своето трудолюбие и творчество, за пример на другите народи, както в духовно, така и в материално отношение. Да уредим, както трябва, това, което днес имаме, та тогава да мислим за повече. Това, което е наше, ще си дойде само при нас. Нужно е, обаче, търпение, преданост към делото на мира и непоклатима вяра в Провидението, което бди неотстъпно над всичките ни дела, над всичките ни помисли и постъпки и никога не закъснява да отдаде всекиму заслуженото. С вяра във Върховната Правда, уповавайки на нейната единствено непобедима сила, която ще ни даде, точно когато трябва, това, което си е наше, отказвайки се от измамната сила на оръжието, нека се противопоставим на демона на разрушението, който, загърнат в маската на национализма и на любовта към родината, иска да разпъне на кръст тази родина, да обсеби нашия народ, тласкайки ни в трета катастрофа. Само този обича родината си, който искрено желае мира и работи за него със средствата на творчеството, а не с тия на разрушението. Само този обича истински народа си, който обича и другите народи, защото всички ние сме плът и кръв от едно дело — човечеството и нашата родина е цялата земя. МАЙЧИНАТА ЛЮБОВ След любовта на Христа, която с най-велика и силна, иде любовта на майката. Всяка друга любов е, де повече, де по-малко, ограничена, временна нетрайна.
към текста >>

27. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 99 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа.
Духовните причини на болестите (По беседа от Учителя, държана на 26 август 1934 г.) Синът на земята (Житен клас) Духът на новата епоха (В. Пашов) Златни пени (Басня) Дядо Благо Мисията на славянството Век след век, народите възлизат и слизат от световната сцена. Век след век, както историята ни учи, едни народи се издигат, други са на върха на своята слава и величие, трети почват постепенно да западат, да губят силата и значението си, и най-после, има още една, четвърта категория народи, които още не са дали на света най-ценното, на което те са способни, още не са казали своята последна дума на световната сцена. Към тая четвърта категория народи спадат преди всичко славянските народи. Те са именно днес народите на бъдещето. Над тях Провидението бди непрестанно, водейки ги, през всички опасности и изпитания, през всички превратности на живота, към изпълнението на великата мисия, която им е предназначена, и която естествено им се пада по силата на основните черти и заложби на славянската душа. Западът вече каза своята дума. Той даде това, което можеше да даде - една висока култура, която, въпреки всичко, си остава култура на малцинствата; една наука, която, въпреки своята точност, прецизност и свръхстарателност в разработката на подробностите, въпреки своите големи резултати в чисто материалната област на живота, все пак, не може да каже нито една свястна дума в отговор на основните проблеми, които вълнуват човешкия дух; едно изкуство, което, въпреки всичките му постижения, не може да възпитава, да претворява душите, да пресъздава характерите, да издига, и в което напротив, имат днес надмощие нисшите, отрицателно действуващи тенденции; една висока техника, огромните достижения на която не може никой да отрече, но която вместо да се яви като източник на всеобщо благоденствие и напредък, вместо да осигури материалната страна на човешкото съществуване за всички, и с това да освободи грамадно количество сили, да създаде условия и да даде огромен тласък за духовен напредък, напротив, явява се като истинско проклятие за грамадната част от човечеството, явява се като източник на глад и мизерия, като спирач на човешкия прогрес, създавайки днешния хаос в економическия живот, с милиони безработни и измиращи от глад, докато продуктите на произвоството се унищожават, за да се повиши цената им. Западът вече се изчерпа. Каквото и да прави, каквито и усилия да се полагат, каквито и системи да се прилагат, той не може да даде нещо повече. По силата на неговите възможности, по силата на основните тенденции, които доминират в неговия дух, по силата на историческата съдба, той вече прекрачи апогея на своята слава и величие и започва бавно, но сигурно, да слиза от световната сцена.
към текста >>

Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта; Мисията - да въдворите хармонията и справедливостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество; Мисията - да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре - към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество.
Задачите, които живота днес поставя, могат да бъдат разрешени само от славянството. Историческата задача за обединение на човечеството - за примиряване и отстраняване на националните и класови противоречия, за осигуряване на мира, правдата и свободата и всеобщото благоденствие, за реализиране на братството между хората и народите, за създаване на една истински нова и висока духовна култура, ново изкуство и ново отношение към Безграничното-тази задача може да бъде разрешена само от славянството. Днес е редът на Славянството! Славяни, осъзнайте се! Колкото и да сте останали досега назад в шествието на общочовешкия напредък, колкото и малко да е било до днес значението ви като сила и фактор в съдбините на човечеството, колкото и да сте отритвани, презирани и неглижирани от другите народи, вий носите в глъбините на душата си заложбите за едно велико бъдеще, когато ще застанете начело на общочовешкия прогрес, като ще разрешите и ще посочите и на другите народи пътя към разрешение на ония противоречия, духовни и материални, които днес разяждат из основа живота. Славяни, осъзнайте великата историческа мисия, която Провидението е запазило за вас: мисията да създадете новата култура на братството, единството и любовта; Мисията - да въдворите хармонията и справедливостта в човешките отношения, като отхвърлите егоизма и създадете добри условия за живот на всяко човешко същество; Мисията - да просветите и издигнете човешкото съзнание, да го освободите от сковаващата го днес хипноза на материализма, да отправите погледа на човека нагоре - към Великия Източник на всяка сила и мощ, като върху материалните основи, върху материалните достижения на днешния век, изградите новата, истинска, духовна култура на бъдещето единно човечество. Славяни, осъзнайте се като богоизбран, за настъпващия период от историята на човечеството народ; извикайте из потайните глъбини на колективната душа ония мощни творчески духовни сили, които ще преобразят вашия живот, ще ви издигнат на неизмерима висота и ще ви направят водач на човечеството. А първото необходимо условие за да стане това е: да чуете гласа на Великия Учител на новия живот, който днес работи в България, и който е дошъл да ви подготви за вашата мисия, да ви даде методите и знанията, да ви посочи пътищата за изграждане на новата култура. Приемете Новото Учение на братството и любовта, на Божествената Мъдрост и Истина, което той ви носи, приложете неговите велики принципи в живота си, защото само така вие ще се свържете с Великия Източник на живота и през вас ще протекат, като буйна река, творческите сили на истинската обнова. Пред великата задача, която животът днес поставя на славянството, трябва да млъкнат завинаги, трябва да се пръснат като мъгла пред лъча на утринното слънце, всички досегашни взаимни ежби, гонения, потисничества и братоубийства, които до днес са разяждали като гангрена душата, живота - единството на славянството. Славянството трябва да бъде единно!
към текста >>

28. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Във всички ви трябва да се роди едно желание да не бъдете страхливи, но при всички положения, в които се намерите, благодарете на Провидението, че ви е удостоило с това състояние.
Като каже човек, че няма нужда от другите хора - в това е грехът. Когато богатият каже, че не го интересуват другите хора - това е вече грехът. Бедният като се страхува и казва - кой ще се грижи за мен - и той влиза в пътя на греха. Който му е дал душата, тялото, ума и сърцето, той ще се грижи за него. Мислите ли, че Бог няма да се грижи за бедните? Във всички ви трябва да се роди едно желание да не бъдете страхливи, но при всички положения, в които се намерите, благодарете на Провидението, че ви е удостоило с това състояние. Защото всяко едно състояние и положение, в което човек се намира, са едно предметно занимание за него в училището на живота. Човек непрестанно трябва да се учи - това е неговото предназначение. И след като човек обиколи всички планети в слънчевата система, ще отиде да учи на Слънцето. А след като завърши учението си на Слънцето, ще замине за Сириус; след това ще отиде на друга система, докато обиколи всички системи във видимата вселена. Но това са далечни перспективи.
към текста >>

29. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 112 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес.
новото ще преодолее и ще завладее света. Да не забравяме никога, че истинските носители на новото, са носителите и реализаторите на идеята за общото благо. Да се откажем от своите лични, егоистични интереси, да се откажем да живеем само за себе си и за сметка на другите, да заживеем с интересите на колектива и да впрегнем силите си, способностите си и средствата си в работа, която носи плодове за всички. Защото само в чистата и трайна радост, изтичаща от безкористната ни служба на Цялото, ние ще намерим нашето истинско щастие. БЪДЕЩЕТО НА СЛАВЯНСТВОТО И НЕГОВАТА ПОДГОТОВКА Процесите в историята вървят по един строго определен път и никакви човешки усилия не могат да спрат това, което идва по силата на естествения развой на нещата. Славянската раса е предназначена от Провидението да даде новата култура на човечеството, културата на общото благо, културата на братството, единството и любовта и никакви спънки, от където и да идат те, не ще могат да спрат развоя на този исторически процес. Първите признаци, указващи на великата мисия на славянството, на неговата важна роля в бъдещето като носител и творец на новата култура, са забелязани твърде отдавна, от пророците на славянството като Достоевски, Киреевски, Словацки и др., които са проникнали в мистичните глъбини на славянската душа, видели са безценните богатства, които тя крие и са прозрели в далечините на бъдещето частица от славата и величието, от духовната светлина и мощ, които ще озарят като ореол „народа-богоносец“, а заедно с него и цялото славянство. Днес, разбира се пак за тия, които виждат и разбират, ние имаме вече на лице първите сериозни творчески усилия за подготовка на това велико бъдеще, което идва. Днес ние се намираме в един върховен по своето значение момент от историята на славянството. Днес чрез своите пратеници, Бог дава на славянството основните линии на неговото бъдеще творческо развитие, фундамента, върху който ще се изгради неговото бъдеще величие, разцъфнало в прекрасните строения на Новата Култура. Днес на славянството се дават ония велики истини, в които са скрити непобедимите Божествени сили, нужни за изграждане на новия свят.
към текста >>

30. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 116 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това показва, че по волята на провидението Есперанто, явил се пред света в наше време, има мисия, която е длъжен да изпълни.
Нима не е хиляди пъти по-престъпно да се изостави човечеството на произвола на съдбата, докато в ръката ни е спасителния пояс — средството за взаимно разбирателство? Тежко на съвестта ни ако, нехайни, дезертираме от тоя наш дълг. И колко строга,без съмнение, ще е присъдата над нас! Ако Есперанто би се явил през епоха на световен мир, той би бил само един език. Есперанто, обаче, встъпи в живота тъкмо тогава, когато той наподобяваше кървавите арени в древните римляни. Това показва, че по волята на провидението Есперанто, явил се пред света в наше време, има мисия, която е длъжен да изпълни. Тази мисия е — да ускори идването на световния мир. От тая мисия да не се отклоняваме. Да не работим само за разпространението на международния речник и граматика. Нека заработим смело и открито, за да зацарят, благодарение на международния език, по-добри отношения между човеците. превел: Н.
към текста >>

31. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 128 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Юпитер е регулаторът на звездните влияния върху съществата, вече индивидуализирани, разпределител на силите в голямото разнообразие от формите и образ на Провидението, баща на боговете и на хората; неговото влияние е по природа морално и религиозно.
Слънцето е одухотворявания и опресняващия център. То е първия израз на Волята на Вселената, Огъня с които се одухотворяват пространствата. Луната, приемникът и предавател на тези първични токове, за да проникнат във всеки кът, всеки парцел на нашата земна материя, за да се превърнат от инертна в движеща се по-съвършена и смъртна; обща майка на всички същества, върху нашата земя, представена във всички времена с познатите символи: Адда, Нари, Изис, Небесната дева и пр. Сатурн, Студената планета в небесните покрайнини е причина на кристализацията, на синтетичната кондензация, на хармоничната синтеза на материални елементи. Това е планетата на сурови, но същевременно и на мистични влияния. Юпитер е регулаторът на звездните влияния върху съществата, вече индивидуализирани, разпределител на силите в голямото разнообразие от формите и образ на Провидението, баща на боговете и на хората; неговото влияние е по природа морално и религиозно. Тези три планети, наречени мъжки, понеже са изключително активни, се различават основно в своето проявление в материалния свят: можем да си представим Марс като експанзивната сила, която разграничава и отделя. Той произвежда движения в права линия, при топенето например, разпръскването и пр. Сатурн дава привлекателната сила или кохезията, която поддържа формите според Волята на Всемира. Това е силата, която регулира разбъркващото влияние на Марс;той държи за постоянството. Юпитер е също консерватор, но той държи да запази формата в своето движение, посредник между двете планети, той е принципа на въртящото (ротационно) движение; експанзивната сила се уравновесява от силата на сцеплението, и тялото се завърта около един център — слънце.
към текста >>

32. Година 8 (22 септември 1935 – 19 юли 1936), брой 165 Година 8 (1935 - 1936) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Първия момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас.
Не е достатъчно само един да го направи и само да разправя на другите, че го е направил и че е истина това, за което се отнася въпроса. Не, всеки сам за себе си ще направи опита. По този път човек ще добие една самоувереност в знанието, което име, и ще може по-правилно да развива дарбите, които са вложени в него. За да развие дарбите си, които са божествени по произход, човек трябва да употреби едно външно усилие, за да ги развие. Това са два момента в творческия процес на Битието, в които човек се учи и развива. Първия момент е на Провидението, когато Бог работи върху нас. Този момент хората го схващат и определят по различни начини. Вторият момент е, когато сам човек работи върху себе си, прави усилие да придаде нещо към работата на Бога. И в импулсите, които придобива от тези два момента, се заключава развитието на човека. Има една вътрешна сила. която движи цялото Битие.
към текста >>

33. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 184 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим.
Това е вътрешната интуиция, при която ще дойде нещо, и тихо ще ти пошепне: „Пътят, в който вървиш не е прав“. В Християнството това го наричат покаяние. Ще се покаеш от онези криви разбирания, които си имал за живота. Какво по криво разбиране от това, да желаеш да станеш богат, да туриш парите в една банка, и да се осигуриш че за нищо да не мислиш? По този път човек не може да прогресира. Щом Провидението ни праща на земята, ние сме осигурени вече, но трябва да учим. Ние сме пратени на земята да учим. Добрите хора трябва да учат. И тогава, през всички положения, през които минаваме, ние трябва да учим, понеже съзнанието ни постоянно се сменя. Като учиш, ще придобиеш нещо, и живота ти няма да бъде еднообразен. А живота на хората с просто съзнание е еднообразен, той е почти като живота на животното — зает повече с ядене, без да мислят.
към текста >>

34. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 202 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това велико и съдбоносно за нас, българите, време, когато сме облагодетелствани от Провидението, като сме посетени от един велик Дух, в това време, когато на нас са дадени всички възможности да се подигнем, да застанем начело на духовното развитие на човечеството, в това време, когато именно в България извира и от тук се разлива към другите страни Божественият извор, духовното течение, което идва да обнови, да спаси и издигне човечеството, в това време ний, българите, спим: — нищо не виждаме, нищо не чуваме, нищо не разбираме.
В редакцията на в. „Братство“ и „Frateco“ често се получават писма от тия жадни души, които търсят светлината не Новото и никак не се озадачават от факта, че я намират именно тук, в нашата малка България. Те не казват, „какво добро може да излезе от Назарет“, и приемат с благодарност великото благо на новото Учение. А в това време българите . . . спят! В това велико и съдбоносно за нас, българите, време, когато сме облагодетелствани от Провидението, като сме посетени от един велик Дух, в това време, когато на нас са дадени всички възможности да се подигнем, да застанем начело на духовното развитие на човечеството, в това време, когато именно в България извира и от тук се разлива към другите страни Божественият извор, духовното течение, което идва да обнови, да спаси и издигне човечеството, в това време ний, българите, спим: — нищо не виждаме, нищо не чуваме, нищо не разбираме. И, нещо по-лошо: ние се опълчваме срещу Божието благословение, преследваме това, което идва да ни спаси, считаме за нещастие това, което е нашето най-голямо благо. Докато мнозина чужденци виждат ясно и оценяват правилно величието и могъществото на Учението, което, излизайки от България, почва да озарява света, то ние го преследваме и се надсмиваме над него. Ужасна е, обаче, съдбата но народите, които отхвърлят Божественото, когато то похлопа на вратите им. Писмо от Полша. В редакцията ни се получи писмо от брат Карл Шоботович, от Полша, в което между другото, той казва: Брат П.
към текста >>

35. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 204 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

когато говорим за провидението и промисъла, трябва да бъдем служители на този промисъл.
И онези, които не разбират тези неща, ще започнат да убеждават такъв човек, че има Бог, че има промисъл. На тези, които са изгубили вярата си в Бога и неговия промисъл, като са попаднали при лошите условия, вие, които вярвате в този промисъл, трябва да им докажете, че има промисъл, като станете изразители и проводници на този промисъл т. е. като ги извадите из лошите условия, в които се намират, като им укажете възможната за вас услуга. Практически покажете но хората, че има промисъл. Тъй че. когато говорим за провидението и промисъла, трябва да бъдем служители на този промисъл. А вие проповядвате за Бога, като че сте нещо далеч от Бога. Ти, като проповядваш, трябва да бъдеш един носител на Божественото. И ако всички хора разбираха така живота, те като видят един човек, че е попаднал при лоши условия, веднага ще се притекат на помощ, за да покажат практически, че има Бог, който се грижи за всички. Това са новите разбирания, които влизат сега в света. И ако днес съществуват тези нещастия и противоречия, това е защото хората се отказват да бъдат проводници на Божествения промисъл.
към текста >>

36. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 209 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Едно време Провидението е казвало на човека чрез природата: ще учиш и ще се мъчиш!
Следователно, ние трябва да вземем тези методи от природата. Ако ние изнесем нашия живот извън природата ще се намерим в голямо противоречие. Ние трябва да се учим от природата. Човек е дошъл на земята да живее, но на онзи, който иска да живее, природата е поставила две условия: да учи, и да работи. Така се казва на човека в сегашния век. Едно време Провидението е казвало на човека чрез природата: ще учиш и ще се мъчиш! След това му е казано: Ще учиш и ще се трудиш! Сега сме пред третото положение, според което природата казва на човека: Ще учиш, и ще работиш! По хубаво нещо от това не може да дойде. Това е най- хубавото. което може да ви се даде.
към текста >>

37. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 214 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата.
културата на Божественото знание в света. Христос донесе новото знание в света. Това, че Христос умре, това показва, че заедно с Христа умре и старата култура. Старата култура я разпънаха с Христа заедно, заковаха я с четири гвоздея, а новата култура представя главата на Христа, която остена незакована. Новата култура е знанието на Сина Человечески. Това е новото разбиране, новите пътища на Провидението, новите пътища на природата. Когато четете някаква книга, вие трябва да различавате, от човек на новото или от човек на старата култура е писана. Човекът на старата култура е отмъстителен, тщеславен, егоистичен, жесток и пр. — той е от културата на змията. В старата култура човек непременно ще стане жертва на онова, което му проповядват. И Христос беше разпънат от евреите по единствената причина, че те вярваха, какво новото знание, което Христос носеше, ще разруши Мойсеевото учение, ще разруши всичко старо.
към текста >>

търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия.
Той не чака бързо, и внезапно настъпване на райско състояние, но чрез напрежение на всички сили, съсредоточаване на волята, чрез усилията на любовта на цялото човечество — подобрението ще дойде по силата на Божествените закони. Човек трябва винаги да отстоява своята вяра, своята надежда, своята любов, въпреки всичко. 13. Мисията на славянските народи. Както германската раса е станала носител на християнството през периода на борбата и раздвояването през периода на мисленето (антитеза), така славянската раса има задача да даде синтезата на битието и мисленето, на древността и християнския свят. Миналото на славянските народи, техните качества — свободолюбив. търпимост, кротост, живот всред природата, интуиция, както и големите страдания и робството, през които са минали, всичко това показва, че Провидението е подготвяло и подготвя славянството за неговата велика и славна мисия. Всички духовни и религиозни движения между славянските народи свидетелстват за големите духовни богатства. Месианизмът в Полша, богомилството в България, хусиството в Чехия, боготърсителството в Русия — всичко потвърждава тази истина. Славянството трябва де се пробуди и обедини. 14. Мястото и значението, на философията на историята в учението на Тйежковски. Цялата философия на Тйежковски се строи и почива на философията на историята и на приложение диалектически метод на развитие: Теза — антитеза — синтеза.
към текста >>

Тогава тя мълком благодареше на Провидението, което й е определило благата част на живота .
. . Тя влизаше като непозната и излизаше като от години позната, непускана от децата, с хиляди поръки пак да дойде. Друг път почукваше с треперещи пръсти и свито сърце на завесен прозорец, откъдето се показваше разплаканото лице на отчаяно човешко същество . . . И нямаше по голяма радост за нея от това, да види след някое време сълзите проблеснали в усмивка, отчаянието превърнато в надежда. Тогава тя мълком благодареше на Провидението, което й е определило благата част на живота . . . Но майка й вечер я мъмреше и упрекваше, че тъй както живее, дом и род няма да има. А тихият глас й шепнеше в нея: „— Всичките домове, в които носиш радост и мир, са твои; — Всички деца са твои, щом ги обичаш! . . .“ . . .
към текста >>

38. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 225 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Да оставим на Бога, на Провидението, на върховната световна Промисъл да разреши въпроса за тия наши вземания-давания, а ние да се заловим здраво за изграждането на истински велика, духовно и материално цъфтяща България.
Това, което е истински наше, ще дойде само при нас, когато ние изправим напълно някои свои грешки на миналото. Ако то, за наказание, насилствено ни е отнето, то ще ни бъде предложено доброволно, мирно, когато времето за това дойде. Ако бъдем разумни, ние ще получим доброволно, с мирно разбирателство всичко, от което имаме истинска нужда. Защото Бог бди непрестанно над нас, индивидите и народите, като вечен, всемогъщ и абсолют, но безпристрастен съдия. Той взема и Той дава, Той наказва и Той дарява и на Него ние трябва да се уповаваме и от Него да очакваме, а не от силата на меча. Да оставим на Бога, на Провидението, на върховната световна Промисъл да разреши въпроса за тия наши вземания-давания, а ние да се заловим здраво за изграждането на истински велика, духовно и материално цъфтяща България. Защото истинското величие на един народ не е в големината на територията му, нито в многочислеността на населението му, нито във военната му мощ, а в неговата истинска култура — в духовната му мощ, в разумния живот, във всеобщото благоденствие, в неговите постижения, които го определяте като носители на култура и светлина. Следователно, истинското величие на България ще се достигне само по пътя на разумни, мирни творчески усилия за превъзмогване на множеството пречки от вътрешен характер и за изграждане на нов смислен, красиво, свободен живот в който ще има блага и условия за развитие за всички индивиди. Велика България ще бъде плод на вътрешна работа, на вътрешни духовни усилия за себепревъзмогване. Пламен. ИСТИНСКА РАБОТА Вярата е отношение между души, които имат едно и също верую. Учителя Правилни отношения между хората не могат да съществуват, щом те нямат едно верую.
към текста >>

39. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 227 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Идеалната, истинската храна, предназначена за човека от Провидението, са плодовете.
Този Христос трябва да познаят човеците днес! Него трябва да видят те. Да го видят и познаят! Мога да кажа (ноти на песента) ДА ПРЕВЪРНЕМ БЪЛГАРИЯ В РАЙСКА ГРАДИНА! Няма по благодатна, по здравословна, по-естествена, по-красива и по-чиста храна за човека от плодовете. Идеалната, истинската храна, предназначена за човека от Провидението, са плодовете. „И рече Бог: Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на земята, и всяко дърво, което има плод: те ще ви бъдат за ядене. (Битие, глава I. 29). Да се повърнем и да из-пълним Божия закон! Да се повърнем към естествената, идеалната, истинската храна за човека. И тогава ще бъдем здрави, силни, щастливи.
към текста >>

40. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 232 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Облакът“, „Душата на овчаря“, „Имане“, този елемент е силно подчертан: провидението, духовното в живота, изпъква тук като върховна сила, реалност над реалностите, която движи нишките на човешкия живот.
Те са напълно издържани по форма — стегнат език и стил, липса на излишни думи, голяма образност. Като картини взети от действителността, наблюдавана непосредствено, те са психологически напълно обосновани. Най-после, към всичко това, което притежават и много други разказвачи. се прибавя и нещо ново, нещо повече: това е именно новото разбиране на живота в неговата дълбина и същина, това е проникването до духовната страна на живота изтъкването на непреходната реалност на това, което зад външните форми на събития та и нещата. В някои от разказите — напр. „Облакът“, „Душата на овчаря“, „Имане“, този елемент е силно подчертан: провидението, духовното в живота, изпъква тук като върховна сила, реалност над реалностите, която движи нишките на човешкия живот. Този именно елемент е новото и ценното у Буча Бехар. И на него трябва да се обърне най много внимание — да се разшири във всичките си подробности, да се прокара във всички области на живота. Защото, добри разказвачи, отлични майстори на формата ние имаме много, но писатели, които разбират живота в неговата дълбина и същина, почти нямаме. Нека „Когато зреят житата“ бъде начало на нещо ново. самобитно и силно, което да остави следи и да проправи нови пътища в нашата литература.
към текста >>

41. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Славянството е отредено от Провидението да изгради една нова култура на земята.
Да не бъде това! * Великият творчески дух на българския народ днес отново се разгръща във всичката своя красота и мощ и искрите от буйно пламналия духовен огън, потоците от духовна светлина се разнасят вече по всички страни на Европа и по всички части на света. Богомилството възкръсва ! Великото духовно огнище, което някога озари Европа и света с потоци от духовна светлина, днес отново се разгаря във всичката си стихийна сила и будните хора от всички страни на земята вече почват да обръщат лицето си към него, да приемат неговата светлина и да черпят от неговите неизброими дарове. Всяка година в България идват отделни лица и групи хора, от различни европейски народи, за да влязат в непосредствена връзка с великия Учител на Всемирното Братство да почерпят от неговата светлина, да възприемат частица от неговата духовна сила, да усвоят знанията, мъдростта, която само той може да им даде, за да се върнат после отново в своите родни страни, и да занесат и запалят и там светлината, чийто източник е тук, в България. Славянството е отредено от Провидението да изгради една нова култура на земята. И извора на идеите — духовните творчески сили, които ще изградят тази нова култура, е тук, в България. Той блика буйно, непрестанно, като носи обилен живот за всички, които бъдат достатъчно разумни да черпят от него. Той привлича вече погледите на много будни хора, от различни краища на земята, които виждат и намират тук, в нашата малка България, това което ще изведе света из днешния социален, икономически и духовен хаос към хармония и всестранен възход. Богомилството възкръсва! Днес бродейки по широките полета на нашата хубава земя, влизайки в непосредствен досег с останалата здрава и непокварена част от народа ни, аз виждам в умните, отворени лица на нашите „прости“ селяни, в сините, благи и хубави очи на ония които са възприели и тръгнали по правия път, същата оная мощна и непобедима сила, която действаше и в миналото, преди хиляда години!
към текста >>

42. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 238 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Когато рибите станаха недоволни от живота си във водата, от невидимия свят Провидението им каза, че могат да излязат при по-добри условия, при по-свободен живот, но трябва да се пригодят за тия условия.
Ако някоя жена задава тоя въпрос, Той й отговаря: Хайде, ожени се, дай пример как ще създадеш своя свят. Същото казва и на мъжа. Като се оженят, те раждат деца, които приличат точно на тях и тия деца започват да се карат помежду си, карат се също така мъжът и жената. Мъж и жена не се спогаждат, брат и сестра не се спогаждат. Кой е причина за това? Когато рибите станаха недоволни от живота си във водата, от невидимия свят Провидението им каза, че могат да излязат при по-добри условия, при по-свободен живот, но трябва да се пригодят за тия условия. Те ще излязат от по-гъстата среда и ще минат в по-рядка материя. Та и ние, съвременните хора, можем да излезем от този свят и да влезем в друг, дето можем и без дишане. Както рибите превърнаха хрилете си в дробове, така и ние ще превърнем нашите дробове в особени органи и ще дишаме чрез етера. Етерът, от който всички хора умират, ще бъде среда за хората, те ще живеят в него. Ако човек се върне в положението на риба, както едно време е бил, той непременно ще умре.
към текста >>

43. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 247 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо.
Все по-често да забравяме себе си и да се приучваме към всекидневна малка жертва за общо добро и напредък. Добротата е най-ценния и верен другар на човека и се намира в зародиш у всекиго. Тя лекува, разхубавява и топли. В областта дето добротата блещи, царува Божествената приятност и привлекателност. Едно приятно усещане завладява душата още преди човек да се е приближил до жилището на добротата Никому не е отнета привилегията да бъде добър. Колкото повече пръскаме добротата, толкова повече тя расте в нашата душа и я изпълва с един първокачествен аромат Малка доза доброта е достатъчна да уталожи страданията на много хора; тя действа като Провидението: създава много радости от нищо. Въпросът за щастието е въпрос за практикуване добротата. Добротата не е индиферентна пред страданията и нещастията, тя не съдейства на силните против слабите и не унижава скромните. Добротата води по приятните пътеки на живота, който отрано се запознае с техните прелести той ще обича да се разхожда из тях и когато стане възрастен Най благородното, най-благотворното от съперничествата ще бъде надпреварването в завладяването на добротата. Самопожертването е израз на добротата и Любовта, които са престояли дълго време в една душа. Добротата и нежността също вървят за едно и образуват необходимото условие за щастието. Доброта!
към текста >>

44. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вие искате да знаете как става това Вие, с вашето неверие, мязате на шишета с тесни уста, че и да иска Провидението да ви помогне, не може.
Как ще дойдат? Като отиде на един извор, който тече изобилно, трябва ли да питаш отгде и как иде тази вода? Ако ти вземеш едно шише с тясно гърло и отидеш на извора, който тече изобилно, шишето ще се на пълни, но много бавно. Но ако вземеш една голяма кана, с широка уста, тя моментално ще се напълни. Много бързо става. Вие искате да знаете как става това Вие, с вашето неверие, мязате на шишета с тесни уста, че и да иска Провидението да ви помогне, не може. Затова турете си голямо гърло, голяма уста, бързо да стане. Това значи да се молите. Като се помолите, всичко ще стане бързо. Когато стане, тогава ще го видите и вие. Божественият Промисъл в света се проявява в крайните резултати, когато човек изгуби всички възможности, всички условия и всякаква надежда.
към текста >>

Това показва, че в света не може да стане нещо, което да изненада Провидението, много работи за нас се виждат чудни, но всичко в света е предвидено.
Ти си Божи човек, затова не можах да те убия“. Както виждате, този поп никакъв куршум не го хваща. Това са забелязали и във време на война. Там са попадали в тъй наречената „мъртва зона“. Някой войник или офицер минава през тази зона дето картечници работят, гранати, куршуми падат на всяка крачка, но нищо не го засяга, той си минава като че ли нищо не става около него. Това показва, че в света не може да стане нещо, което да изненада Провидението, много работи за нас се виждат чудни, но всичко в света е предвидено. Ако не вярвате, направете опити. Но не се дръжте за старите вярвания. Дотолкова, доколкото вие вирвате в хората, дотолкова и те вярват във вас. Дотолкова, доколкото ги обичате, дотолкова и те ще ви обичат. Доколкото обичате Бога и вярвате в него, дотолкова и Той ще ви отговори.
към текста >>

45. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 255 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Щом главата ви е свободна, с това Провидението иска да ви каже, че трябва да мислите.
Следователно, ние вярваме в един кръст, на който горната част, гдето е главата, е незакована. Ние вярваме в кръст, на който главата не е закована. Освен кръста, ние почитаме и пентаграмата, която представя човека. Човекът е създаден по формата на кръста. Като съберете краката на едно място и разтворите двете ръце настрана, вие образувате един кръст. Щом главата ви е свободна, с това Провидението иска да ви каже, че трябва да мислите. Вие трябва да проявявате живота си и всички ваши постъпки да бъдат свободни. Всичко, каквото човек върши, трябва да го върши свободно. Защото всички лоши работи в живота произтичат от това, че човек не е свободен Човек иска да направи нещо, прави го, а при това не е свободен. Казвате: Какво е говорил Христос едно време? Питам: Какво ще говори Христос, ако днес дойде на земята?
към текста >>

46. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ще каже някой: толкова ли съм лош, че толкова тежки условия да ми се дават от провидението?
И тогава ще видим, че мъдростта на великите хора е истинска реалност, защото тя отговаря на силите и законите в природата. И ако ние се ръководим в живота от нея, то нашият физически —външен живот, също би се преобразил като отражение на нашият вътрешен живот. Benita УСЛОВИЯТА СА ОТРАЖЕНИЕ НА СЪЗНАНИЕТО Лошите хора от вън, лошите условия от вън, са отражение на това, което е в нас. Всяко цвете в природата е поставено при онази почва, която е полезна за неговото развитие. Това е велика и щастлива истина и който я приеме със смирение и любов, той става велик по ум, велик по сърце и велик по сила. Ще каже някой: толкова ли съм лош, че толкова тежки условия да ми се дават от провидението? Нека си признаем, че не сме толкова праведни колкото ние мислим. Природата никога не прави погрешки в своите изчисления. Лошите условия още не показват, че много сме лоши отвътре. Но все пак те са отражение на нашето съзнание. Ако великите хора са имали най-много неприятели, това показва ли, че те са много лоши?
към текста >>

47. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 266 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„... Роберта Медисон... 15 Април през нощта ... след едно пътешествие из Джунглата.“ Стоях сам, малък и безпомощен да разбера и тоя път целесъобразната игра на провидението за което аз бях само една малка — безкрайно малка и нищожна частица.
Писмо на отбелязания адрес разбира се не изпратих, но няколко месеца по късно съдбата ме отведе в Лондон. Първата ми работа бе да направя справка. Улицата и номера съществуваха, но вместо Роберта, на вратата ме посрещна един нов некролог. Още не разбрал нищо, приближих и започнах да чета, но буквите започнаха да танцуват пред очите ми. Душата ми все повече и по повече губеше равновесие. „... Роберта Медисон... 15 Април през нощта ... след едно пътешествие из Джунглата.“ Стоях сам, малък и безпомощен да разбера и тоя път целесъобразната игра на провидението за което аз бях само една малка — безкрайно малка и нищожна частица. Докторът свърши, без да откъсва погледа си от оная невидима точка на пространството — дето се беше спрял, все още унесен в далечния спомен за своето видение из Джунглата. В гостната беше тихо и дълго още никой не намери какво да каже след това. А. Чергарски БРАТКО МОЙ От векове аз слушам да подрънкват веригите ти, братко мой. От векове аз слушам да подрънкват, и техний звън не дава ми покой. * По-жалък роб от тебе не познавам, на робството създател сам си ти.
към текста >>

48. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 271 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

За да изпълни тази велика мисия, възложена му от Провидението.
Въпросът е важен и то не само за нас, славяните. Защото обединението и засилването на славянството е от значение и интерес за цялото човечество. Славянството има да изнесе в света своя специална мисия, то има да даде на човечеството нещо ново, което ще ползва всички, и за това то не може и не трябва да загине или да стане играчка в ръцете на другите. Колкото и силни да са другите европейски народи със своите постижения в науката и техниката, със своята военна и стопанска мощ със своята висока духовна и материална култура, все пак, на славянството, на слабото и разпокъсано днес славянство предстои да каже последната дума по новото и по-добро организиране ма живота и на отношенията между индивиди, съсловия и народи. Славянството ще посочи пътя, то ще поведе другите народи, цялото човечество към новата ера на международно братство, на вечен мир и хармония между всички народи. За да изпълни тази велика мисия, възложена му от Провидението. славянството трябва да бъде единно. С. К. ХРИСТИЯНСТВО И САМОУПРАВЛЕНИЕ Съвременната наука говори за еволюцията като закон в живота. Християнството се занимава специално с облагородяване и усъвършенстване на човека. Христовия морал е наука за поведението.
към текста >>

49. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 273 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път.
Целта на световните събития, скрития смисъл на историческия развой, обединяващата нишка между отделните исторически процеси — това е, в своята основна същност, възпитание на човечеството, възпитание на народите, които биват водени, изпитвани, подтиквани, от различните събития, към все по-зряло, към все по-мъдро и по-правдиво разрешение на въпросите, които се представят пред тях. В живота има много „несправедливости“. Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак. Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава. Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши. Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или на оногова. Не е грубата сила, която стои в основата на всичко, не тя разрешава въпросите, не тя движи събитията в една или друга посока.
към текста >>

Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак.
В живота има много „несправедливости“. Както в отношенията на отделните личности, също така и в отношенията на народите помежду им, ние всекидневно виждаме неща, които ни изпълват с негодувание поради тяхната несправедливост. И ние сме готови да отречем всякакъв промисъл, всякакъв вътрешен смисъл, всякаква висша намеса в това, което става на земята, между хората и народите. Ако, обаче, се взрем по-внимателно в нещата, ако се отърсим от чувствата, които в даден момент ни вълнуват и замъгляват проницателността на нашия духовен поглед, ние ще видим, че често пъти една несправедливост спрямо нас е дошла само като следствие на една наша грешка, и че нейната задача е именно да ни научи да станем по-разумни, по-мъдри, по-предвидливи, по-справедливи, за да не повтаряме в бъдеще тази грешка. „Несправедливостта“ е урокът на Провидението, чрез който то иска да ни възпита, да ни изправи, да ни издигне, да ни тласне към правия път. Страданието, което в случая Провидението ни е отредило, има само една цел — да просвети съзнанието ни, да осъзнаем колкото се може по-ясно сторената грешка, за да станем неспособни да я повторим пак. Щом това е така, ние трябва да научим добре, колкото се може по-добре урока, който историята ни дава. Научим ли го както трябва, нека не се съмняваме, че „несправедливостта” ще бъде премахната, че страданието ще премине, че злото ще се свърши. Това, което стана и става с нас, това, което стана и става навсякъде по света, не е само резултат на груби, земни сили, не е само следствие на надмощието на оръжието на тогова или на оногова. Не е грубата сила, която стои в основата на всичко, не тя разрешава въпросите, не тя движи събитията в една или друга посока. В всичко това има един скрит смисъл.
към текста >>

Когато светлината те озари, и от най-трудното положение ти ще намериш изход; Научи урока на историята, слушай гласа на Провидението, върви по правия път и не се съмнявай, че ти ще изведеш своя кораб на желаното пристанище Търпение, самообладание, вяра в Провидението; разумност, предвидливост и добра воля — останалото ще извърши Този, който знае да върши всичко много по-добре от всички насъ. С.
Тя ги е учила вчера, учи ги и днес. Тя ги учи да изправят своите грешки. Учи ги да разберат единството на интересите си. Подготвя съзнанието им за онова велико бъдеше, което идва, и в което обединеното и свободно човечество ще се радва на плодовете на своя труд, вместо да се самоунищожава. Под лъчите на тази светлина, няма трудна задача, няма безизходно положение, няма неразрешим въпрос в живота на народите. Когато светлината те озари, и от най-трудното положение ти ще намериш изход; Научи урока на историята, слушай гласа на Провидението, върви по правия път и не се съмнявай, че ти ще изведеш своя кораб на желаното пристанище Търпение, самообладание, вяра в Провидението; разумност, предвидливост и добра воля — останалото ще извърши Този, който знае да върши всичко много по-добре от всички насъ. С. Калименов ______________________________ Всичко, което става в света, има два вида причини: първо, причини външни, общопознати, видими за всички; и второ, причини вътрешни, дълбоко скрити, до които само малцина проникват. Само този е истински водач, само този може да води правилно един народ, който вижда не само външните, но и скритите причини на нещата. МУЗИКАТА Е ЛЕКАРСТВО Музиката е не само удоволствие, но и лекарство. Питагор, който е живял преди много столетия, е знаел това. Правел е чудеса в случаи на буйна лудост не с някакви лекарства, а с успокояваща музика.
към текста >>

Онази работа, която Провидението ти е определило, не трябва да я отлагаш.
Ако биха ми предложили да стана министър, бих предпочел да отида да помогна на някоя бедна вдовица и по скоро бих се отказал от този пост, отколкото да оставя тази жена без моята помощ. Вие се готвите за един голям бал, концерт или журфикс, но в това време идва при нас един беден човек и вие го връщате, защото нямате свободно време да се занимавате с него. Не, вие трябва да се откажете от бала, за да спазите този велик закон, който е създаден от Бога. Ако бихме се научили да бъдем, да бъдем в мир със себе си, да разберем, че може да живеем сами със себе си, тогава светът би се оправил. Христос казва: „Който изпълни най малката заповед, най-велик ще бъде в Царството Божие.“ В какво се състои тази малка любящи заповед? Онази работа, която Провидението ти е определило, не трябва да я отлагаш. За всяка мисъл, за всяко желание има определено време, което като пропуснеш веднъж, няма вече връщане назад. Вашите младини вече не могат да се върнат. Този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате. Живейте в настоящето. В настоящето се проявява Бог.
към текста >>

50. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 279 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ръката на Провидението ще ни изведе към желания край.
Защото то не се съмнява, че човечеството, вървейки по днешния обгърнат в тъмнина път, е водено, от ръката на една Велика Разумност, към Светлина. ПРЕЗ МРАК, КЪМ СВЕТЛИНА! Такава е днешната реалност на нещата около нас. Такъв е смисълът на всичко онова, което става, както в индивидуалния, така и в колективния, външен и вътрешен, живот. Мощна, непоколебима вяра в бъдещето, непоколебима вяра в Доброто, в Истината н Правдата — това се изисква днес от нас, като индивиди и като колектив. Ръката на Провидението ще ни изведе към желания край. Вътова не може да има никакво съмнение. От нас се изисква само разумност — да възложим съдбините си в Неговите ръце, да слушаме гласа Му и да не престъпваме повеленията Му! Ний ще успеем! Защото ний имаме най-великият водач — Бог. С. Калименов ФРАНЦУЗИ ПРИ УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ Двадесет души французи предприехме тая година едно пътуване до София, за да прекараме три седмици при Учителя Дънов.
към текста >>

51. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 283 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Но не е само в яденето, но човек трябва да разбира ония скритите сили,които провидението, великото в света е вложило в света, в материята.
Време имат повече, енергия — по-малко. Следователно светиите са умни хора, понеже пестят енергията. Един светия живее много повече от един светски човек. Един светия живее 120, 150 години, а един светски човек живее 60 години. Като яде половината, той продължава живота си. Но не е само в яденето, но човек трябва да разбира ония скритите сили,които провидението, великото в света е вложило в света, в материята. Следователно, ако човекът е разположен, ако човекът има една свежа мисъл, мисли и разбира причините, ако неговите чувства разбират законите,и ако неговата воля разбира явленията в света, яденето в него ще бъде правилно. Та казвам, всичките спорове в сегашния свят разрешават един кардинален въпрос - икономия на храната, икономически въпрос. Вие ще видите в държавите, които ще воюват, всичко е турено под контрола, определено е колко да яде един човек, няма вече много ядене. Там всички са светии. Когато има война, всички хора са светии.
към текста >>

52. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 284 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Така обикновено човечеството пътува в океана на живота към своята велика, предначертана от ръката на Провидението цел.
Както един дом, в който има любов, е весел и в него се чува музика и песен, така и една Европа, в която ще има любов между народите в нея, ще представлява една хармонична единица, в която ще се чува музика и песен, и в която ще има условия да цъфти култура и да се творят блага за всички. Любовта, приложена между народите и между хората, ще прелее огнестрелните и смъртоносни оръжия в плугове и полезни инструменти за работа. Погледа на всеки що годе съзнателен човек на земята да бъде отправен към мира, приложен с любов, а това е вече Правда, това е справедливост, която няма да допусне утре да избухне нова криза. ВСРЕД БУРНОТО МОРЕ Има дни, когато морето е тихо. Слънцето кротко гали безкрайната водна шир и влива струя от тиха радост в душата на моряка и на пътника към далечни брегове. Така обикновено човечеството пътува в океана на живота към своята велика, предначертана от ръката на Провидението цел. Но има и дни, когато хармонията на живота като че ли се обръща в хаос. Има дни, когато морето като че ли полудява: с гигантски вълни облива кораба, в който тръпнат изплашените моряци и пътници и, разтворило жадна уста, настойчиво иска жертви. Защо това е така — не нам принадлежи да разрешим. Дали това е някаква случайност, дали то е някаква неизбежна необходимост, срещу която не можем да се борим, или пък бурите в живота на човечеството са следствия на причини, обусловени от неговия съзнателни действия и, следователно, отстраними, — нека. за сега оставим този въпрос на страна.
към текста >>

Но нека видим как действа в подобни случаи Провидението, чиято цел е да ни възпитава. Ако.
Всичко би било възможно за нас, във всека една секунда, ако нашата мисъл обгръщаше целокупния живот. Но ние вземаме от живота само една нищожна част и от нея съдим за живота въобще. Ний го ограничаваме според нашето собствено душевно състояние, според нашите разбирания. Така, за някой хора, морският бряг е място, гдето те могат да съзерцават безкрайността, да съзерцават елементите в тяхното грандиозно могъщество, когато небето и земята се сливат в един и същ хоризонт. И, в съгласие с нашите мисли, душата ни се чувства свободна, или потисната. Но нека видим как действа в подобни случаи Провидението, чиято цел е да ни възпитава. Ако. например, ние сме обзети от недоволство по някой паричен въпрос или поради това, че шивачката не ни с донесла роклята в определеното време и ако нашия душевен живот е потиснат от подобни грижи, които не ни позволяват да чувстваме Великото Чудо на вечно присъстващия в нас Живот, тогава случва се понякога, че ние неочаквано изгубваме някое скъпо нам същество. Още в същия момент дребнавите грижи изчезват, защото душата ни се е издигнала изведнъж на височината на по-важни събития. Това показва, че грижите, които често обгръщат нашата душа до такава степен, че едва ли не я задушават, в същност, нямат друго значение, освен това, което ний им даваме. И ако ние не можем да се освободим сами чрез едно спонтанно издигане на нашите мисли, животът тогава ще ни изправи пред изпитания, които ще ни помогнат сигурно в работата за нашето освобождение. Но, да не чакаме тази болезнена помощ, защото по-добре е да се еволюира в радостта, отколкото в страданието.
към текста >>

53. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 288 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Провидението е било благосклонно към нас, че съизволи да дойдете тук при нас.
Вашите разумни аргументи и вашите сърдечни думи, изказани ясно и разбрано на един братски български език, Вашата вдъхновена проява, Вашата пълна със знания личност, привлече душите на нашите Хърватски братя, гости и съмишленици При това на управителния съвет на вегетарианското дружество в Загреб се падна честта да изрази най-дълбоко благодарността си за Вашия неегоистичен труд, за Вашето съкровено и пленително постоянство, та и у нашата среда да се развият всеобщи идеи за всечовешки братски дух на братство, търпимост, разбирателство и сътрудничество. Нека Вие и Вашата мила другарка — сестра, в сговор и любов да проживеете още много години с радост и щастлив живот. Всички Ваши познати другари и гости, Вас двамата като най-добър спомен ще Ви държат душите си и ще хранят желанието пак в скоро време братски да се прегърнем. Връщайки се в своето мило отечество, пътувайки двамата, бъдете уверени, че нам е много мило, че поради краткото време не сме успели да Ви посрещнем и да ни гостувате. Но вкупом и с радост всички вегетариански сърца и на другите, са с милите братя българи, които дишат с една душа като нас любят с едно сърце като нас. Провидението е било благосклонно към нас, че съизволи да дойдете тук при нас. Нека във Вашия многообичен път Бог да Ви обгърне и да Ви пази. Братски Вас Ви прегръща и почита Д-р X... Председател на вегетарианското дружество — Загреб. Тези мили спомени на братски отношения, гостоприемство, чистота, искреност и пр., нашия приятел и неговата другарка ще пазят като най-съкровено богатство в душите си. Те благодарят от сърце на всички, които са показали туй съчувствие и братски отношение към тях, с пожелание през новата 1940 година, ако Бог благоволи и има условия, да дойдат маса души от Югославия и България и да видят на дело учението и живота на Всемирно Братство със своя Учител, а особено на Рила X.
към текста >>

54. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 292 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И Провидението постъпва по същия начин.
Ученикът започва да се пънка, да се мъчи, но учителят веднага го потупваше по гърба и му казваше: Няма нищо, ти трябва да помислиш малко. Напиши си тази задача и си помисли в дома как можеш да я решиш. Като помислиш малко, ще намериш начин за нейното разрешение. Ученикът отиваше на мястото си, но с мисълта, че има задачи, които и той не може да реши. Особено той се замисля, като му каже учителят: Как не можеш да решиш такава проста задача! И Провидението постъпва по същия начин. Има задачи, които човек не е решил, но трябва. да ги реши. Запример, самообладанието е една от трудните задачи. Знаете ли колко мъчно е човек да има самообладание? Всеки човек, добър или лош, всякога оставя своето влияние върху вас.
към текста >>

55. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 293 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако искаш ти, детето ти и жена ти да бъдете щастливи, търсете близостта на Провидението.
Но днес имаше нещо друго. В дъното на мрежата имаше едно стъкло. Рибарят внимателно разгледа стъклото, отвори го и намери в него един свитък. Там пишеше: — Щастието на земята никога не е вечно. Никога да не го търсиш там. Ако искаш ти, детето ти и жена ти да бъдете щастливи, търсете близостта на Провидението. Рибарят се спря за миг, учуден от прочетеното и пак продължи: — Ако Провидението ти отнеме богатството, не тъжи, дай му и останалото; ако пък изгубиш жена си, не страдай по нейната тленна сянка. Вечното в живота не е материята, а духът. Който посвети живота си на Провидението, той го обезсмъртява. Рибарят пак спря. Погледна водите на реката и наново зачете: — Ако искаш децата ти да бъдат щастливи, обичай ги не като плодове на твоята утроба, но като божествени създания на творението.
към текста >>

Рибарят се спря за миг, учуден от прочетеното и пак продължи: — Ако Провидението ти отнеме богатството, не тъжи, дай му и останалото; ако пък изгубиш жена си, не страдай по нейната тленна сянка.
В дъното на мрежата имаше едно стъкло. Рибарят внимателно разгледа стъклото, отвори го и намери в него един свитък. Там пишеше: — Щастието на земята никога не е вечно. Никога да не го търсиш там. Ако искаш ти, детето ти и жена ти да бъдете щастливи, търсете близостта на Провидението. Рибарят се спря за миг, учуден от прочетеното и пак продължи: — Ако Провидението ти отнеме богатството, не тъжи, дай му и останалото; ако пък изгубиш жена си, не страдай по нейната тленна сянка. Вечното в живота не е материята, а духът. Който посвети живота си на Провидението, той го обезсмъртява. Рибарят пак спря. Погледна водите на реката и наново зачете: — Ако искаш децата ти да бъдат щастливи, обичай ги не като плодове на твоята утроба, но като божествени създания на творението. Никога не скърби, че си беден.
към текста >>

Който посвети живота си на Провидението, той го обезсмъртява.
Там пишеше: — Щастието на земята никога не е вечно. Никога да не го търсиш там. Ако искаш ти, детето ти и жена ти да бъдете щастливи, търсете близостта на Провидението. Рибарят се спря за миг, учуден от прочетеното и пак продължи: — Ако Провидението ти отнеме богатството, не тъжи, дай му и останалото; ако пък изгубиш жена си, не страдай по нейната тленна сянка. Вечното в живота не е материята, а духът. Който посвети живота си на Провидението, той го обезсмъртява. Рибарят пак спря. Погледна водите на реката и наново зачете: — Ако искаш децата ти да бъдат щастливи, обичай ги не като плодове на твоята утроба, но като божествени създания на творението. Никога не скърби, че си беден. Богатството не е знак на щастие. Бъди богат по дух и сърце.
към текста >>

56. -

Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво.
Но нали казахме, че случайността е недопустима при разумното разглеждане на историческия процес? Проследете историята на народите, проследете колебанието във везните на съдбата, и вие ще видите в историческия процес осъществяването на една върховна Правда, съвършено независима от човешките желания и сили. Тъкмо стечението на обстоятелствата, а не желанието на силни или слаби, играе тук роля. Но важното в случая е, че това стечение на обстоятелствата винаги е в хармония с изискванията на върховната Правда, такава каквато е тя, гледана не през призмата на противоречивите интереси и схващания на борещите се сили, а — стояща високо над всякакви човешки предразсъдъци, над всякаква човешка пристрастност. Явно е, следователно, че стечението на обстоятелствата на световната сцена, което извежда до едни или други резултати е направлявано, е ръководено от една Висша Разумност в хармония с една висша Справедливост. Историческият процес, победите и пораженията, издигането на едни народи и падането на други, не е нищо друго, освен едно постоянно усилие да се уравновеси постоянно нарушаваната от победителя правда, и паралелно с това, да се осъществява методично и постепенно, един велик План, предначертан от Провидението и водещ хората и народите, през училището на живота, към нещо по-добро и по-хубаво. Схващайки по такъв начин връзката между историческите събития, виждайки, че в човешките дела навсякъде може да се забележи пръста на една над човешка, над земна намеса, ние лесно ще дойдем до убеждението, че силата и надмощието, с които един народ разполага в даден момент, в същност не са негови, а принадлежат на една върховна Сила, от която единствено зависи да ги остави в ръцете му за по-дълго време, или да му ги отнеме. При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска. Как ще постъпи победителя? Как ще постъпи този. който има сялата в ръцете си?
към текста >>

— ето въпроса, който Провидението задава винаги не тези, които е избрало да осъществят неговите исторически изисквания.
Схващайки по такъв начин връзката между историческите събития, виждайки, че в човешките дела навсякъде може да се забележи пръста на една над човешка, над земна намеса, ние лесно ще дойдем до убеждението, че силата и надмощието, с които един народ разполага в даден момент, в същност не са негови, а принадлежат на една върховна Сила, от която единствено зависи да ги остави в ръцете му за по-дълго време, или да му ги отнеме. При това положение, за нас е ясно, че силата, дадена в ръцете на победителя, е за него преди всичко едно изпитание, а не право да върши каквото си иска. Как ще постъпи победителя? Как ще постъпи този. който има сялата в ръцете си? — ето въпроса, който Провидението задава винаги не тези, които е избрало да осъществят неговите исторически изисквания. Ако победителят постъпи несправедливо, с това той вече подписва своята собствена присъда. Не ще минат много години, когато сам той ще се намери на мястото на победения. Това е било много пъти, такова много пъти, че би трябвало хората да го знаят като азбука, да го зачитат като основна истина в своите схващания на историческите процеси и да го прилагат винаги, когато стане нужда. Досегашните държавници, обаче, като че ли никога не са чувствали нуждата да потърсят някакъв вътрешен смисъл в историческите събития, да обърнат внимание и да видят пръста на Провидението във всичко това, което става на земята. Поради това, те винаги са се самозабравяли в опиянението от победата, не са се вслушвали в ясно говорещия глас на Правдата и са извършвали несправедливости, които после техните народи е трябвало да изплащат скъпо и прескъпо.
към текста >>

Досегашните държавници, обаче, като че ли никога не са чувствали нуждата да потърсят някакъв вътрешен смисъл в историческите събития, да обърнат внимание и да видят пръста на Провидението във всичко това, което става на земята.
който има сялата в ръцете си? — ето въпроса, който Провидението задава винаги не тези, които е избрало да осъществят неговите исторически изисквания. Ако победителят постъпи несправедливо, с това той вече подписва своята собствена присъда. Не ще минат много години, когато сам той ще се намери на мястото на победения. Това е било много пъти, такова много пъти, че би трябвало хората да го знаят като азбука, да го зачитат като основна истина в своите схващания на историческите процеси и да го прилагат винаги, когато стане нужда. Досегашните държавници, обаче, като че ли никога не са чувствали нуждата да потърсят някакъв вътрешен смисъл в историческите събития, да обърнат внимание и да видят пръста на Провидението във всичко това, което става на земята. Поради това, те винаги са се самозабравяли в опиянението от победата, не са се вслушвали в ясно говорещия глас на Правдата и са извършвали несправедливости, които после техните народи е трябвало да изплащат скъпо и прескъпо. Така е било до сега, и единствено това е било причината за да бъде досегашната история на човечеството една непрекъсната верига от кръвопролития, братоубийства, разрушения на изграденото с непосилен труд в периодите на мирното развитие. Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Правдата трябва да бъде възстановена. Но, тъкмо когато трябва да я възстановят, оръдията на Провидението се оказват неспособни да разберат и изпълнят истинската задача която им е възложена и извършват нови неправди, често пъти по-големи от първите.
към текста >>

Но, тъкмо когато трябва да я възстановят, оръдията на Провидението се оказват неспособни да разберат и изпълнят истинската задача която им е възложена и извършват нови неправди, често пъти по-големи от първите.
Досегашните държавници, обаче, като че ли никога не са чувствали нуждата да потърсят някакъв вътрешен смисъл в историческите събития, да обърнат внимание и да видят пръста на Провидението във всичко това, което става на земята. Поради това, те винаги са се самозабравяли в опиянението от победата, не са се вслушвали в ясно говорещия глас на Правдата и са извършвали несправедливости, които после техните народи е трябвало да изплащат скъпо и прескъпо. Така е било до сега, и единствено това е било причината за да бъде досегашната история на човечеството една непрекъсната верига от кръвопролития, братоубийства, разрушения на изграденото с непосилен труд в периодите на мирното развитие. Нарушеното равновесие трябва да се възстанови. Правдата трябва да бъде възстановена. Но, тъкмо когато трябва да я възстановят, оръдията на Провидението се оказват неспособни да разберат и изпълнят истинската задача която им е възложена и извършват нови неправди, често пъти по-големи от първите. И, в резултат, посява се семето на нови борби, нови ужаси, нови кръвопролития. Така е било досега, но така ли трябва да бъде и за напред? Кой печели и кой губи при пораженията и победите, схватките между народите на историческата сцена? — Победителят печели, а победеният губи, ще каже мнозинството. Не! Печели само този.
към текста >>

Победителят печели истински и завинаги само тогава, когато намери в себе си достатъчно самообладание, за да може да запази равновесие на опасното място, което временно заема и да издържи изпита, който Провидението му задава, като постъпи справедливо.
Така е било досега, но така ли трябва да бъде и за напред? Кой печели и кой губи при пораженията и победите, схватките между народите на историческата сцена? — Победителят печели, а победеният губи, ще каже мнозинството. Не! Печели само този. кой то умее да извлече поука от събитията, за да може да постъпва мъдро и справедливо. Победителят печели истински и завинаги само тогава, когато намери в себе си достатъчно самообладание, за да може да запази равновесие на опасното място, което временно заема и да издържи изпита, който Провидението му задава, като постъпи справедливо. Направи ли това., неговата победа остава вечна! Полъже ли се, обаче, да използва възможността и, уповавайки се на силата, извърши нови несправедливости, него го очаква незавидна съдба в бъдещето. Това е историята. Това е нейната същина. Това е скритият смисъл на историческите събития, наблюдавани от гледището на Върховната Правда.
към текста >>

57. -

Будни българи, от села и градове, вий, които истински, искрено и разумно обичате родината си; вий, които с духовния си взор виждате светлите висини, до които народа ни ще се възмогне, ако не пропусне настоящия съдбоносен момент; вий, които знаете, че уречения от историята, избралия от Бога и посочения ни от Провидението път на нашия народ е пътя на мира, на творческото превъзмогване досегашните лоши условия и издигането, културно и духовно, съединете силите си, напрегнете мишците си, не пропускайте сгодното време, не изпускайте златния час — работете!
Вместо да се хвърлим във вихъра на разрушението, ний трябва да се хвърлим във вихъра на творчеството. И тогава това, което едни наричат Бог и Провидение, а други — исторически развой и вътрешна логика на живота, ще ни въздаде много повече от това, което ний днес очакваме или което можем да достигнем по каквито и да било други пътища. Днес е време за творчество! Днес е време за издигане — духовно и материално, културно и стопански. Днес е време да спечелим, в един сравнително кратък период, това, което сме изгубили до сега в продължение на повече от петстотин години. Будни българи, от села и градове, вий, които истински, искрено и разумно обичате родината си; вий, които с духовния си взор виждате светлите висини, до които народа ни ще се възмогне, ако не пропусне настоящия съдбоносен момент; вий, които знаете, че уречения от историята, избралия от Бога и посочения ни от Провидението път на нашия народ е пътя на мира, на творческото превъзмогване досегашните лоши условия и издигането, културно и духовно, съединете силите си, напрегнете мишците си, не пропускайте сгодното време, не изпускайте златния час — работете! Нова България трябва да се изгради сега! Утре ще бъде вече късно! Днес Бог ни дава мандата — да се изразим на „парламентарен език“ — да направим това, което трябва да се направи за пример на всички. Не го ли направим, не използваме ли този мандат, окажем ли се слаби и недостойни — той ще бъде отнет от нас и ще бъде даден на други. Това не е само един паралел, а е пълна действителност, неотменна реалност.
към текста >>

Знаем, не от изчисления и статистически проучвания, а с живото знание на духа, че ние трябва да живеем, да се борим, да напредваме, по светлия, начертан ни от ръката на Провидението път на мирен културен и духовен възход и че само по този път ние ще разрешим задачите си и ще осъществим идеалите си.
Ще хвърлиш дрехата си кална и пак ще звънне песента — * Забравената песен на душата, забравения зов на вечността; И пак ще блесне светлината в първична чистота! * Сред прашний друм на суетата в незнаен ден ще дойде любовта и мощност ще почувстваш във душата и устрем смел за подвизи в света! * Кат'пъпка, в хубост разцъфтяла, душата ти наокол ще ухай и в чашата, от горести преляла, тя Божията мъдрост ще познай! В. Недев ЗНАЕМ… Знаем, с душата си, а не с ума си, че за славянството, и специално за България, историята на близкото бъдеще е приготвила нещо ново, нещо хубаво, нещо, каквото досега не е притежавал и на каквото не се е радвал никой друг народ на земята. Знаем, не от думите на учени и философи, но от дълбокия трепет на сърцата си, и от картината, която разкрива пред очите ни вечно будния, готов и способен за всякакви жертви, духовен елит на народа ни — елит, съставен не от аристократи, а преди всичко от работници и селяни, от хора на народа ни, хора на умствения и физически труд — че светло бъдеще очаква този народ, който преди хиляда години разпръсна искрите на събуждането из целия потънал тогава в мрак Запад. Знаем, не от изчисления и статистически проучвания, а с живото знание на духа, че ние трябва да живеем, да се борим, да напредваме, по светлия, начертан ни от ръката на Провидението път на мирен културен и духовен възход и че само по този път ние ще разрешим задачите си и ще осъществим идеалите си. Знаем, че трудностите, препятствията, колебанията и отклоняващите сили ще бъдат преодолени, и че българския народ ще стъпи здраво на пътя, сочен му от Бога — пътя, по който той ще изпълни достойно мисията, възложена му от Провидението. Ние не сме „малък“ народ; ние не сме слаб, маловажен. незначителен народ, както мислят мнозина, дори и такива, намиращи се по върховете на ръководните места, защото „големината“ — духовната тежест, силата и значението на един народ не се мерят само чрез числото на неговите членове или чрез обширността на територията, която заема. Истинската сила и истинското значение на един народ се измерват преди всичко чрез вътрешния духовен потенциал, който той притежава. А ний знаем, че духовният потенциал, че способността за творческо духовно напрежение на българския народ са огромни.
към текста >>

Знаем, че трудностите, препятствията, колебанията и отклоняващите сили ще бъдат преодолени, и че българския народ ще стъпи здраво на пътя, сочен му от Бога — пътя, по който той ще изпълни достойно мисията, възложена му от Провидението.
* Сред прашний друм на суетата в незнаен ден ще дойде любовта и мощност ще почувстваш във душата и устрем смел за подвизи в света! * Кат'пъпка, в хубост разцъфтяла, душата ти наокол ще ухай и в чашата, от горести преляла, тя Божията мъдрост ще познай! В. Недев ЗНАЕМ… Знаем, с душата си, а не с ума си, че за славянството, и специално за България, историята на близкото бъдеще е приготвила нещо ново, нещо хубаво, нещо, каквото досега не е притежавал и на каквото не се е радвал никой друг народ на земята. Знаем, не от думите на учени и философи, но от дълбокия трепет на сърцата си, и от картината, която разкрива пред очите ни вечно будния, готов и способен за всякакви жертви, духовен елит на народа ни — елит, съставен не от аристократи, а преди всичко от работници и селяни, от хора на народа ни, хора на умствения и физически труд — че светло бъдеще очаква този народ, който преди хиляда години разпръсна искрите на събуждането из целия потънал тогава в мрак Запад. Знаем, не от изчисления и статистически проучвания, а с живото знание на духа, че ние трябва да живеем, да се борим, да напредваме, по светлия, начертан ни от ръката на Провидението път на мирен културен и духовен възход и че само по този път ние ще разрешим задачите си и ще осъществим идеалите си. Знаем, че трудностите, препятствията, колебанията и отклоняващите сили ще бъдат преодолени, и че българския народ ще стъпи здраво на пътя, сочен му от Бога — пътя, по който той ще изпълни достойно мисията, възложена му от Провидението. Ние не сме „малък“ народ; ние не сме слаб, маловажен. незначителен народ, както мислят мнозина, дори и такива, намиращи се по върховете на ръководните места, защото „големината“ — духовната тежест, силата и значението на един народ не се мерят само чрез числото на неговите членове или чрез обширността на територията, която заема. Истинската сила и истинското значение на един народ се измерват преди всичко чрез вътрешния духовен потенциал, който той притежава. А ний знаем, че духовният потенциал, че способността за творческо духовно напрежение на българския народ са огромни. Ний познаваме душата нашия народ, ний познаваме силите и възможностите му, затова казваме: Достатъчно е този народ да хване пътя, начертан му от провидението, за да учуди света.
към текста >>

Ний познаваме душата нашия народ, ний познаваме силите и възможностите му, затова казваме: Достатъчно е този народ да хване пътя, начертан му от провидението, за да учуди света.
Знаем, че трудностите, препятствията, колебанията и отклоняващите сили ще бъдат преодолени, и че българския народ ще стъпи здраво на пътя, сочен му от Бога — пътя, по който той ще изпълни достойно мисията, възложена му от Провидението. Ние не сме „малък“ народ; ние не сме слаб, маловажен. незначителен народ, както мислят мнозина, дори и такива, намиращи се по върховете на ръководните места, защото „големината“ — духовната тежест, силата и значението на един народ не се мерят само чрез числото на неговите членове или чрез обширността на територията, която заема. Истинската сила и истинското значение на един народ се измерват преди всичко чрез вътрешния духовен потенциал, който той притежава. А ний знаем, че духовният потенциал, че способността за творческо духовно напрежение на българския народ са огромни. Ний познаваме душата нашия народ, ний познаваме силите и възможностите му, затова казваме: Достатъчно е този народ да хване пътя, начертан му от провидението, за да учуди света. Достатъчно е тия сили да бъдат впрегнати в творческа работа, за да извършат чудеса. Ний знаем, с душата си, а не с ума си, че се намираме пред прага на съдбоносни събития, в които българският народ по пътя на мира, ще спечели най-великата духовна победа, каквато досега е спечелвана в света. Ний знаем, че българският народ ще се издигне и ще пребъде като факел и знаменосец на Новата култура. Пламен СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ Новият век (из неделната беседа „Новият век“ – 24. XI. 1940 г.) В цялата човешка реч има нещо, което е пропито с нечистота.
към текста >>

58. -

както казва народа, достатъчно е да имаме колко-годе будно съзнание, за да проумеем смисъла на тия уроци и да нагодим живота си и отношенията си съобразно нейните изисквания, вслушвайки се едновременно в гласа на Провидението, което ни води, по най-разумно избраните пътища, към осъществяване на нашите задачи и идеали.
(стих.) – Величка Трифонова Из науката и живота. Витамини и работоспособност Един плодовит курс по есперанто – М. Стоицев Колективно съзнание – Д-р Ст. К. Книгопис ПО ПЪТЯ НА МИРА Историята, тази велика учителка на народите, е успяла да ни даде до сега много и много скъпоценни уроци. Достатъчно е да имаме ум в главата си. както казва народа, достатъчно е да имаме колко-годе будно съзнание, за да проумеем смисъла на тия уроци и да нагодим живота си и отношенията си съобразно нейните изисквания, вслушвайки се едновременно в гласа на Провидението, което ни води, по най-разумно избраните пътища, към осъществяване на нашите задачи и идеали. Един велик урок, който днес историята ни учи, и който българите трябва да внедрят завинаги в своето съзнание, е следният: Истински печели само този, който разрешава спорните си въпроси по мирен начин! Това .е именно последната, най-новата дума на Историята — учителката на народите. Не че а миналото този исторически закон не е бил валиден, не че нямаме досега хиляди примери, които красноречиво доказват неговото съществуване и неговото неотменно действие. Но досега човечеството се е намирало в своето детинство, в своята непълнолетна възраст, и затова не било способно да го схване и приложи в неговата пълнота. Днес вече ние навлизаме в една нова ера — нова история се твори и нови закони се прилагат.
към текста >>

И днес, когато гласът на Историята, гласът на Провидението громко ни говори тия велики истини, тия нови за човешкото съзнание истини, които историята сега въвежда като неотменно изискване в международния живот на новото време, в което навлизаме, днес в тия крайно съдбоносни дни, ний трябва да бъдем с будни и отзивчиви души, с отворени очи и уши.
Не че а миналото този исторически закон не е бил валиден, не че нямаме досега хиляди примери, които красноречиво доказват неговото съществуване и неговото неотменно действие. Но досега човечеството се е намирало в своето детинство, в своята непълнолетна възраст, и затова не било способно да го схване и приложи в неговата пълнота. Днес вече ние навлизаме в една нова ера — нова история се твори и нови закони се прилагат. Наредите, взели вече доста много уроци от своята чуждата история, поучени от безкрайно скъпо костващите им опити на миналото и настоящето, с подготвени, с назрели вече да схванат една нова и велика истина, която са мият живот чертае с огнени букви пред тях: Нищо, взето насила, не е завинаги взето. Само при мирното разреше ние на въпросите, ние имаме тяхното окончателно и най-разумно разрешение. И днес, когато гласът на Историята, гласът на Провидението громко ни говори тия велики истини, тия нови за човешкото съзнание истини, които историята сега въвежда като неотменно изискване в международния живот на новото време, в което навлизаме, днес в тия крайно съдбоносни дни, ний трябва да бъдем с будни и отзивчиви души, с отворени очи и уши. Само този, който се вслуша в разумния глас на Провидението, което винаги навреме предупреждава, без да насилва; само този, който на дело докаже. че е усвоил, че наистина е взел поука от великите уроци на историята — само той ще напредне, само нему принадлежи бъдещето. Защото, неотменен закон в цялото досегашно развитие на човечеството е бил този — че, винаги, на чело на общочовешкото развитие с изпъквали тия народи, които с усвоявали уроците на историята и със се вслушвали в гласа на Провидението. говорещо им чрез устата на техните най-будни и вдъхновени синове. А днес, гласът на Провидението, гласът на Бога, гласът на Историята, най-сетне, гласът на самото крайно заплетено стечение на международните обстоятелства и отношения, — както щете го кажете — ни говори повече от ясно: Вие ще разрешите веднъж за винаги, по най-добрия и по единствено разумния начин своите задачи именно по пътищата на мира.
към текста >>

Само този, който се вслуша в разумния глас на Провидението, което винаги навреме предупреждава, без да насилва; само този, който на дело докаже.
Но досега човечеството се е намирало в своето детинство, в своята непълнолетна възраст, и затова не било способно да го схване и приложи в неговата пълнота. Днес вече ние навлизаме в една нова ера — нова история се твори и нови закони се прилагат. Наредите, взели вече доста много уроци от своята чуждата история, поучени от безкрайно скъпо костващите им опити на миналото и настоящето, с подготвени, с назрели вече да схванат една нова и велика истина, която са мият живот чертае с огнени букви пред тях: Нищо, взето насила, не е завинаги взето. Само при мирното разреше ние на въпросите, ние имаме тяхното окончателно и най-разумно разрешение. И днес, когато гласът на Историята, гласът на Провидението громко ни говори тия велики истини, тия нови за човешкото съзнание истини, които историята сега въвежда като неотменно изискване в международния живот на новото време, в което навлизаме, днес в тия крайно съдбоносни дни, ний трябва да бъдем с будни и отзивчиви души, с отворени очи и уши. Само този, който се вслуша в разумния глас на Провидението, което винаги навреме предупреждава, без да насилва; само този, който на дело докаже. че е усвоил, че наистина е взел поука от великите уроци на историята — само той ще напредне, само нему принадлежи бъдещето. Защото, неотменен закон в цялото досегашно развитие на човечеството е бил този — че, винаги, на чело на общочовешкото развитие с изпъквали тия народи, които с усвоявали уроците на историята и със се вслушвали в гласа на Провидението. говорещо им чрез устата на техните най-будни и вдъхновени синове. А днес, гласът на Провидението, гласът на Бога, гласът на Историята, най-сетне, гласът на самото крайно заплетено стечение на международните обстоятелства и отношения, — както щете го кажете — ни говори повече от ясно: Вие ще разрешите веднъж за винаги, по най-добрия и по единствено разумния начин своите задачи именно по пътищата на мира. Успех, всестранен напредък и истинско величие очакват този народ, който умее да се вслушва в повелите на Провидението и да ги изпълнява. С.
към текста >>

Защото, неотменен закон в цялото досегашно развитие на човечеството е бил този — че, винаги, на чело на общочовешкото развитие с изпъквали тия народи, които с усвоявали уроците на историята и със се вслушвали в гласа на Провидението.
Наредите, взели вече доста много уроци от своята чуждата история, поучени от безкрайно скъпо костващите им опити на миналото и настоящето, с подготвени, с назрели вече да схванат една нова и велика истина, която са мият живот чертае с огнени букви пред тях: Нищо, взето насила, не е завинаги взето. Само при мирното разреше ние на въпросите, ние имаме тяхното окончателно и най-разумно разрешение. И днес, когато гласът на Историята, гласът на Провидението громко ни говори тия велики истини, тия нови за човешкото съзнание истини, които историята сега въвежда като неотменно изискване в международния живот на новото време, в което навлизаме, днес в тия крайно съдбоносни дни, ний трябва да бъдем с будни и отзивчиви души, с отворени очи и уши. Само този, който се вслуша в разумния глас на Провидението, което винаги навреме предупреждава, без да насилва; само този, който на дело докаже. че е усвоил, че наистина е взел поука от великите уроци на историята — само той ще напредне, само нему принадлежи бъдещето. Защото, неотменен закон в цялото досегашно развитие на човечеството е бил този — че, винаги, на чело на общочовешкото развитие с изпъквали тия народи, които с усвоявали уроците на историята и със се вслушвали в гласа на Провидението. говорещо им чрез устата на техните най-будни и вдъхновени синове. А днес, гласът на Провидението, гласът на Бога, гласът на Историята, най-сетне, гласът на самото крайно заплетено стечение на международните обстоятелства и отношения, — както щете го кажете — ни говори повече от ясно: Вие ще разрешите веднъж за винаги, по най-добрия и по единствено разумния начин своите задачи именно по пътищата на мира. Успех, всестранен напредък и истинско величие очакват този народ, който умее да се вслушва в повелите на Провидението и да ги изпълнява. С. Калименов ИСТИНСКА ПОБЕДА Истинска победа може да се нарече онази, която се добива не чрез кръвопролития, не чрез злоба, омраза и заграбване. Истинска победа е онази, която носи еднакво блага добро и успех на всички без изключение, на победени и победители.
към текста >>

А днес, гласът на Провидението, гласът на Бога, гласът на Историята, най-сетне, гласът на самото крайно заплетено стечение на международните обстоятелства и отношения, — както щете го кажете — ни говори повече от ясно: Вие ще разрешите веднъж за винаги, по най-добрия и по единствено разумния начин своите задачи именно по пътищата на мира.
И днес, когато гласът на Историята, гласът на Провидението громко ни говори тия велики истини, тия нови за човешкото съзнание истини, които историята сега въвежда като неотменно изискване в международния живот на новото време, в което навлизаме, днес в тия крайно съдбоносни дни, ний трябва да бъдем с будни и отзивчиви души, с отворени очи и уши. Само този, който се вслуша в разумния глас на Провидението, което винаги навреме предупреждава, без да насилва; само този, който на дело докаже. че е усвоил, че наистина е взел поука от великите уроци на историята — само той ще напредне, само нему принадлежи бъдещето. Защото, неотменен закон в цялото досегашно развитие на човечеството е бил този — че, винаги, на чело на общочовешкото развитие с изпъквали тия народи, които с усвоявали уроците на историята и със се вслушвали в гласа на Провидението. говорещо им чрез устата на техните най-будни и вдъхновени синове. А днес, гласът на Провидението, гласът на Бога, гласът на Историята, най-сетне, гласът на самото крайно заплетено стечение на международните обстоятелства и отношения, — както щете го кажете — ни говори повече от ясно: Вие ще разрешите веднъж за винаги, по най-добрия и по единствено разумния начин своите задачи именно по пътищата на мира. Успех, всестранен напредък и истинско величие очакват този народ, който умее да се вслушва в повелите на Провидението и да ги изпълнява. С. Калименов ИСТИНСКА ПОБЕДА Истинска победа може да се нарече онази, която се добива не чрез кръвопролития, не чрез злоба, омраза и заграбване. Истинска победа е онази, която носи еднакво блага добро и успех на всички без изключение, на победени и победители. И тя не води през реки кръв. тя не води през ужас и унищожение.
към текста >>

Успех, всестранен напредък и истинско величие очакват този народ, който умее да се вслушва в повелите на Провидението и да ги изпълнява. С.
Само този, който се вслуша в разумния глас на Провидението, което винаги навреме предупреждава, без да насилва; само този, който на дело докаже. че е усвоил, че наистина е взел поука от великите уроци на историята — само той ще напредне, само нему принадлежи бъдещето. Защото, неотменен закон в цялото досегашно развитие на човечеството е бил този — че, винаги, на чело на общочовешкото развитие с изпъквали тия народи, които с усвоявали уроците на историята и със се вслушвали в гласа на Провидението. говорещо им чрез устата на техните най-будни и вдъхновени синове. А днес, гласът на Провидението, гласът на Бога, гласът на Историята, най-сетне, гласът на самото крайно заплетено стечение на международните обстоятелства и отношения, — както щете го кажете — ни говори повече от ясно: Вие ще разрешите веднъж за винаги, по най-добрия и по единствено разумния начин своите задачи именно по пътищата на мира. Успех, всестранен напредък и истинско величие очакват този народ, който умее да се вслушва в повелите на Провидението и да ги изпълнява. С. Калименов ИСТИНСКА ПОБЕДА Истинска победа може да се нарече онази, която се добива не чрез кръвопролития, не чрез злоба, омраза и заграбване. Истинска победа е онази, която носи еднакво блага добро и успех на всички без изключение, на победени и победители. И тя не води през реки кръв. тя не води през ужас и унищожение. Тя иде като резултат на оня велик принцип, които ражда живота, които твори и създава култура, и вечното в изкуството.
към текста >>

59. -

Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението.
след което иде „жертвата“ „употребата“, „службата“ на частното пред цялото. Българина е изправен на историческата сцена днес с капитала на своето минало: патриархално трудови задруги, универсалните идеи на Богомилството, колективното трудово начало приложено в трудовата повинност ненаситната жажда за знание и мощната реакция срещу всяко насилие или заплашване на националната цялост. Това трябва да се има предвид от всичките тия, които по едни или други причини биха искали да насаждат новото в нас. Ако някога, при освобождението ни, бе ни даден не препис от белгийската конституция, а друга, която да узакони съществуващите домашно патриархални задруги и ги беше подкрепила — днес щяхме да имаме най-съвършения образец от държавен строй и нямаше да има нужда от кооперации, задруги и пр. Днес всички сме свидетели на стълкновенията на различни идеи, на един привиден хаос, в който, като в една голяма лаборатория, се работи бъдещето на човечеството. Проверяват се идеи в големи мащаби, излизат неочаквани ръководни фактори, изтикани на историческата сцена от Провидението. Новото иде с хората, които го носят: с децата, които се раждат в тая бурна епоха. Значението и стойността на идеите ще дойде от живота на тия, които ще бъдат готови да пожертват всичко, но да ги приложат. От целия тоя кипеж ще излезе нещо подобно на онова, което преди столетие и половина в Америка: — от холандци, датчани, англичани, поляци, френци, испанци в борби и воюване се роди Американеца. Сега изживяваме родилните мъки, при които ще се яви Европееца. Справедливостта и Човещината ще бъдат неговите родители.
към текста >>

60. -

От този ден, след големия изпит, който те минаха и издържаха, Провидението не ги изостави.
Най-първо отидоха на фурната, купиха един хляб за пет лева, от близката бакалница купиха за 1 лев сол и една чугунена чиния, която им бе необходима да изсипват варената коприва, за 14 лева, всичко 20 лева . На другия ден станаха рано. Беше Великден. За първи път от четири месеца Цено и Пенка ядоха коприва с хляб и подсолена със сол. . . От този ден, след големия изпит, който те минаха и издържаха, Провидението не ги изостави. Цено се назначи на работа — шофьор при един голям фабрикант с 3500 лв. месечна заплата. Още с първата заплата Цено изплати наема на квартирата за изтеклите пет месеца, наеха си нова по-хигиенична квартира и постепенно почнаха да се обзавеждат. Не мина много време Цено получи по добро назначение, като техник — инспектори с още по-голямо заплата. Направи си собствена къща, посади си лозе и заживя подобаващ хармоничен живот, като всичките хора.
към текста >>

61. -

Но той пак се надява, твърдо вярва, че всека беда, която му нанася големи икономически пакости, е преходна и че тя рано или късно ще бъде поправена — „за всека болка има и билка“ — това е то лечителната мощ на надеждата и вярата в Провидението, безпрекословно почитано.
Навикнал на упорен труд, чрез плодовете на който стопанинът подсигурява своето съществуване, собствено и на семейството си, той очаква наградата на Всевишния в бъдещия плодород на своите сеитби. Защото всеки трудещ се е същевременно и верующ в успеха на своето дело — трудейки се, той един вид свещенодейства. Той се моли Богу да не връхлетят посевите и добитъка му, него самия и ближните му, напасти и бедствия, с които света е тъй много наситен. Той вярва, че неговата молитва ще бъде чута и желанието му — изпълнено, понеже е бил искрен и вярващ в молитвените слова. При големи нещастия, като наводнение, градушки, епидемии по добитъка и пр., земеделския стопанин не унива и не изпада в крайно отчаяние, а се помирява философски с бедствието, като казва: „Бог дал — Бог взел.“ Тази стоическа мъдрост се корени дълбоко в набожната душа на нашия селски обитател. Но той пак се надява, твърдо вярва, че всека беда, която му нанася големи икономически пакости, е преходна и че тя рано или късно ще бъде поправена — „за всека болка има и билка“ — това е то лечителната мощ на надеждата и вярата в Провидението, безпрекословно почитано. Религиозните чувства у селското население са внедрени още от най-ранно детинство у него от родителите, особено от майката на челядта. Тя е тълкувателката на интимните божествени нагони на поколенията. Като хранителка и пазителка на рода, майката е схващала най-добре своята роля като верска наставница и напътственица, и никога не е пренебрегвала тази своя отговорна и благородна роля. При селските трудни условия за живеене и действане, набожността се явява като естествено, необходимо. тясно свързано с живота явление, като най-главна опора в злощастия и бедствия.
към текста >>

62. -

Те дремят там, като някакъв Божествен зародиш, закрилян и нежно пазен от ръката на Провидението, който утре ще разцъфне с най-хубавите краски в светлината на слънчевия ден.
Всичко останало, в известен смисъл, е недействително, защото е бързопреходно; то може да има само една относителна, временна, а не вечна реалност, защото е осъдено на загиване — днес го име, а утре го няма. И когато ние измерваме живота на народите с абсолютната, безпогрешна, божествена мярка, когато ние преценяваме техните най-висши, абсолютно реални и неунищожими духовни качества, тогава ние виждаме везните на Божественото правосъдие да ни сочат ясно превъзходството на славянството. Невидими и неизвестни за обикновения поглед сили, невидими и неизвестни качества, способности и възможности се крият в душата на славянството. Тук ние имаме толкова много и такива огромни хиксове, пред лицето на които обикновената човешка логика е безпомощна и може само да се обърка. Колкото неизвестни и тайнствени да са, тия непознати сили са там, в душата на славянството, непроявени още, затова и незабелязвани от повърхностния поглед. Те дремят там, като някакъв Божествен зародиш, закрилян и нежно пазен от ръката на Провидението, който утре ще разцъфне с най-хубавите краски в светлината на слънчевия ден. Те дремят там, като оня мощен великан, който, според народното поверие, спал сто години, а след това станал и тръгнал напред с такава сила, щото към него неволно обърнал очи цял свят. На тия божествени сили, скрити, невиждани от обикновеното око, но действителни, истински реални, — на тях принадлежи бъдещето, те ще очертаят истинският Нов път на изтерзаното човечество, те ще го поведат към истински нов живот, към щастие и напредък. Да обичаш себе си и своето, да се грижиш за себе си, да се усъвършенстваш и да напредваш всестранно, е едно нещо. А да забравиш себе си, да мислиш само за делото и да жертваш живота си за Цялото, — това е съвсем друго нещо. И двете неща са нужни, възможни и полезни.
към текста >>

Той е всецяло отречен от волята на Провидението.
Но двете имат различна стойност пред окото на Божественото съзнание. Една велика Реалност трябва да бъде внесена днес в света — в живота на хората, в живота на народите, в живота на цялото човечество. И тази необходима и насъщна като хляба реалност може да бъде внесена в света само чрез славянството. Егоизмът — безразлично, какъв е той — личен, семеен, класов или национален — е принципът на старото, на миналото. Той е безвъзвратно осъден. Той е всецяло отречен от волята на Провидението. Нищо не може да го спаси — той е обречен на загиване. Животът за Цялото, любовта, истинската любов, която не прави разлика между свои и чужди, и жертвата за общото благо — това е принципът на новото, комуто принадлежи бъдещето. Пред тия абсолютни, вечни, нетленни реалности, всякакви външни, временни, човешки реалности губят своето значение. Животът е в духа, а не в материята. Никакви технически усъвършенствания, никаква външна материална култура не могат да издържат и най-малкото сравнение с живота на Духа, с неговите вечни, безсмъртни реалности.
към текста >>

63. -

Книжнина МИСИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Както лъчът на изгряващото слънце погалва първом гордите чела на най-високите планински върхове, така също Божественото слънце на новия живот, който идва на земята, изпраща своята първа целувка, озарява първом високите върхове, — истинските духовни водачи, — на оня народ, който е избран от Провидението да стане проводник на Божественото — на истински новото в живота.
Радев Пълнота на живота – Р. У. Трайн Повече светлина – С. К. Доказателства за прераждането – Из „Прераждането“ Из науката и живота. Величието на звездния свят. Дърво — барометър Яжте грозде! Книжнина МИСИЯТА НА БЪЛГАРИЯ Както лъчът на изгряващото слънце погалва първом гордите чела на най-високите планински върхове, така също Божественото слънце на новия живот, който идва на земята, изпраща своята първа целувка, озарява първом високите върхове, — истинските духовни водачи, — на оня народ, който е избран от Провидението да стане проводник на Божественото — на истински новото в живота. В живота наистина идва нещо ново, нещо невиждано и нечувано, нещо неочаквано, нещо, за което мнозина досега не са посмели дори да мечтаят. В живота наистина идва нещо ново, но това ново е наистина ново, с други думи, то няма и не може да има нещо общо със старото; то няма и не може да има нищо общо със старият живот и с неговите методи на насилието и на егоизма. В живота наистина идва нещо ново, но то не е човешкото „ново“, шумно рекламирано и противоречиво схващано от две борещи се днес световни течения, а то е Божественото Ново, което, по своите методи, е диаметрално противоположно на това, което днес иска да минава за такова. Днес ние, хората, ние, българите, всеки един от нас, сме изправени пред велик, съдбоносен избор: Ние трябва да избираме между човешкото и Божественото! Кое е право?
към текста >>

64. -

В природата съществуват закони, които обуславят разумните отношения между хората и когато личността или държавата наруши тези закони на справедливост и човечност, то рано или късно провидението ще иска сметка.
Всичко това е много хубаво, много необходимо и навременно. защото националното съзнание, единен роден език и единомислието са първите условия за запазването и развитието на един народ. По това две мнения няма, и би трябвало всеки, който обича себе си и своя дом да живее за своята нация от която той е част. Това е хубаво и необходимо, но то е невъзможно, ако преди това в гражданството не се събуди, най-ценното и основно качество на една нация и на отделната личност — справедливостта, честността — високо нравствено съзнание при което личността да вижда себе си в другите и в своята нация. Горните качества са ос новата върху която се гради здрава, силна и културна нация, която има смисъл да съществува и която ще бъде носител не само на национални, но и на общочовешки ценности. В природата съществуват закони, които обуславят разумните отношения между хората и когато личността или държавата наруши тези закони на справедливост и човечност, то рано или късно провидението ще иска сметка. Тъй както стана и с онеправдана България, която изчака съдбата на Провидението и си получи това, което й бе отнето. Ние мислим, че душата на всички необходими условия за запазване и развиване на един народ е справедливостта, високия идеал на човечността и саможертва за цялото без оглед на лични интереси. Ние знаем, че нашия народ бе погребан от боляри и духовенство, които бяха дали воля на своя егоизъм и забравиха и дори потъпкаха народните интереси. Значи, егоизма погреба България, а саможертвата на възрожденците и революционерите я възкресиха. Те бяха пропити от дух на саможертва и се отвращаваха от егоизма на чорбаджиите и с песен издигаха факела на жертвата като условие за народна свобода.
към текста >>

Тъй както стана и с онеправдана България, която изчака съдбата на Провидението и си получи това, което й бе отнето.
защото националното съзнание, единен роден език и единомислието са първите условия за запазването и развитието на един народ. По това две мнения няма, и би трябвало всеки, който обича себе си и своя дом да живее за своята нация от която той е част. Това е хубаво и необходимо, но то е невъзможно, ако преди това в гражданството не се събуди, най-ценното и основно качество на една нация и на отделната личност — справедливостта, честността — високо нравствено съзнание при което личността да вижда себе си в другите и в своята нация. Горните качества са ос новата върху която се гради здрава, силна и културна нация, която има смисъл да съществува и която ще бъде носител не само на национални, но и на общочовешки ценности. В природата съществуват закони, които обуславят разумните отношения между хората и когато личността или държавата наруши тези закони на справедливост и човечност, то рано или късно провидението ще иска сметка. Тъй както стана и с онеправдана България, която изчака съдбата на Провидението и си получи това, което й бе отнето. Ние мислим, че душата на всички необходими условия за запазване и развиване на един народ е справедливостта, високия идеал на човечността и саможертва за цялото без оглед на лични интереси. Ние знаем, че нашия народ бе погребан от боляри и духовенство, които бяха дали воля на своя егоизъм и забравиха и дори потъпкаха народните интереси. Значи, егоизма погреба България, а саможертвата на възрожденците и революционерите я възкресиха. Те бяха пропити от дух на саможертва и се отвращаваха от егоизма на чорбаджиите и с песен издигаха факела на жертвата като условие за народна свобода. Ние сме правили в миналото много исторически грешки и сега не може да не ги имаме предвид и да не ги изправим.
към текста >>

И чудото на нашето безкръвно обединение е един голям и исторически факт, който не е случаен, а е глас на Провидението, което дойде да възстанови нарушената правда.
Тя е по-страшна чуждица дори от коя да е чужда дума, която ще събуди красиви чувства, мисли и образи в нас. Учителството трябва особено да обърне внимание за изчистването на езика ни от подобни „чуждици“, които понижават културното ниво на народа ни. Знае се, че колкото повече отрицателни думи има в речника на един човек, толкова той е с по-низко съзнание и обратно. Колкото повече думи има изразяващи нравственост, красота и саможертва в езика на един човек, толкова повече той има високо пробудено съзнание. Нашият народ изпи горчивата чаша и сега му предстои да вкуси от плода на своите страдания. И чудото на нашето безкръвно обединение е един голям и исторически факт, който не е случаен, а е глас на Провидението, което дойде да възстанови нарушената правда. Нашият народ сега на ново е поставен на изпит с постигане на своята цялост за да се види дали ще тръгне пак по пътя на тези българи преди робството или ще тръгне по пътя на нашите самоотвержени възрожденци. Днес от българския народ се иска дори нещо ново, и повече от това що дадоха възрожденците. Историята се повтаря, но в по-съвършена форма. Нашият народ има да играе голяма културна роля в света. В миналото той даде славянската писменост на цялото славянство почти, а на Европа даде възраждането чрез богомилството.
към текста >>

Нека всички българи се въодушевяваме от великата културна мисия, която Провидението е отредило на нашия народ и достойно да изпълним тази мисия за благото на целия свят.
Нашият народ сега на ново е поставен на изпит с постигане на своята цялост за да се види дали ще тръгне пак по пътя на тези българи преди робството или ще тръгне по пътя на нашите самоотвержени възрожденци. Днес от българския народ се иска дори нещо ново, и повече от това що дадоха възрожденците. Историята се повтаря, но в по-съвършена форма. Нашият народ има да играе голяма културна роля в света. В миналото той даде славянската писменост на цялото славянство почти, а на Европа даде възраждането чрез богомилството. Нека всички българи се въодушевяваме от великата културна мисия, която Провидението е отредило на нашия народ и достойно да изпълним тази мисия за благото на целия свят. Нека нашият национализъм бъде проникнат и окрилян от идеализма. Най-високият идеализъм се ражда, развива и реализира в дела, когато е резултат на любовта ни към живия Бог, в когото вярваха и на когото служеха всички велики учители на човечеството, и всички културни и благородни хора в миналото и сега. Само този народ, който обича истинския Бог на правдата и любовта и му служи, само той ще оцелее и ще се радва на щастливо бъдеще. Днес света има нужда от повече човечност, от повече идеализъм, при който да виждаме своето щастие и успех в успеха и щастието на другите. Ако българския народ даде и хвърли семето на по-голяма човечност в себе си и в света, изразена в един съвременен идеал, който стои и над всички досегашни идеали на човечеството, то той е извършил най-великото дело, което може да извърши един народ. Г.
към текста >>

65. -

Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност са живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там.
— От това именно зависи нашето бъдеще. Ако не сгрешим, ако не тръгнем по старите пътища, ако изпълняваме закона на Бога, тази свобода ще продължи. Но ако ние сметнем, че имаме право да вършим всичко, тогава, по-рано или по-късно, тази свобода ще ни бъде отнета и ние ще платим истинската цена на нашето самозабравяне. Ако ний, наистина, бяхме върховните арбитри в живота и в света, и ако над нашата сила не съществуваше друга, по-мощна и по-горна сила, то ние наистина бихме могли да правим каквото си искаме, без да се страхуваме, че ще извършим грешки, Престъпления и несправедливости. Нали, според нашите разбирания, „силата е право“ и в този наш земен свят „правото принадлежи на силния“?! Тези фалшиви разбирания за живота, това неразбиране на върховното право и на върховната реалност са живота, са до такава степен и толкова дълбоко вкоренени в човешкото съзнание, че Провидението се вижда принудено с огън да ги изгори, с огън да ги премахне от там. Защото всяко друго средство е слабо и недостатъчно. От това идват меките, лишенията, ужасите за хората и народите: От криво употребената свобода, от сбъркания път, от вкоренените в съзнанието противоестествени схващания за човешките права и власт, от нуждата от по-осезателни уроци, които да подействат като студен душ, които да прояснят помътения взор, да прояснят замъгленото в илюзиите съзнание. Не свобода на действие, а изпитание. На изпитание са подложени днес хората и народите. И те всички ще разберат, ясно и осезателно, че, над всичко човешко, съществува един Божествен Закон в света и че само това е вечно, само това е трайно и действително, което е извършено по закона на Бога — по закона на Правдата, на Истината и Доброто.
към текста >>

66. -

Слабия, който е онеправдан от силния, той има за защитник провидението и силния утре ще заеме мястото на слабия без да знае, че той не е оценявал слабия човек, а Бога, който живее в него.
Ние трябва да търсим нашета вина не само в ощетяване на другите, но сме виновни и тогава, когато неудачно извършим доброто то има лоши последствия. В света съществува вечна борба между всички същества. И когато двама души се обичат, те отначало пак воюват и на когото излезе по-силна любовта, той е господар и може безпрепятствено да проявява своята любов където пожелае. Най-трудна, но най-славна е победата при воюването с любовта! Когато някой воюва с насилие и с властта която има и ощетява и изкористява своя противник, той не съзнава колко много е слаб, той това ще разбере утре, когато ще е вече късно. Слабия, който е онеправдан от силния, той има за защитник провидението и силния утре ще заеме мястото на слабия без да знае, че той не е оценявал слабия човек, а Бога, който живее в него. Насилието в света е най-бляскавото доказателство за невежеството, безлюбието и слабостта на човека. Международните войни бледният пред войните, които всички ние вършим всеки ден със своите ближни; войни в дела, мисли и чувства. Победител ще излезе само онзи, който защищава истината с присъщите на нея средства. Само слабия воюва. Победата при воюването е на страната на онзи, който се бори не за лични свои интереси, а за интересите на цялото.
към текста >>

67. -

Провидението му изпраща страдания.
И ако всички хора, общества и народи се вслушат в тях ще се избегнат всякакви конфликти и стълкновения. „Все що е писано“ трябва да прочете всеки! Който я купи ще има една ценна настолни книга, ще има един многоценен бисер в библиотеката си. А който я прочете и проучи ще добие светли мисли, чисти чувства, прав мироглед. Ето няколко мисли от „Все що е писано“: „За да помогне на човека за прочистване на неговата почва и освобождаване от греха, разумният свят, т. е. Провидението му изпраща страдания. В този смисъл, страданието е плугът, чрез които се разорава нашата почва. Тя трябва да се разоре няколко пъти и се изложи на слънце, докато се пречисти. Така именно тя става годна за посяване на чисти мисли и чувства“. „Формите се създават според мислите, чувствата и желанията. Не се чудете, защо съществуват добри и лоши хора.
към текста >>

68. -

Целта на Провидението е да ни научи да вършим волята на Любовта.
Най-първо в света трябва да влезе любовта, като подбудителна причина. Всеки човек, който иска да направи добро, да го направи от любов. Ученият да учи от любов. Любовта да влезе във всичките области на човешкия живот, всяко нещо да става от подтика на любовта. И каквото направиш да си доволен. Целта на Провидението е да ни научи да вършим волята на Любовта. Всичкият стремеж на Бога е да ни научи да работим с любов в света, но не с принуждение. Принуждението произтича от съвсем друг закон. От всичките противоречия, които сега виждате, Бог ще извади скъпоценни камъни. Тия гранати, тия бомби, всичките танкове, параходи, всичко ще се промени и вие ще се чудите па чудесиите, които стават. Съвременните хора светии ще станат.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 1, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Провидението, казват те, е на страната на най-големите топове, и старата средновековна идея, че войната винаги е бивала спечелвана от някоя по-висша сила, днес не намира неизменно приложение.
И все пак голямо число хора не мислят правилно по нея. Мнозина даже не знаят какво да мислят. Tе се измъчват от известни идеи и се затруднявай, да установят едно определено мнение. От една страна, често пъти има силен изблик на омраза. предизвикана от ужасни варварства, от безпримерни жестокости, а от друга, едно добре обосновано чувство, че войната е нечестиво и безумно дело, което никога нищо не установява правилно, тъй като страната, която печели във война, няма непременно нужда да бъде правата. Провидението, казват те, е на страната на най-големите топове, и старата средновековна идея, че войната винаги е бивала спечелвана от някоя по-висша сила, днес не намира неизменно приложение. Народът казва: „ние знаем, че войната е едно лошо и нечестиво дело; знаем, че мирът е прекрасен и затова, как можем да се бием от сърце ? “ Но пък, от друга страна, когато такива страшни неща се случват, не е ли длъжен всеки да направи всичко, каквото може, за да се спре злото? Така, има една обща неопределеност в чувствата и мнозина мъчно разбират, какво поведение трябва да усвоят. К. У. Ледбитер Едно изложение на фактите, с оглед на войната от вътрешна страна, ще ви помогне, може би, да усвоите едно положение.
към текста >>

Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения[1], както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение.
- Старата община. - Що е държава. - Мнението на съвременните юристи и социолози. - Системата на Сент-Ив д'Алвейдър Човекът е социално същество. Неговите индивидуални, телесни и духовни нужди му налагат да живее, от деня на раждането си до последния си час, в постоянно общение с подобните на себе си. Освен известните библейски случаи на отшелничество, при които пак Провидението е проявявало грижите си към уединения[1], както и много други случаи след идването на Христа, които имат специална цел и особено обяснение, не може да се поддържа, по принцип, че в живота на човека има стремеж към усамотение. Напротив, даже и временното му отстранение от другите възбужда у него неудържимо влечение към неговите братя по образ, подобие и живот. Същият природен инстинкт на задружност се наблюдава и между животните. Всички се събират в двойки или в по-малки и по-големи групи, размножават се и взаимно си помагат в своя живот и развитие. От тоя естествен закон на привързаност и общност между човешките индивиди произтича и нуждата да се образува общество за ползата на всички негови членове и да му се даде такава организация и форма, които най-добре да съответствуват на вътрешното му съдържание и на целта на живота. Като са изхождали от това общо положение, социолозите във всички времена и народи са се старали да открият единствения истински закон, който може да регулира правилното образуване и развитие на обществото.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Намесата на Провидението, третия голям принцип, не се поддава на сигурно предвиждане.
от английски: В. Каназирев Проф. Ю. Нестлер. ХИРОМАНТИЯ ТЪЛКУВАНЕ НА ЛИНИИТЕ (Продължение от кн. I) Два големи принципа се борят в човека: съдбата и собствената воля. Намесата на Провидението, третия голям принцип, не се поддава на сигурно предвиждане. Линията на Сатурн въплътява съдбата, главната и марсовата — волята. Първото нещо, което трябва да привлече вниманието ни, е взаимното действие на тези линии. То се изразява чрез кръста на фиг. 10. В дясно от този кръст е страната на идеала, в ляво — страната на практиката. Всички линии, които вървят от средата към дясно, означават идеални и интелектуални наклонности на индивида.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 1, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления.
Кръвта на милионите жертви паднали под турския нож, вика за възмездие. И то иде все по-страшно и по-страшно: някогашната велика турска империя, която замести римската и византийската, с територия, която се простираше до Виена, постепенно се разпадна и сега върви бързо към съвършено изчезване. От нея няма да остане нито помен, въпреки застъпничеството на цялото ислямство, пръснато в други държави. Законът на карма ще се приложи с всичката си желязна строгост спрямо този народ, който в безпощадното преследване и поголовната изтреба на подчинените си християнски народи, виждаше най-ефикасното средство за въздигане на своето величие, богатство и слава. По същия начин ще се постъпи и спрямо други европейски и балкански народи, едни от които се опитаха да господстват над цялото човечество (tiber ailes), а други са изтребвали и потискали безмилостно християнските си братя в окупираните временно територии. Нито гърците, които са клали и опожарявали българското население в южна и югоизточна Македония, нито сърбите, които са вършили същото в останалата част от тая област, нито румънците за своите изстъпления в Добруджа ще останат безнаказани от Провидението: духовете на загиналите постоянно ще сгъстяват и насочват влиянията към изпълнението на закона за възмездието на извършените престъпления. Нека дойдем сега до българския народ. Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове.
към текста >>

Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му.
Ако проследим бегло неговия исторически вървеж, ще забележим, че в първите времена от заселването му на Балканите, когато неговият личен, семеен и обществен живот се е отличавал с чистота на нравите, с патриархалност и истинско трудолюбие, всичките му работи са вървели добре. Земята на българите е раждала всякога златното жито, богатствата са били в изобилие и благосъстоянието цветущо. Но когато българите, по външно влияние, са напуснали примерния семеен и обществен живот, нарушили са добрите нрави и са се предали на взаимни гонения, кражби, убийства и разврат, тяхното царство бърже тръгнало към упадък. Вместо някогашното величие във времето на царете Борис и Симеон, България почнала все повече и повече да намалява, докато била, най-сетне, покорена и потисната в дълбоко политическо и духовно робство в продължение на векове. Една от съдбоносните причини, които докараха падението на българското царство и страданията на българите, е преследването и изгонването на богомилите. Тия последните бяха пратени от Провидението между българския народ за спасението му. Но той не разбра учението им, което бе, в основата си, едно учение на добродетели, чистота и святост. Тогавашните царе, боляри, велможи и други политически и духовни управници на България, впуснали се в злодеяния и разврат, нарекоха това учение ерес и решиха с всичките насилнически средства да го потъпчат и задушат. И до днес още недоучените български учители и общественици продължават да се отнасят към богомилското учение със сляпа ненавист, като го таксуват за „еретическо“ и „злосторническо“'. Причината на това е, че те не са вникнали добросъвестно и сериозно в принципите, му и не знаят моралната му стойност. Със същата ненавист към богомилите е надъхана в училището и цялата наша училищна младеж.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума.
Да произведеш от контрастите на светлината и мрака 22-те букви на свещената йероглифическа азбука, значи да обединиш в едно поразително изображение цялото учение на Книгата на Творението — Сефер Йецира. И наистина, тия емблеми, поредно светещи и тъмни, тайнствени фигури, тъй хубаво символизиращи Доброто и Злото на вечната съдба, Хенрих Кунрат произвежда от плодотворното сливане на Сянката със Светлината, на Заблуждението с Истината, на Злото с Доброто, на Битието с Небитието. Така внезапно изскачат на хоризонта непредвидените видения с усмихнат или мрачен изглед, ласкави или застрашителни, когато след натрупването на гъсти и тъмни облаци Феб, още един път победите на Питона, хвърля своите златни стрели. Насрещните три тернера изобразяват Троицата, която се проявява в трите свята. Първият тернер интелектуалният свят — е единственото съвършено възпроизвеждане на Св. Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието. В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща. Най-после, Малкут царството на формите, представлява надолу обединен синтез на прекрасно разпределените сефироти, когато нагоре Кетер (Провидението и Венецът) съдържа в себе си синтезът на способността на зараждането.
към текста >>

Най-после, Малкут царството на формите, представлява надолу обединен синтез на прекрасно разпределените сефироти, когато нагоре Кетер (Провидението и Венецът) съдържа в себе си синтезът на способността на зараждането.
Троица: Провидението уравновесява дете чашки на везните на Божествения ред: Мъдростта и Разума. Двата долни тернера са само отражения на първия, в но-плътната среда на моралния и астралния светове. Затова те са обратни изображения на предмета, който се отразява на повръхностьта на течностьта. В моралния свят Красотата (Хармонията или Правилността) уравновесява: Милосърдието и Правосъдието. В астралния свят: Производителността е средство за устойчивост на съществата, нанася победа на смъртта и несъществуването, като поддържа вечността с непрекъснат ред на преходни неща. Най-после, Малкут царството на формите, представлява надолу обединен синтез на прекрасно разпределените сефироти, когато нагоре Кетер (Провидението и Венецът) съдържа в себе си синтезът на способността на зараждането. Това е всичко, което намираме за нужно да кажем за символическия Кръст на Розата на Хенрих Кунрат. Който иска да се вдълбочи в изучаването на Кабалата по първоначалните източници, ще намери в това съчинение, на езика на посветените, точни обяснения на много важни висши тайни. Като алгебрата, Кабалата има свои уравнения и свой технически речник. В една от следващите книжки на списанието ще дадем подробни разяснения на тази схема. Горният чертеж представлява схемата на човешкото същество и, накъсо, учението на Кабалата.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество.
От времето на Питагор и Платон насам може да се проследи новата насока на мислене в Европа,, която насока изпъкна на чело във времето на Карл II, когато даже дворцовият капелан в онова време я е проповядвал. И аз имам една малка брошура, написана тогава от един свещеник (в 1660 г.), в която се доказва предсъществуването на душата, като необходимо за божествената справедливост, и се показва, че това схващане е било част от първоначалното християнско учение, изоставено поради невежество. Има много причини (ако вярвате, че всички религии са божествено ръководени), по които това учение било изоставено за известно време. Важно бе за цялата човешка мисъл през живота да се съсредоточи тя в колосалната важност на човешката душа, за да се развие индивидуалността на човека, тъй както никога по-рано не беше се развила, додето стремителната сила на християнството, със стойността, която то даде на индивидуалността, не дойде да повлияе върху мисълта на расата. Гледището, че всичко зависи от живота, който се прекарва тук, стимулира чувството на индивидуалност. Тъй като това е необходимо за растенето на човека, изглежда за разумно, с оглед на излизащото от Провидението ръководство, че тази доктрина е трябвало да се изостави настрана за известно време, Тя изпъкна пак между германските философи и то твърде силно; винаги се е срещала малко или много в поезията; и в наше време тя пак се поставя като рационално гледище за човешкия живот, и вън от теософското общество. Професор Маг-Тагарт, като пише върху теориите за безсмъртието и ги анализира, заключава, че прераждането е най-рационалната теория. Също и Хъксли, който бе агностик, казал в последните си дни, че нямало нищо в аналогията на природата против тази теория, а имало твърде много, което я поддържало. Когато прибавите към този кратък очерк на европейската доктрина и факта, който е от грамадна важност, засвидетелстван от Макс Мюлер, че всичките велики умове на човечеството са вярвали в прераждането, ще видите, че тази идея се явява пред вас с голям авторитет зад себе си. Но когато е въпрос за лично вярване, авторитетът не е последната дума. Човек трябва най-накрая да съди сам за себе си, дали може или не да приеме един възглед, като основа на своето поведение.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Царят бил покорен от екзалтацията на г-жа Крюденер, която го убедила, че има да изпълни една мисия от Провидението.
След събитията от 1814 год., тя предсказа на съюзниците, като наказание за безверието им в евангелските истини, възвръщането на Наполеона от остров Елба, влизането му в Тюйлери и второто изгнание на Бурбоните. Понеже нейните предсказания се сбъднаха, императорът Александър изразил живо желанието си да види тази необикновена жена. И тя му била представена от г-ца Стурдза, дворцова дама на императрицата. Първото им свиждане станало в Хайлброн, през мес. май 1815 год., малко време след завръщането на Наполеона в Франция. Царят бил покорен от екзалтацията на г-жа Крюденер, която го убедила, че има да изпълни една мисия от Провидението. Поласкан в своето безмерно самолюбие, императорът не е могъл да се раздели от нея. Той я молел да не се отделя от него, като й казвал, че постоянно ще се вслушва с уважение към нейните съвети. Тя го следвала в армията и после в Париж) дето я настанил в хотела на Моншеню. Всеки ден те се събирали на тайни разговори. И именно под влиянието на идеите на г-жа Крюденер Александър взел инициативата за договора на Свещения Съюз.
към текста >>

Не по-малко безсилни са, в очите на Д-р Желе, и философските теории за еволюцията.· Религиозните учения и учението за Провидението се натъкват върху проблемата за злото.
Явлението на хистолиза, дето виждаме да се разчленява, да се дематериализира, тъй да се каже, тялото на насекомото, да се обръща на аморфна смет, за да роди един нов организъм, както е възкръснал безсмъртният феникс от собствения си прах, е извънредно характерно за случая. Нещо повече: свръх- нормалната психология и физиология разкриват съществуването на един висш динамизъм в организма, който го обусловяла, динамизъм, който сам е в зависимости от идеята. Това, което знаем за материализациите, за криптомнезията, за криптопсихията, за излъчванията и раздвояванията на личността, за ясновидството, за внушението, за телепатията, за вдъхновението, за гения, за спиритоидните явления и пр., доказва недостатъчността на чисто механическото и материалистическо обяснение на вселената. Паралелистичната психо-физиология е окончателно фалирала, даже и когато прибягва към неефикасните теории на автоматизма (Жане), на неджгавостта (Ломброзо, Шарбане, Серф, Солие, Грассе)и на официалните психолози (Ястров, Рибо), които теории са. само частични гледища или — принципна грешки. Не по-малко безсилни са, в очите на Д-р Желе, и философските теории за еволюцията.· Религиозните учения и учението за Провидението се натъкват върху проблемата за злото. Бергсонизмът е пълен с грешки и противоречия. Метафизиките на Шопенхауера и Хартмана грешат, като виждат специфично различие между съзнателното и несъзнателното, и свършват с песимизъм. Като заличава всичко, Д-р Желе излага една система за вселената, която система, ако не е напълно оригинална и съвършено приемлива, не е лишена от истинска пълнота и интерес. Тази теория дължи много на еволюционизма, на бергсонизма, още повече на Шопенхауеровата философия, която той изглежда да попълва. От окултизма заема великия закон на аналогията и паленгенезическото схващане.
към текста >>

Нека се повърнем, прочее, върху една по-справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които Провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които ’го съединяват с другите създания във вселената!
Изучването на човека не е, прочее, наистина един клон от общата наука, но то е, строго казано, цялата наука, защото, като синтез на науките, то обобщава и резюмира всички. То е оня светъл показалец, който отбелязва сигурно местото на човека в творението. То е факелът, който ни осветлява и ни води! Всека наука, която се нарича физика, математика или физиология, води и свършва фатално с познанието на човека. Това е целта, към която трябва да се издигнат и насочат всички тежнения, всички усилия на човешкия дух! Нека се повърнем, прочее, върху една по-справедлива преценка на нещата и нека престанем да презираме и да пренебрегваме средствата, които Провидението е предоставило на нашето разположение; нека изучим човека в неговата природа и в отношенията, които ’го съединяват с другите създания във вселената! Нека се научим, най-сетне, да се познаваме, за да знаем да се ръководим! . . . Един от първите предмети на изучването на човека е да научим интимните отношения, които съществуват между неговата духовна и неговата материална природа, сиреч между душата и те.тото му. Тази част от изучването е от областта на физиологията; хората еж. навикнали да я включват в родовия термин Физиогномия.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 2, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Когато — през време на последната европейска война — е бил в Япония и Америка, той открито и енергично е проповядвал против тая цивилизация, която, „по волята на провидението“ и чрез „духа на войната и победата“ все повече и повече „обезчовечва“ съвременните народи.
________________________________ 1) Nebe а рекlо, преведено на чешки от Янечек. 2) Novy Jeruzalem — Casopis pro siveni noveho krestanstvo die zasad, ulozenich ve spisech Emanuela Svedenborg Рабиндранат Тагор Личност — Творчество Популярният вече в цяла Европа индуски поет и мистик Рабиндранат Тагор стана известен и у нас чрез превода на неговата сбирка стихотворения в проза, наречена от него „жертвени песни“, под название „Гитанджали“, който дадохме изцяло миналата година на страниците на Всемирна Летопис1), и чрез някои вестникарски съобщения, От няколко месеци насам той прави своята обиколка из разни европейски държави, в качеството си на английски поданик, с титлите „сър“ и „барон“ бил е в Париж през мин. м. август, после е отишъл в скандинавските държави, в Берлин, Цюрих и другаде. Навред той е държал беседи изключително върху същия мироглед,. за изработването на който всред българския народ служи Всемирна Летопис, Многолюдието, което го посрещало и препълвало залите, в които говорил, е явно доказателство за високия интерес ща сказките му. Когато — през време на последната европейска война — е бил в Япония и Америка, той открито и енергично е проповядвал против тая цивилизация, която, „по волята на провидението“ и чрез „духа на войната и победата“ все повече и повече „обезчовечва“ съвременните народи. Пред вид на това, полезно е за четците ни да ги запознаем отблизо с личността и творчеството на тоя велик работник, който справедливо е спечелил общите симпатии и съчувствия на здравомислещите хора. Рабиндранат Тагор е роден в Калкута (Индия) през 1861. година. Баща му бил известен като „мъдрец“ или „махарижи“, двамата му братя били артисти, а третият му брат бил философ. Самият Рабиндранат е не само мистик, поет и музикант — понеже поезията и музиката са неразривно свързани за всеки бенгалец — но и „мъдрец“ и даже „светия“ за индусите, които го наричат: „нашият пророк“. На 23-та си годишна възраст той се оженил, но към четиридесетата си година, « продължение на късо време, изгубил съпругата си, дъщеря си и най-малкия от синовете си.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 2, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Но Провидението друго отреди.
„Радост и веселие цареше тук, защото хората бяха добри и се обичаха. „Щастие и радост цареше и в царския дом. Царят беше вече стар, но палатът се оживяваше от песните на младата му дъщеря, Кара. „Тя беше годеница на първия велможа. Взаимна обич свързваше тези две сродни души. Но Провидението друго отреди. „Много съседни племена завидяха на този народ и на неговия цар, вмъкнаха се скришом в царството и почнаха да кроят ужасни планове. И тези хора се зовяха „маги на черния народ“. „Царят усети присъствието на тези зли хора и взе нужните мерки. Веднага свика съвета на белите маги, отдалечи се с тях на съвещание в „синята стая“. Тихо беше тяхното събрание.
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Едва що бе се появил, бляскавият метеор угасна.Но според, всички изгледи, той ще блесне пак в деня, определен от Провидението.
Без съмнение, имаше някои естетични грешки в изпълнението на тия мотиви, някои неясности и очевидни несъвършенства. Но първото впечатление от ансамбъла беше поразително и тържествено. В междуколонното пространство, големите цветни стъкла, разпределени според седемте цветове на небесната дъга, се хвърляха в очи като живи пламъци, Епизодите на душата, която се стреми да се откъсне от земята, бяxa обрисувани там в светли образи, кръстосани ясно в сините, жълтите, зелените и червените стъкларии. Това здание, по най-нов образец, разказваше историята на душата в пътя към божествения свят, но след като е събрала цялото си съзнание и е намерила изново боговете на своето гледище. Мисловият образ на храма при Дорнах е от ония, които се налагат на духа и чиято ясност включва в себе си своя показ, въпреки недостатъците на тоя пръв и прибързан опит. Едва що бе се появил, бляскавият метеор угасна.Но според, всички изгледи, той ще блесне пак в деня, определен от Провидението. Ония, които са го видели и разбрали, не биха се усъмнили в това, тъй като той носеше знаковете на новото време: еволюцията на душата, обяснена с тая на Космоса, синтезът на религията и науката, примирението на Изток и Запад и победата над злото чрез дълбокото чувстване и ясното съзнаване на чиноначалстваните сили на човека и вселената. _____________________________________ 1) Авторът, възторжен почитател на Щайнер, е написал тази статия преди смъртта му, и тя е поместена във февруарската книжка на французкото списание Le voile d’Isis, 2) Брамански учени. Б. Р. 3) Вж. фотографски снимки на някои вътрешни части на Гьотеанум в кн.
към текста >>

НАГОРЕ

0.30917596817017