НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
73
резултата в
44
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
15. За красотата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той пак е предтеча, но по друг начин работи, пак верен на своето
призвание
.
Преди това си прераждане той е бил ученик на Питагоровата школа. Още по-рано е бил пророк Илия. По-късно той е бил художникът Рафаел, един голям познавач на красотата, който даде голям тласък за влизането на човечеството в една нова култура. Видните музиканти и живописци са допринесли много за идването на новата култура. Някой ще запита защо като Рафаел той пак не е проповядвал за Христа.
Той пак е предтеча, но по друг начин работи, пак верен на своето
призвание
.
След Рафаел той е идвал на земята като германския поет Новалис. Защо ние обичаме Бога? - Защото човешката душа има копнеж към красотата. Ние търсим красотата, защото търсим Бога. Първо ние виждаме красотата в природата, звездите и второ - виждаме красотата в човешката душа.
към текста >>
2.
За красотата
- Боян Боев (1883 – 1963)
Той пак е предтеча, но по друг начин работи, пак верен на своето
призвание
.
Преди това си прераждане той е бил ученик на Питагоровата школа. Още по-рано е бил пророк Илия. По-късно той е бил художникът Рафаел, един голям познавач на красотата, който даде голям тласък за влизането на човечеството в една нова култура. Видните музиканти и живописци са допринесли много за идването на новата култура. Някой ще запита защо като Рафаел той пак не е проповядвал за Христа.
Той пак е предтеча, но по друг начин работи, пак верен на своето
призвание
.
След Рафаел той е идвал на земята като германския поет Новалис. Защо ние обичаме Бога? - Защото човешката душа има копнеж към красотата. Ние търсим красотата, защото търсим Бога. Първо ние виждаме красотата в природата, звездите и второ - виждаме красотата в човешката душа.
към текста >>
3.
89 ЗАВЕТНИ ДУМИ НА УЧИТЕЛЯ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Моето дело не е само тук, то ще продължи и горе, верни бъдете на
призванието
си.
Аз отивам за вашето добро и за доброто на България. Не смущавайте Духа ми, радвайте се и веселете се за Мен. Не се обличайте в други форми, освен в която съм ви облякъл. Времето е кратко, будни бъдете и не се отчайвате. Всички ще тръгнат с по-голяма ревност.
Моето дело не е само тук, то ще продължи и горе, верни бъдете на
призванието
си.
Мир ви давам на всички и приемете Го. Една малка работа се свърши! "
към текста >>
4.
БРАТСТВОТО НА ЕСЕИТЕ И ТЯХНОТО УЧЕНИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично
призвание
, отколкото от роднинските връзки."
Те внасят всички свои продукти в общия склад за общо ползуване. Те не забравят болните, защото имат и големи средства за помощ на нуждаещите се. Тяхното общество е основано не на родствени връзки, а на ревността за служене на добродетелта и човеколюбието. За членове на обществото се приемат само зрели хора, които не се увличат от плътски страсти, а се наслаждават на истинската свобода. Животът им е много щастлив.
Те са обкръжени с уважение, произхождащо по-скоро от добродетелното лично
призвание
, отколкото от роднинските връзки."
„Есеите избягвали браковете, но възпитавали като собствени деца много сираци и изоставени деца. В общината никой не се раждал, но в нея не е имало недостиг от население." Филон твърди, че „у тях нямало желание да имат смъртно потомство, те имали безсмъртни плодове, зараждащи се само в чистата душа, оплодотворена от Божествените лъчи, изхождащи от Отца." Тази мисъл показва, че те са знаели Великата Основна Истина, че Божественият Дух - Христос, се въплотява само в чистите сърца. Плиний, говорейки за общината на есеите, разположена на брега на Мъртво море, ги нарича „чудо на света" и твърди, че това е едно племе, което продължава своето съществуване в течение на хилядолетия без жени и деца.
към текста >>
5.
4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР
- Влад Пашов (1902- 1974)
"Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето
призвание
и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете."/1;10/.
4. ВТОРО СЪБОРНО ПОСЛАНИЕ НА АПОСТОЛ ПЕТЪР "Понеже Неговата Божествена сила ни е подарила всичко, що е потребно за живота и за благочестието, чрез познаването на Този, Който ни е призовал чрез Своята Слава и Сила; чрез които се подариха скъпоценните нам и твърде големи обещания, за да станете чрез тях участници на Божественото естество, като сте избягали от произлязлото от страстите раз- тление в света; то по самата тая причина положете всяко старание и прибавете на вярата си добродетел, на добродетелта си благоразумие, на благоразумието си себеобуздание, на себеобузданието си твърдост, на твърдостта си благочестие, на благочестието си братолюбие и на братолюбието си Любов. Защото ако тия добродетели се намират у вас и изобилстват, те ви правят да не сте безделни, нито безплодни в познаването на нашия Господ Исус Христос." /1;3-8/.
"Затова, братя, постарайте се още повече да затвърдявате вашето
призвание
и избиране; защото, като вършите тия добродетели, никога няма да изпаднете."/1;10/.
"И мисля, че е право докато съм в тая плътска хижа, да ви подтиквам чрез напомняне; понеже зная, че скоро ще напусна хижата си, както ми извести нашият Господ Исус Христос. Даже ще се постарая, щото вие и след смъртта ми да можете всякога да помните тия работи. Защото, когато ви обявихме силата и пришествието на нашия Господ Исус Христос, ние не следвахме хитроизмислени басни, а бяхме очевидци на Неговото величие. Защото Той прие от Бога Отца почест и слава, когато от великолепната Слава дойде до Него такъв Глас: Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение. Тоя Глас чухме сами ние, че дойде от Небето, когато бяхме с Него на светата планина." /1;13-18/.
към текста >>
6.
VIII. ЯДРОТО, КОЕТО ЩЕ ОБРАЗУВА НАЧАЛОТО НА ШЕСТАТА РАСА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето
призвание
удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална Земя."
Учителя се обръща с Послание към Славянството като го призовава като избран народ, който ще постави основите на новото човечество. Ето какво казва Учителя: „Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото. Небето ви отрежда една свята длъжност в царството на Мира, което иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят; и ако се покажете верни отсега на това свято звание, което ви чака, то вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със Слава и величие и ще отбележи името ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род.
Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето
призвание
удря и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална Земя."
Ето какво казва Щайнер по този въпрос: „Наред със всичко това, което се подготвя в цялото човечество чрез импулса на Христа, специално се подготвят някои североизточни народи. Тези народи се подготвят да излязат от състоянието на известна летаргия и да предизвикат, чрез един огромен импулс, една духовна сила, която ще бъде като плюс, но противоположна на интелекта. Преди Шестата културна епоха на нашата Пета раса, която в Апокалипсиса е посочена в лицето на Филаделфийската Църква, човечеството ще види да се формира един велик съюз между народите, който ще бъде един брак между интелегентността и духовността. Днес ние едвам можем да прозрем Зората на това обединение." „Ние забелязваме необикновени явления, когато сравняваме Запада с Изтока и когато изследваме с ясновидски поглед дълбините на най-потайните гънки на душите.
към текста >>
7.
22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА
- Влад Пашов (1902- 1974)
Картината представя човека, който е пропуснал да следва своето Божествено
призвание
.
Картината представлява един слепец, носещ пълни дисаги, когато се сблъсква с един обърнат пред него обелиск, върху който се е наместил един крокодил с голяма, широко отворена уста. Слепецът е символ на човек, който е станал роб на силите на материята. Неговите дисаги, двойната торба, е пълна със заблудите и грешките му. Обърнатият обелиск представя незабелязаното премеждие, в което ще се разбие щастието, бъдещето. Крокодилът означава окончателна катастрофа, причинена от нечисти, гадни врагове.
Картината представя човека, който е пропуснал да следва своето Божествено
призвание
.
Вместо да развие своите способности и да господства над духовете и елементите, той носи на гърба си дадените дарби и понеже не ги е използвал, той е направил ред грешки и престъпления, които носи на гърба си. Той се подпира на своята тояга, която тук символизира неговите знания и убеждения, които не могат да му помогнат, не могат да го спасят, понеже се вижда от картината, че той се клати, изморен от дълго блуждаене в Пустинята на живота. Той отива към гибел, което се символизира от крокодила, който го дебне, защото той се е отдал на своите страсти. Кучето са неговите страсти, които го преследват. След това кратко описание на Големите Аркани ще се спра много накратко върху Малките Аркани, които са петдесет и шест на брой и са разделени на четири групи по четиринадесет във всяка група.
към текста >>
8.
ПЪРВИТЕ ПРОЯВИ НА ТРЕТИЯ КЛОН В БЪЛГАРИЯ
- Влад Пашов (1902- 1974)
И ако вие се покажете отсега верни на това благородно
призвание
, което ви чака, вас ви очаква едно светло бъдеще, което иде, не за да затрие живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.
То минава през различни фази и степени на развитие, които са важни, а социалнополитическата обстановка е следствие на това развитие на съзнанието. Сега се дава начало на един нов импулс, който ще роди една нова култура, която се заражда най-първо между славяните и към нея ще се присъединят всички пробудени души от цялото човечество. Затова в Посланието към славяните Учителя се обръща с думите: „Семейство славянско, послушайте думите на Небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздор, душа и сърце на бъдещето, живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на Мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, който иде и наближава в славата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят.
И ако вие се покажете отсега верни на това благородно
призвание
, което ви чака, вас ви очаква едно светло бъдеще, което иде, не за да затрие живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.
В този живот са призвани да вземат участие всички люде и народи, които образуват цвета на новото поколение на човешкия род." От тази мисъл ясно се вижда, че човечеството стои пред една нова епоха, пред създаването на една нова култура, която ще се зароди между славяните и която ще обедини всички пробудени души от цялото човечество. Славянството е призвано да заеме своето място на историческата сцена и да изпълни своята мисия — да създаде Шестата култура на Петата раса, от която култура ще се роди Шестата раса. Тази нова култура, която се заражда между славяните, ще бъде култура на Братството и Любовта между хората и народите. А Любовта изключва всякакво насилие.
към текста >>
И от този ден се извърши
призванието
пред Бога на Силите, Който със Своята неизмерима Мъдрост да прослави с вас цялото славянство, в което Господ всесилни пребъдва и на което отрежда да вземе най-първо място в Неговото Царство, което стъпва вече в своята сила на този страдален свят."
Затова ви пратих двамата служители да ви донесат радостната вест, да. напуснете мрака на тъмните езически богове." „И биде радост голяма в света на Виделината, когато Завета Вечен явих на тогавашния царстващ господар и му известих Волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет и той Ми послуша Гласа и се удостои да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам ви, не се е родил в славянския род от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание подобно на Авраама, който не пожали сина си, но принесе жертва жива Богу. Така се подвизава благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който принесе първородния си син в жертва, благоприятен дар, избран за Господа в знак на неизменна вярност.
И от този ден се извърши
призванието
пред Бога на Силите, Който със Своята неизмерима Мъдрост да прослави с вас цялото славянство, в което Господ всесилни пребъдва и на което отрежда да вземе най-първо място в Неговото Царство, което стъпва вече в своята сила на този страдален свят."
От тази мисъл се вижда, че Бялото Братство още от създаването на българската държава е ръководило българския народ и славянството, за да се подготви да приеме последващите импулси, които ще дойдат от Бялото Братство — този на Третия импулс, който се изяви чрез богомилите и този, на Четвъртия импулс, начело на който стои Учителя. Учителя казва някъде, че поел ръководството на българския народ от преди пет хиляди и четиристотин години, за да го подготви за днешните времена.
към текста >>
9.
Изказвания на византийските критици за богомилската школа
- Влад Пашов (1902- 1974)
Този обред започвал, според описанието на Зигавин, с това, че кандидатът трябва да даде доказателства, че е спазил всичко, изисквано от него, и че се е борил ревностно, за да се покаже достоен за новото си
призвание
.
Вероятно тогава той се запознавал с главните схващания от космогонично и есхатологическо естество, с алегоричното тълкуване на Евангелията и т.н. Наред с теоретичната подготовка кандидатът за съвършен трябвало да се въведе постепенно в един суров и аскетичен живот. Той трябвало да се моли по седем пъти през деня и нощта, да размишлява върху определени текстове от Евангелието на Йоана, да съзерцава и да медитира, да се облече само с една риза, да няма повече от една дреха, да изпълнява определените му пости и въздържание. След като продължителната и трудна подготовка била приключена, могло вече да се пристъпи към получаването на степента съвършен, което ставало чрез специален обред. Това е така нареченото посвещение, при което кандидатът се поставя във връзка с невидимия свят и неговите обитатели и неговото съзнание се разширявало.
Този обред започвал, според описанието на Зигавин, с това, че кандидатът трябва да даде доказателства, че е спазил всичко, изисквано от него, и че се е борил ревностно, за да се покаже достоен за новото си
призвание
.
След като засвидетелства това, едновременно мъже и жени, пише Зигавин, го въвеждали към прословутото посвещение — обръщали го на изток и полагали върху главата му Евангелието на Йоана. Присъстващите мъже и жени го докосвали с ръцете си и пеели молитви за посвещение. На друго място се споменава, че посвещенията обикновено се извършвали в деня на пролетното равноденствие. И аз мисля, че истинските обреди, които се извършват при посвещението, не са изнесени навън, но все пак това, което разправя Зигавин, е част от тях. Обредът за посвещение в степента съвършен е била възприета и от западните последователи на богомилите, като получило там названието утешение или духовно кръщение.
към текста >>
Главното
призвание
на съвършените било за обикалят по села и градове като Христовите апостоли и да набират последователи на своето учение.
Съвършените живели строг и прост живот. Не се женели, хранели се съвсем просто и били пълни вегетарианци — не употребявали никакви животински продукти, даже мляко, сирене, яйца и не пиели вино. Нямали никаква собственост и никакви семейни връзки. Обличали се много просто, като носили отгоре тъмно монашеско облекло с качулка. Това било символ на дискретност, на пазене на тайна, на откъсване от външния свят и пълно вглъбяване в себе си.
Главното
призвание
на съвършените било за обикалят по села и градове като Христовите апостоли и да набират последователи на своето учение.
А за скромната им прехрана и облекло се грижели техните привърженици, които ги снабдявали с всичко необходимо. При тези сурови изисквания броят на съвършените богомили бил сравнително малък. Според Иречек през 12-ти век те били около четири хиляди. Презвитер Козма казва за тях: „Еретиците са външно като овце, кротки и смирени, мълчаливи, на глед лицата им са бледи от лицемерен пост, дума не продумват, не се смеят с глас, не любопитстват и се пазят от чужд поглед. Външно правят всичко да не ги отличават от правоверните християни, а вътрешно са вълци и хищници.
към текста >>
10.
Висше Аз – Божествена душа
- Влад Пашов (1902- 1974)
Когато човек е верен на
призванието
си, Духът ще дойде и ще се всели в него.
Така ние ще дойдем до идеята, че в послушанието и разбирането на Любовта Христова седи силата за реализиране задачата на човешката душа - да може тя да развие необходимите качества, които са потребни за пробуждането й, за изграждането на Духовното тяло и за следващия по-обширен живот, който й предстои. За да може човек да работи, трябва да има съдействие отгоре. Когато човек е готов, едно напреднало Същество идва и работи чрез него. Тогава дейността му е ползотворна. Най-първо човек трябва да гледа да се освободи от користолюбието, което не е негово, а е чужда присадка.
Когато човек е верен на
призванието
си, Духът ще дойде и ще се всели в него.
Той ще проникне в човека като слънчевите лъчи. Но трябва, когато дойде Духът, човек да е готов. Духът идва периодически. Когато образува връзка с Духа, на човека се дава пропуск за влизане в Храма на Тайното познание. Затова човек трябва да отвори ума, сърцето и душата си за Божествения Дух - Той като слънце да огрее неговата земя и тогава ще се родят най-добрите плодове.
към текста >>
11.
Размишление за въдворяване на Божията Любов
- Влад Пашов (1902- 1974)
Да бъдем всички верни на своето
призвание
, да изпълним благата Му Воля с всичкото си сърце.
• 757 • Размишление за въдворяване на Божията Любов. Размишления за въдворяване пълната Божия Любов между всички братя и сестри по лицето на Земята. За въдворяване единството на Духа. За възцаряване Истината в нейната пълнота между нас. Да изпълни Господ всички Свои добри намерения, които отначало е предопределил, според Своето благоволение.
Да бъдем всички верни на своето
призвание
, да изпълним благата Му Воля с всичкото си сърце.
Да възлюбим Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Да възлюбим всички наши братя и сестри и наши близки като собствената си душа.
към текста >>
12.
Размишление върху Мъдростта
- Влад Пашов (1902- 1974)
Запишете си следния стих: “Бог на Господа нашего Исуса Христа, Отец на Славата, да даде вам Дух на премъдрост и на откровение, за да Го познаете и да просвети сърдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на
призванието
Му и какво е богатството на преславното Негово в светиите наследие – проявената Негова Мъдрост, изявеното Негово Слово”.
Само Божията Мъдрост е Мъдрост. Начало на Мъдростта е Любовта. Тя носи Веселие и Радост за човешките сърца. Начало на нашата Любов е Божията Мъдрост. Начало на нашата Мъдрост е Божията Любов.
Запишете си следния стих: “Бог на Господа нашего Исуса Христа, Отец на Славата, да даде вам Дух на премъдрост и на откровение, за да Го познаете и да просвети сърдечните ваши очи, за да познаете каква е необятната надежда на
призванието
Му и какво е богатството на преславното Негово в светиите наследие – проявената Негова Мъдрост, изявеното Негово Слово”.
към текста >>
13.
54-то писмо
- Влад Пашов (1902- 1974)
307.
Призванието
на Учениците.
Опити не трябва да правите. Вие сте правили много опити, ще прекратите с тях. Сега вие трябва добре да ме разбирате, да не се плашите. /3г.О.К. 5 л. 28 стр./
307.
Призванието
на Учениците.
Всички вие сте призвани за една свещена работа, ще я пазите добре в себе си. Първото нещо: Всички ще пазите сърцето си! Ще започнете едно вътрешно чистене. То е много лесно. Ще оставите сърцето си на Бога да бъде изчистено.
към текста >>
14.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
- Светозар Няголов ( -2013)
пред благотворителното дружество „Милосърдие" Петър изнася беседата „
Призвание
към народа ми", която скоро след това се отпечатва.
21) Приеми сега моя дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Святият ми дух в теб се съизволява. Той ще те пази и крепи винаги." (2, с. 24) Това е Онзи, който постоянно се проявява и работи чрез тялото на Петър Дънов. През 1898 г.
пред благотворителното дружество „Милосърдие" Петър изнася беседата „
Призвание
към народа ми", която скоро след това се отпечатва.
Това е третият фундаментален труд, който заедно с първите два пробужда съзнанието на готовите души и ги подготвя за трудния път на развитието. „Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви; от този ден, в който е даден отговорът, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да го не съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствувате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите ми. В тоя залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушайте ме, доме славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил." (1, с. 12)
към текста >>
15.
4. ДУХОВНА ДЕЙНОСТ НА УЧИТЕЛЯ С ВЕРИГАТА В БЪЛГАРИЯ ОТ 1900 ГОДИНА ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ШКОЛАТА ПРЕЗ 1922 г.
- Светозар Няголов ( -2013)
Учителя казва в „
Призвание
към народа ми": „Ето, втори път ида, от кат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът ми е трогнат от печалната картина.
Второ, подготвях домовете и родителите, където ще се родят бъдещите ми ученици." Тази негова дейност продължава до Балканската война през 1912 г. Според Учителя Господ е решил да издигне българския народ като един от неговите първи служители. Необхватна и многостранна е дейността на Учителя в България и цялата Земя. Тя не може да се проучи и опише. Много от случаите с учениците са външно наглед обикновени взаимоотношения, но те пробуждат душите им за нов живот.
Учителя казва в „
Призвание
към народа ми": „Ето, втори път ида, от кат сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте на глед, как живеете и духът ми е трогнат от печалната картина.
За оплакване сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не ден на скръб. Ден, посветен Богу моему.
към текста >>
16.
9. БИБЛИОГРАФИЯ
- Светозар Няголов ( -2013)
1.
Призвание
към народа ми 1994 г. „Б.
БИБЛИОГРАФИЯ ПЪРВИ СЛОВА
1.
Призвание
към народа ми 1994 г. „Б.
братство" София 2. Хио-ели-мели-Месаил . — 1912 г. „Напредък" Стара Загора 3. Протоколи 1909-1915 г
към текста >>
17.
Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство
- Георги Томалевски (1897-1988)
Само тези, които чувствуват в себе си непреодолимото влечение и
призвание
за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа.
В мрака на нощта никой не е свободен. Само свободният може да даде свобода.“ Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек, е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Хората на земята търсят по различни начини своето щастие. Едни от тях ще образуват семейства, ще отглеждат челяд, ще възпитават поколение.
Само тези, които чувствуват в себе си непреодолимото влечение и
призвание
за съвършен и съзнателен живот, който протича далече от шума и светската суета, те са, които ще останат да вършат сами до края на живота си духовна работа.
В развитието на отделните човешки монади има много обстоятелства, които не познаваме добре и затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си и начина, по който живеят. И тук да повторим познатата мъдрост, останала като сентенция, че свободата на отделния индивид трябва да достигне до такава граница, която да не пречи на свободата на другите. Мнозина, незапознати хора с основните идеи на Бялото Братство, задават въпроса какви са социално-политическите възгледи на Учителя и учениците на Бялото Братство. Разбиранията на един Учител - пратеник на невидимия свят, да осветли основните въпроси на живота и да поведе душите на тия, които ще го разберат, не се затварят в рамките на човешки измислени организации, партии и други. На света има човеци със спящи или непробудени за Божествените истини души.
към текста >>
18.
Разговори с Учителя. Разговор дванадесети
- Георги Томалевски (1897-1988)
Имало с случаи, когато и светии са съкращавали времето на своето
призвание
, за да се отдадат на увлечение по мярнала им се пред очите земна хубост.
Трябва да знаем, че животът на земята е сериозен и труден. Земята е сурово училище и хората непрекъснато се намират на изпит. Да не бъдем самонадеяни, а да уповаваме на Бога. Познати са случаите, когато в мисълта и убеждението на хора, посветени или посветили живота си на Бога и стигнали до високи върхове на своето развитие, са станали големи пертурбации и огъвания. Големи учени са напускали света на своята наука, увлечени от примката на някоя земна красота.
Имало с случаи, когато и светии са съкращавали времето на своето
призвание
, за да се отдадат на увлечение по мярнала им се пред очите земна хубост.
На земята има ангели, които се разхождат из пътищата като изискани господа, забравили отдавна задачата, с която са дошли на земята. Затова не бързайте да се произнасяте за процеси, които не са завършени. Вие още не сте в състояние да знаете причините за това, което става, нито пък как ще се развият нещата занапред. Ние често грешим, когато се стараем да дадем точна преценка за това кой е добър и кой е лош. Вие не знаете дори коя от вашите постъпки е добра.
към текста >>
19.
13. ЖЕНАТА
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Тя е била непрестанен съветник на мъжа и това е нейното
призвание
— да облече в мисъл-форма смисъла на живота и да ги изяви на мъжа, който ги реализира със здравата си ръка.
Женският принцип е облякъл природата в чудните й дрехи; той е изявлението на скритата красота в недрата на творческия принцип. Как чудно се изявява животът чрез жената! Тя е вестителката в храма на живота, тя е пазителката на свещения огън, който е символ на вечната любов в Творението. Каква чистота и живот носи тя на земята и с каква дълбока почит трябва да се отнасят към нея! Жената, свързана така силно с живота, чува и разбира гласа на Твореца и го изявява на света.
Тя е била непрестанен съветник на мъжа и това е нейното
призвание
— да облече в мисъл-форма смисъла на живота и да ги изяви на мъжа, който ги реализира със здравата си ръка.
Издигането на човечеството зависи от издигането на жената-дева, жената-майка, жената — духовен съветник на мъжа. В новата култура, която иде на Земята, на мъжа и на жената ще се гледа като на души — изявление на Бога. Тогава няма да бъдем ни мъж, ни жена. Новата култура ще бъде култура на Любовта, в която жената ще изпълни върховната си роля като неин изявител.
към текста >>
20.
16. ГАМАТА
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Нейното
призвание
е да превъзпитава хората в бъдеще.
Има механични, органични и психични тонове, както и подобни видове музика. Човек едва е изучил механичната музика, а органичната познава чрез човешкия ларинкс. Психичната музика е за далечното бъдеще. В механичната музика тоновете произвеждат слаби органични и душевни промени. Тепърва ще се изучава силата на тоновете и музиката ще изпълни висшата си цел, за която е дадена на човечеството.
Нейното
призвание
е да превъзпитава хората в бъдеще.
Тя ще лекува, като усилва вибрациите на човека и го издига духовно. В органичния свят различните състояния на покой и движение съответстват на известни тонове. В тона до звучат всички непоникнали семена, всяка потенциална енергия, която чака с напрежение своето проявление и развитие. Насъбралата се вода в един извор, готова да тръгне, се намира в тона до. В тона ре е излизането от състоянието на покой, семето покълва и процесът започва; потокът тръгва по своя път.
към текста >>
21.
19. РАСТЕЖ
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Законът на развитието изисква от човека ежедневна съзнателна работа над себе си — плевене на отрицателните издънки и грижи и усилия над дарбите и добродетелите, вложени в нас, за да изпълним
призванието
си на истински човеци.
Растежът е процес на градивните сили, които имат превес над разрушителните сили с ограничена дейност. Човек носи в себе си зародиши на доброто и злото. Спре ли да работи със силите на доброто и да развива добродетелите си, зародишите на злото израстват като бурени в него и той попада изцяло под тяхна власт. Историята неведнъж ни е показвала демони на злото в лицето на царе и управници — тирани. А и в ежедневния ни живот ние постоянно се срещаме с необузданите прояви на злото, което израства в несъзнателните хора до големи размери.
Законът на развитието изисква от човека ежедневна съзнателна работа над себе си — плевене на отрицателните издънки и грижи и усилия над дарбите и добродетелите, вложени в нас, за да изпълним
призванието
си на истински човеци.
към текста >>
22.
29. РАЖДАНЕ И САМОРАЖДАНЕ (НОВОРАЖДАНЕ)
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
Светлина в ума и Сила в тялото, волята и духа си, за да може да изпълнява Божията Воля, което е неговото
призвание
и задача на земята.
"Човек трябва да се роди изново от вода и дух", казва Христос. Символичният Му език е труден за разбиране за много хора. Водата е символ на чистия Божествен живот, който изхожда от Божествената Любов, тъй като животът е плод на Любовта, а Духът — онази неугасваща вечна Светлина, която е същност на самия Бог. Бог е Любов, Светлина и Сила. Ето какво трябва да стане със смъртния земен човек — трябва да се самороди в Любов, в сърце.
Светлина в ума и Сила в тялото, волята и духа си, за да може да изпълнява Божията Воля, което е неговото
призвание
и задача на земята.
Сърце, пълно с Любов към Отца и всичко създадено от Него. Ум, светъл с присъствието на Божията същност, което означава Божествена мъдрост и неумолима диамантена воля за изпълнение призванието си като Син Божий. Така е бил създаден първоначално човекът по образ и подобие Божие, но с времето той се е отклонил от този свещен образ, прекъснал е връзката си със своя Създател и заживял един неестествен живот на сирачество, на лишения и страдания. Чрез Словото Божие, дадено ни от Великия Учител този век, ние получихме пълното знание за живота си и то служи като камертон на Истината, за да знаем как да изправим дисонансите си. Хармонията на музиката най-добре ще ни помогне.
към текста >>
Ум, светъл с присъствието на Божията същност, което означава Божествена мъдрост и неумолима диамантена воля за изпълнение
призванието
си като Син Божий.
Водата е символ на чистия Божествен живот, който изхожда от Божествената Любов, тъй като животът е плод на Любовта, а Духът — онази неугасваща вечна Светлина, която е същност на самия Бог. Бог е Любов, Светлина и Сила. Ето какво трябва да стане със смъртния земен човек — трябва да се самороди в Любов, в сърце. Светлина в ума и Сила в тялото, волята и духа си, за да може да изпълнява Божията Воля, което е неговото призвание и задача на земята. Сърце, пълно с Любов към Отца и всичко създадено от Него.
Ум, светъл с присъствието на Божията същност, което означава Божествена мъдрост и неумолима диамантена воля за изпълнение
призванието
си като Син Божий.
Така е бил създаден първоначално човекът по образ и подобие Божие, но с времето той се е отклонил от този свещен образ, прекъснал е връзката си със своя Създател и заживял един неестествен живот на сирачество, на лишения и страдания. Чрез Словото Божие, дадено ни от Великия Учител този век, ние получихме пълното знание за живота си и то служи като камертон на Истината, за да знаем как да изправим дисонансите си. Хармонията на музиката най-добре ще ни помогне. Затова Учителят непрестанно ни учеше и занимаваше с музиката. Той създаде много песни, които постоянно пеехме, и хармоничните, утринни упражнения, наречени Паневритмия, които се играят по оркестрова музика, която Той сам създаде.
към текста >>
23.
32. УЧЕНИК
- Весела Нестерова (1909 - 2002)
През вековете човек е заемал всевъзможни постове и много книги са изпълнени с търсения и догадки за неговото
призвание
и служба на земята.
УЧЕНИК
През вековете човек е заемал всевъзможни постове и много книги са изпълнени с търсения и догадки за неговото
призвание
и служба на земята.
Но ето едно определение, което се дава на човека днес и което е колкото скромно, толкова и велико. Човек е дошъл на Земята да се учи. Той е призван да бъде ученик. Ученик на какво — на великия живот, в който е съпричастник. На Земята има много училища и школи за хората, но една нова школа се отваря днес за порасналия съзнателен човек, където той трябва да започне да учи великите закони, които управляват живота както на природата, така и неговия собствен живот.
към текста >>
24.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
- Константин Златев
Варна), в което косвено се споменава за
Призванието
; бел. К.
Настава моментът Петър Дънов да разкрие себе си и своята мисия пред българския народ. Моментът да потърси и намери следовници. На 08.10.1898 г. (датировката на събитието не е установена с абсолютна точност; тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник (написано в гр.
Варна), в което косвено се споменава за
Призванието
; бел. К.
З.) в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" беседа под заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Изминала е година и половина от получаването на просветлението (07.03.1897 г.), разкрило на Петър Дънов същността на неговата мисия сред земните хора. Тези 19 месеца са посветени на осмисляне, уточняване и конкретизиране на вече изкристализиралото негово предназначение. Следва изборът на форма, чрез която П. Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество.
към текста >>
З.) в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" беседа под заглавие "
Призвание
към народа ми - български синове на семейството славянско".
Моментът да потърси и намери следовници. На 08.10.1898 г. (датировката на събитието не е установена с абсолютна точност; тук възприемаме тази, която е най-разпространена в литературните източници и за която съдим по едно писмо на П. Дънов до негов съвременник (написано в гр. Варна), в което косвено се споменава за Призванието; бел. К.
З.) в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" беседа под заглавие "
Призвание
към народа ми - български синове на семейството славянско".
Изминала е година и половина от получаването на просветлението (07.03.1897 г.), разкрило на Петър Дънов същността на неговата мисия сред земните хора. Тези 19 месеца са посветени на осмисляне, уточняване и конкретизиране на вече изкристализиралото негово предназначение. Следва изборът на форма, чрез която П. Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество. Текстът, с който се обръща към слушателите си, е назован "Призвание" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание".
към текста >>
Текстът, с който се обръща към слушателите си, е назован "
Призвание
" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание".
З.) в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен на обществеността българин изнася пред благотворителното дружество "Милосърдие" беседа под заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Изминала е година и половина от получаването на просветлението (07.03.1897 г.), разкрило на Петър Дънов същността на неговата мисия сред земните хора. Тези 19 месеца са посветени на осмисляне, уточняване и конкретизиране на вече изкристализиралото негово предназначение. Следва изборът на форма, чрез която П. Дънов да съобщи на всички каква е отговорността, поето от него пред Бога за България, славянството и цялото човечество.
Текстът, с който се обръща към слушателите си, е назован "
Призвание
" и като съдържание отговаря на днешното понятие "призив" или "възвание".
В същност възванието е своеобразна визитна картичка, с която П. Дънов се представя пред българската и световната общественост. В това обръщение към пробудените души на своето време авторът набляга на три най-важни момента: 1) Основната характеристика на съвременната епоха - глобален преход от едно състояние на човешкото съзнание към друго, по- високо, което на езотеричен език наричаме изграждане на Новата Култура на VI раса. 2) Мисията на Петър Дънов като Миров Учител, еманация на Христовия Дух - да предаде на българския народ и на света Новото Учение, което е най-актуалното и най-адекватното за сегашния космически етап от еволюцията на земното човечество.
към текста >>
25.
III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД
- Константин Златев
Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и
призвание
за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа.
Условията за свободата са вътре в духа. Щом светилникът на душата ти свети, ти си свободен. Един от характерните белези на свободата така, както трябва да се разбира от духовния човек е това, че от различните хора, които срещаме в живота си, не бива да очакваме еднакви неща. Всеки човек търси по различен начин своето щастие. Повечето от нас се стремят към утвърдени от традицията ценности: да създадат семейство, да отгледат деца и да ги възпитат, да си уредят едно спокойно, безоблачно, осигурено във всичко съществуване.
Само тези, които чувстват в себе си непреодолимото влечение и
призвание
за съвършен, съзнателен живот, протичащ далеко от шума на световната суета, само те са, които ще останат да вършат сами до края на земните си дни духовната работа.
В еволюцията на отделните човешки индивидуалности има много обстоятелства, които не познаваме добре или въобще. Затова сме длъжни да бъдем крайно внимателни и толерантни към пътищата, които хората избират в живота си, както и към начина, по който живеят. Свободата на отделната личност следва да се разпростира до такава граница, при която да не пречи на свободата на другите. В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда света като една осъществена в материята Творческа Мисъл на Бога.
към текста >>
26.
VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа
- Константин Златев
И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето
призвание
, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа.
Аз не наричам силен човек оня, който убива другите. Силен човек е оня, който може да обръща своите неприятели в приятели. Ето защо той не се защитава. Той не воюва за своите права. Само слабият воюва за своите права.
И когато силният човек, човекът-герой бъде прикован на позорния стълб заради Истината, той с великодушие понася и позор, и хули, и злорадства, и обвинения." За да бъде в състояние да носи с чест своето
призвание
, човек е длъжен преди всичко да се освободи от въздействието на своята низша природа.
Това изискване на Божия Промисъл към неговия път в живота се превръща в задължително условие за ученика на духовната Школа. И в тази насока Учителят на ББ в България предлага ценни наставления: "Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние.
към текста >>
27.
IV. РОЛЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЕПОХА СПОРЕД СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
Беседата е със заглавие "
Призвание
към народа ми - български синове на семейството славянско".
А последната, седма подраса на V коренна раса (наречена от родоначалника на антропософията д-р Рудолф Щайнер "американска") ще има за цел да развие у човека творческата воля. Преди малко повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище "Светлина" във Варна един неизвестен за обществеността българин изнася беседа пред благотворителното дружество "Милосърдие". Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. И ако авторът на текста й бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко - авторът му.
Беседата е със заглавие "
Призвание
към народа ми - български синове на семейството славянско".
Изнесена е от Петър Константинов Дънов - българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието. При прочита на този вълнуващ документ оставаме с впечатлението, че на практика той представлява визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на ББ у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието й - публична беседа в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Призванието - с. Николаевка (бившето с. Хадърча).
към текста >>
По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на
Призванието
- с.
Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко - авторът му. Беседата е със заглавие "Призвание към народа ми - български синове на семейството славянско". Изнесена е от Петър Константинов Дънов - българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието. При прочита на този вълнуващ документ оставаме с впечатлението, че на практика той представлява визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на ББ у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието й - публична беседа в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна.
По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на
Призванието
- с.
Николаевка (бившето с. Хадърча). Още в заглавието на текста ("Призвание към народа ми...") Учителят П. Дънов нарича българите свой народ. От това следва, че той е свързал своето Божествено служение през вековете с историческата съдба на българския народ, с неговото духовно-нравствено развитие. Учителят на ББ причислява българите към славянското семейство.
към текста >>
Още в заглавието на текста ("
Призвание
към народа ми...") Учителят П.
Изнесена е от Петър Константинов Дънов - българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието. При прочита на този вълнуващ документ оставаме с впечатлението, че на практика той представлява визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на ББ у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието й - публична беседа в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Призванието - с. Николаевка (бившето с. Хадърча).
Още в заглавието на текста ("
Призвание
към народа ми...") Учителят П.
Дънов нарича българите свой народ. От това следва, че той е свързал своето Божествено служение през вековете с историческата съдба на българския народ, с неговото духовно-нравствено развитие. Учителят на ББ причислява българите към славянското семейство. Това обстоятелство произтича от световното призвание на съвременното славянство в нашата епоха - изграждането на Новата Култура на VI раса, Културата на Любовта. Обективната историческа истина ни задължава да отбележим, че произходът на българската нация е обусловен не само от компонента на славянството (който е безспорен, но не определящ), а на първо място - от прабългарите.
към текста >>
И още в първото изречение на
Призванието
авторът му нарича България "дом славянски", за да подчертае точно принадлежността на страната ни към настоящия могъщ еволюционен процес на плане- тарна трансформация.
Обективната историческа истина ни задължава да отбележим, че произходът на българската нация е обусловен не само от компонента на славянството (който е безспорен, но не определящ), а на първо място - от прабългарите. Те по численост и доминация в процеса на формиране на единен български народ далеч са надхвърляли стойностите, които доскоро им отреждаше историческата наука. Не бива да бъде пренебрегвано и участието на траките, които в много отношения са равностойни като дял, традиции и културно присъствие наред с първите два етноса - славяни и прабългари. Но Учителят П. Дънов набляга именно на славянския елемент в произхода на българите, имайки пред вид ролята, която предстои да изиграят славяните в най-съдбоносния за еволюцията на земното човечество момент.
И още в първото изречение на
Призванието
авторът му нарича България "дом славянски", за да подчертае точно принадлежността на страната ни към настоящия могъщ еволюционен процес на плане- тарна трансформация.
В началото на текста са използвани редица изрази, които недвусмислено разкриват мисията на българския народ в съвременната епоха - приемане, утвърждаване и разпространение на Новото учение, основа за победоносното установяване на Новата Култура на VI коренна раса. Българският народ е назован последователно: 1) "душа и сърце на бъдещето"; 2) "живот и спасение на настоящето" - т. е. мисията му бива преценена от Учителя П. Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "синове на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя?
към текста >>
Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно
призвание
, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П.
Дънов и от Всемирното Бяло братство като изход и за България, и за света в навечерието на решителни за бъдещето на Земята събития; 3) "носители и застъпници на мира"; 4) "синове на Царството Божие" - следователно българите носят потенциала да бъдат синове Божии, но трябва да го извоюват и да го отстоят; 5) "свята длъжност в Царството на мира"; 6) "велико събитие в живота на този свят" - последните два израза са указание за прехода към VI раса на човечеството като цяло. А кои са носителите на Промяната - тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? - Учителят П. Дънов ги назовава "всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род". Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи - като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума.
Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната Учителят на ББ в нашата страна изтъква: "Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя." На друго място в текста неговият ав-тор подчертава: "Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно
призвание
, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението." Учителят П.
Дънов с тези свои думи отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той утвърждава тезата, че VI културна епоха (или подраса) на V епоха (или коренна раса) е епоха на славянството. Както вече бе посочено по-горе, основната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите главни световни етноси - сърцето.
към текста >>
По-нататък в текста на
Призванието
следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за мащабно световно назначение - утвърждаването на Новата Култура на VI раса: "Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ.
Ала те добавят и нещо, непосилно за другите главни световни етноси - сърцето. Висок интелект плюс сърдечност, откритост, широта на възгледите и толерантност - това е тайната на избора на славянството от Небето. Избор, потвърден категорично от редица велики адепти и представители на езотеричното познание. Изводът е, че славянството като етническа общност е носител на новото, което ще промени света. Но това е потенциал, който трябва да се реализира!
По-нататък в текста на
Призванието
следва още едно свидетелство за това, че Бог е избрал славянския род за мащабно световно назначение - утвърждаването на Новата Култура на VI раса: "Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложни, вие сте мой народ.
Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домочадие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (курсивът мой - К. З.)." Същевременно Учителят П. Дънов посочва и една от главните слабости в манталитета на българите и славянството въобще: "Слабата черта на душата ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на славянския род..." Тук става въпрос за разединение и разногласие както сред българския народ (който от гледна точка на астрологията е под знака на Козирога с доминираща планета Сатурн; затова и всички българи са индивидуалисти до мозъка на костите и всеки за всичко е на собствено мнение, винаги различно от това на другите), така и между отделните славянски народи - на политическа, икономическа, културна и стратегическа основа. А на кого възлага най-големи надежди Учителят на ББ в България, за да бъде постигнат успех в това грандиозно начинание - утвърждаването на Новата Култура на VI раса по цялата Земя? - "...Новото поколение - казва той, - което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят." Под "новото поколение" би следвало да разбираме напредналите души, които са се въплътили на Земята до края на отминалия вече ХХ век (тоест те са вече сред нас!) и чиято роля е да съдействат решително за триумфа на Новото учение - според едно от пророчествата на Учителя П.
към текста >>
Едно от най-важните внушения от текста на
Призванието
е свързано със световната мисия на българския народ - да приеме Словото на Учителя П.
Такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участват в Божието благо." Според Учителя П. Дънов днешната си сила и слава Русия дължи на България. Историята - наречена от Херодот "учителка на народите" - свидетелства, че Русия е възприела от България християнството, славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи - и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса (сведения за последното бяха поместени в българския и международния печат през 1998 г. - за прабългарския град, открит в Източен Сибир, след като десетилетия наред са били засекретени от комунистическия режим на бившия СССР). Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света.
Едно от най-важните внушения от текста на
Призванието
е свързано със световната мисия на българския народ - да приеме Словото на Учителя П.
Дънов, Новото учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета. Призванието по своята същност и съдържание представлява извънредно важен документ, разкриващ отношението на Учителя П. Дънов към световната мисия на славянството в съвременната епоха. Но като източник на информация в тази насока той далеч не е единствен, тъй като на много места в своите беседи и лекции, както и в лични разговори с последователи, българският духовен Учител е добавил и други, твърде съществени щрихи към портрета на славянския род и неговата роля в глобалните трансформационни процеси на нашето време. В следващите редове ще проследим редица негови разсъждения и концептуални изявления, допълващи и обогатяващи изследваната тук тема.
към текста >>
Призванието
по своята същност и съдържание представлява извънредно важен документ, разкриващ отношението на Учителя П.
Историята - наречена от Херодот "учителка на народите" - свидетелства, че Русия е възприела от България християнството, славянската писменост (кирилицата, която използва и до днес), свещените книги на познанието; а от древните прабългари, живели в далечното минало по нейните сегашни земи - и една изключително висока култура, включваща и връзката с Космоса (сведения за последното бяха поместени в българския и международния печат през 1998 г. - за прабългарския град, открит в Източен Сибир, след като десетилетия наред са били засекретени от комунистическия режим на бившия СССР). Когато днес или утре Русия възприеме и Словото на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), това би било сигурен знак за скорошната победа на Новото учение навред по света. Едно от най-важните внушения от текста на Призванието е свързано със световната мисия на българския народ - да приеме Словото на Учителя П. Дънов, Новото учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета.
Призванието
по своята същност и съдържание представлява извънредно важен документ, разкриващ отношението на Учителя П.
Дънов към световната мисия на славянството в съвременната епоха. Но като източник на информация в тази насока той далеч не е единствен, тъй като на много места в своите беседи и лекции, както и в лични разговори с последователи, българският духовен Учител е добавил и други, твърде съществени щрихи към портрета на славянския род и неговата роля в глобалните трансформационни процеси на нашето време. В следващите редове ще проследим редица негови разсъждения и концептуални изявления, допълващи и обогатяващи изследваната тук тема. Особено интересна е една мисъл на Учителя П. Дънов, която осветлява връзката между Христос - в качеството Му на всемирен Глава на ББ - и съвременното славянство: "Христос се явява сега в славянството с център българския народ.
към текста >>
28.
БИБЛИОГРАФИЯ
- Константин Златев
94. Златев, К., 100 години незаглъхващ зов за планетарно обновление (публична лекция върху "
Призвание
към народа ми - български синове на семейството славянско", изнесено от Учителя Петър Дънов на 08.10.1898 г.
90. Златев, К., Личността и учението на Петър Дънов (Богословски анализ), С., 1994, изд. "Верен". 91. Златев, К., Петър Дънов - живот и дело (публична лекция, изнесена на 01.07.1999 г. в Пловдив при откриването на Европейския месец на културата), ръкопис. 92. Златев, К., Учението на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) и Бялото братство в България днес, С., 1990, ръкопис. 93. Златев, К., Музика и духовност, С., 1991, ръкопис.
94. Златев, К., 100 години незаглъхващ зов за планетарно обновление (публична лекция върху "
Призвание
към народа ми - български синове на семейството славянско", изнесено от Учителя Петър Дънов на 08.10.1898 г.
в гр. Варна), С., 1998, ръкопис. 95. Златев, К., Толерантност или конфронтация? , сп. "Всичко за книгата", бр.
към текста >>
29.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ
- Константин Златев
Беседата е със заглавие „
Призвание
към народа ми – български синове на семейството славянско“.
І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ Преди повече от един век, на 08.10.1898 г., в салона на читалище „Светлина“ във Варна един неизвестен на обществеността млад българин изнася беседа пред благотворителното дружество „Майка“ (по-късно преименувано на „Милосърдие“). Ако ставаше дума за обикновена беседа, днес едва ли отново бихме се връщали към нея. Ако авторът на текста ў бе обикновен човек, днес едва ли някой вече щеше да помни името му. Проблемът е, че текстът в никакъв случай не може да бъде определен като обикновен, а още по-малко – авторът му.
Беседата е със заглавие „
Призвание
към народа ми – български синове на семейството славянско“.
Изнесена е от Петър Константинов Дънов – българския духовен Учител, чието Слово е призвано да промени облика на света и да помогне на земното човечество да извърви пътя към едно по-високо равнище на съзнанието. Преди да пристъпим към разбора на текста обаче, трябва да се върнем малко назад във времето спрямо датата на неговото обнародване. Според свидетелствата на хора от най-близкия кръг около Учителя Петър Дънов (известен и със своето духовно име Беинса Дуно), с които той очевидно е споделил своето преживяване, малко преди да навърши 33 години (Христовата възраст!) в живота му е настъпил прелом. Събитието с духовно-мистичен контекст е станало на 07.03.1897 г. От езотерична гледна точка можем да го дефинираме по следния начин – Петър Дънов получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята.
към текста >>
Текстът е назован „
Призвание
“ и отговаря на съвременното понятие „призив“ или „възвание“.
Година и половина Петър Дънов посвещава на осмисляне, уточняване и конкретизиране на тази своя мисия с нейната основна насока и детайлите ў. Едва след това я огласява пред българския народ. А с това – и пред света. Тази е формата, която избира, за да съобщи на всички каква е отговорността, която е поел пред Бога за България, славянството и човешкия род. А който има уши да слуша, ще осъзнае своята собствена отговорност пред олтара на свещеното Дело.
Текстът е назован „
Призвание
“ и отговаря на съвременното понятие „призив“ или „възвание“.
Характерът на изнесеното от Учителя П. Дънов обуславя като най-подходящ за днешния български книжовен език термина „възвание“, който ще използваме оттук до края на настоящата разработка. Разбира се, този наш избор с нищо не променя съдържанието и стойността на обръщението. Методът за изследване на текста, възприет в това изложение, е хронологически, т.е. последователно проучване и тълкуване на Възванието.
към текста >>
Още в заглавието на текста („
Призвание
към народа ми ...“) Учителят П.
На тях фигурира името на притежателя, неговият адрес и телефон, професионална квалификация и длъжност в съответна организация, напоследък – и номер на факс и/или код на електронна поща. На минимална площ (една визитка е само няколко квадратни сантиметра) бива разположена оптимална по обем информация. Позволяваме си да твърдим, че на практика Възванието е визитната картичка на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно), с която той се представя пред българската и световната общественост. Учителят на Бялото братство (ББ) у нас е избрал един популярен и достъпен начин, за да обяви началото на осъществяването на своята мисия, нейните главни цели и съдържанието ў – публична лекция в голям български град, където духовните традиции са пуснали дълбоки корени, Варна. По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Възванието – село Николаевка (бившето село Хадърча).
Още в заглавието на текста („
Призвание
към народа ми ...“) Учителят П.
Дънов нарича българите свой народ. От това следва, че той е свързал своето Божествено служение през вековете с историческата съдба на българския народ, с неговото духовно-нравствено развитие (за което ще стане дума и по-долу). Учителят на ББ причислява българите към славянското семейство. Това обстоятелство произтича от световното призвание на съвременното славянство в нашата епоха – изграждането на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, Културата на Любовта. Обективната историческа истина ни задължава да допълним, че произходът на българската нация е обусловен не само от компонента на славянството (който е безспорен, но не определящ), а на първо място – от прабългарите.
към текста >>
Това обстоятелство произтича от световното
призвание
на съвременното славянство в нашата епоха – изграждането на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, Културата на Любовта.
По стечение на обстоятелствата черноморската столица на страната ни е близо и до родното място на автора на Възванието – село Николаевка (бившето село Хадърча). Още в заглавието на текста („Призвание към народа ми ...“) Учителят П. Дънов нарича българите свой народ. От това следва, че той е свързал своето Божествено служение през вековете с историческата съдба на българския народ, с неговото духовно-нравствено развитие (за което ще стане дума и по-долу). Учителят на ББ причислява българите към славянското семейство.
Това обстоятелство произтича от световното
призвание
на съвременното славянство в нашата епоха – изграждането на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, Културата на Любовта.
Обективната историческа истина ни задължава да допълним, че произходът на българската нация е обусловен не само от компонента на славянството (който е безспорен, но не определящ), а на първо място – от прабългарите. Те по численост и доминация в процеса на формиране на единен български народ далеч са надхвърляли стойностите, които доскоро им отреждаше историческата наука. (За справка – вж. книгите на автори като Петър Добрев, Кръстю Мутафчиев, Александър Алексиев – Хофарт и др.) Не бива да се пренебрегва и участието на траките, които в много отношения са равностойни като дял, традиции и културно присъствие наред с първите два етноса – славяни и прабългари. Но Учителят П.
към текста >>
Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето
призвание
удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“
Изразът „славно бъдеще“ в случая означава победа на Божественото над низшето у човека, възцаряване на хармония между хората, от една страна, и между хората и природата, от друга страна, триумф на Космическия план за Земята. А кои са носителите на Промяната – тези, които получават Новото учение и имат за свой свещен дълг да го предадат на всички земни събратя? – Учителят П. Дънов ги назовава „всички избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род“ (курсивът мой – К.З.). Под този израз можем да разбираме: българите + всички славяни + напредналите души от всички останали народи – като движещи сили на световното обновление, на глобалното израстване в мисли, чувства и дела на земната общност на Разума.
Като илюстрация за задачата на тези носители на Промяната българския духовен Учител отбелязва: „Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето
призвание
удари и минутата на живота настъпва, да се пробудите и влезете в тоя благ живот, в който встъпва тази многострадална земя.“
От особен интерес за нас е как Учителят Беинса Дуно представя собствената си мисия: „Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога – вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с велика мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната Виделина, да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове – отбрани чеда на Истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище.“ Горният цитат е във връзка и със следващото изречение от Възванието: „Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страждущите ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят.“ За кого става дума тук? – За Месията? За Второто пришествие на Христос? Или за самия Учител Беинса Дуно?
към текста >>
„Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно
призвание
, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П.
далеч преди сътворяването на света, който познаваме днес). „... и помежду вас и пътя на небесните ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила; и при все това има една невидима връзка (курсивът мой – К.З.), която всичко свързва в едно неразривно Братство. Тази връзка е Любовта на вечния невидим Бог – Извор на живота (курсивът мой – К.З.).“ Любовта е вечната връзка между всичко съществуващо, между всички неизброими йерархии същества в Космоса. Учителят Беинса Дуно е Пратеник на Божията Любов към света и към земните хора: „Непреодолимата Любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика отгоре, да дойда и ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.“ Авторът на Възванието отправя и едно сериозно предупреж¬дение: „Пред вас стои голяма опасност (курсивът мой – К.З.), която се готви да разруши все, що е свято, посадено от ръката на вашия Небесен Баща.“ Тази опасност има две страни: 1) вътрешна страна – победа на низшето начало у човека над висшето, което се равнява на застой или регрес; 2) външна страна – глобални събития в реалното историческо време: катаклизми от природен и социален характер на регионално и планетарно равнище.
„Аз ида да подкрепя славянския род (курсивът мой – К.З.), комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно
призвание
, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението.“ Учителят П.
Дънов отново насочва вниманието на аудиторията към световното славянство. В своите беседи и в множество разговори с последователи той подчертава, че VI културна епоха (съответстваща на VI подраса) на V епоха (съответно – на V коренна раса) е епоха на славянството. Главната задача на V коренна раса е да развие ума. Това е постигнато от славяните. Ала те добавят и нещо, непосилно за другите водещи световни етноси – сърцето.
към текста >>
Забележка: В настоящото изследване са използвани текстовете на „
Призвание
към народа ми – български синове на семейството славянско“, издание на издателство „Бяло братство“ (София, 1994), и на Културна асоциация „Беинса Дуно“ (издателство „Хелиопол“ – София, 1998).
Това Слово представлява осъвремененото християнство на днешния ден, изчистено от наслагванията на човешките предразсъдъци през вековете, максимално съобразено с духовно-нравствените изисквания на нашето време. Това Учение съчетава водещите християнски ценности с хилядолетната мъдрост на Изтока (духовен и географски) и същевременно притежава неподражаем, оригинален фундамент, който не се среща никъде другаде по света. Учението е универсално по своя характер, но възниква на българска почва. То има достойнствата на наука и философия за живота. 3) Мисията на българския народ – да приеме Словото на Учителя Беинса Дуно – Новото учение, да го осмисли, да го съхрани от вражески атаки, да го приложи в живота, да го разпространи сред славянството и по цялата планета Земя.
Забележка: В настоящото изследване са използвани текстовете на „
Призвание
към народа ми – български синове на семейството славянско“, издание на издателство „Бяло братство“ (София, 1994), и на Културна асоциация „Беинса Дуно“ (издателство „Хелиопол“ – София, 1998).
към текста >>
30.
БИБЛИОГРАФИЯ
- Константин Златев
20.
Призвание
към народа ми – български синове на семейството славянско (Скрижалите на Духа Беинса Дуно), изд.
„Хелиопол“, С., 2004. 18. Трите чаши и скъпоценният камък (Извънредна беседа от Учителя, държана на Петровден, 12.07.1941), изд. „Бяло братство“, С., 2002. 19. Съзнателният живот като забава (Школна лекция на Общия окултен клас, III година, 01.09.1924), изд. „Бяло братство“.
20.
Призвание
към народа ми – български синове на семейството славянско (Скрижалите на Духа Беинса Дуно), изд.
„Бяло братство“, С. 1994. 21. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско, Културна асоциация „Беинса Дуно“ (изд. „Хелиопол“), С., 1998. 22. Салман, Х., Българската мисия (Значението на българите за Европа), изд. „Хелиопол“, С., 2003.
към текста >>
21.
Призвание
към народа ми – български синове на семейството славянско, Културна асоциация „Беинса Дуно“ (изд.
„Бяло братство“, С., 2002. 19. Съзнателният живот като забава (Школна лекция на Общия окултен клас, III година, 01.09.1924), изд. „Бяло братство“. 20. Призвание към народа ми – български синове на семейството славянско (Скрижалите на Духа Беинса Дуно), изд. „Бяло братство“, С. 1994.
21.
Призвание
към народа ми – български синове на семейството славянско, Културна асоциация „Беинса Дуно“ (изд.
„Хелиопол“), С., 1998. 22. Салман, Х., Българската мисия (Значението на българите за Европа), изд. „Хелиопол“, С., 2003. 23. Парамаханса Йогананда, Автобиография на един йогин, изд. „ЛИК“, С., 1998.
към текста >>
31.
ЦЕЛ И ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕТО
- Павел Желязков
Когато неориентираният младеж все още не е намерил онази философия, която отваря добра перспектива пред него и осмисля неговото
призвание
, търсенето в една или друга посока е нормално явление, но ако вече се е ангажирал в едно духовно учение, резултатът от промяната на духовната практика са съвършено различни.
Това го изпълва всеки момент с благодарност и благоговение." Учителят на Божествената школа вижда ясно в бъдещето и затова, ръководен от безграничната Любов, никога не изоставя учениците си в пътя, по който ги е повел. Той ги покровителства, но винаги е по-строг към най-способните. Въпреки това, когато по различни поводи един ученик избере друг път, отклони се от учението на Учителя си и загуби вътрешната си връзката с него, поради този факт учението му се прекратява. В този случай ученикът сам излиза от школата на Учителя, поради липсата на търпение и желанието по-бързо да се сдобие с големи резултата, която възможност той вижда в други учения.
Когато неориентираният младеж все още не е намерил онази философия, която отваря добра перспектива пред него и осмисля неговото
призвание
, търсенето в една или друга посока е нормално явление, но ако вече се е ангажирал в едно духовно учение, резултатът от промяната на духовната практика са съвършено различни.
Няма по-опасно раздвояване в съзнанието на ученика от това, което е резултат на увлечението му да следва двама или повече учители едновременно. За да илюстрираме рисковете, които поражда този погрешен ход с благовидни намерения, трябва да си представим абсурдността и трудностите, с които неизбежно е свързано пътуването на един турист едновременно в два автомобила. Ако те се движат с различна скорост, ако минават през различни местности и се придвижват към различни цели, то не само смелият експериментатор в духовните сфери, но и другите пътници, с които той е свързан, са изложени на много опасности. По различни поводи Учителя ни предупреждава за последиците от липсата на последователност в поведението, произтичащи от несъвършена концентрация и несигурност в посоката на движение. За да възлезе към високите върхове на познанието, ученикът трябва да въплъщава основните християнски добродетели, което разбираме от следните думи на Учителя:
към текста >>
32.
Ярмила Ментцлова
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Призванието
на Ярмила е танцът.
Крум и Ярмила са живели в един и същи квартал - Красно село в София - и се запознават още като деца. Ярмила Ментцлова, 27 юни 1929 г. Около 1933 г. или по-рано Ярмила отива да учи в Париж в школата на Айсидора Дънкан за професионална танцьорка. Тя живее в Париж по-дълго време, като пътува до България и обратно.
Призванието
на Ярмила е танцът.
В публикувания по-долу текст „Няколко бележки и няколко мисли“ тя изразява своите идеи и дълбоко разбиране на това древно изкуство. Ярмила Ментцлова и Крум Въжаров на Седемте езера
към текста >>
33.
Няколко бележки и няколко мисли от Ярмила Ментцлова
- Крум Въжаров (1908- 1991)
Несъмнено, напускайки моята страна, за да следвам своето артистично
призвание
, вътрешният ми глас ме предупреждаваше за трудностите, на които трябваше да се подложа, но животът със своята груба реалност надмина моите предвиждания на младо наивно момиче.
През 1935 година в Париж участвах в групата на танцьора композитор Хейнц Ренкел, където срещнах Шилд - също танцьор. Моите контакти с двамата, силно повлияни от Модерната изразителна школа на Германия, ми бяха много полезни. Тази школа ми помогна да екстериоризирам моите идеи по един по-реален и разбираем начин, защото дотогава аз работех твърде много в абстрактното. Дебютирах в Париж с поредица от танцови рецитали в Института по музика. Тези рецитали ми струваха скъпо и аз не бях подпомогната освен от малката школа по танци, която имах.
Несъмнено, напускайки моята страна, за да следвам своето артистично
призвание
, вътрешният ми глас ме предупреждаваше за трудностите, на които трябваше да се подложа, но животът със своята груба реалност надмина моите предвиждания на младо наивно момиче.
Аз винаги съм мислила, че голотата при танца не е необходима рамка, за да се изрази моята душа, и още от първите си стъпки винаги танцувах с костюми, които съответстваха на моята артистична чувствителност и на мистичния ми порив, който винаги пазех още от детството си. Това беше една от главните причини за противоречията и конфликтите между мен и съвременната концепция за танца. Желанието ми съвсем не беше да танцувам в кабаретата, където всяко артистично чувство угасва в лекотата, която изисква обстановката. Това обстоятелство ме лиши от материалните средства, които ми бяха необходими в ежедневието. Аз изпитах крайната бедност, но нито студът, нито гладът, нито презренията, които ме преследваха по време на най-продължителния период на моята кариера, успяха да намалят порива ми към красивото, доброто и истинското.
към текста >>
34.
Паневритмия
- Сава Калименов (1901 - 1990)
Вълшебни поеми, Божествена музика, удивителни постижения в областта на художеството и на пластиката са били достояние, ако не на делото човечество, то поне на малцина из- бранници, на тия, които, преди всичко са чувствували в душата си жива и будна способността да разбират и ценят великото и красивото и са намирали, било поради благоприятни условия, било с геройска борба и с отчаяни усилия да си пробият свободен път към своето
призвание
, възможността да живеят в средата и атмосферата на този висш живот.
ПАНЕВРИТМИЯ Човечеството, от най-древните времена и до днес, е имало и има много големи постижения в различни области на науката, изкуството и приложението им в живота. Ний притежаваме велики произведения на изкуството, датиращи още от незапомнени дни.
Вълшебни поеми, Божествена музика, удивителни постижения в областта на художеството и на пластиката са били достояние, ако не на делото човечество, то поне на малцина из- бранници, на тия, които, преди всичко са чувствували в душата си жива и будна способността да разбират и ценят великото и красивото и са намирали, било поради благоприятни условия, било с геройска борба и с отчаяни усилия да си пробият свободен път към своето
призвание
, възможността да живеят в средата и атмосферата на този висш живот.
Много е постигнало човечеството и в областта на науката и техниката — всички ние се удивляваме на тия постижения, които носят все по-голямо благо на човечеството, като същевременно стават достояние на все по-големи и по-големи среди. Големи са също така, и може би най-ценни, постиженията на човечеството и в областта на чисто духовния, нравствено-религиозния живот, макар тия постижения да са били винаги, а и сега са притежание само на едно крайно ограничено малцинство хора, които по своята вътрешна чистота и по своята духовна сила стоят високо над болшинството. Голямо, ценно, велико е всичко това. Без неговото съществуване човечеството би приличало ла жалко стадо, което живее само грубо-физически живот. То осмисля, издига, прави ценен и достоен за живеене този живот.
към текста >>
35.
Сфера на Урана
- Георги Радев (1900–1940)
Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето
призвание
и иска да го следва неотклонно.
Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество.
Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето
призвание
и иска да го следва неотклонно.
Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори.
към текста >>
36.
Съдържание
- Атанас Славов
Съдържание Когато говорим за Петър Дънов Въведение Глава първа:
Призванието
Глава втора: Веригата Глава трета: "Опълченска" Глава четвърта: Неделни беседи Глава пета: Баучеровото Глава шеста: Изгрева 1927-1936 Глава седма: Изгрева 1936-1943 Глава осма: Мърчаево Заключение Няколко думи за автора От издателя
Съдържание Когато говорим за Петър Дънов Въведение Глава първа:
Призванието
Глава втора: Веригата Глава трета: "Опълченска" Глава четвърта: Неделни беседи Глава пета: Баучеровото Глава шеста: Изгрева 1927-1936 Глава седма: Изгрева 1936-1943 Глава осма: Мърчаево Заключение Няколко думи за автора От издателя
към текста >>
37.
Глава първа: Призванието
- Атанас Славов
Глава първа
ПРИЗВАНИЕТО
Автоматична фотокамера Ноември 1895 - В Турция бива убит като баптистки пастор по време на арменските кланета, съученикът на Дънов от семинарията Дрю М. Крикорян.
Глава първа
ПРИЗВАНИЕТО
Автоматична фотокамера Ноември 1895 - В Турция бива убит като баптистки пастор по време на арменските кланета, съученикът на Дънов от семинарията Дрю М. Крикорян.
18 ноември 1895 - В САЩ комисията на методисткия комитет за мисиите в Европа гласува 15 485 долара за подпомагане на „незадоволителното състояние“ на българската мисия. 1895 - В центъра на София бива съсечен бившия министър-председател на България Стефан Стамболов. С преследвачите му Паница и Ризов, е и Тодор Арнаудов. 1895 - Дънов отказва назначението си в Ямбол. Изнася проповеди, но не се обвързва с постоянна работа.
към текста >>
Заявява своето присъствие този, който след време ще бъде наречен от учениците си просто „Учителят.“ През месец октомври следва публичното му
призвание
към българите в салона на дружество „Майка“ във Варна.
Баща му го разбира. Той никога не се е месил на духовните му работи, както казах, и когато го питат какво става със сина му и кога ще започне работа, той се шегува, че има колкото искаш време да поеме пътя, който ще избере. Така и става. На 7 март 1897 година Петър споделя с баща си, че взима решение да развие духовно учение, което да не корегира протестантството, или православието, или каквито и да било католицизми, и така нататък, а да пренесе от безбрежната вселена на всемирната духовност недокоснати още ценности. Това е! На следващата година 1898 Петър Дънов издава малка брошурка под заглавието „Хио Елли Мелли Месаил.“ Духовно послание към всички хора на този свят, което представлява призив за съзнателен, разумен живот.
Заявява своето присъствие този, който след време ще бъде наречен от учениците си просто „Учителят.“ През месец октомври следва публичното му
призвание
към българите в салона на дружество „Майка“ във Варна.
То съдържа целият му младежки патос да намери път по който да изведе българина от духовното му вцепенение, и - уви! - все още младежката му недозрялост на пламенен начинаещ проповедник. Призвание към народа ми1 Български синове, на семейството славянско. Послушайте думите на небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето. Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира.
към текста >>
Призвание
към народа ми1 Български синове, на семейството славянско.
Така и става. На 7 март 1897 година Петър споделя с баща си, че взима решение да развие духовно учение, което да не корегира протестантството, или православието, или каквито и да било католицизми, и така нататък, а да пренесе от безбрежната вселена на всемирната духовност недокоснати още ценности. Това е! На следващата година 1898 Петър Дънов издава малка брошурка под заглавието „Хио Елли Мелли Месаил.“ Духовно послание към всички хора на този свят, което представлява призив за съзнателен, разумен живот. Заявява своето присъствие този, който след време ще бъде наречен от учениците си просто „Учителят.“ През месец октомври следва публичното му призвание към българите в салона на дружество „Майка“ във Варна. То съдържа целият му младежки патос да намери път по който да изведе българина от духовното му вцепенение, и - уви! - все още младежката му недозрялост на пламенен начинаещ проповедник.
Призвание
към народа ми1 Български синове, на семейството славянско.
Послушайте думите на небето. Братя и сестри от дома славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето. Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира. Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота.
към текста >>
Часът на вашето
призвание
удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
Живот и спасение на настоящето, носители и застъпници на мира. Синове на Царството Божие, слушайте словото: Небето ви отрежда една света длъжност в Царството на Мира, която иде и наближава в силата си, да отбележи едно велико събитие в живота на този свят: и ако се покажете верни от сега на това благородно и свято знание, което ви чака, вервайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на вашето свето дело и велико избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде не за да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призвани да вземат участие всички избрани лица и народи, които образуват цвета на новите поколения на човешкия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва.
Часът на вашето
призвание
удари и минутата на живота настъпва да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.
Аз ида от горе по Висше разпореждане на Бога, вашият Небесен Отец, който ме е натоварил с великата мисия да ви предвардя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина; да просвети всеки ум, да възобнови всеко сърце, и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на Истината, предназначени да съставят зародиша на новото Човечество, на което славянството като семейство, коляно Юдово, ще стане огнище. Вождът на спасението, Помазаникът Сионов, Царят Господен, Брат на страдущите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота, и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените ваши светове, които постепенно неуклонно възлизат едни след други в една нова област на горните върховни светове, в небесата на Божествените разпореждания, в които тоя ваш свят ще пристъпи напред една стъпка, за да заеме своето място определено му от Върховния Владика между другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на новото царство на вечните светове, ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетеля и Царя над всички. Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, Царството на което силата и славата са нескончаеми.
към текста >>
Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на
призванието
си, препасани през пояса, готови за бран.
Път пълен с всяка благост на живота, по него са възлезли всички Чинове и Ликове Небесни, преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и тоя път на небесните Ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е Любовта на Вечния, Невидим Бог - извор на живота. Тая неопределима Любов, на Този който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават, за последен път в тоя свят! Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е сето и посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят, дошел да ви ръководя лично през тази най-опасна минута на живота.
Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на
призванието
си, препасани през пояса, готови за бран.
Направете всеки, потребните самопожертвувания, да възтържествува Истината, сега е случая благоприятен да се покажете род избран, семе царско, народ на който Господ на Силата е вожд. Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят. Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние Небесно. Ето денят на Истината, която ви е родила за нова слава.
към текста >>
И от този ден се извърши
призванието
ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас заедно всичкото славянство, в което Господ Всемирний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото царство, което встъпва веч в своята сила в тоя страдащ свят.
Вие сте мой народ, Господ потърси дом за себе си и избора му в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел. За това ви пратих двамата ми служители да ви донесат радостната вест, да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в света на Виделината, когато Бог положи печата на Великото си Име на вази и вложи Духа си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви царстващ господар и му известих волята на Небето, да приеме пратениците Ми на Новия Завет, и той Ме послуша и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане. И казвам Ви, че не се е раждал в дома славянски, от него посмирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание; подобно Авраму, който не пожали сина си; но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна верност Нему.
И от този ден се извърши
призванието
ви от Господа на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас заедно всичкото славянство, в което Господ Всемирний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото царство, което встъпва веч в своята сила в тоя страдащ свят.
Разберете, неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избранник, Вожда на спасението, който скоро ще се яви помежду ви, в пълната своя слава, и сила да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята. „И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето комуто искам, и ако аз давам от добрата Си воля, кой е този който ще ми се възпротиви и ми каже що върша. Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще видим. Аз съм Един, думата ми е неизменяема и Съм Верен и Истинен във вейте си пътища. Словото ми е неоспоримо.“ Господ ви е ръководил, Той ви е жених, Който изпраща даровете си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, който е Цар на Царете и Господар на Господарите.
към текста >>
* * * ______________________________________________________ 1 Подчертаването в самото „
Призвание
...“ са направени от издателя, поради актуалността на неговото звучене.
Този ден в който ида, да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу Моему. Аз съм Елохим, Ангел на завета Господен. Публична Беседа, изнесена пред благотворително дружество „Майка“ Съобщено на 8 октомври 1898 г. гр. Варна България * * * Макар и да не личи на пръв поглед, Дънов долавя, че Възванието се посреща с известна сдържаност. Вероятно го подлага на преоценка, защото не разрешава на съратниците си да го разпространят.
* * * ______________________________________________________ 1 Подчертаването в самото „
Призвание
...“ са направени от издателя, поради актуалността на неговото звучене.
Снимки към глава първа: Призванието
към текста >>
Снимки към глава първа:
Призванието
Аз съм Елохим, Ангел на завета Господен. Публична Беседа, изнесена пред благотворително дружество „Майка“ Съобщено на 8 октомври 1898 г. гр. Варна България * * * Макар и да не личи на пръв поглед, Дънов долавя, че Възванието се посреща с известна сдържаност. Вероятно го подлага на преоценка, защото не разрешава на съратниците си да го разпространят. * * * ______________________________________________________ 1 Подчертаването в самото „Призвание...“ са направени от издателя, поради актуалността на неговото звучене.
Снимки към глава първа:
Призванието
към текста >>
38.
Глава втора: Веригата
- Атанас Славов
Тръгнахме по
призванието
аз Пеню Киров, родом от гр.
За Калканджиев да речем. За сливенската навалица от дъновисти. За Айванхоу или Михаил Иванов от Париж как отива при папата с оня индус, и как... Ама не! Може и да няма за него. Ще видим как ще се търкули историята. Така че, ето го дневника на Пеню Киров за едногодишната обиколка да проповядва, възложена му от Духа: „18 май 1903 г.
Тръгнахме по
призванието
аз Пеню Киров, родом от гр.
Карнобат, жител Бургаски на 37 годишна възраст, българин по народност и Милкон Портомиян, роден в Айтос, жител бургаски, арменец по народност на 35 годишна възраст, изпратени от двамата единствени наши братя в Господа, Тодор Стоянов и Янаки Арнаудов. Обаче не подкрепяни и насърчавани от тях, но упреквани и изкушавани, а особено от Арнаудов, който каза, че „Господ не ви е викал; ето сега ще се върнете, и аз ще отида да кажа на домашните ви да ви възпрепятстват и много други“...Очертава се един живот, пълен с лишения, понеже Милкон имаше само 10.70 лв., а аз 85 стотинки...“ (Милкон на два пъти му прималява, но след молитви се ободрява и отиват през Касабата в Демирдаш и в кръчмата говорят на насъбралите се селяни, които ги харесат, и с това се въоръжават с „по-голямо дързновение“.) 19 до 25 май, 1903 с проповеди през Янък-балабанли, Крушево, Ачлари, Бюкюрджали, Александрово и Трапоклово, Драгоданово и Калояново, Сливен, където се запознават с Куртеза“Сливенската пророчица“. 26 до 30 май - Чарлий, Сливенските минерални бани, Чифлик (с ново видение на Киров), Енипаджи с проповед на Милкон на турски, Кадъкъой с проповед в училището и спане при кмета. 31 май 2 юни - Нова Загора. В Коруджи попът пита имат ли разрешение от владиката, но Киров казва, че „нямат позволение от владиката, а от владиците“ и проповядва с огромен успех.
към текста >>
39.
Глава осма: Мърчаево
- Атанас Славов
Верни бъдете на
призванието
си! Мир давам на всички ви, и приемете го!...“ В разговорите и беседите в Мърчаево определено прониква нов дух.
Не смущавайте духа ми, радвайте и веселете се за мене. Не се обличайте в други форми, освен, които съм ви облякъл. Времето е кратко, будни бъдете и не се отчайвайте. Всичко ще тръгне с по-голяма ревност. Моето дело не е само тука, то ще продължи и горе.
Верни бъдете на
призванието
си! Мир давам на всички ви, и приемете го!...“ В разговорите и беседите в Мърчаево определено прониква нов дух.
Те не са посветени предимно на изясняването на общите принципи на учението на Учителя, както досега. В тях все повече се обсъждат въпроси, които са по-близки до ежедневието, до настъпващите неизбежни промени, които предстои коренно да пренасочат досегашната съдба на България. На 17 юли 1944 например Учителят води разговор за Съединените Щати. Скоро след това темата, която Дънов засяга, е състоянието на руския дух и утрешната му съдба. Няма как.
към текста >>
40.
От издателя
- Атанас Славов
А става видно и от самото „
Призвание
” излязло от ръката му.
Бащинската Любов на Отеца и Загрижеността на Спасителя, се събират като във фокус, в Учителя, в делата и словата на Беинса Дуно. За голяма моя радост като издател, опита да се отрази това, аз забелязах в написаното от автора на настоящата книга. Как в отделни откъси от биографичното за Петър Дънов става видно за същото - любовта на Отеца към низвергнатите, към страдащите, към безтегловните, как Алеко обича в дълбочина Бай Ганьо въпреки грубостта му, недодялания му характер. Учителят съчетава в себе си, и Любовта на Отеца и тази на Христос. Странно нали! И двете! И като се чете светската биография още повече се изяснява това, защо е.
А става видно и от самото „
Призвание
” излязло от ръката му.
Кой говори в случая! „За тоя ви недостатък аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата същност, с която беше облечена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си Дух, който се зае да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да се създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено.” Светската биография на Учителя, допринася много за изясняването на всичко това. Петър Дънов или Беинса Дуно! Кой е Беинса Дуно! Какво значи Беинса Дуно! Някой слязъл от високо, от същият този План, който наричаме Бог Отец. Но в същото време и Този, който започва всяка своя беседа и лекция с Новият Завет. Отецът и Спасителят се кръстосват у него. Само от беседите и лекциите му, това е трудно да се проумее.
към текста >>
41.
Глава втора: Ученикът и учителите му
- Атанас Славов
Това беше първата ми стъпка в
призванието
ми, ама все ми се струва, че е заради шапката, а не заради мене.
Други работят по неговата монументална „Енциклопедия на библейската, теологичната и еклезиастка литература“, по която работи заедно с Джеймс Стронг, и също им плаща за това, а трети се уреждало да проповядват в околните църкви. Когато през 1871 идва Икономов и трябва да търси работа, Хенри Граам, който е в последния клас, му казва как той се уредил - и така ще е било за всичките: „Имаше нещо като комитет от Съмит, отидоха при господин Макклинтък и поискаха някой студент да изнася проповеди в салона на селото всяка неделя вечер. Той накара комитета да се срещне със студентите, да поговорят насаме и да си изберат който им харесва. Мен ме избраха. По онова време се носеха онези високи бели шапки и те, като се върнали при Макклинтък, му казали, че искат оня с бялата шапка.
Това беше първата ми стъпка в
призванието
ми, ама все ми се струва, че е заради шапката, а не заради мене.
Условието беше да проповядвам всяка неделя до следващата годишна конференция в Ню Арк, кажи-речи след четири месеца, а те щяха да ми платят сто долара. Малко беше, няма как, и ми напомня за оня индианец, дето се покръстил и взел да проповядва на неговите си хора по милост. А един от тях му казал: „Че то не си плаща масрафа така.“ А той отговорил: „Ами така е, каквото плащането, такава и проповедта.“ Така че и аз винаги съм смятал, че получавах точно колкото заслужавах за проповедите си.” * Може да се каже, че до тригодишната си възраст Петър много-много не вижда баща си. По всичко личи, че с майка си, кака си и другия си брат (който умира малък) живеят в Хадърча, а поп Константин само от време на време идва да ги навести за по ден-два. След раждането на сина му и особено след смъртта на чорбаджи Атанас в него се забелязва една особена ревностност в борбата за българщината във Варна.
към текста >>
42.
Глава пета: Ученият
- Атанас Славов
Получил
призванието
си от небето.
Беше останал без баща рано в живота си и на шестнайсетгодишна възраст се бе хванал на работа по железопътните линии, за да храни семейството си. Недоволен от лошото си образование, положил неимоверни усилия да прогресира от колеж на колеж и от семинария на семинария, докато стигнал до Бостън, където изкарал 25 години като преподавател. Петър Дънов всъщност се оказа един от последните му дипломанти и в разговорите си с него се случваше Таунсенд да се отпусне и да му разправя най-различни неща от живота си. Измежду тези неща силно впечатление на Петър направи историята как получил просветлението си да стане учител, което сподели и на прощалния банкет на следващата година, след като вече бе приел тезата на Петър. Бил се уединил в един дърварски лагер в лесовете на щата Мейн, за да се възстанови след изтощително боледуване, и както обядвали най-проста храна на скованите дървени пейки в лагера, изведнъж бил озарен от мисълта, че трябва да стане учител, да просвещава хора като тези около него.
Получил
призванието
си от небето.
С една дума, той беше плодовит, духовен и вдъхновен мъж, но краката му бяха на земята, по която бе крачил с железничари и дървари. Таунсенд с внимание и симпатия се отнесе към - кажи го – последния си студент, при това пратен от провидението от толкова далеч. Те подробно разговаряха по това, което Петър искаше да направи. Таунсенд смяташе, че студентът му се нагърбва с ненужно тежка задача. За да се напише подобна историческа теза, трябваше да се прочете огромна литература, при това нея я имаше подръка в бостънските библиотеки и не можеше да се прескочи.
към текста >>
Заговориха се за нещата, свързани с подобни преводи, и спътниците на Боун и Дънов попитаха как е могъл Лонг да се справи, на което професорът отговори, че точно там е работата, че не всеки може да го направи и че точно там е
призванието
на истинския мисионер.
Дали щеше да е разговор по личен въпрос, дали щеше да е академична консултация или просто ей така за компания - случваше се около него да се съберат по двама-трима млади теолози и три-четирите километра от факултета до дома му бяха истинска наслада. При една такава разходка, в която участваше и Петър, професор Боун някак без повод и без да поглежда българина, спомена, че в града е звездата на методистките мисионери доктор Лонг, за да надзирава лично отпечатването на Библията на български език, след като преди години с конгрегационалиста доктор Ригс организирали и редактирали превеждането на Евангелието на български. На учудения въпрос на един от студентите това значи ли, че българите не са имали превод на Новия завет, Боун хвърли усмихнато око към Дънов и обясни, че съвсем не значи това и че е точно обратното. Българският е един от най- старите езици след латински и старогръцки, на който е преведена Библията - почти наред с арменски и грузински. Добави, че това за съжаление е било превод на тогавашния славянобългарски език, който обикновените българи днес не разбират и преводът на Лонг е на съвременния говорим български език.
Заговориха се за нещата, свързани с подобни преводи, и спътниците на Боун и Дънов попитаха как е могъл Лонг да се справи, на което професорът отговори, че точно там е работата, че не всеки може да го направи и че точно там е
призванието
на истинския мисионер.
Ригс - между другото - обясни той, е написал за нуждите на преводите си в Цариград научна модерна граматика на българския съвременен език и на арменския съвременен език, докато Лонг е лингвист, какъвто рядко се среща. Научил български и започнал да проповядва на този език е два два месеца след като се захванал с него, а в последния брой на списание „Методист“ пишело как за него се говори, че знаел почти толкова езици, на колкото ще говорят апостолите по време на Страшния съд. Когато стана дума по какъв случай пишат за него в „Методист“, Боун обясни, че идването му ще бъде свързано с последното събиране на завършилите Теологически факултет в Конкорд, който бил отворен там двадесет години преди да се премести в Бостън. Съобщили, че мисионерът пастор Алберт Лонг от класа на 1857 година, с когото Конкорд най-много се гордеел, щял да държи речта на това последно събиране. След това добави - пак без да поглежда Дънов, - че да бил на мястото на студентите си, щял да вземе влака до Конкорд, да го чуе.
към текста >>
Това няма ли да е бягство от поста си и
призванието
си - да пропилее всичко, което методистката наука му е дала, дори по-скоро Америка му е дала, и да не го осмисли и предаде нататък на тези, които имат нужда от него?
Какво е методистката църква без мисълта й да върви напред с хора като тях? Ако е да учиш някого - той вече беше учител в Хотанца и когато заминаваше, децата му целуваха ръка! Тези седем години в църквите на Ню Джърси, в мисията в Ню Йорк, на лекциите на Голямата петорка, класовете по литература и история, сред книгите на Бостънската обществена библиотека, тезата му - това, което е придобил, къде ще го приложи? Ще го остави да закърнее, да се похаби; така както е сега на тридесет години- вече ще забрави всичко, което е придобил, и ще свири „Когато бях овчарче“ на малките синеоки дечица още - колко? - четиридесет години? Петдесет?
Това няма ли да е бягство от поста си и
призванието
си - да пропилее всичко, което методистката наука му е дала, дори по-скоро Америка му е дала, и да не го осмисли и предаде нататък на тези, които имат нужда от него?
Наистина не беше само въпросът в това, което методизмът беше му дал. В тези две години в Бостън неговите интереси неудържимо бяха прелели рамките на методизма. Той бе влязъл в допир с всичко, което кипеше наоколо: трансцендентализма, поезията на Емерсън, пламенните протести на Хоторн срещу догматизма на църквата - каквато и да е тя, пламенната защита на правата на жената на Олкот, пламенната защита на „Природното в Човека“ на Уитман; след това спиритуализма, теософското учение, окултните среди с техните сеанси, неудържимия разцвет на астрологията. Боун беше запалил в него стремежа да се върви напред в науката, за да се разберат по-пълно духовните и трансценденталните процеси. Медицината, познанията на науката за мозъка нямаше ли да се докоснат до механизмите на телепатията и спиритуализма?
към текста >>
43.
Глава шеста: Пасторът
- Атанас Славов
За това имаме много данни, а в неговото „
Призвание
към народа ми...“ три години по-късно разочарованието му се декларира съвсем открито: „...Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението... това отвратително дело... Духът ми е трогнат от печална картина.
Има един местен пастор с трима помощници, 11 неделни училища с общо 224 деца, 6 църкви, от които двете са само салони, и четири пасторски дома. Има четири редовни училища: едно женско училище в Ловеч, теологическо мъжко училище и две основни училища. Най-голяма е методистката група в Русе със своите 36 редовни члена и 32 стажанта. Българските проповедници почти без изключение са добре образовани: един от тях е учил в Дрю и е бил пастор в САЩ, двама са от Робърт колеж и семинарията Дрю, един от Принстън, Ню Джърси, и освен това е минал през още няколко години учене в САЩ, един е от подготвителния курс в Дрю, един от встъпителния курс на конгрегационалисткото училище в Самоков, един от Научно- теологическия институт и единият е бивш свещеник в източноправославната църква. Завършилият Дрю пастор Пачеджиев Завръщането в България е голям шок за Петър Дънов.
За това имаме много данни, а в неговото „
Призвание
към народа ми...“ три години по-късно разочарованието му се декларира съвсем открито: „...Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението... това отвратително дело... Духът ми е трогнат от печална картина.
За оплакване сте вие...“ От идеализма на Възраждането, от който все пак беше останало нещичко в неговите спомени от времето на варненската реалка и свищовското духовно училище, той не може да долови и следа. Националните идеали са замъглени, общественият морал е под червената линия, алчност, завист, злоба, насилие царят във всички сфери на обществения живот. Никаква лична отговорност. Никакво религиозно чувство. Тежко дипломираният методист механично се опитва да изпълни задължението си към българската мисия и преговаря за заемане на пасторско място в град Ямбол.
към текста >>
44.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
- Филип Филипов
записва и произнася пред Варненското спиритическо дружество „Милосърдие" беседата „
Призвание
към народа ми", която е апел към социално-духовно самоутвърждаване.
го поставят в центъра на духовно общество, което по-късно прераства в Санархическа Верига (1906 г.) и общество Всемирно Бяло Братство (1920 г.), а самият него утвърждават като индивидуалност с прозвище Учителя. На практика след 1897 г. е по-правилно да се говори за Учителя Беинса Дуно, вместо за Петър Дънов, въпреки че псевдонимът Беинса Дуно започва да се употребява в книжовни публикации едва в началото на 30-те години на XX век. Етимологията на името Беинса Дуно е с протосанскритски корени и се превежда като Тоз, който носи Доброто чрез Слово. През 1898 г.
записва и произнася пред Варненското спиритическо дружество „Милосърдие" беседата „
Призвание
към народа ми", която е апел към социално-духовно самоутвърждаване.
На следващата година записва „Десетте свидетелства Господни" и „Божието обещание". От 1899 г. Учителя Беинса Дуно свиква ежегодно във Варна събори, който първоначално нарича срещи на Веригата. Оттогава до 1942 г. през месец август се провеждат годишни събори на Всемирното Бяло Братство на различни места: във Варна (1899-1909), във Велико Търново (1910-1925), в София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.
към текста >>
Съществуват документи, според които Учителя Беинса Дуно е възнамерявал да представи своето „
Призвание
към народа ми" пред Народното събрание (1897), но впоследствие се отказва.
В края на XX век някои неформални философски кръгове в България предлагат метода на струкгуралистична реконструкция в интерпретацията на текстовете на Учителя Беинса Дуно. Според тях те са построени на троичен диалог Христос-Аз-Другия, което позволява да бъдат видени отвътре и да бъдат преживени като Слово или морално събитие. Изтъква се, че само структуралистичната интерпретация ги прави научно разграничими от други езотерични или религиозни текстове, тъй като в литературата на православното християнство, теософията и източния окултизъм не може да бъде открита морфологията Христос-Аз-Другия. Отношение на българската държава към Учителя Беинса Дуно и Всемирното Бяло Братство Учителя Беинса Дуно и Всемирното Бяло Братство по принцип не участват в държавни институции и политически структури. Въпреки това те са били обект както на интерес, така и на репресии от страна на политици, държавници, партии, армия и полиция.
Съществуват документи, според които Учителя Беинса Дуно е възнамерявал да представи своето „
Призвание
към народа ми" пред Народното събрание (1897), но впоследствие се отказва.
По време на военния период от първата половина на XX век (1912-1918) повечето от учениците и последователите му са мобилизирани в българската армия и по негови наставления носят, пришити във военните си куртки, Добрата молитва и Псалм 91. На 11 ноември 1912 г., в края на Балканската война, чрез Мария Стоянова (придворна дама на царица Мария Луиза) той съветва българския цар Фердинанд да сключи примирие с Турция и да не напада съюзниците си. През август 1915 г., в хода на Първата световна война, Търновското военно комендантство разтурва годишния събор на Всемирното Бяло Братство и принуждава Учителя Беинса Дуно да напусне града. След военната капитулация на България при Добро поле (15 септември 1918 г.) чрез посредници той съветва българския цар Фердинанд да абдикира в полза на сина си Борис. На 13 юли 1921 г.
към текста >>
НАГОРЕ
