Търсене в текстове за 'Призвание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 64 резултата в 54 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. Новото време - В. Съдържание на бр. 4 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Но после пак ще ги остави сами, за да станат достойни за своето призвание.
Ще дойдат те, защото друг ги праща. Не ще да се убои от звънтежа на тежките копия Оня, които издига слънцето над нашия хоризонт. Ще се смути тиранинът, ако остане тиранин до тоя ден и срамно ще му стане, защото, ще бъде сам, защото не ще има мрак в който да се скрие. Навред ще бъде светло... Бог нивга не забравя своите, когато върху тях се простре тежък облак. Ще пусне ветрове и ще развее кошмара над човешките глави. Но после пак ще ги остави сами, за да станат достойни за своето призвание. Човек става достоен сам, със собствен труд. Така е нареден животът, щото всеки да върши онова, което повелява нему самият живот и после да сравни това с верния глас в своята душа и да се учи. Така вървим по склоновете на оная планина, която се нарича цел. Тая цел ще ни открие за цел целия безкрай, защото в безпределността е отредено да живее човекът, но малцина познаваме собствения си път. Ние се стряскаме по него от виковете на другите, плашим се от сенките, що ни следват.
към текста >>

2. НАУКА И МЕТАФИЗИКА - Ст. К-в Съдържание на бр. 6 - Житно зърно - година І – 1924 г.

Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени.
Преди всичко – в какъв смисъл може да става дума за нещо ново. Ние всички често говорим за нова наука, нов морал, ново изкуство, нов живот и т.н. Но как трябва да разбираме новото. Кое е новото, което нашето учение внася и може да внесе в живота. Ако мислим, че можем да създадем нова наука с нови научни институти – това е засега поне, работа трудна. Разработването на чистата наука е организирано от днешните университети, с всички необходими технически приспособления и удобства и голяма част от професорите, в кръга на специалността си, изпълняват добре своето призвание на учени. Па и не е за сега някой недостатък в науката, който създава празнотата в живота на хората изобщо. Ако мислим, че можем да реализираме новото чрез някоя строга организация, основана на точното изпълнение на постановления и правилници – то днешната държава в туй отношение е отишла толкова напред, че не можем я настигна. Па и всички знаем, че вътрешният духовен живот си има свои закони и не винаги признава външните постановления и правилници. Ако мислим, че можем да внесем новото като догматизираме някои основни положения и създадем някаква външна йерархия – то в такъв случай днешната черква със своите богослови и владици да си стои по-добре. Днес хората имат наука, имат държавна организация, имат черква и наглед всичко е предвидено и урегулирано.
към текста >>

3. Нестинарските игри - Добран Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край.
И родители и възпитатели се стремят да съкратят този период от живота на своите деца, като често дори им внушават, че те трябва час по-скоро да заприличат на възрастните. И много от децата действително заприличват преждевременно на по-възрастните, но затова пък се спъва тяхното естествено развитие и се ограничава проявлението на множество вродени добри качества и заложби. И интересното е, че много и много са случаите, когато възрастни хора с материално и обществено положение, (което някога за тях е било идеал) искрено признават, че въпреки всичко, най-хубавите дни и години на техния живот си остават през тяхното детинство и ученичество. Животът на всички хора днес, външно поне, протича приблизително по един и същи начин. Детинство с неговите радости и буйност, възмъжаване, отричане, детинската наивност, житейски борби, малки или големи успехи и разочарования и най-сетне неизбежния за всички край. Всички се раждат, работят и умират и малцина са ония, които с доволство и жизнерадост изпълняват своето призвание и дълг до край. Мнозина, след дълги вътрешни борби, се примиряват с безликата ежедневна действителност. И остава една от малкото чисти радости на техния живот, светлия спомен за някогашното детинство Кое прави детинството, ученичеството един от най-красивите периоди в живота на човека? На този въпрос отговарят различно. Той е послужил и като сюжет на много художествени произведения, защото живо отеква в отзивчивите души на художници и поети. Ние мислим, че интимното, задушевното, това което ни затрогва от детинството, е непринуденото проявление на съзнанието за собственото несъвършенство — нещо, което ние като възрастни сме заглушили у себе си, но което дълбоко в нашето естество си съществува.
към текста >>

4. Светлина върху пътя Съдържание на бр. 7-8 - Житно зърно - година II –1925 г.

Най-велико е да намери човек пътя си, призванието си.
А най-покъртителен е видът на стогодишен старец със съзнание на ученик. Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство. Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите. Всеки човек си има свой път. Пътищата се кръстосват, но не се покриват. Най-велико е да намери човек пътя си, призванието си. Обаче, каквото и да е призванието му, той трябва да знае, че е ученик на живота. И тогава животът ще му открие тайната на радостта и щастието, природата ще му разкрие обятията си, звездното небе ще му пошепне слова на велика мъдрост, а слънцето ще огрее лицето му с лъчезарната светлина на истината. Ученикът на живия живот чете велика книга – книгата на природата и пее песен на хваление – възпява Вечния.
към текста >>

Обаче, каквото и да е призванието му, той трябва да знае, че е ученик на живота.
Той усеща трепета на младежки порив, привитите крака се изправят и чувстват твърдата почва, морното сърце с енергичен туптеж праща кръвта до най-малките капиляри на кожата и по лицето му заиграва усмивката на вътрешно задоволство. Получил удовлетворението на майстор, който е завършил творението на ръката си – картината на своя живот, той спокоен чака мига, който носи толкова ужас за другите. Всеки човек си има свой път. Пътищата се кръстосват, но не се покриват. Най-велико е да намери човек пътя си, призванието си. Обаче, каквото и да е призванието му, той трябва да знае, че е ученик на живота. И тогава животът ще му открие тайната на радостта и щастието, природата ще му разкрие обятията си, звездното небе ще му пошепне слова на велика мъдрост, а слънцето ще огрее лицето му с лъчезарната светлина на истината. Ученикът на живия живот чете велика книга – книгата на природата и пее песен на хваление – възпява Вечния.
към текста >>

5. Преображение Съдържание на 6-7 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди.
А има и пътеки, по които се катерят само тия, които могат - и често те стигат до по-големи височини, макар и не винаги да говорят публично за това. Смелостта, с която квалифицираните учени се нахвърлят върху такива „самозванци", бихме рекли, родени учени хора, които не за титли и пари изучават природата, (като „столара” директор на обсерватория Бенданщи) е само едно лишно доказателство за упадъка на съвременната наука. Днес, ако би се явил самият Исус да говори своите Божествени Истини, нашият, па навярно и чуждите университети биха му отрекли правото на философ, понеже не е свършил техния факултет... А колко повече е Той от философ, ако може да вдъхновява 500,000,000 человеци и да ги очовечи поне от време на време, когато си спомнят за Него, та макар и веднъж в годината! Широтата на възгледа, толерантността, вниманието км чуждите мнения, даже когато са на „простосмъртни", всичко това характеризира ония велики учени, които са давали ръководните идеи на света - а обратно - преследване чуждите мнения, нетолерантност, мисъл, че само тям е достъпна природата и знанието, както вече поменах е признак на идеен упадък, на формализиране, на закъсняване, спиране прогреса. С това не искаме да кажем, че ученият трябва да си губи времето с дреболиите на обикновения живот, но и критиката на явленията, недостатъчно проучени [1], невиждане гората от дърветата, това е явление, което не би трябвало да намира място между жреците на съвременната наука. Колкото по често то се проявява в която и да е държава, толкова по-сигурно сочи, че тия жреци са отишли в тия храмове не по вътрешно призвание, а по външни подбуди. Разумният човек във всичко схваща причината и когато противодействува, се стреми винаги към по-далечната причина, която се крие зад близките факти, не се бори със следствията, (последиците) когато му е достъпна и може да бъде атакувана самата първопричинна сила. В описание явленията на землетресенията, естествено е, да са били посочвани като причина най-близките и очевидните - събаряне на земните пластове, вулкани и пр., потъвания на младите планини, вследствие дислокация на пластовете, предизвикани от губене земната топлина и пр. Като най-близко обяснение, несъмнено, те са достоверни, но същевременно то не е никакво обяснение. То е все едно да твърдим, че къщата се събори, понеже ù паднали стените... Като по далечни и заслужаващи внимание се сочат изстиване и гърчене на земната кора, вследствие изгубване на топлината, ерозия на подземни води и вулканизма. В нашия малък етюд, писан на популярен език за широката публика, ние, много естествено, не можем да се впущаме в подробности и на много места ще се задоволим само да лансираме известни идеи, без да ги доказваме, по много причини.
към текста >>

6. НЕ ТЕ ПОЗНАВАМ - РАЗКАЗ Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога.
Частите на вселената, в които тия сили действат съответстват на частите на самия човек. Човек има според Кабалата три части, 7 начала, дванадесет органа и 72 члена. Развитието на тия части е историята на творението и последователно единение с Божествената природа, след което човешката душа влиза във вечната Любов. Бог си служи с човека, за да привлече творението към сърцето на любовта си. Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Призванието на човека се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на Бога. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. Човек се приближава до Божествената природа, до когато я стигне и се отъждестви с нея, но никога не може да я надмине. Веднъж укрепен в Божествената природа, човек може да продължава развитието си. Това служи за разбиране на Абсолютното, разбиране, през което трябва да мине всеки, който влиза в „Руах-а-Кодеш" – светия Дух, за да провъзгласи Великия принцип на живота – вечната Любов. Блаженството за него се състои в сливането на душата му с Безкрайния Живот.
към текста >>

7. ВЕСТИ И КНИГОПИС Съдържание на 6 бр - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

То се налага най-вече при професионалната ориентировка на човека, при определяне на неговото призвание.
Така, лека полека, окултните характерологични науки, отхвърляни отпървом, се налагат все по-властно на съвременните научни среди и привличат сериозни работници в тяхното поле на изследване. Не може и да бъде иначе — тия науки еднички са в състояние да разбулят сложния душевен живот на човека и да дадат конкретни данни за определяне на човешкия характер. Г. * * * Хората са се опитвали по най-различни пътища да проникнат в душевния живот на човека, да разбулят неговите тайни. Съвременната психология на подсъзнателното, психоанализата, индивидуалната психология - всички се стремят да разрешат загадките на душевния живот. За възпитанието - познаването на истинските вътрешни дарби и способности на отделния човек, е особено важно. То се налага най-вече при професионалната ориентировка на човека, при определяне на неговото призвание. А тъкмо в тази посока са се давали досега само смътни указания. Но напоследък се съобщава за едно ново, епохално в известна смисъл на думата откритие, което ни дава възможност да установим сигурно и безпротиворечиво душевните качества на човека, а следователно да определим и неговото призвание. Лекарят Д-р Биски е изобретил един апарат, така наречения невроскоп. Той се състои от една особено построена пръчка, с която се опипва кожата на главата Както е известно, по кожата на главата се намират множество нервни краища, които са във връзка с човешкия мозък. През тия нервни краища тече електричен ток По-силното или по слабо реагиране на нерва може да се отчете по указанията, които дава иглата на невроскопа.
към текста >>

Но напоследък се съобщава за едно ново, епохално в известна смисъл на думата откритие, което ни дава възможност да установим сигурно и безпротиворечиво душевните качества на човека, а следователно да определим и неговото призвание.
* * * Хората са се опитвали по най-различни пътища да проникнат в душевния живот на човека, да разбулят неговите тайни. Съвременната психология на подсъзнателното, психоанализата, индивидуалната психология - всички се стремят да разрешат загадките на душевния живот. За възпитанието - познаването на истинските вътрешни дарби и способности на отделния човек, е особено важно. То се налага най-вече при професионалната ориентировка на човека, при определяне на неговото призвание. А тъкмо в тази посока са се давали досега само смътни указания. Но напоследък се съобщава за едно ново, епохално в известна смисъл на думата откритие, което ни дава възможност да установим сигурно и безпротиворечиво душевните качества на човека, а следователно да определим и неговото призвание. Лекарят Д-р Биски е изобретил един апарат, така наречения невроскоп. Той се състои от една особено построена пръчка, с която се опипва кожата на главата Както е известно, по кожата на главата се намират множество нервни краища, които са във връзка с човешкия мозък. През тия нервни краища тече електричен ток По-силното или по слабо реагиране на нерва може да се отчете по указанията, които дава иглата на невроскопа. По този начин може да се сложи напълно безпристрастна диагноза на човешкия характер и така да се определят със сигурност дарбите и способностите на човека. Освен кожата на главата, за целите на изследването могат да послужат и върховете на пръстите, поради множеството нерви, които завършват в тях.
към текста >>

8. ПО СЛЕДИТЕ НА ЖИВОТА И СМЪРТА-Д-Р ЕЛ.Р. КОЕН Съдържание на 1бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка.
Не е ли ясно, че само такава жена можеше да бъде майка на Предтечата, този велик атлет на духовния подвиг? Евангелистът по-нататък повествува, че Захарий и Елисавета нямали чедо, „понеже Елисавета била неплодна, а и двамата били в напреднала възраст". Ето ви трагедията на този дом и, най-вече, интимната трагедия на тази благочестива, дълбоковерующа жена. Въпреки своята праведност, въпреки своето благочестие, въпреки строгото изпълнение на „всички Господни заповеди и наредби", сиреч на „Закона", тя надхвърля пределната възраст на майчинството, установена от един неумолим биологичен закон, без да стане майка. Не е необходимо да се връщаме хилядолетия назад, в предхристиянско време, за да разберем, какво жестоко изпитание е било това за една жена. Защото и до ден днешен, не само в дълбоките народни слоеве, а и в културните среди, все още се смята, че най-високото и негли едничко призвание на жената, е да бъде съпруга и майка. В древността, когато положението на жената е било още по-тежко, когато тя е била обвързана с хиляди вериги, когато на хората и през ум не им е минавало, че жената може да има и по-друга културна и обществена мисия, освен чисто биологичната, бездетството за нея е било едва ли не проклятие. Елисавета, бъдещата майка на Предтечата, на един гениален човек, е била удостоена с високата привилегия да мине през това жестоко изпитание на нейната вяра. На същото изпитание са били подложени и други майки от патриархалните времена на Израилския народ, призвани да родят велики синове. Не ви ли се мърка зад Елисавета образът на Сара, жената Авраамова? И в нейния живот се е разиграла същата трагедия - и тя прехверля пределната възраст на майчинството, без да роди чадо Аврааму.
към текста >>

9. МИТОЛОГИЯТА ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ-БОЯН БОЕВ Съдържание на 4 и 5 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Спасението не е призвание на обикновения човек, то е функция на космичното съзнание, чийто носител се явява Христос.
Мария Магдалина - това е душата на човека, красива, божествена сама по себе си, която блуждае като комета в лабиринта на материалния свят. Симоновци се наслаждават от чара на нейната красота, от обилието на нейния живот, от соковете на нейната младост, ала неспособни да я разберат, те искат да я ограничат в изкуствените рамки на външния, човешки закон. Напразно, тя разрушава всички изкуствени норми, всички изкуствени прегради, нарушава целия им обществен ред и става блудница - „асоциален тип". Докато намери своето Слънце, своя космичен център и тръгне по истинската си орбита. Защото никакви Симоновци, с всичкия им морал, с всичкия им правов ред, с всичките им закони, не могат да издигнат жената, да я ,,спасят". Спасението не е призвание на обикновения човек, то е функция на космичното съзнание, чийто носител се явява Христос. Мария Магдалина намира Христа - душата на човека, която търси любовта през хиляди блуждания, намира своя център. Каква е дълбоката символика на нейното коленичене при нозете на Христа, на нейните сълзи, на нейните целувки, ще намерите това в беседата на Учителя „Целование ми не даде" (IV серия беседи), където е дадено най-дълбокото и най-оригинално обяснение на целувката, което аз познавам. Г.
към текста >>

10. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ-ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Той намира своето призвание, своя път и откритият закон на творчеството става централна ос на неговото учение, върховен принцип за синтеза на наука, философия, религия и полити¬ка - въз основа на идеята за Абсолюта.
1803 г., когато той е бил на една забава с офи¬церите от легиона по случай Нац. Празник, Вронски почувствувал, че е пред прага на великото откритие - именно откритието на закона на творчеството. Веднага напуска забавата, крачейки през столовете и правейки впечатление на внезапно полудял човек. Той бърза да запише нахлулите нови мисли, които го изпълнили с това вътрешно озарение или просветление, което настъпило. Вронски вече окончателно скъсва с военната служба, отказва се от намерението да следва дипломация и решава да се посвети изключително на науката и философията - за доброто на човечеството и народа си. Той намира своето призвание, своя път и откритият закон на творчеството става централна ос на неговото учение, върховен принцип за синтеза на наука, философия, религия и полити¬ка - въз основа на идеята за Абсолюта. Тук той написва: „Критичната философия, открита от Канта". От 1804 до 1810 г. Вронски се занимава и с математика, и с механика, и с геодезия, и с астрономия - изобщо развива огромна дейност, ръководен от желание да групира всички научни проблеми около „един върхове принцип" (проф. Страшевски) и това не е просто систематизиране, а генетично и органично изложение. В Марсилия Вронски се запознава с математика Монферие, за чиято сестра се оженва и тя му била вярна съпруга и убедена привърженичка на неговите идеи.
към текста >>

11. DU MAITRE -CONTRATS HUMAINS AT DIVINS Съдържание на 9 и 10 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и на края завършва: "Много ценни и хубави мисли има в тая книга и за призванието на музиканта и певеца.
Ето някои части от статията: "Въпросът за произхода на най-възвишеното от всички изкуства – музиката, занимава твърде много както музикалните изследователи и учените, тъй и философите и религиозните мислители, ала едно напълно задоволително разрешение и досега не е дадено. Религиозните мислители отдават на музиката божествен произход. Карл Бюхер обяснява произхода на музиката от ритъма във връзка с работата, а Карл Щумф – от говора във връзка с чувствата. В следвоенните години се пише и говори за тъй наречената окултна музика – нейната същност, обаче, от научно-музикално гледище още не е напълно изяснена. в току-що излязлата книга "Песни от Учителя", съдържаща около 50 окултни песни, намираме и обяснение за произхода на музиката в текста, който ги предхожда, под надслов: "Учителят и музиката", още и за същността на музиката като изкуство и по-особено и по-надълго за окултната музика". По-нататък г-н Камбуров прави цитати от тая книга и на края завършва: "Много ценни и хубави мисли има в тая книга и за призванието на музиканта и певеца. За самите песни – при друг случай". Емануел Сведенборг Понеже в миналия и тоя брой печатахме статии от Сведенборг, читателите ни ще се интересуват да чуят нещо повече за него: 150 години се минаха от преселването отвъд на Сведенборг, но той добива все по-голямо влияние в културата. Учен и мистик, за когото разговорите с ангелите били такава неоспорима реалност, както разговорите с колегите от Шведската академия на науките, Сведенборг е оставил огромно количество съчинения, едни по природните науки, а други – окултни. Този съвременник на Петър Велики, който почнал своята дейност като математик и естествоизпитател, се е занимавал с минералогия, палеонтология, физика, физиология. астрономия. Не много отдавна – едва преди около 30 години – учените най-после видяха, че във всички тия области гениалният швед е изпреварил съвременната наука със своите открития.
към текста >>

12. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно.
Политически и социално, това се изразява в американската и френска революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсен. Знайно е, че мирогледът на Ибсен се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсен най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази съзнателна и самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалният образ на Урановия тип, който намира най-пълно въплъщение в символичния образ на Водолея. Водолей - това е човекът, който след като се е катерил, подобно козата, по планинските стръмнини и върхове на "Козирог", след като е познал самотата, ограниченията, лишенията, съмненията и борбите на Сатурн и ги е превъзмогнал чрез самоотричането, най-сетне се е добрал до извора на космичния живот, от който налива своята урна, за да излее водите ù на изжаднялото човечество. Издигнат над всички условности на временния живот, свободен от всички човешки ограничения, защото ги е превъзмогнал, той представя образ на мъдрец, "който живее без закон". Понеже у него е пробудено космичното съзнание, той всъщност "живее според оня жив закон, който е написан в душата му". (Учителят говори.
към текста >>

13. ПРОЛЕТТА КОЯТО ИДЕ - G. N. Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Подражанието би имало смисъл и оправдание само в ония случаи, когато ние почерпим импулс и поощрение за работа в оная именно област, където чувствуваме своето призвание.
За да не бъдат, обаче, нашите действия и постъпки случайни, а планомерни и целесъобразни, ние трябва да контролираме всички свои действия. Само по такъв начин човек може да си изработи по-самостоятелен характер. В заключение ще кажем, че подражанието почти винаги е признак на незрялост и на слаба култура. И ония хора, които обичат или са свикнали да подражават, не чувствуват сили у себе си да създадат нещо ново. Те винаги се задоволяват именно с това: да имитират чуждото. Подражанието би имало смисъл и оправдание само в ония случаи, когато ние почерпим импулс и поощрение за работа в оная именно област, където чувствуваме своето призвание. Подражанието в случая ще се изрази не в копиране на външни особености, а в това, че и ние почваме да работим също тъй усърдно, със също такова постоянство, както ония, които след като са работили неуморно, са пожънали успех в онова, към което са се стремили.
към текста >>

14. ХАРМОНИЯ И ДИСХАРМОНИЯ В ОРГАНИЗМА - Д-Р МЕД. ИЛ. СТР. Съдържание на брой 1 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува?
Природата е вложила в нашето ухо възможности за една музика, много по-изтънчена и много по-сложна от тая дори на четвърт-тоновете. Съзнанието на човека постепенно ще се приучи да различава 1/5, 1/10, 1/20 и т.н. от тона и защо да не приемем, че един ден ще можем да си служим с 1/100 от тона? Едва тогава ние ще оползотворим стопроцентово възможностите, вложени в нашето ухо. Устройството на слуховия орган е едно и също във всички хора — и прости, и учени, и европейци, и индийци, и китайци. Защо тогава имаме това различие в музиката на отделните народи и защо слуховото съвършенство не е еднакво в един човек, който е музикант по призвание и в друг, който няма какво да е отношение към музиката и не я обича, нито чувствува? Защо обученият музикален слух различава четвърт-тонове, а има много хора, които не могат да различат още полутонове? — Всичко това е във връзка с будността на съзнанието в дадена посока на внимание: колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-дълбоко той прониква във възприятията на своите сетива и толкова по-съвършено ги използува. Следователно, усъвършенствуването и повдигането на съзнанието, увеличаването на неговата будност и проникновеност ще доведат и до по-пълно използуване на вложените възможности в ухото, като слухов възприемателен орган. Постигането на възможностите, за които става дума, ще ни доведе до включване на цяла серия от нови тонове между тия, които сега употребяваме в музиката и когато това стане, съвременната музика, със своите 100 тона, ще ни се види много бедна и много примитивна. Тогава раздалечението от един тон или половин тон, което сега ни се вижда като най-малко, ще бъде значително — толкова голямо, че вътре в него ще се строят цели мелодии и песни... Границата на слуховите възприятия от една страна е 32 трептения, които дават най-ниския тон, който можем да възприемем, а от друга — 40,000 трептения, които определят най-високите звукове, които ухото ни може да долови.
към текста >>

15. СВОБОДНО ВЪЗПИТАНИЕ - Б. БОЕВ Съдържание на брой 3 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Поради тоя закон, чиято валидност е толкова очебийна, ние смятаме, че е време човеците да променят своето основно отношение към живота, за да заживеят в новата ера на свободата, която ще бъде по-достойна за нашето призвание като човешки същества.
Макар и след тежка изтощителна борба, след много победи и поражения, след много кървави рани, природата може да се подчини на тоя размах на духа, за да стане той господар на живота и водач в пътя. Някои си мислят, че тая борба е придружена с шум, с външни ефекти и с видим героизъм. Не, тя става вътре дълбоко в нас, в един свят непространствен за нашата триизмерна представа, но широк и необятен за мярката на духа. На това място трябва да изтъкнем и едно съществено обстоятелство, което отличава нашето гледище от конвенционалното гледище за света. То е, че ние вярваме в духовното развитие на човека като на един закон, толкова съществен и могъщ, колкото са могъщи законите на неорганичната и органичната природа. Поради тоя закон, чиято валидност е толкова очебийна, ние смятаме, че е време човеците да променят своето основно отношение към живота, за да заживеят в новата ера на свободата, която ще бъде по-достойна за нашето призвание като човешки същества. Може да се види смела и невероятна мисълта, която изказваме тук, но нам се струва, че е крайно време всички хора и народи по земята да въздигнат нови кумири. Тия кумири трябва да се въздигнат до степен на духовни ценности, до значението на религия или потребност, без която да бъде трудно да се живее, както сега е трудно на хората да живеят без някои свои фетиши. Ще трябва да се намери ос, около която да загравитира животът на планетата, която ос да бъде началото на нов градеж с планетарен мащаб. Земята е създадена като училище на човека. Ако ние гледаме войната, която водят мравките при завладяването на един мравуняк от друг, ние се учудваме на героизма и готовността да се умре за един инстинкт, но дълбоко в себе си ние знаем, че това е една безсмислена борба, тъй като жертвите на едните и другите мравки не рентират малката придобивка, която може да бъде реализирана за тях по хиляди други пътища.
към текста >>

16. НАЧАЛНИ СЛОВА Брой 1 -1992г. - Списание 'Сила и Живот' 1992- 1996г.

Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота.
Стотици и хиляди години са били потребни, докато те преминат през всички стадии на развитие, 3а да могат по този начин напълно да се приспособят за специална служба, 3а специална работа, която днес извършват. Всичко това човек е придобил с постоянни усилия и жертви, 3а да се научи да цени Хиляди години са изминали, докато Великият Дух на живота възпита човека и пробуди неговото съзнание; докато пробуди разумния живот у него и предизвика в душата му любов към духовния свят, която да го отправи по пътя на оня велик и всемирен стремеж, който ние наричаме духовно повдигане. Из „Науката и възпитанието" доброто, което не му се давало случайно, без труд и без жертви, 3а да го прахосва, както си ще. От своя вековен опит той е научил, че всичко му се дава с цел да извърши нещо полезно. Както клетките вътре в него работят 3а общото добро на организма, така и той, като една разумна клетка от онзи по-високо устроен организъм на духовното тяло, в което функционира висшия живот, е длъжен в името на своето нравствено естество, да изпълни своите длъжности като ра-зумно същество, като духовно-нравстве-на личност, като син на човечеството. Да се отрече от своята длъжност, от своето призвание в живота, значи, да извърши престъпление против самия Дух на Живота. В такъв случай на последния не остава нищо друго, освен да изхвърли подобно същество вън от своето жилище, като непотребна и дори вредна вещ. Това става, впрочем, и в нашия организъм, в нашето тяло. Онези клетки и членове от органическата общност, които престават да изпълняват своята длъжност и стават Вредни и опасни 3а здравето на другите клетки и членове, биват изхвърлени от тялото заради общото добро. Върху този предохранителен закон на природата почива нашето здраве. Ясно е, следователно, че и ние, които сме достигнали едно по-напреднало духовно състояние не можем да очакваме нещо по-добро от това, ако не съзнаем, че трябва основно да променим своя вътрешен живот, а оттам - и своето поведение към пашите ближни.
към текста >>

17. Година 2 (15 януари 1930 – 10 декември 1930), брой 25 Година 2 (1930) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В това именно се състои днес националното призвание на българския народ, което трябва да се изнесе с величествен духовен героизъм и свръхусилия, за да го издигне на недостигана висина и да направи от него фар на правдата и напредъка за всички останали народи.
Да тръгнем ли и ние, по примера на другите народи, по пътя на увековечаване насилието, несправедливостта, тъмнината, или пък потърсвайки и намирайки висшите ценности, висшите духовни сили в сами себе си, в народната душа, да поемем пътя на доброто, на социалната справедливост, пътя на братството и светлината? Ний, като народ, можем да направим второто, и него именно трябва да направим, защото там е нашето светло бъдеще. Ние не трябва да подражаваме на Запада, не трябва да подражаваме и комуто и да било. Ний носим в себе си достатъчно енергия, достатъчно духовни сили да тръгнем по един свой собствен, свободно избран и свободно следван път и по такъв начин не да вървим подир другите, не да бъдем водени от тях, а сами да бъдем водачи. Не да се учим от другите, а ние да им дадем пример. В това именно се състои днес националното призвание на българския народ, което трябва да се изнесе с величествен духовен героизъм и свръхусилия, за да го издигне на недостигана висина и да направи от него фар на правдата и напредъка за всички останали народи. * С две думи казано, идеалът, който българският народ трябва да си постави, и за достигането на когото трябва да употреби своите запазени сили, това е Царството Божие на земята. Това е върховният идеал, за постигането на който не трябва да бъдат пожалени никакви усилия, никакви жертви, защото само той едничък заслужава всички, и най-скъпите даже, жертви. Това е идеалът, който българския народ трябва да реализира на земята за да изпълни своето предназначение, своята мисия в света, за да постигне щастие и благоденствие и да поведе и другите народи към тях. Пътят, по който българският народ ще постигне тоя свой заветен идеал, оригиналният, напълно нашият, чисто българският път, изтичащ от самите недра на нашия народ, почерпен из най-дълбоките съкровищници на българския дух, това е ПЪТЯТ на Бялото Братство в България. Към него, към Бялото Братство в България, респективно към неговия Учител, трябва да се обърне днес целия български народ за помощ и спасение, за водителство, за повече светлина !
към текста >>

18. Година 3 (10 януари 1931 – 15 ноември 1931), брой 37 Година 3 (1931) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А най-вече тези, чиято длъжност и призвание е да търсят истината, нашите учени, ще трябва да престанат да се правят на глухи и слепи.
Също така неотдавна, след абдикацията на испанския крал Алфонс XIII, испанските учени са били изненадани от осъществяването на още едно предсказание, съдържащо се в една стара испанска пророческа книга, написана още в средните викове, всички предсказания на която, засягащи досегашните събития са се сбъднали и в която между другото пишело, че Алфонс XIII ще бъде последния испански крал". Ето доказателства, че ясновидството и предсказанията са факти. Ще продължаваме ли още да си затваряме очите пред действителността и да се самозаблуждаваме в илюзиите на материализма? Истината си е истина, и тя трябва да бъде търсена и възприета въпреки всичко. Може да не ни е приятна, може да обърне с главата надолу нашите теории, но ние сме длъжни да я приемем. А най-вече тези, чиято длъжност и призвание е да търсят истината, нашите учени, ще трябва да престанат да се правят на глухи и слепи. Разоръжението, и бъдещето но човечеството Според някои вестници, наскоро Председателя на Съединените Щати, Хувър, е заявил, че ако се пристъпи към истинско разоръжение, за народите ще бъдат спестявани годишно 10,000,000,000 долари или около 1,400,000,000,000 лева. Ако тези грамадни суми се дадеха за творчески цели, за подигане общото благосъстояние на народите, то лицето на целия свят би се изменило само в една година. Всякакви кризи, безработица, мизерия, глад и т. н. биха се избегнали. Само с парите на едногодишен военен бюджет всяка една държава би могла да построи десетки хиляди нови хигиенични домове, работилници, училища, болници и т.
към текста >>

19. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 59 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н.
Но освен общепризнатата „наука”, за „вечната борба на всички против всички”, която се преподава в училища и казарми, съществува и друга наука, която казва, че почти 90 на сто от силите на човечеството се изхабяват във взаимната борба между големи и малки единици, и че е достатъчна само една малка част от огромните енергии, харчени днес, за да има доволство и щастие за всички. Има „място под слънцето" за всички. Земята може да нахрани и задоволи всички. Но - откажете се от своята безумна амбиция за национално и лично превъзходство и хегемония. Отклонете се от своя сляп егоизъм, престанете да разрушавате и живота ще влезе в своя естествен път, ще изчезнат днешните противоречия. Днешното християнство, християнството на съвременните църкви, е фалирало, отрекло се е от своята велика задача и призвание за туряне на ред и хармония в света, продало се е за паница леща - станало е слуга и храненик на държавата, и затова днес с разрешението на великия социален проблем са се нагърбили някакви материалистически учения и течения - социализъм, комунизъм и анархизъм, които искат чрез закони, декрети, след нови още по-големи борби, революции и т.н. да докарат това, което би трябвало да дойде като естествен резултат на пробуденото човешко съзнание. Но не са виновни тези, които търсят изходния път от днешния хаос в революцията, а виновни са тия, които превърнаха християнството в жалка пародия на Христовото учение, които направиха от него защитник на техните егоистични интереси. Божествената Правда е всесилна и тя ще се наложи. И ако не бъде доброволно приета, ако не се въдвори по пътя на съзнанието, доброволните усилия и жертви, то тя ще се наложи насилствено, след революции, кръвопролития и взаимоизтребления. Но кому са нужни тия страдания и каква полза ще донесат те, когато във великата саморазправа между две борещи се класи, всред море от кърви, насилия и адска омраза ще се зачене новия свят, когато знаем, че насилието насилие ражда, омразата омраза ражда, и че злото може да бъде поправено само от доброто?
към текста >>

20. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 72 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Само чрез тях човек може да намери призванието си в живота.
(следва) Нашето място He всеки човек е роден за всяка работа. Това всеки може да констатира във всекидневния си живот. Това не значи, че само една работа (способност) можем и трябва да практикуваме. Не! — Природата (Бог) е вложила безброй способности в човека, но не всички са обработени. Които са обработени, за тях сме най-способни. Само чрез тях човек може да намери призванието си в живота. Bcеки човек трябва да бъде на своето място, за което природата го е предназначила. Както всеки орган, всяка една клетка в човешкия организъм има своето предназначение и изпълнява своята функция в общата дейност на организма, така трябва да бъде и с човека. Той трябва да намери пак своето място, своето предназначение, своята работа, която природата му е определила. Днескашните противоречия, лични и обществени, в основата си се дължат на необръщане внимание на този природен закон. Следователно, ако искаме до ни вървят работите добре и да се освободим от противоречията в живота, трябва да съблюдаваме горния закона.
към текста >>

21. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Наистина, много трудна и сложна е задачата, при днешните ограничени познания на хората, да се определи точно призванието на всеки един човек, за да се разпределят по местата им и да се хармонират всички.
Всеки да бъде на своето място! Ти не можеш например, да бъдеш учител, ако си роден за друг. Ти не можеш да направляваш правилно съдбините на народа си, ако си роден за нещо друго. Всеки на своето място. Всеки — там, където природата го е предназначила. Наистина, много трудна и сложна е задачата, при днешните ограничени познания на хората, да се определи точно призванието на всеки един човек, за да се разпределят по местата им и да се хармонират всички. Много трудно е да стане това без помощта на окултната наука и специално без помощта на нейните приложни дисциплини: френология, хирология, астрология, физиогномия и т. н. Но, търсейки причините на днешния хаос в разпределението на хората, които не са на своето, определено от природата място, ние откриваме нарушението на още един велик закон за устройството и живота на организмите: в съвременния обществен строй е нарушен из основа закона за правилното разпределение на благата, на храната, между всички части на тоя организъм. Вижте един добре функциониращ човешки организъм. И най-отдалечената част от него редовно получава в достатъчно количество своята храна. Така ли е в днешното общество?
към текста >>

22. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 98 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

той трябва да чувства в себе си непреодолимо призвание за педагогична дейност, а не както е било до сега — много способни и надарени учители се уволняват по различни съображения, а хора, чието истинско призвание е от съвсем друг характер и които гледат на учителството единствено като на средство за изкарване хляба, стават учители.
Тука вече се явява наложителната нужда от сериозно проучване и прилагане методите за разпознаване и определяне различните дарби, заложби и склонности на ученика, за да бъде всеки отправен към подходящото му място в живота, да бъде поставен там, където най-добре и с най-големи резултати. за себе си и за обществото, ще се прояви. В тоя случай могат много да ни помогнат специалните окултни науки: френология, физиогномия, хиромантия и астрология, които почиват на реална основа и чието старателно изучаване трябва да се въведе във висшите педагогични институти. Защото вън от подбора при насочването на различните ученици към различни области на живота, всеки учител трябва да познава характера на своите възпитаници. И всеки учител трябва да бъде роден за учител, — т. е. той трябва да чувства в себе си непреодолимо призвание за педагогична дейност, а не както е било до сега — много способни и надарени учители се уволняват по различни съображения, а хора, чието истинско призвание е от съвсем друг характер и които гледат на учителството единствено като на средство за изкарване хляба, стават учители. Подбора на учителите, намирането и натоварването с педагогична дейност на лицата, които са призвани и надарени за възпитатели, преди всичко друго, ще ни даде възможността за правилно изграждане и функциониране на новото училище. Възпитанието на човека е най-високото и трудно изкуство, и то не бива да бъде оставяно в ръцете на профани, които го понижават до равнището на неодухотворена, лишена от творчество механическа дейност. Накрай, днешното училище трябва да се освободи само, а с това да освободи и своите питомци от заблудата на материализма. Това не значи да се започне едно лицемерно ходене на църква и изпълняване нейните обреди, с което нищо не се постига. А, — да се изхвърли от учебния материал всичко, което води ученика към този фалшив светоглед, според който човек е куп от механически действащи клетки и нищо повече, който убива вярата, обезсмисля живота и прави човека да се чувства като жалка еднодневка, чийто живот е лишен от какъвто и да е съществен смисъл, предназначение и бъдеще.
към текста >>

23. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 168 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Новите хора знаят, че най-великото призвание на всеки човек е да служи на Доброто и на Любовта: да служи на Мъдростта, на Правдата и Истината.
Нужни са хора, повече хора, които едновременно да работят за обновлението не живота. Нужни са хора, които не само да знаят, не само да съзнават, че гладния трябва да се нахрани, но и да му дадат хляб, за да обнови силите си. Работници са нужни със здрави разбирания, с бодър дух, със силна воля за работа в полето не доброто, в полето на обновлението. Новите хора злото не ги увлича, и доброто не ги заслепява. Те не заспива и над успехите, а пред неуспехите не скланят глава. Новите хора знаят, че най-великото призвание на всеки човек е да служи на Доброто и на Любовта: да служи на Мъдростта, на Правдата и Истината. Разумните хора знаят, че пътя на Христа е път на всяка душа, на всеки човек и живота на Христа е откровение за тях. Разумните хора знаят, че така е а живота: тези, които работят не за своето благо, биват осмивани и гонени, а после признати и оценени. Сега. на работа. Нивата ни чака няма време за губене Нека престанем да търсим признателност. Нека престанем да се храним с блянове и мечти, а да почнем работа кой каквото може.
към текста >>

24. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 173 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

350 учени против войната Триста и петдесет души психиатри и психолози от разни страни са отправили до държавните мъже във всички държави следното писмо: „Нашето призвание на лекари психиатри, чиято задача е да изучаваме нормалните и патологически прояви на умствения и душевен живот на хората, ни задължава да ви отправим настоящето бързо писмо.
Време е човек да се научи да пее и да говори правилно, да си служи с гамата на живота, да прояви доброто в себе си, да постъпва съобразно с неговите закони, за да може да дойде стария ред на нещата: добрите условия да бъдат вътре в него. a злите същества, злото — вън от него. Тогава няма да прави престъпление, а ще се самовъзпита и познае. Резюме от Влад Пашов на лекцията „Самопознание и самовъзпитание“, ООК, 15. X. 935 год. 350 учени против войната Триста и петдесет души психиатри и психолози от разни страни са отправили до държавните мъже във всички държави следното писмо: „Нашето призвание на лекари психиатри, чиято задача е да изучаваме нормалните и патологически прояви на умствения и душевен живот на хората, ни задължава да ви отправим настоящето бързо писмо. Съществува в сегашно време едно състояние на духовете което застрашава живота на народите с голяма опасности и което може да доведе до нова колективна психоза на войната. Войната мобилизира всичките разрушителни сили на човечеството; тя води до унищожението на човека чрез техниката, породена от неговия творчески гений. Както във всичко, що засяга човешкия живот, тъй и в сложните проблеми на войната и на мира психологическият фактор е от голямо значение. Желае ли се да се предотврати нова война, то народите и тези които ръководят техните съдбини, трябва де определят своето отношение относно войната. Само едно ясно самоопознаване може да предупреди една световна катастрофа.
към текста >>

25. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 192 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Други се не женят поради болести и недъзи, а трети сами се отказват от женитба, заради своето духовно призвание и духовно издигане.
глава, стих 11. от Евангелието на Матея! „... Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили, заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме.“ С това Христос определя, че едни се раждат, за да се не женят. Това са повечето от великите Учители. Други се не женят поради болести и недъзи, а трети сами се отказват от женитба, заради своето духовно призвание и духовно издигане. Затова, като е допуснат разумният брак, в него жената, като любвеобилна, трябва да предаде туй качество - любовта, и на своя другар, а той - своята мъдрост на своята другарка и така, като намерят пътя към Бога, да се усъвършенстват и духовно. Професия, състояние, работа, знание - това са само подобри условия и за духовното издигане. Вярно е още, че духовни мъдреци казват, какво Великият Учител Христос, от Когото е всичко (глава 8., стих 6. Първото послание към Коринтяните от Апостол Павел: „Един е Бог Отец, от Когото е всичко и един е Господ Исус Христос, чрез Когото е всичко и ние чрез Него, но това знание не всеки го има“), не само е изходатайствувал, но е и гарантирал пред Отца заради нас, хората, да ни се даде абсолютна свобода в живота, с единствената цел, като виждаме плодовете на доброто и злото, ние - хората, като чада Божи, ще вървим по пътя на доброто и само него ще проявим. Но какво става всъщност?
към текста >>

26. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 194 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Всеки според силите си и според призванието си и в средата, в която е, да се стреми да внесе новото по най-естествен път, без шум, без принуждения.
Човек се влияе и в положителното и в отрицателното. За това днешния ден, новото време изисква от всички съзнателни хора да работят усилено за въдворяване на по хубавото в живота. За въдворяване и реализиране справедливостта в живота, като всеки изгони несправедливостта от своя живот. В нас има сили за работа. Не ни липсва и добро желание, остава само едно: да почнем. Всеки според силите си и според призванието си и в средата, в която е, да се стреми да внесе новото по най-естествен път, без шум, без принуждения. Нека да не забравяме, че и най великите дела на природата не са нищо друго, освен напластени малки усилия. Великото в живото не идва с шум и крясък, а тихо и незабелязано навлиза и се укрепява. Гордост е за тия. чрез които идва. Малките добродетели крият голяма сила в себе си.
към текста >>

27. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 212 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И затова, законът на диалектическото развитие на човечеството е абсолютен закон на развитието на духа изобщо, основете на човешкото съществуване, цялата истина на нашето битие, словото на нашето призвание и назначение.
Световната история е абсолютно развитие на човешкия Дух — това е ключ за разбиране философията на Тйежковски — това Хегелево схващане световната история като процес на развитие на човешкия дух. Само че Тйежковски схваща световната история като цялостен процес на развитието, като цялост и организъм и в това е разликата от Хегеловото схващане. Геометрическото място за всичко човешко е световната история. Всички сили, елементи на духа, идеи трябва да се изпитат в течение на историята. Тя е пробния камък на всяка умствена спекулация. И затова, законът на диалектическото развитие на човечеството е абсолютен закон на развитието на духа изобщо, основете на човешкото съществуване, цялата истина на нашето битие, словото на нашето призвание и назначение. Този въпрос е жизнен за човечеството и първа задача на философа; философията на историята става историчен мироглед. 2. Историята като диалектичен процес. Хегел е открил абсолютния метод на познанието и на развитието на Духа — теза, антитеза, синтеза, което съставлява ядката на философията. Същият метод важи и за историята, защото абсолютния закон на развитието е диалектически процес — важи и за историята както и за всека друга област на Духа. Заслугата на Тйежковски е именно в това, че той е приложил диалектич.
към текста >>

28. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 233 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Вий още се срамувате от своя „роден език“, съмнявате се и отричате духовното призвание, което ви е дадено, хулите и преследвате неговите носители — вестителите, за България и за света, на новото духовно възраждане!
Нещо повече — вие отричате, хулите и клеймите най-великата и най-светла проява на народния дух и с това се отказвате от великото духовно наследство, оставено ни от миналото. Българският дух е велик и мощен не със силата на своето въоръжено войнство! Българският дух е непобедим и несъкрушим не поради военната храброст и издръжливост на българина, а поради обилно посетите семена на творческа вяра и свободолюбив устрем в народната душа. Поради това, че той е носил и носи за света съкровищницата на духовното знание — ключа на тайните на живота, разрешението на „не разрешимите“ въпроси и основния, първоначалният тласък, който ще доведе до реализирането на Царството Божие на земята. И вий, българи, не знаете това! Вий още се срамувате от своя „роден език“, съмнявате се и отричате духовното призвание, което ви е дадено, хулите и преследвате неговите носители — вестителите, за България и за света, на новото духовно възраждане! Българи! До кога ще робувате на този духовен мрак, и кога ще отворите очите си за великото и светлото, което Бог ни е дал в миналото, което сега отново ни дава, и което, се разлива вече като нова духовна вълна на всякъде по света? И само ние ли, които се намираме най-близко до източника, който храни, оплодява и тласка към нов възход секта. само ние ли, които тъпчем земята по която са минали и минават неговите стъпки — стъпките на Носителя на новата духовна светлина,—само ние ли ще откажем да я приемем, и ще изсъхнем като безплодната евангелска смоковница? Да не бъде това!
към текста >>

29. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 237 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И в историята на човечеството всяко племе и всеки народ имат своя задача, свое призвание, своя мисия.
937 г. — Изгрев Д. Антонова П. Г. Пампоров ДУШАТА НА СЛАВЯНСТВОТО И ПОЛСКИЯ МЕСИАНИЗЪМ (резюме от сказката, държана в Белград на 14. XII. 1937 г.) Всеки народ и всяко племе си има своя индивидуалност, свои характерни черти, своя душа. И в историята на човечеството всяко племе и всеки народ имат своя задача, свое призвание, своя мисия. Ако западните народи, особено немци и англичани, са люде на ума, на дисциплината, на организацията и техниката, то славяните са люде на сърцето, те имат широка и необятна душа, способна на самоотречение. Съвременната европейска цивилизация залязва. Защо? Защото това е цивилизация на техника без душа и сърце, цивилизация на институти без любов, защото няма в основата си възвишените нравствени принципи на справедливост, свобода и братство за всички. Без справедливост не може да има мир, без свобода не може да има творчество, без братство не може да има общество. И тъкмо това, което липсва на западната цивилизация — душа и сърце, възвишени нравствени принципи, които да бъдат валидни и за икономическия и политическия живот, тъкмо това носи славянството в себе си — тази здрава раса, която сега възхожда за да изпълни своята историческа мисия.
към текста >>

30. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 260 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Колкото и малко човек да мисли за своето високо призвание, той все пак дава право да се възлагат на него надежди, докато наистина сериозно се труди.
Твоят живот е твое достояние; това е всичко, с което можеш да тръгнеш срещу вечността. Затова, действай като звездите — без бързане, но и без отдих. II. Колко възвишено, тържествено, почти страшно, се заключава за всеки човек в мисълта, че неговото земно влияние, което има начало, никога, во веки веков, не ще прекъсне своето действие, макар този човек да би бил най-нищожния между нас. Което е станало, не се връща, то се е сляло вече с безграничния, вечно живущ, вечно деен свят, то, заедно с него, действа в полза или вреда на хората, явно или тайно — на вечни времена. III. Има нещо облагородяващо и даже свято в труда. Колкото и малко човек да мисли за своето високо призвание, той все пак дава право да се възлагат на него надежди, докато наистина сериозно се труди. Само в празнотата има вечно отчаяние. Трудът, колкото и да е той низък и користен, всякога е свързан с природата. Най-новото Евангелие на нашето време е: „Познай своето дело и го изпълни! “ IV. Значението на труда не се подава на оценка.
към текста >>

31. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 281 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Той иска пълна свобода за тази самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно.
Политически и социално, това се изразява в американската и френската революции, които избухват около времето, когато Уран бива открит. В литературата този стремеж към освобождаване на човека от всички условности и предразсъдъци, които сковават неговите творчески сили, е намерил твърде ярък израз в драматичните произведения на Ибсена. Знайно е, че мирогледът на Ибсена се характеризира обикновено като индивидуализъм. Това означава, че и в социалните си, и в етичните си възгледи, Ибсен поставя на преден план отделния човек, а не обществото. За Ибсена най-голяма ценност в живота представя самосъзнателният и цялостен човек, пълната и закръглена индивидуалност, която се ръководи не от външните писани закони, а от вътрешните закони на своето естество. Той иска пълна свобода за тази самоотговорна личност, която съзнава своето призвание и иска да го следва неотклонно. Очевидно, пред погледа на норвежкия драматург се е мяркал идеалния образ на Урановия тип. На хората с непробудено съзнание Уран често влияе отрицателно. Оригиналността и гениалният полет на мисълта, които той събужда у напредналия духовно и интелектуално човек, у обикновения се израждат в ексцентричност. Свободата на духа, издигането над човешките ограничения и предразсъдъци, които отличават първия, се превръщат у втория в безпринципност, своеволие и слободия: той отхвърля безразборно всички обществени и нравствени закони и ако е социално на-строен, често се противопоставя с наивни средства на установения ред. За да резюмирам влиянието на Урана върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действа различно — според степента на съзнанието и душевния им стремеж.
към текста >>

32. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Човек може да твори само тогава, когато попадне там, където е призванието му.
Резултатите са повече от печални. По повод на многократно повтаряни такива грешки, от страна на родители и настойници, ние считаме за крайно необходимо да споделим няколко мисли с нашите читатели. След много продължителни проучвания, някои бележити учени са дошли до следните важни изводи: Всеки човек се ражда с известни дарби и предразположения, на които ако се даде правилна насока, скоро и лесно биха се развили таланти, или поне, в несъмнени способности. Всеки човек е роден за нещо. Той трябва да намери и да заеме своето място в живота; иначе той цял живот ще носи бремето на посредствеността и ще бъде гнетен от мисълта, че е неспособен или излишен в живота. Човек може да твори само тогава, когато попадне там, където е призванието му. Родители, вие които обичате децата си, бдете щателно над склонностите им и ги насочвайте в ония именно области, където способностите им ви подсказван. Не умувайте, че тук или там ще има по-голяма сметка. Ако детето ви има склонност към и строителство например, не го пращайте да учи за лекар или за адвокат, ако има дар за художник, не го пращайте да следва за инженер или въобще в област, чужда на призванието му. Ако следвате пътя на призванието, никога няма да сгрешите Престъпление правят ония родители, които, ръководени от свои лични съображения, съзнателно отклоняват децата си от пътя, който наклонностите им подсказвал. Други пък родители правят друга грешка, като мислят, че те, са които ще трябва да решат въпроса за бъдещата професия или специалност на децата, а не ги оставят сами да се определят.
към текста >>

Ако детето ви има склонност към и строителство например, не го пращайте да учи за лекар или за адвокат, ако има дар за художник, не го пращайте да следва за инженер или въобще в област, чужда на призванието му.
Всеки човек е роден за нещо. Той трябва да намери и да заеме своето място в живота; иначе той цял живот ще носи бремето на посредствеността и ще бъде гнетен от мисълта, че е неспособен или излишен в живота. Човек може да твори само тогава, когато попадне там, където е призванието му. Родители, вие които обичате децата си, бдете щателно над склонностите им и ги насочвайте в ония именно области, където способностите им ви подсказван. Не умувайте, че тук или там ще има по-голяма сметка. Ако детето ви има склонност към и строителство например, не го пращайте да учи за лекар или за адвокат, ако има дар за художник, не го пращайте да следва за инженер или въобще в област, чужда на призванието му. Ако следвате пътя на призванието, никога няма да сгрешите Престъпление правят ония родители, които, ръководени от свои лични съображения, съзнателно отклоняват децата си от пътя, който наклонностите им подсказвал. Други пък родители правят друга грешка, като мислят, че те, са които ще трябва да решат въпроса за бъдещата професия или специалност на децата, а не ги оставят сами да се определят. Токова вмешателство на родителите с неоправдано, освен в случаи, когато децата не проявяват определена наклонност към нещо. Но в повечето случаи, децата ясно и категорично подчертават своите наклонности за това всяко вмешателство с излишно и неуместно. Родители, оставете вашите сметки съображения.
към текста >>

Ако следвате пътя на призванието, никога няма да сгрешите Престъпление правят ония родители, които, ръководени от свои лични съображения, съзнателно отклоняват децата си от пътя, който наклонностите им подсказвал.
Той трябва да намери и да заеме своето място в живота; иначе той цял живот ще носи бремето на посредствеността и ще бъде гнетен от мисълта, че е неспособен или излишен в живота. Човек може да твори само тогава, когато попадне там, където е призванието му. Родители, вие които обичате децата си, бдете щателно над склонностите им и ги насочвайте в ония именно области, където способностите им ви подсказван. Не умувайте, че тук или там ще има по-голяма сметка. Ако детето ви има склонност към и строителство например, не го пращайте да учи за лекар или за адвокат, ако има дар за художник, не го пращайте да следва за инженер или въобще в област, чужда на призванието му. Ако следвате пътя на призванието, никога няма да сгрешите Престъпление правят ония родители, които, ръководени от свои лични съображения, съзнателно отклоняват децата си от пътя, който наклонностите им подсказвал. Други пък родители правят друга грешка, като мислят, че те, са които ще трябва да решат въпроса за бъдещата професия или специалност на децата, а не ги оставят сами да се определят. Токова вмешателство на родителите с неоправдано, освен в случаи, когато децата не проявяват определена наклонност към нещо. Но в повечето случаи, децата ясно и категорично подчертават своите наклонности за това всяко вмешателство с излишно и неуместно. Родители, оставете вашите сметки съображения. Не отклонявайте децата си от тяхното предназначение.
към текста >>

33. -

в областта, която е избрал за свое призвание; ние не можем да не подчертаем, че той е създал и ръководи едно отлично и издържано във всяко отношение (като изключим само галерията на „именити психопати“) списание; ние не можем, също така, да отречем и стойността и последователността на неговата логика, която не би била повърхностна, не би била само видима, а би била безпогрешно вярна, ако животът, действителният живот, не съдържаше нещо повече от това, което нашият материалистичен век е свикнал да счита за реално и ако, освен всеобщопознатите и много добре познати на Д-р К.
Във всеки случай, отделът „Именити психопати“ в списанието му продължава, и не се знае още кои даровити представители на човечеството ще имат честта да влязат в него. Преди да се занимаем с доводите на К. Ч. относно психопатичността на окултисти и теософи изобщо и тъй като не ни с възможно да се спираме да оборваме поотделно всичките му аргументи и цитати, черпени, в по-голямата си част, от брошурите издадени „против дъновизма“ от защитници на православната църква, ние ще трябва да заявим, че, чисто и просто, манията на Д-р Кир. Чолаков да търси „психопатични заложби“ в основите на творческото вдъхновение, в основите и на гениалните прояви на най-великите синове и представители на човечеството — самия този факт вече много ясно говори за някаква ненормалност, за някаква болезненост, за някаква „психопатнчност“ или най-малкото, за едно болезнено объркване на понятията и излизане из релсите на здравия разум. Ние не можем да не признаем интелигентността, голямата начетеност и големите дарби на Д-р К. Ч. в областта, която е избрал за свое призвание; ние не можем да не подчертаем, че той е създал и ръководи едно отлично и издържано във всяко отношение (като изключим само галерията на „именити психопати“) списание; ние не можем, също така, да отречем и стойността и последователността на неговата логика, която не би била повърхностна, не би била само видима, а би била безпогрешно вярна, ако животът, действителният живот, не съдържаше нещо повече от това, което нашият материалистичен век е свикнал да счита за реално и ако, освен всеобщопознатите и много добре познати на Д-р К. Ч истини и изходни положения на днешната наука и философия, не съществуваха още и такива, които не са познати или не са признати, защото, все пак, еволюцията на научната мисъл върви, в известни направления, извънредно бавно, и защото хипнозата на материализма е сковала умовете на учени и неучени, на даровити и бездарни, на здрави и болни, на нормални и психопати. Тъкмо там е голямото заблуждение, тъкмо там е основната грешка на К. Ч. както и на цялата безкрайна редица от мислещи като него, че, в същност, животът, действителният живот, съвсем не е само това, което всеки на пръв поглед вижда, а че той е нещо много по-дълбоко, нещо много по-велико и с много по-огромно съдържание, отколкото видимата за всички материалност. Тъкмо там е извора на всички заблуждения за днешните материалисти от всички видове и отсенки, че животът, реалният живот, не е само във видимото, а че той, в същност, представлява една велика мистерия, крие в себе си големи, неподозирани от днешните „учени“ тайни и че изобщо, той, животът в своята същина и пълнота, е нещо съвсем друго от това, за което днешните учени материалисти си го представляват. Той наистина е нещо много повече, нещо много по-велико и много по-дълбоко, от това което се съдържа в материалистическата представа за живота.
към текста >>

34. -

Момчето, което инстинктивно схваща как да борави с различни уреди и сечива, щом само му позволят да се докосва до тях, е било в миналото един изкусен занаятчия; младежът, който упражнява едно безпрекословно влияние върху своите другари и ги кара да играят храбро на война, е един древен войник, който се е върнал на земята в едно младо тяло; детето-мечтател, което разбира езика на шумящата гора и на неспокойното море и чието сърце прелива от вълнение при вида на красотата, ни дава да открием в него един поет или артист от миналите векове; младежът, който обича да се смесва с шумната тълпа по пазарните площади и да взема участие в променливата игра на печалби и загуби, ни сочи един характер, който се е създал когато той е бил търговец в други страни; младежът, който с цялото си същество се стреми към духовните неща ни разкрива призванието на един истински духовен пастир в миналото и т. н.
Този аргумент би допаднал много на преподавателите по музика, защото често от тях се изисква да превърнат в музиканти някои инертни в това отношение същества. Когато ний напускаме висшите светове, за да се въплътим в едно детско тяло и да започнем един нов ден във великото световно училище, ний не носим със себе си подробните спомени за вековното минало, което ний сме живели, защото никакъв човешки мозък не е способен да отрази всичките знания на душата. Но ний притежаваме един сбор от вродени способности и склонност, които представлявате резултата от всичките ни минали опитности, в една такава форма, че ний можем да си послужим с тях винаги, когато настоящият ни живот изисква това. Така, според нашите вродени способности, ний можем да узнаем с каква дейност сме се занимавали предимно в нашите минали въплъщения. Следователно, придобитите от нас познания не се губят никога, дори и физически, доколкото това се отнася до тяхното практическо приложение. Момчето, което инстинктивно схваща как да борави с различни уреди и сечива, щом само му позволят да се докосва до тях, е било в миналото един изкусен занаятчия; младежът, който упражнява едно безпрекословно влияние върху своите другари и ги кара да играят храбро на война, е един древен войник, който се е върнал на земята в едно младо тяло; детето-мечтател, което разбира езика на шумящата гора и на неспокойното море и чието сърце прелива от вълнение при вида на красотата, ни дава да открием в него един поет или артист от миналите векове; младежът, който обича да се смесва с шумната тълпа по пазарните площади и да взема участие в променливата игра на печалби и загуби, ни сочи един характер, който се е създал когато той е бил търговец в други страни; младежът, който с цялото си същество се стреми към духовните неща ни разкрива призванието на един истински духовен пастир в миналото и т. н. Из книгата „Прераждането“ от Ирвинг С. Купър ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Астрологията и последните събития През декември 1939 г., когато надеждата на французите беше илюзорната непревзимаемост, на линията Мажино, известният френски астролог Габриел Трарио д‘Егмон издаде при издателството „Фламарион“ една книга под надслов: „Опит за предсказания върху войната“, която навремето побързахме да изпишем от Париж. Въпреки, че книгата мина през френската военна цензура, при внимателно четене на някои глави можеше да се разбере веднага, че преките резултати от войната ще бъдат неблагоприятни за Франция... Ето какво писа авторът на книгата за бившия министър-председател г. Даладие (стр. 137): „Всички тия планетарни аспекти показват, че през 1940 г.
към текста >>

35. -

Истинското призвание на човека е в това, да бъде изразител на оня велик вътрешен живот, който всеки човек носи в глъбините на душата си, без (в повечето случаи) да подозира съществуването му.
Всеки човек носи в душата си много красиви качества, но твърде рядко и на малцина се удава това да могат да дадат сполучлив израз на онова, което с години хранят в душата си. Малцина успяват да въплътят в живота си всичката поезия, която носят в душата си Тази поезия не е успяла да проникне през тежката завеса на ежедневието за да може да разпростре своя чуден лъх върху целия му живот, да предаде хубост на всичките му постъпки и да сложи своя отпечатък върху отношенията му към хората и нещата. Нашето истинско аз стои далеч пред нас, хиляди пъти по-красиво, по-благородно и по-мощно, отколкото се проявява във всекидневния ни живот. Човек непрестанно копнее по неговата хубост и се стреми към сливане с него. Но само малцина са успели да се доближат до този вътрешен свят, до храма на хубостта и красотата, където имат достъп само чистите и благородни души. Истинското призвание на човека е в това, да бъде изразител на оня велик вътрешен живот, който всеки човек носи в глъбините на душата си, без (в повечето случаи) да подозира съществуването му. С течение на времето законите на новата действителност — законите на истината, доброто и красотата, ще се наложат. А това ще стане толкова по-скоро, колкото повече готови хора заработят за неговото идване. Г. С. Г. БОЖИЯТА ВОЛЯ — ИЛИ ЧОВЕШКАТА (Истинска случка) Беден човек е бай Нено, но богат по душа. Вегетарианец е и строг въздържател.
към текста >>

36. -

“ Както всеки отделен човек така и всеки отделен народ си има своята велика задача, своето призвание, своята мисия в живота.
* Спри, душа. желанията си неспирни! Слей дъха си с туй великото, неуловимото дихание, и пулса в тебе да забие в нов от днескашния ден ударен такт — да бие с удара на живите вселени! С аромата на цветята слей ти своето ухание, душа, самата — цвят сама — вселена, най-красивото на Любовта създание! R. Зидарите на Велика България „Майките и учителите ще спасят света! “ Както всеки отделен човек така и всеки отделен народ си има своята велика задача, своето призвание, своята мисия в живота. България, която още преди хиляда години стана люлката на общославянска култура и разсадник на велики творчески, преобразователни идеи за цяла Европа, не е завършила своята мисия. Сега именно настъпва времето да се разкрият творческите сили на нашия народ, поставен на кръстопътя между изток и запад и затова призван да създаде една нова култура — самобитна, оригинална, а не подражателна. „Ценностите на изтока и запада трябва да се преценят от едно ново гледище — и тогава може действително да се турят основите на една нова култура, която да бъде свободна от крайностите на мистичния, но пасивен изток и активния, но материалистичен запад. 50% изток е прав и 50% запад е прав — по правилото не Хермеса. България, която има историческата мисия да организира Балканския полуостров — и да носи светилника на една нова, самобитна култура, трябва преди всичко: 1) Да се отърси от всяко робско подражание на Византия или запада.
към текста >>

37. -

Божествена идея — да посветиш целия си живот, всичките си мисли и действия за осъществяването на един възвишен идеал — няма по-велико призвание, няма по-свещена длъжност за човека от това.
– Любомир Реално и нереално. Ламтеж по призрачни неща – Любомир Реално и нереално. Пазете царството! – Любомир Влиянието на човешката мисъл Ледовете се топят – В. Недев Нова насока в живота – Нейчо Георгиев ВЕЛИКАТА ЖЕРТВА Да живееш за една свещена. Божествена идея — да посветиш целия си живот, всичките си мисли и действия за осъществяването на един възвишен идеал — няма по-велико призвание, няма по-свещена длъжност за човека от това. Да служиш на Бога — не по професия, не за пари, не за слава или за каквито и да било други земни цели — да служиш на Бога свободно, непринудено, без никой да те задължава за това, да служиш на Бога тласкан единствено от буйните изблици на любовта в твоето сърце — ето най-красивия дял и най-дълбокия смисъл на нашия земен живот. Една Велика Жертва стои в основата на света, в основата на живота: това е непонятната в нейната пълнота, за нас, хората. жертва на Бога, който е пожертвал част от своя живот, за да живеем ний, който е разлял навсякъде — от безкрайните и необятни звездни мъглявости, през човека и до безкрайно малкия атом — своя живот. Изпълнил е всичко със себе си, дал е частица от себе си навсякъде, влязъл е в несъвършените форми — Той. Съвършеният, — ограничил се е в този несъвършен живот, за да ни подигне, за да ни учи, за да ни тласка непрестанно нагоре.
към текста >>

Ето достойното призвание за истинския човек.
Царството, в което ще има изобилен живот и всички условия за всестранно развитие за всички наши братя и сестри на земята, за всичките деца на Бога. Да работим за Божието царство! Да живеем за него. Да отдадем всичките си сили за неговото осъществяване тук, на земята! Да отговорим с любов и преданост на Неговата Велика жертва. Ето достойното призвание за истинския човек. П л а м е н ВСРЕД ПРИРОДАТА! Толкова много дни на човешки обичаи и традиции през годината се ползват от нашето почитание! Колко повече благоговейно внимание заслужавате тия първи пролетни дни, когато природата се облича в празнично великолепие! Ще ида в близката градина! Тя се е раззеленила и разцъфтяла.
към текста >>

38. Всемирна летопис, год. 1, брой 02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Двойното призвание на съществото се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на вечната любов.
Човекът представлява направлението на концентрическия живот. Вътрешният и духовният човек е Целен — Елохим, а външният, телесният човек е Дмут — Елохим. Ангелът, противоположно на човека, се стреми да открие идеалното под реалната форма. Великият човек има: три части, 12 органи и 70 членове. Развитието на тия части е историята на творението и последователното единение с Бога, след което свещеното племе, и подир него целият свят, ще влязат във вечната любов. Двойното призвание на съществото се състои в следното: 1) Свободно да осъществи единението си и 2) Да дойде в съответствие с условията на своето съществуване и с безграничните цели на вечната любов. Това съединение на индивидуалното с безкрайното се извършва от волята, която се намира в душата. То има две фази: Шимуш-Ахораим — съединяване изотзад. Външното състояние на съществото след отделянето му от Бога. Състояние, лишено от всичко. Шиму-Панимъ-Ал-Паним — съединяване отпред.
към текста >>

39. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с учителите - всички трябва да разбират своето предназначение.
Трябва, прочее, да се разбере добре, че между всички области на живота има обща връзка и всичките му явления са съединени с последователни причини, които произтичат от насоката му. Следователно, ако един народ стане материалистичен, т.е. в него стомахът е взел надмощие, то непременно ще се появи известна дисхармония в духовния бит на самия народ. Ако народът стане чувствен изключително за себе си, което съответствува на функцията на човешките дробове и на кръвообращението, то самите условия на живота ще бъдат разрушени от тая чувственост. Но и обратното, ако народът стане извънмерно духовен, без оглед, което може да се изроди във фанатизъм, ограничение на идеите и егоизъм, то непременно той ще се спъне в духовното си развитие. От това гледище обществото и неговите дейци трябва да разбират своето призвание: земеделецът да разбира длъжността си, както стомахът - своята функция, управляващият да изпълнява дълга си, както белите дробове, които пречистват кръвта, и духовенството с учителите - всички трябва да разбират своето предназначение. Те трябва да не живеят за себе си, а за другите. Когато тия три категории разберат и хармонизират отношенията си едни към други, може да се създадат условия за новата култура на човечеството, в която всяко насилие, аномалия и анахронизъм ще изчезнат. И тогава ще имаме оная пълна проява и израз на обществения, политическия, културния и духовния живот, които са желателни, защото всички хора ще могат да участвуват в използуването на общите блага, както всички организми се ползуват от слънчевата светлина и топлина. Сега нека всеки си зададе питането: съществуват ли такива условия за духовна култура у нас? Държавниците ни, заедно с духовенството и учителството, схващат ли напълно своето предназначение?
към текста >>

От това следва, че по подобието на ръкописите може да се заключава за подобие в чертите на характера, подобие в призванието, възрастта, пола, темперамента и пр.
Съобщава: М. С. ГРАФОЛОГИЯ (По Шнайдемюл) Както видяхме по-напред (кн. 1. стр. 25), особеностите на ръкописа не могат да се вземат за нещо случайно, а винаги трябва да се дири вътрешна връзка между тези особености и известни характерни качества на съответния индивид. Нещо повече, в ръкописите се отразяват и различията на възрастта, съсловието, професията, дори и на морала на индивида. От това следва, че по подобието на ръкописите може да се заключава за подобие в чертите на характера, подобие в призванието, възрастта, пола, темперамента и пр. и пр. Некогашният председатели на германския райхстаг Симсон, когато бил още студент, посетил поета Гьоте, който, както вече е известно, се е занимавал доста с проучване на ръкописите. Когато се заговорило на тази тема, представили на Симсон един ръкопис и го помолили да определи по него характерните черти на автора му. Най-първо Симсон бил изненадан от пълното подобие на този ръкопис с ръкописа на един негов съученик и приятел от университета. Симсон мислел, че щом действително е възможно да се съди за личността по особеностите на ръкописа, и той, като характеризира своя приятел, ще сполучи да характеризира непознатия автор на предложения му ръкопис и при това схващане се решил да се изкаже по ръкописа.
към текста >>

40. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Сведенборг е бил на петдесет и седем години, когато получил призванието си; той е бил в навечерието на един живот, увенчан с успехи и в които спечели голяма репутация като учен.
Когато Яков бил още чирак у един кърпач на обуща, един ден в отсъствие на господаря си, като пазел кърпачницата, явил се при него един странник и му казал : „Яков, ти си още малък, но ще дойде време, когато ще станеш велик, ще бъдеш друг човек и светът ще ти се учудва“. Детето размишлявало върху тези думи, и когато станало на двадесет и пет години, видението му се открило. Един ден, като гледал на една полирована оловна паница, която отразявала слънцето с голяма интензивност, внезапно той паднал в дълбок вътрешен екстаз. В това състояние, струвало му се, че гледа самата същност на нещата. Той отишъл в ливадите да разсее въображението си, но там само е схванал едно ново и вътрешно значение на всяко стръкче трева Тогава той узнал, че духовните му очи са се отворили благодарение на Бога, и се завърнал в кърпачницата си. Сведенборг е бил на петдесет и седем години, когато получил призванието си; той е бил в навечерието на един живот, увенчан с успехи и в които спечели голяма репутация като учен. Без колебание, обаче, той оставил на страна предишните си науки и продължил да се посвещава на мисията си. Не спада към целта на тази статия да разискваме обширната система за вселената или теорията на грехопадението на човека и изкуплението му, както са изложени от Сведенборг. Той бе напълно оригинален. в много от възгледите си, макар, разбира се, повечето от тях да са основани върху Св. Писание, прибавяйки известни теории, които той зае от Платон и неоплатонистите и ги сля в едно цяло по аристотелевия метод.
към текста >>

На оногова, който запазва съкровищата на духа само за себе си, в съзнанието, че само малцина с тези, които очакват спасение и мир от висотата на уединението, липсва призванието.
Това значи: той не бива от далеко само да стреля със стрелата на мисълта, на мисълта, която е безпространствена, свободна и вечна; не, той трябва да следва тази мисъл с всичката си воля, с цялата си енергия. Затова намираме следния знак изразен в Каприкорнус: козата, която самотно и тихо се катери по планините, все по-уморително, все по-изоставена. Това е човекът, който трябва да осъществи, каквото е видял. Но и това още не е достатъчно. Който се качва на върха, на възвишението на духа, той се отчуждава от човечеството, от света, и на висотата, усамотен, той остава сам за себе си. На оногова, който запазва съкровищата на духа само за себе си, в съзнанието, че само малцина с тези, които очакват спасение и мир от висотата на уединението, липсва призванието. Затова знакът, който следва, трябваше да бъде Аквариус, водолей, човекът, който пада на колене, за да излее съда, пълен с жива вода, в долината при краката си, там долу. И тази вода е жизненият елемент за рибата, изобразена в следващия знак Писцес, същевременно знак, който като две дъги свързва небето и земята. Но и знакът на кръста, на измирането. Така, знакът Писцес обикаля и се връща в Ариес, знака на божественото, същевременно знакът на жертвата. Всичко, каквото още е останало животинско в човека, трябва като агнец да се жертва в храма на Бога.
към текста >>

41. Всемирна летопис, год. 1, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Малък палец с конусовидни гладки пръсти винаги показва призвание към поезията и изящните изкуства.
Един голям палец показва, че притежателят му по-лесно може да излиза от рамките, които неговата природа му поставя, отколкото притежателят на малък палец, защото с големия палец е свързана по-голяма волева сила. Притежателите на малки палци, поради своята малка волева сила, по-трудно ще се справят с обстоятелствата, които техните инстинкти създават. Малък палец с гладки пръсти показва, че техният притежател обича поезията и изкуството. Ако при това и върховете на пръстите са остри, то лицето притежава рядка дарба. Тия лица се стремят повече към духовното, отколкото към така наречените духовити творения. Малък палец с конусовидни гладки пръсти винаги показва призвание към поезията и изящните изкуства. Фиг. 37. а) Малка и колеблива воля; б) Липса на логика. Палец на нерешителните. Фиг. 38. а) Малка и колеблива воля; б) Добре развита логика.
към текста >>

42. Всемирна летопис, год. 1, брой 08 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен.
Вследствие изобилно проляната човешка кръв в четири-годишната война, духовната енергия на човечеството, а следователно и на всеки отделен народ, е разстроена и е необходимо известно време, през което мистичните общества, които работят за общото благо, да въздействат с духовните си сили, за да урегулират човешкия прогрес и го насочат към висшия идеал на божествената правда и любов. През тоя неизбежен период, борбите между народите и между отделните индивиди ще продължават. И всичките тия борби ще носят отпечатъка на издъхващия материализъм. И в България, както се констатира всекидневно те стават върху почвата на разни икономически искания. Всички съсловия или класи, чрез взаимен натиск със своите организирани сили, се стремят да извоюват все по-големи материални блага, за да осигурят по-охолен живот за своите членове. Те се заблуждават да мислят, че целта и средствата, които са избрали, са единственото призвание на човека и че вън от тях, животът нито има смисъл, нито пък е възможен. Потънали в тоя духовен мрак, обществените и политически борци в България са напрегнали сега всичките си сили и подобно на Сервантесовия герой, гонят миражи, които един ден ще изчезнат и ще се считат смешни. Сега общият лозунг е: хляб и пари. Срещу тоя лозунг, който се издига отдолу, се противопоставя държавната дисциплина, консерватизмът на която никога не е отстъпвал с такава леснина и бързина, както се иска. И тъй двата противници се атакуват сега по всичките правила на военното изкуство, с цел единият от тях, изтощен в борбата, да капитулира пред насилието на другия. Употребяват се всички принудителни средства от едната и другата страна за постигането на тая цел, защото, мислят те, непременно трябва да има „победители“ и „победени“, и едните да наложат тежките си условия на другите.
към текста >>

43. Всемирна летопис, год. 2, брой 01-02 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Тъкмо по това време е станала и бурбонската реставрация, и той се срещнал с религиозната нетърпимост на ръководните кръгове, поради което напуснал адвокатството и се предал на учителство, което било неговото естествено призвание.
Както заглавието на това съчинение, така и псевдонима са били дадени от невидимия свет, за да се подчертае, че то не е оригинален труд. Малкият Леон е получил първоначалното си образование в училището на Песталоци в Ивердон (Швейцария). Той е изучвал прилежно предметите, предвидени в учебната програма, но особено се заинтересувал от ботаниката, за изучването на която се е губел по цели дни из планините, за да търси екземпляри за хербария си. Като се за- върнал в родния си град, започнал да се приготовлява за адвокатска професия, каквато упражнявали баща му и дядо му. Но още от началото се разбрало, че тая професия не е за него. Тъкмо по това време е станала и бурбонската реставрация, и той се срещнал с религиозната нетърпимост на ръководните кръгове, поради което напуснал адвокатството и се предал на учителство, което било неговото естествено призвание. Заловил се да превежда някои капитални съчинения от французки на немски, като напр. Телемаха, и след това се установил в Париж, дето станал собственик на едно възпитателно заведение за момчета. Тогава бил едва на 24 годишна възраст, обстоятелство, което показва, колко е бил смел и самостоен в своите инициативи. Две години по-късно, той наел един голям салон в улицата de Sevres, дето започнал да чете лекции по химия, физика, сравнителна анатомия и астрономия. Така, той посветил тогава всичкото си време на учебно-възпитателното дело, като издал и някои учебници и научни съчинения, за някои от които е получил първа премия в Арас, Същевременно е изпълнявал и длъжността секретар на френологическото дружество в Париж и е бил член на дружеството за магнетизъм, месмеризъм и пр.
към текста >>

44. Всемирна летопис, год. 2, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

е турил в (въздушен знак) , и в 10-а къща (къщата на призванието).
Сегашните опити представляват само сричането на едно дете. Ако индивидът е развит по-високо, то влиянието на Уран се проявява освен в необикновеността — и в любов към всичко необикновено — в силно влечение към окултни изучавания, към астрологията, любов към старини и въобще към неща, които са в тясна връзка с гениалното. Въздухоплаването напр., иде под . При авиаторите винаги ще намерим в хороскопа силно влияние на Уран. Нещастният холандски въздухоплавател, Ван Маасдик, напр. е турил в (въздушен знак) , и в 10-а къща (къщата на призванието). Родените под знака на Уран се отличават по своята дарба към интуиция, вдъхновение, ясновидство, а по своята любов — към изучване на живота и природата изобщо. Те намират разрешения там, дето други и светлина не виждат. Тази е причината, дето трябва да търсим откривателите между типовете на Уран. Техният живот е на една по-висока октава, тъй да се каже, от този на обикновените човеци. Освен това, на Уран се гледа и като на една по-висока октава от Меркурий, поради което болезнеността в, по-низките типове се изразява в мисленето.
към текста >>

Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото.
Естествено, много зависи от аспекта и знака. В въздушния знак Уран е най-добър. Подобно на и , Уран се числи към „нещастните планети“ и той е действително такъв в лошите си аспекти. Връзките и паралелите му действат само неблагоприятно върху стария твърд характер. Тези аспекти означават за тях, че трябва да се откъснат от старото и условното. Тук Уран изпълва призванието си като подбудител към по-широкото, по-напредналото. Ние не можем и не бива да мислим и постъпваме, както нашите прадеди — колкото хубави и добри да са техните мисли — ние можем да вземаме поука от тях; трябва, обаче, в същото време, да помним, че всичко се развива и разширява, — също съзнанието и мисленето. Уран е пионерът, реформаторът, и всеки, който съдействува на този напредничав дух, ще вижда в Уран не причинител на зло, а причинител на добро. Уран символизира преходът към една по- висока степен на съзнание, и в същото време към едно по-високо измерение; защото едновременно с разширението на съзнанието, открива ни се един свят, който се проявява в повече измерения от трите на физическия свят. Тогава започва „нов живот“, по „нови пътища“. Уран ни открива, значи, преходът към един нов свят, от четвъртото измерение (астралния), който винаги ни обкръжава, но който става видим за нас под пробуждащото влияние на някоя планета, принадлежаща на една по- висока октава.
към текста >>

45. Всемирна летопис, год. 2, брой 06-07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената!
Или, тя за мъжа е това, което магнитната стрелка на компаса е за кормилото на парахода. Тъй като тя е по-деликатният инструмент, нуждае се и от по-голяма закрила. — както и пилотът запазва от пагубни влияния своя компас и другите инструменти. Ако този нежен инструмент, създаден да зарегистрира най-висшите интуитивни токове, същевременно бъде изложен и на суровата страна на живота (т. е. принудена да върши работата на мъжа), той се притъпява, загубва своята чувствителност, и тогава мъжът понася вредата, тъй като инструментът, с който той е злоупотребил, не е з положение вече да му указва пътя. Той страда откъм здраве и богатство Затова Христос казваше за Мария, че тя е избрала по-добрата част, тъй като тя не се е понизила до положението на слугиня, подобно на Марта- Това е нашата варварщина, благодарение на която домашната работа се счита като призвание на жената! Тази работа между четири стени, където готвенето, подреждането на кревати, почистването, наглеждането на децата и с дузина други длъжности се стоварват з един едничък предобед върху жената, е далеч по-изтощителна, отколкото орането или каквато и да било определена дейност, било тя някой занаят или умствено занятие или канцеларска работа. Защото, колкото по- разнородни неща трябва да бъдат задържани в ума, толкова по-голяма духовна сила трябва да бъде отправена в различните направления. Щом като жената бива тъй използвана, тя загубва дарбата да възприема нови идеи; тя се притъпява, понеже необходимата за това сила се превръща в мускулна работа. Ако мъжът твърде много се пресилва, тогава пък изчезва способността му да схваща нейната интуиция. Ако един мъж не би могъл или не би искал да признае тия съотношения към истинската своя жена, той би се уподобил на един моряк, който притежава компас, без да иска да си служи с него.
към текста >>

46. Всемирна летопис, год. 3, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

10 - та къща има отношение към честта, светско могъщество, слава, напредък, призвание или служба и показва същевременно и моралното становище на родения.
Окултна къща. 9 - та къща — философия, религия, учителство, възпитание и всичко свързано с тях. По-нататък Дълги пътешествия в чужди земи. Има отношение още и към абстрактното мислене в противовес на 3-та къща, която е къща на конкретното мислене. Тук попадат също сънища и видения. 10 - та къща има отношение към честта, светско могъщество, слава, напредък, призвание или служба и показва същевременно и моралното становище на родения. Приема се, че тази къща представя майката на родения, както 4-та бащата, но някои астролози вземат това тъкмо обратното. Много говори за последното това, че най-често бащата определя избора на професията, но нека се не изпуска из пред вид, че при родителите много пъти майката е, която ръководи. 12-та къща — къща на изпита, страх, грижа и ограничение. Има отношение към манастири, затвори, болници, лудници, — всичко що означава отделеност, ограничение, с други думи, тук човек учи, да не се смета за особено същество, но да се разглежда като част от цялото, неделима от него и винаги в контакт с него. Окултна къща.
към текста >>

47. Всемирна летопис, год. 3, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Действително, главните усилия той трябва да насочи там, където чувства призванието си, но той не трябва да се затваря само в черупка, защото този, който не се занимава с близкостоящите области на неговото призвание, не ще бъде много достоен и в своята област.
Тогава и удоволствията ще бъдат като награда за изпълнената задача, а не като цел, заради която да пренебрегваш най-важните си задължения в живота. Упражнение на волята Две неща са нужни, за да усъвършенстваме и засилим една способности. Първо, трябва да притежаваме тази способност, и второ, трябва да я упражняваме постоянно и планомерно. Едностранчивостта навсякъде е вредна, а особено в духовното развитие. Понеже човешките способности са свързани помежду си и зависят една от друга, затова човек не трябва да се ограничава със своята специалност. Действително, главните усилия той трябва да насочи там, където чувства призванието си, но той не трябва да се затваря само в черупка, защото този, който не се занимава с близкостоящите области на неговото призвание, не ще бъде много достоен и в своята област. Всяка работа заслужава уважение и разумният човек може да се издигне твърде много и да спечели голяма почит и в най низкото на вид занятие. Нужно е само да помни великата мисъл, че всички ние сме части от едно дело и всяка част си има своите задължения към цялото, които ревностно трябва да изпълнява. Защото ние не сме мъртви части на една машина, а живи, мислещи членове на едно велико тяло. Още с раждането и в първите години в нас се забелязват вече заложените семена на нашите дарби и способности, и опитният познавач на човека вижда бъдещия герой още в младежа. Но как тези вложени дарби и способности да се развиват правилно в нас, даже и когато не ги съзнаваме?
към текста >>

48. Всемирна летопис, год. 3, брой 07 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12.
Опитите и всичките ни познания имат в действителност вид на откъслеци, скелети, листове притиснати и изсушени в хербарий: говорим за процеси, а органически мислим за явления, спрени в своя развой до известно място, фиксирани. Тия временни по трайност отношения представляващи един вид „напречен разрез“ на протичащото явление, на взаимоотношенията на намиращите се в него „факти“, ние наричаме „закони“. И когато попаднем на друга структура на жизнената струя, ние откриваме и нови „закони“. 10. Ако познавахме последователния преход в живите процеси, тогава щяхме да знаем, че вечността на законите ни е несъвместима с вечно променящата се призма — човек-съзнание, която е условие за проявленията, схващанията и разбирането на струята, от която е частица. 11. Математиците търсиха и намериха изрази на тия живи процеси, а някои дори преживяха тия процеси, чрез вживяване в тях самите. Символите на математиците по призвание бяха само един белег на постепенното изменение на живите съотношения; за математиците занаятчии те си останаха ключове на незнайното, които се премятаха в ръцете си доста изкусно, но с които не можеха да отключат нито една от тия загадъчни врати на живота, които криеха зад себе си хиляди тайни на това, което ни заобикаляше. 12. Да живеят постоянно с ума си, с мисълта си, както живееха всеки миг с тялото си, можеха само тия хора, в които съзнанието е цялостно, непрекъсвано, будно във всяко време, при всички условия и обстановки; в които няма прекъсвания в паметта, знанието, живота; в които хора самите клетки на мозъчната маса са осъзнати не само на повърхността, в определени центрове, а поне в непрекъснати линии по всички посоки. 13. Такива хора на пълното, будното, непрекъснато съзнание, за сега са редки изключения, свръхчовеци. Достигналите това развитие, — да самоосъзнават самия процес в неговата цялост и непрекъснатост във всеки миг, сиреч, почувствали и вживели се в струята на живота, минаваща през тях, те осъзнават и функциите и съотношенията: — това, което наричаме тяхна мисъл и изказ за „наука“, „философия“, „космогония“, е по-особено, т. е. всички тези „науки“ в мисълта им стават непрекъснати, сиреч оживяват — от там и „дълбочината“ на техните разбирания. 14. В тия човеци с будно съзнание за живота и нещата, времето и пространството не съществуват.
към текста >>

49. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Под думата „център“ искам да кажа известно опре делено призвание или занятие, от дето му идат парите.
Ония, които работят само физически и индивидуално, никога няма да достигнат до изобилие. Те спечелват най-необходимото за живота, с малък излишък, може би, но до там се ограничава целия резултат. Законът за изобилието почва да се проявява в втората класа, тая на умствения и физическия работник, който може да достигне с бавна постепенност до третата класа, дето тоя закон се проявява в всичката си пълнота. Всяко същество, в течение на еволюцията си, трябва да премине през всяко едно от тия три състояния. В нашата точка на развитието, мнозина са част от втората класа, сиреч, работят съзнателно с природните закони, в съгласие с един център, който им помага да при- влекат изобилието. Под думата „център“ искам да кажа известно опре делено призвание или занятие, от дето му идат парите. Да вземем, например, един търговец или един вестникопродавач. Като е научил,че има един закон за предлагането и търсенето, той желае да си послужи с него за финансовото си подобрение. Тая малка търговийка е неговия център и него той иска да разшири. Той си нарисува умствената картина на някоя по-важна работа, виж да някое дюкянче за продажба на тютюн, комбинирана с вестници. Той продължава да държи в ума си тая рисунка, ден след ден, и иска да бъде негова.
към текста >>

50. Всемирна летопис, год. 4, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

От аспектитъ на Меркурий в 10-я дом се вади заключение за призванието на индивида, за онова поле на дейност, в което той е призван да работи.
Меркурий в 10-ия дом: положение благоприятно за интелекта, но туй положение е свързано същевременно с голяма отговорност и със склонност да се упражняват много длъжности в едно и също време. Дали тази силна позиция на Меркурий ще се прояви благотворно или не, зависи много от знака, в който той се намира и от аспектите, които получава. Запр., ако той се нахожда в неподвижен знак или когато благоприятните аспекти, които получава, изхождат от неподвижни знакове, или най-после, ако Сатурн му изпрати един благотворен лъч, това ще неутрализира оня променлив елемент, който Меркурий внася във всичко онова, що е свързано с 10-ия дом. Когато Меркурий е зле аспектиран, общественото положение на индивида ще бъде силно застрашено. Планетата, която хвърля най-дисхармоничния аспект, сочи оня недъг в характера на индивида, който ще предизвика опасността. От аспектитъ на Меркурий в 10-я дом се вади заключение за призванието на индивида, за онова поле на дейност, в което той е призван да работи. Меркурий в 11-ия дом: означава, че приятелите на родения ще бъдат по-млади от него и че приятелските му връзки ще почиват повече на умствена основа, отколкото на сърдечна, Знакът ни дава сведения върху характера на приятелите, Особено благоприятно е положението на Меркурий във въздушни знакове. Меркурий в 12-я дом: 12-я дом е окултен дом и затуй това положение на Меркурий придава склонност към окултизма и мистицизма. Обикновено, обаче, липсват благоприятни случаи или дарбата за проява, та затова индивидът рядко бива разбран и оценен. Липса на самоувереност и постоянство са характерните белези на 12-ия дом. (Следва). ___________________________ 1) Запр., ако хороскопът указва на човек, който обладава ораторски дар и склонност към популяризаторска дейност, този аспект може да се изтълкува в смисъл, че индивидът ще има възможност да печели чрез четене на популярни лекции и пр.
към текста >>

51. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Съвременниците на Гогол сочеха за причини всевъзможни обстоятелства: едни го сметнаха за умопобъркан, други го осъдиха като отстъпник от своето високо призвание.
Не може да служи Богу този, който не служи на ближния си. Поради това — за да бъдеш служител и на Бога и на човечеството — не може да се приеме никакво друго становище в попрището на дадена обществена дейност освен онова, което насочва погледът към зората на новия живот, чиито лъчи идат да сгреят и пробудят измъчената човешка душа, приспиване векове наред от обскурантизма на ония, които винаги успяват да вземат със своите окървавени ръце кормилото на обществения кораб. Чрез проявата на вложените в душата божествени качества, ние познаваме само отчасти същността на Бога, която, поради своята необятност, е недостъпна за познаване. Стигнали до известна степен на развитие, тия качества продиктуваха на Гогол отказа му от собствените си произведения, с което внесе голямо смущение в руските литературни кръгове. Да се запрати на страни такъв труд, плод на гениална творческа дейност, която нямаше подобна на себе си през целия „гоголевски период“ на руската литература, това остава и до днес непонятно. Съвременниците на Гогол сочеха за причини всевъзможни обстоятелства: едни го сметнаха за умопобъркан, други го осъдиха като отстъпник от своето високо призвание. Ето как Белински се нахвърли върху него: „Проповедник на камшика, апостол на невежеството, поборник на обскурантизма и хвалител на татарските нрави“. А още по-надолу в писмото си до същия продължава: „ако вие такова учение основавате на православната църква, това аз донегде разбирам: тя винаги е била опора на камшика и угодница на деспотизма: но защо вие месите тук Христа? Какво сте намерили вие общо между него и някаква си православна църква? Той пръв е възвестил учението за свободата, равенството и братството и с мъченичество запечати и утвърди истината на своето учение“. Най-жестоко осъдиха Гогол онези, които цениха създаденото от него направление в руската литература.
към текста >>

52. Всемирна летопис, год. 4, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята.
Небесната роса, що разхлажда и опреснява. Свежата струя, която прочиства благото на живота. Великото благословение, в което лежи възможността за безкраен възход към светлина, любов и свобода. Те са поверени на майките и учителите. Те — невинните, младите, чистите души — минават през училището на майката и учителя, за да влязат, в училището на самия живот. Няма по-велико призвание от призванието на майката на земята. Майката ражда децата, дава възможност да се развиват техните тела. Учителят е духовна майка за децата. Както майката им дава физическо тяло и ги въвежда във физическия свят, така и учителят е призван да им даде дух. тяло — да формира в тях ум, сърце и воля — и да ги въведе в духовния свят на идеите, на възвишените чувства и действия. Три са основните принципи в педагогическата наука, на които трябва да почива образованието и възпитанието на децата и тези три принципи се заключават в един.
към текста >>

53. Всемирна летопис, год. 4, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В 5-а глава Христос на много пъти набляга на Грааловото си призвание, дадено му от Отца, и на връзката на неговото Аз със силите на Отца; в б-та гл., след нахранването на 5-те хиляди, става първото изявяване на Светата Чаша и на Грааловата храна.
Това е било напълно възможно само за Йоана, който „лежеше на гърдите Христови“. Образът на морето, където се вълнуват игрите и борбите на астралните същества, срещаме също и в замъка на Св. Граал, под образа на прозрачния кристален под, през който се виждат борбите на морските чудовища. Който, обаче, е видел Св. Граал, уверено и победоносно крачи над всека бездна. В 5-а глава Христос на много пъти набляга на Грааловото си призвание, дадено му от Отца, и на връзката на неговото Аз със силите на Отца; в б-та гл., след нахранването на 5-те хиляди, става първото изявяване на Светата Чаша и на Грааловата храна. В училището в Капернаум Христос възглася: „Аз съм хляба на живота. Плътта ми е истинската храна и кръвта ми е истинското питие. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той пребъдва в мен и аз в него“. Едновременно с това се изявява същината и на всяко Граалово призвание: „Никой не може да дойде при мене, ако го не привлече Отец, който ме е пратил“. Грааловото призвание е във връзка с Светая Светих на човешката душа, то е решаващата съдба на Аза в човешкия живот, където се изявява първо основата на неговото същество.
към текста >>

Едновременно с това се изявява същината и на всяко Граалово призвание: „Никой не може да дойде при мене, ако го не привлече Отец, който ме е пратил“.
Граал, уверено и победоносно крачи над всека бездна. В 5-а глава Христос на много пъти набляга на Грааловото си призвание, дадено му от Отца, и на връзката на неговото Аз със силите на Отца; в б-та гл., след нахранването на 5-те хиляди, става първото изявяване на Светата Чаша и на Грааловата храна. В училището в Капернаум Христос възглася: „Аз съм хляба на живота. Плътта ми е истинската храна и кръвта ми е истинското питие. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той пребъдва в мен и аз в него“. Едновременно с това се изявява същината и на всяко Граалово призвание: „Никой не може да дойде при мене, ако го не привлече Отец, който ме е пратил“. Грааловото призвание е във връзка с Светая Светих на човешката душа, то е решаващата съдба на Аза в човешкия живот, където се изявява първо основата на неговото същество. У Волфрама, Треврицент възвестява това, наблягайки особено на собствения си опит. „Само избраникът на небето, който е изпратен да служи на Св. Граал, може да се доближи до нея. Това да знаете за Грааля; от собствен опит знам го аз“.
към текста >>

Грааловото призвание е във връзка с Светая Светих на човешката душа, то е решаващата съдба на Аза в човешкия живот, където се изявява първо основата на неговото същество.
В 5-а глава Христос на много пъти набляга на Грааловото си призвание, дадено му от Отца, и на връзката на неговото Аз със силите на Отца; в б-та гл., след нахранването на 5-те хиляди, става първото изявяване на Светата Чаша и на Грааловата храна. В училището в Капернаум Христос възглася: „Аз съм хляба на живота. Плътта ми е истинската храна и кръвта ми е истинското питие. Който яде плътта ми и пие кръвта ми, той пребъдва в мен и аз в него“. Едновременно с това се изявява същината и на всяко Граалово призвание: „Никой не може да дойде при мене, ако го не привлече Отец, който ме е пратил“. Грааловото призвание е във връзка с Светая Светих на човешката душа, то е решаващата съдба на Аза в човешкия живот, където се изявява първо основата на неговото същество. У Волфрама, Треврицент възвестява това, наблягайки особено на собствения си опит. „Само избраникът на небето, който е изпратен да служи на Св. Граал, може да се доближи до нея. Това да знаете за Грааля; от собствен опит знам го аз“. Парсифал запитва: „Ти бил ли си там?
към текста >>

54. Всемирна летопис, год. 4, брой 2-3 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В 7-ия дом влияят благоприятно върху брака и общественото положение; в 8-ия дом тия планети създават известна възможност у индивида да се обогати било чрез наследство, било чрез женитба; в 9-ия—благоприятствуват на дългите пътешествия и на занимаването с философски и религиозни проблеми; в 10-ия дом тия планети действат благотворно върху успаха и призванието на индивида; в 11-ия — върху приятелските връзки и за привеждане в изпълнение на своите желания и стремежи; в 12-ия дом обещават на родения малко грижи и малко врагове.
АСТРОЛОГИЯ (Продължение от кн. I) Останалите планети и възлите на луната и планетите в различните домове Като съчетаем планетите според тяхното естество с разните домове, не е мъчно да определим влиянието им в отделните къщи (виж значението на астрологичните домове). Та,а напр., Юпитер, Венера, слънцето и луната, когато са добре аспектирани в 2-ия дом, са благоприятни за материалното благополучие в живота. В 3 ия дом те упражняват благотворно влияние върху пътешествията и върху интелекта. В 4-ия— върху семейния живот и положението на индивида на старини, В 5-ия — върху децата (челядта), удоволствията и спекулациите, В 6-ия — влияят благотворно върху здравето и носят разбирателство с подчинените. В 7-ия дом влияят благоприятно върху брака и общественото положение; в 8-ия дом тия планети създават известна възможност у индивида да се обогати било чрез наследство, било чрез женитба; в 9-ия—благоприятствуват на дългите пътешествия и на занимаването с философски и религиозни проблеми; в 10-ия дом тия планети действат благотворно върху успаха и призванието на индивида; в 11-ия — върху приятелските връзки и за привеждане в изпълнение на своите желания и стремежи; в 12-ия дом обещават на родения малко грижи и малко врагове. Сатурн, Марс, Уран и Нептун или силно ранените от зли аспекти „благотворни планети“ (Венера, Юпитер) в 12-те дома, показват тъкмо противното. Но една тъй наречена „зла планета“, ако е добре аспектирана, не е неблагоприятна. Главата на драки на в м. с. (т. е. на меридиана) или в съвпад със слънцето или луната изглежда в повечето случаи, че упражнява твърде, благотворно влияние в оня дом, в който тази конфигурация се случи, когато пък опашката на дракона, в сьвпад с поменатите светила изглежда понякога да упражнява злокобно влияние върху съдбата на човека — тия съчетания прокобяват често зли премеждие и несрети в живота.
към текста >>

НАГОРЕ

0.50925898551941