НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Издателство Бяло Братство
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
с която и да е дума
търси в изречение
с точна фраза
търси в текст
в заглавия на текстове
ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
119
резултата в
70
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш
- Боян Боев (1883 – 1963)
Председателят
е Азът.
Всеки трябва да направи по една овощна градина, да посее в себе си – в ума си и в сърцето си – хубави семена. Ти не си сам. Когато седнеш да разсъждаваш, ще видиш, че не си сам. Кажеш нещо, а друг в теб казва, че не е така – има Народно събрание. Най-сетне дойдат до гласуване, приемат резолюция и ти предлагаш.
Председателят
е Азът.
Всеки ден ние имаме да решаваме въпросите, които цялото човечество разрешава. Някой има болест – едно докачено честолюбие; трябва да го лекуваме, това е наука. Той казва: „Така да ми каже онзи, ще му дам да разбере! “ Всеки човек е предметно учение за теб; внимавай какъв урок Господ иска да ти предаде чрез него. Сега в това Божествено учение трябва опитна страна; много пъти хората са говорили, но не знаят как да го направят.
към текста >>
2.
51) Обяснителни бележки
- Боян Боев (1883 – 1963)
12 „Таис“ – Опера от Жул Масне (1842–1912) – Френски композитор,
председател
на Академията на изящните изкуства, един от създателите на френската лирическа опера.
9 Златко Балокович – Цигулар от хърватски произход. 10 Тодор Мазаров (1907–1975) – Български оперен певец, тенор, представител на стила Белканто. Пее на сцените на Софийската опера и на Виенската опера. 11 Енрико Карузо (1873–1921) – Италиански оперен певец, един от най-големите тенори в историята на операта. Гастролирал в цяла Европа, но е главен изпълнител на Ла скала и на Метрополитен опера.
12 „Таис“ – Опера от Жул Масне (1842–1912) – Френски композитор,
председател
на Академията на изящните изкуства, един от създателите на френската лирическа опера.
13 Лев Николаевич Толстой (1828–1910) – Знаменит руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, в основата на което е залегнала идеята за несъпротивление на злото. Автор е на романите „Война и мир“, „Ана Каренина“, „Възкресение“ и др. 14 Уилям Шекспир (1564–1616) – Знаменит английски драматург и поет от епохата на Ренесанса. Автор на ненадминати по художествено майсторство трагедии, комедии и сонети като „Хамлет“, „Ромео и Жулиета“, „Макбет“ и др. 15 Джон Милтън (1608–1674) – Английски поет, известен с епическата си поема „Изгубеният рай“.
към текста >>
3.
59) Обяснителни бележки
- Боян Боев (1883 – 1963)
Председател
на Народното събрание (1880 г.) и министър-
председател
на България (1887–1894).
Прекарва дълги години в затвора и получава международна известност със своята концепция за ненасилствени протести за постигане на политически цели. 24. Лев Толстой (1828–1910) – руски писател и мислител, родоначалник на движението толстоизъм, изградено върху идеологията на ненасилието и несъпротивлението на злото. Сред най-известните му романи са „Война и мир“, „Възкресение“, „Ана Каренина“. 25. Стефан Стамболов (1854–1895) – един от най-възвеличаваните и оспорвани политици в съвременната история на България. Апостол на Старозагорския революционен окръг по времето на Априлското въстание.
Председател
на Народното събрание (1880 г.) и министър-
председател
на България (1887–1894).
Допринася много за модернизацията на страната в икономически, политически, административен и културен аспект, но управлението му е авторитарно, с жестоко преследване на опозицията. Пребит е от група македонци на софийска улица и умира от раните си. 26. Фердинанд І Сакскобурготски (1861–1948) – немски принц, избран за княз (1887–1908) и за цар на България (1908–1918). Съдейства за обявяване на независимостта на страната. Отговорен е за обявяването на Междусъюзническата война (1913 г.) и за претърпяната от България първа национална катастрофа.
към текста >>
На два пъти е бил министър-
председател
на България: по време на кризата след абдикацията на княз Александър І и по време на Първата световна война.
30. Рудолф Щайнер (1861–1925) – австрийски философ, литературовед, архитект, известен предимно като създател на антропософията, базирана на езотеричното християнство и на западните традиции в окултизма, както и на нейните практически приложения: валдорфските училища, биодинамичното земеделие, антропософската медицина и др. Като ръководител на Антропософското общество осъществява активна творческа и лекторска дейност. Известни са около 300 книги с негови лекции и практически методи. 31. Парии – представители на една от най-нисшите касти в Южна Индия. 32. Радославово правителство – правителството на Васил Радославов (1854–1929) – български политик, оглавявал Либералната партия от 1887 до 1918 год.
На два пъти е бил министър-
председател
на България: по време на кризата след абдикацията на княз Александър І и по време на Първата световна война.
33. Кали-юга – според Ведите и хиндуизма Земята в своето развитие ще премине през четири епохи: Сатя-юга (Златен век), Дваяра-юга, Третя-юга и Кали-юга (Железен век). Последната е започнала през 3102 г. пр. Хр. с оттеглянето на Шри Кришна и ще продължи 5000 год. Характеризира се с духовна деградация и разрушение, с липса на морални ценности, милосърдие и религиозност, с господство на силата и несправедливостта.
към текста >>
4.
08 ЕРАТА НА ВОДОЛЕЯ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
На 7 септември 1875 година в скромната квартира на Блаватска се събират 17 души - няколко редактори и писатели, един учен, един еврейски равин,
председателят
на нюйоркското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица.
Неговите сторонници предлагаха едно общество на безвластие, но не и на някакво безредие, ала те и така не посочваха как може да се развива общество, в което да няма ръководен орган. Друга част от хората, поддали се на това велико космично течение, приемаха, че едно ново и щастливо общество може да се изгради само тогава, когато членовете му бъдат възпитани, облагородени, интелектуално издигнати, с естествен подтик към наука и изкуство. Отварянето на Школата, поднасянето на живото Слово и присъствието на Учителя дават новите методи и новите духовни сетива, за да се развива човечеството през настъпилия период на Водолея. В България преди Школата на Учителя, Теософското общество привлича онези хора с духовен интерес към отвъдното. Теософското общество е основано от рускинята Елена Петровна Блаватска и от американския полковник Хенри Олкът.
На 7 септември 1875 година в скромната квартира на Блаватска се събират 17 души - няколко редактори и писатели, един учен, един еврейски равин,
председателят
на нюйоркското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица.
Полковник Олкът произнася реч, в която очертава съвременното духовно състояние на света, конфликта между материализма и спиритизма от една страна, между религията и науката от друга. На тези безизходни препирни той противопоставя философията на древните мъдреци, които са познавали скритите природни закони. Той предлага да се образува общество на окултистите и да се създаде библиотека от духовни книги, забравени и пръснати по света. След сказката го избират за председател на образуваното Теософско общество. В 1878 година основателите на Теософското общество преместват своята централа в Индия на едно живописно място в околностите на Мадрас, близо до морския бряг.
към текста >>
След сказката го избират за
председател
на образуваното Теософско общество.
Теософското общество е основано от рускинята Елена Петровна Блаватска и от американския полковник Хенри Олкът. На 7 септември 1875 година в скромната квартира на Блаватска се събират 17 души - няколко редактори и писатели, един учен, един еврейски равин, председателят на нюйоркското общество за разследване на спиритизма, двама лекари и още няколко лица. Полковник Олкът произнася реч, в която очертава съвременното духовно състояние на света, конфликта между материализма и спиритизма от една страна, между религията и науката от друга. На тези безизходни препирни той противопоставя философията на древните мъдреци, които са познавали скритите природни закони. Той предлага да се образува общество на окултистите и да се създаде библиотека от духовни книги, забравени и пръснати по света.
След сказката го избират за
председател
на образуваното Теософско общество.
В 1878 година основателите на Теософското общество преместват своята централа в Индия на едно живописно място в околностите на Мадрас, близо до морския бряг. Главната квартира на Теософското общество е известна под името АДИАР. След смъртта на полковник Олкът в 1907 година, за нов председател се избира Ани Безант, която заедно с Ледбийтър и индуса Джинараджаса поемат делото с голяма енергия, като успяват да създадат на много места по света и у нас Теософски общества. С особено силно духовно влияние се ползва и големият руски писател граф Лев Николаевич Толстой. В България Обществото на толстоистите издава списание и книги, откриват и вегетариански ресторанти.
към текста >>
След смъртта на полковник Олкът в 1907 година, за нов
председател
се избира Ани Безант, която заедно с Ледбийтър и индуса Джинараджаса поемат делото с голяма енергия, като успяват да създадат на много места по света и у нас Теософски общества.
На тези безизходни препирни той противопоставя философията на древните мъдреци, които са познавали скритите природни закони. Той предлага да се образува общество на окултистите и да се създаде библиотека от духовни книги, забравени и пръснати по света. След сказката го избират за председател на образуваното Теософско общество. В 1878 година основателите на Теософското общество преместват своята централа в Индия на едно живописно място в околностите на Мадрас, близо до морския бряг. Главната квартира на Теософското общество е известна под името АДИАР.
След смъртта на полковник Олкът в 1907 година, за нов
председател
се избира Ани Безант, която заедно с Ледбийтър и индуса Джинараджаса поемат делото с голяма енергия, като успяват да създадат на много места по света и у нас Теософски общества.
С особено силно духовно влияние се ползва и големият руски писател граф Лев Николаевич Толстой. В България Обществото на толстоистите издава списание и книги, откриват и вегетариански ресторанти. Толстоистите са за прост, близък до природата живот, за вегетарианство, за въздържание от алкохол, тютюн, упойващи вещества. Всичко това беше една добра агитация за техните идеи. Идеите на Земенхоф за общ международен език - есперантото - също събират хора.
към текста >>
5.
33 АТОМНАТА ЕНЕРГИЯ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Че наистина това е така, личи от изказването на английския министър-
председател
Макмилан, публикувано в нашите вестници преди години.
И ето, че с прочитането на тези редове, аз разбрах за какво е бил този велик ден. През този пролетен ден Великият Разумен Свят даде на човешкия род възможността да се докосне до още едно грамадно благо на Бога. Могъща и неизчерпаема сила! Дано човечеството използува тази сила само за своето добро. До този момент (годината е 1970), човешкият род се е въздържал да се хвърли в сатанинска схватка, възпиран от неограничените възможности на тази енергийна сила.
Че наистина това е така, личи от изказването на английския министър-
председател
Макмилан, публикувано в нашите вестници преди години.
Той е казал: "Ако ние имахме само обикновеното оръжие, то отдавна щяхме да бъдем във война". Ясно е, че атомната сила възпира човешкия род от ново безумие. Но имам разбирането, че ако човечеството не поумнее и се хвърли в една нова кървава баня, то това ще бъде и последната война на планетата Земя.
към текста >>
6.
40 ОТКАЧЕН ОТ ВЪЖЕТО
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Когато видях
председателя
на съда, който ме гледаше със суров и безмилостен поглед, аз изтръпнах, разбирайки тежката съдба, която ми се готвеше.
След около 40 дни бях предупреден, че ще трябва да замина отново за Севлиево, където ще се гледа делото ми. Опитните по съдебните процеси затворници, намериха, че моето дело се движи много бързо, щом за толкова кратко време е насрочено. Много от тях седяха с месеци, без да бъдат потърсени. В определения ден, по същия начин бях закарай в Севлиево и се озовах в съдебната зала. Влязоха и съдиите.
Когато видях
председателя
на съда, който ме гледаше със суров и безмилостен поглед, аз изтръпнах, разбирайки тежката съдба, която ми се готвеше.
Но при започването на процеса се оказа, че някакъв много важен и необходим свидетел не е налице и моят адвокат предложи, на съвършено законно основание, делото да се отложи. Съдиите нямаше как - приеха. Още тогава се реши, че то ще се гледа в Габрово, където състав от съдии периодически разглеждаше по-тежки дела. Отново бях върнат в затвора. Режимът ни там предвиждаше да ни извеждат на разходка или както се казва "на каре", предиобед и следобед по около едни час.
към текста >>
7.
52 ОБСТАНОВКА В СТРАНАТА И ПРОТОКОЛИ ЗА РАЗПИТ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Управляващата тогава Земеделска партия беше свалена от военните, а нейният водач и министър-
председател
Александър Стамболийски - обезглавен.
Съборите на Бялото Братство, които Учителя уреждаше всяка година през месец август, след Първата световна война ставаха в Търново, недалеч от покрайнините на града, в едно лозе, където имаше една двуетажна вила. Там се провеждаха до 1925 година включително, като през годините 1923 и 1924 събори въобще не е имало. През тези години Учителя не е провеждал никъде братски събори. През годините 1923, 1924 и първата половина на 1925 година България преживя много тежки политически сътресения и мина по ръба на жестока гражданска война. На 9 юни 1923 година стана преврат.
Управляващата тогава Земеделска партия беше свалена от военните, а нейният водач и министър-
председател
Александър Стамболийски - обезглавен.
Това създаде голямо напрежение. Самонадеяният, неподготвен и недисциплиниран Земеделски съюз, не можа да окаже сериозна съпротива при този преврат. Тогава Комунистическата партия разполагаше със сериозна организация, дисциплина и оръжие, но Централния й комитет взема решение да пази неутралитет по този преврат, като отбеляза, че това е борба между две буржоазии - селска и градска. Това решение отклонява България от суровата гражданска война. Малко след това, на заседание на Коминтерна осъждат становището на Българската комунистическа партия като крайно неправилно и погрешно.
към текста >>
8.
54 СЪБОРЪТ ОТ 1926 ГОДИНА И СТРАЖАРИТЕ
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
"Аз помолих сестрата, казва Методи, да придружи Учителя обратно до "Опълченска"66, след което се отправих направо към дома на министър-
председателя
Андрей Ляпчев.
Въпреки разрешението, те успяват да подтикнат полицейската власт да обкръжи Изгрева със своите хора и да не пуска никой да влиза или да излиза от там. Сутринта, в деня на откриването на събора, нашият брат Методи Константинов, както той ми предаде, придружавал Учителя от дома Му на улица "Опълченска" 66 до Изгрева. Приближавайки се дотам, в гората ги посреща една сестра и им казва да не отиват на Изгрева, защото е обкръжен от стражари. Положението, както казала тя, било много напрегнато. Учителя внимателно погледнал Методи, а той светкавично разбрал Неговата мисъл.
"Аз помолих сестрата, казва Методи, да придружи Учителя обратно до "Опълченска"66, след което се отправих направо към дома на министър-
председателя
Андрей Ляпчев.
Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах нататък. Неговият дом беше наблизо до моята квартира и знаех точно къде е. Не губех време, и наистина, ако бях закъснял само 2-3 минути, нямаше да го заваря, тъй като министър Андрей Ляпчев се стягаше да замине с автомобил за Варна. Флуидът, с който ме изпрати Учителя, беше така силен, че когато се приближих до министъра, никой не ме спря. Той като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме запита какво желая.
към текста >>
Аз му казах следното: "Г-н Министьр-
председателю
, днес е нашият съборен ден.
Така интуитивно долових мисълта на Учителя и затова като стрела се спуснах нататък. Неговият дом беше наблизо до моята квартира и знаех точно къде е. Не губех време, и наистина, ако бях закъснял само 2-3 минути, нямаше да го заваря, тъй като министър Андрей Ляпчев се стягаше да замине с автомобил за Варна. Флуидът, с който ме изпрати Учителя, беше така силен, че когато се приближих до министъра, никой не ме спря. Той като че ли ме очакваше, хвана ме под ръка и ме запита какво желая.
Аз му казах следното: "Г-н Министьр-
председателю
, днес е нашият съборен ден.
Вчера Вие лично разрешихте съборът да се проведе на Изгрева. Днес ние бяхме изненадани, когато ни обкръжи полицията и искаше да ни разпръсне. По чия заповед става това на нас не ни е известно." Той почти нищо не отговори, върна се у дома си и след малко заяви, че всичко е уредено. Аз му благодарих и отидох при Учителя, като отново Го придружих до Изгрева. Когато пристигнахме там, нямаше нито следа от стражарите.
към текста >>
9.
62 ОПИТ ЗА ВНЕДРЯВАНЕ НА ПАНЕВРИТМИЯТА В БЪЛГАРСКИТЕ УЧИЛИЩА
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-
председател
на България, съставя новия си и последен министерски кабинет, в който министър на Просветата става професор Богдан филов, а секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да приемем, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 година или в началото на 1940.
Аз не мога да приема, че Лулчев не е казал това на царя.“ По това време Милка е учителка в детските градини на София. Един ден тя получава бележка да се яви при секретаря в Министерството на просветата - Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога, като предполага, че ще й искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година Милка е получила тази бележка, тя не можа да си спомни.
Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-
председател
на България, съставя новия си и последен министерски кабинет, в който министър на Просветата става професор Богдан филов, а секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да приемем, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 година или в началото на 1940.
На 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан филов става министьр-председател, а секретарят на Просветата Борис Йоцов - министър на Просветата. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъ-ществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание и отлагане от страна на Милка, за да не се реализира то. И така, тя отива в Министерството, изчаква реда си и се явява при Йоцов. „За голяма моя изненада Йоцов ме посрещна многo добре - казва Милка. - Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и пр.
към текста >>
На 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан филов става министьр-
председател
, а секретарят на Просветата Борис Йоцов - министър на Просветата.
По това време Милка е учителка в детските градини на София. Един ден тя получава бележка да се яви при секретаря в Министерството на просветата - Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога, като предполага, че ще й искат обяснения във връзка с нейните убеждения като последователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно, в коя година Милка е получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но като се има предвид, че на 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-председател на България, съставя новия си и последен министерски кабинет, в който министър на Просветата става професор Богдан филов, а секретар на това министерство Борис Йоцов, то ще трябва да приемем, че Милка е получила тази бележка някъде към края на 1939 година или в началото на 1940.
На 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан филов става министьр-
председател
, а секретарят на Просветата Борис Йоцов - министър на Просветата.
Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъ-ществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание и отлагане от страна на Милка, за да не се реализира то. И така, тя отива в Министерството, изчаква реда си и се явява при Йоцов. „За голяма моя изненада Йоцов ме посрещна многo добре - казва Милка. - Любезно ме покани да седна и ме запита къде съм учителка, как работя и пр. Отговарях предпазливо и внимателно.
към текста >>
10.
76 КРАЛ ЕДУАРД VIII
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
По това време в Англия на власт са консерваторите с министър-
председател
Балдуин, един стар и закоравял консерватор.
[[Николай Дойнов - И очите ми видяха Изгрева]] КРАЛ ЕДУАРД VIII На 7 септември 1936 година скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард Осми, придружен от своята любима приятелка Симсън. Сестрите от Изгрева, които бяха видели Симсън, я обрисуваха като мила, симпатична, без куклена красота и скромно облечена.
По това време в Англия на власт са консерваторите с министър-
председател
Балдуин, един стар и закоравял консерватор.
Това правителство не може да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да обича и да приеме за жена едно момиче от народа. Правителството му поставя ултиматум - или да се откаже от този брак, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард Осми в името на любовта, отхвърля всички онези съблазни - високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. При абдикацията си, той произнесе по микрофона реч към своя народ, в която казва: „Много съм щастлив, че най-сетне ми се отдава случай да говоря направо на своя народ, без странични формалности. Вие знаете причините, които ме подтикнаха да се откажа от престола.
към текста >>
11.
ЮПИТЕРОВ ТИП
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тези хора обикновено заемат отговорни ръководни места в стопанския живот или големи обществени постове, като президенти на държави и големи обществени организации,
председатели
на парламенти и пр.
Там се намират мозъчните центрове, които създават възможност за творческа изява, умение всяко нещо да се направи навреме и по всички правила. Когато въздействието на Юпитер е силно в даден човек, тези центрове дават отражение върху главата, лицето и човешкото тяло, но поради многото спътници на планетата и голямото богатство на Небесни образувания в съзвездието Стрелец, тези черти и качества са с изразено разнообразие на своите формите. Общо взето, обаче, тялото е по-едро и добре сложено, предимно поради добрия апетит, който Юпитеровите типове имат. Юпитер има отношение и управлява черния дроб, който е най-голямата "жлеза" в човешкото тяло и има връзка с всички негови функции. Главата, както вече споменахме, е широка и в повечето случаи е плешива поради големите интелектуални и емоционални напрежения при сериозните задачи, които Юпитеровите типове често имат.
Тези хора обикновено заемат отговорни ръководни места в стопанския живот или големи обществени постове, като президенти на държави и големи обществени организации,
председатели
на парламенти и пр.
Челото е голямо, с добър интелектуален израз и поради добрия контакт с Идейния свят е слабо набръчкано. Макар и да имат моментни напрежения, при Юпитеровите типове идеите и методите за разрешаване на поставените задачи идват бързо и не се налага продължително да се напрягат и да мислят. Веждите са гъсти, добре оформени и почти хоризонтални, показващи дълбоки и богати чувства. Очите са големи и отворени, определящи жажда за власт и за материални придобивки. Носът е едър, а при някои типове горната му част (коренът) е добре развита и показва амбиция за постигане на големи цели и за заемане на големи постове.
към текста >>
12.
Божествените имена и седемдесет и двамата гении
- Влад Пашов (1902- 1974)
Това са имената на тези духове, които
председателству
- ват в 72-те петорки на небето, в също такова количество народи, наречия и части на човешкото тяло.
Те започват: първият с думата ваиса, вторият с думата ванабъл, а третият с думата нает. Ако ги напишем един под друг, първият и третият отляво надясно, а вторият - средният, обратно, започвайки отдясно наляво, тогава всеки три букви съставят име. По такъв начин се получават 72 имена. Евреите ги наричат шемамфораш. Като прибавим към всяка от тях Божественото Име Ел или Йах, ние ще получим 72 имена, подобно на това, за което се говори в Писанието: „Моят ангел ще предиде пред вас, гледайте на него, защото той носи на себе си Моето Велико Име."
Това са имената на тези духове, които
председателству
- ват в 72-те петорки на небето, в също такова количество народи, наречия и части на човешкото тяло.
Те съответству- ват на 72-та старци на синагогите и на 72-та ученици на Христа. В следващото изложение ще дам тези имена в съответствие с Божествените Имена. Техните влияния се разделят на три категории, върху които няма да се спирам сега подробно. Първият гений се нарича Вехюиах, което значи Бог възвисен, превъзвисен над всички неща. Управлява от първи до пети градус на зодиака.
към текста >>
13.
3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ
- Влад Пашов (1902- 1974)
В допълнение на горната мисъл Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет, под
председателството
на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството, за да създадат човека".
Това показва, че Проявеният Бог работи както в Космоса, така и в човешката душа и в цялото човечество. Защото човечеството като цяло представя физическата страна на Христа. Всички човешки души, в които Христос живее, обединени в едно, това е физическата страна на Христа. Всички Ангели, събрани в Сърцето на Христа, представят Божествената му страна. Това е Космическият Христос, проявеният Бог в света".
В допълнение на горната мисъл Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет, под
председателството
на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството, за да създадат човека".
"Затова и мистиците виждат навсякъде Христа - великият Брат на човечеството, Първият Образ на Човека, Първородният в света, Началото на човешкия род, Началото на човешката еволюция, Първородният, Който е проявил всички Божествени добродетели, Който е приложил всички Божествени Закони, Който е издържал сполучливо всички изпити и е пожертвал всичко за своите братя." "Планини, полета, морета, реки, извори със всички природни богатства, които се крият в тях, всичко това е израз на този Велик Брат. Ала това е една дълбока Тайна, за чието разбиране се изискват хиляди години усилена работа. Така трябва да се схваща Христос в Неговата широта. Един е Той, макар и да Го схващат ту като историческа личност, ту като космична Същност, ту като мистична Сила." Учителят казва още:
към текста >>
14.
4. ХРИСТОС И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет под
председателството
на Господа Исуса Христа, за да създадат човека".
Посветените от всички времена са познавали и са били във връзка с Христа и са били под Негово ръководство. Всички те са знаели, че всичко възвишено, благородно и красиво в живота на човечеството е стимулирано от Него. В днешно време всеки, който иска да работи за благото и повдигането на човечеството, няма какво да основава нови Школи, но да се присъедини към Великото дело на Христа. Защото само Христос е, Който работи за повдигането на човечеството, защото Той е гарантът, както казва Учителят, на човечеството пред Бога. Когато човечеството е слизало от Невидимия свят към гъстата материя и изпаднало под влияние на тъмните сили, Той непрекъснато е водил борба с тъмните сили, за да не бъде заличено човечеството на земята.
Учителят казва: "Събраха се боговете на съвет под
председателството
на Господа Исуса Христа, за да създадат човека".
Значи, Христос е взел инициативата за създаването на човека. Той е станал гарант пред Бога за раждането на човека в света. И затова Той винаги се грижил за правилния ход на неговото развитие. Защото, както споменах и в началото на това изложение, в проявлението на Битието вземат участие два Принципа, Първи и Втори. Христос е изявление на Втория Принцип.
към текста >>
15.
ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ
- Влад Пашов (1902- 1974)
Бил е
председател
на апостолския събор в 51-ва година.
Неговата дейност била съсредоточена в Ерусалим, където в 44-та година умира мъченически от меча на Ирод Агрипа. 4. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН - за него говорих като евангелист. 5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най- достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на Йосиф обрученика, заради което се нарича брат Господен. Принадлежал е към 70-те ученици. Той се е грижил за уредбата на Ерусалимската църква и според преданието той не е излизал от този град.
Бил е
председател
на апостолския събор в 51-ва година.
Заради своя строг подвижнически живот се е ползувал с общо уважение на юдеи и християни. Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни. От него е Съборното послание Яковово. 6. АПОСТОЛ СИМОН КАНАИТ, наречен Зилот, е брат на апостол Яков и Юда. Според преданието той поставил основи на Християнството в Кавказ, в пределите на Грузия.
към текста >>
16.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА
- Влад Пашов (1902- 1974)
След това станало убийството на Стефан и най- после, в 62-ра година намира смъртта си Яков Праведния,
председател
на ерусалимската църква.
НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА Християнството възникнало в средата на юдейството и юдеите били първите върли противници на Християнството в лицето на техните водачи, докато народът приемал Учението. Първото голямо гонение станало в 43-та година и жертва на гонението станал Яков Заведеев. Тогава Ирод искал да убие Петър, но Господ го извадил от тъмницата и го спасил.
След това станало убийството на Стефан и най- после, в 62-ра година намира смъртта си Яков Праведния,
председател
на ерусалимската църква.
В 67-ма година Веспасиян обсадил Ерусалим, но понеже бил провъзгласен за император, неговият син Тит продължил обсадата. Християните предвидили запустяването на града и се изселили към река Йордан, в град Пело, за което после юдеите ги обвинявали като изменници на родината. Тит разрушил Ерусалим и храма. През време на обсадата загинали повече от един милион евреи. Но омразата против християните не стихнала.
към текста >>
17.
МАНИХЕЙСТВОТО КАТО ОКУЛТНА ШКОЛА 1. СЪЩНОСТ НА ДУАЛИЗМА
- Влад Пашов (1902- 1974)
В книгата на Йов се говори, че имало съвет на боговете под
председателството
на Бога и на този съвет присъствал и Сатаната.
Критиците на дуализма казват, че с това се оронва престижа на Бога като Сатаната се намесва в Неговата работа. Но думата Сатана произлиза от санскритската дума Сат, която значи проява. Така че под Сатана се разбира една енергия, която се проявява в процеса на Мировото творчество. И Христос казва: "Сега иде князът на този свят, който няма нищо общо с мене". Значи и Христос тук ясно е изразил, че в света съществува един дуализъм - на едната страна е князът на този свят - Сатаната, а на другата страна е Христос, емблема на Духа.
В книгата на Йов се говори, че имало съвет на боговете под
председателството
на Бога и на този съвет присъствал и Сатаната.
Така че дуализмът съществува навсякъде, като една необходимост за развитието на света. В тази светлина са го разбирали и манихеите, когато са говорили за двете начала. Няма две вечни самостоятелно съществуващи начала, но има два момента на един творчески процес, които следват един след друг. Когато една енергия стигне крайния предел на своето проявление, тя се превръща в пасивна, образува това, което наричаме материя. Затова в окултната наука се твърди, че материята, това са спящи духове, които трябва да бъдат събудени.
към текста >>
18.
БРАТСТВОТО
- Влад Пашов (1902- 1974)
брат Стефан Тошев бил
председател
на един стопански
Учителят беше предрекъл. Другите две продължиха своето дело, като момичето с №12 от снимката - Амелия Вайланд, стана ръководителка на Братството в Рига. През 1919 г.
брат Стефан Тошев бил
председател
на един стопански
комитет и получавал голяма заплата. От това време той ми разказа: „Работата не ме натоварваше и реших да напусна, за да стана съдия. Казах това на Учителя и го помолих да ми посочи в кой град няма Братство, за да отида там и да работя
към текста >>
19.
ИДИ СЕГА!
- Милка Периклиева (1908 – 1976 )
Г., журналист, който в момента излизаше от стаята на
председателя
.
Недоумявах какво ще правя по това време тук. Приемаха само от 10.00 до 12.00 часа преди обяд, а сега беше около 5.00 часа след обяд. Няколко минути се суетях на коя врата да похлопам. - О, здравей Милке, какво те носи насам? - провикна се един мой познат, г-н А.
Г., журналист, който в момента излизаше от стаята на
председателя
.
- От цял месец идвам всеки ден за назначението си - изненадана му отговорих. Той знаеше, че издържам семейството си, което вече живееше в София, а аз продължавах да работя във Варна. Без да продума нищо, даде ми знак да чакам и се върна при председателя. След известно време при него влезе и инспекторът. Говориха вътре оживено.
към текста >>
Без да продума нищо, даде ми знак да чакам и се върна при
председателя
.
- О, здравей Милке, какво те носи насам? - провикна се един мой познат, г-н А. Г., журналист, който в момента излизаше от стаята на председателя. - От цял месец идвам всеки ден за назначението си - изненадана му отговорих. Той знаеше, че издържам семейството си, което вече живееше в София, а аз продължавах да работя във Варна.
Без да продума нищо, даде ми знак да чакам и се върна при
председателя
.
След известно време при него влезе и инспекторът. Говориха вътре оживено. След 15-20 минути моят познат отвори вратата на стаята и засмян ме повика да вляза при тях. - Подпиши си акта за встъпване в длъжност - прошепна ми той.
към текста >>
Моят познат ми честити назначението и двамата излязохме от кабинета на
председателя
.
Говориха вътре оживено. След 15-20 минути моят познат отвори вратата на стаята и засмян ме повика да вляза при тях. - Подпиши си акта за встъпване в длъжност - прошепна ми той. Като насън подписах трите екземпляра.
Моят познат ми честити назначението и двамата излязохме от кабинета на
председателя
.
- Е, г-н Г., много Ви благодаря за услугата! Че как не ви срещнах досега? - И все пак навреме ме срещна. Днес са назначили една софиянка, но не бяха й изпратили писмото. Аз им обясних твоето материално положение.
към текста >>
20.
ЩРИХИ ОТ БИОГРАФИЯТА НА АВТОРА
- Методи Константинов (1902-1979)
след Втората световна война
председателства
Международния съд в Хага.
По негов съвет Методи записва философия в Софийския университет. След конфликт с комунистическия си преподавател Сава Гановски заминава за Полша, където в продължение на 17 години завършва 4 факултета на издръжка на Учителя: философия, социология,международно право и консулство. Към края на 30-те год. защитава Докторат по Международно право в Познан при проф. д-р Богдан Винярски, който в продължение на 18 г.
след Втората световна война
председателства
Международния съд в Хага.
Това дипломиране е извършено при официален вековен церемониал, регистриран в албум (който Методи ми е показвал). След това дипломиране той се завръща окончателно в България, където чрез съветника на цар Борис - Любомир Лулчев - Учителят го препоръчва за работа в Министерството на Пропагандата. В началото на март 1943 г. д-р Константинов получава правителствена Заповед да придружава ешелоните с обречените евреи до нацисткия лагер в Полша. Потресен, д-р Константинов посещава спешно Учителя.
към текста >>
21.
МИХАИЛ ИВАНОВ
- Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)
Идеята на българите не беше лоша и специално на
председателя
на групата Благи Жеков.
Всъщност те могат да ви предложат много хубави подаръци, и пари, и банки, само и само да можете да станете техни последователи, т.е. последователи на Михаил Иванов. Лято на 1996 г. Една група българи отидоха и посетиха това имение Бон Фен на групата на Михаил. Мога да кажа, че по повод на това и аз с моя съпруг Християн отидохме до Средиземно море, за да можем да се видим специално с българите и специално с моята племенница,която присъстваше в групата, за да се видим.
Идеята на българите не беше лоша и специално на
председателя
на групата Благи Жеков.
Идеята беше да се направи връзка между двете братства. Но моя въпрос е какви са тези две братства? Искам да кажа, ако тези хора на Михаил са готови да признаят действително Истината и Великия Учител Беинса Дуно, аз съм съгласна. Но трябва да знаете, че те са фанатизирани и че за тях Великият Учител е Михаил Иванов. Точно обратното, те гледат да привлекат българите в тяхното общество.
към текста >>
Но там тя продължила да крещи и викала: "Къде е
председателя
, къде е шефа на българската група?
Аз й обясних, че ние не се нуждаем от това, че ние не сме дошли, за да влизаме и участваме в този център и че просто сме дошли, за да се видим с българската група. И всъщност й казах, че Михаил Иванов не го третираме като учител, тъй като по едно и също време на земята няма, не идват двама Велики Учители. Всеки 2000 години слиза по един Велик Учител, който да даде Словото Божие. В случая това беше Беинса Дуно, а не Михаил Иванов. Тя много се ядоса и разтревожи от тези мои думи и просто изпадна в криза и започна да трепери, да крещи и всъщност с голяма бързина влезе в имението, което беше недалеко и там след това ние си продължихме пътя.
Но там тя продължила да крещи и викала: "Къде е
председателя
, къде е шефа на българската група?
И после казала: "Вие познавате ли тази Величка, познавате ли я? Срещнах я, тя дошла тука да прави революции! " Благи Жеков я успокоил и след това по девойките ми предадоха да не говоря нищо и да не се бъркам в тези работи, в тяхната група. Всъщност аз нищо не съм й говорила в центъра. Това беше извън центъра и всъщност аз не обичам да правя революции, това не са моите прийоми, но действително моето присъствие там, край този център и то без да участвам в тяхната дейност и един вид като свидетел и заявявайки, че аз държа на Великия Учител Петър Дънов - Беинса Дуно.
към текста >>
22.
02 Срещата ми с Йорданка Жекова
- Радка Левордашка (1920-2014)
Драга тогава беше
председател
на Братството, възлагаше ми задачи, аз винаги съм ги изпълнявала.
Когато пристигнали у тях, Люба седнала в своя фотьойл, а Драга отишла да прави чая. Като занесла горещия чай, казала: „Ето ти, Любо, чая, нека поизстине“ – и излязла от стаята. Люба лежала облегната на фотьойла си със затворени очи, така си заминала кротко и тихо. След малко Драга влязла в стаята и видяла, че чаят стои непокътнат на масата, започнала да ѝ се кара, че не я слуша, побутнала я, тя не помръдва, тогава чак разбрала, че сестра ѝ е починала. Описвам този случай, защото бях много близка с двете сестри, помагах и на двете, те бяха неразделни.
Драга тогава беше
председател
на Братството, възлагаше ми задачи, аз винаги съм ги изпълнявала.
Накрая ще опиша и заминаването на Драга, но преди това имам още какво да разкажа, защото с Драга работехме много. Разказвам всичко това, след като си замина брат Иван Антонов, защото бях дала обещание пред цялото ръководство, че ще помагам за всичко, което е по моите сили и възможности. Брат Иван Антонов Михайлов си замина в края на 1971 година, получил инсулт, както пътувал в трамвая. Ръководството на Братството реши сестра му Драга Михайлова да стане председател, защото е по-млада, изключително борбена, запозната е с всичко – и това беше добро решение. Братството наистина имаше врагове – и то такива, които искат да се издокарат пред някои хора.
към текста >>
Ръководството на Братството реши сестра му Драга Михайлова да стане
председател
, защото е по-млада, изключително борбена, запозната е с всичко – и това беше добро решение.
Описвам този случай, защото бях много близка с двете сестри, помагах и на двете, те бяха неразделни. Драга тогава беше председател на Братството, възлагаше ми задачи, аз винаги съм ги изпълнявала. Накрая ще опиша и заминаването на Драга, но преди това имам още какво да разкажа, защото с Драга работехме много. Разказвам всичко това, след като си замина брат Иван Антонов, защото бях дала обещание пред цялото ръководство, че ще помагам за всичко, което е по моите сили и възможности. Брат Иван Антонов Михайлов си замина в края на 1971 година, получил инсулт, както пътувал в трамвая.
Ръководството на Братството реши сестра му Драга Михайлова да стане
председател
, защото е по-млада, изключително борбена, запозната е с всичко – и това беше добро решение.
Братството наистина имаше врагове – и то такива, които искат да се издокарат пред някои хора. Направи ми силно впечатление, че възрастните братя си заминаваха на групи. Не съм записала за всички, но ще ви разкажа за няколко случая. През 1978 година си замина Софка, която всеки ден беше при Йорданка Жекова, веднага след нея си замина и Йорданка, а след нея – еврейката Буча. След тях си заминаха трима братя, до края на годината заминаха още трима.
към текста >>
След заминаването на брат Иван Антонов Драга стана
председател
на Братството.
Попитах сестра Драга: „Къде е портретът на Учителя? “. – „Ето го, върху гардероба, мисля да ти го дам, но не сега, аз ще ти го донеса“ – отговори Драга. „Много добре ще направиш“ – казах аз. Един ден Драга ми донесе портрета. Изнесох го на балкона, почистих платното, рамката, прелакирах всичко и сега е в столовата на моя дом, където всяка седмица правим молитва и четем беседа.
След заминаването на брат Иван Антонов Драга стана
председател
на Братството.
Ръководството (или Братският съвет, както те го наричаха) са решили тя да бъде председател. Времената бяха такива – те бяха партийци и може би беше добре, защото така пазеха Братството, никой не ни ограничаваше. На празници правехме молитва на мястото на Учителя, след обеда се събирахме на по-малки групи у братя или сестри, където имаше възможност. Събирали сме се при Мичето Златева, при сестра Анчето Шишкова, при сестра Стоянка Драгнева, а когато Савата построи къщата – и при него сме се събирали няколко пъти, но той много се страхуваше, че може да му вземат жилището. Затова се събирахме на малки групи.
към текста >>
Ръководството (или Братският съвет, както те го наричаха) са решили тя да бъде
председател
.
“. – „Ето го, върху гардероба, мисля да ти го дам, но не сега, аз ще ти го донеса“ – отговори Драга. „Много добре ще направиш“ – казах аз. Един ден Драга ми донесе портрета. Изнесох го на балкона, почистих платното, рамката, прелакирах всичко и сега е в столовата на моя дом, където всяка седмица правим молитва и четем беседа. След заминаването на брат Иван Антонов Драга стана председател на Братството.
Ръководството (или Братският съвет, както те го наричаха) са решили тя да бъде
председател
.
Времената бяха такива – те бяха партийци и може би беше добре, защото така пазеха Братството, никой не ни ограничаваше. На празници правехме молитва на мястото на Учителя, след обеда се събирахме на по-малки групи у братя или сестри, където имаше възможност. Събирали сме се при Мичето Златева, при сестра Анчето Шишкова, при сестра Стоянка Драгнева, а когато Савата построи къщата – и при него сме се събирали няколко пъти, но той много се страхуваше, че може да му вземат жилището. Затова се събирахме на малки групи. Най-големите събирания бяха у сестра Йотка – тя имаше голям апартамент, с много просторен хол – в него сме се събирали до 100 човека заедно с музикантите.
към текста >>
23.
75. Срещата ни с председателя на Вероизповеданията
- Радка Левордашка (1920-2014)
СРЕЩАТА НИ С
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА
СРЕЩАТА НИ С
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА
Един ден Драга Михайлова и брат Георги Йорданов ми се обадиха по телефона: „Сестра Радка, утре сме поканени да се срещнем с председателя на Вероизповеданията - Цветков, по наша молба. Ела и ти с нас, за да видят, че не сме само възрастни, а имаме и по-млади хора при нас. Срещата ще бъде в три часа след обед." Отговорих: „Ще дойда." В точния час, на другия ден ние бяхме при другаря Цветков. Той ни посрещна много любезно, ръкува се с нас и ни покани да седнем.
към текста >>
Един ден Драга Михайлова и брат Георги Йорданов ми се обадиха по телефона: „Сестра Радка, утре сме поканени да се срещнем с
председателя
на Вероизповеданията - Цветков, по наша молба.
СРЕЩАТА НИ С ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА
Един ден Драга Михайлова и брат Георги Йорданов ми се обадиха по телефона: „Сестра Радка, утре сме поканени да се срещнем с
председателя
на Вероизповеданията - Цветков, по наша молба.
Ела и ти с нас, за да видят, че не сме само възрастни, а имаме и по-млади хора при нас. Срещата ще бъде в три часа след обед." Отговорих: „Ще дойда." В точния час, на другия ден ние бяхме при другаря Цветков. Той ни посрещна много любезно, ръкува се с нас и ни покани да седнем. Драга каза за какво сме дошли и каква е нашата молба.
към текста >>
24.
Истината за спасяването на евреите в България - текст
- Светозар Няголов ( -2013)
В началото на 1942 г., виждайки голямата опасност за еврейската общност в България,
председателят
на Софийската еврейска община - равин Давид Цион, отива при Учителя Петър Дънов да иска неговото съдействие.
След завръщането си в София, създава много по-строг режим за евреите. Освен звездите и знаците по домовете и магазините, много евреи са изселени от София, радио-апаратите и телефоните им конфискувани, много магазини затворени, а мъжете от 25-45 годишна възраст мобилизирани в трудови бригади да работят по пътищата на България. Митрополит Стефан успява да издейства от правителството тези драконови мерки да не важат за покръстените евреи. Даже Филов освобождава женените за неевреи от носенето на жълти звезди. Евреите научават, че има депортирани, но не вярват, че това може да стане и в България.
В началото на 1942 г., виждайки голямата опасност за еврейската общност в България,
председателят
на Софийската еврейска община - равин Давид Цион, отива при Учителя Петър Дънов да иска неговото съдействие.
От проведения шестчасов разговор с Учителя, той излиза възхитен и запомня отлично обещанието му, че нито един евреин от България няма да бъде депортиран. Цион сяда и записва в резюме този важен разговор, като му слага заглавие "Откровение от Бога." Напечатва го на пишеща машина в над 200 екземпляра и го дава на всички министри и на цар Борис. КЕВ засилва противоеврейските мерки, но българите осуетявят всички намеквания на германците за депортиране на евреите. При поредното си посещение при Хитлер, Борис му заявява, че има нужда от много работници за направата на пътищата в България, предимно в Разградско и Добруджа. Германският посланик Бекерле докладва, че българския аргумент е точен и трябва да се изчаква.
към текста >>
Срещу него се обявяват четиридесет и трима депутати, заедно с
подпредседателя
на ОНС- Димитър Пешев.
Определят депортирането да започне през март. Правителството откликва на това споразумение, защото новоосвободените земи са под германска юрисдикция и издава поверителния указ N127 до КЕВ за депортирането на тези 20 000 евреи оттам. Белев променя указа, зачерква „новоосвободените земи" и написва със същото зелено мастило "евреите от цяла България" , за които той е изготвил подробен списък и които са 46 000 души от вътрешността и 8 500 от Со-фия. Тайният план е изготвен много хитро. На 2 март правителството одобрява депортирането и издава поверителния указ.
Срещу него се обявяват четиридесет и трима депутати, заедно с
подпредседателя
на ОНС- Димитър Пешев.
Те представляват една четвърт от депутатите на ОНС, но мнозинството гласува указа. Цар Борис, гузен от постъпката си и незнаещ за намесата и поправките на Белев, изчезва безследно от София. Вътрешният министър Габровски издава заповед до всички провинциални полицейски участъци през нощта срещу 10 март 1943 година, да се арестуват по предварително изпратените списъци всички евреи, да се натоварят в осигурените за целта закрити конски вагони и да бъдат депортирани в Полша. За София Габровски нарежда 8 500 евреи да се съберат в тютюневия склад „Фернандес" и да се натоварят и депортират. Голямата влакова композиция, която трябва да откара евреите в Полша, трябва да е придружена от отговорен човек, знаещ добре полски език.
към текста >>
25.
3. ЖИЗНЕН ПЪТ И РАБОТА НА УЧИТЕЛЯ ДО СЪЗДАВАНЕТО НА ВЕРИГАТА ПРЕЗ 1900 Г.
- Светозар Няголов ( -2013)
За
председател
на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор Миркович, за касиер Тодор Стоименов и за куриер и писар господин Дънов.
Всички столове, които виждате, че са празни, са заети от невидими души, които ще се въплътят и ще дойдат да работят за делото Божие на Земята. В бъдеще на тези събори ще се събират и присъстват милиони хора." На този Първи събор дава „Благодарствената молитва". Доктор Миркович и Пеньо Киров са известни спиритисти с голям опит, занимават се активно с провеждане на сеанси. По това време всички във Веригата наричат Учителя „господин Дънов" и понеже е млад, го смятат за начинаещ в духовните науки. Тяхното отношение към него проличава най-добре, когато решават да направят „Дружество за пробуждане и просветление на българския народ" през 1900 г.
За
председател
на дружеството избират Пеньо Киров, за секретар доктор Миркович, за касиер Тодор Стоименов и за куриер и писар господин Дънов.
Това дружество просъществува малко време, понеже започва сериозната духовна работа с Веригата.
към текста >>
26.
5. СЪЗДАВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА ШКОЛАТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ ОТ 1922 г. ДО 1944 Г.
- Светозар Няголов ( -2013)
под натиска на църквата, търновското гражданство прави петиция до министър-
председател
я Стамболийски , да не се разрешава провеждане на събор на Бялото Братство в Търново.
288) „Тази картина показва вашето сегашно състояние. Вие сте всички в тъмнина и целият фон е тъмнина. Вие излизате от тъмнината, но не сте ощ в светлината. Туй е тъмнината, в която всички се движат." (50, с. 252) През 1923 г.
под натиска на църквата, търновското гражданство прави петиция до министър-
председател
я Стамболийски , да не се разрешава провеждане на събор на Бялото Братство в Търново.
Стамболийски спира събора. На 9 септември 1923 г. Учителят казва: „Със спирането на събора тук дойде земетресението в Япония. Една връзка има между земетресението и спирането на събора? Всякога, когато се пропусне една Божествена идея, в противоположната страна на физическия свят ще се появи известна реакция.
към текста >>
След деветоюнския преврат и убийството на Стамболийски на власт идва Демократическият сговор с министър-
председател
Александър Цанков.
Има си друга причина. Други същества са причина българите да не приемат събора. Причините са в държавата на черното братство. Сега го извеждат на съд за неизпълнение на Божиите закони. Цялото черно братство се подвежда под съд, понеже има доста углавни дела." (72, с. 185)
След деветоюнския преврат и убийството на Стамболийски на власт идва Демократическият сговор с министър-
председател
Александър Цанков.
Той най-жестоко се справя със земеделците и комунистите, които организират Септемврийското въоръжено въстание. Много видни интелектуалци са избити. На поисканото от братството разрешение за провеждане на събора в Търново през 1924 г. правителството категорично отказва. Учителя провежда Втория младежки събор в София и изнася през съборните дни няколко беседи, отпечатани в томчето „Разумният живот".
към текста >>
27.
5.1 Трудности в школата
- Светозар Няголов ( -2013)
Това те правят, защото по това време всеки завършил, който иска да бъде назначен на работа, по нареждане на министър-
председателя
Цанков трябва да направи писмена декларация, че се отказва от идеите на Учителя, от Бялото братство и няма да членува в него.
" Учителя поставя строга задача на младежите да следват и да завършат университет и да му донесат дипломите си да ги види. Този велик любовен импулс на Учителя дава отлични резултати. Почти всички младежи се записват в университета, завършват висше образование и намират място и работа в обществото. Няколко от тях — Борис Николов, Георги Радев и други големи идеалисти, се отказват да си вземат дипломите.
Това те правят, защото по това време всеки завършил, който иска да бъде назначен на работа, по нареждане на министър-
председателя
Цанков трябва да направи писмена декларация, че се отказва от идеите на Учителя, от Бялото братство и няма да членува в него.
Това е една временна мярка на Цанков, която впоследствие отпада. Явява се и трета спънка в школата. Любомир Лулчев има големи познания по окултизъм и привлича много братя и сестри и ги събира сутрин да им говори. Създава тъй наречените „упанишади" по образец на древно индуските или старогръцки групи — за свободни разисквания. Една сутрин Учителя отива на лекция в общия клас, а в салона няма никой.
към текста >>
28.
5.3 Заселване на Изгрева
- Светозар Няголов ( -2013)
събор на Изгрева започва с военна блокада, организирана от враговете на братството, но чрез намесата на Учителя и Методи Константинов, който отива при министър-
председателя
Ляпчев, тя се вдига и съборът протича нормално.
Камъните са най-лошият проводник, след това идват тухлите и дървото като най-добър проводник. Учителя лично присъства и участва при правенето на бараките на Изгрева, даже дава план за построяване на барака на Стоянка Илиева като образец. От 1926 г. съборите започват да се провеждат в София. Насроченият в 1926 г.
събор на Изгрева започва с военна блокада, организирана от враговете на братството, но чрез намесата на Учителя и Методи Константинов, който отива при министър-
председателя
Ляпчев, тя се вдига и съборът протича нормално.
Построен е палатков лагер, който е побрал над хиляда братя и сестри от провинцията. Този голям и хубав събор пробужда в умовете на братята и сестрите идеята да се направи братски салон на Изгрева. Възрастните са против тази идея, защото Изгревът се намира на голямо разстояние от София и мъчно се идва до него, затова предпочитат салон по-близо до тях, към центъра на София. Учителя прекарва зимата 1926/27 г. в построената от братята приемна.
към текста >>
29.
5.10 Развитието на теософското движение в света
- Светозар Няголов ( -2013)
На конгреса като представител от България присъства
председателят
на теософското дружество — Софрони Ников, който по-късно подробно разказва за случилото се на конгреса на Георги Куртев при едно едно посещение на братската градина в Айтос.
Атанас посреща и настанява всички делегати, в това число и Кришнамурти. Всяка сутрин той излиза рано и се разхожда в градината, където редовно се среща с Кришнамурти. Те провеждат много разговори, в които Атанас му говори за Учителя и братството в България. Така Кришнамурти е осведомен едновременно от двама души за Учителя и мисията му и след като прочита писмото, си прави съответни заключения. Конгресът започва тържествено и всички теософи с трепет очакват момента, когато ще обявят Кришнамурти за Велик Учител.
На конгреса като представител от България присъства
председателят
на теософското дружество — Софрони Ников, който по-късно подробно разказва за случилото се на конгреса на Георги Куртев при едно едно посещение на братската градина в Айтос.
На третия ден на конгреса Кришнамурти застава на трибуната и произнася реч, в която между другото казва: „Вие очаквате Мировия Учител и вярвате, че този Миров Учител съм аз. Това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недостатъци и работя над себе си, за да се освободя от тях. Истина е, че времето за Мировия Учител вече е дошло и той е на Земята във физическо тяло, но не е тук между нас.
към текста >>
30.
5.11 Побоят, нанесен на Учителя
- Светозар Няголов ( -2013)
При явилата се тогава министерска криза Учителя обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър-
председател
Александър Цанков, който през 1923 г.
Братята и сестрите благодарят на Учителя за съдействието при спасяване на Изгрева. Нашите нови недоразумения и непослушание към Учителя и законите на природата ни поставят остро пред втората по-голяма опасност — взривяването на салона от военната организация „Народна защита". Тогава Учителя поема цялата карма на братството и пожелава пред невидимия свят той да пострада заради нашите глупости и грехове. Учителя взема участие във всички събития, касаещи българския народ. Чрез Любомир Лулчев и Мария Стоянова той често дава съвети на царя.
При явилата се тогава министерска криза Учителя обяснява на Лулчев да предаде на царя в никакъв случай да не слага за министър-
председател
Александър Цанков, който през 1923 г.
след преврата изби много земеделци и комунисти. Лулчев не свършва добре работата си и за този съвет на Учителя се научава Цанков. Той изпраща двама свои съмишленици да му отмъстят. На 12 май 1936 г., вторник (според Стефка Няголова) след обяд, двама цанковисти нападат Учителя в салона. В този момент той разговаря с музиканта Иван Кавалджиев.
към текста >>
31.
7.4 Тодор Стоименов
- Светозар Няголов ( -2013)
При отварянето на школата през 1922 година Тодор Стоименов е избран за
председател
на младежкия клас.
При разговор с Учителя, Тодор не е съгласен с него по някои въпроси започва да спори: „Ти кой си, че не се съгласяваш с моето мнение? " Учителя му отговаря: „Тодорчо, ти няма още да си заминеш. Първо ще вземем кралицата, после и ти ще оставиш това хилаво тяло." Стоименов се стресва, учудва се откъде знае Учителя, че сестра му е била кралица. Съзнанието му просветва, той се извинява на Учителя и иска прошка. Сестра му Мария си заминава няколко години преди него.
При отварянето на школата през 1922 година Тодор Стоименов е избран за
председател
на младежкия клас.
Той отлично знае, че в Учителя се е вселил Господният Дух и работи чрез него, но отношенията им са доста официални. Мъчнотията е в това, че той много трудно отпуска от братските пари, които съхранява. Учителя му написва само цифрите на парите и той дава сумата на носещия бележката. Понякога пита Учителя за какво се използват парите. При един такъв случай Учителя се усмихва и казва: „Всичко отива за братски нужди." И споделя с братята и сестрите: „За пръв път срещам такъв скържав човек." В дейността си като касиер на братството Тодор започва от нула и благодарение на своята пестеливост и от значителното увеличаване броя на учениците, които редовно внасят своя десятък, се събира голяма сума.
към текста >>
След заминаването на Учителя той е избран за
председател
на братския съвет, който ръководи до своето заминаване — 22 октомври 1952 година.
Под неговото благотворно влияние променя много неща в характера си. Минава много болезнени състояния, които с помощта на Учителя успешно преодолява и достига до 80-годишна възраст. До края на живота си не успява да промени своя обективен ум и да се освободи от голямата скържавост. Той смята погрешно, че братските пари са негови и той трябва да разполага с тях. Това довежда до много неприятности в общия братски живот.
След заминаването на Учителя той е избран за
председател
на братския съвет, който ръководи до своето заминаване — 22 октомври 1952 година.
Документите и архивите поема брат Борис Николов, който заема неговия пост и продължава работата в братството. Това са първите трима най-интелигентни и духовни ученици на Учителя, които несъзнателно са му създавали доста трудности, а какво остава за останалите хиляди души, които са били дълго време в мрака на невежеството, безверието и злото. Това е трудна задача за пробуждане на висшето съзнание на душите, която Учителя разрешава индивидуално.
към текста >>
32.
7.7 Борис Николов
- Светозар Няголов ( -2013)
Особено важно е това, когато той е
председател
на братския съвет и там се водят ожесточени борби.
Влияе се от околната среда и хората. Това се дължи на съвпада на Юпитер, Меркурий и Уран в 11-и дом, което му дава будна мисъл и интуиция, но те в опозиция с Нептун го карат да прави много грешки. Той обича приятелите в братството и им се доверява напълно, като смята, че всичко, което те желаят и му предлагат, е чиста монета. Често допуска грешки, които веднага са забелязвани от будния ум на съпругата му Мария Тодорова. Тя започва да му свири подходящи братски песни, които за няколко часа променят състоянието му и той достига до правилни решения.
Особено важно е това, когато той е
председател
на братския съвет и там се водят ожесточени борби.
Борис едновременно живее във физическия и в духовния свят и се чувства най-добре, когато се занимава със своите светли мисли и идеи, резултат на плодовитото му въображение. Често обитава в един друг свят, от който черпи идеи, които понякога записва в тефтерчето си със стенография и рисува с молив различни картини. В разговор с Мария Тодорова Учителя й обяснява, че Борис Николов дълго време е живял в духовния свят и едва сега слиза на физическото поле, което му е крайно непознато, не може да се справи с него и затова не зачита законите и принципите на земния живот. За Мария казва, че тя е стъпила здраво на Земята, дълго време е живяла на нея, има богати опитности и сега започва да се изкачва нагоре. Със своя опит и знания тя е жизнено необходима да помага в работата на Борис.
към текста >>
33.
7.12 Стоян Русев - Дядо Благо
- Светозар Няголов ( -2013)
Дядо Благо — Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и
председател
на Славянското дружество в България.
Стоян Русев - Дядо Благо
Дядо Благо — Стоян Русев е от най-интелигентните ученици на Учителя, директор на гимназия и
председател
на Славянското дружество в България.
Роден на 18 февруари 1865 г. в село Заберново, Бургаски окръг. По външен вид прилича много на Учителя — има дълга бяла брада. Притежава дар слово и е добър поет. Написва много стихотворения, главно за деца, издадени в сборници.
към текста >>
34.
7.14 Любомир Лулчев
- Светозар Няголов ( -2013)
Председателят
на левитаторското дружество прави сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия.
От явилите се 1000 кандидати избират Лулчев. Той завършва отлично военната школа за летци и става авиатор № 319 от английските военновъздушни сили. През свободното си време изучава основно индийската йогическа наука и развива силна мисъл и интуиция. При завършването си Лулчев се отбива в Атина, където имало световна конференция на левитаторите. Той посещава тяхното събрание и сяда отзад в салона.
Председателят
на левитаторското дружество прави сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия.
Вторият излязъл да покаже левитацията прави подобни опити. Лулчев застава отпред до сцената и премества председателя отзад на салона и го връща пак на мястото му. Повтаря няколко пъти опита и с други присъстващи и става център на внимание на левитаторите. Много взимат автографи от него. Завърнал се в България, взима участие в Балканската война и се сражава при превземането на Одрин.
към текста >>
Лулчев застава отпред до сцената и премества
председателя
отзад на салона и го връща пак на мястото му.
През свободното си време изучава основно индийската йогическа наука и развива силна мисъл и интуиция. При завършването си Лулчев се отбива в Атина, където имало световна конференция на левитаторите. Той посещава тяхното събрание и сяда отзад в салона. Председателят на левитаторското дружество прави сеанси, като мести една ваза от единия край на масата до другия. Вторият излязъл да покаже левитацията прави подобни опити.
Лулчев застава отпред до сцената и премества
председателя
отзад на салона и го връща пак на мястото му.
Повтаря няколко пъти опита и с други присъстващи и става център на внимание на левитаторите. Много взимат автографи от него. Завърнал се в България, взима участие в Балканската война и се сражава при превземането на Одрин. Летял е над Одрин със самолет и е хвърлял ръчни бомби. Участва в Първата световна война, където е раняван няколко пъти.
към текста >>
35.
7.41 Мария Златева
- Светозар Няголов ( -2013)
Комисията й казва: „Ти си много изостанала в техниката." Мария Златева отговаря: „Затова съм дошла, за да се науча да свиря хубаво." Тогава
председателят
на комисията Сашо Попов казва: „Да я приемем, тя ще се оправи." В комисията присъства и професор Владимир Аврамов.
Тя си казва наум: „Трябва да усъвършенствам музиката. Малко знания имам." Отива при Учителя и го пита какво да прави. Той й казва: „Може да учителстваш, а може и да продължиш образованието си. Иди в консерваторията и поздрави от мен Сашо Попов." В консерваторията тя заявява, че иска да учи в специалния клас за усъвършенстване на цигулка и поздравява Сашо Попов от Учителя. На другия ден й насрочват изпит, на който тя изсвирва един концерт.
Комисията й казва: „Ти си много изостанала в техниката." Мария Златева отговаря: „Затова съм дошла, за да се науча да свиря хубаво." Тогава
председателят
на комисията Сашо Попов казва: „Да я приемем, тя ще се оправи." В комисията присъства и професор Владимир Аврамов.
Те се съветват кратко и накрая решават да я приемат. На другия ден тя среща Учителя и без да му каже нещо, той й казва: „Ти избра най-доброто положение." Мария Златева е при Учителя и разговарят за музиката. Той я пита: „Кой цигулар ти харесва най-много? " Понеже в този момент тя свири един от концертите на Тартини, казва, че й харесва Тартини.
към текста >>
36.
4. Седемте езера
- Светозар Няголов ( -2013)
Председателят
на Туристическото дружество в Самоков благодари на Братството, че сме помогнали в такъв труден моменти след това ни дадоха една богата салата за обяд.
Мястото, което Учителя ни беше посочил за построяване на кухня, се намираше на 100 метра по на север и тя никога не попадаше в поривите на този разрушителен вятър. Покривът й винаги беше здрав, но зимно време кухнята беше пълна със сняг. Когато се правеше разширението на хижата на север, през 1982 г. аз отидох по обяд на езерата и заварих няколко майстори от Самоков и ръководството с хижарите, се подготвили да изливат втората бетонна плоча. Хижарят Лазар и жена му Йорданка ми каза: „Светозаре, само тебе чакаме да дойдеш, да ни помогнеш." Аз викнах Тодор Арнаутски и четирима млади братя и до 14 часа плочата беше излята.
Председателят
на Туристическото дружество в Самоков благодари на Братството, че сме помогнали в такъв труден моменти след това ни дадоха една богата салата за обяд.
След обяда аз предложих на председателя на дружеството да прекарат през покрива няколко дебели арматурни железа или стоманени въжета от южния до северния край на хижата и да ги бетонират. Те възприеха моето предложение и го реализираха. След това покривът не беше вдиган повече от вятъра. На хижата Ганка съхраняваше всичките братски пособия: казани, чайници, колци - 2 години. Когато тя напускаше хижата, отидохме една група и от мазето успяхме да изнесем всички братски съдове в присъствието на новодошлия хижар и ги скрихме в пещерите на Молитвения връх.
към текста >>
След обяда аз предложих на
председателя
на дружеството да прекарат през покрива няколко дебели арматурни железа или стоманени въжета от южния до северния край на хижата и да ги бетонират.
Покривът й винаги беше здрав, но зимно време кухнята беше пълна със сняг. Когато се правеше разширението на хижата на север, през 1982 г. аз отидох по обяд на езерата и заварих няколко майстори от Самоков и ръководството с хижарите, се подготвили да изливат втората бетонна плоча. Хижарят Лазар и жена му Йорданка ми каза: „Светозаре, само тебе чакаме да дойдеш, да ни помогнеш." Аз викнах Тодор Арнаутски и четирима млади братя и до 14 часа плочата беше излята. Председателят на Туристическото дружество в Самоков благодари на Братството, че сме помогнали в такъв труден моменти след това ни дадоха една богата салата за обяд.
След обяда аз предложих на
председателя
на дружеството да прекарат през покрива няколко дебели арматурни железа или стоманени въжета от южния до северния край на хижата и да ги бетонират.
Те възприеха моето предложение и го реализираха. След това покривът не беше вдиган повече от вятъра. На хижата Ганка съхраняваше всичките братски пособия: казани, чайници, колци - 2 години. Когато тя напускаше хижата, отидохме една група и от мазето успяхме да изнесем всички братски съдове в присъствието на новодошлия хижар и ги скрихме в пещерите на Молитвения връх. През лятото ги извадихме и пак си създадохме лагер.
към текста >>
37.
Свещеник Константин Дъновски и гърците
- Георги Томалевски (1897-1988)
Както в митрополията, така и в църквата си, те събират редовен съвет под
председателството
на поменатия свещеник, с когото разглеждат всички духовни и други дела на българите... От около деветдесет села, канонически подчинени на варненската гръцка епархия, едва десет, обитавани от чисти гърци, признават святата гръцка митрополия, а останалите не се подчиняват.
По това време протойерей Констанди освещавал българския параклис и светогорските монаси участвували в това освещение." Накрай, за да охарактеризира като много опасна дейността на тоя размирен свещеник, митрополит Йоаким пише: „Откритата тук църква в българското училище, която съществува беззаконно, е станала огнище на ония, които тласкат към възбунтуване цялата епархия." А в друг доклад следното: „Главно от преди години, а систематически от пристигането ми, тукашните многобройни първенци и братя в Христа български заедно с един свещеник на име Констанди, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което Божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх.
Както в митрополията, така и в църквата си, те събират редовен съвет под
председателството
на поменатия свещеник, с когото разглеждат всички духовни и други дела на българите... От около деветдесет села, канонически подчинени на варненската гръцка епархия, едва десет, обитавани от чисти гърци, признават святата гръцка митрополия, а останалите не се подчиняват.
Този духовен председател управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите, училищата и всичко, което се отнася до тези християни. Той назначава местни свещеници, учители и подобни. Съди съпружески спорове, издава разводи и позволителни за брак, освен това освещава църкви, събира безпрепятствено владичината, за което е свикал през юли общо събрание от свещениците и първенците на българските села." За да бъде ясно какво е значението на протойерея Константин Дъновски, трябва да се има предвид обстоятелството, че първенците от село Гюн-Доуду - Варненско, са изпратили до българската църква „Свети Архангел Михаил" във Варна следното съобщение: „Подписаните селяни от Гюн-Доуду молиме българската църква във Варна, която като знае, че сме вече отделени от гръцката патриаршия и сме в мараза, а също и българското общество да представлява селото ни пред хюкюмата за всички работи.
към текста >>
Този духовен
председател
управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите, училищата и всичко, което се отнася до тези християни.
Накрай, за да охарактеризира като много опасна дейността на тоя размирен свещеник, митрополит Йоаким пише: „Откритата тук църква в българското училище, която съществува беззаконно, е станала огнище на ония, които тласкат към възбунтуване цялата епархия." А в друг доклад следното: „Главно от преди години, а систематически от пристигането ми, тукашните многобройни първенци и братя в Христа български заедно с един свещеник на име Констанди, съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което Божествените и свети канони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и в църквата си, те събират редовен съвет под председателството на поменатия свещеник, с когото разглеждат всички духовни и други дела на българите... От около деветдесет села, канонически подчинени на варненската гръцка епархия, едва десет, обитавани от чисти гърци, признават святата гръцка митрополия, а останалите не се подчиняват.
Този духовен
председател
управлява целия клир на неподчиняващите се села, църквите, училищата и всичко, което се отнася до тези християни.
Той назначава местни свещеници, учители и подобни. Съди съпружески спорове, издава разводи и позволителни за брак, освен това освещава църкви, събира безпрепятствено владичината, за което е свикал през юли общо събрание от свещениците и първенците на българските села." За да бъде ясно какво е значението на протойерея Константин Дъновски, трябва да се има предвид обстоятелството, че първенците от село Гюн-Доуду - Варненско, са изпратили до българската църква „Свети Архангел Михаил" във Варна следното съобщение: „Подписаните селяни от Гюн-Доуду молиме българската църква във Варна, която като знае, че сме вече отделени от гръцката патриаршия и сме в мараза, а също и българското общество да представлява селото ни пред хюкюмата за всички работи. Българската черква във Варна е наша майка.
към текста >>
във Варна се събират на събор под
председателството
на свещеник Константин Дъновски всички български свещеници и селски чорбаджии от епархията, в който събор се изработил и приел „Привременний законник".
Поради своето огромно влияние, което има над населението във Варненския вилает, свещеник Константин Дъновски е наречен „Деспот ефенди български". Гръцкият варненски владика пише на цариградската патриаршия и следното: „Затова умолявам Негово Светейшество да благоволи и издействува височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някой от Светогорските манастири. С това ще се премахне най-голямото зло и ще се обуздаят другите." Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, свещеник Константин Дъновски продължава неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г.
във Варна се събират на събор под
председателството
на свещеник Константин Дъновски всички български свещеници и селски чорбаджии от епархията, в който събор се изработил и приел „Привременний законник".
Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейния председател - в случая свещеник Константин Дъновски, става неин черковен глава. Той уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към общината. Така се създала една тройна централизация, която е била тъй необходима за случая. Всичко това утвърдило свещеник Константин Дъновски не само като борец, просветител и свещеник, но и като административен ръководител и вдъхновител на всички родолюбиви инициативи. Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, за да урежда църковните им работи и да освещава нови храмове, присъединявайки ги към българската църква.4
към текста >>
Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейния
председател
- в случая свещеник Константин Дъновски, става неин черковен глава.
Гръцкият варненски владика пише на цариградската патриаршия и следното: „Затова умолявам Негово Светейшество да благоволи и издействува височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някой от Светогорските манастири. С това ще се премахне най-голямото зло и ще се обуздаят другите." Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, свещеник Константин Дъновски продължава неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на свещеник Константин Дъновски всички български свещеници и селски чорбаджии от епархията, в който събор се изработил и приел „Привременний законник".
Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейния
председател
- в случая свещеник Константин Дъновски, става неин черковен глава.
Той уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към общината. Така се създала една тройна централизация, която е била тъй необходима за случая. Всичко това утвърдило свещеник Константин Дъновски не само като борец, просветител и свещеник, но и като административен ръководител и вдъхновител на всички родолюбиви инициативи. Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, за да урежда църковните им работи и да освещава нови храмове, присъединявайки ги към българската църква.4 През 1969 година свещеник Константин Дъновски се връща в село Хатърджа, където продължава своята дейност до 1871 г.
към текста >>
По предложение на Иларион Макариополски
председателството
на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил със същата ревност да се грижи за варненските българи.
Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, за да урежда църковните им работи и да освещава нови храмове, присъединявайки ги към българската църква.4 През 1969 година свещеник Константин Дъновски се връща в село Хатърджа, където продължава своята дейност до 1871 г. Две години и няколко месеца по-късно той бива наново повикан във Варна да поеме стария си пост на ръководител на Варненската българска община. Оказало се, че и архимандрит Панарет се оплакал със същите трудности от финансов характер и не могъл да направи нещо повече от онова, което се вършело дотогава. Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г.
По предложение на Иларион Макариополски
председателството
на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил със същата ревност да се грижи за варненските българи.
В началото на 1870 г. свещеник Константин Дъновски бива избран за пратеник от Варненската епархия като делегат на народния събор в Цариград. От началото на 1871 г. свещеник Константин Дъновски организира ученическото дружество „Просвещение", а по-късно се открива подписка за издигане здание за девическо училище. Като логически завършек на неуморната дейност на свещеник Константин Дъновски е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил избран и ръкоположен на 2 декември 1872 г.
към текста >>
варненските българи издигнали за
председател
на епархийския смесен съвет свещеник Константин Дъновски.
От началото на 1871 г. свещеник Константин Дъновски организира ученическото дружество „Просвещение", а по-късно се открива подписка за издигане здание за девическо училище. Като логически завършек на неуморната дейност на свещеник Константин Дъновски е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил избран и ръкоположен на 2 декември 1872 г. архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г.
варненските българи издигнали за
председател
на епархийския смесен съвет свещеник Константин Дъновски.
Успехът на варненските българи обаче не бил пълен, защото турските власти признавали не народностите, а църквите или по-точно казано, народностите са били представяни в лицето на тяхната църква и на църковните им водители. Тъй като варненската българска църква официално все още била подчинена на гръцката цариградска патриаршия, последната ги представлявала пред властите и винаги ги злепоставяла. Варненският гръцки владика, като представител на варненските православни християни, всъщност бил официален представител и на варненските българи. С пробива, направен от Иларион Макариополски в Цариград и отделянето на българската църква от Вселенската патриаршия, настъпва съществена промяна. Докато българи и гърци се черкували общо в гръцките църкви, всички кръщения, сватби, погребения, панихиди и пр.
към текста >>
38.
Първият събор на Бялото Братство
- Георги Томалевски (1897-1988)
- Заедно ли да отидем при
председателя
или поотделно?
Стоименов е особено развълнуван от това съобщение и намира начин да се отбие в стаята, където работи Пеню Киров в същата сграда на Окръжния съд, където и двамата са чиновници. - И аз така получих такова съобщение - казва Пеню Киров, очите на когото светят от същата радостна възбуда. - Чудесно! - С възторжена усмивка се провиква иначе сдържаният и мълчалив Тодор и след като разказва с няколко думи на своя брат и колега колко е щастлив, замисля се и почва с малко по-миньорен тон да обяснява на Пеню, че ще бъде трудно и двамата да поискат отпуск в едно и също време. - Наистина, че е малко трудничко да стане това, но на мене ми е весело и ми се струва, че всичко ще се нареди добре.
- Заедно ли да отидем при
председателя
или поотделно?
- запитва Тодор - Може би е по-добре заедно, та изненадата му да мине изведнаж. Замисля се Тодор за минута и предлага: - Ние бихме могли да си намерим заместници. Работата ни е повече писарска и административна и лесно би могъл да я върши за известно време и друг. - Така е, но все пак добре е да се подготвим кой какво ще му каже, пък и за заместник може да му споменем.
към текста >>
На другия ден и двамата вече са в канцеларията на
председателя
.
- Ние бихме могли да си намерим заместници. Работата ни е повече писарска и административна и лесно би могъл да я върши за известно време и друг. - Така е, но все пак добре е да се подготвим кой какво ще му каже, пък и за заместник може да му споменем. Решават да преспят тази нощ и срещата с началството да стане на другия ден. Преминава една малко тревожна нощ, но все пак всеки изпитва една вътрешна, безбурна радост.
На другия ден и двамата вече са в канцеларията на
председателя
.
Стоят изправени пред бюрото му с виновно усмихнати лица и чакат отговора. - Нямам нищо против - отговаря той бавно и замислено, като с едната си ръка премята една мукавена кутийка с кабърчета. В кутийката похлопват металическите кабърчета, а по добродушното лице на началството се чете усилието му да намери разрешение на това неголямо, но все пак неприятно затруднение. Между причините, които те му казват, че са ги довели до решението да поискат от него тази услуга, стои и важното за тогавашното време обстоятелство, че Тодор Стоименов желае да присъствува на юнашкия събор във Варна, а той е член на Бургаското юнашко дружество. - Оставям на вас да решите въпроса - казва смирено деловодителят Киров, но в думите му трепти съкровеното желание да иде във Варна, което за него е от жизнено значение.
към текста >>
Председателят
, стар съдия и опитен в живота човек, е изненадан от тая по детински трепнала радост у тия двама чиновници, за които отдавна той има мнение, че са едни от най-честните и най-ревностни служители.
- Ето какво - малко проточено проговорва най-сетне началството. - Тъй като моята работа изисква аз също да напусна града за една седмица, ще наредя да се спре за десетина дни разглеждането на насрочените дела. В съда ще работи само деловодството, писарите и архивата. Ще поставим обява, че всички насрочени за въпросната седмица дела ще се гледат по същия ред както бе съобщено, но от следващия след седмица понеделник. Сякаш птица проиграва в сърцата на двамата служители и по лицата им се появява сияеща усмивка.
Председателят
, стар съдия и опитен в живота човек, е изненадан от тая по детински трепнала радост у тия двама чиновници, за които отдавна той има мнение, че са едни от най-честните и най-ревностни служители.
- Така ще бъде - казва той в заключение на трудничкия и за тримата разговор. - Сега сте свободни, считайте се в едноседмичен отпуск. - От сърце ви благодарим! - казва Тодорчо и с необичайна за него устременост тръгва към вратата на канцеларията. - Това направи Учителят!
към текста >>
39.
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа?
- Георги Томалевски (1897-1988)
Председателят
на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина.
По такъв начин той е запалвал мъжделеещия светилник в душите на хората, които с увлечение слушали неговото слово. Тази многостранна негова дейност е била внимателно проследена и от духовни хора на възраждащото се по това време теософско учение. Като познавали по-добре от обикновените черковници структурата на световете, по начало взискателни към всичко, което се говори, те чули неща от Учителя, които в някои отношения напълно покривали теософската доктрина. Такива слушатели бързо, но мълчаливо се уверявали в неговото абсолютно и точно разбиране на цялата езотерическа концепция и неведнъж са изказвали мнение, че той е „готов“ за работник в теософското общество и „ценен сътрудник за разпространяване на теософските идеи“. Поради това свое уверение те уведомили ръководителите на някои от европейските теософски ложи, от които получили разрешение да привлекат Учителя в редицата на своите „добри работници“.
Председателят
на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина.
На устроената среща се разменят мисли и наново се чува доброто мнение и високата оценка за публичната дейност на Учителя в духа и стила на теософските идеи. С голямо внимание Учителят изслушал поднесената покана за работа в полето на теософията, пожелал на ложата успех, но се отказал да стане сътрудник. Дълги години след тази среща в редица разговори с Учителя, както и от самите негови беседи стават ясни принципите на започнатото от него дело и онези съществени неща, които отделят учението му както от църквата, така и от теософията и източния йогизъм. В своето слово по един чудесен, неповторим начин Учителят говори за ония пътища, по които човешката душа трябва да се движи към своя възход. В това слово проличава особената езотерика, която поставя на централно място Христос и евангелското слово.
към текста >>
40.
Из спомените на сестра М. П.
- Георги Томалевски (1897-1988)
Г., който излизаше от кабинета на
председателя
.
Приемаха само от 10 до 12 часа преди обяд, а сега беше около 5 часа след пладне. Няколко минути се суетях къде да похлопам. - О, здравей Милке! Какво те води насам? - чух гласа на един мой познат - журналистът А.
Г., който излизаше от кабинета на
председателя
.
- От цял един месец идвам всеки ден за назначението си - отговорих му изненадана. Този човек знаеше, че аз издържам семейството ни, което бе преместено в София, а аз бях принудена да работя във Варна. Без да продума нещо, той ми даде знак да почакам и се върна в стаята на председателя. След известно време в същия кабинет влезе инспекторът. Чух, че се говори нещо оживено.
към текста >>
Без да продума нещо, той ми даде знак да почакам и се върна в стаята на
председателя
.
Какво те води насам? - чух гласа на един мой познат - журналистът А. Г., който излизаше от кабинета на председателя. - От цял един месец идвам всеки ден за назначението си - отговорих му изненадана. Този човек знаеше, че аз издържам семейството ни, което бе преместено в София, а аз бях принудена да работя във Варна.
Без да продума нещо, той ми даде знак да почакам и се върна в стаята на
председателя
.
След известно време в същия кабинет влезе инспекторът. Чух, че се говори нещо оживено. Не минаха повече от 15 или 20 минути и моят познат се показа на вратата и ме повика да вляза в кабинета. - Подпишете акта за влизане в длъжност - каза ми той. Като на сън подписах екземпляра.
към текста >>
41.
За окултната школа и за декември 1944 година
- Георги Томалевски (1897-1988)
Доколкото бяхме осведомени, Министерският съвет в едно свое заседание, протоколът на което според друго съобщение е бил подписан от тогавашния
председател
на министерския съвет Антон Югов, даде нареждане да се изпълни това разрешение и Учителят бе погребан на Изгрева, където и досега неговият гроб се пази в образцов порядък.
Щом Учителят легна в своя саркофаг и напусна този свят, ясно става какво е земята и колко кратко е пребиваването на нея. Тук разликата беше само в туй, че нежният трепет на гласа, изтръгнат на струните на арфата, на която свиреше един от нашите братя, не ни разказваше, както би разказвал на други люде за печалната безнадеждност и безсмислие на земния живот, а донасяше в нашия слух ехото на един свят, където всичко е светлина и където безсмъртието на човешката душа е така ясно и така необходимо, както за нас е необходима светлината, за да виждаме света около нас. Земята, покрита с белия ложник на декемврийския ден, взе това, което е нейно и остави свободен величествения сияещ дух на Учителя Беинса Дуно, който донесе Божествената и духовната Любов, Мъдрост и Истина. * На учениците на Бялото Братство стана известно, че посредством едно телеграфическо съобщение от Москва, Георги Димитров, къщата на когото беше в непосредствено съседство с жилището на Учителя на улица „Опълченска“ 66, разрешил Учителя да бъде погребан на Изгрева.
Доколкото бяхме осведомени, Министерският съвет в едно свое заседание, протоколът на което според друго съобщение е бил подписан от тогавашния
председател
на министерския съвет Антон Югов, даде нареждане да се изпълни това разрешение и Учителят бе погребан на Изгрева, където и досега неговият гроб се пази в образцов порядък.
Там няма никакви украси. Пентаграмата на поставената там неголяма кръгла мраморна плоча носи само един надпис: „В изпълнение Волята на Бога е силата на човешката душа.“
към текста >>
42.
'Моето слънце днес ще изгрее'
- Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)
Две певици от операта получиха стипендии от министър-
председателя
и от министъра на просветата.
30.Х. 1943 г. Изгрева, София Брат Христо всеки ден ми носи поздрави от Учителя, придружени с една ябълка, круша или праскова. Аз събирам семките и костилките им в едно шишенце. Във въздуха се чувства едно напрежение, създадено от войните, които води Хитлер.
Две певици от операта получиха стипендии от министър-
председателя
и от министъра на просветата.
И на мен ми предлагаха такава стипендия за Берлин, но Учителят не ми позволи да я приема. "Ти, каза ми той – ще пееш тук, на българите! " Вчера брат Христо дойде при мен, след беседата в петък и ми донесе едно малко листче, върху което бяха написани 4-5 такта от българска мелодия, която Учителят изпял същата сутрин. Днес, въпреки заетостта ми с репетиции, отидохме с брата на Изгрева.
към текста >>
43.
ПОСЛЕДНАТА БОРБА
- Борис Николов
В средата – чорбаджи Тихол, почетният
председател
.
А какви вина имаше тоя Къню! От собствени лозя, сам ги приготовляваше; той имаше лозя от старите, преживели филоксерата и подновили се. Неговият тъмен пелин беше прочут, и особено малагата му – вино, варено с билки и подсладено, то се държеше в специални изби. Къню беше винаги усмихнат, разположен, на всякого намираше да каже добра дума. Под старите липи на първо място седяха чорбаджиите, с достойнство; те изискваха почит и уважение.
В средата – чорбаджи Тихол, почетният
председател
.
До него от дясно беше седнал Къртипъня. През изтеклата седмица Къртипъня беше спасил внуците му, пет-шест дечурлига в една талига: конете силни, буйни, подплашили се от нещо и хукнали; тъй както се бяха засилили с талигата, на големия завой при стария мост всички щяха да отидат в пропастта! Ала тук се намери Къртипъня. Той се хвърли, хвана конете за юздите и ги задържа. Извика високо, конете се изправиха на задните си крака, но се спряха.
към текста >>
44.
II. БЪЛГАРСКИЯТ ДУХОВЕН УЧИТЕЛ ПЕТЪР ДЪНОВ - ЖИЗНЕН ПЪТ
- Константин Златев
Той е този, който мобилизира по-заможните българи в черноморската ни столица за основаване на църковно-училищна община, чийто първи
председател
от 1860 до 1868 г.
Богородица" (1860-1868). На 17.01.1865 г. той освещава първата българска църква във Варна "Св. Архангел Михаил". През целия си активен живот на свещенослужител никога не забравя и потребностите на обществото.
Той е този, който мобилизира по-заможните българи в черноморската ни столица за основаване на църковно-училищна община, чийто първи
председател
от 1860 до 1868 г.
е именно той. През 1873 г. свещ. К. Дъновски е избран за председател на епархиалния смесен съвет във Варна. По време на Руско-турската освободителна война излежава седем месеца в затвора по обвинение, че е руски агент.
към текста >>
Дъновски е избран за
председател
на епархиалния смесен съвет във Варна.
През целия си активен живот на свещенослужител никога не забравя и потребностите на обществото. Той е този, който мобилизира по-заможните българи в черноморската ни столица за основаване на църковно-училищна община, чийто първи председател от 1860 до 1868 г. е именно той. През 1873 г. свещ. К.
Дъновски е избран за
председател
на епархиалния смесен съвет във Варна.
По време на Руско-турската освободителна война излежава седем месеца в затвора по обвинение, че е руски агент. Завръща се към църковно служение през 1878 г. и до 1898 г. е свещеник в храма "Св. Архангел Михаил".
към текста >>
Председателят
на Теософското общество у нас по онова време - Софроний Ников, му предлага работа като проповедник за тази организация, но също получава отказ.
През 1897 г. П. Дънов се премества в Нови пазар при баща си, свещ. К. Дъновски. Православният духовник прави опит да назначи сина си като чиновник при Варненския и Преславски митрополит, който му е личен приятел, но П. Дънов отклонява поканата.
Председателят
на Теософското общество у нас по онова време - Софроний Ников, му предлага работа като проповедник за тази организация, но също получава отказ.
От този период е и втората книга на Петър Дънов - "Заветът на цветните лъчи" (ок. 1897; първото многотиражно издание е от 1912 г.), изградена върху тълкувания на библейски стихове и съдържаща - според автора - онези пасажи от Свещеното Писание, диктувани пряко от Духа. Ала най-важното събитие е от 07.03.1897 г., малко преди Петър Дънов да навърши 33 години (т.нар. "Христова възраст"). Това е моментът, в който той получава от невидимия свят просветление за мисията си на Земята.
към текста >>
45.
V. ЕЛЕМЕНТИ ОТ ИЗТОЧНИТЕ РЕЛИГИОЗНО-ФИЛОСОФСКИ КОНЦЕПЦИИ В УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ
- Константин Златев
от основаното от Симеон Сакскобургготски Национално движение "Симеон II" (НДСВ) той стана поредният министър-
председател
на Република България, след като се закле в Народното събрание пред Конституцията на републиката.
Може би са го приели за информация, без да го осмислят напълно. По онова време цели две години са делили съвременниците на думите на Учителя П. Дънов от II световна война и девет - от падането на монархията у нас след фалшифицирания от комунистите референдум през 1946 г. Затова пък ние, хората, живеещи в началото на XXI век и на третото хилядолетие, вече сме в състояние да отдадем заслуженото на удивителната прозорливост на българския духовен Учител. След спечелването на парламентарните избори през 2001 г.
от основаното от Симеон Сакскобургготски Национално движение "Симеон II" (НДСВ) той стана поредният министър-
председател
на Република България, след като се закле в Народното събрание пред Конституцията на републиката.
Този официален акт на встъпване в длъжност на министър- председателя с царско потекло се превърна едновременно де факто и в признаване от негова страна на републиканската форма на управление в България, и в отказ от претенции за възстановяване на монархията. Тоест - изпълни се стопроцентово пророчеството на Учителя П. Дънов, че Симеон, първородният син на цар Борис III, никога няма да седне на българския престол!
към текста >>
Този официален акт на встъпване в длъжност на министър-
председателя
с царско потекло се превърна едновременно де факто и в признаване от негова страна на републиканската форма на управление в България, и в отказ от претенции за възстановяване на монархията.
По онова време цели две години са делили съвременниците на думите на Учителя П. Дънов от II световна война и девет - от падането на монархията у нас след фалшифицирания от комунистите референдум през 1946 г. Затова пък ние, хората, живеещи в началото на XXI век и на третото хилядолетие, вече сме в състояние да отдадем заслуженото на удивителната прозорливост на българския духовен Учител. След спечелването на парламентарните избори през 2001 г. от основаното от Симеон Сакскобургготски Национално движение "Симеон II" (НДСВ) той стана поредният министър-председател на Република България, след като се закле в Народното събрание пред Конституцията на републиката.
Този официален акт на встъпване в длъжност на министър-
председателя
с царско потекло се превърна едновременно де факто и в признаване от негова страна на републиканската форма на управление в България, и в отказ от претенции за възстановяване на монархията.
Тоест - изпълни се стопроцентово пророчеството на Учителя П. Дънов, че Симеон, първородният син на цар Борис III, никога няма да седне на българския престол!
към текста >>
46.
Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА
- Константин Златев
Излъчването на постановката бе посрещнато с остър протест от страна на духовното общество "Бяло братство", което изпрати протестно обръщение до тогавашния
председател
на Комитета за телевизия Филип Боков.
1939 г.). Известният драматург Ст. Л. Костов пък написва остра сатира срещу движението - пиесата "Пред изгрев слънце", която се играе в Свободния театър в София през сезона 1921-1922 г. Същата пиеса, под ново заглавие - "Учителят", бе представена от Телевизионния театър на 01.01.1990 г. по тогавашната Първа програма на Българската национална телевизия (от 20,30 ч.).
Излъчването на постановката бе посрещнато с остър протест от страна на духовното общество "Бяло братство", което изпрати протестно обръщение до тогавашния
председател
на Комитета за телевизия Филип Боков.
Текстът на обръщението бе излъчен и по радио "Свободна Европа" в първите дни на м. януари 1990 г. Акцията на ББ обаче остана без последствия. Специално внимание на Братството бива отделено в представителното издание на Съюза на столичните журналисти - "Общ годишник на България" (1923-1925 г., с. 229), където се посочва, че те, белите братя и сестри, ".
към текста >>
47.
XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА
- Константин Златев
2. Братски съвет (Управителен съвет) - изпълнителен орган с
председател
, заместник-
председател
, касиер и членове.
Не е възможно да се посочи точната цифра поради липсата на утвърден списъчен състав, както и на формални актове и процедури за членство в движението. Показателно е, че централното в живота и дейността на ББ събитие - летният лагер в района на Седемте Рилски езера (особено за празника на Братството, отбелязван на 19 август) - като правило събира около 2 000 членове и симпатизанти от цялата страна и чужбина. Според Устава Братството представлява сбор от членовете му, организирани в братски групи. Ръководството на ББ се осъществява от: 1. Върховен съвет (Общо събрание) - състои се от ръководителите на братските групи в страната и Братския съвет на ББ.
2. Братски съвет (Управителен съвет) - изпълнителен орган с
председател
, заместник-
председател
, касиер и членове.
- Контролно-финансова комисия - в състав от председател и двама членове; следи за законността при управлението, стопанисването и изразходването на братското имущество. Центровете на общение на ББ за вътрешен организационен живот и за външни изяви и контакти с обществеността са: - Братският дом (София, ул. "Генерал Щерю Атанасов" №6), където се провеждат по график лекции, сказки, беседи, курсове по езотерични науки, концерти, четене Словото на Учителя П. Дънов и др.
към текста >>
- Контролно-финансова комисия - в състав от
председател
и двама членове; следи за законността при управлението, стопанисването и изразходването на братското имущество.
Показателно е, че централното в живота и дейността на ББ събитие - летният лагер в района на Седемте Рилски езера (особено за празника на Братството, отбелязван на 19 август) - като правило събира около 2 000 членове и симпатизанти от цялата страна и чужбина. Според Устава Братството представлява сбор от членовете му, организирани в братски групи. Ръководството на ББ се осъществява от: 1. Върховен съвет (Общо събрание) - състои се от ръководителите на братските групи в страната и Братския съвет на ББ. 2. Братски съвет (Управителен съвет) - изпълнителен орган с председател, заместник-председател, касиер и членове.
- Контролно-финансова комисия - в състав от
председател
и двама членове; следи за законността при управлението, стопанисването и изразходването на братското имущество.
Центровете на общение на ББ за вътрешен организационен живот и за външни изяви и контакти с обществеността са: - Братският дом (София, ул. "Генерал Щерю Атанасов" №6), където се провеждат по график лекции, сказки, беседи, курсове по езотерични науки, концерти, четене Словото на Учителя П. Дънов и др. Всички братски групи по места - най-вече в по-големите градове на страната - имат своите центрове (седалища), където е концентрирана дейността им и където предимно общуват с външни за Братството лица.
към текста >>
на теософския конгрес в Холандия индиецът Джиду Кришнамурти (обявен за Миров Учител от Ани Безант - заместила на
председателското
място в Теософското общество Елена Блаватска) разпуска "Ордена на звездата" и официално се отказва от титлата си на Миров (Световен) Учител.
Там бива създадена духовна общност под название "Синове на Светлината", чиито членове споделят, че са вдъхновени от примера на българския Учител П. Дънов, когото обявяват за "душа на движението, най- висок морален синтез" на всяка тяхна инициатива. В същото време в Бразилия сп. "Reformator", орган на Бразилското спиритическо общество в Рио де Жанейро, помества статия за дейността на ББ в България, чийто автор е Габриел Гоброн. През 1932 г.
на теософския конгрес в Холандия индиецът Джиду Кришнамурти (обявен за Миров Учител от Ани Безант - заместила на
председателското
място в Теософското общество Елена Блаватска) разпуска "Ордена на звездата" и официално се отказва от титлата си на Миров (Световен) Учител.
Според някои източници в частен разговор с участници в конгреса той е споделил: "Мировият Учител е в България." През същата година в Германия движението "Menschheitspartei" (от нем. - "Партия на човечеството") също обявява своята идейна принадлежност към ББ в България и уважението си към Учителя П. Дънов като негов създател. Във Франция в сп.
към текста >>
48.
СВОБОДНИЯТ ЧОВЕК
- Павел Желязков
Освен заниманията по изучаване на Божието слово, като
председател
на младежка туристическа чета той организира екскурзии с младите си приятели.
Домът им се намира в някога китния квартал „Павлово", разпрострял нашироко градините си в полите на Витоша. Този дом, с който го свързват толкова скъпи спомени, той завещава на своите близки с ясното съзнание, че занапред ще живее в братското поселище „Изгрева" и ще следва духовната школа на Учителя. Още като юноша Вено проявява интерес към тайните духовни науки и мистичното християнство. В училището намира приятели и съидейници, с които основава младежко християнско дружество. Интересът му към християнските добродетели, към светото писание и духовните науки става все по-голям.
Освен заниманията по изучаване на Божието слово, като
председател
на младежка туристическа чета той организира екскурзии с младите си приятели.
Въодушевени от красотите на природата, те проникват в най-дивите кътове на Витоша. Често той си спомняше за красивите местности над Боянския водопад, където децата бродели до забрава. По-късно нашият любим приятел започва сериозно да проучва тайните и мистериите на окултните науки. Разправял ни е за спиритическите сеанси, които провеждали успешно в един по-тесен кръг от приятели. Понякога духове злосторници и шегаджии, като успяват да се представят за знаменитости, влизат в кръга на младите спиритисти, за да се забавляват или с други цели.
към текста >>
49.
Юпитер
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Тези типове са обикновено хора по ръководните места на стопанския живот, на големите обществени постове -
председатели
на републики, на големи обществени организации, парламенти и пр.
Тези центрове, когато въздействието на Юпитер е силно в даден човек, дават израз в други части на човешкото тяло - главата, лицето и самото тяло. Но както вече отбелязахме, поради многото спътници, които Юпитер има, и голямото богатство на Небесни образувания в съзвездието Стрелец, тези качества и черти са с известно отклонение и разнообразие. Но, общо взето, тялото е по-едро и добре сложено, преди всичко поради добрия апетит, който Юпитеровите типове имат. Юпитер управлява и има отношение към черния дроб, който е най-голямата жлеза в човешкото тяло и има връзка с всички негови функции. Главата, както вече отбелязахме, е широка и в повечето случаи е плешива - космите са опадали, което се дължи на големите напрежения (интелектуални и емоционални), създаващи сериозните и отговорни задачи, с които те са натоварени и се залавят.
Тези типове са обикновено хора по ръководните места на стопанския живот, на големите обществени постове -
председатели
на републики, на големи обществени организации, парламенти и пр.
Изобщо имат отговорни и ръководни постове. Челото име голямо, с добър интелектуален израз, слабо набръчкано, защото поради Добрия си контакт с идейния свят (макар и да имат моментни напрежения) идеите и методите за решаването на поставените задачи идват бързо. Не става нужда продължително да се напрягат и мислят, което създава и по- дълбоките бръчки на челото. Веждите са гъсти и добре оформени, почти хоризонтални, показващи задълбочени и богати чувства. Очите са големи, отворени, определящи жаждата за власти материални придобивки - стремеж за богатства.
към текста >>
Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за
председатели
, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучен изход на всяка работа.
У трети средната част е добре развита, показваща човек, който не се поддава на влияния; носът там е леко заорлен, леко загърбен. Този едър нос говори за голяма интелектуална сила, с която тези типове разполагат. Устата е голяма, месеста, добре очертана, показваща изпълнителност и сериозни задължения към поставената задача, а също и силни чувства и меко отношение към всичко. Тя хлабаво се затваря, показвайки липса на твърдост в отношенията към хората, меко и лабилно отношение към въпросите и делата, които предстоят да се решават. Усмивката им е добродушна.
Тези типове, както вече отбелязахме, са създадени за
председатели
, ръководители на големи предприятия, защото от тях лъха енергия, сигурност в успеха, инициатива, поемане на всякаква отговорност за благополучен изход на всяка работа.
Идейният свят, с който те имат тесен контакт, им е дал всичко необходимо за успех. Юпитеровите типове са,общо взето, весели, оптимисти, обичат хумора, свободния и богат живот. Те са добри съпрузи, сериозни, миролюбиви, привързани, услужливи, обичат и децата си. Юпитер се движи по една слабо сплесната елипса - орбита с ексцентрицитет 0,048, което също допринася за благотворното му влияние. Най-далеч от Слънцето (при Афелий) е на около 816 милиона километра, а най-близо (при Перихелий) е на около 740 милиона, т.е, с разлика от около 76 милиона километра, която за неговата голяма орбита е много.
към текста >>
50.
Юпитеровият тип
- Николай Дойнов (1904 - 1997)
Юпитеровите типове не обичат да се бръснат и затова често си оставят брада, която обикновено е гъста, величествена,
председателска
.
Устата е доста голяма, с дебели, добре изразени устни при по-интелигентните, а при по-нисшите дебелината на устните е по-груба. Горната устна винаги преобладава, устните хлабаво се допират. Брадата е широка месеста, тлъста. Характерен белег на Юпитеровите типове е добродушната им усмивка. Ушите им са прилепнали до главата - признак, че са спокойни и примирителни, без нападателност и агресивност.
Юпитеровите типове не обичат да се бръснат и затова често си оставят брада, която обикновено е гъста, величествена,
председателска
.
Зъбите са едри и добри. Бузите са месести и добре оформени. Обичат и мустаци, но те падат като руно. Походката им е отпусната и спокойна. Обичат удоволствията, празниците, тържествата, ритуалността, гостоприемни са и обичат удобствата и охолния живот.
към текста >>
Тези типове са създадени да
председателствуват
.
Обичат челядта си и са добри съпрузи - сериозни, услужливи, привързани и миролюбиви. Религиозни са. Обичат церемониите в храмовете и познанствата. Те са привлекателни, горди и с чувство за уважение и почит. Макар че са весели и разположени, на моменти са способни на избухване, но не са злопаметни.
Тези типове са създадени да
председателствуват
.
Хубавият им облик, брадата им, добродушието, което лъха от тях, ги определя като арбитри, утешители, помирители, предразполагащи хората към широта и отстъпчивост. В едно общество председателят, фасадата, човекът, който го представлява и седи на лично място, е Юпитеров тип. Почти всички председатели на републиките са Юпитерови типове Те умеят да създават методи за разрешаване навсички задачи, а също ред и честност. В тялото на човек Юпитер има отношение към кръвта и черния дроб, от металите - към калая, от скъпоценните камъни - към смарагда, от цветовете - към зеления.
към текста >>
В едно общество
председателят
, фасадата, човекът, който го представлява и седи на лично място, е Юпитеров тип.
Обичат церемониите в храмовете и познанствата. Те са привлекателни, горди и с чувство за уважение и почит. Макар че са весели и разположени, на моменти са способни на избухване, но не са злопаметни. Тези типове са създадени да председателствуват. Хубавият им облик, брадата им, добродушието, което лъха от тях, ги определя като арбитри, утешители, помирители, предразполагащи хората към широта и отстъпчивост.
В едно общество
председателят
, фасадата, човекът, който го представлява и седи на лично място, е Юпитеров тип.
Почти всички председатели на републиките са Юпитерови типове Те умеят да създават методи за разрешаване навсички задачи, а също ред и честност. В тялото на човек Юпитер има отношение към кръвта и черния дроб, от металите - към калая, от скъпоценните камъни - към смарагда, от цветовете - към зеления.
към текста >>
Почти всички
председатели
на републиките са Юпитерови типове Те умеят да създават методи за разрешаване навсички задачи, а също ред и честност.
Те са привлекателни, горди и с чувство за уважение и почит. Макар че са весели и разположени, на моменти са способни на избухване, но не са злопаметни. Тези типове са създадени да председателствуват. Хубавият им облик, брадата им, добродушието, което лъха от тях, ги определя като арбитри, утешители, помирители, предразполагащи хората към широта и отстъпчивост. В едно общество председателят, фасадата, човекът, който го представлява и седи на лично място, е Юпитеров тип.
Почти всички
председатели
на републиките са Юпитерови типове Те умеят да създават методи за разрешаване навсички задачи, а също ред и честност.
В тялото на човек Юпитер има отношение към кръвта и черния дроб, от металите - към калая, от скъпоценните камъни - към смарагда, от цветовете - към зеления.
към текста >>
51.
Едно сравнение
- Георги Радев (1900–1940)
Сам
председателят
на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия.
Колко много неуспехи, колко много жертви, огорчения, разочарования се откриват пред погледа на съзерцателя, който може да обхване в съзнанието си научния опит на човечеството в една епоха, когато наблюдава действието на тази или онази машина, на този или оня апарат, на тази или онази част! Неуспехи и разочарования и, които често са завършвали с някое ценно откритие, разкриващо широки кръгозори за нови постижения. В този „плаващ град" са съсредоточени резултатите на цели епохи, постиженията на техническия гений на цялото човечество от памтивека. В тази смисъл на думата той е едно колективно дело. В него са взели участие много същества - през мозъка и ръцете на неговите знайни и незнайни строители. Четирите години на неговия строеж са едно съкращение на цели епохи, а материалите за неговото изграждане произхождат от много места.
Сам
председателят
на френската република, при отрязване на лентата, подчертава, че всички градове, провинции и колонии на Франция са взели участие при строежа на Нормандия.
Той изтъква, не без известна национална гордост, че стоманата му произхожда от Лотарингия и Лоара, че асансьорите му са строени в Париж, динамомашините - в Елзас, вентилаторите му са изработени в Марсилия, а всевъзможните електрични апарати в Гренобъл; че керамичните изделия са от Севр, порцелановите — от Лимож, тапицерията от Обюсон, ониксът от Алжир, кристалът от Нанси, лакът от Индокитай, дървото акажу от Африка и т.н. С такива тънки подробности знаят строителите на Нормандия кое от къде е. тъй както и цял свят знае, кои са самите тия строители, кои са инициаторите и пр. Ясно е, следователно, че за онова, което е дело на човешки ръце, хората са добре осведомени. Те знаят, при това, че нищо не става без майстори - без умове, които замислят и планират и без ръце, които изпълняват.
към текста >>
52.
ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО
- Георги Радев (1900–1940)
Ще ви цитирам тук думите на френския астроном Emile Belot,
подпредседател
на френското астрономично дружество, който въз основа на модерните астрономични изследвания, се опита да създаде цяла една космогонична система.
Тази съпротива трябва по необходимост да предизвиква известни нарушения в движението на небесните светила. Ако такова не съществува, както в краен резултат се констатира при движение на планетите — защото, както споменах, в течение на хиляди години, не се е забелязало изменение в периода на техните обиколки — трябва да съществуват противодействуващи причини, които действуват вън от светилата, или изхождат от тях. 5. Необходими са в такъв случай регулиращи, направляващи и, следователно, интелигентни сили за извършване на точните планетни движения, защото при наличността на толкова причини, които предизвикват различни забавяния и ускорения в движението, едно чисто автоматично регулиране е изключено. 6. Седалището на тези интелигентни сили е мислимо не само в централното светило, отдето т чрез предаване на енергията както при безжичния телеграф, регулират планетните движения, а и в отделните планети, които ние трябва да си мислим като живи организми, одарени със съзнание и воля. Тия естествени заключения представят едно чувствително приближение към издревната идея, която поддържа Окултната Традиция, стара като света: че цялата вселена, това е тялото, организмът на Великия космичен Човек.
Ще ви цитирам тук думите на френския астроном Emile Belot,
подпредседател
на френското астрономично дружество, който въз основа на модерните астрономични изследвания, се опита да създаде цяла една космогонична система.
„Вселената, казва той, е имала някога, като всеки организъм, свои артерии, носещи материя и движение на всички образуващи се звезди, така както кръвта се разнася в живите организми. Тези артерии ще да са вихрушки от космична материя, аналогични на мъглявите влакна на Плеадите, свързващи звездите помежду им и ядрата на планетите с ядрото на тяхното централно слънце. Тази солидарност, проявена от край до край във вселената, изглежда наистина да води до една обмена на вибрации. Тия думи не звучат ли като далечно ехо на загадъчните думи на кабалистите за Великия небесен човек, Адам Кадмон? Но това е една далечна за сега проблема — по-близка е за нас нашата слънчева система, в която има толкова много за изучване.
към текста >>
53.
Глава първа: Призванието
- Атанас Славов
1895 - В центъра на София бива съсечен бившия министър-
председател
на България Стефан Стамболов.
Глава първа ПРИЗВАНИЕТО Автоматична фотокамера Ноември 1895 - В Турция бива убит като баптистки пастор по време на арменските кланета, съученикът на Дънов от семинарията Дрю М. Крикорян. 18 ноември 1895 - В САЩ комисията на методисткия комитет за мисиите в Европа гласува 15 485 долара за подпомагане на „незадоволителното състояние“ на българската мисия.
1895 - В центъра на София бива съсечен бившия министър-
председател
на България Стефан Стамболов.
С преследвачите му Паница и Ризов, е и Тодор Арнаудов. 1895 - Дънов отказва назначението си в Ямбол. Изнася проповеди, но не се обвързва с постоянна работа. 1896 - Издава книгата „Науката и възпитанието,“ в която излага научно-философския си мироглед и сочи необходимостта от коренна промяна в мисленето на базата на постиженията на науката. 7 март 1897 - В присъствието на баща си получава прозрение за духовната мисия, която му предстои.
към текста >>
54.
Глава втора: Веригата
- Атанас Славов
е избрана за
председател
на управителния му съвет и ежегодно е преизбирана на този пост до 1897 г.
През 1890 г. д-р Младен Желязков е назначен за градски лекар на Варна. Домът им е на улица „Стефан Караджа“. Във Варна тя става член на учреденото през 1888 женско благотворително културно-просветно дружество „Майка“. През 1892 г.
е избрана за
председател
на управителния му съвет и ежегодно е преизбирана на този пост до 1897 г.
От този период е друга запазена нейна книга: „Трендафил. Комедия в три действия в стихове от Леополд Лалуе. Превела Анастасия д-р Желязкова. Варна. Печатница Нитче, 1894.“ Приблизително през същия период Анастасия УзуноваЖелязкова изучава спиритическа и теософска литература. Дори Димитър Голов в протоколите си от 1906 г.
към текста >>
55.
Глава седма: Изгрева 1936-1943
- Атанас Славов
Тук - между другото влизат големи терени на Изгрева представляващи бивша собственост на избити по време на народния съд високопоставени лица от времето на Царство България като министъра на финансите, и по-късно министър
председател
Богдан Филов.
Учителят настоява тези терени да се закупуват от последователите му и да се дават доброволно за общо ползване, а не да стават юридическа собственост на самото Бяло братство. Колкото и странно да изглежда на пръв поглед. Неговата концепция е, че братството трябва да е духовно общество, което да не е свързано с никакво юридическо лице - било то стопанско, обществено, - духовно никакво! Основните причини за това са две: Първо - постоянните гонения срещу Изгрева от православната църква и непрекъснатите му арести и следствия, които можеха да доведат до окончателна забрана на Братството и тогава, съвсем естествено, всичко построено, всичко изградено от братята щеше да изчезне от лицето на земята. Второ - което е най-важното изграждането на надигащия се на Изгрева стопански колос неименуемо щеше да привлече истеричната алчност на социалните маргинални, а тяхната агресия никой не можеше да спре. След време много от белите братя се сдобиха с местата си по силата на узаконяването на собствеността на заселили се обитатели на парцели с непредявени искания за строеж, или без плащане на данъци за поземлена собственост от оригиналните си собственици.
Тук - между другото влизат големи терени на Изгрева представляващи бивша собственост на избити по време на народния съд високопоставени лица от времето на Царство България като министъра на финансите, и по-късно министър
председател
Богдан Филов.
Това отново е пример на дълбоката далновидност на Учителя. Ако духовната общност на дъновистите беше изградена юридически, при идването на „Народната власт“ на Девети септември, от нея нямаше да остане и помен още в рамките на година, година и половина. Вместо това отнемането на братските имоти и одържавяването им трябваше да мине през безкрайно разтакаване: да се въведат законите за забраната на едрата градска собственост, да се проведат съдебни процеси срещу собствениците на каквито и да било братски имоти: било то бараки и къщи, градини и паркове, или овощни и други земеделски терени. Един пример. Мястото с бараката близнак на Иван Антонов и Влад Пашов, дадено за ползване от благотворител на Братството през началото на 30-те години, беше окончателно отнето от собственика му след дълги съдебни разправии едва през края на петдесетте години за постройката на съветското посолство.
към текста >>
56.
Глава първа: Лъкът и тетивата
- Атанас Славов
1847 (1 октомври) в Англия се ражда Ани Ууд (известна като Ани Безант), поборник за свободата на Индия и дългогодишен
председател
на Теософското дружество.
1845 (4 юли - национален празник на САЩ) в гората до езерото Уолдън край Конкорд идва, за да си построи сам барака, Хенри Торо. 1845 във Варна се открива ново гръцко училище. 1847 в Момонт, Ню Джърси, се ражда Бордън Боун, най-големият американски персоналист и бъдещ професор на Петър Дънов. 1847 (б септември) Хенри Торо напуска колибата си при Уолдън и се връща болен в Бостън. 1847 бива разтурена неуспялата комуна „Брук Фарм“.
1847 (1 октомври) в Англия се ражда Ани Ууд (известна като Ани Безант), поборник за свободата на Индия и дългогодишен
председател
на Теософското дружество.
1847 (късна есен) Константин Дъновски тръгва от Устово с вуйчо си да търси учителско място във Варна. 1847 (14 ноември) в Елена се ражда преподавателят в Свищовското училище за наука и теология и учител на Петър Дънов Йордан Икономов. Телескопичен блик От катедрата на Американския лицеум в своите обиколки Р. У. Емерсън казва, че е тук, за да говори за „божествената достатъчност на индивида“. „Знайте себе си, доверете се на вътрешното си прозрение, схванете, че това, което е истина за вас във вашите собствени сърца, е неизбежно истина за всички хора.
към текста >>
57.
Глава втора: Ученикът и учителите му
- Атанас Славов
Докато патриархът реагира, Константин на 15 август 1866 година свиква всички селски свещеници и чорбаджии на епархията на църковен събор във Варна, където приемат предварително приготвен привременен закон за църковните работи, а
председателят
на българската община - Константин Дъновски - става неин църковен глава.
И ако се окаже, че са тръгнали към гръцка църква, настояват този път да опитат „Св. Архангел“, защото храмът е чисто български и там е и училищният двор, и ще останат много доволни. След време в пазарните дни Константин започва да праща агитатори дори по всичките единайсет капии на града - пресрещат селяните както пристигат с катърите, кошовете, колите, магаретата на път за пазара и им предлагат да опитат „Св. Архангел“. Гърците пишат оплаквания. В едно от тях Йоаким обяснява на гръцкия патриарх, че от църквите на деветдесетте села, които му се водят във Варненско, поп Константин му е оставил само 10 - другите е отнел и кръщава, и венчава, и погребва, и освещава нови църкви, и събира всичките такси за българската община.
Докато патриархът реагира, Константин на 15 август 1866 година свиква всички селски свещеници и чорбаджии на епархията на църковен събор във Варна, където приемат предварително приготвен привременен закон за църковните работи, а
председателят
на българската община - Константин Дъновски - става неин църковен глава.
Съборът още на място взима решение новосформираната община да изпрати делегация до русенския валия - мощния Мидхад паша - с подписаните документи и молба да им разреши, тъй като са независими от гърците, те да си събират владищината. Мидхад преценява, че българската община е по-надеждна от гръцките с техните интригантства, и тъй като вече се е опирал на нея по разни неразбории, уважава молбата и издава исканата позволителна заповед. Оплакването на владиката Йоаким до патриарха от 26 февруари 1867 г. звучи като истински разгром. Йоаким вече не вижда резерви за съпротива.
към текста >>
През 1886 Харалан Димитров от Ню Арк отива пастор в Питсбург, призован от годишната конференция в Консвил, проведена от родения в Хавай
председател
на методисткия район епископ Малалиеу.
Ето това е истината! Когато убиват Крейзи Хорс в сиуския резерват на 5 септември 1877 г., българските пътуващи проповедници в САЩ... - ааа! - ще оставя това сега! Все още не са се върнали от пасторските си обиколки по света Захария Паламидов и К. Г. Паламидов. През 1891 пътуващи проповедници са Иван Тодоров, Байчо Тодоров, Петър Василев, Иван Димитров, Петър Тихчев, Стефан Гечев. По-късно нея година Гавраил Илиев се връща от житата на Небраска и с него пак оттам - Иван Димитров, Стефан Гечев, Марин Делчев, Захария Илиев, Петър Василев, Иван Тодоров, както и Паламидов от работническите гета на Детройт, за да стане учител в Хотанца. Трайко Константинов иде от Минесота, Томов и Икономов - от Ню Арк.
През 1886 Харалан Димитров от Ню Арк отива пастор в Питсбург, призован от годишната конференция в Консвил, проведена от родения в Хавай
председател
на методисткия район епископ Малалиеу.
И пак епископ Малалиеу взима при себе си като проповедници в Детройт, където се премества през 1887 г., Иван Тодоров, Ванчо Тодоров, Петър Василев и Иван Димитров. Между другото, на следващата година Малалиеу председателства годишното събрание на българската мисия. Авторски блик Защо хаваецът епископ Малалиеу все изисква българите при себе си, където и да поеме нов район? Защо това ми се струва по-важно да се разбере, отколкото да се измисли някаква нова измислица за някакви нови несъществуващи заговори срещу българите, някакви колорадски бръмбари, пуснати да поскъпне хлябът, някакви тайни потурчвания в някакви дълбоко потулени села, някакви енергийни дупки по границата (в които циганите хвърлят скелети на крадени магарета) или гърци някакви изкрали някакви икони през шести век и половина? Или някакъв кучешки зъб в някаква полутракийска полугробница?
към текста >>
Между другото, на следващата година Малалиеу
председателства
годишното събрание на българската мисия.
През 1891 пътуващи проповедници са Иван Тодоров, Байчо Тодоров, Петър Василев, Иван Димитров, Петър Тихчев, Стефан Гечев. По-късно нея година Гавраил Илиев се връща от житата на Небраска и с него пак оттам - Иван Димитров, Стефан Гечев, Марин Делчев, Захария Илиев, Петър Василев, Иван Тодоров, както и Паламидов от работническите гета на Детройт, за да стане учител в Хотанца. Трайко Константинов иде от Минесота, Томов и Икономов - от Ню Арк. През 1886 Харалан Димитров от Ню Арк отива пастор в Питсбург, призован от годишната конференция в Консвил, проведена от родения в Хавай председател на методисткия район епископ Малалиеу. И пак епископ Малалиеу взима при себе си като проповедници в Детройт, където се премества през 1887 г., Иван Тодоров, Ванчо Тодоров, Петър Василев и Иван Димитров.
Между другото, на следващата година Малалиеу
председателства
годишното събрание на българската мисия.
Авторски блик Защо хаваецът епископ Малалиеу все изисква българите при себе си, където и да поеме нов район? Защо това ми се струва по-важно да се разбере, отколкото да се измисли някаква нова измислица за някакви нови несъществуващи заговори срещу българите, някакви колорадски бръмбари, пуснати да поскъпне хлябът, някакви тайни потурчвания в някакви дълбоко потулени села, някакви енергийни дупки по границата (в които циганите хвърлят скелети на крадени магарета) или гърци някакви изкрали някакви икони през шести век и половина? Или някакъв кучешки зъб в някаква полутракийска полугробница? Защо - както казваше Паисий - в края на краищата да не знаем историята си - какво като я знаем, да не сме крастави, да не ни е страх, че ще научим нещо страшно за себе си, не вярваме ли в стамината си като народ и нация? Дванадесет и половина е, минава среднощ, долу на Тунджа някакви местни спасители на някакви орсовки бърчат чела и се наливат с национална гроздова и американски дискошум отпреди десет години... (Казах ли ви, че се скрих да пиша в Ямбол на спокойствие?) „Ша та чакам на бургаската гара! Лека нощ!“ * Но това после.
към текста >>
Председателят
на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства.
И така нататък. Песен има една много години по-късно. Скачат едни моми с дълги голи крака и стегнати задни бузи и пеят: Четри стъпки направи и назад се обърни. Туй, всеки знай, е новият танц Бомбай! Хей! И тропат като кобилки по шантаните, и като тропат В такт, си клатят модните бобени гърнета и ту ги свалят, ту ги турят на къдравите си главунки, милите! А пък ритъмът на танца, който танцуват, се казва Чарлстоун - това вече не е английски град в Индия, а американско пристанище в Южните щати, дето негрите го измислят този „Чарлстоун“ да го тропат, докато надуват джаз. И тези бомбейки, тези бомбета, също като по-късно тези панамени шапки (от град Панама им викат панамки в България, само че в САЩ, като първо взимат да ги носят, му викат на такъв човек, че се носи в Чарлстоунски стил, и панамените шапки са чарлстоунки... И танц също има такъв, и песента му е: „Рита, скача като кон, туй ми било Чарлестон!“)... абе, карай! Абе, няма столици, няма Цариград, няма българи граждани със стил или уличници без стил - вече селски калпак носи самият саксонец князът, защото оттук*нататък свърши се със света, оттук нататък руснакът ти казва, че си селянин славянин, и който е облечен като света, е чорбаджия изедник, и щом си селянин, си славянин и ще ти надуват главата с това от училищата си и с великата глупост, че първенците ти са изедници - толкоз! - селяните славяни са да слушат и служат на Петербург, и това и ще правиш, велика ти моя християнска православни и чиста душо с дървеното рало, а твойте изедници им острижи брадите и - бой! Батюшка цар ще ти помогне! Петър вижда от високото, дето е стъпил, и чува: - Да живее князът! Да живее България! Долу две дами с капелуши и огромни очи се стискат под мишница и се кокорят към стройния германец с калпака, който слиза, подкрепян от Драган Цанков.
Председателят
на градския съвет поднася хляб и сол с думите: „Ваша Светлост! В името на населението от град Варна...“ и кара нататък... На които думи красивият младеж със селския калпак отговаря с много точно и внимателно изговорените български думи - сякаш стъпва на пръстчетата на краката си: - Сърдечно благодария за изразените вий чувства.
Да живее новотто ми отечество! Да живее Блягария! После на ален кон... После гърмят сто и едно оръдия... „Шуми Марица окървавена, плаче вдовица люто ранена...“ Авторски блик И това е по-добро от Шишковото: „Варна, Варна край Каварна, много стара се изкара“, така ли? Съмнявам се! Но времената са такива. Всички онези поети от онова време знаят, че не са поети и че просто в този романтичен период има „места“ за поети, и ги заемат, но им треперят гащите, че не им е там мястото и утре може да изхвръкнат. И е естествено, че не си гледат работата с облаците и самодивите в бяла премена, ами току захапят някой колега, да го пооцапат, да не им мъти водата. Така че Вазов ще се обади за „Бисера от Черно море“, Ботев ще се заяде с Пърличев, който е единственият заслужил лауреат от всичките.
към текста >>
58.
Глава трета: Колежанинът
- Атанас Славов
Свиня в темелите на друг един кантон за вода и този път - без съмнение - наши църковни букви! Години и години след това, малко преди да се проведе първият всемирен събор на Бялото братство във Варна под
председателството
на Петър Дънов, той пише до една от тогавашните си последователки и поддръжнички за Плиска и Абоба, откъдето са взети тези камъни.
И като свикнеш с полумрака, дето се струи през издъненото прозорче, различаваш по плочата, както си клекнал, странни букви. Неразчетими букви. И издялано животно - тигър ли е, лъв ли е? Сетне упорният камък на моста на Шейтанджик, дето е станала голямата катастрофа, той пък има на него издялан заек. Станцията на Каспичан - перонът й също има такива плочи и маймунка в едното кьоше.
Свиня в темелите на друг един кантон за вода и този път - без съмнение - наши църковни букви! Години и години след това, малко преди да се проведе първият всемирен събор на Бялото братство във Варна под
председателството
на Петър Дънов, той пише до една от тогавашните си последователки и поддръжнички за Плиска и Абоба, откъдето са взети тези камъни.
Знае ги много добре; и баща му го е водил там - на развалините. И му е показвал из Варна от тях - приятелят му Ибрахим го е водил горе на Пипи-капу да види крилатото змейче с българските букви. И подовете на таблите. И сводовете на подземията под тях, в тунелите на които могат да се разминат две каруци! И по мостовете на Варненските джедета! Даже в развалините на тези древни български столици струи такава мощ, че те смазва. Какви са били те, хората - българите, които са ги издигнали - с баните му, с водопроводите му, с огромните зали, табиите и крепостните стени, които не са трошляк като турските крепостни стени, а от блокове, дето по шест борци не могат ги дигна! Какви хора са се гърбили под товара им да ги издигнат на пет метра височина и да застанат отгоре войниците на българския цар в ковани ризници! Каква ангария е била тогава и кои са страдали - защо не си отговорим ние, и колко пъти Петър се е питал това и е питал учителя си Шишков, а той само го е гледал тъжно (защото как ще живее това момче, дето не знае да се преструва!) и го е попрегръщал, попрегръщал през рамото, без ншцо да каже.
към текста >>
59.
Глава шеста: Пасторът
- Атанас Славов
1895 в центъра на София бива съсечен бившият министър-
председател
на България Стефан Стамболов.
1895 в Медисън, Ню Джърси, когато Дънов се прощава със семинарията Дрю, в нея постъпва след учението си в Алегени колидж пастор Пачеджиев. 1895 (октомври) във Филаделфия, САЩ, Георги Чакалов започва да работи на една от новите линотипни машини в печатницата на „Филаделфия Инкуаярър“, което увеличава заплатата му за този вид работа на неимоверния за времето един долар на час. 1895 (18 ноември) в САЩ комисията на методисткия Комитет за мисиите в Европа гласува 15 485 долара за подпомагане на „незадоволителното състояние“ на българската мисия. По това време вече е завършен новият пасторски дом в Шумен. 1895 (11 декември) в семинарията Дрю в Медисън умира в леглото си на 81-годишна възраст един от тамошните учители на Дънов - професор Джон Милей.
1895 в центъра на София бива съсечен бившият министър-
председател
на България Стефан Стамболов.
Телескопичен блик След тридесет и седем годишно съществуване методистката мисия в България през 1895 г. докладва, че има 13 центъра със 177 пълни члена на църквата и около 300 симпатизанти. Конференцията (или съветът) на мисията има 16 члена и един стажант. Има един местен пастор с трима помощници, 11 неделни училища с общо 224 деца, 6 църкви, от които двете са само салони, и четири пасторски дома. Има четири редовни училища: едно женско училище в Ловеч, теологическо мъжко училище и две основни училища.
към текста >>
60.
Кой е Иван Толев
- Георги Христов
Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при
председател
д-р К.
Той е държавен обвинител против министрите от кабинета на Гешов-Данев (ХХХII-ро правителство на България, което управлява от 29 март 1911 г. до 14 юни 1913 г. и ХХХIII-то правителство на България, което управлява от 14 юни 1913 г. до 17 юли 1913 г.) за националните катастрофи; народен представител от V-то Велико народ- но събрание (9.06-9.07. 1911 г.).
Автор и докладчик на много членове от Конституцията и секретар на Парламентарната комисия при
председател
д-р К.
Поменов - нар. представител от XV-то обикновено народно събрание (15.10.1911-23.07.1913 г.), автор на много закони, между които и законът за административното правосъдие) и др. Ив. Толев е непоколебим привърженик на държавната идея. Книжовна дейност - Ив. Толев е сътрудник на много литературни, педагогически и юридически списания („Летописи“ на К.
към текста >>
61.
1. Статия първа - Окултна социология
- Георги Христов
Почти на същото мнение за понятието „Държава“ е и сегашният
председател
на Северо Американските Съединени Държави г.
Тази власт, която естествено не признава никаква по-висша или конкурентна сила в урежданите от нея отношения, се нарича суверенитет или господство. Тя има две страни: вътрешен суверенитет или право да се заповядва на всичките граждани, съставляващи нацията, и даже на всички, които живеят на националната територия, и външен суверенитет или право да се представлява нацията и да се обвързва в сношенията и с другите нации. Според това, Държавата е една морална личност, защото представлява от себе си един субект или идеален и постоянен титуляр, който олицетворява цялата нация. Тя, веднъж образувана, упражнява публичната власт чрез един суверен, който е правителството. Този орган издава, по свое усмотрение или чрез налагане от постоянната социална сила (обичаите, нравите, религията), задължителни за всички, правила или норми, наречени закони.
Почти на същото мнение за понятието „Държава“ е и сегашният
председател
на Северо Американските Съединени Държави г.
Woodrow Wilson45. В своето капитално съчинение: „The State46,, (Elements of Historical and Practicals Politics), тоя бележит юрист и същевременно социолог казва (стр. 658): „Държавата е един благотворен и неизбежен орган на обществото. Доколкото неразумно се намесва в живота на индивида, тя трябва да се счита като едно необходимо зло. Тя е едно органическо тяло на обществото: без нея, обществото би било само една абстракция.
към текста >>
62.
4. Идеално и осъществимо управление
- Георги Христов
Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес77 се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината)78 - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбърпарти“79 не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния
председател
на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм.
Той е и постоянно опровергаван от живота. Обединението на пролетарията от всички страни или така наречените „интернационали“ - първият, вторият и две и половиният - фалира при най-важния си изпит: „интернационалите“ не само не предотвратиха Великата европейска война (Първата световна война, бел. ред.) от 1914 до 1918 г., но дори се биха юнашки едни срещу други. По-ядовита ирония над безсилието на марксизма не би могла да се очаква. Но не само в международните отношения се констатира немощта на социалната демокрация: това е също така вярно и във вътрешното управление на държавите.
Така, във Франция, дето покойният Жан Жорес77 се бори храбро с двата народни врагове - клерикализма (духовенството) и милитаризма (военщината)78 - и все в името на пролетарския идеал, социалната демокрация не престава да е един от стълбовете на французката аристократическа олигархия; в Англия прословутата „лейбърпарти“79 не се стеснява да се проявява като мощна крепителка на управлението на лордовете с тяхното едро землевладение и индустрия, а в Германия същата партия, начело със сегашния
председател
на републиката, поддържа управлението на една дегизирана монархия с всичките прелести на железния милитаризъм.
За българската социална демокрация не би трябвало и да говорим: известна под името партия на „общоделците“ или „широките социалисти“, тя е една миниатюрна буржоазна група, годна за всички компромиси80 и за всички цели, но без да може да подтикне нито на йота обществения прогрес или поне да подобри колко-годе положението на работничеството. Третата форма на социално устройство - комунизма - колкото и да е примамлива на пръв поглед за идеалистите, също така противоречи на великите и незиблеми81 закони, които регулират развитието на човечеството. Ние и друг път на страниците на това списание82 сме разглеждали доста обширно принципите и методите на това движение. Обаче, откогато светът видя на дело да се приложат тия принципи и методи - в Русия - не остана нито помен от основите на комунизма, тъй както той се излагаше на теория правото на частна собственост не само не изчезна, за да се замени с общинна (комунална) собственост, но се възстанови, капиталът не само не се премахна, но се въведе като неизбежно условие във всички разклонения на стопанството, а милитаризмът процъфтя като никога досега. Това е така нареченото „стратегическо отстъпление“ пред напора на буржоазията.
към текста >>
63.
2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе
- Георги Христов
___________________________________________________________ 123 В тези събития е замесен Александър Цанков - кървавият професор, който следващата година става министър-
председател
чрез преврат.
Тъй се случи, че се привърши книгата ми на тоя ред. Писано е и нощно време. Извинявайте за отегчението, което може би ще ви причини прочитането. Какво да правя, братя, искам всичко да си разкрия пред Вас, а то още колко е останало. С братски привет: Жечо.
___________________________________________________________ 123 В тези събития е замесен Александър Цанков - кървавият професор, който следващата година става министър-
председател
чрез преврат.
124 „Подницата“, познат още като „Подник“, „Поница“ е кръгъл глинен или метален плосък съд, с диаметър около 60 см и дебелина на дъното 4 - 5 см, завит нагоре по ръба в края, подобно на тепсия (тава). Използва се в балканската кухня за печене на хляб и различни видове храни от месо или зеленчуци, преди да се наложат съвременните готварски печки с фурни. 125 Железен изпъкнал похлупак, с който се покрива подница при печене. 126 Стара планина. 127 Днешно с.
към текста >>
64.
1. Георги Томалевски – Русенската комуна, юли-август 1923 г.
- Георги Христов
Той бе анархист и бе
председател
на анархистите, които бяха допуснати от Ал.
Този срив на чувствата у него разруши белия му дроб. Не можа да изтръгне един плевел и си замина, макар че Учителя му даде съвет как да стори това. А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков.
Той бе анархист и бе
председател
на анархистите, които бяха допуснати от Ал.
Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по заповед на Стамболийски. След смъртта на любимия си Сираков, то Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина. Последните дни от живота си пожела да отиде на Витоша. Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителя посочи мене с пръст.
към текста >>
65.
Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г.
- Георги Христов
Цялостната дейност на Обществото се направлява и отчита пред останалите членове от Управителен съвет с тригодишен мандат в състав от трима души, заемащи съответно длъжностите -
председател
, секретар-касиер и библиотекар-домакин.
Начало на Русенската комуна - 9 март 1921 г. Началото на експеримента поставя Учредителното събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 9 март 1921 г. Членове основатели на Обществото са само девет души от всички последователи на Учителя в града: Никола Ватев, Петранка Чернева, Симеон Марков, Колю /Никола/ Марков, Рашко Марков, Юрдан Марков, Стою Марков, Иван Вълчанов и София Вълчанова. Приетият на учредителното събрание устав определя главната цел на новосъздаденото сдружение по следния начин - „културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ“. За осъществяването и русенското комунално братство се ангажира да „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“.
Цялостната дейност на Обществото се направлява и отчита пред останалите членове от Управителен съвет с тригодишен мандат в състав от трима души, заемащи съответно длъжностите -
председател
, секретар-касиер и библиотекар-домакин.
Длъжностите в първия Управителен съвет се разпределят така: • Председател - Никола Ватев; • Секретар-касиер - Симеон Марков; • Библиотекар-домакин - Иван Вълчанов. Уставът регламентира и печата на сдружението - „кръг с петоъгълна звезда, заобиколена с думите: „Общество Бяло Братство - Русе“. На тържественото откриване на събора на 19 август - Преображение в читалище „Надежда“ Учителя изнася пред търновското гражданство и последователите си от цялата страна беседата „Пробуждане на колективното съзнание“. На този събор той въвежда сред членовете на Братството обръщението „брат“ и „сестра“. Поставя се на дневен ред пред събора въпросът за образуването на „комуни“ като опит.
към текста >>
Длъжностите в първия Управителен съвет се разпределят така: •
Председател
- Никола Ватев; • Секретар-касиер - Симеон Марков; • Библиотекар-домакин - Иван Вълчанов.
Началото на експеримента поставя Учредителното събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 9 март 1921 г. Членове основатели на Обществото са само девет души от всички последователи на Учителя в града: Никола Ватев, Петранка Чернева, Симеон Марков, Колю /Никола/ Марков, Рашко Марков, Юрдан Марков, Стою Марков, Иван Вълчанов и София Вълчанова. Приетият на учредителното събрание устав определя главната цел на новосъздаденото сдружение по следния начин - „културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ“. За осъществяването и русенското комунално братство се ангажира да „открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда“. Цялостната дейност на Обществото се направлява и отчита пред останалите членове от Управителен съвет с тригодишен мандат в състав от трима души, заемащи съответно длъжностите - председател, секретар-касиер и библиотекар-домакин.
Длъжностите в първия Управителен съвет се разпределят така: •
Председател
- Никола Ватев; • Секретар-касиер - Симеон Марков; • Библиотекар-домакин - Иван Вълчанов.
Уставът регламентира и печата на сдружението - „кръг с петоъгълна звезда, заобиколена с думите: „Общество Бяло Братство - Русе“. На тържественото откриване на събора на 19 август - Преображение в читалище „Надежда“ Учителя изнася пред търновското гражданство и последователите си от цялата страна беседата „Пробуждане на колективното съзнание“. На този събор той въвежда сред членовете на Братството обръщението „брат“ и „сестра“. Поставя се на дневен ред пред събора въпросът за образуването на „комуни“ като опит. В беседите със своите ученици Учителя им дава методически указания в тази насока.
към текста >>
66.
Правилник за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство' - Русе
- Георги Христов
За неизпълнение на посочените изисквания в Правилника за провинилите се предвиждат четири степени наказания: • Забележка насаме от
председателя
на Управителния съвет или от неговия заместник; • Забележка от целия Управителен съвет; • Мъмрене пред всички членове на Обществото; • Отстраняване от Обществото за време, определено от Управителния съвет.
Управителният съвет поема цялата отговорност за добрия ред и правилното разпределение на работата в стопанството. Пред него се отчитат ръководителите на различните стопански отдели. Касата е обща за всички отдели и се държи в Търговския отдел на Обществото. За издръжка на недвижимите имоти на сдружението се определя годишен бюджет от 150 000 лв. Той се разпределя по следния начин: за дома на Никола Ватев - 40 000 лв., за дома на братя Маркови - 50 000 лв., за дома на Братското имение в „Свирчовица“ - 60 000 лв.
За неизпълнение на посочените изисквания в Правилника за провинилите се предвиждат четири степени наказания: • Забележка насаме от
председателя
на Управителния съвет или от неговия заместник; • Забележка от целия Управителен съвет; • Мъмрене пред всички членове на Обществото; • Отстраняване от Обществото за време, определено от Управителния съвет.
След Общото събрание от 8 ноември 1922 г., приело Правилника за вътрешния ред в Общество „Бяло Братство“ - Русе, се свиква следващо Общо събрание на 31 януари 1923 г. На него се отчита годишният баланс на Обществото за изминалата 1922 г. с уравнена сметка „Печалби и загуби“ на 112 476,35 лв. Общите материални активи на сдружението се изчисляват на 521 010,37 лв. Оттук до края на 1925 г.
към текста >>
В заседанието на Управителния съвет от 16 януари 1951 г., когато
председател
е вече не Никола Ватев, а Георги Димитров, се обявява открито публичната тайна, че софийското Братство през 1924 г.
не се знаело „каква организация са те: религиозна секта или само дружество, което няма свой устав“. В изострена обстановка на политическа несигурност в страната се открива последния Търновски събор на „Бялото Братство“ на 23 август 1925 г. След приключването на събора, преди заминаването си на 29 август, Учителя е арестуван заедно с Никола Ватев и Ковачев, но са освободени след броени часове. Есента на с.г. е обискирана вилата, където се провеждат търновските събори, и се конфискуват някои окултни предмети на Учителя.
В заседанието на Управителния съвет от 16 януари 1951 г., когато
председател
е вече не Никола Ватев, а Георги Димитров, се обявява открито публичната тайна, че софийското Братство през 1924 г.
е отпуснало на Общество „Бяло Братство“ - Русе безлихвен кредит в размер на 240 000 лв. От така получената сума - 50 000 лв. задържа тогавашният председател Никола Ватев за лично свои нужди, а останалите 190 000 лв. са употребени за целта, т.е. за закупуване на поземлени имоти.
към текста >>
задържа тогавашният
председател
Никола Ватев за лично свои нужди, а останалите 190 000 лв.
Есента на с.г. е обискирана вилата, където се провеждат търновските събори, и се конфискуват някои окултни предмети на Учителя. В заседанието на Управителния съвет от 16 януари 1951 г., когато председател е вече не Никола Ватев, а Георги Димитров, се обявява открито публичната тайна, че софийското Братство през 1924 г. е отпуснало на Общество „Бяло Братство“ - Русе безлихвен кредит в размер на 240 000 лв. От така получената сума - 50 000 лв.
задържа тогавашният
председател
Никола Ватев за лично свои нужди, а останалите 190 000 лв.
са употребени за целта, т.е. за закупуване на поземлени имоти. Движението на тези средства не е било отразено по счетоводните книги.
към текста >>
67.
Повторна колективизация на стопанството и превръщането му отново в „идеалната комуна' на цялото Братство
- Георги Христов
Избира се нов Управителен съвет начело с несменяемият дотогавашен
председател
Никола Ватев, касиер Юрдан Марков и домакин новоприетият член Георги Димитров.
Когато се огледа списъка на имената на приетите за членове на русенското Общество, главно от по- големите градове се вижда, че между тях фигурират много дългогодишни и ревностни последователи на Учителя, хора ползващи се с авторитет в „Бялото Братство“, като Минчо Сотиров от Бургас, Петко Епитропов и Михаил Стоицов от Пловдив, Тодор Стоименов, Начо Петров, Жеко Панайотов и Симеон Симеонов от София, Панайот Ковачев от Стара Загора и др. Важно значение за по-нататъшното развитие на Общество „Бяло Братство“ - Русе изиграва Общото годишно събрание от 25 март 1934 г. На него, освен местните членове на сдружението, присъстват и външни в лицето на Петко Епитропов и Михаил Стоицов. Главният въпрос, с който се занимава събранието, е обсъждането и приемането на нов „Правилник за вътрешния ред в общежитията на Общество „Бяло Братство“. Обсъждането на подобен правилник в присъствието на членове от други градове с делегирани пълномощия на мнозинството от външните участници в Обществото показва недвусмислено, че комуналният експеримент на русенската задруга намира отново подкрепа от „Бялото Братство“ в страната.
Избира се нов Управителен съвет начело с несменяемият дотогавашен
председател
Никола Ватев, касиер Юрдан Марков и домакин новоприетият член Георги Димитров.
Защо присъстват представители на членове на Обществото отвън става ясно в края на събранието. По писмено направено предложение от Петко Епитропов, Тодор Стоименов, Симеон Симеонов и Начо Петров, то приема да се свика извънредно общо събрание за решаване на два много важни въпроса - изменение и допълнение на устава и преместване на седалището на сдружението от Русе в София. Извънредното общо събрание се провежда на 24 август 1934 г. в Братското помещение на „Изгрева“ в София. Основният въпрос, с който се занимава събранието, са промените в устава.
към текста >>
Обсъжданият проблем е много важен, защото според информацията, получена от
председателя
Никола Ватев, има вече няколко случая в различни краища на страната на изявено желание от съмишленици да прехвърлят недвижими имоти на Обществото.
Но за момента коригираният устав може да се прилага само в единствено функциониращата комунална задруга в Русе. На 16 май 1935 г. УС продължава да заседава и в присъствието на Юрдан Марков. В пълен състав той решава да назначи за управител на клона на Обществото във Варна Манол Иванов, а за управител на клона в Казанлък - Никола Камбуров, като ги снабди със съответните нотариално заверени пълномощни. Два дена след това на 18 май, вероятно екстрено, УС отново в пълен състав пак заседава.
Обсъжданият проблем е много важен, защото според информацията, получена от
председателя
Никола Ватев, има вече няколко случая в различни краища на страната на изявено желание от съмишленици да прехвърлят недвижими имоти на Обществото.
Съветът счита, че най-добре с покупката на такива имоти, като представител на Общество „Бяло Братство“ - Русе, може да се справи Петко Епитропов от Пловдив, който във връзка със служебните си ангажименти пътува често в различни градове. Решава се на Епитропов да се изпрати надлежно пълномощно за тази цел. Пристигналите членове на Обществото от другите градове на страната на Извънредното общо събрание на 3 и 4 юли 1935 г. в Русе изказват похвала на русенци за добре устроеното от тях земеделско стопанство в „Свирчовица“. Но външните представители, които са наясно с реално съществуващата ситуация на вътрешен разкол в задругата, без излишно протакане и с точно премерена деловитост насочват събранието към избор на нови ръководни органи.
към текста >>
68.
Централата на Общество „Бяло Братство' - Русе се мести в София
- Георги Христов
„
Председател
на Управителния съвет ще бъде Начо Петров, секретар Симеон Симеонов, счетоводител Жечо Панайотов.
Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Началото на управлението на русенското Общество от УС в столицата се поставя на 5 юли 1935 г. В заседанието на новоизбраното управително тяло на сдружението на тази дата, без да се уточнява къде е проведено и колко души са присъствали на него, се прави разпределение на длъжностите. Протоколът като че ли отразява предварително взето решение.
„
Председател
на Управителния съвет ще бъде Начо Петров, секретар Симеон Симеонов, счетоводител Жечо Панайотов.
Подписването на книжата ще става поне от Председателя и секретаря“, се посочва в него. Да подписват най-малко двамата - председателят и секретарят документацията на Обществото, такова изискване никъде не е регламентирано като задължително в Устава и правилниците. Повидому има някакъв стремеж към завишаване на контрола в управленската дейност, или поне опит за придаване на някаква по-голяма ангажираност от страна на целия УС в общите му отговорности. Но не може да не се отбележи, че според последно утвърдения уставен текст - длъжностите в УС са пет, а не три. Остава да се приеме, че Уставът не е спазен стриктно заради по-добрата оперативност.
към текста >>
Подписването на книжата ще става поне от
Председателя
и секретаря“, се посочва в него.
Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Началото на управлението на русенското Общество от УС в столицата се поставя на 5 юли 1935 г. В заседанието на новоизбраното управително тяло на сдружението на тази дата, без да се уточнява къде е проведено и колко души са присъствали на него, се прави разпределение на длъжностите. Протоколът като че ли отразява предварително взето решение. „Председател на Управителния съвет ще бъде Начо Петров, секретар Симеон Симеонов, счетоводител Жечо Панайотов.
Подписването на книжата ще става поне от
Председателя
и секретаря“, се посочва в него.
Да подписват най-малко двамата - председателят и секретарят документацията на Обществото, такова изискване никъде не е регламентирано като задължително в Устава и правилниците. Повидому има някакъв стремеж към завишаване на контрола в управленската дейност, или поне опит за придаване на някаква по-голяма ангажираност от страна на целия УС в общите му отговорности. Но не може да не се отбележи, че според последно утвърдения уставен текст - длъжностите в УС са пет, а не три. Остава да се приеме, че Уставът не е спазен стриктно заради по-добрата оперативност. В заседанието на 25 юли с.г.
към текста >>
Да подписват най-малко двамата -
председателят
и секретарят документацията на Обществото, такова изискване никъде не е регламентирано като задължително в Устава и правилниците.
Централата на Общество „Бяло Братство" - Русе се мести в София Началото на управлението на русенското Общество от УС в столицата се поставя на 5 юли 1935 г. В заседанието на новоизбраното управително тяло на сдружението на тази дата, без да се уточнява къде е проведено и колко души са присъствали на него, се прави разпределение на длъжностите. Протоколът като че ли отразява предварително взето решение. „Председател на Управителния съвет ще бъде Начо Петров, секретар Симеон Симеонов, счетоводител Жечо Панайотов. Подписването на книжата ще става поне от Председателя и секретаря“, се посочва в него.
Да подписват най-малко двамата -
председателят
и секретарят документацията на Обществото, такова изискване никъде не е регламентирано като задължително в Устава и правилниците.
Повидому има някакъв стремеж към завишаване на контрола в управленската дейност, или поне опит за придаване на някаква по-голяма ангажираност от страна на целия УС в общите му отговорности. Но не може да не се отбележи, че според последно утвърдения уставен текст - длъжностите в УС са пет, а не три. Остава да се приеме, че Уставът не е спазен стриктно заради по-добрата оперативност. В заседанието на 25 юли с.г. УС в столицата стига до извода, че интересите на Обществото налагат в Русе да се изпрати директор „с пълни и неограничени права“ и, че за такъв намира за най- подходящ Асен Райчев от София.
към текста >>
На извънредното общо събрание на 28 юни, проведено в салона на Братството на „Изгрева“,
председателят
на УС докладва, че поради технически трудности, т.е.
Реалните правомощия на софийската управа в това отношение ни най-малко не са накърнени от съществуването на русенската комисия с делегирани проформа права на местен УС. И по-нататък в следващите 8-9 години това положение в управлението на Общество „Бяло Братство“ - Русе се запазва. В дома на Симеон Симеонов в София на 20 май 1936 г. УС решава да свика извънредно общо събрание на Обществото на 28 юни с.г. в столицата с главна точка в дневния ред - управление на имотите.
На извънредното общо събрание на 28 юни, проведено в салона на Братството на „Изгрева“,
председателят
на УС докладва, че поради технически трудности, т.е.
юридически спънки, не е възможно прехвърлянето към Общество „Бяло Братство“ - Русе на имоти от други градове на страната. След обсъждането на въпроса, събранието възлага на УС да назначи комисия, която да се заеме с проблема за поставянето на всички братски имоти в България под общо управление. Комисията трябва да оформи проучванията си в тази насока в доклад до управата в столицата и да се съобщят с циркулярно писмо решенията, които ще се вземат по него до всички членове на Обществото. Някак на заден план и не- доизказани остават призивите за необходимостта от духовен подем в Братството като цяло, включени във втора точка - „разни“. На какво точно се дължи тази инициатива на УС в столицата, не може да се отговори еднозначно.
към текста >>
Отново
председател
става Начо Петров, секретар Симеон Симеонов, касиер Жечо Панайотов, а Васил Константинов от Русе и Петко Епитропов от София - членове.
На Общото редовно годишно събрание на Общество „Бяло Братство“ - Русе на 21 март 1937 г. в София русенските му членове, благодарение на чийто ежедневен труд съществува стопанството, се превръщат в негови наематели. Комуналната задруга на Братството в Русе придобива вече някакви неясни и деформирани очертания на сдружение от неопределен тип, занимаващо се с обработка на земя с неуточнен собственик, ръководено от отдалечена на стотици километри управа, ангажирана изключително с изготвянето на наемни договори. На заседанието на УС от 23 март 1937 г. се разпределят длъжностите в него.
Отново
председател
става Начо Петров, секретар Симеон Симеонов, касиер Жечо Панайотов, а Васил Константинов от Русе и Петко Епитропов от София - членове.
На 5 април с.г. Съветът упълномощава Васил Константинов от негово име да отдаде под наем къщата при стопанството в „Свирчовица“ и да сключи наемни договори за 10-годишен срок с ползвателите на раздадените места за лозя. На това заседание УС делегира пълномощия също на Георги Куртев от Айтос, Атанас Лолов от Ямбол и Никола Камбуров от Казанлък да купуват имоти за сметка на Братството, да ги отдават под наем, да събират приходите от тях и за всичко, направено в това отношение, да се отчитат пред съвета в София. Четвъртото общо редовно годишно събрание /20 март 1938 г./ започва с отдаване почит на починалия член на Обществото Стоян Русев /Дядо Благо/ от София. Оповестените балансови сметки отново не показват някакъв забележим напредък в стопанската дейност на сдружението.
към текста >>
След година бездействие на 10 март 1942 г., поради действащата още забрана за свикване на годишни събрания на дружествата, УС натоварва
председателя
Начо Петров да посети градовете в Южна и Северна България, където има членове на Обществото, с които да размени мисли по текущото управление на имотите.
УС не проявява признаци на някаква дейност. На тази дата той насрочва свикването на VII-то общо редовно годишно събрание за 23 март с.г. На 20 март обаче отново му се налага да заседава, за да отмени свикването на Общото събрание. Военновременната конюнктура дава вече отражение върху цялостния живот на българското общество. В тази връзка управата на Общество „Бяло Братство“ - Русе трябва да се съобразява със забраната на Министерството на вътрешните работи и народното здраве за свикване на годишни събрания на разните дружества.
След година бездействие на 10 март 1942 г., поради действащата още забрана за свикване на годишни събрания на дружествата, УС натоварва
председателя
Начо Петров да посети градовете в Южна и Северна България, където има членове на Обществото, с които да размени мисли по текущото управление на имотите.
Специално при посещението си в Русе, той трябва да разговаря с братята в стопанството по въпроса за изпълнение решението на VI-то общо редовно годишно събрание за построяването на жилище за София Вълчанова. На 13 юли 1943 г. софийската управа заседава по повод на благоприятния отговор от Министерството на финансите, че Обществото като сдружение с идеална цел не следва да прави вноски по Закона за народния заем от 1943 г. От това заседание става известно, че към 31 декември 1942 г. в имуществото на сдружението се отчита и паричната наличност от 63 545 лв., внесена в Пощенска спестовна каса на името на Жечо Панайотов.
към текста >>
69.
Ликвидиране на Русенската комуна – 31 декември 1957 г.
- Георги Христов
Поради напреднала възраст, дългогодишният
председател
- Н.
И все пак, от този десетгодишен период се извлича от братята в Русе и в столицата изстрадан може би, но в известен смисъл и полезен опит. Повечето от тях разбират, че земеделско стопанство от комунален тип с идеална цел не може да се управлява добре от няколко стотин километра. В началото на 1949 г. броят на членовете на Обществото е само 9. Изтъква се, че се прави всичко възможно, за да бъдат добре стопанисвани братските имоти.
Поради напреднала възраст, дългогодишният
председател
- Н.
Ватев (81 год.), е избран за почетен председател, а новият председател е Георги Димитров. На 23.07.1953 г. Общество „Бяло Братство” - Русе получава известие от ТПС (трудовопоземлена собственост) - отчуждава се по-голямата част от поземления му имот. Комисията посочва, че Обществото притежава освен 205, 4 дка земя, внесена от членовете му, и обществена - от 192 дка; това всъщност е личната им собственост, а „обществената“ е купена със средствата на сдружението. Законът дава право на собствениците сами да посочат кои земи от целия имот да предадат на Държавния поземлен фонд.
към текста >>
Ватев (81 год.), е избран за почетен
председател
, а новият
председател
е Георги Димитров.
Повечето от тях разбират, че земеделско стопанство от комунален тип с идеална цел не може да се управлява добре от няколко стотин километра. В началото на 1949 г. броят на членовете на Обществото е само 9. Изтъква се, че се прави всичко възможно, за да бъдат добре стопанисвани братските имоти. Поради напреднала възраст, дългогодишният председател - Н.
Ватев (81 год.), е избран за почетен
председател
, а новият
председател
е Георги Димитров.
На 23.07.1953 г. Общество „Бяло Братство” - Русе получава известие от ТПС (трудовопоземлена собственост) - отчуждава се по-голямата част от поземления му имот. Комисията посочва, че Обществото притежава освен 205, 4 дка земя, внесена от членовете му, и обществена - от 192 дка; това всъщност е личната им собственост, а „обществената“ е купена със средствата на сдружението. Законът дава право на собствениците сами да посочат кои земи от целия имот да предадат на Държавния поземлен фонд. На извънредно Общо събрание се взема решение кои точно земи да се заделят - а това е почти цялата собственост на Братството.
към текста >>
Председателят
Г.
Социално-битовите проблеми на Обществото стават главна задача за УС през 1952 г. През 1953 г. УС се занимава главно с поддържането на общия имот. На Общото събрание от 28.03.1954 г. се приемат двама нови членове от Русе, коментира се въпросът за дълга на братя Маркови и за ликвидацията на общата собственост.
Председателят
Г.
Димитров отчита дейността на сдружението през 1954 г. като „ликвидационна“, а финансовото му състояние не е добро, правят се постъпки за връщане на някои от одържавените земи, за да се възстанови стопанската дейност на сдружението. Общото събрание на 26.06.1955 г. решава целият имот да се продаде, като предимство имат членовете на Обществото. Русенци предлагат да изплатят дълга си на Софийското братство, но никой не се явява да получи парите.
към текста >>
в протокола е добавено: „Културно-просветно дружество Общество ББ - Русе“, а
председателят
мотивира необходимостта от ликвидация на Обществото с напредналата възраст на членовете и липсата на необходимите средства.
Русенци предлагат да изплатят дълга си на Софийското братство, но никой не се явява да получи парите. През 1956 г. численият състав на сдружението е вече 10 души, издръжката му се реализира от наемите на неговите имоти. Според съдебната спогодба, братя Маркови се издължават в пари и в натура, но завеждат Гражданско дело срещу Обществото. На последното заседание на УС от 23.II.1957 г.
в протокола е добавено: „Културно-просветно дружество Общество ББ - Русе“, а
председателят
мотивира необходимостта от ликвидация на Обществото с напредналата възраст на членовете и липсата на необходимите средства.
Така приключва този 36-годишен многолик, ентусиазиран и труден опит на Русенската комуна за общ живот по Новото учение. Той е урок и за нас - днешните последователи на Учителя. Из книгата „ Общество Бяло Братство - Русе (1921-1957)“, издадена в Русе през 2007 г. Автори: Любомир Златанов Златев и Зоя Койчева Иванова.
към текста >>
70.
Учителя Беинса Дуно (Петър Дънов) - живот и дело (1864 - 1944)
- Филип Филипов
Учителя Беинса Дуно се среща с Александър Стамболийски, тогавашен министър-
председател
, и провежда с него частен разговор.
Министерството на вътрешните работи на България утвърждава устав на Общество „Бяло Братство" в Русе и на практика това е първа юридическа регистрация на последователите на Всемирно Бяло Братство. През 20-те години на XX век Учителя Беинса Дуно трайно пребивава в София на ул. „Опълченска" 66, в непосредствено съседство с дома на комунистическия лидер Георги Димитров. Според мемоари на съвременници последният неколкократно се е укривал от полицията в квартирата на Учителя Беинса Дуно. Според мемоари на Петко Епитропов през юли 1922 г.
Учителя Беинса Дуно се среща с Александър Стамболийски, тогавашен министър-
председател
, и провежда с него частен разговор.
На 9 юни 1923 г. чрез държавен преврат на власт в България идва политическата партия Демократически сговор; правителството ii не дава разрешение за годишен събор на Всемирното Бяло Братство. На 21 юли 1925 г. Учителя Беинса Дуно е призован за разпит в столичната Обществена безопасност; отговорите на зададените му въпроси са документирани. Именувам се Петър Константинов Дънов, от Варна, 60-годишен, българин, неженен, неосъждан, учител: Моето учение е основано на три главни принципа: Божествена Любов, Божествена Мъдрост и Божествена Истина.
към текста >>
НАГОРЕ
