Търсене в текстове за 'Председател'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 109 резултата в 59 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1896_1 Двe влияния - Науката и възпитанието

Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела.
Ние сме почнали да гледаме умствено на света с друго око – езика на Природата ни е станал по-общо понятен. Науката вече отвсякъде ни е озарила със своята небесна светлина. Физиката ни е запознала със законите и силите на физическия свят, химията – със състава и елементите на веществото, геологията – с миналото на земята, астрономията – с небесните тела и устройство на Вселената. Когато, на другата страна, физиологията ни е запознала с органите и функциите на человеческото тяло, биологията – с началото на органическия му живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способността на ума и характера на человека. Человеческият мозък не се вече сматря като едно просто оръдие, което умът употребява за каквото му скимне, но че е седалище на всичките душевни дарби и способности. Той е столицата, в която заседават всичките представители на душата под председателството на ума, който е главният водител на общите дела. Душата по всяка вероятност трябва да е облообразно кълбо от психическа жизнена сила, която приема своите впечатления от всяка част на своята безкрайно чувствителна повърхност, от която зависят мислите до голяма степен. Когато умът се представя да завзема мястото на една жизнено магнитна иглена тръбица, на която върхът се движи и привлича с неописуема бързина към всяка точка на тази душевна вътрешност, към която различните впечатления и двигателни мисли се докосват. По този начин вътрешните и външни действия ту се приемат, ту се предават от един център в друг, от една област на мировия свят към друга. Има нещо чудно действително в Природата. Този свят, когото гледаме и усещаме, науката ни казва, че е направен от малки кирпичи, наречени атоми.
към текста >>

Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела.
От друга страна физиологията ни е запознала с органите и функциите на човешкото тяло, биологията – със зараждането на органическия живот, анатомията – с устройството на тялото, психологията – с относителното естество на душата, френологията – със способностите на ума и характера на човека. 1.2. Мозък, ум, душа 1. Благодарение развитието на анатомията, физиологията, биологията днес човек има по-ясна представа за себе си като жив организъм. Той познава устройството и функциите на своя мозък и нервна система, на своето сърце и дробове, на своя стомах, жлези и пр. 2. Човешкият мозък, например, благодарение на дългите проучвания не се разглежда само като едно обикновено оръдие на ума, което той употребява съвсем самоцелно, а се счита за седалище на всички душевни сили и способности. Мозъкът е, образно казано, столицата, в която заседават всички представители на душата под председателството на ума – главният ръководител на общите дела. 3. Умът от своя страна би могъл да се уподоби на една жизнено-магнитна иглена тръбица, чийто връх се движи с неописуема бързина и се привлича от всяка точка на тази душевна вътрешност, до която се докосват различните впечатления и движещи мисли. По този начин вътрешните и външни въздействия се приемат и предават от един център към друг, от една област на видимия свят към друга. 4. Що се отнася до душата, то ние бихме могли да я уподобим на сфера от психично-жизнена сила, която приема впечатления от целия космос чрез всяка точка на своята безкрайно чувствителна повърхност. Човешките мисли зависят до голяма степен от тази повърхност. 1.3. Устройството на вселената
към текста >>

напуска армията и поема председателството на университета в Мериленд.
[53] Вероятно става дума за Уилям Александър Хамънд (William Alexander Hammond, 28.08.1828–5.01.1900), американски невролог и санитарен генерал. Завършва медицина през 1848 г. в Ню Йорк. 11 години служи в армията като хирург. През 1860 г. напуска армията и поема председателството на университета в Мериленд. Когато започва гражданската война (1860), се завръща в армията. През 1862 г., въпреки своята младост бива назначен от президента Линкълн (1809-1965) за министър на здравеопазването в армията с ранг бригаден генерал. От 1864 г. започва частна медицинска практика. През 1874 г.
към текста >>

2. 1896_3 Външните условия на Живота - Науката и възпитанието

Всяка страна избира по равен брой арбитри, а те си избират председател.
живеят в Египет, а при две от династиите дори са били роби. [139] Тук вероятно се има предвид, че фараонът и Египет символизират материалното робство. [140] Вж. дял втори – ІІІ.5. [141] Неофициален съд, избиран от спорещи страни по взаимно съгласие. Всяка страна избира по равен брой арбитри, а те си избират председател. [142] Вж. дял първи – І.5:13. [143] Вж. дял първи – ІІ.2.2:21. и бел. №74.
към текста >>

3. Биографични бележки

Той е първият председател на Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г.; 1871-1873 г.).
Георги” във Варна, а след това и в манастира “Св. Димитър” в Евксиноград, където игумен е българският йеромонах Теодосий от Велико Търново. От 1865 г. е свещеник и в българската църква “Св. Архангел Михаил” във Варна. Той е първият председател на Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г.; 1871-1873 г.). През 1873 г. е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна. В 1878 г. е затворен от турските власти. От 1878 до 1898 г.
към текста >>

е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна.
От 1865 г. е свещеник и в българската църква “Св. Архангел Михаил” във Варна. Той е първият председател на Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г.; 1871-1873 г.). През 1873 г. е избран за председател на Градския епархиален смесен съвет във Варна. В 1878 г. е затворен от турските власти. От 1878 до 1898 г. Константин Дъновски е свещеник в църквата “Св. Архангел Михаил”.
към текста >>

4. УВОД

Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в.
През 1899г. Петър Дънов е 35 годишен и животът му до тук сякаш е целенасочена подготовка за бъдещата му духовна мисия. Семейството му дава първите примери за активна обществена ангажираност. Баща на П. Дънов е православният свещеник Константин А. Дъновски - известен деец на църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско, пръв председател на Българската църковно-училищна община във Варна през 60-те години на XIX в. Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до смъртта си през 1865 г.
към текста >>

Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ.
В поредната номерация на листовете на бележника са включени вътрешните страни на кориците и л. 107-а * * * Настоящото първо факсимилно самостоятелно издание на личният бележник на Учителя П. К. Дънов се посвещава на 145 години от рождението му. Важна цел на инициаторите е да се съхрани чрез дигитализиране оригиналният документ - макар и правени с мастило, записите в бележника на Петър Дънов са на повече от 100 години и все повече избледняват. Благодаря за гласуваното доверие на ръководството на общсство "Бяло братство", в лицето на неговия председател г-н Андрей Грива, който се обърна към мен като историк за издаването на този ценен документ. Признавам, че темата бе нова за мен, но работих с интерес и удоволствие. Основният принцип в работата ми е точното представяне на оригинала, както във факсимилната част, така и в разчитането на авторовия текст. Специален коментар на всеки отделен запис не е правен. След обнародването на бележника това могат да сторят философи, богослови, културолози и последователи на Петър К. Дънов. За улеснение на читателите в края на тома прибавям кратък „Летопис за живота на Учителя Петър К.
към текста >>

5. Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г.
1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария. Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.) Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. в село Николаевка първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г.
към текста >>

6. Пеню Киров - №34

Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г.
От 1890 г. живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г. Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие". Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г. старопиталище „Милосърдие". (П.К., №34, 02.05.1900 г.)
към текста >>

7. 04_1900г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г.
От 1890 г. живее във Варна. Става съпруга на д-р Младен Желязков от пролетта на 1892 г. Преводач от френски на спиритическа и теософска литература. Заедно с д-р Миркович членува в спиритическото дружество „Милосърдие". Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество „Майка", към което основава през 1901 г. старопиталище „Милосърдие". (П.К., №34, 02.05.1900 г.) №37 Нови пазар, 10 май 1900 г. Люб. бр. Киров,
към текста >>

8. 06_БИОГРАФИЯ - ПЕНЮ КИРОВ - първият ученик на Учителя

Бургас, на който мене избраха за председателствующий ръководител и това продължи 7 години - или до 25 юли 1914 г.
- Ще споделям мнение само с тези, които вярват като мен и ще вярват. Протестанти и православни далеч са от мен, лицемери, самохвалковци - също; 5. Каква работа ще работя? - Или комисионерство, или търговски книговодител, или в служба. На 27 юли, в деня на свети Пантелеймон, 1907 година, устрои се кружок духовен в гр. Бургас, на който мене избраха за председателствующий ръководител и това продължи 7 години - или до 25 юли 1914 г. На 18 април 1911 година в 11.30 часа през нощта чух духовете да казват: „Панде офедис плини". Това бе отговорът на един разговор, който не можах да запомня. Тълкуването според Нико А. Апостолидис е следующето: „Всички змиеобразни чисти". Това е казано на староелински език.
към текста >>

За председателстващ (ръководител) е бил избран брат Пеню на 27 юли 1907 г.
Тъй щото това за мене е щастие, ако успея нещо да поработя за Славата Божия. 26 март, 1907 г." Той непрекъснато е във връзка с Бога и изпълнява възложените му задачи, видно пак от писмата му: „Аз наскоро ще изляза по обиколка из България, та може към лятото да дойда и към Сливен, защото Господ наново ме въздига, та и аз ще гледам да Му бъда верен. 6 май, 1906 година". Началото на бургаското Братство За председателстващ (ръководител) е бил избран брат Пеню на 27 юли 1907 г. (деня на св. Пантелеймон) и остава на тоя пост до 25 юли 1914 г., тоест 7 години. Това пише самият той в Първото си тетрадче. Членове: Матей Попов, Деню Цанев, Тодор Стоименов, Сотир Щерев, Кънчо Стойчев с госпожата си, Георги Курустов, Никола Янев с госпожата си, Стефан Андреев с госпожата си, Илия Зурков, Мелкон Партомян, Димитър Македонски с госпожата си, Георги Давидов, Иван Славов, Иван Стоянов, Никола Колдамов, Темистокъл Янков, Александър Кръстников, Отец Никон, Кица (шивачка) и други подходящи, някои от които с госпожите си. Посещения на членове от други кръжоци: Учителя П. К.
към текста >>

9. 07_БИОГРАФИЯ - ГЕОРГИ МИРКОВИЧ

Миркович е председател на „Клуба на българите" в Пловдив и в качеството си на такъв получава на 26 март 1880 г.
Подписът му стои под протестното писмо до Европейската комисия във връзка с решенията на конгреса. Убеден съединист, заедно със Захари Стоянов и с брат си Руско, д-р Миркович участва в разширяване мрежата на комитетите „Единство" за обединяване на българските земи. Д-р Миркович е един от 10-те депутати, назначени от Главния управител в Първото областно събрание на Източна Румелия в Пловдив. Първата му сесия започва на 22 октомври 1879 г. През 1880 г. Миркович е председател на „Клуба на българите" в Пловдив и в качеството си на такъв получава на 26 март 1880 г. благодарствена от княз Александър Батенберг по повод изпратените му приветствия от българските представители. От есента на 1880 г. Миркович е градски лекар в Пловдив. От 8 септември 1881 г. става дописен член, а от 6 август 1884 г.
към текста >>

10. 08_БИОГРАФИЯ - ТОДОР СТОИМЕНОВ

Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П.
Т. Стоименов е определен от Учителя Петър Дънов за касиер на Братството - при него се съхранява десятъкът. В тази си длъжност е стриктен и отговорен, даже и твърде педантичен в очите на някои. Всичко е под негов контрол и той не разрешава да се разпилее и стотинка. Не на всеки отпуска пари, а като истински касиер винаги дава с неохота, за което си е навличал гнева на братята. Той държи всички пари под дюшека си и когато трябва да отпусне някаква сума, много трудно взема такова решение сам и обикновено се консултира с Учителя Петър Дънов. Също така е председател на Младежкия окултен клас, а заедно с П. Епитропов се грижи изцяло за братския живот и всичко, свързано с организацията на съборите. След заминаването на Учителя Петър Дънов той става ръководител на новоизбрания Братски съвет до своята смърт. От чиновническата си работа Т. Стоименов придобива ред ценни качества, които му помагат в трудното организиране на Братския живот. Той е научен да спазва законите на държавата.
към текста >>

11. №57 /ПЕТЪР ДЪНОВ/

За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“.
--------------------------------------------- 30 Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г.
към текста >>

Председател на благотворителното д-во е д-р Г.
Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател –Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници– Д. Х. Гендов и д-р Ил. Г. Кутев (1853-1909).
към текста >>

Миркович, подпредседател –Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д.
под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател –Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници– Д. Х. Гендов и д-р Ил. Г. Кутев (1853-1909).
към текста >>

12. №52 /Пеню Киров/

За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“.
№ 30 (бел. 30: Дружество „Милосърдие“ неофициално съществува от доста години.Членовете му се вълнуват от задгробния живот и се занимават със спиритически сеанси. На вътрешната страна на първа корица насписание „Нова Светлина“, издавано от д-р Миркович, г. V, кн. ІІ от 15май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна„Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъждаспиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него,той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г.
към текста >>

Председател на благотворителното д-во е д-р Г.
Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател –Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници– Д. Х. Гендов и д-р Ил. Г. Кутев (1853-1909).) 34 Става дума за първия събор, който се провежда в периода 19-24.07.1900 г. Вж.
към текста >>

Миркович, подпредседател –Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д.
под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага набедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова„дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател –Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници– Д. Х. Гендов и д-р Ил. Г. Кутев (1853-1909).) 34 Става дума за първия събор, който се провежда в периода 19-24.07.1900 г. Вж. също писмо №39 на П.К.
към текста >>

13. №60 (Пеню Киров)

в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з.
Най-известен от синовете му е Никола Димитров Обрешков (6.3.1896-11.8.1963), български математик и академик със световно значение и известност, дългогодишен ръководител на катедрата по висша алгебра в Софийския университет и директор на Математическия институт при Българската академия на науките. Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков. В начлото на юни 1903 г. в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з. Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града.
Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков. В начлото на юни 1903 г. в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з. Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града. Източник: Епистоларни диалози - част ІІ (1898–1900г.)
към текста >>

14. №93 (Пеню Киров)

Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев.
до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 г. Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София В. Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев. От 1 септември 1908 г. работи в Шуменското педагогическо училище. Вероятно в този период се жени за Йорданка Пенкова Стамова – племенница на П. Дънов, с която имат двама сина. В 1909 г.
към текста >>

15. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 2

„Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“.
V, кн. ІІ от 15 май 1895 г., има „Покана“ към читателите да закупят започналия да излиза в брошури психологически роман на Дук дьо Помар „Безсмъртна любов“, в превод от френски на Анастасия д-р Желязкова от Варна. За издател на романа е обявено „Спиритическо дружество „Милосърдие“, без да се упоменава в кой град е седалището на това дружество, но в края на страницата се казва, че романът ще бъде отпечатан в 10-12 брошури, всяка по 40 стотинки, и „поръчките и парите да се изпращат в Бургас до Господина д-р Миркович, Председател на Спиритическото друж. „Милосърдие“. Регистрация на това спиритическо дружество все още не е открита. Логично е Петър Дънов да е прочел пред членовете на това дружество в гр. Варна „Призвание към народа ми български“ през 1898 година. Под натиска на православната църква, която от години осъжда спиритическите уклони и сеанси на д-р Миркович и кръга около него, той регистрира Благотворителното дружество „Милосърдие“ със седалище в гр. Сливен. То е основано на 1 януари 1901 г.
към текста >>

Председател на благотворителното д-во е д-р Г.
Уставът му официално е регистриран на 13 февруари 1901 г. под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага на бедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова „дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател – Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници – Д. Х. Гендов и д-р Ил. Г. Кутев (1853-1909).
към текста >>

Миркович, подпредседател – Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д.
под № 1222 в Министерство на вътрешните работи. Целта му е „да помага на бедните и немощните, без разлика на вяра и народност“. Затова „дружеството ще се погрижи да открие благотворителен дом“. За завещаването на част от личните средства и имоти на д-р Миркович на това дружество ще става дума в писмата между Петър Дънов, Пеню Киров и д-р Миркович в течение на няколко години, преди д-р Миркович да си замине от този свят. Председател на благотворителното д-во е д-р Г. Миркович, подпредседател – Александър Георгиев, касиер-секретар – Иван Д. Кинарев, а съветници – Д. Х. Гендов и д-р Ил. Г. Кутев (1853-1909). 31 От съдържанието на това писмо може да се предположи, че през този период – от 2 май до 23 юни 1901 г.
към текста >>

16. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 7

в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з.
Димитър Г. Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков. В начлото на юни 1903 г. в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з. Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града. 70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П.
към текста >>

Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града.
Обрешков вероятно е роднина на участника в Съединението през 1885 г. Лазар Филев Обрешков. В начлото на юни 1903 г. в Бургас се образува специална комисия под председателството на бургаския окръжен управител и касиер – полковник о.з. Лазар Обрешков, дотогавашен председател на Македоно-одринското дружество в града. 70 През 1902 г. Великден е на 31 март. Както става ясно от писмото на П. Киров, П. Дънов се отправя от София към Плевен някъде около 22 март.
към текста >>

17. ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ КЪМ ПИСМАТА - 15

Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев.
до 31 август 1908 г. Васил Узунов работи в Първа софийска мъжка гимназия. В 1906 г. Бъчваров издава книгата му „Атлантида“. В София В. Узунов става един от учредителите и касиер на Психическото дружество с председател Величко Граблашев. От 1 септември 1908 г. работи в Шуменското педагогическо училище. Вероятно в този период се жени за Йорданка Пенкова Стамова – племенница на П. Дънов, с която имат двама сина. В 1909 г.
към текста >>

18. БЕЛЕЖКИ

Избран е за председател на градската управа във Варна.
Той е първият български учител в Североизточна България и по-късно - първият български свещеник. Служи в църквите „Св. Богородица", „Св. Георги" и „Св. Архангел Михаил" във Варна и в с. Николаевка. Избран е за председател на градската управа във Варна. През 1897 г. е арестуван от властите и затворен. Служи в църквата в Нови Пазар, където Учителя често престоява. В с. Николаевка Дъновски се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас Добра.
към текста >>

19. АТАНАС ЧОРБАДЖИ (ХЪДЪРЖАЛИЯТА) Иконом Ив. К. Радов

Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол:
След като купили тая къща, условили си варненци първи български учител - някого си Константин Арабаджиев, а долния етаж на къщата захванали да преустройват за параклис в името на свети Архангел Михаил, но гърците силно възпрепятствали това свято начинание посредством турското правителство. В тоя случай вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна и дядо Атанас вече се готвел да замине на свое иждивение в Цариград по църковния въпрос, който е бил в това време в своя разгар. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил със споразумение с варненските първенци българи Хаджи Рали, Сава Георгиевич, В. Христов, Андрей Хастарджиев, Климентов, Тюлев, Андон Недялков, Кюркчи Коста, Георги Попов и други да направи едно събрание в село Хъдърча от първенците на околните села, в което да им съобщи за църковния въпрос, че е вече в своето крепко начало и че всички села трябва да се откажат от гръцкия владика и патриаршията, па така да замине. Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол: „Днес, на двадесет и първий май хилядо осемстотин и шестдесета година ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните непроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на Българския Свещеноначалник Макариополскаго Г-на Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчаване, вула и др., в негово име да се издават. За всичко гореказано се подчиняваме. Село Хадърча, 21 май 1860 г. Следват подписите: Председател: Атанас Георгиев Секретар: свещен. Кон. А. Дъновски
към текста >>

Следват подписите: Председател: Атанас Георгиев Секретар: свещен.
Това събрание станало на 21-й март 1860 година, на което присъствали пратеници от първенците из следующите села: Девня, В. Козлудже, Хасърджик, Караач, Юшенли (Ботево), Кумлуджа (Крумово), Суджескюй, Гевреклер, Гюндоуду, Чътмита и Куюджук, в което събрание председателствал дяда Атанас Георгиев и писар им бил поп Константин, гдето се държал приблизително следующият протокол: „Днес, на двадесет и първий май хилядо осемстотин и шестдесета година ний, отдолуподписаните първенци и старейшини от селата..., събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката Патриаршия и нейните непроводени владици и занапред нашите свещеници да споменуват в Божествената служба името на Българския Свещеноначалник Макариополскаго Г-на Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като за венчаване, вула и др., в негово име да се издават. За всичко гореказано се подчиняваме. Село Хадърча, 21 май 1860 г. Следват подписите: Председател: Атанас Георгиев Секретар: свещен. Кон. А. Дъновски Дядо Лука от с. Девня Коси и Ефендито Стоян... В. Козлудже Сярю и дядо Димитър... Караач Баику... Хасърджик
към текста >>

20. АТАНАС ГЕОРГИЕВ

В събранието председателствал дядо Атанас.
Тогава вече се захванала открита борба между българи и гърци в град Варна. Атанас вече се готвил да замине по черковния въпрос за Цариград. Преди да замине обаче, дядо Атанас решил да се споразумее с варненските първенци българи и да направи едно събрание в село Николаевка. Това събрание станало на 21 март 1860 г. На него присъствали пратеници из следующите села: Девня, Козлуджа, Хасарджик, Караач, Ботево (Юшенли), Крумово (Кумлуджа), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндогду, Чатма и Куюджик. В събранието председателствал дядо Атанас. Държал се приблизително следующият протокол: „Днес, на двайсет и първий март 1860 г., ний, долуподписаните първенци и старейшини от селата (гл. по-долу), събрани да размислим по черковния въпрос, по примера на нашите цариградски българи от днес нататък ний се отказваме от гръцката патриаршия и нейните владици. За напред нашите свещеници да споменуват в божествената служба името на българския свещеноначалник Иларион Макариополски в Цариград и всичките черковни работи, като за венчавка, вула и др., да се издават в негово име. За всичко гореказано се подчиняваме.
към текста >>

21. ПРЪВ БЪЛГАРСКИ УЧИТЕЛ И СВЕЩЕНИК

в град Варна под председателството на Константин Дъновски се свикал събор на всички свещеници и селски първенци, на който бил изработен „съвременен законник".
През 1873 г. митрополит Йоаким си подал оставката и напуснал Варна. Константин Дъновски изцяло отделил българската църква от гръцката, сам започнал да освещава черкви и училища, да решава спорове и затова скоро всички започнали да го наричат „началник на варненската българска църква". На това гръцката митрополия, след като признала, че той е „човек подвижен, с фанатизма и мистиката на апостол", отговорила с искане до Цариградската епархия да направи постъпки пред турската власт за заточването му в някой от Атонските манастири. През август 1866 г. в град Варна под председателството на Константин Дъновски се свикал събор на всички свещеници и селски първенци, на който бил изработен „съвременен законник". Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава. След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка. Освободителната война заварила К. Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските власти и затворен. След Освобождението на Варна продължил да служи като свещеник при черквата „Свети Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран, но останал да живее в същата до смъртта си през 1918 г.
към текста >>

Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава.
митрополит Йоаким си подал оставката и напуснал Варна. Константин Дъновски изцяло отделил българската църква от гръцката, сам започнал да освещава черкви и училища, да решава спорове и затова скоро всички започнали да го наричат „началник на варненската българска църква". На това гръцката митрополия, след като признала, че той е „човек подвижен, с фанатизма и мистиката на апостол", отговорила с искане до Цариградската епархия да направи постъпки пред турската власт за заточването му в някой от Атонските манастири. През август 1866 г. в град Варна под председателството на Константин Дъновски се свикал събор на всички свещеници и селски първенци, на който бил изработен „съвременен законник". Този законник поставил начело на целия окръг Варненската църковна община, а нейният председател Константин Дъновски станал църковен глава. След пристигането на новоизбрания български митрополит Симеон във Варна Константин Дъновски се оттеглил в село Николаевка. Освободителната война заварила К. Дъновски начело на епархиалния смесен съвет и свещеник в параклиса на руското консулство, поради което още в началото на войната бил задържан от турските власти и затворен. След Освобождението на Варна продължил да служи като свещеник при черквата „Свети Архангел Михаил" до 1898 г., когато бил пенсиониран, но останал да живее в същата до смъртта си през 1918 г. По случай петдесетгодишнината на първата българска черква във Варна е бил награден с орден „За гражданска заслуга с офицерски кръст".
към текста >>

22. БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ КНИГАТА

Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти.
На 14 февруари 1865 г. се освещава и открива първата българска църква „Свети Архангел Михаил" в град Варна с първи свещеник в нея Константин Дъновски. Първият български учител във Варненско става по такъв начин сега и пръв български свещеник във Варна. Там остава да живее до самата си смърт (13 ноември 1918 г.) и е погребан пред олтара на църквата „Свети Архангел Михаил". „...Отец Константин Дъновски, който, види се, и досега не иска да се отдели от тази църква и винаги там му е прибежището и квартирата." Константин Дъновски напуска Варна през месец септември 1868 г., до което време е бил председател на българската община пред турските власти. За причината за първото му напускане на град Варна пише проф. Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131. „Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии. Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните. По молба на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г.
към текста >>

заел председателството на общината.
За причината за първото му напускане на град Варна пише проф. Петър Ников в списание „Духовна култура", кн.1-2, 1922 г., в главата „Иконом Константин Дъновски", с.131. „Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии. Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните. По молба на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г. заел председателството на общината. Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа. И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г. той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г."
към текста >>

И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г.
„Българската община за посрещане на своите разноски разчитала на приходите от епархията, но срещала големи мъчнотии. Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните. По молба на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г. заел председателството на общината. Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа. И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г. той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран. Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г.
към текста >>

той бил уволнен от председателството на варненската община.
Дирейки изход от това трудно положение, варненската община решила да извика начело на общината някое по-високо духовно лице, което със своя висок сан да импонира на селяните. По молба на варненци Иларион Макариополски изпратил архимандрит Партени, който през септември 1868 г. заел председателството на общината. Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа. И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г. той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран. Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г. След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си.
към текста >>

По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г."
заел председателството на общината. Константин Дъновски се оттеглил и се прибрал в Хадърджа. И новият председател се сблъскал със същите трудности, което извикало неговото падане и през март 1870 г. той бил уволнен от председателството на варненската община. Обаче Иларион Макариополски добре познавал Константин Дъновски и предложил между другите пак него. По такъв начин Константин Дъновски заел пак председателството на варненската община през месец март 1870 г." Втори път Константин Дъновски напуска Варна през 1899 'г., след като бил пенсиониран. Тогава той отива като свещеник в град Нови пазар и остава там и през следващата 1900 г. След тези две години (1899-1900) Константин Дъновски се завръща отново във Варна и не я напуска до края на живота си. Ето какво пише Тодор Бъчваров в книжката си „Заветници на свободата " - Предисловие, София, 1. VIII.1922 г.
към текста >>

основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов.
Един ден той срещнал намиращия се също в Америка българин Величко Граблашев, който бе известен навремето като ревностен член на спиритическото общество." Нямаме абсолютно никаква фактическа документация за описания случай, че Учителя се е срещал в Америка с Граблашев, че бил отведен в някаква непозната местност с някакви видени и чути странни неща, че след това Граблашев отишъл сам да търси това място, но не го намерил и т.н. Ако беше имал още в Америка такава опитност с Учителя, той непременно щеше да бъде негов първи ученик след завръщането си в България. Известно е, че Граблашев работи отделно от Учителя като спиритист, издава свое спиритическо списание „Задгробен мир" и спиритическа литература. В 1906 г. основава спиритическо общество и го регистрира с устав, утвърден от Министерството на народната просвета -„Устав на психическото дружество" в град София, 1906 г.; председател на обществото - Величко Гръблашев, секретар - Васил Узунов. В официалните списъци на учениците, поканени на годишните събори на Веригата (по реда на поканването), намираме, че Величко Гръблашев присъства на събор за пръв път през 1910 г. и за последен път през 1922 г., след което заминава за Америка и повече не се е завръщал в България. Там се е и поминал. Стр. 47 (92): „След като приключи своите френологически изследвания към 1900 г., в началото на столетието Учителя започна да говори на народа и създаде своите забележителни беседи...
към текста >>

„Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина."
Там в графата „година на поканване на събор" е посочена годината 1899. В този списък на първата страница в долното бяло поле брат Пеньо Киров с черно мастило е написал: „Някои смятат, че първият събор е станал през 1900 г., първият събор стана през 1899 г.". Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216): „Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г.
към текста >>

Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други.
Следва саморъчният му подпис с червено мастило. Така че имената на присъстващите ученици не са посочени само на съборите в градТърново, а от 1899 до 1922 г. включително. Стр. 115 (216): „Председателят на теософската ложа в България не закъснял да поиска среща с Учителя, в която да го уведоми за добрите възможности, които му предлага организираното Теософско общество и големите успехи, които го очакват както в нашата страна, така и в чужбина." Това, което пиша по-нататък, го правя като бивш член на Теософското общество до 1922 г., добре познавайки отношението на теософите към Учителя и Бялото братство. Говорил съм неведнъж със Софроний Ников, председател на теософското общество, и с други. Те имаха отрицателно отношение към Братството и Учителя. Теософското общество имаше за вътрешен началник на своята школа Учителя Мория и щом като той не посочваше Учителя като такъв, това значеше за тях, че не е Учител. През лятото на 1922 г. Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител".
към текста >>

Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов.
Теософското общество откри летен теософски университет, който следвах и аз, и издаде вестник „Теософска мисъл", брой единствен. В него беше поместено стихотворение със следния акростих (първите букви от всеки ред, прочетени вертикално надолу): „Дънов е лъжеучител". Теософията, затънала из джунглите на Индия със знания от инволюционния период, не прие Христа такъв, какъвто е. Теософите са будисти и поставят Буда над Христа, определяйки на последния и посвещение пета степен. Само три окултни школи са Христови -Школата на Учителя, на розенкройцерите и на антропософите. Двете родни сестри на председателя на българските теософи Софроний Ников - Йорданка Савова и Мария Бояджиева, бяха ученички на Учителя Петър Дънов. Стр. 124 и 125 (232): „Според ученици на Бялото братство, които са следили по-внимателно делото на Учителя в многобройните му аспекти, посочва се годината 1897 като особено важен етап в земния му път. За тази година споменахме и на друго място, тъй като през тази година между другите съществено важни моменти от осъзнаването на своята духовна мисия Учителя е отпечатал, макар и в ограничен брой, книгата „Заветът на цветните лъчи на светлината". За осъзнаване на собствената си мисия по такъв начин, както авторът пише, бих казал отново, че ако познаваме Учителя и мисията му, не би трябвало да му приписваме подобни неща. Що се отнася до „Заветът на цветните лъчи на светлината", та нали на събора в 1912 г. Учителя го прочита още в ръкопис и казва, че ще бъде отпечатан и след това раздаден.
към текста >>

23. ПРОТОКОЛ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1903 ГОДИНА

Варна, в хотел „Булевард", стая № 4, под председателството на г-н д-р Мирко-вича от гр.
ПРОТОКОЛ №1 град Варна, 14 август 1903 год., вечерта Членовете на Обществото за пов-дигание религиозния дух на българс-кий народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр. Варна, в хотел „Булевард", стая № 4, под председателството на г-н д-р Мирко-вича от гр. Сливен и членовете: г-жа А. Д-р Желязкова от гр. Варна и г-жа Мария Казакова - учителка от гр. В. Търново и г-н П. К. Дънов от гр.
към текста >>

24. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА

Варна под председателството на господин П. Дънов.
ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА ВАРНА, 1906 ГОДИНА На 11-й август 1906 г. стана Събор в гр. Варна под председателството на господин П. Дънов. Съборът стана в дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Желязкова, трая пет дни. При старите членове на Събора -1/ Пеньо Киров, 2/ Тодор Стоянов, 3/ Петко Гумнеров, 4/ Димитър Голов, 5/ Илия Стойчев, 6/ Тодор Бъчваров, 8/ Гина Гумнерова, 9/ Мария Казакова и 10/ д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) - тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Желязкова и Михалаки Георгиев. Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 ч. и вечер от 2 до 5 ч. и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня.
към текста >>

25. СЪРАБОТНИЦИТЕ

Председател на първото негово настоятелство е Анастасия д-р Желязкова.
Според всички досегашни твърдения, основаващи се предимно на устно предавани спомени, то е прочетено през октомври 1898 г. пред Варненското благотворително дружество „Милосърдие". Проучването на документалните материали и архиви на Варна от това време, обаче, недвусмислено показват, че през цитираната година дружество с такова име не съществува. То е учредено едва през 1903 г. и всички исторически подробности около това могат да бъдат проследени в „Юбилеен отчет на Варненското женско благотворително дружество „Милосърдие" по случай десет годишнината от откриването на приюта за старци", Варна, Печатница „Вой-ников", 1925. Председател на първото негово настоятелство е Анастасия д-р Желязкова. Името на Анастасия д-р Желязкова фигурира и в първия съхранен протокол (1903 г.) от годишните срещи на Веригата на Бялото Братство. Наред с първите ученици на Учителя - д-р Г. Миркович, П. Киров, Т. Стоянов, М.
към текста >>

председател на управителния съвет е Анастасия д-р Желязкова, а през периодите 1898-1899 и 1901-1904 тя е негов член.
То е основано на 30 декември 1888 г. по инициатива на тогавашния варненски кмет Кръстьо Мирски от група варненски интелектуалки, начело със Стефания Мирска. Името „Майка" дружеството приема официално на 24 март 1893 г. През периода 1892-1897 г. и през 1900 г. председател на управителния съвет е Анастасия д-р Желязкова, а през периодите 1898-1899 и 1901-1904 тя е негов член. Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище. По предложение на председателката Анастасия д-р Желязкова през 1897 г. „Майка" открива първото професионално училище във Варна, наречено „Трудолюбие". Пет години след прочитане на „Възвание"-то, на 23 юни 1903 г. благородни варненки, начело пак с Анастасия д-р Желязкова, учредяват Дружество за въздигание и издържа-ние на старопиталище.
към текста >>

По предложение на председателката Анастасия д-р Желязкова през 1897 г.
Името „Майка" дружеството приема официално на 24 март 1893 г. През периода 1892-1897 г. и през 1900 г. председател на управителния съвет е Анастасия д-р Желязкова, а през периодите 1898-1899 и 1901-1904 тя е негов член. Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище. По предложение на председателката Анастасия д-р Желязкова през 1897 г. „Майка" открива първото професионално училище във Варна, наречено „Трудолюбие". Пет години след прочитане на „Възвание"-то, на 23 юни 1903 г. благородни варненки, начело пак с Анастасия д-р Желязкова, учредяват Дружество за въздигание и издържа-ние на старопиталище. На 3 август същата година под председателството на митрополит Симеон дружеството приема името „Милосърдие" и избира за председател на първото си настоятелство Анастасия д-р Желязкова. На 24 февруари 1914 г.
към текста >>

На 3 август същата година под председателството на митрополит Симеон дружеството приема името „Милосърдие" и избира за председател на първото си настоятелство Анастасия д-р Желязкова.
Съгласно устава си, благотворителните цели на Дружество „Майка" били да помага на бедните българки в града, да издържа бедни способни ученички в местните български училища, да приучва на обществен живот гражданките на Варна, да се грижи за умственото и нравственото развитие на своите членове и да създаде в града техническо девическо училище. По предложение на председателката Анастасия д-р Желязкова през 1897 г. „Майка" открива първото професионално училище във Варна, наречено „Трудолюбие". Пет години след прочитане на „Възвание"-то, на 23 юни 1903 г. благородни варненки, начело пак с Анастасия д-р Желязкова, учредяват Дружество за въздигание и издържа-ние на старопиталище. На 3 август същата година под председателството на митрополит Симеон дружеството приема името „Милосърдие" и избира за председател на първото си настоятелство Анастасия д-р Желязкова. На 24 февруари 1914 г. последната е преизбрана на същия пост и във второто настоятелство, а през 1918 г. е обявена за почетен председател. За свой патронен празник „Милосърдие" определя 19 август, Преображение Господне -денят, в който по традиция Учителя открива годишните събори на Бялото Братство. През 1910 г.
към текста >>

е обявена за почетен председател.
Пет години след прочитане на „Възвание"-то, на 23 юни 1903 г. благородни варненки, начело пак с Анастасия д-р Желязкова, учредяват Дружество за въздигание и издържа-ние на старопиталище. На 3 август същата година под председателството на митрополит Симеон дружеството приема името „Милосърдие" и избира за председател на първото си настоятелство Анастасия д-р Желязкова. На 24 февруари 1914 г. последната е преизбрана на същия пост и във второто настоятелство, а през 1918 г. е обявена за почетен председател. За свой патронен празник „Милосърдие" определя 19 август, Преображение Господне -денят, в който по традиция Учителя открива годишните събори на Бялото Братство. През 1910 г. Варненската община дарява на дружеството парцел за построяване на сиропиталище, през 1915 г. то наема здание за приют на ул. „Кавалска", а през 1916 г.
към текста >>

и след това), вече е създадено благотворителното дружество „Милосърдие" (11 дни преди годишната среща на Веригата и Протокол № 1) и Анастасия д-р Желязкова е негов председател.
Може би такива са били обстоятелствата и на срещата му с първата негова варненска ученичка Анастасия д-р Желязкова, още повече, че при завръщането му от САЩ през 1895 г. и след това тя оглавява Варненското женско благотворително дружество „Майка". Когато Учителя създава Веригата, учреденото Общество за повдигание религиозния дух на българский народ вече включва личности извън Варна. А когато Обществото започва да документира своите срещи, т.е. да пише своя история (от 14 август 1903 г. и след това), вече е създадено благотворителното дружество „Милосърдие" (11 дни преди годишната среща на Веригата и Протокол № 1) и Анастасия д-р Желязкова е негов председател. Тогава, явно по невнимание, непреките свидетели на събитието от 1898 г. започват да асоциират „Възвание"-то с Анастасия д-р Желязкова и оттам - с нейното „Милосърдие". Тази неточност се предава чрез устни спомени към следващите поколения от слушатели и ученици на Бялото Братство и продължава да се преповтаря предимно в мемоарните хроники на поколението, дошло в Братството след Първата световна война (виж „Изгревът" на Бялото Братство", I-IV том, София, Житен клас, 1993-1995). В заключение може да бъде фор-мулирано следното документално доказано твърдение: Учителя прочита „Възвание"-то през 1898 г. пред Варненското женско благотворително културно-просветно дружество „Майка".
към текста >>

е избрана за председател на управителния му съвет и ежегодно е преизбирана на това място до 1897 г. включително.
д-р Младен Желязков е назначен за градски лекар на Варна. Домът им е на улица „Стефан Караджа". Във Варна Анастасия Узунова-Желязкова става член на учреденото през 1888 г. Женско благотворително културно-просветно дружество „Майка". През 1892 г. е избрана за председател на управителния му съвет и ежегодно е преизбирана на това място до 1897 г. включително. Публикува преводи от френски. От този период е запазен „ Трендафил. Комедия в три действия със стихове от М. Leopold Laluye. Превела от френски Анастасия Д-р Желязкова Издава Варненското Благотворително дружество „Майка", Варна, Печатница Л.
към текста >>

Последните документални данни за нея са от 1918 г., когато е избрана за почетен председател на дружество „Милосърдие".
включително тя неизменно присъства на съборите като единствен представител от Варна. През следващите години, когато съборите започват да се провеждат във Велико Търново, по неясни причини името и отсъства от списъка на участниците. Според записките на Велко Петрушев, през август 1915 г. Анастасия Узунова-Желязкова посреща Учителя в дома си на „Стефан Караджа", където той държи беседа пред интелектуалния елит на Варна. Неизвестно защо Петрушев я нарича „гражданката Анастасия Д-р Желязкова", вместо традиционното „сестра". Последните документални данни за нея са от 1918 г., когато е избрана за почетен председател на дружество „Милосърдие". В детските спомени на Лиляна Ставрева от около 1925 г. Анастасия Узунова-Желязкова, наметната с шал и с коси, сресани на път в средата, се разхождала с внушително достолепие по варненските улици около площад „Мусала". Завършва земния си път през 1931 г. Завещава дома си на сиропиталището и бившият и дом дълги години е училище за слепи деца. Макар и оскъдни, биографичните бележки представят Анастасия Узунова-Желязкова като личност, съчетаваща по неповторим начин милосърдие, мистицизъм и обществена храброст.
към текста >>

26. Д-Р ГЕОРГИ МИРКОВИЧ Вергилий Кръстев

Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г.
е освободен от оковите, за да се справи с избухналата холерна епидемия. Оставен под гаранция, той се движел свободно и лекувал местното население, благодарение на което натрупал завидно състояние. Краят на заточението му дошло след амнистията от 1878 г. Сбъднало се предсказанието на един местен пророк, който предрекъл, че докторът ще бъде освободен след една голяма война. След завръщането си в свободна България отново активно се включил в обществения живот. Станал участник в движението срещу решенията на Берлинския конгрес, главен инициатор за създаването на първото у нас дружество на Червения кръст (заедно с д-р Начо Планински), издател на вестник „Българско знаме", директор на Мъжката гимназия (1879-80 г.), градски лекар и управител на местната болница (до 14 март 1878 г.), активен член на либерално-демо-кратичното движение, основател на благотворителната дейност и на женското благотворително дружество в Сливен, депутат в Областното събрание в Пловдив до 13 октомври 1879 г.), председател на Клуба на българите в Пловдив през 1880 г., градски лекар, убеден съединист, основател (заедно с брат си и Захари Стоянов) на комитет „Единство", държавен лекар в строящата се линия Ямбол-Бургас през 1892 г. От 1894 г. е пенсионер. Отвратен от политическите борби, той насочил вниманието си към просветна и обществено-благотворителна дейност. През 1893 г. отишъл отново в Париж.
към текста >>

27. Годишна среща на Веригата - Варна, 1903

Варна, в хотел „Булевард“, стая № 4, под председателството на г-н д р Мирковича от гр.
На 9 август1, събота, дойде Тодор Стоянов2 и на 19 август си отиде с Доктора3. На 17 август, неделя, имахме Тайна вечеря, а от 14 до 17 август се състоя съборът ни, от който се взе следующият протокол4. Протокол № 1 град Варна, 14 август 1903 г., вечерта Членовете на Обществото за повдигание религиозния дух на българский народ, по призванието Божие, събрани на годишен събор в гр. Варна, в хотел „Булевард“, стая № 4, под председателството на г-н д р Мирковича от гр. Сливен и членовете: г-жа А. д-р Железкова5 от гр. Варна и г-жа Мария Казакова6, учителка от гр. В. Търново, и г-н П. К. Дънов от гр.
към текста >>

Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие.
Сестра на именития революционер Атанас Узунов, съпруга на д-р Младен Железков. Завършва гръцко и френско училище в Цариград, преводач от френски на спиритическа и теософска литература. От 1890 г. живее във Варна, заедно с д-р Г. Миркович членува в спиритическото дружество Милосърдие. Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие. 6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно. Родена в Сливен, завършва земния си път във Велико Търново. Завършва американски колеж в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм. Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
към текста >>

28. Годишна среща на Веригата - Варна, 1906

Варна под председателството на г-н П. Дънов.
ГОДИШНА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА Варна, 1906 г. Варна, 1906 г. На 11-ий август 1906 г. стана събор в гр. Варна под председателството на г-н П. Дънов. Съборът стана в дома на известната спиритистка г-жа Анастасия д-р Железкова11, трая пет дни. При старите членове на събора – Пеню Киров, Тодор Стоянов, Петко Гумнеров12, Димитър Голов13, Илия Стойчев14, Тодор Бъчваров15, Гина Гумнерова16, Мария Казакова и д-р Георги Миркович (последният почина в родния си град през 1905 г.) – тая година се прибавиха други два члена: г-жа Анастасия д-р Железкова и Михалаки Георгиев17. Събранията ставаха сутрин от 8 до 12 ч. и следобед от 2 до 5 ч., и винаги се откриваха и закриваха с Молитвата Господня. Първо събрание, 11 август
към текста >>

29. Годишна среща на Веригата - Варна, 1907г.

председател на спиритическия клуб в града.
Организира купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). *22 Анастас Бойнов (1848–1936) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път във Велико Търново. Адвокат, първоначално председател на спиритическия клуб в града. В неговата вила се провеждат годишните срещи на Веригата в периода между 1910 и 1915 г. *23 Елена Иларионова (1878–1956) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, дългогодишна ръководителка на Великотърновското братство, съпру- га на Константин Иларионов. Родена в Плоещ, Румъния, завършваземниясипътвъвВеликоТърново.Първоначално работи като учителка, по-късно основава частно училище в дома си. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 16 август, петък
към текста >>

30. ПРИЛОЖЕНИЯ ОБЯСНИТЕЛНИ БЕЛЕЖКИ

Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие.
Сестра на именития революционер Атанас Узунов, съпруга на д-р Младен Железков. Завършва гръцко и френско училище в Цариград, преводач от френски на спиритическа и теософска литература. От 1890 г. живее във Варна, заедно с д-р Г. Миркович членува в спиритическото дружество Милосърдие. Дългогодишен председател на варненското женско благотворително дружество Майка, основател на благотворително дружество Милосърдие. 6 Мария Казакова (1852–1908) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно. Родена в Сливен, завършва земния си път във Велико Търново. Завършва американски колеж в Стара Загора, учи в Русия, практикува спиритизъм. Дългогодишен учител и заместник- директор на Търновската девическа гимназия. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999).
към текста >>

Адвокат, първоначално председател на спиритическия клуб в града.
Завършва военно училище в Русия, служи като капитан в Плевенския и Търновския гарнизон, граничен офицер в Цариброд. Организира купуването на къщата в Арбанаси, където е съставен Завета на цветните лъчи на Светлината. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 22 Анастас Бойнов (1848–1936) – един от първите ученици на Учителя Беинса Дуно. Роден и завършил земния си път във Велико Търново. Адвокат, първоначално председател на спиритическия клуб в града. В неговата вила се провеждат годишните срещи на Веригата в периода между 1910 и 1915 г. 23 Елена Иларионова (1878–1956) – една от първите ученички на Учителя Беинса Дуно, дългогодишна ръководителка на Великотърновското братство, съпруга на Константин Иларионов. Родена в Плоещ, Румъния, завършва земния си път във Велико Търново.Първоначално работи като учителка, по-късно основава частно училище в дома си. Оставя богата кореспонденция с Учителя Беинса Дуно (виж Петър Дънов, Писма до първите ученици, ИК Астрала, София, 1999). 24 Каквото се извърши в Македония – най-вероятно става дума за събитията, свързани с Младотурската революция, която започва на 3 юли 1908 г.
към текста >>

31. 1915_1 Спомени* на Иван Данаилов

През съборните дни един от братята, търновски адвокат и народен представител, има неблагоразумието да каже на един търновски гражданин, радославист* (тогава Радославов беше министър-председател), че нашият Учител е предсказал, че в започналата Първа световна война ще победи групата начело с Англия.
(Извадки от ОИМ, отдел „Възраждане", инв.№ 102, с.395) Протосингел на владиката Йосиф е йеромонах Амбросий. Той заема тази длъжност от 1913 г. до 1918 г. СПОМЕНИ НА ИВАН ДАНАИЛОВ ОТ ЯМБОЛСКО През съборните дни един от братята, търновски адвокат и народен представител, има неблагоразумието да каже на един търновски гражданин, радославист* (тогава Радославов беше министър-председател), че нашият Учител е предсказал, че в започналата Първа световна война ще победи групата начело с Англия. Вярно е, че Учителя каза това пред една трупа от пет-шест души, между които бях и аз, разбира се, поверително. Този радославист съобщил това на търновския комендант и той наредил да разтурят събора ни и така стана. Даде се заповед всички събрани, които не са търновци, да напуснат Търново в срок от 24 часа. Учителя замина с група казанлъчани за Казанлък. На гара Царева ливада, като се разделихме, аз уведомих, че водя със себе си нашия брат от Търново Минко Костакиев – отличен медиум, който при сеансите изпада в пълен транс и Духът говори чрез него.
към текста >>

32. 1918_1 1918 година

Министър-председателят Радославов избягва от страната.
Избухват войнишки бунтове. Тяхна кулминация е Владайското въстание. На 15 септември при Добро поле силите на Антантата правят пробив на отбранителните ни линии. Втората национал катастрофа надвисва над България. На 3 октомври цар Фердинанд абдикира в полза на сина си Борис. Министър-председателят Радославов избягва от страната. Съдбините на България се поемат от победителите. Страната е в разруха, стопанството е замряло, царят глад и спекула. Такава е картината след продължилите шест години войни. От 1 януари 1918 г. протосингел на Търновската митрополия е Тодор Хлебаров.
към текста >>

33. 1919_1 1919 година

в Ньой министър-председателят Александър Стамболийски подписва унизителния мирен договор, според който се определят новите граници на страната.
Тези имоти са продадени на 08.11.1931 г. от пряката наследница на Константин Иларионов - Елена Иларионова и сумата от 101 000 лева е предадена в касата на Бялото Братство. Как Драган Попов е процедирал с другата братска къща, нямаме сведения. Политически събития. На 27 ноември 1919г. в Ньой министър-председателят Александър Стамболийски подписва унизителния мирен договор, според който се определят новите граници на страната. Южна Добруджа отново се предава на Румъния; Струмишко, Царибродско и Босилеградско се предават към Югославия; Смолянско преминава към Гърция; Беломорска Тракия - към Обединените сили. Общо, от страната се откъсват 11 хиляди кв.км. територия, населена изключително с българи. Освен това се налагат репарации, на стойност два милиарда и двеста и петдесет милиона златни франка, с 50% лихва. Установява се практически чужд финансов контрол.
към текста >>

34. 1921_6 Спомени на Никола Гръблев

бях назначен за председател на комисиите, които получаваха санитарни материали.
СПОМЕНИ НА НИКОЛА ГРЪБЛЕВ (От личната тетрадка на Гръблев) През есента на 1921 год. бях назначен за председател на комисиите, които получаваха санитарни материали. Пристигаха цели влакове от резервните санитарни складове в Пловдив, Шумен и Плевен. Ходех да разпечатвам вагоните и да проверявам материалите или с файтон, или с двуколка, или с кон. Една заран отидох сам да си взема коня от нестроевата рота, за да отида с него на гарата. Беше пристигнала композиция от тридесет и няколко вагона и аз трябваше да я получа. Друг път пращах войник да ми докара коня, но сега отидох сам да го взема.
към текста >>

35. 1923_1 1923 година

Александър Цанков става председател на Министерския съвет, министър на външните работи и изповеданията (т.е. вероизповеданията).
Политически събития. На 9 юни 1923 г. се извършва държавен военен преврат. Малко по-късно Стамболийски е убит във вилата му. На власт идва Демократическия сговор, образуван от сливането на Народния сговор на Александър Цанков с други партии. Александър Цанков става председател на Министерския съвет, министър на външните работи и изповеданията (т.е. вероизповеданията). От 5 до 7 август се провежда пленум на ЦК на БКП (т.с.) и се взема решение за въоръжено въстание, което се провежда през септември. Комунистите правят опит за създаване на работническо-селска власт от съветски тип! Правителството на Цанков взема мерки срещу всички леви партии и организации. През тази година не се дава разрешение за събор в Търново, но това е първата година, през която се провежда Младежки събор в София. От 1 до 5 юли от София и провинцията се събират млади хора!
към текста >>

36. 1923_5 Спомени на Елена Иларионова

* Димитър Петков (1858-1907)- министър-председател на България от Народно-либералната партия, убит в София на бул."Цар Освободител" (бел.ред.)
- Убиха Стамболийски. Костадин запита: - Вестниците ли съобщават това? - Не, сега в момента се извършва престъплението. И министър Петков* когато убиха, ни каза веднага, като че ли е бил там. * Димитър Петков (1858-1907)- министър-председател на България от Народно-либералната партия, убит в София на бул."Цар Освободител" (бел.ред.)
към текста >>

37. 1926_6 Спомени на Павлина Даскалова

председател: инж.
55 А от Закона за плановото изграждане на заселените места и с решение №8 от протокол №1 от 14.01.1963 г. на Изпълкома на ОНС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Н-к Отдел: арх. Стефан Георгиев, зам. председател: инж. Атанас Атанасов." Според акт №2174 от 1.01.1965 г. дворното място, съставляващо парцел 11-ти от Кв. втори на гр. В.Търново, от 3060 кв.м.
към текста >>

отново получихме писмо от председателя на ИК към ГНС инж.
Предадена е на Комунални услуги гр. В. Търново, считано от 1.03.1965 г. за стопанисване и експлоатация. По този начин всички имоти на Бялото Братство бяха отчуждени, без да ни се даде нито стотинка за тях. На 18.02.1964 г. отново получихме писмо от председателя на ИК към ГНС инж. Хараламби Куцаров, секретаря на ИК Тужарова, с което най-строго ни се забраняваше всякаква духовна дейност. Писмото завършваше с думите: „За стореното ни уведомете до 29.02. същата година." През 1964 г. брат Стамат беше вече тежко болен. Братята и сестрите от града го посещавахме, но инспекторката към Окръжен отдел „Просвета" Райна Йорданова дойде един ден в Детската градина и ми каза: „Ако искаш да бъдеш учителка, няма да ходиш при Стамат Тодоров." Аз й отговорих: Додя да го гледам, защото е болен и няма кой да се грижи за него." Тя ми каза: „Плащай на някого да се грижи за него, но ти в никакъв случай недей да ходиш." Тогава решихме да го изпратим в София на Изгрева, за да прекара зимата при брат Петър Филипов.
към текста >>

38. 1926_7 Архивът на Братството

гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях с цел да се използуват при нужда и да се знае кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий.
АРХИВЪТ НА БРАТСТВОТО Бялото Братство има много богат архив — напечатани лекции, беседи, писма на Учителя до учениците Му, спомени, тефтерчетата на Учителя и първите ученици, художествени картини, три цигулки на Учителя, Негови вещи и др. По време на тоталитарната система се правеха много обиски и се унищожиха над 180 000 тома беседи, поради което нашите приятели са били принудени да укриват цялата литература и архива. Тъй като от няколко години насам пишем историята на Бялото Братство и за да не би някои възрастни хора, като починат, техните наследници да унищожат или загубят исторически братски документи, то върховният Братски съвет на съвещание в градината на гр.Айтос на 25-26 ноември 1995 г. гласува следното: „Всички, в които има архив, се умоляват да съобщят в канцеларията на Бяло Братство какви документи има в тях с цел да се използуват при нужда и да се знае кои документи в кого са." Непечатаната литература, която беше в председателя Борис Николов, я прибраха Кральо Кралев от Бургас, д-р Вергилий. Кръстев от София, Тодор Ковачев, родом от Русе и живеещ в София, и др. Архивът на брат Никола Нанков, който беше историк на Братството, не се откри, но една малка част от него — два куфара - попадна в Георги Петков от Габрово. От него сме ползвали протоколите, публикувани в първи и втори том на тази книга. Д-р Вергилий Кръстев е оставен няколко лета да охранява къщата на Борис Николов на ул."Волоколамско шосе" 16 и ми е разказвал, че е преровил целия таван, всичко е взел, а и сестра Стойна, готвачката на брат Борис, му е предала един чувал с документи. През 1946 г.
към текста >>

39. 025. Руският консул Александър Рачински и въвеждане на славянско богослужение

То се председателствало от дядо Атанас Чорбаджи, а писар (секретар) бил свещеник Константин Дъновски, който съставил протокола.
Едва след това той искал да замине за Цариград, като отнесе на ръка тяхното решение. Събранието станало на 21 май 1860 г. в с. Хадърджа при извора Хърлята, под една вековна круша. На събранието присъствали първенци от цялата околия. То се председателствало от дядо Атанас Чорбаджи, а писар (секретар) бил свещеник Константин Дъновски, който съставил протокола. Последният имал приблизително следното съдържание: “Днес, 21 май 1860 г., ние, долу-подписаните първенци и старейшини от селата Девня, В. Козлуджа, Хасърджик, Караач, Юшенлий (Ботево), Кумулджа (Крумово), Суджаскьой, Гевреклер, Гюндоуду, Чътма и Куюджук, събрани да размислим по църковния въпрос и по примера на нашите цариградски българи, от днес нататък се отказваме от гръцката патриаршия и нейните изповедни владици и занапред нашите свещеници ще споменават в божествената служба името на българския свещеноначалник Макариополского Господина Илариона в Цариград и всичките черковни работи, като венчаване, вула и други, ще се издават в негово име. За всичко гореказано се подписваме.” Следват подписите на представители на дванадесетте села, включително подписът и на Атанас Чорбаджи, като представител на с. Хадърджа.22
към текста >>

40. 030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски

Свещеник Константин Дъновски, като председател на българското църковно и училищно настоятелство във Варна и като глава на националната Българска православна църква, поел в свои ръце властта и предста-вителството на българщината в града и околията.
030. Духовната просветителска дейност на Константин Дъновски Период до Освобождението Основният документ, който характеризира отец Константин като глава на българските възрожденци от Варненско, е официалната писмена кореспонденция на гръцкия митрополит Йоаким във Варна, адресирана до гръцката фенерска патриаршия в Цариград през периода от 1865-1873 г.21 Свещеник Константин Дъновски, като председател на българското църковно и училищно настоятелство във Варна и като глава на националната Българска православна църква, поел в свои ръце властта и предста-вителството на българщината в града и околията. Всичко това възбудило гнева и злостната реакция на гърци и гагаузи-гъркомани. Гърците се запретнали да обезвредят “самозвания” български свещеник, а митрополит Йоаким подготвял отстраняването му от Варна и изпращането му на заточение в някой от светогорските манастири. Във връзка с тези планове варненският гръцки владика пише до цариградската фенерска патриаршия следното: “Умолявам Негово Святейшество да благоволи и издейства височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някои от светогорските манастири. С това ще се премахне най-главното зло и ще се обуздаят другите.”21 Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, отец Константин продъл-жавал неуморно своята дейност.
към текста >>

във Варна се събират на събор под председателството на отца Константина всички български свещеници и селски първенци от епархията, в който събор е бил изработен и приет “Привремений законник”.
Гърците се запретнали да обезвредят “самозвания” български свещеник, а митрополит Йоаким подготвял отстраняването му от Варна и изпращането му на заточение в някой от светогорските манастири. Във връзка с тези планове варненският гръцки владика пише до цариградската фенерска патриаршия следното: “Умолявам Негово Святейшество да благоволи и издейства височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някои от светогорските манастири. С това ще се премахне най-главното зло и ще се обуздаят другите.”21 Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, отец Константин продъл-жавал неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на отца Константина всички български свещеници и селски първенци от епархията, в който събор е бил изработен и приет “Привремений законник”. Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейният председател – в случая отец Константин – за неин църковен глава. Документът уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към новата българска църковна община. Така била създадена една стройна централизация на народностната българска верска общност, тъй необходима за случая. Всичко това утвърдило отец Константин не само като борец, просветител и свещеник, но и като талантлив административен вдъхновител и ръководител на всички родолюбиви инициативи в този край. Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, като уреждал църковните им дела, освещавал нови храмове и ги присъединявал към българската църква.21
към текста >>

Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейният председател – в случая отец Константин – за неин църковен глава.
Във връзка с тези планове варненският гръцки владика пише до цариградската фенерска патриаршия следното: “Умолявам Негово Святейшество да благоволи и издейства височайша заповед за отдалечаването на тоя служител (свещеник Константин Дъновски) в някои от светогорските манастири. С това ще се премахне най-главното зло и ще се обуздаят другите.”21 Без да обръща внимание на доносите и обструкциите, преодолявайки всички пречки, отец Константин продъл-жавал неуморно своята дейност. На 15 август 1866 г. във Варна се събират на събор под председателството на отца Константина всички български свещеници и селски първенци от епархията, в който събор е бил изработен и приет “Привремений законник”. Този законник поставя Варненската църковно-училищна община начело в целия санджак (област), а нейният председател – в случая отец Константин – за неин църковен глава. Документът уреждал правата и задълженията на свещениците от епархията и отношенията на градовете и селата към новата българска църковна община. Така била създадена една стройна централизация на народностната българска верска общност, тъй необходима за случая. Всичко това утвърдило отец Константин не само като борец, просветител и свещеник, но и като талантлив административен вдъхновител и ръководител на всички родолюбиви инициативи в този край. Неуморно той обхождал селата на цялата епархия, като уреждал църковните им дела, освещавал нови храмове и ги присъединявал към българската църква.21 По личните признания на варненския гръцки митрополит Йоаким отец Константин се е бил превърнал в “глава на варненските и околни българи”21, а в едно възторжено писмо, отправено до поп Захария от с.
към текста >>

Както в митрополията, така и те в църквата си се събират на редовен съвет под председателството на казания свещеник, с когото разглеждат всички работи на бълга-рите – духовни и други... От около 90 села, канонически подчинени на Варненската (гръцка) епархия, едва около десет, обитавани чисто от гърци, признават светата (гръцка) митрополия, а останалите не ¢ се подчиняват, при това много от тях вършат това против волята си.
варненският гръцки митрополит пише: “... Десет дни преди пристигането ми тук превърнаха една стая на своето училище в параклис, в който свещ. Костандий (навред в тези доклади свещеник Константин Дъновски се именува като свещеник Костандий) от едно село, по произход българин, поменува в литургията името на Илариона”.21 В доклад от 7 ноември 1866 г. същият владика пише: ”Свещеникът Костандий, за когото преди една година писах на църквата, е вече глава на тукашните и околните българи.”21 В друг доклад от 28 февруари 1867 г. митрополит Йоаким пише: “Главно от преди години, а систематически от пристигането ми тук, тукашните многобройни първенци и братя в Христа българи, заедно с един свещеник на име Костандий съставили в града друга суверенна църква, като вършат всичко онова, което божествените и свети икони отдават на каноническия кириарх. Както в митрополията, така и те в църквата си се събират на редовен съвет под председателството на казания свещеник, с когото разглеждат всички работи на бълга-рите – духовни и други... От около 90 села, канонически подчинени на Варненската (гръцка) епархия, едва около десет, обитавани чисто от гърци, признават светата (гръцка) митрополия, а останалите не ¢ се подчиняват, при това много от тях вършат това против волята си. Този духовен предстоятел (свещеник Константин Дъновски, б. а.) управлява целия клир на неподчиняващите се села, църкви, училища и всичко обществено на тези християни. Той назначава и размества свещеници, учители и подобни, съди съпружески спорове, издава разводи, дава позволителни за брак, падахурси, освен това осветява църкви, събира безпрепятствено владищината, за което бе свикал през лятото т.г. едно общо събрание от свещениците и първенците на българските села...”21 В доклада си от 13 април 1865 г.
към текста >>

свещеник Константин Дъновски се оттегля от председателския пост и се озовава в с. Хадърджа.
С течение на времето турската власт, като преце-нявала целесъобразността на битовите мероприятия и инициативи, предприемани от Варненската българска църковна община, започнала да им съдейства и да ги подпомага. Онова, което в близкото минало се вършило за охраняване правата на българите и българщината във Варна и Варненско от Атанас Чорбаджи, сега изцяло минало в ръцете на отец Константин. С разрастване функциите на Варненската българска църковна община се налагали по-големи разходи, поради което настъпили финансови затруднения. Търсейки изход от това положение, решило се начело на Варненската българска църковна община да застане лице с по-висок духовен сан, чийто авторитет да импонира на българите и да ги стимулира към по-големи парични помощи. През септември на 1867 г. свещеник Константин Дъновски се оттегля от председателския пост и се озовава в с. Хадърджа. На негово място Иларион Макариополски изпраща от Цариград архимандрит Панарет. Въпреки че тази незаслужена с нищо смяна засегнала честолюбието на отец Константин, той не престанал да се интересува и да се грижи за българските християни от Варненската епархия като за свои чада. Нещо повече, разполагайки с повече свободно време, сега той е имал възможност да се включва в по-широк кръг помощни и патриотични инициативи. Не е безинтересно да видим преценката на Георги Сава Раковски за дейността на отец Константина. В една дописка, отпечатана в бр.
към текста >>

Действително по това време свещеник Константин Дъновски е бил напуснал председателството на Варненската българска църква и община и се намирал в с.
на вестник “Македония”, излизащ в Цариград, е писано: “Един пътник, който се намирал през първите дни на януари 1868 г. във Варна, съобщава впечатленията си и някои подробности за българите във Варна.” Като описва подроб-но тържес-твеното празнуване на Богоявление и похвалва родолюбивите българи, в дописката се казва: “Попитах за предишния им църковен предстоятел, отца Константина, къде и защо го няма. Казаха ми, че бил в с. Хадърджа, отстранен, защото били го удирили (обвинили), че бил уж в споразумение с униатската (католическата) цариградска църква и се стараел да вмъкне в униатство Варненската епархия. Мене ми много докривя затова, защото никога не ми се щеше да чуя таквоз нещо за този българин, който аз познавах отнапред за родолюбив мъж...” Действително по това време свещеник Константин Дъновски е бил напуснал председателството на Варненската българска църква и община и се намирал в с. Хадърджа, но не по причини на родоотстъпничество, а по финансови съображения, които изложихме по-горе. Явно е, че пишещият дописката за вестник “Македония” не е бил правилно осведомен или е бил личен неприятел на отец Константина. Никой честен българин от Варна и Варненско не би могъл да допусне да падне и най-малка сянка на вероотстъпничество от страна на отец Константин. Точно обратното, той е бил винаги и си остана до края на живота си ревностен източноправославен свещеник. Ние се позоваваме на цитираната по-горе дописка, за да покажем, че съставителят на дописката – Георги Сава Раковски, е имал високо мнение за отец Константина.
към текста >>

По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил с още по-голяма ревност да се грижи за варненските българи.
Та нали пак същият автор, като “Горски пътник”, кръстосва България надлъж и шир. 20 Отец Константин Дъновски прекарва в с. Хадърджа две години и няколко месеца и бива наново повикан във Варна да поеме стария си пост като ръководител на Варненската българска църковна община. Оказало се е, че и архимандрит Панарет се е сблъскал със същите трудности от финансов характер и не е могъл да направи нещо повече от онова, което се е вършило дотогава от отец Константина. Освен това между архимандрит Панарет и Варненската българска община възникнали някакви недоразумения, което предизвикало неговото отзоваване през март 1870 г. По предложение на Иларион Макариополски председателството на общината било наново възложено на свещеник Константин Дъновски, който продължил с още по-голяма ревност да се грижи за варненските българи. В началото на 1870 г. отец Константин бива избран от Варненската епархия като делегат на Народния църковен събор на българите в Цариград. От началото на 1871 г. отец Константин организира във Варна ученическото дружество “Просвещение”, от-крива подписка за издигане здание за девическо училище и осъществява маса други родолюбиви инициативи. Като логически завършек на неуморната дейност на отец Кон-стан-тин е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил ръкоположен на 2 де-кември 1872 г.
към текста >>

варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет отец Константина.
От началото на 1871 г. отец Константин организира във Варна ученическото дружество “Просвещение”, от-крива подписка за издигане здание за девическо училище и осъществява маса други родолюбиви инициативи. Като логически завършек на неуморната дейност на отец Кон-стан-тин е образуването на Варненско-Преславската епархия, за митрополит на която бил ръкоположен на 2 де-кември 1872 г. архимандрит Симеон. На 17 март 1873 г. варненските българи издигнали за председател на епархийския смесен съвет отец Константина. От 1876 г. отец Константин започва да служи и в параклиса при руското консулство във Варна. Участието му като инициатор на всички родолюбиви дела на българите от Варненско, както и тесните му връзки с руското консулство във Варна, му навличат големи неприятности. Още в началото на Руско-турската война (1877-1878) той бил задържан от турците като опасен за властта човек. Повод за затварянето му е било обвинението като отявлен русофил и свещенослужител в параклиса на руското консулство.
към текста >>

41. ПЪТЯ НА СЛОВОТО

Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет.
Елена Андреева През време на на Школата на Учителя, беседите Му се печатаха много трудно, защото се ползваха печатници от цяла България. По-късно, след заминаването на Учителя, ние намерихме и откупихме една печатарска машина - американска. Беше малка, но ни служеше добре. За шест години на нея се отпечатаха към шестдесет тома от Словото на Учителя. Доволен съм за това, защото аз движех тези неща като председател на Братския съвет. Останаха неиздадени още 1500 беседи от Словото - това прави петдесет тома по тридесет беседи. Значи, остават още петдесет тома да се напечатат. При печатането на беседите на Учителя всички работеха всеотдайно. Паша Теодорова и Елена Андреева дешифрираха стенограмите от времето, когато Учителят говореше. Паша Теодорава вземаше дешифрираната стенограма, напечатана на пишеща машина и редактираше текста, след което го подготвяше за печат.
към текста >>

42. СЪЗДАВАНЕ НА 'ИЗГРЕВА'

Точно в този ден Учителят беше на "Опълченска" 66 и изпрати един брат с писмо до тогавашния министър-председател, кой- то отмени по телефона блокадата на полицията.
на поляната на Изгрева се състоя съборът. От провинцията дойдоха много приятели. Те си построиха навеси от платнища и спяха там. Една сутрин на Изгрева осъмнахме, заобиколени от полиция. Властта бе решила да забрани събора. Точно в този ден Учителят беше на "Опълченска" 66 и изпрати един брат с писмо до тогавашния министър-председател, кой- то отмени по телефона блокадата на полицията. Тогава имаше много хора. Всички идваха с каруци, одеала, платнища. Построи се цяло селище. Това беше един голям събор. Но съборите в Търново бяха по-тържествени, защото софиянци не бяха дисциплинирани - с тях идваха техни приятели и вместо да слушат внимателно, те се оглеждаха насам-нататък, шепнеха си и онази мистична атмосфера, която беше на Търновските събори, не се създаваше.
към текста >>

43. УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ

По това време на власт в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор.
УЧИТЕЛЯТ И ЛИЧНОСТИ Спомени на ученици На 7 септември 1936 г. съвсем неочаквано, скромно, без никаква парадност, пристигна в София английският крал Едуард VIII, придружаван от своята приятелка Симпсън - една мила, скромно облечена жена от народа. Хората посрещнаха тази симпатична двойка с рядко изразена непринудена топлота и внимание. По това време на власт в Англия са консерваторите, с министър-председател Балдоин, един стар закоравял консерватор. Това правителство не можа да се примири, че младият крал, наследник на най-богатата и могъща империя по това време в света, е решил да се ожени за жена от народа. Правителството му поставя ултиматум: или да се откаже от тази жена и желанието си да свърже живота си с нея, или да се откаже от короната на Британската империя. Английският крал Едуард VIII с презрение отхвърлил всички най-примамливи съблазни, към които повечето обикновени хора се стремят с най-голяма настървеност, готови да пожертват най-милото и драго за съблазните на този свят: високо обществено положение, власт, почести, уважение и внимание от всички, неограничени материални възможности. Той излиза над дребнавите човешки слабости: гордост, честолюбие, присмеха на хората и техните одумки, личната изгода. Пожертва всичко това, заради любовта.
към текста >>

един представител на българската делегация при преговорите за мир, се срещнал с министър-председателя на Англия Уинстън Чърчил, който бе една от трите най-големи фигури по това време - Рузвелт, Чърчил, Сталин, които разбиха Хитлеристка Германия и спечелиха войната.
Той не дойде да създаде една наука, защото съществуват много науки в света. Той не дойде да създаде едно обществено движение на Земята, защото има много такива. Той дойде да намагнетизира своите ученици с Любовен Магнетизъм, а те от своя страна, да намагнетизират цялото човечество". Николай Дойнов След свършването на Втората световна война през 1945г. един представител на българската делегация при преговорите за мир, се срещнал с министър-председателя на Англия Уинстън Чърчил, който бе една от трите най-големи фигури по това време - Рузвелт, Чърчил, Сталин, които разбиха Хитлеристка Германия и спечелиха войната. Този наш представител от българската правителствена делегация запитва Чърчил какво ще каже за България, като очаква, че Чърчил ще говори за границите, които трябва да заеме България след подписването на мира. Чърчил се замислил и казал: "Поздравете Бялото Братство в България". Българският представител останал като зашеметен. Откъде Чърчил знае за Бялото Братство в България, а той почти нищо не знае, а само е чувал за него. Сконфузил се, свил се, замълчал и след като се прибрал в България никому нищо не казал, но решил да изпълни поръчението на Чърчил.
към текста >>

44. МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ

Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селендур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и докторат по философия, защитен в Полша и то пред професор Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага.
Покрай него минава онзи невзрачен човек, спира се пред него и казва: "Ей ти, селендур, цървулан с цървулан, къде си тръгнал с тия цървули? Да си прибереш цървулите и да те няма тук." И му посочил с пръст изтърваните цървули от пакета. Методи погледнал към пода, видял цървулите и тутакси почувствувал, че земята се разтваря пред него и той полита в бездната на унижението. Прибрал си цървулите и заслизал надолу. По-късно Методи разправяше: "Какво велико унижение. Този, който я имаше завършено прогимназиално образование, един човек, хванат от гората, да ми говори, че аз съм селендур и цървулан, когато аз имам завършен Университет по философия и докторат по философия, защитен в Полша и то пред професор Богдан Винярски, който беше 18 години председател на Международния съд в Хага. Велико унижение с още по-велик изпит." В Школата на Учителя всички изпити за ученика идват съвсем естествено и те са в неговото ежедневие. С Методи Константинов се познавам от 1974 г. Той е единственият човек, към когото изпитвам изключително уважение затова, че когато отидох при него за работа, ми каза: "Аз съм готов с този материал от 1966 г. В последно време се молих на Учителя да ми изпрати сътрудник, с когото да свърша тази работа. Скоро сънувах Учителя и Той ми каза: "Този човек е вече изпратен и можеш да почнеш работа с него." Вече един месец аз чакам да се яви този, който е изпратен.
към текста >>

45. ГЕОРГИ РАДЕВ

Защото професор Цанков и министър-председателят издадоха наредба: "Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба, ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си".
(1900-1940) Георги Радев - Жорж се носеше винаги много изрядно в облекло и в обхода. Бе най-добрият математик във факултета. Завърши математика с отличен и не си взе дипломата. Защо ли? Защото професор Цанков и министър-председателят издадоха наредба: "Хора от Бялото Братство не могат да бъдат назначавани на държавна служба, ако не дадат декларация, че се отказват от идеите си". И ние, завършилите факултета, се отказахме от всякаква държавна служба. Мен ме канеха във факултета като асистент, но отказах. Жорж можеше да заеме каквато си служба иска. Професорите го обичаха и ценяха много. Той не си взе дипломата и им обърна гръб.
към текста >>

Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог".
Имаше отличен стил и бе много начетен. Дори един от гостите ни от Франция на Рила, сподели с нас, че Жорж така литературно говори френски, че те изпитват неудобство пред него. Ще добавя още нещо. Ние не питахме Учителя как да разрешим този въпрос с дипломите. По-късно Учителят каза на Мария Тодорова, че ние с Георги Радев сме направили фатална грешка в живота си, че не сме си взели дипломите и не сме отишли да работим с тях. Когато Мария споменала за наредбата на Цанков, Учителят казал: "Това щеше да се уреди, защото над министър-председателя седи Бог". Аз завърших естествени науки и по ботаника професор Стефан Петков ме канеше за асистент. В същото време професор Стефан Бончев по геология също ме канеше за асистент. От двете асистентски места аз се отказах и станах занаятчия. След това платихме двамата скъпа цена за захвърлените дипломи. Младежката група беше доста внушителна в началото на Школата.
към текста >>

46. ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

и регент, както и Богдан Фи- лов - министър-председател, също регент.
Влизат в бараката му и намират дневника му на лично място. Но вместо да бъде оправдан, заради този дневник Лулчев бе осъден на смърт като съветник на царя и като човек, взел участие в управлението на страната през време на предишния режим. Новата власт бе създала народен съд. Оказа се, че само трима души са водили дневници. Това са още генерал Никола Михов - министър на войната от 1942 г. и регент, както и Богдан Фи- лов - министър-председател, също регент. Тези три дневника бяха веществени доказателства за тяхната политика и те бяха осъдени на смърт. Така че, ние проверихме думите на Учителя, дали този дневник ще му спаси главата и ще му донесе ли слава. За непослушанието си към Учителя и за политическите си грешки, които бе направил, Лулчев бе оставен на кармата си и съдбата го изпрати към драматична развръзка. Той бе осъден на смърт и убит заедно с управниците на предишния режим. Комунистите никога не можаха да разберат, че Лулчев няма нищо общо с Учителя.
към текста >>

47. НЕПОСЛУШАНИЕ

Председател на събранието бе Тодор Стоименов.
Брат Борис Дряновски тръгна от барака на барака да проверява кой какви крушки и котлони има и кой какво плаща. Той откри около 40 човека, които бракониерстваха. Накрая недоволните решиха да свикат общо събрание в салона на "Изгрева". Не питаха Учителя. Направиха събрание и салонът се изпълни повече, отколкото за беседа на Учителя. Председател на събранието бе Тодор Стоименов. Вдигна се врява. Всеки говореше, че трябва общо да се плаща. Вдигаха се лозунги за "общ комунален живот" и се възмущаваха всички, че трябва да плащат. Дори се стигна дотам да упрекват Учителя, че в салона свети цяла нощ голяма крушка, както и онази крушка, на стълба на поляната светела през нощта и събирала бръмбари, пеперуди и тези две крушки харчели целия ток на "Изгрева". И други неща изнесоха и пак упрекнаха Учителя.
към текста >>

48. ПАНЕВРИТМИЯ

На 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет.
Милка разправяше, че по това време е била учителка в детска градина в София. Един ден тя получава бележка, в която е написано изрично да се яви при секретаря на Министерството на просветата Борис Йоцов. Тази бележка събужда в нея тревога и опасения във връзка с нейните убеждения като по- следователка на Учителя Петър Дънов. Кога точно Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но аз направих справка. На 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет. В този кабинет министър на просветата става Богдан Филов, а за секретар на това министерство е назначен Борис Йоцов. Оттук следва да се приеме, че Милка Переклиева е получила тази бележка някъде към края на 1939 или в началото на 1940 година. Защото на 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан Филов става министър-председател, а секретаря на просветата Борис Йоцов става министър на просветата. А всеки един кабинет се назначава от цар Борис III. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност, отлагане и умуване от страна на Милка, за да се дойде до това, че да не се реализира това велико дело.
към текста >>

Защото на 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан Филов става министър-председател, а секретаря на просветата Борис Йоцов става министър на просветата.
Кога точно Милка бе получила тази бележка, тя не можа да си спомни. Но аз направих справка. На 23 октомври 1939 година Георги Кьосеиванов, който преди това в продължение на пет години е министър-председател, е съставил новия си и последен кабинет. В този кабинет министър на просветата става Богдан Филов, а за секретар на това министерство е назначен Борис Йоцов. Оттук следва да се приеме, че Милка Переклиева е получила тази бележка някъде към края на 1939 или в началото на 1940 година. Защото на 15 февруари 1940 година имаме нова министерска промяна, при която Богдан Филов става министър-председател, а секретаря на просветата Борис Йоцов става министър на просветата. А всеки един кабинет се назначава от цар Борис III. Тези данни са от значение, за да се види кога е започнало осъществяването на този велик план и колко време е пропиляно в колебание, нерешителност, отлагане и умуване от страна на Милка, за да се дойде до това, че да не се реализира това велико дело. Тези паралели са много важни. В обозначения в бележката ден и час тя отива в Министерството и се явява при Борис Йоцов. "За голяма моя изненада, той ме посрещна много добре - казва Милка.
към текста >>

При новия кабинет той става министър-председател, а секретарят на министерството Борис Йоцов става министър на просветата.
Той ги прегледа и одобри. Тогава ме заведе при Йоцов и двамата ми възложиха да намеря начин за тяхното практическо внедряване. Така че, главният секретар на Министерството и началникът по физкултура разрешиха да се въведе Паневритмията в училищата, дадоха бяла улица за това". По това време стават неочаквани министерски промени. До този момент министър на просветата е професор Богдан Филов. При новия кабинет той става министър-председател, а секретарят на министерството Борис Йоцов става министър на просветата. Тази промяна, както вече отбелязах, става на 15 февруари 1940 година. Това още повече улеснява осъществяването на това красиво дело, тъй като Йоцов вече е запознат и е дал ход на тази работа. А сега станал вече и министър. При един разговор Лулчев бе ни казал: "Ние му обещахме да го направим министър, ако той даде ход и приложение на Паневритмията. Той си удържа на думата и ние си удържахме на думата.
към текста >>

49. ЧУДОТВОРСТВО

Това е било по времето, когато министър-председател на правителството е Андрей Ляпчев, лидер на Демократическата партия, която управлява страната от януари 1926 до 1932 г.
Той влиза, казва няколко думи и пчелите си отиват. Учителят има власт над всички земни твари и небесни обитатели. Борис Николов Не минава много време след последния разпит на Учителя в Обществената безопасност срещу Лъвов мост и отново започват нападки и донесения срещу Него. Извикали Го пак да дава някакви обяснения, но този път Го задържали и Го заключили в една от килиите, в които се задържат престъпници и нарушители на закона. Това е било по времето, когато министър-председател на правителството е Андрей Ляпчев, лидер на Демократическата партия, която управлява страната от януари 1926 до 1932 г. Като научават приятелите, че Учителят е задържан в полицията, веднага отиват и съобщават на Начо Петров, който по това време е също член на Демократическата партия и е помощник-кмет на София. Той има голям пост и власт - тогава Софийската полиция е на подчинение и на кмета на града. Начо Петров веднага отива на Лъвов мост в Обществена безопасност и нарежда на директора на полицията веднага да освободи Учителя. Директорът се подчинява на заповедта му и двамата отиват заедно с дежурния полицай, който охранява килията, за да отключат и освободят Учителя. Полицаят изважда връзка ключове, отключват, а вътре стаята празна, не намират никого.
към текста >>

50. БОЖЕСТВЕНА ЗАКРИЛА

Тук на Изгрева беше пристигнал главният секретар на министър-председателя.
Работех в един институт, където всички новини, които идваха от 160 радиостанции трябваше да се систематизират и да се изготви един бюлетин, който да се предава на Министерския съвет. Това бе една чисто информационна задача и затова аз бях най-осведоменият човек в България за това, което става по света. Винаги отивах при Учителя и Му докладвах последните новини. Но аз никога не съм вършил неща, които са противоположни на моите идеологически разбирания или в разрез с моята съвест. Този институт тогава се наричаше Дирекция на пропагандата. Тук на Изгрева беше пристигнал главният секретар на министър-председателя. Тогава Учителят лично го извика и му нареди, че аз трябва да се махна от тази агенция. От следващия ден ме назначиха като началник на Държавната печатница. В момента, в който напускам Дирекцията на пропагандата, новият шеф нарежда да се направи пълен списък на служителите с техните адреси и телефони, за да могат да бъдат извиквани по спешност. Списъкът е направен и разпространен на много места. Но моето име не фигурира.
към текста >>

51. ТЪРПЕНИЕ

Той беше председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал.
Този срив на чувствата у него разруши белия му дроб. Не можа да изтръгне един плевел и си замина, макар че Учителят му даде съвет как да стори това. А Дафинка не обърна дори внимание, че Константин си беше заминал и то заради нея. Бе се жертвал без да получи отговор на любовта си. А Дафинка си имаше любим и той се казваше Сираков. Той беше председател на анархистите, които бяха допуснати от Ал. Стамболийски на конгрес в Ямбол и после бяха избити около 200 човека по негова заповед. След смъртта на любимия си Сираков, Дафинка от тъга и скръб по него се разболя и си замина. Пследните дни от живота си пожела да отиде на Витоша. Отива при Учителя и Го помолва да я заведе някой на Витоша на Бивака, защото е слаба и немощна. Учителят посочи мен с пръст.
към текста >>

52. ПАРТИИ И ПОЛИТИКА

" - Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант и искате да оправи България.
В тази партия няма генерали и редници по чин. Там всеки заема мястото си според интелигентността си и според работата, която върши. Който работи най-много, той е генерал. Който работи малко, той е редник. Често ме питат: "Защо България страда? " - Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант и искате да оправи България. Че как ще я оправи? Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите - по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта. България страда, защото начело на управлението й не се поставят хора с пет таланта.
към текста >>

За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два.
Който работи малко, той е редник. Често ме питат: "Защо България страда? " - Ами че вие поставяте начело на управлението за министър-председател човек с един талант и искате да оправи България. Че как ще я оправи? Този човек, както казва Христос, трябва да се смъкне и изхвърли вън. За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хора с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници; офицерите трябва да имат по четири таланта; генералите и министрите - по пет, а за царете, които заемат най-високите места в държавата, трябват десет таланта. България страда, защото начело на управлението й не се поставят хора с пет таланта. Често са поставяни с един талант и след това ги викат и ги съдят; както виждате и сега ги съдят. Тия, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави. Един човек уславя негоден слуга и очаква от него добра работа, а после се чуди как не се е свършила работата.
към текста >>

53. ПОВЕЛИТЕЛ И ГОСПОД

Имаме нов министър-председател!
" Учителят стоя до нас, докато забием всички колове на оградата и с коловете обозначаваше всички министри под ред. Той стоя до нас през цялото време. Щом свършихме оградата, Учителят я погледна и видя, че е права, по конец и рече: "Днес свършихме добра работа. Оградата е вече сложена между света и нас, за да не влизат в Изгрева кучета и други животни." На следващия ден един брат тича от града, размахва вестник и вика: "Учителю, вече е съставен новият кабинет. Имаме нов министър-председател! " Учителят поглежда към вестника и го подава на брат Ради: "Брат Ради, виж какъв хубавец има на снимката за пръв министър на България." Брат Ради е неписмен, но се вглежда в снимката и изрича: "Ами, Учителю, как няма да бъде хубавец, когато за него забихме първия, най-високия и най-хубавия кол на оградата! " Учителят се смее, а приятелите се споглеждат. Тогава Учителят подканя дядо Ради да разкаже за случилото се. Всички занемяват, оглеждат снимките на министрите във вестника и после брат Ради вкупом ги води да им покаже оградата. Отиват и гледат, а брат Ради разяснява: "Ето, това е първият кол - за първия министър.
към текста >>

54. ГОНЕНИЯ СРЕЩУ УЧИТЕЛЯ И БРАТСТВОТО

По това време председател на Народното събрание беше Александър Цанков, а той беше против Учителя.
Реших да се явя на конкурс за стенографка в Народното събрание за зимната сесия. Бях приета, но след първата смяна на работата ми в Народното събрание, началникът на стенографското бюро ме повика и ми каза, че не мога да остана на работа в Народното събрание. Получило се тайно поверително писмо от полицията за мен и още петима души, че не можем да останем на работа там. Попитах по каква причина ме уволняват. Не ми отговориха, защото писмото било тайно, поверително. По това време председател на Народното събрание беше Александър Цанков, а той беше против Учителя. Елена Андреева Имаше една секта "Ангелска тръба". Хубаво название, но какво излезе от нея! Един от нейните привърженици дойде на Изгрева - мъжага и половина - отиде при Учителя и започна да говори срещу Него. Всичката онази кал и жлъч, която се носеше в София по адрес на Учителя, той я изхвърли срещу лицето Му.
към текста >>

55. ПОБОЯТ НАД УЧИТЕЛЯ

Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното: Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото си иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков.
Така че, вместо да разнищят целия заговор срещу Учителя, те взеха, че го изпратиха при Учителя да иска извинение и прошка. Аз не съм присъствала в този момент. Едни приятели казват, че Учителят му подал ръка и казал: "Аз ти прощавам, но моли се Бог да ти прости." Други приятели казват, че Учителят не му е подал ръка, но рекъл същите думи. Аз знаех, че мотивът е политически. В същия миг в съзнанието ми като на филмова лента излязоха няколко събития отпреди няколко дни. Това го бях чула лично от Любомир Лулчев, който ми разказа подробно следното: Учителят го извикал и му казал, че трябва да предаде на царя следните думи: "Царят може когото си иска да сложи за министър-председател, но не и Александър Цанков. В никакъв случай и никога Александър Цанков! " Учителят бе подчертал това. Професор Цанков бе извършил преврата на 9 юни 1923 г. и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. Бяха убити хиляди земеделци и комунисти по време на септемврийските събития през 1923 г.
към текста >>

Учителят вероятно е имал и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър-председател през тези години.
В никакъв случай и никога Александър Цанков! " Учителят бе подчертал това. Професор Цанков бе извършил преврата на 9 юни 1923 г. и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. Бяха убити хиляди земеделци и комунисти по време на септемврийските събития през 1923 г. Учителят вероятно е имал и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър-председател през тези години. Учителят бе казал тези думи на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го каза Лулчев. Аз на никого не съм го разказвала. Но Лулчев имаше слабост да разказва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Така той докара тази голяма беля върху Учителя.
към текста >>

Учителят бе казал тези думи на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател.
" Учителят бе подчертал това. Професор Цанков бе извършил преврата на 9 юни 1923 г. и бе свалил правителството на Александър Стамболийски. Бяха убити хиляди земеделци и комунисти по време на септемврийските събития през 1923 г. Учителят вероятно е имал и други съображения за изхода на тази политическа криза и в никакъв случай не желаеше да се допусне това лице да стане отново министър-председател през тези години. Учителят бе казал тези думи на Лулчев и така Цанков не бе избран за министър-председател. Това ми го каза Лулчев. Аз на никого не съм го разказвала. Но Лулчев имаше слабост да разказва такива тайни неща на много хора и с това се хвалеше. Така той докара тази голяма беля върху Учителя. Неговите думи бяха стигнали до Цанков и той изпратил този човек да бие Учителя.
към текста >>

56. БОГ ПОРУГАЕМ НЕ БИВА

градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо No70-50 до министъра на вътрешните работи Радославов, който е и министър-председател от 1913-1918 г.
Борис Николов През 1916 г., 1917 г. и 1918 г. няма събори. На 25 юни 1917 г. градоначалникът на София Свинаров изпраща писмо No70-50 до министъра на вътрешните работи Радославов, който е и министър-председател от 1913-1918 г. Свинаров докладва срещу Учителя Петър Дънов за това, че Той прави събирания без да има право и разрешение от властите, за което му съставя акт и Го глобява със сумата 25 лв., не малка за онова време. В същото писмо предлага да се интернира Петър Дънов в родното Му място Варна. В писмото се споменава, че за Учителя се застъпва г-жа генерал Мария Стоянова, съпруга на адютанта на цар Фердинанд, както и г-жа генерал Недялкова, но тяхното застъпничество е отхвърлено. По това време Учителят предупреждава, че Германия ще загуби войната и затова е редно България да излезе от нея, докато е време. За това изявление Той бива интерниран в град Варна.
към текста >>

Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на почивка в двореца Ситняково.
Този директор на полицията, като забрани събора, много скоро падна от власт и повечето от министрите бяха съдени след 9.IX.1944 г., заради злоупотреби с властта. Окултният закон не ги подмина и тук. Ние бяхме свидетели на това и очевидци на закона, чрез който Божията правда се възстановява на Земята чрез Силите Господни. През лятото на 1922 г. Учителят и ние, около 200 души, бяхме на летуване в Чам-Кория, сега Боровец. Александър Стамболийски, който тогава беше министър-председател на България, бил от по-рано на почивка в двореца Ситняково. Последният, като се научил, че г-н Дънов е в Чам-Кория със Своите хора, изпрати адютанта си да Го пита би ли приел една среща с него в двореца, за да поговорят малко за съдбата на България. Учителят прие. На следния ден, към 10 часа преди обяд, адютантът на Стамболийски пристигна във вилата, дето беше Учителят, като водеше два коня и сам той на кон. Учителят и брат Епитропов, в качеството на Негов адютант, яхнаха конете и предвождани от адютанта, отидоха в двореца Ситняково. Срещата трая до към 4 часа следобед.
към текста >>

Отиват наши приятели при Георги Дамянов, той беше председател на Президиума на Народното събрание, да се жалват, че властите искат да разрушат салона на Изгрева и там да правят някакви посолства.
През 1958 г. започна процесът срещу Братството. Изгревът бе заключен с катинар, а по-късно през 1972 г. бе разрушен и на негово място започнаха да се строят сградите на посолството на СССР. Моята къща също бе разрушена и аз бях изпратен да живея в комплекс "Младост", който се строеше тогава. Отиват наши приятели при Георги Дамянов, той беше председател на Президиума на Народното събрание, да се жалват, че властите искат да разрушат салона на Изгрева и там да правят някакви посолства. Приемната на Президиума бе в сградата на Спортната палата на ул. "Толбухин". Излиза той и като чува, че се касае за някакви дъновисти, казва: "Няма място в София за дъновистите." Тропва с бастуна си и с него излязъл като се подпирал. На следващия ден е Конгресът на българския комсомол. Той отива там да държи реч като ветеран-комунист, но на трибуната му прилошава, получава инфаркт и си заминава от този свят. Беше 28.XI.1958 г.
към текста >>

57. ПОГРЕБЕНИЕ ТЯЛОТО НА УЧИТЕЛЯ

Дори стана председател на Министерския съвет - стигна до най-високия държавен пост.
Сегашното поколение не ги знаеше, а трябваше да докажем на властите, че имаме разрешение от най-висшата комунистическа власт от онова време. И го доказахме. Намерихме разумни управници, пък и Небето се намеси, така че оставиха гроба непокътнат. Какво стана с Антон Югов, след като даде с подписа си това разрешение? Той се издигна като партиен и държавен ръководител. Дори стана председател на Министерския съвет - стигна до най-високия държавен пост. Това му бе предсказано. Когато е бил в нелегалност и се е укривал от полицията, една наша сестра му гледала на кафе и му казала, че над главата му има царска корона и щял да стане цар. Тогава той казал, че комунистите са срещу царете. "Е, тогава ще станеш най-главният, на най-високото място, ще даваш нареждания и ще управляваш." Това се сбъдна. После го смъкнаха от власт и неговите съперници във властта го изпратиха в пенсия.
към текста >>

58. Първа част

“ Ами че вие поставяте начело на управлението й за министър председател човек с един талант и искате той да оправи България, че как ще я оправи?
Вие знаете, че в природата съществува съотношение между корените и клончетата. На всяко клонче съответства коренче в земята и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон. Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл: ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли и т.н., докато един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в хора, които имат само един талант... Нека да приложим Христовото правило в обществения ни живот. Често ме питат: "Защо България страда? “ Ами че вие поставяте начело на управлението й за министър председател човек с един талант и искате той да оправи България, че как ще я оправи? За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хората с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници, а офицерите следва да имат по четири таланта, генералите и министрите пък по пет. За царете, които заемат най-високите места в държавата, са нужни десет таланта. България страда, защото начело на управлението й не се поставят хора с пет таланта.Тези, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави... И сега в България се нуждаем от хора с два, четири, пет или десет таланта. Имаме ли ги, ще станем пръв народ в света.
към текста >>

За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два.
На всяко клонче съответства коренче в земята и когато долу изсъхне някой корен, изсъхва горе и съответният клон. Законът, който трябва да спазвате, е този: да знаете, че ако у вас изсъхне едно желание, ще изсъхне непременно и една мисъл: ако изсъхнат две ваши желания, ще изсъхнат две мисли и т.н., докато един ден, когато вашите чувства се атрофират съвършено, ще изсъхнат всички клончета и вие ще се превърнете в хора, които имат само един талант... Нека да приложим Христовото правило в обществения ни живот. Често ме питат: "Защо България страда? “ Ами че вие поставяте начело на управлението й за министър председател човек с един талант и искате той да оправи България, че как ще я оправи? За поста министър-председател се изисква човек с пет таланта, не даже с два. Хората с два таланта би трябвало да бъдат жандарми, войници, а офицерите следва да имат по четири таланта, генералите и министрите пък по пет. За царете, които заемат най-високите места в държавата, са нужни десет таланта. България страда, защото начело на управлението й не се поставят хора с пет таланта.Тези, които са крали, са глупави, но пък и ония, които са ги турили на власт, са още по-глупави... И сега в България се нуждаем от хора с два, четири, пет или десет таланта. Имаме ли ги, ще станем пръв народ в света. Не ще има мъчнотии и спънки за нас.
към текста >>

59. Предисловие

Бил е три години и председател на Централната комисия по трудови норми.
През 1928 г. заминава да учи в Атина (Гърция) във Висшия институт, в отдел „Социални грижи“. След завършването на втората година се завръща в България и завършва психология в Софийския университет, както и английска филология. Работи върху психологията на движенията и има публикации по тази тема. Той е един от основателите на Института за стопанска рационализация, където завежда отдел „Професионално напътствие и подбор“. Бил е три години и председател на Централната комисия по трудови норми. През 1927 г. се среща за първи път с Учителя и този първи кратък разговор променя коренно живота му. След завръщането си в България, в духовен план той поема пътя на ученика в Школата на Учителя, като един от учениците в Младежкия окултен клас. По душа турист и любител на природата, той има изключителни заслуги и принос за добрата организация и ред в планинската школа на Учителя на Рила, както по време на Учителя, така и след неговото заминаване. Надарен с много добър организаторски талант, той и с личния си пример увличаше по-младите в работата за Делото.
към текста >>

НАГОРЕ

0.23005509376526