Търсене в текстове за 'Предание'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 74 резултата в 47 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Преданието разказва, че той посочил на Девкалеон как да си построи кораб, за да се спаси от потопа.
Твърденията на някои, че е получен чрез триене на две сухи дървета е неприемливо, тъй като много физически силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали: от енергичното триене сухите дървета само са задимявали, но не са се запалвали. Прометей живял някъде в Кавказките планини. Дал на хората знания за рудите, които съдържали мед, цинк и калай, и за начина, по който да се извличат самите метали. Дал също методи за тяхното обработване и получаване на метални сечива и пособия. Прометей научил хората и на ред други занаяти. Преданието разказва, че той посочил на Девкалеон как да си построи кораб, за да се спаси от потопа. Вторият Велик Учител бил Азман Бера, живял и поучавал народите по земите на днешна Индия. Индийският народ е съумял да запази тайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал. Той посвещавал своите ученици в изучаване и използване на силите в Природата и възможността на човек да използва сили от Необятния миров силов океан. И до днес между индийския народ, както вече отбелязахме, има хора, които с учудващо умение правят чудеса. Те не се гордеят със своите дарби, а показват по нещичко от един свят, непознат за нас.
към текста >>

2. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация.
Затова Учителят го нарича Първата Причина. Тук спада учението за кармата. Седмият принцип е принципът на двойствеността, или принципът на рода, където космичните енергии претърпяват втора поляризация и стават възходящи и низходящи. Учителят го нарича още принцип на единството. Това са така наречените седем херметични принципа, които Учителят нарича принципи на природата. Те представляват част от устното предание на западната окултна традиция и са предавани от уста на ухо в течение на шест хиляди години, в средата на представители на онзи жив езотеричен център, който се придвижва от Изток към Запад, и където се установи, се ражда и развива култура и цивилизация. В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата. Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа. По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности.
към текста >>

Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция.
В различните културни епохи те частично или изцяло са били изнасяни в различни форми и са били основа на обективното познание на епохата. Те вдъхновяват също така и апостолите на западноевропейския ренесанс, който се извърши от учениците на третия клон на Бялото братство - богомилско- розенкройцерският. Християн Розенкройц - Учителят и водителят на този клон казва, че езотеричните учения на западната традиция ще останат скрити, докато западната официална наука докаже по експериментален път идеите за единството на материята и развитието на видовете, които са скрити в седемте принципа. По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора. Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените.
към текста >>

По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора.
По такъв начин чрез тези принципи се положиха основите на западно-европейското естествено-научно познание, което повлияно от други фактори, се отклони от първоначалния път и се изопачи, но все пак тези принципи лежат в основата на западното естествено- научно познание. Когато изцяло бъдат признати от западната наука, тя ще се одухотвори и пред нея ще се открият широки възможности. Казах, че тези принципи са част от устното предание па западната езотерична традиция. Те са били предавани от уста на ухо, от Учител на ученик в течение на повече от шест хиляди години и като цяло са образували, заедно с други принципи, които не са публикувани, една система от принципи, носеща общото име Кибалион, което приблизително значи свод или врата на Мъдростта. Те са били публикувани за пръв път от трима Посветени в началото на двадесети век в Америка, след което Учителят ги изнася в своите окултни лекции. По такъв начин устното предание се прекъсва и се прави достояние па един по-широк кръг от хора, което е в духа на новата епоха, когато част от езотеричното знание трябва да се предаде на по-широк кръг от хора. Други, вече писмено предадени източници на западната езотерична традиция, представят части от съчиненията на Хермес, най-забележително и тайнствено от които е книгата на Тарот, което е истинска езотерична Библия, от която са черпили Посветените в течение на шест хиляди години. Тя, макар и публикувана, е била запечатана със седем печата и е достъпна само за Посветените. Тя представлява сборник от седемдесет и осем фигури, гравирани първоначално на златни плочи и е наречена още книга на арканите или книга на тайните. Разделена на две части, от които първата част представя така наречените големи аркани - 22 на брой, в които са изнесени принципите на окултното познание, а във втората част, която се състои от 56 аркана и е наречена книга на малките аркани, са дадени пътищата и методите за приложение на принципите. И евангелист Йоан, в своето Откровение ни представя в друга форма това, което Хермес е изложил в Тарот, в отдела на големите аркани, които са, както казах, 22.
към текста >>

3. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието.
Христос е, Който е движил, движи и ще движи историческия, космичния и мистичния живот на човека и човечеството. Като говоря за Християнския езотеризъм и въобще за западния езотеризъм, трябва да кажа няколко думи и за други различия на Запада и Изтока. Едно от тези най-главни различия е методът на Посвещението. Друга разлика е учението за класификацията на човешките обвивки и на трето място, както вече изтъкнах, отношението и познаването на Христа и Христовия принцип. Ще започна от последното, за Христа и Христовия принцип, който е принцип на Любовта. Както казах по-рано, източното течение, което води началото си от индуското предание, е било дадено в процеса на инволюцията, когато Духът е слизал от Висшите светове към Земята и все повече е потъвал в материята и е бил обърнат, така да се каже, с гръб към центъра на Битието. От там представата на тези хора за Битието и живота се различават от тези на хората на Запада, които се движат от периферията към центъра. Движението от периферията към центъра подразбира постепенно зазоряване и увеличаване на Светлината, а движението от центъра към периферията е обратно - човек се движи от Светлината към тъмнината на гъстата материя и кръгозорът му все повече се стеснява. Затова и понятието за световния развой и за първопричината на света у тях е една, докато у западните хора е друга. Учителят казва, че и в едното и в другото схващане има 50% Истина и сега и двете гледища трябва да се преоценят от ново гледище. Великите Учители на Индия от първоначалната епоха бяха дали в ученията си сведения за Христа, Който слизаше към Земята, като го наричаха Вишвакарман.
към текста >>

В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост.
Индусите от по-късните времена имаха метафизични и смътни представи за това Същество и за Неговата роля в живота на човека и човечеството. Така че източното течение в неговата популярна форма няма конкретно познание за Христа и за Неговата мисия върху Земята. Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените.
към текста >>

Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота.
Това, както казах, се отнася за популярните носители на тези традиции, докато Истинските Посветени както на Запад, така и на Изток, имат еднакви схващания по тези въпроси. Посветените от миналото знаеха това, но не го предадоха на никакъв писмен документ да остане за бъдещите поколения. Докато, както изтъкнах в предишното изложение, западната традиция поставя Христа в центъра на световното човешко развитие. В заключение към гореказаното трябва да кажа, че източното предание се основава на откровенията на миналото, върху тях то гради своите учения и затова апелира към древната Мъдрост. Затова можем да кажем, че то има статичен характер, в него е спрян импулса и ритъма на творческия процес. Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество.
към текста >>

И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество.
Докато западното предание е динамично и върви с пулса и ритъма на живота. То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло.
към текста >>

С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения.
То не се основава на откровение на миналото, но се основава на тези откровения, които творческият процес на живота сега дава на Посветените. Затова то е динамично, творческо и има непосредствено отношение към настоящия живот. То не апелира към никакви дребни прозрения и документи, но апелира към това, което животът сега ни разкрива чрез Посветените. То не отхвърля древната традиция, но защото тя само подкрепя това, което творческият процес сега ни дава. И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло. Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система.
към текста >>

В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло.
И докато източното предание е обърнато назад към миналото и към него апелира, западното предание е обърнато към бъдещето и изнася идеите, принципите и методите, които ще легнат в основата на живота на бъдещото човечество. С това не искам да злепоставя източното предание, но само изнасям най-характерното за двете течения. Това е първата разлика между Изтока и Запада. Втората разлика е в методите на Посвещението, което е в зависимост от степента на развитие в даден момент. Главната задача на окултното обучение и развитие е да се организира астралното тяло, което е носител на страстите и инстинктите, и в което е вложен принципът на Любовта като зародиш. В миналото, когато е дадено на света източното предание, „Азът" се е проявявал главно чрез астралното тяло или съзнанието на човека е било в астралното тяло, което се изразява чрез симпатичната нервна система във физическото тяло. Затова Учителят казва, че едно време столицата на човешката душа е била симпатичната нервна система, а сега е преместена в главномозъчната система. И в онези времена, за да може един Посветен да действува върху астралното тяло на ученика, той го е поставял в магнетичен сън, изваждал е астралното тяло вън от физическото и тогава е действувал върху него с известни методи от окултната наука, за да вложи в него известни импулси, образи и сили, които да го преобразят. Това е ставало в продължение на три и половина дни, в течение на което време физическото тяло е било в транс. Тези три и половина дни отговарят на трите и половина космични периода, през които е минало световното развитие досега. И когато ученикът се събуждал, той бил вече нов човек - притежавал е космичното знание и Мъдрост, предадени му от неговия Учител на неговото астрално тяло и той ставал ясновидец и Посветен.
към текста >>

4. ХЕРМЕС И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Древното египетско предание е достигнало до нас под една александрийска и малко изменена форма.
Науката на свещеничеството е била написана с йероглифи върху колоните и стените на гробниците. Когато значително нараснала, тя била пренесена в библиотеките на храмовете." Египтяните са приписвали на Хермес 42 книги, които са се отнасяли до тайната наука. Гръцкият превод на книгите на Хермес Трисмегистус навярно съдържа останки, може би изменени, но крайно ценни, в които се съдържа доктрината на Огненото Начало и на Словото- Светлина, съдържащи се във видението на Хермес, която ще остане връх и център на египетското Посвещение. Видението на Хермес се намира в началото на книгите на Хермес Тримогъщ под названието Поимандър. Древното египетско предание е достигнало до нас под една александрийска и малко изменена форма. Затова някои считат, че тези книги, приписвани на Хермес, са били писани от някой от александрийската епоха или съвременник на Евангелието на Йоана и Откровението му, и го наричат Лъжехермес Тримогъщи. Това не отговаря на Истината, защото всичко, каквото се приписва на Хермес, е проникнато от идеята за Словото-Светлина, което прониква цялата природа. Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост. Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия Египет, която съдържа основните принципи, законите и методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните.
към текста >>

Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните.
Древното египетско предание е достигнало до нас под една александрийска и малко изменена форма. Затова някои считат, че тези книги, приписвани на Хермес, са били писани от някой от александрийската епоха или съвременник на Евангелието на Йоана и Откровението му, и го наричат Лъжехермес Тримогъщи. Това не отговаря на Истината, защото всичко, каквото се приписва на Хермес, е проникнато от идеята за Словото-Светлина, което прониква цялата природа. Към венеца от безсмъртни цветя, които украсяват главата на Хермес трябва да прибавим и една тайнствена книга, известна под името Кибалион, която е предавана от уста на ухо в течение на хиляди години и която е излязла от устата на Хермес и е предавана от Учител на ученик до началото на двадесети век, когато е била отчасти записана от трима Посветени в херметичната Мъдрост. Към този венец от безсмъртни цветя, които никога не увяхват, трябва да причислим и книгата на Тарот, тази тайнствена книга, която съдържа Мъдростта на целия Египет, която съдържа основните принципи, законите и методите на окултната наука. Преданието ни казва, че тя е била гравирана на златни плочи от самия Хермес, за да скрие тайната наука от профаните. Тя представлява една символична книга, съдържаща 78 листа. В първите 22 листа се съдържат принципите на Божествената наука, а в останалите 56 се съдържат всички закони и методи за приложение на тези принципи. Тук трябва да причислим и Смарагдовата таблица, която в резюме съдържа доктрината на Хермес за творческото Слово. Най-после не трябва да пропускаме да отбележим и Книгата на мъртвите или Излаз от деня, която е една от най-древните египетски книги. В гръцкия превод, издаден с името на Хермес Трисмегистус, се съдържат главно три книги, озаглавени: Поимандър, Асклепиус или Речи за Посвещение и Девицата на света.
към текста >>

Естествено, че в Египет са си служили с други имена, както и различните митологии си служат с различни имена, но всички имат основата си в древното езотерично предание.)
Над нея геният на Слънцето издига тържествено лампадата на вечната хубост. Още по-горе Марс размахва меча на правосъдието. Възкачен на престола си над лазурните облаци Юпитер държи скиптъра на Върховното Могъщество, което е Божественият Разум. На границата на света под знаковете на зодиака Сатурн носи кълбото на Всемирната Мъдрост. (В гръцкия превод на Видението на Хермес са дадени латинските имена на планетите, понеже западната традиция е възприела тях. Естествено, че в Египет са си служили с други имена, както и различните митологии си служат с различни имена, но всички имат основата си в древното езотерично предание.) Озирис се обръща и пита Хермес какво вижда. Хермес казва: - Виждам седемте области, който съдържат видимия и невидимия свят, виждам седемте лъча на Словото- Светлина, на Единния Бог, който минава през тях и ги управлява чрез самите тях. Но, о Учителю и Господи мой, как се извършва пътешествието на хората през тези светове? - Видиш ли, казва Озирис, един вид светливо семе да пада от страните на Млечния път в седмото кълбо?
към текста >>

5. САНХОНИАТОН - Влад Пашов (1902- 1974)

Според преданието той е един от първите Посветени във Финикия и е живял единадесет века преди Христа.
САНХОНИАТОН Според преданието той е един от първите Посветени във Финикия и е живял единадесет века преди Христа. Той е получил Посвещението си в Египет и е написал книга под заглавие Физиката на Хермес, както и други книги върху египетското богословие. Но от тези негови книги са запазени само отделни откъслеци и не ни дават пълна представа за начина, по който той е изложил езотеричното учение. Но споменавам за него за да се види, че и във Финикия е блестяла Светлината на Хермес. Попадна ми един космогоничен откъс, който приписват на Санхониатон. Ще предам част от него.
към текста >>

6. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон.
И приблизително тринадесет века преди Христа той се ражда в Тракия, за да даде духовен импулс на жителите на Балканския полуостров и оттам на цяла Европа впоследствие. На Балканския полуостров от незапомнени времена са съществували храмове на мистериите, които са имали центъра си в Рило-Родопския масив с център Мусала. Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област се намира най-старата, най-древната окултна школа на Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия, Персия, Египет и всички източни мистерии и школи. Защото Мусала, казва Учителят, никога не е потъвал под вода. И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив. И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон. Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика. Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия Балкански полуостров са били издигнати храмове най-вече по планините. Светилищата са носили имената на различни богове, но всички тези имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово, което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез Дионисий, и чрез Уранус и Кронус.
към текста >>

Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава.
Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа. Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина. Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава. Мелодичният му глас произвеждал странно обаяние. Той говорел с поетичен език и изглеждал вдъхновен. Русата му коса, гордост на дорийците, падала на златисти вълни на рамената му. И музикалният му глас му придавал нежни и тъжни очертания. Тъмносините му и дълбоки очи сияели от сила, кротост и вълшебство.
към текста >>

Според преданието Орфей е написал много книги, в които изложил учението си, но които са изгубени.
Исторически това име е припомняло за страната на расата, където дорийското учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в Гърция, където е светилището на Аполон. В Делхи имало една класа Жреци, наречени тракии. Те са били пазители на висшето знание. Съдилището на Анфитрионите в древността се е бранило от тракийска гвардия, т.е. от войници, Посветени в тайните. Според преданието Орфей е написал много книги, в които изложил учението си, но които са изгубени. Останали са само заглавията им и отделни части. Орфическите писатели на Гърция приписват на Орфей следните книги: Аргонавтики, в която се описва Великото дело на Хермес. След това Деметриада - поема за майката на боговете, в която се излага една космогония, както и Свещените песни на Бакхус или Чистия дух, които се запълваха от една теогония. След това следват другите му книги - Булото или мрежата на душите, Изкуството на тайните и на обрядите, Книга за мутациите или превръщане на елементите - алхимия. Координатите или земните тайни и земетресенията, Анемосконията - науката за атмосферата, Една естествена и магическа ботаника и др.
към текста >>

7. ПИТАГОР И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Според преданието, Питагор сам помнел много от своите минали прераждания.
Предава се, че хлябът и медът било тяхно главно ядене, а водата - главно, дори единствено питие. По същия начин те напълно се въздържали от употребата на месни ястия и избягвали да ядат дори и боб. Главното положение в питагорейската философия е, че числото е същността на всички неща и че организацията на вселената изобщо в нейните определения е една система от числа и техните отношения. Забележително е, че питагорейците са схващали душата като система, която е копие на системите на небето. Питагорейците учили също така и за преселението на душите, за прераждането, което Питагор почерпил пак от египтяните. Според преданието, Питагор сам помнел много от своите минали прераждания. Той сам уверявал, че той знаел кой е бил по-рано и че Хермес му е дал съзнанието за неговото състояние преди раждането." Порфирий, един от неоплатониците, казва следното за философията на Питагор: „Питагор излага философията по един начин, който му позволява да изтръгне мисълта от нейните окови. Без мисъл нищо не може да се познае и не може да се знае нищо за Истината. Мисълта чува и вижда всичко в самата себе си.
към текста >>

Преданието казва, че Питагор успял да избяга заедно с жена си и децата си и умрял в дълбока старост.
Питагор се оженил за една от своите ученички, от която имал двама сина и една дъщеря, които също минали през процеса на обучението, изпитанията и Посвещението и станали добри работници в разпространение идеите на Питагор. Както казах по-рано, Питагор приемал учениците, като ги подлагал на ред изпитания. Който не можел да издържи тези изпитания, не бил приеман за ученик. Един такъв пропаднал ученик един ден разбунтувал жителите на Кротона, като ги настроил, че Питагор заедно с неговия съюз им отнел демократичните права и ги превърнал в послушни роби. Така възбудената тълпа се нахвърлила върху питагоровия град, подпалила зданията и по такъв начин прекратила дейността на школата. Преданието казва, че Питагор успял да избяга заедно с жена си и децата си и умрял в дълбока старост. А според друга версия, лично загинал в пламъците, като семейството му се спасило. Такова е учението на Питагор и неговото дело, предадено ни от неговите ученици Архип и Лизис, и от неопитагорейците и неоплатониците.
към текста >>

8. ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ - Влад Пашов (1902- 1974)

„Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен.
ХЕРАКЛИТ ЕФЕСКИ И ДРУГИТЕ ГРЪЦКИ ФИЛОСОФИ Друг гръцки философ, който е бил свързан с Мистериите и е предал в своята философия езотеричната доктрина, е Хераклит Ефески, живял между 535 и 475 година преди Христа. Връзката му с Мистериите е доказана от един немски автор Едмунд Плайдерер в книгата му Философията на Хераклит Ефески в Светлината на Мистериите, издадена през 1866 година в Берлин. В предговора авторът казва: „Вътрешната връзка на Хераклит Ефески с Мистериите е доказана за нас от едно предание, което нарича мисълта му „мъчно проходима пътека" и което носи „тъмнина и мрак" за този, който тръгва по нея без Посвещение, прибавяйки, че същата тази пътека „става по-ясна от слънце" за този, който е воден от един Посветен. И като разказва, че той е оставил своята книга на съхранение в храма на Диана Ефеска, това значи, че само Посветените са могли да я разберат. Хераклит е наречен „тъмният", защото само Светлината на мистериите може да освети идеите му. Ще предам някои основни мисли от книгата му, от която са запазени само отделни фрагменти. Хераклит е представен като човек, който гледа на живота много сериозно. Той казвал, че думите могат само да покажат вътрешната наука, но не и да я обяснят.
към текста >>

9. ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според преданието той е бил в Рим и по времето на император Клавдий и там се запознал с апостол Петър.
ФИЛОН АЛЕКСАНДРИЙСКИ Филон е александрийски евреин, съвременник на апостолите. Той се е родил 20 години преди Христа, но е живял и след Него. Живял е във времето на първите римски императори. По времето на Калигула, пред когото евреите били обрисувани в много лоша светлина, той бил изпратен за няколко години като посланик на своя народ в Рим, за да внуши на римляните по-добра представа за евреите. Според преданието той е бил в Рим и по времето на император Клавдий и там се запознал с апостол Петър. Той е написал ред съчинения, много от които са се запазили и до наши дни. Такива са например: За сътворението на света, За наградите и наказанията, За закона на алегориите, За това, че Бог е непроменлив и др. Той бил много добре запознат с гръцката философия и с еврейската Кабала и въобще с еврейското езотерично учение. Той познавал много добре Платон и се стремил да покаже, че и Свещените книги на евреите имат дълбока философия, подобна на платоновата и се стремил да разкрие тази философия. Той поставял в основата историята на еврейския народ, както е дадена в Писанието, но я разглеждал като алегория, зад която се криел по-дълбок смисъл.
към текста >>

10. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери.
Тъй щото светът с право може да се сравни с пещера, приятна за оногова, който се намира на прага й, защото от входа формите в нея се различават, но е тъмна за всекиго, който си представя дълбоката й кухина и мислено влиза в тази сянка. По този начин външността и самият й вход са приятни, а вътрешността и дълбочините са мрачни. И персите, за да означат мистичното слизане на душите и тяхното възвръщане, наричат пещера мястото, където Жреците извършват Посвещения на своите ученици. Според Евбулас, първият Зороастър, в близките до Персия планини посветил една естествена пещера, обрасла с цветя и оросявана от извори, в чест на бога Митра, Създател и Баща на всички неща. Тъй щото пещерата представя от само себе си образа на устроения от Митра свят, в предметите, които са били поставени там на определени разстояния, представяли символите на природните стихии и степените на света. След Зороастър останало предание да се отпразнуват празненства в естествени или изкуствени пещери. И пещерата била считана не само за символ на сетивния свят, но също и на всички невидими сили, защото пещерата, бидейки тъмна, представя от само себе си и символ на същността на тези невидими сили. Така че, пещерата е символ на сетивния, на материалния свят и на разумните сили - представяни от Порфирий в нимфите - които действуват в него. Затова и заглавието на книгата е Пещерата на нимфите, т.е. полето на действие на разумните същества.
към текста >>

11. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Окултното предание превежда тази легенда в следния смисъл: След като минал през смъртта и възкръснал, Мойсей се пречистил отново и минал през едно ново Посвещение, което по-рано не бил минал, при което имал среща със самия Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския народ от Египет.
Тогава Бог му казал, че го натоварва с мисията да освободи евреите от египетското робство и да ги изведе от Египет, и да ги заведе в земята, която Бог е обещал на Авраам, Ханаанската земя. Мойсей не искал да поеме тази задача, защото му се струвало, че не е по силите му, но Бог му показал да направи разни чудеса, които като направи пред евреите, ще повярват в него. Също така Мойсей пита Бога, ако евреите го питат какво е името на Бога, какво да каже. Бог му казва: Аз Сий, така кажи на евреите. Бог Сий ме изпраща при вас. Окултното предание превежда тази легенда в следния смисъл: След като минал през смъртта и възкръснал, Мойсей се пречистил отново и минал през едно ново Посвещение, което по-рано не бил минал, при което имал среща със самия Бог Елохим, който му възложил мисията да изведе еврейския народ от Египет. От този ден египетският Посветен Хозарзив се нарекъл Мойсей, което значи спасен. Тук трябва да кажа още следното: Мойсей е бил Посветен още от Заратустра в тайните на Слънчевия Дух, който слизал към Земята. Библейската легенда казва, че той срещнал Бога на планината Божи Хорив, Който му проговорил от горящата къпина. Когато в окултните писания се говори за планина, подразбира се невидимия свят. В случая планината Божи Хорив с горящата къпина е етерния свят, който е границата между духовния и физическия свят.
към текста >>

12. Сефер Йецира - Влад Пашов (1902- 1974)

Според преданието, Сефер Йецира е написана от Авраам, а авторът на Зохар е неизвестен, но по мнението на кабалис- тите е дело на няколко души.
Сефер Йецира Няколко пъти вече казах, че най-главните и най-старите книги върху Кабала са Сефер Йецира, наречена още „Книга на творението", или „Маасе Берешит" и „Зохар", наречена още „Кабала денудата" или „Маас Меркава". Според преданието, Сефер Йецира е написана от Авраам, а авторът на Зохар е неизвестен, но по мнението на кабалис- тите е дело на няколко души. Освен тези две книги в древни времена още, по подобие на Сефер Йецира, са създадени още две забележителни книги от неизвестни автори, в които, както в Сефер Йецира, е широко употребен методът на аналогията. По-рано изнесох някои мисли от Зохар. Сега, за пълнота на изложението, ще изложа накратко съдържанието на Сефер Йецира, а след това и на другите две книги, които носят следните имена: „Тридесет и двата пътя на Мъдростта" и „Петдесетте врати на разума". По превода на Папюс Сефер Йецира се състои от седем глави, а според един руски превод от шест глави. Папюс е разделил една глава на две, но съдържанието е същото.
към текста >>

13. ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ПРОРОЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И ако сравним това, което окултното изследване ни дава с това, което историята и религиозното предание ни дава, относно тези образи на пророците, ще видим, че те напълно се потвърждават.
Така се проявяваха те, така се позоваваха на своя пророчески глас и на своите пророчески дарби. Виждаме само как един пророк, когато има да каже нещо, той говори за това, че Бог му го е съобщил чрез своите посредници или че го е получил като една непосредствена, спонтанна истина. Това ни дава повод да запитаме: Какво разкриваме ние по отношение на еврейските пророци, които външно могат да бъдат поставени наред с Посветените на другите народи? Какво разкриваме ние, когато проследим с помощта на духовната наука, окултно, душата на тези пророци? Ние откриваме нещо твърде забележително. И ако сравним това, което окултното изследване ни дава с това, което историята и религиозното предание ни дава, относно тези образи на пророците, ще видим, че те напълно се потвърждават. Когато проследим душите на еврейските пророци по пътя на едно ясновидско изследване, откриваме, че те са преродени Посветени от миналото, които са били Посветени у други народи и още у тези народи са се издигнали до висока степен на Посвещение. Следователно, когато проследим в миналото един от еврейските пророци, ние стигаме до други народи. Там ние намираме една посветена душа, която дълго време е стояла при този народ. След това е минала през вратата на смъртта и се е преродила сред еврейския народ. Това се отнася до всеки един от пророците - Исайя, Йеремия, Данаил и пр.
към текста >>

14. Пророк Илия - Влад Пашов (1902- 1974)

Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите.
И бихме могли да кажем: ние се научаваме да познаваме най-добре това, което действува в духа на Илия, когато прочетем и се вглъбим в 104- ти псалом, където Йехова е описан като Божество на природата, който прониква всичко със своето действие. Но разбира се Илия не трябва да се отъждествява със самото това Божество. Той е земно копие на това Божество, той е онова земно копие, което едновременно е душата на еврейския народ. Той се явява като лицето на Йехова. Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител." Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите. За него се говори в Третата книга на царете, 14 глава, а също и в 11 глава 29 стих от същата книга, където е казано: „И в онова време, когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами в полето. И хвана Ахия новата дреха, която носеше и раздра я на 12 парчета, и каза на Йеровоама: вземи за себе си десет части, защото така говори Господ Бог Израилев: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена, а ще оставя на него само две племена, заради раба ми Давида и заради Ерусалим." Така че Ахия е бил пророк през царуването на Соломона. Според преданието той е говорил в Името Божие на Соломон при построяването на храма. Илия е бил Велик Посветен и е разполагал с големи знания и Мъдрост.
към текста >>

Според преданието той е говорил в Името Божие на Соломон при построяването на храма.
Така разгледан този факт бива илюстриран твърде особено и с това, че същият дух, който живее в Илия, се преражда в Йоан Кръстител." Според Преданието, пророк Илия е бил ученик на пророк Ахия, който принадлежал към школата на есеите, както и Илия и всички пророци са от школата на есеите. За него се говори в Третата книга на царете, 14 глава, а също и в 11 глава 29 стих от същата книга, където е казано: „И в онова време, когато Иеровоам излезе из Ерусалим, намери го на пътя пророк Ахия, силонецът, облечен в нова дреха. И двамата бяха сами в полето. И хвана Ахия новата дреха, която носеше и раздра я на 12 парчета, и каза на Йеровоама: вземи за себе си десет части, защото така говори Господ Бог Израилев: Ето, ще откъсна царството от Соломоновата ръка и ще дам на тебе десет племена, а ще оставя на него само две племена, заради раба ми Давида и заради Ерусалим." Така че Ахия е бил пророк през царуването на Соломона. Според преданието той е говорил в Името Божие на Соломон при построяването на храма. Илия е бил Велик Посветен и е разполагал с големи знания и Мъдрост. Владеел е природните стихии и закони и е можел да прави различни неща, които може да се нарекат чудеса. Той е можел ла спре да не вали дъжд, а също е можел да направи да вали. Можел е да сваля огън от небето, да умножава хляба и да възкресява мъртви. Първото чудо, което Илия е направил, е било затварянето на небето да не вали дъжд три години.
към текста >>

15. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според едно предание Тиберий е получил чудесно изцеление от неръкотворния образ на Христа, донесен в Рим от Вероника.
Достоверността на този рапорт потвърждават още и следните обстоятелства: Историческите последици от доклада на Пилат за чудесата, разпъването и възкресението на Христа, известни на всички в Палестина, където мнозина Го почитали като Бог, са имали за резултат предложението на император Тиберий римският сенат да прогласи Исус за Бог и да постави Името Му в числото на римските богове. "Съгласявайки се да признае Божествеността на Исуса Христа, Тиберий не само че не гонил християните, но даже заплашвал със смъртно наказание всички, които са ги преследвали; през времето, когато той е управлявал римската империя християнството се е разпространявало свободно и спокойно В нея". (Професор Б. Ил. Гладков, "Евангелието на Царството Божие") . Според едно предание Тиберий е получил чудесно изцеление от неръкотворния образ на Христа, донесен в Рим от Вероника. За отбелязване е, че император Тиберий е притежавал един смарагд, върху който е бил издълбан портретът на Христа. Този портрет беше публикуван във в. "Зора", София, бр. 5863 от 7. 01. 1939 година, заедно с текста на писмото, което близкият приятел на Пилат - Публий Лентуло, проконсул на Юдея, е изпратил до Тиберий, което също така дава сведения за Христа.
към текста >>

16. ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според едно предание това Евангелие е написано в Рим и публикувано след смъртта на Павел и Петър.
ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ Понеже Марко не е от апостолите, той според традицията е написал Евангелието си по желанието и с помощта на апостол Петър. Според едно предание това Евангелие е написано в Рим и публикувано след смъртта на Павел и Петър. Марко е принадлежал към числото на 70-те ученици. Според традицията Марко е същото лице, наречено Йоан в Деянията (12 гл., 25 cm. и 13 гл. 5-13 cm.). Той е сродник на Варнава и е бил син на християнката Мариям, в чийто дом са се събирали учениците.
към текста >>

Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на апостол Петър.
Евангелието на Марко е Евангелие на волята. Стилът на това Евангелие е като щурмуване напред в свръхземните висини. В него може да се долови нещо от това, което средновековната легенда Аурея дава върху значението на името Марко. Там се казва, че това име произхожда от думата марк, което значи тежък чук, който кове желязото, затвърдява наковалнята и прави да излиза звук със същия удар. Евангелист Марко е преплетен в най-различните групи на първичното Християнство и заедно със загадката на неговата личност и на неговата съдба се разрешава и великата загадка за раждането на първичното християнско течение в Рим, което се помещава в катакомбите и от което след това произлиза ръководството на християнската църква. Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на апостол Петър. В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и възоснова на тях е написал своето Евангелие. Легендата Аурея прибавя към този образ отделни черти. Тя казва, че Марко бил левит и че от Рим Петър го праща няколко пъти да проповядва Евангелието. След това, когато бил далеч от Рим, той написал своето Евангелие. Първо Петър го изпратил в Аквила - близо до днешния Триест.
към текста >>

Така в Кайро, под копската църква Абу Сергу, където, както казва преданието, Йосиф и Мария се скрили при тяхното бягство, се показва един прост олтар от камък, на който, както се казва, Марко извършвал свещената служба.
Накрая по заповед на Нерон, т.е. по същото време, когато Петър и Павел са претърпели мъченическа смърт в Рим, той бил убит в Александрия. В едно великденско утро, когато служел в църквата, той бил изтръгнат от олтара и влачен с коне два пъти през града. докато не останал никакъв живот в него. И доднес още в Египет се срещат следите на евангелист Марко. Така в Кайро, под копската църква Абу Сергу, където, както казва преданието, Йосиф и Мария се скрили при тяхното бягство, се показва един прост олтар от камък, на който, както се казва, Марко извършвал свещената служба. От деянията на апостолите и посланието на Павел и Петър се вижда, че Марко отначало е придружавал Павел и Варнава, а после се прехвърлил към Петър в Рим.
към текста >>

17. ЕВАНГЕЛИСТ ЛУКА И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, която се намира на север от Палестина, в сирийско-финикийската област.
Както разказва легендата Аурея, вярва се, че Лука се намира в самото Евангелие, на което той е автор. Знаменателно е как в края на Евангелието на Лука, където се говори за срещата на възкръсналия Исус с двамата ученици, пътуващи за Емаус, е назован само единия - Клеоп, а другият не е назован по име. Тук се чувства нещо подобно, както в Евангелието на Йоан, където никъде ученикът Йоан не е назован с неговото име, а постоянно се нарича ученика, когото Исус любеше. И както в Евангелието на Йоан неназованият по име е бил самият автор на това Евангелие, така и неназования в Евангелието на Лука се счита за автор на това Евангелие. Такава е легендата. Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, която се намира на север от Палестина, в сирийско-финикийската област. Дали е роден в този град или там е получил и упражнявал професията си, не се знае. Антиохия е бил един от най-интересните градове от онази епоха. Той е бил, така да се каже, център на Павловото християнство, което е основа за езотеричното разбиране на Християнството. В лицето на евангелист Лука имаме една личност, която не произлиза от света на Стария Завет. Евангелието на Матей представя едно органическо продължение, една органическа връзка между Стария и Новия Завет.
към текста >>

18. ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН И НЕГОВОТО ЕВАНГЕЛИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим.
Той напуснал земята в стотната година след рождението Христово и е бил към 94 годишна възраст. Освен Евангелието и Откровението е написал и три послания. Предполага се, че Откровението и посланията са написани от около 96 до 98 година след Рождество Христово. Йоан е преживял всички апостоли и е работил много за утвърждаване на църквата. Умрял е от естествена смърт. Според едни твърдения, в 68 година при император Нерон, а според други около 95 година при император Домициан, той бил извикан в Рим и според църковното предание хвърлен в котел с кипящо масло, но оттам излязъл невредим. След това му дали да изпие питие, примесено с отрова, но и това не му причинило никаква вреда, след което бил изпратен на заточение на остров Патмос. С това, че не го засегнало нито врящото масло, нито отровата му подействала, се посочва, че той е бил посветен през висока степен и е минал през смъртта и Възкресението, и е господар на живота и смъртта. Не е безинтересно да кажа няколко думи и за другите апостоли. 1. АПОСТОЛ ПЕТЪР е бил от най-ревностните ученици на Христос. По природа той е бил впечатлителен, с жив характер и горещ темперамент.
към текста >>

Според преданието той е бил и в Коринт.
В Ерусалим се явява на апостолския събор в 51-ва година, след което завинаги напуска този град. Като посетил Антиохия, той проповядвал християнство между юдеите, разсеяни в Понт, Галатая, Кападокия, Асия и Витания. Християните от тези области той ръководил след това и задочно, като им написал своето Първо послание. След това със своя спътник Марко проповядвал във Вавилон. (Под Вавилон някои в преносен смисъл разбират Рим, други - един римски град в Египет и най-после самият град Вавилон, който още съществувал по това време и там живеели много евреи). Според преданието той е бил и в Коринт. В царуването на Нерон апостол Петър пристигнал в Рим, където претърпял мъченическа смърт чрез разпъване на кръст с главата надолу, съгласно неговото желание. Това станало към 66, 67 година. Има много легенди за живота на Петър в Рим. Според една легенда, когато почнали гоненията, той избягал от Рим и срещнал Христос. И като Го попитал къде отива, Той казал: Отивам в Рим, за да се разпна отново.
към текста >>

Той се е грижил за уредбата на Ерусалимската църква и според преданието той не е излизал от този град.
3. АПОСТОЛ ЯКОВ ЗАВЕДЕЕВ, наречен старши, за отличие от Яков Алфеев, е бил син на рибаря Заведий. Неговата дейност била съсредоточена в Ерусалим, където в 44-та година умира мъченически от меча на Ирод Агрипа. 4. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ ЙОАН - за него говорих като евангелист. 5. АПОСТОЛ ЯКОВ, БРАТ ГОСПОДЕН Според най- достоверното мнение той е син на Клеопа, брат на Йосиф обрученика, заради което се нарича брат Господен. Принадлежал е към 70-те ученици. Той се е грижил за уредбата на Ерусалимската църква и според преданието той не е излизал от този град. Бил е председател на апостолския събор в 51-ва година. Заради своя строг подвижнически живот се е ползувал с общо уважение на юдеи и християни. Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни. От него е Съборното послание Яковово. 6. АПОСТОЛ СИМОН КАНАИТ, наречен Зилот, е брат на апостол Яков и Юда.
към текста >>

Според преданието той поставил основи на Християнството в Кавказ, в пределите на Грузия.
Бил е председател на апостолския събор в 51-ва година. Заради своя строг подвижнически живот се е ползувал с общо уважение на юдеи и християни. Бил е мъченически убит, като бил покачен на покрива на храма, оттам го бутнали долу и го убили с камъни. От него е Съборното послание Яковово. 6. АПОСТОЛ СИМОН КАНАИТ, наречен Зилот, е брат на апостол Яков и Юда. Според преданието той поставил основи на Християнството в Кавказ, в пределите на Грузия. 7. АПОСТОЛ И ЕВАНГЕЛИСТ МАТЕЙ 8. АПОСТОЛ ЯКОВ АЛФЕЕВ е брат на евангелист Матей. Според свидетелството на Блажений Теодорит, той разпространявал християнството в Югозападна Палестина, в области, съседни на Египет. Умрял мъченически в египетския град Остраким. 9. АПОСТОЛ ФИЛИП.
към текста >>

Според преданието той проповядвал Християнството в Партия и Индия, където умрял от мъченическа смърт.
За него се знае, че е роден във Витсаида, проповядвал Християнството във Фригия, където в град Иерапол живял до края на живота си. 10. АПОСТОЛ ВАРТОЛОМЕЙ (НАТАНАИЛ) е бил родом от Кана Галилейска. Проповядвал Християнството в Армения, където бил жив одран. 11. АПОСТОЛ ТОМА. Няма почти никакви положителни сведения за неговия живот. Според преданието той проповядвал Християнството в Партия и Индия, където умрял от мъченическа смърт. 12. ЮДА ИСКАРИОТСКИ. Мнозина може би са си задавали въпроса, защо Юда е бил между учениците на Христос. Един съвременен мистик отговаря на въпроса като казва, че както в кръга на Зодиака има един Скорпион, така и в кръга на 12-те ученици, които представят Зодиака на човечеството, трябва да има един Юда. Има една стара християнска легенда за Юда, която го сравнява с Едип цар от гръцката митология. Легендата разказва следното: В Ерусалим имало един юдеин на име Рубен с жена си Цибора.
към текста >>

Виждаме, че според легендата преданието за Юда е подобно на това за Едип цар.
Пилат, за да награди верността на своя верен служител, му подарил къщата на съседа и му дал неговата жена за съпруга. Юда, без да знае, че това е неговата собствена майка, се оженил за Цибора. Когато веднъж Цибора поискала да облекчи потиснатото си сърце, разказала на Юда за своето пуснато в морето дете. Юда разбрал, че той е това дете и се отчаял от живота. Обаче Цибора, която била християнка, го завела при Христос и Той го взел в кръга на своите ученици. Виждаме, че според легендата преданието за Юда е подобно на това за Едип цар. Но легендата за Едип цар не е само една празна приказка, а крие в себе си дълбоки Тайни. Едип е човекът, в когото се пробужда интелектът и с това той се откъсва от Небето, от Духа, което е означено като убиване на бащата. А майката, за която се оженва, това е земята. С интелекта Едип намира отговор на въпроса на Сфинкса. Като научава, че е убил баща си, Едип се самоослепява.
към текста >>

19. НАЧАЛО НА ГОНЕНИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

За тях имало предание между християните, че те били тайни християни, но всъщност те били повече неоплатоници.
Изречението на Христос "Което не желаеш за себе си, това не прави на другите" много му се харесало и го поставил за девиз на много обществени сгради. На езичниците той препоръчвал да се ръководят от примера на християните при избирането на кандидати за обществени длъжности. При приемника на Александър Север, Максимин Тракиецът, от 235-та до 238-ма година, станали малко гонения на християните, но те засегнали главно епископите, свещениците и дяконите. Християните се радвали на спокойствие и при приемника на Максимин, император Гордиян, който царувал от 238-ма до 244-та година. Също така християните се ползвали със спокойствие и при император Филип Аравитянина, царувал от 244-та до 249-та година. За тях имало предание между християните, че те били тайни християни, но всъщност те били повече неоплатоници. В това време Християнството се разпространило толкова много, че в цялата империя нямало град или село, където да нямало християни. От втората половина на трети век, по времето на император Децитраян, гоненията против християните встъпват в нова фаза на развитие. Досега в гоненията против християните голямо участие вземали народните маси. Правителството понякога даже сдържало стихийните избухвания на тълпите против християните, изисквайки да се съблюдава по отношение на тях законите на съдопроизводство. Сега вече гоненията против християните възбуждало самото правителство.
към текста >>

20. ТРИТЕ ТЕЧЕНИЯ В ПЪРВИЧНОТО ХРИСТИЯНСТВО - Влад Пашов (1902- 1974)

Преданието казва, че той бил облечен във висок чин в езотерично отношение от ерусалимското юдейство.
Затова есеите очаквали раждането на Спасителя по скромен начин, сигурни, че последният съд, който е бил свързан с Неговото идване, би намерил своето изпълнение в един по- дълбок слой на съществуване. Сега да видим как се изявяват тези три течения между 12-те ученици. Политическият оттенък на представата за Месия намира свой представител в Юда Искариотски. По- рано говорихме за неговите схващания за Христа. В Яков, по-младият представител на Принципа на юдейското християнство, имаме застъпника на фарисейската представа за Месия. Преданието казва, че той бил облечен във висок чин в езотерично отношение от ерусалимското юдейство. В кръга на учениците той е застъпник на морализма и на придържане към Мойсеевия закон. В Матей виждаме един представител на есейските възгледи и с това излизаме от границите на чисто юдейския кръг на учениците. Преди събитието при Дамаск Павел е бил изпълнен с голяма вяра в Месия. И той вярвал, че идването му е близко. Но той не можел да признае, че Месия е бил въплътен в Исус от Назарет.
към текста >>

21. 1. ОБЩО ЗА ПРОИЗХОДА И ЗНАЧЕНИЕТО НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЙОАН - Влад Пашов (1902- 1974)

В началото на 31-та година, през месец януари е станало кръщението в река Йордан, според преданието - на 6 януари.
празникът на юдеите. Това е, когато идва в Ерусалим и изцелява болния в къпалнята, който беше лежал 38 години. Така че, Евангелието на Йоана ни показва, че между кръщението в Йордан и Голгота стоят действително три години, защото празникът на пасха е ставал един път в годината, в началото на пролетта. Ако не се вземе предвид празника, за който се споменава в пета глава, тогава няма пълни три години, но ако се вземе и той, то имаме повече от три години - три години и няколко месеца. Тъй като раждането на Исус е станало на 25 декември и през декември 30-та година от раждането, Исус е бил на 30 години, както се казва и в Евангелието на Лука. В началото на 31-та година, през месец януари е станало кръщението в река Йордан, според преданието - на 6 януари. След това, до началото на март, следва оттеглянето в пустинята, което според първите три Евангелия е траело 40 дни. През март на 31-та година на Исус Христос, в началото на пролетта, е станала сватбата в Кана Галилейска и непосредствено след това възлизането в Ерусалим на празника на пасхата, където става очистването на храма - изгонването на търговците от храма. Една година след това, в началото на пролетта става нахранването на петте хиляди, което е описано в шеста глава. През есента на същата година, на празника на шатрите в Ерусалим, става това, което се описва в 7, 8 и 9 глава, до изцелението на сляпородения. През зимата на 32-та година, на празника на освещаването на храма, става това, за което се разказва в края на десета глава.
към текста >>

22. 2. УЧЕНИЕТО ЗА СЛОВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази Чаша е била, както казва преданието, донесена в Европа от ангелите.
Евангелистите са описали Бога, Който се е проявил в човека до събитията в Палестина, как този Бог се е проявил и как Той се е родил отново и т.н. Но тези, които трябваше да се покажат като продължители на евангелистите, са имали присърце да покажат, че моментът на Новораждането на висшето Аз в човечеството е този момент, в който ние се намираме единствено пред духовната Чистота, чийто блясък надминава всичко останало. Тези, които се наричат християни-Йоанисти и имали за символ розата- кръст, казват: "Този, Който е наново роден в човечеството, Мистерията на Върховното Аз, е бил запазен в едно малко общество, произлязло от розенкройцерите. Това се изразява в един символ: Светата Чаша, от която е ял и пил Христос с учениците Си, наречена "Чашата на св. Граал" и в която Чаша е била събрана от Йосиф от Ариматея кръвта, която е текла от раните на Христа. Тази Чаша е била, както казва преданието, донесена в Европа от ангелите. За нея е бил изграден един специален храм и розенкройцерите станали пазители на съдържанието на тази Чаша, т.е. това, което съставя Есенцията на Бога, Който се ражда отново и възкръсва. Мистерията на родения наново, на възкръсналия Бог, цари в човечеството. Това е, което представя Мистерията на светия Граал. Това е Мистерията, представена пред нас като едно ново Евангелие.
към текста >>

23. 3.4. ЧЕТВЪРТОТО ЗНАМЕНИЕ - НАХРАНВАНЕТО НА ПЕТТЕ ХИЛЯДИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Има едно прадревно предание, според което Христос се е родил в четирихилядната година от сътворението на света.
Но ние знаем, че това не са обикновени дни, а космически периоди. Също така и културното историческо развитие на човечеството протича през седем дни - седемте културни епохи. И тогава това, което става в третия ден, стои под знака на числото три хиляди. Хората от четвъртия ден са четири хиляди, а хората от петия ден са пет хиляди и т.н. Между седемте световни дни, четвъртият като среден играе особено важна роля. Има едно прадревно предание, според което Христос се е родил в четирихилядната година от сътворението на света. Това предание може да се разбере само в светлината на Окултната Наука. Христос действително се е родил, станал е човек в четирихилядната година на световното развитие. Само че, това число трябва да се чете не количествено, а качествено. Тогава то означава: Христос е станал човек в средата на времената, в средния ден, в четвъртия ден от световната история. Трябва да прибавим, че всеки един от световните исторически дни се е намирал под влиянието на един зодиакален знак и в течение на този ден-период Слънцето е преминавало през определен зодиакален знак.
към текста >>

Това предание може да се разбере само в светлината на Окултната Наука.
Също така и културното историческо развитие на човечеството протича през седем дни - седемте културни епохи. И тогава това, което става в третия ден, стои под знака на числото три хиляди. Хората от четвъртия ден са четири хиляди, а хората от петия ден са пет хиляди и т.н. Между седемте световни дни, четвъртият като среден играе особено важна роля. Има едно прадревно предание, според което Христос се е родил в четирихилядната година от сътворението на света. Това предание може да се разбере само в светлината на Окултната Наука. Христос действително се е родил, станал е човек в четирихилядната година на световното развитие. Само че, това число трябва да се чете не количествено, а качествено. Тогава то означава: Христос е станал човек в средата на времената, в средния ден, в четвъртия ден от световната история. Трябва да прибавим, че всеки един от световните исторически дни се е намирал под влиянието на един зодиакален знак и в течение на този ден-период Слънцето е преминавало през определен зодиакален знак. Слънцето изминава един зодиакален знак за две хиляди и сто и шестдесет земни години.
към текста >>

24. 3.7. СЕДМО ЗНАМЕНИЕ - ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ЛАЗАР - Влад Пашов (1902- 1974)

В Исус Христос древното предание стана личност.
За Него главното е Възкресението на душата, чийто символ бе това Възкресение на тялото. От това може да се заключи, че Той вярваше в друг род Възкресение и че то бе Неговото Възкресение. Но Христовото Възкресение трябваше да произведе действие върху цялото човечество. То трябваше, до известна степен, да бъде за всички хора това, каквото Възкресението в Мистериите бе за посветените. Лазар е възкръсналият, трябваше да бъде и той съзнателният свидетел на великото историческо събитие - Възкресението на Христос. В Исус Христос древното предание стана личност. И евангелистът на Духа има право да каже: В Него Словото стана плът. Той има право да вижда в Исус една въплътена Мистерия. Ето защо Евангелието на Йоана е една Мистерия. Трябва да го четем с мисълта, че фактите в него са духовни факти. Ако това Евангелие бе написано от някакъв жрец преди Христа, разказът би взел формата на един обряд.
към текста >>

25. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

В едно предание се казва, че Йоан е хвърлен във врящо масло, но не е изгорял.
Останалите Евангелия са писани в притчи и поговорки, които имат отношение повече към физическия живот, отколкото към духовния. Йоан, обаче, е писал в мистичен дух. Например, мислите, които е предал от разговорите и беседите на Христа в Евангелието си, говорят за разбирането, което е имал. От онова, което е писал, се вижда неговата преданост и чистота към Учителя си и желанието му да не го използва. За Йоан се казва, че е умрял от естествена смърт. В едно предание се казва, че Йоан е хвърлен във врящо масло, но не е изгорял. Посветеният не гори. Това показва, че Йоан е бил посветен. За Павел се казва, че е обезглавен, за Петър че е разпнат на кръст. Изобщо, всички апостоли са загинали мъченически".
към текста >>

26. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, където са били разпространени езическите природни култове, свързани с Мистериите на Слънцето и Луната.
На такива места се проявява в концентрирана форма хармонизиращото и лекуващо действие, което в миналото се е излъчвало много по-силно, отколкото днес. Евангелист Лука е бил запознат с това гръцко лечебно изкуство и понеже е знаел, че тези сили се проектират от Светия Дух, той, ставайки християнин, свързва тези изцелителни сили на Светия Дух с Дева Мария, която е едно въплъщение на Светия Дух. Лука, който е запознат с предхристиянския начин на действие на целителния Свети Дух в Природата, той, като християнин сега, намира действието на целителния Свети Дух в човешката душа. За него сега Дева Мария е това, което в древността е била Богинята-Природа. Сега тя става за него първообраз на душата, която търси Духа. Преданието казва, че Лука произхожда от Антиохия, където са били разпространени езическите природни култове, свързани с Мистериите на Слънцето и Луната. При тях са се използвали природните сили както за лечение, така и за черна магия. Те проникнали в Израиля по разни начини, което се вижда от книгите на Стария завет.
към текста >>

27. 11. СТЕПЕНИТЕ НА ПРЕЧИСТВАНЕ НА ДУШАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - СТЕПЕНИ НА ПЪТЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според едно предание, Марта е онази жена с кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и оздравя.
Преобразяването на Мария Магдалина продължава до утрото на Възкресението. Чрез превръщане на жаждата за чувствена наслада в Любов и на Любовта в благоговение и молитвено настроение, подготвя се способността, чрез която Мария Магдалина ще бъде в състояние да види Възкръсналия. Любовта стана благоговение, молитва. Благоговението стана виждаща сила на сърцето. Това са преобразявания, през които всяка душа в своя път трябва да мине. Според едно предание, Марта е онази жена с кръвотечението, която се допря до дрехата на Исус и оздравя. Тя е сестра на Мария Магдалина, от която са изгонени седем бесове и която минава през преобразяване. Непосредствено след сцената с Мария и Марта, Евангелието на Лука ни разказва, как учениците молят Христос да ги научи да се молят и как Той им дава молитвата "Отче наш". Образно казано, правилното поведение в молитвата е показано в образа на Мария, която е противопоставена па образа на Марта. Следователно, тук молитвата "Отче наш" показва силата, чрез която душата може да премине пътя от Марта към Мария. Но в Евангелието на Лука молитвата "Отче наш" има една твърде особена форма, която не проличава в обикновената Библия, защото "Отче наш" у Лука е различна от формата, която тя има у Матей.
към текста >>

28. 21. ЛЮБОВТА, ВЯРАТА И НАДЕЖДАТА КАТО ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Когато благодарение на способностите, които хората ще могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи не едно мъртво предание, а едно живо слово".
Тогава аз зная също, че принципът на Отца в мене ще бъде проникнат отвътре - надеждата за бъдещето на човечеството ще се прибави към Вярата и Любовта и хората ще разберат, че в бъдеще трябва да придобият онова спокойствие и онзи мир, и да кажат: Ако имаме само Вяра, ако имаме само Любов, ние можем да се отдадем на надеждата, че това, което е в нас от Христа постепенно ще премине във външния свят. Тогава хората ще разберат думите, които звучат от кръста като висок идеал: "Отче, в Твоите ръце предавам Духа си". Така звучат думите на Любовта, Вярата и Надеждата от кръста, според Евангелието на Лука там, където се описва как Исус от Назарет, в душата на този Исус разделените по- рано духовни течения се сливат. Това, което е било дадено някога на човечеството като Мъдрост, то се вля в него като сила на душата, като висш идеал на Христа. И задачата на човешката душа е да разбере все по-добре и по-добре това, което ни се предава чрез един такъв документ, като Евангелието на Лука, за да станат все по-живи и по-живи в човешката душа дълбоко проникващите звуци, които произлизат от трите думи, прозвучали от кръста на Голгота. Когато благодарение на способностите, които хората ще могат да развият в себе си чрез духовните истини, дадени им от духовната наука, те ще чувстват, че от кръста звучи не едно мъртво предание, а едно живо слово".
към текста >>

29. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО - Влад Пашов (1902- 1974)

Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на Петър.
1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАРКО Евангелист Марко е свързан с най-различните групи на първичното християнство. Първичното християнско предание казва, че евангелист Марко е бил ученик на Петър. В Рим той дълго време е слушал проповедите на Петър и въз основа на тях е написал своето Евангелие. Легендата казва, че Марко е бил левит и че от Рим Петър го е пращал няколко пъти да проповядва Евангелието в Европа. По-късно го изпраща в Египет. От Александрия, където е бил неговият главен център, провел двугодишна дейност в Петрополис, в областта на старата Кирена, на северния бряг на Африка, намираща се между Египет и Картаген. Накрая по заповед на народа, по времето, когато в Рим Петър и Павел са понесли мъченическа смърт, той бил убит в Александрия.
към текста >>

Според Марко същността на религията не е поддържането на Преданието, а правилното приемане и възрастване на един нов Импулс, на едно вечно възобновяващо се Начало.
Идеята на тази притча е, че един път посято, това семе не изисква повече грижа от човека. То се развива от са-мосебе си. С това Марко насочва погледа ни към сферата, където царува космическият растеж, който е по-велик от човека и към който човек не може да допринесе нищо, защото той се захранва от Висшите извори. Семето, което е посято и расте от самосебе си и далеч над главите на хората, е Христовият импулс. Чрез Тайната на Голгота в Земята е посято семето на едно космическо преобразование и развитие и Евангелието на Марко ни говори за това развитие, което е напълно независимо от това, дали и доколко човек го подпомага чрез своята воля. Според Марко същността на религията не е поддържането на Преданието, а правилното приемане и възрастване на един нов Импулс, на едно вечно възобновяващо се Начало. Особеното богатство на Евангелието на Марко се състои главно в три малки места: притчата за растящото от самосебе си семе е първото от тези три места. Второто място е краткият разказ за изцелението на един сляп от Витсаида, който е разказан накрая на двете нахранвания. При това изцеление не става дума за едно чудно изцеление, а за един процес на ставане, на развитие, който минава през степени и етапи. Това е свойствено на Марка. Другото, което е скрито в този разказ е, че изцеленият най-първо проглежда в етерният свят и след това във физическия.
към текста >>

30. 3.11. Ходенето на Христа по водата - Влад Пашов (1902- 1974)

Те се препират с Него, защо Неговите ученици не вървят по преданието на старите.
Но както споменах и при разглеждане Евангелието на Йоан, Исус можеше да действа чисто физически и когато не е с физическото Си тяло. В такъв случай Той пак дематериализира тялото Си и когато пожелае го материализира. В 51ви стих е казано: "И влезе при тях в ладията и вятърът утихна. И те много се ужасиха в себе си, защото не бяха се вразумили от чудото с хлябовете, и сърцето им беше закоравяло". В началото на 7ма глава се говори за разговора на Исус с книжниците и фарисеите. Те се препират с Него, защо Неговите ученици не вървят по преданието на старите. Той им отговаря с думите на Исайя, като им казва: "Добре е пророкувал за вас Исайя, лицемери, като е писал: Тези люде Ме почитат с устата си, но сърцето им отстои далеч от Мене. Обаче напразно Ме почитат, като проповядват за учение человечески заповеди". И след това им отговаря, че не това, което влиза в човека чрез храната го прави нечист, но това, което излиза от човека, защото то излиза от човешкото сърце. А това са злите помисли, блудствата, кражбите, убийствата, прелюбодейства-та, користолюбие, нечестие, коварство, сладострастие, лукаво око, гордост, безумство. И казва: " Който има уши да слуша, нека слуша".
към текста >>

31. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря.
Тук отново изпъква мисълта на апостол Павел, изразена в неговите послания за умирането заедно с Христа и за възкресението заедно с Христа. С тази мисъл Павел показва на хората Пътя, как да се издигнат над свързаното с тялото съзнание, как да се издигнат над себе си и как да проникнат в духовния свят, в Космоса. В носенето на кръста са обхванати заедно първите три от седемте степени - микрокосмическите степени на личното изпитание и пречистването. В снемането от кръста се намират като в зародиш последните три степени, когато човек се съединява с Космоса, с Великото в света. Снемането от Кръста и образът на Йосиф от Ариматея са велик символ. Освен описаното в Евангелието за Йосиф от Ариматея, преданието ни разказва следното: Йосиф от Ариматея стои под кръста със Свещената чаша в ръка, от която е пил Христос с учениците на последната Вечеря. Римският войник пробожда с копие ребрата на разпънатия Исус и Йосиф от Ариматея събира в чашата от Тайната Вечеря Христовата кръв, която бликва, примесена с вода от раната, причинена от копието. С това започва историята на Светия Граал. Копие и Чаша - знаци на Граала - са едно до друго. Йосиф от Ариматея стои там, на мировия Олтар, като цар на Граала, с жест на жертвоприношение, държейки горе Чашата като в литургия.
към текста >>

32. 1. ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието.
Тъмната во-лунтаристичност на латинския език поставя сама по себе си една завеса пред светещата и чиста мисъл и яснота на гръцкия език. В този случай вярно е, че Библията говори повече на чувството, но познавателната част на човешката душа, която живее в ясната, чиста Божествена мисъл, е все повече изтласкана от религиозната област. Спрямо първичния гръцки език, еврейският е надарен с по-мощни духовни сили и дълбочина. Той съдържа същевременно големи магически мантрични сили и едно запалващо познанието богатство от Божествени образни мисли. Ето защо ние не можем лесно да си съставим една особено висока представа за оригиналния текст на Евангелието на Матей. Към това понижение на Словото от еврейския език, слизайки през латинския до гръцкия, се прибавя още и нарочното изменение, което Хиеронимус направил върху текста на Евангелието на Матей, както говори преданието. Евангелието на Матей произхожда от средата на есеите, т.е. от езотеричното юдейство от времето, което е предхождало явяването на Христа. И няма да сгрешим, ако предположим, че оригиналният текст е притежавал един много по-голям езотеричен оттенък, отколкото може да се види днес. Трябва да държим сметка, че текстът е бил силно изопачен. Отчасти почти дословната съгласуваност между Евангелието на Матей от една страна, и Евангелието на Марко и Лука от друга страна, се е получила може би поради това, че било извършено едно уеднаквяване спрямо второто и третото
към текста >>

33. 2. ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог.
За това свое изживяване той казва, че го е подготвило за проповедта на Павел. В посланието се казва, че гой е изживял слънчевото затъмнение, настъпило при смъртта на Христа, в Хелиополис в Египет, на същото място, където някога Йосиф е получил своето египетско Посвещение и където по-късно Платон е прекарал като ученик 14 години при египетските жреци. С това описание той иска да покаже, че отсега нататък не намира вече Духовното Същество, на Което е искал да служи, в духовните светове. Духовното Същество, Което дотогава е изявявало Своето Име от Слънцето, сега било станало за него Незнайният Бог, за Когото говори Павел. Чрез словото за Незнайния Бог Дионисий Аеропагит стига до познанието, че този Незнаен Бог е слязъл на Земята като е станал човек, минал през Смъртта и Възкресението и за това станал Незнаен в сферата на Слънцето. Старото предание ни показва защо Дионисий Аеропагит е бил така развълнуван, когато в Аеропага Павел говорил за Незнайния Бог. Изживяването, което Дионисий Аеропагит е имал в Хелиополис, е следното: Той, като видял слънчевото затъмнение, или по-право като видял, че посред бял ден Слънцето потъмняло, си казал: това показва, че в този момент въплътеният Бог страда някъде в плътта Си. От това той разбрал, че Бог е въплътен в човешко тяло и когато Павел започнал да говори за Незнайния Бог, той си обяснил цялата Мистерия. В заключение ще кажа следното: В Първичното християнство намираме три ясни образа, представени чрез три фигури: Яков по-младия, водач на Юдейското християнство в Ерусалим; Павел - основател на Гръцкото мирово християнство и Петър, който взема средно място между двамата и основава Римското християнство. Важно място между тези тримата заема Йоан, който работи в Ефес и който не оставя, така да се каже, външно историческо течение, но той е основател на Езотеричното християнство, което продължава да съществува и до сегашни времена под различни форми. Външно в по-нататъшния ход на историята се е запазило само Петровото течение, обаче скоро то е било изопачено чрез египетския цезарски Рим.
към текста >>

34. ЗА КАКВО НАПИСАХ ТАЗИ КНИГА - Влад Пашов (1902- 1974)

И мислите, и идеите, които изнесох в книгата, които са се предавали в Тайните Братства в течение на вековете, са почерпени от езотеричното предание, което е подхранвано в течение на вековете от Акашовите Записки, които са открити за Учениците на езотеричните Братства.
Като казвам, че Бог живее във вас, тази дума е пак неразбрана. Бог не може да живее още във вас, защото вие не сте още проявени, как ще живее Бог във вас? Бог живее само в онези, които са проявени, т.е. които са събудили Божественото в себе си." От тази мисъл на Учителя се вижда, че напредналите окултни Ученици и Посветени черпят сведения за Учението на Христа от Акашовата Хроника, от Хрониката на Природата, където всичко е записано. И мислите, и идеите, които изнесох в книгата, които са се предавали в Тайните Братства в течение на вековете, са почерпени от езотеричното предание, което е подхранвано в течение на вековете от Акашовите Записки, които са открити за Учениците на езотеричните Братства. Понеже в настоящата епоха е настъпил момент, когато част от тези идеи и мисли, с които са живели Учениците в езотеричните Братства, могат да станат достояние на по-широк кръг от хора, затова са публикувани в открития печат. Моята задача беше само да ги събера, да ги поднеса в една сбита форма на онези, които се интересуват от вътрешната страна на Християнството. Както казах, използвал съм мисли и идеи от беседите и лекциите на Учителя, след това се ползвах от циклите сказки на Щайнер върху четирите Евангелия: Цикъл сказки върху Евангелието на Матея, два цикъла върху Евангелието на Йоана, един цикъл върху Евангелието на Марка и друг върху Евангелието на Лука. Също и от цикъла сказки върху Апокалипсиса и други негови изказвания при разни други случаи. Също използвах и "Приноси върху разбиране на Евангелието" от Ернест Бок и книгите на Херман Бег.
към текста >>

35. 1,ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМЕТИЗЪМ. СЕДЕМТЕ ХЕРМЕТИЧНИ ПРИНЦИПА - Влад Пашов (1902- 1974)

Според окултното предание той е довел египтяните от Атлантида.
От неговото Тайно учение са взаимствали всички народи: Индия, Персия, Халдея, Мидия, Китай, Асиро-Вавилон, древна Гърция и Рим. В древния Египет са живели велики Адепти и Учители, които никъде и никога не са били надминати и които рядко са били достигнати по-рано през вековете, през които техните имена са се носили като една славна процесия от дните на Великия Хермес, В Египет се е създала и Великата Ложа на ложите на Мистиците. През вратите на египетските храмове са влизали учениците, които отпосле, като свещеници, адепти и учители са пътували по четирите краища на света, занасяйки със себе си свещеното знание, което щедро, усърдно и с желание са предавали на тези, които са били подготвени да го получат, оценят и използват. Там са учили Мойсей, Орфей,Питагор, Платон, Хераклит и всички Учители и Посветени на Древността. Най-великият между всички Адепти и Посветени на Египет е бил този, който е известен под името Хермес Трисмегист, който е живял в най-ранните дни на Египет. Според окултното предание той е довел египтяните от Атлантида. Той е бащата на Окултната мъдрост, основател на Астрологията и откривател на Алхимията. Подробности за неговия живот са изгубени поради далечното минало, в което е живял. Някои еврейски традиции говорят, че Авраам е получил своето мистично знание от Хермес. Според традицията, той е живял триста години в тяло. След заминаването си от Земята, египтяните го провъзгласили за един от своите богове под името Тот.
към текста >>

36. 2. ВЪЗРАЖДАНЕ НА ДРЕВНИЯ ХЕРМРТИЗЪМ. ТАЙНСТВЕНАТА КНИГА ТАРО 22-ТА ГОЛЕМИ АРКАНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Според преданието Хермес е гравирал тези картини на златни плочки, в които е изложил цялото окултно знание, скрито и забулено, за да може да бъде достъпно само на Посветените, които притежават ключове към това знание.
Това е Книга на Тайните и Загадките. Тя представлява седемдесет и осем картини, като към всяка картина има една буква и едно число. Всяка картина е една стъпка, един етап в Пътя на окултното развитие. Таро е един Ключ, с който може да се проникне във всички Тайни на Вселената и Живота. Онзи, който владее този Ключ, за него няма Тайни във Вселената и Живота, няма въпрос, който да не може да се разреши с този Ключ. Според преданието Хермес е гравирал тези картини на златни плочки, в които е изложил цялото окултно знание, скрито и забулено, за да може да бъде достъпно само на Посветените, които притежават ключове към това знание. А за обикновените хора това са обикновени карти, от които са произлезли картите за игра. Това са седемдесет и осем карти, които са разделени на две групи: двадесет и две карти образуват така наречените големи Аркани, в които са вложени тайните, свързани със седемте Принципа, проявени в трите свята, а петдесет и шестте останали карти образуват така наречените малки Аркани, които от своя страна се разделят на четири групи, като във всяка група влизат по четиринадесет Аркана, което ще рече два пъти по седем. И това не е случайно. Малките Аркани представят четири вида методи, които се практикуват при приложението на седемте велики Принципа в трите свята. Таро - това е Библия в образи.
към текста >>

37. 22. Двадесет и втори Аркан: КРОКОДИЛЪТ, ГЛУПЕЦ или ГРЕШКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Според преданието сам Хермес е превел символите по следния начин:
Той се подпира на своята тояга, която тук символизира неговите знания и убеждения, които не могат да му помогнат, не могат да го спасят, понеже се вижда от картината, че той се клати, изморен от дълго блуждаене в Пустинята на живота. Той отива към гибел, което се символизира от крокодила, който го дебне, защото той се е отдал на своите страсти. Кучето са неговите страсти, които го преследват. След това кратко описание на Големите Аркани ще се спра много накратко върху Малките Аркани, които са петдесет и шест на брой и са разделени на четири групи по четиринадесет във всяка група. Големите Аркани, в своята цялостност, представят едно Велико учение, което е дадено на нашата раса в зората на нейното съществуване и не е изгубило значението си и до ден днешен. Според преданието сам Хермес е превел символите по следния начин: 1. Животът, със своите безбройни изпитания, има за цел в порядъка на Вечната Мъдрост да възпита волята на човека. Да не се иска нищо и да не се действува никак е също така гибелно за човека, както когато той прави зло. Човек трябва да бъде активен, деятелен и разумен като самия Бог. Това е смисълът на първия Аркан. 2. Именно чрез волята умът вижда как се развиват фазите на живот.
към текста >>

38. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Според преданието в една туркестанска пещера той обработил своето учение като го илюстрирал с картини.
Сега ще разгледаме накратко поотделно най-напред сирийските гностици, а след това александрийските. стави в нейната първоначална чистота. Но поради голямото противодействие от страна на жреците, той напуснал Персия през 270 г. и заминал за Индия и Китай. През време на пътуването си по Индия и Китай, той се запознал с учението на будизма и браманизма и с учение на Лао-Дзъ от Китай. Според преданието в една туркестанска пещера той обработил своето учение като го илюстрирал с картини. Тази книга, пълна с поезия и величествени образи, получава значението на евангелие за манихеите. В нея той съчетава учението на Зороастър с учението на Исуса Христа. Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници. Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството. То било съвършено нова религия.
към текста >>

39. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тук според преданието идва и апостол Павел след срещата си с Христа и Дамаск.
ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО В Арабия, респективно в арабския свят Бялото Братство е имало свои центрове още от древно египетско време. Тук е бил и Иетро, при когото Мойсей избяга и при когото стоял 40 години. Тук е имало пренесени мистерии от Лемурия и Атлантида. Тук според преданието идва и апостол Павел след срещата си с Христа и Дамаск. Тук идва по-късно Христи-ян Розенкройц и вероятно и основателят на богомилството - Боян Магът. Но нас сега ни интересува новата дейност на Бялото Братство в арабския свят, която почва с появата на Мохамед на историческата сцена. Както много пъти вече казах, според Учителя има едно Братство, което пътува по света и носи културата. Там, където се яви то, се ражда и развива култура. В своето трето проявление то излиза от Египет минава в Индия, Персия, Арабия, Сирия, Мала Азия, и оттам преминава в България, откъдето преминава в Западна Европа.
към текста >>

Преданието говори за пророк Илия, че той е душата на Енох, която минала в тялото на Финей, внук на Арон, след което влязла в св. Георги.
Тогаз те ще наведат глава и ще попитат: Как ще стане това? Отговори: Може би това не ще е далеч." (Стих 53) "Те (избранниците) няма да опитат вече смърт, след като са я понесли един път. Бог ще ги предпази от мъка."(Глава 44, стих 56) ОТ ТРАДИЦИЯТА Преданието говори за пророк Илия, че той е душата на Енох, която минала в тялото на Финей, внук на Арон, след което влязла в св. Георги. (Това е изнесено в книгата "История на Ориента" от Копинген) Князете Фатимиди в Египет претендирали, че в тях се прераждала от баща на син душата на последния имамин (пророк) и това било главната основа на тяхната власт, която продължила две столетия и половина. Това е изнесено от Ренауд в книгата му "Изледване върху основите на мюсюлманизма". ОТ МИСТИЦИТЕ Един мистик на исляма пише: "Знай, о мой братко, че неверующите души не престават да бъдат подлагани на колелото на раждане и умиране,
към текста >>

40. ПРОИЗХОД НА БОГОМИЛСТВОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази творческа вълна се изрази в България най-силно в лицето на богомилите, учител и апостол на които се явява Боян-Вениамин — най-малкият син на цар Симеон, наречен в преданието Боян Мага.
Третата вълна дойде, когато на мястото на Римската империя възникнаха новите държави. Те нахлуха в Римската империя, разрушиха я и на нейно място изградиха своите национални държави. Тези нови народи, един от които беше и българският, пълни с девствена енергия, прилични на неразорана черноземна целина, бяха обект на Третата вълна на Бялото Братство, защото тяхната девствена енергия трябваше да се канализира, да й се даде направление, за да се развият техните дарби, способности и добродетели. Затова Бялото Братство проектира тука своята енергия, като изпрати будни души и светли духове, които се въплътиха между българския народ, за да го подигнат. Тази вълна е започнала да работи още със създаването на Българската държава, след това се изявява чрез светите братя Кирил и Методий, които дадоха азбуката на славянството, за да може да се преведе на разбран език Словото Божие и да послужи като храна на тези още неразвити човешки души. Тази творческа вълна се изрази в България най-силно в лицето на богомилите, учител и апостол на които се явява Боян-Вениамин — най-малкият син на цар Симеон, наречен в преданието Боян Мага. За него един автор казва, че е бил найсилният и най-известният човек в три империи. Поп Богомил е бил негов пръв помощник и разпространител на учението. За тях двамата Учителя казва, че са двама архангели, изпратени от Бялото Братство да повдигнат българския народ и заедно с това да дадат един нов импулс в общочовешката култура.
към текста >>

41. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд.
Оттам се запалва огънят, който отначало слабо гори, но после се усилва и лумва в голям огън, чиито пламъци целят да пречистят света, огънят, чиито пламъци трябва да изгорят и самите причинители на пожара, които се самопожертват, за да повдигнат света с една крачка напред. Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите. Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико? Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първомайсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика мисъл, ярко дело и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение. Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа.
към текста >>

Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание.
Там дохождат и двамата непознати сирийци. Тези непознати изрекли пред учениците онези тайнствени слова Талита Куми, които трябваше да възкресят душите на българите за нов живот и да родят духовната Зора на българите. Кои бяха тези двама непознати, чиито имена не са записани, но чиито дела никой не може да отрече, защото те са един факт в световната история, и чието учение е пуснало кълнове от северния полюс до екватора и от Китай до Мексико? Те са присъствали при Тайната на Голгота и са първомайсторите на Светата Тайнопис и Западът не познава велика мисъл, ярко дело и широк устрем, които да не се съобразяват с техните думи, жест и благословение. Те са Йерофантите на вечната жажда за чистота, двамата Братя на Светото западно Предание, мъжът и жената на онова огнище, което се нарича на мистичен език Северно сияние и се бележи със знака изумруд. Тези двама непознати са двама от Учителите на Западното езотерично Предание. Общо тези учители са четирима, един от които е този, когото Западът наричат Князът, познат като Християн Розенкройц. Истинската дата на основаването на богомилското общество трябва да се търси през 928 година, когато патриарх Стефан отстъпва на Боян манастира „Св. Параскева". В този манастир Боян, на 12 април 928 г. среща презвитер Богомил, извикан чрез патриарх Стефан и го призовава за работник на делото, на която покана той се отзовава с готовност, както на времето братята Заведееви Йоан и Яков се отзоваха на поканата на Христа. Боян му обяснява учението и неговата мисия и му съобщава, че двама сирийци на другата вечер ще присъстват там.
към текста >>

От Симеон Антипа има и други книги, които ще изброя: Две книги под заглавие За синовете на Якова — богомилско изложение на кабалистичното предание.
Начертанията на Скинията — диктувана от Боян. На Симеон Антипа се дължи единствената книга по история на богомилското движение — История на Милостта Божия, в която се дават сведения за учениците, учението и събитията в тяхната вътрешна връзка. Разгледани са тридесет и две години от движението — от 928 година нататък. Наред с това той прави опит за системно изложение на цялото Богомилско учение под заглавие Теория на Милостта Божия, в която обгръща Мистериите, догмите и ритуалите на първото Богомилство. Това са единствените книги, писани от вътрешен ученик и то в ранния период на Първото богомилско братство. От Симеон Антипа има и други книги, които ще изброя: Две книги под заглавие За синовете на Якова — богомилско изложение на кабалистичното предание. В тях се дават езотеричните картини на 12-те часа, подвизите, които трябва да извърши посветеният в седемте сфери на Вселената чрез развитието на качествата в себе си. Според изложението на книгата 12-те синове на Яков освен към 12-те зодиакални знаци имат отношение и към 12-те часа на денонощието. Така: Венеамин владее първия час. Той има число 12 Исахар владее втория час.
към текста >>

Освен това тъкмо тогава Боян написва бележитото предание за Стефанит и Инхилат, което е най-добрият е най-дълбокият коментар на легендата със същото заглавие.
25. Създаването на звездите 26. Странстванията на Балтиза 27. Повест за Мелхиседек 28. Пророк Елияс 29. Откровение на апостол Павел. Освен това тъкмо тогава Боян написва бележитото предание за Стефанит и Инхилат, което е най-добрият е най-дълбокият коментар на легендата със същото заглавие. От тази чудна книга по език и съдържание има отпечатани на ръкопис със старобългарски букви само седем екземпляра. Те се намират у седмината Учители на Запада. Печатана е във Виена през 1780 година. По същото това време Богомил диктува на Симеон Антипа и той написва Правила за аскетизма и усамотението — три книги.
към текста >>

42. БОГОМИЛСТВОТО, КАКТО Е ПРЕДАДЕНО В АПОКРИФНАТА КНИЖНИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

В богомилското предание се казва, че Ева имала сношение със Сатанаил и родила син Каин и дъщеря Каломела.
Според схващането на окултната наука човешкото тяло е разделено на три части: глава, гърди и стомах, като всяко от тези три части на физическото тяло е израз на определена духовна реалност. Така главата е свързана с духа, гърдите — областта на белите дробове и сърцето, са свързани с душата, а стомахът е свързан с личността. И когато се казва, че Ева е направена от реброто на Адама, това показва, че в средния човек, където обитава душата, е станала известна поляризация и пасивният принцип в човека е излязъл от него за обективно съществуване. Така се е родила жената. Така че, създаването на Ева показва момента на обективната поляризация на човека. В богомилското предание се казва, че Ева имала сношение със Сатанаил и родила син Каин и дъщеря Каломела. Това е същата библейска легенда за изкушението на Ева от Сатаната. Това преведено значи, че пасивният човешки принцип, обективизиран като душа-жена, под влияние на силите на Първия принцип, представител на който е Сатанаил, родила Каин — символ на нисшия обективен ум, и дъщеря Каломела — символ на животинското човешко сърце, носител на всички страсти и инстинкти. А от сношението на Ева с Адам, човешкия дух, Ева родила Авел, който бил убит от Каин. Авел, това е висшият човешки ум, който е убит от обективния ум, който е свързан с физическия свят, докато висшият ум е свързан с небесния свят. След това Ева родила Сит, който представя висшия ум в едно по-ниско проявление.
към текста >>

43. БОГОМИЛСКА КОСМОГОНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя изхожда от западното предание, което има за основа седемте принципа на Природата и езотеричното християнство, изнесено в Евангелието на Йоана и Посланията на апостол Павел.
Всяко тайно учение има в основата си една космогония, която изнася основните принципи за произхода и развитието на света. Според дълбокото езотерично разбиране, светът като цяло не се създава, защото той е тяло на Бога, Вечното Начало, и, като тяло на Бога, съществува вечно. Но светът се развива отвътре навън, като всеки един жив организъм. Тази идея има нужда от обяснение, което в следващото изложение ще изясня, доколкото ми е възможно. И Богомилството, като тайно учение, има своя космогония, която е дадена в легендите на Боян. Тя изхожда от западното предание, което има за основа седемте принципа на Природата и езотеричното християнство, изнесено в Евангелието на Йоана и Посланията на апостол Павел. Изхождайки от тези основни положения, ще се опитам да възстановя богомилската космогония, а оттам и богомилското тайно учение.
към текста >>

44. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Има едно старо предание за тия върхове.
Според мене, това желание говори за човешкото тщеславие. Безпредметно е да се качва човек от един връх на друг. Когато стигне до един от върховете, нека разглежда другите отдалеч. Така ще има повече време да чете онова, което Божият Дух е писал по върховете. Някои запитват защо тези върхове се наричат Калинини. Има едно старо предание за тия върхове. Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната мома Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от което впоследствие се образували Калинините върхове. Двете езера, пък наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели, до синкави. Канарите, които обикалят тези езера, им придават тъмен цвят.
към текста >>

45. БИТКАТА НА МОМИТЕ - Борис Николов

Тук следва да разкажем преданието за битката на момите.
Не знам дали другаде може да се ядат такива питки! На шарената кърпичка пред Скитника се натрупа голяма купчинка, появи се и някое яйце, бучка сиренце или шарена солчица в похлупци. Момите бяха щедри, пък и си отиваха в къщи. Скитника благодареше и прибираше. Момите се готвеха да си тръгват, но по обичая трябваше да се отбият до Момин гроб, наблизо в скалите. Тук следва да разкажем преданието за битката на момите. Преди години, след кърджалийските времена, върлуваха разбойници. Те нападаха и турци, и българи. Подочули те, че на момите-жътварки се плаща със злато, и решили да ограбят жътварките. Причакаха ги тук, гръмнаха с пищовите във въздуха да ги сплашат, но не стана така, както си мислеха. Момите се спряха в недоумение, а Цона Момчето извика с висок глас: „Никой да не бяга!
към текста >>

46. І. НЕЗАГЛЪХВАЩ ЗОВ ЗА ПЛАНЕТАРНО ОБНОВЛЕНИЕ - Константин Златев

И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България.
По-нататък срещаме един извънредно интересен факт за пряка намеса на Учителя П. Дънов в историческия ход на българската държава: „Затова ви пратих двамата ми служители (св. св. Кирил и Методий – б.К.З.), да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на Виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в Завет вечен. И явих се на тогавашния ви царствующ господар и му известих волята на Небето да приеме пратениците ми на Новия Завет и той ми послуша гласа и се удостои пред мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждане (курсивът мой – К.З.). И казвам ви, че не се е раждал в дома славянски от него по-смирен и по-чистосърдечен господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу; така се подвиза богоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си син в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему.“ Очевидно българският духовен Учител се е явил на княз Борис I Покръстител, за да му въздейства за приемането на християнството като официална религия у нас (което става през 865 г., според църковното предание – на Кръстовден, 14 септември), с което се променя цялостната насока в развитието на България. Тя поема с бързи крачки към лоното на европейската цивилизация и много скоро, при сина на св. княз Борис – цар Симеон Велики – се превръща в една от трите най-могъщи държави на Стария континент. „Разберете неизменяемата истина, че въздигането на славянския род е въздигане, необходимо за всички, което Бог сам върши за Своя избраник, Вожда на спасението (курсивът мой – К.З.), Който скоро ще се яви (курсивът мой – К.З.) помежду ви в пълната Си слава и сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята.“ Кой е този „Вожд на спасението“? Това, по всичко личи, е Месия, Който „скоро ще се яви“. Тоест става дума за Второто пришествие (идване) на Господ Иисус Христос, за Майтрея на будизма, за Имам Махди на исляма (в неговата шиитска разновидност), сиреч – за лелеяното очакване на онзи Божий Пратеник, Аватар, Който със Словото и делата Си ще измени качествено и невъзвратимо посоката на земната еволюция.
към текста >>

47. Първи думи към един странен свят - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Има също едно странно предание, че тези пришълци от Атлантида в Египет са осъществили идеята за изобразяване на суровата владетелка на Атлантида, станала причина за изгонването на хората от Първата раса.
Всички пирамиди са необикновено точно ориентирани по посоките на света. И много още географски, астрономически и математически истини са вложени в тях. Приема се напълно основателно, че Хермес - великият жрец и създател на Египетската култура, и първите фараони на Египет, които са създали пирамидите и другите величави строежи, са били хора от тази високоинтелигентна Първа раса, дошли в Египет не много преди потъването на Атлантида. В този континент е имало малко общество от тази Първа раса и друга многобройна примитивна раса, която, подстрекавана от своите водачи, го изгонила от континента. Част от хората на Първата раса са отишли в Египет, а другите са преминали в Америка, за което, както споменахме, говорят индианските легенди и предания. Има също едно странно предание, че тези пришълци от Атлантида в Египет са осъществили идеята за изобразяване на суровата владетелка на Атлантида, станала причина за изгонването на хората от Първата раса. Те са изградили сфинкса, изобразяващ същество с човешка глава и тяло на лъв. И наистина, ако внимателно се разгледа образът на Сфинкса от гледището на Френологията и науката за израза на лицето, то ясно ще разберем какво е представлявала тази последна владетелка на Атлантида - царицата К О Б А, и нейния психически облик. Първо, горната част на главата под забрадката е съвсем ниска, слабо издута, което говори за неразвитие на онези мозъчни центрове, които придават моралните качества в даден човек - благоговение, уважение, милосърдие, съвест. Главата е широка, разстоянието между ушите (ушните отвори) е голямо, а ушите са малко щръкнали и са по-нагоре от общоприетото. Това показва човек, който с груби средства се налага над околните и е смел, но брутален.
към текста >>

Преданието разказва, че Прометей е научил Девкалеон как да си построи плавателен съд, за да се спаси от потопа.
По какъв начин е бил произведен първият огън, е неизвестно. Твърдението на някои, че първият огън е бил получен чрез триене на две сухи дървета, е неприемливо; много силни хора са се опитвали да получат огън по този начин, но не са успявали; от продължително и енергично триене сухите дървета са запушвали, но не са се запалвали. Прометей е научил хората да познават рудите - тези, които са съдържали мед, цинк, калай и начина, по който да се извлича металът. Той е дал също така и методите за тяхното обработване и получаване на нужните сечива и пособия. Учил ги е и на ред други занаяти. Преданието разказва, че Прометей е научил Девкалеон как да си построи плавателен съд, за да се спаси от потопа. Живял е някъде в Кавказките планини. Вторият от Великите Учители е бил Азман Бера. Той е живял и е поучавал народите, населяващи сегашна Индия. Индийският народ и до днес умее да пази тайните знания и мъдрости, които този Велик Учител е дал. Той е напътствал своите ученипи в изучаване и използване на силите на Природата и за възможностите на човека да ползва сила от Необятния Миров Силов Океан.
към текста >>

НАГОРЕ

0.25029897689819