Търсене в текстове за 'Предание'

38. - 20. ОТКЪДЕ ИДА Неделна беседа от Учителя, държана на 13.ХІІ.1925 г., София. - В: Сила и ЖивотНеделни беседи, серия VII. Русе, 1926, стр. 33 ÷ 34

ТОМ 21

Преданието казва, че след това той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път.” Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик.” Преданието казва, че Соломон във времето на Христа е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение.
Заради нея той написал книгата „Песен на песните”, която считат, че представлява отношение на църквата към Христа. Тази сунамка, която живя преди 2000 години, имаше един висок идеал, една възвишена идея вътре а себе си. И тя не се реши да се ожени даже и за най-разумния цар, какъвто беше цар Соломон, и затова му каза: „Ти имаш едно предназначение в света и ако се ожениш за мене, ще го изгубиш. Тъй както аз паса тия овци, така и ти трябва да се научиш да пасеш тия хора.” И действително, Соломон най-първо поддържаше това учение, после надойдоха леки жени от Египет, от Асирия, и Соломон започва да се храни с шоколадени каши, но и сам той на каша стана. И раздели се тогава царството му. Преданието казва, че след това той втори път срещнал тази сунамка, която му казва: „Ти направи една погрешка, не вървя по правия път.” Той се разкаял от тия думи и казал: „Като дойда втори път на земята, аз ще бъда един добър и умен ученик.” Преданието казва, че Соломон във времето на Христа е бил един от най-добрите Негови ученици и проповядвал Неговото учение. Кой е бил този ученик, не казвам. „Аз зная отде ида”, казва Христос. Сега и на вас пожелавам да знаете отде идете и накъде отивате. Няма по-хубаво нещо от това, да знаете къде отивате и отде идете. Да знаем, че идем от онзи светъл, възвишен свят на Любовта, на Мъдростта, дето светлината царува, от онзи светъл свят на Истината, дето свобода царува, дето братство и равенство царува, за което хората копнеят, дето хората се познават, един за друг живота си полагат и с любов се обграждат и за Бога живеят.
към текста >>

39. 30. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)

ТОМ 21

Да, това е така - така е било някога, когато латинците, римляните са го казали, защото за тях е било така - основателите на Рим - Ромул и Рем, според преданието са били отгледани от вълчица.
Казвам: Първом трябва да правите добро и после да мислите. Но без живота нито можете да мислите, нито можете добро да правите.” Животът от всичко е най-важен. Но имаме разни видове живот. И вълкът живее, и човек живее - но има разлика в техния живот, И колкото тая разлика е по-голяма, толкова човек е по-човек. Засега тя е тъй малка, че понякога даже смятат, че голяма мъдрост са казали, като повтарят: човек за човека е вълк! Да, това е така - така е било някога, когато латинците, римляните са го казали, защото за тях е било така - основателите на Рим - Ромул и Рем, според преданието са били отгледани от вълчица. Доени, откърмени с нейно мляко, израсли с вълците - и останали с вълчия закон: можеш ли, силен ли си - това е и твоето право! И Ромул приложи това „право” най-напред към брата си - той уби брата си! Рим стана велик някога чрез убийства и насилия - той завладя света все с това разбиране, че силата е правото. И загина, загуби се, пропадна, остана само като възпоменание в историческите книги. Но хората малка поука почерпаха от неговия живот.
към текста >>

40. 17. Излет до Калинините върхове с Учителя

ТОМ 22

Има едно старо предание за тия върхове.
Когато стигне до един от върховете, нека разглежда другите отдалеч. Така ще има повече време да чете онова, което Божия Дух е писал по върховете. *Вж Изгревът, т. XVI, с. 57-59 Някои запитват защо тези върхове се наричат Калинини. Има едно старо предание за тия върхове. Наричат ги Калинини, защото някога си живяла една работна, спретната мома Калина, която постоянно чепкала, прела и тъкала вълна. Като нямало пазар за нейната вълна, тя я разстилала на тези места, от което впоследствие се образували Калинините върхове. Двете езера, пък наречени Карагьол, са двете очи на Калина, които всъщност не са черни, но светли, почти сини. На тъмно изглеждат черни, а на слънце са бели, до синкави. Канарите, които обикалят тези езера, им придават тъмен цвят.
към текста >>

41. Светозар Няголов.ХРАНЕНЕ,ПОСТ И ЖИТЕН РЕЖИМ ПО БЕИНСА ДУНО

ТОМ 22

70/ „Ето, и аз ще ви кажа едно свещено предание: Човек е длъжен да пости поне един ден през месеца, да даде почивка на стомаха си.
Не туряй стомаха си на изпитание, да се чуди как да се справи с храната. Като приеме тежка храна, стомахът започва да се превива и казва: „Господарю, тази работа е трудна, искам да ми дадеш почивка." „Добре, седмият ден е за тебе, ще си починеш и след това ще отидем на разходка." - Стомахът ще благодари, че господаря т му е станал по-умен. Така постъпва добрият господар , а лошият изисква от стомаха постоянно да работи." /Ще управлява всички народи, с. 178/ „Страхът може да се премахне с пост . Ще постите ден, два, три, ще видите, че човек не умира от глад." /Мисли за всеки ден 1990-1991 г., с. 70/ „Ето, и аз ще ви кажа едно свещено предание: Човек е длъжен да пости поне един ден през месеца, да даде почивка на стомаха си. Значи, той е длъжен да прекара в пост поне 12 дена през годината. От времето на Христа досега са минали две хиляди години. Всяка година по 12 деня пост, значи всичко 24 хиляди дни пост. Това правят 65 години. Това е дълг, който хората трябва да изплатят.
към текста >>

И като ме питате защо страдате, казвам: „Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието." - Човек трябва да яде по три пъти на ден.
За да се изплати тази сума, човек трябва да плаща средно по пет лева на ден. В моретата има около десет милиона тона злато. За изплащане на този дълг са потребни шест милиона тона злато. За пренасяне на златото са нужни шест хиляди вагона, които ще изминават шест хиляди километра в час. Това е моето изчисление за дълга, който трябва да платите за 12 деня пост през годините , от времето на Христа до днес . И като ме питате защо страдате, казвам: „Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието." - Човек трябва да яде по три пъти на ден. - Не е вярно. Воденицата , която мели брашно , трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание.
към текста >>

Това е едно свещено предание.
И като ме питате защо страдате, казвам: „Всички хора страдат за 12 деня пост годишно, с което са нарушили свещения закон на преданието." - Човек трябва да яде по три пъти на ден. - Не е вярно. Воденицата , която мели брашно , трябва поне един ден в месеца да прекрати работата си, за да поднови камъка. На същото основание и човешкият стомах трябва поне един ден в месеца да си почине, за да продължи работата си добре. Това, което ви казвам, не е доказано научно, според официалната наука; това са мои научни изследвания и изчисления. Това е едно свещено предание. Като се питаш защо страдаш, знай, че страданията ти са резултат от неспазване на 12 дневния годишен пост. Когато камъкът на твоя стомах се развали, трябва да си купиш нов камък, но на Земята мъчно се купува нов камък. За да си купиш такъв камък, трябва да напуснеш Земята . Това е дълга разходка , за която са нужни 45-50 години. Това наричат хората отиване до небето и връщане на Земята .
към текста >>

42. 2 . Съзвездие Дева и Риби . Духовната земна ос.Свят на законите

ТОМ 22

А според древногръцкото предание Атлантида е съществувала някога на запад от „Херкулесовите стълбове".
423, том XIX, стр.342. Причината за потъването на Атлантида е дадена от Учителя, че Бялото братство е загубило сражението с Черното братство. А защо? Ще го намерите в посочените страници. Пример, том XIX, стр. 342. А според древногръцкото предание Атлантида е съществувала някога на запад от „Херкулесовите стълбове". (Гибралтарския проток). Според преданието жителите му водели завоевателни войни в Европа и Африка. След станалото земетресение преди около 10000 години Атлантида потънала в океана. Тези сведения за потъналия континент ги има само в съчиненията на философа Платон (427-347 преди новата ера) „Тимей" и „Критий", който на свой ред се позовава на прадядо си Солун, чул историята за Атлантида от египетските жреци. След потъването на Атлантида започва да преминава оттам Голфщрома и е причина за климата в Западна Европа и Англия.
към текста >>

Според преданието жителите му водели завоевателни войни в Европа и Африка.
А защо? Ще го намерите в посочените страници. Пример, том XIX, стр. 342. А според древногръцкото предание Атлантида е съществувала някога на запад от „Херкулесовите стълбове". (Гибралтарския проток). Според преданието жителите му водели завоевателни войни в Европа и Африка. След станалото земетресение преди около 10000 години Атлантида потънала в океана. Тези сведения за потъналия континент ги има само в съчиненията на философа Платон (427-347 преди новата ера) „Тимей" и „Критий", който на свой ред се позовава на прадядо си Солун, чул историята за Атлантида от египетските жреци. След потъването на Атлантида започва да преминава оттам Голфщрома и е причина за климата в Западна Европа и Англия. А Учителят Дънов много пъти е обяснявал за историята за потъването на Атлантида. Виж „Изгревът", том XIX, стр.186.
към текста >>

43. VI.2. Кратки бележки от Общия окултен клас, от Неделните беседи и от Беседи за жените от 1925 г.

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Има едно предание, че крокодилът плачел, когато ядял жертвата си - като почнел от главата и свършвал до края, и все плачел, догде я изяде.
Така и вие. Всички имате скроена философия и не съответствува със законите на природата. Каквото е на сърцето на природата, това е и на лицето й. Аз бих желал да видя природата сърдита, отколкото усмихнат светия! На какво отгоре мислите, че този израз не е правилен?! Има едно предание, че крокодилът плачел, когато ядял жертвата си - като почнел от главата и свършвал до края, и все плачел, догде я изяде. Крокодилът иска да улесни яденето си. Следователно изразът да съответствува на самата Истина. Любовта си има свой израз; Мъдростта си има свой израз; Истината, и тя си има свой израз; Правдата - също; и Добродетелта, и тя си има свой израз. Щом дойдеш с Любов - да имаш израза на Любовта и да няма двойственост на съзнанието. Вода, която се влияе, аз я наричам малка река.
към текста >>

44. Съдържание

ТОМ 25

54-55. 1.2 Мравунякът на Господа и войните 287 ПО ПРЕДАНИЕ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 2 май, 1920 г. София.
и 1914-1918 г. 286 1. УЧИТЕЛЯ Т ЗА ВОЙНИТЕ - Балканската война (1912-1913 г.) и Първата световна война или Европейската война (1914-1918 г.) 287 1.1 Войните и вярата 287 СПАСЕНИЕТО : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 25 февруарий, 1917 г. София. - В: Все що е писано. София, 1942, с. 54-55. 1.2 Мравунякът на Господа и войните 287 ПО ПРЕДАНИЕ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 2 май, 1920 г. София. - В: Ще управлява всички народи. София, 1948, с. 100-103. 1.3 Войните на Балканския полуостров 289 МЕРИЛО ЗА ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ : [Съборна беседа от Учителя, държана на] 20 август [1920 г.], втори ден - петък, 7 ч. сутринта [В. Търново]. - В: Беседи, обяснения и упътвания от Учителя държани на учениците и слушателите на Бялото Братство на събора през лятото на 1920 г.
към текста >>

45. 1.2. МРАВУНЯКЪТ НА ГОСПОДА И ВОЙНИТЕ

ПО ПРЕДАНИЕ: Неделна беседа; 2 май, 1920 г. София

ТОМ 25

1.2. МРАВУНЯКЪТ НА ГОСПОДА И ВОЙНИТЕ ПО ПРЕДАНИЕ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 2 май, 1920 г. София.
1.2. МРАВУНЯКЪТ НА ГОСПОДА И ВОЙНИТЕ ПО ПРЕДАНИЕ: [Неделна] беседа от Учителя, държана на 2 май, 1920 г. София. - В: Ще управлява всички народи. София, 1948, с. 100-103. "Един ден отидох в Борисовата градина и седнах на една пейка. Близо до мене виждам един мравуняк. Една мравка ме полази.
към текста >>

46. 3 АПРИЛ 1927 г. - 5 ЮЛИ 1927 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

ТОМ 26

О, времена на минало далечно, Що сал историята бегло отбелязва; За Българския народ що слава вечно Преданието вечно ще разказва.
Там се прибират ранените и убитите. Живите почиват, живите пеят, играят и спят. Чаровен час, когато душата разпуща крилете си и лениво излита из ефира, и пак се спусне в своето пухкаво гнездо. 26 ЮНИ 1927 г. 26 юни 1927 г. О, времена на минало далечно, Що сал историята бегло отбелязва; За Българския народ що слава вечно Преданието вечно ще разказва. За вашите заключени чертози Тайнствен ключ възмогнах да намеря. И в моя път ще ме предвожда този Кому ръка си смело ще поверя. Той Вездесъщ, Той Царствения Водител, Кой зарад българите грижи е полагал; Будителят духовен, благ учител, Що в тежки дни безспир му е помагал. И в тия дебри толкова далечни Ще да разчитам тайните писания, Жигосани върху скрижали вечни И ще разказвам древните сказания. Тук имаше написано за дните Кога в езичество народа спеше; И тъмна кръвна диря от войните И в робски дни, когато беше.
към текста >>

47. 72. Есперанто - международният език. Международният език. Говорено от Учителя на гостите есперантисти-конгресисти в София, 13 юлий 1930 г. - В:

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

ТОМ 30

Има едно предание за създаването на света: Едно време, когато Бог създал света, Той направил всичко и най-после човека.
Щом човек почне да живее един прозаичен живот, това вече не е живот. Ако ние разбираме живота така, както го разбира един вол, или както един кон, на който са турени юзди, или ако разбираме живота както една натоварена камила, това не е живот. Човек се отличава по това, че ходи прав. И само правият човек или човекът, който се изправил на краката си, има велика основа. Да се изправи човек на краката си, значи, да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот. Има едно предание за създаването на света: Едно време, когато Бог създал света, Той направил всичко и най-после човека. Никъде, обаче нямало живот. Дълго време човекът стоял прострен на земята, тъй казва преданието. Тогава Бог изпратил звездите; те минали покрай земята, но всички същества си останали в същото положение - те не оживели. След това Бог изпратил и месеца, но пак не се явил живот. Когато, най-после, дошло слънцето, всички същества оживели.
към текста >>

Дълго време човекът стоял прострен на земята, тъй казва преданието.
Човек се отличава по това, че ходи прав. И само правият човек или човекът, който се изправил на краката си, има велика основа. Да се изправи човек на краката си, значи, да има той една велика основа, върху която почива сегашният живот. Има едно предание за създаването на света: Едно време, когато Бог създал света, Той направил всичко и най-после човека. Никъде, обаче нямало живот. Дълго време човекът стоял прострен на земята, тъй казва преданието. Тогава Бог изпратил звездите; те минали покрай земята, но всички същества си останали в същото положение - те не оживели. След това Бог изпратил и месеца, но пак не се явил живот. Когато, най-после, дошло слънцето, всички същества оживели. Или, казано в друг смисъл: когато великият човешки Дух е дошъл на земята, тогава всички същества оживели. И следователно, днес всичко живее благодарение на човешкия Дух, на този велик човек, който живее в света.
към текста >>

48. 13.5. Защо българите не са свободни?

Вергилий Кръстев

ТОМ 31

Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват.
Казвам: турците не са излезли още от България. И в моите очи, аз мога да определя защо не са излезли. Всичките измрели турци в България, които не са се преродили, навлязоха в българите. Българинът отвън е българин, отвътре е турчин. Духът му е турски. Между турците имало едно предание, според което правоверните трябвало по особен начин да ги спасяват. За тази цел имало 70 000 камили определени да пренасят умрелите от християнските гробища в турските и обратно. Понеже в гробищата им били погребвани заедно и неверующите и правоверните мохамедани, то вечерно време ангелите с камилите си ходили да пренасят неверующите мохамедани от турските гробища в християнските, и така освобождавали от тях правоверните. Не, на съвременните хора трябва една правилна философия, правилни разбирания! Съвременният свят се нуждае от едни правилни разбирания за произхода на човешката душа, за проявлението на човешкия дух, за човешката мисъл, за човешкото сърце, за човешката воля. Трябва ни една наука, до която, като се домогнем, да имаме известни резултати.
към текста >>

49. 2.52. Самодивските поляни

Борис Николов

ТОМ 32

Това беше запазено в преданието.
Самодивските поляни бяха свежи и сочни. Те бяха обилно напоявани и добре огрявани от слънцето. Тук имаше богата растителност: дървета, храсти, цветя и то от всички видове. Това не беше станало без участието на човешка ръка. В горния край на поляните, в меките варовици, беше изсечена килия, някога тук беше живял отшелник - свят човек. Това беше запазено в преданието. В долният край на поляните имаше чешма, а до нея вековен дрян. По него бяха навързани всевъзможни парцалчета и конци - водата беше лековита, и онези, които се бяха излекували, връзваха парцалчета от дрехата си - оставяха болестта. На самодивските поляни зрееха най-хубавите горски ягоди, малини, боровинки. Това знаеха и мечките, и не беше рядък случая да ги срещнеш. Тук бяха събрани цветята от целия Балкан.
към текста >>

50. 69. Писмо от Борислав Георгиев от Париж, до Вергилий Кръстев

Б. Съветникът в очите, ума и сърцето на Величка Няголова.

ТОМ 33

Има предание, че там има една река, чиято вода съдържа малки златни парченца, и са сложили едно руно и то пълно със злато, и те го намират.
3 века неговото учение завладява цяла Гърция (тогавашна) - може би 15 век преди Христа. Това са митологични времена. Ние знаем, че Орфей е отишъл в Египет, където е бил просветен в тайните и привилегиите на едно голямо Братство - при жреците. Той е пътувал с един кораб покрай нашите земи, сегашния Истанбул, по западния бряг Креантеоло и стига чак до Криме - до Крим, до Херсонезе с една група моряци. Те търсят златното руно. Има предание, че там има една река, чиято вода съдържа малки златни парченца, и са сложили едно руно и то пълно със злато, и те го намират. И Орфей присъства на кораба като един диригент. Той дирижира на моряците. Той тактува, за да може те синхронно да гребат и да върви този кораб, който се движи от човешка сила. Не е имало тогава мотори. И за мене Орфей е също едно от чудесата на България!
към текста >>

51. 204. Школата на Орфея и унисоновото (октановото) пеене

ТОМ 34

Още горе казвам, че пиша какво говори Учителят за Орфей, а тук-таме цитирам какво говори и преданието, и историята, като казвам авторите.
И сега аз не мога да разбера това от Учителя ли е или е от исторически данни. Л. Т: От Учителя е. В.К.: За лунната религия и за слънчевата религия? ЛТ.: Да. В.К: Защото аз като го чета, не ми е ясно. Л.Т:. Още горе казвам, че пиша какво говори Учителят за Орфей, а тук-таме цитирам какво говори и преданието, и историята, като казвам авторите. Например Еврипид посочвам какво казва. То ще бъде отделна книга. В.К: То ще излезе като отделна книга. Л.Т: Защото към него имам една композиция много хубава. Аз пея тази композиция.
към текста >>

52. 1.4. Д-р Георги Вълков Миркович (1928-1905) / Стефан Гидиков-син.

ТОМ 35

„По предание знам, че баща ми Вълко Мирков произхожда из селото називаемо Ченгене-Сарай, близо до село Стралджа, Ямболска околия, разорено, както съм чувал, по времето на кърджалиите.
1.4. Д-Р ГЕОРГИ ВЪЛКОВ МИРКОВИЧ (1828-1905) Стефан Гидиков-син В: Той не умира. Сливен на безсмъртните си синове. София: К-т за въздигане паметник на воевода Хаджи Димитър, 1935, с. 250-267. Автор: Стефан Гидиков-син, племенник на Д-р Георги Миркович и син на Стефан Гидиков-старши, от майка на име Щиляна, една от дъщерите на Русчо Миркович, рожден брат на Д-р Георги Миркович В архивата на по-големия му брат, Русчо Вълков Миркович, се намери черновката на една недовършена автобиография, в която между другото дава сведения за произхождението на родителите си. „По предание знам, че баща ми Вълко Мирков произхожда из селото називаемо Ченгене-Сарай, близо до село Стралджа, Ямболска околия, разорено, както съм чувал, по времето на кърджалиите. Днес на мястото му се съхраняват някои развалени остатки от здания съзидани в предишни времена от тухли и вар. От това се проумява, че реченото село Ченгене-Сарай е било голямо, с хора богати, както турци, тъй и българи. Дядо ми Мирко, ако и да е бил земледелец, но същевременно е бил и търговец, който се занимавал него време с манифактурни стоки, които разнасял по околните тамо села и заобикалял панаирите, като носел стоките си на коня, без да е имал отворен дюкян някъде. За такъв дюкян е служела къщата му в селото Ченгене-Сарай. Дядо ни умрял в називаемото Голямо чумаво, което мисля да се е случило около края на 18 век или в началото на 19.
към текста >>

53. 1.5. Миркович, Русчо (Руско) Вълков. Автобиография (01.04.1883). София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 / преписал Вергилий Николов Кръстев.

ТОМ 35

И от всички тези мисля, че не малко има да се ползвате, ако бъдете разумни и разсъдливи, и слушайте... По предание знам, че баща ми Вълку Мирков произхожда от селото називаемо Ченгене Сарай, близо до село Стралджа - Ямболска околия, разорено по времето на кърджалиите.
София: НБКМ, БИА. ф. 169. инв. оп. II-B 3051 Преписал Вергилий Николов Кръстев Мили мои чада и внуци, Днес, ден петък, 1 априлий 1883 година се заемам да Ви опиша т. жизноописание с намерение, първо да ви запозная с произхождението на фамилията Миркович, втору да ви оведомя с добрините и злините на моя живот, когото ази съм прекарал в разстояние на 66 год. възраст, която днес съм достигнал, и трето да ви докажа като какви политически преврати съм преминал. И от всички тези мисля, че не малко има да се ползвате, ако бъдете разумни и разсъдливи, и слушайте... По предание знам, че баща ми Вълку Мирков произхожда от селото називаемо Ченгене Сарай, близо до село Стралджа - Ямболска околия, разорено по времето на кърджалиите. И днес на мястото му се съхраняват някои развалини от някои съзидани здания в предишните времена от тухли и киреч и се проумява, че реченото село Ченгене Сарай е било голямо и населено с хора богати както от турци, така и от българи. Дядо ми Мирку, ако и да е бил земледелец, но същевременно е бил и търговец, който се занимавал него време с манифактурни стоки, които разнасял по околните села и заобикалял панаирите, като носил стоките си на коне, без да е имал отворен дюкян нейде, а за такъв е служила къщата му в село Ченгене сарай. Дядо ми умрял през названото „голямото чумаво време”48, като не зная коя година, но мисля да се е случило около края на 18 век или в началото на 19 век. Баща ми останал сирак на около 14/15 год. и наследник на добър имот, но като нямал настойник, парите, които имал заровил в земята, една част откраднали неговите най-близки роднини, а пък други пък заровил и не можал да намери.
към текста >>

И една година след смъртта й баща ми Вълку се оженил за майка ми Койна, тоже вдовица По предание на майка си Койна Русева зная, че дядо ми Руси има произхождението си из село Раково49 в Балкана, едно време Сливенска околия, а днес Котленска.
Баща ми останал сирак на около 14/15 год. и наследник на добър имот, но като нямал настойник, парите, които имал заровил в земята, една част откраднали неговите най-близки роднини, а пък други пък заровил и не можал да намери. Другите движими и недвижими имоти, като се прахосали и обрали, най-после с една малка част пари дошел баща ми тук в града и постъпил при едното художника да се учи художество да шие калеври и папуци. И той като постоянно се занимавал с туй художество достигнал един капиталец и отворил дюкян, като прибрал слуги да му работят. И с тая търговия и художеството произвеждал препитанието си, дето най-после се оженил за една сливенка (името й не помня), и ако да е бил честит и добил едно чадо и брат мой на име Димитър, но след някоя година като е поболяла и умряла, и баща ми останал вдовец. И една година след смъртта й баща ми Вълку се оженил за майка ми Койна, тоже вдовица По предание на майка си Койна Русева зная, че дядо ми Руси има произхождението си из село Раково49 в Балкана, едно време Сливенска околия, а днес Котленска. И после се преселила тук в Сливен, но кога не зная, не ми е познато, но само туй зная от майка си, че днес дето имаме старата си къща, едната трета част от към водата е била преправена и оставена наследие от майка ми. Майка ми била се оженила първом за някой си Кондо сът Янкооглу, с когото имала едно дете на име Атанас, а съпруга й Кондо от болест ли умрял не знам, но до колкото си спомням аз съм слушал да е бил убит от турците и майка ми останала вдовица, и след една година време се оженила на втору венчилу с баща ми. И той е бил честит с нея, защото тя била много старателна на работа и като по него време в Сливен са работили доста много аби във всяка къща, майка ми като трудолюбива е изработвала по много аби, от които е получавала добра полза. От друга страна баща ни като непрестанно се занимавал с художеството и търговията си, препитавал къщата си доста добре и му оставало нещо за капиталец. Същите родили и моя по-голям брат на име Нойку, по-голямата ми сестра Иванка, мен (Русчо), и след мен по-малкия брат Костадин, Георги и сестра Стефана (последните са близнаци).
към текста >>

54. 2.1. Униатското движение по черковния въпрос / Г. Миркович. Сливен: скоропеч. Български знаме, 1897

ТОМ 35

Както тя няма да се влияе от никаква секта, която зависи от някое народно или местно предание, тъй също тя няма да бъде свързана от никакъв догматически или свещенически морал.
Както земната атмосфера, претрупана с електричество, начева да се вълнува и поразява силни бури с трескавици, тъй и умствената атмосфера, която изглежда в сегашно време препълнена с религиозни и други вълнения, ще се прояви в голям преврат, който се очаква в недалеко бъдеще. Той ще съедини религията с науката. Ето как един учен, Вошев, се изразява по това религиозно изменение: „Новата религиа ще има един съвършено научен характер. Тя ще се бори с легендите, с подозрителните чудеса, с измамите от всякакъв вид; но тя няма да отхвърля по заключение никое потвърдение, никое действие. Тя ще упражни върху всяко нещо и връх всеки человек най-строгите и независими права на едно свободно разглеждание. Както тя няма да се влияе от никаква секта, която зависи от някое народно или местно предание, тъй също тя няма да бъде свързана от никакъв догматически или свещенически морал. Предложението на независимия морал може да бъде прието в името на новата идея, необходимо е само да се определи точно, какво се подразбира под независим морал. То просто значи, че моралната идея няма да зависи ни от Буда, ни от Мойсея, ни от Мохамеда, ни от Христа и че няма да бъде нужно, за да стане някой честен человек и да бъде в правия път, щото да претърпи кръщението на попа или обрезанието на рабина. Морала е по-обширен от катедралите, по-висок от джамиите, по-широк от синагогите. Той притежава человеческата съвест, на която зародиша лежи на всекиго в сърцето. Человек е дошел на този свят да се усъвършенства, да се подобри, да се възвиши.
към текста >>

55. 3.6.4. Преселването на сливенци.

ТОМ 35

Преданието не помни точни дати, но посочва сезона на тая епохална емиграция, защото пътуването е траело цели три месеца: от Великден до Петровден (1830 г.).
Опит за история на град Сливен. Т. 2, Политически, духовен и икономически вървеж на сливенци от старо време до днес. София: К-т Историята на гр. Сливен, 1924, с. 140-145. След като се минава зимата, през началото на пролетта сливенци почват да стягат „гйочовете378” си за път. Преданието не помни точни дати, но посочва сезона на тая епохална емиграция, защото пътуването е траело цели три месеца: от Великден до Петровден (1830 г.). Датата на излизането на сливенци от града е 13-ий априлий. Можем си представи картината при напущането на един град, който тогава е броял тъкмо толкова, колкото и днес, около 25,000 души, а при това, бил е средище на първостапан панаир - фабрика на стари индустрии, платове, оръжия, розово масло и прочутите тук на времето си медарство, копринарство и т. н. Много сливенски фамилии са били с идеята да минат Дунава и се отдалечат от града си доде се забравят произшествията в периода между 31-й юлий 1829 г. и 13-й април 1830 г., и да се върнат пак назад. Един и същ род се разпилявал по разни посоки - едни отивали за Влашко, други за Бесарабия, трети за Крим.
към текста >>

56. 3.7. Слово въз нуждата на учението и на възпитанието, изложено от д-ра Мирковича

ТОМ 35

Кой не знае че душевните наклонности, добри или зли, вървят по предание?
Следователно добрият человек не може да бъде лош, освен, принуден от обстоятелствата. Человек може да ся роди с лошави наклонности; но, средството на въспитанието е самото, чрез което ние много малко можем да ги ограничеми и да ги изменим. Сократ явно казваше, че чувствова себе си расположен към някои страсти, които физиономистът Зопир му указваше че има; при сичко това той ги надвиваше чрез въспитанието на неговата нравственност. Учението при въспитанието е нищо: да ся изучи человек е много по-лесно, отколкото да ся въспита. За учението трябват години, когито за въспитанието ся изискват по някоги и векове. Кой не знае че душевните наклонности, добри или зли, вървят по предание? Кой не е забележил, че потомците на едного крадеца, на едного пияница, на едного лъжеца, участвуват много малко от свойствата, които са имали неговите родители? Свойства, които ся са предобили от привичка малко по малко и са достигнали да станат като една страст. Следователно да ся изменят и искоренят подобни едни привички, подобни едни зли нрави, то не само че не е лесно нещо; но, ся изисква и дълго време. Учението е като едно семе, което като посеем и разработим, произвожда много малко своят плод; когито въспитанието е онова нещо, което търси да истреби бодлите или безполезните растения които може да вредят и да припятствуват на посявката. Когито урачът, преди да посее своята нива, търси да я учисти от бодлите които може да повредат на зръното, подобно ли е на едни родители да принебрегават нежната душа на своите чада в нравствено отношение.
към текста >>

57. 6.2.8. Известие за откриване на пансион за българските ученици след затваряне на училището в Бебек.

ТОМ 35

В него време ще се отвори преданието [продължението], ако се съберат до 20 ученика.
4) Понеже засега нито време има, нито се намират тука способни учители Българе, принудени сме да земем от най-добрите учители французи, които се намират в Цариград и колкото са нужни, за да допродължат науките на учениците ни. 5) Да пращаме секи три месеца на родителите списък за успехът в науките и за поведението на децата им. 6) Един от нас непременно ден и нощ ще се намира в заведението ради надзиранието колко за успехът на учението, толкова и за порядъка на заведението. 7) Колкото за други язици и музика, ония кои искат да ги следуват, ще им се набавляват от училището учители с една особна умерена заплата. Който убо от родителите на горепоменатите ученици или други некой Българе, желае да даде на това заведение детето си, нека изволи да изяви, или на един от нас подписаните, или на сичките наедно, колкото може по-скоро и най-късно до 20 Септември. В него време ще се отвори преданието [продължението], ако се съберат до 20 ученика. Цариград 1860, август 23. Константин Ранов - на Бейоглу канцелария сокак № 20 Доктор Георги Миркович - на Бейоглу Тимони сокак № 4 Калист Хамамджиоглу на Балкапан Манол Иванов на Балкапан. ______________________________________________ 449) Бележка на Е. Ангелова-Пенкова: Пансион (фр.: pension), в смисъл интернат - училище, в което учениците учат и живеят. Приема се, че учениците живеят в пансиона през целия срок, като някои се връщат при семействата си през свободните дни.
към текста >>

58. 6.6.3. Ново издание за българската история „Народен сборник“. Обявление.

ТОМ 35

Това се вижда необходимо особено за нашия народ, който по разни причини, беше достигнал да изгуби не само всяка своя древност, всяко свое предание, но и сичкото свое съзнание.
21, 12 декември 1864, с. 98. рубрика: Секакви неща и новини Обявление Онова, което характерисва един кой да е народ, са неговите особни и отличителни черти. Нрави, обичаи, предания, песни, приказки, пословици, обряди и проч., са самата основа за неговото развитие, чрез което той може само да достигне и точно [пълно] съзнание. Като хвърлим един поглед върху положението, в което се нахождаме, ще намерим, че ние сме начнали точно от там дето другите народности едва постепенно са достигнали с един основателен начин до своята озрела развитост. Добро ли било за нас, от като се посъвзехме, да обърнем внимание повече към издирването на нашите древности и към описването на нашите народни черти, които ни отличават от другите. Това се вижда необходимо особено за нашия народ, който по разни причини, беше достигнал да изгуби не само всяка своя древност, всяко свое предание, но и сичкото свое съзнание. Вероятно е, че другите народи при началното развитие на тяхната книжовност, имали са били съчинения, било периодически списания, дето са се описвали и излагали на подробно техните особни нрави, обичаи, предания, паметници и пр. Ние до сега не сме имали ни едно подобно списание, което да заслужи като основа за развитието на нашата книжнина. Няколкото вестници които имаме на езика си, не се занимават освен в политическо отношение и не отговарят никак на потребността, която изисква един първоначален народ за развитието на неговата литература както и неговото пълно съзнание. Под това основание се състави днес едно общество, което ще се занимава в изданието на един вестник под название НАРОДЕН СБОРНИК и ще има за предмет следующите народни сбирки с особени заметки и критика: 1. Народни песни, пословици, гатанки, анекдоти и баяния. 2.
към текста >>

59. 6.10.2. По повод обнародвания „Устав за наредбата на Сливенските училища от д-ра М.“

ТОМ 35

Тъй ний имаме пак 21 часа предание за секий клас през неделята, каквото и по-напред, с тази само разлика, че на някои предмети сега се дадоха по-много часове, а някои (именно Богословието и славянский език) се досущ изключиха; защото нравственото Богословие като се преподава по 2 пъти в неделята, свършва се в първата година на Ш-ия клас; а колкото за Гръцкия език мислим, че нашите училища биват и без него.
23, 4 май 1868, с. 2. Сливен, 9 април 1868 По повод на обнародвания от Д-ра М. „Устав за наредбата на сливненските училища“ (Продължение от брой 21-ий и край) II. Да не се зловиди прочее Г-ну Доктору М., ако ний по гореизложените причини са принудихме за последната година от горния кпас (III) да изменим програмата, която сега обема науките в този ред: 1-о Български език (в словестността) - два пъти в неделята; 2-о Френски, Турски езици с упражнения - по три пъти в неделята; 3-о История политическа (нова с отечествената) - три пъти в неделята; 4-о Алгебра (довършване) - два пъти в неделята; 5-о Геометрия (начало) - по три пъти в неделята; 6-о Физика (втора половина с метеорологията) - два пъти в неделята; 7-о Химия (първи познания) - веднъж в неделята; 8-о Естествена История - тоже по веднъж в неделята; 9-о Диплография, теоретическа и практическа, подобно. От нашите сторени забележвания, читателите виждат де и как е изменена програмата за другите два класа - приготовителния и средния, които хлаят [отпадат] от изложението на Г-на Д-ра. Тъй ний имаме пак 21 часа предание за секий клас през неделята, каквото и по-напред, с тази само разлика, че на някои предмети сега се дадоха по-много часове, а някои (именно Богословието и славянский език) се досущ изключиха; защото нравственото Богословие като се преподава по 2 пъти в неделята, свършва се в първата година на Ш-ия клас; а колкото за Гръцкия език мислим, че нашите училища биват и без него. Прочее нека е уверен Г-н Доктора, че ако по нещастие школата и ний се лишихме привременно от един член от учителското тяло, преданията се следоват пак каквото и напред, като вместо 4 часа на ден работа, ний зехме да имаме по 5-6 за учениците и от трите класа, още като от горния клас учениците разделят с мене труда на бившия ми събрат, без да изгубва някой часовете на преданието в класа. А понеже нашият приятел се съмнява за тази мярка, зета подир неговото отсъствие от града, аз мога да го уверя, че тя не се зе от влиянието на чорбаджийския дух или по враждебно, някое пристрастие, както той си мисли и го каза на края в изложението си, ами общината е добре подумала (негова е думата, вместо размислила), че не може да издържа двама главни учители, и с одобрението на сичките, упразни едногото от службата му, която следователно падна върху нас, щем-нещем, и ний днес я разделяме, както казах, с учениците от горния клас, гледащец пак да се съобразим с наредата на училището. С други думи - никой не греши пред устава за станалите изменения, когато са по обстоятелствата и от нужда станали, съгласно с една бележка в устава, която казва: че съдържаните в него параграфи са подложени на изменение и на прибавление. И тъй ний желаехме щото почтений Д-р да излезе от съмнението, което изрече в края на своето изложение - че наредата школска се е нарушила в неговото отсъствие, защото мислим, че в присъствието му, не е имало някое особно влияние на школските работи, когато гражданите и без него са чувствували нуждата от учението и в доброто си съгласие и споразумение са подържали училищата си толкоз години на ред. Но ако са станали някои изменения относително за наредата на главното училище, в него отсъствие и против волята му, то не значи, че Сливенци са се явили малко чувствителни върху добрата нареда на училищата си, нито пък, че уставът е потъпкан или не е произвел своето добро следствие; само че има помежду им, които отбират колко годе и, като повторят думите на Доктора, думат - че ако публиката има да извлече нещо за своя полза, тя има и да посочи на несъвършената му страна.
към текста >>

Прочее нека е уверен Г-н Доктора, че ако по нещастие школата и ний се лишихме привременно от един член от учителското тяло, преданията се следоват пак каквото и напред, като вместо 4 часа на ден работа, ний зехме да имаме по 5-6 за учениците и от трите класа, още като от горния клас учениците разделят с мене труда на бившия ми събрат, без да изгубва някой часовете на преданието в класа.
Сливен, 9 април 1868 По повод на обнародвания от Д-ра М. „Устав за наредбата на сливненските училища“ (Продължение от брой 21-ий и край) II. Да не се зловиди прочее Г-ну Доктору М., ако ний по гореизложените причини са принудихме за последната година от горния кпас (III) да изменим програмата, която сега обема науките в този ред: 1-о Български език (в словестността) - два пъти в неделята; 2-о Френски, Турски езици с упражнения - по три пъти в неделята; 3-о История политическа (нова с отечествената) - три пъти в неделята; 4-о Алгебра (довършване) - два пъти в неделята; 5-о Геометрия (начало) - по три пъти в неделята; 6-о Физика (втора половина с метеорологията) - два пъти в неделята; 7-о Химия (първи познания) - веднъж в неделята; 8-о Естествена История - тоже по веднъж в неделята; 9-о Диплография, теоретическа и практическа, подобно. От нашите сторени забележвания, читателите виждат де и как е изменена програмата за другите два класа - приготовителния и средния, които хлаят [отпадат] от изложението на Г-на Д-ра. Тъй ний имаме пак 21 часа предание за секий клас през неделята, каквото и по-напред, с тази само разлика, че на някои предмети сега се дадоха по-много часове, а някои (именно Богословието и славянский език) се досущ изключиха; защото нравственото Богословие като се преподава по 2 пъти в неделята, свършва се в първата година на Ш-ия клас; а колкото за Гръцкия език мислим, че нашите училища биват и без него. Прочее нека е уверен Г-н Доктора, че ако по нещастие школата и ний се лишихме привременно от един член от учителското тяло, преданията се следоват пак каквото и напред, като вместо 4 часа на ден работа, ний зехме да имаме по 5-6 за учениците и от трите класа, още като от горния клас учениците разделят с мене труда на бившия ми събрат, без да изгубва някой часовете на преданието в класа. А понеже нашият приятел се съмнява за тази мярка, зета подир неговото отсъствие от града, аз мога да го уверя, че тя не се зе от влиянието на чорбаджийския дух или по враждебно, някое пристрастие, както той си мисли и го каза на края в изложението си, ами общината е добре подумала (негова е думата, вместо размислила), че не може да издържа двама главни учители, и с одобрението на сичките, упразни едногото от службата му, която следователно падна върху нас, щем-нещем, и ний днес я разделяме, както казах, с учениците от горния клас, гледащец пак да се съобразим с наредата на училището. С други думи - никой не греши пред устава за станалите изменения, когато са по обстоятелствата и от нужда станали, съгласно с една бележка в устава, която казва: че съдържаните в него параграфи са подложени на изменение и на прибавление. И тъй ний желаехме щото почтений Д-р да излезе от съмнението, което изрече в края на своето изложение - че наредата школска се е нарушила в неговото отсъствие, защото мислим, че в присъствието му, не е имало някое особно влияние на школските работи, когато гражданите и без него са чувствували нуждата от учението и в доброто си съгласие и споразумение са подържали училищата си толкоз години на ред. Но ако са станали някои изменения относително за наредата на главното училище, в него отсъствие и против волята му, то не значи, че Сливенци са се явили малко чувствителни върху добрата нареда на училищата си, нито пък, че уставът е потъпкан или не е произвел своето добро следствие; само че има помежду им, които отбират колко годе и, като повторят думите на Доктора, думат - че ако публиката има да извлече нещо за своя полза, тя има и да посочи на несъвършената му страна. И ний отсред тази публика сякаме, че не направихме друго; а на читателите остава да съдят, ако Г-н Доктор М., помогна нещо на положението ни (зло и много зло, според него) с краткото изложение, което имал случай да състави преминалата година тук.537 От моя страна, аз мисля, че и без туй изложение народните ни училища от епохата на възраждането си, се напред са вървели, а не назад.
към текста >>

НАГОРЕ

0.67765116691589