Търсене в текстове за 'Прасе'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 21 резултата в 8 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. ИДЕИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Представете си, че взема едно прасенце, измия го, изкъпя го и го пусна. Какво
Тогаз името ми ще се разчуе по целия свят и ще почнат да идват болни отвсякъде. Тогава няма да мога да си гледам работата. И ако излекувам всички болни хора, какво съм направил? Представете си, че взема едно прасенце, измия го, изкъпя го и го пусна. Какво ще направи то? Ще отиде пак, ще се потопи в гьола и пак ще се изкаля. Така е и с всички хора, които страдат от различни болести. Болестите са резултат от
към текста >>

2. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

Най-отпред вървеше най-малкото прасе, а отзад един голям шопар.
На полянка, на 200 метра от нас, излязоха 3 мечки - 2 сиви и една черна, покрай които избяга подгонената сърна. Мечките влязоха в гората и ние продължихме пътя си. Когато стигнахме познатата ни полянка, от мечкитe не бе останала u следа. На Малкия Купен има пещера, В която вероятно зимно време мечките преспиват своя зимен сън. Друг път през пролетта, пак в долината на Бели извор, ни срещна едно голямо стадо от диви свине. Най-отпред вървеше най-малкото прасе, а отзад един голям шопар. Минаха вляво покрай нас, на 2 метра, и като ни задминаха, завиха нагоре в планината по посока на Присоите. Много пъти сме виждали диви петли - глухари, които са много красиви и сутрин кукуригат. Обаче те са много чувствителни и щом подушат опасност, бързо изчезват в гората. Над нас са летели семейства орли, които писукат особено и учат малките си как да летят. От Големия Купен се вижда Рила като на длан, а слънцето изгрява някъде по-отдолу, от Стара планина.
към текста >>

3. Разговори с Учителя. Разговор дванадесети - Георги Томалевски (1897-1988)

Как например изглежда за човека доволството на едно прасе?
Това е и похвално, но от много голямо значение е човек в процеса на своето развитие да се стреми да развие своите основни вродени качества. Това всъщност е духовното развитие. Вниманието върху усъвършенствуването на първичното, вроденото не трябва да е по-малко, отколкото е усърдието за развитие и усъвършенствуване на присадката. Човек не бива да е доволен от това, което е, а да се стреми към по-високите стъпала на духовния прогрес. Волът не трябва да е доволен от своите рога, конят - от своите копита. Как например изглежда за човека доволството на едно прасе? То е унизително, дори отвратително доволство. Така за други по-високи светове изглежда нашето състояние в гъстата материя, така изглежда нашата алчност и нашата похотливост за един поглед отвисоко, за един поглед от световете на напредналите същества. Когато човек напусне този свят, тогава чак ще види ясно състоянието, в което се е намирал на земята. Имало е случаи, когато душите на някои починали са наблюдавали с неудоволствие излишните и суетни почести, както и пресилената надгробна реч, произнесена над мъртвия труп, защото разбрали огромната разлика между този шумен церемониал и истинското състояние на душата. В Свещеното писание се казва на едно място: „Пълен с благодат и истина“.
към текста >>

4. Във веригата на живота - Павел Желязков

Кокошките и прасетата, който хората убиват и ежедневно слагат на трапезата си, гарнирани с черен пипер, дафинов лист и др., следват човека, за да задоволят глада си, но изпитват панически страх, когато са в ръцете му.
Тревопасните животни, вегетарианците, които не ядат животинска храна, търпят по-силно влияние от чистите природни източници на живот от природните сили, директно от слънцето, както и от по-високите духовни йерархии. Когато се грижи с любов за животните, човекът оказва благоприятно влияние върху тях, а когато ги убива с цел да ги яде те му влияят. Светът ще се оправи и животът ни ще се подобри радикално само тогава, казва Учителя, когато всички станат вегетарианци. Болшинството от хората не ядат кучета, а изпитват приятелство към тях. Благодарение на това отношение на покровителство и любов са създадени много породи благородни кучета, които ни учудват със своята любвеобилност, отзивчивост и послушание. Кокошките и прасетата, който хората убиват и ежедневно слагат на трапезата си, гарнирани с черен пипер, дафинов лист и др., следват човека, за да задоволят глада си, но изпитват панически страх, когато са в ръцете му. По отношение на много животински видове човекът е лош педагог.
към текста >>

5. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Гърците имат, гагаузите, арменците, всички християни ще имаме училища и църкви.“ И повтори на глас - Училище и църква да е! Това всичкото става в едно село с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър.
- Само че училище беше есенес, сега ще стиснем ръце за училище и църква! Огледаха се като втрещени селяните. Тоз човек не мирясва ли? - Ами - старият не дигаше очи от протегнатата към него ръка на Атанас, - че то нашите варненски българи нямат църква, че ние... - Варненци си е тяхна работа - проби път един едряга отзад и сграбчи ръката на чорбаджията с две ръце. - Училище и църква да е! - Варненци си е тяхна работа - повтори чорбаджи Атанас и стисна и той ръцете му с две ръце, а после взе да изрежда ръкостискания с останалите. Но наум си каза: „Сега тук, после и във Върна ще дигнем. Гърците имат, гагаузите, арменците, всички християни ще имаме училища и църкви.“ И повтори на глас - Училище и църква да е! Това всичкото става в едно село с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър. Баири и жита. Качиш се горе на баира да видиш божия свят и пак то - хоризонтът ти пак на един километър: жита, черни пътища, по някой болван бигор от морето тук, дето се е оттеглило на изток преди пет милиона години, и толкоз. Изкукурига петел, затока мисирка, грухне прасе! Но - не знам тук ли му е мястото да ви кажа, но щом ми дойде точно сега наум - ще ви кажа. Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята. Така че и на мен ми иде да клекна като борец по сумо и да сведа глава, като си мисля за Хадърча от 1847, и да разсека вляво с длан, вдясно с длан и сетне по средата, защото така е - вляво: небето, хоризонтът ти ограничен на хиляда, две хиляди крачки, вдясно: земята, камънак, тор и пърхане на нелетящи кокоши крила.
към текста >>

Изкукурига петел, затока мисирка, грухне прасе! Но - не знам тук ли му е мястото да ви кажа, но щом ми дойде точно сега наум - ще ви кажа.
- Училище и църква да е! - Варненци си е тяхна работа - повтори чорбаджи Атанас и стисна и той ръцете му с две ръце, а после взе да изрежда ръкостискания с останалите. Но наум си каза: „Сега тук, после и във Върна ще дигнем. Гърците имат, гагаузите, арменците, всички християни ще имаме училища и църкви.“ И повтори на глас - Училище и църква да е! Това всичкото става в едно село с каменни дворни огради, с пръснати къщи на земята отдолу с камъни, горе с паянтови дъсчени стаи, между дворовете с прасета и кокошки, тор и кал - едни на тоз баир, други на онзи, тук кичур каваци, там куп габъри, в средата една дупка с извор под селския чинар, и като се събереш там да си кажеш по една дума - потънал си сред черни пътища и храсти и турски керемиди и колкото и да дигаш очи, хоризонтът ти е на един километър. Баири и жита. Качиш се горе на баира да видиш божия свят и пак то - хоризонтът ти пак на един километър: жита, черни пътища, по някой болван бигор от морето тук, дето се е оттеглило на изток преди пет милиона години, и толкоз. Изкукурига петел, затока мисирка, грухне прасе! Но - не знам тук ли му е мястото да ви кажа, но щом ми дойде точно сега наум - ще ви кажа. Като благодарят за каквото и да е, за нещо голямо, за нещо, дето сърцето ти пее, че ти е дадено от провидението, нашите далечни пра-пра-прабратовчеди от далечните най-източни предели на шаманизма свеждат поглед и правят символичен знак с дясната ръка: първо секат с длан наляво, после секат с длан надясно и после секат в средата и взимат каквото им се дава - храна ли, награда ли, дар ли... А това значи: Такъв е светът и го приемам, и сърцето ми е в хармония с този мой свят - отсам е небето, оттам е земята, а по средата е човекът и човешкото, което намира мястото си и крои съдбата си между небето и земята. Така че и на мен ми иде да клекна като борец по сумо и да сведа глава, като си мисля за Хадърча от 1847, и да разсека вляво с длан, вдясно с длан и сетне по средата, защото така е - вляво: небето, хоризонтът ти ограничен на хиляда, две хиляди крачки, вдясно: земята, камънак, тор и пърхане на нелетящи кокоши крила. Но в средата е човекът, който трансформира тази тясна черупка, оградена със заключен хоризонт и кал - висок, рус, синеок, правокос, с тесни рамена и дълбок гръден кош на балканджия, - и в тази тясна черупка зида каменен зид да отгради едно сакрално пространство от нейната кал и теснотия, и като влезеш зад тази каменна ограда на хълма, вътре ще има църква, ще има икони, ще влезе словото на Голямата книга, ще влезе Бог, ще има училище, ще се просветлят млади умове и сърца, ще растат светли деца, ще се дигне насред полегатия двор камбанарийна кула и като се качиш горе, ще виждаш далеч над заключените хоризонти на околните баири - още небе! - ще удариш камбана и гласът й ще звънне над грухкането, над гюбретата и кудкудякането и ще зове: „Светлина има тук, зад каменната ограда на светия храм!“ И духът ви ще бъде свободен. О, те не знаят, но той ще дигне такива огради и ще насади вътре такива църкви и училища във Варна, и къде ли не, и той не знае къде - но нищо! Сега няма да им казва, да не се изплашат от пътя, по който е тръгнал, но във всеки от тези дворове ще има камбанария - да заглушава грухтенето на ежедневието и да надвишава кривите керемидени покриви на дребните залисии и баирите там, за да се носи погледът, да лети. А този тук храм, няма какво да се преструваме - ще се казва „Св. Атанас“.
към текста >>

6. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И ето ти - турците са пръснали по строежите си из целия варненски край и из цял Шумен и шуменския край тези български каменни прасета и маймуни; разпилели са тези надписани плочи; тези магии и заклинания на древната българска мощ.
Защо не се запитаме ние? Дето все приказваме за ангарията под турците, таксите под гърците и какво ли не, а кога сме ги приказвали такива за крепостите, дето ние, българите, сме ги дигнали из този край преди повече от хиляда години. Ами Конникът на Мадарските скали с кучето, змията и тигъра? Колко вратове на каменари са се счупили, като са падали от скелето, доде го изчукат? Как тъй Айни, като реди стихове за варненската крепост, че е славен и хубав строеж, изкарваме го лъжец, защото си било жива ангария и мъчене на раята, за да стане; и затуй да не смееш да обелиш зъб, че е красиво - а това в Плиска и Абоба винаги се казва, че е наш славен и хубав строеж и за ангарията на робите, дето са го дигали, не става дума. И ето ти - турците са пръснали по строежите си из целия варненски край и из цял Шумен и шуменския край тези български каменни прасета и маймуни; разпилели са тези надписани плочи; тези магии и заклинания на древната българска мощ. И каква кръв и пот се е ляла под тях, каква горда надменност се долавя в порутената Плиска и Абоба, и Преслав дори!... Може ли да се оплакваме от господарите си, когато сме били по господари от тях над някого, над своите си даже може би? И отде му идваха тези мисли в главата, не му беше ясно. Но така или иначе Петър нямаше да се отърве от повея на истината в тях, а щяха да му стават все по-ясни, защото щеше да срещне хора, които не само мислеха като него, но щяха да го учат, че така и трябва да бъде, и след години щеше да пише на последователите си за българската карма, разпръсната из тези земи от срутените развалини на Плиска и Абоба, и ще споменава в беседите си, че тази карма, щом е карма, ще има да се плаща от българския народ, щом я е наследил с името си и я носи. И си повтаря и си повтаря сега: защо не си мълчи пред себе си поне. Да не му идват тези мисли.
към текста >>

7. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Бяха учители, духовници, зрели граждани - не „бай Бъц“ и „бате Милей“, които имат право като бате и чичо да ти залепят шамар, без да обясняват, да ти кажат да идеш да нахраниш прасето, вместо да седиш и да гледаш, или да те облепят с прегръдки и целувки, защото си „наш Петър“.
И разбира се, стройният като генерал доктор Бъц - красив и причесан - за когото при първа среща не ти трябваха никакви впечатления освен това, че доминира напълно над всички. Колко интересни бяха за Петър тези хора! Не само учителите, но и гостите (няколкото настоятели от Борда на директорите), администраторите, дори самите по-възрастни семинаристи. Бяха едновременно безкрайно прозрачни, близки, достъпни, очакваха да ги потърсиш, за да откликнат; сами го казваха на „новобранците“, и личеше, че не са празни приказки. И едновременно между теб и тях имаше дистанция - достатъчно дистанция, да те оставят да се движиш свободно, да разкършиш ръце, да се скриеш в себе си за малко, ако не си сигурен накъде да поемеш в разговора, да не доминират над тебе. Не ти стъпваха на палците на краката, не се мъчеха да те всмучат като „техен човек“ или „техен подчинен“, нито отваряха под носа ти торбички с проблемите си и какво според тях ще те сполети и как час по-скоро трябва да им скочиш в обятията да те спасят. Бяха учители, духовници, зрели граждани - не „бай Бъц“ и „бате Милей“, които имат право като бате и чичо да ти залепят шамар, без да обясняват, да ти кажат да идеш да нахраниш прасето, вместо да седиш и да гледаш, или да те облепят с прегръдки и целувки, защото си „наш Петър“. Това чичовско интимничене през целия му живот в България му беше нетърпимо и едва сега видя колко нетърпимо му е било и защо; и за пръв път през живота си тук се почувства така както трябва! Погледна към Марин да види дали е усетил колко е доволен, и Марин му се усмихна, но някак странно. Сякаш и той се беше променил. Вчерашното му близко, „свищовско“ държане трябва да е било изблик на спомен. Сега той пак беше до него, хубав, жив и весел - но без тупане по рамото и палешки ухапваници. И вече започваше да му става някак си ясно, че Марин му беше много близък, но и наистина вече беше много напред.
към текста >>

8. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Гледа две прасета си пъхнали зурлите в менчето и здравата грухтят и лапат чорбата.
А ние чакаме - обяд е и сме прегладнели чак дори от работа и от немотията. Добре, но Кръстю минава покрай една джанка и много му се преяждат джанки. Не иска да слезе от коня, спуска той менчето с ръка и го поставя на крака си и оттам го поставя долу на земята. Стъпва на коня след това и оттам се прехвърля на джанката и яде джанки. По едно време като поглежда долу какво да види. Гледа две прасета си пъхнали зурлите в менчето и здравата грухтят и лапат чорбата. Скача той от дървото, прогонва ги, но чорбата останала по-малко от половината. Ами сега, какво ще ни каже? Поглежда на страни и търси коня, а той забегнал в нивата и яде от житото. Ако го видят селяните ще го пребият. Отива при коня, но той не се дава да го хванат, хвърля чифтета и пръхти, услажда му се пшеницата.
към текста >>

Преди година, един ден преди Коледа, когато правоверните християни колят свине, а аз съм против това, то в същия тоя ден и аз убих прасето на комшията си (и аз убиец).
Тия две точки са в отговор на писмата ти. Оттук надали ще почна изповедта си, както пред Учителя, така и пред братята комунари. Ще ви опиша, братя, за да видите в какви обстоятелства е поставен селският земледелчески работник. Обиколен със сети (мрежи) от вси страни, та ако се запази от един, ще пропадне в друг. Щастлив съм, че не отминавам ни един, а опитвам всички. Преди година, един ден преди Коледа, когато правоверните християни колят свине, а аз съм против това, то в същия тоя ден и аз убих прасето на комшията си (и аз убиец). Ето как стана това: Денят пред Коледа, станах рано, закарах да поя конете, та да ги назобя, нахраня добре и ще отида да сея жито. Качен на Азията, а другите свободно вървят, а пък кал до колените нагоре. След като ги напоих се върнах и турих ечемик, а конете ги няма. Чаках, чаках - няма. Трябва да отивам повторно и моря Азията да тъпче излишно кал. Отидох.
към текста >>

А то прасета на комшията да подранят и дойдат, та бутнат с муцуните си и отворят вратата и започнали да ровят на топло, а кончетата се наместили на сеното и ядат ли ядат, иначе никога не биха го кусали.
Точно през това време кончетата си дохаждат: бягат и цвилят из двора. Казвам си на ума ще потърпите, за да ви дойде ума в главата - през време на молитва е това. Скоро се омълчаха. След наряда, запалих ламбата и излязох из двора да ги търся. Няма ги. А то прасета на комшията да подранят и дойдат, та бутнат с муцуните си и отворят вратата и започнали да ровят на топло, а кончетата се наместили на сеното и ядат ли ядат, иначе никога не биха го кусали. Като видях тая сцена, рекох си: „Хе сега трябва малко бой както на кончето - защо не си идват заедно - и на прасетата, защо влизат в чужд обор. Отидох до женското конче, Верка, и както ядеше ударих го с ръката си по горната част на гърба, то като се засили напред към леглото си и издигна дирницата си, хвърли чифте и леко ме закачи в гърдите и, ако не бях успял да се измъкна, то мъртъв бих паднал на местото си. Това ме възбуди и след като ги вързах, знаете вече как я бих. Сега иде реда и на прасетата. Взех шибалка в ръка и ламба в друга, за да си ги поошибам.
към текста >>

Като видях тая сцена, рекох си: „Хе сега трябва малко бой както на кончето - защо не си идват заедно - и на прасетата, защо влизат в чужд обор.
Казвам си на ума ще потърпите, за да ви дойде ума в главата - през време на молитва е това. Скоро се омълчаха. След наряда, запалих ламбата и излязох из двора да ги търся. Няма ги. А то прасета на комшията да подранят и дойдат, та бутнат с муцуните си и отворят вратата и започнали да ровят на топло, а кончетата се наместили на сеното и ядат ли ядат, иначе никога не биха го кусали. Като видях тая сцена, рекох си: „Хе сега трябва малко бой както на кончето - защо не си идват заедно - и на прасетата, защо влизат в чужд обор. Отидох до женското конче, Верка, и както ядеше ударих го с ръката си по горната част на гърба, то като се засили напред към леглото си и издигна дирницата си, хвърли чифте и леко ме закачи в гърдите и, ако не бях успял да се измъкна, то мъртъв бих паднал на местото си. Това ме възбуди и след като ги вързах, знаете вече как я бих. Сега иде реда и на прасетата. Взех шибалка в ръка и ламба в друга, за да си ги поошибам. Но те се завират между конете и те се разритаха.
към текста >>

Сега иде реда и на прасетата.
Няма ги. А то прасета на комшията да подранят и дойдат, та бутнат с муцуните си и отворят вратата и започнали да ровят на топло, а кончетата се наместили на сеното и ядат ли ядат, иначе никога не биха го кусали. Като видях тая сцена, рекох си: „Хе сега трябва малко бой както на кончето - защо не си идват заедно - и на прасетата, защо влизат в чужд обор. Отидох до женското конче, Верка, и както ядеше ударих го с ръката си по горната част на гърба, то като се засили напред към леглото си и издигна дирницата си, хвърли чифте и леко ме закачи в гърдите и, ако не бях успял да се измъкна, то мъртъв бих паднал на местото си. Това ме възбуди и след като ги вързах, знаете вече как я бих. Сега иде реда и на прасетата. Взех шибалка в ръка и ламба в друга, за да си ги поошибам. Но те се завират между конете и те се разритаха. А не мога да прекарам поне едно и да ударя бари веднъж. Оставих шибалката и взех парче около две педи и колкото палеца ми е дебело. Хвърлих само веднъж и излезе че съм бил нешанджия, удари се по мутрата и падна и зарита.
към текста >>

А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха.
По-скоро викам на сайбията му и той идва, но то вече, то се е простило със света. Отидох на нивата и цял ден картината бе пред очите ми и се мъча да го съживявам със силни мисли и твърда воля и се надея вечерта да го видя живо, но когато си дойдох, намирам студен труп. Претеглихме го със стопанина му - 18 килограма по 22 лв. и ще го платя. Вземах си го и нахраних кучетата си. А тия прасета в дома отраснаха и много пакости ми направиха. Викам да ги приберат, или да ги изкарват на свинаря, или да ги затварят, а те отговарят, какво правели ако дохождат? А какво не! Изпреровиха двора, изровиха цветята, до самата къща изровено и разкаляно, влизат в обора и събарят кошовете с плява и разравят постелката на добитъка. Братя софиянци ще кажат то е лесно да се избегне това безпокойствие: Загради двора, затвори портите и не ще идват. Много лесно е да се каже, но да не питат мене, а братята комунари, които бяха в Ачларе, как лесно става това. Как се ходи с деветима с една кола за тръни и след като обикалят и се измъчат и изпободат ръцете, изпокъсат дрехите и се върнат с празна кола, а за да се огради е нужно повече от пет кола тръни.
към текста >>

А прасетата да не влизат в обора, да се затвори вратата, добре, тя се затваря от две страни отвън навътре и отвътре навън.
Ще кажете: „трябва да ги чешеш и чистиш, за да не се чешат и събарят оградата.“ И на това ще ви отговарят братята: че друго е чужда ръка да чеше, а друго е сам да се почеше. Това брат Коста вярвам, че ще помни. Всяка сутрин се чешат добитъците, а погледни, конете са захапани, а кравите заблизани. И той си отиде. Защо са недоволни от нашето чесане? А прасетата да не влизат в обора, да се затвори вратата, добре, тя се затваря от две страни отвън навътре и отвътре навън. Та, ако се подпре отвътре, случи се да влизат отвън и е затворено, трябва да се (избикаля) заобикаля през къщи. Също и обратното. Прасето бях решил да го платя, но те го прекалиха: идват и все искат парите. Казвам: почакайте сега нямам, когато имам, без да искате, ще ви ги дам. А по право трябва да я разделим загубата, да бъде и на двама ни, тъй като съм и предупреждавал много пъти, а и те виждат, че у дома са отраснали.
към текста >>

Прасето бях решил да го платя, но те го прекалиха: идват и все искат парите.
И той си отиде. Защо са недоволни от нашето чесане? А прасетата да не влизат в обора, да се затвори вратата, добре, тя се затваря от две страни отвън навътре и отвътре навън. Та, ако се подпре отвътре, случи се да влизат отвън и е затворено, трябва да се (избикаля) заобикаля през къщи. Също и обратното. Прасето бях решил да го платя, но те го прекалиха: идват и все искат парите. Казвам: почакайте сега нямам, когато имам, без да искате, ще ви ги дам. А по право трябва да я разделим загубата, да бъде и на двама ни, тъй като съм и предупреждавал много пъти, а и те виждат, че у дома са отраснали. Но случи се, че не го платих. Ето как стана: Комшията имаше в нашия хамбар храна, както и по-рано е турял, без да му взема наем. Сега, като го прекалиха за пари, казах: Добре, ще ви ги дам още сега.
към текста >>

Вие ще платите на мене и аз ще ви повърна парите за убитото прасе.
А по право трябва да я разделим загубата, да бъде и на двама ни, тъй като съм и предупреждавал много пъти, а и те виждат, че у дома са отраснали. Но случи се, че не го платих. Ето как стана: Комшията имаше в нашия хамбар храна, както и по-рано е турял, без да му взема наем. Сега, като го прекалиха за пари, казах: Добре, ще ви ги дам още сега. Да питаме как се плаща наем за хамбар. Вие ще платите на мене и аз ще ви повърна парите за убитото прасе. Питахме, наем бил на всеки 25 кила 1 кг се дава наем. Той има 40 кила. Значи две на нас по 450 лв. = 900, а прасето прави - 300 лв. - трябва да му убия три прасета, а не едно.
към текста >>

= 900, а прасето прави - 300 лв.
Да питаме как се плаща наем за хамбар. Вие ще платите на мене и аз ще ви повърна парите за убитото прасе. Питахме, наем бил на всеки 25 кила 1 кг се дава наем. Той има 40 кила. Значи две на нас по 450 лв. = 900, а прасето прави - 300 лв. - трябва да му убия три прасета, а не едно. Не му търсих повече - ни взех, ни дадох. Лесно ликвидирах със стопанина, ами с прасето как ще се разправим не знам? Желание имах да ги понабия, а да ги убивам - никога. Друго, Борисе, ти знаеш ливадата.
към текста >>

- трябва да му убия три прасета, а не едно.
Вие ще платите на мене и аз ще ви повърна парите за убитото прасе. Питахме, наем бил на всеки 25 кила 1 кг се дава наем. Той има 40 кила. Значи две на нас по 450 лв. = 900, а прасето прави - 300 лв. - трябва да му убия три прасета, а не едно. Не му търсих повече - ни взех, ни дадох. Лесно ликвидирах със стопанина, ами с прасето как ще се разправим не знам? Желание имах да ги понабия, а да ги убивам - никога. Друго, Борисе, ти знаеш ливадата. Ако помниш, единия край се залива и, когато я косихме, запушихме дупката и водата се оправи в коритото и, след като изсъхна, го покосихме.
към текста >>

Лесно ликвидирах със стопанина, ами с прасето как ще се разправим не знам?
Той има 40 кила. Значи две на нас по 450 лв. = 900, а прасето прави - 300 лв. - трябва да му убия три прасета, а не едно. Не му търсих повече - ни взех, ни дадох. Лесно ликвидирах със стопанина, ами с прасето как ще се разправим не знам? Желание имах да ги понабия, а да ги убивам - никога. Друго, Борисе, ти знаеш ливадата. Ако помниш, единия край се залива и, когато я косихме, запушихме дупката и водата се оправи в коритото и, след като изсъхна, го покосихме. При тази постъпка, кой мисли, че ще се напакости някому? Тази година половината ливада беше заляна, а сено отлично.
към текста >>

Бързо разчиствам покосеното сено настрани и отворих път на водата да върви отдето не и е мястото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето.
За да мога да го покося, пак запуших дупката без мъка с няколко шепи пясък и водата се оправи в коритото си. На другия ден що да гледам! Деца от село с кошове и кошници отиват за риба. Разчуло се е, че Чеирската река е пресъхнала и имало много риба. Заинтересувах се и нещо ми нашепна, че пак я загазих. Отидох под нашата ливада и виждам, че реката пресъхнала, а рибчета се събрали на купчини в по- дълбоките места, гдето се е задържала водата за по- дълго време, но и там изчезнала, а рибките останали на сухо и измрели. Бързо разчиствам покосеното сено настрани и отворих път на водата да върви отдето не и е мястото, но там си е пожелала, но късно е вече, рибките си остават мъртви, подобно на прасето. Ако да бях ял месо, не бих имал толкова грях колкото от тия ми постъпки. Вадим камъни, за да изграждаме кладенеца, защото при замръзване и разтопяване разпуска се пръста и се събаря. Вадим ги в голямата река, дето беше банята до каваците, с труд и мъка отворихме кариерата - рудницата, и щом почнаха да излизат хубавите камъни, откри се мравуняк и от студа мравите измират. Имаме шарено коте, за една година успя да довърши мишките. Ами сега започна гълъбките и птиченцата.
към текста >>

0.21851015090942