Търсене в текстове за 'Прасе'

Той, Панайот Ковачев беше ветеринарен лекар и направи отклонение, че отглеждаше кокошки, прасета.
Сега има строежи, но тогава беше далеч, над една борова гора и тогава имаше братство, около 50 души се наброяваха, беше голямо Старозагорското братство. Първия ръководител Ив. Николов беше много благ човек, много добър, но впоследствие той си замина и остана тогава Панайот Ковачев та пое това ръководство. Също и жена му беше в братството. Дъщерята не беше против. Симпатизираше. Той, Панайот Ковачев беше ветеринарен лекар и направи отклонение, че отглеждаше кокошки, прасета. С това се занимаваше, обаче жена му беше много против тези неща, защото на един окултен ученик не му е позволено това, на един окултен ученик това не подобаваше. Идва жена му и пита Учителят: „Учителю, право ли е това, да се отглеждат прасета“ То го има някъде в беседа писано, но и аз ще го разкажа. Учителят казва: „Един окултен ученик не трябва да се занимава с тези неща“. Тя се връща, казва му тези неща. Обаче той не послуша.
към текста >>

Идва жена му и пита Учителят: „Учителю, право ли е това, да се отглеждат прасета“ То го има някъде в беседа писано, но и аз ще го разкажа.
Николов беше много благ човек, много добър, но впоследствие той си замина и остана тогава Панайот Ковачев та пое това ръководство. Също и жена му беше в братството. Дъщерята не беше против. Симпатизираше. Той, Панайот Ковачев беше ветеринарен лекар и направи отклонение, че отглеждаше кокошки, прасета. С това се занимаваше, обаче жена му беше много против тези неща, защото на един окултен ученик не му е позволено това, на един окултен ученик това не подобаваше. Идва жена му и пита Учителят: „Учителю, право ли е това, да се отглеждат прасета“ То го има някъде в беседа писано, но и аз ще го разкажа. Учителят казва: „Един окултен ученик не трябва да се занимава с тези неща“. Тя се връща, казва му тези неща. Обаче той не послуша. Продължи и за една година му измират всичките прасета. Измряха му всичките прасета.
към текста >>

Продължи и за една година му измират всичките прасета.
С това се занимаваше, обаче жена му беше много против тези неща, защото на един окултен ученик не му е позволено това, на един окултен ученик това не подобаваше. Идва жена му и пита Учителят: „Учителю, право ли е това, да се отглеждат прасета“ То го има някъде в беседа писано, но и аз ще го разкажа. Учителят казва: „Един окултен ученик не трябва да се занимава с тези неща“. Тя се връща, казва му тези неща. Обаче той не послуша. Продължи и за една година му измират всичките прасета. Измряха му всичките прасета. Той тази опитност я имаше. Ако не беше питал Учителя, нямаше да измрат, но понеже пита и вече го хвана окултния закон. Измряха му и впоследствие, когато вече национализираха всичко навсякъде. Тука целта беше да ударят братството в Стара Загора, то беше зарегистрирано Братството и така вземаха го салона.
към текста >>

Измряха му всичките прасета.
Идва жена му и пита Учителят: „Учителю, право ли е това, да се отглеждат прасета“ То го има някъде в беседа писано, но и аз ще го разкажа. Учителят казва: „Един окултен ученик не трябва да се занимава с тези неща“. Тя се връща, казва му тези неща. Обаче той не послуша. Продължи и за една година му измират всичките прасета. Измряха му всичките прасета. Той тази опитност я имаше. Ако не беше питал Учителя, нямаше да измрат, но понеже пита и вече го хвана окултния закон. Измряха му и впоследствие, когато вече национализираха всичко навсякъде. Тука целта беше да ударят братството в Стара Загора, то беше зарегистрирано Братството и така вземаха го салона. Прехвърлиха го на друг брат, Енчо където той построи къща на свое име с условие като един ден ще остане на Братството.
към текста >>

10. 1. Сирак и чирак

Гради Колев Минчв

На другата година мама ни пращаше да пасем магарето, телето, прасетата.
Макар и да съм бил 7-8-годишен, обаче това нещо, гдето ми подаде тавата с кокалите като на кученце, ми се видя толкова противно, че аз го напуснах и се върнах на село. Защо да не ми сложат в една чинийка да се нахраня като човек. Мама копаеше там на лозе - така го казваха, но то не беше лозе, а камънак. На богатите им се падаха хубави места, посадиха си лозя, а на нас - на камъните. Бяхме бедни, сираци от войните. На другата година мама ни пращаше да пасем магарето, телето, прасетата. Мама отглеждаше прасета и после ги продаваше, да може да ни изхрани. Един ден излязохме пак, събирахме се 5-6 и повече деца. Добре, но те едно по едно си отидоха. Останахме ние с брат ми само. По едно време мина обед и аз викам на брат ми: „Всичките си отидоха и ние ще си отидем“ и се върнахме на село.
към текста >>

Мама отглеждаше прасета и после ги продаваше, да може да ни изхрани.
Защо да не ми сложат в една чинийка да се нахраня като човек. Мама копаеше там на лозе - така го казваха, но то не беше лозе, а камънак. На богатите им се падаха хубави места, посадиха си лозя, а на нас - на камъните. Бяхме бедни, сираци от войните. На другата година мама ни пращаше да пасем магарето, телето, прасетата. Мама отглеждаше прасета и после ги продаваше, да може да ни изхрани. Един ден излязохме пак, събирахме се 5-6 и повече деца. Добре, но те едно по едно си отидоха. Останахме ние с брат ми само. По едно време мина обед и аз викам на брат ми: „Всичките си отидоха и ние ще си отидем“ и се върнахме на село. Мама като ни видя, вика: „Защо сте се върнали“.
към текста >>

А те бяха 29 ли 39 ли добичета, прасенца, магаренца, теленца.
Останахме ние с брат ми само. По едно време мина обед и аз викам на брат ми: „Всичките си отидоха и ние ще си отидем“ и се върнахме на село. Мама като ни видя, вика: „Защо сте се върнали“. Казваме: „Ами всичките деца си отидоха и ние си тръгнахме“. А тя казва: „От днес нататък вие ще пасете и техните добитъци, защото за всеки добитък, който пасете ще ви дават по една крина жито“. А те бяха 29 ли 39 ли добичета, прасенца, магаренца, теленца. И няма как, сутринта излизаме, до кръчмата имаше оградено място, казваха му „капан“, помещение за полския пазач, който пазеше имотите и като хване някое добиче влязло в чужда нива го затваряше там. Брат ми, между другото, като застане до плета и започваше да вика: „Хей, селяни, изпращайте добитъка - свини, магарета, телета...“ А аз в това време, край плета имаше едно кюше, като се свия като някое кученце там, срам ме е. Не зная защо съм изживявал тоя срам. Та мина и това лято. А брат ми обичаше да ходи при един овчар, който свиреше малко на кавал и на гайда.
към текста >>

11. 17. Войници - вегетарианци

Гради Колев Минчв

Веднъж бяха заклали към 10-12 прасенца малки.
и като напълним канчетата с ягоди и други плодове, каквито има, прекарвахме много добре. Но за сведение имаше един фелдфебел, всъщност те бяха двама. Единият - възрастен, единият - млад. Младият се наричаше Евлоги Георгиев. Той особено много ме тормозеше. Веднъж бяха заклали към 10-12 прасенца малки. Военните щяха да имат банкет. От всяка рота Искаха войници да отидат да помагат. Младият фелдфебел казал на дежурния офицер по кухня. Той беше поручик, че ще му прати един войник, „когото ще накараш да реже месо“. И му разправил историята, че съм вегетарианец и т.н.
към текста >>

Гледам на масата като сложили прасенцата и ги чистят там, режат и офицера поручик ми вика: „Вземай ножа и почвай да режеш“.
От всяка рота Искаха войници да отидат да помагат. Младият фелдфебел казал на дежурния офицер по кухня. Той беше поручик, че ще му прати един войник, „когото ще накараш да реже месо“. И му разправил историята, че съм вегетарианец и т.н. Отидох аз в готварницата. Гледам на масата като сложили прасенцата и ги чистят там, режат и офицера поручик ми вика: „Вземай ножа и почвай да режеш“. Аз, тъй както съм застанал викам: „Г- поручик, аз месо не ям и няма да режа. Дайте ми да чистя лук, ориз, всичко друго ще правя, пратете ме да измия клозетите, обаче месо няма да пипна“. Добре, ама той се провикна: „Аз това ти заповядвам да правиш! “ В това време аз седя така с ръката за почит, обаче омаля ми ръката и му казвам: „Г-н поручик, свободен ли съм? “ Той отговори: „Не си свободен, ами взимай ножа да режеш“.
към текста >>

12. 1. Вдовицата и сираците от войната

Атанас Минчев

Мама хранеше или прасе или крава или магаре, които после продаваше.
Слизам от гърба му когато видя, че няма вече да се оцапам с кал. Даже Гради го командвах като че ли аз бях по-големият брат. Той ме слушаше. Така растяхме ние двамата. Мама ни оставяше в торбата хляб, навярно и сирене и ни оставяше, а тя отиваше на нивата. Мама хранеше или прасе или крава или магаре, които после продаваше. Иначе ние нямахме условия да се занимаваме с животни освен да ги храним и да ги продаваме по-късно срещу което получавахме жито. Помня, че къщата е направена от тухли висока колкото ръста ми и понякога прасето се изправило, дръпнало торбата и изяло хляба. Помня също как съм обикалял къщата и съм дръпвал черта до където съм стигал и на другата година гледам с колко съм пораснал. Мама ни разказваше как на фронта когато бил баща ми и нямало хляб, а той си бил идвал отначало и тя му била дала восък. Та когато нямало какво да яде той ядял восък.
към текста >>

Помня, че къщата е направена от тухли висока колкото ръста ми и понякога прасето се изправило, дръпнало торбата и изяло хляба.
Той ме слушаше. Така растяхме ние двамата. Мама ни оставяше в торбата хляб, навярно и сирене и ни оставяше, а тя отиваше на нивата. Мама хранеше или прасе или крава или магаре, които после продаваше. Иначе ние нямахме условия да се занимаваме с животни освен да ги храним и да ги продаваме по-късно срещу което получавахме жито. Помня, че къщата е направена от тухли висока колкото ръста ми и понякога прасето се изправило, дръпнало торбата и изяло хляба. Помня също как съм обикалял къщата и съм дръпвал черта до където съм стигал и на другата година гледам с колко съм пораснал. Мама ни разказваше как на фронта когато бил баща ми и нямало хляб, а той си бил идвал отначало и тя му била дала восък. Та когато нямало какво да яде той ядял восък. Та като съм чувал това нещо и когато е нямало никой на село и нямам с какво да се нахраня съм отивал на гроба на дядо Минчо, той беше вече починал, пък и от други гробове съм вземал остатъка от свещите и съм дъвкал восък. Освен, че съм дъвкал, но аз съм гълтал и самата свещ.
към текста >>

13. Трети разговор с Темелко, септември 1978 г.

Темелко Стефанов Гьорев

Прасето го заколиме за Коледа, одереме го.
В.: Плащаха ли добре? Т.: Плащаха колкото да не забравим, че без заплата работим. Плащаха много малко. После мизерия беше. Голяма мизерия. Прасето го заколиме за Коледа, одереме го. Кожата за опинци. И като се сдерат тия опинци кърпиме ги пак от кожата с ремички. Слагаме подлоги отдоле, кърпиме ги. Немотия голема. Ех, големи ядове и аз заварих тия подлоги.
към текста >>

14. 1. Така работи Учителят

Крум Божинов

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

По този случай той бе заклал едно прасе и беше го занесъл на фурната да се изпече.
Така на другата седмица той пак дойде да ме вземе на разходка, нали вече ергенувахме! Като тръгнахме минахме покрай една фурна. Нещо отвътре ме накара да отида до фурната и да надзърна там какво има. А на тоя ден един наш кръщелник, ние сме кумове, отиваше войник и трябваше да дадат банкет. Беше събрал негови младежи за изпроводяк, а в такива случаи се яде, пие се и се веселят. По този случай той бе заклал едно прасе и беше го занесъл на фурната да се изпече. Като надзърнах във фурната аз го видях как той беше се приготвил да вземе тавата с прасето. Като ме видя той каза: „Аз отивам войник и за здраве ето аз ти откъсвам плешката на прасето и ти я давам.“ Аз му отговорих: „Стояне, много благодаря за вниманието, но аз не ям вече месо! “ И аз отказах. А пък моят приятел Тренчо, като видя плешката облещиха му се очите, светнаха и извика: „Дай я на мене тази плешка и аз ще те споменувам с добро.“ Тренчо взе плешката и започна да яде. По такъв начин и двамата бяхме поставени на изпит.
към текста >>

Като надзърнах във фурната аз го видях как той беше се приготвил да вземе тавата с прасето.
Като тръгнахме минахме покрай една фурна. Нещо отвътре ме накара да отида до фурната и да надзърна там какво има. А на тоя ден един наш кръщелник, ние сме кумове, отиваше войник и трябваше да дадат банкет. Беше събрал негови младежи за изпроводяк, а в такива случаи се яде, пие се и се веселят. По този случай той бе заклал едно прасе и беше го занесъл на фурната да се изпече. Като надзърнах във фурната аз го видях как той беше се приготвил да вземе тавата с прасето. Като ме видя той каза: „Аз отивам войник и за здраве ето аз ти откъсвам плешката на прасето и ти я давам.“ Аз му отговорих: „Стояне, много благодаря за вниманието, но аз не ям вече месо! “ И аз отказах. А пък моят приятел Тренчо, като видя плешката облещиха му се очите, светнаха и извика: „Дай я на мене тази плешка и аз ще те споменувам с добро.“ Тренчо взе плешката и започна да яде. По такъв начин и двамата бяхме поставени на изпит. Аз го издържах и докрая останах вегетарианец и в Братството.
към текста >>

Като ме видя той каза: „Аз отивам войник и за здраве ето аз ти откъсвам плешката на прасето и ти я давам.“ Аз му отговорих: „Стояне, много благодаря за вниманието, но аз не ям вече месо!
Нещо отвътре ме накара да отида до фурната и да надзърна там какво има. А на тоя ден един наш кръщелник, ние сме кумове, отиваше войник и трябваше да дадат банкет. Беше събрал негови младежи за изпроводяк, а в такива случаи се яде, пие се и се веселят. По този случай той бе заклал едно прасе и беше го занесъл на фурната да се изпече. Като надзърнах във фурната аз го видях как той беше се приготвил да вземе тавата с прасето. Като ме видя той каза: „Аз отивам войник и за здраве ето аз ти откъсвам плешката на прасето и ти я давам.“ Аз му отговорих: „Стояне, много благодаря за вниманието, но аз не ям вече месо! “ И аз отказах. А пък моят приятел Тренчо, като видя плешката облещиха му се очите, светнаха и извика: „Дай я на мене тази плешка и аз ще те споменувам с добро.“ Тренчо взе плешката и започна да яде. По такъв начин и двамата бяхме поставени на изпит. Аз го издържах и докрая останах вегетарианец и в Братството. А Тренчо си остана месоядец и макар че отначало слушаше беседи от вуйча си Мирча, постепенно се отдели и се загуби по света.
към текста >>

15. 02.Като завърших отделенията

ТОМ 9

Спомням си още като малко момиченце, когато вкъщи по празниците и разни други случаи, имаше печено цяло агне или прасе, аз не можех да ям.
Четях я, препрочитах я, проучвах я. Два месеца преди да завърша гимназия, баща ми се прежени. Аз нищо не му казах, не се намесих, но вътрешно го преживях тежко. Тогава за пръв път получих фалшива копривна треска, която се прояви за малко време, но след 23 години при една по-голяма вътрешна мъка и противоречие, се прояви в силна форма, като не ме остави досега. В края на деветнадесетата си година станах вегетарианка под влияние на всичко, което бях чела. Спомням си още като малко момиченце, когато вкъщи по празниците и разни други случаи, имаше печено цяло агне или прасе, аз не можех да ям. И като ме питаха защо не мога, отговарях: „Агнето ме гледа". Когато вкъщи разбраха, че аз вече се отказвам да ям месо, станаха спорове между мен и баща ми. Дотогава аз никакъв спор не съм имала с баща си. Спомням си едно преживяване, което е свързано с името на Учителя. Бях отишла при моя приятелка и съученичка Мария Сапунджиева и там стана въпрос, че семейството, което живее на горния етаж са дъновисти.
към текста >>

16. 01 - 20. ЗАПОЗНАВАНЕ С ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

ТОМ 10

Ако до получаването на това писмо прасето не е заклано, да го продадат; ако е заклано, да го раздадат на бедните.
20. ЗАПОЗНАВАНЕ С ВЕГЕТАРИАНСТВОТО Това станало през 1917 г., когато брат Георги Куртев бил мобилизиран в гр. Чорлу. По това време той се запознал с хора от Бялото Братство, под чието влияние станал вегетарианец. Написал писмо на домашните си, с което ги уведомявал, че вече не яде месо, и че занапред в неговия двор няма да се хранят и отглеждат никакви животни, които сега хората колят или убиват за храна. Ако до получаването на това писмо прасето не е заклано, да го продадат; ако е заклано, да го раздадат на бедните. Ако на децата им се яде месо, ще им се купува и ще им готвят. Те са свободни сами да избират своя духовен път. Писмото било от 17 декември 1917 г. Жена му все отлагала да коли прасето, било й свидно за него. Получила тя писмото, отдъхнала си и го продала на комшиите на живо.
към текста >>

Жена му все отлагала да коли прасето, било й свидно за него.
Написал писмо на домашните си, с което ги уведомявал, че вече не яде месо, и че занапред в неговия двор няма да се хранят и отглеждат никакви животни, които сега хората колят или убиват за храна. Ако до получаването на това писмо прасето не е заклано, да го продадат; ако е заклано, да го раздадат на бедните. Ако на децата им се яде месо, ще им се купува и ще им готвят. Те са свободни сами да избират своя духовен път. Писмото било от 17 декември 1917 г. Жена му все отлагала да коли прасето, било й свидно за него. Получила тя писмото, отдъхнала си и го продала на комшиите на живо. Като се върнал от фронта, той и жена му вече не ядели месо, но децата ги оставили свободни. След известно време те свободно и непринудено се отказват. Всички в семейството станали вегетарианци.
към текста >>

17. 09 - 264. СЪНЯТ НА ЛОВЕЦА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

ТОМ 10

Не стигаше това, но по Коледа, пак по примера на баща ми, ходех от къща на къща да коля прасетата на съседите от цялата махала.
264. СЪНЯТ НА ЛОВЕЦА През 1915/1916 година бях 18-19 годишен. Тогава баща ми беше ловец. Под влияние на баща ми от време на време вземах пушката му и отивах на лов. Незабелязано това се превърна в страст, особено когато се случваше да улуча бягащия дивеч. Не стигаше това, но по Коледа, пак по примера на баща ми, ходех от къща на къща да коля прасетата на съседите от цялата махала. Това го смятах за голямо геройство. С чувство на голямо достойнство аз казвах колко прасета съм заклал. Освен това по Гергьовден пък на много агънца бях отнел живота. Тогава спях дълбок духовен сън и на ум не ми минаваше ,че да се убива е грях и престъпление. Кой да ми каже, кой да ми отвори очите?
към текста >>

С чувство на голямо достойнство аз казвах колко прасета съм заклал.
Тогава баща ми беше ловец. Под влияние на баща ми от време на време вземах пушката му и отивах на лов. Незабелязано това се превърна в страст, особено когато се случваше да улуча бягащия дивеч. Не стигаше това, но по Коледа, пак по примера на баща ми, ходех от къща на къща да коля прасетата на съседите от цялата махала. Това го смятах за голямо геройство. С чувство на голямо достойнство аз казвах колко прасета съм заклал. Освен това по Гергьовден пък на много агънца бях отнел живота. Тогава спях дълбок духовен сън и на ум не ми минаваше ,че да се убива е грях и престъпление. Кой да ми каже, кой да ми отвори очите? Душата ми спеше непробуден сън. Един ден съвсем случайно дочух, че имало хора, които не само не убивали нищо живо, но даже и месо не ядели.
към текста >>

18. 23 - 9. УЧИТЕЛЯТ И НЕГОВАТА ОПОРНА ТОЧКА

Бялото Братство в град Ямбол. Георги Радев Дюлгеров. Как намерих и познах Учителя.

ТОМ 10

Представете си взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и сапун, но като го пусна, къде мислите ще отиде?
Всички се стараеха да помагат в работата, но най-най-важната работа беше духовната. Учителят нареждаше да се събираме на групи по симпатии, да обменяме мисли, да се изказваме по окултни и философски въпроси, да разучаваме песни и др. Бяхме се събрали само младежи и Учителят дойде при нас, ние го заобиколихме. Той каза: „Аз мога мъртви да възкресявам в моя власт е това. Мога да лекувам всички неизлечими болести, но каква полза? Представете си взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и сапун, но като го пусна, къде мислите ще отиде? Пак в калта, ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля. Питам, имали смисъл този труд, който съм положил? " „Представете си, че застана вън от София, където се пресичат пътищата от Европа и започна да лекувам. Славата ми ще се разнесе по целия свят. Ще се събере много народ - болни и придружители, журналисти, лекари, които да проверяват какви промени са настъпили след лечението.
към текста >>

19. слово на УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ за 1913 година

ТОМ 11

Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоя народ в морето, та да освободи душата му.
Няма защо да недоумявате и да се смущавате от тази криза. Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взема известни привидни блага и ги изпраща в пространството -изпраща свинете в морето, както Христос направи, за да избави безумния. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват една известна плътска облага. Но за вас Господ казва: Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а душата си ощети? Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България" и пр. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоя народ в морето, та да освободи душата му. И за да се освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко. Ето защо Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в Гърция и Турция. И българите сега плачат ли, плачат. Много естествено - губят ползата от прасетата. Вие, обаче, освободете се от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, но какви ще ви намери?
към текста >>

Ето защо Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в Гърция и Турция.
И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свине те изгубват една известна плътска облага. Но за вас Господ казва: Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а душата си ощети? Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България" и пр. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоя народ в морето, та да освободи душата му. И за да се освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко. Ето защо Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в Гърция и Турция. И българите сега плачат ли, плачат. Много естествено - губят ползата от прасетата. Вие, обаче, освободете се от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, но какви ще ви намери? Какво ще ви каже Господ, ако когато дойде, ви намери предали се на сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, синовете си и дъщерите си как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си? Каква полза от всичко туй за вашите души?
към текста >>

Много естествено - губят ползата от прасетата.
Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България" и пр. Да, ще кажа аз, много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоя народ в морето, та да освободи душата му. И за да се освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко. Ето защо Господ подгони прасетата на българите и ги изпрати в Гърция и Турция. И българите сега плачат ли, плачат. Много естествено - губят ползата от прасетата. Вие, обаче, освободете се от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, но какви ще ви намери? Какво ще ви каже Господ, ако когато дойде, ви намери предали се на сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, синовете си и дъщерите си как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си? Каква полза от всичко туй за вашите души? Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата си? Пазете душата си.
към текста >>

20. НАРЯД за 1913 година

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоя народ в морето, та да освободи къщата му.
Когато Господ иска да спаси човечеството от някоя предстояща и опасна язва, винаги взема известни привидени блага и ги изпраща в пространството -изпраща свинете в морето, както що Христос направи, за да избави беснуемия. И затова господарите на свинете плачат, разбира се, защото в тлъстината на тия свини те изгубват известна плътска облага. Но за вас Господ казва: „Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а душата се ощети? " Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България" и пр. Да, ще кажа аз. Много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоя народ в морето, та да освободи къщата му. И за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко. Ето затова на, Господ прогони прасетата на българите и ги изпрати в Гърция и Турция. И българите сега плачат ли, плачат! Много естествено, губят ползата от прасетата. Вие обаче освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, но какви ще ви намери?
към текста >>

Ето затова на, Господ прогони прасетата на българите и ги изпрати в Гърция и Турция.
Но за вас Господ казва: „Какво се ползува човек, ако спечели целия свят, а душата се ощети? " Мнозина негодуват, мръщят се и думат: „Язък, пропадна България, окепази се България" и пр. Да, ще кажа аз. Много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоя народ в морето, та да освободи къщата му. И за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко. Ето затова на, Господ прогони прасетата на българите и ги изпрати в Гърция и Турция. И българите сега плачат ли, плачат! Много естествено, губят ползата от прасетата. Вие обаче освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, но какви ще ви намери? Какво ще ви каже Господ, ако когато дойде, ви намери предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, синовете и дъщерите си как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си! Каква полза от всичко туй за вашите души?
към текста >>

Много естествено, губят ползата от прасетата.
Да, ще кажа аз. Много добре Господ стори, че изпрати прасетата на тоя народ в морето, та да освободи къщата му. И за да освободи душата на един народ, Господ може да направи всичко. Ето затова на, Господ прогони прасетата на българите и ги изпрати в Гърция и Турция. И българите сега плачат ли, плачат! Много естествено, губят ползата от прасетата. Вие обаче освободете себе си от този развой на работите, защото Господ иде и ще дойде, но какви ще ви намери? Какво ще ви каже Господ, ако когато дойде, ви намери предали се в сластолюбие, че имате по няколко къщи, че сте научили децата си, синовете и дъщерите си как по-изкусно да се въртят по баловете и по-шикозно да плетат косите си! Каква полза от всичко туй за вашите души? „Какво печели човек, ако спечели всичко, а изгуби душата си? " Пазете душите си.
към текста >>

21. 17. ВЯРА

Забелязали ли сте как прасето, когато иска да си намери излаз, как обикаля натук-натам, докато намери някое слабо място на оградата и оттам мине?
Това, което човек може да направи за себе си, никой не може да му го направи. Ето защо човек трябва да се затвори в себе си и дълго време да мисли, да отстранява постепенно всички онези чувства, които го спъват, и да внесе положителни чувства. Да не внесе страх, за да не греши, а да внесе безстрашие, да не се запитва какво не трябва да прави, а какво да прави; не да мисли в какво да не вярва, а в какво да вярва. Събирайте се в размишления и всяка да намери в себе си най-слабата си страна, най- слабата си черта. Всеки човек има поне едно слабо място. Забелязали ли сте как прасето, когато иска да си намери излаз, как обикаля натук-натам, докато намери някое слабо място на оградата и оттам мине? Всеки си има слабо, недобре заградено място, затова ще гледате да го заградите. Това прасе, като го намери, ще мине през него. Лесно се намира тази дупка. Всеки си има такава слаба страна, един в едно отношение, друг в друго отношение. А една слаба страна често разваля добрите черти у човека, т.е.
към текста >>

Това прасе, като го намери, ще мине през него.
Да не внесе страх, за да не греши, а да внесе безстрашие, да не се запитва какво не трябва да прави, а какво да прави; не да мисли в какво да не вярва, а в какво да вярва. Събирайте се в размишления и всяка да намери в себе си най-слабата си страна, най- слабата си черта. Всеки човек има поне едно слабо място. Забелязали ли сте как прасето, когато иска да си намери излаз, как обикаля натук-натам, докато намери някое слабо място на оградата и оттам мине? Всеки си има слабо, недобре заградено място, затова ще гледате да го заградите. Това прасе, като го намери, ще мине през него. Лесно се намира тази дупка. Всеки си има такава слаба страна, един в едно отношение, друг в друго отношение. А една слаба страна често разваля добрите черти у човека, т.е. прави ги безполезни. Запитват: - Как може нетърпеливият човек да стане търпелив?
към текста >>

22. 18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

В едното християнство има наслояване, тъй както когато храните някои прасета, сланината им става все по-дебела, по-дебела, мазнина се образува, но това не е мускулна сила.
Обаче често у победните ученици се развива по-добър характер, отколкото у богатите ученици. Бедните се повече каляват. Много от вас сте тези богати ученици, които искате без много мъчнотии да придобиете това изкуство. Такъв е стремежът. В съвременното християнство има две категории. В едното християнство има наслояване, тъй както когато храните някои прасета, сланината им става все по-дебела, по-дебела, мазнина се образува, но това не е мускулна сила. Това е както земята се наслоява, пластове над пластове, или ако оставите една къща без да я чистите, наслояват се пластове прах един върху друг. Това е придобиване, забогатяване, но външно. В другата категория християнство придобивката е вътрешно растене, всяка частица е съединена и в тази частица участвува животът. В един случай тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси.“ А в друг случай всяка частица е свързана една с друга - всички са живи. Та, вашата опитност трябва да бъде от тази втора категория.
към текста >>

23. 1. НАЙ-МАЛКОТО

Първи урок от Учителя

Сега, в съвременната култура има, на някои им остава излишък от храната, казват: „Я да си купим едно прасенце, че туй, разваленото от храната, да му го даваме.“ Но вие като вземете туй прасе, то си има една особена миризма, после, то ще ви рови по двора и целият ви двор ще бъде разровен.
Мислите ли, че тя ще свърши писмото тъй, както вие го искате? Сега, туй, което искам да обясня, то е следующето: запример, вие искате да изучавате Божествената Любов; дойде друго едно същество, каже ти: „Чакай да туря аз моята любов; ти спри, пък аз ще довърша твоята работа.“ Не! Ти сам ще довършиш своята работа. Човешкото по човешки ще се свърши, Божественото - по Божественому. Щом разделиш работата си, няма никакъв успех нито в едното, нито в другото положение. Сега, в съвременната култура има, на някои им остава излишък от храната, казват: „Я да си купим едно прасенце, че туй, разваленото от храната, да му го даваме.“ Но вие като вземете туй прасе, то си има една особена миризма, после, то ще ви рови по двора и целият ви двор ще бъде разровен. Питам: Защо ви трябва вас тогава да имате излишък от храна - помия? Туй е едно зло, а че имате прасе, то е второто зло. Вас не ви трябва да си купувате прасе. Ако имате помия, заровете тази помия в земята, то е най-хубавото. А сега, някои ще хранят прасе с нечистотии, а после те ще изядат туй прасе и ще прокопсат много.
към текста >>

Туй е едно зло, а че имате прасе, то е второто зло.
Ти сам ще довършиш своята работа. Човешкото по човешки ще се свърши, Божественото - по Божественому. Щом разделиш работата си, няма никакъв успех нито в едното, нито в другото положение. Сега, в съвременната култура има, на някои им остава излишък от храната, казват: „Я да си купим едно прасенце, че туй, разваленото от храната, да му го даваме.“ Но вие като вземете туй прасе, то си има една особена миризма, после, то ще ви рови по двора и целият ви двор ще бъде разровен. Питам: Защо ви трябва вас тогава да имате излишък от храна - помия? Туй е едно зло, а че имате прасе, то е второто зло. Вас не ви трябва да си купувате прасе. Ако имате помия, заровете тази помия в земята, то е най-хубавото. А сега, някои ще хранят прасе с нечистотии, а после те ще изядат туй прасе и ще прокопсат много. Сега, някои казват: „Божественото може да се прояви, по който и да е начин.“ Не е тъй. Казвам: Ако вие имате една делва вмирисана и искате да задържите в нея чиста вода, мислите ли, че тази вода може да си запази чистото?
към текста >>

Вас не ви трябва да си купувате прасе.
Човешкото по човешки ще се свърши, Божественото - по Божественому. Щом разделиш работата си, няма никакъв успех нито в едното, нито в другото положение. Сега, в съвременната култура има, на някои им остава излишък от храната, казват: „Я да си купим едно прасенце, че туй, разваленото от храната, да му го даваме.“ Но вие като вземете туй прасе, то си има една особена миризма, после, то ще ви рови по двора и целият ви двор ще бъде разровен. Питам: Защо ви трябва вас тогава да имате излишък от храна - помия? Туй е едно зло, а че имате прасе, то е второто зло. Вас не ви трябва да си купувате прасе. Ако имате помия, заровете тази помия в земята, то е най-хубавото. А сега, някои ще хранят прасе с нечистотии, а после те ще изядат туй прасе и ще прокопсат много. Сега, някои казват: „Божественото може да се прояви, по който и да е начин.“ Не е тъй. Казвам: Ако вие имате една делва вмирисана и искате да задържите в нея чиста вода, мислите ли, че тази вода може да си запази чистото? Само в чисто сърце може да се запази Любовта чиста, ако иска човек да разбере Божествената Любов.
към текста >>

А сега, някои ще хранят прасе с нечистотии, а после те ще изядат туй прасе и ще прокопсат много.
Сега, в съвременната култура има, на някои им остава излишък от храната, казват: „Я да си купим едно прасенце, че туй, разваленото от храната, да му го даваме.“ Но вие като вземете туй прасе, то си има една особена миризма, после, то ще ви рови по двора и целият ви двор ще бъде разровен. Питам: Защо ви трябва вас тогава да имате излишък от храна - помия? Туй е едно зло, а че имате прасе, то е второто зло. Вас не ви трябва да си купувате прасе. Ако имате помия, заровете тази помия в земята, то е най-хубавото. А сега, някои ще хранят прасе с нечистотии, а после те ще изядат туй прасе и ще прокопсат много. Сега, някои казват: „Божественото може да се прояви, по който и да е начин.“ Не е тъй. Казвам: Ако вие имате една делва вмирисана и искате да задържите в нея чиста вода, мислите ли, че тази вода може да си запази чистото? Само в чисто сърце може да се запази Любовта чиста, ако иска човек да разбере Божествената Любов. Ние тургаме правилото: Не пийте вода от стара делва! В умствен смисъл: От един покварен човек, който е грешил, грешил, че той да ви даде съвет, не взимайте!
към текста >>

24. ЧЕТВЪРТИ УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ

" Но туй живение в света и вънка от света, във вярата и вънка от вярата, аз го съпоставям в такова едно положение: Представете си, че стотина прасета все в кочина ги държат, но не в обикновени някакви кочини, но в тъй хубави кочини, дето ядат и ги гоят, оправенички са.
Всеки един живот е така тъмен на човека, както тази глава. Сега, вие сте млади, нали. Често хората мислят за младите, че не знаят как да живеят. Някой път у вас се заражда желание да отидете да живеете в света, както светът живее - нашироко. - „Е, да се понаживеем малко! " Но туй живение в света и вънка от света, във вярата и вънка от вярата, аз го съпоставям в такова едно положение: Представете си, че стотина прасета все в кочина ги държат, но не в обикновени някакви кочини, но в тъй хубави кочини, дето ядат и ги гоят, оправенички са. А други стотина са в гората изоставени, ходят, ровят с муцуните си да си търсят хляба, бучкат тук там, изпосталели са, не са оправенички. Сега, в туй аз подразбирам съзнанието на хората. Тези два вида прасета ще имат две различни мнения. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим, нашият господар е отличен, хубаво сме облечени, нахранени, топло ни е, културни сме." Но, иде Коледа. Първата Коледа и те са я посрещали, но сега те не знаят, радват се.
към текста >>

Тези два вида прасета ще имат две различни мнения.
Някой път у вас се заражда желание да отидете да живеете в света, както светът живее - нашироко. - „Е, да се понаживеем малко! " Но туй живение в света и вънка от света, във вярата и вънка от вярата, аз го съпоставям в такова едно положение: Представете си, че стотина прасета все в кочина ги държат, но не в обикновени някакви кочини, но в тъй хубави кочини, дето ядат и ги гоят, оправенички са. А други стотина са в гората изоставени, ходят, ровят с муцуните си да си търсят хляба, бучкат тук там, изпосталели са, не са оправенички. Сега, в туй аз подразбирам съзнанието на хората. Тези два вида прасета ще имат две различни мнения. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим, нашият господар е отличен, хубаво сме облечени, нахранени, топло ни е, културни сме." Но, иде Коледа. Първата Коледа и те са я посрещали, но сега те не знаят, радват се. Хората казват: „Коледа иде! " И те се радват и скачат из двора, казват: „Коледа иде, ще има дръвчета, подаръци, това-онова", мислят, че и за тях ще има нещо хубаво. Децата се радват: „Коледа иде!
към текста >>

" И малките прасенца и те скачат: „Коледа иде!
Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим, нашият господар е отличен, хубаво сме облечени, нахранени, топло ни е, културни сме." Но, иде Коледа. Първата Коледа и те са я посрещали, но сега те не знаят, радват се. Хората казват: „Коледа иде! " И те се радват и скачат из двора, казват: „Коледа иде, ще има дръвчета, подаръци, това-онова", мислят, че и за тях ще има нещо хубаво. Децата се радват: „Коледа иде! " И малките прасенца и те скачат: „Коледа иде! " Много добре. Но, като дойде Коледа, квичене има тук, квичене там, докато всичките изчезнат. Остават само тези в гората. Та, когато някой казва: „Аз ще ида в света да се понаживея", туй е положението на онова прасе, което е там в кочината. Нищо повече!
към текста >>

Та, когато някой казва: „Аз ще ида в света да се понаживея", туй е положението на онова прасе, което е там в кочината.
Децата се радват: „Коледа иде! " И малките прасенца и те скачат: „Коледа иде! " Много добре. Но, като дойде Коледа, квичене има тук, квичене там, докато всичките изчезнат. Остават само тези в гората. Та, когато някой казва: „Аз ще ида в света да се понаживея", туй е положението на онова прасе, което е там в кочината. Нищо повече! Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала някоя по-добра участ. Затова човек сега трябва да върне своята свобода. По-добре да е в гората. Аз ще ви обясня.
към текста >>

25. VI. ПИСМА НА БОЯН БОЕВ ДО СТЕФАН ТОШЕВ

Стефан Тошев

ТОМ 13

Като видиш прасето, да ти е приятно.
То е непреривно съединение, понеже когато ти любиш, през твоето сърце ще мине любовта на цялото битие: ще мине любовта на растенията, и на камъчетата, и на животните, и на светлината и пр. Вие казвате: „Това е котка, това е свиня.'" Но когато обикнеш една свиня, тя престава да е свиня. Като обикнеш едно същество, то добива друг смисъл за тебе. Ще видиш истинския му смисъл: ще видиш нещата в тяхната първична форма, в която те са създадени. Когато говорим за Божествения живот, позразбираме, че всички схващания трябва съвсем да се преобразят. Като видиш прасето, да ти е приятно. То сега рови, понеже не го обичаш. Като знае прасето, че го обичаш, то никога няма да рови в градината ти, ще дойде при тебе. Вие очаквате да дойде Господ да се прояви и да го видите. Хубаво, ако дойде Господ на земята и вие не можете да възприемете любовта му, какво ще разберете? Казваш: „Светиите какво направиха, като живяха така?
към текста >>

Като знае прасето, че го обичаш, то никога няма да рови в градината ти, ще дойде при тебе.
Като обикнеш едно същество, то добива друг смисъл за тебе. Ще видиш истинския му смисъл: ще видиш нещата в тяхната първична форма, в която те са създадени. Когато говорим за Божествения живот, позразбираме, че всички схващания трябва съвсем да се преобразят. Като видиш прасето, да ти е приятно. То сега рови, понеже не го обичаш. Като знае прасето, че го обичаш, то никога няма да рови в градината ти, ще дойде при тебе. Вие очаквате да дойде Господ да се прояви и да го видите. Хубаво, ако дойде Господ на земята и вие не можете да възприемете любовта му, какво ще разберете? Казваш: „Светиите какво направиха, като живяха така? " Представете си една река. Изворът й е в планината.
към текста >>

Прасето казващ „ Обикни ме, за да те обикна и аз." Първо силният трябва да обича.
Няма какво повече." Онзи, който иска да бъде силен, онзи, който иска сърцето му да не пресяква и умът му да не отслабва, той трябва постоянно да прави нови стъпки. Старият свят трябва да си замине. Не е ли хубаво да си заминат всички наши заблуждения, този стар свят? Срещнеш една сестра, не я обичаш; казваш, че не говори красиво. Като я обикнеш, тогаз всичко, каквото ти каже, ще ти се вижда красиво. Прасето казващ „ Обикни ме, за да те обикна и аз." Първо силният трябва да обича. Първо той обича, а после слабият. И Писанието казва: „Вие, силните, носете слабостите на другите." Силните ще вземат първата стъпка. Христос отиде първо на гората и после всред народа (в прочетената глава.) Най-първо сутринта трябва да отидеш при Бога. И като станеш от кревата си, домашните ти ще кажат: „Къде отиде той? " За един час ти трябва да се изгубиш.
към текста >>

Ако този грешен брат не можеш да обикнеш, как ще обикнеш прасето?
За 5 минути може да стане тази работа, по един час максимум. Един час като се бавиш на високото място, то е достатъчно. Аз ви говоря за любовта. И ако краката ви не са чисти, не можете ме разбра. Когато ти одумваш един брат, ти със своите думи създаваш една форма, от която ангелите се гнусят. Ако този грешен брат не можеш да обикнеш, как ще обикнеш прасето? Ти го обикни; ида превърнеш всички негови грехове в добри качества. А не да говориш за греховете му. Има една мощна сила. Когато Божественото у нас дойде, ние ставаме мощни, ние си намираме пътя. Идеята за Бога е нещо понятно.
към текста >>

26. 97.ИЗБИРАНЕ НА ВЪРХОВЕН БРАТСКИ СЪВЕТ

Николай Дойнов

ТОМ 15

За да издиря всичкия добитък на селяните, накарах учителката в основното училище да зададе на децата да напишат съчинение за домашния си добитък - овце, крави, прасета, като упоменат непременно техният брой и къде се намират те на кошара.
Селото е разположено в южните склонове на Стара планина. Един ден, тъкмо съм свършил часа с учениците и се прибирам в учителската стая /на първо време бях единствен учител в прогимназията по всички предмети/. Ето го този човек, за мене съвсем непознат, представи ми се като брат, поканих го в стаята и започна да ми разправя: „Аз съм данъчен агент и съм пратен тук по облагане на домашния добитък. Зная, че селяните скриват част от животните си из планината. Но аз какво мислиш направих? За да издиря всичкия добитък на селяните, накарах учителката в основното училище да зададе на децата да напишат съчинение за домашния си добитък - овце, крави, прасета, като упоменат непременно техният брой и къде се намират те на кошара. Децата, милите не подозирайки уловката, всичко написали! " От такава негова постъпка, аз се ужасих и кой знае какъв израз е имало лицето ми за да не смее да накара и мене, да задам на моите ученици такава тема. Наведе глава и си отиде, студено изпратен от мене. След заминаването на Учителя разбирайки, че ще има управително тяло на Братството в лицето на Братски съвет, отива той при старите и изтъкнати братя и им заявява, че ако не го изберат в състава на Братският съвет, той ще разтури Братството. Поизплашени, пък и склонни на отстъпки в името на мира, братята се поддават на тази заплаха и го слагат в списъка за член на Братският съвет.
към текста >>

27. 1. ЗОДИАКЪТ И НЕГОВИЯ КРЪГ ОТ ЛИЦА И СЪБИТИЯ. СПРАВЕДЛИВОСТТА НА ВЕЗНИТЕ

Николай Дойнов

ТОМ 15

Събират се цялото семейство обикновено и се правят големи ястия с пуйки, прасета и т.н.
А не е да ходя там гимнастики и така демонстрации да правя, да тропам крак и т.н. Защото нямаше никакъв предлог. Просто - излезте и покани ДРУГ- В.К. Сега друг случай. „На заговезни се правят банкети. Събират се цялото семейство обикновено и се правят големи ястия с пуйки, прасета и т.н. Родителите ми бяха направили едно такова голямо тържество и аз на вечерта казах, че няма да ям месо. Баща ми ме изпъди и аз си легнах. На сутринта той лично ми каза, че сънувал един сън, че те го връзват с въже и идва един човек и му казва да те освободи от въжето. После баща ми каза: „Недей да ядеш месо". Н.Д. Да това съм го описал, аз го разправих.
към текста >>

28. 7. ПОВЕЧЕ СВЕТЛИНА!

Иван Толев

ТОМ 15

Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа - агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят - и всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоминание, видяно на съне.
Вие действително сте вършили всичко по законите на тъмнината, и затуй тия резултати са такива, каквито ги виждаме. Вземете пример пак от природата: изложете кое и да е цвете на слънцето и веднага в него ще се пробуди истинското знание - то ще знае как да цъфне, изложете и кое и да е плодно дърво на слънчевите лъчи, и то не само ще се научи да цъфне и завърже, но ще знае и как да узрее, и да приготви своята семка по най-правилен начин. Следователно, по същия закон и ние, ако се изложим на Божествената светлина ще се пробуди и у нас заспалото от хиляди години знание. Светлината не се търси, но се възприема. И когато човешката душа широко се отвори за нея, тя свободно влиза и пресъздава всичко по нови начини, неизвестни на съвременните културни хора. Когато тая светлина изпълни нашите умове, проникне дълбоко в нашите сърца и обладае всестранно нашата воля, ще се въдвори мир всред всички съсловия на народа - агнетата няма да блеят жално, кокошките няма да крякат, прасетата няма да квичат, кучетата няма да лаят и да хапят - и всички спорове ще престанат, войните ще отживеят времето си и насилието ще остане като едно далечно възпоминание, видяно на съне. В човешкия дух ще се зародят тогава мисли велики, благородни, ще се явят характери самоотвержени, истински майки и бащи, чиято светлина ще излекува всички болки. И право е казал видният израилски пророк, че Бог ще обърше всички сълзи от лицето на хората. Не е ли дошло и за нашите държавници времето, да обършат сълзите на своя народ? ХХХ
към текста >>

29. 10. ПРОМЯНА В ХРАНЕНЕТО

Моят баща бе ловец, от махалата колеше свинете на съседите си, които се страхуваха да заколят за Коледа прасетата си.
стих, да видиш какво е казал Бог отначало на човеците." Отвори Библията и прочете следното: „И рече Бог: Ето, дадох ви всяка трева, що дава семе, която е по лицето на всичката Земя, и всяко дърво, което има в себе си плод на дърво, което дава семе - те ще ви бъдат за ядене." - „Ето, това е първата заповед от Бога. А в тая книга по-нататък е писано кои животни да се колят и ядат - това е измислено от човеците. Това е престъплението на човечеството. Месоядството е първият и най-големият грях на човеците." Като ми прочете този стих от Библията и ми обясни, че тази заповед е дадена от Бога, аз нямах вече възражения. Сам се огледах и видях, че съм вървял по неправилен път досега в живота си. Моят баща бе ловец, от махалата колеше свинете на съседите си, които се страхуваха да заколят за Коледа прасетата си. И аз съм подражавал на баща си. С нищо не съм бил по-долу от него. Когато щях да отивам на преглед като новобранец на 9.IХ.1916 г, отидох на лов и убих два заека. На 10.IХ сутринта се нахраних със заешка яхния и заминах на комисия в гр. Разград, където веднага ни прибраха в казармите, без да ни пуснат да си отидем по домовете.
към текста >>

30. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год

1935 г

След това ходих във ветеринарната лечебница и фотографирах теле с 2 глави, препарирано, и едно прасе с 2 глави и 8 крака, но главите сраснати.
Отидох у г-ца Гичева. Там бяха Угърчинска и Калинова и обядвахме заедно. След това излязохме Угърчинска, Манова, Гичева, г-жа Пенка Пешкова и отидохме на Додовица. На върха направихме една снимка: аз, Калинова, г-жа Бешкова, Манова и Угърчинска. После направихме една снимка и с Гичева и Манова и една долу, срещу читалището. След това ходих във ветеринарната лечебница и фотографирах теле с 2 глави, препарирано, и едно прасе с 2 глави и 8 крака, но главите сраснати. След това апарата изпратих по Станчо Раденков за Равна, а аз отидох и си взех цигулката от Гичева и отидох на репетиция в основното училище. Репетирахме до 5 ч. Отидох у Гичева и вечерях и заедно тя, Калинова и г-ца Паунова отидохме до основното училище, където рибарското дружество имат вечеринка, компанията ми отиде на вечеринка, а аз си потеглих за Равна. Лунна нощ, но имаше и облаци и силен вятър, който ме духаше все в гърдите. Дойдох си, запалих печката и след това разпечатах писмата, писмото, което днес получих в Годеч от Еленка.
към текста >>

Особено десния от коляното, че и двата, особено дебелите мускули на прасетата ме силно болят.
Влязох във втори час. Децата, четирите отделения, ме силно измъчваха с шума си. Най-после ме извадиха от търпение, та набих двама и така се въдвори тишина. За пръв път след месеци тая сряда не отидох в Годеч. Краката ме силно болят. Особено десния от коляното, че и двата, особено дебелите мускули на прасетата ме силно болят. Преумората от неспирното скитане сега я чувствувам. Спах, лежах до мръкнало. Ходих, получих пощата от Станчо Раденков. Получих картичка от булката Иванца, с която ме пита имал ли съм долни дрехи. Получих и ръководството за произвеждането на конкурсните изпити.
към текста >>

31. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1937 година

А белезите му са, че дето едно време бе изгореното на Рила, при първото Мусаленско езеро, то сега е закърпено с груби парцали, като от равненски скъсани аби, ямурлуци, та закръпките на гърба, отзад, срещу прасетата на краката ми, на лактите, изглеждаше много лошо и контрастно, синьо палто със сиви изтъркани ямурлукови парчета изкърпено.
Заобиколих, като пък сега съм имал два коня. Преди да ги запрегна в каруцата и си продължа пътуването ето две жени ме замолиха за компания, да дойдели в моята каруца. Аз ги гледам и се чудя, как тъй, съвсем непознати жени, а искат да се возят с мен и приятелство да въртят. Потърсих голямото, вехтото палто, те вместо мойто палто ми донесли чуждо черно вехто. Посочих моето и им казах, че ето това, то е моето. А белезите му са, че дето едно време бе изгореното на Рила, при първото Мусаленско езеро, то сега е закърпено с груби парцали, като от равненски скъсани аби, ямурлуци, та закръпките на гърба, отзад, срещу прасетата на краката ми, на лактите, изглеждаше много лошо и контрастно, синьо палто със сиви изтъркани ямурлукови парчета изкърпено. * До обед, на третия час реших да отида в София. Набързо се стегнах. Потеглих. Сухо бе, обаче аз минах изпод Букоровци из правата пътека, та тежко се вървеше от калта. Изморих се. В 5 ч потегли влакът и в 7 ч вечерта - в София.
към текста >>

32. Дневник VII. 24.ХI.1941 год. - 14.ХII.1943 год. - Продължение 2

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Покрай която къща минеха, прасе, кокошки, патки, пуйки живи не останаха.
Всеки мъж ще се счита за шумец. Ще се постъпва тъй жестоко, че и след 30, 50, 100 години да помнят кога българска войска оттук е минала, за да не ни карат втори път да минаваме вече по тоя край. Вървяхме по гладко и все нагорно шосе, което колкото по-нагоре се изкачвахме, толкова по-надалеч се виждаше, когато мъглата за миг се отдръпваше. Наоколо височини, гори, ливади и тук-таме къщи. Хора не се виждаха никак, защото те бяха уведомени, че ще мине войска и ще пали и граби. Покрай която къща минеха, прасе, кокошки, патки, пуйки живи не останаха. Войниците ги заколваха и носеха, за да ги ядат, където се спрат за нощуване. Шумците бяха закопали на две места шосето при едни големи завои, затова ние преминахме направо и после ходиха, за да възстановят повреденото шосе. На шосето, при раздела за гр. Вишеград и Байна баща, има опожарен германски камион. Отбихме се на едни височини да нощуваме.
към текста >>

Кокошки, прасета, даже и добитък -всичко под нож.
Подадоха радиограма да дойде линейката до близкото шосе от гр. Ужица и една войнишка команда го отнесоха. След няколко дена се получи радиограма, че се поминал раненият. Наоколо около лагера се виждат копани със сирене, качета със сирене, бурета с ракия, низи тютюн, който подреждат и режат или сушат на огъня. Наближавайки тая пъстра картина, безпристрастният зрител би си задал въпроса: дали това става във времето на хунско нашествие, кръстоносен поход, или ордите на прабългарите и славяните, които, където са минавали, всичко оплячкосвали и заграбвали и се завръщали с богати плячки. Кокошки, прасета, даже и добитък -всичко под нож. Времето облачно, хладно, с редки проблясъци на слънцето. 13.Х.1943 год., сряда Потеглихме в 7 ч сутринта по посока на запад. Наново се вдигнаха кълба дим високо към облаците. На едно място намериха сръбска картечница със 100 патрона пълни, една сръбска пушка, която личи, че е ръждясала, когато е била заровена и крита из земята, и една българска пушка, чиста, запазена. Минавайки през последното село, зад което се установихме за нощуване, се изклаха много свини, птици и около 50 ^ 60 овци.
към текста >>

33. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

ТОМ 17

Петък Имате една мисъл, която е едно прасе, което рови.
Вие знаете как ца се усмихвате. Започнете с най-хубавото, което имате. Усмивката е цветът на човешката душа. Усмивката е цъфнала човешка душа. Започнете с най-малкото. Петък Имате една мисъл, която е едно прасе, което рови. Давате му свобода да рови и в градината на вашия съсед. Казвате: „Нека да рови! " Явява се у вас някой път желание да разберете колко пари има някой богаташ. Тези пари, той ги е придобил от продажба на кожи и пр. Тези пари са престъпни.
към текста >>

34. 42. Нови разбирания

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

42. Нови разбирания Земледелецът пресява семето: нови разбирания, разучава и казва: „Направих ново." Първия път, кога ще правиш градина, пуснете прасето; после не го пущайте.
42. Нови разбирания Земледелецът пресява семето: нови разбирания, разучава и казва: „Направих ново." Първия път, кога ще правиш градина, пуснете прасето; после не го пущайте. Неразумно нещо е прасето. Нещастието им, то е прасе. Осиромашал, то е прасе. Не си разумен, че на нещастието давате, което не е ваше. На главата ти въшки, нечисти мисли не трябва да се качват, но само ангели - чисти мисли.
към текста >>

Неразумно нещо е прасето.
42. Нови разбирания Земледелецът пресява семето: нови разбирания, разучава и казва: „Направих ново." Първия път, кога ще правиш градина, пуснете прасето; после не го пущайте. Неразумно нещо е прасето. Нещастието им, то е прасе. Осиромашал, то е прасе. Не си разумен, че на нещастието давате, което не е ваше. На главата ти въшки, нечисти мисли не трябва да се качват, но само ангели - чисти мисли. Аз гледах шапката му и познах колко мухи са кацали на нея.
към текста >>

Нещастието им, то е прасе.
42. Нови разбирания Земледелецът пресява семето: нови разбирания, разучава и казва: „Направих ново." Първия път, кога ще правиш градина, пуснете прасето; после не го пущайте. Неразумно нещо е прасето. Нещастието им, то е прасе. Осиромашал, то е прасе. Не си разумен, че на нещастието давате, което не е ваше. На главата ти въшки, нечисти мисли не трябва да се качват, но само ангели - чисти мисли. Аз гледах шапката му и познах колко мухи са кацали на нея. Ако си умен човек, мухи по главата ти няма да кацат.
към текста >>

Осиромашал, то е прасе.
42. Нови разбирания Земледелецът пресява семето: нови разбирания, разучава и казва: „Направих ново." Първия път, кога ще правиш градина, пуснете прасето; после не го пущайте. Неразумно нещо е прасето. Нещастието им, то е прасе. Осиромашал, то е прасе. Не си разумен, че на нещастието давате, което не е ваше. На главата ти въшки, нечисти мисли не трябва да се качват, но само ангели - чисти мисли. Аз гледах шапката му и познах колко мухи са кацали на нея. Ако си умен човек, мухи по главата ти няма да кацат. Че моята мисъл е активна, та не се въртят, не кацат.
към текста >>

35. 51. Храните

II. тетрадка. I. Из разговорите с нашия любим Учител. Ана Шишкова

ТОМ 17

Когато прасето влезе в кръвта, има кръвно налягане.
Българинът, като яде някой боб, казва: „Прост е"; а ако яде кокошка, месо: „Богат е", казва. Някой все има фикс-идея, да го мъчи. За усилване на очите си яж леща! За хубава кожа яж грах. Но не вярват, трябва година време да ги убеждаваш! Когато прасето влезе в кръвта, има кръвно налягане. Постът в сряда и петък е пропаганда за вегетарианството. На един прием се срещнали англичани и германци. Англичаните се поклонили от учтивост и германците се поклонили от учтивост. Във война са духовете на Черната и на Бялата ложа. Едните са посланици на Бялата ложа, другите - на Черната ложа.
към текста >>

36. 6. ПЕТЪР ФИЛИПОВ НИКОЛОВ

A. Астролозите на Изгрева

ТОМ 19

Най-отпред беше най-малкото прасе, а в края на опашката големият шопар.
От Черни връх войници от поделението, които служеха там, ни наблюдавали с бинокъл и дошли на върха и тършували, копали, извадили ни чайниците. Вероятно са мислили, че сме иманяри и крием там злато. Пътят за Купена от Бистрица минава все по чисти и девствени места, рядко посещавани от хора и затова се срещаха различни диви животни. В зимна екскурзия до „Белия извор” ние се засрещнахме със стадо от диви свине, които идваха право срещу нас и минаха на два метра покрай нас, без да ни закачат. Те вървяха в права линия, едно след друго. Най-отпред беше най-малкото прасе, а в края на опашката големият шопар. Като ни задминаха, завиха наляво и взеха да се катерят по баира. През лятото много пъти сме се срещали с големи шопари, които се плашеха и бягаха. Рано сутрин срещахме няколко пъти красивите диви петли - глухарите. На малкия Купен има две пещери, които сигурно зимно време са убежище на мечки. 1967 г.
към текста >>

37. B. УЧИТЕЛЯТ И ЧОВЕКЪТ ПЕТЪР КОНСТАНТИНОВ ДЪНОВ

ТОМ 19

Представете си, взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и сапун, но като го пусна, къде мислите, че ще отиде?
Дава един характер весел и общителен, приятен събеседник, човек, с когото винаги можеш да се разбереш. Притежава голямо разположение към музиката, поезията и изкуствата, към окултните науки. Има лечебен дар и може да лекува всички болести, които пожелае и е отличен лектор, сказчик. Учителят казва: „Аз мога мъртъв да възкресявам, в моя власт е това. Мога да излекувам всички неизлечими болести, но каква полза от това? Представете си, взема едно прасенце, оваляно в калта, окъпя го в едно корито с топла вода и сапун, но като го пусна, къде мислите, че ще отиде? Пак в калта, ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля. Питам, има ли смисъл този труд, който съм положил? ” Учителят помагаше и лекуваше даже и по Божествен начин - веднага тия души, които са решили в себе си да не се връщат повече в свинския (животински) живот на удоволствия и лакомия. (Венера сьвпад Луна) - в разменени знаци. Подобрява здравето и внася мир и спокойствие в душата и укрепва сърцето, да издържи на големите мъчнотии, през които минава душата.
към текста >>

38. 21. Думи на оклеветените СВЯТОСТ И ЦИНИЗЪМ

ТОМ 20

И така, имаме сега свята улица, свята юзина, свята бира, което е равносилно със свети печени прасета, или свети мишки египетски.
» Наскоро стана освещаването на електрическата юзина в с. Бояна. На банкета софийският митрополит г-н Стефан предложи да се нарече юзината «Свети Андрей». Вместо да се отрече светостта на бирата, умножи се със светостта на юзината. Тогава ми дойде на ум, че има в София и улица «Св. Св. Кирил и Методий». И така, имаме сега свята улица, свята юзина, свята бира, което е равносилно със свети печени прасета, или свети мишки египетски. Нека всеки си направи заключението кой разваля вярата и кой води към идоло-поклонство - учениците на Бялото Братство ли, или православното духовенство? Едно време идолопоклонниците правели златни телци в знак на бога Ваала, днес православните светосват бирата, къщите, улиците. Ама това било само в чест. Името може да се даде, но светостта в чест не се дава. Ивановци има мнозина, но Свети Иван е един.
към текста >>

39. 4. Землетресенията и тяхното предсказване. Причините за землетресенията

(Сп. «Житно зърно», г. IV, 1928 г., кн. 6-7, 176-183)

ТОМ 20

Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име.
И в това съществувание, в тоя творчески възстановителен акт на изчезващите и трансформиращи сили, човек, заедно с всичките растителни и животински форми, играе ролята на мощен възстановител на енергията в противовес на ентропията[12]. Но което гледище и да приемем, а можем и всички заедно - те не си противоречат значително, все пак ние ще се намерим пред несъмнен факт, който никой непревзет ум не може да отрече - че има взаимоотношение между човека и природата и то не само външни но и дълбоко вътрешно, бихме рекли, рискуващи да бъдем разбрани неправилно - органическо. Здравата храна, чистият въздух, обилната светлина - ние смятаме като ония естествени необходими среди, които дават здраво тяло, сиреч хармонична частица от цялото, пречистена кръв - достатъчно и правилна асимилация на тялото, а тя е основа на самия процес; и най после обилната светлина, като необходима храна на нашата мисъл, независимо от физическата. По-добре пригоденият, т.е. тоя индивид, който се намира в по-малко противоречие с естествения си път, той по-лесно може да схване законите на живата природа, да влезе в по-правилно съотношение и контакт с него и оттам да има верни заключения, правилна дейност, успех в живота[13]. Човек, наистина, не яде никакви електрони и йони, а печени прасета, посръбва кога вода, кога вино и разни шарени отрови, които подлъгват вкуса му и разрушават организма му - но все пак ние не можем да не приемем, че електрическото обяснение строежа на материята, като общопризната днес, е едно от състоянията на материята или поне това, което ние сме свикнали да наричаме с това име. Но тия електрони, протони и йони, със своите бесни движения на ядра[14] и спътници, по един или други начин, влизат като храна в човешкото тяло и взимат участие в неговия градеж. Трансформирани изцяло или не - това е въпрос на схващания и школи все пак трябва да се допусне, че човешкото тяло крие в себе си модифицирана електрическа енергия, било като нервна енергия и прояви, било като основен елемент в физиологическите процеси на човешката мисъл[15]. Паралелизмът между радиото и телепатията който се натрапва на мнозина, даже съвършено малко запознати с научни изследвания, съвсем не е тъй далеч от истината, както на пръв поглед може да се мисли. А хипнотизмът и индуктирането са явления със значителна аналогия помежду си. Колкото интересни да са тия области, ние ги само пребродваме набързо, за да очертаем основната си мисъл, която бихме могли на простичък език да формулираме така: храната, като материя, се състои от електрически пълнежи, частици с различен интензивитет.
към текста >>

40. (90) Разговор с Царя на 16.IX.1940 г. в Стоянови, от 9 и ½ до 11 ч

ТОМ 20

На излизане, понеже не целувна ръка, аз го хванах за врата и му казах на шега, но и на истина: - Целувай ръка, прасе такова!
Майка му питала тя ли да я не целува. - И ти. - Ами кого да целувам? - Целувай лакеите... Днес, 20.x, дойде Свилен, че го изпратил Царят да пита дали да се оперира от апендицит. Заведох го при Учителя и там той му каза какво да прави. На излизане, понеже не целувна ръка, аз го хванах за врата и му казах на шега, но и на истина: - Целувай ръка, прасе такова! Учителят се изненада от езика и жеста ми, но ми се видя много дебелашко и неговото държание, макар че външно беше крайно учтиво. А той си каза: - Извинявайте, аз не знаех как да направя, много се смущавам. И сега съм целият с пот. А навън ми каза: - Като тръгвахме, идеше ми да бягам, да не отивам... А той-такъв кротък човек... - Духовете искат да бягат, не ти - казах му аз... - Свини (кожодери), всички ще има, но поне да ги оставим настрана и да работим за народа - казах аз. - Да, свине винаги ще има - каза царят.
към текста >>

41. 7. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г.

В КЪЩИ: Беседа от Учителя, държана на 1.ІХ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя, София, 1942, стр. 177 ÷ 179.

ТОМ 21

В игрите си той е отишъл далеч: започнал е да коли, да реже глави на кокошки, агънца, прасета, дори и на хора.
7. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА 1914 ÷ 1918 Г. В КЪЩИ: Беседа от Учителя, държана на 1.ІХ.1918 г., София. - В: Дали може: [Неделни] беседи от Учителя, София, 1942, стр. 177 ÷ 179. Човек е своенравно същество, затова му са дадени играчки, да се забавлява. В игрите си той е отишъл далеч: започнал е да коли, да реже глави на кокошки, агънца, прасета, дори и на хора. Днес го виждаме на бойните полета, дето реже глави, ръце, крака, вади очи и т. н. - Защо се бият хората? - Защото са направени от кал. - Кога ще престанат да се бият? - Когато се родят от вода и Дух.
към текста >>

42. 9. Вестник „Зора”, г. XII, бр. 3296, 4.VІІ.1930 г., стр.1

ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ПРИСЪДАТА ПРОТИВ ТИМЕВИ

ТОМ 21

Защитникът се намеси в разговора: - По-рано тя е сънувала, че пътува с бърз параход, а после с аероплан; нощес е сънувала едно прасе, което е искало да я ухапе... Тимева добави: - Прасето идеше към мен, то искаше да ме ухапе, но една брадвичка падна неочаквано отнейде и му отряза главата.
Тя искаше да каже, че е спала много спокойно. Младата добави: - Нощес можах да си поотпочйна. - Но ще имате ли навик да сънувате? - обърнахме се към младата Тимева. - Аз сънувам често. Защитникът се намеси в разговора: - По-рано тя е сънувала, че пътува с бърз параход, а после с аероплан; нощес е сънувала едно прасе, което е искало да я ухапе... Тимева добави: - Прасето идеше към мен, то искаше да ме ухапе, но една брадвичка падна неочаквано отнейде и му отряза главата. Тя придаде шеговит характер на думите си. - А по-рано сънувах една голяма костенурка, много голяма, на която главата бе отсечена по същия начин... - А Вие, госпожо - се обръщаме към майката, - сънувате ли? - С лека ирония, с която иска да подчертае необикновеното си спокойствие, тя отговори: - Почти никога. В течение на тоя разговор младата Тимева поясни още, че ноще тя често сънувала отделни моменти от процеса. По тоя начин минахме към въпроса за предчувствията им за присъдата.
към текста >>

43. 4. Моите спомени за Витоша

ТОМ 22

Най-отпред вървеше най-малкото прасе, а отзад един голям шопар.
Като тичаха настървено, изведнъж спряха, млъкнаха, изскимтяха и побягнаха обратно към нас. На полянка, на 200 метра от нас, излязоха 3 мечки - 2 сиви и една черна, покрай които избяга подгонената сърна. Мечките влязоха в гората и ние продължихме пътя си. Когато стигнахме познатата ни полянка, от мечките не бе останала и следа. На Малкия Купен има пещера, в която вероятно зимно време мечките преспиват своя зимен сън, Друг път през пролетта, пак в долината на Бели извор, ни срещна едно голямо стадо от диви свине. Най-отпред вървеше най-малкото прасе, а отзад един голям шопар. Минаха вляво покрай нас, на 2 метра и като ни задминаха, завиха нагоре в планината по посока на Присоите. Много пъти сме виждали диви петли - глухари, които са много красиви и сутрин кукуригат. Обаче, те са много чувствителни и щом подушат опасност, бързо изчезват в гората. Над нас са летели семейства орли, които писукат особено и учат малките си как да летят. От Големия Купен се вижда Рила като на длан, а слънцето изгрява някъде по-отдолу, от Стара планина.
към текста >>

44. VI. МИСЛИ ПО ВЕГЕТАРИАНСТВОТО

Д-р Иван Жеков

Ако яденето на прасенца може да внесе във вас елексира на живота, яжте ги!
» 7. заповед МИСЛИ ПО ВЕГЕТАРИАНСТВОТО Днес хората мислят повече за парици, за кокошчици, за патици, за ядене и пиене. Няма нищо лошо в това, но ако всичко туй може да доведе хората при Бога, нека се стремят към него; но ако то ги отдалечава от Бога и ги праща в бездната, при тъмните сили, какво трябва да правят? Ако яденето на кокошки може да ни доведе при Бога, яжте ги! Ако яденето на патици може да ви направи гениални, яжте ги! Ако яденето на прасенца може да внесе във вас елексира на живота, яжте ги! Ако яденето на риби може да ви направи силни, смели хора в света, яжте ги! Но, ако след изяждането на един петел у вас се явят качествата на петела - да ровите, по-добре не го бутайте! Или, ако след изяждането на едно прасе у вас останат неговите качества - цял ден да грухтите и да създавате в себе си цяла кочина, по-добре не го пипайте! Нищо особено не ви казвам и ви съветвам да не ядете този петел, нито това прасе, от които дълго време ще трябва да се чистите. След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: «Какво трябва да ядем?
към текста >>

Или, ако след изяждането на едно прасе у вас останат неговите качества - цял ден да грухтите и да създавате в себе си цяла кочина, по-добре не го пипайте!
Ако яденето на кокошки може да ни доведе при Бога, яжте ги! Ако яденето на патици може да ви направи гениални, яжте ги! Ако яденето на прасенца може да внесе във вас елексира на живота, яжте ги! Ако яденето на риби може да ви направи силни, смели хора в света, яжте ги! Но, ако след изяждането на един петел у вас се явят качествата на петела - да ровите, по-добре не го бутайте! Или, ако след изяждането на едно прасе у вас останат неговите качества - цял ден да грухтите и да създавате в себе си цяла кочина, по-добре не го пипайте! Нищо особено не ви казвам и ви съветвам да не ядете този петел, нито това прасе, от които дълго време ще трябва да се чистите. След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: «Какво трябва да ядем? Коя е най-здравословната храна за нас? » Казвам: за всички разумни хора е точно определено какво трябва да ядат. Онова, което е необходимо като храна на човека в сегашния му живот - житото, - днес то е в изобилие, и никой човек няма право да се оплаква, че ще умре гладен.
към текста >>

Нищо особено не ви казвам и ви съветвам да не ядете този петел, нито това прасе, от които дълго време ще трябва да се чистите.
Ако яденето на патици може да ви направи гениални, яжте ги! Ако яденето на прасенца може да внесе във вас елексира на живота, яжте ги! Ако яденето на риби може да ви направи силни, смели хора в света, яжте ги! Но, ако след изяждането на един петел у вас се явят качествата на петела - да ровите, по-добре не го бутайте! Или, ако след изяждането на едно прасе у вас останат неговите качества - цял ден да грухтите и да създавате в себе си цяла кочина, по-добре не го пипайте! Нищо особено не ви казвам и ви съветвам да не ядете този петел, нито това прасе, от които дълго време ще трябва да се чистите. След всички нещастия, които сполетяват съвременните хора, след всички болести, които ги нападат, те питат: «Какво трябва да ядем? Коя е най-здравословната храна за нас? » Казвам: за всички разумни хора е точно определено какво трябва да ядат. Онова, което е необходимо като храна на човека в сегашния му живот - житото, - днес то е в изобилие, и никой човек няма право да се оплаква, че ще умре гладен. Съвременната наука обяснява причините на всички аномалии в обикновения живот.
към текста >>

45. 7.2 Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от декември 1946 г.

Д-р Иван Жеков

Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат.
Историята се повтаря - както едно време Богомилството намери почва във франция, така и днес учението на Учителя ДЪНОВ се цени най-много там. България е разсадник на велики идеи и тя ще играе ролята на новата Ханаанска земя; в нея се роди Духът на ХРИСТА, а ще възкръсне във ВЕЛИКАТА СЛАВЯНСКА ЗЕМЯ и ще се назове СЛАВИЯ. И, за да не бъда голословен, нека спомена някои негови пророчества и уверения за съдбата на нашето Отечество България и на света, като направя няколко цитати от беседите му без коментарии от моя страна. Ето какво е говорил в беседите си, както следва: «Защото тия са дни за отмъщение, за да се изпълни все, що е писано.» - Лука, 21: 22. Тия думи се отнасят и до всички съвременни общества и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настане глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на човек... Може да се случи и да гладувате по 2-3 деня. Всеки ще се пита: «Защо дойдоха тези времена до главата ни? (...) Страшен е този стих. Който не разбира дълбокия му смисъл, ще ви прати в Ада. Който го разбира и тълкува правилно, казва: «Христос иде в света със Своята разумност и любов.» (Из беседата на Учителя Дънов, държана на 28.1.1917 г.)[2] «Всичко, което става в живота, е предвидено - нищо не е случайно.
към текста >>

46. 8. Молба от д-р Иван Жеков до министър-председателя от 7 юли 1947 г.

Д-р Иван Жеков

Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настанат глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат.
пръскаме заблуда във вярата на народа. Това твърди едната част на просветената интелигенция, тая, която се кланя на блажените идоли, за които Христо Ботев каза, че «свещи палят православните скотове»... А другата част на интелигенцията, просветена от днешната наука, която твърди, че нема Бог, и третира «дъновистите» за замаяни и шашави... Е, добре, за да се пръсне тая мълва, която не почива на ИСТИНАТА, дайте възможност да четете великите слова на Всемирния Учител Петър Дъ- нов, който ще увековечи България във вечни времена. И, за да не бъда голос- ловен, ще си позволя, за подкрепа на това, да цитирам някои пророчества за събитията, които преживява човечеството от толкова години. «Защото тези са дни за отмъщение, за да се изпълни все що е писано.» - Лука, 21: 22. «Тези думи се отнасят и до всички съвременни общества, държави и народи. Европейските народи ще оголеят, ще изгубят силата си, ще настанат глад на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалеят, почти ще изчезнат. Не само това, но и хлябът ще се намали, ще се дава дневно по 200-300 грама на човек. Може да се случи да гладувате по 2-3 дена. Всеки ще се пита: «Защо дойдоха тези времена до главата ни? » Страшен е този стих. Който не разбира дълбокия му смисъл, ще ви прати в ада.
към текста >>

47. А. БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА «ИЗГРЕВЪТ» ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗА III ЧАСТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

В какво се състои невежеството: а) Не може завършил ветеринарна медицина, който цял живот се е занимавал с коне, крави, овце, кози, прасета, след това да лекува хора.
То е подписано от заместник-министъра. С това се приключва цялата тази одисея. 10. Под полученото писмо виждаме забележка с почерка на д-р Иван Жеков, която гласи: «Ето това е класическо невежество.» И се е подписал накрая. 11. Това е наистина класическо невежество, но то не се отнася до научния съвет на Министерството на народното здраве. То се отнася до самия д-р Иван Жеков. 12. В какво се състои невежеството: а) Не може завършил ветеринарна медицина, който цял живот се е занимавал с коне, крави, овце, кози, прасета, след това да лекува хора. Не се позволява. Има нарушение на окултните закони; б) Не може при нозете на Великия Учител, Който непрекъснато в Словото Си дава съвети за лечение по природосъобразен начин, ти да въздигаш чужди автори и чужди школи; в) Аз заварих Цанка Екимова, която в разстояние от 40 години беше извадила в различни папки за различните методи на лечение от Учителя, Неговите съвети за лечение с билки, храна, слънце и вода. Те сега още съществуват. Чакат някой да ги издаде. г) Ти не можеш да се ползуваш от Словото на Великия Учител, ако не Го признаваш за такъв. 13.
към текста >>

48. 7. Писма до моя брат

Невена Неделчева

Но ние, не виждайки и не чувствувайки този огромен океан от обич, който всеки ден ни дава слънце, светлина, храна и въздух, вода - без да ни поиска в замяна на това нищо - и искаме като прасенцата малко трошички от някоя малка вадичка и плачем, когато тази вадичка не иска да ни даде няколко капчици от водата си!
Не. И само флора остави в душата ти дълбока бразда - първо, защото тя наистина бе малко по-различна от другите момичета, и второ, защото нейното навременно отдалечаване направи щото човешкото, обикновеното у нея да не засенчи Божествено красивото у нея и с това ти продължаваш да го виждаш и досега. И не мислиш ли, че Природата с това не иска дати създаде най-красивата обич, която може да има на земята? Да обичаш, само да обичаш без сенки - с всичката пълнота на сърцето си. И това ще бъде един малък нюанс на Божествената любов, която винаги дава, изобилно разлива всичко над всички, без да иска. Защото ние сме потопени в огромния океан Любов и тъкмо благодарение на нея ние имаме живот и всичко, което ни е необходимо за живота. Но ние, не виждайки и не чувствувайки този огромен океан от обич, който всеки ден ни дава слънце, светлина, храна и въздух, вода - без да ни поиска в замяна на това нищо - и искаме като прасенцата малко трошички от някоя малка вадичка и плачем, когато тази вадичка не иска да ни даде няколко капчици от водата си! Наистина, не сме ли смешни? Но не те упреквам - на малкото дете водица се дава с малка чашка, за да се не задави - пък ми се струва, че ти вече подрастваш и Природата иска да покаже Себе си - големия океан обич - и като пиеш от нея, няма да тъгуваш, че малките вадички, които носят пак същата вода, не ти дали да пийнеш. Не, тогава ти ще имаш такова изобилие, че ти ще им даваш на тях. 7.9 Обичта е реална, но не е от Земята, а е в небесата Казваш, че трудно ме разбираш, защото аз съм клоняла все към нереалното, към светове, които не са на Земята и които теб са, ако не чужди, то поне достатъчно далечни - а ти би искал да живееш тук, на Земята, между хората, а не между облаците. Наистина, братко мой, човек е на Земята, но не е само от Земята.
към текста >>

49. 17. УЧИТЕЛЯТ

Милка Периклиева

САМ С УМА СИ: Неделна беседа; 9 януарий, 1927 г.

Ако изкъпя прасето и го пусна, то пак ще отиде в гьола.
Другата сутрин - на другия край на ъгъла. «И така постоянствувах с песни и молитви, благословение голямо от горе дойде и съседите учуди. 15 декара посеях, изобилно роди, дълговете си изплатих, за семе оставих, десятъка си дадох изобилно и за ядене остана.» 8. На събора във Велико Търново през 1922 г., на група събрани около Учителя, Той каза: - Аз мога да лекувам всички болни, да възкресявам мъртви. И името ми ще се прочуе в цял свят, но полза нямам. Ако изкъпя прасето и го пусна, то пак ще отиде в гьола. Страданията, болестите са резултат на техните грехове и престъпления от миналото. Ако ги излекувам, без в тях да се е пробудил стремежът към духовното, те ще продължат да си живеят в своите грехове, и още по-лоши болести ще ги сполетят. У тях трябва да се пробуди съзнанието, да изменят начина на живота, в умовете им да се внесат нови идеи, които да преобразуват техния живот. И Архимед беше казал: «Дайте ми една опорна точка и лост, и аз ще изместя Земята от нейната орбита.» Моето учение е един лост и ако ми дадете опорна точка, аз ще изменя орбитата на живота, ще го въведа в друга, обратна, нова насока на живота на човека. Тази опорна точка сте вие, учениците, а лостът е моето учение.
към текста >>

50. 3.5. ЕВРОПЕЙСКАТА ВОЙНА И ХРИСТИЯНСТВОТО

В КЪЩИ: Неделна беседа; 1 септемврий, 1918 г.

Влезе ли той в духовния свят, дето работят Божествени закони, там процесът е точно обратен: първо ще му снемат короната от главата - ще остане гологлав и бос; после ще го лишат от всички богати храни, като кокошки, прасенца, агънца; ще му отнемат всички удоволствия - пушене тютюн, пиене вино и др.
Навсякъде, дето с християнството заедно се прокарва известна политическа цел, влиза и заразата. Политическият живот е за земята. В неговата програма влиза слава, богатство, щастие - всеки иска да бъде богат, силен, щастлив. Ако някой иска да се прослави като писател, като художник или като музикант, той трябва да отиде в света. Само там могат да го направят велик, знаменит човек. Влезе ли той в духовния свят, дето работят Божествени закони, там процесът е точно обратен: първо ще му снемат короната от главата - ще остане гологлав и бос; после ще го лишат от всички богати храни, като кокошки, прасенца, агънца; ще му отнемат всички удоволствия - пушене тютюн, пиене вино и др. Дето отиде, няма да бъде вече пръв, но последен. Сега, като наблюдавам живота на съвременните хора, казвам: да излиза дим от комините им, разбирам, но да излиза дим от устата и носовете на хората, това не разбирам. Сега и жените се състезават с мъжете в пушене на тютюн, като казват, че това изразява равенство между половете. Жените по този начин искат да придобият свобода, да се приравнят с мъжете... "
към текста >>

51. 4. УЧИТЕЛЯТ ЗА ВОЙНАТА; 4.1. ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ И ВОЙНАТА 1914- 1918 г.

В игрите си той е отишъл далеч: започнал е да коли, да реже глави на кокошки, агънца, прасета, дори и на хора.
ХРИСТОВОТО УЧЕНИЕ И ВОЙНАТА 1914- 1918 г. В КЪЩИ : [Неделна] беседа от Учителя, държана на 1 септемврий, 1918 г. София. - В: Дали може. София, 1942, с. 177-179. "... Човек е своенравно същество, затова му са дадени играчки да се забавлява. В игрите си той е отишъл далеч: започнал е да коли, да реже глави на кокошки, агънца, прасета, дори и на хора. Днес го виждаме на бойните полета, дето реже глави, ръце, крака, вади очи и т.н. - Защо се бият хората? - Защото са направени от кал. - Кога ще престанат да се бият? - Когато се родят от вода и дух.
към текста >>

52. 4.3. ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Минчо Сотиров

Спомени и опитности преди Първата световна война, а също така и след нея.

Ами че и ония, които се хранят с кокошки и прасенца и те отслабват и по-много боледуват и то, без да са "яли раци" от "рак" боледуват!...
Не казвай: Е-е-е, да има кокошчица, ябълки, орехи, масълце, туй, онуй... Не повдигай тия въпроси, не си дразни вкуса! Благодари за хляба. Той е съществената необходимост. Задоволи се в даден момент с малкото, па отдели и дай, когато имаш и на нуждающия се, насити гладния, напой жадния, а "утре", когато мине скъпотията, и има повече, яж и пий повече. Казват: като се храниш само с хляб, отслабваш. Ами че и ония, които се хранят с кокошки и прасенца и те отслабват и по-много боледуват и то, без да са "яли раци" от "рак" боледуват!... Не е там философията. То зависи от начина на яденето. Който яде каквато и да било храна с благодарност - той е здрав, който яде и не благодари - той не е здрав: ето философията на живота на храненето. Благодари, яж и пак благодари! Преминете сега и в съзнателния свят - пренесете и в него тия естествени процеси и неща.
към текста >>

53. Е. СПОМЕНИ НА ИВАН П. БОЙЧЕВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева

Но с крилатият Дух на пробуденото висше съзнание, ще наблюдава хората на безлюбието, на които липсва великият идеал за добродетелен, безсмъртен живот и окаяно са заробени от материализма, егоизма и се валят в тинята на нисшите страсти, на всички дисхармонични прояви, считайки това за голямо благо, както биволът изпитва приятност от калта и прасето от тинята.
В манастира престоях един ден. В София работих няколко дни и от там, пак пеша до Бургас, но при завръщането вече се хранех. Дълги години аз мислех върху значението на този сън, за строгият глас на Бога към Христа - защо ме е поставил на изпит още неприготвен за живота на огненото езеро и за думите на Христа че ще изтърпя. Най-после разбрах, че Белият облак, в Който бях над огненото езеро означавало Духът. Жълтата сърмена одежда представлявала душата на ученика, която трябва да придобие търпение в материалния свят, без да заробва от него. Но с крилатият Дух на пробуденото висше съзнание, ще наблюдава хората на безлюбието, на които липсва великият идеал за добродетелен, безсмъртен живот и окаяно са заробени от материализма, егоизма и се валят в тинята на нисшите страсти, на всички дисхармонични прояви, считайки това за голямо благо, както биволът изпитва приятност от калта и прасето от тинята. Но все пак биволът и прасето могат да излязат от калта, а хората от материализма, от егоизма не могат сами да излезнат. Приличат на парализирания човек, който сам не може да се премести от едно място на друго, а трябва друг да го премести. Велики добродетели са нужни на човека, велик идеал за вечен, безсмъртен живот, които да освободят човека от робството на низшето съзнание, което е владяло човека хиляди, милиони години и го е правел послушен роб на всички животински страсти, инстинкти. Изисква се усилена работа над себе си, за да може човек да се издигне над калта на удоволствието, на неразумните навици, за да може Голготата му да се облича с дрехата на добрите човешки качества. За съществата с пробудено съзнание всичко е открито като бял ден - няма нещо, което може да се скрие.
към текста >>

Но все пак биволът и прасето могат да излязат от калта, а хората от материализма, от егоизма не могат сами да излезнат.
В София работих няколко дни и от там, пак пеша до Бургас, но при завръщането вече се хранех. Дълги години аз мислех върху значението на този сън, за строгият глас на Бога към Христа - защо ме е поставил на изпит още неприготвен за живота на огненото езеро и за думите на Христа че ще изтърпя. Най-после разбрах, че Белият облак, в Който бях над огненото езеро означавало Духът. Жълтата сърмена одежда представлявала душата на ученика, която трябва да придобие търпение в материалния свят, без да заробва от него. Но с крилатият Дух на пробуденото висше съзнание, ще наблюдава хората на безлюбието, на които липсва великият идеал за добродетелен, безсмъртен живот и окаяно са заробени от материализма, егоизма и се валят в тинята на нисшите страсти, на всички дисхармонични прояви, считайки това за голямо благо, както биволът изпитва приятност от калта и прасето от тинята. Но все пак биволът и прасето могат да излязат от калта, а хората от материализма, от егоизма не могат сами да излезнат. Приличат на парализирания човек, който сам не може да се премести от едно място на друго, а трябва друг да го премести. Велики добродетели са нужни на човека, велик идеал за вечен, безсмъртен живот, които да освободят човека от робството на низшето съзнание, което е владяло човека хиляди, милиони години и го е правел послушен роб на всички животински страсти, инстинкти. Изисква се усилена работа над себе си, за да може човек да се издигне над калта на удоволствието, на неразумните навици, за да може Голготата му да се облича с дрехата на добрите човешки качества. За съществата с пробудено съзнание всичко е открито като бял ден - няма нещо, което може да се скрие. Лошите черти и на добрият и на лошият човек се виждат.
към текста >>

54. Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ