Търсене в текстове за 'Покорство'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 11 резултата в 9 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 2_19 ) Изпити на Любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

И гневът Божи се открива върху синовете на непокорството.
Ще знаете, че вашата Любов ще мине през всевъзможни изпити и вие трябва да бъдете силни, за да издържите точка. Когато те отхвърлят и си без нищо, тогава Господ те обича. Ако разбереш това, ти си силен. Не се меси в любовта на другите, не противодействай на Любовта. Хората не вървят по Божията Воля и Бог съжалява, че ще дойдат до едно страдание, понеже влизат в стълкновение с Него. И гневът Божи се открива върху синовете на непокорството. Значи гневът Божи изпъква като резултат от противодействието срещу Любовта. Любовта на Бога е неизменна и като казваме „гняв Божи“, ние разбираме нещо съвсем друго, а именно – с неспазването на Божествените закони, човек става неспособен да възприеме Божиите блага и изпада в страдание. Или да си послужим с едно сравнение – грехът образува облаци около човека и той става неспособен да възприема слънчевите лъчи. Когато има противодействие срещу Любовта, тя минава и руши всичко. Тя не се спира в пътя си.
към текста >>

2. 014 ВОЙНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Гняв Божий върху синовете на непокорството.
ВОЙНАТА ''Днес, в следобедния разговор, се отвори въпрос за войната. Изказаха се няколко братя и сестри. Учителят каза:'' – Какво нещо е войната? Гняв Божий върху синовете на непокорството. Това значи: когато хората направят много престъпления, тогава се дава власт на Марс и почват войните, т.е. ликвидацията на кармата става чрез страданията на човечеството. Някой намират, че е невъзможно човек да се отрече от баща си, от майка си и от себе си, за да служи на Бога, както казва Христос. Сега не карат ли хората със закон да се отрекат от близките си – баща, майка, жена, деца и да отиват да се бият? Ако доброволно не направите жертва, ще ви я наложат насила отвън.
към текста >>

3. Родопското село Устово - Георги Томалевски (1897-1988)

Нерядко този млад човек спасявал със своята съобразителност и далновидност люде от селото, подгонени и обвинявани в непокорство на турската власт.
Елена, който преподавал „висши" знания на питомците си. В атмосферата на такъв културен подем 16-годишният Константин Дъновски става учител в село Горно Райково, в непосредствена близост до родното му село, където учителствува една година. На следващата година той се премества и учителствува в родното си село Устово - едно от първите килийни училища в Ахъчелебийско, което заедно с църквата „Свети Никола" води началото си от 1830 година. По едно съвпадение това е и рождената година на Константин Дъновски. Още много млад, този уважаван от съселяните си човек проявява неутолимо желание да чете, да изучава Светото Писание и да дава умни, винаги спасителни съвети на хората, които се допитват до него за разни неща. Нерядко този млад човек спасявал със своята съобразителност и далновидност люде от селото, подгонени и обвинявани в непокорство на турската власт. Защото тази власт е искала да направи Родопа най-послушното място от владенията на падишаха и да замени чистото благочестие на християнската й вяра с фанатическото служене на исляма. В тази устовска къща често, но скришом влизаха синове и дори внуци на верни българи, които се учеха на четмо и писмо от този просветен, обичлив и вдъхващ вяра млад човек. Той им разказваше за едно славно минало, за царете, велможите, разказваше им за солунските просветители светите братя Кирил и Методий, четеше им от псалтира и от евангелието и ги учеше както на добродетелите, които изисква християнската вяра, така и на родолюбие и устойчивост в запазване на народността. Една много характерна черта на родопчаните от този край е тяхната тясна връзка с музиката. В цитираният неколкократно труд на Ст. Н.
към текста >>

Ще правят, ще струват, но и тоя данък ще трябва да се събере от бедната кесия на народа, защото всеки отказ ще се счита за непокорство както към верските задължения, така и към султанската спогодба.
С не по-малко музикални заложби е и Учителят Петър Дънов, автор на много песни, които се пеят от неговите последователи. Младият човек, който се отличаваше с буден ум, имаше и всестранен интерес както към живота на поробената рая, така и към близкото и по-далечно минало на народа, особено в родния родопски край. Научил се той още невръстен, че само няколко години преди раждането му султанското ираде заповядало на всички абаджии и гайтанджии в Ахъчелебийския край да не продават вълна на ничии чужди търговци, защото шаекът и гайтаните са били потребни за войската, особено за низамите. Седем-осем годишен бил, когато това ираде било отменено, а бедният народ близо десет години работил и ден, и нощ не за друг, а за тях, които го държали в робство. Не стигнало това, но над всичко отгоре гръцкият владика наредил до родопчани да плащат и владичина, защото така било установено от патриката в Цариград, който ловко се подмилквал на падишаха и дори му помагал. Ще правят, ще струват, но и тоя данък ще трябва да се събере от бедната кесия на народа, защото всеки отказ ще се счита за непокорство както към верските задължения, така и към султанската спогодба. - С нашия ли тежък труд ще напълним султанската хазна? - казваше Константин на людете, които идваха при него за едно и друго. - Да плащат гърците тази тегоба на патриаршията. Стигат ни царските вергии. Една част от селата в Ахъчелебийската каза (област) са могли да се запазят чисто християнски, други са приели мохамеданството, а трети са били смесени.
към текста >>

Дух на непокорство, но заедно с него и дух на обич и мъдрост имаше в думите на Константин Дъновски.
Стигат ни царските вергии. Една част от селата в Ахъчелебийската каза (област) са могли да се запазят чисто християнски, други са приели мохамеданството, а трети са били смесени. Селата Устово, Райково, Долно и Горно Руеново оказват такъв непоклатим отпор на насилниците турци, че са успели да запазят вярата си4. Едно от селата с най-чисто българско население, запазило вярата си, е било село Селище, сегашното Устово. То никога не се е огънало пред нашествениците. Дух на непокорство, но заедно с него и дух на обич и мъдрост имаше в думите на Константин Дъновски. Народът се пробуждаше от робския сън, когато идваше в допир с него. Затова и малко, и голямо в Устово го търсеше и за съвет, и за утеха. Населението от родопския край дълги години не можеше да види нито аршин от прочутите ахъчелебийски и дардеренски шаеци. Всичко отиваше за потурите, антериите и абите на султанската войска. Повече от седемдесет хиляди топа аба беше дадена от околиите на Ахъчелебийско и Дардеренско.
към текста >>

4. Изпитанието. Бурята. - Георги Томалевски (1897-1988)

Срещат се в Цариград люде, които са побегнали от родината, защото ги е подгонила властта за непокорство или пък затуй, че са отказали да дадат аба или шаек за аскера.
Разбира се, за това помогнаха и череците1 от алтъните, които младите хора бяха успяли да скътат за тези решителни дни. Както митничарите и разните пазачи по брега, така и шарещите гемийки на турски и гръцки рибари прикриха гемията на Леонис и тя не се разпозна между другите гемии и малки корабчета в голямото пристанище. Какво ли не могат да постигнат умелите, безстрашни, а при това много хитри моряци. В Цариград открай време живеят много българи. Има тук търговци, заселени от много години, отворили магазини, където печелят добра пара, а немалко от тях работят с каквото могат и за своето отечество. Срещат се в Цариград люде, които са побегнали от родината, защото ги е подгонила властта за непокорство или пък затуй, че са отказали да дадат аба или шаек за аскера. В този град, където се срещат разни народности и вери, срещат се и пропагандисти на разни верски мисии, едно, за да проучат отблизо вярно ли е това, което се говори за живота на поробените от Баязид народи, а от друга страна, да проповядват и печелят съмишленици за разни учения и църкви. През 1840 г. по препоръка на българина Н. Дорев турското правителство се съгласило да изпрати в Лондон и Бирмингам на издръжка от евангелски мисионери няколко българчета от Самоков да се учат и да специализират в областта на металната индустрия. Константин, който заедно с другарите си по време на престоя в Цариград бе успял да обходи много кътчета и да научи доста неща, разбра какви са намеренията на търговците и мисионерите и макар че имаше възможност да влезе във връзка с тях, никак не се съблазни от немалкото изгледи за успех, защото носеше в душата си непроменената и здраво утвърдена воля да се отдалечи от блазнещата суета на живота в големите градове и да отиде в манастир.
към текста >>

5. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

И едва тогава схващаме, че - независимо от всичките ни слабости, инертност и непокорство пред действието на космическите закони - Новото неминуемо побеждава.
Колосалната температура на неговото благотворно, пречистващо и обновяващо въздействие кристализира в недрата си бисерите на новата душевност, на новото отношение към живота. За всичко това Учителят на ББ в България казва: "Днешните страдания са родилните мъки на новия човек. С тихи стъпки новото пристъпва към земята, както утринната зора, която показва идването на новия ден в света." Естествено, пътят на страданията не е задължителен. Но тъй като ние, човеците, все още не сме съзрели да възприемаме новото без борба, без съпротива, с разбиране и съпричастие, страданията са просто неизбежни. С дебели, все още неуврели глави, ние изпиваме до дъно горчивата чаша на мъката да бъдем такива, каквито Бог очаква от нас да бъдем. И едва тогава схващаме, че - независимо от всичките ни слабости, инертност и непокорство пред действието на космическите закони - Новото неминуемо побеждава. Така е и с Новата Култура. Тя ще изгрее и ще се утвърди, дори и да не й помагаме, дори й да я спъваме с невежеството и безучастието си. Но ако не поемем на дългия път към Светлината заедно с нея, тогава ще се наложи да чакаме нов подходящ момент. Това може да ни коства милиони или милиарди години застой в индивидуалната еволюция. Както обикновено, собственото ни щастие е в собствените ни ръце.
към текста >>

6. Действие второ. - Велко Петрушев

Дошел е тук да внася смут, непокорство и страх в моите поданици, Такъв не трябва да живее! На всека цена аз трябва да се справя с него! Но, трябва да побързам докато не е срещнал още Девора и го отвлече с себе си.
Ела, събуди съвестта си и чуй скръбните стенания на светящите твои братя в царството на светлината; тe никога не ще се успокоят, докато не се завърне Девор в царството на необятната любов. (Ханан наведе глава и тръгна да търси Девор). 3 е м о н . Бунтовник такъв! „Изменник“ ме нарича и „убиец на живота“. Той не знае, че аз имам власт да го погубя и завинаги да не смущава силите на моето царство. Дошел е тук да внася смут, непокорство и страх в моите поданици, Такъв не трябва да живее! На всека цена аз трябва да се справя с него! Но, трябва да побързам докато не е срещнал още Девора и го отвлече с себе си. Ала защо някакво странно чувство смущава волята ми. И страх обзема сърцето ми ? Това чувство ме плаши! Не! Славния 3емон трябва да царува, и срази всеки противник! Неговото царство е силно, защото има ключовете на смъртта! Всяка сила, която не се подчини на моята воля, бива пленена и отведена в тъмното царство на смъртта! А всяка сила, която се покланя на моята воля, бива отвеждана в царството на страстните удоволствия, където животът е сладък сън. Светлата Дева аз откраднах и я направих Богиня на съблазните. И всеки светящ, който се е осмелил да я отвлече с себе си, е бивал поразен.
към текста >>

7. Действие трето. - Велко Петрушев

Аз виждам едно недоволство и непокорство! (Зелба се изсмива, — бърза да клейми Славяна).
Тя се хвърли върху Зелба и я отблъсква на страна. В този момент идва Арияна! Тя бe чула всичко. Очите й горят за мъст. Възмутена от това, че неможа да съблазни Ханан и съкруши върховната му воля, тя пита Зелба. А р и я н а.. Какво става тук? Аз виждам едно недоволство и непокорство! (Зелба се изсмива, — бърза да клейми Славяна). З е л б а. Могъща царице, твоята страст е безпощадна, гневът ти страшен! Аз съм вярна твоя истинска лъстителка, винаги преданна теб, царице на нощта! От моите гърди 3емон пие омайния сок на удоволствието, а Девор насища огненото си желание. Ала някакъв смел дух се стреми да опорочи нощния обаятелен сън. Този дух се е вселил в сърцето на Славяна. Тя преди малко увещаваше Девора, да събуди съвестта си и осъзнае своя грях и да побърза, дор не е огряла още зората, да избяга в царството на светлината — и казва му още, че и тя самата ще го придружи.
към текста >>

8. Как най-общо протичаха неделните и работните дни в комуната - Георги Христов

Ще настанат времена, когато гордият ще се смири, без да счита, че това смирение е покорство или слабост.
Ето други страници от моя дневник: „Ачларе, април. Работен ден Ние имаме младежки, вярващи сърца. Всеки от нас се е върнал наново към оная ранна младост, когато всичко е възможно, когато на всичко вярваш. В детска преданост са окъпани сърцата ни. Аз вярвам, че светът ще се прероди. Ще настанат времена, когато гордият ще се смири, без да счита, че това смирение е покорство или слабост. Има едно смирение, което е израз на сила. Има дни, когато ми се струва, че възраждането на света ще почне от Ачларе. Наистина наивна мисъл, но така ми се струва сега. От гледището на социалните закони нашият ачларски опит е малко наивен, но добре е да намериш един такъв селянин със земя и без работна ръка, а други пък, които нямат земя, ще дадат своя труд. Човекът, който работи, ще заслужи своя хляб.
към текста >>

9. Кръстю Тулешков - Георги Христов

Мене ми харесва всичко това, защото винаги съм обичал разумното право и честното непокорство.
Тогава той си вземаше хляба и пестила и се запътваше към къщи. Жечо тогава примираше от мъка, че един жътвар може да се прибере в селото към 11 часа. Той нямаше какво да му каже, тъй като Кръстю си бе свършил възложената работа, но това пусто селско сърце едва устояваше. Тогава Жечо почваше да мънка, да пухти, усмихваше се горчиво, гледаше към нас за съчувствие, но ние бяхме на страната на този, който си бе свършил по- рано работата и сега отива да чете. И сега като че виждам невъзмутимата глава на Кръстю с бялата платнена шапка как се носи към селото между разлюляните ниви. Мене ми харесва всичко това, защото винаги съм обичал разумното право и честното непокорство. Поради това аз неведнъж напрягам сили, ожънвам своята норма и настигам Кръстю по извитите пътечки между нивите. Усмихваме се и почваме да си приказваме прекрасни неща. Кръстю има много солидни знания за много неща и при това една остра аналитична размисъл. Той е естественик и изучава много съвестно своите науки. Освен дето не обича да се подчинява на Жечовите необмислени наредби, той не създава никакви грижи на нашия „шеф“.
към текста >>

0.31820392608643