Търсене в текстове за 'Покорство'

Преженитбата не е ли непокорство на небето, бунт против сърцето?

— Млъкни лисице, пъклена грознице! Изпъшкал лъвът. Сатана ли те изпрати да ме изкушаваш? Ти не идеш с мир и милост, идеш да ме съблазняваш. Вместо думи на обнова, ти ми носиш захар със отрова. Преженитбата не е ли непокорство на небето, бунт против сърцето? Волята на онзи, който дава и отнема благия живот, мога ли да пренебрегна и глупешки на ума ти да облегна? О, не, никога туй няма да направя, Бога няма да забравя! Той погледна миг на мене и царицата ми грабне, за да проумея, че сам Той ме вика, да ми каже дума некоя велика. Белки нова служба ще ми назначи. От направеното — туй личи.
към текста >>

Насилието, което упражняваш вселява в тези клетки изпърво страх и покорство, а после избликва ненавист и омраза, които постепенно те тровят и умъртвяват.

Живите агнешки клетки, наистина, носят кротост и смирение; наистина би те обновили, променили, ала ти ги не слушаш. Още с издяването им ти ги порабощаваш. Щом погълнеш тези живи клетки, ти се налагаш като господар и учител. Освен че ги не питаш за нищо, но почваш да ги учиш на свирепство и жестокост. Използваш силите им, за да продължаваш своите престъпления. Насилието, което упражняваш вселява в тези клетки изпърво страх и покорство, а после избликва ненавист и омраза, които постепенно те тровят и умъртвяват. Вълкът се слогнал над остатъка от гозбата си и продължил да дъвчи, без да знае какво прави, а Гълъбът отлетял. * * * Ако искаш да станеш добродетелен човек, не търси външни средства, а подчини злото на доброто в себе си. Дядо Благо Пътят към здраве и щастие По много пътища и пътеки се лутат хората, дирейки напразно своето изгубено здраве. А един е пътят, който неотклонно води към това най-необходимо в живота благо — здравето: Това е пътят към природата. Но хората, дирейки здравето навсякъде, дирейки го дори и там.
към текста >>

Учи се на покорство, до като е слаб, но стане ли силен, той става закрилник на слабите.

От две неизбежни злини избира по-малката от две добрини — по голямата. Той дава път на силния, а на слабия подава ръка. Приема неизбежното. Търси само необходимото. Преви възможното за днес. Учи се на покорство, до като е слаб, но стане ли силен, той става закрилник на слабите. Благоразумният дава всекиму според нуждите и готовността. Той не хвърля ценното в калта, или, както се казва: не хвърля бисерите на свинете, защото не могат да ги оценят. Той дава на свинята желъди, не страдащия — добро, а не търсещия — знания. Така ако постъпваме, сигурно ще се избавим от много излишни усложнения в живота, ще съкратим времето и ще спестим много от силите си и енергиите си. за да ги впрегнем там, където повече ще можем да бъдем полезни.
към текста >>

И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска.

И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска.
И носеше Авел в сърцето си искрата на любовта, съхранена от духът на Адама, която му беше дадена от Всемирния Бог на Доброто и Любовта, в царството на съвършените, където беше поставен да живее в началото на битието. И растеше Авел в обич и добродетели земни, чрез постепенно придобиване на опитността и мъдростта духовна. И стана той овчар — отгледвач и пастир на обичта и добродетелите световни. И беше Авел смирен по сърце, кротък по дух и нелюбив към пиршествата, шума и удоволствията земни. И бягаха от него дъщерите на жената, като от неспособник, който не може да им даде и донесе благата и удоволствията на страстта, що дава запретения плод на любовта! И затворено бе сърцето на Ева към него, като към син на смирението, син на покорството, душата на когото не гореше и се не вълнуваше от бурния пламък на пожеланията плътски, които дават потик към усъвършенстването на низшия ум и мъдростта светска. И живееше си Авел всред полето на тишината, кротостта и въздържанието в мир и спокойствие, заграден от всякъде с величествените плодове на добродетелта. И носеше той мирът и благодатта на земята. V. И покани Йехова — най-великата сила на проявения Бог във вселената — на божествената си трапеза всички разумни същества от небето и земята. И от синовете на човека бяха поканени и присъстваха Каен и Авел. И поднесе Каен на божествената трапеза плодовете на делата си и ги сложи пред Бога на силите.
към текста >>

Чрез покорство спрямо принципа, ние няма да сгрешим да се понравим на Бога. 31.

Че Той е вечен принцип. 30. Защо, най-сетне, нашето естествено чувство желае и очаква един олицетворен Баща? Защото ограниченият дух не може да схване вечната личност като едно цяло. Усилията да направи това водят към заблуждението да се разглежда Бог като телесно същество. Представата за Бога, като един вечен, всепроникващ, вечно-творящ принцип на любовта, води към едно значително растящо познание на Неговата вечна личност. Чрез покорство спрямо принципа, ние няма да сгрешим да се понравим на Бога. 31. Що е злото? Злото е предполагаемото отсъствие на доброто. 32. Може ли в същност доброто да не съществува? Не, защото то е всемогъщия принцип на любовта. 33. Що е дявол?
към текста >>

Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот.

Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот.
От съединението на Луцифер с Лилит (първичната Ева) се е родил Каин, което значи човекът, слязъл в материята и осъден на престъпление, страдание и изкупление. Тогава Луцифер създал една звезда между Марс и Юпитер, предназначена да се превърне на планета, която да живее самостойно, да се само- развива със свое знание и сила, без помощта на Всемогъщия. Обаче, всичките други Архангели получили заповед да му попречат, понеже тоя нов свят би внесъл безредие в Творението и би разкъсал веригата на божествената и планетна йерархия. Борбата се свършила с поражението на Луцифера: образуващата се планета била разрушена на дребни планетоиди и Луцифер с неговото войнство бил отхвърлен върху един по-низш свят, върху друга планета, откъсната тогава от слънчевата ядка. Тая планета е била Земята, първичната Земя, която съставлявала едно цяло с Луната. Следователно, гор- достта, непокорството на Бога, низшите желания (страстта, лъжата, кражбата, частната собственост, убийството) — с една реч, злото във всичките негови, проявления е било поразено от великата всеобемна Любов, от божествената Мъдрост и от Истината, общата цел на които е вечната хармония на божествения живот. Тъй говори езотерическото предание. Луцифер паднал на Земята, в най-гъстата материя, и затова тоя свят „лежи в лукавия“. На тая Земя от начало още царуват всички пороци: лъжата, блудството, себелюбието, гордостта, завистта, злобата, клеветата и човекоубийството, и на тая Земя се води постоянна борба между злото и доброто, и в тая борба между тях — между „крадеца, който обсебва, коли и погубва“, и Спасителя — човешката душа се стреми да влезе в пътя на спасението, да познае истината и да добие отново първо- началната свобода, радост и веселие в Бога. Душата се стреми да се освободи от оковите на материята, да завладее и подчини всичките й закони и проявления, т. е. да възстанови безсмъртието си във всичките планове на битието.
към текста >>

Коленичили под разкошни царски, свещенически мантии върху сламата на обора, те, могъщите, учените, гадателите, подаряват и сами себе си, като залог за покорството на света.

Магите в Витлеем означават старите теология, които признават окончателното посвещение, науката, която се смирява пред невинността, богатство:о, което коленичи пред бедността Те поднасят на Христа онова злато, което Христос щеше да стъпче. Не го подаряват на Мария, бедната, за да си помогне в пътя, но за да послушат Евангелието: „продай всичко, що имаш, и раздай го на бедните. Не дариха тамян, за да убият миризмата на обора, но защото техните литургии щяха вече да престанат и немаха вече нужда от дим и благовония за своите олтари. Подаряват и смирна, която служи за балсамиране на мъртвите, защото знаяха, че тоя отрок ще умре някога млад. И майката, която сега се усмихва, ще се нуждае някога от аромати за балсамиране на трупа му. Коленичили под разкошни царски, свещенически мантии върху сламата на обора, те, могъщите, учените, гадателите, подаряват и сами себе си, като залог за покорството на света. Исус получава от сега всички власти, на които има право. Едва магите си отишли започват преследванията на ония, които ще го мразят до смъртта му. Октавиян Когато Христос се яви между човеците, престъпници управляваха, тогаз слушани, на земята. Той се роди поданик на двама господари — единият по-силен и далечен в Рим другият по-низък и близък, в Юдея. Единият от долен произход, щастливец и авантюрист, с убийства се домогнал до царската власт.
към текста >>