Търсене в текстове за 'Покойник'

В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник.

Защото там горе се намират двама копиеносци (дорифори) на Провидението на вселената: единият е пазител на душите, другият е техен ръководител. Последният е разпоредител за тяхното обличане в тела. Единият ги пази, другият ги пуска, според заповедта на Бога." Сега ще дам една мисъл от Книгата на мъртвите или Излаз от деня. Книгата на мъртвите е най- значителното литературно провидение на древния Египет, казва ученият, който е открил и разчел тази книга. В нея се намират всякакви поучения и молитви, които са слагали в гроба на всеки покойник. Този требник трябвало да му служи за водач, когато захвърли телесната си обвивка. Най-тайните възгледи на египтяните върху Вечното и произхода на света, се намират в тази книга. Озирис е бил всеобщо признат Бог в Египет. В него се съсредоточават идеите за всички други богове. Книгата на мъртвите ни показва, че пророческата Мъдрост виждала в него едно Божество, което могло да се намери преди всичко в човешката душа.
към текста >>

Затова след името на Озирис се поставя името на покойника.

Когато тялото бъде върнато на земята, тогава вечната същност на човека се запътва към първоначално Вечното. Тя се явява пред съда на Озирис, който е заобиколен с 42-ма съдии. Съдбата на тази Вечна част зависи от това, какво ще намерят съдиите в нея. Когато душата изповядва греховете си, ако бъде призната за примирена с Вечната Справедливост, невидими сили се приближават до нея и й казват: „Озирис Н. е бил пречистен в езерото на юг от полето на Хотеб и на север от полето на Скакалците там, където боговете на зеленината се мият в четвъртия час на нощта и се пречистват в осмия час на деня с образа на сърцето на боговете, минавайки от нощта към деня." От тази мисъл се вижда, че към Вечната част на човешкото същество се отнасят като че това е Самият Озирис. Затова след името на Озирис се поставя името на покойника. Така че този, който влиза в духовната част на света, сам се означава като Озирис. И затова се срещат изрази като следните: „Аз съм Озирис Н." или „растящ под цъфтящата смоковница се намира Озирис Н." Така човек става един Озирис. Оттук следва, че съществото Озирис е най-съвършената степен на съвършенството човек. По такъв начин идват до идеята за космичния човек. И че човек е бог в процеса на своето изявление.
към текста >>