Търсене в текстове за 'Покойник'

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Отмъщение на покойника 8.
Пробуждането на брат Владимир 3. Изпит 4. Един малък опит 5. Загубила се в Рила 6. Чутата молитва 7. Отмъщение на покойника 8. Пробуждането на тепавичаря 9. Нито без молитва, нито без мотика 10. Чувал със сол 11. На гладен пари не вземай 12. Лекарство, дадено чрез сън 13.
към текста >>

Овъгленият покойник 92.
Дрехи с намалени цени 87. Гъби за Учителя 88. Какво да правим с децата 89. Ако има Бог, да ме порази 90. Махнете иконата 91. Овъгленият покойник 92. Обрал пеленаче 93. Камшикът на природата 94. Жестокият облог 95. Отложи пътуването си 96. Заровеното богатство 97.
към текста >>

13. 01 - 58. ЗАГУБЕНИТЕ ПАРИ

ГЕОРГИ КУРТЕВ - ЖИВОТОПИС

Най-после се сетила да се обърне за помощ към бай Георги, който вече бил покойник.
58. ЗАГУБЕНИТЕ ПАРИ Една позната на брат Куртев от град Айтос току-що си бе получила заплатата и я бе прибрала някъде, а после забравила къде парите са скътани. Търси ги няколко дни, но все напразно. Най-после се сетила да се обърне за помощ към бай Георги, който вече бил покойник. „Моля ти се, бай Георги, помогни ми да си намеря парите. Забравих къде съм ги оставила. Вече три дена ги търся, но все не мога да ги намеря. Ти виждаш. Ти знаеш къде са оставени, помогни ми... " След малко й хрумва да ги потърси там, където още не бе търсила и за нейна голяма радост парите се оказват тъкмо на това място.
към текста >>

14. 01 - 75. ИЗПРАЩАНЕ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Смирено бадеми вейчици поклащат, скъпия покойник навеки изпращат.
Денят помрачи се. Видяхме звезди. Замлъкна навеки таз блага уста, дето бе тешила скърбящи сърца. Събрани край него, потънали в скръб, днес за сетно сбогом и за сетен път. " » " Дигнаха ковчега с останките тленни, а духът отлитнал в покои нетленни. Смирено бадеми вейчици поклащат, скъпия покойник навеки изпращат. Боровете бдяха безмълвни, студени, свидетели неми на очи насълзени. Прощално тополи върхове разклащат, скъпия брат Куртев навеки изпращат. Тиха скръб в сърцата на вълни прелива. Всяка душа близка в песен скръб налива. Уста ни потрепват в молитвен екстаз, и шепнат: „О, Велики Боже, грижи се за нас!
към текста >>

15. 09 - 07. ОТМЪЩЕНИЕ НА ПОКОЙНИКА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

7. ОТМЪЩЕНИЕ НА ПОКОЙНИКА Беше ясен, хубав ден.
7. ОТМЪЩЕНИЕ НА ПОКОЙНИКА Беше ясен, хубав ден. Една заран ставам от леглото, поошетах си нещо в къщи и в това време ми мина мисъл, че днес е годишнина от смъртта на покойния ми мъж. Съгласно обичая, аз трябваше да направя нещо за негов помен, но понеже животът ми с него не беше добър и много горчивини бях преживяла, нямах никакво разположение да правя каквото и да било по този случай, като си казах: „Той не заслужава." В същия миг аз тръгнах да излизам от стаята навън, препънах се на прага, политнах навън и паднах в салончето върху железен сандък, който се намираше там. Така силно се бях ударила по лицето, че аз веднага загубих съзнание. Скоро някои от близките ме намерили и изпратили в болницата. Когато дойдох в съзнание, аз се видях заобиколена от лекари и медицински сестри.
към текста >>

Ето защо за покойник само добро се споменава.
Правиха ми операция, която излезе така сполучлива, че даже не остана белег. След като оздравях, отидох на Изгрева, срещнах се сУчителя и му разказах за случката. В отговор той ми каза, че духът на покойния ми съпруг ме е спънал, понеже не съм му направила помен за годишнината му. По тоя начин той си отмъстил. Поука: За покойници не бива да се говори нищо лошо, понеже те, нямайки възможност да се коригират, се озлобяват и стават наши врагове, и почват да ни пакостят. Ето защо за покойник само добро се споменава. Разказала: Пенка.
към текста >>

16. 09 - 25. ДВЕТЕ СЕСТРИ НА ГРОБИЩАТА

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Ето защо две от нашите сестри един съботен ден отиват на гробищата, за да посетят гроба на брат Неделчо, който беше най-новият покойник.
25. ДВЕТЕ СЕСТРИ НА ГРОБИЩАТА За едно късо време много от нашите приятели напуснаха земята и се преселиха отвъд. Това обстоятелство не можеше да не ни направи впечатление, защото много спомени за общ живот ни свързваше с тях. Къде са: Кузман, Кирил Паскалев, Жорж, Савка, Неделчо и още много други обични и скъпи наши приятели, с които сме работили и сме се подвизавали заедно в пътя, който нашият обичен Учител ни е посочил и водил през вековете. Можем ли да ги забравим? Може ли да не си спомним и спомняме за тях? Ето защо две от нашите сестри един съботен ден отиват на гробищата, за да посетят гроба на брат Неделчо, който беше най-новият покойник. Отишли на гроба, попели, помолили се, а след това си прочели нещо от една беседа. Приятно им било да стоят на гроба, защото и времето било хубаво и ги разполагало. Тишината и покоят тук ги радвали. По същото време вече имало и други хора на близките гробове, които очаквали свещеника да дойде да им прочете някоя молитва. Но макар и след доста дълго чакане, попът не дошъл.
към текста >>

Тогава една от жените дошла при двете сестрички на Неделчовия гроб и ги помолила да отидат и на гроба на техния покойник, да прочетат някоя молитва.
Отишли на гроба, попели, помолили се, а след това си прочели нещо от една беседа. Приятно им било да стоят на гроба, защото и времето било хубаво и ги разполагало. Тишината и покоят тук ги радвали. По същото време вече имало и други хора на близките гробове, които очаквали свещеника да дойде да им прочете някоя молитва. Но макар и след доста дълго чакане, попът не дошъл. Тогава една от жените дошла при двете сестрички на Неделчовия гроб и ги помолила да отидат и на гроба на техния покойник, да прочетат някоя молитва. Те приели предложението, отишли на гроба, изпяли една-две молитвени песни, прочели някоя молитва и обредната част се свършила. Тогава близките на покойника разтворили чантите си и дарили щедро двете сестри, които бяха чели молитва на гроба на техния покойник. Така станало, че и двете страни останали доволни. От едната страна близките на покойника, че са почели паметта му, а сестричките, които били гладни, си похапнали порядъчно. Да. Всеки труд се заплаща.
към текста >>

Тогава близките на покойника разтворили чантите си и дарили щедро двете сестри, които бяха чели молитва на гроба на техния покойник.
Тишината и покоят тук ги радвали. По същото време вече имало и други хора на близките гробове, които очаквали свещеника да дойде да им прочете някоя молитва. Но макар и след доста дълго чакане, попът не дошъл. Тогава една от жените дошла при двете сестрички на Неделчовия гроб и ги помолила да отидат и на гроба на техния покойник, да прочетат някоя молитва. Те приели предложението, отишли на гроба, изпяли една-две молитвени песни, прочели някоя молитва и обредната част се свършила. Тогава близките на покойника разтворили чантите си и дарили щедро двете сестри, които бяха чели молитва на гроба на техния покойник. Така станало, че и двете страни останали доволни. От едната страна близките на покойника, че са почели паметта му, а сестричките, които били гладни, си похапнали порядъчно. Да. Всеки труд се заплаща. Кои бяха тия две сестри? Кои бяха тези попове без бради и калимявки?
към текста >>

От едната страна близките на покойника, че са почели паметта му, а сестричките, които били гладни, си похапнали порядъчно. Да.
Но макар и след доста дълго чакане, попът не дошъл. Тогава една от жените дошла при двете сестрички на Неделчовия гроб и ги помолила да отидат и на гроба на техния покойник, да прочетат някоя молитва. Те приели предложението, отишли на гроба, изпяли една-две молитвени песни, прочели някоя молитва и обредната част се свършила. Тогава близките на покойника разтворили чантите си и дарили щедро двете сестри, които бяха чели молитва на гроба на техния покойник. Така станало, че и двете страни останали доволни. От едната страна близките на покойника, че са почели паметта му, а сестричките, които били гладни, си похапнали порядъчно. Да. Всеки труд се заплаща. Кои бяха тия две сестри? Кои бяха тези попове без бради и калимявки? Не, не се мъчете, защото не бихте могли да ги откриете, ако не ви кажем. Това са Верка и Весито.
към текста >>

17. 09 - 92. ОВЪГЛЕНИЯТ ПОКОЙНИК .

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

92. ОВЪГЛЕНИЯТ ПОКОЙНИК .
92. ОВЪГЛЕНИЯТ ПОКОЙНИК . Бай Щилян от Горно-оряховско на младини ходил в Америка, откъдето се беше върнал школуван атеист. Всякога, кагото ставало дума за религия, за вяра в Бога и ангелите, той все хулел и псувал и какви ли нелепости още не казвал против Бога, против Твореца. Верующ или неверующ, животът се изнизал, година след година, дошъл последният му час. Сега всичките му близки се струпали около него, за да чуят последната му дума: „Аз в Бога не вярвам. Църква и поп не признавам.
към текста >>

18. 09 - 124. РАЗПЛАТИЛ ДЪЛГОВЕТЕ СИ

Пред прага на загадъчното. Случки, сънища, видения, предчувствия. Георги Събев

Казала за този случай на една стара жена, а тя я посъветвала 40 нощи непрекъснато да се моли и покойникът ще й се яви и ще й каже истината.
Около два месеца след получаване съобщението за кончината на баща ни, срещнал майка ни Аседур - бакалинът и й казал, че има да му дължи. В отговор майка ми му казала: „Мъжът ми преди да замине взе пари и се разплати, а като се върна ми каза имената на хората, на които е платил. Той спомена и твоето име." - „Не, не ми е платено", твърдял бай Аседур. Не минало две-три недели и той пак й поискал да си плати дълга. Това я огорчило. Казала за този случай на една стара жена, а тя я посъветвала 40 нощи непрекъснато да се моли и покойникът ще й се яви и ще й каже истината. Майка ни направила този опит и на четиридесетата нощ й се явил на сън и й казал: „Жена, защо си тъй кахърна и угрижена? " - „Как да не съм кахърна, като бакалинът, дето ме срещне, все пари ми иска." - „Виж го ти" - казал баща - магарето му с магаре. Ами аз нали му платих? " И зацъкал с уста. Събудила се тя и отива право при бакалина бай Аседур и му разказала подробно за своите молитви в продължение на 40 дни и как баща ми й се явил насън и какво й казал.
към текста >>

19. 09 - 339. БЪДИ КАТО ТЯХ

Бялото Братство в град Ямбол. Тодор Абаджиев. Спиритическите сеанси в град Ямбол.

обръщал се към покойника или покойницата и ги хвалел с най-похвални думи.
339. БЪДИ КАТО ТЯХ Веднъж един брат се приближил до Учителя с цел да го пита нещо, но Учителят го преварил и му казал да отиде в гробищата, като се спира при всеки гроб да говори най-хубавите думи, най-похвалните и после да иде при него. Братът послушал съвета на Учителя, отишъл в гробищата и като се спирал на всеки гроб. обръщал се към покойника или покойницата и ги хвалел с най-похвални думи. След това, преди да напусне това място на мълчанието, произнесъл им едно слово, като казал приблизително следното: „Вие, братя мъртавци, бяхте умни хора, някои от вас дори бяха гениални но хората не ви оцениха, защото не ви разбраха, но не се отчайвайте. Имайте търпение, един ден и вие ще бъдете признати и оценени. Кураж, братя." Тъй завършил речта си и се върнал на Изгрева при Учителя. Учителят го изслушал внимателно и му казал: „Сега. рекох, пак ще отидете там, при мъртвите, но сега ще им говорите всичко най-лошо, което ви дойде до устата." /Вие тук всички завистливи/ и тъй напразно сте похабили живота си.
към текста >>

20. 25 - 1. НА САМОУВЕРЕНИТЕ НЕВЕРНИЦИ

с голяма рана в стомаха; явилият се покойник обяснява, че тази рана е вследствие нередовния живот.
Тези прераждания са му помогнали да се издигне духовно и заедно с 5-тях духовни прераждания след смъртта е можал да се издигне до положение да стане ръководител. Войникът - медиум не знае нищо за теорията метапсихоза - превъплащение. Отде накъде да говори за това? Как обяснявате и тоя случай? Същата вечер заспива други медиум и вижда духа на Русчо М-ч. с голяма рана в стомаха; явилият се покойник обяснява, че тази рана е вследствие нередовния живот. Той виждал настъпването на една грозна и мъчителна смърт, затуй и решил да посегне на живота си като си отрязва гърлото с бръснач. Но сега вижда, че е направил по-голям грях. Поиска молитва, която приема коленичащ, става, благодари и си отива. Как обяснявате вие това? Същият медиум вижда духа на Боян, тукашен гражданин, заминал преди две години на велики заговелки от задушаване.
към текста >>

21. 23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО)

Стефан Тошев

23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО) Искам да кажа няколко думи за един мой близък (сега покойник).
23. ДУХОВНИТЕ ДАРБИ СТЕФАН ЦОНЕВ (КОМПАНЧЕТО) Искам да кажа няколко думи за един мой близък (сега покойник). Думата ми е за бившия търновски адвокат (а не помощник-адвокат) Стефан Цонев, който е станал адвокат, без да е свършил по правните науки. След освобождението на България болшинството адвокати у нас бяха такива. Друг търновски адвокат - Анастас Бойнов (наш брат), също практик-адвокат, веднъж ми разправяше следното: „Като почнаха да се установяват за адвокати в Търново млади хора, свършили по правните науки из Европа и в пледоариите си в съда почнаха да употребяват изрази като тези: „Делото следва да се прекрати, защото апелативната жалба не е подадена в срок. А в гражданския процес правото пасува пред формата. Представените с жалбата доказателства, макар че са решающи за процеса, са без всякакво значение." Аз си изписах от Русия юридически книги, защото на български нямаше такива, и по цяла нощ ги четях.
към текста >>

22. 10. НЕОБИКНОВЕН МЕЖДУ ОБИКНОВЕНИТЕ

Паша Теодорова

Цели пет дни лежи покойник в салона, на открито, а тялото не се разлага.
Ние, които видяхме тази работа, казваме: Учителят свърши една грандиозна работа, която бъдещето и времето ще покаже. Тленните останки на Учителя са пред нас, за погребението, за което очакваме разрешение от другаря Георги Димитров, който по това време беше още в Москва. Ние искахме погребението да стане на Изгрев, кварталът, в който Учителят работи цели 30 години. Поради късния отговор от Москва тленните останки на Учителя останаха в салона между нас цели пет дни. За нас това беше добре, за да видим още една проява на необикновеното в обикновеното. Цели пет дни лежи покойник в салона, на открито, а тялото не се разлага. И външни хора, и нашите се питат: Защо е така? Едни казват: Студено е вън. Ами само в топло време ли хората си заминават? Други отговарят: Защото е слаб, защото е вегетарианец, не яде месо. - Слаби хора не заминават ли?
към текста >>

23. I. ПАША ТЕОДОРОВА 1. РОДЪТ НА ПАША ТЕОДОРОВА ИДВА ОТ БЕСАРАБИЯ

Гена Папазова

Аз се запознах 1920 година с Паша, а той беше вече покойник.
Бил е във Франция, френски говореше, както французин говори, пише като французин, и проза и поезия, на български също, обаче беше пияница. Седне в някой локал, без пари, защото няма, той ги пропил. Седне в някой локал, на бърза ръка със съседа си по маса, хоп, направи му някаква скица, ама поетична и оня го почерпва. И така немил- недраг си отиде този човек, Федя се разболя от туберкулоза. Разболял се, аз не го заварих. Аз се запознах 1920 година с Паша, а той беше вече покойник. Много качествен човек. Високо морален, работлив, интелигентен. Интересно, че всички знаеха езици. Къде са ги учили, не зная. Но сега, когато ви давам спомените за Паша и тя там казва това, което аз Ви казвам.
към текста >>

Г.П.: В Русе, и като завърших, дойдох у тях, тогава вече баща ми беше покойник.
Тя беше много стилен човек, значи. И да не ми накърни любовта към нея, тя го яде тоя боб. В.К.: Значи първите ви контакти с нея са в Русе. Г.П.: В Русе. В.К.: Като ученичка. Г.П.: В Русе, и като завърших, дойдох у тях, тогава вече баща ми беше покойник. Аз вече не бях в това състояние, в което бях в Русе. В.К.: Искам пак да се уточниме, ние това пропуснахме. Вие сега се казвахте Гена Папазова коя? Г.П.: По баща? Йонева Папазова.
към текста >>

24. 7. ГОЛЕМИЯТ ИЗПИТ НА СЪВРЕМЕННИЦИТЕ НА ПАША

Гена Папазова

VI. Очерци за Мара Белчева

Той беше вече покойник.
Г.П.: Никой не поема ангажимент. Но аз трябваше да ви говоря и за тази Катя Грива. На Митко Грива сестра. После ми напомнете да ви говоря за нея, защото за нашите нещо трябва да кажа, кажете ми, ще ви говоря. И тогава тя писа измежду другите и на съпругата на Петър Камбуров, на този, учителя по биология от Стара Загора. Той беше вече покойник. Тя имаше двама сина, които са били оженени вече. Тя беше свободна, единият син тука, в София, другият вън от Стара Загора, а тя в Казанлък. Тя в Казанлък, а синът й не знам, някъде другаде беше. Значи съвсем свободна. И Паша й пише, че е писала на други хора в провинцията и винаги й отговаряли: „Имай ме отречен." Това е един стих от Евангелието.
към текста >>

25. 29. МИНЧО СОТИРОВ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Когато се завърнахме от войната -1918 година, брат Пеню Киров вече бе покойник, та ръководител на бургаското братство бе поставен брат Минчо Сотиров.
Завърнахме се в 11 полк след завършването на курса и побързах да пиша на брат Сотиров, да поиска от майор Николов да ме преведе на служба в бригадата. Писмото ми благополучно замина и аз заочаквах отговор. Минаха около 15 дни и отговор дойде от брата. Не след дълго бях препратен на служба в бригадата по искане на началник-щаба майор Николов. Тази помощ на брат Минчо Сотиров ще помня през целият си живот. Когато се завърнахме от войната -1918 година, брат Пеню Киров вече бе покойник, та ръководител на бургаското братство бе поставен брат Минчо Сотиров. През негово време имахме добър напредък: правехме екскурзии до близки места, събирахме се и в града - изобщо животът ни имаше добър подтик. Така оставих брата, когато през 1923 година заминах за София. Тогава брат Минчо ми предаде писмо до Учителя, с което Му казваше, че съм редовен член на общия и младежкия окултен клас в Бургас, с молба да ме приеме и в школата в София. Когато след заминаването на Учителя, ставаха срещи на Върховният братски съвет, брат Минчо Сотиров продължаваше да бъде ръководител на Бургас и идваше в София на заседанията на съвета. Няколко години по-късно, той напусна Бургас, премести се да живее в с.
към текста >>

26. 48. НАШИЯТ СТРОЕЖ

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Покойникът си отива, а живите трябва да вършат работата си.
Тя, както казах, живееше при сестра ми Надежда, която преди една година бе завършила своята къща на съседния, неин парцел. Боледува майка ни, аз я посещавам, викам лекари, а тя макар и болна, излиза да погледа нашия строеж и се радва за успехът ни. Неусетно болестта й се усили, па в разгара на строежа, почина от рак в черния дроб, на 63 годишна възраст. Няма спасение! Майсторите от уважение, спряха строежа за един ден, погребахме майка си, а това скръбно събитие отне радостта и веселието ни за новата къща. Покойникът си отива, а живите трябва да вършат работата си. Къщата се издигна, но и 80-те хиляди лева се топят. Започваме сега заеми оттук-оттам. Пръв ни се притече на помощ Цветан Стайков, като ни даде десет хиляди лева в заем, който изтегли от спомагателната каса на университета /той беше асистент в Агрономическият университет/ . Тази услуга той ни направи по своя инициатива, защото се обичахме. След около една година можахме да върнем този негов заем.
към текста >>

27. 10. РАЗУМНИЯТ ЖИВОТ

Иван Толев

ТОМ 15

И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля.
И действително, съвременните хора говорят за разумност, без да я разбират, говорят за религия, без да я имат. Всички работят на кредит, без никакъв капитал. И ако това е истина, тогава откъде ще се почерпи разумността? И откъде ще придобием тази религия, която ще внесе не сплотяване механическо, като частниците на леда или снега или на камъните и желязото, а онова сплотяване и сговор, което виждаме в красивите плодове, в житното зърно, в слънчевата светлина, която носи живот в себе си. И ако ние, съвременните хора, говорим за Бога и действително вярваме в Него и искаме да изпълним неговия закон, като казваме, че сме негови избраниц, то ние ще покажем, че сме негови служители, само чрез изпълнението на неговия закон. И в обикновения живот, когато някой покойник остави завещанието си на своите наследници, законът задължава последните да изпълнят свещената му воля. Какво завещание остави Христос на човечеството? - „любете един другиго", „любете враговете си", а над всички „любете Бога" и бъдете винаги готови „да пожертвувате всичко заради Него". Тогава питаме: ако при такава перспектива един народ или човек би решил да изпълни волята на Бога, то на тоя народ, на обществото, дома и индивида по-зле ли ще бъде, отколкото сега? - Не, ще им бъде хиляди пъти по-добре. Едно сравнение между средствата, които се употребяват в личния и обществения живот, ще ни поясни мисълта: когато трябва да се изкърти някой камък, това става с чук; когато трябва да се повали физически някой враг, това правят с нож; но когато трябва да се издигне някой мъртвец от гроба, нима може това да стане с чук или нож?
към текста >>

28. 6. „Завети, год. IV (1937), кн. 2, с. 40, Спомените вълнуват. Мария Радева

ТОМ 17

За да се разбере този живот, трябва тънка душа... Някаква голяма болка се топи в гласа й, в очите й... Великият покойник се изправя между нас.
Дългите разговори ме уморяват, но вие идвайте. С вас се разбираме и когато мълчим. И така минават минути, часове, неусетно, леко. Говорим за Париж, за Италия... за Пенчо. - Понякога ми досаждат много с въпроси за живота ми с Пенчо Славейков. За да се разбере този живот, трябва тънка душа... Някаква голяма болка се топи в гласа й, в очите й... Великият покойник се изправя между нас. И ние се заслушваме в неговото безмълвие. Сега Мара Белчева е сянка от отвъдния свят. Лятото на 1936 година беше нейното последно лято на Юндола. Последно лято на земята. Последно лято на живота й.
към текста >>

29. 5. Възвание

ТОМ 20

Непрежалимият Царствен покойник бе обходил всички кътове на родната земя и стана близък на всяко българско сърце.
От невръстни години до последно издихание Царят-Обединител живя с възторга и покрусата, с радостта и мъката на целия български народ и остана до край най-предан и верен син на българската земя. Твърд в страдания и изпитания, храбър в устреми и усилия, в тревога и бури, Той - кормчията на българската държава, бе всякога на водаческия пост. Четвърт век твори усилено и създаде велики и незабравими дела. Работи неуморно, всеотдайно и с непобедима вяра в звездата на България. За нея Той живя и принесе Себе си жертва пред отечествения олтар. Непрежалимият Царствен покойник бе обходил всички кътове на родната земя и стана близък на всяко българско сърце. Той се сроди с българската просвета и култура и стана неин върховен закрилник. Няма честит почин за Родината, в който Венценосният Цар да не е вложил Своето високо покровителство; няма народно бедствие, което да не е привлякло Неговото отзивчиво сърце; няма всенародна радост, която да не е развълнувала Неговата благородна душа. Храбър воин, увенчан със слава в борбите за тържество на българските идеали, Върховният вожд имаше под особени грижи и родната войска - пазителка на българската народна чест. С помисли и дела Великият покойник начерта и освети със смъртта си вечните завети на народа: Да изградим докрай величието на Родината - обединена, могъща и благоденствуваща! Да я пазим неизменно - силна, светла и честита!
към текста >>

С помисли и дела Великият покойник начерта и освети със смъртта си вечните завети на народа: Да изградим докрай величието на Родината - обединена, могъща и благоденствуваща!
За нея Той живя и принесе Себе си жертва пред отечествения олтар. Непрежалимият Царствен покойник бе обходил всички кътове на родната земя и стана близък на всяко българско сърце. Той се сроди с българската просвета и култура и стана неин върховен закрилник. Няма честит почин за Родината, в който Венценосният Цар да не е вложил Своето високо покровителство; няма народно бедствие, което да не е привлякло Неговото отзивчиво сърце; няма всенародна радост, която да не е развълнувала Неговата благородна душа. Храбър воин, увенчан със слава в борбите за тържество на българските идеали, Върховният вожд имаше под особени грижи и родната войска - пазителка на българската народна чест. С помисли и дела Великият покойник начерта и освети със смъртта си вечните завети на народа: Да изградим докрай величието на Родината - обединена, могъща и благоденствуваща! Да я пазим неизменно - силна, светла и честита! Само в нейната слава да сияе нашата гордост и в нейното щастие да гори нашата радост! Кръстът на страданието да не смущава нашия устрем в изграждане благополучието и величието на България! Днес, когато всенародна скръб е заляла цялата българска земя; когато целият български народ ридае, нека благоговейно се поклоним пред тъй рано отминалия Цар-Обединител. Нека пред светлия Му образ запалим в сърцата си пламъка на най-дълбока почит.
към текста >>

30. НОВИЯТ ХРИСТОС В СОФИЯ (В. Седмичен факел, г. I, бр. 6 (3.III.1924г.), стр.1.)

ТОМ 21

На пръв план ни се хвърли в очи една наша поетеса, жена на бивш министър и другарка на един от нашите най-големи поети, сега покойник.* Млади момичета смирено мъдренно приказват помежду си.
Влизаме в салона, който вече е натъпкан с посетители. Близо до прозорците, в центъра на салона, е издигната малка естрада, а върху нея - висока масичка и стол за „Него”. Масата е покрита с бели бродирани покривки и отгоре е сложено Евангелието. Хвърляме поглед върху пъстрото това общество от последователи на „учителя”. Тук имаше хора от всички слоеве на обществото. На пръв план ни се хвърли в очи една наша поетеса, жена на бивш министър и другарка на един от нашите най-големи поети, сега покойник.* Млади момичета смирено мъдренно приказват помежду си. А „братята”, в повечето случаи младежи, с дълги коси, правилно отрязани също като на „учителя”, хвърлят сегиз-тогиз милички погледи към „сестрите”, които им отвръщат със същото, зер „основата на живота е любов”... Часът е 10. Най-сетне „учителят” влиза. Всички стават на крака. Бавно той поздравява и заема своето място. Погледът му блуждае там нейде в пространството.
към текста >>

31. 2. Скромен дар по случай 22 март 1959 година, от съкровищницата на милия Учител

Д-р Михаил Стоицев

ТОМ 23

Ние трябва да благословим покойника - голям учен в Руска Армения, който е написал това, и да благодарим на А.
А ако трябва да се помогне с думи на някого, то да е с любов и мъдрост, защото пред себе си има бомба. 5. А като срещне мъж или жена, да ги счита свои братя и сестри. И всичко това да се върши под контрола на съвестта, както спомнихме. Този е пътят за заглушаване на алчността и недоволството, в широк смисъл на думата, които отклонения са ни довели до самозабрава и тези страдания. Освободени от алчността и недоволството, тогава съзнателно ще се стремим да живеем за общо добро на всички, а и да бъдем от тия, които действително са живели повече дни и години от живота си, според тази легенда: «Кой живее». Ние трябва да благословим покойника - голям учен в Руска Армения, който е написал това, и да благодарим на А. И., който е превел тази легенда. 3. Разумният ученик, а и всеки пробуден за в този път, особено в сегашното ново време, трябва да се смири, за да се учи и от Живата природа, която е жив образец, а и най-великият университет на Земята. От що да се учи? 1. От минералното царство. а. От него трябва да се научим да развиваме не слабоволието, не гранитната воля, не, не своеволието, не и желязната воля, с които, без разума и с извратени чувства, се греши и човек страда.
към текста >>

32. В. БЛАГОДАРСТВЕНИ ПИСМА ДО Д-Р ИВАН ЖЕКОВ ОТ ИЗЛЕКУВАНИ БОЛНИ

Д-р Иван Жеков

ТОМ 23

Излекувани са двете деца на гражданката Димонка, мъжът на която бе железничар, сега покойник, живущи на ул.
«Каблешкова» № 15, в дома на пенсионера Арнаудов. Излекуван по Ваше наставление е синът на пристанищния работник Симеон Събев, на име Любчо, когото снехте от смъртния одър след угасване свещите, поставени от родителите му, сега развит младеж и наверно е служил и войник в народната армия. Лекуването му бе, ако не се лъжа, през 1926 г. и сега живущ при родителите си на ул. «Братя Бъкстон» N9 31. Излекувани са двете деца на гражданката Димонка, мъжът на която бе железничар, сега покойник, живущи на ул. «Каблешков» № 11. По Ваше наставление излекувани са от Вас в гр. Варна, сега Сталин, безброй болни от различни болести. Излекуван бе по Ваши наставления младежът Коста Атанасов през 1920 г., син на покойния военен капелник Атанасов, от остър ревматизъм в ставите, тогава живущ в наследствената им къща на ул. «Каблешкова» № 15, Варна.
към текста >>

33. 6.4. Паметно слово за Гаврил Илиев

Този българин е отдавна покойник и гроба му е в гр.
Този българин е Гаврил Илиев. Името му е записано в историята от историка М. Дринов, записано в английската книга The Turk-и в една доста обемиста брошура от г. Марангозов от с. Ново село, дето е престоял доста време - поради клането и изгарянето на това село от турците. Този българин е отдавна покойник и гроба му е в гр. Севлиево, тоже отдавна забравен. Тоя човек, Гаврил Илиев, който, може да се каже, става баща на евангелизма в България, е роден в гр. Берковица на 8 ноември 1821 г. От детинство под влиянието на своята набожна баба пораснал и станал благочестив и набожен младеж. С вяра и молитва е живял.
към текста >>

34. 6.9. Иван Я. Сечанов Паметно известие

Стоян Ватралски Като ви слушах (към предидещите шест говорители), аз чувствувах като че ли има нещо неверно, по право едностранчиво в нашето за покойника говорене: ний говорим като че ли неговият живот беше съвършен, без недостатки.
Последната от седем речи на възпоменателната служба, държана в Първата Българска Евангелска Църква, София, 7.XI.1928 г. Духовна обнова, Г. VII, бр. 9 (XI. 1928), с. 6-8. Стоян Ватралски Като ви слушах (към предидещите шест говорители), аз чувствувах като че ли има нещо неверно, по право едностранчиво в нашето за покойника говорене: ний говорим като че ли неговият живот беше съвършен, без недостатки. Такова впечатление е нелепо и, поне за два вида слушатели, неблагодарно. Първо, за неопитния младеж, който ще си каже: "Каква полза да се опитвам по тоя път; аз не съм за такъв подвиг, аз съм несъвършен." И за познаващия отблизо бележития покойник, който ще си помисли за нас: "Тия говорители не са искрени: аз зная, че Сечанов имаше и човешки слабости". Последната част на тая бележка е вярна, ала не и първата. Наистина, може би по-назидателно би било, ако заедно с добродетелите се изтъкваха и коментираха и малките му слабости. Ала тъй скоро след смъртта, било от деликатност към близките му, било поради болното чувство на обща загуба, налага ни се благоразумието да говорим главно за добродетелите на покойника.
към текста >>

Първо, за неопитния младеж, който ще си каже: "Каква полза да се опитвам по тоя път; аз не съм за такъв подвиг, аз съм несъвършен." И за познаващия отблизо бележития покойник, който ще си помисли за нас: "Тия говорители не са искрени: аз зная, че Сечанов имаше и човешки слабости".
VII, бр. 9 (XI. 1928), с. 6-8. Стоян Ватралски Като ви слушах (към предидещите шест говорители), аз чувствувах като че ли има нещо неверно, по право едностранчиво в нашето за покойника говорене: ний говорим като че ли неговият живот беше съвършен, без недостатки. Такова впечатление е нелепо и, поне за два вида слушатели, неблагодарно. Първо, за неопитния младеж, който ще си каже: "Каква полза да се опитвам по тоя път; аз не съм за такъв подвиг, аз съм несъвършен." И за познаващия отблизо бележития покойник, който ще си помисли за нас: "Тия говорители не са искрени: аз зная, че Сечанов имаше и човешки слабости". Последната част на тая бележка е вярна, ала не и първата. Наистина, може би по-назидателно би било, ако заедно с добродетелите се изтъкваха и коментираха и малките му слабости. Ала тъй скоро след смъртта, било от деликатност към близките му, било поради болното чувство на обща загуба, налага ни се благоразумието да говорим главно за добродетелите на покойника. А пастир Иван Я. Сечанов имаше редки добродетели както и отлични дарби.
към текста >>

Ала тъй скоро след смъртта, било от деликатност към близките му, било поради болното чувство на обща загуба, налага ни се благоразумието да говорим главно за добродетелите на покойника.
Стоян Ватралски Като ви слушах (към предидещите шест говорители), аз чувствувах като че ли има нещо неверно, по право едностранчиво в нашето за покойника говорене: ний говорим като че ли неговият живот беше съвършен, без недостатки. Такова впечатление е нелепо и, поне за два вида слушатели, неблагодарно. Първо, за неопитния младеж, който ще си каже: "Каква полза да се опитвам по тоя път; аз не съм за такъв подвиг, аз съм несъвършен." И за познаващия отблизо бележития покойник, който ще си помисли за нас: "Тия говорители не са искрени: аз зная, че Сечанов имаше и човешки слабости". Последната част на тая бележка е вярна, ала не и първата. Наистина, може би по-назидателно би било, ако заедно с добродетелите се изтъкваха и коментираха и малките му слабости. Ала тъй скоро след смъртта, било от деликатност към близките му, било поради болното чувство на обща загуба, налага ни се благоразумието да говорим главно за добродетелите на покойника. А пастир Иван Я. Сечанов имаше редки добродетели както и отлични дарби. Като говорител и езиковед той беше един от първите; а като стилист и познавач на българския език, нямаше равен на себе си в нашето общество. Имаше завиден усет за красиви изрази и кога си дадеше труд да се подготви, той говореше и пишеше изящно, дори класически. Той беше естествено интелигентен, умствено развит, религиозно начетен; а по характер беше учтив, съобщителен, състрадателен, разговорлив, простителен и пр.
към текста >>

Вместо венец на скромното чело на покойника, прилагам ви тук хилядо лева, да бъдат дадени на бедни и нуждаещи се от почитаемия Пастир на тукашната Евангелска църква, гдето милия покойник ред години е благовестявал Евангелието Христово за славата Божия и за благото на паството си и на любимата си родина.
1928), с. 8. Семейството на починалия Ив. Я. Сечанов между многото писма и телеграми е приело и следното писмо: До почитаемото семейство на покойния Иван Сечанов, Пловдив. Приемете моите дълбоки съболезнования за загубата на вашия скъп съпруг и баща и моя мил и незабравим приятел. Българската Евангелска църква губи един възторжен Боговдъхновен пастир, а България губи един общественик от първа величина, който пламенно обичаше родината си и целия си живот бе посветил като работеше за нейното духовно издигане. Вместо венец на скромното чело на покойника, прилагам ви тук хилядо лева, да бъдат дадени на бедни и нуждаещи се от почитаемия Пастир на тукашната Евангелска църква, гдето милия покойник ред години е благовестявал Евангелието Христово за славата Божия и за благото на паството си и на любимата си родина. Нека Всеблагий Бог на когото добрия Ив. Сечанов така предано служеше с всичкото си сърдце и всичката си душа да го увенчае с неуведаемия венец на Безсмъртието. С дълбоко почитание: Константин х. Калчов. 1 ноември, 1928, София.
към текста >>

35. 8. Вестник Зорница и неговите редактори и сътрудници

И падналото знаме от ръката на бащата-покойник се поема от неговия син, Н. Ив.
Пламенният дух на последния и вещото му перо, съчетани с толерантността, благостта и възприемчивостта на п-р Ив. М. Цаков, разширяват влиянието на "Зорница" всред българския народ. В София вестника увеличава числото на абонатите. И точно във вихъра на тая строителна работа, смъртта грабна труженика Ив. М. Цаков на 30 март 1925 г. И падналото знаме от ръката на бащата-покойник се поема от неговия син, Н. Ив. Цаков, настоящия редактор на "Зорница". Андрей Стоев Цанов Роден на 14 март 1842 г. в с. Равнище, Тетевенско. Свършил Американското научно-богословско училище в Пловдив през 1866 г., където след това остава учител 3 години.
към текста >>

36. 1.2. Стефан Томов в очите на съвременниците си

Християнството докато за мнозина е само външна дреха, за скъпият покойник то бе живот и дихание.
А свещеникът А. п. Маджаров се изрази така: - Д-р Томов бе отличен във всяко отношение, като човек и Христов последовател. Неговото християнство проф. Вл. Тод. Хиндалов очерта в качествата му на добър българин, защото, каза той, гражданственост и християнщина се преливат, както водата в сюнгера и сюнгерът във водата. Християнството докато за мнозина е само външна дреха, за скъпият покойник то бе живот и дихание. Неговият отличен син г. проф. Тома Томов свидетелствува за патриархалната му осанка на свещенослужител и в дома, плод на което се явява силната вяра на чедата му и техният примерен живот по стъпките на мил баща. Дори, както знаем, при поканата му да вземе министерски пост още при княза Батенберг, той отказва, за да остане верен на Христа: - Аз съм Негов министър (служител)! Но с тоя отказ - аз искрено смятам, че не д-р Томов, а България е загубила своя честен и безкористен служител; да не говорим за Евангелизма... Въпреки своята скромност, д-р Томов можеше с какво да се похвали. Той взема най-живо участие в 1-о ни Учредително събрание във В.
към текста >>

37. 3.4. Не се боя от смъртта, защото знам къде ще отида. Паметни слова

И все пак: когато видим да лежи пред нас наш близък, когото сме добре опознали и когото сме научили да ценим в характер, отношения и дела, нещо се счупва в нас, ние свеждаме глава, сърцето потръпва, сълзите бликват и ние плачем за скъпия покойник, оплакваме въобще и човешката съдба... Животът ни се струва някак си изгубил своето значение и важност, щом трябва да завърши там, в пръстта.
Речи, произнесени при погребението на 4 декември 1938 г. София, Методистка епископална църква, 1938, с. 6-7. Тома Стефанов Томов Тежък и непоносим закон, стар колкото и света, виси неумолимо над всички нас и подтиска сърце, чувства и ум; това е неумолимият закон на смъртта, който в своята колкото лаконична, толкова и брутална формула, гласи: "Който се е родил, той ще и да умре"! Това ние знаем, това сме чели в книги, особено в книгата на книгите, Библията, където ясно е казано: "Определено е на човеците веднъж да умрат"... (Евр. 9:27); "Пръст си и в пръст ще се върнеш" (Битие 3:11)! И все пак: когато видим да лежи пред нас наш близък, когото сме добре опознали и когото сме научили да ценим в характер, отношения и дела, нещо се счупва в нас, ние свеждаме глава, сърцето потръпва, сълзите бликват и ние плачем за скъпия покойник, оплакваме въобще и човешката съдба... Животът ни се струва някак си изгубил своето значение и важност, щом трябва да завърши там, в пръстта. Обезнадеждени и безпомощни стоим ние пред загадката на смъртта, плячка на най-черни мисли. Ние наистина, бихме останали в тая душевна тегота, ние бихме скърбили чрезмерно за нещо, което загубваме завинаги, ако светъл лъч от надежда и утеха, не ни идеше от този извор на живота, който на друго пък място ни казва: "Не всичко тук на земята се свършва. Смъртта не е всевластния господар, защото тя е победена от Оня, който възкръсна". И вместо безкрайна скръб, каквато обикновено имат езичниците, ние биваме озарени от положителна вяра и надежда за безсмъртен задгробен живот. Онова, което виждаме тук, са само тленните останки на тази, чийто дух остава вечен и споменът за чиито дела, никога не ще ни напусне.
към текста >>

38. 4.3.19. Смъртта на Ватралски по страниците на периодичния печат

7812, каза няколко топли думи за своя приятел, вече покойник, като добави, че си запазва правото да говори на специалното Траурно утро, което той ще уреди и темата ще му е: "Религията на Ватралски".
Бургас, г. М. Ж. Марков) съобщи, за кончината на евангелския поет и покани Църквата да се изправи и в мълчание да отдаде последна почит, което се и стори. След това той прочете съобщението във в. "Утро", бр. 7812, каза няколко топли думи за своя приятел, вече покойник, като добави, че си запазва правото да говори на специалното Траурно утро, което той ще уреди и темата ще му е: "Религията на Ватралски". Същият ден, каза той, ще се даде траурна вечер от страна на младите при Църквата. Г-н пастирът прочете подходящото стихотворение "Душата пътник" от Ватралски, печатано в "Религия", бр. 11-13, изпя се 352 п. от сб. "Духовни песни" и Богослужението продължи".
към текста >>

По тоя случай пасторът Марков е пратил следното писмо: Многоуважаема госпожо, Позволете ми да Ви поднеса тия цветя на почит и скръб в есенните дни на траурното тържество по случай скъпата загуба на неоценимия покойник - Стоян Ватралски!
Г-н пастирът прочете подходящото стихотворение "Душата пътник" от Ватралски, печатано в "Религия", бр. 11-13, изпя се 352 п. от сб. "Духовни песни" и Богослужението продължи". (из писмото на Църквата до г-жа Ватралска). По тоя случай пасторът Марков е пратил следното писмо: Многоуважаема госпожо, Позволете ми да Ви поднеса тия цветя на почит и скръб в есенните дни на траурното тържество по случай скъпата загуба на неоценимия покойник - Стоян Ватралски! Аз лично чувствувам, че светът ми стана по-малък, че нещо непрежалимо-мило, липсва завинаги вече в сърцето ми.. Певецът на "Правдастрога" изпя последните акорди: остъва ние да осъществим непостигнат идеал! -Сърдечно Ви стискам ръката със сълзи на очи и пр." 15 септември бе траурният ден! Г-н пастир Марков говори на тема: "Религията на Ватралски" като използва за текст Откр. 22:5. И обрисува поета от неговите "Агностически размишления" до верующия "Правдолюбец". Главната роля тук играе Исус, когото Ватралски не приема в догматическата смисъл на църквата, но Когото той желае да види приложен във всекидневния частен, обществен и държавен живот.
към текста >>

Марков, личен приятел на покойника.
П-р Марков благодари на участниците за хубаво изнесените роли, и на слушателите за тяхното внимание. Изнесените творби очертаха Ватралски в истинския му лик. Вечерта завърши с прекрасната и високо-патриотична песен "Отечество, люлка на моите отци" (403). Събранието публично изказа своята благодарност на организатора г. п-р М. Ж. Марков, личен приятел на покойника. Ето и жалейката, издадена от младите при църквата (31 август 1935 г.) Стоян Ватралски Почина ... Напусна ни големият книжовник и обществен деец. Умря този, който с искрена любов към Българския народ, работи неуморно за него и ден, и нощ. Отдъхна си този, който пророчески проповядваше към Отечеството служба: "с перо или жезъл, с везни ил остен"... Спи спокойно, скъпи учителю! Ние, твоите млади последователи ще следваме неотклонно твоя път към Бога! Съобщ. Един от младите.
към текста >>

39. 2. Анчо и Нешка Аневи