Търсене в текстове за 'Поклонение'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 46 резултата в 34 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 46) Мъдреците от изток - Боян Боев (1883 – 1963)

Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда.
Трябва да се изтъкне, че човешката история от атлантско време до Христа е представлявала едно постепенно слизане на човешкото съзнание в гъстата материя.45 И тази посока – слизане от Духа към материята, се нарича инволюция. Древни култури като индийската, персийската, асиро-вавилонската и египетската са се развивали по време на човешката инволюция и тяхната придобита опитност и надареност имат характеристиката на инволюционния период. Но методите, които са необходими за развитието на човечеството, се менят според възрастта му и според степента на съзнанието му, така както не можем да си послужим при възпитанието на един юноша с методите, които употребяваме за развитието на едно тригодишно дете. Мъдреците, които представляват есенцията на инволюционната култура, са се поклонили на Месията, който ще им отвори нови хоризонти, ще преодолее известни препятствия в жертва свята и благоугодна и ще внесе нова светлина и нови възможности – така Той ще ги постави във връзка с изобилния живот. Източната философия вече била стигнала до своята върхова точка, но за човечеството, което навлизало в еволюционния си период, би трябвало да се проявят нови методи, програми, сили и пътища. Поклонението на мъдреците от Изток пред малкия Исус е духовното осъзнаване на новите напредничави идеи – с Христа иде Любовта, от което източните школи имат нужда. Учението на Христа надминава тяхното знание и възможности. Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11).
към текста >>

Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея.
Окултистите от източната философия осъзнават, че трябва да идат да се учат при Христа. Именно това ще се осъществи през вековете и във вътрешния и външен живот на човечеството ще настьпят съществени промени. Тази неразривна връзка е изразена чрез думите: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат изобилно. Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овците“ (Йоан 10:11). Стадото овци е цялото човечество, а пастирът – Христос. Всякога факти, които са от дълбоко мистичен характер, представляват фокус, в който са съсредоточени сили от различни духовни полета и в този смисъл поклонението на мъдреците от Изток има обозримо значение за символичното звучене в Евангелието на Матея. А именно онова, което се случва, което е част от физическия свят, същевременно е и символ на вечни Истини. Мъдреците идат от изток, тогава нека да разгледаме понятието Изток. Що е мистичният Изток, що е вътрешният Изток? Изток – това е полето, в което работят Великите души с пробудено и просветлено съзнание, живеещи в реалността на Истината и Свободата. Изток – това е Царството на Истината и Разумността, Царството на Духа.
към текста >>

Този евангелски разказ за поклонението пред Христа е белег, че разумните сили в Природата са се обединили за Христовата кауза, за реализирането на мисията Му – възкресението на човешката душа и влизането ѝ в изобилния живот.
Под хълма Сион, под града на живия Бог и под Небесния Ерусалим се разбира именно онзи Разумен център, който работи с духовни средства в Природата. Със споменаването на десетки хиляди тържествуващи ангели и на събора на първородните се има предвид членовете на Всемирното Бяло Братство. Те стоят над човешката раса и отдавна – в други, минали вселени, са завършили своето човешко развитие, а сега ръководят строителните процеси в Природата чрез своята духовна същност. Духовете на усъвършенствуваните праведници са същества от сегашната човешка раса, които са завършили човешката си еволюция и вече помагат във великата творческа работа на Всемирното Бяло Братство. С израза Исуса, Посредник на Нов завет се очертава Неговата мисия във връзка с възхода на човешката раса, докато с по-долния израз – поръсената кръв, която говори по-добри неща от Авеловата, се подразбира жертвата, която Христос прави от Любов в името на изобилния живот на човечеството. Този евангелски разказ за поклонението пред Христа е белег, че разумните сили в Природата са се обединили за Христовата кауза, за реализирането на мисията Му – възкресението на човешката душа и влизането ѝ в изобилния живот.
към текста >>

2. 11 НОВАТА АТМОСФЕРА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

И сега, като прастари езичници, завърнали се към своето първично и здраво поклонение.
Често потъваме дълбоко в снега, търкаляме се и пак поемаме нагоре. Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка. Питам се за миг: Кои са тези, които не се страхуват от студа, преспите и изкачват снежната планина? Безумни ли са те, - както ни наричат по-умните от умните - които знаят красотата? Не, неотстъпни поклонници на живата природа. И сега, като прастари езичници, завърнали се към своето първично и здраво поклонение. Белота, белота, чудна приказна белота. Ето ни вече горе до обилния, бистър извор. Тук натрупваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към пукащите главни. От дрехите ни се вдига обилна пара. Лицата ни пламтят от горещината.
към текста >>

3. ЕЗОТЕРИЧНА (ОКУЛТНА) ИСТОРИЯ НА АСТРОЛОГИЯТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Всички поклонници, последователи на Мохамедовата вяра, извършват там поклонение пред тъмния камък и принасят дарове.
Свещеният камък Каабето, който се намира в Мека, е паднал болид и още преди Мохамед, се е боготворял от тамошните народи по указанията на Саабеистите. Още от незапомнени времена около него била построена сграда. Съвременните учени-петрографи са установили, че наистина този камък е болид. Мохамед, който дълги години е бил керванджия, е имал контакт със Саабеистите, защото в Корана на няколко места е отбелязано за тях. За своята религия той е взаимствал много от учението на Саабей, включително и обожаването на този тъмен камък, определяйки Мека за свещен град, а храмът с падналия болид - за главно светилище. Всички поклонници, последователи на Мохамедовата вяра, извършват там поклонение пред тъмния камък и принасят дарове. Полумесец със звезда, като емблема на Исляма, Мохамед е взаимствал също от Саабеизма. Този символ не е нищо друго, освен знак за съвпад на Луната с Венера. Родените при такава констелация са много красиви, мили и приятни хора, а при транзит този аспект носи много щастливи събития, особено за жените. Древните звездобройци, които са боготворели звездите, са ги наричали "Очите на ангелите". И наистина, не са ли възхитителни ясните и топли звездни нощи, особено когато няма Луна; небосводът, осеян с хиляди звезди, които блестят мило и нежно като очите на влюбени!
към текста >>

4. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Раждането на Христа, поклонението на Мъдреците, гонението на Ирода, бягството в Египет, връщането от Египет, кръщението в Йордан, проявяването на Словото, т.е.
Христос, който се ражда в човешките души, действително се роди в Палестина. Христос се роди в човешките души и под Неговата благодатна Светлина и топлина постепенно започна да се събужда Божественото в човешките души и тогава хората започнаха да разбират, че Словото-Христос е въплотено в цялата природа и тогава цялата природа става една жива книга на проявеното Слово. Така че обект на християнския езотеризъм е животът на Христа от раждането до възкресението. И това, което е описано като исторически събития действително е станало и отговаря на известни мистични факти, станали в човешката душа и на известни космични факти, които стават в природата. Затова е казано: Това, което е долу е подобно на това, което е горе. Раждането на Христа, поклонението на Мъдреците, гонението на Ирода, бягството в Египет, връщането от Египет, кръщението в Йордан, проявяването на Словото, т.е. посяването на Словото, разпъването на Голгота и възкресението, и най-после възнесението - ето елементите на християнския езотеризъм, които трябва правилно да се разбират. Това са исторически събития и същевременно мистични преживявания, и определени космични процеси. Това е характерното за християнския езотеризъм, че това, което става на историческата сцена, става и в човешката душа и в човечеството, става и в космоса. Християнската езотерична традиция е жива и не е престанала да съществува от времето на Христа до наши дни. В Евангелието се казва, че Мъдреците от Изток дошли в Палестина, когато се е родил Христос и Му поднесли подаръци - злато, смирна и ливан.
към текста >>

5. ПОРФИРИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете.
Той няма нужда от нищо, което би било извън Него, както е казано, нито даже от душата на света. Последната има три свойства: тя има възможност сама да се движи и измежду тези движения избира най-хубавото и най-доброто, за да движи тялото на света според предписаните закони. А това тяло, лишено от душа и тази душа, безтелесна и свободна от всяка страст, се събрали заедно. Що се отнася до другите богове, до духовете на неподвижните звезди и планети, съставени от тяло и душа, на тях трябва да принасяме само неодушевени жертви. Освен това съществуват безкрайно множество невидими същества, които Платон нарича без разлика даймони (духове). Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете. Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди. Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот.
към текста >>

Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди.
Що се отнася до другите богове, до духовете на неподвижните звезди и планети, съставени от тяло и душа, на тях трябва да принасяме само неодушевени жертви. Освен това съществуват безкрайно множество невидими същества, които Платон нарича без разлика даймони (духове). Множество от тях са получили от хората особени имена и се ползуват с поклонение, равно на онова на боговете. Съществуват и много други, които нямат имена и които се почитат с доста неясни култове в някои малки градове. Друга част от това множество разумни същества били наречени с общото име духове. Целият свят вярва, според общото мнение, че те се дразнят и сърдят, когато не ги зачитат и не се ползуват с постоянно поклонение и че напротив, са благоприятни и разположени, когато им правят молитви, литания, жертвоприношения и други предписани обреди. Голяма част от душите, създадени от душата на света обитават подлунната област и те са в близък контакт с човека. Те му помагат или вредят според посоката, която е дадена на техния живот. Добри духове са онези, които действуват в полза на тези същества, над които господствуват - било че са натоварени с грижата за някои животни, било че бдят над плодовете на земята или над всички неща, пазенето на които им е поверено от природата, било че доставят дъжд, умерени ветрове, хубаво време и всичко онова, което способствува да направи благоприятни годишните времена. Те също са ни потребни за музиката и за другите науки като медицината, гимнастиката и др. Не е за вярване, че след като са ни доставили толкова големи ползи, биха се опитали да ни пакостят.
към текста >>

6. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

В 19-та глава Бог казва на Йеремия да каже на евреите, че ще ги счупи като грънчарски съд и ще ги накаже със жестока смърт заради престъпленията и поклонението на чужди богове.
„И тогаз ще познаят, че Името Ми е Йеова." В 17-та глава пак се говори за греховете на евреите и че ще бъдат отхвърлени от наследието, което им е обещано. В 18-та глава Бог сравнява човеците с калта на грънчаря и както той може да прави каквото пожелае от калта, така и Бог може да направи каквото пожелае от един народ. И по- нататък се казва, че ако Бог е изрекъл зло против някой народ или човек поради прегрешенията му, и той се върне в правия път, Бог ще го въздигне. А ако на някой е обещано въздигане и той отстъпи от правия път, обещанието се отменя, за да се въздаде зло според делата му. В 19-та глава Бог казва на Йеремия да каже на евреите, че ще ги счупи като грънчарски съд и ще ги накаже със жестока смърт заради престъпленията и поклонението на чужди богове. В 20-та глава се казва, че първосвещеникът се нахвърлил върху Йеремия и го затворил за една нощ в тъмница. И след като го пуснал, той казал нему H на всички евреи, че ще бъдат завладени от Вавилон и пренесени пленници в този град. По-нататък Йеремия се оплаква, че има много врагове, които искат живота му. В 21 -ва глава пророкът също казва на евреите, че ще бъдат завладени от Вавилонския цар и закарани пленници във Вавилон. В 22-ра глава Господ говори какво трябва да бъде отношението на човека към ближния му, за да му бъде добре и какво е положението му, ако онеправдава ближния си.
към текста >>

7. 6. ИСУС ОТ НАЗАРЕТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Във втора глава се описва поклонението на Мъдреците от Изток, наречени Царе Свещеници, които дошли от Изток и казали: "Къде се намира новороденият, който е предназначен да бъде Цар юдейски?
Но докато размишляваше, явява му се Ангел Господен на сън и му казва: Йосифе, сине Давидов, не се оставяй да бъдеш заблуден, считай Мария за твоя жена, защото плодът в нейната утроба е заченат чрез силата на Светия Дух. Тя ще роди син, който трябва да наречеш Исус, защото Той ще изцели своите от болестите на греха. Всичко това стана, за да се сбъдне Словото, което Господ изрече чрез устата на пророците: Ето, Девица ще зачене и ще роди син, Той ще бъде наречен Емануил, което изтълкувано значи Бог всред нас. И като стана Йосиф от сън, той стори както бе му казал Ангелът, взе Мария при себе си като своя жена. Той нямаше съзнание, че е общувал с нея и като роди сина си, той му нарече името Исус". Във втора глава се описва поклонението на Мъдреците от Изток, наречени Царе Свещеници, които дошли от Изток и казали: "Къде се намира новороденият, който е предназначен да бъде Цар юдейски? Ние видяхме Неговата звезда в страните на Изтока и дойдохме да Му се поклоним. Ирод, като чул това, се смутил и заедно с него целия град. Той събрал първосвещениците и книжниците да ги пита къде е мястото за раждане на Христа според Писанието. Те му отговорили, че е писано, че ще се роди във Витлеем юдейски. Тогава Ирод повикал при себе си Мъдреците и в таен разговор с тях се осведомил точно за времето, когато се е появила звездата.
към текста >>

При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос.
Такова е описанието на Лука за раждането на Исус и неговия живот до 12-та година, след което следва Кръщението, изкушението от дявола и почване на проповедта. От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан. При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария. При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение. И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет. За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят.
към текста >>

Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение.
От горното изложение се вижда, че двамата евангелисти описват две различни събития, две различни раждания, защото в нищо тяхното описание не съвпада, освен в името Исус, майката Мария и бащата Йосиф, и Светият Дух. Но родословната книга ни показва, че и в двата случая Йосиф е последният човек от една родословна линия. В единия случай при Матея той е последният член по линията на Соломон, а при Лука той е последният член по линията на Натан. При Матей съобщението за раждането на Исус се дава на Йосиф, а при Лука Благовестието се дава на Мария. При Матей имаме бягството в Египет и поклонението на Мъдреците, а при Лука имаме овчарите, на които се явяват Ангелите и казват, че се е родил Христос. Йосиф и Мария на Лука живеят в Назарет, град в Галилея и отиват в Ерусалим на поклонение. И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет. За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят. Историческите документи ясно ни показват, че имаме две различни раждания, които се описват съвсем независимо от двамата евангелисти.
към текста >>

Матей, както вече казах няколко пъти, ни описва раждането на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството в Египет, връщането от там и заселването в Назарет.
И поради преброяване отишли във Витлеем като Давидов град, за да се запишат там и там се ражда Исус. А Матея не казва нищо за местожителството на родителите, но направо казва, че Исус е роден във Витлеем, град в Юдея. И след завръщането от Египет Йосиф се страхува да отиде във Витлеем, а се настанява в галилейския град Назарет. За да се изясни и разбере това противоречие, както и всички противоречия, които съществуват в Евангелието, може да ни помогне само Окултната Наука, която черпи своите сведения от Вечното Евангелие, което е записано в Невидимия свят. Историческите документи ясно ни показват, че имаме две различни раждания, които се описват съвсем независимо от двамата евангелисти. Матей, както вече казах няколко пъти, ни описва раждането на Исус по Соломоновата линия и при Него идват на поклонение Мъдреците от Изток, след това идва бягството в Египет, връщането от там и заселването в Назарет. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия и за това раждане Ангелът се явява на Мария и й казва, че ще зачене от Светия Дух и ще роди син, който ще нарече Исус. След това, когато се ражда Исус, явяват се Ангели, които съобщават на овчарите за раждането на Христа, Спасителя на света. Друго важно в това описание е, че има известна интимна връзка между Йоан Кръстител и Исус, коготото ни описва Лука. Това са историческите факти. Сега ще кажа няколко думи как Окултната Наука разглежда този въпрос.
към текста >>

Бягството в Египет и поклонението на Мъдреците са два факта, които ни показват, че тук е въплътен Заратустра, който има връзка с Мъдреците и с Херметичната наука.
И затова се описва, че дошли Мъдреци от Изток да му се поклонят. Това са неговите ученици от миналото, които той е посветил и затова той им се явява като звезда, която ги води на мястото на новото му въплъщение. Защото и самото име Зороастър значи Златна звезда. Тази именно Златна звезда водеше Мъдреците. И Учителят казва, че това е било необходимо, за да влезе във връзка с Окултната Мъдрост на Хермес и да се пробуди за новата си мисия. Бягството в Египет и поклонението на Мъдреците са два факта, които ни показват, че тук е въплътен Заратустра, който има връзка с Мъдреците и с Херметичната наука. Лука ни описва раждането на Исус по Натанова линия, който има връзка с Йоан Кръстител. Според Учителя и според Окултната Наука въобще, в този Исус по Натанова линия се въплъщава душата на Адам, която била задържана в Невидимия свят и не е минала през прераждания, както други човешки души. Тази душа била девствена и не е била засегната от изкушението на дявола. В своето учение Ориген описва душата на Адам и как тя се подготвя за да послужи като посредник на Логоса при Неговото слизане на земята. Ориген казва, че човекоставане на Логоса в едно човешко тяло е било възможно само посредством онази запазена от Провидението душа, светещо чистата душа, която той нарича "Душата на Христа".
към текста >>

8. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова и за още хиляди други чудесни работи, отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според Неговото Име".
Той на два пъти споменава за Него, като говори за времето на Понтий Пилат, между другото казва така: "По това време (времето на въстанието срещу Пилат, който искал с храмови пари да прокара вода в Ерусалим от далечни извори), живял Исус, мъдър човек, ако изобщо би следвало да се нарече човек. Защото Той вършел съвършено убедителни работи, бил Учител на всички онези човеци, които били готови с радост да приемат Истината. Той привлякъл към Себе Си мнозина както от юдеите, така и от елините. Това е бил Христос (Месия) и макар Пилат поради оплакването на някои знатни хора от нашите, Го осъдил на кръстна смърт, то ония, които още отначалото Го обичали, не Му изневерили, защото Той им се явил на гретия ден отново жив, както предсказвали Божествените пророци. Затова и за още хиляди други чудесни работи, отнасящи се за Него и до днес съществува поклонението на християните, които така се наричат според Неговото Име". На друго място Йосиф Флавий съобщава следното за Исус: Първосвещеникът Ана във времето след смъртта на римския управител Фест, докато дойде заместникът му Албин, 62-та година след Христа, побързал едного човека па име Яков, брат на Исус, наречен Месия, заедно с още други, които той обвинява, че нарушили закона на Тора, да ги доведе пред Синедриона и да ги осъди на смърт чрез убиване с камъни". Йосиф Флавий споменава за Йоан Кръстител следното: Той бе превъзходен мъж и увещаваше юдеите да проявяват приложение в добродетели и справедлив живот по между си, да се упражняват в благочестие спрямо Бога и да дохождат при Йоан да се кръстят. Когато много народ се обърнал към него, той Ирод, се уплашил твърде много като си помислил, че такова голямо влияние върху масите може да предизвика въстание, понеже изглежда мнозина са следвали съветите на Йоан Кръстител. Затова Йоан бе хвърлен в окови поради подозрението на Ирод и докаран в споменатата по-рано крепост Махерон и тук бе умъртвен" Римски източници:
към текста >>

9. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Така, след разказа за рождеството, след поклонението на пастирите, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19).
Най-после, накрая на втората глава ни показва Мария, как тя стои пред 12-годишното момче Исус в храма. Мечът вече е почнал да пронизва нейната душа. "Майка му рече: Сине мой, защо ни стори ти това? Ето, баща ти и аз много наскърбени те търсехме" (2;48). Лука с особено старание ни рисува духовния образ на Мария. Така, след разказа за рождеството, след поклонението на пастирите, се казва: "Мария пазеше всички тези думи и ги поддържаше живи в сърцето си" (2-, 19). И след намирането на 12-годишния Исус в храма, при неговия отговор на въпроса на майката, пак се казва: "Майка му пазеше тези думи в сърцето си" (2;51). Цялото Евангелие на Лука е изпълнено с образи на жени. Тук са Мария, наречена Магдалина, от която са изгонени 7 демона, и Йоана, жената на Хуза, настойник на Ирод, и Сузана и много други, които Му слугуваха с имота си. След това - изцелението на дъщерята на Яир, и изцелението на жената с кръвотечението, описано с по-големи подробности, отколкото у Марко и Матей. След това още много жени се явяват по време на ходенето на Исус по страната и накрая, плачещите жени по пътя към Голгота.
към текста >>

Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария.
"Вие ще приемете силата на Светия Дух, който ще дойде във вас" (1;8). После, с изливането на Светия Дух на празника на Петдесятница, Пътят на душата стига до своята цел, по който Път Евангелието на Лука ни води. Евангелист Лука е гръцки лекар и е познавал гръцкото окултно лечебно изкуство, което е лекувало с използване силите на Природата, която те обожавали под името Диана или Артемида. Същността на гръцкото лечебно изкуство е проникнало в християнството, така да се каже, по подземни пътища. Съществуват много места за поклонение, където се разказва за чудотворни изцеления, които са били произведени там от Дева Мария, където са били издигнати храмове на Дева Мария. Това са обикновено места с особена етерна природа, която намира своя израз в някои извори. Такива места е имало и преди християнските времена. На такива места по- чувствителните натури са срещали, виждайки или чувайки Богинята-Природа, раздаваща живот. Тези видения и изцеления, приписвани в древността на Богинята-Природа, или на богинята Диана, са били отнесени в християнски времена към Дева Мария. Защото в етерния свят, който обгръща нашата земя, съществуват етерни центрове, където извира нещо от вътрешната сфера, от скритата Мирова майчина Душа по етерен начин.
към текста >>

10. 14. МИСЛИ ОТ ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ КОЛОСЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смирение и поклонение на ангели, като наднича в неща, които уж е видял във видения, и със самохвалство се надува с плътския си ум, а не държи Главата Христос." /2;18-19/.
Защото Отец благоволи да се всели в Него съвършената пълнота, и чрез Него да примири всичко със Себе Си, и земните, и небесните, като въдвори мир чрез Него с кръвта, пролята на Неговия кръст." /1;17-20/. "... Неговото тяло, което е Църквата; на която аз станах служител, по Божията наредба, която ми бе възложена заради вас, да проповядвам напълно Словото на Бога, сиреч Тайната, която е била скрита от векове и поколения, а сега се откри на Неговите светии; на които Божията Воля беше да яви какво е между езичниците богатството на славата на тая Тайна, сиреч Христос между вас, надеждата на славата." /1;24-27/. "Него ние възвестяваме, като съветваме всеки човек и поучаваме всеки човек с пълна Мъдрост, за да представим всеки човек съвършен в Христа."/1;28/. "... Да познаят Тайната Божия, сиреч Христа, в Когото са скрити всички съкровища на Премъдростта и на знанието." /2;2-3/. "Защото в него обитава телесно всичката пълнота на Божеството; и вие имате пълнота в Него, Който е Глава на всяко началство и власт." /2;9-10/. "Никой да ви не отнема наградата с измама, чрез самоволно смирение и поклонение на ангели, като наднича в неща, които уж е видял във видения, и със самохвалство се надува с плътския си ум, а не държи Главата Христос." /2;18-19/. . "И тъй, като Божии избрани, свети и възлюбени, облечете се с милосърдие, благост, смирение, кротост, дълготърпение." /3;12/. "Претърпявайте си един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие. А над всичко това облечете се в Любовта, която свързва всичко в съвършенство. И нека царува в сърцата ви Христовият Мир, за който бяхте и призвани в едно тяло; и бъдете благодарни." /3;13-15/.
към текста >>

11. II. ТАЙНАТА НА ГОЛГОТА ВЪВ ВРЪЗКА С РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕКА И ЧОВЕЧЕСТВОТО. ДВЕТЕ ГОЛГОТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Голгота, като място на поклонение, ни насочва в настоящето, поставя пред нас образно развръзката на най-дълбоките съвременни душевни неволи на душата, обясняват ни смисъла на всяко умиране, което интелектуализмът на нашето време трябваше да разпростре над цялото човечество.
Мислителното съзнание е бедно спрямо предишните степени на пътя, но то носи в себе си студеното дихание на умирането. На Лобното място на човешката мисъл [са] човешкият дух и светът, мислещият и мисленето. Обаче, само на Лобното място човек е напълно буден и свободен. Единствено тук той ще се отскубне от изгнанието в материята и ще се издигне със съзнанието до едно свръхсетивно изживяване, което вече не е свързано с тялото. Тук смъртта и новият живот граничат едно с друго, както в Палестина Голгота и гробът на Възкресението в градината на Йосиф от Ариматея граничат едно с друго. Голгота, като място на поклонение, ни насочва в настоящето, поставя пред нас образно развръзката на най-дълбоките съвременни душевни неволи на душата, обясняват ни смисъла на всяко умиране, което интелектуализмът на нашето време трябваше да разпростре над цялото човечество. Животът на Христа на Земята е като едно драматично резюме на развитие на съзнанието на човечеството. В течение на хилядолетия съзнанието на човека е извършило изкачване към Лобното място. В течение на три години Христос, завърши Пътя нагоре към Ерусалим, към Голгота. Земният път на Христа е затворен от две спирки, първата, когато Той стъпва с краката Си във водата на Йордан, за да приеме кръщението на Йоана, и когато на Лобното място наклонява увенчаната с трънен венец глава и умира. Между двете стои човекоставането, Неговото въплътяване в човешко тяло, като едно степенно изграждане на човешката форма, от нозете до главата, докато целият човек е изпълнен и благословен от Христовата съдба.
към текста >>

12. XII. СИН ЧЕЛОВЕЧЕСКИ - ЕТО ЧОВЕКЪТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като Син Человечески.
Едва чрез импулса на Космическия Христос човек беше отново такъв, какъвто Той беше, когато духовният свят беше пренесен на физическия свят. Там стоеше Духът на човечеството, Синът Человечески, пред онези, които в Ерусалим бяха Негови съдии и гонители. Но Той стоеше там такъв, какъвто можеше да стане, когато всичко, което беше Го снизило, отново беше изгонено от човешката природа. Там стоеше Човекът, Който беше извършил Тайната на Голгота, като образец пред Своите себеподобни, пред Когото другите би трябвало да Му се поклонят, като кажат: Ето ме в .моя най-висш идеш, в образа, който трябва да изработя в себе си чрез най-горещия стремеж, който може. да излезе от моята душа. Ето ме пред това, което единствено е достойно за уважение и поклонение, пред Божественото в мене, пред Което апостолите, ако биха имали истинско себепознание, би трябвало да си кажат: В целия заобикалящ ни свят не съществува нищо, което, по своята трайност и величие, може да се сравни с Това, Което стои тук пред нас, като Син Человечески. Това себепознание трябваше да имат хората, човечеството. Но те плюха върху Сина Человечески, бичуваха Го и Го разпнаха. С това ни е показано, че хората, вместо да познаят себе си в лицето на Иисуса, тъпчат самите себе си в праха, убиват самите себе си, защото не познават себе си. И всеки човек, само чрез този урок, чрез този Космически урок, може да приеме постепенно импулса на Христа, да реализира себе си в по-нататъшните перспективи на Земното развитие. Такъв беше световно-историческият момент.
към текста >>

13. ИСИХАСТИ И ДРУГИ МИСТИЦИ - Влад Пашов (1902- 1974)

При него дохождали на поклонение много хора от Византия, от България, Сърбия.
Понеже вниманието им е насочено изключително към личното спасение, не са се занимавали с обществени въпроси, както богомилите. Оттам и положителното отношение на властниците към тях начело с царя. Възобновител на исихазма, както казах, е малоазиатският монах Григорий Синаит, роден през втората половина на 13 век. След дълги скитания и изпитания, той попаднал в Атон и там всред многолюдното монашество ( около три хиляди монаси) той започнал своите проповеди. После в стремежа си да живее, колкото се може по-уединено, сам всред учениците си се оттеглил в Странджа планина и там основал цяло общежитие. При него дохождали на поклонение много хора от Византия, от България, Сърбия. Влашко и другаде. Монасите - учениците на Григорий живели в отделни скитове — "намести, подобно на сладкопойните ластовички" и само от време на време се събирали около учителя си. Той ги учел в пълно съгласие с християнството, че Адам бил създаден по Божие подобие и бил безгрешен като ангел. Имал способността да съзерцава Божия образ, който изгубил откакто повлечен от свободната си воля, вкусил забранения плод. Тогава бил изпъден от рая с проклятието да изкарва сам с пот и мъка прехраната си.
към текста >>

14. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

5. Хажита - поклонението в Мека.
Да помогнеш на слепеца е милостиня. Да отмахнеш от пьтя камъни, тръни и други такива пречки е милостиня. Да подадеш вода на жадния е милостиня." (Кор.гл.2) 3. Салат - различните пет часове, определени за молитва. 4. Роза - тридесетдневния пост на Рамазама. 5. Хажита - поклонението в Мека. Това са петте длъжности, които трябва да изпълняват всички. Виното е строго забранено. В една от своите проповеди Мохамед казва: "Придобийте знания, защото този, който го придобие в пътя на Бога, върши дело на милосърдие. Този, който говори за него, хвали Бога. Този, който го търси, боготвори Бога.
към текста >>

15. ПЪРВИ СТЪПКИ НА ДВИЖЕНИЕТО - Влад Пашов (1902- 1974)

4. Езотеризъм: Мойсей, жрецът на Озирис и поклонението на влъхвите /Пътят на звездата/.
В оригинала те са много по-големи, пълни със сирийски, еврейски и староегипетски думи, необходим елемент на магическата реч. Те се разделят по назначение и характер на девет рода: Космични: Сатанаил — царят на мрака; и Адам — Каин и Авел. 1. Магия: Небето /Трите Небеса/ и стълбът — Вавилонската кула. 2. Мистика: Царят на Салим /Мелхиседек/ и търсещата / Каломина/. 4. Езотеризъм: Мойсей, жрецът на Озирис и поклонението на влъхвите /Пътят на звездата/. 5. Ритуал: Скритият — псалом на Слънцето и скритата — песен на Девата. 6. Символика: Соломон /словата на блажения/ и гадателят /Даниил/. 7. Великото Дело: Притчи /Книга на загадките/ и Савската царица /Соломон и Балкиза/. 8. Малкото Дело: Блудният син /сватбата на царския син/ и домът /дъщерята на царя/. 9. Апокалиптика: Ездра /видението на Ездра/ и Юда /Иисус на планината/.
към текста >>

16. НАЧАЛО НА КОНФЛИКТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Народът идвал на поклонение, за да види светиите и да чуе тяхната жива проповед.
В историята на българската църква той е известен като св. Гавраил Лесновски, а в историята на Богомилството се нарича Гавраил Кратовски. Той бил от съвършените богомили, но работел тайно. При него работили четиринадесет души богомилски презвитери, които той изпращал да разпространяват учението из Македония. Постепенно пещерата на уединението се превърнала в скит, където много послушници и монаси заработили. Народът идвал на поклонение, за да види светиите и да чуе тяхната жива проповед. Богомилството се развивало широко по този път. В тези глухи гори народът слушал мистичния глас на бледите монаси, който като че идвал от Небето и разкривал на хората Вечната Истина. Боян и Богомил често ходели там. Тук за пръв път богомилските ученици чули легендата за Победния меч, който от ръка на ръка е бил предаван от Вотана още на седмина избраници. През 958 година Боян и Богомил отишли в Лесновския манастир, откъдето Боян отишъл във Византия да се срещне с Непознатите, а Богомил заминал на югозапад, където двама комитополи, които били богомили, замисляли заговор.
към текста >>

17. 29. Ролята на красотата и чистотата в живота, 26 ноември 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А поклонението на Бога се отличава от това, че който служи на Бога, Бог му дава живот.
Преди години направих опит да разкрия на българите истината, че слънчевата светлина и топлина действат здравословно и спомагат за правилното развитие на човека. Понеже от Слънцето иде праната и затова препоръчах сутрин рано преди изгрев човек да излезе в природата, за да поеме чист въздух и да приеме онази прана, която иде с първите слънчеви лъчи. Но българите ни обвиниха, че се кланяме на Слънцето. Това е едно неразбиране. На човека не е позволено да се кланя на нищо, освен на Бога. А поклонението на Бога се отличава от това, че който служи на Бога, Бог му дава живот. Да се покланяме на Бога, значи да носим Неговото знание, Неговата Любов, Неговия Дух, Неговата свобода да носим живота. Това значи да се покланяме на Бога и само така ще можем да добием онова знание, което ни е необходимо за живота. Сега мнозина искат да отидат в Индия да изучат тайните на окултната наука. Тайната седи в това да бъдем облечени в красота и чистота. Мислете една година върху чистотата и красотата и няма да сгрешите.
към текста >>

18. Основен принцип в Бялото Братство - Влад Пашов (1902- 1974)

Следователно само Нему можем да въздадем чест и поклонение, и хваление и никому другиму.
• 793 • Основен принцип в Бялото Братство. В нашето Бяло Братство принципът е: само за Бога можем да работим, само Него можем да любим безгранично и само Нему можем да се доверяваме. Важен е този принцип и той трябва да легне вътре в нас. Само Бог е съвършен, само Той е безграничен – нито се изменя, нито се променя и само в Неговия силен Дух, само в Неговия ум, само в Неговата душа, в Неговото сърце, само в Него можем да намерим всичко онуй, за което нашата душа копнее и се стреми тук на Земята. И само Него можем да намерим тук, на Земята, и горе на Небето. Следователно само Нему можем да въздадем чест и поклонение, и хваление и никому другиму. Само този принцип – Бог на Любовта – трябва да легне като основно правило в душата ви. Него ще намерите и на Земята, и на Небето. И Той като ви проговори, адът веднага става Рай. Ако не ви проговори, Раят става ад. Такъв е дълбокият закон.
към текста >>

19. Рибарската мрежа на Черната ложа - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново
разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр. 268, за да си
към текста >>

20. Ясновидци и светци - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

поклонение там, където бяха отседнали.
Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев. Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели вилата на лозето - там, където ставаха съборите. Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези. Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с
към текста >>

Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с
поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели вилата на лозето - там, където ставаха съборите. Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези. Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето, предоставяха им средства и препитание. А те там не работеха нищо, по цял ден се подвизаваха "на ужким" в Господа. По-късно Учителят заяви: "Аз имам
към текста >>

21. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

поклонение. Нямам нищо общо с хора, които лъжат.
плаче, остави го да получи опитност. Постави една, две, три години на опит и тогава го приеми. Тях ги разглези Гоъблашев. Всички ходеха при тях на поклонение. Нямам нищо общо с хора, които лъжат. Аз зная техните съзерцания. Нека се оженят. Могат да вземат по две-три жени, нямам нищо против това. Не бъдете лековерни и не оставяйте да ви лъжат.
към текста >>

22. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Аз считам поклонението на българите пред този Михаил с откраднатия образ на Великия Учител Петър Дънов за продажна работа.
Обяда трае само половин час, като след изслушването на беседите и някъде към 2 и 1/2 - 3 часа, и ако не успееш да се нахраниш за половин час, оставаш гладен, времето е приключило. След това следват други инициативи и всички е под охрана. Искам да кажа, че българите трябва да разберат тяхната велика роля в света, тяхната роля да приемат това Божествено Учение, което се сне на българска земя, на българска реч от Великия Миров Учител Беинса Дуно и което Учение се даде всъщност да бъде прието от българския народ и задачата на този народ е да го разпространи между другите народи. Тази задача България трябва да извърши с чест, за да може да се подобри и нейното материално и социално положение. Аз считам поклонението на българите пред този Михаил с откраднатия образ на Великия Учител Петър Дънов за продажна работа. И всъщност българите там са видели променения ритъм на песните и на Паневритмията и са гледали безпомощни изопаченията и са навеждали глава, защото са поканени там. Всъщност са били просто принудени да влезат в лъжите на този Михаил, което е срам и позор за България. Но има някакъв малък прогрес, те все пак са показали ритъма и особено за тези народните мелодии и някои от представителите на Михаил са се заинтересували да разберат как е точния ритъм. Всъщност там не е за бедни хора, защото членския внос е много скъп и е задължителен и картата е задължителна. Само тези, които са имотни могат да отиват.
към текста >>

23. 07 Виденията ми на 19 август 1972 - Радка Левордашка (1920-2014)

В този момент започна нещо като поклонение (или богослужение), тогава започнаха да влизат, откъм великаните, едни същества по-високи от тези, които бяха наредени в елипсата – един след друг, с различни по цвят дрехи.
Показа се първо розово сияние, светна след малко част от Слънцето и се простряха дълги лъчи, между тези лъчи видях, че излизат от Слънцето някакви същества с ореоли около главите. След това излезе и една по-голяма фигура, държаща факел в ръка, цялото Слънце се показа. Фигурите се отделиха от Слънцето, застанаха в пространството, далеч от него, всички бяха осветени с различни цветове. Фигурата, която държеше горящия факел, изглеждаше така: застана първа, като че на пиедестал, и от дясно и от ляво зад гърба ѝ излязоха първо две жени, след тях започнаха да се нареждат последователно от двете страни фигури с пурпурни облекла, докато образуваха много дълга елипса. В двата края на елипсата застана по един великан. В този момент започна нещо като поклонение (или богослужение), тогава започнаха да влизат, откъм великаните, едни същества по-високи от тези, които бяха наредени в елипсата – един след друг, с различни по цвят дрехи. Всеки един от тях заставаше в средата на елипсата, с лице към стоящия с факела, и дълбоко му се покланяше, после се обръщаше и излизаше от елипсата от същото място, откъдето влизаше. Така след всеки, който се поклони, идваше друг на негово място. Влизащите на поклонение бяха много големи и препасани с колани в различни цветове, а тогите им бяха в един цвят. Слънцето се издигна нависоко и церемонията продължаваше, нищо не се промени, докато се четеше беседата. Чудех се откъде идват тези големи същества, защото виждах, че елипсата не се променя, значи тези, които идваха на поклонение, не са от съществата подредени в елипсата, а влизаха отвън.
към текста >>

Влизащите на поклонение бяха много големи и препасани с колани в различни цветове, а тогите им бяха в един цвят.
Фигурата, която държеше горящия факел, изглеждаше така: застана първа, като че на пиедестал, и от дясно и от ляво зад гърба ѝ излязоха първо две жени, след тях започнаха да се нареждат последователно от двете страни фигури с пурпурни облекла, докато образуваха много дълга елипса. В двата края на елипсата застана по един великан. В този момент започна нещо като поклонение (или богослужение), тогава започнаха да влизат, откъм великаните, едни същества по-високи от тези, които бяха наредени в елипсата – един след друг, с различни по цвят дрехи. Всеки един от тях заставаше в средата на елипсата, с лице към стоящия с факела, и дълбоко му се покланяше, после се обръщаше и излизаше от елипсата от същото място, откъдето влизаше. Така след всеки, който се поклони, идваше друг на негово място. Влизащите на поклонение бяха много големи и препасани с колани в различни цветове, а тогите им бяха в един цвят. Слънцето се издигна нависоко и церемонията продължаваше, нищо не се промени, докато се четеше беседата. Чудех се откъде идват тези големи същества, защото виждах, че елипсата не се променя, значи тези, които идваха на поклонение, не са от съществата подредени в елипсата, а влизаха отвън. В момента, в който свърши беседата, приключи и церемонията на небето по следния начин: двамата великани вдигнаха един грамаден ключ и го завъртяха, така картината изчезна. Аз си свалих погледа надолу към клековете и видях, че в тях стоят около 50-60 голи до кръста мъже, но на разстояние един от друг, стоят и слушат беседата с голямо внимание. Успях да ги огледам, бяха само мъже с коси до ушите, като че ли така са подстригани.
към текста >>

Чудех се откъде идват тези големи същества, защото виждах, че елипсата не се променя, значи тези, които идваха на поклонение, не са от съществата подредени в елипсата, а влизаха отвън.
В този момент започна нещо като поклонение (или богослужение), тогава започнаха да влизат, откъм великаните, едни същества по-високи от тези, които бяха наредени в елипсата – един след друг, с различни по цвят дрехи. Всеки един от тях заставаше в средата на елипсата, с лице към стоящия с факела, и дълбоко му се покланяше, после се обръщаше и излизаше от елипсата от същото място, откъдето влизаше. Така след всеки, който се поклони, идваше друг на негово място. Влизащите на поклонение бяха много големи и препасани с колани в различни цветове, а тогите им бяха в един цвят. Слънцето се издигна нависоко и церемонията продължаваше, нищо не се промени, докато се четеше беседата. Чудех се откъде идват тези големи същества, защото виждах, че елипсата не се променя, значи тези, които идваха на поклонение, не са от съществата подредени в елипсата, а влизаха отвън. В момента, в който свърши беседата, приключи и церемонията на небето по следния начин: двамата великани вдигнаха един грамаден ключ и го завъртяха, така картината изчезна. Аз си свалих погледа надолу към клековете и видях, че в тях стоят около 50-60 голи до кръста мъже, но на разстояние един от друг, стоят и слушат беседата с голямо внимание. Успях да ги огледам, бяха само мъже с коси до ушите, като че ли така са подстригани. Главите им – нормални, косите – кафяво-червеникави, телата им – леко загорели от слънцето. Една минута ги гледах, но мръднах неволно крака си и те ме видяха и разбраха, че ги гледам, в този момент изведнъж се скриха в клековете, като че ли потънаха в тях или в пропастта надолу.
към текста >>

24. 52. ИДЕЯТА ЗА БОГА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

Създали каменни сгради като места за поклонение, докато дошли на земята богомилите през X век и отрекли всички храмове, свещеници и църковни обреди, свалили всичките си накити и тръгнали босоноги, с прости одежди, хранели се само с растителна храна и славели своя Бог в природата под някои китни дървета или планински хълмове.
ИДЕЯТА ЗА БОГА Откакто човек съществува, той е съзнавал, че има някаква свръхчовешка сила в живота, която той отъждествява с природата. Кланял се на луната, на слънцето, на какви ли не изображения, създадени от фантазията му, но в основата на всичко е лежала идеята за Бога. Всички философи са се занимавали с тази идея по всякакъв възможен начин. Образували са многобройни школи, а с тази идея са се занимавали най-вече църковниците. Създали каменни сгради като места за поклонение, докато дошли на земята богомилите през X век и отрекли всички храмове, свещеници и църковни обреди, свалили всичките си накити и тръгнали босоноги, с прости одежди, хранели се само с растителна храна и славели своя Бог в природата под някои китни дървета или планински хълмове. Изгаряли ги, прогонили ги църковниците от България, но те занесли новите си прогресивни идеи за Бога на Запад и запалили там факела на културното и духовно възраждане и Ренесанса. Фактът, че хората мислят и се занимават с идеята за Бога, е най-силното доказателство за неговото съществуване. Невъзможно е човешкият ум да мисли за нещо, което не съществува. Мисълта е отражение на космичната светлина, която всеки възприема според нивото, до което се е развил умът му и до което се е домогнало съзнанието му. На всички велики мислители са издигнати паметници, но зад всеки мислител стои вечно живата творческа сила, за която досега не е издигнат паметник, защото тя ръководи, владее и живее във всичко.
към текста >>

25. ПЪРВИТЕ РЕВОЛЮЦИОНЕРИ - Борис Николов

По този начин, естествено и постепенно, манастирите стават разсадник на идеята за освобождението, която чрез посетителите, отишли там на поклонение, се предава във всички народи.
Самите манастири са преживявали много пъти нападения, грабежи, опожаряване, кланета. Всички монаси са се молели за своите поробени народи и, естествено, споделяли са помежду си мъките си. И така се заражда в тях идеята да обединят усилията си. Те решават в определен ден и час да се събират на общи молитви към Бога за освобождаване от агарянското иго. Тази духовна работа продължава много години. По този начин, естествено и постепенно, манастирите стават разсадник на идеята за освобождението, която чрез посетителите, отишли там на поклонение, се предава във всички народи. Тази идея започва да пониква в сърцата на поробените, това повдига самочувствието им, събужда надежда и копнеж за свобода.Атонските манастири се посещават от много хора от целия свят. Молитвата на монасите за освобождение от робството, знайно или незнайно, се разпространява навсякъде. След като са работили така двайсетина години, калугерите решават да разширят акцията, да привлекат в общата молитва и хора вярващи от своите народи. Тогава от Атон изпращат монаси да събират помощи за манастирите, а всъщност – да призовават към молитва вярващите измежду гърци, сърби, румъни, македонци, българи. Те пътуват, опознават народите си, привличат към общото дело вярващите.
към текста >>

26. III. УЧЕНИЕТО НА БЯЛОТО БРАТСТВО В ИНТЕРПРЕТАЦИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ: ОБЩ ПРЕГЛЕД - Константин Златев

monos един, и theos Бог: поклонение и вяра в един Бог).
Дънов подобно на модерната теософия и сродните й учения, би могло да бъде окачествено като съвременен пантеизъм. Пантеизмът (от гр. pan всичко, и theos Бог) представлява философско учение, според което Бог се явява безлично Начало, което не се намира отвъд границите на природата, а е тъждествено с нея; пантеизмът разтваря Бога в природата, като отхвърля свръхприродното начало; Бог е светът и светът е Бог. Същият български мислител определя учението на П. Дънов едновременно и като възвишен монотеизъм (от гр. monos един, и theos Бог: поклонение и вяра в един Бог). В своите разсъждения по темата, коментирайки общата идейна база на учението на ББ, предадено от Учителя П. Дънов, и отбелязаните теоретични концепции, А. Томов изтъква, че по отношение на Битието Бог е трансцендентен и иманентен. Той е неизменен Абсолют, централна Монада и същевременно проявяващ се, даващ форма и живот на всичко, вечно творящ Логос. В качеството Си на Абсолют Той е Първопричина на всичко съществуващо, дарява живот на всичко (Деян.
към текста >>

27. XII. СЪВРЕМЕННО СЪСТОЯНИЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО В БЪЛГАРИЯ И ПО СВЕТА - Константин Златев

Ченгетата нахлуват в помещението и откриват ... тленните останки на Петър Дънов, положени там за поклонение.
В последните декемврийски дни на 1944 г. един джип спира пред салона на "Изгрева" и от него слизат двама цивилни агенти на отечественофронтовското правителство. Пристигнали са с единствената задача да арестуват "опасния" за "народната" власт духовен Учител Петър Дънов. Запитват някои от наобиколилите ги бели братя и сестри къде е техният водач. Те мълчаливо им посочват залата на малката сграда, на чийто горен етаж, в малката стаичка е прекарал последните шестнадесет години от земния си живот Учителят на Любовта, Предвестникът на Новата Култура на VI раса. Ченгетата нахлуват в помещението и откриват ... тленните останки на Петър Дънов, положени там за поклонение. Малко са закъснели. Така и не успяват да осъществяват мисията си. За щастие! Понеже жестока и страшна би била кармата на българския народ, ако неговият велик духовен Учител бе попаднал в ръцете на яростните безбожници и бе претърпял мъчения в техните мрачни подземия, предназначени за изтръгване на "признания" от устата на хиляди невинни сънародници. Прозрял навреме пъклените планове на болшевишката измет, той се оттегля с достойнство обратно в света, от който е дошъл тук в плът.
към текста >>

28. X. ВЯРАТА В СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Нашето поклонение е пред Единия Премъдър и Всемилостив Бог, Който присъства навсякъде във Всемира.
Тя не просто вярва в Него, тя знае, че Го има, че именно Той ў е дал живот и я води по пътя към съвършенството. Опитът на миналото за нея започва от мига на раждането ў от Божествената субстанция и се разгръща и обогатява при множеството ў сблъсъци с царството на материята. Това е духовен опит с неизмеримо висока стойност. Неговата светлина помага на човешкото същество да се ориентира по безбройните лъкатушни пътеки на своето битие. Истинската вяра има за свой обект една велика Реалност – Бога и Неговото проявление в света. Нашето поклонение е пред Единия Премъдър и Всемилостив Бог, Който присъства навсякъде във Всемира. Него възпява българският Учител на ББ с вдъхновените слова: „Вярвам в Бога, Който живее в светлината. Вярвам в Бога, Който живее във въздуха, във водата, в хляба, в мен, в моя ум и моето сърце, в тялото ми, навсякъде. Той ме е пратил тук.“ Той ни е пратил тук, за да изпълним Неговата свята воля. И на първо място – закона на Любовта. Според Учителя П.
към текста >>

29. Лалка Кръстева - Крум Въжаров (1908- 1991)

Далеч по-добре е за всеки да живее и обича живота на Учителя, отколкото да прави поклонение на Рила веднъж в годината.
Той има едно специално място в своето сърце за всички ранни ученици и последователи. Учителят, изглежда, казва, че в сърцевината на неговото учение има нещо, което не е разбрано по времето, когато то е дадено, но този светещ скъпоценен камък е там и чака да бъде открит и ще бъде даден на тези, които го търсят. Има пасажи в неговото писмено Слово, в които думите са като песни (песнопение) или мантри. Думите формират един музикален образец и чрез многократното им произнасяне осигуряват един по-нататъшен мост на разбиране и той ще бъде даден на този, който го търси. „Никога не забравяйте защо ние ходим на Рила и Мусала, никога не забравяйте защо отидохме първо на Рила.“ Като че ли той иска да каже да внесем Рила и Мусала в ежедневния си живот, а не само в краткия период през месец август. Далеч по-добре е за всеки да живее и обича живота на Учителя, отколкото да прави поклонение на Рила веднъж в годината. Той не изисква да бъде построена черква на Рила. Той чака своето българско Братство да въплъти учението на Учителя. Следват благословения на български език, които аз не мога да напиша. Това е благословение, което често се дава от Учителя на неговите обични хора. Вероятно той движи ръката си по един специален начин.
към текста >>

30. Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний... - Влад Пашов (1902- 1974)

Слава, чест, хваление и поклонение пред Теб подобава всякога!
• 1092 • Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш във век вечний. Всесилний и Всемъдрий, благословено да е Твоето Име от мене, ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменен винаги. Слава, чест, хваление и поклонение пред Теб подобава всякога!
към текста >>

31. Един Бог - Сава Калименов (1901 - 1990)

Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог — Бога на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, все- обгръщащ Баща на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! . .
В такъв случай, какво представлява от себе си „монотеизма“ (еднобожието) на която и да било от днешните религии? —> Само една маска, под която се крие техния политеизъм (многобожие), при което всяка религия дава пълно преимущество на „своя“ бог, а против всички други богове обявява безпощадна война. Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски! Днес боговете на всички религии и народи не са нищо друго освен идоли! Защото представителите им сами подчертават тяхната изключителност, тяхната отделност, тяхната непригодност да служат за идеал и обединение на всички хора и народи. Днес нямаме един Бог! Днес имаме много богове или, по-право, много идоли, които хората са си създали и им се кланят. Новото човечество, което иде да изгради един нов свят, няма нищо общо с многобожието, с идолопоклонството на сегашния свят. Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог — Бога на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, все- обгръщащ Баща на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! . . Днешния начин на поклонение пред „нашия“ бог, който се противопоставя иа „чуждите“ такива, е престъпление пред единствения истински Бог! . . И новото човечество иде да ликвидира с това престъпление, с това идолопоклонство! То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина. немеца, французина, китаеца и турчина е един и същ. То иде да тури край на сектантските борби между хората и да сложи властно печата на обединението върху всички области на човешкия живот!
към текста >>

Днешния начин на поклонение пред „нашия“ бог, който се противопоставя иа „чуждите“ такива, е престъпление пред единствения истински Бог! . .
—> Само една маска, под която се крие техния политеизъм (многобожие), при което всяка религия дава пълно преимущество на „своя“ бог, а против всички други богове обявява безпощадна война. Днес всички хорски богове по своята същност са сектантски! Днес боговете на всички религии и народи не са нищо друго освен идоли! Защото представителите им сами подчертават тяхната изключителност, тяхната отделност, тяхната непригодност да служат за идеал и обединение на всички хора и народи. Днес нямаме един Бог! Днес имаме много богове или, по-право, много идоли, които хората са си създали и им се кланят. Новото човечество, което иде да изгради един нов свят, няма нищо общо с многобожието, с идолопоклонството на сегашния свят. Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог — Бога на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, все- обгръщащ Баща на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! . . Днешния начин на поклонение пред „нашия“ бог, който се противопоставя иа „чуждите“ такива, е престъпление пред единствения истински Бог! . . И новото човечество иде да ликвидира с това престъпление, с това идолопоклонство! То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина. немеца, французина, китаеца и турчина е един и същ. То иде да тури край на сектантските борби между хората и да сложи властно печата на обединението върху всички области на човешкия живот!
към текста >>

32. Една Религия - Сава Калименов (1901 - 1990)

И тогава, и само тогава ще имаме всеобщо поклонение Богу в Дух и Истина; тогава, и само тогава света ще си отдъхне от непрестанните религиозни и национални разпри и преследвания, които и до ден днешен го тормозят; тогава, и само тогава човечеството ще се сдобие със своята истинска, единствена Религия.
Ето защо, ясно е, че зората на новия живот, изгрева на Новото Човечество, ще бъде същевременно свечеряване и залез за днешните изиграли вече своята роля и изкуствено поддържани религии. В новия живот нема да има религии, — ще има само една Единствена Религия, Религия на Единствения . Бог, на всички раси и народи, чието истинско име ще бъде Религия на Любовта. Тази Религия на Любовта ще слее и претопи всички вери и вярвания, всички религии и секти, всички учения и системи. В огъня на своята Божествена мощ тя ще обгори всичко нечисто, всичко низше, всичко егоистично, което се намира в тех, и ще извади и слее в едно цяло всичко хубаво, всичко истинно, всичко Божествено в тях. И тогава, и само тогава ще имаме всеобщо поклонение Богу в Дух и Истина; тогава, и само тогава света ще си отдъхне от непрестанните религиозни и национални разпри и преследвания, които и до ден днешен го тормозят; тогава, и само тогава човечеството ще се сдобие със своята истинска, единствена Религия. За тази единствена Религия на Любовта е казал Христос, че нейния храм не е нито в Ерусалим, нито на некое друго определено място, но че той е вредом, дето хората се покланят Богу в Дух и Истина! Тази Единствена Религия ще бъде творческата сила, която ще изгради Царството Божие на земята. И първите приготовления за нейното идване и възцаряване в живота са вече отдавна започнати. Ние не ще почнем да отваряме очите на слепците и да им сочиме с пръст това, което те не са способни да видят. Всеки е длъжен сам да отвори очите си, сам да види Истината, защото тя е навсякъде и пред всички. Новата единна Религия на Любовта, в която нема да има будисти и брамини, християни и мохамедани, „православни“ и „сектанти“, иде да залее света с вълните на Божията Любов, иде да обедини хората и народите в едно органическо, неразривно Цяло и да изгради тъй-дълго мечтаното Царство Божие на земята!
към текста >>

33. Метърът-първообраз - Георги Радев (1900–1940)

Веднъж в няколко години поклонници от всички страни на света се стичат в Париж, за да отидат на поклонение в този храм.
Метърът-първообраз В Бретьой, близо до Севр, има един особен научен храм, В една от залите на тоя храм се пази всред пълна тишина, несмущавана от суетния житейски шум, една от най-големите научни светини. Веднъж в няколко години поклонници от всички страни на света се стичат в Париж, за да отидат на поклонение в този храм. Тогава железните врати на залата тържествено се отварят, и с помощта на твърде деликатни механизми спящото божество се открива и изважда на показ. Тутакси започва тържествената церемония: проверка на донесените от официалните пратеници нормални метри с първообразния метър, по чийто образ и подобие те са направени. Това е то светинята, която се съхранява в този храм от учредената на 20 май 1875 г. „жреческа колегия" на „Международното бюро за мерките и теглилките". Ще попитате, може би, що представя този научен истукан?
към текста >>

34. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

Местата на Торо край Конкорд бяха станали направо място за поклонение, а горите на Масачузетс и Южен Вермонт отново приютяваха кратко просъществували мистични общества.
Блис Пери публикува своето мемоарно-философско есе за така често участвалия в- начинанията на трансценденталистите Натаниел Хоторн - „Хоторн в Норт Адамс“. С Хоторн, разбира се, в интереса на Петър влязоха и първите пропаднали комуни на трансценденталистите в Харвър и Брук Фарм, а с тях и идеите на Фурие и американските утопични социалисти като Белами. Всички тези теми намираха отворена врата за дискусия в страниците на бостънските периодични издания, а сп. „Атлантик Мънтли“ още по Нова година след идването на Петър в града пусна остродискусионна статия върху това защо социализмът привлича артистите ши, ако искате, творческите личности. Особено интересно тук бе, че въпреки че фуристките експерименти в Брук Фарм и Фрут Фарм и трансценденталисткият експеримент на Торо при езерото Уолдън бяха пропаднали преди няколко десетилетия, интересът към тях не само не бе заглъхнал напълно, но и по това време бе намерил известен нов отзвук, известно съживяване. Местата на Торо край Конкорд бяха станали направо място за поклонение, а горите на Масачузетс и Южен Вермонт отново приютяваха кратко просъществували мистични общества. Даже Фрут Фарм, вече не като комуна, а като еднолично стопанство приемаше гости с духовни интереси да прекарват известно време там в разговори, труд и медитация. Както вече казахме, гладът в Русия силно беше повишил интереса на американците към тяхната огромна съседка на запад през Беринговия проток, която дори бе оставила значителни следи в културата на Аляска и по на юг по брега на Океана. Докато Петър ровеше новите броеве на списанията в библиотеката, едва ли минаваше месец, без да се появи нещо на тази тема. Още с идването си той попадна на обемист пътепис от Изабел Хепгуд за Поволжието по време на миналогодишната жътва. Американката, която според собствените й думи гостувала известно време в имението на принц, чието име не искаше да споменава, беше успяла да даде много точна както етнографско-битова, така и социална картина на живота на руското селячество.
към текста >>

НАГОРЕ

0.20962405204773