Търсене в текстове за 'Поклонение'

Галилей Величков (1911-1985)

Аз бях свидетел на думите на Учителя и бях очевидец как немският дух осъществи своето поклонение пред Божествения Дух и пред лицето на Бога.
Болшевишка Русия бе окупирала едната половина. А другата половина бе окупирана от съюзниците във войната - Англия, Франция и САЩ. Над Германия беше поставен един ребус за разрешаване. Той трябваше да се разреши по начина, както бе предначертан от Този, Който ръководеше съдбините на света. Но трябваше да преминат годините и да дойде времето, за което е определено да се сбъднат думите Господни. Аз бях свидетел на думите на Учителя и бях очевидец как немският дух осъществи своето поклонение пред Божествения Дух и пред лицето на Бога.
към текста >>

2. 2_25 Заключителният акорд на симфонията за плътта и Духа.

Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение.
Един месец преди да си замине Учителят, а Той си замина на 27 декември 1944 година, към 18,30 часа след обяд, бяха дошли трима души от новата милиция на комунистическата власт, с джип, който спря пред салона. Оказа се, че това са трима полковници. Те поискаха разговор с Него. Бяха приети от Учителя и Той води разговор до пианото в салона на "Изгрева" без никакви свидетели, около час и нещо. После те си заминаха с джипа за града. Втори път дойде същият джип, със същите хора, на 28 декември, когато Учителят си бе заминал и тялото Му бе положено на одъра за поклонение. Дойдоха полковниците, срещат брат Ради и питат: "Къде е Учителят Дънов? " Ради ги вижда, че са вече в униформа с джипа и им казва: "Сега ще ви заведа при Него." И Ради ги повежда в салона, където е положено тялото Му, а около Него са наредени приятели и се прощават с Него. След като тримата оглеждат обстановката, един от полковниците казва: "Закъсняхме, Той се измъкна! " А те бяха дошли да Го арестуват и да Го дадат под съд. Понеже тогава беше съставен Народен съд и Любомир Лулчев се оказа също подсъдим в този съд.
към текста >>

3. 3_38 Рибарската мрежа на Черната ложа

Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора.
Обяснения и упътвания" на стр. 268, но стенографите решиха да не се цитират имената им. Освен това, една година преди събора, през 1921 година, в частен разговор пред трима възрастни приятели - Константин Иларионов, Димитър Добрев от Сливен и Лазар Котев от София - Учителят беше изобличил тяхната дейност в Търново, като беше казал, че те са представители на Черната ложа от 8 000 години. Този разговор е бил записан поотделно и от тримата. Разговорът през следващите двадесет години беше разпространяван. Тези двамата бяха завъртели главите на мнозина възрастни приятели, като се беше стигнало дотам, че отиваха на поклонение при тях, които бяха отседнали в колибата на Търново много време преди събора. Бяха завъртели главите и на много млади хора, включително и моята глава. Сега ще цитирам текст от стр. 268, за да си направите съответния извод: "Аз имам в Школата двама ученици - ще приведа този пример - двама млади ученици, които живяха много добре, ученици бяха те. Те към мен имаха такова благоговение, с почитание и уважение се приближаваха. Те показаха, че имат голяма обич между си.
към текста >>

4. 3_58 Философията на йогите и Школата на Учителя

И накрая дойде до извода, че господин Дънов води последователите си по пътя на Бхакти-Йогата в съчетание с Хатха-Йогата, тоест по пътя на благоговейното поклонение на Личния Бог, който за християните е Христос, че проповядва най-чисто Учение Христово и живее по него.
Окултизмът. Теософията". Искаше да защити Учението на Учителя. Как ще го защити, когато не знаеше какво представлява. Той се опита да разгледа и да докаже, че Учението на Учителя е взето от теософията и от йогите. За доказателство разгледа четирите главни клона на Йогата и направи сравнение със Словото на Учителя. И накрая дойде до извода, че господин Дънов води последователите си по пътя на Бхакти-Йогата в съчетание с Хатха-Йогата, тоест по пътя на благоговейното поклонение на Личния Бог, който за християните е Христос, че проповядва най-чисто Учение Христово и живее по него. Да, но това не е така. Той искаше да докаже, че учението на господин Дънов излиза от окултизма, излиза от теософията, излиза от философията на йогите. А това е една голяма лъжа. Името на този автор бе доктор Върбишки. Учителят е дал песни на санскритски език.
към текста >>

5. 3_66 Ясновидци и светци

И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали.
Беше написал и много книги за появата на Учителя и Неговото Учение във връзка с европейския и световния окултизъм. Дотук всичко беше хубаво. Но нали бяха спиритисти, нали желаеха лична опитност с Невидимия свят, нали желаеха да чуят, да видят и да пипнат всичко онова, което не се чува, не се вижда и не се пипа - те сами попаднаха в мрежата на Черната ложа. Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев. Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели вилата на лозето - там, където ставаха съборите. Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези. Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето, предоставяха им средства и препитание. А те там не работеха нищо, по цял ден се подвизаваха "на ужким" в Господа. По-късно Учителят заяви: "Аз имам и камшик.
към текста >>

Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето, предоставяха им средства и препитание.
Онези двамата хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов се свързаха с Гръблашев. Той се подлъга, захапа въдицата им и се хвана от тях, че са ясновидци, че са преродени свети Кирил и свети Методий. И тръгнаха приятелите да ги посещават - да ходят на поклонение там, където бяха отседнали. А те бяха заели вилата на лозето - там, където ставаха съборите. Тогава Учителят каза: "Гръблашев е виновен, той ги разглези. Всички ходеха при тях на поклонение." Тях ги обгърнаха с внимание, предоставяха им къщите си, дадоха им вилата на лозето, предоставяха им средства и препитание. А те там не работеха нищо, по цял ден се подвизаваха "на ужким" в Господа. По-късно Учителят заяви: "Аз имам и камшик. Такива светии Кирил и Методий не признавам. Ония бяха титани, а тия са бръмбари." За да бъдат по-убедителни започнаха да говорят, че имат видения, че очите им са отворени за Невидимия свят и че над групата на търновци, когато се съберат при тях, виждат да се играе хоро от лазарки, но то е видимо само за тях двамата. Всички бяха във възторг и в умиление от тях.
към текста >>

6. 3_68 Самозванецът

БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )

Всички ходеха при тях на поклонение.
Да си отидат там. Като се компрометират, хората ще кажат: "Ето ги, всичките са такива." Трябва да ги изпитвате. Когато някой плаче, остави го да получи опитност. Постави една, две, три години на опит и тогава го приеми. Тях ги разглези Гоъблашев. Всички ходеха при тях на поклонение. Нямам нищо общо с хора, които лъжат. Аз зная техните съзерцания. Нека се оженят. Могат да вземат по две-три жени, нямам нищо против това. Не бъдете лековерни и не оставяйте да ви лъжат.
към текста >>

7. 5_55 Телеграмата-отговор, която трябваше да дойде

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

През това време тялото на Учителя е положено за поклонение на одър в салона на "Изгрева".
Изведнъж разбира какво се е случило и защо се е случило. Той не беше чужд на идеите на Учителя. Но беше само наш симпатизант. А сега свърши една работа за Учителя. Минават четири дни. През това време тялото на Учителя е положено за поклонение на одър в салона на "Изгрева". Приятелите всеки ден ходят при своя познат есперантист в пощата и чакат отговор на телеграмата. Но няма никаква връзка с Москва и затова няма и никаква телеграма-отговор оттам. Ами сега? Ще се чака. Няма как.
към текста >>

Учителят вече четвърти ден е поставен на одъра за поклонение.
Но няма никаква връзка с Москва и затова няма и никаква телеграма-отговор оттам. Ами сега? Ще се чака. Няма как. На "Изгрева" ние сме обезпокоени. Учителят вече четвърти ден е поставен на одъра за поклонение. Тялото Му е запазено - има нюх на чистота и на пролетна свежест. Никакъв белег, че е тяло на мъртвец. Непрекъснато при Него има дежурни - през деня и през нощта. Идва четвъртият ден. Изведнъж на телеграфа връзката с Москва се възстановява.
към текста >>

8. 8_11 Последните дни на Учителя на земята

Тялото на Учителя беше положено в салона за поклонение.
След няколко усилени вдишки, изведнъж дишането спря. Учителят си отиде от тялото Си и то се отпусна безжизнено в ръцете на Борис Николов. Всички разбрахме, че Учителят си е заминал. Беше сряда, 27 декември 1944 година, 5 часа и 45 минути сутринта. Погребението беше на 31 декември. Тялото на Учителя беше положено в салона за поклонение. Беше облечено в бял костюм и поставено на бяло ложе.Едно ми направи много силно впечатление. Освен целият салон, но и целият "Изгрев" бе пълен с хора. И аз, която съм присъствувала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, защото дълги години бях в Братството, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение пред Учителя и да Го изпратят. Много хора, много чужди и непознати за мен хора имаше. И аз си казах: "Колко връзки имаше Учителят с хора, за които ние нищо не знаехме".
към текста >>

И аз, която съм присъствувала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, защото дълги години бях в Братството, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение пред Учителя и да Го изпратят.
Беше сряда, 27 декември 1944 година, 5 часа и 45 минути сутринта. Погребението беше на 31 декември. Тялото на Учителя беше положено в салона за поклонение. Беше облечено в бял костюм и поставено на бяло ложе.Едно ми направи много силно впечатление. Освен целият салон, но и целият "Изгрев" бе пълен с хора. И аз, която съм присъствувала всякога в класовете и познавах всички братя и сестри, защото дълги години бях в Братството, останах изненадана от присъствието на много хора, които не познавах и които бяха дошли на поклонение пред Учителя и да Го изпратят. Много хора, много чужди и непознати за мен хора имаше. И аз си казах: "Колко връзки имаше Учителят с хора, за които ние нищо не знаехме". Защото това беше един студен декемврийски ден. И да дойдат толкова хора от града пеша и с часове да стоят на студа - това не бе направено от обикновено любопитство. Това е израз на една почит, на една признателност и обич към Учителя.
към текста >>

9. Разговор Седмий. Заключение

ТОМ 2

В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участвуваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук долу, гдето бях пратен.
Без вяра не може да се угоди на Бога. Очаквайте от Бога всяка сила и просете усърдно и ще ви се даде. Господ няма да ви лиши от нищо добро. Милостив е Той и благ. Тия неща са важни. В Небето наскоро ще има един тържествен ден, в който всички ние ще участвуваме, и затова Аз ще бързам да се завърна на своето място и да предам моето почитание и поклонение на Господа Бога моего и да Му съобщя, че съм извършил вярно своята длъжност тук долу, гдето бях пратен. До моето завръщане има да произлезат велики събития в тоя свят, но Аз ще съм пак тук долу до уреченото време. Един от твоите приятели, който най-вече те обича, ми каза да те поздравя. Той засега очаква изпълнението на Божиите думи. Аз ще се срещна пак с него горе. Той е Михаил, един от върховните служители Господни.
към текста >>

10. ИЗБРАНИКЪТ БОЖИЙ И ВОЖДЪТ НА ИСТИНАТА

ТОМ 2

Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение.
Нека сега твоят глас да възлезе нагоре към Престола на небесните светове, към Престола на небесните слова, към вечните сфери на славните наднебесни светове, в безконечните области на вселените, мирове, на които славата сега изгрява, към които всички ние сега се стремим да достигнем. О, вечни мирове! О, вечни светове, пълни със славен живот, и Вселени духове, пълни с вечна, безкрайна и неизмерима Мъдрост, в която плуват умовете на всички същества, които постоянно се стремят към тази необятна и неизследима Душа, която всички привлича към своето безпределно сърце, което всички люби и весели – сърце, в което всичкият Живот намира своето изражение. Към тия безпределни Небеса, към тия безпределни светове, към тия безпределни мирове, към тия безпределни вселени от мирове и светове, в които тая вечна, безпределна и неизмерима Душа прониква и изпълня всичко с Благост, пълна от безконечна и непреривна, вечна и славна Любов, която стопля и осветлява, и освежава душите, духовете, умовете на всички малки и велики същества, която изпълня техните сърца с благовейно възторжение и възвишение в този славен път на Живота, който възлиза от вселена във вселена, от мир в мир, от свят в свят, от душа в душа, от дух в дух, от ум в ум, от сърце в сърце, от всяко чувство към всяко чувство, от сила към всяка сила, от мисъл към всяка мисъл, от представление към представление, от начало към всяко начало, от край към всякой край, от частица към всякоя частица, във всяко нещо и във всяка вещ, отначало и докрай към тая жизнена Светова вселена над вселените, към тоя Светов мир над мировете, към тоя Светов свят над световете, в които Вечен свет, Вечен мир, Вечна радост, Вечна истина, Вечна правда и Вечна благост във все и във вся изпълня, от безпределната висота към безпределната висота, от самата безкрайна и безпределна вечност във всичките й безпределни области и владения, необозрими и неизследими във всичко – в това величествено и възторжено мълчание на безпреривната вечност всичко е в тишина. Там, в тая свята и славна тишина, се въздават слава и хваление Богу нашему. Там към Неговия вечен Престол възлизат всичките радости и ликувания на Неговите безгранични творения, които отвсякъде възнасят Нему хвала и поклонение. Тази е бъдещата Слава, тази е бъдещата Радост, към която твоят Дух ще ни води. Дух велик, Дух славен, в когото ние се обединяваме в едно велико семейство. Бъди благословен ти от Бога, Вожд на Истината, Спасител на света и съветник велик на Ангелските чинове и Бог, всемъдра Любов на Херувимските сърца, Бог крепкий, водител на всичко, който крепиш и поддържаш всичко в себе си. Стани сега и нека се възвесели Твоят Дух и възрадва Твоята Душа. Ето ние сме около теб и с теб в едно, неотделими от твоята духовна Слава, която Бог е съизволил да ти даде по Своето вечно усмотрение.
към текста >>

11. 201. УЧИТЕЛЯТ СЕ ЗАВРЪЩА НА ИЗГРЕВА

Борис Николов

ТОМ 2

Братята изкъпаха тялото Му, облякоха Го в бял костюм и положиха тялото Му за поклонение в салона.
Беше сряда 5 ч. и 45 мин. сутринта на 27.ХИ. 1944 г. След като си замина, по-нататък имаха думата възрастните приятели братя и сестри, които знаеха какво да се направи в такива случаи. Братята изкъпаха тялото Му, облякоха Го в бял костюм и положиха тялото Му за поклонение в салона. Столовете се махнаха и остана само един одър, на който бе положено тялото. Обстановката бе добре подредена за поклонение. След като се получи разрешение от властите за погребение, тялото Му бе положено на Изгрева, на онова място, което Той си бе определил приживе. След време там направихме елипса, която стои до днес. При погребението направихме един протокол, описахме всичко за кончината Му, подписахме се всички.
към текста >>

Обстановката бе добре подредена за поклонение.
сутринта на 27.ХИ. 1944 г. След като си замина, по-нататък имаха думата възрастните приятели братя и сестри, които знаеха какво да се направи в такива случаи. Братята изкъпаха тялото Му, облякоха Го в бял костюм и положиха тялото Му за поклонение в салона. Столовете се махнаха и остана само един одър, на който бе положено тялото. Обстановката бе добре подредена за поклонение. След като се получи разрешение от властите за погребение, тялото Му бе положено на Изгрева, на онова място, което Той си бе определил приживе. След време там направихме елипса, която стои до днес. При погребението направихме един протокол, описахме всичко за кончината Му, подписахме се всички. Направихме послание към човечеството и тези два свитъка ги сложихме в една бутилка, запечатахме я и я положихме до ковчега, за да се знае от следващите поколения за събитията, които се случиха на 27.XII. 1944 г.
към текста >>

12. 65. ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НАРИСУВА РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ

БОРИС НИКОЛОВ

Беше организирано поклонение.
65. ХУДОЖНИКЪТ, КОЙТО НАРИСУВА РЪЦЕТЕ НА УЧИТЕЛЯ - ГЕРАСИМОВ Учителят си замина и тялото Му бе положено на ложе покрито с бели покривки. Беше организирано поклонение. Братя и сестри се изреждаха да стоят пред Него, за да си вземат сбогом. Няколко фотографи правеха снимки. Най-сполучливата снимка е на Пеню Ганев, който засне главата на Учителя в профил. Той ми разказваше, че като гледал как художниците се мъчели с молив да нарисуват профила на Учителя и по-специално носът Му, Той се ядосал на неумението им, затова поставил триножника с фотоапарата и направил една изключителна снимка. Но имаше един учител по рисуване в една от софийските гимназии, който седеше на столче и нарисува ръцете на Учителя.
към текста >>

13. II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БОЖЕСТВЕНОТО УЧЕНИЕ

БОРИС НИКОЛОВ

Тези посещения в нашата страна от всички народи, това са влъхвите, които идват на поклонение у нас.
Едно е важно. Да познава човек Божествения живот, да Го възлюби и да бъде в съгласие с Него. Откакто човечеството съществува, никога не е давано такова Откровение за Божествения Живот, каквото Учителят даде. 15. Йогите в България. Йогите, които посещават днес България, за да ни покажат какво могат и умеят, ще занесат в Индия вест за Учителя. Тези посещения в нашата страна от всички народи, това са влъхвите, които идват на поклонение у нас. Те идат да се поклонят на детето, на Божественото Учение. Новото Учение ще отиде вече в света.
към текста >>

14. V. КНЯЗЪТ НА ТОЗИ СВЯТ И НЕГОВАТА ВЛАСТ

БОРИС НИКОЛОВ

Искаха пак да ги поставят на пиедестали за поклонение.
Но ако не сте разумни и справедливи, очаква ви по-лоша участ от тази на фашистите." А всички знаем какво стана с фашистите. Те изчезнаха от този свят, от друга по-силна власт над тях. 14. Новото езичество. Атеистичния социализъм и комунизъм в източна Германия искаше да възстанови древната езическа религия. Изровиха старите езически богове. Искаха пак да ги поставят на пиедестали за поклонение. Но какво остана от фараоните и от империите на езическите богове? -Нищо. Комунистите днес не ни пречат нито да мислим, нито да работим, нито да живеем. Те не могат да спънат работите на учениците, защото тази работа е вътрешна у човека. Те ни спрат отвън, сложат ни букаи и пранги да не се движим. А ние спрем, молим се, съзерцаваме, размишляваме и накрая кажем: „Благодарим ти, Боже, че днес ни наскърбиха, за да опознаем Твоята Милост и благодат".
към текста >>

15. 7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

Спомени на съвременници и пос-ли на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО

Тялото Му е поставено за поклонение в салона на Изгрева до 31 .XII.1944 г. 2.
7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА Хронология на събитията до 1957 г. 1. Учителят Петър Дънов, основател на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в България напусна тялото си в 5 ч. и 45 мин. на 27.ХII.1944 г. в присъствието и заобиколен от своите ученици. Тялото Му е поставено за поклонение в салона на Изгрева до 31 .XII.1944 г. 2. Изпраща се телеграма до Георги Димитров в Москва като се иска разрешение от него погребението Му да стане на Изгрева, а не в Софийските гробища. Получава се телеграма с разрешение. Този случай е описан в книгата „Изгревът", том I, стр. 480-482. 3. Мястото за погребение на тялото Му е посочено и очертано лично от Учителя в присъствието на Боян Боев.
към текста >>

16. Сборник ТОМ 4

ТОМ 4

С признателност и поклонение пред саможертвения труд на Марийка Марашлиева.
Сборник ТОМ 4 Спомени на съвременници и последователи на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО Събрал, подбрал, записал, съхранил и представил Вергилий Кръстев Библиотека "Житен клас" София 1995 Сборник ТОМ 4 Посвещава се на онези братя и сестри,които бяха в Школата на Бялото Братство,при нозете на Всемировия Учител Беинса Дуно,слушаха словото на Бога за идното човечество от Шестата Раса и пееха песните Му,които ще бъдат молитви за Новото Човечество. Поднасям този мой труд-резултат на двадесет и две годишно издирване и проучване като дар на онези,на които очите са отворени и съзнанието е будно за Словото на Великия Учител Беинса Дуно,и на които ушите са отпушени за музиката Му,защото я възприемат за като творчески акт на Божествения Дух. С признателност и поклонение пред саможертвения труд на Марийка Марашлиева. На моят главен и незаменим сътрудник-Марийка Марашлиева-с благодарност и поклон. Д-р Вергилий Кръстев
към текста >>

17. 09.ЕЛИ-БОГ,ЕЛОХИМ,ЕЛОХИЛ

ТОМ 4

Двете ръце се издигат горе над главата и с тях се поднася синовно поклонение Богу - Елохим, Който е един от тримата.
До масата са били поставени три стола за Невидимите посетители на събора, обозначени с букви: Стол за И, Стол за Е и стол за А.. Това означавало: Стол за Йехова, стол за Елохим и стол за Адонай. След това са се правили упражнения с двете ръце, показани и ръководени от Учителя Дънов. Те са следните: 1. Дясната ръка се издига горе и с нея се призовава активността Божия и творческата сила - Йехова (Иеова, Ехова). 2. Лявата ръка се издига горе и с нея се призовава Святият Дух (Адонай), който е родственик на Синът Божий. 3. Двете ръце се издигат горе над главата и с тях се поднася синовно поклонение Богу - Елохим, Който е един от тримата. Това е Синът. Тримата представляват: ВСЕ = Светата Троица. ВСЕ = Йехова, Елохим, Адонай (Святият Дух). Бог - Син - Елохим, това е било името на Исуса преди да дойде на земята, което означава Емануил, след слизането Му на земята в плът. След това се изпълнява следното: 1.
към текста >>

18. 5. 18. Не коригирай и не възпирай Божественото

ДРАГА МИХАЙЛОВА

ТОМ 4

беше заключено с катинар, властите бяха забранили да се ходи на поклонение на мястото на Учителя.
Братята от провинцията бяха разочаровани от софиянци. Отидоха си обидени. И какво стана по-нататък. Стана това, което аз казах. Мястото на Учителя до 1970 г. беше заключено с катинар, властите бяха забранили да се ходи на поклонение на мястото на Учителя. Имаше и милиционер, който обикаляше и не позволяваше да се ходи, нито да се прескача през телената ограда. По-късно, след 1970 г., брат ми Иван като адвокат отиде при Кючуков, който оглавяваше Комитета по вероизповеданията и от него издейства разрешение за поклонение. Каква е поуката. Навремето им казах: „Недейте, не правете това. Не заключвайте, защото и за вас ще заключват.
към текста >>

По-късно, след 1970 г., брат ми Иван като адвокат отиде при Кючуков, който оглавяваше Комитета по вероизповеданията и от него издейства разрешение за поклонение.
И какво стана по-нататък. Стана това, което аз казах. Мястото на Учителя до 1970 г. беше заключено с катинар, властите бяха забранили да се ходи на поклонение на мястото на Учителя. Имаше и милиционер, който обикаляше и не позволяваше да се ходи, нито да се прескача през телената ограда. По-късно, след 1970 г., брат ми Иван като адвокат отиде при Кючуков, който оглавяваше Комитета по вероизповеданията и от него издейства разрешение за поклонение. Каква е поуката. Навремето им казах: „Недейте, не правете това. Не заключвайте, защото и за вас ще заключват. Не само това, но и самите вас отвън и отвътре ще ви заключат." Така и стана. Днес някои са заключени и отвън и отвътре, затова нищо не върви.
към текста >>

19. 124. БОЖЕСТВЕНИЯТ ОГЪН

Сестрата я подканя, донася чай, сладкиши, започва се разговор и жената дето е тръгнала на поклонение пред Господа разправя целият проведен разговор с Учителя.
Учителят седи и казва: „Е, рекох, ти вече запали тази свещ". Жената се обръща към него, поглежда го, очите й се отварят, тя вижда Учителят целият в светлина като слънце, пада на колене пред него и извиква: „Господ мой и Бог мой" и започва да целува ръце. Учителят я изчакал и след малко казал: „Не знаеш ли какво е казано, че на мен целуваш ръце? Бог е Дух и тия които Му се кланят в Дух и Истина да Му се кланят". Жената става, сълзи текат от очите й, благодари и леко с благоговение се отдръпва в страни, Учителят става от местото си, приближава се към една сестра и казва: „Рекох, почерпете жената с чай и я нагостете, защото дълъг път я чака". Сестрата я подканя, донася чай, сладкиши, започва се разговор и жената дето е тръгнала на поклонение пред Господа разправя целият проведен разговор с Учителя. А пък онази сестра дето поднесе чая и бисквитите беше моя милост. Та пътищата на хората и на човеците са различни. Ето защо Учителят веднъж ми каза: „Тебе насила ще те вкараме в Царството Божие". Аз стоях зашеметена: „Защо, Учителю". „Защото така искам" беше неговият отговор.
към текста >>

20. 196. УЧИТЕЛЯТ НА ЧЕРНИ ВРЪХ

Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замисляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори.
Образец на нравствена чистота, безкористен и добродетелен до святост, рядък, бих казал безпримерен, знаток на природните закони, той се занимава с пълна абнегация и с преданост на доброто с логично тълкувание на евангелските текстове, като разкрива техния дълбок смисъл. Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му, може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран във всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вярвания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дай Бог в България да се появят много такива учители, които да проповядват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Дънов учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова са фанатизирали, че замисляли да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго няма какво да кажа," (п.) Ив. Толев Показанията писал сам. А сега ще цитирам изцяло опровержението на Иван Толев за защита на списанието си от стр. 190, кн. VIII, год.
към текста >>

21. 200. ЗАЩИТАТА НА УЧИТЕЛЯ ОТ УЧЕНИЦИТЕ МУ

Следователно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение.
православие през десет века половината български народ е бил подлаган на погърчване. Сити сме вече на гръцки църкви. Българската духовна мисъл е надраснала отдавна елинското православие. 14. Вие и Вашите братя черноризци разгласявате на ляво и на дясно, че учениците на Бялото Братство се кланели на слънцето. Ако това Ваше твърдение беше вярно, ние трябваше да излизаме пред изгряващото слънце всяка заран, а не само през месеците май и юни, когато всичко расте и се развива. Следователно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение. Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствувайки, че тази практика не е за Вас. Като за Вас хора с повърхностни познания по тайните на Битието е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следователно тука няма място за критики и подигравки. Само бухалите се крият от светлината. Когато клеветите учениците на Бялото Братство, че се кланели на слънцето, недейте забравя, че над вратата на черковният олтар е поставено едно слънце, изработено от дърво и други златни и сребърни слънца, които са емблемата на Христа и на които Вие сами се кланяте. Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влиза в църквата на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланя-ем ти ся Солнце правди".
към текста >>

22. 211. ПЕТКО ЕПИТРОПОВ И БАБА ХАДЖИЙКА

С жена си ходеха на поклонение на Божи гроб и след като се върнаха от там станаха хаджии.
Години след това може би след десетина години го разказах този случай на Лулчев и на него му се видя много забавен и той го разказа пред целия салон в присъствието на Учителя. А Учителят се смееше от сърце както и Петко така и всички останали приятели се заливаха от смях. С тези духове имаше много забавни истории, но и много трагични и много хора изгоряха с тези спиритически сеанси, разстроиха се психически, дори някои починаха. Петко беше застрахователен агент и пътуваше много по страната. Отначало беше разположен към мене когато бях ученичка, но по-късно когато Учителят приобщи нас, младите, около себе си той започна да ме ревнува й стана резервиран към мене, дори понякога враждебен. С жена си ходеха на поклонение на Божи гроб и след като се върнаха от там станаха хаджии. Към жена му се обръщаха с „бабо хаджийке". Жена му баба Хаджийка както започнахме да я наричаме беше много добър човек, вечно засмяна, работлива и предана духом. Тя взимаше живо и главно участие в кухнята, където беше незаменима. Готвеше много добре и почти винаги си беше дежурна, заставаше до казаните с един голям черпак в ръка, а ние се нареждахме в редица, приближавахме до нея, протягахме празната съдина и тя ни наливаше от нейната гозба от големите казани. Например, никой нея не я ревнуваше, че е начело на сестрите, които са дежурни в кухнята.
към текста >>

23. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл.
Аз бях една от трите сестри, която бях най-приближена до него. Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности. Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл. Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет.
към текста >>

24. 290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

Допълнения и разяснения към спомените на брат му Петър Камбуров

Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл.
Аз бях една от трите сестри, която бях най-приближена до него. Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности. Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл. Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет.
към текста >>

25. МАРИН КАМБУРОВ

ТОМ 6

Единия, в който ставаха събранията, където се събирахме, а другия беше „Светая Светих", който Учителят нареждаше тайнствено и в който влизахме на поклонение.
А всичко е духът. Нямаш ли дух, ти си загубен. (Към N 13) Братската колиба в Търново представляваше едно двуетажно здание, дълго десетина метра и повече. Долу имаше две малки стаи и други две, в които държахме инвентара за събора - казани, тенджери, паници, лъжици и др., с една дума - склад. А горе имаше два дълги салона. Единия, в който ставаха събранията, където се събирахме, а другия беше „Светая Светих", който Учителят нареждаше тайнствено и в който влизахме на поклонение. Там имаше много интересни картини. В тая стая и тия картини имам едно интересно преживяване. Беше през зимата на 1922 година. Бати си отиде в Стара Загора. Беше по Коледа.
към текста >>

26. 7. СБОГУВАНЕ

Йорданка Димитрова Колева

ТОМ 6

Имаше поклонение от сряда до неделя.
Пише там във вестника". И той прочете и ний вече нямаме сили да стоим там, излязохме в коридора и на прозореца плакахме и ридахме: „Минке, ти вярваш ли, че Учителят ще умре? Той ще възкръсне." И нали както да е отидохме на Изгрева и стояхме там докато направят постъпки за погребението на Изгрева. Трябва да се разреши от Георги Димитров за погребението на Учителя. Дойдоха много хора. Имаше поклонение от сряда до неделя. И беше много сърцераздирателно. Идваха еврейски равини, идваха почти всички евангелистки пастири, идваха всички духовници да Му се покланят, само там нашите свещеници не дойдоха. Те го бяха отлъчили" от църквата преди десетилетия. Ама аз като Го видях положен на легло, помислих: Нашите хора са луди, що са Го турили в тоя салон. Той, Учителят няма никъде нещо изкривено, лежи като светия.
към текста >>

27. 14.ОЛГА СЛАВЧЕВА

Марийка Великова Марашлиева

ТОМ 6

Например, при смъртта на цар Борис, заедно с много други българи изразяващи своята скръб, ние съвременниците я открихме на една снимка в един софийски вестник разплакана, как си бърше сълзите застанала в колоната за поклонение пред тленните останки на царя.
Тя реагираше бързо и можеше да премине много бързо от едно състояние в друго. Имаше моменти, когато бе засмяна, цялата лъчезарна и весела, а след минути и часове след като бе влезнала в контакт и се бе сблъскала с дисхармонични състояния, като упреци, обиди, огорчения, скандали, тя се разплакваше и плачеше с цялото си същество, така както и с цялото си същество се смееше, когато беше в другия полюс. Тя така бе устроена. За нея беше естествено и й подхождаше да бъде такава. Ако тези състояния бяха се случили другиму, то непременно другите биха се разстроили психически. Например, при смъртта на цар Борис, заедно с много други българи изразяващи своята скръб, ние съвременниците я открихме на една снимка в един софийски вестник разплакана, как си бърше сълзите застанала в колоната за поклонение пред тленните останки на царя. За други това бе недопустимо и то за един окултен ученик, да пролива сълзи за кесаря, т. е. за царя, но за нея, това бе естествено и всички онези, които я видяха във вестника от братските среди не я упрекнаха, защото знаеха, че това е Олга Славчева и нищо повече. През време на съборите от 1922/1923 г, когато двама млади хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов разиграха цяло братство в Търново въпреки предупрежденията на Учителя, то единствено Олга Славчева им се противопостави. За нея Учителят беше казал на времето, по същия повод, че тя ще ги отритне и че няма да им се даде. А тя беше много красива в онези години и беше привлекателна и желана от всеки, а особено от тези хубавци.
към текста >>

28. 22. Бялата панделка

Драган Петков

Тялото Му го положиха на одъра за поклонение.
22. БЯЛАТА ПАНДЕЛКА Учителят си замина на 27.декември 1944 г. Тялото Му го положиха на одъра за поклонение. Започна поклонение пред Него. Музикантите свириха Неговите песни. Когато сложили тялото на Учителя на леглото, някой бе сложил една панделка на краката на Учителя и е завързал краката. Завързал Му краката в областта на глезените, така че стъпалата Му да не отиват страни. Това е един стар обичай, да се връзват краката.
към текста >>

Започна поклонение пред Него.
22. БЯЛАТА ПАНДЕЛКА Учителят си замина на 27.декември 1944 г. Тялото Му го положиха на одъра за поклонение. Започна поклонение пред Него. Музикантите свириха Неговите песни. Когато сложили тялото на Учителя на леглото, някой бе сложил една панделка на краката на Учителя и е завързал краката. Завързал Му краката в областта на глезените, така че стъпалата Му да не отиват страни. Това е един стар обичай, да се връзват краката. Това е едно символично връзване, което носи и стари правила от времето на тракийските вярвания.
към текста >>

29. 15. Чамовите дъски, които трябваше скоро да ми потрябват

Боян Атанасов Златарев

Трети трябваше да организират начина на поклонението пред тялото Му.
Но ето дойде време, че здравето на Учителя се влоши, Той залиня и дойде време, че Той си замина. Не беше за вярване, но това се случи и стана. Ами сега? Едни братя се разтичаха да търсят разрешение от властите да погребат тялото на Учителя на Изгрева. Други се занимаваха с въпроса къде да бъде погребан. Трети трябваше да организират начина на поклонението пред тялото Му. По едно време всички извикаха вкупом: „Ще трябва ковчег! “ И всички отново в един глас казаха: „Боянчо! “ Та аз бях дърводелеца на Изгрева. След като чух този гръмогласен хор с моето име, аз се запътих към моят тезгях да умувам какво да правя по-нататък. За ковчег трябват дъски.
към текста >>

30. 12. Дъновисти

Атанас Минчев

Когато си замина Учителят, когато тялото на Учителя беше положено в салона на поклонение, аз минавах редовно и сутрин и след обед, но понеже имаше голяма опашка от чакащи, то аз не се застоявах, но минавах мимоходом.
Вие това ще го видите в направените снимки от онова време. След като свърши концерта Учителят нареди на всички да дадат по един плик, в който имаше по една банкнота пари. Аз като разбрах, че с тези пари Учителят ни заплаща, че свирим на Братството и пред Него, аз повече не пожелах да вземам такива бели пликове. Мариета, дъщерята на Бертоли се беше влюбила в него. В това няма нищо лошо. Когато си замина Учителят, когато тялото на Учителя беше положено в салона на поклонение, аз минавах редовно и сутрин и след обед, но понеже имаше голяма опашка от чакащи, то аз не се застоявах, но минавах мимоходом. Като минах така, идва Мариета, съпругата на Влади Симеонов и ме дърпа за сакото: „Атанасе, ела моля ти се да вдигнем Влади“. Отиваме с нея към тялото на Учителя, което е положено на бял одър за поклонение и какво да видя. Влади паднал и се проснал върху мъртвеца, върху тялото на Учителя и плаче ли плаче, ридае ли ридае безутешно. Вдигаме го ние, а цялото му лице е обляно в сълзи и както си бил положил главата върху тялото на Учителя, със сълзите си беше изцапал бялата риза на мъртвеца. Ние го вдигнахме с Мариета и го изведохме навънка, където продължаваше да плаче и ридае за заминалия си Учител.
към текста >>

Отиваме с нея към тялото на Учителя, което е положено на бял одър за поклонение и какво да видя.
Аз като разбрах, че с тези пари Учителят ни заплаща, че свирим на Братството и пред Него, аз повече не пожелах да вземам такива бели пликове. Мариета, дъщерята на Бертоли се беше влюбила в него. В това няма нищо лошо. Когато си замина Учителят, когато тялото на Учителя беше положено в салона на поклонение, аз минавах редовно и сутрин и след обед, но понеже имаше голяма опашка от чакащи, то аз не се застоявах, но минавах мимоходом. Като минах така, идва Мариета, съпругата на Влади Симеонов и ме дърпа за сакото: „Атанасе, ела моля ти се да вдигнем Влади“. Отиваме с нея към тялото на Учителя, което е положено на бял одър за поклонение и какво да видя. Влади паднал и се проснал върху мъртвеца, върху тялото на Учителя и плаче ли плаче, ридае ли ридае безутешно. Вдигаме го ние, а цялото му лице е обляно в сълзи и както си бил положил главата върху тялото на Учителя, със сълзите си беше изцапал бялата риза на мъртвеца. Ние го вдигнахме с Мариета и го изведохме навънка, където продължаваше да плаче и ридае за заминалия си Учител. Аз го приех тогава като нещо естествено, на ученик, който ридае и плаче със свещен плач за своя Учител. Като видяха, че ризата на тялото на Учителя е изцапана от сълзите му, то приятелите спряха поклонението, изкараха всички от салона и Му подмениха ризата.
към текста >>

Като видяха, че ризата на тялото на Учителя е изцапана от сълзите му, то приятелите спряха поклонението, изкараха всички от салона и Му подмениха ризата.
Отиваме с нея към тялото на Учителя, което е положено на бял одър за поклонение и какво да видя. Влади паднал и се проснал върху мъртвеца, върху тялото на Учителя и плаче ли плаче, ридае ли ридае безутешно. Вдигаме го ние, а цялото му лице е обляно в сълзи и както си бил положил главата върху тялото на Учителя, със сълзите си беше изцапал бялата риза на мъртвеца. Ние го вдигнахме с Мариета и го изведохме навънка, където продължаваше да плаче и ридае за заминалия си Учител. Аз го приех тогава като нещо естествено, на ученик, който ридае и плаче със свещен плач за своя Учител. Като видяха, че ризата на тялото на Учителя е изцапана от сълзите му, то приятелите спряха поклонението, изкараха всички от салона и Му подмениха ризата. Не мина го- дина-две, Влади се отказа от Братството, отказа се от Учителя и стана комунист и стана партиен член. И ето сега пред всички той става и заявява, че аз съм дъновист. И то го казва на онези комунисти, които се криеха на Изгрева и си спасяваха живота като се криеха в нашите среди. Беше възмутително както за онези, които го слушаха, така и за мен. Но това не беше за чудене, защото цялата му фамилия беше такава.
към текста >>

31. 13. Съдбата на братската градина

Ангел Вълков

Там имаше будка с пазач и катинар на вратата и тя се пазеше и зиме и лете, никой да не ходи на гроба на Учителя за поклонение.
Минаваха войници на групи и те налитаха. И от сутрин до вечер ние трябваше да отстояваме на тази напаст. Това продължи три години докато ги отвикнем. И сега имаме неприятности, но вече много по-малко. До преди да влезем ние отново в градината, никой от нашите хора от Братството не можеше да стъпи в градината. Там имаше будка с пазач и катинар на вратата и тя се пазеше и зиме и лете, никой да не ходи на гроба на Учителя за поклонение. Когато ние влязохме в градината започнаха полека- лека да идват нашите хора на поклонение. Имаше свободен достъп до нея. Започнаха да идват непрекъснато през целия ден. През лятото дори съм ги броил, на ден минаваха по 70 души. И така се изпълни думата на Учителя, че докато работят Ангел и Ради на Изгрева ще бъде светлина.
към текста >>

Когато ние влязохме в градината започнаха полека- лека да идват нашите хора на поклонение.
И от сутрин до вечер ние трябваше да отстояваме на тази напаст. Това продължи три години докато ги отвикнем. И сега имаме неприятности, но вече много по-малко. До преди да влезем ние отново в градината, никой от нашите хора от Братството не можеше да стъпи в градината. Там имаше будка с пазач и катинар на вратата и тя се пазеше и зиме и лете, никой да не ходи на гроба на Учителя за поклонение. Когато ние влязохме в градината започнаха полека- лека да идват нашите хора на поклонение. Имаше свободен достъп до нея. Започнаха да идват непрекъснато през целия ден. През лятото дори съм ги броил, на ден минаваха по 70 души. И така се изпълни думата на Учителя, че докато работят Ангел и Ради на Изгрева ще бъде светлина. А като престанат да работят, ще настане тъмнина.
към текста >>

32. 47. Погледът на Учителя

Ангел Вълков

Ангел Вълков (от Вергилий Кръстев)

Започнаха да идват много хора на поклонение от София и провинцията.
47. ПОГЛЕДЪТ НА УЧИТЕЛЯ След като се възвърнахме отново на градината започнахме да я обработваме като се грижехме за мястото на Учителя. Разсаждахме цветя, а в самата елипса Тодора насаждаше босилек и после от него раздаваше на братя и сестри за здраве и възпоменание. Започнаха да идват много хора на поклонение от София и провинцията. Един ден бе дошла една сестра на поклонение от провинцията и започнала да разправя на Тодора една своя опитност с Учителя. По онова време тя е била млада жена и й се явило маточно кръвотечение с големи болки. Ходила при лекари, лекувала се, но кръвотечението не спира. Обезкръвила се, едвам се движела и била принудена да дойде при Учителя за съвет, какво да прави. Когато пристигнала на Изгрева, Учителят бил заобиколен от много хора и тя не могла да се приближи по никой начин до Него.
към текста >>

Един ден бе дошла една сестра на поклонение от провинцията и започнала да разправя на Тодора една своя опитност с Учителя.
47. ПОГЛЕДЪТ НА УЧИТЕЛЯ След като се възвърнахме отново на градината започнахме да я обработваме като се грижехме за мястото на Учителя. Разсаждахме цветя, а в самата елипса Тодора насаждаше босилек и после от него раздаваше на братя и сестри за здраве и възпоменание. Започнаха да идват много хора на поклонение от София и провинцията. Един ден бе дошла една сестра на поклонение от провинцията и започнала да разправя на Тодора една своя опитност с Учителя. По онова време тя е била млада жена и й се явило маточно кръвотечение с големи болки. Ходила при лекари, лекувала се, но кръвотечението не спира. Обезкръвила се, едвам се движела и била принудена да дойде при Учителя за съвет, какво да прави. Когато пристигнала на Изгрева, Учителят бил заобиколен от много хора и тя не могла да се приближи по никой начин до Него. Едно, че болките отново се явили, от друга страна маточното кръвотечение продължавало и трето едвам се държала на краката си, че онзи, който я придружавал й донесъл един стол да седне.
към текста >>

33. 58. Дългоочакваната среща

Мястото на Учителя Дънов, където е погребано тялото Му ще остане място за поклонение.
Днес Изгревът го няма. И когато дойдат и запитат къде е Изгрева, то ще им се каже, че Изгревът се намира в Словото на Учителя Дънов. Когато човешката душа зажаднее за изгрева на слънцето, т.е. за общение с Духа, това може да направи само чрез Словото на Учителя Дънов. Друг път няма. Мястото на Учителя Дънов, където е погребано тялото Му ще остане място за поклонение. Но непременно ще се намерят други, които ще построят барака в мястото Му, че може дори и клозет, защото от там започва Опорочението. Но бъдете сигурни, че ако видите това, че се прави от съмишленици на Учението на Дънов, то непременно Кесаря ще дойде със своята метла и ще измете като смет великото Опорочение. Защото на Великото Учение на Великия Учител Беинса Дуно човеците се стремят да Му се противопоставят с велико Опорочение. Опитностите на Ангел Вълков са верни и точни. Те показват Изгрева в неговата същинска страна.
към текста >>

34. Съдържание

Поклонение на починалия цар 20.
Подаръците 15. Едвам да ме зърнеш 16. Кой ме спасяваше? 17. Вътрешният метод за работа 18. Едно писмо 19. Поклонение на починалия цар 20. Страдание до смърт 21. Урок по музика 22. На кръстопът 23. Последната среща с Учителя 24. На Рила с конопени рокли 25.
към текста >>

35. 26. ПЛАНЪТ ЗА ИЗГРЕВА

Но Го намериха положен на смъртно ложе за поклонение.
С идването на руснаците дойдоха и комунистите на власт. Започна разправа и отнемане на живот на хора без съд или със съд. На 27.декември 1944 г. няколко часа след заминаването на Учителя с една джипка идват униформени служители на новата власт. Дойдоха на Изгрева, за да арестуват Учителя. Но Го намериха положен на смъртно ложе за поклонение. Това бе второто земетресение. През 1947 г. бе гласуван закона за едрата градска собственост и по този закон посегнаха върху имотите на Братството, както и върху салона и върху целия Изгрев. Това бе третото земетресение. През 1950 г.
към текста >>

36. 80. ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ

В същия ден когато си замина, дойдоха с джипка служители на новата комунистическа власт и служители от новата държавна сигурност да Го арестуват, но Го намериха положен на смъртният одър облечен и изложен за поклонение.
Учителят се обръща към Савка и я пита: "Колко пъти ме викаха в Държавна сигурност на разпит досега? " Савка Му отговаря: "Седем пъти, Учителю, за 22 години". "Е, повече няма да ме видят", заключил Учителя. Савка това си го записва в тефтерчето. Учителят си замина най-неочаквано за нас. В същия ден когато си замина, дойдоха с джипка служители на новата комунистическа власт и служители от новата държавна сигурност да Го арестуват, но Го намериха положен на смъртният одър облечен и изложен за поклонение. Беше ги много яд. Един от тях каза: "Изпуснахме Го! Ето един, който се измъкна от възмездието! " Да, Учителят си замина както бе казал за наше добро, за доброто на този народ и за доброто на цялото днешно човечество. Защото ако бяха посегнали върху живота Му, а те това щяха да направят, защото затова бяха дошли.
към текста >>

37. 19. ПОКЛОНЕНИЕ НА ПОЧИНАЛИЯ ЦАР

19. ПОКЛОНЕНИЕ НА ПОЧИНАЛИЯ ЦАР 1.1Х.
19. ПОКЛОНЕНИЕ НА ПОЧИНАЛИЯ ЦАР 1.1Х. 1943 г., Изгрев. Днес два часа чаках докато се поклоня на починалия цар. Валеше слаб дъжд, при все това имаше доста дълга редица народ. Бавно пристъпихме прага, чу се тържествения хор, който още повече ни разчувства. Почнаха да плачат.
към текста >>

38. 23. ПОСЛЕДНА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ

И сега той минаваше с жена си и детето си на поклонение на Учителя.
", продължаваше да звучи в мен. Колко бе внимателен Учителят в този момент към мен и не забрави да ми каже, че не съм сама. Трябваше да ми помогне, че не съм сама. Защото Ангел Янушев бе мой годеник и в деня на сватбата ни той не дойде, а в същия ден отиде с друга жена и се ожени. Вместо на моята, отиде на друга сватба с друга жена. И сега той минаваше с жена си и детето си на поклонение на Учителя. Ако не бяха думите на Учителя дошли до мен, едва ли бих могла да издържа. Той беше погребан, пръстта беше натрупана върху гроба Му и към главата Му бе забита една дървена Пентаграма с името Петър Дънов. Така Той бе положен в най-скромната могилка. На втория ден след погребението Му си направих шестте упражнения и почувствах истинска радост. Великият Учител можеше да насърчава, да укрепява, да ни развеселява и ни хранеше със Словото Си.
към текста >>

39. 37. ТРОХИ И УКРОХИ ОТ БОГАТАТА ГОСПОДНЯ ВЕЧЕРЯ

Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякогаш." Друг път Учителят каза следното: "Знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот ако можехте да се владате, да не се занимавате с дребнавостите на живота?
Уповавай, уповавай, уповавай! " Друг път ни даде една молитва: "Свят си Ти Боже мой. Отче праведни, Който Си и Който ще бъдеш Един във век Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето Име от мене. Ей, Господи, защото Те познавам, че си Истинен и Неизменяем. Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякогаш." Друг път Учителят каза следното: "Знаете ли какъв щеше да бъде вашият живот ако можехте да се владате, да не се занимавате с дребнавостите на живота? Дето минехте щяхте да ви чакат като ангел. Ако можехте да владате мислите, чувствата и действията си, вие щяхте да бъдете цвят, който разнася аромата си далеч, извор, който разхлажда ожаднелите пътници, връх, който ободрява духа на уморения пътник, изгряващо слънце, което насърчава всички обременени. Няма по-велико нещо за човека от това, да обича своите мисли, чувства и постъпки и да ги владее." "Търпението изисква вяра, вярата - любов, любовта - послушание, а послушанието носи знание и мъдрост." Учителят си замина, останаха Неговите съвети, не проявихме послушание и изгубихме знанието и мъдростта, които Той ни даваше. Ето така се дойде до онова време, когато Изгревът бе разрушен. Преди това една комисия направи списък на всички вещи на Учителя, а ние ги изкупувахме, за да може със събраните пари да се заплатят онези данъци и глоби, с които финансовата ревизия бе натоварила Братството.
към текста >>

40. 41. ДУХЪТ НА ИСТИНАТА ДУХЪТ НА ЗАБЛУЖДЕНИЕТО

ВЕСЕЛА ВЕЛИЧКОВА

Веска: Да, на поклонение.
За него съм ви разказвала как е бил лъган от духове, как на един от Търновските събори тези духове разделят Братството на две. В: Как, аз това не го знаех. Веска: На един от Търновските събори започват, събира се сензитивите, и те си проявяват дарбите и се разделят на две групи, защото на едната група се явява Христос, а на другата се явява Дева Мария, а Учителят е от друга страна. Пък с бели чорапи отиват и най-благоговейно пристъпват към стаята, в която са Кръстю Христов и Михаил Иванов. В: На бели чорапи? Веска: Да, на поклонение. Учителят пак наблюдава цялата тази картина, трагична за душите, които още не са пробудени и държи едно много сериозно Слово във връзка с това и написва едно много строго писмо до брат Ватев, който ръководи един от тези кръжоци като му казва, че това са всички ония тъмни духове, които искат да внесат разкол в Братството и да попречат на делото на Учителя. От тогава брат Ватев има вече предвид това становище на Учителя и винаги се допитва до Него за всяко свое такова изживяване. Аз ви разказах може би за неговата съпруга, нали, за Величка, разказах ви? В: Да. ИРИНКА КИСЬОВА Веска: Сестра Иринка е много добра пианистка, певица, рисуваше хубаво и изобщо беше така човек на изкуството.
към текста >>

41. НЕДЕЛЧО ПОПОВ

Веска: Да, на поклонение.
За него съм ви разказвала как е бил лъган от духове, как на един от Търновските събори тези духове разделят Братството на две. В: Как, аз това не го знаех. Веска: На един от Търновските събори започват, събира се сензитивите, и те си проявяват дарбите и се разделят на две групи, защото на едната група се явява Христос, а на другата се явява Дева Мария, а Учителят е от друга страна. Пък с бели чорапи отиват и най-благоговейно пристъпват към стаята, в която са Кръстю Христов и Михаил Иванов. В: На бели чорапи? Веска: Да, на поклонение. Учителят пак наблюдава цялата тази картина, трагична за душите, които още не са пробудени и държи едно много сериозно Слово във връзка с това и написва едно много строго писмо до брат Ватев, който ръководи един от тези кръжоци като му казва, че това са всички ония тъмни духове, които искат да внесат разкол в Братството и да попречат на делото на Учителя. От тогава брат Ватев има вече предвид това становище на Учителя и винаги се допитва до Него за всяко свое такова изживяване. Аз ви разказах може би за неговата съпруга, нали, за Величка, разказах ви? В: Да.
към текста >>

42. 3. ДЕТСКИ СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВА

Много добре си спомням, че майка ми много плака в този ден и когато подредиха Учителя в салона за поклонение и всички отиваха там да се поклонят, майка ни ни заведе и нас, децата, както и мене, да идем да се поклоним и целунем десницата Му.
3. ДЕТСКИ СПОМЕНИ ЗА ИЗГРЕВА Аз бях на 3-3 1/2 години когато си замина Учителят. Много добре си спомням, че майка ми много плака в този ден и когато подредиха Учителя в салона за поклонение и всички отиваха там да се поклонят, майка ни ни заведе и нас, децата, както и мене, да идем да се поклоним и целунем десницата Му. Спомням си, че Той беше облечен в бяло, положен на одър в салона. Там имаше много хора. Моята душа беше много смутена, а майка ми ме буташе и казваше: "Иди, иди, целуни ръката Му! " А аз отговорих с голямо почитание в душата си: "Не, Той спи, аз не желая да Го събудя, да Го безпокоя". С голям трепет и благоговение бе изпълнено моето сърце и моята душа, когато видях Учителя.
към текста >>

43. 10. МИХАИЛ ИВАНОВ

ВЕЛИЧКА НЯГОЛОВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

Аз считам поклонението на българите пред този Михаил с откраднатия образ на Великия Учител Петър Дънов за продажна работа.
Всичко е по определени ритуали, в определено време, в определени часове и за обед е предвиден само половин час. Обяда трае само половин час, като след изслушването на беседите и някъде към 2 и 1/2 - 3 часа, и ако не успееш да се нахраниш за половин час, оставаш гладен, времето е приключило. След това следват други инициативи и всички е под охрана. Искам да кажа, че българите трябва да разберат тяхната велика роля в света, тяхната роля да приемат това Божествено Учение, което се сне на българска земя, на българска реч от Великия Миров Учител Беинса Дуно и което Учение се даде всъщност да бъде прието от българския народ и задачата на този народ е да го разпространи между другите народи. Тази задача България трябва да извърши с чест, за да може да се подобри и нейното материално и социално положение. Аз считам поклонението на българите пред този Михаил с откраднатия образ на Великия Учител Петър Дънов за продажна работа. И всъщност българите там са видели променения ритъм на песните и на Паневритмията и са гледали безпомощни изопаченията и са навеждали глава, защото са поканени там. Всъщност са били просто принудени да влезат в лъжите на този Михаил, което е срам и позор за България. Но има някакъв малък прогрес, те все пак са показали ритъма и особено за тези народните мелодии и някои от представителите на Михаил са се заинтересували да разберат как е точния ритъм. Всъщност там не е за бедни хора, защото членския внос е много скъп и е задължителен и картата е задължителна. Само тези, които са имотни могат да отиват.
към текста >>

44. 179. ДОВЕРИЕ И НЕДОВЕРИЕ

ТОМ 9

Виж сега, като положиха тялото в салона за поклонение, нямаше шапка и ние за да не е празно това място трябваше да се свали една от шапките на Учителя долу.
Когато е изпратена Елена да вземе шапката на Учителя след заминаването Му. Не са я оставили сама. Е.А.: А преди Учителят ме допускаше сама да влизам. В.К.: За каква шапка ставаше въпрос? Е.А.: Мека шапка, бомбе. Виж сега, като положиха тялото в салона за поклонение, нямаше шапка и ние за да не е празно това място трябваше да се свали една от шапките на Учителя долу. Щото в салона беше положено тялото. В.К.: Шапката къде е била? Е.А.: В горната стая. В.К.: А шапката къде я сложихте на главата на Учителя? Е.А.: Не, на главата до Него беше.
към текста >>

45. 184. ХУДОЖНИЦИ НА ИЗГРЕВА

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )

ТОМ 9

А поклонението е на: 28, 29, 30, 31.
Дошъл е. Той познавал Учителя. И като видял ръцете Му, той казал: „Аз не съм видял по-хубави ръце от тези". И идвал на няколко сеанса, защото Учителят пет деня дневно го държахме тялото. В.К.: Той си замина на 27.XII.1944 год. А поклонението е на: 28, 29, 30, 31. На 31.XII.1944 год. Го погребахте? Е.А.: Та той имаше възможност да нарисува тия ръце. В.К.: Учителят си замина. Е.А. На 27 - сряда.
към текста >>

46. 12 - 24. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА

Надка Куртева (1908 - 1996 г.). Пред Извора на Живота.

ТОМ 10

Те казват: „Заповядайте." И виждат одъра на Учителя, че е положено тялото за поклонение и си излязоха.
Решиха, 14-15 души на вечерта тръгнахме за София. И там бяхме, когато дойдоха от МВР-то да искат да го арестуват. Б.К.: Разкажете това, къде бяхте тука, в София вече. Надка: В София, в Салона бяхме. Джипка някаква спира и влизат там военни някакви и като ги видяха, те казали, че идвали за Дънов. Те казват: „Заповядайте." И виждат одъра на Учителя, че е положено тялото за поклонение и си излязоха. В.К.: Ама военни бяха, във военна униформа. Надка: Военни, офицери. В.К.: Не бяха милиционери. Надка; Не знам. В.К.: Значи военни бяха, униформени.
към текста >>

47. І.01.07. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ

7. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Исус, когато е бил малко момче, всяка година е ходил в Ерусалим на поклонение за Пасхата.
7. ПАСХАТА НА НОВИЯ ЗАВЕТ Исус, когато е бил малко момче, всяка година е ходил в Ерусалим на поклонение за Пасхата. „И ходеха родителите му всяка година в Ерусалим за празника на Пасхата. И когато стана той на 12 години, като възлезоха по обичая в Ерусалим за празника и като изкараха дните на празника и се връщаха, детето Исус остана назад в Ерусалим и не усети Йосиф и майка му. (Евангелие от Лука, гл. 2, ст. 41-43). След три дни го намират в храма, седнал между учителите, слушаше ги и ги разпитваше.
към текста >>

48. І.03.25. САМАРСКОТО ЗНАМЕ

Московчани през това време преминават на поклонение пред знамето, изработено в гр.
Алексей, митрополит Московски, в знак на очакване и надежда за възкресение на единоверния, братски български народ и за неговото освобождение. Самият руски император Александър II, заедно със семейството си, пристига в Чудовия манастир, за да се допре до мощите на Св. Алексей Московски, които са били покрити вече със Самарското знаме. Той се навежда и целува знамето. Делегацията престоява три дни, докато се направи дръжка за знамето и поставка за съхранение на иконата. Московчани през това време преминават на поклонение пред знамето, изработено в гр. Самара и се покланят на Св. Богородица, изобразена на лицевата страна на знамето.
към текста >>

49. II.II. ПЕТДЕСЕТГОДИШНИНАТА на ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА „СВ. АРХАНГЕЛ МИХАИЛ в гр. ВАРНА

Константин Дъновски, заедно с трима свои другари, се отправя за Света Гора на поклонение.
Като учител младият и пълен с енергия и родолюбив Константин, който отначало събирал децата и им преподавал в частна къща, залегнал да се построи отделно здание за училище и църква, каквото е било действително издигнато със средства на Чорбаджи Атанаса. Зданието било почнато още на следующата година и не без известни спънки издигнато: половината за училище, половината за черква. В 1851 година черквата била тържествено осветена от гръцкия във Варна владика. Издигането на тази първа във Варненско българска църква е послужило отпосле като пример за подражание и на околните села. В 1854 г. Константин Дъновски, заедно с трима свои другари, се отправя за Света Гора на поклонение. По пътя от Цариград за Солун, вследствие на едно злополучно повреждане на парахода, с който пътувал, той, заедно с други десетина души, паднали в морето, някои от тях се удавили, а други спасили. В Солун - в църквата „Св. Димитрий", - когато отишел да се поклони на гроба на светия Великомъченик, той имал една необикновена среща с един стар свещеник, който с вънкашността и говора си му произвеждал поражающе впечатление. Този свещеник, като узнал за намерението му да отиде в Св. Гора, му казал да се върне на мястото, където го е определил Божият промисъл, понеже това място е било и ще бъде прагът на чудни световни промени.
към текста >>

50. III.05 ТАЙНИТЕ НА ДУХА

Слава, чест, хвалене и поклонение Теб подобава всякога.
Бог е, Който Го въздига и не ще да закъснее да се яви на време. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, Който върши, а ти изпълняваш. Свет си ти, Боже мой, Отче праведний, Който си и Който ще бъдеш един во век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето име от мене. Ей, Господи, защото Тя познавам, че си истинен и неизменяем винаги. Слава, чест, хвалене и поклонение Теб подобава всякога. Бог, Който говори в тайно, е вече помежду вас. Той е войн силен, Който се подвизава за правдата. Той е Отец наш, Бог крепкий, Който ни води. Радвай се, Цар Сионов, защото Бог Твой Тя помаза, за да съдиш народите. Духът на Господа Ихова е връх Тебе, защото Бог е цар всесилен и крепък.
към текста >>

Слава и чест и поклонение да бъде Нему, сега и во веки, Амин.
Пред Тебе ще се поклони всяко коляно. Тронът Ти ще е Трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в дух и истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Благословен Господ наш, Отец на праведните. Слава и чест и поклонение да бъде Нему, сега и во веки, Амин. Това говори Господ сам и треба да бъде истина непоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки? Ето душата ми е в смущение. Няма правда и не обитова светост без Негова дух. Желае душата ми мирът Господен, но Той не е дошел в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърдцето на тия мои братя.
към текста >>

51. IV.15 август 1907 г.

Записала: МАРИЯ КАЗАКОВА

Двете ръце - синовно поклонение Богу -Елохим (Исус), един от тримата.
Дясната ръка на лявото рамо. Положителните, мъжките сили да действуват върху Веригата - мъжката страна у човека. 3. Лявата ръка - отрицателната страна, женската; двете в съединение са в пълнота. 4. Дясната ръка горе - призоваване актив-В ността Божия - творческата сила Ехова (Йехова, Иеова). 5. Лявата ръка - призоваване Светия Дух -Адонай - родственик на Сина Божий. 6. Двете ръце - синовно поклонение Богу -Елохим (Исус), един от тримата. Това е Все - Светата Троица. Третото лице у нас е Синът. (А - Йехова; В - Елохим; С - Адонай. Бел. на Вергилий Кръстев.) Първата стъпка по развиване на волята да не се придружава с дребни грижи. Това пречи на усъвършенстването.
към текста >>

52. IV.11 август, понеделник 1914г.

Записал: ДИМИТЪР ГОЛОВ

Второ: За идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на вярващите и в душите на избраните и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде царство." И да се весели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто Да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове.
Който иска да пита нещо, да запише въпроса си и го даде. Аз ще отговоря, ако въпросът е важен и ползува самия този, който го задава. Искам тая година да направя опит с вас, защото от това виждам необходимост. Молихме се с „Добрата молитва" на колене, изпяхме „Тебе поем" и в 11 и половина часа събранието се преустанови за З и половина подир обед. В 3 часа насядахме в салона около масите и Учителят ни продиктува следната Лозинка: Първо: За прославлението и осветлението името на Господа Бога нашего на Земята, между человеците и вярващите и избраните от Веригата на Господа на славата, Спасител, Покровител, Който издига и възкресява мъртвите и туря всичко в ред и порядък навсякъде, и да се благослови името на Господа Исуса Христа, изявеното Слово Божие и с него всички, които Го любят. Второ: За идването на Царството Божие на Земята между человеците и в сърцата на вярващите и в душите на избраните и да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина и да се възцари Господ Бог наш и да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде царство." И да се весели Духът на Господа Исуса Христа между нас и да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлините и на светлите духове, Комуто Да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога през всичките векове. Трето: За изпълнение волята на Господа Бога нашего на Земята както е горе на Небето между светлите ангелски ликове и да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички едно тяло и един дух и да се въдвори ред и съзвучие и хваление, да ни се даде знание да Го славим и да се радваме всички на Господа и на Неговите дела и да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете Си. Да се даде живот, здраве и дългоденствие на всички, които Нему уповават и да ги избави от всички напасти на злото и лукавия, да внесе мир в душите им, да им даде изобилие на Своите благости, да спомни Господ Бог наш Своите обещания, да се смили над всички страдащи, да благослови всички вярващи, да укрепи Своите избрани, да им даде сила, знание, мъдрост и любов, да побеждават заради Него и Неговото свято име, да ни даде победа над всичките ни врагове, да победим докрай и да послужим на Господа с радост и веселие през всичките дни на нашия живот, да ни озари със светлината на Своето лице, да ни направи силни и крепки да творим добрата Му воля, умни и незлобиви да ходим пред Него в пълнота. Да изцели всички наши страдащи братя и сестри, да благослови домовете им и децата им с тях заедно, да благослови всичките им добри начинания на душата и духа, и така да се въздигне Господ Бог наш в нас, както е горе на Небето. Амин. - Тези са основните точки, върху които можем да градим. Всеки ден и час, който вие ще си изберете, но предпочитателно е сутрин, ще четете тази „Лозинка", било само първата й част, било втората, било само третата, па било и трите наедно.
към текста >>

53. V.II.13 ЛОЗИНКА

И да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и светлите духове, комуто да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога и през всичките векове. III.
Молим се на Отца нашего небесного за идването на Царството Божие на земята, между человеците, и в сърдцата на верующите, и в душите на избраните, 2. И да се тури в действие всяка Правда, всяка Доброта, всяка Любов, всяка Мъдрост и всяка Истина. 3. И да се възцари Господ Бог наш. 4. И да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде царство". 5. И да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас. 6. И да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на Светлините и светлите духове, комуто да бъде слава и чест и поклонение сега и всякога и през всичките векове. III. Трето 1. Молим се на Отца нашего небеснаго за изпълнение Волята на Господа нашего на земята, както е горе на небето, между светлите ангелски ликове. 2. И да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и един дух. 3. И да се въдвори ред и съзвучие, песни и хваление, да ни се даде знание да го славим. 4. И да се радваме всички на Господа и неговите дела. 5.
към текста >>

54. НАРЯДИ за 1914 година

И да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлината и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклонение, сега, всякога и през всичките векове. III.
За идването на Царството Божие на земята между человеците и в сърцата на вярващите, и в душите на избраните. И да се тури в действие всяка правда, всяка доброта, всяка любов, всяка мъдрост и всяка истина. И да се възцари Господ Бог наш. И да се изпълнят думите на Господа: „Отец е благоволил да ви даде царство". И да се всели Духът на Господа Исуса Христа между нас. И да се изпълни предвечното намерение на Отца нашего на светлината и на светлите духове, Комуто да бъде слава и чест, и поклонение, сега, всякога и през всичките векове. III. За изпълнението Волята на Господа Бога нашего на земята, както е горе на небето между светлите ангелски ликове. И да се въдвори законът на Истината, Любовта и Правдата, за да бъдем всички в едно тяло и един дух. И да се въдвори ред и съзвучие, песни и хваление, да ни се даде знание да Го славим. И да се радваме всички на Господа и Неговите дела. И да се всели Той в нашия живот и в делото на ръцете Си.
към текста >>

55. 11. ПИСМА НА Д-Р ДУКОВ - КАЗАНЛЪК

Стефан Тошев

Ние ходихме на Поклонение в Рилската Света Обител и останахме много доволни.
Приятелите са здрави и бодри и Ви поздравяват. Г-н Тончев се намира в Хисарските минерални бани. Той пита какво е станало с Вашето постъпване във временните земледелчески курсове, защото иска да Ви съдейстувва за постъпването Ви, ако искате това. Ще чакам отговора Ви. От мене и жената приемете искрени поздрави и благопожелания. Ние ходихме на Поклонение в Рилската Света Обител и останахме много доволни. Както знаете с нас беше и Учителят. Прекарахме много весело. Поздрави на всички братя. Д-р Дуков К.Агач, 22.04.191З г. Драги брат Тошев.
към текста >>

56. 15. УЧИТЕЛЯТ СИ ЗАМИНА

" - „Заповядайте." И го въвежда в салона да го види изложен за поклонение.
" - „Да, тази сутрин в пет часа." Рев, рев... „Аз му нося мляко биволско, викам, от Кумарица." И така с плач стигнах дотам. Те го облекли вече, сложили го в салона. А в осем часа сутринта пристига милиция, да го арестува. С Нареждане да бъде арестуван. И Борис Николов попада там и го питат: „Къде е вашият Учител, къде е? " - „Заповядайте." И го въвежда в салона да го види изложен за поклонение. Борис го посочва и казва: „Ето го Учителят." - „Пфу" - казаха. И те помислиха, че той се бил самоубил. И това вървеше, тая версия така. Всъщност това не беше верно. В.К.: Те искали да го арестуват.
към текста >>

57. 28. ПОГРЕБЕНИЕТО НА ТЯЛОТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ

Беше изложен на поклонение, докато дойде разрешението от Георги Димитров, да бъде погребан на това място, на което е.
„А, самоубил се." - „Не, казва, Той си замина от болестта - пневмония." Нали е човешка болест. В.К.: Те смятат, че той се е самоубил. М.Г.: А те казват точно това, да. И така, и вървеше версията, но както и да е. Учителят беше казал: „Когато комунистите дойдат, аз ще си отида." На Савка го беше казал. Беше изложен на поклонение, докато дойде разрешението от Георги Димитров, да бъде погребан на това място, на което е. Минаха три, четири дена. И заради това трябваше да стои изложен. Не се палеше печка в салона, защото не бива, нали, да не се разлага тялото. Стоят до 10-12 часа вечерта, па си отидат. Рядко някой оставаше до един часа.
към текста >>

58. 33. ХАДЖИЙКАТА И ХВЪРЛЕНИЯТ КАМЪК

Отидох на поклонение до Божи гроб, видях къде е разпънат Христа и къде е погребан, и ми дадоха документ за това, и аз станах вече хаджийка.
Таман седнах до прозореца и таман автобусът да потегли и един камък, изпратен от няколко араби, палестинци или евреи удари прозореца на автобуса, счупи го и камъкът ме удари по рамото. Получи се синина и оток и два месеца след като се върнах в България отокът и синината не спаднаха. Та тогава си спомних какво каза на времето Учителят: „Вие бяхте и онези, които хвърляха с камъни по Христа и викахте: Разпни го! " Тогава се чудих как е възможно ние да бъдеме същите онези, които са искали да бъде разпънат Христа. Но сега се убедих в правотата на Учителя. Отидох на поклонение до Божи гроб, видях къде е разпънат Христа и къде е погребан, и ми дадоха документ за това, и аз станах вече хаджийка. Вече съм хаджийка и трябва да се казвам хаджи Милка Говедева. И сега трябва да си намеря рамка, за да си поставя грамотата на стената, за да ми напомня, че в този живот съм била на Божи гроб. Но освен това, тази грамота ще ми напомня и за думите на Учителя, че ние бяхме тези, които навремето хвърляхме камъни по Христа. И точно там, в Ерусалим, ми върнаха камъка, който бях на времето изпратила по Христа. Така се върнах от Йерусалим като хаджийка и с хвърлен камък и ударено и отекло дясно рамо.
към текста >>

59. 9. ПЪТУВАНЕ ДО БОЖИ ГРОБ

Отидох на поклонение на Божи гроб, видях къде е разпънат Христа и къде е погребан.
Преди автобусът да потегли, един камък, изпратен от някого, удари прозореца на автобуса, счупи го и камъкът ме удари по рамото. Получи се синина и оток, и два месеца след като се върнах в България отокът не спадна и синината не изчезна. Тогава си спомних какво каза на времето Учителят: „Вие бяхте от онези, които хвърляха с камъни по Христа и викахте: Разпни го! " Тогава се чудих как е възможно ние да бъдем същите онези, които са искали да бъде разпънат Христа, а сега сме на Изгрева при нозете на Учителя. Но сега се убедих в правотата на думите на Учителя. Отидох на поклонение на Божи гроб, видях къде е разпънат Христа и къде е погребан. Дори ми дадоха документ и диплома и аз с него станах вече хаджийка. Вече съм хаджийка и трябва да се наричам Хаджи Милка Говедева. Миналият век българите са давали мило и драго да посетят Божи гроб и след като са се връщали, са носели името „Хаджи" с голяма гордост. А аз сега трябва да си намеря рамка, за да си поставя грамотата на нея и да я окача на стената, за да ми напомня, че в този живот съм била на Божи гроб в Йерусалим. Но освен това, тази грамота ще ми напомня и за думите на Учителя, че ние бяхме на времето онези, които хвърляха камъни по Христа.
към текста >>

60. 10. ИСТОРИЯТА НА ДВА ПОРТРЕТА И НА ОЩЕ ДРУГО (Елена Андреева)

Цветана Щилянова

Бяха забравили шапката на Учителя да сложат до тялото, както беШе при поклонението когато си замина и не ме пуснаха сама с ключа, защото вече крадец съм.
В.Кр.: Може да се е наложил и Антов. Елена: След това. В.Кр.: По едно време ти си се грижила там след заминаването на Учителя. Елена: Никак. След заминаването на Учителя не ми дадоха нито един път да се кача горе сама, разбираш ли? Бяха забравили шапката на Учителя да сложат до тялото, както беШе при поклонението когато си замина и не ме пуснаха сама с ключа, защото вече крадец съм. Знаеш ли колко ми беше грозно? Само че аз се радвах, качвах се като не ми дадоха ключа, а дадоха сестра с мене да има, аз качвам се по стълбите и викам: „Господи, Учителю, благодаря ти, че имаше доверие в мене, Учителю, благодаря Ти, че имаше доверие в мене." Защото, абе единият ден съм била в стаята на Учителя и съм я чистила, на другия ден не ми дават ключ. В.Кр.: Ха. Елена: Ха. Разбираш ли?
към текста >>

61. I. ГЕОРГИ ГЕРАСИМОВ (5.02.1905 - 15.04.1977 г.)

След като е било положено тялото на Петър Дънов в Салона на Изгрева за поклонение той идва, сяда и рисува ръцете на Учителя Дънов.
I. ГЕОРГИ ГЕРАСИМОВ (5.02.1905 - 15.04.1977 г.) Георги Герасимов е бил художник и преподавател по рисуване. След като е било положено тялото на Петър Дънов в Салона на Изгрева за поклонение той идва, сяда и рисува ръцете на Учителя Дънов. Виж „Изгревът", том И, стр. 195-196 под номер 79, том III, стр. 76 под номер 65, том IX - стр. 339, стр. 517. Художник - график Герасимов, Георги (Г. Г.
към текста >>

62. 6. СЛИВЕНСКОТО БРАТСТВО

Жечо Панайотов

Слава, поклонение и благодарение Ти поднасяме, Господи сега и винаги АМИН.
И след всичко туй да се обърне към Теб с всичкото си сърдце и душа, да възприеме с достойнство Твоето Светло учение и започни да Ти служи с всичката си чистота и съвест. Молим Ти се още Ти да излееш благословията Си най-много върху всичките духовни и политически водители между тоя народ, да вложиш законът Си в сърдцата им и да просветиш умът им за да разумеят Твоя Божествен Закон, та да започнат според него да управляват и просвещават тоя народ. Благий Боже, сърдечната ни молба към Тебе е: Ти сам да застанеш на чело на тоя народ, като отстраниш всички спънки, които спъват правилното му духовно развитие. Ти, Господи, Сам да ръководиш неговите съдбини и го напътстваш по пътят, който Си Му предначертал, та дано би в най-скоро време целият Български народ, цялото Славянство и целия человечески род да Те познаят, та всички пропити отъ лъчите на Твоята Божественна любовъ да се слеят да се сплотят в едно цяло тъй както Ти и Отец, и да Те прославим с плодовете на живота си на Земята. Само тъй, Господи, нашта радост ще бъде пълна и в краят на дните ни нашите души с мир и благодарение ще се явят в пределите на Твоето Царство. Слава, поклонение и благодарение Ти поднасяме, Господи сега и винаги АМИН.
към текста >>

63. 51. ПОГРЕБЕНИЕТО

Жечо Панайотов

Но, в себе си желая, гробът да си остане непокътнат на вечни времена, като място на поклонение за вярващите.
Естествено, гробът бе оставен в това положение, тъй като отвън не личеше някаква промяна. Впоследствие дочух разговори, че там е била и сестра Мария Тодорова /другарката на брат Борис Николов/, която също чула шумът от срутването. Никола Антов, също твърдеше, че е бил там, чул срутването, но той свързваше случаят с нещо свръхестествено - именно, че тялото на Учителя, в момента се е трансформирало и е изчезнало от гроба. Отдавам това негово твърдение на слабостта му към сензациите, тъй като често спекулираше да описва случая, гдето му се окаже възможност. Ако пред бъдещите поколения, гробът на Учителя бъде открит, ще се установи там ли е тялото или не. Но, в себе си желая, гробът да си остане непокътнат на вечни времена, като място на поклонение за вярващите. Следва да опиша някои подробности, как са получили разрешение от Министерския съвет, погребението на Учителя да стане не в градските гробища, а в района на Изгрева, каквото бе желанието на нас учениците на Учителя. Естествено, че още при стигане до идеята - погребението да бъде на Изгрева, явява се необходимостта от разрешение. Обсъжда се въпроса и идват до заключение, че е добре да се поиска съдействието на Георги Димитров, който по него време беше още в Москва. Разчиташе се на неговото близко познанство с Учителя, от времето когато бяха съседи на ул. „Опълченска" N 64 и 66.
към текста >>

64. 18. ЕДНА ЕКСКУРЗИЯ ДО ВИТОША

Николай Дойнов

И сега, като прастари езичници, завърнали се към своето първично и здраво поклонение.
Често потъваме по-дълбоко в него, търкаляме се и пак поемаме нагоре. Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка. Питам се за миг: „Кои са тези, които не се страхуват от студа, преспите и изкачват снежната планина. Безумни ли са те, както ни наричат по-умните от умните, които знаят где е красотата. Неотстъпни поклонници на живата природа. И сега, като прастари езичници, завърнали се към своето първично и здраво поклонение. Белота, белота, чудна приказна белота. Ето ни вече горе до обилния бистър извор. Тук натрупваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към пукащите главни. От дрехите ни се вдига обилна пара. Лицата ни платят от горещина.
към текста >>

65. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори.
Неговите мисли са публично достояние и всеки добросъвестен човек, който желае да узнае учението му може да посещава беседите му, като бъде уверен, че от тях ще извлече само полза. Ни най-малко той не осъжда никое вероизповедание, нито се противопоставя на господствуващата в страната религия, а напротив проповядва нравствено и духовно възраждане. Широко начетен и добре версиран и всички религиозни системи, той не ограничава никого в неговите вервания, не налага никакви правила, а посочва правия път въз основа на Евангелието. Дой Бог в България да се появят много такива учители, които да проповедват великите добродетели и да насърчават всички труженици за моралното закрепване на българския народ. Колкото за въпросите: дали Д. учел някакво поклонение на слънцето, дали карал жените да му мият краката и дали под влиянието на учението му някои негови слушатели дотолкова се фанатизирали, че замишлявали да се самоубият - това са въпроси, които не могат да не предизвикат съжаление към първоначалните им автори. Друго нема какво да кажа. (п.) Ив. Толев - Показанията съм писал сам. 28. Иван Толев в „Изгревът" 1. За Иван Толев при различни случаи са поместени факти от различните застъпени автори в „Изгревът".
към текста >>

66. 4. ПРЕЗ БЕЗДНИТЕ И ВЪРХОВЕТЕ (СОНЕТИ)

Иван Толев

I. Между истината и легендата. Д-р Стефан Кадиев

Една легенда гласи, че след поклонението на магите, звездата е паднала в един кладенец близо до Витлеем, и те "си отидоха по друг път в своята страна" - указание за потъването на човечеството в мрака на материализма.
Същият жив пентаграм се вижда и във всички цветове на плодните растения и дръвчета: всички са петолистни. Числото 5 е число на физическия живот "Не знаете ли, че тялото ваше е храм на Святаго Духа, който е в вас, когото имате от Бога, и не сте свои си? " (Павел - I Коринт. 6; 19). "Защото вие сте храм на Бога живаго" (Ibidem-I I Коринт. 6;16). Една легенда гласи, че след поклонението на магите, звездата е паднала в един кладенец близо до Витлеем, и те "си отидоха по друг път в своята страна" - указание за потъването на човечеството в мрака на материализма. --------------------------------- [1] Съвпадът на Сатурна с Юпитера и Марса в знака Риби и в връзка с Венера и Земята.
към текста >>

67. 70. Даниел Цион - равин християнин в Израел

II. Рила, когато проговори. Орион - Д-р Стефан Кадиев

Опитвах се също да получа официално признаване, за да има поне едно скромно място, където да се събираме за поклонение и молитва, където да можем с моите братя евреи да четем Словото Божие.
Аз говорих с уважавани равини, както и с много образовани хора, обаче всички те живеят в мрак. Никога по-рано не съм бил така щастлив. Аз живея вече в светлината на Исуса и Бог ми помогна чрез Своя Дух, та никой вече не може да ми попречи да свидетелствувам за Христа. Скоро имах радостта да спечеля и други наши сънародници за Христа. Така бях воден, че подготвих основаването на Месианска църква от християни-израилтяни. Опитвах се също да получа официално признаване, за да има поне едно скромно място, където да се събираме за поклонение и молитва, където да можем с моите братя евреи да четем Словото Божие. Има изгледи християни от други страни да ни помогнат да построим нещо подходящо за целта. Моята единствена надежда е останалите няколко години от живота ми да ми послужат да предам на моите братя тази чудесна вест. Бог ми даде сила да зазвучи тя като чиста тръба, без какъв и да е неясен тон. Едно нещо моля преди всичко: Молете се за моята мисия тук. Аз нямам връзка с никоя от църковните християнски мисии тук.
към текста >>

68. 19. Слънцето на планината

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Наричат „слънцепоклонение" възторженото съзерцание на извора на живота върху земята. Нека!
И ми го връщаш изобилно, щедро, с пълни шепи! Стрелките на часовника неуморимо се движеха до цифреника, а ме чакаше още дълъг път. Път през планината, обилно обсипана от лъчите на блестящото слънце. Гледах и се радвах, като че пръв път виждах през живота си тъмнозелените гънки на планината, сребърните хрумвания на поточетата в долините, назъбените тъмносини върхове, ограждащи като бойници кръгозора, наситено зелените гори в техните подножия, светлата синина върху подпрелия небосвода Пирин. И всичко, което моят поглед виждаше, беше само милиони пъти преобразената ласка на моето чудно хубаво, пламтящо, весело планинско слънце. Наричат „слънцепоклонение" възторженото съзерцание на извора на живота върху земята. Нека! Много бих искал да бъде при мене през тия минути тоя, който казва това! Да изживеем няколко дни в студените прегръдки на дъждове, влага и мъгли и след това Провидението да изсипе върху пътя ни един великолепен слънчев ден по пътя от Дамка към Рилския монастир. Истинско августовско планинско слънце. И бих искал да чуя коя песен би запяло неговото трогнато сърце, ако не химна на Слънцето. (Вж. снимки № 16,17,18 от „Изгревът" том XVI, снимките от екскурзиите с Учителя в „Изгревът" том XVII.
към текста >>

69. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство - съдържание

IV. Статии от д-р Стефан Кадиев във вестник Братство

Слънцепоклонението на Бялото Братство - бр.
2.3. Щастието-бр. 2,15.XII.1928 г. 3.1. Островът на спасението - бр. 3, 23.1.1929 г. 3.2. Мисъл - бр. 3, 23.1.1929 г. 4. Слънцепоклонението на Бялото Братство - бр. 5, 22.111.1929 г. 5. Шепот-бр. 7,15.VII.1929 г. 6. Малката Добродетел - бр 13,15.1.1930 г. 7. Духът - бр. 27, 10.XII.1930 г. 8.
към текста >>

70. 4. Сдънцепоклонението на Бялото Братство

4. Сдънцепоклонението на Бялото Братство Д-р Стефан Кадиев - Сливен (в.
4. Сдънцепоклонението на Бялото Братство Д-р Стефан Кадиев - Сливен (в. „Братство", бр. 5, 22.111.1929 г.) Значението на слънцето като лечебен фактор се засилва все повече и повече. Ако сравним средновековните замъци, или даже старите ни къщи, при схлупените им стрехи и малки прозорчета, със сегашните обширни, светли модерни постройки, с техните големи прозорци и високи тавани, лесно ще разберем, че еволюцията на човешкото жилище в хигиенично отношение се е изразявала в неговото все по-голямо приобщаване към слънчевите лъчи. Поговорката, че гдето слънце влиза, болест не влиза, започва да бъде все по-добре разбирана и на дело проверявана. Достатъчно е да се види който и да било европейски, па и български морски плаж, за да се види - колко много се приближаваме днес до слънцето.
към текста >>

Като оставим настрана окултно-мистичната страна и „слънцепоклонението" на Бялото Братство, нам се чини, че обичаят да се излиза сутрин при изгрев слънце на чист въздух, по високите места и да се правят гимнастически упражнения има своя дълбок здравен смисъл.
Но науката намери научно име на това, което още старите римляни са разбирали и използвали в своите „солариуми". Тя му даде името „ултравиолетови лъчи" или „планинско слънце" и започна неговото широко и благодатно употребление. Пред въздушно-слънчевото лечение всички употребявани досега лечебни методи започват да отстъпват, а средната продължителност на човешкият живот - да се увеличава. Последната, само в последните 25 години, за Америка се е увеличила с 8 години! А това е само началото на човешкото приобщаване към слънцето! Като оставим настрана окултно-мистичната страна и „слънцепоклонението" на Бялото Братство, нам се чини, че обичаят да се излиза сутрин при изгрев слънце на чист въздух, по високите места и да се правят гимнастически упражнения има своя дълбок здравен смисъл. Лекарят, който следи пътищата на туберколозния бацил в гърдите на един обущар, надвесен по 14 часа над своята работа, или на чиновника, заставен да гълта отровния дим и прах на канцеларията, може лесно да прецени какво означават за тях половин или един час на ден сутринна разходка по височините с гимнастика и дълбоко дишане! Той може да прецени и как ще се отрази на здравето им едно по-продължително престояване на слънце! От тая гледна точка, обичаят на Бялото Братство да излиза сутрин на чист въздух и слънце би трябвало да намери одобрението на нашето обществено мнение и да има повече последователи даже и между съвсем не мистично настроените, практични, мислещи за здравето си българи.
към текста >>

71. 6. ПЛАНЕТНИ ЦИКЛИ

Засяга и активизира също висшите мистични чувства у народа, които върху физическия свят се изразяват в религиозни манифестации или в походи за поклонение.
Дисонанси в кооперативните и синдикални движения и инициативи. Увеличаване на разводите. Луна - Нептун Трайност на цикьла около 28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс: Създава условия за проявяване на тънък психизъм, имащ отношение повече към жените. Засяга и активизира също висшите мистични чувства у народа, които върху физическия свят се изразяват в религиозни манифестации или в походи за поклонение. Благоприятства за пътувания по море и за медиумични и психични изследвания. Отрицателен полюс Създава хаотичност, смущение и фанатизъм в религиозните вярвания на народа; въображението бива афектирано до болезненост и като последствие това донася неориентираност, помрачаване в разумните инициативи и колебливост. Луна - Плутон Трайност на цикъла 28 дни. Орбис - 24 часа. Положителен полюс: Активизира у народа героични и патриотични дела и такива на себеотрицание.
към текста >>

72. 2. ВЕЛИКИТЕ УЧИТЕЛИ ПРЕДИ ПОТОПА

Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове.
В примитивните народи, които е имало там, от учението за звездния мир е останал само култа към звездите - боготворението на звездите. И когато в прохладните ясни нощи те са виждали да блестят падащи метеори, са ги приемали, че идват божества на Земята. Ако пък в пустинята те намерят тъмен камък, различен от околните, те са приемали, че това е дошъл Бог на Земята и са му отдавали почит и уважение като на такъв. Така например, черният камък, който се намира в джамията Кааба в град Мека, древните халдейски учени са казали на народите там, че камък дошъл от небесните простори. Народите са го приели като дошло божество на Земята. Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове. По този начин Мека става свещен град. Много по-късно, когато идва Мохамед, който е бил човек с много практичен ум, използва очакванията и надеждите на еврейския народ за идването на Месия и на Християните за повторното идване на Христа, и се обявява за Месия, за втори Христос, обявява се за пророк. Той взема много от учението на Саабей, името на Бога - Аллах, прибавя своя фанатизъм и сьздава Ислямската религия. Ислям - което ще рече покорство, религия на покорството, каквото той е искал от своите последователи във войната, която Мохамед създава в 600 година след Христа между народа на град Медина и Мека. Миролюбивите народи, под влиянието на учението на Саабей, не са искали война и тя бързо приключва с компромисния мир, при които народът на Мека ще приеме исляма и Мохамеда като пророк, а народът на Медина ще приемат град Мека като свещен град, като последователите на Мохамеда ще отиват там поне един път през живота си на поклонение в джамията Кааба и отдаване на дарове.
към текста >>

Миролюбивите народи, под влиянието на учението на Саабей, не са искали война и тя бързо приключва с компромисния мир, при които народът на Мека ще приеме исляма и Мохамеда като пророк, а народът на Медина ще приемат град Мека като свещен град, като последователите на Мохамеда ще отиват там поне един път през живота си на поклонение в джамията Кааба и отдаване на дарове.
Там се построява сграда и става свещено място за поклонение и отдаване почит на този камък като на Божество, дошло на Земята, Всички, които са идвали на поклонение, са поднасяли и дарове. По този начин Мека става свещен град. Много по-късно, когато идва Мохамед, който е бил човек с много практичен ум, използва очакванията и надеждите на еврейския народ за идването на Месия и на Християните за повторното идване на Христа, и се обявява за Месия, за втори Христос, обявява се за пророк. Той взема много от учението на Саабей, името на Бога - Аллах, прибавя своя фанатизъм и сьздава Ислямската религия. Ислям - което ще рече покорство, религия на покорството, каквото той е искал от своите последователи във войната, която Мохамед създава в 600 година след Христа между народа на град Медина и Мека. Миролюбивите народи, под влиянието на учението на Саабей, не са искали война и тя бързо приключва с компромисния мир, при които народът на Мека ще приеме исляма и Мохамеда като пророк, а народът на Медина ще приемат град Мека като свещен град, като последователите на Мохамеда ще отиват там поне един път през живота си на поклонение в джамията Кааба и отдаване на дарове. Така великият посветен И-Саабей Бен Аадес остави светлата си диря в историята на човешкия род. Вторият от великите учители преди потопа е бил Азман Бера. Той е бил някъде из Хималаите и е посвещавал народите там. Индийският народ умее да пази тайните. И до днес имаме запазени знания и мъдрости, които този велик Учител е дал.
към текста >>

73. 7. ВЛЪХВИТЕ ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ НА ДРЕВНОСТТА

ЧАСТ II ВСЕЛЕНАТА И ЧОВЕКА Резюмета от беседи

Още същия ден те събраха най-добрите си ученици, изложиха им резултатите от своите наблюдения и изчисления, които бяха направили за голямото събитие, което сега ще стане и ги поканиха ако искат да дойдат с тях на поклонението, което искат да направят.
Те все ще го ползват, макар да е озарен от най-голямата мъдрост. Ето на този рафт са плочите. - Да, прав си Инин - с усмивка и топъл израз на лицето подзеха двамата негови другари - това ще бъде наистина един най-ценен подарък, какъвто той няма да има и какъвто друг не може да му поднесе. Е, ще сложим и нещо друго. Ароматни масла, съдове, скъпи платове, но кодекса на Хамурапи ще бъде най-важният и най- ценен подарък - се съгласиха и тримата. Още същия ден те събраха най-добрите си ученици, изложиха им резултатите от своите наблюдения и изчисления, които бяха направили за голямото събитие, което сега ще стане и ги поканиха ако искат да дойдат с тях на поклонението, което искат да направят. Всички приеха идеята с възторг и трескаво се заловиха да се подготвят за дългия и труден път през пустинята за Юдейската земя. Най-напред грижливо бяха опаковани плочите, на които беше написан кодекса на Хамурапи, най-ценният подарък. След като всичко приключи, избраха се силни бели камили за товара и езда, и в утрото на чуден свеж ден, пълен с аромат, защото през нощта беше валяло дъжд, групата тръгна на път към мястото на голямото събитие. Дни и нощи пътува с кервана през мъртвата безжизнена пустиня, ръководен безпогрешно по разположението на звездите, от тримата учени. Като всякога с радост поглеждаха към голямата звезда, образувала се вече от близостта на двете планети.
към текста >>

74. 2. РОЛЯТА НА КРАСОТАТА И ЧИСТОТАТАВ ЖИВОТА

в Ситняково от 3 до 6 часа следобед и в Овнарско на 11.V с.г. в присъст

Това е едно неразбиране, На човека не е позволено да се кланя на нищо, освен на Бога, А поклонението на Бога се отличава от това, че които служи на Бога.
Красотата, това е външната страна, на която емблема е Месечината, а чистотата е вътрешната страна, емблема на която е Слънцето. Трябва да изучавате тези две условия. Преди години направих опит да разкрия на българите истината, че слънчевата светлина и топлина действат здравословно и спомагат за правилното развитие на човека. Понеже от Слънцето иде праната и затова препоръчах сутрин рано преди изгрев човек да излезе в природата, за да поеме чист въздух и да приеме онази прана, която иде с първите слънчеви лъчи. Но българите ни обвиниха, че се кланяме иа Слънцето. Това е едно неразбиране, На човека не е позволено да се кланя на нищо, освен на Бога, А поклонението на Бога се отличава от това, че които служи на Бога. Бог му дава живот. Да се покланяме на Бога, значи да носим Неговото знание, Неговата любов, Неговия дух, Неговата свобода да носим в живота. Това значи да се покланяме на Бога и само така ще можем да добием онова знание, което ни е необходимо за живота. Сега мнозина искат да отидат в Индия да изучат тайните на окултната наука. Тайната седи в това да бъдем облечени в красота и чистота.
към текста >>

75. 52. КНИГОПИС

Алфонс

ТОМ 20

27, със следното съдържание: «Богословски факултет» «Смесен брак» «На поклонение в Рилски манастир» и др.
Ний ще имаме и наш санаториум, и наши курортни места, и наша печатница»... (бр. 31) Ний се радваме, че в България има такава силна организация, снабдена с толкова средства материални и морални, но би ни се искало да видим всичките й усилия насочени само по една посока - да следва Христа по Неговия път, защото, ако придобие всички богатства на света, а ощети душата си и душата на народа, който трябва да води - каква полза? «Бъдеще» - седмичен младежки вестник, бр. 16,17, 18, със следните по-важни статии: «Долу империалистическата война» «Жертвите от войната» «Пред лицето на живота» от Максим Горки «Македонски младежки събор» «За селската младеж» и др. «Църковен вестник», бр. 27, със следното съдържание: «Богословски факултет» «Смесен брак» «На поклонение в Рилски манастир» и др. «Що е истина» - полумесечен религиозен лист със следното съдържание: «План на живота» «Земният живот на човека» «Първа скръб» «Една от многото» «Вик на живота» и др. «Устрем», бр. 24 - орган на Съюза на македонските младежки културни просветни организации в България. «Добро здраве» - вестник за хигиена и санитарна просвета със следното съдържание: «За маларията» «Право и а приказки» «Да помогнем и ние» «Влиянието на тютюна на сърцето» «Глистите у децата» «Причините на болестите и борбата с тях» «Не е ли това ужасно? » «Месото е отровна храна» «Как се разпространява туберкулозата» «Алкохолно зло» «Домашна медицина» и др.
към текста >>

76. (45) Срещи с царя на 10.V.1939 г.

ТОМ 20

Сега хората търсят къде да се подслонят и затова правят поклонение на Стойчо и др., а тогава ще знаят едно знаме и другите ще станат излишни.
След това му четох една беседа - «Новото в живота», от «Естественият ред на нещата»299. Накрая ми се разписа с обещание и пожелание за нов живот. Почнахме бавно да слизаме. Разговорът се въртеше около политическите водачи и бъдещата работа. Аз му настоявах да се даде държавна програма, на която да посветят живота си всички министри и чиновници, и депутати. Сега хората търсят къде да се подслонят и затова правят поклонение на Стойчо и др., а тогава ще знаят едно знаме и другите ще станат излишни. При това и на тях партизани ще се намери подходяща работа, за да се не озлобяват - може да се направи един държавен съвет и пр., гдето и те да приказват и им се плаща нещо. България не е толкова голяма, за да се пренебрегват силите, които могат с полза да работят. Трябва да се впрегнат всички национални енергии на работа, но всяка - на своето място. Има място и за Луков, и за Кимона, и за Стойчо, но злото да не възглавява, а и дяволът да се впрегне да оре, казва Учителят.300 Царят каза, че върху това ще си помисли и ще види какво може да се направи. После говорихме къде да се срещнем на сутринта, казах му - в Овнарско.
към текста >>

77. 1.1. ПЪРВА РЕЧ

Произнесена от Андро Лулчев на 4.06.1920 г. на площада пред Народното събрание

ТОМ 21

Ние вярвахме и още сляпо вярваме на избраниците народни, които в своя речник нямат думата „престъпник” и „контрабандист”, но само по една случайност забъркват вратата на Народното събрание и Министерството, отиват в Централния затвор на поклонение.
Но какво правеше през това време онова общество, което ние бранихме и което кичеше нас и конете ни с цветя и росеше ни с Юдини целувки, когато ни пращаха на касапницата? То нарече публично инвалидите престъпници и контрабандисти. Вярно е, господа, вярно е, мили бойни другари и близки на падналите наши бойни другари! Вярно е, че ние сме престъпници, контрабандисти. Вярное, че сме престъпници, защото когато нашите близки ни говореха, молеха и плачеха да не се излагаме на явна смърт, ние не им вярвахме. Ние вярвахме и още сляпо вярваме на избраниците народни, които в своя речник нямат думата „престъпник” и „контрабандист”, но само по една случайност забъркват вратата на Народното събрание и Министерството, отиват в Централния затвор на поклонение. Ние повярвахме на тях, ний им повярвахме, ето защо ние сме престъпници, престъпници сме и към своите близки, престъпници сме ний, инвалидите и нашите паднали другари, престъпници сме към майките си, защото вярвахме към тези народни представители, че ще изпълнят обещанието си, а сега те се подиграват, псуват ни и се гаврят. Ето защо аз приемам и моля всички мои бойни другари да приемат, че епитетът, който ни дава българското общество, е заслужен. Ние сме престъпници към себе си и близките си. Българи и българки, ние сме и контрабандисти, повярвайте ми, ние сме най-страшните контрабандисти. Контрабандисти сме, защото по контрабанден начин изнесохме телата на нашите бойни другари и ги оставиха при границата, без да платим пет стотинки мито ни на турци, ни на сърби, ни на гърци, ни на романци, ни на руси, ни на французи, ни на англичани.
към текста >>

78. Г. Промени в Паневритмията и песните на Учителя,как се свири и играе Паневритмията.Бележки

ТОМ 22

Това материалистично течение в Братството се усили много, особено след завръщането на Благи Жеков от поклонението му на Михаил Иванов във Франция, след което започнаха да свирят Паневритмията близо 2 пъти по-бързо. Б.
Празник беше неделя, когато след беседата играехме цялата Паневритмия. Така беше по времето на Учителя, но след Неговото заминаване не помня случай да се е играла Паневритмията с упражненията през едно. Това бързане се прояви по време на свиренето на брат Филип Стоицев към 1990 г. Музикантите все бързаха по работата, която имаха, а Филип беше зъболекар и бързаше да приеме пациентите си и така Филип Стоицев наложи Паневритмията да се свири по френски образец - аеробично, бързо да свършва и музикантите да си гледат работата. Аз притежавам един такъв френски запис, при който не може да се играе Паневритмия, а само да се ръкомаха и тича. Това материалистично течение в Братството се усили много, особено след завръщането на Благи Жеков от поклонението му на Михаил Иванов във Франция, след което започнаха да свирят Паневритмията близо 2 пъти по-бързо. Б. Жеков под давлението на Антония и Янко от Димитровград измени изпълнението на упражнение № 11 - Евера. След изсвирването на упражнението един път не повтаря от знака за повторение след 20 такт (птички хвъркат), даден от Учителя, а го измества 4 такта назад, след 16- тия (въздух благодат), като се изменя мелодията и упражнението се удължава с 4 такта. На Паневритмията около 19.08.2000 г. в Рилската лятна школа 7-мото музикално упражнение от „Слънчеви лъчи" се изсвири и изпя с голям хор 3 пъти мелодията „Ти си ме мамо човек красив родила" по куплети, написани от Веса Нестерова. Това стана под давлението и ръководството на един оперен певец Симеон, който няма никаква духовна връзка с братската музика и всяка година досега вреди на Паневритмията на Рила.
към текста >>

79. 62. НАПЕРЕНИЯТ ПЕТЕЛ

Сава Симеонов

ТОМ 23

Да, ама като правят екскурзии, ходят, минават покрай тях, все едно, че ходят на поклонение в Мека, за да станат хаджии.
62. НАПЕРЕНИЯТ ПЕТЕЛ Един ден Борис Николов и Мария Тодорова са се качили на Зеления рид, горе, гдето ние му викаме «Салоните». Опънали са си палатките през месец юли, а вече е септември и не слизат в София. А всички ги критикуват, че се цепят и делят от Братството, което е на лагер на Второто езеро. Да, ама като правят екскурзии, ходят, минават покрай тях, все едно, че ходят на поклонение в Мека, за да станат хаджии. Това го виждаха всички, но го търпяха. И то години наред. Вече месец септември стана, а той не слиза от планината. На 4 октомври падна сняг. Всички познати ни обвиняват, че сме го оставили горе, без да му помогнем да слезе в града.
към текста >>

80. 1. ПРЕДИСЛОВИЕ

Милка Периклиева

ТОМ 23

По-късно тялото на Учителя бе положено в масивен саркофаг и изложен в салона за всеобщо поклонение.
Над всичко, обаче, блестяха Неговите Боговдъхновени Слова и Завети, изпълнили лекциите и беседите Му. Все по-ясно и по-точно в съзнанието ми се оформяше мисълта, че на днешния ден се приключи един цикъл и се открехна нова страница за новите хора, които ще живеят в духа на Учительовото Слово. Не усетих как стигнах Изгрева и как бях застанала пред приемната. Тялото на Учителя беше положено на кушетката, облечено в бели дрехи. Около Него сестри в бели и розови рокли тихо пееха през сълзи. По-късно тялото на Учителя бе положено в масивен саркофаг и изложен в салона за всеобщо поклонение. В продължение на няколко дни пред тленните останки на Учителя се стекоха много хора от столицата и страната. Както аз, така и всички от Братството, бяхме свикнали така с Учителя, че никому никога не можеше да мине през ум за деня, когато Той ще трябва да ни напусне. Още по-малко бих могла да си представя, че ще се наема да пиша нещо за последните Му земни дни. Едва днес, когато Той не е вече между нас във физическата Си форма, разбирам истинската цена на Неговото присъствие и чувствам цялата острота на загубата. Той ни завеща един неоценим МИР от идеи, които надхвърлят обема на богатството на който и да е съществуващ досега мироглед.
към текста >>

81. 1. Писмата

ТОМ 24

Нека е благословено името му нему и само нему слава, чест, благодарение и поклонение сега и во веки!
Стана ми леко, като че щях да хвръкна. А очите ми се напълниха със сълзи." Нешка Анева:"А Учителят! С този Учител! Боже, Боже Велики Боже, колко много съм благодарна. Всичко добро, всичко благородно, всичко възвишено и божествено, към което се е стремила и за което е копняла душата ми - ето намерих го въплотено във великия, много милия, много обичан, скъп ... Учител и в Бога на любовта. Нека е благословено името му нему и само нему слава, чест, благодарение и поклонение сега и во веки! " Д-р Халачева споделя и впечатления от екскурзия с Учителя до връх Мусала: "Почти целия път за Мусала валя дъжд. Беше студеничко, но затова пък вървяхме леко и раниците не ни тежаха. На биваците кладяхме буйни огньове, пиехме горещ чай, особено вкусен поради чудната планинска вода. Спомням си последния бивак преди качването на върха на една височина с 300 метра по-висока от Черни връх. Дъжд като из ведро, вятър и студено като зима.
към текста >>

82. 8. Слава на Бога за всичко

ТОМ 24

Нека е благословено името му нему и само нему слава, чест, благодарение и поклонение сега и во веки!
Преизпълнени сме всякога с радост и благодарност Велик е Бог, голяма, голяма и милостта му и колко понякога си мисля, сме щастливи ние децата на великия наш многомилостив благ небесен татко! А Учителят! С този Учител! Боже, Боже Велики Боже, колко много съм благодарна. Всичко добро, всичко благородно, всичко възвишено и божествено, към което се е стремила и за което е копняла душата ми - ето намерих го въплотено във великия, много милия, много обичан, скъп ... Учител и в Бога на любовта. Нека е благословено името му нему и само нему слава, чест, благодарение и поклонение сега и во веки! Мили братко, ето аз за всичко ви писах, като на същински брат, аслъ за такъв даже за нещо повече ви имам. Чрез Вас Бог ми даде светлина и показа пътя и истината, бъдете благословен во веки. Нека Бог Ви стократно възнагради за всичко. От всички братя и сестри хиляди и най-сърдечни поздрави за Вас, сестричката Марийка, Любчето, целувам ги и на баба хаджийка, целувам и ръка. Сестра ви в Господа Нешка Анева С.Б.Л.Е.Л.
към текста >>

83. Ж. СПОМЕНИ НА КРАЛЮ КРАЛЕВ

Разговор на д-р Вергилий Кръстев с Кралю Кралев и Милка Кралева

ТОМ 25

И до тая степен така на поклонение и на ходене като култ, не това нещо.
Аз бях съвсем доволен от това, което срещах в беседите. На градината ходех, те толкова често както обикновено приятелите около Айтос. Те го имат градината я имаха, като култ. Те като кажат градината и просто като в манастир, и като такова. Аз така не гледам на градината, макар, че имам една висока оценка какво работа е свършила и какво е всъщност. И до тая степен така на поклонение и на ходене като култ, не това нещо. Обичам си всички приятели, уважавам ги, знам, че са на правата страна, но много... Това помогна доста много за едно положение, ако Братството например - полицията например, бяха така доволни, че аз не правя агитация за постоянно събиране в Айтос, а си държах, че се събираме, именно, в Бургаското Братство. Всеки в гнездото си. Случвало се е на Петровден в Бургас няма един човек на Братството - Петровден, всички избягали и отишли в Айтос. Ние отидохме един ден с Йорданка и бяхме само двамата, всички в Айтос. И тогава един каза, бай Георги: "Бреей, те бургазлии с кучетата..." Действително така беше.
към текста >>

84. 43. ДЕН НА РАЗДЯЛА И НА СКРЪБ!

Тодор Божков

ТОМ 25

Пет дена тялото на Учителя остана изложено на поклонение в големия салон.
Братя и сестри се погрижиха за подреждане на някои външни неща на физическото тяло и постепенно всичко бе подредено, както трябва. Първоначално всички бяха спокойни, като че ли не искаха да повярват за станалото. След няколко часа започна истинският трагизъм, защото всички плачеха. Всеки чувствуваше, че загубата е голяма и неочаквана. Духовната бащинска закрила и помощ всякога и към всички вече беше загубена, без да може да се замести с нещо друго. Пет дена тялото на Учителя остана изложено на поклонение в големия салон. Плачът и скръбта с всеки изминат ден се увеличаваше. Беше помислено и за погребението. Установи се, че от някои далечни, едва разбираеми изказвания на Учителя, същият е казал да бъде погребан в градината на Изгрева, до лозата. За това обаче трябваше да се вземе специално разрешение от Министерския съвет, който се възглавяваше тогава от Кимион Георгиев. Въпреки застъпничеството на братя, въпросът не беше разрешен.
към текста >>

85. 2.1.1. 4 март 1922 г., [Витоша]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

И сега, като прастари езичници, диво завърнали се към своето първично и здраво поклонение.
Често потъваме в него, търкаляме се и пак поемаме нагоре. Пътниците пред нас приличат на тайнствени видения, водени от сигурна ръка. Питам се за миг: - Кои са тез, що не се страхуват от студ и преспи, и изкачват снежната планина? Безумни ли са те, както ни наричат, или по-умни от умните, които знаят къде е красотата. Неотстъпни поклонници на живата природа. И сега, като прастари езичници, диво завърнали се към своето първично и здраво поклонение. Белота, белота, чудна приказна белота! Ето ни вече горе до обилния бистър извор. Тук награмадяваме дърва, правим голям огън и простираме ръце към червените пукащи главни. От дрехите ни се вдига облаци пара... Лицата ни пламтят от горещина. На огнището кипят дузина чайници, гюмове.
към текста >>

86. 2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Като че ли не отиваме за Рила, ами в Ерусалим на поклонение.
2.1.24. Мусалла, 31 август 1927 г., сряда, [Рила] Няколко стотици потегляме за свещения връх. Боже! Колко радост, колко трескави приготовления! Като че ли не отиваме за Рила, ами в Ерусалим на поклонение. Тръгнало е и старо и младо, и бедно и богато, и учено и просто. Стои някой бедняк брат, или сестра и жадно гледа към пълните камиони, натъпкани с пътници... Вижда се, че джобът му е празен... Завчас се размърдвам между мнозинството, томува нещо пошъпна, ономува се усмихна, другиму друсна ръката и ето! Шъпата ми се напълнила с няколко стотарки, които давам на изненаданите - един, че още един. Завчас значи, целта е достигната и вместо купнеющ поглед, сега виждам радостни, щастливи сълзи по очите. Времето се разваля.
към текста >>

87. 2.1.33. Мусалла, 9-14 юли 1929 г., [Рила]

2.1. ЕКСКУРЗИИ С УЧИТЕЛЯ (4 март 1922 -25 август 1939 г.)

Като наниз от скъпа огърлица се нижат още по-скъпите човешки души, дошли на поклонение в най-величествения храм.
Обхваща ни чудна веселост. Сякаш сме стъпили на вълшебни билки. Учителят вдига тоягата си - отделя се първият пътник. При всяко вдигане и слагане на тоягата му за 2-3 секунди се отделя по един от редицата, прави кръг и се спуща към долината. Така наредени като жерави слизаме надоле. Като наниз от скъпа огърлица се нижат още по-скъпите човешки души, дошли на поклонение в най-величествения храм. Лицата на всички сияят. Като че ли всеки е намерил по нещо скъпо и мило за себе си и бърза да го отнесе завинаги. Опасен наклон. Обвива ни гъста мъгла. Засипва ни дребен скреж.
към текста >>

88. 2.1.43. Едди гьол, 21 юли - 22 август 1930 г., [Рила]

Днес дойдоха при нас няколко жени от Дупница, връщайки се от поклонение в Рилски Монастир.
Мъгли ни притискат и сугращица ни сковава. Даде ни се наряд за съборни дни. Значи, тук ще бъде той таз година. Мъгла. Нищо се не види. Тя притиска небе и земя, всява страх и ужас във всяка жива твар. Днес дойдоха при нас няколко жени от Дупница, връщайки се от поклонение в Рилски Монастир. Разправят как се загубили, как се лутали без път из планината, заблудени от гъста мъгла. Как плакали с глас всичките, обвинявайки се една друга „че не си седели мирно, ами се юрнали по „Святого Йована”. Как една се престрашила пред другите и предложила да направят молитва... Горките жени, разправят, тъй се молили, тъй горчиво плакали, че за миг се раздигала мъглата, блеснало слънце върху пътя им и те видели някаква пътека. Решили само по нея да вървят и никак да не се отбиват. Тази пътека ги довела при нас... Това съобщение ни донесе голяма радост.
към текста >>

89. 3.3.2. Как се запознах с Ив. Вазов и Ст. Михайловски

3.3. Спомени и размисли

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Това приближаване лично до Поета, за мене, едва ли не беше свето Поклонение.
Едва ли бях такава на моите 20 год., но вече ме считаха за „поетеса", защото бях печатала нещо в местния в. „Нишава". При тия думи на моя съгражданин, очилатия се облещи. „Поетеса! " - сякаш барут бяха подпалили наблизо... „Кажете, кажете нещо", замоли. Казах урока си и млъкнах смутена. Изведнъж той сякаш нарасна, почти извика: „Та вие бездруго трябва да отидете при Вазов, той трябва да ви види." Не се успокои, докато не му обещах, че ще му се обадя по телефона, а пък той, до тогава, ще е наредил вече как да стане запознаването ми с великия народен поет. Това приближаване лично до Поета, за мене, едва ли не беше свето Поклонение. В моето въображение, поетите си представях като божества, или великани, някакви неподвижни, но живи статуи от злато и сребро - издигнати високо, високо. Д-р Главинов устоя на думата си. Поведе ме към бирария „Елит", за да ме запознае първо с някой си Иванов, приближен на Вазов, който ще ме и представи на Поета. Иванов ни чакаше. Висок, на средна възраст, блед, възрус.
към текста >>

90. 1. Планината

Глава 1. Когато трапезата се вдигна

И вече не бяхме малка или средна група - тук вече идваха всички от цялата страна, групата ставаше внушителна, приятелите се стичаха, приличаше нещо като на поклонение, при все, че всичко дишаше живот и пълнота - всички обичаха планината, всички обичаха височините, върховете, кристалните шумящи води, слънцето, обичаха приятелите си, обичаха Словото и жадуваха само да Го видят и чуят.
Приличаха на храмове с шеметно вдигащите се скали от двете страни, с изострения като меч Харамия или с онази мека заобленост над “Сърцето” с блестящата синева на небето, която се разливаше жива в прозрачните глъбини - да се стои на бреговете на тези езера беше приказка вълшебна и нечута - не сме подозирали, че такава красота се криеше в пазвите на нашето отечество, което ни ставаше по-скъпо и по-мило. Рила беше безценен бисер, чийто отблясъци проникваха дълбоко в душата на човека и го караше не само да бленува за възвишеното, но и да го живее. Историята тук се задълбочава, разширява се и ако речем да я проследим се натъкваме на огромна пълноводна река, чийто басейн лежи неуловим. Никаква летописна бележка не може да ни даде представа за рилските лета прекарани там след като екскурзиите на Мусала престанаха да бъдат масови. Животът бе пренесен тук на Езерата. И вече не бяхме малка или средна група - тук вече идваха всички от цялата страна, групата ставаше внушителна, приятелите се стичаха, приличаше нещо като на поклонение, при все, че всичко дишаше живот и пълнота - всички обичаха планината, всички обичаха височините, върховете, кристалните шумящи води, слънцето, обичаха приятелите си, обичаха Словото и жадуваха само да Го видят и чуят. Всичко бе ясно, просто, здраво, жизнеспособно - на земята съществуваше братство и никой от членовете не искаше да отсъствува, когато това братство се събираше в планината, за да преживее блестящия сезон на духовната пролет и да не усети чистия дъх на онова, което се изграждаше - беше чудно, златно време..... Тук се летуваше. На 2400 м. в. прекарваха своята лятна почивка учители, чиновници, лекари, работници, земеделци от всички краища на България. По някой път през лагера минаваха 200,300,500 до шестстотин души. Идваха групово, едни си отиваха, други пристигаха.
към текста >>

91. 5. Равносметката

Ние знаем закона и стоим невъзмутими и когато наближи последния месец от годината, ние отиваме на поклонение, оглеждаме нашите ниви и градини и казваме - направихме онова, което можахме - слънцето и дъжда да направят останалото.
Светът може да се забавлява и да си поставя такива задачи и това да го задоволява, ала за нас моментът е решающ. Ние знаем, че нещо се разрушава, грохота стига до нашия изострен слух, един ред и една култура отшумява. Общочовешки проблеми ли решаваме ние? Не, нека светът си ги решава, както намира за добре, ние сме ученици и не сме научени да живеем с илюзии, не си предписваме роли, които никой не ни е дал, ала и не желаем да построим живота си върху гнили основи. В падежния срок на изплащането плащат богатите, това не значи, че падежите няма да дойдат за всички, няма човек на земята да няма риза на гърба си и ако е нужно ще му се вземе и нея. Ние знаем закона и стоим невъзмутими и когато наближи последния месец от годината, ние отиваме на поклонение, оглеждаме нашите ниви и градини и казваме - направихме онова, което можахме - слънцето и дъжда да направят останалото. Тогава идва равносметката, идва отчитането, баланса. Бързо тогава започваш да прелистваш тетрадките, какво се искаше от нас, учениците на тази Велика школа на чиято катедра Учителят дръзна да каже: “Аз съм с вас, вървете напред, за да познаете реалността на живота, за да вкусите от сладкия плод на Любовта, да се радвате на голямата светлина, да реализирате мира и се докоснете до свещената дреха на Истината. “Величието на момента щеше да ухае през целия ни живот, радостта щеше да си остане реалния свят, ала нищо, абсолютно нищо нямаше да освободи ученика от основните му задачи, които щяха да се задълбочат все повече и повече в зависимост от духовния му ръст. “ “Предстои ви да възкресите мъртви, да просветите невежите, да освободите робите.” Нещо необхватно се разтила пред очите на ония, които нямаше да се спрат от нищо и основните проблеми щяха да си стоят неумолими като меч, за да не изчезне никога светлината от неговите хоризонти. Ученикът вече разбираше езика на символите и думите вече не звучаха иносказателно.
към текста >>

92. 19. Гласът на Незнайното

Глава 2. Образи и идеи

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Късно разбира, че това първо посещение на събор е като поклонение.
Янтра, която мъкне кафявите си води и Търново старинния град с историческите паметници й правят силно впечатление. Всичко това тя вижда за първи път. Всичко, което вижда я смайва. Неподозираща е хубостта, която усеща да се излива от цялата обстановка. Покъртена е до дън душа. Късно разбира, че това първо посещение на събор е като поклонение. Тя е едновременно и учудена, и развълнувана. Настаняват я веднага. Предварително е било наредено всичко. Мястото, където живеят е изпълнено с хора, дошли от всичките краища на България. Целият ред по който протича живота я трогва дълбоко.
към текста >>

93. 14. Елипсата - под лозницата

Част 1. ИЗГРЕВА (София, V.1977 г.)

Градината би трябвало да се превърне като място за поклонение - говорящ паметник, където лежаха знаците на едно минало, което никога нямаше да се превърне на минало.
Приятелите от цяла България се бяха погрижили да изпратят най-хубавите сортове фиданки. Това вече е отразено другаде и Изгрева бавно, ала внушително се устройваше, разкрасяваше, хубавееше. Тази градина заема особено място в живота на Братството, беше като символ на възпитание и превъзпитание, като опитно поле за култивиране на човешки добродетели. Но това е история, формите тогава бавно се изпълваха със съдържание. Безшумно се изграждаше човека, не чрез сухи поучения, а чрез животрептящи начинания в материалния живот, където те особено светеха и премного говореха на човека. Градината би трябвало да се превърне като място за поклонение - говорящ паметник, където лежаха знаците на едно минало, което никога нямаше да се превърне на минало. Мислите, идеите ни обгръщаха от всяко кътче на Изгрева. Идеално подреден, Изгрева приличаше на светещо украшение върху лицето на нашата земя, като спокойно пристанище през нашето бурно столетие, щеше да зарадва и утеши не едно сърце. Нищо не ще бъде в състояние да обезцени това място, да го обезличи - Елипсата и лозницата на нея, нямаше да престане да говори и разказва за живота преминал тук. Много неща се случиха тогава, много неща имаха да се случват още а колко много за разказване... Дните през тази пролет също ще си останат паметни като израз на едно грубо издевателство, което още продължаваше над Него задочно. Беше дошъл един юрисконсулт от Комитета на верите да съобщи, че трябвало учениците на Учителя да дадат писмено съгласие, че са готови да преместят тялото от градината, за да се освободи терена, нужен за построяването на Японската легация.
към текста >>

94. 17. Празниците на Изгрева

I. В ТЪРСЕНЕ НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ

Към всичките тези празници на Изгрева, нека прибавим последния - възпоменателния ден - тъжния за нас 27 декември, когато за последен път имахме среща в салона, където в спокойно величие три дни лежа пред катедрата и поклонението се извърши тихо и сподавено при невъобразима скръб и тишина.
Тя е специална тема. По-късно, когато съборите ставаха на Рила, те придобиха друго външно и вътрешно значение. Обаче на Рила или на Изгрева те бяха истински празници, истински духовни тържества с многото лекции и беседи, които Учителят държеше през всичкото време - а съборите траеха от 7 до десет дни. Те представляват история, за тях специална рубрика: Търново, Изгрева, Рила. Какво голямо историческо и духовно богатство представляват беседите през тези дни, какви преживяни дни, августовски духовни тържества, ежедневни, позлатени от Словото, което се изливаше без мяра, богато и щедро. Към всичките тези празници на Изгрева, нека прибавим последния - възпоменателния ден - тъжния за нас 27 декември, когато за последен път имахме среща в салона, където в спокойно величие три дни лежа пред катедрата и поклонението се извърши тихо и сподавено при невъобразима скръб и тишина. Беше незабравим за нас ден... Големият салон и Той и не вече на катедрата, или пред черната дъска, не с тебешир в ръка, не със Свещеното писание в ръка, не... Изгрева тогава за първи път помръкна; светлините сякаш се стопиха, угаснаха и скръбта в този малък рай беше гъста и съкрушителна. “Вратите на концертната зала беше затворена; билетите отдавна разпродадени; концертътприключи;завеситесе спуснаха”. Делото му приличаше и на концерт, и на сватбено дълго тържество, и на неуморен денонощен труд, и на едно неподражаемо служене на Великото, и на едно безупречно изпълнение на Божията воля, единствено за което Той беше дошъл и на което единствено искаше да научи и човека. Нищо по-ново и нищо по-велико от това - тепърва човек навлизаше в тази фаза - “да служи на Бога”. Изгрева остана без Него; ние останахме без Него.
към текста >>

95. 27. Лев Толстой и България. Бележки на съставителя Вергилий Кръстев

II. ПОВЕСТВУВАНИЯ ЗА ВРЕМЕНА, СЪБИТИЯ И ЛИЧНОСТИ

Петдесет години след това, когато при Яснополянския мъдрец идат на поклонение негови последователи от България, той още при първите думи с тях им припомня за тия свои преживявания, като ги допълня с някои и други подробности.
Бирюков, Биография Льва Николаевича Толстого, т. 1. с. 106, нат. Государственное издательство. Москва - Петроград 1923 г./ И наистина, преживяното при Силистра не се „изглажда” от паметта на Толстоя през целия му живот. Петдесет години след това, когато при Яснополянския мъдрец идат на поклонение негови последователи от България, той още при първите думи с тях им припомня за тия свои преживявания, като ги допълня с някои и други подробности. Така, например, когато се запознава с Хр. Досев, Толстой веднага след неговите думи за режима в България, добавя: „Аз помня вашата страна. Това беше отдавна, много отдавна. Тогава аз бях офицер и трябваше да участвувам в действията на нашата армия - в него време бе току-що почната Севастополската война. Ний, след дълги страствувания, попаднахме на квартира в малкия градец Силистра, на брега на Дунава.
към текста >>

Тук идели на поклонение и други новопокръстени толстоисти.
се създава и първата толстоистка колония в с. Долна Баня, Самоковско, с членове: С. Ничов, Ненчо Илиев и Нешо Баиров. Колонията разполага с около 80 декара целина, отпусната от местния чорбаджия Сребърников, по ходатайството на Найчо Цанов. Разположено между реките Бистрица и Марица, това първо свободно стопанство, коравата земя на което е трябвало да се кърти от нежните ръце на няколко вдъхновени младежи, ни напомня легендите свързани от свещените реки Тигър и Ефрат. Тук идели на поклонение и други новопокръстени толстоисти. Колонията ту се увеличавала, ту намалявала докато изчезне в непродължително време. В 1907 г. вече се образува ново свободно общество наречено „Възраждане”. Тук се събират неколцина млади и талантливи хора, които създават свое земеделско стопанство в село Алан Кайрак, Бургаско, не далече от тогавашната турска граница. Колонията започва да издава свое списание „Възраждане”, печатано лично от тях в селото и то с една ръчна печатница, която не е по-модерна от тая на Гутенберга.
към текста >>

96. 57. Молитвата и несбъднатия блян

V. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО.

В.К.: „Слънцепоклонението на Бялото Братство” е от Стефан Кадиев.
С.К.: 9-а серия от беседите? Ах, тука в София се печатиха, обаче някой тук, други в провинцията. В.К.: Значи гледам обява за „Житно зърно”. Значи в пети брой четем за „Влиянието на външната енергия", това е по Учителя. С.К.: „Празник на природата”, това е мое. В.К.: „Слънцепоклонението на Бялото Братство” е от Стефан Кадиев. С.К.: И отстрани „Геоцентризъм и хелиоцентризъм”, от кого ли е? Не съм го писал аз. Тука има обявата, че на есперанто са отпечатани вече изданията нашите, които сме почнали от № 1 и тогаз сме достигнали и четвърти. А под печат са сложили, като съдържание „Новото човечество”, „Космичната любов и Мировата обич”. В.К.: Сега вестник „Братство”, брой 6, „Птичките пеят”.
към текста >>

97. 2.5. Статията „В стране роз. в гостях у великаго Учителя” / Ел. Кидалова. - В: Братство, Севлиево. Г. 10, бр. 212, 3.04.1938, с. 3, 4.

Это утренняя гимнастика, называемая в круги Учителя „Панзвритмия”, что значит „Высший ритм"[2] Она связана с музыкой и с действием утренных солнечных лучей на нервную и физическую структуру человеческаго организма, поэтому некоторые ее считают культому, „поклонением солнцу”, как бы чем-то языческим и странным.
Оно жило каждой своей чертой, оно говорило душе и его речь была естественна и свободна, как будто бы это и не лекция, но дружеский разговор отца со своими детьми. По середине залы, за столом, возле стола Учителя, сидело несколько стенографов, которые записывали каждое его слово. Потом эти лекции печатаются и посылаются в разные города и села Болгарии, а также переводятся на иностранные языки (на французкий, немецкий, английский, есперанто, руский, сербский, латышский, польский) и посылаются за границу. Кроме того, Братство издает журнал „Житно зърно” и еженедельную газету „Братство”. Одна вещь кажется очень странной людям недостаточно знакомум с этим Учением. Это утренняя гимнастика, называемая в круги Учителя „Панзвритмия”, что значит „Высший ритм"[2] Она связана с музыкой и с действием утренных солнечных лучей на нервную и физическую структуру человеческаго организма, поэтому некоторые ее считают культому, „поклонением солнцу”, как бы чем-то языческим и странным. Между тем, это не так. Братство издало книгу бесед Учителя „В царството на живата природа", в которой обясняется какое действие и в какое время дня оказнвают солнечные лучи на человеческий организм и каким образом человек может войти и связь с природой, с ея живыми силами и быть всегда здровым. Таким образом, это уже медицинская, научная вещь и она зиждется на реальном основании. Я там видела одного молодого человека, который одно время был нервно болен и только благодаря вступлению в Братство и постоянному участвованию в этой гимнастика, в течении нескольких месяцев вполне исцелился от своей болезни и стал способным к жизни. На большой поляне, поросшей мягкой травой, с дивно благоухающими вокруг плодовими деревьями, ученики и ученици становятся в круг.
към текста >>

98. 4. Учете български! Зов на Духа. 4.1. Към будните души.

VII. СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Седемте Рилски езера ще бъдат място за всечовешко поклонение.
По стъпките на Учителя ще вървят! Свещеният спомен ще възкресят! Велика хвала, безкрайна благодарност, сърдечна признателност, Нему ще отдадат. Свещени ще бъдат местата, дето е стъпил, дето е живял, дето се е движил Учителят! Елада, Рим, Индия и Египет ще избледнеят пред Изгрева и Рила. Седемте Рилски езера ще бъдат място за всечовешко поклонение. „Изгревът" ще стане светиня за света. София ще бъде наистина Градът на Мъдростта и за всички хора и народи. Със безкрайна любов, с безкрайна благодарност, ще идват пробудените души, от всички части на света, тук да се поклонят. Със свещен трепет ще разгръщат светлите страници - спомените за миналото. Защото няма учение по-велико от Учението на Учителя, което е Учение на Христа, което е настоящето слово на Бога, което е днес насъщна нужда за света, за всяка душа.
към текста >>

99. Един Бог

2. Човек и Бог

В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство!
Днес нямаме един Бог! Днес имаме много богове или, по-право, много идоли, които хората са си създали и им се кланят. Новото човечество, което иде да изгради един нов свят, няма нищо общо с многобожието, с идолопоклонството на сегашния свят. Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог - Бога на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, всеобгръщащ Бог на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! ... Днешният начин на поклонение пред „нашия” бог, който се противопоставя на „чуждите” такива, е престъпление пред единствения истински Бог!... И новото човечество иде да ликвидира с това престъпление, с това идолопоклонство! То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина, немеца, французина, китаеца и турчина е един и същ. То иде да тури край на сектантските борби между хората и да сложи властно печата на обединението върху всички области на човешкия живот!
към текста >>

... Днешният начин на поклонение пред „нашия” бог, който се противопоставя на „чуждите” такива, е престъпление пред единствения истински Бог!...
Днес имаме много богове или, по-право, много идоли, които хората са си създали и им се кланят. Новото човечество, което иде да изгради един нов свят, няма нищо общо с многобожието, с идолопоклонството на сегашния свят. Новото човечество, което иде да замени днешното самоизяждащо се човечество, има само един единствен Бог - Бога на всички хора и народи, който не може да се дели на части, не може да се боядисва с национална или религиозно сектантска боя, не може да защищава едни, а да преследва други! Богът на новото човечество е единен, безконечен, всеобгръщащ Бог на целокупния живот, за когото отделни нации и религии не съществуват! В съзнанието на новия човек поклонението пред днешните измислени национални и религиозно-сектантски богове е светотатство и идолопоклонство! ... Днешният начин на поклонение пред „нашия” бог, който се противопоставя на „чуждите” такива, е престъпление пред единствения истински Бог!... И новото човечество иде да ликвидира с това престъпление, с това идолопоклонство! То иде да строши оковите на многобожието и да ни покаже, че Богът на християнина, на мохамеданина, на браманиста, както и на българина, сърбина, немеца, французина, китаеца и турчина е един и същ. То иде да тури край на сектантските борби между хората и да сложи властно печата на обединението върху всички области на човешкия живот!
към текста >>

100. Една религия

2. Човек и Бог