Търсене в текстове за 'Поезия'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 158 резултата в 100 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Същото е за поезията, за философските мисли и пр.
Щом си съгрешил, иди при Бога, нищо повече! Всички трябва да имат вяра и да бъдат изразители на Божественото. Щом приемеш лоша храна, вземи рициново масло. Също така щом влезе някоя лоша мисъл в теб, трябва покаяние. Ще ви дам едно правило за ученика: дойде ли ви наум някоя нова мелодия, запишете я веднага, защото после не ще можете да си я спомните. Същото е за поезията, за философските мисли и пр. Да се записва всичко, което ти идва отвътре. Когато ти дойде една хубава мисъл, извади тефтерчето и я запиши. Когато сънуваш един хубав сън, запиши го.
към текста >>

2. 41) На фокуса на музиката - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката и поезията вървят заедно; съдържанието на музиката е поетично.
Посветените в Египет много са работили върху музиката. Зъбите и всичко друго у музикалните хора са другояче устроени; също и у поетите. Учителя се обърна към майката на младата музикантка и ѝ каза: Вие бихте станали и добра художничка. Един музикант трябва да бъде поет. Музиката и поезията вървят заедно; съдържанието на музиката е поетично. Хората, които трябва да бъдат музиканти, са определени. Има нужда от такива проводници, за да влезе музикална енергия в света. Една сестра каза, че човек трябва да се свърже с музикалните гении, които ще му помогнат и ще го повдигнат музикално. Онзи, който е роден музикант, свири и пее и докато спи. А онзи, който в сън не пее и не свири, той не е музикант.
към текста >>

3. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

ПОЕЗИЯ, ТЕАТЪР, ХУДОЖЕСТВО
ПОЕЗИЯ, ТЕАТЪР, ХУДОЖЕСТВО Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Една сестра запита: „Кои са основните принципи на изкуството и на поезията в частност? ” Нека нещата да се представят така естествено, както Бог ги е създал. Новата поезия е образна.
към текста >>

Една сестра запита: „Кои са основните принципи на изкуството и на поезията в частност?
ПОЕЗИЯ, ТЕАТЪР, ХУДОЖЕСТВО Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Една сестра запита: „Кои са основните принципи на изкуството и на поезията в частност? ” Нека нещата да се представят така естествено, както Бог ги е създал. Новата поезия е образна. Като направите едно описание на извора, който слиза отгоре, със своята история ще напишете неща, които засягат човешкия живот. И когато човек чете за извора, да може да мисли за хората; да може веднага да направи превод.
към текста >>

Новата поезия е образна.
ПОЕЗИЯ, ТЕАТЪР, ХУДОЖЕСТВО Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Една сестра запита: „Кои са основните принципи на изкуството и на поезията в частност? ” Нека нещата да се представят така естествено, както Бог ги е създал. Новата поезия е образна. Като направите едно описание на извора, който слиза отгоре, със своята история ще напишете неща, които засягат човешкия живот. И когато човек чете за извора, да може да мисли за хората; да може веднага да направи превод. Ако бях поет, щях да опиша какво чувства камъкът и как разсъждава. Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка – докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря. Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка.
към текста >>

Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка.
Новата поезия е образна. Като направите едно описание на извора, който слиза отгоре, със своята история ще напишете неща, които засягат човешкия живот. И когато човек чете за извора, да може да мисли за хората; да може веднага да направи превод. Ако бях поет, щях да опиша какво чувства камъкът и как разсъждава. Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка – докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря. Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота. Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е. Глупавият човек е проза, а умният – поезия. Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази. Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия.
към текста >>

Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота.
Като направите едно описание на извора, който слиза отгоре, със своята история ще напишете неща, които засягат човешкия живот. И когато човек чете за извора, да може да мисли за хората; да може веднага да направи превод. Ако бях поет, щях да опиша какво чувства камъкът и как разсъждава. Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка – докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря. Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота. Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е. Глупавият човек е проза, а умният – поезия. Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази. Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия. Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“.
към текста >>

Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е.
И когато човек чете за извора, да може да мисли за хората; да може веднага да направи превод. Ако бях поет, щях да опиша какво чувства камъкът и как разсъждава. Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка – докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря. Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота. Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е. Глупавият човек е проза, а умният – поезия. Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази. Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия. Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“. Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде благодарен за всичко.
към текста >>

Глупавият човек е проза, а умният – поезия.
Ако бях поет, щях да опиша какво чувства камъкът и как разсъждава. Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка – докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря. Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота. Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е. Глупавият човек е проза, а умният – поезия. Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази. Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия. Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“. Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде благодарен за всичко. Сестрата каза: „Аз още мърморя“.
към текста >>

Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази.
Много интересни щяха да бъдат разсъжденията на камъка – докато стои, водата минава покрай него, той пита, а тя му отговаря. Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота. Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е. Глупавият човек е проза, а умният – поезия. Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази. Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия. Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“. Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде благодарен за всичко. Сестрата каза: „Аз още мърморя“. Поезията трябва да се занимава с малките неща, но нека ги накара да проговорят.
към текста >>

Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия.
Ако човек вземе да пише каква да е поезия, светът ще се обърка. Поезията трябва да оправи света; поезията, това е хубавото в Живота. Докато е жив човек, това е поезия, когато умре, проза е. Глупавият човек е проза, а умният – поезия. Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази. Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия. Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“. Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде благодарен за всичко. Сестрата каза: „Аз още мърморя“. Поезията трябва да се занимава с малките неща, но нека ги накара да проговорят. Поезията създава живи образи и картини.
към текста >>

Поезията трябва да се занимава с малките неща, но нека ги накара да проговорят.
Поезия е любящият човек, а проза е човекът, който мрази. Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия. Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“. Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде благодарен за всичко. Сестрата каза: „Аз още мърморя“. Поезията трябва да се занимава с малките неща, но нека ги накара да проговорят. Поезията създава живи образи и картини. Цветята, когато цъфтят, това е поезия; когато вее вятърът, това е поезия; когато грее Слънцето, това е поезия. Поетът може дори да пише как храната дава подем на човека, да пише за нейното приготвяне, за огъня и огнището. За да бъде човек истински писател, той трябва да пише с най-хубаво перо, със златно, а ако е желязно перо, което ръждясва, не би могъл да пише хубави работи. Кога перото е златно?
към текста >>

Поезията създава живи образи и картини.
Разочарованието, обезсърчението, неверието, това е проза, а Знанието, Истината, всички добродетели са поезия. Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“. Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде благодарен за всичко. Сестрата каза: „Аз още мърморя“. Поезията трябва да се занимава с малките неща, но нека ги накара да проговорят. Поезията създава живи образи и картини. Цветята, когато цъфтят, това е поезия; когато вее вятърът, това е поезия; когато грее Слънцето, това е поезия. Поетът може дори да пише как храната дава подем на човека, да пише за нейното приготвяне, за огъня и огнището. За да бъде човек истински писател, той трябва да пише с най-хубаво перо, със златно, а ако е желязно перо, което ръждясва, не би могъл да пише хубави работи. Кога перото е златно? – Когато човек престане да говори лоши работи, перото му е златно.
към текста >>

Цветята, когато цъфтят, това е поезия; когато вее вятърът, това е поезия; когато грее Слънцето, това е поезия.
Една от сестрите каза: „Желая да бъда поетеса“. Поетът, за да бъде велик, трябва да бъде благодарен за всичко. Сестрата каза: „Аз още мърморя“. Поезията трябва да се занимава с малките неща, но нека ги накара да проговорят. Поезията създава живи образи и картини. Цветята, когато цъфтят, това е поезия; когато вее вятърът, това е поезия; когато грее Слънцето, това е поезия. Поетът може дори да пише как храната дава подем на човека, да пише за нейното приготвяне, за огъня и огнището. За да бъде човек истински писател, той трябва да пише с най-хубаво перо, със златно, а ако е желязно перо, което ръждясва, не би могъл да пише хубави работи. Кога перото е златно? – Когато човек престане да говори лоши работи, перото му е златно. Желязното перо трябва да стане на златно.
към текста >>

Светията никога няма да заобича грешна поезия, защото всички образи на поезията трябва да бъдат чисти.
Друг автор пък поставя един от героите си в положение на крадец, който присвоява големи суми и лежи двадесет-тридесет години в затвора, след което излиза, без да се разкае. Авторът иска да изнесе лошите последствия от престъпленията, но с това нищо не се постига, а освен това и престъпленията се увеличават, убийствата – също. На съвременния свят трябва да се изнесе това, което днес е изгубено, което му липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. Трябва нов начин на писане и това е трудна задача. Светията никога няма да заобича грешна поезия, защото всички образи на поезията трябва да бъдат чисти. В новата драма, в новия роман трябва да се представи идеалния тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави. Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност.
към текста >>

Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога!
Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. Трябва нов начин на писане и това е трудна задача. Светията никога няма да заобича грешна поезия, защото всички образи на поезията трябва да бъдат чисти. В новата драма, в новия роман трябва да се представи идеалния тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави. Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило.
към текста >>

Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост.
В новата драма, в новия роман трябва да се представи идеалния тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави. Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило. Формата се изменя, разширява се, но същината не се изменя. Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството.
към текста >>

Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило.
Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна. Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило. Формата се изменя, разширява се, но същината не се изменя. Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля. Той долавя бъдещето, което ще стане, и го сваля.
към текста >>

Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже.
Непроявената същественост става проявена същественост, а от последната произлиза физическата реалност. Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило. Формата се изменя, разширява се, но същината не се изменя. Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля. Той долавя бъдещето, което ще стане, и го сваля. В този смисъл, поетът води човечеството. Музиката, поезията, живописта, изобщо изкуствата, които виждаме на Земята, са отражение на Божествения свят и следователно човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото е във връзка с Божествения свят.
към текста >>

Истинската поезия има отношение с ясновидството.
Физическата реалност е гъстата материя, а поезията описва проявената същественост. Тя описва по-висшата действителност, представя нещата във връзка с възвишеното и пoсочва Реалното и същественото, което е в основата им. Поезията се занимава и с ограничената същина, а физическата реалност е проява на ограничената същина, докато безграничната същина е това, което не се е проявило. Формата се изменя, разширява се, но същината не се изменя. Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля. Той долавя бъдещето, което ще стане, и го сваля. В този смисъл, поетът води човечеството. Музиката, поезията, живописта, изобщо изкуствата, които виждаме на Земята, са отражение на Божествения свят и следователно човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото е във връзка с Божествения свят. Едната от сестрите попита Учителя: „Каква полза има от това, че аз пиша поезия?
към текста >>

Музиката, поезията, живописта, изобщо изкуствата, които виждаме на Земята, са отражение на Божествения свят и следователно човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото е във връзка с Божествения свят.
Поезията трябва да описва и това, което не се изменя, и това, което се изменя, и да ги свърже. Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля. Той долавя бъдещето, което ще стане, и го сваля. В този смисъл, поетът води човечеството. Музиката, поезията, живописта, изобщо изкуствата, които виждаме на Земята, са отражение на Божествения свят и следователно човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото е във връзка с Божествения свят. Едната от сестрите попита Учителя: „Каква полза има от това, че аз пиша поезия? ” Това са стъпала, чрез които се възкачваш към Бога. Поезията е стълба, по която човек се възкачва към Бога. Един от братята каза: „Искаме да основем окултен театър на Братството“.
към текста >>

Едната от сестрите попита Учителя: „Каква полза има от това, че аз пиша поезия?
Истинската поезия има отношение с ясновидството. Поетът отдалече вижда нещата и ги сваля. Той долавя бъдещето, което ще стане, и го сваля. В този смисъл, поетът води човечеството. Музиката, поезията, живописта, изобщо изкуствата, които виждаме на Земята, са отражение на Божествения свят и следователно човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото е във връзка с Божествения свят. Едната от сестрите попита Учителя: „Каква полза има от това, че аз пиша поезия? ” Това са стъпала, чрез които се възкачваш към Бога. Поезията е стълба, по която човек се възкачва към Бога. Един от братята каза: „Искаме да основем окултен театър на Братството“. Всяка идея трябва да си изработи известна форма.
към текста >>

Поезията е стълба, по която човек се възкачва към Бога.
В този смисъл, поетът води човечеството. Музиката, поезията, живописта, изобщо изкуствата, които виждаме на Земята, са отражение на Божествения свят и следователно човек може да бъде дотолкова музикант, поет, художник или учен, доколкото е във връзка с Божествения свят. Едната от сестрите попита Учителя: „Каква полза има от това, че аз пиша поезия? ” Това са стъпала, чрез които се възкачваш към Бога. Поезията е стълба, по която човек се възкачва към Бога. Един от братята каза: „Искаме да основем окултен театър на Братството“. Всяка идея трябва да си изработи известна форма. Почнете оттам, докъдето са достигнали преди вас. Днес има една необходимост човечеството да се освободи от всички низши черти на животинското и да повдигне съзнанието си. Щом у човека се развие съзнание за Красота и Добро и усет към същественото за човешката душа, то всичко останало е постижимо.
към текста >>

Всеки от вас да си носи по една тетрадка и там да се опита да напише поезия.
Някой ти казва да начертаеш една линия от 10 см; ти я начертаваш, измервате я, но се налага да чертаеш доста пъти, докато сполучиш. Има хора, които отмерват на ръка: вземат 100 г, теглят и се вижда, че е толкова. Това е един усет, който човек трябва да има в себе си. Има и един друг усет – усет за време, чрез който познаваш времето; това не е чувство, а способност. Идния четвъртък можем да отидем на екскурзия на Витоша. Всеки от вас да си носи по една тетрадка и там да се опита да напише поезия. Чистотата на планината е условие за вдъхновение.
към текста >>

4. 77) Усилени обертонове - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката и поезията са най-хубави пътища за въз¬приемане на Божествените мисли.
Станете ли музикални, почвате да мислите и правилно. Ако се разсърдите, представете си, че свирите на пиано, и размърдвайте пръсти; така ще се успокоите. В бъдеще музиката ще бъде възпитателно средство, за да уравновеси човешкия дух. Има такъв цигулар, който щом засвири в кръчмата, българинът отмества чашата настрана и слуша. Това много рядко се случва – душата се е събудила и тогава българинът разсъждава: „Това пиене е непотребно“. Музиката и поезията са най-хубави пътища за въз¬приемане на Божествените мисли. Като ви говоря за Любовта, вие трябва да научите нейната песен. Думата „Любов“ има своята песен, своите движения. Всяка ду¬ма, изказана музикално и придружена с хармонични движе¬ния, е в състояние да внесе тласък в човешката душа. Затова, като се изговаря формула, трябва умът, чувството и постъпките да участват едновременно. Формулата е силна, когато се изпее и е придружена с движение.
към текста >>

5. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

И сега има поезия в живота.
Христос казва: „Сега скръб имате, но после ще ви мине и ще се зарадвате.“ Затова усилвайте вярата си. Намирате се в една болница, лекари и сестри ви дават церове, обаче след това вие ще оздравеете. Това са все преходни състояния, докато влезете в Божествения свят. После ще ви срещнат вашите братя и сестри под арката с угощения и песни. Когато се връщате в Небето, Съществата ще желаят да посрещнат своя брат. И сега има поезия в живота. Ако хората бяха умни и вникваха в сюжета на живота, те щяха да забравят страданията си. Някога човешката форма ще бъде прекрасна, но днес една пеперуда е облечена по-добре. Ние тепърва имаме да се облечем и да се разхубавим с лицето на Истината. Много рядко се срещат слънчеви типове. Всички светии са слънчеви типове, а вие сте кандидати за слънчеви типове – имате богатство, но не сте все още негови наследници.
към текста >>

6. 34) Какво учение имате - Боян Боев (1883 – 1963)

Новото учение се отличава с поезия и музика.
Никога външни мъчнотии, гонения и опасности не могат да повредят едно общество; всякога опасността е вътре в самото него, когато няма връзка на членовете му с Бога и когато те не са с дълбок идеен живот. По отношение на клеветите против нас отгоре ще се приложи законът: за всяка празна дума ще се даде ответ. Хората те укоряват, понеже отначало са си съставили лошо мнение за теб, но после, щом видят истината, ще те въздигнат; това е за предпочитане на Земята, вместо първо да ви превъзнасят за светии, а после да ви смаляват. Ние в Братството започнахме с укори от света. Властта и духовенството се отнесоха към нас по един негативен начин, но пък иначе щяха да навлязат неготови души, докато сега те имат страх за собствената си кожа и при нас ще влязат само смели хора. Новото учение се отличава с поезия и музика. Когато излагаме новите идеи, няма да говорим за държава и власт, а ще изнасяме мисли само за Божественото. Какво искаме ние? Ето какво: ние сме за Царството Божие и за Неговата Правда – да слязат на Земята, както са горе на Небето. Това е Учение за всички хора и то им носи живот. Новото учение издава благоухание.
към текста >>

7. 35) Като свършите тази работа, ще ви кажа - Боян Боев (1883 – 1963)

Потопете се в един друг свят на красота, поезия и висш живот.
КАТО СВЪРШИТЕ ТАЗИ РАБОТА, ЩЕ ВИ КАЖА Няколко братя и сестри бяха приети от Учителя. Първият техен въпрос бе следният: „Как трябва да се схваща свещеният час? “ В свещения час съзнанието ви трябва да преживява най-красивото и най-възвишеното: тогава е необходимо да забравите къде се намирате и да потънете така, че обстановката и шумът около вас да изчезнат и напълно да се откъснете от всички грижи и тревоги. Потопете се в един друг свят на красота, поезия и висш живот. Красивото и благородното, което осъзнавате – то да образува света, в който живеете през този свещен час. Практикувайте свещения час сутрин и вечер. Ако живеете за Господа, Той от всички ваши погрешки ще направи скъпоценни камъни, с които ще бъдете украсени. Да живеете за Господа, означава да мислите, да чувствате и да постъпвате така, както Той мисли, чувства и постъпва. Живеете ли така, погрешка не може да влиза във вас.
към текста >>

8. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато това ново разбиране за труда се приложи във всички области на живота, тогава атмосферата, в която живеем, ще се изпълни с поезия и тя ще бъде благоприятна за събуждане на душата.
Слушателите му ще бъдат преобразени, тъй като всяка постъпка, извършена от Любов, има вълшебно действие или силата да преобразява. При такова разбиране за труда, каквото и да подхване човек, то ще донесе благодат за всички. Тук може да се изтъкне и едно друго обстоятелство – сътворяване на атмосферата. В този аспект Учителя изтъква, че в бъдеще училищата ще се съграждат от най-добрите майстори, но добри не само по техника и изкуство, но и по сърце. И ако едно училище е построено от Любов, тогава то ще има атмосфера, подходяща за събуждане на красивото в душите на децата, и те ще чувстват присъствието на нещо невидимо, но пълно с красота. Когато това ново разбиране за труда се приложи във всички области на живота, тогава атмосферата, в която живеем, ще се изпълни с поезия и тя ще бъде благоприятна за събуждане на душата. 6. Великата задача, която трябва да се разреши на Земята Аз ще дойда на нивата ви да работя, а оттам ще вляза в дома ви да помогна нещо и нищо няма да искам – даром ще работя. Такова разбиране ще се наложи, когато станем хора от друго естество. Всъщност всичко ни е дадено даром, защото това, което получаваме от Небето, е изявление на Любовта на Съществата. Ако имаме старо разбиране за труда, ние сме в противоречие с великата действителност, която ни заобикаля.
към текста >>

Гледаш ли на света в такава светлина, тогава и най-дребното явление в Природата ще бъде за теб изпълнено с поезия и висш смисъл.
В основата на цялата Природа лежат Любовта и жертвата. Някой ще каже, че има борба в света: да, така е, това е несъвършенството на децата, които още не са пробудени, обаче разумното, което работи отвътре, ще преодолее всички прегради и ще се прояви. Човек греши, като мисли, че прави нещо със собствени усилия: например посява жито и смята, че той го е произвел. Светлината, топлината и всички други условия са изявление на дейността на разумните сили в житото; жизнените процеси, които се извършват в развиващото се зрънце, са регулирани от Невидимия свят. Нещо повече, всички дарби, които употребяваме, са пак изявление на Първата Причина, която работи в нас. Гледаш ли на света в такава светлина, тогава и най-дребното явление в Природата ще бъде за теб изпълнено с поезия и висш смисъл. Тогава и дъждовните капки, които бият по твоите прозорци, шуртенето на извора в планината, съмването и мръкването, движението на звездите, гледката на цветята и буболечките, събуждането на една красива идея или повикът на едно благородно чувство – всичко ще се измерва от теб като изявление на великата Любов, която прониква цялата Природа. Всъщност всичко, което постигаме, е дар на разумните сили, които ни водят към върха на красотата и съвършенството. Казано е: „Даром сте приели, даром давайте.“ Някой може да се съгласи, че това е вярно за духовната работа, и да се усъмни дали същото може да се отнесе към физическата. Да делим работата на духовна и недуховна, това значи да късаме живота, за което ние нямаме право, тъй като той е един. И ако разграничаваме работата на духовна и недуховна, тогава се наслоява едно вътрешно противоречие, едно раздвояване, което е пречка за правилното развитие.
към текста >>

9. 59) Обяснителни бележки - Боян Боев (1883 – 1963)

Занимава се с литература и поезия.
6, стр. 135. 58. Аристотел (384–322 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Платон. В науката изучава анатомия, астрономия, география, геология, зоология и физика. Във философията пише за етика и естетика, икономика, метафизика, политика, психология, реторика и теология. Занимава се с литература и поезия. Създател е на логиката, като развива теорията за умозаключението и съждението. 59. Платон (427–347 г. пр. Хр.) – древногръцки философ, ученик на Сократ. Основател на Атинската академия. Пребивава и се учи в Египет, а по-късно се запознава с питагорейското учение.
към текста >>

10. 61) От проза в поезия - Боян Боев (1883 – 1963)

ОТ ПРОЗА В ПОЕЗИЯ
ОТ ПРОЗА В ПОЕЗИЯ Сестра С. покани на чай Учителя и няколко братя и сестри. Това беше сутринта след гимнастическите упражнения. Някои от присъстващите се занимаваха с поезия и се отвори въпрос за поезията. Учителя каза:
към текста >>

Някои от присъстващите се занимаваха с поезия и се отвори въпрос за поезията.
ОТ ПРОЗА В ПОЕЗИЯ Сестра С. покани на чай Учителя и няколко братя и сестри. Това беше сутринта след гимнастическите упражнения. Някои от присъстващите се занимаваха с поезия и се отвори въпрос за поезията. Учителя каза: Поетът трябва да превърне прозата в поезия. В поезията му да има едно мелодично съчетание между думите, да няма нищо пресилено, всичко да следва естествения си ход, като разпукването на една пъпка. Поезията си има особена запалка. Истинският поет е много скромен, счита, че окръжаващата среда знае повече от него, вслушва се и я долавя.
към текста >>

Поетът трябва да превърне прозата в поезия.
Сестра С. покани на чай Учителя и няколко братя и сестри. Това беше сутринта след гимнастическите упражнения. Някои от присъстващите се занимаваха с поезия и се отвори въпрос за поезията. Учителя каза: Поетът трябва да превърне прозата в поезия. В поезията му да има едно мелодично съчетание между думите, да няма нищо пресилено, всичко да следва естествения си ход, като разпукването на една пъпка. Поезията си има особена запалка. Истинският поет е много скромен, счита, че окръжаващата среда знае повече от него, вслушва се и я долавя. Някой поет пише, че птицата проговорила. Наглед това са неверни работи, обаче там е гениалността, че чрез неговото вдъхновение и с неговото въображение всичко оживява.
към текста >>

В поезията му да има едно мелодично съчетание между думите, да няма нищо пресилено, всичко да следва естествения си ход, като разпукването на една пъпка.
покани на чай Учителя и няколко братя и сестри. Това беше сутринта след гимнастическите упражнения. Някои от присъстващите се занимаваха с поезия и се отвори въпрос за поезията. Учителя каза: Поетът трябва да превърне прозата в поезия. В поезията му да има едно мелодично съчетание между думите, да няма нищо пресилено, всичко да следва естествения си ход, като разпукването на една пъпка. Поезията си има особена запалка. Истинският поет е много скромен, счита, че окръжаващата среда знае повече от него, вслушва се и я долавя. Някой поет пише, че птицата проговорила. Наглед това са неверни работи, обаче там е гениалността, че чрез неговото вдъхновение и с неговото въображение всичко оживява. Поетът е учен човек.
към текста >>

Поезията си има особена запалка.
Това беше сутринта след гимнастическите упражнения. Някои от присъстващите се занимаваха с поезия и се отвори въпрос за поезията. Учителя каза: Поетът трябва да превърне прозата в поезия. В поезията му да има едно мелодично съчетание между думите, да няма нищо пресилено, всичко да следва естествения си ход, като разпукването на една пъпка. Поезията си има особена запалка. Истинският поет е много скромен, счита, че окръжаващата среда знае повече от него, вслушва се и я долавя. Някой поет пише, че птицата проговорила. Наглед това са неверни работи, обаче там е гениалността, че чрез неговото вдъхновение и с неговото въображение всичко оживява. Поетът е учен човек. Като обича някое цвете, той пише как то се навежда, много вярно описва някои прийоми на цветето.
към текста >>

11. 89) Сега сме в слънчевата епоха - Боян Боев (1883 – 1963)

Слънцето много благоприятства за развитието на музиката и поезията.
Ти като почнеш да пееш за ангелите, те ще те вдъхновяват. Щом човек при пеенето се свързва с външни влияния, то ларинксът не може да работи, както трябва, и човек не пее с музикално чувство. Когато човек е тъжен, скръбен, да пее, докато се тонира. Певците се раждат при особени условия. Сега в тази епоха има добри условия за музиката и могат да се развият някои певци. Слънцето много благоприятства за развитието на музиката и поезията. Всеки от вас трябва да намери няколко думи, да ги съчини сам и да си ги пее, но те да бъдат специални думи, които да упражняват върху него известно влияние. Вие сте пели много, но сте забравили. Трябва да лягате и да ставате е песен. Песента да ви бъде нещо свойствено.
към текста >>

12. Мисията на майката - Боян Боев (1883 – 1963)

Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот.
Тихите приятни нощи с небе, осеяно с безброй трептящи звездици, също представят незаменими картини за жената - бъдеща майка. Тя трябва да възпитава детето си, докато е още в утробата й. Там детето има всички условия за възприемане, а след раждането то има вече условия за обработване на възприетото. Ето защо и умственият живот на жената не трябва да се пренебрегва. Най-красивата и изящна литература трябва да бъде нейната умствена храна, животът на мъдреците, на великите хора, трябва да бъде двигател на нейната мисъл. Красива и възвишена поезия, хубава музика и песни трябва да нарушават от време на време тишината на нейния живот. Спокойствието, тишината са нужни за жената-майка. На бременната жена трябва да свирят най-хубавите парчета, за да се роди едно гениално дете. Гърците са заобикаляли жените с красиви образи, когато са били бременни.” Жената никога не трябва да бъде духом неразположена през този период. Когато тя по време на бременност се сърди на другите, че са я направили нещастна, това ще се отрази отрицателно върху детето.
към текста >>

13. ЗА ИДЕЙНИЯ ЖИВОТ В СРЕДНИТЕ УЧИЛИЩА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тази спиритуалистична вълна се отрази и върху изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр.
отначало се издигаше слабо, с по-неуверени стъпки, но тя все повече се изправяше със самоувереност. И ето, днес присъстваме на любопитно зрелище: все повече материализмът свива своите знамена и постепенно се оттегля от бойната арена на идеите. Говорим за най-видните представители на науката и философията на Запад - Анри Бергсон, Емил Бутру, Дриш, Лодж, Айнщайн и пр. Видни биолози, физици и пр. въз основа на научните факти в последно време станаха убедени апостоли на идеята за духовните устои на битието. Тази спиритуалистична вълна се отрази и върху изкуството: в поезията, музиката, живописта и пр. Учителят казва: „В средното училище трябва да се изучат най-новите научни факти, които водят към по-дълбоко разбиране на природата и живота.” Такива факти могат да се посочат в изобилие. Младежът, докато свърши гимназията, трябва да се запознае с всички най-нови научни факти и изследвания, които ще му помогнат за по-вярно разбиране на живота. Много от тях не могат да се поддадат на материалистично обяснение и водят към духовен мироглед. Естествознанието с най-новите придобивки може да се свърже хармонично с такъв мироглед. Преди да спомена някои от тия факти, ще разгледам друг въпрос.
към текста >>

14. МЕТОДИЧНИ ВЪПРОСИ - Боян Боев (1883 – 1963)

За да се приложи този метод с успех, необходимо е да се приготви специална популярна детска литература по всички научни въпроси, които са от кръга на детския интерес - по природознание, земеделие, градинарство, история, география, биографии на видни хора, поезия, приказки, разкази, пътни бележки и пр.
Във връзка с възникналите въпроси и във връзка с разните учебни предмети могат да се приготвят въз основа на детските наблюдения и опити и въз основа на проучената литература по въпроса къси реферати от учениците. За да участват всички ученици в обмяната на мисли след реферата, хубаво е всички да проучат литературата върху въпроса. Детските реферати ще допринесат, за да стане обучението творческо. Този метод е доста близо до тъй наречената „изследователска образователна работа” на Цвятко Петков. Той успешно е прилаган и от Йордан Стоянов. За да се приложи този метод с успех, необходимо е да се приготви специална популярна детска литература по всички научни въпроси, които са от кръга на детския интерес - по природознание, земеделие, градинарство, история, география, биографии на видни хора, поезия, приказки, разкази, пътни бележки и пр. Казахме, че детският труд трябва да стане изходна точка на обучението и възпитанието. Но това не ще каже, че в това отношение трябва да бъдем фанатични, безогледни и едностранчиви. Това трябва да бъде общият принцип, общото ръководно начало, но разбира се, трябва да се използват и всички събития в детския живот или в живота на обществото, които могат да имат известно образователно значение; например, преди всичко празниците денят на Христо Ботев, на Васил Левски, на Св. Св. Кирил и Методи, на Свети Климент, на народните будители и пр.; денят на майката, на детето, на цветята, началото на пролетта, Коледа, Великден и пр. Такива празници могат да станат изходна точка на научни исторически проучвания, за приготвяне на детски реферати, за литературно-музикални забави.
към текста >>

Ето защо хубаво е всяко занимание на децата през този период да се свързва с музика, рисуване, ритмична гимнастика, поезия, приказки, разкази и пр.
Тогава детето живее в света на ритъма и тона, в света на художествените образи и въображението, в света на хармонията и красотата. Тези страни на неговата природа през този период са в разцвет. Ето защо вторият образователен период трябва да бъде период на изкуството. Заниманията през този период не трябва да бъдат схоластични, без да засягат художествената природа на детето, без да го свързват със света на ритъма и тона, със света на въображението, със света на образите, със света на сърцето. Художествените образи, тонът и ритъмът, въображението, цялата дейност на детето да будят у него чувство на възторг, милосърдие, благоговение, любов, симпатия, съчувствие и пр. Ето защо хубаво е всяко занимание на децата през този период да се свързва с музика, рисуване, ритмична гимнастика, поезия, приказки, разкази и пр. Материалът, приготвен по план за цялата учебна година по разни учебни предмети, трябва да се премине в течение на учебната година, но при известна свобода относно времето на минаването; да има известна еластичност в това отношение, понеже той ще се преминава във връзка с нуждите, задачите и въпросите, които ще възникнат в детския живот при дадени конкретни условия. За да се запази известна система, за да не е разхвърлен материалът по всеки учебен предмет, а да е систематизиран от време на време и накрая на учебната година изминатият материал по всеки учебен предмет се повтаря и систематизира, за да се получи в края на краищата едно трайно и систематизирано знание, което да представя нещо цяло. Ето как учителят А.П., който е проучил педагогическите идеи на Учителя и взема за изходна точка на обучението детския труд сред природата, свързва методичната единица „Круша” с разните учебни предмети: В училищната градина децата работят в ранна пролет: разкопават около крушата, поливат я, чистят я и пр. Тогава детето рисува круша с пъпки, без листа и прави своите проучвания върху пъпките.
към текста >>

15. ИЗЛАГАНЕ ВИСШИ ДУХОВНИ И МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗИ, ЛЕГЕНДИ И ПР. - Боян Боев (1883 – 1963)

Като спомагателен метод могат да се употребят и приказките, които от друга страна ще внесат известно оживление, свежест, радост и поезия в детския живот.
ИЗЛАГАНЕ ВИСШИ ДУХОВНИ И МОРАЛНИ ПРИНЦИПИ И ЗАКОНИ ЧРЕЗ ПРИКАЗКИ, РАЗКАЗИ, ЛЕГЕНДИ И ПР. Казахме, че във втория образователен период въображението е в подем и че през този период детето приема и разбира само това, което му е представено образно, картинно, а не в отвлечена форма. Тия две особености на втория период правят възможна и успешна употребата на приказки, разкази и легенди за изяснение на висши истини. Разбира се, както казахме и по-рано, моралните принципи и закони най-добре се разбират от детето, като се живеят от него. Като спомагателен метод могат да се употребят и приказките, които от друга страна ще внесат известно оживление, свежест, радост и поезия в детския живот. Самият факт, че децата обичат приказките, показва, че последните са в съгласие със силите, които се развиват през втория образователен период. Приказките дават изобилна храна на въображението. В тях всичко физично е одухотворено, цялата природа е оживена: дъбът, букът, цветята, дърветата, пчелата, мушичките, вятърът, изворът, реката, планината, звездите, облаците, слънцето и пр. говорят. Висшите духовни и морални закони, които в научна форма детето не може да схване, под форма на приказки стават достъпни и разбираеми за него. Материал за приказки учителят може да почерпи из богатата българска и всемирна литература.
към текста >>

16. МЕТОД НА СЪПОСТАВЯНЕ ИЛИ УПОДОБЯВАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Така ще се внесе висша поезия и красота в детския живот.
Например, изворът учи детето да бъде щедро. Когато ще се говори на детето за някой обект, той трябва да бъде в този момент пред него. Например, ще използваме избора за закона на съпоставянето, когато изворът е пред детето. Така това, което детето вижда пред себе си, ще се одухотвори чрез едно художествено въздействие.” Методът на съпоставянето или уподоблението трябва да се употребява широко в първоначалното училище. Така ще се внесе висша поезия и красота в детския живот. Тогава учителят е вече художник. Той трябва да бъде художник, поет. И децата по природа са художници и поети. Че наистина е така, се вижда от следното: когато учителят прилага в клас метода на съпоставянето, детето всичко разбира, то е във възторг и благоговение; влива се живот в училищната атмосфера. Образната мисъл, с която си служи законът на съпоставянето, усилва запаметяването, дава храна на творческото въображение, действа дълбоко върху сърцето, чувствата.
към текста >>

От друга страна, тия символи и алегории ще внесат красота и поезия в детския живот.
По този начин ще се изхожда от физичното, нагледното, конкретното, близкото до детето явление и от него то ще се издигне до разбиране на духовните и морални закони. Някой би могъл да каже: „Ние нямаме право да всаждаме нашето верую, нашия мироглед на детето.” Но тия идеи, които то трябва да усвои, са в хармония с природата му и са писани в неговия дух. От друга страна, това са факти и закони в природата, и ние просто го запознаваме с тях. От гореказаното се вижда тенденцията на новия метод: от физичното към духовното. Не е достатъчно само да се работи сред природата, но изхождайки от нея човек да се издигне до духовните висоти, да изгради нещо в своя дух! От друга страна, тия символи и алегории ще внесат красота и поезия в детския живот. Значи, по един художествен начин детското съзнание ще се издигне до висши духовни и морални закони. Както казахме морализирането не помага. Помага само това, което е образно, картинно и което действа на сърцето, чувствата. Когато за обяснение на духовните и морални закони се изхожда от конкретни, нагледни, материални явления, то тия духовни и морални закони стават един вид по-осезателни, по-реални, по-разбираеми. Защото природните явления, които ще се привеждат, ще бъдат взети из кръга на детския опит, а знае се, че опитът трябва да бъде основа на всяко обучение и възпитание.
към текста >>

17. Ново отношение към природата - Боян Боев (1883 – 1963)

Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството.
Благодари на Разумното Начало, което работи в природата, и му кажи: „Досега не можех да те виждам, а сега едва надзъртвам, че си в цветенцето. Това е път, който води към любовта! ” В новата епоха човек ще има едно по-близко, по-вътрешно отношение към природата. Това ще отбори нови хоризонти за човешкото творчество, ще внесе нова поезия, нова красота в живота, ще създаде по-благоприятни условия за повдигането на човечеството. Учителят казва: „В духането на вятъра, в течението на реките, в движението на светлината, в проявите на живота се крие езикът на разумната природа. Аз слушам от тях такава отлична реч, каквато не съм слушал и от най-красноречивите оратори в света.” Като влезе в общение с великия неизчерпаем живот на природата, детето ще бъде физически здраво и жизнерадостно чрез изобилния живот, който ще се влее от природата в него. То ще развие своите дарби, ще облагороди своя характер, ще развие своя идеализъм; ще получи нещо слънчево, светло в своя характер. У него ще се развие и вярата, усетът на Разумното Начало, което работи в природата, както у известния немски физик Планк, автор на прочутата квантова теория във физиката.
към текста >>

18. ТРУДЪТ КАТО ОБРАЗОВАТЕЛЕН ФАКТОР В лоното на живата природа - Боян Боев (1883 – 1963)

- и в тая среда, пълна с поезия, то ще развива своите сили.
Тогава целият образователен процес ще бъде не само творчески, но едновременно и любовен акт. Така детската дейност ще представя важен образователен фактор за създаване на новия тип човек. Защо работата сред природата трябва да бъде средище на цялото обучение и възпитание. Свързването на детето със силите на живата природа, общението му с нея трябва да стане изходна точка на цялото обучение и възпитание. В детската градина и в основното училище няма да се постави детето във връзка с мъртви пособия и инструменти, а просто ще се постави в допир с живата природа - с цветя, треви, дървета, извори, птички и пр. - и в тая среда, пълна с поезия, то ще развива своите сили. Първия си опит при обучение в училището детето трябва да добие при своя досег с живата природа. То ще работи в цветната, зеленчукова и плодна градини, ще отглежда цветя, зеленчуци и плодни дървета, ще работи в гората на полето и пр. Изучаването на учебните предмети и заниманията с изкуствата ще стават във връзка с детския труд сред природата. Новата педагогика идва до това чрез по-дълбоко изучаване на детската природа. Ето някои от основанията за това:
към текста >>

Животът на детето ще тече в една атмосфера на красота и поезия.
Детето съкратено преминава пътя, по който се е развило човечеството. Ето защо и детето трябва да премине тази фаза. З/ Чрез полската работа, чрез работа на слънце, при такъв близък и постоянен досег с цветя, треви, дървета, извори, детето ще се намира винаги в красива обстановка. Така ще се развият естетичните му чувства. Щастливи минути ще достави този начин на възпитание! Животът на детето ще тече в една атмосфера на красота и поезия. То ще се научи да се възпитава от всичко околно, ще се учи да намира и в най-скромната тревица и в най-дребното цветенце висша красота и въплъщение на висша идея. А по-рано то ги е отминавало. И/ Общението с енергиите на разумната природа действа образователно и в друго отношение в нея действат разумни сили, с които детето влиза в общение, и по такъв начин общуването с природата съдейства на развитието на душевния живот у детето, събужда в него нови идеи, нова светлина, нови подтици, внася мир и хармония във вътрешния му живот. Даже простото съзерцание на едно цвете не внася ли в душата светлина, идеи и хармония? Учителят казва: „Чрез садене и поливане плодни дървета, чрез чистене извори и пр.
към текста >>

19. 03. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр.
" - За всичко. Учителят казва така: „Намерете едно село в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това село. То никога няма да страда от наводнение, суша, градушка, измръзване на посевите. Дъждовете ще падат навреме и всяка година ще има небивало плодородие." Новият път е път на Любовта. При него изобилието идва във всяко отношение. Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр. Любовта носи изобилна радост, мир, щастие и най-после - изобилие на здраве. Някой би могъл да зададе следния въпрос: „Вие твърдите, че Любовта е най- здравословният фактор, докажете това." - Може да се докаже по два начина: опитно или теоретично - научно, философски. Човек трябва да има съзнателно отношение към тези принципи и закони. Ти имаш много познания, чел си много книги по окултизъм, философия и казваш, че си много учен човек. Но, ако ти не си опитал, преживял това знание като вътрешен опит, това знание ти е чуждо, то е книжно знание.
към текста >>

20. 08.Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Поезията, литературата, музиката, живописта - това е красота.
Човек, като влиза в храма на красотата, чувствува присъствието на Бога. Чрез красотата човек може да намери Бога, а тогава и Любовта. Някои имат съвсем криво понятие за Бога. Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта. Това е красота, тя повдига, облагородява човека. Поезията, литературата, музиката, живописта - това е красота. Когато художникът твори произведенията на изкуството, когато скулпторът вае статуята в стройни и симетрични линии, чрез тях Бог работи, Божественото се проявява. Осми метод е да имаме идея, представа, да знаем нещо за Бога. Колкото тази идея за Бога е по-пълна, по-съвършена и по-мистична, толкова по-добре ще познаеш Любовта. Когато искаш да дойдеш до мистичните глъбини на Любовта, до космичната Любов, до най-висшата проява на Любовта, трябва да имаш една представа за Бога. Девети метод е природата да оживее за тебе.
към текста >>

21. 15. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Това се вижда от неговата поезия.
Един основен принцип, от който трябва да изхождаме при разглеждане на този въпрос е: Красотата - това е Бог, или Бог е красотата. Ние казваме, че Бог е мъдрост, любов, истина, но едновременно Бог е и красота. Само така можем да разберем значението на красотата при възпитанието на човечеството - когато разберем, че Бог е красота. От Шилер има една книга - „Принципите за естетичното възпитание на човечеството", тя не е преведена на български, но е много важна. Шилер е бил голям разбирач на красотата. Това се вижда от неговата поезия. Каква е неговата основна идея? Той казва, че човечеството ще дойде до една нова култура и ще прояви Божественото в себе си, само когато влезе в света на красотата. Ние си мислим, че един човек, който е мистик, който е тръгнал по Божия път, съвсем е занемарил своята външност, че той мисли само за някои мистични неща, а не е потопен в света на красотата. Най-големият разбирач на красотата е мистикът. Един пример.
към текста >>

Ние виждаме красотата и в произведенията на изкуството, музиката, живописта, поезията, скулптурата, архитектурата и други някои добавъчни изкуства.
Ние търсим красотата, защото търсим Бога. Първо ние виждаме красотата в природата, звездите и второ - виждаме красотата в човешката душа. С какво се отличава човешката душа? - Тя е най-красивото нещо. Тя има най-голяма красота. Ние виждаме красотата и в произведенията на изкуството, музиката, живописта, поезията, скулптурата, архитектурата и други някои добавъчни изкуства. Човешката душа е красива, защото в нея са вложени Божествени сили. Когато ние почувствуваме присъствието на Бога в един човек, тогава ние започваме да чувствуваме красотата на неговата душа. Когато виждаме Бога в един човек, тогава ние го обичаме. Човек не може да обича нещо, което не е красиво. Всяка красота, която виждаме в природата, е едно отражение или отблясък на Бога.
към текста >>

Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението" (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза." Навсякъде ние трябва да търсим красотата.
Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по- красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението" (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза." Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години. Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота. Един от начините да влезем в Божественото е да бъдем оградени от една естетична обстановка.
към текста >>

22. 16. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото, ако ти съзнателно беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по- големи.
В живота на Школата е забелязан следният факт. Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота. Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае. Но след няколко години казва: „Знаете ли какъв бях някога, колко усърден, старателен бях в Школата, как изпълнявах всички закони на Окултната школа? Това беше красиво време, тогава бях щастлив." Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно. Защото, ако ти съзнателно беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по- големи. Божественото, което си имал тогава, трябваше да расте в тебе. Сега, след десет години, трябваше да имаш още по-голяма гениалност." „Ако само един час на ден мислиш за доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност." „Ако отделиш на ден само половин час, за да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. И най-големият грешник, ако отделя време да мисли за Бога, ще бъде възнаграден.
към текста >>

23. 08. Дишането и възходът на човешкия душевен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Иска да свири, да пее, да рисува, да пише поезия или научно произведение, иска да започне едно предприятие; нека направи предварително няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към работа.
Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по- благородна сила в постъпките си". Човек иска да вземе някое решение; нека предварително направи няколко упражнения на дълбоко дишане и след това да пристъпи към вземане на решението. Така той ще събуди по-дълбоките творчески сили на своя дух. Иска да пише писмо; нека също предварително да направи няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към писане на писмото. Така все ще му дойдат някои ценни мисли. Иска да свири, да пее, да рисува, да пише поезия или научно произведение, иска да започне едно предприятие; нека направи предварително няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към работа. От горното е ясно, че има връзка между дишането и животоразбирането на човека. Учителя казва по това: "У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за Живота" (11). "Религиозните и научните разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането" (10). "Който не диша дълбоко, не може да възприеме новите идеи" (9). Въздухът се прониква не само от прана или жизнена сила, но и от висши психически сили.
към текста >>

24. 04 ПРИ ЕЗЕРОТО „БАЛДЕР ДАРУ' - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие внасяте нова поезия в нашия живот и по-голяма пълнота!
Останете винаги при нас. Колко искаме да ви бъдем верни постоянно. Нека да бъдем винаги такива, каквито сме тогаз! Нека да останем винаги верни на светлината, която тогаз ни озарява! Нека винаги да звучат в ушите ни Словата, които тогаз ни нашепват отгоре! Вие внасяте нова поезия в нашия живот и по-голяма пълнота! Чрез вас ние се учим да виждаме в цветята нова красота, която до тогаз не сме подозирали. Нека останем верни на красивия свят, за който тогаз добиваме откровение! Нека да виждаме хората такива, каквито ги виждаме тогаз! * * *
към текста >>

25. 05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ - Боян Боев (1883 – 1963)

През деня, заети с многостранната дейност, към която ни вдъхновява планината, ние все пак с радостно предчувствие очакваме поезията, която ще ни дарят чудните рилски вечери и с това да увенчаят скрития чар на тукашния живот.
05. РИЛСКИ ВЕЧЕРИ През деня, заети с многостранната дейност, към която ни вдъхновява планината, ние все пак с радостно предчувствие очакваме поезията, която ще ни дарят чудните рилски вечери и с това да увенчаят скрития чар на тукашния живот. В късен следобеден час отиваме за сухи дърва. С такива изобилстват някои места. С радост отиваме на определеното място: едни разсичат големите тежки дънери, за да станат по-удобни за носене, а други ги отнасяте към стана. Едни ги носят на ръце, други на рамо, а по-тежките късове се носят от неколцина. Новите идеи подмладяват: братя и сестри на преклонна възраст носят със същата радост и пъргавина, както младите.
към текста >>

Дълбоката идея на песента ти говори по-ясно за красотата на живота, за скритите ценности в най-маловажните наглед неща, за вътрешната поезия на всичко, което ни заобикаля.
Има минути, в които прекарваме в мълчаливо съзерцание, като че ли всеки се вслушва тогаз дълбоко в себе си, за да долови това, което му говори планината със своя вечен език! В тия свещени мигове с едно вътрешно прозрение много въпроси ставате ясни, озарени от светлината на един друг свят. В тия мигове си по-близо до реалното. Песните, които се пеят край огъня, изглеждат други. В тях долавяш нещо ново, разкрива ти се скритата страна на известни тонове и думи, които по-рано са минавали незабелязано. Дълбоката идея на песента ти говори по-ясно за красотата на живота, за скритите ценности в най-маловажните наглед неща, за вътрешната поезия на всичко, което ни заобикаля. И как при тая мистична атмосфера гласът иде от светите глъбини на душата, за да прозрем съкровищата, с които тя е тъй изобилна! Тук и самите лица са други. Човек освен обикновените черти на своето лице, има и други черти, които сега се градят и които не са проявени. Това е бъдното лице, което се строи в глъбините. Само в скъпи часове те се изразяват видимо и съвсем преобразяват лицето; то добива неподозирана красота и светлина.
към текста >>

26. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот.
То само по някой път облъхва със своето сияние човешкото лице и в тия мигове последното се преобразява. Колко е проявен духът на служенето! Някои носят с радост дрехите на другите, някои отиват за вода. Искат да имат привилегията да направят нещо за другите. Нещо ново слиза на земята, едно ново откровение се разкрива на човека с всичката си красота: това е духът на служенето. И този дух ще внесе чудна поезия в човешкия живот. Той ще бъде едничкият извор на щастието на новия човек. Разпръскваме се на малки групи и споделяме свои опитности, преживявания, спомени. Колко време не сме се виждали и колко неща има за споделяне! Времето тече бързо и изглежда недостатъчно. Радостта е обща.
към текста >>

27. 10. КЪМ „САЛОНА НА СЪЗЕРЦАНИЕТО“ - Боян Боев (1883 – 1963)

Не е ли, защото ние идем от света, отдето то е пратено, за да внесе повече поезия в нашия живот?
Далеч се вижда Мусала. Около нас, сгушено между скалите, е ангелското цвете. То е с красиви листа, наредени в розетка и нежни бели цветчета. То расте в тия чисти места, близо до облаците, над сините езера! Защо то събужда у нас един неясен копнеж, един трепет, едно вътрешно вълнение и радост? Не е ли, защото ние идем от света, отдето то е пратено, за да внесе повече поезия в нашия живот? По канарите виждам розови карамфили. Те образуват красиви градинки! Те са до снеговете! Когато ги зърнах за пръв път, разбрах езика им! Струваше ми се, че не ги виждам за пръв път.
към текста >>

28. 11. МОМЕНТИ ОТ ЕДИН СЪБОР В ТЪРНОВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Вие искате да работите, за да направите живота радостен, пълен със светлина, с музика, с поезия, с дух на братство, с дух на взаимопомощ, проникнат от едно небесно сияние.
Той е на почивка. Разхождам се край палатките, съзерцавам горите и звездното небе. Тишина. Всички вие, които сте дошли тук от близки и далечни места, за да се опознаете и за да получите ново прозрение за живота и нов подтик за творчество! Вие жадувате за един нов ред на земята, вие работите за една култура на любовта! Това, за което са копнели всички пророци и вдъхновени души, вие искате да стане плът и кръв на земята. Вие искате да работите, за да направите живота радостен, пълен със светлина, с музика, с поезия, с дух на братство, с дух на взаимопомощ, проникнат от едно небесно сияние. Бъдете ведри, със светли лица, понеже бъдещето е ваше. След дълго лутане човечеството се пробужда и налучква вече правия път. Досегашните разцъфтявания на културите и техните катастрофални рухвания са били все опити на малкото дете да стъпи на собствените си крака, и то пак е падало на земята. Човешкото развитие влиза в нова фаза. Радостно гледайте на утрешния ден!
към текста >>

29. 13. СВЕТЛИЯТ ДОМ В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Те ще внесат поезия в живота.
Защото всеки знае, че всички са дали от глъбините на своята душа и сърце: всички са дали различно, но всеки е дал много, понеже дарът, придружен от топлината на любовта, има вътрешна цена; той е изобилен дар. Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа. Кипи живот около салона. След изкопаването на основите работят и няколко души външни работници, но работата на съидейниците не престава. Салонът ще бъде двуетажен.
към текста >>

Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения?
Днес, когато дебели прегради делят душите една от друга, красива картина е взаимното доверие между тия идеалисти. И тоя брат, който пази сумите, харчи, харчи разумно за строежа, но никой не го пита за нищо. Никой не му иска сметка за нищо. Това са новите отношения, които идат. Те ще внесат поезия в живота. Кое може да внесе тая поезия в човешките отношения? Само възвишена идея, която черпи сокове от една висша реалност, има в себе си силата да събуди благородните подтици на човешката душа. Кипи живот около салона. След изкопаването на основите работят и няколко души външни работници, но работата на съидейниците не престава. Салонът ще бъде двуетажен. Братята с кола докарват 11 тона вар.
към текста >>

30. 33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

В такива дни нови идеи бликат в душата, изникват въпроси, които чакат разрешение; копнежът за светлина, за истина, за поезия се усилва в душите.
33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА Има дни музикални. Има дни, в които идейното, възвишеното, раят са тъй близко до земята! В тези дни чувствуваш по-близко, по-осезателно великата Реалност, която движи всичко и която води всичко към светли върхове! В такива дни нови идеи бликат в душата, изникват въпроси, които чакат разрешение; копнежът за светлина, за истина, за поезия се усилва в душите. Днес имаме един такъв ден. Една нежна тъкан от високи тънки облаци се вижда, огряна от слънчевите лъчи. Всички чувствуват живота като велика радост, като велика хармония, като висша красота. Всички сме около Учителя на полянката. Става въпрос, как да работи човек върху себе си.
към текста >>

31. 55. ИЗЛЕТ ДО ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

Тук той по-лесно вижда скритата поезия, която прониква целия живот; по-ясно долавя неуловимата вътрешна красота на живота.
Ето полянката, която е свързана с куп спомени. Всеки кът на този стан и на околните върхове и скали е свързан с незабравими преживявания от миналите излети, и те като картини се изнизват пред вътрешния ни взор. Планината внася нещо светло и чисто в нас. Тук, на планината, един лъч от друго битие озарява нашите умове, една топлина, която иде от възвишени сфери, сгрява нашите сърца, нова сила дава крила и полет на нашата воля. Тук човек намира себе си. Тук той по-лесно вижда скритата поезия, която прониква целия живот; по-ясно долавя неуловимата вътрешна красота на живота. Човек трябва да дойде тук на планината, за да долови пулса и ритъма на великия живот, в който сме потопени. Безкрайното тук ни озарява с нови прозрения. Посещавам всички скъпи за нас места: познатите върхове, полянки и поточета. Изкачваме се по-нагоре, минаваме Горския дом и сме вече при първия заслон. Обширната полянка до него се прорязва от бистра рекичка.
към текста >>

32. Няколко думи за първите стъпки на ученика – I - Боян Боев (1883 – 1963)

Защото, ако ти съзнателно беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по-големи.
В живота на Школата е забелязан следният факт. Първите стъпки на ученика са много поетични, възторжени, пълни с красота. Като влезе в Школата, човек става поет, музикант, животът му е пълен с радост, в него гори един свещен огън; той живее в мир с всички; за страданията, през които минава, не иска нищо да знае. Но след няколко години казва: „Знаете ли какъв бях някога, колко усърден, старателен бях в Школата, как изпълнявах всички закони на Окултната школа? Това беше красиво време, тогава бях щастлив.” Учителят се обръща към този човек и му отговаря така: „Щом ти говориш, че едно време си бил такъв, а сега не си, това показва, че не си работил правилно. Защото, ако ти съзнателно беше работил върху себе си, този възторг, тая поезия сега трябваше да бъдат още по-големи. Божественото, което си имал тогава, трябваше да расте в тебе. Сега, след десет години, трябваше да имаш още по-голяма гениалност.” „Ако само един час на ден мислиш за доброто, за Великото в света, този час ще създаде в твоя бъдещ живот условия за гениалност.” „Ако отделиш на ден само половин час, за да мислиш за Бога, Той непременно ще те възнагради. И най-големият грешник, ако отделя време да мисли за Бога, ще бъде възнаграден.
към текста >>

33. За красотата - Боян Боев (1883 – 1963)

Това се вижда от неговата поезия.
Един основен принцип, от който трябва да изхождаме при разглеждане на този въпрос е: Красотата - това е Бог, или Бог е красотата. Ние казваме, че Бог е мъдрост, любов, истина, но едновременно Бог е и красота. Само така можем да разберем значението на красотата при възпитанието на човечеството - когато разберем, че Бог е красота. От Шилер има една книга – „Принципите за естетичното възпитание на човечеството”, тя не е преведена на български, но е много важна. Шилер е бил голям разбирач на красотата. Това се вижда от неговата поезия. Каква е неговата основна идея? Той казва, че човечеството ще дойде до една нова култура и ще прояви Божественото в себе си, само когато влезе в света на красотата. Ние си мислим, че един човек, който е мистик, който е тръгнал по Божия път, съвсем е занемарил своята външност, че той мисли само за някои мистични неща, а не е потопен в света на красотата. Най-големият разбирач на красотата е мистикът. Един пример.
към текста >>

Ние виждаме красотата и в произведенията на изкуството, музиката, живописта, поезията, скулптурата, архитектурата и други някои добавъчни изкуства.
Ние търсим красотата, защото търсим Бога. Първо ние виждаме красотата в природата, звездите и второ - виждаме красотата в човешката душа. С какво се отличава човешката душа? - Тя е най-красивото нещо. Тя има най-голяма красота. Ние виждаме красотата и в произведенията на изкуството, музиката, живописта, поезията, скулптурата, архитектурата и други някои добавъчни изкуства. Човешката душа е красива, защото в нея са вложени Божествени сили. Когато ние почувствуваме присъствието на Бога в един човек, тогава ние започваме да чувствуваме красотата на неговата душа. Когато виждаме Бога в един човек, тогава ние го обичаме. Човек не може да обича нещо, което не е красиво. Всяка красота, която виждаме в природата, е едно отражение или отблясък на Бога.
към текста >>

Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението” (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза.” Навсякъде ние трябва да търсим красотата.
Колкото повече човек е проявил Божественото в себе си, толкова той става по-красив. И колкото повече се отдалечава от Божественото, от възвишеното, животинското в него взима надмощие, толкова неговото лице загрубява. Оттук виждаме много ясно, че красотата и Бог са едно и също нещо. Затова е казано, че любовта, красотата и истината са едно и също нещо. Те са разни страни на една реалност. Метерлинк, в книгата „Съкровище на смирението” (препоръчвам да се прочете) казва така: „Търсете поезия и в най-голямата проза.” Навсякъде ние трябва да търсим красотата. Къщата на един немски художник, Албрехт Дюрер, аз посетих преди няколко години. Ето какво ми обърна внимание. Дръжките на вратите бяха изработени лично от художника от метал с най-фини орнаменти с голяма красота. Един от начините да влезем в Божественото е да бъдем оградени от една естетична обстановка. Един окултен закон казва така: Всеки човек, който живее в една грозна обстановка, нечиста, неподредена, такъв човек ще стане песимист.
към текста >>

34. Методи за развитие на любовта - Боян Боев (1883 – 1963)

Поезията, литературата, музиката, живописта - това е красота.
Човек, като влиза в храма на красотата, чувствува присъствието на Бога. Чрез красотата човек може да намери Бога, а тогава и Любовта. Някои имат съвсем криво понятие за Бога. Иди в природата и се остави да ти влияе природната красота - цветя, гори, поляни и върхове, морето със своя вечен език, звездите през нощта. Това е красота, тя повдига, облагородява човека. Поезията, литературата, музиката, живописта - това е красота. Когато художникът твори произведенията на изкуството, когато скулпторът вае статуята в стройни и симетрични линии, чрез тях Бог работи, Божественото се проявява. Осми метод е да имаме идея, представа, да знаем нещо за Бога. Колкото тази идея за Бога е по-пълна, по-съвършена и по-мистична, толкова по-добре ще познаеш Любовта. Когато искаш да дойдеш до мистичните глъбини на Любовта, до космичната Любов, до най-висшата проява на Любовта, трябва да имаш една представа за Бога. Девети метод е природата да оживее за тебе.
към текста >>

35. Любовта като здравен фактор - Боян Боев (1883 – 1963)

Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр.
” - За всичко. Учителят казва така: „Намерете едно село в България, на което всички жители живеят в любов, и вие ще видите какво ще стане с това село. То никога няма да страда от наводнение, суша, градушка, измръзване на посевите. Дъждовете ще падат навреме и всяка година ще има небивало плодородие.” Новият път е път на Любовта. При него изобилието идва във всяко отношение. Който има Любовта, ще бъде даровит и способен в която и област да работи - музика, поезия, математика и пр. Любовта носи изобилна радост, мир, щастие и най-после - изобилие на здраве. Някой би могъл да зададе следния въпрос: „Вие твърдите, че Любовта е най-здравословният фактор, докажете това.” - Може да се докаже по два начина: опитно или теоретично - научно, философски. Човек трябва да има съзнателно отношение към тези принципи и закони. Ти имаш много познания, чел си много книги по окултизъм, философия и казваш, че си много учен човек. Но, ако ти не си опитал, преживял това знание като вътрешен опит, това знание ти е чуждо, то е книжно знание.
към текста >>

36. 000 СЪДЪРЖАНИЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

54. Поезията
49. Закони на материалния и духовния живот 50. Даровете на любовта 51. Тихият глас 52. Незнайната Любов 53. Условия за истинско знание 54. Поезията 55. Вземане и даване 56. Изпити в Любовта 57. Справедливостта 58. Смирението 59. Щастие и блаженство
към текста >>

37. 010 ИЗВОРЪТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен.
Ти си една врата, през която Бог влиза, за да те научи как да обичаш. Само той ще ти покаже как да обичаш. Остави да те учи само един. Казано е в Писанието: „Бог ни е Учител”. Който се учи от Господа ще се облече в най-красивата си дреха. Който е съгласен с Божествения принцип, животът му е поезия, музика, песен. Той е смел, решителен и с благородни, възвишени чувства. Като се отклони от този принцип, човек става подозрителен, във всичко се съмнява, страхува се за живота си, безпокои се, че идат старини, че няма средства, че не е осигурен и т.н. Обръщайте внимание на малките подтици, на малките мисли и чувства, които се явяват у вас – в тях е Бог. Къде е Бог? Бог е там, дето има Любов, Мъдрост, Истина, Живот, Знание и Свобода.
към текста >>

38. 040 ПРАВИЛНО ДИШАНЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Истинската поезия зависи от правилното дишане.
Ще ви дам едно упражнение: приемате въздуха през лявата ноздра за 15 секунди, задръжте го 40 секунди и издишвайте го през дясната ноздра за 15 секунди. Като дишате през лявата ноздра дясната ще бъде запушена и обратно. При задържане на въздуха двете ноздри ще бъдат запушени. След това ще приемете въздуха през дясната ноздра и ще издишате през лявата. Искате ли да станете поет, дишайте. Истинската поезия зависи от правилното дишане. Както дишате, така и ще пишете.
към текста >>

39. 054 ПОЕЗИЯТА - Боян Боев (1883 – 1963)

ПОЕЗИЯТА
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ПОЕЗИЯТА ''Бяхме събрани около нашия обичан Учител. Някои братя и сестри прочетоха работи от български и чужди поети. Стана въпрос за поезията.'' ''Учителят каза:'' – Изкуството трябва да има две качества, които са свързани едно с друго.
към текста >>

Стана въпрос за поезията.''
[[Книги със спомени за Учителя]] [[Изворът на доброто]] ПОЕЗИЯТА ''Бяхме събрани около нашия обичан Учител. Някои братя и сестри прочетоха работи от български и чужди поети. Стана въпрос за поезията.'' ''Учителят каза:'' – Изкуството трябва да има две качества, които са свързани едно с друго. Първо, то трябва да представлява образец, идеал, към който човек да се стреми. Изкуството трябва да представя възвишения Живот, да събуди у човека подтик, стремеж да се приближи към Бога. Второ, една възвишена Божествена идея трябва да се въплъти в един образ и то така, че при съзерцанието на образа да изпъква в съзнанието вечната Божествена идея, тя да стане жива за него.
към текста >>

Поезията трябва да бъде такава, че като я прочете един паднал човек или един страдалец, да забрави мъките си и да добие нова идея.
– Изкуството трябва да има две качества, които са свързани едно с друго. Първо, то трябва да представлява образец, идеал, към който човек да се стреми. Изкуството трябва да представя възвишения Живот, да събуди у човека подтик, стремеж да се приближи към Бога. Второ, една възвишена Божествена идея трябва да се въплъти в един образ и то така, че при съзерцанието на образа да изпъква в съзнанието вечната Божествена идея, тя да стане жива за него. По този начин, изкуството трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи. Поезията трябва да бъде такава, че като я прочете един паднал човек или един страдалец, да забрави мъките си и да добие нова идея. Поетът или писателят, за да пишат хубаво, трябва да съгласуват своята енергия с тази на Разумната Природа. Само тя е в сила да подтикне човека към великото и възвишеното в Живота. Поет, който има въображение, има широко чело горе, а който пише обикновена поезия, челото му горе не е широко. Поезията изразява степента на съзнанието, на епохата, в която е дадена. Според мене, истинският поет и писател може да е написал само една дума, но с кръвта на сърцето си.
към текста >>

Поет, който има въображение, има широко чело горе, а който пише обикновена поезия, челото му горе не е широко.
Второ, една възвишена Божествена идея трябва да се въплъти в един образ и то така, че при съзерцанието на образа да изпъква в съзнанието вечната Божествена идея, тя да стане жива за него. По този начин, изкуството трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи. Поезията трябва да бъде такава, че като я прочете един паднал човек или един страдалец, да забрави мъките си и да добие нова идея. Поетът или писателят, за да пишат хубаво, трябва да съгласуват своята енергия с тази на Разумната Природа. Само тя е в сила да подтикне човека към великото и възвишеното в Живота. Поет, който има въображение, има широко чело горе, а който пише обикновена поезия, челото му горе не е широко. Поезията изразява степента на съзнанието, на епохата, в която е дадена. Според мене, истинският поет и писател може да е написал само една дума, но с кръвта на сърцето си. Тази дума е израз на неговия дълбок вътрешен Живот. За каквото и да пишеш, трябва да си го преживял и опитал. Всеки поет, музикант или художник е сбор от много души.
към текста >>

Поезията изразява степента на съзнанието, на епохата, в която е дадена.
По този начин, изкуството трябва да свърже човека с Божественото, с вечните идеи. Поезията трябва да бъде такава, че като я прочете един паднал човек или един страдалец, да забрави мъките си и да добие нова идея. Поетът или писателят, за да пишат хубаво, трябва да съгласуват своята енергия с тази на Разумната Природа. Само тя е в сила да подтикне човека към великото и възвишеното в Живота. Поет, който има въображение, има широко чело горе, а който пише обикновена поезия, челото му горе не е широко. Поезията изразява степента на съзнанието, на епохата, в която е дадена. Според мене, истинският поет и писател може да е написал само една дума, но с кръвта на сърцето си. Тази дума е израз на неговия дълбок вътрешен Живот. За каквото и да пишеш, трябва да си го преживял и опитал. Всеки поет, музикант или художник е сбор от много души. За да се прояви един велик поет, трябва хиляди гениални души да се съберат на едно място и да се изявят чрез него.
към текста >>

Поезията и музиката са две страни на Живота.
Бащата на Тагор е прекарвал всеки ден в съзерцание и размишление. Сам Тагор е ставал всяка нощ и е прекарвал в размишление. Затова е могъл да напише такива мистични работи като “Титанджали”, “Градинарят” и др. В България за в бъдеще ще се родят големи поети. Това, което са писали досега, е предисловие. Поезията и музиката са две страни на Живота. Музиката е външната страна, а поезията - вътрешната.
към текста >>

Музиката е външната страна, а поезията - вътрешната.
Сам Тагор е ставал всяка нощ и е прекарвал в размишление. Затова е могъл да напише такива мистични работи като “Титанджали”, “Градинарят” и др. В България за в бъдеще ще се родят големи поети. Това, което са писали досега, е предисловие. Поезията и музиката са две страни на Живота. Музиката е външната страна, а поезията - вътрешната.
към текста >>

40. 071 ПИСМО ДО УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Само чрез възвишената поезия и Божествената музика душата ми би могла да изрази своята Любов, благодарност, благоговение към Вас.
Бог е позволил, щото един ден да дойда при Вас. Това ще бъде великолепно. С голямо търпение и с всичката си енергия аз всеки ден работя върху своя напредък. Аз ви се доверявам всецяло. Учителю, аз отварям душата си пред Вас. Само чрез възвишената поезия и Божествената музика душата ми би могла да изрази своята Любов, благодарност, благоговение към Вас. От всичкото си сърце поздравявам всички мои български приятели."
към текста >>

41. 089 ВСЕМИРНОТО БЯЛО БРАТСТВО - Боян Боев (1883 – 1963)

Онези хора, в чиято душа и дух живее Бог, са Великите Същества, гениите, Учителите на човечеството, които са дали най-високите проявления в музиката, в поезията, в изкуството и изобщо, във всички области на Живота.
Той е бил посветен, учил се е в една от Школите на древността. Новото в света е било давано винаги от това Велико Братство. Светлите Братя, чрез Христа, внесоха доброто в света. Ако не беше дошъл Христос преди две хиляди години, какво щеше да бъде положението на човечеството? Всичко хубаво в света се е внасяло от Светлите Братя, които са работели за повдигането на народите. Онези хора, в чиято душа и дух живее Бог, са Великите Същества, гениите, Учителите на човечеството, които са дали най-високите проявления в музиката, в поезията, в изкуството и изобщо, във всички области на Живота. Това са душите, които подтикват човечеството напред. За историческия процес не са фактори този или онзи народ, това или онова лице, но Невидимия Свят, Силите, които дирижират събитията, а именно - членовете на Бялото Братство. Единственото ръководство в света е това – на Всемирното Бяло Братство. Всички други хора - общественици, писатели, свещеници, проповедници - са служители на Бялото Братство. Цялата култура, Правдата в света се подтиква от мощната сила на Братството.
към текста >>

42. 105 КУЛТУРАТА НА АНГЕЛИТЕ - Боян Боев (1883 – 1963)

Например, има Гении на музиката, на поезията и т.н.
Нищо не отива напразно. Ангелите са служители на Бога. Има ангели на Любовта, на Мъдростта, Кротостта, Въздържанието и пр. Специфичните добродетели се представляват от особени ангели. Също така и специфичните изкуства. Например, има Гении на музиката, на поезията и т.н. За съществата от Божествения Свят няма смърт, няма прераждане. Божественият Живот е живот на съвършенство. Когато говорим за Слънцето, за звездите, аз гледам на тях като на резултат от дейността на Разумни Същества, които са живели преди 25 милиона години или преди 250 милиона, или преди 2500 милиона години. Казваш: „Интересува ме другия свят.” Не може да не те интересува. Защото стремежът на човешката душа се дължи на Разумните Същества от другия свят, които имат по-високо съзнание и култура от твоята.
към текста >>

Не, има друга наука, друга музика, друга поезия, друго изкуство, има други светове, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешките.
Следвайте пътя на ангелите, за да изправите погрешките си. Съвременните хора мислят, че като повярват, за тях вече не трябва наука, не трябва изкуство. Чудни са хората със своите вярвания за Бога и със своите схващания за вярата. Не е ли този Великият Бог на Мъдростта, Великото Начало, което е създало всички светове? Не е ли Той, който е създал ангелите? Не, има друга наука, друга музика, друга поезия, друго изкуство, има други светове, има други организми, хиляди пъти по-хубави от човешките. Има какво да се учи. Вие живеете в един разумен свят. Възвишените Същества, които са участвали при създаването на света, работят върху съзнанието ви и искат от вас да се учите и да разбирате нещата. Истинското богатство на човека е доброто в него. Както доброто, тъй и Любовта, и Мъдростта и Истината са неделими.
към текста >>

43. 129 МИСЛИ ВЪРХУ МУЗИКАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Музиката и поезията трябва да вървят заедно - ръка за ръка.
Музиката на Любовта не е позната още на хората. Сегашната не е музика на Любовта, тя е музика на чувствата. Има музика, която пътува с биволска кола, друга - с конска. А има музика, която пътува сама. Аз обичам музиката, която пътува сама. Музиката и поезията трябва да вървят заедно - ръка за ръка. И философията трябва да ги следва. Музиката ще бъде авангард, поезията ще носи материалите, а философията ще ги подтиква. Когато човек пее или свири, той влага форма, съдържание, философия, т.е. смисъл. Музиката се явява в три свята: в идеалния, в реалния, и в материалния. В идеалния свят музиката няма дисонанси.
към текста >>

Музиката ще бъде авангард, поезията ще носи материалите, а философията ще ги подтиква.
Има музика, която пътува с биволска кола, друга - с конска. А има музика, която пътува сама. Аз обичам музиката, която пътува сама. Музиката и поезията трябва да вървят заедно - ръка за ръка. И философията трябва да ги следва. Музиката ще бъде авангард, поезията ще носи материалите, а философията ще ги подтиква. Когато човек пее или свири, той влага форма, съдържание, философия, т.е. смисъл. Музиката се явява в три свята: в идеалния, в реалния, и в материалния. В идеалния свят музиката няма дисонанси. В реалния свят има един дисонанс, а в материалния свят има петдесет дисонанса. Всеки тон има особена вълна, вълна със своя амплитуда.
към текста >>

44. 65 ПОГРЕШКИТЕ НЕ СЕ ПРОЩАВАТ, ТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ПОПРАВЯТ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Там горе човек може да пише поезия, вдъхновен от Светлите същества, които обичат високите планини.
Тогава той ще види, как те постепенно се стопяват, докато напълно изчезнат. Затова, за разумния, страданията всякога крият в себе си нещо ценно. За развитието на ума и на Божественото у себе си, човек трябва да се изкачва по високите планини. Планината е акумулатор на грамадна енергия, там владее чистотата. В тази светла атмосфера на планината човек лесно може да влезе във връзка със Светлите същества и да прояви своята Божествена природа. Там горе човек може да пише поезия, вдъхновен от Светлите същества, които обичат високите планини. Хората са още зелен и стипчив плод, затова не бива да се произнасяме предварително, за когото и да е било от нас. Ако искате да изправите един човек, не дръжте в ума си неговите недостатъци и погрешки. Любовта не вижда погрешките на хората. Тя е сляпа и глуха за тях. Не трябва да избягвате и работата със земята.
към текста >>

45. 67 ТРАПЕЗАТА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Има специална храна, чрез която човек може да възстанови паметта си, центъра за възприемане на красотата, за развитието на изкуството, поезията, музиката, науката и пр.
Всяка клетка в човешкия организъм трябва да бъде организирана, жива, за да вземе съзнателно участие във функциите на неговите органи. Това, което се изисква от физическата храна на човека, се изисква и от духовната му храна. Духовният човек се храни с мисли, чувства и постъпки. Следователно, ако мислите, чувствата и постъпките на човека не взимат участие в съграждането на неговото Духовно тяло, те са мъртви. Щом са мъртви, те са вредни. Има специална храна, чрез която човек може да възстанови паметта си, центъра за възприемане на красотата, за развитието на изкуството, поезията, музиката, науката и пр. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които не са в съгласие с великия закон на Битието, опетняват човека. Както се храни човек физически, така се храни и с чувствата, мислите и постъпките си. Всеки сам трябва да си направи съчетанието между стомаха и храната, която приема. Ако съчетанието е добро, човек се чувства здрав, бодър, весел и готов за всяка работа. Всяка светла, права мисъл, е храна за мозъка, а всяко възвишено чувство е храна за сърцето.
към текста >>

46. ХРИСТИЯНСКИЯТ ЕЗОТЕРИЗЪМ - ЗАПАДНАТА ОКУЛТНА ТРАДИЦИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Научните му дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му прелива от него.
В очакване на това розенкройцерската мисъл, запазила своята сдържаност, засия в света през шестнадесети век чрез редица забележителни личности като кабалиста Хенрих Кунрат, свещеника-мистик Екхарт, обущаря Яков Бьоме, лекаря-алхимик Парацелзий, испанският окултист Раймонд Лулий и други. Известен брой розенкройцерски идеи са минали във франкмасонството на осемнадесети век, но деформирани и изопачени. Те обаче упражнили щастливо влияние над голяма група издигнати умове. Всред тях трябва да посочим на първо място най-големият поет на Германия Гьоте. Той получил на младини розенкройцерско Посвещение. Научните му дела са изпълнени с това Посвещение, а поезията му прелива от него. Езотеричните идеи изобилстват и във Фауст. Под тяхно влияние се развиват Шилер, Лесинг, Лайбниц и други. В качеството си на розенкройцер и д-р Рудолф Щайнер е чувствувал дълбоката разлика между западната практика на Посвещение и тези на източното Посвещение. Тази разлика не се състои в някакъв друг възглед за вселената и нейната еволюция, но в друго разбиране на света и живота, и в други методи на окултно обучение. Щайнер определи сам отношението на западния окултист към Реалността на живота, което е диаметрално противоположно на това на източния будизъм.
към текста >>

47. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си.
Учителят казва, че на Мусала, в неговата етерна област се намира най-старата, най-древната окултна школа на Земята, където са идвали да учат Посветените от Индия, Персия, Египет и всички източни мистерии и школи. Защото Мусала, казва Учителят, никога не е потъвал под вода. И Орфей, раждайки се в Тракия, е бил заквасен с тази Мъдрост, която излизала от скритите светилища, разпръснати из Рило-Родопския масив. И затова преданието казва, че той е бил син на жрица от храма на Аполон. Затова него още от малък го е привличала Мъдростта, която е скрита в цялата природа, привличала го е тайната, която е скрита зад видимите неща. Той е бил поетична и музикална натура, която изливала в музика и поезия мисълта си. Затова легендите говорят, че и зверовете в планината се спирали да слушат неговата вълшебна музика. Под влияние на това тайнствено светилище в Рило- Родопските планини, на различни места в Тракия и Гърция и по целия Балкански полуостров са били издигнати храмове най-вече по планините. Светилищата са носили имената на различни богове, но всички тези имена водят към Единния Бог, към слънчевото Слово, което се изявява и чрез Зевс, и чрез Аполон, и чрез Дионисий, и чрез Уранус и Кронус. Редом с тези храмове са съществували и други храмове, посветени на богинята Хеката (Луната), които са се били отклонили от правия път и са се отдали на черната магия, и са водили борба и война със слънчевите богове. Редом с тези местни храмове-светилища по бреговете на Гърция и целия полуостров са се били настанили колонизатори от различните източни цивилизации - индуска, персийска, асиро-вавилонска, египетска и пр.
към текста >>

Според тракийското преданйе, казва Фабр д'Оливие, поезията е била изобретена от бог Олен.
Местното население на полуострова е било от Бялата раса, сродно с гетите, скитите и първобитните келти. Сент Ив д'Алвейдър казва, че тази раса е принадлежала към славянското семейство, към което са принадлежали и тракийците, от които произхожда Орфей. И д'Алвейдър казва, че творческият дух на древна Елада се дължи на славянския елемент в нея. Впоследствие тази раса се смесва, както казах, с различните преселници и колонизатори, дошли от изток, от което се оформява гръцкият народ с неговия специален език, смес от първобитния келтски, зенския, санскритския и финикийския. Над местните божества господствуваха мъжките богове Зевс и Аполон - богът на Слънцето. Според тракийското преданйе, казва Фабр д'Оливие, поезията е била изобретена от бог Олен. Това име на финикийски език означава Всемирното Същество. Името Аполон има същия корен. Ап-олен, Ап-вхолен, което означава Всемирния Баща. И първоначално в Делфи са се покланяли на Всемирното Същество от името Олен. Обожаването на Аполон било въведено от един Жрец, любител на нововъведенията, под влияние на учението за слънчевото Слово, което идваше от Египет.
към текста >>

Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина.
Орфей обаче даде нова сила на учението за слънчевото Слово, познато под името на Аполон, съживявайки го с тайната на Дионисий. Едуард Шуре казва: Светлината на мистериите беше проникнала в Гърция и Тракия преди появяването на Орфей. Но Орфей беше геният на духовна Гърция, будител на нейната Божествена душа. Тайнственият импулс, който Орфей предаде на Гърция, се предаде от нея на цяла Европа. Нашето време не вярва вече в хубостите на живота. Ако въпреки всичко то запазва за тази хубост дълбоко възпоменание, една тайна и непреодолима надежда, това се дължи на този възвишен и вдъхновен гений, велик Посветен в тайните, прадядо на поезията и музиката, откривател на вечната Истина. Орфей е роден в Тракия от царски род и се отличавал с чудесна, пленителна външност. Тогава той е носил друго име, което преданието не ни предава. Мелодичният му глас произвеждал странно обаяние. Той говорел с поетичен език и изглеждал вдъхновен. Русата му коса, гордост на дорийците, падала на златисти вълни на рамената му.
към текста >>

И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства.
Бързо неговото влияние проникнало във всички светилища на Тракия. Той осветил царствеността на Зевс в Тракия, онази на Аполон в Делфи, където сложил основите на съдилището на анфитрионите, което станало символ на социалното единство на Гърция. Най-сетне със създаването на мистериите той оформил религиозната душа на отечеството си. Защото той слял религията на Зевс с онази на Дионисиус в една всемирна мисъл. Посвещаваните в тайните с неговите наставления се сдобиваха с чистата Светлина на възвишените Истини. И тази Светлина достигаше до народа по-умерена, но не по-малко благотворна под булото на поезията и омайните празненства. По този начин Орфей станал Първосвещеник на Тракия, Велик Жрец на олимпийския Зевс и за Посветените в тайните откривател на небесния Дионисиус, слънчевото Слово, слънчевия Дух. На върха на Свещената планина, в полите на която извира реката Ебра (сегашната Марица), е съществувал от хиляди години храм на Великото Същество, на Великия Бог. Тук на тази Свещена планина са идвали да се поклонят на Бога и пелезгите, и келтите, и скитите, и гетите и др. Като Първосвещеник и Велик Жрец в този храм е бил Орфей, който е имал един любим ученик, когото взел със себе си от Делфи. В присъствието на всички жреци той излага пред своя ученик своята тайна доктрина.
към текста >>

Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи.
Те обгръщат целостта на Божественото съществувание, живота и вселената. Йод (Озирис) означава самата Божественост, Разумът, Съзидателят, Вечният мир, който се намира във всичко, навсякъде и над всичко. Хе-во-хе представя вечната жена, Ева, Изида, природата, с всичката й видима и невидима страна и всички форми, оплодотворявани от Бога. Висшето Посвещение в тайните, онова на Божествените науки и на четворните изкуства съответствува на буквата Йод. Една друга редица от науки съответстваше на всяка от буквите на думата Ииове, както Мойсей я произнасяше. Орфей беше запазил науките, които съответстваха на буквата Йод (Ииове, Зевс, Юпитер) и идеята за единството на Бога, за първостепенните Посветени в тайните, опитвайки се да заинтересува с тази тайна народа чрез поезията, музиката, изкуствата и живите символи. И затова викът Евохе открито се провъзгласяваше в празненствата на Дионисиус, гдето освен Посветените в тайните се допускаха и онези, които просто се домогваха да бъдат Посветени в тези тайни. В това се състои цялата разлика между делото на Мойсей и онова на Орфей. И двамата са последователи на египетското Посвещение в тайните и притежават същата Истина, но я приспособяват в различни посоки. Мойсей строго и усърдно прославя Бащата, мъжкия Бог. Той доверяваше познанието на тайните на едно избрано духовенство и подчинявайки народа на една безпощадна дисциплина, без да му открие нещо от тайните.
към текста >>

И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия.
Ако съм се борил, за да ги намеря, ако съм презрял смъртта, ако, както казват, съм слязъл в ада, направил съм го за да обуздая демоните на пропастта, за да поставя закрилата на боговете върху любимата си Тракия, за да се слее Земята с Безкрайното Небе и за да може Земята, очарована да чува Божествените гласове. Небесната хубост ще се въплоти в телата на жените, огънят на Зевс ще тече в кръвта на героите. Душата е дъщеря на Небето. Когато душата слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре. Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд. И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия. Тъй щото, тази дума имала за тях философски и исторически смисъл. Философски е означавала една духовна страна, място на учение и традиции, които доказват произхода на света от Божествения Разум. Исторически това име е припомняло за страната на расата, където дорийското учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в Гърция, където е светилището на Аполон. В Делхи имало една класа Жреци, наречени тракии. Те са били пазители на висшето знание.
към текста >>

Исторически това име е припомняло за страната на расата, където дорийското учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в Гърция, където е светилището на Аполон.
Когато душата слезе в плътта, тя продължава, макар и слабо, да получава вдъхновение отгоре. Според Фабр д'Оливие думата Тракия произхожда от финикийската дума ракхива, което значи етерно пространство или небесна твърд. И за Посветените в тайните името Тракия е имало символически смисъл и означавало: страната на чистата наука и на произтичащата от нея Свещена поезия. Тъй щото, тази дума имала за тях философски и исторически смисъл. Философски е означавала една духовна страна, място на учение и традиции, които доказват произхода на света от Божествения Разум. Исторически това име е припомняло за страната на расата, където дорийското учение и поезия, тези силни издънки на древния арийски дух, са най-напред изникнали, за да разцъфтят по-сетне в Гърция, където е светилището на Аполон. В Делхи имало една класа Жреци, наречени тракии. Те са били пазители на висшето знание. Съдилището на Анфитрионите в древността се е бранило от тракийска гвардия, т.е. от войници, Посветени в тайните. Според преданието Орфей е написал много книги, в които изложил учението си, но които са изгубени.
към текста >>

48. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

На младини той се занимавал с поезия и пишел трагедии и песни.
За онзи, който познава езотеричната доктрина, Платон безсъмнено е езотерик и мистик, което най-ясно се вижда от неговия Федон или За душата и от Тимей. Платон е роден в Атина през 429 година преди Христа и е бил от прочут държавнически род. Той получил солидно образование от най-прочутите учители на онова време. В семейството му го наричали Аристокъл и по-късно получил името Платон от Учителя си. Той имал красива осанка, с широко чело и богата реч. На младини той се занимавал с поезия и пишел трагедии и песни. На младини той не мислел за друга кариера, освен да се посвети на държавните работи. Баща му, който бил познат на Сократ, го завел при него. Платон се отличавал със спокойно величие, като някой бог и се отличавал с голяма естественост и любезност. Той общувал осем години със Сократ, до смъртта на последния, но Мъдростта на Сократ не могла да го задоволи. Още като бил при Сократ, той изучавал по-древните философи, предимно Хераклит.
към текста >>

49. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

Аз исках само да посоча, че псалмите не са само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрасни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозрение в тайните, битието и живота и представят, както вече казах, магически формули, с които може да си служи само онзи, който намери ключовете им.
Хвалете Бога в Светилището Му хвалете Го в твърдта на силата Му, хвалете Го заради могъществото Му, хвалете Го според голямото Негово Величество, хвалете Го с тръбен глас, хвалете Го с псалтир и китара, хвалете Го с тъпани и ликуване, хвалете Го със струни и свирки, хвалете Го с доброгласни кимвали, хвалете Го с възклицателни кимвали. Всяко дихание да хвали Господа. Алилуйя! " Този анализ, който направих на псалмите не е пълен, защото всеки псалом съдържа още много идеи и истини, за които не съм споменал нищо. Защото, както казах, псалмите са диктувани на Давид от различните чинове на ангелските йерархии и представят ключове за разкриване на тайните на битието и живота. Аз исках само да посоча, че псалмите не са само прекрасна поезия, изпълнени с величествени и прекрасни образи, но са изпълнени с едно дълбоко знание и прозрение в тайните, битието и живота и представят, както вече казах, магически формули, с които може да си служи само онзи, който намери ключовете им.
към текста >>

50. 11. ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ЧЕТИРИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение.
И изхождайки от различни основания, прието е било да се счита, че всъщност Евангелието на Йоан е било написано сравнително по-късно. Една част от изследователите вярват, че Евангелието на Йоан е било написано в третото или четвъртото десетилетие на второто християнско столетие, може би преди второто десетилетие на втория век. Ето защо тези изследователи са казали: Следователно Евангелието на Йоан е било написано в едно време, когато Християнството се е било вече разпространило в определена форма, когато може би то е имало вече и своите противници. Срещу Християнството са се били изправили тези или онези противници и затова според тях, в лицето на автора на Евангелието на Йоан имаме пред себе си един човек, който се е стремил особено да даде едно поучително описание, един вид нещо като защита на Християнството срещу критиките, които са подигнали срещу него. Обаче авторът на Йоановото Евангелие не е имал намерението да опише вярно историческите факти, но да каже какво становище заема той спрямо Христос. И така мнозина не виждат в Евангелието на Йоан нищо друго, освен един вид поезия, проникната от религиозност, която авторът е съчинил, ръководен от едно религиозно, лирично настроение, отнасящо се до Христос, за да въодушеви и другите и ги доведе до същото настроение. Това е едно материалистично схващане, което не отговаря на фактите. Ако се разгледа внимателно, ще се види, че Евангелието на Йоан, покрай дълбоката философия, която съдържа в себе си, изнася най-вярно и историческите факти. Защото, както е известно, Йоан е бил най-близкият ученик на Христа и винаги и навсякъде е бил с Него, и познава най-добре Неговия живот. Авторът на Евангелието на Йоан ни казва ясно, че възвишеното Същество, което се е вселило в Исус от Назарет, не е друго, освен това, от Което са произлезли всички същества, живущи около нас, че това е живият Божествен Дух, живото творческо Слово, самият Логос. Другите евангелисти също са се опитвали, всеки по свой начин, да ни изложат това, което действително се е проявило в Исус от Назарет.
към текста >>

51. 8. ТАЙНАТА НА МОЛИТВАТА 'ОТЧЕ НАШ' - Влад Пашов (1902- 1974)

Знаете ли какви велики перспективи за знания, за красота, за наука, за изкуство, за поезия и за какво ли не още има във Великата Божествена наука".
Думите: "да дойде Твоето Царство" имат отношение към Мъдростта. Когато говорим за Царството Божие, разбираме приложение на Любовта чрез Мъдростта. С думите " да дойде Твоето Царство" ние искаме да ни се даде Мъдрост, която да ни посочи методите за приложение на Любовта. Мъдростта, Божествената наука ни дава знание, за да разбираме законите, върху които е съграден Животът. Затова Учителят казва: "Като станете ученици на Великата Божествена Школа, ще започнете да изучавате Великата Божествена наука. Знаете ли какви велики перспективи за знания, за красота, за наука, за изкуство, за поезия и за какво ли не още има във Великата Божествена наука". Думите: "да дойде Твоето Царство" имат връзка и с Божествената Правда, която произлиза от Любовта и Мъдростта. Затова е казано в Писанието: "Търсете първом Царството Божие и неговата Правда, и всичко друго ще ви се приложи". Правдата подразбира на всяко същество да му се даде това, което Бог му е определил, понеже Бог живее във всяко същество. Правдата иска равно разпределение на благата между всички същества. Само така ще дойде Царство Божие.
към текста >>

52. 17. Седемнадесети Аркан: ЗВЕЗДАТА НА МАГОВЕТЕ или надежда, съединение - Влад Пашов (1902- 1974)

Пеперудата върху розата е емблема на поезията, която, като издига човека над земните неща и събития, го кара да съзре нейното тайнствено бъдещо преобразование и благоуханията, които нейната пречистена душа ще разпростре около себе си.
Едната купа е от злато, а другата е от сребро. До момичето една пеперуда е кацнала върху една роза. Това младо момиче е емблема на Добродетелта, която разпространява росата си върху нашите най-тъмни дни. То е голо, за да означи, че само надеждата ни остава, когато сме лишени от всичко друго. Пламтящата Звезда с осемте лъча символизира откровението на Съдбата, затворено, запечатано със седем печата, които са седемте планети, представени от седемте звезди. Пеперудата върху розата е емблема на поезията, която, като издига човека над земните неща и събития, го кара да съзре нейното тайнствено бъдещо преобразование и благоуханията, които нейната пречистена душа ще разпростре около себе си. Девицата, която е представена тук, е същата, която е дадена в Аркан девети и в Аркан четиринадесети. Това е човешката душа в процес на своето развитие. Тук тя е достигната края на своето земно развитие и преминава в друга еволюция. Короната от звезди, които тя носи, показва, че тя е придобила всички добродетели и се е украсила с тях като с корона. Докато в четиринадесети Аркан тя излива Живот от една сребърна урна в една златна, което показва прераждане във възходяща степен, т.е.
към текста >>

53. МАЛКИТЕ АРКАНИ - Влад Пашов (1902- 1974)

В хороскопа този Аркан представя разцвет на невинните приятелства, събуждане на сърцето, първа любовна страст, нежност и поезия.
Число 30, буква Л. В хороскопа този Аркан предсказва връзка и симпатия на сърцето, преданост, привързаност, споделена любов, но може да даде и съперничество в любовта. 43-ти Аркан: Три купи, разположени като триъгълник. От купата, която образува върха, се подава главата на младо момиче. Число 40, буква М. В хороскопа този Аркан представя разцвет на невинните приятелства, събуждане на сърцето, първа любовна страст, нежност и поезия. Близко предстоящо осъществяване на надеждата, целомъдрена любов за едно младо момиче. 44-ти Аркан: Четири купи, разположени като квадрат. Число 50. буква Н. В хороскопа този Аркан предсказва приближаване на голяма радост, здраве и трайна любов.
към текста >>

54. ГНОСТИЦИ НЕОПЛАТОНИЦИ ИСИХАСТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тази книга, пълна с поезия и величествени образи, получава значението на евангелие за манихеите.
стави в нейната първоначална чистота. Но поради голямото противодействие от страна на жреците, той напуснал Персия през 270 г. и заминал за Индия и Китай. През време на пътуването си по Индия и Китай, той се запознал с учението на будизма и браманизма и с учение на Лао-Дзъ от Китай. Според преданието в една туркестанска пещера той обработил своето учение като го илюстрирал с картини. Тази книга, пълна с поезия и величествени образи, получава значението на евангелие за манихеите. В нея той съчетава учението на Зороастър с учението на Исуса Христа. Като се върнал в Персия, бил обвинен от жреците, че изопачава тяхната религия и го отхвърлили на ужасна смърт - одрали му на живо кожата и го обесили за страх на други вероотстъпници. Според официалното схващане учението на Манес в първоначалната си форма нямал нищо общо с християнството. То било съвършено нова религия. При своето разпространи-ение срещайки се с християнството, гностицизма, то взема от тях някои техни възгледи.
към текста >>

55. ДЕЙНОСТТА НА БЯЛОТО БРАТСТВО В АРАБСКИЯ СВЯТ МОХАМЕД И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Между отделните клонове на литературата доминира поезията.
При търсенето на по-добри и по-добри авторитети арабските учени са извадили гръцката наука от състоянието на упадък, в което тя е била под властта на Римската империя от последния период. Те създават една жива, развиваща се наука, която се е ползвала от постиженията на Египет. Персия, Халдея, Индия и Китай. Наред с другите открития те са открили, както вече казах оптиката и са създали първия телескоп." Философията се развива в непосредствено отношение с литературата. Между отделните клонове на литературата доминира поезията. Арабската поезия принадлежи почти изключително към лириката. Тя придобива изключително развитие в арабския халифат. От тази епоха са и така наречените арабски приказки "Хиляда и една нощ". Арабската философия, както вече казах, възниква и се обособява под влиянието на гръцката философия. В Сирия намират убежище редица западни мислители, които са били преселвани в Европа от католическата църква.
към текста >>

Арабската поезия принадлежи почти изключително към лириката.
Те създават една жива, развиваща се наука, която се е ползвала от постиженията на Египет. Персия, Халдея, Индия и Китай. Наред с другите открития те са открили, както вече казах оптиката и са създали първия телескоп." Философията се развива в непосредствено отношение с литературата. Между отделните клонове на литературата доминира поезията. Арабската поезия принадлежи почти изключително към лириката. Тя придобива изключително развитие в арабския халифат. От тази епоха са и така наречените арабски приказки "Хиляда и една нощ". Арабската философия, както вече казах, възниква и се обособява под влиянието на гръцката философия. В Сирия намират убежище редица западни мислители, които са били преселвани в Европа от католическата църква. В няколко сирийски града се основават школи, които запазват древногръцката философия и я предават на арабите.
към текста >>

56. ЗАПАДНОАРАБСКА ФИЛОСОФИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той изучава теология, право, философия, литература, поезия и медицина.
3. Философията на Ибън Рудж - Авероес Авероес е роден през 1126 година в град Кордова в Испания. Произхожда от богато аристократично семейство. Дядо му и баща му са изпълнявали висши съдийски служби. Самият Авероес получава много добро образование. Той изучава теология, право, философия, литература, поезия и медицина. Живее всред обществото на просветени хора и се ползва от покровителството на управляващите среди. Към 1195 година той изпада в немилост и е обвинен,че се отклонява от моха-меданската религия и неговите съчинения са обявени за ере-тически. Той се оттегля да живее в едно село близо до Кордова изолиран от културния свят. Със специално издаден указ се забравявало разпространението на неговите философски възгледи и съчиненията му са изгорени. Малко преди своята смърт е реабилитиран.
към текста >>

57. АЛИ ИБН СЕНА - АВИЦЕНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Занимавал се е с музика и поезия.
Повикали Авицена и той го излекувал. За възнаграждение управителят му предоставил своята библиотека, където се намирали много редки книги. Работата в тази библиотека бил последният етап на неговото обучение. Едва на 18 годишна възраст Авицена е вече първият учен не само в Средна Азия, но и по целия тогавашен известен свят. Той обхванал всички области на тогавашната наука, а също така и окултната наука във всичките и области. Занимавал се е с музика и поезия. Той казва в автобиографията си: "Когато навърших 18 години аз завърших изучаването на всички науки и след това вече нищо ново не ми се откриваше. Разликата е там, че тогаз ловех науката сякаш повече от въздуха, а сега подхождам към нея зряло и я познавам по-основно и по-ясно." "Когато бях на 20 години аз написах книгата "Ат Ма-джум", сборник в който изнесох цялата наука. След това написах книгата "Получаемо и достигаемо" в 20 тома. След това написах книгата "Добро деяние и грях".
към текста >>

58. ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА - Влад Пашов (1902- 1974)

Получавайки падащите му се доходи, той се предал на своята склонност към музиката и словесността, предимно към поезията и музиката."
ИЗКАЗВАНИЯ НА РАЗЛИЧНИ ПИСАТЕЛИ ЗА БОЯН МАГА Казах по-преди, че Лиутпранд казва: „... Вениамин-Боян бе силен в магия, вълшебство и очарование". Според друга версия той казва: „Боян дотолкова е изучил магията, че внезапно би могъл да се превърне от човек в каквото животно пожелае." Това показва, че Боян е познавал законите на Магията и си е служил с тях. Юрий Венелин в своята книга Критически изследвания за историята на българите от 1849 г. пише следното: „Боян пък, най-малкият от тях /синовете на Симеона/, предпочел живота на частен човек. Получавайки падащите му се доходи, той се предал на своята склонност към музиката и словесността, предимно към поезията и музиката." „И така, никак не е чудно, че българите са имали в лицето на Бояна отечествен поет, чиято слава тъй се разнесла, че той се прославил вред суеверния прост народ като магьосник, който превръща вълците в хора и обратно. Неизвестно е защо му се приписва такава сила — дали поради удивителното съдържание на неговите песни или по друга причина — в крайна сметка може да се мисли, че той е бил наричан вълшебник само в метафоричен смисъл." „Той е бил вещ, което значи предсказвач, магьосник, вълшебник, което именно се приписва на Бояна, което показва, че той е владеел мощното изкуство на Цирцея." „... Но Боян, великият предшественик на руския Бард, не е могъл да принадлежи на друг славянски народ, освен на този, който много преди русите вкусил от плодовете на образованието и просветата, т.е. българите. Изглежда, че нашият певец е чел песните на Бояна, тъй като той с кратки думи е изобразил характера на неговите съчинения.
към текста >>

пише следното за Бояна: „Пред този вещ Боян, бил той действителен руски някогашен поет или само олицетворение на поезията, се изправя и българският царски син Боян, като равноправен любител на музиката, която го вдъхновявала, унасяла и превръщала на недостижим вълк в полята и на бързолетна орлица в облаците.
Говори се, че той, със своето въображение се е разливал по върховете или е пълзял като сив вълк на земята и се е реел като орел в небесата, т.е. че въображението на. Боян било изключително горещо и живо, увличащо и омагьосващо неговите слушатели и читатели." „И така, Боян, когото византийците наричат още Вениамин, малко се стараел за политическите събития, задоволявал се с лирата и тишината, в която той е прославял века на своя баща, докато братята му не били поети, а военни." Александър Тодоров в списание Сенки през 1894 г. пише следното за Бояна: „Пред този вещ Боян, бил той действителен руски някогашен поет или само олицетворение на поезията, се изправя и българският царски син Боян, като равноправен любител на музиката, която го вдъхновявала, унасяла и превръщала на недостижим вълк в полята и на бързолетна орлица в облаците. И с тези негови дарби пленявал българския народ, който с право го смятал за магьосник, който е способен и вълк да стане, и друг звяр, какъвто пожелае." „Нашият магьосник или поет Боян може да не е записвал своите магии или песни, та затуй не са известни за тях никакви дири в писмеността, ала той е бил прочут у народа, бил син на един български цар, който от всички други се отличил с най-голямо книголюбие и при двора му се е срещал с именити писатели." „По времето на Бояновия брат цар Петър, българската държава и църква били чувствителни спрямо всяка дума и постъпка, които изглеждали да не се съгласували с буквата на Светото писание и с изричните наредби на светите отци. Те имали да се борят с новопоявилата се вече доста развита в България ерес богомилска, та гонили всичко, което подобно на нея не отговаряло на възгледите на строгото православие. Поради това те не могли по никой начин да съчувстват на волните Боянови мисли и да ги допущат не само да се поддържат в обществените места за друмна забава, но още и да служат за лично упражнение на един творчески дух.
към текста >>

Според Юрий Венелин Боян е имал слабост към науката, словесността, поезията и музиката."
Преди Пундев също се споменава за възможна връзка между Боян и богомилите от Н. Шейтанов. еорги Константинов в книгата си Старата българска литература казва: „А интересно е, че другият син на Симеона — Боян, е познат в историята изключително като духовно лице, като магьосник и поет." Професор Иван Дуйчев в студията си Проучване върху българското средновековие пише: „Малобройни са личностите в българската история, които толкова са привличали вниманието на учените и да са дразнили въображението на поетите, както е случаят с Боян Мага. Около неговото име се е създала легенда, която отдавна надхвърля пределите на българската история и се е вляла дори с наченки в староруската книжнина. Трябва да се признае обаче, че всички сведения, с които разполагаме относно личността на Бояна, са напълно оскъдни. Според Юрий Венелин Боян е имал слабост към науката, словесността, поезията и музиката." По-нататък той пише: „Може да се приеме прочее, че княз Боян, редом със своето първобългарско и езическо име, е носил и второ от християнски произход, именно Вениамин. Най-добрият пример в това отношение може да бъде случаят с князапокръстител, който също е носил едно българско име, Борис, и заедно с него едно християнско име — Михаил. Накратко казано, не съществуват податки, които за говорят против тъждеството на Лиутпрандовия Боян със споменувания от византийските писатели Вениамин." После той се насочва към Византия, за да открие източника на магическите занимания на Боян, като пише по този повод: „Българите от средновековието се намирали, както е известно, под мощно византийско влияние не само в областта на политическия живот, но също и в културно отношение. Тъкмо поради това именно във Византия трябва да търсим обяснението за множеството прояви в средновековната българска политическа и културна история."
към текста >>

59. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Има една поезия, една истина, която не зависи от никого.
Но някой богослов бил казал, че това не е вярно. Та този богослов да не е съветник на Бога? Освободете се от всички стари възгледи, които имате за природата, за Бога. В природата съществува една естествена религия, тя ще ни повдигне. Има една религия, но тя не е такава, каквато проповедниците я проповядват. Има една поезия, една истина, която не зависи от никого. Върнете се при това, което произтича от Бога! Майка ви ви е повивала с пелени, хранила ви е с биберон, всичко това можете да запазите, но не можете да го употребявате сега. Новите дрехи няма да бъдат пелени. Питате ме дали ще се повдигнете. Ако вървите пo Божията Любов, ще се повдигнете на един висок уровен и ще имате това, за което говори апостол Павел: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло, нито в сърцето на човека е идвало това, което Бог е приготвил за тези, които Го любят“.
към текста >>

60. 20. Постижимото в живота, 1 октомври 1933 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Онова, което интересува хората на земята, това е постижимото, а не философските трактати, не е поезията, не е музиката, в дадения случай, които интересуват хората.
ПОСТИЖИМОТО В ЖИВОТА Онова, което интересува хората на земята, това е постижимото, а не философските трактати, не е поезията, не е музиката, в дадения случай, които интересуват хората. А постижими са онези неща, които стават бавно; в бързането няма постижения, човек най-първо трябва да има ясна представа за себе си, да даде един отговор, какво представлява той вътре в природата. Че човек носи едно име и принадлежи на една нация, това още нищо не значи. Преди всичко той трябва да бъде одарен с един светъл ум, с едно здраво сърце и с една разумна воля. Не воля да върши, каквото си иска, не, воля имаме само там, където се вършат неща, които са разумни. Сега, мнозина се занимават с непостижими работи, например искат да знаят как ще се оправи светът.
към текста >>

61. ЕКСКУРЗИИТЕ - МЕТОД ЗА УСИЛВАНЕ НА ДИХАТЕЛНАТА СИСТЕМА - Влад Пашов (1902- 1974)

Запомнете трите думи: доброта, песен и поезия.
той е добър поет. Значи здравият човек се отличава с доброта, със способност да пее и да пише, да се проявява като поет и писател. Да бъдеш истински поет, това значи да виждаш във всичко доброто и да го прилагаш в живота си. Истинският поет живее в Светлина. Той вижда нещата светли и красиви. Запомнете трите думи: доброта, песен и поезия. Мислете върху тях. Дръжте стомаха си в изправност, за да бъдете красиви; дръжте белите си дробове в изправност, за да пеете добре; дръжте мозъчната си система в изправност, за да мислите добре и да се справяте лесно с мъчнотиите си. Работете върху себе си външно и вътрешно, за да бъдете здрави, красиви и разумни.
към текста >>

62. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тя е планета на любовта, изкуството и красотата, предразполага към музика, поезия и рисуване.
ВЕНЕРА. В древността са я познавали като богиня на любовта. Гърците са я наричали Афродита, финикийците - Астарта, индусите - Лакшми и пр. Във великия небесен човек Венера се явява елемента любов в неговата душа. Тя е топла, влажна, сангвинична, любвеобилна, срамежлива и плодоносна. В тялото управлява гърлото, врата, бъбреците, брадата, слабините, гърдите, устата, вътрешните полови органи. Тя е планета на любовта, изкуството и красотата, предразполага към музика, поезия и рисуване. Обича танците и веселбите. Предразполага и към търговия с музикални инструменти, украшения, накити и пр. Тя представя живота на чувствата във всичките му вариации. Като започнем от домашните и полови чувства и свършим с Любовта към ближния и към Бога, всичко това е под властта на Венера. Във висшите си проявления създава едно чувство на идеализъм и любов към изкуството и красотата.
към текста >>

63. 27-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Словото му беше истинска музика, истинска поезия.
Като говореше Учителя подбираше най-изразителните думи, които могат да изразят идеите му. Гласът му беше тих, спокоен, отмерен и показваше пълно самообладание, пълен себеконтрол. Рядко повишаваше гласа си, рядко натъртваше на известни думи и идеи. Учителя така водеше беседата, че едновременно изнасяше принципите, законите и методите и същевременно отговаряше на въпросите, които интересуваха мнозина от присъстващите. Той говореше увлекателно и постепенно развиваше мисълта си. Словото му беше истинска музика, истинска поезия. Слово, което носи живот, светлина и сила в себе си. Понеже всяка идея, всяка мисъл, носят в себе си грамадни творчески сили, то затова той никога не кондензираше идеите и мислите си, а ги разводняваше и примесваше с обикновени идеи и мисли, с разкази и случки от живота, за да се намали интензивността на силите, които действуват върху слушателите. Затова той казва: Всяка моя беседа указва такова влияние върху човешките души, каквото пролетният дъжд върху изсъхналата земя. Словото му освежава, повдига, просветлява, укрепва и вдъхновява. То е истинска музика и поезия, а музиката му е магия.
към текста >>

То е истинска музика и поезия, а музиката му е магия.
Словото му беше истинска музика, истинска поезия. Слово, което носи живот, светлина и сила в себе си. Понеже всяка идея, всяка мисъл, носят в себе си грамадни творчески сили, то затова той никога не кондензираше идеите и мислите си, а ги разводняваше и примесваше с обикновени идеи и мисли, с разкази и случки от живота, за да се намали интензивността на силите, които действуват върху слушателите. Затова той казва: Всяка моя беседа указва такова влияние върху човешките души, каквото пролетният дъжд върху изсъхналата земя. Словото му освежава, повдига, просветлява, укрепва и вдъхновява. То е истинска музика и поезия, а музиката му е магия. Когато свиреше той сваляше на Земята небесната хармония и я обличаше в тонове, за да е достъпна за нас. Всяка негова песен, всяка негова музикална творба е специален метод за работа на ученика. Във всяка работа той почваше от най-малкото и после постепенно го развиваше, докато дойде до неговата пълнота. Никога не завършваше нещата, защото знаеше, че творческият процес е незавършен, вечен процес, процес на вечно осъществяване. 74. Нищо не протичаше през неговото съзнание без да е осъзнато и осмислено.
към текста >>

64. 34–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Поезията е умствената страна на духовния живот.
Духовният живот черпи сокове от материалния, затова не трябва да го отхвърляме. Истинският живот е духовният. Ето защо, за да бъде поет или музикант, човек трябва да е преди всичко духовен. Не си ли духовен човек, поет не можеш да бъдеш. Духовният живот създава поета. Поезията е умствената страна на духовния живот. Тя създава формите на този живот.
към текста >>

65. МЕТОДИ ЗА РАБОТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

* У вас има такива космически състояния, които по никой друг начин не можете да смекчите, освен със силата на музиката, мантрите, формулите, поезията, молитвата.
Ако ги имате, благодарете на Бога. Ако ги нямате, пак благодарете, че можете да ги развиете. В каквото и положение да се намирате, използувайте го. Работете, докато е ден, защото идва нощ, когато, и да искате да работите, няма да можете. Идва време, когато, и да искате да направите добро, не ще можете. * У вас има такива космически състояния, които по никой друг начин не можете да смекчите, освен със силата на музиката, мантрите, формулите, поезията, молитвата. * Ако ви е налегнала някаква мъка, препоръчвам ви да си направите разходка по течението на един извор. Няма да вървите срещу течението. На връщане ще минете по друг път, ще направите един кръг. Или можете да прочетете някоя хубава книга или нещо от Евангелията. В свещените книги се крие огромна магнетична сила.
към текста >>

66. Говорната реч и детето. Приказката в говорната реч. Драматизация. Стихотворения, книжовна реч и картини. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Стихотворенията запознават детето с красотата на поезията и с ритмиката на скандираната реч.
Най-после изборът на едни и същи артисти, даже и способни, създава тщестлавни, горди и вманиачени характери. Същевременно пренебрегнатите се чувствуват потиснати, онеправдани и обезличени. На края нека кажем, че общият успех на драматизацията зависи: 1)от настроението на децата; 2) от това дали сюжетът е подходящ за драматизация и самото съдържание да е по силите на децата; 3) от обстановката — при по-скромни условия опростената драматизация носи повече успех; 4) дългите реплики и нагласените пози сковават красотата на играта и чезне чистият, непринуден детски чар; 5) от умението на учителката да ръководи и от възможностите на децата; 6) репликите трябва да бъдат добре усвоени, без да се прекали с репетициите до омръзване: костюмите, декорите и реквизитите да са удобни, достатъчни и изискани, без претрупаност; 7) да се репетира поне 2—3 пъти на сцената, където ще бъде представена играта, за да свикнат >с обстановката; 8) да имаме организирани помощници, които да помагат за незабавното провеждане на действието и другите номера, ако има такива. Тук не е мястото да се впускаме в подробности около драматизацията, освен да подчертаем ролята на драматичната импровизация, взета в широк смисъл на думата, като мощно педагогично средство в ръцете на учителя, с което може да се работи много резултатно върху детския характер, говор и пр. Стихотворения, книжовна реч и картини Стихотворенията запознават детето с красотата на поезията и с ритмиката на скандираната реч. Те идват също да разнообразят работата ни с малките, развивайки паметта и говора. Естествено е да подбираме стихотворения, отговарящи на детската възраст както по съдържание, така и по обем. Започва се с римушките. След тях преминаваме към стихчетата с едно куплетче. По-късно — с две и с три.
към текста >>

67. Мъдрост - Георги Радев (1900–1940)

изливат в музика и поезия.
Физическата светлина, от която ние се ползваме, е резултат от излишната енергия, която Космичният човек произвежда при своята умствена дейност. Космичният човек е придобил толкова знания, че има излишък от Светлина. Мъдростта – това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представлява формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които Възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското,
към текста >>

68. ВТОРАТА МАКСИМА НА СВОБОДАТА - Методи Константинов (1902-1979)

Те ще ги изявят във всички области на живота, особено в областта на метапсихичните изследвания, на поезията, музиката и философията.
Човекът ще познае,че "...никой не е по-интелигентен и по-мъдър от Живата Разумна Природа и че никой не може да бъде неин господар." Народите ще разберат, че „...от Мъдростта не съществува по-голяма сила в света." Синовете на Светлината, на Мъдростта, които ще се проявят през време на втория период от епохата на Водолея, ще притежават мощни творчески сили. Те ще ги изявят във всички области на живота, особено в областта на метапсихичните изследвания, на поезията, музиката и философията. Ще възбудят такова творческо вдъхновение, за което човечеството дори не е мечтало. За такова висше вдъхновение са необходими три главни качества: смирение, знание и светлина. Светлината носи знание, пряко свързано със Света на Мъдростта, а познанието е предпоставка за великото смирение. Тази Втора максима на Свободата се отнася към Четвъртото посвещение, свързано с Новозаветния свят:
към текста >>

69. ЛЪЖЕУЧИТЕЛЯТ МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А: Аз знам, че Учителя е дал задача на Елена Андреева да напише за Лулчев, а на Олга Славчева да осмее с поезията си Михаил.
Там е цялата работа. А: Това е как да кажа амбиции и името им да се разнася. В: То си е негово творение, каквото прави то си е негова работа. А: Негова работа, разбира се. В: И ние, които сме съвременници на тази епоха, ние имаме изискване към вас, може би вие вече ще прецените как да го дадете, как да го направите, но трябва да бъде документирано за истината и за лъжата. А: Аз знам, че Учителя е дал задача на Елена Андреева да напише за Лулчев, а на Олга Славчева да осмее с поезията си Михаил. А Паша ми каза: „Ами Учителя го изпъди от тука, защото правеше нередни неща". Аз имах един хубав документ да се покаже, че все пак как си служи, че имаше една сила в него. Това ми разказа Олга Славчева, писа ми едно писмо, но аз тия работи просто не ги харесвам, взех, че изгорих писмото и защо направих тая глупост. Писа ми, пък не знам защо ми писа тази опитност: Те са били студенти, както тя и той и са живели при този Русев -банкера. Беше им дал по една стая.
към текста >>

70. ДНЕВНИК НА ИЗВЪНРЕДНИ ДУХОВНИ СЪБИТИЯ - Теофана Савова

Те са двете неща, които ще оправят света, те са останали вече - музиката и поезията.
Без страх в Любовта безгранична. 25 март (София) „Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Дотам съм дошел: Още веднаж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света, те са останали вече - музиката и поезията. И аз искам вашия прозаичен живот да изчезне. Две неща остават чисти в света; те са музиката и поезият, те са неопетнени още. Всичко друго е оцапано и следователно всички трябва да бъдат музиканти и поети. Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет и тогава вземи оралото.
към текста >>

Две неща остават чисти в света; те са музиката и поезият, те са неопетнени още.
(София) „Ако с цигулка не мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. Дотам съм дошел: Още веднаж ако дойда в света, или музикант, или поет ще стана. Те са двете неща, които ще оправят света, те са останали вече - музиката и поезията. И аз искам вашия прозаичен живот да изчезне. Две неща остават чисти в света; те са музиката и поезият, те са неопетнени още. Всичко друго е оцапано и следователно всички трябва да бъдат музиканти и поети. Започнеш една работа, направи един опит: преди да идеш да ореш на нивата, изпей една песен. Отиваш на нивата, напиши поне един куплет и тогава вземи оралото. Съдия си някъде, искаш да съдиш някого, изпей една песен и тогава съди, а ако си поет, кажи: „ Чакайте, присъда няма да дам", напиши един куплет за съденето и тогава приготви присъдъта. Ако си стражар, седни тъй и съчинявай стихове."
към текста >>

71. ВРАТАТА НА ЛЮБОВТА - Теофана Савова

- Музика и поезия на Духа.
Мелодията на песента изпълни салона и отзвуча далече отвъд полето и хълмовете в подножието на планината. Когато Учителя излезе от салона, две сестри го последваха. Недалече от стаята му те се спряха и заговориха. - Прекрасна беседа - каза едната от тях. - Великолепна! - Музика и поезия на Духа. В този момент Учителя отвори вратата, подаде ръка на чакащите го и каза: - Какво има, рекох? Сестрите целунаха ръката му и след като изказаха възхищението си от словото му, минаха встрани, за да му сторят път. Увлечени в разговори, долу хората все още излизаха от салона. Една голяма част от тях обаче бяха вече на поляната и заставаха в редици един зад друг.
към текста >>

72. ЕПИЛОГ - Теофана Савова

И тогава, в този тъй хубав момент, получих най-скъпия ми подарък - моята поезия.
По този път сме водили много интересни разговори с Учителя, при които много често получавахме отговор на вълнуващите ни въпроси. Бяхме тръгнали за Ел Шадай. Вървях близо до Учителя, когато той ме запита: - А ти каква искаш да станеш? - Искам да стана поет философ, Учителю! И тогава, в този тъй хубав момент, получих най-скъпия ми подарък - моята поезия. Учителя беше казал: „Аз не искам да ви направя монаси. Аз искам да станете поети, музиканти, скулптори, да станете хора на изкуството." При една почивка по пътя един от братята каза: - Учителю, тази сестра е цял философ - само мълчи и слуша. Отговорът бе неочакван:
към текста >>

73. ЗА АВТОРА И ЗА КНИГАТА - Теофана Савова

Неговото слово, духовността и обаянието му я подтикват да пише поезия.
През 1913 - 1914 година учителства в Карнобатска околия. За кратко време (1917 - 1918 г.) работи като книговодител към Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост. Следва в Юридическия факултет на Софийския университет и през 1928 и 1929 година взема с успех университетските изпити за висше образование. През 1919 година от сестра си Мара научава за Учителя, а през 1922 година цялото семейство се преселва в София, за да живее на „Изгрева". Интелигентна и деликатна, надарена с чувствително съзнание, Теофана възприема с ентусиазъм идеите на Учителя и става негова ревностна последователка. Неговото слово, духовността и обаянието му я подтикват да пише поезия. Богатството от знания, които приема ежедневно от Учителя, са източник на вдъхновение. Творческото наследство, което ни е оставила, нейната вяра и всеотдайност, са затрогващи. Сестра Теофана се радва на свободата, която е основен закон в духовната школа на „Изгрева". В една от тетрадките си тя е записала: „Свободата при Учителя проличава навсякъде. Всеки свободно се присъединява към някоя група, свободно влиза в разговор, свободно се проявява в обхода, в храна, в облекло."
към текста >>

74. 7.26 Олга Славчева - Светозар Няголов ( -2013)

Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по литература при Стоян Михайловски.
Олга Славчева След края на Първата световна война в Братството идва младо момиче от Македония — Олга Славчева. Сприятелява се със стенографката Паша Теодорова и с нейна помощ и поддръжка успява да завърши средно образование. Олга обича много поезията и ходи на частни уроци по литература при Стоян Михайловски. Той е съвременник на Учителя и възторжен привърженик на доброто. Преводачът Димитър Божков вижда машинациите на поповете и решава да започне да издава просветно списание, с което да разнася истината по духовните въпроси. Отива при Иван Вазов и го пита дали е съгласен да съдейства на това списание. Вазов приема веднага. След това посещава Михайловски и иска неговото съдействие.
към текста >>

75. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места... Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия.
Защото ви обича... Вятърът ви казва, че трябва да бъдете справедливи, да излезете от материалния живот и да влезете в духовния, т.е. в живота на Свободата." („Божествен и човешки свят", стр. 6) „Изкачването по високите планински върхове подразбира влизане в един висш свят. Следователно изкачването на върха Мусала не е нищо друго освен отиване при Бога, т.е. изкачване на някое духовно място. Човек може да намери красивото и великото в света само по високите места... Животът по високите върхове е живот на истинска музика и поезия. Само оттам човек може да възприеме нещо възвишено и велико. Гениалните музиканти са възприемали музиката от високите места и после я сваляли в низините между хората." („Божествен и човешки свят", стр. 34) „Всеки планински връх отразява светлината по особен начин. Отразената по този начин светлина влияе благотворно върху хората, върху всички живи същества. Това влияние се отразява върху мислите и чувствата на човека." („Царският път на душата", стр. 61)
към текста >>

76. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

Няма по-велика поезия в живота на човека от тази, да може той да благодари." („Благословена между жените", стр. 40)
За вас е важно да знаете дали това, което те влагат, ще израсте. Ще израсте, разбира се. И вие трябва да вложите нещо в техните каси. Какво трябва да вложите? Вашата благодарност към тях. Няма по-велика поезия в живота на човека от тази, да може той да благодари." („Благословена между жените", стр. 40) „Когато е тъжен, скръбен, недоволен, човек се затваря в себе си. Той не иска да се среща с хора, с никого не иска да говори. Той прекарва в пълно мълчание. Щом работите му се наредят добре, той се облича хубаво и излиза навън. Когото срещне, поздравява го и започва да се разговаря с него.
към текста >>

77. Учителят за себе си - Георги Томалевски (1897-1988)

Аз искам да изчезне вашия прозаичен живот, защото само музиката и поезията остават чисти на този свят.
Ако с цигулката не ще мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. До такъв извод съм дошъл. Ако още веднъж дойда на този свят, ще дойда или като музикант, или като поет. Това са двете неща, които ще оправят света. Те само са останали неопетнени на света. Аз искам да изчезне вашия прозаичен живот, защото само музиката и поезията остават чисти на този свят. Всичко друго е оцапано. Казват, че не се отнасям „благочестиво“ към Христа. Аз не зная какво е това „благочестиво отношение“, но зная, че към Христа имам любов. Зная при това, че Христос е говорил още много съществени неща, които не са написани. Окастрено е Христовото учение.
към текста >>

78. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Колко е лошо това, че хората не знаят колко е угодна на душите музиката, поезията или което и да е изкуство, чрез което можем да изразим своята любов към тях.
Както за радостта, така и за скръбта ние имаме установени изразни форми. Когато скърбим, облечем се в черни дрехи, затваряме се в себе си, отвръщаме очи от света и отбягваме както да слушаме, така и да се занимаваме с музика. Ние не знаем кое е по-добро за тези, които са минали в отвъдния свят. Безверниците и хората, склонни към всякакви слабости, при скръбта се отдават на пиянство или на всякакви други измамни привички. Верующите пък считат, че само въздишките и молитвите са, които трябва да отправят към починалите. Колко е лошо това, че хората не знаят колко е угодна на душите музиката, поезията или което и да е изкуство, чрез което можем да изразим своята любов към тях. Но какво биха казали роднини, приятели и познати, ако научат, че една жена като мен, загубила най-скъпото си дете, посещава симфоничен концерт или ако е музикант, изпълнява някои музикални пиеси или пее? А няма ли хората да помислят и да си шепнат помежду си, че си е загубила ума от мъка, ако разберат, че съм си купила цигулка и свита в някой ъгъл на моята прескръбна къща, започвам да уча гамата? Нито една от хилядите и хиляди майки в света, останали да живеят в скръб и горестни въздишки по загубени във войните или от болестни злополучия свои деца, няма да се поколебаят да помислят, че съм вече умопомрачена, ако някой им каже, че след като съм загубила най-любимото си дете, съм си купила цигулка и затворена в някоя от най-затънтените стаи, стържа с лъка по струните, както това правят първолачетата. Но това е така. Аз вече взех около петнадесет урока от една сестра в Бялото Братство, която знаеше да свири, но не смеех да се покажа нито на своя мъж, който би ме погледнал с презрение, нито пред моите две дъщери или моя още малък син.
към текста >>

79. Разговори с Учителя. Разговор седми - Георги Томалевски (1897-1988)

Поезията и музиката не са земни неща.
Ученикът: Този, който е тръгнал в духовния път и работи за своето съзнателно издигане, трябва ли да изостави другата си работа? Учителят: Това би значело леност. Аз не искам да ангажирате всичкото си време за това, което ви говоря. То да влезе в състава на вашия живот и дейност. Никой не може да ви забрани да се занимавате с изкуство. Поезията и музиката не са земни неща. Те принадлежат на един по-висок свят. Ученикът: Във Вашето слово се срещат мисли, че любовта и качествата, които придобива човек, трябва да станат действени. Нали Христос е казал, че свещта не се поставя на скрито, а трябва да свети. Учителят: Това е тъй, но за да се осведомите по-добре за това, което питате, необходимо е да направя един по-щателен анализ върху екзекутивните качества на човека. Три от тия екзекутивни способности са: твърдост, смелост, изпълнителност.
към текста >>

80. 2. УЧИТЕЛЯТ НА ХАРМОНИЯТА - Весела Нестерова (1909 - 2002)

След като срещнах Учителя, аз започнах да пиша поезия и музика.
Свети Йоан казва в Откровението си (19:6-10): "Нека бъдем радостни и весели и да отдадем почести на Бога, че женитбата на Агнеца наближава и Неговата Невеста е вече готова! " Третата епоха е време на прослава на Синовете Божии. "Да прославиш Бога, значи да си едно с Него." (Беинса Дуно) След като срещнах Учителя, аз започнах да пиша поезия и музика. Неотдавна Той ми каза: Дадох ти тези дарби, за да можеш да израснеш. Дадох ти ги, за да можеш да Ме познаеш. Дадох ти ги, за да можеш да Ме прославиш, защото животът е растеж! Да започнеш да познаваш Бога — това е да намериш живот вечен.
към текста >>

81. МОЛИТВАТА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Искрено изказах възхищението си от красотата, поезията и образността на тези мисли.
Ти с усилие се подчиняваш на баща си на майка си и на учителите си. Седнах пак на мястото си и започнах да чета някои извадки от беседите. Учителят внимателно слушаше и поглеждаше с усмивка към брат Христо. Прочетох следното: "Сине мой, дай си сърцето! Човешкото сърце е храм Божий, в който храм човешкият дух е жрецът, а човешката душа е весталката; човешкото сърце и човешкия ум са прислужниците в храма, а ти човекът си богомолеца." Искрено изказах възхищението си от красотата, поезията и образността на тези мисли. След това прочетох стиховете на една молитва, която срещнах в една от беседите: "Чуй Господи, към Тебе аз отправям мойта молитва, да се освободи моето тяло от всичките неправди, които аз съм създал. Господи, Господи, Господи!
към текста >>

82. ВЪТРЕШНИЯТ ГЛАС НА БОГА - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Учителю, Вие сте ги предали с несравнима поезия и музика, така че всички да ги разбират.
— Учителю, преди няколко дена си прочетох малко на френски език от оная книга, дето Вие ми я подарихте след концерта ми, на 9 януари 1941 година. Дълго време гледах подписа Ви и буквите на моето име, което надписахте вътре на първата страница. Почувствах, че всяка Ваша буква открива за мен един чуден, непознат свят. А те всичките букви пък заедно ми говорят и ми пеят небесни, безсмъртни мелодии. Колко хубаво говорите, Учителю, за Любовта, за Мъдростта, за Истината, за Правдата и Добродетелта. Учителю, Вие сте ги предали с несравнима поезия и музика, така че всички да ги разбират. Учителят божествено се усмихваше. Брат Христо каза: — Преди няколко дена, Вие Учителю, не слязохте в салона на беседа. Тогава един брат цитира думи на Христа и те звучаха тъй сухо, не тъй както, Вие Учителю, ги произнасяте! Учителят каза:
към текста >>

83. Внушението - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

" Добрият живот включва в себе си: прави мисли, чувства и постъпки, и пеенето, и свиренето, и поезията.
Тогава той пее. Кой е основният тон на мекотата? "СОЛ". Без Любов никой не може да пее. Не може да се пее правилно, ако не се хармонизират мислите и чувствата на постъпките. Господ казва чрез един от древните Пророци: "Обърнете се към мене, за да се научите да живеете добре! " Добрият живот включва в себе си: прави мисли, чувства и постъпки, и пеенето, и свиренето, и поезията. — Учителю, пред прозореца ми на дървото, идваше миналата пролет един славей. Той пееше чудни вариации. Веднъж като го слушах, почувствах, че колоратурното пеене на физическия свят подражава на славея. В духовния свят подражава пеенето на ангелите. Учителят каза:
към текста >>

" Добрият живот включва в себе си: прави мисли, чувства и постъпки, и пеенето, и свиренето, и поезията.
Тогава той пее. Кой е основният тон на мекотата? "СОЛ". Без Любов никой не може да пее. Не може да се пее правилно, ако не се хармонизират миелите и чувствата на постъпките. Господ казва чрез един от древните Пророци: "Обърнете се към мене, за да се научите да живеете добре! " Добрият живот включва в себе си: прави мисли, чувства и постъпки, и пеенето, и свиренето, и поезията. — Учителю, пред прозореца ми на дървото, идваше миналата пролет един славей. Той пееше чудни вариации. Веднъж като го слушах, почувствах, че колоратурното пеене на физическия свят подражава на славея. В духовния свят подражава пеенето на ангелите. Учителят каза:
към текста >>

84. Божественият Принцип на МЪДРОСТТА - Константин Златев

Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия.
Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин, изначално е вложил в него Своята велика и неизчерпаема Мъдрост. Според великия немски философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на гениалната теория за първичната природа на всичко съществуващо, назована монадология , ние живеем в най- добрия от всички възможни светове. В сътворената от Бога Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца. В тази насока заслужават внимание разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармонията, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в който се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всички неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществено знание. И когато това знание премине през трите свята - Божествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то става реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграничение между материално знание (нисшата форма на знанието, обвързана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредствено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител). Според Учителя П.
към текста >>

85. Божественият Принцип на ДОБРОДЕТЕЛТА - Константин Златев

На един човек може да се даде много нещо: могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най- хубава поезия, да го учат на всичко.
Защо ? Защото те правят доброто без любов. Даване без любов не се благославя. Даване без Любов, Мъдрост и Истина няма смисъл. Добрините, които правим с Любов, представляват един от хилядите начини, чрез които се проявява Божията Любов. На един човек може да се даде много нещо: могат да го облекат, да му дадат пари, да му четат най- хубава поезия, да го учат на всичко. То още не е любов. Любовта е Великото в света, което прави човека силен, мощен, благороден." Следователно извършването на доброто не следва да се осъществява механически, без да влагаме градивна мисъл и чувство в съответния акт. В противен случай извършеното добро не би произтичало от Любовта. И тъй като вън от Любовта добро не съществува, подобно действие не би било в съзвучие с Божествения нравствен закон - то не би допринесло с нищо на субекта (сиреч на извършващия го).
към текста >>

86. VII. МУЗИКАЛНОТО ТВОРЧЕСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Вагнеровата музика е музика на славата - не на обикновената слава, а на тази слава, за която се говори в стиха: "Търсете слава не от човеци, а от Бога." На друго място в Словото си той допълва: "Който е твърд и груб по характер, да свири или да слуша Шопен; който е изгубил смисъла на живота, да слуша Бах; който не чете и не обича да мисли, да слуша Бетховен; който не обича поезията, да слуша Моцарт."
Музиката на Бах изразява: движение в природата, извори, вятър, растеж на цветята и прочие. Който иска да се подмлади, да стане като децата, да свири Моцарт. Който иска да се усили волята му, да бъде смел, да свири Бетховен. Който иска да се запознае с природата, да свири Бах. Който иска да познава сърцето на мъжа и жената, да свири Шопен. Вагнеровата музика е музика на славата - не на обикновената слава, а на тази слава, за която се говори в стиха: "Търсете слава не от човеци, а от Бога." На друго място в Словото си той допълва: "Който е твърд и груб по характер, да свири или да слуша Шопен; който е изгубил смисъла на живота, да слуша Бах; който не чете и не обича да мисли, да слуша Бетховен; който не обича поезията, да слуша Моцарт." Нееднократно Учителят П. Дънов изтъква ролята на музиката като възпитателно средство. Той свързва характеристиките на натрупания житейски опит с качеството на музикалното чувство: "Онзи, който не е минал през скръбта, не може да пее хубаво. Онзи, който е минал през скръбта, добива дълбочина." На тази основа той прави и друг важен извод: "Когато някой пее по обикновен начин, той прилича на гримиран човек. Той не чувства дълбоко нещата.
към текста >>

Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън.
Да пеем добре, означава да живеем добре, да мислим, чувстваме и постъпваме правилно. Когато Учителят на ББ говори за преминаване от една гама в друга, той подразбира преминаването от едно състояние на съзнанието в друго, от един свят в друг. Музикалност значи хармонична проява на всички способности на ума, на всички благородни чувства на сърцето, на всички възвишени идеи на душата: "Музиката е дреха на доброто." Разумният живот се изявява по законите на музиката. Това е новата философия на музиката, която българският духовен Учител преподава в създадените от него езотерични Школи. Това, което хората наричат музика, поезия и наука, представлява външно отражение на Божествената музика, поезия и наука, които се долавят от човешкия ум и сърце и се изнасят навън. Според Учителя П. Дънов истинското пеене трябва да включва три елемента: 1) Трябва да произтича от Разумната Любов. 2) Трябва да се придобива с вяра, която дава широта и простор на гласа. 3) В пеенето трябва да има надежда, че това, което се пее, може да се реализира.
към текста >>

87. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот.
Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда неговото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свързват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благоговение и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - човека на дейната любов. Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изпращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание. Всички нови идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да издигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вътрешно присъщи на паневритмичните движения.
към текста >>

88. XIII. ЗАКЛЮЧЕНИЕ - Константин Златев

Аз искам да изчезне вашият прозаичен живот, защото само музиката и поезията остават чисти на този свят.
При болните ще ида с аптеката си, а при другите ще нося своята цигулка. Ако с цигулката не ще мога да оправя света, ще взема перото и ще стана поет. До такъв извод съм дошъл. Ако още веднъж дойда на този свят, ще дойда или като музикант, или като поет. Това са двете неща, които ще оправят света (курсивът мой - К. З.). Аз искам да изчезне вашият прозаичен живот, защото само музиката и поезията остават чисти на този свят. Всичко друго е оцапано." При друг случай той разгръща и разяснява смисъла на окултната истина, предадена от Христос - че ученикът никога не може да бъде по-издигнат от своя Учител: "След време ще бъдете там, където съм аз днес. Важно е да се извърви този път. Светът се изменя и аз се уча. Това, което науча, остава за мен, а това, което вие научите, остава за вас. Един ден, като се върнем при Бога, ще се съберем заедно и всеки ще донесе своята опитност.
към текста >>

89. На прага стъпки - Мара Белчева (1868-1937)

На прага стъпки - Поезия- Мара Белчева 1918г.
На прага стъпки - Поезия- Мара Белчева 1918г. Category: Мара Белчева
към текста >>

90. Вулкан - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако и Меркурий е там, то ще имаме човек с писателски талант за проза и поезия.
Вулкан ще даде на родения добра ръководна служба, т.е. човек, който ще има умението и възможността да предава своите знания на другите и да ги ръководи. Ако и Меркурий е там, ще имаме преподавател, учител, професор от висока класа. В единадесети дом, който е дом на връзките с околните хора - хората, с които работи, Вулкан ще даде на родения вниманието, помощта и подкрепата на високопоставена личност, която ще му помогне в заемане на служба и при ред други случаи. В дванадесети дом, особено ако е близо до хоризонта - Асцендента, ще имаме човек с редуващи се много благоприятни житейски събития както в материално, така и във всяко друго отношение. Ако и Меркурий е там, то ще имаме човек с писателски талант за проза и поезия. АСПЕКТИТЕ НА ВУЛКАН С ЛУНАТА при благоприятни аспекти - съвпад, полусекстил, секстил, 72 градуса, тритон и квинконция - дава, на родения много добро и устойчиво здраве, богата жизненост, голяма съпротивителна сила срещу лошите условия, способност за понасяне несгодите в живота, смелост и решителност, добро и ръководно обществено положение. Тези качества особено силно се изразяват при съвпад и тригон. При лошите аспекти - 45, 90, 135, 180 градуса - жизнеността, здравето, съпротивителната сила, смелостта, решителността са също добре изразени, но с една променливост, при която често се нарушават; често явление са болестите, неразположенията, но организмът ги преодолява лесно и бързо. В отношенията си към хората и към всичко е налице малко по-грубо отношение. В общественото положение също имаме промени от добро към лошо и обратно.
към текста >>

91. Луната - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Луната в дванадесети дом говори за човек с добри способности за прояви в писателството, особено в поезията, ако Луната има аспект с Меркурий и Венера.
В осми дом действието на Луната е изобщо слабо, особено когато е в Афелий (бавно се движи). Стремежът за семеен живот не е подчертан. В девети дом Луната говори за човек с богато въображение, лунните му качества са добре изразени и много пътува. В десети дом имаме човек, който ще има връзки и ще ръководи обикновения народ, работата и професията му ще бъде свързана с някакво ръководство на този народ и с неговите нужди. В единадесети дом Луната показва човек, който със своята професия ще бъде свързан с обикновените хора и те ще му бъдат в услуга. Луната в дванадесети дом говори за човек с добри способности за прояви в писателството, особено в поезията, ако Луната има аспект с Меркурий и Венера. АСПЕКТИТЕ НА ЛУНАТА С ПЛАНЕТИТЕ С Вулкан отбелязахме вече. С Меркурий при съвпад и тригон имаме човек, който бързо схваща, запаметява и разбира всичко. Такъв човек е крайно изпълнителен към своите обещания, помни ги и ги изпълнява. Много често при тези аспекти на Луната имаме изяви на литературни способности. При другите добри аспекти имаме същото, но в по-слаба форма.
към текста >>

92. Венера - Николай Дойнов (1904 - 1997)

В дванадесети дом Венера дава своите най-приятни качества, в които се включва и възможността за писателски способности - поезия.
В девети дом, особено ако е близо до Зенита, роденият ще има богат и разнообразен живот, много пътувания и удоволствия - изобщо възможност за най- приятен живот. Тези хора излъчват от себе си една приятна привлекателност за всички, където и да отидат. В десети дом роденият ще се занимава с изкуство - неговата професия, общественият му живот ще бъде свързан с изкуството. Венера в единадесети дом говори, че роденият ще има връзка с обществата и хората на изкуството, като в много случаи те ще му помогнат и ще го улеснят в живота му. Често пъти партньорът в женитбата може да бъде и човек на изкуството. В дванадесети дом Венера дава своите най-приятни качества, в които се включва и възможността за писателски способности - поезия. АСПЕКТИТЕ НА ВЕНЕРА Аспектите на ВЕНЕРА С МАРС. При съвпад и добри аспекти роденият изявява много активно и пламенно своята емоционална природа, своята любов. В изкуството също се проявява с голяма активност и пламък. При лоши аспекти имаме същото, само че в по-рязка и неустойчива природа. При точните, неблагоприятни аспекти имаме хора.
към текста >>

93. Ръката в детайли - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Меките ръце са израз на голяма емоционалност при хора с развити чувства, влечение към изкуствата и поезията; те имат по-голяма впечатлителност, проявяват в по-голяма или в по-малка степен лакомия.
Всички добри златари и часовникари и изобщо хората на прецизната работа имат големи ръце. Изпълнението на всяка тяхна работа се отличава със своята точност и в най-малките детайли, с възможно най-добро изпълнение; това е особено добре изразено, когато ръцете са по-твърди и по-сухи (кокалести). Когато ръката се опъне, имаме едно извиване на самата длан и пръстите нагоре. Това показва човек, който се приспособява, оптимистичен е, любопитен и много любознателен, когато интелектуалното му ниво е по-високо. Такива хора са симпатични в обществото. Меките ръце са израз на голяма емоционалност при хора с развити чувства, влечение към изкуствата и поезията; те имат по-голяма впечатлителност, проявяват в по-голяма или в по-малка степен лакомия. Имат отвращение към тежката физическа работа. Но твърде меките, пухкави, с равни и остри пръсти, без възли, дебели в основата си, с дебела длан, с развит Венерин хълм (голям и изпъкнал), палец къс, деликатен, без възли говорят за хора с жажда за чувствени наслади, мързеливи, разточителни, с любов към удоволствията и страстите, които не обичат ходенето и каквито и да било напрежения, не обичат Слънцето. Изобщо мекотата на ръцете отнема много от активността на човека. Такива хора много планират, но малко осъществяват. Боят се от умората, рано лягат и късно стават, имат богато въображение и са бъбриви - обичат да говорят.
към текста >>

94. Кутрето – пръстът на Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Добре оформено малко кутре предразполага към поезия.
Ако Меркуриевият пръст е къс, на голямо разстояние от сгъвката между първата и втората фаланги на безименния пръст, той се смята за малък. Това говори, че човек не е достатъчно самостоятелен в мисъл и дела, а и вътрешно е някак несвободен, ограничен. Хора, които имат такива малки кутрета, често живеят под чужди напътствия, не са предприемчиви и са без инициатива. - липса на себеизява. Най-висш тип хора с такива малки кутрета са жените домакини и любящите майки, целият интерес на които е насочен към грижи около семейството. Добре оформено малко кутре предразполага към поезия. Анормално малко кутре и каквито и да било дефекти по него показват недостатъчна функция на тиреоидната жлеза и на половите жлези. Изобщо лица с умствени дефекти често пъти имат такива деформации. Едно дълго, право, деликатно кутре означава писателски, ораторски, търговски способности. Изобщо това са хора на будна мисъл в по-висшите полета. Колкото този пръст е по-дебел и груб, толкова повече материалните и практични въпроси занимават този човек.
към текста >>

95. Линиите на ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Умствена линия, която отива към Лунния хълм, показва склонност към идеализъм, мечтателност, фантазия, мистика, поезия, добро въображение, интуиция.
Широка линия показва страхливост, озлобление. Тънка като косъм и дълга линия, показва лекомислие и променливост. Двойна линия на ума показва изключителни умствени способности, многостранен интелект, успехи в живота, но и двойствена натура, повече или по-малко загадъчен човек. Ако линията на ума започва от Юпитеровия хълм, показва твърде развито самолюбие, интелигентност, умствени сили, насочени предимно към издигане в общественото положение, придобиване на слава, жажда за власт. Ако началото на умствената линия е в Плутоновата област, показва свадливост, сприхавост. Умствена линия, която отива към Лунния хълм, показва склонност към идеализъм, мечтателност, фантазия, мистика, поезия, добро въображение, интуиция. Хората на изкуството трябва да имат такава линия, за да могат да вмъкнат чувства от по-възвишен характер в своите творби и да намират сюжети. Колкото линията на ума по-ясно слиза към Лунния хълм, толкова по-голяма е склонността към тези качества, също и към тъга и меланхолия. Ако пък в края на такава линия има кръст, звезда или кръг, това е белег за психическо разстройство. Когато линията на ума е слабо извита към Лунния хълм, показва сполука, щастлив живот. Когато линията на ума към края отива към Меркуриевия хълм показва хитрост, лукавство.
към текста >>

Влиянието на Луната ще бъде ярко изразено в жажда за промени, пътувания, богато въображение и идеи, стремеж към поезия; малко ще отдава грижи и внимание на материалното уреждане на живота, ще има силно влияние в живота си от човек от другия пол, ще има и успехи, придобити в чужбина.
Например Наполеон е имал линия на съдбата, която е минавала през цялата ръка - от гривната чак до края на целия среден пръст. Там, където няма линия на съдбата, в живота на такъв човек няма да има ясно изразени стремежи към постигане на някаква цел, задача, постижения от особен род, нито пък сила, воля, които да го тласкат в дадено направление; условията на живота му ще бъдат без особени промени и напрежения, доста еднообразни, празни, глухи, без каквито и да било особености, прости, необработени. Ако Сатурновата линия изхожда от Венериния хълм, то в такъв случай намесата на човек от противоположния пол в живота му ще бъде особено силно изразена. Пресичането животната линия от линията на Сатурн води до опасност от насилствена смърт - разстрел, обесване, отравяне, особено ако това пресичане е отразено и на двете ръце. Ако Сатурновата линия започва от Лунния хълм, имаме благоприятно изразен живот, изпълнен със стремежи към идейното. Влиянието на Луната ще бъде ярко изразено в жажда за промени, пътувания, богато въображение и идеи, стремеж към поезия; малко ще отдава грижи и внимание на материалното уреждане на живота, ще има силно влияние в живота си от човек от другия пол, ще има и успехи, придобити в чужбина. Ако линията на Сатурн започва от свивката на ръката (от областта на гривните), тогава човек ще притежава жизненост, сила в изпълнението на всяка поставена задача, самостоятелност, ще бъде една подчертана личност, с вяра и самонадеяност в себе си. Такъв човек постига всяка поставена задача и има ясно изразена цел в живота си - човек с инициатива, с ценни качества, на когото може да се разчита. Ако началото на Сатурновата линия е в линията на живота, то роденият по-късно ще проходи, по-късно се събужда у него стремеж и подтик към уреждане и постигане на необходимите условия за живот. Всички придобивки на такъв човек и преодоляването на трудностите са плод на неговите лични усилия и личен труд. Такива хора имат обикновено и великодушно сърце.
към текста >>

96. Паневритмия - Сава Калименов (1901 - 1990)

И то не с наблюдение, не с гледане и слушане, а само с непосредствено участие в нея, само с пълно потопяване на душата и тялото ни в мощния Божествен поток от музика, поезия и пластика, който едновременно представлява тя.
Ние мислим, обаче, че, до сега, няма по-велико постижение за човечеството, няма по-свещен, божествен дар за него от това, което наричаме с една дума Паневритмия, макар в него да са вложени много неща, макар в него да са вложени всичките елементи на божественото изкуство, всичките елементи н а възвишения божествен живот. Що е Паневритмия? Трудно е да определим това. Дори е невъзможно. Паневритмията не може да се опише дори и с повече думи, с пространно изложение: тя може само да се почувствува, тя може само да се изживее. И то не с наблюдение, не с гледане и слушане, а само с непосредствено участие в нея, само с пълно потопяване на душата и тялото ни в мощния Божествен поток от музика, поезия и пластика, който едновременно представлява тя. Що е Паневритмия? Това не може да се опише. Това не може да се разбере напълно от никого, който не е взел участие в нея, който не се е превърнал за известно време в отделна бръмка от живата верига, през която протича на трепетни вълни Божествения живот. Според най-сполучливото определение, „Паневритмията е разумна обмена със силите на живата природа“. Да, тя е най-съвършеното и всестранно черпене из безграничния резервоар на Божествения живот.
към текста >>

97. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Човѣкъ съ естетически вкусъ, но безъ поезия и обичъ къмъ природата, къмъ възвишеното и идеалното.
на наблюдателенъ и практиченъ умъ. Слѣпоочнитѣ области слабо развити; уши правилни и прилепени до главата — белегъ на материаленъ порядъкъ. Влакната на брадата малко възрѣдки и възчервени — белегъ на импулсивностъ и упорство. Главата валчеста, обшъ размѣръ околовръстъ надъ ушитѣ 5660 сантиметра; съ силно развита и издигната теменна областъ — белегъ на човѣкъ съ голѣмо самообладание, самоуважение, гордостъ, взискателностъ и щеславие; религиозно чувство притежава, но едностранчиво развито; милосърдие проявява, но само къмъ себе си и нему близкитѣ. Лицето възблѣдобѣло, съ носъ отъ гръкоримски типъ. Човѣкъ съ естетически вкусъ, но безъ поезия и обичъ къмъ природата, къмъ възвишеното и идеалното. Човѣкъ съ силна вѣра, но само въ своя умъ, съ голѣма надежда, но само въ своята сила. Има религия, но въ тази религия почита и уважава само себе си. Ако влѣземъ въ неговия храмъ, ше намѣримъ на първо мѣсто не образа на Исуса Христа, а неговия собственъ портретъ, а на мѣстото на света Богородица, Иоанъ Кръстителъ и другитѣ светии — наредени неговитѣ дѣди и прадѣди, на които той кади тамянъ и възнася молитви: „славенъ. великъ е нашиятъ родъ“. Човѣкъ интелигентенъ, който събира познания въ живота; запознатъ съ еврейската кабала и съ принципитѣ на тогавашната цивилизация.
към текста >>

98. Пръсти - Георги Радев (1900–1940)

А де му е поезията?
Ако обаче, както често се случва, коректността им отиде до педантизъм, тежко ви и горко да се явите пред тях, без да сте се движили „по канален ред“, с „редовни документи.“ Схеми, таблици, графи, параграфи, часовник, телефон, преписки, разписки, квитанции, окръжни, циркуляри, заповеди, наредби, протичащи все по „канален ред“ в сложния административно-стопански апарат, на който този тип хора са създатели и двигатели — така се идва най-подир до бюрократизма и рутината — истинска артериосклероза на един държавно-стопански организъм. Това е то „прозата на живота“, която неумолимият часовник със своите монотонни удари отмерва в часове, дни, респективно надници, в месеци, респективно заплати, в години — ненавършени и навършени, респективно пенсии. Пенсионерът — ето крайният резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продуктът на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба — „пенсията“, спестените във форма на рента късове от заплата. Това е то „прозата на живота“. А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип“. През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора. Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса. Те милват, те прегръщат, те излъчват магията на пленителния жест. И когато часовникът, който отмерва движението на монотонния апарат на труда удари 6, и квадратните пръсти престанат да тракат, започва, ритмичната игра на коничните пръсти.
към текста >>

През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора.
Пенсионерът — ето крайният резултат на този неумолим и безпощаден апарат, ето продуктът на неговата механична елиминация. Жизнената енергия на един човек е погълната от една безпощадна машина, за да даде фиктивната печалба — „пенсията“, спестените във форма на рента късове от заплата. Това е то „прозата на живота“. А де му е поезията? Тя изтича и се въплъщава в живота през заострените пръсти на „коничния тип“. През тях се излива поезията и движи перото на поета, писателя, композитора. Те се движат ритмично по грифа на цигулката, те стискат лъка и му дават размах, те кадансират плавния и ритмичен танц на балерината, те слагат линии и багри по платното на художника, те украсяват домовете, те създават разнообразието на модите и изпипват с художествена вещина дрехи, шапки, накити, мебели, украса. Те милват, те прегръщат, те излъчват магията на пленителния жест. И когато часовникът, който отмерва движението на монотонния апарат на труда удари 6, и квадратните пръсти престанат да тракат, започва, ритмичната игра на коничните пръсти. Взрете се в човешката вълна, която се движи по булеварда с блестящите витрини—изложби на коничните пръсти. Като пъстра мрежа минават хората на коничните пръсти и улавят очарованите погледи.
към текста >>

99. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота.
Ако искаме да събудим познати житейски образи из нашата действителност, ще го наречем с думата "свекърва", която също е станала вече прозвище. Не дай Боже момата с кичурите грозде да има злочестата орис да стане снаха на някоя такава "свекърва". Тогава тя ще разбере в пълния ù смисъл, що значи тая прословута дума! Под погледа и думите на тая свекърва, които попарват като слана крехките цветя на младостта, ще заглъхне и кръшният момински смях, който е разкрехвал досега алените ù устни, за да блеснат наредените като мъниста зъби, и веселата ù песен; ще престанат за нея хора, игри, седенки. Защото смехът за тия "свекърви" е белег на лекомислие, песните са "непристойни", а хората – съблазън! Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир. низките животински влечения и страсти, които държат в робство човека. Навсякъде, дето е стъпвал властническият им крак, те са прокуждали песента, поезията, красотата, радостта от живота. Те са създали крайният аскетизъм, придружен с нескончаеми терзания на плътта, пости и разкаяния; те са сътворили ада, като место на вечно осъждение, на вечни мъки и страдания за "грешните души". Така, негли, те са смогнали да утолят своята лична жажда за мъчение, за мъст и наказание. Характерен у тоя тип люде, дори и в неговата по-умерена форма, е формализмът и буквоядството. Тези хора съвсем не са в състояние да разбират и да приемат живота така, както се проявява – от най-низките до най-високите му форми, а се мъчат да го затворят в тесните рамки на своето ограничено разбиране, да го сковат в известни правила. Така запример жени от тоя тип обикновено зле разбират сърдечните преживявания на младите.
към текста >>

100. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно.
Той издига човека във въздуха, който символизира умствения свят. Един прекрасен символ на Уран е аероплана. Както аеропланът носи в себе си своите апарати за движение и ориентиране във въздуха, така и свободният ум носи в себе си силите и способностите за своя "полет" и за своето ориентиране в оная сфера на умствения свят, където няма отъпкани пътища. И както аеропланът лети във въздуха, без да остави видима, "лична" следа, така и свободният ум се движи в умствения свят, без да пресича пътищата на другите и без да оставя каква годе "лична" диря. Пътем ще спомена, че интересните теории на математичната физика - един от шедьоврите на западно-европейската научна мисъл, развитието на неевклидовата геометрия и на геометрията на многоизмерното пространство, както и на други клонове от модерната математика, които създават едно ново чувство за пространството и числата, едно ново виждане на света, се дължат във висока степен на урановия импулс. Няма да се спирам на известни прояви в изкуството - поезия, музика, живопис, които носят явните белези на Урановото влияние, не толкова положително, може би, колкото отрицателно. В изкуството често се проявява особено ярко ексцентричността, която тази планета поражда у някои натури, неспособни да възприемат нормално неговите високи трептения. За да резюмирам влиянието на Уран върху човешкото естество, ще кажа следното: у различните хора тази планета действува различно - според степента на съзнанието и душевния им строеж. Колкото един човек е по-издигнат умствено и морално, колкото по-широко и по-универсално е неговото съзнание, толкова по-съзидателно действува у него тази планета на вдъхновението, дълбокото прозрение и гениалния полет на мисълта. У хора, у които висшето съзнание не е пробудено, които никога не са имали проблясъка на космичното, той или остава в латентно състояние или събужда експлозивните и разрушителни сили, събарящи всичко старо и назадничаво. По времето, когато се разнесе в света "урановата вълна", констатираме едно възраждане и на окултизма с всичките му почти течения и школи, които са съществували в миналото.
към текста >>

НАГОРЕ

0.38460803031921