НАЧАЛО
Контакти
|
Дарение
Категория:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в текст 
 
в заглавия на текстове 
ИЗГРЕВЪТ ТЕКСТОВЕ
Сваляне на информацията от
страница
1
Намерени
текста в
категории:
Беседи от Учителя:
Изгревът на Бялото Братство:
Писма от Учителя:
Текстове и документи:
Последователи на Учителя:
Михаил Иванов - Омраам:
Списания и вестници:
Хронология на Братството:
Рудолф Щайнер:
Емануел Сведенборг:
На страница
1
:
194
резултата в
100
текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
2_05 На концерт с Учителя Беинса Дуно
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Учителят обичаше изящните форми на
поезията
и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра
поезия
и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика.
Той не бързаше да го свали. А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти. Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя.
Учителят обичаше изящните форми на
поезията
и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра
поезия
и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика.
В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота. В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички. "Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията. Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход. В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня.
към текста >>
В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на
поезията
, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.
А публиката, изумена от прекрасното изпълнение, продължаваше да се въодушевява от Божествения мотив и не бързаше да прекъсне онова състояние, преживяно от изпълнението на песента. Асен Вапурджиев вдигна лъка и се поклони пред мълчаливата публика. В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти. Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя. Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика.
В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на
поезията
, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота.
В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички. "Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на поезията, музиката и хармонията. Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход. В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня. "Изгревът" пее и свири за учениците от Школата на Учителя, за съвременното човечество.
към текста >>
"Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на
поезията
, музиката и хармонията.
В това време залата гръмна от нестихващи аплодисменти. Учителят бе доволен от неговото изпълнение, а ние бяхме въодушевени, защото за пръв път на концертен подиум от голям музикант бе изсвирена песен на Учителя. Учителят обичаше изящните форми на поезията и музиката и предаде голяма част от Словото Господне като музикални мотиви - предимно песни с текст, издържан като възторжена и мъдра поезия и като поучения, проникнати от Бащинската Божествена Любов към ученика. В този смисъл Школата на Учителя бе един голям дом на душите, решили да посветят живот и бъднини на поезията, мъдростта и музиката - свещен път към дивната и свещена хармония на живота. В големият дом на "Изгрева" песента бе начало на деня, а всеки ден бе низ от вечните стъпала на еволюцията на душите, поели път към света на светлините, където хората живеят братски - Обетованата земя, към която се стремим всички.
"Изгревът" пее и свири, мисли и действува, работи и учи по законите на
поезията
, музиката и хармонията.
Светът не познава друга мистична Школа, в която песента да е била метод на възпитание и възход. В Школата на Учителя музикалното възпитание е необходима програма, залегнала в ежедневието на ученика от ранна утрин до късните часове на деня. "Изгревът" пее и свири за учениците от Школата на Учителя, за съвременното човечество. Пее и свири за учениците на близкото и далечното бъдеще, пее и свири за идното човечество.
към текста >>
2.
2_10 Отношение и съзвучие на човешките души към Бога
,
Галилей Величков (1911-1985)
,
ТОМ 1
Беше един талант от
поезия
, музика и слово.
По едно време виждам Асен Арнаудов върви заедно с Весела Несторова през поляната. Весела Несторова бе завършила американски колеж, след това бе изпратена от колежа в САЩ и завърши "висше образование. Връщайки се оттам, тя веднага се включи в братския живот. Беше добра изпълнителка на песните на Учителя. Беше поетеса, композираше и пиеси.
Беше един талант от
поезия
, музика и слово.
Тя взе дейно участие при съставянето на "Слънчевите лъчи" от Паневритмията. Те излязоха в отделна книжка, като главна заслуга в оформянето и съставянето на текста се пада на нея. Книжката е издадена през 1942 година, като предварително Учителят я одобри и каза похвални думи за изданието. Аз питам сега, ще се намери ли някой втори умник да съставя свой собствен текст, да подменя оригиналния и да коригира Словото и музиката на Учителя? Може да опитате.
към текста >>
3.
3_24 Еволюционна и инволюционна музика. Окултна музика
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Според Платон, музиката и
поезията
на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост.
Окултна музика" У старите гърци, траки, у първобитните народи, музиката е била неразривно свързана с текста и с движенията или танците. Музиката е била в услуга предимно на религията. Изворите, реките и богатата растителност в планините са имали голям дял в развитието на народите. Старите народи са вярвали в магическата сила на музиката. Широкото разбиране на музиката на Учителя е една вечна Божествена Истина, която е била истина за старите народи.
Според Платон, музиката и
поезията
на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост.
На фрески, намерени в Помпей, се вижда, как Орфей омайва животните със своята лира: лъв, леопард, тигър и елен, и птици захласнати го слушат. В съзнанието на старите елини тоновото изкуство има Божествен произход и чародейна сила. То се практикува не само за наслада, но и за възпоменателни цели. Музиката се смятала за всемогъщо средство. Могла е да предизвика както война, така и омиротворяване.
към текста >>
Според Платон, музиката и
поезията
на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост.
Символичен израз на тази музика е тоновото изкуство. Или тази музика включва в себе си тоновото изкуство. Това гледище за музиката не иде по обикновения еволюционен път. То е донесено по пътя на Божественото откровение от Великите духовни Учители на човечеството. В египетските школи се говори за музиката, образувана от хармонията на небесните тела.
Според Платон, музиката и
поезията
на Орфей са извор на древна и дълбока мъдрост.
В съзнанието на старите елини музиката има Божествен произход и чародейна сила. Платон препоръчва в учението си за идеалната държава, тя да бъде уредена според принципите на музиката. Второто гледище, което се очертава, е много по-дълбоко и обширно разбиране на музиката. То не отрича първото, но го включва в себе си, надхвърля далеч границите на това обикновено разбиране и ни разкрива безгранични възможности. Има два вида музика по произход: еволюционна и инволюционна.
към текста >>
4.
3_34 Заръката на Учителя за песните и изпълнение на Неговата Воля
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на
поезията
, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика.
И в зависимост от това кой от къде сваля музиката - от кое поле, има и различни музикални произведения. А като се прибави и самата индивидуалност на музиканта, който пречупва в себе си музиката, идваща отгоре, то имаме още толкова различия. По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя. Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента.
Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на
поезията
, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика.
Това е пътят. Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова. Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е. между слово и музика. Това е пътят.
към текста >>
Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на
поезията
, облечена в подходящи слова.
По този повод Учителят казва: "Моцарт има слънчева музика, Шопен е дал музика на сърцето, Бах - музика на хармонията, Бетховен - музика на борба на Духа с материята, Вагнер - музика на Славата: това е музика на Божията Слава, т.е. на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя. Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента. Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика. Това е пътят.
Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на
поезията
, облечена в подходящи слова.
Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на поезията със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е. между слово и музика. Това е пътят. А не да се промен я мелодията на Всемировия Учител, за да му излезе на някого текстът. Нито един автор не би се съгласил на такова нещо.
към текста >>
Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на
поезията
със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е.
на Божията светлина и неговата музика стои по-високо от музиката на всички земни музиканти до времето на Учителя. Разбрахте ли сега, че от тази гледна позиция не може да се промени произволно оригиналната мелодия на автора заради това, че не е намерен най-подходящият текст за песента. Ще се търси, ще се работи, докато човешкото съзнание се качи горе, където се намира светът на поезията, за да търси там съчетание от думи, Слово и мисъл, съответствуващи на мелодията, която е съчетание от музикални тонове, давани от движението на светлината, която излиза от тази музика. Това е пътят. Трябва да се качиш горе в съзнанието си и да търсиш как онези светлини, които преминават в музика от хармония и след това - музика в мелодия и могат да съчетаят в себе си светлината, която излиза от мисълта на поезията, облечена в подходящи слова.
Когато се съчетае светлината, излизаща от словата на
поезията
със светлината, излизаща от мелодията - това е идеалното съчетание между поетичен текст и музикален текст, т.е.
между слово и музика. Това е пътят. А не да се промен я мелодията на Всемировия Учител, за да му излезе на някого текстът. Нито един автор не би се съгласил на такова нещо. Друг е въпросът когато се прави хармонизация на оригиналния текст - има си закони, по които става тази хармонизация, трябва човешкото съзнание да се качи горе, заедно с мелодията, а тя ще го отведе още по-нагоре, където мелодията е съчетание не само от звуци, но и от светлина.
към текста >>
5.
3_43 Думите на Паневритмията - на Олга Славчева от Изгрева и на Асавита от Божествения свят
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Седнала нашата Олга и си пише
поезия
.
И тя започва да чува в себе си думите, които се подреждат една след друга. Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е?
Седнала нашата Олга и си пише
поезия
.
Поезия и утре ще си пишеш. А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението.
към текста >>
Поезия
и утре ще си пишеш.
Олга ги записва на белия лист. Таман е завършила две-три упражнения и на вратата се чука - влиза някаква сестра-комшийка да й иска на заем това или онова. Олга й казва, че има работа. "Та това работа ли е? Седнала нашата Олга и си пише поезия.
Поезия
и утре ще си пишеш.
А сега аз съм ти дошла на гости и освен това ти искам нещо на заем." Олга не на шега се разсърдва, скарва се с нея и я изпъжда, защото си има работа. Сяда отново на масата. Но всичко е отлетяло. В главата й няма вече светли мисли, в сърцето й няма вече благородни чувства и няма вече полет за вдъхновението. Няма нищо.
към текста >>
6.
3_57 Трите клона на Бялото Братство в Школата на Учителя
,
МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 )
,
ТОМ 1
Тук се изучаваха науките, изкуствата,
поезия
и окултните науки - астрология, хиромантия и магия.
Очите ти да бъдат отворени към Небето. Стреми се към Светлините на Отца, от Когото твоята душа е излязла. Душата се стреми да се съедини с Божественото в себе си. Не опетнявай Духа и не го смъквай в низините." 4. Халдейска култура - Асирия и Вавилон.
Тук се изучаваха науките, изкуствата,
поезия
и окултните науки - астрология, хиромантия и магия.
Учението се нарича сабеизъм, а създател на астрологията е И-Сабей-бен- Аадес. 5. Гърция. В древна Тракия Учител е Орфей. Неговото учение е орфеизъм. То имало за цел да посвети учениците си в едно висше знание за силите в природата и да посеят своите идеи в готовите за това души.
към текста >>
7.
5_03 Златните копринени нишки на Димитринка Антонова
,
БОРИС НИКОЛОВ (1900-1991 )
,
ТОМ 1
Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез
поезията
, която е горе на Небесата.
Създаденото от него трябва да се сподели с останалите. Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно!
Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез
поезията
, която е горе на Небесата.
Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента. И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки".
към текста >>
Друг, който е на земята, приема творчеството на
поезията
и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента.
Това е смисълът на творчеството и цената на неговия труд. Но Асен работи, създаде нещо и не го остави за следващите поколения. Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата.
Друг, който е на земята, приема творчеството на
поезията
и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента.
И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки". Така че накрая писмото на Димитрина остана без отговор.
към текста >>
Сливат се
поезия
и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез
поезия
и музика.
Ако бе оставено, вие щяхте да имате освен прекрасните "Нишки" на Димитрина, и прекрасната симфония на Асен, която той сътвори благодарение "Нишките" на Димитрина: Ето това е творчеството! То е колективно! Единият е отгоре, в Невидимия свят и сваля творчеството чрез поезията, която е горе на Небесата. Друг, който е на земята, приема творчеството на поезията и чрез нея се изкачва в онези Небеса, които са създали и сътворили хармонията на песента. И той я сваля и претворява в едно.
Сливат се
поезия
и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез
поезия
и музика.
Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки". Така че накрая писмото на Димитрина остана без отговор. Ако беше написал отговора и беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от поезия и музика. Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи!
към текста >>
Ако беше написал отговора и беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от
поезия
и музика.
И той я сваля и претворява в едно. Сливат се поезия и музика в една симфония на радостта от Обединението на Небето и земята чрез поезия и музика. Ето това, което Димитрина написа и му го връчи в писмото, Асен претвори в музика и симфония. Но той трябваше да го запише чрез нотен текст, да го издаде и това щеше да бъде отговорът на писмото и на стихотворението "Нишки". Така че накрая писмото на Димитрина остана без отговор.
Ако беше написал отговора и беше отпечатал симфонията, вие днес щяхте да имате един бисер, сътворен от
поезия
и музика.
Ще се сърдите на Асен, който прояви непослушание към поръката на Учителя: "Работи! " Който работи, създава блага за себе си и за другите. Благата трябва да бъдат достояние за всички. Благата идват от Небето, слизат на земята и чрез хората се претворяват в дела, угодни Богу. Нишки Вий нишки, от мене до него прострени, Вий, златни, копринени нишки, Недейте се счупва, недейте се къса, О, златни, копринени нишки!
към текста >>
8.
10_13 Великият Учител Беинса Дуно и Космогонията на музиката Му
,
,
ТОМ 1
Поезията
е възприемане на Хармонията и Мелодията чрез ума на това Слово и се изразява чрез речта или чрез четмо и писмо.
Идеята е светлина в ума, която слиза чрез Мелодията, а е свързана за Небето чрез Хармонията. Само онази мисъл, която схваща тази непреривност е музикална. На земята най-големият израз на разумността е Музиката, защото тя прекарва непреривността на Виделината и Светлината в ума и сърцето на човека с пробуденото съзнание. Словото слиза от Божествения свят чрез Слава и Хармония в Духовния свят. Словото от Духовния свят слиза чрез Виделина и музика, а чрез Хармония и Мелодия слиза в умствения свят на човека.
Поезията
е възприемане на Хармонията и Мелодията чрез ума на това Слово и се изразява чрез речта или чрез четмо и писмо.
Музиката е съединителната нишка между Духовния свят и физическия свят. Чрез нея слиза Виделината в Светлината. Съзнателният живот започва чрез Музиката - това е връзката и прокараният път между физическия живот и Небето чрез пробуденото човешко съзнание. Музиката в Духовния свят е вътрешният път към Бога. Тя донася свобода на ума, чувствата, духа и човешката душа.
към текста >>
Когато светлата мисъл се проектира към Духовния свят и се облече с Виделината и с нея се проникне в Божествения свят на Славата, тази мисъл се превръща в
Поезия
.
То се облича в Музика, защото чрез нея се свързва със света, откъдето то е слезнало по нишките на Любовта. Музиката на земята е най-възвишеният израз на Любовта, защото чрез нея в ума трябва да слезе Светлината, да направи връзка с Виделината и да премине в Славата. А тази съединителна нишка е Любовта, рожба и плът на Христовия Дух. Когато светлата мисъл се проектира и чрез волята на човека се роди в Добро - тогава се ражда Изкуството. Когато светлата мисъл се проектира нагоре, направи връзка с Духовния свят и свали Виделината - това става чрез Музиката.
Когато светлата мисъл се проектира към Духовния свят и се облече с Виделината и с нея се проникне в Божествения свят на Славата, тази мисъл се превръща в
Поезия
.
Отгоре надолу слиза първо Словото на Бога, после Хармонията, после Музиката, после Мелодията, после Поезията, после идеите се обличат в Светли мисли, чисти чувства и праведни постъпки. Възлизането отдолу нагоре става само при пробудено човешко съзнание, защото има такъв път за възлизане нагоре. Словото на Великия Учител, идващо отгоре, от Божествения Дух, преминава през Мировия Учител и се излива във вид на Слово или Музика чрез Учителя. Творческият акт на Божествения Дух е Музиката. А музиката на Великия Учител е именно този творчески акт на Божествения Дух.
към текста >>
Отгоре надолу слиза първо Словото на Бога, после Хармонията, после Музиката, после Мелодията, после
Поезията
, после идеите се обличат в Светли мисли, чисти чувства и праведни постъпки.
Музиката на земята е най-възвишеният израз на Любовта, защото чрез нея в ума трябва да слезе Светлината, да направи връзка с Виделината и да премине в Славата. А тази съединителна нишка е Любовта, рожба и плът на Христовия Дух. Когато светлата мисъл се проектира и чрез волята на човека се роди в Добро - тогава се ражда Изкуството. Когато светлата мисъл се проектира нагоре, направи връзка с Духовния свят и свали Виделината - това става чрез Музиката. Когато светлата мисъл се проектира към Духовния свят и се облече с Виделината и с нея се проникне в Божествения свят на Славата, тази мисъл се превръща в Поезия.
Отгоре надолу слиза първо Словото на Бога, после Хармонията, после Музиката, после Мелодията, после
Поезията
, после идеите се обличат в Светли мисли, чисти чувства и праведни постъпки.
Възлизането отдолу нагоре става само при пробудено човешко съзнание, защото има такъв път за възлизане нагоре. Словото на Великия Учител, идващо отгоре, от Божествения Дух, преминава през Мировия Учител и се излива във вид на Слово или Музика чрез Учителя. Творческият акт на Божествения Дух е Музиката. А музиката на Великия Учител е именно този творчески акт на Божествения Дух. Музиката на Великия Учител е една дълбока сфера от Битието на Бога.
към текста >>
9.
94. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Другото, което се печаташе бяха преводи, статии,
поезия
, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше.
Беше безкористен човек, за свои лични амбиции не живееше, а живееше за големия живот и беше на разположение на Учителя винаги. И застана до Учителя винаги с тетрадка и перодръжка в ръка и записваше всеки разговор и всяка Негова мисъл с приятелите. По-късно той въведе една рубрика в „Житно зърно" - „Из нашия живот". Това са обикновено разговори с Учителя при частните посещения на учениците Му. И в разстояние на 22 години тази рубрика е най-ценната в това списание, защото дава историята в Школата.
Другото, което се печаташе бяха преводи, статии,
поезия
, проза, която за някои бе без значение и затова това списание трудно се издържаше.
Но то се набираше от абонати. Учителят много пъти е говорил за Житното зърно какво представлява за човека на земята като източник на хляб, каква идея е вложена в него, в духовния свят и каква е истинската му същност в Божествения свят. За това наименованието на списанието бе напълно подходящо. Ние отначало бяхме неопитни. Нямахме опит, практика и отначало списанието беше малко наивно, но постепенно с течение на годините подготвиха се хора, разшири се сътрудничеството, дойдоха нови сътрудници и списанието тръгна.
към текста >>
10.
95. СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО И СЪВЕТЪТ ОТ УЧИТЕЛЯ
,
Борис Николов
,
ТОМ 2
Накрая това списание ще има стойност за онези статии написани от приятелите, отнасящи се за братския живот, за тяхната
поезия
и творчество.
Има и други такива преводи на автори, които са чужди на Школата, които бяха преведени и поместени в списанието. След време, когато проучвате този въпрос ще се питате как е възможно това. Беше възможно. Никой не питаше Учителя, а когато Го запитваха то ставаше при свършен факт. Дори и да Го запитваха когато трябваше, то не винаги се изпълняваше това, което слушаха от Него.
Накрая това списание ще има стойност за онези статии написани от приятелите, отнасящи се за братския живот, за тяхната
поезия
и творчество.
Всички преводи са без стойност за Школата. Но това беше един етап, през който ние минахме. Това трябва да го знаете, за да не повтаряте нашите грешки. На зададен въпрос Учителят отговори така: „Идва такава власт и ще дойде такава власт, че този който й се противопостави ще си положи костите." Този израз го запомнихме и след това го проверихме, че това се изпълни. Учителят ни предупреди на времето за „Житно зърно" да бъде неутрално и ние проверихме колко струва Неговата дума.
към текста >>
11.
11. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ (1854-1916)
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: „Кажете ни г-н Дънов според Вас на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише
поезия
, разкази и романи?
Не случайно Гогол изгаря втората част на тази книга. Учителят имаше едно съчувствие към Гогол за големите страдания, които той преминава през този път. Това ще го прочетете в неговата биография. Причината се дължи на неговата книга, че се свързва чрез нея с образите, в които бушуваха отрицателните сили в руския народ. Ето това е една поука за българските писатели.
На една среща Михалаки Георгиев се обръща към Учителя: „Кажете ни г-н Дънов според Вас на какво се дължи, че Иван Вазов може да пише
поезия
, разкази и романи?
Аз искам, но не мога да напиша нещо подобно като „Епопея на забравените". Учителят отговорил така: „Първо, Иван Вазов е съвременник на онези събития. Второ - всички онези, които той описва са негови познати, приятели, а те сега отдавна са умрели и като заминали души идват и му диктуват какво да пише. Трето - Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория и порядък. Той може да пише така, защото идват и му диктуват не само заминалите му приятели, но идват и му диктуват духовните ръководители на такива личности като Левски, Раковски и т. н.
към текста >>
12.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Имаше и духовна
поезия
, като някои стихове бяха отпечатани във в-к „Братство" и списание „Житно зърно". 1.
29. ТВОРЧЕСТВОТО НА ДЯДО БЛАГО Той бе свързан с този народ. Неговото творчество слизаше свише. Но връзките му с този народ от векове предполагаше, че корените бяха много дълбоки, стъблото много високо и клоните се разпростираха на широко. Невероятно творчество за деца. Сега ще цитираме по малко от всякъде: Дядо Благо беше написал много приказки, още повече стихотворения, басни.
Имаше и духовна
поезия
, като някои стихове бяха отпечатани във в-к „Братство" и списание „Житно зърно". 1.
Поговорки: Първо Петко, после господин. След молитва ще река Амин. Речи ми реч да те позная. Пиши ми ред да ти гадая. Пред кум се вода не гази.
към текста >>
13.
31. ЛОДКАТА
,
БОРИС НИКОЛОВ
,
ТОМ 3
Природата предразполагаше за
поезия
и за разходка с лодка.
Тука я сглобиха като направиха пристан, където да се завързва лодката. С тази лодка се отиваше лесно до извора, там се пълнеха съдовете с вода и лесно се докарваше. Това улесни дежурните по кухня, които носеха до тогава водата на ръце или с кобилици. Тази лодка стана любимо място за снимки и разходки. Имаше много мераклии да се разхождат с нея.
Природата предразполагаше за
поезия
и за разходка с лодка.
Тази година дойдоха около 500 човека и за тях трябваше много вода и дежурните не можеха да отърват лодката от тези, които искаха да се разхождат с нея. Учителят определи за отговорник на лодката Гради Минчев, който трябваше да я пази от екскурзиантите. Станаха големи караници и накрая по предложение на Гради, което Учителят одобри лодката се заключваше с един голям катинар. Значи имахме лодка, кухня, лагер и накрая дойде и се залепи катинара и превърза синджира на лодката за нейния пристан. Е, и такива работи имаше.
към текста >>
14.
І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
" Но дните на УЧИТЕЛЯ не са били само концертен подиум за музика и
поезия
.
" Аверуни заслужено придоби доверието. А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ. Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или трапезарията, до китната полянка за паневритмията, или до лозето, бе свещенодействие. А когато Той диктуваше мъдростта на вековете, когато разказваше за повсеместната връзка между душите във всемира - Любовта, когато говореше за езика на Великата природа, изявен в отношения между най-малките същества - тревички и бубулечици, поетичният полет на мисълта Му бе одухотворен, така както са одухотворени взаимните връзки между съществата от висшите ангелски йерархии. Така през 1932 г., след поетичното слово на Рилските езера, бе отпечатана книгата „В света на Великите души!
" Но дните на УЧИТЕЛЯ не са били само концертен подиум за музика и
поезия
.
Имало е такива дни, с много отдалечен залез. Много дълги дни! Дни и нощи на напрежение и страдания, продължили цели седмици. Тогава УЧИТЕЛЯ не общува. Мълчалив и тъжен е.
към текста >>
15.
І.7. ЕДИН ДЕН ОТ ЛЕТУВАНЕТО НА РИЛСКИТЕ ЕЗЕРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза,
поезия
и музика.
Общият живот е предтеча към бъдните дни на човечеството, когато доминантата ще бъде хармоничното и творческо единство. Привечер, когато денят превалява и когато високо над върховете заблестят небесните светила, или меките светлини на луната облекат в тайнствени одежди канарите и острите зъбери на циркуса, живота стихва. Смълчаните езера приветливо отразяват светлини и сенки, а от голямата клада от сух клек заиграват в бурен танц от пръските на буен огън, около който са насядали приятелите. Започва вдъхновен вечерен концерт. Програмата е грижливо подбрана и подработена.
Музикални и поетични дарования дават волен израз на проза,
поезия
и музика.
Подемат се една след друга песни от големия репертоар на Учителя. Хармоничният отглас се понася на крилата на ехото от езеро на езеро, за да достигне до големите стени на езерните върхове. Понякога изпълнението е хорово, многогласно. Взискателното ухо на музиканта е задоволено от чисто и хармонично изпълнение. Общата песен допълва картината на вечерния огън, където програмата се превръща в богослужение, отслужено в неръкотворния храм на езерата.
към текста >>
16.
ІІ.26. КОЙ Е АВТОРА
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Поезията
им бе с богато съдържание.
Ето на какъв разговор попаднах един ден. Минавах покрай салона. Две сестри показваха своите ръкописи на УЧИТЕЛЯ. Отбелязвам - това бяха две поетеси. Изискано бе перото им.
Поезията
им бе с богато съдържание.
Едната поетеса прибра тетрадката със стихове в своята чанта и тихо запитва: - УЧИТЕЛЮ, напоследък стиховете ми са удивително странни! По форма са много издържани, а по съдържание... чужди на моята психика... От моето сърце не са бликали сладникави чувства! А написаното - чиста любовна лирика!... Сестрата замълча. Мълчеше и УЧИТЕЛЯТ.
към текста >>
Михалаки Георгиев е виден български белетрист, съвременник на патриарха на българската проза и
поезия
- Иван Вазов.
Чрез тебе продължава любовната си лирика! Но, гамата е по-висока! Има какво да научи от твоето съзнание! Има какво да му покажеш!... завърши УЧИТЕЛЯТ.
Михалаки Георгиев е виден български белетрист, съвременник на патриарха на българската проза и
поезия
- Иван Вазов.
Михалаки Георгиев е съидейник на УЧИТЕЛЯ. Познава живота, изявен в двете гами на видимото и невидимото. Знае за възможностите на УЧИТЕЛЯ, Който прониква в света на четвъртото измерение, дешифрира го и то става разбрано. „Как бих желал УЧИТЕЛЯ да ми каже, кои души работят с Иван Вазов и как му помагат в романа, в разказите, в стиховете! " - споделя Михалаки Георгиев с един от нашите братя.
към текста >>
17.
ІІ.29. КУЧЕТО ОТ СЕЛО БАТАК
,
Галилей Величков
,
ТОМ 4
Когато няма кой да открие мъдростта, мнозинството я опипва, чутките души я обличат в красивите форми на сказанията, песните и
поезията
.
Похвално в тези разкази е това, че така опознаваме живота на едни или други животински видове. А разкриването същината на дадено поведение, може да открие онзи, който прониква зад видимата бариера на формите и познава деликатния език на скритото съдържание. Недообяснението понякога прераства в чудесия. Това е работата на вековете. Те раждат мита.
Когато няма кой да открие мъдростта, мнозинството я опипва, чутките души я обличат в красивите форми на сказанията, песните и
поезията
.
Така разказите преживяват вековете и достигат до нас много обогатени. В митологията истината е скрита. Истината е търсена, ние я търсим, ще я търсят и бъдните поколения. През дните, посветени на заниманията на школата на УЧИТЕЛЯ, не веднъж сме били свидетели на необичайни прояви на животни, птици, насекоми, „гостували" на Изгрева. За някои, подобни моменти отминават без следа.
към текста >>
18.
ІІІ.55. МИХАЛАКИ ГЕОРГИЕВ И ИВАН ВАЗОВ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
А ето, Иван Вазов може да пише с успех и романи, и
поезия
, и особено „Епопея на забравените".
Ще го намерите в първите протоколи на съборите. Творчеството му е своеобразна плетеница от китни, благозвучни народни слова и непосредствен народен говор. Според Учителя, най-добрият разказ в българската литература е този, на Михалаки Георгиев, озаглавен „Митар - пророкът". Наистина в този разказ има всичко и е събрана във финален акорд цялата съкровищница на българския дух. При една среща между приятели, Михалаки Георгиев се обръща към Учителя с думите: „Г-н Дънов аз се опитвам да пиша разкази, романи, но нямам добър успех.
А ето, Иван Вазов може да пише с успех и романи, и
поезия
, и особено „Епопея на забравените".
На какво се дължи всичко това, събрано у него като в „рог на изобилието". Тогава Петър Дънов е още млад с физическото си тяло - около 40 години. За събеседниците си Той е млад човек, образован, понеже е учил в странство. Учителят отговаря по следният начин: „Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория. Освен това той е съвременник на онази епоха и всички убити революционери са негови познати и приятели.
към текста >>
Затова неговата
поезия
за тези революционери е от най-висш порядък.
Учителят отговаря по следният начин: „Иван Вазов е своеобразен медиум от най-висша категория. Освен това той е съвременник на онази епоха и всички убити революционери са негови познати и приятели. И което е също вярно, те идват над него и сега му диктуват какво да пише. Диктуват му не само те, но и духовните ръководители на тези големи личности в българската история. А тези духове са изпратени от Невидимия Свят да пробудят този народ.
Затова неговата
поезия
за тези революционери е от най-висш порядък.
Тя е поезия и Слово на Духовните ръководители, които са ръководили онези личности, като Раковски, Левски и всички останали, описани в „Епопея на забравените". А ти не си съвременник на тези хора и те не те познават, и затова няма кой да ти диктува. Или, ако ти диктуват, трябва да можеш и да записваш. Много условия са необходими, за да бъдеш голям поет и белетрист. И много работа.
към текста >>
Тя е
поезия
и Слово на Духовните ръководители, които са ръководили онези личности, като Раковски, Левски и всички останали, описани в „Епопея на забравените".
Освен това той е съвременник на онази епоха и всички убити революционери са негови познати и приятели. И което е също вярно, те идват над него и сега му диктуват какво да пише. Диктуват му не само те, но и духовните ръководители на тези големи личности в българската история. А тези духове са изпратени от Невидимия Свят да пробудят този народ. Затова неговата поезия за тези революционери е от най-висш порядък.
Тя е
поезия
и Слово на Духовните ръководители, които са ръководили онези личности, като Раковски, Левски и всички останали, описани в „Епопея на забравените".
А ти не си съвременник на тези хора и те не те познават, и затова няма кой да ти диктува. Или, ако ти диктуват, трябва да можеш и да записваш. Много условия са необходими, за да бъдеш голям поет и белетрист. И много работа. И всичко това трябва да преживееш в себе си, което те ти диктуват.
към текста >>
Но този автор знае, че това творчество не е негово, а е плод на душите, които са създали тази
поезия
горе и са я свалили долу на хората." Този разказ бях го слушал много пъти, когато бях млад, от възрастните приятели, които отдавна са си заминали.
И тогаз ще разберете цената на това творчество. Творчеството е колективен акт на много души от горе, от Невидимия Свят и долу, от видимия свят. Трудно се съчетават тези неща. Но който ги съчетае, става поет. Отгоре разрешават някой да си сложи фамилното име за автор.
Но този автор знае, че това творчество не е негово, а е плод на душите, които са създали тази
поезия
горе и са я свалили долу на хората." Този разказ бях го слушал много пъти, когато бях млад, от възрастните приятели, които отдавна са си заминали.
Сега аз съм на техните години и трябва да го опиша като мой разказ. Разказът е мой, но друг го описва и накрая той е колективен акт на всички, които са от Школата на Учителя. Ето, това е цената на колективното творчество. Защото Божественият Дух се изявява в единствено число, а се проявява в множествено число. Творчеството се подчинява на същите закони.
към текста >>
19.
ІІІ.83. БЕСЕДИТЕ
,
Летопис Вергилий Кръстев
,
ТОМ 4
2. Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата, или
поезията
. 3.
83. БЕСЕДИТЕ При разговор пред разширен кръг от приятели, през време на училищна ваканция, Учителят сподели как е бил затрупан от много въпроси във връзка с публичните беседи и школните лекции, които той изнася. Поставените Му въпроси Той подреди така: 1. Защо сте подбрали беседата като форма на Словото?
2. Не смятате ли, че Словото би звучало по-убедително в динамичната форма на прозата, или
поезията
. 3.
Защо лекциите на окултните класове не изграждате по правилата на професорите и учителите, в които да има динамичен заряд с определени педагогични изводи? 4. Защо в лекциите много често застъпвате тези, отдалечени от съвременното човечество? 5. Защо си служите с понятия от древни и неизвестни за историята езици? 6. Защо така уверено изграждате беседите си въз основа на текстове от Свещените книги - Библията и Евангелията, изписани преди векове от израелските пророци и Христовите ученици? 7. Къде е изворът на неизброимите примери, разкази, повести, легенди, митове, намерили място в беседите?
към текста >>
20.
6.15. Космичната вълна на любовта
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
От неговата
поезия
има само в списание „Новия живот".
Георги беше много оригинален като месианец, който се сливаше с тази идея за служение към човека, към брата, към оскърбения. Той беше надарен. Пишеше стихове и проза. Винаги говореше за бисерите на океана и на живота, и за слънчевите деви. Беше разнообразен и поетичен, и научен, и социален.
От неговата
поезия
има само в списание „Новия живот".
Георги Марков си замина към 1930 г. Последният му разговор с Учителя беше много интересен. Аз стоях вън. Той влезна при Учителя много натъжен, угрижен и потиснат. Той беше болен от туберкулоза и болестта беше напреднала.
към текста >>
21.
6.35. Mладежките събори
,
Д-Р МЕТОДИ КОНСТАНТИНОВ
,
ТОМ 4
Беше атмосфера неповторима, а Учителят активираше онова, възвишеното у тях, което те го отразяваха в своята
поезия
и проза.
Завършване на Младежките събори. Освен произнесените реферати от учениците и беседите на Учителя, съществуваше и друг живот при съборите. Организираха се братски вечери, както и братски концерти от музикантите. Правеха се литературни четения. Това беше една много важна част, защото всеки искаше да покаже най-красивото и най-ценното, което е сътворил.
Беше атмосфера неповторима, а Учителят активираше онова, възвишеното у тях, което те го отразяваха в своята
поезия
и проза.
А когато я рецитираха пред нас, всичко се сливаше в едно. Поезия и творчески дух. Всеки един Младежки събор завършваше с обща екскурзия до Мусала. Освен младежите, присъстваха и други желаещи. Кръстю Тулешков.
към текста >>
Поезия
и творчески дух.
Организираха се братски вечери, както и братски концерти от музикантите. Правеха се литературни четения. Това беше една много важна част, защото всеки искаше да покаже най-красивото и най-ценното, което е сътворил. Беше атмосфера неповторима, а Учителят активираше онова, възвишеното у тях, което те го отразяваха в своята поезия и проза. А когато я рецитираха пред нас, всичко се сливаше в едно.
Поезия
и творчески дух.
Всеки един Младежки събор завършваше с обща екскурзия до Мусала. Освен младежите, присъстваха и други желаещи. Кръстю Тулешков. „Идеалът на ученика" (IV Младежки събор, стр. 37) Беше написал, че без идеал еволюция е невъзможна, и че идеалът на ученика е един и вечен.
към текста >>
22.
7.04. СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Имаше
поезия
, проза, която бе подвързала и ми ги предаде за съхранение.
А онези, които разковаха дъските разбраха, че са изгнили и че са се излъгали. Сковаха ли нова барака от тях - не зная. Важното е, че аз спасих бараката за следващите поколения. След това направих филм на Стоянка Илиева, както и много снимки. Тя още приживе бе подготвена и беше готова за следващите поколения.
Имаше
поезия
, проза, която бе подвързала и ми ги предаде за съхранение.
Остана нейният архив от ръкописи, които трябваше да получа накрая. По онова време Илия Узунов имаше аденом на простатата и мина през операция. Аз съ-действах и присъствах на операцията в болницата „Исул". Наблюдавах, че Стоянка непрекъснато се молеше за Илия. „Защо толкова пришпорваш събитията?
към текста >>
23.
7.05. САВА КАЛИМЕНОВ
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
А преди това аз бях говорил за неговата
поезия
, която ценях много високо.
Отвори се. „Да, и Учителят ми каза навремето същото, каквото ти ми казваш сега. Но на никого не съм казвал това. А ти няма откъде да го знаеш". Беше се просълзил.
А преди това аз бях говорил за неговата
поезия
, която ценях много високо.
Тогава той с огорчение проговори: „Да знаеш, моите хора от семейството ми не ме считат за нищо. Смятат, че това, което пиша, е нищо. Но те не знаят, че Духът е този, който ми дава тази поезия. И Той е онзи, който ми дава това вдъхновение. Как да им обясня.
към текста >>
Но те не знаят, че Духът е този, който ми дава тази
поезия
.
А ти няма откъде да го знаеш". Беше се просълзил. А преди това аз бях говорил за неговата поезия, която ценях много високо. Тогава той с огорчение проговори: „Да знаеш, моите хора от семейството ми не ме считат за нищо. Смятат, че това, което пиша, е нищо.
Но те не знаят, че Духът е този, който ми дава тази
поезия
.
И Той е онзи, който ми дава това вдъхновение. Как да им обясня. Добре че дойде един човек да оцени това." Той се разплака. Аз бях вече за него човекът, който Небето бе изпратило. Разбрахме се, че следващия път започваме работа.
към текста >>
24.
7.08. ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Поезия
стихове в тетрадки и есета в ръкопис.
Екскурзиите на Бялото Братство с Учителя по времето на Школата от 1922-1944 г. Те са били в ръкопис на тетрадки. 4. Личен дневник. По онези години мнозина са водили личен дневник, като са записвали ежедневните преживявания. В нейния дневник има много епизоди от живота на Школата и Учителя. 5.
Поезия
стихове в тетрадки и есета в ръкопис.
При една от срещите ни между Сава Калименов, Борис Николов и мен, в домът на Борис бе уточнено да ми се предаде архивът на Олга. На уречения ден аз отидох и го прибрах. Той беше в два кашона. Идва жената на Сава Калименов и споделя: „Брат, добре че го взимаш, защото голяма грижа имаме с него. Поехме ангажимент пред Олга, а не можем да го изпълним.
към текста >>
Оказа се, че съм взел само тетрадки с нейната
поезия
.
Той беше в два кашона. Идва жената на Сава Калименов и споделя: „Брат, добре че го взимаш, защото голяма грижа имаме с него. Поехме ангажимент пред Олга, а не можем да го изпълним. Дойдоха такива времена, няма свободен печат, а няма и пари". Занесох архива вкъщи и го проверих.
Оказа се, че съм взел само тетрадки с нейната
поезия
.
А онези четири точки, които споменах по-горе ги нямаше. Отивам при Савата и го разпитвам, вече ядосано. Той дава различни обяснения. Имаше навик да преписва и да разпространява. Спомена ми, че е правил препис на екскурзиите на Олга и ги е раздавал на този и на онзи.
към текста >>
25.
7.13. ТЕОФАНА САВОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Тя имаше свое творчество като
поезия
- стихове, както и проза.
По този начин и тези сестри са стояли пред вратата и са чакали да зърнат поне веднъж него ден лицето на Учителя. За тях това е било все едно, че виждат слънцето и Бога. Теофана дочака дълбока възраст. Приближих се към нея и тя се съгласи да работим. Бяха записани някои опитности от нея.
Тя имаше свое творчество като
поезия
- стихове, както и проза.
Беше успяла да отпечата: „Детски образи" -1940 г. и „Едни малки разкази" -1942 г. - стихове. Има публикувани стихове в списание „Житно зърно" и в-к „Братство". Има поезия, която бе събрала, подредила и лично напечатала на пишеща машина и то със синя лента, и със синьо индиго.
към текста >>
Има
поезия
, която бе събрала, подредила и лично напечатала на пишеща машина и то със синя лента, и със синьо индиго.
Тя имаше свое творчество като поезия - стихове, както и проза. Беше успяла да отпечата: „Детски образи" -1940 г. и „Едни малки разкази" -1942 г. - стихове. Има публикувани стихове в списание „Житно зърно" и в-к „Братство".
Има
поезия
, която бе събрала, подредила и лично напечатала на пишеща машина и то със синя лента, и със синьо индиго.
Някои от тях беше раздала на свои познати. Други имаше у дома. Аз предложих да ги прибера, но тя не се съгласи, понеже искаше да стоят при нея. Споделих, че след като си замине, това всичко ще се пръсне и никой няма да си спомни коя е Теофана Савова. Тя много се ядосваше, че аз говорех за това, че е необходима приемственост.
към текста >>
А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като
поезия
, проза и спомените й с Учителя.
Но те имаха общо с онези Сили, които се явиха да разпръснат всичко и да заличат спомена за Теофана Савова. Досега сполучиха. А после какво следва? Затова умоляваме онези, които държат нейните материали, да ми ги предадат, за да оформим творчеството на Теофана Савова. Има и друг изход.
А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като
поезия
, проза и спомените й с Учителя.
„Теофана, ти ме посрещаше с песента „Бог е Любов". С този очерк за теб доказвам, че аз не съм те забравил. От мен толкова засега. Другото е от теб, която си в Невидимия свят и от твоите приятели, които са на земята и ти задържат материалите. Довиждане, Теофана, и до скоро виждане!
към текста >>
26.
7.17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА
,
ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
ТОМ 4
Поезия
започва да пише още като ученичка.
Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини. Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология.
Поезия
започва да пише още като ученичка.
Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена.
към текста >>
Тя има изключителна
поезия
и неповторими стихове за деца.
Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка.
Тя има изключителна
поезия
и неповторими стихове за деца.
Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно".
към текста >>
Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат
поезията
й.
По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца.
Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат
поезията
й.
Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно". Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени.
към текста >>
Тя пристига в Школата на Учителя и нейната
поезия
се добира до други измерения.
Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й.
Тя пристига в Школата на Учителя и нейната
поезия
се добира до други измерения.
Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно". Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме.
към текста >>
Тя пише духовна
поезия
за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя.
тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения.
Тя пише духовна
поезия
за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя.
Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно". Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме.
към текста >>
Веднъж пред приятели Учителят заявил: „
Поезията
на Димитринка е Божествена.
Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя.
Веднъж пред приятели Учителят заявил: „
Поезията
на Димитринка е Божествена.
Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно". Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г.
към текста >>
Тя направо изтича от Божествения извор на
поезията
." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно".
Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена.
Тя направо изтича от Божествения извор на
поезията
." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно".
Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме.
към текста >>
Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната
поезия
, но те не са издадени.
Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно".
Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната
поезия
, но те не са издадени.
Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме. Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г.
към текста >>
Нейната
поезия
е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде.
Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме. Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г. - участва с няколко стихотворения, „По горската пътечка", 1959 г., „Всичко вижда дядо Мраз", 1962 г., „Родни плодове", 1967 г., „Люлю, люлю, люлчица", 1963 г., „Горски плодове" - 1967 г.
Нейната
поезия
е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде.
Умоляваме онези, които пазят нейни материали, да ни съ-действат и да ни ги предадат. С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт. Зависи от вас. Ето едно нейно стихотворение, случайно попаднало у мен, написано от нея на пишеща машина и раздавано на нейни приятели.
към текста >>
27.
13. ТЕОФАНА САВОВА
,
,
ТОМ 4
Тя имаше свое творчество като
поезия
- стихове, както и проза.
По този начин и тези сестри са стояли пред вратата и са чакали да зърнат поне веднъж него ден лицето на Учителя. За тях това е било все едно, че виждат слънцето и Бога. Теофана дочака дълбока възраст. Приближих се към нея и тя се съгласи да работим. Бяха записани някои опитности от нея.
Тя имаше свое творчество като
поезия
- стихове, както и проза.
Беше успяла да отпечата: „Детски образи" -1940 г. и „Едни малки разкази" -1942 г. - стихове. Има публикувани стихове в списание „Житно зърно" и в-к „Братство". Има поезия, която бе събрала, подредила и лично напечатала на пишеща машина и то със синя лента, и със синьо индиго.
към текста >>
Има
поезия
, която бе събрала, подредила и лично напечатала на пишеща машина и то със синя лента, и със синьо индиго.
Тя имаше свое творчество като поезия - стихове, както и проза. Беше успяла да отпечата: „Детски образи" -1940 г. и „Едни малки разкази" -1942 г. - стихове. Има публикувани стихове в списание „Житно зърно" и в-к „Братство".
Има
поезия
, която бе събрала, подредила и лично напечатала на пишеща машина и то със синя лента, и със синьо индиго.
Някои от тях беше раздала на свои познати. Други имаше у дома. Аз предложих да ги прибера, но тя не се съгласи, понеже искаше да стоят при нея. Споделих, че след като си замине, това всичко ще се пръсне и никой няма да си спомни коя е Теофана Савова. Тя много се ядосваше, че аз говорех за това, че е необходима приемственост.
към текста >>
А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като
поезия
, проза и спомените й с Учителя.
Но те имаха общо с онези Сили, които се явиха да разпръснат всичко и да заличат спомена за Теофана Савова. Досега сполучиха. А после какво следва? Затова умоляваме онези, които държат нейните материали, да ми ги предадат, за да оформим творчеството на Теофана Савова. Има и друг изход.
А той е следният: бъдете така добри и издайте под печат нейни написани неща, като
поезия
, проза и спомените й с Учителя.
„Теофана, ти ме посрещаше с песента „Бог е Любов". С този очерк за теб доказвам, че аз не съм те забравил. От мен толкова засега. Другото е от теб, която си в Невидимия свят и от твоите приятели, които са на земята и ти задържат материалите. Довиждане, Теофана, и до скоро виждане!
към текста >>
28.
17. ДИМИТРИНА АНТОНОВА
,
,
ТОМ 4
Поезия
започва да пише още като ученичка.
Сливен и записва да следва в Софийския университет, но след 2-3 години напуска поради здравословни причини. Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология.
Поезия
започва да пише още като ученичка.
Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена.
към текста >>
Тя има изключителна
поезия
и неповторими стихове за деца.
Завършва школата „Социални грижи" и става възпитателка в пансион за сираци от войните. По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка.
Тя има изключителна
поезия
и неповторими стихове за деца.
Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно".
към текста >>
Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат
поезията
й.
По-късно става начална учителка и учителства в няколко села около София - Букувец, Филиповци и др. Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца.
Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат
поезията
й.
Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно". Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени.
към текста >>
Тя пристига в Школата на Учителя и нейната
поезия
се добира до други измерения.
Много по-късно, около 1948-1950 г. тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й.
Тя пристига в Школата на Учителя и нейната
поезия
се добира до други измерения.
Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно". Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме.
към текста >>
Тя пише духовна
поезия
за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя.
тя завършва окончателно Славянска филология. Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения.
Тя пише духовна
поезия
за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя.
Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно". Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме.
към текста >>
Веднъж пред приятели Учителят заявил: „
Поезията
на Димитринка е Божествена.
Поезия започва да пише още като ученичка. Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя.
Веднъж пред приятели Учителят заявил: „
Поезията
на Димитринка е Божествена.
Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно". Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г.
към текста >>
Тя направо изтича от Божествения извор на
поезията
." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно".
Тя има изключителна поезия и неповторими стихове за деца. Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена.
Тя направо изтича от Божествения извор на
поезията
." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно".
Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната поезия, но те не са издадени. Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме.
към текста >>
Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната
поезия
, но те не са издадени.
Стихът при нея е класически римуван, но не е подреден изкуствено, а се усеща и вижда, че Жива вода тече от нейните стихове и Жива сила се влива в онези, които четат или слушат поезията й. Тя пристига в Школата на Учителя и нейната поезия се добира до други измерения. Тя пише духовна поезия за живота на Изгрева, за ученичеството и Учителя. Веднъж пред приятели Учителят заявил: „Поезията на Димитринка е Божествена. Тя направо изтича от Божествения извор на поезията." Тя помества своите си стихове във в-к „Братство" и в „Житно зърно".
Голяма част от нейните стихове са свързани с духовната
поезия
, но те не са издадени.
Нейният архив също не е намерен, понеже нито един от последователите на Школата на Учителя не се е позаинтересувал да го приеме. Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме. Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г.
към текста >>
Нейната
поезия
е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде.
Вероятно тя има и спомени с Учителя, а може би и други материали, които ние не познаваме. През 1995 г. Марийка Марашлиева употреби много усилия и време, за да издири една от племенниците на Димитринка - Райка Маркова, за да получи онези сведения, които тук ги цитираме. Творчество на Димитрина Антонова: „Хей, горице", 1938 г., „Кибритената клечка", 1943 г., „Чучулига", 1945 г., „Песни на труда и красотата", 1947 г., „Китка", 1956 г. - участва с няколко стихотворения, „По горската пътечка", 1959 г., „Всичко вижда дядо Мраз", 1962 г., „Родни плодове", 1967 г., „Люлю, люлю, люлчица", 1963 г., „Горски плодове" - 1967 г.
Нейната
поезия
е свързана с Школата на Учителя и Изгрева и трябва да се събере и издаде.
Умоляваме онези, които пазят нейни материали, да ни съ-действат и да ни ги предадат. С тях ще направим рецитал - концерт по стихове на Димитрина Антонова и музика на Учителя. Още отсега ви поканваме на този бъдещ концерт. Зависи от вас. Ето едно нейно стихотворение, случайно попаднало у мен, написано от нея на пишеща машина и раздавано на нейни приятели.
към текста >>
29.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО
,
,
ТОМ 5
Това българско подражание имаше и хубавите си страни, че европейската култура, главно чрез -музиката,
поезията
и добрите обноски навлизаше у нас, а имаше и лошите страни, че се внасяше всичко у нас направо и понякога то изглеждаше смешно.
11. НА ПЕЙКАТА НА ОТЧАЯНИЕТО Когато бях частна ученичка и ходех два пъти в седмицата при Учителя то родителите ми приеха това между другото. Майка ми бе светска жена, поддържаше връзки в обществото, което се беше образувало от висши чиновници, служители, офицерство, където се опитваха да имитират и подражават висшето общество на запад.
Това българско подражание имаше и хубавите си страни, че европейската култура, главно чрез -музиката,
поезията
и добрите обноски навлизаше у нас, а имаше и лошите страни, че се внасяше всичко у нас направо и понякога то изглеждаше смешно.
Българинът израснал на село, дошъл в града веднага се обличаше с градски дрехи, т.е. по западна мода и научаваше по някоя и друга фраза и беше много изненадващо да се гледа такъв човек - облечен по западна мода и опитващ се да говори с купешки думи, т.е. с чужди думи, които той не разбираше. А да се слуша и гледа това бе повече от тъжно и смешно. Баща ми тогава бе учител по литература в една от софийските гимназии и заплатата му позволяваше да поддържа многолюдното си семейство, да ни изучи и да ни образова и възпита, за да можем да се движим в едно такова образовано общество.
към текста >>
30.
132. УЧЕНИЦИ И СЛУЖИТЕЛИ НА БОГА
,
,
ТОМ 5
Ние от начало не можехме да изслушваме нейния наивитет, но после свиквахме на маниера й и се забавлявахме от самата й
поезия
като мисъл и като теми за разрешаване.
" Той кимва с глава: „Може". Тя заставаше като малка ученичка, поклони се пред нас и напевно нареждаше точно както ученичките в началните отделения. Бяха все от порядъка на наивни, но интересни стихове. Чудех се от къде толкова наивност имаше в тази сестра и толкова детска откровеност в стиховете, а същевременно бяха много интересни. Учителят ги изслушваше.
Ние от начало не можехме да изслушваме нейния наивитет, но после свиквахме на маниера й и се забавлявахме от самата й
поезия
като мисъл и като теми за разрешаване.
Учителят стоеше и слушаше. Зад всяка форма имаше и стоеше нещо разумно, което движеше поетичното Слово на сестрата. На една беседа Учителят каза: „В настоящият момент на земята има трима добри хора. Единият от тях е Ганди". Кои са другите двама не спомена.
към текста >>
31.
179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК
,
,
ТОМ 5
Пишеше
поезия
, проза, имаше школуван глас, пееше хубаво и композираше песни.
179. АМЕРИКАНЦИТЕ И ДОБРИЯ ЧОВЕК Весела Несторова бе завършила американски колеж у нас и ръководството на колежа я изпрати в САЩ, където завърши висше училище. Завърна се от там и се включи в общия братски живот на Изгрева.
Пишеше
поезия
, проза, имаше школуван глас, пееше хубаво и композираше песни.
Изобщо талант по всички направления. Веднъж във вдъхновение и извисяване на Духа беше написала една статия за Учителя и Учението му на английски език. Поднася я на Учителя, той я прочита и я одобрява. Тя после успява да се свърже с един неин познат, който заминаваше за САЩ и му предаде статията, за да може да се отпечата в някой от американските вестници, за да стане достояние на американския народ. По този начин тя е смятала да се отблагодари на американския народ за тези четири години, когато е следвала там като поднесе един обзор за Школата на Учителя.
към текста >>
32.
217. ГЕОРГИ РАДЕВ И ПОСЛЕДНАТА БЕСЕДА НА УЧИТЕЛЯ ЗА НЕГО
,
,
ТОМ 5
Напишете и някоя
поезия
за тази вечер.
И обичаме някои неща заради някого. Ние трябва да знаем, че един човек обича някое семейство заради някого в семейството. И тия домашни трябва да знаят, че той заради някой в семейството обича и тях. Трябва да напишете по една теза върху любовта. Научно да я разгледате.
Напишете и някоя
поезия
за тази вечер.
В този огън дървата дават всичко Божествено". След това се изпяха доста песни около огъня. Учителят каза: „Тук по тревите, по дърветата, по камъните ще оставим следи, че е минала група и е пяла." Резюме от беседата на Учителя държана на 24 юли 1940 г., сряда, 5 ч. с. (при моста между Чам Курия и Мусала, на връщане от Мусала) Частите и цялото Човек е свободен да мисли каквото иска, но не е свободен да върши каквото иска. Щом направи това, което иска, налага му се това, което не иска.
към текста >>
33.
1. КОПНЕЖ ПО ГОЛЯМОТО, ВЕЛИКОТО
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Обичах науката,
поезията
, музиката, хубавите книги, учените хора... Дребнавите всекидневни разговори на хазайката със съседките си-гостенки не ме интересуваха, но този разговор ме заинтересува и отвлече от урока.
Живеехме наблизо. Но го интернираха във Варна. Завидяха Му. Такива хора не се търпят! " Аз имах особена слабост към учени, поети, писатели - хора на науката и изкуството.
Обичах науката,
поезията
, музиката, хубавите книги, учените хора... Дребнавите всекидневни разговори на хазайката със съседките си-гостенки не ме интересуваха, но този разговор ме заинтересува и отвлече от урока.
Аз запитах съседката: „За какво говори този човек? " „Ами, че за много неща: за живота, за науката, за всичко, но най-много говори за Бога! Той е много, много учен човек! " „Я, чети, чети! Че довечера няма да ви паля лампа, газта е на свършване", ме отсече хазайката.
към текста >>
34.
2. ИЗБЕЛЯЛАТА УЧЕНИЧЕСКА ПРЕСТИЛКА
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Аз обичах много областта на науката: история, литература, математика, обичах и музиката и
поезията
.
Това беше първият въпрос. Аз разбрах, че гимназията, която завърших с много добър успех, много малко ми е дала. Значи, трябва да уча още. Много, много трябва да уча. Но какво и как?
Аз обичах много областта на науката: история, литература, математика, обичах и музиката и
поезията
.
Отдаваха ми се почти всички предмети в училище. Бих могла да уча всичко, към което би ми се отворило път. Но как? С какви средства? Нито средства имах, нито родители, нито роднини, близки, които биха ме разбрали и биха се погрижили за мене.
към текста >>
35.
3. СЕЛСКАТА УЧИТЕЛКА
,
,
ТОМ 6
Обърнах се към
поезията
, към природата.
Започнах да си ходя по-често в града, да наблюдавам как живеят онези, които останаха там. Посетих едно, две градски увеселения, една, две вечеринки. Там богатски момичета и момчета наконтени до ента степен се веселяха, танцуваха, разхождаха се, подхвърляха си двусмислености, празни, нелепи шеги, закачки... Това не ми хареса и престанах да ходя. Обърнах се към книгите, към хубавите книги. Дано да запълнят тази празнота, която почувствувах в живота си.
Обърнах се към
поезията
, към природата.
Ходех си всяка седмица в града. Връщах се с пълно куфарче с книги и литературни списания, с които брат ми ме снабдяваше. Преписвах стихотворения и пълнех джобовете си с тях, които в междучасията заучавах. Опитвах се да пиша и сама. Търсех хубавото, красивото, поетичното, което обичаше душата ми!
към текста >>
36.
6. СТИХОВЕ НА НАДЕЖДА
,
,
ТОМ 6
Тогава се залових пак за хубавите книги,
поезията
, природата, без да зная, че това са най-добрите ми приятели, които ще ми останат за цял живот такива.
6. СТИХОВЕ НА НАДЕЖДА Потекоха сиви, еднообразни, безрадостни и безнадеждни дни. По-безнадеждни от по-рано. Защото по-рано мислех, че някъде далеч има по-красив живот, а сега като не можех да се добера до него, помислих, че той не 10 съществува. Но понеже човек не може да издържа да страда, да се мъчи, да е в напрежение непрекъснато, той търси отдушник, търси да се успокои, да се примири с нещо друго, което е по-близо до него.
Тогава се залових пак за хубавите книги,
поезията
, природата, без да зная, че това са най-добрите ми приятели, които ще ми останат за цял живот такива.
Почнах да се вглеждам все повече и повече в природата. Обичах лазура на небето. Той ме успокояваше. Обичах нежните краски на хоризонта сутрин при изгрев и вечер при залез слънце. Обичах нежния зелен цвят на поляните.
към текста >>
37.
13. ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СПЕЦИАЛНИЯ КЛАС
,
Наталия Чакова
,
ТОМ 6
Учителят беше разгърнал себе си в своята пълнота и раздаваше щедро: математика, астрономия, астрология, химия, биология, физика, окултни науки,
поезия
, музика, наука за живота, за природата, за Бога.
И в двата класа влязох с разрешение на Учителя. И колко Му благодаря! Специалният клас беше клас на младост, на сили, на здраве и самоотверженост. Тук нямаше хора, които да говорят за своите болести, немощи, мъчнотии, неразбиране със съпрузи, деца, свекърви, зълви, етърви, снахи и пр... Тук имаше младежи: висшисти, студенти, среднисти -интелигентни, жадни за наука, за прогрес, за творчество, за работа. И намерили богатия Извор в живота, пиеха с пълни шепи.
Учителят беше разгърнал себе си в своята пълнота и раздаваше щедро: математика, астрономия, астрология, химия, биология, физика, окултни науки,
поезия
, музика, наука за живота, за природата, за Бога.
Всичко, всичко застъпваше в този клас, строго научно обосновано, подкрепено с примери из живота, със задачи и упражнения. Учениците влизаха с копнеж в класа, Учителя - с любов. Колко мил, бащински мил, слизаше от катедрата, приближаваше към първата редица столове и с мек и топъл глас казваше: „Я, Олге, кажи еди какво си? Ти, Иване, какво мислиш по този въпрос? Тошко, излез да напишеш еди коя си математическа формула".
към текста >>
38.
20. ПО-МИЛ И ПО-НЕЖЕН ОТ БАЩА
,
,
ТОМ 6
Наука за живота, за любовта, за морал, за религия,
поезия
, изкуство, музика.
„Тази ваканцията (коледна) бяхме на посещение с моята приятелка Олга Блажева при нашия Учител. Оригинален човек. Учен, мъдрец, философ. Какво ли не знае. И без професорска катедра преподава на цял един народ наука чиста, оригинална, нова, красива, Божествена.
Наука за живота, за любовта, за морал, за религия,
поезия
, изкуство, музика.
При Него се стичат от разни краища и учени да допълнят знанията си, и прости, несмогнали в живота да се наредят и получат образование, да се сдобият от Него с по-нови и по-хубави. Пък и даром ги дава. И от затънтени краища чухме и ние за Него и прегърнахме Учението Му, Учение пълно със сила и живот, което запълва, осмисля и вдъхновява нашия живот. Бяхме отишли в София да Го посетим. Спомняте ли си какво сте чувствували като дете когато сте приближавали къщата на вашия учител, когато е трябвало да отидете някога там?
към текста >>
39.
41. ЗАВРЪЩАНЕ ОТ АМЕРИКА
,
,
ТОМ 6
Каква представа има една мравка за нашия триизмерен красив свят, с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика,
поезия
, изкуство?
Някой параход потъва, аз съм там, за да помагам". Казвате: „Учителят спи". Учителят никога не спи. Или на Него му е нужен много малко сън. Най-много три часа.
Каква представа има една мравка за нашия триизмерен красив свят, с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика,
поезия
, изкуство?
Какво е нейното съзнание за тези неща? Ето такова е нашето съзнание в сравнение с Неговото за оня красив и грандиозен възвишен свят с невъобразими за обикновения човек възможности, в който Той живееше. Струва ми се даже, че животът на обикновените хора, който Той трябваше да живее зарад нас, за да можем да Го разбираме, беше за Него мъка. То е все едно един човек да се смалява, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи, да го почувствува и познае. Трудна работа, но Той я вършеше с любов и успех.
към текста >>
40.
61. ВИДЕНИЯ И ЛЕЧЕНИЯ
,
,
ТОМ 6
Каква представа има една мравка за нашия триизмерен свят с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика, изкуство,
поезия
?
Ходеше да лекува, да помага, да избавя ония, които викат за помощ. В една беседа казва: „Когато вие спите, аз ходя и лекувам болните". Как стават тези неща могат да разбират онези, които са чели и са се занимавали с окултна наука. За обикновените хора това са чудеса, за Него бяха всекидневни прояви и възможности. Той боравеше с тях, както ние боравим с триизмерния свят.
Каква представа има една мравка за нашия триизмерен свят с нашата техника, нашите небостъргачи, нашата култура, наука, музика, изкуство,
поезия
?
Какво е нейното съзнание за тези неща? Ето такова е нашето съзнание в сравнение с Неговото за онзи красив и грандиозен, възвишен свят с невъобразими за обикновения човек възможности, в които Той живее. Струва ми се даже, че животът на обикновените хора, който Той трябваше да живее, за да можем да Го разбираме, беше за Него мъка. То е все едно един човек да се навежда, да слиза до съзнанието на мравката, за да я направи да го почувствува и познае. Трудна работа.
към текста >>
41.
63. ПОСЛУШАНИЕТО
,
,
ТОМ 6
Той бил поет по душа, обичал
поезията
, обичал литературата и искал да следва литература.
Той бил с нежен, слаб организъм, чувствителен и възприемчив към болести и внушения и започнал все по-често и по-често да боледува, та и медицината,която изучавал не можела да му помага вече. Най-после той си спомнил, че Учителят го посъветвал да следва лесовъдство. „А може би Той е виждал, че аз не съм за лекар и че имам нужда от горски и планински чист въздух, а не от болници и болни хора." НО било вече късно. Замина си млад и непослушен. Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също, именно какво да следва.
Той бил поет по душа, обичал
поезията
, обичал литературата и искал да следва литература.
Учителят му казал: „Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар, да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва „пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце. Но и литературата и поезията не му са убягнали. Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитира на нашата изгревска сцена, такива собствени стихотворения, посветени на Учителя каквито никой от нашите поети до тогава пък и досега не е написал.
към текста >>
Но и литературата и
поезията
не му са убягнали.
Друг младеж отива при Учителя с майка си - наша сестра, в последните дни на Учителя да се съветва също, именно какво да следва. Той бил поет по душа, обичал поезията, обичал литературата и искал да следва литература. Учителят му казал: „Не, ти ще следваш медицина и ще станеш добър лекар, да помагаш на хората. Литературата ти си я имаш, ти си я носиш в себе си." А този младеж беше здрав, силен, як, както се казва „пращеше от здраве". Той послушал Учителя, следвал медицина и беше станал един добър хирург, обичан от всички, които са слагали живота си в неговите здрави, силни и благословени от Господа и Учителя ръце.
Но и литературата и
поезията
не му са убягнали.
Аз съм слушала от него още като студент, наскоро след заминаването на Учителя, да рецитира на нашата изгревска сцена, такива собствени стихотворения, посветени на Учителя каквито никой от нашите поети до тогава пък и досега не е написал. С майка му аз се сближих на Рила, бяха палатките ни една до друга и тя ми разказа всичко това. И много други интересни неща ми разказа из нейния и неговия живот. Един ден аз я попитах: „Как твоето момче, почти дете, е могло да напише такива красиви работи за Учителя, когато нито Го познава, нито следва Учението Му, нито има някакви преживявания, опитности от Него, как е могъл да изрази онова, което ние чувствуваме и не сме могли да го изразим, никой от нас по такъв хубав начин". Тя ми отговори: „Аз съм му задавала 6.
към текста >>
Майката отдавна е починала, неговите следи съм загубила, но където и да е, нека Бог благословя и медицината му, и
поезията
му, и всекидневния му живот.
6 81 този въпрос: „Как бе, сине, ти, който нищо не знаеш за Учителя, можа да напишеш такива неща, които аз чувствувам, но не мога да ги изразя? " „По тебе, майко, по твоето вдъхновение. Когато ти се връщаш от Изгрева вдъхновена от видяното и чутото, аз чувствувам твоето вдъхновение, сядам и написвам нещо", бил отговорът. Чудно творчество. Чуден творчески процес.
Майката отдавна е починала, неговите следи съм загубила, но където и да е, нека Бог благословя и медицината му, и
поезията
му, и всекидневния му живот.
към текста >>
42.
69. СЪБОРНИ ДНИ НА ИЗГРЕВА
,
,
ТОМ 6
След вечерята се започват разговори по астрономия, астрология, физика, математика, музика,
поезия
и пр.
Същите масички. Яденето е топло и вкусно. След обед на групички се събираме и разменяме мисли върху сутрешната беседа и дочакваме четири часа, когато започва следобедната беседа. Беседите в 7-тех съборни дни са стенографирани и издадени по-късно в томчето „Свещеният огън" - съборни беседи от 1926 г. Вечеряме пак на поляната под трептящото звездно небе.
След вечерята се започват разговори по астрономия, астрология, физика, математика, музика,
поезия
и пр.
Десет часа е часът зовящ за почивка. Палатките бели, трепетни ни обгръщат в сладък сън. Нежната цигулка ще ни събуди в ранното утро. Седемте съборни дни протичат като сън, като хубав, приказен сън, като приказка, която ще отнесем в провинцията и ще ни топли и ще ни свети, и ще ни радва през цялата година. Чудни хора са братята от провинцията, от селата.
към текста >>
43.
77. ЛЯТО 1939-то
,
,
ТОМ 6
Докато има толкова красиви неща в живота: музика,
поезия
, изкуство, наука, защо да се докосвам до нея?
Какво разбраха другите тогава, не зная. Но аз бях дете - чувствувах се като дете. Аз винаги и до ден днешен се чувствувам дете - дете, което нищо не знае и не разбира от големите въпроси на света и живота. От политика пък хабер си нямах. Никога не съм се интересувала и занимавала с политика.
Докато има толкова красиви неща в живота: музика,
поезия
, изкуство, наука, защо да се докосвам до нея?
За мене тя е била винаги нещо нечисто. Малките повърхностни, случайни познания, които сами са ми се натрапвали ми говорят за това, че тя не е допринесла нищо добро на света - само раздори, крамоли, войни, революции, безлюбие, насилие, егоизъм, лъжи, жестокост и т.н., и т.н... Животът, светът нямат нужда от нея. Без нея те биха си съществували по-добре. И религията! А всичкият упадък и разгром - на политиката.
към текста >>
- Висша не надмината
поезия
!
Защото не науката ли е, която ни разкрива законите, тайните на Битието, на Вселената и величието на Твореца? Не изкуството ли е, който ни разкрива красотата на Вселената и живота и ни възвисява и ни прави по-добри, по-човечни и ни приближава към Бога, Който е самото добро, самата красота, самата Л1обов? Изкуството и науката са двете ръце на Бога, чрез които Той работи в света. Религията е техният синтез. Какво са псалмите на Давида?
- Висша не надмината
поезия
!
Какво са притчите на Соломона? - Висша Мъдрост! Какво е Евангелието? - И едното, и другото! Какво е Словото на Учителя?
към текста >>
- Най-висшата
поезия
и музика, най-висше знание и мъдрост.
Какво са притчите на Соломона? - Висша Мъдрост! Какво е Евангелието? - И едното, и другото! Какво е Словото на Учителя?
- Най-висшата
поезия
и музика, най-висше знание и мъдрост.
Да изучаваш науката значи да изучаваш Бога! Да възлюбиш изкуството, значи да възлюбиш Бога -Неговата красота! Това могат да разберат само истинските хора на науката и изкуството. Учителят казва: „Учените по пътя на своите научни изследвания ще стигнат до Бога! " Нима не четем в биографиите на великите, учени мъже на изкуството, как благоговеят пред онова, което откриват и творят?
към текста >>
44.
13. ПЕВЕЦЪТ, КОЙТО ПЯ, НО НЕ ПРОПЯ
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Поезията
започна да тече в мен и започнаха да се нижат първите стихове.
Учителят ме насочи в този ден да отида при една сестра - Весела Несторова, за да работим с нея. Но аз не можах да се сработя и не можахме да се хармонизираме. Учителят настояваше да ме свърже с нея, за да свършим една работа. Държеше на тази връзка. Колко пъти ни събора, но не можахме да направим онази творческа връзка и да свършим онова, което ни поръча, загубихме хубаво, ценно време.
Поезията
започна да тече в мен и започнаха да се нижат първите стихове.
А след тях дойде и музиката. Ето пример. Цитирам един стих за нея има и музика: „Облак лазурен над мене лети свои попътни шепне мечти. От странен свят съм аз позован тебе да срещна, пътнико сам. " Занесохме музиката заедно със стиховете и я изпяхме.
към текста >>
Тогава по това време дойде един период на
поезия
и музика в мен.
А сега този брат, който е пред мене ме успокоява, че през онези години, когато съм бил млад и онези сили, които са преминавали през мене не са малки неща за прескачане и преодоляване. Ама това е за успокоение. Но това не е така. Не съм използвал тази Мъдрост и тези съвети на Учителя и затова съгреших. А Учителят ми говореше, че съм работил с тази музика.
Тогава по това време дойде един период на
поезия
и музика в мен.
А като младо момче 12 ^ 13- годишен ние бяхме направили поетично общество от няколко момчета и писахме писмо до поета Иван Вазов и той ни отговори. Ние бяхме ученици в Лясковец и от тези момчета трима станаха поети. И в мен имаше проблясъци на поезия и песен от младите ми години. Много обичах поезията и природата. Когато отидох в Добруджа и престоях няколко години върнах се при Учителя и му представих 60 броя стихотворения.
към текста >>
И в мен имаше проблясъци на
поезия
и песен от младите ми години.
Не съм използвал тази Мъдрост и тези съвети на Учителя и затова съгреших. А Учителят ми говореше, че съм работил с тази музика. Тогава по това време дойде един период на поезия и музика в мен. А като младо момче 12 ^ 13- годишен ние бяхме направили поетично общество от няколко момчета и писахме писмо до поета Иван Вазов и той ни отговори. Ние бяхме ученици в Лясковец и от тези момчета трима станаха поети.
И в мен имаше проблясъци на
поезия
и песен от младите ми години.
Много обичах поезията и природата. Когато отидох в Добруджа и престоях няколко години върнах се при Учителя и му представих 60 броя стихотворения. Показах ги, а Учителят ми каза: „Сега, брат, ще туриш на гърдите си един калем и едно тефтерче. И сега едновременно ще върви и поезията, и музиката". Да, поезията тръгна и музиката тръгна, но аз не изпълних нищо.
към текста >>
Много обичах
поезията
и природата.
А Учителят ми говореше, че съм работил с тази музика. Тогава по това време дойде един период на поезия и музика в мен. А като младо момче 12 ^ 13- годишен ние бяхме направили поетично общество от няколко момчета и писахме писмо до поета Иван Вазов и той ни отговори. Ние бяхме ученици в Лясковец и от тези момчета трима станаха поети. И в мен имаше проблясъци на поезия и песен от младите ми години.
Много обичах
поезията
и природата.
Когато отидох в Добруджа и престоях няколко години върнах се при Учителя и му представих 60 броя стихотворения. Показах ги, а Учителят ми каза: „Сега, брат, ще туриш на гърдите си един калем и едно тефтерче. И сега едновременно ще върви и поезията, и музиката". Да, поезията тръгна и музиката тръгна, но аз не изпълних нищо. Не записах нищо!
към текста >>
И сега едновременно ще върви и
поезията
, и музиката".
Ние бяхме ученици в Лясковец и от тези момчета трима станаха поети. И в мен имаше проблясъци на поезия и песен от младите ми години. Много обичах поезията и природата. Когато отидох в Добруджа и престоях няколко години върнах се при Учителя и му представих 60 броя стихотворения. Показах ги, а Учителят ми каза: „Сега, брат, ще туриш на гърдите си един калем и едно тефтерче.
И сега едновременно ще върви и
поезията
, и музиката".
Да, поезията тръгна и музиката тръгна, но аз не изпълних нищо. Не записах нищо! По едно време гонеха евреите и Учителят ми даде тема да напиша поезия за тях и аз написах една интересна поема за евреите. Започваше така: „Далечен свят спомням в мен странен бяг, буди духа в странен зов. Идвай ти при мен всеки ден." Беше много интересна, мистична поезия.
към текста >>
Да,
поезията
тръгна и музиката тръгна, но аз не изпълних нищо.
И в мен имаше проблясъци на поезия и песен от младите ми години. Много обичах поезията и природата. Когато отидох в Добруджа и престоях няколко години върнах се при Учителя и му представих 60 броя стихотворения. Показах ги, а Учителят ми каза: „Сега, брат, ще туриш на гърдите си един калем и едно тефтерче. И сега едновременно ще върви и поезията, и музиката".
Да,
поезията
тръгна и музиката тръгна, но аз не изпълних нищо.
Не записах нищо! По едно време гонеха евреите и Учителят ми даде тема да напиша поезия за тях и аз написах една интересна поема за евреите. Започваше така: „Далечен свят спомням в мен странен бяг, буди духа в странен зов. Идвай ти при мен всеки ден." Беше много интересна, мистична поезия. И дойде музиката за нея.
към текста >>
По едно време гонеха евреите и Учителят ми даде тема да напиша
поезия
за тях и аз написах една интересна поема за евреите.
Когато отидох в Добруджа и престоях няколко години върнах се при Учителя и му представих 60 броя стихотворения. Показах ги, а Учителят ми каза: „Сега, брат, ще туриш на гърдите си един калем и едно тефтерче. И сега едновременно ще върви и поезията, и музиката". Да, поезията тръгна и музиката тръгна, но аз не изпълних нищо. Не записах нищо!
По едно време гонеха евреите и Учителят ми даде тема да напиша
поезия
за тях и аз написах една интересна поема за евреите.
Започваше така: „Далечен свят спомням в мен странен бяг, буди духа в странен зов. Идвай ти при мен всеки ден." Беше много интересна, мистична поезия. И дойде музиката за нея. Ние я написахме с Весела Несторова и я представихме пред Учителя. Той събра всички поети и музиканти от Изгрева.
към текста >>
Идвай ти при мен всеки ден." Беше много интересна, мистична
поезия
.
И сега едновременно ще върви и поезията, и музиката". Да, поезията тръгна и музиката тръгна, но аз не изпълних нищо. Не записах нищо! По едно време гонеха евреите и Учителят ми даде тема да напиша поезия за тях и аз написах една интересна поема за евреите. Започваше така: „Далечен свят спомням в мен странен бяг, буди духа в странен зов.
Идвай ти при мен всеки ден." Беше много интересна, мистична
поезия
.
И дойде музиката за нея. Ние я написахме с Весела Несторова и я представихме пред Учителя. Той събра всички поети и музиканти от Изгрева. Бяха 15 човека. Учителят каза: „Този брат е работил с тази музика преди 8000 години в един храм.
към текста >>
Моят дух излизаше от вековете и чрез
поезията
и музиката търсеше да се добере до Господа.
Сега трябва да я изнесе от храма". Там бяха и Георги Томалевски и Славчо Печеников. Но на следващия ден Славчо казва: „Симеон е взел от Бетовен музиката". Но моята поема беше нещо съвсем друго. Идваше от безкрайността на вековете търсеща светлината на слънцето, за да се съедини с него.
Моят дух излизаше от вековете и чрез
поезията
и музиката търсеше да се добере до Господа.
Когато я работих бях целият изтръпнал и пот се изливаше от мен. Какво общо имам аз с Бетовен, когато Бетовен се бори със съдбата на човечеството, когато се бори с тази тъмна съдба, за да го освободи. Разбрах, че те не разбират нищо от музика и поезия. Но разбрах нещо друго, че със своето отрицание те ме спряха. Вместо да ме охрабрят и подкрепят, то те ме свалиха надолу.
към текста >>
Разбрах, че те не разбират нищо от музика и
поезия
.
Но моята поема беше нещо съвсем друго. Идваше от безкрайността на вековете търсеща светлината на слънцето, за да се съедини с него. Моят дух излизаше от вековете и чрез поезията и музиката търсеше да се добере до Господа. Когато я работих бях целият изтръпнал и пот се изливаше от мен. Какво общо имам аз с Бетовен, когато Бетовен се бори със съдбата на човечеството, когато се бори с тази тъмна съдба, за да го освободи.
Разбрах, че те не разбират нищо от музика и
поезия
.
Но разбрах нещо друго, че със своето отрицание те ме спряха. Вместо да ме охрабрят и подкрепят, то те ме свалиха надолу. Какви хора имаше на Изгрева и то при нозете на Учителя. А Учителят ми каза: „Дошло е време, когато поезия и музика ще слиза отгоре и вашата задача е да напишете и хубава поезия, и хубава музика". И аз я пишех и сестрата я пишеше и заедно работихме, но на края нищо не направихме.
към текста >>
А Учителят ми каза: „Дошло е време, когато
поезия
и музика ще слиза отгоре и вашата задача е да напишете и хубава
поезия
, и хубава музика".
Какво общо имам аз с Бетовен, когато Бетовен се бори със съдбата на човечеството, когато се бори с тази тъмна съдба, за да го освободи. Разбрах, че те не разбират нищо от музика и поезия. Но разбрах нещо друго, че със своето отрицание те ме спряха. Вместо да ме охрабрят и подкрепят, то те ме свалиха надолу. Какви хора имаше на Изгрева и то при нозете на Учителя.
А Учителят ми каза: „Дошло е време, когато
поезия
и музика ще слиза отгоре и вашата задача е да напишете и хубава
поезия
, и хубава музика".
И аз я пишех и сестрата я пишеше и заедно работихме, но на края нищо не направихме. Учителят ми каза след това: „Ако бяхме се хармонизирали със сестрата щяхте да ви дадат хубава музика и през вас щеше да мине хубава музика за чудо и за приказ". Но това не стана. Остана чудото за нашето вироглавство и изгубихме благоприятните условия. След това дойде 9.IX.1944 г.
към текста >>
Но тогава се разболя моят син Гриша и аз изпаднах в една бездна, разочаровах се от всичко и всичко изгорях, което имах около себе си -
поезия
, музика, книги, литература.
Мазаров по-късно разви и изпя в „Отело" и то в Италия „ре бемол". Изпя го и го взе, а може би и малко по-високо от мен. Тези сравнения, които давам с Мазаров е да покажа какви заложби съм имал и какви данни и как всичко пропилях. А Мазаров се изяви прояви като певец в Европа. По едно време аз трябваше да се явя на конкурсен изпит за операта в Стара Загора.
Но тогава се разболя моят син Гриша и аз изпаднах в една бездна, разочаровах се от всичко и всичко изгорях, което имах около себе си -
поезия
, музика, книги, литература.
Разочаровах се от всичко и се питах, защо на мен това се случи. Отидох на село сам, само с едно Евангелие. Отдалечих се от Учителя. Учителят беше Велик, но не можех да използвам Неговото Величие и сега трябваше да тръгна отначало. Когато влезнах в гората нещо ме сграбчи и каза: „Моли се!
към текста >>
Каза ми: „Пази
поезията
.
Бях чул, че записа е изнесен във Франция и след това дирите му се губеха. Учителят искаше да каже, че е по-важно не гласа Му, а Духът. А Него ще намерите в Словото Му. Бях написал една поема. Прочетох я пред Учителя.
Каза ми: „Пази
поезията
.
Ще дойде време да я издадем". А това беше на една братска вечеря и аз тогава казах три стихотворения пред всички. Но интересното бе, че никой не ми обърна внимание на тази поема. На следващи ден ми казаха: ,Ха, наш Цеко такава поезия всеки ден пише". А този Цеко си римуваше разни думи.
към текста >>
На следващи ден ми казаха: ,Ха, наш Цеко такава
поезия
всеки ден пише".
Прочетох я пред Учителя. Каза ми: „Пази поезията. Ще дойде време да я издадем". А това беше на една братска вечеря и аз тогава казах три стихотворения пред всички. Но интересното бе, че никой не ми обърна внимание на тази поема.
На следващи ден ми казаха: ,Ха, наш Цеко такава
поезия
всеки ден пише".
А този Цеко си римуваше разни думи. Пример: „Аз съм Цеко, дошъл от далеко". Аз се засегнах и спрях. Отрицанието е жестока работа. Спряха ме.
към текста >>
Градивната Вселена, венеца да слее в един химн любовен и свободен блян сам Бог е отлян." Е, това
поезия
ли е?
Аз се засегнах и спрях. Отрицанието е жестока работа. Спряха ме. А трябваше да ме охрабрят. „Кой изяде всичко що погледа обгръща вечността вградена във видимия храм?
Градивната Вселена, венеца да слее в един химн любовен и свободен блян сам Бог е отлян." Е, това
поезия
ли е?
Това е висша поезия и за тази поезия дойде и висша музика. Аз я написах, но не я запазих и след това всичко пропилях. По този повод Учителят каза: „Ти, Симеоне само да беше пял, нищо друго да не беше правил, всички работи щяха да ти се оправят". Учителят искаше песента да бъде моят път в моя живот. Не само искаше, но и много държеше на това.
към текста >>
Това е висша
поезия
и за тази
поезия
дойде и висша музика.
Отрицанието е жестока работа. Спряха ме. А трябваше да ме охрабрят. „Кой изяде всичко що погледа обгръща вечността вградена във видимия храм? Градивната Вселена, венеца да слее в един химн любовен и свободен блян сам Бог е отлян." Е, това поезия ли е?
Това е висша
поезия
и за тази
поезия
дойде и висша музика.
Аз я написах, но не я запазих и след това всичко пропилях. По този повод Учителят каза: „Ти, Симеоне само да беше пял, нищо друго да не беше правил, всички работи щяха да ти се оправят". Учителят искаше песента да бъде моят път в моя живот. Не само искаше, но и много държеше на това. Подпомагаше ме, насърчаваше ме и насочваше.
към текста >>
45.
31. ПСАЛМИТЕ НА ДАВИДА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Псалмите на Давида представляват една необикновена
поезия
, които идват от един висш духовен свят.
31. ПСАЛМИТЕ НА ДАВИДА Учителят бе споделил, че на времето есеите на Египет са имали две школи: вътрешна и външна. Давид е бил ученик на вътрешната школа, а пък синът му Соломон е бил представител на външната школа.
Псалмите на Давида представляват една необикновена
поезия
, които идват от един висш духовен свят.
Бе споделил също, че Давид е работел едновременно във физическия свят, в духовния свят и в Божествения свят. За учениците в Школата Си Учителят бе поставил една задача, че всеки един от тях като чете псалмите на Давида трябва да се моли предварително, за да получи просветление, за да може да види кои стихове от псалмите са дадени за физическия свят, кои са за духовния свят и кои за Божествения свят, защото те идват и слизат от три различни свята. Така в 91 Псалм има стихове за ученика, стихове на ангела-хранител и стихове на Духа Господен. При Откровение всеки един може да различи тези стихове, че са от три различни свята. И да се ползува от тях.
към текста >>
46.
33. ДВАТА БРЯГА
,
Симеон Арнаудов
,
ТОМ 6
Тогава почна да тече в мене
поезия
.
Не случайно Учителят ми откри едно прераждане през времето на Мойсея и трябваше правилно да го разреша на Изгрева. Веднъж Той ме спря и каза: „Внимавай сега, защото минаваш през силна интуиция, която отива в прозрение. Внимавай, може да се яви ясновидство в менталния свят". Трябваше да внимавам. Той ми беше дал методи за работа, но не Го послушах.
Тогава почна да тече в мене
поезия
.
И това, което течеше аз го декламирах, но не го написах. След освобождението на Добруджа от румънците, Учителят нареди на Лулчев да ми помогне и да бъда назначен на работа. Там тогава ставаше земераздаване на освободените земи. Престоях около три години и чрез мен протече една необикновена поезия. Даскалът там ми каза, че тук, в Добруджа хората са празнували по време на пълнолуние, имало местен обичай да празнуват старите богове.
към текста >>
Престоях около три години и чрез мен протече една необикновена
поезия
.
Той ми беше дал методи за работа, но не Го послушах. Тогава почна да тече в мене поезия. И това, което течеше аз го декламирах, но не го написах. След освобождението на Добруджа от румънците, Учителят нареди на Лулчев да ми помогне и да бъда назначен на работа. Там тогава ставаше земераздаване на освободените земи.
Престоях около три години и чрез мен протече една необикновена
поезия
.
Даскалът там ми каза, че тук, в Добруджа хората са празнували по време на пълнолуние, имало местен обичай да празнуват старите богове. Аз написах към 60 стихотворения в паметта си, но не ги написах на лист и хартия. Когато се върнах на Изгрева издекламирах една балада на Учителя, Той ми каза: „Ти ще сложиш сега като турците на гърдите си един калем и като вървиш, щом ти дойде поезията, спираш се и записваш. Сега ще върви поезията и музиката едновременно". И наистина тръгна поезия, вървеше и музика.
към текста >>
Когато се върнах на Изгрева издекламирах една балада на Учителя, Той ми каза: „Ти ще сложиш сега като турците на гърдите си един калем и като вървиш, щом ти дойде
поезията
, спираш се и записваш.
След освобождението на Добруджа от румънците, Учителят нареди на Лулчев да ми помогне и да бъда назначен на работа. Там тогава ставаше земераздаване на освободените земи. Престоях около три години и чрез мен протече една необикновена поезия. Даскалът там ми каза, че тук, в Добруджа хората са празнували по време на пълнолуние, имало местен обичай да празнуват старите богове. Аз написах към 60 стихотворения в паметта си, но не ги написах на лист и хартия.
Когато се върнах на Изгрева издекламирах една балада на Учителя, Той ми каза: „Ти ще сложиш сега като турците на гърдите си един калем и като вървиш, щом ти дойде
поезията
, спираш се и записваш.
Сега ще върви поезията и музиката едновременно". И наистина тръгна поезия, вървеше и музика. Цели месеци течеше у мен. Бях силен проводник, бях силен медиум. В мен протичаха сили на разрушение и сили на градеж.
към текста >>
Сега ще върви
поезията
и музиката едновременно".
Там тогава ставаше земераздаване на освободените земи. Престоях около три години и чрез мен протече една необикновена поезия. Даскалът там ми каза, че тук, в Добруджа хората са празнували по време на пълнолуние, имало местен обичай да празнуват старите богове. Аз написах към 60 стихотворения в паметта си, но не ги написах на лист и хартия. Когато се върнах на Изгрева издекламирах една балада на Учителя, Той ми каза: „Ти ще сложиш сега като турците на гърдите си един калем и като вървиш, щом ти дойде поезията, спираш се и записваш.
Сега ще върви
поезията
и музиката едновременно".
И наистина тръгна поезия, вървеше и музика. Цели месеци течеше у мен. Бях силен проводник, бях силен медиум. В мен протичаха сили на разрушение и сили на градеж. Сили на Злото, и сили на Доброто.
към текста >>
И наистина тръгна
поезия
, вървеше и музика.
Престоях около три години и чрез мен протече една необикновена поезия. Даскалът там ми каза, че тук, в Добруджа хората са празнували по време на пълнолуние, имало местен обичай да празнуват старите богове. Аз написах към 60 стихотворения в паметта си, но не ги написах на лист и хартия. Когато се върнах на Изгрева издекламирах една балада на Учителя, Той ми каза: „Ти ще сложиш сега като турците на гърдите си един калем и като вървиш, щом ти дойде поезията, спираш се и записваш. Сега ще върви поезията и музиката едновременно".
И наистина тръгна
поезия
, вървеше и музика.
Цели месеци течеше у мен. Бях силен проводник, бях силен медиум. В мен протичаха сили на разрушение и сили на градеж. Сили на Злото, и сили на Доброто. На Учителя разправях, че когато бях ученик в гимназията за моите необикновени преживявания най-силно изразени на разпети петък срещу Великден.
към текста >>
В мен течеше
поезия
: Спри в хаоса безспирен, своята мисъл ти горе на вселенията Духът ти твори.
Това беше необикновено преживяване, защото смятаха, че някой друг духа свещите. Тогава, когато споделих с Учителя, усмихна се: „Чети Евангелието да видиш каква роля си изпълнявал при Христа! " Животът ми премина разпънат на кръст между тези два бряга. Единият бряг, на който стоях бяха всички тези учени, които ме мъчеха - тези на църквата и три поколения свещеници, родени преди мене. А когато ми се изчистваше съзнанието аз летях, движех се в безпределни вътрешни простори.
В мен течеше
поезия
: Спри в хаоса безспирен, своята мисъл ти горе на вселенията Духът ти твори.
Обичай ме, както другите обичаш с горис, мъка и тегота. Обичай, както слънцето ме люби, свободно, чисто, в красота. Аз имах високи извисявания и големи падения в живота. Всичко имах. Аз едновременно се раздвоявах, разстроявах и изпусках времето и накрая губех всичко.
към текста >>
47.
5. ПЕВЕЦЪТ СИМЕОН
,
Райна Стефанова Георгиева (Арнаудова)
,
ТОМ 6
Беше му дошла голяма
поезия
и беше написал към 60 стихотворения и ги бе показал на Учителя, за което получи похвала.
И се отказа от службата си на хорист, напусна, нямаше заплата и започнаха гладните години. Той беше така устроен, че смяташе, че хората трябва да се грижат за него, а не той за тях. Започнаха неволите ни. Учителят чрез Лулчев успя да му издейства служба и Багрянов като министър го изпратиха в Добруджа като държавен служител по землераздаването на земите след като България получи от Румъния Добруджа. Та тук около две години беше на заплата.
Беше му дошла голяма
поезия
и беше написал към 60 стихотворения и ги бе показал на Учителя, за което получи похвала.
После той ги изгори и ме упрекна, че не съм му обърнала внимание на поезията. Тогава имаше други около него, които се въртяха и му обръщаха внимание. А поезията му бе хубава. Например, сънува и през съня му дават едно хубаво стихотворение. Той става, записва го, декламира го известно време и после го изгаря.
към текста >>
После той ги изгори и ме упрекна, че не съм му обърнала внимание на
поезията
.
Той беше така устроен, че смяташе, че хората трябва да се грижат за него, а не той за тях. Започнаха неволите ни. Учителят чрез Лулчев успя да му издейства служба и Багрянов като министър го изпратиха в Добруджа като държавен служител по землераздаването на земите след като България получи от Румъния Добруджа. Та тук около две години беше на заплата. Беше му дошла голяма поезия и беше написал към 60 стихотворения и ги бе показал на Учителя, за което получи похвала.
После той ги изгори и ме упрекна, че не съм му обърнала внимание на
поезията
.
Тогава имаше други около него, които се въртяха и му обръщаха внимание. А поезията му бе хубава. Например, сънува и през съня му дават едно хубаво стихотворение. Той става, записва го, декламира го известно време и после го изгаря. Дава му се отгоре поезия, а той не я цени.
към текста >>
А
поезията
му бе хубава.
Учителят чрез Лулчев успя да му издейства служба и Багрянов като министър го изпратиха в Добруджа като държавен служител по землераздаването на земите след като България получи от Румъния Добруджа. Та тук около две години беше на заплата. Беше му дошла голяма поезия и беше написал към 60 стихотворения и ги бе показал на Учителя, за което получи похвала. После той ги изгори и ме упрекна, че не съм му обърнала внимание на поезията. Тогава имаше други около него, които се въртяха и му обръщаха внимание.
А
поезията
му бе хубава.
Например, сънува и през съня му дават едно хубаво стихотворение. Той става, записва го, декламира го известно време и после го изгаря. Дава му се отгоре поезия, а той не я цени. Всичко му се дава отгоре. И досега.
към текста >>
Дава му се отгоре
поезия
, а той не я цени.
После той ги изгори и ме упрекна, че не съм му обърнала внимание на поезията. Тогава имаше други около него, които се въртяха и му обръщаха внимание. А поезията му бе хубава. Например, сънува и през съня му дават едно хубаво стихотворение. Той става, записва го, декламира го известно време и после го изгаря.
Дава му се отгоре
поезия
, а той не я цени.
Всичко му се дава отгоре. И досега. Денем е магаре, а нощем е ученик. Учат го по време на сън. Дават му през нощта и поезия и музика и откровения и всичко.
към текста >>
Дават му през нощта и
поезия
и музика и откровения и всичко.
Дава му се отгоре поезия, а той не я цени. Всичко му се дава отгоре. И досега. Денем е магаре, а нощем е ученик. Учат го по време на сън.
Дават му през нощта и
поезия
и музика и откровения и всичко.
През нощта е окултен ученик на Бялото Братство. А през деня прави точно обратното - критикува, отхвърля, противоречив е, а дойде ли вечерно време, по време на сън го коригират. И му се дава светлина и все по-висока и по-висока. Не можеше да се оплаче, че е забравено дете от Бога. Напротив, беше галеното дете на съдбата.
към текста >>
48.
21. ЖОРЖ ГИГОВ КЬОСЕВ
,
Надежда Георгиева Кьосева
,
ТОМ 6
Имаше сейф в БНБ, където съхранявал романа си „Албигоя", ценни материали като медали и др.,
поезия
.
Написал е също романа „Албигоя" в 323 страници с тема обединение на цялото човечество в едно семейство. Братски и сестрински писма от Учителя в папка. Ценни мисли от Учителя I, II и III част. При един конкурс за портрети той е получил златен и бронзов медал за най-добра снимка. Участвувал е в много фото-изложби с голям формат снимки.
Имаше сейф в БНБ, където съхранявал романа си „Албигоя", ценни материали като медали и др.,
поезия
.
Има диапозитиви и филми от Рила, Пирин, Витоша, Симеоново при всички сезони на годината, също правеше семейни филми на децата си. Много от филмите са иззети заедно с беседи от Учителя и два филма на Учителя от МВР (милицията), които до ден днешен не са върнати. Три пъти са правени обиски в къщата ни след смъртта му през 1979 г, като при тях са били иззети филми. На много концерти на изтъкнати композитори той е правил записи с неговото Дитачи". Жорж тихо и незабелязано си вършеше огромната работа като фотограф, като писател, като преводач, като критик, добър домакин, отличен съпруг и баща.
към текста >>
49.
14.ОЛГА СЛАВЧЕВА
,
Марийка Великова Марашлиева
,
ТОМ 6
В нейната
поезия
ще намерите изразни форми, които ще ви вдигнат в облаците, но това не е въображение, а такова беше нейното състояние на духа и тя така възприемаше и предаваше нещата.
за царя, но за нея, това бе естествено и всички онези, които я видяха във вестника от братските среди не я упрекнаха, защото знаеха, че това е Олга Славчева и нищо повече. През време на съборите от 1922/1923 г, когато двама млади хубавци Михаил Иванов и Кръстю Христов разиграха цяло братство в Търново въпреки предупрежденията на Учителя, то единствено Олга Славчева им се противопостави. За нея Учителят беше казал на времето, по същия повод, че тя ще ги отритне и че няма да им се даде. А тя беше много красива в онези години и беше привлекателна и желана от всеки, а особено от тези хубавци. По-късно Учителят й беше дал задача да напише очерк за двамата и особено за Михаил и да го даде в комичен вид, такъв какъвто си е бил.
В нейната
поезия
ще намерите изразни форми, които ще ви вдигнат в облаците, но това не е въображение, а такова беше нейното състояние на духа и тя така възприемаше и предаваше нещата.
А що се отнася до нейните екскурзии с Учителя, те са описани от нея в един такъв стил, че онзи, който ги чете има два начина - или да се качи с написаното от нея във висините, или да бъде един обикновен четец на земята. Писмо от Олга Славчева до Марийка Марашлиева 2.VI.1943 г., Тутракан Мила Марийке, Вярвам да си здрава вече. Това малко изпитание ти се даде, за да оцениш живота над всичко. Всичко ще мине и ще замине, но опитността остава и човек става по-мъдър. Щастлива съм, че опознах вашето семейство, не само за това, че ми оказахте гостоприемство, но защото всички вие, в целия си дом сте направили в сърцата си храм Богу.
към текста >>
50.
2. Писмо от Елена Казанлъклиева до Мария Младенова
,
Елена Казанлъклиева (от Мария Младенова)
,
ТОМ 7
Вчера имах в изобилие - Слово и
поезия
и песни.
2. ПИСМО ОТ ЕЛЕНА КАЗАНЛЪКЛИЕВА ДО МАРИЯ МЛАДЕНОВА 23.март 1944 г., село Липница Обична ми в Господа сестра Маре, Получих ти писмото и разбрах, но не ти отговорих веднага, понеже рекох да мине празника на пролетта. Ний я прекарахме тук много добре. Радка беше тук и снощи имахме вечеря Господня.
Вчера имах в изобилие - Слово и
поезия
и песни.
Изпращам ти две песнички. Едната е: „О, иде вече той“, а другата е „Вера крепка ний държим“. А другите не са нотирани. Радка ги нотира, но нека брат Михал да ги прегледа и ако има нещо в тактовете да ги поправи. Днес ще ги изпращам и двете на Учителя.
към текста >>
Ако имам при мене някой, който разбира не само
поезията
и да разбира от тонове и тактове, но да можеше да разбира от онази вътрешна музика.
Когато дойде песента, аз я слушам като в радио вътре в мен и много добре я схваща душата ми, но когато почвам да я предавам на апарата, той е несъвършен. Ако бях разбирала от тия важни правила, чудни ще бъдат песните. Защото гласа не може да изрази онези небесни гласове, нито пък думите да се преведат. Аз съм като някой беден преводач на ангелския език. Искам да се прзанимая малко, но все не остава ми време, понеже не мога да отхвърля работата си.
Ако имам при мене някой, който разбира не само
поезията
и да разбира от тонове и тактове, но да можеше да разбира от онази вътрешна музика.
Давала съм да се поправят някои стихове, но те остават човешки. Вътрешната светлина, нежност, сладчина, тайнственост я няма. Затова и Учителят ми каза, че трябва да чета книги по това и да се развия и науча. Аз да си ги напиша, та отвън с една малка корекция. Но и то ще бъде.
към текста >>
51.
15. Брат Цеко от далеко
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Неговите рими бяха сполучливи, но бяха простички наглед и нямаше в тях духа на
поезията
.
“ След това добавил: „Мога ли да се поправя? “ Учителят казал: „Ти го каза вече - поет ще бъдеш! “ Тогава Цеко проговорил: „Цеко ще стане поет, за да измете целия смет на този скапан свет“. Цеко обичаше да говори в рими. Беше стихоплетец.
Неговите рими бяха сполучливи, но бяха простички наглед и нямаше в тях духа на
поезията
.
Цеко имаше една история с една жена, любовна история. Но тя се превърна в драматично изпитание за него. Един ден той трябвало да се качи на един електрически стълб пред дома на Пеню Ганев и да оправи жиците понеже имало някаква повреда. А той беше електрически техник и знаеше как да го направи. Но електричеството не било изключено, а той имаше дълга права коса и тя случайно се допира до жицата, прави късо съединение с електрически ток, пада отгоре и на място умира.
към текста >>
52.
20. Олга Славчева
,
Драган Петков
,
ТОМ 7
Отишла в бараката си и седнала да напише и да осмее тези двама обявили се за светци чрез своята дарба, да пише
поезия
.
Нали си писателка? Тогава осмей ги тези двамата“. И Олга послушва Учителя и написала едно стихотворение и го рецитирала насам, натам. Успяла да ги осмее. Но преди да стори това станала една случка.
Отишла в бараката си и седнала да напише и да осмее тези двама обявили се за светци чрез своята дарба, да пише
поезия
.
Седнала да пише и изведнъж в стаята нахлула една пчела, която я нападнала и искала да я ужили. Взела един пешкир и започнала да се брани от атакуващата я пчела. Борила се около 10 минути докато успяла да изгони пчелата от бараката. Та духовете на Черната Ложа не били съгласни с онова, което тя трябвало да напише. Накрая се освободила от пчелата и написала онова, което трябвало да напише.
към текста >>
53.
7. Машинописка, учителка и поетеса
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
И един ден на 22.март написах една
поезия
за пролетта.
7. МАШИНОПИСКА, УЧИТЕЛКА И ПОЕТЕСА Непосредствено след срещата ми с Учителя в мен стана преврат и Неговите мъдри Слова, които четях постоянно в беседите Му се отвориха като един извор и бликнаха тези поезии.
И един ден на 22.март написах една
поезия
за пролетта.
Четох я на братската сцена и тогава получих 500 лв. Кога е това? На 22.март. Да, след заминаването на Учителя. Аз я писах, но я четох на братската сцена след години.
към текста >>
54.
8. Писма от Боян Боев
,
Любка Хаджиева
,
ТОМ 7
Тая ваша творба, аз ще я запазя като чудна
поезия
.
Вашето последно писмо пред 22.март, ме зарадва. Трогнат съм от вашата поетична творба: „Пролетна мелодия“. Тя издава във вас поетичен талант. Продължавайте да работите в това направление! Защото Учителят казва така: „Служенето на Бога е в това, човек да развие дарбите, които Бог е вложил в него“.
Тая ваша творба, аз ще я запазя като чудна
поезия
.
По случай 22.март ви пожелавам да пребъдва душата ви във вечната пролет и да постигнете всичко това ,което образува свещен копнеж на вашата душа! Ето, днес се чувства пролетта. Една жива сила изпълва въздуха! Но, както казва Учителят, идва вече пролетта и в човешките сърца, както и в цялата култура! Иде една пролетна култура на земята!
към текста >>
55.
11. Лъжеучителят Михаил Иванов
,
Анина Бертоли
,
ТОМ 7
А: Аз знам, че Учителя е дал задача на Елена Андреева да напише за Лулчев, а на Олга Славчева да осмее с
поезията
си Михаил.
Там е цялата работа. А: Това е как да кажа амбиции и името им да се разнася. В: То си е негово творение, каквото прави то си е негова работа. А: Негова работа, разбира се. В: И ние, които сме съвременници на тази епоха, ние имаме изискване към вас, може би вие вече ще прецените как да го дадете, как да го направите, но трябва да бъде документирано за истината и за лъжата.
А: Аз знам, че Учителя е дал задача на Елена Андреева да напише за Лулчев, а на Олга Славчева да осмее с
поезията
си Михаил.
А Паша ми каза: „Ами Учителя го изпъди от тука, защото правеше нередни неща“. Аз имах един хубав документ да се покаже, че все пак как си служи, че имаше една сила в него. Това ми разказа Олга Славчева, писа ми едно писмо, но аз тия работи просто не ги харесвам, взех, че изгорих писмото и защо направих тая глупост. Писа ми, пък не знам защо ми писа тази опитност: Те са били студенти, както тя и той и са живели при този Русев - банкера. Беше им дал по една стая.
към текста >>
56.
Съдържание
,
,
ТОМ 8
Поезията
от моето вътрешно небе Образец на истинския дом на Изгрева Къщичка на сестра Стоянка Илиева Христова, София - Изгрев ТЕОФАНА САВОВА – (7.I.1894-5.V.1990 г.) 1.
82. Учителят присъствува навсякъде 83. Дългите години в моя живот 84. Двете сълзи 85. Писма на Учителя до Стоянка Илиева 86. Свещеният образ 87.
Поезията
от моето вътрешно небе Образец на истинския дом на Изгрева Къщичка на сестра Стоянка Илиева Христова, София - Изгрев ТЕОФАНА САВОВА – (7.I.1894-5.V.1990 г.) 1.
Планът 2. Чесновата скилидка 3. Плахи стъпки 4. Крилцата 5. През месеците март, април и май 6.
към текста >>
Поезията
7.
Светлината на Изгрева 8. Непознатата посетителка 9. Жълтите сливи 4. Течащият извор 5. Необикновеният говор 6.
Поезията
7.
Назначението ми за учителка 8. Мястото ми за следване в университета 9. Загубените документи 10. Уроци по онагледяване на Витоша 11. Бомбардировките над София 12.
към текста >>
Как и кому се пише
поезия
40.
Хлябът и Словото 35. Ще работиш – 36. Страданието е път на ученика 37. Най-добрият подарък 38. Взаимопомощта 39.
Как и кому се пише
поезия
40.
Безлюбието от човека, когото обичах 41. Периодичност в живота 42. Любовта в живота 43. Вярата 44. Тишината на нощта 45.
към текста >>
57.
Снимки и бележки към снимките на Изгревът, том VIII
,
,
ТОМ 8
Учителят чете
поезия
на ученик.
3. Учителят. 4. Неделчо Попов. 5. Дора Савова. Прави: Асен Арнаудов и Теофана Савова. Снимка N° 6.
Учителят чете
поезия
на ученик.
Отляво на дясно: 1. Пенка Белева. 2. Николина Балтова. 3. Учителят. 4. ... 5.
към текста >>
58.
19. КОФАТА, КОЯТО РОДИ ПРОЗА
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
Излей го в проза и
поезия
.
Той се смее. Аз хващам комичното и трагичното в този миг с тази кофа и се разсмивам. Смеем се двамата. Всичката ми неприязън към кофата и сестрата изчезна. На раздяла Учителят ми каза: "Когато си в такова състояние - пиши!
Излей го в проза и
поезия
.
Напиши го на хартия и го изкарай вън от себе си и тогава го проучавай внимателно". И така правих впоследствие. Най-интересното бе, че след време когато го препрочитах, направо го изучавах като нещо сътворено чрез мене, но не беше мое, но нещо преминало през мене и отишло в размисъл и отпечатало се в думи и реч. Така се раждаха моите есета, поезия, проза и размишления. Аз не се родих като поетеса от богинята на вдъхновението, но аз се родих чрез една кофа с разлята вода.
към текста >>
Така се раждаха моите есета,
поезия
, проза и размишления.
На раздяла Учителят ми каза: "Когато си в такова състояние - пиши! Излей го в проза и поезия. Напиши го на хартия и го изкарай вън от себе си и тогава го проучавай внимателно". И така правих впоследствие. Най-интересното бе, че след време когато го препрочитах, направо го изучавах като нещо сътворено чрез мене, но не беше мое, но нещо преминало през мене и отишло в размисъл и отпечатало се в думи и реч.
Така се раждаха моите есета,
поезия
, проза и размишления.
Аз не се родих като поетеса от богинята на вдъхновението, но аз се родих чрез една кофа с разлята вода. От там дойде моето раждане на земята като поетеса. След като се родих срещнах Учителя и Той вдъхна в мен чрез Духът си началото на моята поезия. Това беше дъхът на Животворящият Му Дух чрез Словото, което бе Сила и Живот за всички, които Го заобикаляха. Родена бях чрез една кофа с вода, а ожитворена чрез Духът на Словото на Учителя.
към текста >>
След като се родих срещнах Учителя и Той вдъхна в мен чрез Духът си началото на моята
поезия
.
И така правих впоследствие. Най-интересното бе, че след време когато го препрочитах, направо го изучавах като нещо сътворено чрез мене, но не беше мое, но нещо преминало през мене и отишло в размисъл и отпечатало се в думи и реч. Така се раждаха моите есета, поезия, проза и размишления. Аз не се родих като поетеса от богинята на вдъхновението, но аз се родих чрез една кофа с разлята вода. От там дойде моето раждане на земята като поетеса.
След като се родих срещнах Учителя и Той вдъхна в мен чрез Духът си началото на моята
поезия
.
Това беше дъхът на Животворящият Му Дух чрез Словото, което бе Сила и Живот за всички, които Го заобикаляха. Родена бях чрез една кофа с вода, а ожитворена чрез Духът на Словото на Учителя. Словото му бе Дух, а Духът му бе Сила и Живот.
към текста >>
59.
30. ПЕСЕНТА МИРЪТ ИДЕ
,
,
ТОМ 8
Имаше по-рано случаи, когато след някоя психическа депресия Той изведнъж да ме насърчи да пиша
поезия
.
И когато отнасят някои идеи и постижения към вечността правят това спокойно, хладнокръвно, защото познават законите на живота, защото живеят извън времето и пространството. След като аз дадох съгласието си да напиша текст на Неговата музикална тема "Мирът иде" аз се залових с усърдие. Не беше съвсем лека работа. От една страна исках с нещо да зарадвам Учителя, а от друга виждах в това все пак едно признание на известни мои литературни способности. Значи Учителят ми възлагаше работа съобразно с моите възможности.
Имаше по-рано случаи, когато след някоя психическа депресия Той изведнъж да ме насърчи да пиша
поезия
.
Недоумението ми беше нескривано, защото съвсем не ми е било тогава до поезия, за която мислех, че само при разположение се пише. Все пак аз слушах съвета Му, пишех и при скръб, и при радост и не един път бях Му чела мои стихове и имах Неговата преценка. Сега случаят съвсем не бе такъв. Аз отначало се зарадвах като си помислих, че Учителят отдава заслуженото на моите поетически способности. Захванах се да го пиша този текст, но се явиха изведнъж у мен много вътрешни противоречия и около мен външни затруднения.
към текста >>
Недоумението ми беше нескривано, защото съвсем не ми е било тогава до
поезия
, за която мислех, че само при разположение се пише.
След като аз дадох съгласието си да напиша текст на Неговата музикална тема "Мирът иде" аз се залових с усърдие. Не беше съвсем лека работа. От една страна исках с нещо да зарадвам Учителя, а от друга виждах в това все пак едно признание на известни мои литературни способности. Значи Учителят ми възлагаше работа съобразно с моите възможности. Имаше по-рано случаи, когато след някоя психическа депресия Той изведнъж да ме насърчи да пиша поезия.
Недоумението ми беше нескривано, защото съвсем не ми е било тогава до
поезия
, за която мислех, че само при разположение се пише.
Все пак аз слушах съвета Му, пишех и при скръб, и при радост и не един път бях Му чела мои стихове и имах Неговата преценка. Сега случаят съвсем не бе такъв. Аз отначало се зарадвах като си помислих, че Учителят отдава заслуженото на моите поетически способности. Захванах се да го пиша този текст, но се явиха изведнъж у мен много вътрешни противоречия и около мен външни затруднения. Разбрах, че е много трудно да се напише тест по мелодия на Учителя.
към текста >>
60.
52. СТИХОСБИРКА СЪС СНИМКА НА ПОЕТЕСАТА
,
,
ТОМ 8
Така че една хубава снимка на първата страница нямаше да бъде лошо, пък и трябваше да се покаже, че тя не е случаен човек и от такъв човек не излиза каквато и да е
поезия
.
Тя бе написала една стихосбирка от стихотворения и уреждаше отпечатването й. Искаше да сложи своята лична снимка в стихосбирката си, за да се види нагледно, наяве, кой е написал тези стихове. Това нещо се правеше от поетите. Тя беше го видяла, харесала и искаше да го приложи тук в собствената си стихосбирка. А като млада тя бе много хубава, имаше хубави снимки, направени при най-добрите фотографи.
Така че една хубава снимка на първата страница нямаше да бъде лошо, пък и трябваше да се покаже, че тя не е случаен човек и от такъв човек не излиза каквато и да е
поезия
.
До тук всичко хубаво. Но само като я изслуша Учителят, ей така с един жест на ръката си показа, че това не е необходимо, а да сложи само името си върху корицата. Така и направи. Аз бях свидетел на този разговор. Това беше и за мен един нагледен урок, та нали и аз бях поетеса и то не каква да е поетеса.
към текста >>
И тогава през този човек не може да протече никога вече каквато и да е
поезия
.
Така и направи. Аз бях свидетел на този разговор. Това беше и за мен един нагледен урок, та нали и аз бях поетеса и то не каква да е поетеса. По-късно разбрах причината за неодобрението. Човек като сложи ликът си, хората се свързват с него и могат да му изпратят такива негативни мисли, че не само да го смутят, но да го задръстят отвътре с отрицание и той да бъде една задръстена торба.
И тогава през този човек не може да протече никога вече каквато и да е
поезия
.
Ето, това научих след време, когато аз пак питах Учителя: "Ама съвсем не е лошо човек да си сложи една снимка отпред на стихосбирката. За прилична поезия трябва и прилична снимка." Тогава Учителят ме гледа, разказа ми това, което ви написах и допълни: "Е, може да ти сложат снимка, когато си вече в другия свят и ти издадат поезията в стихосбирка". Разбрахме се. Ето сега аз вече подредих поезията си в няколко книги, имам приличен албум с хубави снимки и трябва да намеря човек кому да ги предам, за да ги издаде след време. Но да не ме забравите и да пропуснете снимката.
към текста >>
За прилична
поезия
трябва и прилична снимка." Тогава Учителят ме гледа, разказа ми това, което ви написах и допълни: "Е, може да ти сложат снимка, когато си вече в другия свят и ти издадат
поезията
в стихосбирка".
Това беше и за мен един нагледен урок, та нали и аз бях поетеса и то не каква да е поетеса. По-късно разбрах причината за неодобрението. Човек като сложи ликът си, хората се свързват с него и могат да му изпратят такива негативни мисли, че не само да го смутят, но да го задръстят отвътре с отрицание и той да бъде една задръстена торба. И тогава през този човек не може да протече никога вече каквато и да е поезия. Ето, това научих след време, когато аз пак питах Учителя: "Ама съвсем не е лошо човек да си сложи една снимка отпред на стихосбирката.
За прилична
поезия
трябва и прилична снимка." Тогава Учителят ме гледа, разказа ми това, което ви написах и допълни: "Е, може да ти сложат снимка, когато си вече в другия свят и ти издадат
поезията
в стихосбирка".
Разбрахме се. Ето сега аз вече подредих поезията си в няколко книги, имам приличен албум с хубави снимки и трябва да намеря човек кому да ги предам, за да ги издаде след време. Но да не ме забравите и да пропуснете снимката. Все пак това е разрешение на въпроса от Учителя. Забележка на редактора: Личният албум ми бе обещан, дори бе пре-заснет на негатив.
към текста >>
Ето сега аз вече подредих
поезията
си в няколко книги, имам приличен албум с хубави снимки и трябва да намеря човек кому да ги предам, за да ги издаде след време.
Човек като сложи ликът си, хората се свързват с него и могат да му изпратят такива негативни мисли, че не само да го смутят, но да го задръстят отвътре с отрицание и той да бъде една задръстена торба. И тогава през този човек не може да протече никога вече каквато и да е поезия. Ето, това научих след време, когато аз пак питах Учителя: "Ама съвсем не е лошо човек да си сложи една снимка отпред на стихосбирката. За прилична поезия трябва и прилична снимка." Тогава Учителят ме гледа, разказа ми това, което ви написах и допълни: "Е, може да ти сложат снимка, когато си вече в другия свят и ти издадат поезията в стихосбирка". Разбрахме се.
Ето сега аз вече подредих
поезията
си в няколко книги, имам приличен албум с хубави снимки и трябва да намеря човек кому да ги предам, за да ги издаде след време.
Но да не ме забравите и да пропуснете снимката. Все пак това е разрешение на въпроса от Учителя. Забележка на редактора: Личният албум ми бе обещан, дори бе пре-заснет на негатив. Но след кончината Илия Узунов го предаде на друг, а другия на трети и после не ми го връчиха. Смятаха, че имат право да го притежават.
към текста >>
61.
60. ПОЕТ И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ
,
,
ТОМ 8
Зная вече и имам опит, че
поезията
ме освобождава отвътре и отвън.
60 ПОЕТ И ЗВЕЗДНОТО НЕБЕ Постепенно се научих да изпълнявам съветите на Учителя, които Той ми даваше само, когато аз ги поисквах. Иначе не налагаше никому своите идеи и възгледи. Беше свободен отвътре и даваше свобода всекиму отвън. Ето тръгвам за съвет при Него как да пиша и какво да пиша.
Зная вече и имам опит, че
поезията
ме освобождава отвътре и отвън.
Но вече освободена искам да премина в други светове и небесни селения на Духа. Аз това искам и към това се стремя, но за това мое желание е необходимо съдействието на Учителя и съветите Му. Разказвам за въжделенията си. Той ме изслушва както винаги много внимателно и тихо, тихо заговорва така, като че ли гласът Му идва от вечността, минава през мен и отново отива във вечността. Невероятно усещане вътре в мен и вън от мен.
към текста >>
62.
61. ЧОВЕШКИТЕ КАЧЕСТВА
,
,
ТОМ 8
Опитвах се да пиша
поезия
, написах що-годе някаква.
Бях учителка и като такава трябваше да зная нотен текст и чрез него да разучавам детски песни и да ги уча децата да пеят правилно. Това правех успешно, по-добре от другите. Можех да пея също добре. Имах китара и с нея свирех песните на Учителя. Но само толкова.
Опитвах се да пиша
поезия
, написах що-годе някаква.
А исках от себе си много неща. Бях недоволна от себе си и от времето, в което се движех. Усещах, че си губя времето и силите, а не придобивам нищо особено. Всичко се движеше по средата, нито малко, нито повече. Изобщо средна работа.
към текста >>
63.
63. ПРАСКОВА И ТРИ СТИХОТВОРЕНИЯ
,
,
ТОМ 8
И
поезията
отново започна да се втича в мен от Невидимия свят.
А Учителят как ме насърчаваше приживе. Ето сега ми се яви на сън, за да ме насърчи отново. От същия ден започнах отново да пиша. Написах стихотворението "Махабур". Това е едно от санскритските заглавия на петото езеро - "Бъбрека", от 7-те рилски езера.
И
поезията
отново започна да се втича в мен от Невидимия свят.
към текста >>
64.
87. ПОЕЗИЯТА ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ
,
СТОЯНКА ИЛИЕВА
,
ТОМ 8
87.
ПОЕЗИЯТА
ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ Обискът на Изгрева 6-7.ХИ.1957 г.
87.
ПОЕЗИЯТА
ОТ МОЕТО ВЪТРЕШНО НЕБЕ Обискът на Изгрева 6-7.ХИ.1957 г.
и взимане на беседите - извършен от властите на България и унищожението им. КНИГИТЕ 1. Аз имах приятели верни, те бяха със златни сърца, ний раснахме дружно години, възлюбени като деца. 2. Свещеното чувство на обич в сърцето си имах за тях, делихме и радост и скърби, уверена в пътя вървях. 3. Тъй често беседвахме мъдро, те имаха светли очи, в душата проникваха нежно, те пролетни бяха лъчи. 4.
към текста >>
65.
6. ПРИ СТЪЛБАТА
,
,
ТОМ 8
От изгряването на слънцето, той е започвал като него: великолепен, вълшебен със своите багри и красота, със своята
поезия
; работлив, уморителен, очакващ своята почивка след това.
Пред стаята на Учителя! По двора! Денят е отминал. Всеки му е платил своя дан. От ранно утро той е бил интересен.
От изгряването на слънцето, той е започвал като него: великолепен, вълшебен със своите багри и красота, със своята
поезия
; работлив, уморителен, очакващ своята почивка след това.
И ето я. Учителят я прави по-хубава, по-желана, неописуема. В стаята на Учителя е светло. Учителят още говори с ученик. Пред стаята на Учителя е светло.
към текста >>
66.
60. СИМФОНИЯТА НА 20 ВЕК
,
,
ТОМ 8
Първият слънчев лъч му открива великата красота на природата, и той прегръща изкуството -
поезия
, художество, скулптура.
От четвъртия час той е над книгата с молив в ръка той пише, преписва, твори. От четвъртия час той се приготовлява за среща с първия слънчев лъч. От четвъртия час, с лека раница на гърба, той се отправя за планината. Книгата му открива великите закони на природата. Мисълта му полетява след тях, и той прегръща астрономията, физиката, математиката.
Първият слънчев лъч му открива великата красота на природата, и той прегръща изкуството -
поезия
, художество, скулптура.
Планината го повежда из своите дебри, разхожда го из осеяните с цветя поляни, отвежда го по най-високите си върхове, и той прегръща естествените науки. Цветя, скали и птички го канят из своите кабинети и му откриват тайни, за които той и в сънищата си не е подозирал. Службата го кани на работа. И там той е точен, акуратен, изпълнителен. Природата го е научила на точност.
към текста >>
67.
71. ПОДАРЪК
,
,
ТОМ 8
Учителят: "Няма по-велика
поезия
в живота на човека от тази, да може той да благодари".
71. ПОДАРЪК 14.VIII.1942 г., петък Утрото разкрива своята хубост. Красивите съзвездия бледнееха пред светлия лик на изгряващото слънце. "Добро утро. Само Божията Любов е Любов", поздрави някой. И докато се обърна, хубава книжка ми поднесе: "Божествените условия" - лекции от Младежкия окултен клас, дадени от Учителя през 1928-1929 г., току-що излез-ла от печат.
Учителят: "Няма по-велика
поезия
в живота на човека от тази, да може той да благодари".
19.VIII.1930 г., Рилските езера ЖИВАТА КАРТИНА 1. Прозореца горе безшумно отваряш и леко навеждаш светяща глава, усмивката блага, която храна е, Те в миг озарява. - Тъй ставаш красив! 2. "Какво има? " - питаш.
към текста >>
68.
23. ЖИВОТЪТ И ТЕАТРАЛНАТА СЦЕНА ЗА ХОРАТА
,
,
ТОМ 8
Там има стихове и
поезия
.
Той е разтълкувал Евангелието и видял, че тя е една от най-големите книги. Хората не знаят нищо за явлението Христово". Учителят каза това за Щайнер - за събуждане на човешката душа имаща всички условия за духовно развитие. В България когато излезна "Веда Словена", нашите учени изпаднаха в безвъздушно пространство. Яви се един завършил богословие и им доказа, че без религиознание не може да се разбере "Веда Словена".
Там има стихове и
поезия
.
Сега спорят дали е народно творчество или някой го е съчинил. На времето бе също и с Омир и "Илиада", че било фалшификация. После дойдоха времената на разкопките и те доказаха, че Троя е съществувала. Народната памет съхранява, а не съчинява, и носи нещата през вековете. Учителят на времето когато бях ученик ми каза: "Най-напред ще стане Балканска конфедерация.
към текста >>
69.
32. ИЗВАДКИ ОТ БЕЛЕЖНИКА МИ: МИСЛИ НА УЧИТЕЛЯ ЗА МУЗИКАТА
,
,
ТОМ 8
В сегашните нови песни почти няма
поезия
.
Пеене има даже и в животните, и в растенията, и в изворите. И тъй, музиката е проявление на Любовта във всяка дума. Музиката, пеенето е събуждане, пробуждане на човешкото съзнание с частица от светлината, която идва от Духовния свят. Понякога има механично пеене, но в истинското пеене има само успокоение. Който пее истински, той трябва да пее за себе си.
В сегашните нови песни почти няма
поезия
.
Сегашните песни аз ги наричам упражнения, приготовление за бъдещата музика. В класическите парчета има идея, те са продиктувани от нещо по-високо, а останалите са повече упражнения. Аз наричам моята Любов едно окултно упражнение. Тя не е песен, ще стане песен, но докато стане песен трябва да има такива песнопойци, през които тази Любов да премине. Защото песента става чрез песнопойците.
към текста >>
70.
12. ПОЕЗИЯТА
,
,
ТОМ 8
12.
ПОЕЗИЯТА
Беше Великден.
12.
ПОЕЗИЯТА
Беше Великден.
Изгревът е изпъстрен с белота и усмихнати лица на братя и сестри. Паневритмията е приключила и около Учителя са се събрали братя и сестри да Му целуват ръка. Аз съм също там на полянката, чакам реда си, но съм малко назад. Поглеждам към небето. Виждам облак във вид на особена фигура.
към текста >>
" Така аз започнах да събирам онези листове, чрез които се изливаше
поезията
ми идваща от Невидимия свят.
"Учителю, аз нямам какво да ви поднеса. Но имам това. Написах го сега." И го прочитам в антренцето на приемната. Той го изслуша със спуснати клепачи. Лицето Му придоби чуден израз и накрая каза: "Пазете тези работи, които Ви се дават, те са скъпоценности!
" Така аз започнах да събирам онези листове, чрез които се изливаше
поезията
ми идваща от Невидимия свят.
към текста >>
71.
24. БИРНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 8
Но в мен течеше струйката на една
поезия
, идваща от един незнаен извор.
Вместо да благодари на Господа, че разбойниците са я отървали от по-голяма беда, то тя плаче, че са й обрали парите. Ето какво означават човешките работи". С мене беше станало същото. Аз имах недъг с една ръка. Бяха ме обрали.
Но в мен течеше струйката на една
поезия
, идваща от един незнаен извор.
към текста >>
72.
25. ПОЕТИ НА СЛЪНЦЕТО
,
,
ТОМ 8
Не зная защо е трябвало след това да се кача горе в стаята при Него, но като слизахме по стълбите заедно, Го запитах за тази
поезия
.
Прочетох две от тях. След прочитането, самата аз останах недоволна, защото видях лицето на Учителя, което беше строго. Вече сама не харесвах тези стихотворения. А преди ми харесваха. Бях смутена и не знаех какво да правя.
Не зная защо е трябвало след това да се кача горе в стаята при Него, но като слизахме по стълбите заедно, Го запитах за тази
поезия
.
"Това са поети на нощта." "Ами те какви трябва да бъдат? " "Поети на слънцето. Ти нали наблюдаваш изгрева на слънцето? Както изгрява слънцето на земята, така трябва да изгрява тази поезия в душите на хората и в онези, които я четат. Тогава тя е поезия на слънцето, защото носи живот.
към текста >>
Както изгрява слънцето на земята, така трябва да изгрява тази
поезия
в душите на хората и в онези, които я четат.
Бях смутена и не знаех какво да правя. Не зная защо е трябвало след това да се кача горе в стаята при Него, но като слизахме по стълбите заедно, Го запитах за тази поезия. "Това са поети на нощта." "Ами те какви трябва да бъдат? " "Поети на слънцето. Ти нали наблюдаваш изгрева на слънцето?
Както изгрява слънцето на земята, така трябва да изгрява тази
поезия
в душите на хората и в онези, които я четат.
Тогава тя е поезия на слънцето, защото носи живот. А това, което сега прочете от книгата, това е поезия на нощта. Тогава хората заспиват и чрез съня си отиват да пребивават в друг свят." Разбрах, че трябва да се стремя към поезията, която се носеше и идваше чрез изгревите на слънцето. Веднъж Учителят ми каза: "Слънцето носи живот за земята и за хората. Слънцето е символ на Духът.
към текста >>
Тогава тя е
поезия
на слънцето, защото носи живот.
Не зная защо е трябвало след това да се кача горе в стаята при Него, но като слизахме по стълбите заедно, Го запитах за тази поезия. "Това са поети на нощта." "Ами те какви трябва да бъдат? " "Поети на слънцето. Ти нали наблюдаваш изгрева на слънцето? Както изгрява слънцето на земята, така трябва да изгрява тази поезия в душите на хората и в онези, които я четат.
Тогава тя е
поезия
на слънцето, защото носи живот.
А това, което сега прочете от книгата, това е поезия на нощта. Тогава хората заспиват и чрез съня си отиват да пребивават в друг свят." Разбрах, че трябва да се стремя към поезията, която се носеше и идваше чрез изгревите на слънцето. Веднъж Учителят ми каза: "Слънцето носи живот за земята и за хората. Слънцето е символ на Духът. Поезията е творение на Духът." Ето така нещата станаха разбрани за мене.
към текста >>
А това, което сега прочете от книгата, това е
поезия
на нощта.
"Това са поети на нощта." "Ами те какви трябва да бъдат? " "Поети на слънцето. Ти нали наблюдаваш изгрева на слънцето? Както изгрява слънцето на земята, така трябва да изгрява тази поезия в душите на хората и в онези, които я четат. Тогава тя е поезия на слънцето, защото носи живот.
А това, което сега прочете от книгата, това е
поезия
на нощта.
Тогава хората заспиват и чрез съня си отиват да пребивават в друг свят." Разбрах, че трябва да се стремя към поезията, която се носеше и идваше чрез изгревите на слънцето. Веднъж Учителят ми каза: "Слънцето носи живот за земята и за хората. Слънцето е символ на Духът. Поезията е творение на Духът." Ето така нещата станаха разбрани за мене.
към текста >>
Тогава хората заспиват и чрез съня си отиват да пребивават в друг свят." Разбрах, че трябва да се стремя към
поезията
, която се носеше и идваше чрез изгревите на слънцето.
" "Поети на слънцето. Ти нали наблюдаваш изгрева на слънцето? Както изгрява слънцето на земята, така трябва да изгрява тази поезия в душите на хората и в онези, които я четат. Тогава тя е поезия на слънцето, защото носи живот. А това, което сега прочете от книгата, това е поезия на нощта.
Тогава хората заспиват и чрез съня си отиват да пребивават в друг свят." Разбрах, че трябва да се стремя към
поезията
, която се носеше и идваше чрез изгревите на слънцето.
Веднъж Учителят ми каза: "Слънцето носи живот за земята и за хората. Слънцето е символ на Духът. Поезията е творение на Духът." Ето така нещата станаха разбрани за мене.
към текста >>
Поезията
е творение на Духът." Ето така нещата станаха разбрани за мене.
Тогава тя е поезия на слънцето, защото носи живот. А това, което сега прочете от книгата, това е поезия на нощта. Тогава хората заспиват и чрез съня си отиват да пребивават в друг свят." Разбрах, че трябва да се стремя към поезията, която се носеше и идваше чрез изгревите на слънцето. Веднъж Учителят ми каза: "Слънцето носи живот за земята и за хората. Слънцето е символ на Духът.
Поезията
е творение на Духът." Ето така нещата станаха разбрани за мене.
към текста >>
73.
29. ПОСВЕЩЕНИЕТО
,
,
ТОМ 8
Ти си дошла да си поправиш погрешките - чрез
поезията
."
Този, който обича, пръв се ползува от любовта. И всички, които обича , и те се ползват. Като слънцето: щом изгрее, огрява всичко. Не гледа, дали заслужава, или не. Любовта всичко чисти, всичко разтопява.
Ти си дошла да си поправиш погрешките - чрез
поезията
."
към текста >>
74.
41. ЩЕ РАБОТИШ
,
,
ТОМ 8
От Невидимия свят ви се отваря път да работите свободно и самостоятелно в областта на
поезията
.
Люби, учи и свободен бъди! Това е мотото на Новото Учение". Новото Учение, което Христос проповядва трябва да се приложи първо в училищата. Това се изисква от умните и добри учители, специалисти. Майките и бащите също трябва да приложат в домът си Новото Учение.
От Невидимия свят ви се отваря път да работите свободно и самостоятелно в областта на
поезията
.
Не го изпускайте. Дръжте го."
към текста >>
75.
45. КАК И КОМУ СЕ ПИШЕ ПОЕЗИЯ
,
,
ТОМ 8
45. КАК И КОМУ СЕ ПИШЕ
ПОЕЗИЯ
1 .XII.
45. КАК И КОМУ СЕ ПИШЕ
ПОЕЗИЯ
1 .XII.
Днес минах край Учителя, видя ме и ме извика. "Това стихотворение не бива да го изпращате! То е лично стихотворение. Не бива да се пише тъй поезия. Когато искаш да кажеш нещо, ще го пишеш, че до други се отнася.
към текста >>
Не бива да се пише тъй
поезия
.
45. КАК И КОМУ СЕ ПИШЕ ПОЕЗИЯ 1 .XII. Днес минах край Учителя, видя ме и ме извика. "Това стихотворение не бива да го изпращате! То е лично стихотворение.
Не бива да се пише тъй
поезия
.
Когато искаш да кажеш нещо, ще го пишеш, че до други се отнася. Аз ще ти кажа, как ще пишеш. Ще пишеш за едно цвете. В миналото ти си била един мъж. Мъчила си толкова хора, сега тези същите са станали мъже и те те мъчат.
към текста >>
76.
47. ПЕРИОДИЧНОСТ В ЖИВОТА
,
,
ТОМ 8
Най-напред заприказвах за
поезията
, за стихотворенията в сбирката "Чучулига".
47. ПЕРИОДИЧНОСТ В ЖИВОТА 12.Х111. До 11.20 бях при Учителя. Не зная в колко съм влязла. Може би в 9 часа, малко повече или малко по-рано.
Най-напред заприказвах за
поезията
, за стихотворенията в сбирката "Чучулига".
Почти всички, с изключение на твърде малко прочетох. Радвам се извънредно много. Ще има да коригирам много от тях, ще преработвам, ще прибавям куплети, ще пиша нови. Ще има да работя. "Образност", каза Учителят.
към текста >>
По-красиво да обичаш." "По-рано вие ми бяхте казали, Учителю: "Вий ще си намерите
поезията
!
Ако някой ме обича, но не предава любовта такава, каквато е, и ако аз не оценявам любовта такава, каквато е, това не е правилно. Когато говорим за жената, която ревнува мъжа си. Ако аз съм посял една нива, трябва ли да се сърди другата нива за това? Да обичаш някого, значи да посееш в него семената на доброто, да се съберат волята на ума, на сърцето и на действието. Във всяка любов трябва да се даде подтик за по-висока любов.
По-красиво да обичаш." "По-рано вие ми бяхте казали, Учителю: "Вий ще си намерите
поезията
!
А сега дали онова, което преживях лятото, е станало причина да не стане това? " "Когато прозореца си ти затваряш, и слънцето е залязло, ще чакаш другото изгряване на слънцето. Благата идват периодично. Когато слънцето грее, вземай! Когато залезе, почивай, за да работиш пак при новото изгрява-не на слънцето. Периодичност.
към текста >>
77.
55. СВЕЩЕНИЯТ ТРЕПЕТ НА ЛЮБОВТА
,
,
ТОМ 8
7.30-8.00 часа сутринта при белите маси Учителят ми каза, като ме видя: "Вий ще си намерите
поезията
!
Сега трябва да се научиш да обичаш. Ти не бива да искаш голямата любов. Любовта не е голяма и малка, тя е една. На малкото бъди благодарна и не искай повече." 19.У. Сутринта се събудих с хубав сън.
7.30-8.00 часа сутринта при белите маси Учителят ми каза, като ме видя: "Вий ще си намерите
поезията
!
" При Него бяха Теофана Савова и Маргарита Мечева. Той почистваше едно дърво. Той продължи: "За да дойдем на земята, ний сме били обичани. Бог ни е обичал и ни обича. Ний не трябва да чакаме да ни обичат, защото никой не може да ни обича повече отколкото Бог ни обича.
към текста >>
78.
61. ВОЙНИЦИТЕ
,
,
ТОМ 8
През това време аз бях и учителка и пишех
поезия
за деца.
Тогава Той каза високо: "Днес три сестри пробиха фронта! " Разбрах по-късно, че преди мене са дошли от София други две сестри. Но защо и как сме пробили фронта? После разбрах, че на този ден София е била блокирана, извършен е преврат и комунистите взимат властта. А след това дойде нова историческа епоха.
През това време аз бях и учителка и пишех
поезия
за деца.
И което е най-интересното, през това време цензурата на новата власт одобряваше моята поезия и отпечатаха 5-6 книжки за деца с подходящи рисунки. Те знаеха, че съм дъновистка, но аз пишех поезия за деца по време, когато хората пишеха друга поезия, за великите подвизи на новата власт. Аз друго можех да пиша, но пишех и поезия за моите деца, на които съм била толкова години учителка и които отдавна бяха станали възрастни. Ето как бях пробила фронта. А фронта се пробива само от истинските войници.
към текста >>
И което е най-интересното, през това време цензурата на новата власт одобряваше моята
поезия
и отпечатаха 5-6 книжки за деца с подходящи рисунки.
" Разбрах по-късно, че преди мене са дошли от София други две сестри. Но защо и как сме пробили фронта? После разбрах, че на този ден София е била блокирана, извършен е преврат и комунистите взимат властта. А след това дойде нова историческа епоха. През това време аз бях и учителка и пишех поезия за деца.
И което е най-интересното, през това време цензурата на новата власт одобряваше моята
поезия
и отпечатаха 5-6 книжки за деца с подходящи рисунки.
Те знаеха, че съм дъновистка, но аз пишех поезия за деца по време, когато хората пишеха друга поезия, за великите подвизи на новата власт. Аз друго можех да пиша, но пишех и поезия за моите деца, на които съм била толкова години учителка и които отдавна бяха станали възрастни. Ето как бях пробила фронта. А фронта се пробива само от истинските войници. И поети!
към текста >>
Те знаеха, че съм дъновистка, но аз пишех
поезия
за деца по време, когато хората пишеха друга
поезия
, за великите подвизи на новата власт.
Но защо и как сме пробили фронта? После разбрах, че на този ден София е била блокирана, извършен е преврат и комунистите взимат властта. А след това дойде нова историческа епоха. През това време аз бях и учителка и пишех поезия за деца. И което е най-интересното, през това време цензурата на новата власт одобряваше моята поезия и отпечатаха 5-6 книжки за деца с подходящи рисунки.
Те знаеха, че съм дъновистка, но аз пишех
поезия
за деца по време, когато хората пишеха друга
поезия
, за великите подвизи на новата власт.
Аз друго можех да пиша, но пишех и поезия за моите деца, на които съм била толкова години учителка и които отдавна бяха станали възрастни. Ето как бях пробила фронта. А фронта се пробива само от истинските войници. И поети! По онова време, когато бях учителка в село Буковец и когато кметът ме беше подгонил, то отивам при Учителя и се оплаквам.
към текста >>
Аз друго можех да пиша, но пишех и
поезия
за моите деца, на които съм била толкова години учителка и които отдавна бяха станали възрастни.
После разбрах, че на този ден София е била блокирана, извършен е преврат и комунистите взимат властта. А след това дойде нова историческа епоха. През това време аз бях и учителка и пишех поезия за деца. И което е най-интересното, през това време цензурата на новата власт одобряваше моята поезия и отпечатаха 5-6 книжки за деца с подходящи рисунки. Те знаеха, че съм дъновистка, но аз пишех поезия за деца по време, когато хората пишеха друга поезия, за великите подвизи на новата власт.
Аз друго можех да пиша, но пишех и
поезия
за моите деца, на които съм била толкова години учителка и които отдавна бяха станали възрастни.
Ето как бях пробила фронта. А фронта се пробива само от истинските войници. И поети! По онова време, когато бях учителка в село Буковец и когато кметът ме беше подгонил, то отивам при Учителя и се оплаквам. Каза ми: "Смела ще бъдете!
към текста >>
79.
62. ГРЕХОВЕТЕ НА МИНАЛОТО
,
,
ТОМ 8
"Е, с
поезията
, рекох, ще се разплащате." И продължавам да пиша, за да си плащам греховете на миналото.
Значи, ще си плащам грехове от миналото. Но с какво ли ще ги плащам? Вероятно със страдания, както е досега откакто се помня. Но в този момент чувам гла сът на Учителя. Повдигам глава.
"Е, с
поезията
, рекох, ще се разплащате." И продължавам да пиша, за да си плащам греховете на миналото.
Едната, детската стихосбирка днес се печата. А духовната остава за утрешния ден.
към текста >>
80.
64. ПРИКАЗКИ И РАЗКАЗИ ЗА ДЕЦА
,
,
ТОМ 8
Тя бе изпълнила молбата ми и Той отговорил така: "От Невидимия свят й се отваря път да работи свободно и самостоятелно в областта на
поезията
".
" Тя още не беше излезнала. В Мърчаево казвам на Учителя: "Учителю, "факел" пак отлага издаването на книжката". Учителят стана сериозен и рече: "Вземете си я, рекох, обратно." Така и сторих. Веднъж бях сънувала един сън. Бях го казала на Паша да го предаде на Учителя.
Тя бе изпълнила молбата ми и Той отговорил така: "От Невидимия свят й се отваря път да работи свободно и самостоятелно в областта на
поезията
".
Това се сбъдна. През време на социализма единствено моята поезия се печаташе, а в братството имаше много поети и писатели. Когато излезна от печат книжката "Хей, горице", Паша Теодорова споделила: "Учителю, излезе на Димитринка книжката." Той казал: "Това са нейните деца, които ще тръгнат по света. Едни от тях са гениални, други талантливи, а трети (Паша казала, глупави)". Но Учителят добавил: "Обикновени".
към текста >>
През време на социализма единствено моята
поезия
се печаташе, а в братството имаше много поети и писатели.
Учителят стана сериозен и рече: "Вземете си я, рекох, обратно." Така и сторих. Веднъж бях сънувала един сън. Бях го казала на Паша да го предаде на Учителя. Тя бе изпълнила молбата ми и Той отговорил така: "От Невидимия свят й се отваря път да работи свободно и самостоятелно в областта на поезията". Това се сбъдна.
През време на социализма единствено моята
поезия
се печаташе, а в братството имаше много поети и писатели.
Когато излезна от печат книжката "Хей, горице", Паша Теодорова споделила: "Учителю, излезе на Димитринка книжката." Той казал: "Това са нейните деца, които ще тръгнат по света. Едни от тях са гениални, други талантливи, а трети (Паша казала, глупави)". Но Учителят добавил: "Обикновени". Ето така аз записах по обикновеному моите приказки и разкази за деца.
към текста >>
81.
66. ПТИЧЕТО, КОЕТО КАЦНА НА РАМОТО МИ
,
,
ТОМ 8
При мен стана така, че докато пееше това птиче на рамото ми, аз пишех моята
поезия
.
Заслушах се и разбрах, че се обажда птичето наричано от децата "чичо пей", защото песента му наподобяваше изговарянето на тези думи. Аз слушам, а Учителят е седнал там на един стол, поглежда ме и казва: "Твоето птиче. Твоето птиче". Да ми се каже такова нещо и то от Него, значи да бъда доволна от себе си, от своят дял от живота и да вървя напред като ученик. По това време се разказваше, че веднъж в живота у човека птичето на щастието кац-ва върху рамото му и ако човек не посегне с ръка да го вземе, то след като си изпее песента то хвръква и изчезва.
При мен стана така, че докато пееше това птиче на рамото ми, аз пишех моята
поезия
.
Веднъж казвам на Учителя: "Много обичам водата и като малка много обичах да ме вали дъжд". "Ти си приятелка на водните духове. Ето защо." Друг път се изкачвам нагоре по стълбата и съм при вратата Му. Той я отвари и ме изчака. "Учителю, като съм била дете са ми разказвали, че съм била много хубаво дете.
към текста >>
Тогава взимах молива в ръка и записвах песента му като
поезия
.
И затова си учителка. Не всеки може да работи с децата. Защото децата много добре оценяват чистотата. Само чистия човек може да бъде учител и възпитател на деца." Разбрах, тръгнах си и продължих да вървя по моят път като детска учителка. Понякога чувах как на рамото ми кацваше птиченцето "чичо пей", пееше и нареждаше своята песен.
Тогава взимах молива в ръка и записвах песента му като
поезия
.
Така станах поетеса за деца. Но другата поезия, която написах по малко се отпечата в списание "Житно зърно" и във вестник "Братство". Но истинската ми духовна поезия остана неотпечатана и това ще стори друг вместо мен. И това ще бъде онзи, на когото също от време на време кацва на рамото му малко птиченце и му пее в захлас. Песни от Небето!
към текста >>
Но другата
поезия
, която написах по малко се отпечата в списание "Житно зърно" и във вестник "Братство".
Защото децата много добре оценяват чистотата. Само чистия човек може да бъде учител и възпитател на деца." Разбрах, тръгнах си и продължих да вървя по моят път като детска учителка. Понякога чувах как на рамото ми кацваше птиченцето "чичо пей", пееше и нареждаше своята песен. Тогава взимах молива в ръка и записвах песента му като поезия. Така станах поетеса за деца.
Но другата
поезия
, която написах по малко се отпечата в списание "Житно зърно" и във вестник "Братство".
Но истинската ми духовна поезия остана неотпечатана и това ще стори друг вместо мен. И това ще бъде онзи, на когото също от време на време кацва на рамото му малко птиченце и му пее в захлас. Песни от Небето!
към текста >>
Но истинската ми духовна
поезия
остана неотпечатана и това ще стори друг вместо мен.
Само чистия човек може да бъде учител и възпитател на деца." Разбрах, тръгнах си и продължих да вървя по моят път като детска учителка. Понякога чувах как на рамото ми кацваше птиченцето "чичо пей", пееше и нареждаше своята песен. Тогава взимах молива в ръка и записвах песента му като поезия. Така станах поетеса за деца. Но другата поезия, която написах по малко се отпечата в списание "Житно зърно" и във вестник "Братство".
Но истинската ми духовна
поезия
остана неотпечатана и това ще стори друг вместо мен.
И това ще бъде онзи, на когото също от време на време кацва на рамото му малко птиченце и му пее в захлас. Песни от Небето!
към текста >>
82.
78. ОРИСИЯТА
,
,
ТОМ 8
Но за
поезията
ми, за времето на Учителя и Школата Му аз имам голямо мнение.
Стига да завършиш училището". Какво училище завърших, аз не мога да кажа. Завърших ли го, а исках да следвам и Висша Окултна Школа. Аз прекарах от самото начало на Школата до края. Не знам какво свърших, но написах нещо и оставих за следващите поколения.
Но за
поезията
ми, за времето на Учителя и Школата Му аз имам голямо мнение.
Тя дойде от висините. Аз я видях, снех я и я записах с единствената ми ръка, с която можех да си служа и то с лявата. Трите орисници ме орисаха с незавидна съдба. Но бях изпратена да присъствам в Школата на Учителя и чух и Неговата орисия. Записах я и ви я предавам заедно с моето творчество.
към текста >>
83.
85. ПИСМО ОТ БОЯН БОЕВ
,
Любезна сестра Димитрина Антонова, Изгрев, 4.октомври 1954 г.
,
ТОМ 8
Сигурно пишете
поезия
и като си дойдете ще ми я прочетете.
"Начало на мъдростта", в петък "Съразмерност в природата", на 22.1Х. се чете беседата "Късият и дългият път". Вие живеете там в поетична местност. Вярвам да сте доволни от красивото: от цветята, горите, реките, от мистичната тишина на планината. Там имате условие за съзерцание, размишление и вдъхновение.
Сигурно пишете
поезия
и като си дойдете ще ми я прочетете.
Използвайте условията там, за да пишете. Като срещнеш Благой, наблюдателя на Юмрук чал, поздравете го сърдечно от мен. Ние станахме близки. Ето някои мисли от Учителя: "Ако ти не виждаш Бога в един човек, не можеш да му станеш приятел. И ако той не вижда Бога в тебе, не може да ти стане приятел.
към текста >>
84.
87. БЕЛЕЖКА НА РЕДАКТОРА
,
,
ТОМ 8
4. Успяхме да подредим и нейната
поезия
отнасяща се до Школата на Учителя или за Учението на Бялото Братство.
През есента на 1997 г. с Марийка Марашлиева посетихме домът на Райка Маркова и от предоставения архив успяхме да вземем онези материали, които влязоха в том VIII. Естествено те трябваше да се разчетат, подредят, напишат на пишеща машина и подготвят за печат. Една изморителна дейност. Но благодатна!
4. Успяхме да подредим и нейната
поезия
отнасяща се до Школата на Учителя или за Учението на Бялото Братство.
Друга част е поместена в сп. "Житно зърно" или във в. "Братство", 5. Очакваме онзи, който ще се яви, за да финансира отпечатването на поезията на Димитрина Андонова. Съставител: Вергилий Кръстев
към текста >>
Очакваме онзи, който ще се яви, за да финансира отпечатването на
поезията
на Димитрина Андонова.
Но благодатна! 4. Успяхме да подредим и нейната поезия отнасяща се до Школата на Учителя или за Учението на Бялото Братство. Друга част е поместена в сп. "Житно зърно" или във в. "Братство", 5.
Очакваме онзи, който ще се яви, за да финансира отпечатването на
поезията
на Димитрина Андонова.
Съставител: Вергилий Кръстев
към текста >>
85.
3. ПЪРВАТА СРЕЩА С УЧИТЕЛЯ НА РИЛА
,
,
ТОМ 8
Но една
поезия
като ме награби, съжалявам, че не ги пазя тези стихове за Рила и започнах да пиша за Рила като за обиталище на светли духове.
Така ми поднесе супата и на сутринта, аз си спя сутринта, ама нищо не питам Гали. Нищо не го питам и той нищо не ми казва. Виждам че той се измъква и излиза някъде, пак се връща, вечерта той отива някъде, аз си седя в палатката. Седя си, ама в едно много особено състояние, просто нямам желание да общувам, някакси едно пасивно състояние. Нищо не предприемам.
Но една
поезия
като ме награби, съжалявам, че не ги пазя тези стихове за Рила и започнах да пиша за Рила като за обиталище на светли духове.
Аз не зная кой е Учителят даже. Това беше първите три дни. Четвъртъка сутринта някъде към 10 часа излизам от палатката и виждам, че този стария човек се задава и отива може би към салончето. Минава така покрай палатката. Никой няма.
към текста >>
86.
10. ПРОТЕСТАНСКИТЕ ДЕЦА УТИВАТ ПРИ УЧИТЕЛЯ
,
,
ТОМ 8
И така пишех
поезия
и си стоях в палатката без да пожелая да вляза в контакт с лагеруващите и това усамотение оказваше благотворно влияние върху мен.
Но вътре в душата си чувствах безбрежно спокойствие, мир и вдъхновение за поетично творчество, което отпреди две години беше започнало да ме навестява и пишех стихове в религиозен дух. И ето че и тук започнах да пиша в една тетрадка стихове. Те отразяваха едно трепетно чувство на възхищение от красотата и хармонията на рилската природа. Отправях чрез стиховете си зов към всички отрудени в шумните друмища на живота, да дойдат тук край чудното езеро, където всяка мъка и тъга в радост се превръща. Възпявах любовта на Христа и неговата безгранична милост към човечеството.
И така пишех
поезия
и си стоях в палатката без да пожелая да вляза в контакт с лагеруващите и това усамотение оказваше благотворно влияние върху мен.
А и брат ми не ме канеше да ме води при тези, които той посещаваше. Но... четвъртък сутринта към 10 часа излязох от палатката и се спуснах със спокойни стъпки към езерото. Не виждах никакъв човек и ето съзрях, че благородният белобрад старец идва към мен. Виждайки Го отдалече аз се зачудих как да Го поздравя, но когато Той ме наближи поздравих Го с леко кимване на глава, а Той ми отговори: "Само Божията Любов! " и продължи пътя си нататък.
към текста >>
87.
17. ОТВОРЕНО ПИСМО
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Паневритмична
поезия
за английски говорещите.
17. ОТВОРЕНО ПИСМО ВИОЛА ЙОРДАНОВА Драги съмишленици, в началото на месец август 1997 год получих писмо от Барнаби Браун, който не познавам лично. Писмото бе придружено от следващите две копия: 1. Музикален текст на Паневритмията от Беинса Дуно. 2. Въведение.
Паневритмична
поезия
за английски говорещите.
Цитат: „Това издание се подготвя за издателство Бяло Братство и езотерични публикации респективно в София и Калифорния".Тези две копия са разпратени на музиканти и преподаватели на Паневритмия за инспекция със следната забележка: „Вашите поправки и корекции ще бъдат взети под внимание". Въз основа на горната забележка, аз включвам в това писмо моята преценка на тази нова Паневритмия, в която Браун коригира музиката на Беинса Дуно и замества лириката на Олга Славчева. Браун насърчен от книгоиздателството „Бяло Братство" и с нейно съдействие прави радикални корекции на Паневритмията издадена от Боян Боев през 1936 г. одобрена лично от Учителя. Изглежда, че Браун не е бил достатъчно уведомен или сам убеден, че Учителят прилага нови начини при композиране и нотиране в своето музикално творчество.
към текста >>
88.
18. ПИСМО НА ВИОЛА ЙОРДАНОВА ДО М-Р БРАУН
,
ВИОЛА ЙОРДАНОВА
,
ТОМ 8
Този вид
поезия
изисква респект /уважение/.
Сега, бих желала да отговоря на Вашите специфични въпроси: ПЪРВО: „Първият ден на пролетта" е кръг /цикъл/ и бидейки такъв, важно е да се тръгва с десния крак. Обаче, следвайки музиката, някои движения в кръга започват с левия крак, което е правилно. ВТОРО: За 28-те движения, стихотворната част, сътворена от Олга Славчева е превъзходна. Поетичните думи на Олга описват добре процеса на духовния растеж, който се извършва през време на Паневритмичния танц. Всеки играещ, през време на разговора си с природата става като дете отварящо в почуда очите си, разбирайки все повече, че един Божествен Дух на Любовта и Мъдростта оживотворява целия мир.
Този вид
поезия
изисква респект /уважение/.
ТРЕТО: Поетичният текст на „Слънчевите лъчи" сътворен от Весела Несторова е също превъзходен. Възможно ли е за някого да мисли, че Учителят не е познавал и други поети по времето когато Той сам е избрал Олга Славчеа и Весела Несторова? Той е знаел много добре, че те ще създадат най-добрият поетичен текст, съвършено сливащ се със значенията, музикалните ритми и движенията на тялото при изпълнението на Паневритмията. ЧЕТВЪРТО: Темпата, ритмите, поетичните текстове и движенията на тялото се определени единствено от идеята която е сърце на упражненията. При изменението на мензурите се изменя и ритъма и темпото на движението което не е позволено.
към текста >>
89.
ТОДОР МАРИНЧЕВСКИ
,
1. ЖИВИЯТ ОГЪН НА СЛОВОТО
,
ТОМ 8
Баща ми обичаше
поезията
и често рецитираше възрожденските ни поети.
Родът на баща ми е от гр. Съединение, наричано някога Голямо Конаре, окръг Пловдивски. Дядо ми Тодор не е бил чужд на борбата за освобождение от турско робство. Познавал се е с Левски, който много пъти е бил при дядо ми, който е имал малко кафене, също е бил известен като добър певец. През Априлското въстание е бил заловен, заедно с известния тогава поп Груйо са били осъдени на смърт и часове преди да бъде изпълнена присъдата се явяват френски и италиански консули в Пловдив, и присъдата е отменена.
Баща ми обичаше
поезията
и често рецитираше възрожденските ни поети.
Направил опит за постановка на пиеси и беше режисьор на месните учители, които бяха актьорите при всяко театрално представление в провинцията по ония години. Като малък много се гордеех пред моите връстници - деца, че баща ми може да прави театър. Майка ми и нейният род е от Самоков. Родът се казва Бутилови. Родоначалник е бил Бутило, дошъл от Италия в Самоков през османското робство като специалист по линия на "Самоковите" - за производство на желязо.
към текста >>
90.
6. МУЗИКАТА НЕ ТРЯБВА ДА СТАВА ПРОФЕСИЯ
,
,
ТОМ 8
Той мисли за онова далечно бъдеще, когато човек, освободен от тежкия физически труд, благодарение на машините, които ще сътвори, ще работи по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото време ще посвети на музика,
поезия
, художество, балет, наука, пътуване по света.
Хубавият тон на цигулката не се учи. Той е вродена дарба. Ако един цигулар свири шест часа дневно, кой ще го храни? Той трябва да дава концерти, за да се изхранва. Аз така си обясних това изказване на Учителя.
Той мисли за онова далечно бъдеще, когато човек, освободен от тежкия физически труд, благодарение на машините, които ще сътвори, ще работи по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото време ще посвети на музика,
поезия
, художество, балет, наука, пътуване по света.
Ако ви попитам кое изкуство според вас стои най-високо, сигурно един от вас поне ще ми отговори: "Музиката! " Друг ще каже -поезията, трети - художсетвото. Моят приятел Иван Антонов, който обича много музика, поставяше балета като едно от най-висшите изкуства. Сега и аз съм склонен да открия в балета едно голяма изкуство. В него има музика, пластика, грация, красота.
към текста >>
" Друг ще каже -
поезията
, трети - художсетвото.
Ако един цигулар свири шест часа дневно, кой ще го храни? Той трябва да дава концерти, за да се изхранва. Аз така си обясних това изказване на Учителя. Той мисли за онова далечно бъдеще, когато човек, освободен от тежкия физически труд, благодарение на машините, които ще сътвори, ще работи по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото време ще посвети на музика, поезия, художество, балет, наука, пътуване по света. Ако ви попитам кое изкуство според вас стои най-високо, сигурно един от вас поне ще ми отговори: "Музиката!
" Друг ще каже -
поезията
, трети - художсетвото.
Моят приятел Иван Антонов, който обича много музика, поставяше балета като едно от най-висшите изкуства. Сега и аз съм склонен да открия в балета едно голяма изкуство. В него има музика, пластика, грация, красота. Великите балерини са много по-малко от великите музиканти, броят се на пръсти. Например: Изидора Дънкан, великата Ана Павлова и много други.
към текста >>
91.
МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ И НИЕ
,
,
ТОМ 8
Вероятно Той има пред вид онова далечно бъдеще, когато хората на земята така ще механизират оръдията на труда, че ще стане възможно да работят само по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото свободно време ще посветят за интелектуалното си издигане или за развитието на своите дарби:
поезия
, художество, музика и други изкуства.
Колко простичка изглежда песента на Бетховен, написана върху "Одата на радостта" на Шилер, но какъв вътрешен заряд тя крие в себе си, от който Бетховен изгражда грандиозния финал на своята Девета симфония. Може да се приеме, че изпълнителите на песните на Учителя трябва да бъдат не само добри музиканти, но и духовно издигнати хора. Би трябвало също да се съжалява, че нямаме също съмишленици между по-големите български композитори, а върху нас лежи задължението да разработваме и изнасяме тази неповторима музика пред наши и външни хора. Всъщност, никой български композитор или по-значителен изпълнител не биха дръзнали да аранжират или изпълняват музиката на Учителя днес, защото ще бъдат заподозрени в принадлежност към Бялото Братство и в идеологическа пропаганда за Него. Учителят застъпва интересното становище, че музиката не трябва да става професия.
Вероятно Той има пред вид онова далечно бъдеще, когато хората на земята така ще механизират оръдията на труда, че ще стане възможно да работят само по 2-3 часа дневно за препитанието си, а останалото свободно време ще посветят за интелектуалното си издигане или за развитието на своите дарби:
поезия
, художество, музика и други изкуства.
Известно е, че един цигулар например, за да разчита на значителни постижения, трябва да притежава не само дарба, но да свири редовно най-малко 5-6 часа дневно, което значи, че той трябва да премине към професионализъм. Несъвместимо е едновременното упражняване на две професии, защото изкуството иска да му се отдадем изцяло. Има талантливи любители във всички видове изкуства, но те остават все пак любители и не могат да се домогнат до върхови постижения в изкуството. Има редки изключения, например Бородин, големият руски композитор, който е бил професор-химик и все пак, като композитор е написал безсмъртни произведения. За голямото изкуство се иска не само голяма дарба, но на него трябва да посветим цялото си време и да отдадем цялото си сърце и душа, да живеем и горим в него.
към текста >>
92.
73. ДЯДО БЛАГО
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990)
,
ТОМ 9
Има чудесна
поезия
за деца.
В.К.: Той е писал под разни псевдоними в списанията. Е.А.: Ами „Дядо Благо" е псевдоним. То името му е друго Стоян Русев. Стоян Русев се казваше. Дядо Благо е псевдонимът му.
Има чудесна
поезия
за деца.
Голямо творчество за деца. В.К.: Последният път говорихме за Дядо Благо. Разкажете ни още веднъж нещо за него. Е.А.: Да ще разкажа, но може да се повтарям. В.К.: Няма повторения, вече са изминали 30 години от заминаването на Учителя.
към текста >>
93.
76. ГЕОРГИ /ЖОРЖ/ РАДЕВ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)
,
ТОМ 9
Тука беше свършил математика, но разбираше от изкуство, музика,
поезия
, имаше усет, така богато надарена натура.
Той преведе „Закони" от английски, френски знаеше. На сестра Маркова помагаше, като превежда сестра Маркова от български на френски с него се сверяваше тя, дали го е превела точно българския текст, защото тя се страхуваше, че българския да не е разбрала криво. Пък той понеже и български разбираше, тя с него сверяваше. Щото той знаеше добре и френски. В туй отношение той беше един от най-образованите ни хора.
Тука беше свършил математика, но разбираше от изкуство, музика,
поезия
, имаше усет, така богато надарена натура.
В.К.: Разказваха ми едно изказване на Учителя за романа „Занони", че действията и лицата са истинни и верни. Е.А.: Не, това не съм чула, да. Възможно е. Възможно е, щото тъй както е даден, те не са дадени в своята светлина и не са идеализирани. Един Занони сбърка като човек, понятно.
към текста >>
94.
137. УЧИТЕЛЯТ ИМАШЕ ЧИСТОТАТА НА ДЕТЕ
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Земята е една книга, в която е написана най-хубавата
поезия
.
И това е почнало вече. Ако пътувате по планините и имате единство в мисълта си, няма да паднете, но когато дойдат 3-4 мисли в ума ви, когато се раздвои умът ви и дойдат някои отрицателни мисли, например мислиш за недостатъците на някой човек, или изпращате мисли на недоволство и омраза към някого, тогава ще паднете. Та на екскурзии по планина никога не мисли отрицателно, лоши работи. Ние сега прекарваме най-хубавите изпитания, които могат да ни се дадат. А пък в бъдеще ще ви се дадат още по-добри изпитания.
Земята е една книга, в която е написана най-хубавата
поезия
.
Природата пише писма, например някой път ти си загрижен, мрачен и тогава видиш едно хубаво бяло цветенце, то е едно писмо. Това бяло цвете ти говори: „Когато всичко дадеш, всичко ще вземеш". Но ще дадеш не на глупавия. Той нищо няма да разбере. Но ще дадеш на онзи, който разбира.
към текста >>
95.
185. ХОРОСКОПЪТ НА ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
,
БЕЛЕЖКИ НА РЕДАКТОРА
,
ТОМ 9
Ще обичц изкуството, музиката,
поезията
и ще е способна на платонична любов.
Ще се увлече от особена напредничава религиозна фаза; има опасност от отрицателен психизъм. Амбициозна, стремяща се, смела природа, влюбчива и демонстративна в чувствата си. Енергична и делова ще е, та ще може да печели добре, но лесно ще харчи, та парите не ще се задържат в нея. Венера тригон с Уран. Умствено будна ще е, с бързо интуитивно схващане и ще е силно магнетична, та ще привлича много приятели, които ще й бъдат от помощ и подкрепа.
Ще обичц изкуството, музиката,
поезията
и ще е способна на платонична любов.
Дълбоки емоции, вдъхновение. Венера квадрат с Юпитер. Ще обича лукса, но ще й е невъзможно да го осъществи. Показана е вероятност да понесе загуби вследствие нечестността и вероломството на другите. Любовта и женитбата също ще са източник на скръб.
към текста >>
96.
XIII. КАК СЕ ИЗДАВАШЕ СПИСАНИЕ „ЖИТНО ЗЪРНО?
,
ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990 )
,
ТОМ 9
Поезия
9.
Научни 4. Педагогия 5. Музика 6. Окултни науки /астрология, физигномия, френология, кабала, розенкройцерство/ 7. Здравни въпроси /медицина, дишане, хигиена, паневритмия, светлолечение и пр./ 8.
Поезия
9.
Преводи от други езици 10. Загадъчни явления 11. Разговори с Учителя /Репортаж от нашия живот/ 12. Отзиви, вести и книгопис 13. Художествен отдел 14.
към текста >>
97.
ДЯВОЛЪТ И НЕГОВИТЕ ДВА КРАКА
,
ВТОРИЯТ МУ КРАК В ПРОВИНЦИЯТА СВИНАРНИКЪТ В СТАРА ЗАГОРА
,
ТОМ 9
по Слово на Учителя Дънов, което е една висша окултна
поезия
.
бяха откупена от мен за два концерта онази зала в „Дома на Техниката" на ул. „Раковски" 108, зала 4, където по моя програма се изнасяха концерт-рецитали по Слово и музика на Учителя Дънов. Залата бе закупена за 23 септември 1998 год. /сряда/ от 18 часа за поредния концерт-рецитал на тема „Възходящият път". Книжката „Възходящият път" е издадена 1935 год.
по Слово на Учителя Дънов, което е една висша окултна
поезия
.
Беше извадена на ксерокс и предадена на Зорница Попова, която в последните ни концерти беше водещ. Тя трябваше да разучи текста и да се подготви, понеже се четяха отделни пасажи от Словото на Учителя Дънов, след което следваше изпълнение от музиката на Учителя изпълнявана от певци или инструменталисти. Бяха извадени покани, които се раздаваха през месец август на Рила и в София. Направени бяха афиши и закачени на обичайните места. Яви се пречка.
към текста >>
На втория концерт на 27.IX.1998 год., който също му бе организиран от програмата по свое решение отхвърли да се чете „Възходящият път", което е върхът на Божествената
поезия
от Учителя Дънов.
Днес същите разрушителни сили са влезнали в така наречените последователи на Учителя Дънов. Това са нечистивите духове, които бяха освободени и влезнаха в тях. Повтори се същото от преди 2000 год. Едни набираха за печат оригиналното Слово на Учителя, а другите пречеха во главе със Симеон Симеонов. На първият концерт на 12.07.1997 год., който му бе организиран от програмата, която ръководя се обяви срещу отпечатаното Слово на Учителя и не показа отпечатаните книжки, заради които му бе организиран концерта.
На втория концерт на 27.IX.1998 год., който също му бе организиран от програмата по свое решение отхвърли да се чете „Възходящият път", което е върхът на Божествената
поезия
от Учителя Дънов.
И ето за трети път се противопостави и попречи екипът в Стара Загора да си свърши работата по набирането на оригиналното Слово на Учителя. Обяви се срещу програмата. Ето какво казва апостол Павел - Послание към Ефесяните, гл. 6, ст.12: „Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу всесветските управители на тая тъмнота, срещу духовните сили на нечестието в небесните места". Разбрахте ли кой е Свинепастирът, свинарят в Стара Загора, кои са свинете, кои са нечистивите духове, които влизат в свинете и какво става със свинете, когато са обсебени от бесовете?
към текста >>
98.
СЪДЪРЖАНИЕ
,
,
ТОМ 10
269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му
ПОЕЗИЯ
, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г.
Пазач на лагера 215. Силното желание216.Мъката на една сестра 217.Двете стотинки 218.Половин лев в заем на бедния човек 219.Няма да остане камък върху камък 220.Лекуване на слабо зрение 221.Излекуван от простуда 222.Метод за усилване на зрението 223.Първата в ятото 224.Чаша с отрова 225.Тримата професори и Учителят 226.Господ мед не яде 227.Златната чаша 228.В тъмна нощ сред реката 229.Лошите кучета 230.Да се помоли за сетен път 231.Аз съм Учителят 232.Как Иларионов бил спасен? 233.Мълчалив разговор 234.Той вече няма да пие 235.С царския влак 236.Чутата молитва 237.Паднала бомба 238.Куче пазач 239.Лекуване на лумбаго 240.Молитва за болното дете 241.Поискали доказателство 242.Купете си цигулка 243.Спасен от самоубийство 244.За благодарността 245.На една жетварска бригада 246.Първата ми среща с Учителя 247.Задача за безстрашие 248.Как си се оставила 249.Утре за обяд овнешко 250.Поръчението на Учителя 251.На път за Мусала 252.Когато се хули Словото 253.Как майка ми намери Учителя? 254.Синът на Норка – 255.Кой е Учителят? 256.Поети – медиуми 257.Как намерих Учителя 258.Изцеряването дете на Апостолидис 259.Бертоли при Учителя 260.Спомени за Д-р Миркович 261.Как доброто отваря път 262.Да чакаме влака – 263.Събудила се вдървена 264.Сънят на ловеца 265.На екскурзия без пет пари 266.Сънят на дядо Никола 267.Една душа се ражда 268.Кой е извършил волята Божия?
269.Заболяването на брат Генчо 270.Майката на Стоян – болна 271.Дойдох да светя 272.Най-големият детектив 273.Който тъпче Словото 274.Камъкът, който пречеше 275.Татко, ще те убия 276.Със светла вяра 277.Пътят на една душа 278.Георги от Аврамово 279.Седемте професори при Учителя 280.Моят опит 281.Вторият ми опит 282.Малката вратичка 283.В небрано лозе 284.Ленин и Учителят 285.Ако срещнеш Христа 286.Ако бях на твое място 287.Последният харман 288.Идете си, ще имате гости 289.Учениците на Учителя 290.Молитвата на Керчо 291.Непознатият с магаренцето 292.Трите овни (как съдбата отплаща) 293.Кирил Старейшински 294.Три дни сън 295.Брат Крумпри Учителя 296.Тримата братя при Учителя 297.Димитър Добрев на изпит 298.Двата връшника 299.Да се убиват пленници 300.Торба с пари 301.Излъгал себе си 302.Срутила се кариерата 303.Видение – една ученичка 304.Среща с Учителя 305.Къща за бедния 306.Чувал с картофи 307.Последният лев 308.Жертва за Бога 309.Арестувал брат си 310.Хляб за лагера на Седемте Рилски езера 311.Спасявайте картините 312.Възмездие 313.Една среща с Учителя 314.Друг случай 315.Хей братко, ти ли си бил 316.Лекуване на ухо 317.Внукът на един праведник 318.Досетливост 319.На лагер в Сините камъни 320.Учете руски 321.Скъпа опитност 322.Платил чужд дълг 323.Няма да им стигне времето 324.Куриерът 325.Моето духовно пробуждане 326.Военният при Учителя 327.Новата власт 328.Бургаският опит 329.Заветът на Учителя 330.Съседът на бай Киро 331.Небесна валута 332.Да бих могъл 9 333.Мълчалива проповед 334.Невъзможното стана възможно 335.Живот за живот 336.Изключителни времена 337.И Господ да слезе 338.Живият Христос 339.Бъди като тях 340.Великият Учител 341.Преди диспута в Търново 342.Тумор на главата 343.Заявление до Господа 344.Поглеждай небето 345.Земното кълбо на гърба на Учителя 346.Благодарил за обидата 347.Гласът на провидението 348.Думата на провидението 349.Последният ден на един касапин 350.За благодарността 351.Една малка опитност 352.Бедната жена и олиото 353.Глобата 354.Ти ще промениш убежденията си 355.Хляб за три дни 356.Опитност на певицата 357.Как да се молим 358.Първото пролетно цвете 359.При многото злато 360.За силното желание 361.Паневритмията лекува 362.Светлина в стаята му
ПОЕЗИЯ
, МЕЧТИ И СВЕТЪЛ ПЪТ / Георги Събев СТИХОТВОРЕНИЯ ОТ ГЕОРГИ СЪБЕВ ВЕРКА КУРТЕВА - (1908 – 1998 г.) / ЖИВИЯТ ГОСПОД Магнетофонен запис през 1982 г.
от Вергилий Кръстев 1.Началото 2.Музикално обучение1 3.На градината в Айтос 4.Идване в София 5.От векове в Школата 6.Георги Радев си заминава 7.Творчеството на Георги Радев 8.Животът ми с Георги Радев 9.Възпоменание за Георги Радев 10.Дух на воин, душа на девойка 11.Учениците се изпитват чрез живота си 12.Ученикът по дух познава Учителя 13.Духът, който ръководи 14.Живият Господ НАДКА КУРТЕВА - (1908 – 1996г.). ПРЕД ИЗВОРА НА ЖИВОТА Магнетофонен запис през 1986 г. от ВергилийКръстев 1.Чичо Панайот – свещеник 2.Учителятпри необикновения сеанс в Айтос 3.Съборът през 1920 година на Паспалата 4.Братската нива 5.Салонът в Айтос 6.Чешмата в село Тополица 7.Холерната болница 8.Хлябът на Господа 9.Службата пред Господа 10.Заминаването 11.Голямата ти сестра Цветанка си замина 12.Блажена душа 13.Мистичната връзка 14.Аллах го изпрати 15.Милосърдието и Тодоричка 16.На Рила през 1929 година 17.Скъсаната полица 18.Василка Иванова 19.Божил Иванов 20.Гоненията 21.Честността на Добри 22.Бракът на сестра ми Дора 23.Съпругът ми Добри 24.Учителят Си замина 25.Грижовност за бъдещия зет 26.Верността 27.Приятелите 28.Чортленската вода 29.Молитви за заминалите 30.Небесният хор 31.Заложбите и заровените таланти 32.Силата на молитвата 33.Вярата на Койна 34.Пеню Киров 35.Защо не биха попа? 36.Истинският ръководител 37.Братската градина 38.Братски живот 39.Духовно подвизаване в градината 40.Големият обиск 41.Духовно общуване 42.КолюКаишев 43.Петър Филипов 44.Как се посрещат гости 45.Твоята честност ще блесне в града 46.Стаичката на Верка Куртева 47.На кафе при Верка Куртева 48.Двете близначки – Верка и Надя 49.Как се посрещат гости 50.Цветанка на полет във висините 51.Как се отглеждат сираци? 52.Небесният хор 53.Чичо ми Панайот – свещеник на Бога 54.Лечителят 55.С две стомни за вода пред извора на живота 56.Верка и Надка като ученички в прогимназията 57.Из родословното дърво ДОРА КУРТЕВА – (1900 – 1997 г.) Моят баща – Георги Куртев НАДКА БОЕВА 1.Георги Куртев в спомените на внучката му Надка Боева 2.Спомен от Рила 3.Духовно пробуждане на човешките души в град Айтос 4.По-известни личности в Айтоското Братство 5.Приветствено слово за брат Георги Куртев по случай 120 години от рождението му 6.Бележки от съставителя на “Изгревът” Д-р Вергилий Кръстев и Марийка Марашлиева РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА (ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА) - (7.ХII.1945, гр.
към текста >>
99.
БЕЛЕЖКИ И ДОПЪЛНЕНИЯ - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ
,
СРЕЩИ, СЛУЧКИ СПОМЕНИ С УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ НА ИЗГРЕВА. ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
ТОМ 10
Поезия
имаш ли нещо, заУчителя?
Да може да се подготви за печат в бъдеще. Ти по-нататък какви идеи имаш за работа? Г. С.: Имам събрани много духовни опитности. Имам разкази, беседи, имам басни, имам приказки, поеми, които чакат ред да се издадат в сборници. В. К.: към този сборник могат да се издадат някои неща, които имаш.
Поезия
имаш ли нещо, заУчителя?
Г, С.: Поезия имам в духа на учението, не специално за Учителя, то се разбира, идеите на Учителя. Те са тука. може да ги видиш какви са. В, К.: Ако имаш нещо, което е заУчителя, може да се пусне, едно, две стихотворения. Г. С.: Имам едно само: „Словото наУчителя".
към текста >>
Г, С.:
Поезия
имам в духа на учението, не специално за Учителя, то се разбира, идеите на Учителя.
Ти по-нататък какви идеи имаш за работа? Г. С.: Имам събрани много духовни опитности. Имам разкази, беседи, имам басни, имам приказки, поеми, които чакат ред да се издадат в сборници. В. К.: към този сборник могат да се издадат някои неща, които имаш. Поезия имаш ли нещо, заУчителя?
Г, С.:
Поезия
имам в духа на учението, не специално за Учителя, то се разбира, идеите на Учителя.
Те са тука. може да ги видиш какви са. В, К.: Ако имаш нещо, което е заУчителя, може да се пусне, едно, две стихотворения. Г. С.: Имам едно само: „Словото наУчителя". В. К.: Басни и гатанки, всичко това е твое творчество, нали, хубаво-лошо, то е твое творчество.
към текста >>
100.
08 - 23. ТВОРЧЕСТВОТО НА ГЕОРГИ СЪБЕВ
,
В царсттвото на спомените с Учителя Дънов от Изгрева. Георги Събев
,
ТОМ 10
А „Бисери на размишлението", също мисли и други от Учителя и други мисли, върху които съм мислил върху тях и съм ги подредил така като
поезия
.
Аз съм описал тази чешма как е направена и т.н. Но тази чешма в миналите години я развалиха и сега остана една обикновена чешма. По-нататък, „Четиво за забавни размишления". Това са разни случки, които съм описал в сборниците, отделно съм ги разказал на някои хора и съм ги записал така, отделни случки, събрани в един по-малък формат, по-малък от сборниците. „Плодове от моята градина", там пък съм турил разкази, басни, мисли, афоризми, всичко съм събрал в един сборник, да не се загуби и съм го озаглавил „Плодове от моята градина".
А „Бисери на размишлението", също мисли и други от Учителя и други мисли, върху които съм мислил върху тях и съм ги подредил така като
поезия
.
„Сборни стихове", това е мое лично творчество вече, част от което сега в момента притежавам. „100 гатанки", басни - около 30 басни имам тука, поеми, но най- хубавата поема е за „Василии Врач". Друга поема имам за Жана Д'Арк, друга имам за Джордано Бруно, за Галилей, за д-р Петър Берон, имам една поема за Злото, тука мисля, че има един екземпляр от нея. „Полезни съвети", имаш един екземпляр то тях. „Методи и правила", това са неща от беседите, от които може да се ползва ученикът.
към текста >>
НАГОРЕ