Търсене в текстове за 'Плоскост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 104 резултата в 64 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 3_27 ) Физиономика и френология - Боян Боев (1883 – 1963)

Носът е проекция, плоскост от Умствения свят, но както казах, в него са изразени освен това сърцето и волята.
Носът също излъчва особен вид лъчи. Сега му е времето да изучите елементарни работи и да не се вплитате в подробности. И тъй, когато носът е по-голям от ухото, тогава човек е развит умствено – много мисли, но малко изпълнява. А когато ухото е по-голямо от носа, тогава човек повече изпълнява, повече е активен, а по-малко мисли. А най-добре е, когато носът и ухото са еднакво развити; тогава човек и мисли, и изпълнява едновременно и това е прекрасно. Носът е проекция, плоскост от Умствения свят, но както казах, в него са изразени освен това сърцето и волята. Очите са проекции на Причинния свят и са израз на Истината. В човека има проекции, плоскости, линии от разните светове. Формата на главата е проекция на целия свят. Фигура 8 Волята на човека се познава по устройството на тялото.
към текста >>

В човека има проекции, плоскости, линии от разните светове.
И тъй, когато носът е по-голям от ухото, тогава човек е развит умствено – много мисли, но малко изпълнява. А когато ухото е по-голямо от носа, тогава човек повече изпълнява, повече е активен, а по-малко мисли. А най-добре е, когато носът и ухото са еднакво развити; тогава човек и мисли, и изпълнява едновременно и това е прекрасно. Носът е проекция, плоскост от Умствения свят, но както казах, в него са изразени освен това сърцето и волята. Очите са проекции на Причинния свят и са израз на Истината. В човека има проекции, плоскости, линии от разните светове. Формата на главата е проекция на целия свят. Фигура 8 Волята на човека се познава по устройството на тялото. На волевия човек брадата и палеца са добре развити. Палецът е волята, разумното в човека.
към текста >>

2. 57) Паневритмия - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега на Слънцето стават доста големи паневритмични упражнения, които се играят на една обширна плоскост.
Съвременната наука няма данни за Паневритмията и не знае при коя песен какви движения трябва да направи тялото. Понеже сме в епохата на зараждане на Шестата раса, затова се туря една нова основа на Паневритмията. По-рано тя е била инволюционна, а сега e еволюционна. Древните танци са били инволюционни и в еволюцията ние събираме енергията, която сме вложили при инволюцията. От Слънцето гледат с четири очи, че в България се опитват да играят слънчевия ритъм. Сега на Слънцето стават доста големи паневритмични упражнения, които се играят на една обширна плоскост. Движенията са мълчалив говор, който трябва да се изучава. И всяко движение изразява някаква идея, някаква мисъл. Движението е израз на музиката, то е една музикална форма. От всички народи – от индуси, египтяни, асирийци, вавилонци, гърци и от сегашните народи – трябва да се вземат движения, но такива, които днес минават в нова форма. Тъй като известни упражнения, които в миналото са били прави, днес е необходимо да се променят.
към текста >>

3. Новите възгледи върху материята - Боян Боев (1883 – 1963)

То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост.
Научната обосновка за съществуването на четвъртото измерение отваря нови хоризонти за човешката мисъл, разширява неговите възгледи върху природата. Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала.
към текста >>

Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу.
Той съзнава вече, че има една велика действителност, от която схваща само едно малка част, а именно доколкото тая действителност се проектира в триизмерния свят. За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала. Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът.
към текста >>

Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят.
За да се види, доколко светът на четвъртото измерение разширява нашите възгледи за света в сравнение с нашето познание за света на трите измерения, се вижда от един пример, който привежда Хинтън. От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала. Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът. Електрическа пулсация у растенията
към текста >>

Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност.
От този пример се вижда, какво ограничено схващане трябва да има едно същество, което има съзнание за две измерения, за явленията на триизмерния свят. Ето примерът на Хинтън: Да си представим, че в една равнина живее същество, което има понятие за двуизмерния свят, а не и за световете с повече измерения. То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала. Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът. Електрическа пулсация у растенията В това отношение са важни опитите на Жагадис Боз.
към текста >>

То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала.
То не може да схване нещо, което е извън тая плоскост. Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала. Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът. Електрическа пулсация у растенията В това отношение са важни опитите на Жагадис Боз. Той е директор на физиологически факултет. Правил е опити с растението Desmodium.
към текста >>

Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът.
Да си представим сега, че една спирала пресича тая плоскост и отива надолу. Това двуизмерно същество ще вижда и ще съзнава само тая част от спиралата, която минава през плоскостта, а другата част от нея за него не съществува, понеже е вън от двуизмерния свят. Това същество ще вижда точката, в която спиралата пробожда плоскостта и поради слизането на спиралата, тая точка ще се движи в окръжност, както е показано на фигурата чрез пунктираната окръжност. А ако издигаме спиралата, това същество ще види, че тая точка се върти по същия кръг, само че в обратна посока. То ще схваща разните положения на тая точка до плоскостта като зависещи едно от друго и за него би било непознато, че положенията на точката в плоскостта не са зависими едно от друго, но са в зависимост от движението на една спирала. Успенски привежда следния пример: Ако поставим в една плоскост петте си пръста, то двуизмерното същество - което живее на тая плоскост и съзнава двете й измерения, но не възприема и не съзнава нищо, което е извън двуизмерната плоскост, ще смята всеки пръст като отделно явление, а всъщност това са краища на ръката на едно разумно същество - човекът. Електрическа пулсация у растенията В това отношение са важни опитите на Жагадис Боз. Той е директор на физиологически факултет. Правил е опити с растението Desmodium. Доказал е, че електрическите пулсации у растенията са един от важните фактори за изкачването на соковете.
към текста >>

4. 63 ЗВЕЗДНИ ВЕЧЕРИ НА ИЗГРЕВА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Растежът на кристала става по пътя на наслагването върху външните плоскости на кристала на извънредно дребни частици, носени от средата, която го е образувала, а не както при растенията, отвътре навън.
Вторият принцип е порядъкът, закономерността и стремежът към съвършенството - Мардук. И наистина, растенето при веднъж създадения кристал става по строго определен ред. Различните атоми и градивни фрагменти са строго и закономерно разположени един спрямо друг, като връзката между тях да е възможно най-здрава при условието на тяхното нареждане. Точно затова те са и устойчиви, като при благоприятни условия към тях се присъединяват все нови и нови градивни частици, спазвайки дадената, схема. Кой е заложил тази схема и как? Растежът на кристала става по пътя на наслагването върху външните плоскости на кристала на извънредно дребни частици, носени от средата, която го е образувала, а не както при растенията, отвътре навън. Начинът, по който се подреждат частиците влияе върху формата, твърдостта, цепителността, електропроводимостта, топлопроводимостта, пречупването на светлината. По отношение на твърдостта много кристали показват различна твърдост по драскане на отделните стени и плоскости. Минералното вещество, от което е образуван кристалът е еднородно. Но дойде ли това вещество в кристална форма, то вече се подчинява на някакви странни закони. Например светлината не се пречупва еднакво по разните направления.
към текста >>

По отношение на твърдостта много кристали показват различна твърдост по драскане на отделните стени и плоскости.
Различните атоми и градивни фрагменти са строго и закономерно разположени един спрямо друг, като връзката между тях да е възможно най-здрава при условието на тяхното нареждане. Точно затова те са и устойчиви, като при благоприятни условия към тях се присъединяват все нови и нови градивни частици, спазвайки дадената, схема. Кой е заложил тази схема и как? Растежът на кристала става по пътя на наслагването върху външните плоскости на кристала на извънредно дребни частици, носени от средата, която го е образувала, а не както при растенията, отвътре навън. Начинът, по който се подреждат частиците влияе върху формата, твърдостта, цепителността, електропроводимостта, топлопроводимостта, пречупването на светлината. По отношение на твърдостта много кристали показват различна твърдост по драскане на отделните стени и плоскости. Минералното вещество, от което е образуван кристалът е еднородно. Но дойде ли това вещество в кристална форма, то вече се подчинява на някакви странни закони. Например светлината не се пречупва еднакво по разните направления. Същото се отнася и за топлината и електричеството. При промяна на температурата и натиска в кристалите се образува възбуждане на сила в напрежението, което нещо показва, че в тях имаме непрекъснати процеси, които при тези условия се засилват, особено по върховете и ръбовете на кристала.
към текста >>

5. ВРЕМЕ И ДОМОВЕ - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За улеснение науката разделя земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата му полюса.
С други думи, трябва да разполагаме с географските координати на мястото, където даденият човек се ражда. Географските координати се изчисляват върху географски карти чрез пресичане в дадената географска точка на съответните й меридиан и паралел. Всяка географска точка на нашата планета има свое време, а времето се дефинира като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. За различните точки на земята той е различен, следователно и времето за отделните места по земята е различно. За улеснение науката разделя земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата му полюса. Окръжностите, получени от пресичането на техните плоскости със земната повърхност, се наричат меридиани, а оградените от тях мерни единици - ъглови градуси. С помощта на последните се определя източната или западната дължина на дадена географска точка. Допълнително земното кълбо се разделя и на паралели, които са окръжности, получени от пресичането на земната повърхност от плоскости, успоредни на екватора. Тези плоскости се подреждат в две групи по деветдесет на север и на юг от екватора, определяйки по този начин (също в ъглови градуси) съответно северната или южната ширина на дадена географска точка. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала повече от един градус, а оттам би имала различни граждански времена.
към текста >>

Окръжностите, получени от пресичането на техните плоскости със земната повърхност, се наричат меридиани, а оградените от тях мерни единици - ъглови градуси.
Географските координати се изчисляват върху географски карти чрез пресичане в дадената географска точка на съответните й меридиан и паралел. Всяка географска точка на нашата планета има свое време, а времето се дефинира като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. За различните точки на земята той е различен, следователно и времето за отделните места по земята е различно. За улеснение науката разделя земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата му полюса. Окръжностите, получени от пресичането на техните плоскости със земната повърхност, се наричат меридиани, а оградените от тях мерни единици - ъглови градуси. С помощта на последните се определя източната или западната дължина на дадена географска точка. Допълнително земното кълбо се разделя и на паралели, които са окръжности, получени от пресичането на земната повърхност от плоскости, успоредни на екватора. Тези плоскости се подреждат в две групи по деветдесет на север и на юг от екватора, определяйки по този начин (също в ъглови градуси) съответно северната или южната ширина на дадена географска точка. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала повече от един градус, а оттам би имала различни граждански времена. За избягване на подобно неудобство, учените са разделили меридианно земната повърхност на сектори от по 15 градуса, наречени часови пояси (резени).
към текста >>

Допълнително земното кълбо се разделя и на паралели, които са окръжности, получени от пресичането на земната повърхност от плоскости, успоредни на екватора.
Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. За различните точки на земята той е различен, следователно и времето за отделните места по земята е различно. За улеснение науката разделя земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата му полюса. Окръжностите, получени от пресичането на техните плоскости със земната повърхност, се наричат меридиани, а оградените от тях мерни единици - ъглови градуси. С помощта на последните се определя източната или западната дължина на дадена географска точка. Допълнително земното кълбо се разделя и на паралели, които са окръжности, получени от пресичането на земната повърхност от плоскости, успоредни на екватора. Тези плоскости се подреждат в две групи по деветдесет на север и на юг от екватора, определяйки по този начин (също в ъглови градуси) съответно северната или южната ширина на дадена географска точка. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала повече от един градус, а оттам би имала различни граждански времена. За избягване на подобно неудобство, учените са разделили меридианно земната повърхност на сектори от по 15 градуса, наречени часови пояси (резени). Териториите, включени в един часови пояс, имат едно и също време по часовник, наречено гражданско време. Всяка една държава приема за свое гражданско време това, което съответства на часовия пояс, обхващащ територията й.
към текста >>

Тези плоскости се подреждат в две групи по деветдесет на север и на юг от екватора, определяйки по този начин (също в ъглови градуси) съответно северната или южната ширина на дадена географска точка.
За различните точки на земята той е различен, следователно и времето за отделните места по земята е различно. За улеснение науката разделя земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата му полюса. Окръжностите, получени от пресичането на техните плоскости със земната повърхност, се наричат меридиани, а оградените от тях мерни единици - ъглови градуси. С помощта на последните се определя източната или западната дължина на дадена географска точка. Допълнително земното кълбо се разделя и на паралели, които са окръжности, получени от пресичането на земната повърхност от плоскости, успоредни на екватора. Тези плоскости се подреждат в две групи по деветдесет на север и на юг от екватора, определяйки по този начин (също в ъглови градуси) съответно северната или южната ширина на дадена географска точка. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала повече от един градус, а оттам би имала различни граждански времена. За избягване на подобно неудобство, учените са разделили меридианно земната повърхност на сектори от по 15 градуса, наречени часови пояси (резени). Териториите, включени в един часови пояс, имат едно и също време по часовник, наречено гражданско време. Всяка една държава приема за свое гражданско време това, което съответства на часовия пояс, обхващащ територията й. Големите държави, които обхващат по няколко часови пояси, имат различни граждански времена на територията си.
към текста >>

По- горе споменахме, че домовете не са нищо друго, освен дванадесет сектора, проектирани върху плоскостта на земната орбита.
Пример: даден човек е роден на 5 януари 1981 година в 6 ч. след обед в София. Местното време ще бъде 5h 33m след обед, т. е. 17h 33m.; прибавяме го към сидералното време за този ден, което по данни от ефемеридите е 6h 58m, и получаваме сидералното време за момента и мястото на раждането: 6h 58m + 17h 33m = 24h 31m или 0h 31m. Определянето на сидералното време за момента и мястото на раждането е много важно, защото ни дава възможност в зависимост от географската ширина на рожденното място да определим разположението на дванадесетте зодиакални съзвездия в дванадесетте домове на хороскопа. По- горе споменахме, че домовете не са нищо друго, освен дванадесет сектора, проектирани върху плоскостта на земната орбита. Хоризонталната линия е проекция на хоризонта и вляво тя определя източния хоризонт и изгрева (асцендент), а вдясно - западния хоризонт и залеза (десцендент) на Слънцето, Луната и Планетите. Вертикалната линия определя най-високата и най-ниската точка, до които достигат членовете на Слънчевото семейство. Дванадесетте дома започват от източния хоризонт: първи дом е първият сектор под хоризонта, една дванадесета от целия кръг или една трета от първата четвъртина; втори дом е втората дванадесета от целия кръг или втората третина от същата първа четвъртина; трети дом е третата дванадесета или последната трета от първата четвъртина. По същия начин следват и другите домове: четвърти дом е четвъртата дванадесета от кръга или първата трета от втората четвъртина и т.н. Изтъкнахме, че Земята се приема за додекаедричен кристал с дванадесет петоъгълни стени, поради което се подчинява на законите на кристалологията.
към текста >>

6. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Съгласно Втория закон от Небесната механика, открит от Йохан Кеплер, когато дадена планета се движи по такава крива, нейният радиус-вектор (отсечката на разстоянието от планетата до Слънцето) за равни времена описва равни плоскости.
АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО Ако внимателно изследваме Слънчевата система, ще се убедим, че в нея цари значителен безпорядък. Първоначално е установено, че всички планети се движат около Слънцето по елиптични траектории, различни за всяка планета: едни са по-близки до окръжност, а други са повече или по-малко разтеглени елипси. Елипсата е затворена крива с два центъра, наречени фокуси. В единия от фокусите на елиптичните траектории се намира Слънцето. Съгласно Втория закон от Небесната механика, открит от Йохан Кеплер, когато дадена планета се движи по такава крива, нейният радиус-вектор (отсечката на разстоянието от планетата до Слънцето) за равни времена описва равни плоскости. Това ще рече, че планетата се движи около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно: когато е близо до Слънцето, се движи по-бързо, а когато е по-далече - по-бавно. Логично е обаче да се предположи, че орбитите на планетите би трябвало да бъдат окръжности, които като най-съвършени равнинни фигури биха носили изключителни предимства за всяка една от тях. Така са приемали древните звездобройци. От друга страна, осите, около които се въртят планетите, имат най-различни наклони спрямо орбиталните плоскости, а ако бяха перпендикулярни, биха донесли изключителни предимства за всяка една от тях. Предимствата на кръговите орбити и перпендикулярните оси най-добре могат да бъдат разбрани от съвременните учени-астрономи.
към текста >>

От друга страна, осите, около които се въртят планетите, имат най-различни наклони спрямо орбиталните плоскости, а ако бяха перпендикулярни, биха донесли изключителни предимства за всяка една от тях.
В единия от фокусите на елиптичните траектории се намира Слънцето. Съгласно Втория закон от Небесната механика, открит от Йохан Кеплер, когато дадена планета се движи по такава крива, нейният радиус-вектор (отсечката на разстоянието от планетата до Слънцето) за равни времена описва равни плоскости. Това ще рече, че планетата се движи около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно: когато е близо до Слънцето, се движи по-бързо, а когато е по-далече - по-бавно. Логично е обаче да се предположи, че орбитите на планетите би трябвало да бъдат окръжности, които като най-съвършени равнинни фигури биха носили изключителни предимства за всяка една от тях. Така са приемали древните звездобройци. От друга страна, осите, около които се въртят планетите, имат най-различни наклони спрямо орбиталните плоскости, а ако бяха перпендикулярни, биха донесли изключителни предимства за всяка една от тях. Предимствата на кръговите орбити и перпендикулярните оси най-добре могат да бъдат разбрани от съвременните учени-астрономи. Легендите, колкото древни и приказни да са те, винаги съдържат нещо, което в действителност е било. Такава например е легендата за Рая, в който човек бил поставен при условия, изключително благоприятни за живот. Наистина, ако Земята би имала кръгова орбита и изправена ос, климатът върху нея би бил възможно най-благоприятния - райски, т. е. би имало вечна пролет с такова време, каквото настъпва през най-хубавите майски дни на годината.
към текста >>

7. МАРС - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Наклонът на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25°, т. е.
Марс е петата планета от Слънчевата система. Има диаметър около 6800 километра, което е малко повече от половината на земния. Орбитата на Марс е твърде разтеглена елипса с екцентрицитет от 0.097. Най-близкото му разстояние до Слънцето (перихелий) е 206 милиона километра, а най-далечното (афелий) е 249 милиона, което при неговата неголяма орбита дава значителна разлика от 43 милиона километра. Обиколката му около Слънцето се осъществява за около две земни години. Наклонът на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25°, т. е. малко по-голям от този на Земята, който е 23.5°. Това говори, че на Марс има годишни времена - пролет, лято, есен и зима, но с малко по-резки промени в климата и с почти два пъти по-дълго времетраене от тези на Земята. Околоосното му въртене е малко по-дълго от това на Земята и е равно на 24 часа и 38 минути. Разстоянието от Марс до Земята варира между 55 милиона километра (когато е в перихелий и в опозиция със Слънцето, т. е. когато Марс, Земя и Слънце са на една права линия) и 400 милиона километра (когато Земя, Слънце и Марс са на една права и Марс е в съвпад със Слънцето).
към текста >>

8. ЮПИТЕР - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Оста на Юпитер е почти перпендикулярна спрямо плоскостта на орбитата му и има само 3° отклонение.
Един от астрономите, приемащ това схващане, е изчислил, че централното кълбо има диаметър 35 000 километра, който е почти три пъти по-голям от този на Земята, а обвиващата го атмосфера е с дебелина 54 000 километра. Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички астрономични данни говорят, че влиянието на Юпитер върху Земята, живота на нея и по-специално върху човека създава постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното пълно и правилно изпълнение. От всички планети в Слънчевото семейство, Юпитер има най-бързо завъртване около оста си - за 9 часа и 50 минути, което определя едно от най-интересните и ясно изразени негови влияния: подтик у живите форми на Земята към постигане на първенство. Същото е в пълна сила и при човека: устрем да бъде пръв, в челните редици на всяко дело с вяра и сила, без да се смущава от пречки, спънки и трудности, които животът всякога поднася. Оста на Юпитер е почти перпендикулярна спрямо плоскостта на орбитата му и има само 3° отклонение. Това говори, че при голямата катастрофа в Слънчевата система, планетата твърде малко е пострадала. Изправената ос е причина на Юпитер да има вечна пролет, т. е. годишни времена както на Земята там няма. Този факт придава на Юпитеровото влияние възможността живите форми и човек винаги да могат да влизат в контакт с Идейния свят, да приемат идеи и насоки за правилно осъществяване на задачите. Добре поставените Юпитерови типове винаги имат право при разрешаване на въпросите.
към текста >>

9. УРАН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известно е, че плоскостта на Урановия екватор сключва с плоскостта на орбитата му тъп ъгъл от 98°, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи в плоскостта на орбитата му, докато при другите Планети, осите имат само по-големи или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на орбитите, а при Юпитер оста е почти перпендикулярна.
Всички тези факти придават на силовите течения, изтичащи от Уран и влияещи върху живота на Земята и върху човека, грамадна активност, решителност и творчество, необходими за решаването на всяка задача. От друга страна, тънкият атмосферен слой дава по-малка задълбоченост и пренебрегване на дребнавостите в мисловната дейност. Със своите бързо реагиращи силови течения, влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата на живите форми, създадени според нуждите на отделните видове и чудно устроени със своята чувствителност. Когато в дадена личност влиянието на Уран е силно изразено, нервната й система е много добре развита, остро и бързо реагира при най-малката възбуда. Богатата енергия на силовите течения от Уран произтича не само от силите, за което споменахме, но и от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от зодиакалното съзвездие Водолей. Известно е, че плоскостта на Урановия екватор сключва с плоскостта на орбитата му тъп ъгъл от 98°, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи в плоскостта на орбитата му, докато при другите Планети, осите имат само по-големи или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на орбитите, а при Юпитер оста е почти перпендикулярна. Това особено положение на Урановата ос говори, че планетата се върти обратно, което е от особено значение за влиянието й: търсене на новото, особеното, нетрадиционното, това, което не е било и сега не съществува върху Земята, създаване на същества с чудни форми и възможности, особено у по-старите видове (насекоми и водни животни). Урановата ос говори също, че при катастрофата в Слънчевата система, Планетата е пострадала много и че е приела от Черното слънце грамадна разрушителна енергия, способна да предизвиква безредия, особености и странни изяви. Ето защо, Уран със силното си влияние в даден човек създава могъща устойчива сила и постоянство в постигане на своите идеи. При издигнати типове се изразява в усърдно преследване на новаторски, революционни идеи за ново общество или нови държавни устройства. Всички революционери са под силното влияние на Уран.
към текста >>

10. НЕПТУН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Друг важен елемент е, че плоскостта на Нептуновата орбита почти се слива с тази на еклиптиката, сключвайки ъгъл малко по-голям от 1°.
Влиянието на всички планети преди Нептун има отношение предимно към първия дял науки - геологията. Влиянието на Нептун, именно поради отклонението от закона на Тициус-Боде, внася в живите форми и човека отчуждаване от порядките на заобикалящия ни свят, внася нещо по-различно, което не може да се приеме като необходимост за практичните задачи. За пълното разбиране на силовите течения на Нептун трябва да посочим и други негови особености. Орбитата му е почти точна окръжност (ексцентрицитет 0.008) и говори, че Нептун върви паралелно със Слънцето, което обикаля около центъра на нашата Галактика със средна скорост 250 километра в секунда. Нептуновата ос на въртене е наклонена с 29° 40', което има много лошо отражение, особено при низшите типове: тласка личността да се поддава на влияния от други хора. Друг важен елемент е, че плоскостта на Нептуновата орбита почти се слива с тази на еклиптиката, сключвайки ъгъл малко по-голям от 1°. Всички тези параметри говорят, че Нептун е бил твърде слабо засегнат от демоничното влияние на Черното слънце, предизвикало катастрофата в Слънчевата система. Затова Нептуновите силови течения са запазили своя първичен характер на влияние към по-висшето и по-съвършеното. У живите форми на Земята това влияние създава стремеж за по-особено отношение помежду си, преди всичко към групиране, обединение, общуване, като по-висша проява на живот: птиците да образуват ята, водните обитатели - пасажи, а тревопасните животни на сушата - стада. Силовите течения на Нептун създават и оформят мозъчните центрове в горната (теменна) област на главния мозък, които нямат отношение към практичните въпроси. Там са центровете, които ръководят стремежа за помощ, услуга, съчувствие и милосърдие към всичко и всички, към създаване на красиви форми.
към текста >>

11. ФАЕТОН - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Според нас, такова Черно слънце е успяло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите разрушителни сили, внасящи безредие разединение, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата Планетна система на Слънцето: кръговите орбити, които планетите са се имали, са превърнали в по- малко или повече разтеглени елипси; осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Уран наклонът достигнал 98° и само Юпитер е успял почти да запази първичното положение на оста си); плоскостите на Планетните орбити, които са били в областта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Меркурий това отклонение е достигнало 7°, а при Плутон 17°; околоосното въртенето на планетите, което е било бързо, станало много бавно; на някои планети (например на Марс) са били отнети въздуха и водата.
"Черни слънца." В потвърждение на това наименование са резултатите от английския изкуствен спътник на Земята от 1962 г., чийто рентгенов телескоп доловил рентгенови силови вълни от участък без светещи Небесни образувания. Известно е, че рентгеновите лъчи изтичат от материални обекти, което потвърждава становището за съществуването в Небесната сфера на тела, които нито светят, нито отразяват падналата върху тях светлина, поради което са невидими Черни слънца. Те притежават, както отбелязахме вече, чудни и непонятни за нас сили, в които отсъства ред, порядък и закономерност. През 1975 г. на астрономичен конгрес в Мексико, е направен доклад за естеството на Черните слънца, в който се потвърждава казаното по-горе за тях. Според нас, такова Черно слънце е успяло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите разрушителни сили, внасящи безредие разединение, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата Планетна система на Слънцето: кръговите орбити, които планетите са се имали, са превърнали в по- малко или повече разтеглени елипси; осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Уран наклонът достигнал 98° и само Юпитер е успял почти да запази първичното положение на оста си); плоскостите на Планетните орбити, които са били в областта на еклиптиката, са се наклонили повече или по-малко (при Меркурий това отклонение е достигнало 7°, а при Плутон 17°; околоосното въртенето на планетите, което е било бързо, станало много бавно; на някои планети (например на Марс) са били отнети въздуха и водата. Всички изредени и много други закономерности, които съществували в Слънчевата система, били нарушени, докато най-после Черното слънце успяло да разруши красивата планета Фаетон. Част от нейните отломъци съставят днешния астероиден пояс между Марс и Юпитер, друга част са паднали върху някои планети, включително и върху нашата Земя, а трета част са станали спътници на планетите Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано. Безредието, настъпило в Слънчевата система, се е отразило много неблагоприятно върху влиянието на Луната и Планетите, особено на онези, които по-силно са пострадали (Меркурий, Марс, Уран, особено Плутон) и на онези, които са привлекли за спътници повече късове (Сатурн и в известен смисъл Юпитер). С разрушаването на Фаетон били ликвидирани силата, чистотата и постоянството на чувствата, наречени Любов, които сега частично се компенсират от Венера, Нептун и от майчинските чувства на Луната. Влиянието на Черното слънце, както изтъкнахме, винаги носи и дава демонични подтици към безредие, разединение, несъгласуваност, разрушение, мрак и смърт.
към текста >>

12. ВРЕМЕ, ЗОДИАКАЛНИ СЪЗВЕЗДИЯ И ТЯЛО НА ЧОВЕКА - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Казано с други думи, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност, а окръжността, определена от три последователни прераждания по 120 години, прави 360 години.
От астрологична гледна точка, значение имат първите две събития. Създателят на Науката за Звездния мир, Саабей Бен Аадес, е отбелязал, че на човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години. Това е отбелязано и в Библията. Саабей е учел също, че след всеки три последователни прераждания, човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният процес на човека върви по възходяща спирала и ако я наблюдаваме отгоре, след всеки три последователни прераждания, той прави едно пълно завъртване и идва отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл. Казано с други думи, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност, а окръжността, определена от три последователни прераждания по 120 години, прави 360 години. Затова оттогава досега, окръжността се дели на 360 равни части, наричани от нас градуси, като всеки градус определя по една година от живота на човека. Когато определяме събитията през човешкия живот, всеки един градус, изминат от Слънцето, Луната и Планетите в Звездното му тяло, означава една година от неговия живот. Поради околоосното въртене на Земята, ние виждаме, че Слънцето за едно денонощие изминава цялата Небесната сфера, т. е. прави едно завъртване по нея. Ако превърнем 24 часа в минути, получаваме числото 1 440; ако го разделим на 360 ъглови градуса, ще получим, че за времето от 4 минути Слънцето, гледано от нас, изминава 1 ъглов градус, а едно Зодиакално съзвездие изминава за около 30 денонощия.
към текста >>

13. ПОСТРОЯВАНЕ НА ХОРОСКОП - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известно е, че Земята е разделена на 360 сектора от плоскости, минаващи през северния и южния полюси.
Най-напред намираме географските координати на населеното мястото, където се е родил даденият човек, т. е. точката, в която се пресичат географския меридиан и паралел. След това ни е необходимо точното време за момента на раждането. Съществуват три вида време. Както посочихме в главата за елементите на астрологията, гражданско време е това, което показват часовниците в дадена област или държава. Известно е, че Земята е разделена на 360 сектора от плоскости, минаващи през северния и южния полюси. Дъгите, които се образуват от пресичането на тези плоскости със земната повърхност се наричат меридиани. За начало на това деление е приет меридианът, минаващ през обсерваторията в Гринуич, близо до Лондон. Меридианите на изток от него определят т. нар. източна дължина на дадено място, а тези на запад определят т. нар. западна дължина.
към текста >>

Дъгите, които се образуват от пресичането на тези плоскости със земната повърхност се наричат меридиани.
точката, в която се пресичат географския меридиан и паралел. След това ни е необходимо точното време за момента на раждането. Съществуват три вида време. Както посочихме в главата за елементите на астрологията, гражданско време е това, което показват часовниците в дадена област или държава. Известно е, че Земята е разделена на 360 сектора от плоскости, минаващи през северния и южния полюси. Дъгите, които се образуват от пресичането на тези плоскости със земната повърхност се наричат меридиани. За начало на това деление е приет меридианът, минаващ през обсерваторията в Гринуич, близо до Лондон. Меридианите на изток от него определят т. нар. източна дължина на дадено място, а тези на запад определят т. нар. западна дължина. При екватора разстоянието между два меридиана е около 111 километра; като се отива на север или на юг, това разстояние постепенно намалява.
към текста >>

14. 3. ХРИСТОС - ПРОЯВЕНИЯТ БОГ, ДУХЪТ БОЖИЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Но като историческа личност, като мистична сила и като космическа същност Христос е един и същ - Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на Битието - Космос, човечество и човек".
А пълно изявление на Любовта на земята е дал Христос. И наистина, няма друг човек на земята преди Христа, който да е имал по-голяма Любов от Него. Няма и в космоса - вън и в мистичните дълбини на душата - вътре, по-пълно изявление на Любовта от онова, олицетворено в Христа". "Христос е едновременно и историческа личност, въплътена на земята в тялото на Исус от Назарет, и същевременно се изявява в душите на хората като Принцип на Любовта, който организира душевния живот - това е мистичния Христос. Изявен в Космоса като Проявен Бог, това е космичния Христос. Но като историческа личност, като мистична сила и като космическа същност Христос е един и същ - Проявеният Бог, изявен в трите плоскости на Битието - Космос, човечество и човек". "Проявен на земята в даден исторически момент като отделен човек, като образец на истински човек, Той е историческият Христос. За него Пилат казва: "Ето истинският Човек, в когото живеят Любовта, Мъдростта и Истината и който ги прилага". Познат вътрешно, Той става мистичен, а схванат и познат като проявен Бог, като Разумна организираща Сила в Космоса, Той е космичен. Това показва, че Проявеният Бог работи както в Космоса, така и в човешката душа и в цялото човечество. Защото човечеството като цяло представя физическата страна на Христа.
към текста >>

15. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

В някои символи тези триъгълници са така направени, че представят - първия с върха нагоре едно съвършено същество - света на Втория Принцип, чрез който се проявява Абсолютният Дух, подпряно на ръцете си на една плоскост като огледало, в която се отразява Неговата фигура в обратен вид.
И Учителя казва още, че по силата на този Принцип на Полярността, толкова същества има в Ада, в Бездната, които са на страната на Първия Принцип, колкото същества има на Небето, на страната на Втория Принцип. Силите и съществата на Първия Принцип работят в гъстата материя, те са в корените на Дървото на Живота. А силите и Съществата на Втория Принцип работят в рядката материя, те са в клоните, листата, цветовете и плодовете на Дървото на Живота. И на всяко същество от Бездната - Ада, от света на гъстата материя, отговаря едно същество от възвишения свят, тъй както на всяко коренче на дървото отговаря едно клонче. Тази идея е много дълбока и мъчно може да се изрази с думи, затова в Окултната наука е изразена символично е два преплетени триъгълници. В някои символи тези триъгълници са така направени, че представят - първия с върха нагоре едно съвършено същество - света на Втория Принцип, чрез който се проявява Абсолютният Дух, подпряно на ръцете си на една плоскост като огледало, в която се отразява Неговата фигура в обратен вид. Тази отразена фигура представя света на Първия Принцип. И на всяко същество от Небето отговаря едно същество от Бездната. И понеже в символичната картина горният образ, който е светъл и жизнерадостен, представя Абсолютният Дух, на Него в Бездната отговаря отразеният образ, който има същата форма, но е мрачен, тъмен. Затова Учителя казва някъде: Не се борете със Злото, защото там ще срещнете силите на Непроявения Бог. На Христа, Който е Проявеният Бог, отговаря едно същество от Бездната.
към текста >>

16. 7. Седми Аркан: ТРИУМФИРАЩАТА КОЛЕСНИЦА НА ОЗИРИС или осъществяването на Великия План - Влад Пашов (1902- 1974)

Върху карираната плоскост, лицевата част, която образува предната част на колесницата, е начертан кръг или сфера, поддържана от разперени крила — знак на въодушевление, на екзалтация, неограничена от човешката сила във време и пространство.
Картината представя една колесница с кубическа форма, върху която е изграден балдахин от звезден лазур, който се поддържа от четири колони. В колесницата се намира един рицар с броня, въоръжен с меч и скиптър. Той е коронован с един кръг от злато, което се украсява от три златни шестоъгълници или звезди е винетки с пет точки. Колесницата, която има кубическа форма, символизира делото, извършено от волята, която е победила пречките. Четирите колони на звездовидния балдахин представят четирите начала-принципи, подчинени на господаря на скиптъра и меча. Върху карираната плоскост, лицевата част, която образува предната част на колесницата, е начертан кръг или сфера, поддържана от разперени крила — знак на въодушевление, на екзалтация, неограничена от човешката сила във време и пространство. Златната корона на челото на победителя означава притежанието на Светлината, която осветява всички Аркани на съдбата. Трите звезди, които украсяват короната, символизират могъществото и равновесието на Ума и Мъдростта. Три винкела са поставени върху ризницата. Те означават правота на оценката, на волята и на действието, които дават силата, на която е емблема ризницата. Големият меч е знак за победа, а скиптъра символизира Духа, Разума.
към текста >>

17. ВАСИЛИЙ И НЕГОВАТА ДЕЙНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници.
И даже след като патриархът, който го осъдил, умрял, на негово място дошъл ...* Атик. Той бил в приятелски връзки с Нифон и вероятно споделял неговите възгледи и го освободил. Причината за разпространението на Богомилството сред монашеството е била, според професор Д. Ангелов, от книгата на когото взимам всички сведения за разпространението на Богомилството в България и Византия, е че богомилската идеология се отличава със своята по-голяма сложност, като съчетание от религиозно-философски, социални, етически и битовожитейски концепции, които могли да действат заедно, било разделени едно от друго върху съзнанието на хората в зависимост от средата, в която са разпространявани и от условията, които срещали. Въпреки своята вражеска позиция срещу висшето духовенство, между монашеството богомилите могли да намерят единични последователи най-вече чрез своите религиозноетични възгледи, насочени към опростяване на сложния църковен ритуал в духа на евангелските принципи и към привидния морал на свещенослужителите, чрез изтъкване на тезата, че между техните думи и дела трябва да има хармония и че функциите на лошия и порочен свещенослужител нямат нужната сила. На тази плоскост, именно, като учение, което има за цел да опрости религията, да я направи по-духовна и лишена от материални форми и обреди, като усъвършенства нравствено нейните служители, Богомилството било в състояние да увлече отделни монаси и висши духовници. Така към средата на 12 век Богомилството проникнало в средата на монасите и във висшите духовни среди под формата на чисто религиозно течение с цел реформиране на религията и духовенството. Но вън от това Богомилството продължавало да увлича и широките народни маси. Особено силен подем получило Богомилството между 1143 и 1180 година при царуването на Мануил Първи Комнин. Жестоките гонения, предприети по времето на Михаил Комнин свидетелстват за голямата сила на богомилското движение. Очевидно това учение имало дълбоки корени всред населението още от първите богомилски времена на Боян и Богомил и после на Василий.
към текста >>

18. 8. Новите принципи и методи за възпитание на човека, 2 септември 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости.
Учените казват, че цялата тежест тогава е била на Южния полюс. Но следствие на известни промени, които са станали на земята, увеличава се тежестта на Северния полюс и поради това равновесието се нарушило и оста се наклонява. И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта. Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света. Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие. Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини. В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика.
към текста >>

Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта.
Но следствие на известни промени, които са станали на земята, увеличава се тежестта на Северния полюс и поради това равновесието се нарушило и оста се наклонява. И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта. Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света. Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие. Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини. В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика. Ако мислим, че страданията ни са незаслужени, то и радостите ни са незаслужени.
към текста >>

Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света.
И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта. Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света. Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие. Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини. В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика. Ако мислим, че страданията ни са незаслужени, то и радостите ни са незаслужени. Но хората считат радостите в реда на нещата, а страданията считат като нещо незаслужено.
към текста >>

19. 10. Разумни отношения, 24 юни 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Както плоскостта може да се счита, че е затворена за едно двуизмерно същество, но едно триизмерно същество може да влезе всякога в нея.
Но животът не се ограничава само в триизмерното пространство. Има известен род явления, които не спадат към триизмерния свят, а към четириизмерния. Ще попитате: В каква посока е четвъртото измерение? От четириизмерното пространство човек може да влезе отвсякъде в едно триизмерно пространство, затворено херметически. Затворените къщи от триизмерното пространство са отворени и за един четириизмерен посетител. Както плоскостта може да се счита, че е затворена за едно двуизмерно същество, но едно триизмерно същество може да влезе всякога в нея. За едно двуизмерно същество триизмерният свят е невидим, но за триизмерните жители той е видим. И сега хората питат, къде е онзи свят. Онзи свят е тук, но триизмерните същества не го виждат. Онзи свят е четириизмерното пространство. Ако попитате корените на растенията, къде е онзи свят, какво ще отговорят?
към текста >>

20. 2. При какви условия е възможно всичко в живота, 4 октомври 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой.
В погледа има една хоризонтална линия - когато човек гледа право пред себе си. Когато погледът е насочен малко над тази линия, човек се свързва с възходящите сили в природата, които спомагат за неговия прогрес. А когато погледа е насочен малко под тази линия, той се свързва с низходящите енергии, които го спъват в неговото развитие. Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество. И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество. Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си.
към текста >>

21. Умът и сърцето в живота на човека - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако посеете семена върху квадрата като плоскост, те ще израстат, ако грее Слънцето и им изпраща лъчите си.
• 240 • Умът и сърцето в живота на човека. Не можеш да разбереш сърцето, докато не разбереш квадрата. В него има четири прави ъгли - центрове на Живота: два положителни и два отрицателни. Като прокараме последователно два диагонала в квадрата, получават се четири правоъгълни триъгълника. Задачата на човека е да намери Разумността, скрита в сърцето. Ако посеете семена върху квадрата като плоскост, те ще израстат, ако грее Слънцето и им изпраща лъчите си. Значи в сърцето могат да виреят само онези семена, които се огряват от Слънцето, т. е. от Светлината на ума. Сърцето и умът са две системи в човешкия организъм. Сърцето представлява симпатичната нервна система, а умът – главно-мозъчната нервна система. Функциите на двете системи се допълват взаимно.
към текста >>

22. Два вида енергии през мозъка - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако вземете лъчите, които излизат от очите ви, и ги турите на една плоскост, всички тези сили, които падат под един наклон отгоре, действат в права посока, а всички други, които имат друг наклон, действат отрицателно – те са енергии на черните лъчи.
И ако вие не сте подготвени, може да се заразите от отрицателната страна на Истината. Сега този факт, който ви привеждам, е тъмен за ума ви. Всички енергии, които идват от Космоса, тези две течения, тези два вида лъчи на Истината минават през човешкия мозък. Например, като дойде една религиозна мисъл у човека, няма да се прояви в предната част на главата ви, а ще се прояви отгоре на темето. Когато дойде една научна мисъл, няма да се прояви хоризонтално в главата, а ще върви под ъгъл в кръг. Ако вземете лъчите, които излизат от очите ви, и ги турите на една плоскост, всички тези сили, които падат под един наклон отгоре, действат в права посока, а всички други, които имат друг наклон, действат отрицателно – те са енергии на черните лъчи. Ако дойде гняв, той се проявява в областта на ушите ви. Ако много се гневите, ще започне нещо да ви стяга в областта на ушите. Ако гордостта се усили чрезмерно, ще чувствате отзад на главата си болезнено напрежение. Природата не обича дисхармониите. Всички сили, които минават през мозъка, имат свое предназначение.
към текста >>

23. КОЙ Е ИСТИНСКИ ОКУЛТИСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

значи да намериш в него три допирни точки, където се срещат сеченията на плоскостите, в които действат Слънцето, Луната и
Мнозина мислят, че като изучават окултните науки, са постигнали много нещо. Не е лесно да стане човек окултист в пълния смисъл на думата. Не е лесно да познавате човека в геометрическо и психическо отношение. Да познаваш човека геометрически, това значи да намериш в него три допирни точки, където се срещат сеченията на плоскостите, в които действат Слънцето, Луната и Земята. Формите и тяхното организирането в човека се определя от влиянието на Слънцето върху него. Луната оказва влияние върху идеите и религията на човека, затова казваме, че Луната е майка на въображението, на идейния свят в човека. А материята, в която са облечени формите, е взета от Земята. Значи Слънцето се занимава с ума на човека, Луната – със сърцето, а Земята – с неговото тяло. Ако кръвоносната и дихателната системи функционират правилно, той има весел, жизнерадостен, оптимистичен характер.
към текста >>

24. УСЛОВИЯ ЗА РАЗВИВАНЕ НА МИСЪЛТА - Влад Пашов (1902- 1974)

плоскост, през която човек неизбежно трябва да мине.
• 691 • Условия за развиване на мисълта. За да развива мисълта си, човек непременно трябва да среща мъчнотии и препятствия в живота си. Те представят преграда, плоскост, през която човек неизбежно трябва да мине. Следователно, като се натъкнете на известна мъчнотия, приложете мисълта си, за да намерите път за премахването й. Като мисли, човек се справя лесно с мъчнотиите си. Няма мъчнотия в света, при която да не намерите изходен път.
към текста >>

25. Тема за размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Как се проектира правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле.
• 961 • Тема за размишление. Как се проектира правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле. Как се проектира правата линия, плоскостта и тялото от Умствения свят. Мислете върху тези въпроси. И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо. Духовния свят, т. е. светът на чувствата е четириизмерен, а Умственият свят е петоизмерен.
към текста >>

Как се проектира правата линия, плоскостта и тялото от Умствения свят.
• 961 • Тема за размишление. Как се проектира правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле. Как се проектира правата линия, плоскостта и тялото от Умствения свят. Мислете върху тези въпроси. И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо. Духовния свят, т. е. светът на чувствата е четириизмерен, а Умственият свят е петоизмерен.
към текста >>

26. ФОРМАТА НА МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако се случи една линия, една точка или плоскост да не
• 1006 · Формата на мислите и чувствата. Всяка мисъл, всяко желание, всяка постъпка има определена геометрична форма, т. е. определени геометрически възможности. Ако се случи една линия, една точка или плоскост да не прояви своите възможности, това се дължи на факта, че по пътя им се явяват големи препятствия. Щом се преодолеят препятствията им, възможностите им веднага се проявяват. Възможностите на човека, т. е.
към текста >>

27. 2. ЧЕТИРИТЕ ЕЛЕМЕНТА И ДВАНАДЕСЕТТЕ ЗНАКА НА ЗОДИАКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Той се простира от 23 градуса и 27 минути над плоскостта на екватора до 23 градуса и 27 минути под нея - сиреч между тропика на Рака на север и тропика на Козирога.
Казах по рано, че проявлението на четирите елемента в трите свята на Битието ни дава 12 фази на космичния ритмус - те се наричат знаци на зодиака. Но това е вътрешната страна на въпроса. Разглеждането му по същина изисква и техническата страна на проявлението на четирите елемента. И по-рано споменах, че учението за космичния ритмус има две страни - вътрешна, свързана с проявленията на четирите елемента като проява на четири основни принципа, служещи като проява на космичния ум, и външна, техническа страна, която свързва проявлението на тези четири космични принципи с видимото движение на Слънцето през небесната сфера. От това гледище зодиакът се определя като един въображаем пояс на небесната сфера, в която се движат Слънцето, Луната и планетите и видимо обикалят около Земята. Той се простира от 23 градуса и 27 минути над плоскостта на екватора до 23 градуса и 27 минути под нея - сиреч между тропика на Рака на север и тропика на Козирога. На юг еклиптиката е видимият път на Слънцето и сече екватора под ъгъл 23 градуса и 27 минути. Точките на пресичането се наричат равноденствени точки. Целият този въображаем кръг, който се простира по продължение на еклиптиката от двете страни по 8-9 градуса, обгръща в себе си 360 градуса и се разделя на 12 равни части, като се изхожда от точката на пролетното равноденствие. Тези 12 деления на въображаемия небесен кръг се наричат знаци на зодиака и всеки от тях обгръща по 30 градуса, а целият кръг се нарича зодиак, зодиакален или жизнен кръг. Всеки един от тези 12 знака на зодиака носи специфични сили и условия и създава форми със специфично устройство и качество.
към текста >>

28. 5. ПРИРОДА И ВЛИЯНИЕ НА ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Плоскостите на планетните орбити са малко наклонени - както една спрямо друга, така и спрямо еклиптиката.
Слънцето, Луната и планетите са известни на астрономите и астролозите под следните имена и символи: Слънце , Меркурий , Венера , Земя, Марс , Юпитер , Сатурн , Уран , Нептун , Плутон . Меркурий и Венера са по-близо до Слънцето, отколкото Земята, затова се наричат вътрешни (долни) планети, а Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон се наричат външни (горни) планети. Планетите се движат по елипси, в един от фокусите на които се намира Слънцето. Тези елипси са много близки до кръга. Плоскостите на планетните орбити са малко наклонени - както една спрямо друга, така и спрямо еклиптиката. Планетите на небето се намират все по-близо до еклиптиката или, както се казва, движат се по плоскостта на еклиптиката. Различните планети са различно отдалечени от Слънцето, движат се с нееднакви скорости и за различно време обикалят около него. Меркурий Меркурий е най-близо до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета - диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км. Отдалечен е от Слънцето на 58 млн км и обикаля около него за 88 наши дни.
към текста >>

Планетите на небето се намират все по-близо до еклиптиката или, както се казва, движат се по плоскостта на еклиптиката.
Слънце , Меркурий , Венера , Земя, Марс , Юпитер , Сатурн , Уран , Нептун , Плутон . Меркурий и Венера са по-близо до Слънцето, отколкото Земята, затова се наричат вътрешни (долни) планети, а Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон се наричат външни (горни) планети. Планетите се движат по елипси, в един от фокусите на които се намира Слънцето. Тези елипси са много близки до кръга. Плоскостите на планетните орбити са малко наклонени - както една спрямо друга, така и спрямо еклиптиката. Планетите на небето се намират все по-близо до еклиптиката или, както се казва, движат се по плоскостта на еклиптиката. Различните планети са различно отдалечени от Слънцето, движат се с нееднакви скорости и за различно време обикалят около него. Меркурий Меркурий е най-близо до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета - диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км. Отдалечен е от Слънцето на 58 млн км и обикаля около него за 88 наши дни. Меркурий се отдалечава най-много на 23 градуса от Слънцето и се губи в лъчите му, затова много рядко се вижда по нашите земи.
към текста >>

29. 6. ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ ЗНАЦИТЕ И ПЛАНЕТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

При закона за поляризация имаме няколко плоскости на поляризиране.
Засега астрологията работи с девет планети, но тези девет планети пак се свеждат към 7 планетни течения или 7 творчески принципа. Работейки с тези седем планети, астролозите са открили, че всяка планета, с изключение на Слънцето и Луната*, управлява по два знака; Слънцето и Луната управляват по един знак. Това си има своите дълбоки причини. Ако разгледаме знаците, които планетите управляват, ще видим, че всяка планета е поляризирана. По този закон за поляризацията всяка планета управлява два знака, които са полярни по тригони или - както казват - принадлежат към така наречените допълнителни тригони. При закона за поляризация имаме няколко плоскости на поляризиране. Най-първичната творческа сила при първата си поляризация ни дава два първични принципа - активния мъжки, който в астрологията е символизиран с огнения елемент, и пасивния женски, символизиран от водата - за огъня се казва, че е горещ и сух, а за водата, че е студена и влажна. Следователно тези два елемента се допълват взаимно - затова в астрологията се наричат допълнителни. При втора поляризация на творческата сила се явяват въздуха, който е активният принцип, и земята като пасивен принцип, въздухът е влажен и горещ, а земята е студена и суха. Виждаме, че и двата елемента са допълнителни. А огънят и земята са дисхармонични, както въздухът и водата.
към текста >>

30. 8. УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

От Земята ние не виждаме, че всички те се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение.
УЧЕНИЕТО ЗА АСПЕКТИТЕ Както във всички учения на астрологията, така и в учението за аспектите е скрита дълбока мъдрост, дълбоки истини, които още не са напълно разбрани от днешното човечество. Съвременната астрология, която се води отчасти по древната традиция, отчасти сама изследва с методите на статистиката, няма ясна представа какво представляват аспектите. От чисто външно, механично гледище въпросът е ясен - аспектите, това са ъглови отношения между планетите, Слънцето и Луната, които, гледани от Земята, в даден момент се намират на определено положение по еклиптиката. Както знаем, всички планети се движат по елипси - кои по-близо, кои по-далеч от окръжността, в един от фокусите на които се намира Слънцето. От Земята ние не виждаме, че всички те се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение. Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така и имат различни скорости на движение. Да си представим 12 концентрични кръга, които представят планетните орбити, и да предположим, че в един определен момент всички планети се намират на една линия. Вследствие на различната скорост, която имат, в следващия момент тази права ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение - ще се разместят. Вследствие на различните скорости, с които се движат, те стигат до различни ъглови отношения, които в астрологията се наричат аспекти. Те ни предават доброто или лошото влияние на планетата в зависимост от нейното естество и аспекти.
към текста >>

Като приемем, че външните планети са символ на мислите, които действат в човека, тогава въпросът за свободата на волята се пренася на друга плоскост, защото силите, които обуславят проявлението на индивида или го ограничават, са динамизирани от самия него, а не са му наложени от външна сила.
И според този закон всеки човек се ражда именно в такъв момент, когато звездните констелации са такива, каквото е съотношението на силите, които действат в неговото съзнание и строят неговия организъм. Този закон на съотношенията ни показва, че не планетите като физически тела с техните електромагнитни вълни определят съдбата на човека, а те само обективно ни показват какво е съотношението на силите, които действат в даден човек. Знаем, че законът на съответствията, формулиран от Хермес, гласи: „Туй, което е горе, е по- добно на това, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на това, което е горе”. Приложен към този случай, означава, че силите в човека съответстват на това, което е в Космоса, и това, което е в Космоса, съответства на онова, което е в човека. Гьо- те, който е познавал този закон, казва: „Всичко преходно, тоест външно, което става в природата, е само символ на това, което става в съзнанието на човека.” Така разгледан, въпросът не оставя място за онова наивно схващане, че планетните влияния унищожават свободната воля на човека, фаталистически определят неговата съдба. Като приемем, че външните планети са символ на мислите, които действат в човека, тогава въпросът за свободата на волята се пренася на друга плоскост, защото силите, които обуславят проявлението на индивида или го ограничават, са динамизирани от самия него, а не са му наложени от външна сила. Каква е връзката между космичните явления и динамиката на силите в човека е дълбок философски въпрос, който предстои за в бъдеще да бъде разрешен, но това, което е факт, е следното: когато в рождения хороскоп на един човек имаме известни аспекти и когато тези аспекти се явяват отново в Космоса, те оказват силно влияние само на онези хора, които ги имат в хороскопа си. Например една квадратура между Слънцето и Сатурн в Космоса винаги ще засегне чувствително онези, които я имат в хороскопа си, като породи някакъв род ограничения в зависимост от това в кои домове и знаци се намират Сатурн и Слънцето в хороскопа. Такъв човек може да се уподоби на антена, която е нагласена да приема вълни с определена дължина. Когато такива вълни преминат през пространството, тя ги долавя, а човек като жива антена изпитва и въздействието на тези вълни. Понеже в ефемеридите са дадени положенията на планетите и аспектите за всеки ден, то, като знае човек какви са аспектите в неговия хороскоп, ще е наясно кога с какви влияния ще има да се справя, и на какво се дължат неговите настроения, разположения и неговите успехи или неуспехи в известна работа.
към текста >>

31. 63-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Едно от качествата на ангелите е тяхната чистота, чистотата може да съществува в една напълно прозрачна плоскост.
Ангелите нямат никакви материални желания, при това разбират желанията. Ангелите нямат никаква физическа сила, а при това разбират силата. В даден случай ангелът може да прояви сила, но сам по себе си не се нуждае от тази сила. Силата не е обект за него, той не я желае. Тя е случайно проявление в него. Едно от качествата на ангелите е тяхната чистота, чистотата може да съществува в една напълно прозрачна плоскост. Понеже ангелите са нематериални същества, в тях има само едно желание - да служат на Бога, да придобият вечния живот. Вие искате да бъдете като ангелите, а сте пълни с желания и то какви ли не желания. 559. 3a излизането на хората от Бога. Всички хора в безграничното пространство не са излезли през един и същ момент на Битието. В един случай деятелността на Безграничното е била активна, а в друг е била пасивна.
към текста >>

32. БЕЗДИМНАТА КУЛТУРА - Методи Константинов (1902-1979)

А ние видяхме по-горе, че стопанският проблем днес е особено сериозно поставен, защото се намира върху една широка международна плоскост.
Така че, докато Трудът има отношение към егоцентричното съзнание на човека, Работата има отношение към Космичното разбиране на Живота. Трудът не е в състояние да разреши стопанския проблем върху един световен терен, защото той борави само с методите на емпиричния свят. Работата борави с методите на метапсихичния свят, който има отношение към тоталната психика на човека. При работа вземат участие и трите координати на човешкия психичен комплекс: интелектуалното, емоционалното и волевото съзнание. Само по пътя на всестранното творчество на науката, изкуството и социалния живот, може да се даде решение на стопанския проблем на международна почва. А ние видяхме по-горе, че стопанският проблем днес е особено сериозно поставен, защото се намира върху една широка международна плоскост. Неговото разрешение може да дойде единствено по пътя на една творческа работа, вдъхновявана от Любовта. Коя Любов? Тази, за която говори Мъдрецът: „Любовта изключва всички престъпления. Тя изключва всяко насилие и убийство,
към текста >>

33. На път за Мусала - Теофана Савова

„Камъните са наредени по плоскости, за да могат да отразяват светлината.
Зората заля далечния хоризонт и ето, слънцето изгря. Днес е имен ден на Учителя. Колко е мил Учителя! Неговото присъствие е неизчерпаем извор, из който в душите ни се влива еликсир, най-чистата и блага храна ! формула: В Божията Любов, в Божия Дух има живот. „Камъните са наредени по плоскости, за да могат да отразяват светлината. Те не са разхвърляни безразборно, както ние си мислим." 10 гл. от Евангелието на Йоана, 33 ст. Същия ден при „Първото езеро": 16 гл.
към текста >>

34. СКИЦА НА ДВАНАДЕСЕТТЕ ИЗМЕРЕНИЯ - Теофана Савова

2 - плоскост - точка, развита в две посоки;
СКИЦА НА ДВАНАДЕСЕТТЕ ИЗМЕРЕНИЯ Лятото на 1934 г. 0 - точка - най-малкото; 1 - права линия - точка развита в една посока; 2 - плоскост - точка, развита в две посоки; 3 - тяло - точка, развита в три посоки. * 4 - тесаракт - тяло в строеж в една посока; 5 - петорник - тяло в строеж + плоскост в движение; 6 - шесторник - тяло в строеж + тяло в строеж + плоскост в движение.
към текста >>

5 - петорник - тяло в строеж + плоскост в движение;
1 - права линия - точка развита в една посока; 2 - плоскост - точка, развита в две посоки; 3 - тяло - точка, развита в три посоки. * 4 - тесаракт - тяло в строеж в една посока; 5 - петорник - тяло в строеж + плоскост в движение; 6 - шесторник - тяло в строеж + тяло в строеж + плоскост в движение. * 7 - седморник - тяло в строеж + тяло в строеж + пълнеж; 8 - осморник - тяло в строеж + тяло в строеж + пълнеж в две посоки; 9 - деветорник - тяло в строеж -I- тяло в строеж + пълнеж в три посоки.
към текста >>

6 - шесторник - тяло в строеж + тяло в строеж + плоскост в движение.
2 - плоскост - точка, развита в две посоки; 3 - тяло - точка, развита в три посоки. * 4 - тесаракт - тяло в строеж в една посока; 5 - петорник - тяло в строеж + плоскост в движение; 6 - шесторник - тяло в строеж + тяло в строеж + плоскост в движение. * 7 - седморник - тяло в строеж + тяло в строеж + пълнеж; 8 - осморник - тяло в строеж + тяло в строеж + пълнеж в две посоки; 9 - деветорник - тяло в строеж -I- тяло в строеж + пълнеж в три посоки. Правата линия има едно измерение - дължина.
към текста >>

Плоскостта има две измерения - дължина и ширина.
* 7 - седморник - тяло в строеж + тяло в строеж + пълнеж; 8 - осморник - тяло в строеж + тяло в строеж + пълнеж в две посоки; 9 - деветорник - тяло в строеж -I- тяло в строеж + пълнеж в три посоки. Правата линия има едно измерение - дължина. Плоскостта има две измерения - дължина и ширина. Тялото има три измерения - дължина, ширина и дебелина. * Тесаракт - четири измерения - дължина, широчина, дебелина и дълбочина; Петорник - пет измерения - дължина, широчина, дебелина + дълбочина в две измерения; Шесторник - шест измерения - дължина, ширина, дебелина + дълбочина в три измерения.
към текста >>

Плоскост - Мъдрост Очертани контурите
11 - точка развита във всички посоки + пълнеж + разширение; 12 - точка развита във всички посоки + разширение - най-голямото. * Точка - (най-малкото) - Разумното; Права - Любов; Плоскост - Мъдрост Очертани контурите тяло - Истина на битието (К. Б.) Тесаракт - К. Б. в светлина в една посока (подразбираме, че има още в сянка); Петорник - К. Б. в светлина в две посоки;
към текста >>

35. Разговори с Учителя. Разговор втори - Георги Томалевски (1897-1988)

Ако обикновеното натурално или нека го наречем пасивно състояние на един човек изобразим с една хоризонтална права и ако условно областта на смирението е онази плоскост под хоризонталната черта, а възходът на духа е над нея, тогава според синусовия закон амплитудата на смирението (надолу) ще бъде равна на амплитудата на възхода (нагоре).
Ученикът: Чул съм от Вас, че у човека има много възможности за издигане в духовно отношение, но те са още неизползувани напълно от хората в наше време. Иска ми се да зная до каква степен може да се издигне човек на нашата земя. Коя е най-високата точка, която може да се нарече връх на съвършенството при условията на земния живот? Учителят: Точката на духовен възход, до която може да достигне един съзнателен човек, зависи от степента на неговото смирение. Това е закон и може да се изрази с точните средства на науката, с които се изразяват законите. Ако обикновеното натурално или нека го наречем пасивно състояние на един човек изобразим с една хоризонтална права и ако условно областта на смирението е онази плоскост под хоризонталната черта, а възходът на духа е над нея, тогава според синусовия закон амплитудата на смирението (надолу) ще бъде равна на амплитудата на възхода (нагоре). От това следва, че колкото е по-голямо смирението, толкова ще бъде по-голям и възходът на духа. За да се разбере това още по-добре, ще ви дам едно друго обяснение, което може да превърнете в малко, но много полезно упражнение. Опитайте се да заживеете за известно време със съзнанието на едно малко на вид незначително същество. Постарайте се да разберете неговия живот и неговите нужди. Ако то ви се струва дребно, дори недостойно за човешкото ви звание, тогава отговорете ми как така един ангел - такова висше същество от невидимия свят, който е свършил своята еволюция, идва да ръководи развитието на човека?
към текста >>

36. 39. ПЛАСТИЧНОСТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта.
Човек стои изправен, за разлика от животното, което има хоризонтален строеж, но мисълта на човека още не е свикнала да се движи по перпендикуляра. Мисълта му е праволинейна и се блъска в умствените препятствия на живота. Птиците са риби, които в стремежа си да напуснат водата са се опитвали да летят и хрилете им са станали криле, поели са посоката на перпендикуляра. А човешката мисъл тепърва ще се учи да лети и се движи по перпендикуляра. Противоречията в живота не се разрешават на физическото поле. За дървото има само една посока — правата линия, за животното е хоризонталната — плоскостта, а за човека — кубът, височината на мисълта. Висшата, принципна, висока мисъл е идеал на човека. Целият културен процес на живота е да ни научи да мислим правилно, истинно. Целият човешки език е стремеж към даване на точни понятия за нещата и явленията в живота. И когато хората постигнат точност, яснота и истинност в мисълта, ще започнат и да говорят истината. Сега речта е примесена с неясни, неточни понятия, често илюзорни и неверни.
към текста >>

37. Ягодите - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Образуват се последователно, права, плоскост и куб.
Например До и Ре. Вие бяхте ми казали, че първият тон в обертоновете е мъжки, а вторият е женски. — Такова е съзвучието между мъжа и жената, докато се яви детето или терцата, третия тон — МИ. Защо? Защото те винаги вървят в противоположни посоки. От До до Ре имаме първо измерение, от Ре до Ми, имаме второ измерение, от Ми до Фа, имаме трето измерение. Образуват се последователно, права, плоскост и куб. В бъдеще гениалните певци ще пеят наведнъж по 3, 4, 5 и 6 тона. — Как е възможно това, Учителю? — учудих се аз. — И сега — каза той, — при бързи упражнения се получава същото. Гласните струни в гласовия орган са създадени от духовния свят.
към текста >>

38. Божественият Принцип на ИСТИНАТА - Константин Златев

Нека не забравяме, обаче, че Развитието на Вселената се реализира не по една линия или в една плоскост (равнина), а приема формата на спирала.
Прилагането се осъществява чрез действието на космическите принципи и закони. Всяка област (зона, сфера, свят) на Битието се характеризира със собствена система от принципи и закони. Има и такива, чието действие е универсално, т. е. обхваща Космоса в неговата цялост. Колкото повече се издигаме отдолу нагоре в мировата Реалност (от по-грубите към по-фините полета или светове на творението), толкова повече се увеличава обхватът на действието на принципите и законите. Нека не забравяме, обаче, че Развитието на Вселената се реализира не по една линия или в една плоскост (равнина), а приема формата на спирала. От това следва един генерален извод: Постигането на Истината в един отделен свят (зона, сфера, област) на космическата необятност е предпоставка за начало на процеса на постигането й в следващия, по-извисен свят. Например, като илюстрация: постигането на Истината на физическото поле (в материалния свят) освобождава разумното същество от действието на принципите и законите, характерни за тази област на Битието, и поставя началото на процеса на постигане на Истината от страна на това същество в астралното поле. И така - през менталния, каузалния (причинния), будичния и атмич- ния свят, до Монадното (Анупадака) и Божественото (Ади) поле (в съответствие с теософската класификация и названия) - до самото Сърце на Бога, Неговата извечно непознаваема Същност. Съществува и абсолютна Истина, но тя е приоритет единствено на Бога. Тук, в нашия свят на гъстата материя, можем да станем свидетели само на отделни нейни проблясъци и нюанси.
към текста >>

39. III. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО НА ДУШАТА. ЕВОЛЮЦИЯ НА СЪЗНАНИЕТО - Константин Златев

Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П.
" Тези думи крият два особено важни момента: 1) характеризирането на душата като "Божествен лъч" означава, че тя притежава като потенциал цялата пълнота на Божието съвършенство; как и в какви срокове ще разгърне този потенциал зависи изцяло от свободната воля на живото същество; 2) раждането на душата от Бога не е и не би могло да бъде самоцелно; тя има своя собствена мисия в Космоса (наречена тук "работата, която й предстои"), която не може да бъде осъществена от никой друг освен от самата нея, във форма и по начини, избрани лично от нея; формата и начините на самореализацията - плод на свободния избор на въплътената душа - обуславят именно нейната индивидуализация (т. е. изграждането на вече посочения неин неповторим облик). Основна характеристика на душата от позициите на учението на ББ е нейната вечност. Това й качество кореспондира пряко и с изследваното тук нейно безсмъртие. Тъй като вечността е водещо качество на Бога, би било интересно да проследим взаимовръзката между частта (душата) и Цялото (Бога) в това направление. Разглеждайки корелацията между Твореца и творението в тази му плоскост, Учителят П. Дънов изтъква: "Душата е вечна. Тя е така вечна, както Бог е вечен. Но докато Бог е абсолютно неизменен, душата непрекъснато се изменя, като по такъв начин се развива и добива нови качества." В субстанциално отношение, пред вид на факта, че е родена от Божия Дух и представлява частица, лъч, еманация (= излъчване, проявление) от Него, душата е също така неизменна и вечна, както е и самият Бог. Ала върху съвършената тъкан на нейната субстанция се отпечатват незримо и незаличимо всички култивирани от нея опитности, придобити по пътя на безбройните й въплъщения в световете на Проявеното Битие. Както вече бе посочено, това е начинът тя да изгради своя неповторим облик, чрез който да стане достойна за завръщането си в бащиното огнище - лоното на Бога- Отца.
към текста >>

40. VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ - Константин Златев

Дънов: "Сега, когато говоря за точката, за правата линия, за плоскостите, за телата, това показва, че някои проблеми се решават с неизмерими величини, други - с прави линии, но не с геометричните, а с живите линии в природата." Освен всичко останало Учителят на ББ в България има пред вид една проста, но дълбока истина - линиите оживяват, когато се движат.
Казано по друг начин: ние успяваме да съединим земното с небесното, когато сме познали вътрешния, духовния смисъл на паневритмичните движения. Тогава, изпълнявайки дадени фигури в пространството, се свързваме със съответни сили и идеи, чиито посредници в материалната вселена сме станали. Така се осъществява връзката между пространствеността на познатия ни свят и мощната мисъл на съществата, направляващи еволюцията на нашата разумна планетарна общност. А това е по същността си връзка между измеримото и неизмеримото. В този смисъл са и следните думи на Учителя П. Дънов: "Сега, когато говоря за точката, за правата линия, за плоскостите, за телата, това показва, че някои проблеми се решават с неизмерими величини, други - с прави линии, но не с геометричните, а с живите линии в природата." Освен всичко останало Учителят на ББ в България има пред вид една проста, но дълбока истина - линиите оживяват, когато се движат. От тази гледна точка можем да прибавим още една дефиниция за Паневритмията - като подвижна геометрична структура. Нормално е изследването на числовите съответствия да започне с нулата. Нейният геометричен еквивалент е окръжността. В тази насока предлагаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Нулата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реален свят, защото и зад нулата има някакъв свят." "Светът най- напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла.
към текста >>

От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта.
Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното развитие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсредоточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е моментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта. Тя има две измерения - числото 22=4. За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четириъгълникът е основа на Битието. Целият Космос е създаден по закона на четириъгълника." Според него квадратът е закон на творчеството и "който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си". При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8). Аналогично - при движението на квадрата се образува куб.
към текста >>

При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8).
Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта. Тя има две измерения - числото 22=4. За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четириъгълникът е основа на Битието. Целият Космос е създаден по закона на четириъгълника." Според него квадратът е закон на творчеството и "който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си". При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8). Аналогично - при движението на квадрата се образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от света на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П. Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа.
към текста >>

41. ЗДРАВЕ И СИЛА НА ХАРАКТЕРА - Павел Желязков

Неговата ориентация е резултат на подхлъзване по наклонената плоскост.
Този човек знае, че има да постига нещо. Каква красота има в постигането на неща, които седят на разстояние само десет крачки от човека? Материалистите казват: „Ние искаме да постигнем близките идеали." Ако човек търси причината за своите трудности и неуспехи вън от себе си, в несъвършенството и несправедливостта на живота, той развива и задълбочава в себе си комплекса за малоценност. Влизането в този път на слабостите е опасно за ученика на духовната школа. Неговата ориентация е резултат на подхлъзване по наклонената плоскост. Тя го поставя под силното влияние на илюзиите, той се отдалечава от истината и губи свободата си. Състоянието на психологическа неуравновесеност се характеризира с някои симптоми. На първо място това е тенденцията да се прикрие и оправдае слабостта, която подхранва психологическия комплекс; който несъзнателно се страхува от истината, той не иска да я види и я избягва. В такъв случай човек крие истината не само от близките си, но в желанието си да я забрави, крие я и от себе си. Той я занемарява и осъжда на забвение в складовете на неосъзнатото.
към текста >>

42. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

За улеснение и за да има единство на времето в дадена област и държава, учените са разделили Земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата полюса - Северния и Южния.
Тази карта се прави за определено място и време; с други думи, за да се начертае хороскоп, трябва да са ни известни географските координати на мястото, където даденият човек се ражда. Географските координати се определят от пресечната точка на съответния за дадено място меридиан и паралел, които намираме по географска карта. Всяка географска точка от нашата планета има свое време, а времето се приема като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. Този изгрев за различните точки на Земята е различен, следователно и времето за отделните места по Земята е различно. За улеснение и за да има единство на времето в дадена област и държава, учените са разделили Земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата полюса - Северния и Южния. Окръжностите, които се получават от пресичането на тези плоскости със земната повърхност, наричат меридиани, а самите частици, които те отделят помежду си - градуси. Паралелите пък са окръжностите, получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него. Тези плоскости секат повърхността на Земята на север и на юг от екватора на 90 успоредни кръга, като тези на север определят северната ширина на даденото място, а на юг - южната ширина. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала по няколко градуса, а оттам и различни граждански времена, което би създало неудобства. Затова учените са определили сектори от по 15 градуса, така че областите, които тези сектори обхващат, да имат едно време по часовник - т.нар.
към текста >>

Окръжностите, които се получават от пресичането на тези плоскости със земната повърхност, наричат меридиани, а самите частици, които те отделят помежду си - градуси.
Географските координати се определят от пресечната точка на съответния за дадено място меридиан и паралел, които намираме по географска карта. Всяка географска точка от нашата планета има свое време, а времето се приема като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. Този изгрев за различните точки на Земята е различен, следователно и времето за отделните места по Земята е различно. За улеснение и за да има единство на времето в дадена област и държава, учените са разделили Земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата полюса - Северния и Южния. Окръжностите, които се получават от пресичането на тези плоскости със земната повърхност, наричат меридиани, а самите частици, които те отделят помежду си - градуси. Паралелите пък са окръжностите, получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него. Тези плоскости секат повърхността на Земята на север и на юг от екватора на 90 успоредни кръга, като тези на север определят северната ширина на даденото място, а на юг - южната ширина. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала по няколко градуса, а оттам и различни граждански времена, което би създало неудобства. Затова учените са определили сектори от по 15 градуса, така че областите, които тези сектори обхващат, да имат едно време по часовник - т.нар. гражданско време.
към текста >>

Паралелите пък са окръжностите, получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него.
Всяка географска точка от нашата планета има свое време, а времето се приема като интервал между две събития. Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. Този изгрев за различните точки на Земята е различен, следователно и времето за отделните места по Земята е различно. За улеснение и за да има единство на времето в дадена област и държава, учените са разделили Земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата полюса - Северния и Южния. Окръжностите, които се получават от пресичането на тези плоскости със земната повърхност, наричат меридиани, а самите частици, които те отделят помежду си - градуси. Паралелите пък са окръжностите, получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него. Тези плоскости секат повърхността на Земята на север и на юг от екватора на 90 успоредни кръга, като тези на север определят северната ширина на даденото място, а на юг - южната ширина. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала по няколко градуса, а оттам и различни граждански времена, което би създало неудобства. Затова учените са определили сектори от по 15 градуса, така че областите, които тези сектори обхващат, да имат едно време по часовник - т.нар. гражданско време. Всяка една държава приема часовниково време по този именно сектор, който обхваща територията й.
към текста >>

Тези плоскости секат повърхността на Земята на север и на юг от екватора на 90 успоредни кръга, като тези на север определят северната ширина на даденото място, а на юг - южната ширина.
Едно важно и ясно изразено събитие, по което можем да определим времето, е изгревът на Слънцето. Този изгрев за различните точки на Земята е различен, следователно и времето за отделните места по Земята е различно. За улеснение и за да има единство на времето в дадена област и държава, учените са разделили Земното кълбо на 360 сектора с плоскости, минаващи през двата полюса - Северния и Южния. Окръжностите, които се получават от пресичането на тези плоскости със земната повърхност, наричат меридиани, а самите частици, които те отделят помежду си - градуси. Паралелите пък са окръжностите, получени от пресичането на плоскости, успоредни на екватора и започващи от него. Тези плоскости секат повърхността на Земята на север и на юг от екватора на 90 успоредни кръга, като тези на север определят северната ширина на даденото място, а на юг - южната ширина. Понеже градусите обхващат малки области от Земята, една държава би включвала по няколко градуса, а оттам и различни граждански времена, което би създало неудобства. Затова учените са определили сектори от по 15 градуса, така че областите, които тези сектори обхващат, да имат едно време по часовник - т.нар. гражданско време. Всяка една държава приема часовниково време по този именно сектор, който обхваща територията й. Големите държави, които заемат по няколко сектора от по 15 градуса, имат различни граждански времена.
към текста >>

Домовете не са нищо друго, освен дванадесет сектора в плоскостта на Земната орбита.
Сидералното време за този ден е 6 часа и 58 минути. Да приемем, че този човек се е родил в 18 часа гражданско време в София. Местното време ще бъде 17 часа и 33 минути. Тези часове прибавяме към сидералното време за този ден и получаваме 6 часа и 58 минути плюс 17 часа и 33 минути и ще получим 23 часа и 91 минути, което е 24 часа и 31 минути и ще даде 0 часа и 31 минути. Определянето на сидералното време за момента и мястото на раждането е много важно, защото ни дава възможност за даден географски паралел, за дадена географска ширина да определим разположението на дванадесетте Зодиакални съзвездия и в тях Слънцето, Луната и Планетите, обособени в домове. Домовете не са нищо друго, освен дванадесет сектора в плоскостта на Земната орбита. Целият този кръг се разделя от хоризонтална и вертикална линии на четири дяла, като във всеки дял влизат по три сектора - домове. Хоризонталната линия в източния си дял определя изгрева, а в западния - залеза на Слънцето, Луната и Планетите. Точката на изгряването наричаме Асцендент, а тази на залеза - Десцендент. Вертикалната линия определя най-високата и най-ниската точки, в които идват членовете на Слънчевото семейство. Най-високата се нарича Зенит или Медиум цели, а най-ниската - Надир или Имум цели.
към текста >>

Този кристал - Земя, проектиран върху една плоскост, дава дванадесетте сектора - домове.
Дванадесетте дома започват от източния хоризонт, като първият дом е под хоризонта и е една дванадесета част от окръжността, или една трета от първия дял. Вторият дом е втората дванадесета от целия кръг, или втората третинка пак от този първи дял. Третият е третата дванадесетинка, или последният дял от първия сектор. Следват другите домове по съшдя начин: четвъртият е четвъртият сектор от кръга, или първият от втората четвъртина и т.н. Саабей и древните звездобройци - негови ученици - са разглеждали Земята като кристал с дванадесет петоъгълни стени, притежаващи свойствата на всекикристал. Този кристал - Земя, проектиран върху една плоскост, дава дванадесетте сектора - домове. Известно им е било (както се откри напоследък), че ако върху един кристал се внесат промени чрез въздействие, като например налягане, температура и ред други, то по ръбовете и върховете на кристала се образуват и изтичат сили. Ръбовете на кристала Земя не са нищо друго, освен чертите, които разделят домовете - техните граници, а върховете се образуват, когато границата между два дома (самите черти) съвпадне с началните градуси (от 0 до към 2 или 3) на някое Зодиакално съзвездие. Когато Слънцето, Луната или някоя от Планетите се намира на ръб - на граница между два дома, те със своите силови течения възбуждат кристала Земя и действието им в Звездното тяло на човека е по-силно. Още по-силно е то когато на тази черта - на този ръб на кристала, се намират началните градуси на някое от Зодиакалните съзвездия. Колкото Слънцето.
към текста >>

Когато дадена Планета се движи по такава крива, съгласно втория закон от Небесната механика, даден от Йохан Кеплер, нейният радиус - вектор, или отсечката на разстоянието от Планетата до Слънцето за равни времена ще опише равни плоскости.
Няма единство и хармония в законите, които управляват членовете на това семейство. Преди всичко е установено, че всички Планети се движат около Слънцето по елиптични траектории, като всички те са различни за различните Планети. Едни са по-близо до окръжност, други са повече или по-малко разтеглени елипси. Знае се, че елипсата е затворена крива с два центъра, или както още се наричат ф о к у с и. В единия от фокусите се намира Слънцето, а какво се намира в другия... Това ще разгледаме по-нататък. Когато дадена Планета се движи по такава крива, съгласно втория закон от Небесната механика, даден от Йохан Кеплер, нейният радиус - вектор, или отсечката на разстоянието от Планетата до Слънцето за равни времена ще опише равни плоскости. Това ще рече, че Планетите ще се движат около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно. Когато е близо до Слънцето, ще се движи по-бързо, а когато е по- далеч - по-бавно. Защо е необходимо това? Би трябвало орбитите на Планетите да бъдат окръжности, като най-съвършена равнинна фигура, което би донесло изключителни предимства за всяка една от тях: такива са си ги представяли древните звездобройци. Осите, по които се въртят Планетите, са с най- различни наклони по отношение плоскостта на еклиптиката.
към текста >>

Осите, по които се въртят Планетите, са с най- различни наклони по отношение плоскостта на еклиптиката.
Когато дадена Планета се движи по такава крива, съгласно втория закон от Небесната механика, даден от Йохан Кеплер, нейният радиус - вектор, или отсечката на разстоянието от Планетата до Слънцето за равни времена ще опише равни плоскости. Това ще рече, че Планетите ще се движат около Слънцето неравномерно - ту по-бързо, ту по-бавно. Когато е близо до Слънцето, ще се движи по-бързо, а когато е по- далеч - по-бавно. Защо е необходимо това? Би трябвало орбитите на Планетите да бъдат окръжности, като най-съвършена равнинна фигура, което би донесло изключителни предимства за всяка една от тях: такива са си ги представяли древните звездобройци. Осите, по които се въртят Планетите, са с най- различни наклони по отношение плоскостта на еклиптиката. А би трябвало да бъдат перпендикулярни, което би донесло изключителни предимства за всяка от тях. Какви изключителни предимства биха донесли кръговите орбити и перпендикулярните оси? Това най-добре бихме разбрали от нашата Земя. Легендите, от какъвто род и характер да са те, всякога имат за основа нещо вярно, което е било, което е станало, т.е. някакъв факт - събитие.
към текста >>

43. Меркурий - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Като се има предвид и това, че плоскостта на орбитата му не лежи в плоскостта на Еклиптиката, а сключва с нея ъгъл от 7 градуса, може да а твърди, че Меркурий след Плутон е най-силно пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата Фаетон.
Известно е, че когато едно тяло се движи около един център по окръжност, пътят му няма Ексцентрицитет и отбелязваме за него, че е нулев. Ако тялото се движи по елиптичен път (елиптична орбита), то отбелязваме, че то има ексцентрицитет. Колкото той е по близо до единица, толкова неговата орбита е по-разтеглена елипса и когато този ексцентрицитет стане единица, то орбитата на това тяло се приема за парабола Ексцентрицитетът на Меркурий, след този на Плутон, е най-голям от всички останали планетни орбити и е 0,206, което е много. При Перихелий той идва на 46 милиона километра от Слънцето, а при Афелий - на 70 милиона. Това дава една разлика от 24 милиона километра, която за неговата малка орбита е много голяма. Като се има предвид и това, че плоскостта на орбитата му не лежи в плоскостта на Еклиптиката, а сключва с нея ъгъл от 7 градуса, може да а твърди, че Меркурий след Плутон е най-силно пострадал от катастрофата в Слънчевата система, при която се е разрушила планетата Фаетон. Това положение на неговата орбита се отразява особено неблагоприятно върху влиянието му, определящо е г о и з ъ м, лична изгода и интерес особено при неговото силно влияние. Това се среща предимно в два случая: първият, когато той е в Перихелий, за което споменахме. Втория случай на силно въздействие имаме, когато Меркурий е в т.нар. долно съединение, за което отбелязахме във фиг. 4, Тогава Меркурий е точно между Земята и Слънцето и се намира от нас само на 82 милиона километра, което положение се отбелязва с буквата „R“ пред символа на Планетата.
към текста >>

44. Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Наклонът на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25 градуса, малко по-голям от този на Земята, който е 23,5 градуса.
Той има диаметър около 6 800 километра, което е малко повече от половината на земния, изчислен на около 12 800. Орбитата на Марс (пътят му около Слънцето) е много разтеглена елипса с ексцентрицитет 0,097. Най-близкото му разстояние до Слънцето (при Перихелий) е на 206 милиона километра, а най-далечното (Афелий) е на 249 милиона. Тук съществува разлика от 43 милиона километра, която се приема за голяма при неговата неголяма орбита. Обиколката му около Слънцето е равна на около 2 земни години. Наклонът на екватора му спрямо плоскостта на орбитата е 25 градуса, малко по-голям от този на Земята, който е 23,5 градуса. Това говори, че при него има годишни времена - пролет, лято, есен и зима, но с много по-резки промени в климата. Тези сезони траят почти два пъти по-дълго от земните. Околоосното му въртене е малко по-дълго от това на Земята и е равно на 24 часа и 38 минути. Разстоянието на тази планета до Земята варира между 55 милиона километра (когато е в Перихелий и в опозиция, с други думи, когато Марс, Земята и Слънцето са на една права линия, а Земята е в средата) и 400 милиона километра (когато по права линия стоят Земя, Слънце и Марс а Марс е в съвпад със Слънцето). Тук имаме една разлика от 345 милиона километра, която е голяма и е от значение за неговото влияние.
към текста >>

45. Юпитер - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Оста на въртене при Юпитер е почти перпендикулярна към плоскостта на неговата орбита (само 3 градуса отклонение), което говори, че при голямата катастрофа в Слънчевата система тази планета е пострадала много малко.
Юпитер обикаля около Слънцето за около 12 земни години със скорост от около 13 километра в секунда. Всички тези данни за размера и дебелината на атмосферата и за скоростта на движението му около Слънцето говорят, че Юпитер със своето влияние върху Земята и живота на нея, и по-специално върху човека, дава едно постоянно, задълбочено и спокойно отношение към всичко и към всяка поставена задача, поемане на отговорност за нейното правилно и пълно изпълнение. От всички Планети в Слънчевото семейство Юпитер има най-бързо завъртане около своята ос, което става за 9 часа и 50 минути. Това говори за едно от най-интересните и ясно изразени Юпитерови влияния, което тласка живите форми на Земята към една жажда за активност и за постигане на първенство. Същото е и за човека: устремът му да бъде пръв, в първите редици на всяко дело, всяка работа, давайки му вяра и сила да не се смущава от пречките, спънките и трудностите, които животът всякога поднася. Оста на въртене при Юпитер е почти перпендикулярна към плоскостта на неговата орбита (само 3 градуса отклонение), което говори, че при голямата катастрофа в Слънчевата система тази планета е пострадала много малко. Тази изправена ос дава на Юпитер възможността на него да цари вечна пролет, т.е годишни времена като на Земята там няма. А влиянието му придава на живите форми на Земята и на човека ценната дарба да могат винаги да се докосват, да влизат в контакти да приемат идеи и насоки за правилно осъществяване на задачите. Добре поставените Юпитерови типове всякога имат правото при разрешаването на въпросите, те най-добре дават възможност за израза, реализирането и методите за осъществяване на поставената задача. Гледан с телескоп, Юпитер има доста сплесната форма (сплеснатост на атмосферата): полярният му диаметър е 234 800 километра. а екваториалният -143 600, следователно имаме разлика от 8 800 километра, която е значителна.
към текста >>

Всички те имат за орбити разтеглени елипси с най-различна ъгли на плоскост спрямо плоскостта на Юпитеровата орбита Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обрат Всичко това ясно говори, че те са късове от разрушена Планета.
От него имаме получени много ясни'снимки от космичната станция „Вояджър“. Тези снимки ясно показват, че този спътник има съвсем неправилна форма с размер на голямата ос от 250 километра, а малката - 150. Всичко това говори, че той е къс от разрушената Планета. Останалите спътници, които по-късно бяха открити, имат много по-малки размери. някои от които от порядъка само по на няколко километра. Всички те имат за орбити разтеглени елипси с най-различна ъгли на плоскост спрямо плоскостта на Юпитеровата орбита Имат променлив блясък, а някои от тях се движат обрат Всичко това ясно говори, че те са късове от разрушена Планета. Тези късове, благодарение на грамадната гравитационна сила на Юпитер, са привлечени и са останали като негови спътници. Всички спътници на Юпитер дават своето отражение върху влиянието на Планетата. Галилеевите спътници допринасят добре за това влияние. Така например спътникът ЙО, който има диаметър 3800 силометраи се намира най-близо до Юпитер (само на 420 000 километра) е с кръгова орбита, което е много важно за този спътник. Вторият спътник, Европа, който по размер е колкото Луната, също е с кръгова орбита и с диаметър 3050 километра; намира се от Юпитер на 670 900 километра.
към текста >>

46. Сатурн - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ъгълът, който сключва плоскостта на екватора с тази на неговата орбита, е значителен, равен на 26 градуса и 49 минути.
Изобщо това, което определихме за Сатурново влияние, придава на човека затворена и дълбока мисъл. Животът на хората под силното влияние на Сатурн е преди всичко мислене, търсене на причините и последствията, сравняване на всичко онова, с което се сблъскват, с всичко, което животът им поднася. Тези хора са философи! Отразителната способност на Сатурн, т.нар. Албедо, е около 50 процента, което ще рече, че половината от светлината, която приема от Слънцето (предимно жълтият цвят), се отразява. Това придава на неговото влияние способността за мъдро и внимателно отношение към материалните ценности. Ъгълът, който сключва плоскостта на екватора с тази на неговата орбита, е значителен, равен на 26 градуса и 49 минути. Ексцентрицитетът на неговата орбита е също голям, равен на 0,56, което говори, че тази орбита е доста разтеглена елипса. Тези данни показват, че при катастрофата в Слънчевото семейство Сатурн е пострадал доста, от което следва, че в своето влияние той не дава добра връзка с чистия идеен свят; тя в повечето случаи е неправилна и нарушена. Това придава на хората под силното влияние на Сатурн фанатично, неправилно отношение към идеите и религиозните разбирания, отиващи до неестествени крайности в своите изяви. В обиколката си около Слънцето Сатурн идва най-близо до Земята, когато застане на правата линия Слънце - Земя - Сатурн при т.нар. Противостояние (опозиция).
към текста >>

47. Уран - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известно е, че плоскостта на екватора на Уран сключва с плоскостта на неговата орбита ъгъл, който е повече от 90 градуса, по точно 98, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи в плоскостта на орбитата му.
А по- тънкият атмосферен слой придава по-малка задълбоченост и ровене в дребнавостите, които има мисловната дейност на хората под силното влияние на Уран при обсъждане на въпроси и задачи, предстоящи за изпълнение. Обратното е при Планетите с дебел слой атмосфера, какъвто е случаят със Сатурн. Със своите бързо реагиращи силови течения влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата в живите форми на Земята. Когато в даден човек влиянието на Уран е силно изразено, то неговата нервна система е много добре развита и остро и бързо реагира на най-малка възбуда. Тази богата енергия на силови течения от Уран идва не само от произведената там сила, за която споменахме, но още от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от Зодиакалното съзвездие Водолей, с което Уран има отношение. Известно е, че плоскостта на екватора на Уран сключва с плоскостта на неговата орбита ъгъл, който е повече от 90 градуса, по точно 98, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи в плоскостта на орбитата му. Докато при другите Планети оста има по-големи или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на тяхната орбита, както е при Юпитер, при който, както отбелязахме, е почти перпендикулярна. Това особено положение на Урановата ос на въртене говори, че той се върти обратно. Значението на тази ротация за влиянието на Планетата е особено силно и характерно за търсене на новото, на това, което не е било и не е върху Земята, в създаване на какви ли не същества, чудни по своята външна форма и възможности, особено по-старите океански видове и насекоми. Това говори също, че при катастрофата в Слънчевата система Уран е пострадал много Тези белези говорят също, че той е приел от Черното слънце, предизвикало катастрофата, грамадна разрушителна сила особено със своето влияние да предизвиква безредия, особени и странни изяви. Ето защо Уран със своето влияние върху даден човек създава могъща устойчива сила и постоянство в постигане на неговите идеи.
към текста >>

Докато при другите Планети оста има по-големи или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на тяхната орбита, както е при Юпитер, при който, както отбелязахме, е почти перпендикулярна.
Обратното е при Планетите с дебел слой атмосфера, какъвто е случаят със Сатурн. Със своите бързо реагиращи силови течения влиянието на Уран има отношение към нервната система на човека и към сетивата в живите форми на Земята. Когато в даден човек влиянието на Уран е силно изразено, то неговата нервна система е много добре развита и остро и бързо реагира на най-малка възбуда. Тази богата енергия на силови течения от Уран идва не само от произведената там сила, за която споменахме, но още от особеното и странно положение на неговата ос на въртене, а също и от Зодиакалното съзвездие Водолей, с което Уран има отношение. Известно е, че плоскостта на екватора на Уран сключва с плоскостта на неговата орбита ъгъл, който е повече от 90 градуса, по точно 98, което ще рече, че неговата ос на въртене лежи в плоскостта на орбитата му. Докато при другите Планети оста има по-големи или по-малки отклонения от перпендикуляра към плоскостта на тяхната орбита, както е при Юпитер, при който, както отбелязахме, е почти перпендикулярна. Това особено положение на Урановата ос на въртене говори, че той се върти обратно. Значението на тази ротация за влиянието на Планетата е особено силно и характерно за търсене на новото, на това, което не е било и не е върху Земята, в създаване на какви ли не същества, чудни по своята външна форма и възможности, особено по-старите океански видове и насекоми. Това говори също, че при катастрофата в Слънчевата система Уран е пострадал много Тези белези говорят също, че той е приел от Черното слънце, предизвикало катастрофата, грамадна разрушителна сила особено със своето влияние да предизвиква безредия, особени и странни изяви. Ето защо Уран със своето влияние върху даден човек създава могъща устойчива сила и постоянство в постигане на неговите идеи. При издигнатите типове това се изразява в усърдно търсене на новаторства, революционни идеи за ново общество и нови държавни устройства.
към текста >>

48. Нептун - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Друг един важен елемент е, че плоскостта на неговата орбита почти се слива с тази на Еклиптиката, като сключва ъгъл само малко повече от един градус.
Всички Планети преди Нептун със своите влияния имат отношения към първия дял науки - Геологията. А влиянието на Нептун именно поради това изключение, дава възможност за отношение и разбиране предимно на този втори дял науки - Теологията. Неговото влияние внася в живите форми и човека едно отчуждаване от порядките на заобикалящия свят, нещо по-друго, което не може да се приеме като една необходимост за практичните задачи и техните насъщно нужди. За по-пълното и ясно разбиране на влиянието на силовите течения, изтичащи от Нептун, нека посочим и други негови особености. Пътят, по който обикаля около Слънцето (неговата орбита), е почти окръжност с ексцентрицитет 0,008, което говори, че той върви ръка за ръка със Слънцето, обикаляйки около центъра на нашата галактика със скорост от 250 километра в секунда. Друг един важен елемент е, че плоскостта на неговата орбита почти се слива с тази на Еклиптиката, като сключва ъгъл само малко повече от един градус. Всички тези благоприятни положения на Нептун говорят, че той е много малко засегнат от демоничното влияние на Черното Слънце, което е предизвикало катастрофата в Слънчевата система. Затова неговите силови течения са запазили първичния и съвършен характер на влияние, създаващи по-висшето и по-съвършеното. Всички тези данни определят ценното и най-доброто във влиянието на Нептун върху живите форми на Земята - птиците, обитателите на водните басейни и сушата. Това влияние създава у тях стремеж към по-особено отношение помежду си,преди всичко към едно групиране, обединение, общуване, което е една по-висша изява на живота: птиците да образуват ята, водните обитатели с по-малко хищни изяви да образуват пасажи, а на сушата лишените от хищнически склонности тревопасни да формират стада. Всичко това не може да се обясни с необходимостта от някакви по-ясно изразени практически цели, свързани с ежедневните нужди, а с някакъв подтик, създаден от силовите течения на Нептун.
към текста >>

Наклонът на екваториалната плоскост на неговата орбита е 29 градуса, или с други думи оста на въртенето е отклонена от перпендикуляра към плоскостта на орбитата с толкова градуса.
Отразителната способност на Нептун (неговото АЛБЕДО) е най-висока от това на всички останали Планети и е около 60 процента. Това говори, че в своите влияния Нептун не създава голяма привързаност към материалните ценности, а определя готовност за леко отношение към тях и за раздаването им с лека ръка. Изброените дотук качества на планетата Нептун дават на неговото влияние възможност да създава хора с много мили симпатични качества, които със своето присъствие предизвикват разположението и вниманието на всички около тях. Тези хора, където и да отидат, в каквато и среда да попаднат, навсякъде и у всички ще предизвикват съчувствие и разположение да им се помогне и услужи. Изобщо привлекателни хора са те, имащи всякога отношение към изкуството. Наклонът на екваториалната плоскост на неговата орбита е 29 градуса, или с други думи оста на въртенето е отклонена от перпендикуляра към плоскостта на орбитата с толкова градуса. Това отклонение е твърде голямо и говори, че по отношение на оста Нептун е пострадал доста. Това придава на влиянието му една не всякога правилна връзка с идейния свят, при която до главите на хората със силно влияние на Нептун идват неправилни идеи, създаващи криви насоки в живота, поддържани често пъти с една фанатичност. Нептун идва най-близо до Земята, когато е по правата линия Нептун -Земята -Слънце. Тогава той е в противостояние (опозиция). При това положение неговото влияние е най-силно.
към текста >>

49. Плутон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Равнината на неговата орбита сключва с плоскостта на Еклиптиката ъгъл от 17 градуса и десет минути, който е не само голям, но е и с рязък отскок спрямо тези на другите Планети.
С други думи, през тези периоди Нептун остава като най-периферна Планета. Такъв период започна от април 1979 година и ще трае до март 1999 година, т.е, с продължителност 20 години. Неговото влияние през този период ще бъде особено силно, със своите благоприятни влияния при добрите аспекти, бурни, контрастни и неблагоприятни при лошите аспекти и парализиращи. ограничаващи влиянието на Слънцето, Луната и останалите Планети при съвпад с тях. Средната му скорост на движение по орбитата е 4,74 километра в секунда, което говори, че последиците от неговото влияние бавно ще преминават. Равнината на неговата орбита сключва с плоскостта на Еклиптиката ъгъл от 17 градуса и десет минути, който е не само голям, но е и с рязък отскок спрямо тези на другите Планети. Това е израз на учудваща дисхармония с порядъка, на който са подчинени другите Планети. Това така остро отклонение, заедно с много разтеглената орбита на Плутон, говори, че от всички останали Планети, той най-много е пострадал (след Фаетон) при катастрофата в Слънчевата система, предизвикана, както вече сме отбелязали, от проникването на Черното слънце в нея. При това проникване Плутон е имал по-тесен контакт с него и е приел някои от неговите демонични качества, които се отразяват в неговото влияние като рязко изразена бруталност, сила, създаваща нещастия, демоничен подход за създаване на страдания, парализиращо въздействие върху влиянието на Слънцето, Луната и Планетите, когато е в съвпад с тях. За създаването и оформянето на планетата Плутон са взели участие и Небесните образувания в съзвездието СКОРПИОН. Това съзвездие е разположено на юг от Небесния екватор.
към текста >>

50. Разрушената планета Фаетон - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на Еклиптиките, след катастрофата са се наклонили повече или по-малко, като при Уран това наклонение е достигнало 98 градуса и само Юпитер е могъл (с малко отклонение) да запази първоначалното положение на оста си.
рентгенови вълни, изтичащи от материални обекти. С това се потвърждава становището за съществуването на обекти в Небесната сфера, които нито светят, нито отразяват падналата върху тях светлина, поради което не се виждат - това са Черните слънца. Те имат, както вече отбелязахме, чудни и непонятни за нас сили, които не познават ред, порядък и закономерност.В 1975 година на среща на астрофизиците в Мексико един от светилата в областта на астрономията е изнесъл доклад за естеството на Черните слънца, обобщавайки всичко известно за тях. Едно такова Черно слънце е могло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите демонични, разрушителни сили, внасящи безредие, разединение, покой, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата планетна система. Кръговите орбити, които Планетите са имали, са се превърнали в малко или повече разтеглени елипси. Осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на Еклиптиките, след катастрофата са се наклонили повече или по-малко, като при Уран това наклонение е достигнало 98 градуса и само Юпитер е могъл (с малко отклонение) да запази първоначалното положение на оста си. Плоскостите на орбитите на Планетите, които са били в плоскостта на Еклиптиката, също са се наклонили повече или по- малко, като при Меркурий това наклонение е достигнало седем градуса, а при Плутон е най- много -17 градуса. Въртенето на Планетите около техните оси е било бързо, докато сега при някои от тях то е много бавно. На някои Планети, като например на Марс, са били отнети водата и въздухът. Така и много други закономерности, които е имало в Слънчевата система, са били нарушени. Най-после, това Черно слънце успяло да разруши красавицата планета Ф а е т о н, парчетата от която са днешният Астероиден пояс.
към текста >>

Плоскостите на орбитите на Планетите, които са били в плоскостта на Еклиптиката, също са се наклонили повече или по- малко, като при Меркурий това наклонение е достигнало седем градуса, а при Плутон е най- много -17 градуса.
С това се потвърждава становището за съществуването на обекти в Небесната сфера, които нито светят, нито отразяват падналата върху тях светлина, поради което не се виждат - това са Черните слънца. Те имат, както вече отбелязахме, чудни и непонятни за нас сили, които не познават ред, порядък и закономерност.В 1975 година на среща на астрофизиците в Мексико един от светилата в областта на астрономията е изнесъл доклад за естеството на Черните слънца, обобщавайки всичко известно за тях. Едно такова Черно слънце е могло да се вмъкне в нашата Слънчева система и със своите демонични, разрушителни сили, внасящи безредие, разединение, покой, тъмнина и смърт, е могло да разстрои цялата планетна система. Кръговите орбити, които Планетите са имали, са се превърнали в малко или повече разтеглени елипси. Осите на ротация, които са били перпендикулярни към плоскостта на Еклиптиките, след катастрофата са се наклонили повече или по-малко, като при Уран това наклонение е достигнало 98 градуса и само Юпитер е могъл (с малко отклонение) да запази първоначалното положение на оста си. Плоскостите на орбитите на Планетите, които са били в плоскостта на Еклиптиката, също са се наклонили повече или по- малко, като при Меркурий това наклонение е достигнало седем градуса, а при Плутон е най- много -17 градуса. Въртенето на Планетите около техните оси е било бързо, докато сега при някои от тях то е много бавно. На някои Планети, като например на Марс, са били отнети водата и въздухът. Така и много други закономерности, които е имало в Слънчевата система, са били нарушени. Най-после, това Черно слънце успяло да разруши красавицата планета Ф а е т о н, парчетата от която са днешният Астероиден пояс. Много от тези късове са паднали върху някои от планетите, включително и върху нашата Земя, или са станали спътници на Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, а може би и на Плутон и Хано.
към текста >>

51. Време, зодиакалните съзвездия и тялото на човека - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако наблюдаваме отгоре пътя на човека, то след всеки три последователни прераждания той ще направи едно завъртане, ще дойде отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл, или казано другояче, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност.
Земята има много явления и събития, от които три са ясно изразени: първото е завъртането й около своята ос, което определяме с понятието „денонощие“, второто е обиколката около Слънцето, определено с понятието „година“, а третото е движението на Земята и всички членове в Слънчевото семейство, заедно със Слънцето, около централното ядро на нашата Галактика със скорост 250 километра в секунда, като една обиколка около този център се прави за около 200 милиона години. За този дял от Астрологията, с която се занимаваме, имат значение първите две събития. Създателят на науката за Звездния мир СААБЕЙ БЕН ААДЕС е отбелязал, че за човека на Земята е дадена жизнена енергия, за да живее 120 години, което е отбелязано и в Библията. Той е казал също, че след всеки три последователни прераждания човек влиза в нов етап на своята еволюция. Еволюционният път на човека върви по една възходяща спирала. Ако наблюдаваме отгоре пътя на човека, то след всеки три последователни прераждания той ще направи едно завъртане, ще дойде отново над точката, на която е бил преди започването на този цикъл, или казано другояче, ако проектираме този път върху плоскост, ще получим една окръжност. Окръжност, определена от три последователни прераждания от по 120 години, прави 360. Затова от тогава до сега окръжността се дели на 360 равни части, нарече градуси, като всеки градус определя по една година живота на човека. За това, когато ще определяме събития по време на човешкия живот, всеки един градус, изминат Слънцето, Луната и Планетите в Звездното му тяло, ще означава една година от неговия живот. Това ще поясним по-нататък. Поради въртенето на Земята около оста й ние виждаме, че Слънцето за едно денонощие обхожда Небесната сфера, т.е.
към текста >>

Поради това разделяме Небесната сфера на дванадесет сектора, които, проектирани върху плоскост, определят д о м о в е т е.
Поради въртенето на Земята около оста й ние виждаме, че Слънцето за едно денонощие обхожда Небесната сфера, т.е. прави едно завъртване около нея. Ако превърнем двадесет и четири часа в минути, което прави 1440, и ги разделим на 360 градуса, ще получим, че за четири минути Слънцето, гледано от нас, ще измине един градус. Поради обиколката на Земята около Слънцето, която трае една година, ни го виждаме, че преминава през дванадесетте Зодиакални съзвездия. Всяко Зодиакално съзвездие е една дванадесета от Небесната сфера, като във всяко от тях Слънцето престоява около 30 денонощия. Поради това разделяме Небесната сфера на дванадесет сектора, които, проектирани върху плоскост, определят д о м о в е т е. Всеки един от тези сектори - домове, носи своите характерни силови течения, съобразно Небесните образувания, които се намират в съответното съзвездие, присъстващо във всеки един от тези сектори. Тези влияния се придават и на всеки член от Слънчевото семейство, когато попадне в този сектор - дом. При съставянето на Хороскоп най-напред се изписва една окръжност, която разделяме на дванадесет сектора по следния начин: начертаваме една хоризонтална и една перпендикулярна на нея вертикална линии, които да минават. през центъра на окръжността. Тези отсечки разделят окръжността на четири дяла.
към текста >>

52. Съставяне на хороскоп - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известно е, че Земята е разделена на 360 сектора от плоскости, които минават през Северния и Южния полюси.
СЪСТАВЯНЕ НА ХОРОСКОПА Хороскопът се съставя по дадено място и време. Затова най-напред намираме географските координати на мястото, където се е родил даденият човек - точката, в която се пресичат географските меридиан и паралел. След това намираме точното време за момента на раждането. Има три времена: гражданско време - това е времето, което показват часовниците, с които си служат хората в дадена област или държава. Какво е то? Известно е, че Земята е разделена на 360 сектора от плоскости, които минават през Северния и Южния полюси. Тези сектори наричаме градуси,а дъгите, които се образуват от сечението на тези плоскости със сферата на Земята, наричаме меридиани. Прието е за начало на това деление да се вземе плоскостта, която минава през обсерваторията в Гринуич, близо до Лондон. Дъгата от пресичането на тази плоскост със Земната сфера е началният - нулевият, меридиан. Меридианите на изток от него определят източната дължима на дадено място, а тези на запад - западната дължина. Разстоянието при Екватора от един до друг меридиан е около 111 километра, а като се отива на север или на юг, това разстояние постепенно намалява.
към текста >>

Тези сектори наричаме градуси,а дъгите, които се образуват от сечението на тези плоскости със сферата на Земята, наричаме меридиани.
Затова най-напред намираме географските координати на мястото, където се е родил даденият човек - точката, в която се пресичат географските меридиан и паралел. След това намираме точното време за момента на раждането. Има три времена: гражданско време - това е времето, което показват часовниците, с които си служат хората в дадена област или държава. Какво е то? Известно е, че Земята е разделена на 360 сектора от плоскости, които минават през Северния и Южния полюси. Тези сектори наричаме градуси,а дъгите, които се образуват от сечението на тези плоскости със сферата на Земята, наричаме меридиани. Прието е за начало на това деление да се вземе плоскостта, която минава през обсерваторията в Гринуич, близо до Лондон. Дъгата от пресичането на тази плоскост със Земната сфера е началният - нулевият, меридиан. Меридианите на изток от него определят източната дължима на дадено място, а тези на запад - западната дължина. Разстоянието при Екватора от един до друг меридиан е около 111 километра, а като се отива на север или на юг, това разстояние постепенно намалява. Ние вече отбелязахме всичко необходимо, което трябва да се знае за понятието време, а също така и мястото (северната и южна ширина), където е станало раждането, за което ще правим хороскоп.
към текста >>

Прието е за начало на това деление да се вземе плоскостта, която минава през обсерваторията в Гринуич, близо до Лондон.
След това намираме точното време за момента на раждането. Има три времена: гражданско време - това е времето, което показват часовниците, с които си служат хората в дадена област или държава. Какво е то? Известно е, че Земята е разделена на 360 сектора от плоскости, които минават през Северния и Южния полюси. Тези сектори наричаме градуси,а дъгите, които се образуват от сечението на тези плоскости със сферата на Земята, наричаме меридиани. Прието е за начало на това деление да се вземе плоскостта, която минава през обсерваторията в Гринуич, близо до Лондон. Дъгата от пресичането на тази плоскост със Земната сфера е началният - нулевият, меридиан. Меридианите на изток от него определят източната дължима на дадено място, а тези на запад - западната дължина. Разстоянието при Екватора от един до друг меридиан е около 111 километра, а като се отива на север или на юг, това разстояние постепенно намалява. Ние вече отбелязахме всичко необходимо, което трябва да се знае за понятието време, а също така и мястото (северната и южна ширина), където е станало раждането, за което ще правим хороскоп. След като имаме всички тези данни, начертаваме върху лист хартия окръжност с радиус 6-7 сантиметра, която разделяме на 12 сектора по указания начин.
към текста >>

Дъгата от пресичането на тази плоскост със Земната сфера е началният - нулевият, меридиан.
Има три времена: гражданско време - това е времето, което показват часовниците, с които си служат хората в дадена област или държава. Какво е то? Известно е, че Земята е разделена на 360 сектора от плоскости, които минават през Северния и Южния полюси. Тези сектори наричаме градуси,а дъгите, които се образуват от сечението на тези плоскости със сферата на Земята, наричаме меридиани. Прието е за начало на това деление да се вземе плоскостта, която минава през обсерваторията в Гринуич, близо до Лондон. Дъгата от пресичането на тази плоскост със Земната сфера е началният - нулевият, меридиан. Меридианите на изток от него определят източната дължима на дадено място, а тези на запад - западната дължина. Разстоянието при Екватора от един до друг меридиан е около 111 километра, а като се отива на север или на юг, това разстояние постепенно намалява. Ние вече отбелязахме всичко необходимо, което трябва да се знае за понятието време, а също така и мястото (северната и южна ширина), където е станало раждането, за което ще правим хороскоп. След като имаме всички тези данни, начертаваме върху лист хартия окръжност с радиус 6-7 сантиметра, която разделяме на 12 сектора по указания начин. След това отваряме таблицата за разположението на Зодиакалните съзвездия за определената географска ширина на дадено място и по определеното вече Сидерално време за рождения момент, търсим положението на Зодиакалните съзвездия и ги нанасяме по домовете.
към текста >>

53. Органическото развитие на главата - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Докато другите Планети имат оси на въртене, повече или по-малко наклонени по отношение плоскостта на тяхната орбита (като само при Юпитер тази ос е почти перпендикулярна към тази плоскост), то при Уран оста на въртене е не само легнала в тази плоскост, но и нещо повече - сключва осем градуса в повече с нея.
Той има за задача да предпазва от прибързани решения, да взема под внимание и пресмята възможните случаи, които биха го поставили при неблагоприятни условия в живота,за да ги избегне или превъзмогне. Такива хора са малко затворени, не обичат да споделят с други онова, което ги вълнува. Повечето от нашите злочестини ни сполетяват поради липса на предпазливост. Този орган е вездесъщият за нас наставник, които ни шепне: „Внимавай, постъпвай предпазливо!" Малко пред центъра на благоговението - там, където свършва косата в предната част на главата, непосредствено над центровете на разсъдъка, определени от точка 4 на отсечката А-4 във фигура 25, се намират мозъчните центрове, създадени и оформени от планетата УРАН (фиг. 31). Планетата Уран има едно рязко изразено различие по отношение на другите Планети от Слънчевото семейство. Докато другите Планети имат оси на въртене, повече или по-малко наклонени по отношение плоскостта на тяхната орбита (като само при Юпитер тази ос е почти перпендикулярна към тази плоскост), то при Уран оста на въртене е не само легнала в тази плоскост, но и нещо повече - сключва осем градуса в повече с нея. Това определя неговото обратно въртене по тази ос. Тази именно особеност създава и оформя в един добре организиран в интелектуално отношение човек център, способен да намира бързо истински и оригинални разрешения на всички въпроси, които го вълнуват, и на всяка задача, пред която е изправен. Такива хора, когато трябва да разрешават някоя задача, намират начин и метод за нейното разрешаване по един нов, оригинален път, като не прибягват до общоприетото при такива случаи. Те са рационализаторите, гениалните хора, хората, които са способни да влязат в контакт с Идейния свят - светът, поднасящ винаги новото. Така например Нютон, у когото този център е бил добре развит, открива закона за Всемирното привличане, виждайки падането на една ябълка.
към текста >>

54. Ръцете като израз на човешката природа - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Хората от тази Първа раса са приемали, че дванадесетте съзвездия, наредени в плоскостта на Слънчевия сектор, и Планетите в Слънчевата система, заедно с Луната и самото Слънце, с изтичащите от тях силови течения в момента и на място на раждането отразяват именно неговите качества и способности, а също и условията, при които ще протече животът му.
Че наистина всякога новороденото дете носи със себе си своите качества и способности, въз основа на които се определя и пътят на неговия живот, виждаме преди всичко от голямото разнообразие на хората, както по външния им вид, така и по изявите на качествата и способностите им. За да може да се разбере онова, което представлява новороденият човек, народите от тази велика раса са създали ред науки, даващи възможност да се проникне в тази загадка. На първо място това е науката за Звездния мир и по-точно нейният втори раздел, наречен сега Астрология. Тази наука има възможност да ни даде най- задълбочена и най-ясна представа за това, което носи у себе си всеки човек. Затова са я наричали „Царската наука". Хората от тази Първа раса са приемали, че дванадесетте съзвездия, наредени в плоскостта на Слънчевия сектор, и Планетите в Слънчевата система, заедно с Луната и самото Слънце, с изтичащите от тях силови течения в момента и на място на раждането отразяват именно неговите качества и способности, а също и условията, при които ще протече животът му. Те са разбирали, че човек е една идея на Бога, на Необятния Миров Силов Океан, и за да се реализира тази идея, той е създал Слънчевата система. Тъй както всяка звезда - Слънце, е център на една планетна система, задачата на която е да се реализира една идея на Природата. Силите, които създадоха нашата Слънчева система, създадоха и самия човек. Той не е само това осезаемо за нашите пет сетива същество. Същинският човек е един друг образ, неосезаем за тези сетива.
към текста >>

55. Допълнителни данни за ръцете - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Дланите на такива хора са четвъртити, по-големи от плоскостта на пръстите, по-крепки.
Само някои от тях - най-фините, могат да се скрият, защото с грубата работа кожата на дланите позадебелява, а от друга страна, чрез по-тежкото физическо напрежение и душевни вълнения могат малко да избледнеят. Когато човек е принуден да взема някакво решение, да започне някаква работа, да приема или не дадените му условия, той притежава воля да избира - да приеме или не. Но веднъж избере ли, той се поставя под разпореждането на тези условия. Хората, които са по-близо до материалното, които имат волята, възможността и желанието да осъществяват заложените в тях идеи, имат широки ръце. Това се отнася както до осъществяването на чисто физически дела, така също и до интелектуалните постижения. Дланите на такива хора са четвъртити, по-големи от плоскостта на пръстите, по-крепки. Ширината на дланта съответствува на ширината на мозъка. Според Астрологията хората, които имат по-широк мозък, се намират под силното влияние на Юпитер, който създава желанието и устрема за творчество. Онези хора, които предпочитат повече теоретичната мисъл, отколкото да действуват, имат голяма дължина на ръцете си и пръстите им са дълги. Също и хората на по-богатия емоционален живот имат по-тесни, по-меки, пухкави и по-дебелички ръце с конични пръсти. При старост, продължително боледуване и дълго бездействие ръцете се изменят, но не по тип, а по израз.
към текста >>

56. Показалецът – юпитеровият пръст - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Известно е, че от всички Планети на Слънчевото семейство Юпитер има най-изправена ос на въртене, т.е! тя е почти перпендикулярна на плоскостта на неговата орбита.
Наблюденията показват, че хора, които имат повредени, криви или твърде малки показалци, не притежават онези качества, които се зоват Юпитерови. Хора с такива повредени, криви, малки показалци притежават отрицателните черти на Юпитеровото влияние - болезненото честолюбие, немарливост, небрежност, обичат да отлагат задачите си, а също така имат и едно презрително отношение към околните и най-поел е не се поколебават и да лъжат, като често пъти едно говорят, а друго мислят (нямат искреност). Същото до известна степен имаме и когато нокътят е повреден и деформиран. Такова хора обикновено не достигат трайно и подчертано Юпитерово ръководно положение, играят незабележителна роля в живота. Откъде идват тези качества на Юпитеровото влияние? Известно е, че от всички Планети на Слънчевото семейство Юпитер има най-изправена ос на въртене, т.е! тя е почти перпендикулярна на плоскостта на неговата орбита. С други думи, при Юпитер имаме вечна пролет. Според Астрологията оста на една Планета има отношение към контакта с Идейния свят. Изправената ос дава най-правилен контакт. Силовите течения, изхождащи от Юпитер, говорят за възможността им да насочват индивида да схваща и разбира най-правилните идеи заедно със средствата и методите за тяхното реализиране, а също така и инициатива, замах, устрем и увереност в себе си за постигане на целта. Дотук се проявяват положителните качества на Юпитер.
към текста >>

57. Великото противостоене на Марс - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Плоскостта на екватора на Марс и плоскостта, определена от орбитата му, сключват един ъгъл от 25 градуса, малко по-голям от този на Земята, който е 23,5 градуса.
Тя е по-голяма само от Меркурий. Марс е първата външна планета зад орбитата на Земята и се движи на едно разстояние между 206 и 249 милиона километра. Движи се по елипса, сравнително разтеглена, с едно междуфокусно разстояние от 43 милиона километра. Това значи, че Слънцето в своя устрем влачи след себе си планетата с известна мъка. Това изтегляне на нейната орбита е едно указание, че в своето развитие тя е назад и с известна трудност приема силовите линии на Слънцето, за да го следва без обтягане. Плоскостта на екватора на Марс и плоскостта, определена от орбитата му, сключват един ъгъл от 25 градуса, малко по-голям от този на Земята, който е 23,5 градуса. Това подчертава неблагоприятните условия, в които се намира планетата по отношение на топлината, за да има този наклон, който дава възможността за добре изразени годишни времена в двете й полушария - пролет, лято, есен, зима, както е и на Земята. Наличието на годишни времена се потвърждава и от видимите бели шапки на полюсите й, които през зимния сезон са значително по-големи, бързо намаляват, когато в полушарието почне пролетта, и почти изчезват през лятото. Те не са нищо друго освен скреж или много тънка покривка сняг, което показва, че влагата на планетата е много малко. Не са забелязани и плътни дъждовни облаци, което показва същото. Липсата на планини и по-големи възвишения говори, че геологически планетата не е много активна.
към текста >>

58. Спектри - Георги Радев (1900–1940)

Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости.
Едно време тия верующи ги влачеха по разни кръстоносни походи, като им обещаваха земите на „неверниците“, богата плячка тук, на земята, и вечно блаженство горе на небето, а сега влачат тия верующи по разни политически акции, войни, революции, като им обещават подобряване на условията и социално благуване. Едно време те очакваха „второто пришествие“ — да се свърши „тоя грешен свят“, а сега очакват „социалната революция“, която да събори „тоя строй“. Едно време очакваха в деня на страшния съд да бъдат отлъчени кози от овци, сиреч грешни от праведни, а сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сиреч „буржуата“ от праведните, сиреч „пролетариите“, та да се осъществи „царството божие“ на земята, сиреч „диктатурата на пролетариата“. Едно време очакваха спасител, месия, който да избави душите им от робството на греха, а сега очакват да бъдат спасени от политическата и социална криза, от „силната личност“, водача. Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика. Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости. Затова имаме различие само в обектите и посоката на стремежа, а не по същина. В края на една епоха и в началото на друга, действително настъпва едно „пришествие“, слиза една велика вълна, едно могъщо космическо течение, „отгоре-надолу“, което неумолимо и неизбежно произвежда мощни реакции в живота. То веднага поляризира хората: наляво или надясно, наляво-надолу и наляво-нагоре, или надясно-надолу и надясно-нагоре. Ако проследим съвременния живот във всичките му прояви, тутакси ще открием тези два полюса с двете им направления: възходящо и низходящо. Знам, че на верующите от социалната категория няма да им хареса туй разглеждане на нещата.
към текста >>

59. Превъзмогване на автоматичното - Георги Радев (1900–1940)

Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори.
На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с пулса на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н. Тук е на лице съзнателна власт над телесни органи и физиологични функции, които иначе действуват автоматично и вън от надзора на нашата воля. Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина. Станало е за нас пошло и обикновено. Станало е малоценно. Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори. Органически и психологически, ние приличаме на хора, в чиито домове има електрическа инсталация. Ние можем да направим лампите да светнат с едно просто врътване на ключа. За това не се изисква кой знае какво усилие и опит. Едно просто движение, което и децата могат да направят. Но за самата юзина, където се произвежда тока, за нейната уредба и устройство, за самата електрическа енергия и нейното превръщане в светлина - проблеми, над които са си бъхтали умовете цели поколения от учени - обикновените хора или нищо не знаят или имат смътни представи, почерпени от популярни съчинения.
към текста >>

60. Темпераменти - Георги Радев (1900–1940)

А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът.
Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури). Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент. Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола.
към текста >>

За да завърша с разглеждането на приведената схема, в заключение ще кажа: При характерологичното разглеждане на даден индивид, след като се вземе под внимание полт и расата, требва да се определи преди всичко неговият уровен - това е плоскостта, към която трябва да се отнесат резултатите от определяне на тип, темперамент и натюрел.
Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент. Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола. Уровените също тъй включват хора от разни раси, типове, темпераменти и пр. За да завърша с разглеждането на приведената схема, в заключение ще кажа: При характерологичното разглеждане на даден индивид, след като се вземе под внимание полт и расата, требва да се определи преди всичко неговият уровен - това е плоскостта, към която трябва да се отнесат резултатите от определяне на тип, темперамент и натюрел. Да пристъпим сега към разглеждане на темпераментите. Споменах по-горе, че у много съвременни физиогномисти и френолози се среща едно нежелателно смесване на понятията темперамент и натюрел. Това се дължи, може би, на обстоятелството, че повечето от тях изоставиха древната класификация на темпераментите, като негодна или остаряла. Но трябва изрично да се подчертае, че след всички опити и лутания за едно ново разделяне на темпераментите, повечето сериозни изследователи - характеролози, психолози и биолози, пак се повръщат на древното, четворно разпределяне на темпераментите, което си остава, в края на краищата, най-добро. На това мнение са френският философ-характеролог Алфред Фуйе[1], а също и Вундт.
към текста >>

61. Челото на човека - Георги Радев (1900–1940)

Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата.
Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, на което той е работил, както и механизма на неговата работа. А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености. На това умствено ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците. Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики. Оттам и нелепиците за близостта между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит. Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело. От изложената по-горе накъсо топография на челото се вижда, че то не е само една част от черепа, покрита с гола кожа. То е цял един свят. Под неговата повърхнина, както под повърхността на земята, се крият богатите съкровища на умствения живот.
към текста >>

62. Енергията на атома - Георги Радев (1900–1940)

Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват.
Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света. Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит. Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии". Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни. Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания".
към текста >>

63. Сфера на Урана - Георги Радев (1900–1940)

плоскостта, в която лежи земната орбита, в така наречените възлови линии.
Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване. Те са фокуси на цял низ поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба. Разбира се, между индивидуалния строеж и съдбата на диктатора и тия на расовия колектив има едно съвпадение, което за астрологичната философия е напълно ясно, като се има пред вид законът за съответствията. Споменатите по-горе два полюса на Урана се изразяват астрономически във възходящия и низходящ възел на неговата орбита. Знайно е, че равнините, в които лежат орбитите на планетите, се секат с равнината на еклиптиката, сир. плоскостта, в която лежи земната орбита, в така наречените възлови линии. Възловата линия на Уран минава през знаковете Близнаци и Стрелец. Възходящият му възел е на около 13°40' от Близнаци, а низходящият - на около 13°40' от Стрелеца. Според астрологията, възходящият възел представя полюса, през който се вливат известни космични сили и се асимилират, за да се изразят навън. Низходящият възел е полюс на деасимилацията, където става освобождаване на онова, което подлежи на разпадане. Първият е свързан с "настоящето", вторият с "миналото".
към текста >>

64. ЖИВИТЕ СИЛИ НА СЛЪНЦЕТО - Георги Радев (1900–1940)

Думата ми е за оста на земята, която е наведена към плоскостта на еклиптиката на около 230 26’, факт.
Синята светлина действува успокоително на нервната система и уталожва нервната възбуда. Зелените лъчи действуват лечебно против преумора и т. н. За тяхното вътрешно, психично влияние за сега не ще говоря. Всичките тия данни подлежат на опит, и, следователно, всеки може да ги провери и да използува оня извор на енергия, която се крие в цветните лъчи.4) И така, слънцето е онова хранилище на жива енергия, която кърми цялата слънчева система, както кръвта храни тялото. Цялото разнообразие, което съзираме в живота на земята, не е резултат само от космичната ориентировка на земята към слънцето — именно, наклона на земната ос към еклиптиката. Думата ми е за оста на земята, която е наведена към плоскостта на еклиптиката на около 230 26’, факт. който обуславя разнообразието в климатично отношение, разпределбата на земната повърхнина на пояси: горещ, умерен и т. н. Та казвам, че онова разнообразие от условия, от които зависи развоя на целия органически свят на земята, не се дължи само на механичното ориентиране на нашата планета към слънцето. Самата енергия на слънцето носи в себе си цял един регистър от специфични влияния, които се менят непрекъснато, в живата смяна на редица ритмични вълни. Преди всичко енергията на слънцето, така както се поляризира на земята, не е еднаква през различните годишни времена, не само по количество, а и по качество. Друга е пролетната енергия, друга лятната, друга есенната, друга зимната.
към текста >>

НАГОРЕ

0.35870289802551