Търсене в текстове за 'Плоскост'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 103 резултата в 77 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. В хармония със законите на живата природа - Б. Боев Съдържание на бр. 1 - Житно зърно - година II –1925 г.

Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното место по еклиптиката според своите геоцентрични дължини.
С други думи, ние снемаме небесна карта за даден астрономичен момент, в която фигурира кръга на зодиака с 12-те си знакове, по които са разпределени слънцето, луната и планетите, според своите дължини (еклиптични координати) и ориентираме този зодиак според местните данни: географска дължина и широчина и час на раждането. При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното: Еклиптиката или видимият път на слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°. Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръгът представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното место по еклиптиката според своите геоцентрични дължини. (Плоскостите на планетните орбити секат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака). Имената на планетите са следните : Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: * За по-подробно запознаване с характера на астрологията и основните проблеми, които тя третира, обръщаме внимание на читателя върху следните статии, печатани в първата годишнина на „Житно Зърно* : Планетни влияния, кн. 2; Езикът на звездните небеса, кн. 8. Астрология и мед.
към текста >>

(Плоскостите на планетните орбити секат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака).
При това нас ни интересува геоцентричното положение на астрономичните елементи. Ще изясним горното: Еклиптиката или видимият път на слънцето се разделя, както знаем, на 12 знака, като се изхожда от пролетната равноденствена точка, всеки от по 30°. Тези знакове са подред: Овен, Телец, Близнаци, Рак, Лъв, Дева, Везни, Скорпион, Стрелец, Козирог, Водолей и Риби. На нашата фигура кръгът представя еклиптиката. Планетите, които както е знайно се движат в плоскости, твърде близки до плоскостта на еклиптиката, се поставят на съответното место по еклиптиката според своите геоцентрични дължини. (Плоскостите на планетните орбити секат небесната сфера в кръгове, които лежат в пояса на зодиакалните съзвездия с горните имена, които и всъщност представят зодиака). Имената на планетите са следните : Слънце, Луна, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Техните астрономични знаци и геоцентричен ред са тези: * За по-подробно запознаване с характера на астрологията и основните проблеми, които тя третира, обръщаме внимание на читателя върху следните статии, печатани в първата годишнина на „Житно Зърно* : Планетни влияния, кн. 2; Езикът на звездните небеса, кн. 8. Астрология и мед. кн 7.
към текста >>

2. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Боян Боев Съдържание на бр. 2-3 - Житно зърно - година II –1925 г.

Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално.
Тъй се пораждат противоречията в живота на личността. Всеки човек знае от опит, особено през младостта си, от една страна онази светла сила, която го привлича нагоре и напред към идеала и го кара да жертвува всичко за този идеал; от друга страна знае своите телесни попоти, раздухани от лъжливи схващания – в пороци и страсти, тази тъмна сила – която го влече надолу към един чисто животински живот – нещо повече, към едно извращение на животинския живот. Животът на човека, следователно, се слага от две сили, които са взаимно перпендикулярни. И животът отива по равнодействуващата на тези две сили. Едната сила са животинските инстинкти и страсти, другата е разумният стремеж към идеала. Сега, когато пред човека е ясно очертан един висок идеал, в който той искрено вярва и към който насочва всичките си сили, силата на разумния стремеж към идеала, ще бъде точно на 90° от силата на плоскостта, на животинската нисшата природа и тогава животът ще потече по равнодействуващата – правилно и нормално. Противоречия няма. Противоречията се раждат тогава, когато човек или не вярва в онзи идеал, към който го насочва разумният стремеж, или пък изобщо отрича всякакъв разумен стремеж и дава пълна свобода на своята низша природа и на своите похоти и низки желания. Сега фазите, през които минава човешкото съзнание в своето развитие и разцъфтяване – могат да се уподобят на трите състояния на копринената буба. Както копринената буба преминава един период на лакомия – като гъсеница, която всичко изпояжда около себе си, втори период на ограничение и отделеност – като какавида затворена в пашкул и трети период – на свобода като пеперуда – така и човешкото съзнание, ръста на което се изразява в отношението на това съзнание към заобикалящия го безкраен свят – преминава тези три фази. Първата е фаза на първобитния живот, когато човек се е движил само от своите низши желания и склонности, безпрепятствено ги е удовлетворявал и в това е виждал смисъла н назначението на живота.
към текста >>

3. В ХАРМОНИЯ СЪС ЗАКОНИТЕ НА ЖИВАТА ПРИРОДА - Б. Боев Съдържание на бр. 5-6 - Житно зърно - година II –1925 г.

Забелязва се, че спътниците са почти в плоскостта на еклиптиката; че слънцата са в плоскостта на Млечния път (спирална мъглявина); че спиралните мъглявини (Млечният път) са в плоскостта на екватора на своята ядка.
Следователно, този план е същият, като този на Млечния път – млечновидната система, от която нашата собствена Слънчева система е част. Колкото за кълбовидните купове – други звездни мъглявини, по-малочислени и по-сближени отколкото спиралните, – те изглеждат да са привързани към нашия Млечен път, в крайните граници на когото ги откриваме (средно 50,000 светлинни години). Този строеж има подобие в атома, който е слънчевата система в миниатюра: кълбовидните мъглявини отговарят на периферните електрони. Всяка слънчева система ще бъде, прочее, по схващането, което излагаме, като клетка, частица от една спирална мъглявина; всяка спирална мъглявина е една отделна звездна вселена и нашият Млечен път е една от тези вселени. Единството на световния план се показва още по-пълно, когато се види, че всяка слънчева система е построена върху същия модел като спирална мъглявина, от която тя е едновременно клетка и миниатюра. Забелязва се, че спътниците са почти в плоскостта на еклиптиката; че слънцата са в плоскостта на Млечния път (спирална мъглявина); че спиралните мъглявини (Млечният път) са в плоскостта на екватора на своята ядка. Слънцето на една слънчева система отговаря, прочее, на ядката в една спирална мъглявина; неговите планети, родени от планетните пръстени, отговарят на кълбовидните купове и на спиралите (des spires) на мъглявината. Една такава концепция има нещо упояващо; тя задоволява една от основните нужди на човешкия ум: констатацията на дуализма и привеждането му към единство. Всичко това става наистина убедително, когато от космологията се мине към космогонията, към идеята, която новата теория извежда за произхода на световете. Ето основният ù израз: Всички звезди и звездни системи произлизат от удара и пробива на една аморфна мъглявина, имаща относително слаба бързина на преместване, – с една газообразна (или ултрагазообразна) тръба–вихрушка, надарена с голяма бързина на движение н въртене. Тази тръба–вихрушка– мъжки елемент, така да се каже, – играе по отношение на аморфната мъглявина–женски елемент, ролята на сперматозоида по отношение яйцето.
към текста >>

4. Съзнанието, Последната симфония, Реализъм – Стека Съдържание на бр. 9-10 - Житно зърно - година II –1925 г.

Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно.
Минирали този къс земя и прокарали електрическите жици до кабинета му. Само един бутон натиснал той и работата се свършила Да, но докато дойде работата до натискането на този бутон, колко души работници и колко дни по ред е трябвало да вдигат и слагат своите копачи. Не ще и дума, че в своя стремеж да обнови и издигне своя живот, човек среща доста трудности и препятствия, както семето, докато види слънчевите лъчи. Човек си има стари връзки и навици с които не лесно се ликвидира, а малко по малко, а къде в същност няма страдания? Тук въпросът е да се знае, какъв е крайния резултат от страданията: дали те ни озлобяват и смъкват, или ни вразумяват и повдигат. Да се слиза по наклонената плоскост към все по-голямо и по-голямо духовно обедняване на пръв поглед като че ли е по-лесно. Всъщност обаче, духовното заслепение е много по-мъчно поносимо. Страданията и мъчнотиите са по-големи при по-голям духовен упадък. Когато човек, с крайчеца макар на своето духовно око види и почувствува красотата и величието на този мирен и плодоносен живот на братолюбие, той вече е готов на по-големи жертви и понася с по-голяма готовност страданията и мъчнотиите. В един цирк, запример, имало един слон, когото всички обичали защото проявявал доста голяма интелигентност. Той обаче, започнал постепенно да недовижда, като имало опасност да дойде до пълна слепота.
към текста >>

5. Физиогномия - г. Съдържание на бр. 2 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата.
Това чувство е изразено в архитектурата с готическия стил. Заострените, извисени в небето кули на готическите църкви със символи на неутолимия копнеж, на безспирния порив на западната душа към вечността, към безкрая на небесните бездни. На същия тоя порив се дължи и силното развитие на астрономията в нашето време. В областта на изкуството древните са били майстори в скулптурата, която изразява осезаемите форми, телесното, действието. Нашето време (разбира се ранния ренесанс) създаде съвършени портрети - израз на душевното, на неосезаемото. Старата живопис борави с плоскостта, ней е непозната перспективата. В съвременната живопис чувството за далечина и дълбочина е символ на копнежа по безкрая; в безкрая е точката, в която се пресичат всички линии. Тоя копнеж роди пейзажа с далечните планини, върхове, облаци, небе. Тоя копнеж е изразен в дългите градински алеи, и в безкрайните коридори и колонни зали на средновековието. А върховен израз е намерил поривът на съвременната фаустовска душа към отвлеченото, неосезаемото в най-нематериалното изкуство - музиката. Музиката на Елада е била предимно вокална и само е придружавала говора, имала е второстепенно значение.
към текста >>

6. Живите барометри – Добран Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост.
Нужно е едно по-ново изяснение по-ново съпоставяне със знанието, нова преоценка на тоя стар въпрос, от чието разрешение и примирение с науката зависи посоката на новия градеж на културата. А излишно е да се повтаря, че всички ние живеем в епоха на съзиждане, пресъздаване на ценности и преоценка на старите. Та на всички се пада дял да ги творим и тъй да вземем страна в живота. Какво разрешение дава съвременната философия? – Биологичният интуитивизъм или философията на трептящия живот, непосредственият опит премахват коренното различие между вяра и знание, като ги настаняват на едно общо еволюционно гледище. Вярата и знанието по този начин стоят на една и съща плоскост. Тя не е вече религиозна догма, абстракция или дейност на сърцето, както се мислеше, но в акта на вярата са дейни всички наши психически способности, които засягат критериите на мисленето и границите на човешкото знание, открива възможност за една свръхсетивна реалност, за чието съществуване няма друго доказателство, освен вярата и нейната сигурност. Вярата е предугаждане на знанието, един опит по пътя към него и обратно, натрупани знания минават във вяра или чиста преживелица с абсолютна сигурност. Истинските познания, които имаме могат да бъдат от субективен и обективен характер. Когато една истинна почива на субективни данни, тогава имаме вяра. Като такива данни могат да се вземат непосредствената преживелица, интуицията, някое естетическо или религиозно чувство, вярата в безсмъртието, Бог, свободата и пр.
към текста >>

7. Изследванията на Гурвич и учениците му – Б. Боев Съдържание на бр. 4 и 5 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

Някои катерливи растения са си изработили средства, за да се задържат и на плоскости.
Страничното допиране на плазмодия с химикали, разтворени във вода: готварска сол, селитра, калиев карбонат и пр. принуждава оттегляне на плазмодия от заплашеното място, а захарният разтвор причинява приближаване към хранителния източник. При лигавата гъба виждаме целесъобразността на употребените средства. От вредните химикали се отдалечава, а влагата (когато е необходима) и храната я привличат. Движението на мустачките не е в зависимост нито от светлината, нито от земното притегляне, понеже те няма да им помогнат да се ориентират при достигане на своята цел. Някои катерливи растения са си изработили средства, за да се задържат и на плоскости. Техните издатъци образуват на върха си при допиране с плоскостта или даже преди допирането надебеления, които се превръщат във вендузи и с това добиват здраво закрепване. В този случай издатъците на растението са отрицателно-хелиотропични (бягат от светлината), т.е. количеството на светлината ги ориентира за посоката, по която трябва да растат, за да се закрепят за предмета. Ботаниката имà смелост да припише на растението усещане и с това премахна основната противоположност между растение и животно. Друг пример: Конопката (Linaria cympalaria) расте по стръмни скали и семената си оставя по скалните пукнатини.
към текста >>

Техните издатъци образуват на върха си при допиране с плоскостта или даже преди допирането надебеления, които се превръщат във вендузи и с това добиват здраво закрепване.
принуждава оттегляне на плазмодия от заплашеното място, а захарният разтвор причинява приближаване към хранителния източник. При лигавата гъба виждаме целесъобразността на употребените средства. От вредните химикали се отдалечава, а влагата (когато е необходима) и храната я привличат. Движението на мустачките не е в зависимост нито от светлината, нито от земното притегляне, понеже те няма да им помогнат да се ориентират при достигане на своята цел. Някои катерливи растения са си изработили средства, за да се задържат и на плоскости. Техните издатъци образуват на върха си при допиране с плоскостта или даже преди допирането надебеления, които се превръщат във вендузи и с това добиват здраво закрепване. В този случай издатъците на растението са отрицателно-хелиотропични (бягат от светлината), т.е. количеството на светлината ги ориентира за посоката, по която трябва да растат, за да се закрепят за предмета. Ботаниката имà смелост да припише на растението усещане и с това премахна основната противоположност между растение и животно. Друг пример: Конопката (Linaria cympalaria) расте по стръмни скали и семената си оставя по скалните пукнатини. Цветовете и дръжките по време на цъфтеж са положително-хелиотропични и затова се изправят срещу слънцето.
към текста >>

8. Уводни думи към окултната биология. Нови насоки на биологията – Б. Боев Съдържание на бр. 9 и 10 - Житно зърно - година ІІІ – 1926 г.

С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите.
А хармонията, третият основен елемент на музиката, е прибавка и постижение едва на съвременните народи от европейската култура; никъде по-рано, в никой народ не е имало нещо, което да наподобява на това, което сега наричаме хармония. Развитието на музиката като функция от развиващото се човешко съзнание, върви паралелно с неговото развитие. Ето защо, когато в епохата на материализма, която съставлява вчерашния ден тъй да се каже в културния живот на човечеството, съзнанието на човека затъна най-дълбоко в материята и загуби всяка връзка и съзнателно съобщение с по-висшите области на живота, музиката на свой ред и тя достигна своя „материализъм” или, по-право казано, своето най-грубо конкретизиране във форма и образ, макар че от всички изкуства музиката най-мъчно може да се конкретизира. Музиката, както я виждаме в последните ù прояви – скована в своите рязко очертани форми и едва ли не е само форма – напълно съответствува на материализма, който току що изживяха научната и философска мисъл на човечеството. Ритмусът е проява на музиката във времето. С помощта на ритмуса се тъкат мелодиите, които се проявяват в плоскост, в равнини, които хармонията пък проектира в пространството; тя дава дълбочина, простор на мелодиите. Така за обученото музикално съзнание музиката с тия си три елемента представлява цял един свят, не по-малко реален от този, който виждаме и на който реагираме с нашите пет основни сетива – светът, в който именно затъна и се оплете научната и философска мисъл през времето на материалистичния мироглед. Материализмът, като стадий в развитието на човешкото съзнание, си има своето оправдание и обяснение; той трябваше да дойде и затова дойде, даде онова което имаше да даде на Човека и сега вече го виждаме да си отминава; законът е верен като казва, че всяко нещо, което има начало, има и край. Ние -виждаме вече в наши дни и в науката и в философията тук-там се обаждат отделни единици, които се мъчат да навлязат в един свят по-висш от този материалния, вън от който доскоро „здравият” ум и ,,положителната” наука нищо не признаваше. Математиката все повече и повече навлиза в нов един свят, тоя, с четири измерения и оттам се мъчи да хвърли светлина и върху триизмерния този свят. Интуицията, като метод на изследване и придобиване познание във философските доктрини в наши дни, е една способност, заимствувана именно от тоя нов свят.
към текста >>

9. Едгард Даке и неговото дело. – Е. К. Съдържание на 8-9 бр. - Житно зърно - година IV – 1928 г.

Зданието има строителна плоскост 1500 квадратни метра, а вместимост 105,000 куб.м.
Новият „Гьотеанум" се гради от 1924 година; оттогаз насам всяко лято работеха в него по 200 души работници. До времето на моето посещение беше извършена едва грубата част. До тогаз бяха изхарчени вече 2½ милиона франка, като се предвиждаше за доизкарване още толкова при една работа от още две години. („Гьотеанум" е открит в края на септември 1928 година, макар и не напълно още довършен). В български левове цялата сграда се пресмята да струва около 125 милиона лева. Зданието има строителна плоскост 1500 квадратни метра, а вместимост 105,000 куб.м. В средата на постройката се намира един театър, чиято зала е 33 м. дълга, 25 м. широка и 25 м. висока с един свод без колони. Около театъра под него и над него има многобройни стаи, малки и големи, в които ще се преподават различни предмети на новото училище, като нова медицина, математика, езици, музика, антропософия (окултизъм) земледелие, живопис, скулптура, ритмична гимнастика и пр.
към текста >>

10. СЪЮЗЪТ НЕОБХОДИМАТА ПОМОЩ ОТ НОВИЯ ДУХ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година VI - 1931/1932 г.

И обратно: общи идеи и духовни процеси са проектирани в плоскостта на дадено време и място, където те приемат оцвета на известна историческа епоха и среда.
Защото и едните и другите буквално не знаят, какво искат и търсят в тях. Свещените Писания не са исторически документи, ни животописи, ни летописи в съвременния смисъл на думата, па не са и буквално верни жития, пророчества и катехизиси. Те са символични писания на Посветени, езотерични книги, запечатани със седем печата, които, за да се разберат, изискват съответен ключ. Писал съм и друг път, повтарям и сега, в тия книги се пресичат две сфери: видимата сфера на исторически достоверни събития и невидимата сфера на една духовна действителност. В тях исторични събития, лица, места са отнесени чрез една езотерична транспозиция към известни общи типове, идеи и прообрази. И обратно: общи идеи и духовни процеси са проектирани в плоскостта на дадено време и място, където те приемат оцвета на известна историческа епоха и среда. Погрешката на съвременните учени е в това, че те пристъпват с аршина на своята логика, със своите инструменти, да мерят, теглят и броят онова, което не се мери с такива мерки, ни се тегли с такива везни, ни се брои по правилата на количествената аритметика. Бих казал – за да се изразя на езика на съвременната геометрия – те търсят „метрични" свойства и съотношения (исторически лица, факти, дати, географски места) там, където имаме само „проективни, графични, изобразителни" свойства. По отношение на духовните въпроси, съвременните хора още не са преодолели аристотеловата логическа метрика и евклидовата метрична геометрия. Те все още са пленници на плоския ум на гръцкия философ. Гърците като взеха почти всичкото си богатство от древния Египет, Асирия и Вавилон, извършиха туй екстериоризиране на оня свят, който не се вижда с физически очи, в сферата на достъпния за физичните сетива свят.
към текста >>

11. УВОД В СРАВНИТЕЛНАТА ХАРАКТЕРОЛОГИЯ-Д-Р ЕЛИ РАФАЙЛОВА Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости.
грешни от праведни и сега очакват да бъдат отлъчени грешните, сир. „буржоата" от праведните, сир. „пролетариите", та да се осъществи „царството божие" на земята, сир. „диктатурата на пролетариата". Между тия два вида верующи, дълбоко погледнато, като се сведат нещата към тяхната психологична основа, всъщност няма съществена разлика. Те имат в основата си една и съща идея, един и същ стремеж, само че този стремеж, изхождайки от един и същ източник в съзнанието, се поляризира в две различни плоскости. Затова имаме различие само в обектите и посоката на стремежа, а не по същина. В края на една епоха и в началото на друга, действително настъпва едно „пришествие", слиза една велика вълна, едно могъщо космическо течение, „отгоре-надолу", което неумолимо и неизбежно произвежда мощни реакции в живота. То веднага поляризира хората: наляво или надясно, наляво-надолу и наляво-нагоре, или надясно-надолу и надясно-нагоре. Ако проследим съвременния живот в всичките му прояви, тутакси ще открием тези два полюса с двете им направления: възходящо и низходящо. Ала аз няма да се спирам на това.
към текста >>

12. БОГОМИЛСТВОТО НА ЗАПАД Съдържание на 3 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

Дадени са четирите плоскости, в които лежат центровете на тяхното съзнание.
Това са култури, които са съществували в миналото. По липса на други термини, ние употребяваме думите старозаветен, новозаветен, праведен и ученик.” „Вие обаче, не сте нито старозаветния човек, нито новозаветния или праведния. Не смесвайте вашата личност, вашето временно разбиране на живота с дълбоките стремежи на вашата душа.” „Когато говорим за старозаветните и т.н. животи, ние подразбираме общи, колективни течения на човешкото съзнание: това са възгледите на всички хора от миналото”. В цитираните дотук думи на Учителя са дадени основните реакции към страданието и противоречията в живота на четирите типа, а също така са бегло набелязани техните дълбоки психологични основи и биологичните им корелации. Дадени са четирите плоскости, в които лежат центровете на тяхното съзнание. За да изпъкне по-ярко образът на тия психологични типове, ще прецизирам някои и други основни техни черти. Основен стремеж на старозаветните хора тук на земята е да придобият богатство, блага, за да живеят охолно, „да ядат и пият”. Да завъртят дом, да оставят род. Те схващат света като „борба за живот”, а човека – като бездушно тяло, като най-високо развито животно, което се ръководи главно от своите инстинкти и страсти: затова върховен бог им е силата. Служат си на всяка крачка с насилието.
към текста >>

13. СВИДЕТЕЛИТЕ - НОВИ МЕРКИ ЗА ХАРАКТЕРА - ЕЛИ Съдържание на 5–6 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

А тия два цикъла, заедно с наклонението на земната ос към плоскостта на еклиптиката, обуславят в края на краищата целия оня тъй разнообразен свят от явления на земния живот.
Но как е дошъл Едисон до електрическата лампа, колко много знайни и незнайни работници са работили преди него, като започнеш от мечтателите като Уелс или Жул Верн и свършиш със сериозните учени-експериментатори в лабораториите за физични изследвания – затова хората, които се ползуват, които просто „консумират" знанията, дори и не искат да знаят. Те не се интересуват и от това, как попада един портокал в техните ръце – тям и през ум не им минава за мъчителната работа в корените на портокаловото дръвче и за тихата работа на слънцето в неговата листовина. Не искам да кажа, че всички хора трябва непременно да се замислят над тия въпроси и да ги направят изключителен проблем на своя живот. Но и това пък, че никак не мислят, че схващат нещата така механически, ги прави крайно повърхностни и грубо материалистични – в тия хора на прекъснатите процеси, на откъслечните факти, не трепва ни за миг чувството за свещеното единство на живота и за ония живи тайнства, които се извършват в него. Ето защо и фактът за денонощното въртене на земята около нейната ос и годишното ù обикаляне около слънцето – тия два цикла поне са общопознати – стои в съзнанието на хората като нещо външно, механично. А тия два цикъла, заедно с наклонението на земната ос към плоскостта на еклиптиката, обуславят в края на краищата целия оня тъй разнообразен свят от явления на земния живот. Аз няма да се спирам на ония дълбоки въпроси, които възникват във връзка с тия два цикъла, а още по-малко на цикъла, обусловен от движението на земната ос, познат под името платоническа или полярна година. Ще помена само, че техният ритъм обуславя ритъма и на целия физиологичен и психичен живот на земния човек. Сега ще се спра по-подробно върху известни съответствия между двата цикъла: годишния и денонощния. Като отнесем денонощния кръг към годишния ще констатираме следните съотношения: изгревът на годината за северното полукълбо настъпва когато слънцето встъпи в пролетната равноденствена точка. Пладне съвпада с лятното слънцестоене, залезът – с есенното равноденствие, а среднощ – със зимното слънцестоене.
към текста >>

14. НИ В ЙЕРУСАЛИМ, НИ В САМАРИЯ - Г. Съдържание на 7–8 бр. - 'Житно зърно' - година VII – 1933 г.

В правите линии ще намери глаголите, в плоскостите - личните местоимения, в телата - съществителните имена.
И най-после, като дойдем до човешкия разум, законът е същият: ние не можем да предадем нещо на разума, но можем да усилим разумността. Когато човек иска да разбере Истината, той трябва да изучава природата, да изучава всички нейни форми, всички нейни сили и прояви. Там той ще намери всички науки, представени в ред символи. За разумния човек не остава нищо друго, освен да превежда тия образи. Ако граматикът обърне поглед към природата, в нейните точки той ще намери съюзите. В правите линии ще намери глаголите, в плоскостите - личните местоимения, в телата - съществителните имена. И най-после, във формите от четвъртото измерение ще намери прилагателните имена. По този начин човек може да осмисли своята реч. Ако поставите глагола на местото на плоскостта, не можете да постигнете това, което желаете. Когато хората не постигат това, което желаят, причината е мисълта им, която не върви в права посока. Те едновременно искат да бъдат здрави, да имат светъл ум, спокойствие за сърцето и всичките им работи да с уредени.
към текста >>

Ако поставите глагола на местото на плоскостта, не можете да постигнете това, което желаете.
За разумния човек не остава нищо друго, освен да превежда тия образи. Ако граматикът обърне поглед към природата, в нейните точки той ще намери съюзите. В правите линии ще намери глаголите, в плоскостите - личните местоимения, в телата - съществителните имена. И най-после, във формите от четвъртото измерение ще намери прилагателните имена. По този начин човек може да осмисли своята реч. Ако поставите глагола на местото на плоскостта, не можете да постигнете това, което желаете. Когато хората не постигат това, което желаят, причината е мисълта им, която не върви в права посока. Те едновременно искат да бъдат здрави, да имат светъл ум, спокойствие за сърцето и всичките им работи да с уредени. Който иска да постигне всичко това, той трябва да започне отгоре, от своя ум. Човек не може да бъде здрав, ако няма светъл ум. За да бъде човек здрав, той трябва да мисли; за да мисли, той трябва да чувствува, а за да извърши една постъпка, той трябва да действува, да прояви воля.
към текста >>

15. УЧИТЕЛЯТ ГОВОРИ-ЧОВЕКЪТ Съдържание на 2 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Само по себе си, човешкото ухо представя една повърхнина, която в каквато посока и да се сече с плоскостта, никъде сечението ù няма да бъде права линия.
Обаче, ние ще разгледаме само външното ухо, т.е. хрущялът, който виждаме отстрани на главата. Като се спираме върху живите форми в природата, в цялото животинско царство и стигнем до човека, ще се домогнем до ново разбиране на геометрията, при което на геометричните елементи се дава съвършено друго определение от това, което е дала досега обикновената, външна геометрия. Например, точката се разглежда като място на най-голямо силово напрежение; линията – като граница между две силови системи, които действуват на една повърхнина. Така и художникът схваща линията като граница между два тона; повърхнината – като граница между две силови полета, които действуват в пространството. Само по себе си, човешкото ухо представя една повърхнина, която в каквато посока и да се сече с плоскостта, никъде сечението ù няма да бъде права линия. Моделировката, която се забелязва в ухото на животните, не е така сложна, както тази в човешкото ухо. Там много по-лесно може да се констатира присъствието на прави линии, както и на повърхнини, близки до плоскостта. Това именно дава да разберем, че силите, които са действували при формацията на животинското ухо, са далеч по-елементарни от тия, които са действували върху човешкото ухо. Ясно е тогава, че вътрешният релеф на ухото може да служи като път, по който да вникнем в разположението на онези системи сили, които определят характера на човека, а от него пък да правим по-близки или по-далечни от истината заключения за бъдещите възможности на даден индивид. Така и геологът от строежа на земните пластове, от тяхната деформация вади заключение за промените, които са ставали на известни места на земята.
към текста >>

Там много по-лесно може да се констатира присъствието на прави линии, както и на повърхнини, близки до плоскостта.
Като се спираме върху живите форми в природата, в цялото животинско царство и стигнем до човека, ще се домогнем до ново разбиране на геометрията, при което на геометричните елементи се дава съвършено друго определение от това, което е дала досега обикновената, външна геометрия. Например, точката се разглежда като място на най-голямо силово напрежение; линията – като граница между две силови системи, които действуват на една повърхнина. Така и художникът схваща линията като граница между два тона; повърхнината – като граница между две силови полета, които действуват в пространството. Само по себе си, човешкото ухо представя една повърхнина, която в каквато посока и да се сече с плоскостта, никъде сечението ù няма да бъде права линия. Моделировката, която се забелязва в ухото на животните, не е така сложна, както тази в човешкото ухо. Там много по-лесно може да се констатира присъствието на прави линии, както и на повърхнини, близки до плоскостта. Това именно дава да разберем, че силите, които са действували при формацията на животинското ухо, са далеч по-елементарни от тия, които са действували върху човешкото ухо. Ясно е тогава, че вътрешният релеф на ухото може да служи като път, по който да вникнем в разположението на онези системи сили, които определят характера на човека, а от него пък да правим по-близки или по-далечни от истината заключения за бъдещите възможности на даден индивид. Така и геологът от строежа на земните пластове, от тяхната деформация вади заключение за промените, които са ставали на известни места на земята. Изобщо колкото по-сложен е вътрешният релеф на ухото, в зависимост и от неговата големина, толкова по-богат, по-обилен и с високи качества е и вътрешният, т.е. душевният живот на човека.
към текста >>

16. СУЕВЕРИЕ И ПРАВА МИСЪЛ - Д-Р ЕЛ.Р.КОЕН Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година VІІІ – 1934 г.

Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори.
На всички са известни чудноватите опити, които факирите правят с пулса на сърцето, като го спират за произволно време, с дишането и т.н. Тук е на лице съзнателна власт над телесни органи и физиологични функции, които иначе действуват автоматично и вън от надзора на нашата воля. Поменавам за тия неща, за да изтъкна, че много от онова, което ние вършим автоматично, много от ония сили и способности, с които се ползуваме с лекотата на навика и сякаш слепешката, много от онова, което ни заобикаля в природата, и което крие зад себе си голяма сложност и дълга, космична история на развитие, е загубило за нас своята разумност и глъбина. Станало е за нас пошло и обикновено. Станало е малоценно. Ползувайки се от нещата с машинална автоматичност, виждайки ги само в плоскостта на навика, ние сме ги лишили от тяхната дълбочина, дето се крие тяхната история и дето се таят магичните им първоизвори. Органически и психологически, ние приличаме на хора, в чиито домове има електрическа инсталация. Ние можем да направим лампите да светнат с едно просто врътване на ключа. За това не се изисква кой знае какво усилие и опит. Едно просто движение, което и децата могат да направят. Но за самата юзина, където се произвежда тока, за нейната уредба и устройство, за самата електрическа енергия и нейното превръщане в светлина - проблеми, над които са си бъхтали умовете цели поколения от учени - обикновените хора или нищо не знаят или имат смътни представи, почерпени от популярни съчинения.
към текста >>

17. ОКОТО И ПОГЛЕДЪТ-ХАРАКТЕРОЛОГИЧНОТО ИМ ЗНАЧЕНВИЕ- ПО ПЕТЕРС,ХУТЕР И ДР. Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът.
Той е органичната, биологична почва, на която човек е построен, и на която по-нататък се изгражда неговият характер. Така че, докато расовият елемент за даден индивид е величина постоянна, защото последният не може да видоизмени своите расови особености; докато натюрелът - като биологическа основа - е нещо относително постоянно, темпераментът е променлива величина. Една усилена дейност в едно или друго направление, съпроводена с интензивна мисъл и воля, насочена в определена посока, може да видоизмени до известна степен темперамента. Но за това по-после. Характерологичното изследване трябва да вземе по-нататък под внимание расата, към която индивидът принадлежи (бяла, жълта, черна, червена — за да се спрем на една общопозната класификация), след туй да определи „планетния тип" или съчетание от типове, към който той спада (слънчев, юпитеров, сатурнов, венерин, марсов, меркуриев, лунен, земен). А като плоскост, към която характерологът трябва да отнесе резултатите от всичките си изследвания, требва да му послужи уровена, духовното ниво, на което се намира индивидът. Защото, по един начин ще се проявят качествата и особеностите на пол, натюрел, темперамент, раса, тип у люде, принадлежащи към долния уровен, по друг - у хора, принадлежащи към средния уровен (талантливите и продуктивни натури от разни видове и степени), по трети - у онези, които принадлежат към най-горния уровен на човечеството (гениалните, творчески натури). Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент. Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола.
към текста >>

За да завърша с разглеждането на приведената схема, в заключение ще кажа: При характерологичното разглеждане на даден индивид, след като се вземе под внимание полт и расата, требва да се определи преди всичко неговият уровен - това е плоскостта, към която трябва да се отнесат резултатите от определяне на тип, темперамент и натюрел.
Излишно е да поменавам, че на практика, всички тия кръгове, които ни дава схемата на характерологичното изследване, се обединяват и взаимно проникват. Но не е безинтересно да се отбележи, че всеки по-широк кръг на изследване включва предходните. Така например, в морфологичните човешки типове, в живите, пластични форми на човешкото тяло, се обединяват признаците на пол, натюрел и темперамент. Във всяка раса, от своя страна, се срещат всички „планетни" типове, темпераменти и натюрели у индивидите от двата пола. Уровените също тъй включват хора от разни раси, типове, темпераменти и пр. За да завърша с разглеждането на приведената схема, в заключение ще кажа: При характерологичното разглеждане на даден индивид, след като се вземе под внимание полт и расата, требва да се определи преди всичко неговият уровен - това е плоскостта, към която трябва да се отнесат резултатите от определяне на тип, темперамент и натюрел. Да пристъпим сега към разглеждане на темпераментите. Споменах по-горе, че у много съвременни физиогномисти и френолози се среща едно нежелателно смесване на понятията темперамент и натюрел. Това се дължи, може би, на обстоятелството, че повечето от тях изоставиха древната класификация на темпераментите, като негодна или остаряла. Но трябва изрично да се подчертае, че след всички опити и лутания за едно ново разделяне на темпераментите, повечето сериозни изследователи - характеролози, психолози и биолози, пак се повръщат на древното, четворно разпределяне на темпераментите, което си остава, в края на краищата, най-добро. На това мнение са френският философ-характеролог Алфред Фуйе[1], а също и Вундт.
към текста >>

18. УСЛОВИЯ И ЖИВОТ - Д. СТОЯНОВ Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година IХ - 1935 г.

Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата.
Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, на което той е работил, както и механизма на неговата работа. А оттук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените й особености. На това умствено ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещате в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците. Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики. Оттам и нелепиците за близостта между гениалност и лудост, за „регресивни" и „инфантилни" душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит. Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени перспективата се губи, разликите се претъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем, позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело. От изложената по-горе накъсо топография на челото се вижда, че то не е само една част от черепа, покрита с гола кожа. То е цял един свят. Под неговата повърхнина, както под повърхността на земята, се крият богатите съкровища на умствения живот. Г.
към текста >>

19. НОВАЛИС- ТВОРЧЕСТВО, ИДЕЙ -В В. Съдържание на 7 и 8 бр. - 'Житно зърно' - година ХІ – 1937 г.

Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен.
Прочетете този разказ, за да видите безпримерната вяра на Авраама - основен двигател на Юпитеровата сфера - неговото благородство, неговата честност и справедливост, неговия съобразителен ум, неговото великодушие и щедрост, неговото миролюбив, за да видите ония черти, които правят от положителния Юпитеров тип оня обществен индивид, който обладава най-пълна и най-всестранна социална приспособимост. Само по дълбоко символичния разказ за Авраама би могла да се проучи Юпитеровата сфера с всичките ù типични функции. И тогава би станало ясно, как Юпитер означава оня културен стадий от живота, в който хората излизат от чергарския живот, от постоянните борби, за да се насочат към "обетованата земя", където цари един напълно йерархизиран социален строй, с неговия религиозен култ, с неговия правов ред, с неговите законно-установени политически и обществени учреждения, ала да оставим на мира библейския патриарх, защото животът му е толкова далечен, че звучи като мит. Няма да се спираме и при друга една още по-древна, ала типична библейска фигура - Йов. Защото след един Юпитеровски охолен и благополучен живот, щедро обсипан с всички блага на живота, той попада под ударите на Сатурн и съдбата му взема трагичен обрат. Няма да се спираме на историята на Йов, развиваща се в оная плоскост, дето се секат сферите на Юпитер и Сатурн, макар Йов като тип и като съдба в живота да е вечен. Ако, напускайки легендарните библейски времена, бихме се пренесли в историческите времена, например във времето на Римската империя, то ние бихме посочили като историчен образец на Юпитеров тип римския патриций. Изобщо, целият древен Рим се намира под знака на Юпитер. Не случайно Зевс-Юпитер става главно божество в римския пантеон, а Юпитеровият култ- държавна религия. Само един Рим можеше да създаде римското право, а не забравяйте, че правната функция е една от основните функции на Юпитеровата сфера. Аз само бегло посочвам на тази връзка между Рим и Юпитеровата сфера.
към текста >>

20. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 1 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Както се знае, вследствие наклонението на земната ос спрямо плоскостта, в която Земята се движи около Слънцето, последното в течение на една година променя видимо своето положение към екватора от 23½° южна до 23½° северна ширина и обратно.
М-в (Продължение) 2. Зодиакални знаци "Съществува една космична хармония, която обуславя зачатието и раждането на хората, съобразно характерните им душевни предразположения. Върху несъзнателния психизъм на човека, от който зависи и неговото поведение, влияят толкова много фактори, че това, което съставя неговата личност, е наистина равнодействуващата на целия Всемир". Психоаналитикът: Д-р Рене Аланди Наблюденията са показали от друга страна, че основните влияния на планетите, за които се говори миналия път, подлежат на промени. Изследвайки знаците на тия промени, астрологията е установила, че една от причините е въртенето на Земята около Слънцето. Както се знае, вследствие наклонението на земната ос спрямо плоскостта, в която Земята се движи около Слънцето, последното в течение на една година променя видимо своето положение към екватора от 23½° южна до 23½° северна ширина и обратно. Всички познаваме отраженията във влиянието на главния силов център на нашата планетна система, които произлизат от това обстоятелство. Всички знаем, че в резултат от различното положение на Слънцето спрямо даден хоризонт, обусловено от споменатото въртене на Земята, ние имаме годишните времена с всичкото им разнообразие, за всекиго е ясно, че действието на слънчевата енергия през май, септември и декември не е еднакво. Астрологията е взела пред вид движението на Земята около Слънцето чрез въвеждане на зодиакалния кръг, т.е. оная ивица на небесния свод, в която лежат видимите пътища на Слънцето и планетите. Зодиакът представлява координатна система, едната ос на която минава през двете равноденствени, а другата през двете кръговратни точки.
към текста >>

21. АСТРОЛОГИЧНИ ЕЛЕМЕНТИ. АСПЕКТИ - П. М-В Съдържание на 6 бр. - 'Житно зърно' - година ХІІ – 1938 г.

Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват.
Неговите жреци, много от които са едри финансови магнати, ръководители на крупни тръстове, на най-мощните финансови и индустриални предприятия, имат своите светилища в оръжейните заводи, а поклонниците му – съзнателни и несъзнателни – са пръснати навред по света. Те носят печата на Каин. И ако съвременните политици и държавници бяха хора посветени, ако учените бяха също посветени, те щяха да знаят, че „Молох" е една мощно организирана ложа, широкоразпространена на земята, по върховете на която стоят човешки същества с голяма интелигентност, знания и опит. Древните на своя символичен език биха ги нарекли „змии". Те образуват едно от най-мощните оръдия за действие на „княза на тоя свят", за който Христос загатва на своите ученици в интимната си мистична беседа с тях през един от своите последни земни дни. Ако си позволих да говоря за тия неща, то е за да покажа поне отчасти, как се проектират, в процеса на историческия живот, известни форми на миналото – обществени, религиозни, психологически – в плоскостта на съвременния живот, какви преображения претърпяват и какъв израз добиват. Ако човек не може да транспонира миналото в настоящето, ако не може да проследи „проекционните лъчи" на историческите форми, ако не може да открие сегашното състояние на тези форми, видоизменени от перспективата на времето, той не може да разбере тайната на културно-историческия процес, в който действуват все едни и същи първични сили. В тази смисъл са интересни и древните писания, повечето от които са написани на езотеричен език. В този език, който има това свойство, че в него може да се върти ключът на окултните съответствия, се крият и начините за транспониране на миналото в настоящето. Ако тия писания се четат само като сказания на миналото, ако не могат да разкрият „трансформационните формули" на културно-историческия процес, те ще си останат за човека само сказания, митове, паметници на едно „суеверно", „преднаучно минало", за каквито мнозина днешни учени ги смятат. В страниците на това списание, аз много често съм наблягал върху необходимостта да се познава символичния, езотеричен език, на който са написани писанията на древните, особено техните „свещени писания".
към текста >>

22. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ . РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Б. БОЕВ Съдържание на 2–3 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Туй общо е повишеното самочувство у човека, стремежът за разширение, за овладяване на повече "пространство" - нещо което по естествен начин се проектира в плоскостта на писането.
Тъкмо затова този почерк открай време се нарича "аристократичен". Понеже суверенът "заема голямо пространство" не само на книга, а и на дело, едрият почерк е естествен за него. Ала ония, които го окръжават, пишат едро често пъти по подражание - една черта, която е особено силно развита у дворцовите хора. Разбира се, едрият почерк в случая у тях се явява като израз на чувството им за съсловно превъзходство, на "големство", и действително показва големеене, надменност, суета и тщеславие. Колкото, обаче и да е многозначен признакът "големина на почерка", колкото и да са различни подтиците, които карат хората да пишат едро, в основата на тия подтици лежи нещо общо. Туй общо е повишеното самочувство у човека, стремежът за разширение, за овладяване на повече "пространство" - нещо което по естествен начин се проектира в плоскостта на писането. Растящото, развиващото се тяло, непосредственото "консумиране" на околното пространство, както това бива у детето, е израз на едно повишено жизнено самочувство, на един биологически обусловен стремеж към разширяване. Накъсо казано, големината на почерка съответства на големината на личното самочувство. Едрият почерк показва въобще повишено самочувство, повишено самосъзнание, стремеж към спонтанно разширение и овладяване на "пространството". Не трябва, обаче, да се забравя, че в много случаи то е един "реактивен", "компенсаторен" признак: ония, които страдат от чувството на малоценност, което се стремят да компенсират, както и ония, които са принудени да противодействат срещу една потискаща личността им среда, пишат повече или по-малко едро. Ясно е, следователно, че само по големината на почерка не може да се съди за ония дълбоки подтици, които я мотивират.
към текста >>

23. ПРЕД РЕШИТЕЛНИЯ ЧАС - G. NORDMANN Съдържание на 4-5 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

плоскостта, в която лежи земната орбита, в така наречените възлови линии.
Те са носители на неосъществените, потиснати идеи на миналото, които се стремят към осъществяване. Те са фокуси на цял низ поколения, които трябва по необходимост да дойдат до логичния край на своята съдба. Разбира се, между индивидуалния строеж и съдбата на диктатора и тия на расовия колектив има едно съвпадение, което за астрологичната философия е напълно ясно, като се има пред вид законът за съответствията. Споменатите по-горе два полюса на Урана се изразяват астрономически във възходящия и низходящ възел на неговата орбита. Знайно е, че равнините, в които лежат орбитите на планетите, се секат с равнината на еклиптиката, сир. плоскостта, в която лежи земната орбита, в така наречените възлови линии. Възловата линия на Уран минава през знаковете Близнаци и Стрелец. Възходящият му възел е на около 13°40' от Близнаци, а низходящият - на около 13°40' от Стрелеца. Според астрологията, възходящият възел представя полюса, през който се вливат известни космични сили и се асимилират, за да се изразят навън. Низходящият възел е полюс на деасимилацията, където става освобождаване на онова, което подлежи на разпадане. Първият е свързан с "настоящето", вторият с "миналото".
към текста >>

24. Списанието PDF Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Досущ по същия модел е устроен атомът, около чието централно положително ядро в една екваториална плоскост обикалят съвсем дребните електрони.
Строежът на тия вселени е еднакъв: централна част, където звездите са. повече, по-сближени и по-бляскави, около която екваториално са разпръснати други звезди. По същия модел е устроена и всяка звездна система, която влиза в състава на млечните пътища. Екваториално около звездата-слънце се движат планети - спътници. Често и планетите представят подобно устроен свят със своите спътници-луни, каквито Юпитер има 9, а Сатурн - 10. Досущ по същия модел е устроен атомът, около чието централно положително ядро в една екваториална плоскост обикалят съвсем дребните електрони. От горе до долу - еднакъв план! Какво величаво единство! Синтетичното заключение, което се налага, пише астрономът Емил Бено, е, че съществува единство в генетичния план на различните космически системи. Но не са ли всички тия планети, слънчеви и звездни светове в отношения като организмови клетки едни на други и най-после на цялата огромна Вселена? От всички доводи, съпоставки и загатвания, които направихме, става твърде убедително, че във вселената владеят едни общи закони във всички нейни прояви.
към текста >>

25. Зад дима и огъня – G. N. Съдържание на 7-8 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

А с това той издигна съзнанието на човеците от плоскостта, светът на второто измерение, към сферата - най-хармоничната и проста форма, която принадлежи към света на трите измерения.
Той, достойният избраник на съдбата, получава онова, което са получавали на земята от памтивека най-големите нейни синове, и което външно завършва с най-остри противоречия и най-голям трагизъм. Защо, ще попитат мнозина, трябваше да завърши Магелан така жалко живота си? Защо други - недостойните - обраха неговите лаври и си присвоиха неговата печалба? Защо, защо, и още десетки защо? Ала всред дисонансите, които прозвучават от тия защо, и които така гъсто изплитат Магелановото дело, прозвучава един мощен заключителен акорд, който дава сякаш конечно разрешение на тия дисонанси: Магелан обиколи земята и придоби по опитен път за човечеството едно от най-ценните познания за нея. А с това той издигна съзнанието на човеците от плоскостта, светът на второто измерение, към сферата - най-хармоничната и проста форма, която принадлежи към света на трите измерения. Или математически казано: с откритието на Магелан, че земята е кълбо третото измерение като активна, творческа сила в живота, се превърна в съзнанието на хората от имагинерно в реално. Г.
към текста >>

26. Вечният закон на развитието – G. Nordmann Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIII - 1939г.

Но ако се вземе пред вид общия характер на Нептуновото влияние, така както то бе очертано в по-предните страници, ще се види, че тия две коренно различни на пръв поглед движения черпят своя импулс от един и същ идеен свят, от един и същ източник на сили, само че поляризират тия сили в две различни плоскости.
любовта и свободата. Ако са пък социално настроени, тия идеалисти, белязани от Нептун, се ориентират към социализма и по специално към комунизма. Тук му е местото да отбележа, че комунизмът, към който се ориентира обикновено споменатият по-горе социално настроен тип, се намира, според съвременната астрология, под силното влияние на Нептун. Под същото влияние попада, от друга страна, и съвременният спиритизъм, към който има по-голямо сродство първият, духовно настроен тип. На някои, може би, ще се стори странно, че астролозите поставят под знака на една и съща планета две тъй различни по характер и по тенденции движения. Но ако се вземе пред вид общия характер на Нептуновото влияние, така както то бе очертано в по-предните страници, ще се види, че тия две коренно различни на пръв поглед движения черпят своя импулс от един и същ идеен свят, от един и същ източник на сили, само че поляризират тия сили в две различни плоскости. Интересно е да се отбележи, че съвременният спиритизъм - казвам съвременен, защото спиритични явления и спиритична практика винаги са съществували - възникна и се разпространи непосредствено след откриването на Нептун (23. септ. 1846 г.). След сензационните спиритични прояви в дома на семейството Fox, Америка, които предизвикаха масова възбуда в тая страна, спиритизъмът заля като буйна вълна цяла Америка и Европа. Масичките започнаха да танцуват в тъмните стаи, а медиумите - необходим фактор за спиритичните явления: разиграване на масички, "апорти", местене или вдигане без контакт на тежки предмети, спонтанно издигане на медиума във въздуха или левитация, материализации и пр., станаха най-желаните люде. Необикновените психични способности на тия субекти в будно състояние, а особено в състояние на транс, способността им да изпадат лесно в хипнотичен или магнетичен сън, минавайки бързо през разните му фази, редките дарби, които се проявяват у тях във високите степени на магнетичния сън, като запример телепатия, ясновидство, психометрия, проникване в миналото и предсказване на бъдещето, не можеха в края на краищата да не преодолеят скепгицизма на официалните учени и да не станат обект на научни наблюдения и изследвания.
към текста >>

27. ЦВЕТЯТА - G. N. Съдържание на 9-10 бр. - 'Житно зърно' - година ХIV - 1940 г.

Да отстъпваш на време, се иска сила и разум, тъй както, за да се спуснеш по наклонната плоскост, е нужна сила и умение.
Силата на човека е в неговата светла и права мисъл, в правене връзка между фактите. Силата на човека е в онзи момент, когато душата се отваря да възприеме живота. Силата на човека е в присъствието на Бога в него. Силата на човека е в даване подтик на Божественото начало в другите. Силата на човека е да отстъпва пред по-силните и да помага на по-слабите. Да отстъпваш на време, се иска сила и разум, тъй както, за да се спуснеш по наклонната плоскост, е нужна сила и умение. Силата на човека е да познава границите на своите сили и правилно да си служи с тях. Силата на човека е да се почувства извор на всичко красиво. Силата на човека е да се радва и на най-малкия свой успех. Силата на човека е да знае, дали е прав в своите твърдения и да не влиза в конфликт с никой човек. Силата на човека е в неговата искреност и чистота, когато прави своите преценки.
към текста >>

28. ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СЛАВЯНСКИЯ ГЕНИЙ: ЛЕВ Н. ТОЛСТОЙ - П.Г.П. Съдържание на 4 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Това значи: точката, която образува една права линия, не придобива нещо ново, но само нейните състояние във времето и пространството създават правата; или линията, която придвижена в пространството образува равнината, не е придобила нови качества, а само сборът или съчетанието на състоянията й във времето и в пространството създават едно ново измерение — плоскостта и т.н.
С откриване на атома, ученият намери по-големи възможности, за да подкрепи материалистичната си представа за вселената. Механистичното светоразбиране стана единственият фактор за преценка на живота. Днес, обаче, в официалната наука можем да започнем от електрона и да достигнем онези степени в йерархията на вселената, които отговарят на човешкия дух. Теорията за йерархията в битието счита същината на еволюцията в това, че с възкачване на нещата на едно по-горно стъпало, самите те не придобиват нещо ново. С тяхната групировка се създават нови свойства и качества в координираното цяло. Това значи: точката, която образува една права линия, не придобива нещо ново, но само нейните състояние във времето и пространството създават правата; или линията, която придвижена в пространството образува равнината, не е придобила нови качества, а само сборът или съчетанието на състоянията й във времето и в пространството създават едно ново измерение — плоскостта и т.н. Ако разгледаме други еволюционни единици, като съединенията в химията, ние ще констатираме същото. Например: миризмата и лесното възпламеняване, присъщи на химическото съединение серовъглерод, не са присъщи и характерни за елементите (сяра и въглерод), които го образуват. Значи всяка по-висша единица в битието е нещо повече от съставящите го по-низши единици, макар че на последните не е придадено нещо ново. Самото единение на частите създава новото. По такъв начин един и същи вид електрони изграждат атомите на химичните елементи.
към текста >>

29. НЕЩО ОТ УЧЕНИЕТО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ДИШАНЕТО - Б. БОЕВ Съдържание на 9 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Музикалното творчество е само едно отражение на тези универсални закони върху плоскостта на слуховите представи.
Цялата днешна музикална хармония води началото си от това различаване и разграничаване на службата, или, както казват музикантите, на функцията, която изпълнява в мелодията всека степен от гамата. Каденците или заключенията (наричани още clausulae от теоретиците на XII век) не са, прочее, нищо друго освен препинателни знаци в музикалната реч и служат да разграничат, да отделят една от друга частите на мелодията. Тяхната употреба е била наложена от един ритмичен императив, чиито корени се губят в най-дълбоките гънки на човешкия инстинкт, там именно, където се извършва общуването, допирът на личността с космоса. Защото ритмичните закони не са изключително от обсега на музиката: те са универсални. Те са едни и същи в физиологичния ритъм на тялото (пулс, дишане), в логичните постройки на мисълта (теза, антитеза, синтеза) и в звездната механика на всемира (ден и нощ, годишни времена и др.). Музикалното творчество е само едно отражение на тези универсални закони върху плоскостта на слуховите представи. Тоновите образи, цялата звукова геометрия, с която компонистите ни обайват — не са ли това само смътни спомени от онази универсална, космична музика, която движи вселените и която трепти в цялото наше материално и духовно битие? Наистина, трудно може да се допусне, че инвенциите и фугите на Йох. Себ. Бах или симфониите на Бетовен са се родили ех nihilo. Много по-логично е да се мисли, че техните ритмични, мелодични и хармонични схеми и първообрази са били снети от някои по-висши сфери на космопсихични прояви, Подобни идеи не са били чужди на древните народи. Напротив, изглежда, че цялата музикална теория на елините, (а така също на египтяните и на вавилонците) е била основана върху предпоставката за космичния характер на тоновото изкуство.
към текста >>

30. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - КЪМ КАЛИНИНИТЕ ВЪРХОВЕ - БОЯН БОЕВ Съдържание на 10 бр. - 'Житно зърно' - година XV - 1941 г.

Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.).
Впрочем, резултатите, до които се е добрал впоследствие Пиоб по тоя път, показват най-добре, че неговите твърдения не са само голи фрази, както и че формулата „Floram patere " не е фантасмагория. Погрешно би било, обаче, да се смесва нострадамусовата система с обикновената астрология. Елементите на последната не са достатъчни за настрадамусовия метод. Към познатите по онова време планети от първата октава, означени със 7-те съгласни букви във фигура 1., Нострадамус прибавя още и Уран и Нептун, макар че тия планети бяха открити много по-късно от официалната наука. Не по-малко интересно е, обаче, обстоятелството, че Нострадамус ги нарича току-речи със с сегашните им имена — Нептунус и Небе, което на гръцки се нарича, както е известно, Уранос. Освен това, докато традиционната астрология взима предвид вън от планетите главно еклиптиката и хоризонт-меридионалната система, а с последната — географската дължина и ширина на мястото на събитието, Нострадамус, според Пиоб, работи с полярната ос — РF, тая на географската дължина — АL, диаметъра на хоризонта — ТO, тоя на еклиптиката — ЕR, плоскостта на екватора—АК, тая на меридиана — ЕМ (виж фиг. 1.). Към всичко това Нострадамус прибавя и личната ос на индивида, семейството, града или народа и нейното разстояние от точката „гама" на Зодиака. Според Пиоб, от решително значение била личната ос, за която астрологичната традиция не знае нищо и за която и коментаторът не казва нещо повече. Пиоб само споменава и за 3 алидади, означени във фиг. 1. и в „предсказанията" с буквите V, S. С, едната от които за определяне на дните, една за звездното време и третата за определяне времето във връзка със сложното движение на Луната.
към текста >>

31. ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ. ИЗ РИЛСКИ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 7 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Окръжността на тая меридианна плоскост има 360°; във всека точка, съставена от всеки от последните, се намира една плоскост, перпендикулярна на небесната сфера, която сама ще има още 360°: това дава вече 129,600 точки, които могат да се разглеждат според ъглите, които те образуват с перпендикуляра на местото.
Като се увеличават конструкциите и визиранията – последните стават все по-малки и по-малки и следователно са в състояние да дадат все по-голяма и по-голяма точност. Една серия опити, предприети впрочем като проблеми, поставени от автора, ми показаха съвършенството на системата и метода. Някой може да се учуди на това. Бихме били много по-малко изненадани, ако помислим върху многочислеността на факторите, с които разполага системата. Въртящата се небесна сфера – в привидно движение – около земята; в продължение на 24 часа всяка точка на земното кълбо вижда да минава през нейния меридиан цялата тая сфера. Окръжността на тая меридианна плоскост има 360°; във всека точка, съставена от всеки от последните, се намира една плоскост, перпендикулярна на небесната сфера, която сама ще има още 360°: това дава вече 129,600 точки, които могат да се разглеждат според ъглите, които те образуват с перпендикуляра на местото. – Отгоре на това, всички тия фактори съвсем не са неподвижни и космичните сили, на които те са показатели, се изменят не само според тяхното собствено положение, но още и според ъгъла, който те образуват с другите фактори. – Така се достига до една абсолютна фантастична цифра на възможна прецизност! (следва)
към текста >>

32. ПРЕЗ ЕДНА РАННА ПРОЛЕТ - Б.К.Б Съдържание на брой 9 - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

И тая ос има тази особеност, че има същия наклон, както оста на Земята: може да се каже, че еволюционното движение на града става по същия начин, както еволюцията на човечеството — която, както вече забелязах, следва линията на плоскостта на Еклиптиката.
И, ако се нанесе върху един план на Париж, достатъчно голям и достатъчно точен, за да могат да изпъкнат подробности и точности, фигура 1, дадена в миналия брой на списанието, ще изпъкнат още някои изненадващи констатации. Тогава се налага въпросът: каква е тая нормала на Елисейските полета, тая права линия, която се появи едва в най-ново време чрез реализирането на площада Конкордия с неговия обелиск в средата и на площада Етуал с неговата Триумфална арка? Ако се измери ъгъла, който тя образува с линията изток-запад, ще се забележи, че той има 23°27'. Следователно, нормалата на плана на Париж е наклонена към екватора с 23°27' — точно колкото оста на Земята е сама наклонена към своята орбита! Тая нормала е, прочее, оста на Париж. И тая ос има тази особеност, че има същия наклон, както оста на Земята: може да се каже, че еволюционното движение на града става по същия начин, както еволюцията на човечеството — която, както вече забелязах, следва линията на плоскостта на Еклиптиката. Нека не се чудим тогава, че новите идеи се раждат обикновено във франция, чиято столица — мозъкът — е разположена космично по тоя начин! Но, оста на Париж — върху сегашния план, който представя фиг. 1 в последния брой на списанието — съдържа три главни точки, центрове на три допиращи се кръга, които са първични (и показани с дебели черти в спомената фигура). Три перпендикуляри се издигат върху тая ос — те разделят голямата окръжност на Париж на 12 равни части; те са правите, по които градът, разширявайки се в околностите, ще се увеличава като един жив организъм чрез размножаване на своите клетки; те са строителната арматура на това същество, което човек гради колективно, без да подозира, че нуждите и интересите, които той смята, че задоволява, са водени от космични сили — както всяко нещо в тоя свят. Те са също трите мачти на символичния кораб, който представя гербът на града.
към текста >>

33. В СВЕТЛИНАТА НА УЧИТЕЛЯ - ЛЮБОМИЛИ Съдържание на брой 10 Възходящият път - 'Житно зърно' - година XVI - 1942 г.

Плоскостта, върху която заставаме, е обусловена от света, в който се движим.
Заблуждението ни не изменя реалността на нещата, то има отношение само към нашето себеизграждане или саморазрушение. Държите в ръка камък, отваряте пръсти и същият полетява надолу и блъскайки се в парчето стъкло, лежащо на пода, счупва го и така в следващия момент виждате да лежи на пода камък и до него късчета стъкло. Коя е причината на това явление? Може да я търсите в камъка, в слабото стъкло, в ръката, която го хвърля, в гравитацията, в съзнанието, което заповядва вдигането и пускането на камъка и пак да не намерите истинската причина нито в един от тези моменти. Може да я търсите в съвкупността от всички фактори, в онзи комплекс от видими и предвидими причини, и въпреки това някое положение, никакви сили, някой действуващ принцип, извън цялата верига от причини и следствия, може да играе решителна роля. Плоскостта, върху която заставаме, е обусловена от света, в който се движим. как обясняваха падането на тялото преди Нютон, как обясняват тези явления след него, как гледа на подобни учението на йогите за обезтежаването. И повечето грешки, повечето заблуждения в научната мисъл се дължат на тези непълни картини, на непозноване всички фактори, които участвуват в дадено явление. В това е и цената на новото, на онова, което допълва, което разширява, което задълбочава, което, следователно, довежда до по-пълно, по-точно, по-ясно разрешение на проблемите. Биологията представя прекрасен пример за онази стойност на причините, обуславящи и участващи в дадени явления — жизнен процес, както и за голямото разнообразие и многостранност на явленията в живата природа. Тук е привлечена и физиката, и химията, и математиката, и психологията, и астрономията, и геометрията.
към текста >>

Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми.
В това е и цената на новото, на онова, което допълва, което разширява, което задълбочава, което, следователно, довежда до по-пълно, по-точно, по-ясно разрешение на проблемите. Биологията представя прекрасен пример за онази стойност на причините, обуславящи и участващи в дадени явления — жизнен процес, както и за голямото разнообразие и многостранност на явленията в живата природа. Тук е привлечена и физиката, и химията, и математиката, и психологията, и астрономията, и геометрията. Участието на лъчистата енергия в жизнените процеси е една крайно интересна Област, в която от няколко десетилетия насам се направиха ценна наблюдения и открития. Тук се рисува картината на Далечното влияние, което даден процес може да укаже чрез лъчистата си енергия върху живата материя. Така че, зависимостта на организмите от близката околна среда се явява като крайно недостатъчна плоскост на разглеждане и обяснение на биологичните проблеми. Райхенбах, Гурвич, Лаковски и много други, оставаха за мнозина само интересни и забавни. Тези мнозина очакват винаги тежката дума на официалната наука. Откритите от проф. Хекс космични лъчи, които се указаха една смес от ондулационни и корицекуларни лъчи с огромна интензивност и с това също такава пробивна мощ, обещаваха още в началото да дадат интересен материал при проучване биологичното им въздействие. Осланящ се първом на предположения, Лаковски изработи една теория за влиянието на космичните лъчи върху живите организми — растителни и животински.
към текста >>

34. ПОДЕМ В БИОЛОГИЯТА БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 5 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

В скулптурата, първата и последната задача се постигат все посредством плоскостите и масите, построени така, че да изразят потискащата мъка на земята, непосилния труд и напрежението, а други път да се откъснат от тая твърд, да полетят във висините и да превъплътят коравия камък в жив дух, в сияние, в слово и обич!
Човекът — кал и мускулна сила, написан с печалните тонове на пръстта — жълтите, охровите и изпечените цветове на земята в нейните претворби, или пък с черните линии на графиката. На второ място е пейзажът, симфонията на багрите, обилието на въздуха и щедро раздаваната светлина. Според някои тоя копнеж към завладяване пространството, осъществен върху рамката на пейзажа, се е родил в епохата, когато хората са пожелали да напуснат близкото и предметното и да отлетят със своята размисъл в чезнещата далечина. Третият път към осъществяване на изобразителното изкуство е пътят, който ни показва стремежа на човека да проникне във висшите сфери на духа. Картините с религиозно мистично съдържание, черковните украси, иконописа и всички случаи, където човекът е представен с полет към висината, са на художници, които дирят начин да представят великия миг на едно съединение между аз-а на лутащия се земен човек с аз-а на Всемира. В скулптурата, първата и последната задача се постигат все посредством плоскостите и масите, построени така, че да изразят потискащата мъка на земята, непосилния труд и напрежението, а други път да се откъснат от тая твърд, да полетят във висините и да превъплътят коравия камък в жив дух, в сияние, в слово и обич! Всеки може да проследи в една история на изкуството всичко онова, което съставлява грамадното богатство на човечеството — спомените, върху които човешкият дух е оставил белезите на своето развитие. Тия произведения на изкуството са разгледани от гледище на техните маси, по съвършенството на техните форми, и начина по който са поставени отделните части. Изследвано е ритмичното равновесие на отделните части на тялото, както и физиогномичната особеност в лицата: ъглите на профила и численото съотношение на частите. Това, наистина, съставлява една стройна наука и при това толкова интересна, че в тия съотношения ние можем да открием геометрията на древните майстори. От тоя поглед към редицата произведения, съставляващи красотата на античния свят, ние искаме да доловим нещо друго — не толкова формално статичното намерение на майстора, не толкова и разположението на отделните части, нито пък тясното неповторимо парциално съвършенство, колкото проблясъка на вложена там мисъл и на едно светоотношение.
към текста >>

35. ЩО Е РЕГУЛАЦИЯ В ПРИРОДАТА - БОЯН БОЕВ Съдържание на брой 6 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

То е една приемателна и предавателна плоскост, която разделя два света.
Радост, скръб, омраза или любов преминават като един неуловим трепет по лицето на всекиго. През това лице прозира нашето сърце, нашият ум, нашата душа и най-после духът на всекиго от нас. То е както матовото стъкло на фотографичния апарат, върху което се отразяват пречупените от лупата лъчи. Върху това стъкло влизат в контакт лъчите от формите, към които е насочен апаратът и погледът на фотографа. Така че лицето представлява една част от нашето тяло, върху която се отразява както външният, така и вътрешният свят на индивида. То е една приемателна и предавателна плоскост, която разделя два света. Коя е анатомо-физиологичната особеност, която дава такава характерност на лицето ни? В анатомията на човешкото тяло ние различаваме една импозантна нервна мрежа, която ръководи целия физиологичен живот на организма. Тази нервна система можем грубо да разделим на три основни дяла. Първият дял, който ние намираме в цялото животинско царство, е гръбначният мозък. Нему се пада да ръководи всички рефлекторни прояви и функции на организмите.
към текста >>

Лицето като най-предна част на телесната ни фронтална плоскост, има тази биологична стойност, че върху него и чрез него се свързват два света: този на околната среда и този на нашето „аз".
Ние можем да различим и окачествим проявените форми на природата, която ни въздействува посредством нашите сетива и ни възпитава в живота. Така щото върху лицето ни се отразява качеството на средата тъй, както върху матовото стъкло на фотоапарата се изобразява околността. Зад това стъкло стои окото на фотографа — нашето „аз". Върху нашето матово стъкло — лицето ни, се оглежда не само външният видим свят, както е случаят при фотоапарата, но и настроенията, състоянието, подтикът който ние добиваме, когато външните дразнения ни въздействуват. Трептенията на мимичните мускули придават това, което нашето сърце и душа изживява, когато се свързва с околния свят. Лицето като най-предна част на телесната ни фронтална плоскост, има тази биологична стойност, че върху него и чрез него се свързват два света: този на околната среда и този на нашето „аз". Самият тонус на кожата, мускулните влакна и кръвоносните органи на лицето, говори за нашето душевно състояние и настроение. Съпоставени заедно, формите на лицето с мимичните движения на мускулатурата, дават вида или израза на индивида в дадения момент. Всеки лицев израз е проекция на едно възприятие или вътрешно настроение. Радостта придава широта на лицето, гладкост на кожата, блясък в очите, червенина по страните и общо прояснение по лицевата плоскост. Докато омразата и ядът сгърчват формите и ги правят мрачни, напрегнати, пълни с отпадъчни секретни сокове.
към текста >>

Радостта придава широта на лицето, гладкост на кожата, блясък в очите, червенина по страните и общо прояснение по лицевата плоскост.
Трептенията на мимичните мускули придават това, което нашето сърце и душа изживява, когато се свързва с околния свят. Лицето като най-предна част на телесната ни фронтална плоскост, има тази биологична стойност, че върху него и чрез него се свързват два света: този на околната среда и този на нашето „аз". Самият тонус на кожата, мускулните влакна и кръвоносните органи на лицето, говори за нашето душевно състояние и настроение. Съпоставени заедно, формите на лицето с мимичните движения на мускулатурата, дават вида или израза на индивида в дадения момент. Всеки лицев израз е проекция на едно възприятие или вътрешно настроение. Радостта придава широта на лицето, гладкост на кожата, блясък в очите, червенина по страните и общо прояснение по лицевата плоскост. Докато омразата и ядът сгърчват формите и ги правят мрачни, напрегнати, пълни с отпадъчни секретни сокове. Но не само нашите психични състояния намират израз върху лицето ни. Всяка физическа болка в организма се отразява върху него. Болезнените състояния на организма се при-дават така поразително точно и характерно, че често от лицевия израз на болния лекарят може да познае, какво е физическото страдание. Как става това предаване върху лицето ни?
към текста >>

36. БЪДЕТЕ СЪВЪРШЕНИ - Д-Р Е. К. Съдържание на брой 8 - 'Житно зърно' - година XVII - 1943 г.

Ние никога не се съгласяваме, че идеята за масите, стремежа на линиите и съчетанието на плоскостите са родили идеята, след като сградата е била построена.
Тия качества на французина са най-очебийни, най-съществени при неговото определяне, защото за някой друг човек, който не е французин, ние казваме „прилича на французин", стига той да проявява черти и отношения, характерни на тая нация. Ето, по тоя начин ние се убеждаваме, че народите се оформят преди всичко духовно, а после биологически, тъй като ние вярваме, че биологичното оформяне е един вторичен процес, един материализиран израз на дадена идейност. Ако е вярно, че шията на жирафа е станала дълга за това, защото той трябва, поради липса на други възможности, да си взема храната от високо, защо да не е вярно това, че еднаквите отношения на дадена група хора, еднаквите психологически и нравствени виждания да не създадат един специфичен тип. Ние твърдим, че в тоя свят, преди всичко, се оформя идейната, а после материалната структура. Една сграда е израз на една идея. Ние никога не се съгласяваме, че идеята за масите, стремежа на линиите и съчетанието на плоскостите са родили идеята, след като сградата е била построена. Щом всяко нещо в света е плод на хрумване, щом всяка форма е въплъщение и израз на никаква мисъл или чувство, ние ще се приобщим към схващането, че и телесната структура е плод на едно първично психологическо оформяване. Чисто и просто, това е схващане, противно на онова, което има грубият и механистичен материализъм. Като мислим така, трябва да приемем, че върху лицето на земята не живеят различни биологично-морфологични прототипове, а различни психологии и различни качествени варианти на духа. Погледнете лицето на един китаец или японец. Почти нищо не можете да доловите от тая неподвижна маска, от тия студени безответни очи.
към текста >>

37. Година 5 (15 септември 1932 – 15 август 1933), брой 50 Година 5 (1932 - 1933) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Детето представлява една тайна за всички: ний можем да узнаем неговите склонности само когато те бавно започват да се оформяват като черти на характера, обаче обикновено тяхното обуздаване е вече трудно, щом лошите навици са се сформирали и младежа е стъпил на наклонената плоскост.
Но както всяка планета може да възприеме определено количество от един или няколко цвята, съобразно степента на развитие, която живота е достигнал на нея, също така и всяко отделно същество на земята, било то минерал, растение, животно или човек, може да погълне и усвои само известно количество от различните лъчи, които падат върху земята. Остатъка няма да може да действува върху тях или произвежда действие, подобно на това, което светлината и цветовете произвеждат върху слепите. Следователно, когато, човек се връща на земята за да пожъне това, което е сеял в предишните си животи и да сее отново семената, които ще дадат неговата бъдеща опитност, звездните лъчи въздействат по различен начин върху всеки отделен индивид. Звездите са небесния часовник, който отмерва годините; луната ни посочва месеците, които благоприятстват за сеене и жътва. Така науката Астрология е една основна истина в природата, с грамадно значение за духовния растеж на човека. Детето представлява една тайна за всички: ний можем да узнаем неговите склонности само когато те бавно започват да се оформяват като черти на характера, обаче обикновено тяхното обуздаване е вече трудно, щом лошите навици са се сформирали и младежа е стъпил на наклонената плоскост. Хороскопът, съставен за момента на раждането, по един научен начин показва наклонностите на детето към добро или зло, и ако родителите пожертват нужните за изучаване езика на звездите, време и грижи, те ще могат да принесат неоценима полза на детето, поверено тям, поощрявайки добрите стремежи и парализирайки наклонностите към злото, преди те да са се оформили в навици. Не трябва да се мисли, че човек трябва непременно да познава висшата математика, за да може да състави един хороскоп. Мнозина съставят хороскопа по един толкова забъркан начин, той бива „тъй страшно и чудно направен", че става неразбираем както за другите, така и за самия му автор; докато пък един прост чертеж, удобен за по-лесно разбиране, може да бъде построен от всеки, който може да събира и изважда. Този начин за съставяне на хороскоп е грижливо изяснен в „Популярната Научна Астрология" която съдържа пълно изложение, макар и опростено и съкратено на този въпрос. И родителите, които имат при сърце благополучието на своите деца, трябва да се стремят да научат сами да съставят хороскопа на своите, деца.
към текста >>

38. Година 6 (22 септември 1933 – 1 август 1934), брой 94 Година 6 (1933 - 1934) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изложено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космични прашинки с относит.
и т. н. Наистина, това не оказва никакво влияние върху светлината на слънцето, като зрително възприятие, което за една сек. изминава около 300 х. км. но трябва да се вземат под внимание твърденията на астрономите в последно време и изчислението на Рико, а именно че слънцето ежесекундно изхвърля, един тъй да се рече, космичен прах с относително тегло 0’66 — 0’67. Норденшелд счита че върху земята ежегодно пада такъв прах не по-малко от 10 милиона тона, наелектризиран с положително електричество. А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изложено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космични прашинки с относит. тегло 0.5 с по-голяма сила заран и по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризирват по-силно, а вечерните — тъга, меланхолия и отпадък. Освен това, докато преходът от заран до вечер към нощ става незабелязано и последователно, то утринният лъч ни удря, след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо, хората от дълбока древност са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето заран при изгрея, нежели вечер при залез. Словото на Учителя Защо са изпратени хората на земята В нашия век на краен индивидуализъм, има толкова философии, колкото и хора. Но има само една правилна философия, обоснована върху дълбокото и всестранно познаване на човека, природата и живота.
към текста >>

39. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 102 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости.
Учените казват, че цялата тежест тогава е била на Южния полюс. Но следствие на известни промени, които са станали на земята, увеличава се тежестта на Северния полюс и поради това равновесието се нарушило и оста се наклонява. И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта. Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света. Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие. Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини. В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика.
към текста >>

Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта.
Но следствие на известни промени, които са станали на земята, увеличава се тежестта на Северния полюс и поради това равновесието се нарушило и оста се наклонява. И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта. Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света. Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие. Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини. В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика. Ако мислим, че страданията ни са незаслужени, то и радостите ни са незаслужени.
към текста >>

Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света.
И на всички хора сега оста им е наклонена. Няма нито един от вас, на когото оста да не е наклонена на 23 градуса. И целият стремеж на хората седи в това да наместят оста си, да бъде перпендикулярна. А една ос може да бъде перпендикулярна само между две основни точки, между две плоскости. Едната плоскост я наричам плоскост на любовта, която действа в света, а другата плоскост е плоскостта на знанието и мъдростта. Когато се измени перпендикулярът между тези две плоскости, идват всички нещастия в света. Когато човек не разбира закона на любовта, който действа в живота, не разбира и закона на мъдростта, който действа в човешкия мозък, то ще срещне едно противоречие. Туй противоречие може да изхожда от самия човек, а може да произхожда и от други причини. В дадения случай може да страдате - дали заслужено или незаслужено - без разлика. Ако мислим, че страданията ни са незаслужени, то и радостите ни са незаслужени. Но хората считат радостите в реда на нещата, а страданията считат като нещо незаслужено.
към текста >>

40. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 105 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Както плоскостта може да се счита, че е затворена за едно двуизмерно същество, но едно триизмерно същество може да влезе всякога в нея.
Но животът не се ограничава само в триизмерното пространство. Има известен род явления, които не спадат към триизмерния свят, а към четириизмерния. Ще попитате: В каква посока е четвъртото измерение? От четириизмерното пространство човек може да влезе отвсякъде в едно триизмерно пространство, затворено херметически. Затворените къщи от триизмерното пространство са отворени и за един четириизмерен посетител. Както плоскостта може да се счита, че е затворена за едно двуизмерно същество, но едно триизмерно същество може да влезе всякога в нея. За едно двуизмерно същество триизмерният свят е невидим, но за триизмерните жители той е видим. И сега хората питат, къде е онзи свят. Онзи свят е тук, но триизмерните същества не го виждат. Онзи свят е четириизмерното пространство. Ако попитате корените на растенията, къде е онзи свят, какво ще отговорят?
към текста >>

41. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 108 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И едното и другото зависят от нас — от нашата воля и разум и от вътрешния огън на нашето сърце, които неща са нашата истинска и вечна собственост, безценния ни дар от Бога, когото можем да разработваме и развиваме или пък да изоставим и парализираме тяхното спасително действие с порочния си живот по лекия път на наклонената плоскост.
Намесвайки се съзнателно и активно в процеса на нашата съдба ние можем, до известна степен, да я моделираме, да я видоизменим, да я насочваме, стъпка по стъпка, в друго направление. Дори когато въпроса се касае до т. н. неизбежни неща — грамадно значение има за нашия живот начина, по който ние ще ги по-срещнем. Защото има случаи, когато известни неизбежни нещастия и изпитания, ни дават възможност да се и дигнем високо над тях, да калим своята воля, да просветлим своя разум, да придобием, понасяйки с търпение всичко, свободата си за действие в бъдеще. А има и такива случаи, когато същите изпитания и нещастия, поради нашето неразумно държане, ще станат причина да се оплетем още повече в живота, да се заробим в настояще и бъдеще. И едното и другото зависят от нас — от нашата воля и разум и от вътрешния огън на нашето сърце, които неща са нашата истинска и вечна собственост, безценния ни дар от Бога, когото можем да разработваме и развиваме или пък да изоставим и парализираме тяхното спасително действие с порочния си живот по лекия път на наклонената плоскост. И тъй, когато ние говорим за съдба, за неща, които трябва да ни се случат в бъдеще, за трайността на живота ни и т. н., нека се има винаги пред вид, че разумната и съзнателна воля на човека винаги има възможност да с намеси в действието на съдбата, да приложи нови сили във взаимодействието на силите вложени в миналото и по такъв начин да измени повече или по-малко посоката на резултатната. Линията на живота е тази, която обкръжава хълма на Венера, започвайки между палеца и показалеца. Когато тя е дълга и обкръжава напълно хълма, това означава добро здраве и дълъг и успешен живот. Когато тя е бледна и широка, това противно на горното, означава лошо здраве и инстинкти.
към текста >>

42. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 113 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой.
Защото в природата функционират два вида сили - сили с възходящо направление и сили с низходящо направление. В погледа има една хоризонтална линия - когато човек гледа право пред себе си. Когато погледът е насочен малко над тази линия, човек се свързва с възходящите сили в природата, които спомагат за неговия прогрес. А когато погледа е насочен малко под тази линия, той се свързва с низходящите енергии, които го спъват в неговото развитие. Животните, с чреизмерното си наблюдение към земята, т. е. с поглед отправен под тази хоризонтална плоскост, изгубиха благоприятните условия на своето развитие, изгубиха възхода на своята еволюция и сега са в един застой. И не се знае след колко милиона години ще дойде пак възход. Те излязоха от областта на възможното и влязоха в областта на невъзможното. Понеже в развитието на биологичните форми, човекът се явява последен на земята, но се явява като най-съвършена форма, най-приспособен за проводник на Божествения разум, то, за да бъде полезен на животните като по-низши същества, Бог е взел от естеството на животните и го е вложил в човешкото естество. И сега човек по необходимост носи животинското естество в себе си, но същевременно носи и своето човешко естество. Човешкото естество го подтиква да се стреми нагоре, към Бога, към благото на всички същества, а животинските сили, които действат в него, го карат да мисли само за себе си.
към текста >>

43. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 121 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

В тази, играна на доста места из страната ни драма, авторът се е постарал да обрисува хипнотическата сила на пътя по наклонената плоскост на живота, от който човек може да се освободи само чрез страданието.
г. сутринта. В нея се изтъква с голяма сила ръководното значение на мисълта за правилното развитие на човека и за хармониране и контролиране на другите прояви в човешкия живот. Изпуснати хора, драма от 5 действия от Йордан Ковачев, второ преработено издание. Цена 15 лв. Може да се достави от редакцията ни. В тази, играна на доста места из страната ни драма, авторът се е постарал да обрисува хипнотическата сила на пътя по наклонената плоскост на живота, от който човек може да се освободи само чрез страданието. Ли, поема за доброто и злото, от К. Габаров, цена 30 лв. Доставя Никола Нанков, ул. Врабча 1, София. Религия и медицина, от Васил М.
към текста >>

44. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 125 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Те стичат се долу по златни корони в наклонната плоскост на грешния свет.
За зрелища жаден стълпен е народа с Пилатови войни по лобната площ. На кръст е пригвозден невинен страдалец, ожиданий с трепет юдейски мъдрец. На Пасха житейска Той жертвен е агнец; краси Му главата от търни венец. От чело се нижат на капки рубини; струи се от рани божествена кръв и багри земята. Тресат се руини, где алчност и злоба налитат за стръв В молитва унесен, очите Му ронят прощални си сълзи —елмази безчет. Те стичат се долу по златни корони в наклонната плоскост на грешния свет. Откъсват се горестни тихи ектен’я от устните сухи с нечувана бол; и леко отлитат към горни селен'я, към Татков Му светъл, невидим престол. Предсмъртна си просба отправи към Него през болките тайни, всред стихващий вик на масата жалка, шумяща край Него: — прости й, о Татко, в свещенний тоз миг. От свойте отхвърлен, за тях Той се моли. Той — Божий Любимец, останал самин всред бури световни, под мрачни куполи — Награда това е от земния син. А още по черна тъмата се спуска.
към текста >>

45. Година 7 (22 септември 1934 – 12 юли 1935), брой 129 Година 7 (1934 - 1935) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Полученият синтез по своя обем ще бъде нещо повече от своите две съставни, и той винаги ще се намира на една по висока плоскост на съзнанието, тъй като на същата плоскост противоположностите не могат да се синтезират.
Значението на аналитичната мисъл се състои тъкмо в това — да изработим в нас тази способност. При съзнателното психично развитие на гърления център, способността да разпознаваме се превръща в непосредствено възприемане на две противоположности, проявяващи се при всяко явление; това непосредствено възприемане обикновено се нарича интуиция. Съзнателното психично развитие центъра на темето изработва в нас новата мисъл — синтетичната, мъдра и творческа мисъл. Тя се заключава в следното: установените по пътя на различаването противоположности, на които е построен целия наш космос във всичките му прояви, физическа, психическа и духовна, никога да не остават неразрешени, а винаги да бъдат свеждани към единство т. е. да бъдат синтезирани. Полученият синтез по своя обем ще бъде нещо повече от своите две съставни, и той винаги ще се намира на една по висока плоскост на съзнанието, тъй като на същата плоскост противоположностите не могат да се синтезират. Полученото единство, разбира се. е относително и извиква своето противоположение, а техния синтез ще лежи в една още по-висока плоскост на съзнанието, намираща се под тях и т. н. Синтетичната мисъл не е причинна мисъл, тъй като живият синтез на противоположностите се явява като резултат от динамиката на закона за целесъобразността. Закона за причинността диференцира, превръщайки единството в множество, закона за целесъобразността обединява множеството в единство. Създавайки по тоя начин все по-широки и по-мощни синтези, този нов слънчев интелект на човека на: мира все по-нови възможности за своето познание и ще се спре само на границата на Това Неизразимо, което не се подава на никакво определение на никакво название, на никакъв понататъшен синтез.
към текста >>

е относително и извиква своето противоположение, а техния синтез ще лежи в една още по-висока плоскост на съзнанието, намираща се под тях и т. н.
Съзнателното психично развитие центъра на темето изработва в нас новата мисъл — синтетичната, мъдра и творческа мисъл. Тя се заключава в следното: установените по пътя на различаването противоположности, на които е построен целия наш космос във всичките му прояви, физическа, психическа и духовна, никога да не остават неразрешени, а винаги да бъдат свеждани към единство т. е. да бъдат синтезирани. Полученият синтез по своя обем ще бъде нещо повече от своите две съставни, и той винаги ще се намира на една по висока плоскост на съзнанието, тъй като на същата плоскост противоположностите не могат да се синтезират. Полученото единство, разбира се. е относително и извиква своето противоположение, а техния синтез ще лежи в една още по-висока плоскост на съзнанието, намираща се под тях и т. н. Синтетичната мисъл не е причинна мисъл, тъй като живият синтез на противоположностите се явява като резултат от динамиката на закона за целесъобразността. Закона за причинността диференцира, превръщайки единството в множество, закона за целесъобразността обединява множеството в единство. Създавайки по тоя начин все по-широки и по-мощни синтези, този нов слънчев интелект на човека на: мира все по-нови възможности за своето познание и ще се спре само на границата на Това Неизразимо, което не се подава на никакво определение на никакво название, на никакъв понататъшен синтез. Това, което е самата същност на космичния живот, Синтеза на всички синтези. Творчеството на синтетичната мисъл е единственото реално творчество, а всичко останало със само негово следствие.
към текста >>

46. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 177 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Ако поставим между клетките и мишката една стъклена плоскост дебела 7 мм., то и в този случай ще се почувства същия ефект — клетките умират.
Достатъчно е клетките да бъдат поставени близо до мишката и скоро започват да се появяват признаци на разложение в тях, което неминуемо води към смърт. Естеството на това излъчване, което става от човешката кожа или пък от мишката, първоначално бе покрито с тайнствено було. Приемаше се, че излочването е свойство само на живите организми. Със смъртта на човешкото тяло и това на мишката спира лъчеизпускането. Най-интересното в случая е, че тези флуиди, подобно на рентгеновите лъчи, могат да преминават и през твърди тела. Ако поставим между клетките и мишката една стъклена плоскост дебела 7 мм., то и в този случай ще се почувства същия ефект — клетките умират. Нещо повече: почернено стъкло, порцелан, дърво и тънки калаени листа също пропускат тези смъртоносни лъчи. * * * Подобни опити е правил и Доктор Мечинсон от Ню-Йорк. Той е поддържал по изкуствен начин живота на клетки от плъхове, когато тялото, от което те са били вземани, е вече отдавна умряло. Поддържането на живота им е вървяло постоянно и непрекъснато. Д-р Мечинсон е оставил отсечените от живото тяло клетки върху една дебела стъклена плоча и ги е хранил с една специално приготвена химическа субстанция.
към текста >>

47. Година 9 (22 септември 1936 – 22 юли 1937), брой 179 Година 9 (1936 - 1937) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Поставено на тази плоскост пред научното изследване се откриват нови начини, перспективи и възможности за познанието ма света и живота.
Окултната наука поддържа, че нищо в света не се губи и че всичко, което е съществувало във Вечността има свой отпечатъци в хрониките на Природата. И фактът за безсмъртността на вълните и всички образи потвърждава този отдавна известен на окултистите факт. На това основание цялата история на развитието на нашета слънчева система и цялата история на развитието на човечеството и развитието на органическите форми върху нашата планета имат свои отпечатъци в хрониките на природата, от където можем да ги четем като по книга, стига да можем да доловим онези светлинни вълни, които са носители на тези образи, на тези истории. И когато посветените говорят че четат в аналите на природата облата история на човешкото развитие, това вече не е ненаучно, но строго научно-обективно твърдение, което ни говори за едно по-широко обективно изследване на света и живота. Всеки предмет, всяко събитие, всяка история произвежда известни вълни, които носят образите на тази история в себе си и когато тези вълни по един или друг начин се възприемат от нашето съзнание — било чрез механически уреди или чрез специални органи — ние си възпроизвеждаме тази минала история, която е оставила своя отпечатък в природата. Поставено на тази плоскост пред научното изследване се откриват нови начини, перспективи и възможности за познанието ма света и живота. Как ще се реализира това нещо, е предмет само на време. Великите адепти и посветените в тайните на окултната наука и днес работят по тези начини и проучват великите живи закони на Битието. Но те са развили в себе си способността да могат като радиоапаратите да възприемат вълните и образите на всичко съществувало и съществуващо и го проучват, като една обективна реалност. Като се знае това, ясно ни става, че окултната наука не е една субективна умозрителна спекулация, а е резултат на едно по-широко и по-задълбочено изследване на реалността. Щом като може да се приспособят апарати, които да долавят безсмъртните вълни от пространството, то може да се приспособи и човешкия мозък, който е най-съвършения апарат в света, да възприема тези вълни и образи и да изучава законите на техния живот.
към текста >>

48. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 203 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Правата плоскост показва уравновесени сили, огънатата (вдлъбнатата) е пасивна, женска, възприемаща или събираща.
Скъсените линии характеризират проявата на волята. Васко отклонение предполага увеличение на съпротивлението на средата или приближаване към центъра. Геометрическата точка в органическия свят има три значения — точка, център и фокус. Точката е неутрална. Центъра е точка, в която става проява на вътрешни сили, във фокуса се съсредоточават външни сили. Правата плоскост показва уравновесени сили, огънатата (вдлъбнатата) е пасивна, женска, възприемаща или събираща. Изпъкналата повърхност е активна, мъжка, разпръсваща енергиите. Всяко нарушение на равновесието извиква движение. Големината на една органическа линия показва продължителността или времедействието на едно сила. Ъглите, които се образуват, показва близко или далеч става действието. Всичките издути чести на човешкото тяло са активни.
към текста >>

49. Година 10 (22 септември 1937 – 22 септември 1938), брой 208 Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Насоката в живота, която се дава на детето, още от най-ранната му възраст, се движи върху плоскостта на личния егоизъм.
Почти никой педагог не признава, че днешната култура е добра и съвършена, а всички те готвят детето именно за тази среда, за тази отрицателна действителност. Детето не бива възпитавано за нещо ново, не бива напътвано да се подготви за нещо ново, да стане творец и създател на това ново, а се подготвя за безропотна и безволна частичка от изгнилия механизъм на старото и гнило общество. Както земеделецът пресява през няколко сита плода на своя труд, и само една част от него — най-добрата — поставя на сигурно място в хамбара, за да послужи за засяване на новата реколта, така и истинският педагог трябва да подбере най-добрата храна, най-доброто семе, което да посее в детската душа. От гледището на висшата етика, от гледището на Новото, което сега идва в света, храната, с която днешните педагози подхранват детската душа, не издържа критика. Както родители, така и възпитатели, готвят детето за гладиатор върху жестоката арена на живота — готвят го да убива, да тъпче, да смазва по слабите, готвят го да се издигне като човек сам за себе си, без оглед на общите интереси на човешкото общество, както те са схващани от гледището на едно по-възвишено разбиране не живота. Насоката в живота, която се дава на детето, още от най-ранната му възраст, се движи върху плоскостта на личния егоизъм. Това е общоприетото схващане. Натам са насочени, негласно и невъзмутимо, усилията на родители и педагози. Това е основният мотив на цялата училищна и възпитателна дейност. И, като резултат на това, днешното училище, също както и днешното семейство, не подготвят своите питомци за служители на живота, а ги подготвят за служители на себе си, за използвачи на живота. С други думи, всичката наука и всичкото образование, което се дава на бъдещите граждани, е само средство за прехрана, за извоюване на по-добро лично бъдеще, средство за използване на живота и на другите хора, а не за издигането им.
към текста >>

50. Каталог на книгите, които доставя редакцията на вестник „Братство“ (към бр. 208) Година 10 (1937 - 1938) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

175) Ако вземем трите основни форми на носът и в двете от тях прекараме линията „А“ тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифициране общото направление на характера.
Миролюбецът трябва да работи за мира много преди до са се появили заплашванията за неговото нарушение. Предвидливият общественик трябва да е мислил за предотвратяването на революцията далече преди да са се изправили ожесточените братя един срещу друг. Окултизмът изисква активни, енергична, упорита работа в света на идеите, в мисловния свят, много преди идеите да са се приближили към своята съдбоносна кристализация. И пак същият изисква насищането на идейния свят със светли, любовни, благородни, възвишени идеи, които с течение на времето ще достигнат рано или късно до своята красива, великолепна материално кристализация, до реализирането на Царството Божие на земята. С т е ф а н Характерология (продължение от бр. 175) Ако вземем трите основни форми на носът и в двете от тях прекараме линията „А“ тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифициране общото направление на характера. Така, хората на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своят ум. Когато при това, самият гръб на носът е остър показва, че е следване известна школовка в умът, а ако е дебел закръглен, това показва, че при опитностите които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1,2,3,) Колкото се отнася за формите 2 и 3 зачертаните плоскости са мярката на въздействие — в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъването е най-силно в чувствения свят (средата на линията.) А физическият — върхът на носът дохожда на своето място (допира се до правата линия) което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка — и като вторични белези — приказливост (словоохотливост) обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр.
към текста >>

Това е и за трите форми (1,2,3,) Колкото се отнася за формите 2 и 3 зачертаните плоскости са мярката на въздействие — в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното.
И пак същият изисква насищането на идейния свят със светли, любовни, благородни, възвишени идеи, които с течение на времето ще достигнат рано или късно до своята красива, великолепна материално кристализация, до реализирането на Царството Божие на земята. С т е ф а н Характерология (продължение от бр. 175) Ако вземем трите основни форми на носът и в двете от тях прекараме линията „А“ тогава ще се получат две плоскости, които имат значение при квалифициране общото направление на характера. Така, хората на които носовете отгоре са прави, са се задоволявали с много малко опитности в едно направление, като са вземали бърза поука от събитията и са ги регистрирали в своят ум. Когато при това, самият гръб на носът е остър показва, че е следване известна школовка в умът, а ако е дебел закръглен, това показва, че при опитностите които са изживявали, са вземали участие чувствата. Това е и за трите форми (1,2,3,) Колкото се отнася за формите 2 и 3 зачертаните плоскости са мярката на въздействие — в единия случай на околното върху личното (2) и във втория случай на личното върху околното. В първия случай са се развили съответните качества, които са били съответните последици от страх, после благоразумие и като резултат са дали мекота, сърдечност. Огъването е най-силно в чувствения свят (средата на линията.) А физическият — върхът на носът дохожда на своето място (допира се до правата линия) което се проявява в характера като любопитство, желание да се влезе в контакт с околната среда, да се проникне във физическата обстановка — и като вторични белези — приказливост (словоохотливост) обичане да ходи по гости, да разнася новини, сърдечност, да ти услужи, да те посрещне, нагости и пр. Жени с такива носове са великолепни майки, действащи повече инстинктивно от колкото съзнателно, готови да се хвърлят в огъня за децата си. Ако носът е много широк при ноздрите, притежателната на такъв нос я избива на животински полови нагони. Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело, (развит ум), тогава той е услужлив.
към текста >>

Зачеркнатата плоскост в (3-я) нос сочи на голямото въздействие на личните желания върху околното.
Ако носът е много широк при ноздрите, притежателната на такъв нос я избива на животински полови нагони. Мъж с такъв нос понякога попада в противоположно течение, особено ако има високо чело, (развит ум), тогава той е услужлив. но и много претенциозен, избухлив, гърмящ, а после свършва със сълзи и пр. контрасти, които се пораждат от съчетанието на тоя „женски нос“ и фактора на мъжът — умът. В всеки случай, когато се има работа с мъже, които имат такива носове, ако се действа върху техните чувства и милост и ако се пази честолюбието им като мъже —(често преувеличено в самосъзнанието им) — резултатите винаги може да бъдат положителни. Зачеркнатата плоскост в (3-я) нос сочи на голямото въздействие на личните желания върху околното. Тези хора —между тях има много даровити, са умни за себе си, но носят и методи и пътища за постигания на някои задачи, от които се ползва и човечеството. Те са силни, амбициозни натури, жадни вътрешно да имат и постигащи това. Колкото кривата линия е по-отдалечена от правата „А“ толкова тъкмо там, в тоя свят (на ума, чувствата или волята) там е имало най-много опитности и следователно там е гневното качество от характера на човека. Всичките чувства в такъв човек са съпроводени с желание да взема, да има, да притежава, да обсебва — и като го има да го размени или даде съзнателно. В такива натури умът, сметката, съобразителността има голямо значение при решенията.
към текста >>

51. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 242 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

„Всяка причина има свое последствие: всяко последствие има своя причина; всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме: има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон“ — така е изразен този принцип в Kybalion’a.
Един от основните закони на механиката, гласящ, че действието е равно на противодействието, не е нищо друго освен една от формите, в които се проявява действието на закона за компенсацията. Студа през зимата се компенсира с топлината през петото. Радостния подем на духа, се компенсира с мрачното настроение и песимизъм и т. н. 6. Принципът на причинността. „Всяка причина има свое последствие: всяко последствие има своя причина; всичко се извършва по известни закони; случайността е само название, давано от нас на закони, които още не познаваме: има много плоскости на причинност, но нищо не става без закон“ — така е изразен този принцип в Kybalion’a. Този принцип лежи в основата на цялото съвременно познание. Също така и във всички религиозни и философски системи на миналото той е бил силно подчертаван. Индусите го наричат закон за кармата. В християнството — закон за Божествената справедливост. 7. Принципът за двойствеността на активното и пасивното начала.
към текста >>

52. Година 11 (2 отомври 1938 – 9 юли 1939), брой 244 Година 11 (1938 - 1939) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Аз гледах, когато той идваше на малката каменна плоскост на самия връх — той вървеше прав без тояга в ръце и с такава бързина, че ми се стори като че ли изведнъж се появи при нас.
“ — си помислих аз в отчаяние, спирайки се първото утро и не бидейки в състояние да победя тия препятствия. Разбира се, после аз узнах, че това е за да се изпита силата на нашия дух. Учениците на Учителя казват: „Този, който е победил материята, лесно върви нагоре, а който още не е, пълзи на четири крака.“ И наистина, учениците на Учителя, независимо от възрастта си, с необикновена леснота се катереха на това непристъпно място. Те се промъкваха над пропастите също като че ли имаха крила и като че ли не бяха същества от плът и кръв. Но сам Учителят превъзхождаше всички. Аз гледах, когато той идваше на малката каменна плоскост на самия връх — той вървеше прав без тояга в ръце и с такава бързина, че ми се стори като че ли изведнъж се появи при нас. Със същата бързина, Учителят слиза и долу. Той изглеждаше като владетел на тези планини — човек, който е победил материята и за когото няма препятствия във физическата природа. Аз забелязах, че всички ученици на Учителя обичат височините. Те са превъзходни туристи, но тяхната любов към този вид спорт е нещо повече от обикновено физическо упражнение. Височината е символ на духовното подигане.
към текста >>

53. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 250 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Затова малцина владеят тази тайна и могат да проникнат във вътрешната мъдрост, която ръководи целия космичен процес във всички плоскости на неговото проявление.
И изследвайки Космоса, ние изучаваме онази страна от човека, която ни е недостъпна, иначе, в човека благодарение на потенциалността или миниатюрността си. В херметичната философия едновременно се работи и с двата метода на изследване, на базата на принципа — туй, което е горе, е подобно на туй което е долу, и туй което е долу, е подобно на туй, което е горе. Изследвайки човека, ние изследваме природата, и изследвайки природата, ние изследваме човека. Но както казах и по горе, трябва да знаем правилно да намираме съответствията. Но изисква се голямо знание и мъдрост за да се проникне в тази тайна, защото подобието не е по форма, а по съдържание и смисъл. Затова малцина владеят тази тайна и могат да проникнат във вътрешната мъдрост, която ръководи целия космичен процес във всички плоскости на неговото проявление. Херметичната наука разделя човека на три части, всяка от които включва в себе си елементите на целия човек. Първият човек, това е главата, с всички органи по нея и мозъка, в когото се намират локализирани всички центрове, които управляват целия организъм. И затова казваме, че мозъка, това е човека. Мозъка създава човека. Мозъка, това е Божествения свят в човека.
към текста >>

54. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 251 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

По закона на аналогията, тук са проектирани на друга плоскост силите на целия Космос.
“ (следва) Сл. Камбуров Влад Пашов (9) АСТРОЛОГИЯТА като увод в херметичната наука (продължение от бр. 217) Част I Тъй че в човека има трима човеци, които действат един в друг и никой не може да разбере човешката природа, ако не знае че наистина в човека живеят и работят трима души, три принципа обединени в едно. И всеки един от тези човеци е седморен; всеки от тези три принципа е седморен в своето проявление. Следователно, за да живее добре на физическия свят, човек трябва да разбира законите на този свят — да разбира законите и силите, които функционират в него. По закона на аналогията, тук са проектирани на друга плоскост силите на целия Космос. Икономическия живот в обществото, отговаря на физическия свят в природата и човека — физическият свят е склад на природата. Несметни богатства са складирани в него. Същото нещо е и във физическото тяло на човека. За да проникне човек в тайните на физическия свят, необходима е светлина, защото само по себе си, физическия свят няма тази светлина. За да се развива в духовно отношение, човек трябва да разбира законите на духовния свят, трябва да разбира законите на дишането и кръвообращението.
към текста >>

Вторият фактор бяха силите на слънчевата система, които са проява на космичните сили на зодиака, но на друга плоскост.
За да проникне човек в тайните на физическия свят, необходима е светлина, защото само по себе си, физическия свят няма тази светлина. За да се развива в духовно отношение, човек трябва да разбира законите на духовния свят, трябва да разбира законите на дишането и кръвообращението. За да се развива правилно в умствено отношение, човек трябва да разбира законите и силите, които работят в неговия мозък. И тъй, установихме три източници на сили, които са фактори в развитието на човека: Силите на Божествения свят, които се проявяват във физическия живот на човека чрез мозъка, а в природата чрез зодиака или чрез космичното пространство. Защото, както ще видим впоследствие, зодиака обгръща в себе си, цялото космично пространство. Вторият фактор бяха силите на слънчевата система, които са проява на космичните сили на зодиака, но на друга плоскост. Като говорим за силите на слънчевата система имаме предвид 12-те космически принципи, от които за сега се проявяват само седем, които имат центъра си в слънцето, което е видимия образ на Словото, което е творческия източник на всички строителни сили на слънчевата система. Това са седем активни творчески течения на всемирния живот, чрез който ни идват благата на живота. В астрологията тези творчески принципи на Словото са свързани със седемте планети на слънчевата система. Тъй че, когато в астрологията ще говорим за влиянието на известна планета, ние ще имаме предвид един космичен принцип, който има известна планета като физически израз. Астрологията ни говори на своя класически език за влиянието на седемте планети; откровението на Йоана ни говори за седемте духове, стоящи пред престола Божи; откровенията на Заратустра и Хермеса ни говорят същото.
към текста >>

55. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 252 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И по права линия, и по плоскост, и перпендикулярно се движи, и в четвърто измерение, навсякъде се движи, но пак е едно същество извън измеренията.
Човекът е едно същество, което няма никакво измерение. Той не завзема никакво място в тялото. Живее в тялото, но няма никакво измерение. Какво нещо е човек? Той не е пространствено нещо, не завзема никакво пространство, измерение няма, но се движи. И по права линия, и по плоскост, и перпендикулярно се движи, и в четвърто измерение, навсякъде се движи, но пак е едно същество извън измеренията. Някой ще каже: как може да бъде това? За мене е проста работа. Ето как го обяснявам аз: Нима един грънчар, които трябва да направи едно гърне, сам той е гърне? Нима един художник, който може да направи една картина, той сам трябва да бъде книга и бои? Този художник е извън боите, извън хартията, рисува каквото иска.
към текста >>

В плоскостта на Зодиака се движат планетите, слънцето и луната.
А сега като се казва, че пресичането е в знака Водолей, казваме че слънцето е влязло в знака Водолей където ще остане приблизително 2100 години. Това се дължи на тъй нареченото процесуално движение на земната ос, която прави едно пълно завъртване приблизително за 25920 години. При това си движение земната ос е отстъпвала по отношение на неподвижните звезди на зодиака, с по 50 секунди на година и така зодиакалните знаци са изостанали и се е получило разместване на зодиакалните знаци и зодиакалните съзвездия И на всеки 25920 години става едно ново съвпадане на зодиакални те знаци със зодиакалните съзвездия. От това вадим заключение, че на всеки 25920 години, се дава един нов импулс от Безграничния космос на нашия земен живот, един нов прилив на космичните енергии чрез съзвездията на зодиака. Зодиакалния кръг, с кой то си служи съвременната практична астрология, представя един пояс, който се простира по протежението на еклиптиката и е широк 16 — 18 градуса. В плоскостта на Зодиака се движат планетите, слънцето и луната. И затова астролозите казват, че планетите, слънцето и луната минават през дванадесетте знаци на зодиака и в зависимост от природата на знака е и характера на тяхното проявление. Защото всеки знак има специфична природа, израз е на специфичен принцип. Всеки знак представя различна среда, в които по различни начини се проявяват дейните сили на планетите. (следва) ИЗ НАУКАТА ЗА ЖИВОТА. За марулята До неотдавна салатата-маруля, можем да кажем, не се употребяваше у нас, освен у еврейското население.
към текста >>

56. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 253 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло ни показва, че когато става въпрос за зодиака, не можем да го вземем само като една механическа поляризация на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, но имаме предвид реалните зодиакални съзвездия, които по един закон на отражението са проектирани в областта на еклиптиката и получаваме това, което наричаме зодиакални знаци.
В окултно неразвития човек макрокосмоса се отразява само в неговите физически аспекти. Но в човека, намиращ се в окултния път на развитие, в гореуказаните картини се проявява все повече и повече и духовно съдържание, явяват се образите на духовните същества в макрокосмоса, така че вместо физически микрокосмос, такова лице все повече и повече става духовен микрокосмос. С други думи, той има в себе си, не само образите на планетите и слънцето, но също и същества от висши йерархии, които стоят зад видимите небесни тела. И все по-високи йерархии се явяват, в зависимост от това, как човек предвижва напред в своето окултно развитие. Така по окултното наблюдение над физическото тяло на човека, ние познаваме стремежа на света. Окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло ни показва, че когато става въпрос за зодиака, не можем да го вземем само като една механическа поляризация на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, но имаме предвид реалните зодиакални съзвездия, които по един закон на отражението са проектирани в областта на еклиптиката и получаваме това, което наричаме зодиакални знаци. Зодиака отразен в плоскостта на еклиптиката, отговаря на реалния зодиак в космичното пространство. Това ни показва окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло. Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешния стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това което ни учи съвременната астрономия по този въпрос е само техниката на това поляризиране. От центъра на Космоса светлината се поляризира и създава 12 зодиакални съзвездия. От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система — Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди.
към текста >>

Зодиака отразен в плоскостта на еклиптиката, отговаря на реалния зодиак в космичното пространство.
Но в човека, намиращ се в окултния път на развитие, в гореуказаните картини се проявява все повече и повече и духовно съдържание, явяват се образите на духовните същества в макрокосмоса, така че вместо физически микрокосмос, такова лице все повече и повече става духовен микрокосмос. С други думи, той има в себе си, не само образите на планетите и слънцето, но също и същества от висши йерархии, които стоят зад видимите небесни тела. И все по-високи йерархии се явяват, в зависимост от това, как човек предвижва напред в своето окултно развитие. Така по окултното наблюдение над физическото тяло на човека, ние познаваме стремежа на света. Окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло ни показва, че когато става въпрос за зодиака, не можем да го вземем само като една механическа поляризация на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, но имаме предвид реалните зодиакални съзвездия, които по един закон на отражението са проектирани в областта на еклиптиката и получаваме това, което наричаме зодиакални знаци. Зодиака отразен в плоскостта на еклиптиката, отговаря на реалния зодиак в космичното пространство. Това ни показва окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло. Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешния стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това което ни учи съвременната астрономия по този въпрос е само техниката на това поляризиране. От центъра на Космоса светлината се поляризира и създава 12 зодиакални съзвездия. От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система — Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди. Като говоря, че зодиака е разумна система от принципи, схващам понятието принцип не механически, а като разумна съзнателна дейност на йерархии от възвишени същества.
към текста >>

Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешния стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това което ни учи съвременната астрономия по този въпрос е само техниката на това поляризиране.
И все по-високи йерархии се явяват, в зависимост от това, как човек предвижва напред в своето окултно развитие. Така по окултното наблюдение над физическото тяло на човека, ние познаваме стремежа на света. Окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло ни показва, че когато става въпрос за зодиака, не можем да го вземем само като една механическа поляризация на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, но имаме предвид реалните зодиакални съзвездия, които по един закон на отражението са проектирани в областта на еклиптиката и получаваме това, което наричаме зодиакални знаци. Зодиака отразен в плоскостта на еклиптиката, отговаря на реалния зодиак в космичното пространство. Това ни показва окултното преживяване на зодиака в човешкото тяло. Това показва, че имаме работа с 12 творчески принципи, които са вътрешния стимул за поляризиране на слънчевата светлина в плоскостта на еклиптиката, а това което ни учи съвременната астрономия по този въпрос е само техниката на това поляризиране. От центъра на Космоса светлината се поляризира и създава 12 зодиакални съзвездия. От съзвездията светлината се излива в центъра на нашата система — Слънцето, от което, под вътрешните импулси, се поляризира и проектира в областта на еклиптиката и получаваме тъй наречените 12 знаци на зодиака, които от своя страна се проявяват активно чрез планетите, като самите знаци представят среди. Като говоря, че зодиака е разумна система от принципи, схващам понятието принцип не механически, а като разумна съзнателна дейност на йерархии от възвишени същества. Зад всеки принцип стои едно общество от разумни възвишени същества, за които този принцип е път на проявление. На това основание посветените свързват дванадесетте зодиакални принципи с дванадесетте творчески йерархии на Битието.
към текста >>

57. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 257 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Там, в тия области, се пробужда цяла серия от тонове, които създават една вътрешна музика, която излиза вън от плоскостта на обикновеното съзнание, за да навлезе в област, която за сега се проявява у човека само подсъзнателно.
Така и един музикален откъс - лек има едно или друго въздействие, според висотата, на която се намира съзнанието на слушателя и чистотата на неговите мисли и чувства. Според това именно е и голямото различие и разнообразие, което хората показват при възприемането и тълкуването на музиката. Едни разтварят широко вратите на своето сърце и за тях музиката става извор на наслада от най-висше естество; други — които не са се издигнали много над своите страсти и груба астрална природа, имат музиката като източник на по-нисша наслада (еротика), а онези, чието съзнание може да се издигне до висините на чистата и светла мисъл и благородните чувства, ще имат музиката като едно откровение на най-възвишени състояния и най красиви преживявания. Разгледана като физическо явление, музиката представлява съчетание (последователно и едновременно) от тонове, които от своя страна са трептения от въздушни частички. Тия трептения се отекват чрез слуховия апарат в съзнанието на човека и по силата на един сложен резонанс идват в известни отношения с трептенията на по-изтънчената материя на неговото астрално, умствено и духовно тяло. Там, в тия области, се пробужда цяла серия от тонове, които създават една вътрешна музика, която излиза вън от плоскостта на обикновеното съзнание, за да навлезе в област, която за сега се проявява у човека само подсъзнателно. В този случай обикновеният човек схваща, че му става някак леко и приятно на душата, изпитва красотата на една чудна хармония, която изпълва цялото му същество със спокойствие и мир и сякаш усеща мека и приятна топлина да се разлива по неговите жили. Всичко това, обаче, за човек с пробудено съзнание на тия по-висши полета е музика и тая музика е така реална за него, както е реална за човек с обикновено съзнание музиката, която той слуша да идва от някой музикален инструмент или от човешки глас. Тая вътрешна музика пробуденото съзнание може да долови още и когато се потопи в размисъл или съзерцание на висшето — великото разумно и великото любящо, които творях света —, когато се отдаде на трепета на някоя добродетелна проява и най после то може да я чуе и в красотата на хубав слънчев ден или тиха звездна нощ, както и в погледа на любящ приятел или в жеста на добро дело. Музиката е едно космично явление, и това, което ние наричаме музика на земята, е само една малка частица от всеобщата музика и то такава, която носи в себе си недостатъците и несъвършенството на едно общочовешко съзнание, което все още е ограничено в тесногърдието на материалистичния мирогледи. Ако една дума може да доведе човека до изстъпление на гняв или друга да го изпълни с радост и блаженство, колко повече това може да стори музиката, която със своите елементи — ритъм, мелодия и хармония — дълбоко засяга цялата му битност.
към текста >>

58. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 258 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Понякога човек се хлъзга и пада и по равна плоскост.
Някой път срещате един разбойник и го чувате да казва: „Толкова грехове съм напра вил до сега, сега ще направя едно добро“. Доброто, което този човек прави, е направено от съзнание. Като прави зло и престъпления, той си казва: „Не правя добро аз“. Той съзнава, че върши зло, но не знае кой е пътят, по който може да се избави. Аз наричам прегрешения това, когато човек се хлъзга по мокра, мочурлива почва. Понякога човек се хлъзга и пада и по равна плоскост. Не съзнава човекът какво прави и се търкаля. Като дойде до доброто и го съзнае, оттам вече започва пра вия път. Та в живота, като дойдете до страданията, трябва да стигнете до края и оттам да започнете да излизате нагоре. Друг път няма. Като се хлъзнеш веднъж, ти не можеш да възлезеш нагоре, но ако се спреш тук или там, с това ти удължаваш пътя на страданията си.
към текста >>

59. Година 12 (22 септември 1939 – 12 юли 1940), брой 263 Година 12 (1939 - 1940) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Гледано от по-високо, това, което днешните учени считат за нещо обективно, в същност представлява техни субективни схващания за нещата, Това е така и не може да бъде другояче, защото съвременните учени познават и признават съществуването само на една ограничена плоскост.
Къщичката на детето си е къщичка за него. Хората, предметите, животните, с които то я населява и изпълва, с наистина такива за него. Но за възрастния, който живее вече в един друг свят, всичко това има само една относителна реалност, една относителна обективност. Теориите, схващанията и разбиранията на нашите учени за живота с правилни, логични, разумни, обективни, вътре в тази сфера, в която те живеят и се движат. Но ако човек успее да се издигне над общопознатото, и общопризнатото, ако той успее да види невиди мото, скритото и да разбере непонятното за другите, за него тогава ще стане повече от ясно, че, в същност, обективността на съвременните научни схващания е една относителна обективност, че логиката им е една относителна, ограничена логика, че реалността за тях, е една относителна реалност. Гледано от по-високо, това, което днешните учени считат за нещо обективно, в същност представлява техни субективни схващания за нещата, Това е така и не може да бъде другояче, защото съвременните учени познават и признават съществуването само на една ограничена плоскост. — само на повърхността, външността, видимостта на живота. Животът, истинският живот, в своята целокупност, в своята безграничност, в своята неизмерима, неизследвана дълбочина, е за тях непонятна, неразгадана тайна, от която те като че ли не се интересуват. Те с прави, за себе си, когато се ограничават в известна, строго определена сфера. Това никой не може да им оспори или забрани. Но те са смешни, същевременно, когато, ограничавайки се в тази тясна черупка на общопознатото, почват да ни предлагат своите теории за „противоестествеността на вегетарианството“, за това, че „границите“ на науката с само в този свят (Проф.
към текста >>

Той се простира от 23 градуса и 27 минути над плоскостта на екватора до 23 градуса и 27 минути под нея.
Сега ще се спра тук върху практичната страна на учението на зодиака във връзка с четирите елемента. Казах по-рано, че проявлението на четирите елемента в трите свята на Битието ни дава 12 фази на космичния ритмус, които фази се наричат знаци на зодиака. Но това е вътрешната страна на въпроса, разглеждане на въпроса по същина, но за практиката е необходима освен това и техническата страна на това проявление. И по-рано споменах, че учението за космичния ритмус има две страни – вътрешна, която е свързана с проявленията на четирите елемента, като проява на четири основни принципи, които служат като основа за проява на космичния ум, и външна, техническа страна, която свързва проявлението на тези четири космични принципи с видимото движение на Слънцето през небесната сфера. От това гледище, зодиака се определя като един въображаем пояс на небесната сфера, в която се движат Слънцето, Луната и планетите и видимо обикалят около Земята. Той се простира от 23 градуса и 27 минути над плоскостта на екватора до 23 градуса и 27 минути под нея. Сиреч, между тропика на Рака на север, и тропика на Козирога на юг. Еклиптиката е видимия път на Слънцето и сече екватора под ъгъл 23 градуса и 27 минути. Точките на пресичането се наричат равноденствени точки. Целият този въображаем кръг, който се простира по продължение на еклиптиката от двете страни по 8 – 9 градуса, обгръща в себе си 360 градуса и се разделя на 12 равни части, като се изхожда от точката на пролетното равноденствие. Тези 12 деления на въображаемия небесен кръг се наричат знаци на зодиака, и всеки от тях обгръща по 30 градуса, а целият кръг се нарича зодиак, зодиакален кръг – или жизнен кръг.
към текста >>

60. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 272 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Обаче, ако родителите вървят по наклонената плоскост на живота, децата им също ще ги последвате.
Ние трябва да имаме предвид, че много неща човек върши по подражание, под натиска на една колективна хипноза, наложена му от добрите или лошите прояви на обществото. Това може да се види във всички области на живота. Всеки трябва да даде максимум усилия да прояви своята добра страна и по такъв начин да даде добър пример на околните и близките. Добрия пример води след себе си добро, лошият — зло. Добрият и порядъчният живот на майката и бащата дава добър пример на децата и ги подтиква към прогрес и съвършенство. Обаче, ако родителите вървят по наклонената плоскост на живота, децата им също ще ги последвате. Преди години посетих дома на един мой приятел. Влязох в една стая и едно малко момиченце се сви в ъгъла и си закри с ръце лицето. На предната страна на роклята му имаше посипано бял прах като брашно. Веднага се досетих, че то се е пудрило. Намерило тоалетните принадлежности на майка си и се нацапало като маймуна.
към текста >>

61. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 275 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

И плоскостите на планетните орбити са малко наклонени една спрямо друга, както и спрямо еклиптиката.
* * * Преди да класифицирам и конкретизирам качествата и естеството на всяка планетна енергия, ще дам някои елементарни астрономически данни, които ще са нужни на онези, които не са запознати поне с елементарна астрономия. Както казах, Слънцето, Луната и планетите са известни на астрономите и астролозите под следните имена и символи: Слънце, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. Меркурий и Венера, които са по-близо до Слънцето, отколкото Земята, затова се наричат вътрешни (долни) планети; а Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон се наричат външни (горни) планети. Планетите се движат по елипси, в един от фокусите, на които се намира Слънцето. Тези елипси са много близки до кръга. И плоскостите на планетните орбити са малко наклонени една спрямо друга, както и спрямо еклиптиката. Планетите се намират по небето все наблизо до еклиптиката - или както се казва, движат се в плоскостта на еклиптиката. Различните планети са различно отдалечени от Слънцето и се движат с различни скорости и за различно време обикалят около Слънцето. Меркурий е най-близко до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета и диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км. Отдалечен е от Слънцето на 58 милиона километра и обикаля около Слънцето за 88 наши дни. Меркурий се отдалечава най-много с 23° от Слънцето и се губи в лъчите на Слънцето, затова много рядко се вижда по нашите места.
към текста >>

Планетите се намират по небето все наблизо до еклиптиката - или както се казва, движат се в плоскостта на еклиптиката.
Както казах, Слънцето, Луната и планетите са известни на астрономите и астролозите под следните имена и символи: Слънце, Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун, Плутон. Меркурий и Венера, които са по-близо до Слънцето, отколкото Земята, затова се наричат вътрешни (долни) планети; а Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и Плутон се наричат външни (горни) планети. Планетите се движат по елипси, в един от фокусите, на които се намира Слънцето. Тези елипси са много близки до кръга. И плоскостите на планетните орбити са малко наклонени една спрямо друга, както и спрямо еклиптиката. Планетите се намират по небето все наблизо до еклиптиката - или както се казва, движат се в плоскостта на еклиптиката. Различните планети са различно отдалечени от Слънцето и се движат с различни скорости и за различно време обикалят около Слънцето. Меркурий е най-близко до Слънцето и като се изключат астероидите, той се счита за най-малката планета и диаметърът му е около 1/3 от земния, който е 12,672 км. Отдалечен е от Слънцето на 58 милиона километра и обикаля около Слънцето за 88 наши дни. Меркурий се отдалечава най-много с 23° от Слънцето и се губи в лъчите на Слънцето, затова много рядко се вижда по нашите места. Като се приеме гъстотата на Земята за единица, то Меркурий има по-голяма гъстота от Земята 1.1. Венера.
към текста >>

62. Година 13 (22 септември 1940 – 7 юли 1941), брой 277 Година 13 (1940 - 1941) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Фактически, коефициента на ползата от слънчевите бани лежи в съвсем друга плоскост.
Досега са издадени много съчинения, често твърде интересни, по този въпрос. Трябва да се съжалява, обаче, че в много от тях широката публика е тъй да се каже заплашвана, че слънчевите бани са едно лечебно средство, което може да се предписва и взема само с разрешение и под контрола на лекарите. В същност, нищо опасно няма в слънчевите бани, при условие, че ще се спазва едно правило, което трябва да бъде ръководната нишка при правене на слънчевите бани: Слънчевите бани трябва да се правят сутрин — най-късно до обед, в зависимост от силата на слънцето. Но във всеки случай, колкото по-рано през деня се прави слънчевата баня, толкова по-добре е. Във връзка с това ще трябва да отбележим, че ефикасността на слънчевите бани не зависи ни най-малко от високата температура, от силното нагряване на тялото, което обикновено се практикува и което може да се нарече буквално пържене на голото човешко тяло, изложено непосредствено на палещите слънчеви лъчи. Фактически, коефициента на ползата от слънчевите бани лежи в съвсем друга плоскост. Нека се изясним. Топлината не е единствената проява, единственото и чай съществено съдържание на слънчевата енергия. Тя не е този елемент, който най-дълбоко прониква и си остава като градивен фактор вътре в човешкото тяло. Както знаем, и камъните през ценя се напи-чат много силно от слънчевите лъчи и те акумулират привременно много слънчева енергия, много топлина, но какво остава от нея в тях? Какво те абсорбират и вграждат в себе си?
към текста >>

63. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 282 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

При закона за поляризацията имаме няколко плоскости на поляризиране.
Но засега астрологията работи с девет планети, но тези девет планети пак се свеждат към 7 планетни течения или 7 творчески принципа. Работейки с тези 7 планети, астролозите са намерили, че всяка планета, с изключение на Слънцето и Луната* управляват по два знака; а Слънцето и Луната управляват по един знак. Това си има своите дълбоки причини. Ако разгледаме знаците, където планетите управляват, ще видим, че всяка планета е поляризирана. И по този закон за поляризацията, всяка планета управлява два знака, които са полярни по тригони, или както казват принадлежат към така наречените допълнителни тригони. При закона за поляризацията имаме няколко плоскости на поляризиране. Най-първичната творческа сила при първата си поляризация ни дава двата първични принципа - активният мъжкият, който в астрологията е символизирай с огнения елемент и пасивния, женският, който е символизирай с Водата - за огъня се казва, че е горещ и сух, а за водата, че е студена и влажна - следователно, тези два елемента се взаимно допълват, затова се наричат в астрологията допълнителни. При втората поляризация на творческата сила се явява въздуха, който е активният принцип и земята; като пасивен принцип, въздухът е влажен и горещ, а земята е студена и суха. Виждаме, че и тези два елемента са допълнителни. А огънят и земята са дисхармонични и въздухът и водата също. А огненият и въздушният елементи, като проявления на активния принцип, са симпатични, защото както виждаме и във физическия свят, въздухът е необходим за проявата на огъня; и земният, и водният елементи са симпатични, защото земята е необходима за проявата на водата.
към текста >>

64. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 289 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

От Земята ние не виждаме, че всичките се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние не виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение.
ГЛАВА VIII 8. Учението за аспектите Както във всички учения на астрологията, така и в учението за аспектите, е скрита дълбока мъдрост, дълбоки истини, които още не са напълно разбрани за съвременното човечество. Съвременната астрология, която се ръководи отчасти по древната традиция, отчасти сама изследва по пътя на статистиката, няма ясна представа, какво представят от себе си аспектите. От чисто външно, механистично гледище въпросът е ясен - аспектите това са ъглови отношения между планетите, Слънцето и Луната, които гледани от Земята в даден момент се намират на определен градеж по еклиптиката. Както знаем, всички планети се движат по елипси, кои по-близо, кои по-далеч до окръжността в един от фокусите, на които се намира Слънцето. От Земята ние не виждаме, че всичките се движат в плоскостта на еклиптиката от запад на изток, което е тяхното реално движение, а заедно с цялата небесна сфера ние не виждаме, че се движат от изток на запад - това е привидно движение. Знаем също така, че различните планети се намират на различни разстояния от Слънцето и орбитите им се различават по дължина, а също така имат и различни скорости на движение. Да си представим 12 концентрични кръга, които да представят планетните орбити и да си представим, че в един определен момент, всички планети се намират на една линия. Но следствие на различната скорост, която имат, в следния момент тази права ще се измени и планетите ще дойдат в друго отношение, ще се разместят. Следствие на различните скорости, с които се движат, те дохождат в различни ъглови отношения, които в астрологията се наричат аспекти, които ни предават „доброто” или „лошото” влияние на планетата в зависимост от естеството на планетата и аспекта. Ето средните скорости на дневното движение на планетите, които обуславят проявлението на аспектите.
към текста >>

65. Година 14 (22 септември 1941 – 1 август 1941), брой 295 Година 14 (1941 - 1942) - Вестник 'Братство' – 1928-1944

Като се подвижи, и тя образува плоскостта — друга възможност.
Отвътре ще дойде Христос. Трите измерения, които имаме, това са предпоставки. Един център представя само една възможност. За да се прояви точката трябва да тръгне по пътя на линията. И правата линия е една възможност. Като се подвижи, и тя образува плоскостта — друга възможност. И плоскостта като се подвижи, образува тялото. Като се запознаем с трите измерения , ние ще дойдем до закона на растенето. Докато не почне да расте в Любовта, човек не може да познае какво представлява тя. Без растене Любовта е непонятна. Любов та е извън трите измерения.
към текста >>

И плоскостта като се подвижи, образува тялото.
Трите измерения, които имаме, това са предпоставки. Един център представя само една възможност. За да се прояви точката трябва да тръгне по пътя на линията. И правата линия е една възможност. Като се подвижи, и тя образува плоскостта — друга възможност. И плоскостта като се подвижи, образува тялото. Като се запознаем с трите измерения , ние ще дойдем до закона на растенето. Докато не почне да расте в Любовта, човек не може да познае какво представлява тя. Без растене Любовта е непонятна. Любов та е извън трите измерения. Човек, който живее в трите измерения, няма понятие от Любовта.
към текста >>

66. -

Като приемем, че външните планети са само символи на мислите, които действат в човека, тогаз въпроса за свободата на волята се пренася на друга плоскост, защото силите, които обуславят проявлението на човека или го ограничават, са динамизирани от самия него, а не са му наложени от външна сила.
Знаем, че законът на съответствията, формулиран от Хермеса гласи: „Туй, което е горе, е подобно на това, което е долу, и туй, което е долу, е подобно на това, което е горе”. Приложен към този случай значи: това, което е в човека, съответства на това, което е в Космоса, и това, което е в Космоса, съответства на това, което е в човека. И Гьоте, който е познавал този закон, казва: „Всичко преходно, т. е. външно, което става в природата, е само символ на това, което става в съзнанието на човека”. Така разгледан въпросът няма място за онова наивно схващане, че планетните влияния унищожават свободната воля на човека, фаталистически определят неговата съдба. Като приемем, че външните планети са само символи на мислите, които действат в човека, тогаз въпроса за свободата на волята се пренася на друга плоскост, защото силите, които обуславят проявлението на човека или го ограничават, са динамизирани от самия него, а не са му наложени от външна сила. Каква е връзката между космичните явления и динамиката на силите в човека, е дълбок философски въпрос, който предстои за бъдеще да бъде разрешен, но това, което е като факт, е следното: че когато в рождения хороскоп на един човек имаме известни аспекти и когато тези аспекти се явят отново в Космоса, те оказват силно влияние само на онези хора, които ги имат в хороскопа си. Например една квадратура между Слънцето и Сатурн в Космоса, винаги ще засегне чувствително онези, които я имат в хороскопа си, като породи някакъв род ограничения, в зависимост от това в кои домове и знаци се намират Сатурн и Слънцето в хороскопа. Такъв човек може да се уподоби на антена, която е нагласена да приеме вълни с определена дължина. Когато такива вълни преминат през пространството, тя ги долавя, а човек като жива антена изпитва и въздействието на тези вълни. Понеже в Ефемеридите са дадени положенията на планетите и аспектите за всеки ден, то като знае човек, какви са аспектите в неговия хороскоп, той ще знае кога с какви влияния ще има да се справя, ще знае на що се дължат неговите настроения - разположения и неговите успехи или неуспехи в известна работа.
към текста >>

67. -

Ако ти гледаш земята, застанал върху една точка от нейната повърхност, и не притежаваш други, предварителни знания, разбира се, за тебе ще бъде напълно логично, че тя не е нищо друго, освен една плоскост.
Едно такова, най-обикновено, разбира се, надценяване средствата, възможностите и достиженията на материалистично обагрената наука намираме в статията „Древноиндийската мистика като основа на Дъновата нелогичност“ от К. Д.Тодоров поместена в последния брой 9 — 10 на сп. „Душевно здраве“. * Преди всичко, коя е сигурната положителна и истински научна“ мярка на автора, както и на всички ония, които мислят по подобие на него, за „логично“ и „нелогично“? Кое е логично и кое е нелогично? Ако ти гледаш земята, застанал върху една точка от нейната повърхност, и не притежаваш други, предварителни знания, разбира се, за тебе ще бъде напълно логично, че тя не е нищо друго, освен една плоскост. Но ако ти имаш възможностите да се отдръпнеш от земята и да обхванеш с един поглед нейната повърхност, естествено, единствено логично-то заключение за тебе ще бъде само това. че тя представлява една сфера. Следователно, дали известни съждения са логични или не. ние можем с известна сигурност да удостоверим само тогава, когато можем да обгърнем живота в неговата цялост, в неговата пълнота, а не да наблюдаваме само неговата повърхност? Имат ли днешните учени някакво цялостно, пълно и сигурно знание за живота?
към текста >>

68. -

Геометричните фигури, плоскостите и телата (особено сферата) са криели дълбоко значение, изразено и в стройното съчетание на линиите.
Много залягал да всади у своите ученици любов, затова тясната им дружба правела добро впечатление даже и у противниците му. Питагор разглежда числото като символ на творчество. Единството било първата стъпка. Но то съчетава двойствеността, тъй добре позната на земята. Тройката със сбор от първите две числа, въобще всички числа са въплъщавали с нещо скритата цел на Твореца. Геометричните фигури, плоскостите и телата (особено сферата) са криели дълбоко значение, изразено и в стройното съчетание на линиите. От казаното проличава ярко лика на Питагор. Принципите на Сократ, Платон, Исус, Буда са въплътени и разтълкувани от Питагоризма. Той ни напомня Орфизма и се е отразил мощно върху духовния облик на Древна Гърция. А. Неделчев ИЗ НАУКАТА И ЖИВОТА Селското домакинство и подобрението му Домакинската работа, често смятана за излишна, е една от важните и основни ценности за напредъка на народното стопанство изобщо и на земеделското в частност. Първата и много важна работа на домакинята в село е да уреди домашната обстановка така, че да създаде радост, задоволство и щастие на челядта.
към текста >>

69. Всемирна летопис, год. 1, брой 03 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

В тази плоскост на еклиптиката се движат планетите, към които за удобство астрономически се причисляват и слънцето и луната.
По тази скорост ще се говори повече при разглеждането на планетите. Освен това движение на слънцето има и друго, видимото движение на 12-те знакове на зодиака, както и на планетите и на луната и то се получава чрез движение на земята около оста си за 24 часа, Поради това движение на земята около нейната ос целият небосвод в течение на 24 часа минава покрай всека точка на земната повърхност, и следователно, всеки 2 часа средно трябва да се появява на източния хоризонт нов зодиак. Не ще бъде излишно да се дадат къси обяснения на някои изрази, които се срещат в космологията, защото, за да избегнем непотребни описания, ние трябва често да употребяваме тези изрази. Небесният екватор е кръгът, който си мислим на небето (около земята), теглен като продължение на земния екватор и паралелно с него. Еклиптиката е един кръг, който си мислим на небето, теглен около земята, прерязващ небесния екватор под ъгъл 23° 27'. В тази плоскост на еклиптиката се движат планетите, към които за удобство астрономически се причисляват и слънцето и луната. С едно отклонение само от няколко градуса северно и южно се движат всички планети в плоскостта на еклиптиката и това е причината, дето ние в известно време виждаме по две планети на едно и също място на небето (съвпадение), а в друго време пък попадат в известен ъгъл със земята (аспект). На този ъгъл, образуван от еклиптиката и екватора, се дължат годишните времена в умерения пояс и мусоните в тропическия. Отклонението на север и на юг от еклиптиката се нарича северна и южна деклинация (наклонение). Ако две или повече планети имат същата деклинация — безразлично дали едната на север, а другата на юг, или и двете в същото направление — те образуват помежду си аспект, който се нарича паралел. Изчислението на аспектите е основата на астрологията.
към текста >>

С едно отклонение само от няколко градуса северно и южно се движат всички планети в плоскостта на еклиптиката и това е причината, дето ние в известно време виждаме по две планети на едно и също място на небето (съвпадение), а в друго време пък попадат в известен ъгъл със земята (аспект).
Освен това движение на слънцето има и друго, видимото движение на 12-те знакове на зодиака, както и на планетите и на луната и то се получава чрез движение на земята около оста си за 24 часа, Поради това движение на земята около нейната ос целият небосвод в течение на 24 часа минава покрай всека точка на земната повърхност, и следователно, всеки 2 часа средно трябва да се появява на източния хоризонт нов зодиак. Не ще бъде излишно да се дадат къси обяснения на някои изрази, които се срещат в космологията, защото, за да избегнем непотребни описания, ние трябва често да употребяваме тези изрази. Небесният екватор е кръгът, който си мислим на небето (около земята), теглен като продължение на земния екватор и паралелно с него. Еклиптиката е един кръг, който си мислим на небето, теглен около земята, прерязващ небесния екватор под ъгъл 23° 27'. В тази плоскост на еклиптиката се движат планетите, към които за удобство астрономически се причисляват и слънцето и луната. С едно отклонение само от няколко градуса северно и южно се движат всички планети в плоскостта на еклиптиката и това е причината, дето ние в известно време виждаме по две планети на едно и също място на небето (съвпадение), а в друго време пък попадат в известен ъгъл със земята (аспект). На този ъгъл, образуван от еклиптиката и екватора, се дължат годишните времена в умерения пояс и мусоните в тропическия. Отклонението на север и на юг от еклиптиката се нарича северна и южна деклинация (наклонение). Ако две или повече планети имат същата деклинация — безразлично дали едната на север, а другата на юг, или и двете в същото направление — те образуват помежду си аспект, който се нарича паралел. Изчислението на аспектите е основата на астрологията. При нашето изчисление приемаме земята за център на Космоса, а астрологическите таблици за изчисление на планетните положения, и знаковете на зодиака отговарят на тази основа.
към текста >>

70. Всемирна летопис, год. 1, брой 05 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Големият триъгълник Тази фигура, която носи и името марсова равнина, обхваща, според фигура 25 (А), Онази част от плоскостта на ръката, която се образува от линията на живота, линията на главата и — ако има такава — от линията на черния дроб или меркуровата линия.
Понеже на слънчевото съзвездие е посветено златото, затова слънчевата или аполоновата линия се нарича линия на славата или на богатството. Меркурий, който е бил и бог на медицината, ни дава линията на черния дроб или на стомаха. Понеже физическата или естествената хиромантия е доста стара, тя почива върху опита, т. е. тя е облекла учението на астрологическата хиромантия в един разбран за народа език и го сравнила с миналия живот на отделните индивиди, за да може да направи по-сигурни изводите и заключенията за бъдещето. На този опит физическата хиромантия дължи и учението за фигурите по дланта на ръката, които сега ще разгледаме подробно. 1. Големият триъгълник Тази фигура, която носи и името марсова равнина, обхваща, според фигура 25 (А), Онази част от плоскостта на ръката, която се образува от линията на живота, линията на главата и — ако има такава — от линията на черния дроб или меркуровата линия. Когато, обаче, линията на Меркурий съвсем липсва или има само малки следи от нея, което се среща в твърде много ръце, тогава големият триъгълник се ограничава в пространството, което се съдържа между линията на главата, линията на живота и тази на Сатурн (фиг. 26 В). Големият триъгълник позволява да се правят заключения за жизнените и интелектуални сили, когато четириъгълникът (сравни Фиг. 28 и 29) ни дава указания за моралните и социални качества. Ако големият триъгълник е добре и правилно изразен, това показва чиста, здрава кръв, добра конструкция, щастие, здраве и дълъг живот.
към текста >>

71. Всемирна летопис, год. 1, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е.
Учението за ръката в най-общия му смисъл, което означават и с гръцката дума хирософия, трябва от една страна да ни запознае със значението на външната форма и очертание на ръката, а от друга — с намиращите се по нея, собствено по дланта на ръката, линии и знакове, от чието положение и направление, форма и цвят се правят заключения за бъдещето на респективния човек. Най-сетне се явяват въпроси, защо формите и линиите на една ръка имат тази, а не онази конструкция и от що произлиза това. Отговорите и обясненията на тези въпроси ще ни осветлят върху взаимните връзки между учението и изкуството за четене по ръцете и другите окултни учения, напр. астрологията, френологията, физиогномията, графологията. Но за да постигнем едно по-точно деление на целия обем на учението за ръката, ние трябва да излезем и от друга една база. Дори при едно повърхностно наблюдение на ръката, ние забелязваме естественото и деление на следните три главни части: 1) ставата, дъното или корена на ръката (китката); 2) плоскостта или трупът на ръката; 3) членовете, които излизат лъчеобразно от тялото на ръката, т. е. петте пръста. Хирософът или ръковедецът преследва целта, да узнае съотношенията, конто съществуват между формата и линиите на ръката от една страна и от друга начина на живота и делата, към които индивидът е тласкан от съдбата и собствената си воля. За да узнае, обаче, всичко това, което показват знаковете на ръката за обстоятелствата на живота, за качествата и за бъдещето на човека, ръковедецът трябва да тръгне по следния път: най-първо той трябва грижливо да определи външната форма на ръката, здравината, издръжливостта на кожата и нейния цвят и то във всяка от поменатите три части: пръсти, тяло и корен на ръката. Тази част от учението за ръката е учение за формите на ръката или хирогномията. Строго взето, ние имаме, следователно; 1) хирогномия на ставата или корена на ръката; 2) хирогномия на тялото на ръката, наречена същинска хирогномия, или хирогномия в тесен смисъл; 3) хирогномия на пръстите.
към текста >>

Естествено е, че има: 1) хиромантия на ръчната става; 2) хиромантия на вътрешната ръчна плоскост, която носи и особеното име палмистрия; 3) хиромантия на пръстите, към която би могло да се присъедини и една хиромантия, същевременно и хирогномия, на ноктите; последната е още много малко разработена.
Хирогномията ни дава възможност да се запознаем точно с характера и качествата на човека, но тя не може да ни каже нищо за неговото минало и бъдеще, т. е. за събитията и явленията, които с му въздействали или ще му въздействат за напред. За да може да науча нещо за тях, ръковедецът трябва да изучва преди всичко линиите, които се намират по отделните части на ръката особено по дланта. Използването на събраните от всички линии по повърхността на ръката сведения, за предсказване бъдещето на известен човек се нарича хиромантия в тесен смисъл, т. е. изкуство да се гадае по ръцете, едно име, което често се употребява за означение цялото учение за ръката. Естествено е, че има: 1) хиромантия на ръчната става; 2) хиромантия на вътрешната ръчна плоскост, която носи и особеното име палмистрия; 3) хиромантия на пръстите, към която би могло да се присъедини и една хиромантия, същевременно и хирогномия, на ноктите; последната е още много малко разработена. Най-сетне, на ръковедеца остава още да изследва най-дълбоката същина на изкуството и учението за четене по ръката: той трябва да се спусне до най-вътрешните и най-скритите дълбочини на човешкото битие, за да разузнае, кое е дало на човешката ръка нейната форма и нейните черти. По този път ние достигаме до философията на ръката, хирофилософията или по-късно казано хирософията в тесен смисъл. Ние виждаме, следователно, че обикновеното име хиромантия, с което в повечето случаи означават цялото учение за ръката, според буквалното си значение, се отнася само до един клон от това учение, също така както и ду мата хирософия. Но тъкмо тази хиромантия в тесния смисъл има старинен произход и е най-малко толкова стара, колкото астрологията, която води началото си от звездния култ на най-старите културни народи, т. е. от акадите.
към текста >>

72. Всемирна летопис, год. 1, брой 09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

55), тъй че един разрез през тях ще ни даде една правилна четириъгълна плоскост, успоредна на дланта.
Рафаел и Кореджио, а гладките ъглести пръсти принадлежат на големи художници, които са живописци в тесния смисъл на думата, напр. Холбайн, Дюрер и Нусин. Гладките лопатовидни пръсти са признак на „живописец на месо“, художници, които предпочитат да рисуват голото тяло, каквито са Рубенс, Рембранд и Макарт. г) Полезната (жилестата) ръка Този тип напомня донякъде елементарната ръка, но се различава от нея по своята по-нежна конструкция. Най-важният признак на този тип е ъглостта и (фиг. 55), тъй че един разрез през тях ще ни даде една правилна четириъгълна плоскост, успоредна на дланта. Друг признак е средно голямата (по-скоро голяма, отколкото малка) плоскост на дланта, четириъгълност в конструкцията на ръката и често възловати пръсти със силно развити стави. Палецът обикновено е голям, със също такъв корен, дланта вглъбната и доста твърда. Тази форма срещаме у хора педанти, у чиновници и военни, които се славят с правдивост и строгост на своите схващания, но не и с особени привлекателни форми на обноски. Качествата на хората с такива ръце са, следователно, тъкмо противоположни на качествата на хората с художнически ръце. Защото при последните липсата на вътрешен морал често се прикрива чрез бляскави способности за държане в обществото.
към текста >>

Друг признак е средно голямата (по-скоро голяма, отколкото малка) плоскост на дланта, четириъгълност в конструкцията на ръката и често възловати пръсти със силно развити стави.
Холбайн, Дюрер и Нусин. Гладките лопатовидни пръсти са признак на „живописец на месо“, художници, които предпочитат да рисуват голото тяло, каквито са Рубенс, Рембранд и Макарт. г) Полезната (жилестата) ръка Този тип напомня донякъде елементарната ръка, но се различава от нея по своята по-нежна конструкция. Най-важният признак на този тип е ъглостта и (фиг. 55), тъй че един разрез през тях ще ни даде една правилна четириъгълна плоскост, успоредна на дланта. Друг признак е средно голямата (по-скоро голяма, отколкото малка) плоскост на дланта, четириъгълност в конструкцията на ръката и често възловати пръсти със силно развити стави. Палецът обикновено е голям, със също такъв корен, дланта вглъбната и доста твърда. Тази форма срещаме у хора педанти, у чиновници и военни, които се славят с правдивост и строгост на своите схващания, но не и с особени привлекателни форми на обноски. Качествата на хората с такива ръце са, следователно, тъкмо противоположни на качествата на хората с художнически ръце. Защото при последните липсата на вътрешен морал често се прикрива чрез бляскави способности за държане в обществото. Притежателите на ъглести ръце проявяват особена издръжливост и предвидливост, както и чувство за ред и елегантности.
към текста >>

73. Всемирна летопис, год. 2, брой 04 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Пространството, казва авторът, има n измерения и се реализира чрез умножаването си до безкрайност според п-1 измерения (отношенията между обема и плоскостта, между плоскостта и линията, линията и точката).
2) силата, също нематериална, като изтича от слънцето става в нас енергия, жизненост, прана. 3) материята образува различните наши тела, които могат да се разпределят в две категории. По нататък, въз основа на тия главни положения, Д-р Овар развива темата си и излага подробно своите заключения за естествените методи, по които можем да укрепим здравето си и да създадем условия за дълголетието и развитието си. 4. В американското списание Azothe е поместена една ценна статия от P. Т. Скот за измеренията. Пространството, казва авторът, има n измерения и се реализира чрез умножаването си до безкрайност според п-1 измерения (отношенията между обема и плоскостта, между плоскостта и линията, линията и точката). Четвъртото измерение, както и измерението - I трябва да отговарят, логично, на вездесъщността. Проблемът за времето и пространството, обаче, е много обширен и не може да се изчерпи само в една статия. Ние ще дадем на страниците на Всемирна Летопис редица статии по тоя въпрос, като се ползваме от най-новите открития на проф. Айнщайн, Фламарион и др., както и от съчиненията на Толедо, Гебирол и др. 5. В Luce е Ombra г.
към текста >>

74. Всемирна летопис, год. 3, брой 01 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изловено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космически прашинки с относително тегло 0,5 с по-голяма сила заран и с по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризират по-силно, а вечерните тъга, мелонхолия и отпадък.
са половин к. м. Ако 950 к. м. може да се вземе за норма или даже 1000 к. м., то 500 м. са 0,0005 от скоростта, с която се удрят в нас космическите прашинки и, следователно, заран тая скорост е равна на 1,0005, а вечер на 0,9995. А като се има пред вид общата плоскост на нашето тяло, изловено на слънчевите лъчи, които тласкат една положителна наелектризирана маса космически прашинки с относително тегло 0,5 с по-голяма сила заран и с по-малка вечер, то напълно понятно ще ни стане, защо утринните лъчи на слънцето ни носят бодрост, веселие, жизнерадост, като ни наелектризират по-силно, а вечерните тъга, мелонхолия и отпадък. Освен това, до тогаз, до когато прехода от заран до вечер и от вечер към нощ става незабелязано и последователно, то зараншния лъч ни ударя след като цяла нощ ние сме били лишени от неговото благотворно влияние. Ето защо хората от дълбока древност, може би, са забелязали, че по-благотворно е да посрещат слънцето с благодарствено жаждущи прострени ръце заран при изгрев, нежели вечер при залез. Причината на болестта и лекуването й Лекция от Ричард Ингалезе (Продължение от год. II, кн. 8—9) Патологически казано, съгласно едно определение на речника, болестта е „отклонение от едно нормално здравствено състояние, от една функция, от една телесна тъкан“.
към текста >>

75. Всемирна летопис, год. 3, брой 08-09 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата.
Но за да се вникне по-дълбоко в развитието на идеята за обединението на народите и се разберат причините на съществуващия международен антагонизъм, нека илюстрираме мисълта си с следния иносказателен разказ: Когато великият невидим свят решил да спаси човечеството, той изпратил на земята един от свои те посланици Христос, като най- вещ и знаещ на принципите и методите на това спасение. Най-напред го изпратил при един малък народ — еврейския — който имал стремеж за повдигане на човечеството и на себе си, да бъде едно ръководно звено. Когато дошъл Христос между евреите, те го приели отначало добре, за щото помислили, че той ще ги освободи: най-първо, ще им даде богатство и сили, и ще ги прати да завладеят други народи. Обаче, когато Христос развил своето учение, че всички трябва да се освободят еднакво и не трябва да има предимство между народите, както и учението за самопожертването и любовта към ближния, с което засегнал еврейския национализъм, това страшно стреснало евреите и те казали: „този не само няма да ни освободи, но още повече ще ни зароби“. И решили да го премахнат, като създали кръста: „човек, който разваля порядките на старите — казали му те — заслужва кръстна смърт“. Значи, при евреи те Христос е трябвало да примирява две сили: една, която е действала отвесно (перпендикулярно) на своята плоскост, и друга, която е действала хоризонтално, в противоположност на първата. Или, казано с други думи: първите идеи — отвесните — те са общочовешките идеи, а хоризонталните, това са националистическите, егоистичните сили, които действат в света. Следователно, егоизмът в първото свое проявление винаги създава кръстната смърт. Тогава мисията на Христа излязла несполучлива. След това той се явил между народите от латинската раса и им представил тоя небесен проект, да вземат участие за реформиране на човечеството. Но понеже те владеели тогава целия свят с своята култура, намерили, че неговото учение е опасно.
към текста >>

Геометрията на Питагора В геометрията, единицата представлява точката, двойката — линията, тройката — плоскостта и четворката плътността.
Тогава той казал: „има три рода музика: диатонична, хроматична и нехармонична, всяка от тях има свой напредък и свои степени.“ Възвишеността на музиката се схваща чрез числата, а не чрез чувството. Трябва да се изучава монокордата. Има пеене, което е присъщо на всяка страст, било за да я усмири, било за да я възбуди. Флейтата е мека. Философът трябва да предпочита лира та и да свири на нея сутрин и вечер. Геометрията на Питагора В геометрията, единицата представлява точката, двойката — линията, тройката — плоскостта и четворката плътността. Точката е единица според положението си; двойката представлява линията, понеже тя е първо то измерение, произведено от едно неделимо движение; тройното число представлява плоскостта, понеже не ма плоскост, която да не може да се намали на елементи от три граници. Кръгът, най-съвършената от криволинейните фигури, съдържа скрито триъгълника, а този триъгълник е образуван от центъра и от една неопределена част (отсечка) от окръжността. Понеже всяка плоскост може да се сведе на триъгълник, то той е принципът на произвеждането и образуването на телата. Елементите са триъгълни. Квадратът е символът на божествената същност.
към текста >>

Точката е единица според положението си; двойката представлява линията, понеже тя е първо то измерение, произведено от едно неделимо движение; тройното число представлява плоскостта, понеже не ма плоскост, която да не може да се намали на елементи от три граници.
Трябва да се изучава монокордата. Има пеене, което е присъщо на всяка страст, било за да я усмири, било за да я възбуди. Флейтата е мека. Философът трябва да предпочита лира та и да свири на нея сутрин и вечер. Геометрията на Питагора В геометрията, единицата представлява точката, двойката — линията, тройката — плоскостта и четворката плътността. Точката е единица според положението си; двойката представлява линията, понеже тя е първо то измерение, произведено от едно неделимо движение; тройното число представлява плоскостта, понеже не ма плоскост, която да не може да се намали на елементи от три граници. Кръгът, най-съвършената от криволинейните фигури, съдържа скрито триъгълника, а този триъгълник е образуван от центъра и от една неопределена част (отсечка) от окръжността. Понеже всяка плоскост може да се сведе на триъгълник, то той е принципът на произвеждането и образуването на телата. Елементите са триъгълни. Квадратът е символът на божествената същност. Нема пространство около една да дена точка, което да не се равнява на един триъгълник, на един квадрат или на един кръг.
към текста >>

Понеже всяка плоскост може да се сведе на триъгълник, то той е принципът на произвеждането и образуването на телата.
Флейтата е мека. Философът трябва да предпочита лира та и да свири на нея сутрин и вечер. Геометрията на Питагора В геометрията, единицата представлява точката, двойката — линията, тройката — плоскостта и четворката плътността. Точката е единица според положението си; двойката представлява линията, понеже тя е първо то измерение, произведено от едно неделимо движение; тройното число представлява плоскостта, понеже не ма плоскост, която да не може да се намали на елементи от три граници. Кръгът, най-съвършената от криволинейните фигури, съдържа скрито триъгълника, а този триъгълник е образуван от центъра и от една неопределена част (отсечка) от окръжността. Понеже всяка плоскост може да се сведе на триъгълник, то той е принципът на произвеждането и образуването на телата. Елементите са триъгълни. Квадратът е символът на божествената същност. Нема пространство около една да дена точка, което да не се равнява на един триъгълник, на един квадрат или на един кръг. Трите вътрешни ъгли на един триъгълник са равни на два прави ъгли. В един правоъгълен триъгълник, квадратът на страната срещу правия ъгъл (хипотенузата) е равен на сбора от квадратите на другите две страни.
към текста >>

76. Всемирна летопис, год. 3, брой 10 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По такъв начин плоскостта на хълмовете е разделена чрез четири, паралелни на линията на съдбата и главната линия, линии на 4 части, всяка от които означава 15 год.
Ако една от тях свършва с кръст, това означава плодовит щастлив брак. Представените във (фиг. 73 а) линии може да означават още и математически и астрономически способности, особено ако са придружени със съответните линии на венериния хълм и ако лицето е целомъдрено и със силно развито морално чувство. Четирите хълма при основата на пръстите дават възможност при следното разпределение да се определи кога ще станат тия преживявания, които са означени с разните знаци по тях. За тая цел разделят ръката до главната линия на четири равни части. По такъв начин плоскостта на хълмовете е разделена чрез четири, паралелни на линията на съдбата и главната линия, линии на 4 части, всяка от които означава 15 год. от човешкия живот или всичко 60 год. (фиг. 75). Някои хиромантици отделят особено внимание на пространството под и настрани от меркуровия хълм, като го наричат брачно място (locus matrimonialis). Разпределението, обаче, което му правят, не важи за меркуровия хълм. Това брачно пространство от основата на малкия пръст до линията на съдбата разделят на 4 равни части и всяка от тях отговаря на 20 години от живота (фиг. 76).
към текста >>

77. Всемирна летопис, год. 4, брой 06 Всемирна летопис (1919 -1927г.) - Всемирна летопис (1919 -1927г.)

По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците.
Мистичната или философска идея за Бога като Троичност не е тъй далеч от горното твърдение, както би могло да се предположи. Философски погледнато, за да твори, Бог трябва да притежава това, което човешкият ум нарича Воля или Желание да произвежда, или един подобен атрибут, който е над човешкото описание и е наречен от някои „бащинска“ страна (аспект), до толкова, доколкото тя е причинна. В Бога Също, „истинният Бог на истинния бог“, трябва да има известна сплотителна сила, за да устроява и закрепя заедно сътворените части. Тази втора страна може с право да бъде наречена Любов, Ерос, Мъдрост. Като прибавка към тая втора страна на Бога, очевидно е, че трябва да има една по-нататъшна сила, една творческа умствена дейност, която изпраща напред и прави да се прояви онова, което е произведено от Волята и подкрепено от Мъдростта. По тоя начин се вижда пак Троичността като обединена триада от сили в нейните страни (аспекти) от Воля, Мждрост и Активност: Мъдростта, Силата и Красотата у франкмасонството, Точката, Линията и Плоскостта у питагорейците. Многоученият съставител на Речника за свещените езици на всички Писания и Митове, Г. А. Гаскел, под заглавието „Троица, Свята“, дава много храна за мисълта. Той казва, че Троицата е символ на Божеството в три страни: Отец — Абсолютната, безусловната, Потенциалната и Непроявената Сила; второ, Син — Условната, Действителната, Активната, Проявената Любов: и Дух — средство за творение и поддържане, Мъдрост“. Нег. Бл. А. И. Кямбъл, някога прочут като представител на това, което наричат „Нова Теология“ или „По-висш критицизъм“, в своите многобройни бележки по тоя предмет казва: „Физическата наука включва ли доктрината за Троичността?
към текста >>

НАГОРЕ

0.40849995613098