Търсене в текстове за 'Плач'

НАЧАЛО

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени резултати от текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 440 резултата в 245 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 1_02 ) Разумното начало в света - Боян Боев (1883 – 1963)

Нашето положение прилича на следното: едно детенце иска от майка си хляб с масло, но същевременно се къса да плаче.

След плача майката ще му даде, обаче, ако то поиска от майка си и чака без плач, тя пак ще му даде и то двойно по-бързо.

Също така и ние, като кажем на Бога, нека чакаме без да плачем и Той ще ни даде това, което искаме.

2. 1_09 ) Страж на човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Например човек се моли и иска да принуди Бог да заплаче.

3. 1_11 ) Музикално състояние на човешката душа – благодарност и доволство - Боян Боев (1883 – 1963)

Радвайте се на тревата, на буболечките, на реката, радвайте се и когато плачете.

4. 2_11 ) Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Идеалът му е толкова висок, че е забравил всичко и докато чака писма отгоре, понякога ще поплаче за онова, което е видял.

Един брат каза: „Учителю, наскоро почувствах във време на беседа Божествено присъствие, почувствах величието на Любовта, за която Вие говорихте, и почнах да плача.

5. 3_08 ) Възвишеното в човека - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз виждам как и най-големият престъпник всяка вечер плаче, моли се, съжалява за своите погрешки.

6. 3_09 ) Един закон за развитие - Боян Боев (1883 – 1963)

Едно дете умряло в едно варненско семейство и се явило на майка си да каже: „При вас не мога да се родя, но ще бъда роден еди-къде си и в еди-кое си семейство и ще дойдете да ме вземете оттам.“ Друг случай: в едно софийско семейство детенцето им умряло на 6 години; след няколко години им се ражда друго дете, което утешавало майка си: „Не плачи, мамо, защото онова дете съм аз!

7. 3_11 ) През тъмната зона - Боян Боев (1883 – 1963)

Затова не трябва да се плаче при онези, които заминават.

8. 3_12 ) Имаме дом неръкотворен - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато детето се оплаче на Бога, че не го гледат добре, тогава го прибират, заминава си.

Тогава защо ще плачем за него?

9. 3_18 ) Нашите по-малки братя, животните - Боян Боев (1883 – 1963)

Или на някоя лисица не ѝ достига нещо, защото не е взела една кокошка от курника, и ти плачеш, понеже приемаш мисълта ѝ.

10. 3_25 ) Жизнен магнетизъм - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат.

Дяволът, от когото всички плачат, едно време бил благородник и всички го хвалили.

11. 4_04 ) Живот за цялото - Боян Боев (1883 – 1963)

Веднъж дойде при мен една жена, която често изпада в отчаяние, в плач и казва, че е останала безпомощна, а всъщност не е така, защото тя е на работа и при това баща ѝ е богат.

Дяволът, от когото всички плачат, едно време бил благородник и всички го хвалили.

12. 5_04 ) Плач Иеремиев - Боян Боев (1883 – 1963)

ПЛАЧ ИЕРЕМИЕВ

Той прочете някои стихове от книгата „Плач Иеремиев“, които говорят за страданията, идващи над Ерусалим – разорение, опустошение, разрушение.

Чак тогава разбрахме защо Учителя чете от „Плач Иеремиев.“

13. 5_06 ) Опитът ще бъде през тази нощ - Боян Боев (1883 – 1963)

Тя беше много отчаяна и плачеше.

14. 5_15 ) Като седнеш да разсъждаваш - Боян Боев (1883 – 1963)

Престани да плачеш, а се коригирай.

15. 5_27 ) Дарбите идат след плача - Боян Боев (1883 – 1963)

ДАРБИТЕ ИДАТ СЛЕД ПЛАЧА

Дарбите идат след плача.

Плачът е приготовление за дарбите.

Най-първо ще плачеш и после ще дойде дарбата.

Нали децата започват с плач?

16. 7_01 ) Вяра - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти имаш вяра, но когато умре баща ти, сестра ти, плачеш; тогава не е достатъчна вярата ти.

17. 7_12 ) Чрез страданията човек се усъвършенства - Боян Боев (1883 – 1963)

Убил си някого, окрал си някого и всички те плачат към Бога и ти усещаш тежките последствия на своите грешки.

18. 7_14 ) При страданието остава божественото - Боян Боев (1883 – 1963)

Разказах му следното: една мома се оженила и като я завеждали към дома на младежа, тя плачела по пътя.

Но тя казала: „Аз макар и да плача, вие ме водете.“ Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: „Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите.

19. УЧИТЕЛ И УЧЕНИК - Боян Боев (1883 – 1963)

Един ден както си стоях в града в моя кабинет през стената влезе една мома.Тя беше много отчаяна и плачеше.

20. 18) Да я събуди навреме - Боян Боев (1883 – 1963)

Един Ангел, като слезе на Земята, се интересува много повече от един грешник, който плаче и се разкайва за греховете си, отколкото от един праведник, който си мисли, че е свършил нещо.

21. 36) Лечебни методи. Болести на нервната система и главата - Боян Боев (1883 – 1963)

Това се нарича „плач на лозата“.

22. 46) Ние градим - Боян Боев (1883 – 1963)

Една сестра запита: „Как да гледаме на плача?

Плачът е благословение за човека.

Когато се разплачете, оставете се да си поплачете свободно, да плачете за света.

Плачът е благоприятно време.

Когато започнете да плачете, вие сеете; свържете се тогава с Невидимия свят, с Божествения свят.

Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче.

А ти го разпитваш защо плаче.

23. 55) Островът на блажените - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти ще си поплачеш, а Той бди и после пак ти го дава.

24. 64) Поразрови малко около него - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала, но срещаш едно момиче на възраст колкото твоята дъщеря, то се усмихне и те утеши; твоята дъщеря е била в това момиче и се е проявила.

25. 76) Тя скоро се компенсира - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега казват, че Земята е плачевна долина.

Не, Земята е плачевна долина за глупавите, за грешните.

26. 1) Ангел хранител - Боян Боев (1883 – 1963)

Една американска студентка се влюбила в един свой колега и като споделила любовта си, той ѝ отказал: „Ние не сме един за друг.“ Тя се разплакала, а той обяснил: „И да плачеш, така е, защо ще си създаваме нещастия.“ Напуснал университета и постъпил в друг, където се влюбил в дъщерята на ректора.

27. 3) Божествената наука обема всичко в себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Човек по естество е добър – като направи някое прегрешение, плаче и съжалява.

28. 16) Господ ще бъде познат - Боян Боев (1883 – 1963)

В бъдеще ще имате по-добри условия и тогава ще плачете по друга причина – че нямате никакви страдания.

29. 36) Когато всеки дойде на мястото си - Боян Боев (1883 – 1963)

Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат, обаче ако не растат, няма никакъв смисъл.

30. 40) Който разбира времето, той е маг - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако някой цар или министър избие хиляди хора, то те в Невидимия свят ще се явят пред него, ще го наобиколят и ще плачат.

31. 43) Методът на цветните лъчи на светлината - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние често плачем за някой, че е умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото той си е отишъл, но защото неговото съществуване ни е доставяло удоволствие.

Удоволствието е, за което плачем.

32. 52) Ново направление на труда - Боян Боев (1883 – 1963)

Но когато оставал съвсем сам, той плачел и намирал живота си за безсмислен и празен, даже искал да се самоубие.

33. 75) Пробен камък - Боян Боев (1883 – 1963)

Бях на онзи свят и видях как се живее там.“ След един месец тя умряла и слязла при сина си да му каже: „Слушай, не плачи, че да не ме смущаваш.

34. 97) Съобразяването с природните закони и здравето - Боян Боев (1883 – 1963)

Ако имате любов и плачете три пъти на ден, чудя се що за любов е това?

35. ТРАГЕДИЯТА В ДЕТСКАТА ДУША. ДУШАТА НА СРЕДНОШКОЛСКАТА МЛАДЕЖ - Боян Боев (1883 – 1963)

Плачех от неизвестната пустош, в която се готвех да плавам.

36. Трети образователен Период Гимназия - Боян Боев (1883 – 1963)

- За мен ли плачеш?

37. Създаването на новия тип човек - човекът на дейната любов – мисия на днешното училище - Боян Боев (1883 – 1963)

Ние сме нейни деца, на вечната любов” и да плаче заедно с тях за възкръсналата любов!

38. Детската природа - Боян Боев (1883 – 1963)

Децата плачат при погребението.

39. 20. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят обяснява колко видове плач има.

Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение.

Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина.

И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите.

Това е плачът на Христа - най-висшият плач.

40. Екскурзия на 24 юни 1929 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега казват, че Земята е „Долина на плача".

Не, Земята е „Долина на плача" за глупавите, за грешните хора.

41. Екскурзия на 2 април 1931 година - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти плачеш за дъщеря си, че е заминала.

42. Качества на Божествената Любов - Боян Боев (1883 – 1963)

Понякога ще поплаче за онова, което е видял.

43. Екскурзия на Витоша на 11 май 1937 г. - Боян Боев (1883 – 1963)

- Как да гледаме на плача?

- Плачът е благословение за човека.

Вие не знаете да плачете.

Оставете се да си поплачете свободно, да плачете на свят.

Плачът е благоприятно време.

Като почнете да плачете, вие сеете.

Един брат или сестра се намира в големи мъчнотии и плаче.

Ти го питаш защо плаче - не, остави му златната монета.

44. 20. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Престанете да плачете, а се коригирайте.

45. 35. ДРУГ ЕДИН РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато някои се намира в големи мъчнотии, изпратете му една добра мисъл и незабелязано оставете до него един ценен подарък или монета, от които той има нужда, а не само да го питате защо плаче и пр.

46. 08. ЕДНА СРЕЩА В РОЗОВАТА ДОЛИНА - Боян Боев (1883 – 1963)

Тая любов, от която хората умират, от която хората страдат, ти разбираш, любовта, от която се зарадваш и после плачеш, ти я разбираш.

47. 12. ПОЗДРАВЪТ НА ПЛАНИНАТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички хора и всички същества са вътре в тебе, и ти чувствуваш радостите и скърбите им; ти плачеш с тия, които плачат, и се радваш с тия, които се радват.

48. 28. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ВИТОША - Боян Боев (1883 – 1963)

И ще поплаче някой път светията за онова, което е видял!

49. 33. РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ НА ИЗГРЕВА - Боян Боев (1883 – 1963)

Спира се на това място и плаче.

50. 38. ПРИ СЕДЕМТЕ РИЛСКИ ЕЗЕРА - Боян Боев (1883 – 1963)

Земята ще престане да бъде плачевна долина, а място на радостта, на светлината и на великата космическа любов!

51. Учителят за Христа - Боян Боев (1883 – 1963)

Учителят обяснява колко видове плач има.

Първо, човек плаче при големите страдания, при безизходно положение.

Втори вид плач е, когато се покайва и трето, когато човек получи отгоре посвещение на Бога, на духовното, когато получи една нова светлина.

И четвърти вид плач има, когато човек заплаква от жал за другите.

Това е плачът на Христа - най-висшият плач.

52. 015 БОЖЕСТВЕНИЯТ СКУЛПТОР - Боян Боев (1883 – 1963)

Щом истинският живот дойде, ще престане плачът.

53. 017 РАЗУМНИТЕ СТРАДАНИЯ - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато майката тури детето в коритото да го къпе, то плаче, мисли, че това е лошо.

54. 020 КОГО ИЗПИТВАТ В ЖИВОТА? - УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Има закон в Природата: докато не плачеш, не можеш да растеш.

Или ти, или някой друг трябва да плаче за тебе.

Ако ти плачеш за някого, помагаш му.

Хората гледат на плача, като на слабост, а той не е слабост.

55. 037 ПСИХИЧНИТЕ ПРИЧИНИ НА БОЛЕСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Очите не отслабват от плач, но от чрезмерна скръб.

56. 073 БЪДЕЩИЯТ ПОРЯДЪК - Боян Боев (1883 – 1963)

И ако скърбим и плачем, то е все за изгубения рай - светът на Любовта.

57. 082 БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ПЕСНИ - Боян Боев (1883 – 1963)

Българинът не може да се оплаче, че няма музиканти.

58. 087 НЕВИДИМИЯТ СВЯТ - Боян Боев (1883 – 1963)

Защо ще плачеш за заминалата си дъщеря?

Плачеше, че мъжът й умрял.

Когато човек умре, той още е свързан с тялото си; погребват го и той вижда как плачат на гроба близките му.

59. 095 ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА - Боян Боев (1883 – 1963)

Той забогатява или осиромашава на сцената, плаче или се смее, но това е привидно.

60. 099 ПРЕД НОВАТА ЕПОХА - Боян Боев (1883 – 1963)

Старият живот е плач, а новият - веселие.

61. 108 РАДОСТТА - Боян Боев (1883 – 1963)

Онези, които не възприемат Любовта, Мъдростта и Истината, ще плачат.

62. Работата на ученика върху себе си - Боян Боев (1883 – 1963)

Престани да плачеш., а се коригирай.

63. В училището на планината - Боян Боев (1883 – 1963)

Аз виждам и най-големия престъпник всяка вечер как плаче, моли се, съжалява за своите погрешки.

64. Великият живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Сега казват, че земята е плачевна долина.

Не, земята е плачевна долина за глупавите, за грешните хора.

65. Напътствия и методи - Боян Боев (1883 – 1963)

Онези, които се държат за старото, все съжаляват и плачат.

66. Свещените истини - Боян Боев (1883 – 1963)

Ти ще си поплачеш.

67. Божественият свят - Боян Боев (1883 – 1963)

След това идва при сина си и му казва: “Слушай, да не плачеш да ме смущаваш.

68. Благодарността - Боян Боев (1883 – 1963)

Радвайте се, когато плачете.

69. Разговори при Седемте Рилски езера - Боян Боев (1883 – 1963)

Когато човек обича, никога не може да заплаче.

Ако плаче, това не е любов.

Братът каза: “В такива случаи има хора, които плачат.“

Че как може да плаче?

Той е запалил чергата от четирите страни и после тя плаче, че е изгоряла.

Тя не плаче за любовта, защото те са нямали любов, а плаче, защото е изгоряла чергата й.

Някой път плачете, някой път се гневите, криво ви е и не знаете защо.

70. Цената на страданията - Боян Боев (1883 – 1963)

Всички те плачат към Бога.

71. Когато хората страдат - Боян Боев (1883 – 1963)

Но тя им казала: “Аз макар и да плача, вие ме водете“.

Също така и човек, който се намира в големи страдания, трябва да казва: “Аз макар и да плача, макар и да страдам, вие пак ме прекарвайте по този път на изпитите.

72. На Яворови присои - Боян Боев (1883 – 1963)

Един брат или една сестра се намира в големи мъчнотии и плаче.

Ти го питаш: „Защо плачеш?

73. Слово за Учителя - Боян Боев (1883 – 1963)

Върнал се той вкъщи още по-окаян и измъчен и започнал горчиво да плаче.

74. 56 КОИ И КАКВИ СА БЕЛИТЕ БРАТЯ (ДЪНОВИСТИТЕ) - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се поддава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление и един Архангел.

Той му е даже по-мил, като заблуденото дете, което с плач и мъка търси баща си – Бога... Трябва всички да сме пророци, всички да сме поети... Главната пружина в живота трябва да бъде Любовта, Любовта към Бога.

75. ЗАГАДКАТА ЧОВЕК - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Загадката "Човек" в своята проява е нещо много сложно: ражда се дете - едно живо същество, което със своя плач идва в един нов свят.

76. АСТРОНОМИЧНА АНАТОМИЯ НА СЛЪНЧЕВОТО СЕМЕЙСТВО - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тя го прегърнала и го запитала защо плаче.

Огънят превърнал в пепелища цветущи градове и плодородни поля, запалили се планините, завряла водата в реките, изплашили се нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери.

77. ОРФЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

Трепери, плачи, наслаждавай се, обожавай.

Ние, които караме небето да плаче и Земята да се радва.

78. АПОЛОН ТИАНСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогава призракът започна да се преструва, че плаче и помоли Аполоний да не я подлага на мъки, за да признае в какво се състои работата.

79. Пророк Елисей - Влад Пашов (1902- 1974)

Идва при него царят, та плаче над лицето му и рекъл: Отче мой, Отче мой, колесница Израилева и конница Негова.

80. Пророк Йеремия - Влад Пашов (1902- 1974)

В „Плач Йеремиев" пророкът оплаква съдбата на Ерусалим, на Юдея и на евреите изобщо след пленяването им от халдейците.

В трета глава, първи стих се казва: „Аз съм онзи човек, който видех скръб от жезъла на Неговата ярост." Върху този стих Учителят казва: „Четете плач Йеремиев и знайте, че тя представлява писанието на един поет и пророк.

81. Пророк Йезекил - Влад Пашов (1902- 1974)

И бе писано вътре и извън, и в него написани бяха плачове, ридания и горко."

Свитъкът с писмото върху него е Божествената Мъдрост, която Бог предава на пророка, която включва и кармата на народите и затова той казва: „И в него имаше писано плачове, ридания и горко." Това се отнася до кармата, която се изявява и носи страдания.

Във видение пророкът вижда, че слизат шест души в храма, един облечен в ленена дреха с мастилница и казва му Господ да мине през града и да бележи с мастило по челото онези мъже, конто стенат и плачат заради всичките мерзости, които стават в града.

82. Пророк Данаил - Влад Пашов (1902- 1974)

„И когато отиде към рова, викна с плачевен глас към Данаила, и говори царят и рече Данаилу: Данаиле, рабе на Бога живаго, Бог твой на когото ти служиш непрестанно, можа ли да те отърве от лъвовете?

83. Псалмите на Давид - Влад Пашов (1902- 1974)

В 8-ми стих казва: „Отдалечете се от мене всички, които правите беззаконие, защото чу Господ гласа на плача ми.

Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не можете да бъдете свободни.

Само с плач не можете да си помогнете.

Аз мисля, че тази молитва има повече мистично значение и се отнася за душата, която е нападната от вътрешни врагове, защото по времето на Давид еврейският народ не беше в такова плачевно положение, каквото се описва в псалома.

Който излиза с плач и носи семе за сеене, той непременно с радост ще се върне и ще носи сноповете си." Тук говори за светлата страна на закона на причина и последствие.

84. 7. ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЪЩЕСТВУВАНЕТО НА ИСУС ХРИСТОС - Влад Пашов (1902- 1974)

Изобличенията Му докарват страх, а наставленията плач.

Никой не Го е видял да се смее, а да плаче много пъти са Го видели.

Той не слушаше как недалеч оттук жени галилеянки от неговия род с глас плачеха и чупеха ръцете си до разкървяване.

85. ПАСХАЛЕН РАПОРТ НА ПИЛАТ ПОНТИЙСКИ - Влад Пашов (1902- 1974)

С плач тя падна в нозете ми и каза:

На стъпалата срещнах един старец с почтен вид и побеляла коса, заедно с няколко жени, които с плач паднаха пред нозете ми.

86. КОМПОЗИЦИЯТА НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

В Евангелието на Лука е казано: "И Той подигна очите Си към учениците и рече: Блажени сте вие бедните, гладуващите, плачещите, мразените.

Блажен е този, който иска да тръгне в Пътя, понеже е беден, гладен, плачещ и мразен.

Блажени плачущите, има отношение към душата, а блажени преследваните има отношение към човешкия аз.

4. Четвъртото блаженство, блажени плачещите, блажени сълзите, се отнася до областта на душевните вълнения и ни учи да бъдем готови да понасяме скърбите и страданията.

87. 13. РАЖДАНЕТО НА ХРИСТИЯНСТВОТО И НЕГОВОТО РАЗВИТИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Те предчувствали, че няма да видят повече лицето му и затова го изпратили с плач и ридание от Милет.

88. 7. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА ХРИСТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Тогаз влезе и другият ученик, който пръв стигна на гроба и видя, и повярва... И тъй учениците се върнаха у тях си, а Мария стоеше до гроба отвън и плачеше.

И така, като плачеше, надникна в гроба и видя два ангела в бели дрехи, седнали там, дето бе лежало тялото Исусово - един откъм главата и един откъм нозете.

И те й казват: Жено, защо плачеш?

Казва й Исус: Жено, защо плачеш?

89. 1. ХАРАКТЕР НА ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

След това още много жени се явяват по време на ходенето на Исус по страната и накрая, плачещите жени по пътя към Голгота.

90. 6. БЛАГОВЕСТИЯТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА КАТО ОКУЛТНИ ФАКТИ - Влад Пашов (1902- 1974)

И всички плачеха и го оплакваха.

А Той им рече: Не плачете, защото не е умряло, а спи.

91. 10. БЛАЖЕНСТВАТА В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

3. "Блажени, които плачете сега, защото ще се разсмеете."

3. "Горко на вас, които сега се смеете, защото ще жалите и ще плачете."

3. В третото блаженство се казва: Блажени плачещите, блажени сълзите.

92. 17. ЕЗОТЕРИЧНОТО И ЕКЗОТЕРИЧНОТО УЧЕНИЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА ЛУКА - Влад Пашов (1902- 1974)

Там ще бъде плач и скърцане със зъби, когато видите Авраама, Исака и Якова, и всичките пророци в Божието Царство, а себе си изпъдени навън.

93. 19. ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОС ЗА РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКАТА ДУША - Влад Пашов (1902- 1974)

Блажени сте вие, които сега плачете, защото вие ще се смеете.

94. 8. ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ И ГЕТСИМАНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

И много от жените, които са ходили с Него, са стояли настрана и са плачели.

95. 9. СИМОН ОТ КИРИНЕЯ И ЙОСИФ ОТ АРИМАТЕЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Забележително е, че Лука поставя до Симон от Киринея група плачещи жени.

По пътя на носенето на кръста, Христос се обръща към жените и им казва: "Вие, дъщери ерусалимски, не плачете над Мене, а плачете над самите вас и над вашите деца.

В общи черти и в цялост начинът, по който досега християнството е гледало на страдащия и умиращ Христос, е подобно на поведението на плачещите жени по пътя.

96. 10. ПРИТЧИТЕ В ЕВАНГЕЛИЕТО НА МАТЕЙ - Влад Пашов (1902- 1974)

Там ще бъде плач и скърцане със зъби".

97. 4. ОКУЛТНИ ФАКТИ И ЯВЛЕНИЯ В КНИГАТА ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

И като дойде, заведоха го в горната стая; и всички вдовици стояха около него и плачеха, и му показваха много ризи и дрехи, които правеше Сърна, когато бе с тях.

Тогава Павел отговори: Що правите вие, като плачете, та ми съкрушавате сърцето?

98. 8. ПОСЛАНИЕТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ КЪМ РИМЛЯНИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

"Радвайте се с ония, които се радват; плачете с ония, които плачат." /12;15/.

99. XVIII. НОВО НЕБЕ И НОВА ЗЕМЯ -НОВИ ЕРУСАЛИМ - Влад Пашов (1902- 1974)

Той ще обърше всяка сълза от очите им, и смърт не ще има вече; нито ще има вече желание, ни плач, ни болка; първото премина.

100. 2. Новото време, 6 март 1932 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Ти плачеш за някои строшени гърнета или защото водата се изляла от тях.

101. 6. Духовните причини на болестите, 26 август 1934 г. - Влад Пашов (1902- 1974)

Има право да плаче, но не да вика, за да го чуват.

Плачът е хубав, за да предизвика сълзите, които внасят мекота в човека.

102. МИСИЯТА - Влад Пашов (1902- 1974)

заплаках. Той се зачуди и попита защо плача, а аз през сълзи продумах:

103. ЧОВЕКОЛЮБИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

скръб и плач.

Драгалевския манастир, където имало гора, да си поплаче насаме и чрез

„Какво има и защо плачеш?

половин час да поплаче и като се успокоила я попитал: „Какво има, защо

плачеш?

Детето трябва да проплаче, за да

104. ЗЛОЖЕЛАТЕЛИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

се изправи пред нас и ни запита: „Защо плачете?

запита: „Защо плачете?

105. ИЗЦЕЛЕНИЯ - Влад Пашов (1902- 1974)

Приготвиха и моите дрехи и всички плачеха

влязъл при Учителя, коленичил и с плач го помолил да излекува детето му.

при тях пристигнал разтреперан хазяинът на брат Стоименов и с плач се

106. ВЛИЯТЕЛНОСТ - Влад Пашов (1902- 1974)

Сестрата почнала да плаче и през сълзи нареждала на Учителя, че без брат си

107. ПРОРИЦАТЕЛ - Влад Пашов (1902- 1974)

плаче. Той я запитал за какво се тревожи.

108. СМЪРТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

в едно тягостно душевно напрежение, изпитвах някаква мъка и често плачех без

състояние, той ме запита: „Ти знаеш ли защо плачеш?

чувствам тъга и от време на време плача, без да зная защо.

разкри причината: „Чрез тебе плаче една мома, която е живяла преди време в

109. ВЕЧНОСТТА - Влад Пашов (1902- 1974)

Но има ли нужда да се плаче за един пашкул,

110. Добрата страна на противоречието - Влад Пашов (1902- 1974)

Затова на ученика не се позволява да плаче, нито да скърби, а да се учи.

111. Ученикът на Окултната школа - Влад Пашов (1902- 1974)

И наистина щом свещта на ученика загасне, той започва да се моли, да плаче, докато свещта му светне.

112. Ръководството на ума и на сърцето - Влад Пашов (1902- 1974)

Ако майка му е приготвила нещо, то изяжда всичко; не е ли приготвила нищо, цял ден ще има само плач и хленчене.

113. Метод за развиване на мекотата - Влад Пашов (1902- 1974)

Някои хора плачат музикално и събуждат в човека чувство на състрадание.

Други плачат немузикално и по-скоро дразнят хората, отколкото да предизвикат в тях състрадание.

114. МЛАДЕЖКИЯТ /СПЕЦИАЛЕН/ КЛАС И НЕГОВОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

влиза в класа, но постоянно плаче като малко дете; мястото му не е в класа.

115. ПРОЯВИТЕ НА ВЕЛИКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ, МЪДРОСТ И ИСТИНА - Влад Пашов (1902- 1974)

Работи ли без Любов, резултатите му ще бъдат плачевни.

116. 19-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

След големи страдания и плачове, Възвишени Разумни Същества от невидимия свят слизат да го освободят.

117. 36–то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Днес ще пъплиш, ще се умориш, ще плачеш.

118. 39-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Второто условие за Ученика на Окултната Школа е да заплаче.

И като заплаче, ще почувствува в себе си един изобилен живот, пълен най-първо с тъга, която постепенно се превръща в Божествена светлина и човек почва да мисли.

И понеже вие заплаквате и тъжите, Божествената ръка ще се простре върху вас и ще каже: Понеже плачеш, ще бъдеш мой Ученик, под мое ръководство.

И второто, за да познаеш Мъдростта, да заплачеш веднъж като Него.

Веднъж заплачеш ли, то после хиляди векове ще ти държи влага.

Заплачеш ли веднъж, ти си в Божествения живот и в тебе започва Божествената музика.

Когато ние дадем всичко и заплачем, тогава ще минем от смърт в живот и ще станем Ученици на Христа.

119. 45-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Плачът

120. 47-мо писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

Не отправите ли съзнанието си към съзнанието на всички същества, колкото и да плачете и да се молите на Бога, нищо няма да получите.

121. АЗ И ДРУГИТЕ - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Аз не плача, когато хората умират, но плача, когато не се обичат и когато живеят в безправие.

122. БОГ, ГОСПОД, ТВОРЕЦА, СЪЗДАТЕЛЯ, ЕДИННОТО РАЗУМНО НАЧАЛО... - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Виждал съм много мъже и жени да плачат за своите близки, заминали за другия свят.

Но не съм виждал никой да плаче, че е скъсал връзката си с Бога.

Човек трябва да плаче за това, че е скъсал връзката си с Бога, със своя ближен.

123. ЖИВОТЪТ, ПЪТЯТ, СМЪРТТА - Лалка Кръстева (1927-1998)

* Умрял е някой и ние плачем за него.

Ако на някой човек съблекат старите дрехи и го пратят на баня да се очисти, трябва ли да плачем, че е изгубил старите си дрехи и се е облякъл в нови?

124. ЗА ОЧИТЕ МИ - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Моята майка се стараеше да я утеши, но тя кършеше ръце, въздишаше и плачеше.

Да и пращат хубави мисли, да не плачат.

125. КОГАТО ПРИЕМАШ УСЛУГА, ВНИМАВАЙ! - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Плачех непрекъснато насаме и избирах скалата, от която да се хвърля.

И тъй, както бях с подути от плач очи и още неизсъхнали сълзи, минах по брега на езерото и стигнах до палатката на Учителя.

А аз плачех и чаках.

... Не плачи!

Като видя, че се стеснявам да не ме виждат другите, че плача така горчиво, каза ми:

Той четеше, а аз плачех.

126. МОЕТО ПИАНО - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Един мъж се изправи с табла в ръка пред нашия товарен вагон и когато аз почти щях да се разплача за разрушеното пиано, чу се детски плач зад мен и една женска ръка се пресегна зад мен към таблата и взе хляб и чаша мляко.

- Не сме яли два дни, затова плаче - обясняваше майката.

А аз щях да плача за загубата на едно пиано!

127. Съдържание - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Плачът на елхичките.

128. Бае Митар пророкът - Михалаки Георгиев (1854 - 1916)

Плаче сирота Тошевица, на̀, такива ги рони.

129. Думите на Видния Странник Буди-Са - Любомир Лулчев (1886 – 1945)

Когато един прави добро за сво- ите само - той е вълк, който радва вълчетата, но овцата плаче за отвлеченото агне.

130. Увод към френското издание - Методи Константинов (1902-1979)

Една приятелка ни показа удивителна снимка на Учителя със сълзи в очите - плачейки от състрадание пред гледката на редицата необходими страдалия, преди човечеството да достигне до своята цялостна реализация...

131. Женитбата на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Да се чудиш или да плачеш?

132. Самозванецът - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

плаче, остави го да получи опитност.

133. САВОВ - ИМИТАТОРЪТ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

А брат Савов като гледа сестрата смята, че тя плаче заради

134. МИХАИЛ ИВАНОВ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Невена започнала да плаче.

„Защо плачеш?

135. Край на първо действие - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Тази сестра бе приятна и красива наглед, дойде да ми се оплаче пред мене от Михаил Иванов понеже нещо недостойно се бе държал с нея.

136. ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Най-после отидох при Учителя и Му разправих всичко с плач.

Нови страдания, нови плачове на безсилие.

Нови плачове на обида.

Отивам при Учителя да се изплача, а Той след като ме изслуша отсече: „Рекох, ще стоиш с Михаила".

137. ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

Както се обличам, вратата на моята стая се блъсва и Ярмила се втурна в стаята, плачейки, каза: „Виола бързай, по пътя за Париж в трена ще ти разправя защо плача".

138. ДА НЯМАШ НИЩО ОБЩО С НЕГО - Михаил Иванов - Омрам Айванов (1900 – 1986)

" Сестра Савка се учудила много на поведението на Наталия, и когато Наталия се явила при Учителя, пак продължила да плаче и да повтаря същото: „Ама, Учителю, аз нямам нищо общо с него!

139. 01 Влизането ми в Братството - Радка Левордашка (1920-2014)

Моите сълзи рукнаха отново – докато пееше, все плачех.

Когато свърши песента, Симеонов каза: „Сестра Радке, не се получи, изпей я още веднъж.“ Той засвири и тя пак запя, аз продължавах да плача до средата на песента и изведнъж сълзите ми пресъхнаха, заслушах песента със захлас.

Тя ми отговори: „Вече няма да плачеш, тази година отиди на Рила и ще видиш колко добре ще се почувстваш.

Започнах да плача – защо Учителя само на мене не се явява.

– и плача.

140. 02 Срещата ми с Йорданка Жекова - Радка Левордашка (1920-2014)

“ – и започна да плаче.

141. 05 Срещата ми с брат Борис Николов и съпругата му Мария - Радка Левордашка (1920-2014)

– Госпожа, детето от два-три дена нищо не яде, майка му избяга и то страда за нея, само плаче – каза младият човек.

142. 06 На Рила - Радка Левордашка (1920-2014)

Щом приближих елипсата, където е положено тялото на Учителя, вратичката сама се отвори, а тя винаги беше заключена – свлякох се на колене и започнах да плача и се моля, голяма скръб имах тогава, голяма болка за заболяването на сина ми.

143. 08 При Салоните – брат Борис - Радка Левордашка (1920-2014)

Захлупих се на леглото и плач, плач, никого не искам да видя.“

Заслужава ли такъв човек да плачеш за него?

“. – „Аз плача за подигравката, която ми причини“ – му отвърнах.

144. 14 Разходката до Алеко - Радка Левордашка (1920-2014)

Пристига тя, но много разтревожена, и казва: „Йорданке, сърцето ми плаче от малкия ми син!

145. 58. Пълната кошница - Радка Левордашка (1920-2014)

Настана страшен плач и глъч, та цялата къща се събуди.

146. 65. Разказът на брат Темелко - Радка Левордашка (1920-2014)

После дойде един дядо и каза: Хайде, слизай на земята, че майка ти и баща ти много плачат за тебе!

147. 67. Трамвайната катастрофа - Радка Левордашка (1920-2014)

Отивайки пеша до моята работа, аз треперех и плачех от преживения ужас и си казах на ум: „Прости ми, Учителю, че не повярвах в предупреждението и изказах тези думи!

148. 68. Срещата ми с брат Методи Шивачев на хижа „Мусала“ - Радка Левордашка (1920-2014)

От умиление и радост плачех!

149. 71. Случка във влака - Радка Левордашка (1920-2014)

Влязох вътре и виждам, че съпругата ми плаче от радост, аз я прегърнах и също започнах да плача.

150. 75. Срещата ни с председателя на Вероизповеданията - Радка Левордашка (1920-2014)

Вие сте добри хора, никой не е дошъл да се оплаче от вас.

151. 79. Срещата ми с Петър Димков - Радка Левордашка (1920-2014)

Знаеш ли, Марге, колко много народ ме изпрати, но с плач, а Братята горе ме посрещнаха с песен.

152. РЕФЕРАТ ОТ БРАТ ГЕОРГИ РАДЕВ - Теофана Савова

греховете им настрана, погледнал ги в лицето и ги попитал: „Какво искате, за какво плачете?

153. СЪБОР В СОФИЯ - Теофана Савова

Тогаз се разигра една част от драматичната, невъзможна за описване сцена, която се не подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един архангел.

154. 23 ноември 1927 г., сряда, 7,30 часа вечерта - Теофана Савова

Плачй и върви напред.

155. ЛЮБОВ КЪМ БОГА - Теофана Савова

- След като плаче дълго време пред майка си.

156. 22 март 1928 г - Теофана Савова

Той има особено мнение за тия деца, които плачат.

Когато човек плаче, то е все едно, че го заливат е вода.

157. Истината за спасяването на евреите в България - текст - Светозар Няголов ( -2013)

След заминаването и погребението на Борис, целият народ плачеше и особено евреите, защото загубихме един голям свой приятел и силен дух, който опази България от войната при най-трудните военни ситуации, а след това тя изпада в безнадеждно положение.

158. 5.11 Побоят, нанесен на Учителя - Светозар Няголов ( -2013)

Призори, преди изгрев слънце, излизат на Плачи камък.

159. 5.13 Възприемане и създаване на паневритмията - Светозар Няголов ( -2013)

Те видяха светлината, която слезе над тебе, и веднага са изпратили своите служители да ти попречат." Олга започва да плаче неутешимо и пада на колене пред Учителя.

160. 5.14 1939 година — най-благоприятните духовни условия за българите - Светозар Няголов ( -2013)

Те плачат, не искат да напуснат този земен рай, но братята и сестрите събират багажа им и ги изпращат на влака за Русе.

161. 5.16 Завръщане на Учителя в София - Светозар Няголов ( -2013)

Милка разбира, че Учителя ще си замине, и отива при Анка Шишкова, където двете плачат дълго.

162. 6.4 Случки на Учителя с отделни личности по разкази на ученици от Школата - Светозар Няголов ( -2013)

Отчаяната съпруга отива при Учителя да му се оплаче и търси утеха.

163. 6.5 Лекуване на хора - Светозар Няголов ( -2013)

" Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче.

Учителя я пита: „Защо плачеш?

Тогава душата на този младеж ляга върху частите и започва още по-неутешимо на плаче.

164. 7.3 Пеньо Киров - Светозар Няголов ( -2013)

и чак тогава неговата жена Ерефели, която цял живот го тормози, ревнува и пречи в братската работа, разбира, че при нея е живял един ангел, а тя не го е познала и горко съжалява и плаче за него.

165. 7.13 Никола Гръблев - Светозар Няголов ( -2013)

Той им казва да не плачат и тъжат, защото Учителя има работа.

166. 7.14 Любомир Лулчев - Светозар Няголов ( -2013)

Дълго време Учителя не го приема и няколко пъти той стои пред вратата на стаята му и плаче.

167. 7.26 Олга Славчева - Светозар Няголов ( -2013)

Вечерта тя отива на полянката на Изгрева, сяда на пейката и започва да плаче неутешимо.

168. 7.32 Милка Переклиева - Светозар Няголов ( -2013)

Наблизо ранено дете започва да плаче.

От София идва една жена, облечена в черно и постоянно плаче.

169. 7.34 Катя Грива - Светозар Няголов ( -2013)

Един ден се качва на висока скала и започва да плаче неутешимо.

170. 7.37 Донка Димитрова - Светозар Няголов ( -2013)

Донка продължава да плаче, учудена откъде този човек знае тия подробности за живота й.

171. 7.41 Мария Златева - Светозар Няголов ( -2013)

Той й отговаря: „Сестра, няма смисъл, защото ти ще родиш едно дете, което на четвъртата си година ще си замине от този свят и ти цял живот ще плачеш за него и ще чувстваш неговото отсъствие." Тя се вслушва в съвета и скоро след това се развежда с Димитър.

172. 7.45 Савка Керемедчиева - Светозар Няголов ( -2013)

По характер е много чувствителна и дълбоко изживява неудачите в живота, като плаче продължително и страни от близките си.

173. 7.66 Естирка Иванова - Светозар Няголов ( -2013)

Тя често плачела и се молила да разбере защо е такъв.

174. 7.68 Темелко Гьорев и Симеон Костов - Светозар Няголов ( -2013)

Понеже другарката на Темелко — Софиянка постоянно плаче за убития си син Костадин, взимат и преместват дрехите и обувките му в плевнята, за да не ги гледа.

Казаха ми, че трябва да сляза пак на Земята, защото майка ми и баща ми постоянно плачели за мене.

175. 7.70 Велин Темелков - Светозар Няголов ( -2013)

Дежа, жената на Велин, кърми детето си и плаче, понеже нямала никакво известие.

Учителя я вижда, спира се при нея и я пита: „Защо плачеш?

Двамата плачат и Темелко му казва: „Единия син загубих в казармата.

176. 7.71 Петър Киров - Светозар Няголов ( -2013)

Недоволен от това, той отива при Учителя да му се оплаче.

177. 7.82 Василка Иванова - Светозар Няголов ( -2013)

" Сестрата излиза от стаята на Учителя омъчнена и през целия път до вкъщи плаче.

178. 8.1 Краят - ликвидацията на века - Светозар Няголов ( -2013)

Като те проверят и изпитат, ще кажат: „Тоя човек е чист, може да влезе в новата култура." Казвате: „Като поплачем пред Христа, ще ни се простят греховете." Не е нужно само плач и разкаяние, но чистене трябва." (27, с. 33)

179. 8.3 Новата епоха и идването на Шестата раса - Светозар Няголов ( -2013)

И когато някой иска да си поплаче, нека отиде в това свещено място и там да се изплаче.

А сега хората плачат там, дето трябва и не трябва; сеят там, дето трябва и не трябва." (7, с.

180. ПЕНТАГРАМЪТ И РАЗВИТИЕТО НА ПЕТАТА ЧОВЕШКА РАСА - Светозар Няголов ( -2013)

Ако дадат на един мъж да гледа едно малко дете, той може да издържи на тази работа най-много един месец, ще го зареже, като каже, че не може повече да се разправя с такова плачливо и своенравно дете, а майката отглежда децата с любов и се грижи за тях през целия си живот.

181. 2. Мусала! - Светозар Няголов ( -2013)

„Сега, като сте дошли на Рила при тази хубава обстановка, пак можете да се оплачете от нещо.

От какво ще се оплачете?

Щом вие плачете, и времето е мрачно и плаче... Някои се оплак- 6am, че краката им са мокри.

182. 4. Седемте езера - Светозар Няголов ( -2013)

В това време сестра Катя Грива ходила някъде из лагера и като почва дъждът влиза в палатката на Тодор Симеонов, който грубо я изгонва и тя плачешком, цялата мокра, пристигна при нас.

В това време дойдоха жените на тези големци и като видяха ,че сестрите плачат, започнаха да се карат на мъжете си - защо плашат хората и ги карат да плачат.

Елена го взе и започна да плаче от радост и благодарност.

От уроки детето цялото се изрина и аз я накарах да събере урина от детето, да я стопли и с нея да го намаже и пъпките му изчезнаха, заедно със сърбежа и детето престана да плаче.

183. Изпитанието. Бурята. - Георги Томалевски (1897-1988)

Може би той плачеше за своята любима и верна приятелка, но никой не можеше да познае сълзите по мокрото лице.

184. Учител в село Хотанца - Георги Томалевски (1897-1988)

В такъв случай децата търсят да се оплачат на някого, като най-често изтичват до своя учител, за да търсят неговата намеса.

185. Заминаване и следване в Америка - Георги Томалевски (1897-1988)

- Защо плачете, госпожо?

186. Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова) - Георги Томалевски (1897-1988)

Учителят Беинса продължаваше да мълчи, но аз разбрах, че той чакаше да отмине моя плач.

Той, който можа да ме склони на тази възраст да сменя всекидневните си плачове, които според него не се нравят на душите, с макар и още несъвършените и горко извадени мелодии от струните на моята цигулка.

187. За окултната школа и за декември 1944 година - Георги Томалевски (1897-1988)

Една арфа разливаше в салона дълбоки, горестни мелодии, а наоколо някои от учениците тихо плачеха.

188. Разговори с Учителя. Разговор трети - Георги Томалевски (1897-1988)

Може да го споходи скръб, плач, страдание и дори унижения, но те трябва да се понасят.

189. Разговори с Учителя. Разговор пети - Георги Томалевски (1897-1988)

За него тя с „плачевна юдол“.

Тази земя с покрита с плач и сълзи.

190. 17. НЕПОЗНАТИЯТ - Весела Нестерова (1909 - 2002)

И когато плачеш, сам усещаш, че невидим зрител следи твоите сълзи и те утешава, защото плачът ти спира и ти става леко на душата.

191. 'Странник съм в този свят' - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Брат Христо също плачете.

192. Новото Битие — Трети Божествен ден - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

"Да се плаче не е слабост!

Даже и Христос е плакал, но да се плаче малко и тихо.

Хората не знаят още да плачат.

Те не знаят да плачат тихо.

193. Трите съня - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

" Аз плачех и казвах: "Защо му разпъвате реброто?

194. Последна среща - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Имах силното желание... да му изпея някоя песен, или... да заплача безутешно.

195. Чудото - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Колкото и да се въздържах да не плача, не можах да сторя това.

196. ШАР ПЛАНИНА - Борис Николов

Като дотичах до нея – плаче с едри сълзи, като дете!

Тя плаче, и аз плача заедно с нея.

197. СИНЪТ НА МЕЧКАТА - Борис Николов

По-добре да го оставим в гората, да го изядат зверовете.“ Майката плаче, моли – нищо не помага!

198. ЗЛАТНАТА ГРИВНА - Борис Николов

Сестрата седеше на големия плосък камък и тихо си плачеше.

Тя не вярваше на очите си, гледаше и целуваше гривната, плачеше и се смееше – като че се върна при нея онзи, който ѝ я беше дал.

199. ГОРИЛАТА - Борис Николов

Но колко трогателно беше усилието му да покаже разположение – тогава в гласа му трепваха свенливо нежни нотки, като че камъкът се готвеше да заплаче.

Вие може да не сте виждали, но аз съм виждал камъкът да се усмихва и да плаче.

200. НИКИФОР ЗВЪНАРЯТ - Борис Николов

Никой никога не беше чул Никѝфор да се оплаче.

201. ПОСЛЕДНАТА БОРБА - Борис Николов

Поп Досю разчупи хляба и благослови, когато от към хорището се надигнаха плач и жалби – идеха жените начело с Цона Момчето и викаха на висок глас: „Този турчин развали празника ни!

202. БИТКАТА НА МОМИТЕ - Борис Николов

Момичетата също плачеха с глас.

Всички плачеха и всяка от момите даваше по нещо от своите дрехи.

203. VII. Антропологически и етически идеи в учението на Петър Дънов. Здравословен начин на живот. Екология на духа - Константин Златев

По този повод Учителят на ББ в България подчертава: "Щом влезеш в Божествената школа, плач не се позволява.

204. VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ - Константин Златев

Истинският ученик по духовния Път със своите мисли, чувства, думи и дела би трябвало до такава степен да натъжава дявола, че дори да го разплаче!

"Направи така, че и твоят дявол да поплаче.

Докато той се радва, ти ще плачеш.

Когато дяволът почне да плаче, тогава ти ще се радваш." Силите на мрака на практика стоят зад всички трагични, разрушителни събития в нашата действителност.

205. Х. МЯСТОТО НА ДУХОВНО-КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО НА ПЕТЪР ДЪНОВ В БЪЛГАРСКАТА СОЦИАЛНА И КУЛТУРНА СРЕДА - Константин Златев

насам книжният пазар у нас не би могъл да се оплаче от липса на публикации от и за Учителя П.

206. VIII. ТЪРПЕНИЕТО - Константин Златев

С това Бог ў казва: „Той не е за тебе, защото ще те мъчи.“ Тя плаче и казва: „Защо Бог ме мъчи?

207. XIX. ЩАСТИЕТО - Константин Златев

На практика всеки има от какво да се оплаче и от нещо да е недоволен, т.е. нещастен.

208. ПОДАТЛИВОСТ И УСТОЙЧИВОСТ НА ВЛИЯНИЯ И ВНУШЕНИЯ - Павел Желязков

Ако пък плачът на детето не затрогва сърцето ни или оставаме безразлични за тревожните крясъци на косовете, чийто малки са в опасност, това е тревожен симптом за загрубяване на чувствата и за криза на човечността в нас.

209. ЗАРАЗНИ ФАНТАСМАГОРИИ - Павел Желязков

Каквото да им говорим, не можем да ги разчувстваме, да заплачат.

Публиката плаче за недействителните страдания на актьорите, а не плаче и не страда за истинските актьори в живота, които минават през големи изпитания и мъчнотии."

210. РЕАЛНИ И ИМАГИНЕРНИ ПРЕЖИВЯВАНИЯ - Павел Желязков

Ти плачеш, като четеш, но героите ги няма.

" И плачеш, плачеш.

211. Теми на Общия окултен клас - Влад Пашов (1902- 1974)

Защо плачат малките деца, 06.10.1922 г., 7:30 ч. вечерта.

212. Елементи на астрологията - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Тя го прегърнала и го запитала защо плаче.

Изплашили се Нимфите и с плач се скрили в дълбоките пещери.

213. Фалангите на палеца - Николай Дойнов (1904 - 1997)

Ако първата и втора фаланги са малки, то такъв човек не е в състояние да се съпротивлява на своите страсти; особено ако е жена, тя е изложена на гневни избухвания, отчаяния, необясним ентусиазъм, плач и смях в едно и също време.

214. Трите мечки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

— Чакай да взема бастуна! — викнал баща мечок, че като почнал да удря, едвам се отървало момиченцето, не видяло през къде е излязло, с плач и тичане едвам си отишло вкъщи, разправило всичко на майка си, поискало й прошка и никога не излизало от къщи без позволение.

215. Как е станало първото чадърче. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

А малкото мокро джудженце тичало и плачело.

216. Косе-Босе. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

То видяло Косенцето, че плаче, и попитало:

— Защо плачеш, Косе-Босе?

— Как да не плача, кученце! Всяка сутрин идва кума Лиса и ми взема по едно яйчице.

— Не плачи, Косе-Босе! Аз ще се скрия ей тука в шумата.

217. Плачът на елхичките. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ПЛАЧЪТ НА ЕЛХИЧКИТЕ

Само зелените елхи стоели неподвижни и тихо плачели от студ.

Така пеели майките елхи на сабите деца, а те, миличките, треперели от студ и непрестанно плачели.

— Стойте, спрете се, сърнички и джуджета! Ние идваме на земята за радост, а ето тук че чувам плач!

— Не плачи, елхичке, дядо Коледа ще те накичи с хубави играчки, със светли топки, с много свещички!

Нямало вече плач, а само радост и смях.

218. Елен и сърна. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Сърните със сърненцето, които били останали по-назад, като чули плачове и охкания, избегали живо и здраво.

219. Приказка за Крали Марко. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Тръгнал Марко плачешката и си думал: „Защо не съм силен, та аз тях да набия и да ги пратя да си търсят телците.“ Търсил, дирил, тук се лутал Марко, там се лутал, най-сетне намерил телците в една нива, засята с жито.

220. През първия месец. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

ту плачат, ту се смеят.

221. Гатанки. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

На стряха плаче

Сираче-котаче на скут седи, та плаче

222. Цар на Мрака - Николай Райнов

„Авадоне, Царю на Бездната и Властителю на Гръма! През себе си трябва да мине живият — и да не плаче по мъртъвци.

…А Ева плачеше по любовта на Сатанаиля, но не можа да я възвърне.

И плачеше Ева — и всуе търсеше разтуха при Адама.

223. Каин и Евел - Николай Райнов

И в разселините на жълтите скали всуе кънтеше плачът на душата му:

А напразно плачеше Ада.

Ридаеха Евел и Сета, плачеха Лина и Ада — и безутешни бяха синовете му и синовете на неговите синове.

Сухи бяха очите му, защото не рачеше да жали по смъртници и да рони плач по мъртъвци.

Над тъмните вълни на замрели потоци се разкърти плачът на сърцето ми — о, Сето, сестро моя!

224. Каломаин - Николай Райнов

А Каломаин държеше Тимисаг и хълцаше от плач.

Плачът й цепеше студената нощ — и будеше гласа на чакалите и лъвовете.

Тя чупеше ръце от плач.

... И плачеше Тимисаг, а сълзите й ставаха солени реки — и течеха низ пустинята.

„По мрачини и здрачове разсипах своя плач в устрем да Те диря — и по скалите на пустинята оставих своите стонове.

225. Жрец на Озириса - Николай Райнов

И цял народ припадна ничком — да се моли с трепет Богу — и да плаче.

…И бляскав Ангел на Смъртта пристъпи с мудни стъпки — и неговият поглед плачеше над участта на цял народ.

Сепфора с плач те молеше да не отиваш, а ти й рече властна реч: — Далеко е родината ми, сестро — в пустинята влече ме стръмен път!

226. Иисус на Планината - Николай Райнов

— За плачещите по кръстопътищата Ти донесе утеха — и тръгнаха след Тебе уморените, просяците и разпътните жени.

227. Книга на загадките - Николай Райнов

В моите песни кръвта става бистро море от светлина, плачът звъни, като ликуващ псалом, а мъката трепти, като златна радост.

... А човекът плаче и вика:

Раменете й се разклащаха от плач и окъсаната й дреха оставяше парцали по трънливите храсти.

Цялата й снага плачеше.

— Когато се изгуби в гората, плач стисна гърлото ми.

И — много плач, насила сдържан.

На него блестеше само една звезда, като плачещо око.

Веслата плачеха в своя плясък: „Тлан — тлан — тланъ!“

Нашият плач плакне в пенливите ви бездни своя тъжен образ.

Веслата плачеха в своя плясък: „Тлан — тлан — тлан!“

Струните млъкнаха, като отсечени, в плача на сетни звукове.

Моряците впиха очи в мрачното небе над себе си — и в уплахата на погледа им плачеше молба.

По Тебе плачех аз.

Но още при вратите на града го срещна старата му майка, cпря коня му и с плач каза, че младата царица избягала с един царедворец.

Оплачете с мене дните на моята ранна разлъка, кажете ми, що ме е чакало, ако доживеех вашата връст! Изпейте ми зрелите песни на своята любовна радост, изплачете в горчиви стихове насладата на късна скръб! Отронете над своята непозната сестра черните бисери на жалбата и страданието!

228. Фарисей и митаръ - Георги Радев (1900–1940)

Брада съ черни, рошави влакна, мустаци също — белегъ на голѣма горещина; носъ развитъ, възкѫсъ, дебелъ, широкъ въ крилата си — признакъ на добра дихателна система; човѣкъ на чувствата, импулсивенъ като дете — всѣкога може да изкаже своята радостъ; като му дръпне половинъ кило винце, може да скача и да се радва; като изтрезнее, почва да плаче, че жена му била болна.

229. Четирите съвета - Георги Радев (1900–1940)

Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт вече няма да има, нито скръб, нито плач, нито болка, защото първото премина.“ И седналият на Прес- тола рече: Ето, обновявам всичко.

230. Две оси в главата на човека - Георги Радев (1900–1940)

Достатъчно е някой само да му приплаче за нещо, и той е готов тутакси да му го даде.

231. Два образа - Георги Радев (1900–1940)

Тия "свекърви" в религиозния живот са създали всички ония заблуди за "духа" и "плътта", за "грешната юдол" – земята, като са объркали по един плачевен начин физическия свят – великият полюс на Божествения свят и тялото на човека, един разумно устроен организъм, с който душата си служи на земята, с "плътта" – сир.

232. Действие първо. - Велко Петрушев

Със сърцераздирателен глас човек плаче за нея — само за нея! Казва той: „Мила моя, без тебе не мога, за тебе умирам.

233. Глава трета: 'Опълченска' - Атанас Славов

Аз не плача за това, но се радвам, че те са дошли да ме научат как да живея.

Вие знаете на земята как децата плачат, така и ние плачем тук т.е.

234. Глава пета: Баучеровото - Атанас Славов

Тогава се разигра една част от драматичната, невъзможна за описание сцена, която не се подава на изказване, но която може да разплаче от радостно умиление един Арахангел.

Какви хубави идеали, каква велика програма, с какви задачи излязохте оттам! Вие бяхте красиви и мощни, както аз ви зная, а сега, като ви гледам, съжалявам ви! И ако можех да плача, бих ви оплакал.

235. И така ... - Атанас Славов

И така... минали са осем-деветстотин години, откак паплачта на Европа, извисена с кръстовете на щитовете си, коли жени и деца в името на Христа - Учителя, който учи, че дори застрашен не трябва да убиваш и че любовта ще спаси света.

Сълзите в очите пред изгрева на слънцето се заменят с нарисуваните сълзи по иконите на плачещите Богородици, медитацията се измества от упояването с тамян, смирна, воня на дървеници и пушек на свещи, молитвата се изражда в зверски химни по на сто и двеста гласа, на военни хорове по площадите на столиците на Европа, концертните зали, катедралите, които събират колкото цял олимпийски стадион, за да реват всички в един глас и да свикват да стъпват в крак и подчинение.

На плачещи идеалисти с кървави брадви в ръцете.

236. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Ами че те са се освободили, те са силни, те са умни, къде ще се мерят с онази селска паплач, която още търпи робството?

“ - пита Сеатъл, - „няма смърт, само преминаване от един в друг живот “)! Разтриса те тази черна, безмълвна преосмисленост на печенега Елин Пелин за „черната катраница“ на Софийско поле, дето „куче лае у полето, та си глава кине“, и не се знае дали някой мре или опложда, „ергени ли мома крадат, или някой гине“, защото все то! - излизането от единия живот е влизане в другия! Разтриса те тази тежка сълза на съвременника на поп Константин - българина Каравелов, там някъде в Русия пред спомена за красотата на родната гора и че не може да изтлее под нея в тази красота, „дето като куршум пада на сърцето, което е всякога готово да поплаче, кога види в природата Ново, кога види как пролетта зимата изпраща и под студа и под снега живот се захваща!...“.

- И сърцето му ликува и плаче.

До това време гага- узите от махалата, пък и всякаква паплач вече разграбват материалите за строежа, дето пустеят на мястото, но пък е хубаво, че изобщо не знаят за молбата и накъде отива работата.

237. Глава втора: Ученикът и учителите му - Атанас Славов

Едва изпратен с плач от цялото си село Кратово, едва дошъл тук с пътници търговци с безкрайна бавна, бавна върволица катъри, едва видял чудесата на този най-хубав град на всичките времена на тази планета - провлаците, стотиците мачти на корабите, крепостните стени, дето никъде ги няма такива - безкрайни и мощни - римска работа - десетките минарета, груби, тухлени, широки, тънки като моливи и заострени към небето, в групи по четири или щръкнали самотно, кубета на римски църкви, станали на джамии; доде види морето, островите, рибарските лодки, хълмовете, по които лази цял европейски град - Пера, - дето малко като него ги има и в Европа, доде прекоси моста на Златния рог със скарите риба по него и количките нарове, портокали, смокини, стафиди, ананаси, ябълки; доде опита шербета и шорупа на тоя райски град, бозаджийниците, кафенетата; доде се нагледа на файтоните и дамите с големите шапки, и кадъните с трептящите в златни парички фереджета над витите форми, дето се люлеят хем скрити, хем подчертани под копринените пембяни и мандаринени шалвари; доде види покритите чаршии, бакърджийниците, златарите, гювендиите във витрините на Абанос сокак - и градът опустява.

плаче вдовица

238. Глава трета: Колежанинът - Атанас Славов

И е горе на кулата, и обикаля около нея из бъзаците и гледа изгорелите от стар пожар черчевета на прозорците, и отдолу откъм часовника и чаршията вече са взели да пият еснафите, защото идва глъчка, надвечер е, едно дете вика: „Тате, тате, върни се, моля ти се, обичам те!“ И мъж гълчи, и жена вика пискливо и плаче, и детето повтаря: „Тате, върни се...“

239. Глава четвърта: Семинаристът - Атанас Славов

Всички бяха на палубата от ранно утро: емигранти, редовни пасажери; тъпчеха се един друг, късите тук-там се надигаха на пръсти да надникнат над рамената на дългите, и бащи дигаха по някое оскучено, плачещо бебе на рамо, и това, разбира се, нямаше абсолютно никакъв смисъл, тъй като още сума ти време само блъскането на носа, докато корабът цепеше умерените вълни, щеше да разсейва неспокойната им скука.

По стените - дебели електрически кабели в тръби и току пред каменното стълбище с железните перила няколко големи елипсовидни гипсови щита, в които като в рамка имаше някакви пейзажи - дървета, плачещи върби като че ли, планини, нещо си там, но така окадено от цигари ли, от дим ли, че не беше ясно точно какво е.

Аз плача...

Най-голямата му награда от към човек си остава в далечното минало; тя идва още през 1876 година, когато Толстой стои до него при премиерата на „Първия му струнен квартет" и плаче.

240. I. Пробуждане на колективното съзнание или идеята за Цялото и неговите части - Георги Христов

Малкото детенце плаче.

241. 2.4. Действие на духовния съвет – чрез сърцето и чувствата - Георги Христов

Щом го изнесете, ще поплачете малко, но после ще се утешите и на душата ви ще олекне.

242. Сутринта, 15 юни [сряда] 1921, Саран бей [ар. Септември] - Георги Христов

Плач Йеремиев - (1260) 699 страница, 1 глава, 9 стих:

243. 5:30 ч., 23 юни [петък], 1922 г. - София - Георги Христов

Както сълзите на малкото дете, което смята, че като плаче, майка му дава.

244. 2. Борис Николов - спомени на един комунар от с. Ачларе - Георги Христов

Дечицата уплашени плачеха.

Та сега деца плачат, куче ту лае, ту вие, а наоколо мирише на селски двор.

А който ни гледа не трябва да ни се смее, а трябва да му се доплаче.

По- добре заплачете, та и ние да дойдем, та да заплачем заедно.“ Циганите се замислиха.

Ако седна да ви разказвам за тях, хем ще се смеете, хем ще плачете.

Да заплачеш от жалост.

245. Заселване на първия член на комуната в Арбанаси – края на септември, 1920 г. - Георги Христов

Сега вече съм на колене и сълзите капят! Ето вече 50-60 пъти пея същия куплет: „И молим Ти се, Боже, наш...“ Минаха се час, два, три, а аз съм все на колене, пея и плача... Най-после към полунощ се поуспокоих и отидох да спя.

НАГОРЕ

0.36522912979126