Търсене в текстове за 'Пищен'

Който има пищене в ушите, да пие шест чаши топла вода на ден – по две чаши сутрин, на обед и вечер.

Който има пищене в ушите, да пие шест чаши топла вода на ден – по две чаши сутрин, на обед и вечер.
Този квас ще отнеме огъня, температурата ще се регулира. След няколко употреби квасът се сменя с нов. Квасът ще отнеме възпалението и болният ще оздравее. 7. Бучене в ушите Бученето е от кръвообращението, дължи се на тревоги, които човек трябва да загърби. Който има пищене в ушите, да пие шест чаши топла вода на ден – по две чаши сутрин, на обед и вечер. Сутрин десет дни подред да пие по една кафена чашка отвара от лайкучка. После – десет дни почивка. Да пие три пъти по десет дни с две почивки. 8. Пищене в ушите Това става от тревоги.
към текста >>

8. Пищене в ушите

Бученето е от кръвообращението, дължи се на тревоги, които човек трябва да загърби. Който има пищене в ушите, да пие шест чаши топла вода на ден – по две чаши сутрин, на обед и вечер. Сутрин десет дни подред да пие по една кафена чашка отвара от лайкучка. После – десет дни почивка. Да пие три пъти по десет дни с две почивки. 8. Пищене в ушите Това става от тревоги. Болният да си пече гърба от половин до един час и половина на слънце. Да направи такива четиридесет слънчеви бани. 9. Гнойно течение на ушите Да се промият ушите от лекар, да се пече гръбнакът на слънце.
към текста >>

Пристигайки в Ерусалим, първата ми грижа бе да дам един пищен обяд, за което поканих тетрарха на Галилея, главния първосвещеник и много други местни първенци.

До Императора Тиберий, Здравейте, Ваше Величество! През последните дни на верноподанната Вам Юдейска страна, се случиха събития, за които считам за длъжност да уведомя Ваше Величество. Тези събития не ми правят особено впечатление, но тъй като за съжаление развитието на римския народ взима съвсем друг обрат, което ме научава да мисля, че това става поради неблаговолението на нашите богове към нас. Мога само да кажа: Да е проклет оня час, в който поех от Гратис Валериус управлението на Юдея! Пристигайки в Ерусалим, първата ми грижа бе да дам един пищен обяд, за което поканих тетрарха на Галилея, главния първосвещеник и много други местни първенци. Обаче, никой не се отзова на поканата ми и не присъства на обяда, което урони моя престиж като прокуратор. Но подир няколко дни ме посети главният първосвещеник. Колкото той и да се мъчеше да се представи за искрен, явно проличаваше неговата престореност и лицемерие. Той се извини, че причината задето не се е явил на обяда била техният закон, който забранявал (на юдеите) да се хранят на една трапеза с езичниците. Това извинение аз приех със задоволство, макар че съзнавах онова лицемерие, което го диктуваше.
към текста >>