Търсене в текстове за 'Пищен'

Обаче Учителят не възприемаше такива идеи, защото не искаше да се дава много пищен външен вид, който щеше да привлече хора от практичен интерес.

Но централната част, където беше поляната, боровата горичка, градината, салона и пред салона беше устроено и изпълнено по план на Учителя. Той не държеше на блестяща външност на къщите. Предпочиташе скромните жилища като обстановка, за да не бъде тя причина да се приближат тук случайни хора. Като идваха и виждаха скромната обстановка казваха: „Е, тук няма нищо интересно." Пред техните очи беше спусната специална завеса да гледат, но да не виждат. Така Изгревът си остана едно скромно селище, макар че съм присъствал на разговор на Учителя с външни хора, които препоръчваха как да се устрои Изгрева, какви постройки да се построят и какъв салон може да се направи. Обаче Учителят не възприемаше такива идеи, защото не искаше да се дава много пищен външен вид, който щеше да привлече хора от практичен интерес. А Той искаше идейни хора на Изгрева. Като се засели Изгрева дойдоха и по-практични хора, които не бяха доволни от дъсчените бараки.-Започнаха да строят обикновени къщи с тухли, мазилка, вар и така тук навлезе обикновения строеж, от който Учителят не беше доволен. А Той беше споделял в разговорите от какъв материал да бъдат построени къщите, главно чамов, какъв стил да имат и още много други неща. Обаче приятелите не послушаха, някои побързаха, други си построиха по свой начин и така идеята на Учителя остана за другия свят. Бях разказал, че Учителят препоръчваше да не се вземат малки места, а парцелите да бъдат по един декар.
към текста >>

Понеже свирех по седенките и на хорото в празник, надпреварваха се коя по-пищен обяд или вечеря да ми донесе.

7. МЛАДЕЖКИ ОТКЛОНЕНИЯ През учебната 1918/1919 година завърших 8 клас на реалната гимназия в Стара Загора и с дипломата си заминах да следвам право при Софийския университет. Реших през лятото да поработя нещо и подадох заявление в акцизното управление. В резултат получих назначение - контрольор по тютюните, пак в същото село Сборище, Новозагорско, дето бях по изземването на храните преди една година. Практика беше така, че контрольорът получаваше храна от тютюнопроизводителите и наистина, получавах богата и пищна храна днес от един стопанин, утре от друг, докато се изредят всичките и пак отначало. Особено ме разглезваха момите. Понеже свирех по седенките и на хорото в празник, надпреварваха се коя по-пищен обяд или вечеря да ми донесе. Например, аз поръчвам печен праз, тя ми носи печено пиле; аз поръчвам сирене, тя ми носи ишмерим („бял мъж") от прясно сирене и пр. Понеже при мене всякога имаше обилна храна, започнаха да ме обикалят приятели и да се хранят при мене. Започнахме и да се черпим с червено винце и най-после се създаде навик да се храним (с приятелите) в кръчмата, дето по татюв маниер, всички разходи плащах аз. Приятелите ми, разбира се, бяха много доволни и не изпущаха случай да ме похвалят за моята щедрост. И какво се получи накрая?
към текста >>

„Брат ми, справи се ти." И след един такъв пищен обед, какъвто се правеше у дома с приятели, с песни и другари, отивахме към нашата ливада надолу, на току-що беше окосено сеното и аз съм описала тоя случай, той е печатан в „Работническо дело" на времето.

„Брат ми, справи се ти." И след един такъв пищен обед, какъвто се правеше у дома с приятели, с песни и другари, отивахме към нашата ливада надолу, на току-що беше окосено сеното и аз съм описала тоя случай, той е печатан в „Работническо дело" на времето.
Все нанадолу към нашата ливада. А тук ще се върна малко назад. Същата година на Петровден, беше баща ми жив и чичо ми Петър и Павел, нали, посрещаха именния си ден. Тогава правеха разни неща, но баща ми никога не колеше. Той казва: „Я, брат ми, справи се, аз не мога." Ядеше месо, но това, да бие животни, да заколи, дума да не става, не. „Брат ми, справи се ти." И след един такъв пищен обед, какъвто се правеше у дома с приятели, с песни и другари, отивахме към нашата ливада надолу, на току-що беше окосено сеното и аз съм описала тоя случай, той е печатан в „Работническо дело" на времето. По тая окосена трева кой да мисли, че тука край Крива вада ще бъде гробът на баща ми? До нашата ливада. Тогава веселби, това, онова, с ядене, с туй, с онуй и ето, за да минат няколко месеца, септември месец и да го убият. Но преди да го убият, те го бяха закарали най- напред в училището, В.К.: Това военните, да? М.Г.: Военните, да.
към текста >>

И сънува: как Съдбата е натиснала главата и засмукала кръвта като истински вампир упоен на пищен пир.

3. Сутрин рано Спи градът в свойто ложе приютен и загърнат в тъмнина. Спи градът сам от себе уморен отмалял и изтощен. И сънува: как Съдбата е натиснала главата и засмукала кръвта като истински вампир упоен на пищен пир. Как това, денят което е изнизал час по час: низ от зло претоварено тегло наизкача и заскача пред очите ужасени - гледки с ужас напоени: в полусрутени бордеи на земята влажна спят моят брат и братът твой - зле пронизани в гърдите, от бацил, ожесточене, от мизерия и съмнене, и напразно чакат радост те от дяла свой жесток! Няма радост! В тъмната кошмарна нощ тя изчезна. И целта на живота е забравена къде Вдъхновението го няма и останал е трупът. Бляновете са разбити и останало теглото: Прикован във вериги Прометей.
към текста >>

В това положение дружинният повиква придружаващия го войник Иван Георгиев и казва: "Иване, тръгни напред и намери ротния командир на близката рота, кажи му че съм заболял, не мога повече да вървя, краката ми са схванати." Опитва се Иван, верния страж, да подтикне началника си към движение, но безуспешно... , нито крачка, нито стъпка напред, не може да стане помръдва нещо е сковало краката със земната повърхност... И тъкмо когато да тръгне Иван и потърси близкия ротен командир, пред двамата, дружинния и Иван, на около 20 крачки от тях, пада един снаряд оръдеен и ударен о твърдите камъни на терена, пръска се на хиляди парчета, които отлетяха към дъното на дерето, напред и дадоха своя рев и пищене, но без вреда за нас.

В това положение дружинният повиква придружаващия го войник Иван Георгиев и казва: "Иване, тръгни напред и намери ротния командир на близката рота, кажи му че съм заболял, не мога повече да вървя, краката ми са схванати." Опитва се Иван, верния страж, да подтикне началника си към движение, но безуспешно... , нито крачка, нито стъпка напред, не може да стане помръдва нещо е сковало краката със земната повърхност... И тъкмо когато да тръгне Иван и потърси близкия ротен командир, пред двамата, дружинния и Иван, на около 20 крачки от тях, пада един снаряд оръдеен и ударен о твърдите камъни на терена, пръска се на хиляди парчета, които отлетяха към дъното на дерето, напред и дадоха своя рев и пищене, но без вреда за нас.
И дружинният ни бе принуден и вече не ни съобщаваше официалните бюлетини за хода на военните действия... Тук малко се отклонихме от мисълта ми, за да дадем израз на едно практикувано от някои началстващи лица средства за подържане духът у подчинените си, чрез лъжата!... ... Не, господа, водачи народни, българина-славянин обича Истината по своето духовно естество, колкото и горчива да е тя... Кажете му я рязко той ще се стресне, но ще вземе мерки, ще събере своите общи сили- духовни, умствени и физически, па и материални и ще посрещне всички несгоди и спънки, които му противодействат в пътя на неговото творчество и ще ги парира, като вложи максимум усилия, но успеха в тоя път на своята дейност, той ще трябва да осигури... Проучете, опитайте и решавайте, т.е. прилагайте в своята обществена дейност, но само за общото благо!... Така се свърши днешния неравен бой, към 9 часа вечерта. Командирът на дружината, обикаляйки позицията на бойното разположение на дружината и размишлявайки за днешния успех, не успех на дружината... , а успеха на българското оръжие, и придружен в тоя си обиколка само от един войник, а тоя войник бе и "дружината поддръжка", вървеше по хребета спокоен, разглеждаше разположението на бойците си, които бяха доста размесени в тоя вихров бой, даваше наставленията си на началстващите лица, окуражаваше старците, поздравяваше ги за геройското им държание, и с успеха на дружината и българското оръжие и с отличното разрешение на възложената задача на дружината от страна на Главното командване... Така отиваше от група на група, от взвод на взвод, от рота на рота... Наближил средата на позицията, между две роти, дружинният командир се спира веднага... , не в положение да продължи повече пътя си... , краката му не се подчиняваха на неговата воля, той стои като вдървен, прави усилия върви, но напразно... , от кръста надолу неподвижен е той... , скован о мястото, на което бе спрял като от някоя невидима сила... Размишлява си той: дали от дъжда, че цял като измокрен е вече простинал и краката са се схванали... , чуди се той какво става с него... , работа предстои и трябва сам да обиколи подчинените си и даде понататъшните си наставления, а те го очакваха... , те знаеха, че той ще ги обиколи. В това положение дружинният повиква придружаващия го войник Иван Георгиев и казва: "Иване, тръгни напред и намери ротния командир на близката рота, кажи му че съм заболял, не мога повече да вървя, краката ми са схванати." Опитва се Иван, верния страж, да подтикне началника си към движение, но безуспешно... , нито крачка, нито стъпка напред, не може да стане помръдва нещо е сковало краката със земната повърхност... И тъкмо когато да тръгне Иван и потърси близкия ротен командир, пред двамата, дружинния и Иван, на около 20 крачки от тях, пада един снаряд оръдеен и ударен о твърдите камъни на терена, пръска се на хиляди парчета, които отлетяха към дъното на дерето, напред и дадоха своя рев и пищене, но без вреда за нас. Милото първо момче Иван казва на дружинния си: "Г-н капитан, тоя снаряд ще да е последния и той за нас беше наречен, но Господ ни спря тук на това място и не можа да ни напакости! ".. Така е, отговори дружинния, за мен бе, за нас бе определен от силите на разрушението, но има Творчески Сили, които пазят и те са по-силни от разрушителните. Силите на Светлината пазят и предупреждават!... И в тоя момент невидима Сила като че повдигна, поде на ръце стоящите двама граничари и ги понесе към другарите им по позицията, за да изпълнят и по-нататък своя войнишки дълг, за да се дадат последните нареждания за утрешния ден, когато може би, един енергичен противник, трябваше да предприеме с по-големи усилия едно ново напредване и нападение на нашата позиция и си отвори пътя за към Лозенград!... ... С тия размишления, трябваше да се дойде до едно заключение, какво ли би могло и какво ще да е направено от висшите ни началстващи лица, в близост и по-далеч до Главната квартира включително след изпратеното им донесение за хода на боя след контраатаката ни, в У А часа... Все се очакваше завръщането на първия конен ординарец ефр.
към текста >>

...Те вървят през нощний мрак - гладний пес върви след тях, а пред тях - с кървав флаг, скрит във виелицата шумна, незасегнат от куршума, с нежна стъпка, бял и пищен, в снежни бисери обкичен, и с венец от бели рози - там пред тях: Исус Христос.

...Те вървят през нощний мрак - гладний пес върви след тях, а пред тях - с кървав флаг, скрит във виелицата шумна, незасегнат от куршума, с нежна стъпка, бял и пищен, в снежни бисери обкичен, и с венец от бели рози - там пред тях: Исус Христос.
Ний за скръб на буржуазата ще запалиме земята - кръв, пожар света обви... Господи благослови! ...И без име свято в нощний път вървят дванайсетте. На всичко са готови те, за нищо не скърбят... Към неведимия враг бдят винтовките железни... В глухи улички безвестни вей виелицата сняг... И затъва в преспи снежни надълбоко всеки крак... Вей далече кървав флаг смътни речи, стъпки в мрак. Ето вече лютий враг. И виелицата вей навред ден и нощ, с дива мощ... Напред, напред, работен народ! ...Те вървят през нощний мрак - гладний пес върви след тях, а пред тях - с кървав флаг, скрит във виелицата шумна, незасегнат от куршума, с нежна стъпка, бял и пищен, в снежни бисери обкичен, и с венец от бели рози - там пред тях: Исус Христос. Забележка на съставителя: Поемата „Дванадесетте" бе изиграла голяма роля за революционната атмосфера в България всред интелигенцията. Тя бе мост от една страна поета - символик, а на другия бряг бе започнала Октомврийската революция и тя имаше своите 12 апостоли, водени от Исус Христос. Каква е връзката между тях, революцията и Учителя? Той каза: „Болшевизмът е бич Божий в ръцете на Христа". Ето защо поместваме части от поемата, а според Александър Блок тя е най-сполучливата, понеже е живял с действителността.
към текста >>