Търсене в текстове за 'Писане'

НАЧАЛО

ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА УЧИТЕЛЯ

Сваляне на информацията от страница 1

Намерени текста в категории:

Беседи от Учителя:

Изгревът на Бялото Братство:

Писма от Учителя:

Текстове и документи:

Последователи на Учителя:

Списания и вестници:

Хронология на Братството:

Рудолф Щайнер:

Емануел Сведенборг:

На страница 1: 35 резултата в 26 текста.
За останалите резултати вижте следващите страници.

1. 63) Поезия, театър, художество - Боян Боев (1883 – 1963)

Писането е отговорност.
И тогава за двадесет минути, за един час можеш да направиш онова, за което си чакал двадесет години. При вдъхновението иде благословение, иде Бог. Идват няколко гениални поети отгоре, кажат няколко стиха на един свой обикновен събрат и когато го подтикнат да тури името си под това, хората разсъждават: „Този е обикновен човек, а какви работи пише! “ Който иска да е поет, ще му кажем с каква храна трябва да се храни, стига да е роден поет. Роденият поет се носи на крилата на вярата и никога не пада духом. Писането е отговорност. Написва се толкова дебел роман, а със смъртта на героя, вместо да повдигне чувствата на хората, авторът ги разрушава, и те привикват към убийства, към груби прояви и насилие. Друг автор пък поставя един от героите си в положение на крадец, който присвоява големи суми и лежи двадесет-тридесет години в затвора, след което излиза, без да се разкае. Авторът иска да изнесе лошите последствия от престъпленията, но с това нищо не се постига, а освен това и престъпленията се увеличават, убийствата – също. На съвременния свят трябва да се изнесе това, което днес е изгубено, което му липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид.
към текста >>

Трябва нов начин на писане и това е трудна задача.
Написва се толкова дебел роман, а със смъртта на героя, вместо да повдигне чувствата на хората, авторът ги разрушава, и те привикват към убийства, към груби прояви и насилие. Друг автор пък поставя един от героите си в положение на крадец, който присвоява големи суми и лежи двадесет-тридесет години в затвора, след което излиза, без да се разкае. Авторът иска да изнесе лошите последствия от престъпленията, но с това нищо не се постига, а освен това и престъпленията се увеличават, убийствата – също. На съвременния свят трябва да се изнесе това, което днес е изгубено, което му липсва. Животът трябва да се изнесе в този вид, в какъвто е бил първоначално създаден, в своята първична чистота и святост, а не в неговия изопачен вид. Трябва нов начин на писане и това е трудна задача. Светията никога няма да заобича грешна поезия, защото всички образи на поезията трябва да бъдат чисти. В новата драма, в новия роман трябва да се представи идеалния тип човек, със свещена глава, с добре развити гърди, с хармонично тяло, с правилни движения и без да е богат, където и да влезе, все добро да прави. Духовното иде вече в света, затова бъдещите писатели, поети, драматурзи, музиканти трябва да внесат този духовен елемент в своите произведения. Поезията трябва да описва Реалността, която изразява Живота отвътре, трябва да описва отношенията, които имат съставните неща към Центъра, към Бога! Да описваме нещата не както ги виждаме, но както са създадени, значи да ги описваме така, както ги вижда Бог, така, каквато е тяхната Божествена страна.
към текста >>

2. Трудът - изходна точка при обучението по всички други учебни предмети Детският труд сред природата трябва да стане център, около който щ - Боян Боев (1883 – 1963)

Четенето и писането малко по-късно.
Да се яви у него интерес да види, колко семена има във всеки плод, да изучи тяхната форма, цвят и пр. Това има значение. Така ще научат децата известни закони.” „Паралелно с природознанието ще се почне най-напред със смятане и геометрия, но във връзка с живата природа. Ще се брои, колко клона има дръвчето първия месец, втория месец, третия месец и пр., в края на първата година; после във втората година ще се броят пак по месеци. Ще се брои, колко зърна има в класа на пшеницата, ечемика, овеса, в кочана на царевицата. Четенето и писането малко по-късно. Когато детето чертае лехите, то вече взема първите уроци по чертане. При посаждане на дръвчетата вече се запознава с геометрия. Рисуването ще дойде като следствие от наблюдение на природата.” Детският труд ще наложи добиването на първите познания по смятане и геометрия, защото ще трябва да се броят дръвчетата и цветята. Те трябва да се нареждат в редове и фигури.
към текста >>

Детският труд непременно ще роди нуждата от четене и писане защото това, което детето наблюдава, трябва да се опише и върху него трябва да се прочетат по-нататъшни обяснения и осветления в книга.
Много разкази, приказки, легенди и пр. могат да се драматизират. Така ще се запомнят по-добре уроците и от друга страна, децата ще се научат на правилен говор, на свободно изказване и пр. Някои стихотворения могат да се превърнат в ритмични движения, придружени с музика. Ученето на буквите също трябва да се свърже с художествения елемент. Детският труд непременно ще роди нуждата от четене и писане защото това, което детето наблюдава, трябва да се опише и върху него трябва да се прочетат по-нататъшни обяснения и осветления в книга. Ето добър случай да се яви у детето подтик към четене и писане във връзка с нуждите на неговия труд в градината. История и география Множество въпроси ще възникват във връзка с детския труд. И много от тях имат допирни точки с историята и географията. Например отглеждането на царевицата ще стане причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка.
към текста >>

Ето добър случай да се яви у детето подтик към четене и писане във връзка с нуждите на неговия труд в градината.
могат да се драматизират. Така ще се запомнят по-добре уроците и от друга страна, децата ще се научат на правилен говор, на свободно изказване и пр. Някои стихотворения могат да се превърнат в ритмични движения, придружени с музика. Ученето на буквите също трябва да се свърже с художествения елемент. Детският труд непременно ще роди нуждата от четене и писане защото това, което детето наблюдава, трябва да се опише и върху него трябва да се прочетат по-нататъшни обяснения и осветления в книга. Ето добър случай да се яви у детето подтик към четене и писане във връзка с нуждите на неговия труд в градината. История и география Множество въпроси ще възникват във връзка с детския труд. И много от тях имат допирни точки с историята и географията. Например отглеждането на царевицата ще стане причина детето да научи, че тя е пренесена от Америка. Тогава то ще се заинтересува, как е станало това, каква е тая страна, от където е пренесена царевицата и пр.
към текста >>

3. 23. Работа върху Евангелието на Йоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им.
По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите.
към текста >>

4. 08. Дишането и възходът на човешкия душевен живот - Боян Боев (1883 – 1963)

Иска да пише писмо; нека също предварително да направи няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към писане на писмото.
Преди да се ръкуваш с някого поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди да влезеш в стаята си или в някой салон, или някъде на гости, пак поеми въздух дълбоко няколко пъти. Преди момента за проява на волята направи предварително няколко дълбоки вдишки, за да приложиш по-голяма и по- благородна сила в постъпките си". Човек иска да вземе някое решение; нека предварително направи няколко упражнения на дълбоко дишане и след това да пристъпи към вземане на решението. Така той ще събуди по-дълбоките творчески сили на своя дух. Иска да пише писмо; нека също предварително да направи няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към писане на писмото. Така все ще му дойдат някои ценни мисли. Иска да свири, да пее, да рисува, да пише поезия или научно произведение, иска да започне едно предприятие; нека направи предварително няколко дълбоки вдишки и след това да пристъпи към работа. От горното е ясно, че има връзка между дишането и животоразбирането на човека. Учителя казва по това: "У мнозина от вас белият дроб не функционира правилно и вследствие на това не можете да имате правилни възгледи за Живота" (11). "Религиозните и научните разбирания на човека и всичко друго зависи от дишането" (10).
към текста >>

5. Работа върху Евангелието на Иоана - Боян Боев (1883 – 1963)

Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им.
По същия начин проф. Херман Бек разглежда Евангелието на Иоана. От тия изследвания следва една важна истина - че събитията в живота на Христа са във връзка с космичния ритъм. От голямо значение е да знае ученикът това, за да разбере важността на събитията в живота на Христа. От друга страна, това говори и за начина, по който са писани евангелията. Значи те не представляват обикновени човешки творения, но са писани по вдъхновение от горе - космични сили са ръководели и вдъхновявали евангелистите при писането им. Учениците не са били обикновени личности, макар външно те да минават като обикновени хора - рибари, митари и пр., но те в миналото са били посветени. Учителят казва, че те са преродените пророци на Стария завет. Като пророци, те са били вече във връзка с Христа. Например Иоан в 12-та глава на Евангелието казва, че Исайя е видял славата на Христа и е говорил за Него. Пророците са били подготвени за своята мисия в окултната школа на есеите.
към текста >>

6. ПЛАТОН И НЕГОВОТО УЧЕНИЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

Предметът, върху който Платон не е писал и не е желал да пише, трябва да бъде предмет, по който всяко писане би било напразно.
По този предмет аз не съм писал нищо, а и не би ми било позволено да обнародвам нещо подобно. Такива работи не могат да се изразят с думи, както другите учения. За тях трябва продължителната близост с предмета на познанието и едно прилежно усилие, за да проникнем докрай. Тогава като че искра блесва и запалва в душата една Светлина, която после сама се поддържа." Щайнер заключава: „Тези думи биха означавали личното безсилие на писача да изкаже мисълта си с думи, ако в тях не намираме смисъла на мистериите. Предметът, върху който Платон не е писал и не е желал да пише, трябва да бъде предмет, по който всяко писане би било напразно. То трябва да бъде едно чувство, едно усещане, едно преживяване, което не може да се придобие с непосредствено съобщение, но само с едно продължително потапяне на душата и на волята в сърцето на живота. Тук става въпрос за тайното обучение, което Платон е знаел да дава на своите избраници. За тях Огънят бликвал из неговите думи, а за другите от думите му бликвали само идеи. Не е безразлично по какъв начин се заемаме да четем диалозите на Платон. Тяхното действие ще бъде нищожно или голямо според духовното състояние, в което се намираме.
към текста >>

7. МОЙСЕЙ И НЕГОВОТО ДЕЛО - Влад Пашов (1902- 1974)

За да разберем тайните на неговото дело трябва да знаем тайният начина на писане на Посветените.
Съвременната научна критика оспорва, че Битието, Сефер Йецира. Петокнижието въобще са написани от Мойсей и даже твърдят, че Мойсей е легендарна личност, която не е съществувала. Това са хипотези на съвременните критици, които не познават нещата. За окултната наука Мойсей е съществувал като една реална личност. Посветена в египетските храмове, както видяхме това в по-предишното изложение. За да разберем тайните на неговото дело трябва да знаем тайният начина на писане на Посветените. Петокнижието и специално Битието е написано с египетската Свещена азбука, с която са си служили в храмовете за Посвещение. И в тази азбука всяка буква представя сама по себе си една определена идея и съчетанието на тези букви в думи и изречения разкриват за Посветения цели светове. Но характерът на тази Свещена писменост е такава, че всяка буква и всяка дума има най-малко три значения, а понякога и седем. И когато се превежда и се чете, трябва да има ключ, който се притежава само от Посветените. Затова обикновеният преводач ще преведе само обикновения разказ, който е първият буквален превод.
към текста >>

8. 10. ЕЗОТЕРИЧНИЯТ КРЪГ НА УЧЕНИЦИТЕ - Влад Пашов (1902- 1974)

В древността, в езотеричните среди, при писането на числата не се е гледало на тях само като количествени величини, но и като качество.
А учениците са вътре в Светилището на Словото, където се поддържа съзнанието за Духа, където съзнанието на учениците е пробудено и те имат отворени уши и очи, чуват Словото, разбират го и го прилагат. Тримата и четиримата ученици са още по- навътре - в Светая Светих на Храма, където човек вече се оформя като носител и проводник на Божествения Дух. Те по вътрешен път получават вече Откровението за истинската Христова Същност. Естествено, че не е случайно и кръгът на тримата и четиримата. И тук има някакво различие в техните възможности за вътрешно разбиране на Учението. В древността, в езотеричните среди, при писането на числата не се е гледало на тях само като количествени величини, но и като качество. Същото се отнася и за геометрическите фигури, с които изразяваме числата. Така четирите се изразява като квадрат или правоъгълник, което е символ на основата, върху която се гради къщата. Затова квадратът е близо до земята. Числото три се изразява в триъгълник, който със своя връх сочи Небето и той самият е знак на Небето, когато четирите е знак на земята. Трите и четирите също така ни разкриват полярността на проявяващия се живот - вътрешното и външното проявление на живота.
към текста >>

9. 3.5. ПЕТОТО ЗНАМЕНИЕ - ХОДЕНЕ ПО ЕЗЕРОТО - Влад Пашов (1902- 1974)

Това писане не е едно обикновено явление, а крие дълбок смисъл - Христос пише на земята с пръстите си.
Всички люде дойдоха при Него и Той седна, и ги поучаваше". След това се описва, че фарисеите Му довели една жена, хваната в прелюбодейство. И когато я обвиняват, Исус се наведе надолу и пишеше с пръст на земята. И като постоянстваха да Го питат, какво ще каже за тази жена, Той се дигна от земята и им каза: Кой от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея. И пак се наведе долу и пишеше на земята. Това писане не е едно обикновено явление, а крие дълбок смисъл - Христос пише на земята с пръстите си. Ще приведа няколко мисли от Учителя за този стих. Той казва: "Когато Христос пишеше на земята, Той е написал свещени думи, които не могат да се вместят в тази книга, която са ни оставили пророците, защото щяха да се опорочат. Той пишеше дълго време и изтриваше написаното. Работата е, че това, което е писал Христос на земята, е накарало всички онези грешници, праведници, фарисеите и садукеите да излязат вън от храма и да оставят жената сама. И като си подигна Христос главата и погледна, нямаше никой в храма".
към текста >>

С това писане на земята Христос разрешава кармата на човечеството, която само по Пътя на Любовта, на Мъдростта и на Божествената Справедливост може да се ликвидира.
И тогава Христос пишеше на тази Велика Книга: Блажен е онзи, който изпълнява Волята Божия. Блажен е онзи, който не се съблазнява от противоречията в живота. Блажен е онзи, когото греховете на братята му не го отчуждават. Блажен е онзи, който всякога може да даде право комуто и да е, без да се съблазнява. Блажен е, пише по-нататък Христос... " С това писане на земята Христос разрешава кармата на човечеството, която само по Пътя на Любовта, на Мъдростта и на Божествената Справедливост може да се ликвидира. Това е писал Христос на земята. След като казва на жената: Иди и не съгрешавай повече, Христос казва: "Аз съм Светлината на света. Който Ме следва, няма да ходи в тъмнина, но ще има Светлина в живота си". Така Той е изказал това, което е писал на земята, че само когато човек ходи в Светлина, той не греши, не си създава карма. А тази Светлина е Христос, тази Светлина е Божествената Мъдрост, Която като следва човек, ще бъде блажен в живота си.
към текста >>

10. I. ОБЩО ЗА ХАРАКТЕРА НА АПОКАЛИПСИСА - Влад Пашов (1902- 1974)

Ние употребяваме пеенето, писането като средство за концентрация.
Затова Учителя казва: "Работете всички да придобиете концентрация на мисълта си. Всеки от вас, който иска да бъде Ученик, нека си определи един свещен час за работа, през което време ще се концентрира и ще размишлява върху великите Тайни на Битието. През това определено време ще прекарвате в дълбоко размишление. Вие трябва да се упражнявате в концентрация и размишление, през което време може да влезете във връзка с Разумните Същества и с Бога, както и с всички окултни Ученици по Земята. Концентрацията е най-потребното нещо за Ученика. Ние употребяваме пеенето, писането като средство за концентрация. Вие трябва да работите чрез тези неща, за да се научите да се концентрирате. Да се научите да се концентрирате, което ще го придобиете с големи усилия. Не мислете, че е лесно да се научите да се концентрирате. "За да се концентрира човек, трябва да бъде търпелив. Без размишление за Великото и Красивото вие не можете да се повдигнете нито на един милиметър."
към текста >>

11. XIV. ТАЙНАТА НА ЧИСЛОТО 666 - Влад Пашов (1902- 1974)

Между Посветените е съществувал известен начин на писане, който се е състоял в изразяване на буквите с числа.
Сега ще се спрем за малко върху Тайната на числото 666. Това число е било познато на Посветените от Древните Мистерии и е било винаги обкръжавано с много Мистерии. В Школите на Мистериите, където авторът на Апокалипсиса е получил своето Посвещение, това число се е държало в голяма тайна. За да бъде забулено и неразбираемо за непосветените, то е било писано по следния начин: 400. 200. 6. 60. Между Посветените е съществувал известен начин на писане, който се е състоял в изразяване на буквите с числа. За да се открие името, скрито зад числото 666, то трябва да се напише по горния начин. След това тези числа се заместват с букви от еврейската азбука, защото всяка буква съответства на известно число. Така числото 400 отговаря на еврейската буква Тао - Т, числото 200 отговаря на буквата Далет, която отговаря на буквата Д. Числото 6 е свързано с буквата Рест, отговаряща на нашата буква Р и числото 60 е свързано с буквата Ламед, която отговаря на нашата буква С. Така тези четири еврейски букви представят четирите числа 400, 200, 6 и 60, чрез които се изразява числото 666.
към текста >>

12. Музиката като метод за концентрация - Влад Пашов (1902- 1974)

Писането, пеенето, това са средства за развитие на човешката душа.
• 167 • Музиката като метод за концентрация. Писането, пеенето, това са средства за развитие на човешката душа. Ние употребяваме пеенето и писането на темите като средство за концентриране. Вие трябва да работите в това направление, защото чрез тези неща ще се научите да се концентрирате. Най-потребно за ученика е концентрирането на ума. В миналото, в процеса на инволюцията, Светлината и чувствата са минавали през човешкия ум и са се поляризирали през сърцето. Тогава човек е слизал към Земята.
към текста >>

Ние употребяваме пеенето и писането на темите като средство за концентриране.
• 167 • Музиката като метод за концентрация. Писането, пеенето, това са средства за развитие на човешката душа. Ние употребяваме пеенето и писането на темите като средство за концентриране. Вие трябва да работите в това направление, защото чрез тези неща ще се научите да се концентрирате. Най-потребно за ученика е концентрирането на ума. В миналото, в процеса на инволюцията, Светлината и чувствата са минавали през човешкия ум и са се поляризирали през сърцето. Тогава човек е слизал към Земята. Следователно тези лъчи са се стеснявали, стеснявали и ние сме дошли до пресечната точка на този триъгълник.
към текста >>

13. 53-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

251. Значението на писането на темите.
Тя ще те кара да ходиш по обратния път. Това го показва опитът. Това отива по закона на полярността. 250. Опазване на законите. В Окултната Школа се изисква спазване на Божествените закони. 251. Значението на писането на темите. Ученикът трябва да пише темите, които му се задават. Макар и да не знае какво да пише, да напише две думи. Иначе ще остане в негативно състояние и се спъва. 252. За превода на Свещените книги. Когато се прави превод на Свещените книги, човек трябва много добре да разбира окултния език, да разбира думите в тяхното дълбоко значение.
към текста >>

14. 56-то писмо - Влад Пашов (1902- 1974)

И в писане, и в говорене, необходимо ви е това качество - правдивост.
Когато човек наблюдава, той трябва да бъде правдив. Първото нещо, като Ученици трябва да бъдете много правдиви в своите заключения - и спрямо себе си, и спрямо другите. Ако намерите, че не сте правдиви, изправете се. Никога не правете лъжливи заключения! Във всичките си твърдения трябва да бъдете абсолютно правдиви! И в писане, и в говорене, необходимо ви е това качество - правдивост. Навсякъде трябва да създадете отношения на правдивост. 350. Определеното място. На всеки човек Природата е дала място точно определено. Никой от вас не трябва да желае да измени своето място. В дадения случай туй място, което Природата ти е дала, туй място, в което Бог те е поставил, е най-доброто за тебе.
към текста >>

15. Човек - Георги Радев (1900–1940)

За този човек, за роденият от Бога, е казано в Писането, че грях не прави.
един любящ Дух, който е излязъл от Бога на Вечността. Роденият изново е свързан с всички по-високи светове, с всички Същества от по- високи йерархии. Той е истинолюбив като самата Истина, умен като самата Мъдрост, любящ като самата Любов. За този човек, за роденият от Бога, е казано в Писането, че грях не прави. И наистина, роденият от Бога има такава Любов в душата си, в нея блика такъв велик извор на Любовта, че никакви противоречия за него не съществуват. Били ли сте при такъв човек, да видите какъв Мир, каква тишина, каква Радост царуват в него?
към текста >>

16. 5. Витоша - Светозар Няголов ( -2013)

„Писането казва: „Молете се един за друг." Много същества от черното братство искат да дойдат горе, но не са в състояние да разберат всичко.
Всичко в природата е символи. Хубави са днес облаците на небето - те приличат на вълна, която може да се преде. Да, трябва да се преде. Ето как може да се използва екскурзията. Като се върнете в града, всеки да напише по едно хубаво писмо в провинцията." („Петимата братя", стр. 248) „Писането казва: „Молете се един за друг." Много същества от черното братство искат да дойдат горе, но не са в състояние да разберат всичко. Тази сутрин, по интензивност на електричеството, ние бяхме на повече от 7000 м височина. Иначе височината тук е 2520 метра. Сестрата, на която стана лошо сутринта, не се разболя, но не можа да издържи на тази височина и трябваше да яде. Изстиването на лицата, посиняването се дължи на интензивността на електричеството, а 2520 метра е обикновена височина. Забележете, че когато се молехте, някои не можеха да държат ръцете си нагоре.
към текста >>

17. Времето около първия събор на Братството - Георги Томалевски (1897-1988)

Момчето страда за училището, тъй като е възлюбило четенето и писането, но е принудено да остане при баща си в работилницата.
Забелязали те и голямото вълнение, което го обхващало при четенето на ония места от урока по история, където се описвали важни събития. Когато прочитал онези редове, в които се говорело за освобождението на България, станало едва преди около 7 години след неговото раждане, гласът му замирал в трогателно вълнение. Пеню Киров (отляво) с Тодор Стоименов (около 1915 г.) Тодор е вече юноша на седемнадесет години. Положението на семейството не позволява той да продължи учението си и затова се залавя да помага на баща си в кожарския занаят. Момчето страда за училището, тъй като е възлюбило четенето и писането, но е принудено да остане при баща си в работилницата. Но както всяко нещо, така и съдбата на Тодорчо е променлива. Така се стичат обстоятелствата, че младежът, влизайки в осемнадесетата си година, постъпва като писар в Пазарджиклийската община. Това е работа, която му приляга повече и той я върши с по-голямо удоволствие от това, което е вършил в кожарската работилница. Така изминават три години и когато юношата става двадесет и една годишен, заминава за Бургас, където успява да постъпи като секретар в Бургаския окръжен съд. Град Бургас е вече център на духовен живот, тъй като там се подвизават просветени люде, които с жажда търсят отговор на вечните въпроси за невидимия свят, за смъртта и безсмъртието на душата.
към текста >>

18. Концерт със Софийската филхармония, 'Лучия ди Ламермур', бомбардировките, евакуацията - Цветана- Лиляна Табакова (1913–1991)

Чак когато свърши писането, ме повика един ден и ми показа, какво е писал.
Преминахме през село Княжево и надвечер стигнахме до хижа "Фонфон". В тази хижа останахме до края на месеца. Любчо по цял ден свиреше на Учителювата цигулка, в стаята на портиера, която беше затоплена. Венцислав все пишеше нещо, на една от по-отдалечените маси. Не казваше какво пише и не искаше никой да го безпокои. Чак когато свърши писането, ме повика един ден и ми показа, какво е писал. Той превел цялата Паневритмия на немски език и я изпрати по-късно по пощата, в Берлин, на прочутия доктор Шмид, който в момента беше в затвора за антихитлеристка дейност. Сутрин рано четиримата – братя Янкови, брат Христо и аз се уединявахме в една малка, празна стаичка на горния стаж и се молехме. Докато се свари чаят на голямата печка, Венцислав все излизаше навън. След закуска, пак тръгваше сам по снега и за да му намерим следите, с брат Христо му казахме – да ни пише по снега. На 50, 100 крачки четяхме по снега имената: Моцарт, Бетховен, Бах и пр.
към текста >>

19. Учението на Учителя - Крум Въжаров (1908- 1991)

Моето писане не се отпечатва, но събужда, то е Живото Слово.
Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта са петте основни принципа, които лежат в основата на учението. Пенгаграмът е техен израз. В него е скрит пътят на ученика, пътят, по който човек се възкачва. Беседа в салона на Изгрева „Аз съм от онези, които пишат свещената книга, но пиша тъй, както пише светлината. Моето писане не се отпечатва, но събужда, то е Живото Слово. Казвам: проявете онова, което е всадено във вас! То е Божественото във вас. Всички имате в себе си нещо добро. Облечете тази Божествена дреха! “[12]
към текста >>

20. Важността на упражненията - Влад Пашов (1902- 1974)

Всяка мисъл може да се предаде чрез говор, писане и мисъл.
Вие не можете да се развивате правилно във физическия свят, ако не правите упражнения. Същото се отнася и за Духовния свят и живот. Ако не правите упражнения с мисълта си, вие не можете да се развивате правилно. Всяка идея – физическа, духовна или Божествена – може да се реализира само на физическия свят. За реализирането й са нужни упражнения. Всяка мисъл може да се предаде чрез говор, писане и мисъл. Да предавате мислите си на хората, за това се иска голяма сила. Затова човек трябва да е правил ред упражнения с мисълта си, да се е концентрирал, докато усили своята мисъл. Без концентрация на мисълта не можете да постигнете нищо.
към текста >>

21. Правила за писане на темите - Влад Пашов (1902- 1974)

• 1153 • Правила за писане на темите.
• 1153 • Правила за писане на темите. Ще ви дам няколко правила, за да знаете как да пишете темите. Като започнете да пишете, успокойте се добре и започнете да пишете. След това прочетете работата си на глас високо, за да видите как ще се отрази върху ухото ви. Освен това проследете как се отразява върху ума ви и върху симпатичната нервна система. Ако и на двете места се отразява хармонично, темата е добре написана.
към текста >>

22. Размишление - Влад Пашов (1902- 1974)

Правила за писане на темите 1153
Оценка на темите 1155 Пентаграмът 813 Подбор на мислите 905 Положителен метод за работа с внушението 689 Постижимото и непостижимото като методи 637 Правила за писане на темите 1153 Правилното мислене - път към щастието 912 Правилното разбиране като метод за работа 943 Превръщането на енергиите като метод за работа 725 Приложение и анализиране на мислите 553 Пробуждане на съзнанието 723
към текста >>

23. Опит за предметно смятане и четене. - Милка Периклиева (1908 – 1976 )

Писане в клас.
Групово и единично гласно броене до 20 и обратно — последователно и бавно, според възможностите на децата. 4. Запознаване писмен но с числата от 1 до 20. — Оставяме на разположение игрите „Картини и цифри", „Върви сам" и др. подобни. При случай, бележим колко са ножиците, куклите, топките и др. С голямо удоволствие децата бележат на дъската отсъству-ващите или броя на присътствуващите, като обикоовенно бележим момичета от момчета отделно за да не надминаваме цифрата 20. 5. Писане в клас. — По-късно, с голяма радост всички си купуват тетрадки и си рисуват и бележат различни предмети. 6. Събиране и изваждане. — След като всичко до тук се усвои, естествено е да започнем и с действията. — Ето две добри момченца. Да дойдат при тях и две момиченца.
към текста >>

Но изобщо с писането добре е да не се бърза.
Ще се движим според силите на децата. Четене. — Наред със смятането върви четенето. Оставяме на разположение „Дървеното букварче", „Четене по картинки", „Букви и картини" и др. Редейки картинките децата се запознават с буквичките и започват да си редят думички. Помага ни доста и пластелина. Но изобщо с писането добре е да не се бърза. Даже считам, че това би могло ла се остави за първо отделение, тъй като там има специална техника към краснописа, за който са от значение първите опътвания. С казаното споделям само, един щастлив опит из моята практика, който би могъл да послужи като добро внушение за тези, които се интересуват. Крайно време е да се работи и за разширяването на детската градина в двегодишен курс, където малките да бъдат поне две години под зоркото око на възпитателка специалист. Няма защо да се безпокоим, че ще пречим на работата в първо отделение. Ако детската градина намира за нужно да разшири материала си, то колко по-лесно биха сторили това по-големите, особено днес, когато се разкриват така богати възможности в образователната ни система.
към текста >>

24. Заключение - Атанас Славов

Така например бива разтурен просветния съвет на младите братя и сестри за писане и изнасяне на реферати, слага се край на издаването на книги и периодика, и пр.
Антов иска от Братския съвет да отпусне 400 000 лева за да се направи партиен клуб на мястото на бившата Виларова фабрика. Това е само началото. Както Салона, така и останалите имоти на Братството са конфискувани, по закона на едрата градска собственост. Юридически погледнато членовете на братството са само наематели, и това улеснява идеята им да го вземат за свой клуб. Както и в другите изредени до тук случаи, брат Антов помага това да се осъществи. Така например бива разтурен просветния съвет на младите братя и сестри за писане и изнасяне на реферати, слага се край на издаването на книги и периодика, и пр. Тук трябва да споменем, че широко-известния есеист и писател Томалевски, който е двигателят на тази инициатива, бива съкрушен от този самоубийствен удар. Малката печатница, която издава многотомната поредица на беседите на Учителя е затворена от властта и печатарската й машина и другите пособия за тази издателска дейност се конфискуват. Борис Николов, Жечо Панайотов и Неделчо, които са се посветили на това, също са съкрушени, тъй като напълно недостигат средства за търсене на хартия и печат на хаотичния свободен пазар по онова време. Междувременно в счетоводните работи на Братството си пробива път бившият член на Теософското дружество Коста Стефанов. Той е подпомогнат да заеме поста на главен счетоводител, което му дава възможност да измести доказалия своята преданост Жечо.
към текста >>

25. Глава първа: Лъкът и тетивата - Атанас Славов

Началото на тази история всъщност е началото на моето писане на тази история.
„Знайте себе си, доверете се на вътрешното си прозрение, схванете, че това, което е истина за вас във вашите собствени сърца, е неизбежно истина за всички хора. Нашият век е век на ретроспекциите. Гледа назад, храни се с мислите на предците ни. Защо да зависим от прозрения на миналото? Взрете се в собствените си сърца за пресни прозрения, подходящи за днешния ден... Направените от хората книги са за празните часове, и трябва да се хвърлят настрана, когато може да се изправите лице в лице с природата.“ Телескопичен блик В късното средновековие в края на Дънсинанската гора някой Литъл Джон, или Биг Джон е на пост и вижда как петдесет конника на шерифа на Нотингьм водят пленник (или шпионин някакъв), който ще им покаже къде е скрита бандата, дето сега вече ще й видят сметката, и слага знак на парче плат (или пергамент) да бягат да се крият, и го промушва на върха на стрелата, която опъва на тетивата на дългия си лък, и я пуска и тя бръмва над короните на буковите дървета, и лети и лети, и пада на помпата, където е на пост Биг Бен (или Литъл Бен), и той опъва своя дълъг лък и пуска сигнала нататък, и стрелата лети, лети и пада на поляната на Литъл Сам (или Биг Са.н, или Мидъл Сам), и той опъва дългия си лък - и така след три минути белегът се забива В подножието на дъба, където е определено да се забиват съобщенията, пращани с дългите лъкове на съгледвачите, а Робин Худ (или който там е главатарят на бандата) прочита белега и дава знак на бандата, и всички прибират това- онова, каквото трябва да се прибере, и тръгват - без да бързат, защото време много, докато конницата дотрополи до сегашния им лагер - и хайде, лека-полека, преместват се на ново скришно място, а конницата на шерифа на Нотингьм и шпионинът му се чудят къде отидоха тези хора, да му се не види! - как така разбраха, че идем, нали препускахме като луди по целия път? Началото на тази история всъщност е началото на моето писане на тази история. Защото тази история е за християнски работи, за божи работи, и аз трябва да поема пътя си в тази книга, мотивиран единствено от силата на любовта. Трябва да изчистя от себе си онова, което е било в пътя на любовта ми към божите работи. Защото аз видях доброто, и даването в името на доброто, и ученето на добро там, където ме насочи най-вярващият човек, когото знам - баща ми; и това бе Американското основно училище в София, за което и учителите ми, и аз, и съучениците ми, и всичко, докоснало се до него, е обвинявано в сто смъртни гряха: в предателство, вражеско грабителство, империализъм на чужденци изедници и какво ли не. А това се изпречва в пътя на любовта и е трудно да се изчисти напълно от душата ми, за да не пречи на написването на тази история. Всъщност никога не съм имал чувството, че моите американски учители от конгрегашката мисия в България са нещо различно от мен, и те никога не са смятали, че са различни от своите ученици, и дойдоха през океана с любов - да дадат, което те имат, а ние нямаме, а ние отидохме към тях и им дадохме със същото чувство на любов това, което те не са и очаквали от нас - ученици, каквито досега не бяха имали.
към текста >>

Прави моливи в работилницата на баща си, наемат го за дърводелски услуги, цепи дърва - всичко, което може да му осигури бързо спечелена прехрана, за да има повече време за съзерцание и писане.
И ако мислите, че трийсет и две годишният Джеймс Стронг е странен, и ако мислите, че двайсет и четири годишният Константин е особен, тридесет и седем годишният Торо ще ви се види като гост от друга планета. Както изглежда на съгражданите си в Конкорд, откак го помнят. Когато Константин започва училище в Устово, Торо слуша сказката на Емерсън при завършването си на Харвард за „себепознанието“ и „изучаването на природата“, и по-късно се оказва единственият тран- сценденталист, който изживява всеки свой час на останалия си живот по тези принципи, защото го „казва“, но не го баш прави дори самият Емерсън, разбира се. В 1847, когато Константин заживява в къщата на чорбаджи Атанас, Торо става храненик в дома на Емерсън в Конкорд. Там редактира Емерсъновото списание „Дайъл“, чете книгите в библиотеката на Емерсън (още са запазени в къщата му в Конкорд: Ведите, Упанишадите, мистиката на Индия и Персия, Хоторн и Шекспир); но това не е „природата“ и „себе си“ (по речника на самия Емерсън), това е (пак по него) „самоосъществяване на личности от миналото... стари книги, четенето на които е празно загубено време, поради което трябва да се хвърлят настрана...“ И ето че от главите на почетните граждани на Конкорд започват да изскачат питанки, когато двадесет и една годишният младеж излиза от дома на Емерсън и вече никой не може да разбере с какво се занимава; макар че е напълно очевидно, че се посвещава на природното в себе си, в търсенето на божествената си същност, в претворяването в думи на Природата с главна буква, за да намери в нея Бог. Прави моливи в работилницата на баща си, наемат го за дърводелски услуги, цепи дърва - всичко, което може да му осигури бързо спечелена прехрана, за да има повече време за съзерцание и писане. И какви поразителни книги и опитности стават плод на това: „По реката Мари- мак“, „Екскурзиите“ му, „Горите на щата Мейн“, „Кейп Код“, „Един янки в Канада“. А когато божественият глас на християнина в него му казва, че да се води империалистическа война и да се убива за това е грях, и когато християнската му любов му казва, че робството е грях, той публично отказва да плати данъците си за 1843 година на държава, която нарушава най-светите принципи на християнството, и разстроеният шериф на Конкорд е принуден да го заключи зад решетките на градския затвор. В килията черноокият, строен младеж със странното френско име и мъжествения гърбав нос написва безсмъртното си есе „Съпротивата срещу Гражданските власти“ (в по-късни издания известно като „Гражданско неподчинение“ и „За дългът към гражданско неподчинение”). Това е есето, върху принципите на което Махатма Ганди построява борбата на Индия за независимост. Есето, което става програма на гражданските стълкновения за човешки права в САЩ срещу Маккарти и по-късно, по времето на Мартин Лутер Кинг.
към текста >>

Непосредствената цел е да види дали може да поддържа живота си на минимално ниво с лек ръчен труд и по този начин да му остане максимум време за писане.
На другия ден след излизането от затвора Торо купува торба пирони и брадва, връзка тетрадки, взима запас от моливи, произведени в собствената му работилница, и е готов да проведе опита си дали човек може „да живее природо- съобразно“. Космическите проекции на този зов за влизане във вътрешна хармония с Всемирното съзнание и при него са така очевидни, както при Стронг и при Дъновски. Докато Стронг пуска статията си да се чете на Бъдни вечер, докато Константин Дъновски получава провидението си на Великата събота преди Великден, Хенри Дейвид чака „деня“ на Америка, на бащите на нацията, на Джеферсън, който вписа в основния й документ вярата си, че е очевидно от само себе си, че човек е сътворен добър и носи в себе си иманентното чувство за истина и справедливост. На 4 юли той е под вековните дървета на брега на езерото Уолдън. Стоварва си багажа на тревата, вдъхва дълбоко, докато се вслушва в гласовете на птиците и стъпките на животните по съчките под ланшната дъбова шума, и започва да сече материал за колибата, в която ще живее. Непосредствената цел е да види дали може да поддържа живота си на минимално ниво с лек ръчен труд и по този начин да му остане максимум време за писане. Идеята е чрез природата и природосъобразното да открие параметрите на живота на духа. Строен, тънък, само двадесет и осем годишен него лято, той е поразително як - свикнал е да се изхранва с ръчен труд. Пък е и опитен дърводелец. И работата спори. Езерото е огромно, почти съвършено кръгло, вечно заспало лъщи ту синьо в слънчевия гигантски кръг на върховете на плътните дървета около него, ту стъклено в мъгливи дни; сиво в оловената кутия на зимата.
към текста >>

С наредените чинове и черни дъски, с медалите, панделките за отличия и упрек, с пясъчните сандьчета за писане на начинаещите и черните плочи за калемите на напредналите.
И пак варненската общественост демонстрира подкрепата на начинанието на Атанас. На 20 юни 1862 година постъпва помощ от 40 лири за училището от пруския консул на Варна Е. Рейзер. Фирмата „Братя Дадески“, която е.и консулство на Австрия и Франция, също дава 40 лири. Е. Тори - австрийският параходен агент - и той дава 40 лири... Даже майор Мита Атанасович - сръбски офицер, дето забравих за какво беше се изтърсил във Варна - и той дава 50 турски лири, халал да е на школото на братята бугаре... халал вамо! На 25 юли завършеното училище във Варна, там където сега е Музеят на Възраждането на града, е открито такова, каквото е наредено да бъде според султанския ферман: с каменен долен етаж и дървен втори етаж. С две огромни стаи - едната за момчетата, другата за момичетата. С наредените чинове и черни дъски, с медалите, панделките за отличия и упрек, с пясъчните сандьчета за писане на начинаещите и черните плочи за калемите на напредналите. С естрадата на учителя - нещо, дето сега бихте го нарекли издигната катедра. Осветява го сам гръцкият владика Порфирий - приятелят на Атанас. Присъстват всички големци на града. Руският консул Рачински стиска ръката на хадърчанския чорбаджия. Сам мютесарифинът** Ашир Бей е на празненството и той също сърдечно го поздравява.
към текста >>

26. Глава пета: Ученият - Атанас Славов

* Писането на тезата в Института по теология бе само част от школуването на Петър в Бостън.
Темата, която му възложи, беше „Миграцията на германските племена и тяхното приемане на християнството“. Посочи му литературата, която имаше по въпроса в институтската библиотека, и му стисна ръката. На добър час! И така Петър пое дълбоко дъх, усмихна се в себе си на малкото духче, което взе по детски радостно да подскача в сърцето му, и тръгна да си нарежда стаята с мисълта за тетрадки, моливчета, гуми, листи за чернова... Оооо! Имаше време и щеше да е чудно. Имаше време и докато изчовъркаше книгите и напишеше тезата, щеше да научи сто още неща, дето ще са за цял живот! Близо две години. Всъщност една година и седем месеца до 15 април другата година. * Писането на тезата в Института по теология бе само част от школуването на Петър в Бостън. Далече не най-важната част. Двете му години тук и следващата в Медицинския факултет бяха едни от най-интересните в интелектуалния живот на стария град, тъй като бяха на границата между стария пуританизъм, консерватизма в теологията и философията, ксенофобията на фамилиите създатели на Бостън и модерните времена. От Германия философията на персонализма намери убежище сред водещите умове на методистката теология. От добрия стар Конкорд се лисна тихото закъсняло мъртво вълнение на стария добър трансцендентализъм на Торо и Емерсън, а унитарианците отново имаха глас. От юг от Ню Йорк навлизаха новите издания на интелектуалните водачи на Теософското общество, окултна литература, езотерична литература.
към текста >>

0.50193905830383