Търсене в текстове за 'Писане'

Аз казвам: "В твоята книга няма да напиша, защото не мога да сравнявам моето писане с писането на Георги Томалевски.
Това е въпрос на отговорност и всяка книга си има автор. Тогава на корицата се пише. Авторът поема отговорността. И го поема един писател български. Той искаше от мене аз да напиша. Аз казвам: "В твоята книга няма да напиша, защото не мога да сравнявам моето писане с писането на Георги Томалевски. Съдействам ти с материали, с много неща, които дойдоха". Така както му ги дадоха, така ги написа. И съм много доволен, че тогава писателя Петър Драгоев му прочете книгата и му направи една забележка на тази тема. И той тогава коригира някои неща. В: На коя тема?
към текста >>

12. 13. АСЕН АРНАУДОВ И АНГЕЛ ЯНУШЕВ

Но като дойдоха много хора при писането на песните -изведнъж се запънаха, не вървеше вече работата както трябва в хармония и съгласие от всички.
Специално за песните и Паневритмията те имат голяма заслуга. Асен Арнаудов беше много музикален, с отличен слух, но малко бе пасивен. Ангел Янушев го подтикваше в това направление за повече деятелност, работата вървеше в началото с много разположение. Бързо се оформиха написаните текстове и в началото се създаде едно желание да се изгради Паневритмията и да се пеят песните. Паневритмията бе сглобена, написана и издадена. Но като дойдоха много хора при писането на песните -изведнъж се запънаха, не вървеше вече работата както трябва в хармония и съгласие от всички. Понякога критикуваха, понякога обвиняваха и спираха работата. Но независимо от всичко най-важното беше направено. Затова трябва да се изнесат от начало положителните неща и тяхната заслуга. А когато дойде време да се кажат някои неща за техните грешки, запетайки, пропуски и отклонения - тогава може да ги кажете, но да бъдат за поучение на младите. Човек винаги може да се отклони от пътя си.
към текста >>

13. 5. ГОДИНИ НА НЕДОИМЪК

Лекция от д-р Филип Стоицев, изнесена на 26.05.1990 г. в Клуба на Изгр

Ако ви кажа колко пари съм дал за купуване на нотни листове, за писане на ноти и затова като разбере съпругата ми, ще каже: "Зная, зная, ти похарчи за твоето следване в София по музика и да пишеш Братските песни пари за цял апартамент".
5. ГОДИНИ НА НЕДОИМЪК От музика съм припечелил досега само 80 лв. Написах на руското училище срещу Консерваторията една бодра маршова песничка по случай десет годишния юбилей на училището. Но сбърках. Много преди това на една евангелска сватба в д-р Лонг, на която присъстваше политикът Никола Петков, като кум на младоженците, те ангажираха зъболекарския квартет на Филип Стоицев и от балкона загърбя сватбения марш на Менделсон, направен от мен за струнен квартет. Виж тогава спечелихме повече, по две хиляди лева пари на човек. Ако ви кажа колко пари съм дал за купуване на нотни листове, за писане на ноти и затова като разбере съпругата ми, ще каже: "Зная, зная, ти похарчи за твоето следване в София по музика и да пишеш Братските песни пари за цял апартамент". Преди още бях в Пловдив на базата на 40-годишната клиентела на татко си, можеше да стана богат зъболекар. А аз първата година като се преместих в София заедно с кабинета си, нямах пациенти. Наложи се в скоро време да стана зъболекар на служителите по железниците, за да имам поне една заплата. По едно време помня, че беше необходимо да заложа една от двете си цигулки в заложната къща на "Граф Игнатиев", за да получа някой лев за храна. Учителят ми пращаше пациенти, но софийските сестри и братя, всеки от тях имаше вече дългогодишен зъболекар.
към текста >>

14. МУЗИКАТА НА УЧИТЕЛЯ - ФИЛИП СТОИЦЕВ

Голяма част от свободното си от професията време, съм посвещавал на музикални занимания, свирене, композиция, участието ми в музикални състави, писане на ноти.
Панчо Владигеров - по камерна музика, учих частно хармония при двама известни професори. Занимавам се усърдно с музиката на Учителя 50 години, свиря я, хармонизирам, аранжирам я и я разработвам, живея с нея. Имам изнесени 3 самостоятелни концерта с Негова музика. Поради ред причини, между които бяха: войната 1939-1944 г., бомбардировките над София, евакуацията, участието ми на фронта като зъболекар и др., не успях да завърша музикалното си образование и да се отдам само на музика и тя остана моята неосъществена мечта в този ми живот. Имам композиция: "Несбъднат блян" някой ден ще я чуете. Голяма част от свободното си от професията време, съм посвещавал на музикални занимания, свирене, композиция, участието ми в музикални състави, писане на ноти. Стигнах до един добър актив, с излизането на грамофонна плоча на песента на Учителя "Мусала", аранжирана от мен за смесен хор и пиано, изпълнена от един добър самодеен хор в София от 90 души ръководен от Филип Аврамов. Това е само информация, далеч съм от самохвалство. След тази предварителна информация редно е да изнеса темата си. Известно ми е, че 99 % от българите, при произнасянето на името на Учителя Дънов, има само бегла, или невярна представа за Него. Затова се погрижи властта преди 9.1Х.1944 г.
към текста >>

15. 5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС

АСЕН ЧИЛИНГИРОВ

ЕЛЕНА АНДРЕЕВА(1899-1990)

След като отлагах писането на писмото близо две седмици, сега трябва да го напиша набързо, понеже утре ще пътува за София една позната, а на пощата такива писма не обичам да доверявам.
5. НЕОБИКНОВЕНИТЕ СЪВПАДЕНИЯ СЛЕД БЕРЛИНСКИЯ КОНГРЕС АСЕН ЧИЛИНГИРОВ Берлин, 10.01.98 г. Драги Вергилий, Първата част на писмото си написах веднага след нашия телефонен разговор, но задържах изпращането й заедно с втората част, отнасяща се до Берлинския договор от 13^11.1878 г. (подписването му е станало в 14.30 ср. евр. вр.). След като отлагах писането на писмото близо две седмици, сега трябва да го напиша набързо, понеже утре ще пътува за София една позната, а на пощата такива писма не обичам да доверявам. Преди всичко трябва да отбележа, че това събитие, колкото и от голямо значение да се оказа, то за европейската история през последвалите го 120 години, стои във връзка с други, по-важни проблеми - на първо място с проблема за детерми-нацията и свободата на човека в неговите действия. В тази светлина дори и едно такова важно събитие като Берлинския конгрес, получава съвсем различно обяснение от това, което би ни се искало. А че този конгрес и подписването на споразумението оказват решителна роля в последвалите го събития, се вижда както от редица "съвпадения", които са свързани непосредствено с него (които ще се постарая да отбележа по-долу), така и от особеното съчетание на планетите в момента на подписването. 1. Най-компетентните днес специалисти в областта на мондиалната астрология трябваше най-после да приемат поставената едва преди 7 години теза на бащата на съвременната мондиална астрология, Барбо, че всички събития на Балканския полуостров, от атентата в Сараево до гражданската война в бивша Югославия, която се разгоря в началото на 90-те години на нашия век, но още далеч не е дошла до края си, са заложени в хороскопа на подписването на Берлинския договор. В случая се касае до обективни данни, при които се изключва всякаква алтернатива. 2.
към текста >>

16. 82. БРАТЯ И СЕСТРИ В ЕДИНОМИСЛИЕ

И аз като бях учителка си участвува в писането нали, но всеки случай не го направихме.
Скромен брат, завърши педагогика, учителства доста години и така той организира след Учителя една група на братските деца, едно летуване в Мъглиж. Той беше един от организаторите. Нещо, което той направи след Учителя. Щото Учителят казваше: „Всички учители като се върнат през лятото да се занимават с братските деца. Това не го направихме, не го направихме. И аз като бях учителка си участвува в писането нали, но всеки случай не го направихме. Все съм могла да намеря време, дума да не става. Щото цял ден няма да бъде, но не го направихме, не знам защо. РАЙНА КАНАЗИРЕВА - от Стара Загора. Тя е сестра на Ана Динова/по мъж/ и сестра на другата Елена Каназирева, тя беше учителка по френски. Знаеше английски, даже води курс на приятелите по английски език, Елена Каназирева.
към текста >>

17. 144. ОБРАЗИ ВЪЗМОЖНИ И НЕВЪЗМОЖНИ

Не, Учителят държеше повече на доверието, отколкото на писането.
Всичко беше свободно. В.К.: Ха, ха, ха, така ли? Е.А.: Разбира се. В.К.: Аз мислех, че има човек, който да пише колко дават. Е.А.: А, не, не, всичко е с доверие. Не, Учителят държеше повече на доверието, отколкото на писането. Щото вярно, че се пише всичко в Невидимия свят. Ама доверието е нещо голямо. За един духовен живот доверието е голям тил. Нали, да знаеш, казваш на човека и каквото му казваш той го приема като истина, да. Ето това беше да е горе.
към текста >>

18. 152. ВЪЗКРЕСЕНИЕТО СЛЕД ПОБОЯ 1936 ГОДИНА

Това направи добрият Учител със своята десница свята, може би първо писане от 35 дни. 7.
„Вяра основана на знание. Вяра, чрез която идат Божиите Блага." Август, 14.1936 год., Изгрев. /Свещеният подпис на Учителя/ /От тефтерчето на Савка/: 6.16.VIII.1936 год. /неделя/: „Господи, Господи, Благодаря" Отидох при Учителя и дадох тефтерчето си да напише. И сам подписа се. Това направи добрият Учител със своята десница свята, може би първо писане от 35 дни. 7. На 19 август първа съборна беседа на Учителя назована „Вяра". Отпечатана в томчето „Да им дам живот", София 1936 год., като заглавието е променено от „Вяра" на „Да им дам живот". 8. Следва скандала с Белеви и Учителя преустановява да слиза и да чете беседи и лекции. 9. Савка Керемидчиева му поднася тефтерчето си и Той написва следното: The Mighty. Y am presence.
към текста >>

19. 180. ВЕЩИТЕ НА УЧИТЕЛЯ

По онова време стенографките имаха три стари пишещи машини и при писането не можеше да се хванат до край полетата.
И към мене проявиха недоверие, но знаеш, слава Богу, не съм се настроила никак към никого. Знаеш ли, абе сега защо така правеха не знам. В.К.: Така, така са били времената. Е.А.: Да. В.К.: Чета. По онова време стенографките имаха три стари пишещи машини и при писането не можеше да се хванат до край полетата. Оставаха бели полета. Казах на Учителя за машините после Той накара един приятел да купи машина и ни беше дадена. След заминаването на Учителя от Управителния съвет я взеха. Е.А.: Ама нямаше две, една беше само. Една беше.
към текста >>

20. МОЯТ РОМАН

Аз бях учила всички други предмети - четене, писане, смятане, естествознание.
Помня, имахме час по рисуване. Аз не бях учила рисуване и не знаех какво е рисуване, не знаех какво да правя. Погледнах момченцето, което седеше до мене, видях то какво рисува и аз почнах да рисувам това, което то рисуваше. Мина учителят и като погледна ме попита учила ли съм рисуване. Отговорих, че не съм учила. Аз бях учила всички други предмети - четене, писане, смятане, естествознание. През цялото време съм се старала да уча хубаво и завърших третото отделение с много добър успех. Тогава нямаше отличен за децата в отделенията. Следващата година баща ми се премести да работи в друг магазин и аз трябваше да се преместя в по-близко училище. Понеже живеехме на ул. „Витошка" и аз се преместих в училището на ул.
към текста >>

21. ПИСМА НА НЕВЕНА НЕДЕЛЧЕВА ДО ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ

Бялото братство в град Айтос. Вергилий Кръстев

Подробности ще ти разказвам, че не е за писане.
Елена помоли да отстъпи някой и бай Петър Шишков отстъпи своето, но тоя, който ръководеше тая работа, /На Дора симпатията/не позволи. Елена и тя остана с мене. След това дойде камион. И когато погледнахме, вътре като сардели натъпкани един до друг 30 души в камиона с всичките му зверове и животни. Аз казах на Елена, че тук се не качвам за нищо на света. Подробности ще ти разказвам, че не е за писане. Тогава пошушнали на Елена, че ще пристигне друг автомобил. Останахме. И ако не бяха казали, че ще има друг автомобил щях да се върна обратно в София. Като овце ги натъпкали. Останалите бяхме пет души. Тръгнахме за към града при автомобилите и из пътя поръчваха казани, купуваха кофи и Елена купи едно малко тенекенце за вода.
към текста >>

22. 17 - 8. РЪКОВОДИТЕЛИ НА БЯЛО БРАТСТВО В ГРАД АЙТОС

ТОМ 10

Има много за писане и разказване.
Станаха големи трапове и стана невъзможно за сеене. Дойде един ден от Страцин Злати Янев. Мислихме и решихме с Пенка да вземем мотика, да заровим траповете и да го подравним, за да може да се сее. И така направихме дупки и го засяхме, та днеска има грозде за братя и сестри като дойдат има хем какво да работят, хем какво да ядат. Сега вече имаме и млада овощна градина. Има много за писане и разказване. Смятам, че е достатъчно дотук. Ако можеш този материал да го ползваш, ползвай го - всичко е за добро. С братски поздрав: Андон Ако има грешки, моля те да ми извиниш, защото много бързам. Ти преди искаше да ти пишем нещо тука за около Градината. Поздрави сестра Марашлиева.
към текста >>

23. VII.6. ПРОДЪЛЖЕНИЕ ЗА АРХИВА НА БРАТСТВОТО, ПАЗЕН ОТ ФАМИЛИЯТА ГОБО ВЪВ ФРАНЦИЯ - АЛПИТЕ

Летопис Вергилий Кръстев

ТОМ 11

Пътувам сред 2 ч и бързам, извинявай за бързото писане.
Но това трябва да се провери. Ако филмът беше предаден на д-р Вергилий Кръстев, знайте, че досега касетата щеше да е излязла. Той е човек на действието и Истината. Бъдете смели в делото Божие. 23.08.99 Здравей, Вергилий, Много набързо успях да напиша историята с архива във франция - т.е. продължението. Пътувам сред 2 ч и бързам, извинявай за бързото писане. Сърдечен поздрав Величка Няголова Вергилий Кръстев
към текста >>

24. Наряди за 1950 г.

ТОМ 12

милицията изземва от Изгрева 5 броя пишещи машини, за да се спре писането на нарядите и работата по Словото на Учителя Дънов.В Държавен вестник, брой 92, от 16. XI.
* * * ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ ЗАТВАРЯНЕТО НА ПЕЧАТНИЦА „ЖИТНО ЗЪРНО" НА ИЗГРЕВАПрез 1950 г. в Държавен вестник, брой 65, е публикувано 620 постановление на Министерския съвет, от 13 март, с което се отчуждава в полза на Държавно полиграфическо обединение, печатница „Житно зърно" на верска общност „Бяло Братство", съгласно член 5 от Закона на книгопечатането.През 1950 г. се спира книгопечатането на беседите и лекциите на Учителя Дънов.По такъв начин се спира отпечатването на нарядите в печатницата. Те продължават да се отпечатват на пишеща машина и да се изпращат.На 30. XI. 1950 г. милицията изземва от Изгрева 5 броя пишещи машини, за да се спре писането на нарядите и работата по Словото на Учителя Дънов.В Държавен вестник, брой 92, от 16. XI. 1951 г. излиза Закон за авторското право.Съгласно Закона за авторско право, точка 18 гласи, че авторското право в полза на други лица има сила до 10 години, след което остава в полза на държавата. По този закон авторското право, откупено от наследниците на Учителя Дънов през 1945 г., ще важи до 1955 г.Печатницата е отчуждена през 1950 г. и от 1951 г. се спира всякакъв печат.Причината за затваряне на печатницата и спиране на книгоотпечатването на промененото и редактирано Слово на Учителя Дънов от страна на комунистическата власт, ще намерите в поредицата „Изгревът", и по- подробно в том IX, стр.505 под N180, стр.786,787 в точка 7, точка 8, стр.
към текста >>

25. 16. РАБОТАТА МИ ВЪРХУ СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ, СПЕЦИАЛНО С БЕСЕДИТЕ

Паша Теодорова

Тъй щото, освен стенографирането, писане на машина, взимах участие при печатане на беседите, а именно стилизирането им и корекциите на шпалтите.
В 1918 година се научих да пиша на машина и ходех в дома на брат Гълъбов, дето имаше вече братска машина. От същия брат научих знаците при корекция на печатни работи, защото същата година излезе под печат мой учебник по химия за тогавашния осми клас на гимназиите, който днес би бил 12-ти клас, ако съществуваше такъв. Така се упражних и в коректорство и в печатане. До 1922 година бях сама стенографка, след която година започнах да стилизирам беседите, значи започнах да печатам беседите, да правя корекции. И тази работа ми се даде пак от Учителя. Тъй щото, освен стенографирането, писане на машина, взимах участие при печатане на беседите, а именно стилизирането им и корекциите на шпалтите. Всяка беседа преди излизането й от печат четях на Учителя или още в ръкопис, или шпалти, а някога и в ръкопис, и на шпалти, според беседата. Учителят вмъкваше някоя нова мисъл, коригираше някои мисли и често заместваше една дума с друга подходяща. От всичко това аз се ползувах много, придобивах все по-голяма светлина и прониквах все повече в духа на Словото. Това не казвам за хвалба, но като нещо необходимо. Не може човек да чете произведенията на някой автор, без да се свързва с неговата мисъл и с духа на неговите творби.
към текста >>

26. 18. КАК МЕ НАПЪТВАШЕ УЧИТЕЛЯТ В РАБОТАТА МИ С БЕСЕДИТЕ

Паша Теодорова

При писане с перо имах възможност докато напиша една от думите, другите думи да си намерят подходящото място в мисълта, да се предаде в своя точен и верен смисъл.
Стилизацията е работа от друг характер. И тази работа, да обработвам беседите с перо в ръка, ми беше също приятна и неуморима. Когато обработвах беседите на ръка, перото ми, чрез което се изливаше мисълта, беше непосредствено до самия лист. По този начин аз бях непосредствен посредник на Учителевата мисъл. Иначе мисълта се предаваше от ръката до буквите на машината, от буквите на чукчетата, които удряха на валяка, при това с бързината на машината, от което мисълта губеше нещо. При писане с перо имах възможност докато напиша една от думите, другите думи да си намерят подходящото място в мисълта, да се предаде в своя точен и верен смисъл. Мисълта, която предстоеше да се сложи на хартия, предварително беше няколко пъти прочетена, обмислена и добре запомнена, и тогава се написваше. Оригиналът беше всякога пред мен и при най- малката несигурност се справях с него. Преди да напиша мисълта в завършения й вид, преглеждах в оригинала мислите, които идат след нея, да не би по-после да е казал Учителят още нещо върху тази мисъл. Така правех след всяка мисъл и с всяка мисъл, докато завършвах цялата беседа, готова за печат, но още непредадена на словослагателите, докато не я прочета на Учителя. Като я прочитах на Учителя, той ми казваше: Като излезе на шпалти, значи на първа коректура, ще дойдеш да ми прочетеш пак.
към текста >>

27. 21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ВАСИЛ СТ. ХАРИЗАНОВ

Паша Теодорова

Любезни брат Харизанов, Днес, 14 март нов стил, а първи март стар стил, посвещавам на писане писма и отговор на писма.
21. ПИСМО НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ВАСИЛ СТ. ХАРИЗАНОВ София, 24 март 1965година. Любезни брат Харизанов, Днес, 14 март нов стил, а първи март стар стил, посвещавам на писане писма и отговор на писма. И Вие сте предвиден на едно от първите места, защото ме засегнахте на едно от моите живи места - работата ми около делото на Учителя, истинския ми живот, който брои 50 години. Пишете за картината, която всякога имате пред себе си - малкото стенографско бюро, което ловеше всяка дума на Учителя. Познавам Учителя, по-право срещнах Учителя на физическото поле 1915 година, 19 коли, а започнах да стенографирам беседите в началото на 1916 година. За мое щастие знаех стенография още като ученичка. Много добре вече си служех със стенографията като студентка и после като учителка.
към текста >>

28. 22. КОМУНИСТИТЕ НА ИЗГРЕВА

Милка Говедева

Магдалина Стефанова Григорова

А после стана голям комунист, защото той участвуваше в циклостила на писането на тия, на печатницата.
В.К.: Веднъж ми казаха, че той бил комунист там на Изгрева. М.Г.: Аз за комунист не го знам. А знам, че с Бабов беше близък. Бабов беше комунист. А Бабов пък свиреше на чело на нашите гимнастики на поляната. А после стана голям комунист, защото той участвуваше в циклостила на писането на тия, на печатницата. То не е печатница, а циклостил беше. Нали оттам той стана такъв. После Бабов и Котаров с тоя художника Васил Иванов бяха в една барака до мене, нали и идвала е там Цола Драгойчева. Да, Цола Драгойчева. Къде са я крили, не знам.
към текста >>

29. 6. НАТАЛИЯ ЧАКОВА

Но Той й дал ясновиждане в писането.
А Учителят й отговорил: „Е-е, тя и котката е всеки ден близо до Мен, но все котка си остава." Друг път Учителят я пита: „Искаш ли да ти дам ясновидство? " - „Не, Учителю, страх ме е." - „Няма от какво да те е страх. Аз съм с тебе! " Казал Учителят. - „Не, не, Учителю, страх ме е", упорствала Наталия. Но Той й дал ясновиждане в писането. Тя пишеше много хубави разкази и стихотворения. Едно от тях предавам със съкращения: ПОМАЗА МЕ Помаза ме да бъда Твоя любима, вярна дъщеря, и с обич да разказвам за Теб на всички по света. Вярна съм и вярна ще ти бъда днес и всякога през вечността, все за Твоята любов ще пея, с песен все ще Ти благодаря. Един ден, казваше Наталия, по отношение на моето писане, Учителят много деликатно ми обърна внимание да не се възгордявам и да не си въобразявам, че това, което пиша, излиза от мен. Всички големи художници, музиканти, поети и писатели, казал Учителят, приемат направо от Невидимия свят това, което им диктува и накрая им казва: „Ха сега подпишете се!
към текста >>

Един ден, казваше Наталия, по отношение на моето писане, Учителят много деликатно ми обърна внимание да не се възгордявам и да не си въобразявам, че това, което пиша, излиза от мен.
- „Не, не, Учителю, страх ме е", упорствала Наталия. Но Той й дал ясновиждане в писането. Тя пишеше много хубави разкази и стихотворения. Едно от тях предавам със съкращения: ПОМАЗА МЕ Помаза ме да бъда Твоя любима, вярна дъщеря, и с обич да разказвам за Теб на всички по света. Вярна съм и вярна ще ти бъда днес и всякога през вечността, все за Твоята любов ще пея, с песен все ще Ти благодаря. Един ден, казваше Наталия, по отношение на моето писане, Учителят много деликатно ми обърна внимание да не се възгордявам и да не си въобразявам, че това, което пиша, излиза от мен. Всички големи художници, музиканти, поети и писатели, казал Учителят, приемат направо от Невидимия свят това, което им диктува и накрая им казва: „Ха сега подпишете се! " Бог е великодушен и с радост се съгласява да си сложите подписа под Неговата творба. По отношение на цветовете. Наталия се явила в салона на беседа с тъмнокафяво палто. Учителят отива при нея и й казва: „Този цвят не е здравословен." След два дни Наталия взема заплата и направо в магазина.
към текста >>

30. ТРИТЕ СВЕЩЕНИ ИМЕНА НА УЧЕНИКА И УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ IV 41-80

Савка Керемидчиева

ТОМ 14

Това направи добрият Учител със своята десница свята, може би първо писане от 35 дена, т.е.
9 часа преди обяд тръгнахме от Рила, лято още. В 7 часа след обяд пристигнахме на Изгрева. „Господи, Господи, благодаря! " На 6 август 1936 г., неделя, отидох при Учителя и дадох тефтерчето да напише. И сам подписа се. Това направи добрият Учител със своята десница свята, може би първо писане от 35 дена, т.е. от 12 юли 1936 г* Мощният. 80 Учителят написва собственоръчно в тефтерчето на Савка: „Тhe Mighty I am Presencе" 3 ноември 1936 г., вторник, Изгрева.** (Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно.)
към текста >>

31. САВКА КЕРЕМИДЧИЕВА БОГАТСТВОТО НА СЪРЦЕТО, УМА И ДУШАТА VII част

Продължение 2

ТОМ 14

Мила и обична Еленке, Има живеене, има и говорене; има писане, има и мълчание.
Савка Забележка на съставителя: Савка пътува за Берлин, среща се със роднини на майка си, която е германка и след това заминава за Латвия - Рига. * 1.VI.1940 г. Рига на крайбрежието. Еленка Андреева Квартал „Изгрев" София, България С. Б. Л. Мила и обична Еленке, Има живеене, има и говорене; има писане, има и мълчание. Всички те се различават. Такива, а и по-големи бяха вълните, като дойдохме с Амалия тука. Силен морск и вятър, силен шум, затворено небе и безгранично море. Сетихме се за Цековото: „Морето се вълнува." На обяд времето се изясни и имахме топло слънце. Предай на големия Брат благодарност и молба.
към текста >>

32. 2. ПРЕМЕСТВАНЕ В ГРАД СЛИВЕН

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Наистина, след няколко дни учителката ме заведе в една стая, при още двама учители, които ме изпитаха на кратко по предметите, които съм учил: четене, смятане, писане.
А училището ни се казваше „Бабиното Маламкино" училище. Види се, къщата е била на някоя жена баба Маламка. Там учихме една година, а на следващата ни преместиха в друго здание, специално за училище, намиращо се към центъра на града. Там се помещаваше и девическата гимназия. Към края на учебната година, баща ми ми каза, че ще се явя на изпит за завършено второ отделение, понеже ще отидем да живеем в друг град. Наистина, след няколко дни учителката ме заведе в една стая, при още двама учители, които ме изпитаха на кратко по предметите, които съм учил: четене, смятане, писане. Дадоха ми свидетелство за преминаване в трето отделение. През останалите малко дни от учебната година, не ходих на училище в Сливен.
към текста >>

33. 64. СЛЕДСТВИЕТО В ЗАТВОРА

Жечо Панайотов

ТОМ 15

Нямах право на никакво четене, писане, освен да се разговарям с човека, който е при мен.
Върнаха ме пак в килията по същия тържествен начин, но разбира се ръцете отзад. Там си беше и човека, когото заварих в началото. Животът ни там беше под строг режим. Носеха сутрин, обед и вечер храна, ставахме сутрин в определено време, щом милиционера от коридора извикваше „Ставай! " Отваряха се една по една вратите, отвеждаха ни така строго до тоалетната, измивахме се набързо и пак в килиите. Нямах право на никакво четене, писане, освен да се разговарям с човека, който е при мен. Нямаме право да лежим през деня, а само да седим върху сламениците, постлани на пода, на съвсем малка височинка. Най-мъчителни бяха неделните дни, изобщо празниците, които се заредиха. Тогава следователите не работиха и нямаше надежда поне да ме повика моят следовател на разпит. Човек привиква и на това, но за мен беше тягостна обстановката в първият неделен ден, дойдоха и дните около 9 септември. Свиреше радиото, вън празнуваха, някой надуваше гръмогласно тръбен инструмент, навярно валдхорна.
към текста >>

34. III. ИВАН ТОЛЕВ И „ВСЕМИРНА ЛЕТОПИС, БЕЛЕЖКИ НА СЪСТАВИТЕЛЯ НА „ИЗГРЕВЪТ

ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

ТОМ 15

Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив.
С тъга казвам, че именно това г-н Маркъм върши. Съзнателно или несъзнателно не знам. Всред многото си изрядни статии, той тук-там сее гибелни семена по разни направления - религиозни, политически и другояче. Ще кажа само по няколко мисли върху онова, което той е писал. Той е краен левичар почти във всяко отношение. Ако и да е похвалявал понякога правителството ни, духът на писането му е бил винаги левичарски и едностранчив. Когато преди две години правителството ни направи усилие да спаси отечеството от кръвопролитна вътрешна революция, която комунистите готвеха, г-н Маркъм тенденциозно и графически описа, как жестоко били избити някои от водачите на тази революция, но той не каза, доколкото аз знаех, че революция почти никога не се предотвратява или прекращава без някои жестокости. В една статия в „Зорница" той високо хвали комунистите, като най-добри хора, а всеки знае, какви са политическите и социални възгледи на тези добри хора и какво те са правили и правят с нещастния руски народ. Маркъм говори за народно единство, а сам посява студенина между гражданите и селяните, между заможните и сиромасите. Той често окайва селяните, задето работели за гражданите, а сами те ходели с цървули и живеели в мизерия. Статията му „Ако бях богат", в брой 14 на „Свят" е цяла безсмислица, защото с „Ако" аз мога да извърша най- великите чудеса на света, даже да освободя българските селяни от всякакъв данък, обаче целта на статията е явна, именно гражданите и заможните не се грижат за доброто на селяните.
към текста >>

35. 1925 година

4.XI.1925, сряда Ходих в Основното училище и имах с Ш-о отделение писане.
Мисирджиев и други 3 поповченина да играят на „Шегите на Амура", След това поповци си отидоха и ние се нахранихме и започнаха да правят опити на пулсивна телепатия, да намират предмети чрез внушение. Легнахме си къде 11 ч. След наряда и закуска започнах да чета сега излязла брошура против Учителя от някой си варналия. След като я свършихме, отидохме с Мисирджиев и под аптеката и се качих на една осиковска каруца и потеглих за село. Из пътя с това момче, Станко, говорихме много по ред въпроси и то остана доволно много от тия разговори, В Ковачевец приказвахме с Любен Неделчев и Ганчо Проданов и друг за Учителя и си дойдох. 4.XI.1925, сряда Ходих в Основното училище и имах с Ш-о отделение писане. Като си дойдох, започнахме да копаем шанца на двора откъм пътя. До икиндия бе готова и отидох с Георгя Стефанов и Стоян Пейков в Ковачевец за пари. Намерихме Петя и Михайлов и другите ковачевски учители на долния край на селото и оттам се върнахме, като си приказвахме компански. Стоян и Георги си дойдоха, а аз останах в Ковачевец за парите и зарад школата. Отидох у какини и оттам - у Дядови Ганчови.
към текста >>

36. 1929 година

След закуска ме ревизира по четене и писане в Ш и IV.
Вечеринката бе посетена. Играеха недобре актьорите по неподготовка, но хората са доволни. 4.III.[1929год.] Спах снощи у Боню Кънев и в понеделник си дойдох да уча. Вечерта дойде г-н Славов, разговаряхме с него до 12 ч. 5.III1.1929 год. След закуска ме ревизира по четене и писане в Ш и IV. Следобед го отведох до [Утр]енджик [? ] и след като нарисувахме картата на Поповска околия, се завърнах да спя късно. Изкъпах се и легнах. 6.III.1929. Станах, ходих за две стомни вода, измих се със студена вода. Но изобщо съм недобре духом, защото си губя времето.
към текста >>

37. 1929 година - продължение

Искаше ми се да продължа писането -дописването, на Еленкиното писмо.
Артериосклерозата иде от преобладающето влияние на първия, материалния принцип. Вследствие на него човек се обезобразява. Преди часовете, понеже децата ме предизвикаха и бих Алкай, то демагнетизирах се и имах тежко състояние до вечерта. Храних се къде 4 ч. Ще си лягам къде 11 ч. Искаше ми се да продължа писането -дописването, на Еленкиното писмо. Нощес сънувах у Стоянови Събеви Бузаджиеви, че имат нова къща, но дуваровете - подхлъзнати, на събаряне, а челиците са прави и ненаведени. 10.IV.1929 год., сряда, с. Крепча Станах от сън къде 5 1/2 ч. Измих се, посвирих а после - молитва. След това се заготвих да допиша писмото на Еленка, което в събота писах, а не можах да предам в Попово, също в понеделник пощата не мина да вземе писмата, защото аз му обещах, че няма да пращам писма, за да не си трепе коня до Крепча 2 пъти да дохожда.
към текста >>

След наряда се готвих за писане таблиците и рапортите и сведенията.
Крепча Работих годишния рапорт. От 11 ч до 1 ч спах. Ходих за пощата, няма писмо от Еленка, за каквото с нетърпение очаквах. Вечерта работих до късно отчетите и сведенията. 9.VI.1929 год., неделя Станах, но много ми е изморено от това, дето яздих колелото до Опака. След наряда се готвих за писане таблиците и рапортите и сведенията. До обед ги довърших съвсем. Каня се да пътувам за Цар-Асен, Водица и после Попово и обратно тук. Турил бях раницата, излязох да заключа, но се повърнах с жажда да прочета новодошлата беседа, „Глас в пустинята". „Любовта е път към вечно тържество, но за да не злоупотреби човек с нея, преди всичко той трябва да мине по пътя на скърбите и страданията." Часът е 2, потеглям за Цар-Асен. Вървях бързо, особено до Юренджик, понеже изпитвах особена лекота, пъргавост и простор на духа.
към текста >>

38. 1930 година

Имаше практическа лекция във II отделение по писане - методическа единица „Съчинение".
В нея могат да влизат само девствено чистите мъже и сестри неженени, които не са се докосвали до противоположния пол... Значи, една „Обща школа", друга -„Специалния клас" и „Школа на Чистите". На 10 и 11 май - в събота и неделя, ходихме на учителска педагогическа конференция в с. Годеч. Разгледаха се два реферата: 1. „Психо-физиологичните основи при обучението", II. „Активното обучение при ръчната работа и новите трудови училища". Имаше практическа лекция във II отделение по писане - методическа единица „Съчинение". Децата бяха ходили на разходка и първо направиха съчинението и го написана на черната дъска, а после го преписаха в тетрадките си. За забелязване бе, че децата втораци пишеха много красиво и чисто, бавно, с мастило всички и в тетрадките с тесни и широки редове. В събота вечерта пристигнаха подначалникът на МНП. Цонков и началникът на основното образование Чакъров. В неделя Чакъров държа сказка около 2 часа върху новото време, действителността у нас и у съседите и националното възпитание в широкия му смисъл, как да се води и какво се разбира под думата „национално възпитание".
към текста >>

Накладоха ми печката и аз си хвърлих палтото да съхне и започнах канцеларското си писане - сведения и таблици да преписвам начисто.
Те носеха едно голямо гърне с мляко, чесън зелен, сирене, кашкавал и други работи за ядене, та ни дадоха една гощавка с госпожата Симова. Среща тържествена: смях, ядене, джумбиши и до раздяла, защото една част от децата ни вече бяха напуснали и си бяха потеглили за село. Започна къде 12 1/2 да вали силно и ни поизмокри. Аз макар и мокър но ризата - не. Отидох в училище. Накладоха ми печката и аз си хвърлих палтото да съхне и започнах канцеларското си писане - сведения и таблици да преписвам начисто. И до вечерта написах няколко удостоверения. Игнат къде 8 ч ме покани да отидем на мандрата. Черпиха ме със суроватка и пресен кашкавал. Научих от фелдшера края на новината за убийството на Лулчевата жена. Че всъщност не е убиец Лулчев, а една госпожица с майка си заедно, заради окраждане на някои неща са я убили, а полицията арестувала веднага Лулчев и две сестри, вероятно Е.
към текста >>

39. Дневник IV. 27.IX.1933 год. - 21.IV.1934 год. - Продължение 2

И при писането ми много тежко, това го чувствувам, защото не трябваше нему да се пише дълбоки работи, щото не ще ги разбере и правилно оцени, и затова по едно време ме налиташе да скъсам писмото, но после се пресилих и дописах надве-натри.
Изобщо днес ми бе тежко душевното състояние. Облачно времето и хладно.[/b] [b][b]31.III.1934 год., събота[/b][/b] [b]Още снощи се изкъпах, избръснах и се гласях да отида рано в Кърджали, обаче отложих за следобед. Преписвах до обед изпратеното резюме от Еленка - държана лекция в петък, на 23 март т. г. специално за музиката. Вчера писах и писмо на Васил Станков. И при писането ми много тежко, това го чувствувам, защото не трябваше нему да се пише дълбоки работи, щото не ще ги разбере и правилно оцени, и затова по едно време ме налиташе да скъсам писмото, но после се пресилих и дописах надве-натри. Човек, още докато пише или работи нещо за някого, усеща какъв ще бъде ефектът от работата. Та, следобед отидох в Кърджали. Брат Тошев си взема някои бележки от хубавата лекция и ме изпрати до Арда.[/b] [b][b]Сън.[/b] Нощес сънувах, че съм в Кърджали и нещо брата Тошев сънувах и председателя на съда, че имаха някаква разправия с Кирков и нещо неопределено.[/b] [b]И днес, като отидох в Кърджали, се случи нещо подобно. Председателят на окръжния съд уволнил една чиновничка писарка. Дошел бе Кирков да се кара да я възвърнат, но само се чуваше високата крамола от пренията между председателя и Кирков.
към текста >>

40. 1934 година Продължение

И при писането ми много тежко, това го чувствувам, защото не трябваше нему да се пише дълбоки работи, щото не ще ги разбере и правилно оцени, и затова по едно време ме налиташе да скъсам писмото, но после се пресилих и дописах надве-натри.
Облачно времето и хладно. 31.III.1934 год., събота Още снощи се изкъпах, избръснах и се гласях да отида рано в Кърджали, обаче отложих за следобед. Преписвах до обед изпратеното резюме от Еленка - държана лекция в петък, на 23 март т. г. специално за музиката. Вчера писах и писмо на Васил Станков. И при писането ми много тежко, това го чувствувам, защото не трябваше нему да се пише дълбоки работи, щото не ще ги разбере и правилно оцени, и затова по едно време ме налиташе да скъсам писмото, но после се пресилих и дописах надве-натри. Човек, още докато пише или работи нещо за някого, усеща какъв ще бъде ефектът от работата. Та, следобед отидох в Кърджали. Брат Тошев си взема някои бележки от хубавата лекция и ме изпрати до Арда. Сън. Нощес сънувах, че съм в Кърджали и нещо брата Тошев сънувах и председателя на съда, че имаха някаква разправия с Кирков и нещо неопределено. И днес, като отидох в Кърджали, се случи нещо подобно.
към текста >>

41. Дневник VI. 19.ХI.1934 год. - 10.III.1937 год.

1934 г

Маринчев имаше лекция по писане върху съгласните букви б - п, д - т и др.
Съветвах го, че е направил зло за детето си, което сега се е тъкмо пробудило, тъкмо е във възрастта на пубертета, и че това е един биологичен процес, който изменя физически човека, и душевно. И че сега младежите прекарват най-бурни състояния, най-често сменящи се, и че трябва деликатно да се пленява и отвлича съзнанието им към спорт, музика, поезия, четене на книги и пр. и пр. Говорих му още и се разделихме. До обед учих в Равна, а следобед [ходих] на педагогическа конференция в Годеч, само на учителите от Годечката община. Маринчев имаше лекция по писане върху съгласните букви б - п, д - т и др. в 1П отделение. След това областен агитатор от Обновата Алексиев от Берковица, говори на тема „Авторитарната държава нейните принципи и идеи". Вечерта доведох в Равна народния певец на народни песни Йордан Стоянов, род. гр. Варна. Г-н Стоянов спа при мен, като Христо Модеви ми дадоха един юрган.
към текста >>

42. Извадки от окултни лекции I и II година на общия окултен клас

II. Дневни бележки по духовна работа на Елена Хаджи Григорова

Музика - средство за концентриране Писането, пението са средства за развиване на човешката душа, също и размишлението.
Туй, което посадиш и му опиташ плода, туй е истина. Щом пръстите ви са студени, това показва -волята е слабо развита. Най-голямата сила на волята е в краищата на пръстите. (Извадки на Ел ена Хаджи Григорова от 10 . лекция на общия окултен клас, 3.XII.1922 год., IIгодина) 364. Музика - средство за концентриране Писането, пението са средства за развиване на човешката душа, също и размишлението. Най-потребно е концентриране на ума. Чрез пението ще развиете чувствителността си. Религията е постоянен стремеж към Божествената Любов. Бог е Бог на смирените, а на горделивите се противи. Докато сте на земята, ще се концентрирате и ще изучавате езика на ангелите.
към текста >>

43. 20. Мисловната централа

VI. Писма на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова

То се отнася за пеене, свирене, писане, молитва, съзерцание, дишане дълбоко, правене добро, посещения и пр.
Молитва за управляющите, да изпълняват волята Божия; да бъдат оръдия на Божественото. 5. Всеки ден - дихателни упражнения. 6. По желание да се прекара известно време при олтаря. 7. Да си имаме тефтерче за мисли. 8. (Идеи от Учителя) - Когато имаш вдъхновение, седни и работи в същия момент, без бавене, за да използуваш, додето гори огънят. То се отнася за пеене, свирене, писане, молитва, съзерцание, дишане дълбоко, правене добро, посещения и пр. Всяко село трябва да има оркестър. От Учителя: Да се пеят често със своя мелодия тези думи: „моят дух смирен". Също и тези думи, като отделна песен: „милостта Божия". (Когато желаеш да намериш сам мелодията на някои думи, то почни да ги изговаряш тихо 50-100 пъти и ще ти дойде мелодия отвътре, защото ще влезеш в духа на тези думи.) Б. Метод за развитие поетичния център Ще гледаш да мислиш и да чувствуваш нещата в красиви образи.
към текста >>

44. 1. Писмо на Пеню Ганев до Елена Хаджи Григорова от 25.Х.1926 год.

VII. Писма на приятелите до Елена Хаджи Григорова

Те преподават по всички предмети, на турски, а аз - само писане и четене по български в III и IV отделение, но изглежда, че ще предпише министерството да се занимават и I и II.
Та, от самото име Крепча - Крепост, самото население е тъй закрепостено и по дух, че за разбиването на духовните зидове трябва от ония дългобойни и големи оръдия, които от Вердюн до Париж чак стреляха. Население изключително турско, което досега не позволило българин да се засели между него, и което не ще и дума, че ненавижда гяура, но сега се подчинява повидимому. И аз съм засега учител, възпитател на младенците на това село. Училище турско с около 130 деца, турчета всички. Имам 4 колеги турци, млади момчета. Те преподават по всички предмети, на турски, а аз - само писане и четене по български в III и IV отделение, но изглежда, че ще предпише министерството да се занимават и I и II. Досега аз имам 8 часа седмично. Петък, събота, неделя нямам никак часове. Свободно време много. Но едно, понеже населението е турско, то квартира не може да се намери и аз съм принуден да спя в канцеларията на училището - там, където цял ден турските колеги не вадят от устата си цигарите. В турски дом не може да се влиза, защото техните кадъни се крият и като закон го имат.
към текста >>

45. 9. Писмо на Стоянка Илиева до Елена Хаджи Григорова от 23.Х.1926 г.

26.VIII.1944-17.XI.1944 г. (От тетрадка на Елена Хаджи Григорова)

Не, аз като че още не се чувствувам напълно влязла в релсите на обикновения приятелски живот, в който и писането, и получаването на писма от близки и приятели е една насъщна необходимост.
23.Х. 1926г., с. Искрец Б. Е. Л! [Бог е Любов! ] Здравей, Лена, Благодаря за приветствието, мислеше, че съм те позабравила навярно. Не, аз като че още не се чувствувам напълно влязла в релсите на обикновения приятелски живот, в който и писането, и получаването на писма от близки и приятели е една насъщна необходимост. Зная, интересува те това как живея, при какви условия за работа и дали съм доволна. Напълно"да отговоря на тия въпроси още не мога, дори на себе си. Тепърва проучвам всичко, което ме заобикаля. В първите седмици от пребиванието ми тук просто се въздържах да ти пиша, защото знаех, че писмото ми ще отрази песимистичното ми настроение, а такова имах отначало, и като предполагах, че ти си поставена да работиш може би в по-малко добри външни и вътрешни условия, въздържах се, срамувах се. Вече съм примирена, свикнах с всичките видими несгоди, за някои от които съм намерила вече средства да се справям, за други още диря, за трети - махнала съм ръка и съм съобразила, че само с търпение ще се победят.
към текста >>

46. XII. Последно Слово на Учителя Петър Дънов. Елена Хаджи Григорова

II. Спомени на Донка Славкова, дъщеря на Ана Шишкова

Всяка една мисъл да има Божествен произход, благородство да има и справедлив да бъда - това значат трите пръста при писането.
Прочетете я за идущия път, разбор ще направим. Като пеете, да дадете съответна динамика на образите. Справедлив е съвсем друг. Справедливият без милосърдие е костелив, сприхав, сух, а двамата заедно дават един човек тлъстичък. Неразбраната справедливост суши. Всяка една мисъл да има Божествен произход, благородство да има и справедлив да бъда - това значат трите пръста при писането. Идейно болни се разбира не органически болни. Милва - значи внасяш новите идеи в главата му и става, оживява. Не знаете, че бил здрав и какво да работи. Когато има полица да се плаща, „алегро" трябва да се свири, не „анданте". В музикално отношение мъчно се поправят погрешките.
към текста >>

47. Спомени за милата ми майка Анка Атанасова Шишкова

VI. Очерци за Мара Белчева

Тя изпълняваше точно зададените задачи от Учителя: писане теми, резюмета, посрещане изгрева, гимнастическите упражнения, ходене в полунощ и др.
Брат Боев откри и Школата в Панагюрище в тесен кръг окултни ученици, които се събирахме вечер в квартирата му за четене беседи от Учителя и пение песните Му, които се заучаваха по домовете на учениците, дето ставаха често събрания само на окултните ученици за четене, разговори, пение, молитви. Аз бях винаги с майка ми. Тя стана ревностна ученичка на Учителя. Четеше много беседите Му и окултни книги. Заедно с брат Боев, аз (бях вече гимназистка) и няколко по-възрастни от братята, ходихме в някои села: Бъта, Баня и Мухово, където майка ми държа сказки по окултизма. Тя изпълняваше точно зададените задачи от Учителя: писане теми, резюмета, посрещане изгрева, гимнастическите упражнения, ходене в полунощ и др. Веднъж тръгна от къщи в 12 часа през нощта за връх Братия, за да посрещне там изгрева. А този връх е на повече от 20 км от града и се минава през гъста гора. Смела беше тя, със силна вяра и упование в Бога и Учителя, вършеше всичко с любов и преданост в учението и така напредваше и в знания, и в приложение. Като се запозна с брат Боев, стана вегетарианка. Въздействува и на мене, и на другите си деца, та завършихме гимназия вегетарианци.
към текста >>

48. 1. Мара Белчева. Из книгата „Пенчо Славейков. Биографичен очерк от Светослава Славейкова. Български писател, София, 1955.

A. Астролозите на Изгрева

Наведен над масата, само на една свещ, той запълвал безсънните си нощи с писане.
Неговият недъг обаче спъва стъпките му, отделя го от здравите хора. Невралгични и ревматични болки са го измъчвали денем и нощем. Той превъзмогвал страданията си с желязна воля и работа, издържтив до крайност. Четири - пет часа сън са му били достатъчни. В малката къща на площад „Славейков" цяла нощ прозорецът му светел. Наведен над масата, само на една свещ, той запълвал безсънните си нощи с писане. Когато Мара Белчева влиза в живота му, той става по-радостен. Облегнат на ръката на любимата, Пенчо Славейков върви по-леко по своя труден път. Мара Белчева е родена в Севлиево в 1868 г. С Пенчо те се знаят от деца, от 1879 г., когато семейството на дядо Славейков е минало през Севлиево на път за София. П. Р.
към текста >>

49. 11. За родителите

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Умствени занимания, писане, четене, връзки, братя, сестри, съседи, пътувания. ІV.
Това е чудесно ръководство за живота. Той е разделен на 12 области и от различното положение на планетите и звездите в различните области на хороскопа, заедно с различните аспекти, които планетите сключват помежду си. астрологът дава сведения върху: I. Темперамента, характера, склонностите, предразположенията, здравето и продължителността на живота. II. Финансовото положение, пари, богатство, бедност. ІІІ. Умствени занимания, писане, четене, връзки, братя, сестри, съседи, пътувания. ІV. Семейни положения, баща или майка, недвижими имущества, къщи, земя, имоти и края на живота. V. Сърдечни преживявания, любовни влияния, удоволствия, спекулации, предприятия, деца. VІ. Служене работа, болести прислуга. VІІ. Обществена работа, открити врагове, женитба, брак, съдружници - описание на съпруга или съпругата, процеси. VІІІ. Смъртта, кои от органите ще пострадат. IX.
към текста >>

50. 23. Сфера на Меркурия

ГЕОРГИ РАДЕВ

ТОМ 18

Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурия, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането — една от най-типичните функции в сферата на Меркурия - за да бъде то в съгласие със стила на времето.
186 ÷ 190 Ако ви се случи да влезете в някое добре уредено търговско заведение, да речем в някое стено-дактило и литопечатно заведение, първото нещо, което ще порази слуха ви, то е тракането на пишещите машини. Това не е тежкия бумтеж на някоя стара печатарска машина, нито острият, резлив шум на машините в някоя дърводелска фабрика, а тракане — леко, пъргаво, ловко, с едва доловими приливи и отливи в бързината, прекъсвано навремени от кратки паузи. Наистина, туй тракане не прилича на бумтежа на грамадните, тежки машини, от които на непривикналия му гръмва главата, ала слушаш ли го дълго време, ще изпиташ същото нервно раздразнение, каквото изпитваш, когато слушаш нескончаемото брътвене на някой бъбривец, който спира своя брътвеж, колкото да си поеме дъх. Това почти равномерно тракане е безсловесният говор на една машина, която ще да е изобретена от Меркурия - отдавна знайния от митологията бог на речта и на писмото. Пишещата машина - подобно телеграфа - е „меркурианка”. Тя е дело негли на изобретателния гений на Меркурия, който, в нашата епоха на машината, е смогнал чрез дактилографията да машинизира писането — една от най-типичните функции в сферата на Меркурия - за да бъде то в съгласие със стила на времето. Меркурий, впрочем, е неподражаем в своята приспособимост към условията на живота. При това, той обладава рядък изобретателски дар - нещо, което е майсторски изтъкнато във великолепния мит, който са ни завещали древните гърци. Спомняте си, как той успява, благодарение на дивния музикален инструмент— лирата, изобретена от него, да укроти благородния гняв и възмущение на Аполона. Божественият музикант, воден от своята интуиция, от своята тънка способност да отгадава, пристига разгневен при Меркурия, който не преди много време му бил задигнал цяло стадо най-отбрани крави. Той връхлита сукори хванатия натясно Меркурия, но последният не е глупак като Марса да се бие — че и без това престъплението му е вече открито.
към текста >>

51. (Продължение)

ПЕТЪР МАНЕВ

ТОМ 18

„Близнаци - характер: жив ум, обича четене и писане, занимаването с умствена работа; притежава добри заложби и голяма сръчност.
Ние даваме тук характеристиките, които е дал Алан Лео в своята малка астрологическа серия, като си позволяваме да ги съкратим значително с оглед на мястото, с което разполагаме. „Овен - характер: смелост, честолюбие, борчески дух. Среден ръст, тяло сухо, продълговато лице, глава широка към слепите очи, проницателен поглед, гъсти коси”. „Телец - характер: постоянство, упоритост, консерватизъм, практични способности, понякога бавен и равнодушен; яростен при разгневяване. Малка фигура, склонност към пълнота, четвъртита форма на тялото и лицето, къс и дебел врат, къси и широки ръце”. „Близнаци - характер: жив ум, обича четене и писане, занимаването с умствена работа; притежава добри заложби и голяма сръчност. Тънко, стройно тяло, лице, нос и брадичка удължени, пръсти и ръце дълги, цвят на лицето блед или сангвиничен, остър поглед, жива и бърза походка”. „Рак - характер: променчив, обича пътуванията, но е привързан и към домашния живот; има психични и окултни заложби. Среден ръст, обло лице, къс нос, очи сиви или ясно сини, цвят блед, склонност към пълнота”. „Лъв - характер: самоувереност, честолюбие, властолюбив, благородство, любвеобилност. Мощна фигура, светли коси, пълна, кръгла глава, цветущ изглед, изправена походка”.
към текста >>

52. 1. ВЛАД ИВАНОВ ПАШОВ

ТОМ 19

Астрологията му и писането на книгите идват от ( - Юпитер ретрограден съвпад Уран) - разменени знаци (Юпитер във Водолей, Уран в Стрелец) - астрологията, и писането (Юпитер ретрограден полусекстил Луна, тригон Меркурий, паралел Луна, паралел Марс).
Той се затваря за света и контактува с определени братя и сестри ( - Луна паралел и полусекстил Юпитер). Печатарството му идва отръки с известно закъснение, понеже Сатурн е ретрограден в собствен знак - Козирог. (Ретрограден Сатурн тригон Слънце, паралел Уран, паралел Нептун). До пенсионирането си той работи с любов като словослагател - многоюмъчна и тежка работа навремето и придоби силна, диамантена воля. Влад попада под благотворното влияние на Бялото братство със закъснение, понеже Юпитер е ретрограден. Астрологията му и писането на книгите идват от ( - Юпитер ретрограден съвпад Уран) - разменени знаци (Юпитер във Водолей, Уран в Стрелец) - астрологията, и писането (Юпитер ретрограден полусекстил Луна, тригон Меркурий, паралел Луна, паралел Марс). (Юпитер опозиция Марс) показва борбата, която е водил с писане на статии срещу враговете на братството. Мъчнотии с финансиите, които е нормализирал в братството. Марс в Лъв е по тригонокрация в огнен знак и му дава чутко и отзивчиво сърце към нуждите на братята и сестрите. Венера в Лъв е пълна проява на човешката любов на Земята. (Венера паралел Плутон).
към текста >>

(Юпитер опозиция Марс) показва борбата, която е водил с писане на статии срещу враговете на братството.
Печатарството му идва отръки с известно закъснение, понеже Сатурн е ретрограден в собствен знак - Козирог. (Ретрограден Сатурн тригон Слънце, паралел Уран, паралел Нептун). До пенсионирането си той работи с любов като словослагател - многоюмъчна и тежка работа навремето и придоби силна, диамантена воля. Влад попада под благотворното влияние на Бялото братство със закъснение, понеже Юпитер е ретрограден. Астрологията му и писането на книгите идват от ( - Юпитер ретрограден съвпад Уран) - разменени знаци (Юпитер във Водолей, Уран в Стрелец) - астрологията, и писането (Юпитер ретрограден полусекстил Луна, тригон Меркурий, паралел Луна, паралел Марс). (Юпитер опозиция Марс) показва борбата, която е водил с писане на статии срещу враговете на братството. Мъчнотии с финансиите, които е нормализирал в братството. Марс в Лъв е по тригонокрация в огнен знак и му дава чутко и отзивчиво сърце към нуждите на братята и сестрите. Венера в Лъв е пълна проява на човешката любов на Земята. (Венера паралел Плутон). Тя е свързана с Божията любов и Влад имаше най-братски отношения към сестрите и винаги им услужваше, с каквото можеше.
към текста >>

53. (22) СРЕЩА С ЦАРЯ НА 12.I.1939 г., 9 и 30 до 11 ч преди обед

ТОМ 20

Имаше и други работи, но някои не мога да си спомня в момента, а други, мисля, не са толкова важни, да бъдат отбелязани или пък са много интимни (за царицата и за баща му), та не са за писане.
После - за Методи123, на когото книжката дадох да чете, и той обеща. Говорихме и за други работи. Когато говореше по телефона, някой прислушваше, та царят викаше. - Прислушват ни и мислят, че кой знае какво важно приказваме. Поприказвахме малко и с Евдокия и си тръгнах (тя ме чакаше в друга стая). Имаше и други работи, но някои не мога да си спомня в момента, а други, мисля, не са толкова важни, да бъдат отбелязани или пък са много интимни (за царицата и за баща му), та не са за писане.
към текста >>

54. (85) Среща с царя на 31.VII.1940 г. от 8 до 10 без 10 в двореца Враня

ТОМ 20

Тук прекъснах писането и сега, след [,..]ене, не мога да си спомня какво беше.
После почнал да говори Хитлер и казал между другото следното: - Земя, взета с меч, с меч трябва да се пази. По-добре е да се споразумеете. После поискал карта, да види какви са ни претенциите, и се зарадвал, че са скромни, като се оплакал от маджарите, които искали много и на които той по-рано бил арбитър, а сега го ругали, та сега не ще вече, [но] на нас би могъл да бъде такъв. Ще трябва да се споразумеем с румънците, но ако ние водим преговори, те ще разтакат. - Те искаха това, като искаха и други съседи да дадат нещо. Тук прекъснах писането и сега, след [,..]ене, не мога да си спомня какво беше. Зная, че Хитлер беше се съгласил да ни стане арбитър, но царят не даде да се каже това, за да не знаят, че съдията е с нас. Филов беше казал, че в такъв случай ще ги ругаят. Царят му казвал, че е в интереса на работата да не знаят, че съдията е на нашата страна, а че ще ги ругаят - държавникът трябва да носи, затова е държавник. Другите подробности на разговора вече съм забравил.
към текста >>

55. І. Б. Любомир Лулчев: Тълкуване на хороскопа Светозар Няголов

Дава голяма лекота при изразяване и писане.
** показва, че трябва да разреши кармата си с много от жените, които е имал като цар Соломон. Имал е много объркани любовни истории, от които Учителят го е спасявал, да не слага петно на Братството с деянията си. Меркурий в XI дом. Дава много познанства сред хората на литературата, науката или меркуриевите занятия, но никой от тях няма да е устойчив, за да може роденият да разчита на него. Дава склонност към критика. Дава голяма лекота при изразяване и писане. Меркурий в Стрелец ( * В любовта се намесва Черната ложа и разрушава всички любовни отношения с другия пол и ги довежда до провал. Лилит са тъмните сили. Опашката на дракона е кармата, която се събужда и се проявява при контакт с известни хора. (бел. на Светозар Няголов) Луна в паралел с Нептун () облагоприятства пророчески сънища и видения от невидимия свят. Лесно изучава окултните науки: хиромантия, физиогномия и др.
към текста >>

56. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Втора част

Отговорил, че няма средства да си плаща храната, „Нали ядеш нещо на обяд, донеси го на масата и яж него, за да участваш в общият обяд, за да правиш връзка с душите на братята и сестрите.” Аз му съдействах при писането на труда му със скромните си средства и той ми подари 2 книги - спомени за Учителя със снимки.
След това имахме няколко разговора. При четене на 133-и псалом с Учителя, Цочо и други приятели взели да се смеят, когато се казва: „брадата Ааронова”. Учителят казал строго, че не може братята да са в единомислие без брадата, без да проявят волята, затова тя два пъти се казва в псалома. Цочо Диков ме запозна със свещените формули на психическото упражнение, правено на колене от „Веригата” до 1912 г. На обяд не ходел да се храни на общия обяд и Учителят го попитал защо не идва. Отговорил, че няма средства да си плаща храната, „Нали ядеш нещо на обяд, донеси го на масата и яж него, за да участваш в общият обяд, за да правиш връзка с душите на братята и сестрите.” Аз му съдействах при писането на труда му със скромните си средства и той ми подари 2 книги - спомени за Учителя със снимки. Станахме добри приятели. След заминаването на Учителя през една зима, двама агенти го арестували в трамвая, понеже като се движел, издавал шум на книги. Предположили, че носи антикомунистически позиви. Завели го в участъка, където го разсъблекли и видели, че той целият се бил увил във вестници, да го предпазват от студа. __________________________________ * Виж „Изгревът”, том III, стр.
към текста >>

57. IX. Светозар Няголов А. Автобиография

Четвърта част

След това реших да продължа писането.
Взех черната, но тя отказа да пише. Тези до мене по-добре знаеха с каква писалка трябваше да пиша. Свърших описанието на екскурзията до изтеклото време и прибрах синята писалка в джоба си. Водата беше завряла. Напълних термоса си и вечерях. След това реших да продължа писането. Извадих черната писалка и за мое голямо учудване, тя пишеше отлично. До вечерта беше слънчево и топло. Скоро Слънцето се скри зад Безименния връх и падна сянка над „Окото” и Заслона. То мило ме подсещаше, че денят си отива и идва нощта, за да дойде пак ден. Залезът беше чист и величествен, изпълнен с вътрешен мир и хармония, сякаш ефирни същества пееха тихо и много меко велик химн: „Залез няма, а вечен изгрев, вечен ден в духовния свят.
към текста >>

В писането стигнах до момента, в който бях в Заслона.
Наредиха ми да продължа описанието. Седнах и взех да пиша. Постепенно слънцето огря „Окото” и Заслона. Започна пролетта на 1990 г. Нека тя да бъде пролет и за нашите изстрадали души, да възприемем онези творчески сили, които небето ни е определило, и да можем да израснем толкова, колкото трябва. В писането стигнах до момента, в който бях в Заслона. Погледнах часовника, беше 9 часът без 20 минути, а трябваше да тръгна в 8 часа. Чух тих глас: „Спокойно, ще стигнеш навреме.” Заслизах надолу. Пеех и мислех за великата милост, която Небето проявява към нас. Пред мен на пътеката застана малко стадо от едри кози, които ме видяха, изчакаха ме да ги наближа на 20 метра и бавно тръгнаха нагоре към Иречек, като често се спираха и обръщаха да ме гледат. Помислих за техния труден и опасен живот.
към текста >>

На третия ден от заминаването, зет й Захари довършва писането на наряда за заминали, който му бях дал, и лампата му угасва.
На 19.03.1998 г, беше погребението на Мария Маркова, а аз с група отивахме на Мусала и преди последното изкачване към заслон “Еверест”, хвръкна ръкавицата на сестра Албена. Оставих раницата и слязох надолу да я взема. Вятърът я духна по-надолу. Така - няколко пъти. Сетих се и казах: “Марио, не си прави шеги, задръж ръкавицата.” Вятърът се усили много, но ръкавицата си остана като закована на място и аз я взех и дадох на Албена. На третия ден от заминаването, зет й Захари довършва писането на наряда за заминали, който му бях дал, и лампата му угасва. Спомня си думите на Мария, казани му преди 20 години. 145. Христо тракториста Мария Шопова останала сама и се сетила, че чешмата в кухнята не е пусната и може да замръзне. Отива, пуща я, но на връщане пада, натьртва гърба си и пуква таза. С големи усилия пропълзява до телефона и се обажда на сестра си, която идва с дъщеря си и я дигат в леглото. Всичко я боли.
към текста >>

58. XI. Писма от Светозар Няголов до сестра му Величка Няголова, живуща във Франция

Това е новият хороскоп, който ти направихме - Слънце съвпад Меркурий съвпад Сириус - говори за великата Божия мъдрост (Уран секстил Венера, секстил Марс, съвпад Юпитер, тригон Нептун, паралел Меркурий, Юпитер), от която ти черпиш обилно знание за изявяване нагази мъдрост - писането и музиката (Уран тригон Нептун).
Не си проявявала Божията Любов и затова първият ти мъж и свекър са с Марсов характер и ти избяга от тях. Когато ти се пробуди съзнание, ти изпратиха един носител на Божествената любов, един ангел на любовта - Истиян. За доброто и любовта, той е готов всичко да направи за тебе. Има голямо вътрешно знание и живее повече в духовния свят (Нептун в Дева съвпад Северен възел). Човек на ума и знанието, откъдето ти почва дихармата. Това е новият хороскоп, който ти направихме - Слънце съвпад Меркурий съвпад Сириус - говори за великата Божия мъдрост (Уран секстил Венера, секстил Марс, съвпад Юпитер, тригон Нептун, паралел Меркурий, Юпитер), от която ти черпиш обилно знание за изявяване нагази мъдрост - писането и музиката (Уран тригон Нептун). Ти си един вдъхновен певец на Божията Любов и Мъдрост, затова Учителят има голяма грижа за тебе. Аз съм Юпитер в 3 дом съвпад Уран и ти се дава чрез мене астрологията и другите окултни науки. Моят Юпитер съвпад Меркурий, тригон Уран е на върха на 9 дом - освен астрологията, но имам условия да отида където пожелая в света. Аз отстъпих тази моя привилегия на тебе - за Франция, и накрая започна да ме познаваш. Ние имаме силна Божия Любов и Мъдрост и в духовния свят се разбираме отлично.
към текста >>

Вчера завърших писането на първия проблем, има още два.
Обична сестра Величка, Получих отдавна писмото ти и ти отговарям чак сега, за което моля да ме извиниш. Постоянно ми задават задачи, и то бързи, които трябва да решавам. Трябваше да направя хороскопите за вселяванията на Духа за епохата на Водолей. Това ми отне доста време. Едновременно и много други задачи. Вчера завърших писането на първия проблем, има още два. Трябва да поправим покрива на с. Пенка Драгнева, който тече, - и в стаята да отиде Мариана Янушева, на която и удвоили наема. За седмица свалихме старите керемиди, заменихме загнилите дъски с нови и наковахме един изкуствен материал (боброва кожа) за лек и сигурен покрив. Измазахме стаята, Павел прекара и оправи тока и нанесохме момичето в новата квартира. Ние бяхме до Айтос, градината.
към текста >>

59. XX.Хороскоп на Величка Крумова Няголова

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 1

Много е благоприятно за литературни занимания, писане на стихове и музика.
Дава щастлив живот, добро здраве, материално състояние, приятен дом и кръг от верни приятели и висока оценка на обществото. Благоприятства за бързото й издигане по обществената стълба. Величка има вродена способност да открива тези хора, които могат да й помогнат, както има и способността сама да си пробива път при трудностите на живота. (Слънце съвпад Меркурий). Облагодетелства паметта. Много е благоприятно за литературни занимания, писане на стихове и музика. (Слънце полусекстил Юпитер) - сигурен показател за здраве, богатство и щастие. На родената дава изобилно жизнени сили, с които превъзмогва и най-тежките болести. И при най- критичните състояния, излекуването става толкова бързо, че изглежда почти невероятно. Това добро здраве се допълва от весел характер, жизнерадост, които правят всички, които са в съприкосновение с нея, да я обичат. Тя спечелва всеобщата обич със своите добри дела, милосърдие, съчувствие, добра воля и подкрепа, които, в зависимост от случая, проявява към околните си.
към текста >>

60. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

Б. ПИСМА НА ЛЮБОМИР ЛУЛЧЕВ ДО СТЕВКА СТОЙЧЕВА, ВПОСЛЕДСТВИЕ НЯГОЛОВА-ПРОДЪЛЖЕНИЕ 2

Но въпреки всичко има прилив на енергия и възможно е да се прояви в писане или говорение.
Ако ми каже нещо особено, ще ти го пиша. Горе не съм ходил, освен вчера, сряда. И не зная кога пак ще ида. Възможно е да не стъпя доста. Сега има вече тишина след буря, но много нещо е разгромено вътре. Но въпреки всичко има прилив на енергия и възможно е да се прояви в писане или говорение. Може би - това не е сигурно, с Бертоли ще отидем до Търново, той - по работа и аз поне зная какво. А понеже никога не съм ходил до Габрово, може би ще отидем да го видим - но това е може би - нищо сигурно и не зная кога ще стане това. Ти няма ли да ходиш някъде? Аз не съм му казал, че ще отида освен до Търново, но за 2 часа път той няма да го прави въпрос, вярвам. Но има много „но”... Нали това не е приказка, а живот - път даже в приказките има толкова „но”... Ти добре ли си?
към текста >>

61. XXII. Любомир Лулчев и Стевка Стойчева

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Нашите са още в дома, тъй че и на тях трябваше да отделя малко време, но за два дни прекарани в писане, ядене и спане - вода не пих - работата се свърши.
Писмо от Любомир Лулчев до Стевка Стойчева от 28 и 29 юли 1928 г. „Изгрева” 28.VІІ.1928 г., 7 ч вечер (Сатурн = събота) С. Б. Л. Н. П. Ж.! Само преди пет минути написах „край” под 38-а страница - два дена говорих на Бебо, което го нямаше - и всичко е готово, написано с един ужасен почерк, понеже писах продължително и непрекъснато. Ще трябва да го преписвам, а това е моят ужас, но ще гледам да намеря време и за него. Нашите са още в дома, тъй че и на тях трябваше да отделя малко време, но за два дни прекарани в писане, ядене и спане - вода не пих - работата се свърши. Излезе малко, шибателна, но мен се струва, че това няма да те смути. Ще бъде и доста неразбрана - преднамерено, за да има какво да мислят тия, които четат. Не бях виждал Уч, (Учителя) цяла неделя - едва снощи го видях - беше в пост (?) и доста неразположен. Изглежда има много неприятности, но с Божия помощ всичко ще се оправи. И аз бях като пребит - но работих и работя, колкото мога - на останалото други ще помагат.
към текста >>

62. 70. Само на силните се дават трудни задачи за разрешаване

Весела Несторова

ТОМ 24

Весела: И аз не мога да го задържам с писане.
В тази книга има много преписани от тетрадките. В.К.: Сега, аз искам да задам въпрос. Вие на самата лекция ли си водехте бележки или след като се връщахте? Весела: Като се върна, защото Учителят говори. В.К.: Да. Весела: И аз не мога да го задържам с писане. В.К.: А-а, това са от вашите лични разговори с Учителя? Весела: Моите лични разговори с Учителя. В.К.: Аз разбрах от беседи. Весела: He. В.К.: Значи това, което е написано в кавички са думи на Учителя.
към текста >>

63. 266. Онзи, който иде сега в света носи свобода за всички

Весела Несторова

ТОМ 24

Остените на миналото станаха днес пера за писане.
Ти, ако си познал страданията Христови, няма да правиш прегрешения. Вечното движение не може да спре. Животът не може да спре. Любовта е единственото нещо, което не се губи. Единственото нещо, което може да изгаси Божията Любов е безлюбието. Остените на миналото станаха днес пера за писане. Никой в света не може да се подмлади без Любовта. Туй, което ида право от Бога, то подмладява. Щом те погледне Господ, ти се подмладяваш - радостен и весел си. Щом те погледнат хората, ти си скръбен и спиш.
към текста >>

64. ФЕВРУАРИЙ [1919 г.] - НОЕМВРИЙ [1919 г.]

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Изпитвам срам при писането на писмото; искам да го скъсам; държа го два дена при себе си, изпращам друго, по-малко принизено.
За слава ли, или за безчестие. Просветни умът ми да позная и изправя грешките си. Имай милост над моята тежка карма. Пиша писмо в отчаянието си, пиша до генерал Стоянова. Сама живее в грамадна къща. Изпитвам срам при писането на писмото; искам да го скъсам; държа го два дена при себе си, изпращам друго, по-малко принизено. Тази сутрин излизам рано за изгрев. По града лостовата стража -италианци, французи и англичани. При нас - италианци. Прекосявам бул. „Сливница” към „Мария Луиза” и нататък.
към текста >>

65. 21 ЮЛИ 1926 г. - 24 ОКТОМВРИ 1926 г.

1.1. ДНЕВНИЦИТЕ НА ОЛГА СЛАВЧЕВА 1916 - 5.09.1928 година

Имахме твърде мил разговор, сред който в моята ръка се намери една перодръжка за писане с мастило и с нея аз прокарах две линии под вашите очи, така както съм ги тук нанесла.
Мили привети от обичащата Ви В. В. Добринка. П.П. Да Ви опиша едно съновидение, което току-що имах за Вас. Бяхме заедно с Вас в една зала. Присъствующите излязоха и ни оставиха сами. Имахме твърде мил разговор, сред който в моята ръка се намери една перодръжка за писане с мастило и с нея аз прокарах две линии под вашите очи, така както съм ги тук нанесла. [Има рисунка] Веднага Вашето лице придоби една чудна красота. Вие заприличахте на нашата малка сестра Еленка Сотирова, която вярвам познавате. След това Вие отрихте следите от мастилото, но красотата остана. Ний доближихме лицата си едно до друго и допряхме най-първо челата си, после носовете и устните ни се сляха в мила целувка. Всичко това за мен беше много приятно.
към текста >>

66. 2 МАРТ 1928 г. - 26 АПРИЛ 1928 г.

7. ОЛГА СЛАВЧЕВА В „ИЗГРЕВЪТ ...”

Той се усмихна и каза: „Тя ще има богат материал за писане.” Защо така?
29 МАРТ 1928 г., четвъртък 29 март 1928 г. четвъртък Снощи Учителят беше гост у хазаите. Тя е много болна от сърдечна болест и - повикаха Него. Колко хубаво я насърчава Той, как благо я разсмива, че тя вярва в силите си, обещава, че ще се отдаде на музиката, че няма да забрави дарбата си. Хазайката отвори дума пред Него за Colombo. Той се усмихна и каза: „Тя ще има богат материал за писане.” Защо така? Нима ние страдаме само за да има що да пишем? Същата нощ сънувах, че Учителят сложи на двете ми ръце гривни, заловени помежду с тънки златни верижки. Ах, как блестеше на дясната ми ръка великолепен пръстен с пламенно око, подобно едно малко слънце! Но с верижките, човек можеше да ме води, където си иска. Чудно! Обаче Той ги остави свободни да висят подобно украшения.
към текста >>

67. 7.1. Бележки на съставителя на „Изгревът...”

Глава 5. Гласове, които стигат до сърцето

Когато споделят за това с Учителя, той отговаря: «Тя ще има богат материал за писане" (виж с.
Дори Петър Дънов, за да слезе на земята, трябва някой да го зачене и да го роди, но друг начин няма. 52. Олга в влюбена и обичана от Colombo. Тя пише: «Аз съм негова и той е мой». Какво означава това? Днес всеки знае какво означава това. Когато споделят за това с Учителя, той отговаря: «Тя ще има богат материал за писане" (виж с. 386). 53. При Учителя отиват трите сестри Маргарита Давидова, Олга Славчева и Кичка Вълчанова за да искат разрешение да се омъжат, защото вече са на възраст, но той не им разрешава (виж "Изгревът", т. XXIII, с. 537-538). Това е финала на всички целувки, милувки. Те се предават с вдигнати ръце пред онези, които трябва да родят на земята, но Учителят ги спира, защото ще се отклонят от пътя си. 54.
към текста >>

68. 1. Планината

ТОМ 28

Би трябвало да оставим обикновения начин на повествуване или на писане на дневници - животът беше необхватен и човек се намира пред една огромна панорама на живот и не знае откъде да започне, за да даде правилна представа за прекараното време на Рила в продължение на един месец.
Бяхме уверени, че здрава ръка ни води, Неговата ръка на най-добрия водач и ръководител, организатор, Който през всичкото време остана скрит и незабелязан. Всичко ставаше естествено, безшумно, хармонично. Планината се превръщаше неусетно на школа в която учехме най-сложната наука, наука на човечността. Опитвахме най-живите принципи на живота и се стараехме да ги отразим в ежедневната си практика. Затова приятелите бяха добри работници и честни граждани в една държава, която не искаше да ни познае, и всред един народ, който се мъчеше да ни познае, и всред приятели, които ни обичаха и ценяха заради нещо, което “рядко се намираше”. Би трябвало да оставим обикновения начин на повествуване или на писане на дневници - животът беше необхватен и човек се намира пред една огромна панорама на живот и не знае откъде да започне, за да даде правилна представа за прекараното време на Рила в продължение на един месец. Като безбройни ручеи се стича този живот и всеки по отделно говори на специфичен език, разкривайки не само вътрешното съдържание - душата на тези дни, но и тяхната блестяща външна форма, която напълно се покриваше със съдържанието. Да, ние бяхме хора, които преди всичко търсеха Него, хора, които бяха привлечени само от Него. Имаме чувство, че само за него избрахме този век и тази година, да улучим разписанието и хванем дирята на този богат живот в който се потопихме и който ни погълна, както красотата на Йеди-Гьол. Всичката събрана хубост на планината не можеше да се сравни с онова, което беше най-ценно за нас - животът, който бликаше около Него. Ще имаме ли време и възможности, ще имаме ли сърце да се върнем наново на този живот и седнали спокойно пред нашите бюра да опишем и разкажем неповторимия епос в детайли!
към текста >>

69. 9. Школа и метод

Глава 1. Откриване на Школата

ТОМ 28

Затова ние мислим, че писането на темите имаше по-голям ефект в школата, отколкото резюмирането на лекциите по обикновения начин.
То е проникновено задълбочаване в лекцията, която разкрива неказани неща, ученикът трябва да дъвчи Словото, да го премели, да направи от него кръв и плът, за да извади есенцията, което лично него ползува, а после и останалите. Всяка лекция представлява едно цяло с всичките отблясъци и нюанси, с всичката светлина и динамичност - съвършено тяло с кости, мускули, системи нищо не може да се отнеме от нея все едно да я лишиш от свежестта и живостта й. Ученикът не можеше да се храни с резюмета, нито с отделни мисли. Трапезата беше богата от нея не можеше да се отнеме нищо, абсолютно нищо. От голям интерес е да се види, как се претворява една лекция в съзнанието на ученика, до какви дълбочини и височини тя е извела неговите ум, сърце, душа. Затова ние мислим, че писането на темите имаше по-голям ефект в школата, отколкото резюмирането на лекциите по обикновения начин. Методът на Учителя се разкриваше пред ученика. Всеки, който при разрешаването на някои трудни задачи, изправен пред Учителя добре знаеше, Че Той никога не казваше, при изключителни случаи само, какво да прави и какво да не прави ученикът по този или онзи повод. Учителят винаги оставаше ученикът сам и свободно да си реши задачата. В краен случай видимо взимаше инициативата в ръцете си, изключителен момент, както при смъртно болния, когато трябва да се действува бързо. Ученикът беше в пълния смисъл на думата ученик - сам трябваше да решава задачите си, сам трябваше да овладее необходимите знания и да ги приложи при нужда.
към текста >>

70. 1. Автобиография: 29.Х.1948 г.

Д. ЛЕТОПИС ЗА БУЧА БЕХАР (6.I.1903-10.II.1978)

ТОМ 28

Моите години от тогава до днес протекоха в работа и в писане.
От тогава аз започнах да пиша по завършени битови работи. През 1937 година издадох първата си сбирка разкази под заглавие: “Когато зреят житата”, а през 1939 година: “Песен над равнините". И двете книги бяха посрещнати добре и препоръчани от Министерство на Просветата. От тогава продължавам да работя. За сега в книгоиздателството “Народна култура” имам представени две книги за преглед: “Сборник разкази на еврейския живот" и “Роман из българския живот преди 9.IX”. Моите години от тогава до днес протекоха в работа и в писане. Учителка съм била една година на село. Назначена бях за втора година, но в Стара Загора в еврейското училище се оваканти място и бях поканена и назначена там. След 9.IX. училището ни се закрива поради липса на достатъчен брой деца. Назначиха ме в София, където съм до днес.
към текста >>

Аз нямах време и за нашите еврейски организации, тъй като всичкото свободно време ми беше необходимо за писане.
След 9.IX. училището ни се закрива поради липса на достатъчен брой деца. Назначиха ме в София, където съм до днес. Преди 9.IX. не съм участвувала в никакви организации политически и просветни. Аз нямах време и за нашите еврейски организации, тъй като всичкото свободно време ми беше необходимо за писане. Не съм членувала в никакви организации преди 9.IX. и в никакви политически формации след. Не съм била никога наказвана или подвеждана под някаква отговорност, осъждана за какъвто и да било. В чужда държава не съм била. Участвувала съм в литературни четения след 9.IX.
към текста >>

71. 132 Конференцията в Париж и пророчеството за политическата вихрушка след 4 години

IV. Ритниците

II. В колибата на Христов

Всичките му планове за четене и писане, бяха изостанали!
то и днес намери начин да му се усмихне. Ритниците и тази неделя не пожалиха Христов! Той се чувстваше като чуждоселско куче, на което се стоварваха тоягите на селяните, а зъбите на неговите побратими късаха кожата му! То тичаше, тичаше и само тичаше, без да има време да погледне настрани или назад, а да се бори вече не се сещаше. Животът на подполковникът, беше излязъл от релсите си! Всичките му планове за четене и писане, бяха изостанали! Вестниците и списанията, на които беше сътрудник почнаха да го подканят, да искат материали, когато преди винаги имаше негови материали, които чакаха ред. Той беше в положение на комарджия, който губи, но продължава да залага и последното, което има с надеждата, че ще почне да печели, и така загубва цялото си състояние. И подполковникът губеше старото си богатство, знания, идеи... вече нищо не го ползваха. Момичето имаше голям дял да се разбърка из основи живота му! Той досега беше научен всичко, което пожелае да си го вземе лесно, особено жените на крака му идваха, търсеха го!
към текста >>

72. 182. За доброто и злото се плаща по веднъж – или се заплаща на Земята, или на Небето

II. В колибата на Христов

Ако го правиш явно, получаваш заплатата си на Земята: в похвали, писане във вестниците, издигане на паметници и пр.
- Андрей, дал си устата си под наем на дявола! Същия този дявол те докара до това страдалческо положение. Но той не знае, че аз съм алхимик, че ще го впрегна да ми слугува, да върши моята воля, че ще превърна всичката тази нечистота в добро. Аз за своите дела отговарям пред Бога - твоето и на когото и да било мнение, не ме интересува! Ти сам отговори на въпроса си... Тук всичко е особено, както никъде другаде - осъществен сантиментализмът... Запомни, за доброто и за злото се плаща по веднъж - или се заплаща на Земята, или се заплаща на Небето. Ако го правиш явно, получаваш заплатата си на Земята: в похвали, писане във вестниците, издигане на паметници и пр. и пр. Ако правиш доброто тайно, заплаща ти се на Небето. Това, което би ми се заплатило на Небето, аз го жертвувам, като заплатата си получавам тук, за да дам тази заплата на тебе, като те науча на нещо - да уповаваш на Бога, което упование си мислил за нереално. Исках да ти покажа, че реалността се простира много по-далече от твоя нос. - Ясно ми стана, ясно, разбирам, разбирам!
към текста >>

73. 216. Новият писател трябва да съдейства на еволюцията в живота на човеците

IV. През очите на Христов. Посвещение

- Христов го погледна и радостно и снизходително, и после си помисли: „Ще ти пати главата, косата ти ще побелее!...” И като прецени какво може Андрей да разбере, заговори му за писателя в границите на неговото съзнание: - Писателят, новият писател е много зает с четене, писане и мислене върху проблемите, които трябва да прокара в своите съчинения, затова той няма време да се разхожда по булевардите и да стои по кафенетата.
Като писател той прави това, което останалите хора не могат да правят. - Това ми е и ясно и не ясно - възрази Андрей: - Но кажете, ако обичате Вие как разбирате писателя. - Аз вече ти казах. Остава още да добавя, какъв трябва да бъде новия писател. - Тъкмо това и мене интересува, защото аз искам да съм от новите писатели, да съм първия! - Христов го погледна и радостно и снизходително, и после си помисли: „Ще ти пати главата, косата ти ще побелее!...” И като прецени какво може Андрей да разбере, заговори му за писателя в границите на неговото съзнание: - Писателят, новият писател е много зает с четене, писане и мислене върху проблемите, които трябва да прокара в своите съчинения, затова той няма време да се разхожда по булевардите и да стои по кафенетата. -А от къде ще черпи сюжети на своите произведения, от къде ще черпи вдъхновение? Нали има нужда да се разхожда, да си почива, да разговаря с други писатели? Всичко това е най-удобно в кафенето на писателите. -Тежко е на този писател и на неговите четци, които четат произведения, написани от сюжети и вдъхновения от булевардите и кафенетата! Това са псевдо писатели.
към текста >>

74. 273. Никого не викам и никого не пъдя

IV. През очите на Христов. Посвещение

И точно в момента, когато си мечтаеше да завърши поне българска филология и философия и той да се отдаде на писане, Христов най-брутално прекъсна мечтите му: - Андрей, ти вече може да се върнеш, ето минахме юзината!
Насъбраха ми се толкова средства, че аз, жена ми и двете ми деца можем да живеем цял живот добре, без да работим! Тоза ми даде условие да осъществя единствената си заветна мечта -да пиша, да стана писател. Започнах да търся в непосредствения живот героите за моите разкази и романи. - Но чакайте, чакайте, това са интимни работи, които да се говорят на четири очи! - И се обърна към Андрей, който беше се превърнал на слух и мисъл и мечти, защото и той нали мечтаеше да става писател. И точно в момента, когато си мечтаеше да завърши поне българска филология и философия и той да се отдаде на писане, Христов най-брутално прекъсна мечтите му: - Андрей, ти вече може да се върнеш, ето минахме юзината! Нали ти е много лошо? Това прозвуча като изпъждане и после, като че го покани отново: -Ние ще отидем хе там до „Сухата река” или до селото, и може да се върнем. Не сме взели на акорд планината, е. А истината беше както знаем, и двамата да ги заведе на планината -на „Бивака". Ако двамата или единия се върнеше, за Христов това щеше да бъде най-силния удар, който можеше да получи!
към текста >>

75. 280. Раздвоението на съзнанието действа пагубно

IV. През очите на Христов. Посвещение

- Неговото писане не е резултат на непосредствено разбиране, а е спекулативно, както някой писатели - прочетат десетина романа и написват единадесети роман.
Ще Го види и разбере на другия ден, след като Учителя Си замине. - А за Елиезер? - Той още не е ученик - съвсем хабер няма нито от окултизъм, нито от Учителя! Другите поне познават външно Учителя, чувстват Го с душите си, но не могат да направят превода, да свържат чувстванието си с физическото си виждане и разбиране. - Как може, Елиезер пише и то толкова смислено във всички броеве на „Житно зърно”? - Неговото писане не е резултат на непосредствено разбиране, а е спекулативно, както някой писатели - прочетат десетина романа и написват единадесети роман. Елиезер може да пише, да говори, да снема звезди от небето, но на него е написано по недвусмислен начин, че не е окултист. ученик и няма нищо общо с Учителя! - Къде? - изненадан запита Благовест. - Ученик и окултист не може да бъде, който има дебел врат и голям корем, каквито има той, защото всеки вижда това, което има в него!
към текста >>

76. 281. Всеки се спира на онази форма, която има отношение към съзнанието му

В природата няма хартия и печатници, тя говори и пише като твори - творчеството е нейния говор и писане.
- Всеки се спира на онази форма, към която има отношение съзнанието му и по това се познава докъде е стигнал. Ако се спре на обвивката на книгата - дете е, ако се спре на картините - юноша е... - Това е ясно, продължете по-нататък - раздразнено забеляза Благовест. Смътно се сещаше вече, какво иска да му каже Христов. - Учителя не Се занимава с амбалажите на нещата и живота, Той не Се занимава с подвързията, нито с шифъра на буквите... Той Се занимава със същината на въпросите в живота, най-важното и същественото, и за тях ни говори, и то направо на съзнанието, и то така както говори природата. Природата е създала растението бор, в него е написала много свои принципи, съдържания, форми и закони, които ние научаваме от бора като почнем да го наблюдаваме и изследваме. В природата няма хартия и печатници, тя говори и пише като твори - творчеството е нейния говор и писане. По този начин ни учи и Учителя. Той не казва: „Аз съм това или онова!...” Праща те в редакцията на „Житно зърно” да видиш Неговото творчество, поканва те на концерта да видиш Неговото творчество, поканва те на Новогодишната вечеря да ти говори Неговото духовно семейство... Но има хора, които стоят пред дървото бор с години, и нищо не научават! Същото е и при Учителя. Той е разумно същество. Отначало те слуша, после ти говори леко, меко като човек и по човешки, после те праща при тези, които са като тебе, те дано ти кажат нещо да разбереш.
към текста >>

77. 60. Концерт със Софийската филхармония - солисти братя Янкови. Бомбардировките над София (12.1943-01.1944)

Чак когато свърши писането, той ме извика един ден и ми каза какво пишел.
Така пътувахме през село Княжево в дълбокия сняг, защото нямаше трамвай и надвечер, късно, стигнахме в хижа „Фонфон”. В тази хижа ние останахме до края на месеца. Любчо по цял ден свиреше на Учителювата цигулка в стаята на портиера, която беше затоплена. Венцислав все пишеше нещо на една от отдалечените маси. Той не казваше какво пише и не искаше никой да го безпокои. Чак когато свърши писането, той ме извика един ден и ми каза какво пишел. Той превел цялата Паневритмия на немски език и я изпрати после по пощата на прочутия доктор Шмидт в Берлин. Доктор Шмидт по това време беше в затвора, защото писал и говорел нещо против Хитлер. Сутринта ние всички, заедно с брат Христо, се уединявахме в една малка стая на горния етаж на хижата и се молехме, докато се свари чаят на голямата печка долу. Венцислав излизаше навън. След закусването той пак тръгваше сам по снега и за да го намерим с брат Христо, казахме му да пише по снега.
към текста >>

78. 62. Извадки от Словото на Учителя

Ето... В.К.: Ние сега Ви донесохме един топ, имате листа за писане.
В.К.: А къде ще го включите? Л.Т.: А другото е ръкописно и е в два тома. Сега, аз съм записала началото. В.К.: Да. Л.Т.: Но нямах листа и спрях. Ето... В.К.: Ние сега Ви донесохме един топ, имате листа за писане. Л.Т.: Ето го в ръкопис. В.К.: Добре. Л.Т.: То е голям материал. В.К.: Ясно. Л.Т.: За „Цветните лъчи”.
към текста >>

79. 185. Песните на Учителя за различните видове гласове

В.К.: Нотна тетрадка за писане.
Щото имам така, накъсани листа. В.К.: Аз ще Ви донеса една хубава нотна тетрадка. Следващия път аз ще Ви донеса.192 Л.Т.: Но не от малките, от по-големите. В.К.: Да, такава голяма нотна тетрадка, празна, да пишете подред. Л.Т.: С пет линии. В.К.: Нотна тетрадка за писане. Ще намерим. ________________________ 190) Ирина Херних Споуста, след брака - Кисьова, 1893-1986 191) Бас профундо, Basso profondo / basso profundo (английски: deep bass), понякога или двойният бас / контрабас - басов вокален подтип, с най-нисък вокален диапазон 192) Забележка на съставителя В. Кръстев: Тетрадката беше занесена от мен. Но тя не направи нищо, защото други сили се явиха и я отклониха от мен, за да не се реализира
към текста >>

80. 257. Седемте дни на „Битието”